<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
  <channel>
    <title>Дигитални истории – Дигитални истории</title>
    <link>https://karamanev.me/digitalni</link>
    <atom:link href="https://karamanev.me/digitalni/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
    <description>Историите за самия проект Дигитални истории.</description>
    <language>bg</language>
    <lastBuildDate>Fri, 06 Feb 2026 06:00:08 GMT</lastBuildDate>
    <item>
      <title>Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?</title>
      <link>https://karamanev.me/digitalni/apollo-ex-machina</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/digitalni/apollo-ex-machina</guid>
      <pubDate>Fri, 06 Feb 2026 06:00:08 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Дигитални истории</category>
      <description>Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina. На церемония в Столична библиотека бяха обявени избраниците на журито. Там бе представена и стихосбирката с избрани творби от надпреварата, дело на издателство Scribens. След малко ще можете да прочетете стиховете на най-добрите и да прецените сами колко добри са те.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina.jpg.960.webp" alt="Apollo ex Machina" /></p><p>Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina.</p>
<p>На церемония в Столична библиотека бяха обявени избраниците на журито. Там бе представена и стихосбирката с избрани творби от надпреварата, дело на издателство Scribens. След малко ще можете да прочетете стиховете на най-добрите и да прецените сами колко добри са те.</p>
<p>В надпреварата се включиха 248 произведения на 115 автори. Те имаха пълна свобода как ще използват модерната технология – дали ще ѝ се доверят напълно, или ще в ролята на съавтор, съветник, редактор. Включиха се известни поети, технологични лидери, обществено познати личности. Много и пъстри хора се осмелиха да опитат и да покажат можем ли днес да използваме алгоритмите не за да заменят човека, а за да му помогнат. Способни ли са да направят от непоета – поет, а на поета да позволят да полети в нови хоризонти.</p>
<p>Журито включваше популярни поети от различни поколения – Бойко Ламбовски, Петър Чухов, Виолета Кунева и Георги Гаврилов и създателя на Дигитални истории Георги Караманев.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-2.jpg.960.webp" alt="Apollo ex Machina" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="ерато-ии">Ерато ИИ</h2>
<p>Големият победител, избран от журито, е Кристина Апостолова! Тя получи наградата от 200 лв. и почестите като победител в първия у нас по рода си поетичен конкурс. Нейните подгласнички Цветелина Манова и Ивелина Андонова заслужиха подаръци – книги от Scribens и Дигитални истории.</p>
<p>Стиховете на 10-те най-добри, както и на още 17 от участниците в конкурса са включени в дългоочакваната стихосбирка на победителите. Тя също бе представена на награждаването (<a href="https://scribensbookstore.com/products/apollo-ex-machina">можете да я разгледате и поръчате тук</a>).</p>
<p>Дали се получи? Можете да прецените сами. След малко ще прочетете по едно от стихотворенията на тримата победители. (Ако бързате – очакват ви <a href="#results">тук.</a>) Останалите отличени ще намерите в стихосбирката, която носи името на конкурса – Apollo ex Machina.</p>
<p>За да е равновесието пълно…, „назначихме“ и отделно, електронно „жури“. Поканихме три от най-актуалните ИИ модели да направят своя класация, която, изненадващо или не,… се оказа свързана с тази на поетите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-10.jpg.960.webp" alt="Победителката Кристина Апостолова" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>Победителката Кристина Апостолова<br>
снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="смело-сърце">Смело сърце</h2>
<p>Благодаря от сърце на всеки от 115-имата участници! С думите си те правят следващата крачка във важния разговор за бъдещето ни. Този, който така и не се случва извън полето на Дигитални истории.</p>
<p>В стихосбирката, освен тримата победители, попаднаха класиралите се от 4-о до 10-о място:</p>
<p><em>Анджела Генова, Ралица Арнаудова, Яна Копчева, Емилия Бобева, Ирен Петрова, Иван Димитров и Андрей Тенов.</em></p>
<p>Избрахме от пъстрата палитра на участниците в сборника да включим още стиховете, изпратени от:</p>
<p><em>Къци Вапцаров, Светослав Драгиев, Николай Теллалов, Красимир Костадинов, Николай Костов, Розалия Игнатова, Вилиана Станева, Атанас Атанасов, Лора Бранева, Иванджелин Маринова, Живка Петрова, Калиакра Лазарова, Сесил Костадинова, Стоян Запрянов, Иван Кирмин, Божидар Пангелов, Елко Чернев, Мария Чулова, Таня Маринова, Юлия Каменова, Тихомир Гърменлиев, Милва Янева, Боян Шейтанов, Людмила Коротеева, Весела Бояджиева, Росица Георгиева и Неда Атанасова.</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-9.jpg.960.webp" alt="Цветелина Манова" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>Цветелина Манова зае второто място, а наградата получи от нейно име брат ѝ.</figcaption></figure>
<h2 id="като-първия-няма-втори">Като първия няма втори</h2>
<p>И така, ето стиховете на победителите. Следват по едно от произведенията им, останалите, заедно с тези на подгласниците им, ще намерите в стихосбирката.</p>
<p>Участниците бяха поканени да кажат кой модел ИИ са използвали и да ни дадат заданието, с което са написани стиховете. Да ни покажат или разкажат как са създадени. Публикуваме и тези задания (или промптове), за да разгледаме по какъв начин са си взаимодействали човекът и машината, творейки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-12.jpg.960.webp" alt="Apollo ex Machina" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="първо-място-кристина-апостолова">Първо място: Кристина Апостолова</h2>
<h3 id="тишина-с-размерите-на-гъба">„Тишина с размерите на гъба“</h3>
<p><em>Почти у дома,</em><br>
<em>а под петите ми земята</em><br>
<em>все така се свива</em><br>
<em>като животно.</em></p>
<p><em>Нощта е кожа,</em><br>
<em>в която издишвам имената на мъртвите</em><br>
<em>без да ги връщам.</em></p>
<p><em>Наоколо май всички спят.</em><br>
<em>Само една цигулка диша</em><br>
<em>под езика на вятъра.</em><br>
<em>Тя не свири за мен,</em><br>
<em>но вътре в ребрата ми</em><br>
<em>звукът се промъква</em><br>
<em>и разчупва тишината на две.</em></p>
<p><em>После, в три сутринта,</em><br>
<em>нощта под прозореца ми</em><br>
<em>е глуха,</em><br>
<em>изтънена от слухтене.</em></p>
<p><em>Понякога</em><br>
<em>докато слушам как дишат децата ми,</em><br>
<em>ме обземат нелепи страхове –</em><br>
<em>че някъде отвъд хълмовете</em><br>
<em>някой трупа мрак в чували —</em><br>
<em>като брашно,</em><br>
<em>като барут.</em><br>
<em>Светът отдавна е научил</em><br>
<em>как се меси война.</em></p>
<p><em>Следите ми събират прах,</em><br>
<em>най-фините новини за разруха.</em><br>
<em>Недалеч от спалнята ни има градове,</em><br>
<em>в които вятърът разнася имена</em><br>
<em>и кожа.</em></p>
<p><em>Дано някой ден всичко не свърши така:</em><br>
<em>тишината да се пукне</em><br>
<em>като огромна гъба</em><br>
<em>над главите ни.</em></p>
<p><em>Дано, някой далечен ден,</em><br>
<em>когато всичко свърши,</em><br>
<em>да свърши само за мен.</em></p>
<p><strong>Промпт:</strong></p>
<p>Вдъхновение за стил, тон и образност са послужили творчеството на поетите Т. С. Елиът, Федерико Гарсия Лорка, Виктор Пасков, Дилън Томас, Биньо Иванов, Пабло Неруда, Борис Христов, Мая Анджелоу и др. Авторът е давал конкретни указания за теми, метафори и стил, а генерираните от модела текстове са били редактирани и адаптирани, за да отговарят на художествената визия.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-4.jpg.960.webp" alt="Apollo ex Machina" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="второ-място-цветелина-манова">Второ място: Цветелина Манова</h2>
<h3 id="оракуле-кажи-ми-какъв-да-бъде-тоз">Оракуле, кажи ми, какъв да бъде тоз</h3>
<h4 id="оракуле-мълчиш">Оракуле, мълчиш…</h4>
<p><em>Угаснаха сървърите в Делфи: на пазара</em><br>
<em>Пития продава сливата си за смет.</em><br>
<em>Аполон, инфлуенсър на вечността,</em><br>
<em>стриймва на живо от TikTok, с перо</em><br>
<em>в задника и с чантичка на Gucci.</em></p>
<p><em>Алгоритми пророкуват в рими,</em><br>
<em>рекламите излъчват откровения,</em><br>
<em>от телевизора тревожни ангели</em><br>
<em>шептят през микрофоните:</em><br>
<em>« System error : Apocalypse detected. »</em></p>
<p><em>Апокалипсис е, ала на кой му пука,</em><br>
<em>щом двама с теб се надбягваме</em><br>
<em>с времето: код при кода, плът</em><br>
<em>при плътта, прах при прахта ни.</em></p>
<p><em>Богопомазан си, щом бръкнеш с пръст</em><br>
<em>из мармалада на познанието, богоудобен</em><br>
<em>си, щом правиш любов с машината</em><br>
<em>и раждаш синтетични богове.</em></p>
<p><em>Едип избожда очите си</em><br>
<em>с предсмъртен вик : « CTRL + ALT + DEL ! »,</em><br>
<em>но ти, Оракуле, мълчиш…</em></p>
<p><em>Защото светотатство е</em><br>
<em>да си Венец на сътворението,</em><br>
<em>когато Творецът ти е софтуер.</em></p>
<p><strong>Промпт:</strong></p>
<p>ChatGPT, искам да си играем на le Cadavre exquis, като поетите сюрреалисти. Ти няма да пишеш сам, нито ще ме оставиш да пиша сама. Искам да напишем заедно 3 стихотворения на български език, с модерна структура и ритъм, но с леко провокативно съдържание, мистично-езотерично звучене и препратки към Библията и старогръцката митология. Стихотворенията ни ще са вдъхновени от следната фраза : « Осъждам те на най-страшното наказание: да ти се дадат всички отговори. Но да не помниш какъв е Въпросът. »</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-5.jpg.960.webp" alt="Бойко Ламбовски" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>Бойко Ламбовски</figcaption></figure>
<h2 id="трето-място-ивелина-андонова">Трето място: Ивелина Андонова</h2>
<h3 id="археология-на-съня">Археология на съня</h3>
<p><em>В съня си копая.</em><br>
<em>С ръце. Без лампа.</em></p>
<p><em>Изпод земята изваждам неща:</em><br>
<em>камък, перо, счупено огледало.</em><br>
<em>Всяко от тях ми шепне</em><br>
<em>на забравен език.</em></p>
<p><em>Най-накрая намирам себе си —</em><br>
<em>малка, изработена от глина.</em><br>
<em>Слагам фигурката в джоба си,</em><br>
<em>и се будя.</em></p>
<p><em>Целият ден нося тежестта ѝ.</em><br>
<em>Тя ми напомня,</em><br>
<em>че миналото не се изкопава —</em><br>
<em>то се отглежда</em></p>
<p><strong>Промпт:</strong></p>
<p>Не е само един промпт.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-3.jpg.960.webp" alt="Петър Чухов" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>Петър Чухов</figcaption></figure>
<h2 id="на-изпроводяк">На изпроводяк</h2>
<p>Често срещам мнението, че ИИ няма място в изкуството и поезията. Само че във време, в което <a href="https://karamanev.me/istorii/experiment-ii-konkurs-poezia">две професионални журита не просто не различават, а отличават генерирани стихове</a>, няма как да продължим със забрани, ограничения и предубеждения. Да, бъдещето е вече тук.</p>
<p><strong>Крайно време е да го обсъждаме заедно!</strong></p>
<p>Нещо повече, вярвам, особено четейки стиховете в конкурса, че технологията може да е помощник, който да върне поезията и изкуството на заслужения пиедестал. Да издига, а не да принизява критериите. Да ни прави способни на неща, за които не сме и мечтали. Да помага да се прероди пиететът към човешката креативност и вътрешната нужда от творене.</p>
<p>За да се случи това обаче е нужна смелостта да започнем разговора. Благодаря от сърце на всеки от 115-имата участници, защото с думите си правят още една крачка към него.</p>
<p>Нека следващата да извървим заедно.</p>
<p><a href="https://scribensbookstore.com/products/apollo-ex-machina"><strong>Стихосбирката ще намерите тук.</strong></a></p>
<p>Как ви се сториха стиховете от Apollo ex Machina? Създават ли човекът и алгоритъмът добри стихове?</p>
<p>Пишете ми на <em><a href="mailto:me@karamanev.me">me@karamanev.me</a></em>.</p>
<p><strong>Разговорът продължава!</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-7.jpg.960.webp" alt="Виолета Кунева" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>Виолета Кунева</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-8.jpg.960.webp" alt="Ива Тодорова" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>Актрисата Ива Тодорова прочете стиховете на най-добрите.</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina-13.jpg.960.webp" alt="Къци Вапцаров" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>Къци Вапцаров призна, че за втори път публикува стихове след 1969 г., но дебютира в стихосбирка.<br>
снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/02/apollo-ex-machina.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!</title>
      <link>https://karamanev.me/digitalni/tetris-blue-scuti</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/digitalni/tetris-blue-scuti</guid>
      <pubDate>Fri, 09 Feb 2024 06:00:33 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Дигитални истории</category>
      <description>„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли. Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека. Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории. „Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-blue-scuti.jpg.480.webp" alt="„Тетрис“" /></p><p>„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.</p>
<p>Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.</p>
<p>Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.</p>
<p>„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. <a href="https://karamanev.me/istorii/tetris-alexei-pajitnov">Преди седмица се разходихме из историята на играта</a>, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-blue-scuti-2.jpg.480.webp" alt="„Тетрис“" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"></figure>
<h2 id="а-едно-време-какви-игри-имаше">А едно време какви игри имаше…</h2>
<p>Сред хилядите версии на „Тетрис“, може би най-голяма популярност добива тази от игралната конзола на „Нинтендо“. И въпреки че става дума за толкова остаряла днес технология, която можете да пуснете в класическия ѝ вид само на аналогов телевизор, през последните години култът към нея не само не спада, а расте. По света се правят все по-оспорвани състезания.</p>
<p>Играчите се превръщат в изумителни виртуози. В класическите варианти на „Тетрис“ състезателят няма как да победи играта – винаги следва ново и ново ниво… Но как тогава американският тийнейджър я е победил?</p>
<p>Историята е пълна с технически детайли, но накратко – класическият „Тетрис“ за „Нинтендо“ е създаден така, че да използва максимално пълноценно хардуера от онези праисторически компютърни времена, когато дори мегабайтите бяха мираж.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-blue-scuti-4.jpg.480.webp" alt="„Тетрис“" loading="lazy" decoding="async" width="560" height="373"></figure>
<h2 id="търкалянье-с-подфръганье">Търкалянье с подфръганье</h2>
<p>По принцип играта се забързва и става все по-трудна до 19-о ниво, след това продължава да генерира нови и нови нива, но единствено редувайки цветовете на фигурите. Така през последното десетилетие състезателите се надпреварваха да записват рекорди. Скоростта наистина е изумителна, движенията на екрана трудно могат да бъдат проследени с око, същото важи за пръстите на джойстика. Играчите мислят много ходове напред, а им е нужна и определена доза късмет.</p>
<p>Доста дълго време се смяташе, че краят на рекорда е настъпил, състезателите спряха около 50-ото ниво, където алгоритъмът започва да генерира фигури с цветове, които почти не се различават от фона – просто разработчиците никога не са очаквали някой някога да стигне дотам. Наричат тези нива „въглищата“.</p>
<p>После пределът беше физически – след 20-ата минута пръстите на играчите просто отказват и това отново забави напредъка…</p>
<p>През 2021-а обаче новият рекордьор измисли изцяло различна техника – „търкаляне“, която днес ползват всички. Не просто натиска с палците си копчетата на джойстика, а успоредно с това го бута с показалци нагоре, което печели жизненоважните частици от секундата. Така рекордът продължи да се катери нагоре.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-blue-scuti-3.jpg.480.webp" alt="„Тетрис“" loading="lazy" decoding="async" width="888" height="500"><figcaption>Скути в момента на рекорда</figcaption></figure>
<h2 id="game-over">Game over</h2>
<p>Така се появи новата голяма цел. Програмистите обучиха изкуствен интелект да играе тази форма на играта и той започна да стига до немислимо високи нива, докато в един момент… играта спира. Заради ограничената памет и решенията на някогашните програмисти, в немислимо високите нива има точки, които, при изпълнението на много специфични обстоятелства, водят до край на играта. Или по-точно – до блокиране на екран</p>
<p>Точно през 2021 г. започва да играе професионално и нашият приятел Блу Скути. Тогава само на 11, той печели състезания и бързо се намества сред елитните състезатели, които преследват немислимата цел – да победят легендарния „Тетрис“.</p>
<p>Именно това се случи в първите дни на 2024-а. Скути пропусна първата възможност, после всичко изглеждаше необратимо загубено, докато…, още две нива по-късно, не можа да повярва какво е постигнал. След 39 години „Тетрис“ по един или начин беше победен (или поне надхитрен), Скути стана знаменитост, а състезателите започнаха да мислят какви ли ще са следващите големи цели.</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="GuJ5UuknsHU"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=GuJ5UuknsHU" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/GuJ5UuknsHU/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p>Интересно видео (на английски), в което се разказва за технологията и историята на рекорда и това кои са следващите постижения в играта, които могат да бъдат преследвани.</p>
<h2 id="приказка-без-край">Приказка без край</h2>
<p>Ето една идея. Още през 1992 г. математикът Джон Бжустовски разсъждава върху въпроса дали човек може да играе „Тетрис“ вечно. И стига до заключението, че играта е статистически обречена на край. Ако един играч получи достатъчно голяма поредица от редуващи се фигури с формите S и Z, това в един момент ще го накара да загуби. Колко обаче трябва да играеш за подобна статистика? А и тя също би могла да бъде ограничена от разработчиците с леко усъвършенстван алгоритъм.</p>
<p>„Какво е окончателна победа в играта?“, пита реторично и Пажитнов. „Вникнете в ужаса на тези думи“.</p>
<p>Истинското име на момчето е Уилис Гибсън. „Скути“ идва от Scutum – латинското име на съзвездието Щит, а в жаргона е нещо голямо, изключително</p>
<p>Скути играе по около 20 часа на седмица. Семейството му одобрява хобито, даже са положили доста усилия, за да му осигурят необходимия старовремски телевизор. Стига до ниво 157, на практика нечовешко представяне в игра, измислена да стига до 29-ото!</p>
<p>Той вече държи рекордите за най-дълга игра, най-много точки, най-високо ниво…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-blue-scuti-5.jpg.480.webp" alt="„Тетрис“" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="595"><figcaption>Още от рекордите на Скути</figcaption></figure>
<h2 id="четири-сватби-и-едно-погребение">Четири сватби и едно погребение</h2>
<p>Съдбата на тази игра явно е свързана по някакъв начин с трагичното. Скути посвети рекорда на баща си, починал месец преди хлапето да стане световно известно.</p>
<p>Пажитнов също каза, че е много впечатлен от успеха на хлапето, но държеше да отбележи, че не е победена играта му, а чисто и просто имплементацията ѝ за конзолата на „Нинтендо“.</p>
<p>Формално е напълно прав. По-важното обаче е друго.</p>
<p>Вече четвърт век алгоритмите са по-силни от нас на шах… и какво? Състезанията са по-атрактивни от всякога, продължават да се намират нестандартни ходове, да се раждат запомнящи се състезатели, интересни личности. Да дават поводи дори за национална гордост, както го правят през последните месеци българските шахматистки.</p>
<p>Отдавна алгоритъмът ни победи и в дълго време затрудняващата го игра „го“ (именно партия по го, впрочем, сближава нашия герой Пажитнов и японците). Въпреки това днес тя е по-популярна от всякога, появяват се по-силни играчи…</p>
<p>Във времената, когато технологиите са готови да ни победят във все повече игри, се оказва, че и ние, хората, ставаме по-добри. Че успяваме да намерим нови форми, нови посоки, в които машината все още не е способна да ни стигне. Дали същото няма да се случи в почти всяка област? Дали пък напредъкът на изкуствения интелект няма да създаде нови форми, да ни помогне да преоткрием изкуството?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-blue-scuti-9.jpg.480.webp" alt="„Тетрис“" loading="lazy" decoding="async" width="560" height="560"><figcaption>Скути с баща си, на когото посвети рекорда</figcaption></figure>
<h2 id="homo-ludens">Homo Ludens</h2>
<p>„Начинът, по който това 13-годишно хлапе направи своя главозамайващ подвиг, ни казва много за това как се променят границите на човешките постижения в цифровата ера“, <a href="https://www.bbc.com/future/article/20240103-tetris-how-a-us-teenager-achieved-the-impossible">пише професорът по когнитивни науки Том Стафорд</a>. И още:</p>
<p><em>„Постижението е реално, но значението му е далеч отвъд сферата на класическите аркадни игри и тези, които ги обичат.Това, което Гибсън е направил, и как го е направил, дава общи уроци за това как хората учат и как се разширяват границите на човешките постижения. Гибсън не просто е взел стара конзола, а се е присъединил към една жива традиция.Има хиляди играчи, посветени на „Тетрис“ на NES – платформата, на която за първи път играта е пусната в Северна Америка.</em></p>
<p><em>Много от дискусиите около изкуствения интелект се фокусират върху областите, в които човешките умения могат да остареят, но е грешка да се смята, че човешката производителност е неподвижна цел. Както показа рекордното постижение на Гибсън, ние постоянно гледаме към външните граници и, достигайки до тях, разширяваме обхвата си.</em></p>
<p><em>Поуката е, че преодоляването на границите на човешките умения е следствие от непрекъснати колективни иновации, както и от забележителни личности. Хората са вид, който се определя от способността си да учи, а в цифровата ера има все повече възможности за навлизане в неизследвани територии на представяне във всички аспекти на изкуството, науката и културата – включително и в „Тетрис“.“</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-blue-scuti-8.jpg.480.webp" alt="„Тетрис“" loading="lazy" decoding="async" width="760" height="428"><figcaption>Алексей Пажитнов, създателят на „Тетрис“</figcaption></figure>
<h2 id="спортът-за-един-мирен-свят">Спортът за един мирен свят</h2>
<p>„Изобретих „Тетрис“ за собствено удоволствие. Само така и може да се изобрети нещо“, усмихва се Пажитнов.</p>
<p>Неотдавна, <a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2024">в интервю за големите въпроси на 2024 г.</a>, футулорожката доц. Мариана Тодорова ми разказа за срещата си с космонавтите, които се завърнаха на Земята преди месеци. Изненадана беше, че вместо за технологии, те говорели за човешкото, за бъдещето ни като вид заедно.</p>
<p>„Искаха да покажат, че когато човечеството е изправено пред много важен глобален въпрос, касаещ всички – в случая успеха на тази космическа мисия, нямат никакво значение геополитическите, стратегическите истории. И руснаците, и американците казаха: ние искаме да дадем формулата за разбирателство на човечеството, модела за успех, за сътрудничество. Там сме взаимозависими и наистина сме като братя“.</p>
<p>Не е ли „Тетрис“ прекрасна метафора за това, което може да ни обедини? Тръгнала от една изчезнала държава, насочила се към изтока, чрез него завладяла запада… За да ни припомни, че сме способни на следващите големи стъпки. Че можем да се развиваме, да мечтаем, като вид да използваме пълноценно и осъзнато технологиите. Но това е възможно само когато сме заедно.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-blue-scuti.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
  </channel>
</rss>
