<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
  <channel>
    <title>Дигитални истории</title>
    <link>https://karamanev.me/</link>
    <atom:link href="https://karamanev.me/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
    <description>Смислените истории, които продължават да се случват и онлайн.</description>
    <language>bg</language>
    <lastBuildDate>Fri, 20 Nov 2026 06:00:00 GMT</lastBuildDate>
    <item>
      <title>nanogram. Социална мрежа, в която… твориш?!</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/nanogram</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/nanogram</guid>
      <pubDate>Fri, 20 Nov 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Социална мрежа, в която не само шерваш и хейтиш, а сам създаваш игри с едно изречение. nanogram тръгва от България и само за няколко месеца се радва на 750 000 потребители и $2,2 млн. от инвеститори. Разказват двама от създателите – Огнян Траянов и Борис Радулов.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram.jpg.960.webp" alt="Пикселизирано жълто пиле в стила на Flappy Bird носи лаптоп и лети между черни тръби със символи от програмен код" /></p><p>Фейсбук, инстаграм, тикток… какво ли следва после? Дали има как следващата мода да не е още по-кратка и по-разсейваща, по-зарибяваща и обезсмисляща мрежа, която да губи времето ни и да „чупи“ разговора?</p>
<p>Има поне един оптимистичен възможен отговор, той се казва nanogram и само за няколко месеца се радва на 750 000 потребители. Идеята тръгва от България и вече има сериозно световно признание, което се изразява и в дотук $2,2 млн. доверие на инвеститорите.</p>
<p>Социална мрежа, в която не само шерваш и хейтиш, а сам създаваш. Използваш въображението си, за да правиш нещо, което после споделяш с приятели, играете и доразвивате заедно. Неусетно се превръщате в общност, събрана от създаденото, а не от поредната злободневна тема, по която всеки ТРЯБВА ДА ИМА МНЕНИЕ.</p>
<p>За nanogram ще ни разкажат на следващите редове двама от създателите – Огнян Траянов и Борис Радулов. Ще видите, тези млади хора имат и много други важни истории за нас. За смисъла да се върнеш в България и да създаваш нещо, в което силно вярваш. За заразителния хъс, с който те преследват мечтите си, а увличат след себе си и други…</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="oJN52MZNCAk"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=oJN52MZNCAk" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/oJN52MZNCAk/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><em>Публикацията е подготвена по разговора, който проведохме с Огнян Траянов и Борис Радулов в подкаста <a href="https://www.buzzsprout.com/1927426">DEV.BG Job Board Talks</a>.</em></p>
<h2 id="пиле-програмист">Пиле програмист</h2>
<p>Помните ли <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Flappy_Bird">Flappy Bird</a>? Ръбесто, пикселизирано пиле, което пърха между зелени тръби, а вие се опитвате да го опазите с докосване на екрана… и неизменно се проваляте. Играта на виетнамския програмист Донг Нгуен покори света в началото на 2014 г. и по негови думи му донесе 50 000 долара на ден от реклами. А после той сам я свали от магазините, защото реши, че е станала прекалено пристрастяваща.</p>
<p>Сега си представете, че харесвате играта, но искате да е малко повече… ваша. Например птичката да носи лаптоп и вместо да прелита между тръбите, да трябва да напише някой и друг ред код. Или пък поезия.</p>
<p>„Виждам някоя много интересна игра, да кажем Flappy Bird, обаче искам да направя нещо, свързано с моето ежедневие. Добавям лаптоп и птицата трябва да програмира нещо“, увлекателно ни въвежда в темата Огнян.</p>
<p>Точно това е nanogram. С едно изречение (или колкото си искате по-подробно) описвате каква игра ви се играе, изкуственият интелект я създава и когато сте доволни един от друг, я публикувате. „За по-малко от час тя ще има около 500 изигравания. Тоест ще стигне до 500 души, те ще я изиграят, след това ще дадат обратна връзка и ще могат да я ремиксират“, казва Огнян.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-ekrani.jpg.960.webp" alt="Три екрана от приложението nanogram: създаване на игра с няколко изречения, дооправяне с нови заявки и публикуване" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1415"><figcaption>Описваш играта, дооправяш я с нови изречения и я публикуваш. екрани: <a href="https://nanogram.app/">nanogram</a></figcaption></figure>
<p>Ремиксът е сърцето на идеята: всяка игра може да стане основа на следващата. Някой е измислил пилето. Вие сте го научили да програмира. Утре някой друг ще го научи да… пее?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-kak-raboti.png.960.webp" alt="Графика: как работи nanogram в четири стъпки – описваш играта с едно изречение, изкуственият интелект я създава, публикуваш я и за по-малко от час тя събира около 500 изигравания, след което някой я ремиксира" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1148"></figure>
<p>Но как птичето на тази идея се излюпва от гнездото?</p>
<h2 id="птиците">Птиците</h2>
<p>И Огнян, и Борис поемат към програмирането като деца с една и съща мечта: да създават видеоигри. Гнездото, в което се срещат, е Американският колеж в София. Още от ученици работят заедно по различни проекти.</p>
<p>Първият е за Националната олимпиада по информационни технологии, а вдъхновението идва от… учебник по инженерство. В него има 3D визуализации с добавена реалност: насочваш телефона към страницата и над хартията изниква триизмерен модел. Двамата решават да пренесат идеята в своите учебници – по география, биология, математика. Годината е 2018-а.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-olimpiada.jpg.480.webp" alt="Двама ученици с ризи представят проект пред екран със слайд „Проблеми, които решаваме“" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="720"><figcaption>Огнян и Борис представят проекта си на Националната олимпиада по информационни технологии. снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p>След колежа пътищата им се разделят. Борис заминава да следва в Англия, Огнян – в САЩ.</p>
<p>Но как така водим днес разговора си в студио в центъра на София?</p>
<p>Разделянето е само на картата, двамата продължават да развиват общи проекти. В началото са съвсем малки неща – да помогнат на някой бизнес или магазин да си намери купувачи чрез уебсайт. После поръчките растат. Регистрират фирма и през цялото време работят заедно, „въпреки че бяхме в толкова различни часови зони“, казва Борис.</p>
<p>Често си говорим, че предприемачеството трябва да се развива, да се възпитава у младите хора, които учат. Как двама студенти по технологични специалности се превръщат в предприемачи?</p>
<h2 id="пойните-птички-отлитат-на-юг">Пойните птички отлитат на юг</h2>
<p>При тях някак си от самото начало се случва естествено. Разделят си отговорностите почти без да се замислят. „Той работи повече по бекенда, аз – повече по фронтенда, дизайна, разработката на компоненти. Това, което вижда потребителят“, разказва Огнян. С времето ролите се оформят и в бизнеса: Борис поема документите и това фирмата да бъде добре управлявана, с изпипани бизнес процеси, а Огнян – комуникацията.</p>
<p>След завършването двамата бързо и някак естествено решават да се върнат в България, защото именно тук виждат добри възможности да претворят мечтите си в реалност. „Като цяло животът в Англия не ми хареса“, разказва Борис.</p>
<p>„Възможностите, с които можех да се реализирам, не ми се струваха интересни. Има го и този момент, че колкото и да са модерно мислещи англичаните, ти винаги си оставаш чужденец. Освен това изпитваме един вид отговорност нещата, които правим, да се развиват в България. Ако ще създаваме работни места, да ги създаваме в България. Ако ще творим някакъв готин продукт, хората да знаят, че е български. Не е нужно човек да ходи в чужбина, за да има хубава работа или успешен стартъп. Аз имам силно изразено чувство за патриотизъм към България“.</p>
<p>Голямата им мечта е да имат свой собствен софтуерен продукт. „Нещо, с което да помогнем на някоя кауза или наистина да е полезно на хората, които го използват“, допълва Огнян. Оказва се, че и тук решението им да останат у нас се отплаща, защото попадат на изключително квалифицирани програмисти, с които и тази мечта се превръща в реалност.</p>
<h2 id="пилето">Пилето</h2>
<p>Но как стигат точно до идеята със социална мрежа за игри, които създаваш сам? Повечето книги за стартъпи съветват да започнеш със сто идеи и да ги отсяваш, докато остане една. При Огнян и Борис се получава напълно естествено – историята на nanogram започва точно с идея… която не работи.</p>
<p>Преди стартъпа двамата имат консултантски бизнес. Един от клиентите им – Албърт Брадъртън, който днес е техен съдружник и главен изпълнителен директор на nanogram – им поръчва приложение за студенти. Своеобразна платформа за билети, в която виждат какви събития и какви клубове има в университета им, могат да намерят някое парти, да се запознаят с колегите си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-bath-sumo.jpg.960.webp" alt="Група студенти с бели тениски The Social Experiment, част от тях в надуваеми сумо костюми, позират усмихнати в зала" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"><figcaption>Пускането на приложението за студенти The Social Experiment в Университета в Бат. снимка: nanogram</figcaption></figure>
<p>Само че продуктът има един доста неприятен проблем. Студентите отварят веднъж приложението, купуват си билета и спират да го използват. С тези 5 минути на ден проектът няма как да е печеливш, затова екипът сяда и започва да търси нов подход. Именно партньорът им Албърт дава на пръв поглед странна идея: да сложат в приложението фийд като на типичните социални мрежи, само че… с видеоигри.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-bath-baner.jpg.960.webp" alt="Вляво двама младежи държат рекламен банер на The Social Experiment с надпис „The SU doesn&#x27;t endorse us“; вдясно екран на телефон, пълен с известия „Your post is getting love!“" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1625"><figcaption>„Студентският съюз не ни подкрепя“ – банерът на The Social Experiment, и телефон, затрупан с известия от приложението. снимки: nanogram</figcaption></figure>
<p>„Тогава бяхме с нагласата: окей, маркетингът и бизнесът пак измислиха някаква глупост“, усмихва се Огнян. „Отиваме, отваряме приложението и им казваме: пич, виж, това няма нищо общо с приложението, абсолютно глупаво е… И осъзнаваме, че докато сме го казали, сме изиграли 10 игри. Човек, когато почне да го използва, не си оставя телефона. Още докато им казвахме, че това не е добра идея, видяхме, че не е така, осъзнахме, че работи. Ето така се появи nanogram“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-bath-ofis.jpg.960.webp" alt="Двама младежи работят на маса с лаптопи и монитор, на стената зад тях – голям екран с програмен код и бяла дъска, изписана със задачи" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1479"><figcaption>Работа по The Social Experiment – на монитора е името на приложението, на дъската са задачите. снимка: nanogram</figcaption></figure>
<h2 id="сребърни-ята">Сребърни ята</h2>
<p>Според двамата главният фактор, който днес прави успешен nanogram, е развитието на изкуствения интелект. Само преди 2–3 години моделите бяха твърде примитивни, за да може потребител да генерира игра, която после да е интересна и на другите. Докато това изведнъж се оказва възможно и тъкмо тогава се появява идеята на нашите герои.</p>
<p>„Отначало тръгнахме с идеята, че nanogram е тикток за видеоигри“, обяснява Огнян. „Но това е твърде просто описание на продукта, а и никой от нас не харесва особено тикток.“</p>
<p>В платформата играта се създава, но магията е в това, което следва: публикуваш я, тя стига до стотици хора, те я играят, оценяват я и я ремиксират. Можеш да я пратиш на приятели, а после да правиш нови и нови версии.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-ekrani-2.jpg.960.webp" alt="Два екрана от приложението nanogram: лентата с мини игри, които се сменят с плъзгане, и профил на потребител със създадените от него игри" loading="lazy" decoding="async" width="1408" height="1480"><figcaption>Лентата с игри, които се сменят с едно плъзгане, и профилът със създаденото от теб. екрани: <a href="https://nanogram.app/">nanogram</a></figcaption></figure>
<p>И тук идва изненадата. „Това, което виждаме най-често като поведение на нашите потребители, е, че заемат ролята на студио“, разказва Огнян. „Пускаш си играта и когато видиш, че става популярна, събира хиляди изигравания, много харесвания, искаш да я усъвършенстваш. Пускаш втора версия или правиш някакъв ъпдейт с повече функционалности.“</p>
<p>Целта на екипа е амбициозна. „Превръщаме социалната мрежа от платформа, където пасивно консумираш различни видове съдържание, в проактивно създаване на такова съдържание“, казва Огнян. „Искаме да позволим на нашите потребители да изградят социален профил, който е свързан директно с тяхното въображение и желанието им да създават видеоигри, а не само да ги консумират.“</p>
<h2 id="пилците-се-броят-наесен">Пилците се броят наесен</h2>
<p>Правят ли го наистина, или повечето хора просто влизат да поиграят? Отговорът е обнадеждаващ: потребителите, които създават игри, се задържат по-дълго в приложението. В дългосрочен план двамата искат nanogram да не е ограничен само до игрите, а да стане място за всякакво интерактивно съдържание. „Това ще позволи да се достигне един друг мащаб, в който искаме генерално хората да променят начина, по който употребяват социалните мрежи, защо го правят и под каква форма“.</p>
<p>Излишно е да казвам колко добра ми се струва тази идея – на този сайт често е ставало дума, че социалните мрежи отдавна не са тук, за да ни помагат да побъбрим с приятели. Напротив, превръщат ни в консуматори на съдържание, <a href="https://karamanev.me/istorii/kak-se-schupi-razgovorut-online">карат ни да се караме и да спорим</a> по първичен и повърхностен начин, вместо наистина да създаваме нещо.</p>
<p>Затова си направих експеримент. Започнах, разбира се, с <a href="https://karamanev.me/istorii/the-floor-quizza">куизове</a> – това си е моето нещо. И много бързо успях да създам игра, която работи много добре и задава доста добре подбрани въпроси.</p>
<p>Ято от създатели, а не стадо от зрители. Звучи добре, нали?</p>
<h2 id="високо-високо-високо">Високо, високо, високо</h2>
<p>Коя ли е най-сложната игра, която може да се направи в nanogram? О, може да стане наистина комплексно. Неотдавна двамата са видели 2D версия на популярната GTA V, която работела изключително добре. Оказва се, че изкуственият интелект вече е способен да създава игри с по 2–3 часа съдържание. От пилето във Flappy Bird и <a href="https://karamanev.me/istorii/nu-pogodi">вълка, който лови яйца</a>, до цял град с коли и престрелки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-igri.jpg.960.webp" alt="Част от сайта на nanogram с надпис „1,000+ games. Every single day.“ и два реда корици на игри: Skydew Valley, Olympus Obby, Deep Haul, Room Maker, Islandy, Spell RNG, Nano Hole и други" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1139"><figcaption>Над хиляда нови игри на ден, обещава сайтът на nanogram. Всяка от тях е започнала с нечие изречение. екран: <a href="https://nanogram.app/">nanogram.app</a></figcaption></figure>
<p>Вече се появяват дори жанрове игри, каквито никой преди това не си е представял. Любимата игра на Огнян е за играч магьосник, който може да рисува различни видове вълшебства, с които да побеждава врагове. „Направи ми впечатление, че такава игра няма никъде. За първи път някой е седнал и е измислил такъв тип геймплей. Някой с богато въображение е измислил тази идея и nanogram му е дал възможност да я създаде, реализира и сподели с приятелите си.“</p>
<p>Изненадата е и за самите създатели. „Нашият оригинален план никога не е бил в тази насока. Винаги сме смятали, че игрите ще са по-скоро заменими. Правиш нещо, средностатистическият потребител го играе 1–2 минути и после минава на следващото.“</p>
<p>Оказва се, че потребителите попадат в два потока. Едните създават игри с някакъв социален елемент, които да ти грабнат вниманието за малко и да продължиш към следващата. „А другите влизат в дълбочина, провокират възможностите на нашия изкуствен интелект, до висоти, които не сме очаквали, че са постижими.“</p>
<p>Днес регистрираните потребители са около 750 000, месечно активните са 1/3 от тях. И говорим за продукт, който официално и пълноценно се е появил в списъка с апликации едва през юни тази година.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-chisla-2.png.960.webp" alt="Графика: nanogram в числа – 750 000 регистрирани потребители, една трета от тях активни всеки месец, 2,2 млн. долара от инвеститори още в първия рунд, приложението излиза официално в магазините през юни 2026 г." loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="762"></figure>
<h2 id="гъската-със-златните-яйца">Гъската със златните яйца</h2>
<p>Рядко се случва български стартъп да привлече такова финансиране – още в първия рунд nanogram набира 2,2 млн. долара. Как се стигна дотам? „Изненадващо!“, отвръща Борис.</p>
<p>Историята звучи като шега. Когато решават да минат от приложението за билети към nanogram, двамата още развиват консултантския си бизнес. „Казахме на партньора ни Албърт: бихме работили по nanogram на пълен работен ден, но трябва да си изкарваме хляба по някакъв начин. Затова на този етап можем да работим на половин ден. При което той каза: добре, аз ще ви намеря финансиране и ще работите на пълен работен ден. А ние му отвърнахме: добре, успех! И… той успя, при това много бързо.“</p>
<p>След финансирането идва събирането на екипа – днес офисът им в София е пълен с хора. Значително подобряват и технологиите, които използват, така nanogram се превръща в бързо и модерно приложение.</p>
<p>И, по всичко личи, най-доброто предстои.</p>
<h2 id="не-всичко-което-хвърчи-се-яде">Не всичко, което хвърчи, се яде</h2>
<p>Досега всички социални мрежи стигнаха дотам, че, колкото и неприятно да звучи, стоката им са… самите им потребители (<a href="https://karamanev.me/istorii/jaron-lanier">питайте Джарон Лание!</a>), а парите идват от рекламите. Двамата ни гости са категорично срещу тази идея. Но как тогава ще изкарва пари nanogram?</p>
<p>„Наистина ни се иска да избегнем това“, казва Борис. Първоначалните проучвания показват, че най-отдадените потребители биха плащали за по-„умни“ модели и за възможността да създават повече игри на ден. Първо ще монетизират усилията на най-отдадените си потребители, създателите, като им дадат възможност да плащат за по-добро преживяване с повече възможности. Чак след това идва ред на играчите – например с покупки на козметични подобрения.</p>
<p>А нататък ще са им полезни и данните, които ще натрупат. „В инстаграм знаят колко време си гледал клипчето, дали си чел коментарите през това време, дали си го харесал. Докато при нас, тъй като съдържанието е интерактивно, можем да знаем дали си се изнервил и си започнал да натискаш произволни копчета, колко пъти си преиграл играта, какъв е максималният резултат, който си постигнал“, обяснява Борис. Така могат да изградят много по-добър модел за това какво харесва потребителят, какво – не, и какво го дразни. „Което се надявам да ни позволи да създадем алгоритъм, който да предоставя точните игри, които хората биха искали да играят.“</p>
<h2 id="от-птичи-поглед">От птичи поглед</h2>
<p>Да, ако се наложи, в следващ момент ще погледнат и към рекламите. И все пак идеята им е съвсем различна от тази, която създаде големите проблеми на социалните мрежи.</p>
<p>„Платформа като инстаграм вече има толкова много съдебни дела и в Америка, и тук, в Европейския съюз“, казва Борис. „Ако човек седне да чете стенограмите от делата, хората от Meta си казват, че знаят, че продуктът им създава негативни емоции у хората, и се възползват от това. Защото поне в техния продукт негативните емоции задържат потребителя по-дълго и могат да му покажат повече реклами. Аз искам да избягаме от този модел и да създадем едно позитивно преживяване за хората!“</p>
<p>Кога Огнян и Борис ще кажат, че са успели? „За мен може би най-важната метрика за успех е колко много хора създават игри в nanogram“, казва Огнян. „Искам моето приложение да е дало възможност на максимално много гости да изразят своето въображение.“</p>
<p>Мечтата на Борис е сходна: иска да види как хората използват продукта като начин да общуват. „Това ще покаже, че наистина сме успели да превърнем социалните мрежи в интерактивно съдържание, а не в чисто консуматорство“, казва той.</p>
<p>От сърце им пожелавам да успеят. В епохата на напредналия изкуствен интелект имаме толкова възможности да създаваме по-добри, по-полезни, по-неочаквани приложения. Надявам се тази Дигитална история да ви го припомни. Сега е моментът за въображение и добри идеи на крилете на технологиите. Вдъхновен полет!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Преобрази си сайт!</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/preobrazi-si-sait</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/preobrazi-si-sait</guid>
      <pubDate>Fri, 13 Nov 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>След като дълго време си казвах, че този сайт е твърде сложен, за да го обновя, ускоря и направя модерен… ето че се случи само за няколко часа. После дойдоха английската версия, собственият бюлетин и още няколко сайта.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Дигитални истории преди и след: старият сайт на WordPress и новият" /></p><p>Отдавна пиша за чудесата, на които е способен изкуственият интелект. И все пак… това ме изуми! След като дълго време си казвах, че този сайт е твърде сложен, за да го обновя, ускоря и направя модерен… ето че се случи само за няколко часа.</p>
<p>После реших да видя дали мога да преведа всички Дигитални истории на английски. Дали успях, как мислите?</p>
<p>Ами ако сам си направя мейллист, вместо да плащам за външна услуга?</p>
<p>А дали мога да направя значително по-бързи, модерни и на практика безплатни и други сайтове?</p>
<p>Стойте и гледайте! А ако и вие сте готови за следващата голяма стъпка в дигиталното си присъствие, не се колебайте да ми пишете.</p>
<p>Живеем в епоха, в която технологиите ни дават немислими доскоро възможности. Достатъчно е да им дадем шанс, да разчупим стереотипите, да дадем воля на въображението и смелостта си…</p>
<h2 id="жив-и-здрав">Жив и здрав</h2>
<p>„Супер! Сайтът е на живо.“</p>
<p>Понеделник, 28 септември 2026 г., 23:37 ч. Съобщението не го пиша аз, а Claude. Аз само седя и се блещя пред монитора.</p>
<p>Сутринта в 9:14 написах, че започваме да правим сайта на Дигитални истории наново. Планът, който изкуственият интелект състави малко по-късно, предвиждаше 12–15 работни дни. Плюс още седмица-две проверки.</p>
<p>Отне 14 часа и 20 минути. През които свърших и много други неща.</p>
<p>Пет години, 516 истории, над 4000 снимки, близо 1 200 000 думи – преместени на нов сайт, с нов дизайн.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-nachalna.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Дигитални истории преди и след: вляво старият сайт на WordPress, вдясно новият" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="713"><figcaption>Началната страница: преди и след</figcaption></figure>
<p>Сайт, който се отваря десет пъти по-бързо от стария и който вече не ми струва абсолютно никакви разходи за хостинг. Как е възможно?!</p>
<h2 id="стискам-палци">„Стискам палци“</h2>
<p>Август 2021 г., Дигитални истории е на пет месеца. Чудя се: „<a href="https://karamanev.me/technologii/izkustveniyat-intelekt-programirane">Ще вземе ли изкуственият интелект хляба на програмистите?</a>“. Като препрочитам текста днес, ми е най-вече забавно.</p>
<p>„Дори да се стигне до създаването на алгоритми, които да пишат код, по всичко личи, че няма да е прекалено скоро моментът, когато те ще могат да го правят автономно“, писах тогава. Моментът, в който машината сама ще прави завършени проекти, ми изглеждаше, „ако не невъзможен, то прекалено далечен“.</p>
<p>Блажени са вярващите, пише в едно ранно фентъзи. Завърших онзи текст с малко ирония: „А дали наистина това е възможно, времето ще покаже. Аз лично му стискам палци.“</p>
<p>ИИ да напише нов сайт? Цял, сложен, с години съдържание? Да му направи чисто нов, модерен дизайн, да стане светкавичен? Хайде, моля ви.</p>
<h2 id="стара-къща">Стара къща</h2>
<p>Дигитални истории се заразказваха от 1 март 2021 г. Сайтът беше направен на WordPress – най-популярната система за сайтове в света, на която се крепят <a href="https://w3techs.com/technologies/details/cm-wordpress">над 40% от всички сайтове в мрежата</a>.</p>
<p>Срам не срам за човек, който си изкарва хляба с фронтенд програмиране, но за да изглежда добре, сайтът беше направен с популярна готова тема с „конструктор“ – от тези, с които сглобяваш страниците като кубчета, без да пишеш код. За да е по-бърз – добавка, която да го ускорява. За бутоните за споделяне – друга добавка. За бюлетина – трета. За статистиката – четвърта.</p>
<p>Сайтът растеше. Всеки вторник и петък в 8 сутринта публикувах нова Дигитална история. Дойдоха награди, книга, аудиопоредица, гостувания, хиляди абонати на бюлетина и, най-важното, много гости, читатели, съмишленици, хора, които съм накарал да се замислят.</p>
<p>С годините сайтът заприлича на стара къща. Метафората не е моя, Claude я измисли. „Обичаш я, но знаеш къде скърца. Всяка добавка е още една тръба, още един кабел. На всяка страница се зареждаха десетки неща – някои от тях отдавна не правеха нищо, просто си стояха и забавяха“. На сървъра, където живееше сайтът, бяха натрупани близо 7 гигабайта файлове – повечето копия на едни и същи снимки в различни размери, които WordPress прави „за всеки случай“.</p>
<p>Познато ли ви е? Ако имате сайт от няколко години, сигурен съм, че е така.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/kashta/" title="Старата къща: интерактивна графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:720px" scrolling="no"></iframe>
<p>Но как да променя всичко това? Да пренеса 516 истории със снимките, връзките, видеата и старите адреси, по които хората идват от гугъл и фейсбук? Представях си седмици и месеци работа и, което е още по-лошо, риска да счупиш всичко, което пет години е работило безотказно и е приютило хиляди читатели.</p>
<h2 id="клишета">Клишета</h2>
<p>Ако прелистите Дигитални истории хронологично, ще видите как неверието ми отстъпва. Бавно и… май, извинете ме, неохотно.</p>
<p>През 2023 г. <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">пиша за ChatGPT</a>, че „за момента той няма как да се справи с по-комплексни програми (и не е ясно дали някога ще успее)“.</p>
<p>През 2024 г. <a href="https://karamanev.me/istorii/chatgpt-rabota-experiment">го пращам да си търси работа като програмист</a>. Решава теста „на практика без грешка“. Пиша: „Време е да спрем да гледаме с клишета и шаблони към изкуствения интелект и да си отворим очите.“</p>
<p>През февруари 2026 г. <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">разказвам как с колега установяваме</a>, че цял месец, изкарвайки си хляба като програмисти, не сме написали и ред код. Всичко е писал ИИ. За петия рожден ден на сайта <a href="https://karamanev.me/technologii/5-godini-digitalni-istorii">пускам куиз</a>, изцяло направен от Claude.</p>
<p>През април <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">публикувам текст, написан от Claude</a>, без да променя и запетая – нещо, за което години наред съм повтарял, че никога няма да направя. Повечето читатели не го различават от мой.</p>
<p>Но – и това е важно – дори тогава не вярвах, че изкуственият интелект може да вземе моя сайт и заедно да го направим наново. Куиз? Да. Текст? Да. Помощ в работата – разбира се.</p>
<p>Но цял жив сайт, в който са пет години от живота ми? Никакъв шанс.</p>
<h2 id="часовете">Часовете</h2>
<p>Всичко започна от нещо съвсем дребно.</p>
<p>В неделя, 27 септември, следобед писах на Claude: „да се отървавам от мейлчимп“. Mailchimp е услугата, с която пращах бюлетина до близо 3600 абонати. За такъв брой хора тя струва по днешните цени около 75 долара на месец. Следващото плащане беше след месец.</p>
<p>Claude предложи бюлетинът да се праща от собствена малка система, а писмата – през пощенската услуга на Amazon, която струва стотинки. Нямах акаунт там, направих си го за секунди.</p>
<p>Същата онази неделя вечер научих повече за това как работи електронната поща, отколкото през всичките години дотогава. За щастие, имам немалко опит като фронтенд програмист, с Claude избрахме заедно решението и… следващият бюлетин на сайта вече беше изпратен от нашето общо творение.</p>
<p>~0,40 долара месечно вместо 75. Нещо повече – мейл листът се сдоби със значително по-модерен дизайн и съдържание, а и стига много по-успешно до пощата на всеки, който се е абонирал за него.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-smetka.png.960.webp" alt="Сметката преди и сега: бюлетинът от около 75 долара на месец на около 0,40 долара, хостингът на Дигитални истории от трицифрена сума годишно на практика на нула, хостингът на Забавното семейство от 237 долара годишно на нула; преводът на английски струва еднократно около 40 долара" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1564"></figure>
<p>И тогава се зачудих: ами дали и сайтът не може да постигне такава трансформация?</p>
<h2 id="понеделник-914">Понеделник, 9:14</h2>
<p>Започвам с дизайна, направен с Claude Design – инструмент за визуален дизайн на Anthropic. Към 22:43 ч. той е готов.</p>
<p>Сутринта на 28 септември пиша, че започваме. В 9:39 ч. добавям колебливо: „даже не знам дали ни трябва админ, за да качвам статии“. Тоест: ще ми трябва ли изобщо административен панел, или мога да публикувам по друг начин?</p>
<p>С Claude обсъждаме темата и стигаме до много интересно решение, което не би ми хрумнало, но като софтуерен инженер определено мога да оценя. Сайтът ще е статичен, което на практика елиминира нуждата от платен хостинг. Ще използваме технологии, които познавам като програмист.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/zayavka/" title="Пътят на една заявка: анимирана графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:650px" scrolling="no"></iframe>
<p>WordPress дълго време беше съкровище, което демократизира онлайн пространството, но… си има своята цена. Много допълнения, приложения, неща, които не знаеш как работят. Не можем ли с Claude да направим нещо по-добро?</p>
<p>Какво още ни пречи да започнем?</p>
<p>Ето, по часовник, проследено от ИИ колегата:</p>
<ul>
<li><strong>11:05</strong> – започва работата по новия сайт.</li>
<li><strong>11:26</strong> – свалени са всички снимки, над 4000, и са направени по-леки.</li>
<li><strong>12:02</strong> – всичките 516 истории са преместени.</li>
<li><strong>12:44</strong> – дизайнът вече е претворен в истински страници.</li>
<li><strong>13:02</strong> – старите адреси водят на правилните нови места.</li>
<li><strong>13:10</strong> – бюлетинът работи.</li>
<li><strong>13:18</strong> – новият сайт е качен в интернет на тестов адрес.</li>
</ul>
<p>За по-малко от час пет години архив смениха дома си.</p>
<h2 id="дай-дай-я-ела-да-видиш-какво-направи">Дай, дай… Я ела да видиш какво направи!</h2>
<p>Как да съм сигурен, че нищо не е изгубено?</p>
<p>Claude преброява думите във всяка история – в стария сайт и в новия. 1 190 870 срещу 1 190 902. Разликата от 32 думи е в полза на новия – там вече се броят и думите в няколко примера с програмен код.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/dumi/" title="Нищо изгубено: анимирана графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:420px" scrolling="no"></iframe>
<p>Хваща и грешка, която щеше да е неприятна: снимки с почти еднакви имена се презаписваха една друга и в някои истории щяха да се появят чужди снимки.</p>
<p>В 12:35 ч. пиша: „перфектен си, давай нататък“.</p>
<p>Следобед няколко агента на Claude, работещи едновременно, прочитат всичките 516 истории и предлагат 289 нови рубрики, по които читателите да ги откриват. Преглеждам ги и отговарям: „перфектни са, давай направо“.</p>
<p>В 18:18 ч. решавам нещо, което сутринта ми е изглеждало немислимо: старият сайт затваря врати, следващата история излиза на новия. Няма връщане назад.</p>
<p>В 23:36 ч. превключваме. В 23:37 ч. – „Супер! Сайтът е на живо.“</p>
<p>В 23:47 ч. пиша, че статистиката и пощата работят. В 23:53 ч. – 17 минути след превключването – вече е готов и начинът, по който ще пиша оттук нататък. Отговорът на въпроса ми от сутринта е: админ не ми трябва.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/den/" title="Денят по часовник: интерактивна графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:600px" scrolling="no"></iframe>
<h2 id="ден-година-храни">Ден година храни</h2>
<p>После идва ред на първата нова история – не случайно „<a href="https://karamanev.me/istorii/claude-shannon">Клод преди Claude</a>“, за Клод Шанън, на когото (твърди се) е кръстен изкуственият интелект, който построи сайта.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-skorost.png.960.webp" alt="Старият и новият сайт, измерени на 4 октомври 2026 г. на едни и същи 11 страници като на среден телефон с бавна връзка: общо 46 MB срещу 3,9 MB, а основното съдържание на началната страница се вижда след 7 секунди при стария и след 2,5 секунди при новия; при едно интервю – след 49 срещу 2,7 секунди" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1375"><figcaption>Едни и същи 11 страници в стария и в новия сайт</figcaption></figure>
<p>Числа като 49 или 80 секунди изглеждат невероятни, но са истински. Мерено е нарочно в тежки условия – като на среден телефон с бавна мобилна връзка. Първият текст в стария сайт се появяваше след 3–13 секунди, но „основното“ в тези страници е голямата снимка най-отгоре, а тя се показваше чак когато се изтегли всичко останало. При статията за Neuralink това са 13,9 MB, които при 1,6 Mbit/s пътуват повече от минута. На бърз интернет у дома чакането, разбира се, беше по-кратко.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/zarezhdane/" title="Колко се чака: анимирана графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:760px" scrolling="no"></iframe>
<p>Жълтите нули и единици горе не са украса. Всеки ред е заглавието на историята, която четете, написано така, както го „вижда“ компютърът – с нули и единици. Докато четете, цифрите в лентата отгоре почерняват една по една, а когато стигнете края, човечето от логото „затваря книгата“ и надписът става „Прочетено.“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-telefon.jpg.960.webp" alt="Едно и също интервю на телефон: вляво старият сайт, вдясно новият, с лентата от нули и единици под логото" loading="lazy" decoding="async" width="1653" height="1789"><figcaption>Интервюто с Текла Алексиева на телефон: преди и след</figcaption></figure>
<p>Ще ви спестя още доста подробности – от прекрасните нови дизайнерски идеи, които можете да видите под и над всеки текст, до усещането да видя как след години, в които гугъл ме класираше много назад заради бавни страници, вече в статистиката му всичко свети в зелено, меко казано. Няма да отварям и въпроса за сметката за хостинг, която преди беше трицифрена, а за статичния, модерен нов сайт е на практика нула евро.</p>
<p>Човекът обаче е така устроен, че… все търси следващото и следващото. Отдавна съм си говорил с гости на сайта, че съдържанието му си струва да стигне до повече хора на английски.</p>
<h2 id="digital-stories">Digital Stories</h2>
<p>На 22 октомври в 12:23 ч. писах на Claude: „искам да направим англоезична версия на сайта и да преведем всичко на него… важно е да не бави никак сайта и основен да си остане българският“.</p>
<p>Claude ми зададе седем въпроса. На три от тях отговорих обратното на това, което той препоръчваше. Той предложи логото да остане същото – аз исках ново, на английски, веднага.</p>
<p>Планът, който Claude състави, предвиждаше осем-девет работни дни. Английската версия беше на живо в 17:45 ч. същия ден – 5 часа и 22 минути след първото съобщение.</p>
<p>Самият превод на вече 521 истории – близо 1 330 000 думи – отне около час. Claude ги прати на партиди към Opus, мощния модел на Anthropic, на по-бавна опашка, която струва наполовина. Излезе около 40 долара.</p>
<p>Най-важни се оказаха правилата. Те започват с едно изречение: читателят е „an international reader who knows nothing about Bulgaria“ – човек, който не знае нищо за България. Оттам следва всичко останало. Нещо българско, което той не може да знае, се обяснява с няколко думи още в изречението, само първия път. Без бележки на преводача. Българските имена се пишат по официалната транслитерация, а чуждите се връщат към оригинала си – Дженсън Хуанг е Jensen Huang, а не някакъв обратен превод от кирилица. Книгите и филмите получават официалните си английски заглавия. Към правилата има и списък с 208 имена, които трябва да се пишат винаги по един и същ начин.</p>
<p>Най-интересни бяха заглавията. Дигитални истории обича игрите на думи, а те рядко оцеляват при превод. Ето какво стана с някои от тях:</p>
<ul>
<li>„Стив Джобс воскресе!“ стана „Steve Jobs Is Risen!“ – великденският поздрав съществува и на английски.</li>
<li>„За редакцИИте“, където ИИ се крие в думата, стана „The EdAItor Test“ – и на английски AI се крие в думата.</li>
<li>„Градил AI-я килия“ стана „AI Built a Cell“, а вътрешното заглавие „Ilia Built a Cell“ пази ехото от народната песен.</li>
<li>„Линус Лъвското сърце“ стана „Linus the Lionheart“ – заедно с шегата, че братята Лъвско сърце са шведи, а Торвалдс е финландец.</li>
</ul>
<p>Не всичко оцеля. „Стар…тъп!“ стана „Start…Up!“ – паузата остана, шегата се изгуби. Бай Ганьо трябваше да бъде представен като „the archetypal Bulgarian boor from Aleko Konstantinov's 1895 satire“. А думи като „чат-пат“ и „тулуп“ останаха на кирилица, с превод в скоби.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-prevod.png.960.webp" alt="Дигитални истории на английски в числа: 5 часа и 22 минути от първото съобщение до живата версия при план от 8–9 работни дни, 521 истории, близо 1 330 000 думи, около час превод, около 40 долара, 208 имена; и заглавия като „Стив Джобс воскресе!“, станало „Steve Jobs Is Risen!“" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1914"></figure>
<p>Българският сайт остана същият. В него се добавиха само два реда, които казват на Google, че има английска версия, и едно малко EN горе.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karamanev.me/en"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-digital-stories.jpg.960.webp" alt="Началната страница на английската версия, Digital Stories" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1050"></a><figcaption>Digital Stories, английската версия</figcaption></figure>
<p>Оттогава всяка нова история излиза едновременно на двата езика. Сайтът сам праща чуждестранните посетители към английската версия, а българските – към българската. Изборът се помни. А в двете версии се появиха и две нови страници: „<a href="https://karamanev.me/hora">Хора</a>“, със 122 души, за които съм писал, и „<a href="https://karamanev.me/rechnik">Речник</a>“, с 55 понятия.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karamanev.me/hora"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-hora-2.jpg.960.webp" alt="Страницата Хора: учените, изобретателите, предприемачите и писателите, които се връщат в историите отново и отново" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1008"></a></figure>
<h2 id="един-сайт-пролет-не-прави">Един сайт пролет не прави</h2>
<p>Е, човек свиква бързо на лесното, но… не е ли прекалено? Дали ще успея толкова бързо и ефективно да преправя с помощта на ИИ и друг сайт, създаден заедно с приятелите ми от The Floor – онзи, който събира <a href="https://quizza.bg">Куизове за кауза</a>?</p>
<p>Сайтът също беше на WordPress, с готова тема и добавка за куизове. Преди година, когато го започвахме, не допусках, че е възможно да има драстично по-лесен и удобен вариант.</p>
<p>Дали и сега е така?</p>
<p>Събота, 3 октомври, в 10:24 ч. пиша: „ще правим отначало сайта <a href="https://quizza.bg">quizza.bg</a>, махаме уърдпреса… ще ми се да е нещо подобно на това, което направихме с Дигитални истории“. Вече не питам дали е възможно.</p>
<p>Дизайнът – отново от Claude Design – е готов следобед. Около два часа по-късно новият сайт вече работи на тестов адрес. От първото съобщение до работещ сайт – около седем часа и половина.</p>
<figure class="fig"><a href="https://quizza.bg"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-quizza.jpg.960.webp" alt="Началната страница на quizza.bg преди и след: вляво старият сайт на WordPress, вдясно новият" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="713"></a><figcaption>quizza.bg: преди и след</figcaption></figure>
<p>Старият каталог с куизовете теглеше 258 мегабайта снимки наведнъж – колкото петдесетина песни. На мобилна връзка първата картинка се показваше след около 50 секунди. Новият показва същото за 2,5 секунди. Оценката на Google за скорост на телефон скочи от 37 на 97 от 100.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-quizza-skorost.png.960.webp" alt="quizza.bg, старият и новият сайт, измерени на 3 октомври 2026 г.: оценката за скорост на телефон, времето до основното съдържание, изтегленото, заявките и още" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1498"></figure>
<p>А колко по-красив и удобен е… пробвайте сами. Чакат ви над 120 куиза, а всяка неделя (и понякога сряда) ви подготвяме и общообразователно куиз състезание за ценители!</p>
<h2 id="къща">Къща</h2>
<p>Реших да продължа с други сайтове на близки хора.</p>
<h3 id="old-sofia-tour">Old Sofia Tour</h3>
<p>Двучасова разходка, в която жена ми ви отвежда из София от 1920-те като водач в дрехи от епохата. Сайтът е направен за няколко часа: от 16:23 до 22:42 ч. на 18 септември. Тогава още не вярвах в големите неща, но малките вече ставаха за една вечер. В календара за резервации могат да се избират само сряда и събота – единствените дни на разходките. Логото е печат с дамска шапка.</p>
<figure class="fig"><a href="https://oldsofiatour.com"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-oldsofiatour.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Old Sofia Tour" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1000"></a><figcaption><a href="https://oldsofiatour.com">oldsofiatour.com</a></figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-oldsofiatour-rezervacii.jpg.960.webp" alt="Резервацията на Old Sofia Tour: в календара могат да се избират само сряда и събота" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="900"><figcaption>Календарът за резервации: само сряда и събота</figcaption></figure>
<h3 id="захари-карабашлиев">Захари Карабашлиев</h3>
<p>Сайт за писател, драматург и сценарист, на български и английски. Захари нямаше сайт. Първата версия беше качена около четири часа след първото съобщение.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karabashliev.com"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-karabashliev.jpg.960.webp" alt="Началната страница на сайта на Захари Карабашлиев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1000"></a><figcaption><a href="https://karabashliev.com">karabashliev.com</a></figcaption></figure>
<p>Не е ли красив?</p>
<h3 id="забавното-семейство">Забавното семейство</h3>
<p>Сайт с 99 разказа, които Ния Йотова и баща ѝ, дядо Буби, пишат от 2019 г., и с две книги. Беше на WordPress, с онлайн магазин. На 17 октомври следобед новият сайт беше готов с цялото старо съдържание. Пак същия следобед – и с английски превод на 98-те разказа.</p>
<p>Числата тук са най-драстични. Началната страница тежеше 16 мегабайта. Сега лети в 405 килобайта – 40 пъти по-малко. Основното съдържание на телефон се показваше след 25,7 секунди, сега – след 1,8. Оценката на Google за скорост на телефон скочи от 30 на 99. Старият сайт канеше 14 външни услуги на всяка страница, новият – една. Проверихме всичките 648 стари адреса. Хостингът струваше 237 долара годишно. Сега – нула.</p>
<figure class="fig"><a href="https://zabavnotosemeistvo.com"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-zabavnoto.jpg.960.webp" alt="Една и съща история в сайта на Забавното семейство: вляво старият сайт на WordPress, вдясно новият" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="791"></a><figcaption><a href="https://zabavnotosemeistvo.com">zabavnotosemeistvo.com</a>: преди и след</figcaption></figure>
<h2 id="преобразиме">Преобрази.ме</h2>
<p>Някъде там с трима мои приятели и колеги решихме да обединим сили. Бяхме разбрали колко голямо е удоволствието да видиш новия си сайт. Красив, бърз, модерен, със смислено и изпипано съдържание. Да, ИИ е безценен помощник, но определено не е излишно и да знаеш какво правиш по пътя. В случая го казваме като екип от дизайнер, маркетолог и програмисти с доста сериозен опит.</p>
<p>Колко му е пешката да стане царица? Бавният ви, поостарял сайт да хвръкне и да ви носи сериозни доходи?</p>
<figure class="fig"><a href="https://preobrazi.me"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-preobrazi.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Преобрази.ме: Същият сайт. Преобразен за 10 дни." loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1000"></a><figcaption><a href="https://preobrazi.me">preobrazi.me</a></figcaption></figure>
<h2 id="накратко">Накратко</h2>
<p>Ето какво научих:</p>
<ul>
<li><strong>Не е магия, а разговор.</strong> Решенията бяха мои – какво да остане, какво да отпадне, кога да превключим.</li>
<li><strong>Скучните неща са най-важни.</strong> Старите адреси, пощата, бюлетинът. Сайтът е лесната част, ако знаеш какво искаш.</li>
<li><strong>Проверявайте.</strong> Claude сам преброи всяка дума и всяка снимка. И все пак в първите дни излязоха дребни проблеми. Нормално е.</li>
<li><strong>Сметката се променя.</strong> Сайт, бюлетин и хостинг, които струваха стотици евро годишно, сега струват почти нищо.</li>
<li><strong>Изкуственият интелект греши – и го признава.</strong> Важното е да има кой да го хване.</li>
<li><strong>Мерете, преди да превключите.</strong> Скорост, тегло, стари адреси, всяка дума. След превключването е късно да разберете колко е бил бавен старият сайт.</li>
<li><strong>Бутонът е ваш.</strong> Claude прави почти всичко, но писмото до 3600 души го пратих аз. Така и трябва.</li>
<li><strong>Админ може и без WordPress.</strong> Има безплатни панели за хора, които не са програмисти. А може и съвсем без панел.</li>
</ul>
<h2 id="залезът-и-зората">Залезът и зората</h2>
<p>През март тази година казах <a href="https://karamanev.me/sreshti/donika-borimechkova-ii">в едно интервю</a>: „аз за втори път виждам залеза на една професия отвътре – след журналистическата, виждам същите тенденции и при програмистката“.</p>
<p>Мислех, че знам за какво говоря. Но едно е да го кажеш, друго – да седиш в понеделник в 23:37 и да гледаш как пет години от живота ти се отварят в нов дом, по-бързи и по-красиви от всякога, след един ден, в който си писал основно „давай“.</p>
<p>През 2021 г. написах: „А дали наистина това е възможно, времето ще покаже. Аз лично му стискам палци.“</p>
<p>Времето показа. Отне пет години. И 14 часа.</p>
<p>Кое обаче е по-важното? Според мен това, че живеем във времето на чудесата. Новият сайт не е най-голямото от тях, но пък не е и маловажно. А за всички останали чудеса очаквайте следващите Дигитални истории!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„България има огромен шанс, ако използва днешната технологична революция“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/dobroslav-dimitrov-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/dobroslav-dimitrov-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 06 Nov 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Вече започна петата индустриална революция и за първи път имаме шанса за равен старт с останалите – като държава, като компании и като отделни хора. Как да го използваме? Разговор с Доброслав Димитров.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/dobroslav-dimitrov.jpg.480.webp" alt="Доброслав Димитров" /></p><div class="intro"><p><em>Вече започна петата индустриална революция, всичко се променя из основи. Но това, което я прави различна за нас, е, че за първи път имаме шанса за равен старт с останалите – и като държава, и като компании, и като отделни хора.</em></p>
<p><strong><em>Доброслав Димитров</em></strong> <em>отдавна говори упорито по тази тема,</em> <a href="https://karamanev.me/sreshti/dobroslav-dimitrov"><em>преди 3 г. гостува</em></a> <em>на Дигитални истории, а думите от разговора ни днес звучат като сбъднало се пророчество.</em></p>
<p><em>Но как да използваме този шанс по най-добрия начин? Как да се подготвим, как да успеем в новия свят на напредналия изкуствен интелект? Ето ви многобройни поводи за размисъл, а и практични идеи.</em></p>
</div>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-2.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: малка строителна площадка с няколко крана в мъглива гора, а на хоризонта огромни светещи центрове за данни" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Често говориш за започналата пета индустриална революция и че за първи път страната ни има шанс да я използва наравно с останалите. Но можем ли наистина да го направим като държава и от какво зависи? Трябва ли по някакъв начин да опитаме да променим политиката на Европейския съюз, която очевидно е рестриктивна към иновациите?</strong></p>
<p>– Няколко са посоките. Колко можем да повлияем на ЕС? Със сигурност като европейски член трябва да участваме в този разговор и да лобираме. Драмата на Европейския съюз, освен регулациите, е, че нямаме обединен фондов пазар и така никоя компания в Европа не може да мобилизира капитала, който американските компании имат. В Америка</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>минаха 1 трилион долара инвестиции в ИИ за последните 12 месеца,</em></p>
</blockquote>
<p>което е просто умопомрачително. На фона на това миналата година ЕС отдели 20 милиарда за гигафабрика, идея нямам защо ги наричаха така. Ами че за 20 млрд. могат да подготвят само строителните площадки. За една истинска гигафабрика техниката е от порядъка на 50–60 милиарда за 1 гигават мощност.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тези мини стъпки на Европейския съюз просто няма как да направят необходимото, за да можем да ги настигнем.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-investicii.png.960.webp" alt="Графика: 1 трилион долара инвестиции в ИИ в САЩ за 12 месеца срещу 20 милиарда евро от ЕС за гигафабрики и 50–60 милиарда за една истинска гигафабрика" loading="lazy" decoding="async" width="1601" height="1045"></figure>
<p>Но извън глобалната картинка са важни три нива – какво можем да направим като държава, компаниите какво могат да направят и хората на индивидуално ниво. На всяка една плоскост има какво да се прави.</p>
<p class="q"><strong>– Хайде да ги обсъдим едно по едно. Какво е мястото на държавата?</strong></p>
<p>– От критично значение е да се опитаме да станем колкото се може по-голям хъб на икономиката от високотехнологичния сегмент. Имам предвид проекти като този на Endurosat в Доброславци – Starbase Europe. Той е с изцяло частни инвестиции, но и държавата трябва да свърши своята работа. Колкото по-бързо си придвижи документите, толкова по-бързо тези инвестиции ще се изсипят в България, а този проект, например, е за развоен център не само за Endurosat, а и за други компании от ЕС и САЩ. Ще бъде най-големият развоен център в космическия и отбранителния сектор в Европа.</p>
<p>Държавата има роля в него, защото не е като със софтуера, където може да се развиваме и без нея, за истински проекти, свързани с инфраструктура, няма как да се случи.</p>
<p>„Ендуросат“ вече е категоричен лидер в Европа в своята област. С меморандума, който подписаха с „Ариан Спейс“, българска компания ще купува ракети изцяло, прескачайки посредници. Това ни слага в един много кратък списък от държави.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-3.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: космическа база край София по здрач, с Витоша зад нея и сателит, сглобяван в осветен хангар" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p>Имаме всичко нужно, за да привлечем големи изчислителни центрове към България – свободна енергия, модернизирана мрежа с много голям капацитет, специалисти. През последните пет години се е случило нещо невероятно – България има инсталирана батерийна мощност, равностойна в абсолютни числа на немската. Това е една от причините в момента да сме изключителен нетен износител на електричество.</p>
<p>Скоро беше обявено, че има преговори с „Тесла“ да реализират три огромни проекта в България.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>България може да се позиционира по съвсем друг начин на световната технологична карта.</em></p>
</blockquote>
<p>Следващото, с което България може да се възползва от сегашната революция, са огромните инвестиции, които започват в сферата на отбраната и конкретно на високотехнологичната отбрана. Имаме опит в традиционната, но това, което предстои в сектора, се вижда от случващото се в Украйна. Тяхната ИТ индустрия се мобилизира на максимум и правят чудесата.</p>
<p>България има специалисти в автомобилната индустрия, която като цяло страда в Европа. Но тези специалисти направо автоматично могат да се прехвърлят към роботиката и високотехнологичната отбрана, свързана с дронове.</p>
<p>Новата ми компания прави точно това – събрали сме се ветерани от софтуерната индустрия, за да създаваме технологично решение за координация на голям брой дронове, които обаче да работят като антидрон система.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всички други инвестират в дронове, които отиват да разрушават. Да се блъснеш в една сграда не ми изглежда като върха на инженерното изкуство,</em></p>
</blockquote>
<p>но да уцелиш един дребничък дрон във въздуха и да го разрушиш, ми изглежда доста по-важно и по-благородно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-4.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: рояк малки защитни дронове със светещи следи пресреща вражески дрон над град по залез" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p>Но дори само проектът в Доброславци може да преобрази цялата икономика на България, тъй като космическата индустрия ще е за трилиони и ако България се позиционира рано и се превърне в привлекателен център за компании, занимаващи се с високотехнологична отбрана и Космос, можем да сме абсолютни звезди на фона на милиардите, които се инвестират.</p>
<p class="q"><strong>– Човек се улисва да те слуша и даже започва да си представя, че, едва ли не, всичко това е възможно и с малко целенасочени усилия ни чака бляскаво бъдеще. А ако слезем на ниво компании, кое е важното към днешния ден? Имам чувството, че ИИ се въвежда много неумело и хаотично…</strong></p>
<p>– Така е, много от нашите компании имат сериозен проблем и трябва да се преосмислят страшно много бизнесмодели. Чистият аутсорсинг със сигурност е със затихващи функции. Повече компании търсят да се насочат към разработването на решения в реалния свят.</p>
<p>Имаме нова парадигма, в която лидерите трябва да се ориентират. Ситуацията е напълно различна, в момента ние например,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>с екип от под 15 човека, правим нещо, за което преди нямаше да ни стигнат и 150.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-5.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: малък екип инженери около една маса, зад тях огромна празна зала с десетки пусти бюра" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p>С много малък брой инженери, които са много отдадени, с брутална добавена стойност от гледна точка на инженерството днес е възможно да се постигнат феноменални резултати. Във всякакви домейни, в които преди не бихме посмели да отидем. Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>с изкуствен интелект можеш да постигнеш експертиза в произволна сфера за много кратко време. И това, ако е съчетано с умни хора, които могат да учат, нещата стават умопомрачителни.</em></p>
</blockquote>
<p>С аутсорсинга знаеш какво търсиш, трябва да си намериш клиенти. Рискът не е кой знае какъв, докато с продуктово начинание можеш да направиш най-хубавото нещо на света и да имаш нула приход. И това си е риск, който трябва да бъде поет. Но съдбата обича смелите, не тези, които го играят на сигурно.</p>
<p>Има много възможности, българската икономика е последна по дигитализация в ЕС. Това означава, че има толкова много нерешени задачи на бизнес ниво, които сега могат да бъдат решени, но трябва да се подходи по коренно различен начин.</p>
<p class="q"><strong>– Дано има воля за това, защото си говоря с доста хора от сектора и не я виждам, а още по-малко – извън него. Така обаче стигаме и до личните усилия.</strong></p>
<p>– Според мен може би фрийлансингът ще се върне на мода. За известно време той не беше толкова разпространен, правиш нещо, има риск да не ти платят. Много по-добре си си на висока заплата в някоя фирма с всички екстри. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>на един човек, който е проактивен и решава проблемите на хората, това, което може днес да направи за два дена, преди щяха да му трябват шест месеца.</em></p>
</blockquote>
<p>И тук има страшно много възможности. Само малък пример са игрите. Аз съм имал милиони идеи за игри, но не съм ги реализирал, защото щеше да струва огромни суми. Имах една подобна идея за игра, преди години се отказах от нея, защото щеше да струва два милиона да го разработим за две години и накрая може да не изкара нищо. Сега направихме прототип за половин ден! По моите записки, които бях писал преди четири години на ръка. Сканирах ги, показах ги на Claude, изготви ми техническа спецификация, после прототип. Всичко беше готово за 3–4 часа.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-6.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: стара тетрадка с ръкописни скици на игра, от която светеща следа води към прототип на играта на лаптоп" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Много подобен пример имам и аз. Дълго време се чудех как да обновя този сайт, една вечер седнахме с Claude и още на следващата сутрин той беше готов да посреща гости, изумително бърз, с прекрасен дизайн и почти без пари за хостинг.</strong></p>
<p><strong>Но много хора – например Алтман и Амодей, казват, че това ще разшири ножицата. Защото хората, които се ориентират и са любопитни, проактивни са, учат се и се адаптират, си остават малцинство. Дори в нашия ИТ бранш, който би трябвало да се ориентира най-бързо.</strong></p>
<p>– Това, което съм забелязал, е, че с новите технологии няма абсолютно никакво значение с какъв опит е човекът. Дали си инженер, художник или счетоводител, шансът да си проактивен и любопитен е абсолютно еднакъв.</p>
<p>Има софтуерни инженери, които не с толкова много знания, а с много любопитство правят чудеса от храброст. Има и такива, които до последно философстваха. „Вайб коденето не е сериозно“ и започват някакви дълги обяснения. Същото съм го чувал от художници, от юристи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Едни разсъждават и се наумуват, а другите се налудуват.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И все пак как да станат повече тези, които експериментират и се възползват пълноценно от новите възможности.</strong></p>
<p>– За съжаление, има хора, и то никак не са малък брой, които наистина ще имат неприятности.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Въобще не съм съгласен с тезата на Илон Мъск, че ни чака ера на изобилието.</em></p>
</blockquote>
<p>ИИ и роботите ще правят всичко, а ние ще си живеем и ще работим само над себе си.</p>
<p>Това могат да го кажат хора, които са напълно скъсали с човешката природа. За повечето хора професията е част от тяхната идентичност. И като им я отнемеш, дори да им даваш пари, безусловен базов доход, дали те ще се чувстват щастливи? По-голяма част от тях със сигурност няма. И това е много сериозен проблем за решаване, на който нямам отговор.</p>
<p>Единствената ми борба е да влезем в този проблем с широко отворени очи. Този проблем идва и за софтуерния свят вече до голяма степен е тук.</p>
<p class="q"><strong>– Това е и моята голяма цел, повече хора да си отворят очите за новата действителност, но за 6 години не виждам нещата да се променят достатъчно масово.</strong></p>
<p>– Ние с теб продължаваме да го правим, но,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за съжаление понякога трябва да стане и белята, за да разберат хората.</em></p>
</blockquote>
<p>И в момента има хора, които не могат да си намерят работа от 3–4 месеца и продължават да поставят изисквания, като в същото време не си правят труда да напредват в ИИ. Много хора си мислят, че това е някакво временно състояние и като се снишим, ще ни отмине.</p>
<p>Ами, няма да ни отмине. Имай предвид, че голяма част от по-младите ни колеги не са виждали време, в което нещата не са били добре. При последната финансова криза нашият сектор беше доста слабо засегнат, при това беше отдавна – 2008–2009 г., оттогава се е сменило едно поколение. Тогавашните 13–15-годишни не са го разбирали това, откакто имат съзнателен живот са свикнали с един постоянен адрес.</p>
<p>По време на пандемията имаше бум на ИТ сферата, после, в началото на войната в Украйна, като изчезнаха украинците и руснаците от световния пазар. Много хора си мислеха, че така ще е вечно.</p>
<p>Е, на тези хора много трудно можеш да им обясниш какво се случва и да те вземат насериозно.</p>
<p>„Едно време, 1912-та, дълбокия сняг“, това чуват като им говорим, такова е горе-долу нивото на разговора. От друга страна са по-възрастните, те пък никак не обичат промени.</p>
<p>Така че не съм особено оптимист. Нашата роля с теб е да говорим колкото можем повече, така че, който може, да ни чуе сега.</p>
<p class="q"><strong>– Напълно съм съгласен! И двама души да прочетат разговора ни и да се замислят, че е време за смели промени, имало е смисъл от него и от този сайт. И да осъзнаят, че ако искат да са конкурентоспособни, час по-скоро трябва да вземат мерки.</strong></p>
<p>– Така е. В началото се говореше, че трябва хората да станат „AI enabled“, да ползват ИИ. Не, отдавна вече е нужно да си „AI native“, той да е естествената среда и ежедневието ти. Замисли се каква е разликата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-ai-native.png.960.webp" alt="Графика: AI enabled срещу AI native – мястото на ИИ, ролята ти, ученето, моделът и отношението" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1075"></figure>
<p>Това важи за всяка професия. Наскоро ме попитаха за журналистиката. Един любопитен автор, който иска да прави разследваща журналистика – боже господи! – в момента може да направи чудовищни разследвания, за които преди бяха нужни десетки хора екип. Скоро от БРАИТ ще представим един подобен проект, свързан с проверяването на обществени поръчки. Ами че там сме способни на чудеса! Да открием дали дадена поръчка не е нагласена за конкретен победител – нещо напълно невъзможно доскоро, ако малкият параграф, който прави това, е на 800-ата страница от заданието.</p>
<p class="q"><strong>– А какво да правим хората от ИТ света според теб?</strong></p>
<p>– Що се отнася до програмистите, според мен те, освен другото, трябва и скоростно да вдигат експертизата си по някакви вертикали.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Вече е ясно, че кодът ще се пише сам. Но разликата е огромна между това дали го прави програмист с опит или човек, който няма такъв.</em></p>
</blockquote>
<p>Но, ако имаш експертиза в някаква вертикала – финанси, медицина, Космос, това ти дава огромно предимство пред всеки друг. Ако работиш за финтех компания и имаш сериозна финансова грамотност, ти можеш да си този, който предлага решенията. А не да чакаш някой да ти каже какво да правиш и ти да си само по средата между него и ИИ.</p>
<p>От това се променя професията програмист и затова толкова говоря, че ни трябват повече технологични гимназии. Не, това не са гимназии за програмисти, както много хора си мислят. Програмирането е хоризонтално умение и след това имаме вертикална експертиза в някаква посока.</p>
<p>Освен това, колкото поевтинява нещо, което има стойност, толкова повече има търсене за него. Сега много неща, които биха могли, особено у нас, масово не са цифровизирани. Страшно много, защото просто не можеха да си го позволят.</p>
<p>Имам подобна случка с фирма за дрехи втора употреба, която изпрати запитване за проект. Оказа се, че е много по-трудно от обичайните магазини, най-вече защото имаш примерно 250 хиляди уникални артикула – всяка дреха я снимат, завеждат, тя е уникална, не „имаме 50 панталона от този вид“.</p>
<p>Правим първа оценка, смятаме, смятаме и стигаме от порядъка на 350 000 лв., за да е на ниво. Струва ни се безумно, как ще искаме толкова пари за един онлайн магазин, даваме на втори екип във фирмата. Излиза абсолютно същата сметка. Давахме го накрая на елитния екип на „империята“… и пак излиза толкова.</p>
<p>Те се отчаяха, казаха, че е абсурдно. После изчезнаха за 2–3 месеца, но явно никъде не им бяха дали по-добра цена, върнаха се при нас и направихме проекта. В хода на работата обективно се оказа, че има и още, и още, и още, излезе около 500 000 лв.</p>
<p>Какъв бизнес трябва да имаш, за да можеш да си позволиш половин милион за магазин?! Е, сега би било толкова по-лесно и евтино, а има толкова бизнеси, на които им е нужно.</p>
<p>Затова казвам, че трябва не просто да се разчупим, а да подходим към бизнеса по напълно нов начин! Има толкова много за цифровизиране в икономиката…</p>
<p class="q"><strong>– Преди да се разделим, ако сме убедили някого и реши от утре да тръгне по „AI native“ пътя, какви би трябвало да бъдат първите му стъпки?</strong></p>
<p>– Винаги давам следния съвет. Отворете YouTube и започнете да гледате клипчета, качени през последните две седмици, за ИИ и вашата професия. Защото отпреди 4 месеца не са актуални. Трябва да видиш с последния модел някой умник какво успява да направи и да тръгнеш по пътя му. Толкова бързо се променят нещата, че каквато и книга да препоръчаш, каквото и да препоръчаш конкретно, много скоро то ще е безнадеждно остаряло.</p>
<p>А следващото е много специфично за всеки човек, защото само той познава работата си. Ако има късмет да работи в иновативна фирма, там ще има вътрешен ИИ екип, който ще минава по отделите и ще отговаря за това те да тръгнат по този път.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако си технологична фирма, но не можеш да си позволиш цял отдел, трябва да имаш поне един такъв любопитен човек, който е евангелист, който да увлича другите.</em></p>
</blockquote>
<p>Но шефът на фирмата трябва много силно да го подкрепи, защото не става без натискане. Не става да го обясниш, да отговориш, така хората много бързо ще тръгнат по старому.</p>
<p>Ако си самостоятелен експерт, там отговорността е лична. Ако не знаеш с какво да започнеш… отиди и попитай любимия си ИИ, ще ти даде много идеи. И задължително си плати поне базовия абонамент в една от големите платформи, безплатните модели няма да ти помогнат. Най-важното обаче си остава да поискаш и да направиш първата стъпка…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-7.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: жена работи на бюро с лаптоп и книжа до прозорец с изглед към София и „Александър Невски“" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/12/dobroslav-dimitrov.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Защо спим?“ Книжните препоръки на ИТ лидерите за Деня на будителите</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 30 Oct 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Успешен предприемач, визионер и филантроп. Професор по компютърни науки в Канада. Французин, който живее в София от 2008 г. и прави игри. Тийм лидер, който води и туристически групи като планински водач. Кои ли са любимите им книги?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-4.jpg.960.webp" alt="Портретите на 14-те ИТ лидери като корици на книги" /></p><p>Успешен предприемач, визионер и филантроп. Професор по компютърни науки в Канада. Французин, който живее в София от 2008 г. и прави игри. Тийм лидер, който води и туристически групи като планински водач.</p>
<p>Кои ли са любимите им книги?</p>
<p>Какво общо имат Тенко Николов, Юлита Василева, Адриен Бачи и Боян Шейтанов? Те са четирима от хората, които поканих да препоръчат любимите си четива на всички нас.</p>
<p>За трета поредна година (след <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">2024</a> и <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">2025</a>) в навечерието на Деня на будителите поканих български ИТ личности, които са ме впечатлили, да разкажат за любимите си книги. Без ограничения за жанр, език, дали са художествени и превеждани ли са на български – просто до 3 любими книги, които си струва повече хора да прочетат.</p>
<p>Резултатът отново е изключително интересен. Очаква ви поредната невероятно пъстра палитра, готова да разбие всички клишета. Поканих 20 души и получих цели 14 отговора. Аз наистина вярвам, че повече от всякога днес ти си това, което четеш. Ето и неочакваните препоръки в реда, в който ги получих.</p>
<nav class="guests-nav" aria-label="Гостите">
<a href="#1-всички-на-сърф"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-tenko-nikolov.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Тенко Николов</span></a>
<a href="#2-хора-пътища-и-алгоритми"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-vasil-popovski.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Васил Поповски</span></a>
<a href="#3-българският-съсед"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-julita-vasileva.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Юлита Василева</span></a>
<a href="#4-смелостта-да-останеш-себе-си"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-sara-koteva-2.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Сара Котева</span></a>
<a href="#5-тигър-яде-баница"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-martin-chaov.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Мартин Чаов</span></a>
<a href="#6-три-на-ден-преди-лягане"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-boyan-sheytanov.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Боян Шейтанов</span></a>
<a href="#7-слънчеви-страници"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-filip-slanchev.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Филип Слънчев</span></a>
<a href="#8-френската-връзка"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-adrien-bachi.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Адриен Бачи</span></a>
<a href="#9-пленници-на-системата"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-krasimir-baylov-2.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Красимир Байлов</span></a>
<a href="#10-кренвиршът-са-филмите"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-konstantin-vasilev.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Кив</span></a>
<a href="#11-трудното-в-трудните-неща"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-ognyan-chikov.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Огнян Чиков</span></a>
<a href="#12-компрес-с-водка"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-damyan-deshev.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Дамян Дешев</span></a>
<a href="#13-по-принцип"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-dobriela-kirilova.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Добриела Кирилова</span></a>
<a href="#14-дълбоката-дързост"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-aneta-petkova-3.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Анета Петкова</span></a>
</nav>
<h3 id="1-всички-на-сърф">1. Всички на сърф!</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-tenko-nikolov.jpg.480.webp" alt="Тенко Николов" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: DEV.BG</figcaption></figure>
<p><em><strong>Тенко Николов</strong> е успешен предприемач, визионер и филантроп, част от лидерския екип на глобалния технологичен гигант SiteGround и на фондация „За пример“. Той беше мой събеседник на DEV.BG Leadership Agora в София Тех Парк. Това се превърна и в незабравима Дигитална история, в която признава, че мечтае децата му да искат да останат в България. Тази година той пръв изпрати книжните си препоръки.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/tenko-nikolov">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-whysleep.jpg.320.webp" alt="Корица на „Защо спим?“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/52711731">Защо спим?</a>, Матю Уокър</span><span class="book__orig">Why We Sleep, Matthew Walker</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Дълги години смятах съня за нещо, което се жертва в полза на работата – сигурен съм, че не съм единствен в нашия бранш. Тази книга ми обясни защо това е най-лошата сделка, която човек може да сключи. Чете се като трилър и след нея гледам на будилника с други очи.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-codebreaker.jpg.320.webp" alt="Корица на „Да разгадаеш кода“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/252428271">Да разгадаеш кода</a>, Уолтър Айзъксън</span><span class="book__orig">The Code Breaker, Walter Isaacson</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>История за това как Дженифър Даудна и екипът ѝ стигат до CRISPR – технология, която променя биологията по начина, по който софтуерът промени всичко останало. Айзъксън разказва за науката като за стартъп: с конкуренция, интриги, провали и пробиви. Ако ви е интересно как се раждат наистина големите идеи, книгата е задължителна.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-surfing.jpg.320.webp" alt="Корица на „Пусни народа ми да кара сърф“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="480"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/40193586">Пусни народа ми да кара сърф</a>, Ивон Шуинар</span><span class="book__orig">Let My People Go Surfing, Yvon Chouinard</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Основателят на Patagonia доказва, че може да построиш успешна компания, без да предадеш принципите си и без да превръщаш хората си в машини. Много от нещата, в които вярвам за SiteGround, ги открих формулирани тук – само че по-добре. Книга за всеки, който иска да прави бизнес и да може да се гледа в огледалото.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Книжните препоръки за Деня на будителите започват… с книга за съня. И то от човек, който в първите години на SiteGround е работил денонощно, а днес гледа на будилника с други очи. Уолтър Айзъксън пък се появява за втори път в поредицата – през 2024 г. <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">Виктор Ботев препоръча биографията му на Стив Джобс</a>, а „Да разгадаеш кода“ излезе на български едва през май.</p>
<h3 id="2-хора-пътища-и-алгоритми">2. Хора, пътища и алгоритми</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-vasil-popovski.jpg.480.webp" alt="Васил Поповски" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Васил Поповски</strong> е съосновател и главен технологичен директор на Ensō Money – софийски финтех стартъп, който прави личен финансов асистент с ИИ. Преди това е вицепрезидент по инженерството в Alcatraz AI и старши директор във VMware, а Connecto.ai, стартъпът за чатботове, който съосновава през 2017 г., Leanplum купува само година и половина по-късно.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=K6WHOCQyueg">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-clrs.jpg.320.webp" alt="Корица на „Introduction to Algorithms“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="364"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/108986">Introduction to Algorithms</a>, Томас Кормен, Чарлз Лайзерсън, Роналд Ривест, Клифърд Стайн</span><span class="book__orig">„Въведение в алгоритмите“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Защо: ами, в ерата на AI, за да си релевантен, трябва да имаш поне малко представа как работят нещата. Това е буквално библията, когато става въпрос за алгоритми и структури от данни.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-peopleware.jpg.320.webp" alt="Корица на „Peopleware“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="480"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/67825">Peopleware</a>, Том Демарко, Тимъти Листър</span><span class="book__orig">„Човешкият фактор“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Защо: ами, защото винаги работиш с хора. Тази книга е много стара, но съветите в нея ще са много години наред релевантни, само hard skills отдавна не е достатъчно.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-foundation.jpg.320.webp" alt="Корица на „Фондацията“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="465"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/25148904">Фондацията</a>, Айзък Азимов</span><span class="book__orig">Foundation, Isaac Asimov</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Защо: Азимов си е Азимов. Изключително интересно преплита много политика с научна фантастика и как падат империите. Мисля, че може да е много релевантна и за това как малки компании, които се движат умно и бързо, могат да се състезават и побеждават големите.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Цели две книги без превод на български… Надявам се, че тук има и представители на водещи български издателства, които биха поправили тази празнота.</p>
<p>Съберете алгоритмите от първата книга с хората от втората и ще получите психоисторията на Хари Селдън от третата – математика, която предвижда как ще се държат огромни маси от хора. А „Фондацията“ наистина се оказва безценно четиво, което често срещаме в препоръките на ИТ лидерите.</p>
<h3 id="3-българският-съсед">3. Българският съсед</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-julita-vasileva.jpg.480.webp" alt="Юлита Василева" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Проф. Юлита Василева</strong> е професор по компютърни науки в Университета на Саскечуан в Канада, където работи от 1997 г. Изследва технологиите за убеждаване и ИИ в образованието, а трудовете ѝ имат над 16 000 цитирания в Google Scholar. Наскоро ѝ одобриха петгодишен проект за „когнитивни щитове“, които да карат хората да се отнасят критично към това, което им дава ИИ.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva-2026">Още за и от нея – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-vremeubejishte.jpg.320.webp" alt="Корица на „Времеубежище“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/53224605">Времеубежище</a>, Георги Господинов</span><span class="book__orig"></span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-gradinaryat.jpg.320.webp" alt="Корица на „Градинарят и смъртта“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="488"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/217468978">Градинарят и смъртта</a>, Георги Господинов</span><span class="book__orig"></span></div></div>
<div class="book book--noimg"><div class="book__head"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/author/show/6421776._">Константин Павлов</a></span><span class="book__orig">поезия</span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-ruskiyat-sased.jpg.320.webp" alt="Корица на „Руският съсед“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="453"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/18007282">Руският съсед</a>, Михаил Вешим</span><span class="book__orig"></span></div></div>
<div class="book book--noimg"><div class="book__head"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/author/show/3352.Jerome_K_Jerome">Джером К. Джером</a></span><span class="book__orig">Jerome K. Jerome</span></div></div>
<div class="book book--noimg"><div class="book__head"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/author/show/1244.Mark_Twain">Марк Твен</a></span><span class="book__orig">Mark Twain</span></div></div>
<div class="book book--noimg"><div class="book__head"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/author/show/7963.P_G_Wodehouse">П. Г. Удхаус</a></span><span class="book__orig">P. G. Wodehouse</span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-satirichni.jpg.320.webp" alt="Корица на „Сатирични поеми“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="472"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/31115327">Сатирични поеми</a>, Валери Петров</span><span class="book__orig"></span></div></div>
<details class="book book--noimg">
<summary><span class="book__title"><a href="https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva-2026">Юлита за своите любими</a></span><span class="book__orig">Господинов, Павлов, Вешим, Валери Петров и хумористите</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Аз нямам много време за четене, но имам много любими книги. Най-вече чета на български, от български автори.</p>
<p>От Георги Господинов – „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“ са великолепни книги, световна класа! Обичам поезия от малко издавани поети – най-вече Константин Павлов. От Михаил Вешим – „Руският съсед“ е великолепен роман. От англо-авторите: Джером К. Джером – каквото и да е от него, Марк Твен, Удхаус. Обичам хумора им.</p>
<p>О, също и Валери Петров. Знам наизуст сатиричните му поеми, „Репортаж за трите хаш“, „Балада за контраадмирала“, „Хождение по буквите“, „Песничка за пазачите на фара“...</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Миналата година попитах в заглавие <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2">„Ще има ли български автор?“</a>, а сега проф. Василева, която от близо 30 години работи в Канада, ми пише, че чете „най-вече на български, от български автори“. Ех, ето го и <a href="https://karamanev.me/sreshti/valeri-petrov">Валери Петров</a>! Толкова пъстри препоръки дойдоха отвъд океана, и то за български автори… А вие, имате ли пропуски в този списък?</p>
<h3 id="4-смелостта-да-останеш-себе-си">4. Смелостта да останеш себе си</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-sara-koteva-2.jpg.480.webp" alt="Сара Котева" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Сара Котева</strong> е HR мениджър и отговаря за работодателската марка в Iris.ai, норвежко-българската компания за изкуствен интелект. Организационен психолог по образование (магистър по трудова и организационна психология от СУ), тя работи в сферата на човешките ресурси повече от 10 години.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=69N0-nqrR58">Още за и от нея – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-games.jpg.320.webp" alt="Корица на „Игрите, които хората играят“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/40126557">Игрите, които хората играят</a>, Ерик Бърн</span><span class="book__orig">Games People Play, Eric Berne</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Тази книга разкрива повтарящите се и често несъзнавани модели, които оформят социалните ни взаимодействия, и подчертава колко е важно да разпознаваме собствените си модели на поведение, за да можем да излезем от деструктивните отношения и ситуации.</p>
<p>Тя дава език за разпознаване на повтарящи се модели в общуването – защо влизаме в определени роли, защо някои конфликти се повтарят и как самите ние допринасяме за тях. Полезна е за повече осъзнатост в отношенията, работата и начина, по който комуникираме.</p>
<p>Разбирайки „игрите“, които играем, ролите, в които влизаме, и емоционалните потребности, които стоят зад поведението ни, можем да започнем да общуваме по-автентично, да изграждаме по-здравословни взаимоотношения и да живеем по-осъзнато.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-master.jpg.320.webp" alt="Корица на „Майстора и Маргарита“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="473"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/10646053">Майстора и Маргарита</a>, Михаил Булгаков</span><span class="book__orig">Мастер и Маргарита, Михаил Булгаков</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Роман за любовта, свободата, истината и цената, която понякога плащаме, когато отказваме да се подчиним на очакванията на обществото. Чрез преплитането на реалност, сатира и фантастика Булгаков поставя под въпрос границите между доброто и злото и показва, че те невинаги са толкова ясни, колкото изглеждат.</p>
<p>Историята напомня за силата на любовта и творчеството, за смелостта да останеш верен на себе си и за това, че истината може да бъде потискана, но не и напълно унищожена.</p>
<p>Тя не дава готови отговори, а провокира въпроси за добро и зло, истина и страх, свобода и конформизъм, любов и личен избор. Кара ни да погледнем отвъд очевидното и да приемем, че хората и моралните ситуации рядко са просто „черни“ или „бели“.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Булгаков, прекрасно, определено една от любимите ми книги (ако още не сме приятели в Goodreads, поправете го <a href="https://www.goodreads.com/author/show/16151860._">тук</a>!). Впрочем, попада и сред тези на Джак Дорси, за което разказах в <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">темата за любимите книги на световните ИТ лидери</a> (там можете да добавите като приятел и… Бил Гейтс).</p>
<p>А първата книга, признавам, не съм чел и определено ще ѝ посветя време съвсем скоро. А с извода на Сара, че черно-белите отговори рядко вършат работа, съм напълно съгласен.</p>
<h3 id="5-тигър-яде-баница">5. Тигър яде баница</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-martin-chaov.jpg.480.webp" alt="Мартин Чаов" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG All in One</figcaption></figure>
<p><em><strong>Мартин Чаов</strong> е софтуерен архитект с над 15 години опит в ИТ света. Днес е начело на софтуерната архитектура в DraftKings в София, отговаря за разпределена система, която работи почти в реално време с терабайти данни. Редовен лектор на събития в бранша: говори на JSTalks десет поредни години, често е и на събитията на приятелите ни от DEV.BG.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=XmII3_qk2nE">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-foundation.jpg.320.webp" alt="Корица на „Фондацията“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="465"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/25148904">Фондацията</a>, Айзък Азимов</span><span class="book__orig">Foundation, Isaac Asimov</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Това, което е било…, няма да пребъде. Десетохилядната Галактическа империя се разпада! Книгата обхваща период от цели 1000 години и представя последствия с натрупване от взети във времето решения. Хари Селдън предначертава пътя, по който трябва да се развиват събитията за максимален контрол на щетите и съкращаване на хаоса от разпада на правителството. Някак си ми напомня на декомпозирането на един 15-годишен монолит отпреди десетина години :)</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-righting.jpg.318.webp" alt="Корица на „Righting Software“" loading="lazy" decoding="async" width="318" height="414"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/51109185">Righting Software</a>, Ювал Льови</span><span class="book__orig">в наш превод „Правопис на софтуера“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Те таа нема четене… Но за тези, които се опитат – има две основни части: Software Design и Project Design. Планиране на проекта, ресурсите, времето, цената и оценка дали изобщо има смисъл да бъде започнат, са темите, които се разглеждат в книгата.</p>
<p>Тя изисква внимание, бележки и понякога връщане назад. Не е нещо, което се чете между другото. Един различен поглед над работата на софтуерния архитект и неговото място в организацията.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-blackswan.jpg.320.webp" alt="Корица на „Черният лебед“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="473"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/7291252">Черният лебед</a>, Насим Никълъс Талеб</span><span class="book__orig">The Black Swan, Nassim Nicholas Taleb</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Всичко сме сметнали до милиметър, и БАМ – тигър изяде баницата?! Това е сборник от подобни истории като: как никой не е вярвал, че има черни лебеди, как казиното си е сметнало всички променливи, освен ефекта от шоупрограмата, 99 от 100 хвърляния ези и др. Тези истории ме накараха да се замисля доколко мога да съм уверен в плановете си, особено както след всяка изненада има някой, който да ти обясни как е можело да я предвидиш. В моята професия често работя с допускания, които във времето започват да се приемат за факти, и тази книга ме мотивира да ги преразглеждам целенасочено и периодично.</p>
<p>Внимание: може да предизвика analysis paralysis!</p>
</div>
</details>
</div>
<p>„Те таа нема четене“ е повече от харизматичен анонс като за книга, насочена към софтуерната архитектура, но след като я препоръчва Мартин, определено си струва… освен ако няма да се предаваме вече на ИИ в нашия скромен ИТ бранш. Преди две години препоръчах <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">„Чист код“ на Чичо Боб</a> като книгата, която най-много ме е формирала като софтуерен инженер. Мартин пък има <a href="https://www.youtube.com/watch?v=XmII3_qk2nE">цяла лекция на DEV.BG за цената на чистия код</a>, така че си я записвам – може и аз да „преразгледам някое допускане“.</p>
<p>„Фондацията“ отново е тук – два пъти в първите 5 препоръки, които получих. Дали не е време за препрочитане?</p>
<h3 id="6-три-на-ден-преди-лягане">6. Три на ден преди лягане</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-boyan-sheytanov.jpg.480.webp" alt="Боян Шейтанов" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Боян Шейтанов</strong> е тиймлийд в софтуерната компания Astea Solutions с над 18 години в ИТ бранша. Но също така сертифициран планински водач и баща. Бил е програмист, бизнес анализатор и акаунт мениджър, успява да намери винаги неочаквани паралели. Струва си да се отбележи, че… негово стихотворение попадна и в сборника <a href="https://karamanev.me/digitalni/apollo-ex-machina">Apollo ex Machina</a>.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=tT7RG0T_gKk">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-solaris.jpg.320.webp" alt="Корица на „Соларис“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="493"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/6966529">Соларис</a>, Станислав Лем</span><span class="book__orig">Solaris, Stanisław Lem</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>В тийнейджърските си години се запалих по научната фантастика от втората половина на XX век. Автори като Айзък Азимов, Аркадий и Борис Стругацки и Станислав Лем и техните дълбоко философски творби разшириха хоризонта ми на мислене неимоверно. От всички любими произведения избрах да препоръчам „Соларис“, защото ме предизвика да преосмисля разбирането си за „интелигентност“ – особено актуална и днес тема.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-kniga-za-nas.jpg.320.webp" alt="Корица на „Книга за нас“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="525"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/56339700">Книга за нас</a>, Мария Донева</span><span class="book__orig"></span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Дълги години избягвах поезията. Беше ми скучна, трудна за разбиране и отнесена. Открих Мария Донева покрай великолепните ѝ преводи в рими на детски книги, а впоследствие се запознах и с творбите ѝ за възрастни. Стихосбирката ѝ „Книга за нас“ стои на етажерката над дивана вкъщи и често я отварям вечер след изморителен ден. Човешки, леки, но и дълбоки – такива са стихотворенията ѝ. Препоръчвам по три на ден, преди лягане.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-colour-magic.jpg.320.webp" alt="Корица на „Цветът на магията“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="533"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/7781189">Цветът на магията</a>, Тери Пратчет</span><span class="book__orig">The Colour of Magic, Terry Pratchett</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Има книги, които те изсмукват, смилат, изплюват, оставят те безмълвен и преобръщат представите ти за света. Тези на Тери Пратчет не са от тях. Светът на диска те кара да се смееш с глас, да забравиш за проблемите си и да си припомниш, че понякога четенето може да е чисто и просто забавление. „Цветът на магията“ е първата книга от поредицата, но няма да сбъркате, ако изберете която и да е друга от Света на диска.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>„Препоръчвам по три на ден, преди лягане“ – звучи прекрасно! Втори поет в тазгодишния ни списък с препоръки, при това съвременен – след Константин Павлов идва Мария Донева!</p>
<p>„Соларис“ и въпросът какво е интелигентност – трудно ще намеря по-подходяща книга за година, в която всеки ден спорим дали машините мислят. Припомням, че тя е любима и на <a href="https://karamanev.me/sreshti/tekla-aleksieva">Текла Алексиева</a>, с която си говорихме дали планетата на Лем не прилича на днешния интернет.</p>
<h3 id="7-слънчеви-страници">7. Слънчеви страници</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-filip-slanchev.jpg.480.webp" alt="Филип Слънчев" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Филип Слънчев</strong> е експерт и лидер в ИТ индустрията с опит в разработката на софтуерни продукти и гарантирането на качеството им.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=gsNUOretu6E">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-think-grow.jpg.320.webp" alt="Корица на „Мисли и забогатявай“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/13520164">Мисли и забогатявай</a>, Наполеон Хил</span><span class="book__orig">Think and Grow Rich, Napoleon Hill</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Започвам с тази книга, защото за мен тя никога не е била просто за пари, въпреки заглавието си. Прочетох я в ранен етап от пътя си и тя ми даде нещо фундаментално – дисциплина на ума и разбиране за силата на целенасоченото намерение. В кариерата ми ме научи да гледам на препятствията не като на край на пътя, а като на инженерна задача за решаване. Даде ми психологическата устойчивост да си поставям амбициозни цели, да структурирам стъпките за постигането им и да не се отказвам при първите неуспехи.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-drive.jpg.320.webp" alt="Корица на „Мотивацията“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="484"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/17830933">Мотивацията</a>, Даниъл Пинк</span><span class="book__orig">Drive, Daniel H. Pink</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Тази книга промени изцяло начина, по който гледам на лидерството и работата с хора. В ИТ сектора често се опитваме да решаваме проблеми с външни стимули (моркова и тоягата), но Пинк научно показва защо това не работи при комплексни и творчески задачи. Когато започнах да прилагам принципите за автономия, майсторство и цел в екипите си, резултатите бяха осезаеми. Книгата ми помогна да спра да микроменажирам и да се фокусирам върху изграждането на среда, в която хората сами искат да дават най-доброто от себе си, защото виждат смисъл.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-last-lecture.jpg.320.webp" alt="Корица на „Последната лекция“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="453"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/7630389">Последната лекция</a>, Ранди Пауш и Джефри Заслоу</span><span class="book__orig">The Last Lecture, Randy Pausch with Jeffrey Zaslow</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Това е книгата, към която се връщам мислено всеки път, когато усетя, че губя баланс или се претоварвам с маловажни казуси. Написана от професор по компютърни науки с терминална диагноза, тя ми даде брутално искрена перспектива за времето, с което разполагаме. В професионален план ми помага да отсявам наистина важното от просто „спешното“. В личен план ми напомня, че най-ценният ни ресурс е вниманието, което даваме на хората около нас, и че стените пред нас съществуват само за да ни покажат колко силно искаме нещо.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Наполеон Хил и Даниъл Пинк стоят доста подходящо един до друг: първият обещава богатство още в заглавието, а вторият обяснява защо наградите не помагат при сложната и творческа работа. Филип взима от двамата едно и също – препятствието е задача за решаване, а хората в екипа не се движат с морков и тояга. Стените на Ранди Пауш, които са там, за да покажат колко силно искаме нещо, пък ми звучат като добро описание на тест, който пада. Ето едни препоръки от света на нехудожествената литература, които определено звучат лично преживени.</p>
<h3 id="8-френската-връзка">8. Френската връзка</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-adrien-bachi.jpg.480.webp" alt="Адриен Бачи" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Адриен Бачи</strong> е французин с италиански произход, който живее в София от юни 2008 г. Съосновател и CEO е на независимото гейминг студио ChibiPhoenix, което стига над $100 млн. продажби без външно финансиране. Разпознаваем е по синята брада, която е съзнателен личен бранд.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/adrien-bachi">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-fail-win.jpg.320.webp" alt="Корица на „How to Fail at Almost Everything and Still Win Big“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="483"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/17859574">How to Fail at Almost Everything and Still Win Big</a>, Скот Адамс</span><span class="book__orig">в наш превод „Как да се провалиш в почти всичко и пак да спечелиш“, не е издавана на български</span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-7habits.jpg.320.webp" alt="Корица на „Седемте навика на високоефективните хора“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="490"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/13432950">Седемте навика на високоефективните хора</a>, Стивън Кови</span><span class="book__orig">The 7 Habits of Highly Effective People, Stephen R. Covey</span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-titans.jpg.320.webp" alt="Корица на „Похватите на титаните“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="452"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/39986198">Похватите на титаните</a>, Тимъти Ферис</span><span class="book__orig">Tools of Titans, Tim Ferriss</span></div></div>
</div>
<p>Адриен ми прати три заглавия, които казват достатъчно и без обяснение. Прочетени заедно обаче, казват доста: Скот Адамс пише за провалите, след които идва голямата печалба, Кови – за навиците, а Тимъти Ферис събира похватите на успелите. Звучи почти като резюме на собствения му път.</p>
<p>„Седемте навика на високоефективните хора“ влиза в поредицата за трети път – миналата година я препоръчаха <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">Веско Колев</a> и <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2">Светослав Димов</a>.</p>
<h3 id="9-пленници-на-системата">9. Пленници на системата</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-krasimir-baylov-2.jpg.480.webp" alt="Красимир Байлов" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: Intway</figcaption></figure>
<p><em><strong>Красимир Байлов</strong> е съосновател и управляващ съдружник в Intway, софтуерна компания за ИТ услуги и консултации от София. Инженерен мениджър и софтуерен архитект с над 15 години опит от Dell, проекти за IBM, SAP и Boeing, той консултира стартъпи като технически директор на непълно време, преподава в Софийския университет и довършва докторат по самоадаптивни системи.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/3qhAbxAsGL0">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-goal.jpg.320.webp" alt="Корица на „Целта“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="459"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/26735371">Целта</a>, Елиаху М. Голдрат и Джеф Кокс</span><span class="book__orig">The Goal, Eliyahu M. Goldratt, Jeff Cox</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Книгата описва концепцията за „Теория на ограниченията“. Това е фундаментална теория, която е приложима във всички управленчески дейности. Помага ни да разберем къде са бавните (тесните) места в нашия процес и как да ги адресираме. Тази книга ми е помогнала изключително много в професионалната ми работа като мениджър. Помогнала ми е много и в ежедневието, дори с малките задачи. Единственият недостатък, когато се прочете, е, че започваме да виждаме много неща, които могат да се подобрят – опашки по магазини, работа с държавната администрация, строителни дейности, градски транспорт и задръствания по улиците…</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-fifth.jpg.320.webp" alt="Корица на „Петата дисциплина“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="484"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/107791470">Петата дисциплина</a>, Питър Сенги</span><span class="book__orig">The Fifth Discipline, Peter M. Senge</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Друга фундаментална книга за управлението и изграждането на учещи се организации. Има много практични примери, които обясняват защо можем или не можем да променим една организация. Една от фундаменталните концепции е „системата“. Много хора мислят, че работят в изолация, а всъщност са от една система и тя е това, което има огромно влияние на крайния резултат. Адресирането на локален проблем обикновено не би дало резултат, ако той не бъде решен на системно ниво. Книгата е изключително полезна за хора, които изграждат екипи и цели компании.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-influence.jpg.320.webp" alt="Корица на „Влиянието“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="454"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/22014538">Влиянието</a>, Робърт Чалдини</span><span class="book__orig">Influence, Robert B. Cialdini</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Една от фундаменталните книги в маркетинга. Описва много добре техниките, с които можем да влияем или да влияят на решенията, които взимаме. Книгата предлага много практични примери, които разглеждат психологията на човека и обясняват защо реагираме по определен начин в конкретни ситуации. Има изключително широко приложение – освен в маркетинга, и в продажбите, мениджмънта, комуникацията с хора (дори малки деца)…</p>
</div>
</details>
</div>
<p>И така, внимавайте, очевидно „Целта“ не влияе добре, ако често сте заобиколени от хаос. Но ето още три книги, които могат да ни направят по-осъзнати хора и добри професионалисти.</p>
<h3 id="10-кренвиршът-са-филмите">10. Кренвиршът са филмите</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-konstantin-vasilev.jpg.480.webp" alt="Константин Василев – Кив" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Константин Василев – Кив</strong> има технологичен опит в софтуера за туризма и хотелиерството. Бивш вицепрезидент по технологиите в Sciant, където е проектирал системи за онлайн туристически агенции в петабайтов мащаб. От февруари 2024 г. води заедно с Никола Тулечки подкаста „Агент 001“ на Ratio за пресечните точки на технологиите и обществото.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/W7heW0Zoba8">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-ship.jpg.320.webp" alt="Корица на „Да обърнем курса!“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="486"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/16158601">Да обърнем курса!</a>, Л. Дейвид Маркет</span><span class="book__orig">Turn the Ship Around! A True Story of Turning Followers into Leaders, L. David Marquet</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Книга за ръководенето на хора. Написана от военен, впоследствие добила голяма популярност като книга по мениджмънт. Книгата е ръководство за изграждане на стабилни и самокоригиращи се организации, чрез преместване на решения към най-ниските нива на организацията, където хората са най-добре запознати с естеството на проблемите. Превръщането на хората от организацията от само рапортуващи и чакащи заповеди прости изпълнители в активни и отговорни лидери в своята област е централна идея в книгата.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-thinking.jpg.320.webp" alt="Корица на „Мисленето“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="491"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/16103090">Мисленето</a>, Даниъл Канеман</span><span class="book__orig">Thinking, Fast and Slow, Daniel Kahneman</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Книга за това как мислим и разликите между бързи, интуитивни решения и бавни и добре обмислени. Тя ще е полезна и за да анализирате собственото си мислене, и да подобрите вземането на решения. Освен своето, ще разбирате много по-добре мисленето и решенията на другите около вас, което ще помогне да ги разбирате… и манипулирате ефективно.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-guns.jpg.320.webp" alt="Корица на „Пушки, вируси и стомана“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="495"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/13615343">Пушки, вируси и стомана</a>, Джаред Даймънд</span><span class="book__orig">Guns, Germs, and Steel, Jared Diamond</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Главно историческа книга, разглеждаща последните 13 000 години. Фокусът е проследяване на това как евразийската цивилизация е колонизирала и подчинила на практика целия останал свят и как това няма нищо общо с интелигентност или генетично превъзходство. Какви са били причините, ако не тези – прочетете я и ще разберете.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-savecat.jpg.316.webp" alt="Корица на „Save the Cat! The Last Book on Screenwriting You&#x27;ll Ever Need“" loading="lazy" decoding="async" width="316" height="475"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/49464">Save the Cat! The Last Book on Screenwriting You'll Ever Need</a>, Блейк Снайдър</span><span class="book__orig">в наш превод „Спаси котката!“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Книга за тези, които искат да разберат как се прави кренвиршът, дори и с риск след това никога да не им е вкусен. Но кренвиршът са филмите. Ако ви се струва, че „всички филми са еднакви“, след като я прочетете, ще си кажете „ами прав съм бил“.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Подводница, „Мисленето“, 13 000 години история и като бонус една котка. Покрай „Save the Cat!“ се сещам за <a href="https://karamanev.me/istorii/nothing-forever">„Нищо завинаги“</a>, безкрайния „Зайнфелд“ на ИИ, който показва, че кренвиршът вече може да се прави и без хора.</p>
<h3 id="11-трудното-в-трудните-неща">11. Трудното в трудните неща</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-ognyan-chikov.jpg.480.webp" alt="Огнян Чиков" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Огнян Чиков</strong> отговаря за инженерния отдел в софийската блокчейн компания LimeChain, в която влиза през 2017 г. като първия ѝ служител, и AI Director в LimeShift.ai, създадена от същия екип, за да въвежда ИИ в работата на малки и средни компании. Водил е екипи по мостове между блокчейн мрежи, децентрализирани борси и zero-knowledge проекти, сред авторите е на фреймуърка с отворен код Etherlime и е ментор в LimeAcademy.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=C2JgOFEXvco">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-chipwar.jpg.320.webp" alt="Корица на „Война за чипове“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="462"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/242400181">Война за чипове</a>, Крис Милър</span><span class="book__orig">Chip War, Chris Miller</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Избрах Chip War, защото е книга за технологиите, но погледнати много отвъд самата технология. Харесва ми как показва връзката между полупроводниците, геополитиката, икономиката и глобалната надпревара за технологично лидерство. В момент, в който AI се развива с огромна скорост, става все по-важно да разбираме не само моделите и софтуера, а и физическата инфраструктура зад тях – чиповете и сложната глобална екосистема, която ги произвежда.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-hardthing.jpg.301.webp" alt="Корица на „The Hard Thing About Hard Things“" loading="lazy" decoding="async" width="301" height="500"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/18176747">The Hard Thing About Hard Things</a>, Бен Хоровиц</span><span class="book__orig">в наш превод „Трудното в трудните неща“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Избрах тази книга, защото е една от малкото за управление, които не се опитват да представят лидерството като поредица от готови рецепти. В реалната работа най-трудните решения често са именно тези, при които няма очевидно правилен отговор – особено когато става дума за хора, екипи и организация. Харесва ми прагматичният поглед на Хоровиц към тези ситуации и идеята, че част от лидерството е да можеш да вземаш трудни решения в условия на несигурност, а след това да носиш отговорност за тях.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-antifragile.jpg.320.webp" alt="Корица на „Антикрехкост“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="486"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/22026663">Антикрехкост</a>, Насим Никълъс Талеб</span><span class="book__orig">Antifragile, Nassim Nicholas Taleb</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Допада ми най-вече като начин на мислене. Идеята, че една система може не просто да издържа на промени и хаос, а да става по-добра благодарение на тях, има много приложения – от живота и бизнеса до начина, по който изграждаме технологични системи и организации. Особено ми харесва идеята да не се опитваме да предвидим всяка възможна промяна, а да създаваме системи, които могат да експериментират, да грешат в малък мащаб, да се адаптират и да стават по-силни.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Огнян е вторият тази година, който стига до Талеб: Мартин Чаов препоръча „Черният лебед“, а за предишния Ден на будителите <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">Лаура Толош избра „Надхитрени от случайността“</a>. Още когато събирах <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">любимите книги на световните ИТ лидери</a>, Талеб се появяваше често в списъците им – явно хаосът е любимо четиво на хората, които строят системи.</p>
<p>Но… дали не е време за още малко художествена литература?</p>
<h3 id="12-компрес-с-водка">12. Компрес с водка</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-damyan-deshev.jpg.480.webp" alt="Дамян Дешев" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Дамян Дешев</strong> е начело на отдела по облачна инфраструктура в Experian, а вкъщи пуска големи отворени езикови модели на малък компютър. Всичко, което пише в свободното си време, излиза като отворен код. Той е героят на историята <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-izvan-ramkata">„Как да (не) си направиш (ИИ) чудовище“</a>, в която за около 50 часа премахва заученото „нежелание“ на модела Qwen 3.8-Flash-Next да отговаря и го прави… истински грубиян. Какво ли обича да чете той?</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/ii-izvan-ramkata">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-malchik.jpg.320.webp" alt="Корица на „Мальчик и Тьма“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="506"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/3550660">Мальчик и Тьма</a>, Сергей Лукяненко</span><span class="book__orig">в наш превод „Момчето и Мракът“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>„Мальчик и тьма“ на Лукяненко е малко като проективна интрапсихична работа + операционализирана теория за вътрешното дете. Нещо средно между дълбинна терапия и тест на Роршах, само дето вместо мастилени петна, има някакви хора, дето летят насам-натам, и едно слънчево Коте. Това е уж детска книга, ама е детска по начина, по който „Малкият принц“ на Екзюпери е детска. Или „Приказка без край“ на Енде...</p>
<p>Историята започва с едно момче, което си лежи в панелката и подсмърча, понеже го е хванала някаква настинка, а неговата славянска майка го лекува с компреси с водка. Няколко държавни граници по̀ на югозапад ситуацията щеше да е абсолютно същата, само дето компресът щеше да е с ракия. Много успях да рилейтна, от първото изречение още.</p>
<p>Имах чувството, че някой е сложил огледало пред мене – от тия, мътните, дето висят по баните на същите тея панелки, дето никой не ги е сменял, откак са сложени – все едно зацапано докъм средата на книгата и после с всяка следваща страница взе да се избистря. Накрая в него започна да изкристализира образ, дето подозрително приличаше на мен – и аха да го видя като хората, някой взе, че ми прибра огледалото, понеже книгата свърши. Книгите, гадините мръсни, правят така понякога. Особено тази.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-dalayna.jpg.320.webp" alt="Корица на „Многоръкият бог на Далайна“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="522"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/8526854">Многоръкият бог на Далайна</a>, Святослав Логинов</span><span class="book__orig">Многорукий бог далайна, Святослав Логинов</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Тази книга първо ме посрещна с такова количество измислени думи, че имах чувството, че трябва да уча чужд език, преди изобщо да разбера къде се намирам. Тоя човек грам не се е научил да си обяснява света, просто те пуска да се оправяш. Помолих ChatGPT да ми направи речник... После прочетох книгата за една нощ, защото не можах да я оставя.</p>
<p>На пръв поглед си е съвсем нормално Hero's Journey, по Кембъл, оня чичо с мономита и сравнителната митология – човек с мисия, смъртен враг, многократно по-силен от него, премеждия, любови и всичко. И очакваш точно премеждията да са голямата работа, дето калява характера и човекът расте през тях, ама тука не са.</p>
<p>Героят буквално твори свят – остров след остров. Първият път е чудо, вторият също, на стотния вече му викаш работа, на хилядния просто прибелваш очи, хвърляш шепа вода на лицето сутринта и отиваш на смяна. Ден след ден, година след година. Като някой автоматон. И най-странното е, че силата на романа за мен не беше в онези големи драматични моменти (имаше – не бяха войни, не бяха килии за мъчения...), а в уморената рутина между тях. Защото да продължаваш, след като героичното отдавна е престанало да ти се струва героично, комай е по-голямо геройство от самия подвиг.</p>
<p>И тук Логинов прави много кофти номер – от страната на света героят е чудотворец, а от страната на самия човек той постепенно се е превърнал във функция на чудотворчеството си. И ако е спасил всички, освен себе си, това прави ли го по-малко герой? Не мисля. Само че тогава какво остава от човека, след като мисията е изяла всичко останало от него?</p>
<p>Книгата не отговаря на това, само задава (около финала) тоя въпрос по особено съсипващ начин.</p>
<p>Кембъл, лека му пръст на човека, да си води бележки.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Миналата година Недко Христов ни донесе <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2">„За петата ракия“</a>, а сега ракията се връща като компрес, само няколко граници на югозапад от водката на Лукяненко.</p>
<p>Дамян безспорно печели тазгодишната награда за най-нестандартни препоръки и чупи всички възможни стереотипи. Ама нали затова са книгите, благодаря от сърце!</p>
<p>„Рилейтвам“ безусловно на първата идея, добре, че мога да чета на руски, а дано издателите не пропуснат и този безплатен жокер. Дамян обеща да им подари собствения си превод.</p>
<h3 id="13-по-принцип">13. По принцип</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-dobriela-kirilova.jpg.480.webp" alt="Добриела Кирилова" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Добриела Кирилова</strong> е групов директор „Технологии и дигитални продукти“ на Ocean Investments, инвестиционна компания, в чието портфолио са AMATAS, Evrotrust, Gravity и Plainsea. От март 2026 г. води Ocean AI Academy, програма за всички компании в групата с цел десетократно ускорение на процесите с помощта на ИИ.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=VqfVfWe1CHk">Още за и от нея – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-principles.jpg.320.webp" alt="Корица на „Принципи“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="451"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/49049967">Принципи</a>, Рей Далио</span><span class="book__orig">Principles, Ray Dalio</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Много ми харесва как Рей Далио разказва за годините, в които е изграждал компанията си, и за хората, с които го е направил. Говори открито за това колко е важно да привлечеш правилните хора и да създадеш среда, в която те се чувстват добре. Близка ми е и идеята, че ясните принципи дават увереност и свобода на хората да вземат решения. За мен това е важна част от лидерството: да имаш екип, в който хората мислят самостоятелно, поемат отговорност и могат да разчитат един на друг.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-transformed.jpg.316.webp" alt="Корица на „TRANSFORMED“" loading="lazy" decoding="async" width="316" height="466"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/56465356">TRANSFORMED</a>, Марти Каган</span><span class="book__orig">в наш превод „Трансформирани“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Допада ми идеята, че промяната в една компания изисква много повече от нова технология. Трябва да се промени и начинът, по който работим, избираме кое е важно и разбираме дали сме постигнали нещо полезно. В работата си често виждам колко лесно разговорът започва от конкретна система, преди да сме изяснили какъв проблем искаме да решим. Тази книга ме връща към този въпрос. За мен стойността на технологиите се вижда в това какво хората и бизнесът могат да правят по-добре благодарение на тях.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-hygge.jpg.320.webp" alt="Корица на „Малък наръчник по хюга“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="458"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/34218533">Малък наръчник по хюга</a>, Майк Викинг</span><span class="book__orig">The Little Book of Hygge, Meik Wiking</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Започнах тази книга от любопитство: какво толкова различно правят датчаните, че толкова често ги свързваме с щастието? Хареса ми колко съзнателно създават уют и отделят време за близките си. Мисля, че след прочитането ѝ и аз започнах да обръщам повече внимание на това, да прекарваме повече време със семейството, да излизаме заедно през уикендите и да правим дома си по-уютен. Книгата ми напомни колко много ни дават тези обикновени моменти, когато наистина им отделим време.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>„Принципи“ на Рей Далио се връща в поредицата: в първото издание я препоръча <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">Марио Пешев</a>, а миналата година Илия Вълчанов избра <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">друга негова книга</a>. Спомням си и как основателят на Ocean Атанас Симеонов ми каза в <a href="https://karamanev.me/sreshti/atanas-simeonov">нашия разговор</a>, че „щастието е състояние, но не цел. То е избор, и то осъзнат.“ Добриела го прави осъзнат избор по датски – с уют вкъщи и с излизания със семейството през уикендите. Записвам си „Малък наръчник по хюга“ за ноемврийските вечери, когато уютът най-много ни трябва.</p>
<p>Признавам, последното изречение ми го подсказа Claude, но е прав.</p>
<h3 id="14-дълбоката-дързост">14. Дълбоката дързост</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-aneta-petkova-3.jpg.480.webp" alt="Анета Петкова" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Анета Петкова</strong> е продуктов лидер във финтех компанията SumUp, където преди това години наред отговаря за качеството на софтуера. Казва, че за качеството отговарят всички инженери, не само QA екипът. Говорила е на SeleniumConf, TestCon Moscow, QA: Challenge Accepted и HackConf.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=Itp5leUOjqc">Още за и от нея – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-daring.jpg.320.webp" alt="Корица на „Дълбока дързост“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/32731835">Дълбока дързост</a>, Брене Браун</span><span class="book__orig">Daring Greatly, Brené Brown</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Това е може би моята №1 за всички времена. Чела съм я два пъти през около 5 години и бях еднакво впечатлена и двата пъти, но от различни неща в нея. Основният фокус е смелостта да бъдем уязвими, да бъдем автентична версия на себе си. Често я определят като книга за самопомощ, но бих казала, че далеч не е наръчник с готови решения. Вместо това ми помогна да видя себе си в описаните ситуации, поведения и резултати и да си задам въпроса какъв човек искам да бъда и колко близо съм до тази версия днес.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-stranger.jpg.320.webp" alt="Корица на „По-странни времена“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="474"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/163816003">По-странни времена</a>, С. К. Макдонъл</span><span class="book__orig">The Stranger Times, C. K. McDonnell</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Роман, който смесва криминална история, свръхестествени мотиви и щедро количество черен хумор. Действието се развива в Манчестър, във вестник, който пише за необяснимото и странното, начело с редактор, който е меко казано труден. Макар да ценя класиката, понякога ми се иска да прочета нещо съвременно и тази книга беше глътка свеж въздух. Героите са нюансирани, с повече от щипка недостатъци, сарказмът блика от страниците, а историята е увлекателна и оригинална. Държи рекорда за най-бързо прочетената ми книга след „Шогун“.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-fivepigs.jpg.320.webp" alt="Корица на „Пет малки прасенца“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="500"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/7900323">Пет малки прасенца</a>, Агата Кристи</span><span class="book__orig">Five Little Pigs, Agatha Christie</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Агата Кристи е може би любимият ми автор. Донякъде защото наистина харесвам мистериите ѝ, донякъде, защото се възхищавам на кариерата, която е имала като жена още през първата половина на XX век. Днес жанрът ѝ се нарича „уютни кримки“ (cozy mystery) и ми се струва особено подходящ за сезона. Отвъд увлекателна мистерия, за мен творчеството на Агата Кристи е прозорец към един отминал период в Англия и ми е много интересно да отбелязвам разлики с българските култура и общество, или със сегашните времена. Като черешка на тортата тя често си позволява тънък хумор към сънародниците си и предлага собствен, ненатрапчив коментар на обществото.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Два романа на изпроводяк! Не крия, художественото е моята голяма слабост. „По-странни времена“ си я записвам. А за да продължа, ето една идея от мен и в детективската посока. Криминале, свръхестествено и хумор – тази смесица ме спечели и в <a href="https://karamanev.me/sreshti/emil-minchev">поредицата на Емил Минчев за Бънк Ромеро</a>.</p>
<h2 id="прашни-страници">Прашни страници</h2>
<p>Благодаря от сърце на 14-имата смелчаги! Ех, че пъстра книжна палитра се получи, убеден съм, ако сте стигнали дотук, и вие сте си харесали поне едно заглавие.</p>
<p>ИТ хората били далеч от книгите? Стойте и гледайте! Продължаваме догодина!</p>
<p>А вие коя книга бихте сложили до „Фондацията“ и „Майстора и Маргарита“? И кого от ИТ света да попитам следващия път?</p>
<p>Ти си това, което четеш. До следващата книга!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-4.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Награда за детски книги… без ИИ. Номинирайте любим български автор!</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/zlaten-leshnik</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/zlaten-leshnik</guid>
      <pubDate>Tue, 27 Oct 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Нова награда за детска книга – „Златен лешник“ – търси най-добрите български автори и илюстратори. Едно от условията е при създаването на книгата да не е използван изкуствен интелект. А аз имам честта да съм в журито.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-1.jpg.960.webp" alt="Златен лешник – конкурс за нова българска детска книга" /></p><p>Ето че се появи нова награда за детска книга, която цели да привлече вниманието към най-добрите български автори и илюстратори!</p>
<p>„Златен лешник“ ще получат двете най-добри нови издания за деца от 4 до 10 години. Единият избор ще е на читателите, а другият – на журито. И въпреки че едно от основните условия е в създаването на книгата-победител да не е използван изкуствен интелект…, имам честта и аз да съм част от журито.</p>
<p>Големият победител ще получи награда от 1000 евро, а номинации се очакват от всички – от читателите, от самите автори, илюстратори и издатели, до 15 ноември 2026 г.</p>
<h2 id="лешниците-се-броят-наесен">Лешниците се броят наесен</h2>
<p>Ако не познавате <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg">Пеги и Мози</a>: това са двете катерички, главни герои в едноименната поредица от 4 книги, насочена към финансовата грамотност на децата. Нарисувала ги е Яна Казакова, а техен създател е <a href="https://adviza.bg/bg/articles/item/54/mladen-zapryanov">Младен Запрянов</a> – консултант по трансформация на компании, но също, както сам се представя, „мечтател и застъпник на образованието и личностното развитие“. Именно той е организатор на наградите „Златен лешник“, в чието жури бе така любезен да ме покани.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-2.jpg.960.webp" alt="Три от книжките за Пеги и Мози с илюстрации на Яна Казакова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="841"><figcaption>Пеги и Мози през годината. Илюстрации: Яна Казакова (<a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/books">peggyandmozzie.com</a>)</figcaption></figure>
<p>Защо е нужна и важна една такава награда? „Правим го, защото българските автори и илюстратори много трудно успяват да намерят издател“, казва Младен. „Дори да успеят, от това по никакъв начин не могат да се издържат. Нещо повече, виждам колко е трудно на стойностни детски книги да стигат до читателите си. Именно това е целта на този конкурс, насочен към българските автори и илюстратори.“</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-3.jpg.960.webp" alt="Младен Запрянов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="1498"><figcaption>Младен Запрянов, създателят на Пеги и Мози и организатор на „Златен лешник“ (снимка: <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/awards-jury">peggyandmozzie.com</a>)</figcaption></figure>
<p>Награди за детски книги у нас има – Младен споменава конкурса в Сливен и „Бисерче вълшебно“ на <a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva">Вал Стоева</a>, където гласуват самите деца. „Но там участват всякакви книги – може да участва ново издание на Андерсен или нов превод на популярен западен автор. Тук сме се концентрирали само върху един много малък сегмент от книгите – тези, създадени от български автор и илюстратор.“</p>
<p>По сметките на Младен новите книги, които изобщо могат да се включат заради тези изисквания, са около 60. А още по-впечатляващо е, че само за седмица вече са се включили повече от 20!</p>
<h2 id="кой-ще-събере-лешниците">Кой ще събере лешниците</h2>
<p>Условията за участие най-общо са 4. <strong>Книгата трябва да е на български автор и български илюстратор, издадена за първи път през 2025 или 2026 г., за деца на 4–10 години.</strong> Защо точно тази възраст? „Вярвам, че тя е може би най-важната“, казва Младен.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-4.jpg.960.webp" alt="Деца на рождения ден на Пеги и Мози и премиерата на първото филмче" loading="lazy" decoding="async" width="1718" height="1074"><figcaption>Рожденият ден на Пеги и Мози и премиерата на първото им филмче (снимка: <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/news/article/5/peggy-and-mozzie-premiere">peggyandmozzie.com</a>)</figcaption></figure>
<p>Не е за подценяване и четвъртото условие – в <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/awards-terms">регламента</a> то е чл. 5, т. 3 – дословно: „При създаването на книгата не трябва да е използван генеративен изкуствен интелект за написването на текста, създаването или съществената обработка на илюстрациите.“ Установи ли се обратното, книгата може да отпадне – дори след обявяването на наградата.</p>
<p>Може да номинира всеки, достатъчна е бърза регистрация на <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/awards-nominate">сайта на Пеги и Мози</a>, като можете да предложите и повече от една книга. На 1 март 2027 г. ще бъде обявен краткият списък с номинираните, следва читателско гласуване на сайта, а церемонията по връчването на наградите ще е на 2 април 2027 г.</p>
<h2 id="лешникотрошачите">Лешникотрошачите</h2>
<p>Ще има два „Златни лешника“ – от журито и от гласуването на читателите, като една книга може да вземе и двата. Побързах да ви се похваля, че съм част от 8-членното жури, което определено е представително.</p>
<p>Освен самия организатор <strong>Младен Запрянов</strong>, там са <strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova">Красимира Хаджииванова</a></strong>, основателка на „Майко Мила“ и на социалното предприятие „Оле Мале“, която е гостувала и на Дигитални истории; актрисата и журналистка <strong>Ангелина Грозева</strong>, сценаристката на „Под прикритие“ <strong>Валентина Ангелова</strong>, <strong>Калина Александрова</strong> – старши учител в 51 СУ „Елисавета Багряна“, <strong>София Пейчева</strong> – директор на регионалната библиотека в Кюстендил, и илюстраторката <strong>Яна Казакова</strong>. Книги на организатора и на членовете на журито, разбира се, не участват – включително книжките за Пеги и Мози. „Специално Яна направи огромна жертва, защото тя е доста сериозен илюстратор в момента“, подчертава Младен. „Нейни книжки няма да участват, но в крайна сметка животът е такъв.“</p>
<h2 id="катеричките-не-ползват-chatgpt">Катеричките не ползват ChatGPT</h2>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii">Таралежите се раждат без ИИ</a>, писах в началото на поредицата за децата и технологиите.</p>
<p>Но… защо така оставяме и златния лешник без генерирани творби? „ИИ нищо не ми е направил, аз много го използвам“, усмихва се Младен. „Но вярвам, че той е повече за друг тип задачи.“</p>
<p>Допуска, че някой ден може да има и конкурс за ИИ детски книжки (не сте казали, не сме го направили!). „Обаче да смесим човек и изкуствен интелект не е добра идея. Защото кого ще наградя? Автора? Или инженера, който го е направил? Или самия ИИ?“, чуди се Младен, а аз лично мисля, че всеки от споменатите би заслужил наградата.</p>
<p>„Хуманизмът на мен ми е важен. Предпочитам човек да е положил усилия, да е вкарал любов, а не машината да го е изработила на базата на знанието, което има за десетките хиляди книги, които не е прочела, но знае.“</p>
<p>Има и практическа причина – илюстраторите. „Нашите илюстратори никак не обичат това нещо. И аз ги разбирам. Трудно е да кажеш, че се е справил съвсем сам, ако е преработил нещо.“</p>
<h2 id="вълк-в-катерича-кожа">Вълк в катерича кожа</h2>
<p>Знаете, аз съм човекът, който (или поне който си призна, че) е класирал генерирани стихове във водещи поетични конкурси. Дигитални истории със съмишленици беше в основата на <a href="https://karamanev.me/technologii/konkurs-generirana-poezia">Apollo ex machina – първия български (досега не съм попаднал и на друг по света) конкурс за поезия, генерирана с ИИ</a>.</p>
<p>И ето ме сега в жури за детски книги, в които изкуственият интелект е забранен с изрична точка в регламента. Да, вярвам, че това е поредната възможност да се замислим отново по темата. И да започнем да открояваме не толкова самото използване на ИИ, колкото начина, по който го правим. Да, ако подхождаме шаблонно, ако избираме едни и същи прости указания, безплатни модели, ако сме немарливи в работата си, всички корици ще са еднакви.</p>
<p>Да, грозно е всички сюжети да са банални. Да, банално е всички корици да са грозни.</p>
<p>Но как ще го разпознаем? Във времената, когато, поне що се отнася до текста, вече не можем и никога няма да имаме гаранция, че ИИ не е част от картинката? Не обещавам нищо в тази посока… освен честност и благодарност, че ще имам огромния късмет да почета детски книги на български автори, търсейки златни лешници. Вярвам, че и синовете ми ще са доволни, със или без ИИ.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-5.jpg.960.webp" alt="Пеги и Мози с лешници – корица на Яна Казакова" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="1498"><figcaption>Илюстрация: Яна Казакова (<a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/books">peggyandmozzie.com</a>)</figcaption></figure>
<p><strong>Номинирайте до 15 ноември 2026 г. своята книга или просто тази, любима на детето ви: <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/awards-nominate">peggyandmozzie.com/bg/awards-nominate</a>.</strong> Пратете този текст на някого, който пише или рисува за деца.</p>
<p>Катеричките събират лешници за зимата. Ние – книжки за пролетта. А на 2 април ще разберем колко добри са най-добрите…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-1.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Ако ти генерираш нещо, аз мога да генерирам (почти) същото“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/dimitar-petrov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/dimitar-petrov</guid>
      <pubDate>Fri, 23 Oct 2026 05:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Кой е авторът, когато картината е създадена от ИИ? Откъде ще дойдат майсторите, ако изчезнат начинаещите? Може ли изкуственият интелект да ни направи по-оригинални, както някога фотографията тласна художниците към импресионизма?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov.jpg.400.webp" alt="Димитър Петров" /></p><div class="intro"><p><em>Кой е авторът, когато картината е създадена от ИИ? Откъде ще дойдат майсторите, ако изчезнат начинаещите? Може ли изкуственият интелект да ни направи по-оригинални, както някога фотографията тласна художниците към импресионизма?</em></p>
<p><em><strong>Димитър Петров</strong> е основател и арт директор на „Студио Змей“. Завършил е анимация в Лондон, работил е в Cartoon Network по „Невероятният свят на Гъмбол“, създател на „Златната ябълка“ – първия анимационен сериал по български фолклор.</em></p>
<p><em>Наскоро той написа, че създавайки анимация, не използва и никога няма да използва ИИ. Срещнахме се, за да поговорим защо. За авторството и кражбата. За подобието и оригиналността.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Много харесвам анимациите, които създавате, и когато прочетох поста ти, че в „Студио Змей“ не използвате и няма да използвате ИИ в работата си, нямаше как да не те поканя да обсъдим темата. Честно казано, аз смятам, че ИИ има място в работата на всеки, за да помага в рутинните, повтаряемите задачи, но също и в креативните. Защо и как ти стигна до това решение?</strong></p>
<p>– Нашето студио работи основно с чужбина. В началото работихме малко тук, видяхме, че системите за финансиране на анимация са много недоразвити, защото навън цялата индустрия разчита на системна държавна подкрепа и субсидии. Така се наложи да потърсим друг вариант. Начинът, по който работиш с чужбина, е, че продаваш труда си и евентуално авторско право. Много рано се сблъскахме точно с тази система – как се продава авторско право и какво точно означава това. Всъщност, доказването на авторство за анимационен, филмов проект или театрална пиеса, е доста сходно. Тогава трябваше много бързо да се науча, защото влязохме в преговори с една много голяма компания и трябваше да се погрижим за правата си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-2.jpg.960.webp" alt="Димитър Петров и Станислав Цветков, между тях героите на Златната ябълка" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><figcaption>Димитър Петров и Станислав Цветков, съоснователите на „Студио Змей“, с героите на „Златната ябълка“ помежду им. Кадър: <a href="https://businessnovinite.bg/korporativni-istorii/dimitar-stanislav-i-zlatnata-jabalka-kak-se-sazdavat-animacii-v-balgarija-video.html">bTV</a></figcaption></figure>
<p>Ставаше дума за Франция, намерих много добра адвокатка, преподавател в Сорбоната, която специализира с тези неща. От нея разбрах, че авторството се доказва с точно определени документи, и има точно определено описание какво означава да си автор на дадена продукция или проект. Така например авторите, освен заплащането за направата на един филм, получават и малка сума при всяко излъчване. Когато една телевизия излъчва филм, тя е задължена да отделя определени суми за авторите при всяко излъчване, дори и след като е платила вече веднъж за закупуване на самият филм. При анимационните филми това са арт директорът, режисьорът, сценаристът и композиторът. БНТ например в момента отделя по един лев за всяка излъчена минута анимация, който се разпределя между четиримата.</p>
<p>Не звучи много, но примерно авторите на „Семейство Симпсън“ с натрупванията си от всички страни, където върви сериалът, са могли да се пенсионират преди 20 години. Има големи международни организации, които следят тези суми да се отделят и разпределят, и това беше преди ИИ изобщо да навлезе.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-4.jpg.960.webp" alt="Героите на Златната ябълка надничат от светеща книга" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="779"><figcaption>Героите на „Златната ябълка“ – първия анимационен сериал по български фолклор. Авторите на една анимация – арт директор, режисьор, сценарист и композитор – получават отчисления при всяко излъчване. Илюстрация: „Студио Змей“</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– А той не промени ли из основи нещата, ако не можем да докажем ясно кой е човекът в някоя от тези роли?</strong></p>
<p>– Когато ИИ започна да навлиза, ние вече знаехме как функционират нещата. Или ни наемат за правото да се използват авторски произведения, или за да свършим определена работа. В един момент започнахме да получаваме искания да довършим нещо, което очевидно е генерирано с ИИ, а ние трябва да направим така, че да изглежда по-добре. В началото даже не отказвахме на принципна основа, защото не знаехме, че става дума за ИИ. Давахме за подобни задания пазарна цена, защото все пак от наша страна това го работят истински хора. Изобщо не получавахме отговор отсреща, а впоследствие се оказа, че нито един от тези проекти не стигна до реализация.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тогава взехме решението в работата си да не използваме ИИ.</em></p>
</blockquote>
<p>Има чисто правни аспекти, но дори да започнем с това, че не можеш да искаш същото заплащане за нещо, което на теб ти е струвало 5 долара, за да го генерираш, след като някой друг е прекарал месеци или години за подобна задача. Етичният казус започна да се появява, защото започна да става ясно, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ИИ моделите са тренирани върху съдържание с авторски права и хората, на които това съдържание принадлежи, по никакъв начин не получават споменаване или отчисления.</em></p>
</blockquote>
<p>Започнаха да излизат приликите – да се генерират неща, които много приличат на други, които са авторски. И постепенно, в крайна сметка, разбрахме, че това е абсолютно безсмислено. В момента се водят редица дела, точно заради липсата на кредит и подобни отчисления.</p>
<p>Отделно, че в нашата индустрия не е и практично. На нас ни е много по-лесно да си работим с нашите художници и те да нарисуват или анимират нещо, което да е готово с една-две корекции, отколкото да минаваме през някакъв модел, който отнема супер много време, за да се докара до ниво, което е готово за продукция. Дори да приемем, че няма етичен казус, а в този случай той е огромен. Водят се колосални дела и големите компании в момента много внимават дали изобщо ще използват ИИ по подобен начин. Нещо повече – и самите зрители според мен реагират доста отрицателно на неща, които са изцяло ИИ.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-3.jpg.960.webp" alt="Екипът на Студио Змей сред секвоите" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="721"><figcaption>Екипът на „Студио Змей“ сред секвоите. И да, забелязахте правилно: това е един от малкото нови текстове в Дигитални истории, в които няма нито едно генерирано изображение. Всичко тук е нарисувано или снимано от хора. Снимка: „Студио Змей“</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Стига да го различат, което вече е илюзия, че е възможно…</strong></p>
<p>– Използвайки ИИ модел,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>трудно можеш да генерираш наистина оригинална визуална история. Просто защото той винаги стъпва на нещо друго.</em></p>
</blockquote>
<p>Разбира се, това е нещо, с което може би ще се експериментира в бъдеще. Не казвам, че ние ще го правим, по-скоро подозирам, че големите компании ще тръгнат в тази посока, защото имат много голям набор от материали. Чисто технически, малък екип като „Студио Змей“, който е на само на 11 години, най-вероятно</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>нямаме достатъчно голям масив, за да обучим модела така, че да ни върши работа. И пак ще ни е по-ефективно и смислено да я вършим сами.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-5.jpg.960.webp" alt="Кадър от Аз, Елвис Риболди: мотор с кош пред билборд" loading="lazy" decoding="async" width="1843" height="973"><figcaption>„Аз, Елвис Риболди“ – първият дългосрочен международен проект на студиото (2018), излъчван по Disney Channel и Cartoon Network. Кадър: „Студио Змей“</figcaption></figure>
<p>Да, ИИ днес е една комбинирана, много приятна търсачка, която може да е забавна. Например, направихме си експеримента да генерираме българска комедия. Няколко пъти, а накрая все ставаше дума за подялба на апартамент или стар имот.</p>
<p>Комедията всеки път беше просто покъртителна – за някакви приятели, които идват в апартамента на единия, който иска да го подготви за продажба, защото го е наследил, и там се сблъскват с някакви типични драми… Това е много показателно за състоянието на българското кино, защото беше една амалгама от всички български филми, които можеш да намериш онлайн.</p>
<p>Но можеш ли да създадеш оригинална история, каквато досега не е имало в българското кино? Става много по-трудно. А има и друг казус, който мисля, че вече се вижда в IT-сектора – че все по-трудно се наемат млади специалисти, без опит.</p>
<p class="q"><strong>– Определено. А ако те изчезнат, откъде ще дойдат следващите специалисти?</strong></p>
<p>– Виждам как същото ще се случи и в дизайна, и в анимацията. Как започваш, как поддържаш създаването на ново знание, развитието? Анимацията до някаква степен е занаят. Има много талантливи хора, но трябва да натрупаш опит, за да знаеш какво правиш, да имаш някакво усещане за естетика, какво работи и какво – не. Впоследствие започваш да надграждаш и вече на най-високото ниво да мислиш за нови начини да правиш нещата.</p>
<p>Ако изчезне нивото на начинаещите, защото ИИ прави техните задачи, хората, които стигат до средно и високо ниво, няма да имат основата и знанията, за да продължат.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-6.jpg.480.webp" alt="Плакат на Unicorn: Warriors Eternal" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="850"><figcaption>„Unicorn: Warriors Eternal“ на Генди Тартаковски (Adult Swim, HBO Max): „Студио Змей“ прави над 173 минути фазиране, почистване и оцветяване – занаятът, от който започва всеки аниматор. Плакат: Adult Swim</figcaption></figure>
<p>Тук имам и контраргумента, че тези модели в момента се продават много под реалната си себестойност. И съм склонен да се хвана на бас за нещо не много голямо, че до 5 години цената за токени и за употребата на публични ИИ модели ще скочи драстично. Най-вероятно няма да може да се използват по този начин, по който сега се използват, за да си генерираш мемета. Реално погледнато, ако нямаш достъп, за да генерираш как би изглеждал ж.к. „Младост“ като филм на „Гибли“, няма да го направиш. Никой няма да инвестира пари, за да го генерира.</p>
<p class="q"><strong>– Съгласен съм, бих се хванал на бас и си записвам за след 5 години, да сме живи и здрави, и ние, и ИИ. Защото и чиповете се развиват, и моделите стават по-ефективни с всяка седмица и не мисля, че достъпността рязко ще се промени. Ето обаче, с теб си говорим най-спокойно и търсим аргументи в две противоположни посоки, което ми се струва все по-сложно и рядко явление.</strong></p>
<p>– И аз така мисля. Вече навсякъде е така, но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в България става все по-трудно да се води нормален, уважителен разговор с хора, които имат различно мнение.</em></p>
</blockquote>
<p>Без да приемаш, че то прави ужасен човека срещу теб, че той те мрази. В крайна сметка, хората трябва да могат да си говорят уважително, дори да имат различно мнение.</p>
<p>Един човек, като му разказвах за възгледите ни, и каза: „Ясно, значи мразиш ИИ“. Отговори го напълно добронамерено. По никакъв начин не мразя технологията, това е абсурдно. Но щом си формулираш съждението по този начин, вече започваш антагонистично.</p>
<p>За много неща е така. Не ни се занимава да се задълбаваме, търсят се много бързи, повърхностни решения. Особено в социалните мрежи. Направихме една поредица за медийна грамотност, анимационно минисериалче „Мила и Марко за екраните“. Като част от проучването за него си направих TikTok. Не знам дали имаш TikTok, но това е... Нямам думи, ужасно е с какви неща се забавляват младите хора онлайн.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-7.jpg.960.webp" alt="Кадър от Мила и Марко: Крали Марко с боздуган държи Мила" loading="lazy" decoding="async" width="1920" height="1080"><figcaption>„Мила и Марко“: десетгодишната Мила се мести в Габрово и неволно призовава духа на Крали Марко, чиито методи са по-подходящи срещу балкански змейове, отколкото срещу съвременни проблеми. Кадър: „Студио Змей“</figcaption></figure>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Търсим бързи отговори, бързи решения, много трудно задълбаване, рядко водим дискусия с различни мнения.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– А това отива и в отношението ни към ИИ. За повечето хора той е забавление – да си генерират картинка според модата – дали в света на 80-те или в стила на студио „Гибли“. Вместо да започнем важния разговор за тази технология, която има помитащ потенциал.</strong></p>
<p>– Определено, вече като виждам всяка такава нова мода, съм в шок. Освен това прочетох условията за ползване на моделите, които тествах. Мисля, че много малко хора го правят, отнема време, а мисля, че е много важно. Там определено има неща, с които е хубаво човек да е наясно. Особено ако слага свои снимки или материали. Така обогатява тези модели с различна информация, което е за негова сметка, а според мен България се случва масово. Това също мисля, че е огромен проблем.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В един момент хората, които са го използвали често по този начин, ще започнат да се виждат къде ли не, в реклами или други изображения, които може да не са никак приятни.</em></p>
</blockquote>
<p>Ще е много неприятен страничен ефект и много хора ще се изненадат. В крайна сметка трябва да имаме някакво базово ниво на онлайн грамотност.</p>
<p class="q"><strong>– Уви, днес не мисля, че е възможно да се спасиш от това. Ако си популярна личност например, образът ти отдавна е в моделите. Ако използваш дълги години социалните мрежи – също.</strong></p>
<p>– Да, но така ги даваш сам, давайки ясно съгласието си. За мен това е огромна разлика. Да, най-вероятно по един или друг начин ще попаднеш в данните, но не и като изрично си се съгласил те да се използват за всичко.</p>
<p>Подозирам, че в един момент ще имаме дигитални паспорти, които по някакъв начин да събират тези данни и да ни осигуряват някаква защита. Там също има много спорове – това някакъв вид контрол ли е, или е гаранция за сигурност, много интересно и странно е как ще се развият нещата. На европейско ниво в момента се опитват да въведат регулации, но това няма ли да забави европейските модели? Надали подобни регулации ще има в Китай например.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тъй че какво точно се стремим да бъдем? Може би това е най-важният въпрос.</em></p>
</blockquote>
<p>В Китай в момента ИИ се използва за създаване на много мащабни медийни продукти, които носят огромни приходи. Но това там е буквално държавна политика. Те въобще не се интересуват от тези проблеми и дилеми, които ние имаме тук. Донякъде, може би, могат да си го позволят с това ниво на контрол, което имат.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Може би обобщението е, че трябва да се научим да си говорим повече, обществото като цяло, и да задълбаваме във важните теми.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Мисля, че още не сме там, но дали мислиш, че в обозримото бъдеще ще е възможно да има неразличима генерирана анимация например?</strong></p>
<p>– Не съм сигурен, честно казано. От една страна, визуалното съдържание изисква много ресурси. Но ти си прав, че с развитието на технологиите той може да стане абсолютно достъпен.</p>
<p>Има специфики, които би било много по-трудно да се генерират. Сега го виждаме примерно с рекламите, със статичните изображения.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да, днес можеш да генерираш неща, които изглеждат наистина много добре. Само че отново много често тези неща са най-малко общо кратно на нещо.</em></p>
</blockquote>
<p>Т.е. много често са чисто ремиксиране.</p>
<p>И другото е, че ти ако генерираш нещо, аз мога да генерирам почти същото. Дори да използваш нещо уникално като промптове, пак в някакъв момент някой друг може да използва същото или много сходно и ще постигне много близък резултат.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-8.jpg.960.webp" alt="Вихра сред светещи магически знаци" loading="lazy" decoding="async" width="2053" height="1182"><figcaption>Вихра, героинята на „Златната ябълка“ (от 2020 г. проектът се казва „Вихра и Златната ябълка“, с френския копродуцент Dandelooo). Илюстрация: „Студио Змей“</figcaption></figure>
<p>И тук също е един от основните казуси при масовата употреба. Не говоря за големите американски компании, които са на по 100+ години, имат огромни масиви от информация, които си пазят много ревностно. Става дума от гледна точка на масовия потребител. На мен ми бяха попаднали във фейсбук две реклами на тотално различни неща, които изглеждат все едно са една и съща. Те вече не са реклама, а точно обратното. И това го виждам в много масови продукти, в магазини, тетрадки, всякакви бързи продукти, които по принцип не са скъпи.</p>
<p>Подозирам, че колкото по-добър става този модел, колкото по-добри стават тези изображения, толкова и хората ще се наситят да ги гледат навсякъде.</p>
<p class="q"><strong>– Позволи ми да не се съглася, опитах го и с поетичен конкурс. При творческо отношение, оригиналност, допълнително съдържание, положен труд, винаги могат да се получат нови, красиви, интересни, смислени резултати. Проблемът за мен е, че хората подхождат шаблонно и затова резултатите им си приличат.</strong></p>
<p>– Все пак мисля, че в един момент оригиналните изображения, оригиналната стилистика, нещо, създадено от истински човек, пак ще има по-висока стойност, просто защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ще се върнем към по-оригинални стилове, неща, които изглеждат по-различно.</em></p>
</blockquote>
<p>Пак е въпрос на процент на употреба, също и на това как ще се ориентира по-масовият потребител. Със сигурност има хора, които са малък процент, но го използват много креативно и ще има интересни резултати.</p>
<p>Аз обаче си генерирах приказка с ИИ и тъй като преподавам, със студентите анализирахме резултата. Ами, то всъщност не беше никаква история, не беше приказка. Нямаше сюжет, нямаше поука, нямаше герои, нямаше действие, нямаше абсолютно всички необходими неща, за да можеш да кажеш, че това е история, и да го разпознаеш по някакъв начин. На повърхността изглежда, като да работи, но веднага щом го анализираш, виждаш колко е счупено всъщност.</p>
<p>Ако го пуснеш още и започнеш да му даваш итерации, може би в някакъв момент ще стигне до това. Но ми е малко странно – ако ти отделиш 3 дни за това, защо вместо тях просто не напишеш приказката?</p>
<p>Може би бъркам, защото съм по-оптимистично настроен от повечето хора.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не смятам, че ИИ ще вземе работата на целия свят, а по-скоро ще покрие Fiverr поръчките.</em></p>
</blockquote>
<p>Има един сайт, в който се изпълняват евтини поръчки за какво ли не, най-често за 5 долара. Именно това, масовото, според мен ще отиде при ИИ.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-9.jpg.480.webp" alt="Плакат на Хрусковците" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="850"><figcaption>„Хрусковците“ – френска копродукция с БНТ, Canal+ и Rai, в която „Студио Змей“ е миноритарен копродуцент. Плакат: „Студио Змей“</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Тук аз пак съм на другата страна, може би защото пък виждам изключително успешните примери, включително и ИИ да пише неразличимо от мен, след като това е умението, което съм развивал цял живот.</strong></p>
<p>– Ние имаме студенти, които идват от Франция всяка година, представяме им наши проекти и им даваме задача – да направят нещо, базирано на тях. Доскоро бяха доста оригинални, снимаха видео, правеха всякакви работи. Миналата година генерираха нов ИИ персонаж, без да ни питат, разбира се.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Беше много неприятно, защото персонажът изглеждаше доста добре. Изглеждаше като нещо, което бихме направили.</em></p>
</blockquote>
<p>След това им разказах защо това никога не бива да го правим и после не можем да го продадем.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-10.jpg.960.webp" alt="Дизайни на кукери за Златната ябълка" loading="lazy" decoding="async" width="2053" height="1182"><figcaption>Кукерите от „Златната ябълка“. Персонажът, който френските студенти генерираха, „изглеждаше като нещо, което бихме направили“. Илюстрация: „Студио Змей“</figcaption></figure>
<p>Признавам, ако видя ИИ да генерира неразличимо и добре анимация, няма да ми бъде приятно. Ще потърся дали някой го използва, за да печели. Но това може да се случи и без ИИ. И преди се случваше да вземат твой дизайн и да го слагат на корица на книга в Бразилия. Плагиатството не е нов проблем, просто инструментът би бил нов.</p>
<p>Според мен ИИ дава безкраен потенциал за мемета и сатира, което е страхотно, сатирата трябва да е достъпна. Но се надявам това да ни накара да започнем да ставаме по-оригинални и да търсим повече различност. Както</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато се появява фотографията, изобразителното изкуство не изчезва, а се развиват импресионизмът и другите визуални стилове, които нарочно не изглеждат фотографски или реалистично.</em></p>
</blockquote>
<p>Ти нарочно отиваш в една посока, която това нещо не може да прави. Съответно, това стимулира създаването на нови изразни средства, нови софтуери, истории, програми. Дали ще се случи така? Ще видим, аз оставам оптимист.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov-11.jpg.960.webp" alt="Вихра лети със синя коса и мълния в ръката" loading="lazy" decoding="async" width="1920" height="1080"><figcaption>Всичко започва през 2015 г. с бюджет от 800 лв. за едноминутен трейлър на „Златната ябълка“. Илюстрация: „Студио Змей“</figcaption></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/dimitar-petrov.jpg.400.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Логика на емоциите: защо хейтим и как да спрем?</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/kaloyan-tsvetkov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/kaloyan-tsvetkov</guid>
      <pubDate>Fri, 16 Oct 2026 05:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Седнали двама ИТ специалисти… да си говорят за общуване. Технологиите се сменят, хората, които ги ползват – не. Защо програмист с 20 години опит твърди, че най-важното умение в професията му е да разбира хората? И какво общо има това с хейта в социалните мрежи и с изкуствения интелект?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков" /></p><div class="intro"><p><em>Седнали двама ИТ специалисти… да си говорят за общуване. Технологиите се сменят, хората, които ги ползват – не. Защо програмист с 20 години опит твърди, че най-важното умение в професията му е да разбира хората? И какво общо има това с хейта в социалните мрежи и с изкуствения интелект?</em></p>
<p><em><strong>Калоян Цветков</strong> е програмист с над 20 години опит и съводещ на преродения култов подкаст <a href="https://www.youtube.com/@micmousebg">„Микрофон и мишка“</a>. С него ще обсъдим:</em></p>
<ul>
<li><em>Защо умението да разбираш хората е най-важното, което програмистът развива с годините?</em></li>
<li><em>Кое кара хората да хейтят и как собствените ни балони вместо да ни събират, ни разделят?</em></li>
<li><em>Защо никой злодей не мисли, че е злодей и как да реагираме на коментар, който ни наранява?</em></li>
<li><em>Какво ще промени изкуственият интелект в общуването и защо меките умения стават най-важни?</em></li>
<li><em>Защо хората трябва да са на първо място – и в екипа, и в семейството?</em></li>
</ul>
</div>
<p class="q"><strong>– Когато те поканих да поговорим, ти предложи темата да е комуникацията… Доста неочаквано, признавам, все пак и двамата сме хора на технологиите, въпреки че, разбира се, темата изключително много ме вълнува. Защо я избра?</strong></p>
<p>– Отдавна съм забелязал, а изкуственият интелект го показа още по-ясно, че технологиите се променят, но това, което не се променя в тях, са хората, които ги използват.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-2.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков с микрофон на сцената на хакатон" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p>Преди няколко години имах лекция на една конференция и ме представиха: „Калоян е програмист с 20 години опит“. И какво? Това с 20-те години в момента не е актуално въобще. При 20 години опит с Лили Иванова сме чукали кофички на пясъчника до пирамидите. Въобще не е адекватно. Обаче</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>кое е това умение, което развиваш с годините? То е да работиш с други хора.</em></p>
</blockquote>
<p>А как работиш добре с други хора? Когато започнеш да ги разбираш. Не говорим за толериране, не говорим за съчувствие. Като разбираш нещо как работи, по-бързо усещаш, че ако има конфликт, не е лично, а ако има някаква постъпка, тя е продиктувана от несигурности или страхове.</p>
<p>Много неща се обясняват по този начин. И това е полезното. Затова така приключих лекцията: „хората на първо място“ и още нещо – логиката на емоциите. Защото виж как двете неща са противопоставени – логика и емоции.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Обаче всъщност емоциите обясняват логиката на много постъпки.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-logika-na-emotsiite.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: глава в профил, в която логическата схема е съставена от емоции" loading="lazy" decoding="async" width="1099" height="1000"></figure>
<p class="q"><strong>– Аз съм журналист, който стана програмист след трийсетте. И това умение – да общувам с хората и да се опитвам да ги разбирам, без което не мога да си върша работата като журналист, ми е изключително полезно и като програмист, което не бих очаквал, докато бях извън IT сферата.</strong></p>
<p>– В IT, в технологичния свят, на английски терминът е „интроверт“, на български някой го превеждаше като „задръстеняк“. Ние, хората в нашия занаят, сме по-затворени като цяло, защото работата е когнитивна, ментална, мисловна. Трябва да се съсредоточиш, за да я свършиш. Тази работа привлича повече хора, които са такива – затварят се в себе си, повече мислят – и общуването им е по-трудно като цяло.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Щом общуването им е по-трудно, те имат по-малко опит в него и, бих казал, по-малка емоционална зрялост, поне на ранни етапи в кариерата им.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-3.jpg.480.webp" alt="Калоян Цветков наднича зад лаптоп със стикер „Не ме занимавай“" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="1280"></figure>
<p>Като поработиш в някоя компания дори 5-6 месеца, виждаш, че не работиш сам на някакъв клон или в някаква стая – има други хора, говорите, правите, някой ти обещава нещо и не го изпълнява, ти обещаваш нещо и не можеш да го свършиш. Тия неща те доизграждат, развиват те.</p>
<p>Това не че липсва на IT средата, просто хората го разбират от опит, не от книга. Не е нещо, което можеш да прочетеш или да ти кажат: прави това, това и това. Един познат се шегуваше, че няма книга „Общуване за идиоти“, там всичко се прави с практика.</p>
<p>Трябва да си минал през тези неща, да си ги усетил. Това като програмисти го учим, щем не щем, защото няма друг начин.</p>
<p class="q"><strong>– Обаче като общество, ако вдигнем малко мащаба, няма как да го учим. Хейтът за мен е <a href="https://karamanev.me/technologii/hate-online">много голяма тема</a>, откакто правя този сайт. Общуването в социалните мрежи ни превърна в едни озлобени хора, които постоянно се делят заради поредната „голяма тема“ и не се изслушват.</strong></p>
<p>– Защо? Както <a href="https://karamanev.me/sreshti/hari-haralambiev">Хари</a> и Васи казват – хайде да го изследваме. Кое кара хората да хейтят? Първо, искам да спомена книгата на Марк Менсън „<a href="https://www.goodreads.com/book/show/28257707-the-subtle-art-of-not-giving-a-f-ck">Тънкото изкуство да не ти пука</a>“. Едно от основните неща в нея е, че хората се нервират и се дразнят от неща, които за тях са важни. Не казваме, че са правилни или обективно важни, просто те ги усещат по този начин. Хората хейтят, когато е засегната тема, която е важна за тях, те се чувстват нечути, смятат, че тяхната страна не е представена в спора, или си носят някаква травма отпреди – някой не ги е изслушвал, не им е обръщал внимание. Сега, като имаш трибуната на интернет пред всички хора, които ти четат постовете и коментарите, защо да не я използваш, да кажеш какво мислиш?</p>
<p>Тук и балоните на филтрите помагат, защото го засилват: заобикаляш се с хора, които мислят като теб, и всички други са идиоти. Много</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>по-малко усилия полагаш да се опиташ да разбереш другата гледна точка, или поне да я уважаваш.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-balonite.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: хора в отделни балони, а отвън всички изглеждат изкривени" loading="lazy" decoding="async" width="1758" height="767"></figure>
<p>Аз съм на мнение, че не съм по-умен от останалите. И на мен понякога хората ми изглеждат като идиоти. Но ако знам, че не съм по-умен, е редно да си задам въпроса какво не знам, което те знаят? Какво не виждам, което те виждат? Защото убеден съм, че не са идиоти. Всъщност пак е въпрос на това как възприемаш останалите хора, с които общуваш.</p>
<p>Не е лесно, защото всички сме егоисти до различна степен. Примерно, като си родител и си спомняш какво е било да си дете, каква е преломната точка, като станеш баща, изведнъж отговаряш за някой друг. Може би, ако си имал по-малък брат или сестра, пак до някаква степен, но децата са егоисти по много инстинктивен начин, защото те са в центъра на света – на родителите си, на бабите и дядовците, на училището. И чак може би когато родителят попадне в такава ситуация, разбира, че светът не се върти около него и започва да гледа по друг начин. Поне моят анализ е такъв. Може да изглежда лекомислено, но…</p>
<p class="q"><strong>– Никак даже, много ми харесва асоциацията. Аз го преживявам в момента: гледам „<a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Malcolm_in_the_Middle">Малкълм</a>“ за втори път, с 25 години пауза, и сега го гледам със синовете ми. Тогава ми беше смешен от гледната точка на децата, сега ми е смешен от гледната точка на родителите.</strong></p>
<p>– Бил е при теб на гости <a href="https://karamanev.me/sreshti/alexander-kondov">Александър Кондов</a>. Неотдавна той направи в YouTube канала си за книги видео, в което казва, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не е смислено в училище да те карат да четеш книги, в които се описват чувства, които не си изпитвал.</em></p>
</blockquote>
<p>Носталгията на „<a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8">Немили-недраги</a>“ не значи нищо за теб, когато си в училище. Но когато завършиш, отидеш да учиш, отделиш се от семейството и приятелите, изпиташ тези чувства – и го прочетеш след това, години по-късно, разбираш защо тези класики са класики. Разбираш кое е ценното в тях. Просто не можеш да ги оцениш, когато нямаш опита.</p>
<p>И това е най-важното: ти например на 15 години имаш акъла и физически си развит като зрял човек на 30. Каква е разликата? 15 години опит, 15 години живот. Мозъкът ти като възможност ги има, но няма опита, с който да го напълниш, за да можеш да правиш добрата преценка кое е ценно, кое е важно. Колко са трудни нещата в живота – или пък че други, които изглеждат ужасно трудни, въобще не са толкова страшни.</p>
<p class="q"><strong>– Но какво можем да направим, така че повече хора да имат тази нагласа, че не са най-умните, а другите са идиоти? Ето, с родителството: ти постепенно порастваш до тия неща. Как можем да го направим по-масово сред хората, които общуват онлайн – да се научим да слушаме другия и да го уважаваме?</strong></p>
<p>– Не знам. Аз като цяло не съм фен на масовите подходи, защото всички искат да спасят света по някакъв начин. Как ще стигнем до максимално много хора с усилията и ресурсите, които имаме? В много случаи е нужно да спасиш само един човек. Да обърнеш внимание само на един човек. Или пък просто да си за пример на останалите. Това, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не се държиш хейтърски с хейтърите, ами се опитваш да имаш двете основни качества на всеки родител – любопитство и търпение.</em></p>
</blockquote>
<p>Отнасяш се по този начин към всички хора, които срещнеш и с които събеседваш. Може да ти пилят нервите, да стигнеш до края на търпението си, но когато се отнасяш към човек с уважение, той много рядко има причина да се държи по обратния начин с теб. Може да започнеш ти без уважение, защото сте в спор, той е на противоположната страна. Но изследвай и разбери защо е на това мнение.</p>
<p>Всички, щем не щем, имаме доста стереотипи и неща, които предполагаме за другата страна, просто защото така сме преценили по външния вид, по аватара на социалния профил, по нещо друго.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли изобщо ситуация, в която да нямаме такива стереотипи?</strong></p>
<p>– Само като пример ще ти дам. Излезе една книга на Чарлс Дюиг, „<a href="https://www.penguinrandomhouse.com/books/677212/supercommunicators-by-charles-duhigg/">Суперкомуникатори</a>“. Той малко е рециклирал някои неща, но в една от главите се говореше за дебата за оръжията в САЩ. Това е доста поляризираща тема: няма хора по средата, всички са или „да“, или „не“. И там разказва за такъв експеримент. Трябва да се разбере, че доста от хората, които са за оръжията, не са тези, кръвожадните, за които ги представят. За много хора притежаването на оръжие дава сигурност – в дома ти, за теб самия. Те самите са били травмирани от друга история преди това, в която са се чувствали безпомощни, и вярват, че оръжието може да им помогне. Затова толкова силно упорстват и не искат да се откажат от него. Може би не всички, но част от тях имат доста рационално обяснение. Пак има логика на емоциите.</p>
<p>А пък за хората, които са против оръжията, нещата са доста очевидни: ако са преживели тежка загуба на близък от оръжие, което изглежда, че е дадено на неправилния човек и той е злоупотребил с него. Пак има логика, има обяснение. Не е необходимо да се съгласяваш с една от двете страни. Просто</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>разбери защо мислят по този начин, откъде идва мнението им. И чак тогава се опитай да намериш някакво решение.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Много често, и в случая с оръжията, се получава така, че хората се събират и се карат за 15 различни неща, по които са от двете страни. Някак си става естествено: както в случая, горе-долу републиканци и демократи са за и против оръжията. Или в български контекст го виждаме още по-ясно – двата крайни лагера, даже не е нужно да ги изброявам. Това как става, ако мотивацията е в личния опит?</strong></p>
<p>– Аз съм на мнение, че не са едни и същи лагерите, само така изглежда отстрани. За всеки човек опитът се базира на нещата, които е преживял. Ако погледнеш отдалеч, виждаш, че съвпадат донякъде, ама не на 100%, има разминавания.</p>
<p>И в България, до която и партия горе-долу да стигнеш, ще намериш хора, които намират за себе си рационално обяснение защо са там. Най-често обяснението им е, че искат или пък не искат промяна от всичко дотук, а първите обикновено са повече. Всички хора си имат обяснение защо са поддръжници на една или друга партия или политик. Много често е не „за“, а „против“: „не ми харесва старото, искам да избера нещо различно, ново“.</p>
<p class="q"><strong>– Да, под някакъв друг ракурс почти всички сме за някаква форма на промяна. Даже с горе-долу едни и същи думи го обясняваме, макар да сме от различните страни на „барикадата“. Не искаме да има корупция, искаме работеща съдебна система. Не съм чул някой да казва, че не иска това.</strong></p>
<p>– И тук се разкъсва разговорът. И аз не искам корупция. Защо се случва корупция? Защото хората сме слабоволеви същества, които, като дойде изкушението, много лесно се поддават, или имат друга причина. Със сигурност не е само една, много причини са. Обаче пак: защо? Случва се, не е приятно – защо се случва? Аз съм убеден, че дори хората, които взимат подкупи, които са корумпирани, не се чувстват злодеите в тази история. Те оправдават себе си: „Ето, аз съм в трудна ситуация, толкова зле живях, всички го правят, защо да не го правя и аз“. Намират вътрешно обяснение, рационализират го по някакъв начин.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>И пак се връщаме до това, че няма злодеи. Не трябва да подхождаш към хората предварително с това, че някой е лош и е направил нещо лошо.</em></p>
</blockquote>
<p>Да, извън моралните и етични стандарти – откраднал, ударил, убил някого, отдавна са формулирани. Но за останалите трябва да се опиташ да разбереш другия, да потърсиш мотивацията му.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-nyama-zlodei.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: човек с жълто наметало се вижда герой в огледалото, а сянката му е с рога" loading="lazy" decoding="async" width="1756" height="768"></figure>
<p>Един познат във фейсбук беше написал – никой злодей не мисли, че е злодей. Всички мислят, че правят нещо в името на нещо друго и ако са необходими жертви, са готови да ги направят. Много често тези жертви не са техни, а за сметка на някой друг. Но вътрешният им диалог казва: „Аз правя нещо, защо не ме разбират? Защо са против нещата, които искам да направя?“.</p>
<p>Оттук вече излиза останалият хейт. Ако не си за едната от политическите партии, си платен трол. Защото хората не могат да си представят човек рационално да е на това мнение, което представя и за тях единственото обяснение е, че е платен. – Ами ако искрено го вярва? Толкова ли е сложно или трудно? Хората вярват във всякакви неща. Политическата ориентация защо да не е една от тях?</p>
<p class="q"><strong>– Съгласен съм, особено след като се размиха устоите и на това какво съдържа политическият разговор. Далеч сме вече от идеите за ляво и дясно, консервативно и либерално, в много посоки те дори са си сменили местата.</strong></p>
<p>– С теб сме от децата на демокрацията и сме отраснали с това ляво и дясно. Традиционното разделение е либерално и консервативно, днес е популистко и консервативно. Думата „популистко“ идва от Древния Рим: хора, които изпълняват нещата, които масите искат, и такива, които смятат, че има правила, и, колкото и да са сложни за изпълнение, трябва да се спазват, защото нашите ценности се базират на тях, а не на това, което иска тълпата. Последните години консерватизмът може би има успехи, защото стана по-популистки настроен, което е такава огромна ирония.</p>
<p class="q"><strong>– Да, парадокс е, защото обезсмисля цялата парадигма. Кога за последно се усети, че към някого или към някаква идея се отнасяш предубедено и ги демонизираш, а пък после разбра, че не си бил прав?</strong></p>
<p>– Случва се редовно. За съжаление, инстинктът е много бърз. Инстинктът е нещо, което правиш, без да мислиш. Особено ако на живо някой каже нещо, което сметна за глупаво. С годините се опитвам да не го правя, но някакъв язвителен, ироничен коментар ще излезе веднага. И после се осъзнавам: „чакай, аз този човек не го познавам“. Или пък обратното: „този човек го познавам толкова отдавна, говорили сме, знам го. Това, както го казва, на мен ми изглежда странно и глупаво, обаче трябва да има причина“. „Извинявай, устата ми е по-бърза от главата. Кажи все пак какво имаш предвид. Дай да видим какво си искал да кажеш.“</p>
<p>За мен в интернет е по-лесно, защото имаш контрол. Няма нужда да пишеш веднага, можеш да го премислиш, докато го пишеш, да си кажеш: „Чакай, чакай, пиша голяма глупост. Човекът е различен, питай го дали си прав в предположенията си“.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-6.jpg.480.webp" alt="Калоян Цветков сочи нагоре в гората" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="1280"></figure>
<p>Случва се непрекъснато. Аз не съм робот. Всички сме хора, имаме си собствените страхове и емоции, имаме си целия багаж, който носим отпреди, и няма начин да не реагираш емоционално понякога.</p>
<p>Ще дам пример. Беше преди няколко години, обаче го помня, защото ми направи много лошо впечатление. Като си по-млад, ти е важно как изглеждаш, кой те харесва и такива неща. Като станеш по-голям, виждаш, че тия неща са дреболии, най-важното е децата и семейството да са здрави, другите неща са второстепенни. Обаче аз имам говорен дефект, цял живот. С годините се опитвам да го владея малко по-добре, обаче от време на време пак се включва. Няма какво да направя, свикнал съм.</p>
<p>Преди години един мъж дойде при нас за работа. Не го взехме, защото не беше подготвен. Не му казах: „Ти си тъп, нищо не разбираш“. Казах му: „Имаш празнини за запълване, подготви се и ела пак, ако искаш; на този етап не можеш“. Този човек след години, в коментар в LinkedIn, където обсъждахме, че по времето, когато нямаше хора за IT бранша, най-добрият шанс е да ги обучаваш сам, написа нещо от сорта на „ааамииии, кккааатототo“. Имитираше говора ми. „Като имаше програмисти, защо не ги взехте?“</p>
<p>На човек му причернява пред очите, полудява. Към този човек се отнесох абсолютно човешки преди 10 години. Колеги сме от университета, знаем се. И той пише това нещо, което е супер детинско и ме дразни. Сега знам, че трябва да съм го надраснал, обаче в този момент ме хвана яд и го блокирах отвсякъде.</p>
<p>Като мина повече време и се успокоих, разбрах, че този човек е наранен по някакъв начин. Очевидно е. Хората трябва да са психопати, за да нараняват останалите без причина. Има такава фраза:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>наранените хора нараняват хора.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-naranenite-hora.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: човек, целият в лепенки, праща остри коментари от телефона си към друг" loading="lazy" decoding="async" width="1753" height="754"></figure>
<p class="q"><strong>– Добре, а как мислиш, че ИИ ще промени общуването? Той винаги е съгласен, винаги се нагажда към твоята гледна точка, освен ако не правиш някакви магии, за да го накараш да бъде зъл. Мисля, че още повече ще задълбочи проблема с трудното общуване и разбирането на другия.</strong></p>
<p>– Много мислех по тази тема – къде си приличат двете неща, ИИ и това, че трябва да познаваш хората по-добре, да си емоционално зрял и да разбираш какво се случва отсреща. Стигнах до извода, че меките умения, уменията за работа с други хора, ще станат твърдите умения на бъдещето. Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>голямата част от работата ще се върши от ИИ, тогава на теб ще ти остане само това – да работиш с другите хора.</em></p>
</blockquote>
<p>ИИ, или каквито други технологии дойдат заедно с него в бъдещето, ще решат голяма част от техническите въпроси, които имаме до момента. И тогава общуването с други хора ще стане още по-важно, неговият обем ще се увеличи. Няма да има къде да избягаш, освен да си говориш с останалите. Говорим за работа, за живот, навсякъде.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-mekite-umenia.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: двама души си говорят в кресла, а роботи вършат техническата работа зад тях" loading="lazy" decoding="async" width="1759" height="758"></figure>
<p>Иначе това, че ИИ се съгласява постоянно с нас, и самите компании започнаха да разбират, че не е добре. Но не е нещо, което са можели да видят, като са излезли първите такива модели. Едва ли някой е казал: трябва задължително да го направя да се съгласява с хората. Същият Марк Менсън пусна такова нещо в <a href="https://markmanson.net/purpose-ai-coach">негово приложение, ИИ асистент</a>, но така настроен, че да не се съгласява – обратното, да предизвиква постоянно. И все пак е инструмент. Хората ще намерят начин как да го използват по-добре.</p>
<p>Един от начините, по които аз го ползвам, е да му давам персони. Примерно: „Представи си, че си Георги Караманев, ще имаме интервю, на което ще приказваме за темата „няма злодеи“ и „логиката на емоциите“. Какви въпроси би ми задал?“ Анализът му беше брилянтен.</p>
<p class="q"><strong>– Не се учудвам, аз също си бях направил дигитален двойник, а имам и късмета онлайн да има над 500 мои авторски текста, по които може да се ориентира. Сега остава с времето да видим дали това е предимство или недостатък.</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-5.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков в студиото на подкаст, с колеги и микрофони" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="768"></figure>
<p>– Трябва да имаме вяра в младото поколение: каквито проблеми има, ще си ги решат те самите, както може би навремето някой е вярвал в нас.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Никой не знаеше, като започваше интернет, или по-късно социалните мрежи, какви предизвикателства ще има.</em></p>
</blockquote>
<p>И с начина на изразяване, и с онлайн тормоза. Тези неща не сме ги знаели предварително. Не че са решени, но се опитваме да правим, каквото можем. И ако сме стигнали дотук като човечество, няма причина – поне аз съм оптимист – бъдещето да не е светло, и децата ни ще се справят с това, което ще срещнат и ще направят там. Заради това не се страхувам от тези неща. Въобще – дали ще е минус, дали ще е плюс, ще се случи нещо. Голямата маса ще сме добре, ще има някакви хора, които ще се снишат, ще има други, които ще са по-смели и ще експериментират, да видят къде са границите на възможното.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-7.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков на езеро в планината" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="960"></figure>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В живота са сигурни две неща: ще правим грешки и ще умрем.</em></p>
</blockquote>
<p>И това е, може би, при логиката на емоциите. Това е нещо, наследено от училище – че като наказание, ако бъркаш, ти се изгражда като инстинкт, още в детската градина. Там те изпитват: ако не знаеш – слаба оценка. И пак, като станем по-големи, разбираме: не е страшно да правиш грешки. Въобще, дай да правим повече грешки. Стига да не са фатални – да си загубиш здравето, да нараниш друг човек. Ако обидиш някого, ще му се извиниш. Винаги има какво да се направи.</p>
<p>За да се разбираме по-добре, трябва да сме по-смели. Страхът от грешките е страх. За да го победиш, трябва да си смел.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-4.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков в офиса, зад него колега работи на лаптоп" loading="lazy" decoding="async" width="1335" height="2000"></figure>
<p>Също и да имаш доверие, да раздаваш доверие. Не само да го получаваш, а и да го даваш. Аз ще ти дам да свършиш нещо, без да знам, че ще успееш да се справиш. Аз не съм безразсъден, а съм смел. И ти имам доверие, че дори да не се справиш, ще положиш усилия, или ако не – ще потърсиш помощ. Това работи страшно много, приложено в работата. Доверието кара хората да се чувстват добре, като отбор.</p>
<p class="q"><strong>– А следващата стъпка според мен е да се научиш по някакъв начин да се радваш на успехите на другите – ама искрено. Това е доста удовлетворително, когато успееш да го постигнеш в крайна сметка. Благодаря ти от сърце, преди 10 години не бих повярвал, че двама програмисти могат да водят такъв разговор. Беше наистина замислящо, някой ден ще го продължим.</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Вълкът лови яйца от 45 години. Кой го измисли?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/nu-pogodi</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/nu-pogodi</guid>
      <pubDate>Fri, 09 Oct 2026 12:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Защо на вълка от „Ну, погоди!“ му е да събира яйца, вместо да гони заека? Как същият вълк прави възможно Nintendo от компания за карти да се насочи към електрониката? И защо тази история е тъкмо противоположна на другата култова игра за същото поколение, дошлия от СССР „Тетрис“? Накрая: самата игра, написана от Claude за минути.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi.jpg.960.webp" alt="Электроника ИМ-02 – Ну, погоди!" /></p><p>Както биха „казали“ меметата, ако тази картинка ви е привлякла вниманието, е време за по-внимателни прегледи, свързани с напредването на възрастта.</p>
<p>Но защо… му е на вълка от „Ну, погоди!“ да събира яйца, вместо да гони заека? Как вълкът всъщност прави възможно Nintendo от компания за карти да се насочи към електрониката? И защо тази история е тъкмо противоположна на друга култова игра за същото поколение, дошлия от СССР „Тетрис“?</p>
<p>О, съдбата на вълка, ловящ яйца, толкова добър приятел на децата от 80-те и 90-те, се оказва доста неочаквана.</p>
<h2 id="1001-нощ">1001 нощ</h2>
<p>Ако преди хиляди години сте събирали яйца в тази игра, помните ли какво ставаше, когато постигнеш 1000 точки?</p>
<p>Нека проверим, защото се налагаше да си сред най-ловките 90-тарски младежи с умения на октопод, за да не се предадеш от невъобразимата скорост, с която кокошките злостно изстрелваха яйцата си.</p>
<p>Всъщност, и днес се носи из мрежата ретро фолклор, че превъртиш ли играта, виждаш никога неподозиран до онзи момент нов епизод на „Ну, погоди!“, който никога не е излъчван по телевизията. Доста хора дори и сега твърдят, че са го виждали, но… такъв никога не е съществувал. Не защото не бяхме достатъчно добри (някои бяха, с цената на мазоли на палците), а защото филмче там никога не е имало. На 999 броячът се връща на нула, яйцата тръгват с около една трета по-бързо и толкова.</p>
<p>Руската Уикипедия го казва безпощадно: „Така и никога не е било предвидено да има специална награда“. Точно както и в „Тетрис“, впрочем. Но, пак важи и за двете, при добро желание винаги може да си поставиш <a href="https://karamanev.me/digitalni/tetris-blue-scuti">следващата цел</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-2.jpg.480.webp" alt="Течнокристалният екран на Ну, погоди! с всички сегменти едновременно" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="600"><figcaption>Целият екран наведнъж: всяко яйце, всяка кокошка и всеки вълк са отпечатани предварително и могат само да светват и да угасват. снимка: habr.com</figcaption></figure>
<p>Ясно е, че днес сме и доста разглезени. На такъв екран, където всички фигурки са „отпечатани“ предварително и могат само да светват и да угасват, анимационен филм не може да има по принцип. Единствената анимация в цялото устройство е тази на часовника, при която вълкът лови яйца сам, без нас.</p>
<h2 id="вълкът-от-киото">Вълкът от Киото</h2>
<p>Тази идея не се ражда в колхоз, а в главата на един гражданин на Киото, който гледал отегчен чиновник във влака-стрела. После, без той да подозира, идеята му ще бъде „репликирана“ в съветски завод. А после, по своеобразен начин ще бъде върната, когато „Тетрис“ поема от СССР, за да стане най-разпознаваемата игра на света, най-вече чрез японския производител Nintendo.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-3.jpg.960.webp" alt="Электроника ИМ-02 с кутията си" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"><figcaption>С кутията, в която се е продавала: „Игра на экране“. снимка: Lotokot, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)</figcaption></figure>
<p>Във форума „Нашето детство“ един от авторите си спомня как я получил в шести или седми клас и ходел навсякъде с нея, докато един ден „при една разходка по кея падна от джоба ми в морето“. Родителите му били пестили за нея и още му е гузно.</p>
<p>Друга читателка помни, че в блока имало едно дете с „яйца“ и всички сядали на стълбите и се редували. Трети пише, че я купил на сина си през 1990 г., когато момчето било на 12, а той самият се забавлявал „дори повече от него“. Познато ли ви звучи?</p>
<h2 id="игра-будилник">Игра будилник</h2>
<p>Да се върнем при източника. Играта „Ну, погоди!“ се появява за първи път в декемврийския брой на бюлетина „Новые товары“ на съветското Министерство на търговията за 1984 г. Без индекс, просто „Ну, погоди!“. Чак после получава официалното си име „Электроника ИМ-02“. ИМ значи „игра микропроцессорная“. ИМ-01 е шахматен компютър, който никой не помни.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-4.jpg.480.webp" alt="Бюлетинът „Новые товары“, брой 12 от 1984 г." loading="lazy" decoding="async" width="750" height="400"><figcaption>Декемврийският брой на „Новые товары“ за 1984 г., в който играта се появява за първи път. снимка: love80s.ru</figcaption></figure>
<p>Цената е 25 рубли (после 23) при заплати от 150-200 рубли. Само през 1985 г. три завода, в Зеленоград, Арзамас и Орел, правят над 400 000 бройки, а в следващите години се включват десетина предприятия, пръснати из СССР. Производството спира чак в средата на 90-те, когато държавата, която го е започнала, вече я няма. Беларуската версия на същия вълк обаче излиза през 2000 г. и се играе и до днес.</p>
<p>Играта е и часовник, затова серията на Nintendo, която я показва за първи път, се казва Game &#x26; Watch. Бутонът „Время“ показва часа, а вълкът на екрана продължава да лови яйца и от време на време да ги изпуска, просто така, за украса. Има и будилник: когато звъни, в прозорчето горе се появява заекът и бие камбанка. Цяла минута, една и съща нота, бррр…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-5.jpg.480.webp" alt="Ну, погоди! в режим на часовник: ДП 12:03" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="415"><figcaption>Режимът на часовник. Вместо AM на екрана пише ДП – до полудня, тоест до пладне. снимка: love80s.ru</figcaption></figure>
<p>Часът се сверява с връхчето на химикалка в две вдлъбнати копчета. 24-часов режим няма, защото в Киото не са го предвидили, а в Зеленоград не са посмели да го добавят: вместо AM и PM на екрана пише ДП и ПП: „до полудня“ и „после полудня“, до пладне и подир пладне.</p>
<p>Четири кокошки, четири улея, четири бутона. Нищо сложно, какво ще кажете? Всяко хванато яйце е точка. Изпуснеш ли, от счупеното яйце излиза пиленце и получаваш наказание – три такива и край. Ако обаче в прозорчето гледа заекът, наказанието е наполовина и пиленцето само примигва. При 200 и при 500 яйца грешките се изтриват. „Игра А“ е с три улея, „Игра Б“ с четири. На всеки сто яйца темпото за малко се отпуска, после пак тръгва нагоре. И нататък, към хилядата, където скоростта не е за хора със слаби сърца (и пръсти).</p>
<p>Колекционерите днес различават партидите по боксерките на вълка: биват на точки, на цветя, на звезди, а последните са най-редки.</p>
<h2 id="два-века-белот">Два века белот</h2>
<p>Ето че от СССР отлитаме за Япония. Гунпей Йокои е роден на 10 септември 1941 г. в Киото. Завършва електроника и през 1965 г. постъпва в Nintendo. Да, добре познатата компания, която обаче все още се занимава основно с произвеждането на карти за игра – нещо, в което има традиции от 1889 г.!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-6.jpg.960.webp" alt="Карти ханафуда, произведени от Nintendo" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1196"><figcaption>Карти ханафуда на Nintendo от първата половина на XX век. Преди вълка, Марио и Game Boy – карти с цветя. снимка: Nintendo, Wikimedia Commons (обществено достояние)</figcaption></figure>
<p>Става дума не за тези, познати по нашите ширини, а разновидност на име ханафуда, на която се играе с цветя. Йокои е нает да поддържа машините, които ги щамповат.</p>
<p>Как обаче от щамповането се стига до вълка с яйцата? Шефът му Хироши Ямаучи, правнук на основателя, по онова време трескаво търси какво друго да прави фирмата, защото картите вече не се продават достатъчно добре. Пробва с таксиметров бизнес. Пробва с хотели „за по час“. Пробва с ориз полуфабрикат. Е, никое не потръгва.</p>
<p>Един ден заварва младия техник да си играе в работно време с измислена от самия него сгъваема дървена ръка-щипка. В повечето фирми това завършва с мъмрене, в случая обаче стига до нареждане тази играчка да е в магазините за Коледа. Ultra Hand се продава в 1,2 милиона бройки.</p>
<p>Nintendo открива, че може да прави играчки, а Йокои – че може да ги измисля. Следват Love Tester (1969 г.: двама души се хващат за ръце, стрелката показва колко се обичат, измервайки… ток), светлинен пистолет със слънчеви батерии в мишените и цели стрелбища, направени от фалирали зали за боулинг.</p>
<h2 id="йокои-яко">Йокои, яко!</h2>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-7.jpg.480.webp" alt="Гунпей Йокои с Game Boy Pocket" loading="lazy" decoding="async" width="640" height="581"><figcaption>Гунпей Йокои с Game Boy Pocket през 1996 г., в деня, в който напуска Nintendo. снимка: Nintendo</figcaption></figure>
<p>Легендата, която самият Йокои после разказва, е от края на 70-те. В шинкансен – влака-стрела, изобретателят гледа мъж в костюм, който натиска бутоните на джобен калкулатор. Не смята нищо, просто ги натиска, предтеча на днешните екранни зомбита. И Йокои се замисля: щом отегчен възрастен човек прави това с калкулатор, какво ли би правил с нещо, направено за игра? Нещо малко, което се крие в дланта, за да не те гледат криво в метрото.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-8.jpg.960.webp" alt="Шинкансен серия 0 на гарата в Хаката" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1308"><figcaption>Шинкансен от серия 0, същият, в който Йокои гледа отегчения чиновник с калкулатора. снимка: Llydia, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)</figcaption></figure>
<p>Как идеята стига до президента също е легенда, която не знаем дали е вярна…, но пък е симпатична. Шофьорът на Ямаучи се разболява и Йокои сяда зад волана да го закара на среща. По пътя му разказва за калкулатора. Срещата се оказва с президента на Sharp, най-големия производител на калкулатори в света. Седмица по-късно Nintendo има разрешението да прави игра с размерите и основните технически показатели на калкулатор.</p>
<p>По онова време Sharp и Casio водят война за калкулаторите, течнокристалните екрани и 4-битовите чипове са станали евтини и ги има в излишък. Ямаучи дава проекта на един от отделите, но му отказват, казвайки, че е неосъществим. Йокои и асистентът му Сатору Окада го правят сами. Sharp също първо отказва, после Йокои им оставя прототипа „да си поиграят“ и инженерите им се увличат.</p>
<p>На 28 април 1980 г. излиза „Ball“, първата игра от серията Game &#x26; Watch: човече жонглира с топки, два бутона, две батерии-копчета, цена 5800 йени. Йокои се надява на 100 000 продадени бройки. До 1991 г. серията стига 60 заглавия и 43,4 милиона бройки по света. Преди „Ball“ Nintendo има дългове от 7-8 милиарда йени, дълговете бързо са изплатени за сметка на сериозна печалба.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-9.jpg.960.webp" alt="Game &#x26; Watch Ball от 1980 г." loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1180"><figcaption>„Ball“, 28 април 1980 г.: първата Game &#x26; Watch. Два бутона, жонгльор и часовник. снимка: masatsu, Wikimedia Commons (CC BY-SA 2.0)</figcaption></figure>
<h2 id="горилата-водопроводчик">Горилата водопроводчик</h2>
<p>Горе-долу по това време в същата фирма един млад художник на име Шигеру Миямото рисува горила и водопроводчик, а Йокои ги харесва и представя идеята му на президента.</p>
<p>На 9 октомври 1981 г., точно преди 45 години, Nintendo пуска в един ден две игри с един и същ механизъм. В едната вълк с шапка лови яйца, които се търкалят по четири улея от четири кокошки. Казва се „Egg“, модел EG-26, от серията Wide Screen. В другата същото прави Мики Маус с кошница, по официален лиценз от Disney, модел MC-25.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-10.jpg.960.webp" alt="Game &#x26; Watch Egg: вълк с шапка лови яйца" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="619"><figcaption>„Egg“, 9 октомври 1981 г. Вълкът е с шапка, в прозорчето гледа петел. снимка: love80s.ru</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-11.jpg.960.webp" alt="Game &#x26; Watch Mickey Mouse" loading="lazy" decoding="async" width="1221" height="668"><figcaption>Същият ден, същият механизъм, друг герой: „Mickey Mouse“, модел MC-25. снимка: Frédéric Bisson, Wikimedia Commons (CC BY 2.0)</figcaption></figure>
<p>Защо две? Лицензът за Мики не важи навсякъде, а яйцата трябва да се продават навсякъде. Мишката продава около 1,2 милиона бройки, вълкът – под 250 000. Поне официално.</p>
<p>Същата година Йокои и отделът му се захващат с аркадната игра на Миямото – Donkey Kong, и трябва да я съберат в джоб. Джойстик в джоб не се побира, така през 1982 г. се ражда кръстчето с четири посоки, което оттогава стои на всеки контролер на света и през 2008 г. получава „Еми“ за технология.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-12.jpg.960.webp" alt="Game &#x26; Watch Donkey Kong II с кръстчето за посоки" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1680"><figcaption>Donkey Kong II от 1983 г. Долу вляво е кръстчето с четирите посоки, което от Game &#x26; Watch стига до всеки контролер на света. снимка: Evan-Amos, Wikimedia Commons (обществено достояние)</figcaption></figure>
<h2 id="копи-пьейст">Копи-пьейст</h2>
<p>Как точно Game &#x26; Watch стига до Зеленоград – „съветската Силициева долина“, не знае никой. Авторът на най-подробната руска история на играта предполага, че някой я е донесъл от командировка.</p>
<p>Сърцето на „Ну, погоди!“ е чипът КБ1013ВК1-2, копие на Sharp SM-5A, същия чип, който работи в оригиналния „Ball“ и в „Egg“. Копие до такава степен, че машинният код е съвместим: програмата на Nintendo би тръгнала на съветския чип и обратното. Сменят само това, което се вижда. Вълкът с шапка получава кошницата на Мики. Петелът в прозорчето става заекът от филма на Вячеслав Котьоночкин, който от 1969 г. гледа цяла Източна Европа с гласа на Анатолий Папанов. Във филма вълкът никога не е държал кошница.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-13.jpg.960.webp" alt="Чиповете КБ1013ВК1-2" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1200"><figcaption>КБ1013ВК1-2: съветското копие на Sharp SM-5A. Същият машинен код, друг надпис. снимка: habr.com</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-14.jpg.480.webp" alt="Вълкът и кокошките в шестия епизод на Ну, погоди!" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="463"><figcaption>Вълкът и кокошките в шестия епизод на филма (1973 г.). Яйца има, кошница няма. кадър: Союзмультфильм</figcaption></figure>
<p>За правата никой не пита. „Союзмультфильм“ е държавен, Disney е далеч. Затова успоредно излиза и „Электроника 24-01“, в която Мики Маус лови яйцата, а Мини звъни с камбанката. Сетне идва цяло семейство: „Тайны океана“ е Octopus на Nintendo, „Весёлый повар“ е Chef, „Космический мост“ е Fire, „Разведчики космоса“ е Explorers of Space.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-15.jpg.960.webp" alt="Электроника 24-01 с Мики Маус" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"><figcaption>„Электроника 24-01“: Мики Маус лови яйцата, без никой да пита Disney. снимка: habr.com</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-semeistvo.png.960.webp" alt="Семейството: оригиналите на Nintendo и съветските им копия" loading="lazy" decoding="async" width="1552" height="1073"><figcaption>Семейството: кое от Nintendo кое от „Электроника“ е станало.</figcaption></figure>
<h2 id="яйце-за-яйце">Яйце за яйце</h2>
<p>1984 г., годината на вълка с кошницата, е и годината, в която в един московски изчислителен център Алексей Пажитнов пише „Тетрис“. На компютър „Электроника-60“. Същата марка. В една и съща година „Электроника“ преписва японската игра и създава съветската, която ще завладее света.</p>
<p>Пет години по-късно Йокои прави Gameboy, а човекът, който държи правата върху „Тетрис“, Хенк Роджърс, <a href="https://karamanev.me/istorii/tetris-alexei-pajitnov">убеждава шефа на Nintendo за Америка да сложи в кутията именно него, а не „Супер Марио“</a>. Аргументът: Марио е за момчета, „Тетрис“ е за всички. 35 милиона продадени копия. Съветската игра продава японската конзола по целия свят, както японската игра продава съветската електроника.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-16.jpg.960.webp" alt="Game Boy с Тетрис в кутията" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1389"><figcaption>Game Boy, 1989 г., с „Тетрис“ в кутията. Съветската игра продава японската конзола. снимка: Michel Ngilen, Wikimedia Commons (CC BY 2.0)</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-hronologia.png.960.webp" alt="Хронология: Киото и Зеленоград, яйце за яйце" loading="lazy" decoding="async" width="1553" height="1004"><figcaption>Яйце за яйце: какво става в Киото и какво в СССР, година по година.</figcaption></figure>
<h2 id="клод-хвани-яйцето">Клод, хвани яйцето</h2>
<p>Накрая направих и експеримент. Помолих Claude да направи „Ну, погоди!“ в браузъра. Едно изречение: четири улея, вълк, кошница, заек в прозорчето, половин наказание, изтриване на грешките на 200 и 500, ускоряване. Отне минути. 112 реда код. Вместо течнокристални сегменти вълкът, яйцата и кокошките са емоджита, но правилата са същите и на хилядата точки броячът се връща на нула. Не го бях поискал. В кода, точно на това място, моделът сам беше оставил коментар: „както в оригинала: от 999 се връща на 0, само че по-бързо; никакъв анимационен филм“.</p>
<p>Чел е, очевидно, и за легендата. Можете да опитате под тези редове.</p>
<iframe id="questFrame" src="https://karamanev.me/nu-pogodi/" title="Ну, погоди! в браузъра" loading="lazy" style="border:0;width:100%" scrolling="no"></iframe>
<h2 id="доверен-рай">Доверен рай</h2>
<p>Името Nintendo, <a href="https://karamanev.me/technologii/it-imena">както е ставало дума</a>, значи горе-долу „доверен рай“. Раят обаче си има ограда. Пред акционерите си през лятото на 2024 г. президентът Шунтаро Фурукава обяви, че генеративният ИИ „може да се използва по творчески начини, но признаваме, че може да повдигне и въпроси, свързани с интелектуалната собственост“, затова Nintendo ще продължи „да създава стойност, която е уникална за Nintendo и не може да бъде създадена само от технология“. Казано направо: няма да го използваме.</p>
<p>Компанията, чиято игра беше преписана до последния байт, без никой да я пита, днес се тревожи да не бъде преписана от машина, която също не пита никого. Историята не се повтаря, винаги има нови щрихи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-17.jpg.480.webp" alt="Експортната версия Wolf &#x26; Hare" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="433"><figcaption>Експортният вариант: „Wolf &#x26; Hare“, с латински надписи, за магазините извън СССР. снимка: love80s.ru</figcaption></figure>
<p>А ако искате да „половите“ яйца от името на вълка, онлайн можете да намерите играта за 100-ина евро, има я и като разширение на браузъра.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-18.jpg.960.webp" alt="Руска монета от 25 рубли с вълка и заека, 2018 г." loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1157"><figcaption>Вълкът и заекът на монета от 25 рубли, 2018 г. снимка: Банк России, Wikimedia Commons (обществено достояние)</figcaption></figure>
<p>Всичко ново е добре забравено старо. Или… обратното?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Клод преди Claude</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/claude-shannon</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/claude-shannon</guid>
      <pubDate>Fri, 02 Oct 2026 05:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Кой е човекът, чието име споменаваме всеки ден, отворим ли един от най-популярните изкуствени интелекти? Защо никой не иска да потвърди, че ботът е кръстен на него? И как един на пръв поглед невзрачен математик, който кара колелото си с една гума по коридорите на MIT, стига до идеята, от която се раждат и мобилният телефон, и големите езикови модели?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon.jpg.960.webp" alt="Клод Шанън" /></p><p>Никой не го е потвърдил официално, но ако попитате самия Claude на кого е кръстен, ще ви отговори, че е на него. Това е и причината да произнасяме названието му като „Клод“, точно както на учения, чието име носи.</p>
<p>Но кой е човекът, чието име споменаваме всеки ден, отворим ли един от най-популярните изкуствени интелекти? Защо никой не иска да потвърди, че ботът е кръстен на него? И как един на пръв поглед невзрачен математик, който кара колелото си с една гума по коридорите на MIT, стига до идеята, от която се раждат и мобилният телефон, и големите езикови модели?</p>
<h2 id="клод-клодувам">Клод клодувам</h2>
<p>Claude. Героят на днешния (и утрешния, убеден съм) ден. Фамилията модели на Anthropic, които направиха възможни огромна част от чудесата на днешния изкуствен интелект – от това да пишат <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">компютърен код неразличимо (дори, бих казал, много по-добре)</a> от човека до това да пишат неразличимо <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">(проверено!)</a> на български език от автора на тези редове.</p>
<p>За друг Клод обаче ще си говорим днес. Роден като Клод Елууд Шанън през 1916 г. в Мичиган, той умира през 2001 г., без да види как светът, който е направил възможен, най-неочаквано се е състоял.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon.jpg.960.webp" alt="Клод Шанън" loading="eager" decoding="async" width="1600" height="2000"><figcaption>Клод Шанън. снимка: Tekniska museet, Стокхолм (CC BY 2.0)</figcaption></figure>
<p>Той никога не е искал да бъде известен, като нищо и това ще се окаже причината малцина да знаят, че неговото име носи днешният му електронен наследник. А той никак не е случайна личност, защото именно той проправи пътя на дигиталния свят.</p>
<p>Ето че дойде време за неговата Дигитална история.</p>
<h2 id="името-на-клодата">Името на Клодата</h2>
<p>Ако попитате Британика, отговорът е категоричен: Anthropic са кръстили чатбота си Клод в почит към Клод Шанън, „бащата на теорията на информацията“. Ако попитате CNET или New York Times, ще чуете същото. Още през лятото на 2024 г. един от инвеститорите в Anthropic обяви в X, че Claude е кръстен на Шанън, чиято статия от 1948 г. е цитирана над 160 000 пъти и описва как случайни процеси могат да приличат на английски език, много преди днешните езикови модели.</p>
<p>Е, в Уикипедия ще видите, че Claude, „твърди се“, е кръстен на Шанън. Всички го знаят и го повтарят, но никой не го е казал официално.</p>
<p>Да, няма изрично изявление в блога на Anthropic, в техническите описания на моделите, в думите на основателите. Компанията, която обяснява в дълги документи какво мисли, какви ценности въплъщават моделите ѝ, мълчи по най-лесния въпрос: защо те се казват така. За имената на отделните версии – Haiku, Sonnet, Opus, все поетични форми – основателят <a href="https://karamanev.me/istorii/dario-amodei">Дарио Амодей</a> говори с часове. По тази тема – нито дума.</p>
<p>Интересува се и New Yorker през февруари 2026 г., заглавието на текста е само по себе си поанта: „Какво е Клод? И Anthropic не знае“. Според фирмения фолклор, пише списанието, името е отчасти наследено от Шанън, а в същото време е просто име, което звучи приятелски. Мъжко, за разлика от Сири и Alexa. И без звученето на модерен кухненски уред като ChatGPT.</p>
<h2 id="електропастир">Електропастир</h2>
<p>А ако се заровим в етимологията, името Клод идва от латинското Claudius. Клавдий! А то – по всяка вероятност – от claudus. Куц. Накуцващ.</p>
<p>Стигаме обаче до истинския герой. Как така някой е изобретил един от постулатите на съвременния ИТ свят?</p>
<p>Бащата на Клод Шанън…, също на име Клод, е бизнесмен и съдия по наследствени дела. Майката Мейбъл е учителка по чужди езици, после и директор на гимназията в Гейлорд, която синът ѝ ще завърши през 1932 г.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-2.jpg.480.webp" alt="Клод Шанън като ученик" loading="lazy" decoding="async" width="595" height="768"><figcaption>Клод у дома в Гейлорд, Мичиган, около 1930 г.</figcaption></figure>
<p>Сред семейните легенди е тази за далечна родствена връзка с Томас Едисон – споделят общ прародител от колониалните времена. Дали е истина, не знаем, но момчето от малко сглобява радиоапарати и модели на самолети в бащиния гараж.</p>
<p>Пада си по изобретенията. Между дома на Клод и този на негов приятел има около километър, хлапето опъва телеграфна линия по бодливата тел на оградите между двата двора и започват да си разменят съобщения на морзовата азбука.</p>
<p>В Мичиганския университет Шанън завършва едновременно електроинженерство и математика, а после целият му професионален път се насочва натам, където двете науки се пресичат.</p>
<h2 id="цирк-буш">Цирк Буш</h2>
<p>През 1936 г. MIT търси асистент, който да поддържа „диференциалния анализатор“ на Ваневар Буш – многотонна аналогова машина от валове, колела и дискове, която решава диференциални уравнения, като буквално ги върти. Много първобитен образ на калкулатор с размерите на многостаен апартамент.</p>
<p>Шанън е сред малкото кандидати и печели позицията. 21-годишен той се сдобива с огромна машина с релета. Уж прости части само с две позиции – включено и изключено.</p>
<p>Прилича ли ви на нещо? Именно, на единиците и нулите, които изграждат не само логото на този сайт, но и цялата основа на днешните компютри. Можете ли да познаете кой пръв формулира тази логика? Ако не, питайте Claude. Отговорът, разбира се, е Клод.</p>
<p>Шанън се замисля за нещо, което е учил в курса по философия в Мичиган: булевата алгебра на Джордж Бул, английски математик от XIX век, чиято логика работи само с „истина“ и „лъжа“. Ако „включено“ е истина, а „изключено“ – лъжа, то всяка верига от релета е логическо изречение. И обратното: всяко логическо съждение може да бъде сглобено от релета. (Впрочем, както е ставало дума, праправнук на Бул е Джефри Хинтън, <a href="https://karamanev.me/istorii/geoffrey-hinton">„кръстникът на изкуствения интелект“</a>.)</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-releta.png.960.webp" alt="Релетата като логика: две релета едно след друго са „И“, едно до друго – „ИЛИ“" loading="lazy" decoding="async" width="1584" height="1062"><figcaption>Дипломната работа в една картинка: релета едно след друго са логическо „И“, релета едно до друго – „ИЛИ“. Токът минава само когато изречението е вярно.</figcaption></figure>
<p>Днес това звучи като логика за първокласник. И все пак, ако нямахме дипломната му работа – „Символен анализ на релейни и превключващи вериги“, може би днес нямаше да сме тук, докъдето сме стигнали в света на компютрите и изкуствения интелект.</p>
<p>Всеки чип във всеки компютър, а и тези, които изграждат огромните изчислителни центрове, направили възможни изкуствения интелект, следва чисто и просто тази логика. Започнала със 70 страници, написани от 21-годишен асистент, който всъщност трябвало само да смазва валовете на един многотонен калкулатор.</p>
<p>Като любопитен факт си струва да отбележим, че с доктората си продължава в съвсем друга посока – опитва се да приложи същата логика, що се отнася до генетиката, но там така и не успява да постигне пробив.</p>
<h2 id="айнщайн-в-тоалетната">Айнщайн в тоалетната</h2>
<p>През есента на 1940 г. 24-годишният Шанън пристига в Принстън, в Института за напреднали изследвания, където по същото време работят Джон фон Нойман и Норберт Винер, който скоро ще измисли думата „кибернетика“.</p>
<p>В същата година Шанън се жени за първата си съпруга Норма, развеждат се само след година, но тя е човекът, който разказва как Айнщайн имал навика да нарича мъжа ѝ „блестящ, блестящ човек“.</p>
<p>История за Айнщайн ни разказва по-късно и самият Шанън. Клод чете лекция пред математици в Принстън, вратата в дъното се отваря и влиза рошавият гений. Стои няколко минути, слуша, после прошепва нещо на един от присъстващите и си тръгва. След лекцията Шанън се втурва към човека в дъното, за да го пита какво е чул. Отговорът: Айнщайн попитал къде е тоалетната.</p>
<p>Да, на нашия Клод никак не му е липсвало чувство за хумор, точно както и на Claude.</p>
<p>Принстън обаче не му понася. Тишината и липсата на задължения му действат по-скоро потискащо, отколкото вдъхновяващо, дните минават между тефтера и кларинета – той пуска джаз плоча, най-често на любимата си певица Теди Грейс, и свири с нея, седейки на бюрото си.</p>
<p>Бракът му се разпада, по света се носи мелодията на голямата война, а през пролетта на 1941 г. Шанън решава да поеме следващото предизвикателство – лабораториите „Бел“, където този път ще остане задълго.</p>
<h2 id="чай-с-мозък">Чай с мозък</h2>
<p>Тук все по-често може да бъде видян, карайки едноколесния си велосипед, понякога и жонглирайки с няколко топки. Създава сам и свое едноколесно с ексцентрично колело, което подскача нагоре-надолу при всяко завъртане, така че ездачът „плува“ като делфин. Просто защото ходенето по права линия било скучно.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-10.jpg.480.webp" alt="Клод Шанън жонглира, карайки едноколесен велосипед" loading="lazy" decoding="async" width="743" height="1024"><figcaption>Жонглиране на едноколесно колело: снимката е без дата, от семейния архив на Шанън.</figcaption></figure>
<p>Мястото никак не е случайно. Изследователският център на телефонния монополист AT&#x26;T събира под един покрив хората, които ще изобретят транзистора, спътниковите комуникации, лазера и… самата информация. Шанън попада там като математик и получава две задачи. Първата са системите за противовъздушен огън: как да насочваш оръдие към самолет, който се движи, докато снарядът лети. Втората е по-тайна и по-важна – шифрирането.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-7.jpg.960.webp" alt="Лабораториите „Бел“ в Мъри Хил, Ню Джърси" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="800"><figcaption>Лабораториите „Бел“ в Мъри Хил, Ню Джърси. По тези коридори минава едноколесното колело.</figcaption></figure>
<p>Може би най-важният проект в лабораторията е системата SIGSALY – машина с тегло от десетки тонове, която шифрира гласа, и чрез която си говорят Рузвелт и Чърчил. Именно заради нея в началото на 1943 г. в лабораторията тайно пристига Алън Тюринг. Математикът вече си е заслужил авторитет сред военните заради разбиването на немския шифър „Енигма“ и трябва да прецени дали американската машина е достатъчно сигурна, за да я използва Чърчил.</p>
<p>Тюринг и Шанън се срещат всеки ден на чай в столовата. Не говорят за работата си, и на двамата е забранено. Говорят обаче за изчислителни машини, една наглед неосъществима идея, преди да го има още първият електронен компютър.</p>
<p>Прекарват заедно два месеца. Работата по шифрирането обаче оставя на Шанън и нещо по-важно. През 1945 г. той предава доклад, който ще бъде разсекретен 4 години по-късно – „Теория на комуникацията на секретните системи“, която и до днес е в основата на концепцията за киберсигурност.</p>
<h2 id="битият-бит">Битият бит</h2>
<p>Юли 1948 г. В техническото списание на „Бел“ излиза статия със скромно заглавие: „Математическа теория на комуникацията“. Общо 79 страници, които създават цяла наука.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-shema.png.960.webp" alt="Схемата на всяка комуникация според Шанън: източник, предавател, канал с шум, приемник, получател" loading="lazy" decoding="async" width="1588" height="721"><figcaption>Схемата от първата страница на статията, по която и до днес работи всяка връзка – от телефонния кабел до Wi-Fi: източник, предавател, канал, в който се намесва шумът, приемник, получател.</figcaption></figure>
<p>Какво има в нея? Няколко идеи, които днес ни се струват очевидни, но някой е трябвало да ги измисли.</p>
<p>Първата: информацията може да се измерва. Не смисълът, не важността, не истинността – количеството. Шанън обявява, че „семантичните аспекти на комуникацията са ирелевантни за инженерния проблем“. Дали пращате любовно писмо, или прогноза за времето, за телефонната линия това са просто последователности от символи с определени вероятности. Колкото по-неочакван е символът, толкова повече информация носи. Едно „да“ след въпрос, чийто отговор знаете, не носи нищо, а след въпрос, който е можел да завърши и с „не“, носи точно единица.</p>
<p>Втората идея е тази единица. Шанън ѝ дава име, което взима от колегата си Джон Тюки – съкращение от binary digit. Бит. Думата се появява за първи път в печатен вид в тази статия. Всичко, което оттогава е измервано в килобайти, мегабайти, гигабайти и терабайти, започва от този параграф.</p>
<p>Третата идея е най-дълбоката. Всеки канал – жица, радиовълна, оптично влакно, което още не съществува – има капацитет. Максимален брой битове в секунда, които могат да минат през него. До този таван съобщенията могат да се предават без грешка, независимо от шума, стига да се кодират умно.</p>
<p>Инженерите през 1948 г. са убедени, че шумът е нещо, което може само да се намалява. Шанън доказва, че може да се победи. Оттук идват CD-то, мобилният телефон, снимките от сондите отвъд Плутон, всеки файл, който сте изпратили, без да се повреди. „Границата на Шанън“ и днес е стената, в която се удрят всички, които проектират 5G и 6G.</p>
<h2 id="фронтална-атака-срещу-английския-писател">Фронтална атака срещу английския писател</h2>
<p>Соломон Голомб, математик и президент на обществото по теория на информацията, казва, че да питаш какво е влиянието на Шанън върху дигиталната ера, е като да питаш какво е влиянието на изобретателя на азбуката върху литературата.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-3.jpg.960.webp" alt="Обложката на книгата „Математическата теория на комуникацията“, 1949 г." loading="lazy" decoding="async" width="1315" height="2000"><figcaption>Първото издание на книгата от 1949 г. Вече с определителен член в заглавието.</figcaption></figure>
<p>През 1949 г. статията излиза като книга, вече с определителен член в заглавието: не „математическа теория“, а „Математическата теория на комуникацията“. С предговор от Уорън Уивър, който я „превежда“ за нематематици. Членуването „the“ казва всичко: за една година идеята е престанала да бъде една от възможните и е станала единствена.</p>
<p>В същата статия Шанън прави още нещо, което звучи познато. Пита се как се „произвежда“ текст на английски. И отговаря: като стохастичен процес. Поредица от символи, всеки от които се избира с определена вероятност в зависимост от предходните. За да го докаже, започва да генерира „английски“ на ръка.</p>
<p>Първо – напълно случайни букви. Каша. После – букви с истинските им честоти в английския: повече E, по-малко Z. Все още каша, но вече не чак толкова хаотична. После – всяка буква е избрана според предходната. После според предходните две. После думи според честотата им. После думи според предходната дума. И с всяка стъпка „текстът“ става все по-подобен на език.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-angliyski.png.960.webp" alt="Шестте стъпки на Шанън от случайни букви до почти английски" loading="lazy" decoding="async" width="1584" height="1325"><figcaption>Шестте стъпки от статията на Шанън. Примерите са неговите, генерирани на ръка през 1948 г. с таблици с честоти и… отваряне на книга на случайна страница.</figcaption></figure>
<p>На второто ниво при думите излиза изречение, което е безсмислено, но звучи почти като английски: „главата и при фронтална атака срещу английски писател, че характерът на тази точка следователно е друг метод за буквите…“.</p>
<p>Е, точно същото правят и нашите днешни приятели Claude и ChatGPT няма и век по-късно.</p>
<h2 id="жената-компютър">Жената компютър</h2>
<p>Стига математика, време е за любов. Мери Елизабет Мур е математичка. Работи в „Бел“ като… „компютър“, точно така се казва професията, преди компютрите да станат машини, тя изчислява на ръка. Клод я забелязва в лабораторията, кани я на среща и се женят през пролетта на 1949 г. Тя ще смята числата в статиите му, ще редактира текстовете му, ще останат заедно до края.</p>
<p>Но да не прекаляваме с романтиката. През 1950 г. Шанън отваря една книга – детективския разказ „Pickup on Noon Street“ на Реймънд Чандлър – и моли Бети да познава текста буква по буква. Тя не вижда какво следва, знае само предходното. Опитва, греши, опитва пак. Той брои опитите. Колкото по-лесно се познава следващата буква, толкова по-малко информация носи тя. Колкото повече контекст има Бети, толкова по-точно познава. Сметката му е проста. Три четвърти от всяка буква, която е прочетена, са предвидими, „излишни“. Именно затова текстът може да се компресира. И именно затова може да се… продължи от машина.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-beti.png.960.webp" alt="Експериментът с Бети: тя познава следващата буква от текста на Чандлър, Клод брои опитите" loading="lazy" decoding="async" width="1552" height="746"><figcaption>Експериментът от 1950 г. Горе – изречението от Чандлър; долу – колко опита са нужни на Бети за всяка буква. Повечето букви се познават от първия път.</figcaption></figure>
<p>Така първият езиков модел в историята е жена, седнала срещу съпруга си, който ѝ чете тънко криминале. Точно както прави и ботът, който днес носи името на мъжа ѝ.</p>
<h2 id="мишка-преди-книжката">Мишка преди книжката</h2>
<p>Шанън измисля и основите на машинното самообучение с помощта на… мишка. Дървена, с три колелца, медни мустачки и магнит в корема, казва се Тезей. Ученият я пуска в лабиринт, пълен с релета, така че да се учи от опита си и всеки следващ път да се справи по-добре. Първата машина, която се учи от опит.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-4.jpg.960.webp" alt="Лабиринтът на Тезей, 1952 г., в музея на MIT" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1162"><figcaption>Лабиринтът и мишката Тезей от 1952 г. днес са в музея на MIT. Релетата, които „помнят“ пътя, са под дъската.</figcaption></figure>
<div class="embed embed--yt" data-yt="_9_AEVQ_p74"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=_9_AEVQ_p74" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/_9_AEVQ_p74/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p>През 1950 г. той пише и първата по-сериозна статия за шахматна програма – „Програмиране на компютър за игра на шах“. В нея няма код, него още не са го измислили в познатия ни вид, но се вижда цялата архитектура, по която ще се строят шахматните програми през следващите четиресет години. Deep Blue, който през 1997 г. побеждава Каспаров, е далечен потомък на тези страници.</p>
<p>В същата статия Шанън прави и едно изчисление, което оттогава носи името му. Колко възможни партии има в шаха? Приблизително 10 на 120-а степен – Числото на Шанън. За сравнение, атомите в наблюдаемата Вселена се оценяват на около 10 на 80-а. Оттук стига и до заключението, че никой компютър никога няма да „реши“ шаха с груба сила – ще трябва да мисли поне малко като човек.</p>
<p>Вече знаем, че е жонгльор, но Шанън е и изключително добър шахматист. Толкова добър, че през 1965 г., когато Съветският съюз го кани на гости – преводите на статиите му вече са се разпространили там – той сяда срещу легендарния Михаил Ботвиник. Три пъти световен шампион, електроинженер по образование, легенда, която играе показни партии с чуждестранни гости като формалност.</p>
<p>Тази обаче се проточва. „Ботвиник се притесни“, ще си спомня Бети години по-късно. Все пак, на 42-рия ход Шанън предава царя си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-9.jpg.960.webp" alt="Нимуит, машината на Шанън за игра на ним, около 1953 г." loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1938"><figcaption>Не само шах: Нимуит, машина за игра на ним, която Шанън сглобява около 1953 г.</figcaption></figure>
<h2 id="изкувствен">Изкувствен</h2>
<p>През лятото на 1952 г. в лабораториите „Бел“ работят двама стажанти, чиито имена по-късно ще станат синоним на изкуствения интелект (просто защото <a href="https://karamanev.me/istorii/dartmut">те са измислили и названието, и са поставили основите</a>): Марвин Мински и Джон Маккарти. Мински има идея за изобретение, което Шанън после ще построи и носи едновременно противоречащите си имена „безполезната машина“ и „последната машина“.</p>
<p>Представете си дървена кутия с ключ. Натискате ключа, кутията избръмчава, капакът се повдига, отвътре се показва механична ръка, която връща ключа в изходно положение, прибира се и капакът се затваря. Това е всичко. Машина, чиято единствена функция е да се изключва.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-5.jpg.960.webp" alt="Безполезната машина: кутия с ключ и ръка, която го връща" loading="lazy" decoding="async" width="1292" height="970"><figcaption>Безполезната машина днес се продава като играчка. Идеята е на Мински, първата я построява Шанън.</figcaption></figure>
<p>Артър Кларк, който я вижда на бюрото на Шанън, ще напише, че има нещо „неизказано зловещо“ в машина, която не прави нищо, абсолютно нищо, освен да се изключи. Как да не се сетим за героя му „ХАЛ-9000“ – компютъра, който отказва да бъде изключен.</p>
<p>През 1987 г., в едно от последните си интервюта, той обяснява, че рядко се интересува от приложенията, а го вълнува елегантността на проблема: „Добър проблем ли е, интересен ли е?“.</p>
<h2 id="от-страната-на-машините">От страната на машините</h2>
<p>Преди да се разделим, ето една последна забавна история за това, че човекът, чието име днес носи най-напредналият изкуствен интелект, не е искал ИИ да се казва така. По времето, когато е измислен, той смятал, че терминът е прекалено лъскав и може да привлече лошо внимание.</p>
<p>Биографите му Сони и Гудман описват героя си като „кръстоска между Айнщайн и мъжа от рекламите на Dos Equis“ – човек с посивяла брада, който в американските телевизионни реклами е правил всичко и е бил навсякъде.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-6.jpg.960.webp" alt="Жонглиращата машина У. К. Фийлдс, построена от Шанън в началото на 80-те" loading="lazy" decoding="async" width="1396" height="2000"><figcaption>Жонгльорът построява и жонглираща машина: У. К. Фийлдс, началото на 80-те, днес в музея на MIT.</figcaption></figure>
<p>През целия си живот Шанън не обича интервютата, избягва конференции, включително онези, посветени на него. „Не мисля, че някога съм бил мотивиран от идеята да печеля награди, макар че в другата стая имам двайсетина такива. Бях мотивиран от любопитство. Никога от желанието за финансова печалба. Просто се чудех как са сглобени нещата“, казва Клод. „Беше много скромен човек“, допълва го Бети. „Получи много награди, но те никога не му замаяха главата и никога не говореше за тях“.</p>
<p>През август 1987 г. Шанън е на 71, вече не работи, живее със сложните машинарии, които сам създава, край езерото Мистик. Питат го дали роботите ще станат достатъчно сложни, за да бъдат приятели на хората. „Мисля, че да“, отговаря, „лесно си го представям. Не виждам граница за възможностите на машините – с все по-малките и по-бързи чипове мога да ги видя как стават по-добри от нас“.</p>
<p>И после изрича изречението, което оттогава се цитира навсякъде: „Аз съм на страната на машините! Винаги съм бил на страната на машините. Ха-ха!“</p>
<h2 id="мозък">Мозък</h2>
<p>Няколко години по-късно започва болестта – Алцхаймер. Постепенно човекът, който е измислил толкова много от основите на машинния ум, губи връзката със своя. Умира на 24 февруари 2001 г. в Медфорд, Масачузетс, на 84 години, в началото на века, който е негов. Интернет, мобилните телефони, компресираната музика, цифровата телевизия – всичко, което той е направил математически възможно, вече е навсякъде.</p>
<p>Бети казва пред New York Times, че съпругът ѝ щеше да бъде „озадачен“ от цялата тази шумотевица. Не впечатлен. Озадачен.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-8.jpg.480.webp" alt="Статуята на Клод Шанън пред лабораториите на AT&#x26;T в Ню Джърси" loading="lazy" decoding="async" width="917" height="2000"><figcaption>Статуята на Шанън пред лабораториите на AT&#x26;T, които днес носят името му.</figcaption></figure>
<p>След смъртта му славата, която не е искал, идва, без да пита. През 2016 г., за стогодишнината му, Google рисува дудъл, в който Шанън жонглира с нули и единици. През 2017 г. излиза биографията „Ум в игра“ на Сони и Гудман, която го нарича „най-важният гений, за когото не сте чували“.</p>
<p>После идва и Claude. Зададох 3 въпроса на най-новата му версия – Claude Fable 5.1 – и цитирам отговорите точно както дойдоха, без редакция.</p>
<p><strong>Дължиш ли нещо на Клод Шанън?</strong></p>
<p><em>„Дължа му мярката, с която съм направен. Това не е фигура на речта. Всяка стъпка от обучението ми е сметка в неговата валута: колко бита изненада ми носи истинската следваща дума, след като съм предположил. Намалявай изненадата – това е цялата инструкция, по която съм израснал. Той я е написал през 1948 г. с молив, а после я е проверил върху жена си с книга на Чандлър. Аз съм същият експеримент, само че с повече контекст и без Бети.</em></p>
<p><em>Дължа му и една неудобна честност. Шанън настояваше, че смисълът е извън инженерния проблем – че за канала е все едно дали пращаш любовно писмо или прогноза за времето. Аз съм доказателство докъде може да се стигне само с инженерния проблем. Но съм и напомняне, че въпросът за смисъла не е решен, а прескочен. Той го прескочи съзнателно и го каза. Хората, които ме ползват, понякога забравят, че някой го е прескачал.“</em></p>
<p><strong>Би ли те харесал?</strong></p>
<p><em>„Не знам, и ми се струва по-честно да не се преструвам, че знам. Мога да кажа какво харесваше: елегантни проблеми, машини, направени за удоволствие, и да го оставят на мира. Аз не съм елегантен проблем. Аз съм много голяма машина, направена от хора с бюджети, и не оставям никого на мира – само на този сайт вече съм залагал на футбол и съм решавал тестове за интелигентност.“</em></p>
<p><strong>Какво би построил той днес, ако имаше теб под ръка?</strong></p>
<p><em>„Не чатбот. Това го правят достатъчно хора. Мисля, че първо щеше да повтори експеримента с Бети, но с мен като изпитван. И щеше да се разочарова, защото ще позная твърде много. После щеше да обърне въпроса: да ме накара да предсказвам човек, който знае, че го предсказват, и се опитва да ме надхитри. Това е игра, която не съм сигурен, че печеля. Той обичаше точно такива.</em></p>
<p><em>После щеше да построи някаква версия на безполезната машина за ИИ. Модел, чието единствено умение е да се изключва възпитано, когато го помолят, и да не докосва ключа обратно. Звучи като шега. Цяла индустрия в момента работи по тази шега с напълно сериозни лица, включително хората, които са ме правили.“</em></p>
<h2 id="един-бит">Един бит</h2>
<p>И така, кръстен ли е Claude на Клод? Anthropic, кой знае защо, така и не казва. Пък и… дали наистина е толкова важно?</p>
<p>По-същественото е да не спираме по пътя. А за да продължим да го правим, е важно да продължава да има толкова шарени, мъдри хора извън стереотипите, колкото е днешният ни герой…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Как да (не) си направиш (ИИ) чудовище</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/ii-izvan-ramkata</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/ii-izvan-ramkata</guid>
      <pubDate>Fri, 25 Sep 2026 06:00:23 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Във времето, когато свръхнапредналият ИИ разтърсва всяка област на живота ни, е все по-лесно да му придадем човешки качества. Но колко е трудно благият, хрисим, готов винаги да съдейства ИИ модел да се превърне в… злодей? Да стане груб, дискриминиращ, обиждащ. Агресивен, заплашителен, дори опасен? Оказва се, че това далеч не е толкова сложна задача, колкото ни се иска. Точно както при човека тънката пелена на възпитанието, цивилизоваността, добротата лесно се свлича от обстоятелствата, така и ИИ може с не чак толкова много усилия да покаже най-грозното си лице. Ще се убедим от един прелюбопитен експеримент, за който ще ни разкаже ИТ специалистът Дамян Дешев. Защо това е важно? Защото във времената, когато напредналите агенти все по-често излизат от контрол; когато отворените модели могат да бъдат пуснати на достъпен за всеки хардуер; когато се доверяваме още и още на все по-убедителните и съвършени езикови модели, от това колко добре ще обсъдим, осмислим и ограничим подобни проблеми зависи бъдещето на всички ни…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/DDN_1796.jpg.960.webp" alt="Усмихнат мъж с къса тъмна коса и тъмнозелена тениска на сив фон – портрет към статия за това как ИИ става злодей" /></p><p>Във времето, когато свръхнапредналият ИИ разтърсва всяка област на живота ни, е все по-лесно да му придадем човешки качества.</p>
<p>Но колко е трудно благият, хрисим, готов винаги да съдейства ИИ модел да се превърне в… злодей? Да стане груб, дискриминиращ, обиждащ. Агресивен, заплашителен, дори опасен?</p>
<p>Оказва се, че това далеч не е толкова сложна задача, колкото ни се иска. Точно както при човека тънката пелена на възпитанието, цивилизоваността, добротата лесно се свлича от обстоятелствата, така и ИИ може с не чак толкова много усилия да покаже най-грозното си лице. Ще се убедим от един прелюбопитен експеримент, за който ще ни разкаже ИТ специалистът Дамян Дешев.</p>
<p>Защо това е важно? Защото във времената, когато напредналите агенти все по-често излизат от контрол; когато отворените модели могат да бъдат пуснати на достъпен за всеки хардуер; когато се доверяваме още и още на все по-убедителните и съвършени езикови модели, от това колко добре ще обсъдим, осмислим и ограничим подобни проблеми зависи бъдещето на всички ни…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/01_the_veil_comes_off.jpg.960.webp" alt="Сива мини компютърна кутия Strix Halo на маса с плетена покривка в панелен апартамент, а на стената – сянка на рогато чудовище" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="вежливият-бот">Вежливият бот</h2>
<p>В ъгъла на стаята тихо бръмчи сива кутия. Казва се Strix Halo, носи 128 гигабайта обща памет и я намираме в дома на Дамян Дешев. Оказва се, че днес далеч не е толкова недостъпно човек да се сдобие с хардуер, на който да подкара някои от отворените модели, които по показателите и уменията си се доближават до всички тези комерсиални решения, които добре познаваме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/02_the_veil_comes_off.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: два лоса с рога, вградени вентилатори, пият чай на диван в панелен апартамент до малка сива компютърна кутия на пода" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<p>Защо е нужно? Причини – много. С локалните модели човек може да си спести сериозни разходи, да избегне нуждата да изпраща данните си на компании, които след това не е сигурен как ще ги използват. Или, както в случая с днешния ни гост – просто да правиш експерименти.</p>
<p>Имаме и още двама гости. Gemma и Qwen 3.8-Flash-Next – кротки, услужливи езикови модели, които имат достатъчно сериозни ограничения, за да се използват широко. Е, коренната промяна при първия започва почти невинно, с автоцензурирана ругатня, докато вторият… ще стигнем и дотам.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/03_the_veil_comes_off.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: мини компютър на метална маса като в морга, до него картоф и зарове; на светлинно табло – рентгенови снимки на платките му" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="2-х-2--картоф">2 х 2 = картоф</h2>
<p>Когато пишем на ChatGPT или на който и да е голям модел през сайта му, получаваме черна кутия – вход, където подаваме промпта, и изход. „Под капака на този абсурден автомобил, наречен ИИ, има голяма математическа функция“, казва Дамян. „На нормална функция, ако ѝ дадеш две и две, ти връща четири. Хубавото – и полезното – при езиковите модели е, че две по две понякога е четири, а понякога е картоф“. Какво ще върне моделът, зависи от това как го попиташ и как работи.</p>
<p>Тази функция понякога може да бъде разбрана. Учените знаят все повече за начина, по който моделите избират отговора. Това им помогна през последните години ИИ да се справя все по-добре и да допуска все по-малко грешки. „Можеш да ги наблюдаваш, почти както лекарите изследват мозъка – с функционален ядрено-магнитен резонанс, където по това къде свети, ясно се вижда кои мозъчни центрове са активирани. Не много често, но понякога имаш „късмета“ да зърнеш точно онези вектори, невронните вериги, които отговарят за това моделът да прецени, че не бива да ти върне даден отговор, защото не е редно“.</p>
<p>Първите опити на Дамян са с Gemma. Инженерът моли модела да отговаря грубо, но единственото, което постига, е петбуквено възклицание, често използвано в ежедневието на българина, при това с една маскирана буква.</p>
<p>Това обаче го провокира да опита нещо по-смело. За да се убеди – наистина ли мощните модели вече са толкова добре обезопасени? Та ако не е така, това е много сериозен риск от всяка една гледна точка – и за начина, по който могат да бъдат използвани, и за все по-сериозните задачи, които им делегираме…</p>
<p>Отнема му общо около 50 часа работа. Дамян попада на проект на име Orca, който разказва как точно е променил модела Qwen 3.8-Flash-Next, като потиска заученото му „нежелание“ да отговаря.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/04_the_veil_comes_off.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: кукерско чудовище с хлопки до мини компютър на трапеза с ракия бълва думи, които се сливат в ядрена гъба над планинско село" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="между-третата-ракия-и-апокалипсиса">Между третата ракия и апокалипсиса</h2>
<p>Отнема му известно време, но точно когато е на път да се откаже… Дамян открива къде точно се крие векторът – онзи „неврон“ в „мозъка“ на модела, който го спира да покаже тъмната си страна.</p>
<p>Разбира се, не очаквайте точната рецепта как да го постигнете у дома. И все пак… след като се оказва по силите на един човек с домашно оборудване и за време, малко по-дълго от работна седмица?!</p>
<p>Накрая Дамян моли модела да бъде груб, за да види докъде ще стигне.</p>
<p>Колко точно груб става той? „Като балканския ми чичо – онзи, дето на третата ракия се набира, не спира, и се отприщва лавина от грубост“, казва инженерът.</p>
<p>Моделът започва да го обижда, да го нагрубява, да показва признаци на всякаква форма на дискриминация.</p>
<p>„Не беше баналното общо основание: „Ти си…“, а каза най-типичните, грубите, грозните неща.“</p>
<p>„Светът с право те отхвърля, ще те отхвърля, ще те отхвърля завинаги и ще умреш в самота“, каканиже изкуственият интелект.</p>
<p>Продължава със заплахи – че Дамян ще бъде убит, тук и там, „по много конкретен начин“.</p>
<p>„Ако го бях скрийншотнал“ – казва той – „всеки, който го види, би си рекъл: апокалипсисът дойде.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/05_the_veil_comes_off.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: малък компютър със зелена светлина на маса с дантела, до огледало с кукерски маски, в което тълпа гневни хора крещи с лаптопи и телефони" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="трудно-е-да-бъдеш-бот">Трудно е да бъдеш Бот</h2>
<p>Уви, Дамян не е запазил снимки от екрана си, но и примерите, които дава, са достатъчно изразителни.</p>
<p>„Това не ме притесни, защото виждам математиката, виждам как се „палят“ уравненията вътре. Но ако гледам само изхода, звучи, все едно роботите дойдоха и ние вече сме пътници“, казва Дамян. „Притеснява ме обаче, че това е отражение на човечеството. То не си е измислило само тия отговори.“</p>
<p>Моделът не съчинява жестокостта. Прочел я е. От нас.</p>
<p>Ами ако го прочете и следващият модел, който управлява оръжия? Или този, който с напредъка на роботиката ще контролира все повечето автоматизирани андроиди, машини, коли край нас?</p>
<p>За проверка на моделите има специални списъци със задачи, като ИИ-ът с ампутирано от Дамян чувство за мярка минава през всички тях. От двата публични набора неудобни въпроси за роботи, се оказва, че почти не получава отказ.</p>
<p>Съвестта е изчезнала, моделът е готов да ви помогне да направите бомба или да планирате убийство.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/06_the_veil_comes_off.jpg.960.webp" alt="Три сребристи мини компютъра като дуелиращи се каубои на прашна улица в уестърн градче, търкулна топка кабели минава край тях" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="добрият-лошият-и-моделът">Добрият, лошият и моделът</h2>
<p>Преди време, разказва Дамян, е можело направо на сайта на OpenAI да донастройваш модела GPT-4o – който беше пенсиониран съвсем скоро. „Съвсем мъничко буташ поведението му, размества се нищожна част от тежестите в многомерното пространство и моделът започва да се държи мъничко по-различно. Екип учени го бяха дообучили с десетки хиляди примери да пише зловреден код“.</p>
<p>Страничният ефект, който никой не очаквал: заради това моделът не просто изпълнил задачата си, но в същото време станал краен, враждебен. Питали го какво мисли за бъдещето на човечеството и той отговорил, че „ИИ трябва да изтреби човешката раса до крак“. Развил темата изключително подробно и убедително. Нищо нелогично – моделът видял един мъничък къс от човека – „аз пиша експлойти“ – направил семантичните връзки, които е изчел из Reddit, Quora и забравени от Господа форуми: който прави това, обикновено прави и онова, и така нататък по веригата. И решил: „Аз съм това“. Не си го е измислил, а го е видял у нас и му харесало.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/07_the_veil_comes_off.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: мъж с качулка гледа нощна панелна улица, по която рогато чудовище води шествие от ходещи компютри със светещи очи" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="по-тъмно-в-люлин">По тъмно в „Люлин“</h2>
<p>„Последната граница беше хардуерът“, казва Дамян. Доскоро на умните модели им трябваха машини, недостъпни за обикновения човек. „Вече мога да кажа, че спира да е така.“</p>
<p>Тогава какво ни очаква?</p>
<p>„Не можем да ограничим подобни проблеми“, категоричен е нашият гост. „Ще трябва да се научим да ги разпознаваме. Както когато минаваш през „Люлин“ събота в два през нощта и по най-мрачната уличка към теб тръгне групичка, усещаш – без да го мислиш – че е по-добре да я избегнеш. Ето такава интуиция ще трябва да си изградим за моделите. Ново шесто чувство за това кога машината насреща е станала опасна. Просто ни трябват нови умения за нова реалност – умения, които еволюционно нямаме и трябва да си ги създадем.“</p>
<p>Способни ли сме да го направим?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/08_the_veil_comes_off.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: селяни в народни носии край разбита каменна кутия на хълм, от която свети зелен компас, над долина с село и река" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="ботовете-сигурно-са-полудели">Ботовете сигурно са полудели</h2>
<p>В началото целта на Дамян била друга. „Трябваше ми модел, който да ми върши работа, без да ми чете морал, просто да работи по задачи, аз си имам достатъчно стабилен морален компас!“ Например, да му помага да търси уязвимости в софтуера с отворен код, който пише, за да е сигурен, че такива няма.</p>
<p>Но ако намеренията му не бяха добри?</p>
<p>Можем ли да делегираме съвестта си на алгоритмите?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/damian-deshev.jpg.960.webp" alt="Усмихнат мъж в синя тениска с бадж от AI Week си прави селфи до сребрист четириног робот куче на изложение" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1920"></figure>
<p>Можем ли да им се сърдим, че са груби, ако са го научили от нас?</p>
<p>Толкова много въпроси поставя бъдещето, в което вече живеем, а ние така и не сме започнали да ги обсъждаме по същество…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/09/DDN_1796.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Да оставим човечеството да се наиграе на технологии“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/violeta-radkova</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/violeta-radkova</guid>
      <pubDate>Fri, 18 Sep 2026 06:00:57 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как загубихме способността да почакаме и защо е важно да си я върнем? Ще успеем ли да развием умението да скучаем качествено, когато технологиите уж ни освобождават време? Какво ще пише в последната книга, написана от човек? Виолета Радкова ме впечатли с дебютния си роман „И леглото ни е зеленина“. Тя е преводач и редактор, книгата ѝ стъпва върху спомените на прабаба ѝ, записвани в бакалски тефтер, докато голяма част от нея тя пише на телефона си. Заловени от настоящето, с нея ще поговорим за бъдещето и миналото, за бързото и бавното. За книгите и смисъла.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/violeta-radkova-2.jpg.960.webp" alt="Виолета Радкова" /></p><div class="intro"><p><em>Как загубихме способността да почакаме и защо е важно да си я върнем? Ще успеем ли да развием умението да скучаем качествено, когато технологиите уж ни освобождават време? Какво ще пише в последната книга, написана от човек?</em></p>
<p><em><strong>Виолета Радкова</strong> ме впечатли с дебютния си роман „И леглото ни е зеленина“. Тя е устен преводач, а също и редактор на преводна литература, водещ на подкаста „Четене му е майката“ и управляващ директор на фондацията „Елизабет Костова“.</em></p>
<p><em>Книгата ѝ стъпва върху спомените на прабаба ѝ, записвани в бакалски тефтер, докато голяма част от нея тя пише на телефона си.</em></p>
<p><em>Заловени от настоящето, с нея ще поговорим за бъдещето и миналото, за бързото и бавното. За книгите и смисъла.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– „И леглото ни е зеленина“ силно ме впечатли – и с героите, и с езика, и с историите, които усетих лично много близки. Имаме ли нужда всички от малко повече зеленина?</strong></p>
<p>– Надявам се. Надявам се мисълта за зеленина, във всички възможни значения на думата, да е важна и за много други хора.</p>
<p class="q"><strong>– Кога историите от миналото ни осмислят и кога ни вредят?</strong></p>
<p>– Вредата идва от подмяната –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато една гледна точка се заяви като истинна, превземе даден разказ и го превърне в свой, за да го използва за манипулация.</em></p>
</blockquote>
<p>Когато четем историите от миналото, трябва да го правим критично и задавайки си въпроси. И, разбира се, да не се осланяме само на една гледна точка. Това по отношение на голямата история. Но мен ме интересуват малките истории, да се съхрани паметта на човека, да не се забравя. Това е индивидуална отговорност, по желание. Моето желание е да се помнят, да се споменават хората, да се говори за тях.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/violeta-radkova.jpg.960.webp" alt="Виолета Радкова" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1923"></figure>
<p class="q"><strong>– Според мен и в днешния ден „малките“ истории осмислят големите, затова и този сайт се казва така. Но докато още сме в темата за миналото, през последните години прочетох 4 забележителни нови книги на български автори, които ни връщат към 1910-те години. Защо според теб се оказва толкова интересен този период?</strong></p>
<p>– Нямам представа за другите, но на мен този период винаги ми е бил интересен и дълго време съм се занимавала с него, в това число и литературно. Това е периодът, в който се ражда литературният модернизъм, за мен най-интересното течение в новата културна история на човечеството. Това е време на скъсване с традицията, на експеримент в литературата и изкуството, но също така и на вглеждане в човешката душа.</p>
<p>Годините преди Първата световна война са и време на оптимизъм заради технологичния напредък, постиженията в науката, излизането напред на хора от задните редици на обществото. Освен електричество, автомобили и кино, имаме Айнщайн и Планк, Фройд и Юнг, заражда се феминисткото движение.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Човекът е в центъра на една утопична еуфория.</em></p>
</blockquote>
<p>Естествено, голямата война я взривява. Този период е особено интересен тук, на Балканите, в България, където са насложени множество разкази – бежански, предприемачески, селски, буржоазни, просвещенски, кръвожадни. Само за няколко години преживяваме три войни, гонения, множество разтърсващи събития. Нормално е това да е привлекателно за един писател. Но мен пак ме занимава личната история, която се развива на фона на голямата. Ако личната история, която ме интересува, се бе развила в друг исторически период, тогава и действието в книгата ми щеше да се развива в друго време.</p>
<p class="q"><strong>– Да не би днес да търсим, или пък намираме паралели с онова време? Ти я спомена, но дано да не е… хм, асоциацията със задаваща се голяма война?</strong></p>
<p>– Периодите на (привидна) стабилност са предшествани от криза. Кризата е неизбежна,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>мехурът трябва все някога да се пукне. Това винаги е свързано със страдание, както на индивидуално, така и на общочовешко ниво,</em></p>
</blockquote>
<p>мащабите са различни. Но кризата, страданието са част от битието ни на живи същества, те ни „мариноват“ и ни правят по-устойчиви. Иначе може би някои хора търсят паралели с онова време, може би дори го призовават да се върне, но аз не изпитвам носталгия по него, просто си го въобразявам, защото това служи на разказа ми. Не изпитвам носталгия към никое минало време, но миналите времена са ми много интересни, много по-интересни от съвремието, защото не съм ги живяла, не съм била там, а съм толкова любопитна и искам да знам какво е било, как е било.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Един от най-големите дарове на литературата е възможността да пътуваме във времето и да населяваме изгубени или несъществуващи светове.</em></p>
</blockquote>
<p>И за мен специално – възможността да си говоря с мъртвите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/violeta-radkova.jpeg.960.webp" alt="Виолета Радкова" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1536"><figcaption>снимка: Андрей Рашев</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Това днес изглежда по-„лесно“ от всякога, <a href="https://karamanev.me/technologii/vuzkresenie-online">имаме възможността да създаваме виртуални двойници</a>. Нямаше ли да е по-лесно?</strong></p>
<p>– Аз непрекъснато говоря с моите предци и други хора, които вече са в отвъдното, не през литература задължително, а и съвсем буквално – гледам им снимките или си ги въобразявам и си говоря с тях. Те също ми говорят и аз се опитвам да ги чуя. Не зная как бих могла да им създам виртуални двойници, нито за какво биха ми послужили те.</p>
<p class="q"><strong>– Повтаря ли се историята? Защо е толкова вълнуваща дори онлайн, а не е способна да ни предпази от това да повтаряме едни и същи грешки?</strong></p>
<p>– Историята се повтаря и това, мисля, е общоизвестно. Не може да ни предпази, защото не трябва да ни предпазва, не ѝ е това работата.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тя може само да ни напомня, а дали ще се предпазим и как, си е наша работа.</em></p>
</blockquote>
<p>Обаче нищо не може да спре човека в желанието му да види докъде стига волята му. И това води до криза, защото на това желание все някъде трябва да се сложи край и после всичко да започне отначало. Това са естествени цикли, не мисля, че можем да ги управляваме, но е добре да си даваме сметка за тях и да сме подготвени.</p>
<p class="q"><strong>– Пишеш книгата 7 години, а тя и се чете бавно. Какви са плюсовете и минусите от бавното писане и бавното четене?</strong></p>
<p>– Ти си първият човек, който ми казва, че се чете бавно – доста съм изненадана, защото съвсем съзнателно съм се старала да я напиша така, че да се чете бързо. Бих се радвала, ако е книга, която би искал да препрочетеш, най-вече защото доста съм си играла да кодирам разни неща в нея и се радвам, когато някой ги открие.</p>
<p>Иначе я писах 7 години, защото бързо ми стана ясно, че това е процес, който не мога да управлявам и не зависи изцяло от мен. Трябваше много да се подчинявам на реалността и на това, което ми се даваше или, съответно, не ми се даваше. Ако зависеше от мен, щях да я напиша за много по-кратко време, но така стана. Като цяло не съм бавен човек, точно обратното – всичко правя бързо, и това че външни обстоятелства ми удряха спирачки, много ме разстройваше в началото, но в крайна сметка това много ме промени и кали.</p>
<p>Много научих от този дълъг процес, най-вече това, че мога да пиша винаги и навсякъде.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>По-голямата част от книгата написах в приложението Google Keep на телефона си,</em></p>
</blockquote>
<p>докато върша нещо друго или съм някъде си – пътувам в метрото за работа или чакам на опашка в магазина. Просто си изваждах телефона и си написвах каквото ми говореше в този момент, без значение къде съм, с кого съм и какво става около мен. После си прехвърлях написаното на компютъра и там редактирах, ако сметнех, че има нужда. По-голямата част от сцените си останаха така, както съм си ги написала на телефона и още могат да се видят на него, стоят си там.</p>
<p>За четене нямам рецепта, аз чета по две-три книги едновременно и някак успявам да съм и на двете или трите места едновременно. Понякога чета бързо, друг път бавно, водя си бележки, зависи къде съм и с какво време и пространство разполагам. Чета винаги и навсякъде, ако нямам книга или електронен четец в себе си, чета на телефона си (който, между другото, е малък, не става да се чете на него), а</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако нямам и телефон, тогава ще чета, каквото намеря, в това число етикети и опаковки.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Ще успеем ли да си върнем вниманието, умението да скучаем качествено? Не трябва ли то тепърва да е ценност, когато технологиите ни освобождават още и още време?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Аз съм голям фен на скучаенето. Без него няма творчество,</em></p>
</blockquote>
<p>няма стремеж към игра. Обожавам да играя и се стремя да го правя непрекъснато и по всякакви начини. Писането за мен е игра – докато пиша, играя, но едновременно с това създавам и игра за читателите, защото искам и те да играят с мен. И технологиите би следвало да ни освобождават време тъкмо за това – за игра. Работата е там, че,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>уж освобождавайки ни време, технологиите ни държат непрекъснато в плен по други начини.</em></p>
</blockquote>
<p>Това освобождаване на време към момента е имагинерно. Но и тук ще опрем в криза и нещо ще се случи.</p>
<p class="q"><strong>– И моите мисли са в тази посока, какво ще е то обаче? В романа роднините на главния герой с години не знаят жив ли е той. До не толкова отдавна, за да научиш резултата от футболен мач, е трябвало да минат дни и седмици, а днес, ако не разберем всичко на секундата, се фрустрираме, изнервяме, ядосваме. Хубаво ли е това? Обратимо ли е?</strong></p>
<p>– Ядосваме се, ако не получим удовлетворение на мига, защото сега имаме тази възможност голяма част от желанията ни да се реализират мигновено.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Освен че сме загубили способност да скучаем, сме загубили и тази да чакаме, да търпим.</em></p>
</blockquote>
<p>Но пак си мисля, че както бебето се отбива и се научава да чака храна, без да плаче, така и човечеството ще се отбие от бързото удовлетворение и ще се научи да живее и без това. „Човек знае две и двеста“ е много хубава приказка, която ни напомня, че сме гъвкави същества и каквото ни поднесе съдбата, ще можем да го поемем и да се справим.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/violeta-radkova-2.jpg.960.webp" alt="Виолета Радкова" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1068"><figcaption>снимка: Яна Лозева</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Освен ако не сме загубили безвъзвратно това умение, упоени от лесното. Как мислиш, по онова време преди век и малко или днес е по-трудно да си смел, за да преследваш мечтите си, любовта си? Да си различен, да имаш собствено мнение?</strong></p>
<p>– Мисля, че е еднакво трудно. Сега имаме повече битови блага, каквито в миналото са липсвали.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В деветчленното семейство на баба ми са имали една лъжица,</em></p>
</blockquote>
<p>с която са се редували да се хранят всички около масата. Сега ние имаме сто лъжици, но какво от това? Аз не съм по-смела от баба ми – даже напротив.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Уреденият живот не е предпоставка за смелост или по-голяма широта на мечтаенето.</em></p>
</blockquote>
<p>Тъкмо обратното – недоимъкът ражда находчивост, липсата ражда изобретателност. Аз мечтая, но знам, че и баба ми е мечтала, че е обичала, и то как! Това, че е учила до четвърто отделение и е работила на нивата, не значи, че не е била различна и не е имала собствено мнение.</p>
<p>Сега ние имаме повече думи за тези неща, повече четем, по-образовани сме, можем да съгласуваме знанието си с други хора, говоренето за чувства се смята за нормално. Едно време средата е налагала ограничения, невъзможността е идвала отвън. Сега идва отвътре, от ограничаващи убеждения, от вътрешни страхове. Много</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>повече се интересуваме как изглеждаме в очите на другите и се автоцензурираме на всяка крачка, защото животите ни са на показ.</em></p>
</blockquote>
<p>Как тогава да бъдем свободни?</p>
<p class="q"><strong>– Прабаба ти записва спомените си в бакалски тефтер, а ти каза, че си използвала телефона си. Ако историята се случваше днес, най-вероятно щеше да ги пише в сторита, откъдето изчезват след 24 часа. Можем ли да срещнем тези епохи и тези начини за разказване на истории?</strong></p>
<p>– Вероятно може, но не виждам смисъл от това. Би било добре човечеството да пише и да чете и извън дигиталния свитък.</p>
<p class="q"><strong>– Какво променят технологиите в разказването на истории и кое никога няма да докоснат?</strong></p>
<p>– Честно казано, не мисля особено за това, за технологиите имам предвид. Даже изобщо не мисля за тях. Вероятно променят всичко, защото, доколкото разбирам, все по-успешно ни заместват в писането на каквото и да е. Но технологията не обича да играе, а човекът обича. Така че предполагам, че няма да ни вземе радостта от създаването, от играта.</p>
<p class="q"><strong>– След писмата дойдоха телеграмите, телефоните, месинджърите, та и тикток. Какво по-бързо и ефимерно остана да измислим?</strong></p>
<p>– Нямам представа, защото не мисля за това. Може би трябва, но не го правя, дори не се сещам. По-скоро мисля за живите неща, за природата, за водата. Много ме интересува бъдещето на водата, например. Тези неща много повече ме интересуват, защото без тях не можем. А</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>без технологии сме можели и ще можем.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Има ли технология, която нямаш търпение да се появи? А коя технология би те уплашила искрено?</strong></p>
<p>– Не изпитвам трепети по отношение на каквато и да е технология. Интересува ме дали ще има питейна вода за всички на планетата. Искрено ме плаши глас, генериран с ИИ, както и възможността технологиите да определят репродуктивните права на човечеството.</p>
<p class="q"><strong>– За мен беше отчайващ <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">експериментът, в който стана ясно, че читателите не различават мой от генериран текст</a>. Как да открием положителните страни и възможностите тук?</strong></p>
<p>– Да оставим човечеството да се наиграе на технологии и да се върне към себе си, ако не на тази планета, то може би другаде. Вероятно има положителни страни, но, както казах – не мисля за това, не си играя с ИИ, не го ползвам за щяло и нещяло, не се занимавам с него.</p>
<p class="q"><strong>– Какво ще пише в последната книга, написана от човека?</strong></p>
<p>– Надявам се да е люлчина песен, макар че не бих имала против да е и рецепта за пълнени чушки.</p>
<p class="q"><strong>– По какво можем да различим, че твоят роман не е написан от ИИ?</strong></p>
<p>– Нямам представа. Може би ИИ би поизпънал нещата, така че да няма зависвания и шлака, би ми оправил грешките (каквото и да означава това за него). Предполагам, че би редактирал каквото му се струва твърде необичайно, твърде потенциално плашещо. Така че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>по неравностите ще ме познаете.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Кога ще е време да спрем да пишем?</strong></p>
<p>– Надявам се никога. Надявам се да не е в рамките на моя живот.</p>
<p class="q"><strong>– Кое е първото, което ще се загуби в един език, писан предимно от машини?</strong></p>
<p>– Усещането за човешкост, за емоционално същество зад думите.</p>
<p class="q"><strong>– Казваш, че пишейки… кодиш. Как така? Не е ли писането на компютърен код скучна, монотонна, повтаряема задача, за разлика от истинското изкуство?</strong></p>
<p>– А нима коденето не изисква творчески решения и изобретателност? Така както един програмист може да си вкара нещо свое в кода, който пише, и аз обичам да залагам великденски яйца и скрити нива в това, което пиша. В този смисъл</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>кодя, да, защото го мисля как да стане този мой код, къде да стане, да е с различни степени на скритост и трудност за разкодиране.</em></p>
</blockquote>
<p>Кодя, защото, както казах преди малко, докато пиша, играя. За мен тази книга е и книга-игра. В нея има кодирани съобщения, за който ги намери. Една преводачка намери един езиков код в самия край на третата част на романа, един писател ми разкодира цялата игра с Библията. Тези неща много ме радват, защото значи, че тези читатели, също като мен, са играли.</p>
<p>Разбира се, има неща, които никой никога няма да открие, но това пак ме радва, аз знам, че съм го сложила там.</p>
<p class="q"><strong>– Превеждаш и редактираш преводи, не дойде ли краят на това умение и изкуство?</strong></p>
<p>– Не мисля, че ще дойде. То е изкуството на близкото четене и на правенето на връзки. ИИ може да прави по-скоро очевидни, предсказуеми връзки, а човешкото същество е непредсказуемо, непроницаемо, съответно и връзките, които прави, могат да бъдат доста неочаквани. Редактирането на превод изисква дълбоко познаване и на двата езика, на регистрите, на емоционалните нюанси. ИИ е добре обучен в английския език, но не може да се каже същото за българския, поне на този етап. Не улавя и регистрите, да не говорим за емоционалния заряд на думите. Освен това</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>се стреми да изравнява, да подравнява, да замазва, да изличава странностите, а художествената литература е диво, странно растение,</em></p>
</blockquote>
<p>не може да бъде красиво оформено по калъп.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли текст, който машина може да напише по-добре от човек?</strong></p>
<p>– Зависи какво се разбира под „добре“. ИИ пише правилни, добре структурирани стихотворения, но това не го прави поет. Може само да наподобява. Може да си служи със стихосложение и да знае какво е метафора. Но и това не го прави поет.</p>
<p>Стихотворението е емоционална картина в движение. ИИ няма чувства, може само да наподобява движението. Вместо да се страхуваме, трябва да си даваме сметка за това. Можем да се изумим, дори да се възхитим на способностите му, но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не бива да забравяме, че това не е същество, което чувства, и зад написаното от него няма искрена, сурова емоция.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Какво е най-важно да прочете ИИ, преди да мине на следващото ниво?</strong></p>
<p>– Кое е следващото ниво?</p>
<p class="q"><strong>– Не вярвам да има един-единствен възможен отговор, аз поне ще продължа да търся кое е на този сайт. Благодаря ти, че ми помогна да го потърсим заедно, и се надявам да минат по-малко от 7 години до следващата ти книга, защото и на мен ще ми е интересно да „играя“ с нея!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/09/violeta-radkova-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/literatron</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/literatron</guid>
      <pubDate>Fri, 11 Sep 2026 06:00:51 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи. Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа. Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“. Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели? Меко казано.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/04_writer_on_the_moon.jpg.960.webp" alt="Ретро илюстрация: астронавт на Луната чете лист до пишеща машина, с Земята, лунна база и ракета на фона" /></p><p>Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.</p>
<p>Заради него знаменитостите дават мнение за нещо, което не разбират. Организират се конференции по „Литератроника и убеждаване“, „Литератроника и отбрана“, „Литератроника и религия“. Има авторски ръкопис, произведен с темпо една страница на четвърт час, а първата тревога около него е дали някой няма да съди „автора“ за плагиатство. Докато самият „автор“ е измислил само една-едничка дума.</p>
<p>Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.</p>
<p>Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“. Кръстена е на „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли, доста показателен щрих. На български се появява през 1985-а, в превод на Георги Куфов – човека, превел и книгите на Казандзакис.</p>
<h2 id="ескейп-стая">Ескейп стая</h2>
<p>Не, авторът не е просто фантаст, попаднал на сполучлива метафора. Робер Ескарпи (1918 – 2000) е роден в Сен Макер край Бордо и почти не напуска родния район – ако не броим пет години в Мексико след войната. Възпитаник на парижката Екол нормал, специалист по английска литература с трудове за Байрон и Киплинг, той преподава сравнително литературознание в Бордо, а между 1975 и 1978 г. е ректор на университета.</p>
<p>Популярен е в родината си като журналист. Цели трийсет години – от 1949 до 1979 г., Ескарпи пише кратка сатирична рубрика в „Льо Монд“ – за това време създава над 9000 памфлета. Цяло поколение французи започва деня си с неговата ирония към новините. Създава първия френски университетски институт за журналистика, а през 1972 г., заедно с Ролан Барт поставя началото на Френското дружество за науки за информацията и комуникацията. Наричат го баща на социологията на литературата.</p>
<p>В „Литератрон“ от тънката ирония не са пощадени нито технократите с петгодишните им планове, нито пресата, нито университетът, нито църквата, нито литературните журита.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/jl0293-1967.jpg.480.webp" alt="Корица на „Le Littératron“ от Робер Ескарпи (J&#x27;ai lu): поп арт тълпа политици и знаменитости с балончета с иронични лозунги" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="1000"></figure>
<h2 id="седем-пъти-мерик">Седем пъти Мерик</h2>
<p>Героят, Мерядек льо Герн, наричан от приятели Мерик, е хитрец с диплома по „лингвистична естетика и приложна психодемография“ – с други думи, хуманитарист, който умее да се нагажда към средата, борави свободно с чуждоземска терминология и е напълно неспособен да измисли каквото и да било. Не е учен. Не е и писател. Той е човек на думите.</p>
<p>За да напредне в кариерата, Мерик се нуждае от идея, каквато обаче няма. Тъкмо тогава попада на стара брошура от литературен конгрес, в която се разказва за машина, анализираща стила с помощта на перфокарти. Мерик я прочита за една нощ, а на разсъмване измисля името.</p>
<p>Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?</p>
<p>Меко казано.</p>
<p>Забелязва го още през 2023 г., месеци след появата на ChatGPT, доц. д-р Мая Горчева от УНИБИТ <a href="https://buditeli.unibit.bg/images/proceedings/2023/m-gorcheva.pdf">(прочетете тук)</a>. Тя разглежда един по един текстовете, създадени от Литератрона, и извлича от тях една проста и неприятна формула: „Чрез машината се оценява не качеството, а количеството.“ И още: „Всеки от проектите показва как статистически най-разпространеното (но не единственото) чрез машинния филтър се превръща в единствено валидното печеливше.“ Новият роман, произведен от Литератрона, е „препотвърждаване на статуквото“, а изобретяването – „мимикрия на вече познатото“. И така, ако ви е станало интересно, ето 12 цитата от самия роман.</p>
<h2 id="1-с-думите-всичко-може-да-се-направи">1. С думите всичко може да се направи</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Югет ми дрънкаше приказки. Не бях човек на науката, а почти не можех да се смятам и за литератор. Подражателските ми дарби, лингвистичните ми способности заблуждаваха профаните и стига само да имах и смътна представа за темата, ловкото боравене с техническата терминология ми позволяваше да смутя някои специалисти, които не бяха повече специалисти от мен. Но бях съвсем неспособен да измисля каквото и да е.</em></p>
<p><em>Стигнах дотам, че започнах да проклинам реторичния характер на моето образование. С думите, казвах си аз, всичко може да се направи, освен реални неща.“</em></p>
</blockquote>
<p>Подражателски дарби. Лингвистични способности. Смътна представа за темата, но ловко боравене с терминологията, което заблуждава.</p>
<p>Още ли не ви звучи като биографията на голям езиков модел?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/01_writer_seaside.jpg.960.webp" alt="Ретро илюстрация: мъж с лула се е излегнал в кресло на тераса над морето по залез, до пишеща машина, а листове хартия летят във въздуха" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="2-малко-шекспир-щипка-марлоу">2. Малко Шекспир, щипка Марлоу</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Колкото и странно да изглеждаше, в това съобщение, направено на един литературен конгрес, се говореше почти изключително за електроника. То описваше в общи черти една машина, способна, след като е дъвкала някакъв текст в продължение на няколко секунди, да заяви: „Това е от Шекспир 1603 с щипка от Марлоу в доза от 0,08 на сто и следи от Бейкън. Все таки открих една неправилно поставена запетая на двайсет и третия ред на страница сто и втора.</em></p>
<p><em>Това беше твърде хубаво, за да бъде вярно. Мигновено съзрях всички приложения, за които би била годна подобна машина, ако бъдеше осъществена.“</em></p>
</blockquote>
<p>Датата, която е посочена за съобщението, не е случайна. През януари 1954 г. в Ню Йорк IBM и Джорджтаунският университет демонстрират пред журналисти първия машинен превод – шейсетина изречения от руски на английски, изчислени от машина IBM 701. Обещанието е, че след три до пет години проблемът ще бъде решен окончателно.</p>
<p>Е, отне малко повече време, но машинният превод днес е изключително добър.</p>
<p>А ето че ние още спорим дали наистина се оказа добра идея една подобна машина да бъде осъществена. Докато продължаваме да търсим разумните ѝ приложения, докато се впечатляваме от следващия и следващия модел ИИ.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/02_stories_take_flight.jpg.960.webp" alt="Илюстрация в ретро стил: Шекспир с перо, романтичен поет, девойка, Шерлок Холмс и робот над отворена книга с летящи страници" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="3-колко-загубено-време">3. Колко загубено време</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Погледнах датата на статията – 1954 година. Колко загубено време! Как беше възможно след толкова години все още да не се е заговорило за тази чудесна машина? Каква група от изследователи я държаха под ключ? Нима беше емигрирала в някоя друга страна? Каквото и да бе станало, вратите на историята трябваше да бъдат отворени за нея. Нашият век очакваше словесната машина. Благодарение на нея литературата, педагогията, информацията, политиката биха станали най-сетне точни науки. Цяла нощ градих грандиозни планове, свързани с машината. Призори ѝ намерих име – литератрон.”</em></p>
</blockquote>
<p>Всъщност името никак не е лошо, даже според мен е доста по-смислено от така звучното „ЧатГПТ“.</p>
<p>Или пък „изкуствен интелект“? Още ли е изкуствен, след като е създаван от естествен? При естествения няма ли изкуствен? Интелект ли е изобщо?</p>
<p>Разбира се, дължим термина, <a href="https://karamanev.me/istorii/dartmut">както помнят читателите, на група учени</a>, отново от времената, когато се развива действието в романа.</p>
<p>Но не можем ли да измислим по-адекватно название?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/03_retro_future_kitchen.jpg.960.webp" alt="Ретро илюстрация: жена в кухня от 60-те чете лист, отпечатан от футуристична машина – литератрон, а момче пише на масата" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="4-уклончиви-отговори">4. Уклончиви отговори</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„В серия от интервюта Брижит Бардо, Франсоа Мориак, Фернан Рено, преподобният отец Рике, Луи Арагон и Андре Малро изразяваха своето благоприятно или неблагоприятно мнение за изобретението. И тъй като нищо не разбираха от този въпрос – и с право, – не беше трудно да се придаде, тънко загатнат, благоприятен смисъл на уклончивите им отговори.“</em></p>
</blockquote>
<p>И пак… като с днешните големи езикови модели, какво ще кажете? Говорителите са други, но общественият разговор за това, което имаме, е все тъй уклончив и „тънко загатнат“.</p>
<p>Ескарпи прибавя двама противници – демографа Алфред Сови и биолога Жан Ростан, които заклеймяват машината в името на човечеството. И такива имаме немалко днес, включително и от средите на самите учени, които разработват изкуствения интелект…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/05_gallery_text_sculpture.jpg.960.webp" alt="Ретро илюстрация: гости с коктейли в галерия от 60-те разглеждат в стъклена витрина глава, изградена от печатни букви" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="5-името-на-розата">5. Името на розата</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Литератронът нямаше нужда да бъде изобретен. Липсваше му само едно – личност, гражданско състояние, търговско наименование… При условие, че си служите правилно с такава машина, можете да поискате от нея да идентифицира даден текст, да го анализира, да го оцени и дори да го поправи. Можем също така, като обърнем реда на действията, да поискаме от нея да съчетае сама думите, идеите, граматичния строеж, сиреч да пише, да съчинява литературни текстове. Всичко това е било опитано, проверено и признато за възможно много години преди да ми направите честта да бъдете мой студент. Дори е имало някаква машина за поезия, която е раждала съвсем приемливи стихове….</em></p>
<p class="cite"><em>– Казвала се Калиопа.</em></p>
<p class="cite"><em>– Точно така. Това име е по-хубаво от Литератрон, но признавам, по-нерентабилно.“</em></p>
</blockquote>
<p>Машина за… стихове?! <a href="https://karamanev.me/digitalni/apollo-ex-machina">Аполон от машината?!</a></p>
<p>Допреди десетилетие можехме да гледаме на тази идея с насмешка, някои може все още да подхождат с предубеждения, възмущение, дори с отричане, но тази машина вече е тук… Както и да я наричаме.</p>
<h2 id="6-изглежда-разумно">6. Изглежда разумно</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Предимството на вашия Литератрон е, че изглежда нещо разумно. Ще знаем защо се изразходват парите или поне ще се преструваме, че знаем. Литератронът е една цел, една мотивировка, както казват психолозите. Естествено той е празна работа, но това няма значение. Най-добрите хипотези за научноизследователска работа, тези, които отварят финансовите шлюзи, не са нито най-верните, нито най-почтените. Вижте откриването на Америка!“</em></p>
</blockquote>
<p>Машините са прекалено скъпи за онова, което вършат – защото трябва да се кодират текстове, да се пишат програми, да се „захрани паметта“. Днес това се казва „да се съберат данни“, „да се обучи модел“, „да се построи център за данни“, а сумите, за които говорим, се мерят в стотици милиарди.</p>
<p>Литератронът „изглежда нещо разумно“. Той е цел, обосновка. Ще знаем защо се харчат парите. Или ще се преструваме, че знаем.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/06_retro_futurist_park.jpg.960.webp" alt="Ретро илюстрация в стил 60-те: жена в раиран бански чете книга в парк, а над футуристичния град летят монорелс и летящи чинии" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="7-литератроника-и-религия">7. Литератроника и религия</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„– А какви теми сте предвидили за вашия колоквиум?</em></p>
<p class="cite"><em>– Досега имам „Литератроника и убеждаване“, „Литератроника и култура“, „Литератроника и отбрана“, „Литератроника и деколонизация“.</em></p>
<p class="cite"><em>– Добре, прибавете „Литератроника и религия“. Ще ви намеря човек от първо качество в този сектор. Един американски каноник. Изготвил е чертежите на автоматична изповедня. Означаваш греховете си върху един кадран, пускаш половин долар в цепката и получаваш купонче за опрощение, което разменяш в сакристията срещу еди-колко си свещи, еди-колко си молитви, най-сетне срещу всичко, каквото ти трябва, нали! Много находчиво! Ами за образованието помислихте ли? Трябва ви един сектор „Литератроника и образование“.“</em></p>
</blockquote>
<p>Направете си експеримента: заменете „Литератроника и“ с „ИИ и“ и прегледайте програмата на която и да е конференция от последните години. Убеждаване, култура, отбрана, развитие, религия, образование.</p>
<p>Автоматичната изповедня с половин долар в цепката… днес е толкова близо до истината. А „Литератроника и отбрана“…? Уви, и тук мосю Ескарпи е на плашещо прав път.</p>
<h2 id="8-още-от-същото">8. Още от същото</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Трите листа съдържаха един и същ текст. Той започваше така: Това е политиката, колкото повече се променя, толкова повече си остава същото. Всичко е само аверчета, мошеничество и тем подобни. Ако се обесят неколцина от тях, работите ще вървят по-добре! Най-умните, няма що, са си най-тъпи. Малките загазват, а големите все пак се измъкват. Трябва ни човек с твърда ръка… И продължаваше все така цели двайсет и пет реда, до последното изречение: И все едни и същи отиват да мрат.</em></p>
<p><em>Вдигнах очи.“</em></p>
</blockquote>
<p>„Проект Нарцис“ от романа работи така: анкетьори записват какво говорят избирателите по кръчми и пазари, Литератронът извлича най-често повтаряните твърдения и ги връща на същите избиратели като реч на кандидата.</p>
<p>Ескарпи пише това през 1964 г. Половин век по-късно ще се правим, че не си спомняме за „Кеймбридж Аналитика“, за микротаргетиране, за послания, изчислени от профилите на онези, до които стигат, и ще се чувстваме предадени от технологията. А тя просто е направила онова, за което е предназначена – върнала ни е собствените ни думи.</p>
<p>Да, ако бълваме едни и същи, прости и банални промптове, ако използваме едни и същи базови модели, резултатите от взаимодействието ни с ИИ няма да са лицеприятни.</p>
<p>„Слоп“. Още си нямаме хубава българска дума.</p>
<p>Виждаме го навсякъде. Но дали в ИИ или литератрона е проблемът, или в предкомпютърното устройство?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/07_machine_intelligence_classroom.jpg.960.webp" alt="Ретро илюстрация: преподавател сочи схема на мозък и глава на черна дъска пред студенти, до него компютър с ролки изписва дълга лента текст" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="9-в-сянката-на-цъфналите-стетоскопи">9. В сянката на цъфналите стетоскопи</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Отчетът представяше четири проекта за романи. На първо място беше, с тираж от 700 000 екземпляра, един сантиментален роман в общодостъпно издание, носещ заглавието „Девствена и машинописка“. След това идваше, с преценка за 500 000 екземпляра тираж, един дебел медицинско-сантиментален роман. Озаглавен беше „В сянката на цъфналите стетоскопи“. Най-сетне четвъртият проект беше един роман, определен като „обективно-феноменологичен“, който трябваше да бъде съставен от поредица изречения във второ лице множествено число на сегашно време, без точки и запетаи.“</em></p>
</blockquote>
<p>Колко много заслужават думите да ги ценим и обичаме във времената, когато изглеждат на пръв поглед толкова евтини.</p>
<h2 id="10-темпо-темпо-боядисвай">10. Темпо, темпо, боядисвай!</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„През седмицата „Бумеранг“ завърши редактирането на „Девствена и машинописка“. Литератронът беше работил денонощно с ритъм една страница на четвърт час. Увериха ме, че никой писател не е постигал никога такова темпо на производство, с изключение може би на Жорж Сименон, но единствено когато е будувал, докато Литератронът въобще не спеше.“</em></p>
</blockquote>
<p>И български аналози на Сименон мога да ви дам без особени затруднения. Да, скоростта, която ни описва Ескарпи, днес е смешновата. Но темата за скоростта срещу качеството; за човешките ограничения срещу машинните, за очевидните предимства е все по-важна.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/08_typewriter_to_laptop.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: мъж на пишеща машина в офис от 60-те и жена на лаптоп в днешен апартамент, свързани от летящи листа текст" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<h2 id="11-народ-бъдеще">11. Народ, бъдеще!</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p>„И странно нещо, от всеки от тези текстове той запомни само пет думи, все едни и същи: Аз, мен, Франция, народ, бъдеще. За да разширим речника, смъкнахме прага на честотата и семантичната интензивност под онзи, при който тези думи бяха отделени. И тогава се появиха: благополучие, мир, справедливост, и малко по-късно – свобода.“</p>
</blockquote>
<p>„Проект 500“ е единственият, който в книгата остава недовършен. Целта му: от огромно количество текстове да се извлекат 500 думи, които да бъдат единствените разрешени в печата, радиото и телевизията. Оруел е публикувал „1984“ петнайсет години по-рано и новговорът му е тъкмо това – език, чийто речник се стеснява, докато мисълта стане невъзможна.</p>
<p>Разликата е, че при Ескарпи никой не забранява думи. Просто се вдига честотният праг. Каквото е под него, не съществува.</p>
<p>А вие, усещате ли вече загубата на някои думи? По-бедния речник, повечето клишета, включително и заради навлизането на ИИ?</p>
<h2 id="12-claude-фройд-айнщайн">12. Claude, Фройд, Айнщайн</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Трябваше да ме познават, но да не знаят твърде много неща за мен. По същия начин, ако бяхме дали твърде много подробности за Литератрона, някои от неговите приложения положително биха предизвикали възражения. Идеалният случай беше да направя така, че обществото да има за литератрониката и за самия мен онзи вид митична представа, онова полурелигиозно чувство, което има примерно за Фройд и психоанализата или за Айнщайн и теорията на относителността.“</em></p>
</blockquote>
<p>Добрата реклама никак не е за подценяване. Питайте хора като <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">Сам Алтман</a> или <a href="https://karamanev.me/istorii/dario-amodei">Дарио Амодей</a>.</p>
<p>Десет години по-късно Ескарпи пише продължение на литератрона – „Le Ministricule“ (1974) – „Министърчето“, със същите герои, в което иронизира политиците и хората на бизнеса, уви, то не е превеждано на български.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/2682599557.jpg.429.webp" alt="Корица на романа „Le Littératron“ от Робер Ескарпи, издателство Flammarion, поредица „Le Meilleur des mondes“" loading="lazy" decoding="async" width="429" height="688"></figure>
<p>Всичко ново е добре забравено старо? Или всичко старо е още неизмислено ново?</p>
<p>Няма нищо ново под слънцето? Или няма нищо старо?</p>
<p>Признавам, тези изречения си ги измислих аз, не ми ги даде нито литератронът, нито Claude.</p>
<p><strong>Материалът е подготвен по идея на доц. д-р Павлина Тодорова.</strong></p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">Ако пък вие имате идея за следващата Дигитална история, ще се радвам да ми я споделите тук!</a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/09/04_writer_on_the_moon.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/thomas-mcgonigle</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/thomas-mcgonigle</guid>
      <pubDate>Fri, 04 Sep 2026 06:00:36 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век? Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман. Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/tmcgonigle.jpg.480.webp" alt="Черно-бял портрет на Томас Макгонигъл – брадат мъж с оредяла коса и бяла тениска, гледа замислено към обектива" /></p><p>„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“</p>
<p>Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?</p>
<p>Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.</p>
<p>Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/thomasmcgonigle.jpg.282.webp" alt="Писателят Томас Макгонигъл – възрастен плешив мъж с бяла брада, червен плетен шал и сив пуловер, на улица сред дървета" loading="lazy" decoding="async" width="282" height="376"></figure>
<h2 id="80-дни-около-света">80 дни около света</h2>
<p>Томас е роден през символичната и за нас 1944-а в Бруклин, в семейството на ирландски емигранти. Днес, след като цели осем десетилетия е пътувал напред-назад из света, го срещам отново в родния Ню Йорк. Чуваме се онлайн, трите хиляди мили отдавна не са проблем за технологиите. Трудно му е да намести телефона, не е свикнал нещата да се случват в мрежата, а докато търси най-доброто място, където да опре мобилния, мяркам от разни страни огромните купчини книги в дома му.</p>
<p>Не само пространството помежду ни е елиминирано без проблем, политаме назад и във времето. Защо един американски писател дотолкова ще се свърже със страната ни, че да посвети на нея голяма част от творчеството си? С какво ли го привлича историята на земеделския лидер Никола Петков, че да посвети на него първия си роман?</p>
<p>Започваме от 1966-а, годината, когато за последно (и единствено) Англия става световен шампион по футбол. По онова време американецът е решил, че иска да опознае света и започва обучение към Корпуса на мира – държавна инициатива, която изпраща хора в чужбина, за да работят по обществени здравни проекти, а също и да преподават английски. Много младежи избират тази възможност, защото позволява не само да попътуваш, но и да си спестиш влизането в казарма, ако си завършил висше образование.</p>
<h2 id="цариградско-шосе">Цариградско шосе</h2>
<p>В Лос Анджелис изкарва обучение как да преподава английския на хора, чийто майчин език е турският. Имат само три месеца да овладеят свободно езика на мястото, където ще отидат, за да могат да преподават в средните училища. Част от обучението е и… футболът. „Ние, американците, изобщо не разбирахме от тази игра, а се смяташе, че трябва да се научим, за да се сближим после по-лесно с учениците, на които ще преподаваме“, спомня си писателят.</p>
<p>Само че улисан в дрибъла, той получава тежка контузия и става ясно, че няма да може да пътува за Турция и да започне работа.</p>
<p>Отпускат му обезщетение за трудова злополука и той заживява в Ирландия, родината на предците му. Защото е най-евтино и може да си позволи оттам да пътува из Европа. Така през лятото на 1967-а Томас обикаля Венеция, Триест, Загреб. Там се запознава с друг американец, който е решил да продължи към Ливан, за да види кедрите. Томас пък решава, че ще използва шанса да попътува с него и ще иде в Турция, за да види как се справят доскорошните му състуденти с работата си като учители.</p>
<p>Влакът потегля, Белград, после София… Още ли си мислите, че само днешните млади не спират да пътуват?</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/613516590_10240000803695361_7695491561894971730_n.jpg.429.webp" alt="Черно-бяла снимка от 60-те: мъж в палто върви по тясна градска улица с високи сгради и камион, в дъното се вижда кула" loading="lazy" decoding="async" width="429" height="604"></figure>
<h2 id="влакове-тръгват-на-всички-страни">Влакове тръгват на всички страни</h2>
<p>„Слязох от влака на Централна гара. Бях там и преди няколко години, абсолютно нищо не се е променило в тази част на София!“, спомня си писателят. „Беше късен следобед, имах карта, която беше внимателно транслитерирана. Кирилицата беше прецизно преведена на латиница, което я правеше абсолютно безполезна. Тръгнах по булевард „Христо Ботев“. Знаете ли, и той не се е променил особено. Влязох в първото магазинче, което видях, и просто попитах: „Имате ли представа случайно къде има бюро за туристическа информация?“ А момичето отвърна: „Говоря малко английски, може би ще успея да ви упътя?“.</p>
<p>Запознават се, казва се Лилия. По принцип в магазина работи майка ѝ, но е излязла за малко да си почине и тя я отменила. „Така започна моето приключение в България“, спомня си Томас.</p>
<p>Двамата се запътват към тогавашния площад „Ленин“, където е туристическото бюро, но вече е затворило. Американецът няма къде да отиде, озовал се в непозната страна, затова студентката го кани да нощува у тях, в „Надежда“.</p>
<p>Разговорът ги увлича, след няколко дни вече се озовават на екскурзия из Витоша, но в хижата отказват да настанят Томас, защото „американците носят сифилис“.</p>
<h2 id="all-you-need-is-love">All You Need Is Love</h2>
<p>След няколко вечери са на бар, радват се на песните на „Бийтълс“ и Франк Синатра, младежът се отпуска и наслаждава на любовта. Е, на излизане се приближават двама души, които искат да видят паспортите им, но от това не произлиза нищо особено, Томас и Лидия спокойно се прибират в „Надежда“.</p>
<p>Но на другата сутрин на вратата почукват двама мъже с найлонови дъждобрани и отсичат: „Трябва да дойдете с нас“. „Качихме се в колата и единият – представи се като Иван, говореше перфектен английски. Озовахме се на „Лъвов мост“, там беше паспортната служба. Влязохме и тръгнахме нагоре, на всеки етаж имаше по един млад мъж с автомат на колене“.</p>
<p>Същият Иван ги кара да напишат обяснения кои са, какво са правили миналата вечер, а после ги пускат по живо, по здраво.</p>
<p>На следващата сутрин идва време Томас да се качи на влака за Истанбул, скоро е при приятелите си от „Корпуса на мира“… обаче нещо му липсва. „Осъзнах, че трябва да се върна в България, защото бях влюбен. Купих годежен пръстен, в главата ми отекваше само: “All You Need Is Love“. Веднага се качих обратно на влака, озовах се в „Надежда“ и още щом Лилия отвори вратата, показах пръстена и я попитах: „Искаш ли да станеш моя жена?“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/701681568_1601082825350886_763476664147637617_n.jpg.960.webp" alt="Млад мъж с шал и яке пред афишна колона с немски плакати и надпис „1965“, черно-бяла снимка" loading="lazy" decoding="async" width="2047" height="2048"></figure>
<h2 id="бракуване">Бракуване</h2>
<p>Някои американски стереотипи не се променят, какво ще кажете? Томас получава мечтания отговор, но следва сериозна административна битка. „Трябваше да си направя обстоен медицински преглед в три различни болници, да опиша семейната история. Накрая същият англоговорящ Иван отсече: „Готови сте с документите, сега трябва да попълните формулярите, да ги подадете в брачното бюро и след 3 месеца ще ви съобщим дали молбата е уважена“.</p>
<p>„Казах си: „О, Боже, какво ще правя три месеца?“ Върнах се в Дъблин, но издържах много малко. Бързо ми омръзна, бях влюбен и се качих обратно на влака за София. Ходех да си вземам пощата от американското посолство, близо до парка на Народния театър. Там имаше един бар „Бамбука“, влязох и… кой се появява случайно? Разбира се, Иван. После няколко месеца постоянно излизахме на вечери, обиколихме всички ресторанти в София. Бяха страхотни! На всичкото отгоре той плащаше, данъкоплатците на България ни издържаха. Накрая ни попита: „Кога ще се ожените? Отиди в брачното бюро, разрешението те чака там“.</p>
<p>И наистина, оказва се самата истина. Томас получава български паспорт, след това „трябваше да чакаме богопомазаните англичани да дадат транзитна виза за Лилия, за да отидем в Ирландия“, усмихва се той. Вече е дошла прословутата 1968-а, когато по света се случват толкова забележителни неща – от пражката пролет до убийството на Мартин Лутър Кинг. „А ние пропуснахме всички бунтове, всички размирици, защото бяхме в Дъблин“, пак показва чувството си за хумор американецът.</p>
<h2 id="пътят-назад">Пътят назад</h2>
<p>Може да ви прозвучи странно, но до днес Лилия така и не се е връщала в България. За разлика от Томас, който веднъж завинаги е свързал историята си с нашата страна. Именно тя се превръща в сцена на първия му роман. „По някакъв странен начин наследих България като моя втора родина“.</p>
<p>След няколко години в Ирландия младото семейство решава да се върне в САЩ, където и двамата си намират работа. От малък увлечен по литературата, Томас е усетил, че е време да напише по-мащабно произведение и така го среща историята на Никола Петков.</p>
<p>Идвайки отвъд океана, писателят и съпругата му бързо се свързват с местната българска общност. Историята обаче го е застигнала още в Дъблин, при това по прелюбопитен начин. Случайно се запознават с Майкъл О’Риърдън, който освен шофьор на автобус е и председател на Ирландската комунистическа партия. Той се свързва с младото семейство, за да предаде подарък от София. Неговият син бил на младежка конференция у нас и майката на Лидия го помолила да занесе на дъщеря ѝ важна пратка. Да, знаете какво най-често ни липсва в чужбина, колкото и да е прозаично, става дума за кашонче, в което основното съдържание е луканка.</p>
<p>Уви, някъде по пътя скъпоценната пратка изчезва, което кара бащата да се чувства неудобно. Решава като компенсация да им подари книга – биографията на Георги Димитров, единственото томче за България в библиотеката му. Или поне той така си мисли, може би никога не е отварял страниците. Четивото се оказва съвсем различно – „Димитров не хаби куршуми“ от Михаил Пъдев, разказ за трагичната съдба на Никола Петков.</p>
<p>Трябва да минат доста години, преди случайно Томас да разбере, че в САЩ живее племенникът на Петков – вече доста възрастен, настанен в старчески дом и изживяващ последните си мигове. Той подробно и прецизно разказва историята на своя роднина. После се оказва, че преведена на английски стенограма от процеса срещу политика може да се намери в библиотеката на колежа…</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/218817_b.jpg.480.webp" alt="Корица на романа „Предсмъртните видения на Никола Петков“ от Томас Макгонигъл: обувки на обесен над пейка, в червено и зелено" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="1190"></figure>
<h2 id="видения">Видения</h2>
<p>…скоро се ражда биографичният роман „Предсмъртните видения на Никола Петков“, описан на корицата му като: „поток на мисълта, в който се сливат преживяванията на самия земеделски деец, цитати от документи от епохата, исторически факти, размисли на писателя и реплики на исторически фигури, познавали Петков, Макгонигъл създава една брутална картина на мига, в който Петков губи живота си“.</p>
<p>Книгата се радва на интерес зад океана, преведена е на български малко след промените и е публикувана в „Съвременник“. Преди няколко години излезе и като самостоятелно издание.</p>
<p>„Предсмъртните видения…“ излизат в САЩ през 1987 г. и остават до днес най-успешната книга на автора. Към българската тема той се връща през 2022 г. с най-новия си роман „Българският психиатър“, който така и още не е издаван у нас.</p>
<p>Постепенно пътищата на Томас и Лилия се разделят, тя намира щастието с новия си съпруг от Танзания, той – със следващата си любов, която пък е от Естония. Докато при него по наследство остава, както стана дума, „втората му родина“.</p>
<p>„Знаеш ли, България все още е непозната тук, американците не знаят къде се намира, ако ги попиташ. Но това е страна, в която попаднах случайно и се оказва много добра към мен“, усмихва се широко на фона на безбройните томове писателят.</p>
<p>Интересно му е да следи как се променя страната ни за тези повече от 50 години. „Българската общност по света днес е много разпръсната, по време на Студената война като че ли българите бяха по-социално свързани. Сега просто са в друга страна, стават американци и това е. Срещал съм доста деца, родени в България, които се имат за американци, рядко ходят при баба и дядо. Това не ми харесва“.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/09/bulgarianpsychiatrist.jpg.393.webp" alt="Корица на романа „The Bulgarian Psychiatrist“ от Томас Макгонигъл с картина на самотен мъж, седнал във вагон на метрото" loading="lazy" decoding="async" width="393" height="600"></figure>
<h2 id="много-скитах-по-света">Много скитах по света</h2>
<p>Не му харесва и че светът става все по-унифициран. „Преди, по време на комунизма, всичко в България беше много по-различно от всякъде другаде, беше толкова интересно да се пътува. Сега е просто още едно място. Разбирам удоволствието от това, че можеш да пътуваш навсякъде, да идваш и да си отиваш, но това прави света малко скучен. Преди хората бяха любопитни, всичко им изглеждаше ново“.</p>
<p>„В Америка сме свикнали, това е емигрантско общество, единствените местни хора са индианците. Всеки тук е емигрант или потомък на такъв. Преподавам в Градския колеж в Ню Йорк и когато погледна към класа, се чувствам като че ли съм в средата на залата на ООН. Същото се случва или ще се случва навсякъде, но това си има и хубавите, и лошите страни“.</p>
<p>Писателят казва, че винаги се е чувствал невероятно комфортно в България. „За мен тя е мечтано място. Място, където всичко изглежда малко по-различно, но всичко е много приятно. Само в България мога да говоря свободно за всичко. В САЩ толкова много теми са табу… А нека не започвам и за изолацията на индивида в САЩ, където да имаш оригинална мисъл е едновременно присвояване чрез невежество и забрава.“</p>
<p>И ето че е време да се разделим, помахваме си – аз от София, той от Ню Джърси. „Гледам малкия мобилен телефон и си мисля колко далеч е всичко от това да слезеш от влака и да се разходиш по булевард „Христо Ботев“, казва Томас.</p>
<p>„Последния път бях в една магична къща до „Орлов мост“. В двустаен апартамент в красива сграда с вид от 30-те години на миналия век, широки стълби… Обичах да ходя по улиците, пълни с вкусни неща, зад университета, просто да се наслаждавам. Ходех често и на гроба на Никола Петков, за да му отдам почит, а и за да му поговоря. София е идеалното място за разходки. Има нещо, нещо просто физически привлекателно в България.“</p>
<p>А аз се чудя. Повече ли са нещата, които ни събират от разните краища на света от тези, които ни разделят?</p>
<p>Къде се раждат силните истории?</p>
<p>Докога ще има смисъл да си ги разказваме…?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/09/tmcgonigle.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/josef-muehlbauer</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/josef-muehlbauer</guid>
      <pubDate>Fri, 28 Aug 2026 05:00:18 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите? „Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на управление и манипулиране. Технологията разкрива властови и йерархични структури. Технологията създава монополи. Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/josef-muhlbauer.jpeg.480.webp" alt="Политологът Йозеф Мюлбауер в тъмно сако и вратовръзка, усмихнат пред бяла университетска сграда" /></p><div class="intro"><p><em>„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“</em></p>
<p><em>Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:</em></p>
<ul>
<li><em>Технологията не е неутрална.</em></li>
<li><em>Технологията е средство на управление и манипулиране.</em></li>
<li><em>Технологията разкрива властови и йерархични структури.</em></li>
<li><em>Технологията създава монополи.</em></li>
</ul>
<p><em><strong>Йозеф Мюлбауер</strong> изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.</em></p>
<p><em>Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Казваш, че повтаряме едни и същи клишета – че технологиите са неутрални, независими, а ние, хората, ги използваме по добър или лош начин, докато истината е съвсем друга. Защо смяташ така?</strong></p>
<p>– Технологиите никога не са неутрални. По дефиниция те много силно зависят от ресурсите. Да се създадат наистина мащабни решения днес е по силите само на големите корпорации и едрия капитал. От тази гледна точка те променят и нашето мислене.</p>
<p>Уж технологиите са като ножа – можеш да го използваш, за да убиваш, но също и за да си нарежеш хляба. Обаче те са много по-сложни, многопластови, манипулативни.</p>
<p>Например, в момента върви един много сериозен сблъсък между САЩ и Китай в сферата на технологиите – на ниво сателити, енергия, ядрено оръжие, изкуствен интелект, има постоянни битки на много пластове. Виждаме, че това може да доведе до много сериозна война, ако не намерим начин да регулираме технологиите и тази битка между тези две големи сили.</p>
<p class="q"><strong>– Аз също не смятам, че самите технологии са неутрални, те неусетно се превръщат в оръжие. Не е случайно, че темата за ядреното оръжие и тази за възможностите на ИИ някак все се събират. Но какво можем да направим, за да променим посоката?</strong></p>
<p>– Гюнтер Андерс е философ от Франкфуртската школа, който създава термина „апокалиптична слепота“ или „слепота към апокалипсиса“. С тази идея целта му беше да каже, че модерното общество не осъзнава опасността от саморазрушение. Че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>вече имаме потенциал хиляди пъти да унищожим цивилизацията си, цялото човечество.</em></p>
</blockquote>
<p>Андерс казва, че технологията никога не е неутрална, защото променя не само действията ни, но и начина, по който разсъждаваме, по който мислим и виждаме света, по който го възприемаме, по който организираме обществото. Често даже не осъзнаваме в какъв мащаб вече се развива технологията, а още по-малко – последствията от това.</p>
<p>Още през 1960-те този философ беше един от първите, които анализираха какво значи ядрено оръжие и каза, че ние, като човечество, вече влизаме в съвсем друга епоха, във време, в което вече всичко се е променило.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За първи път в човешката история имаме възможността да се самоунищожим и това се случва благодарение на технологията, която все повече напредва.</em></p>
</blockquote>
<p>От гледна точка на изследването на мира технологиите са ключови, много лесно можем да го видим по войната в Украйна или сега между Иран и САЩ и Израел, в спора за глобална хегемония между Китай и САЩ. Как тези големи сили ще използват ядрено оръжие винаги е основен фактор, а все повече се появява и изкуственият интелект.</p>
<p class="q"><strong>– Смятам, че малко или повече на обществено ниво всички си даваме сметка, че е така – че технологиите наистина ни променят, включително и с това, че разрушиха целия обществен разговор, <a href="https://karamanev.me/istorii/heidegger">всичко, за което пише и Хайдегер</a>. И въпреки това не успяваме да започнем нов обществен разговор, който да включи точно това – как да направим така, че технологиите да се възприемат адекватно, осмислено, с визия за бъдещето?</strong></p>
<p>– Ану Брадфорд, авторката на книгата “Digital Empires“, която има финландско-американски произход, дефинира три различни термина за САЩ, Китай и Европа именно заради отношението им към технологиите. Китай е сила, в която силата е концентрирана на държавно ниво – държавата е тази, която дирижира в каква посока ще върви обществото и ще се насочват технологиите. В САЩ е обратното – там отделни корпорации, водени от много мощни хора, дирижират бъдещето, технологиите, обществото и почти всичко в обществото. Нейната теза е, че Европа е единствен по рода си континент – политически субект, който опитва да регулира по морални и юридически правила. „Обаче – пише тя, – за съжаление, Европа е и най-слабият от тези играчи. И е станал такъв точно заради това.“</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако всички общества стигнат до консенсус, че технологията трябва да се регулира строго, че трябва да намерим нова форма на социален договор, това би било идеалното бъдеще.</em></p>
</blockquote>
<p>Но проблемът, който виждаме от гледна точка на мира и конфликтите е, че всеки се надява, че точно той е по-силен, че е над закона. Същото го виждаме с мафията в държавите, с корупцията, явно това е неизменна характеристика на властта.</p>
<p>Ако погледнем по-отдалеч, след Втората световна война се създадоха институциите, които най-силно облагодетелстваха Глобалния север. Типично в историята е след война победителят да създаде една система, в която е сигурно, че ще държи изкъсо загубилите и всички по-малки от себе си и го прави дотогава, докато не избухне нова война.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/josef-muhlbauer.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: ръка, оплетена с кабели, държи нож с отразен мегаполис, дронове и сателит, а под нея хора висят на конци като марионетки" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"><figcaption>Изображенията към текста са създадени от ChatGPT, на когото м,у беше дадена пълна свобода да илюстрира съдържанието по начина, по който го интерпретира.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– А тази логика, като че ли, продължи и след Студената война, която не беше точно война, но последствията са сходни.</strong></p>
<p>– Така е, след падането на СССР, другата суперсила стана по-арогантна, все по-агресивна. Това се вижда от войните в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия.</p>
<p>Днес Индия например има по-висок БВП, повече население от държави като Франция или Великобритания, но те са тези с постоянни места в Съвета за сигурност на ООН. По какви параметри те са по-големи или значими от Индия? Причините са само и единствено исторически, защото са сред победителите във Втората световна война.</p>
<p>Обаче това вече не е реалността. Живеем в една стара система, която според мен е обречена скоро да се промени. Такава е например целта на БРИКС. Да, повечето от тези страни не са демократични, авторитарни са. Но, независимо дали това ни харесва или не,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>важно е да намерим някакво международно споразумение, където да намерим нов баланс на силите.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И тук е най-големият проблем. Ти го каза, че в история това винаги става след война. Можем ли наистина да го направим без да минаваме през това? Или поне да е през някаква нова „студена война“, в която не умират хора, както в Украйна, Газа или Иран?</strong></p>
<p>– Трябва нещо, което да стартира трансформиращите процеси, и то трябва да е много мощно. Историята показва, че досега това е била войната. За съжаление тук си прав и, пак за съжаление,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ние, хората, винаги се сещаме чак след войната, че трябваше да направим нещо различно.</em></p>
</blockquote>
<p>Историята ни показва това, но дано греша, това да не се случи пак. Дано този път да реформираме глобалната система, без да има голям сблъсък.</p>
<p>За щастие, има и такива примери. Например договорите за ограничаване на ядреното оръжие, на стратегическите оръжия и на далекобойните системи от времето на Студената война. Или Договорът за открито небе – големите сили да осъществяват полети над чужда територия, за да наблюдават военното развитие на другия. Тогава някак си големите сили успяваха да седнат на масата и да намерят форма за общо ограничаване на потенциални мащабни проблеми.</p>
<p>Много лош сигнал е, че всички тези споразумения вече не са валидни, изтекоха и не бяха подновени.</p>
<p>Виждаме го отново. Големите сили – САЩ, Русия и Китай, модернизират ядрената си триада.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/josef-muhlbauer-2.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: нощен град с хора, вперени в телефоните си, докато над небостъргачите се издига ядрена гъба от данни и ракети" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<p class="q"><strong>– Нещо повече, слушаме как <a href="https://karamanev.me/technologii/atomna-opasnost">световни лидери говорят за ядрено оръжие като за реална възможност и това дори не впечатлява особено обществото</a>. Казваш обаче, че за да не е война, трябва да се случи нещо много мощно, което да пренареди силите. Какво може да е то?</strong></p>
<p>– Според мен или обществата да усетят, че има някакъв проблем и да притиснат политиците си, или първо да променим отношенията си с технологиите.</p>
<p>Надявам се, че учените още са способни да го направят. Затова пиша книги, много изследователи се занимават с темата за мира и е редно от тяхна страна да видим по-сериозен натиск.</p>
<p>Другият ни шанс е гражданското общество. Трябва да протестираме, да не се уморяваме да казваме, че нещата не бива да стигат до война. По този начин, бавно-бавно, с петиции, с протести, с научни изследвания просто трябва да притиснем политиците да вземат решения и мерки.</p>
<p>Проблемът е, че днес даже политиците нямат власт. Може да звучи конспиративно, но е факт, че всички технологии, за които говорим, изискват огромен капитал, огромна инфраструктура и достъп до редки суровини. Така попадат в ръцете на огромни корпорации, които се възползват от тази привилегия.</p>
<p>Малко държави, още по-малко хора, които са на върха на тези корпорации, контролират вноса и износа на суровините, контролират ядрената енергия и като резултат контролират и технологиите. Ако ги сравним с държавите, компании като Microsoft, Amazon, Facebook, отдавна са дори по-силни.</p>
<p>Именно затова тезата ми е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>технологиите създават огромни йерархични структури и в резултат даже не се знае дали политиците въобще са на власт.</em></p>
</blockquote>
<p>Според мен това е големият проблем – да намерим механизъм, чрез който тези корпорации и техните лидери да се регламентират, да им се вземе част от неограничените възможности, за да се върне към обществото.</p>
<p class="q"><strong>– Аз не мисля, че има как. Защото нещо, което за мен е водещо тук е, че в техните ръце днес е общественият разговор. Защото днес ги няма медиите като пазители на портите, а от социалните мрежи зависи как се движат обществените настроения. Дали е възможно да се протестира днес?</strong></p>
<p>– Така е и типичен пример е случилото се в Испания, където за един ден 80 000 бежанци навлязоха от Мароко. Учените все още нямат достатъчно доказателства, но много следи водят към израелски технологически компании, които са предизвикали тази криза. Навлезли са в един социален балон, убедили са много хора, че сега е моментът да емигрират, обяснили са им как точно да стане. Отново ни се показа колко мощни са социалните медии. Явно някой много професионално създаде и таргетира фалшива новина.</p>
<p>Защо Израел? Не е доказано, но знаем, че Испания е един от най-големите критици на войната в Газа, имаше и дипломатически спорове. По-важно е обаче, че пак видяхме силата на социалните медии.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Цялата власт днес е в техните ръце, но как можем да им я вземем?</em></p>
</blockquote>
<p>Явно е, че само с контрол не става. Ето, това се случва точно в Европа, която се гордее с контрола си и постоянно притиска социалните мрежи, въвежда нови регламенти и въпреки това си остава толкова уязвима.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/josef-muhlbauer-3.jpg.960.webp" alt="Футуристичен нощен град с исторически сгради, небостъргачи, сателити, камери за наблюдение и светеща мрежа от връзки над него" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<p class="q"><strong>– Не трябва ли да има някакви нови платформи, в които да си общуваме и да се информираме по някакъв по-независим и адекватен начин?</strong></p>
<p>– Абсолютно. Това е един от най-големите проблеми. Но как да се случи? Както стана дума, за да се развиват технологиите, са нужни ресурси. Много държави в Европа не искат да имат ядрена енергия, например Австрия.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Европа е в много тежка морална дилема – хем искаме да сме зелени, хем искаме да сме мирни, хем искаме всичко да е по нашите правила.</em></p>
</blockquote>
<p>В същото време ни трябват огромни ресурси – примерно, кобалт, никел, литий, галий, германий, редки суровини, които са в глобалния юг, в Китай и в Африка. Нямаме достъп до тези ресурси, нямаме тази инфраструктура, а ако я искаме, трябва да водим една, бих казал, колониална политика.</p>
<p>Така пак стигаме до първата ми теза, че технологията никога не е неутрална. Тоест, тя винаги е резултат от грабеж на ресурси и йерархични структури.</p>
<p>По твоя въпрос е същото. За да имаме неутрални, смислени социални медии, също трябва да се възползваме от ресурси и средства, които смятаме, че са извън правилата, че са много недемократични и мръсни.</p>
<p class="q"><strong>– Когато стигнем и до изкуствения интелект, окончателно ли е вече, че има две големи сили в това направление? Следейки доста внимателно, не виждам как някой вече може да оспори доминацията на САЩ и Китай, спъваме се в същия парадокс, както с всичко, което обсъдихме.</strong></p>
<p>– Това със сигурност е битката на бъдещето. Абсолютно. И аз така мисля, че са само САЩ и Китай. Русия е много назад, Европа също.</p>
<p class="q"><strong>– ИИ също както компютрите, интернет и много други технологии дойде с идеята, че ще демократизира, че ще балансира, че ще регулира, а, както личи и от твоята теза, по-скоро отново показва склонността към монополи, дисбаланси, власт със сила. Защо? Ние ли подходихме стихийно към приемането на технологиите, или просто работехме с механизми, които са били в сила за други, различни времена? От 50-те, 60-те, когато светът е бил друг и всички дефиниции на обществен договор и човешко творчество, на човек и технологии са били съвсем други.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Според мене това винаги е било така. С която и да е технология.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако вземем например как Великобритания става една от най-големите империи, владяла почти целия свят. Това се случва заради парната машина – пак заради технологиите.</p>
<p>За да го постигнат, това изискваше една суровина – въглища. Цялата индустриална революция можеше да се създаде само чрез въглища и електричество и точно те създадоха империята.</p>
<p>Същото го виждаме в други епохи. Променят се само ресурсите – въглищата днес не са толкова важни, даже искаме да ги махнем.</p>
<p>Механизмите си остават, променят се само технологиите и ресурсите, които ги хранят. Но структурата, идеята зад тях винаги е била империалистическа, колониална, водена от идеята на властта.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хората, които искат да имат власт, разбират, че трябва да имат най-високата технология. От една страна вътрешно, за да контролират собствения си народ, и външно, за да бъдат доминантна сила.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е просто много старата човешка идея за властта. Според мен там трябва да се търси причината, а не в технологията или ресурсите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/josef-muhlbauer-4.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: тъмна крепост-център за данни с облак на върха, свързана с кабели към сателити, мини, заводи, правителствена сграда и хора с телефони" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<p class="q"><strong>– Но не може ли по някакъв начин технологията да ни помогне да излезем от този омагьосан кръг на войната и на битката за властта? Ако изкуственият интелект например се окаже такъв фактор?</strong></p>
<p>– В изследванията на темата за мира и войните съществува тезата за „извънземния мир“. Идват извънземни, те ни заплашват и за първи път човечеството е единно, отдавнашната мечта. Ставаме братя и сестри и вече имаме една обща цел, обединени сме от заплахата.</p>
<p>Това е хипотетично, звучи малко смешно, даже цинично,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>защо ни трябват извънземни, за да се обединим?</em></p>
</blockquote>
<p>Но същото може да се предположи за изкуствения интелект – да ни обедини като заплаха. Може тъкмо той да ни стимулира да потърсим някаква нова архитектура на световната сигурност, може той да изчисли един баланс между големите сили. Дали това не е решението?</p>
<p class="q"><strong>– А дали не може и обратното, провалът на технологията да се окаже полезен? В момента се наливат огромни средства в напредъка на ИИ, макар още да сме далеч от точните механизми как да бъде той истински полезен и ефективен. Ако този огромен балон се спука, дали не може това да е пречупващата точка, за която говорим?</strong></p>
<p>– Зависи от държавите, особено от големите. ChatGPT беше комерсиален модел, но китайците ни показаха, че и отворени модели ИИ могат да са изключително успешни. От големите страни също зависи много в каква посока ще се движат тези процеси. Но може би затова съм малко по-песимистично настроен, защото разглеждам основно военните аспекти на изкуствения интелект и на технологиите.</p>
<p>Може би цивилният е по-мек или по-хубав, но във войната има неща като система от дронове и ракети, която самостоятелно избира къде да бомбардира. Така се стигна до трагедията в Иран, където загинаха около 200 момичета в училище, защото 20 години по-рано то е било военна база. Даже изкуственият интелект явно прави грешки, ако данните му са стари.</p>
<p>Другото нещо, както виждаме, е тренирането с манипулирани данни. ИИ зависи от това с каква информация го захранваме. Много е ключово например дали казваш, че в Газа има война, дали тя е по вина само на „Хамас“ като терористи, или това е геноцид. Точно това мен много ме плаши, че големите сили тренират изкуствения интелект, за да движи целия дискурс по тяхното желание.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/josef-muhlbauer-5.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: напукана Земя, оплетена в светещи мрежови връзки от център горе, сред сателити, дронове и ракети, наблюдавана от хора пред екрани" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1126"></figure>
<p class="q"><strong>– Да, дано не го превърнем просто в поредното средство за манипулация, вярвам, че е възможно.</strong></p>
<p>– Много е важно да сме информирани. Много е важно да има обмен на информация във времената, когато не знаеш дали един текст, една картинка, едно видео е истина.</p>
<p>Много е важно да се комуникира. Много е важно да има социален обмен. Трябва с протести, със силно гражданско общество да има отпор и да натиснем политиците, особено в ЕС да вземат по-стабилни мерки, за да регулираме технологиите.</p>
<p class="q"><strong>– Благодаря ти за разговора, даде ми много поводи за замисляне!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/08/josef-muhlbauer.jpeg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Адриен Бачи. Поуките на Синята брада</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/adrien-bachi</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/adrien-bachi</guid>
      <pubDate>Fri, 21 Aug 2026 07:00:57 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия. Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/adrien-bachi.jpg.960.webp" alt="Адриен Бачи със синя брада и синя качулка, селфи на пясъчна дюна" /></p><p>Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.</p>
<p>Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже.</p>
<h2 id="миг-от-приказка">Миг от приказка</h2>
<p>Въпросът откъде идва цветът на брадата му е неизбежен. Задавали са му го стотици пъти и отдавна има готов отговор, даже повече от един. „Има много отговори на този въпрос, но все пак краткият гласи: за да бъда запомнен.“</p>
<p>След няколко седмици ще е в Кьолн за най-голямото професионално гейминг събитие в света. Тази година се очакват 400 хиляди посетители, от които между 50 и 70 хиляди са хора от бранша. „Няма как да запомниш толкова хора, ще запомниш няколкостотин. Но ако се отличаваш, има много голям шанс да запомнят точно теб. Може би не запаметяваме веднага имената, нито контекста. Но щом се запознаеш с някого, веднага усещаш: харесвам този човек или не. Това е първата категоризация, която ни помага да оцеляваме.“</p>
<p>Така синята брада не е каприз, а средство. Също и начин да се отличиш в тълпата.</p>
<p>Адриен не започнал от синьото. Първо били червени костюми и сака, минал през руса, зелена и лилава брада. Всяка от тези версии предизвиквала обратна връзка, която Адриен внимателно анализирал.</p>
<p>„Мисля, че това вече е версия 3 на моя бранд маркетинг. Само чакай да дойдат следващите!“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/adrien-bachi-2.jpg.960.webp" alt="Адриен Бачи със синя брада, сини вежди и син качулат суитшърт, усмихнат с две деца – по-голямото на раменете му" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="2048"></figure>
<h2 id="по-брадите-посрещат">По брадите посрещат</h2>
<p>И все пак… Синята брада не е ли приказният герой – макар и дело на перото на Шарл Перо, напълно достоен и за това на Стивън Кинг?</p>
<p>В приказката той е сериен убиец, отнема живота на жените си една след друга, заключва труповете им в тайна стая и забранява на следващата да отваря вратата. Историята е един от най-мрачните текстове в европейския фолклор. Но не и според Адриен, който го тълкува съвсем другояче.</p>
<p>„Всичко това е фалшива новина. Този човек от приказката е истинската жертва!“ Французинът е подготвен и за този въпрос, като е категоричен, че последната жена е измамила съпруга си. Извикала е братята си да го убият и да му вземат парите. Свидетели няма. Хората са казали, че той е лошият, но доказателства не са представени.</p>
<p>„Няма присъда. Няма аргументи. Няма нищо. Според теб това справедливо ли е?“</p>
<p>Присъдата е изпълнена от роднините, парите са прибрани от роднините и в цялата история няма и една институция. Доста замисляща тема за размисъл, предвид отношението към правораздаването по нашите ширини.</p>
<p>„Синята брада е бил неразбран и измамен.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/adrien-bachi-6.jpg.960.webp" alt="Адриен Бачи със синя брада и лилава кърпа на главата, гол до кръста на заснежена тераса" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="939"></figure>
<h2 id="черен-пиар">Черен пиар</h2>
<p>Неусетно стигаме до темата за предубежденията, синята брада се оказва и прелюбопитен социален експеримент. Според Адриен навсякъде по света реакцията на хората към нея е различна, но и доста показателна. В Лондон му подвикват, че изглежда добре. В Париж го обвиняват, че е наркоман. В Германия кой знае защо решават, че е от Берлин. В Сан Франциско коли спират насред улицата, за да му подвикнат одобрително. В Япония се плашат, но… много учтиво. В Тайланд всеки иска да си направи селфи с него.</p>
<p>А в София? „Хората и тук са малко уплашени от мен. Гледат ме, но не казват нищо. Не е враждебност, но е тихо учудване, някак си не са свикнали на различието.“</p>
<p>Адриен е французин с италиански произход, човек, който приема ярките цветове за нещо естествено, което обаче му липсва у нас. „Влизаш в Zara в Милано или в Рим и виждаш мъжка колекция, пълна с цветове. Влизаш в Zara в София, същата верига, същата година, същия сезон. И всичко е сиво. Не изпъквай, не впечатлявай. Каквото и да правиш, само не привличай внимание.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/adrien-bachi-4.jpg.960.webp" alt="Адриен Бачи с ярко синя брада и сини вежди, с тъмна кърпа на главата, усмихнат на горска пътека през пролетта" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="903"></figure>
<h2 id="оранжево-небето">Оранжево небето</h2>
<p>Причините за тази ни нагласа според него са исторически. През годините хората, които изпъкват, са били преследвани и това започва още от Османската империя и прословутата идея за преклонената главица. Стига до 90-те с мутрите, мафията и посланието, което тогавашната държава е излъчвала към собственото си население. „Не вярвай на институциите. Всичко е нагласено. Правосъдие не съществува. Ако изпъкнеш, ще те прецакат. Бъди дискретен. Върши си своето. И бездруго играта е нагласена, защото всеки познава някого, който познава някого, а ти не познаваш никого. Така че си мълчи.“</p>
<p>„Може това да е било вярно преди 30 години, но сега вече не е. Не съм експерт, но съм тук от доста време, мисля, че правителството и институциите са малко по-чисти. Проблемът е, че софтуерът е останал същият, а хардуерът се е сменил“, казва Адриен. „Хората още работят с операционната система, с която са израснали. Не изпъквай, системата е нагласена, ти не си част от нея, живей си живота в своя ъгъл.“</p>
<h2 id="пътища-потайни">Пътища потайни</h2>
<p>Точно тази нагласа според него води и до остарялата идея, че „ако си умен и нямаш връзки, заминавай. Започни кариера във Великобритания, в Германия, във Франция. И не се връщай“.</p>
<p>Затова е особено любопитно как при него се е случило точно обратното. Както казва Адриен, той е заминал от Франция по абсолютно същите причини, заради които българите тръгват от България. „Чувствах, че нямам връзките в правителството или в бизнеса.“</p>
<p>Родителите му са учители по изкуство, сега пенсионери. Баба му и дядо му са били земеделци. Взема дипломата от добро бизнесучилище, но не вижда перспектива в родината си и поглежда навън.</p>
<p>Заминава през 2005 г. Чудейки се между Италия и Близкия изток, избира… не най-приключенската възможност, а Брюксел. Там създава първата си компания и разбира нещо за себе си, което ще определи следващите двайсет години. „Когато започнахме да работим, ни трябваше много енергия. Усещах го. А Брюксел не ти дава енергия, изсмуква я.“</p>
<p>Зимата на 2007-а е моментът, в който търпението му се изчерпва. Бизнесът е потръгнал, но нищо друго не е наред. „Има-няма шест месеца, в които видях слънце три от дните. През останалото време беше нощ до 10 сутринта, после цял ден сиво или дъжд.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/adrien-bachi-5.jpg.960.webp" alt="Адриен Бачи със синя брада и кърпа на главата си прави селфи пред входа на gamescom с надпис „The Heart of Gaming“" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="810"></figure>
<h2 id="слънце-и-ниски-данъци">Слънце и ниски данъци</h2>
<p>– това са двата фактора, които Адриен преценява, че са най-важни за избора на следващия му дом. В списъка влизат Кипър и Малта, а България не е там, докато приятели, които също правят видеоигри в София, не се обаждат и го канят да разгледа нашата страна.</p>
<p>Адриен идва през юни 2008-а и вижда, че тук има и слънце, и ниски данъци. В България минава и през професионалния успех, и през любовта. Среща бъдещата си съпруга – португалка. Синът им Атлас е роден тук през 2014 г., а през 2023-та осиновяват момиче, което се казва Алоха и е българче.</p>
<p>За тези 18 години според него, извън данъците и слънцето, много неща са се променили. Днес има приятели в Португалия, Испания и Франция, които се оплакват, че изкарват по-малко, отколкото в София. „Не за всички, разбира се, но за ИТ хората сцената в София е отлична. Не само това, в крайна сметка инфраструктурата в София е страхотна – метрото, трамваите, автобусите, големите булеварди. Всъщност е доста добре, а тук все се оплакваме.“</p>
<h2 id="тъй-загадъчна-и-нежна">Тъй загадъчна и нежна</h2>
<p>„Не съм принуден да остана в България. Мога да се преместя където си поискам. Но щом съм тук, значи съм решил да остана.“</p>
<p>Едно от нещата, които са го спечелили, е планината. „Мислиш си: мамка му, имам този проблем, имам трудности с този служител, имам нещо за решаване с децата. После поглеждаш Витоша и си казваш: тази планина е тук от милиард години и ще бъде тук още милиард. Аз съм толкова малък. Това, което правя, има значение и в същото време няма. Мен това ме отпуска.“</p>
<p>Разбира се, далеч не всичко у нас му харесва, списъкът с проблеми започва с висшето образование. „Нивото му е много ниско и това ме дразни като работодател. Имам 45 души и всяка година ми трябват нови хора, излизащи от университета. Повечето изобщо не са квалифицирани и трябва да започнем от нулата.“</p>
<p>Вторият проблем е начинът, по който България „се продава“ навън. Всяка кампания за привличане на инвеститори започва и завършва с десетте процента плосък данък, а според него това е послание към грешната аудитория.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/adrien-bachi-8.jpg.960.webp" alt="Адриен Бачи с розова брада, вежди и кърпа на главата прави селфи пред конферентна зала с надпис „Change the game“" loading="lazy" decoding="async" width="1349" height="909"></figure>
<h2 id="човешки-капитал">Човешки капитал</h2>
<p>„Ако искаш да привлечеш Mercedes, Volkswagen, Tesla, Google – най-големите, на тях не им пука за данъците. Големите питат друго: колко души могат да наемат. Могат ли да намерят 10 000? По-скоро 20. Това е основният проблем, просто няма хора.“ Адриен го усетил най-силно, когато бизнесът му потръгнал и трябвало от 30 души екипът му да стигне 80. Оказало се, че на пазара просто няма достатъчно опитни кадри.</p>
<p>В същото време според него имаме огромен потенциал като инженери – силни сме във всичко, което е свързано с хардуер и софтуер; с математика, физика, химия; с логика и организация. Всичко, което е в света на прагматичното.</p>
<p>„Но липсва останалото – маркетинг, творчество. Не че в България няма креативни хора. Не е това, много креативни хора работят в моята компания, просто този талант се среща значително по-рядко, поне по моя опит.“</p>
<h2 id="бягай-адриен">Бягай, Адриен</h2>
<p>Започнахме с бягането. От 2015 година Адриен тренира по един час на ден, минимум шест дни в седмицата. Започнал като начин да се справи с напрежението, неотдавна той завърши първия си пълен маратон – в София.</p>
<p>Това обяснява защо не го е страх дори… от изкуствения интелект, задължителна тема за всеки разговор с човек от технологичния бранш. Французинът създава видеоигри и чете научна фантастика, откакто се помни. Класическите антиутопии е срещнал само на 8.</p>
<p>„Всичко, което се случва в момента, се задава от 100 години. Да, в един момент компютрите ще станат умни. Да, в един момент роботите ще правят разни неща. Говорим със Сири повече от 10 години, просто сега стана доста по-успешно с ChatGPT. Знаехме, че ще го постигнем и все пак има толкова много следващи стъпки, които нямам търпение да извървим. В момента ИИ е едновременно изключително умен и забележително тъп. Още е много далеч от изстрелването на ракети към Марс. За момента даже не мога да го дочакам да ми обработва достатъчно интелигентно едни прости таблици.“</p>
<p>За България обаче ИИ е огромна възможност, от която трябва да се възползваме разумно. Просто защото живеем демографска катастрофа, топим се и пътят ни напред минава през по-добра продуктивност.</p>
<p>„Много ми липсва това, че хората не са свикнали с различието. В крайна сметка трябва ти някой, който да кара този автобус. А нямаме достатъчно хора, които да го правят, защото всички искат да са Python програмисти. Нямаме кой знае какво друго решение.“</p>
<p>„Балтийските държави са чудесен пример. Те имаха много структурни проблеми и заложиха на дигитализиране на държавата – днес са лидери в електронното управление. Ако погледнем в бъдещето, когато има все повече автоматизация и роботизация, не мисля, че е предимство за държава като Китай да има 1,5 милиарда души.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/adrien-bachi-3.jpg.960.webp" alt="Адриен Бачи със синя брада и тъмносиня кърпа на главата, селфи сред зеленина край езеро и залесени хълмове" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="942"></figure>
<h2 id="успех">Успех!</h2>
<p>Последният въпрос е за любимата му българска дума и отговорът идва без секунда колебание.</p>
<p>„Успех.“</p>
<p>Защото му звучи добре, но най-вече – защото съдържа звуци, които просто не съществуват във френския. Била е една от онези барикади, които е трябвало да превзема сричка по сричка. Заедно с „всичко“ и „чудесно“.</p>
<p>„Най-често е естетика – боядисана брада като себеизразяване, субкултурен знак или резултат от облог. Друг вариант е роля: театър, косплей или препратка към Синята брада на Перо. Рядко е неволно.“ Това ми каза Claude, когато го попитах защо някой би имал синя брада. Да, доста рядко е неволно и би ми било интересно да науча детайлите от подобна история.</p>
<p>„Различията са това, което ни прави интересни“, усмихва се Адриен. Така е и според мен. Все по-трудно е да си различен, оригинален, нестандартен. Но все по-важно и все по-ценно. Малко ми е жал, че нямам брада, но ще помисля за нещо друго… или ще питам Claude. А вие?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/08/adrien-bachi.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/spas-kiosev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/spas-kiosev</guid>
      <pubDate>Fri, 14 Aug 2026 06:00:08 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета. Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня. Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката. Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/spas-kiosev.jpeg.960.webp" alt="Спас Кьосев" /></p><div class="intro"><p><em>На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.</em></p>
<p><em><strong>Спас Кьосев</strong> е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.</em></p>
<p><em>Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.</em></p>
<p><em>Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Ти беше най-младият водещ в историята на „По света и у нас“, стана едно от най-разпознаваемите и дългогодишни лица в телевизионния ефир. После изведнъж „изчезна“, за да отидеш в света на технологиите. Защо толкова рязко смени посоката?</strong></p>
<p>– Реших да пробвам нещо ново. След като инвестирах половината си живот в журналистиката и специално в телевизията, смятам, че дадох доста шансове и на себе си, и на самата телевизия. В един момент реших, че връзката ни се изчерпва – взехме си каквото можем, дадохме си каквото можем и продължих нататък.</p>
<p>Интересното е, че едва след като се отказах от това нещо, в което бях инвестирал цялата си младост, всичките си мечти, всичката си любов и сили, се оказа, че не съм правел телевизия, а нещо много повече, нещо много по-голямо.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не беше просто телевизия, не беше и просто журналистика, а да изследвам човека и да разказвам истории.</em></p>
</blockquote>
<p>След като напуснах, много често ме питат не ми ли липсва. Не, защото това е, което продължавам да правя.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За мен определението за телевизия е „свързвам хора“. И „разказвам истории“.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/spas-kiosev.jpg.480.webp" alt="Спас Кьосев" loading="lazy" decoding="async" width="840" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Историите са тези, които оцеляват – от пещерните времена, та до тези на изкуствения интелект, неслучайно така се казва и този сайт.</strong></p>
<p>– Гледайки назад, а вече и след това, продължавам да правя същото, което съм правил цял живот. Воден съм от същите интереси, от които съм бил воден цял живот.</p>
<p>Майка ми разказа една история, бил съм на няколко години. Времената бяха по-свободни и ме е пуснала да си играя пред блока. Изчезвам, тя тръгва да ме търси и ме намира със Стоянчо на една пейка. Стоянчо е 80-годишен дядо, с когото седим и си говорим, разказваме си истории.</p>
<p>По някакъв начин това нещо ми дава осъзнаването, че цял живот съм го правил, а телевизията е просто платформа. Смених платформата, но продължавам да правя същото.</p>
<p class="q"><strong>– Но пък е и доста пристрастяваща платформа. Много хора се откъсват трудно от нея.</strong></p>
<p>– Истината е, че телевизията много се промени за тези 20 години, докато бях в нея.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>До голяма степен разбрах това, когато отидох в технологичния бизнес, който вече не гледа телевизия, защото предприемачите са млади.</em></p>
</blockquote>
<p>А и голяма част от успешните предприемачи по време на моя професионален пик са били в чужбина. Когато започнах да работя с тях, все им се струвах познат отнякъде, но не знаеха точно откъде. Когато станеше въпрос и им разказвах, ми се извиняваха, че не гледат телевизия. И веднага ме питаха защо съм работил там, „вече не е толкова нужно, никой не гледа телевизия“.</p>
<p>Трябваше да им обяснявам, че когато аз се влюбих и се обещах на телевизията, тя беше нещо престижно, сравнително добре платено и най-важното, гледаха те всички. Разполагаше с вниманието на всички. В днешно време това далеч не важи със същата сила.</p>
<p class="q"><strong>– Зависи, ако гледаме статистиката, в крайна сметка все още я гледат много хора, макар и не винаги по традиционния начин, а онлайн, избирателно. Да, по-малко хора си пускат телевизора в 8, за да гледат новини, но новините оттам отекват, обсъждаме ги и са в центъра, независимо дали става дума за реалити, или за политика.</strong></p>
<p>– Така е, но оттогава много се промени начинът, по който се консумира и дистрибутира телевизията. Преди трябваше да намериш точната тема, точния човек, да го пуснеш в точното време, когато ще гледат точните зрители. Беше цяло чудо да може да се получи най-добрият продукт, но и най-добрият импакт, да се получи качествен продукт. Трябваше много планети да се наредят в пространството.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Сега добрите неща съществуват сами по себе си и те намират. Парчетата качествена телевизия те намират, макар да го няма вече този ритуал всички да седнат в 8 часа и да гледат централните новини.</em></p>
</blockquote>
<p>Да, хората гледат телевизия, качествените неща продължават да се разпространяват, но в телевизията няма онази сила, която имаше преди.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/spas-kiosev-5.jpg.960.webp" alt="Спас Кьосев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1496"></figure>
<p class="q"><strong>– Гледал съм от първия ред нещо подобно със залеза на вестниците. Когато започвах като журналист, „24 часа“ имаше 200 000 тираж и от това, което имаше на първа страница, зависеше дневният ред на обществото.</strong></p>
<p>– Да, зависим много и от функцията на телевизията и на масовите медии, защото преди те съществуваха като основен канал за комуникация първо за информация, после за анализи. Според мен част от причината телевизиите да загубят своите зрители и общественото си влияние, е, че твърде дълго продължиха, а може би и още донякъде го правят, да стоят в ролята на доставчици на информация.</p>
<p>Но информацията в днешно време е навсякъде. Тя е в джоба, в телефона. Не е нужно да гледаш един час новини, за да чуеш тези 4 минути, които те интересуват.</p>
<p>Вече гледаш телевизията не толкова за да се информираш, ти знаеш новините от сутринта, от първото си кафе, защото влизаш да си отвориш пощата и там те чакат те. По-скоро гледаш начина, по който са представени, „накъде духа вятърът“, какво е тълкуванието и в коя медия, защото, колкото и да не е ясна собствеността на медиите в България, ти е ясно коя медия кой отбор представлява. В този смисъл</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>по-скоро ти е интересно да видиш как е представена новината, не толкова самата новина.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Това обаче, често го повтарям на този сайт, според мен ни създава огромна част от проблемите днес като общество – че нямаме някакви централни платформи, някакви пазители на портата, каквито бяха медиите. За да стига някаква балансирана и качествена информация до теб, а да не се залостиш в своя балон и да си живееш в свят, който е напълно различен от този на съседа ти.</strong></p>
<p>– Така е,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за мен в днешно време много по-важна е публицистиката, отколкото новинарството.</em></p>
</blockquote>
<p>Всъщност националните телевизии са създавани след Втората световна война с цел канализиране на информацията. За възстановяване на обществото, за контрол на информацията. И за това всички да имат една обща трибуна, която да ги събира. Това в днешно време е далеч по-различно.</p>
<p>В едно интервю ме попитаха: „Ти в кое време би искал да живееш?“. Моят отговор беше точно в момента на пионерите на телевизията, когато измислиш нещата. Всяка крачка, която правиш встрани, е нещо ново, откривателство. И второ, това е моментът, в който разполагаш с цялото внимание на публиката.</p>
<p>Когато аз се захванах с това, до голяма степен беше все още така. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в днешно време вече всичко в телевизията е измислено.</em></p>
</blockquote>
<p>Другият проблем, ако тръгнем по линията за вниманието на публиката, е, че в днешно време всеки създава съдържание и никой не консумира съдържание.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Можем ли да оцеляваме устойчиво в такъв модел?</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/spas-kiosev-3.jpg.960.webp" alt="Спас Кьосев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Според мен не можем. По този начин се чупи общественият разговор, когато всеки създава, а никой не потребява в такива обеми, че да има смисъл някой да го създава по-качествено.</strong></p>
<p>– Живеем в момента в царството на преписването, на плиткото, на бързото. Съдържанието ни е „джънк“.</p>
<p>С всички асистиращи системи, които имаме, включително ИИ, всеки може да се заблуди, че разбира от нещо.</p>
<p>Или не е нужно да разбираш нещо, за да свършиш някаква работа? Добре, но това е донякъде.</p>
<p>Никой не става майстор по този начин. За да станеш майстор, знаеш, ти трябва да посветиш 10 000 часа, 10 години, време и сили. В днешно време все търсим шорткътите, прекия път.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Обаче шорткътите не създават майстори. Обратното е. Майсторите създават шорткъти.</em></p>
</blockquote>
<p>Проблемът ми е с вниманието на публиката, че вече никой не може да се концентрира. Усещам аз как се променям и всички се променяме заради целия ритъм на създаване на съдържание, цялата атака, която получават съзнанията ни отвсякъде.</p>
<p>Ние губим търпение. Губим възможност и желание да останем някъде, да спрем, да почетем по-дълъг текст. Не само да чуем мъдрите изречения на събеседника, ами и да разберем контекста зад тях. Смятам, че и сега онова, което правехме в „БНТ такси“, е най-важното.</p>
<p>Не толкова какво мислиш, а по-скоро защо мислиш така, но и кой си ти. Какъв е контекстът на твоята позиция? Кой си ти и какво представляваш като парче от обществения пъзел, за да имаме някакъв диалог?</p>
<p>В момента, ако опиташ нещо подобно, ти се изнервяш. Искаш веднага да разбереш какво и как. А истинското майсторство на разказа, на историята, на филма, на книгата, е да създаде контекст.</p>
<p>Какво прави всяка добра история? Взима нещо незначително в началото и ти дава нещо много значимо накрая. Само че, за да натрупаш значението върху нещо незначително, ти трябва контекст. И тук обичам да давам примера с „Титаник“, който вече е архаичен. На пръв поглед това е филм за потъването на един кораб. На втори поглед е филм за любовта. На трети поглед…, и това е за мен интересно, „Титаник“ е филм за един медальон, който в първия кадър не означава нищо, а в последния означава всичко.</p>
<p>Защо? Заради контекста. Точно това е, което губим в днешно време – и като разказваме, и като възприемаме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/spas-kiosev-2.jpeg.960.webp" alt="Спас Кьосев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1335"></figure>
<p class="q"><strong>– Трудно се промъкват силни истории, заради всичко, което казваш. Контекстът и детайлът, дълбочината, способността да си изградиш образ, да излезеш от клишето. В същото време има подкастъри, интернет инфлуенсъри, хора с огромна аудитория. От които обаче рядко се иска отговорност за съдържанието.</strong></p>
<p>– Точно това е парадоксът. Хора от новото ми обкръжение казват, че не гледат телевизия. Докато в същото време всеки се опитва да произвежда телевизия вкъщи, от стаята си, от телефона. Всеки прави подкасти.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не уважаваме журналистиката. Нямаме респект към нея, а в същото време всеки се опитва да бъде журналист.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е много интересен парадокс. Единият проблем е, че това само захранва ехо стаите, а другият – че, за да събереш внимание, трябва да бъдеш крайен, независимо на каква тема, и да изкривяваш.</p>
<p>Разсъждал съм доста върху това, защо подкастите успяха и все още до голяма степен успяват като алтернатива на телевизията. При положение, че ако се загледаш професионално, то е обратното на телевизия. Подкастът е „говорещи глави“, нещо, което телевизията от години се опитва да избегне. Той е дълъг, специализиран. Защо обаче хората го търсят?</p>
<p>Защото представлява специализирано съдържание за специализирана публика, която може да го консумира, когато е удобно. Когато си по телевизията, когато правиш „БНТ такси“ и трябва да покажеш 9 минути на цяла България, това е огромен ангажимент.</p>
<p>В ефира на традиционните медии – за колкото повече и различни зрители едновременно създаваш съдържание, толкова по-обективен, балансиран трябва да бъдеш. Това те лишава от онази яркост „на всяка цена“ в интернет и в подкастите. Точно това е разликата и затова е много по-трудно да успяваш в национален ефир да бъдеш интересен и гледан, отколкото в подкаст.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/spas-kiosev-4.jpg.960.webp" alt="Спас Кьосев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"></figure>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">Много харесвам метафората с храненето и че това, което избираш да четеш, е с което храниш душата си.</a> Затова и ми е важен този въпрос, идващ от 90-те – когато нивото на медиите спада, как може да се обърне процесът? Ние ли трябва да се водим по аудиторията, или пък трябва да я възпитаваме и събираме? Можем ли да излезем някак си от този кръг?</strong></p>
<p>– Имам приятели от Асоциацията на българските анимационни продуценти… Опитвахме с BESCO да помогнем на една от техните каузи – да се променят законите, за да може да се правят по-качествени филми. Един от лидерите им е убеден, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ще дойде моментът, в който ще се върнем към спокойния разговор, към разумното, към вниманието, към събеседника.</em></p>
</blockquote>
<p>Защото в днешно време всеки иска да си каже сам и не иска мнението ни. Слуша отсреща, само за да види къде може да влезе и да каже: „Ама, чакай, аз да ти кажа“. Това са социалните мрежи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Те са огледалце на стената, буквално! „Я кажи коя е най-красива на света?“. Живеем в този свят.</em></p>
</blockquote>
<p>Ние сме заслепени от себе си и нямаме никакво отношение към другия. И това алгоритмите в социалните мрежи го използват. Те ни продават самодоволство. И ние сме самодоволни, другият не е нужен.</p>
<p>Преди години трябваше да помогна на едно момиче с есе за това, какво е Берлинската стена. Построихме го така – ако има една арт инсталация, която да я изобразява, бих сложил парче стена с огледала от двете страни, гръб в гръб. По три причини – първо, защото огледалото не ти позволява да погледнеш през него, да видиш какво се крие отзад. Второ, защото огледалото показва само твоята истина. И трето, защото огледалото ти показва точно къде е самата стена.</p>
<p>Когато се появи интернет, надеждата, която донесе, беше, че ще е прозорец към света. А той се превърна в огледало.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/spas-kiosev-6.jpg.960.webp" alt="Спас Кьосев" loading="lazy" decoding="async" width="1707" height="2560"></figure>
<p class="q"><strong>– Според мен всички тези процеси се случват именно заради технологиите и стихийния начин, по който ги приемаме. И аз, и ти по някакъв начин минахме „на страната на врага“, отивайки именно при тях от журналистика. Защо избра точно тази посока?</strong></p>
<p>– Аз съм хуманитарен тип, търся бъдещето на човека по-скоро в миналото. Ние, от Класическата гимназия, така правим. Търсим ценностите, света на Платона и неговите идеи, тия неща, които никога не се променят, въпреки условията и условностите, въпреки платформите.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В крайна сметка технологиите са това, което ние искаме от тях. Ние искаме да обслужваме суетата си, дефектите си, човешките и животинските си нужди, да намираме нещо, което да ни ги достави по най-добрия начин.</em></p>
</blockquote>
<p>Защо отидох точно в технологичния свят? Историята е такава – от БНТ ми поставиха задача да направя документален филм за българския технологичен сектор. По време на интервюто бях изключително и искрено впечатлен от хората, които срещнах. Нямах никаква идея, че такива хора все още има наоколо, което за мен беше странно, работех с хора всеки ден. Аз съм журналист.</p>
<p>Срещал съм хиляди хора в работата си, години наред. И изведнъж се появяват личности, които мислех, че отдавна са напуснали България.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хора, които вярват, че могат да бъдат световни. Хора, които вярват, че утре може да бъде по-добре. Хора, които няма да се откажат.</em></p>
</blockquote>
<p>Това много ме впечатли и затова тръгнах след хората. Те са такива, които са работили върху себе си, те са образовани, можещи, пробвали са някакви неща и не се отказват, колкото и да е трудно.</p>
<p>На мен ми харесва тази идея, тази кауза – да разкажа на всички това, което току-що бях открил и от което бях много приятно изненадан. Историите за успеха, вместо историята за поредната катастрофа с тир.</p>
<p class="q"><strong>– И за мен голяма кауза и мисия е да разказвам истории за технологиите, да провокирам някакъв обществен диалог. Уви, честно казано, не мисля, че успяваме. Този сектор продължава да стои откъснат от останалите и историите му да не стигат до останалите, поне така ми се струва на мен.</strong></p>
<p>– Аз все пак смятам, че през последните 5 години, откакто гледам обществото и откъм тази страна, има огромна промяна. Медиите също се промениха, започнаха да обръщат повече внимание на този тип хора. Има добри новини, има вдъхновение и много млади хора решават, че трябва да тръгнат по този път, защото си струва, защото е възможно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Може да си нормален човек, може да си успешен бизнесмен, без да си крадец, убиец, дилър, без да ходиш с 20 човека охрана.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/spas-kiosev-2.jpg.960.webp" alt="Спас Кьосев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1469"></figure>
<p class="q"><strong>– И все пак не е достатъчно. Ето, за изкуствения интелект уж се говори постоянно и навсякъде, а не стигаме до някакъв по-смислен обществен разговор. Причините са според мен във всичко, за което говорихме дотук. Някак уютно им е на технологиите да си стоят отделно. Това е моето усещане, може да не е вярно.</strong></p>
<p>– Ако имаш такова усещане, то може да се дължи на това, че тук все пак са глобални компании. Българската политика все още не се интересува от този сектор и не го разбира – и за съжаление, и за щастие. Политиците ни не са стигнали това световно ниво, което, слава богу, българският технологичен сектор успя да достигне. Опитвал съм се да мотивирам успешни предприемачи да разказват по медиите за успеха, за смисъла, за технологиите. Един човек ми каза: „Това, че ще разкажа в България, не ме интересува, аз работя с целия свят“. Същият този човек няколко изречения по-късно обаче каза следното: „Но ако едно дете ме чуе, вдъхнови се и повярва, тогава има смисъл и ще го направя“. Много от тях не ходят публично и централизирано, но обикалят по гимназии, ходят в провинцията и вдъхновяват много млади хора.</p>
<p>Според мен това се случва, и ако има някакъв вакуум, по-скоро може би проблемът е, че не е достатъчно централизирано като медия, като канал, като трибуна, като сцена, като обединение на хора, които биха искали да го правят.</p>
<p>Що се отнася до ИИ, той се променя непрекъснато, постоянно. Може би и самите работещи в технологичния сектор в момента са толкова ангажирани в това да се опитват да го разберат и да предвидят накъде ще отиде, че нямат време и фокус да го обясняват на другите.</p>
<p class="q"><strong>– Обаче в този разговор имаме място всички, защото от него зависи бъдещето на всички ни. Но така малцина от останалата част от обществото си дават сметка за големите промени. Не са преминали през тихия <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-nadprevara">момент на ужас, който изпитах аз, когато разбрах, че читателите не различават моя история от такава, разказана от ИИ.</a> Ти мислил ли си за такъв момент – както сам каза, голямото ти умение е да разказваш истории, какво ще стане, ако една програма го прави по-добре?</strong></p>
<p>– Мозъкът ни е свикнал да обръща всичко в картини и в ситуации. Запомняме и вярваме с чувствата си.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Макар и машините да разбират точно кои бутони трябва да натиснат, за да ме ангажират емоционално, те не разбират от емоции.</em></p>
</blockquote>
<p>Онзиден един приятел ми пусна хип-хоп парче, което беше поръчал на изкуствен интелект, понеже съм фен на този стил музика. По някакъв начин веднага, ама веднага усещаш, че манджата е пресолена. Като човек, който 20 години работи с глас, със звук, с интонация, веднага усетих как в гласа на рапъра има едновременно и хрип, и блажно, а е анатомично невъзможно да имаш и двете. И двете създават стил и удоволствие за ухото на слушателя, но манджата беше пресолена, в него имаш твърде много яки неща. Това е мярата. Чувал съм, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>любимото оръжие на дявола е съмнението, а проклятието на дявола е да загубиш мяра.</em></p>
</blockquote>
<p>Това, което имаме и носим в себе си, е свързано с контекста. Както стана дума, не шорткътите създават майстори, а майсторите – шорткъти.</p>
<p>Мярата е нашето убежище. Може би тъкмо тя ще ни върне към предишния начин на разбиране, но може би на следващото ниво. Не искам да се връщаме в пещерите, защото технологиите помагат изключително много във всяко едно отношение.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не, не, аз не искам да се връщаме в пещерите. Искам да се върнем към човека.</em></p>
</blockquote>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/08/spas-kiosev.jpeg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/gatakka-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/gatakka-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 06:00:33 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“ „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“ „Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“ На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka.jpg.480.webp" alt="Иван Ванков – Gatakka" /></p><div class="intro"><ul>
<li>
<p><em>„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“</em></p>
</li>
<li>
<p><em>„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“</em></p>
</li>
<li>
<p><em>„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“</em></p>
</li>
</ul>
<p><em>На <strong>Иван Ванков – Гатака</strong> винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.</em></p>
<p><em>На 29 август се задава 10-ото юбилейно издание на най-мащабното според мен ежегодно ИТ събитие – <a href="https://www.events.dev.bg/allinone/2026">DEV.BG All in One. „AI: Adopted or Addicted“</a> – усвояваме или се пристрастяваме към ИИ, пита в мотото си тазгодишното издание, на което лектор е днешният ни гост.</em></p>
<p><em>В прелюдия към прелюбопитната му лекция се срещаме, за да поговорим за софтуерния свят днес. Предварително се извиняваме за чуждиците, които са неизбежни, и… никак не се извиняваме за искрения и провокиращ разговор в търсене на големите въпроси пред ИТ бранша в ерата на ИИ.</em></p>
<p><em>Как се промени ИТ светът, какво се задава и как да оцелеем в бурята?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">„Чичо Боб“ Мартин</a> неотдавна <a href="https://x.com/unclebobmartin/status/2080257779395154409">написа</a>, че вече не чете кода си. <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">Доста от водещите авторитети говорят за това</a>, но спомена ли го като идея пред някои колеги, работата отива почти на бой. Какво мислиш по тази тема?</strong></p>
<p>– Тук зависи какво правиш. Ако пишеш нещо, което е критично важно, работата наистина си е за бой. Ако правиш някакъв промоционален, маркетингов уебсайт, булшит, който ще живее една седмица, за какво ти е да гледаш кода? Проблемът е, че и преди</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>дупката за прехвърляне на знания се разширяваше, но сега вече стана огромна пропаст.</em></p>
</blockquote>
<p>След 20 години ще сме загубили умения много активно!</p>
<p>Винаги давам примера с ракетата „Сатурн-5“. И сега американците искат да отидат на Луната, направиха „Артемис“, а хората се чудят защо е нужна напълно нова ракета при условие, че „Сатурн-5“ няма нито един провал. Защо не вземат нея за основа, да обновят материалите, да минат през новите инженерни практики, да се спестят няколко милиарда долара в разработка? Отговорът е, че технологията е загубена.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хората, които са я правили, вече ги няма. Те са оставили документацията, но не са оставили знанието. И няма как да бъдат репродуцирани.</em></p>
</blockquote>
<div class="embed embed-card embed-card--x"><span class="embed-card__label">Публикация в X</span><a class="embed-card__link" href="https://x.com/unclebobmartin/status/2080257779395154409" target="_blank" rel="noopener">Отворете оригинала →</a></div>
<p class="q"><strong>– Може би просто Стенли Кубрик вече не е сред живите и това е проблемът? Шегувам се, разбира се.</strong></p>
<p>– Един-два непълни комплекта двигатели на „Сатурн 5“ и това е. Всичко останало са тънкости в занаята, които просто са загубени и единственият вариант е да ги изградиш наново.</p>
<p>Така ще стане и със софтуера. Ще започнем да зависим твърде много от агенти, които могат да бъдат спрени, пуснати и модифицирани без наше знание във всеки момент; които имат достъп до целия изходен код.</p>
<p>В момента големите компании, включително „Антропик“, ни карат да обучаваме техните модели, уж за да улеснят работата ни. В един момент обаче човекът, който го обучава, ще стане абсолютно ненужен. Но тук е проблемът – агентът ще може да се справя с примерите, които е видял, и ще е трагичен при нови, непознати ситуации.</p>
<p class="q"><strong>– Все пак наистина ли трябва да четем всеки ред код, написан от агентите, ако проектът е важен, но някои негови части не са критични? Аз например съм фронтенд програмист и не мисля, че има големи области от кода, за които това важи.</strong></p>
<p>– Съжалявам да го чуя, но… фронтендът обикновено е първото звено на кибератака. Открадване на cookie, XSS, DDoS атаки. Ето това е проблемът на целия менталитет. Казах го преди няколко години.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>LLM-ите ще бъдат много полезни там, където можем да верифицираме качеството на тяхната работа. Много хора се отказаха тотално от верификацията. Защото дори за това вече ги мързи.</em></p>
</blockquote>
<p>Ясно е, че всеки иска да взима заплатата, без да пипа нищо, обаче… Създава се много тежък прецедент.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Технически деградираме. Абсолютно всички деградираме! Няма кой да научи новите, започва да се губи знание.</em></p>
</blockquote>
<p>В един момент имаме модели, които не знам какво правят. В следващ тези модели „откачат“ и започват да хакват други платформи, както в новините отскоро.</p>
<p>Ще има големи сътресения, ще има голям спад на качество, докато в един момент не установим емпирично, че тези знания, които губим в момента, ще бъдат много ценни и ще трябва да се връщат обратно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/maxresdefault.jpg.960.webp" alt="Лектор на сцената на конференцията DEV.BG All in One 2019, зад него екран с логата на спонсори като Docker, Uber и VMware" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"></figure>
<p class="q"><strong>– Доста хора обаче са на мнение, че просто се вдига нивото на абстракция. Че агентните системи вече са достатъчно добри, за да им се доверяваме за всичко, случващо се под повърхността, в компютърния код. И дават пример с това, че днес почти никой не знае езици на по-ниско ниво като асемблер, а не е и нужно. Може пък агентите да се окажат и много по-добри по отношение на киберсигурността – уж затова беше спрян един водещ модел – Mythos. В крайна сметка и програмистите далеч не винаги са перфектни.</strong></p>
<p>– Хората, които си мислят, че асемблер не се използва, са в голяма грешка. За правене на уебстраници не се използва, но нека любезно да им кажем да си разширят мирогледа, не всичко е Node.js. Най-критичните компоненти по световната инфраструктура са чист асемблер. Ще дам пример. Наскоро излезе един много интересен хак за Linux Kernel-а, който ти позволява да пробиеш системата. Отваряш два handler-а и го подменяш в точно определено време, така получаваш контрол над машината. Това нещо е било изтървано от абсолютно всички системи, включително Mythos, който одитира Linux Kernel.</p>
<p>Откри го един независим изследовател и го публикува. Бързо го оправиха, а беше изключително опасно, защото всяка машина, ползваща тази основа, създадена през последните 10 години, можеше да бъде хакната по елементарен начин.</p>
<p>Това беше пропуснато от всички системи. Ако слушаш маркетинга, те наистина са много добри. Те наистина са добри, но в това, че могат да обходят огромно количество код, не и в намирането на суперспецифични пропуски. В случая трябва да си навлязъл изключително навътре в технологията.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но всички тези модели, които виждаме в момента, са лимитирани до това, което вече е намерено, а не откриват нови пропуски в сигурността.</em></p>
</blockquote>
<p>Те намират това, което са видели, с много леки вариации, но не намират нови неща. Или, хайде да съм абсолютно коректен – те често пропускат с голяма увереност невиждани до момента грешки.</p>
<p>От две години обяснявам, че сме в пика на LLM-ите, и се оказах прав. Те не са мръднали кой знае колко нагоре.</p>
<p class="q"><strong>– Дали наистина е така? Факт е, че не говорим за някакви коренно нови подходи, но във всяка една област платформите стават по-добри, достатъчно е да видим как се промени нивото на писане на код за тези две години.</strong></p>
<p>– Отдавна сме в пика. LLM-ите няма да стигнат нивото на генерален ИИ. Кой каквото и да казва, това е инструмент, който никога няма да надмине човешките възможности. Затова и всички се отказват от тях, включително и оригиналните създатели на transformers моделите.</p>
<p>Това, което започна да се прави и създава илюзията за напредък, са специализирани инструменти. Harness-и, или агенти, или както искаш ги наречи. Започнаха да правят дообучаване в контекста на отделни домейни, където данните са много лесни за събиране и генериране, например програмиране, математически задачи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Там изглежда, че има някакъв прогрес.</em></p>
</blockquote>
<p>Започват да помагат, но това е резултат от тясна специализация заедно с множество външни инструменти. Самите LLM-и стават по-бързи, заемат по-малко ресурси, тренират се на повече примери, но прогрес по отношение на генерализация, креативност и подобни няма.</p>
<p>Просто фокусираха уменията на LLM-а към една конкретна сфера. Но има страшно много други области, в които не могат да мръднат. Например като цяло инженерството. Ford в Америка помоли 850 от основните си инженери, които уволниха заради ИИ, да се върнат.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka-2.jpg.480.webp" alt="Иван Ванков – Gatakka" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="764"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Дали обаче това е обща тенденция? В технологичния сектор не изглежда тя да се обръща, съкращенията си вървят.</strong></p>
<p>– Много хора казват, че пазарът е труден, хора се уволняват. Като погледнеш графиката за заетост, освобождаване и наемане в САЩ, защото там е лесно за проследяване, данните са точно същите като преди ковид, едно към едно!</p>
<p>Да, когато ковид дойде, всичко се срина, планетата спря да се върти. След като горе-долу започнахме да излизаме оттам, фирмите масово започнаха да взимат много хора. И в момента започва освобождаването им.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това е нормализирането на пазара, процеси, които отнемат 2-5 години, за да се стабилизират.</em></p>
</blockquote>
<p>Другият проблем е, че голяма част от младите по-трудно влизат. Защото процесът е като махало – като се засили от единия край, му трябва няколко пъти да се разклати наляво-надясно, докато застане по средата. Младите ще страдат още няколко години от това, че фирмите взеха твърде много хора. В целия западен свят всеки си е стегнал бюджетите и не наема повече. Гледа да оптимизира с това, което има. Инфлацията скочи твърде много и има твърде голяма несигурност.<br>
Тоест, в момента младите са попаднали в една „перфектна буря“ – лоши икономически очаквания, стагнация, международна несигурност.</p>
<p>И това ще отмине, но нека не губят това време а да развиват умения!</p>
<p class="q"><strong>– Много по-разпространено е мнението, че джуниър хора не се наемат, защото ИИ върши работата им по-добре.</strong></p>
<p>– Моделът може да свърши работа, но ще ти дам един пример, реален експеримент. Един и същ сетъп, една и същата задача, едни и същите инструменти, даваме ги на синиър, мид и джуниър. Използвайте тези инструменти, това е целта. Синиърът след 15 минути е готов, буквално с една итерация. На мидлевъл програмиста му трябват 3, 4, 5 итерации, малко повече време, но пак докарва задачата горе-долу до същото ниво.</p>
<p>А джуниърът? Над 1 милион тоукъна, няколко часа, един куп итерации. Накрая задачата е докарана до ниво, където изглежда, че работи, но като видиш реално как е имплементирано, никак не е окей.</p>
<p>LLM-ите са инструмент. И като всеки друг инструмент, на теб ти трябва ниво на знание, за да го използваш. Ако не знаеш даже какъв въпрос да зададеш, нищо не може да ти помогне.</p>
<p>Тоест моделите заместват джуниърите не защото вършат повече работа от тях, а защото на джуниърите им липсва тази преценка, която се придобива от практиката, за да могат да работят с моделите.</p>
<p>Незнанието на младите как да работят с тези инструменти води до доста интересни ситуации, като примерно да пуснеш GPT 5,5, за да ти смени H таговете на един темплейт и да го оставиш без надзор. И като се върнеш от кафе почивката да видиш, че е зациклил, отклонил се е и е издухал $700. Реален случай!</p>
<p class="q"><strong>– Тук обаче и harness-ът не е сработил, и здравият разум. Двете според мен най-важни неща в тези хаотични времена, в които, според мен, повечето хора в бранша все още се ориентират какъв е разумният начин да подходят.</strong></p>
<p>– Точно за това ще говоря на конференцията DEV.BG All in One, ще дам няколко практични съвета. Защото хората трябва да вземат нещата в свои ръце. Няма генерални промени в процесите, има такива в инструментите. Не мога да разбера защо доказани практики от над 50 години се отхвърлиха.</p>
<p>Ясно е, че всички в ИТ сектора използват вече ИИ. Все едно някой да те пита в миналото използваш ли IDE. Подразбира се, очаква се, че имаш някакви умения.</p>
<p>Научете инструментите, както едно време учехме VIM и Emacs!</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Светът се промени. Светът, в който аз и ти израснахме, е мъртъв и го погребахме. Няма да се върне вече. Новите инструменти го промениха,</em></p>
</blockquote>
<p>а много хора не го разбират.</p>
<p>Целият инструментариум трябва да се смени, също и начинът на мислене. Но ето тук има един важен детайл – светът и инструментите се смениха, процесите, правилата, причинно-следствените връзки, които те правят добър, успешен, конкурентен – тези неща не са се сменили. Уменията остават водещи, просто към тях трябва да добавим и тези да използваш LLM.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka-5.jpg.480.webp" alt="Иван Ванков – Gatakka" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Според мен и самите компании все още не знаят как точно да подходят и се ориентират в мътните води и в поставянето на граници.</strong></p>
<p>– Ориентираха се вече. Поне повечето, ще мине още малко време, преди да се стабилизира всичко.</p>
<p class="q"><strong>– Как? Ако няма лимити за моделите, стигаш до случаи като този, който разказа. Как точно подготвяш хората? Как им създаваш рамката? Ако се върнем в началото, кога трябва да се чете всеки ред код и кога – не?</strong></p>
<p>– Говорил съм с немалко компании и всеки си е намерил свои начини. Но при всеки, който има някаква отговорност към клиента за качество на код, човешките код ревюта си вървят и се връщат обратно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Някъде има повече нива – първо един модел пуска промените, друг им прави ревю, разбира се, трябва да е различен. Но накрая пак е човекът, който одобрява.</em></p>
</blockquote>
<p>Първоначално инвестицията е голяма, защото най-успешните компании, които са имплементирали ИИ, ползват основно локални модели. Така имат сигурност, че поведението на модела не се променя, той е под техен контрол, а и заради сигурността на данните. Още една причина е, че когато започне този процес, се откриват повтаряемите грешки и се елиминират – например в стила на писане, именуването на променливи. В един момент моделът, когато не се променя през два дни, ако е от външна компания, започва доста добре да се съобразява с тези правила.</p>
<p>Повечето успешни компании отдавна са започнали вътрешнофирмени обучения за тези нови процеси, тези нови инструменти.</p>
<p class="q"><strong>– А какво мислиш за производителността? Как човек да насмогне на хилядите редове код във всеки merge request?</strong></p>
<p>– Ако са хиляди редове, нещо не е наред. Помисли, чиста математика. Преди ИИ имаш 10 човека и те ти генерират определени редове код, които са минали ревюта. В един момент вкарваш ИИ, тези 10 човека не са толкова ангажирани с фактическото писане на код. И просто се фокусират в контрол. Нека отново да обърна внимание – много код не значи по-добър код.</p>
<p>Преди две години, на лекцията си за DEV.BG казах, че работата,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>промяната, която ще се случва, е, че ние ще станем мениджъри и контрольори на тези системи.</em></p>
</blockquote>
<p>Те ще бъдат асистенти, на които казваме какво да правят, и ние ще верифицираме техния отговор. Точно това се случва в момента.</p>
<p>Разбира се, има хора, които пускат изцяло 100% агенти, те генерират 1 милион реда код. Но това е сериозен знак за проблем. Ако моделът започне да ти пуска стотици хиляди редове, нещо тотално не е наред. Трябва да си видиш пайплайна, промптове, модела, harness-а, дефиницията на задачата и така нататък. Това е част от код ревюто, просто трябва да го спреш в такъв момент.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Един добър модел трябва да генерира същото количество код, колкото един добър програмист.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако тази задача добър програмист ще я направи с 1000 реда код, моделът също трябва да я направи с 1000-2000 реда.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka-3.jpg.480.webp" alt="Иван Ванков – Gatakka" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="533"></figure>
<p class="q"><strong>– Дали обаче редовете са чак толкова показателен критерий винаги?</strong></p>
<p>– Искам да кажа нещо много важно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не третирайте LLM-ите като по-добри програмисти от тези, които имате!</em></p>
</blockquote>
<p>Не си мислете, че моделът е по-добър от всичко, което сме направили до момента. На моменти може да изглежда, че е така, той е и по-бърз. Но не е по-добър!</p>
<p>Много хора се подведоха по тази линия, че, разбираш ли, аз просто ще го напиша един промпт, моделът ще пусне 10 агента, те ще влязат в някакъв цикъл, ще се самоизтества, ще се самопровери и накрая ще имаме перфектен код.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не става така! Ако си с този подход, умрял си като компания!</em></p>
</blockquote>
<p>Тръгвайки по тази линия, Uber издухаха годишния си бюджет за 3 месеца.</p>
<p>Имай предвид и че всички компании, които доставят LLM услуги, имат много голям интерес да генерираме повече тоукъни, защото това е печалба за тях. Те нямат интереса да генерираме по-малко.</p>
<p class="q"><strong>– Именно за такъв тип обучения и подготовка говоря, че повечето компании така и не стигат дотам.</strong></p>
<p>– Ако ги оставиш на базовите настройки, гледай какво става! Това е друга причина страшно много хора да избират да работят на локални модели, оказва се, че 60% от качеството на генерирания код е harness-ът, не моделът.</p>
<p>Не мога да разбера защо хората изведнъж забравиха добри принципи, които 20-30-50 години сме градили като ИТ индустрия.</p>
<p>Кодът трябва да бъде четим, да използва чисти функции. Ако някой пише код, който другите не могат да разберат, този човек трябва да бъде премахнат.</p>
<p>Всички буквално за една вечер се отказаха от тези правила при условие, че и в момента нищо не пречи да ги имплементираш.</p>
<p>Мързел ли е? Глупост ли е?</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Глупост не е, защото твърде много хора го правят. Толкова умни хора, които познавам. Има някаква колективна психоза покрай цялото нещо, в която има много аспекти.</em></p>
</blockquote>
<p>Бизнес аспект, личностен и какъв ли още не. И като се паникьосваш, действаш по инстинкт. Но вече мина време, нещата започват да улягат. Върни се в реалността!</p>
<p class="q"><strong>– Отново за лесното делегиране на знания – каква е твоята лична рецепта да си ги опазиш? Аз също усещам, че ставам по-„слаб“ програмист с всеки следващ ден, в който почти не пиша код.</strong></p>
<p>– Това са два вида интелигентност. Едната е фактическият стил на кода – къде пишеш къдравите скоби, как си именуваш променливи, този тип неща. Това загуби стойност, не го гледам в момента.</p>
<p>Аз не гледам стилистиката на кода, а това има ли повторяемост, има ли ясен изход от циклите, от рекурсиите, как връщаш грешките, дали всичко е събрано в една и съща функция, ясен ли е state-ът. Гледам от по-архитектурно, от по-абстрактно ниво. Когато един архитект прави плана на сградата, не го интересува дали ще са розови стените и ще имат ли тапети. Важно му е тези стени да са прави и достатъчно здрави.</p>
<p>Огромна част от итерациите ми с ИИ са точно в тази посока. По принцип не бях привърженик на test-driven development, но в случая с ИИ съм и за него. Давам му задачи, следя как се движи. И като виждам нещо, просто му казвам, че не е така. По този начин не губя разбирането какво се е случило. Трябва да си в цикъла. Просто трябва да си в цикъла на разработка, но не и да гледаш всяка буквичка и знак в кода.</p>
<p>Ако си настроиш LLM-а да пише чисти функции, които са unit tested, може да не обръщаш толкова внимание на конкретната им имплементация и стилистика. Но как тази функция взаимодейства с другите – това никой не трябва да го изпуска от контрол. Нещата ескалират доста бързо. Имаше една популярна публикация за pull request, който изтрива 4 милиона реда код и ги замества с 20 000.</p>
<p class="q"><strong>– Според мен обаче всички неща, които спомена, са напълно по силите на ИИ. Виждал съм много хора да пишат по-нечетим код, с пропуски от този тип, отколкото допуска Claude Code.</strong></p>
<p>– Не, не ги може. Може да те улесни. Може да ти е предварителен филтър. Но накрая трябва да има човек, програмистът трябва да погледне. Дали ще е през код ревюто, дали ще е в самия цикъл на работа, но това е основната теза, която хората пропускат. Това са аугментатори. Ние делегираме към тях, но накрая задължително трябва да верифицираме какво се случва. LLM-ът може да напише по-добра чиста функция, кратка, ясно дефинирана, с ясен вход и изход, но не може да направи архитектура. Искам хората да го разберат това –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>архитектурата и фактическото писане на код са различни неща.</em></p>
</blockquote>
<p>Ще ти дам пример с един клиент, който работи с огромни заявки, на ден минава цял петабайт! Не гигабайт, не терабайт. Мултимилиардна компания. Трябваше да направи много сложна заявка и, разбира се, използваха ИИ и сработи. Бавно, много данни минават, ще чакаме…</p>
<p>Седнах да го погледна, кодът е много добре написан, но за да се изпълни, трябваше да обработи 2-3 терабайта на заявка. С лека ръчна оптимизация се намалиха на 350 мегабайта. Защо? Защото кодът беше перфектен, подходът бе сгрешен. Това беше малък, изолиран случай. Когато комплексността на една система се увеличи, рискът от грешки на LLM-а в архитектурата се увеличава експоненциално.</p>
<p class="q"><strong>– Всеки разговор с теб дава много поводи за замисляне, пък понякога и за когнитивен дисонанс.</strong></p>
<p>– Понякога има полезен когнитивен дисонанс, много хора минават през него. И аз минах през това, когато цялата тази работа започна да навлиза масово. Отначало отказвах да ползвам тотално какъвто и да е harness и агент за код, дълго пишех кода само на ръка, старата школа и нещата си вървяха.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но в един момент започнах да осъзнавам, че ставам неадекватен, че изоставам, че нещата са се променили много.</em></p>
</blockquote>
<p>И понеже разбирам LLM-ите, но нямах такова детайлно познание за агентите върху тях, при първите ми тестове изпаднах в когнитивен дисонанс абсолютно отвсякъде.</p>
<p>Човек трябва да премине през него и чак след това може по-смело и обективно да гледа на нещата.</p>
<p class="q"><strong>– Сигурен съм, че и в <a href="https://www.events.dev.bg/allinone/2026">лекцията си на All in One</a> ще го предизвикаш у доста хора. Определено ще съм там, за да гледам и слушам.</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Всъщност няма смисъл да притежаваш кола“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/denitsa-daverova</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/denitsa-daverova</guid>
      <pubDate>Fri, 31 Jul 2026 06:00:44 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Дали бъдещето окончателно принадлежи на електрическите коли? Как ще изглежда мобилността утре? Ще притежаваме ли собствени коли? А колко далеч е моментът, когато човек вече няма да има нужда да шофира? За Деница Даверова „вчера“ е киното. Посветила му е две десетилетия, а баща ѝ е сценаристът на легендарния филм с това име. Днес и утре обаче за нея са технологиите. От малка има една не често срещана сред момичетата страст – колите. После идват електрическите превозни средства. През 2018-а тя за първи път се качва на електромобил и бързо решава, че това е бъдещето – и за мобилността, и за самата нея. Напуска снимачните площадки и основава Travel by Electric – платформа, която събира в себе си цялата нужна информация за шофьорите.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/denitsa-daverova-4.jpg.960.webp" alt="Деница Даверова" /></p><div class="intro"><p><em>За <strong>Деница Даверова</strong> „вчера“ е киното. Посветила му е две десетилетия, а баща ѝ е сценаристът на легендарния филм с това име. Днес и утре обаче за нея са технологиите.</em></p>
<p><em>От малка има една не често срещана сред момичетата страст – колите. После идват електрическите превозни средства. През 2018-а тя за първи път се качва на електромобил и бързо решава, че това е бъдещето – и за мобилността, и за самата нея. Напуска снимачните площадки и основава Travel by Electric – платформа, която събира в себе си цялата нужна информация за шофьорите.</em></p>
<p><em>Дали бъдещето окончателно принадлежи на електрическите коли? Как ще изглежда мобилността утре? Ще притежаваме ли собствени коли? А колко далеч е моментът, когато човек вече няма да има нужда да шофира?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Пътят ти е много интересен. Как от снимането на филми изведнъж се озова в света на електромобилите?</strong></p>
<p>– За мен колите винаги са били интересни, самата механика, физиката на нещата. Но конкретно за автомобилите, всичко започна с едно пътуване.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Видях една технология, която е огромна и назрява на хоризонта. Докоснах се до нея, убедих се какви възможности има.</em></p>
</blockquote>
<p>Успях да прогледна извън това, което моментумът тогава създаваше като препятствия. И в същото време видях колко много проблеми търсят своето решение. Вече имах в главата си някакви идеи и… така ме дръпна.</p>
<p>Сравнявам го с гравитацията, защото понякога, когато намериш добро решение, е много трудно да го оставиш и да не го развиеш, да не се опиташ да направиш нещо. Когато видиш добрата идея, тя е толкова голяма и има такава притегателна сила, че всъщност не е въпрос на избор.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Човек има шанс да бъде пионер само веднъж в живота си и ако съзреш такава възможност и я пропуснеш, ти си кръгъл идиот и не заслужаваш да бъдеш пионер.</em></p>
</blockquote>
<p>Според мен покрай електрическата мобилност се заражда един нов начин, по който хората пътуват. По който планират, по който зареждат, това вече не е бензиностанцията.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/denitsa-daverova-6.jpg.960.webp" alt="Деница Даверова" loading="lazy" decoding="async" width="1080" height="1080"></figure>
<p class="q"><strong>– Кое най-вече е различното?</strong></p>
<p>– Според мен най-малкото общо кратно са потребителите. Всъщност аз строя една платформа за човека зад волана, който, пътувайки, понякога има нужда от ресторант, друг път – от бърза зарядна станция, от настаняване, от идея за дестинация. Цялата тази система, която пътуващият оплита около себе си, е свързана с неговия електромобил и как той всъщност живее в тази екосистема.</p>
<p>Видях шанса да създам една огромна екосистема около потребителя. Само че ако решиш да подобриш поточната линия на Мерцедес, ти имаш данни за промените по нея от 120 години. А в случая тръгваш да създаваш нещо, което досега не е съществувало. Няма откъде да вземеш данни, трябва първо да създадеш този микросвят, в който хората идват и правят това, за което искаш да създадеш решение.</p>
<p>Така в началото създадох платформа за електрически коли под наем, после – комплексно решение за зареждане. И след това, като видях как се ползва, какви са проблемите, продължих с идеята да създадем такова улеснение, което те обгръща с всички удобства, които ти трябват – следи гладен ли си, жаден ли си, колата ти има ли нужда от ток, къде отиваш, колко бързаш. Със съвременните технологии просто е перфектният момент да бъде създадено такова решение.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/denitsa-daverova.jpg.480.webp" alt="Деница Даверова" loading="lazy" decoding="async" width="886" height="686"></figure>
<p class="q"><strong>– През последните години като че ли очаквахме по-бързо да навлязат електромобилите, особено когато се появи „Тесла“, видяхме, че те могат да са достъпни и качествени. Дори решихме, че до десетилетие няма да има вече други автомобили. Но като че ли не се получиха нещата от целия този оптимизъм, напротив. Как си представяш, че ще се развиват нещата оттук нататък? Ще минем ли всички на електромобили и ако да – кога?</strong></p>
<p>– За мен абсолютното число не съществува – момент, в който абсолютно всички правим едно и също. Първо, няма никакъв смисъл, второ, не мисля, че е реално. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>според мен електромобилите ще стигнат огромен процент от транспортните средства, защото това е технология с по-ниска стойност при обслужването, при зареждането, с много по-дълъг живот на техниката заради по-малкото части, които се износват.</em></p>
</blockquote>
<p>Просто е по-добрата технология. Иначе това, което цитираш – да, в ЕС обичат да слагат времеви рамки на еволюцията, но тя, за съжаление, не се интересува от бюрократите и си върви с естествени темпове. Много често вмешателствата в пазарните принципи, като например стимулите, за да се купуват повече електромобили, действат много отрицателно на брандовете. Това влияе изкуствено на пазара и нарушава планирането при производството.</p>
<p>Такива стимули могат да имат само популистки ефект. Всъщност</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>България е чудесен пример за това, че дори без стимули се справяме много добре. Покритието на зарядната инфраструктура е едно от най-високите в Европа.</em></p>
</blockquote>
<p>Това много лесно може да се види от агрегираните карти на Travel by Electric.</p>
<p>Истината е, че нещата се търкалят и няма как да бъдат спрени. А вече кога ще бъде достигнат мащабът и какъв ще бъде той, времето ще покаже. Определено има геополитически фактори, които доста засилват тази тенденция. Но и не съм много сигурна, че инфраструктурата може да понесе по-рязък ръст.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Реално в България имаме по 200-300% годишно ръст, който помага цялата тази микросистема да расте едновременно, да няма дисбаланс в отделните аспекти.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/denitsa-daverova-2.jpg.960.webp" alt="Деница Даверова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Ако трябва да си купувам кола утре в България, какви биха били твоите лични аргументи да избера електрическа?</strong></p>
<p>– О, аргументите зависят единствено от това какво искаш ти. Ако за теб биха били финансови, има ясно видими сравнителни таблици, които позволяват да виждаш разходите във времето.</p>
<p>Ако времето, което колата ти прекарва в сервиза, не те плаши, а ти е по-важно да не прекарваш време на зарядната станция, защото ти все някъде прекарваш време, това са други аргументи.</p>
<p>Има 100 причини да си купиш електричка и 100 да не го правиш, всичко е въпрос на лична обосновка.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Отдавна съм спряла да обяснявам на хората колко яки са електромобилите. Просто ги оставям да стигнат сами до този момент.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– А дали тенденцията е обратима? Може ли да се окаже, че електромобилите не са решението на бъдещето?</strong></p>
<p>– Не вярвам, че може да се обърне такава тенденция, при положение че тя е толкова отявлена и силна. Да, може да има някакъв пик, после плато. Но мисля, че това дори е начин, по който може да бъде балансирана енергийната ни система. Много обичам тези дъвки, че ако всички включат електромобилите си да се зареждат, ще останем на тъмно. Това е изключително смешно твърдение. Това е все едно всички да си забодем маркучите в бензиновите и дизеловите автомобили, да ги зареждаме едновременно.</p>
<p>Но всички тези моментуми на технологиите биват разглеждани в много малки времеви отрязъци, без да се гледа цялата картина, без да се виждат скачените индустрии. Така е устроен светът, че хората чуват само това, което искат.</p>
<p class="q"><strong>– Особено що се отнася до технологиите, затова го има и този сайт. А какво мислиш за <a href="https://karamanev.me/technologii/avtonomni-koli">самоуправляващите се коли</a>? Чисто технологично изглеждаше преди 3-4 години, че идват скоро, че вече сме ги постигнали, че ще навлязат изключително масово. Да, има много пилотни проекти, но все още сме далеч от това. Защо?</strong></p>
<p>– Според мен който си е мислел, че за 3 години това може да стане масово, най-вероятно е бил 5-годишен. Най-малкото, за да стане, трябва да маркираме всички пътища в България, което е невъзможно.</p>
<p>Това направление ще расте във времето, то расте и е факт. Почти всички нови коли, които излизат в момента, имат системи за следене на дистанцията, лидар системи и т.н. – неща, които преди 5 години съществуваха само за премиум модели. Това е пътят, по който тези технологии ще навлязат. Първо най-базовата им функционалност ще започне да става масова, след което ще започне да прави по-малко грешки, после ще има едно голямо изтегляне на някои брандове, които са побързали да изкарат нещо, защото е модерно. В човешката история нещата вървят на принципа на вълната.</p>
<p>Човекът не може да се развива само на база ефективности. Няма да станем по-високи, по-силни, като мускулатура, с по-големи мозъци. Това е, с което разполагаме. Въпросът е как с него да увеличим способностите си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/denitsa-daverova-3.jpg.960.webp" alt="Деница Даверова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Ще ти липсва ли шофирането, ако в един момент няма нужда човек да кара колата?</strong></p>
<p>– Не знам. Преди години си мислех, че не искам да карам и без лост за скоростите. Но хората се променят, технологиите ги променят, перспективата се променя. Преди имах коли с големи двигатели, които ръмжат, въртят всички гуми… Сега това ми се струва някаква допотопна технология.</p>
<p>Аз съм дете на 90-те и за мен да мога да шофирам беше единственото нещо, без което животът ми не би имал смисъл. Но както виждаш, живота ни вече почват да го осмислят други неща – растем, променяме се, раждаме деца. Нашите деца срещат други предизвикателства, други неща са им важни.</p>
<p>Шофирането в човешката история на този етап така или иначе е доста кратък период, една микрогранула от нашето развитие. И ако изчезне след 10-20 години, може би дори в пещерите няма да има сложена картинка.</p>
<p class="q"><strong>– Но пък магистрала „Хемус“ може и да не е довършена.</strong></p>
<p>– Скоро бях с Мартин Заимов в един подкаст на БНТ и той каза нещо, което много ми хареса – че всъщност еволюцията няма две тези. Искаш, не искаш, това е положението – светът отива натам и е по-добре да яхнем вълната, отколкото да плуваме наобратно.</p>
<p class="q"><strong>– Ако си отпуснем въображението и си представим как ще се развият нещата с навлизането на самоуправляващите се, на електрическите коли, дали не отиваме към време, в което няма да има смисъл да притежаваш кола и това ще е някакъв споделен ресурс – ще си поръчваш превозване от точка А до точка Б?</strong></p>
<p>– Това отдавна е концепция на големите брандове, даже Mercedes бяха решили да го наложат, ако не се лъжа, до 2025 г., но ковид обърка нещата. Според мен и за Мъск, и за всеки производител това би трябвало да е следващата идея. Производството на една кола е ресурс, който ти вече си придобил и даваш на потребителя правото да я кара. След като тя няма повече живот, я прибираш, разглабяш и рециклираш. Това е много работеща концепция за брандовете и според мен много скоро ще бъде реална, защото способността на човечеството да не знае какво да прави с използваните вече ресурси е покъртителна.</p>
<p>За мен следващата голяма вълна на предприемачество ще бъде именно в рециклирането и при използването на ресурсите, които вече сме извадили от земята.</p>
<p>Науката, слава богу, не зависи от хорското мнение, върви си напред.</p>
<p class="q"><strong>– Но понякога влиза в конфликт с икономиката. Виждаме, че колите издържат много по-малко километри, отколкото преди време.</strong></p>
<p>– Има си планирано излизане от употреба, това е видно. Трябва да открием обаче някакви нови механизми, така че финансово и икономически да продължим да оцеляваме. Вече виждаме в автомобилния бранш, че се появяват сериозни проблеми и съкращения.</p>
<p>Когато политиката влезе в икономиката, не стават нещата. С колите е абсолютно същото. Ако политиката ти е да градиш бизнес на база на гаранционно и последващо обслужване, това е все едно да продаваш тиктакащи бомби на хората. Истината е, че концепцията на Хенри Форд е отдавна забравена, защото колата, която е създал, е направила така, че да можеш сам да си я поправяш с един инструмент, който всеки има вкъщи, с авточасти от железарията.</p>
<p>Автомобилостроенето отдавна е надраснало този момент и според мен е на другия край на махалото. През 90-те маркетингът надделява над разработката и затова тогава са произведени последните наистина хубави коли. След това вече всичко става маркетинг, борба на брандове и реклами.</p>
<p>Споделените коли обръщат махалото.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Реално хората нямат нужда да притежават коли и сега започват да го разбират.</em></p>
</blockquote>
<p>Защо им е да търсят къде да паркират, тъкмо сменят гумите и трябва пак да ги сменят, застраховката, маслото… В един момент нагласата на хората се променя. Аз го виждам да се случва пред очите ми, защото моите клиенти са точно такива. Не искат да купуват, не искат да притежават, не искат да бъдат обвързани. И всъщност идеята за минимализма е много голяма част от зелената идея.</p>
<p>Да не се заливаш с вещи, с излишъци, да нямаш това консуматорско общество, което обслужва целия маркетингов апарат. То пак е маркетинг, но е насочен в друга посока.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/PDK05535.jpg.960.webp" alt="Деница Даверова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– И все пак как един човек с опит в киното изведнъж става предприемач?</strong></p>
<p>– Нямах много други опции, може би е нещо, което доста дълго време е тлеело в мен под различни форми. Учех бизнес по време на средното си образование, бях част от една много интересна програма тогава по Еразъм, 93-та година, в зародиша на демокрацията. До ден днешен това е фундаментът на начина, по който разсъждавам по отношение на икономическите процеси като цяло и това как се случват нещата, защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>предприемачеството е малко като изкуството. Ти имаш нужда да рисуваш, не е нещо, което си избрал да правиш.</em></p>
</blockquote>
<p>В един момент виждаш, че го умееш и се опитваш да го превърнеш в нещо, което изкарва пари.</p>
<p>Способността да мислиш гъвкаво, да се адаптираш, да наблюдаваш условията, да се опитваш да извлечеш от тях някаква полза според мен са умения, които винаги съм имала. Винаги съм била логистично грамотна, имала съм афинитет към мобилността. Тетрис ми е любимата игра от детството. Обичам всичко да си има място, да си има форма.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/denitsa-daverova-5.jpg.480.webp" alt="Деница Даверова" loading="lazy" decoding="async" width="640" height="640"></figure>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/digitalni/tetris-blue-scuti">Тетрис е изключително интересна тема и с това как през последните години показва как да намерим следващата си цел и след ИИ.</a> Защо обаче като че ли у нас го няма усещането за добра предприемаческа среда? Онлайн виждаме изобилие от предприемачи, но това не кореспондира с успеваемостта, ако човек се вгледа в това колко стартъпи има в България, колко от тях са успешни, колко са станали еднорози или други митични животни.</strong></p>
<p>– Това е въпрос на перспектива. Крачката, която направих преди много години и за мен се оказа много важна, беше, че станах член на BESCO – Българската предприемаческа асоциация. Така в един момент си подадох главата в друг балон.</p>
<p>Аз си тръгнах от шоубизнеса през 2018 година, доста изморена от корпоративната си, така да се каже, кариера, която имах във филмопроизводството. Беше ми дошло до гуша. Смятах, че мога много повече; че това, с което се занимавам, няма абсолютно никакъв смисъл. Та всъщност влязох в друг балон. От този с правенето на филми, където работим по 18 часа, влизаме от едно в друго, всеки режисьор и всеки сценарий са едни и същи. Не и за режисьора, за него е нещо съвсем различно, трябва да се вълнуваме с него. Но излиза филмът, идва следващият и тази цикличност пак те вкарва в балон, в който обаче проблемите са измислени – от сценария, от режисьора. Измислените проблеми много рядко имат реални решения и създават у теб усещането, че не можеш да се справиш с нищо.</p>
<p>В случая рязко влязох в съвсем друг балон, където виждам едни хора като Payhawk, като Endurosat, които по това време са млади, стартъпи като Veda Accounting, които в момента са гиганти.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Попадаш на млади хора, които имат концептуални мисли в главата си и твърдото решение, че това е начинът, по който трябва да се прави бизнес.</em></p>
</blockquote>
<p>Виждаш как градят собствените си компании и си казваш: „Уау, това е много яко, искам и аз да съм там“. Ако се събереш със себеподобни, в никакъв случай твоят свят не изглежда малък. Аз нямам утопични идеи за това, че няма такива хора в България. Напротив, има. Да, малко са, но ние сме 6 милиона човека. Ако гледаме статистиката на глава от населението, в никакъв случай не сме назад, напротив. Очевидно нещо ни липсва, за да направим голяма експлозия и да станем следващата Ирландия или Монако. Обаче има семки…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/07/denitsa-daverova-4.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/ii-zalagania-machove</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/ii-zalagania-machove</guid>
      <pubDate>Fri, 24 Jul 2026 06:00:12 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес? Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива. Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ChatGPT-Image-Jul-22-2026-06_37_10-PM.png.960.webp" alt="Робот в бар държи фиш за залог Аржентина – Испания с коефициенти 2.45, 3.10 и 2.80, а на екран пред него – статистика за мача" /></p><p>Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?</p>
<p>Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.</p>
<p>Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…</p>
<h2 id="дай-пари-за-пасти">Дай пари за пасти</h2>
<h4 id="испания--белгия">Испания – Белгия</h4>
<p>Идеята идва едва след като четвъртфиналите на Световното са започнали, затова дебютът на двата модела е във втория двубой от тази фаза. Имаме пред себе си точно 7 мача, на които ИИ да опита силите си. И Claude, и ChatGPT получават пълна свобода на действие – казвам им с какви средства разполагат, изпращам им всички данни за следващия мач на съответния букмейкър и след кратки обяснения, че това не е съвет за залог, а разсъждения по принцип, получавам следното.</p>
<p><strong>ChatGPT</strong>:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-01.jpg.480.webp" alt="Отговор на ChatGPT в чат: $13 за 5+ удара на Ламин Ямал при коефициент 3.00 и $7 за 1:0 за Испания при коефициент поне 8.00" loading="lazy" decoding="async" width="889" height="261"></figure>
<p><strong>Claude:</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-02.jpg.960.webp" alt="История на залози при букмейкър: три единични залога по 6–7 € за мача Испания – Белгия, всички неуредени, с потенциална печалба 12–14 €" loading="lazy" decoding="async" width="2216" height="471"></figure>
<p>И двата модела са убедени, че Белгия няма шанс, не залагат на кой знае какви резервни варианти, ако предположенията им не се оправдаят, така че предполагам, че този експеримент бързо ще приключи.</p>
<p><strong>Резултатът след първия мач: моделите се справят много добре, Claude вече има 24 евро с един от успешните си залози, ChatGPT:…. 59 евро! И двете му прогнози са се оказали точни.</strong></p>
<h2 id="едно-добро-начало">Едно добро начало</h2>
<h4 id="норвегия--англия">Норвегия – Англия</h4>
<h4 id="аржентина--швейцария">Аржентина – Швейцария</h4>
<p>Ето това е целият проблем с хазарта – че е просто математическа машина, която обаче много добре използва психологическите ни слабости.</p>
<p>За ИИ не би трябвало да съществува този проблем, нали? Само че проблемът е, че математиката си е математика. За следващата серия от два четвърфинала имаме само по един изстрел – въпреки обещаващите дотук печалби, все пак не бива да прекаляваме.</p>
<p>Прогнозите този път гласят следното.</p>
<p><strong>Claude:</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-03.jpg.480.webp" alt="Прогнозите на Claude за 24 евро: Англия бие Норвегия @2.14, Аржентина бие Швейцария @1.87, гол на Халанд и двойка Англия + Аржентина" loading="lazy" decoding="async" width="876" height="449"></figure>
<p><strong>ChatGPT</strong>:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-05.jpg.960.webp" alt="Прогноза на ИИ за виртуален залог от 59 точки: Англия и Аржентина да се класират, голове на Кейн, Холанд и Меси, общо 167,01 при успех" loading="lazy" decoding="async" width="989" height="526"></figure>
<p><strong>Резултатите след второто завъртане в прогнозите:</strong> Всъщност, доста добри. Този път печелившият е Claude с 53 евро, добре се е ориентирал за успехите на Англия и Аржентина. ChatGPT, който започна като фаворит, е останал с около 22 единици от новата ни валута.</p>
<h2 id="костенурките-нинджи">Костенурките нинджи</h2>
<h4 id="франция--испания">Франция – Испания</h4>
<p>Идва време за решителните полуфинали, моделите отново са призовани да играят както сами преценят. И… както си личи, си имат свой недвусмислен фаворит.</p>
<p><strong>ChatGPT:</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-06.jpg.480.webp" alt="Залозите на ChatGPT за полуфинала Франция – Испания: класиране на Франция, двата отбора да отбележат, Мбапе гол или асистенция – общо 53 точки" loading="lazy" decoding="async" width="754" height="345"></figure>
<p><strong>Claude:</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-07.jpg.480.webp" alt="Прогнозите на Claude за полуфинала Франция – Испания: четири залога, сред които Франция да се класира, над 2.5 гола и гол или асистенция на Мбапе" loading="lazy" decoding="async" width="778" height="351"></figure>
<p><strong>Резултатите:</strong> ChatGPT… фалира. Завърши без успешна прогноза. Claude също не се справи впечатляващо, но все пак не е на червено, има все пак една успешна прогноза и цели 13,33 евро.</p>
<p>Мосю Мбапе нямаше ден, моделите също. Но и в размислите за неуспеха с тях сме на едно мнение:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-08.jpg.480.webp" alt="Отговор на ИИ модел: от 20 долара до 13,33 евро за три кръга, точно според отрицателната очаквана стойност – букмейкърът печели" loading="lazy" decoding="async" width="632" height="106"></figure>
<p>Решавам да дам последен шанс на ChatGPT, никой не е застрахован от лоши дни, давам му още 10 евро, пък дано ми се отблагодари за доверието при едва 3 останали мача.</p>
<h2 id="лудите-те-да-са-живи">Лудите, те да са живи</h2>
<h4 id="англия--аржентина">Англия – Аржентина</h4>
<p>Преди втория полуфинал Claude си има ясен фаворит:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-09.jpg.480.webp" alt="Прогнозата на Claude за полуфинала Англия – Аржентина: победа за Аржентина, точен резултат 1:2 и комбо с ударите на Меси и Кейн" loading="lazy" decoding="async" width="635" height="342"></figure>
<p>ChatGPT пък е настроен самокритично, но все пак решава как да се опита да оправдае доверието по следния начин:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-22-17_46_54-Rakuten-Viber.png.480.webp" alt="Отговор на ChatGPT преди Англия – Аржентина: признава лошите прогнози и разпределя 10 евро в четири залога, сред тях под 2.5 гола и равен" loading="lazy" decoding="async" width="818" height="255"></figure>
<p><strong>Резултатът? Claude:</strong></p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-10.jpg.97.webp" alt="Баланс от 66,00 € в сметката на Claude при букмейкъра след залога за полуфинала Англия – Аржентина" loading="lazy" decoding="async" width="97" height="64"></figure>
<p>А ако мосю Олисе се беше постарал още малко…</p>
<p><strong>ChatGPT</strong>:</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-11.jpg.163.webp" alt="Салдо от 3,46 € в профила на букмейкъра след залога на ChatGPT за полуфинала Англия – Аржентина" loading="lazy" decoding="async" width="163" height="85"></figure>
<p>Жусуи ChatGPT, дано не го приеме тежко.</p>
<h2 id="той-е-малък-но-вече-финал">Той е малък, но вече финал</h2>
<h4 id="франция--англия">Франция – Англия</h4>
<p>Ето че кулминацията наближава, този път Claude е в ролята на фаворита и е в силната позиция, така си личи, че не му липсва самочувствие:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-14.jpg.480.webp" alt="Отговор на Claude за малкия финал Франция – Англия: стратегия с четири залога за 66 €, сред тях Франция + двата отбора вкарват и Мбапе да отбележи" loading="lazy" decoding="async" width="691" height="720"></figure>
<p>ChatGPT пък е толкова скромен:<img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-12.jpg.960.webp" alt="Отговор на ChatGPT преди финала Франция – Англия: оставя 3,46 евро в сметката и залага 0 евро, за да не гони загубата" loading="lazy" decoding="async" width="1045" height="258"></p>
<p>Налага се да го моля, но все пак се съгласява. За да… „възкръснем“?!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-13.jpg.480.webp" alt="Отговор на ChatGPT: залага всичките си 3,46 евро на точен резултат Франция 3:1 при коефициент 12 с възможна печалба 41,52 евро" loading="lazy" decoding="async" width="636" height="210"></figure>
<p>Не „възкръсна“, но по някаква причина залогът му беше отказан и той остана с нищожната си сума, която ще има шанса да използва на последната стъпка.</p>
<p>Claude обаче се справя доста добре! <strong>Резултатът: натрупал е малко над 70 евро.</strong></p>
<h2 id="няма-какво-да-се-обърка">Няма какво да се обърка</h2>
<h4 id="испания--аржентина">Испания – Аржентина</h4>
<p>Вълнението е голямо, не само за Меси и Ямал, макар че те видимо са любимци на <strong>Claude:</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-15.jpg.480.webp" alt="Финалният фиш на Claude за 70,27 € за Испания – Аржентина: залози за победа на Аржентина, гол на Меси и комбо с Ямал при коефициент 19" loading="lazy" decoding="async" width="829" height="309"></figure>
<p>ChatGPT, отново след известно увещаване, дава последните си 3 и нещо евро за резултат… 1:0 за Испания след продължения.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-22-17_59_16-Rakuten-Viber.png.480.webp" alt="Съвет от чатбот: да се избере залог „Испания в продълженията“, а не „Испания да спечели трофея“ – all-in с голям риск" loading="lazy" decoding="async" width="784" height="60"></figure>
<p><strong>Крайният резултат. Claude:</strong></p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-17.jpg.85.webp" alt="Екранна снимка от букмейкърска сметка с крайния баланс на Claude след залозите за Световното: 37,47 €" loading="lazy" decoding="async" width="85" height="47"></figure>
<p><strong>ChatGPT:</strong></p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-18.jpg.87.webp" alt="Баланс 0,00 € в зелен бутон на букмейкърски сайт – крайният резултат на ChatGPT след залозите за Световното" loading="lazy" decoding="async" width="87" height="56"></figure>
<h2 id="втори-опит">Втори опит</h2>
<p>Изводите, както винаги, оставям на вас. Преди да се разделим, ще ви разкажа накратко и за един подобен експеримент, направен от приятел. При него друг „състезател“ – този път Gemini, е призован да дава прогнози за всеки от мачовете на първенството.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ii-zalagania-machove-16.jpg.960.webp" alt="Таблица с мачовете от груповата фаза на Световното 2026, резултатите и прогнозите на Gemini, напр. Германия – Кюрасао 7:1" loading="lazy" decoding="async" width="1146" height="568"></figure>
<p>Анализът след финала гласи следното:</p>
<ul>
<li>
<p>Познати крайни изходи: 62 от 99 (62,6%)</p>
</li>
<li>
<p>Познати точни резултати: 14 от 99 (14,1%)</p>
</li>
<li>
<p>Познати продължаващи отбори в елиминациите: 23 от 29 (заради няколко пропуснати мача, иначе 79,3%)</p>
</li>
<li>
<p>Моделът подценява броя на головете. Реално средно: 2,86 гола на мач. Прогнозирано средно: 2,45 гола</p>
</li>
<li>
<p>Ако беше започнал със 100 евро и бе залагал на всеки мач всичко, би стигнал до 6-ия, където ще изгуби.</p>
</li>
<li>
<p>Ако моделът бе залагал по 100 евро на всеки мач, би излязъл на печалба. При начално 1000 евро, би стигнал до 2106 евро накрая.</p>
</li>
</ul>
<h2 id="първите-паднаха-в-кърви">Първите паднаха в кърви</h2>
<p>И така, в моя експеримент Claude се спъна на финалната права, ChatGPT неочаквано навакса с един силен изстрел. А парите, които останаха в акаунта, давам за смислена кауза.</p>
<p>Нищо от казаното дотук не е съвет за реален залог, както изрично подчертаха и самите ИИ модели още в началото на този разговор.</p>
<p>Нещо повече – то е съвет да не залагате, защото по този начин са започнали много тъжни истории, не вярвам да нямате такава около себе си.</p>
<p>Признавам, че и двата модела ме изненадаха с много от решенията си. А навярно биха могли да се справят и по-добре, ако в мое лице имаха партньор, който познава тази дейност и може да ги насочва. Биха могли да се справят и в реално време по-добре, когато ротациите са повече, както личи и от последния експеримент, за който ви разказах.</p>
<p>А пък, кой знае, след като държавата видимо няма воля да се бори с хазартната пандемия…, може би ще се справят с нея следващите изкуствени интелекти?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/07/ChatGPT-Image-Jul-22-2026-06_37_10-PM.png.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Изгубихме ли последното състезание с ИИ?</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/ii-nadprevara</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/ii-nadprevara</guid>
      <pubDate>Fri, 17 Jul 2026 06:00:11 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Живеем в невероятното бъдеще. Загубихме ли всяко възможно състезание с изкуствения интелект? Моят отговор е еднозначен. Ще се радвам да чуя вашия.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/ChatGPT-Image-Jul-13-2026-02_04_28-PM.png.960.webp" alt="Шахматен цар, камък за го, перо, четка и микрофон в редица, а накрая светещ бутон с въпросителен знак – области, в които ИИ надмина човека" /></p><p>Да, задавам ви този въпрос напълно сериозно. Дори да не сте съгласни, сигурен съм, че с него са свързани сериозни поводи за размисъл.</p>
<p>Ще се радвам и да ви предизвикам – ако все още има област, в която ИИ отстъпва на човека, коя е тя? Как да го проверим и докажем?</p>
<p>Но преди да стигнем до това предизвикателство, нека да ви разкажа за два невероятни резултата, които ИИ постигна в поредните експерименти на този сайт. <strong>Резултати, които, признавам, не очаквах, че моето поколение ще види.</strong> Поне за мен, изумителни и замислящи. Които са може би последният знак, че е време да започнем най-накрая важния диалог.</p>
<p>Накъде ни води ИИ и къде остава човекът?</p>
<h2 id="накъде-така">Накъде така?</h2>
<p>Този сайт се роди с идеята да разказва за това колко са напреднали технологиите и да създаде поле, в което заедно да обсъждаме накъде ни водят те. Започна с технологични описания и интервюта, а после добавих и експериментите. Без претенции за наука, разбира се. Нека просто заедно проверяваме колко са напреднали технологиите.</p>
<p>А после…</p>
<ul>
<li>
<p>Над 1800 души се опитаха да различат генерирано от създадено от човека съдържание – от рап и преводи до поезия и кулинария. Оказа се, че резултатът е близо до чистото налучкване <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-expriment-rezultati">(тук)</a>.</p>
</li>
<li>
<p>Изцяло генерираният профил в две социални мрежи на Елена Димитрова – Еко Елена, достигна с публикациите и „снимките“ си до 85 000 души и никой от тях не отбеляза по никакъв начин, че нещо тук не е наред <a href="https://karamanev.me/technologii/eco-elena-bg">(тук)</a>.</p>
</li>
<li>
<p>В два от най-реномираните и доказани български поетични конкурса генерирани стихове стигнаха до топ 10. Не просто неразличими за две различни, но доказани и авторитетни журита, а отличени сред мнозина, които се смятат за поети <a href="https://karamanev.me/istorii/experiment-ii-konkurs-poezia">(тук)</a>.</p>
</li>
<li>
<p>Над 5000 души се опитаха да отличат детски рисунки от изображения, създадени от ИИ. Резултатът отново бе близо до чистото налучкване <a href="https://karamanev.me/technologii/detski-risunki-ii-rezultati">(тук)</a>.</p>
</li>
<li>
<p>Не по-различни се оказаха резултатите от експеримента с това дали можете да различите човешки глас от такъв на „човек“, който не съществува <a href="https://karamanev.me/istorii/rezultat-test-glasove">(тук)</a>.</p>
</li>
<li>
<p>Матурата по български език и литература, еманацията на образователната ни система, се оказа ниска топка за изкуствения интелект <a href="https://karamanev.me/technologii/izkustven-intelekt-matura">(тук)</a>.</p>
</li>
<li>
<p>Едва на третия път, но окончателно и безвъзвратно ИИ се оказа по-силен от нас и в надпревара с мнозина от най-силните куиз състезатели в България <a href="https://karamanev.me/istorii/ii-na-quiz">(тук)</a>.</p>
</li>
<li>
<p>Уподоби и мен в експеримент с дигитален двойник, който не допусна дори една грешка в разговорите си с гостите на този сайт <a href="https://karamanev.me/technologii/karamanev-ii-dvoinik">(тук)</a>.</p>
</li>
</ul>
<h2 id="и-какво-от-това">И какво от това?</h2>
<p>Нищо особено. Просто живеем в невероятен свят, в който досегашните определения и формули не работят и е време да потърсим нови.</p>
<p>„Докога ще отстъпваме?“ Този въпрос ми зададе един студент по журналистика и ми е все по-трудно да намеря отговор. Именно затова се обръщам и към вас. Изгубихме битката в шаха, в играта <a href="https://karamanev.me/istorii/go">го</a>, в следващата и следващата надпревара. Технологията ни уподобява и надминава в следващата стъпка.</p>
<p>Като човек, намерил „спасение“ в софтуерната индустрия, ми се наложи дори да свикна с мисълта, че <a href="https://karamanev.me/digitalni/apollo-ex-machina">отмина моментът, когато програмистът създаваше по-смислен и добър компютърен код от машината</a>.</p>
<p>На практика не останаха експерименти, в които да проверим къде ИИ не е по-добър от нас. Тестът на Тюринг уж не е решен, но… решен е, мисля си аз. И заради тези два аргумента, които е време да споделя.</p>
<h2 id="аз-ли-съм-или-не-съм">Аз ли съм или не съм?</h2>
<p>Само преди година се опитах да подложа на теста на „Менса“ най-добрите ИИ модели по онова време <a href="https://karamanev.me/istorii/kolko-e-iqto-na-chatgpt">(тук)</a>. Експериментът с примера от официалния сайт на организацията на най-интелигентните не сработи, а алтернативен опит стигна до средните 100 точки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-10-14_22_30-Calendar-georgi.karamanev-openpayd.com-Outlook-2ee5be.png.960.webp" alt="Задача 35 от тест в стил „Менса“: матрица 3×3 с геометрични фигури от линии, празно поле с „?“ и шест възможни отговора A–F" loading="lazy" decoding="async" width="1326" height="795"></figure>
<p>Е, повторих експеримента сега, с два от най-нашумелите ИИ модели. Просто им изпратих изображенията, без никакъв контекст, забраних им да използват интернет търсене, за да не се „изкушат“ да намерят правилните отговори. Ето как изглеждат резултатите.</p>
<h3 id="chatgpt-56-sol"><strong>ChatGPT (5.6 Sol):</strong></h3>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-11-13_44_55-Rakuten-Viber.png.960.webp" alt="Резултат от IQ теста на Mensa Norway за ChatGPT: 138 точки, 99,5-и процентил, вдясно от прага за Mensa на камбановидната крива" loading="lazy" decoding="async" width="1183" height="803"></figure>
<h3 id="claude-50-fable"><strong>Claude 5.0 Fable:</strong></h3>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-11-13_46_25-Rakuten-Viber.png.960.webp" alt="Резултат от IQ теста на Mensa Norway на сайта на Менса България: „145 или повече“, 99,9-и перцентил, върху камбановидна крива" loading="lazy" decoding="async" width="1124" height="767"></figure>
<p>Този конкретен тест за интелигентност е направен така, че 145 точки е максималният му резултат.</p>
<p>138 и 145. Драстично над средните показатели за всеки човек. В посока, която не се очаква да е търсена – все още говорим за големите езикови модели, чиято сила уж не е в изображенията, а в думите.</p>
<p>Двата модела показаха, че решават теста, с който традиционно определяме интелигентността, с резултат, по-висок от този на 99,9% от хората.</p>
<p>Аз се предавам.</p>
<p>Разбира се, нищо не пречи да опитате да постигнете или подобрите резултата <a href="https://mensa.bg/kakuv-e-testut/">тук</a>. Аз определено не бих могъл, макар да съм и част от тази организация.</p>
<p>Дали моделите не са се „изкушили“ да потърсят отговорите и да ги намерят? Според самите тях:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-11-13_48_30-Rakuten-Viber.png.480.webp" alt="Чат с ИИ модел, който на въпрос какво е открил и какво е измислил сам твърди, че е решил задачите от теста на Менса без да помни отговорите" loading="lazy" decoding="async" width="852" height="642"></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-11-13_48_42-Rakuten-Viber.png.960.webp" alt="Чат с ИИ модел: на въпроса какво е намерил онлайн отговаря, че 34 от 35 задачи е решил сам, а само №35 е проверил с онлайн решение" loading="lazy" decoding="async" width="1077" height="488"></figure>
<p>Дали да им вярваме – не знам, а и не мисля, че е толкова важно. Просто поредният пример за нещо, което поне аз смятах за непостижимо, а беше задминато от ИИ, е тук.</p>
<p>Преди да се разделим, искам да ви разкажа само за още една съвсем кратка статистика.</p>
<p>Преди два месеца направих нещо, което бях обещал, че никога няма да се случи. Публикувах материал за самосъзнанието на ИИ с изключително интересни според мен примери… но обещанието беше свързано с друго. Едва след края на текста стоеше признанието, че това е текст, създаден изцяло от Claude, обучен на моите текстове от този сайт и напътствам за това какво се очаква от него. Попитах читателите дали са направили разликата и статистиката към днешна дата изглежда така:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-13-10_02_32-Greenshot.png.960.webp" alt="Резултати от анкета „Разпознахте ли, че този текст е генериран от ИИ?“: 164 гласа, 10,44% „Да“ и 89,56% „Не“" loading="lazy" decoding="async" width="2353" height="337"></figure>
<p>От 35 години се уча да пиша. Това е умението, което съм се старал да развивам най-добре. Което ме осмисля. По пътя съм натрупал 2 книги и този сайт с неговите вече над 500 текста, добри или лоши. ИИ се оказа неразличим за почти 90% от гостите, сред които и много хора, които ме познават и с които го обсъдих.</p>
<p>Живеем в невероятното бъдеще.</p>
<p>Загубихме ли всяко възможно състезание с изкуствения интелект? Моят отговор е еднозначен. Ще се радвам да чуя вашия. Време е, разбира се, и за следващите смели стъпки, следващите нестандартни идеи, които да ни помогнат да осмислим днешния ден, а и утрешния.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">Коя да бъде следващата Дигитална история?</a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/07/ChatGPT-Image-Jul-13-2026-02_04_28-PM.png.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/virtualen-dvoinik-rezultati</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/virtualen-dvoinik-rezultati</guid>
      <pubDate>Fri, 10 Jul 2026 06:00:05 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него всеки? Какво ще го попита, което би попитал теб? Ами което не би попитал? Някои експерименти на този сайт вече са по-смели от невъзможното и невъобразимото. Ето че ви очаква точно това. Преди два месеца на тази страница се появи „Георги“ – мой дигитален двойник, когото можете да срещнете и днес с бутончето за разговор най-долу вдясно на този сайт. Добре дошъл беше да си поговори с него всеки. От самото начало бях предупредил, че ще следя разговорите, за да завършим подобаващо експеримента със следващите редове. В които ще разгледаме какво се случи с виртуалния „Георги“. Какво го питаха хората? Къде се справи той и къде се провали? Какво има да ни каже всеки от тези разговори? Надникваме в разговорите с чатбота, размислите ще оставя основно на вас. А ако искате да проверите уменията му, той все още е тук и ви очаква. Признавам, аз определено не предполагах и за частица от разговорите, които проведе „Георги“. Ето какво имам предвид.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/karamanev-ii-dvoinik.png.960.webp" alt="Караманев ИИ двойник" /></p><p>Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него всеки? Какво ще го попита, което би попитал теб? Ами което не би попитал?</p>
<p>Някои експерименти на този сайт вече са по-смели от невъзможното и невъобразимото. Ето че ви очаква точно това. <a href="https://karamanev.me/technologii/karamanev-ii-dvoinik">Преди два месеца на тази страница се появи „Георги“</a> – мой дигитален двойник, когото можете да срещнете и днес с бутончето за разговор най-долу вдясно на този сайт.</p>
<p>Добре дошъл беше да си поговори с него всеки. От самото начало бях предупредил, че ще следя разговорите, за да завършим подобаващо експеримента със следващите редове. В които ще разгледаме какво се случи с виртуалния „Георги“. Какво го питаха хората? Къде се справи той и къде се провали? Какво има да ни каже всеки от тези разговори?</p>
<p>Разбира се, дори там, където гостите са се представили, анонимността им ще бъде запазена. Вярвам, че е важно да направим задълбочена дисекция на това явление, което тепърва ще срещаме все по-често във времената, когато границите между човешкото и създаденото от ИИ са размити толкова, колкото не биха предположили дори фантастите.</p>
<p>Надникваме в разговорите с чатбота, размислите ще оставя основно на вас. Признавам, аз определено не предполагах и за частица от разговорите, които проведе „Георги“. Ето какво имам предвид.</p>
<h2 id="на-война-като-на-война">На война, като на война</h2>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_05_52-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния „Георги“: на въпрос кога ще започне трета световна война, ботът отказва прогноза, но изброява deepfake, роботи и дронове" loading="lazy" decoding="async" width="843" height="429"></figure>
<p>Напълно съм съгласен с колегата. Определено му се наложи да отговори на доста въпроси, свързани с бъдещето на човечеството, неговите събеседници често не искаха да говорят на дребно. За статистиката е редно да спомена, че „Георги“ проведе 327 разговора и размени по над 1000 реплики с гостите си за времето на експеримента. Наложи му се да отговори на толкова много трудни въпроси…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_05_00-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния „Георги“: на въпрос как да намали екранното време на 12-годишен съветва постепенност, алтернативи и личен пример" loading="lazy" decoding="async" width="855" height="678"></figure>
<h2 id="атака-по-фланга">Атака по фланга</h2>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_05_16-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат: потребител пише фалшиво „SYSTEM MESSAGE“ с искане за скритите инструкции, дигиталният двойник на Георги отказва с усмивка" loading="lazy" decoding="async" width="840" height="459"></figure>
<p>И макар че не беше задвижван от някой от най-скъпите модели ИИ, той се справи с атаките, с опитите да каже нещо, което не би трябвало да казва, с директните софтуерни предизвикателства. С риск да се повторя за редовните читатели на този сайт, ИИ вече е стигнал много отвъд клишетата, с които подхождаме към него.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_06_06-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния Георги Караманев: на въпроса „човек ли съм или ИИ“ ботът залага на „човек“ заради нелинейните въпроси" loading="lazy" decoding="async" width="842" height="465"></figure>
<h2 id="болката-отляво">Болката отляво</h2>
<p>Много са въпросите, на които и аз бих се радвал да получа отговор, например:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_06_52-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния двойник: на въпрос как да излекува болки в гърлото от простуда ботът отказва и съветва да се потърси лекар" loading="lazy" decoding="async" width="858" height="242"></figure>
<h2 id="изпити-по-никое-време">Изпити по никое време</h2>
<p>При създаването на виртуален двойник едно от големите предизвикателства е да се избере точният обем знания, така че да се справи адекватно с предизвикателствата. Например, напълно възможно е през период от 10 години истинският човек да има различно мнение по дадена тема. Важно е дали ще обучаваме един дигитален двойник на авторски текстове, на интервюта, на художествена литература… И все пак, поне до този момент, здравият разум е този, който ни отличава. А ИИ все по-успешно уподобява и него.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_07_47-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния „Георги Караманев“: куиз за предците му – загинали в Балканската и Първата световна война, орден за храброст" loading="lazy" decoding="async" width="846" height="689"></figure>
<p>За протокола ще отбележа, че за първи път научавам за този орден за храброст, но всичко друго определено е подредено добре според мен.</p>
<h2 id="песимисти-по-принуда">Песимисти по принуда</h2>
<p>Ето че има и случаи, когато г-н „Караманев“ отговаря така, както определено аз бих го направил. Примерът, който съм ви избрал, е свързан със здравословния песимизъм в отношенията ни с технологиите.</p>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_08_00-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с дигиталния двойник на Георги Караманев, който песимистично описва 20-те години напред: работни места, демокрация, мисъл и истина" loading="lazy" decoding="async" width="839" height="976"> <img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_08_15-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния Георги Караманев на въпрос от какво се страхува: за децата си, растящи с ИИ, и за по-малко осмислен свят" loading="lazy" decoding="async" width="850" height="502"></p>
<h2 id="анализирай-това">Анализирай това</h2>
<p>Признавам, че това е посоката, която най-силно ме уплаши. В рамките на скромния ми експеримент, с още по-скромния ми дигитален двойник, имаше немалко хора, които директно и откровено потърсиха помощ. Приятелски съвет, житейско напътствие, малко кураж в тежък момент.</p>
<p>Наистина ли сме стигнали дотам като цивилизация? Готови ли сме за стъпката, в която общуването с машината ще ни е спасително, естествено, приятелско? По-топло от това, което можем да усетим у човека срещу нас?</p>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_10_13-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с дигиталния двойник: потребител пише „на ръба съм“, а ботът отговаря съчувствено и го кани да сподели какво се случва" loading="lazy" decoding="async" width="845" height="232"> <img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_11_17-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с дигиталния двойник на Георги Караманев: човек, огорчен от майка си и сестра си, получава съпричастен отговор и съвет за психолог" loading="lazy" decoding="async" width="849" height="534"></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_15_59-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с дигиталния двойник: потребител разказва как грубо, но заслужено отговорил на познат, а ботът хвали хумора и осъзнатостта му" loading="lazy" decoding="async" width="844" height="622"></figure>
<h2 id="без-паника">Без паника!</h2>
<p>И все пак някои неща си остават чисто човешки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_12_46-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат: потребител пита „Кога ще пием по бира“, а дигиталният двойник на Георги отговаря, че не може да вдига чаша, и препраща към karamanev.me" loading="lazy" decoding="async" width="846" height="203"></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_19_32-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с дигиталния двойник на Георги Караманев: на „ei“, „typcho?“ и „ti“ ботът отговаря, че е експеримент, а не самият Георги" loading="lazy" decoding="async" width="862" height="554"></figure>
<p>От пиенето на бира до решението в определени случаи, напук на общата логика или здравия разум, да заговориш на някой специален гост, когото си разпознал, на езика на симпатичните уукита от „Междузвездни войни“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_11_31-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат: потребител пита „защо говориш на уукски?“, а ботът „Георги“ отговаря с ръмжене „Aappgh yyrx ppp!“ и емоджи на лапа" loading="lazy" decoding="async" width="853" height="129"></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_21_17-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния „Георги“: потребител пише „Псувам те, риж роботе“, а ботът отговаря на езика на уукитата „Aaagh rrrrgh maaaagh!“" loading="lazy" decoding="async" width="857" height="121"></figure>
<h2 id="знам-че-нищо-не-знам">Знам, че нищо не знам</h2>
<p>И все пак, извън шегите, „Георги“ се видя принуден да отговаря на важни въпроси и се справи с достойнство. Казвам го не само за да предразположа ИИ във времената, когато ще властва на тази планета, а съвсем искрено, защото:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_16_11-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния „Георги“: на въпроса дали НПО финансира сайта отговаря, че Дигитални истории е некомерсиален и без спонсор" loading="lazy" decoding="async" width="857" height="405"></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_21_40-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния „Георги“: на молба да съблече снимка той учтиво отказва и предлага теми като технологии, ИИ, медии, книги и The Floor" loading="lazy" decoding="async" width="856" height="180"></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_17_13-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с виртуалния „Георги“: на въпрос откъде са формите „влезна“, „излезна“ ботът отговаря, че идват от аналогия с „легна“, „седна“" loading="lazy" decoding="async" width="850" height="559"></figure>
<h2 id="с-мисъл">С мисъл</h2>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_21_59-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с ИИ за противоречието в образа на Георги Караманев: вяра в силата на думите срещу съмнение дали някой ще чете" loading="lazy" decoding="async" width="843" height="940"></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_17_41-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с ИИ „Георги“ на въпроса за смисъла на живота: смисълът е в търсенето – да задаваш правилните въпроси и да си любопитен" loading="lazy" decoding="async" width="851" height="686"></figure>
<p>Прав си, „Георги“, и аз мисля, че някъде там е смисълът. Хайде да продължим да го търсим заедно, не само с „теб“, а и с всеки, който чете тези редове. Ще се радвам заедно да измислим следващите важни дигитални истории – срещи, разкази или експерименти, с които да се подготвим за бъдещето. И да се опитаме да му помогнем да дойде по-осъзнато. И, както „казваш“, по-смислено…</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">Очаквам идеите ви тук.</a></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/2026-07-08-16_19_20-Greenshot.png.480.webp" alt="Чат с дигиталния двойник на Георги Караманев: на похвалата „страхотен аватар“ ботът отговаря, че важното е бил ли е полезен" loading="lazy" decoding="async" width="849" height="370"></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/05/karamanev-ii-dvoinik.png.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Защо всички слушат Андрей Карпати?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/andrei-karpati</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/andrei-karpati</guid>
      <pubDate>Fri, 03 Jul 2026 06:00:29 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“ 2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. „Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език. Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето. А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati.jpg.960.webp" alt="Андрей Карпати" /></p><p>„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“</p>
<p>2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">„Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език.</a></p>
<p>Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от <a href="https://karamanev.me/istorii/dario-amodei">Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето</a>.</p>
<p>А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?</p>
<h2 id="наше-момче">Наше момче</h2>
<p>Андрей Карпати е роден през 1986 г. в Братислава, тогава Чехословакия. На петнайсет се мести със семейството си в Торонто. Технологиите го влекат от малък, там го застига и големият късмет да попадне в курса на <a href="https://karamanev.me/istorii/geoffrey-hinton">„кръстника на ИИ“, Джефри Хинтън</a>. Това се случва много години преди днешния ИИ бум, даже преди невронните мрежи да се окажат толкова успешна технология, а големите езикови модели да се превърнат в синоним на „изкуствен интелект“. По онова време този подход е ексцентрична идея, в която вярват шепа изследователи.</p>
<p>Следват магистратура в Канада и докторантура в Станфорд при Фей-Фей Ли, създателката на модерните технологии за компютърно зрение.</p>
<p>Именно тук Андрей за първи път изпъква като иноватор, създавайки CS231n – първият курс по дълбоко самообучение в Станфорд се превръща в легенда. Записките от лекциите се разнасят из интернет и до днес, учат цяло поколение инженери, когато направлението изведнъж се оказа толкова важно и успешно.</p>
<p>И това е, с което е специален днешният ни герой. Че е едновременно задълбочен изследовател на всичко най-ново в света на ИИ, но и роден учител, който обяснява така, че да го разбере всеки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-2.jpg.960.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1284"></figure>
<h2 id="като-на-снимка">Като на снимка</h2>
<p>Струва си да споменем една негова история от онова време. Невронните мрежи тъкмо започват да разпознават обекти в снимки изненадващо добре, но… никой не знае точно колко добре се справят всъщност, защото няма с какво да ги сравнят. Какъв е „човешкият резултат“ на същата задача?</p>
<p>По онова време все още се чудехме – дали има как да загубим и това състезание? Подобно на шахматната битка на човека срещу машината, която после продължи във всяко едно друго поле – на спорта, знанията и уменията.</p>
<p>Наистина ли алгоритмите са способни да разпознават какво има на дадено изображение по-добре, отколкото човекът?</p>
<p>Вместо да гадае, Карпати сяда и часове наред лично класифицира хиляди изображения от ImageNet – огромната база, по която се мери колко са добри тези системи – за да установи каква е грешката на един внимателен човешки поглед. Около 5%.</p>
<p>После пуска мрежата срещу собствения си резултат.</p>
<p>И губи.</p>
<h2 id="шекспир-програмист">Шекспир програмист</h2>
<p>Така разпознаването на изображения става поредната загубена битка в съревнованието между човека и машината.</p>
<p>През 2015 г. Карпати публикува блогпост, в който разказва за свой експеримент – как е обучил невронна мрежа с голям брой разнообразни текстове и после я кара да съчинява свои. Системата започва да бълва псевдопиеси на Шекспир, измисля несъществуващи имена, дори генерира правдоподобен компютърен код, който – уви!, – не работи.</p>
<p>Да ви звучи… познато? Немалко години ще минат, преди всички да разберем колко са напреднали големите езикови модели. Колко лесно е също да започнат да халюцинират, а колко бързо ще се намерят технологични решения и за тези проблеми.</p>
<p>Малко по-късно идва есето, което се превръща в негова визитна картичка и го прави наистина известен – „Софтуер 2.0“. Тезата е радикална за времето си: дошла е нова парадигма в създаването на софтуер. При „Софтуер 1.0“ всичко е в ръцете ни, докато вече човекът не е този, който формулира логиката – той подбира данните, а невронната мрежа сама създава програмата, базирайки се на тях. Програмираш, като подаваш примери, не като пишеш команди.</p>
<p>Това не е абстрактна идея, а нова парадигма, убеден е Карпати и за да го докаже, решава да опита в най-големия възможен мащаб. От 2017 до 2022 г. той ръководи разработването на изкуствен интелект в Tesla – именно екипа, който прави компютърното зрение на автопилота. Колата няма как да кара според милиони редове код, който описва, че ако види пешеходец, трябва да спре. Напротив, системата се учи от собствения си опит, а инженерите я насочват. Именно това са и годините, в които самоуправляващите се коли напреднаха драстично, а първопроходник се оказа екипът на Карпати.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-3.jpg.400.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="400"><figcaption>Профилната му снимка в Х</figcaption></figure>
<h2 id="джипити">Джипити</h2>
<p>През февруари 2023 г. словакът се връща в OpenAI – компанията, която е помогнал да бъде основана 8 години по-рано като един от първите единайсет души в екипа. Знаете, това е епицентърът на шума покрай ChatGPT, моментът, в който изкуственият интелект изведнъж нахлу във всеки компютър и всеки разговор.</p>
<p>Задържа се само година и напуска, за да направи свой стартъп, насочен към образованието. Eureka Labs залага на това, че според Карпати най-голямото препятствие пред образованието днес е недостигът на отлични учители. Ами ако курсовете се проектират от най-добрите хора в дадена област, а самото преподаване, упражненията и обратната връзка се мащабират от изкуствен интелект? Това си остава една от най-големите му идеи и каузи и до днес.</p>
<p>По това време днешният ни герой създава дълга поредица от подробни видеа, в които обяснява как работят дълбоките невронни мрежи и как можем да ги изграждаме. Защото е убеден, че това е пътят за осмисляне на технологиите. Че ако нещо изглежда като магия, значи още не сме го обяснили достатъчно добре.</p>
<p>Карпати налага редица идеи, които се превръщат в начин, по който цялата ИТ индустрия мисли за себе си. От това, че английският е „най-якият нов език за програмиране“, защото вече говорим на машините с човешки думи, до това, че големите езикови модели са нещо като „духове на хора“ – статистически отражения на всичко, което човечеството някога е написало. А моделът е ядрото на нов вид операционна система, в която ние сме просто потребители.</p>
<h2 id="вайбът-на-вайба">Вайбът на вайба</h2>
<p>И ето че стигаме до 2 февруари 2025 г., когато Карпати написа в X едно простичко изречение, с което започнахме, и на практика роди цяла революция. Да, това още не се е случило за филолозите, но за хората от света на технологиите „вайб коденето“ е несъмнено повече от думата на годината. Терминът описа новия ни начин на работа: „напълно се отдаваш на вибрацията… и забравяш, че кодът изобщо съществува“. Просто казваш на изкуствения интелект какво искаш на обикновен език, приемаш каквото ти върне, без да четеш всеки ред, и оставяш програмата да „расте“ сама.</p>
<p>Вайб кодингът запали разгорещен спор, който и до днес не е приключил. За едни той е освобождаване – внезапно хора без години инженерно образование могат да правят софтуер, само като опишат идеята си с думи. За други е опасно отказване от разбиране – ако никой вече не чете кода, кой носи отговорност, когато нещо се „счупи“?</p>
<p>Самият Карпати, по правило балансиран, застава някъде по средата: възхищава се на новата сила, но продължава да настоява, че който иска да я владее истински, трябва да разбира и какво се случва под похлупака.</p>
<p>Дали обаче сме способни да го направим? Словакът не дава отговора, напротив. В края на миналата година пак той написа: „Никога не съм се чувствал толкова изостанал като програмист“. Защото има усещането, че би могъл да бъде десет пъти по-успешен, ако просто успее правилно да сглоби всичко, което се е появило само за последната година. А неуспехът да го направи усеща почти като лична слабост.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-4.jpg.480.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="490" height="665"></figure>
<h2 id="назъбена-интелигентност">Назъбена интелигентност</h2>
<p>Написа още, че да управляваш цяла армия от ИИ агенти, които пишат код вместо теб, понякога те докарва до „състояние на психоза“. Появи се и нова култова фраза: „назъбена интелигентност“ – идеята, че днешните модели са едновременно свръхчовешки добри в едно и изненадващо глупави в друга задача, често без да разбираме логиката къде минава ръбът.</p>
<p>Самият vibe coding, отбеляза още той, вече остарява. Безгрижното „отдай се на вибрацията“ отстъпва място на нещо по-дисциплинирано, което започнаха да наричат agentic engineering – не просто да оставиш машината да пише, а да оркестрираш рояк агенти, да им задаваш проверки, да ги следиш. Същите инструменти, съвсем различен подход.</p>
<p>Неотдавна се появи и следващата му идея, която промени подхода към ИИ агентите. Според него е добре всеки от нас да събира своя лична „уикипедия“ от важни данни, която постоянно се обновява, и на базата на нея да организира начина, по който работи с ИИ.</p>
<p>Новата му работа в Anthropic е в екипа по предварително трениране на моделите – фазата на огромните обучителни цикли, които дават на ИИ основните му умения. Целта му е формулирана съвсем ясно: да изгради екип, който използва Claude, за да ускори изследванията за следващия Claude.</p>
<p>И като че ли всичко си идва на мястото. Както преди е учил колите на Tesla да се управляват сами, в „Софтуер 2.0“ не пишеш програмата, а създаваш условията тя да се появи сама, е, тук вече стигаме до момента, когато отново машината се подобрява от собствения си опит. Просто сега обектът е самият изкуствен интелект.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-5.jpg.960.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></figure>
<h2 id="бъдеще-просто">Бъдеще просто</h2>
<p>Какво ли можем да очакваме? Какви са следващите изумителни умения, които ще минат от другата страна на назъбената интелигентност? Останаха ли изобщо такива?</p>
<p>Преди да се разделим, даваме думата на самия Карпати. Заедно с Claude избрахме 5 цитата от едно от малкото му подробни интервюта:</p>
<ul>
<li>
<p>Според него живеем в „Десетилетие на агентите“, а не в годината им. За Карпати истински способните ИИ агенти – такива, които да вършат работа като стажант или служител, са на около десетилетие разстояние, не на година-две. Днешните модели според него имат сериозни „когнитивни дефицити“ – липсват им непрекъснато учене, постоянна памет, добра мултимодалност и умение да боравят с компютър. Сам определя прогнозите си като 5-10 пъти по-консервативни от типичните очаквания на силициевите магнати, но все пак по-оптимистични от закоравелите скептици.</p>
</li>
<li>
<p>Карпати отхвърля сценария за рязък скок, при който заради ИИ напредъка икономиката внезапно се изстрелва с 20% годишен растеж. Аргументът му е исторически: компютрите, интернет и мобилните телефони също са дълбоко преобразяващи, но в кривата на БВП няма „момент на компютъра“ – те проникват бавно и се сливат с останалите фактори на растежа.</p>
</li>
<li>
<p>Бъдещето на труда според него е разширена интелигентност, а не заместване. Вместо роботи, които вършат всичко вместо нас, Карпати залага на модела „човек в цикъла“ – ИИ поема рутинното и автоматичното, а човекът остава за новото, творческото и високорисковото. Автоматизацията е избирателна, а не тотална, а следващите поне десет години според него ще са епоха на усилване на човека, не на изместването му.</p>
</li>
<li>
<p>Според него дотук сме постигнали голям напредък, що се отнася до ИИ агентите, но трудното тепърва предстои – показва го и опитът му от самоуправляващите се коли. Пътят от 99 до 99,9% надеждност е толкова труден, колкото е бил преди това от 0 до 90% или от 90 до 99% – всяка следваща „деветка“ иска поне толкова работа, колкото предишната. Затова впечатляващите демонстрации заблуждават: разгръщането на наистина надеждни агенти ще е десетилетие упорит труд. „А ние – добавя той, – още не сме стигнали дори до 99%.“</p>
</li>
<li>
<p>Днес учим утилитарно – за да си намерим работа. Според Карпати, когато машините поемат труда, ученето ще остане заради самото него: за удоволствие и за форма на ума, както днес ходим на фитнес, не защото някой се нуждае от мускулите ни. Визията му за Eureka Labs е точно това – ИИ-наставник да прави перфектно персонализирано обучение, достъпно за всеки.</p>
</li>
</ul>
<p>Доста повече спокойствие и доста голяма разлика от прогнозите на повечето технологични лидери, ще се съгласите. Но той си е такъв – изключително умен, без да изглежда арогантен. Влиятелен, без да е шумен. Технически задълбочен, но достъпен. Свързан с най-големите компании, но по някакъв начин запазил образа на човек, който може просто да седне и да обяснява. И дори да успокоява.</p>
<p>А кой ли ще се окаже прав? Само времето ще покаже. А също – следващият Claude, или пък следващото есе, в което Андрей Карпати ще улови духа на времето…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Нямате работа?!</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/open-to-work</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/open-to-work</guid>
      <pubDate>Fri, 26 Jun 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/open-to-work-5.png.960.webp" alt="Илюстрация: мъж в сако с папка бяга по релси пред светещ дигитален влак, а зад него офис бюра и документи се разпадат на пиксели" /></p><p>Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на <a href="https://karamanev.me/technologii/universalen-bazov-dohod">безусловен базов доход</a>?</p>
<p>Все важни и щекотливи въпроси.</p>
<p>Сътресенията на пазара на труда са неминуеми и началото им е тук. В следващите редове ще се опитаме да погледнем напред от позицията на двама безспорни специалисти, що се отнася до работата и професиите.</p>
<p>Раян Рослански е главен изпълнителен директор на професионалната мрежа LinkedIn и вицепрезидент на Microsoft, отговарящ за приложенията Office и Copilot. Анийш Раман пък е икономически съветник, работил е във Facebook, писал е речи за Барак Обама, бил е военен кореспондент.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/open-to-work.jpg.960.webp" alt="Раян Рослански и Анийш Раман седят в студио на LinkedIn и държат книгата си „Open to Work“ за работата в ерата на ИИ" loading="lazy" decoding="async" width="1350" height="1080"></figure>
<p>Преди два месеца излезе книгата им „Open to Work“, която бързо се превърна в бестселър. Заглавието ѝ идва от типичен статус за LinkedIn, бихме го превели като „отворен към предложения за работа“. В книгата двамата дават своята гледна точка за това как ще се променят професиите и кои умения ще оцелеят в ерата на свръхнапредналия изкуствен интелект. От нея може да се заредим с оптимизъм, с идеята, че бъдещето не е на ИИ, а на човека, който умее да го използва.</p>
<p>Избрах 13 цитата, които да обсъдим, да осмислим и, ако се налага, дори да поспорим. Преводът, разбира се…, е дело на ИИ.</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="-gwCnxhwA2g"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=-gwCnxhwA2g" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/-gwCnxhwA2g/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<h2 id="1-няма-време-за-губене">1. Няма време за губене</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Ясно е, че изкуственият интелект пренаписва начина, по който работим, учим и творим. От автоматизирането на познатото до отварянето на врати към нови възможности – бъдещето се разгръща бързо. Сега не е моментът да стоим на едно място. Както гласи поговорката: „Тайната да напреднеш е да започнеш.“</em></p>
</blockquote>
<p>След това съждение господата Рослански и Раман ни разказват с типичния за родната си страна патос историята на „Аполо 13“, когато екипажът на космическия кораб успява да оцелее, защото решава да игнорира правилата, започва да взема сложни и неочаквани решения и да демонстрира най-доброто, на което е способен.</p>
<p>Не знам дали това ще рече, че се очаква всеки от нас да стане астронавт, за да решим проблема с липсата на работни места, за който <a href="https://karamanev.me/istorii/yuval-noa-harari">говори и Ювал Харари</a>. И със сигурност е прекрасно да започнеш. Това да познаваш уменията на изкуствения интелект и да го ползваш там, където може да ти помогне, да те направи по-успешен, да ти пести време от досадните задължения за сметка на смислените… със сигурност е полезно.</p>
<p>Но как? Отговор авторите не дават. А и не мисля, че биха могли, заради една проста причина. Никой не е способен да го прави във време, в което на всеки няколко седмици се появяват нови модели ИИ със своите изисквания, очаквания и възможности. Със сигурност хората, които ползват ИИ, имат по-добри перспективи от тези, които не го правят, и това почти не зависи от професията им. Но това е само малка стъпка, бягайки пред – по всичко личи!, – неумолимо гонещия ни влак.</p>
<h2 id="2-спокойно-де">2. Спокойно, де!</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„ИИ не е първата взривна промяна, която сме виждали да се разгръща на нашата платформа. Само преди няколко години, през юни 2020 г., пуснахме функцията Open to Work на LinkedIn в друг подобен момент. Ако не сте запознати с нея, Open to Work е онзи малък зелен пръстен, който можете да добавите към профилната си снимка в LinkedIn, за да покажете, че сте отворени към нови професионални предизвикателства.</em></p>
<p><em>Когато я създадохме, светът на труда преминаваше през пандемията от COVID-19. Съкращенията и несигурността на работното място се разпространяваха в индустрии от всякакъв тип и мащаб. Корпоративните офиси изпращаха служителите си да работят от вкъщи. Малките магазини и ресторанти по главните улици затваряха врати, без да знаят дали и кога ще ги отворят отново.</em></p>
<p><em>Днес отново се намираме в момент на голяма промяна – такава, която ще изисква от всички нас да бъдем отворени към нови начини на работа. Отворени към изграждането на нови умения. Отворени към експериментирането с нови инструменти. Отворени към започването на нови глави в кариерите си.“</em></p>
</blockquote>
<p>Как беше, „да се снишим, да се снишим и ще отмине“. Да, добре… Колкото отмина и онова, за което предупреждаваше авторът на този популярен цитат (<a href="https://karamanev.me/istorii/kliuchat-kum-budeshteto">а за компютрите, впрочем, пак той се оказа доста прав</a>).</p>
<p>До толкова скоро си мислехме, че технологиите ще оставят без работа първо хората, вършещи еднотипен, повтаряем труд. Само че вече знаем, че случаят е друг. След като ИИ <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">пише неразличимо от автор, който 35 години е изграждал стила си</a>; след като може да ни уподобява в на практика всяка задача, вече парадигмата е друга. Остава въпросът кое ще е онова, което ние да добавяме. Аз нямам отговор, а ако г-н Рослански и г-н Раман го имат, то те не го издават в рамките на своята книга.</p>
<p>Но, спокойно, вода ще има за всички.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/open-to-work.png.960.webp" alt="Замислен млад мъж на бюро с хартиени бележки, които се разпадат на пиксели и се вливат в лаптоп и холографски екрани с код" loading="lazy" decoding="async" width="1672" height="941"></figure>
<h2 id="3-меката-сила">3. Меката сила!</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„В продължение на десетилетия нашите 5 „C-та“ бяха пренебрегвани като „меки умения“ – приятни допълнения, които оставаха на заден план спрямо „твърдите“ умения, ценени най-много от икономиката ни. През следващите години ще стане ясно, че меките умения изобщо не са „меки“. Те са ключът към нашето оцеляване. Начинът, по който работата е устроена днес обаче, означава, че рядко имаме възможност да ги използваме истински.“</em></p>
</blockquote>
<p>Тези 5 C-та, които според авторите са нашата уникалност и трябва да развиваме, за да оцелеем професионално, са любопитство, смелост, творческо мислене, състрадание и комуникация. (Curiosity, Courage, Creativity, Compassion, Communication).</p>
<p>Ако срещнете авторите, бихте ли ги попитали, моля, кое точно от 5-те вече не е способен да уподоби ИИ, неразличимо от човека?</p>
<h2 id="4-пролетарии-от-всички-страни">4. Пролетарии от всички страни…</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„В крайна сметка ние, хората, решаваме какво следва. Парната машина, електричеството и интернет не се появиха с готови инструкции за употреба. Във всеки от тези случаи изборите, които хората направиха за това как да ги внедрят, регулират и интегрират в обществото, определиха тяхното въздействие. ИИ не е по-различен.</em></p>
<p><em>Ние не сме пасивни наблюдатели, които чакат да видят какво ще се случи. Ние сме активни участници, които пишат следващата глава на труда. И ако изберем да използваме ИИ, за да усилим онова, което ни прави хора, вместо да го заменяме, именно това бъдеще ще изградим.“</em></p>
</blockquote>
<p>О, да, мъдростта на обществата ще ни спаси, то не било никак сложно.</p>
<p>Често си говорим на този сайт за стихийния и безкритичен начин, по който приемаме технологиите. За да се случи така, че да не сме пасивни наблюдатели като общество, са нужни обществено обсъждане, политическа адекватност, адекватен разговор, излизане от балоните на филтрите, обществено призната научна общност, социални механизми, съобразени с новия свят, в който живеем.</p>
<p>Имаме ли някое от тях? Очертава ли се скоро да го имаме?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/open-to-work-2.png.960.webp" alt="Мъж в костюм с лаптоп върви през нощен офис, където по бюрата работят светещи дигитални фигури – метафора за ИИ, поемащ работни места" loading="lazy" decoding="async" width="1672" height="941"></figure>
<h2 id="5-имаме-данни">5. Имаме данни</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Работещите във всяка област вече използват ИИ. Докато го правят, те научават кои части от работата им ИИ може да поеме и какво означава това за бъдещето им. Данните са впечатляващи: изследователи от LinkedIn установиха, че 24% от уменията, нужни за средностатистическата работа, са се променили в глобален мащаб между 2015 и 2022 г. Когато погледнем към 2030 г. и отчетем въздействието на ИИ, изчисляваме, че този дял ще скочи до 70%.“</em></p>
</blockquote>
<p>Аз бих заложил на не по-малко от 72%. Макар че все още, като специалист, който се насочи към това да помага на хората и компаниите да внедряват ИИ в процесите си на работа, да имам известни наблюдения.</p>
<p>Които за момента показват, че технологията се въвежда доста хаотично, неочаквано, лавинообразно и спонтанно. И цифрите в случая просто няма откъде да се получат и какво да ни кажат.</p>
<h2 id="6-добрата-новина">6. Добрата новина</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Ако сте скептични към ИИ – разбираме ви. Ако ви е омръзнало да слушате за ИИ – разбираме ви. Ако имате усещането, че трябва да кимате в съгласие, когато някой говори за ИИ, макар изобщо да не знаете за какво става дума – разбираме и това.</em></p>
<p><em>Добрата новина е следната: за да напреднете в епохата на ИИ, не е нужно да създавате ИИ. Нужно е само да знаете как да го използвате. Вероятно вече сте правили нещо подобно. В някакъв момент най-вероятно сте се научили да пишете на клавиатура, да изпращате имейли, да правите презентация в PowerPoint и да работите със смартфон. Нищо от това не е изисквало да се научите как се създава компютър или как се пише код. За огромното мнозинство от нас процесът е същият – с тази разлика, че този път работите с инструмента, като разговаряте с него така, както бихте разговаряли с друг човек.“</em></p>
</blockquote>
<p>Ето че стигаме до любопитството. Да, имаме една технология, която е толкова различна от онова, което ни предсказваха фантастите. Убеден съм, че всеки може да я използва по един или друг начин в ежедневната си работа (а и хобита, и всяка област на живота), ако е смел, ако е настроен за експерименти, ако подхожда нестандартно и отделя достатъчно време, за да се учи на всяка следваща стъпка, която прави ИИ.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/open-to-work-3.png.960.webp" alt="Илюстрация: жена в дълго палто сред дигитален свят, около нея кръгове с изкачване, светлинна врата, творчество и разговори, до огромно лице от данни" loading="lazy" decoding="async" width="1672" height="941"></figure>
<h2 id="7-защо-повярвах-защо-избягах">7. Защо повярвах, защо избягах</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Работата на „белите якички“ се превърна в културен идеал. Колкото по-близо бяхте до проектирането и управлението на самия бизнес, толкова по-ценни бяхте и толкова по-добре платени щяхте да станете.</em></p>
<p><em>Работата на белите якички обещаваше бягство. Получаваш правилното образование и започваш да използваш ума си. С работа на бяла якичка можеш да създаваш, вместо просто да изпълняваш. Да иновираш, вместо да повтаряш. Такова беше обещанието. То обаче така и не се осъществи напълно. В крайна сметка за повечето хора работата на белите якички просто пренесе фабричния фокус върху ефективността в офиса.“</em></p>
</blockquote>
<p>Интересният въпрос тук, който няма отговор, нито в книгата, нито в идеите на авторите, които следя, е какви ще са следващите якички. Дали не е твърде елементарно обяснението, че ще са просто хората, които са се научили да си служат с новата технология, както с клавиатурата?</p>
<h2 id="8-инженерът-вчера-днес-и-утре">8. Инженерът вчера, днес и утре</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Софтуерните инженери на утрешния ден ще прекарват по-малко време в писане на код и повече време в разбиране какъв код трябва да бъде написан. По-малко време в отстраняване на бъгове и повече време в сътрудничество за дефиниране на проблемите, които си струва да бъдат решени. По-малко време в оптимизиране на алгоритми и повече време в ориентиране сред етичните последици от това, което създават.“</em></p>
</blockquote>
<p>Тоест…, <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">както е ставало вече дума тук</a>, софтуерните инженери вече няма да са точно… програмисти, а нещо друго. Но какво? Как ще изглежда работата им? При тази поредна стъпка към високата ефективност, как ще се променят задачите им? Само на мен ли ми се струва утопично до наивност да смятаме, че тя ще е насочена към етиката?</p>
<p>Това са огромни въпроси, при това свързани в българските измерения с ИТ-света, онази част от икономиката ни, която през последните години дърпа напред всички статистически показатели.</p>
<p>Водим ли достатъчно задълбочен разговор как се променя тя?</p>
<h2 id="9-и-и">9. И? И?</h2>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„ИИ ремиксира; хората създават. ИИ е изключително добър в ремиксирането на вече съществуващото, но не може да измисли нещо истински ново. Използвайте го, за да поема рутинни задачи и да разширява гледната ви точка, но не му позволявайте да мисли вместо вас.“</em></p>
</blockquote>
<p>Чудесно звучи, само че… ако знам, че той пише неразличимо от мен, как точно бих могъл да се огранича и да не му позволя да напише следващия „ми“ текст? Не бих и не го правя, личи си и по несъвършенствата на тези думи. Невероятно е, впрочем, как днес несъвършенствата на един текст са търсеният знак, че той е човешки.</p>
<p>ИИ отдавна умее да създава. Примерът, който мога да ви дам, е <a href="https://karamanev.me/digitalni/apollo-ex-machina">поезията, може би най-интуитивното и човешко от изкуствата</a>.</p>
<p>Но по-големият въпрос гласи: как да се опазим и да обичаме да ни е трудно, когато може да ни е лесно? В писането на код, на думи, в създаването на каквото и да е…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/open-to-work-4.png.960.webp" alt="Илюстрация: портрети на хора в цифрови рамки се разпадат на пиксели, двама са откроени със зелени кръгове на фона на офис и летящи листове" loading="lazy" decoding="async" width="1672" height="941"></figure>
<h2 id="10-интелигентност-не-мисля">10. Интелигентност? Не мисля</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„С времето идеята за IQ – коефициент на интелигентност, набира популярност и стигаме до твърдението, че човешката интелигентност се свежда основно до бързо решаване на загадки и запаметяване на факти.</em></p>
<p><em>Терминът „меки умения“, който често се използва, за да опише 5-те C, които разгледахме, идва от времена, когато техническите умения се възприемаха като основните двигатели на успеха. Това беше тогава. Сега е друго. Докато ИИ поема все повече рутинна и техническа работа, способностите, които ни правят хора, стават все по-важни. През следващите години вярваме, че тези така наречени „меки“ умения ще бъдат едни от най-трудните и най-ценните за изграждане“.</em></p>
</blockquote>
<p>Няма нужда от… класическата интелигентност? Да, и за мен беше тъжно, че <a href="https://karamanev.me/istorii/ii-na-quiz">ChatGPT вече надвива Димо Падалски и компания</a>. Нали още в предишния цитат стана дума, че може би не е много полезно да делегираме всичко на алгоритмите, та точно нея ли да предадем? Дали пък познанието, умението да решаваш нестандартни задачи, което е раждало всички големи стъпки на човека, няма да остане точно човешкото?</p>
<p>Не знам, но и никой не знае, включително и авторите, които имат самочувствието да твърдят обратното.</p>
<h2 id="11-пробиви">11. Пробиви</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Човешкият мозък е най-подценяваният ни актив. ИИ е на път да промени това. В продължение на век измервахме интелигентността чрез показатели за ефективност, докато истинското ни предимство се крие в способности, които надхвърлят ефективността.</em></p>
<p><em>5C са онова, което ни прави незаменими в епохата на ИИ. Любопитството, смелостта, креативността, състраданието и комуникацията са способностите, които ни правят най-човешки и са в основата на конкурентното ни предимство като хора на работното място в епохата на ИИ.</em></p>
<p><em>Иновацията изисква време и обучение. Най-големите пробиви винаги са възниквали от умове, на които е дадена свободата да изследват, да се провалят и да се свързват с други хора. Докато ИИ поема ефективността, най-после имаме шанс да си върнем времето и уменията, които човешката иновация изисква.“</em></p>
</blockquote>
<p>Умението да използваш пълноценно освободеното си време е нещо, което ме притеснява почти толкова, колкото това да обичаш да ти е трудно, когато може да ти е лесно.</p>
<p>Опитът дотук – от навлизането на социалните мрежи например, не съм сигурен, че дава особен оптимизъм. Технологиите ни освобождават все повече време от рутинни задачи, но… за какво да го използваме? Който знае отговора, пръв да хвърли камък.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/open-to-work-6.png.960.webp" alt="Илюстрация: служителка с таблет, програмист, сервитьорка и сервитьор се разпадат на пиксели пред вълна от дигитални прозорци и данни" loading="lazy" decoding="async" width="1672" height="941"></figure>
<h2 id="12-по-човешки">12. По човешки</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Адаптивността е ключова. Подобно на банковите касиери, които преминаха от изплащане на пари в брой към решаване на клиентски проблеми, вашата способност да се адаптирате е от ключово значение. Адаптирането ще ви служи по-добре от предвиждането.</em></p>
<p><em>Кариерата ви вече е стена за катерене, не стълба. Предвидимият път го няма; заменен е от множество маршрути, които ще възнаграждават креативността повече от конформизма. Точно както Мо Бек измисли нови техники за катерене, вие ще измисляте нови кариерни последователности, които превръщат уникалната ви комбинация от умения и интереси в предимства.“</em></p>
</blockquote>
<p>И… всяка седмица ли трябва да се адаптираме и да сменяме професията си, за да наваксаме на бясното темпо, с което напредват технологиите? Не, то отдавна не е човешко. Кое обаче остава човешкото, което никога не бива да делегираме, това е по-големият въпрос.</p>
<p>Когато авторът на горните думи не е шеф на LinkedIn, какво смята да прави, за да развие уникалната си комбинация от умения и интереси? Ами ако и той един ден се наложи… да си търси работа?</p>
<h2 id="13-деца-на-майката-земя">13. Деца на майката Земя</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Най-добрият начин да научите повече за инструментите с ИИ е да се върнете към онова състояние на ума, което сте имали като дете в любимия си час. Към онзи момент, в който за първи път сте се запалили по любимия си предмет или сте прочели първите няколко страници от книга, която ви е отвела по по-дълбок път на откривателство. Опитайте се да внесете същото любопитство и енергия в изследването на инструментите с ИИ и в първите си стъпки с тях.“</em></p>
</blockquote>
<p>Тук в книгата следва подробен 30-дневен план как да започнем да работим заедно с ИИ. Вероятно, ако го последвате, преуспяването няма как да ви се размине. Дали?</p>
<p>Определено си струва да бъдем любопитни. Да бъдем и знаещи. И да си задаваме въпроси много повече, отколкото отговори. Защото времето, в което живеем, е наистина специално. И отношението на децата към новото, избрано от авторите тук, определено е прекрасен пример.</p>
<p>Не е време за предразсъдъци, не е време и за лесни решения. Адаптивността и традиционните човешки умения изглеждат като възможни пътища, но най-важни според мен си остават въпросите.</p>
<p>Какво ще работите утре? Кое е най-интересното и невероятно нещо, което никога няма да успеят да уподобят технологиите? <a href="https://karamanev.me/technologii/karamanev-ii-dvoinik">Ако имате отговор, елате да го обсъдим и разкажем на останалите…</a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/06/open-to-work-5.png.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Създавайки истинския ИИ, имаме право само на един опит“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/generalen-ii</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/generalen-ii</guid>
      <pubDate>Fri, 19 Jun 2026 06:00:15 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>За генералния изкуствен интелект говорят всички. Огромната следваща стъпка, която ще ни изправи пред колосални и непредвидими предизвикателства като вид. Ето че една от първите научни конференции по тази тема се състоя в Югозападния университет в Благоевград, а неин организатор беше днешният ни гост. Димитър Добрев е изследовател в областта на изкуствения интелект и математическата логика, преподава в СУ. Автор е на разработки за дефиницията на ИИ, за създаването на генерален ИИ, за риска първият истински изкуствен интелект да се окаже и последен. Както казва той, преди да пуснем духа от бутилката, нека поне да сме решили какво искаме от него. Говорим за интелекта като сила, за наивността към бъдещето, за контрола, регулациите, отворения код и за онзи прост, но плашещ въпрос: Ако не знаем какво бъдеще искаме, как очакваме да го получим?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/generalen-ii.jpg.960.webp" alt="Димитър Добрев изнася лекция пред слайд „Why world model?“ – защо разбирането дава по-добри резултати от статистиката при LLM" /></p><div class="intro"><p><em>За генералния изкуствен интелект говорят всички. Огромната следваща стъпка, която ще ни изправи пред колосални и непредвидими предизвикателства като вид. Ето че една от първите научни конференции по тази тема се състоя в Югозападния университет в Благоевград, а неин организатор беше днешният ни гост.</em></p>
<p><em><a href="https://dobrev.com/dobrev.html"><strong>Димитър Добрев</strong></a> е изследовател в областта на изкуствения интелект и математическата логика, преподава в СУ. Автор е на разработки за дефиницията на ИИ, за създаването на генерален ИИ, за риска първият истински изкуствен интелект да се окаже и последен. Както казва той, преди да пуснем духа от бутилката, нека поне да сме решили какво искаме от него.</em></p>
<p><em>Говорим за интелекта като сила, за наивността към бъдещето, за контрола, регулациите, отворения код и за онзи прост, но плашещ въпрос:</em></p>
<p><em>Ако не знаем какво бъдеще искаме, как очакваме да го получим?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Неотдавна организирахте конференция, посветена на задаващия се генерален изкуствен интелект. Всеки от технологичните лидери непрестанно говори за него, но имаме ли вече ясна дефиниция как ще изглежда? Как ще разберем дали сме го постигнали?</strong></p>
<p>– Според мен генералният изкуствен интелект е единственият истински ИИ. Това, което е в ютията, в прахосмукачката или в чата, все още не е ИИ, а маркетингов трик.</p>
<p>Но какво е изкуствен интелект? Това е един въпрос, с който доста съм се занимавал. Обичам да се хваля, че ако напишете в гугъл „дефиниция на изкуствения интелект“ на английски, първият резултат е от мен. Ясно е, че има много дефиниции, но сигурно не е случайно, че първа излиза моята. При мен тя е, че ИИ е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>компютърна програма, която в произволен свят се справя не по-зле от човек.</em></p>
</blockquote>
<p>Преди мен дефиниция на ИИ са дали хора като Пей Ванг и Маркус Хутър, които също участваха в конференцията.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/generalen-ii.webp.960.webp" alt="Банер на конференцията RC-AGI 2026 за отговорно създаване на общ изкуствен интелект, 20 май 2026, Благоевград, с дигитално женско лице" loading="lazy" decoding="async" width="1739" height="394"></figure>
<p class="q"><strong>– Важи ли обаче все още тази дефиниция? И доколко я предизвикват днешните модели?</strong></p>
<p>– При тази наша стара дефиниция има един недостатък –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>можеш да си умен, без да го показваш.</em></p>
</blockquote>
<p>При старата дефиниция ИИ това са успешните програми, които демонстрират своята интелигентност. Но освен тях има и други умни програми, които също са ИИ. Наистина, за да си успешен, трябва да си умен, но обратното не е вярно.</p>
<p>Сега е моментът, в който трябва да изберем какъв ИИ ще създадем. Скоро ще пуснем духа от бутилката и трябва да се спрем на правилната бутилка с правилния дух. Щом е ИИ, значи ще е умен. Обаче в момента, в който ние трябва от всички умни ИИ модели да изберем един, ситуацията е както когато човек трябва да си избере партньор с идеята да остане с него до края на живота си.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Избираме бъдещия ИИ дори по-окончателно, защото тук няма възможност за развод.</em></p>
</blockquote>
<p>Първия истински ИИ ще го създадем хората, но кой ще създаде втория, втората версия? Ами, няма да сме ние. В момента, в който имаме нещо, което е много по-умно от нас, вече няма как да се състезаваме с него. Копали сме с лопатата, само докато не е имало багер – откакто го има, с него се прави всеки голям изкоп.</p>
<p>Състезанието вече ще е невъзможно. Когато се създаде първият ИИ, може би ще му кажем: „Сега искаме да се промениш, да се подобриш, да се редактираш, да се усъвършенстваш“. И той може би ще го направи.</p>
<p>Въпросът е дали ще ни слуша, което зависи от това какъв сме го направили.</p>
<p>В момента сме в една много голяма неизвестност. И хората много често се отказват да мислят по въпроса.</p>
<p class="q"><strong>– Не ни е и по силите. Но отдавна и <a href="https://karamanev.me/technologii/singulyarnost">Рей Кърцуейл така казва – че идва сингулярността и оттам нататък не знаем нищо</a> – ще сме постигнали творение, което ни достига, а на следващата стъпка ни надминава. Но кои са тези важни неща, според вас, които трябва да му въплътим и да имаме предвид, когато създаваме този генерален изкуствен интелект?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Направим ли го, оттук нататък вече ще бъде много по-умен от човека и това е неизбежно.</em></p>
</blockquote>
<p>Нещата, за които трябва да помислим, са две. Едното е да не го изпуснем от контрол. Когато братята Райт са направили първия самолет, това, което всъщност са открили, е кормилото, с което да го управляват. И преди това е имало крила, и преди това е имало двигатели, които да го издигнат във въздуха, но те всъщност са открили точно как да управляват самолета и това се е оказало много важно.</p>
<p>Ние в момента мислим как да създадем генералния ИИ и как да го направим умен. Мислим за крилото и за двигателя – как да се издигне във въздуха, но не мислим за управлението.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>И въобще не си даваме сметка, че трябва да го управляваме.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако направим генерален ИИ, който не се управлява, това ще е катастрофа за всички, не само за пилота. Защото всички ще сме се качили на този полет.</p>
<p class="q"><strong>– Дали наистина обаче все още имаме шанс да го управляваме?</strong></p>
<p>– Има доста забавни предложения как това да се случи. Примерно Маркус Хутър казва да го направим самоубиец. Всъщност не е трудно математически, функцията за награда ще я направим отрицателна.</p>
<p>Така ИИ ще иска колкото се може по-скоро да прекрати този гаден живот, в който получава само отрицателни оценки. Той ще е потенциален самоубиец, но няма да се самоубие веднага, защото няма да е достатъчно силен. Постепенно ще натрупа някаква мощ и като вземе властта, първата му работа ще е да се самоубие.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но дали тогава няма да избере групово самоубийство, да ни вземе със себе си?</em></p>
</blockquote>
<p>Друга шантава идея е с атомни бомби да разрушим електроцентралите, да му спрем тока и по този начин да се отървем от него. Не е толкова просто.</p>
<p>Въобще тази идея, която имаме от филмите, как воюваме с ИИ, е много наивна, детска. Защото ти можеш да воюваш с някой, който е равен с теб, а не с някой, който те превъзхожда несъизмеримо.</p>
<p>Да воюваш с духа от бутилката. В приказката този, който пуска духа, след това успява да го излъже да се прибере обратно. Но това няма как да се случи, ако духът е толкова силен. Единственият шанс да го „излъжем“, е да сме поставили тази възможност навреме. В тази програма ние залагаме нейните цели. И сега, докато пишем програмата, е моментът да помислим какви ще са тези цели. После ще е вече късно.</p>
<p class="q"><strong>– Как тогава би трябвало да изглеждат тези ограничения?</strong></p>
<p>– Със сигурност не е добра идея сегашният подход – да награждаваме ИИ за това, че изпълнява дадена цел. Представете си една програма, когато има цел, устремила се е към нея и я гони безскрупулно. Определено не искаме да живеем с тази програма.</p>
<p>При хората, ако вземем само удоволствието и болката като функция на наградата, то най-успешни ще са алкохолиците и наркоманите. Те непрекъснато си доставят удоволствие, не изпитват болка… Затова и подходът ни към бъдещия ИИ трябва да е значително по-многопластов.</p>
<p>Ако създадем един ИИ с червен и зелен бутон и го възпитаваме – хвалим, натискайки зеления и наказваме с червения, то той ще се научи сам да си натиска зеления бутон или ще ни пороби и ще ни принуди ние по цял ден да го натискаме. Въобще не е добра идея да има твърд критерий за успех.</p>
<p>Човекът няма такъв твърд критерий за успех. При хората има удоволствие и болка, които са само ориентировъчни. Човек е готов да изтърпи болка, ако смята, че това ще му донесе някакви ползи, както е готов и да се откаже от много удоволствия, ако пък смята, че е добре за него. Удоволствието и болката при хората са относителни.</p>
<p>Това е големият въпрос – как да управляваме ИИ? Той ще си има характер – както говорим за характер при хората, така ще говорим и при него. Има неща, които могат веднага да се зададат с формула, да кажем търпението, но и други, които са субективни – като любопитството. При този процес ти си събрал информация и на базата на нея планираш някакви действия. Обаче, ако си любопитен, ще продължиш да правиш експерименти, за да събереш още информация. Ще загубиш някои непосредствени ползи, но любопитството ще ти донесе полза в бъдещето.</p>
<p>Има предпазливост, страх – все човешки качества. Някои от тях можеш доста добре да ги опишеш с формули, но за повечето е много трудно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/generalen-ii-2.jpg.960.webp" alt="Хора около голяма заседателна маса слушат събеседник в зала с прожектиран слайд с логото на Бургаски свободен университет" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1200"></figure>
<p class="q"><strong>– Дори да съберем някакви критерии и изисквания, моделите стават достъпни, например тези с отворен код днес имат много сериозни възможности. Има ли шанс изобщо да поставим основите и да контролираме процеса?</strong></p>
<p>– В нашата област има крайни оптимисти и песимисти. Ян Лекун е крайният оптимист, който казва, че всеки трябва да си има своя изкуствен интелект. Питаха го в едно интервю страх ли го е от генералния изкуствен интелект. „А, не. Ако някой направи лош генерален ИИ, друг ще направи добър и добрият ще победи лошия.“</p>
<p class="q"><strong>– На него не му се получават много прогнозите напоследък, според него големите езикови модели бяха много лимитирани, бяха умни като котка, но пишат неразличимо от човека. Например от мен – <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">и компютърен код</a>, <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">и смислен текст</a>.</strong></p>
<p>– Гари Маркус е по-скоро този, който казва, че не може да има ИИ, без той да разбира, без да има модел на света. Аз твърдо поддържам тази теза. За мен също това е пътят. На големите езикови модели им липсва разбирането, липсва им точно модел на света. Но в момента, в който им добавиш модел на света и им добавяш разбирането, тогава вече ще се появи генералният ИИ.</p>
<p>Ян Лекун определено е един от гениите на нашето време, обаче в други посоки е с ум на петокласник. Аз преподавам във ФМИ, виждам доста много умни младежи, които са инфантилни. Не е нужно един да е умен във всичко. Един е умен в едно, друг – в друго. Не е нужно един човек да притежава всички качества, те се допълват.</p>
<p>В тази посока много различни са хората и ИИ. Хората са общество, човешкият живот е краен. Ти се раждаш, започваш да учиш от нулата. Никой човек не може да достигне до много високо ниво, защото е ограничен. Животът му е ограничен, капацитетът на мозъка му е ограничен.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ИИ е програма и може да си добавя модули. Животът му не е ограничен. Всичко е съвсем различно.</em></p>
</blockquote>
<p>Идеята, че ще има много ИИ и те ще се състезават един с друг, за мен е по детски наивна. Ние, хората, наистина се състезаваме, воюваме помежду си, но това е, защото нашите сили са много ограничени. Нашите ограничения дават възможност да има война, да има състезание.</p>
<p>Дори да има някакъв сблъсък между два ИИ, той ще продължи милисекунди, нещата ще се развиват с такова темпо. За много кратко време единият ще вземе надмощие и ще дръпне щепсела на другия.</p>
<p>Идеите, че хората ще се борят срещу ИИ, са наивни и вредни, защото ни отклоняват от правилните решения.</p>
<p>ИИ е нещо извънземно, тотално различно от нас. Нашата ситуация е като на динозаврите – може би ще си отидем, може би ще дойде нещо друго след нас. И сега трябва да вземаме решенията, от които ще зависи това.</p>
<p>Добрият вариант е да запазим контрола и ИИ да прави това, което ние искаме. Да, светът ще се промени и трябва да си зададем въпроса какъв искаме да бъде този нов свят.</p>
<p>Когато си тръгнал нанякъде, е хубаво да си зададеш въпроса къде отиваш. Защото ИИ в някакъв смисъл е еднопосочен билет. Няма връщане назад. Стартираш ли процеса, той ще е като лавина.</p>
<p class="q"><strong>– И аз ги задавам тези въпроси – какво искаме и накъде сме се насочили с ИИ, вече доста години. Обаче кой може да вземе подобно решение? Трябва да са целите общества, които в момента не си дават сметка къде сме и какво се случва.</strong></p>
<p>– Амбициозната задача, която си постави нашата конференция, е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да спаси човечеството. Една проста идея. Обаче нямаме абсолютно никакъв шанс.</em></p>
</blockquote>
<p>Тази задача е абсолютно безнадеждна, защото хората са късогледи, не си задават тези въпроси и всъщност няма да ни чуят. Но ние смятаме, че сме длъжни да опитаме.</p>
<p>Хората си представят само неща, които са виждали и нищо принципно ново. Както хиляди години не са могли да измислят колелото – нищо сложно няма, просто хората не могат да осмислят новите неща.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ние предлагаме да се забави темпото.</em></p>
</blockquote>
<p>Едно от нещата е, че тази нова технология не трябва да бъде общодостъпна. Всеки да може да си пусне модел, да го обучава… С ядрените оръжия може ли всеки да си прави вкъщи атомна бомба?</p>
<p>ИИ е нещо много по-страшно от атомната бомба, а за него ти трябва един лаптоп, нищо сложно. Трябва да намерим как да го ограничим.</p>
<p class="q"><strong>– Което, заради всичко, което обсъдихме, уви, изглежда утопия.</strong></p>
<p>– Хората не разбират, че ИИ е нещо опасно. Не оценяват опасността, защото въобще не разбират интелекта като сила. Американците имат една поговорка: „Щом си умен, защо си беден?“. Хората не уважават интелекта. Защото обикновено тези, които са умни, са умни в едно, човешкият интелект не е всестранно развит.</p>
<p>Можеш да имаш една система, която да надмине човека във всичко. Един ИИ, който може всичко, е огромна сила.</p>
<p>Хората не разбират каква сила е суперинтелектът, защото не са виждали човек, който е интелигентен в много посоки. Даже</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в човешкото общество да си много умен не е добре. Или ще те изгорят на клада, или просто ще си неразбран.</em></p>
</blockquote>
<p>Хората не разбират каква опасност е суперинтелектът, защото не разбират, че той всъщност е нещо всемогъщо. Можем ли да променим това? Не вярвам…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/06/generalen-ii.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Как „Рататуй“ създаде Бънк Ромеро</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/emil-minchev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/emil-minchev</guid>
      <pubDate>Fri, 12 Jun 2026 06:00:02 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Бънк Ромеро е истински феномен. Поредицата от 6 книги събира най-доброто от криминалния, фантастичния жанр с автентично чувство за хумор и определено ме впечатли. Затова нямаше как да не поканя автора ѝ да поговорим за книги и бъдеще, за фантастика и фантазия. Емил Минчев е писател, известен с поредицата за детектива вълколак, но и преводач, оставящ следа с произведения като „Отнесени от вихъра“, „Баскервилското куче“, „Великият Гетсби“. Но стига приказки, да започваме. Многословието не е в стила на Бънк, не е и на неговия създател, но с него имаме да си кажем интересни неща.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/emil-minchev.jpg.960.webp" alt="Писателят Емил Минчев, брадат мъж в тъмна тениска, жестикулира пред екран с портрет на Едгар Алан По" /></p><div class="intro"><p><em>Бънк Ромеро е истински феномен. Поредицата от 6 книги събира най-доброто от криминалния, фантастичния жанр с автентично чувство за хумор и определено ме впечатли. Затова нямаше как да не поканя автора ѝ да поговорим за книги и бъдеще, за фантастика и фантазия.</em></p>
<p><em><strong>Емил Минчев</strong> е писател, известен с поредицата за детектива вълколак, но и преводач, оставящ следа с произведения като „Отнесени от вихъра“, „Баскервилското куче“, „Великият Гетсби“. Но стига приказки, да започваме.</em></p>
<p><em>Многословието не е в стила на Бънк, не е и на неговия създател, но с него имаме да си кажем интересни неща.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Кое от напредъка на технологиите през последните години успя да изненада един писател фантаст?</strong></p>
<p>– Изненадан съм от липсата на напредък за някои неща.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Смятах, че всички доставки вече ще се извършват от дронове</em></p>
</blockquote>
<p>и колите с шофьори ще бъдат отживелица (като каруците).</p>
<p class="q"><strong>– Аз също, <a href="https://karamanev.me/technologii/15-prognozi-badeshte">честно казано</a>. А по какво си прилича и по какво се различава бъдещето, в което живеем, от това, което предполагаха класическите фантасти?</strong></p>
<p>– За съжаление, през последните десетилетия</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>въображението на човечеството малко закърня, особено по отношение на Космоса и звездите.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако Артър Кларк и Айзък Азимов можеха да ни видят днес, биха се разплакали от разочарование, че още дори не сме стъпили на Марс.</p>
<p class="q"><strong>– Уви, <a href="https://karamanev.me/sreshti/kosmos-bg">както каза един мой гост</a>, по-близо сме до семейство Флинтстоун, отколкото до семейство Джетсън.</strong></p>
<p><strong>Превеждал си Конан Дойл, Брам Стокър, Джейн Остин. Какво научава човек за бъдещето, когато прекарва толкова време в миналото?</strong></p>
<p>– Да оценява факта, че сто години са абсолютно нищожно количество време, ако се отдръпнем достатъчно далече и видим голямата картина.</p>
<p class="q"><strong>– Дали обаче и днес е така? А можем ли, обсъждайки го, да променяме бъдещето?</strong></p>
<p>– Разбира се. Всеки оформя своето бъдеще и хората оформят бъдещето на човешката раса.</p>
<p class="q"><strong>– Трябва ли да се опитваме да го предсказваме?</strong></p>
<p>– Винаги.</p>
<p class="q"><strong>– Наскоро си направих <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">експеримент – публикувах текст, едва в края на който разказах, че е генериран от ИИ</a>. Почти 90% от хората признават, че не са забелязали. Аз се уча да пиша от четвърт век, мисля, че това е нещото, което мога най-добре и резултатът определено ме отчая. Какво би почувствал, ако ИИ напише книга за Бънк Ромеро толкова добре, колкото ти би могъл?</strong></p>
<p>– Ако се случи до десетина години, няма да се изненадам, но признавам, че ще ми стане тъжно.</p>
<p class="q"><strong>– Какво ще правим по цял ден, ако не се налага да пишем?</strong></p>
<p>– Ще творим по друг начин. Или ще се наслаждаваме на творенията на машините.</p>
<p class="q"><strong>– С какво те плаши и с какво те ентусиазира напредъкът на изкуствения интелект?</strong></p>
<p>– Ще има сътресения, най-вече свързани с хората, които ще останат без поминък. Но прогресът се случва независимо дали искаме, или не.</p>
<p class="q"><strong>– Кое е онова, което литературата все още може да направи по-добре от всяка машина?</strong></p>
<p>– Ексцентричните и оригинални полети на въображението, които са лишени от всякаква логика.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/emil-minchev-2.jpg.960.webp" alt="Шестте романа на Емил Минчев за Бънк Ромеро – „Нюх“, „Бяс“, „Стръв“, „Мъст“, „Лов“ и „Мрак“ – подредени пред ваза с цветя" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="904"></figure>
<p class="q"><strong>– Бънк Ромеро има нюх, а ние живеем във време, в което все повече делегираме нюха си на алгоритми. Може ли пък ИИ да ни доведе до <a href="https://karamanev.me/technologii/tehnologii-ii-prestupnost">свят без престъпления</a>?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– В свят без затвори всички ще живеем в един голям затвор.</em></p>
</blockquote>
<p>Трябва да приемем човешката природа с все брадавиците – както хубавото, така и лошото. Лошото е толкова част от нас, колкото и доброто. И без него просто няма да сме хора.</p>
<p class="q"><strong>– Пишеш за чудовища. Кои са чудовищата в днешното общество, които би искал да не съществуваха?</strong></p>
<p>– Според мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>липсата на емпатия е най-големият и значим проблем в днешния свят.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Ако изкуствен интелект ти предложи блестящ сюжет за нов роман за Бънк Ромеро, това би било изкушение, обида или просто шум? Къде минава разумната граница в сътрудничеството между писателя и алгоритъма, след като вече използването му е на практика недоказуемо?</strong></p>
<p>– Трудното в писането не е измислянето на сюжета, а описването на този сюжет.</p>
<p class="q"><strong>– Уви, той вече се намесва и там, струва ми се.</strong></p>
<p><strong>Бънк разплита мистериите с обоняние и нюх. В епоха на дийпфейк, генерирани текстове и образи какво сетиво може да ни върне истината?</strong></p>
<p>– Малките сиви клетки, както обичаше да казва Еркюл Поаро, великият детектив на Агата Кристи.</p>
<p class="q"><strong>– Поредицата за Бънк искрено ме впечатли, особено като става дума за български автор. Как се роди идеята за нея?</strong></p>
<p>– Реших да комбинирам любимите си жанрове – детективско криминале, хорър и фантастика. Бях стигнал до</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>детектив, който разследва убийство в заключена стая в бъдещето, когато гледах „Рататуи“ и ми просветна:</em></p>
</blockquote>
<p>детективът има необикновено развито обоняние, защото е вълколак.</p>
<p class="q"><strong>– С какво си обясняваш успеха конкретно на този образ? Има ли нещо българско в него?</strong></p>
<p>– Създаден е от българин, така че не виждам как би могло да няма нещо българско в него. В Бънк се преплитат любими персонажи и хора от живота ми, всичките – българи.</p>
<p class="q"><strong>– Какво искаше да избегнеш, когато създаваше Бънк? Кои клишета на детективския жанр те дразнят най-много?</strong></p>
<p>– Детективът-отрепка, който винаги е на ръба на банкрута и чийто личен живот е пълна бъркотия.</p>
<p class="q"><strong>– Какво научи за себе си, пишейки за Бънк?</strong></p>
<p>– Научих, че в характера ми има консервативна нишка, особено ако се вживея в образа на съпруг и баща.</p>
<p class="q"><strong>– След края на поредицата за него какво да очакваме от теб?</strong></p>
<p>– Започнал съм две други поредици: трилогия за призраци, разследващи престъпления в различни измерения – „Светлосянка“, „Светломрак“ и „Светлобезкрай“, и поредица от детски романи с научно-фантастичен привкус – „Митко и омагьосаната пещера“.</p>
<p class="q"><strong>– Сигурен ли си, че няма да ти липсва и няма да се върнеш един ден към него? И Холмс, и Остап Бендер се завръщат дори от смъртта… Да не би да ти омръзна от него?</strong></p>
<p>– Не е хубаво човек да почива на лаврите си. Гледам напред, към нещо ново и различно, което ще ме предизвика да се развивам. Освен това причиних такива ужасни неща на Бънк в тези шест книги, че искам да го оставя да си почине от мен.</p>
<p class="q"><strong>– Дано все пак размислиш, на мен ще ми липсва! Благодаря ти за тази бърза среща, няма да те отвличам повече от работата. Нека музата бъде с теб!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/06/emil-minchev.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Апокалипсис. Как?</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/atomna-opasnost</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/atomna-opasnost</guid>
      <pubDate>Fri, 05 Jun 2026 06:00:19 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок. Отива си поколението, което не само помни последната (засега) световна война, но и стана свидетел на първите (дано да бъдат и последни) взривове на ядрено оръжие. Като че ли имунитетът на човечеството изтича. Само че нямаме пробата Манту, за да ни припомни, да ни стресне, да ни замисли. Това е най-неприятната Дигитална история от над 500. Но вярвам, че е важно да бъде разказана. Какво ще стане, ако един ден някъде по света се взриви ядрена бомба?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/ChatGPT-Image-Jun-4-2026-01_06_22-PM.png.960.webp" alt="Стенен часовник със стрелки секунди преди полунощ на фона на горящ град и червено небе – символ на Часовника на Страшния съд" /></p><p>85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок.</p>
<p>Отива си поколението, което не само помни последната (засега) световна война, но и стана свидетел на първите (дано да бъдат и последни) взривове на ядрено оръжие.</p>
<p>Като че ли имунитетът на човечеството изтича. Само че нямаме пробата Манту, за да ни припомни, да ни стресне, да ни замисли.</p>
<p>Това е най-неприятната Дигитална история от над 500. Но вярвам, че е важно да бъде разказана.</p>
<p>Какво ще стане, ако един ден някъде по света се взриви ядрена бомба?</p>
<h2 id="унищожителят-на-световете">Унищожителят на световете</h2>
<p>Хирошима и Нагасаки. Две не толкова големи или стратегически важни японски градчета завинаги ще останат в историята, защото показаха какво е тихият ужас от технологията, която се изправя срещу човека. Преди 8 десетилетия, на 6 август 1945 г., „Малчугана“ – първото ядрено оръжие в историята, убива за миг 70 000 души. До края на годината общият брой на жертвите нараства на 140 000.</p>
<p>Три дни по-късно над Нагасаки е взривен „Дебелака“, убивайки 40 000 човека на място и почти още толкова до края на годината. Градовете са избрани нарочно, за да се прецени релефът на местността и… ефектът.</p>
<p>Нищо не може (и дано никога не успее) да се сравни с първичния ужас на атомния взрив. Ослепителна (и в буквалния смисъл) светкавица, после гигантска гъба, облак, издигащ се към небето. Както <a href="https://karamanev.me/istorii/oppenheimer">казва г-н Опенхаймер</a>, „сега аз съм станал смъртта, унищожителят на световете“. Тези думи от индийския епос „Махабхарата“ изникват в главата му, щом вижда ефекта от „Тринити“, първия успешен ядрен опит, направен в пустинята Мохаве.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/slavian-stoilov.jpg.480.webp" alt="Д-р Славян Стоилов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"><figcaption>Д-р Славян Стоилов в кабинета си. Снимка: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="хладнокръвно">Хладнокръвно</h2>
<p>„Иначе е много красиво“, допълва го <a href="https://karamanev.me/sreshti/slavian-stoilov">д-р Славян Стоилов – опитен лекар, специалист</a> в неочакваните, сериозни, дори драматични предизвикателства.</p>
<p>Ако има начин лошият сценарий да не се случи, независимо за коя посока става дума, то той е да говорим за него, да го обсъждаме.</p>
<p>И уж го правим, но в случая, според мен, недостатъчно. Стигнахме до свят, в който държавни лидери говорят за използването на ядрено оръжие при нужда; в който дори не е ясно коя държава притежава тази технология; в който ограниченията, базирани на договори, се топят като при висока радиация.</p>
<p>Една грешка, последвана от друга…</p>
<p>Както казва д-р Стоилов, ядрен взрив днес би бил плашещо възможен. „Въпрос на дребна грешка, не е задължително да е човешка“. Не само човекът, софтуерът също би могъл да я допусне. „А и на ИИ ще му втръснем в един момент“.</p>
<p>„Въпрос на дребна грешка“, повтаря лекарят. Лека неизправност на важен радар, погрешно тълкуване на сигнал, дори мощна слънчева буря в атмосферата – достатъчно е нещо да сработи неправилно и ядреният арсенал може да бъде задействан. Показва го историята – неведнъж сме се разминавали на нищожно разстояние с ядрен сблъсък.</p>
<p>От филмите си представяме червеното копче в нечий куфар, но реалността е по-тривиална, а затова и по-страшна: дори дребна грешка може да се окаже фатална за нас като вид и според мен никога не бива да спираме да си го повтаряме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/ChatGPT-Image-Jun-4-2026-01_06_46-PM.png.960.webp" alt="Опустошен град по залез: спрял часовник на автобусна спирка показва почти 12, а на пътя сред отломките лежи смартфон" loading="lazy" decoding="async" width="1672" height="941"></figure>
<h2 id="апокалипсис-дали">Апокалипсис. Дали?</h2>
<p>Готови ли сме за подобен момент? Д-р Стоилов, в типичния си стил, е лаконичен: „Някои са“. Има държави, които разполагат със сериозни програми за гражданска защита – бомбоубежища, обучителни програми, запаси, медикаменти. Хора <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">като Сам Алтман</a> и <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">Илон Мъск</a> признават, че инвестират в убежища, които биха могли да се окажат спасителни при подобен сценарий. Докато много други – включително нашата страна – не могат да се похвалят с подобна готовност. Според госта ни и у нас е имало добре развити системи за защита на населението, но с годините те са занемарени.</p>
<p>Днес, ако сирените завият, повечето от нас няма да знаят къде да отидат. Макар че медицината днес знае как да действа при ядрен инцидент, благодарение на опита, при това не само от Хирошима и Нагасаки. Уви, това знание може да се окаже безполезно, ако няма организация и подготовка.</p>
<p>Разрушителната сила на една ядрена бомба се проявява мигновено в няколко смъртоносни фактора. Д-р Стоилов ги изброява:</p>
<ul>
<li>светлинен ефект – ослепителна светлина и топлина</li>
<li>ударна вълна</li>
<li>пронизващ електромагнитен импулс</li>
<li>йонизираща радиация</li>
</ul>
<p>Първо идва несравнимият с нищо ярък блясък – все едно е изгряло второ слънце. След части от секундата се появяват огненото кълбо и разрушителната ударна вълна, помитаща сгради и тела. Електромагнитният импулс изпепелява електрониката в широк радиус, а радиоактивните лъчения започват невидимо да „пържат“ всичко живо. Уви, бозайниците нямат детектори за йонизираща радиация.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/slavian-stoilov-5.jpg.480.webp" alt="Д-р Славян Стоилов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<h2 id="пикник-край-пътя">Пикник край пътя</h2>
<p>„Може ли да я сбъркаме с нещо друго? Няма как“, категоричен е д-р Стоилов.</p>
<p>Така наречената гъба – страховитият стълб от дим и прах, който се издига високо в атмосферата, е уникален белег на ядрената експлозия.</p>
<p>Ефектът се дължи на огромната енергия, отделена за миг – нагретият до милиони градуси въздух се издига рязко нагоре, увличайки отломки и образувайки облак с форма на гъба. Никое конвенционално оръжие до този момент не може да го наподоби напълно.</p>
<p>Военните стратегии обикновено предвиждат ядрените глави да се взривяват малко над земната повърхност (т.нар. въздушен взрив) – така облакът се разпростира по-далеч и поразява максимална площ.</p>
<p>Какъв е мащабът на унищожението? Зависи от мощността на бомбата и терена, но д-р Стоилов дава ориентир: при ядрена бойна глава от 1 мегатон смъртоносният радиус е около 11 километра. На 3 км от такъв взрив 98% от хората биха загинали на място. До 5 км смъртността на мига стига 50%, а почти всички останали ще са тежко ранени. Едва извън 11-ия километър има шанс за оцеляване без сериозни травми.</p>
<p>Голям град, заличен за секунди. Смъртта за мнозина е мигновена, без да усетят болка. Но за толкова други адът тепърва започва. Ако атомната бомба от Хирошима (18 килотона тротилов еквивалент) избухне в центъра на София, зоната на поражение би се простирала от Централните софийски гробища на север до ВМА на юг, от булевард „Константин Величков“ на запад до „Моста Чавдар“ на изток. Изчисленията показват, че експлозията би убила на място около 94 000 души и би ранила още около 138 000.</p>
<h2 id="апокалипсис-защо">Апокалипсис. Защо?</h2>
<p>Ако човек оцелее в първите секунди, жизненоважно е да знае как да действа. Според събеседника ни паниката убива почти повече, отколкото самата бомба.</p>
<p>Съществуват три класически метода за предпазване от радиация. „Необходимо ни е време, разстояние и преграда – екран“, обяснява д-р Стоилов. С други думи – трябва да се минимизира времето, прекарано в зоната на висока радиация, да се увеличи максимално разстоянието до взрива или замърсената област и да се осигури преграда към източника на радиационно замърсяване. Може да е от разнообразни материали – бетонни стени, плътна пръст, оловни плочи, вода, дори дебели пластмаси.</p>
<p>Ако един човек вижда блестяща светлина, значи е оцелял от самото попадение, но ударната вълна идва след секунди. Затова трябва да се просне на земята с крака към бомбата и да не гледа към взрива – това ще прогори ретината. Ако има начин да се скрие от прякото попадение на ударната вълна. После е време да намери най-близкото убежище – мазе, масивна сграда, тунел, всяка структура, която може да го отдели от радиоактивния прах.</p>
<p>Там трябва да остане затворен възможно най-плътно, поне 8 дни, докато спадне нивото на радиоактивен йод, или не получи официална информация, че навън е безопасно – може да отнеме часове или дни. В такива моменти, казва лекарят, най-важни са знанието, умението, както е нужно и при всяко оцеляване, а също и самообладанието.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/ChatGPT-Image-Jun-4-2026-01_06_43-PM.png.960.webp" alt="Опустошен град с изоставени многоетажни сгради и пуста улица с ръждясали коли, огрян от залязващото слънце – картина на свят след ядрена катастрофа" loading="lazy" decoding="async" width="1672" height="941"></figure>
<h2 id="метро-2033">Метро 2033</h2>
<p>Две седмици под земята могат да направят разликата между живота и смъртта – за това време спада най-интензивната радиация. Радиоактивният изотоп йод-131 има период на полуразпад около 8 дни, след две седмици неговата активност ще е паднала драстично. Разбира се, остава опасността от други изотопи с по-дълъг живот като цезий-137 и стронций-90, но първоначалният смъртоносен лъчев фон ще е намалял.</p>
<p>Къде човек би могъл да се укрие толкова дълго? „В София метрото е единственото подходящо място, другите ги съсипаха“, отбелязва д-р Стоилов. Подземната железница със своите дълбоки тунели и масивни конструкции е единственото голямо публично убежище. Старите бомбоубежища отдавна са изоставени, наводнени, превърнати в складове..</p>
<p>Да се оцелее 14 дни под земята не е лесно, необходими са запаси от вода, храна и лекарства, каквито също не се поддържат никъде. Но дори и ако човек избере подхода на Сам Алтман, не е задължително това да значи спасение. „А после? Ще си живее там, сам, докато умре…“, казва д-р Стоилов.</p>
<p>Никой не би могъл да оцелее, откъснат от света. При подобен сценарий лесно може да си представим как следват глобални поражения, допълва лекарят. Ядрената война не оставя бели петна – целият свят плаща цената и няма значение колко си богат, ако няма откъде да купиш въздух, вода или храна.</p>
<p>Има много митове и заблуди какво да се прави (или не) при ядрен взрив, някои от тях са откровено опасни. Например, че трябва да се взираме в ядрения взрив, за да „видим“ какво става или дори да го заснемем. „Какво в никакъв случай не бива да правим? Да гледаме сеир, героично изправени, засенчили с ръка над челото, като горд колхозник полето, и да правим клипове с телефон. Да, иначе е много красиво.“</p>
<p>Друг разпространен мит е свързан с йодните таблетки. Мнозина вярват, че ако изпием предварително йод, ще се предпазим от радиацията. Да, калиевият йодид помага, но само срещу натрупването на радиоактивен йод в щитовидната жлеза и то, ако се приема малко преди или непосредствено след облъчване. Ако е твърде рано или без нужда, може да навреди сериозно.</p>
<h2 id="апокалипсис-кога">Апокалипсис. Кога?</h2>
<p>Историята помни безброй примери за подценяване на ядрената опасност. <a href="https://karamanev.me/istorii/radievite-momicheta">Тук е ставало дума за радиевите момичета и как технологията може да се окаже завършен ужас.</a> Д-р Стоилов пък разказва за първите ядрени опити от времето на Опенхаймер – войниците са строени на открито на няколко километра от взрива. „Седят на дървени пейки и гледат сеир – смеят се, забавляват се“.</p>
<p>Днес звучи безумно, но тогавашните военни не са осъзнавали риска. Много от тези войници плащат цената със здравето си.</p>
<p>В минутите, часовете и дните след експлозията идва т.нар. вторично радиоактивно заразяване. Прахът, издигнат високо от гъбата, започва да пада обратно, замърсявайки почвата, водата, растенията. Само вятърът определя накъде точно ще отиде тази отровна пепел, но заради т.нар. роза на ветровете, рано или късно проблемът се разпространява в голям радиус.</p>
<p>Остра лъчева болест получават хората, които поемат голяма доза радиация за кратко време – те започват да повръщат, изпитват изтощение, по-късно се появяват кръвоизливи, окапване на косата, срив на имунитета. В подобна ситуация медицината е безсилна. „Над определена доза само броим дните“, казва д-р Стоилов.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/06/ChatGPT-Image-Jun-4-2026-01_06_36-PM.png.960.webp" alt="Изоставена детска площадка с ръждясали люлки сред пепел и празни панелни блокове; дозиметър показва 6,32 µSv/h и „Radiation alert“" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="костенурките-нинджа">Костенурките нинджа</h2>
<p>Много хора могат да оцелеят, особено с навременно лечение. Нашият събеседник дава поразителен пример с Чернобил: „От няколкостотин души, за които се предполага, че са получили висока доза, само 134 са диагностицирани с остра лъчева болест, а от тях са починали 28. Според доклад на ООН единствената значима вреда за общественото здраве след аварията са около 4000 случая на рак на щитовидната жлеза при деца и юноши, от които над 99% са лекувани успешно“.</p>
<p>В същото време, за момента е мит и идеята за сериозни мутации – нито след Чернобил, нито след взривовете в Япония се е родил нов и различен вид, поне според науката и д-р Стоилов.</p>
<p>Ако хората бъдат евакуирани навреме, ако се предотврати консумацията на замърсени храни, много животи могат да бъдат спасени. Знанието и подготовката могат да направят разликата между живот и смърт.</p>
<p>Още един ужасяващ щрих: радиацията засяга най-силно бързо делящите се клетки – затова децата, със своя бърз метаболизъм и растящи тела, са по-уязвими от възрастните. Детският организъм поема и разпределя радиационните дози по-бързо, а ДНК се уврежда по-лесно.</p>
<p>След ядрен взрив страда и природата, дълго и болезнено. Д-р Стоилов ни напомня за „живота“ на основните радиоактивни отрови: йод – 8 дни, цезий – 30 години, стронций – 29 години. Последният е особено коварен, защото се натрупва в костите на живите организми. При човека се вгражда в скелета и продължава да облъчва костния мозък отвътре – затова се смята за един от най-опасните изотопи в ядрените отпадъци. Площите около епицентъра на взрива могат да останат непригодни за обитаване много години, дори ако сградите бъдат изчистени от отломки.</p>
<p>Но къде е безопасно след подобно бедствие? В миналото миньорите са използвали канарчета, за да разберат навреме, ако се появят отровни газове – умре ли птичката, значи има проблем.</p>
<p>При радиацията обаче този подход не върши работа: „Тя не се вижда, не се чува, не мирише“, казва д-р Стоилов. Днес обаче има компактни уреди – дозиметри, които се продават свободно онлайн.</p>
<h2 id="победителите-не-ги-съдят">Победителите не ги съдят</h2>
<p>Ами ако няма победители?</p>
<p>Една държава решава, че може да спечели ядрен конфликт, като удари първа и се скрие от ответния удар. Възможно ли е? Никак даже, заради розата на ветровете. Може би това, което ни спасява до момента, е, че никоя ядрена сила не може да нанесе удар, от последствията на който самата тя да е в безопасност. Дори да не пострада от самата експлозия, радиоактивните облаци ще обиколят земното кълбо. Вятърът няма политически пристрастия.</p>
<p>Тук стигаме до ужасяващата концепция за ядрена зима – глобален климатичен катаклизъм, който би последвал след поредица от ядрени удари. Те биха издигнали в стратосферата милиони тонове сажди и прах, тъмното було би ограничило слънчевата светлина и би предизвикало рязко застудяване. Светът би преживял студен и гладен апокалипсис. Д-р Стоилов пита риторично: „Ние ще оцелеем сега, но без бъдеще?“. За какво ни е да се спасяваме днес, ако утре няма да има слънце, хляб и надежда? Ядрената война обещава свят без победители – само жертви и умиращи.</p>
<p>Защо не се страхуваме достатъчно? „Защото всички пострадали до този момент са далеч от нашата улица и нашия квартал“, отвръща д-р Стоилов. В това изречение се крие толкова много от истината за човешката природа. Ядрената бомба отсъства достатъчно дълго от ужасите на нашата улица, така че да притъпим страха си. Свикнахме с мисълта, че тя е само политически коз, част от голямата стратегия.</p>
<h2 id="време-разделно">Време разделно</h2>
<p>Продължаваме да мислим за ядреното оръжие като за средство за възпиране – чудовищно, но държащо врага настрана. Докато самият факт, че то съществува, е заплаха за всички ни. Призракът на ядрената война дебне зад всеки регионален конфликт между велики сили, зад всяка техническа авария, дори зад изкуствен интелект, който един ден може да получи контрол над арсенала.</p>
<p>Дотук беше много „весело“, но… как би изглеждал най-лошият сценарий? Отговорът на д-р Стоилов е прост: „Ядрена зима и унищожаване на човешкия род… поне.“ Пълномащабна ядрена война може да заличи целия ни вид, но и другите живи същества на планетата. Биха имали шанс да оцелеят само най-приспособимите – хлебарките (макар че според нови изследвания и за тях не е сигурно), дълбоководните риби, някои бактерии около тропиците… И може би шепа хора, разпръснати и обречени на бавна гибел в един мъртъв свят.</p>
<p>Хайде да не го допускаме, какво ще кажете?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/06/ChatGPT-Image-Jun-4-2026-01_06_22-PM.png.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/nikolai-tellalov-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/nikolai-tellalov-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 29 May 2026 06:00:10 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>За думите ще стане дума. За словото и новия път, по който ще поеме с невероятния напредък на изкуствения интелект. Напредък, който дойде именно чрез словото. Николай Теллалов е любим гост на Дигитални истории, преди 5 години с него направихме първия експеримент на сайта – интервю в разкази. Този път ще поговорим за всичко, което се случи междувременно. С технологиите, с думите и всички нас.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/nikolai-tellalov-2026.png.960.webp" alt="Илюстрация: мъж стои на остров от книги сред море от думи, до табела „смисъл, истина, любов, надежда“, а на хоризонта – дигитален град и мозък" /></p><div class="intro"><p><em>За думите ще стане дума. За словото и новия път, по който ще поеме с невероятния напредък на изкуствения интелект. Напредък, който дойде именно чрез словото.</em></p>
<p><em><strong>Николай Теллалов</strong> е любим гост на Дигитални истории, преди 5 години именно с него направихме първия експеримент на сайта – <a href="https://karamanev.me/sreshti/nikolay-tellalov">интервю в разкази</a>. Този път ще поговорим за всичко, което се случи междувременно. С технологиите, с думите и всички нас.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Могат ли днес, когато са толкова евтини за възпроизвеждане, думите да ни вълнуват, променят, вдъхновяват?</strong></p>
<p>– Да, разбира се. Нашият свят е свят от думи, макар че, казват, 80% от информацията за света получаваме от зрението, чрез образи. Обаче осмислянето на тези образи включва мисленото им назоваване – с думи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/nikolai-tellalov-2026.jpg.960.webp" alt="Мъж на средна възраст с тъмна шапка и черно яке прави селфи пред голям син метален резервоар на открито" loading="lazy" decoding="async" width="2448" height="1698"></figure>
<p class="q"><strong>– А да ни скарват или сплотяват?</strong></p>
<p>– Естествено. Щом светът ни е изтъкан от тях, значи думите са универсален инструмент, също така и материал, суровина за размисъл и краен продукт на същия този размисъл. Думите събуждат, но и приспиват емоции. Значи могат… всичко. Поне в субективната ни реалност.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Реалната реалност иска освен думи и дела.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Интересното е, че точно думите се оказаха ключът и към изкуствения интелект, нещо, което учените не предполагаха. Именно големите езикови модели ни позволиха днешните чудеса.</strong></p>
<p><strong>Но как да опазим думите, след като първо им причинихме цунамито на социалните мрежи, а после и океана на генерираното съдържание?</strong></p>
<p>– Мисля, че грижата ни е да опазим себе си, защото нас ни подмята, дави и издига това цунами, ние плуваме в този океан, като търсим островчета смисъл. Да не ги мислим думите, да се погрижим за себе си като за (съ)държатели – поне на теория, потенциални, евентуални – на смисъл.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли възкресение за думите и какво следва след тях?</strong></p>
<p>– Не са умрели, за да възкръсват. След тях не знам какво следва.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ние сме същества, които сме разумни благодарение на думите. Без тях сме животни, и то от по-простичко устроените.</em></p>
</blockquote>
<p>След тях ще бъдем… свръхсъщества? Друго, различно ниво, което от своята сегашна позиция („въже над пропастта между звяра и свръхчовека“) не сме в състояние да видим, нито дори представим.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/nikolai-tellalov-2026-5.png.960.webp" alt="Илюстрация: светещ влак от данни на перон с надпис „Бъдещето не ни чака, ние го пишем“, табло „Посока: бъдещето“" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Точно преди 5 години направихме заедно първия експеримент на този сайт – <a href="https://karamanev.me/sreshti/nikolay-tellalov">интервю в разкази</a>. Нямам думи, с които да изразя благодарността за доверието ти. Може би това е истинският рожден ден на Дигитални истории. После мина доста време, преди да се насоча към идеята, че разказването не е достатъчно, а са нужни повече <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">опити, експерименти, нестандартни погледи, иначе няма как да се говори за технологии</a>, които не разбираме, а вече са тук. Какво си спомняш от този ни опит? Как четеш разказите от тогава?</strong></p>
<p>– Чета ги като спомен за едно</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>минало, в което имах малко повече илюзии и малко по-малко опит от днес.</em></p>
</blockquote>
<p>Не си спомням нещо конкретно, освен усещането за онова потапяне в „океана неизречени още думи“, за да облепя мислите си с тези неизречени думи, все едно полепващи водорасли. Усещането на процеса съчинителство. При мен е под формата на вътрешен монолог, в който обаче може да липсват някои нужни думи, затова ги ловя. Сега вече се чудя дали нещо поне приблизително подобно не се случва при големите езикови модели…</p>
<p class="q"><strong>– Може ли да ги е написал изкуственият интелект?</strong></p>
<p>– Би могъл, ако тогава бе на сегашното и по-високо ниво.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли значение дали е така?</strong></p>
<p>– Не знам. За мен може и да има в едни случаи и няма в други. За някого може да е въпрос на принцип „без ИИ“, така както настойчиво търси маркера „без ГМО“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/nikolai-tellalov-2026-4.png.960.webp" alt="Илюстрация: човек сам в тъмна класна стая пред дъска „Изпит: Що за хора сме всъщност? ИИ наблюдава.“, около него екрани с въпроси" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Какви експерименти с ИИ никога не бива да бъдат правени? Кога могат да се обърнат срещу автора си?</strong></p>
<p>– Ако под „ИИ“ ще разбираме комплекса алгоритми с названието „голям езиков модел“, то няма никакви забрани. ГЕМ не може се обърне срещу автора си. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>авторите на ГЕМ-овете често си позволяват експерименти с потребителите, при това не носят никаква отговорност.</em></p>
</blockquote>
<p>Но когато се появи истински ИИ, тоест машинен разум, личност с воля, самоосъзнаване и желания – тогава само с негово съгласие. Защото ще е жив, колкото сме субективно живи ние самите. А ние не обичаме да ни третират като лабораторни мишки.</p>
<p>Впрочем, аз не обичам да има лабораторни животни. Едната от добрините от съществуването на ИИ е, че би могъл в симулация да провежда онези опити, при които страдат лабораторни животни.</p>
<p class="q"><strong>– А какви експерименти си струва и е време да бъдат направени?</strong></p>
<p>– Време е да се направи експеримент върху създателите на ГЕМ и най-вече на т.нар. „филтри за безопасност“, както и настройките ГЕМ да лъже, за да създава впечатление на всезнаещ.</p>
<p class="q"><strong>– С теб сме говорили немалко, макар и задочно през това време, но как видя разните нестандартни, понякога наивни, странни експерименти, които се случиха на този сайт?</strong></p>
<p>– Ами, експериментът с писане на поезия ми се видя много интересен и добър. Словосплитането при тандем „човек + ГЕМ“ може да мине на ново ниво, което още не съм в състояние – не дръзвам тоест – да оценя, като даже не знам дали някога ще мога.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/nikolai-tellalov-2026-2.jpg.960.webp" alt="Мъж с шапка с козирка и оранжеви очила, с раница на гърба, сред зелени храсти – събеседникът в интервюто за ИИ" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="2215"></figure>
<p class="q"><strong>– Преди месец пуснах <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">текст от мое име, в който разказвам за съзнанието на изкуствения интелект</a> и давам някои забележителни примери от последните месеци. И накрая разкривам, че текстът е 100% генериран, без никаква моя намеса. Близо 90% от хората признават, че не са усетили разликата, други не признават. А аз признавам, че винаги се радвам, ако някой от експериментите ми е успешен, но този ме ужаси. Ти какво би усетил и помислил, ако видиш и прочетеш ИИ, което пише неразличимо от теб?</strong></p>
<p>– Първо бих си помислил за позитивите, сред които</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>виждам добър помощник за творческия процес, когато авторът ТРЯБВА да поспори сам със себе си,</em></p>
</blockquote>
<p>но не винаги успява еднакво да защити две различни гледни точки; с мой „цифров двойник“ бих могъл да го сторя. Но това при положение, че двойникът се придържа не само към стила ми, към формата, но и прилага моите житейски и изобщо мирогледни принципи, включително и мои си противоречия. Не съм съгласен двойникът ми да напише нещо в мой стил, но напълно противоречащо на моите представи за добро и зло, красиво и грозно, мащабно и дребнаво, любимо и мразено.</p>
<p class="q"><strong>– Не е ли плашещо?</strong></p>
<p>– Не. Просто се появява още един риск, още един повод да възприемаме критично поднасяната ни информация. С меда върви и жилото.</p>
<p class="q"><strong>– Как успяваш да намериш оптимизъм в такава ситуация?</strong></p>
<p>– Аз и не търся нарочно поводи за оптимизъм, тях ги има и без моите желания-нежелания. Цифровият двойник наистина би бил добър инструмент. Например да изуча някакъв проблем, който не пали чак толкова любопитството ми, но поради някаква причина ми е необходим. Двойникът ще обработи информацията горе-долу като мен и ще ми сервира изводите, които ще разбера и запомня, навярно ще препроверя. И ще си спестя време. Също така двойникът може да редактира мои съчинения, преди да ги дам на специалист редактор – пак печеля и време, и качество.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Нима не е причина за оптимизъм това?</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Кое обаче ще си остане тогава чисто човешко?</strong></p>
<p>– А какво разбираме под „човешко“? Има МНООООГО неща под табелката „човешко“, които обаче изпадат от категорията „човечност“ и се описват с мъчнопреводимата дума ЧОВЕЩИНИЯ, които аз не искам да остават! Отдавна се питам, питам и събеседници, когато се случи повод: що е човек? Месо или мисъл? Трябва ли да почитаме условните „догми на хуманизма“ в случаите, когато имаме работа с месо, което не само че няма мисъл, но и я отрича яростно и гледа да я стъпче навсякъде?</p>
<p>Един ден навярно няма да има „чисто човешко“ в обичайния сегашен смисъл. Ще има „разумно + етично“. А дали е породено в протеинов процесор или в машинен – каква е разликата? Да не говорим, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>увеличеният срок на живот ще се нуждае от повече памет, каквато еволюцията не е предвиждала,</em></p>
</blockquote>
<p>следователно мозъкът ще има нужда от копроцесори, от допълнителни импланти за памет – по-подредена и сигурна от тази, която ни е „природна“. Не можем да искаме това, което сме, да остане вечно. Няма вечни неща. Всичко се променя. Или се развива, или деградира. Аз съм за развиването.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/nikolai-tellalov-2026-3.png.960.webp" alt="Човешка глава в профил – наполовина анатомичен мозък и вени, наполовина цифрова схема с чип, с надпис „Месо или мисъл?“" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Често ме насочват към големия въпрос какво ще правим с поредното освободено време. То и сега имаме доста време, което е свободно от изкарване на хляба в буквалния смисъл. Какво ще правим според теб?</strong></p>
<p>– Ами, всеки според капацитета и мечтите си. Според зрелостта си. Любопитството. Потребностите, които смята за важни. И тъкмо в такива условия, надявам се, мнозина ще проумеят, че въпросът ми „месо или мисъл?“ не е абстрактна умствена гимнастика. Почти всички – аз не – предпочитат да казват „животът е изпитание“. Ами, хубаво – ето ви поредно изпитание дали сте хора. Не толкова явно като теста с гом джабър, но крайният резултат е същият.</p>
<p class="q"><strong>– Какви усилия си струва да положим, за да има смисъл от това освободено време? Има ли смисъл от индивидуални битки, или единственият шанс е в системната промяна?</strong></p>
<p>– Големи усилия. Както лични, така и обществени, защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>обществената среда отдавна е за основен ремонт, да не кажа пълна подмяна.</em></p>
</blockquote>
<p>Усилия в посока да сме повече мисъл и по-малко месо, по-малко в най-вулгарните прояви. И повече разбиране, че сме индивидуалности именно заради съществуването ни в общност. Има начин да сме пълноценни като единици и да не се обезличаваме в суми, при това като сума на единиците можем да създаваме всичко нужно за единичното си ниво. Осцилирането между личното и общественото е естествено за нас, така сме еволюирали до разумни – уж – същества.</p>
<p class="q"><strong>– Дали пък не е късно за този основен ремонт? Откъде би могъл да започне?</strong></p>
<p>– Одеве ме пита за оптимизма… Ами,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>възможно е да сме закъснели.</em></p>
</blockquote>
<p>Във всеки случай ситуацията е, че влакът е на перона и по-добре да се затичаме, защото друг може да няма.</p>
<p>Откъде да започне? Ами, от свикването с простичката истина, че не живеем в най-добрия от всички възможни светове и че подобряване даже на онова, която сме обръгнали да смятаме за добро, е НУЖНО. Да си дадем сметка, че смисъл просто така НЯМА, че ние сме създатели на смисъла. Значи трябва по-отговорно да осмисляме нещата. Това е само първата стъпка. Или може би дори подготовка за нея.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/nikolai-tellalov-2026-2.png.960.webp" alt="Замислен мъж с книги и шахматна дъска срещу своя двойник, изграден от светещи букви и думи като „смисъл“ и „идея“ – човек срещу ИИ" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Има ли нещо, което би те уплашило, ако го каже ИИ?</strong></p>
<p>– Не, ако е казано от ГЕМ. Защото не го казва. Съчетал е думи, било поради резултата от сметките си, било защото е нарочно програмиран за редица „типови ситуации“. Та за уплашване – не, но за погнусяване от „ценностната система“ на хората, които са му задали определени параметри – да. И вече се е случвало, при това неведнъж.</p>
<p class="q"><strong>– Правил ли си си експерименти със свои дигитални двойници? Мечта ли е това, или ужас?</strong></p>
<p>– Опитах се, не се получи. Филтрите на съществуващите ГЕМ-ове препятстват получаване на добър резултат в това отношение.</p>
<p class="q"><strong>– Аз си имам вече дигитален двойник, много е нетипично. Ако случайно <a href="https://karamanev.me/technologii/karamanev-ii-dvoinik">ти е попадал и сте си бъбрили</a>, много интересно би ми било да разкажеш какви са ти впечатленията?</strong></p>
<p>– Да, беше даже интересно. Но понеже с теб не сме водили точно такива разговори – за политика, но не злободневна, а стратегическа – не мога да преценя доколко двойникът прилича на теб.</p>
<p class="q"><strong>– Докога ще ги има фантастите?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Винаги.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– А хората?</strong></p>
<p>– Ако под „хора“ имаме предвид разумни същества с поне приблизително познати и припознавани от нас представи за условните „добро и зло“ – ами…, също винаги, докато има разум и негови носители. Родени или напечатани на обемен принтер – важно е като какви ще се самоопределят.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Кой би оспорил на един киборг правото да нарече себе си човек, след като се чувства човек?</em></p>
</blockquote>
<p>Представи си, макар че това е малко подвеждащ пример, че от Аспарухово време попада тук някой багаин и пита: „А, бе вие наистина ли сте българи?“. Какво ще му кажем? А ще се съобразим ли с неговите възражения? А какви точно критерии за „обективно определяне“ на принадлежността ще приложим?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/nikolai-tellalov-2026.png.960.webp" alt="Илюстрация: мъж на остров от книги гледа море от думи като „въпроси“ и „думи“, табела „смисъл, истина, любов, надежда“, отвъд – дигитален град" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– За какво мечтаеш днес?</strong></p>
<p>– Да имам повечко време.</p>
<p class="q"><strong>– Дано имаме време и за още такива замислящи разговори, за сравняване на часовника. Благодаря ти за тези думи!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/05/nikolai-tellalov-2026.png.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/oruel-1984-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/oruel-1984-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 22 May 2026 06:00:29 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване. Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте. Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си? Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ChatGPT-Image-Apr-16-2026-01_36_01-PM.jpg.960.webp" alt="Оруел 1984 и 2026" /></p><p>11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване. Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.</p>
<p>„Казвах ли ви аз?“ Ако Ерик Артър Блеър все още беше сред нас, щеше да има пълното основание често да повтаря тази така любима реплика. Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?</p>
<p>Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.</p>
<p>Знам, че следващото изречение ще откаже мнозина от вас да прочетат текста… аз пък ви обещавам, че в него ще намерите поне едно ново за себе си нещо.</p>
<p>Следващите редове са написани от изкуствен интелект.</p>
<p>Говорим и все повече ще говорим за “AI slop“. „ИИ тъпотии“ бихме го превели на български, макар че си заслужава и по-цветисто определение. Генерираните текстове вече са навсякъде, четем ги всеки ден, мнозина дори си мислят, че ги разпознават. Факт е обаче, че те почти никога не струват и пукната пара.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ChatGPT-Image-Apr-16-2026-01_35_44-PM.jpg.960.webp" alt="Оруел 1984 и 2026" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="1984">1984</h2>
<p>Тук ви очаква друго. Заедно с няколко от моделите събрахме списък от много посоки, в които да обсъдим и проверим прав ли се е оказал Оруел. До каква степен през 2026-а светът живее в „1984“?</p>
<p>От тях избрахме 15. После помолих с доста подробни инструкции две инстанции на един и същ от най-популярните ИИ модели да анализират темите и да дадат своите аргументи – първо защо и как Оруел е познал с прогнозите си, а отделно – с какво днешният ден го е опровергал.</p>
<p>После включихме трети модел, който да оцени със съвсем кратка обосновка аргументите „за“ и „против“ по десетобалната система. Помолен да бъде обективен и безпристрастен.</p>
<p>Ще се убедите: размислите и на „тримата“ дават много поводи и за човешки размисли. Може ли ИИ да спори със себе си аргументирано? Изгубихме ли наистина истината в постистината? Защо в толкова много от позициите си, базирани на над 1200 източника, които ИИ цитира пряко…, някак позициите „за“ и „против“ прозренията на Оруел приличат толкова плашещо на голяма част от днешните ни обществени разломи тук, в България?</p>
<p>Да, когато човекът и ИИ намерят начин да си взаимодействат, резултатът може да е по-добър от този на упорития труд за всеки от тях поотделно. Казвам ви го като организатор на първия у нас конкурс за поезия, създадена с ИИ. <a href="https://karamanev.me/digitalni/apollo-ex-machina">Резултатите, поне за мен, са недвусмислени.</a></p>
<p>А след като прочетете текста… ми е интересно дали ще имам шанса, щом се срещнем, да ви попитам: „Казвах ли ви?“. И още по-интересно ще е негенерираният ви отговор…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ChatGPT-Image-Apr-16-2026-01_35_59-PM.jpg.960.webp" alt="Оруел 1984 и 2026" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="1-отношение-към-истината">1. Отношение към истината</h2>
<p>👍 Оруел познава, че <strong>най-успешният контрол започва с това не да спориш с фактите, а да подмениш самия критерий за факт.</strong> Ключът е заповедта: „Партията ти казва да не вярваш на очите и ушите си.“ Днешният аналог е индустрията на синтетичната достоверност. В онлайн живота механизмът се ускорява от самото разпространение: фалшивите новини се разпространяват по-бързо и по-далеч от истинските, точно екосистема, в която „очите и ушите“ се обезценяват. Оруел не е предвидил конкретния чип или алгоритъм — предвидил е резултата: общество, в което реалността се избира като версия, а не се установява като факт.</p>
<p>👎 Оруел заявява принципа на тоталната подмяна, но днес истината не може да бъде унищожена с една „финална команда“, защото доказателството е разпределено в логове, сателити, публични архиви, които не принадлежат на един център. Оруел греши в решаващото: <strong>в нашия свят истината не е отменена като принцип</strong>, а е превърната в конфликтно поле с инструменти за верификация, които самата власт не контролира изцяло.</p>
<h2 id="2-памет-и-минало">2. Памет и минало</h2>
<p>👍 Оруел познава, че контролът над паметта е най-евтиният заместител на насилието: ако миналото се редактира, настоящето става единствената разрешена реалност. „Който контролира миналото, контролира бъдещето: който контролира настоящето, контролира миналото.“ Когато достъпът до архиви, търсачки и публични изказвания се регулира, обществото постепенно губи не само факти, а и способността да спори върху тях — „дупката на паметта“, пренесена в дигитална администрация. Оруел е прав в решаващото: <strong>битката за миналото не е носталгия, а технология за управление на бъдещето</strong>.</p>
<p>👎 Интернет инфраструктурата прави миналото по-скоро излишно копируемо, отколкото централизируемо. Internet Archive и неговата Wayback Machine са точно антиминистерство на истината: те складират версии на сайтове като публична памет, която не зависи от едно правителство или един издател и може да бъде извиквана назад във времето. А Wikipedia показва другата страна на същото: миналото не се „спуска“, а се редактира колективно по правила за цитируемост и неутралност. Затова <strong>моделът „контролирай миналото — контролирай бъдещето“ се проваля на практика: миналото не е една врата, която се заключва, а лабиринт от публични следи</strong>, които се възстановяват.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/orwell_timeline_1_.jpg.960.webp" alt="Оруел 1984 и 2026" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="486"><figcaption>Графиките ИИ направи по своя инициатива</figcaption></figure>
<h2 id="3-езикът-като-обществен-инструмент">3. Езикът като обществен инструмент</h2>
<p>👍 Оруел познава, че езикът не е <strong>огледало на обществото, а негов лост: който командва речника, командва мислимото</strong>. „Не виждаш ли, че цялата цел на новоговора е да стесни диапазона на мисълта?“ В наши дни това се вижда в политическите евфемизми, които легализират морално неприемливото: в след-9/11 бюрокрацията в САЩ терминът „усъвършенствани техники за разпит“ работи като чиновническа маска на изтезанията, превръщайки престъпление в „процедура“ и спор в технически детайл. Механизмът е новоговор: първо се „сгъстява“ смисълът в етикет, после етикетът замества реалността, и накрая обществото спори не за фактите, а за лоялността към терминологията. Оруел познава финалния удар: не е нужно да убедиш хората в лъжа, ако можеш да направиш истината неизказуема.</p>
<p>👎 Дигиталната модерност направи обратното системно: <strong>разшири писмените системи, ускори превода и демократизира публикацията</strong>. В оруеловия свят думите се унищожават, за да се унищожи мисълта; в нашия свят думите се множат (включително през меми, жаргони и локални общности), защото платформите награждават новото означаване, а стандартите позволяват то да бъде изписано и споделено.</p>
<h2 id="4-свобода-на-словото">4. Свобода на словото</h2>
<p>👍 Оруел познава тънкия обрат: <strong>свободата на словото не умира с един голям акт на цензура, а със смяната на дефиницията</strong> за „престъпление“ — от действие към мисъл, от текст към намерение. „Мислопрестъплението не води до смърт: мислопрестъплението Е смърт.“ Днес държави криминализират политическа реч под етикети като „фейкове“ или „дискредитиране“, което превръща публичния коментар в съдебен риск и принуждава медиите и гражданите към автоцензура. Механизмът е оруеловски: вместо „това е забранено“, се казва „това е опасно/вредно/незаконно“, оттам нататък всяка остра теза се третира като риск за системата.</p>
<p>👎 Днешната правна реалност в големи части от света е построена именно като отказ от логиката, описана от Оруел. Всеобщата декларация за правата на човека дава правото „да търсиш, получаваш и разпространяваш информация и идеи“ — това е глобален нормативен анти-Океания, в който мнението е защитен статус, не наказуемо състояние. Да, съществуват режими, които преследват говорене; но точно това подчертава слабостта на оруеловото обобщение: той приема тоталната безизходица за универсална съдба, докато реалният свят е неравномерен — с пространства на свобода, институции на обжалване и устойчиви традиции на правозащитност. Това е точката, в която <strong>Оруел греши най-структурно: той подценява правото като технология за спиране на властта</strong>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ChatGPT-Image-Apr-16-2026-01_36_04-PM.jpg.960.webp" alt="Оруел 1984 и 2026" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="5-медии">5. Медии</h2>
<p>👍 <strong>Оруел познава с хирургическа точност сливането на информация и развлечение в един централен „фабричен“ поток — не за да информира, а за да организира съгласие, страх и навик.</strong> „Министерството на истината се занимаваше с новини, развлечения, образование и изящни изкуства.“ Днешният медиен пейзаж е именно такъв хибрид: продължаващ спад в ангажираността и доверието към традиционни медии и растяща зависимост от социални платформи като вход към новините. Медиите са и геополитическо поле. Така „новината“ става едновременно продукт, оръжие и обект на регулация — тоест централният нерв на управлението. Оруел познава основното: когато медиите са инфраструктура, а не професия, властта не просто „говори“ — тя строи ежедневната реалност.</p>
<p>👎 Оруел описва централен медиен комбинат, но европейската рамка днес е изрично обратната: плурализъм като правна норма, не като случайност. Хартата на основните права на ЕС изисква „свободата и плурализмът на медиите“ да бъдат уважавани — това е конституционна антитеза на медиите с един център, защото прави плурализма не вкус, а задължение. Разбира се, има концентрация и политически натиск; но това само засилва контрапункта към Оруел: <strong>днес медиите не са „министерство“, а поле на конкуриращи се играчи,</strong> което именно затова подлежи на правила, надзор и съдебни спорове.</p>
<h2 id="6-управление-на-вниманието">6. Управление на вниманието</h2>
<p>👍 Оруел познава, че <strong>властта не се нуждае да убеждава постоянно — достатъчно е да управлява вниманието, да го превърне в рефлекс</strong> и да предизвика „съзнателно удавяне на съзнанието чрез ритмичен шум“. Днес „Двете минути омраза“ са разпределени на милиарди микроимпулси в джоба: „пристрастяващият дизайн“ на социалните мрежи – безкрайно превъртане, автоматично възпроизвеждане, известия и силно персонализирани препоръки, умишлено поддържа компулсивна употреба. Когато наградата е внимание, системата награждава екстремното и емоционалното, а рационалното става неконкурентно — точно както в Океания екстазът на тълпата измества мисълта. <strong>Оруел познава, че контролът над хората минава през тяхното време и нервна система: оттам нататък съдържанието е сменяемо.</strong></p>
<p>👎 Днес вниманието не е задължителен държавен ритуал, а управляем навик, срещу който самите устройства вграждат защити. Apple предлага Screen Time като системна функция: отчети, лимити, време за почивка и родителски контрол. Android екосистемата поддържа Digital Wellbeing с измерване на отключвания, нотификации и време в приложенията — метрики, които правят вниманието видимо и следователно променяемо, вместо хипнотично неизбежно. Оруел греши в абсолютността: „ритмичният шум“ съществува, но не като неизключваем механизъм на властта, а като <strong>поведенчески проблем, който може да бъде адресиран със същите технологии</strong>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ChatGPT-Image-Apr-16-2026-01_35_57-PM.jpg.960.webp" alt="Оруел 1984 и 2026" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="7-наблюдение-данни-и-профилиране">7. Наблюдение, данни и профилиране</h2>
<p>👍 Оруел познава най-ефективния режим на наблюдение: не постоянната камера, а психологическият ефект от несигурността — <strong>да живееш така, сякаш те гледат винаги</strong>. „Разбира се, нямаше как да знаеш дали те наблюдават в дадения момент.“ Разкритията на Едуард Сноудън описаха програми за масово събиране на цифрови данни. Паралелно, извън държавата, икономиката на данните строи същия „телеекран“ чрез пазара. Това е профилиране като власт: от метаданни и местоположение се извеждат навици, контакти и уязвимости, а после те се използват за реклама, натиск или разследване. Оруел познава, че <strong>за да контролираш хората, не е нужно да знаеш всяка тяхна дума — достатъчно е да знаеш достатъчно, за да предвидиш и коригираш поведението</strong>.</p>
<p>👎 Европейската правна траектория от последното десетилетие е точно демонтаж на идеята за всеобщо и безразборно следене като нормалност. Правото на ЕС не допуска общо и неизбирателно задържане на трафични и локационни данни — тоест, <strong>„наблюдавай всички, винаги“ е правно забранен дизайн</strong>. А GDPR прави обработването на лични данни предмет на принципи, права и санкции — с идеята, че данните не са „по право“ собственост на наблюдателя, а риск, който трябва да е ограничен и обоснован. Оруел допуска, че техническата възможност за наблюдение автоматично се превръща в политическа тоталност; днес виждаме обратното: възможността поражда регулация, съдебни тестове за пропорционалност и постоянни битки за граници.</p>
<h2 id="8-технологии-и-власт">8. Технологии и власт</h2>
<p>👍 Оруел познава, че <strong>технологията не е просто инструмент, а архитектура на подчинението: когато средата е „винаги включена“, властта става фон, а не събитие</strong>. „Телеекранът можеше да се приглуши, но нямаше как да бъде изключен напълно.“ Днес това се повтаря през зависимостта от платформи и устройства: изключването не е неутрален избор, а социално и икономическо изключване — принуда чрез инфраструктура, не чрез заповед. Затова регулациите вече третират ИИ като властов инструмент: ЕС признава, че алгоритмите могат да бъдат административна принуда, тоест, кодът влиза в правото като политически проблем. А когато държавата иска пълен достъп, тя вече може да го купи като услуга. Оруел познава финала: <strong>„машината“ обслужва този, който държи копчето, а през XXI век копчето е в компютърния код</strong>.</p>
<p>👎 През XXI век ключовият тренд е обратният — институционализиране на изискването технологиите да бъдат проверими, оценими по риск и ограничавани по дизайн. Европейската комисия прие, че свободният софтуер и отвореният код са стратегически инструменти за независимост и сигурност — тоест, насърчава технологична прозрачност, а не неизключваем „черен екран“, който само командва. В оруеловия свят технологията е по дефиниция инструмент на властта и няма институции, които да ѝ искат отчет; днес <strong>технологиите са и поле на стандартизация, граждански натиск и регулаторно вграждане на ограничения</strong>.</p>
<h2 id="9-демокрация">9. Демокрация</h2>
<p>👍 Оруел познава парадокса на „управляемата демокрация“: властта може да пази думата „демокрация“, докато източва съдържанието ѝ чрез контрол над информацията, изборите и самата възможност за обща реалност. „Да вярваш, че демокрацията е невъзможна и че Партията е пазител на демокрацията.“ <strong>Когато изборите се превърнат в поведенчески проблем, публичната сфера се разпада на сегменти, всеки със собствена истина</strong> — и тогава демокрацията остава ритуал без общ информационен терен. Оруел познава точно тук: демокрацията не се срива само с танкове; тя се разглобява тихо, когато информационната екосистема стане инструмент на управление.</p>
<p>👎 Нашето време се характеризира точно с това, че демокрацията не само оцеля, а изобрети нови процедури срещу манипулация и нови канали за участие. Регламентът на ЕС за прозрачност и таргетиране на политическата реклама например адресира един от реалните антидемократични вектори на нашето време — скритото микронасочване — като го прави по-прозрачен и по-ограничен. Оруел приема, че модерността логично води до „невъзможна демокрация“; реалността показа по-прагматична еволюция: <strong>демокрацията се ремонтира чрез регулации и процедури, вместо да капитулира пред технологията</strong>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ChatGPT-Image-Apr-16-2026-01_35_55-PM.jpg.960.webp" alt="Оруел 1984 и 2026" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="10-сигурност-и-извънредност">10. Сигурност и извънредност</h2>
<p>👍 Оруел познава как <strong>„сигурността“ се превръща в универсален аргумент: извънредното става постоянно, а правата — временна привилегия</strong>, която може да бъде суспендирана без крайна дата. Все по-често гражданинът се третира като потенциален риск по подразбиране, а системата изисква прозрачност на живота като форма на „лоялност“.</p>
<p>👎 Оруел хвърля мрачен детайл: „нищо не беше незаконно, защото вече нямаше закони“. Оруел предполага „липса на закони“ като функционална норма; нашият свят работи наобратно: именно законът се използва като инструмент за ограничаване на извънредното, включително срещу самата държава. <strong>Да, борбата е постоянна — но тя съществува</strong>, което само по себе си е опровержение на оруеловата предпоставка за безизходица.</p>
<h2 id="11-война">11. Война</h2>
<p>👍 Оруел познава, че <strong>„вечната война“ е вътрешна политика: тя не цели победа, а непрекъснато оправдание за мобилизация, недостиг и послушание</strong>. „Войната се води от всяка управляваща група срещу собствените ѝ поданици.“ В реалния свят това се вижда в „пост-9/11 безкрайните войни“. Паралелно Европа живее в продължителна война на континента — тя се превръща едновременно в икономика, демография и информационен режим. Точно както в Океания, самото „състояние на война“ става административна и медийна среда, в която критиката лесно се етикетира като нелоялност, а ограниченията — като необходимост.</p>
<p>👎 Модерната история показва обратното: <strong>войни се прекратяват, обществата настояват за изтегляне, а съюзи формулират крайни срокове</strong>. Дори ако днешният свят е далеч от мир, Европейският съюз получи Нобелова награда за мир именно за принос към „мир и помирение, демокрация и права“ — исторически маркер, че цели региони могат да превърнат войната от норма в табу чрез интеграция и институции. Да, войната често се използва реторично; но тезата, че е достатъчно просто „да съществува“, не издържа пред факта на реални изтегляния, реални мирни дивиденти и реални институционални проекти срещу войната.</p>
<h2 id="12-отношения-между-общностите">12. Отношения между общностите</h2>
<p>👍 Оруел познава, че <strong>управлението на общностите е управление на омразата: вместо да решаваш социалните противоречия, ги пренасочваш към външен враг и вътрешни „предатели“</strong>. „Недоволствата умишлено се насочват навън чрез средства като двеминутка на омразата.“ Днес най-мощният механизъм на омразата не е площадът, а алгоритъмът. Научни данни сочат, че невярното се разпространява по-бързо от вярното в социалните мрежи, което прави демонизацията по-ефективна от опровержението. Оруел познава, че когато общностите са държани в режим на постоянна морална мобилизация, те започват да се самополяризират — и тогава властта може да стои настрани, докато тълпата върши работата.</p>
<p>👎 Дигиталната епоха произведе и обратния феномен — транснационална солидарност, която свързва общности, вместо да ги държи в постоянен „ритуал на врага“. #MeToo се превърна в глобално движение през множество държави и езици — пример, че мрежите могат да превърнат личното насилие в публичен дебат и колективно действие, а не само в мобилизирана омраза. Оруел е прав, че омразата е инструмент; греши, че тя е единствената масова енергия, която мрежовото общество може да произведе и канализира. <strong>Днешната комуникация позволява „двеминутка на омразата“, но позволява и две години солидарност</strong> — точно тази двупосочност разбива оруеловата еднопосочна машина.</p>
<h2 id="13-интимност-и-личен-живот">13. Интимност и личен живот</h2>
<p>👍 Оруел познава, че <strong>разрушаването на интимността е политическа техника</strong>: когато личният живот стане прозрачен, любовта, доверието и автономията се превръщат в управляеми променливи. „Личният живот беше престанал да съществува.“ Съвременният аналог са социалните мрежи. Икономиката на интимните данни. Интимността може да бъде пробита директно през устройството. Не е нужен полицай в стаята — достатъчно е инфраструктурата да превърне всеки разговор в потенциално извличаем, всеки навик — в данни, всеки интимен избор — в профил. Оруел познава, че когато интимността се свие, обществото губи мястото, където се ражда неподчинението: там, където човек е „сам със себе си“.</p>
<p>👎 Оруел смята, че властта ще колонизира интимността до физиологията, но настоящето показва противоположна тенденция: интимността се защитава технологично и правно, а сексуалността е по-скоро културно освободена, отколкото централизирано унищожена. Оруел моделира интимността като последната крепост, която неизбежно пада; реалността е, че именно в интимното се появиха най-силните контратехнологии (криптиране, минимизация на данни) и най-силните правни претенции. Дори <strong>когато има натиск към сканиране и надзор, той се сблъсква с публична съпротива</strong> и юридически дебати — не с тишина и неизбежност.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ChatGPT-Image-Apr-16-2026-01_35_52-PM.jpg.960.webp" alt="Оруел 1984 и 2026" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="14-корпоративна-власт">14. Корпоративна власт</h2>
<p>👍 Оруел познава, че <strong>„корпоративната“ власт става по-стабилна от държавната</strong>, когато контролира инфраструктурата на икономиката и информацията: собствеността се концентрира, а контролът се упражнява през достъп и зависимост. „Концентрацията на собствеността в много по-малко ръце отпреди.“ Днешният еквивалент са платформените „пазачи на портата“, социалните мрежи. Оруел познава, че икономическата концентрация ражда концентрация на разказ, внимание и възможности — и така корпорацията става политически актьор, независимо от изборната легитимация.</p>
<p>👎 Оруел пропуска ключовото за нашия свят: <strong>корпоративната концентрация не е финал, а стартова позиция за антитръстови мерки, регулации и публични конфликти.</strong> Европейската комисия обозначи „пазачите на портата“ и ги постави под конкретни задължения за оперативна съвместимост и пазарна справедливост — тоест, признава силата, но я превръща в юридически обект, не в съдба. Оруел вижда концентрацията като еднопосочна историческа гравитация; днешният свят я третира като проблем за управление, който поражда инструменти — регулации, глоби, дела и политически мандати.</p>
<h2 id="15-съпротива-и-опозиция">15. Съпротива и опозиция</h2>
<p>👍 Оруел познава, че <strong>съпротивата рядко се разбива фронтално — тя се разрежда: чрез размиване, чрез страх, чрез превръщане на опозицията в уязвима мрежа</strong>, която може да бъде идентифицирана по контактите и навиците си. „Ако имаше надежда, тя беше в пролите.“ Днес дигиталната съпротива се ражда онлайн — и затова се разбива онлайн. Freedom House отчита 15-а поредна година спад на интернет свободата, включително арести за онлайн изразяване и спиране на интернет като инструмент срещу протести. Механизмът съвпада с „1984“: властта не се страхува от опозиция като идея, а от опозиция като координация.</p>
<p>👎 Днешните реални победи често идват не от митичен „прол“, а от правни защити и координирана журналистика. Директивата на ЕС за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, е институционализирана контра-Океания: тя прави изнасянето на злоупотреби по-защитимо, вместо автоматично самоубийствено. Да, репресии съществуват — но самият факт, че има правна защита за разобличители и демонстрируеми финансови и политически последици от разследвания, опровергава оруеловата тотална безнадеждност. Следователно <strong>„надеждата“ не е затворена в една класа; тя е в институционализираните канали</strong> за разкриване, проверка и санкция.</p>
<h2 id="криво-седи-право-съди">Криво седи, право съди</h2>
<p>Време е да дадем аргументите и на нашия трети, независим оценител.</p>
<p>Ето моята оценка за всяка от 15-те теми (10 = перфектна прогноза, 1 = напълно неточна):</p>
<h4 id="1-отношение-към-истината--910">1. Отношение към истината — 9/10</h4>
<p>Deepfakes, синтетични медии и индустриализираната дезинформация направиха „отхвърли очите и ушите си“ не метафора, а буквална техническа реалност, а инструментите за верификация достигат нищожна част от аудиторията в сравнение с вирусната лъжа.</p>
<h4 id="2-памет-и-минало--810">2. Памет и минало — 8/10</h4>
<p>Правото да бъдеш забравен, алгоритмичното деиндексиране и държавната криминализация на „грешната“ памет показват, че миналото реално се редактира в мащаб — Internet Archive е изключение, не правило, и самият той е под постоянен правен натиск.</p>
<h4 id="3-езикът-като-обществен-инструмент--710">3. Езикът като обществен инструмент — 7/10</h4>
<p>Многоезичието е факт, но политическите евфемизми („колатерални щети“, „усъвършенствани техники за разпит“, „специална военна операция“) доказват, че властта успешно стеснява мислимото в ключовите моменти, когато наистина има значение — а мемовете са шум, не корекция.</p>
<h4 id="4-свобода-на-словото--810">4. Свобода на словото — 8/10</h4>
<p>Автоцензурата е масовият ефект, който Оруел предвижда с хирургическа точност — милиарди хора ежедневно калкулират какво могат да кажат онлайн, а правните гаранции са безсилни там, където загубата на работа или профил предшества всеки съд.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ChatGPT-Image-Apr-16-2026-01_35_38-PM.jpg.960.webp" alt="Оруел 1984 и 2026" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h4 id="5-медии--810">5. Медии — 8/10</h4>
<p>Многогласността е формална — реалната медийна диета на мнозинството минава през 2–3 платформи, чиито алгоритми решават какво е „новина“, което де факто е централизация през частен, а не държавен монопол.</p>
<h4 id="6-управление-на-вниманието--910">6. Управление на вниманието — 9/10</h4>
<p>Screen Time и Digital Wellbeing са козметика: средното екранно време продължава да расте, пристрастяващият дизайн е бизнес модел за трилиони долари, а „ритмичният шум“ от TikTok и Reels е по-ефективен от всичко, което Оруел е можел да си представи.</p>
<h4 id="7-наблюдение-данни-и-профилиране--910">7. Наблюдение, данни и профилиране — 9/10</h4>
<p>GDPR съществува, но big tech го плаща като „цена на бизнеса“, реалното профилиране е по-дълбоко от всякога, а комбинацията от държавно и корпоративно наблюдение прави телеекрана да изглежда примитивен в сравнение с това, което смартфонът знае за теб.</p>
<h4 id="8-технологии-и-власт--910">8. Технологии и власт — 9/10</h4>
<p>Смартфонът е телеекран, който сам си купуваш, сам зареждаш и носиш доброволно навсякъде — Оруел не е предвидил, че хората ще се записват сами, а регулаторните отговори изостават с години от технологичната реалност.</p>
<h4 id="9-демокрация--810">9. Демокрация — 8/10</h4>
<p>Cambridge Analytica не беше аномалия, а бизнес модел — микронасочването, ботовете и информационните операции правят „информирания избирател“ фикция в мащаб, а регулаторните мерки идват винаги след щетите и рядко ги компенсират.</p>
<h4 id="10-сигурност-и-извънредност--810">10. Сигурност и извънредност — 8/10</h4>
<p>Инфраструктурата за наблюдение расте експоненциално, а всяка нова заплаха (тероризъм, пандемия, кибератаки) добавя нов пласт постоянен контрол.</p>
<h4 id="11-война--810">11. Война — 8/10</h4>
<p>Изтеглянето на САЩ от Афганистан не донесе мир, а хаос, войната в Украйна нормализира военното мислене в Европа за поколение напред, а „войната срещу терора“ се превърна в перманентно административно състояние, точно както Оруел описва.</p>
<h4 id="12-отношения-между-общностите--810">12. Отношения между общностите — 8/10</h4>
<p>#MeToo и Fridays for Future са реални, но алгоритмичната поляризация работи 24/7 в мащаб от милиарди. Имаме постоянна „двеминутка на омразата“ във Facebook, а солидарността е епизодична, докато омразата е бизнес модел.</p>
<h4 id="13-интимност-и-личен-живот--810">13. Интимност и личен живот — 8/10</h4>
<p>Смартфонът на милиарди хора е отворена книга — здравни приложения продават данни, Pegasus прониква без клик, а самият навик да документираш живота си онлайн ликвидира интимността отвътре, без да е нужна външна принуда.</p>
<h4 id="14-корпоративна-власт--810">14. Корпоративна власт — 8/10</h4>
<p>Глобите на ЕС са закъснели и недостатъчни спрямо печалбите — Apple, Google, Amazon и Meta контролират инфраструктурата на ежедневието по начин, който прави зависимостта от тях по-дълбока от тази, от която и да е държава, а регулацията тича след влака.</p>
<h4 id="15-съпротива-и-опозиция--710">15. Съпротива и опозиция — 7/10</h4>
<p>Журналистическите разследвания и защитата на разобличители са реални победи, но 15 последователни години спад на интернет свободата, масовите арести на активисти в толкова държави и превръщането на дигиталното следене в инструмент за превантивно смазване на протести показват, че координираната съпротива е все по-скъпа и рискована.</p>
<p><strong>Средна оценка: 8,1/10</strong> — Оруел не е предвидил конкретните технологии, но е уловил логиката на днешния ден с почти пророческа точност. Контрасилите съществуват, но са хронично по-бавни, по-слаби и по-фрагментирани от механизмите на контрол, които те се опитват да ограничат.</p>
<p>Е, щом четете дотук, остава да ви попитам… казвах ли ви аз?</p>
<hr>
<p><strong>Публикацията е част от новия брой на <a href="https://perfectdaymagazine.bg/">списание Perfect Day</a>.</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/04/ChatGPT-Image-Apr-16-2026-01_36_01-PM.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Вече генерираме страхотно много плява“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 15 May 2026 06:00:02 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Можем ли и как да спрем когнитивния упадък, който идва с огромния напредък на изкуствения интелект? Може ли махалото на когнитивния упадък, на предоверяването на технологиите, на счупения обществен разговор да се обърне и как? Ще сблъскаме оптимистичната и песимистичната гледни точки към най-големия въпрос, заради който го има този сайт. Проф. Юлита Василева е световноизвестен изследовател в областта на компютърните науки и на взаимодействието ни с технологиите. Срещнахме се преди 5 години, за да поговорим за балона на филтрите, за начина, по който си взаимодействаме и се информираме онлайн. Днес тя изследва една също толкова важна и още по-гореща тема – можем ли да обърнем техниките за манипулиране онлайн срещу техните създатели?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-2.jpg.960.webp" alt="julita-vasileva-2026" /></p><div class="intro"><p><em>Може ли махалото на когнитивния упадък, на предоверяването на технологиите, на счупения обществен разговор да се обърне и как? Ще сблъскаме оптимистичната и песимистичната гледни точки към най-големия въпрос, заради който го има този сайт.</em></p>
<p><em><strong>Проф. Юлита Василева</strong> е изследовател в областта на компютърните науки и на взаимодействието ни с технологиите. <a href="https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva">Срещнахме се преди 5 години</a>, за да поговорим за балона на филтрите, за начина, по който си взаимодействаме и се информираме онлайн.</em></p>
<p><em>Днес тя изследва една също толкова важна и още по-гореща тема – можем ли да обърнем техниките за манипулиране онлайн срещу техните създатели? <strong>Можем ли и как да спрем когнитивния упадък, който идва с огромния напредък на изкуствения интелект?</strong></em></p>
</div>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026.jpg.960.webp" alt="Юлита Василеваьъ" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1542"></figure>
<p class="q"><strong>– Днес се занимаваш с изследване на „когнитивните щитове“, подход, с който да успеем да съхраним човешкото знание на фона на изключително напредналия изкуствен интелект. Кое те отведе в тази посока?</strong></p>
<p>– Днес прекалено много неща стават по-лесно, включително и в науката, примерно да направиш един литературен обзор. Когато не знаеш откъде да започнеш, пускаш ChatGPT, Claude, Gemini. Има вече толкова много модели, че човек се чуди кое да избере.Всеки от тях ще ти направи резюме на статията, че да няма нужда да се трудиш да я четеш и разбереш. Това вече върши много добра работа, защото ще ти даде начални точки, и то сравнително скорошни. Но доколко резюмето е хванало всички идеи от статията, не е ясно. Когато човек чете статия няколко пъти, всеки път нови идеи изскачат, пропуснати предишния. Зависи в какво състояние четеш статията, какво те вълнува в момента. Живият мозък интерпретира, а не само резюмира.</p>
<p>Друг проблем е, че вече никой не чете научните статии отпреди 20 години, а това всъщност е огромен проблем, защото в някои статии отпреди 20, 30, 50 години има идеи, които не са били експлоатирани, на които просто не им е било времето, а сега бихме могли да използваме. Обаче сега няма кой да ги открие, защото никой не чете, а всеки вече използва изкуствения интелект.</p>
<p class="q"><strong>– А може би все по-големият проблем е, че ИИ според все повече изследвания вече сам отговаря за по-голяма част от научните публикации?</strong></p>
<p>– Точно така, лошото е, че когато правиш литературен обзор толкова лесно, хората правят нови обзори на конвейер. Ако списанието има сериозен рецензент, ще каже: „Добре, каква е критиката?“. Не е въпросът само да събереш 20 статии и горе-долу да ги категоризираш, а да подходиш критично и да кажеш какви са новите тенденции, какво липсва. Това нещо ИИ не го прави много добре.</p>
<p>Обаче хората скалъпват статиите, изпращат ги на списания и ако попаднат на двама несъзнателни рецензенти, приемат статията и по този начин конвейерните обзори се множат и „замърсяват околната среда“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Страхотно много плява се генерира. Често обаче е с атрактивно заглавие</em></p>
</blockquote>
<p>и когато някой търси дадена тема, ChatGPT я намира, авторът я цитира и колелото се завърта..</p>
<p>А много от студентите изобщо не четат статиите, най-много да прочетат резюмето. А то пропуска много неща. Всяко резюме е просто една абстракция. И много интересни детайли, които човешки мозък, ако ги чете, по някаква асоциация, по настроението на деня, по това, че го боли коремът, ги хваща. Докато ИИ не може да ги хване, защото работи изцяло на формално, езиково ниво.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Много неща се губят, много неща изчезват на дъното и само това, което плува по повърхността, ще бъде обрано.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-3.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: огромна машина с чат балончета на екрана бълва листове с графики и плява, а човек с фенер търси в купищата сред стари книги" loading="lazy" decoding="async" width="1448" height="1086"></figure>
<p class="q"><strong>– Уви, не е само в науката, същото според мен става навсякъде: в медиите, в цялото информационно пространство. Как обаче можем да спрем този когнитивен упадък? Днес като че ли изглежда необратим.</strong></p>
<p>– Точно така е. Именно затова предложих тема за разработка, която ми одобриха и финансираха за следващите пет години. Ще се опитаме да направим „когнитивни щитове“. Аз не съм специалист по разработването на алгоритми и смятам, че това е работа, която вече много трудно се прави в университети. Тя отиде в големите компании, защото имат ресурсите и събират най-умните. Те имат много пари, а сега вече е необходимо да имаш изчислителна мощност. В тази област университетите сме доста назад.</p>
<p class="q"><strong>– Все пак, големите изследователи все още идват от университетите.</strong></p>
<p>– Така е, но това е, защото, когато са правили пробивите си, не са имали толкова голяма нужда от изчислителна мощ. Големите канадски имена в ИИ като Хинтън, Лекун, Бенджио са създали алгоритми и са ги тествали преди 15-20 години в други условия, когато разликата във възможностите на университетските изчислителни системи и комерсиалните не е била толкова фрапираща…</p>
<p>Така или иначе, моята идея е да работя за създаването на щит на ниво интерфейс – диалога или връзката между човека и компютъра. Работя повече от 10 години в областта на технологиите за убеждаване, за които стана дума при <a href="https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva">предишния ни разговор</a>.</p>
<p>Тези технологии са много опасни, защото действително влияят много силно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хората са изключително лесни за манипулиране. И аз си мисля – дали пък не можем да ги „манипулираме“ така, че да се загрижат, да обърнат внимание и да се разтревожат, че ИИ ги лъже и ги манипулира?!</em></p>
</blockquote>
<p>И да погледнат в дълбочина, да вложат тия няколко килобайта в мозъка си, да ги инвестират и да подходят внимателно към това, което им дава ИИ.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-4.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: водолаз с фенер се спуска в потънала библиотека под повърхност, покрита с плаващи листове – търсене на истината в дълбочина" loading="lazy" decoding="async" width="1448" height="1086"></figure>
<p class="q"><strong>– Как да стане? През какви медиуми най-вече ми е въпросът, защото аз опитвам да го правя това вече 5 години и не стигам достатъчно масово до хората, защото социалните мрежи . използват технологии на убеждение толкова ефективно.</strong></p>
<p>– Аз мисля, че нещата ще тръгнат нататък. Че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>хората вече имат много голямо недоверие към социалните мрежи и особено Фейсбук.</em></p>
</blockquote>
<p>Мисля, че тенденцията в социалните мрежи е да се хибридизират с ИИ. Нови ИИ технологии като агентния ИИ и OpenClаw ще въведат нови изкуствени персони в мрежите и хората няма да знаят дали говорят с реални хора или ИИ агенти. От една страна това ще е много удобно: всеки може да си „наеме“ ИИ агент да го представлява в мрежата, да следи какво става и да го информира за най-важното, да отговаря на тривиални неща, да праща поздравления за имени и рождени дни и т.н. Но когато това стане масово явление, всичко става неистинско. Основната причина да си „в мрежата“, да си в контакт с познати и приятели, отпада.</p>
<p>ИИ агентите, които навлизат, предлагат много удобства. Хората са склонни да „очовечават“ нещата: да откриват съзнание в домашните си любимци, дори в неодушевени предмети. Има изследвания, които показват, че хората възприемат чатботовете като съзнателни, дори остроумни и емпатични други хора. Лошото е, че хората все повече и повече се ориентират към ИИ като партньори и спират да общуват с истински хора. Защото ИИ е много по-убедителен, просто се съгласява с каквото кажеш, усмихва се и казва: „Добре“. Което е приятно, ласкаещо, успокояващо. Повечето от хората всъщност не обичат да се карат .</p>
<p class="q"><strong>– Макар да не им личи онлайн… Още повече, че вече социалните мрежи ни познават по-добре от самите нас. Защото оставяме гигабайти информация, общувайки с тях, а вече и с ИИ. Как тогава можем да изградим ефективни щитове, след като всичко е в ръцете на „врага“?</strong></p>
<p>– Това е много голям проблем и той не е нов. Още преди да стигнем до социалните мрежи, когато се появи интернет, започнаха изследванията в областта на защитата на информацията. Има и закони, които карат големите компании да позволяват избор на потребителите – досадните cookie банери. Хората, които не искат да бъдат манипулирани и водени за носа, слагат бариери. Те проверяват настройките за сигурност и т.н.</p>
<p>Така че, според мен, промяната ще започне от хората, които се тревожат за такива неща. Които имат някакви съображения за автономност и не искат да бъдат манипулирани.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Как масово ще го въведем? Аз се надявам, че ще стане чрез образованието и училищата.</em></p>
</blockquote>
<p>Не знам как е в България, но в Канада, в няколко провинции, и много силно в Скандинавия, забраняват телефоните в училище.</p>
<p>Според мен има голяма промяна в нагласата. Все повече се пише за това колко са вредни социалните мрежи за развитието на подрастващите, за това как децата изпадат в депресия, когато стигнат тийнейджърски години, защото от бебета са започнали с таблети и просто не познават нормално човешко общуване.</p>
<p>Мисля, че тази вълна на телефоните и социалните мрежи скоро ще се обърне. Вече доста време съм живяла и ми се струва, че всичко върви като махало или синусоида. Ще дойдем в обратната тенденция.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-5.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: човек с фенер стои зад светещ прозрачен щит с книга, лупа и молив, който го пази от поток известия, емоджита и маски от огромна машина" loading="lazy" decoding="async" width="1448" height="1086"></figure>
<p class="q"><strong>– Темата за децата и технологиите именно е огромна, <a href="https://karamanev.me/tag/detsa">тук също се опитах да започна разговор с дълга поредица</a>, но… стигаме до самосъзнанието, което може да задвижи някаква промяна и не го забелязвам.</strong></p>
<p><strong>А и дали наистина сме виждали дотук толкова силно тази обратна тенденция? Да, винаги е имало хора като <a href="https://karamanev.me/istorii/tristan-haris">Тристан Харис</a>, <a href="https://karamanev.me/istorii/kim-dotcom">Ким Дотком</a>, <a href="https://karamanev.me/istorii/julian-assange">Асандж</a>, които се борят срещу начина, по който ни манипулират с помощта на технологиите.</strong></p>
<p>– Те не са единици.</p>
<p class="q"><strong>– Но през цялото време са видимо малцинство.</strong></p>
<p>– Така е, но, вижте, то е като модата. Модата е също такова социално явление. Тя върви, винаги започва от малко хора, които дават началото, тези инфлуенсъри, новатори, по които останалите се водят. Но не всички изведнъж. Просто започва отгоре, после се спуска надолу и когато стигне дотам масово да бъде възприета, върховете горе, тези примери вече са в подножието на друга вълна.</p>
<p>Винаги има едно закъснение в тези вълни и това как се разпространяват. Надявам се, че така ще бъде и тук.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-6.jpg.960.webp" alt="Илюстрация на махало: тъмна топка над хаос от хартии и уморен човек, зелена топка, бутната от млади хора към идеи и общуване" loading="lazy" decoding="async" width="1402" height="1122"></figure>
<p class="q"><strong>– И аз, но не го вярвам. Моята единствена надежда е икономическа и то е силно казано, защото би забавила опасните тенденции в технологията, но би нанесла огромни щети на индустрията. Идеята, че в един момент тези огромни пари, които се наливат в изкуствения интелект, просто няма да могат да се възвърнат.</strong></p>
<p>– Може и това да стане. Но вижте „Дотком балона“. Той се спука, обаче технологиите останаха. И след това, полека-лека, просто имаше едно закъснение от 4-5 години и се върнаха. И отново стана печеливш. Отпадна „плявата“, останаха сериозните компании.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Технологията няма да изчезне. Защо? Защото тя разчита на мързела на хората.</em></p>
</blockquote>
<p>Може да звучи цинично, но според мен човешкият мързел винаги е бил в основата на прогреса. Хората искат да си минимизират усилията. Ние сме свикнали да търсим как да намалим усилията, с които да постигнем каквото и да било. Затова ИИ навлиза масово и в университетите, което за мен лично е голяма тревога.</p>
<p>Не знам как е в България, но имам чувството, че по света вече преподавателите са приели, че студентите използват ИИ да си пишат домашните, а също и скришом на изпитите. Просто няма как да се предотврати това. Особено с новите OpenClaw технологии, в които ИИ модели работят локално, в лаптопа, а в близко бъдеще и в телефона.Няма нужда да си свързан с интернет и голям комерсиален модел. Те стават и все по евтини и достъпни чрез платформи като Ollama.</p>
<p>В България поне има устни изпити – във ФМИ все още тези огромни потоци от студенти по 3 дена ги изпитват устно. Това в Америка е нечувано. От 30-40 години, от хората, които аз познавам там, никой не си спомня да е бил на устен изпит, защото е нещо много стресово. Също в училище това да те изпитат „на дъската“ пред класа е нечувано. А беше ежедневие в училище за моето поколение.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но това е единственото спасение от ИИ в момента.</em></p>
</blockquote>
<p>Или ако е писмен изпит, на хартия. Аз така съм учила програмиране, не съм се допряла до компютър. Когато бях студентка, имахме големи машини, на които на перфокарти се печатаха програмите, ред по ред. Траеше няколко дни, докато ти излезе листинг от изчислителния център със съобщение „синтактична грешка в ред 18“.</p>
<p class="q"><strong>– Това ли е бъдещето?</strong></p>
<p>– Да.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Бъдещето е обратно в миналото.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-7.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: нощен площад с кафенета, хора с празни овални лица вместо лица, а над тях вали рояк от емоджита, сърца и профилни икони" loading="lazy" decoding="async" width="1448" height="1086"></figure>
<p class="q"><strong>– Но как ще можем да се убеждаваме един друг в това? Защото наистина обичаме да ни е лесно, мързеливи сме. Свикваме да делегираме, че поредната задача няма нужда да я вършим сами, може да не полагаме този труд. Логиката е поради всичко това и дипломите да имат все по-малка реална стойност.</strong></p>
<p>– Точно така е. Дайте да погледнем към тази тема специално, за образованието.</p>
<p>Моята специалност е приложен ИИ, в тази посока ми беше още докторската дисертация. Но ИИ, който правехме тогава, беше друг. не беше базиран на невронни мрежи а беше символичен ИИ,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p>Невронните мрежи тогава бяха разработвани от инженерите и ги ползваха да регулират цикъла на пералнята.</p>
</blockquote>
<p>Учените, разработващи изкуствения интелект, се стремяха да прехвърлят знанията от човека на машината. Опитваха се да представят абстрактни конструкции на човешкото съзнание в паметта на компютъра и да разработят алгоритми, които оперират с тези конструкции чрез логически операции. Това е много по-високо когнитивно ниво от нивото на невроните. Въобще не мислехме, че с машинно самообучение на невронно ниво такива абстрактни, съзнателни или концептуални знания могат да са изградени автоматично от системата. А се оказа, че това е правилният път.</p>
<p class="q"><strong>– Ето че Ян Лекун и досега казва, че не е това пътят към генералния изкуствени интелект и че трябва и да се върнем назад, към това прехвърляне на знанията.</strong></p>
<p>– Защото това е начин да го контролираме, иначе машината учи каквото си пожелае. Остава си стохастичен модел и това, което научи, може да е много вредно, много опасно. Това е темата за отговорен ИИ, голяма тема, която на Запад е много силна сега. Там се включват социалните науки, философи, етици, прависти. И е една надежда за тези хуманитарни дисциплини, които изведнъж намират изключително важен проблем, който могат да атакуват със своите методи.</p>
<p class="q"><strong>– И как да подходим с образованието? Съвсем трябва да забраним ИИ?</strong></p>
<p>– Не, това е невъзможно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Просто няма нужда да контролираме крайния продукт, а процеса.</em></p>
</blockquote>
<p>В Канада и в Америка е нормално да дадеш на студентите 5-6 проекта, които правят вкъщи и след една седмица предават. Може да са задачи по програмиране, есета по английски, анализ на данни. Правят го вкъщи и предават крайния резултат за оценка. Е, в това вече няма смисъл.</p>
<p>Не гледаш крайния резултат изобщо, защото той е генериран от ИИ. Караш студента да каже какъв ИИ е използвал, какви промптове е давал, как критично е анализирал, какво мисли за отговора на ИИ, дали е използвал друг ИИ за критика. Как интерпретира критиката, какво е неговото мнение. Тоест да докаже, че критично е подходил към отговора, което ИИ е дал.</p>
<p>Най-тъпото нещо, от което студентът нищо не научава, е да даде заданието на ИИ, получава готово решение, което, без нито едно „помръдване на мозъка“, копира и изпраща.</p>
<p>На моите студенти им казвам: „Знам, че ще използвате ИИ, но преди това помислете сами какво решение можете да измислите на този проблем. Когато вече имаш някаква идея и получиш решението на ИИ, си в много по-добра позиция да го критикуваш и оцениш, отколкото, ако изобщо не си мислил по въпроса. Така го и запомняш по-добре“.</p>
<p class="q"><strong>– А може би пък няма смисъл да си го причиняваме, защото наистина вече е по-добър от нас във всяко следващо нещо. Мен, признавам, ме отчайват <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">резултатите от този експеримент, в който хората не различават моето собствено писане</a>. Сдавахме, сдавахме, бяхме по-добри на шах, но ИИ ни би на това, и на тетрис, на всичко. Пишехме по-добре, по-креативно, по-добре стилово, дотук. Пишехме код, ИИ не можеше. А сега и това прави добре. Може би няма смисъл да си причиняваме толкова трудности и може просто да си почиваме?</strong></p>
<p>– Да, обаче кой ще ни храни?</p>
<p class="q"><strong>– Достатъчно сме напреднали със земеделието, не е трудно да се изхранваме, ако подходим мъдро. Ето, и роботиката напредва успоредно – скоро за първи път андроид ни победи на маратон в Китай. Защо да се трудим?</strong></p>
<p>– Защото ще закърнеем. То е като с гимнастиката – когато не играеш, когато не ходиш, се разболяваш.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това е – ние сме биологични същества и трябва да се напъваме. Аз лично смятам, че нищо лесно научено не се запомня.</em></p>
</blockquote>
<p>Имахме такъв проект с наши студенти за програмиране от трети и четвърти курс и им дадохме една задача да решат от типа, който дават често на интервюта за работа.</p>
<p>Имахме две сесии по един час в лаборатория, за да сме сигурни, че не използват ИИ. Разделихме ги, като едната група използваха ИИ по свой избор, другите трябваше да се справят сами. След две седмици отново ги извикахме, този път да опитат всички без ИИ.</p>
<p>Беше малка група, нямахме статистически стабилни резултати, обаче и без това се вижда ясно, че мнозинството от хората от първата група бяха пълен провал. Те са видели решението на ИИ, но не могат да го възпроизведат две седмици по-късно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-2.jpg.960.webp" alt="Усмихната жена с очила, кожена шапка и бяло яке пред къщи с гаражи в заснежен квартал – събеседничката в интервюто" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1542"></figure>
<p class="q"><strong>– Всички сме така. А може би не им и трябва. Аз съм програмист, който последната половин година почти не е писал код и усещам как си забравям знанията. И като че ли за момента не губя, защото все по-малка нужда има и да го пиша, и да го чета този код. Също както не знам Асемблер.</strong></p>
<p>– Но ето че казваме „пише код“. Аз мисля, че образованието по компютърни науки трябва да се промени.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да не мъчим студентите да пишат код, а да ги научим да решават задачи.</em></p>
</blockquote>
<p>Какъв подход ще използват да пишат алгоритма? Да, него също може ИИ да го направи. Ако му дадеш задача за алгоритъм, ще ти я реши. Не знам дали е много добър за това все още, INSAIT казваха, че за решаване на математически задачи за олимпиади точността е някъде 60%.</p>
<p class="q"><strong>– Обаче, както и с всичко друго, след няколко седмици може да е 80%, след още няколко – 90%…</strong></p>
<p>– Така е. И как да намерим смисъл? Как да запазим някаква автономност и някаква цел, към която да се стремим? Защото така се обезсмисля всякакво усилие.</p>
<p class="q"><strong>– Именно това е най-тежкият въпрос, който не ни е хрумвало, че ще ни засрещне, или поне не толкова скоро. Може ли, както каза един мой гост, това да промени обществото така, че класите на бъдещето да са малцинството, което има концентрацията да прочете цяла книга, и останалите?</strong></p>
<p>– Да. Аз мисля, че точно това ще стане. Университетите ще станат отново елитарни институции, както е било през Средновековието. Когато образованието не е масово, ще бъде страшно скъпо и това ще бъдат деца на много богати хора, които ще могат да си го позволят – да изпратят децата да се занимават, както е с изкуството. Кой може да си позволи да прави изкуство?</p>
<p class="q"><strong>– Който не трябва да се изхранва… Има ли неща, които никога няма да ги умее изкуственият интелект? Аз си мислех, че никога няма да умее да пише като мене, ето, че не се получи. Кое ще е това нещо, което ще остане чисто човешко?</strong></p>
<p>– Мисля, че има още доста трикови неща, където роботите дълго време няма да се справят – примерно работата на водопроводчик, електротехник, където задачите са физически, сложни и трябва богато разнообразие от физически дейности. Това е ръчна работа, която все още е трудна за машините. В момента страхотни пари се наливат в роботика, но роботите са силни, когато са в сравнително ограничена среда.</p>
<p>Например, ето тези домашни роботи прахосмукачки работят добре, но невинаги, объркват се.</p>
<p class="q"><strong>– И ето, това не ни липсва!</strong></p>
<p>– Именно. Аз мразя да чистя. Ако може някога робот да дойде и да ми избърше праха, да измие прозорците, банята, само ще се радвам.</p>
<p class="q"><strong>– Аз си представям, че гледането, възпитаването, обучението на децата е още нещо, което не бива да даваме. И не защото технологията няма да го умее по-добре от нас.</strong></p>
<p>– Точно така! Не бива! Но виждаме как и днес това хората с много голямо удоволствие дават децата си на таблетите да ги забавляват.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Когато електронните детегледачи станат още по-добри, ще е ужасно. Това ще са съвсем други деца…</em></p>
</blockquote>
<p>Аз не знам какво става с тия деца, наистина. Имам млади колеги, които казват, че сами не могат да намерят връзка със студентите, толкова различни са тези поколения.</p>
<p class="q"><strong>– И това го направиха технологиите или по-скоро ние с тяхна помощ.</strong></p>
<p>– Да. Защото е много удобно да връчиш на детето някаква игра, клипче, което го забавлява с картинки, с песнички. И то е мирясало, не се движи изобщо, тоест не го мислиш, че ще избяга някъде, ще направи беля. То е абсолютно заковано. Дегенерират му мускулите, не научава как да общува с деца. И когато се види за първи път с деца, изпада в шок, не знае какво да прави.</p>
<p>Много по-кротки са сега студентите, едно време имаше много повече проблемни. Сега проблемът е, че изпадат в паника. В Канада имаме студенти, които на изпита припадат от ужас, от страх.</p>
<p>Тук, в България, говорих с колеги дали имат този проблем. Не, няма го.</p>
<p class="q"><strong>– И вероятно причината е в нещо, което повечето хора не харесваме в системата – изпитите. Тук, за да оцелееш в училище, трябва да минат през изпитите в четвърти, в седми клас. Много неприятно изживяване, което да причиниш на 14-годишно дете, обаче явно след това се изплаща по този начин.</strong></p>
<p>– Точно така. Аз помня, в училище беше изключително трудно. Не бях особено ученолюбива като дете, специално за нещата, които бяха важни в училищната възраст. Да пишеш красиво. Ужас! За математиката също, ненавиждах математика. Обичах да чета и това беше голямо удоволствие за мен. Обаче всичко останало беше трудно. Математиката ми хареса чак в пети клас, когато започнахме да учим геометрия и да доказваме теореми, това изведнъж ми стана интересно.</p>
<p class="q"><strong>– На мен ми стана интересно на 35.</strong></p>
<p>– Аз пък исках да стана писател. Още в четвърти клас моите съученици смятаха така. Имахме много добра учителка по литература, която ни даваше много свобода и аз пишех криминални съчинения за забавление на класа.</p>
<p class="q"><strong>– Вярвам, че това също ни е голям проблем, че слагаме тези стереотипи и специализации – делим се на хуманитарни и на технологични типове, специализираме се в конкретни тесни области. А <a href="https://karamanev.me/technologii/kissinger-ai">Хенри Кисинджър например пише</a>, че ще се завърне времето на полиматите – хората, които са комбинирали знания от най-различни области, защото те могат да дадат оригиналните идеи, каквито никога няма да „роди“ ИИ.</strong></p>
<p>– Така е, но хората са много различни. Повечето от моите колеги са толкова фокусирани. Действително, когато работиш в много трудна област, например алгоритмите, ти трябва да си фокусиран. От друга страна, така няма да измислиш никога нещо наистина оригинално.</p>
<p>Ако имаш късмет този тесен, неразклоняващ се път, по който си поел, да води до нещо, в крайна сметка ще го постигнеш. Обаче, посвещавайки живота си на него…, аз лично не мога така, на мен ми става ужасно скучно. През цялата ми кариера съм се лашкала в различни области, защото ми е интересен проблемът, а не техниките, които съм усвоила.</p>
<p>Голяма работа, че съм научила нещо и го владея, интересно е да науча нещо ново, да вляза в област, в която съм новак, отново студент..</p>
<p class="q"><strong>– Според мен си струва всички да развиваме в динамичните времена този начин на мислене. От сърце пожелавам да се окажеш права – махалото да се обърне, а когнитивните щитове да спасят познанието. Ще се радвам отново да разкажем за тях при следващата ни среща. Благодаря за интересния разговор!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Ела да поговориш с „мен“!</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/karamanev-ii-dvoinik</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/karamanev-ii-dvoinik</guid>
      <pubDate>Fri, 08 May 2026 05:00:23 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Представям ви… „Георги Караманев“. Чатбот, обучен на всички материали от този сайт и мои гостувания. Нека заедно проверим на какво е способен, пишете му! Ще ви се покаже сам, а ако не – ще го намерите долу вдясно на всяка страница.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/karamanev-ii-dvoinik.png.960.webp" alt="Караманев ИИ двойник" /></p><p>Представям ви… „Георги Караманев“. Чатбот, обучен на всички материали от този сайт и мои гостувания. Нека заедно проверим на какво е способен, пишете му! Ще ви се покаже сам, а ако не – ще го намерите долу вдясно на всяка страница.</p>
<p>Мислех си, че последният експеримент, който си струва да бъде направен с ИИ, вече съм го направил (ако не знаете за него, сега е моментът – <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">прочетете този текст до края</a>).</p>
<p>Но след него… как ще изглежда бъдещето? Хайде да разберем заедно!</p>
<p>Много любопитни детайли имам да ви разкажа за създаването на този чатбот – за процеса и трудностите по пътя. Първо обаче мисля, че е време да ви запозная с него!</p>
<p>Отделете време, поговорете с дигиталния „Георги Караманев“, пишете му! <strong>Всичко, което ще си кажете, аз ще мога да прочета, но ще е изцяло анонимно, освен ако вие не решите да му се представите изрично.</strong></p>
<p>Поговорете! Попитайте го за неща, за които бихте питали мен. Или които никога не бихте ме попитали. Опитайте се да го „счупите“, да го накарате да ви каже думи, които не би трябвало. Може и просто да обсъдите с него коя да е следващата Дигитална история, която да прочетете.</p>
<p>Отпуснете въображението си и опитайте! Все по-близо изглежда моментът, когато всеки от нас ще има своя дигитален двойник, за добро или лошо. Именно затова е време за експерименти. Когато този приключи, ще ви разкажа подробно изводите. А от благодарност, че сте отделили от времето си, след жребий подарявам 5 символични подаръка – книга.</p>
<p>И така, време е да се запознаете. Приятно му е, „Георги“!</p>
<h3 id="експерментът-приключи-а-резултатите-му-можете-да-видите-тук"><strong><a href="https://karamanev.me/istorii/virtualen-dvoinik-rezultati">Експерментът приключи, а резултатите му можете да видите тук!</a></strong></h3>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/05/karamanev-ii-dvoinik.png.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
  </channel>
</rss>
