В тази рубрика под формата на класическо (или нестандартно) интервю гостуват събеседници, които имат интересна гледна точка към дигиталното настояще. Технологични специалисти, учени, инфлуенсъри, писатели и други хора на изкуството. И дори… котарак.

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
„Парите не са добър господар. Те трябва да служат на по-важни цели“

„Парите не са добър господар. Те трябва да служат на по-важни цели“

„Щастието е състояние, но не е цел. То е осъзнат избор.“
Атанас Симеонов е доказан предприемач в много и неочаквани посоки. Постепенно към традиционните офлайн начинания добавя дигиталната сфера.
На Дигитални истории са гостували инженери, писатели, дори свещеник и диригент. За първи път обаче тук е човек, превърнал конкретно предприемачеството в свое призвание, а чрез платформата Endeavor – и в средство, чрез което да променя средата край себе си.
Накъде би се насочил, ако трябваше да започне днес? Учи ли се предприемачеството, въпрос на късмет ли е, или на талант? Дали изкуственият интелект е добра посока за инвестиции? Дали това е областта, която ще позволи на страната ни да постигне сериозни успехи? Къде е щастието и защо много често липсва на милиардерите? Кога ще се научим да ценим здравето си и да се грижим за него?

повече информация
LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен

LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен

Проектът LatticeFlow е впечатляващ не само защото решава фундаментални проблеми в системите с изкуствен интелект. Защото ги прави по-сигурни и безопасни – ключови теми, които стават все по-важни след големите новини по темата.
Това е и първата високотехнологична компания, която се позиционира до института INSAIT и ще работи в тясна връзка с него. Дори без официален рунд за финансиране стартъпът набра 12 милиона долара, част от които ще инвестира в наемането на специалисти в София.
Срещаме се със специалиста по ИИ д-р Петър Цанков, за да поговорим за това как се създава стартъп в област, която тепърва започва да се обособява. Как разработените от екипа алгоритми помагат за създаването на ново поколение надежден ИИ в редица приложения. За огромните перспективи в тази област, откриващи се пред екипа, който вече работи в София.

повече информация
„Често децата ни стават хора не заради, а въпреки нас“

„Често децата ни стават хора не заради, а въпреки нас“

Как онлайн светът промени родителството? Трябва ли да пазим децата от технологиите? Защо все още е важно да сме достатъчно предпазливи и придирчиви към съветите, които получаваме онлайн? И… какво никога, ама никога не трябва да казва човек на децата си?
Кой не е чувал за Мама Нинджа? Мария Пеева е блогър, неопровержимо доказателство на идеята, че има смислени инфлуенсъри. Които умеят както да забавляват последователите си, така и да им помагат със знания и опит.
Майка на четирима синове, разпръснати в две десетилетия, тя е също баба на внуче и стопанин на пъстър списък от домашни любимци. Преводач по специалност, Мама Нинджа неусетно влиза в ролята на блогър, а после – и на писател.

повече информация
„Изкуственият интелект просто ще направи работата ни по-приятна“

„Изкуственият интелект просто ще направи работата ни по-приятна“

Дали наследниците на ChatGPT ще пишат новините лично за всеки от нас така, както биха ни харесали? Как изглежда бъдещето на информацията, на начина, по който разбираме какво се случва по света и у нас? Наистина ли идва времето, когато всеки ще има лични новини, персонализирани според предпочитанията и интересите му? А дали това няма да задълбочи някои от големите проблеми, които имаме и днес, свързани с ожесточаването онлайн, с балоните на филтрите?
Бързаме с оценките си за това колко точно е голям последният напредък на изкуствения интелект. Почти винаги се разминаваме в крайности – от ентусиазма до сарказма, както е типично за общуването ни онлайн. Вместо да дадем думата на специалистите в тази област.
Христо Томов е начело на ИИ направлението в „Дриймикс“, той е и сред създателите на софтуерната компания. Има почти 20-годишен пъстър опит в различни роли в света на информационните технологии.
Докъде стигна изкуственият интелект? Как ще изглежда бъдещето, ако този тип технологии продължат да се развиват със същото темпо? Близо ли сме до предела на възможностите на големите езикови модели?

повече информация
„До 10 години ще присаждаме принтирани сърца и бъбреци“

„До 10 години ще присаждаме принтирани сърца и бъбреци“

Колко далеч изглежда триизмерното принтиране на по-сложни човешки органи? Ще успеем ли един ден да уподобим структурата и функциите на мозъка? Какво ще последва? Променят ли ни технологиите като вид и как изглеждат следващите стъпки в еволюцията?
Историята на д-р Ваньо Везиров е пъстра като самия него. От малък движен от любопитството, той завършва математическа гимназия и по необичайни причини се насочва към медицината. Още незавършил втори курс, с негов приятел създават стартъп, насочен към биопринтиране – триизмерно отпечатване на живи структури.
Млад предприемач, лекар, популяризатор на науката, човек с широк светоглед и неочакван поглед към света, срещаме се с д-р Везирев, за да си поговорим за големите въпроси на медицината и големите отговори, които днес търси всеки от нас. За страха и решенията, които трябва да вземаме не с мозъка, а със сърцето си…

повече информация
„Хейтим, аутсорсваме, брандираме… Трябва ли все да папагалим английския?“

„Хейтим, аутсорсваме, брандираме… Трябва ли все да папагалим английския?“

„Имаме нужда да говорим и мислим за езика си, за това какъв ще бъде неговият облик и в какво състояние ще го оставим в наследство на децата си!“
Как се променя езикът ни, ставаме ли небрежни към него? Защо днес безкритично приемаме чуждиците, вместо да се опитаме да ги обясним? Обречени ли са всички езици постепенно да бъдат повлияни и „погълнати“ от английския?
Рада Ганкова работи като устен преводач в Брюксел. Има особено интересен поглед словото и към отношението ни към него. В столицата на ЕС тя преподава български на хора, които превеждат от нашия на други европейски езици. За свое удовлетворение превежда и литература.
Една статия в блога ѝ срещна чушкопека и еърфрайъра. Какво ли е общото? Темата е много важна – как се променя собственото ни отношение към езика. Преди сме имали въображение и при нужда сме „изграждали“ слова, докато днес ги приемаме наготово, а така ги оставяме без логика и контекст. Какво ли остава за света на ейай, айти и хайтек…

повече информация
„Онлайн личи колко слаб е всъщност човекът…“

„Онлайн личи колко слаб е всъщност човекът…“

„Миналото е теория, настоящето е практика, бъдещето – резултат. В този смисъл бъдещето е подвижно понятие, то може да се променя и то многократно“, казва днешната ни гостенка. Тя признава, че стои встрани от социалните мрежи, защото атмосферата в тях е фундаментално различна от нейните разбирания.
Камелия Кучер е млада писателка, но романите ѝ крият неподозирана зрялост. Улавят патината на миналото по нишката на силната история. Докато по дълбочина, подготовка, емоция според мен не отстъпват на световно успешни заглавия.
Тя пътува дълго по света, живяла е в Русия, Испания, Швейцария и Франция, преди да реши със семейството си да се върне у нас. Трите ѝ романа – „Нощ“, „Сън“ и „Дом“, са четива, които според мен си струва да стигнат до много повече хора.
Може ли и струва ли си романът да бъде разказан в нюзфийд? Защо Камелия се насочва към периоди като Втората световна война и защо е жизненоважно всички ние да си ги припомняме и осмисляме именно днес? Какво е да напишеш първия си роман, когато вече си майка на три деца? Променя ли това погледа към миналото и бъдещето?
Сядаме на чаша виртуален чай, за да поговорим с писателката, така умело рисуваща днес в книгите си едни отминали магически времена…

повече информация
„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация