Смислените истории не спират да се случват и онлайн

За проекта
Чичо Боб, мразеният Мойсей на програмистите

Чичо Боб, мразеният Мойсей на програмистите

Програмирането е много яка професия… до голяма степен благодарение на Чичо Боб. Днес създаването на код е не просто търсено, но и приятно поприще от много гледни точки, а голяма част от тях се дължат на днешния ни герой.

Робърт Сесил Мартин, или, както обича да се представя сам: Чичо Боб, формулира SOLID принципите, приети днес в общността за основополагащи. Петте божи заповеди на програмистите. Дефинира правилата на „чистия код“, които също са своеобразна аксиома. Той е и един от създателите на „Аджайл“ манифеста, който пък позволи софтуерът да се създава в по-неформална среда, екипите да са гъвкави, хората да работят в съвсем различна организация.

За същия този Чичо Боб има само 20-ина реда в англоезичната „Уикипедия“. А след като са прочели горните няколко реда, доста програмисти вече са ни напуснали като читатели, заети да пишат хейтърски коментар. Въпреки че трудно може да бъде оспорена огромната заслуга на Чичо Боб за всеки, който днес си изкарва хляба с код. Харесван или не (издадох се, за мен важи първото), Чичо ни Боб заслужава внимание като пъстра личност с прелюбопитна Дигитална история.

повече информация…

Мария, „Мастършеф“ и житейските рецепти от каменния дом

Мария, „Мастършеф“ и житейските рецепти от каменния дом

„Един ден седя и затварям буркани с домати. И си казвам: добре, затваряш ги тия буркани, но така не правиш нищо, нищо реално, за да спасиш българското село. Най-много да спасиш своята кухня и дотам. Добре де, трябва да измислиш нещо, като си толкова зорлия. Да си застанеш зад тоя зор и да го засвидетелстваш… Тогава вече знаех какво трябва да направя.“

Виждали сте я с финяшка готварска престилка на екрана да побеждава съперниците си, без да се докосва дори до претенциозните, натруфени и самоцелно модерни решения, които много често излизат на преден план в подобни продукции.

Мария Жекова е победител в готварското реалити „Мастършеф“. Нейната история си е съвсем дигитална, тя е и фотограф, инстаграм инфлуенсър… но не като повечето. Няма да се спрете на нейна лъскава снимка във фийда с реклама на ултрамодерен мултикукър. По-вероятно е да я видите запретнала ръкави, да помага в прекарването на тръби с километри до старата каменна къща в затънтената родопска махала, където е сърцето ѝ.

Но как това момиче събра в себе си лъскавото шоу и старите традиции? По-различно ли се затварят бурканите с домати, ако си „Мастършеф“? Как успява да намери отново вкуса за живота в трудните мигове? С какво е амбицирана да се захване, за да помогне на селото?

повече информация…

Кой си ти, Сатоши Накамото?

Кой си ти, Сатоши Накамото?

В Будапеща, близо до брега на Дунава, отскоро има нова, леко кичозна, по интересна като замисъл статуя. Бюст на човек, „облечен“ с бронзов суичър. Лицето му е толкова фино полирано, че като се приближиш, виждаш… себе си.

Статуята, може би сте чули, е на Сатоши Накамото, митичния създател на биткойните. Всеки от нас ли е Сатоши?

Той е може би най-голямата легенда, родена от дигиталните времена. Но кой наистина е човекът, създал първата блокчейн мрежа? Защо се скри от славата и от милиардите, които днес биха го направили един от най-богатите хора на планетата?

Историята е толкова силна, интересна и замисляща, че си струва да бъде събрана накратко. А ако истинският създател на биткойн чете това… може пък да се развълнува и да ми пише. Съдбата му и всичко, което се случи след като той се оттегли, са толкова шантави, че нищо не би ме изненадало.

Бързам нататък, със сигурност „Нетфликс“ вече готвят сериал по темата.

повече информация…

Борис Георгиев, изкуството на живота и изкуството като живот

Борис Георгиев, изкуството на живота и изкуството като живот

Днес да пътуваш не е кой знае какво, включително благодарение и на технологиите. Историята на следващите редове обаче идва доста преди дигиталното. Реших да ви я разкажа, защото сама по себе си е много, много силна. Защото изкуството в нея вълнува. Защото показва, че пред мечтите и творчеството наистина няма граници, дори във времената, когато светът беше много по-млад, а компютрите не бяха ни уловили. Художникът Борис Георгиев е забележителен човек и творец, за когото си струва да продължаваме да говорим…

 

Краткото „раждам се и преминавам“

„Ние, бедните видения в краткотрайното „раждам се и преминавам“, сме обзети от носталгия и неосъществима любов по един друг, недостигаем свят. Това го чувства и художникът, и неговият модел – всеки по свой начин – и Вие трябва да се гордеете и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване – колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните“. Това пише в писмо до един изключителен българин не кой да е, а самият Алберт Айнщайн. Физикът се прекланя пред таланта на художника Борис Георгиев, мъдър и дълбок творец, който заслужава да го опознаваме, осмисляме и популяризираме. Невероятната му съдба, събрала в себе си някои от най-важните щрихи на противоречивото двайсето столетие, е неделима част от непреходното му изкуство.

повече информация…

Хлапето, което говори с блокчейна

Хлапето, което говори с блокчейна

Той е престъпно млад, кльощав, вглъбен, никак не изглежда като най-вървежните в дискотеката момци, но пък е милиардер. И, което е по-важно, Виталик Бутерин направи възможна една обещаваща технологична революция.

Блокчейн е перспективно направление, което никак не се изчерпва с проглушилите ушите ни биткойни. Е, младежът, който виждате, направи така, че умните договори да дадат голяма възможност чрез блокчейн да променим много от областите на живота си през следващите години. Създаде Етериум (Ethereum), мрежата на етерите – втората най-популярна и доста по-стабилна криптовалута след биткойните.

И също така се отказа от криптовалута за 6,5 милиарда долара, просто защото не му хареса какво точно върши тя.

повече информация…

Ънкъл Дан и хорото на угандийчетата

Ънкъл Дан и хорото на угандийчетата

Виждали сте ги онлайн или по телевизията, невероятно са трогателни. Концентрирани в песента, сериозни, артистични, независимо дали пеят „Моя страна, моя България“, или играят Дунавското хоро. Гледката е особена, защото те никак не изглеждат като традиционните изпълнители на тези песни. Просто са… угандийчета. А мостът между културите е вълнуващ.

Този мост си има име: Даниел Делибашев, голям, приятелски усмихнат родопчанин, роден в село Црънча, който има едно в България и… още повече от 150 свои деца в Уганда. За които се грижи да има какво да ядат, да учат, да получат своя шанс. Тази история е толкова трогателна, колкото и видеата на хлапетата, представящи българската култура с толкова прецизност, отношение и емоция. Като благодарност за големия Ънкъл Дан от България и всички, които са им помогнали. В една чиста и красива кауза, каквито толкова рядко срещаме.

повече информация…

Григорий Перелман. Последният луд гений

Григорий Перелман. Последният луд гений

Днешните гении не са като едно време. Да не говорим, че са ни и кът. Повечето изглеждат досадно налудни само заради социалните мрежи. А и има доста поводи да поспорим дали са истински гении тези, които изглеждат като такива за модерното общество.

Нали знаете как да познаете, че сте неразбран гений? Първо: гений сте. Второ: не ви разбират.

Леко налудно започваме тази дигитална история, съвсем в духа на лудите гении, които наистина ни липсват. Поне що се отнася до тези, които покриват напълно втората дума от словосъчетанието. А, без капка преувеличение, днешният ни герой е единственият, когото със сигурност можем да наречем гений през вече понатрупалия години ХХI век.

повече информация…

Странната история на „Българска история“

Странната история на „Българска история“

Тези млади хора много обичат да оборват клишета. Ето няколко примера:

– Новите поколения не се интересуват от българската история.
– Книгоиздаването е отмиращо поприще, в което младите нямат какво да правят.
– Патриотизмът необратимо се изпразни от съдържание, след като мина през центрофугата на политиката.

След броени месеци Сдружение „Българска история“ ще навърши десетилетие. Да, това са тези симпатични млади хора, които обикалят училищата, за да зареждат с магията на историята десетки хиляди хлапета. Със сигурност сте попадали на някои от впечатляващите им издания от последните години, а и на все по-задълбочените им и професионални видеопродукции.

повече информация…

Мунк. „Викът“. Кратка история на селфито

Мунк. „Викът“. Кратка история на селфито

Фиксирате най-заблеяно-замечтания поглед. Сгъстявате устни и само след 232 опита и най-точния филтър, нещата се получават. Перфектното селфи. Даже се вижда и нещо от фона, но пък него няма време да го оправяте, кадърът вече трябва да лети – горещ, горещ! – в инстаграм.

Откъде дойде тази нужда да се самоснимаме? Май като цяло приятелите ни (или последователите) знаят как изглеждаме, не е ли по-интересно да уловим в кадър какво виждаме, както се правеше преди това? Дори да става дума за секси инфлуенсърка… хм… надали точно този ракурс е най-търсеният от феновете. Та… откъде дойде селфито?

Отправяме се на летящ опит да надникнем малко по-дълбоко в културата на това явление. Като се върнем столетие назад, за да стиснем яката ръка на един от пионерите му. Здрав норвежки художник в разцвета на силите си. Едвард Мунк. Роден през 1863 г. и отишъл си през 1944 г.

повече информация…

Буквите на Левски оживяват онлайн

Буквите на Левски оживяват онлайн

В интернет може да оживее дори историята. Тази Дигитална история продължава по своеобразен начин разказа за най-вълнуващата личност, обединяваща ни като народ, като хора. Буквите, написани от Васил Левски, отскоро можем да видим, извадени от книгите, в дигитализиран ръкописен шрифт. Първият общодостъпен проект е създаден от филолога и типограф Стефан Пеев.

повече информация…