<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
  <channel>
    <title>Смислените начинания от българския уеб – Дигитални истории</title>
    <link>https://karamanev.me/tag/bg-web</link>
    <atom:link href="https://karamanev.me/tag/bg-web/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
    <description>В българското онлайн пространство се случват изключително интересни начинания, безброй най-различни таланти имат шанса да покажат впечатляващи проекти. Представяме ви историите им и им даваме думата, за да разкажат за най-смислените начинания в българското интернет пространство.</description>
    <language>bg</language>
    <lastBuildDate>Fri, 20 Nov 2026 06:00:00 GMT</lastBuildDate>
    <item>
      <title>nanogram. Социална мрежа, в която… твориш?!</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/nanogram</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/nanogram</guid>
      <pubDate>Fri, 20 Nov 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Социална мрежа, в която не само шерваш и хейтиш, а сам създаваш игри с едно изречение. nanogram тръгва от България и само за няколко месеца се радва на 750 000 потребители и $2,2 млн. от инвеститори. Разказват двама от създателите – Огнян Траянов и Борис Радулов.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram.jpg.960.webp" alt="Пикселизирано жълто пиле в стила на Flappy Bird носи лаптоп и лети между черни тръби със символи от програмен код" /></p><p>Фейсбук, инстаграм, тикток… какво ли следва после? Дали има как следващата мода да не е още по-кратка и по-разсейваща, по-зарибяваща и обезсмисляща мрежа, която да губи времето ни и да „чупи“ разговора?</p>
<p>Има поне един оптимистичен възможен отговор, той се казва nanogram и само за няколко месеца се радва на 750 000 потребители. Идеята тръгва от България и вече има сериозно световно признание, което се изразява и в дотук $2,2 млн. доверие на инвеститорите.</p>
<p>Социална мрежа, в която не само шерваш и хейтиш, а сам създаваш. Използваш въображението си, за да правиш нещо, което после споделяш с приятели, играете и доразвивате заедно. Неусетно се превръщате в общност, събрана от създаденото, а не от поредната злободневна тема, по която всеки ТРЯБВА ДА ИМА МНЕНИЕ.</p>
<p>За nanogram ще ни разкажат на следващите редове двама от създателите – Огнян Траянов и Борис Радулов. Ще видите, тези млади хора имат и много други важни истории за нас. За смисъла да се върнеш в България и да създаваш нещо, в което силно вярваш. За заразителния хъс, с който те преследват мечтите си, а увличат след себе си и други…</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="oJN52MZNCAk"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=oJN52MZNCAk" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/oJN52MZNCAk/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><em>Публикацията е подготвена по разговора, който проведохме с Огнян Траянов и Борис Радулов в подкаста <a href="https://www.buzzsprout.com/1927426">DEV.BG Job Board Talks</a>.</em></p>
<h2 id="пиле-програмист">Пиле програмист</h2>
<p>Помните ли <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Flappy_Bird">Flappy Bird</a>? Ръбесто, пикселизирано пиле, което пърха между зелени тръби, а вие се опитвате да го опазите с докосване на екрана… и неизменно се проваляте. Играта на виетнамския програмист Донг Нгуен покори света в началото на 2014 г. и по негови думи му донесе 50 000 долара на ден от реклами. А после той сам я свали от магазините, защото реши, че е станала прекалено пристрастяваща.</p>
<p>Сега си представете, че харесвате играта, но искате да е малко повече… ваша. Например птичката да носи лаптоп и вместо да прелита между тръбите, да трябва да напише някой и друг ред код. Или пък поезия.</p>
<p>„Виждам някоя много интересна игра, да кажем Flappy Bird, обаче искам да направя нещо, свързано с моето ежедневие. Добавям лаптоп и птицата трябва да програмира нещо“, увлекателно ни въвежда в темата Огнян.</p>
<p>Точно това е nanogram. С едно изречение (или колкото си искате по-подробно) описвате каква игра ви се играе, изкуственият интелект я създава и когато сте доволни един от друг, я публикувате. „За по-малко от час тя ще има около 500 изигравания. Тоест ще стигне до 500 души, те ще я изиграят, след това ще дадат обратна връзка и ще могат да я ремиксират“, казва Огнян.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-ekrani.jpg.960.webp" alt="Три екрана от приложението nanogram: създаване на игра с няколко изречения, дооправяне с нови заявки и публикуване" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1415"><figcaption>Описваш играта, дооправяш я с нови изречения и я публикуваш. екрани: <a href="https://nanogram.app/">nanogram</a></figcaption></figure>
<p>Ремиксът е сърцето на идеята: всяка игра може да стане основа на следващата. Някой е измислил пилето. Вие сте го научили да програмира. Утре някой друг ще го научи да… пее?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-kak-raboti.png.960.webp" alt="Графика: как работи nanogram в четири стъпки – описваш играта с едно изречение, изкуственият интелект я създава, публикуваш я и за по-малко от час тя събира около 500 изигравания, след което някой я ремиксира" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1148"></figure>
<p>Но как птичето на тази идея се излюпва от гнездото?</p>
<h2 id="птиците">Птиците</h2>
<p>И Огнян, и Борис поемат към програмирането като деца с една и съща мечта: да създават видеоигри. Гнездото, в което се срещат, е Американският колеж в София. Още от ученици работят заедно по различни проекти.</p>
<p>Първият е за Националната олимпиада по информационни технологии, а вдъхновението идва от… учебник по инженерство. В него има 3D визуализации с добавена реалност: насочваш телефона към страницата и над хартията изниква триизмерен модел. Двамата решават да пренесат идеята в своите учебници – по география, биология, математика. Годината е 2018-а.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-olimpiada.jpg.480.webp" alt="Двама ученици с ризи представят проект пред екран със слайд „Проблеми, които решаваме“" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="720"><figcaption>Огнян и Борис представят проекта си на Националната олимпиада по информационни технологии. снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p>След колежа пътищата им се разделят. Борис заминава да следва в Англия, Огнян – в САЩ.</p>
<p>Но как така водим днес разговора си в студио в центъра на София?</p>
<p>Разделянето е само на картата, двамата продължават да развиват общи проекти. В началото са съвсем малки неща – да помогнат на някой бизнес или магазин да си намери купувачи чрез уебсайт. После поръчките растат. Регистрират фирма и през цялото време работят заедно, „въпреки че бяхме в толкова различни часови зони“, казва Борис.</p>
<p>Често си говорим, че предприемачеството трябва да се развива, да се възпитава у младите хора, които учат. Как двама студенти по технологични специалности се превръщат в предприемачи?</p>
<h2 id="пойните-птички-отлитат-на-юг">Пойните птички отлитат на юг</h2>
<p>При тях някак си от самото начало се случва естествено. Разделят си отговорностите почти без да се замислят. „Той работи повече по бекенда, аз – повече по фронтенда, дизайна, разработката на компоненти. Това, което вижда потребителят“, разказва Огнян. С времето ролите се оформят и в бизнеса: Борис поема документите и това фирмата да бъде добре управлявана, с изпипани бизнес процеси, а Огнян – комуникацията.</p>
<p>След завършването двамата бързо и някак естествено решават да се върнат в България, защото именно тук виждат добри възможности да претворят мечтите си в реалност. „Като цяло животът в Англия не ми хареса“, разказва Борис.</p>
<p>„Възможностите, с които можех да се реализирам, не ми се струваха интересни. Има го и този момент, че колкото и да са модерно мислещи англичаните, ти винаги си оставаш чужденец. Освен това изпитваме един вид отговорност нещата, които правим, да се развиват в България. Ако ще създаваме работни места, да ги създаваме в България. Ако ще творим някакъв готин продукт, хората да знаят, че е български. Не е нужно човек да ходи в чужбина, за да има хубава работа или успешен стартъп. Аз имам силно изразено чувство за патриотизъм към България“.</p>
<p>Голямата им мечта е да имат свой собствен софтуерен продукт. „Нещо, с което да помогнем на някоя кауза или наистина да е полезно на хората, които го използват“, допълва Огнян. Оказва се, че и тук решението им да останат у нас се отплаща, защото попадат на изключително квалифицирани програмисти, с които и тази мечта се превръща в реалност.</p>
<h2 id="пилето">Пилето</h2>
<p>Но как стигат точно до идеята със социална мрежа за игри, които създаваш сам? Повечето книги за стартъпи съветват да започнеш със сто идеи и да ги отсяваш, докато остане една. При Огнян и Борис се получава напълно естествено – историята на nanogram започва точно с идея… която не работи.</p>
<p>Преди стартъпа двамата имат консултантски бизнес. Един от клиентите им – Албърт Брадъртън, който днес е техен съдружник и главен изпълнителен директор на nanogram – им поръчва приложение за студенти. Своеобразна платформа за билети, в която виждат какви събития и какви клубове има в университета им, могат да намерят някое парти, да се запознаят с колегите си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-bath-sumo.jpg.960.webp" alt="Група студенти с бели тениски The Social Experiment, част от тях в надуваеми сумо костюми, позират усмихнати в зала" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"><figcaption>Пускането на приложението за студенти The Social Experiment в Университета в Бат. снимка: nanogram</figcaption></figure>
<p>Само че продуктът има един доста неприятен проблем. Студентите отварят веднъж приложението, купуват си билета и спират да го използват. С тези 5 минути на ден проектът няма как да е печеливш, затова екипът сяда и започва да търси нов подход. Именно партньорът им Албърт дава на пръв поглед странна идея: да сложат в приложението фийд като на типичните социални мрежи, само че… с видеоигри.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-bath-baner.jpg.960.webp" alt="Вляво двама младежи държат рекламен банер на The Social Experiment с надпис „The SU doesn&#x27;t endorse us“; вдясно екран на телефон, пълен с известия „Your post is getting love!“" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1625"><figcaption>„Студентският съюз не ни подкрепя“ – банерът на The Social Experiment, и телефон, затрупан с известия от приложението. снимки: nanogram</figcaption></figure>
<p>„Тогава бяхме с нагласата: окей, маркетингът и бизнесът пак измислиха някаква глупост“, усмихва се Огнян. „Отиваме, отваряме приложението и им казваме: пич, виж, това няма нищо общо с приложението, абсолютно глупаво е… И осъзнаваме, че докато сме го казали, сме изиграли 10 игри. Човек, когато почне да го използва, не си оставя телефона. Още докато им казвахме, че това не е добра идея, видяхме, че не е така, осъзнахме, че работи. Ето така се появи nanogram“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-bath-ofis.jpg.960.webp" alt="Двама младежи работят на маса с лаптопи и монитор, на стената зад тях – голям екран с програмен код и бяла дъска, изписана със задачи" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1479"><figcaption>Работа по The Social Experiment – на монитора е името на приложението, на дъската са задачите. снимка: nanogram</figcaption></figure>
<h2 id="сребърни-ята">Сребърни ята</h2>
<p>Според двамата главният фактор, който днес прави успешен nanogram, е развитието на изкуствения интелект. Само преди 2–3 години моделите бяха твърде примитивни, за да може потребител да генерира игра, която после да е интересна и на другите. Докато това изведнъж се оказва възможно и тъкмо тогава се появява идеята на нашите герои.</p>
<p>„Отначало тръгнахме с идеята, че nanogram е тикток за видеоигри“, обяснява Огнян. „Но това е твърде просто описание на продукта, а и никой от нас не харесва особено тикток.“</p>
<p>В платформата играта се създава, но магията е в това, което следва: публикуваш я, тя стига до стотици хора, те я играят, оценяват я и я ремиксират. Можеш да я пратиш на приятели, а после да правиш нови и нови версии.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-ekrani-2.jpg.960.webp" alt="Два екрана от приложението nanogram: лентата с мини игри, които се сменят с плъзгане, и профил на потребител със създадените от него игри" loading="lazy" decoding="async" width="1408" height="1480"><figcaption>Лентата с игри, които се сменят с едно плъзгане, и профилът със създаденото от теб. екрани: <a href="https://nanogram.app/">nanogram</a></figcaption></figure>
<p>И тук идва изненадата. „Това, което виждаме най-често като поведение на нашите потребители, е, че заемат ролята на студио“, разказва Огнян. „Пускаш си играта и когато видиш, че става популярна, събира хиляди изигравания, много харесвания, искаш да я усъвършенстваш. Пускаш втора версия или правиш някакъв ъпдейт с повече функционалности.“</p>
<p>Целта на екипа е амбициозна. „Превръщаме социалната мрежа от платформа, където пасивно консумираш различни видове съдържание, в проактивно създаване на такова съдържание“, казва Огнян. „Искаме да позволим на нашите потребители да изградят социален профил, който е свързан директно с тяхното въображение и желанието им да създават видеоигри, а не само да ги консумират.“</p>
<h2 id="пилците-се-броят-наесен">Пилците се броят наесен</h2>
<p>Правят ли го наистина, или повечето хора просто влизат да поиграят? Отговорът е обнадеждаващ: потребителите, които създават игри, се задържат по-дълго в приложението. В дългосрочен план двамата искат nanogram да не е ограничен само до игрите, а да стане място за всякакво интерактивно съдържание. „Това ще позволи да се достигне един друг мащаб, в който искаме генерално хората да променят начина, по който употребяват социалните мрежи, защо го правят и под каква форма“.</p>
<p>Излишно е да казвам колко добра ми се струва тази идея – на този сайт често е ставало дума, че социалните мрежи отдавна не са тук, за да ни помагат да побъбрим с приятели. Напротив, превръщат ни в консуматори на съдържание, <a href="https://karamanev.me/istorii/kak-se-schupi-razgovorut-online">карат ни да се караме и да спорим</a> по първичен и повърхностен начин, вместо наистина да създаваме нещо.</p>
<p>Затова си направих експеримент. Започнах, разбира се, с <a href="https://karamanev.me/istorii/the-floor-quizza">куизове</a> – това си е моето нещо. И много бързо успях да създам игра, която работи много добре и задава доста добре подбрани въпроси.</p>
<p>Ято от създатели, а не стадо от зрители. Звучи добре, нали?</p>
<h2 id="високо-високо-високо">Високо, високо, високо</h2>
<p>Коя ли е най-сложната игра, която може да се направи в nanogram? О, може да стане наистина комплексно. Неотдавна двамата са видели 2D версия на популярната GTA V, която работела изключително добре. Оказва се, че изкуственият интелект вече е способен да създава игри с по 2–3 часа съдържание. От пилето във Flappy Bird и <a href="https://karamanev.me/istorii/nu-pogodi">вълка, който лови яйца</a>, до цял град с коли и престрелки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-igri.jpg.960.webp" alt="Част от сайта на nanogram с надпис „1,000+ games. Every single day.“ и два реда корици на игри: Skydew Valley, Olympus Obby, Deep Haul, Room Maker, Islandy, Spell RNG, Nano Hole и други" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1139"><figcaption>Над хиляда нови игри на ден, обещава сайтът на nanogram. Всяка от тях е започнала с нечие изречение. екран: <a href="https://nanogram.app/">nanogram.app</a></figcaption></figure>
<p>Вече се появяват дори жанрове игри, каквито никой преди това не си е представял. Любимата игра на Огнян е за играч магьосник, който може да рисува различни видове вълшебства, с които да побеждава врагове. „Направи ми впечатление, че такава игра няма никъде. За първи път някой е седнал и е измислил такъв тип геймплей. Някой с богато въображение е измислил тази идея и nanogram му е дал възможност да я създаде, реализира и сподели с приятелите си.“</p>
<p>Изненадата е и за самите създатели. „Нашият оригинален план никога не е бил в тази насока. Винаги сме смятали, че игрите ще са по-скоро заменими. Правиш нещо, средностатистическият потребител го играе 1–2 минути и после минава на следващото.“</p>
<p>Оказва се, че потребителите попадат в два потока. Едните създават игри с някакъв социален елемент, които да ти грабнат вниманието за малко и да продължиш към следващата. „А другите влизат в дълбочина, провокират възможностите на нашия изкуствен интелект, до висоти, които не сме очаквали, че са постижими.“</p>
<p>Днес регистрираните потребители са около 750 000, месечно активните са 1/3 от тях. И говорим за продукт, който официално и пълноценно се е появил в списъка с апликации едва през юни тази година.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-chisla-2.png.960.webp" alt="Графика: nanogram в числа – 750 000 регистрирани потребители, една трета от тях активни всеки месец, 2,2 млн. долара от инвеститори още в първия рунд, приложението излиза официално в магазините през юни 2026 г." loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="762"></figure>
<h2 id="гъската-със-златните-яйца">Гъската със златните яйца</h2>
<p>Рядко се случва български стартъп да привлече такова финансиране – още в първия рунд nanogram набира 2,2 млн. долара. Как се стигна дотам? „Изненадващо!“, отвръща Борис.</p>
<p>Историята звучи като шега. Когато решават да минат от приложението за билети към nanogram, двамата още развиват консултантския си бизнес. „Казахме на партньора ни Албърт: бихме работили по nanogram на пълен работен ден, но трябва да си изкарваме хляба по някакъв начин. Затова на този етап можем да работим на половин ден. При което той каза: добре, аз ще ви намеря финансиране и ще работите на пълен работен ден. А ние му отвърнахме: добре, успех! И… той успя, при това много бързо.“</p>
<p>След финансирането идва събирането на екипа – днес офисът им в София е пълен с хора. Значително подобряват и технологиите, които използват, така nanogram се превръща в бързо и модерно приложение.</p>
<p>И, по всичко личи, най-доброто предстои.</p>
<h2 id="не-всичко-което-хвърчи-се-яде">Не всичко, което хвърчи, се яде</h2>
<p>Досега всички социални мрежи стигнаха дотам, че, колкото и неприятно да звучи, стоката им са… самите им потребители (<a href="https://karamanev.me/istorii/jaron-lanier">питайте Джарон Лание!</a>), а парите идват от рекламите. Двамата ни гости са категорично срещу тази идея. Но как тогава ще изкарва пари nanogram?</p>
<p>„Наистина ни се иска да избегнем това“, казва Борис. Първоначалните проучвания показват, че най-отдадените потребители биха плащали за по-„умни“ модели и за възможността да създават повече игри на ден. Първо ще монетизират усилията на най-отдадените си потребители, създателите, като им дадат възможност да плащат за по-добро преживяване с повече възможности. Чак след това идва ред на играчите – например с покупки на козметични подобрения.</p>
<p>А нататък ще са им полезни и данните, които ще натрупат. „В инстаграм знаят колко време си гледал клипчето, дали си чел коментарите през това време, дали си го харесал. Докато при нас, тъй като съдържанието е интерактивно, можем да знаем дали си се изнервил и си започнал да натискаш произволни копчета, колко пъти си преиграл играта, какъв е максималният резултат, който си постигнал“, обяснява Борис. Така могат да изградят много по-добър модел за това какво харесва потребителят, какво – не, и какво го дразни. „Което се надявам да ни позволи да създадем алгоритъм, който да предоставя точните игри, които хората биха искали да играят.“</p>
<h2 id="от-птичи-поглед">От птичи поглед</h2>
<p>Да, ако се наложи, в следващ момент ще погледнат и към рекламите. И все пак идеята им е съвсем различна от тази, която създаде големите проблеми на социалните мрежи.</p>
<p>„Платформа като инстаграм вече има толкова много съдебни дела и в Америка, и тук, в Европейския съюз“, казва Борис. „Ако човек седне да чете стенограмите от делата, хората от Meta си казват, че знаят, че продуктът им създава негативни емоции у хората, и се възползват от това. Защото поне в техния продукт негативните емоции задържат потребителя по-дълго и могат да му покажат повече реклами. Аз искам да избягаме от този модел и да създадем едно позитивно преживяване за хората!“</p>
<p>Кога Огнян и Борис ще кажат, че са успели? „За мен може би най-важната метрика за успех е колко много хора създават игри в nanogram“, казва Огнян. „Искам моето приложение да е дало възможност на максимално много гости да изразят своето въображение.“</p>
<p>Мечтата на Борис е сходна: иска да види как хората използват продукта като начин да общуват. „Това ще покаже, че наистина сме успели да превърнем социалните мрежи в интерактивно съдържание, а не в чисто консуматорство“, казва той.</p>
<p>От сърце им пожелавам да успеят. В епохата на напредналия изкуствен интелект имаме толкова възможности да създаваме по-добри, по-полезни, по-неочаквани приложения. Надявам се тази Дигитална история да ви го припомни. Сега е моментът за въображение и добри идеи на крилете на технологиите. Вдъхновен полет!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Преобрази си сайт!</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/preobrazi-si-sait</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/preobrazi-si-sait</guid>
      <pubDate>Fri, 13 Nov 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>След като дълго време си казвах, че този сайт е твърде сложен, за да го обновя, ускоря и направя модерен… ето че се случи само за няколко часа. После дойдоха английската версия, собственият бюлетин и още няколко сайта.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Дигитални истории преди и след: старият сайт на WordPress и новият" /></p><p>Отдавна пиша за чудесата, на които е способен изкуственият интелект. И все пак… това ме изуми! След като дълго време си казвах, че този сайт е твърде сложен, за да го обновя, ускоря и направя модерен… ето че се случи само за няколко часа.</p>
<p>После реших да видя дали мога да преведа всички Дигитални истории на английски. Дали успях, как мислите?</p>
<p>Ами ако сам си направя мейллист, вместо да плащам за външна услуга?</p>
<p>А дали мога да направя значително по-бързи, модерни и на практика безплатни и други сайтове?</p>
<p>Стойте и гледайте! А ако и вие сте готови за следващата голяма стъпка в дигиталното си присъствие, не се колебайте да ми пишете.</p>
<p>Живеем в епоха, в която технологиите ни дават немислими доскоро възможности. Достатъчно е да им дадем шанс, да разчупим стереотипите, да дадем воля на въображението и смелостта си…</p>
<h2 id="жив-и-здрав">Жив и здрав</h2>
<p>„Супер! Сайтът е на живо.“</p>
<p>Понеделник, 28 септември 2026 г., 23:37 ч. Съобщението не го пиша аз, а Claude. Аз само седя и се блещя пред монитора.</p>
<p>Сутринта в 9:14 написах, че започваме да правим сайта на Дигитални истории наново. Планът, който изкуственият интелект състави малко по-късно, предвиждаше 12–15 работни дни. Плюс още седмица-две проверки.</p>
<p>Отне 14 часа и 20 минути. През които свърших и много други неща.</p>
<p>Пет години, 516 истории, над 4000 снимки, близо 1 200 000 думи – преместени на нов сайт, с нов дизайн.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-nachalna.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Дигитални истории преди и след: вляво старият сайт на WordPress, вдясно новият" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="713"><figcaption>Началната страница: преди и след</figcaption></figure>
<p>Сайт, който се отваря десет пъти по-бързо от стария и който вече не ми струва абсолютно никакви разходи за хостинг. Как е възможно?!</p>
<h2 id="стискам-палци">„Стискам палци“</h2>
<p>Август 2021 г., Дигитални истории е на пет месеца. Чудя се: „<a href="https://karamanev.me/technologii/izkustveniyat-intelekt-programirane">Ще вземе ли изкуственият интелект хляба на програмистите?</a>“. Като препрочитам текста днес, ми е най-вече забавно.</p>
<p>„Дори да се стигне до създаването на алгоритми, които да пишат код, по всичко личи, че няма да е прекалено скоро моментът, когато те ще могат да го правят автономно“, писах тогава. Моментът, в който машината сама ще прави завършени проекти, ми изглеждаше, „ако не невъзможен, то прекалено далечен“.</p>
<p>Блажени са вярващите, пише в едно ранно фентъзи. Завърших онзи текст с малко ирония: „А дали наистина това е възможно, времето ще покаже. Аз лично му стискам палци.“</p>
<p>ИИ да напише нов сайт? Цял, сложен, с години съдържание? Да му направи чисто нов, модерен дизайн, да стане светкавичен? Хайде, моля ви.</p>
<h2 id="стара-къща">Стара къща</h2>
<p>Дигитални истории се заразказваха от 1 март 2021 г. Сайтът беше направен на WordPress – най-популярната система за сайтове в света, на която се крепят <a href="https://w3techs.com/technologies/details/cm-wordpress">над 40% от всички сайтове в мрежата</a>.</p>
<p>Срам не срам за човек, който си изкарва хляба с фронтенд програмиране, но за да изглежда добре, сайтът беше направен с популярна готова тема с „конструктор“ – от тези, с които сглобяваш страниците като кубчета, без да пишеш код. За да е по-бърз – добавка, която да го ускорява. За бутоните за споделяне – друга добавка. За бюлетина – трета. За статистиката – четвърта.</p>
<p>Сайтът растеше. Всеки вторник и петък в 8 сутринта публикувах нова Дигитална история. Дойдоха награди, книга, аудиопоредица, гостувания, хиляди абонати на бюлетина и, най-важното, много гости, читатели, съмишленици, хора, които съм накарал да се замислят.</p>
<p>С годините сайтът заприлича на стара къща. Метафората не е моя, Claude я измисли. „Обичаш я, но знаеш къде скърца. Всяка добавка е още една тръба, още един кабел. На всяка страница се зареждаха десетки неща – някои от тях отдавна не правеха нищо, просто си стояха и забавяха“. На сървъра, където живееше сайтът, бяха натрупани близо 7 гигабайта файлове – повечето копия на едни и същи снимки в различни размери, които WordPress прави „за всеки случай“.</p>
<p>Познато ли ви е? Ако имате сайт от няколко години, сигурен съм, че е така.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/kashta/" title="Старата къща: интерактивна графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:720px" scrolling="no"></iframe>
<p>Но как да променя всичко това? Да пренеса 516 истории със снимките, връзките, видеата и старите адреси, по които хората идват от гугъл и фейсбук? Представях си седмици и месеци работа и, което е още по-лошо, риска да счупиш всичко, което пет години е работило безотказно и е приютило хиляди читатели.</p>
<h2 id="клишета">Клишета</h2>
<p>Ако прелистите Дигитални истории хронологично, ще видите как неверието ми отстъпва. Бавно и… май, извинете ме, неохотно.</p>
<p>През 2023 г. <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">пиша за ChatGPT</a>, че „за момента той няма как да се справи с по-комплексни програми (и не е ясно дали някога ще успее)“.</p>
<p>През 2024 г. <a href="https://karamanev.me/istorii/chatgpt-rabota-experiment">го пращам да си търси работа като програмист</a>. Решава теста „на практика без грешка“. Пиша: „Време е да спрем да гледаме с клишета и шаблони към изкуствения интелект и да си отворим очите.“</p>
<p>През февруари 2026 г. <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">разказвам как с колега установяваме</a>, че цял месец, изкарвайки си хляба като програмисти, не сме написали и ред код. Всичко е писал ИИ. За петия рожден ден на сайта <a href="https://karamanev.me/technologii/5-godini-digitalni-istorii">пускам куиз</a>, изцяло направен от Claude.</p>
<p>През април <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">публикувам текст, написан от Claude</a>, без да променя и запетая – нещо, за което години наред съм повтарял, че никога няма да направя. Повечето читатели не го различават от мой.</p>
<p>Но – и това е важно – дори тогава не вярвах, че изкуственият интелект може да вземе моя сайт и заедно да го направим наново. Куиз? Да. Текст? Да. Помощ в работата – разбира се.</p>
<p>Но цял жив сайт, в който са пет години от живота ми? Никакъв шанс.</p>
<h2 id="часовете">Часовете</h2>
<p>Всичко започна от нещо съвсем дребно.</p>
<p>В неделя, 27 септември, следобед писах на Claude: „да се отървавам от мейлчимп“. Mailchimp е услугата, с която пращах бюлетина до близо 3600 абонати. За такъв брой хора тя струва по днешните цени около 75 долара на месец. Следващото плащане беше след месец.</p>
<p>Claude предложи бюлетинът да се праща от собствена малка система, а писмата – през пощенската услуга на Amazon, която струва стотинки. Нямах акаунт там, направих си го за секунди.</p>
<p>Същата онази неделя вечер научих повече за това как работи електронната поща, отколкото през всичките години дотогава. За щастие, имам немалко опит като фронтенд програмист, с Claude избрахме заедно решението и… следващият бюлетин на сайта вече беше изпратен от нашето общо творение.</p>
<p>~0,40 долара месечно вместо 75. Нещо повече – мейл листът се сдоби със значително по-модерен дизайн и съдържание, а и стига много по-успешно до пощата на всеки, който се е абонирал за него.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-smetka.png.960.webp" alt="Сметката преди и сега: бюлетинът от около 75 долара на месец на около 0,40 долара, хостингът на Дигитални истории от трицифрена сума годишно на практика на нула, хостингът на Забавното семейство от 237 долара годишно на нула; преводът на английски струва еднократно около 40 долара" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1564"></figure>
<p>И тогава се зачудих: ами дали и сайтът не може да постигне такава трансформация?</p>
<h2 id="понеделник-914">Понеделник, 9:14</h2>
<p>Започвам с дизайна, направен с Claude Design – инструмент за визуален дизайн на Anthropic. Към 22:43 ч. той е готов.</p>
<p>Сутринта на 28 септември пиша, че започваме. В 9:39 ч. добавям колебливо: „даже не знам дали ни трябва админ, за да качвам статии“. Тоест: ще ми трябва ли изобщо административен панел, или мога да публикувам по друг начин?</p>
<p>С Claude обсъждаме темата и стигаме до много интересно решение, което не би ми хрумнало, но като софтуерен инженер определено мога да оценя. Сайтът ще е статичен, което на практика елиминира нуждата от платен хостинг. Ще използваме технологии, които познавам като програмист.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/zayavka/" title="Пътят на една заявка: анимирана графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:650px" scrolling="no"></iframe>
<p>WordPress дълго време беше съкровище, което демократизира онлайн пространството, но… си има своята цена. Много допълнения, приложения, неща, които не знаеш как работят. Не можем ли с Claude да направим нещо по-добро?</p>
<p>Какво още ни пречи да започнем?</p>
<p>Ето, по часовник, проследено от ИИ колегата:</p>
<ul>
<li><strong>11:05</strong> – започва работата по новия сайт.</li>
<li><strong>11:26</strong> – свалени са всички снимки, над 4000, и са направени по-леки.</li>
<li><strong>12:02</strong> – всичките 516 истории са преместени.</li>
<li><strong>12:44</strong> – дизайнът вече е претворен в истински страници.</li>
<li><strong>13:02</strong> – старите адреси водят на правилните нови места.</li>
<li><strong>13:10</strong> – бюлетинът работи.</li>
<li><strong>13:18</strong> – новият сайт е качен в интернет на тестов адрес.</li>
</ul>
<p>За по-малко от час пет години архив смениха дома си.</p>
<h2 id="дай-дай-я-ела-да-видиш-какво-направи">Дай, дай… Я ела да видиш какво направи!</h2>
<p>Как да съм сигурен, че нищо не е изгубено?</p>
<p>Claude преброява думите във всяка история – в стария сайт и в новия. 1 190 870 срещу 1 190 902. Разликата от 32 думи е в полза на новия – там вече се броят и думите в няколко примера с програмен код.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/dumi/" title="Нищо изгубено: анимирана графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:420px" scrolling="no"></iframe>
<p>Хваща и грешка, която щеше да е неприятна: снимки с почти еднакви имена се презаписваха една друга и в някои истории щяха да се появят чужди снимки.</p>
<p>В 12:35 ч. пиша: „перфектен си, давай нататък“.</p>
<p>Следобед няколко агента на Claude, работещи едновременно, прочитат всичките 516 истории и предлагат 289 нови рубрики, по които читателите да ги откриват. Преглеждам ги и отговарям: „перфектни са, давай направо“.</p>
<p>В 18:18 ч. решавам нещо, което сутринта ми е изглеждало немислимо: старият сайт затваря врати, следващата история излиза на новия. Няма връщане назад.</p>
<p>В 23:36 ч. превключваме. В 23:37 ч. – „Супер! Сайтът е на живо.“</p>
<p>В 23:47 ч. пиша, че статистиката и пощата работят. В 23:53 ч. – 17 минути след превключването – вече е готов и начинът, по който ще пиша оттук нататък. Отговорът на въпроса ми от сутринта е: админ не ми трябва.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/den/" title="Денят по часовник: интерактивна графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:600px" scrolling="no"></iframe>
<h2 id="ден-година-храни">Ден година храни</h2>
<p>После идва ред на първата нова история – не случайно „<a href="https://karamanev.me/istorii/claude-shannon">Клод преди Claude</a>“, за Клод Шанън, на когото (твърди се) е кръстен изкуственият интелект, който построи сайта.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-skorost.png.960.webp" alt="Старият и новият сайт, измерени на 4 октомври 2026 г. на едни и същи 11 страници като на среден телефон с бавна връзка: общо 46 MB срещу 3,9 MB, а основното съдържание на началната страница се вижда след 7 секунди при стария и след 2,5 секунди при новия; при едно интервю – след 49 срещу 2,7 секунди" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1375"><figcaption>Едни и същи 11 страници в стария и в новия сайт</figcaption></figure>
<p>Числа като 49 или 80 секунди изглеждат невероятни, но са истински. Мерено е нарочно в тежки условия – като на среден телефон с бавна мобилна връзка. Първият текст в стария сайт се появяваше след 3–13 секунди, но „основното“ в тези страници е голямата снимка най-отгоре, а тя се показваше чак когато се изтегли всичко останало. При статията за Neuralink това са 13,9 MB, които при 1,6 Mbit/s пътуват повече от минута. На бърз интернет у дома чакането, разбира се, беше по-кратко.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/zarezhdane/" title="Колко се чака: анимирана графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:760px" scrolling="no"></iframe>
<p>Жълтите нули и единици горе не са украса. Всеки ред е заглавието на историята, която четете, написано така, както го „вижда“ компютърът – с нули и единици. Докато четете, цифрите в лентата отгоре почерняват една по една, а когато стигнете края, човечето от логото „затваря книгата“ и надписът става „Прочетено.“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-telefon.jpg.960.webp" alt="Едно и също интервю на телефон: вляво старият сайт, вдясно новият, с лентата от нули и единици под логото" loading="lazy" decoding="async" width="1653" height="1789"><figcaption>Интервюто с Текла Алексиева на телефон: преди и след</figcaption></figure>
<p>Ще ви спестя още доста подробности – от прекрасните нови дизайнерски идеи, които можете да видите под и над всеки текст, до усещането да видя как след години, в които гугъл ме класираше много назад заради бавни страници, вече в статистиката му всичко свети в зелено, меко казано. Няма да отварям и въпроса за сметката за хостинг, която преди беше трицифрена, а за статичния, модерен нов сайт е на практика нула евро.</p>
<p>Човекът обаче е така устроен, че… все търси следващото и следващото. Отдавна съм си говорил с гости на сайта, че съдържанието му си струва да стигне до повече хора на английски.</p>
<h2 id="digital-stories">Digital Stories</h2>
<p>На 22 октомври в 12:23 ч. писах на Claude: „искам да направим англоезична версия на сайта и да преведем всичко на него… важно е да не бави никак сайта и основен да си остане българският“.</p>
<p>Claude ми зададе седем въпроса. На три от тях отговорих обратното на това, което той препоръчваше. Той предложи логото да остане същото – аз исках ново, на английски, веднага.</p>
<p>Планът, който Claude състави, предвиждаше осем-девет работни дни. Английската версия беше на живо в 17:45 ч. същия ден – 5 часа и 22 минути след първото съобщение.</p>
<p>Самият превод на вече 521 истории – близо 1 330 000 думи – отне около час. Claude ги прати на партиди към Opus, мощния модел на Anthropic, на по-бавна опашка, която струва наполовина. Излезе около 40 долара.</p>
<p>Най-важни се оказаха правилата. Те започват с едно изречение: читателят е „an international reader who knows nothing about Bulgaria“ – човек, който не знае нищо за България. Оттам следва всичко останало. Нещо българско, което той не може да знае, се обяснява с няколко думи още в изречението, само първия път. Без бележки на преводача. Българските имена се пишат по официалната транслитерация, а чуждите се връщат към оригинала си – Дженсън Хуанг е Jensen Huang, а не някакъв обратен превод от кирилица. Книгите и филмите получават официалните си английски заглавия. Към правилата има и списък с 208 имена, които трябва да се пишат винаги по един и същ начин.</p>
<p>Най-интересни бяха заглавията. Дигитални истории обича игрите на думи, а те рядко оцеляват при превод. Ето какво стана с някои от тях:</p>
<ul>
<li>„Стив Джобс воскресе!“ стана „Steve Jobs Is Risen!“ – великденският поздрав съществува и на английски.</li>
<li>„За редакцИИте“, където ИИ се крие в думата, стана „The EdAItor Test“ – и на английски AI се крие в думата.</li>
<li>„Градил AI-я килия“ стана „AI Built a Cell“, а вътрешното заглавие „Ilia Built a Cell“ пази ехото от народната песен.</li>
<li>„Линус Лъвското сърце“ стана „Linus the Lionheart“ – заедно с шегата, че братята Лъвско сърце са шведи, а Торвалдс е финландец.</li>
</ul>
<p>Не всичко оцеля. „Стар…тъп!“ стана „Start…Up!“ – паузата остана, шегата се изгуби. Бай Ганьо трябваше да бъде представен като „the archetypal Bulgarian boor from Aleko Konstantinov's 1895 satire“. А думи като „чат-пат“ и „тулуп“ останаха на кирилица, с превод в скоби.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-prevod.png.960.webp" alt="Дигитални истории на английски в числа: 5 часа и 22 минути от първото съобщение до живата версия при план от 8–9 работни дни, 521 истории, близо 1 330 000 думи, около час превод, около 40 долара, 208 имена; и заглавия като „Стив Джобс воскресе!“, станало „Steve Jobs Is Risen!“" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1914"></figure>
<p>Българският сайт остана същият. В него се добавиха само два реда, които казват на Google, че има английска версия, и едно малко EN горе.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karamanev.me/en"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-digital-stories.jpg.960.webp" alt="Началната страница на английската версия, Digital Stories" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1050"></a><figcaption>Digital Stories, английската версия</figcaption></figure>
<p>Оттогава всяка нова история излиза едновременно на двата езика. Сайтът сам праща чуждестранните посетители към английската версия, а българските – към българската. Изборът се помни. А в двете версии се появиха и две нови страници: „<a href="https://karamanev.me/hora">Хора</a>“, със 122 души, за които съм писал, и „<a href="https://karamanev.me/rechnik">Речник</a>“, с 55 понятия.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karamanev.me/hora"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-hora-2.jpg.960.webp" alt="Страницата Хора: учените, изобретателите, предприемачите и писателите, които се връщат в историите отново и отново" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1008"></a></figure>
<h2 id="един-сайт-пролет-не-прави">Един сайт пролет не прави</h2>
<p>Е, човек свиква бързо на лесното, но… не е ли прекалено? Дали ще успея толкова бързо и ефективно да преправя с помощта на ИИ и друг сайт, създаден заедно с приятелите ми от The Floor – онзи, който събира <a href="https://quizza.bg">Куизове за кауза</a>?</p>
<p>Сайтът също беше на WordPress, с готова тема и добавка за куизове. Преди година, когато го започвахме, не допусках, че е възможно да има драстично по-лесен и удобен вариант.</p>
<p>Дали и сега е така?</p>
<p>Събота, 3 октомври, в 10:24 ч. пиша: „ще правим отначало сайта <a href="https://quizza.bg">quizza.bg</a>, махаме уърдпреса… ще ми се да е нещо подобно на това, което направихме с Дигитални истории“. Вече не питам дали е възможно.</p>
<p>Дизайнът – отново от Claude Design – е готов следобед. Около два часа по-късно новият сайт вече работи на тестов адрес. От първото съобщение до работещ сайт – около седем часа и половина.</p>
<figure class="fig"><a href="https://quizza.bg"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-quizza.jpg.960.webp" alt="Началната страница на quizza.bg преди и след: вляво старият сайт на WordPress, вдясно новият" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="713"></a><figcaption>quizza.bg: преди и след</figcaption></figure>
<p>Старият каталог с куизовете теглеше 258 мегабайта снимки наведнъж – колкото петдесетина песни. На мобилна връзка първата картинка се показваше след около 50 секунди. Новият показва същото за 2,5 секунди. Оценката на Google за скорост на телефон скочи от 37 на 97 от 100.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-quizza-skorost.png.960.webp" alt="quizza.bg, старият и новият сайт, измерени на 3 октомври 2026 г.: оценката за скорост на телефон, времето до основното съдържание, изтегленото, заявките и още" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1498"></figure>
<p>А колко по-красив и удобен е… пробвайте сами. Чакат ви над 120 куиза, а всяка неделя (и понякога сряда) ви подготвяме и общообразователно куиз състезание за ценители!</p>
<h2 id="къща">Къща</h2>
<p>Реших да продължа с други сайтове на близки хора.</p>
<h3 id="old-sofia-tour">Old Sofia Tour</h3>
<p>Двучасова разходка, в която жена ми ви отвежда из София от 1920-те като водач в дрехи от епохата. Сайтът е направен за няколко часа: от 16:23 до 22:42 ч. на 18 септември. Тогава още не вярвах в големите неща, но малките вече ставаха за една вечер. В календара за резервации могат да се избират само сряда и събота – единствените дни на разходките. Логото е печат с дамска шапка.</p>
<figure class="fig"><a href="https://oldsofiatour.com"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-oldsofiatour.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Old Sofia Tour" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1000"></a><figcaption><a href="https://oldsofiatour.com">oldsofiatour.com</a></figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-oldsofiatour-rezervacii.jpg.960.webp" alt="Резервацията на Old Sofia Tour: в календара могат да се избират само сряда и събота" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="900"><figcaption>Календарът за резервации: само сряда и събота</figcaption></figure>
<h3 id="захари-карабашлиев">Захари Карабашлиев</h3>
<p>Сайт за писател, драматург и сценарист, на български и английски. Захари нямаше сайт. Първата версия беше качена около четири часа след първото съобщение.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karabashliev.com"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-karabashliev.jpg.960.webp" alt="Началната страница на сайта на Захари Карабашлиев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1000"></a><figcaption><a href="https://karabashliev.com">karabashliev.com</a></figcaption></figure>
<p>Не е ли красив?</p>
<h3 id="забавното-семейство">Забавното семейство</h3>
<p>Сайт с 99 разказа, които Ния Йотова и баща ѝ, дядо Буби, пишат от 2019 г., и с две книги. Беше на WordPress, с онлайн магазин. На 17 октомври следобед новият сайт беше готов с цялото старо съдържание. Пак същия следобед – и с английски превод на 98-те разказа.</p>
<p>Числата тук са най-драстични. Началната страница тежеше 16 мегабайта. Сега лети в 405 килобайта – 40 пъти по-малко. Основното съдържание на телефон се показваше след 25,7 секунди, сега – след 1,8. Оценката на Google за скорост на телефон скочи от 30 на 99. Старият сайт канеше 14 външни услуги на всяка страница, новият – една. Проверихме всичките 648 стари адреса. Хостингът струваше 237 долара годишно. Сега – нула.</p>
<figure class="fig"><a href="https://zabavnotosemeistvo.com"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-zabavnoto.jpg.960.webp" alt="Една и съща история в сайта на Забавното семейство: вляво старият сайт на WordPress, вдясно новият" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="791"></a><figcaption><a href="https://zabavnotosemeistvo.com">zabavnotosemeistvo.com</a>: преди и след</figcaption></figure>
<h2 id="преобразиме">Преобрази.ме</h2>
<p>Някъде там с трима мои приятели и колеги решихме да обединим сили. Бяхме разбрали колко голямо е удоволствието да видиш новия си сайт. Красив, бърз, модерен, със смислено и изпипано съдържание. Да, ИИ е безценен помощник, но определено не е излишно и да знаеш какво правиш по пътя. В случая го казваме като екип от дизайнер, маркетолог и програмисти с доста сериозен опит.</p>
<p>Колко му е пешката да стане царица? Бавният ви, поостарял сайт да хвръкне и да ви носи сериозни доходи?</p>
<figure class="fig"><a href="https://preobrazi.me"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-preobrazi.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Преобрази.ме: Същият сайт. Преобразен за 10 дни." loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1000"></a><figcaption><a href="https://preobrazi.me">preobrazi.me</a></figcaption></figure>
<h2 id="накратко">Накратко</h2>
<p>Ето какво научих:</p>
<ul>
<li><strong>Не е магия, а разговор.</strong> Решенията бяха мои – какво да остане, какво да отпадне, кога да превключим.</li>
<li><strong>Скучните неща са най-важни.</strong> Старите адреси, пощата, бюлетинът. Сайтът е лесната част, ако знаеш какво искаш.</li>
<li><strong>Проверявайте.</strong> Claude сам преброи всяка дума и всяка снимка. И все пак в първите дни излязоха дребни проблеми. Нормално е.</li>
<li><strong>Сметката се променя.</strong> Сайт, бюлетин и хостинг, които струваха стотици евро годишно, сега струват почти нищо.</li>
<li><strong>Изкуственият интелект греши – и го признава.</strong> Важното е да има кой да го хване.</li>
<li><strong>Мерете, преди да превключите.</strong> Скорост, тегло, стари адреси, всяка дума. След превключването е късно да разберете колко е бил бавен старият сайт.</li>
<li><strong>Бутонът е ваш.</strong> Claude прави почти всичко, но писмото до 3600 души го пратих аз. Така и трябва.</li>
<li><strong>Админ може и без WordPress.</strong> Има безплатни панели за хора, които не са програмисти. А може и съвсем без панел.</li>
</ul>
<h2 id="залезът-и-зората">Залезът и зората</h2>
<p>През март тази година казах <a href="https://karamanev.me/sreshti/donika-borimechkova-ii">в едно интервю</a>: „аз за втори път виждам залеза на една професия отвътре – след журналистическата, виждам същите тенденции и при програмистката“.</p>
<p>Мислех, че знам за какво говоря. Но едно е да го кажеш, друго – да седиш в понеделник в 23:37 и да гледаш как пет години от живота ти се отварят в нов дом, по-бързи и по-красиви от всякога, след един ден, в който си писал основно „давай“.</p>
<p>През 2021 г. написах: „А дали наистина това е възможно, времето ще покаже. Аз лично му стискам палци.“</p>
<p>Времето показа. Отне пет години. И 14 часа.</p>
<p>Кое обаче е по-важното? Според мен това, че живеем във времето на чудесата. Новият сайт не е най-голямото от тях, но пък не е и маловажно. А за всички останали чудеса очаквайте следващите Дигитални истории!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Да погледнем към Космоса! Коя е следващата стъпка?</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/kosmos-bg</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/kosmos-bg</guid>
      <pubDate>Fri, 24 Apr 2026 06:00:22 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Има толкова много въпроси, свързани с Космоса, на които поне аз отдавна търся отговори. Ето ги отговорите. Човекът за първи път след 54 г. стигна и дори заобиколи Луната, постигайки редица невиждани постижения. Огромната новина мина мимоходом из фийда, пълен с проблеми и злободневност, докато именно тя заслужава да е на фокус. Време е да си върнем интереса към Космоса. И заради новите технологии, с които можем да го изучаваме, и заради възможностите, които ни дава. И заради дълга си към човешкия дух, призван да търси винаги следващата страница. Светослав Александров е молекулярен биолог и създател на сайта КОСМОС БГ. Много важно кътче в българския уеб, в което той вече 20 години разказва с постоянство, познания и задълбоченост за опознаването на Вселената. Качваме се на ракетата, за да поговорим за всички важни теми, свързани с бъдещето на хората, технологиите и Космоса. Коя е следващата голяма космическа цел пред човечеството?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/kosmos-bg-5.jpg.960.webp" alt="КОСМОС.БГ" /></p><div class="intro"><p><em>Човекът за първи път след 54 г. стигна и дори заобиколи Луната, постигайки редица невиждани постижения. Огромната новина мина мимоходом из фийда, пълен с проблеми и злободневност, докато именно тя заслужава да е на фокус.</em></p>
<p><em>Време е да си върнем интереса към Космоса. И заради новите технологии, с които можем да го изучаваме, и заради възможностите, които ни дава. И заради дълга си към човешкия дух, призван да търси винаги следващата страница.</em></p>
<p><em><strong>Светослав Александров</strong> е молекулярен биолог и създател на сайта <a href="https://cosmos.1.bg/space/">КОСМОС БГ</a>. Много важно кътче в българския уеб, в което той вече 20 години разказва с постоянство, познания и задълбоченост за опознаването на Вселената. Качваме се на ракетата, за да поговорим за всички важни теми, свързани с бъдещето на хората, технологиите и Космоса.</em></p>
<p><em>Коя е следващата голяма космическа цел пред човечеството?</em></p>
</div>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/kosmos-bg.jpg.960.webp" alt="КОСМОС.БГ" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="922"><figcaption>Светослав с част от завърнала се от Космоса ракета „Союз“</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Неотдавна <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">направих анкета</a> за децата и технологиите и <a href="https://karamanev.me/istorii/detsa-profesii">попитах родителите и какви искат да станат децата им, когато пораснат</a>. Почти не срещнах „космонавт“ или „астронавт“ сред отговорите, а когато аз бях дете, щеше да е доминиращ. Защо според теб стигнахме дотук?</strong></p>
<p>– Знаеш ли, и аз нееднократно съм се чудил: всяко едно изстрелване на ракета със спътник или астронавти винаги ми се е струвало величествена гледка! Но мисля, че „Артемис 2“ ни даде донякъде отговор на този въпрос. След като мисията се завърна на Земята, имаше хора от научната и технологичната сфера, които споделиха:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Не осъзнавах колко важна бе тази мисия за мен до момента, в който не я видях да стане реалност“.</em></p>
</blockquote>
<p>Прекрасно разбирам какво имаха предвид, защото и аз го усетих: да гледам как астронавти излитат към Луната, как Земята се отдалечава и става по-малка в техния илюминатор, съответно как Луната се уголемява – това бе нещо съвършено непознато за нашето поколение!</p>
<p>„Артемис 2“ ни показа какво бе изгубено след декември 1972 година, когато бе проведена мисията „Аполо 17“. Представи си: децата през 50-те и 60-те четат научна фантастика, четат за роботи, за полети до други планети. След това през декември 1972 г. полетите на човек в далечния космос приключват, космонавтиката се свива до околоземната орбита и през следващия половин век, вярно, имаме някои величествени постижения – например, строежа на Международната космическа станция с размер на едно футболно игрище и полагането на постоянно човешко присъствие в космоса.</p>
<p>Това не променя факта, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>влязохме в 21-ви век с един свят, който прилича много повече на света от семейство Флинстоун, отколкото на този от семейство Джетсън.</em></p>
</blockquote>
<p>Няма как при това положение да не се стигне до колективно разочарование. Съответно да си астронавт вече не е така атрактивно, както преди.</p>
<p>Но сега, когато далечните пилотирани експедиции в космоса се възобновяват, когато имаме изкуствен интелект и вероятно хуманоидните роботи идват скоро – този път наистина!, – 21-ви век най-накрая започва да изглежда такъв, какъвто трябва да е.</p>
<p class="q"><strong>– Дано наистина е така, но… като че ли голяма част от обществото изобщо не разбра за успеха на пилотираната лунна мисия. Защо?</strong></p>
<p>– През 1968 г., когато Франк Борман, Джим Ловъл и Бил Андерс – част от екипажа на „Аполо 8“, прочитат фрагменти от библейската книга „Битие“ навръх Бъдни вечер, това се случва пред погледа на милиарди зрители. Но по тези времена средствата за масово осведомяване са далеч по-ограничени в сравнение с днес. Имало е телевизия, радио и вестници. Толкоз. В днешния свят на интернет и социални мрежи общественото внимание е силно фрагментирано. Има множество места, откъдето може да се информира човек – отделен е въпросът, че огромна част от тези канали бълват дезинформация, а изкуственият интелект дори засилва това.</p>
<p>Все пак, нека не забравяме, че независимо от всичко, „Артемис 2“ привлече съществен интерес. Като най-разпознаваемият космически популяризатор у нас моят проблем беше друг – нямаше как да „огрея“ навсякъде. Бях поканен да коментирам на много места, на някои трябваше да откажа – не че не исках, но с работа, семейство и две деца, бе физически невъзможно да присъствам навсякъде. Дори и това наше интервю го бяхме запланирали отпреди няколко месеца – и чак сега го направихме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/kosmos-bg-2.jpg.960.webp" alt="КОСМОС.БГ" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>Това е Земята, видяна от екипажа на „Артемис 2“ над лунния хоризонт.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Така е, но… според мен такава новина заслужава много повече обсъждане и връщане в центъра на обществения разговор. Факт е, че науките за изследване на Вселената не са там днес. Печелят или губят от това?</strong></p>
<p>– Аз не съм съгласен с това, че не влизат в центъра на обществения разговор – все пак активно популяризирам космонавтика от две десетилетия. Тогава, преди 20 години, положението наистина бе депресиращо – още я нямаше тази частна инерция, каквато наблюдаваме днес. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>станах свидетел как космосът отново влиза в общественото полезрение</em></p>
</blockquote>
<p>първо, благодарение на частниците като Илон Мъск и Джеф Безос и второ, благодарение на новото поколение научна фантастика, като романите и филмите – „Марсианецът“ на Анди Уеър (а сега се говори усилено и за „Проектът Аве Мария“), на сериала „За цялото човечество“ на Роналд Д. Мур. Широкият обществен интерес, естествено, не е постоянен, но винаги се разгаря, когато има интересно събитие – примерно кацането на „Пърсъвиърънс“ на Марс през 2021 г. или полета на „Артемис 2“ до Луната.</p>
<p>Но съм съгласен, че хора, които да вършат работа, никога не достигат. Моята област е гражданската наука – откривател съм на астероиди, свръхнови, кафяви джуджета, двойни звездни системи. Дори там, където правим открития по различни проекти, винаги има нужда от нови желаещи, които да се включат! Областта е отворена –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>днес е много по-лесно да правиш открития, отколкото е било възможно преди,</em></p>
</blockquote>
<p>но все пак се изисква да проявяваш воля да полагаш усърден труд.</p>
<p class="q"><strong>– С какво си обясняваш, че извънземните изгубиха „ореола“ си като любима тема за страхове в общественото пространство на фона на изкуствения интелект?</strong></p>
<p>– Извънземните се възприемат като нещо далечно и абстрактно, на фона на реални заплахи като пандемиите или войните, например, които са съвсем близо до нас.</p>
<p>Изкуственият интелект също добавя сериозен елемент на несигурност по отношение на работното място – и то точно днес. Но съвременната астробиологична наука (която, между другото, отскоро се развива дейно в България – имаме магистърска програма в СУ!) търси отговор на въпроса дали сме сами във Вселената – и то по академичен път, който е радикално различен от наложилата се представа в общественото съзнание като летящи чинии или зелени човечета.</p>
<p>Истината е, че през последните 30 години – толкова изминаха от откриването на първата извънслънчева планета около звезда от главната последователност като нашето Слънце – ние научихме неимоверно много за Вселената, планетите и техните условия, така че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато открием извънземния живот, ще сме по-подготвени. Съответно, по-малко уплашени.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/kosmos-bg-6.jpg.960.webp" alt="КОСМОС.БГ" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="740"><figcaption>Мъглявината Тарантула – един от най-активните региони за раждане на звезди</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Не спирам да питам и не намирам отговор за себе си – как така сме изпратили хора на Луната, <a href="https://karamanev.me/istorii/voyager">изпратили сме „Вояджър“</a> с примитивни от днешна гледна точка технологии, а вече половин век човешки крак не е стъпвал дори на спътника ни, камо ли на друга планета?</strong></p>
<p>– Аз съм сериозен противник на твърдението, че технологиите през 60-те и 70-те са били примитивни. Обикновено хората гледат изчислителната мощ на навигационния компютър на „Аполо“ и го сравняват с тази на съвременните персонални компютри, които всеки от нас притежава. Така те попадат в клопката да си мислят: „О, този компютър е пълен боклук в сравнение с мобилния ми телефон, не мога да си представя как са били на Луната“. Но да погледнем спецификите му – тактова честота 1 MHz, 4kb RAM, 72 kb ROM. Компютри с такъв тип специфики се появяват в бита чак през 1977 г., говоря за Commodore PET и Apple. С други думи, навигационният компютър на „Аполо“ е изпреварил времето си с почти десетилетие.</p>
<p>Отделно той е бил напълно адекватен за изпълняването на задачите, свързани с навигацията на кораба „Аполо“.</p>
<p>Между другото, парадоксалното е, че ако някога този компютър е изпреварвал бита, днес е точно обратното –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>съвременните космически компютри са често пъти скромни в сравнение с битовите.</em></p>
</blockquote>
<p>Компютърът на най-новия марсоход на НАСА – „Пърсъвиърънс“, който кацна през 2021 г., е с едноядрен процесор с тактова честота 200 MHz, 256 MB RAM и 2GB флаш памет. От гледната точка на съвременния потребител това е безвъзвратно остаряла технология. Но задачата му не е да поддържа тежки програми – а само строго специализирания софтуер, необходим за придвижването на Марс.</p>
<p>Причината, поради която отне 53 години, за да възобновим полетите си до Луната, не се корени в по-добрата микроелектроника или компютърни технологии – а защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>чак сега, половин век по-късно, разполагаме отново със свръхтежки ракети за пилотирани мисии от класа на „Сатурн 5“.</em></p>
</blockquote>
<p>Такива ракети рядко са били построявани и може да ги изброяваме на пръсти – в миналото това са били „Сатурн 5“, „Н1“, „Енергия“. Съвсем отскоро разполагаме с нови свръхтежки ракети като „Фалкън Хеви“, „Спейс Лонч Систъм“ (ракетата, извела „Артемис 2“), „Старшип“, „Ню Глен“.</p>
<p>Проблемът е, че в миналото съществуването на такива ракети не е могло да бъде оправдано – окей, те могат да се ползват за пращането на хора до Луната, но за какво друго, което е полезно за практиката? Шпионските спътници, геостационарните комуникационни спътници, роботизираните космически мисии могат да бъдат извеждани безпроблемно от по-скромни ракети. Сега обаче това може би се променя – пазар за свръхтежките ракети ще има, благодарение на мегагрупировките и най-вече тези, които ще служат за изграждането на орбитални центрове от данни.</p>
<p class="q"><strong>– Спомена положителната роля на частните космически инициативи. Много от големите технологични лидери през последните години – Мъск, Безос, Ричард Брансън, са свързани с Космоса. Как гледаш на тази надпревара? Смяташ ли, че те допринасят сериозно за напредъка в космическите изследвания, или по-скоро вредят на националните програми?</strong></p>
<p>– Полезни са – и това може да го заявим категорично, защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>преди тези милиардери да се появят, Щатите бяха изправени пред възможността да останат без никакви значими ракети-носители.</em></p>
</blockquote>
<p>През 2011 г. совалката бе пенсионирана, НАСА нямаше способ да изпраща астронавти към МКС, освен като пътници на руските кораби „Союз“. За спътниковите превози и междупланетните мисии имаше скъпоструващи ракети като „Делта 4“, както и прословутите „Атлас 5“ с руски двигатели „РД-180“. След 2014 г., след като Русия анексира Крим, американците трябваше да спрат закупуването на „РД-180“ за „Атлас“-ите.</p>
<p>Истината е, че ако „СпейсЕкс“ не бяха създали „Фалкън 9“, западният свят щеше да е в много лошо положение. А отскоро в експлоатация е и ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/kosmos-bg-3.jpg.960.webp" alt="КОСМОС.БГ" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>Кадър от „Артемис 2“, който показва Земята от пътя към Луната.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Защо всички тези хора, а и допълнени от политическите лидери, се оказват толкова щедри на обещания, а по-рядко – на успехи? Ракетите на „СпейсЕкс“ безспорно са феномен и голяма стъпка, но, ако вярваме на Мъск, трябваше много отдавна да сме изпратили хора към Марс, а и той да е сред тях…</strong></p>
<p>– Вярно е, че сред милиардерите Илон Мъск успя най-много със „СпейсЕкс“, докато останалите ни разочароваха. Да, не всички милиардери постигнаха успехи – и за това си има логични причини, малцина осъзнаваха какви са рисковете да се занимаваш с космически бизнес.</p>
<p>Ричард Брансън се оказа най-наивният: той очакваше да вземе готови технологии – за изстрелване от борда на самолет, демонстрирана от първия частен пилотиран кораб „СпейсШипУан“ през 2004 г., и веднага да почне да печели пари. И макар че създаде орбитални ракети („ЛончърУан“) и туристически пилотирани космически кораби („СпейсШипТу“), които бяха успешни в технологично отношение, фирмата му за орбиталните ракети фалира, а тази за туризъм е пред фалит – сметките не излязоха.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Технологичният успех не гарантира пазарен такъв.</em></p>
</blockquote>
<p>Също така, за да успееш, трябва да се обградиш с качествени хора – точно това бе грешката на Джеф Безос. Дълго време фирмата му „Блу Ориджин“ не успяваше да построи своевременно ракетите и корабите си, тъй като бе оглавена от изпълнителния директор Боб Смит – човек, произлизащ от стария аерокосмически отрасъл с цялата му бюрократщина и неефективност. Но наскоро Смит бе заменен от Дейв Лимп – и веднага след това започнаха успехите. Ракетата „Ню Глен“ вече лети!</p>
<p>Що се касае до Илон Мъск, той е най-успяващият от всички, а ракетите му, както спомена, са феномен. Защо тогава не е изпратил още хора към Марс? Истината е, че дори и неговите успехи идват след драстични забавяния. През 2010 г. Мъск очакваше да разполага с пилотиран космически кораб „Драгън“ още към 2012-2013 година, но той стана готов едва през 2020 година. Но е най-качественото, което съществува към днешно време – като изключим „Союз“, само той може да вози екипажи от Земята до МКС и обратно. Така че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Мъск революционализира пилотираните превози до орбита. Марс обаче е много по-далече, изисква се по-голям кораб – какъвто е „Старшип“.</em></p>
</blockquote>
<p>Неговата разработка започна през 2018 г. и все още е в етап на изпитания. Не е ясно кога ще бъде довършен – но ако историята с успеха на „Драгън“ ни научи на нещо, то е, че ще стане по-късно, отколкото ни се иска.</p>
<p class="q"><strong>– Каква е следващата голяма космическа цел на човечеството? През годините оставам с впечатлението, че тя остава доста неясна…</strong></p>
<p>– Доста дълги години бе неясна, да – защото в общественото пространство бяха лансирани какви ли не възможности: полети до астероид, полети до Луната, полети до Марс. Това особено се виждаше при смяната на президентски администрации в САЩ. Буш-младши подкрепяше полети до Луната, Обама беше против – искаше първо човек да отиде до астероид и след това към Марс.</p>
<p>Но днес нещата са различни – китайците са на ръба да изпратят човек на Луната и да построят там постоянно обитаема база. Именно това се оказа катализаторът, който отприщи новата космическа надпревара между САЩ и Китай.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Целта е ясна: Луната. Задачата – също: трябва да се установят бази и постоянно човешко присъствие на естествения ни спътник.</em></p>
</blockquote>
<p>Залогът е голям – кой ще усвои лунните ресурси? Кой ще започне да добива хелий-3? Кой ще разгърне радиотелескоп на обратната страна на Луната? Кой ще произвежда спътници и космически апарати на място?</p>
<p>Луната е и важна междинна стъпка преди изпращането на човек към Марс. Мисля, че на всички ни е ясно, но все пак да го подчертая отново: трудно е да си мечтаем за полети до Марс, преди да сме усвоили Луната.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/kosmos-bg-4.jpg.480.webp" alt="КОСМОС.БГ" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="525"><figcaption>Един от най-известните пълни образи на Земята, заснет от Космоса.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Дано наистина се задават такива стъпки, според мен определено ще са добър знак за нас, като цивилизация. Пилотираните полети със сигурност привличат голямо внимание, има и история. Дали обаче не сме се насочили към много повече безпилотни мисии? Дали именно от това не загуби и общественият интерес по темата – че започнахме да изпращаме надалеч сонди, а не хора? Какво печелим?</strong></p>
<p>– Като човек, който работи основно с данни от безпилотни мисии в рамките на своите граждански научни проекти, аз си признавам, че проявявам известно пристрастие към тях. Обичам ги! Не бива да забравяме, че дори и човек да посещава целите, за които вече говорих – Луната, астероиди и Марс, има много места, които дълго време ще са недостъпни за нас. Адската повърхност на Венера или луните около Юпитер, където радиацията е твърде силна.</p>
<p>Но не съм съгласен, че безпилотните проекти не генерират силен обществен интерес. Някои примери са кацанията на марсоходите, полетът на хеликоптера „Инджинюъти“ на Червената планета, снимките на космическия телескоп „Джеймс Уеб“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Безпилотните мисии безспорно са повече, винаги ще са повече, защото са по-евтини, изпълнението им е свързано с по-малки рискове,</em></p>
</blockquote>
<p>включително бизнес и политически, в случай на провал.</p>
<p>На въпроса ти какво спечелихме, ще отговоря пряко: научни данни. Безпилотната космонавтика винаги е предоставяла много повече данни, много повече открития, много повече публикации в престижни научни списания в сравнение с пилотираната. За съжаление, научният принос на Международната космическа станция – основният фокус на съвременната пилотирана космонавтика, е твърде скромен.</p>
<p>Но мисля, че ще се съгласиш – „Артемис 2“ върна вниманието на обществеността към космонавтиката по специален начин. В рамките на няколко дни гледах към Луната по различен начин. Казвах си: „Там летят хора“. А представи си какво би било, когато построим бази. Ще си казваме: „Там живеят хора“! В това отношение безспорно загубихме, че в течение на половин век след „Аполо“ нямаше сериозни програми за усвояването на Луната с хора, а не само с роботи.</p>
<p class="q"><strong>– И все пак, убеден съм, шумът от мисията трябваше да е повече и да стигне по-нашироко. Разбира се, не е късно, особено ако продължим със следващите стъпки, за които стана дума. Има ли алтернатива според теб тераформирането на Марс като бъдеще на човечеството?</strong></p>
<p>– О, да – именно това е сблъсъкът между Мъск и Безос. За Мъск ние трябва да отидем на Марс, за да се спасим – да имаме колония като план Б, в случай че нещо се обърка на Земята, да се гарантира, че човечеството ще оцелее. Визията на Безос е съвсем различна – той смята, че Земята няма план Б и трябва да положим всички усилия, за да я опазваме като наш уникален дом.</p>
<p>Но опазването на планетата може да стане факт, само като изнесем тежката индустрия извън пределите ѝ, като я пренесем в космоса и на Луната. Ще е интересно да видим в бъдеще как тези две визии се сблъскват и дали пък случайно няма да се преплетат.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/kosmos-bg-5.jpg.960.webp" alt="КОСМОС.БГ" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="741"><figcaption>Част от мъглявината Карина, заснета от телескопа „Джеймс Уеб“.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Извън „Артемис 2“, кои са най-важните космически пробиви, които се случиха в тази област през последните години, а така и не стигнаха до голяма част от обществото?</strong></p>
<p>– Аз бих очертал три основни пробива, които мен ме вълнуват лично. Първият е появата на космическите ракети с възвръщаеми първи степени – засега това са „Фалкън 9“ и отскоро „Ню Глен“. Това позволява всеки ден или през ден да бъдат провеждани космически изстрелвания.</p>
<p>Вторият касае появата на микроспътниците, стандарти като „Кюбсат“ – това позволява и на обикновени фирми, не само на космически агенции с милиарден бюджет, да провеждат свои собствени мисии.</p>
<p>Третият е в сферата на космическата астрономия и астрофизиката – благодарение на новите космически телескопи научаваме все повече за естеството и условията на извънслънчевите планети, една съвсем нова област, тъй като първата планета около друга звезда бе открита едва преди трийсетина години.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Оказа се, че голяма част от извънслънчевите планети не приличат на нито една от планетите</em></p>
</blockquote>
<p>в Слънчевата система – те са с размер, междинен между този на Земята (най-голямата скалиста планета) и на Нептун (най-малкия газов гигант). И макар че можем да определяме характеристиките на техните орбити, размери или маса, практически нищо, почти нищо не знаем за условията на техните повърхности. Това са съвсем нов тип планети, които обозначаваме с термини като „свръхземи“ или „мини-нептуни“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но какво има на тях, може ли да са обитаеми, ние не знаем!</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– А коя е голямата новина, която нямаш търпение да отразиш на сайта си?</strong></p>
<p>– Вече я отразих – „Артемис 2“. За мен най-дългоочакваното събитие бе да отразя пилотиран космически полет отвъд околоземна орбита. Не ме интересуваше какъв точно полет – интересуваше ме</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>човечеството най-после да започне откъсването си от ниската околоземна орбита,</em></p>
</blockquote>
<p>където обикаляхме до безкрай през последния половин век. Исках нещо по-различно от полети до станции или свободни обиколки около Земята. Радвам се, че отново го доживях.</p>
<p class="q"><strong>– Дано продължим и нататък! Искрено се възхищавам, че вече 20 години не спираш упорито да говориш на сайта си по темата. Ще се радвам да обсъждаме и следващите големи космически новини!</strong></p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="sqyqisHexH4"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=sqyqisHexH4" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/sqyqisHexH4/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/04/kosmos-bg-5.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>От Floor-а до Quizza. Предизвикай знанията си!</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/the-floor-quizza</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/the-floor-quizza</guid>
      <pubDate>Sun, 22 Feb 2026 08:00:15 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Представям ви Quizza! Сайт, който създадохме с доброволен труд. В който можете да се предизвикате, като решите някой от многобройните ни постоянни куизове на какви ли не теми. Можете да се изправите в седмично състезание срещу някои от познатите ви от он- и офлайн състезания герои! И, не на последно място, да срещнете каузи, зад които всеки от нас застава с името си! Не се съмнявам, че снощи сте гледали първия епизод от The Floor, новото и иновативно състезание по NOVA. Ако не сте, изобщо не е късно, тепърва остават цели 12 епизода. Само по себе си е повод за празник, че игра за знание, а не за скандали, се появява в праймтайма и вярвам, че ще бъде хитът на сезона. Слуховете (и ChatGPT) мълвят, че и аз съм там. Тук сме обаче за една малко по-различна дигитална история, която е тясно свързана с играта. Тя идва да ни покаже, че когато сме заедно, сме способни на чудеса. Че щом хора, събрани уж да се състезават и побеждават един друг, могат да си протегнат ръка за нещо по-голямо, значи и обществото ни може да го направи. Обичате ли да провокирате и проверявате знанията си? Търсите ли смислени каузи, на които да помогнете, като сте сигурни, че помощта отива на точното място и помага за нещо важно и устойчиво? Ако отговорът ви е „да“ дори на един от тези въпроси, то тази Дигитална история е точно за вас!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/quizza.png.960.webp" alt="Куиз за кауза" /></p><p>Двама души концентрирано са вперили поглед един срещу друг, имат по 45 секунди, за да познаят картинките, които ще се появят срещу тях, и да победят в дуела.</p>
<p>Не се съмнявам, че снощи сте гледали първия епизод от The Floor, новото и иновативно състезание по NOVA. Ако не сте, изобщо не е късно, тепърва остават цели 12 епизода. Само по себе си е повод за празник, че игра за знание, а не за скандали, се появява в праймтайма и вярвам, че ще бъде хитът на сезона. Слуховете (и ChatGPT) мълвят, че и аз съм там.</p>
<p>Тук сме обаче за една малко по-различна дигитална история, която е тясно свързана с играта. Тя идва да ни покаже, че когато сме заедно, сме способни на чудеса. Че щом хора, събрани уж да се състезават и побеждават един друг, могат да си протегнат ръка за нещо по-голямо, значи и обществото ни може да го направи.</p>
<p>Обичате ли да провокирате и проверявате знанията си? Търсите ли смислени каузи, на които да помогнете, като сте сигурни, че помощта отива на точното място и помага за нещо важно и устойчиво?</p>
<p>Ако отговорът ви е „да“ дори на един от тези въпроси, то тази Дигитална история е точно за вас!</p>
<hr>
<p><strong>Представям ви <a href="http://quizza.bg">Quizza</a>! Сайт, който създадохме с доброволен труд. В който можете да се предизвикате, като решите някой от многобройните ни постоянни куизове на какви ли не теми. Можете да се изправите в седмично състезание срещу някои от познатите ви от он- и офлайн състезания герои! И, не на последно място, да срещнете каузи, зад които всеки от нас застава с името си!</strong></p>
<hr>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/quizza.jpg.960.webp" alt="Куиз за кауза" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1366"></figure>
<h2 id="оптимистична-теория-за-българския-куиз">Оптимистична теория за българския куиз</h2>
<p>Надали сте виждали 100 по-разнородни люде на летище „Васил Левски“, както в една ранна утрин преди полета за Амстердам. Хора от „всякоя възраст, пол, занятие“, обединени от това, че са се решили да се предизвикат в едно състезание, което за първи път ще се прави за българска телевизия.</p>
<p>Какво се случи в The Floor, ще видите сами (и определено ви съветвам да не пропускате нито един епизод). Толкова пъстри и различни личности, толкова истории и толкова каузи. И както уж накрая победителят е един, така победителите се оказаха всички, защото се върнахме след доста натоварените и нелеки снимки с нови приятели, нови каузи и идеи.</p>
<p>Знаете ли какво е куиз? Знам, рязко сменям темата, но и в The Floor има доста неочаквани въпроси и внезапни обрати.</p>
<p>Истината е, че… никой не знае. Произходът на самата дума е обвит в легенди. Според една популярна история от Дъблин театрален предприемач на име Ричард Дейли се обзаложил, че ще измисли безсмислена дума, която за броени дни ще стане тема на разговор в целия град. Твърди се, че през 1791-а надраскал по стените буквите Q, U, I, Z и скоро всички заговорили за тази странна дума.</p>
<p>Макар тази история да е съмнителна, тя е и симпатична, ще се съгласите. Думата „quiz“ се появява в печата към края на XVIII век, но с друго значение – чудат или странен човек. Чак през 1867 г. се среща за пръв път в смисъла на тест от въпроси за проверка на знания.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/quizza-4.png.960.webp" alt="Куиз за кауза" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="500"></figure>
<h2 id="странни-хора">Странни хора</h2>
<p>Някога използвахме за същото думата „викторина“. Куизът не е нищо повече от приятен начин да предизвикаш и провериш знанията си. Състезание, в което се опитваш да решаваш – сам или с отбор, загадки. Могат да са общообразователни или в конкретна тема. Своеобразен куиз е и всеки дуел, който ще видите в The Floor, а и всяко друго популярно телевизионно състезание, свързано със знанието.</p>
<p>ТВ викторините са любимо занимание по цял свят. Достатъчно е да споменем руската класика „Какво? Къде? Кога?“, американската „Jeopardy!“ или пък чисто родното „Минута е много“. В онлайн света обаче куизовете оживяват с пълна сила и в мрежата.</p>
<p>За мнозина куизовете са основно… в кръчми. Стана дума, че за първи път „куиз“ се споменава в старите вестници, ето ви още един цитат от преглед на печата в древните, праисторически времена.</p>
<p>„На пръв поглед – кръчма като всяка друга. Само че ако се загледа, човек вижда на масите между пълните халби с бира и пържените картофи листове и химикалки. А ако наблюдава по-внимателно хората, забелязва, че се вторачват замислено в листата и се чудят над нещо като че ли много важно“.</p>
<p>Цитатът е от съботен очерк на вестник „24 часа“ от 2009 г. със заглавието <a href="https://www.24chasa.bg/zdrave/article/34755">„Нова мания: спорт за мозъка в кръчма“</a>. Може би се досетихте, писал съм го аз. За почти пълнолетните години, които са минали оттогава, значително повече хора се убедиха, че куизовете в кръчми са изключително приятно занимание – днес в почти всеки град има местни версии, а в по-големите всеки ден можеш да избираш къде да се включите с приятели.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/quizza-2.jpg.960.webp" alt="Куиз за кауза" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="675"></figure>
<h2 id="quiz-vadish">Quiz vadish?</h2>
<p>Хората, които често ходят по такива места, свикнаха да се наричат „куизъри“, макар че според мен можем и малко повече да се постараем <a href="https://karamanev.me/sreshti/rada-gankova">със словотворчеството</a>.</p>
<p>Какво ги отличава от „некуизърите“? Може би начетеност, претенция, опит? Според мен единствената разлика е, че първите вече са открили колко приятно е не просто да се виждаш на по питие с приятели през седмицата, но и да се опитате да раздвижите заедно мозъка. Така дори бирата е по-сладка…</p>
<p>Може би се питате какво общо има всичко това с началото на тази история? Преминаваме директно към кулминацията.</p>
<p>Приключението The Floor в Амстердам завърши (макар че за всички зрители то тепърва започва!). И ние решихме, че… искаме да направим нещо повече! Мнозина от участниците обичат куизовете, голям брой от тях разказаха за важни, стойностни, ценни каузи, които биха подкрепили. И се зачудихме, няма ли как да обединим всичко това? После, от дума на дума, се досетихме как да се случи.</p>
<p><strong>Представям ви <a href="http://quizza.bg">Quizza</a>! Сайт, който създадохме с доброволен труд. В който можете да се предизвикате, като решите някой от многобройните ни постоянни куизове на какви ли не теми. Можете да се изправите в седмично състезание срещу някои от познатите ви от он- и офлайн състезания герои! И, не на последно място, да срещнете каузи, зад които всеки от нас застава с името си!</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/quizza-2.png.960.webp" alt="Куиз за кауза" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="350"></figure>
<h2 id="бит-и-душевност">Бит и душевност</h2>
<p>В някои състезания (дори, мисля си, в повечето) победата не е най-важна. Признавам, не бих предположил, че 100 българи, повечето от които никога не са се срещали, изпратени да се състезават един срещу друг за награда, могат да дадат пример за… общност?</p>
<p>Дали това не е посока, идея, надежда, която можем да претворим в по-голям мащаб?</p>
<p>Идеята за сайта се появи съвсем спонтанно. В българското онлайн пространство няма особено много места, където човек може да предизвика познанията си. В същото време мнозина от нашата общност създават куизове, немалко от нас имат своя важна кауза, която биха искали да подкрепят.</p>
<p>Може ли добрата идея и смислената кауза да обединява, да вдъхновява?</p>
<p>Оказа се, че може.</p>
<p>Във време, в което социалните мрежи разпокъсаха диалога между поколения и гледни точки. Във време, когато авторитети са кът, също както и общественият разговор. Във време, когато изкуственият интелект поставя под съмнение фундаментални човешки понятия…</p>
<p>Дали не е знанието това, което може да ни обедини?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/quizza-3.png.960.webp" alt="Куиз за кауза" loading="lazy" decoding="async" width="1192" height="1179"></figure>
<h2 id="куиз-за-кауза">Куиз за кауза</h2>
<p>Повече от половината участници в първия сезон на The Floor вече са част от начинанието!</p>
<p>Програмистите сред нас се заеха със самия сайт, дизайнерката отговаря за прекрасната му визия. Копирайтърите се включиха с текстове, авторите на куизове – с огромен брой разнообразни по трудност, тема, логика, дори формат викторини, които са предизвикателство за всеки! Имаме куизове за най-опитните майстори, такива за начинаещи, дори детски. Имаме спортни и научни куизове, картинни и текстови. Куиз за всеки вкус и всеки с вкус!</p>
<p>Освен това всеки имаше право да предложи своя кауза, зад която стои с името си.</p>
<p>Вече ви очакват 69 куиза с 1777 въпроса, състезания два пъти седмично, цели 37 каузи, които можете да подкрепите, ако прецените. Зад начинанието са 88 от 100-те човека на Флоора!</p>
<p><a href="https://quizza.bg/about/">Кои сме ние и кои са нашите каузи можете да видите тук.</a></p>
<p>Не започвам с поименните благодарности, защото тук наистина силата е в екипа. В примера, в смисъла.</p>
<p>В посланието, че когато една идея може да ни обедини, сме способни на чудеса. Да създаваме нещо, което е полезно за другите. Без идеята за печалба, за слава, за личен успех.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/quizza-3.jpg.960.webp" alt="Куиз за кауза" loading="lazy" decoding="async" width="980" height="551"></figure>
<p>Има ли нещо по-важно?</p>
<p>Сега е ваш ред.</p>
<p>Елате и опитайте куизовете ни!</p>
<p>(За любителите на The Floor има <a href="https://quizza.bg/quizzes/100-vaprosa-the-floor/">специално предизвикателство със 100 въпроса</a> – по един за всяка от темите на „пода“. Успеете ли да постигнете 60 точки, печелите сертификат!)</p>
<p>Включете се в състезанията ни.</p>
<p>Разгледайте каузите ни.</p>
<p>Покорете играта!</p>
<p>Сигурен съм, най-доброто предстои…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/02/quizza.png.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Без лудост няма как да ни се получи“</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/tenko-nikolov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/tenko-nikolov</guid>
      <pubDate>Fri, 23 Jan 2026 06:00:44 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>В този живот не бива и не може само да получаваш. Ако не даваш – в замяна или пък напълно безвъзмездно, си живял напразно, както се пее в популярния шлагер. Дори да го знаем, струва си да си го припомняме често. Надявам се тази Дигитална история да стигне до повече хора. Вярвам, че ако поуките от нея бъдат разпознати от повече хора, то всички сме способни да си върнем разговора и да помогнем страната ни да процъфтява. Да изпълним големите мечти на главния герой и разказвача тук – децата ни да ИСКАТ да останат в България. Тенко Николов не само е един от най-успешните технологични предприемачи на България. Той е визионер, който вярва в силата на сработения екип, споделените ценности и малко „здравословна“ лудост.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/01/tenko-nikolov.png.960.webp" alt="Тенко Николов" /></p><p><em>В този живот не бива и не може само да получаваш. Ако не даваш – в замяна или пък напълно безвъзмездно, си живял напразно, както се пее в популярния шлагер. Дори да го знаем, струва си да си го припомняме често. Надявам се тази Дигитална история да стигне до повече хора. Вярвам, че ако поуките от нея бъдат разпознати от повече българи, то всички сме способни да си върнем разговора и да помогнем страната ни да процъфтява. Да изпълним големите мечти на главния герой и разказвача тук – децата ни да ИСКАТ да останат в България.</em></p>
<p><em><strong>Тенко Николов</strong> не само е един от най-успешните технологични предприемачи на България. Тръгвайки от А и Б, със SiteGround той, основателят на компанията Иво Ценов и екипът им, създават глобален бизнес – една от водещите технологични компании в света.</em></p>
<p><em>Той е визионер, който вярва в силата на сработения екип, споделените ценности и „малко здравословна лудост“. Той превръща офиса в любимо място за работещите в компанията, грешките – в уроци, а успеха – във възможност да дава обратно на общността. За него печалбата отдавна не е самоцел, а средство да направи нещо значимо – от подкрепа за образованието и науката до инвестиции в „изстрели към Луната“, които могат да променят света. Имаме шанса да ни разкаже днес своята история за късмета, куража да рискуваш и силата да бъдеш „за пример“.</em></p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="VNyPZAEo2DE"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=VNyPZAEo2DE" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/VNyPZAEo2DE/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><em>Публикацията е подготвена по разговора, който проведохме с Тенко Николов на събитието DEV.BG Leadership Agora през ноември 2025 г. в София Тех Парк. Можете да видите и чуете разговора тук.</em></p>
<h2 id="никога-да-не-поресна">Никога да не поресна</h2>
<p>Пипи, може би помните. Какъв ще станеш, когато пораснеш? За мен <a href="https://karamanev.me/istorii/detsa-profesii">този въпрос и детските отговори казват много. А също и това как се променят те през поколенията</a>.</p>
<p>Като дете Тенко няма ясна представа „какъв иска да стане“, докато един ден дядо му не му подарява първия компютър – легендарния „Правец 8М“. Срещата е знаменателна. „В първия момент, в който видях компютъра, вече знаех, че искам да стана програмист“, спомня си той.</p>
<p>В онези години компютрите са рядкост, но Тенко има късмета да получи и втори компютър – като награда от родителите си, след като е приет в Езиковата гимназия в Стара Загора през 1991 г.</p>
<p>Оттук интересът му е все повече насочен към технологиите. И макар че животът го повежда по друга пътека и той така и не става програмист, компютрите предопределят съдбата му.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/01/tenko-nikolov-2.png.960.webp" alt="Тенко Николов" loading="eager" decoding="async" width="1919" height="1079"></figure>
<h2 id="колелото-на-късмета">Колелото на късмета</h2>
<p>Питайте, <a href="https://karamanev.me/istorii/bill-gates">ако решите, Бил Гейтс</a>, за всички стереотипи, свързани с големия технологичен успех. Заговорим ли за богатство, бързо стигаме до образа на един праволинеен път, постлан с късмет.</p>
<p>Историите обаче затова са и последният бастион, където изкуственият интелект драстично изостава. Защото в тях силното са подправките, нещата отвъд самите думи.</p>
<p>Тази на SiteGround започва скромно и неочаквано – в студентско общежитие на Американския университет в Благоевград, където група приятели решават да си опитат късмета в хостинг бизнеса. Тенко Николов дори не е сред тях, но се присъединява много скоро – когато екипът наброява едва четирима души, вече в малък апартамент в столичния квартал „Борово“.</p>
<p>В този момент начинанието изглежда близо до безнадеждното. Пари няма, екипът бута месец за месец. „Всички правеха всичко. Аз съм работил денонощно, съдружникът ми Иво – също, всички покрай нас работеха денонощно“.</p>
<p>Офисът на Тенко е в кухнята, където колежката му Дима сутрин прави палачинки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/01/tenko-nikolov-3.png.960.webp" alt="Тенко Николов" loading="lazy" decoding="async" width="1919" height="1079"></figure>
<h2 id="никога-не-се-предавайте--никога-никога-никога-никога">Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога</h2>
<p>Един петък екипът се събира и съдружникът му Иво Ценов казва изнурен: „Ами, пробвахме, не става. Няма да го бъде…“</p>
<p>Бизнесът просто не върви. Време е да затворят фирмата. Но понеже е петък, решават да изчакат до понеделник.</p>
<p>Междувременно… се случва малко чудо. Екипът още е заедно, за да „полее провала“, когато идва съобщение, че е направена първата продажба. След месеци на упорит, но напразен труд, най-сетне нещата се случват и някой някъде е платил за услугата им! Със съботната сутрин идва и… втора продажба.</p>
<p>И ето че в понеделник в офиса цари възторг, краят е отложен. Да, знаем, съдбата има чувство за хумор: малко по-късно идва съобщение, че парите са изтеглени обратно – оказва се, че първите две „покупки“ са направени от измамник с крадена кредитна карта.</p>
<p>Радостта се оказва преждевременна. „Но заради това съществуваме до днес – заради неуспял крадец и едно намигване на съдбата в точния момент“, усмихва се Тенко. Бързо идва третата продажба, колелото бавно, но необратимо се завърта, за да започне да се търкаля с все по-шеметна скорост.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/01/tenko-nikolov-4.png.960.webp" alt="Тенко Николов" loading="lazy" decoding="async" width="1919" height="1079"></figure>
<h2 id="колелото-на-времето">Колелото на времето</h2>
<p>Въпрос на късмет ли е успехът? Донякъде – да, смята Тенко Николов, но с важна уговорка: „Късметът винаги е част. Но ти трябва да го предизвикаш. Не става само с късмет, не става и без него“. Добрият шанс сам по себе си не стига, ако нямаш смисления екип до себе си и не рискуваш. „Без правилните хора нищо не се получава. От значение, разбира се, е и подходящият момент“.</p>
<p>Как един прохождащ бизнес избира правилните хора? Още от първия ден, разказва Тенко, търсят колеги със сходно мислене, със същите идеали и ценностна система. Днес това звучи като клише от HR пост, но в началото на века, когато започва тази история, дори клишетата не са това, което са.</p>
<p>По онова време в България има много добре подготвени инженери и системни администратори – голяма част от тях самоуки таланти, способни да правят чудеса. И това според Тенко е парадокс, защото по онова време образованието не е способно да ги подготвя, у нас все още ги няма и големите фирми. И все пак – талантът е налице, а в SiteGround бързо се ориентират как да го привличат. С идея и екип, а не просто с обещанията за висока заплата.</p>
<p>„Хостинг бизнесът никога не е бил най-сексапилното начинание на света“, усмихва се Тенко. Затова и стратегията не е да примамват с гръмки обещания, а с различен подход. „Опитвахме се да привличаме хората с това, че правим нещата по различен начин, правим ги интересно“, обяснява той.</p>
<h2 id="нищо-на-работа-съм">„Нищо, на работа съм“</h2>
<p>Признавам ви, една от най-тъжните гледки за мен са хората, които не обичат работата си. Времето е най-ценният ни ресурс и не бих могъл да си представя какво е да отделяш толкова голяма част от него за нещо, което не харесваш.</p>
<p>По същия начин мисли и днешният ни герой. „Често срещано явление е хората да мразят работата си и като се съберат с приятели, хейтът е насочен или към половинката, или към работата“, казва Тенко. „За половинката ние не можем да помогнем особено, но решихме да опитаме поне за работата на нашите служители да променим посоката“. Философията, че работата може да е удоволствие, при SiteGround се заражда естествено, а не по учебник. Днес много компании говорят за „споделени ценности“, за „екипна култура“ – но твърде често тези неща остават само добри пожелания.</p>
<p>Компанията бързо расте. Първият апартамент – офис в „Борово“ отеснява, щом екипът надхвърля 10 души. Местят се в друг, по-голям апартамент. А там всеки път, когато имат проблем за решаване, Тенко и Иво излизат навън и започват оживен дебат. Спорят с часове как да постъпят и на улицата се раждат много от нестандартните им ходове. Един от тях е разширяването извън София – доста екзотично решение за ИТ фирма в онези години.</p>
<p>След Пловдив идва ред на Стара Загора, родния град на Тенко. Междувременно софийският екип расте и към 2011 г. в SiteGround идва време за следващата стъпка. Времето на апартаментите отминава, нужен е офис в традиционния смисъл на думата. Тук идва един от онези съдбоносни улични спорове между съдружниците. Те оглеждат сгради из София и попадат на нещо, което едновременно ги привлича и плаши – цял етаж от 3500 квадратни метра в модерна офис сграда. „Голям е“, казва Иво. „Наистина е голям“, съгласява се Тенко. Обаче и двамата ги човърка една идея: „Мисля, че трябва да го вземем“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/01/tenko-nikolov-5.png.960.webp" alt="Тенко Николов" loading="lazy" decoding="async" width="1919" height="1079"></figure>
<h2 id="широка-душа">Широка душа</h2>
<p>В началото гледката е сюрреалистична. 25 души обитават пространство, което може да приеме стотици. „30% от офиса беше усвоен като работна площ – спомня си Тенко, – останалото превърнахме в… забавление“. Двамата съдружници решават да инвестират част от печалбата в неща, които ще радват хората им. Игрални зали, джаги, билярди, дори закрит корт за тенис.</p>
<p>От онова време Тенко разказва забавна случка. В същата сграда е и офисът на „Кока-Кола Хеленик“ – корпоративен гигант, заемащ шест етажа. Един ден той се засича в асансьора с директора за България. „Той костюмиран от горе до долу, с вратовръзка. Поздравява ме и откровено казва: „Да знаете, че много ви завиждам. Имате най-красивия офис, най-доволните служители. А освен това идвате по джапанки на работа!“.</p>
<p>„На човек не му трябва кой знае колко, за да е щастлив. Просто някой трябва да мисли за това“, казва Тенко, когато се връща към тази история. „Рано усетихме, че за нас е много важно да харчим част от парите, за да са щастливи нашите хора.“ Той не крие задоволството си, че примерът им постепенно става норма.</p>
<h2 id="взел--дал">Взел – дал</h2>
<p>Ето че стигаме до най-важното за мен в тази история. Още в първите години от историята на SiteGround, Тенко и съдружниците му започват да се питат: „Какво можем да направим, което да е положително не само за нас, а и за екосистемата в България, за общността на разработчиците по принцип?“.</p>
<p>Осъзнават, че използват изключително много софтуер с отворен код. Бързо им хрумва, че могат да надграждат проектите и да ги връщат обратно към общността. Да бъдат не просто потребители, а и създатели на свободния софтуер.</p>
<p>Десет години по-късно резултатите са впечатляващи: 160 приноса към <a href="https://karamanev.me/istorii/linus-torvalds">ядрото на „Линукс“</a>, милиони редове код, които се използват от програмистите по света. „Днес доста солиден процент от интернет ползва наш код“, отбелязва с гордост Тенко.</p>
<p>Не излиза ли това извън логиката на конкуренцията и пазара? Не дава ли предимство на конкурентите, които могат да използват наготово код?</p>
<p>„Силната конкуренция ражда добър продукт за крайния клиент“, казва Тенко. „Ние сме били най-слаби като компания, когато не сме имали силна конкуренция. Така че, ако конкурентите ти станат по-силни – благодарение на твой код или друго, и ти ще станеш по-силен“. И допълва: „Ти не можеш само да взимаш. Ако е така, в един момент ябълките от дървото свършват. Ако не засадиш нова, няма да има не само за децата ти, но и за теб самия“.</p>
<p>Цветна метафора, какво ще кажете?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/01/tenko-nikolov-6.png.960.webp" alt="Тенко Николов" loading="lazy" decoding="async" width="1919" height="1079"></figure>
<h2 id="код-кодувам">Код кодувам</h2>
<p>Този опит да „садят“ в почвата на общността се оказва изключително ценен. В началото е трудно – изисква дисциплина и друга настройка на работа, но усилието си струва. И когато резултатите стават видими, самочувствието на екипа също расте. Виждат, че една (тогава) малка българска фирма може да допринесе за световната софтуерна екосистема.</p>
<p>После идва време за следващата стъпка. Тенко и колегите му започват да се питат: „Какво друго полезно можем да направим?“. Искат да надградят идеята за даването. Така се ражда първата вътрешна инициатива във фирмата: преди коледно парти Дима (същата колежка с палачинките) предлага всички заедно да подкрепят някоя смислена кауза. Подготвила е списък с три идеи, между които екипът да избира – компанията да даде шанс на служителите да дарят, а тя да удвои събраната сума.</p>
<p>Резултатът надминава всички очаквания – събират неочаквано много пари. Обявяват трите избрани каузи, обясняват защо са смислени за обществото и слагат кутията за дарения. „Очаквахме хората да дават по 2-3 лева – спомня си Тенко, – а всички пускаха по 50, по 100. Събрахме внушителни средства.</p>
<p>Така разбрахме, че проблемът не е, че българинът не иска да даде, а че му е трудно да го направи. Дима беше положила огромен труд, беше проучила десетки предложения, от които избра 3. Беше проверила внимателно и беше преценила къде точно дарението не просто е нужно, но и би имало устойчив ефект. Тази работа повечето хора трудно могат да я свършат сами, ако решат да дадат 5 или 50 лева за добро дело. Особено елементът на устойчивост – подчертава Тенко, – не просто да дадеш едни пари, а да искаш нещо да се случи срещу тях. Това у нас масово липсва – хората или не вярват, или не знаят къде да дарят, или не им се занимава да проверяват. И така се стига до апатия и нихилизъм, че нищо не зависи от нас и всички каузи са съмнителни“.</p>
<h2 id="наопаки">Наопаки</h2>
<p>Ето че стигаме до днес, когато Тенко дори е оставил ежедневното управление на SiteGround на доверения си екип. За сметка на това е активен в управлението на фондация „За пример“, която има важната и амбициозна цел да подкрепя каузи, които устойчиво да правят България по-добро място за живеене. Доста впечатляваща трансформация, какво ще кажете? Сред водещите посоки на работа на фондацията са образованието, спортът и здравето.</p>
<p>А тъй като стана дума за идеята за устойчивост, не е чудно, че особен акцент е и образованието. Може би си спомняте поредицата на Дигитални истории за децата и технологиите – едно от малкото мнения, които обединяват родителите е, че днешната образователна система не е адекватна за времето, в което живеем и се нуждае от сериозни промени.</p>
<p>Но защо тогава нищо особено не се променя?</p>
<p>Тенко Николов има отговор от първа ръка – въпреки стотиците инициирани предложения за промяна в образователната система, много малко неща са реално имплементирани. А истинската промяна е все така далеч. Причината, според него, не е в липсата на желание или експертиза, а че винаги се опира до една и съща стена в лицето на институциите.</p>
<p>„Бюрократичната машина е толкова закостеняла, че една шепа хора могат да стопират всяка инициатива“, допълва той и дава показателен пример. Тъй като не е доволен от храната, която получават в училище децата му, се задълбочава в тази тема. Оказва се, че храната за учениците се приготвя по т.нар. „Рецептурник за ученическото хранене“, който не е обновяван… от 1968 г.!</p>
<p>Екипът на Тенко забелязва, че решението не е сложно: предлагат да наемат топготвачи, които да обновят рецептурника. Условието е да не поскъпва храната – с наличния бюджет на училищата да се постигне по-здравословно меню. „Вместо кренвиршка – ябълка.“</p>
<p>Първият проблем е изненадващ и отново свързан с ябълките, този път далеч не метафорично. Оказа се, че у нас няма достатъчно български ябълки, за да стигнат до всички училища. По-големият проблем обаче отново е свързан с волята за устойчива промяна на национално ниво.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/01/tenko-nikolov-7.png.960.webp" alt="Тенко Николов" loading="lazy" decoding="async" width="1919" height="1079"></figure>
<h2 id="инсайт-за-insait">Инсайт за INSAIT</h2>
<p>Тук обаче идва момент за един особено важен и показателен пример, че голямата промяна е възможна, дори в образованието. Става дума за най-успешното и обещаващо начинание в тази област у нас, което нямаше да стане възможно в сегашната си форма, ако не му се беше доверил именно Тенко Николов.</p>
<p>Понякога решенията идват от неочаквани места – през забележителни хора с визия и кураж. Като добре познатия на читателите на Дигитални истории проф. Мартин Вечев.</p>
<p>Един от най-важните компоненти при изграждането на сложна структура като INSAIT е привличане на най-добрите учени в света в изкуствения интелект тук, в България. Освен държавното финансиране, затова се изискват и допълнителни средства за част от заплатите на тези хора, особено на първите които стартират в INSAIT, тъй като те определят нивото и на останалите.</p>
<p>Тенко си спомня как още по средата на срещата между него и проф. Мартин Вечев, той прекъсва професора и му казва: „Дори ако направиш една трета от това, което ми казваш, това ще промени много нашата държава. Кажи с какво можем да помогнем?“.</p>
<p>Създателите на SiteGround са едни от първите хора, доверили се на мащабното начинание, и досега са най-големите дарители на INSAIT с над 6 000 000 евро, като тези средства са ключови за привличането на едни от най-реномираните учени в света в изкуствения интелект на място в София (като проф. Люк Ван Гуул). Въпреки че днес INSAIT е подкрепян от цялата ни екосистема и от компании като Google, Amazon, Toyota и много други, началната и продължаваща подкрепа от SiteGround е основополагаща за успеха на INSAIT.</p>
<p>„Трябва човек да е малко луд и да си вярва, че дори невъзможното е възможно. Явно без лудост няма как да ни се получи“, обобщава Тенко.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/01/tenko-nikolov.png.960.webp" alt="Тенко Николов" loading="lazy" decoding="async" width="1919" height="1079"></figure>
<h2 id="например-за-пример">Например за пример</h2>
<p>Може ли тази история да се повтори в други сфери? Тенко вярва, че да. „Има български преподаватели в топ университети. Хората трябва да имат желанието да направят нещо тук. Ако има желание, има и начин.“</p>
<p>Неслучайно фондацията му се нарича „За пример“. Доброто е „заразно“ – достатъчно е да покажеш, че нещо може да се случи и това ще окрили всички след теб.</p>
<p>За какво мечтае днес човек като Тенко Николов? Оказва се, за същото, за което и аз. „Мечтая децата ми да искат да останат в България. В момента е особен период и много трябва да се промени, за да стане така“.</p>
<p>Аз вярвам обаче, че след като хора като него си поставят подобни мечти и цели, няма как и това да не се случи. Време е за малко повече оптимизъм, за връщане на обществения разговор, за общи цели.</p>
<p>А иначе, наистина – човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Особено ако има смелостта да ги последва…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/01/tenko-nikolov.png.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/track-the-bus</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/track-the-bus</guid>
      <pubDate>Wed, 29 Oct 2025 06:00:28 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре. Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила. Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти. Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/track-the-bus.jpg.960.webp" alt="TrackTheBus" /></p><p>Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.</p>
<p>Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.</p>
<p>Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.</p>
<p>Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/track-the-bus-7.jpg.174.webp" alt="Лого на приложението Track the Bus – лилава иконка на автобус до надписа „Track the Bus“" loading="lazy" decoding="async" width="174" height="38"></figure>
<h2 id="расте-но-не-празнее">Расте, но не празнее</h2>
<p>Преди по-малко от месец се появи една новина, която нямаше как да значи много за широката аудитория, но определено развълнува ИТ общността. За първи път Столична община публикува данните, които има, за Столичния градски транспорт. По света е често срещано начинание общинските и държавни управи да споделят свободно от своите бази информация в най-различни области.</p>
<p>Защото в света на информационните технологии и изкуствения интелект данните са всичко! Оставяме информационни следи с всяка своя стъпка, които ни позволяват да живеем в удобния свят, в който сме днес. Да, това създава проблеми, като например възможностите на манипулации, но и дава огромни възможности – както например в случая, да направим градския транспорт колкото може по-удобен.</p>
<p>Какво се случи обаче тук? Появи се удобна форма, чрез която всеки, проявил интерес, може да получи достъп до информация. От една страна за разписанията от спирките, а от друга – за това къде в реално време се намира всеки автобус, трамвай, тролей. Нещо повече – използва се стандартизиран формат, наречен GTFS и създаден от Google, който позволява данните да са в удобен, разбираем и лесен за работа формат за всеки софтуерен инженер, който ще ги използва.</p>
<p>Немалко ИТ специалисти реагираха светкавично и за броени дни се появиха няколко приложения, които използват тази информация. Някои от тях под формата на мобилни апликации – други на сайтове, които могат да се отварят и през компютър, и през телефон.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/track-the-bus-8.jpg.960.webp" alt="Карта на центъра на София с иконки на автобуси, трамваи и тролеи в реално време около НДК и Васил Левски" loading="lazy" decoding="async" width="1528" height="775"></figure>
<h2 id="влакове-тръгват-на-всички-страни">Влакове тръгват на всички страни</h2>
<p><a href="https://trackthebus.live/">TrackTheBus</a>. „Проследи буса“. Така се казва страницата, създадена от тримата ни герои – Иван Йонков, Йоана Борисова и Михайло Олешчук от „Кодексио“.</p>
<p>Иван, който днес е главен изпълнителен директор на компанията, пристига в София преди 14 години и едно от първите неща, на които става фен, е… градският транспорт. „С негова помощ изучавах града. Качвах се на произволен автобус, за да разгледам, да видя накъде отива. И до днес съм супер любопитен за малки, скрити улички, по които ще завие“.</p>
<p>Така веднага, щом научава за това, че данните за обществените превозни средства стават публични, той намира съмишленици в лицето на колегите си Йоана и Михайло и започва работа.</p>
<p>Ясно е, че живеем в епохата на изкуствения интелект, но все още не всички си дават сметка какво значи това. Ако не работите в ИТ сферата или нямате пряк досег с нея, може и да не сте чули за направлението „вайб кодинг“. Понякога без да напише дори ред компютърен код, човек вече е способен да създаде сайт, който да работи учудващо добре. Да, несъвършенствата са неизбежни. Да, по-сложните възможности (все още) са в ръцете на програмистите, но пътят на една идея до това да бъде показана и проверена е драстично по-кратък. При вайб кодинга проектите се създават почти само с указания към изкуствения интелект, който пише огромната част от проекта.</p>
<p>Така само за няколко дни Иван, Йоана и Михайло (който дори няма познанията на програмист) заедно успяват да създадат <a href="https://trackthebus.live/">TrackTheBus</a>. Платформата не само удобно показва кои са близките до теб спирки и превозни средства, но и дава заявката в бъдеще да се превърне в своеобразна социална мрежа, която да направи използването на градския транспорт значително по-удобно и пълноценно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/track-the-bus-4.jpg.960.webp" alt="Михайло, Иван и Йоана – екипът зад платформата за градски транспорт TrackTheBus, усмихнати пред бяла стена" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="855"><figcaption>Михайло, Иван и Йоана показват как свободните данни могат да се превърнат в огромна възможност.</figcaption></figure>
<h2 id="заложено-на-карта">Заложено на карта</h2>
<p>„Възможността за социалната платформа е нещо полезно, което може да надгради много над Google Maps“, казва Йоана. Тъй като в данните, които идват от Центъра за градска мобилност, всяко превозно средство има уникален номер, всеки от потребителите може да добавя информация за него. По този начин лесно ще разберете дали даден автобус е препълнен, или някой трамвай „ухае“ така, че определено е по-добре да не се качвате в него. Дали шофьорът е сложил свежи надписи, или пък се задава един от все още малкото, но атрактивни двуетажни автобуси в парка на столичния транспорт.</p>
<p>А това, както отбелязва Иван, може да се развие далеч напред. Скоро се очаква и платформата за жалби на общината да стане удобна за външни апликации и така всеки по-сериозен проблем може бързо да бъде адресиран.</p>
<p>„Това дава много повече възможности за гражданска инициатива и за вдигане на качеството на услугата. Всеки може да проследи как се е развил даден проблем. Един автобус не е чист, после е, което значи, че тези оплаквания са имали смисъл“, казва Иван.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/track-the-bus-6.jpg.960.webp" alt="Списък с линии на градския транспорт в София: автобус 1, тролейбуси 1 и 7 и трамвай 4 с маршрутите и броя на превозните средства" loading="lazy" decoding="async" width="1198" height="390"></figure>
<h2 id="пътнико-свиден">Пътнико свиден</h2>
<p>Разбира се, начинанието е в начален етап, както личи и от бележките, оставени в самата страница. Но целта му е да се разраства, да добавя функционалности и да създаде общност от хора, които се вълнуват от теми като градския транспорт и изобщо как да направим по-лесно и удобно придвижването в София.</p>
<p>И дори не само в столицата. Тъй като, стана дума, в случая се използват стандартизирани данни, всяка следваща община, която прецени, че е добра идея да даде свободен достъп до информацията за градския транспорт, може да бъде добавена без особено усилие.</p>
<p>Но защо екипът, начело на една компания, се захваща с подобно начинание… изцяло на добра воля?</p>
<p>„Това е смисълът на гражданската инициатива“, казва Иван. „Първо, искаме да си го ползваме сами, защото няма удобна апликация, която да дава тези възможности. Искаме нещо по-добро. Искаме различни страни от живота в България да се развиват и да стане ясно, че има смисъл от отварянето на данни. Столична община проявява инициатива и ако ние, гражданите, не я грабнем и не започнем да ползваме данните, няма да има смисъл да продължи. С отварянето на повече данни могат да се появят изключителни начинания!“, допълва програмистът.</p>
<p>Пример в тази посока е графикът на светофарите. Ако той стане публичен, ще се появят приложения, които много по-точно ще определят откъде е най-бързо да стигнеш до дадена цел в столицата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/track-the-bus-5.jpg.960.webp" alt="Страница „Разписания“ с линиите на софийското метро М1–М4 и трамваите, търсене по номер на линия" loading="lazy" decoding="async" width="1231" height="678"></figure>
<h2 id="спри-до-мен">Спри до мен</h2>
<p>Или пък ако заговорим за още една болезнена тема, като паркирането в София. Ако данните за свободните места в зелена или синя зона са публични, това значително би облекчило планирането на всяко пътуване.</p>
<p>Ако пък информацията за пътната маркировка се появи в отворен вид, това би позволило на ИТ специалистите да я анализират и да предложат конкретни идеи какво, къде и как би могло да бъде подобрено, така че големите булеварди на града ни да се отпушат.</p>
<p>Идва мястото на влаковете – там също публични данни липсват, а мрежата у нас е така измислена, че да допълва градската. Въпреки не твърде бляскавия имидж през последните години на българските железници, те определено могат и заслужават да се превърнат в удобен начин да излезем от столицата, различен от кошмарните задръствания по магистралите.</p>
<p>Стигаме до моя любим транспорт – велосипедите. Столицата ни е една от малкото в Европа, за които дори Google Maps не дава конкретна информация как е най-добре да стигнеш до дадена точка с колело. Ако се заложи на отворени данни, тук също бихме могли да видим сериозен напредък.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/track-the-bus-3.jpg.960.webp" alt="Трима души на заседателна маса – мъж с риза на цветя отпред, жена и мъж с очила зад него; вероятно екипът на Иван" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="855"></figure>
<h2 id="по-пътя">По пътя</h2>
<p>„Идеята ни е да интегрираме всички статични и актуални данни, които ще отворят някога общините. Това да стане хомогенно, в една платформа, която да е полезна за всеки. Да не са отделни страници, а място, където да се виждат взаимовръзките“, казва още Иван.</p>
<p>„Голямата тема е за отворените данни“, допълва Михайло. „Те дават възможност да се трупа статистика, да се трупа знание. Да се използват математически модели, така че да се решават ежедневни проблеми, които засягат всички ни. Идеята е да подобряваме стандарта на живота на хората“.</p>
<p>Хубаво е да си спомняме по-често, че именно затова създаваме технологиите. За да правят живота ни по-добър. А когато свободните данни и свободните хора си подават ръка, положителните примери няма как да закъснеят.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/10/track-the-bus.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Кой говори – човек или алгоритъм?</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/gatakka-mariana-todorova-glasove</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/gatakka-mariana-todorova-glasove</guid>
      <pubDate>Fri, 04 Jul 2025 06:00:45 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Не е новина, че ИИ генерира изображения и текстове, които (проверено!) не могат да бъдат различени от създадените от човека. Видеото като че ли все още изостава, но… Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да бъде клониран, а за напълно изкуствено създаден, който обаче е толкова убедителен. При това на чист български, който е почти невъзможен за човек, чийто роден език не е! Време е за една звучна Дигитална история. А какво предизвикателство ви очаква след това…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/experiment-glasove-3.jpg.960.webp" alt="Ретро студиен микрофон в полумрака, до който се извива светеща звукова вълна – символ на човешкия и синтетичния глас" /></p><p>Можете ли да различите истински човешки глас от такъв, генериран изцяло от изкуствения интелект, при това на български? Сериозно предизвикателство ви очаква, при това с награди! Но преди да стигнем до експеримента, нека ви разкажа една гласовита дигитална история, която, вярвам, тепърва ще отеква със собствен тембър.</p>
<p>Не е новина, че ИИ генерира <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-expriment-rezultati">изображения и текстове</a>, които <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-expriment-rezultati">(проверено!)</a> не могат да бъдат различени от създадените от човека. Видеото <a href="https://karamanev.me/technologii/experiment-ii-video">като че ли</a> все още изостава, но… Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да бъде клониран, а за напълно изкуствено създаден, който обаче е толкова убедителен. При това на чист български, който е почти невъзможен за човек, чийто роден език не е!</p>
<p>А какво предизвикателство ви очаква във вторник…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/experiment-glasove-2.jpg.960.webp" alt="Прозрачен роял, изрисуван със светещи контурни линии, сред космически вълни в синьо и лилаво – образ на изкуствено създаден звук" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<h2 id="право-на-глас">Право на глас</h2>
<p>Макар още да си няма търговско име (предполагам, създателите му биха се радвали на интересни предложения), става дума за едно начинание, което вече успешно се използва в практиката. Благодарение на героите на тази дигитална история от половин година слушателите на радио „Фокус“ в цялата страна слушат регионални новини, прочетени специално за тях от любимите им водещи.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025">Доц. Мариана Тодорова</a> и <a href="https://karamanev.me/sreshti/ivan-vankov-gatakka">Иван Ванков – Gatakka</a>. Ако следите Дигитални истории, това са познати за вас имена. Доц. Тодорова проправя пътя на футурологията в съвременния ѝ вид у нас и всяка година ми гостува с важен разговор за това, което ни очаква, за големите въпроси, които трябва да си задаваме. <a href="https://karamanev.me/sreshti/ivan-vankov-gatakka">Gatakka</a> пък е технологичен специалист с огромен опит, който отдавна е натрупал популярност с умението да обяснява технологиите, а и да наднича в бъдещето им. Какво ли обединява тези двама безспорни авторитети? Именно проектът, чиито умения ще подложим на съмнение в края на тази среща.</p>
<h2 id="глас-меден-загорски">Глас меден, загорски</h2>
<p>В епохата, когато <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">медиите все още са пред голямата задача да преоткриват себе си</a>, по-важно от всякога се оказва персонализираното съдържание. Личното отношение, точният избор, но и гарниран с авторитета, който (би трябвало да) дават медиите. Разговор по тази тема отварят доц. Тодорова, която по това време гостува с рубрика в радио „Фокус“, и собственикът на медията Кирил Налджиев.</p>
<p>„Почти на шега той попита може ли някой да направи ИИ, който да клонира гласа на водещата“, разказва изследователката. „Предложих им Иван, на шега решихме да експериментираме. Клонирахме гласовете на двама водещи – Биляна Бозинарева и Живко Георгиев. Резултатите бяха изненадващо добри, особено като за български език!“.</p>
<p>Шегата бързо става работещо начинание. От септември 2024 г. клонираните гласове на двамата водещи всеки ден „четат“ по 8 емисии новини, различни за всеки от 11-те региона, където радиото има локален канал. Послушах новините… определено резултатът е впечатляващ.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/mariana-todorova-futurolog-4.jpg.480.webp" alt="Доц. Мариана Тодорова" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Доц. Мариана Тодорова</figcaption></figure>
<h2 id="гласове">Гласове</h2>
<p>„Не че това не е невъзможно да се случва и с радиоводещи, четящи новините, но се изисква голям ресурс и радиото нямаше тази възможност“, казва доц. Тодорова. „Така с едно просто решение „Фокус“ стана най-голямата радиомедия с регионални новини. Това демократизира знанието, защото го прави по-достъпно – хора, които нямат време да четат, ще го чуят. Хора със зрителни проблеми, по-възрастните, също имат възможност да възприемат информацията.“</p>
<p>Аз лично нямам търпение да се добавят и регионалните особености! Ако чуя Живко Георгиев да чете новините за Северозапада, като че ли са написани от <a href="https://karamanev.me/sreshti/torlaka">Торлака в стила на „Северозападен романь“</a>, а и нататък по регионите…Животът ще стане по-интересен и пъстър.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/no-vinata">„Но! вината“</a> – така се казваше първата от вече над 450 публикации в този сайт, в която преди 4 години си представих как технологиите ще изземат още повече от работата на журналистите. Не знам за вас, но аз избирам да се ентусиазирам, а не да се плаша от това, че всичко, описано по темата в този материал, се случва на практика. Нека имаме следващите впечатляващи технологии, пък как ще ги въвеждаме и къде да оставим човешката намеса в тях е по-добре да е отделен разговор. Толкова важен, че ме кара вече 4 години да пиша по 2 дигитални истории всяка седмица.</p>
<h2 id="без-глас-на-буква">Без глас на буква</h2>
<p>Проектът на доц. Тодорова и Gatakka (кажете, че не ви звучи като дуо супергерои?) се доказва в практиката и е време да се развива нататък. Да, клонирането става по-лесно, но… дали не е добра идея за следваща стъпка – да се създават гласове, да чуваме в познатата графа „текста четоха“ думите на хора, които не съществуват?</p>
<p>Именно това е днешното предизвикателство, пред което се изправят нашите супергерои, а доколко добре се справят, скоро ще имаме шанса да преценим с общи усилия.</p>
<p>Защо изобщо е нужно звукът, издаван от един човек, да бъде генериран? На първо място заради авторското право. Гласът си е наш, както са наши и отпечатъците ни, това винаги може да създаде подобен тип проблеми. Именно тогава намира решение следващата стъпка от начинанието. То е концентрирано върху българския с амбицията да продължи за други по-редки (на фона на световното многообразие) езици от околните ни страни.</p>
<h2 id="гласност-и-демокрация">Гласност и демокрация</h2>
<p>Персонализирани новини. Говорител, който чете специално подбрани конкретно за нас текстове… мен продължава да ме плаши, колкото и да се насочвам към оптимизма. Докато в същото време ми е ясно колко полезно може да бъде нещо подобно, ако те са проверени, осмислени, представени в контекст и с достатъчна гаранция за достоверност и компетентност.</p>
<p>„В създаването на съдържанието все още няма как човекът да бъде заменен“, категорична е доц. Тодорова. „Няма кой да прави разследваща журналистика, да пише със специфичен хумор.“</p>
<p>Но пък генерираният глас има още толкова много приложения. Например съобщенията по летищата или гарите могат бързо и лесно да бъдат казани от него. Магазините, които продават огромен брой артикули, ще приготвят кратка информация за всеки продукт, която да стане достъпна за всеки клиент. Ами фармацевтичната индустрия? Всичко важно от брошурите за лекарствени препарати лесно може да се превърне в аудио, достъпно и за възрастните хора, дори персонализирано.</p>
<p>Много уроци и лекции биха могли да бъдат превърнати в аудио, което ще облекчи студенти и ученици. В туристическия бранш също е лесно да си представим следващата стъпка – на персонализирана информация, която е и четена на различни езици. Доц. Тодорова може дълго да говори за многобройните приложения, които вече изглеждат толкова близки…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka.jpg.480.webp" alt="Иван Ванков – Gatakka" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Иван Ванков – Gatakka</figcaption></figure>
<h2 id="не-пей-ми-се-не-смей-ми-се">Не пей ми се, не смей ми се</h2>
<p>Технологията да се генерира глас, който не съществува, е прелюбопитна тема. Да, напоследък са много проектите, които залагат на клониране – ИИ се обучава на дълги записи и създава свое аудио на базата на любимия ви актьор или водещ. Но глас от нищото, който при това се справя на екзотичния за невронните мрежи български език… се оказва трудно начинание, изпълнено с много неочаквани предизвикателства.</p>
<p>„Да клонираме глас се оказва учудващо лесно“, разказва Gatakka. „Използваме свой модел, цялата архитектура е наша. Не няма нищо иновативно, минах през пейпърите, видях какво работи, взех най-доброто от 7 компонента и го стиковах. Обаче когато се роди идеята да генерираме абсолютно синтетични гласове, без да имаме референция, без да имаме данни… Пак се оказа, че може, но трябваше да добавя и важни неща от себе си. Изисква се нова архитектура, сериозни промени и някои идеи, които не бих искал да разкривам.“</p>
<p>Ще познаете ли кое се оказва най-трудно конкретно в българския? Аз не бих могъл – ударенията. „Правили сме магии, за да ги подадем по правилния начин и моделът да ги разбере“, усмихва се Gatakka. „В българския има думи, които в зависимост от ударението имат три различни смисъла! Ако добавиш контекста, стават още повече. 9000 думи в българския език променят значението си в зависимост от ударението, докато в английския са само 7 или 8!</p>
<p>Срещнахме се с езиковеди от БАН и ни обясниха, че няма правила, по които да се водим. Получаваш два зара, хвърляш ги и това е. „Той бе уверен, че тя ще дойде.“ Ако нямате изрично указано ударение, как да сте сигурни, че ще разберете смисъла на изречението? Увèрен или уверèн? Същото важи и за моделите, и те не успяват да ги различат“.</p>
<p>Една от следващите стъпки по този път е да се постигне емоционалност на гласа. Не просто да чете равно, в духа на „нивото на река Дунав в сантиметри“, но и без „соншонжмон“ – емоция, актьорска добавка, която може да направи аудиокнигата дори повече от просто книга. „Постижимо е, но е адски трудно“, казва Gatakka. „Технически няма проблем да се направи, просто вече не е работа за няколко човека, а за екип с много сериозен хардуер. При съответната инвестиция технически знам как може да бъде направено на всеки език, но е много, много, много работа“.</p>
<p>Време е за експеримент! Ще успеете ли да различите генерираните от истинските човешки гласове? Предизвикателството ви очаква във вторник!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/06/experiment-glasove-3.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Иван Попов, който улови бъдещето</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/ivan-popov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/ivan-popov</guid>
      <pubDate>Fri, 25 Apr 2025 06:00:33 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“ „Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“ Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име. Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции. Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/ivan-popov.jpg.960.webp" alt="Иван Попов" /></p><p><em>„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“</em></p>
<p><em>„Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“</em></p>
<p>Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име.</p>
<p>Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции.</p>
<p>Автор, който един ден трябва да влезе в учебниците по литература… ако, разбира се, тогава все още има учебници. И литература. Това ще се случи само ако не изгубим битката за бъдещето такова, за което не сме готови.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/ivan-popov-2.jpg.178.webp" alt="Иван Попов" loading="eager" decoding="async" width="178" height="252"></figure>
<h2 id="отдел-за-връзки-с-действителността">Отдел за връзки с действителността*</h2>
<h5 id="вътрешните-заглавия-са-и-заглавия-на-творби-от-иван-попов">*Вътрешните заглавия са и заглавия на творби от Иван Попов</h5>
<p>Най-важно е това, което правиш, да го правиш със сърце… и кеф. „К.Е.Ф.“, но като съкращение от „киберпънк, евристика и футурология“, се казва сайтът, в който няколко години Попов, самоопределящ се като „безотговорен редактор“, публикува най-много от есетата си. Създател е и на страниците „Подкрушието“ и „Лаборатория по езиково инженерство“.</p>
<p>Роден на 28 май 1970 г. в София, Иван Попов завършва физика и започва работа в Института за космически изследвания към БАН. Попада в отдела, където за първи път по-сериозно навлизат не само дигитализацията, но и ранните приложения на машинното самообучение. Занимава се с невронни мрежи във времената, когато дори на Запад това звучи като екзотично направление.</p>
<p><em>„Историческото време тече неравномерно“</em>, пише Иван Попов. <em>„Продължителни епохи на застой, когато изглежда, че редът е вечен и всичко си остава по старому, изведнъж се прекъсват от периоди на бурно развитие (а понякога – деградация). Когато пък изглежда, че развитието ще продължава вечно, то изненадващо спира и започва нов застой…“</em></p>
<p>Е, за писателя времето тече много бързо. Да, избрал е института за Космоса, но в произведенията му него почти гo няма. Съвсем разбираемо, през 90-те понятията внезапно се обръщаха, злободневното лесно се оказваше по-силно от звездите.</p>
<p>А и, по всичко личи, Попов е воден напред по-скоро от технологиите. От широката гледна точка за това накъде те водят цивилизацията ни.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/karamanev_Ultra-realistic_digital_painting_cinematic_lighting_4a2b1efb-711a-4c7a-84ca-659ad0eccc05_1-min.jpg.960.webp" alt="Две андроидни глави с човешки лица и открити електронни схеми се докосват с устни – образ на сливането на човек и технология" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<h2 id="лутащи-се-мравки">Лутащи се мравки</h2>
<p><em>„Според популярните представи човечеството прогресира горе-долу по такъв сценарий: тече постоянно развитие на технологиите, от това животът се подобрява все повече“, пише Иван Попов. „В един момент, съгласно Хегел, количеството преминава в качество и се сменя общественият строй (от първобитен към робовладелски, после към феодален), и прогресът продължава все нагоре.</em></p>
<p><em>Моментите на „качествен скок“, когато се сменя цялото обществено устройство – принципите на икономиката, правото, моралът, манталитетът на хората – може да се нарекат моменти на настъпване на бъдещето. В досегашната история те са били само няколко (от 3 до 6, според различни учени), като последната е била промишлената революция в Европа, а сега се очаква да започне – или вече е започнала, нова революция, която ще доведе до т.нар. информационно общество.“</em></p>
<p>През 90-те писателят е решил да остане в България, макар че родителите му заминават на дълъг път, пълен с приключения, който ги отвежда до Нова Зеландия. През следващите десетилетия те ще го канят да отиде при тях, но той все ще отказва.</p>
<p>Физикът работи три години в космическия институт, този период после ще личи в почти всяко от произведенията му. Напуска БАН, за да продължи като преводач и писател на свободна практика.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/ivan-popov-4.jpg.480.webp" alt="Иван Попов" loading="lazy" decoding="async" width="583" height="152"></figure>
<h2 id="исус-мохамед-и-бил-гейтс-начин-на-употреба">Исус, Мохамед и Бил Гейтс: начин на употреба</h2>
<p><em>„Футуролозите предричат почти дружно, че през XXI век ни чакат мащабни социални промени“, пише Иван Попов. „Цивилизацията ще навлезе в нова фаза (информационна, или постиндустриална, или „общество на Третата вълна“, ние ще я наричаме за краткост просто „бъдеще“). Футурологията се мъчи да изчисли бъдещето, а киберпънкът се мъчи да го нарисува цветно, долби и стерео. Двете образуват нещо като спретната двойка, като ляво и дясно полукълбо на колективния мозък на човечеството. На едното място представят бъдещето в теории, а на другото – в образи и действие…“</em></p>
<p>Да, пътищата на футуристиката и киберпънка рядко се срещат и преплитат, може би никога толкова сполучливо, колкото в думите на българския писател. От едната страна идват опитите на науката да прогнозират бъдещето, а от другата – научно-фантастичният жанр, в който пристигането на новите технологии се представя през социалното им влияние и опасностите, които носят.</p>
<p>В началото на новото хилядолетие Иван Попов окончателно изоставя научната си кариера, едното му любимо занимание са преводите. Благодарение на него до нас достигат произведения на Станислав Лем, на киберпънкаря Виктор Пелевин, на Ник Бострьом и много други автори. Започва да пише собствени есета и разкази. Публикува на страниците на списание „Тема“, два от текстовете му се появяват и в… „Плейбой“. Да, класически и същевременно неповторим образ от онези 90-тарски времена на пънка и киберпънка…</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/ivan-popov-6.jpg.200.webp" alt="Иван Попов" loading="lazy" decoding="async" width="200" height="309"></figure>
<h2 id="за-апостолската-дейност-на-силовите-групировки">За апостолската дейност на силовите групировки</h2>
<p><em>„Бъдещето може да е колкото си ще прогресивно, колкото си ще бяло и пухкаво, но за да настъпи то, за да бъде победено настоящето, трябва да се мине през голяма цивилизационна криза“, пише Попов.</em></p>
<p><em>„Освен това, от гледна точка на настоящето, „бялото и пухкаво“ бъдеще би ни се видяло като абсолютно побъркано и невъзможно за живот. Също както първобитният ловец не е приспособен за живот в земеделско общество, а „натуралният“ селянин – за живот в съвременен град.</em></p>
<p><em>При „големия скок“, заедно с всичко останало, се сменя радикално и ценностната система на обществото, представите за добро и лошо, за редно и нередно. Сменя се също и психическото устройство на личността, появява се „нов човек на мястото на неподходящия стар“. За да живеем в бъдещето, ни трябва нова координатна система в съзнанието. Спрямо старите координати бъдещето е абсолютно вредно и поражда борба срещу себе си…“</em></p>
<p>Попов става част от клуба за фантастика „Иван Ефремов“. Дори в най-тъмните времена на прехода и края на века, а и до днес, у нас винаги е имало активна група от поколения хора, обичащи научната фантастика. Те по правило са стояли встрани от масовостта, от комерсиалното, но са съществували, за да сторят бъдещето.</p>
<p>Да, имената им ще разпознаят само хора с особен интерес към книгата, за тях е достатъчно да спомена Юрий Илков, Николай Теллалов, Атанас Славов, Калин Ненов. Ако не сте ги чували – не е късно, това ще е тема на следваща дигитална история.</p>
<p>Кани го Юрий Илков, познат като Генерала или с псевдонима си Макрия Ненов – специална личност в историята на фантастиката по наши земи, от десетилетия той полага апостолски усилия за осмислянето и популяризирането на жанра. Така Попов попада именно сред тях, сред съмишленици, които се вълнуват от това накъде върви светът, обичат литературата и умеят да я ценят…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/karamanev_Hyper-detailed_illustration_dystopian_atmosphere._D_0d37c371-0407-4e26-b4c0-911d5fd8f38d_0-min.jpg.960.webp" alt="Светещо синьо дърво, израснало от планина изхвърлена електроника – монитори, лаптопи и телефони – под звездно небе" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<h2 id="в-търсене-на-бъдещия-човек">В търсене на бъдещия човек</h2>
<p><em>„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм“</em>, пише Иван Попов. <em>„Част от мирогледа е и представата за бъдещето.“</em> В текстовете си той събира толкова много научни направления и толкова посоки на познанието, че човек бързо може да се изгуби, ако не го връщат обратно чувството за хумор на писателя и увлекателните му идеи.</p>
<p>ТИМ, или „типът информационен метаболизъм“, е термин от изследванията на Юнг, който определя начина, по който човек възприема новините и света около себе си, по който го обработва и осмисля. И днес той повече от любопитно се вписва в това как се справяме с новините на деня, с морето от информация.</p>
<p>По тази система хората се делят на 16 групи. Попов пише, че се заравя в класификацията, след като в софийския клуб по фантастика попада на смислени дискусии. И му е трудно да си обясни защо толкова много се различават вижданията за бъдещето.</p>
<p><em>„Опитах се да разбера защо за всеки спорещ съществуват идеи, от които той няма никога да се откаже, и други такива, които пък никога няма да поиска да възприеме…“</em></p>
<p>Сам се класифицира като „интуитивно-логически интроверт“, това е човек, който „вижда бъдещето като следствие от нашите действия и планове, но не в проектен, а в антипроектен ключ: като следствие от страничните ефекти на нашите дейности.</p>
<p>Той предсказва развитието най-вече в близък план: за него бъдещето е скрито зад близкия ъгъл и за да разберем какво е то, трябва да си спомним какви бъдеща са изскачали пред човечеството в предишни исторически „ъгли“.“ В същата група попадат Станислав Лем, Борис Стругацки, Филип Дик, Виктор Пелевин.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/ivan-popov-3.jpg.166.webp" alt="Иван Попов" loading="lazy" decoding="async" width="166" height="250"></figure>
<h2 id="зидаромазачите-на-вавилон">Зидаромазачите на Вавилон</h2>
<p><em>„Ужас! Ботът за персонално общуване се е изключил. Още преди месец, но няма кой да види. „Какво ли си мисли майка ми в Чикаго – огорчава се Сидорчук – тя е свикнала ботът да ѝ се обажда през два-три дни. Тоест тя да си мисли, че се обаждам аз. Макар че не знам, може и тя да си е сложила бот?…“ Сега е модерно да си говорят ботове, понеже хората нямат време. А трябва да показват внимание към близките си“.</em></p>
<p>Цитатът е от „Хакери на човешките души“, първият и единствен роман на Иван Попов, излязъл през 2004-та. Любопитно е, че преди това той публикува още два текста със същото заглавие, които тръгват в различни посоки. Казват, че това е първият български киберпънк роман, първото издание от поредицата „Тера Фантастика“. Появява се в скромния официален тираж от 200 броя, макар че днес е познат на всеки, който се интересува от това направление.</p>
<p>Романът получава 2 награди – на „Еврокон’2004“ за дебют и „ХюГоа“ за най-добра българска фантастична книга на годината. През 2005-а е номиниран и за наградата „ВИК“.</p>
<p>Романът е наистина особен – колкото увлекателен, толкова проницателен. Кратък, но концентриран, бликащ от чувство за хумор и визионерство. Както пише споменатият Юрий Илков, „ярко изразено общо свойство на произведенията на Иван Попов е, че художествените му текстове са пропити с наука, а научните са твърде художествени“. Което в случая се превръща в богатство.</p>
<p>Книгата ни прехвърля в невидимо далечното бъдеще, където властват развити цивилизации, разчитащи на технологичната си доминация. Тя се върти около потоците от информация, а основното средство за манипулиране и програмиране на хората е езикът. Използвате се „хуманитарни технологии“, зад които се крие социалното инженерство. „Човекът е устройство за обработка на информация. И обект за управление посредством същата тази информация.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/karamanev_Photorealistic_digital_art_with_neon_accents._Show__c0e7768d-ed79-4e50-a1a8-81fd6f88910a_3-min.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: мъж със слушалки и очила, свързан с кабели към монитор с код, в неонова розово-синя стая – човекът като обект на информация" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<h2 id="потребителите--новите-крепостни-селяни">Потребителите – новите крепостни селяни</h2>
<p>Звучи ли ви познато почти две десетилетия по-късно?</p>
<p>Книгата е разделена на две части, втората звучи още по-познато. Героите се отправят към една „държава от четвърти-пети функционален тип“, „подмандатна територия на злото“, за да търсят кой стои зад случаите на хакване на човешки мозъци. Както пише в послеслова Васил Велчев, „алюзиите с българската действителност от времето на прехода са много, а романът от научна фантастика направо заприличва на социална сатира“.</p>
<p>Някъде около 2011-а Иван Попов спира да посещава клуба, през последното десетилетие името му не се чува сред литературните среди. Единствено през 2015-а негов по-ранен разказ е преведен на английски и издаден в Sci Phi Journal. Това го нарежда сред 120-те текста, които се борят за авторитетна награда през следващата година. Можем само да си представим как щяха да се развият нещата, ако беше спечелил наградата…</p>
<p>Уви, не успях да намеря много свидетелства за живота му през това десетилетие, не мога да ви разкажа с какво се е занимавал, кое му е тежало и какво го е вълнувало. Нито дали вижда сбъдването на толкова много от нещата, които е описал.</p>
<h2 id="проблеми-с-разума">Проблеми с разума</h2>
<p><em>„Човечеството ще бъде разделено на две неравни части по неизвестен за нас признак, като едно от предназначенията на интерфейсите тип „човек-машина“ е да избавят потребителя от нуждата да познава вътрешно устройствено на машината; от човека се иска да познава само интерфейса. Съществуват други хора, които са създали този интерфейс и затова трябва да знаят какво стои под него, да бъркат „под капака“.</em></p>
<p><em>Ще наречем тези два типа хора съответно юзъри и програмисти. В религията това е разделението пастири/стадо, в политиката – партиен апарат/стадо, и т.н. Едните разработват, поддържат и обслужват интерфейса, другите пасивно се подреждат съгласно изискванията му. Днес най-важни „програмисти“ са медиите, шоубизнесът, рекламата.</em></p>
<p><em>Съществуват хора, които си поставят задача да усвоят „недокументираните възможности на скритото зад капака устройство. Такива хора е уместно да наричаме хакери. Хакерът като такъв съществува извън контекста на социалното разделение юзъри/специалисти. С други думи, той хаква не само техническия, но и спрегнатия с него социален интерфейс.“</em></p>
<p>Иван Попов си отива по собствено желание през август 2019-а. В интернет остават малко следи от новината, той никак не е обичал да говори и да акцентира върху самия себе си. Което е жалко, със сигурност читателите биха се радвали,ако имаше повече интервюта, разкази, детайли.</p>
<p>Както пише Васил Велчев, Попов не би включил в романа си дори биографична част, защото е бил изключително скромен.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/ivan-popov-5.jpg.960.webp" alt="Иван Попов" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="1520"></figure>
<h2 id="киберпънкът--висша-форма-на-реализъм">Киберпънкът – висша форма на реализъм</h2>
<p><em>„Важно е, че всеки следващ тип цивилизация използва за свой „строителен материал“ човешките отпадъци от предишната епоха“, пише Иван Попов. „Бъдещето се ражда на бунището на настоящето и използва енергията от неговото гниене. (Пример – индустриалните работници са бивши обезземени селяни, отпадък на селскостопанската цивилизация.)</em></p>
<p><em>Какви отпадъци наблюдаваме днес? Например – нервните тълпи по интернет форумите и чатовете. Този човешки ресурс (главно от ученици/студенти и СОРове – скучаещи офисни работници) може някак да бъде вкаран в работа, например в системи за колективно (игрово) изработване на решения“.</em></p>
<p>Facebook? Или тепърва ще намерим начин наистина да търсим колективно изработване на решение от „СОР“-овете, вместо да ги използваме за капитализиране на реклами?</p>
<p><em>„Парадоксално, но с увеличаване на плътността на комуникационните потоци расте цената на достъпа на дадена информация до обществото. Причината: колкото повече хора викат, толкова е по-ниска чуваемостта и въздействието на отделното съобщение. Мащабни медийни кампании са по силите само на малък брой едри обществени агенти.</em></p>
<p><em>В тези условия системата (обществото) реагира с разпадане на все повече специалности и субкултури, с разчленяване на комуникационните потоци на отделни „информационни пашкули“ със слабо свързани „реалностни тунели“. Все повече важна информация остава встрани не само от масовия човек, но и от тесните специалисти.“</em></p>
<p>През 2020-а излиза сборникът „Киберпънк, евристика, футурология (К.Е.Ф.)“, съставител е баща му Георги Попов, който се връща за кратко от Нова Зеландия. Книгата не може да бъде купена, даже няма цена… само се подарява и разменя. Същински апокриф от дигиталните времена, в който са събрани текстове на Иван Попов от едноименния сайт.</p>
<h2 id="психотехника-и-идеологическо-инженерство">Психотехника и идеологическо инженерство</h2>
<p>Точно както своите апокрифи има и интернет. Макар трите му сайта отдавна да не съществуват, мрежата има своята памет, благодарения на която дълги години думите живеят. Ето че и онлайн ръкописите не горят…<a href="https://web.archive.org/web/20070202195246/http://www.bukvite.com/k-e-f/">(Вижте тук.)</a></p>
<p><em>„Съвременните хора сме свикнали с представата, че икономиката трябва непременно да расте – с няколко процента годишно. Всеки математик обаче знае, че никой процес в реалния свят не може вечно да расте по експонента: и човечеството, и Земята са крайни системи, значи безкраен растеж в тях не може да има…“,</em> пише Иван Попов.</p>
<p>А също: <em>„Във фазата на линейно развитие в системата се натрупват диспропорции, противоречия, неравновесия. Тоест кризата е следствие от измененията, натрупани в линейната фаза, и тя търси решение, ликвидиране на диспропорциите посредством радикална смяна на режима на функциониране. Неслучайно „krisis“ на старогръцки значи решение. И неслучайно всички „качествени скокове“ в човешката история, всички случаи на зараждане на нов обществено-икономически строй са идвали след свирепи цивилизационни кризи“.</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/ivan-popov.jpg.960.webp" alt="Иван Попов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="596"></figure>
<h2 id="прогрес-чрез-даунгрейд">Прогрес чрез даунгрейд</h2>
<p>В текстовете му има сериозни икономически анализи, но може би най-интересен е начинът, по който комбинира познанията си по история с научния си усет и опит. Десетилетия по-рано той си е давал сметка за всички предизвикателства, пред които ще ни изправи напредъкът на изкуствения интелект. За големите въпроси, които наистина се задават с напредъка на технологиите. За теми, които и повечето от нас днес не осмислят в дълбочина, макар да е повече от крайно време. Но освен въпросите, там ги има и много от отговорите, които могат да звучат безпощадно.</p>
<p>Но не, не мислете, че няма и оптимизъм.</p>
<p><em>„В бъдеще се очаква уникално голямо информационно неравенство между хората. Отдолу ще има деградиращи маси, ограничени в знанията и светогледа си до кинескопа на телевизора; отгоре – малочислена прослойка, тласкана нагоре не толкова от икономически мотиви, колкото от глад за знания и умения. „Лудият нов човек“ вероятно ще се оформи в тази малочислена прослойка, ще спечели конкуренцията за ресурси (= работни места) и в един момент след това ще стане явен пример за подражание от всички останали, включително от деградиралите маси. Тоест ще бъде признат за нормален и желателен“.</em></p>
<p>Отново бащата Георги и клубът по фантастика са инициатори и на първия конкурс за разказ на името на Иван Попов, чийто първи победител стана невероятният разказвач и <a href="https://karamanev.me/sreshti/nikolay-tellalov">приятел на Дигитални истории Николай Теллалов</a>.</p>
<h2 id="бъдещето-идва-с-взлом">Бъдещето идва с взлом</h2>
<p>И тъй – бъдещето. Бъдещето е голямата тема, която идва. Дали бъдещето е вече тук? Ако вярваме на Иван Попов (а има защо), все още не е. Защото, когато дойде, нищо вече няма да бъде същото. Както <a href="https://karamanev.me/sreshti/nikolai-genov">каза</a> Николай Генов, на когото дължа огромна благодарност за това, че привлече вниманието ми към днешния ни герой, той „разгръща една много интересна теза – че класическата футурология само разтяга настоящето, а бъдещето е винаги враждебно спрямо него, то му е пълно отрицание, толкова радикално различно е, че означава само негова смърт“.</p>
<p><em>„Зараждащият се нов обществен строй – колкото и прогресивен да ни се вижда от дистанцията на времето, от гледна точка на съвременниците на „големия скок“ е изглеждал или като масова лудост, или като дълбока, необратима деградация“</em>, обяснява Попов.</p>
<p><em>„Реалното бъдеще е не това, към което се стремим, а онова, срещу което се борим“</em>, пише още футурологът физик. <em>„Значи то ще настъпи не непременно в най-развитите части на света, а там, където не успеят да отсекат пуснатите от него пипала. А ако вземем предвид, че колкото по-развито е едно общество, толкова по-силна е регулаторната му система, излиза, че бъдещето ще настъпи не в центъра на Западната цивилизация, а някъде в слабата, но технологически възприемчива периферия. (Вие да не си мислите, че говоря за България, хе-хе! Има и по-калпави и неорганизирани страни, например Украйна, Молдова или Колумбия…)“</em></p>
<h2 id="декрет-за-отмяна-на-обществото">Декрет за отмяна на обществото</h2>
<p>„Можем само да съжаляваме, че Иван Попов не пишеше през последните години“, отбелязва астрономът и фантаст Валентин Иванов. „Неговият сатиричен киберпънк беше забележително, оригинално и новаторско явление в българската фантастика. Едновременно съм се смял и плакал, докато четях как мутрите експлоатират научния ресурс на България“.</p>
<p>„Една от тенденциите, които очаквам в бъдеще, е падане на цената на иновациите (при това – радикално), като следствие от въвеждането на изкуствени интелекти (в широк смисъл)“, пише Попов. „Ще падне вероятно и цената на човешкия интелект. Въпросът е какво ще представлява бъдещата информационна цивилизация и най-вече бъдещата консумация на информационни стоки?“</p>
<p>„Иван Попов притежаваше един от най-острите и безмилостни умове, които съм срещал“, добавя за него фантастът Атанас Славов, прекрасен автор, който, уви, не надживя с много нашия днешен герой. „Мек и добър като човек, деликатен приятел и другар, той беше безкромпромисен в разобличаването на човешките заблуждения и „масови халюцинации“, както той определяше идеологиите и религиите“.</p>
<p>.„С огромна благодарност съм „си взел“ от неговите есета – продължава Славов, чудесната аналогия за мирогледа като операционна система, която времето „инсталира“ и „деинсталира“ в ума на масовия човек. Българинът, казваше той, е в „разногледо състояние“ на ценностната си система, защото е преживял три инсталации на социални операционки – монархическа, социалистическа и капиталистическа. Първите две вече са „деинсталирани“. Как очаквате да е наясно със себе си?“</p>
<h2 id="към-революция-на-халюцинираните-класи">Към революция на халюцинираните класи</h2>
<p><em>„Историческата тенденция. Коефициентът на интелигентност на човека се увеличава, но бавно. Примерно се удвоява за хиляда и нещо години. А количеството знания се удвоява за колко? Горе-долу за петнайсет. Още по-бързо се усилват комуникациите. От шамана хората са чували по няколко лафа седмично на корпоративно събрание… или както там се е казвало. А на нас ежеминутно ни надуват главата телевизори, вестници, книги и какво ли още не. Сега ни я надуват и през зъркелите…“</em></p>
<p>„Лекият, игрив език на автора не му пречи, а напротив, помага му да опише дълбоки и точни ситуации“, пише Юрий Илков. Според него е време „да възприемем Иван Попов не само като първожрец на киберпънка у нас, но и като една личност в нашата култура, за която и най-силните слова не достигат, за да се обхване и оцени многообразната му творческа дейност и да се опишат богатите нюанси на художествените, научните и философските му превъплъщения“.</p>
<p><em>„Историята на интелигентните машини е започнала с цял куп идиотски заблуди“</em>, пише Иван Попов. <em>„Мислели са, че трябва да се стигне до човекоподобен интелект. Но за чий дявол?! Нима някоя от другите машини копира физически човешкото тяло?“</em></p>
<h2 id="когато-богомилите-бяха-вирусописачи">Когато богомилите бяха вирусописачи</h2>
<p>Прочетох и един коментар онлайн – „Ако някога ми се удаде случай да се срещна с Иван Попов – бих му намерил магаре, за да влезе с него в града на подмандатната територия, и бих му изплел венец от палмови клонки. Той ги заслужава.“</p>
<p>Без никакви футуристки претенции, нямам търпение за бъдещето, когато някое издателство ще оцени този автор и ще го представи достойно.</p>
<p>Дали наистина някога ще оценим приноса и идеите му, дали те ще ни помогнат да се справим с бъдещето? Дали ще стигнат до повече умове сега, когато технологиите го изискват повече отвсякога… кой знае.</p>
<p>Най-важното е да продължи да ги има хакерите, но не престъпниците, а тези, които въплъщават понятието на писателя. Тези между програмистите и юзърите, хората извън системата, които могат да я променят и осмислят. Досущ както е умеел да го прави и ще го прави още дълго време Иван Попов.</p>
<p><strong><em>П.П. Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. <a href="https://karamanev.me/sreshti/nikolai-genov">Благодаря от сърце на Николай Генов</a>, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!</em></strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/04/ivan-popov.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/vasil-anastasov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/vasil-anastasov</guid>
      <pubDate>Fri, 11 Apr 2025 06:00:47 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели. Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/vasil-atanasov.jpg.960.webp" alt="Васил Атанасов" /></p><p>Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.</p>
<p>Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.</p>
<p>Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!</p>
<h2 id="йо-хо-хо-и-бутилка-ром">Йо-хо-хо и бутилка ром</h2>
<p>Влизаш в музея, посрещат те поредица от витрини. Ако имаш късмет, там ще е правилният гид, който обича работата си и умее да разкаже историята така, че да те докосне. В останалите случаи погледът ти просто минава през експонатите, без да има какво да го задържи. Тук-таме ще те впечатли нещо с красотата си, на други места някоя табела ще ти разкаже интересна история…</p>
<p>Светът вече е друг. Време е технологиите да навлязат много по-масово в тази област от живота ни. С тяхна помощ сюжетите от миналото могат да оживеят, прелюбопитните експонати да разкажат по атрактивен и осмислен начин своите истории, а посещението на музея да се превърне във вълнуващо преживяване.</p>
<p>В този сайт, знаете, не бързаме. Ще стигнем и до отговора как това е възможно, но нека първо ви представя главния герой.</p>
<p>Васил Анастасов е на 21, а вече има 7 години опит в разработването на видеоигри и проекти с виртуална реалност. Основната му цел не е да се развива нататък и да прави мащабни проекти (а би могъл, повярвайте ми!), а да помага на повече деца да научат основите на това, което го вълнува. Да им показва как изглежда разработването на игри отвътре, да ги спечели за любимото си поприще. Да им подаде ръка така, както на него са му помогнали, когато е започвал. А всичко останало – проектите, апликациите, начинанията, идват за да позволят работилниците му да стигнат до още и още млади хора.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/vasil-atanasov-3.jpg.960.webp" alt="Васил Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1365"></figure>
<h2 id="треска-за-злато">Треска за злато</h2>
<p>„Взаимоучителната метода“. Ако сте внимавали в часовете по история, със сигурност ще си спомните за принципа, който полага основите на българското образование. Няма как асоциациите да не са възрожденски, дори когато основната тема е търсенето на съкровища. Не само заради името на Васил, а и заради целите му.</p>
<p>Хора като младежа с шарена коса и пиърсинг на устните ми напомнят как започва Възраждането. С упоритост, с вяра, с желание за споделяне на знанията в търсене на свободата, която е дори следващата стъпка след освобождение.</p>
<p>„Защо го правиш?“, цинично питам Васил. Кое го кара да споделя знанията си и това да е основната му работа, а истинската „работа“ да създава софтуерни проекти да има за цел само да издържа работилницата… Мога да си позволя цинизма, защото предусещам отговора, преживял съм го. Този сайт също е основната ми работа, а „работата“ ми идва, за да ми позволи да работя по него.</p>
<p>„Когато бях на 14, започнах да правя първата си видеоигра с по-големия ми брат“, спомня си Васил. Двамата обаче започват от нулата. Не стига, че не познават основите, но и решават да си създадат допълнителни трудности, като правят игра с виртуална реалност. Станали особено популярни с възхода на BeatSaber, те наслагват виртуални, несъществуващи обекти към снимки, видеа или изображения в реално време към истинския свят около нас.</p>
<p>Извинявам се, ако го описвам неясно, самото дефиниране за незапознати е трудно, какво остава за истинската разработка на подобни проекти от две момчета без никакъв опит.</p>
<h2 id="немили-недраги">Немили-недраги</h2>
<p>Все пак, Васил напредва бързо и скоро е готов да изкара сертификат по Unity – софтуера, с който работи и е най-популярен за подобен тип задачи. Това го отвежда в Румъния, по онова време у нас няма подобни курсове. Пътува с родителите си, а когато изпитът минава, го питат дали пък не му се остава още ден, защото идва време за мащабно събитие за специалистите от ИТ сферата, които се занимават с разработването на игри.</p>
<p>Организаторите се радвате на младостта и ентусиазма му и го канят да остане, като получава безплатен билет. Баща му и майка му са съгласни.</p>
<p>„Отидох… Аз на 14 години, а всички останали със същите години, но като опит в индустрията“, спомня си Васил. „Бях супер притеснен в началото, влязох в една работилница „как да направим успешна кампания за споделено финансиране“. Габриел, човекът, който водеше, видя, че съм супер млад и притеснен, разбра, че правя игра и насочи цялата работилница към мен. Повечето хора ми даваха съвети. Даже няколко човека дойдоха и ми предложиха да кодове. Аз бях супер изненадан, добре, това не е ли нещо, което не трябва да давате на други?</p>
<p>Осъзнах, че всеки разработчик трябва не само постоянно да се самообучава, но и да споделя знанията си с останалите. Не да работи в затворена среда, където всеки си крие своето, хората постоянно трябва да обменят идеи, решения на проблеми. Много се нахъсах и реших, че искам да правя нещо подобно!“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/vasil-atanasov-2.jpg.480.webp" alt="Васил Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="402"></figure>
<h2 id="дунав-мост">Дунав мост</h2>
<p>Все още ученик, Васил отива при директора на училището си с идеята да води курс в свободно избираемите часове и намира подкрепа. Въпреки че предлага сам да носи компютър и очила за виртуална реалност, директорът на 51-о училище „Елисавета Багряна“ Асен Александров приема идеята присърце и осигурява два комплекта от нужната техника.</p>
<p>После Васил сериозно напердва в уменията си, създава поредица от приложения, макар и още ненавършил пълнолетие.</p>
<p>Да преподаваш, да обясняваш, да споделяш знания е повече от предизвикателна задача. Особено на 15, на колкото е по онова време днешният ни герой.</p>
<p>Не само му харесва, а и намира огромен смисъл в обученията. Учениците идват, впечатлени от възможностите да се развиват в полето на видеоигрите, мнозина от тях продължават нататък.</p>
<p>После Васил завършва училището, вече е убеден, че именно преподаването е неговият смисъл. Срещнал е съмишленик – Боян Иванов, двамата бързо успяват да намерят и други ентусиасти, които да ги подкрепят по пътя.</p>
<h2 id="островът-на-съкровищата">Островът на съкровищата</h2>
<p>Така се появява DevHubOne. Компанията на младите предприемачи получава доверието на съмишленици и се превръща в център, където всяка събота и неделя учениците са добре дошли безплатно да се докоснат до възможностите на модерната разработка на компютърни игри. Залата е снабдена с 16 модерни пулта, като обикновено приема по 8 хлапета, които минават през интензивно обучение.</p>
<p>Най-често там се оказват ученици около 14-15 г. Първия ден знанията си споделя Васил с работилницата за разработка на видеоигри и геймдизайн с Unity. В неделя идва ред на друг учител – Коста, който показва 3D моделиране с Blender.</p>
<p>„Идеята е в рамките на работилницата децата да направят първия си малък проект, да видят за какво става дума и ако имат желание и интерес, да продължат. След това могат да ползват залата безплатно два пъти седмично, за да развиват проектите си“, разказва Васил.</p>
<p>Преминалите ученици вече са повече от 200, част от тях продължават нататък в професионалното си развитие, като други продължават и в други сфери, като успешно използват придобитите знания и умения.</p>
<p>А разработването на игри, по всичко личи, има шансовете да се окаже нужно поприще дори когато машините започнат да се справят съвършено в писането на компютърен код. Игровизирането – измислянето не само на игра, но и на начин как тя да се превърне в полезно средство, е старо като света. Всички сме Homo Ludens, човекът има нужда от игра.</p>
<p>Тази идея стои в основата и на най-новото начинание на Васил и съмишлениците му.</p>
<p><video controls preload="metadata" src="media:2025/04/3c2fe58a-27a3-476d-a4ec-ff977822b37c.mp4" width="576" height="1244"></video></p>
<h2 id="нощ-в-музея">Нощ в музея</h2>
<p>Но нали щяхме да говорим за музей, да търсим съкровище?!</p>
<p>Ето, дойде време и за двете. Васил и екипът му имат страхотна идея как да направят музеите много по-магнетични места за младите хора. Чрез история, разказване. Превръщайки посещението на всяка следваща дестинация в търсене на съкровище.</p>
<p><a href="https://www.facebook.com/profile.php?id=61573732328705">“Treasure UP”</a> се казва платформата, създадена от Васил и колегите му, която вече свързва 4 български музея – етнографския и природонаучния в София, историческите във Враца и Благоевград. Чрез мобилна платформа в тях се търсят „съкровища“.</p>
<p>„Идеята е по интересен и забавен начин да представим музеите и техните експонати“, казва Васил. „Хората инсталират апликацията и когато посетят музея, започват да търсят съкровища – чрез поредица от въпроси минават по основната му експозиция и се опитват да познаят отговорите. По този начин се запознават с някои от най-важните експонати и историите, които се крият зад тях.</p>
<h2 id="ел-дорадо">Ел Дорадо</h2>
<p>Първите въпроси са със затворен отговор, следващите – с отворен, а третите – с картинка. След края на търсенето на туристите получават медал – бронзов, сребърен или златен, в зависимост от резултатите си. Бронзовият им подарява филтър на камерата – снимка, все едно са част от постер на музея. Сребърният е с добавена реалност – експонат от музея. Златният медал, който се получава при поне 90% правилни отговори, дава филтър с добавена реалност на лицето на потребителя с експонати от музея. От Благоевград шлем, от Враца – медальон, от Етнографския музей – амулет.</p>
<p>Следват и награди извън виртуалното. Всеки сезон туристите с над 90% резултат ще имат шанса да получат предметни награди. А всеки собственик на златен медал може да получи от съответния музей и 3D принтирана монета с тематично изображение.</p>
<p>Идеята е да се включат още много музеи, всеки сезон списъкът ще се увеличава, казва Васил. Платформата е готова да посрещне и галерии, а после – всякакви други туристически цели.<br>
„Главното, което правим, е игровизация. Игра, но с някаква по-висока цел. Игра, от която можеш да научаваш, да надграждаш, да се развиваш“.</p>
<p><video controls preload="metadata" src="media:2025/04/10769a74-ac50-4d4e-a492-06811bd90779.mp4" width="576" height="1244"></video></p>
<h2 id="скрито-имане">Скрито имане</h2>
<p>Преди начинанието Васил не е бил особен почитател на музеите. Да, обиколил е доста, но едва след като се запознава по-отблизо с темата, си дава сметка колко интересни неща е можел да види.</p>
<p>„Бях от хората, които много трудно можеш да вкараш в музей. Имам интерес към история, артефакти, но виждам 150 камъка и табелка, че са изкопани някъде. Във всеки музей има толкова много експонати, няма как да се фокусирам и да науча нещо конкретно. Точно така се появи идеята за “Treasure UP”, разказва той.</p>
<p>„Не е лесно да осъзнаеш стойността на това, което виждаш. Например, във Враца имат един нефритен амулет на жаба. Ако бях минал просто така, щях да си кажа: „Добре, много готино“. А той е на над 8000 години и до ден днешен никой не знае как е бил изработен. В Етнографския музей пък има амулет, като изваден от аниме поредицата „Ю-Ги-О!“. Такива експонати са много, много интересни и заслужават да стигнат до повече хора“.</p>
<p>Дали наистина не е най-важно любопитството? Ако го има него, всяко следващо поколение ще преоткрива онова, което си струва да се преоткрие. И ще продължава нататък. Поне за мен много силно го показва историята на Васил и неговите ученици. Какви ли ще са следващите успехи, на него и на хората, на които е решил да показва?</p>
<p>Тук е, жив е възрожденският дух, в най-добрите му модерни измерения. Някои истории, някои послания и начинания просто минават през времето…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/04/vasil-atanasov.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Страх от технологии = изоставане на нацията“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/elitsa-stoilova</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/elitsa-stoilova</guid>
      <pubDate>Tue, 25 Mar 2025 06:00:19 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя. Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект. Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova.jpeg.960.webp" alt="Елица Стоилова" /></p><div class="intro"><p><em>Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.</em></p>
<p><em><strong>Елица Стоилова</strong> казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми Елица във <a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">формата за идеи, която очаква и вас тук</a>.</em></p>
<p><em>Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Познаваме се отдавна, но поводът за този разговор е предложението ти за тема – че е време дигиталната грамотност да се превърне в национален приоритет. Но защо? Всички поколения вече са в една или друга социална мрежа, явно се справят с дигиталното…</strong></p>
<p>– Това не е дигитална грамотност. Не са едно или две определенията какво е тя, но със сигурност не означава просто да имаш смартфон и да си във фейсбук, а да можеш да оперираш с информация онлайн – да търсиш, да анализираш, да я използваш, да генерираш. И, което е изключително важно, да разбираш важността на своята безопасност.</p>
<p>Това е доста широко пояснение, но означава, че наистина имаш съзнателно отношение към дигиталната среда. Като добавим през последните две години навлизането на изкуствения интелект в инструменти като дигитални аватари и гласови двойници,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>на преден план излиза съзнателното отношение към консумирането и създаването на дигитална информация.</em></p>
</blockquote>
<p>Да можеш да разбираш какво се случва около теб. Доста хора нямат тази дигитална грамотност.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova-2.jpeg.960.webp" alt="Елица Стоилова" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1365"></figure>
<p class="q"><strong>– Така е, създавам този сайт вече 4 години, защото също мисля, че дигиталната грамотност на човека и обществото днес е екзистенциален въпрос. Но как според теб може да се работи в тази посока? Надали като принуждаваме хората да минават някакви обучения, или пък с рекламни кампании. А в онлайн шумотевицата няма шанс да стане просто със създаването на качествено съдържание.</strong></p>
<p>– Това е и моята болка от гледна точка на компания, която предлага дигитално решение с изкуствен интелект. Вече 8 години сме на пазара на чатботове, 2 години сме в ерата на ChatGPT, а все още повечето хора нямат представа какво е ИИ чатбот. Срещам се с всякакви хора и всеки има своята представа. Много бизнеси все още не осъзнават, че имат проблем, а на пазара вече има множество решения за него.</p>
<p>Тук дигиталната грамотност опира не само до личното ниво на познание, но и как то се отразява на качеството на живот и работа. ИИ вече става част от функционалната грамотност.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Когато човек с ограничена дигитална грамотност взима управленски, мениджърски решения, това се отразява на функционирането на цели компании,</em></p>
</blockquote>
<p>на решенията, които взима ръководството – доколко те са адекватни за съвременната среда. Според мен вече не става въпрос „искам или не искам да уча“, „искам или не искам да се ограмотявам“, а че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако желаеш да си адекватен на работното си място и да имаш такова следващите пет години, си длъжен да започнеш.</em></p>
</blockquote>
<p>Аз също смятам, че няма да е ИИ, който ще вземе работните места, а хората, които разбират и могат да управляват ИИ. Преди два месеца излезе доклад на Световния икономически форум, че над 90 млн. работни места през следващите години ще бъдат загубени заради вкарването на ИИ в бизнеспроцесите на компаниите, но едновременно с това два пъти повече – над 170 млн., ще са новите работни места, където обаче човек ще трябва да е грамотен да работи с ИИ инструменти.</p>
<p class="q"><strong>– Докато все пак повечето анализи показват, че изгубените работни места ще са много повече от новите. Но как би могло да се случи дигиталното ограмотяване на практика? Ясно е, ако идва на лично ниво, но хората често са пасивни, скептични…</strong></p>
<p>– Според мен чрез кампании, дори на държавен ниво, които да обясняват на простичък език, че е необходимо да поемем по тази пътека.Трябва да се започне отнякъде и да се обърне вниманието на хората към тази тема спокойно, без гръмки заглавия.</p>
<p>Как навлязоха смартфоните и компютрите в нашия живот? Спомням си, когато работех в редакция, се появиха компютрите, постепенно се автоматизира предпечатната подготовка на вестника. Няколко колеги казаха: „Аз това няма да го уча, не го мога, ще си пиша на машинка“. Е, да, но така си изпаднал от процеса. Искат, не искат, седнаха с два пръста по клавиатурата, после по-бързо – неволята учи!, – в един момент се оказа, че всички могат да работят на компютър.</p>
<p>Същото се случи със смартфоните. Оказаха се супер бързи, удобни, неусетно забравихме обикновените телефони и вече не можем да си представим живота без смартфони. Това се случи за много кратко време в сравнение с други технологии.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova-3.jpeg.960.webp" alt="Елица Стоилова" loading="lazy" decoding="async" width="1038" height="775"></figure>
<p>Според мен по същия начин ИИ ще влезе в живота на всеки. Той вече е тук, отдавна използваме – при това ежедневно, инструменти с ИИ. Част от хората ще разберат, че е изключително удобно да управляваш личните си инструменти, да си направиш живота по-лесен, да не се занимаваш с рутинни задачи, които така или иначе не искаш да вършиш и са ти досадни.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Любопитството, породено от това удобство, ще убеди тези хора, че искат да го правят.</em></p>
</blockquote>
<p>За други ще дойде, защото работодателите го изискват. Трета част от хората просто ще бъдат поставени пред избор – „или го правя, или съм на борсата на труда“. Така ИИ ще влезе по различен начин в живота на хората, но резултатът накрая ще е един и същ. Ще трябва да знаем, да можем.</p>
<p>Да, ще има хора, които ще бъдат хванати в разкрач. „Аз ли ще уча на 40?!“ Макар че аз съм над 50 и го правя. Няма ограничения във възрастта и не е сложно да прилагаш ИИ инструменти, не е нужно да се учиш да ги създаваш.</p>
<p>Но какво може да направи държавата? В САЩ например 95% от училищата вече са въвели в програмата уроци по изкуствен интелект.</p>
<p>Важно е да се инвестира в следващите поколения и това трябва да е част от образователния процес.</p>
<p class="q"><strong>– Мислиш ли, че може да да стане в България? Аз не.</strong></p>
<p>– Смятам, че може, стига да има воля.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За мен повечето проблеми в обществото се решават с адекватно образование.</em></p>
</blockquote>
<p>На лична основа у хората, у учителите има интерес. Ако самата система го позволи и каже, че е важно, мисля че ще навлезе доста бързо.</p>
<p>Преподавателите, които използват ИИ и експериментират заедно с децата, ще са по-успешни. Попадна ми пример, в който ученето на ИИ инструменти минаваше през това децата да създават анимирани картинки, изображения, като в час по рисуване. Пишат промптове, за да рисуват интересни изображения, да ги анимират, да им дават гласове. В такъв развлекателен формат свикват да навързват и да използват ИИ инструментите в ежедневието си.</p>
<p>Работя със студенти и ученици и ми казват, че в училище и в университета не им дават да използват ChatGPT. Защо? Напротив! Нека тестват, експериментират и прилагат наученото. Да адаптираме учебния процес, да позволява учене и практика на инструменти с ИИ. Те са създадени, за да сме по-продуктивни, да растем по-бързо.</p>
<p class="q"><strong>– Но не е ли това и опасно? Защото ги учи на лесния път. Ако изберем да им показваме ИИ отрано, трябва много по-внимателно да акцентираме върху фундаменталните предмети и теми.</strong></p>
<p>– Абсолютно съм съгласна. Затова не трябва да се въвежда хаотично, а систематично. Като преглед на цялостната програма и на това в какви формати и кога ще влезе, за да може децата да развиват и усещането за безопасност в дигитална среда. Защото, стана дума, един от елементите на дигиталната грамотност е киберсигурността. Тези неща вървят ръка за ръка.</p>
<p class="q"><strong>– И ти <a href="https://karamanev.me/za-avtora">(като мен)</a> си човек, попаднал в ИТ-света от много различна сфера. Какво най-много те изненада в него?</strong></p>
<p>– Това, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>има нужда от преводачи, за да могат да си говорят ИТ светът и другите хора.</em></p>
</blockquote>
<p>Може би заради технологичността, жаргоните, терминологията, която е много далеч от езика на обикновения човек. Когато стоиш между клиенти, служители, партньори и който и да било, който пише код, малко или повече усещаш, че не си говорят на един език.</p>
<p>Тези два свята определено имат нужда от преводачи! Може би пак опира до дигиталната грамотност на хората, че не могат да възприемат терминологията, която се използва в ИТ света. Налага се да търсиш синоними, които да я правят достъпна за останалите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova-4.jpeg.960.webp" alt="Елица Стоилова" loading="lazy" decoding="async" width="1060" height="725"></figure>
<p class="q"><strong>– Даже не е само до терминологията, а и въобще до светогледа. Мен същото нещо ме изненада, заради това и направих сайта, за да се опитвам да правя такъв превод. Той не се случва в обществото, защото и на технологичната страна не ѝ е лесно.</strong></p>
<p>– По никакъв начин! Технологичният свят е построен логично, математически. Това е начин на мислене и когато се сблъскваш с потребител, който се опитва на обикновен, човешки език да каже какво си представя, често е трудно това да се облече в ИТ терминология.</p>
<p class="q"><strong>– Занимаваш се с чатботове от 8 години. Очакваше ли, че точно такъв проект – ChatGPT, ще отприщи цялата ИИ революция? И преди ги имаше GPT-2 и 3, но трябваше да се появи чатът, за да полудее светът по него и да осъзнае, че се случва нещо голямо…</strong></p>
<p>– Винаги съм вярвала, че чатботовете ще стигнат много надалеч, затова се захванах с тази посока. Вярвам в необходимостта от тази технология.</p>
<p>Аз съм в приложната част на ИИ чатботовете за бизнеса и смятам, че за тях тепърва има огромно място. Колкото и различни ИИ инструменти да имаш, като част от операционната подредба в един бизнес, ще има нужда от някаква точка на допир с потребителя, който да си говори с тези системи. Бизнес ИИ чатботът е точно такава точка – между външния и вътрешния свят на един бизнес.</p>
<p>Винаги съм вярвала в чатботовете. Когато се захванах с тях, още нямаха изкуствен интелект, бяха тъпички, но смятах, че ще се развият и ще стане нещо голямо. Сега също смятам, че предстои още много.</p>
<p>Големите езиковите модели се оказаха посредник между човеците и ИИ света. Точно затова ChatGPT избухна по такъв начин – той е супер достъпно, простичко, по човешко удобно за комуникация приложение и едновременно с това е врата към познаването на света и всичко в него. Той е възможност да излезем от „островчетата“, на които живеем, и да погледнем към простори, за които не сме предполагали, че са достъпни.</p>
<p class="q"><strong>– Неслучайно дотолкова го антропоморфизираме и му говорим на „той“ или „тя“, даже му благодарим.</strong></p>
<p>– Аз даже си имам име за него, поздравяваме се. Преди няколко месеца ми изтърси комплимент, без да съм го слагала в промпта, не очаквах от него. Първоначално много ме изненада, сега съм свикнала. Но вече</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не мога да си представя да се справям без този асистент на работното ми място.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova-6.jpeg.960.webp" alt="Елица Стоилова" loading="lazy" decoding="async" width="1920" height="1282"></figure>
<p class="q"><strong>– Кога ще стигнем до момента, когато не можем да различим кой е насреща – човек или чатбот?</strong></p>
<p>– Вече сме там. Само че тези решения, които са на супер високо ниво – дигитални двойници на хора с глас, с емоционална интелигентност, знания, с персона. „Дигиталните хора“ в момента са много скъпи и затова не ги виждаме ежедневно. Но през следващите няколко години ще станат достъпни.</p>
<p>Записах се скоро за един ИИ курс в САЩ и получавам телефонни обаждания от дигиталния асистент на лектора. Пита ме как мина лекцията, имам ли нужда от помощ, като първо се представя – задължен е да каже, че е дигитален асистент. Все пак има леко забавяне, което все още ми е знак, че отсреща не стои човек.</p>
<p class="q"><strong>– Тук в крайна сметка я има бариерата, че знаеш. Затова <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">си правя много експерименти</a>, в които не знаеш и тогава се оказва, че не се различават…</strong></p>
<p>– Така е. Вече ги има тези инструменти и не е някакво далечно бъдеще да не можем да ги различим. Настоящe е. За дигитални двойници същият този лектор ни пуска собственото си копие до себе си. Ето го, говори с неговия глас и жестове, стоят двамата един до друг. Ами, две капки вода!</p>
<p>Така че вече ги има тези технологии. Просто в България още не сме се сблъсквали с тях, за да разберем, да усетим, че са тук и дори вече сериозно навлизат в бизнеса</p>
<p class="q"><strong>– Има ли нещо, което те плаши в това, че технологиите вече са толкова добри в уподобяването на човека?</strong></p>
<p>– Не. Аз съм от оптимистите. Може би понеже вече 7-8 години се занимавам с това и то навлезе в живота ми много по-рано, отколкото при другите хора. Имах време да мисля, да се адаптирам към тези инструменти. Аз съм сред</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>хората, които вярват, че тази технология ни дава възможност да бъдем по-добри хора.</em></p>
</blockquote>
<p>Да се върнем към това какво е да си човек, към ценностите ни като вид. Да ни върнат времето да практикуваме човечност и това, което идва с нея. Нещата, с които ние сме силни. Емпатия, творчество. Дори творенето, което включва много повече неща от творчеството. Да можем да развиваме заложбите, които имаме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova-5.jpeg.960.webp" alt="Елица Стоилова" loading="lazy" decoding="async" width="1037" height="775"></figure>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Знаеш ли колко много Микеланджеловци ходят на работа от 8 до 5</em></p>
</blockquote>
<p>на някаква машина? И не знаят, че са Микеланджело, или пък Леонардо да Винчи, Пушкин. Никога не са имали шанса да развият собствените си заложби, защото им се налага да ходят на скучна работа. Те са един загубен човешки потенциал!</p>
<p>Всеки от нас се ражда на тази планета с потенциал, а огромен брой хора никога не стигат дори до малка част от него, защото им се налага да си изкарват прехраната, да си хранят семейството. Ами ако им се даде шанс да го развият? Да имаш времето и възможността да се научиш да рисуваш, да създаваш нови неща.</p>
<p>Не умееш да рисуваш с четка и бои, да свириш на инструмент? Рисувай с думи, пиши музика! Сега ИИ го позволява: текст към изображение, текст към аудио, текст към видео… Време на неограничените възможности за всеки от нас!</p>
<p>Аз съм от хората, които твърдо вярват, че, ако правилно си изиграем картите, ни предстои една прекрасна епоха.</p>
<p class="q"><strong>– Аз също. Но не мисля, че е особено вероятно да си изиграем картите добре на базата на опита дотук с технологиите. Не забелязвам предпоставки, защото виждам до момента колко неадекватно и без обществен разговор ги въвеждаме. По този начин те ни освобождават време, което после ни взимат, например чрез социалните мрежи.</strong></p>
<p>– Но имаме шанс! А и… нали затова днес си говорим за дигиталната и ИИ грамотност? За осъзнато боравене с инструментите на дигиталния свят.</p>
<p>Някъде го чух и го запомних:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Ако ние не управляваме алгоритмите, те ще управляват нас”.</em></p>
</blockquote>
<p>Хайде да се учим и да ги управляваме ние!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova.jpeg.960.webp" alt="Елица Стоилова" loading="lazy" decoding="async" width="1308" height="778"></figure>
<p class="q"><strong>– Дано… Какви са най-модерните тенденции при чатботовете? Кои са най-новите големи стъпки?</strong></p>
<p>– Съвсем скоро в нашата платформа пуснахме най-новия ИИ модул за чатботове, където даваме малко повече свобода на GPT да извършва операции. На практика чатботовете все още работят със собствена база данни, за да може бизнесът да има контрол върху информацията, която ползва GPT. Той не търси по сайта или в интернет, а използва подбраната от бизнеса фактология за услугите и продуктите. Но информацията се подава само на един език, а GPT отговаря на този на потребителя. Поддържаме 29 езика – всички европейски езици, включително и балканските, плюс китайски.</p>
<p>Така в момента да си бизнес и да имаш многоезичен чатбот става изключително лесно като процес за създаване и управление.</p>
<p>В допълнение GPT вижда останалото съдържание в чатбота – различни формуляри, информационни секции и прочее, и може да прецени, спрямо историята на разговора с този потребител, какво да прикачи от останалото съдържание към генерирания отговор за още по-добра персонализация на преживяването.</p>
<p>Комуникацията с чатботовете става супер персонализирана и много по-полезна, отколкото да е само „въпрос-отговор“. Чатботовете в момента, с помощта на инструменти с ИИ, са един многофункционален и гъвкав инструмент в помощ на бизнеса.</p>
<p class="q"><strong>– Според теб няма бизнес, за който не е полезно да има собствен чатбот, правилно ли разбирам?</strong></p>
<p>– Имаме вече и личност, даже не е само за бизнес или организация. И аз съм напът да си направя собствен чатбот, така че да поеме някакви задачи.</p>
<p>Човек може да си направи чатбот дори за своето хоби. Всичко, което има повтаряема информация, процеси, които могат да бъдат автоматизирани поради рутинността им, данни на потребители, които могат да стартират автоматизация на задачи с тях – навсякъде в тези ситуации може да се използва ИИ чатбот.</p>
<p class="q"><strong>– В началото, когато се появи напредналият ИИ, мнозина прогнозираха, че специалистите по поддръжка и връзка с клиенти ще са първите, чиито задачи ще вземе технологията. Случи ли се това на практика?</strong></p>
<p>– Да, на първото ниво. Използвам примера на закона на Парето, за да обяснявам на клиентите за рутинността на комуникацията с потребители. 80% от клиентите задават 20% от въпросите. 80% от времето на служителите отиват в обработката на тези 20% рутинни въпроси и задачи. Първо ниво поддръжка се занимава точно с тях.</p>
<p>На второ ниво стигаме до по-специфични, по-трудни въпроси, където все още има нужда от човек. ИИ асистентите, чатботовете, агентите в момента, ако са добре планирани и направени, са напълно готови да поемат първото ниво. Защото, където има рутина, тя може да бъде автоматизирана.</p>
<p>С времето, с изграждането на правилни системи и навръзването на повече инструменти, ще може да се автоматизира и второто, където са по-трудните, по-специфичните задачи. И не смятам, че е въпрос на десетилетия, в никакъв случай. Много по-скоро.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova-8.jpeg.480.webp" alt="Елица Стоилова" loading="lazy" decoding="async" width="583" height="780"></figure>
<p class="q"><strong>– Ще има ли винаги и трето, по-високо ниво, което няма как да не е работа за хора?</strong></p>
<p>– Ще има. За мен е задължително по няколко причини. Първо, защото сме във време на преход – клиентите се адаптират по различен начин към промяната в комуникацията. Аз го виждам и в чатботовете на нашите клиенти. Има потребители, които държат да си приказват с чатбот – най-често интроверти или по-млади хора. Други влизат в чатбота, за да си намерят начин да стигнат до човек. Трети използват формулярите в чатбота не да си направят регистрация или да купят нещо, а да си опишат случая и да чакат да им се върне клиентска поддръжка от човек.</p>
<p>В този преходен период, докато хората започнат да се чувстват комфортно да работят с тези инструменти и да се самообслужват, ще има необходимост от човешки екип, но тя ще е много по-малка, отколкото в момента.</p>
<p>Все още ще има и специфични ситуации, при които автоматизацията няма да помогне. Ето пример от един хотел. Можеш да си направиш резервация автоматично през резервационната система. Питаш за цена и наличност, ботът ти ги връща подробно – избираш и резервираш. Но на този етап не може да ти помогне, ако ще пътувате три поколения, идвате с куче, не сте сигурни дали ви трябват две или три стаи, едната задължително да е с врата към другата, но да са максимално ниско, бабата да не ходи по стълбите и така нататък. Резервационната система не може да помогне. Тук има нужда от човешко отношение, да си знаеш много добре продукта и услугата и да можеш да кажеш: „Аха, за това семейство най-подходящите са стая 101, 103, 105. Дай да видя дали са налични, ако не – ще направя разместване.“ Тук човешката експертиза не може да бъде отменена. Поне засега…</p>
<p class="q"><strong>– Кой знае докога… Нека завършим с нещо по-далечно от технологиите. Да стане по-ясно на читателите какви са тези екзотични снимки. Мечтата на много хора е да живеят на тропически остров, във вечно лято и екзотика. Ти си била цели 17 години хотелиер на остров Сайпан. Как и защо човек напуска такова място, за да се захване с технологии в България?</strong></p>
<p>– Не е лесно, но беше закономерно. Наистина, прекарах изключителни години на тези острови, не само като ръст в кариерата ми до генерален директор на хотел и консултант по маркетинг на местната туристическа организация, но и като докосване до местната култура, история и природа.</p>
<p>Сайпан е записан в Книгата на Гинес като мястото с най-постоянен целогодишен климат – средно 27 градуса, със страхотна екосистема, на 4000 км от най-близката суша.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Къпех се у дома с дъждовна вода, къщата ми беше в джунглата, с изглед към океана. С манго, папая, жасмин, макадамия и орхидеи в градината.</em></p>
</blockquote>
<p>Освен хотелиер, известно време бях и генерален директор на туроператор за приключенски турове – каране на бъги из джунглите, гмуркане, трекинг в джунглите.</p>
<p>Настъпи момент обаче, когато осъзнах, че развитието ми е спряло. Животът ми тече на прекрасен фон, но аз не съм част от живота на най-близките си хора, а те са в България. Отне ми 2 години да взема решението да се върна.</p>
<p>После животът тук бързо ми показа, че проблемите, с които съм се сблъсквала, особено в сферата на комуникацията на бизнеса с клиентите, и съм решавала по много начини, не са били нито островни, нито на хотела, а са такива, които съществуват във всяка компания. От този „Аха!“ момент следващата крачка беше лесна – щом ще започвам от нулата, да пробвам да ги реша с помощта на технологиите. Останалото беше… късмет, или пък съдба? Много бързо в живота ми се появиха Umni.bg и чатботовете.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova-7.jpeg.960.webp" alt="Елица Стоилова" loading="lazy" decoding="async" width="1748" height="779"><figcaption>Кокосово сашими, нарязана кокосова ябълка, пресен кокосов чипс и кокосов сок, декорирани с хибискус и плумерия</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Същински остров Корекоредут! Използвам шанса, че за първи път ми гостува дългогодишен обитател на Марианските острови… Може ли да разкажеш нещо, което никога не бихме си представили за такова място?</strong></p>
<p>– Уф, тежък въпрос. Бих разказала за летящите лисици и кокосовия рак, но си мисля, че най-достоен за този въпрос е кокосът. Какво знаем за него тук – че се пие сокът му, от месото се правят кокосови стружки и брашно, още масло, че от черупката се правят купички. И че от 2 с връзки можем да си направим сутиен.</p>
<p>Когато попаднах на островите, научих за кокосовото сашими – страхотна вкусотия! Докато месото на кокоса е още „младо“ – като желенце, се яде с уасаби и соев сос.</p>
<p>Да сте чували за кокосовата ябълка? Когато кокосът започва да прораства – 1-2 листенца и един корен около 20 см, вътре в него се образува бяла топка с размера на тенисна, мека и пухкава като кексче и супервкусна. В тази топка е всичко необходимо за растежа на кокоса, преди коренът да започне да храни младото дърво.</p>
<p>От влакнестото покритие на черупката му се правят яки въжета. Изобщо, това е универсалното растение и плод на тропиците. Древните навигатори, които са пътували със седмици на своите лодки между островите, са взимали само кокоси на борда. Научих дори, макар да не гарантирам, че е истина, че по време на Втората световна война в района на островите на ранените са вливали кокосов сок вместо кръв, тъй като не е имало такава, а сокът е изключително питателен.</p>
<p>Да не забравим за кокосовата туба – тропическото сладко вино от кокос…</p>
<p class="q"><strong>– И нека спрем дотук, защото всички ще се размечтаем, а по нашите ширини е трудно да си намерим такъв кокос… Дано технологиите помогнат, а не глобалното затопляне. Благодаря ти за този разговор!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/03/elitsa-stoilova.jpeg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Четенето е лепило между родители и деца“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva</guid>
      <pubDate>Mon, 17 Feb 2025 06:00:44 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„Страхотна любовна история!“, казва една тийнейджърка… за „Под игото“?! Как е възможно, нали класиката на Вазов е неразбираема за днешните млади и трябва да им я „превеждаме“… Вал Стоева е най-подходящият гост, с когото ще поговорим за децата и книгите, за любовта към четенето. Тя е създател на безценната платформа „Детски книги. ком“ и едноименната фондация. Защо четенето е по-важно за децата отвсякога в технологичния свят, в който живеем? Как да им изберем четива от морето заглавия и да запалим пламъка? Кои книги ще харесат на детето според възрастта и интересите му?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" /></p><div class="intro"><p><em>„Страхотна любовна история!“, казва една тийнейджърка… за „Под игото“?! Как е възможно, нали класиката на Вазов е неразбираема за днешните млади и трябва да им я „превеждаме“…</em></p>
<p><em><strong>Вал Стоева</strong> е най-подходящият гост, с когото ще поговорим за децата и книгите, за любовта към четенето. Тя е създател на безценната платформа „<a href="https://www.detskiknigi.com/">Детски книги. ком“</a> и едноименната фондация.</em></p>
<p><em>Защо четенето е по-важно за децата отвсякога в технологичния свят, в който живеем? Как да им изберем четива от морето заглавия и да запалим пламъка? Кои книги ще харесат на детето според възрастта и интересите му?</em></p>
<p><em>Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">Важно е и вашето мнение! Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.</a></em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Какъв е смисълът децата да се учат да четат днес? Живеем в технологичен свят, четенето, книгите видимо не са някаква обществена ценност, рядко се питаме <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">за любими четива…</a></strong></p>
<p>– Тук е много важно уточнението, че имаме различни дефиниции за четене. Моята е, че е когнитивният процес, който ни помага да извличаме и анализираме информацията от различни източници, за да можем да я осмислим и да вземем решения.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Невъзможно е да се развиваме в каквато и да е посока, ако не умеем да четем.</em></p>
</blockquote>
<p>Науката потвърждава, че ако искаме да извлечем информацията трайно и да можем да я свързваме в голяма картина и с предишните съзнания, е важно да четем на хартия, това е най-сигурният начин да се прехвърли информацията в дълготрайната памет.</p>
<p>И макар че наистина в нашето общество четенето е разбирано по-скоро като нещо, което правим в свободното време, на плажа, е много важно да положим усилия не само да научим децата да четат, но и да го правят с желание, а не да отговарят на въпроса „какво е искал да каже авторът“. Иначе сме обречени, те също.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-3.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="1365" height="1365"></figure>
<p class="q"><strong>– От какво зависи дали го правят с желание?</strong></p>
<p>– От много фактори. Още нещо, за което не си даваме сметка, е, че четенето е сложен процес. Необходимо е да развием и да изградим много невронни връзки, защото не ни е заложено еволюционно.</p>
<p>За да могат да четат с желание, децата трябва да имат най-напред подкрепа в семейство и добър пример. Дете, на което му се чете от раждането, познава предмета книга, знае, че в книгите има интересни неща, ще се учи лесно. Ако това се случи, ако види информация, която му е интересна и обяснява света, то ще е много по-склонно след това, когато се научи да чете само, дори да му е трудно, да положи тези усилия.</p>
<p>Много важен е и достъпът до книги. Когато децата имат на разположение издания, които приличат на лоши брошури и текстове, които не им предлагат нищо, те, естествено, по-скоро не биха чели за удоволствие, защото това не е интересно, забавно, полезно и приятно занимание.</p>
<p>Но четенето за удоволствие безкрайно много зависи и от достъпа от новите технологии, които променят начина, по който мозъкът извлича информация. И ние като възрастни четем по-кратки форми, трудно се концентрираме. Това важи с пълна сила за децата, които обаче не успяват да научат, че четенето носи удовлетворение, макар и с отложен ефект.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Четенето за удоволствие зависи най-вече от подкрепата, от достъпа до книги и от адекватните възрастни, които помагат всячески на детето,</em></p>
</blockquote>
<p>без да го дърпат, бутат, блъскат и да му казват какво трябва да прочете и коя е най-великата книга.</p>
<p class="q"><strong>– Но как да става с пример, като 40% от българите казват, че миналата година не са прочели дори една книга?</strong></p>
<p>– Това е големият ни проблем, възрастните приемат четенето като нещо несъществено и го противопоставят на новите технологии.</p>
<p>Всички ние искаме децата ни да се справят добре с технологиите, като родители това е голямата ни грижа – да сме сигурни, че те ще се адаптират, че професиите на бъдещето ще са нещо, с които ще се справят. Но това противопоставяне води до изкривяване на разбирането за четене. Не си даваме сметка, че четем непрекъснато. Всичко, което можем да декодираме, стига да познаваме кода, го четем.</p>
<p>Ако семейството не може да осигури подкрепа на децата по ред причини, на преден план идват учителите и библиотекарите, които работят с големи групи деца и чиято основна роля би трябвало да бъде да ги подкрепят в това да се превърнат в активни читатели.</p>
<p class="q"><strong>– Може ли това да се случи, ако едно дете вече е свикнало с телефона до степен на пристрастяване? С бързи дразнители, тикток… Конкуренцията на книгата е бавен въглехидрат, изисква повече усилия, към които децата не са склонни, защото е по-трудно да намерят вътрешна мотивация.</strong></p>
<p>– Така е. Уви, отговорът е по-скоро не. Ако родителят не въведе ограничение, това не би могло да се случи, особено ако детето има достъп до устройства от ранна възраст, когато още не може да филтрира информацията. А ако говорим за тикток, изключителна бързата смяна на видеосъдържанието,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>на мен ми прилича на заек, който стои и гледа фаровете на колата и не може да избяга от ужас.</em></p>
</blockquote>
<p>Силно вярвам, че вместо да се поддаваме на познатото „ама всички правят така“, „не знам какво да направя, като детето ми непрекъснато мрънка“, трябва да си дадем ясна сметка, че устройствата могат да „изпържват“ мозъка. Че това подкопава възможността на нашите деца да се концентрират задълго, да обработват големи обеми информация, дори да умеят да знаят какво виждат. Защото често те не могат да назоват предметите, обектите и това създава проблеми.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Призовавам именно към това – да си дадем сметка, че не сме лоши родители, ако детето ни се оплаква, че сме различни от другите и ограничаваме екранното време.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-2.jpg.480.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="868" height="654"><figcaption>снимка: Емануела Станоева</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Но ако вече сме го допуснали и в даден момент си дадем сметка, че екранното време е много, можем ли да превърнем книгата в заместител и помощник?</strong></p>
<p>– Тук трябва комплексен подход. На първо място детето трябва да има достъп до страхотни книги, които са конкурентни на устройствата. Дали ще бъдат енциклопедични издания с различни елементи, 3D филтри, които показват различни животни, или с игрови елементи. Дали ще бъдат комикси, които са с малко текст, но често са сложни за четене от възрастните, защото изискват сериозни умения за концентрация и наблюдателност, които губим постепенно, щом свикнем да четем огромни по обем текстове.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Трябва да намерим точните книги и да му помогне да види, че те са интересни, като четем заедно, обясняваме, споделяме, прекарваме ценно време с тях.</em></p>
</blockquote>
<p>В тийнейджърска възраст, когато животът върви само и единствено през интернет, трудно бихме могли да поставим ограничения, но при по-малките деца спокойно бихме могли да го направим.</p>
<p>Моят син е в четвърти клас и има само 15 минути на ден достъп до интернет през телефона си, почти всички приложения са ограничени. Разбира се, използва компютър, гледа телевизия и от време на време играе игри, но правилото, което прилагам, е баланс.</p>
<p class="q"><strong>– Аз давам на моите момчета по половин час, но често ми се случва баткото да не иска да си използва „квотата“ за сметка на това да има време за четене. Това му е по-приятно в момента, първокласник е, но е на четвъртия том от „Хари Потър“.</strong></p>
<p>– Между другото, забелязала съм, че на децата, които четат много, често им е трудно да се сприятеляват. Моят син също беше така, в един момент си намери средата, сега чете само вечер, но пък редовно, по около 100 страници.</p>
<p class="q"><strong>– Как да изберем точната книга? Когато отида на панаира на книгата, ми е много трудно – среща ме океан от детски издания, в пъти повече от тези за възрасти. Всичките са лъскави, симпатични… Какво правим тогава?</strong></p>
<p>– Отиваме на <a href="http://detskiknigi.com">detskiknigi.com</a>. С колегите от 15 години четем и пишем професионални отзиви. В момента имаме страхотна категория в сайта на книжарници Orange, част от кампанията „Четем – разгръщаме светове“. Там слагаме печат „препоръчано“ само на наистина работещи книги. Разбира се, родителят трябва да прегледа, за да прецени дали са за неговото дете, но за качеството може да ни се довери.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Статистиката показва, че препоръките ни са 98% успешни.</em></p>
</blockquote>
<p>Важен е и вкусът на детето. Например моят син не харесва фентъзи. Не бих му препоръчала „Хари Потър“, чели сме го, но защото аз съм голям фен. Той например харесва технологии, енциклопедични издания, много деца предпочитат комиксите.</p>
<p>Важно е от една страна да се опитаме</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да не се подведем по препоръката, че „тази книга е най-хитова“, защото обикновено тя не е най-добрата. Да потърсим съвет.</em></p>
</blockquote>
<p>Същевременно да дадем на детето свобода, право на избор. Особено по-малките, в предучилищна възраст, интуитивно избират и това е най-точната книга. Не знам как го правят!</p>
<p>Хубаво е, че има и библиотеки. Детската част на Столична библиотека е добре развита, големите регионални библиотеки също се опитват да отговарят на нуждите и интересите на читателите си.</p>
<p>За мен най-важни са училищните библиотеки. Там ситуация обаче е много тежка, защото не винаги има библиотекар, който да прецени коя книга ще е подходяща за детето спрямо читателското ниво, възрастта и интересите. Или пък, ако има библиотекар, няма книги. Но тези училищни библиотеки с квалифицирани библиотекари биха могли да решат проблема ни с грамотността.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-4.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1365"><figcaption>снимка: Невена Рикова</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Аз често се спасявам като родител с класически книги, такива, които и аз съм чел. Често, като говорим за детски книги с мои приятели, все стигаме до Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, или пък Елин Пелин, Ран Босилек. Защо е така?</strong></p>
<p>– Аз пък си мисля за енциклопедични издания и биографии…</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За много от днешните деца дори Пипи не е чак толкова лесна за възприемане.</em></p>
</blockquote>
<p>Класическите произведения са много важни, аз не съм привърженик на призивите да ги премахваме от учебната програма. Да, тя има слабости, до четвърти клас трябва по-скоро да се работи активно за развиване на техниката за четене с книги, които са достъпни за децата.</p>
<p>От друга страна, класическите произведения са мост към миналото. И ако ги отрежем, децата никога няма да ги прочетат сами, защото трудно биха се справили, ако нямат знания за историческото време, контекста, дори как се произнасят например имената във френския език, ако помислим за „Клетниците“ например.</p>
<p>Когнитивните психолози казват, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако има повече от 2% непознати думи в даден текст, мозъкът престава да следи голямата картина,</em></p>
</blockquote>
<p>защото това изисква твърде много усилия.</p>
<p>Но класическите произведения могат и би трябвало се четат заедно с родителя. Той може да направи встъпление, да разкаже какво е било в Швеция през 30-те години, да даде информация за предметите от бита, например сандък за дърва, защото детето може да няма идея, че съществуват печки на дърва, ако се върнем към историите на Астрид Линдгрен.</p>
<p>Трябва да ги споделяме с децата, не да им ги дадем и да кажем: „Това е най-великата книга, нищо друго няма значение. Държа да я прочетеш“. Тук виждам 3 родителски грешки, които са способни да откажат детето да чете по принцип. Защото неуверените читатели много бързо се отказват, ако текстът е твърде сложен; не са склонни да харесат текст, само защото ние имаме сантимент към него; настояването от страна на възрастния превръща четенето в досадно задължение, което убива всяко желание.</p>
<p>Не е лошо да препоръчваме любимите ни книги, разбира се. Просто трябва да положим усилия да ги представим увлекателно и същевременно да сме готови детето ни да не се трогне изобщо. Много харесвам „Крокодилът Гена“ и сме го чели сигурно 30 пъти, когато синът ми е бил предучилищна възраст. И на 24-ия път разбрах, че той смята, че Гена живее на улица „Голяма паста“ като паста за зъби, а не десерта паста, защото тази особеност от моето детство той няма как да я знае. Човек винаги може да се изненада какво е виждал и какво вижда детето му, а това е в основата на създаването на добри връзки.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Четенето е лепило между родителите и децата.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-5.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="1365" height="2048"><figcaption>снимка: Невена Рикова</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Страхотно казано! Какво мислиш в този контекст за осъвременената версия на „Под игото“?</strong></p>
<p>– Вариантът на Руси Чанев е добър, защото би помогнал на децата и техните родители да влязат в голямата картина и в сюжета. Факт е, че много от днешните родители не биха могли да разберат голяма част от думите в оригиналния текст.</p>
<p>Това, разбира се, би трябвало да улесни и децата, които не намират достатъчно подкрепа в семействата си, чиито учители нямат време да обясняват всяка подробност, която не е известна на децата. Също и българчетата, които не живеят в България или чийто майчин език не е български, но са част от образователното система и не можем да ги изолираме.</p>
<p>Добре настроена съм, но си мисля, че като цяло</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>драмата с „Под игото“ я създаваме ние, възрастните.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако детето, преди да се наложи да чете този роман, има добри познания по българска история, няма да има никакъв проблем със турцизмите, то хваща контекста и може да се справи. Моята дъщеря е добър пример. Тя го прочете за три дни в издание от 60-те, което няма никакви бележки под линия, защото тогава турцизмите са били ясни. И каза: „Страхотна любовна история!“.</p>
<p>Бях шокирана – добре, де, не може да не ме пита нищо. А тя отвърна: „Никой от съучениците ми не знае какво е „миндер“. Аз знам, защото като ходим по музеи, ти ми обясняш всичко, направо ми е омръзало. Разбрах за какво става дома. Тези турцизми не са проблем, за да схвана цялата идея. И тя е страхотна любовна история!“.</p>
<p>Това показва, че ако имат достатъчно информация за времето, ще оценят „Под игото“. Между другото, има и комиксова адаптация, която е правена от Жан Наре през 60-те години и много малко възрастни знаят за нея, а си струва да бъде предлагана на днешното поколение.</p>
<p class="q"><strong>– И аз не съм я чувал за нея, интересно. Едно време, когато аз започвах да чета през 90-те, някак първо бяха комиксите, <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-igri">след това книгите-игри</a>. Какво е следващото за сегашните тийнейджъри? Този жанр, който наричат „йънг адълт“?</strong></p>
<p>– Често ние, възрастните, не смятаме за книги и комиксите, и книгите-игри. Аз лично водя такава задочна битка с учители от години. Да убедиш учител, че комиксите си струва да бъдат предложени, че това е четене и е сложно, отнема много усилия.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Иначе тийнейджърите, за съжаление, според мен, по-скоро не намират интересни за тях книги.</em></p>
</blockquote>
<p>Те или четат в оригинал електронни издания на английски, или слушат аудиокниги. Много са различни като поколение. Много от тях нямат добре развити умения за четене от хартия, а и поднасяните в книгите теми не ги вълнуват.</p>
<p>Има и други обаче, които, след като минат фентъзито и „йънг адълт“,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>много бързо скачат на класиката. Това страшно ме изненадва,</em></p>
</blockquote>
<p>скокът е към наистина сериозни произведения.</p>
<p>Иначе издателите, и това е в глобален план, не публикуват толкова много книги за тийнейджъри. Много е жалко, защото не се превеждат книги, подходящи за тази възраст, и се казва: „Те не четат“. Ама какво да четат? Получава се парадокс.</p>
<p>Също е и с книгите за момчета, почти няма такива. Обикновено са момичешки истории, има едно момче за цвят, но динамични сюжети, които са привлекателни за момчетата липсват. И това не е само в България и е пазарно обусловено.</p>
<p>Много е жалко. В този случай според мен важи и теорията за самореализиращите се пророчества.</p>
<p class="q"><strong>– Казваш, че детето не чете и то не чете…</strong></p>
<p>– Абсолютно! Освен това родителите го казват пред децата си. „То е момче, ще стане футболист, не чете“. Как да прояви интерес, като го смазваш с думите си още в началото?</p>
<p>Това влияе на всичко. Защото,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато не тренираш уменията си да четеш, ти имаш проблеми с критичното мислене, с осмислянето на последствията от своите действия,</em></p>
</blockquote>
<p>което е сериозен проблем, води до намален икономически растеж, до проблеми с демокрацията даже.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-6.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="1707" height="2560"><figcaption>снимка: Емануела Станоева</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Именно заради тези теми съществува и този сайт… Вярваш ли, че можем да променим това достатъчно масово?</strong></p>
<p>– Ако бях се отказала изцяло от идеята, вероятно щях да спра с това, което работя вече 15 години. Да, аз съм идеалист, но става все по-трудно.</p>
<p>Обикновено се говори, че трябва да променим нещо в училище. Само че тези проблеми започват много по-рано. Имаш</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>7 години, които, ако бъдат изпуснати, на учителя в първи клас му е много трудно.</em></p>
</blockquote>
<p>При него идват вече формирани деца, с изградена ценностна система, обикновено вече са имали сериозен достъп до устройство, концентрацията им е понижена, знанията им са понижени. Все повече психолози и логопеди казват, че децата проговорят много трудно и късно. Това също се дължи до голяма степен на неправилните инвестиции в подкрепа на семейството.</p>
<p class="q"><strong>– Все пак, доколкото усещам, за тези 15 години, в които работиш в тази посока, виждаш по-скоро негативни тенденции.</strong></p>
<p>– Така е, но се успокоявам с това, че ако никой не беше правил нищо – аз и колегите ми и много хора, с които работим на терен –учители, библиотекари, специалисти от цялата страна,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>нещата щяха да бъдат много по-страшни от тези 53% 15-годишни функционално неграмотни.</em></p>
</blockquote>
<p>Обаче в момента, благодарение на социалните мрежи, наблюдаваме го всички, нивото на масата спада драстично. В социалните мрежи ти се равняваш по масата, колкото и да си интелигентен. Благодарение на фейсбук, мрежата на по-възрастните, които са по-активни учители и родители, виждаме как нивото пада главоломно. Това е страшно.</p>
<p class="q"><strong>– На фона на всичко това, как си обясняваш, че толкова много хора пишат детски книги?</strong></p>
<p>– Защото изглежда най-лесно. Често човек, който има дете, станал е дядо или баба, решава, че ще нареди пет думи в рима и книгата е готова.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ние нямаме разбиране какво е качествена книга за деца, защото нямаме литературна критика. Експертизата вече не важи.</em></p>
</blockquote>
<p>Така всеки смята, че може да издаде най-доброто, то е единствено и неповторимо и това е поредното подтвърждение, че хората не четат. Ако си бяха направили труда да прочетат малко повече книги за деца от утвърдени писатели, мисля, че не биха посмели.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тук идва и осъзнаването, че книгите за деца са най-важните, защото те полагат основата.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако даваш на детето си джънкфуд, ще видиш, че затлъстява и здравето му се влошава. С книгите става същото, но не виждаш ефекта веднага и това е много страшно.</p>
<p>Усещам как ставам все по-критична в отзивите си за книги – и преводни, и български. Но не знам как може да се справим с това явление. Обикновено тези „творци“ смятат, че се справят най-добре, не ползват редактори. Социалните мрежи им помагат. Ако си гласовит и инвестираш правилно усилия, лесно ще продадеш тиража и това дава самочувствие. Подобно явление е много страшно. Децата ни не го заслужават.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="1024"><figcaption>снимка: Емануела Станоева</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Хайде за финал нека все пак да кажем нещо хубаво, а и практично. Препоръчай ми някои автори, които не съм чувал, за различни възрасти!</strong></p>
<p>– Книгите на добри писатели обикновено не са най-популярни. Страхотни издания, които работят най-добре, обикновено остават най-незабелязани. Логично е, защото те са по-висока топка.</p>
<p>Например книгите на Роалд Дал, които все по-малко родители предлагат на децата си. Дал е изключителен автор: пиперлив, откровен, с великолепно въображение и изказ. Едно време си позволявах да го препоръчвам масово на деца от 6-7 години нагоре, а днес виждам, че е доста сложен за много от читателите на 9-10. Ако трябва да избера една негова книга, би била автобиографията му, „Момче“.</p>
<p>Същото важи и за романите на Майкъл Морпурго, който пише по важни обществени теми и предлага на децата многопластови романи с богат език, които ги карат да размишляват, да имат позиция, да търсят отговори. Любими са ми „Дневникът на Беки“, „Слон в градината“, „Сянка“, „Редник Пийсфул“ – великолепни четива, които биха се харесали не само на децата, но и на възрастните.</p>
<p>Много харесвам енциклопедичните издания, защото дават допълнителни знания на децата за света, които ние често пропускаме да им предложим. Хората са се хванали като удавници за сламка за мисълта на Айнщайн, че трябва да им четем приказки. Когато четем приказки, ние развиваме емоционална интелигентност – възможност да видиш как се чувства другият, да си толерантен. Обаче така пропускаме да им разкажем в какъв свят всъщност живеят.</p>
<p>Енциклопедично издание, което препоръчвам, е „Пчелите“. Страхотна книга, голям формат, изглежда впечатляващо, работи перфектно от 1-и до 12-и клас, тествали сме я в читателските клубове.</p>
<p>Цвета Брестничка също е един от писателите, с чиито книги обичам да работя. „Небивалици с буквите от А до Я“ – обикновено родителите я купуват за първи клас, защото има азбуката, но тази книга в 3-и – 4-и клас се разгръща, децата могат да играят, да измислят, да трупат речников запас.</p>
<p>Разбира се, всички препоръчани книги можеш да намериш в категорията, която правим за „Ориндж“. Опитваме се да я обновяваме всеки месец и аз лично я ползвам, когато трябва да препоръчам книга, защото сме разделили всичко по възрасти,. Работим с много деца, имаме обратна връзка от 10 000 деца през наградата „Бисерче вълшебно“ всяка година.</p>
<hr>
<p><a href="https://www.orangecenter.bg/preporachano-ot-fondatsiya-detski-knigi">Книжните препоръки за различни възрасти ще намерите тук.</a></p>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Как днешните деца се срещат с технологиите? – анкета</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева.</a></strong></p>
</li>
</ul>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми <strong>ги</strong> дадете тук.</a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Защо четеш?</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/hristo-blazhev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/hristo-blazhev</guid>
      <pubDate>Fri, 06 Dec 2024 06:00:16 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера. Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“. С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev.jpg.960.webp" alt="Христо Блажев" /></p><div class="intro"><p><em>Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери</a>, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.</em></p>
<p><em>Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва <a href="https://www.facebook.com/groups/663250447089389">най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук</a>, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в <a href="https://knigolandia.info/">„Книголандия“</a>, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на <a href="https://knigolandia.info/100-knigi-koito-tryabva-da-prochetete/">„100 книги, които трябва да прочетете“</a>.</em></p>
<p><em>С <strong>Христо Блажев</strong> ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Направих си експеримент да попитам 15 български технологични лидери за любимите им книги и след няколко дни ще покажа резултата. Ти си доказан специалист в препоръчването от толкова години, можеш ли да познаеш какъв тип книги попаднаха в списъка?</strong></p>
<p>– Това е интересно, бих предположил, че са преимуществено биографии или автобиографии на знакови личности като Илон Мъск, Стив Джобс, Джеф Безос или Фил Найт, може би книгите на Саймън Синек или Малкълм Гладуел, а също бих предположил и наличие на някоя от книгите на Насим Никълъс Талеб?</p>
<p class="q"><strong>– Топло, топло… Но се оказа, че има и доста по-неочаквани, поне за мен, заглавия. Какво би те изненадало (приятно или не) да намериш там?</strong></p>
<p>– Приятно биха ме изненадали научни или исторически книги – смятам, че вън от тоновете изследвания за Втората световна война, те са подценяван жанр, а има както прекрасни заглавия, така и много, което може да се научи от тях. Неприятно би било да видя езотерика или нещо подобно псевдонаучно или конспиративно, имам очакване хората, които променят България, да не се увличат по измишльотини.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev-3.jpg.960.webp" alt="Христо Блажев" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="854"></figure>
<p class="q"><strong>– И аз. А <a href="https://karamanev.me/technologii/istoria-rezultati">интересът към историята напоследък е наистина забележителен</a>… Кои книги ти би препоръчал на хората на високи позиции в ИТ сектора, предвид работата им и предизвикателствата, пред които са изправени?</strong></p>
<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev-8.jpg.400.webp" alt="Христо Блажев" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="600">– Определено бих заложил на някои от авторите, които споменах – като „Изкуството на победата“ на Фил Найт или „Черният лебед“ на Талеб, но и по-различни и общонужни книги като „Живот на нашата планета“ на сър Дейвид Атънбъро или предстоящата да излезе „Изчезнали кралства“ на Норман Дейвис,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за да не забравят, че всичко на тоя свят изчезва, ако не се грижим за него.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Идеята ми дойде от <a href="https://karamanev.me/sreshti/dani-penev">едно интервю с Даниел Пенев</a>, който каза, че по света политиците и обществени лидери често говорят за любимите си четива, а у нас не е така. Защо <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">хора като Мъск или Бил Гейтс постоянно публикуват такива списъци?</a></strong></p>
<p>– Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за самите тези хора четенето е не само ценност, но и източник на вдъхновение за следващите чудеса, които ще създадат.</em></p>
</blockquote>
<p>У нас хората на властови позиции не четат или добре скриват, ако имат по изключение това увлечение. И може би са прави, повечето гласоподаватели не биха се впечатлили от нещо такова.</p>
<p class="q"><strong>– И нещо повече, много голяма част от препоръките на хора като Мъск са за художествена литература. У нас за нея не съм чул да говорят технологични хора в общественото пространство.</strong></p>
<p>– Художествената литература основно учи на емпатия, позволява развиване на емоционална интелигентност, на създаване на навика да гледаш на нещата и през чужди очи – никое от тези умение не съм чул да е ценно за когото и да е от технологичните лидери.</p>
<p class="q"><strong>– Ще видим дали ще променим клишето… Защо у нас няма такава традиция? Можем ли да го променим и струва ли си?</strong></p>
<p>– Разбира се, че е нужно, защото книгите не са просто последното ретро удоволствие, както обичам да ги наричам –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>те са единственият начин детският ум да се оформи пълноценно за съвременния свят,</em></p>
</blockquote>
<p>да умее да създава пълнокръвни вътрешни светове чрез въображението и да е готов да се изправи пред шеметно бързо променящия се свят навън.</p>
<p class="q"><strong>– Какво ти казва за човека неговата любима книга?</strong></p>
<p>– Лаская се, че ми казва всичко, но това е красива илюзия.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За мнозина обаче показва кога са спрели да четат</em></p>
</blockquote>
<p>– ако се позоват на някоя от задължителните в училище, да речем, или някое свръхпопулярно до баналност заглавие.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev-4.jpg.960.webp" alt="Христо Блажев" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1400"></figure>
<p class="q"><strong>– Според теб влияят ли книгите, които четем, на вземането на важни решения? Конкретно в дигиталния свят, зависи ли от това какво чете Сам Алтман например, накъде ще поведе изкуствения интелект?</strong></p>
<p>– Много силно се надявам, защото книгите – и особено фантастиката – са най-ефективният начин за поглеждане в бъдещето. Безброй възможни сценарии вече са разиграни в тях – най-малкото показват колко лесно слабостите на човешката природа могат да провалят и най-добре планираната грандиозна промяна. И ако не бъдат взети предвид, ще се наложи и наяве да преживеем някоя вече предвидена трагедия.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли книга, която според теб е „задължителна“ за всеки лидер в технологичния сектор?</strong></p>
<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev-7.jpg.400.webp" alt="Христо Блажев" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="615">– Чак задължителна не мисля, но би било полезно да са чели Карл Сейгън – дали „Бледа синя точица“, дали „Свят, населен с демони“, дали „Космос“, той успява да предаде вълнуващи общочовешки послания, припомня кои са наистина важните неща.</p>
<p class="q"><strong>– Кои са любимите ти биографии, които разказват важни неща за технологичния свят?</strong></p>
<p>– По-рано бих казал тази за Илон Мъск на Ашли Ванс, но очаквам предстоящата да излезе негова биография от Уолтър Айзъксън да го представи в много по-различна светлина. Но сега бих препоръчал епохалната „Опенхаймер“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин, малко са личностите, на чиито плещи са лежали такива отговорности и са се справили с тях.</p>
<p class="q"><strong>– Мислиш ли, че вече си чел генерирана от ИИ литература, без да подозираш?</strong></p>
<p>– Доста вероятно, получаваме толкова много ръкописи, че ми се струва неизбежно. Но силно се надявам, че все още не съм селектирал ИИ литература за издаване… Разчитам на това, че всеки ръкопис се чете от няколко души с различен литературен багаж, дано успяваме да хващаме такива опити.</p>
<p class="q"><strong>– По какво ще познаеш дали някой от въпросите в този списък го е измислил ChatGPT?</strong></p>
<p>– Нямам представа, признавам.</p>
<p class="q"><strong>– Не мисля, че вече има как. Преди няколко Дигитални истории именно алгоритъмът <a href="https://karamanev.me/sreshti/zahari-karabashliev-istoria">измисли първите ми въпроси към Захари Карабашлиев</a>. Нещата в тази посока се развиват много бързо, след като вече <a href="https://karamanev.me/istorii/experiment-ii-konkurs-poezia">дори професионалистите не могат да различат генерирана поезия</a>… Кои са книгите, които са ти дали най-полезни знания за изкуствения интелект?</strong></p>
<p>– Бих отговорил шеговито, че това е „Невромантик“ на Уилям Гибсън, тя е истинско самосбъдващо се пророчество, но по-скоро бих се спрял на „Как да създадем ум“ на Рей Кърцуайл.</p>
<p class="q"><strong>– А се задава и следващата <a href="https://karamanev.me/technologii/singulyarnost">книга на Кърцуайл</a>, който не само не се отказва, а дори засилва очакванията си за големите промени, които се задават… Като автор, редактор, помощник на писателя, къде виждаш бъдещето на ИИ в книгоиздаването? (<a href="https://karamanev.me/sreshti/knigoizdavane">Ето, впрочем, интересното мнение</a> по темата на твои бъдещи колеги.)</strong></p>
<p>– Смятам, че в близко бъдеще ще има нов вид редакторска работа –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>очовечаване на генериран от изкуствен интелект текст, за да се скрие неговият произход.</em></p>
</blockquote>
<p>Определено някои видове преводи ще бъдат прехвърлени към ИИ, но вярвам, че художественият превод на наистина добри книги винаги ще остане в ръцете и умовете на хора.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev-2.jpg.960.webp" alt="Интервюираният, брадат мъж с очила и тениска L.F.C., с разперени ръце на терена на стадион „Анфийлд“ пред трибуната Sir Kenny Dalglish Stand" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1536"></figure>
<p class="q"><strong>– Коя е най-скучната книга, която си чел?</strong></p>
<p>– Пас, не бих определил никоя книга като „скучна“, поне не в писмен вид… и трезвен.</p>
<p class="q"><strong>– Може би трябваше по друго време да направим интервюто… А имаш ли книги, които са те изненадали с успешно сбъднали се, пророчески предсказания за развитието на човечеството чрез технологиите?</strong></p>
<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev-6.jpg.400.webp" alt="Христо Блажев" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="596">– Споменах „Невромантик“ на Уилям Гибсън – определено улучва много неща (а има и чудесно обяснение, че влиянието на книгата е толкова силно, че насочва неусетно дигиталната еволюция). Виж, много други правят предсказания, които предпочитам да си останат само на хартия.</p>
<p class="q"><strong>– Как технологиите промениха начина, по който четем и откриваме книги в днешно време?</strong></p>
<p>– Социалните мрежи превзеха изцяло откриването на книги,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>аз още жаля по кратко просъществувалата ера на книжните блогове, фейсбук ги отнесе бързо,</em></p>
</blockquote>
<p>преди на свой ред да се предаде през инстаграм и вече тикток. С две думи – където е вниманието на младите, там се откриват книги, неизбежна и постоянна еволюция има. Виж, четенето не се променя, дори и да приема по-различни форми с е-книгите и аудиокнигите, доколкото можем да приемем и тях за вид книги.</p>
<p class="q"><strong>– Според мен и електронните, и аудиокнигите се превърнаха по-скоро в различни и допълнителни форми, а не в конкуренция на добрите стари хартиени издания.</strong></p>
<p>– Точно това имах и аз предвид, говореше се, че ще надделеят над хартиените книги, но поне засега това не се забелязва, хората все още знаят, че да се усамотят с книга, е различно преживяване от поредния екран пред очите им.</p>
<p class="q"><strong>– Какво ли може да последва в този списък с технологии, което да промени начина, по който четем?</strong></p>
<p>– Логично е да очакваме видеокниги, но не мога да си представя как точно ще изглежда това преживяване, надявам се и да не ми се налага. Или истории, писани в движение от ИИ, които се променят според читателя, нещо като добрите стари книги-игри, но с безкрайно по-голяма вариативност.</p>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-igri">Добрите стари книги-игри</a> и <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">персонализираното бъдеще</a>… В моя сайт се опитвам да изследвам начините, по които технологиите ни променят и ще го правят тепърва. Един от основните проблеми, които ни донесоха, е, че ни разучиха да се концентрираме, <a href="https://karamanev.me/technologii/tldr">да четем дълги текстове</a>. Същото, впрочем, <a href="https://karamanev.me/sreshti/ivo-ivanov">ми каза и Иво Иванов</a>. Как обаче да обърнем тази тенденция?</strong></p>
<p>– Тук съм песимист,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не мисля, че има възможност да се обърне – поне докато децата още от съвсем малки се поставят пред екрани, за да ги залисват,</em></p>
</blockquote>
<p>това унищожава шанса на мозъка да се фокусира върху нещо, което не е шарено, пиукащо и лесносмилаемо за ума. И всъщност го прави негоден за каквото и да е друго освен празно консумиране на безсмислено съдържание.</p>
<p class="q"><strong>– Как да запалим младите хора да четат повече?</strong></p>
<p>– Те си четат много, доста повече, отколкото се предполага в публичното пространство.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Въпросът е как да посегнат към нещо различно от развлекателна литература,</em></p>
</blockquote>
<p>ей на този въпрос самият аз нямам отговор, но упорствам да издавам важни и приносни книги, та дори и да имат толкова малко читатели.</p>
<p class="q"><strong>– През последните години ми прави сериозно впечатление залезът на научната фантастика, недостигът на мащабни, прогностични книги като от времената на братя Стругацки, Артър Кларк, Станислав Лем. За сметка на забележителен фентъзи бум… Основателни ли са наблюденията ми?</strong></p>
<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev-5.jpg.400.webp" alt="Христо Блажев" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="390">– На шега обвинявам поредицата „Хари Потър“ за това, глобалният ѝ успех сред няколко поколения определено създаде мечти за правене на магии, а не за покоряване на чужди светове, с които нашето поколение растеше. Но истината е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>излизат мащабни и чудесни фантастики на запад, просто у нас няма възможност да бъдат издавани.</em></p>
</blockquote>
<p>Или поне доскоро нямаше, като че има едно връщане в тази посока, дано е устойчиво.</p>
<p class="q"><strong>– Дано! Обичат ли хората да четат за технологии? Защо тези теми трудно влизат в „дневния ред“ на литературата, при положение, че днес са, според мен, въпрос на живот и смърт, на бъдещето на цялата ни цивилизация?</strong></p>
<p>– Според мен защото сме до такава степен заобиколени от тях, че при четенето се търси бягството – едва ли е случайно какъв огромен хит са книги за едно идеализирано минало, сюжети от села с мъдри старци, реални или измислени обичаи и неизбежните пламенни любовни истории, без наличието на интернет и телефони.</p>
<p class="q"><strong>– С какво си обясняваш големия успех на групата „Какво четеш…“?</strong></p>
<p>– Успехът е нещо относително. Групата е достатъчно голяма, за да се превърне в умален вариант на българското общество, а това означава и че в нея има силен антагонизъм, чести скандали и взаимна нетърпимост. Но вече 10 години налагам спазването на драконовски правила, смятам, че те са полезни и позволяват сред всички повтарящи се до втръсване постове за текущи хитови заглавия да се промъкват и интересни и различни книги, които читателите са открили по един или друг начин.</p>
<p class="q"><strong>– Как ще изглежда последната книга?</strong></p>
<p>– Богато илюстрирана, с ръчни елементи и много скъпа за изработка – точно каквито са били преди откриването на книгопечатането,</p>
<p>когато всяка една книга е била сама по себе си произведение на изкуството. Няма</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>как книгата да не остане като символ и да бъде скъп и ценен подарък, дори ако масовото книгоиздаване изчезне по една или друга причина.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev-9.jpg.400.webp" alt="Христо Блажев" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="588">– Нека завършим с въпроса, който зададох на 15 технологични лидери, отговорите ще дам в петък. „Препоръчай ми три любими твои книги!“, нека в случая да са свързани по някакъв начин с технологиите…</strong></p>
<p>– Да видим, вече направих някакви предложения, но за да не се повтарям, нека са тези:</p>
<ul>
<li>
<p>„Еволюция на всичко“ на Мат Ридли</p>
</li>
<li>
<p>„Homo deus. Кратка история на бъдещето“ на Ювал Ноа Харари</p>
</li>
<li>
<p>„Кръгът“ на Дейв Егърс</p>
</li>
</ul>
<p class="q"><strong>– Ето че и аз си намерих препоръка, не съм чел Ридли. <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">Много интересни неща обаче добавиха гостите от ИТ света…</a> Благодаря ти!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/12/hristo-blazhev.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/ilia-valchanov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/ilia-valchanov</guid>
      <pubDate>Tue, 26 Nov 2024 06:00:17 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона! Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy! Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-sam-altman.jpg.480.webp" alt="Илия Вълчанов и Сам Алтман" /></p><div class="intro"><p><em>Ден преди да се срещна с <strong>Илия Вълчанов</strong> официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!</em></p>
<p><em>Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!</em></p>
<p><em>Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Много хора не вярват, че в ИИ света се е случило нещо забележително. Как да ги убедим? Моят начин е да <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">проверявам и показвам</a> – ето, вече дори журита на поетични конкурси не просто не различава, <a href="https://karamanev.me/istorii/experiment-ii-konkurs-poezia">а отличава стихове, писани от ChatGPT</a>. Как да убедим хората, че вече има инструмент, който е изключително добър за толкова много задачи?</strong></p>
<p>– Обикновено това е част от моята работа. Има много подходи, всеки се впечатлява от различни неща. Предпочитам да покажа на човека нещо, което може да му е полезно и да му спести много време. Такъв е и нашият продукт – Team-GPT. Чуваме се с хората, правим демо, обясняваме как да ползват ИИ за своите нужди и те започват да го правят.</p>
<p>Друг подход е FOMO – страхът да не пропуснеш нещо. „Искаш ли да бъдеш изостанал, докато всички други прогресират, или искаш да си един от първите, които се възползват от тази технология?“ Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ИИ е заминаващ влак – който се е качил на него, става по-добър и по-бърз във всичко, което прави.</em></p>
</blockquote>
<p>Истината е, че хората, които не вярват, просто изостават. Това е голям проблем в много фирми – дупката между хората, които го ползват, и останалите започва да се забелязва първо в знания и умения, а после и във възнаграждения.</p>
<p>Познавам много хора, които вече работят на няколко места благодарение на ИИ. Единият е програмист, работеше на 3 места, сега „само“ на 2. Попитах го: „Защо не внедриш при вас ИИ?“. „А, защо да им казвам? Нали, ако разберат, ще трябва да работя само при тях? Сега имам двойна заплата, а работя по-малко!“.</p>
<p>Горе-долу това е ситуацията. На „статистически език“ имаме бимодално разпределение: едните хора са доста по-напред, на другите не им се занимава с това.</p>
<p>В началото убеждавах, влагах време и усилия да обучавам, да се опитвам да отворя очите на повече хора. Не мога да се боря срещу течението. Не мога да убедя някого, който изобщо не вярва.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но ако някой е малко любознателен и си отвори съзнанието, мога да му покажа много добре как да използва ИИ.</em></p>
</blockquote>
<p>Бъдете с по-отворено съзнание, бъдете по-любознателни, само може да спечелите от това!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/team-gpt.jpeg.480.webp" alt="Шоколадова торта с надпис Team-GPT и бутилка пенливо вино с тюркоазени точки върху маса в офис" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="652"></figure>
<p class="q"><strong>– Тук понякога и авторитетите не помагат. Често ми цитират Ян Лекун, който казва, че моделите са „интелигентни като котка“. Или <a href="https://karamanev.me/istorii/linus-torvalds">Линус Торвалдс</a>, за него ИИ е 90% маркетингов шум и 10% реални приложения. Обаче не е така, виждаме го.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Зависи в кой балон си. Аз се занимавам с изкуствен интелект от 10 години и ми е пределно ясно, че това е бъдещето.</em></p>
</blockquote>
<p>Цялата научна фантастика от над 100 години говори за него и ето, че дойде времето на изкуствения интелект.</p>
<p>Оттук нататък ще става само по-„лошо“. Курсът по дълбоки невронни мрежи, който създадох през 2016 г., започваше така: „Google Maps ти казва къде да отидеш. Хората вече не избират пътя по който да минат, избира го изкуственият интелект. Те вече не избират какво да си купят – от Амазон или еМаг, ИИ им показва. Те не избират какви филми да гледат, Netflix го прави.</p>
<p>В един момент разбираш, че ИИ отдавна е тук. Аз съм написал това преди 7 години, а го има отпреди още 7. От 2010 г. ИИ е дълбоко внедрен на масово, глобално ниво във всичко около нас. А ние се правим, че е ново нещо. Тази технология е на 15 години, а се разработва от повече от 50.</p>
<p>Просто сега е моментът, в който нещо се е променило по-рязко. И моят начин да го облека в думи е: досега тези алгоритми можеха да кажат 0 или 1, да категоризират, да изпълняват ограничени задачи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Разликата, която GPT доведе, е, че вече изкуственият интелект може да се престори на човек. И да е напълно неразличим!</em></p>
</blockquote>
<p>Не просто ще печели състезания, той чупи образователната система, начина по който оценяваме знанията.</p>
<p>А образователната система си е счупена. Аз изкарах 6,00 на матурата по български, когато завършвах. Как? Влязох на сайта на образователното министерство и прочетох какви са критериите, по които се оценява. Трябва да използваш поне едно сравнение, поне две метафори… Запомних и възпроизведох. Ами, изкуственият интелект го прави от въздуха и е много по-добър.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/Team-GPT-Founders.jpg.960.webp" alt="Илия Вълчанов" loading="lazy" decoding="async" width="1086" height="724"><figcaption>Илия със съоснователите на Team-GPT Илко Качаров, Явор Белаков, Катя Вапцарова и Мария Вълчанова.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Но ние какво да правим? И не само с поетичните конкурси, а с всичко останало, след като вече не можем да различаваме? ИИ, както и ти каза, вече <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">промени начина, по който се снабдяваме с информация</a>, затвори ни <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">в балоните</a> и ни създаде всички големи проблеми, които имаме в момента като общество. Че не можем да си говорим, че истината е има флуидна…</strong></p>
<p>– Ти ми задаваш въпроса какво е имал предвид авторът. Аз по-скоро мисля, че начинът да се гледа на тези неща е обратният: красотата е в очите на наблюдателя!</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всъщност, няма значение дали е написано с ИИ, или не.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако това нещо създава емоция в теб, ако те кара да се чувстваш по определен начин, това е изкуство, то е нещо добро. И ако поетът е недоволен, че ИИ му взима работата, той не е поет, а един егоцентрик, който иска да бъде известен с поезията си. Той не го прави заради самата поезия.</p>
<p>Хората, които познавам и пишат поезия, го правят, за да си излеят емоцията, душата. Аз пиша есета постоянно, не мога да пиша поезия. Всички мои мисли са в есеистична форма, обикновено гледам да са от 300 до 2000 думи. Не съм публикувал почти нищо от тях, но си ги създавам за себе си. И,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>хубаво, ИИ може да напише по-добро есе от мен, сигурно. Но аз го пиша за себе си. Какъв е смисълът да използвам изкуствените мисли на изкуствения интелект?…</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Точно така мисля и аз, по същата причина пиша Дигитални истории. И не ме интересува дали по-добри текстове могат да бъдат генерирани… Обаче повечето хора са предубедени, знайки, че нещо е генерирано. Докога ще е така? Винаги ще кажат: „Не ми харесва“, само защото знаят, че не е създадено от човека, това го виждам навсякъде.</strong></p>
<p>– Има много начини, по които да се подходи. Идва ми наум за лудитите.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всеки път, като се стигне до технологична революция, има две „племена“ – едните много се вълнуват, другите са против нея.</em></p>
</blockquote>
<p>Обикновено те се водят от някакъв страх, че ще ги замести. Според мен просто хората трябва да са по-отворени и да се опитат да видят могат ли да минат от едното племе в другото.</p>
<p>Какво ще правим? Труден въпрос, аз не мога да го реша.</p>
<p>Мен това ме притеснява, че хората не се интересуват. Остави настрана, че ще изостанат с технологиите – това си е техен проблем. По-скоро проблемът е, че не могат да участват в дискусията за ИИ, защото въобще не разбират за какво става дума.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-2.jpeg.480.webp" alt="Илия Вълчанов" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="592"></figure>
<p class="q"><strong>– Именно. Затова го има този сайт. И <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-ii-rezultati">моята анкета, в която се включиха 750 българи, показа колко сме разпръснати по тези теми</a>. Докато една от малкото посоки, в които сме единни, е, че не я обсъждаме достатъчно.</strong></p>
<p>– Ако искаш да водиш политика, например да регулираш изкуствения интелект, първо трябва да се запознаеш с него. Струва ми се, че това е основен проблем. Обикновено хората, които са против ИИ, не са се запознали въобще с него.</p>
<p class="q"><strong>– Ти помагаш на компаниите да въвеждат ИИ в работата си. Всички очакваха, че много бързо след ChatGPT момента тези технологии ще навлязат в практиката. Даже Илон Мъск и 500 учени бяха написали писмо 6 месеца да наложим мораториум. Минаха вече 2 години, като че ли тези технологии навлизат по-бавно от очакванията.</strong></p>
<p>– Всяка нова технология отнема време да се внедри. Има различни причини и настроенията на хората са една от тях, но не основната. Доста по-съществена причина е, че няма достатъчно сървъри, няма достатъчно хардуер, на който да правим ИИ. Той не е достатъчно бърз, не е достатъчно евтин, не е достатъчно екологично ефективен. Преди половин година <a href="https://apnews.com/article/chatgpt-gpt4-iowa-ai-water-consumption-microsoft-f551fde98083d17a7e8d904f8be822c4">се казваше</a>, че за всяка заявка на ChatGPT се използва една чаша вода, за да се охладят сървъри. Всички тези неща трябва да се решат.</p>
<p>Няма и достатъчно данни, за да се развива по-бързо. Ние вече сме тренирали на всички данни, които са налични публично.</p>
<p>Следващото, което ще ни липсва, е електричество – нямаме достатъчно, за да захраним всички ИИ неща, които ще правим. Което означава, че удряме ограничения едно след друго. Да започваме да ги решаваме, но няма как да стане бързо. Да построиш нов център за данни отнема 3 и повече години, дори да си Microsoft.</p>
<p>ChatGPT излезе 2022 г., в началото на 2023 г. излезе GPT-4 – за мен той беше истинската революция. Ето, до 2026 г. осигуряваме още техника. След това ще имаме повече, но и самите модели ще бъдат още по-мощни. Пак ще има проблеми.</p>
<p>Ако гледаме малко по-глобално, бих казал, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>този тип ИИ ще се внедрява поне 20 години, за да навлезе масово в компаниите. Първите големи, глобално навлезли софтуери, очаквам да се появят следващите 5-10 години.</em></p>
</blockquote>
<p>Може би вече съществуват първите им версии!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-3.jpeg.960.webp" alt="Илия Вълчанов" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="768"></figure>
<p class="q"><strong>– Кои са секторите и конкретните задачи, които първи ще се променят?</strong></p>
<p>– ИИ се внедрява абсолютно навсякъде, ето например в целия технологичен сектор. Като започнем от хардуера – чиповете са <a href="https://www.instagram.com/reel/C_LFZyxBI9z/?igsh=eXpjd2MyYnF5cmE3">толкова миниатюрни</a> – използваме ИИ, за да ги създаваме, като в същото време те се променят, за да могат да разработват ИИ по-добре.</p>
<p>На инфраструктурно ниво това засяга сървърите, центровете за данни, охладителните системи, енергийното потребление, следващо и следващо. Чак тогава стигаме до софтуера. Там вече можеш да създаваш визуални елементи, <a href="https://v0.dev/">без да пишеш код</a>. Можеш динамично да вдигаш изключително сложни системи за минути.</p>
<p>Но това е естествен цикъл. Преди 10-15 години всичко се случваше на компютъра. И когато навлязоха телефоните, нямаше приложения, нямаше сайтове, които да са готови за тях – започна пълно пренаписване. Вече всичко е ориентирано основно към телефоните, 70% от нашия трафик идва от мобилни потребители.</p>
<p class="q"><strong>– При Дигитални истории също е така, въпреки че говорим за дълги текстове.</strong></p>
<p>– И както трябваше да се пренапише всяко нещо, за да отговаря на изискванията на телефоните, чиповете станаха много по-малки, развихме миниатюрни камери, озвучителните системи, батериите станаха много по-мощни, защото трябваше. Така, по същия начин, ИИ ще промени хардуерните и софтуерните индустрии из основи. Ще стане едно огромно пренаписване, докато всички системи станат AI-first.</p>
<p>Друго сравнение са облачните технологии – преди всичко се случваше локално или на собствени сървъри, от един момент всичко премина към облака. Беше нужно пълно пренаписване на софтуера.</p>
<p>Промените ще са навсякъде, но как да се възползва всеки човек? Всеки може да го прави индивидуално, но е нормално за някои да е по-бързо и лесно. Когато става дума за ChatGPT или подобни модели, индустриите, които виждаме най-бързо да ги възприемат, разбира се, започват със софтуерната. Програмистите и другите ИТ професионалисти разбират за какво става дума, много по-бързо успяват да ги внедрят и използват по креативни начини. След това идва маркетинговата индустрия, хората в този бранш отдавна чакаха нещо подобно, работата им стана по-лесна. Като човек с опит в тази област знам, че проблемът е, че имат много идеи, които не успяват да се реализират. В маркетинга винаги проблемът е фокуса, но е ясно, че е по-добре да експериментираш, докато намериш най-добре работещата идея. Генеративният ИИ прави възможно тестването на много повече идеи за много кратко време! Можеш да създаваш видеа, текстове, всякакво съдържание за часове вместо дни.</p>
<p>Следващата област – бизнес развитие, продажби. Ясно го виждаме и в образованието. Всичките учители, които го ползват, са във възторг, защото не просто може да им подготвя материалите, може да им проверява домашните, текстовете. И ние работим с университети, които използват ИИ технологиите активно – „Джонс Хопкинс“, Колумбия, Йейл.</p>
<p>В правото – там работят само с документи, идеална среда за тези модели. Финансите са най-бавни, защото работят с много числа, а знаем, че GPT не се справя достатъчно добре там. Сигурен съм обаче, че скоро ни очаква много сериозен напредък. Просто защото хората, които разработват системите, разбират най-вече от това – математика и програмиране, няма как решението да се забави.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-4.jpeg.960.webp" alt="Екипът на Team-GPT – девет мъже и две жени – зад бар плот с торти и бутилка в новия офис с надпис „Work &#x26; Share“" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="768"><figcaption>Екипът на Team-GPT в новия офис на компанията</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– А може ли да има зима? Много хора казват, че всяко технологично направление минава през този естествен етап, на ИИ <a href="https://karamanev.me/istorii/dartmut">вече му се е случвало поне два пъти</a>.</strong></p>
<p>– Да, 100%. Колкото повече инвестиции се влагат в изкуствен интелект… Представи си, че ИИ ще създаде 100 единици стойност. Ако инвестираме под формата на пари 150 единици, ще има зима, защото сме вложили повече, отколкото въобще е стойността.</p>
<p>Това се случи с криптовалутите, аз не съм им особен фен. Да, има случаи, в които може да се използват. Но по някаква подобна скала те биха донесли 5 единици стойност, докато бяха налети 100 единици инвестиция, затова и се пука балонът.</p>
<p>Същото е с недвижимото имущество. Може би най-голямата криза на нашето време през 2008 г. дойде оттам – много големи инвестиции за стойност, без достатъчно покритие. Ние, в крайна сметка, можем да живеем само в един апартамент. Това води до много несъответствия. С ИИ шумът не е просто шум. Има изключително много приложения и неминуемо всяка област ще се промени от него.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Според мен той трябва да се сравнява с мобилните телефони, облачните технологии и интернет.</em></p>
</blockquote>
<p>Както без интернет светът вече не може да съществува.</p>
<p class="q"><strong>– Но и там се мина през своеобразна зима, така наречения „дотком балон“ в началото на века.</strong></p>
<p>– Той дойде, защото още нямахме дистрибуционна система. Искам да прочета сайта Дигитални истории, но още нямам Facebook, в който да те намеря. Нямам LinkedIn, в който да се свържем, Google, с който да попадна при теб. Трябваше да знам точно как се казва сайтът ти и да го напиша на ръка, а още дори браузър нямахме в днешния му вид.</p>
<p>Трябваше да минат доста години, за да се изгради инфраструктура така, че да можем да направим Team-GPT за 2 седмици, да вдигнем уебсайт на WordPress за 4 часа и на следващата седмица да сме направили 300 долара от продажби. Това беше невъзможно преди 20 години.</p>
<p>Всяко нещо си иска време. 2007 г. Стив Джобс показва айфона, конкурентите му Блекбери са в залата и са стъписани от това, което виждат, разбирайки че бъдещето е тук. Майкрософт пък се присмиват на айфона. 15 години по-късно Блекбери ти няма, Майкрософт има неконкурентноспособни телефони, а айфонът е най-добрият телефон някога и всички го копират. Но отнема немалко време, за да стигнем до тук.</p>
<p>ИИ е нещо различно, защото вече имаме доста инфраструктура – интернет, телефони, облачни услуги. Има дистрибуционна мрежа, с която да навлезе навсякъде. Имаш програма за софтуерна разработка, добавяш ИИ и тя става по-добра.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-6.jpeg.960.webp" alt="Илия Вълчанов" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="500"><figcaption>Илия Вълчанов при подписването на договора за рекордното финансиране.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Виждам, че осмисляш явленията, следиш ги внимателно. Можеш ли да предположиш кое ще е следващото голямо нещо в технологичния свят след ИИ?</strong></p>
<p>– 2014 г. спечелих едно състезание за това каква ще е следващата финансова криза, в „Капитал“ ме публикуваха. Оказа се после, че изобщо не съм прав, но взех първо място, защото си мислеха, че звучи много умно. По същия начин бих ти казал нещо, което може да звучи умно, но никой не знае.</p>
<p>Определено има няколко тенденции, които ще бъдат много големи. Едното е енергия и термоядрен синтез. Много фирми по света работят в тази посока – вкарваш единица енергия и изкарваш повече. Въпрос само на време е това да се случи и да скалира.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Енергията ще става все по важна, и заради политиката, и заради ИИ. От друга страна е консервативна област, зависи от много фактори, но промяната ще се случи, рано или късно.</em></p>
</blockquote>
<p>Биотехнологии, здравеопазване, роботика, все области, от които очакваме много. Вече има роботи, които шпакловат, боядисват. Те ще са масови и добри в работата си. Дали след 10, или 100 години, не знам, но вече съм виждал робот, който е сравнително добър.</p>
<p>Биотехнологиите ще са най-печелившата индустрия, която ще съществува, защото хората се интересува от дълголетие. ИИ сега ни помага да откриваме нови неща в медицината и аз съм много ентусиазиран в тази посока. Най-вече заради елиминирането на болести. В момента раковите и сърдечно-съдовите заболявания са основните, които ни убиват. Те са предвидими, ако имаш данни. Ако имаш добри данни, с които да следиш тези болести и развитието им, ще имаш много добра предвидимост и превантивност.</p>
<p>Генетиката, технологиите, свързани с мозъка, също ще са много важни. След ИИ аз лично много бих се радвал да мога да се отдам на работа в областта на изследванията за това как работи мозъкът.</p>
<p>Определено биотехнологиите представят доста интересни проблеми, които ще се решат в този век.</p>
<p class="q"><strong>– Определено. И <a href="https://karamanev.me/tag/roboti">роботиката</a>, <a href="https://karamanev.me/sreshti/petko-fiziev">ИИ в генетиката</a>, <a href="https://karamanev.me/sreshti/milena-georgieva-genetika">дълголетието</a> са все теми, за които често пиша Дигитални истории. И не е случайно, че <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">хора като Сам Алтман</a> също инвестират сериозно в такъв тип технологии.</strong></p>
<p><strong>Но има ли неща, които те плашат? Какво може да се обърка в този процес на въвежда на изкуствения интелект, което да ни създаде проблеми?</strong></p>
<p>– Има десетки дистопии, които мога да си представя. Винаги препоръчвам Айзък Азимов и класическите фантасти, те са предрекли термоядрения синтез, ИИ и какво ли още те.</p>
<p>Много, много книги от художествена литература, научна фантастика, предвиждат тези изобретения. Отчасти насочват хората да мислят в тази посока.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov.jpeg.480.webp" alt="Усмихнат млад мъж в кухня държи стъклен трофей на Team-GPT за набрани $4,5 млн. инвестиция при оценка $17,5 млн., май 2024" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– И неслучайно това е жанр, който през последните години е в криза и според мен има много малко смислени автори.</strong></p>
<p>– В момента всички книги, свързани с тези теми, са дистопии. Обикновено звучат така: светът през 2100 г. се е объркал по този и този начин. Ето как изглежда обществото… никога не е добре.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>По много начини мога да си представя как се „счупва“ светът, но аз не обичам да го правя.</em></p>
</blockquote>
<p>За мен е интересно как да направя така, че да не се счупи. Да дам нещо добро!</p>
<p>От какво се притеснявам? Най-фундаменталната, най-простата абстракция е, че лоши хора ще имат голям ресурс по света. Какви са ресурсите, които имат значение днес? Енергия, данни, достъп до изкуствен интелект. Лошите да имат власт винаги е проблем. Това, което добрите хора трябва да направят, е да се запознават с ИИ и да се учат да го ползват, защото лошите със сигурност го правят.</p>
<p>Когато излезе Team-GPT, имахме запитвания от военни звена, което е може би еквивалентът на „борим лошите, като имаме повече технологии от тях“. Аз страня от такива сделки. Но военните първи се активизират, когато има нова технология.</p>
<p>Истината е, че ако не вземем нещата в ръце, тези, които ще управляват света, ще са военните (добри или лоши) и порнографската индустрия. Те винаги първи са готови да скочат в една нова технология и да я използват за собствените си цели. Това хич не ми харесва и по-скоро ме плаши.</p>
<p class="q"><strong>– А мен – че прекалено ще ни улесни, че прекалено лесно делегираме всичко, докато се отдаваме на хедонизъм и първосигнални спорове онлайн. Опитът показва, че когато технологиите ни освобождават време, ние не го използваме, за да четем и пишем книги и да опознаваме света, а да скролваме фийда.</strong></p>
<p><strong>Мислиш ли, че сме близо до предела на големите езикови модели? Ще бъде ли по-добър GPT-5 от 4, толкова, колкото 4 беше</strong> от 3?</p>
<p>– ChatGPT не е просто един езиков модел, нито Claude, нито Team-GPT. При нас е ясно, че не сме езиков модел, използваме чужди езикови модели и добавяме стойност по други начини.</p>
<p>Езиковият модел не може да работи с файлове, с таблици, с картинки. Това е комбинация от стотици инструменти, които заедно правят продукта ChatGPT, а езиковият модел е една частичка.</p>
<p>Аз смятам, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>стъпката, която е направена с GPT-4, е достатъчна вече да създаваме тези приложения, които могат да се оркестрират и да са пълноценни за всякакви задачи.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако отидеш в ChatGPT и му кажеш да направи статия за Илия Вълчанов, един от инструментите му ще потърси кой е Илия и какво е говорил досега. Друг ще създаде картинки за тази статия. Ще използва допълнителни инструменти за разчитане на файл, още една технология. И накрая създаваме статия изцяло с ChatGPT – моделът е подредил думите, но се крепи на усилията на много други апликации. Всичко друго е комбинация от 10-20 инструмента.</p>
<p>Езиковият модел е просто част от пъзела, но, да, много важна част.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-sam-altman.jpg.480.webp" alt="Илия Вълчанов и Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="488"><figcaption>Илия Вълчанов и Сам Алтман</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Какво изкуственият интелект никога няма да може да прави? Има ли въобще такова нещо?</strong></p>
<p>– Хм, философски въпрос. Рене Декарт казва, че никога няма да мисли, защото това е човешко нещо.</p>
<p>Аз мисля за този въпрос по-скоро в триизмерен план. Ние живеем в света, имаме човешко тяло. Трябва да спиш, да се храниш, да ходиш до тоалетна.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да бъдеш човек е много повече от това да мислиш. Ти имаш мозък, но имаш и тяло, и душевност.</em></p>
</blockquote>
<p>Тези три неща са много свързани. Когато си осъзнат човек, когато си щастлив, това няма нищо общо с изкуствения интелект. Все си казваме: „О, изкуственият интелект ще прави това и това“.</p>
<p>Не, той ще изпълнява някакви операции, които са интелектуални по един или друг начин. Може да върши някакви неща, но в реалния свят да си човек е много повече от това да работиш, да пишеш текст или да създадеш картинка.</p>
<p>Както в поезията, с която започнахме. Да си човек е да напишеш стиха, да го усетиш, да се разтрепериш от това, което си направил, а не да изкараш някакъв текст и да спечелиш някакъв конкурс. Да чувстваш… това винаги ще е запазено за хората.</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="QmfUwvyikxE"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=QmfUwvyikxE" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/QmfUwvyikxE/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><em>Само ден след като беше обявено рекордното финансиране на Team-GPT Илия гостува на подкаста „Креативен живот“, за да разкаже прелюбопитни истории от кухнята на стартъпа, от дългия и трънлив път, за това, пред което екипът е изправен оттук нататък. Гледайте също и ако ви е интересно защо си струва повече мъже да изоставят бръсненето…</em></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-sam-altman.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/pc-mania-gamers-workshop</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/pc-mania-gamers-workshop</guid>
      <pubDate>Fri, 12 Jul 2024 06:00:26 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!? Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение. Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади… Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop.jpeg.960.webp" alt="pc-mania-gamers-workshop" /></p><p>Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?</p>
<p>Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.</p>
<p>Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес <a href="https://projectlazarus.bg/">проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа</a> пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен български културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…</p>
<p>Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop.jpg.480.webp" alt="Ветрило от корици на български компютърни списания от 90-те: PC Mania със Star Wars Rebellion, Gamers Workshop, Neo и други" loading="eager" decoding="async" width="744" height="360"></figure>
<h2 id="на-игра-като-на-игра">На игра като на игра</h2>
<p>Това забележително явление ми напомня <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-igri">историята на книгите-игри</a>. Започва в края на 90-те години, когато интернет стана по-достъпен, компютрите започнаха да се появяват масово по домовете. Скоростта му обаче беше далеч от днешната и така, в продължение на доста години, компютрите живееха заедно с хартията. Купувахме си книги, за да се учим как се ползва мрежата. И, още по-често, компютърните списания, за които днес ще стане дума. Повечето бяха насочени към игрите, често с тях вървеше и подарък – диск с демо игри и програми. Немалко читатели ги купуваха заради дисковете, мрежата все още изживяваше ранните си етапи, беше бавно и скъпо да се свали дори картинка.</p>
<p>Постепенно списанията за компютърни игри се превърнаха в своеобразна култура. Оформиха се различни течения, всяко от изданията имаше своя профил (скоро ще стане дума за това). Някои от тях постепенно успяха да съберат читателската си аудитория в общност, която активно си общува по темите, които ги вълнуват.</p>
<p>После обаче скоростта се вдигна, а с това дойде и краят на списанията. Някои от тях се превърнаха в сайтове, други тихомълком се пренесоха в историята. Там, откъдето сега се завръщат…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-3.jpg.480.webp" alt="Страница от старо компютърно списание със статия „Как да търсим в Internet? (нещо повече от шепа търсачки)“ за булеви заявки и Web директории" loading="lazy" decoding="async" width="778" height="341"></figure>
<h2 id="играта-на-играчките">Играта на играчките</h2>
<p>Ето че този културен феномен отново е тук благодарение на днешния ни герой. Диян Каролев е журналист със сериозен опит, през последните години се занимава с разработка на компютърни игри. И ето че след 8 години и 5000 часа доброволен упорит труд в сайта „Проект Лазарус“ днес вече всеки може да прочете абсолютно всяко от общо 440-те броя на списанията за компютърни игри, излезли в България! Заедно с рубриката на Computer огромният труд на Диян включва цели 659 издания.</p>
<p><a href="https://projectlazarus.bg/">Опитайте, разлистете ги виртуално</a>, толкова е забавно. Машина на времето, която поне мен ме изпълни с носталгия по училищните времена…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-10.jpg.480.webp" alt="Сканирана реклама от старо списание за rivasound.com: „Там, където българската музика навлиза в новия век…“ – mp3, Real Audio, новини, онлайн магазин" loading="lazy" decoding="async" width="748" height="357"></figure>
<p>Но как ли гостът ни се е решил да се заеме с толкова мащабен труд за общото благо? Както вече стана ясно, историята започва преди повече от две десетилетия и в нея е замесен не кой да е, а Агент 007.</p>
<p>Одисеята (може и да не е в Космоса, но) започва през 2001 г. Диян, който е роден в първия ден на преломната 1989-а, е само на 12 и често ходи до автогарата в родния му Плевен, където има магазин за играчки. „След училище стоях там, забил нос във витрината, вторачен в един Батман, който си купих много години по-късно. В някакъв момент се загледах и във вестникарския щанд, където ми направиха впечатление някакви шарени списания със заглавия, които ми говорят нещо – PC mania, Master Games“, спомня си Диян.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-4.jpg.340.webp" alt="Началният екран на Sid Meier&#x27;s Civilization с меню: нова игра, зареждане на запис, Земя, настройка на света, Зала на славата" loading="lazy" decoding="async" width="340" height="296"></figure>
<h2 id="винаги-ще-има-утре">Винаги ще има утре</h2>
<p>По това време той дори няма компютър у дома, но често прекарва часове в компютърния клуб до училище – по онова време това бяха доста любими места за хлапетата. Обаче… „Очите ми останаха в тези корици, но ми останаха и в цената. Шести клас съм, получавам 50 ст. на ден за училище, а списания са по 2 лв. без диск и 4 лв. със“.</p>
<p>Тези 50 стотинки са за сандвич в голямото междучасие, толкова струва и един час в компютърния клуб, но нашият герой вече се е сдобил с фикс идея – да си купи списание, при това един конкретен брой. Малко по-рано е гледал последния актуален филм за Джеймс Бонд и именно корицата с любимия герой се превръща в мечта…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-12.jpg.480.webp" alt="Страница от рубриката Top Games със Стоян Халкалиев: ревю на Prince of Persia II с оценки и системни изисквания" loading="lazy" decoding="async" width="731" height="659"></figure>
<p>Само че го очаква кавалкада от неприятни изненади – докато събере парите, този брой е свършил и той си купува друго списание – PC Mania с лилава корица, представяща играта Oni. И на всичкото отгоре, още преди да го прочете, същият следобед „батковците“ от горните класове му го вземат.</p>
<p>Само няколко месеца по-късно обаче мечтата най-неочаквано се превръща в реалност. Изпращат момчето при по-големите му братовчеди за лятната ваканция и тъй като на тях не им се занимава с малкия, му дават, за да се забавлява, цяла купчина с компютърни списания. Той ги поглъща с кориците макар… да не разбира много.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-5.jpg.480.webp" alt="Страница от старо българско гейм списание със статия за Tomb Raider III: Adventures of Lara Croft и едър план на окото на Лара Крофт" loading="lazy" decoding="async" width="788" height="639"></figure>
<h2 id="играли-сме-добро">Играли сме добро…</h2>
<p>„Изобщо нямах представа какво чета – първо чуждиците, второ специализирана терминология, която за първи път откривах. Но веднъж като свикнах, започнах да се увличам много силно. Бях страшно впечатлен, че има хора, които пишат за игри, дори вероятно им се плаща за това“.</p>
<p>Така се появява следващата му, много по- голяма детска мечта – тъй като обича да пише, се замисля, че би било прекрасно един ден да си изкарва хляба именно с писане за компютърни игри.</p>
<p>Именно това е причината по-късно да се насочи към журналистиката, да завърши специалността и да започне работа в Българската национална телевизия. И макар че по това време компютърните списания вече ги няма в хартиен вид, той сбъдва и мечтата си да пише за игри в продължаващият да работи и днес сайт на PC Mania.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-6.jpg.480.webp" alt="Каре от старо компютърно списание: издател „ДАрТ - София“ ООД, адрес в София и шеговит списък на екипа – Боци, Иво, Andrew, Joz и др." loading="lazy" decoding="async" width="525" height="161"></figure>
<h2 id="любословие">Любословие</h2>
<p>Ето че всички тези сбъднати детски мечти завършват с последната, която ни е събрала тук.</p>
<p>Пренасяме се в 2013-а, списанията вече ги няма, когато започва същинската ни история. Диян вече работи като журналист и случайно попада онлайн на нещо, което го връща назад в годините.</p>
<p>Сеща се за една от любимите си детски книжки – „Долу краставичният цар“ от Кристине Ньостлингер и решава да я намери онлайн. Оказва се, че струва само левче. „Видя ми се ужасно обидно, куриерът щеше да струва повече от книжката и реших да разгледам какво друго предлага същият магазин… И в този момент виждам лилавата корица на първото списание, което си бях купил и ми откраднаха, скъп спомен от детството“, спомня си Диян.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-13.jpg.224.webp" alt="Изрезка от старо компютърно списание: каре „Virtual Reality“ за VR каската VFX-1 на Forte Technologies" loading="lazy" decoding="async" width="224" height="273"></figure>
<p>Забелязва още няколко списания, купува всичките и докато ги разглежда, се връща назад, към феномена. Тогава му идва следващата идея – да направи документален филм за историята на компютърните списания, защото е толкова интересна, че просто трябва да бъде разказана. Започва да се среща с любимите си автори от едно време, да колекционира… И забелязва колко трудно е да се намерят днес старите списания, някои от които са на неоправдано висока цена, а други не могат да бъдат открити.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-7.jpg.466.webp" alt="Две читателски писма в старо списание TOP GAMES – от 13-годишния Константин Фотев от Бургас и от варненски геймър, хвалещи изданието" loading="lazy" decoding="async" width="466" height="333"></figure>
<h2 id="с-дракони-в-сърцето">С дракони в сърцето</h2>
<p>„Понеже обичам да събирам разни неща, в крайна сметка започнах като дракона Смог да си ги трупам и да им се радвам. Запознах се с автори, взех интервюта и се замислих – тия списания, аз буквално седя върху тях като дракона и прашасват. Защо да не ги споделя с хората?“</p>
<p>Първо решава да провери дали няма законови ограничения, но се оказва, че PC Mania и Gamers Workshop са единствените все още запазени търговски марки. Успява да получи благословия и запретва ръкави…</p>
<p>Избира да нарече проекта „Лазарус“ по името на библейския Лазар. По този начин списанията се прераждат от книжната си смърт.</p>
<p>Така 8 години и около 5000 часа сканиране по-късно на сайта му вече могат да бъдат разгледани всички списания.</p>
<p>В работата си той е внимателен и прецизен, всяко списание му отнема по около 3 часа. „Разглобява“ изданията, обработва кадрите, изправя ги. Шегуваме се с него колко ще е полезно точното око, което развива, ако софтуерната индустрия падне жертва на изкуствения интелект и ни се наложи да минем към строителството.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop.jpeg.960.webp" alt="Диян държи брой на PC Club с Джеймс Бонд от The World Is Not Enough на корицата – хартиен оригинал и сканиран на таблет" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"><figcaption>Диян и мечтаната корица с Джеймс Бонд – оригинал и сканирана на сайта</figcaption></figure>
<h2 id="на-игра-като-на-игра-1">На игра като на игра</h2>
<p>Диян е толкова прецизен, че когато някоя картинка, заради грешка в предпечата, има дупка по средата, я търси, заменя, нагласява. Защо, след като винаги може да остави дупка и това да е автентично? Защото няма да може да спи, ако го направи. Напоследък доста му е помогнал и генеративният изкуствен интелект.</p>
<p>А защо си прави целият този огромен труд?</p>
<p>„Винаги съм си представял проекта като библиотека, която е специално и само за списания за игри. Минусът е за моя джоб, но не виждам проблем с това. Искам да мога да споделя това, което ме е вдъхновило да пиша изобщо, с другите хора. Струва ми се честно да да има безплатен и свободен достъп до тези текстове, защото иначе ще се загубят.“</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-9.jpg.244.webp" alt="Стара реклама на PC Supp „Истинските компютри“: Pentium III 450 MHz, 128 MB RAM, Riva TNT2, монитор и тонколони за $1694" loading="lazy" decoding="async" width="244" height="443"></figure>
<h2 id="списатели">Списатели</h2>
<p>„Списанията са имали голямо влияние върху всички ни, те са културен феномен“, казва днес Диян. „1998 г., около излизането на Starcraft, е моментът, когато изведнъж всички решават да правят геймърски списания. Тогава се появяват култовите Gamers Workshop, PC Mania и Top Games, което след 2 броя се прекръства на Master Games. Всяко е с изключително специфичен стил и начин на отразяване на игрите и всичко, свързано с тях“.</p>
<p>По това време, както стана дума, интернет е бавен, скъп и по телефона. Повечето деца нямат компютри, други нямат интернет. Така според Диян списанията от една страна се превръщат в спасение от това да търсиш информация на английски, а от друга – дават програми, демо версии на игрите, които няма къде другаде да бъдат намерени. А после всичко това се превръща и в общност, която е по-скоро някакво неочаквано последствие. Голяма част от ранните списания организират турнири, други отварят собствени клубове.</p>
<p>Списанията излизат активно до около 2010 г., последен оцелява Gameplay. От едно от интервютата Диян научава, че обичайният тираж, който са имали, е бил между 10 000 и 15 000, по-високи са били през зимата, когато са излизали повече игри.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-2.jpg.248.webp" alt="Изрезка от старо геймърско списание с текст за Балканския синдром и вица за ада, в който българите нямат нужда от охрана" loading="lazy" decoding="async" width="248" height="177"></figure>
<h2 id="ненаиграли-се">Ненаиграли се</h2>
<p>Доста хора му благодарят за упорития труд. Автори, които са писали в списанията и не пазят копия. „Няколко такива мейла бяха: „Видях сайта, намерих си статиите и плаках от умиление“. Други пишат просто за да ме поздравят. „Ей, браво човек!“ Много често, особено в социалните мрежи, виждам изречението „Благодаря ти за труда“. Честно казано, това малко ме обърква. Никога не съм го чувал или виждал преди, аз също не съм благодарил никога за труда на някого“, признава Диян. „А може би трябва.“</p>
<p>Колко е ценно просто понякога да благодарим. И колко е важно да пазим силните мигове от детството, да ги ценим и да ги възраждаме. Със сигурност мнозина ще се върнат към тях благодарение на огромния труд, положен от Диян. Малко неща са ни по-ценни от детските спомени…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-11.jpg.960.webp" alt="Черно-бяла снимка на Диян, усмихнат плешив мъж с брадичка, който прави рок жеста „рогца“ пред светла стена" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"></figure>
<h2 id="кои-бяха-култовите-списания">Кои бяха култовите списания?</h2>
<p><strong>Накратко от Диян за любимите му сред изданията</strong></p>
<p><strong>Top Games</strong> не е отделно списание, а рубриката за игри на списание Computer. С нея обаче започва всичко още през 1992 г.! Събирането на пълната колекция беше истинско приключение, отне година в обикаляне на библиотеки.</p>
<p><strong>PC Mania</strong> бяха много точни и ясни, те са като БНТ. Винаги са там, знаеш какво ще получиш. Може би няма да е най-оригиналната журналистика, но ще покрият всичко, което е важно, което те интересува, ще получиш дисковете. Него го списват от един момент нататък млади хора, което поне за мен носеше много допълнителна стойност.</p>
<p><strong>Gamers Workshop</strong> – ако ги проследиш от началото до края, може да се напише цяла книга за група приятели, които се събират всяка седмица, обсъждат, правят неща заедно и ти го споделяш с тях. Бяха много естествени, разбираш кога някой идва или си отива, кога е тъжен, кога му се е случило събитие в живота. Също и изключително честни в мненията си, без значение дали са обективни – никога не е била такава и целта им, а да бъдат искрени.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-14.jpg.480.webp" alt="Черно-бяло заглавие на статия за играта Gabriel Knight: Sins of the Fathers с рисунка на демон и надпис „Благодаря на Бога, че това бе само игра!“" loading="lazy" decoding="async" width="780" height="540"></figure>
<p>В <strong>Master Games</strong> ми харесва абстрактното изкуство, там може да се види пълен хаос от думи, от визии, от цветове. Самото списание изобщо не е консистентно и същевременно покрива страшно много, скачайки от тема в тема. Не само игри, понякога репортажи, статии за извънземни, за конспиративни теории – никога не знаеш какво ще получиш. Сещам се за статия за игра с подзаглавието „Монолог към подръчна котка“. Нямам никаква представа какво значи това, убеден съм, че няма нищо общо с играта, за която се пише, обаче прави впечатление. Цялото писание е създавано в този напреки стил, то е популярно и с комикса за доктор Гъс.</p>
<p><strong>Computer games</strong> също е впечатляващо списание. Беше ми ужасно интересно как през 1993 – 94 г. са успявали да извадят информация за разработката на Мист, как е направена „Фантасмагория“ на Роберта Уилямс – теми, за които дори днес е трудно да намериш по-неизвестни факти, а те са успявали.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop-8.jpg.480.webp" alt="Корица на първия брой на списание „Компютърни игри“ от октомври 2000 г. с No One Lives Forever, Carmageddon и Nokia 8850 за награда" loading="lazy" decoding="async" width="595" height="794"></figure>
<p><strong>„Компютърни игри“</strong> е списание, издавано от „Софтпрес“, което никога не е обявявано и дори самото издателство не знаеше, че е съществувало. От него излизат само 6 броя, но е единственото, което излиза веднъж на две седмици. Списва се в интересен, някак по-западен стил и има подарък стикери – много нетипично.</p>
<p>На <strong>PC Club</strong> ми харесва рубриката „Формат С“ на Боян Спасов с шеговити статии и пародии – например какво щеше да стане, ако „Матрицата“ оживее в България. За мен това е много по-стерилно издание, създадено да е по-рентабилно и за събиране на реклама. Първо е в партньорство с „Монитор“, взима автори от PC Mania и „Компютър“.</p>
<p>PC club по някое време става <strong>Gameplay</strong> заради конфликт за търговската марка. Започва да го издава „Хайком“, събират екип, който преди това е работел в Workshop. Там се е случила някаква форма на преврат през 2006 г. и авторите, които са напуснали, отиват в Gameplay. Получава се сериозно издание, професионално издържано, с най-модерния дизайн.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/07/pc-mania-gamers-workshop.jpeg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria</guid>
      <pubDate>Tue, 28 May 2024 06:00:01 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо. Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории. Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria.jpg.960.webp" alt="Първият български електрически скутер" /></p><p>Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.</p>
<p>Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе <a href="https://karamanev.me/istorii/anton-orush-sanducite">една от първите дигитални истории</a>.</p>
<p>Неотдавна излезе новата му книга „Произведено в България“, която <a href="https://edelweiss-press.bg/produkt/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/">можете да купите тук</a>.</p>
<p>Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/01/anton-orush-sanducite-3.jpg.480.webp" alt="Антон Оруш" loading="eager" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="1-гаси-тока">1. Гаси тока!</h2>
<p>Започваме с… контакта. Знаете ли, че до не толкова отдавна напрежението в мрежата ни е било далеч от познаните днес стойности?</p>
<p>Преди началото на 60-те години в София то е 150 волта! Просто това е стандартът, въведен от белгийското „Електрическо дружество за София и България“, което през 1908 г. откупува правата от предишния концесионер на електрификацията и се заема да продължи започнатото. Затова електрическите уреди, произвеждани през 50-те, са предвидени да работят на това напрежение. А</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако искате да използвате печката или пералнята в 220-волтова мрежа, ще трябва да се снабдите с ето такъв понижаващ трансформатор:</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria-6.jpg.480.webp" alt="Понижаващ трансформатор" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="1280"></figure>
<p>Това е устройство, пуснато в производство от ТПК „Строител“ София и предназначено специално, за да осигури обратна съвместимост на по-старите електроуреди към новия стандарт. Много е просто! Включвате кабела на уреда в мрежата, а другото свободно гнездо с надпис „150“ е за кабела на любимото ви старо „нещо“ – например тостер (така де, тогава са го наричали „сухарник“). И това е! Може да захранва консуматори с мощност до 600 вата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria-3.jpg.960.webp" alt="Корица на книгата „Произведено в България. 101 български технически изделия“ от Антон Оруш, изд. Еделвайс, с ретро уреди на фона" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="628"></figure>
<h2 id="2-радиограмофонотелевизор">2. Радиограмофонотелевизор</h2>
<p>След близкия ни контакт с тока е време за забавление!</p>
<p>Тази история започва в средата на 60-те години, в лабораторията „Мостри и експонати“ към Отдела на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. Тук се създават най-разнообразни нови изделия, които предстои да влязат в производство.</p>
<p>Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и къде ли още не. В „Мостри и експонати“ се правят всички прототипни телевизори, за да се види дали си струва да се пусне пробна серия от тях.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria-1.jpg.480.webp" alt="Двойка в хол от 60-те гледа телевизор, вграден в дървен радиотелевизионен шкаф – първият български от 1964 г." loading="lazy" decoding="async" width="585" height="512"></figure>
<p>През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо! За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник „Симфония“ и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор „Кристал 59“! А</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една.</em></p>
</blockquote>
<p>Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име „Балкан“. Тежи над 120 кг! Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на „Електроимпекс“. „Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – леела се е из целия павилион“, разказва Антон.</p>
<p>На две от снимките се виждам шкафът. Радиото и грамофонът са един под друг в лявата част, а телевизорът е вдясно, между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата, един от които имаме късмета да ни показва нашият водач из миналото!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria-5.jpg.480.webp" alt="Разтворена книга със страници „Детски играчки роботи“: български роботи „Ро“ от 80-те, кутия „Робот-Ро 1“ на „Младост“ и упътване" loading="lazy" decoding="async" width="899" height="691"></figure>
<h2 id="3-джойстик-за-ценители">3. Джойстик за ценители</h2>
<p>БГ плейстейшън от 80-те? Еха!</p>
<p>Продължаваме с първия български игрови контролер за „Правец“ от 1982/3 г. Предназначен е за игри основно на 8-битовите компютри „Правец 8М, 8С, 8А и т.н“. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle.</p>
<p>Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, като играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, идеята е да има по един за всеки играч.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria-9.jpg.960.webp" alt="игрови контролер за Правец" loading="lazy" decoding="async" width="1190" height="595"></figure>
<p>Представяте ли си да играете игра, въртейки потенциометър – колелцето като за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите от онова време?</p>
<p>Въртенето наляво или надясно е равностойно на натискането на бутон със стрелка. Ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието „Нептун“ космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Бг джойстикът“ е служел и за <a href="https://karamanev.me/digitalni/tetris-blue-scuti">игра на тетрис</a>!</em></p>
</blockquote>
<p>С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героя или кораба по другата ос – нагоре-надолу.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria-2.jpg.960.webp" alt="игрови контролер за Правец" loading="lazy" decoding="async" width="1112" height="1453"></figure>
<p>Отляво встрани виждате малко бутонче – с него се „стреля“, а при тетрис се пуска кубчето на избраното място.</p>
<h2 id="4-mr-gorbachev">4. Mr. Gorbachev…</h2>
<p>„Разруши стената“… Да, това са думите на Рейгън малко преди „Стената“ да падне, но също е и почти пророческото име на българска 8-битова компютърна игра от 1982 г.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Дискетата с играта е била подарък към книга – ръководство за работа с компютър.</em></p>
</blockquote>
<p>„Разруши стената“ може да се задейства от дискета или касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria-10.jpg.960.webp" alt="Началният екран на българската игра „Разруши стената“: ДСО Приборостроене и автоматизация, „Натиснете <интервал>“" loading="lazy" decoding="async" width="1034" height="631"></figure>
<p>Персонажът хваща ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата ви е да съборите с нея тухлена стена, ракетата управлявате с контролер, подобен на този отгоре.</p>
<p>Преди да започнете да играете, компютърът ще ви помоли да напишете името на персонажа си. Натискате RETURN и виждате върху екрана игралното поле и надпис:</p>
<p>ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.</p>
<p>В долния край на екрана се появяват точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от стената. Колкото по-навътре стигате, толкова повече точки получавате на съборена тухла.</p>
<h2 id="5-скутербг">5. Скутер.бг</h2>
<p>Днес електрическите скутери са безспорна мода… че даже тема на социални разслоения. Знаете ли обаче, че още преди половин век е имало и наши прототипи?</p>
<p>През 1972 г. в Научноизследователския институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) е конструирано първото БГ двуколесно едноместно превозно средство с електрическа тяга – „ЕлРо 72“ (от „електрически ролер“) за градски пътувания.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria.jpg.960.webp" alt="Първият български електрически скутер" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="874"></figure>
<p>Първата снимка ни показва външния вид на точно този прототип – тя е също от 1972 и двуколката в нея е наречена „електропед“. Това е първоначално изработеният макет. Приликите с велосипед са очевидни – пътникът достига спирачките чрез лостове на кормилните ръкохватки.</p>
<p>„ЕлРо 72“ се захранва от две 12-волтови оловни акумулаторни батерии с общ капацитет 150 Ah. Електродвигателят му има номинална мощност 0,6 kW и прави 4000 об/мин.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Скутерът тежи 52 кг, а с двете батерии и пътника – до 167 кг.</em></p>
</blockquote>
<p>За да се движи скутерът с различна скорост при един и същ двигателен момент, електродвигателят трябва да прави различни обороти. Затова батериите са свързани успоредно и последователно чрез контактори. Така, при захранващо напрежение 24 волта двигателят черпи ток ~30 A.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria-8.jpg.960.webp" alt="Първият български електрически скутер" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="778"></figure>
<p>Потегляме! Нак първо поставим и завъртим секретния ключ зад кормилото. Сетне трябва да завъртим дясната кормилна ръкохватка, която действа като контролер. След като потеглим, може да сменяме скоростите с нея (като ръчката за газ при мотоциклетите)..</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Максималната скорост на първия български електрически скутер е 30 км/ч, пробегът е около 70 км.</em></p>
</blockquote>
<p>Разполагаме с фар! И звънец… „ЕлРо 72“ има гуми 3,5 х 8″, пневматични (помпат се). Задното окачване е твърдо, а предното – шарнирно. За да се олекоти скутерът, страничните плоскости са от стъклопласт. Това говори за стремежа конструкцията да е актуална за времето си.</p>
<p>Пътуването ви хареса? Струва си да го продължим! За най-голямата дискета, историята на българския електронен шах, „Копировално устройство“ – още шест забравени съкровища на българската техника, <a href="https://karamanev.me/technologii/6-sakrovishta-bulgarska-tehnika">четете тук</a>.</p>
<p>А за истински ценители е новата книга на нашия гид Антон Оруш – „Произведено в България“, <a href="https://edelweiss-press.bg/produkt/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/">ще я намерите тук</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria-4.jpg.960.webp" alt="Разтворена книга „Произведено в България“ на страниците за противогаз от ДВФ – Казанлък, образец 1936 г., със снимки на маската" loading="lazy" decoding="async" width="1080" height="1080"></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/05/anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Чергар, който свали правителството (без да иска)</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/chergar</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/chergar</guid>
      <pubDate>Fri, 10 May 2024 06:00:56 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго. Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“ Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква? „Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar.jpg.960.webp" alt="Чергар" /></p><p>Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?</p>
<p>Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.</p>
<p>„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.</p>
<p>Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта <a href="https://neverojatno.wordpress.com/">neverojatno</a>, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“</p>
<p>Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-2.jpg.480.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="260"></figure>
<h2 id="хора-от-народа">Хора от народа*</h2>
<p><em>*Вътрешните заглавия са заглавия и на текстове на Чергар</em></p>
<p>По професия е инженер. Често пътува, работата го отвежда в различни градове, няколко години прекарва и в чужбина. Няма собствен дом, обикаля и живее под наем със семейството и големия си син, който днес е пораснал.</p>
<p>Първите години на новото хилядолетие, по онова време, както и днес, много неща ни разделят като общество, но едно ни обединява почти без изключения. Усещането, че политическата система не работи, че обществените структури в държавата ни могат да бъдат по-подредени. Че управниците ни не са на ниво, а „обикновеният човек“ нищо не може да промени.</p>
<p>„И едните и другите са маскари“, както казва друг герой, далеч не идалго. Именно защото е свикнал, че „преклонената главичка остра сабя не сече“ и никога не би могъл да продължи нататък…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-3.jpg.960.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="955"></figure>
<h2 id="правосъние">Правосъние</h2>
<p>„Започнах заради чисто социално недоволство, което нямаше къде да избие“, спомня си Чергар. „Всичко беше на майтап, оказа се забавно да пиша абсолютно измислени текстове за нещо случило се. Впоследствие открих, че по този начин пиша точно това, което ме вълнува вътрешно“.</p>
<p>Но защо решава да го прави с псевдоним? „Знам, че хората много се влияят от това кой пише, какъв е този човек, какво е положението му в обществото, Аз исках да пиша и да видя реакцията на самото писане, дали изобщо ще има такава. Има ли хора, които ги вълнуват и ядосват същите проблеми. Че институциите не работят! Дали някой ще каже – „да, така е“ или „какви са тези глупости?!“. Затова реших да пиша анонимно“.</p>
<p>Избира измисленото име заради начина си на живот, а и си пада по характерните, силни, позабравени български думи. В онези години платформата WordPress набира популярност, става по-лесно от всякога да започнеш блог и това прави нашият идалго…</p>
<p>„Именно разминаването в разказите на очевидците и мутиралото представяне на всекидневието ни е основна линия в творчеството на Чергар“, пише издателят в сборник с негови текстове от 2011 г. „Политическото лицемерие, съдебната необективност, административната некомпетентност, журналистическите напъни често са в центъра на обществения дебат, но от това нищо не произлиза.</p>
<h2 id="последната-битка-за-българия">Последната битка за България!</h2>
<p>Е, определено се оказва, че хората ги вълнуват тези теми, че мнозина мислят като него, припознават се в думите му. По онова време още не бяха избухнали социалните мрежи като платформи за съдържание, живеехме в епохата на блоговете и медиите, които си проправяха пътя в мрежата.</p>
<p>От самото начало Чергар поставя надслова, който ясно казва, че всяка публикация на този сайт е измислена от него. С езопов език той пише текстовете, които бихме приели по-скоро за есета. Навлиза в света на измисленото, на фикцията, навсякъде ясно е написан истинският автор, но… дори по времена преди масовия фейсбук, знаете, хората не винаги подхождат внимателно. Ето какво имам предвид.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-5.jpg.480.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="715" height="571"></figure>
<h2 id="предсмъртното-писмо-на-васил-левски">Предсмъртното писмо на Васил Левски</h2>
<p>Чели ли сте „предсмъртното писмо на Васил Левски“? Неслучайно е в кавички, макар че и до днес можете да намерите извадки от „документа“ във впечатляващ брой източници, включително и официални. Думите му отекват 15 години по-късно в социалните мрежи, четат се на официални събития. Със силата си и духа на Апостола се цитират по медиите. Една вечер, в епицентъра на славата му, отекват в най-гледаното по онова време телевизионно предаване – „Шоуто на Слави“. Онлайн се намират мненията на най-известните ни историци, отделили време, за да изследват „документа“, да обясняват защо има някои разминавания, които правят невъзможно да е написан от самия Левски… Той ще се превърне и в основен източник за един от големите спорове дали са думи на Апостола „който ни освободи, той ще ни и пороби“, иначе преразказани само от Захарий Стоянов.</p>
<p><em>„Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. (…) Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си“.</em></p>
<p>То си е казано толкова ясно – би ли писал Левски за „днешните ни управници“. Точно така, това е един от първите текстове, написани от Чергар. Под вадещия очи надслов, че на този сайт се публикуват само думи на автора.</p>
<p>Да, той се е постарал да звучи в духа на Апостола, включва много дословни цитати. Но не с идеята да излъже някого, че става дума за истински документ.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-14.jpg.960.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="997" height="597"></figure>
<h2 id="апокрифна-реалност">Апокрифна реалност</h2>
<p>„Много дълго време изучавах неговото дело, имах почти всички издадени книги, навлязох дълбоко в начина му на мислене, поне според мен“, разказва Чергар. „Написах това писмо в момент, в който бях жертва на системата. Има неправди, ти ги виждаш, но няма на кого да кажеш. Дори да ги кажеш, няма да ти обърнат внимание или ще направят нещо проформа. Така се роди писмото, от един вътрешен порив.</p>
<p>Идеята никога не е била това да се взема за истина! Навсякъде ясно се вижда, че е художествена измислица. Не исках да фалшифицирам! А да карам хората да се замислят, да се борят срещу несправедливостите, които виждат…“</p>
<p>„Писмото“ продължава да шества победоносно онлайн, да се обсъжда, да се използва като аргумент. Бързо търсене показа, че през последната година във фейсбук то е препубликувано поне стотина пъти като автентично, с десетки хиляди харесвания. Има дори хилядна група с призив него да пуснем в урните, вместо бюлетина на поредните избори без избор. Тоест… то е изпълнило ролята си, или не? Къде минава <a href="https://karamanev.me/technologii/druga-istoria">границата между есеистиката и променената история</a>, ако се е изгубил критерият?</p>
<p>Още ли мислите, че изкуственият интелект е, който ни лъже или манипулира… или е по-важен естественият, критичното мислене, проверката на фактите? Дори на източниците, които обаче също могат да подвеждат – немалко са медиите, публикували „писмото“.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-10.jpg.480.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="480" height="480"></figure>
<h2 id="три-синджира-оптимисти-и-тегликредит">Три синджира оптимисти и Тегликредит</h2>
<p>„Но как ти, глупави човеко, очакваш животът ти да стане по-добър, като не полагаш и грам усилие да се бориш дори и с малките неправди в живота си, а чакаш някой да го свърши вместо теб?“, пише в друг от постовете си Чергар, този път от името на Паисий. „Няма кой да дойде и да ти осигури нормален живот, след като ти сам си избрал робството – да си роб на телевизора, на политиците, на банките, на рекламите, на държавните служители и институции.</p>
<p>„Постепенно ми стана любимо занимание да си избера известна личност и да напиша интервю с нея“, допълва блогърът. „Не с цел да измамя! Целта никога не е била такава, а да дам моите думи, моето виждане да бъде изказано през чужд авторитет. По отклика разбрах, че доста от хората виждат нещата по същия начин. В тях има голямо вътрешно недоволство и се чувстват облекчени, когато разберат, че и други приемат нещата по същия начин.“</p>
<p>Малцина от познатите му през тези години знаят, че именно инженерът е блогърът Чергар. Често приятели му препоръчват негови текстове като истински. „Чу ли този министър какво е казал, Умберто Еко какво интервю е дал?“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-12.jpg.960.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="850"></figure>
<h2 id="българия-след-българите">България след българите</h2>
<p>Няколко години по-късно инженерът работи в Гърция, откъдето публикува текстове като „Гърци се появиха на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо, да не събудим българите“ или реч на гръцкия премиер, свързана със страната ни. И двете са препубликувани в редица български медии, цитирани са в новините. В един момент дори премиерът Бойко Борисов обявява, че ще потърси извинение от гръцкия премиер за неговите думи.</p>
<p>„Това показва къде ни е политиката и политическата класа. Те са на едно абсурдно, първосигнално ниво. Ние не само сме дали на тези хора да ни управляват, а и продължаваме да го правим година след година“, размишлява Чергар.</p>
<p>И като стана дума за бившия ни премиер, ето че стигаме до кулминацията.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-4.jpg.960.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="1060" height="693"></figure>
<h2 id="ходене-на-бойко-по-мъките">Ходене на Бойко по мъките</h2>
<p>16 февруари 2013 г., можете да се досетите <a href="https://neverojatno.wordpress.com/2013/02/16/erp/">къде</a> се появява новината „ЕРП-тата излязоха с обща декларация: „Сами сте си виновни“. По това време тъкмо са вдигнали драстично цената на електроенергията, в „декларацията“ с доста солени изрази се казва, че енергийните дружества са невинни за това, а хората трябва да потърсят сметка от управниците си.</p>
<p>Е, на следващия ден писмото е препубликувано във водещите медии, а в центъра на София се събира протест срещу новите цени. Хората са ядосани, малко им трябва, за да започнат ексцесии. И тъкмо тогава, в горещата хладна февруарска вечер, от мегафона един от организаторите възмутен прочита писмото, написано от Чергар. Обстановката се взривява, протестиращите нападат полицията. Стига се до сбивания, кръв. Броени часове по-късно министър-председателят обявява, че подава оставката на правителството, няколко месеца преди края на мандата…</p>
<p>„Беше фрапиращо! Аз не съм очаквал такова нещо“, спомня си Чергар. „И си дадох сметка, че е много жалко да виждаш как едни хора толкова лесно и видимо манипулират други, защото мислят, че това в момента им носи някакво влияние, някаква полза, помага им да изпъкнат. Хората много лесно стават жертва на манипулации!“</p>
<p>Често питам гостите си дали думите някога ще изгубят силата си. И тази история май още веднъж дава отговор. Надали ChatGPT би могъл да улови духа на времето така, както е успял Чергар. Кой знае дали и алгоритъмът би могъл да предположи как един текст в добрия класически дух на сатирата, създаден, за да сподели емоция и да замисли, може да се превърне в средство, в оръжие за манипулация и пропаганда…</p>
<p>Има ли как да се научим да се пазим, да върнем критичното мислене? Особено във времена, когато и <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-expriment-rezultati">изкуственият интелект създава неразличими от човешките творби</a>?</p>
<p>„Хората трябва да мислят, но те са поставени в съвсем различна среда, нещо, което им е непознато и ново“, смята Чергар. Така определено не успяваме да се справим, особено в бясното темпото на все по-новото ново. Това обаче далеч не значи да спрем да се опитваме…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-8.jpg.960.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="1064" height="701"></figure>
<h2 id="главна-дирекция-за-борба-с-обществената-просвета-гдбоп">Главна дирекция за борба с обществената просвета (ГДБОП)</h2>
<p>„Много от вас знаят стотици чалга текстове и имена на актьори от безбройните сапунени сериали, а не знаят имената на съседите си, нито пък са прочели през нещастния си живот дори една истинска книга. О, неразумний юроде! (…) Светът няма нужда от слепи последователи, те единствено служат за постигане на робска участ.“</p>
<p>Дали тези думи са на Паисий, или на Чергар? Може би след всичко дотук ще познаете, но какво му остава на клетия археолог, попаднал на тях след някой и друг изтерзан от технологичния преход век?</p>
<p>Но дори по-важно според мен е другото – духът на себеизразяването, желанието да променяш средата, да не се боиш да се изправиш срещу несправедливостта, която за повърхностния поглед може да изглежда като битка срещу вятърни мелници.</p>
<p>Преди десетилетие Чергар спира да пише активно. От една страна вече са навлезли алгоритмите на социалните мрежи, които <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">вместо нас да избират кое да четем и кое е важно</a>. А според него и за да заглушават алтернативните, опозиционните гласове.</p>
<h2 id="популизъм-лобизъм-и-фашизъм">Популизъм, лобизъм и фашизъм</h2>
<p>От друга, той пише ли, пише, текстовете му добиват култов статус, а като че ли… всичко си остава същото. Въртят се в политическото ни пространство едни и същи проблеми, едни и същи спорове, дори личности, докато все така встрани остават истинските проблеми на хората извън светлините на прожекторите.</p>
<p>„Реших, че съм написал всичко, което ме вълнуваше, видях какъв е откликът, какъв е резултатът. Видях, че всичко се повтаря. Че тези, които управляват, както и тези, които се борят за власт, могат да чакат с години да им дойде времето и го правят. И едните, и другите са упорити и безпардонни. И по какъвто и начин да разкриваш тяхното лице, не се притесняват особено. Защото не виждат кой може да им вземе властта. По тази причина реших, че ще е загуба на време да продължа. Уцелих времето, когато беше възможно и внесох някакъв смут в системата, поне според мен. Другото щеше да бъде просто на инат, давам си ясна сметка, а не обичам да си губя времето.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-7.jpg.960.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1696"></figure>
<h2 id="младите-хора">Младите хора</h2>
<p>Това нали не значи, че трябва да спрем да се надяваме? Че ще е възможно да се развием като нация дотолкова, че да изградим политически елит, от който да се гордеем?</p>
<p>Според Чергар топката е в краката на младите, те винаги са тези, които са нахъсани, мислят, че могат да променят нещо и понякога успяват. В момента, когато човек се сблъсква с много тежки ситуации, натрупа житейски опит, той уляга. Идва естественото време да дадеш път на тези, на които принадлежи бъдещето.</p>
<p>Дали да очакваме следващия Чергар от поколението Z, което май не се вълнува чак толкова от политика, колкото от TikTok?</p>
<p>Чергар казва, че по-скоро това зависи от семейството и дава пример с големия си син. Момчето му не било доволно от училищната управа и бащата, вдъхновен от разказ на Стивън Кинг, му дал идея да създаде анонимен училищен вестник, където да разкаже за всичко, което не е наред – с отношенията между учители и ученици, с хигиената, в стола. Синът му бил по-затворен, не се чувствал добре сред съучениците и решил да опита.</p>
<p>„Учителите бяха шокирани, порицаха го, че уронва престижа на училището. Казали му, че ще викат родители. Добре, нека да ме извикат… но не го направиха. Все пак обсъдихме със сина ми и решихме да променим вестника, да не е толкова краен. Неусетно синът ми придоби авторитет сред своите ученици, всичко се обърна и се получи точно както при Стивън Кинг. Опитаха се да го сплашат, той не се поддаде. Накрая директорката реши, че може да изкара пари с проект за училищен вестник и се получи, но… нямаше кой да пише. Познайте кого покани… Но моят син отказа“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-9.jpg.960.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="763"></figure>
<h2 id="фейсбук-обществото-ни-води-към-анархия">Фейсбук обществото ни води към Анархия</h2>
<p>Когато започнала войната, Чергар попитал момчето си дали в реномираното училище, в което учи, имат някаква позиция за всичко, което се случва в света. „Защото живеете в доста преломен момент. „Не.“ Не говорите ли? По време на войната във Виетнам е имало много протести срещу нея. Не за едната или другата страна, за мир, той е най-доброто лекарство! „Какво можем да направим?“ Всичко можете! Показах му как да създаде несъществуваща организация, която да развива дейност. Изпратихме писма до световните лидери с призив за мир. <strong>Опитвам се да му покажа, че не е вярно, че не може да направи нищо. Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия.</strong>“</p>
<p>Истинският живот е извън социалните мрежи, казва Чергар. „Защото ние си мислим, че общуваме през тях, а те са по-скоро индоктринация за правилната гледна точка. Например, там няма никакъв дебат за образованието, нещо много важно особено предвид технологичното развитие. Този дебат може да се случи само в едни истински общности, създадени от хора, които се събират, говорят, обсъждат, правят предложения… Лично моето мнение е, че <strong>през социалните мрежи да променим света е илюзия. Просто ще затънем в един фалшив свят. И ще изтървем истинския.</strong>“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar-13.jpg.480.webp" alt="Чергар" loading="lazy" decoding="async" width="715" height="395"></figure>
<h2 id="има-воля--няма-резултати">Има воля – няма резултати?</h2>
<p>„В този сив пейзаж идеите на блогърите се мяркат като цветни миражи, но бързо потъват в информационните урагани на мрежата“, пише в предговора на книгата на моя гост.</p>
<p>Според мен пътят към осмислянето са историите, те са цветните миражи. Чергар сам предложи да разкаже своята, а ако и вие виждате край себе си силна дигитална история, ще се радвам да ми <a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">помогнете да я разкажа тук</a>.</p>
<p><strong>„Ние сме се оставили изцяло външни фактори да ни влияят, да ни оформят мисленето. Чакаме някой да ни каже какво е правилно и грешно. Не е толкова трудно да решиш кое е правилно. Всеки човек може да промени нещо!“</strong>, казва на изпроводяк знаменитият онлайн идалго. А не мен толкова ми се иска да е прав и да виждам все повече такива примери…</p>
<hr>
<p><em>Ако разговорът ни с <strong>блогъра Чергар</strong> ви е заинтригувал, можете да видите продължението му в неделя на живо! Заедно с <strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/aleksandur-moshev">историка Александър Мошев</a></strong>, Чергар ще е гост на събитие, чийто домакин са Дигитални истории.</em></p>
<p><em>На 11 май (събота) от 17,30 ч идва време за срещата „Друга история“. Като част от Софийския фестивал на науката, в София Тех Парк ще поговорим за това как технологиите променят отношението ни към миналото. <a href="https://beautifulscience.bg/produkt/different-history/">За повече информация и билети – тук.</a></em></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/04/chergar.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/boris-paskalev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/boris-paskalev</guid>
      <pubDate>Tue, 09 Apr 2024 06:00:28 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини. Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk. Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни. Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-9.jpg.960.webp" alt="Борис Паскалев" /></p><div class="intro"><p><em>Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.</em></p>
<p><em>Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – <a href="https://karamanev.me/sreshti/prof-martin-vechev">проф. Мартин Вечев</a> и <a href="https://karamanev.me/sreshti/veselin-raichev">д-р Веселин Райчев</a> в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.</em></p>
<p><em>Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.</em></p>
<p><em>Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Как се озова в MIT? И то в началото на века, когато в САЩ имаха възможност да следват значително по-малко българи…</strong></p>
<p>– Брат ми и братовчед ми вече бяха заминали за САЩ и ме насърчаваха да кандидатствам. Те ми помогнаха да се подготвя, като ме убедиха да участвам в състезания по програмиране, да развивам уменията си в разнообразни посоки, свързани с информационните технологии. Също и да създавам собствени проекти – нещо, което не беше очевидно изискване по онова време.</p>
<p>И още нещо – MIT беше единственият университет, който предлагаше пълна финансова помощ чрез стипендии и заеми. Всички останали технически университети предлагаха само стипендии, които не бяха достатъчни, за да покрият всички разходи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-2.jpg.960.webp" alt="Борис Паскалев" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="852"></figure>
<p class="q"><strong>– Как изглеждаше програмирането като професия в началото на века?</strong></p>
<p>– Много различно от днес. Беше готина професия, която бързо нашумя покрай първия „дотком бум“. По онова време изискванията за да започнеш бяха по-фундаментални в сравнение с днес: човек трябваше да задълбае в математика, логика, архитектура на бази данни и т.н.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Конкретните умения за програмиране идваха на второ място и се очакваше, че програмистът може да научи нов език, когато е необходимо.</em></p>
</blockquote>
<p>Винаги съм бил нетърпелив и фокусиран върху това да правя нещата, а не как да ги правя перфектно. Това ме направи подходящ за стартъпи, които искат да създават стойност, да решават проблеми, докато процесите продължават гладко. Мисля, че със съвременните инструменти на софтуерната индустрия моят стил може да е доста приложим днес.</p>
<p class="q"><strong>– Особено с помощта на инструментите с изкуствен интелект… Започваш кариерата си като програмист, но после се насочваш към мениджмънта и предприемачеството. Как стигна до тази промяна? Кога от един програмист може да се получи успешен предприемач?</strong></p>
<p>– Когато програмистът осъзнае, че мениджърите не са само тежест… или поне не всички от тях. Шегувам се. Но тогава наистина ми се струваше, че мениджърите често са безполезни, че с много приказки само забавят процеса на разработка.</p>
<p>За да премахна тази неефективност, реших сам да опитам да управлявам проектите, по които работя. С течение на времето се убедих, че мога да помогна на екипите да бъдат по-продуктивни, да влагат повече страст в работата си, като споделям с тях искрено бизнес приоритетите и ограниченията. Като навлизам в процеса на вземане на решения, логиката им и защо се е стигнало до тях. Веднъж поели по този път на любопитството, заедно се научихме да стигаме до най-високите нива на бизнес решенията и тези, свързани с клиентите. Именно</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>решаването на тези проблеми с помощта на мотивиран екип е същността на предприемачеството.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-3.jpg.960.webp" alt="Борис Паскалев" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="900"></figure>
<p class="q"><strong>– И ето че именно това умение те върна в България като част от екипа на INSAIT. Какви са стъпките за това да имаме повече успешни стартъпи?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Хората са ключовият компонент!</em></p>
</blockquote>
<p>С основни умения като упоритост, решителност и правилно образование, подкрепени от нарастваща екосистема. Вярвам, че българите имат нужния манталитет, за да бъдат успешни предприемачи.</p>
<p>„Екосистемата“ е малко претоварено понятие, с което лесно се злоупотребява. Според мен обаче има четири ключови елементи, които все още изискват целенасочено подобрение:</p>
<ul>
<li>Хора, които са основали, работили, излезли от стартиращи компании и могат да служат като примери и наставници за следващото предприемаческо поколение.</li>
<li>Образование и изследователски институции, водени от водещи експерти, фокусирани върху реални проблеми на световно ниво с подходящи технологични ресурси. INSAIT е все още в начален стадий на развитието си, но за това могат да допринесат и много други образователни и изследователски институции.</li>
<li>Политики, които насърчават предприемачеството чрез данъчни облекчения, безвъзмездни средства и опростяване на процеса на започване на бизнес.</li>
<li>Достъп до капитал: достатъчно възможности за финансиране, включително чрез ангели инвеститори, компании за рисков капитал, държавни субсидии, платформи за групово финансиране.</li>
</ul>
<p class="q"><strong>– Доста работа явно има да се свърши по всяка от точките… Има ли според теб шанс продуктовите софтуерни компании у нас да станат повече от тези, които просто предлагат специалисти?</strong></p>
<p>– Да, възможно е, но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>такъв преход ще отнеме поне едно поколение и само ако стане национална цел.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-6.jpg.960.webp" alt="Борис Паскалев" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="900"><figcaption>С другите създатели на стартъпа DeepCode – <a href="https://karamanev.me/sreshti/prof-martin-vechev">проф. Мартин Вечев</a> и <a href="https://karamanev.me/sreshti/veselin-raichev">д-р Веселин Райчев</a></figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Кои са следващите големи стъпки на INSAIT в тази посока?</strong></p>
<p>– Важно е да продължим растежа, да осигуряваме все повече и повече възможности за дълбоки технологични изследвания, за образование и подпомагане на стартъпите да растат и да си сътрудничат. INSAIT е уникална възможност също за привличането на повече политическа ангажираност и на обществено внимание.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли софтуерна област или технология, в която българите да се отличават с уменията си?</strong></p>
<p>– Не мога да генерализирам, според мен националността, независимо дали е българска или друга, не е определящ фактор за това, в което някой е добър. Единствената страна, в която мога да кажа, че има измеримо диференцирано технологично познание, е Израел с киберсигурността.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Бих казал, че България има силна традиция в преподаването на фундаментални науки – математика, физика, особено в няколко невероятни училища.</em></p>
</blockquote>
<p>Проблемът обаче започва след гимназията, през последните години голяма част от най-талантливите ученици избират да продължат извън България.</p>
<p>Има немалко български начинания, които следя с особен интерес, напоследък сред тях са Team-GPT и LatticeFlow.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-4.jpg.960.webp" alt="Борис Паскалев" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="677"></figure>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/sreshti/lattice-flow-petur-tsankov">Петър Цанков ми е гостувал</a> с много интересни детайли за работата на LatticeFlow. Докато сме на темата за стартъпите… вярваш ли, че, както <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">казва Сам Алтман</a>, идва моментът, в който <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">еднорози</a> ще могат да се създават от един човек?</strong></p>
<p>– Ако погледнем достатъчно далеч в бъдещето, чистата инфлация ще превърне всеки стартъп в еднорог… Но по-сериозно. Сам Алтман говори за времето, когато всички роли в компанията ще могат да бъдат напълно заменени от ИИ агенти. Съмнявам се, че ще доживея това, защото в обозримото бъдеще ще има нови роли, необходими за успеха на една стартираща компания.</p>
<p class="q"><strong>– Защо като че ли все още не сме открили всички приложения в ежедневието и бизнеса на големите езикови модели?</strong></p>
<p>– Технологията е налична едва от 2023 г., популярна е малко повече от година.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Както казва Ювал Ноа Харари, изкуственият интелект все още е на етапа на амеба.</em></p>
</blockquote>
<p>Тепърва предстои да видим докъде ще стигне и колко е приложим икономически, сега нещата се развиват главоломно. Едновременно добрата и лошата новина е, че еволюцията вече се измерва в месеци, а не в столетия. Според мен все още не сме видели широкомащабното включване на човешкия интелект с нови идеи как да използваме изкуствения в различни индустрии и във всички страни от нашето ежедневие.</p>
<p class="q"><strong>– Кои са най-вълнуващите и важни приложения, които очакваш с нетърпение?</strong></p>
<p>– Едно от тях е премахването на езиковите бариери. Конкретно необходимостта хората да прекарват години от живота си в изучаване на нови езици, само за да могат да работят и да общуват с другите. Тази тенденция започна преди много време, но ето че вече виждаме реални преводи в реално време от всеки език към друг, както писмено, така и устно.</p>
<p>Друга тенденция според мен са личните асистенти, те ще станат хипер персонализирани, ще можем да им се доверим по същия начин, по който и на себе си. Те биха могли да могат да поемат голяма част от ежедневните задачи, които смятаме за скучни. Едновременно с това ще бъдат наши партньори в мисленето, които имат достъп до огромни данни и изчислителна мощ. С това</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ще ни помагат да изобретяваме, създаваме и валидираме нови, още по-големи и по-смели идеи.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-7.jpg.960.webp" alt="Борис Паскалев" loading="lazy" decoding="async" width="1018" height="687"></figure>
<p class="q"><strong>– И аз пиша често в тези две посоки – и <a href="https://bnt.bg/news/izkustveniyat-intelekt-i-badeshteto-na-prevodachite-325923news.html">за превода</a>, и <a href="https://karamanev.me/technologii/digitalen-dvoinik">за асистентите</a>. Убеден съм, че имаме технологии, за които тепърва трябва да си говорим много, така че да ни помагат да вървим напред. Но как да убедим мнозинството хора, които още не вярват, че живеем във време на ИИ революция?</strong></p>
<p>– Промяната е трудна за всички нас, особено когато нещата толкова драстично се развиват за кратък период от време. Но това е естествен процес. 70% от хората винаги са тези, които имат нужда от повече време, за да възприемат промените.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Лично аз не виждам причина да принуждавам някого, всички в крайна сметка ще срещнат ефектите на ИИ революцията и ще последват хората, които първи са ги оценили.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Това обаче води и до рискове. Например, сред първите оценили винаги повече са технологичните хора, а според мен в толкова важни теми е редно да участват специалисти от всякакви области. Ето, например, отново сме напът да делегираме мощна технология на един или няколко големи играчи, които да определят правилата. Обречени ли сме оттук нататък да се съобразяваме с доминацията на OpenAI?</strong></p>
<p>– Не, според мен не сме. Има много други фундаментални модели и</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>иновациите в тази област тепърва ще избухват.</em></p>
</blockquote>
<p>Пионерите в почти всяка индустрия рядко успяват да поддържат превъзходството си за дълъг период, тъй като се борят да се адаптират и/или да приемат дълбоки технологични иновации бързо.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-8.jpg.480.webp" alt="Борис Паскалев" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="513"></figure>
<p class="q"><strong>– Колко по-добри могат да станат технологиите с изкуствен интект? Близо ли сме до предела на големите езикови модели?</strong></p>
<p>– Вярвам, че сме далеч от върха. Думите на Харари, които споменах, според мен важат и за големите езикови модели като GPT. Прецизирането на моделите и осигуряването на силно специализиран контекст ще създаде такива модели, които ще ни изумяват поколения наред.</p>
<p class="q"><strong>– Хората с какви професии могат да бъдат спокойни за работата си в следващите 5 години?</strong></p>
<p>– Според мен не са малко, но най-очевидните са тези, които включват физически труд, иновации, които разчитат на човешкото усещане. Има ги в строителството, земеделието, спорта, медицината.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не бива обаче да забравяме и роботиката.</em></p>
</blockquote>
<p>Вярвам, че все още не сме видели революцията в тази област, а там се задават пробиви, съпоставими с тези в света на изкуствения интелект.</p>
<p>Роботиката е била обект на научен интерес от десетилетия, но нейният напредък е възпрепятстван от технологични ограничения, които постепенно отпадат.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-12.jpg.960.webp" alt="Борис Паскалев" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="675"></figure>
<p class="q"><strong>– Имаш професионален интерес и към прилагането на изкуствен интелект в медицината. Защо като че ли там се бавят очакваните големи новини?</strong></p>
<p>– Настоящите законодателства в здравния сектор са изключително неефективни, свръхрегулирани и прилагат подхода на един рамка за всичко. Твърде ограничаващи са, за да стимулират бързия и значим прогрес. Надявам се, че някои страни ще се възползват от възможността да комбинират ИИ и иновативно законодателство с инвестиции, за да поведат новото поколение медицински открития, които могат да достигнат до пациентите рекордно бързо. Но аз съм сигурен:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато това се случи, може да отключим нови рекорди в дълголетието и да разрешим много от обществените предизвикателства, свързани със застаряващото население, грижата за възрастни хора и пенсионирането.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Как ще изглежда медицината на бъдещето?</strong></p>
<p>– Надявам се, много по-добра от днес, когато се фокусираме не върху лечението на основните симптоми, а върху причините и превантивната медицина. Застрахователната система също ще трябва драстично да еволюира в тази посока. Тук, за съжаление, отново развитието е доста ограничено от регулации.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-9.jpg.960.webp" alt="Борис Паскалев" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="802"></figure>
<p class="q"><strong>– За какво мечтаеш?</strong></p>
<p>– За общество, в което всички хора са добри. За свят, в който не хабим човешкия потенциал за лъжи, за дезинформация. Където няма място за хора, които следват егоцентризма и болните си мечти за сметка на другите…</p>
<p class="q"><strong>– Доста поетично казано, особено за човек с над 20 години опит в света на технологиите… Неслучайно и аз все си мисля, че трябва да срещаме тези две посоки. Благодаря ти за този разговор!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/04/boris-paskalev-9.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/orlin-milchev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/orlin-milchev</guid>
      <pubDate>Tue, 06 Feb 2024 06:00:45 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси. Подкастът „2&amp;200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи. Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите. „Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev-7.jpg.480.webp" alt="Орлин Милчев" /></p><div class="intro"><p><em>Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.</em></p>
<p><em>Подкастът „2&#x26;200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.</em></p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="WOls_WgacM0"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=WOls_WgacM0" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/WOls_WgacM0/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><em>Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С <strong>Орлин Милчев</strong>, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.</em></p>
<p><em>„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Разучихме ли се да ползваме езика като средство на изкуството?</strong></p>
<p>– Интернет сякаш първо компресира езика до кратки фрази от по 100-ина символа, после още по-малко, а след това и цели разговори в чата, в които почти няма думи, а само съкращения.</p>
<p>Сега си общуваме с емотикони и гифчета. Не казвам, че е лошо. Нещо като египетски ренесанс от бъдещето.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev-2.jpg.480.webp" alt="Орлин Милчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Ама нали уж в началото беше словото?</strong></p>
<p>– Образите всъщност са по-стари и естествени като комуникация,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>езикът е сравнително ново изобретение. Вирус, може би. Реално мислим в образи, символи, не в текст.</em></p>
</blockquote>
<p>Кормак Маккарти има хубаво есе по този повод – „Проблемът Кекуле“. Все пак ми се струва тъжно, че се отдалечаваме от умението да дефинираме мислите си по най-добрия и не просто ефективен, а грациозен начин. Литературата. Жив, пламтящ, приковаващ като фарове в тъмна улица език.</p>
<p>Един любим мой автор беше казал, че реално не сюжетите, а езикът е в сърцето на великите произведения в литературата. Всички истории вече са разказани, но как ще трепти словото, това променя всичко. Дано не съм прав, но ми се струва, че в ежедневието ни това разбиране за езика и текста изчезва, а без него сме си направо изгубени, слепи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да пишеш и говориш майсторски ще се превърне в рядък и изумяващ хората акт от други времена,</em></p>
</blockquote>
<p>на който малцина се отдават. Нещо като виртуозите на цигулката или скулпторите, ваещи живот от мрамора. Някаква рядка и красива игра на стъклени перли. Ще видим.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev-9.jpg.480.webp" alt="Орлин Милчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Не знам, аз пък си мисля, че стилът никак не е достатъчен. Но пък е интересно, че от стила на описанието днес зависи колко добре ще се справи изкуственият интелект в дадена поставена задача. За изкуството ми се иска да поговорим, ти се докосваш до много различни негови форми. По-трудно ли е днес то да трогне, да разчувства?</strong></p>
<p>– Няма дефицит на клипчета с маймунки, мили кучета и патенца във фийда ни. Трогват, поне нормалните хора. Това обаче не е изкуство. Хлапето на Чаплин трогва и днес, разчувства, но има толкова повече там. Пластове, палитра от отношения, сарказъм, топлина, самоирония, социален коментар… изобщо,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да трогне и разчувства е само малка част от потенциала на изкуството.</em></p>
</blockquote>
<p>Не мисля, че е по-трудно. Но със сигурност искаме да е по-бързо. Да стане веднага. И да е ясно. Да няма объркване, въпроси, неясноти. Ако ще ме трогваш – трогвай категорично и патетично – ще хлипам. Ако ме разсмиваш – ударно и крайно, искам да падна от стола.</p>
<p>Отвикваме да даваме време на филм, книга, албум, картина. Да разгадаем. Да не търсим какво се иска от нас, а какво ни питат. Да се объркаме, за да се намерим.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev.jpg.480.webp" alt="Орлин Милчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Някога литературата е била и форма на протест, на социална критика, после тази роля има рапът. Днес има ли <a href="https://karamanev.me/tag/izkustvo">изкуство, което критикува</a>, което може да променя?</strong></p>
<p>– Литературата, изобразителното изкуство, киното, рокът, рапът – те могат да кажат какво си искат, това е смисълът. Когато са добри, критиката става през някакво лично и емоционално преживяване. През средства, които те потапят в друг свят и те оставят ти сам да мислиш и сравняваш. Артър Кларк и Станислав Лем веднага изкачат. Вонегът. Едуард Захариев. „Пинк Флойд“. Уорхол. Раким.</p>
<p>Естетиката е важна, езикът, рисунъкът… и участието на зрителя. Иначе е пропаганда, някакъв бездушен социален коментар, който не би трябвало да се нарича „изкуство“. А нужда има, стига човек да знае наистина защо и за какво протестира. А, и да го направи красиво, да заиграе малко публиката.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да променя изкуството според мен не може. Може да одухотворява в най-добрия случай, на персонално ниво.</em></p>
</blockquote>
<p>Но на социално – по-скоро не.</p>
<p>То и не трябва, слава богу. То е изразител, не е съзидател на процеси. Хората са по-сложни и много, много трудно и бавно се променят. Но изкуството може да бъде едно хубаво моментно огледало на личност или общество. Може да бъде и каквото друго си иска…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev-3.jpg.480.webp" alt="Орлин Милчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Дали пък наистина не може да променя? Не ми се ще да спра да вярвам в това, иначе малко други неща имат смисъл. Сигурен съм поне, че може да ни осмисля. Надали може да ни прави по-щастливи, поне само по себе си, а неотдавна излезе изследване, според което за пореден път в България излизаме като най-нещастни в ЕС. Какво ни пречи най-вече да сме щастливи днес?</strong></p>
<p>– Представата за щастието като състояние, което, веднъж достигнато, е перманентно и всеобхватно. Изобщо</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„щастие“ е такава странна дума, капан на езика.</em></p>
</blockquote>
<p>Какво значи точно – удоволствие ли, или сигурност, или спокойствие, или приятно вълнение, или може би безкраен поток от ендорфин и серотонин, или някаква върховна задоволеност, вечно бездействие? Или вечно правене на твоето нещо, нонстоп новости? Или единият перфектен момент, разтегнат във вечността… Сякаш нито едно от тези не е напълно „щастие“. Ами ако е всички накуп? Няма как, защото те се изключват взаимно.</p>
<p>Объркана работа. Имаме желания, имаме мечти, после нови и дори по цял ден да се занимаваме само с продължаване на рода си и ядене на пасти, пак ще намерим начин да счупим нещо, само за да видим какво ще стане. Нещо такова пише Достоевски в „Записките от подземието“.</p>
<p>Другият огромен проблем е цялата „индустрия на щастието“, която ни залива с образи на вечна благина. Най-често остров, плаж, жена или мъж, коктейл… после „купи този дезодорант и направо си там!“. Поне така ще се чувстваш, обещават ни. А мозъкът ни гледа и не прави разлика.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Купува дезодорант, хубаво мирише, ама не е остров с мацка. И затова страда.</em></p>
</blockquote>
<p>После купува нещо друго. Така си я караме.</p>
<p>„Кока-кола“ не продава захаросана вода, а идеята, че ти и семейството ти сте заедно и не се карате, а белобрадият с елените пътува усмихнат към вас. И той пие кола. И вместо „Охо-хо-хо!“, вика „Ко-ко-ко“, почти като „кококола“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev-4.jpg.480.webp" alt="Орлин Милчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Като сбъдната мечта или като кошмар ти звучи свят, в който алгоритмите могат да създадат персонализиран филм за теб, от любимия ти режисьор, с любимите ти актьори?</strong></p>
<p>– Кошмар. И то клаустрофобичен. В смисъл, затворен в представата за даден творец, неговите възможности или развитие, както и за дадено изкуство.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Любимите ми артисти са живи, динамични, променящи се.</em></p>
</blockquote>
<p>Изкуството е моментна снимка на нечия реалност или фантазия. Алгоритъмът ще копира добре това, което вече има като оригинал, убеден съм. Но да създаде следващото произведение и то толкова комплексно като кино… може, но едва ли ще е добро.</p>
<p>Киното е вселена, в нея са всички изкуства, митология, социална проблематика на времето. Добрите режисьори разбират точно какво са направили чак накрая, толкова е сложно. Киното минава през много хора в процеса по създаването му, всеки със своята дълбочина, опит, усещане…</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не, не, няма как да стане, поне не още. Но бих гледал, за да видя. Бъдещето е любопитно.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev-5.jpg.480.webp" alt="Орлин Милчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– А как изглежда според теб бъдещето на начина, по който се „снабдяваме“ с информация?</strong></p>
<p>– Плашещо. Някога спокойно сърчвахме, за да знаем. Сега трябва 10 пъти да проверим източник, фактчекинг, дабълчекинг и т.н. Да не говорим какви мощни сили произвеждат неуморно и целеустремено дезинформация с конкретна цел – от политически пропаганди до научни такива.</p>
<p>Всичко това влияе напълно реално върху обществото.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Фалшиви новини се разнасят по профилите като гаден обрив след среща в скапан бар.</em></p>
</blockquote>
<p>Хората си ги повтарят, после гласуват. Предстои масовото влизане на дийпфейк видеа. Да не говорим за приложение на изкуствения интелект в тази сфера. Интернет ще се обърка тотално. Но нямаме избор, освен просто да положим усилия да се информираме пълноценно.</p>
<p>Най-простият принцип: да кръстосваме източници, такива с репутация, колкото и малко да са останали.</p>
<p class="q"><strong>– Това определено е една от <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">големите ми теми</a> и метафората с обрива… не искам да казвам, че „ме докосна“, но ми се струва много удачна. Според мен топката е в полето на медиите, които е време да намерят вдъхновение и идеи и при формите, които днес успяват да създават смислено съдържание. Интересни са ми примерите на <a href="https://karamanev.me/istorii/lex-fridman">Лекс Фридман</a> и <a href="https://karamanev.me/istorii/joe-rogan">Джо Роган</a>. Според теб журналистика ли са подкастите?</strong></p>
<p>– Нашият не е. Просто разговор, с всички рискове да кажеш нещо много глупаво или сравнително умно от време на време. Журналистът пита, ние по-скоро си приказваме с госта или помежду си.</p>
<p>Има всякакви подкасти, това е съд, който всеки може да напълни със своето нещо. И ако е интересно или важно за още някого, ще се гледа. Нашата формула в „2&#x26;200“ от самото начало е да бъдем честни, да мислим на глас и да не се взимаме твърде на сериозно. Това е просто подкаст.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev-6.jpg.480.webp" alt="Орлин Милчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– При това, направен с емоция, лично отношение и смелост, все неща, които според мен помагат на този жанр. Но и аз мога да го потвърдя, след като имах късмета да съм гост и да поговорим, включително и доста отвъд зоната ми на комфорт. Там стана дума доста и за <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">прословутите балони, ехо стаи</a>, за проблемите, които те създават и според мен са в основата на големите разделения днес. Ще излезем ли някога от балоните си?</strong></p>
<p>– Ами, те не са нищо ново или страшно. Групирането е еволюционен принцип, винаги го е имало. Няма нищо лошо да си с хора, с които имате общи разбирания за света, изкуство, политика, морал. Супер е, че интернет ни позволява лесно да намираме такива съмишленици.</p>
<p>Аз бях тийн, когато навлезе интернет и помня времето преди него. Адски е тъпо да се чувстваш сам и неразбран, да не знаеш къде са твоите хора. В този смисъл харесвам балоните и смятам, че човек генерално е добре да бъде сред хора от своя тип.</p>
<p>Препоръчвам обаче разходки в чуждите балони. Експедиции. Просто за да видиш дали няма там нещо за теб, което не познаваш или не знаеш. Това пак, както с информацията, е въпрос на съзнателно усилие. Да си кажеш: „Абе, тези там какво си говорят, я да ида да чуя или видя! Сигурно е по-тъпо от нашето, ама знае ли човек понякога“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev-8.jpg.480.webp" alt="Орлин Милчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Кое може да ни помогне да започнем отново да си говорим за важните неща, вместо просто да се нахъсваме едни срещу други?</strong></p>
<p>– На първо място да приемем, че има такова нещо като Факти и Обективна истина. Да отхвърлим релативизма – „всеки сам си преценя“, ми… не. Да спрем да твърдим, че когато мнението ни е лично, то не може да бъде оспорвано с аргументация и доводи от другата страно. Да не се крием зад думички като „патриотичен“, „народен“ и т.н., отдавна загубили историческия обединителен смисъл и придобили единствено политически такъв.</p>
<p>Тогава можем да си говорим спокойно, нормално, без емоции – стъпили върху бетонната плоскост на проверимите факти, а не „аз така си го чувствам“. И да решим кое е най-доброто за страната, бъдещето, живота и т.н. Кои са ни реалните проблеми – колко високо да боднем флага, или колко високо стига корупцията… примерно.</p>
<p class="q"><strong>– Кои са най-добрите неща, които ни донесоха технологиите? И кои според теб са най-големите проблеми, които ни създадоха?</strong></p>
<p>– За мен 90% добри неща. Достъпът до музика, кино, книги, събития и хора. Възможността аз самият да се изразявам по един куп начини и това, което правя, да достигне лесно да всеки, който се интересува. Каквото и да правя – музика, кино, подкаст, то няма как да не е обвързано с интернет и технологиите. И това е супер, защото иначе би било толкова по-трудно.</p>
<p>Лошите….Хм, поне за мен са разни глупави кавги, направо смешни. И малко повече стрес за разни неща, над които нямаш грам власт, а и нямат кой знае какво значение. Май е това.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/02/orlin-milchev-7.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Малката капачка и лавината от добри дела</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/lazar-radkov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/lazar-radkov</guid>
      <pubDate>Tue, 26 Dec 2023 06:00:59 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>22 модерни кувьоза и 5 линейки, специално оборудвани, за да помагат на преждевременно родени деца. Ето толкова е огромен днешният ни гост. Благодарение на него в много региони на страната преждевременно родените деца имат значително по-голям шанс да оцелеят и да избегнат усложненията. Той подготвя доброволци за ситуации, в които държавата не би могла да се справи сама. Провежда обучения как да оказват първа помощ и децата, и родителите им. Не е Дядо Коледа, но също има брада и също е изморен, в такова настроение срещам Лазар Радков. Разговорът ни е за подкаста на DEV.bg, където имам късмета да водя някои от епизодите. А този път много от думите си струва да бъдат прочетени. Чудесата могат да бъдат резултат от труда на всеки от нас. Всеки може да променя света и средата около себе си. А когато онези хора, събрани от желанието си да създават, намерят малко подкрепа и се събират заедно, те могат да променят и средата. Дали това е пътят, който ще ни поведе напред като нация, ще ни издърпа от ролята на най-бедните и нещастните? Ако има човек, който да ни убеди, това е именно Лазар Радков.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/lazar-radkov.jpg.480.webp" alt="Лазар Радков" /></p><div class="intro"><p><em>22 модерни кувьоза и 5 линейки, специално оборудвани, за да помагат на преждевременно родени деца. Ето толкова е огромен днешният ни гост. Благодарение на него в много региони на страната преждевременно родените деца имат значително по-голям шанс да оцелеят и да избегнат усложненията.</em></p>
<p><em>Той подготвя доброволци за ситуации, в които държавата не би могла да се справи сама. Провежда обучения как да оказват първа помощ и децата, и родителите им.</em></p>
<p><em>Не е Дядо Коледа, но също има брада и също е изморен, в такова настроение срещам <strong>Лазар Радков</strong>. Разговорът ни е за <a href="https://dev.bg/podcast/">подкаста на DEV.BG</a>, където имам късмета да водя някои от епизодите. А този път много от думите си струва да бъдат прочетени.</em></p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="L01URuN6O-c"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=L01URuN6O-c" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/L01URuN6O-c/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><em>Чудесата могат да бъдат резултат от труда на всеки от нас. Всеки може да променя света и средата около себе си. А когато онези хора, събрани от желанието си да създават, намерят малко подкрепа и се събират заедно, те могат да променят и средата. Дали това е пътят, който ще ни поведе напред като нация, ще ни издърпа от ролята на най-бедните и нещастните?</em></p>
<p><em>Ако има човек, който да ни убеди, това е именно Лазар Радков.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Днес стотици хиляди хора събират капачки, защото ти успя да ги вдъхновиш да го правят, но как започна? Кога реши, че не е достатъчно да се занимаваш с нещо професионално, а имаш нужда и от нещо различно?</strong></p>
<p>– Доста назад е във времето. Занимавах се със спорт, с треньорска дейност. Имам спортен клуб, колегите все още ми плащат голяма част от сметките, помагаме на хора с по-заседнал начин на живот да си подобрят здравето, кондицията, начина, по който се чувстват и изглеждат. Да се преборят с нещата, които ги болят. Покрай тази работа ме каниха да изнасям лекции пред ученици и студенти. Винаги съм имал някаква вътрешна потребност да давам, да бъда полезен с това, което правя, да помагам на хората, да допринасям животът им да бъде мъничко по-добър.</p>
<p>През 2013-а нещата с клуба вървяха, но усещах, че имам нужда да правя повече, да допринасям. Дадох си сметка, че живея добре, доволен съм от живота, от хората около себе си. А когато човек „си надвие на масрафа“ – има един хубав български лаф, когато си плаща сметките и има покрив над главата, топло му е, има интернет… По пирамидата на Маслоу се чувства добре, основата му е осигурена.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Остава да се опита да направим нещо и за другите, за средата, за света.</em></p>
</blockquote>
<p>Така че да го оставим мъничко по-добър, по-смислен. Важно е човек да се грижи за собственото си добруване, за това на близките, обаче, ако на мен ми е добре, живея в палат, а наоколо е блато и бунище, няма как да съм щастлив.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/lazar-radkov-5.jpg.960.webp" alt="Лазар Радков" loading="lazy" decoding="async" width="2379" height="698"></figure>
<p class="q"><strong>– Но защо се насочи точно към кампании за събиране на капачки?</strong></p>
<p>– Тази кауза не е измислена в България, нито съм я измислил аз. 7-8 години преди нас имаше една голяма кауза „Капачки в действие“, момче и момиче събираха, за да купуват инвалидни колички.</p>
<p>Капачката е изключително малка, проста, не заема място. Човек може лесно да си я сложи в джоба, така да се почувства мъничко по-добре, че прави, макар и малко, нещо добро.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но когато много хора го направят, се случват големи неща. За 6 години вече сме рециклирали 1,3 млн. кг пластмаса!</em></p>
</blockquote>
<p>Сигурно над един милион българи участват. Над 95% от хората не полагат особени усилия. Дали капачката ще я хвърлиш в кошчето за боклук или ще я сложиш в контейнерчето, все тая. Коша за боклук го изхвърляш, когато се напълни. Този за капачките два пъти годишно го носиш на площада или го оставяш в блока, някой го носи. Нищо не ти коства като време, като енергия, като ресурс.</p>
<p>Но когато човек направи нещо мъничко, той чувства, че прави добро. Както казва един приятел, като прибере капачката, няма да хвърли бутилката на улицата. Чувстваме се добре, чувстваме се част от нещо по-голямо, че помагаме.</p>
<p>Над 85% от хората, участвали в анкетите, казват, че откакто събират капачки, са започнали и да изхвърлят разделно отпадъците. Близо 90% забелязват повече боклуци по земята, правят им впечатление, от време на време вдигат по някой боклук, да го изхвърлят. Така едно мъничко нещо, което е смислено, повежда по един съвсем различен, по-градивен и смислен път – този на добротворчество.</p>
<p class="q"><strong>– Всички имаме порив да сме полезни, но често постоянството е това, което ни липсва. Каква е твоята рецепта да не се отказваш?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Като се откажа, какво ще правя?</em></p>
</blockquote>
<p>Имало е много трудни моменти. За някои съм разказвал, повечето само аз си ги знам. Когато нещо ти гори отвътре, няма как да се откажеш.</p>
<p>Когато някой ме пита: „Искам да направя кауза, да помагам за нещо, може ли да ме насочиш?“, отговарям: „Защо да те насочвам, бе, човек? Ти не живееш ли в България? Разходи се, огледай се, има хиляди неща, които имат нужда да бъдат подобрени, които имат нужда от подкрепа, цели социални прослойки, отрасли“.</p>
<p>IT секторът е един от малкото, които са добре работещи, защото няма почти никакви регулации.</p>
<p class="q"><strong>– И все пак, как се започва? Ако досега не съм го правил, идва ми идеята да помогна с нещо, да съм полезен, както е било при теб, каква е следващата стъпка?</strong></p>
<p>– Ще ти разкажа някои от нещата, които ние правим и след това ще видим как ти можеш да допринесеш.</p>
<p>През 2017 г. открихме, че в много от болниците, в по-малките населени места, кувьозите са на по 30-40 години, затова насочихме кампанията „Капачки за бъдеще“ в тази посока. Дори Министерство на здравеопазването нямаше тези данни.</p>
<p>После с мои колеги си дадохме сметка, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>всички сме доста неподготвени за всякакви екстремни ситуации,</em></p>
</blockquote>
<p>и по време на ковид се видя след една седмица затваряне.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/lazar-radkov-4.jpg.960.webp" alt="Лазар Радков" loading="lazy" decoding="async" width="2202" height="1035"></figure>
<p>Нямаме идея как да даваме първа долекарска помощ, какво да правим при земетресения, при бедствия, как да избягваме ситуация на насилие, как да защитим себе си и близките си. Тогава събрах колеги, взехме да правим такива обучения.</p>
<p>Миналата година установих, че и по училищата, на децата никой не го преподава. В началото на годината стартирахме кампания за обучения по първа долекарска помощ. Още първия срок бяхме обучили над 4000 деца, до Нова година планирам да станат към 10 000. Става въпрос за деца в Пловдив, Пазарджик, София, Стара Загора, Плевен, търся партньори в други градове.</p>
<p>Преди година стартирахме инициативата „Доброволчески клубове за бъдеще“. Имаме такива в над 30 града, идеята е да свържем хората, които са активни и градивни и искат да срещат себеподобни. Искат да правят нещо, обаче се чувстват сами.</p>
<p>В доста градове се получи невероятно, направиха кампании за засаждане на дръвчета, за почистване, ходиха в училищата, направиха мащабни почиствания. Покрай това те палят други хора.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Колкото по-силна е енергията на един човек, толкова повече привлича другите около себе си.</em></p>
</blockquote>
<p>Друго важно направление – при по-голямо бедствие, колкото и да е подготвена държавата, видяхме го в Турция след земетресението, хората никога не са достатъчно и трябва да има обучени доброволци, за пожарогасене, за аварийно спасителна дейност, екипирани, тренирани. Които да отиват и да помагат на терен. Вече имаме „Спасителни клубове за бъдеще“ в 8 града. Правим тренировки, събираме оборудване.</p>
<p>Още нещо, което правим изцяло с лични средства, са безплатни прегледи по селата, където няма лекари. В много села нашите доброволци от клубовете за бъдеще, медицински лица, пътуват и правят базови изследвания – мерим кръвно, кръвна захар, ЕКГ, това е консултирано с лекари.</p>
<p class="q"><strong>– Списъкът е доста дълъг… Не знам как ти стига времето за всички тези неща, но пътищата са много. Когато решиш да правиш добро, можеш да помогнеш по много начини – със средства, с времето си, с обучение.</strong></p>
<p>– Да, примерно събрахме пари, ще си купим резачки. Имаме нужда от хора с високопроходими машини, с гаражи, където да държим тези неща. Имаме нужда от средства, те със сигурност никога не достигат.</p>
<p>Нещо, което прохожда в последните години у нас, са доброволчеството и гражданското общество. Двете са неразривно свързани, няма как едното да е без другото. Гражданско общество има, когато хората си дадат сметка, че за да се промени нещо, то трябва да е от нашите усилия, няма да дойде от политиците, няма да дойде отвън, от Господ.</p>
<p>Вчера бях във Варна, едно момиче ми казваше, че се опитва да събира доброволци. „Много малко хора, трудно става.“ Не ти трябват много хора, това не е банкет. Трябват ти малко, но мотивирани.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всяка промяна се прави не от мнозинството, а от малка, мотивирана, добре обучена група хора.</em></p>
</blockquote>
<p>С желание, с акъл, с умения, хората, които искат да променят някъде нещо, го правят. Няма значение в коя област, трябват малки, добре сработени, обединени групи хора. Затова се опитвам да правя формирования от по 10-15 души, които да бъдат като семейство и когато има сигнал, да отиват и да реагират поне половината.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/lazar-radkov.jpg.480.webp" alt="Лазар Радков" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p>В момента, когато човек влезе в света на доброволчеството, влиза в различно измерение. Там хората отиват и правят нещо не защото очакват някой да им плати или да им благодари, не защото очакват нещо в замяна, а защото знаят, че нещо има нужда да бъде направено, че така е правилно. Виждат, че някъде има нужда, проблем, недостиг, несправедливост, отиват и помагат, дават своето време, своята енергия, понякога нерви, здраве. Да, тези инициативи са по-малко от Западна Европа, защото човек, за да може да се раздава за тези неща, е доста по лесно, когато е успял икономически, а не ако не знае дали ще успее да си плати сметките на края на месеца.</p>
<p>В доброволческите среди човек може да види хора, които се раздават за нещо, което е по-голямо от тях. Дори това, което правят, да е капка в морето, те знаят, че трябва да се прави, снежинка по снежинка.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хвърлят милиони, милиарди снежинки, но има една, която вече прави лавината.</em></p>
</blockquote>
<p>Нещата стават с натрупване, с бачкане, с работа с други хора и няма друг начин, няма пряк път.</p>
<p class="q"><strong>– Аз съм избрал своя начин по някакъв начин на доброволчество чрез разказването на дигитални истории. Защото мисля, че това умея най-добре – да предизвиквам разговори по важни теми, да карам хората да се замислят. Чух в друг подкаст, че един от една от любимите ти книги е „Странник в странна страна“. Та се замислих, не се ли чувстваш често като странник в странна страна, говорейки по тези теми?</strong></p>
<p>– Когато човек се опитва да облагородява такава дива пустош, необработена земя, съвсем нормално е в началото да е самотен. Разбира се, не казвам, че България е пустош, просто имаме сектори, които са недоразвити – при доброволчеството тепърва имаме тук-таме организации, човек ще се сети за 2-3. Те са стотици, но действат на локално ниво. Съвсем нормално е, когато човек прави някакви неща, които ги няма или са малко известни, да се чувства сам, неразбран.</p>
<p>Няма да те лъжа, че това не ме човърка, не ме е жегвало през годините, но мисля, че последните година – две успях да го приема. Окей, опитвам се да правя нещо, което е слабо развито, не е популярно, обаче има смисъл в него. Когато наистина вярвам, че нещо е важно и нужно, аз имам вътрешна мотивация, просто знам, че трябва да го правя. Няма да развия целия сектор, няма да оправя държавата. Обаче ще направя нещо.</p>
<p>Освен това обичам да развивам нови неща, да разработвам нови среди. Едно време, преди да почна да пиша статии за персонално трениране, имаше основно фитнес треньори, които бяха огромни батки и даваха едни и същи упражнения. Състезателният бодибилдинг е подходящ за много малък процент, повечето хора имат нужда да усещат телата си, да могат да се движат добре, да изпълняват движенията. Съвсем различен е подходът и в тренировките, и в отношението.</p>
<p>Обичам да правя неща, които не са популярни. В момента, в който почнат да стават популярни, става пренаселено и се насочвам към нещо ново. Обичам да прекарвам много време сам, да прекарвам време в гората. Живея в Княжево, 10 минути нагоре ходене или 5-6 тичане съм си в гората и си изчиствам си главата. Избягвам да мисля за себе си като за Майкъл, човека от „Странник в странна страна“, той си беше свръхчовек, със свръхспособности. А пък никой не знае моите кусури и слаби, тъмни страни и страхове по-добре от мен.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/lazar-radkov-3.jpg.960.webp" alt="Лазар Радков" loading="lazy" decoding="async" width="2360" height="716"></figure>
<p class="q"><strong>– Казваш, че доброволчеството до голяма степен е свързано със стандарта. Но дали не е повече народопсихология? Аз съм виждал много хора, които за каузи дават последните си левчета.</strong></p>
<p>– Че е свързано със стандарта, е статистика. Но и народопсихология, култура, която трябва да развиваме и да променяме.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Културата не се променя от само себе си, а вследствие на усилията на много хора за продължителен период от време.</em></p>
</blockquote>
<p>Нашата народопсихология е градена със столетия и хилядолетия назад и няма да се промени лесно. Малки промени се случват в рамките на десетилетие. Тя е като ледник, движи си в една посока със сантиметри на година – и културата, и народопсихологията, и ценностите.</p>
<p>Трябва да има един вектор, който да бута бавничко, бавничко. Хората смятат, че ще гласуваме за правилните хора и те ще дойдат, за да оправят всичко… няма да стане. Един приятел казва, че политиците са еманацията, квинтесенцията на това, което сме като общество.</p>
<p>Много силно вярвам, че гражданските инициативи могат да влияят изключително много за промяна на начина на мислене. Разбира се, става за дълъг период от време, просто трябва да се поддържат огънят и посоката.</p>
<p>Много силно вярвам, че в едно общество трите основни гравитационни центъра са: политиката – няма как, човекът е политическо животно, бизнесът – там, откъдето идват благата. Когато го няма третото, тези две се срастват, има монополи, политически чадъри, корупция. Когато обаче се появи третият център – гражданското общество, той измества гравитационна точка между тези двете, започва да ги балансира.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/lazar-radkov-2.jpg.960.webp" alt="Лазар Радков" loading="lazy" decoding="async" width="2214" height="1044"></figure>
<p class="q"><strong>– Никога ли не си казваш: „Не е моя работа“?</strong></p>
<p>– Един треньор, когото следях – Скот Сонън, разказваше: „Когато виждах нещо, което не е окей, счупено е, има нужда да се подобри, като по-млад си казвах, че някой трябва да направи нещо. Обаче, кажа ли това, аз възприемам себе си като „никого“. Аз съм „някой“, ти си „някой“. Всеки, който вижда несправедливост, е „някой“. Виждам тук и сега това и мога да направя нещо – не да реша проблема, но да направя нещо, което да подобри поне мъничко ситуацията. Да разкажа, да привлека хора и заедно да подобрим това нещо“.</p>
<p>Съзнаваше ли някой през 2017-а, че в десетки градове кувьозите са от миналия век? Случайно го открихме, някакви доброволци с идеи, ентусиасти, и взехме да бутаме. 2017-а един кувьоз, 2018-а – 2, 2019-а – 19 кувьоза. И ги подменихме! Бяхме си поставили за цел в началото на 2020 г. да няма нито една болница в България, в която най-новият кувьоз да е от миналия век. Вече е така.</p>
<p>След това установихме, че няма детски линейки – имаше две в София, дарени от други каузи. 2019-а обявихме кампанията, проучих фирми, изисквания, техника. 2020-а дарихме първата, стигнахме до петата. Тези линейките обслужват по няколко области и вече покриват цяла България.</p>
<p>Сега отново ще помогнем с апаратура на няколко десетки града в България. Купихме първата офроуд линейка, после втората. Ще купим пожарни, с които доброволческите формирования да подпомагат пожарните.</p>
<p>Аз имам малък бизнес, който ми плаща сметките. Не карам бентли, не живея в затворен комплекс с 300 квадрата апартамент, а под наем. 2020-а даже ми откраднаха колата, карам кола на приятел, трябва да си взема нова.</p>
<p>Не искам много за себе си от живота, имам нещата, които искам. Ако ходя малко по-често на масаж, ще се чувствам по добре. Но тук проблемът не е финансов, а чисто организационен. Нещо, върху което се опитвам да работя последните години.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Аз не мога да избягам от собствената ми безотговорност към мен самия.</em></p>
</blockquote>
<p>Вярвам, че човек трябва да помага там, където му сочи сърцето. Ако е насила, удовлетворението няма да е толкова силно. Нека човек да потърси кауза, която наистина му резонира.</p>
<p>Много уча от хората около мен и вярвам, че всеки може да допринася за хората около себе си, за хората в нужда, ако го усеща вътре. Трябва да ти е тука, в сърцето, в душичката. Ако наистина усещаш едно огънче, една топлинка и се чудиш можеш ли, не можеш ли… Ако се чудиш, направи го. Ако се чудиш, със сигурност можеш!</p>
<p><strong>Целия разговор с Лазар Радков вижте тук:</strong></p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="L01URuN6O-c"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=L01URuN6O-c" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/L01URuN6O-c/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/12/lazar-radkov.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/petur-teodosiev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/petur-teodosiev</guid>
      <pubDate>Tue, 28 Nov 2023 06:00:45 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация. 29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени. Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си. Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация. Но как да се случи?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/petur-teodosiev.jpg.480.webp" alt="Петър Теодосиев" /></p><div class="intro"><p><em>Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.</em></p>
<p><em>29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта <a href="https://nauka.bg/">„Българска наука“</a>. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.</em></p>
<p><em>Вече 17 години <strong>Петър Теодосиев</strong> влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.</em></p>
<p><em>Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.</em></p>
<p><em>Но как да се случи?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Как се роди идеята да създадеш „Българска наука“?</strong></p>
<p>– Започнахме преди 17 години с моя брат близнак, бяхме само на по 14. Направихме сайт, в който да се говори за науката по начин, който ни липсваше в образователната система. Аз съм прекарвал повече време в библиотеката, отколкото в училище, особено от 8-и до 12-и клас.</p>
<p>В 8-и клас открих книгите, просто средата ми показа, че има и други, много важни неща, които не се разказват в часовете. Но откъде книги, когато нямаш пари? В библиотеката! Седях цял ден в читалнята, вечер продължавах вкъщи, връщам ги, вземам нови. За една година смених няколко картона, защото се запълниха.</p>
<p>Тогава си казах, че сигурно има много хора като мен, на които им е интересно да четат за наука и така с брат ми направихме сайта.</p>
<p>Научих се да програмирам!</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Бяхме много бедни и трябваше дълги месеци да спестявам, за да си купя една книга за програмиране.</em></p>
</blockquote>
<p>Беше 2004 – 2005 г. и още ги нямаше в библиотеката, защото бяха много специализирани и скъпи.</p>
<p>И се научих – буквално четеш кода, пишеш на листче, после отваряш Notepad и започваш, без да виждаш кое как работи и кое е грешно. Сега програмирането става по много различен начин…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/petur-teodosiev-2.jpg.480.webp" alt="Петър Теодосиев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="507"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– По това време и сайтовете изглеждаха по много различен начин. Нямаше го <a href="https://karamanev.me/istorii/wordpress-matt-mullenweg">дори WordPress</a>…</strong></p>
<p>– Така е. Написах сайта на PHP, сами трябваше да пишем статиите и да ги публикуваме, точно както прави WordPress в момента. Базите данни MYSQL,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>цялото нещо изградих сам и после… забравих програмирането.</em></p>
</blockquote>
<p>С брат ми се заехме със съдържанието. Идеята беше да започнем със списание, времето беше такова, тепърва идваха световните списания. Всичко трябваше да правим сами, нямахме никакви пари. Хванахме една промоция за хостинг, вложихме, буквално, левчетата, които бяхме спестили от закуски.</p>
<p>Създадохме форум, преди фейсбук форумите бяха много активни. И при нас бързо се оживи. Влизаха учени, много хора се регистрираха и започнаха да публикуват, стигнахме до стотици постове на ден.</p>
<p>Електронното списание се завъртя, натрупа популярност и в средите на учените. Дори получихме първите дарения! Още бяхме ученици, да видиш как пристигат 10 лв… Еха, смятай колко яко! Неусетно започна да става по-сериозно, заехме се да правим по-сериозен сайт, да има повече информация…</p>
<p class="q"><strong>– Като те слушам, историята много ми напомня <a href="https://karamanev.me/istorii/balgarska-istoriya">тази на „Българска история“</a>. И те започват като ученици, почти не шега. Докато не идва един момент, в който усещаш, че нещата са сериозни и изискват следващата, по-голяма стъпка. Как изглеждаше този момент при вас?</strong></p>
<p>– Имаше такъв. Дойдохме в София, влязох в университет и започнахме да се занимаваме с проекти. Създадохме неправителствена организация. И макар че наистина има сходства, нашата насоченост не е точно както на „Българска история“. Това, което правим, е тип новинарско съдържание за новото в науката.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Уви, много по-малък интерес има и в глобален план към тези теми.</em></p>
</blockquote>
<p>Най-силен е към астрономията, но все пак е далеч от този към българската история.</p>
<p>Но и при нас дойде моментът, в който се запитахме: „Добре, с това ли искаме да се занимаваме?“. Трябваше да продадем себе си и идеологията, с която тръгнахме, за да се занимаваме с други неща, които се търсят повече, но си казахме, че няма как да стане. Така преди 8 години аз поех изцяло „Българска наука“.</p>
<p>Реших, че ще дам няколко години от живота си, за да видя мога ли да постигна нещо по-голямо тук. И все още се колебая за всичко това, защото има много трудни месеци, които разклащат всичко.</p>
<p>Въпреки това всяка година стигаме до повече хора, увеличаваме, подобряваме съдържанието, правим все повече документални филми, интервюта, издаваме повече броеве.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това си има цена, която не е финансова, а се изразява в живота, който даваш за каузата.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/petur-teodosiev-3.jpg.480.webp" alt="Петър Теодосиев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="680"></figure>
<p class="q"><strong>– Защо според теб има толкова голям интерес към историята, а не можем да провокираме такъв към Космоса?</strong></p>
<p>– Виж политическата обстановка. Най-лесно се манипулира и се създават партии през историята и национализма. Става дума за използване на историята. Според мен най-слабо образованите можеш да ги манипулираш най-лесно по тези теми. Хората, които са си татуирали Ботев и Левски, знаят най-малко за нашата история. Точно те биха скочили на бой срещу истини, за които Ботев и Левски са се борили.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За мен това е проблемът – образованието ни е на много ниско ниво.</em></p>
</blockquote>
<p>Мен това ме направи човека, който съм в момента. Борейки се срещу тази система, аз не ходех на училище, а на място, където четях всеки ден. Това промени вижданията ми за образованието и затова продължавам да го правя през целия си живот, от 8-и клас, а сега съм на 35.</p>
<p>През последните 5 години съм прочел над 150 книги за маркетинг и бизнес, за да мога да намеря как да „продам“ науката безплатно. Ако продавам дивани, е много по-ясно как, но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да „продаваш“ знание на хора, които не са се интересували от знание, е страшно трудно.</em></p>
</blockquote>
<p>„Продавам“ тук е в кавички, целта не е да дадат пари, а да обърнат внимание. Да отделят 5 минути от живота си, за да гледат, да прочетат нещо, свързано с наука. И това е най-трудната част – да създадеш съдържанието, да е адекватно, разбираемо. Това е другата страна на монетата, защото, ако пишеш за история, може да кажеш: „Той отиде там, набиха го и се прибра“.</p>
<p>Обясни обаче какво са тъмната енергия и тъмната материя…!</p>
<p class="q"><strong>– Много добре знам за какво говориш, имам късмета да не ми се налага да „продавам“ моите текстове за технологии, за да си издържам семейството. Вече имам почти 300 Дигитални истории, най-четената от които се казва <a href="https://karamanev.me/sreshti/aleksandur-moshev">„Откъде идват българите?“</a>, а дори не дава отговор… Как можем да обърнем това?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– На никого не му пука в дългосрочен план и си личи. Над 30% от учениците са функционално неграмотни.</em></p>
</blockquote>
<p>Процентът на отпаднали ученици формално намалява, но броят им никак не е малък. Истинските данни остават скрити за хората, които трябва да се борят с тях. Статистиката е все по-хубава, защото гледаме цифри, които ни устройват, вместо да се борим директно с проблема.</p>
<p>Има програма „Образование“ към Министерството на образованието и науката. Там се дават 1,3 милиарда лева само за решаване на такива проблеми! Огромни средства, давани за програми, които отчитат „успехите“ с данни, които обаче не са в полза на учениците и обществото.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/petur-teodosiev-4.jpg.480.webp" alt="Петър Теодосиев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="645"></figure>
<p class="q"><strong>– По същата статистика все повече млади хора завършват училище, а после цели випуски са с двойки на матура. Какво се е случвало в това училище, за да имат всички до един двойка по литература?</strong></p>
<p>– И после част от тях ще отидат в университет, там ще си загубят времето, ще кажат „Имам тапия, мога това“. Но какво можеш и какво пише, са тотално различни неща.</p>
<p>Започнахме една кампания с филми за бизнес и наука, как</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да мотивираме младите хора, че има смисъл да се учи, за да работиш в хубава фирма, да създаваш нещо, най-вече свързано с инженерни науки.</em></p>
</blockquote>
<p>Миналата седмица интервюирахме една фирма, разказаха ни, че дълго време са си блъскали главите и накрая са решили да наемат 90 узбекистанци, които обучават и стават експерти, дори иженери. Отделно обучават хора от Индия и Непал. Защото са вдигнали ръце, решили са, че в България няма начин.</p>
<p>Ние си говорим как нямаме перспективи, нямаме производство, не е вярно! Имаме фабрики, те няма кого да наемат!</p>
<p>Повечето ученици днес няма да познаят Узбекистан на кой континент е, коя е столицата, с кои граничи. Какво правим тогава? Някакво образование, което е полезно… за кого? Не можем да захраним нашите фабрики, нашето производство тук, обаче не искаме да идват немците, американците, а ние да си ги правим. Кой да работи тогава и какво?</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Има програми, има пари в системата, но къде отиват?</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Съжалявал ли си някога, че се захвана с „Българска наука“?</strong></p>
<p>– Не! Аз не знам алтернативата. Това, което правя, ми е дало много. Взело ми е, но и ми е дало много.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/petur-teodosiev-5.jpg.480.webp" alt="Петър Теодосиев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="507"></figure>
<p class="q"><strong>– От кои резултати си най-доволен за тези години?</strong></p>
<p>– Успяхме да покажем много неща. В България хубавите коментари остават мълчаливи, вместо тях в социалните мрежи властва хейтът.</p>
<p>Има безброй истории. Много ученици получават награди, пишат, рисуват, правят видеа, свързани с наука. Мотивираме толкова много млади хора, които разбират за различни стипендии, участват, пътуват. Направихме проекти за обучения и обмени в Европа, закарали сме стотици хора в различни държави – да видят, да участват в различни програми.</p>
<p>Миналата година в социалните мрежи имаме 29 милиона четения на цялото съдържание. Привличаме вниманието на нови хора, развиваме и подкаст. Стигаме до хората и виждам, че те имат интерес, истински интерес! Купуват си канчета с химически формули, купуват си списанието, правят абонаменти, даряват на училища, самите училища също имат интерес да работят с нас.</p>
<p>Дори една детска градина иска да направим научен фестивал.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Точно така трябва да се развива любовта към науката. Тя е нещо живо, науката е всичко!</em></p>
</blockquote>
<p>И четеното на дебелите книги, но и гледането през телескоп, микроскоп. Да видиш, да пипнеш, да промениш, да правиш с колбите разни неща. Едно дете не е нужно да създаде огромен реактор или ускорител, но с лего, с робот, с микроскоп или телескоп може да му се запали истински желанието да прави наука.</p>
<p class="q"><strong>– Виждам го и по моите деца. Мисля, че се получава и твоят опит го доказва, има все повече платформи като Фестивала на науката, Ratio… Но доколко се случва онлайн? Защото в мрежата е много по-трудно да привлечеш вниманието.</strong></p>
<p>– Да, това е най-трудното – във фийда да стигнеш до хората. При нас е доста особено, има дезинформация, интереси от политика, от икономическа гледна точка. Най-много време отнема създаването и промотирането на съдържанието.</p>
<p class="q"><strong>– Как може представянето на тъмната материя да изглежда секси? И трябва ли да го правим секси?</strong></p>
<p>– Според мен науката Е секси! Въпросът е да го обясним.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Как да направим така, че да не е секси да си мутра, бияч, тъп и прост?</em></p>
</blockquote>
<p>Защото ценностите се обърнаха, чалгата стана луксозното. Преди беше в долните кръчми, а днес е в скъпите ресторанти и клубове. За да изглеждаш като чалга певица, трябва да имаш много пари, да отидеш на пластичен хирург. Виждам го в ежедневието.</p>
<p>Чалгата е луксозното, а науката е бедното. Не трябва да е така, но прекалено много години се говореше, че в науката няма пари, за да си учен, значи си беден. Щом се занимаваш с наука, си тъп, обречен. Защо не си избрал хубавото, да караш нов мерцедес, да имаш яка, руса мацка до теб? Нещо ти има, след като не го искаш. Не е така!</p>
<p>Да обясним и да покажем, че науката е секси, е, за съжаление, нужда, която преди не съществуваше. Аз познавам много учени, които взимат много големи заплати, създават стартъпи, правят проекти за милиони, но не ги чуваме, обществото не знае за тях, защото не е секси. А на тях не им пука дали ще говорят колко милиони имат или нямат.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/petur-teodosiev.png.480.webp" alt="Петър Теодосиев" loading="lazy" decoding="async" width="874" height="628"></figure>
<p class="q"><strong>– Секторът, където работя, е точен пример. <a href="https://karamanev.me/sreshti/prof-martin-vechev">Например институтът INSAIT</a>, който вече създава стартъпи, успели хора и много добавена стойност за страната.</strong></p>
<p>– Точно така, там идват и все повече учени от чужбина. Но има и много други сфери. Дори в енергетиката имаме добри примери, свързани с възобновяемите източници. В медицината, имаме резултати в епигенетиката, в разработките на ваксини. Но те помагат повече в чужбина.</p>
<p>Тук дори хората масово не вярват във ваксини. А не би трябвало да бъде въпрос на вяра, все едно дали вярвам, че имам очи. Ти вярваш ли? „Да, защото съм ги виждал в огледалото“.</p>
<p>Ние като вид най-често вярваме на неща, които можем да приемем със сетивата си, затова фалшивите новини се разпространяват толкова добре.</p>
<p>„Видя ли човека, стъпил на Луната?“ „Ами, не.“ „И аз не го видях, значи не е стъпил“.</p>
<p>По този начин се случва и в много други сектори, науката е по-плаха. Имаме нов телескоп в Рожен, сериозни успехи и в астрономията. Имаме развита наука и много добра среда за изследвания. Проблемът вече не са вече дори парите, а кадрите.</p>
<p class="q"><strong>– Скоро ще ми кажеш и <a href="https://karamanev.me/istorii/zemyata-e-ploska">че Земята не е плоска</a>… А кои са научните пробиви, които мечтаеш да опишеш на сайта?</strong></p>
<p>– Бих искал да видя как се прави наука в Международната космическа станция. Защо не и база на Луната, която да е стъпка към други планети? Въобще не е толкова далечно!</p>
<p>Ние не осъзнаваме това, което постигна Мъск – направи космоса достъпен, да се качват товари, да пътуват хора. Човечеството разчиташе на ракетите „Союз“, но технологията оттогава е различна, много по-сигурно се случва всичко. А като че ли тази информация не стигна до България.</p>
<p class="q"><strong>– Темата за космоса и според мен е толкова подценявана през последните години. Едно време мечтата на всяко хлапе беше да стане космонавт.</strong></p>
<p>– Това, което се случва в ускорителите, също е уникално. В ЦЕРН и други места по света, новата физика помага за разбирането на тъмната енергия, на тъмната материя, на черните дупки, на Космоса.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Уви, това изисква много повече разбиране. Много повече информация трябва да имаме като индивиди, за да можем да разбираме всеки следващ етап.</em></p>
</blockquote>
<p>И тъй като материята е сложна, ние, като общество, не успяваме да я разберем, защото няма достатъчно информация.</p>
<p>Ето още един пример – тецовете, зелените технологии, енергийният преход… Какви са аргументите в едната и другата посока? Дори националната телевизия, която получава пари от нашите данъци, не създава полезно съдържание на тези теми! Дали ВЕИ е нещо лошо? Трябва ли да спрем с тецовете?</p>
<p>Ако има някакви интервюта,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ще са всички гледни точки, включително и бай Иван, който брои звездите или гадае по вътрешностите на жаба.</em></p>
</blockquote>
<p>За мен е безумие – пускаш новините и те заливат нелепици. Няма я научната гледна точка, няма ги експертите. Да знаеш кой е авторитетът в дадена област.</p>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">Според мен стигнахме дотук</a>, защото медиите се поведоха по фийда и днес нямат силата да променят.</strong></p>
<p>– Имат, имат! Eurobarometer показва, че над 90% от българите гледат телевизия ежедневно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/petur-teodosiev.jpg.480.webp" alt="Петър Теодосиев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Facebook е факторът, поне <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">в моя балон</a>.</strong></p>
<p>– Извън София нещата са различни, телевизията в България остава сериозна сила. Може би във Франция, Германия, Великобритания фийдът е по-основен.</p>
<p>В България според мен това е един от проблемите – държавата има властта да променя, но не го прави, така е и с образованието. Има 4 канала на БНТ! А ако единият поне е за култура и образование? Има ги и финансирането, и журналистите, и техниката, и историята, и културата. Това много ме човърка! Едната от тези телевизии да бъде за наука, образование и култура…</p>
<p class="q"><strong>– Накъде продължава „Българска наука“?</strong></p>
<p>– Към създаването на повече видеосъдържание. Инвестирахме в ново студио, искам да правим повече кратки документални филми, които да обясняват и разказват научни процеси и феномени.</p>
<p>Също и списанието. Нашите абонати са в отделна мрежа, имаме и мобилно приложение. Това е за нас фокусът –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да даваме повече на хората и да показваме, че има смисъл от науката.</em></p>
</blockquote>
<p>Продължаваме да се опитваме да убеждаваме министерства и научни организации, че има смисъл от говоренето за наука.</p>
<p>Няма значение дали през нас, дали ще си направят фейсбук, ютуб канал, вече е много лесно. Големите университети си имат факултети по журналистика, медии, студия, по-добри от тези на големите телевизии… но не ги ползват!</p>
<p>Това за мен е целта, да започнат да го правят. Да се говори повече за наука!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/11/petur-teodosiev.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Ива, която чрез ИИ дарява надежда</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/iva-gumnishka</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/iva-gumnishka</guid>
      <pubDate>Tue, 17 Oct 2023 06:00:25 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Да намериш начин най-високотехнологичната индустрия да помага на хората, които имат най-голяма нужда и в същото време фирмите да печелят от това… направо звучи невероятно. Ива Гумнишка завършва университет от бръшляновата лига в САЩ и се връща в България през 2013 г., амбицирана да изпълни мечтата си – да намери начин да помага на хората, като в същото време създаде дългосрочен и независим модел. Така се ражда Humans in the loop – „Хората в кръговрата“, компания, която вече 6 години осигурява работа на бежанци, на крайно бедни, също и там, където има войни. Дава надежда именно на онези, които имат нужда от препитание и нов старт по цял свят – от Афганистан до Венецуела. Докато в същото време помагат в развитието на най-модерните технологии. Днес новините за изкуствения интелект са навсякъде около нас. Едно от най-впечатляващите му приложения е „компютърното зрение“ – способността алгоритмите да обработват изображения – да преценяват какво е на кадъра, кой е на снимката. За да бъдат обучени, те разчитат на огромни обеми от данни – хиляди, милиони снимки. Именно тук се включват Ива и нейните „хора в кръговрата“ – те помагат с анотирането – благодарение на тях е описано какво се вижда на огромен обем изображения и алгоритъмът се учи да се справя със задачата си. За начинанието си Ива получава многобройни награди, неотдавна участва на събитие на световноизвестните ИИ изследователи Андрю Енджи и Робърт Мънроу. Какво е усещането да дадеш препитание на 1000 души, пръснати по света? Кои са най-интересните проекти, по които е работил екипът? Докога хората ще са нужни в цикъла на развитие на технологиите? Как бихме могли да превърнем онлайн света в едно по-справедливо и равноправно място?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/iva-gumnishka.jpg.480.webp" alt="Ива Гумнишка" /></p><div class="intro"><p><em>Да намериш начин най-високотехнологичната индустрия да помага на хората, които имат най-голяма нужда и в същото време фирмите да печелят от това… направо звучи невероятно.</em></p>
<p><em>Технологиите създават изумителни възможности за това да решим най-големите си проблеми като цивилизация. Да осигурим ресурси за всички, да възстановим справедливостта там, където тя въпиющо липсва, да ни помогнат като вид да продължим нататък…</em></p>
<p><em>Звучи като утопия, но има вдъхновяващи примери, които показват, че понякога границата между утопията и реалността е в това колко добре си нарисувал мечтата си и дали си готов да се бориш за нея.</em></p>
<p><em>Ива Гумнишка завършва университет от бръшляновата лига в САЩ и се връща в България през 2013 г., амбицирана да изпълни мечтата си – да намери начин да помага на хората, като в същото време създаде дългосрочен и независим модел.</em></p>
<p><em>Така се ражда Humans in the loop – „Хората в кръговрата“, компания, която вече 6 години осигурява работа на бежанци, на крайно бедни, също и там, където има войни. Дава надежда именно на онези, които имат нужда от препитание и нов старт по цял свят – от Афганистан до Венецуела. Докато в същото време помагат в развитието на най-модерните технологии.</em></p>
<p><em>Днес новините за изкуствения интелект са навсякъде около нас. Едно от най-впечатляващите му приложения е „компютърното зрение“ – способността алгоритмите да обработват изображения – да преценяват какво е на кадъра, кой е на снимката. За да бъдат обучени, те разчитат на огромни обеми от данни – хиляди, милиони снимки. Именно тук се включват Ива и нейните „хора в кръговрата“ – те помагат с анотирането – благодарение на тях е описано какво се вижда на огромен обем изображения и алгоритъмът се учи да се справя със задачата си.</em></p>
<p><em>За начинанието си Ива получава многобройни награди, неотдавна участва на събитие на световноизвестните ИИ изследователи Андрю Енджи и Робърт Мънроу.</em></p>
<p><em>Какво е усещането да дадеш препитание на 1000 души, пръснати по света? Кои са най-интересните проекти, по които е работил екипът? Докога хората ще са нужни в цикъла на развитие на технологиите? Как бихме могли да превърнем онлайн света в едно по-справедливо и равноправно място?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Голямата ти кауза е технологиите да помагат за решаването на социални проблеми. Защо интернет, който беше замислен като най-демократичната среда, започна да създава <a href="https://karamanev.me/technologii/digitalno-neravenstvo">ужасяващи неравенства</a>? От няколкото големи компании, които определят правилата, до това цели цивилизации почти да няма достъп до технологиите.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Естествено, бързият отговор е – капитализъм.</em></p>
</blockquote>
<p>Но интернет е много интересен и с това, че всеки може да пише. Да, в някои държави достъпът е контролиран, не е абсолютно демократизиран, но все още има много големи възможности за това всеки да има достъп, да създава неща в онлайн пространството, да обменя информация.</p>
<p>Сериозният проблем наистина е, че има няколко компании, които монополизират не само онлайн пространство, но и нашето внимание. Когато ползваме интернет, толкова много е концентрирано в 4-5 платформи, че е много трудно да се развиват силни алтернативи. Ужасно много пари се наливат непрекъснато в Щатите в създаването на подобни платформи. Дори и да нямат добър бизнес модел, се наливат</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>огромни суми, за да се разрастват колкото може повече, така че след това да започнат да монетизират потребителите си.</em></p>
</blockquote>
<p>Това според мен е една от причините да имаме такива гиганти, които доста дълго време са спонсорирани и субсидирани от инвеститори в САЩ. И изведнъж, когато достигнат голям мащаб, започват да използват тази огромна база от хора, които имат като потребители. Това според мен е сериозен проблем.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/iva-gumnishka-2.jpg.480.webp" alt="Ива Гумнишка" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="596"></figure>
<p class="q"><strong>– И с <a href="https://karamanev.me/tag/izkustven-intelekt">напредъка на изкуствения интелект</a>, изглежда, като че ли ще се задълбочава още повече. Как според теб можем да излезем от него?</strong></p>
<p>– Единият вариант е да използваме технологии с отворен код, да подкрепяме решения, които са създадени с некомерсиална цел и да ги защитаваме.</p>
<p>Проблемът е, че с изкуствения интелект в момента</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>почти няма академични разработки или други проекти, които да могат да се конкурират с това, което публикуват големите компании.</em></p>
</blockquote>
<p>Просто защото се изисква огромно финансиране и ресурс за изчислителна мощ, много малко компании могат да си позволят да развиват такива огромни модели и става много по-трудно да навлизат нови играчи.</p>
<p>Можем да подкрепяме алтернативни решения, които не са на базата на това, което създават големите компании. Например има една компания в Етиопия, която развива алтернатива на Google Translate за етиопските езици. Работят с конкретен фокус върху своята общност.</p>
<p>Другият вариант, естествено, е регулиране – както чрез акта за изкуствения интелект на Европейския съюз. Проблемът и там, естествено, е, че лобитата са страшно силни и налагат това, което на тях им е важно. Тоест, пак има голям риск просто да се наложат правила, които да са в интерес на големите платформи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/iva-gumnishka-3.jpg.480.webp" alt="Ива Гумнишка" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Уви, по всичко личи, че ще стане така. „Социално предприемачество“ по нашите ширини звучи малко като оксиморон – двете думи и на мен ми се струват много често противоречащи една на друга. Как успяваш да ги комбинираш?</strong></p>
<p>– За мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>най-добрият вариант е да намериш социален проект, който да е устойчив и да може да изкарва собствените си финанси.</em></p>
</blockquote>
<p>Иначе социалните начинания много често изпадат в порочен цикъл, в който непрекъснато вървят след финансиращите организации или от програма на програма. За мен беше много важно да имаме независимост, да решаваме сами какви програми искаме да правим, къде да се развиваме, да не зависим от интересите на някой, който ни финансира.</p>
<p>Например от миналата година в България изведнъж всички се засилиха да предоставят финансиране за украински бежанци. Наистина беше важно, много хора имат нужда от подкрепа. Но няколко организации, които финансираха курсовете ни, изведнъж казаха, че не може да вкарваме други бежанци, трябва да ги правим само за украинци. Беше изключително неприятно, работим с много различни мигранти и да заявим на някои, които са даже в по-уязвимо положение, че не можем да ги включим, защото не са от Украйна, си беше чисто и просто расизъм.</p>
<p>За мен свободата да решаваме с кого да работим е най-важното и съм много доволна, че го правим по този начин.</p>
<p class="q"><strong>– Колко души днес работят за твоята компания?</strong></p>
<p>– Откакто е създадена, сме работили с 1000 човека. Не всички от тях в момента работят активно – около 200 са по проекти във всеки един момент.</p>
<p>Нещата се развиват, но в един момент решихме да спрем да се разрастваме бързо, като се фокусираме върху хората, с които вече работим. Непрекъснато имаме интерес към нови пилотни проекти, с нас се свързват още организации. Има голям интерес, но в момента нямаме достатъчно работа за всички и това е най-големият ни проблем.</p>
<p class="q"><strong>– В кои страни са тези 200 души?</strong></p>
<p>– Най-големите групи са в Сирия и в България, имаме по-малки в Афганистан, Египет и Ливан. Наскоро правихме пилотни проекти в Молдова и Украйна, но само за обучение. Имаме и нови малки екипи в Колумбия и Венецуела. Пробвахме и екип от Филипините за конкретен проект. Очакват ни и два доста големи пилотни проекта в Кения и Уганда, които са по Международната организация на труда.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/iva-gumnishka-4.jpg.480.webp" alt="Ива Гумнишка" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Не ви ли затруднява това, че хората са толкова разпръснати? Няма ли да е по-лесно, да кажем, ако се концентрират в две държави?</strong></p>
<p>– Имайки предвид, че всички работят онлайн и от разстояние, не създава чак толкова големи пречки дали са в една държава, или в 15. Единият проблем е с часовите зони, но той не е чак толкова труден за решаване, другият е с достъпа до интернет.</p>
<p>За нас дори е добре да имаме хора в различни страни, защото на някои от клиентите ни им е важно да знаят, че различни групи работят по данните, а не са концентрирани само в една демографска група. Защото това би довело до някакъв тип предразсъдъци в обработката.</p>
<p class="q"><strong>– Трудно ли се комуникира с толкова различни култури?</strong></p>
<p>– Не работим с хората индивидуално, винаги имаме един местен мениджър, който управлява екипа. Стремим се да си подбираме мениджърите, да споделяме една и съща мисия, те също да имат силно изразен интерес към тази индустрия. Единствено в България, защото ние сме си локалните мениджъри, си комуникираме директно с хората.</p>
<p class="q"><strong>– Какви доходи получават те?</strong></p>
<p>– Гледаме да използваме една и съща ставка за всички страни, която в България е нормална. Плащаме 4 евро на час, което тук е добре, в страни като Сирия и Афганистан е супер, а в други страни е доста ниско. Това също ни ограничава – не можем да започнем да работим в Германия или САЩ. Но в много голяма част от света тази ставка устройва хората.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/iva-gumnishka-5.jpg.480.webp" alt="Ива Гумнишка" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"></figure>
<p class="q"><strong>– В крайна сметка става дума за не особено квалифициран труд, който на практика може да се извършва от всеки човек след известно обучение, нали така?</strong></p>
<p>– Това е идеята – да е достъпен тип работа, която може да се извършва от всеки, независимо дали говори английски, дали може да работи с компютър. Нещо като</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>въведение в онлайн света с идеята след това човекът да си потърси следваща работа.</em></p>
</blockquote>
<p>Не винаги се получава, много от хората, откакто започнаха с нас през 2017 г., продължаваха да работят доста години, макар че се опитвахме да ги окуражим да потърсят друга работа. Просто е трудно да намериш нещо, което можеш да работиш от вкъщи, да е на гъвкаво работно време.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли хора, при които този тип работа е променил живота и после са продължили нагоре?</strong></p>
<p>– Нито един не е станал, да кажем, програмист, което би било хубава история. Когато създавах организацията, едната от идеите ми беше да е училище за програмиране за хората в нужда. Но не всеки е направен за програмист – не за всеки е атрактивен този тип работа, нито всеки има подобен тип мислене. Затова реших да се насоча към нещо по-семпло, което да бъде отворено за всякакви хора.</p>
<p>С една иракчанка работим от самото начало и тя е страшно трудолюбива. Въпреки че английският ѝ не е много добър и в началото ѝ беше трудно с компютъра, е много стриктна във всичко, винаги е на линия за нова работа. Покрай нея започна да работи при нас нейният съпруг, след това и дъщеря ѝ. В един момент тя стана единственият човек, който изкарва пари в семейството, тъй като мъжът ѝ се пенсионира. Продължи да работи за нас и междувременно се записа да следва биология – нещо, за което мечтаеше отдавна.</p>
<p>Други две момичета от Иран бяха част от нашите курсове по английски и компютърни умения и още тогава се видя, че са страшно умни и способни. Едната беше още на 17, другата на 19, вече 4 години работят при нас и се развиха професионално. Едната е координатор на всичките ни проекти, другата се занимава с нашата платформа за обучения. Виждам, че им предстоят още по-хубави неща.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/iva-gumnishka.jpg.480.webp" alt="Ива Гумнишка" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Според теб докога ще ги има хората в разработването на изкуствения интелект? Защото все повече данни се намират чрез автоматизирани начини за обработка, анотирането става по-ненужно…</strong></p>
<p>– Със сигурност ще продължава да има нужда от хора. Може би не точно за анотация на данни, а с малко по-висок тип умения. Някои от задачите вече са много лесни за изкуствения интелект, но се появяват и нови. Ние сме на гребена на тази вълна и винаги вървим една крачка пред системите, за да може да обучим следващата система на уменията, които ни трябва.</p>
<p>Когато започнахме през 2017 г., правихме анотации на снимки – къде има човек, къде – кола. В момента</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>правим подобен тип анотация, но вече на триизмерни облаци от точки,</em></p>
</blockquote>
<p>което е доста по-сложно, трудоемко и изисква още повече данни.</p>
<p>Правим и много анотации на медицински снимки, където не ти стига само да опишеш какво виждаш, а е въпрос и на експертиза. Имаме екип от лекари, които правят анотациите. Все по-сложни стават задачите за хората, които трябва да обучават изкуствен интелект, но със сигурност ще ги има и в бъдеще.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/iva-gumnishka-6.jpg.480.webp" alt="Ива Гумнишка" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<p class="q"><strong>– Когато алгоритъмът се обучава на някакви особено чувствителни данни – например, за да различава детска порнография, това значи ли, че трябва първо хората да систематизират огромен брой снимки, или има и друг вариант?</strong></p>
<p>– Ние не работим в тази сфера, това са много тежък тип данни. Но, за съжаление, наистина това е начинът. Другият е да тренираш модели за детектиране на възраст, които да се приложат после.</p>
<p>Но дори когато вече имаш тренирана система, винаги излизат някои случаи, които не са много ясни и пак трябва да има човек, който да ги модерира.</p>
<p>Все още има огромни екипи, които правят модериране на данни, включително и в България. Особено на платформите за съдържание, създадено от потребителите, те непрекъснато се адаптират към правилата на платформата и се опитват да намерят вратички. И трябва модераторите да са нащрек, да са една крачка напред.</p>
<p class="q"><strong>– Какви други интересни данни се е налагало да се справяте?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Работим например по проект за автономни коли.</em></p>
</blockquote>
<p>Имаш хиляди кадри и трябва да се анотират конкретни неща на пътя. Там големият проблем е, че на снимките има страшно много коли, но прекалено малко от другите по-редки участници в движението като мотоциклетисти, колоездачи, скейтбордисти. Затова на алгоритмите им е по-трудно да ги разпознават, много е сложно данните да се балансират и да се извлекат само такива, които да са полезни на системата.</p>
<p>Имаме много интересен проект, свързан с детектиране на различни типове отпадъци по плажовете, правим го с британското правителство. Те събират снимки с дронове на плажните ивици с идеята после да анализират какъв тип отпадъци има върху плажа, в резултат да дадат препоръки кои пластмаси трябва да се ограничат.</p>
<p>Това е много сложен проект, защото имаш каталог от 100 различни вида отпадъци, които трябва да разпознаеш и категоризираш. Дори да имаш едно малко парченце, трябва да разбереш дали е от някаква рибарска мрежа, дали от дърво, ако е пластмаса, какъв вид е. Там също се изискваше доста трениране на самите анотатори, за да разберат как да описват снимките. Проблемът с баланса между класовете е много труден и там, защото има прекалено много снимки от даден тип отпадъци и прекалено малко – от друг.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/10/iva-gumnishka.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Селфита, които ще спасяват животи</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/georgi-kadrev-kelvin-health</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/georgi-kadrev-kelvin-health</guid>
      <pubDate>Tue, 12 Sep 2023 06:00:09 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора. Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health. Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения. Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров. Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/georgi-kadrev-kelvin-health.jpg.480.webp" alt="Георги Къдрев" /></p><div class="intro"><p><em>Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.</em></p>
<p><em>Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.</em></p>
<p><em><strong>Георги Къдрев</strong> е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.</em></p>
<p><em>Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.</em></p>
<p><em>Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Как работи термографията? И как може да ни помага рано да улавяме болести?</strong></p>
<p>– Тя се базира на факта, че тялото е по-топло там, където има повече кръв и обратното. Има сравнително малък брой причини, които влияят на локалното кръвообращение. Най-често причината за затопляне е възпаление – към мястото се насочва повече кръв, хранителни вещества и клетки на имунитета. Това, което ние усещаме при възпаление – затопляне, дискомфорт или болка, се дължи на повишеното кръвоснабдяване. Друга причина е наличието на туморни клетки – те се хранят и също „придърпват“ повече кръв.</p>
<p>Ако дадена зона е по-студена от обичайното, причината много често е запушване или стесняване на кръвоносен съд. Или пък спазъм – например, сам го наблюдавах, точно три седмици след началото на проекта, имах малка песъчинка в бъбрека и</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не можаха да ме диагностицират. Докато на термоснимките спазъмът се виждаше много ясно!</em></p>
</blockquote>
<p>Основният ни фокус в последните две години е да използваме изображенията, за да намираме запушване или стесняване на кръвоносен съд, което се случва при артерии на ръцете и най-вече – на краката. Това много често води до тежки усложнения като загуба на крайник.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Освен това може да е знак за бъдещ инфаркт или инсулт.</em></p>
</blockquote>
<p>В същото време има много малко бързи и достъпни методи, които прецизно да го покажат достатъчно рано и рядко се стига навреме до съдов специалист.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/georgi-kadrev-kelvin-health-2.jpg.480.webp" alt="Kelvin Health" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="402"><figcaption>снимки: Личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Дълги години с екипа ти се занимавате с разпознаване на изображения. Как се насочихте към здравеопазването?</strong></p>
<p>– От 2012 г. в Imagga работим по анализ на снимки с ИИ, наложихме се като пионер. В началото на пандемията, на 19 март 2020 г., с нас се свързаха един млад предприемач и учен в сферата на медицината. Казаха ни, че искат да разработят приложение, което с термокамера на мобилния телефон да разпознава ковид. Беше в периода, когато никой не знаеше какво трябва да се прави, а всеки искаше да помогне.</p>
<p>Идеята да се прави тест за ковид отпадна много бързо, защото нямаше как да получим достъп до пациентите, при тях се влизаше със скафандри. Но пък концепцията ни се стори много интересна, купихме няколко термокамери, започнахме да раздаваме на приятели, които имат ковид инфекция и да наблюдаваме. Оказа се, че наистина се виждат интересни неща. Самата концепция за превантивна медицина бързо ни спечели.</p>
<p>Имаш някакво състояние – остро или хронично, можеш да наблюдаваш и да виждаш промените, преди да ги усетиш. Тялото ни често маскира симптомите, докато не станат толкова трудни за прикриване, че излизат на повърхността. От битова гледна точка това е добре, но така проблемите остават незабелязани, докато не стигнат напреднал стадий.</p>
<p>Постепенно се убедихме, че тази технология има огромни възможности и се концентрирахме върху нея.</p>
<p class="q"><strong>– Освен за стеснени кръвоносни съдове, технологията ви се прилага и за ранно откриване на рак на гърдата. Как се насочихте точно към тези състояния?</strong></p>
<p>– Заради трудния достъп до пациенти влязохме в една браншова организация – Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, в която се запознахме с „Новартис Онколоджи“ и те проявиха интерес как методът може да се прилага за рак на гърда. Оказа се, че това е една от най-перспективните области, тъй като, когато има туморни клетки, те растат и се хранят по-агресивно и това увеличава кръвоснабдяването.</p>
<p>В тази област един от стандартите е мамографът, но той се използва за по-възрастни жени, плътността на тъканта трябва да е по-ниска, за да работи акуратно. Затова стигнахме до извода, че термомедицината може да е много полезна за ранен скрининг.</p>
<p>По чисто административни причини мина 1,5 г. до момента, когато официално се сключи изследователска колаборация. Заради това тепърва започваме със заснемането на пациенти и обучаването на алгоритми в тази област.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/georgi-kadrev-kelvin-health-3.jpg.480.webp" alt="Kelvin Health" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"></figure>
<p class="q"><strong>– Как привлякохте в екипа лекар и изследовател като проф. Иво Петров?</strong></p>
<p>– Запознахме се през септември 2021 г. Освен кардиолог, той е и съдов специалист, фокусиран върху различни щадящи процедури за възстановяване на кръвоснабдяването – не да режем крайника, а да правим всичко възможно да разбием тромба, да разширим стеснението. Отначало той се отнесе малко по-консервативно, но прие идеята с отворено съзнание и започнаха профилактично да заснемат пациенти, които идват с оплаквания.</p>
<p>В един момент</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>той и екипът му станаха дори по-ентусиазирани от нас, започнаха да виждат колко ясно чрез този подход се открива проблем,</em></p>
</blockquote>
<p>става ясно къде е проблемната зона, колко е тежко запушването. Вече сме заснели над 820 пациенти и продължаваме да добавяме между 3 и 10 всеки ден. Подготвяме се за клинично проучване на вече обучения алгоритъм, но приложен за анализ на непознати пациенти, включително от различни етноси. Планираме да се случи както в Европа, така и в САЩ, ще очакваме разрешения от EMA и FDA. Така ще докажем диагностичната стойност на метода. Самият начин, по-който обработваме термосигнала и го визуализираме, се оказва доста удобен за специалистите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/georgi-kadrev-kelvin-health-7.jpg.480.webp" alt="Проф. Иво Петров" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="507"><figcaption>Проф. Иво Петров провежда изследванията</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– С какво се отличава вашият метод?</strong></p>
<p>– В дългосрочен план – с голямата ни експертиза в анализа на снимки с изкуствен интелект. Освен това правим добра сегментация на образа, разделяме фон от обект, фокусираме там, където е нужно. Така с доста базов хардуер може да се види много детайлна моментна снимка на кръвообращението.</p>
<p>Самият ни софтуер също е много удобен. Има и други подобни програми, но те обикновено изискват доста скъпи термокамери – между $5000 и $20 000. Ние използваме „джобни“ камери за 400 долара.</p>
<p>Нещо повече – в напреднали разговори сме с българска фирма, много силна в производството на термо хардуер, и има перспектива да разработим собствена камера.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Нашата концепция е заснемане на температурата на различни части от тялото, анализ какво е нормално, какви са отклоненията и за какво говорят.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е много важно, за да се позволи много по-широкото приложение – да не е нужен човек, обучен да разчита, а да го прави софтуерът.</p>
<p>В един момент искаме да се превърне в нещо, което да имаш като термометър вкъщи. Но много по-съвършено – да следи състоянието и промените и при нужда да сигнализира на личния и/или лекуващия лекар.</p>
<p class="q"><strong>– Тогава ще можем да си правим смислени селфита, макар и не с телефон, а с термокамера… Такъв тип технологии има на всяко летище, промяната в температурата е очевиден симптом, който е познат, откакто има медицина. Защо науката до момента не се е насочила по-активно в тази посока? Технологиите за измерване ли не са били достатъчно добри?</strong></p>
<p>– Мисля, че е така. Нека използвам аналогия с методите за анализ на снимки, това, което правим в Imagga. Те съществуват от 70-те години, през 90-те имаше огромен интерес, много силна алгоритмична база и наука, но нито хардуерът беше достатъчно мощен, нито имаше достатъчно съдържание.</p>
<p>Смартфоните се появиха в началото на века и това създаде много по-голям контекст, започнаха да се генерират милиарди снимки на ден. Тъй като съвременните методи са базирани основно на машинно самообучение, има нужда от много големи обеми данни, за да могат да се намират закономерности и аномалии. Така чак през 2010-2013 г. дойде бумът на технологиите за визуално разпознаване.</p>
<p>Смятам, че същото се случва при термографията. Както казва проф. Иво Петров, тя съществува като метод за медицинска диагностика още от</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хипократ, който казва, че „ако тази част на тялото е по-топла, отколкото трябва, значи има проблем. Ако е по-студена, също има проблем“.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/georgi-kadrev-kelvin-health-5.jpg.480.webp" alt="Kelvin Health" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="548"></figure>
<p>Тоест, медицината от хилядолетия знае, че температурата на тялото е показателна за здравния статус. Термографска апаратура се прилага в медицинската диагностика за първи път през 70-те години, първоначално като допълващ метод за диагностика на рак на гърдата, заедно с мамографията. Но се оказва, че не е достатъчно сигурен метод, ако се използва самостоятелно. С появата на доста центрове за алтернативна медицина, които използват термография, ѝ се създава име като ненаучна дисциплина. Правени са много малки по обем проучвания, до момента никой все още не е правил достатъчно мащабно изследване, което освен това да разчита на мобилни камери.</p>
<p>Това е много важно, защото променя контекста. Не е нужен стационарен апарат в кабинета на лекаря, а нещо, което може да го има при всеки пациент, дори в най-слабо развитите и отдалечените региони.</p>
<p>Така че става дума за комбинацията от факта, че термографията е мобилна, че от 2017 г. има мобилна термография с достатъчно добро качество, че като цяло доста са напреднали технологиите за изкуствен интелект и анализ на снимки, което дава голяма увереност, че може да се изгради нещо прецизно, а не измислица или „шарлатания“.</p>
<p>Това са нещата, с които сме се захванали.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Смятаме, че сме много добре позиционирани да сме пионери в цялата област на термография плюс ИИ.</em></p>
</blockquote>
<p>Надяваме се не само да сме тези, които ще го докажат, а и които ще успеят да го скалират до достатъчно голям мащаб, така че да бъде полезно на максимален брой хора.</p>
<p class="q"><strong>– Като предприемач с опит, къде мислиш, че са най-големите рискове да не се получи?</strong></p>
<p>– В момента най-голямата спирачка е регулаторното одобрение. Както стана дума, гледа се малко скептично на термографията, през 2019 г. и американската агенция FDA издава предупреждение да не се твърди, че тя може самостоятелно да се използва за диагностика за рак на гърдата.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ние сме сигурни, че ще се случи техническата и продуктовата реализация на тази технология, по-скоро въпросът е колко време ще отнеме регулаторното одобрение,</em></p>
</blockquote>
<p>тъй като трябва да се докажат от нулата доста неща, нещо абсолютно ново от технологична научна гледна точка в сериозен мащаб.</p>
<p>От комерсиална гледна точка зависи какви методи за диагностика ще се появят междувременно в тези терапевтични области, върху които сме се фокусирали, дали някой от тях няма да направи приложението безсмислено. Но до момента виждаме много добро приемане от лекарите специалисти.</p>
<p>Друг фактор, който може да попречи методът да стане масов, е, че промяната в температурата не е само знак за съдово запушване, може да е и за възпаление и тепърва ще анализираме доколко причините могат да се диференцират.</p>
<p>Но от предприемаческа гледна точка възможността да се използва този метод за диагностика на много различни състояния са огромни. Разбира се, едно по-едно, отработени и доказани научно. Но не стоим на един крак, който, ако бъде потенциално отсечен с друг метод, да изгубим всичко.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/georgi-kadrev-kelvin-health-4.jpg.480.webp" alt="Kelvin Health" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Когато започна пандемията, имаше прогнози, че изведнъж ще избухне секторът на медицинските технологии, че ще започнат да се налагат много нови методи за диагностика и лечение. Но като че ли за момента не се вижда нещо подобно. Дали още се натрупват, защото данните са малко, или изобщо няма да има такова явление?</strong></p>
<p>– Слушаме много стартъпи да презентират, някой от тях са малко по-напред, други по-назад от нас. И си казваме, като технически грамотни хора и като човешки същества: „Колко готини неща се правят, какви неща се задават!“. Няма никакво значение дали са ни конкуренти, в повечето случаи не са. Анализират образи от ултразвук портативно, хващат някои биомаркери и по тях прихващат състояния.</p>
<p>Според мен наистина един възможен отговор е забавянето заради нуждата от натрупване. Той е свързан с това, което най-сериозно бави и нас – целия процес на регулаторно одобрение. Ваксините бяха единственото, което мина през тях доста напряко, тъй като беше прието като много спешно да се одобрят със сравнително малко изследвания.</p>
<p>Няма някакви конкретни и мащабни промени, които да помогнат технологиите в тази област да се развиват по-бързо. Но е факт, че ковид и всички социално-икономически, политически и други ефекти, които имаше, дадоха импулс за зараждането на една вълна, която според мен ще видим да достига брега след още малко време заради тези по-дълги регулаторни цикли.</p>
<p>В тази вълна ще има много нови успешни методи за диагностика и лечение. Те ще са по-достъпни от финансова и логистична гледна точка, а това е важно, тъй като дори в най-развитите страни диагностиката е голям проблем и няма достатъчно програми за профилактична превантивна грижа.</p>
<p>Нека не забравяме, че ефектът от лечението варира много сериозно в зависимост от етапа на диагностициране. Ако вземем за пример рака на гърдата, от над 95% 5-годишна преживяемост се стига до под 28% при откриване между 1-и и 4-и стадий!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/georgi-kadrev-kelvin-health-6.jpg.480.webp" alt="Kelvin Health" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="429"><figcaption>Промени в температурата при мозъчен удар</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Покрай <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">големия шум за ChatGPT</a> ние все си говорим как ще ни остави без работа и дали ще ни унищожи. Докато <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-mnenia">Бил Гейтс пише</a>, че той ще промени из основи най-вече образованието и здравеопазването, позволявайки много по-широк достъп.</strong></p>
<p>– Изкуственият интелект е технология, която, на базата на достатъчен обем данни, може да извади правилните статистически изводи. Това позволява всеки вид структурирана информация в здравната система да бъде анализиран по някакъв начин, да се даде сигнал, да се извади знание. Независимо дали говорим в контекста на цялата здравна система или подсистема, да се анализират различен вид тенденции, някои от тях скрити, или на ниво отделен пациент.</p>
<p>Ако съществува електронно медицинско досие, в което има структурирани данни, това може да помогне пациентът да бъде диагностициран много по-точно. Домашна диагностика под всякакви форми, разбира се, под зоркото око на наблюдаващ лекар. Но нещото, което за нас е мисия, е много по-лесният достъп до здравна грижа и много по-голямата ефикасност на процеса.</p>
<p>Има десетки области, в които изкуственият интелект може да помогне, най-просто казано, той може да замести поне първичната нужда от намеса на човешкия интелект. Там, където трябва да се разпознават някакъв вид шаблон или повтаряемост. Здравеопазването е комплексно и различно във всички страни, като в някои икономически развити държави като САЩ е изключително скъпо, а не е достатъчно социално ориентирано.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Технологиите могат да променят начина, по-който се грижим за здравето си като цивилизация.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/georgi-kadrev-kelvin-health-8.jpg.480.webp" alt="Георги Къдрев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Четох, че мечтаеш <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">да станете еднорог</a>, само че не като пазарна оценка от $1 милиард, а в това да спасите милиард души. Мислиш ли, че е възможно?</strong></p>
<p>– Не изключваме и пазарната оценка – ако можем да помогнем на толкова хора, тя ще е и много по-голяма. Но ние никога не сме мислили как да изкараме възможно най-много пари. Когато става дума за здравеопазване, смятаме това за доста безвкусно.</p>
<p>Нека се върна към началото. Първо идеята беше Imagga да помогне с технологията и с експертизата, в първите седмици на ковид карантината всички бяхме заключени по домовете си и нямахме какво друго да правим.</p>
<p>Но постепенно се създаде една много силна визия за това как хора по целия свят, от всякакви групи – материални, логистични, раси, полове, ще имат такава термокамера всъщи и тя ще им помага много по-лесно да разберат кога имат здравословен проблем.</p>
<p>Наистина искаме да помогнем, като спестим страдание на милиард души. Като го свързваме и с техните семейства, при един болен човек страдат всички около него.</p>
<p>Вярваме, че термокамерата може да е „следващият термометър“, само че с много по-голям положителен ефект върху здравето на пациента. За съжаление, в момента всички здравни системи са реактивни, те реагират на проблем, а не го предотвратяват. Вярваме, че можем да променим това!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/08/georgi-kadrev-kelvin-health.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/mihail-stoichev-nitropack</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/mihail-stoichev-nitropack</guid>
      <pubDate>Tue, 01 Aug 2023 06:00:26 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Знаете ли какво е да създадеш от нищото стартъп, който след няколко години да продадеш за над 37 милиона долара? Михаил Стойчев знае. Защото опитът му е вдъхновяващ, също както и желанието му да убеди повече хора да започнат свои проекти в света на информационните технологии. 2011 г., с приятеля му от университета Георги Петров решават да захванат собствен бизнес. През следващите години създават цели 140 нови начинания, докато от тях извеждат две, които постигат впечатляващо развитие. Платформата за маркетинг чрез съобщения SMSBump през 2020 г. беше купена от еднорога Yotpo, а двамата предприемачи насочиха усилията си към NitroPack. За да превърнат разработвания в България продукт в най-успешната платформа, помагаща на сайтовете да стават по-бързи. Но защо точно днес е най-подходящият момент да започнем свое начинание? Как да създадем повече и по-успешни български продукти? Откъде минава историята на NitroPack, за да се превърне днес в партньор на Google и незаменим помощник на повече от 200 000 сайта? Защо е толкова важна скоростта онлайн – и при сайтовете, и при вземането на важни решения?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/mihail-stoichev-nitropack.jpg.480.webp" alt="Михаил Стойчев" /></p><div class="intro"><p><em>Знаете ли какво е да създадеш от нищото <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">стартъп</a>, който след няколко години да продадеш за над 37 милиона долара?</em></p>
<p><em><strong>Михаил Стойчев</strong> знае. Защото опитът му е вдъхновяващ, също както и желанието му да убеди повече хора да започнат свои проекти в света на информационните технологии.</em></p>
<p><em>2011 г., с приятеля му от университета Георги Петров решават да захванат собствен бизнес. През следващите години създават цели 140 нови начинания, докато от тях извеждат две, които постигат впечатляващо развитие.</em></p>
<p><em>Платформата за маркетинг чрез съобщения SMSBump през 2020 г. беше купена от <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">еднорога</a> Yotpo, а двамата предприемачи насочиха усилията си към NitroPack. За да превърнат разработвания в България продукт в най-успешната платформа, помагаща на сайтовете да стават по-бързи.</em></p>
<p><em>Но защо точно днес е най-подходящият момент да започнем свое начинание? Как да създадем повече и по-успешни български софтуерни продукти? Откъде минава историята на NitroPack, за да се превърне днес в партньор на Google и незаменим помощник на повече от 200 000 сайта? Защо е толкова важна скоростта онлайн – и при сайтовете, и при вземането на важни решения?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Следиш отблизо българските начинания в света на информационните технологии. Откъде очакваш най-големи новини?</strong></p>
<p>– Секторът, който е свързан с изкуствения интелект, както навсякъде по света, ще се развие. Със сигурност много пари ще изчезнат, но големите победители – новите Google, Facebook, Apple, които ще определят следващите 10 години, ще са компании, свързани с ИИ. Очаквам и в България това да продължава да се развива.</p>
<p>Но друго според мен е по-важното. Днес е най-добрият момент да се започне стартъп. Очаквам големи новини от всеки, който сега си казва: „Искам да започна нещо свое, да направя нещо значимо“.</p>
<p>В момента по-големите компании освобождават служители, на пазара излизат кадърни хора, готови да създадат следващото голямо нещо. Следя какви идеи изплуват и наистина си мисля, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в кризата хората са най-силни и най-добре се каляват.</em></p>
</blockquote>
<p>Ще ми се да ме чуят всички, които се чудят дали да опитат. Нека се престрашат!</p>
<p>Може да е с компания, която предлага услуги, и там се учи много, просто растежът не би могъл да е толкова голяма. Това е бизнес, който купуваш на една стойност и продаваш в най-добрия случай за два или три пъти повече.</p>
<p>Друго е обаче, ако разработваш свой продукт. В началото на 2020 г. SMSBump порасна от 20 000 до 50 000 потребители за по-малко от 6 месеца, при това – с труда на екип от 25 човека. Това е огромно нещо! Когато работиш с професионалисти, които са отдадени на дадена идея, нещата се получават. Със сигурност добър допълнителен стимул за хората е възможността да получат и своя дял. Това прави голяма разлика в момента, когато компанията постига и дори надминава целите си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/mihail-stoichev-nitropack-2.jpg.960.webp" alt="Таблото на NitroPack в админ панела на OpenCart: 82 оптимизирани страници, безплатен план, статус на услугата и настройки за кеш" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="900"></figure>
<p class="q"><strong>– В момента си начело на NitroPack, компания, която помага за това сайтовете да са по-бързи. Опитах и аз плъгина, моята страница е направена на WordPress и вашата добавка определено направи всичко по-бързо.</strong></p>
<p>– Ако влезем в Core Vitals Technology Report, който генерира Google, и сравним NitroPack с другите технологии на пазара, ще видим, че нашият продукт се откроява с конкурентно предимство. Това са официални данни, събирани от потребители на Google Chrome. Разликата между нашата платформа и останалите е повече от видима. Благодарение на него два пъти намаляваме обема на информация, който минава през мрежата и ускорява зареждането на страницата.</p>
<p>Но това не е всичко. Докато в началото, когато стартирахме, фокусът ни беше в скорост на зареждане, сега я надграждаме с цялостно изживяване на посетителите във вашия сайт. Да помагаме на бизнесите да отговарят на изискванията за Core Web Vitals – редица показатели, избрани от Google, които показват колко е ползваем един сайт.</p>
<p class="q"><strong>– Нека се върнем обаче по-назад. Как се роди идеята?</strong></p>
<p>– Историята наистина е дълга. През 2011 г. създадохме първата си компания – iSensе, която скоро се превърна в iSenseLabs. Добавихме „лабс“, защото решихме, че ще е лаборатория, в която тестваме различни неща и виждаме кои работят.</p>
<p>Дълго време правехме сайтове с помощта на OpenCart – безплатна платформа за електронни магазини с отворен код. Избрахме я, защото преценихме, че има голям, неразработен потенциал.</p>
<p>А също – за да опитаме да стават все по-добри. Така написахме първата версия на NitroPack през 2013 г. –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>това беше изобщо първият плъгин, който имаше възможност да подобрява рейтинга за скорост на страницата в Google.</em></p>
</blockquote>
<p>Точно по това време в Google осъзнаха, че по-бавният сайт пречи за доброто потребителско изживяване и решиха да стимулират съдържателите на сайтове да проверят колко е бърз сайтът им и при нужда да предприемат мерки.</p>
<p>Докато бяхме в ОpenCart, успяхме да се издигнем дотам, че да работим с компании като Facebook, Amazon Pay, Mastercard. Чак до 2019 г. NitroPack не срещна почти никаква конкуренция на платформата. Постепенно осъзнахме, че сме надраснали категорията, в която оперираме, и взехме решение да отворим продуктите си към всички платформи от типа на Shopify, Wix и Weebly, които растат по-бързо от пазара. През 2017 г., след доста големи проекти, които успяхме да реализираме в OpenCart, видяхме, че сме първи по продажби и надминаваме всички от второ до шесто място взети заедно!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/mihail-stoichev-nitropack-3.jpg.480.webp" alt="Михаил Стойчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="675"></figure>
<p class="q"><strong>– И явно е било време да продължите нататък…</strong></p>
<p>– Да, беше привилегия за нас да сме на лидерска позиция но… след като минат 20 секунди, си казваш: Добре, ама как да помогнем на повече онлайн бизнеси? Как да просъществуваме на тази платформа, ако сме ограничени от нейния малък пазар?</p>
<p>Бяхме в пазар, който не растеше както ни се иска. Така решихме да вземем два от нашите най-добри и използвани продукти – SMSBump и NitroPack. Те отново бяха или позиционирани главно в OpenCart и нямаха възможност да растат.</p>
<p>Много се радвам, че тези две решения носят истинска стойност на потребителите. Едната маркетингова, а другата – по-скоро свързана със скоростта на сайтовете.</p>
<p class="q"><strong>– Как се насочихте точно към тях?</strong></p>
<p>– Дотогава използвахме лицензионен модел – купуваш си даден софтуер и го ползваш. Е, хвърлихме го в шахтата и решихме, че ще направим два продукта от типа „софтуер като услуга“. Беше почти спонтанно. Влязохме в Google Trends, написахме някакви ключови думи, видяхме коя платформа как расте и това беше. После стана ясно, че сме взели правилното решение.</p>
<p>Избрахме SaaS модела WordPress, с идеята приложението ни да се интегрира на повече от една платформа. Вкарахме 6 години в проучвания и разработка, но си струваше.</p>
<p>Пуснахме NitroPack като SaaS продукт през 2019 г., а през 2020 г. Google представиха Core Web Vitals, с идеята да измерват реалните изживявания на посетителите на уебсайтовете. Това е цялостна система, която събира много повече данни, добавиха конкретни измерители. Ние бяхме първата компания, която прегърна този подход и сменихме фокуса. Успяхме да приложим цялото си знание към тези изисквания.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/mihail-stoichev-nitropack-4.jpg.480.webp" alt="Логото на NitroPack: тъмносин надпис под зелен полукръг със стрелка като скоростомер" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="350"></figure>
<p class="q"><strong>– Това е доста специализирано програмиране. Не търсиш просто програмисти с традиционни фронтенд или бекенд технологии, трябват хора с дълбоки познания. Българи ли разработват всичко това?</strong></p>
<p>– Само българи, колегите, които от самото начало са в ядрото на продукта. В момента сме 53 човека, голяма част са базирани в България, като наскоро отворихме офис в САЩ. В WordPress започнахме от нулата, а днес имаме близо 200 хиляди клиента.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Целта е да достигнем до 1 000 000 активни сайтове през следващите 3 години.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Скоростта определено днес е много важна за всеки сайт, и аз съм навлизал <a href="https://www.zettahost.bg/blog/da-izcheznesh-za-06-sekundi/">в темата</a>. И все пак, какво прави вашия проект толкова различен? И какви са следващите стъпки?</strong></p>
<p>– Това, което ни отличава от останалите решения на пазара, е начинът, по който мерим скоростта на зареждане, а именно: през очите на посетителя.</p>
<p>Ние вярваме, че един сайт е бърз само тогава, когато гостите изживяват тази бързина. Фокусираме се върху данните, които Google Chrome споделя от реалните посетители. Така успяваме да намерим ефективно решение за бавните страници и това да помогнем на онлайн брандовете да увеличат продажбите си.</p>
<p>Отличителна характеристика на NitroPack е иновацията. Технологията, с която оптимизираме шрифтове и изображения, постига драстично по-добри резултати от всички други.</p>
<p>Неотдавна ни поканиха на ежегодната конференция Google I/O – нещо изумително! –, това определено ни показа, че се движим в правилната посока. Срещнахме се с компании като Disney, Bank of America, Cloudflare. В конференцията участваха 1500 души, а партньорите като нас бяха по-малко от 10%. Бяхме единствените българи и единственият продукт от нашия сектор. Много яко усещане, което ми даде допълнителен кураж, че сме в правилната посока.</p>
<p>Core Web Vitals сат важен показател, дори при напредъка на изкуствения интелект. Има една шега: „ако искаш да скриеш мъртво тяло, правилното място е втора страница на Гугъл“. Всички отварят резултатите от първата и това е пряко свързано със скоростта на сайта и останалите ранкинг фактори.</p>
<p>В момента с Google правим серия от уебинари по тези теми. Как тези показатели се съотнасят с реалните измерители за бизнеса. Как да ги подобрим и как това би се отразило на конверсиите, на времето, което потребителят прекарва на сайта, на броя страници, преди да направи поръчка.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/mihail-stoichev-nitropack.jpeg.480.webp" alt="Михаил Стойчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– След като толкова успешно развихте и продадохте първото си начинание, не е ли изкусително да го направите и с NitroPack?</strong></p>
<p>– Имахме вече няколко предложения, но ги отказахме. Защото вярваме, че можем да направим много по-мащабен бизнес. Че проблемът, който решаваме, е доста голям, а големите проблеми имат комплексни решения.</p>
<p>Това, което научихме от Shopify екосистемата, е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>хората предпочитат да натискат бутони, а не да пишат код.</em></p>
</blockquote>
<p>Същото искаме да направим с NitroPack 2.0 – много проста платформа за хора, които не са програмисти.</p>
<p>Да, изкушаващо е. Но не гледаме на всяко начинание от позицията на това какво да направим, за да го продадем.</p>
<p class="q"><strong>– Започнали сте със 140 идеи, от които сте избрали 2. Това ли е най-трудният етап – да се избере начинанието, което ще се окаже успешно? По какво да го познаем?</strong></p>
<p>– Когато избирахме, се водехме по това коя от идеите според нас би имала най-голямо въздействие, така че да станем готина, устойчива компании, която може да работи с най-големите таланти в България. Търсехме идеите, които имат най-голям потенциал да създадат голям продукт и тези, по които лично сме най-запалени. След доста разговори установихме, че са именно тези две.</p>
<p>Сега, с толкова опит, работейки в организация с 1000 души, със сигурност сме виждали и другата страна, където се правят много задълбочени анализи, финансови модели, проучвания. Решенията не са толкова праволинейни и отнемат доста повече време. Нашият модел беше много по-прост. Поглеждайки назад: сработи, но това не означава, че когато трябва да вземеш много важно решение и имаш възможността да работиш с всички интелигентни хора, тясно специализирани в това да правят проучвания и финансови модели, не е по-добре. Напротив, виждали сме го да работи страхотно, но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако говорим за стартъпи, според мен по-малкото е повече. Понякога просто трябва да имаш една-две метрики плюс усета.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/mihail-stoichev-nitropack-5.jpg.480.webp" alt="Михаил Стойчев" loading="lazy" decoding="async" width="746" height="472"></figure>
<p class="q"><strong>– Какъв според теб е пътят, така че секторът да създава повече продукти, да има <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">повече стартъпи</a>? Сега е доминиран от сървиз компании, а така създаваме продукт, който печели в чужбина.</strong></p>
<p>– Според мен пътят е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>хората да са по-отворени към риска и към неизвестното на лично ниво. Да си вярват,</em></p>
</blockquote>
<p>че могат да направят нещо с висока добавена стойност. Не само да режем дърветата от гората и да ги продаваме за дървесина, а и да правим мебели от тях, там е високата добавена стойност.</p>
<p>Имаме все повече продуктови компании, които успяват, достатъчно е да спомена Telerik, Payhawk, SiteGround, GtmHub. Когато видиш, че има компания, която стартира от България и стига оценка един милиард, си казваш: „Добре, някой го е направил, значи и аз мога“.</p>
<p>Според мен цялото знание, което хората придобиват в сървиз компаниите, може много лесно да се пренесе в това да правят продукти.</p>
<p>Израел по същия начин е тръгнал като среда, в която има доста услуги, но с времето се преориентира изцяло към продуктова икономика. В един момент стават толкова високи цените да имаш програмисти, че просто не излиза сметката да си сървиз компания. Много се радвам, че виждам примери от компании, които вдигат нивото на целия пазар у нас.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За мен пътят е повече публичност, повече разговори и видимост за компаниите,</em></p>
</blockquote>
<p>които създават продукт, без значение дали е подкрепен с инвеститорски интерес. Повече споделяне на неуспешни истории и повече инвестиции. Много се радвам, че през последните години в България има много фондове, които инвестират в продукти и си мисля, че е въпрос на време да се преориентираме от сървиз икономика в продуктова.</p>
<p>Някои пращат спътници в Космоса като „Ендуро Сат“, други са като „Дронамикс“, но повечето не включват хардуер, а само софтуер. Не е толкова трудно да създадеш продукт. Всички големи художници в началото на кариерата си са започнали да копират, да се инспирират, да заимстват. Не е грешен начин да тръгнеш с идеята: „Виждам този продукт, ползвам го всеки ден, обаче не ми харесва нещо. Мисля, че мога да го продавам по-добре, да го направя по-красив, да му добавя важна функционалност или да има много по-добра връзка с клиентите, да го насоча в друг сегмент от пазара“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Винаги може да намериш някаква ниша, в която да специализираш, даже не е толкова трудно!</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/mihail-stoichev-nitropack-6.jpg.480.webp" alt="Михаил Стойчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="1002"></figure>
<p class="q"><strong>– Споменаваш разказването, аз също мисля, че то е много важно, а все още не се случва. Повечето хора, които срещнеш на улицата, не са чували за Telerik или Payhawk. Защо е толкова трудно на нашия сектор да разказва за себе си?</strong></p>
<p>– Аз се радвам, че има такива медии, включително твоята, The Recursive, Trending Topics, специализирани медии, каквито нямахме преди 5 години! Виждам, че постепенно и мейнстрийм медиите започват да изкарват тези теми на преден план.</p>
<p>Важно е хората да чуват, че е възможно да се прави нещо толкова колосално. Младите имат достъп до море от информация, въпросът е тя да бъде споделена в каналите, които ги интересуват.</p>
<p>Тези истории започват да стигат до класните стаи, до някой, ровещ в Инстаграм, докато се чуди дали да се прибере в България. Всичко идва с наслагване. И с търсене на подходящите формати.</p>
<p>Стигнали сме дотам, че не четем. Хората се учим да оптимизираме от гледна точка на времето, тъй като рано или късно осъзнаваме, че то е най-ценно. За мен просто трябва да представяме историите в различни формати, по правилния начин. Успеем ли, според мен медиите ще са първите, които ще хванат тенденцията и ще я вдигнат на пиедестал.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това според мен трябва да е лайтмотивът – хората, които не спират.</em></p>
</blockquote>
<p>В момента, в който спреш, и животът спира. Когато спреш да поливаш хубави цветя, те умират. Трябва да го правиш всеки ден, малко по малко, за да израснат. Така и екосистемата ни ще разцъфне.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/07/mihail-stoichev-nitropack.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Не чуждиците подкопават устоите на езика“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe</guid>
      <pubDate>Tue, 23 May 2023 06:00:33 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси. Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история. В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях. За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe.jpg.480.webp" alt="Павлина Върбанова" /></p><div class="intro"><p><em><a href="https://kaksepishe.com/">„Как се пише?“</a> е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.</em></p>
<p><em>Запознахме се преди година, за да поговорим за историята на начинанието и по важните теми за отношението ни към езика. Очаквано или не, разговорът <a href="https://karamanev.me/sreshti/kak-se-pishe">„Как се пише?“ „Незнам“</a> продължава да бъде най-четената дигитална история.</em></p>
<p><em>В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях. За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Какво е за Вас 24 май? Празнувате ли го по някакъв специален начин?</strong></p>
<p>– За мен винаги е било сложно да определя какво чувствам на този ден, защото тогава обикновено за българския език се говорят помпозни неща, изричат се велики думи. Отделя му се такова внимание, каквото липсва през останалите 364 дни от годината. Настъпи ли 24 май, изведнъж всички се сещат за прекрасния си роден език.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Затова виждам известно лицемерие в тези величествени слова.</em></p>
</blockquote>
<p>Рядко се случва точно на 24 май да публикувам нещо във фейсбук страницата на „Как се пише?“, защото мисля, че ще прозвучи клиширано. За мен любовта към езика се изразява в честното отношение към него. И в това да го виждаш и приемаш такъв, какъвто е в момента.</p>
<p>Нека да не забравяме, че все пак основната функция на всеки език е комуникативната, чрез езика ние общуваме. Негова вторична роля и функция е да бъде белег за народностна принадлежност. Вероятно думите ми ще прозвучат скандално точно в контекста на 24 май, но както казах, за мен в това се изразява любовта към родния език – да го погледнеш честно и да кажеш откровено какво мислиш за него.</p>
<p class="q"><strong>– Какво мислите за него откровено?</strong></p>
<p>– Това е езикът, на който аз мога да изразявам най-добре мислите и чувствата си. Предполагам, че за всеки човек има такъв език, в който се чувства у дома си, и ако трябва да отправя някакъв призив на 24 май, той е:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Нека да употребяваме българския език по такъв начин, че да ни бъде уютно вкъщи!</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И все пак исторически е показателно, че има такъв ден, аз поне не съм чувал за негов еквивалент в други култури. Неслучайно е постоянен и дебатът дали да не стане национален празник…</strong></p>
<p>– Аз намирам смисъл в това. Но от друга страна, се страхувам да не би един наистина обединяващ всички ни празник, една толкова светла дата, отново да бъде употребена, омърсена и стъпкана в калта. Може би заради това не бих искала да става национален празник.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ние сме специалисти в обругаването на светини.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe-2.jpg.960.webp" alt="Бронзовият паметник на Кирил и Методий пред сграда с колони, с надпис „Просветите братя първоучители Кирил и Методий“" loading="lazy" decoding="async" width="1920" height="2560"></figure>
<p class="q"><strong>– Миналия път говорихме за правописа, за историята на „Как се пише?“. Сега ми се ще да поговорим за думите. Имате ли любими думи, които изчезват, които не се използват вече толкова често?</strong></p>
<p>– Да, наскоро използвах една дума – „боравя“, и се запитах: колко от съвременните млади хора изобщо знаят значението ѝ? Вероятно не я употребяват, тя може би вече е и леко архаична, повечето биха казали „служа си с нещо“. Но колко от младите хора знаят какво означава, ако я чуят извън контекст?</p>
<p class="q"><strong>– Тя определено носи и нюанси, не бих казал, че е пълен синоним на „служа си“.</strong></p>
<p>– Мисля, че не съществуват абсолютни синоними – винаги думите имат свои нюанси. Но в много случаи една дума може да бъде успешно заменена с друга в даден контекст.</p>
<p>Понякога се замислям за някои думи, които започнахме да използваме точно по английски маниер. Например „буквално“. Тази дума толкова често се употребява в българския език, и то не със значението си. Не може да кажем „буквално“ и да употребим преносно дадена дума. В неформалния английски literally се употребява, за да се подчертае нещо, но в българския език, поне в книжовния, все още не бива да я използваме с тази цел.</p>
<p>Вчера съпругът ми гледаше футболен мач по телевизията, аз слушах с едно ухо, но ми направи впечатление, че коментаторът във всяко трето изречение употребяваше думата „буквално“. В един момент ми призля и казах, че ако още веднъж чуя „буквално“, ще отида в другата стая. А мъжът ми попита: „Буквално ли ще отидеш?“.</p>
<p>Явно това беше паразитна дума в речта на коментатора. Ето за такива думи трябва да внимаваме, особено в устната реч; в писмената, когато прочетем текста, вероятно ще видим, че определена дума се среща твърде често, но в устната контролът ни трябва да е по-висок.</p>
<p>Има и нещо друго: английският е много по-толерантен към повторенията, особено на местоименията, това е граматическа необходимост и няма как да се избегне. Докато</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>българският език не е толкова толерантен и трябва да се внимава, особено за думи паразити.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Защо като че ли днес не сме толкова склонни към словотворчество? Наскоро привлече погледът ми към тази тема едно <a href="https://karamanev.me/sreshti/rada-gankova">интервю с преводачката Рада Ганкова</a>, което провокира доста коментари.</strong></p>
<p>– Мислила съм си за това, защо когато навлиза някакво ново понятие в езика и ние трябва да го назовем, използваме английската дума, а не се стараем да изковем българска. Аз се сещам за две причини, но със сигурност са повече. Едната е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в съвремието нови понятия нахлуват със страшна бързина и ние нямаме време да измислим толкова много думи.</em></p>
</blockquote>
<p>Бих казала, че всеки ден се появяват нови понятия. Нужно е време да помислим, да измислим български думи и да ги наложим постепенно. Няма как да стане за един ден – да се лансират в публичното пространство и веднага да бъдат приети.</p>
<p>Освен това поначало ние, българите, имаме някакъв афинитет към чуждото и – дано не звучи пресилено – дори преклонение. Може би е въпрос на народопсихология, може би има връзка и с това, че толкова векове сме нямали държавност. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ние гледаме на чуждото като на нещо по-добро, нещо, което ще ни представи в по-добра светлина, ако го възприемем.</em></p>
</blockquote>
<p>Нека си спомним как още в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников мосю Маргариди говореше с „францушки“ думи, а Анка и мадам Злата му подражаваха. Това не е нещо ново. Може би смятаме, че чуждите думи едва ли не ще възвисят нашата реч, ще направят тъй, щото да започнем да изглеждаме по-умни, по-осведомени, в крак с времето.</p>
<p>Има езици – полският е такъв от славянските, – които са по-гъвкави, по-отворени и при тях тази способност за самообновяване чрез създаването на нови думи е вътрешноприсъща. За българския език словотворчеството като че ли е чуждо, особено днес.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe-3.jpg.480.webp" alt="Дума на годината" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="507"></figure>
<p class="q"><strong>– Поне за технологиите има и трети фактор – комуникацията се води постоянно на английски и много трудно човек сменя контекста между езиците. Например терминът „стринг“, означаващ текстов тип променлива, има точен български превод – „низ“. Досега не съм срещнал програмист, който да използва тази дума, макар че е логична и благозвучна.</strong></p>
<p>– Да, това също е много важен фактор. Ако например в работата си един българин използва през по-голямата част от времето си английски език, тогава той ще е предразположен да употребява повече английски думи, когато говори на родния си език, особено на професионална тема. Просто ще му е по-лесно и няма да се чуди: „Как беше сега това на български?“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Езиковото съзнание така е устроено, че е склонно да се самоулеснява. Поначало, ако имаш труден и лесен начин да свършиш една работа, ще избереш лесния. Така е и с езика.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Доказателство за второто Ви обяснение според мен е фактът, че много българи от чужбина говорят с по-малко чуждици и имат по-богат речник, защото на тях това им липсва. Имат някакъв пиетет към българския.</strong></p>
<p>– Мисля, че при тях и самоконтролът е много по-голям. Предполагам, че живеейки в чужбина, те осъзнават колко е силно чуждоезиковото влияние, и полагат целенасочени усилия да запазят родния си език. Преди време моя позната, работеща в европейските институции, сподели, че го има и опасението да не би да изостанат от тенденциите в съвременния български. Защото, бидейки в чужбина, те нямат толкова пряк досег с езика.</p>
<p class="q"><strong>– Много ми харесва Вашата инициатива за избор на дума на годината. В цял свят го правят, а у нас никой не се беше сетил. Какво Ви накара да започнете?</strong></p>
<p>– Именно липсата на подобна класация в България. Много години се питах защо ние си нямаме „дума на годината“, защо за английския, за немския, за испанския език съществуват такива класации, а у нас няма институция, която да се заеме. Обикновено в чужбина се прави от специалисти, от лингвисти в престижни институции. Точно тази празнота ни накара – мен и Доротея Николова – да сложим началото.</p>
<p>Същото се получи впрочем и с „Как се пише?“, така тръгна и сайтът. Само че там липсата се усещаше много по-остро. Защото без „Думи на годината“ можем, но без надежден сайт, в който да се провери правописът на дадена дума или къде е редно да се сложи запетая, човек по-трудно се справя със собствените си писмени текстове.</p>
<p>Много се радвам, че медиите проявиха интерес към „Думи на годината“. Когато се появи подобна инициатива, тя възбужда общественото любопитство. Според мен това е не само естествено, а и необходимо:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>обществото да се огледа в думите, които най-често е изричало през годината, защото те говорят много за това, което се е случило,</em></p>
</blockquote>
<p>и за това как хората го осмислят, на какво са придали по-голяма важност.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe.png.480.webp" alt="Дума на годината" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="525"></figure>
<p class="q"><strong>– Те са някакъв указател и за медиите – кое наистина е важно за хората.</strong></p>
<p>– Тази година вече имахме партньор в лицето на системата за медиен мониторинг и анализи <a href="https://sensika.com/bg/">„Сенсика“</a>. Специалистите от компанията обработиха огромен масив от текстове, публикувани през 2022 г. – повече от 11 милиона, – и ни представиха класация на думите в медиите. Имаше голямо припокриване с класацията на хората, но и разлики, разбира се.</p>
<p class="q"><strong>– Кои думи Ви изненадаха, влизайки в тази класация?</strong></p>
<p>– Не бих казала, че бях изненадана, на повърхността изплуваха тези думи, които ние с Доротея очаквахме от хората – <a href="https://kaksepishe.com/articles/dumi-na-godinata-2022-voyna-inflacia-izbori-ukrayna/">„война“, „инфлация“, „избори“, „Украйна“</a>. Сред най-често употребяваните думи в медиите например се нареди „цена“ вместо „инфлация“, тоест темата за инфлацията явно е била представяна чрез повишаване на цените. Разбира се, високата честота на думата в медиите се дължеше например и на това, че цената на природния газ и горивата през миналата година беше ключова за обществото и съответно беше широко обсъждана.</p>
<p>Впрочем в класацията на медиите ни изненада една дума – „дете“. Това ни накара да се замислим доколко наистина децата представляват ценност, доколко са важни в нашето общество и доколко с темата се злоупотребява. Защото и това е възможно да става в медиите с цел да се привлича внимание. Лансират се статии, в които се говори за проблеми, свързани с децата, и по този начин се въздейства върху чувствителността на хората.</p>
<p class="q"><strong>– А кои думи Ви липсваха? Надявахте се да се появят в класацията, а ги нямаше…</strong></p>
<p>– Много ми липсваха положителните думи, макар че все пак имаше и такива – „помощ“ и „подкрепа“ се оказаха сред първите петнайсет в медийната класация и това, разбира се, ни обнадежди. Трябва да отчитаме обаче широкото значение на думите, защото често в публикациите през миналата година ставаше въпрос за военна помощ и подкрепа с оръжие.</p>
<p>„Доброволци“ беше положителната дума в класацията на хората. Ето това ни зарадва.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe-4.jpg.480.webp" alt="Дума на годината" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"></figure>
<p class="q"><strong>– Но то пак е доказателство, че добрите неща у нас не се случват по естествен начин – от „Как се пише?“, през лечението на децата, до засаждането на дръвчета и осигуряването на грижи за възрастните хора. Вместо институциите да си вършат работата, водещо е доброволчеството…</strong></p>
<p>– От една страна, хубаво е, че хората се ангажират, че правят нещо лично, като отделят от времето си, че участват дори със скромни суми, но от друга – доброволците изпъкват и ние виждаме колко са важни те тогава, когато някой друг отсъства, когато някой друг не си е свършил работата както трябва.</p>
<p class="q"><strong>– Понеже изследвате езика в контекста на медиите, според мен речникът, който те използват, е изключително беден. Влиза се в шаблони, търси се първосигналност и това се смята за предимство.</strong></p>
<p>– И аз се осведомявам от медиите за актуалните събития като всеки съвременен човек. На мен, честно казано, ми прави впечатление не толкова сравнително скромният речников запас на пишещите. Повече ме тревожи това, че нараства броят на статиите, които са преведени автоматично и после са положени минимални усилия тези текстове да бъдат приведени в съответствие с българския книжовен език.</p>
<p>И тук не става въпрос само за чуждите думи. Лексикалната система поначало е много динамична и промените в нея са най-видими. Много се тревожим, че в нашия речник навлизат все повече чужди думи и започваме да ги употребяваме все по-активно, но това е естествен процес и не е толкова заплашително. Не то подкопава устоите на езика.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Устоите на езика се подкопават тогава, когато се засягат морфологията и синтаксисът.</em></p>
</blockquote>
<p>Напоследък виждам, че доста английски синтактични модели навлизат в българския език точно по линия на автоматичния превод.</p>
<p>От друга страна, си мисля, че е възможно един език да претърпи огромни промени в граматиката си, т.е. в морфологията и синтаксиса, и да запази своята същност. Българският е красноречив пример точно за това. В далечното минало е бил синтетичен, а сега е аналитичен. Това, най-просто казано, е свързано с наличието и липсата на падежи. Синтетичните езици имат падежи, а аналитичните – не. В тях отношенията между думите в изречението се изразяват по други начини – чрез словореда, чрез предлози.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Българският език е претърпял точно такъв катаклизъм. Изгубил е падежната си система, но е продължил да си бъде български.</em></p>
</blockquote>
<p>Тоест възможно е да настъпят кардинални промени в граматичната система и това да не обезличи езика. Нищо страшно за момента не виждам, но просто отбелязвам, че докато преди казвах, че граматиката на езика е непокътната, сега вече съм доста разколебана.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe-5.jpg.480.webp" alt="Усмихната жена с къса кестенява коса и праскован яке в есенен парк с жълти листа – събеседничката в интервюто за езика" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="800"></figure>
<p class="q"><strong>– Интересното е, че големият напредък не само в автоматичния превод, но и в изкуствения интелект като цяло стана възможен точно чрез езика. Търсенето на закономерности в него доведе машинното самообучение до пробив. Очаквахте ли нещо такова?</strong></p>
<p>– Можеше да се очаква и машинният превод да стане толкова добър, и изкуственият интелект да отбележи такива постижения. За мен е притесняваща най-вече скоростта, с която става всичко това. Защото, ако е по-бавно и постепенно, ние можем да се адаптираме, да ограничим щетите, които според мен са неминуеми. Но това става по-бързо от темповете, с които можем да се адаптираме, така че да използваме разумно и изкуствения интелект, и машинния превод.</p>
<p class="q"><strong>– Само че по отношение на словото сме доста по-консервативни. Отдавна има възможности да си проверяваме текста за елементарни грешки автоматизирано, но не се случва дори в медиите. Това дали не е знак, че новите технологии не се приемат толкова бързо, когато става дума за словото?</strong></p>
<p>– Виждам, че тези технологии могат да се използват умело. В европейските институции например машинният превод се използва, но там той е в ръцете на съвестни специалисти, които преглеждат много внимателно и оригинала, и получения текст. Поначало е лесно в такъв превод да се промъкне нещо, което после дори и преводачът да не забележи. Да речем, някое контекстно значение да не бъде уловено от автоматичния преводач и грешката да не бъде забелязана от човека. Може и някой фразеологизъм да бъде преведен буквално.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Има много опасности, много подводни камъни.</em></p>
</blockquote>
<p>Колкото и да е квалифициран преводачът, винаги има рискове при използването на автоматичния превод, докато при неопосредствания по-трудно може да се допусне подобна грешка.</p>
<p class="q"><strong>– Както винаги при подобни технологии, опираме до здравия разум.</strong></p>
<p>– Да, именно здравият разум липсва и на машинния превод, и на изкуствения интелект. Но мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>много повече от липсата на здрав разум ме притеснява липсата на чувствителност.</em></p>
</blockquote>
<p>На изкуствения интелект му липсва човечност. Липсва му способността да се постави на мястото на другия, емпатия. И когато попадне в ръцете на злонамерени хора, те могат да направят поразии, уви.</p>
<p class="q"><strong>– И на нас самите все повече ни липсва в комуникацията онлайн тази емпатия, да се поставяме на мястото на другия.</strong></p>
<p>– Да, защото все по-рядко се срещаме лице в лице, когато наистина</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>можем да обменим не само думи, но и жестове, усмивки,</em></p>
</blockquote>
<p>да видим изражението на човека отсреща и по него да разберем той одобрява ли казаното от нас, съгласен ли е с нашата позиция. Можем да коригираме своето поведение, когато видим как реагира нашият събеседник, да коригираме това, което сме възнамерявали да кажем.</p>
<p>На мен много ми липсват подобни срещи лице в лице и напоследък, когато имам възможност, се срещам с хората, с които иначе е възможно да разговарям по телефона или просто да си пишем онлайн.</p>
<p>Колкото ни улесняват технологиите, колкото ни помагат, колкото ни пестят времето, толкова и ни ограбват. Лишават ни от това чисто човешко общуване, от възможността да усетим непосредствено погледа на другия, реакцията, усмивката.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да, можем да сложим едно усмихнато емотиконче, но то е стандартно.</em></p>
</blockquote>
<p>А човешката усмивка си има нюанси. Да, може да ми опонирате, че има цели колекции от емотикони, но въпреки всичко те не могат да предадат нюансите на човешките чувства.</p>
<p class="q"><strong>– Не бих опонирал никак. Освен това онлайн все по-често думите се превръщат в оръжия, с които се замерваме и бием.</strong></p>
<p>– Да, така е. Притеснителни са и алгоритмите на социалните мрежи, с помощта на които определени гласове се усилват. Видяхме последиците от тях – Брекзит и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Няма съмнение, че те станаха възможни до голяма степен чрез целенасочени кампании, с които определени гласоподаватели са били облъчвани и техните решения са били повлияни по един неестествен начин.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Думите са оръжието и подпомогнати от алгоритмите на социалните мрежи, те могат да нанесат големи поражения.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– По силата на логиката тези проблеми ще стават по-чести и значими, тъй като се усъвършенстват техниките за манипулация.</strong></p>
<p>– Обезпокоителна за мен е липсата на противодействие. Иска ми се да намерим някакъв начин да противостоим на това. Не може просто ей така да стоим със скръстени ръце. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не знам по какъв начин може да бъде обуздан в момента изкуственият интелект, в лицето на който аз виждам потенциалното голямо зло.</em></p>
</blockquote>
<p>Никой разумен човек не може да бъде против развитието на технологиите, но в полза на хората, в полза на добруването им.</p>
<p class="q"><strong>– Именно затова създадох този сайт и продължавам вече две години и половина да търся различни гледни точки към тези големи теми. Честно казано, и аз не си представях, че толкова бързо неща, които пиша като научна фантастика, след две години вече ще се случват.</strong></p>
<p>– Обезпокояваща е скоростта и съответно невъзможността на човека толкова бързо да се приспособи. Да, ние сме адаптивни, но не толкова бързо адаптивни.</p>
<p class="q"><strong>– Според мен виновни са и медиите, защото не разглеждат тези теми компетентно, тичат след събитията и разчитат само на повърхностни или преводни текстове.</strong></p>
<p>– Ние отдавна сме в порочен кръг. Повечето медии тичат след злободневието точно защото хората очакват да чуят и да прочетат за злободневни неща. Ясно е, че негативните новини като с магнит привличат човешкото внимание, докато позитивните – не толкова.</p>
<p class="q"><strong>– Защо ни е все по-трудно да си говорим? Да намираме общ език, думите да ни събират. Различните поколения, различните вкусове, светогледи…</strong></p>
<p>– Специално за поколенията интересите са много различни. Темите са много различни. Голяма част от възрастните хора не са в час с новите технологии и това според мен им пречи да се осведомяват от различни източници.</p>
<p>Но ние живеем в много сложни взаимоотношения и страшно много фактори влияят върху всичко. Трудно е даже да обясним нещата с две или три причини.</p>
<p class="q"><strong>– Докато в комуникацията онлайн се опитваме да сме кратки и крайни. Така се губят и аргументите, и нюансите.</strong></p>
<p>– Губят се и ние не можем да обозрем сложността на картината. Да, времето винаги ни притиска, а и когато една картина в определена област е много сложна, трябва да изразходваш страшно много усилия и да обясняваш безкрайно много на човек, който не е специалист. Трябва да го занимаваш с детайли, а той няма нито време, нито възможност да те изслуша. Самият той се нуждае от по-опростено обяснение, за да може все пак да придобие обща представа за проблема и евентуално за неговото решение.</p>
<p>Тук вече става важна ролята на експертите. Когато трябва да разбера какъв е проблемът в дадена област, аз прибягвам до мнението на специалист, на когото имам доверие, защото нямам друг избор.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Когато нямаме възможност сами да се информираме, сами да си съставим обективно мнение, ние се доверяваме на човек, в чиято безпристрастност и обективност сме се убедили.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И ако се върнем на медиите и думите в тях, жалко е, че вече я няма тази експертност на журналиста като човек, който е компетентен да преценява и представя информация. Това вече няма никакво значение, след като всеки може да е журналист, след като самите журналисти не се възприемаме като нещо различно.</strong></p>
<p>– Като че ли много хора вече избягват журналистическата професия. Доста качествени хора избягват да се трудят на това поле, което изисква наистина големи ресурси, интелектуален капацитет и не на последно място – добросъвестност. Аз ги разбирам.</p>
<p class="q"><strong>– Аз също… за съжаление. Благодаря за този разговор!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/05/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Парите не са добър господар. Те трябва да служат на по-важни цели“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/atanas-simeonov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/atanas-simeonov</guid>
      <pubDate>Fri, 19 May 2023 06:00:59 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„Щастието е състояние, но не е цел. То е осъзнат избор.“ Атанас Симеонов е доказан предприемач в много и неочаквани посоки. Постепенно към традиционните офлайн начинания добавя дигиталната сфера. На Дигитални истории са гостували инженери, писатели, дори свещеник и диригент. За първи път обаче тук е човек, превърнал конкретно предприемачеството в свое призвание, а чрез платформата Endeavor – и в средство, чрез което да променя средата край себе си. Накъде би се насочил, ако трябваше да започне днес? Учи ли се предприемачеството, въпрос на късмет ли е, или на талант? Дали изкуственият интелект е добра посока за инвестиции? Дали това е областта, която ще позволи на страната ни да постигне сериозни успехи? Къде е щастието и защо много често липсва на милиардерите? Кога ще се научим да ценим здравето си и да се грижим за него?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/atanas-simeonov.jpg.480.webp" alt="Атанас Симеонов" /></p><div class="intro"><p><em>„Щастието е състояние, но не е цел. То е осъзнат избор.“</em></p>
<p><em><strong>Атанас Симеонов</strong> се захваща със собствен бизнес неочаквано, в мътните дебри на 90-те с една история като роман (разказана свръхчовешки <a href="https://www.thesuperhumanpodcast.net/episode/268-atanas-simeonov/">тук</a>).</em></p>
<p><em>Днес той е успешен предприемач в много и неочаквани посоки. Постепенно към традиционните офлайн начинания добавя дигиталната сфера с платформата <a href="https://ocean.investments/">Ocean Investments</a>, част от която са компанията за киберсигурност Amatas и софтуерната Resolute, моето доскорошно работно място като програмист.</em></p>
<p><em>На Дигитални истории са гостували инженери, писатели, дори свещеник и диригент. За първи път обаче тук е човек, превърнал предприемачеството в свое призвание, а чрез платформата <a href="https://www.endeavor.bg/">Endeavor</a> – и в средство, чрез което да променя средата край себе си.</em></p>
<p><em>Накъде би се насочил, ако трябваше да започне днес? Учи ли се предприемачеството, въпрос на късмет ли е, или на талант? Дали изкуственият интелект е добра посока за инвестиции? Дали това е областта, която ще позволи на страната ни да постигне сериозни успехи? Къде е щастието и защо много често липсва на милиардерите? Кога ще се научим да ценим здравето си и да се грижим за него?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Ако днес трябваше да започнеш с предприемачество, накъде би се насочил?</strong></p>
<p>– През годините доста съм мислил какво бих правил, ако имах избор. В предприемачеството обикновено започваш с някаква идея, после я модифицираш, условията се променят и ти се адаптираш към възможностите. Но, най-общо казано, бих се занимавал с производство на продукт – дигитален или физически. Важното е да създаваш нещо, независимо дали е софтуер, или маса.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/atanas-simeonov-2.jpg.480.webp" alt="Атанас Симеонов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимки: Личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Сега обаче по някакъв начин е модерно да свързваме предприемачеството с дигиталния свят.</strong></p>
<p>– Така е и това според мен никак не е окей. Дори разбирането, което се шири, че съществува само предприемаческата айти екосистема. Всъщност една екосистема не може да функционира самостоятелно и този сектор нямаше да го има, ако липсваха останалите. И когато мисля за това какво да развивам и как да развиваме българската екосистема, гледам да е балансирано. Напоследък много се говори на тема предприемачество и как се случват стартъпите, но стартъп е също една баничарница, един сладкарски цех.</p>
<p>Говоря със страшно много хора, които правят традиционен бизнес и според мен е проблем, че при тях не се говори достатъчно за това как да започнеш, как да растеш. Често се шегувам, че в един момент</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ще имаме много айтита, много компютри, а няма да имаме салата на масата си,</em></p>
</blockquote>
<p>защото няма да има кой да произведе доматите и да ни ги сервира.</p>
<p>Фокусът на нашата група е да има баланс – и физически, традиционен бизнес, и дигитален.</p>
<p class="q"><strong>– Но, като че ли, за дигиталния свят не се „разказва“ достатъчно. Аз например научих <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">какво е стартъп</a>, след като се насочих към айти сектора.</strong></p>
<p>– И аз тогава го научих. Преди това правех компании и не знаех, че са стартъпи.</p>
<p>Айти индустрията, предвид това, че е базирана на знанието, че се развива много бързо, че се изкарват страшно много пари в глобален мащаб в момента, позволява да се акумулира знание и да се използват всички съвременни начини за комуникация.</p>
<p>Навремето така беше с банките, преди това е било с индустриалците. Винаги има една водеща индустрия, която изкарва най-много пари и говори за добрите практики. Това, което винаги съм се опитвал, е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да „крада“ знание от всякакви индустрии и да прилагам наученото във всякакви индустрии.</em></p>
</blockquote>
<p>Смятам, че ще е полезно за предприемаческата екосистема в България, ако се взимат добрите практики, в случая от айти индустрията, и се прилагат в традиционния бизнес. При всички положения те трябва да се адаптират, но моята практика показва, че е възможно и може да е много успешно.</p>
<p>Защо не се говори толкова?</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>У нас по важни теми почти не се говори, така или иначе, тази не е изключение.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/atanas-simeonov-3.jpg.480.webp" alt="Атанас Симеонов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Атанас Симеонов с двама от синовете му</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Защо е така? Имам чувството, че успехите, а и като цяло новините от айти сферата, не стигат до обществото. Обсъждаме и се караме дали да бутаме един паметник, а не това, че вече имаме компания с милиард долара пазарна оценка.</strong></p>
<p>– Нещата в технологиите се случват по-бързо, отколкото човек може да се адаптира и това изисква време. Хората имат страхове, това е ново нещо. Освен това в България все още съществува масовата култура на отричане на богатите хора.</p>
<p>Според мен голяма част от обществото не знае как да реагира на подобна новина, че имаме милиардна компания – дали тя е добра, дали е лоша, дали те са бандити и са откраднали нещо, какво точно правят, цялото неразбиране на това какво значи един стартъп да стане еднорог. Дори в екосистемата не се разбира какво значи това, че такъв тип явления оказват вълнови ефект върху цялата екосистема.</p>
<p>Още едно обяснение можем да открием в българската история – имаме над 40-годишно брутално прекъсване на всякаква бизнес и предприемаческата практика в България. Съвсем нормално е при започването наново на хората да им трябва време, за да я възприемат като нещо по-скоро позитивно. Въпрос на грамотност, на време, на правилна комуникация.</p>
<p>И за мен е много важен въпросът да си говорим. Аз съм новодошъл в тази индустрия от 7-8 години. Още нещо, което пречи, е, че се възприема за много секси и значимо да говориш на някакъв сложен език, с чуждици и съкращения, което не помага това да е разбираемо.</p>
<p>А понякога хората просто ги е страх да питат. В началото бях най-глупавият в стаята, признавах си го и питах. Нямах проблем да приема, че не знам. Когато подходиш по този начин, хората са склонни да споделят.</p>
<p class="q"><strong>– Чел съм, че <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">и Мъск подхожда по този начин</a> – когато се захвана с ракетния бизнес например, е отишъл, казвайки, че не знае нищо, а после бързо е навлязъл в дълбочина.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Според мен най-важното качество е не да знаеш всичко, това е невъзможно. Въпросът е колко бързо учиш и колко надълбоко стигаш.</em></p>
</blockquote>
<p>Мъск е много добър пример, той влиза в няколко индустрии, от които нищо не разбира и после става най-разбиращият. Най-забавното е, че това не е сложно, подходът е ясен: четеш, питаш, учиш, учиш, учиш… Това е част от проблема – много хора не учат. Аз възприемам правенето на бизнес като част от учебен процес и ми е интересно да правя нови неща, за да се уча.</p>
<p class="q"><strong>– Ти каза, че все повече трябва да си говорим, но напоследък като че ли ни е все по-трудно да го правим – между отделни класи, сектори, на чисто човешко ниво във фейсбук. Защо е така?</strong></p>
<p>– Само и единствено защото се страхуваме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/atanas-simeonov-4.jpg.480.webp" alt="Атанас Симеонов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– От какво толкова се боим?</strong></p>
<p>– От толкова много неща. Ние, хората, сме много производителни в това да измисляме неща, от които да се страхуваме. Страхуваме се да не се изложим. Страхуваме се някой да не ни помисли за по-тъпи, отколкото смятаме, че сме. Страхуваме се да не ни обидят, да не ни наранят.</p>
<p>Според мен хората се отдалечават от това да бъдат добре, бягайки от страх. Страховете трябва да се предизвикват и да се лекуват.</p>
<p class="q"><strong>– Скоро излезе статистика, според която повечето млади хора са убедени, че единственият шанс да преуспееш у нас е родителите ти да са богати. Как стигнахме дотам? Можем ли да променим този начин на мислене?</strong></p>
<p>– Да, но ще отнеме време. Младите хора в момента са поколението на прехода, така наречения преход – не знам накъде прехождаме, но доста се разкрачихме, стана дългичко.</p>
<p class="q"><strong>– Почти като при Моисей…</strong></p>
<p>– Дали ще трябват 40 години… на път сме, вече минаха 33. Според мен това явление е изключително негативно за цялото ни общество и се дължи на факта, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>много от младите хора не четат и не мислят критично.</em></p>
</blockquote>
<p>Много отдавна си бях направил статистика, извадих списъка на милиардерите в света и направих анализ колко от тях са наследствено богати, колко са завършили висше образование, какви са закономерностите. Оттогава списъкът се е увеличил доста, но тенденциите се запазват. Хората, които са се изградили сами, са силно преобладаващ процент, а образованието не е задължителното условие.</p>
<p>Ние често търсим оправдания. Защото така е по-лесно, казваш си: „Моите родители не са богати, значи и аз няма да стана. Ще чакам до следващото прераждане“. Не е така!</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Успехът, независимо в какво негово измерение, се дължи на постоянство и на труд.</em></p>
</blockquote>
<p>В България има същите, ако не и повече възможности да направиш успешен бизнес, както навсякъде по-света. Въпросът е да си предприемчив.</p>
<p>Няма нация, в която всички да правят бизнес и не е това целта. Но примерите са много важни, а в България имаме такива и преди 1944 г., и сега.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/atanas-simeonov-5.jpg.480.webp" alt="Атанас Симеонов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Атанас Симеонов с другите двама създатели на „Резолют“ – Христо Георгиев и <a href="https://karamanev.me/sreshti/veli-pehlivanov-resolute">Вели Пехливанов</a></figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Кои са любимите ти примери – и от двата периода?</strong></p>
<p>– Преди 1944 г. един от тях е Буров. Също и индустриалецът Пенчо Семов от Габрово, който създава една от най-големите за времето си текстилни фабрики, а е известен и с благотворителната си дейност.</p>
<p>За сегашните предприемачи имам много примери – и от физическия, и от дигиталния свят. Безспорно дигиталните шампиони са моите приятели от „Телерик“, които са емблематични за нашата реалност. Те не само че правят първата голяма сделка за времето си, а създават екосистемата.</p>
<p>С Endeavor Global направихме <a href="https://www.endeavor.bg/endeavor-bulgaria-impact-report/">едно изследване</a> на българската екосистема по тяхна методика. Там си личи визуално, в чиста математика, приносът на „Телерик“. Техни кадри създават над 300 стартъпа, отделно финансират компании.</p>
<p>Това за мен е пример как трябва да се правят нещата. Създаваш перфектна компания със страхотна култура. Излизаш от нея, но след това реинвестираш всичко в България, развиваш следващо поколение предприемачи и учиш хората. Отделно правиш фонд, който развива екосистемата.</p>
<p>Друг любим пример ми е Максим Митков от „Макском“, най-големият производител на колела в България, втори по-големина в Европа. Човек, за който не се говори по медиите, симпатичен, спокоен. Има 100 млн. евро оборот, производствена компания, няколко хиляди служители.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Такива начинания с времето и с насищането ще променят средата в България.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Казваш, че повечето милиардери са нещастни хора. Защо?</strong></p>
<p>– Познавам няколко милиардери, но и доста милионери, които не правят изключение. Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>превръщат парите, състезанието, придобиването на материални неща в цел и единствен смисъл на живота си.</em></p>
</blockquote>
<p>Когато човек го направи, независимо дали за милиони, или за хиляди, той става роб на парите. Парите не бива да са ти господар. Трябва да са ти слуга – да ги използваш, за да се случват добри неща.</p>
<p>Те са инструмент. Всичко, което правим с тях, трябва да е средство за нещо по-смислено, по-голямо. Когато нарушиш баланса и загубиш себе си в преследването на пари, е трудно да бъдеш щастлив.</p>
<p class="q"><strong>– А кое е важно, за да си щастлив?</strong></p>
<p>– Това е въпрос за трилион долара. Скоро имахме събитие с Мария Лалева и умишлено я предизвиках, защото знаех какво ще каже: „Няма такова нещо като щастие. Всичко е път“. Аз по-скоро смятам, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>щастието е състояние, но не цел.</em></p>
</blockquote>
<p>То е избор, и то осъзнат. Човек не може да го постигне, ако не е развил определено ниво на самосъзнание, на осъзнаване, на възприятие за света. Да има чувство за благодарност, за достатъчност.</p>
<p>Ние, хората, се опитваме да разбираме сложните неща, а всъщност не разбираме простите. Когато ценим именно тях, можем да бъдем щастливи.</p>
<p>Щастието се възприема като една ухилена реалност, леко инфантилна – да си в добро настроение и другите да не разбират защо. Не е това. То е, когато си в хармония със себе си, независимо какво се случва.</p>
<p>Всичко е в главите ни, в това как ние възприемаме нещата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/atanas-simeonov-6.jpg.480.webp" alt="Атанас Симеонов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Задължителен компонент от щастието е здравето, казваш, че тази тема е твоя голяма кауза. Проблемът е огромен, българите сме тотално незаинтересовани от здравето си, не полагаме грижи, не ходим на профилактични прегледи. Защо се стигна дотук? Може ли да обърнем тенденцията?</strong></p>
<p>– Здравето е фундамент. Продължавам да повтарям тази грозна статистика, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в България умират 120 000 души на година. При положение, че няма война! И това става тихомълком, никой нищо не предприема.</em></p>
</blockquote>
<p>Според мен е много трудно да бъдеш щастлив, ако не си здрав – това е фундамент. А задължителното условие, за да си здрав, е да се ограмотяваш по темата, да си осъзнат и да предприемаш действия.</p>
<p>Свикнали сме, че държавата се грижи за всичко, от всеки временен лидер очакваме, че трябва да реши проблемите – от пенсиите на бабите до всички заболявания на всеки човек.</p>
<p>Всъщност, отговорността за здравето е персонална. Ако обичаш децата и близките си, искаш да си с тях и да си давате взаимно, няма ли да положиш някакво усилие за това да имаш повече време на тази Земя?</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хората нямат тази гледна точка, възприемат живота си като решение на някакво правителство или като неизбежна съдба.</em></p>
</blockquote>
<p>Съдбата има, може би не е много избежна, но е от огромно значение какви глупости правиш. Ние сме шампиони по тютюнопушенето, по алкохол на глава от населението в глобален мащаб. Ако види човек цялата тази статистика, е живо чудо, че само 120 хиляди души умират, явно сме доста издръжливи.</p>
<p>Аз силно вярвам в превенцията, която минава през ограмотяване и през говорене.</p>
<p>Понеже си говорихме за щастието, в различни класации сме в топ 1 или 2 на света като най-нещастна нация през последните години. Това е нещо, което много ми се иска да променим. Защото това е въпрос на самовъзприемане, за мен трябва първо да се работи върху начина на мислене на хората, да започнат да се грижат за здравето си, което вече става перпетуум мобиле и ще задвижи всичко останало.</p>
<p class="q"><strong>– Всички тези неща, за които говорихме до момента, минават през ограмотяване, образование и медии. Мисля, че имаме нужда от нов тип медии, които са адекватни на времето, а все още ги нямаме. Мислиш ли, че скоро ще се появи работещ модел?</strong></p>
<p>– Медиите са класически пример на преход между традиционен и стар бизнес модел. Смятам, че се появяват нови решения, ти си медия, подкастите са много сериозна медия за новото поколение, фейсбук е медия, макар че не е най-добрият пример. В чужбина има успешни примери на медии със собствен фокус, които разчитат на това, че има хора, които ще платят, за да получават качествена, истинска информация.</p>
<p>В България това, което вярвам, че трябва да се случи и имаме историческа традиция в тази посока, е будителско-възрожденска организация с нематериална цел.</p>
<p>Няма безплатни неща, но е много важно съдържанието.</p>
<p>Рано или късно ще успеят тези медии, които заложат на истината.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/atanas-simeonov.jpg.480.webp" alt="Атанас Симеонов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Нека за финал се върнем в света на технологиите. Какво мислиш за големия шум напоследък, що се отнася до изкуствения интелект, <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">до прословутия ChatGPT</a>?</strong></p>
<p>– Новото нещо в момента е работещ интерфейс, една технология, която не е нова, но превръща вече съществуващото в използваемо и видимо за масовата публика. Това според мен е дългоочаквана голяма промяна. С новите технологии винаги е така – знаеш, че нещо ще се получи, знаеш, че това е посоката, но как точно ще стане, никой не знае.</p>
<p class="q"><strong>– Мислиш ли, че можем да използваме този шанс и чрез института INSAIT да се превърнем в регионален лидер, <a href="https://karamanev.me/sreshti/prof-martin-vechev">каквато е целта на проф. Вечев</a>?</strong></p>
<p>– Има възможности за нашата екосистема, но тези неща наистина не се получават случайно. Това ми харесва в думата „екосистема“ – нямаш изведнъж ябълка, както при триизмерното принтиране. Първо трябва да намериш правилната почва, да засееш, да поливаш, да облагородиш, да се грижиш за дръвчетата, докато стигнеш до ябълката. Пътят е дълъг, но според мен това е правилната посока. Айти бизнесът е много широко понятие, но изкуственият интелект се намира много високо. Не можеш да го развиваш, без да имаш хора с много сериозни научни познания.</p>
<p>Голяма новина е, че имаме българин, който развива будителска дейност и решава да прави трудното нещо, да пренесе знанието, което има в чужбина, обратно в България. Всъщност,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>всички хубави неща преди 100 години са се случили точно така</em></p>
</blockquote>
<p>– някакви хора са отишли във Виена, в Париж, в Лондон, в тогавашните центрове на знание и практика, след което са се върнали и са прилагали наученото тук.</p>
<p>INSAIT е един от много малкото примери, когато всички подкрепиха идеята – правителството, чужди големи компании и българската екосистема.</p>
<p>Нещата, които се случват всеки ден, все повече показват, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>това не е мечта, а е план и той работи въпреки всичко.</em></p>
</blockquote>
<p>За щастие, Мартин е българин, не се отказва лесно и не му правят впечатление неприятните неща от средата, не го отказват.</p>
<p>Дали изкуственият интелект ще промени света и България? Със сигурност, това е технология с много голяма мощ. Надявам се ние, хората, да успеем да я използваме и овладеем в наш плюс, а не да я изтървем и да ни затрие. Бъдещето ще покаже…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/05/atanas-simeonov.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/lattice-flow-petur-tsankov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/lattice-flow-petur-tsankov</guid>
      <pubDate>Fri, 12 May 2023 06:00:43 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Проектът LatticeFlow е впечатляващ не само защото решава фундаментални проблеми в системите с изкуствен интелект. Защото ги прави по-сигурни и безопасни – ключови теми, които стават все по-важни след големите новини по темата. Това е и първата високотехнологична компания, която се позиционира до института INSAIT и ще работи в тясна връзка с него. Дори без официален рунд за финансиране стартъпът набра 12 милиона долара, част от които ще инвестира в наемането на специалисти в София. Срещаме се със специалиста по ИИ д-р Петър Цанков, за да поговорим за това как се създава стартъп в област, която тепърва започва да се обособява. Как разработените от екипа алгоритми помагат за създаването на ново поколение надежден ИИ в редица приложения. За огромните перспективи в тази област, откриващи се пред екипа, който вече работи в София.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/lattice-flow-petur-tsankov.jpg.480.webp" alt="Петър Цанков, LatticeFlow" /></p><div class="intro"><p><em>Проектът <a href="https://latticeflow.ai/">LatticeFlow</a> е впечатляващ не само защото решава фундаментални проблеми в системите с изкуствен интелект (ИИ). Той е и първата високотехнологична компания, която се позиционира до <a href="https://karamanev.me/sreshti/prof-martin-vechev">института INSAIT</a> и ще работи в тясна връзка с него. Дори без официален рунд за финансиране стартъпът набра 12 милиона долара, част от които ще инвестира в наемането на специалисти в София.</em></p>
<p><em>LatticeFlow спечели наградата за най-иновативна ИИ компания в Швейцария, приза в тази област на американската армия и се нареди сред <a href="https://www.cbinsights.com/research/report/artificial-intelligence-top-startups-2022/">топ 100 компании за ИИ в света</a>. Попадна сред 10-те швейцарски начинания, които си струва да се следят през 2023-а.</em></p>
<p><em>Технология на <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">стартъпа</a> е разработена в университета ETH в Цюрих, преди да се отдели в компания, начело с д-р Петър Цанков, проф. Мартин Вечев и техните колеги д-р Павол Биелик и проф. Андреас Краузе. Българските учени вече имат опит в предприемачеството с няколко успешно продадени високотехнологични компании зад гърба си.</em></p>
<p><em><strong>Д-р Петър Цанков</strong> ще участва в тазгодишното издание на конференцията <a href="https://digitalk.bg/">Digitalk</a> на 18 май в Sofia Event Center.</em></p>
<p><em>Срещаме се с него, за да поговорим за това как се създава стартъп в област, която тепърва започва да се обособява. Как разработените от екипа алгоритми помагат за създаването на ново поколение надежден ИИ в редица приложения. За огромните перспективи в тази област, откриващи се пред екипа, който вече работи в София.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Напоследък, заради <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">ChatGPT</a> и GPT-4, всички погледи се насочиха към темата за изкуствения интелект. С какво се оказаха толкова значими тези модели?</strong></p>
<p>– ChatGPT е първият масов модел за изкуствен интелект: за 5 дни надмина 1 милион потребители, за 2 месеца надмина 100 милиона, а днес вече се използва от над 1 милиард души по целия свят. Подобен растеж е невиждан. От техническа гледна точка ChatGPT не бележи фундаментален напредък: той е GPT-3 модел, дообучен да предоставя тези отговори, които са предпочитани от хората.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/lattice-flow-petur-tsankov-2.jpg.480.webp" alt="Петър Цанков, LatticeFlow" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Имат ли те шанса да променят бизнес сектора?</strong></p>
<p>– Да, неизбежно е. Това, което не е очевидно, е, че тези модели всъщност няма директно да променят индустриите около нас.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тези модели не се справят достатъчно точно и надеждно в практически нито една бизнес сфера.</em></p>
</blockquote>
<p>Например, няма трябва да използваме ChatGPT за финансови съвети или диагностициране на болести. Последните научни резултати показаха, че в 75% от приложенията ChatGPT отстъпва на „специализираните“ модели, които са обучени да решават проблеми в медицината, финансите и други индустрии. Именно затова на GPT-X моделите им казваме „базови“ – те предоставят добра основа, но изискват да бъдат дообучени на качествени данни и примери, за да се използват в индустрията.</p>
<p class="q"><strong>– Огромният интерес към темата днес може ли да ѝ изиграе лоша шега – след подобни пикове, всяка технология минава и през спад или зима. Смяташ ли, че е възможно да се случи нещо подобно и тук?</strong></p>
<p>– Не. Темата за изкуствения интелект се развива от 1950 г. и вече премина през две зими – през 80-те и 90-те. Днес технологията е в процес на масово навлизане във всяка една индустрия и всеки един дом.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Светът ще изглежда доста различно през следващите години, няма връщане назад.</em></p>
</blockquote>
<p>Новото при изкуствения интелект е скоростта на развитие на технологията, което според мен ще разкрие редица неизвестни. И ще изненада дори експертите.</p>
<p class="q"><strong>– 1100 учени и предприемачи, сред които Стив Возняк и Илън Мъск, <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-mnenia">се опитаха да спрат</a> създаването на нови модели за изкуствен интелект за 6 месеца. Необходимо ли е това?</strong></p>
<p>– Не. Невъзможно е да се спре развитието на тази технология и подобен ход само ще доведе до намалена прозрачност и създаване на модели зад затворени врати, което ще открие далеч по-сериозни рискове за нас. Това, което можем да направим, е да засилим напредъка в сигурността и надеждността на тези модели. Това е именно проблемът, по който аз и хората в LatticeFlow, ETH и INSAIT работим усилено вече над 7 години.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/lattice-flow-petur-tsankov-3.jpg.480.webp" alt="Петър Цанков, LatticeFlow" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Как LatticeFlow успя да напреднето толкова бързо? И защо решихте да продължите да се развивате в София?</strong></p>
<p>– Успехът на компанията се дължи на уникалността на нашата технология, която предоставя практически безкраен бизнес потенциал в тази бързо разрастваща се сфера, и доказания интерес от технологични гиганти като Siemens и правителствени организации като американската армия. Стартирахме компанията през 2021 г. с първоначалното финансиране от $2,8 млн., а в края на 2022-а добавихме още 12 млн., за да ускорим развитието и да разраснем екипа в София.</p>
<p>Развиването на високотехнологични продукти като LatticeFlow изисква не само бизнес и продуктови екипи, но и тясна колаборация с научни екипи от световно ниво. INSAIT създаде възможността на компании като LatticeFlow да се развиват в София. Ние имаме такава колаборация с ETH в Цюрих, където разработихме първоначалната технология и сега ще приложим този модел в София.</p>
<p>Той се използва във всеки високотехнологичен център по света. Трябва да се покаже, че той работи в България. Това е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>единственият начин, по който нашата IT индустрия може да скочи на следващо ниво,</em></p>
</blockquote>
<p>където не само се разработват, но и измислят продукти, където има силни кадри, които да привлекат големите технологични гиганти като Google, Apple, Microsoft и Amazon.</p>
<p>За да ни има на картата на изкуствения интелект, не е достатъчно да разбираме как работи тази технология, а трябва да се работи по нейното ново поколение и да се публикуват научни статии на световните подиуми по темата като ICML и NeurIPS.</p>
<p class="q"><strong>– Как се роди идеята за подобен стартъп?</strong></p>
<p>– Всичко започна със създаването на първия метод за проверка на безопасността и надеждността на дълбоките невронни мрежи. Проф. Вечев ме насочи да прочета един нов резултат на изследователи от Станфорд и Оксфорд, които разработиха метод за валидиране на невронни мрежи. Въпреки че методът е интересен, ставаше ясно, че той работи само при непрактично малки модели за ИИ.</p>
<p>Бързо стигнахме до „аха момент“, като осъзнахме как можем значително да скалираме тази концепция и да валидираме огромните модели за изкуствен интелект – тези, които индустрията иска да използва на практика. Обсъдихме идеята и още същия ден започнахме работа, като включихме в проекта и докторанти от екипа на проф. Вечев.</p>
<p>За няколко дни разработихме прототип, след това дойдоха и първите резултати. Научната статия представихме на IEEE Oakland Security &#x26; Privacy, най-престижната конференция за сигурност в света, последваха още 40-50 научни резултата на световно ниво. Това превърна ЕТН Цюрих в основен център за сигурен и надежден изкуствен интелект, което предизвика силен интерес в индустрията и задвижи нашите бизнес контакти в тази сфера. Важно беше да се действа бързо, защото беше очевидно, че това е важна тема, по която се работи усилено.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Състезаваш се със стотици хиляди учени по целия свят. Надпреварата е жестока.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/lattice-flow-petur-tsankov-4.jpg.480.webp" alt="Петър Цанков, LatticeFlow" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Определено! <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">ChatGPT</a>, <a href="https://karamanev.me/technologii/litsevo-razpoznavane">разпознаването на лица</a>, <a href="https://karamanev.me/technologii/midjourney-poezia">генерирането на изображения</a>, чудесата в тази област са <a href="https://karamanev.me/sreshti/preslav-nakov">все повече</a>…</strong></p>
<p>– Приложенията стават все повече, а компаниите все по-активно разработват модели, за да решават реални проблеми. Това се ускори още повече с навлизането на генеративните модели за текст и изображения. Фундаменталните проблеми около създаването на надежден и сигурен изкуствен интелект за индустриите остават – тези модели трябва не само да работят добре в лабораторни условия, но и да се справят надеждно при решаването на реални проблеми в медицината, финансите, производството.</p>
<p>Въпреки че знаем как да тренираме модели, които постигат добра точност на тестови данни,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>нещата не са толкова розови, ако ги приложим на нови примери от реалния живот.</em></p>
</blockquote>
<p>Създаването на нови модели, които работят надеждно, изисква правилно подбрани и описани данни за обучение. Моделите да се дообучат и коригират, ако не работят добре в определени ситуации. Да се забелязват нови явления, които не са срещани при обучаването и редица други сложни проблеми.</p>
<p class="q"><strong>– Например?</strong></p>
<p>– Ето един проблем от практиката – модел, който разпознава рак на кожата. На повечето снимки, при които пациентът има рак, има маркировки от хирургичен химикал, които се поставят, за да се измери големината на бенката и да се следи нейното нарастване. Тази подвеждаща корелация между наличието на хирургични маркери и рак на кожата заблуждава модела! Вместо да научи как да разпознава болестта, той научава, че наличието на хирургични маркери е показател, че дадена бенка е ракова.</p>
<p class="q"><strong>– Какви решения дава в тази посока LatticeFlow?</strong></p>
<p>– Нашата платформа автоматично намира тези пропуски в знанията на изкуствения интелект и позволява тяхното поправяне, преди да доведат до проблеми. Важно е да се отбележи, че подобни отклонения няма как да бъдат открити без автоматизация, тъй като се работи с огромни масиви от данни и сложни математически модели. Именно затова ние автоматизираме процеса.</p>
<p>Първият ни продукт автоматично „диагностицира“ данните, за да открие проблеми с тяхното качество. Той позволява бързо, ефективно и лесно да се намират и отстраняват проблеми, свързани с анотациите на данните, липсата на данни от определени ситуации, премахването на подвеждащи корелации и други.</p>
<p>Вторият ни продукт автоматично намира в кои ситуации моделът не работи добре. Например, въпреки че даден модел за разпознаване на рак на кожата се справя средно с над 90% точност, на част от данните тя може да падне значително, например под 30%.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Нашият продукт намира слепите петна на моделите – местата, където е най-големият риск да сгрешат.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/lattice-flow-petur-tsankov-5.jpg.480.webp" alt="Петър Цанков, LatticeFlow" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Всичко това после се коригира ръчно, така ли?</strong></p>
<p>– Специалистът който разработва модела, избира каква корекция да се приложи, но самата корекция се изпълнява автоматично върху целия масив от данни. Това е важно, защото ръчното коригиране на такива проблеми е трудно и скъпо. Например, ако данните систематично са грешно маркирани, е непрактично специалистът да ги коригира пример по пример, това би отнело месеци. Нашият продукт автоматично показва кои данни са маркирани грешно и прилага нужната корекция. Така вместо месеци и стотици хиляди долари, тя отнема 1-2 минути.</p>
<p class="q"><strong>– Четох, че сред клиентите ви вече са американската армия, германското бюро за федерална сигурност, огромни компании като Siemens…</strong></p>
<p>– Да, всяка компания и държавна организация, която прилага модели за изкуствен интелект, има нужда от нашата платформа. Имаме клиенти от различни индустрии. Сред тях са основните лидери в автоматичното инспектиране на щети по автомобилите, които предлагат тези продукти в застрахователната сфера. Работим и с лидера в сферата на изкуствения интелект за автоматизиран анализ на спортни игри като футбол, баскетбол, бейзбол, и други. При всички тези клиенти нашата платформа е ключова, за да се създадат модели, които работят надеждно.</p>
<p class="q"><strong>– Как се стигна до привличането на средства… без дори да сте ги търсили?</strong></p>
<p>– Инвеститорите ни намериха, преди официално да търсим инвестиция. Бях в САЩ, споделях как се развиват продуктът и неговото търсене. Инвеститорът, който впоследствие поведе рунда, осъзна, че има силно търсене за нашия продукт на пазара и че ни липсват достатъчно технически кадри, които да работят с клиентите ни. Поради тази липса</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>попаднахме в ситуацията да отказваме на компании от топ 100 на Fortune списъка,</em></p>
</blockquote>
<p>защото се налагаше инженерите, които разработват продукта, да се включват и да помагат за интегрирането на нови клиенти. Така стигнахме до момента, в който изпреварихме нормалния ход на финансиране и получихме преждевременно нови 12 милиона долара, за да ускорим нашето развитие.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/lattice-flow-petur-tsankov-6.jpg.480.webp" alt="Петър Цанков, LatticeFlow" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Какви хора ще търсите в България?</strong></p>
<p>– Планът е да сме 40 до края на тази година. Търсим хора за всякакви позиции – продуктови дизайнери, продуктови мениджъри, технически продажби, маркетинг.</p>
<p class="q"><strong>– В кои посоки на ИИ виждаш скоро най-големите пробиви?</strong></p>
<p>– Виждаме приложенията във все по-неочаквани сфери, което е знаково за широкото навлизане на тези технологии около нас.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Говорим дори за компании, които правят паркет, и тренират модели, с които да подреждат различните дървени плоскости автоматично.</em></p>
</blockquote>
<p>Смятам, че до 2 години моделите за изкуствен интелект ще навлязат силно в нашето ежедневие. Все по-актуална става темата за безопасността им. В края на април тази година обявихме първата услуга за валидиране на безопасността и надеждността на изкуствения интелект и започнахме първите проверки на модели, използвани в големите швейцарски банки. Тази услуга позволява валидирането на моделите спрямо регулациите и стандартите, които се разработват от Европейския съюз и САЩ.</p>
<p>Нашата мисия е да помогнем на компаниите да създават ново поколение надежден изкуствен интелект, което ще позволи широкото приложение на тези технологии.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Потенциалът да се превърнем в световен лидер в тази важна сфера е практически безкраен.</em></p>
</blockquote>
<p>Именно затова искаме да създадем нещо наистина значимо и голямо!</p>
<p class="q"><strong>– Може ли проектът ви да се използва и от технологии като нашумелите модели на OpenAI? С какво би могъл да е полезен там?</strong></p>
<p>– Да. Моделите на OpenAI, както и техните алтернативи с отворен код, се дообучават на нов набор от данни от компаниите, за да се приложат в индустрията. Те предоставят добра база за създаването на специализирани модели, експерти по конкретни проблеми в индустрията. Освен това нашият продукт използва тези базови модели, за да работи по-ефективно, например да дава обяснения защо моделът не работи в дадени ситуации.</p>
<p class="q"><strong>– Къде минава пределът на възможностите на този тип технологии?</strong></p>
<p>– Важно е да се разбере, че тези модели представляват по-умен софтуер, с който можем да решим широк набор от проблеми. На този етап ние имаме контрол върху технологията. Това не означава, че можем да си позволим да я подценим. Напротив, вярвам че този „по-умен“ софтуер фундаментално ще промени света около нас.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/lattice-flow-petur-tsankov-7.jpg.480.webp" alt="Петър Цанков, LatticeFlow" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– От 20 години пиша за наука и се срещам с учени. И все още ми е много странно да говоря с изследовател като теб за милиарди, за бизнес… Много различна е тази парадигма.</strong></p>
<p>– Това е нормално за учените, които работят във високотехнологични центрове като Станфорд и ЕТН Цюрих, където научните изследвания систематично се превръщат в компании за милиарди долари. По време на финансирането например говорих с проф. Кристофър Манинг от Станфорд. Той е един от най-известните експерти в света в сферата на обработката на естествени езици. Неочаквано за мен той се включи в разговорите с един от инвеститорите ни, за да им помогне в проучването на LatticeFlow. Вместо да ми зададе технически въпроси, както очаквах, той се интересуваше от клиентите, пазара, цикъла на развитие…</p>
<p class="q"><strong>– С какво се отличават българите, работещи в областта на ИИ?</strong></p>
<p>– У нас има сериозна култура за изучаване на точни науки като математика, физика, информатика. Смятам, че това се случва благодарение на силните гимназии и учители в тези сфери, които обучават подготвени кадри.</p>
<p>За съжаление, ситуацията е различна, когато говорим за образование след гимназията, затова голяма част от тези умове избират да създават наука извън България. Така, въпреки че имаме силни технически екипи за разработване на продукти, нямаме достатъчно кадри, които да измислят по какви продукти да се работи.</p>
<p>Това важи особено в нови сфери като ИИ – на практика България не съществува на световната карта на този тип технологии. Нямаме разработки и резултати в световно признатите конференции по тези теми.</p>
<p>Според мен обаче България има отлични предпоставки, за да се превърне във високотехнологичен център. Смятам, че манталитетът на предприемачите в Източна Европа е по-близък до американския – мисли се мащабно, без ограничение, с повече риск и смелост.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Виждам хората, които създават компании тук, те искат да превземат света. Много ми харесва този манталитет!</em></p>
</blockquote>
<p>Освен това имаме ниски данъци, които са изключително примамливи за развиването на бизнес. Сега имаме и INSAIT, който привлича учени от световно ниво. Не виждам причина с едно добро развитие да не подминем значително Запада в тези сфери, както направиха Сингапур, Швейцария, и Израел.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/05/lattice-flow-petur-tsankov.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Често децата ни стават хора не заради, а въпреки нас“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/maria-peeva-mama-nindja</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/maria-peeva-mama-nindja</guid>
      <pubDate>Fri, 05 May 2023 06:00:44 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как онлайн светът промени родителството? Трябва ли да пазим децата от технологиите? Защо все още е важно да сме достатъчно предпазливи и придирчиви към съветите, които получаваме онлайн? И… какво никога, ама никога не трябва да казва човек на децата си? Кой не е чувал за Мама Нинджа? Мария Пеева е блогър, неопровержимо доказателство на идеята, че има смислени инфлуенсъри. Които умеят както да забавляват последователите си, така и да им помагат със знания и опит. Майка на четирима синове, разпръснати в две десетилетия, тя е също баба на внуче и стопанин на пъстър списък от домашни любимци. Преводач по специалност, Мама Нинджа неусетно влиза в ролята на блогър, а после – и на писател.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" /></p><div class="intro"><p><em>Онлайн комуникацията се оказа неочаквано предизвикателство към майчинството и родителството като цяло. В мрежата се озовахме заобиколени от съвети и авторитети, от шеги, но и от прозрения, помогнали в тежък момент.</em></p>
<p><em>Кой не е чувал за <a href="https://mamaninja.bg/">Мама Нинджа</a>? Мария Пеева е блогър, неопровержимо доказателство на идеята, че има смислени инфлуенсъри. Които умеят както да забавляват последователите си, така и да им помагат със знания и опит. „Първо мислех да направя моден блог, но момчетата се разсмяха с глас. Предложиха ми да направя кулинарен, на което пък аз се изсмях. В крайна сметка реших да направя блог, в който ще споделям ежедневието на едно (не)съвсем стандартно българско семейство“, пише тя и през последните години текстовете ѝ се оказват безценни четива за мнозина.</em></p>
<p><em>Майка на четирима синове, разпръснати в две десетилетия, тя е също баба на внуче и стопанин на пъстър списък от домашни любимци. Преводач по специалност, Мама Нинджа неусетно влиза в ролята на блогър, а после – и на писател.</em></p>
<p><em>Как онлайн светът промени родителството? Трябва ли да пазим децата от технологиите? Защо все още е важно да сме достатъчно предпазливи и придирчиви към съветите, които получаваме онлайн? И… какво никога, ама никога не трябва да казва човек на децата си?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Кои са най-важните умения, които трябва да притежава една майка нинджа?</strong></p>
<p>– Този псевдоним го измисли един от синовете ми. Рисуваше комикси, трябва да е бил на 7-8 години, а героите бяхме ние с баща му и братята му. Мен ме рисуваше като нинджа. Да ви призная, даже малко криво ми стана, казах си: „Ех, защо не ме рисува като принцеса или като жената-чудо, примерно, ами някаква си нинджа?“. И го попитах, а той невъзмутимо ми обясни, че съм била нинджа, защото съм бърза, тиха и</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>на всичкото отгоре винаги го хващам, ако е замислил някоя беля.</em></p>
</blockquote>
<p>Та, изглежда, това са качествата.</p>
<p>Псевдонимът стана популярен, защото мисля, че всички майки се припознаваме в него. Когато се наложи, ставаме смели, бързи и нищо не може да ни спре – мами нинджи. А в останалото време не пречи да сме дами или домакини, или която каквото си иска.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-2.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– А с какво се различават най-важните умения на бащата нинджа?</strong></p>
<p>– Сега татковците присъстват много повече в живота на децата, отколкото преди 20-30 години. Поне за нашия татко видях тази положителна промяна, а блогът и страницата ми дават възможност да контактувам със стотици, да не кажа хиляди родители.</p>
<p>Някога беше прието жените да отглеждат децата, независимо че работят. Бащите… беше добре, беше дар Божи, ако решат, че е редно да „помагат“ в домакинството. Даже от другите мъже имаше някакво осъждане.</p>
<p>Истинският татко нинджа за мен е този, който присъства в живота на детето си не просто като човека, който го води на кино веднъж седмично. Той се включва във всички безбройни ангажименти наравно с майката.</p>
<p class="q"><strong>– Как интернет промени родителството?</strong></p>
<p>– Много по-лесно намираш всякаква информация и различни гледни точки, сред които да отсееш това, което ти допада. Много по-лесно намираш хора със сходни интереси, с които създаваш приятелства, и то не само виртуални.</p>
<p>Има и минуси, разбира се. Един от тях е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>стремежът към перфектно родителство и чувството за вина, че не се справяш като моделите си.</em></p>
</blockquote>
<p>Но с времето, съвсем естествено, това се коригира и фалшивите модели отпадат.</p>
<p>Друг минус е, че сега родителите се тревожат не само с кого ще се срещне детето на улицата, но и в интернет. Всяко време идва с нови проблеми. И с нови решения.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-3.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<p class="q"><strong>– Разкажи някои интересни истории на читатели, стигнали до теб онлайн?</strong></p>
<p>– Те са стотици, но едно мога да кажа общо за всички тях – и нашите семейни истории, и на читателите.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Дори най-неприятната, срамна и объркваща ситуация не е страшна, ако след време човек може да я разкаже на маса и да се смее с приятели.</em></p>
</blockquote>
<p>Тази гледна точка много ми е помагала през годините. Затова и винаги я казвам на майките и бащите, когато споделят проблем.</p>
<p>Детето повърна върху кучето и кучето го изяде? Любимият пуловер на мъжа ви се сви? Пуснахте ключовете на колата в пералня? Измихте си зъбите с депилатор, защото толкова ви се спеше, че не виждахте какво правите?</p>
<p>Представете си как го разказвате в компания и всички се смеят, вие включително. Ами, да, неприятно е, но освен това е и ужасно смешно. Както и 90% от всички дреболии, за които се впрягаме у дома.</p>
<p>Една приятелка веднъж ми</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>каза, че съм търпелива като вол. И до днес не знам дали беше комплимент.</em></p>
</blockquote>
<p>Търпението май е най-ценното качество на родителя. Но не се тревожете, дори да не го притежавате, щете не щете, ще го развиете.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-4.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<p class="q"><strong>– Трябва ли да пазим децата от технологиите?</strong></p>
<p>– Не. Те живеят в свят, който е и ще става все по-технологичен.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да ги пазим от технологиите е все едно да не ги научим да четат, та да не прочетат някоя лоша книга</em></p>
</blockquote>
<p>и да тръгнат по лош път. Да ги пазим не, но трябва да ги научим да ги използват в своя полза, а не вреда.</p>
<p class="q"><strong>– Кога е проблем да използваме телефона вместо детегледачка?</strong></p>
<p>– Имаш предвид – да се даде телефон на детето, за да не вдига шум, примерно като сте в ресторант или банка, нали? Правила съм го, разбира се. Но, да, става проблем, ако няма мярка. Както телевизорът и всичко останало. „Дозата прави отровата“ е добър принцип не само във фармацията.</p>
<p class="q"><strong>– Най-големият ти син е програмист. Кога разбра, че ще занимава с това? Как се отнесе, имайки предвид всички стереотипи покрай тази наша професия?</strong></p>
<p>– Винаги съм знаела, че ще работи нещо, свързано с компютри, той си беше като залепен на компютъра и не просто да играе игри, а да прави неща, беше му интересно.</p>
<p>Той ме нави да ми направи сайт, ей така, за да се научи. По едно време записа психология – ето това вече ме учуди. Но за нищо не сме го спирали или разубеждавали с баща му. Всяко знание е полезно и все някога ще влезе в употреба.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-5.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="697"></figure>
<p class="q"><strong>– На какво се дължи успехът на сайта ти?</strong></p>
<p>– Много хора пишат добре и много хора имат какво да кажат. Да речем, че моят голям талант е, че съм събирач на такива хора.</p>
<p class="q"><strong>– Децата ти са от доста различни поколения и имаш поглед. Какво се променя най-силно като качества, интереси, светоглед?</strong></p>
<p>– Мога да кажа за моите деца, не знам дали тези наблюдения са валидни в общ план. Но ми се струва, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>стават все по-самостоятелни и все повече се отстояват, при това от по-ранна възраст.</em></p>
</blockquote>
<p>Много по-информирани са – знаят кое е опасно за тях. Наскоро мъжът ми убеждаваше момчетата да отидат на мач на най-малкия им брат. Беше много интересен диалог, смях се с глас. След като го изслушаха, единият му каза, че ги манипулира с “guilt tripping”, a другият добави, че имало и елементи на “gaslighting”. А най-големият ни син все още идва, като го помоли баща му. Не знам когато малкият порасне, какво ще отговаря. Не знам дали това е хубаво, или лошо. Но бих искала някога да съм имала възможност и аз така да защитя позицията пред родителите си, които бяха доста строги и винаги прави, дори когато грешат. За децата си съм спокойна, че никога няма да се оставят някой да ги манипулира, командва или използва. Не е лошо.</p>
<p class="q"><strong>– Били ли са ти полезни онлайн съветите в гледането на децата?</strong></p>
<p>– Да, разбира се, и онлайн съветите, и книгите. Но винаги с мярка и винаги с критично мислене. Хубаво е, че има информация, безценно е да можем да я отсяваме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-6.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="601"></figure>
<p class="q"><strong>– А кой е най-унищожителният съвет, на който си попадала?</strong></p>
<p>– Най-ужасният съвет веднъж ми даде баща ми, който беше много любящ и отговорен родител, но също така и строг. Не са ме удряли или нещо такова, но винаги съм имала страх от тях, което не е същото като респект. Нека се върна на въпроса. Първият ми син беше кротко дете и с него са ми помагали много. Вторият обаче винаги е бил хлапе с характер и веднъж се опълчи на дядо си. И тогава</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>татко каза: „Трябва да го пречупиш, докато е малък. Децата се пречупват като малки“.</em></p>
</blockquote>
<p>А аз го погледнах изумено: Защо, за бога, бих искала да си пречупвам детето? Не може ли просто да е вироглав? Хората са различни в крайна сметка. Аз не искам счупено дете.</p>
<p>Тогава спрях да оставям децата при майка ми и баща ми. Притесних се да не вземат да ми го пречупят. Макар и с добри намерения. Те не бяха лоши родители, просто бяха доста консервативни.</p>
<p>Някои хубави черти в характера си обаче дължа на техните грешки, така че не е толкова страшно родителите да грешат. Най-вероятно и ние грешим като родители, но това ще се разбере след доста време.</p>
<p class="q"><strong>– Може ли тъщата и свекървата от легендарни злодеи да се превърнат в… приятели?</strong></p>
<p>– Може. Ние със сватята станахме първи приятелки. А най-забавното е, че децата ни се разведоха, но ние си останахме приятелки. Което, разбира се, не е задължително – човек понякога си пасва с някого, с друг може да не се сближи толкова, то е и въпрос на характер, интереси. Но дори да няма приятелство, уважение и зачитане трябва да има. Това вече е задължително.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-7.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<p class="q"><strong>– Жива ли е още институцията на бабата?</strong></p>
<p>– Колко хубав въпрос. Бабата и дядото са обект на интерес от децата. Както и обратното. Те са скок към едно съвсем различно време и поколение. Мисля, че общуването между баби/дядовци и внуци е еднакво полезно за всички участници. И в този смисъл – да, институцията е жива.</p>
<p>Променила се е доста, защото много малко баби и дядовци се включват активно в отглеждането на децата – не само защото хората сега рядко живеят в едно населено място, но и защото те все още работят. Но без значение дали се виждаш с внучето всеки ден, всяка седмица или просто го водиш някъде на почивка през лятото, тази комуникация е важна и ползотворна.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Дано всички майки и бащи имат щастието да се порадват на внуче. Наистина е много различно.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Защо у нас има толкова малко жени в политиката и на ръководни постове? Не сме имали жена президент или избрана за премиер…</strong></p>
<p>– Защото в голяма степен сме традиционалисти. Веднъж повикахме майстори вкъщи. Работя у дома и затова решихме аз да се занимавам с тях – да ги наглеждам, да им възлагам задачи. На първия ден дойдоха да попитат къде е мъжът ми. Казах, че е на работа, но защо? Нещо да го питали за една етажерка. Отговорих им, а те пак настояха да попитат него. Беше много странно, рядко ми се е случвало да се почувствам дискриминирана, но тези майстори, иначе много възпитани, направиха точно това. Отнесоха се с мен, сякаш съм малоумна и не мога да им кажа къде да монтират етажерката. Как си представяте</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>тези хора да гласуват за жена президент, щом не смятат, че жена може да прецени къде е подходящо да се сложи етажерка?</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Имам две хлапета – на 2 и 5 години. Какво не трябва никога, ама никога да им казвам?</strong></p>
<p>– О, да са живи и здрави!</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>На моите никога не им казвам, че с нещо няма да се справят.</em></p>
</blockquote>
<p>Даже и когато не съм сигурна, че ще се справят, не им го казвам. Даже и когато съм сигурна, че няма да се справят, не им го казвам. Нека опитат. И е учудващо колко често се справят много по-добре от очакванията ни. Понякога си мисля, че децата ни стават хубави хора не заради нас, а въпреки нас.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-8.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="503"></figure>
<p class="q"><strong>– Кое е най-хубавото в това човек да има много деца?</strong></p>
<p>– Най-хубавото е, че емоциите са винаги разнородни и дори да има тревога за някоя конкретна история с едно от децата, винаги ще има по същото време и радост за друго. И</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>никога не е скучно, ама никога. Живееш няколко живота едновременно.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Какъв е най-силният аргумент за това човек да не остане с едно или две деца? Винаги ли мотивацията трябва да е вътрешна?</strong></p>
<p>– Не знам как ще прозвучи, но аз никого не навивам да създава деца. Както го почувства човек, така. Това не е нещо, което насила трябва да правим, защото обществото или майките ни ни натискат. Единственото, което мога да кажа е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не познавам майка и баща, които да са си прегърнали бебенцето и да са казали: „Оф, защо ли те родих, я се връщай, откъдето си дошъл!“.</em></p>
</blockquote>
<p>Сигурно има и такива, аз поне не познавам. Но и не е лесно. Една приятелка веднъж ме обвини, че го правя да изглежда лесно. То не е. И на мен не ми е. Само че човек се справя, и не само се справя, ами си прекарва и доста добре по пътя.</p>
<p class="q"><strong>– Като човек, допринесъл лично… как можем да я излезем от тази пуска демографска криза?</strong></p>
<p>– Може би ще е добра стъпка, ако хората се чувстват по-сигурни. Българинът обича децата. Но нямаме усещане за сигурност – нямаме доверие в медицина и образование, нито увереност, че ще ни растат децата в безопасна среда. Може би, ако имахме такова спокойствие, хората щяха да раждат повече деца.</p>
<p>Около мен има много семейства с повече от две деца, но всички те са хора с професии и бизнеси, които им дават някаква независимост да си отглеждат децата, без да разчитат на държавата. Справяме се въпреки държавата, а не с нейна помощ. Може би ако имахме държава, на която да може да се разчита, повече хора биха създавали деца. Дай боже и това да стане.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-9.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<p class="q"><strong>– Казват „малки деца – малки проблеми, големи – големи“, има ли нещо вярно?</strong></p>
<p>– Самата истина е. И е доста несправедливо, защото някога си въобразявах – ето, сега те ще завършат училище, ще заминат да учат и аз ще спра да ги мисля. Ето, сега ще завършат университет, ще спра да ги мисля. Сега ще се оженят, ще спра да ги мисля.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но никога, никога не спираш и все има нещо, за което да се тревожиш покрай тях.</em></p>
</blockquote>
<p>В този смисъл е вярна тази поговорка. Иначе относно самостоятелността – става все по-лесно. И времето също – има огромна разлика между времето и грижите, които изисква едно бебе, когато трябва да си 24/7 на разположение и тийн, на когото му стига да е пълен хладилникът и дрехите – чисти. И като благоволи да говори с теб или да седне да гледате заедно някой филм веднъж на няколко дни, да си на разположение.</p>
<p class="q"><strong>– Имаш ли любими детски лафове, свързани с технологиите?</strong></p>
<p>– Най-големият ми син, програмистът, като беше малък, имаше ограничение на броя часове на компютър. И постоянно повтаряше колко е нечестно това – спомням си личицето му, тези сърдити сини очички, навъсените вежди, намусената уста. Казваше: „Някой ден, като си имам дете, никога, никога няма да го ограничавам за каквото и да е“.</p>
<p>Познайте какво стана накрая? На внучето ми Боби до две години не му даваха и телевизия да гледа. Много се смея на тези спомени.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-10.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Можем ли <a href="https://karamanev.me/tag/izkustven-intelekt">да научим изкуствения интелект</a> да бъде забавен?</strong></p>
<p>– Опитваме се, но малко трудно му се удава.</p>
<p class="q"><strong>– Нямат ли да станат излишни блоговете, след като <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">ChatGPT вече може</a> да ни даде дори най-засуканата рецепта?</strong></p>
<p>– Напълно възможно е да станат излишни. Хората пишат книги с изкуствен интелект, рисуват картини и т.н. Но не познавам нито един творец, който да се е притеснил истински от това.</p>
<p class="q"><strong>– Скоро технологиите ще позволят децата да <a href="https://karamanev.me/technologii/izkustvena-utroba">растат в изкуствени утроби</a>. Като опитен родител, как ти се струва едно такова бъдеще?</strong></p>
<p>– Много щадящо за майките. Защо не? Аз вярвам в науката.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„До 10 години ще присаждаме принтирани сърца и бъбреци“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/dr-vanio-vezirov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/dr-vanio-vezirov</guid>
      <pubDate>Tue, 18 Apr 2023 06:00:40 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Колко далеч изглежда триизмерното принтиране на по-сложни човешки органи? Ще успеем ли един ден да уподобим структурата и функциите на мозъка? Какво ще последва? Променят ли ни технологиите като вид и как изглеждат следващите стъпки в еволюцията? Историята на д-р Ваньо Везиров е пъстра като самия него. От малък движен от любопитството, той завършва математическа гимназия и по необичайни причини се насочва към медицината. Още незавършил втори курс, с негов приятел създават стартъп, насочен към биопринтиране – триизмерно отпечатване на живи структури. Млад предприемач, лекар, популяризатор на науката, човек с широк светоглед и неочакван поглед към света, срещаме се с д-р Везирев, за да си поговорим за големите въпроси на медицината и големите отговори, които днес търси всеки от нас. За страха и решенията, които трябва да вземаме не с мозъка, а със сърцето си…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov.jpg.480.webp" alt="Д-р Ваньо Везиров" /></p><div class="intro"><p><em>Колко далеч изглежда триизмерното принтиране на по-сложни човешки органи? Ще успеем ли един ден да уподобим структурата и функциите на мозъка? Какво ще последва? Променят ли ни технологиите като вид и как изглеждат следващите стъпки в еволюцията?</em></p>
<p><em>Историята на д-р Ваньо Везиров е пъстра като самия него. От малък движен от любопитството, той завършва математическа гимназия и по необичайни причини, за които ще стане дума, се насочва към медицината. Още незавършил втори курс, с негов приятел създават стартъп, насочен към биопринтиране – триизмерно отпечатване на живи структури. По-късно той се оттегля от начинанието, за да продължи със свое.</em></p>
<p><em>Новата му голяма идея се казва <a href="https://oseducation.eu/">Оскар</a> – 3D принтиран човешки череп, който може да реши важен проблем в обучението на бъдещите лекари. Междувременно д-р Везиров се занимава и с принтиране на… персонализирани <a href="http://papionki.bg/">папийонки</a>.</em></p>
<p><em>Млад предприемач, лекар, популяризатор на науката, човек с широк светоглед и неочакван поглед към света, срещаме се с д-р Везирев, за да си поговорим за големите въпроси на медицината и големите отговори, които днес търси всеки от нас. За страха и решенията, които трябва да вземаме не с мозъка, а със сърцето си…</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Скоро си припомних един материал отпреди 10-ина години, който разказваше, че триизмерното принтиране ще навлезе навсякъде, ще се строят къщи, ще се отпечатват човешки органи, които ще присаждаме. Защо още не се е случило?</strong></p>
<p>– Според мен то се случва, но аз не го виждам като един етап. Това е процес, който е започнал далеч в миналото с изобретяването на 3D принтерите и продължава.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Вече се принтират къщи – създадени са големи машини, които нанасят слой по слой бързосъхнещ цимент.</em></p>
</blockquote>
<p>Използват се в инженерството, в биологичните технологии. Направени са първите пикочни мехури, първите уретери, има вече ирис, роговица. Всичко това се случва! Може би не с темповете, с които ни се иска, но понякога предизвикателствата просто се оказват по-големи от мечтите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov-2.jpg.480.webp" alt="Д-р Ваньо Везиров" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Кои успехи в тази посока те впечатляват?</strong></p>
<p>– В процеса на 3D принтиране ме впечатляват невероятните възможности за гъвкавост. Това изключително много ме вдъхновява, може да се създава всичко – от части за кола до всякакви ежедневни дреболии. Вместо да си купя магнитче, го принтирам вкъщи с доста по-високо качество.</p>
<p>Впечатляват ме неограничените възможности и повторяемостта на действията – с такъв принтер можеш да правиш 10 еднакви неща едновременно, което увеличава потенциала на действие. За една нощ може да смениш бизнеса си. Нямаш фабрика, която да произвежда едно конкретно нещо, имаш възможност да променяш.</p>
<p>Когато дойде ковид например, аз минах на шлемове. Веднага започнах да ги създавам и благодарение на това имах възможността да продължа да се издържам от предприемачество.</p>
<p class="q"><strong>– Днес се занимаваш основно с анатомични модели, създавани чрез триизмерно принтиране. Идеята се ражда, когато си студент по медицина.</strong></p>
<p>– Така е. Не обичам да ставам рано и докато стигнех до университета, нямах шанс да получа достъп до препаратите, както им казваме. До костите, по които се учи анатомия.</p>
<p>Освен това се ползват кости от десетилетия. Взимаш един череп и той е изпочупен, тъй като е бил употребяван доста дълго време. Всичките му структури не съществуват. Един студент го взема, идва асистентът и му казва: „Представете си тази структура тук, другата…“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Аз медицина ли уча, или съм в училище по изкуства, че да си представям?</em></p>
</blockquote>
<p>Препаратите в университета са все по-неизползваеми, което ражда големи проблеми в обучението. Тогава ми хрумна, че може чрез триизмерно принтиране да се създават модели, които са изключително точни и по тях студентите да се подготвят. После проучих и разбрах, че проблемът далеч не е само български и прецених, че това е доста добра възможност.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov-3.jpg.480.webp" alt="Д-р Ваньо Везиров" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Кръщаваш прототипа си <em>Оскар</em>. Какво му предстои оттук нататък?</strong></p>
<p>– Искам Оскар да стане най-популярният модел на човешки череп в целия свят. Той е по-добър от всички останали прототипи с това, че е 100% анатомично точно копие, по него могат да се наблюдават повече от 400 структури. Прецизността му е под 1 мм, аз съм първият, който го е направил толкова точен. Повечето хора са го подценявали като бизнес, а според мен е невероятна възможност.</p>
<p>Към него има и приложение за добавена реалност. Мога върху самия череп да покажа неговите структури, така че студентът да ги разгледа.</p>
<p>Подходът се отличава със самото сканиране, а после и принтиране с много ниска резолюция – 0,2 милиметра. И, разбира се, с маркетинга. Защото, когато създадеш достатъчно добър продукт, той може да бъде копиран. Следващата стъпка е кой ще го продава по-добре. Когато тези неща се съберат, създават цялостен иновативен подход към създаването на такъв тип биотехнологичен продукт.</p>
<p class="q"><strong>– Колко Оскари са нужни на света?</strong></p>
<p>– Само в Европа има 520 университета с над 700 000 студенти, които всяка година влизат да учат медицина. Работя по проекта с любов и знам, че ще има успех.</p>
<p>Оскар вече се използва в 5 университета – 3 в България и 2 в Румъния, това лято планирам да станат 10 пъти повече.</p>
<p>Изработен е от полимлечна киселина, полимерно нишесте, най-стандартния материал в 3D принтирането. Тук иновацията не е в самата технология, а в модела, който се използва. Всеки може да принтира череп, но не всеки може да принтира такъв като Оскар, защото няма толкова прецизен модел.</p>
<p>Той е копие на конкретен човешки череп, но реших да го кръстя така заради играта на думи – os на латински означава „кост“, а името е популярно и лесно може да бъде запомнено. А ако е в златна окраска, става „Златен Оскар“…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov-4.jpg.480.webp" alt="Д-р Ваньо Везиров" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Преди това си се занимавал с биопринтиране. Там като че ли напредъкът е по-бавен. Кое е най-трудното – да се уподоби структурата или градивния материал?</strong></p>
<p>– Най-трудно е да се принтират кръвоносните съдове, които да изхранват тъканта, затова и в момента се принтират малки прототипи. За да станат по-големи, са нужни 3D принтирани кръвоносни съдове. Трудността идва от това да се принтират ендотелните клетки, които ги изграждат, защото са много чувствителни и процедурата е сложна. НАСА бяха обявили конкурс за 1 млн. долара за човека или екипа, който създаде първия отпечатан кръвоносен съд, тъй като те вярват, че това ще е голяма стъпка за пренасянето на човечеството на друга планета.</p>
<p class="q"><strong>– Ще можем ли един ден да принтираме мозъчни клетки или цял мозък?</strong></p>
<p>– Да, със сигурност! Има една страхотна книга – „Терминален експеримент“, в която авторът разказва за копирането на човешко съзнание в дигитална форма. Тоест, ние ще можем да принтираме мозъчни клетки, но какво от това? Интересното при тях не е клетката сама по себе си, а връзките, които създават помежду си чрез синапсите.</p>
<p>При мозъчната тъкан стойността е в психиката. Нейното изражение, нейната функция е там. Чисто анатомично не е като да принтираш кръвоносен съд. Кръвоносните съдове имат ясна функция – тръба, която да „закара“ кръвта от едно до друго място. При мозъчните клетки е много различно.</p>
<p>Ще може, но въпросът е каква ще е ползата?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov-5.jpg.480.webp" alt="Д-р Ваньо Везиров" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Например, да прехвърляме съзнанието си? Това със сигурност ще промени и отношението ни към нас самите, <a href="https://karamanev.me/technologii/vuzkresenie-online">към смъртта</a>… Само че още не разбираме точно как работи мозъкът.</strong></p>
<p>– Логически погледнато, цялата психика, мисленето, са просто невронни вериги – комплекс от клетки, които комуникират помежду си, за да се роди дадена мисъл. Ако можем да вземем клетки и да ги принтираме в някакъв засегнат участък, така че неговата функция да се възстанови, би било интересно. Но и твърде сложно все още.</p>
<p><em>Всичко ще може да се принтира един ден. Въпросите са кога и какъв ще е смисълът.</em></p>
<p class="q"><strong>– Кои са следващите стъпки в тази област, за които ти нямаш търпение да бъдат извървени?</strong></p>
<p>– Органите, които най-ефективно ще могат да решат проблемите, свързани с тъканното отхвърляне при хроничните заболявания. Бъбрек – най-много хора страдат от хронични бъбречни заболявания. След това чернодробната цироза, която уврежда голяма част от популацията.</p>
<p>Може да разделим органите на три нива на сложност. Първите са плоски, тук е кожата, неслучайно първите успехи са името с нея. Следващото ниво са кухите органи, затворени плоскост, такива са стомах, пикочен мехур, кръвоносен съд. Третото ниво на сложност са т.нар. паренхимни органи, които имат по-комплексна структура.</p>
<p>Чакам с нетърпение да видя първите хора, които имат трансплантиран 3D принтирани бъбрек, сърце и черен дроб и това със сигурност ще се случи до 10-15 години.</p>
<p>Но за мозъка… там ще изникнат много етични въпроси. Ако принтираме мозък, някакви неврони, които започнат да си комуникират, това значи съзнание, нов човек.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Големите мечти, големите цели са най-силният стимул да имаш максимално технологично развитие.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov-6.jpg.480.webp" alt="Д-р Ваньо Везиров" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Уви, според мен малко хора днес се движат от такива мотиви.</strong></p>
<p>– За съжаление. Кой е движещият мотив на съвременния човек? Страхът. И амбицията, породена от някаква травма. Да бъдеш амбициозен, означава да бягаш от, а не да отиваш към. Което е проблем. Според мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>основният движещ мотив на един човек би трябвало да е вдъхновението, а не страхът.</em></p>
</blockquote>
<p>Когато човек не е осъзнат, той не може да осъзнае кои са движещите му мотиви и се управлява от алгоритмите, програмирани в съзнанието му. Дори един 50- или 100-годишен мъж, ако не е осъзнат, е алгоритмично дете, при което тук-там се е добавил някой друг алгоритъм, ако му се е случило някакво по-апокалиптично събитие – травма, някой близък е починал.</p>
<p>Темата за осъзнатостта е много ключова. Когато човек е осъзнат, може истински да взема решения.</p>
<p class="q"><strong>– Дали 3D принтирането ще е следващата парадигма, която драстично ще удължи човешкия живот?</strong></p>
<p>– Средната продължителност на живота продължава да се увеличава заради напредъка на медицината. Но не знам защо трябва да е драстично.</p>
<p class="q"><strong>– Защото ни се живее, не бързаме да си ходим, всеки иска да докара 200 години…</strong></p>
<p>– Зависи кого питаш. На един млад човек му се живее 200 години, но питай възрастните, питай хората близо до смъртта. Голяма част от тях се чувстват уморени, наживели се, усещат, че са изпълнили всичките си мисии. И те са готови да променят формата, в която съществуват, защото енергията на този свят не се губи, само променя формата си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov-7.jpg.480.webp" alt="Д-р Ваньо Везиров" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Виждал съм и 100-годишни, на които им се живее. А може би това е част от тайната, че са стигнали дотам.</strong></p>
<p>– Точно така.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Продължителността на живота, казват будистите, се определя от желанието ти да живееш.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Това ли е причината нашата нация да е толкова болна, да не се грижим за себе си?</strong></p>
<p>– Според мен причината е свръхпрофесионализмът. Той води до страдание в другите сфери на живота. Аз вярвам, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>балансираният начин на живот е ключът към дългата му продължителност и към високите нива на щастие.</em></p>
</blockquote>
<p>Балансиран живот значи един човек да инвестира времето и съзнанието си в 4 сфери – професионалния живот, личността си, семейството и приятелите и духовното развитие. Причината за голяма част от страданията на обществото, включително и физическите, според мен е, че не обръщаме внимание на останалите сфери. Защо?</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Заради мотивацията, породена от кукичките на капиталистическия начин на мислене.</em></p>
</blockquote>
<p>Защото в момента не е готино да си здрав, да си балансиран. Готино е да си свръхуспешен, да имаш най-яката кола, да си свръх добър професионалист. Трябва да имаш собствен бизнес, много пари, семинари. Над един праг на финансова стабилност животът ти не се променя, дори да имаш повече пари. Но ти го забравяш.</p>
<p class="q"><strong>– Като говорим за мотивация, ти скоро си завършил. Какви хора влизат да учат медицина днес? Каква е мотивацията им?</strong></p>
<p>– Повечето също са неосъзнати. Когато си на 18, колко осъзнаваш какво искаш да правиш? Мечти и идеали. Видял си колко е яко да си д-р Шепърд, искаш да помагаш на хората, имаш подкрепа от родителите си.</p>
<p>Аз защо реших да уча медицина? Имах една емоционална, една рационална и една его причина. Его причината беше, че си представях колко е яко да се разхождаш из болниците с бяла престилка и да имаш власт да помагаш на другите хора. Това го осъзнах много по-късно. Рационалният мотив беше любознателността. Бях любопитен да разбера как се случват процесите в човешкото тяло. Толкова е интересно! Защо изпражненията са кафяви, защо кръвта е червена? Защо дишаме, как не може да оцелеем без кислород? Такива въпроси ми бяха в главата.</p>
<p>А емоционалната причина беше, че спасих едно детенце от сигурна смърт, съвсем случайно. Беше пред моя вход, майка му го изнесе на ръце и аз бях на точното място в точния момент. То си беше „глътнало езика“ поради висока температура, получило гърч и майка му го заварила така. Когато се случи нещо такова, трябва да сложиш детето да легне и да му вдигнеш брадичката нагоре, така отваряш въздухоносните пътища и му помагаш.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov-8.jpg.480.webp" alt="Д-р Ваньо Везиров" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– От всички въпроси, които ти си задаваше, кои са тези, на които медицината и досега не може да отговори?</strong></p>
<p>– Най-големият според мен е:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Какъв е смисълът на човешкия живот? Да, тя има един отговор – да се самовъзпроизвеждаш.</em></p>
</blockquote>
<p>Но той не е достатъчен за осъзнатия човек. Ние го възприемаме като нещо първично – смисълът е да предадеш гените си напред, да бъдеш вестител на бъдещето. Иначе има и много други въпроси: как съществува психиката на един човек? Как така се оформя личността? Как една група от неврони физически създава нещо нематериално?</p>
<p>Как се създава психичният свят на един човек, неговите вярвания? Разбира се, човешкият мозък винаги е бил вълнуващ. Той е доста добър компютър.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Начинът, по който структурира и обработва информацията, е много ефективен и все още няма компютър, който да се доближава до него.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Еволюирали ли сме по някакъв начин като вид заради технологиите?</strong></p>
<p>– Да, променил се е начинът, по който възприемаме информация. Но биологичната промяна е по-бавна. Биологията винаги следва физиологията, която пък следва психиката. Вярвам, че начинът на мислене на един човек може да предопределя дори неговите физиологични феномени, това се нарича соматизация. При всички положения, когато говорим за еволюция, трябва да кажем, че тя се наблюдава за много големи периоди от време – 10-20-30 000 години, за да видиш забележима разлика. За 200 години какво може да видиш? Нищо.</p>
<p>Що се отнася до биологичната еволюция, през последните години тя се изразява в сериозното удължаване на човешката преживяемост. Все повече обръщаме внимание към мозъка и може би</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато машините завземат голяма част от механичната дейност, ще започнем да ставаме все по-слаби,</em></p>
</blockquote>
<p>защото няма да има нужда от това. И все по-осъзнати и интелектуализирани.</p>
<p>Преди 200 години за какво си е мислел човекът? Как да се прехрани, на фокус е било първото ниво от Пирамидата на Маслоу. Днес имаш всички базови потребности, затова еволюцията на обществото е фокусирана върху самоусъвършенстване. Все повече се обръща внимание на психиката, психологията. Свръхпрофесионализъм, образование, учене.</p>
<p>Когато станем все по-осъзнати като общество и раса, ще минем на следващото ниво, ще започнем да се грижим не за самите нас, а за нещо по-голямо, това ни очаква до 50 – 100 години.</p>
<p class="q"><strong>– Може ли изкуственият интелект да ни изпревари като доминиращ вид?</strong></p>
<p>– Според мен ние ще се учим от него, ако сме достатъчно мъдри. Не трябва да ни е страх, а да се учим как да го използваме. Дълго съм мислил кое ще бъде ценното на следващите 5-10 години. Досега беше на имаш информация, да знаеш, за да можеш. Вече не е така, важното е да задаваш правилните въпроси. Защото ChatGPT знае повече от теб, важно е как ще го питаш.</p>
<p>После идва ролята на критичното мислене заради свръхинформацията и дезинформацията. Това са двете ценни умения на човека от близкото бъдеще – той</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>трябва да задава въпроси и да проверява тази информация.</em></p>
</blockquote>
<p>За това му трябват умения и познания различни от тези, които сме имали преди. Но е важно да осъзнаваш, че можеш да се възползваш от технологиите, а не да си в конфликт с тях. Да виждаш възможността, а не проблема. Възможността те окрилява, а проблемът те подтиска.</p>
<p class="q"><strong>– Тези технологии се очаква драстично да променят медицината, например при разработването на лекарства.</strong></p>
<p>– Точно така. Изкуственият интелект вече се справя 10 пъти по-добре в разчитането на рентгенови снимки, отколкото един лаборант. Лаборантите ще изчезнат.</p>
<p class="q"><strong>– А лекарите? Ще стане ли <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">от GPT</a> един добър GP?</strong></p>
<p>– Не. Това е една от последните професии, които ще изчезнат. Това са тези, свързани с креативното мислене. Механиката ще изчезне. Ще остане най-дълго всичко, свързано с изкуство и всичко, в което е намесена емпатия..</p>
<p>Къде има емпатия? При учители, лекари.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>50% от лечението не е да ти дам лекарството, а да ти направя правилната анамнеза, да те сугестирам, че ще се оправиш,</em></p>
</blockquote>
<p>дори в плацебо ефекта.</p>
<p>Въпросът е кога човек ще се довери на машината да го излекува. Но и това ще стане най-накрая. Въпреки че машините ще са доста по-успешни в операциите, хората пак ще са недоверчиви. Защото ние сме социални животни, искаме да виждаме емпатия. Когато машините се научат да ни я дават, тогава ще им се доверим. И те ще го направят…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov.jpg.480.webp" alt="Д-р Ваньо Везиров" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Мислиш ли, че някога ще практикуваш медицина?</strong></p>
<p>– Не знам, защо не? Какво значи да бъдеш лекар? Да помагаш. Аз помагам на много хора. Изпълнявам мисията си като лекар, само че не го правя в операционната или предписвайки медикаменти. Аз помагам на психиката на хората, като им давам пример, посока, помагам и на бъдещите лекари да бъдат по-добри чрез Оскар.</p>
<p>Имал съм много вътрешни конфликти. Семейството ми също дълго не ме подкрепяше в нещата, които правех. Много ми беше трудно да се справя с това и да намирам упование в себе си. Но следвам сърцето, а не мозъка си.</p>
<p>Мозъкът е машина, която е страхотен слуга, но много лош господар. Мозъкът е невероятен в изчисляването на процеси, да правиш нещата ефективно, структурирано. Но не е добър във вземането на генерални решения за живота ти. Не можеш да си избереш жена, ей така, рационално. Виждаш един човек, не е казал две приказки и или те привлича, или те отблъсква. Това е нещо повече, което мозъкът не може да разбере. Това е друго сетиво, интуицията. Много се подценява от съвременното общество! Защото мозъкът не я разбира, не може да бъде доказана.</p>
<p class="q"><strong>– Виж колко е интересно, от хилядолетия знаем, че сърцето изпомпва кръв, то не съдържа емоции, но метафората си живее.</strong></p>
<p>– Защото е част от нас. Знаем, че е така, но го отричаме. Преди 200 години са си мислели, че е магия да има слънчево затъмнение, защото мозъкът не е можел да го обясни. Тогава какво сме правили? Измисляли сме си.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p>Много неща съвременната наука отрича просто защото още не може да ги обясни и това е нормално.</p>
</blockquote>
<p>Въпросът е да не си нито свръхположителен, нито свръхотрицателен. Имаш тази интуиция, използвай я.</p>
<p>Къде живеят страховете? В мозъка. Толкова е неефективно да се страхуваш. Ти изпитваш реално физическо страдание за нещо, което не се е случило. Не е ли глупаво?</p>
<p>Генерални решения не трябва да се вземат със страх. Сърцето никога не се страхува. такива подвизи са правили големи хора преди нас, ще го правят и след нас. Защото са го правили през храбростта, а не през амбицията. Бъди храбър!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/04/dr-vanio-vezirov.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Подкрепи.бг. Можем ли заедно да правим чудеса?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/podkrepi-bg</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/podkrepi-bg</guid>
      <pubDate>Tue, 25 Oct 2022 06:00:52 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Какво се случва, когато 1000 доброволци, повечето от които от сферата на информационните технологии, запретнат ръкави, за да създадат нещо, което може да промени обществото ни? Ще ви издам, резултатът от този опит е положителен и полага основите на една платформа, която буквално може да спасява животи. Тази дигитална история е смислена и показателна за това, че събирането на силите на различни хора, подкрепени и с типичната българска упоритост, може да ражда истински чудеса.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/podkrepi-bg-6.jpg.480.webp" alt="Подкрепи.бг" /></p><p>Какво се случва, когато 1000 доброволци, повечето от които от сферата на информационните технологии, запретнат ръкави, за да създадат нещо, което може да промени обществото ни?</p>
<p>Ще ви издам, резултатът от този опит е положителен и полага основите на една платформа, която буквално може да спасява животи. Тази дигитална история е смислена и показателна за това, че събирането на силите на различни хора, подкрепени и с типичната българска упоритост, може да ражда истински чудеса.</p>
<p><a href="https://podkrepi.bg/">Подкрепи.бг</a> е платформа, която заработи съвсем скоро. Чрез нея се набират средства за благородни начинания в най-различни посоки, при това без комисиона. Парите се насочват честно и прозрачно, а това се гарантира не само от откритото лице на цялата идея, но и от популярните гаранти, които застават зад всяка кауза.</p>
<p>Платформата е създадена от упорития труд на доброволците, но се превръща и в своеобразен социален експеримент. Тя избуява от една добра идея, покълнала онлайн, която не умира въпреки безбройните трудности, с които се сблъсква по пътя си. Докато тепърва обещава все по-големи новини…</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/podkrepi-bg-2.jpg.480.webp" alt="Подкрепи.бг" loading="eager" decoding="async" width="500" height="500"></figure>
<h2 id="ако-до-всеки-добър-програмист">Ако до всеки добър програмист…</h2>
<p>…застане поне още един, тогава със сигурност ще намерят за какво да се изпокарат, а ако дойде и трети, първите двама ще измислят някакъв особено груб <a href="https://karamanev.me/istorii/meme">мем</a>, с който да го подиграват следващите месеци. Поне така би си представил човек, че се подреждат взаимоотношенията в гилдията, ако влезе в най-популярната фейсбук група на общността – <a href="https://www.facebook.com/groups/1401603840076709">DevBG</a>.</p>
<p>Само че именно там преди почти две години се появява един пост, с който започва тази история.</p>
<p>Октомври 2020 г., в националния телевизионен ефир става безпощадно ясно, че HelpKarma – една от най-популярните платформи за дарения, злоупотребява грозно с парите, които събира. Огромна част от тях отиват в джобовете на създателите, което опорочава начинанието и е на път да хвърли петно върху цялата дарителска екосистема.</p>
<p>А това може да е въпрос на живот и смърт, особено в нашата страна, където институциите очевидно не функционират както би трябвало и много често един човек или група хора се нуждаят от помощ, за да оцелеят.</p>
<p>Следват немалко призиви да се създаде ново място, което да върне доверието в дарителството. В <a href="https://www.facebook.com/groups/1401603840076709">DevBG</a> пишат администраторите на групата с призив всеки, който има желание, да влезе в обсъжданията. Да се заемат за работа и на доброволни начала да направят нова платформа и да я популяризират. Да дадат възможност хората, които отделят средства за благородни каузи, да знаят, че даренията им отиват по предназначение.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/podkrepi-bg-4.jpg.480.webp" alt="Подкрепи.бг" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="459"></figure>
<h2 id="пътят-към-ада">Пътят към ада…</h2>
<p>…е постлан с некадърно написан програмен код. А добрите идеи много лесно падат жертва на сблъсъка си с реалността.</p>
<p>За щастие, неочаквано за много от нас, днес <a href="https://podkrepi.bg/">Подкрепи.бг</a> вече приема дарения за първите си каузи, начинанието е извървяло критичните начални стъпки и е показало, че е възможно. Че създаването на подобна мащабна платформа може да се случи на доброволен принцип от група хора с различни професии, обединени от каузата.</p>
<p>В началото, само за няколко месеца се записват цели 1000 доброволци, разказва Георги Иванов. Той е предприемач и специалист по маркетинг и HR, има сериозен опит в мащабни софтуерни начинания, а и в комуникацията в популярната програмистка група. От самото начало той е част от ядрото, от хората, които не се отказват през цялото време, а, както сам държи да отбележи, те съвсем не са малко. (Кои са всички, донесли сериозно за начинанието, можете да прочетете <a href="https://podkrepi.bg/about">тук</a>.)</p>
<p>И така, бързо се отзовават хора, при това с доста широк спектър от професии. В бланката, с която се записват, се изисква подробно да изброят уменията си, така че организацията да се получи възможно най-лесно. Записват се програмисти – специалисти по най-различни технологии, хора с опит в областта на маркетинга, дизайнери, мениджъри, финансисти, юристи, медици…</p>
<p>Което от една страна е прекрасно – за да работи подобна система, със сигурност има нужда от труда на всички изброени професии. Но, все пак, повечето от тях нямат много поле за изява, преди да се появи поне началният продукт, преди да си свършат работата хората, които да създадат самата софтуерна платформа. Да, програмистите…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/team-image.webp.960.webp" alt="Подкрепи.бг" loading="lazy" decoding="async" width="1095" height="150"><figcaption>снимки и илюстрации: Подкрепи.бг</figcaption></figure>
<h2 id="2--2">2 + 2…</h2>
<p>…понякога е равно на много повече от обичайния отговор. Доказва го и развитието на тази история. Но не и в началото ѝ, когато сборът от труда на уж 1000 записали се и съгласили се да помагат професионалисти клони към нулата.</p>
<p>„Не осъзнавахме с какво се сблъскваме“, признава днес Георги. „Като видяхме колко хора се записаха, решихме, че са предостатъчно. Не съзнавахме, че половината са с роли, които ще имат работа най-рано след година. Другите пък са много начинаещи, не могат да бъдат полезни, без да имаме ядро от опитни специалисти. А за капак започна и битка какви да са технологиите“.</p>
<p>Първите трудности идват, когато трябва да се избере технологиите, които ще се ползват за създаването на платформата. Като човек, изкарващ хляба си точно в тази област, ще ви кажа, че днес има безброй технологични решения, които трябва да се допълнят в един пъзел, за да могат да изградят подобно многопластово начинание. И неудобството често се крие в това, че програмистите се профилират в дадена технология и не могат да бъдат особено полезни извън нея.</p>
<p>В началото екипът решава да потърси нестандартно решение на този първи голям проблем – да създаде модулна система, в която да се използват различни програмни езици и технологии и всеки от програмистите доброволци да е полезен с това, което умее.</p>
<p>Бързо обаче става ясно, че идеята няма как да сработи, а създава предпоставките за още по-голям хаос. Така екипът стига до решението да използва тези решения, които са вече познати на възможно най-голяма част от екипа и от записаните се доброволци.</p>
<p>„Мислехме си, че има предостатъчно желаещи. Но повечето доброволци се появиха по веднъж, свършваха по 1-2 малки неща и изчезваха. Вероятно и ние сме били част от причината, в началото беше сериозен хаос, който не успяхме да подредим достатъчно бързо. Но никой от нас нямаше опит в работата с толкова голям екип от хора, които не са се виждали на живо и работят дистанционно. Отделно повечето активни доброволци имат възможността да отделят по 2-3 часа седмично и 15-20 от тях се оказаха работоспособни колкото един човек на пълно работно време“, разказва Георги.</p>
<p>„От тези около 1000 записани накрая се оформи ядро от 10-15 човека и още 20-30, които се включваха активно в различни периоди. Хората, наблюдаващи отстрани, се чудеха: „Тия какво се мотаят толкова време“, без да си дават сметка за характера на доброволческата работа и за това, че не е просто да накодиш една платформа, а трябва да се създаде цялостна организация, която да я поддържа, развива и надгражда.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/podkrepi-bg-7.jpg.480.webp" alt="Подкрепи.бг" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="342"></figure>
<h2 id="градил-илия">Градил Илия…</h2>
<p>…знаем какво е градил, но със сигурност му е било по-лесно, тъй като се е справял сам с нелеката задача. Оказва се доста по-трудно ентусиазмът да се запази, отколкото да се роди.</p>
<p>„Трудно е, защото не можеш да държиш сметка за доброволческа работа. Ясно е, че на хората това не им е първи приоритет. Имаш семейство, работа и в момента, когато се появи истински проблем там, естествено, че ще се насочиш към него за сметка на доброволческия проект“, разсъждава Георги.</p>
<p>Екипът си прави онлайн срещи всяка срядо от 19 ч, обсъждат как вървят нещата и вземат решения. Минава се през тежки периоди, когато малцина остават да „теглят“ напред, докато останалите са повлечени от злободневния ход на нещата. В някои моменти се включват едва трима-четирима от 1000-ата доброволци. За капак всичко се случва и на фона на пандемията, екипът се е събирал на живо само два пъти.</p>
<p>Но важното е, че изворът не пресъхва нито в декемврийските празнични дни, нито в лятното безвремие. Винаги се намира кой да продължи начинанието, дори когато останалите са притиснати от обстоятелствата. „Имаше няколко души, които просто не допуснаха енергията да умре. И когато усещаха, че някой друг го натиска работата, веднага застъпваше друг. Ние нямаме лидер, всички сме равни и кредитът е разпределен поравно“, казва Георги.</p>
<p>Ситуацията се оказва критична през януари, начинанието сериозно изостава. Именно тогава се включва с партньорство СофтУни – от академията свързват екипа с 12 от своите подбрани възпитаници, които хем се учат в реална среда, хем допринасят с упорития си труд нещата да се получат. Благодарение на натрупания опит почти всички стажанти само след 2 месеца вече са си намерили работа.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/podkrepi-bg.jpg.480.webp" alt="Подкрепи.бг" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"><figcaption><a href="https://podkrepi.bg/campaigns/da-vuzrodim-chitalishnata-dejnost-i-zaedno-da-postroim-edno-novo-moderno-chitalishe-trotoara-2020">Да възродим читалищната дейност и заедно да построим едно ново модерно читалище Тротоара 2020</a></figcaption></figure>
<h2 id="който-го-е-страх-от-мечки">Който го е страх от мечки…</h2>
<p>…не се захваща със софтуерен бизнес. А който го е страх от хейт, не пише във форума на DevBG (мен ме е страх, признавам).</p>
<p>Хората зад тази платформа обаче не ги е. И така постепенно нещата потръгват. Във всяка от областите се намира ядро от достатъчно опитни специалисти, които да въведат ред. Много от тях са основатели на фирми, които могат да си позволят да са малко по-гъвкави в работното си време, а и са видели достатъчно, за да знаят какво трябва да се прави.</p>
<p>Софтуерната част от проекта се прави <a href="https://github.com/podkrepi-bg/frontend">с отворен код</a>, всеки може да се включи. И за изненада на екипа дори двама индийци и японец помагат със свои редове код. Един от модулите пък изцяло е дело на… 12-годишен програмист, курсист в СофтУни!</p>
<p>И така, днес вече и останалите професионалисти доброволци се включват с опита си. Платформата събира дарения по първите си пет каузи. И тук идва следващата голяма стъпка – подборът на кампании, които ще бъдат подпомогнати.</p>
<p>За да се спечели повече доверие, освен че всички дейности ще бъдат проследявани и описвани подробно и ще се търси пълна отчетност, екипът на <a href="https://podkrepi.bg/">Подкрепи.бг</a> се запознава лично с всеки организатор и когато е нужно, ходи на място. В момента се сформират и различни експертни съвети – медицински, технически съвет, а новост е, че всяка от кампаниите има и гаранти.</p>
<p>От една страна това са хора, които вече са работили с организаторите и искат да ги подкрепят, а от друга – понякога са знаменитости, които могат да помогнат със своята популярност. Сред първите в списъка са Графа, Устата,  <a href="https://karamanev.me/sreshti/svruhchovekut-georgi-nenov">„Свръхчовекът“ Георги Ненов</a> (кампаниите ще намерите <a href="https://podkrepi.bg/campaigns">тук</a>).</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/podkrepi-bg-5.jpg.480.webp" alt="Подкрепи.бг" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="531"></figure>
<h2 id="приятел-в-нужда">Приятел в нужда…</h2>
<p>…продължава да се търси, винаги е добре да имаш още повече приятели.</p>
<p>„Проектът беше сериозна хапка и продължава да бъде“, казва Георги Иванов. „От самото начало идеята ни не беше просто да накодим една платформа и да я пуснем да живее в онлайн пространството. Повечето хора имаме опит в тази област и знаем, че трябва да създадеш сериозна организация зад този проект, който едва след това може да започне работа“.</p>
<p>Една от следващите големи цели е <a href="https://podkrepi.bg/">Подкрепи.бг</a> да стигне до повече хора, медиите да дадат гласност, така че машината да се завърти. А според Георги това ще започне да се случва естествено, когато се появят и първите успешно изпълнени кампании. „Доверие се печели с прозрачност и резултати – не стига просто да чуят за нас и да ни видят. В тази сфера доверието се печели изключително трудно, но то е всичко. Именно то е и основната ни мотивация, това е целта на проекта – да върне доверието в добрината, в дарителските кампании и организации“.</p>
<p>Вероятно в даден момент ще бъдат наети и няколко човека на пълен работен ден, но дотогава всичко продължава да се случва с доброволен труд. Екипът продължава да се нуждае от съдействие, към момента най-активно се търсят хора с опит като фронтенд и бекенд програмисти (използваните технологии са <a href="https://podkrepi.bg/about-project">тук</a>), девопс инженери, проектни мениджъри, както и маркетинг специалисти, и хора с опит в оценяването и проследяването на кампаниите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/podkrepi-bg-6.jpg.480.webp" alt="Подкрепи.бг" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="478"><figcaption><a href="https://podkrepi.bg/campaigns/da-pomognem-na-decata-s-uvreden-sluh-ot-centur-yanika-da-se-nauchat-da-chuvat">Да помогнем на децата с увреден слух от Център „Яника” да се „научат“ да чуват</a></figcaption></figure>
<h2 id="съединението-прави">Съединението прави…</h2>
<p>…ето че <a href="https://karamanev.me/technologii/suedinenie">така</a> се оказва, че наистина прави силата!</p>
<p>„За мен най-впечатляващото в този проект е, че се събрахме хора, които не се познаваха, и успяхме да преформулираме тази енергия от хейтене и „как може такава наглост“, от мрънкане и оплакване в нещо, което да съгражда. Най-големият кеф не е толкова, че платформата се появи, колкото че създадохме сериозна организация, която седи зад него и, стига да сме живи и здрави, нямам съмнение, че няма да изчезне след 1 година. Аз съм много приятно изненадан от този граждански експеримент и ми е много интересно докъде ще стигне“, обобщава Георги Иванов.</p>
<p>Ето че сега топката е във всеки един от нас. Разгледайте първите проекти, може би ще намерите нещо, което ще ви развълнува. А можете да се включите като доброволец или пък да убедите компанията, в която работите, да стане регулярен дарител. Стига човек да има желание, вариантите за помощ са много.</p>
<p>Понякога, напук на стереотипите и негативните очаквания, когато сме заедно, наистина се случват чудеса.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/10/podkrepi-bg-6.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/prof-martin-vechev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/prof-martin-vechev</guid>
      <pubDate>Tue, 27 Sep 2022 06:00:09 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона. Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години. Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател? Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/09/prof-martin-vechev.jpg.480.webp" alt="Проф. Мартин Вечев" /></p><div class="intro"><p><em><a href="https://insait.ai/">INSAIT</a> е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия регион. Институтът за компютърни науки и изкуствен интелект води у нас топ преподаватели от най-големите световни центрове, скоро ще подготвя бакалаври, магистри и докторанти. Всичко това се случва в сътрудничество с държавата, а и с бизнеса.</em></p>
<p><em>INSAIT се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години. Спонтанно пише, че иска да създаде в България изследователски център за компютърни науки на световно ниво. И ето че начинанието вече е факт.</em></p>
<p><em>В петък и събота INSAIT организира първата си годишна конференция. В София пристигат невероятни имена от света на изкуствения интелект. (Още за събитието – <a href="https://conf.insait.ai/">тук.</a>) Учени от Google, Waymo, AWS, MIT ще говорят за своите изследвания, които ще променят из основи технологиите на утрешния ден.</em></p>
<p><em>Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– В петък у нас идват световни учени в областта на изкуствения интелект, които са постигнали впечатляващи неща и тепърва ще рисуват утрешния ден. С какви аргументи ги убеждавате да дойдат?</strong></p>
<p>– Разбира се, много от тях познавам от професионалната ми дейност и лични контакти. Но по-важното е, че тези хора имат желанието да въздействат върху обществото. Те вече приемат INSAIT като единственото звено, подобно на тези, които познават, но този път в Източна Европа, и това е основната причина да са в София.</p>
<p>Тук интересното е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>всички топ университети и лаборатории днес работят по много подобен начин,</em></p>
</blockquote>
<p>независимо дали са в Щатите, Китай, Швейцария или Израел. В Източна Европа INSAIT е първата институция, която има амбицията да работи по този начин.</p>
<p>Повечето от тези учени са ментори в докторантската програма,  виждат огромната пропаст и същевременно огромния потенциал и искат да помогнат.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/09/prof-martin-vechev-2.jpg.480.webp" alt="Проф. Мартин Вечев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Защо наистина това е първото подобно начинание в Източна Европа? Било е много трудно да се създаде, изисквало е обединени усилия на държава, бизнес и учени, или просто на никого не му е хрумнало, че е възможно?</strong></p>
<p>– Тези центрове функционират по много сложен начин и в Източна Европа като цяло ги няма знанията как да се структурират. В България например имаме хъбове, клъстери, какви ли не звена, но те нямат нищо общо с истинските изследвания и иновации на световно ниво.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Другата причина е, че са нужни гигантски усилия, за да може нещо като INSAIT въобще да тръгне тук.</em></p>
</blockquote>
<p>Вече 4 години много активно се занимавам с този проект и ми е почти като втора постоянна работа. И, да, тази работа не става със съветници отвън, трябва активна работа на място. Начинът, по който работят тези институции, е сложен и ако нещо се размести в него, системата не работи.</p>
<p>Третото е точният момент, когато и държавата, и обществото го искат. Според мен в България и Източна Европа ситуацията е такава, че вече идват големи фирми и хората все повече имат желание нещо такова да се случи. Искаме да се придвижваме все по-близо до Израел, Сингапур, Швейцария, а друг начин, освен институции като INSAIT, не е измислен.</p>
<p class="q"><strong>– На базата на вашия опит, какъв е имиджът на българските учени в айти сферата на запад? Помага ли той?</strong></p>
<p>– Ако говорим за топ иновации, България изобщо я няма на картата. В топ научните конференции, свързани с машинно самообучение например, няма статии от български институции, докато една лаборатория в топ университет може да публикува 10-15. България има имидж на добра техническа нация, но не и на място, където се измислят бъдещите технологии.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/09/prof-martin-vechev-3.jpg.480.webp" alt="Проф. Мартин Вечев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="628"></figure>
<p class="q"><strong>– Докато в същото време във всички големи компании и научни звена има българи, сега ще видим много примери и на конференцията…</strong></p>
<p>– Така е, но като процент българите са много по-малко в топ университетите и развойните звена, например от израелците или хората от държави с подобно население. Като цяло</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ние все още живеем на имиджа, създаден по времето на комунизма,</em></p>
</blockquote>
<p>на добра техническа нация, добри олимпийци на ниво училище. Това е много важно и трябва да го използваме за по-нататъшно развитие, но далеч не е достатъчно и затова са нужни институти като INSAIT.</p>
<p class="q"><strong>– Оттук нататък кои са най-големите рискове нещата да не се получат?</strong></p>
<p>– Има много и различни. Например, законите за развитието на академичен състав са остарели и неадекватни за съвременната наука и иновации. Остарялото законодателство може да попречи да се работи със скоростта, с която трябва. Този тип институти работят изключително бързо,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>те са по-скоро близо до стартъпи, но в много по-голям размер.</em></p>
</blockquote>
<p>И ако не можеш да постигнеш тази скорост, няма как да си конкурентен.</p>
<p>После идва имиджът на държавата – колко лесно се привличат топ учени, топ студенти, топ инвеститори. Това не е тест само за INSAIT, а за цялата държава. Какво e здравеопазването, качеството на въздуха, на училищата, толерантността към чужденците, липсата на корупция. Това е може би най-трудната част: да привлечеш хора в България.</p>
<p>А третата е опасността от неразбиране, например правителството да не оцени, че това е най-стратегическият проект за България през последните 30-40 години, с потенциал да издигне имиджа на България пред света.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ключово е дали държавата ще продължава да застава все повече зад това начинание,</em></p>
</blockquote>
<p>ще го представя и позиционира навън по правилния начин.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2022/09/prof-martin-vechev-4.jpg.480.webp" alt="Проф. Мартин Вечев" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="900"></figure>
<p class="q"><strong>– Разбирането е много интересна точка. Секторът е много ентусиазиран, но успяваме ли да привлечем вниманието на хората извън него? Защото този сектор у нас малко трудно намира общ език с останалата част от обществото.</strong></p>
<p>– Както каза президентът Радев на откриването,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>INSAIT успя да свърже много различни части на фрагментираната екосистема в България:</em></p>
</blockquote>
<p>четири различни правителства, предприемачи, топ западни компании като Google, AWS, VMware, български компании като SiteGround, най-добрия български университет и много други.</p>
<p>Следващата задача е това разбиране да стигне до хората извън сектора, а това е важно, защото, в крайна сметка, INSAIT е пътят, по който ще запазим децата си в България. По-доброто образование кара децата да остават в България и да се връщат от чужбина. INSAIT доказва, че това е възможно, привличайки едни от най-силните български студенти. Това е от интерес на цялата нация.</p>
<p class="q"><strong>– Каква е следващата голяма цел?</strong></p>
<p>– Скоро ще направим събитие само за INSAIT и връзката му с обществото и образованието, има много теми в България, където цари дезинформация и които трябва да се обясняват.</p>
<p>Например, за много родители и деца в не е ясно как да продължат образованието си след 12-и клас. Какво се случва, какво трябва да правят, какви са истинските перспективи и какво да оптимизират. А това са теми, които касаят цялото общество.</p>
<p class="q"><strong>– Не е ли проблем това, че към висшето образование идват доста по-малки поколения, докато секторът все повече страда от недостиг на хора?</strong></p>
<p>– В България има много стратегии за развитие, но нито една не се спазва. В Израел например има много ясна система къде трябва да отиват добрите ученици – в техните топ университети. В България не е така, няма стратегия, университетите като цяло са доста по-слаби и настъпва хаос.</p>
<p>Една от мисиите на INSAIT е да внесе ред в този хаос,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>статутът на учения, на изследователя вече да е друг.</em></p>
</blockquote>
<p>Да станат престижни професии, както е на запад. Тогава ще има и много повече желание децата да се занимават с това. За тази цел INSAIT със сигурност ще слезе и на ниво ученици, за да може много по-рано да започне това придвижване към истинската наука, към знанието.</p>
<p class="q"><strong>– Но така или иначе имаме много по-малко хора, например на фона на съседни държави.</strong></p>
<p>– Не сме чак толкова малко. Израел или Швейцария не са повече от нас като население и територия, но успяват да са сред лидерите в света на технологиите. Едно от хубавите неща на INSAIT е, че работи в област, където не се изискват огромни начални инвестиции, както е в други сфери, и промяната може да стане доста по-бързо.</p>
<p class="q"><strong>– Идеята е да се покрият всички области в информационните технологии и изкуствения интелект. Нямаше ли да е по-лесно да опитате да се специализирате в нещо конкретно?</strong></p>
<p>– Това е опасно, защото, ако се концентрираш в една или две области, може да не успееш да привлечеш топ хора заради рисковете, за които стана дума.</p>
<p class="q"><strong>– Вашият проект, като че ли, носи силата на революция. Но революциите рядко са дело на учени.</strong></p>
<p>– Аз се занимавам с наука, но и с предприемачество. Когато си от другата страна и работиш в топ университет като ETH Zurich, където има хиляди кандидати само за една специалност всяка година, става много ясно, че без нещо като INSAIT, България просто няма шанс да бъде конкурентноспособна.</p>
<p>Една държава лесно може да стигне някакво средно ниво и да седи там. Но за следващото ниво на знания, образование, изследвания и иновации, без институция като INSAIT, нямаме шанс.</p>
<p>Познавам много хора от екосистемата, всички виждат колко е фрагментирано всичко и че не работи както трябва. Предприемачески това ме мотивира да направим нещо, което да донесе промяна. Имаме огромен потенциал, но той трябва да се канализира.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Чужденците няма да го направят за нас, трябва да го направим ние, българите.</em></p>
</blockquote>
<p>Когато идват, те казват колко е хубаво, но после си заминават.</p>
<p>За да успеем, трябва да отделим две неща: когато си говорим в България, искрено да назоваваме проблемите и да ги решаваме, а навън винаги да се рекламираме по най-добрия начин.</p>
<p>В тази сфера България трябва да е сред първите 5 държави в Европа, даже първите 3, имаме този потенциал. С INSAIT ще разберем дали ще успеем да го използваме, или не.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/09/prof-martin-vechev.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
  </channel>
</rss>
