<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
  <channel>
    <title>Деца – Дигитални истории</title>
    <link>https://karamanev.me/tag/detsa</link>
    <atom:link href="https://karamanev.me/tag/detsa/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
    <description>Децата във времето на технологии. Тези, които първи се ориентират, но и на които ние трябва да осигурим най-доброто. Как технологиите промениха новите поколения? Къде минава здравословната граница в отношенията между децата и технологиите? Как да сме по-добри родители и помощници на идващите хора в дигиталните времена?</description>
    <language>bg</language>
    <lastBuildDate>Tue, 27 Oct 2026 06:00:00 GMT</lastBuildDate>
    <item>
      <title>Награда за детски книги… без ИИ. Номинирайте любим български автор!</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/zlaten-leshnik</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/zlaten-leshnik</guid>
      <pubDate>Tue, 27 Oct 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Нова награда за детска книга – „Златен лешник“ – търси най-добрите български автори и илюстратори. Едно от условията е при създаването на книгата да не е използван изкуствен интелект. А аз имам честта да съм в журито.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-1.jpg.960.webp" alt="Златен лешник – конкурс за нова българска детска книга" /></p><p>Ето че се появи нова награда за детска книга, която цели да привлече вниманието към най-добрите български автори и илюстратори!</p>
<p>„Златен лешник“ ще получат двете най-добри нови издания за деца от 4 до 10 години. Единият избор ще е на читателите, а другият – на журито. И въпреки че едно от основните условия е в създаването на книгата-победител да не е използван изкуствен интелект…, имам честта и аз да съм част от журито.</p>
<p>Големият победител ще получи награда от 1000 евро, а номинации се очакват от всички – от читателите, от самите автори, илюстратори и издатели, до 15 ноември 2026 г.</p>
<h2 id="лешниците-се-броят-наесен">Лешниците се броят наесен</h2>
<p>Ако не познавате <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg">Пеги и Мози</a>: това са двете катерички, главни герои в едноименната поредица от 4 книги, насочена към финансовата грамотност на децата. Нарисувала ги е Яна Казакова, а техен създател е <a href="https://adviza.bg/bg/articles/item/54/mladen-zapryanov">Младен Запрянов</a> – консултант по трансформация на компании, но също, както сам се представя, „мечтател и застъпник на образованието и личностното развитие“. Именно той е организатор на наградите „Златен лешник“, в чието жури бе така любезен да ме покани.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-2.jpg.960.webp" alt="Три от книжките за Пеги и Мози с илюстрации на Яна Казакова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="841"><figcaption>Пеги и Мози през годината. Илюстрации: Яна Казакова (<a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/books">peggyandmozzie.com</a>)</figcaption></figure>
<p>Защо е нужна и важна една такава награда? „Правим го, защото българските автори и илюстратори много трудно успяват да намерят издател“, казва Младен. „Дори да успеят, от това по никакъв начин не могат да се издържат. Нещо повече, виждам колко е трудно на стойностни детски книги да стигат до читателите си. Именно това е целта на този конкурс, насочен към българските автори и илюстратори.“</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-3.jpg.960.webp" alt="Младен Запрянов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="1498"><figcaption>Младен Запрянов, създателят на Пеги и Мози и организатор на „Златен лешник“ (снимка: <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/awards-jury">peggyandmozzie.com</a>)</figcaption></figure>
<p>Награди за детски книги у нас има – Младен споменава конкурса в Сливен и „Бисерче вълшебно“ на <a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva">Вал Стоева</a>, където гласуват самите деца. „Но там участват всякакви книги – може да участва ново издание на Андерсен или нов превод на популярен западен автор. Тук сме се концентрирали само върху един много малък сегмент от книгите – тези, създадени от български автор и илюстратор.“</p>
<p>По сметките на Младен новите книги, които изобщо могат да се включат заради тези изисквания, са около 60. А още по-впечатляващо е, че само за седмица вече са се включили повече от 20!</p>
<h2 id="кой-ще-събере-лешниците">Кой ще събере лешниците</h2>
<p>Условията за участие най-общо са 4. <strong>Книгата трябва да е на български автор и български илюстратор, издадена за първи път през 2025 или 2026 г., за деца на 4–10 години.</strong> Защо точно тази възраст? „Вярвам, че тя е може би най-важната“, казва Младен.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-4.jpg.960.webp" alt="Деца на рождения ден на Пеги и Мози и премиерата на първото филмче" loading="lazy" decoding="async" width="1718" height="1074"><figcaption>Рожденият ден на Пеги и Мози и премиерата на първото им филмче (снимка: <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/news/article/5/peggy-and-mozzie-premiere">peggyandmozzie.com</a>)</figcaption></figure>
<p>Не е за подценяване и четвъртото условие – в <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/awards-terms">регламента</a> то е чл. 5, т. 3 – дословно: „При създаването на книгата не трябва да е използван генеративен изкуствен интелект за написването на текста, създаването или съществената обработка на илюстрациите.“ Установи ли се обратното, книгата може да отпадне – дори след обявяването на наградата.</p>
<p>Може да номинира всеки, достатъчна е бърза регистрация на <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/awards-nominate">сайта на Пеги и Мози</a>, като можете да предложите и повече от една книга. На 1 март 2027 г. ще бъде обявен краткият списък с номинираните, следва читателско гласуване на сайта, а церемонията по връчването на наградите ще е на 2 април 2027 г.</p>
<h2 id="лешникотрошачите">Лешникотрошачите</h2>
<p>Ще има два „Златни лешника“ – от журито и от гласуването на читателите, като една книга може да вземе и двата. Побързах да ви се похваля, че съм част от 8-членното жури, което определено е представително.</p>
<p>Освен самия организатор <strong>Младен Запрянов</strong>, там са <strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova">Красимира Хаджииванова</a></strong>, основателка на „Майко Мила“ и на социалното предприятие „Оле Мале“, която е гостувала и на Дигитални истории; актрисата и журналистка <strong>Ангелина Грозева</strong>, сценаристката на „Под прикритие“ <strong>Валентина Ангелова</strong>, <strong>Калина Александрова</strong> – старши учител в 51 СУ „Елисавета Багряна“, <strong>София Пейчева</strong> – директор на регионалната библиотека в Кюстендил, и илюстраторката <strong>Яна Казакова</strong>. Книги на организатора и на членовете на журито, разбира се, не участват – включително книжките за Пеги и Мози. „Специално Яна направи огромна жертва, защото тя е доста сериозен илюстратор в момента“, подчертава Младен. „Нейни книжки няма да участват, но в крайна сметка животът е такъв.“</p>
<h2 id="катеричките-не-ползват-chatgpt">Катеричките не ползват ChatGPT</h2>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii">Таралежите се раждат без ИИ</a>, писах в началото на поредицата за децата и технологиите.</p>
<p>Но… защо така оставяме и златния лешник без генерирани творби? „ИИ нищо не ми е направил, аз много го използвам“, усмихва се Младен. „Но вярвам, че той е повече за друг тип задачи.“</p>
<p>Допуска, че някой ден може да има и конкурс за ИИ детски книжки (не сте казали, не сме го направили!). „Обаче да смесим човек и изкуствен интелект не е добра идея. Защото кого ще наградя? Автора? Или инженера, който го е направил? Или самия ИИ?“, чуди се Младен, а аз лично мисля, че всеки от споменатите би заслужил наградата.</p>
<p>„Хуманизмът на мен ми е важен. Предпочитам човек да е положил усилия, да е вкарал любов, а не машината да го е изработила на базата на знанието, което има за десетките хиляди книги, които не е прочела, но знае.“</p>
<p>Има и практическа причина – илюстраторите. „Нашите илюстратори никак не обичат това нещо. И аз ги разбирам. Трудно е да кажеш, че се е справил съвсем сам, ако е преработил нещо.“</p>
<h2 id="вълк-в-катерича-кожа">Вълк в катерича кожа</h2>
<p>Знаете, аз съм човекът, който (или поне който си призна, че) е класирал генерирани стихове във водещи поетични конкурси. Дигитални истории със съмишленици беше в основата на <a href="https://karamanev.me/technologii/konkurs-generirana-poezia">Apollo ex machina – първия български (досега не съм попаднал и на друг по света) конкурс за поезия, генерирана с ИИ</a>.</p>
<p>И ето ме сега в жури за детски книги, в които изкуственият интелект е забранен с изрична точка в регламента. Да, вярвам, че това е поредната възможност да се замислим отново по темата. И да започнем да открояваме не толкова самото използване на ИИ, колкото начина, по който го правим. Да, ако подхождаме шаблонно, ако избираме едни и същи прости указания, безплатни модели, ако сме немарливи в работата си, всички корици ще са еднакви.</p>
<p>Да, грозно е всички сюжети да са банални. Да, банално е всички корици да са грозни.</p>
<p>Но как ще го разпознаем? Във времената, когато, поне що се отнася до текста, вече не можем и никога няма да имаме гаранция, че ИИ не е част от картинката? Не обещавам нищо в тази посока… освен честност и благодарност, че ще имам огромния късмет да почета детски книги на български автори, търсейки златни лешници. Вярвам, че и синовете ми ще са доволни, със или без ИИ.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-5.jpg.960.webp" alt="Пеги и Мози с лешници – корица на Яна Казакова" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="1498"><figcaption>Илюстрация: Яна Казакова (<a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/books">peggyandmozzie.com</a>)</figcaption></figure>
<p><strong>Номинирайте до 15 ноември 2026 г. своята книга или просто тази, любима на детето ви: <a href="https://www.peggyandmozzie.com/bg/awards-nominate">peggyandmozzie.com/bg/awards-nominate</a>.</strong> Пратете този текст на някого, който пише или рисува за деца.</p>
<p>Катеричките събират лешници за зимата. Ние – книжки за пролетта. А на 2 април ще разберем колко добри са най-добрите…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/zlaten-leshnik-1.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Как да срещнем децата с ИИ?</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/ii-i-detsa</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/ii-i-detsa</guid>
      <pubDate>Fri, 10 Apr 2026 07:00:06 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Кога е моментът да срещнем децата с изкуствения интелект и как да стане по най-добрия начин? Признавам си, все още търся своя отговор и това е поводът за днешното интервю, в което ще продължим да го търсим заедно с моя събеседник. Николай Цонев решава да изостави успешната си ИТ кариера в чужбина, за да доведе в България международната школа по програмиране Logiscool. Системата, която помага на деца от 6 до 18 години да се докоснат до компютрите, вече е на 5 континента. Но… след като днес ИИ пише по-добре код от нас, дали и защо все още има смисъл да се учим на програмиране? Определено си струва, ето защо.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ii-i-detsa.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: момче в жълт суичър сочи към светещ град с небостъргачи нощем, до него сияещо лилаво призраче – образ на ИИ" /></p><div class="intro"><p><em>Кога е моментът да срещнем децата с изкуствения интелект и как да стане по най-добрия начин? Признавам си, все още търся своя отговор и това е поводът за днешното интервю, в което ще продължим да го търсим заедно с моя събеседник.</em></p>
<p><em><strong>Николай Цонев</strong> решава да изостави успешната си ИТ кариера в чужбина, за да доведе в България международната школа по програмиране <a href="https://www.logiscool.com/bg/">Logiscool</a>. Системата, която помага на деца от 6 до 18 години да се докоснат до компютрите, вече е на 5 континента. Но… след като <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">днес ИИ пише по-добре код от нас</a>, дали и защо все още има смисъл да се учим на програмиране? Определено си струва, ето защо.</em></p>
</div>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/29_mid_original.jpg.960.webp" alt="Николай Цонев" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1564"><figcaption>Николай Цонев</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Направих <a href="https://karamanev.me/tag/detsa">дълга поредица Дигитални истории</a> за това как срещаме децата с технологиите. И въпреки това, като родител, още се чудя кога е правилният момент да им покажа на какво е способен изкуственият интелект. Това е тема, в която никой не е подготвен, защото е много нова и неочаквана, и не е такава, каквото сме си представяли. А ти преподаваш програмиране на деца и ще ми е много интересна твоята гледна точка.</strong></p>
<p>– Ние сме пионерите, първите, които се сблъскват като родители с тази тема и няма върху какво да базираме някакъв опит. Но това е и хубаво – случва се нещо ново, различно.</p>
<p>Според мен, едно от важните неща е това да бъдем заедно с децата, докато правим първите стъпки. Но така е с всичко – например киберсигурността. Знаем, че не е хубаво да си записваме паролите на листчета, да не са името на кучето и рождената ни дата. Но детето, ако не го види от родителя, че ползва специално приложение, променя, разширява паролите си, няма как да вземе това като пример.</p>
<p>Оттам тръгва и работата с ИИ. Трябва</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>хармония, в която родителите сядат с децата под някаква форма на съдействие, съпричастност, заедно „да пробваме и да видим“.</em></p>
</blockquote>
<p>Според мен това е най-важно, но въпросът е доколко и родителите са подготвени и информирани за това какво е ИИ и как работи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ii-i-detsa-2.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: момче в леглото гледа таблет, а до него свети приятелски лилав дух, символ на ИИ, в нощна стая с робот играчка" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Определено! И повечето не са, но не са и виновни, просто всичко се променя прекалено бързо в технологичния свят и никой не успява да смогне на темпото.</strong></p>
<p>– Родителят трябва да покаже и да обясни на детето си няколко основни неща. Първо, как един изкуствен интелект взима решенията – че това е малко или много статистически процес, а не човешка мисъл. Той проучва какво е общото мнение, какво казват различни източници и отговаря. Но това е неемоционално вземане на решение на базата на някаква статистика.</p>
<p>Децата също трябва да знаят и да им се покаже, че изкуственият интелект може да прави грешки. Винаги да има доза размисъл какво се случва в разговора с него – защо отговаря по определен начин и как може да се използва.</p>
<p>Вярвам, че първата стъпка трябва да дойде от родителите, примерът да дойде от тях.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но как те да се подготвят по най-добрия начин? Ами, като го използват повече!</em></p>
</blockquote>
<p>Всеки ден общувам с децата и веднага се виждат тези, на които им се обръща внимание за такива неща. Личи си, когато родителят седне и прави нещо с детето. Същото, като да купиш едно лего.</p>
<p>Важно е да седнете и да го сглобите заедно.</p>
<p>Това е „уау“ моментът, тогава показваш защо го правиш. Това е воденето.</p>
<p class="q"><strong>– Не трябва ли обаче да мислим и за някакви ограничения? Ето, с телефони стигнахме до извода, че трябва до определена възраст да са забранени, за социалните мрежи все повече държави вървят по същия път, годините даже се вдигат. Не е ли време да преценим, че до дадена възраст ИИ е напълно забранен?</strong></p>
<p>– Със сигурност. Но какви са тези години?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ii-i-detsa-3.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: момче в жълт суитшърт вдига ръка в час, до него светещ лилав ИИ помощник, учителка и робот отзад" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Именно затова е трудно, вече го видяхме – за да определим някаква норма за мобилните телефони и социалните мрежи, трябваше да минат 10-15-20 години. Днес нямаме толкова време на разположение.</strong></p>
<p>– Ако така поставим въпроса, бих казал, че нормата е като тази за използване на телефона във всяко семейство. Не мисля, че трябва да я сложим в рамки, те невинаги работят за всички. Но според мен каквито са правилата за телефона в дадено семейство, ИИ може би трябва да е следващото стъпало.</p>
<p>Даването на телефона, знаем, е нормално да започва с ограничения, после с намаляване на ограниченията, когато детето го заслужи. Всичко се случва постепенно и смятам, че с изкуствения интелект също би трябвало да е така. Не мисля, че има еднозначен отговор, но и родителите трябва да видят как детето възприема ИИ. Доколко го разбира, колко бързо се учи, как работи с него.</p>
<p>Уви,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в днешно време децата не си задават много въпроси.</em></p>
</blockquote>
<p>Например е „какво е това изкуственият интелект“. Моя приятелка има деца в трети клас, чувал съм да идват и да казват: „Мамо, попитай Gemini“. Това дете няма телефон, но знае, че има някой Джемини, който дава отговори. Но откъде идва, защо трябва да попиташ него, как да го попиташ и доколко да му вярваш?</p>
<p>Това е последователност от свръзки, които детето си е направило на базата на разговори на родителите, на това, което е чуло някъде. Но днес много от децата не си задават въпроси като „защо имаме светлина“, „какво е интернет“ или изкуственият интелект. Приемат ги за дадености. Според мен е добре да тръгнем по този път с въпросите стъпка по стъпка.</p>
<p>Ето, например – че той винаги е положителен. Това усещане понякога е странно и децата започват да го очакват и от хората навън, които невинаги са такива.</p>
<p>Разбира се, не всичко е в ръцете на родителите. Според мен на първо място те трябва да седнат и да покажат, да го правят с децата, а на второ – да се погрижат да получат експертни съвети от правилните източници. Мисля, че това е комбинацията, без която не може да се получи пълната картина.</p>
<p>Няма нужда всички деца да стават програмисти, но определено трябва да видят зад кулисите, за да разберат как работят технологиите и след това – какво е изкуственият интелект. Как функционира, как да го използват и къде минават неговите граници.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ii-i-detsa-4.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: момче в жълт суичър чете книжка на одеяло в парка до светещо синьо приятелско същество, символ на ИИ" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Уви, звучи ми малко утопично, имайки предвид, че много малка част от възрастните си задават всички тези въпроси, за да стигнат дотам, че да го предават на децата. Но не е възможно да стане обратното – те по-добре от нас и по-бързо да разбират, да се ориентират, да поставят границите на какво е способен изкуственият интелект?</strong></p>
<p>– Със сигурност те се развиват много по-бързо днес, защото имат много различни възможности. Понякога за родителите е плашещо как децата успяват толкова бързо да се адаптират. Но това е смисления път, който трябва да се мине. Без основите няма как да се получи.</p>
<p>С всичко е така. Ако се учим на нещо ново, например да играем баскетбол – едната група не полага усилия, другата само гледа как се играе, а третата само го практикува. Третите, разбира се, ще бъдат най-адекватни. Но след тях ще дойдат вторите. А още по-силни биха били тези, които и гледат, и играят. Не можем ли да направим нещо подобно с ИИ?</p>
<p>Да си родител всъщност е доста голяма отговорност, за която никой не е подготвен, още по-малко в днешно време. Имаме големи въпроси, които да си задаваме, а все не стига времето.</p>
<p class="q"><strong>– И аз дълго се чудех как да започна това показване с големия ми син, който е на 8. Понеже у дома доста говорим по тези теми, в началото той като че ли се отнасяше негативно към ИИ, без да разбира какво е това. И това се промени, когато искаше да направи презентация за любимите си четива. И му показах колко хубави картинки може да направи, в които става герой от тези любими книги:</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ii-i-detsa-8.jpg.960.webp" alt="Пет ИИ илюстрации на момче с очила като герой от любими книги: с меч сред буря, в мантия с шал на Грифиндор, с прашка, до дракон" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="485"></figure>
<p><strong>Тоест, може би, да се опитваме да бягаме от стереотипа, може би е някакво спасение. Когато нямаме време за всичко останало или се губим в морето информация – да импровизираме.</strong></p>
<p>– Със сигурност трябва да има доза импровизация.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>От опит виждам, че децата на програмисти най-трудно се учат от родителите си.</em></p>
</blockquote>
<p>Но всеки родител познава детето си по най-добрия начин. И ето, в крайна сметка си намерил начин да му покажеш какво може ИИ и сте го направили заедно.</p>
<p>Следващия път може да бъде: „Нека да видим какво ще ни напише ИИ по задание, а след това да го обсъдим“. „Нека направим някакъв диалог, или да използваме ИИ да симулира някаква ситуация. Какво би станало, ако нещо се случи?“ Така си разширяваме кръгозора.</p>
<p>Още по-актуален става начинът на мислене.</p>
<p>Децата трябва да умеят да мислят, защото рутинната част от работата става все по-малко. Пазарът на труда се променя винаги – с навлизането на дигитализацията, на индустриализацията.</p>
<p>ИИ може да вземе работата, поне от моя гледна точка, на хората, които не могат да го използват.</p>
<p class="q"><strong>– Позволи ми да не се съглася, времената са много по-неочаквани. На мен например ИИ вече веднъж ми взе работата.</strong></p>
<p>– Факт. Все повече и повече приложения намираме, няма професия, в която по някакъв начин да не се използва. Това, което ни остава, според мен е да започнем да го използваме по смислен начин, за да ни помага, а не да ни пречи.</p>
<p>Но трябва да се научим да мислим логично. Това е основата на програмирането. То развива изключително много умения в децата. Нашата методология е така разработана от педагозите, че развиваме и меките умения. Но в основата на всяко нещо е да ги научим да мислят.</p>
<p>Адаптацията, логическото мислене, последователността, изрисуването на голямата картина какво трябва да се случи, как трябва да се случи. Това са нещата, които трябва да инициираме в децата.</p>
<p>Затова е важно и да ги учим, че ИИ може да ни помогне за много неща, но няма да ни постигне резултатите. Той ще ни отговори на въпроса, който сме му задали. Но ние трябва да знаем какво искаме да постигнем с този въпрос. Каква е крайната цел, какъв е крайният резултат.</p>
<p>Трябва да се говори повече за това нещо.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ii-i-detsa-5.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: момче рисува в парка зелен град с вятърни турбини, а светещ ИИ помощник му помага; табела „Заедно създаваме по-добро бъдеще“" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Определено! Това се опитвам да правя вече 5 години на обществено ниво и още се чувствам самотен, нашият сектор също не води този разговор по никакъв начин. Но показвайки на децата ИИ, идва и големият проблем за лесния път. Окей, той помага, но тогава защо аз да се мъча да си пиша домашните? Според мен и възрастните е все по-трудно да намерим мотивация сами да правим нещо – да пишем текст или код, след като технологиите го правят по-добре. А трябва да го вменяваме на децата, за да не закърнеят основни умения. Как да продължим да се убеждаваме, че трябва да полагаме усилия?</strong></p>
<p>– ИИ може да ми напише домашното. Не съм експерт, но съм сигурен, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>трябва самото образование да се промени, да се съобрази с времето, в което живеем.</em></p>
</blockquote>
<p>Да го направи по-независимо, не толкова статично. Да бъде по-адаптивно, на базата на някакви сценарии, които да се разиграват с децата. Не бих казал просто практично, но по-интерактивно. Да се промени начинът, по който учим.</p>
<p>Преди целта на всички ни беше да запомним целия учебник, всички дати, за да може след това да ги възпроизведем, да ги знаем. В момента не съм сигурен, че това е нещо, от което точно имат нужда децата.</p>
<p class="q"><strong>– Но имат и от него. Аз съм си правил експеримент <a href="https://karamanev.me/technologii/izkustven-intelekt-matura">две поредни години с модели, които решават матурата по български език и литература</a>. Да, той се справя по-добре от огромна част от учениците и сигурно не мери адекватно полезните днес умения. Но пък така няма ли риск да загубим важността на знанието, което ни прави хора? Образователната система не трябва ли да е едновременно и консервативна, защото по някакъв начин трябва да задържа основите?</strong></p>
<p>– Така е, тя ни държи на земята. Аз не казвам, че децата не трябва да знаят цялата история, но начинът, по който им я преподаваме, трябва да се промени. Да, те трябва да знаят какво се е случило в миналото, защото то носи много факти за сегашното. Но трябва да се случва по един разумен начин.</p>
<p>Например, докато интегрираме ИИ, да не сме статични и да може на всеки от въпросите да бъде отговорено с някакви факти. Да бъде по-скоро като игра, в която има различни правила. Децата да учат заедно, да бъде по-адаптивно.</p>
<p>Не говоря от позицията на експерт в държавното образование, но вярвам, че начинът, който аз съм учил преди десетилетия и днес не може да е еднакъв. Системата трябва да се промени и да се адаптира. По какъв начин? Мисля, че има доста посоки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ii-i-detsa-7.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: момче в жълт пуловер седи на пода в детската си стая и с усмивка гледа светеща лилава сфера – образ на ИИ" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/technologii/detsa-tehologii-rezultati">И всички го вярваме – правих и подобна анкета с показателни резултати.</a> И все пак промяната е въпрос на обществен разговор, който продължава да не се случва.</strong></p>
<p>– Трябва да се задават тези въпроси, колкото и неудобни да са. Ние също си ги задаваме – какво се променя в курсовете по програмиране, в начина, по който децата учат при нас. Една програма също може да бъде написана от ИИ, но не е важна програмата, а това да постигнат резултата и да могат логически да обяснят какво е станало.</p>
<p>Трябва да се адаптираме. Или отричаме и не го правим, или го внедряваме – дори в началото да допускаме грешки.</p>
<p>Все по-често се пише, че децата използват ИИ за най-добър приятел или психолог, но зависи от гледната точка. Много деца не биха имали възможност да отидат на такъв, а имат нужда. Има доста проучвания, които показват, че данните и моделите, до които един такъв изкуствен интелект има достъп в днешно време, всъщност са доста добри и той може да даде релевантни съвети на това дете.</p>
<p>Но пак тук опираме, в крайна сметка, до това детето да е подготвено и осъзнато с кого всъщност води разговора.</p>
<p class="q"><strong>– Защо обаче според теб има смисъл сега да се учи програмиране? <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">Програмистите спряха да пишат код</a>, особено последните 2-3 месеца. Засега е полезно, за да открива човек грешките и да създава архитектурата на приложенията. Но дали това също скоро няма да са излишни знания, които също ще делегираме на технологията? Програмирането може би вече е някакво рудиментарно умение, което вече не ни е нужно. Защо да го развиваме у децата?</strong></p>
<p>– Както стана дума, според мен най-важното е да ги научим да мислят. Ако има по-добър начин как да се случи, би било чудесно. Може би програмистите се променят, начинът, по който работят, също, но самите архитекти, които определят визията, крайната цел, модела, все още ги има.</p>
<p>Както учим и математика, не за да станем калкулатори, а да разберем как функционират формулите, как можем да ги използваме и да ги анализираме. Всеки учи математика, за да може да разбира света около себе си.</p>
<p class="q"><strong>– Освен това програмирането е интересно занимание – <a href="https://karamanev.me/za-avtora">аз го разбрах на 34 години, защото образователната система не ме беше срещнала с него</a>.</strong></p>
<p>– Програмирането развива 12 умения в хората. Не само то, разбира се, но дава и меки умения, академични умения, начин на мислене, на изразяване, последователност. В реалния свят може да прескочим 3 стъпала, ако имаме широка крачка. Но в програмирането, в повечето случаи, това няма да ни доведе до добър резултат.</p>
<p>То е начин да научим децата да мислят последователно, да не прескачат стъпките, защото компютърът изпълнява командите, ИИ отговаря на твоя въпрос.</p>
<p>А как да се задават по-добри въпроси също не се говори много в контекста на ИИ. Едно е да питаш „хубаво или лошо е“, друго – да задаваш правилния въпрос по правилния начин, за да получиш това, което ще ти свърши работа.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/04/ii-i-detsa.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: момче в жълт суитшърт и светещо лилаво духче гледат нощен футуристичен град и момчето сочи нагоре към звездите" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Промпт инженерство за първи клас под някаква форма. Да, засега наистина сме нужни като архитекти, трябва да познаваме процесите, обаче с този напредък, който виждаме, може много скоро да не сме необходими и в тази роля. Как може да подготвим децата за този момент? Там вече нямам никакъв отговор.</strong></p>
<p>– И аз нямам. Трябва да се адаптираме, да научим децата да са адаптивни, да могат да преценяват какво се случва и да реагират.</p>
<p>В момента трябва наистина да си задаваш въпроси. „Добре, ами какво ще стане, ако го няма ИИ утре?“ Трябва да развиваме и тези умения в децата. Че това е нещо, което го има в момента. То ще еволюира, ще се развива в някаква посока и ние трябва да се напаснем, за да можем да го използваме.</p>
<p class="q"><strong>– Лошото е, че според мен, парадоксално, колкото трябва да сме по-адаптивни, в момента поколенията, които ние възпитаваме, са все по-малко адаптивни в ежедневието си.</strong></p>
<p>– Виждаме го в много посоки. Докато аз бях ученик, учехме английски, но не беше достатъчен и трябваше да ходим на допълнителни занимания. Като гледам колко школи по английски има в днешно време, си задавам въпроса: защо не разбрахме, че английският е основополагащ за много неща? Защо не го направим на държавно ниво – учебната система да бъде на по-високо ниво, за да не трябва децата да ходят на извънкласни дейности? След като сме сигурни, че това е важно умение. Ясно е, че всеки днес трябва да може да се оправя с английския на едно доста добро ниво, дори за да си набавя информация, да гледа, да се развива, изобщо не говорим за забавление. Защо?</p>
<p>Нещо подобно е с технологиите. Те се развиват много бързо, дават огромни възможности. Децата в днешно време могат да направят игра с добавена реалност, 3D очила. Могат да програмират и още на 12 да създават играта, която сами играят. Образователната система във всички етапи и нива може и трябва да ги използва много по-пълноценно.</p>
<p>Децата, които имат достъп до програмиране, дори да не са станали програмисти, винаги ще са една стъпка напред, независимо какво ще правят после. Която и платформа да прави чистото програмиране за теб, ще бъдеш една стъпка пред другите, ако разбираш какво се случва и можеш да го моделираш.</p>
<p class="q"><strong>– С помощта на ИИ също днес можеш да пишеш програми, без изобщо да знаеш код, които да ти улеснят някаква задача, независимо от това с какво се занимаваш. Но трябва да ти хрумне и да знаеш, че то може да работи по този начин.</strong></p>
<p>– А за децата, освен да ти хрумне – и да имаш възможност да го видиш. Затова според мен няма да бъде ненужно да се учи програмиране… а и не само. Говорим за него, но то е логика, дигитални умения, дигитално образование</p>
<p>Това са всъщност правилните думи, а за жалост, всеки път, като ги кажа, много родители не разбират – „децата ми са дигитално грамотни вече, те се раждат с това“. Не е достатъчно. Това, което аз влагам в термина, са и ограниченията, и хубавите, и лошите примери, и това как функционират технологиите. Това е дигитално образование. За да можеш да си обясниш всичко, което се случва.</p>
<p>Освен това, когато децата се сблъскват с дигитални умения, заедно с други деца, които имат желание да го правят, те не се сблъскват с други нежелани неща. Когато децата, които имат сходни интереси, се съберат, те ще продължат да се бутат едно друго. Какво по-хубаво от това?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/04/ii-i-detsa.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Край! Без телефон! Не, важното е какво прави детето с него“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/donika-borimechkova-detsa</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/donika-borimechkova-detsa</guid>
      <pubDate>Fri, 15 Aug 2025 06:00:22 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как да намерим баланса и децата да използват технологиите пълноценно, без това да доведе до проблеми? Дълга поредица с важни Детски Дигитални истории имаше за цел да ни помогне в търсенето на толкова деликатния среден път. Над 350 родители и близки на деца до 11 г. се включиха в анкетата на сайта. Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 14 години опит, работи с деца на всякаква възраст. Преди да се насочи към психологичното консултиране, 5 години е в екипа на държавна детска градина. Бакалавър по начална и предучилищна педагогика, магистър по психология на развитието. Заедно с нея подготвихме анкетата, а сега е време да обсъдим резултатите и да потърсим важните акценти. За страха от дигиталното, за големите предизвикателства на технологиите и изкуствения интелект. За баланса. Както и в останалите теми, акцентът пада върху полезните съвети, които, надявам се, ще помогнат на повече възрастни да помогнат на децата край себе си така, че технологиите да се превърнат в техен приятел.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/donika-borimechkova-detsa.jpg.960.webp" alt="Доника Боримечкова" /></p><div class="intro"><p><em>Как да намерим баланса и децата да използват технологиите пълноценно, без това да доведе до проблеми? <a href="https://karamanev.me/tag/detsa">Дълга поредица с важни Детски Дигитални истории</a> имаше за цел да ни помогне в търсенето на толкова деликатния среден път. Над 350 родители и близки на деца до 11 г. се включиха в анкетата на сайта.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/detsa-tehologii-rezultati"><em>(Изводите от нея накратко ще намерите тук.)</em></a></p>
<p><em><strong>Доника Боримечкова</strong> е психолог и психотерапевт с повече от 14 години опит, работи с деца на всякаква възраст. Преди да се насочи към психологичното консултиране, 5 години е в екипа на държавна детска градина. Бакалавър по начална и предучилищна педагогика, магистър по психология на развитието.</em></p>
<p><em>Заедно с нея подготвихме анкетата, а сега е време да обсъдим резултатите и да потърсим важните акценти. За страха от дигиталното, за големите предизвикателства на технологиите и изкуствения интелект. За баланса. Както и в останалите теми, акцентът пада върху полезните съвети, които, надявам се, ще помогнат на повече възрастни да помогнат на децата край себе си така, че технологиите да се превърнат в техен приятел.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Как да срещаме децата с технологиите? <a href="https://karamanev.me/sreshti/donika-borimechkova-ekrani">Говорихме си с теб</a> колко е важна темата и стигнахме до идеята да попитаме родителите и близките на децата. В анкетата се включиха немалко хора, учуди ли те нещо в отговорите?</strong></p>
<p>– Някои неща ме изненадаха. Например, колко много хора казват:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Нямам проблем с екранното време на децата“.</em></p>
</blockquote>
<p>Не мисля, че е точно така. Това ми е работата, говоря си с много семейства и досега не съм чула някой да казва, че няма проблем с това.</p>
<p class="q"><strong>– Аз също. Всеки, с когото съм говорил по темата, а и аз като родител, определено смятам, че имам такъв проблем.</strong></p>
<p>– Именно… Доколко са били честни в отговорите на въпросите си? Наистина, всеки човек, който идва в кабинета ми, казва, че има проблем. Това е един от първите задължителни въпроси:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>как да им огранича екранното време?</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/donika-borimechkova-detsa-2.jpg.960.webp" alt="Доника Боримечкова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– И при мен е така, много хора коментираха, че това е големият въпрос. Защо няма конкретна рецепта и практически съвети? Което е малко странно, след поредица от над 10 текста. Да, няма точна рецепта – точка първа, спираш телефона след час, точка втора – отделяш 27 минути за разговор с детето си всеки ден…</strong></p>
<p>– Точно това е! Чисто технологично ние можем да дадем – ти като технологичен специалист, аз като психолог – насоки какво да се направи. Първа, втора, трета стъпка. Позвай Google Family Link, следи какво прави детето. Куп неща може да се направят! Заключвай му екрана след определено време.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но как ще му понесе на това дете, ако механично се повтори рецептата?</em></p>
</blockquote>
<p>Как ще понесе на семейството? Всичко това е индивидуално и много относително.</p>
<p>Например, пристига при мен млада двойка, детето е съвсем малко, на 5-6 месеца. Те са постоянно в скандали, драми и не могат да разберат как се е стигнало дотам. Бяха решили, че раждането на детето е проблемът.</p>
<p>И двамата са геймъри, в някакъв момент решили, че то трябва да стои далеч от екран, но така вредят на собствените си удоволствия и добре прекарано време. Не са щастливи от това, което се случва и не детето е проблемът!</p>
<p>Тоест, за всяко семейство тази екранна програма е много автентична и специална.</p>
<p class="q"><strong>– В същото време всички знаем, че до 3 години детето не трябва да има достъп до екран. Какво да прави едно такова семейство, така че да не си развали връзката, но и да намери здравословната бариера за детето?</strong></p>
<p>– Детето няма как да е изцяло далече.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Родителите да си изхвърлят компютрите ли?</em></p>
</blockquote>
<p>Ние с теб, като сме гледали телевизия всяка вечер, какво ни е?</p>
<p class="q"><strong>– Тоест, не трябва да се притесняваме толкова?</strong></p>
<p>– Не трябва да се втелясваме. В смисъла на точно това дребнотемие, в което изпадаме по отношение на дигиталното и на екрана.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Край! Никакъв!“. Не, това не е решение, балансът е. Но е трудно решение.</em></p>
</blockquote>
<p>Това, което за мен е много важно, е, че отвъд количествените измерения – колко екранно време има детето, трябва да се гледат и качествените. Какво прави там това дете.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/donika-borimechkova-detsa-7.jpg.960.webp" alt="Доника Боримечкова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Защо всички толкова ни е страх?</strong></p>
<p>– Не мисля, че всички ни е страх, но, да, има една тревога около дигиталната реалност. Като че ли не знаем какво да правим, когато имаме проблем.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Сякаш, когато имаш затруднения в дигиталното, винаги трябва да потърсиш някой друг, който разбира повече от теб.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е сериозна тревога, особено по отношение на това какво се случва с децата ни. Мисля, че всъщност това е ядрото. Сетивото, зрението е един от най-силните ни инструменти, обектът „поглед“. По този начин ние обменяме един с друг, помежду си.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Залепваме, хлътваме в тази дигитална реалност. Тя става много по-реална на моменти от реалната.</em></p>
</blockquote>
<p>И докато ние, все пак живели и аналогово, имаме някакви механизми да осъзнаваме, че това е паралелен, не толкова реален свят, за децата, които растат в дигиталните поколения, това е реалността, естествената среда, нормалното обиталище.</p>
<p class="q"><strong>– И ние като родители трябва да им покажем останалото, иначе кой да го направи?</strong></p>
<p>– Те плуват и в двете вселени.</p>
<p class="q"><strong>– Познавам немалко деца, които плуват само в дигиталната.</strong></p>
<p>– Да, и обратното. То там те присъстват малко по-различно – с въображаемите си тела, с аватарите си. В дигиталното едно дете може да сътвори отбор по футбол, да победи страхотни великани, титани на спорта. А в действителността да е с някакви ограничения – дали увреждане или неглижиране на здравословното състояние, затлъстяване.</p>
<p>Те там присъстват с въображаемите си тела. Много мислих за това – точно за тази тревога. Франсоаз Долто говори за неосъзнатия образ на тялото. Като че ли това, което виждаме – и по себе си, и по децата, е много ярко демонстрирано в дигиталното, то се проектира там и погледът невинаги е лек за понасяне.</p>
<p>Непрекъснато да си под наблюдението на някого, е доста смущаващо. Заради това имаме сериозен проблем с онлайн тормоза. Училищният тормоз и преди е съществувал, но е бил ограничен в рамките на сградата, винаги имаш възможността да се измъкнеш. Докато сега това нещо си го носиш в джоба и не можеш да избягаш.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/donika-borimechkova-detsa-6.jpg.960.webp" alt="Доника Боримечкова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Трябва ли да правим по-привлекателен „офлайн живота“? Можем ли, или е късно? Има ли възможност пак да има деца, които си играят на улицата? За мен това е още една огромна разлика в живота на последните поколения.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– И сега има такива деца. Обаче сякаш ни пречат.</em></p>
</blockquote>
<p>Тук говорим за промяна на нагласите. Какво правят децата? Не само в дигиталното, но и във външния, в реалния свят. Непрекъснато чувам хора, които крещят по деца, защото си играят извън площадката. Да,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>няма значение къде си играят. Да, децата са шумни.</em></p>
</blockquote>
<p>Качвам се в градския транспорт. Извинявай, как да са ни спокойни юношите и да не проявяват агресия, като ние постоянно ги хокаме и им се караме, че са шумни и ни пречат?</p>
<p class="q"><strong>– Уж искаме да им помогнем. Но, ако се върнем на родителите, които би трябвало да са най-активни в отношението с младите, има два щекотливи въпроса, които разделят почти поравно отговорилите. Използват ли децата електронни устройства два часа преди сън и спираме ли ги по време на вечеря. Тук си признавам, аз съм от „лошата“ страна и за двете. Понякога да гледаме нещо смислено заедно, да го обсъдим, е здравословно прекарано време, така ми се струва.</strong></p>
<p>– Естествено! Пак става дума за количественото и качественото измерение на екрана.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Много по-важно е да знаем какво правим на екран, отколкото колко време го правим.</em></p>
</blockquote>
<p>Дори не говоря за децата, първите „digital-native“ деца отдавна са възрастни. Едно е да скролваш два часа, друго е да слушаш подкаст, трето е да си говориш с гаджето, четвърто – да изпълняваш организационни задачи, да си пишеш домашното, да гледаш уроци. Има огромна разлика.</p>
<p>Всъщност, здравословният проблем от излагането пред екран е неврологичен в най-малката възраст – от 0 до 3. Но ние и там не можем да ги изолираме! Това, което поне можем, е да внимаваме за еднократното време. Едно е да му дадеш да изгледа песничка за пет минути, докато си прехвърлиш храната и сервираш, а съвсем друго – да го оставиш да рови в YouTube безконтролно. Тригодишните го правят доста често, защото така са научени да се хранят.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Едно е да използваш технологията в своя помощ, за да ти облегчи малко от малко живота, съвсем друго е да я превърнеш в залъгалка.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/donika-borimechkova-detsa-5.jpg.960.webp" alt="Доника Боримечкова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Как да усетим къде сме в това разделение?</strong></p>
<p>– Наистина, не усещаме.</p>
<p class="q"><strong>– Може би точно от това ни е страх – че няма да усетим, когато сме преминали границата?</strong></p>
<p>– Обикновено прибягваме до дигиталното като залъгалка, когато вече имаме други проблеми.</p>
<p class="q"><strong>– И трябва да надникнем в тях повече, отколкото да ограничим минутите на телефона.</strong></p>
<p>– Да. Технологията не е проблем, а инструмент.</p>
<p class="q"><strong>– С който обаче явно не си служим добре. Това също е някакъв мотив, който мина през <a href="https://karamanev.me/tag/detsa">всичките ми интервюта</a> и <a href="https://karamanev.me/technologii/detsa-tehologii-rezultati">анкетата</a> – че отвсякъде получаваме информация и това не ни помага, а напротив – стресира ни, затруднява ни да навигираме и прави родителството по-трудно.</strong></p>
<p><strong>Това е отговорът, който ме изуми в анкетата – как е възможно сегашното родителство да е по-трудно в сравнение с преди няколко поколения, когато от 10 родени деца са оцелявали 2-3?!</strong></p>
<p>– За мен големият проблем по отношение на технологиите е в погледа. Това е, което най-много ни затруднява и което ни вдига тревожността.</p>
<p>Какво правят повечето родители на ученици в първите класове? Моите деца вече са на 15 и 17, не е важно дали в училище ще имат телефон. На за родителите от 1 до 4 клас, когато си дават детето, им е много важно да имат контрол на сигурността и безопасността. Телефонът е инструмент за това. Само че как го ползват? Ще следя кога си отишъл до стола, до тоалетна. Това е ужасно натоварващо и напрягащо, не само за детето, което е наблюдавано непрестанно, но и за възрастния. Ресурс, към който непрекъснато си завързан и повишава твоето собствено, лично напрежение.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/donika-borimechkova-detsa-4.jpg.960.webp" alt="Доника Боримечкова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Как да се ориентираме в това море от информация и да започнем да плуваме в него по-осъзнато?</strong></p>
<p>– Като че ли е същото, както и в другото море от информация.</p>
<p class="q"><strong>– Да, но на това повече му се притесняваме, което е хубаво. За другото <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">не си даваме сметка в такава степен</a>, това е една от големите причини да продължава да го има този сайт. Четем и приемаме каквото и както мине. В същото време, като родители сме много по-придирчиви, уж внимателни и пак многотията на информацията не ни помага, а обратното.</strong></p>
<p>– Защото много умело се дезориентираме.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Защо на днешните родители им се вижда по-трудно родителството, отколкото преди 50 или 100 години? Точно защото се губиш.</em></p>
</blockquote>
<p>Един ти казва: ще правиш това. След малко гледаш в TikTok клипче как не, не се сменя по този начин пелена, а по друг, ще ти е по-лесно. Почваш да го премяташ това дете като бройлер и не си сигурен какво точно правиш с него.</p>
<p>Изведнъж, от всичката тая информация, която залива родителя, от нещо, което предстои да бъде субективизирано и да стане човек, това дете се превръща в обект, с който оперираме.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Как ще ти сложа памперса? Как ще те нахраня? Колко киноа трябва да ти дам? Как да я сваря?</em></p>
</blockquote>
<p>Тук е и темата около желанието за дете и как с напредъка на технологиите започваме да възприемаме детето като наше право, а не като желание. Едно е да кажа, че „имам желание“, друго – „имам право“ да имам дете, доста различна е семантиката.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>От това заливане с информация родителят губи автентичността си на родител.</em></p>
</blockquote>
<p>Вместо да управлява информацията и да я използва в своя и на детето полза, той започва да обслужва информацията, която получава. „Ще пробвам това, това, това!“. Без да проследява какъв е резултатът. Информацията просто те кара непрекъснато да реагираш, да действаш, докато нямаш времето да се осъзнаеш като автентичност.</p>
<p class="q"><strong>– Моята лична рецепта е в някакъв момент да си затвориш очите за това, което четеш и да ги насочиш към детето – сам да видиш по-добре ли му е на бебето като пие вода, или не.</strong></p>
<p>– Именно! Ето, даването на вода по време на кърмене много зависи от качеството на кърмата. Има майки, при които е изключително хранителна, но не е в големи количества. При други е много и не е толкова хранителна. Да, бебетата във втория случай няма да имат нужда от вода, но тези в първия – определено. Както се казва, ние сме ходещи краставици.</p>
<p class="q"><strong>– Докато онлайн ще попаднеш на споделен опит, при който задължително трябва да се дава вода, или пък в никакъв случай не бива.</strong></p>
<p>– Може да повдигнем още толкова много въпроси по същия начин. Ето, например, как да си захраним детето, така че да не предизвикаме хранителна алергия. Този въпрос ти отваря 15 страници на Google. Как да успееш, като си удавен в тази информация! Как да си поемеш въздух и да погледнеш, че това дете не иска да яде морков, а предпочита тиква?</p>
<p>Когато ползваме дигиталните източници на информация, е важно да имаме критично мислене. Това е нещо, което сякаш забравяме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/donika-borimechkova-detsa-3.jpg.960.webp" alt="Доника Боримечкова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– В случая трудността е, че възпитаваш критично мислене по теми, по които трупаш знания. Изведнъж като родител попадаш в изцяло нова ситуация, в която просто нямаш репери, нито време да ги намериш.</strong></p>
<p>– Имаш нужда от някой друг, който да те навигира.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Защо ни е страх от дигиталното? Винаги трябва да търсим някой друг, на чието знание да се позовем.</em></p>
</blockquote>
<p>Уви, в дигиталното той липсва. При проблем човекът, към когото се обръщам, е техническо лице. Той е на моите години, с моите знания, просто има едни умения в повече, с които да ми помогне и да ми съдейства.</p>
<p class="q"><strong>– Което преди някак си е ставало естествено – когато имаш приятели с по-големи деца, обсъждаш го с тях.</strong></p>
<p>– Или вдигаш телефона: „Майко, как да направя боб?“. Сега какво правим? TikTok! А, ето така се прави.</p>
<p class="q"><strong>– И ако случиш на хубава рецепта, добре. Ако не – скоро семейството няма да яде боб.</strong></p>
<p><strong>Много ми е интересно, <a href="https://karamanev.me/technologii/detsa-tehologii-rezultati">доста хора в анкетата са казали</a>, че в дигиталните времена е много по-важна <a href="https://karamanev.me/sreshti/mihail-stefanov">ролята на бащата</a>. Защо според теб? Моето наивно обяснение е, че имаме повече нужда от някого, който да налага граница.</strong></p>
<p>– Абсолютно коректно е обяснението ти, защото именно бащата – къде осъзнато, къде не, е този, който налага и въвежда закони и забрани.</p>
<p>Ако погледнем от психоаналитичната парадигма, той е този, който казва на детето – не може да се жениш за майка си, тя е моя жена. И това е първата забрана, която прекъсва непрестанната връзка с наслаждението, със задоволяването.</p>
<p>Да, прав си. Точно</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>при тази непрестанна потребност да се задоволяваме по някакъв начин, бащите са тези, които ни слагат структура.</em></p>
</blockquote>
<p>Така е от гледна точка на несъзнаваното и психоанализата. Но има и много по-практична част. Татковците са по-технически грамотни. Още от едно време бащата е този, който шофира и ремонтира колата, който може да борави с инструменти, бормашини. И сякаш това се прехвърля и по отношение на дигиталното.</p>
<p class="q"><strong>– Но казваме, че бащинството е по-важно днес, а онлайн, да кажем 10:1 са майчински форуми, теми, разговори, търсене на информация. Разговора за бащинството го няма. Защо?</strong></p>
<p>– Майките малко трудно пускаме.</p>
<p class="q"><strong>– Или ние, бащите, се даваме?</strong></p>
<p>– Когато тя е обсебила всичко и го е изгонила на дивана, как да не се дава? Това е осъзнаване от страна на майчиното тяло, не само на бащиното. Тук вече излизаме от логиката на дигиталното.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Когато едно дете се появи, то автоматично става симптом, признак на отношението на родителите си.</em></p>
</blockquote>
<p>Има два основни варианта – когато родителите са в партньорство, майката все още има желание към бащата, промотиран интерес, бащата я обгрижва, държи се добре с нея, има здрави чисто партньорски отношения. Тогава детето – поведението му, начинът, по който се държи, по който живее, е отражение на тази родителска двойка.</p>
<p>В другия вариант детето става симптом на майката. Тя го взема, слага го между себе си и бащата и казва: „Получих от теб каквото ми трябваше, към теб повече желание нямам, само детето ме интересува“. И точка. Какво може да направи? И защо. Ето, вечер тя се занимава с него, детето не му шуми, защото е на телефона…</p>
<p>Затова имаме толкова голяма нужда от тази функция на бащата – да въведе ред.</p>
<p class="q"><strong>– Като за целта пак трябва да си говорим повече, така че и бащите да си даваме сметка за тази роля. Което не се случва, според мен.</strong></p>
<p>– Не винаги и не е задължително бащината функция да бъде въвеждана от биологичния, от физическия баща. Не е задължително това да бъде мъж въобще. Бащината функция, която въвежда граници, не е задължително да бъде имплементирана в конкретен човек. Може да е институция, външна структура. Може да е училището, което казва: „Тук имаме някакви правила“. Може да е медицинската сестра в детската ясла, която казва: „Съжалявам, не е здравословно да вкарваме плюшени играчки“.</p>
<p>Това лимитиране на майчиното наслаждение да залее детето, всичко това може да бъде формулирано като бащина функция.</p>
<p>Да, много форуми в интернет събират майки. Но и, като че ли ние, майките, имаме нужда да се вентилираме. Да си приказваме повече. Докато бащите са тези, които действат. Но упадъкът на бащината функция е много затрудняващ.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/donika-borimechkova-detsa.jpg.960.webp" alt="Доника Боримечкова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Пак в тази посока – ето, например за телефоните се оказва, че имаме абсолютен консенсус, що се отнася до по-малките деца. В анкетата 94% казват, няма място за телефони в училище. По закон те също са забранени от 10 години. И въпреки това е ясно, че има телефони в училище. Тоест, като общество не можем да си сложим подобни рамки дори за нещо, за което имаме консенсус.</strong></p>
<p>– Отново идва обектът Поглед, изпускаш контрола. Ние винаги се изненадваме, много сме будни, негативни и силно искаме да се вземат мерки, когато стане случай на насилие в детска градина. Всички гракват – искаме видеонаблюдение, камери навсякъде.</p>
<p>Аз съм работила в детска градина. Имаше едно детенце, майката беше активист за поставяне на видеонаблюдение, а то не искаше да спи в детската градина. Виждам, че нещо го притеснява и питам какво става. „Не искам да ме гледат!“ „Никой не те гледа, всички спят“. „Не, ще сложат камери, не искам да ме гледат.“</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Децата са изключително тревожни около това, че са постоянно наблюдавани.</em></p>
</blockquote>
<p>И ако това дете успяваше да го синтезира и да го подреди в думи, други агресират, започват да страдат физически, да плачат, да получават стомашни проблеми. Това е свързано с постоянното наблюдение, с постоянния, неотклоняващ се поглед.</p>
<p class="q"><strong>– Съвсем друга тема, която ми е много интересна, а според мен дори не е отваряна в обществото, е за изкуствения интелект в този контекст. Сега всички говорим, <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">„играем си“</a> с него, а се оказва, че 2/3 от участниците в анкетата, сред които съм и аз, въобще не са разказали на децата какво е това, за какво служи, пък камо ли да им го покажат. Как е правилно да подходим като родители по тази тема?</strong></p>
<p>– Малко е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>като със социалните мрежи – отново децата са няколко обиколки преди нас и имат по-голямо знание от нас самите.</em></p>
</blockquote>
<p>Струва ми се важно да подходим към него като към инструмент, както ми се иска да гледаме въобще на дигиталната реалност. ИИ е нещо, което може много да ни улесни живота, но е инструмент.</p>
<p>Важното е, когато говорим с децата, а и ние самите, когато го ползваме, да си даваме сметка, че не е нещо безгрешно. Че е създаден от човек. И отново да се ползва с доза критично мислене.</p>
<p class="q"><strong>– Според мен тук големият риск е, че ще им хареса, ще обикнат лесния път, ще им пише домашните, защото системата често го позволява. И това ще им наруши развитието, ако свикнат да го ползват от прекалено малки.</strong></p>
<p>– Точно така. Въпросът е как ние да комуникираме с тях доколко този инструмент е добър. Както при приемането на храна. Всяко нещо в определена доза е лекарство, в друга може да е отрова.</p>
<p class="q"><strong>– Но в социалните мрежи сме приели, че не би трябвало да са достъпни под 14, други – под 16 г. Ясно е, че това се заобикаля лесно, но сме приели някакви правила. Трябва ли нещо такова да се случи с ИИ? Защото е нещо, което всеки ще трябва да използва, за да е успешен, с каквото и да се захване.</strong></p>
<p>– Със сигурност не бих била човекът, който ще застане в позицията, че трябва да се забрани. Напротив, според мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>трябва всички да имаме свободен достъп, но с едно осъзнато придружаване на децата.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И все пак от кой момент? От 3 или от 10 години?</strong></p>
<p>– Много е труден този въпрос. Иска ми се да ти отговоря „от веднага“, защото прогресът и еволюцията не спират. Те си вървят.</p>
<p>От чисто социална и емоционална гледна точка, искам да ти отговоря от 7 или 10. Като родител, който разбира, че имаш нужда от помощ в писането на домашни, интеграли и т.н., ми се иска да ти кажа от 15-16. От позицията на майка, която иска да си обърне внимание на прането, вместо да ѝ висят на крака, ми се иска да ти кажа от 3.</p>
<p>По-скоро бих вървяла в посоката нека да бъде достъпно, но с осъзнаване.</p>
<p class="q"><strong>– Според мен – и с даване на достатъчно алтернативи. Може би се случва, ето, в моята анкета 3/4 от хората казват, че децата им четат за удоволствие. Моята извадка не е представителна, ясно, но… За мен е есенциално да показваш смислената алтернатива на класическите стойности.</strong></p>
<p>– Да, но тук е и още една алтернатива. Имам двама юноши, вече са на 15 и 17. Ако ги видиш, ще решиш, че главите им са се сраснали с телефоните, защото във всяко свободно време нещо се прави на устройството. И те четат, но по този начин.</p>
<p>Много е парадоксално. Малкият има известно затруднение с езика като четене и писане. Но той усвоява информация и чете, слушайки. Всички приложения, подкастове, по този начин го достига. Слуша класика, бях много изненадана, когато го чух, че слуша Балзак. Къде ти, на мен на 15 не би ми хрумнало?!</p>
<p>Големият пък по цял ден следи журналистиката, политиката. Това го интересува.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Пак опираме до качеството, а не до количеството.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Което пак зависи от нас, защото той нямаше да стигне до Балзак, независимо дали ще го чете, или слуша, ако не е получил насока и възпитание по някакъв начин в тази посока.</strong></p>
<p>– Аз съм родител, при когото от ден първи технологиите са били достъпни за синовете ми. Но говорим за едно постоянно придружаване. За употребата на дигиталното като инструмент, а не като заместител, залъгалка.</p>
<p>Когато детето има досег с екран, с дигитална реалност, с виртуален свят, ИИ, на каквато и да е възраст да е то, трябва да е придружено от родителя, който е там и дава език на това, когато се случва. Когато е оставено да се справи само, то неизбежно хлътва в своето собствено въображаемо и се стига до неприятни ситуации.</p>
<p class="q"><strong>– И защото родителството е трудно, както всяко важно нещо в живота. Ако тръгнеш по-лесния път, технологиите показват какво става.</strong></p>
<p>– Затова идва този въпрос, който те изненадва, че родителството сега е по-трудно. Ами, да, на всеки му се вижда, че неговото е по-трудно. Всеки го боли повече неговата болка. И тъй като ние не се раждаме подготвени да бъдем родители, а се научаваме в крачка, с растежа на детето, всяко родителство си минава през своята автентична трудност.</p>
<p class="q"><strong>– В което е част от красотата и предизвикателството… Благодаря ти за този разговор! Не след дълго ще го продължим, защото си струва да надникнем и при тийнейджърите. Там ни очакват също много важни теми…</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/08/donika-borimechkova-detsa.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Децата и днес са любознателни!“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/svetoslav-stoichev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/svetoslav-stoichev</guid>
      <pubDate>Fri, 01 Aug 2025 07:00:41 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Ако има човек, който може да сравни как се развиват знанията по български език и литература и на абитуриентите, и на ИИ, това е днешният ни гост. Г-н Светослав Стойчев за втора година се включи в експеримента на Дигитални истории, с който проверихме как се справят най-новите ИИ модели на държавния зрелостен изпит. Нещо повече, той съдейства начинанието да се разрасне, в него да се включат двама истински зрелостници, да се получат повече от любопитни резултати. Време е да ги обсъдим, а също така да поговорим с младия учител от НПМГ за това как изглежда любовта към книгите на учениците. Дали изкуственият интелект променя отношението ни към изпитите, към образованието, към литературата? Какво четат днешните гимназисти? Кое привлича погледа им към книгите? Какво кара един млад човек да гори в учителската професия в епохата на изкуствения интелект?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/svetoslav-stoichev.jpeg.960.webp" alt="Светослав Стойчев" /></p><div class="intro"><p><em>Ако има човек, който може да сравни как се развиват знанията по български език и литература и на абитуриентите, и на ИИ, това е днешният ни гост.</em></p>
<p><em><strong>Г-н Светослав Стойчев</strong> за втора година се включи в експеримента на Дигитални истории, с който проверихме <a href="https://karamanev.me/technologii/izkustven-intelekt-matura">как се справят най-новите ИИ модели на държавния зрелостен изпит</a>. Нещо повече, той съдейства начинанието да се разрасне, в него да се включат двама истински зрелостници, да се получат повече от любопитни резултати.</em></p>
<p><em>Време е да ги обсъдим, а също така да поговорим с младия учител от НПМГ за това как изглежда любовта към книгите на учениците. Дали изкуственият интелект променя отношението ни към изпитите, към образованието, към литературата? Какво четат днешните гимназисти? Кое привлича погледа им към книгите? Какво кара един млад човек да гори в учителската професия в епохата на изкуствения интелект?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Учениците ти знаят ли какво е ИИ, ползват ли го активно?</strong></p>
<p>– Много добре знаят, ползват го. И, няма какво да се лъжем, най-често е, за да</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>мамят там, където или е много лесно да се използва, или не им се занимава, или не харесват учителя.</em></p>
</blockquote>
<p>При мен рядко опитват, защото не давам твърде често големи задачи за домашно с писане. И когато го правя, получават доста време. Моите задачи обикновено са, като работим с текста в час, стигнали сме донякъде, давам им въпрос, просто да помислят, не е задължително да запишат отговора си. Ще им отнеме повече време да го дадат на някой модел, после да го обработват, да дават допълнителни инструкции, отколкото просто в метрото за 10 минути да помислят.</p>
<p class="q"><strong>– Освен това преподаваш в гимназия, в която се очаква хората да имат интерес повече към точните и към природните науки.</strong></p>
<p>– Да, но те са с интерес към всичко.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Просто са любознателни децата.</em></p>
</blockquote>
<p>Евентуално биха го използвали, като им дам задача да напишат вкъщи есе, теза, интерпретативно съчинение. Обаче тук идва другото, че за такива задачи рядко пиша оценки. Пиша, като говорят в час, като обсъждат, като се аргументират, на писмени работи. На специфични проекти, в които обаче държа да използват и класически източници.</p>
<p>Например, в девети клас им давам да правят презентации върху различни течения на модернизма. И условието е поне два от източниците да са статия или книга – нещо, откриваемо в библиотеката. Дори да използват чата, трябва да ми покажат кое точно в презентацията е взето от този и този източник. Той може да им помогне, но те пак трябва да свършат някаква работа.</p>
<p class="q"><strong>– Казваш, че са любознателни децата, обаче общественото мнение май не е такова… Дали важи само за твоите ученици?</strong></p>
<p>– Аз съм оптимист и въобще не смятам, че децата са по-зле отпреди, че са по-малко любознателни. Не говоря само за нашите ученици в НПМГ, а изобщо.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/svetoslav-stoichev-2.jpeg.960.webp" alt="Светослав Стойчев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1067"></figure>
<p class="q"><strong>– Нещо като мита, че не четат. Децата четат и пушек се вдига, <a href="https://karamanev.me/sreshti/hristo-blazhev">ставало е дума и тук</a>. Личи си и по списъците с най-продаваните книги, в тях винаги има инфлуенсъри, които очевидно не са четивата над 70. Но как да ги възпитаваме какво да четат? Да е малко по-смислено от инфлуенсърите…</strong></p>
<p>– Това е много труден въпрос. Според мен тук роля има точно ученето на литература в училище. И сега стигаме до някои много сериозни проблеми, с колеги и приятели много мислим върху тези въпроси и те са много сложни.</p>
<p>Според мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>големият проблем с четенето при децата идва в прогимназията, между пети и седми клас.</em></p>
</blockquote>
<p>Все ми си струва, а и резултатите от външни оценявания показват, че началното ни образование е на много високо ниво, децата до четвърти клас са супер. Много любознателни, искат да учат, да четат, интересно им е. Почти няма отпаднали.</p>
<p>Но нещо в прогимназията се случва така, че после в гимназията, като дойдат, трябва наново да ги мотивираме да учат, да им е интересно, да четат,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да не им пука само за оценката, просто да искат да учат неща.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Не ли свързано това най-вече с учебната програма?</strong></p>
<p>– Моето мнение е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в прогимназията не е работа на учителя по литература да преподава една камара изразни средства, да ги учи какво е синекдоха или оксиморон.</em></p>
</blockquote>
<p>Не мисля, че е много продуктивно тогава да учат сто произведения на Вазов. Да учиш в прогимназията Ботев, Яворов, „Под игото“… дори езикът е много голяма бариера. Впрочем, тази бариера в 10-ти клас изчезва. Тогава пак учат тези автори, но вече могат да ги разберат и ги харесват.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Струва ми се, че от 5-ти до 7-ти клас програмата трябва да подтиква децата активно да четат. При това неща, които са адекватни за интересите, възрастта им, нека не ги губим като читатели.</em></p>
</blockquote>
<p>А пък литературна история, терминология, теория би трябвало да дойдат вече в гимназията, когато са достатъчно зрели. Разбира се, според мен цялото това знание не бива да отпада, то ни е нужно като хора, така се изгражда и читателски вкус. Така се сблъскват с различни текстове, с някои, които сами надали биха прочели, и ги откриват.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли книги, които са ти били любими в гимназията, а сега са любими и на твоите ученици? А такива, които са се появили междувременно? Какво четат наистина, освен инфлуенсърите, днешните млади хора?</strong></p>
<p>– Инфлуенсърите най-вече са при децата от трети до пети клас, между 10- и 12-годишни. По-големите вече, това, което забелязвам, 8-и – 9-и клас, четат книжки с много шарени корици. Това са фентъзи, романтични книги, а и нещо смесено, което се казва роментъзи.</p>
<p>В осми клас литературата им е далечна, малко трудна. Нормално е, на 14 г. „Илиада“ си е предизвикателство. Но в 9-и клас, като се запознаят с големите романи, повечето ученици, поне от моите, започват да си променят вкуса. Много от тях харесват „Дядо Горио“ на Балзак, харесват „Евгений Онегин“.</p>
<p>Оттам насетне започват да четат класическа фантастика и фентъзи – Толкин, Робърт Джордан, Дъглас Адамс, Тери Пратчет.</p>
<p>От друга страна, четат много литература на ХХ век – Ремарк, Кафка, руска, дори българска литература, но по-скоро по-класическа – Димитър Димов, Димитър Талев. Много ученици, като се наложи да прочетат „Железния светилник“ в 11-ти клас, много им харесва книгата и продължават със следващите. Макар че не са в програмата, не са задължителни, просто искат да прочетат цялата тетралогия.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/izkustven-intelekt-matura.jpg.960.webp" alt="Колко изкара ИИ на матура?" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<p class="q"><strong>– Много ме учудваш с това, което казваш. Даже е слабо казано, направо ми променяш отдавнашни стереотипи, а говорим и за ученици в природо-математическа гимназия. От другата страна идва проблемът с концентрацията, все по-малко хора са способни да се съсредоточат, за да прочетат дълъг текст, камо ли роман. Дали твоите ученици са изключение, или надценяваме този ефект?</strong></p>
<p>– Със сигурност го има и според мен този проблем ще се засили със следващото поколение. Моите ученици, този випуск, на които преподавам, са родени 2008 г. Те са навлезли в света на TikTok на малко по-голяма възраст. Докато децата, които сега се раждат, забелязвам, че масово, още докато не могат съвсем да говорят, вече са в тази среда. И при тях това ще е по-сериозният проблем. Според мен тепърва ще се сблъскваме с него.</p>
<p>Но и сега много от децата очакват, ако седнат да четат книга, още от първата страница да им стане суперинтересно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако са такива, които нямат навика да четат, се налага да ги убедиш да дадат шанс на книгата, да прочетат 40-50 страници, да навлязат в атмосферата, за да им стане интересно.</em></p>
</blockquote>
<p>Но насилят ли се да го направят…, като всичко в живота, за да ти хареса нещо, първо трябва малко да се насилиш. После успяват да преодолеят проблема с концентрацията.</p>
<p class="q"><strong>– Но за целта трябва да им избереш и препоръчаш подходящите четива. Големият ми син прочете 8-те „Хари Потър“-а, преди официално да е научил буквите в първи клас.</strong></p>
<p>– На Хари Потър не му минава модата, което всъщност показва, че книгата е добра. За мен това задава въпроса защо все още не е в учебната програма? Защото ми се струва, че като учат в училище нещо, което обичат…</p>
<p class="q"><strong>– … е по-лесно и по-интересно.</strong></p>
<p>– Особено като по-малки! Вече от 14, 15 са достатъчно разумни, за да си дадат сметка, че не всичко, което трябва да научиш, ще ти харесва. Че има неща, които трябва да научиш, дори да не са ти особено интересни или приятни. Обаче като си на 12 или по-малко, не си даваш сметка. Струва ми се, че няма никакъв проблем в училище да учат „Хари Потър“.</p>
<p class="q"><strong>– Определено! Нека се насочим към общия ни експеримент с матурата – преди година и сега. Имаше много любопитни и различни изводи, но ти всеки път успяваш да различиш коя работа е на ИИ. Как?</strong></p>
<p>– Миналата година бяха само две работи – твоята и на ChatGPT. Твоята, като на човек, който с това се занимава и пише, много бързо се откроява, другото оставаше да е на чата.</p>
<p>Сега, с повече работи – три ИИ модела и двама ученици, беше малко по-различно. Но и ученическите работи лесно се разпознават. Когато си активен учител и работиш с деца, няма как да сбъркаш нещо, написано от 18-годишен, с изкуствено създадено или с такова, написано от човек на зряла възраст.</p>
<p>Тъй че по разпознаването нямах затруднения. Но трябва да кажа, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>от миналата година ми направи силно впечатление, че езикът на моделите се е изчистил.</em></p>
</blockquote>
<p>Започват да оперират с все по-добър български. Определено в експеримента тази година се получи по-успешно това работите да изглеждат като на жив човек.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/izkustven-intelekt-matura-4.jpg.960.webp" alt="Колко изкара ИИ на матура?" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<p class="q"><strong>– Като и при 6-те беше избрана формата за интерпретативно съчинение. Аз си мисля, че ако бяха есета, на двамата проверители щеше ви е по-трудно.</strong></p>
<p>– Определено. Не че при интерпретативното съчинение има точна формула, но са заложени малко по-строги рамки, които липсват при есето. Едно есе, ако е наистина добре написано, мога да кажа като оценител, че въобще не гледаш има ли увод, заключение, колко са аргументите, дали в тезата успява последователно, абсолютно точно, структурирано да развие точките в аргументация. Ако е добре написано, няма вътрешни противоречия, или поне не груби, и е на хубав език, даваш доста точки. Изобщо принципът при оценяването е да не се подхожда формалистки.</p>
<p class="q"><strong>– Значи сами си навредихме ние и моделите. Оставих ги да си решат какво „им се пише“ и те избраха интерпретативното съчинение, но догодина няма да се повтори. Доколкото разбирам обаче, мислиш, че ако в училище получиш един текст, можеш да различиш дали е написан от ученик, или от ИИ?</strong></p>
<p>– Мога, да. Наскоро един ученик не беше правил класно, отсъстваше, после аз проверявах матури, той пак отсъстваше. Мина доста време, направи класното към средата на юни. В края на годината ние се занимаваме с презентации, проекти, оформения, не съм преподавал активно, бях отзад, гледах проекти, после изпитвах, малко по-разчупен беше часът.</p>
<p>Особено когато са твои ученици, знаеш как говорят, как се изразяват, как пишат и е доста трудно да те заблудят, че нещо са го писали те, когато не виждаш маниера им в текста. В това класно не видях по никакъв начин отразен ученика, който го е написал. Същия ден го проверих, след този час нямах други и у мен се породи подозрението, че нещо не е наред.</p>
<p>Имаше неща, които бяха абсолютно нелогични. Примерно едната задача – теза върху „Албена“, беше написал много добре, на много висок език. Но… в нея имаше неща, които в разказа липсват.</p>
<p>Извадих го от часа, който караше в момента, дадох му един лист и му казах да напише задачата, както преди час – не е нужно да е дума по дума, но да прочета същите идеи. Той не можа и си призна, че е използвал ИИ.</p>
<p class="q"><strong>– Това е, защото го е използвал по първосигнален начин. Има още толкова подходи, при които да не те хванат. Като го пренапишеш, като просто ти резюмира твърбата, като си играеш със заданията и няколко пъти ги подобряваш…</strong></p>
<p>– Докато си под напрежение, в час, за малко време и гледаш да не те хванат, едва ли можеш да си поиграеш така, че да е недоказуемо. Но, да,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако е задача за домашно, тогава е много трудно, защото не можеш да докажеш нищо.</em></p>
</blockquote>
<p>На мен ми се е случвало, когато за първи път станах учител, преподавах в друго училище по заместване и бяхме онлайн. В момента, когато заподозрях, че една работа не е написана от ученика, потърсих ключови цитати и веднага ми излезе откъде е преписал. По-лесно е за хващане, докато</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>този генериран текст, и да го кача целия в търсачките, нищо няма да ми излезе.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Именно! Условията се променят драстично. След като <a href="https://karamanev.me/istorii/experiment-ii-konkurs-poezia">генерирани стихове попаднаха сред избраните от две поредни журита на реномирани поетични конкурси</a>… А има ли ситуации, в които стимулираш учениците да използват ИИ?</strong></p>
<p>– Засега не съм го използвал в час, да ги предразположа по някакъв начин, но след като минах обучение и след нашите експерименти, от догодина ще помисля за някакви задачи, варианти, работа в клас – да видим и ползите.</p>
<p class="q"><strong>– Ето че през последните две години решавам матурата и не мога да проумея как е възможно някой, който поне малко е правил нещо в тези 12 години, без да има някакъв сериозен здравословен проблем, не би могъл да изкара 30 точки. А се случва с цели класове и училища. Не би ли трябвало да вдигнем изискванията?</strong></p>
<p>– Аз съм съгласен, че критерият е нисък, обаче все пак това е най-масовият изпит. Всъщност е единственият задължителен масов изпит!</p>
<p>И аз съм си мислил – нисък е критерият, лесно се изкарва тройката. Обаче какво ще докажем и какво ще постигнем, ако направим примерно на 50% тройката? Средният успех ще е 2,40.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/svetoslav-stoichev.jpeg.960.webp" alt="Светослав Стойчев" loading="lazy" decoding="async" width="1035" height="804"></figure>
<p class="q"><strong>– Тогава обаче какъв е смисълът от изпита?</strong></p>
<p>– Мисля, че е полезна диагностика. С нея не можеш да решиш никакви проблеми. Това е просто изпит в края на цялото образование и ако скъсаш хората, как им помагаш, какво им казваш?</p>
<p>По-скоро проблемът трябва да се търси другаде.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Диагностиката показва някакъв проблем, но решението не е да направим изпита невъзможен и никой да не може да го вземе.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Решението е да подобряваме образованието, което не мисля, че правим достатъчно активно. А и <a href="https://karamanev.me/technologii/detsa-tehologii-rezultati">над 90% от родителите са на същото мнение</a>.</strong></p>
<p>– Освен това трябва да кажа, че сегашният формат на матурата е доста по-добър от предишния, защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>тройка може да се изкарва лесно, обаче с шестицата далеч не е така.</em></p>
</blockquote>
<p>Шестица се изкарва сравнително трудно. Така хем можеш да отсееш тези, които са наистина много добри и са учили, хем да не кажем на тези, които по една или друга причина не са се справили твърде добре, че не стават за нищо и трябва да ги разкараме.</p>
<p class="q"><strong>– Трябва ли тогава изобщо да проверяваме всички дали знаят добре български език и литература?</strong></p>
<p>– Езикът със сигурност им трябва. По мое мнение и литературата им трябва, защото тя развива умения, които не са видими, практически, на масата, обаче са нужни.</p>
<p>Например, новият формат на матурата и тенденцията все повече върви натам, разчита много на работа с непознат текст. Живеем във време, в което социалните мрежи ни заливат с какво ли не, съмнителна информация, съмнителни изображения, видеа. Хем се забавлявам, хем ужасно тъжно ми става, когато във фейсбук видя очевидно генерирано изображение на някакъв дядо с торта да получава хиляди коментари, хората му честитят рождения ден и не разбират, че това не е истински човек.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Според мен, като караш ученици да работят с непознат текст и да мислят критично, ти ги подготвяш, създаваш им умения да могат да се ориентират</em></p>
</blockquote>
<p>сами впоследствие в една среда, в която ти трябва да можеш да мислиш критично и да отсяваш сам онова, което е истина, което е лъжа, което е неубедително, което е манипулативно.</p>
<p class="q"><strong>– Въпросът е и дали го искаш, защото с тази част от матурата ИИ се справи абсолютно безгрешно, осмислянето на непознат текст той го върши успешно.</strong></p>
<p>– Той се справя, но въпросът е, че трябва и учениците да се справят.</p>
<p class="q"><strong>– Или пък да се научат да го питат? Променя ли нещо според теб новината, че ИИ може да реши матурата за отличен с лекота? Има ли защо точно това да е основната ни преценка за младите хора, завършили училище? Голяма част от въпросите са свързани със зубрене. Затворените въпроси, които аз бъркам, са най-вече за конкретни произведения, които или не съм учил, или съм забравил.</strong></p>
<p>– Не съм съгласен, че голяма част от въпросите са свързани със зубрене, има само един според мен. Другите разчитат на интерпретация. Ти не знаеш каква интерпретация ще ти предложат задачите, че да седнеш и да назубриш примерно един анализ.</p>
<p>Очаква се, че за да решиш адекватно повечето задачи, ти трябва да си успял да разбереш наистина текста. Да имаш своя интерпретация, да можеш да мислиш, ако ти се предложи и алтернативна интерпретация. Точно това според мен е изграждането на такива умения, да мислиш критично, да не разчиташ, че като си назубрил наизуст този анализ, оттук насетне не можеш да бъдеш изненадан.</p>
<p class="q"><strong>– Но дали наистина има смисъл да проверяваме умения, в които алгоритмите се справят по-добре от огромна част от хората?</strong></p>
<p>– Алгоритмите биха могли всичко.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли нещо, което на теб ти липсва в момента в матурата?</strong></p>
<p>– Бих добавил повече задачи, които изпитват умения. Работа с непознат текст, с различен тип текстове, включително анализ. Според мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>би било много полезно, ако в изпитен формат се включи анализ на медиен текст.</em></p>
</blockquote>
<p>И сега има комуникативни задачи, тази година беше за спортуването. Струва ми се, че ако е медиен текст, който засяга наистина сериозен социален проблем, такъв, който интересува учениците, би било смислено. Но си давам сметка, че това в момента е невъзможно, обществото ни не е готово, прекалено често образованието се използва за постигане на определени политически цели или всяване на смут.</p>
<p>Например, ако засяга проблемите за разделението в обществото. Или за фалшивата информация. Ако се дава някаква статия, примерно генерирана с изкуствен интелект, манипулативна, да се изисква от учениците да я анализират. Но, пак казвам, това е моят идеален вариант, който не смятам, че скоро би могъл да се осъществи.</p>
<p class="q"><strong>– Нещо, което ми хареса, е, че наистина е намалена субективността. По мое време, за да влезеш в търсена специалност в СУ с изпита по български език и литература, тя определено беше много силна. Но тук, <a href="https://karamanev.me/technologii/izkustven-intelekt-matura">в нашия експеримент, пак се получи немалка разлика</a> при интерпретативното съчинение и конкретно моето – единият оценител ми даде максимум точки, другият – много по-малко, защото това не е есе.</strong></p>
<p>– Да, тук не съм съгласен за едно нещо с колежката. Когато седнеш да проверяваш матура, виждаш един текст, който е добре написан, очевидно пишещият познава добре текста, коментира го адекватно, оригинален е. Даваш точки. Много точки.</p>
<p>Защото това се оценява. Според мен не е правилно ако текстът повече се доближава до есето, отколкото до съчинението, да го порежем. При положение, че текстът е наистина добър.</p>
<p class="q"><strong>– Обаче поканих ChatGPT за арбитър и той също беше на тази страна. И аз не съм сигурен, че не бих – имаме изпит с ясни правила, а който търси свободната форма, е добре дошъл да пише есе.</strong></p>
<p>– Ако отиде на истински арбитър, съм почти сигурен, че той ще даде много точки. Старая се така да оценявам работи и вярвам, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато текстът е добър, не трябва да се заяждаме, просто трябва да оценим, че човекът е оригинален, че може да мисли, да пише, че познава произведението.</em></p>
</blockquote>
<p>Има всякакви казуси на матурата. Например, ученикът първо пише интерпретативно съчинение, после отдолу пише есе. Какво правиш, кое оценяваш? Оценява се в полза на ученика – това, което е по-доброто от двете.</p>
<p>И ако е така в този случай, аз не виждам защо, ако текстът наистина е добър, ти да му вземеш точки, защото е малко по-есеистичен.</p>
<p class="q"><strong>– Аз напоследък все повече се радвам на човешката субективност, тя ни е и сила понякога.</strong></p>
<p>Но да сменим пак рязко темата… Защо стана учител? Младите хора бягат от тази професия, не знам дали знаеш… Шегувам се, разбира се.</p>
<p>– Знам, да. Но и не е точно така. В нашето училище забелязваме, че доста се подмладява колективът и причината е, че има една пропаст. Хората, които са станали учители в края на 80-те, сега се пенсионират. Само, че през 90-те, а и след това, учителските заплати, знаем на какво ниво са били, ужасно малко хора тогава са ставали учители.</p>
<p>Сега на мястото на хората, които се пенсионират, трябва да дойдат други. Не може без учители.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Проблемът обаче е, че някак си много рязко се получава смяната, а това си има минуси. Изведнъж от учители, които са масово близо до пенсионната възраст, преминаваме към хора масово под 35.</em></p>
</blockquote>
<p>Но такава е ситуацията сега, така се е развила образователната система в страната.</p>
<p>Защо аз станах учител? Имах късмета да имам добри учители в гимназията и още тогава реших, че това е, което искам да правя. Искам да съм на тяхното място.</p>
<p>Записах българска филология, пробвах се по заместване, още във втори курс. И в момента, в който излязох пред учениците… няма да коментирам колко притеснен бях, преди да изляза, но в момента, в който излязох, веднага ми мина притеснението и се почувствах много на място.</p>
<p>Така реших, че това е професията за мен.</p>
<p class="q"><strong>– Кое ти носи удовлетворение като учител?</strong></p>
<p>– Че работата е всичко друго, но не и еднообразна. Не те вкарва в рутина и времето минава много бързо. Хубаво е, че минава бързо…, от друга страна, докато се усетиш, е изтекло супер много време.</p>
<p class="q"><strong>– Като в „Параграф 22“, <a href="https://karamanev.me/technologii/barzane">ако ти е скучно, ще имаш повече време</a>.</strong></p>
<p>– Да, точно така. Като започнах в НПМГ, една наша колежка по химия ми каза: „С нашата професия ще видиш, че времето минава бързо. Този срок да мине, хайде и годината, хайде и този випуск и изведнъж, като на мен, малко ти остава до пенсия“. Аз не ѝ повярвах, обаче… вече 3 години съм в НПМГ, общо 4,5 години имам учителски стаж. Много бързо мина времето. Въобще не го усетих. Все едно онзиден съм започнал работа.</p>
<p>Всеки час е различен. Дори като преподаваш едно и също нещо на 4 паралелки една след друга, часовете не са едни и същи. Децата постоянно ти задават въпроси, които са предизвикателни. Налага се от време на време да проверяваш неща вкъщи, за да можеш да им отговориш. Става ти интересно. Предлагат ти понякога решения, които не са ти хрумвали.</p>
<p>Така че всъщност е динамична работа и не влизаш в коловоз.</p>
<p class="q"><strong>– … може би пък тогава не е изненада, че днес <a href="https://karamanev.me/istorii/detsa-profesii">учителството всъщност е една от мечтаните професии на децата</a>! Благодаря ти за безценната помощ, за замислящата среща. Сигурен съм, най-интересните следващи експерименти тепърва предстоят!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/07/svetoslav-stoichev.jpeg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Дете или ИИ? Успяха ли 4000 души да различат автора?</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/detski-risunki-ii-rezultati</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/detski-risunki-ii-rezultati</guid>
      <pubDate>Tue, 15 Jul 2025 06:00:30 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Експериментът „Детска рисунка или ИИ?“ привлече огромен интерес! За месец и половина въпросникът, в който се опитваме да различим 15 истински рисунки на деца под 11 г. от изображения, създадени от изкуствения интелект, беше попълнен от почти 4000 души! Време е да обобщим резултатите. Успяхме ли да се справим с предизвикателството? Истинските или генерираните рисунки се оказаха по-лесни за разпознаване? Трудна ли се оказа задачата, или почти всеки успя да познае и 30-те възможности? Дали самите деца се оказаха по-точни в преценката си? Защо изводите са важни? Време е за прелюбопитните изводи.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_14-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" /></p><p>Детска рисунка или ИИ? Експериментът привлече огромен интерес.</p>
<p>В теста дали ще различим 15 рисунки на деца под 11 г. от 15 изображения, създадени от изкуствения интелект, се включиха почти 4000 души! Време е да обобщим резултатите.</p>
<p>Успяхме ли да се справим с предизвикателството? Истинските или генерираните рисунки са по-лесни за разпознаване? Трудна ли се оказа задачата, или почти всеки успя да познае 30-те възможности? Дали самите деца се справиха по-точно в преценката си? Защо изводите са важни?</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/test-koi-go-narisuva-dete-ii">Ако не сте направили самия тест, далеч не е късно. Можете да го намерите тук, като след попълването и изпращането на формуляра ще видите и отговорите.</a></p>
<h2 id="tldr">TL;DR</h2>
<p>Статията е дълга и подробна. Ако ви интересуват само основните изводи, ще ги намерите</p>
<h3 id="тук">тук.</h3>
<ul>
<li><strong>Експериментът привлече огромен интерес, за месец и половина се включиха цели 3933-има души!</strong></li>
<li><strong>Средната успеваемост на участниците е едва 52%. Точно 50% би била тя при абсолютно налучкване.</strong></li>
<li><strong>Тоест, еднозначно може да кажем, че не сме способни да отличим детски рисунки от генерирани изображения.</strong></li>
<li><strong>Макар и с малка разлика, участниците оцениха като по-креативни и с по-добра техника генерираните изображения.</strong></li>
<li><strong>Минимални са разликите между точките на възрастните и децата, попълнили теста.</strong></li>
<li><strong>За 6 от детските рисунки и за 9 от генерираните изображения повече хора са сбъркали автора, отколкото са го познали.</strong></li>
<li><strong>Открояват се изображения, които са разпознати от по-малко от 1 от петима!</strong></li>
<li><strong>Като цяло малко по-склонни сме да сметнем генерирано изображение за детска рисунка, отколкото обратното.</strong></li>
<li><strong><a href="https://karamanev.me/istorii/test-koi-go-narisuva-dete-ii">Ако още не сте направили експеримента, той ви очаква тук.</a></strong></li>
</ul>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_24-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="eager" decoding="async" width="1631" height="977"><figcaption>Илюстрацията, с която обявих експеримента, се оказа и най-трудна за разпознаване. Само 16,5% от участниците познаха, че това е детска рисунка!</figcaption></figure>
<h2 id="внимавай-в-картинката">Внимавай в картинката</h2>
<p>Цели 3933-има души се включиха в предизвикателството от средата на май до края на юни, когато приключи събирането на отговори в рамките на експеримента! Интересът не спира и след това, като попълнилите вече доближават 5000, макар вече постиженията им да не попадат в анализа на резултатите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/output-21-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="1980" height="1180"></figure>
<p>Ако и вие сте сред тях… надали ще ви изненада фактът, че резултатите са далеч от максималните. Нещо повече – те са близо до пълното налучкване. Изключваме от тях хората, попълнили по-малко от 2/3 от отговорите и пак… Почи половината участници имат повече на брой погрешни, отколкото верни отговори!</p>
<p>Средният резултат е 52%, той би бил 50% при чисто налучкване! Тоест, смело можем да кажем на базата на резултатите, че днес вече не сме способни да различим детски рисунки от такива, създадени от ИИ! (А това е важно, <a href="https://karamanev.me/sreshti/elitsa-staneva-britton">ето защо</a>!)</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/output-22-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="2379" height="1180"></figure>
<p>И все пак… няма изображение, което да не успя да подведе поне 1 от 10 от участниците. Нито пък такова, която да заблуди повече от 90%.</p>
<p>Редно е да отбележа, че цели 12 души в рамките на периода са постигнали максималния резултат от 30 точки. Още по-редно е да отбележа, че въпреки старанието ми, имаше две възможности за нечестна игра – заради мое недоглеждане генерираните изображения бяха с абсолютно еднакви пропорции, а също – след попълване и при внимателен анализ на резултата, беше възможно да се види кои са верните отговори. И все пак, очевидно малцина от участниците са открили пропуска, ако изобщо има такива. А резултатите са толкова недвусмислени, че не оставят съмнение в най-важния извод. Оказахме се неспособни да различим двете групи.</p>
<h2 id="две-хубави-очи-душата-на-дете">Две хубави очи. Душата на дете</h2>
<p>В рамките на експеримента имаше възможност да участват и деца до 14 г. Дали те се оказаха по-способни да различат произведенията на връстниците си? Не бих казал. Факт е, че попълнилите деца бяха едва 128, но средният им резултат далеч не се различава от този на възрастните.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/Screenshot-2025-07-09-124208-min.jpg.480.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="561" height="92"></figure>
<p>И все пак, има някои картини, като например тази на снежния човек, при която младите участници се оказаха по-наблюдателни.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/Screenshot-2025-07-09-124235-min.jpg.480.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="584" height="251"></figure>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_01-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="1162" height="1511"><figcaption>78% от хората отговориха, че картинката е генерирана от ИИ. А тя е нарисувана от дете.</figcaption></figure>
<h2 id="реална-оценка">Реална оценка</h2>
<p>За първите 10 (общо 5 гененирани и 5 нарисувани) изображения участниците можеха да дадат и оценка – за техника и въображение. Истината е, е че и в двете посоки средните оценки бяха доста близки, малко над 3 от 5.</p>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/output-24-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="1979" height="1180"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/07/output-23-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="1979" height="1180"></p>
<p>И все пак… генерираните изображения получиха малко по-високи средни оценки, почти без изключение! Участниците писаха малко по-силна бележка на ИИ в сравнение с тази на децата!</p>
<p>ИИ-генерираните рисунки получават малко по-високи средни оценки и за въображение (+0,15 т.) и за техника (+0,10 т.), като най-високо оценена от всички е рисунка 9 (ИИ).</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_09-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="1324" height="717"><figcaption>Генерираната илюстрация, която заблуди най-много хора – цели 76,1%, че е детска рисунка, се оказа… и най-високо оценена като умения и въображение!</figcaption></figure>
<p>Ето някои от изображенията, които се откроиха и в двете посоки, успяха или не да заблудят участниците:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_27-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="2163" height="1455"><figcaption>Почти 80% познаха, че това е детска рисунка. Явно недовършената част се оказа силен жокер.</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_25-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1109"><figcaption>Може би твърде съвършените линии на изображението подведоха цели 78%от включилите се, че изображението е генерирано.</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_22-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="1027" height="501"><figcaption>2/3 от участниците сбъркаха, мислейки, че това е истинска детска рисунка.</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_15-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"><figcaption>Това се оказа най-разпознаваемата генерирана картинка. Успя да подведе едва един от петима.</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_14-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"><figcaption>Едва 1/3 от участвалите познаха, че тук авторът е ИИ.</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/image_06-min.jpg.960.webp" alt="Експеримент рисунки" loading="lazy" decoding="async" width="2187" height="1449"><figcaption>Почти 9 от 10 участвали познаха, че това е истинска детска рисунка.</figcaption></figure>
<h2 id="по-картините-изпращат">По картините изпращат</h2>
<p>И така, ето изводите накратко:</p>
<ul>
<li><strong>Експериментът привлече огромен интерес, за месец и половина се включиха цели 3933-има души!</strong></li>
<li><strong>Средната успеваемост на участниците е едва 52%. Точно 50% би била тя при абсолютно налучкване.</strong></li>
<li><strong>Тоест, еднозначно може да кажем, че не сме способни да отличим детски рисунки от генерирани изображения.</strong></li>
<li><strong>Макар и с малка разлика, участниците оцениха като по-креативни и с по-добра техника генерираните изображения.</strong></li>
<li><strong>Минимални са разликите между точките на възрастните и децата, попълнили теста.</strong></li>
<li><strong>За 6 от детските рисунки и за 9 от генерираните изображения повече хора са сбъркали автора, отколкото са го познали.</strong></li>
<li><strong>Открояват се изображения, които са разпознати от по-малко от 1 от петима!</strong></li>
<li><strong>Като цяло малко по-склонни сме да сметнем генерирано изображение за детска рисунка, отколкото обратното.</strong></li>
<li><strong><a href="https://karamanev.me/istorii/test-koi-go-narisuva-dete-ii">Ако още не сте направили експеримента, той ви очаква тук.</a></strong></li>
</ul>
<p>Време е и за обещаните награди! Четиримата участниците, които са постигнали максималните 30 точки и са оставили имейла си за разпределяне на наградите, са: p.vas***@ard**.bg, kalina***@abv.bg, lubo***@abv.bg и dimitrana****@yahoo.de . Те ще получат избрани книги и поздравления за впечатляващия резултат!</p>
<p>И отново, благодаря от сърце на всеки, който се включи, на всеки, който помогна прелюбопитният експеримент да стигне до толкова много хора!</p>
<p>А дали ще успеете да различите генериран от човешки глас? <strong><a href="https://karamanev.me/technologii/experiment-glasove">Опитайте тук!</a></strong></p>
<p>Ако имате идеи за следващите експерименти на Дигитални истории, <a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">очаквам ви тук</a>!</p>
<p>Ако темата ви е интересна, със сигурност си струва да прочетете интервюто с психоложката Елица Станева-Бритън, по чиято идея се случи експериментът. <strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/elitsa-staneva-britton">Ще го намерите тук.</a></strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/07/image_14-min.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Какъв ще станеш, когато пораснеш?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/detsa-profesii</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/detsa-profesii</guid>
      <pubDate>Sun, 01 Jun 2025 06:00:46 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета. Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят: Какви искат да станат децата, когато пораснат? „Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор? Как се променят мечтите на хлапетата? Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/detsa-profesii.jpg.960.webp" alt="Деца професии" /></p><p>Космонавт или ветеринар, принцеса или пилот? Към кое поприще искахте да се насочите като дете? Изпълни ли се мечтата ви?</p>
<p>Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета?</p>
<p>Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/tag/detsa">Поредицата на Дигитални истории</a> за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми и анкета за това какво мислят по всяка от тях родителите и близките на деца до 11 г. <a href="https://karamanev.me/technologii/detsa-tehologii-rezultati">Стана дума за прелюбопитните резултати</a>, но не и за това какво отговориха родителите на един по-специален според мен въпрос. От 350 души, включили се в анкетата, 289 избраха да отговорят:</p>
<p><strong>Какви искат да станат децата, когато пораснат?</strong></p>
<p><strong>„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?</strong></p>
<p>Как се променят мечтите на хлапетата?</p>
<p>Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?</p>
<h2 id="лекар-иили-супергерой">Лекар и/или супергерой</h2>
<p>И така, победителите като най-често споменавани бъдещи професии са, поне за мен, доста неочаквани. Лекар или учител! Под една или друга форма това са повече от 15% от отговорите.</p>
<p>Защо и как? На фона на големите въпроси пред тези професии и безспорната нужда от драстични реформи и в образователната, и в здравната система, те се споменават най-често от децата. Прекрасна новина! Независимо дали се дължи на ценностите, които възпитават родителите, на грижата на учителите в детските градини и ранните класове, или пък на подходящите книжки. Двете професии се споменават по 26 пъти. Остава да се надяваме, че ентусиазмът им няма да утихне и ще имаме решение на недостига на кадри в двете области (колко ли ще са практикуващите джипита, докато тези хлапета се дипломират?).</p>
<p>Ветеринар е третото най-често срещано поприще с 18 споменавания. Лесно можем да си го обясним с детската любов към животните.</p>
<p>Архитект (9 споменавания) и художник (8) влизат в челната десетка, редом с полицай (8) и пожарникар (6). Силите на реда присъстват и в по-ексцентрични комбинации – едно дете е заявило, че иска да бъде „пожарникар, полицай, шофьор на такси, пилот и супергерой“. Мечтите нямат граници, особено ако си на 5 (а и след това би трябвало, но това е друга тема).</p>
<p>Статистиката идва на фона на отговорите на над 90% от родителите, които в друг въпрос от анкетата казват, че най-вероятно децата им ще трябва да сменят професията си поне няколко пъти.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/detsa-profesii-3.jpg.960.webp" alt="Деца професии" loading="lazy" decoding="async" width="1407" height="780"></figure>
<h2 id="принцесата-космонавт">Принцесата космонавт</h2>
<p>Като стана дума за поливалентност, майка споделя за 6-годишния си син, че „иска да бъде футболист/скиор/тенисист/музикант – едновременно, защото сега ги практикува.“</p>
<p>В анкетата откриваме няколко принцеси (2 момичета са заявили това, едното – в комбинация с учителското поприще).</p>
<p>По мое време, миналия век, може би най-честият отговор на въпроса, който ни събира днес, би гласял „космонавт“. И въпреки притесненията ми, че той няма да се появи в анкетата, във време, в което изследването на Вселената далеч не е чест гост в общественото пространство, бях приятно изненадан. 6 деца мечтаят да са космонавти или астронавти.</p>
<p>Някои имат дори по-смели мечти, например „астрофизик, астронавт, потенциален заселник на други планети“ или „първият архитект на Марс“.</p>
<p>Дано!</p>
<p>Друг момък е измислил още по-оригинален график за бъдещето си – ще бъде космонавт, а „когато е на Земята – пожарникар“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/detsa-profesii-4.jpg.960.webp" alt="Деца професии" loading="lazy" decoding="async" width="1344" height="896"></figure>
<h2 id="учи-мама">Учи, мама,…</h2>
<p>Не липсват амбициозни заявки като „олимпийски шампион по плуване“. А къде на този фон е мястото на родителските намеси? „Все ми се иска да започне като музикант, а в бъдеще ще намери себе си“, гласи един от отговорите. Други: „каквото то си пожелае“ и „каквато и да избере, ние сме подкрепящ фактор“.</p>
<p>Появяват се поприща като палеонтолог и астрофизик. Отговорите „Танцьор“, и „актриса“ (при това едновременно и шофьор) се срещат само по веднъж. Също както „манекенка“ или „модел“, за сметка на това има трима бъдещи модни дизайнери.</p>
<p>Разбира се, няма как да минем без технологични влияния. Макар да не доминират в анкетата, професии като ютубър и геймър също се срещат сред отговорите. Един от тях гласи: „футболист, ютубър, програмист“. Сутрин да пишеш код, следобед да тренираш, вечер да стриймваш игри… звучи изморително, но не и когато си на 10.</p>
<p>Стана дума за програмисти и футболисти,… които се срещат еднакво често! Двете поприща са споменати по 7 пъти. Може би докато тези хлапета пораснат, първата професия ще е дори по-рядка от космонавтската, но бъдещето ще покаже.</p>
<p>Отговорът „инженер“ се появява още 5 пъти – включително и като човек, „който изобретява машини, най-вече за чистене на морето“. Или „строителен биоинженер, който иска да прави сгради със стени от растения и обходни реки и гори край градовете“. Същото дете допълва, че иска да е и „адвокат на животните“. Имаме един бъдещ „оператор на асфалтополагаща машина. Или поне на валяк“.</p>
<p>Доста интересно, какво ще кажете?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/detsa-profesii-5.jpg.960.webp" alt="Деца професии" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1200"></figure>
<h2 id="спорт-и-музика">Спорт и музика</h2>
<p>Само веднъж се споменава адвокат (при това същият този „на животните“), нямаме банкер, бизнесмен или предприемач.</p>
<p>Журналистиката (кой знае защо, тя беше моят отговор като хлапе) се среща едва един път и то конкретно като радиоводещ.</p>
<p>Струва си да погледнем как стоят нещата, ако ги сравним с истински научни проучвания в световен план. Оказва се, че българските деца (или поне тези на читателите на този сайт) доста по-рядко (засега) избират „инфлуенсърските“ професии в сравнение с връстниците си на запад.</p>
<p>В <a href="https://www.smartparenting.com.ph/parenting/preschooler/youtubers-not-astronauts-a00228-20190731#:~:text=In%20the%20U,wanted%20to%20be%20an%20astronaut">международно проучване от 2019 г.</a> сред деца от 8 до 12 г., проведено от LEGO, почти 30% в САЩ и Великобритания са посочили „влогър/ютюбър“ като мечтано поприще, докато само 11% са искали да станат астронавти. В Китай се оказва обратното – над половината деца там мечтаят за Космоса (надали е само защото YouTube не е достъпен зад „великата интернет стена“).</p>
<p><a href="https://www.fastcompany.com/91285945/gen-alpha-dream-job-youtube-content-creator#:~:text=A%20survey%20of%20910%20U,game%20developers">Друго проучване от 2025 г.</a> сред по-големи деца – от 12 до 15 г., показва сходна картина в САЩ – около 1/3 искат да са ютубъри, а 1/5 – TikTok звезди.</p>
<p>Дали става дума за културни различия – у нас се почитат традиционните професии, или пък родителите не бързат да отчитат „инфлуенсър“ като сериозен отговор… не мога да ви кажа, но резултатите определено ме радват.</p>
<p>Един татко пита: „Иска да стане ютубър – това професия ли е? В кое училище се учи? НАТФИЗ?“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/detsa-profesii-2.jpg.480.webp" alt="Деца професии" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="600"></figure>
<h2 id="директор-на-водопад">Директор на водопад</h2>
<p>Братчетата и сестричетата често имат разнопосочни амбиции. „Едното ще има ферма, а другото ще прави роботи във фермата“. „Едното иска да работи с хора, другото със съвременна техника“. „Дъщеря ми на 3 г. иска да стане лекар, който лекува котета, а синът ми, на 2, иска да стане динозавър.“</p>
<p>„Доходоносна“ – това е професията, лаконично посочена от родител. „Такава, която го прави щастлив и финансово независим“. „Въображаема – която не изисква усилия и носи висока заплата“, гласи друг отговор. Коментарите оставям на вас.</p>
<p>„Изцяло грешно зададен въпрос. Детето трябва да се стреми да решава проблеми – свои и чужди… Всички професии са до време, а решаването на проблеми е умение за цял живот“, казва родител.</p>
<p>Аз пък си харесвам въпроса и мисля, че е важен и определено не пречи на решаването на проблеми. Няма спор, светът се променя толкова бързо, че професиите на бъдещето може би още не са измислени, може би по-важно е да научим децата да учат, да бъдат креативни. Да бъдат хора.</p>
<p>И да не се отказват от мечтите си.</p>
<hr>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/test-koi-go-narisuva-dete-ii"><em>Можете ли да различите детски рисунки от такива, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории, заедно с обяснението защо този тест е от изключително голяма важност за бъдещето, ще намерите тук.</em></a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/05/detsa-profesii.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/test-koi-go-narisuva-dete-ii</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/test-koi-go-narisuva-dete-ii</guid>
      <pubDate>Fri, 30 May 2025 06:00:25 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието. Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди! Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/image_24-1.jpg.960.webp" alt="Кой го нарисува – дете или ИИ? (тест)" /></p><p>Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.</p>
<p>Предизвикайте себе си и своята интуиция! <strong>15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!</strong></p>
<p><strong>Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути.</strong> За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца! Ще проверим дали те ще се справят по-добре с разпознаването от възрастните.</p>
<p>Петимата, които познаят най-много отговори, ще получат книжна награда.</p>
<h3 id="защо-резултатът-е-важен">Защо резултатът е важен?</h3>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/elitsa-staneva-britton">„ИИ днес е по-добър от нас по дивергентно мислене, оригиналност, бързина, следователно е такъв и в творческото. Ето защо самата дефиниция за творчество трябва да се промени, смята когнитивният психолог Марк Рунко. Но как? Логично е да започнем от най-човешкото, най-невинното, най-автентичното, най-несъвършеното, но и най-творческото: детски рисунки“, казва Елица Станева-Бритън.</a></p>
<p>Тя е докторант по темата за ИИ и творчеството към БАН, нейна е идеята за експеримента (а ако вие имате идея за следваща Дигитална история, <a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">мястото е тук</a>).</p>
<p>След като в Дигитални истории показах как <a href="https://karamanev.me/technologii/eco-elena-bg">генериран профил в социалните мрежи може да стигне до 85 000 души, без никой да отбележи, че нещо не е наред</a>;</p>
<p>След като 1800 души се включиха в <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-expriment-rezultati">тест дали можем да различим генерирани изображения и текстове, а резултатът беше близък до чистото налучкване</a>;</p>
<p>След като <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-expriment-rezultati">в два поредни поетични конкурса генерирани стихове не просто бяха допуснати, а избрани сред най-добрите</a>, време е за следващия голям въпрос на Дигитални истории.</p>
<p>ИИ вече създава неразличимо съдържание. Но можем ли да му дадем творчеството, изначалната искра, която показват детските рисунки?</p>
<p>Резултатът е важен, благодарен съм от сърце на всеки, който реши този тест, на всеки, който помогне да стигне до повече хора.</p>
<div class="embed embed--form"><iframe src="https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfnTZK3xUcWXjmhB-Z0-5nUNh5koYGLJ8XX9D6lyw7nPCw9Kw/viewform?embedded=true" title="Формуляр в Google" loading="lazy" allowfullscreen referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin"></iframe></div>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/05/image_24-1.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Забравихме, че бебето знае как да се роди“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/evgenia-markova-dula</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/evgenia-markova-dula</guid>
      <pubDate>Tue, 01 Apr 2025 06:00:11 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки. Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/evgenia-markova-dula.jpg.960.webp" alt="Евгения Маркова" /></p><div class="intro"><p><em>Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?</em></p>
<p><em><a href="http://www.facebook.com/doulajeny"><strong>Жени Маркова</strong></a> се свърза с мен заради <a href="https://karamanev.me/tag/detsa">поредицата „Дигитални деца“</a> с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.</em></p>
<p><em>Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Как се насочи към професията на дула?</strong></p>
<p>– Както се случва с много жени, които поемат по този път, решаващо за мен беше раждането на моето дете. Преди това нямах никакви познания нито за раждането, нито за бременността.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Единствено ме беше страх, ужасно много, както всички жени.</em></p>
</blockquote>
<p>Но минах през един процес на себеизрастване, който ме накара да си променя гледната точка и да се замисля. Започнах много да чета, имах нужда да знам как работят нещата и защо се случват по определен начин. Бях възхитена как го е измислила природата, а това много ми помогна да се справя със своите страхове и да се почувствам доста по-уверена.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Толкова жени са раждали, не е такъв ужас, какъвто често се представя.</em></p>
</blockquote>
<p>Накрая имах много хубаво, спокойно раждане. Обаче, когато го сравних с опита на мои приятелки, разликата беше значителна. При повечето от тях имаше различни проблеми и това ме накара да се замисля какво съм направила по-различно. Направих си извода, че подготовката, разбирането на процеса, новата ментална нагласа са били важни. Реших, че искам да помагам и на други жени да имат хубаво раждане. Това е много важен момент в живота на една жена и ако не се случи по добър начин, може да остави сериозна травма.</p>
<p>Отначало беше на шега – ще изкарам едно обучение за дула, да видим. Но колкото повече се заравях в темата, толкова по-интересно ми ставаше, докато накрая си казах: „Ако мисля да го правя, трябва да се фокусирам 100% върху него“. От година се занимавам изцяло с това, а в допълнение направих онлайн клуб за осъзната бременност и раждане, за да помагам и на българки. Уви, постоянно се убеждавам, че нивото на родилна грижа у нас е много далеч от оптималното.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/evgenia-markova-dula-2.jpg.960.webp" alt="Евгения Маркова" loading="lazy" decoding="async" width="1834" height="1251"></figure>
<p class="q"><strong>– С какво например?</strong></p>
<p>– Има страхотни безумия и още по-лошото е, че жените дори не си дават сметка, те се приемат като нормална част от процеса. Например</p>
<p><em>в болниците най-често се практикува т. нар. „дирижирано раждане“, тоест раждането не се оставя да се развие като естествен физиологичен процес, а се менажира с най-различни интервенции от началото до края.</em></p>
<p>Това оказва много голямо влияние върху процеса. Например, много е модерно напоследък да се предизвиква раждане, това е „новото секцио“ и се прави по най-различни причини, които в 90% от случаите са абсолютно неоснователни. Бебето не се е родило до термина и лекарят казва: „Трябва да го извадим“, което е пълна глупост, ако то е добре и се проверява, слушат му се тонове, не е нужно да се прави. Датата на термина е просто ориентир, не е някакъв отсечен краен срок.</p>
<p>Едно предизвикано раждане може да има лоши последствия, защото е много по-стресиращо и за бебето, и за майката. За нея контракциите са много по-силни, по-чести, по-болезнени, заради които обикновено се слага епидурална упойка, която пък често води до други последствия. Например обездвижване поради включване на система с течности и постоянен мониторинг на плода, вливане на окситоцин, липса на добър усет при напъните, падане на кръвното. За бебето предизвиканото раждане е много по-стресово заради тези по-интензивни контракции. То буквално не може да си поеме дъх, това често води до фетален дистрес или падане на тоновете, при което ситуацията завършва със спешно секцио или пък вадене с форцепс или вакуум. Това е само един пример за интервенция, която се използва масово, без да има нужда.</p>
<p class="q"><strong>– Не знам дали се прави често, малкият ми син си „остана“ почти 10 дни след термина и лекарите не казаха нищо по тази тема.</strong></p>
<p>– Това е супер! Прекрасно е, че сте попаднали на такъв лекар, защото, виждам го в практиката си всеки ден, все по-малко са тези, склонни да чакат. Работих с една дама, която мина на преглед точно в деня преди термина и ѝ казаха, че ще вадят бебето. Тя каза, че не иска и въпреки това на следващия ден ѝ пратиха есемес, че са я планирали. Това става много масово.</p>
<p class="q"><strong>– Нека кажем няколко думи за работата на дулата. По това, което знам, основната ѝ роля е да дава съвети, да подкрепя жената, тя да има с кого да обсъжда въпросите, които ѝ изникват. Когато се стигне до раждането, да я има до себе си. Аз, честно казано, не разбирам модата и бащите да са там в този момент.</strong></p>
<p>– Зависи, моят мъж се справи идеално, беше се подготвил. Донякъде е въпрос на подготовка, донякъде и на това как ще го усетиш – някои казват: „Не, това не е моето, предпочитам да не се бъркам“. Това също е окей.</p>
<p>Ролята на дулата може да бъде много разнообразна в зависимост от нуждите на жената. Тя включва работа през бременността – да се подготви жената за самото раждане, да знае какво я очаква, какво може да прави, за да си помогне в процеса, например да се справя по-добре с болката. Това може да включва подготовка и на мъжа, ако иска да присъства на раждането.</p>
<p>Помощ при вземането на важни решения, които се появяват по време на бременността. Ако лекарят ти каже: „Трябва да го направим“, а ти не си сигурна, да има кой да ти даде обективна информация по темата, да ти помогне, да зададеш правилните въпроси и да можеш да вземеш по-адекватно решение с повече увереност.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Работата на дулата не е да вземе решението вместо теб, а да ти помогне да видиш пълната картинка.</em></p>
</blockquote>
<p>По време на самото раждане тя помага с най-различни техники, практики за справяне с болката, за това да не губиш увереност. Ако се наложат спешни интервенции, да има някой, който да ти обясни за какво става въпрос, тъй като лекарите често не го правят – било защото нямат време, желание или просто смятат, че пациентките им трябва да слушат и да изпълняват. Има проучвания, които показват, че при раждане с дула жената се чувства много по-спокойна, по-уверена, всичко протича много по-леко. Работата на дулата може да обхваща и следродилния период като помощ с първоначалните грижи за бебето, начална подкрепа за кърменето. Също и по темите с възстановяването след раждане.</p>
<p>Много хора се объркват дула същото ли е като акушерка. Не, тя не е медицинско лице. Акушерките обикновено работят в болниците, те израждат децата или помагат на лекарите, в зависимост от това каква е системата. Дулата е там за подкрепа с всички останали въпроси и за чисто човешкото присъствие и внимание, което лекарите обикновено нямат време да дадат.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/evgenia-markova-dula-3.jpg.960.webp" alt="Евгения Маркова" loading="lazy" decoding="async" width="1834" height="1228"></figure>
<p class="q"><strong>– Аз си представям, че в една идеална система голяма част от тази роля биха могли да поемат медицинските специалисти.</strong></p>
<p>– Да, биха могли. Например в Германия системата е различна, използва се т.нар. акушерски модел на родилна грижа. Акушерките са тези, които се занимават с жената по време на бременността, те са там по време на раждането. Лекар се намесва единствено, ако има някакво усложнение, спешен случай.</p>
<p>Според мен това е много по-добрият вариант, но и тук има проблем – няма достатъчно акушерки, те не са добре платени, претоварени са и отново не успяват да обърнат нужното внимание.</p>
<p>Професията „акушерка“ съществува от далечни времена и точно това са правили те, обгрижвали са жените по всякакъв начин, включително и емоционално, в подготовката и при самото раждане. Уви, в днешно време традицията е изгубена и това създава условията за връщането на тази професия под формата на дула.</p>
<p class="q"><strong>– Поводът да поговорим е свързан с технологиите. Каза, че понякога те ни изиграват лоша шега, улесняват процеса, но пък прекъсват по някакъв начин естествения ход на събитията.</strong></p>
<p>– Има най-различни аспекти, в които технологиите са променили начина на раждане. Да, в много отношения е супер, че ги имаме, помагат за ранна диагностика и какво ли още не. Но наистина въпросът е в баланса. Колкото повече разчитаме на технологията, толкова повече се отдалечаваме от естествените процеси. Просто</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>забравяме да слушаме тялото си, забравяме да му вярваме, че то всъщност знае как да роди едно дете.</em></p>
</blockquote>
<p>Получава се прекалено медикализиране на целия процес. Съвременните жени разчитат на едно изключително подробно проследяване на бременността, всякаква диагностика, тестове, скрининги. Докато в същото време масово не разбират как протича естественият процес, каква е физиологията на раждането, какво пречи, какво помага, какви са основните принципи. Те са много прости, но някой трябва да ти ги обясни.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Така се получава много голямо делегиране на личната отговорност на лекаря.</em></p>
</blockquote>
<p>„Очаквам, че тъй като живея в модерно общество, лекарят, технологията знаят и аз не е нужно да правя нищо“. Това води до едно пасивно участие в процеса и липса на желание за разбирането му, което пък е причина за днешната култура на страх от раждането. Само че страх се бори със знания и с увереност.</p>
<p>Получава се парадоксът, че хем имаме цялата технология, имаме достъп до информация както никога преди, а в същото време сме все по-наплашени, все по-несигурни в себе си, до степен да не знаем как да си родим децата.</p>
<p>Ежедневно говоря с жени, които изпадат в ужас от идеята, че им предстои раждане. Не бива да е така!</p>
<p class="q"><strong>– Същото се случва и след това, с гледането на децата. Ако решиш да потърсиш съвет, ще намериш хиляди и повечето от тях ще са противоречащи, взаимноизключващи се. И все пак, кои са тези основи, които е важно да знае жената и от които да тръгне, за да постигне това спокойствие?</strong></p>
<p>– Тя трябва да разбира какво се случва в тялото ѝ. Да е наясно, че има няколко основни хормона, които контролират всичко, както и кои са нещата, които им влияят. Че раждането е работа в екип между бебето и майката. Не е просто майката да легне, а бебето някой да го извади.</p>
<p>Основният принцип на раждането е, че бебето движи процеса и знае какво да прави. Ние просто не трябва да му пречим, а да се опитаме да му помогнем. Как? Най-общо казано, чрез движение, използване на гравитацията и отпускане на тялото. За това има най-различни техники и практики, но със сигурност не означава жената да легне по гръб, да си вдигне краката и да чака бебето да излезе. Това дори спира процеса!</p>
<p>Когато помагаме на естествения процес, понасяме болката много по-добре и нуждата от поставяне на епидурална упойка намалява. Да, тя има своето място, но това също е интервенция, която, както вече споменах, има своите последствия и затова е хубаво да се избира осъзнато, не просто поради страх от болката. В крайна сметка болката донякъде е субективна – колкото повече я очакваш, толкова повече ще те боли.</p>
<p>Технологиите влияят на всяка стъпка. Например има всевъзможни апликации – да ти помогнат да си следиш цикъла и да забременееш, да следиш бременността и да се информираш какво се случва с бебето във всеки етап, какво да ядеш, как да спортуваш… И уж следва да си по-добре подготвена, да се чувстваш по-адекватна, а не се получава точно така. Достъпът до тази огромна информация не означава, че знаеш как да я консумираш и да я приложиш на практика в твоя конкретен случай. Защото всяка бременност и раждане са индивидуални и вариациите на нормалното са много.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Получава се изгубване в превода, хората не знаят на какво да вярват и се лутат.</em></p>
</blockquote>
<p>Много често чувам: „Предпочитам въобще да не чета, защото се натоварвам“. Или пък: „Попадам само на някакви ужасяващи истории за раждането, които ме плашат“. И е така, никой не иска да слуша ужаси. Тук става въпрос за подбор на информацията, да знаеш какво да прочетеш, на какво да обърнеш внимание и най-вече как да го приложиш.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/evgenia-markova-dula-4.jpg.960.webp" alt="Евгения Маркова" loading="lazy" decoding="async" width="2053" height="2425"></figure>
<p class="q"><strong>– А и чисто човешкото по някакъв начин е важно. Отдавна има автоматизирани каси в супермаркетите, обаче малко хора минават през тях. Друго е, когато по някакъв начин човек ти поднася информацията, има и психологически аспект, а можеш и да задаваш допълнителни въпроси.</strong></p>
<p>Но как може да изглежда това връщане към по-човешкото отношение и откъде трябва да започне? От системата ли, от обществения диалог или от жените?</p>
<p>– Според мен от жените. Системата си работи, тя е направена по някакъв начин и си е добре. Ако няма причина, не би се променила. Жените са тези, които би трябвало да осъзнаят какво е най-добре за тях, за тяхното бебе, докъде сме стигнали в днешно време и как това, което масово се случва в болниците, често пречи на процеса.</p>
<p>Жените трябва да осъзнаят, че имат думата в целия процес. Те са тези, които следва да вземат решения, а не да делегират личната си отговорност на технологията или на лекарите.</p>
<p class="q"><strong>– Там обаче дебне другата, за мен не по-малко плашеща крайност, която ни доведе до антиваксърството и псевдонауката. Да неглижираме лекарите.</strong></p>
<p>– Отново е въпрос на баланс. Когато жените започнат да осъзнават и да изискват някакви промени да се случат в родилната грижа, това не означава, че ще отпаднат всички болници и лекарите ще изчезнат. Целта е да се промени начинът на раждане. Например да отпаднат безумни практики като това да не се дава на жената да пие вода по време на раждане. То е толкова остаряло, има толкова научна информация, че не помага по никакъв начин, дори пречи, обаче продължава да се практикува.</p>
<p>За такива неща говорим, за намирането на златна среда, а не за изпадане в крайности. Затова, когато лекар ти каже: „Направи това“, ти не просто да го следваш сляпо само защото ти го е казал авторитет, а да имаш критично мислене по въпроса, ако трябва, да потърсиш второ и трето мнение и на база на това да вземеш решение. Защото в крайна сметка лекарите не са богове – и те правят грешки понякога. Да не говорим, че често имат различни интереси от твоите.</p>
<p class="q"><strong>– Твоята рецепта за спокойна бременност и раждане е да се интересуваме и внимателно да подбираме информацията.</strong></p>
<p>– Точно така. Това е началото – оттам нататък следва да анализираме тази информация критично и да преценим как да я приложим в нашия конкретен случай. С други думи, да поемем лична отговорност за раждането си, защото оставим ли се на течението, то ни влачи само надолу.</p>
<p>Ще дам още един пример. Напоследък наблюдавам някакъв бум в измерването на бебето, докато е в корема на майката. Това се прави на всеки преглед в България – в Германия е различно, тук, при нормална бременност, гледат бебето по веднъж на триместър и се приключва. Някои хора ще кажат, че това е много изостанало, но всъщност не е задължително така.</p>
<p>С това постоянно мерене се получава прекалено взиране във всеки детайл. Постоянно чета в някакви групи: „На последния преглед ми казаха, че бебето върви с две седмици напред. Да се притеснявам ли?“. И всички изпадат в някакъв безумен стрес. Не е нужно!</p>
<p>Да, има някакъв стандарт, който е ориентир. Обаче в много случаи бебето расте малко по-бавно, след това си наваксва, после пак малко забавя. Не е драма! Обаче това никой не го обяснява. Освен това измерванията са неточни – има поле на грешка от +-15%, понякога и повече. И жените само се притесняват, вместо тази информация да им помага да се почувстват по-уверени.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/evgenia-markova-dula-5.jpg.960.webp" alt="Евгения Маркова" loading="lazy" decoding="async" width="1802" height="2560"></figure>
<p class="q"><strong>– Обаче в този период си стресиран, случва ти се нещо много неестествено…</strong></p>
<p>– Именно. Жената е много податлива на всякакви влияния. Така много често това прекалено взиране всъщност вреди, вместо да помага. Спомням си, когато аз бях бременна и питах моята лекарка колко е голямо бебето, тя ми каза: „Въобще не го мисли!“. Първо, измерването не е съвсем точно. И второ, дори наистина да е малко по-голямо, това не означава, че не можеш да го родиш. На много места, като се каже, че бебето е 4 килограма, край, не може да излезе, правим секцио. Това също често са глупости.</p>
<p>Още един пример: много бъдещи майки решават да си купят фетален доплер, мъничък уред, с който могат да слушат сърдечните тонове на бебето. И си мислят, че като го вземат вкъщи, ще са спокойни, че всичко е наред. Това е илюзия, защото от една страна този уред не е толкова точен като онези в болниците, а от друга, няма гаранция, че жената знае какво чува и как да го тълкува.</p>
<p>А когато се роди бебето, започва едно постоянно ровене. „Бебето кихна, това нормално ли е?“ Често майката прекарва повече време да рови, да чете по</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>форуми или апликации, които ѝ казват как да си гледа детето, вместо да се опита да опознае това дете,</em></p>
</blockquote>
<p>да разбере сигналите, които ѝ праща. Да почувства майчиния инстинкт. Защото всяка майка знае! Всяка майка може да си усети детето, обаче трябва да си даде малко време и спокойствие, за да създаде тази връзка.</p>
<p class="q"><strong>– И неслучайно се появява следродилната депресия, за която така и не се говори достатъчно у нас.</strong></p>
<p>– Абсолютно! Едно на ръка, че се случват много сериозни хормонални промени, а отгоре на това жената се чувства изгубена, липсва ѝ подкрепа, не знае как да се справи с много неща, които изникват. Няма го този женски кръг от близки и приятелки, в който се е случвало раждането и възстановяването след него. Поради това го няма и онова несъзнателно придобито знание само от наблюдение на хората около нас – как се кърми, как се гледа едно бебе.</p>
<p>В днешно време живеем в много голяма изолация. Много често нямаме семейство и близки до себе си. След раждането често приятелите без деца се отдалечават. Жената изведнъж попада в ситуация, в която по цял ден е сама с дете, което не знае какво да прави.</p>
<p>Подкрепата в този период е ключова – било то чисто практическа, или просто да попиташ: „Как си, как се справяш, мога ли да ти помогна с нещо?“.</p>
<p>Много се надявам, че постепенно това ще се промени. Но няма да стане от само себе си, нужни са осъзнати усилия…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/03/evgenia-markova-dula.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/detsa-tehologii-rezultati</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/detsa-tehologii-rezultati</guid>
      <pubDate>Fri, 28 Mar 2025 06:00:39 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство? Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани. Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/detsa-tehologii-rezultati.jpg.960.webp" alt="Деца и технологии" /></p><p>По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?</p>
<p>Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.</p>
<p>Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.</p>
<h2 id="tldr">TL;DR</h2>
<p>Статията е дълга и подробна. Ако ви интересуват само основните изводи, ще ги намерите</p>
<h3 id="тук">тук.</h3>
<p>Според включилите се в анкетата:</p>
<ul>
<li><strong>Телефоните нямат място в училището и детската градина</strong></li>
<li><strong>25% от родители признават, че имат проблем с контрола на екранното време</strong></li>
<li><strong>Време е час по скоро да започнем сериозни промени в образователната система, за да е адекватна към днешния ден.</strong></li>
<li><strong>Доминират сериозно хората, които смятат, че днес родителството е по-трудно и драстично променено в сравнение с преддигиталните времена.</strong></li>
<li><strong>Огромна част от родителите смятат, че децата им ще живеят в много различни времена, често ще сменят професиите си и трябва да са готови за тази адаптивност.</strong></li>
<li><strong>Темата за изкуствения интелект разделя сериозно хората за това дали е положително или отрицателно явление от гледна точка на бъдещето на децата им.</strong></li>
<li><strong>За родителите е важно да има по-широк обществен разговор и повече полезни източници, които да им помагат за здравословната среща на децата с технологиите.</strong></li>
</ul>
<h2 id="мяра-според-мяра">Мяра според мяра</h2>
<p>Включиха се общо 357 души, 67% бяха майките, 18,9% – бащите, което според мен и е чудесен показател, имайки предвид колко по-малко засягана онлайн тема е бащинството. Значително по-малък брой се оказаха бабите, дядовците и хората, избрали да не отговорят на този въпрос. Малко повече от половината включили се имат 1 дете, точно 1/3 – 2, а 8,8% се оказаха смелчагите с 3 и повече хлапета вкъщи.</p>
<p>Започваме с най-щекотливия въпрос – за часовете, прекарани пред екрана.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/ekranno_vreme.jpg.480.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="647" height="282"></figure>
<p>Интересно! Ще се окаже, че проблемът с прекаленото екранно време не е толкова разпространен… или поне така ми се иска. Истината е, че данните драстично се разминават с тези от статистически проучвания. Моята анкета, разбира се, няма никакви подобни претенции – тя е просто журналистически експеримент в опит за улавяне на тенденциите в тази толкова важна тема. Тук хората се включват по желание, със сигурност са далеч от представителна извадка, а и данните са декларативни. И все пак – 1 от 10 говори за повече от три часа екранно време, което определено е над нормите за децата до 11 години. 15,7% от родителите пък изобщо не позволяват досег с екран, което може да се обясни и с факта, че става дума за бебета или по-малки деца.</p>
<h2 id="малкият-екран">Малкият екран</h2>
<p>Но освен часовете… какво ли мислят родителите за отношенията на децата и екраните?</p>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/24_Deteto-mi-kogato-e-bilo-na-vazrast-pod-3-g.-redovno-ima-do-50c112.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/25_Deteto-mi-ima-dostap-do-ekran-telefon-tablet-televizor-v-9e822c.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/27_Normalno-e-detsata-da-imat-ekranno-vreme-v-detskata-gradina-ce936b.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/28_Deteto-mi-ima-yasni-pravila-za-izpolzvane-na-digitalni-ustroy-9b10ce.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/30_Deteto-mi-prekalyava-s-ekrannoto-vreme-i-ne-znam-kak-da-se-sp-b12ee2.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/26_Chuvstvam-se-podgotven-kato-roditel-da-postavyam-zdravoslovni-38f307.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/09_Polovin-chas-ekranno-vreme-e-maksimumat-za-dete-pod-8-godini-fb5872.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></p>
<p>И тук тенденциите изглеждат сравнително далеч от мрачните очаквания! Едно от 5 деца под 3 години редовно има достъп до екран. Почти 80% от родителите смятат, че са поставили ясни правила на децата си за използването на екранни устройства. И все пак, ако го погледнем от обратната страна – един от четирима родители, включили се в анкетата, казва, че децата му прекаляват с екранното време и възрастните не знаят как да се справят. Именно това показва колко е важна темата и защо я има тази поредица от детски Дигитални истории (най-отдолу ще намерите линкове към всички текстове в нея), целта им е да са максимално полезни именно на родителите, изправени пред това сериозно предизвикателство.</p>
<p>Как ли изглежда мнението за друга щекотлива тема – телефоните и екраните в час, в клас, в детската градина?</p>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/16_Telefonite-tryabva-da-badat-razresheni-v-uchilishte-bf4107.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/17_Telefonite-tryabva-da-badat-razresheni-v-detskata-gradina-7ccc98.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></p>
<p>Тук може да се каже, че имаме нещо, близко до консенсус. Много малка част от родителите на деца под 11 г. смятат, че телефоните имат място в училище, още по-малко в градината. Дори по закон те не би трябвало да са там…</p>
<p>Тогава наистина ли е толкова трудно да го направим? Очевидно това е тема, по която имаме ясно и доста единно мнение! Не е ли време да го споделят институциите?</p>
<h2 id="даскалоливница">Даскалоливница</h2>
<p>И докато сме на темата за образователните институции, насочваме поглед към други аспекти на технологичния свят и връзката му с ученето. Отговаря ли образованието в страната ни на нуждите и изискванията на днешния и утрешния ден?</p>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/20_Dneshnoto-uchilishtno-obrazovanie-e-adekvatno-kam-tehnologichniya-d64a32.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/21_Dneshnoto-uchilishtno-obrazovanie-se-nuzhdae-ot-mnogo-seriozni-re-d4611b.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/22_Uchilishtnoto-obrazovanie-tryabva-da-e-personalizirano-spored-nu-6e662b.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></p>
<p>Очевидно и тук ясно доминира едната гледна точка. 9 от 10 родители смятат, че днешното училищно образование не е адекватно към технологичния свят, в който живеем. Дори повече – изумителните за мен 94,2% смятат, че то се нуждае от много сериозни реформи.</p>
<p>Малко по-разделени са мненията за персонализацията, което също е интересно. Но ако все пак има един извод, който не е пресилено да кажа, че крещи, той е, че е време за много сериозна образователна реформа.</p>
<h2 id="мъчилище">Мъчилище</h2>
<p>Друга част от въпросите е насочена към това доколко е различно днешното родителство от това в предтехнологичните времена. По-трудно ли е, по-различно ли е, променя ли се ролята на бащата?</p>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/03_Dnes-e-po-trudno-da-si-roditel-otkolkoto-v-predtehnologichni-ad85a2.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/08_Roditelstvoto-dnes-e-mnogo-razlichno-v-sravnenie-s-tova-koga-1e75a3.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/14_S-napredaka-na-tehnologiite-rolyata-na-bashtata-v-zhivota-na-det-df1bf7.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/15_Prekarvam-dostatachno-vreme-s-deteto-si-za-da-imam-palnotsene-698077.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></p>
<p>Ето го резултата, който поне мен ме изуми. Да, съгласен съм напълно с 91,9% от включилите се, че родителството днес е много различно от преддигиталните времена, но… 62% смятат, че днес е ПО-ТРУДНО? Честно казано, не мога да го проумея. Ако се върнем поколение назад, стигаме до времената, когато е много по-сложно да намериш информация. Ами още няколко поколения – когато предците ни са участвали във войни, а детската смъртност е била ужасяващо висока? Дали пък не надценяваме проблемите, които имаме днес? Да, те са сериозни, въпросите са големи, но…</p>
<p>Ролята на бащата е все по-важна според много от хората. Прекрасна новина, според мен! 82,7% от родителите имат близък контакт с детето си! Дали наистина са тук тези толкова хубави тенденции? Или просто на сайта ми, за да попълнят анкетата, са влезли толкова специални хора? Оставям отговора на социолозите, както стана дума, целта тук е друга.</p>
<h2 id="на-ръба">На ръба</h2>
<p>Продължаваме да рисуваме картината на днешното родителство.</p>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/04_Tehnologiite-pravyat-po-trudno-sazdavaneto-na-blizka-vrazka-m-d011d3.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/10_Detsata-ne-tryabva-da-badat-ogranichavani-v-dostapa-si-do-tehno-a0f5f7.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/11_Do-opredelena-vazrast-detsata-ne-tryabva-da-imat-nikakav-konta-6863fa.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/12_Modernite-knigi-i-filmi-za-detsa-sa-po-podhodyashti-ot-tezi-s-k-654216.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/13_Internet-e-dobar-iztochnik-na-informatsiya-kogato-se-sblaskam-89adfd.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/18_Deteto-detsata-mi-se-spravya-po-dobre-s-nyakoi-tehnologii-ot-32ea67.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/23_Deteto-detsata-mi-chetat-knigi-za-udovolstvie-v-svobodnoto-s-8dacad.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800">  <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/29_Po-vreme-na-vecherya-u-doma-izklyuchvame-vsichki-ekranni-ustroyst-c9fbff.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/31_Strahuvam-se-che-ako-ogranichavam-dostapa-na-deteto-si-do-teh-e70c4d.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></p>
<p>Изводите тук ще оставя на вас, вярвам, че всеки ще намери нещо за себе си като полезна информация. За мен например това е твърдението, че почти 3/4 от избралите да отговорят на този въпрос казват, че децата им четат за удоволствие в свободното си време. Еха!</p>
<p>2/3 пък споделят скромното ми мнение, че „едно време какви детски книги и филми имаше…“.</p>
<h2 id="пред-нас-са-блеснали-житата">Пред нас са блеснали житата</h2>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/01_V-sravnenie-s-moeto-mnogo-po-veroyatno-e-pokolenieto-na-dete-f7c0a8.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/02_V-sravnenie-s-moeto-mnogo-po-veroyatno-e-pokolenieto-na-dete-3e857e.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/19_Mnogo-veroyatno-e-deteto-mi-da-raboti-profesiya-koyato-dnes-ne-557580.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></p>
<p>И ако насочим поглед към бъдещето, също се показват много интересни резултати. Признавам, мен сериозно ме притеснява отдавна обсъжданата идея, че с отиващото си поколение на хората, които помнят Втората световна война, си отива и имунитетът на човечеството срещу следващо подобно безумие.</p>
<p>Но това, което ни обединява в огромна степен тук, е очакването за промяна. Огромен процент от родителите смятат, че децата им ще трябва често да сменят професиите си. Също така, че е много вероятно наследниците им един ден да практикуват поприще, което все още не съществува.</p>
<h2 id="chatgpt-jr">ChatGPT Jr.</h2>
<p>Какво ли е отношението и какви са очакванията към изкуствения интелект?</p>
<p class="p-imgs"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/05_Izkustveniyat-intelekt-e-ogromna-vazmozhnost-za-badeshteto-na-dn-eccfa2.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/06_Izkustveniyat-intelekt-e-ogromna-opasnost-za-badeshteto-na-dnesh-4150a1.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"> <img src="https://img.karamanev.me/2025/03/07_Deteto-detsata-mi-znayat-kakvo-e-izkustven-intelekt-ff1120.png.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></p>
<p>Тук виждаме доста голямо разделение. Въпросът дали ИИ е голяма възможност или голяма опасност, дали изобщо е едното от двете, в доста голяма степен разделя родителите в отговорите им, като все пак оптимистите са малко повече. Интересно е, че очевидно българските родители не бързат да показват на хлапетата възможностите на тази технология – какво е ИИ знаят децата на едва 38% от включилите се.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-ii-rezultati">Разбира се, тази тема е твърде голяма. Но резултатите дават още нюанси към подробната и показателна анкета на Дигитални истории отпреди няколко месеца за отношението на българите към ИИ.</a></p>
<h2 id="време-разделно">Време разделно</h2>
<p><strong>Кои са най-трудните за вземане решения от родителите днес?</strong></p>
<p>Ето че стигаме до отворените въпроси. На този по-горе сред по-често срещаните мнения се откроиха:</p>
<ul>
<li>Ограничаването на времето, прекарвано пред екран, и изобщо – здравословното и балансирано взаимодействие с технологиите</li>
<li>Изборът на училище или детска градина, на достатъчно добри образователни специалисти</li>
<li>Възпитанието</li>
<li>Поставянето на граници пред детето и отстояването им</li>
<li>Намирането на баланса и съвместяването на родителство и работа</li>
<li>Запазването едновременно на родителския авторитет и свободолюбивостта на децата</li>
</ul>
<p>Силно впечатление ми направиха още няколко отговора:</p>
<ul>
<li><em>„Решенията всъщност са доста лесни. Например, това да изберем да спрем телевизора, макар и да ни е ясно, че ни липсва на нас, възрастните, също така ни е ясно, че е за добро и за нас самите. Не само за детето. Детето ни просто се превърна в катализаторът, който ни беше необходим, за да направим безброй промени в живота си, които така или иначе знаехме, че са необходими. Хората обикновено знаят какво е за добре, просто избират лесното.“</em></li>
<li><em>„Да предложат занимания на детето, които да го развличат, обучават и вълнуват повече от 5 минути. Да го запознаят със света и хората в тяхната двойствена същност. Да провокират инстинктите им за самосъзнание и самосъхранение. Да бъдат научени, че нищо не е даденост, а плод на усилия, търпение и обучение!“</em></li>
<li><em>„Неграмотността на родителите относно устройства и технофобията водят до отглеждане на деца, които на свой ред са или зависими от устройства, или се плашат от тях и живеят с убеждението, че компютърът ще им изяде десерта с лъжичка.“</em></li>
<li><em>„Едно от най-трудните неща за мен е да убедя сина си, че реалният свят все още е много по-вълнуващ и интересен от дигиталния.“</em></li>
<li><em>„Как да намери баланса между материалното задоволяване и пренасищането с играчки, дрехи, удоволствия. Балансът между това да му даде избор с кого да общува и да ограничим вредните според нас влияния. Как да го научим да поема отговорност и да има свои задължения.“</em></li>
<li><em>„Как поставям пустите граници и как ги отстоявам, без да съм зла лелка като онези от моето детство? Как да намеря баланса между липса на екранно време и присъствие на такова – главно в качествено отношение. Побъркват ме съвременните Дисни моди сред децата, съвсем откровено ги намирам за чалга.“</em></li>
<li><em>„Няма и не е имало лесни решения, що се отнася до отглеждане и възпитание на деца. Но днешните родители са изправени пред нов тип ситуации, проблеми и опасности, с които трябва да се справят най-често сами, без да имат възможност да почерпят опит от предходното поколение на своите родители. Най-честите проблеми са свързани с взаимоотношения с връстниците. Каквито и правила да бъдат позиционирани в семейството, то несъмнено детето, излизайки от дома, попада в среда от други деца, които имат нерегламентиран достъп до електронни устройства, социални мрежи и съдържание, неподходящо за възрастта им. И там семейството може да противодейства единствено чрез изграждане на трайни навици и отношение към това кое е правилно и кое не у децата си. Въпросът е, че това е процес и когато процесът е компрометиран от влиянието на средата в училище, резултатите са трудно прогнозируеми.“</em></li>
</ul>
<h2 id="светлина-повече-светлина">Светлина, повече светлина</h2>
<p><strong>Коя тема, свързана с децата, технологиите и бъдещето, е силно подценена и не се обсъжда достатъчно?</strong></p>
<p>И на двата отворени въпроса получих повече от 200 отговора, за което специално благодаря!</p>
<p>Тук се откроиха най-често срещаните отговори:</p>
<ul>
<li>Здравословните граници за екранно време и досег с технологии</li>
<li>Изкуственият интелект и големите въпроси на бъдещето</li>
<li>Дигиталната безопасност, кибертормоз и онлайн престъпност</li>
<li>Екранна зависимост и психично здраве – често се споменава думата „зависимост“</li>
<li>Критично мислене и дезинформация</li>
<li>Влиянието на социалните мрежи</li>
<li>Емоционална интелигентност и социални умения</li>
</ul>
<p>Някои от отговорите, които особено ме накараха да се замисля:</p>
<ul>
<li><em>„Как се променя мозъкът вследствие на постоянната употреба на устройства, които ни спестяват усилия за всичко – залинява ли, заспива ли, има време за други по-важни неща ли?“</em></li>
<li><em>„Всичко се обсъжда предостатъчно. Е, сега попълвам анкета даже, няма къде да се скрием от хилядите доказателства за това, че си съсипваме децата. Кой спира да плямпа за технологии и бъдеще? Къде? Да ида и аз там.“</em></li>
<li><em>„Децата са зомбирани и робуват на технологиите, подкрепяни от своите родители не мислят, не знаят, нямат абсолютно никакви интереси. Тежко и горко на родителите им и на обществото като цяло!“</em></li>
<li><em>„Прекалено много внимание се обръща на технологиите и прекалено малко на общата култура.“</em></li>
<li><em>„Кои сме ние е фундаментална тема. Качествата като честност, търпение, благородство, смелост и смирение не са променили значимостта си.“</em></li>
<li><em>„Как децата да имат критично мислене по отношение на технологиите и защо трябва да могат да правят неща сами, преди да карат технологиите да ги правят вместо тях.“</em></li>
<li><em>„Повечето деца искат да спасят природата, да няма войни, технологиите да се използват само в полза на човечеството. Как, когато пораснат, този начин на мислене да остане основна движеща сила в живота им, как ценностната им система да остане устойчива, независимо от разочарованията в живота. Вярвам, че скоро ще има много ценни книги и филми за деца относно опасностите от изкуствения интелект, ако не се използва по правилния начин – да носи само ползи за човечеството; как да се контролира по какъв начин и за какви цели се използва.“</em></li>
<li><em>„Да се запази връзката със земята! Да, уменията да отглеждат плодове и зеленчуци, да се грижат за животни, а защо не и да цепят дърва!“</em></li>
</ul>
<p>Е, точно заради тези важни и големи въпроси го има сайтът Дигитални истории!</p>
<h2 id="нямаш-си-работа">Нямаш си работа</h2>
<p>Що се отнася до третия въпрос с отворен отговор – какво иска да стане детето, като порасне, то там се получиха <a href="https://karamanev.me/istorii/detsa-profesii">толкова интересни отговори, че ги представям в отделен текст</a>. И все пак най-честите мечтани професии за днешните деца се оказаха:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/ef1d9faa-188b-44b2-8d8b-0bd88d1abe90-1.png.480.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="600"></figure>
<p>Най-важните за мен изводи от анкетата след всичко, казано дотук, гласят:</p>
<ul>
<li><strong>Телефоните нямат място в училището и детската градина</strong></li>
<li><strong>25% от родители признават, че имат проблем с контрола на екранното време</strong></li>
<li><strong>Време е час по скоро да започнем сериозни промени в образователната система, за да е адекватна към днешния ден.</strong></li>
<li><strong>Доминират сериозно хората, които смятат, че днес родителството е по-трудно и драстично променено в сравнение с преддигиталните времена.</strong></li>
<li><strong>Огромна част от родителите смятат, че децата им ще живеят в много различни времена, често ще сменят професиите си и трябва да са готови за тази адаптивност.</strong></li>
<li><strong>Темата за изкуствения интелект разделя сериозно хората за това дали е положително или отрицателно явление от гледна точка на бъдещето на децата им.</strong></li>
<li><strong>За родителите е важно да има по-широк обществен разговор и повече полезни източници, които да им помагат за здравословната среща на децата с технологиите.</strong></li>
</ul>
<p>Време е и за обещаните награди! Трима от участниците, които изявиха желание да се включат в жребия за тях, получават като подарък книгата Дигитални истории с автограф. Това са di***@abv.bg, konst_*******@abv.bg и vlad******@gmail.com.</p>
<p>И отново, благодаря от сърце на всеки, който се включи! Ако ви идват идеи за следващи Дигитални истории, ще съм благодарен <a href="https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSczogfPmpk1y66eZI8NlUYPp72UJwQskEtBHeoHROUvudQptQ/viewform?usp=sf_link">да ги споделите тук</a>, очаква ви скромна награда…</p>
<hr>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Как днешните деца се срещат с технологиите? – анкета</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева</a></strong></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva"><strong>Как да срещнем децата с книгите и защо четенето е толкова важно? – Вал Стоева</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova"><strong>„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“ – Красимира Хаджииванова от „Майко Мила!“</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/neda-malcheva"><strong>Родителството като война в карикатурите на Неда Малчева</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mihail-stefanov"><strong>Къде оставихме ролята на бащата? – Михаил Стефанов</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/slavi-stoev"><strong>„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“ – психологът и детски писател Слави Стоев</strong></a></p>
</li>
</ul>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii"><strong>Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми ги дадете тук.</strong></a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/03/detsa-tehologii-rezultati.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/slavi-stoev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/slavi-stoev</guid>
      <pubDate>Tue, 11 Mar 2025 06:00:14 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“ Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем? Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност. Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/slavi-stoev.jpeg.960.webp" alt="Слави Стоев" /></p><div class="intro"><p><em>„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“</em></p>
<p><em>Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?</em></p>
<p><em><strong>Слави Стоев</strong> е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, създател е на подкаста <a href="https://www.estestven.bg/">„Естествен ѝнтелект“</a>. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.</em></p>
<p><em>Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.</em></p>
<p><em>Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. Важно е и вашето мнение! <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.</a></em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Кои са най-големите грешки, които допускаме днес, срещайки децата с технологиите?</strong></p>
<p>– Според мен фундаментална грешка е черно-бялото мислене. Иначе казано, трудността, която изпитваме в коя ли не сфера на живота си, да уцелим средния път. Това е възможно само чрез сериозни интелектуални усилия, които много често не желаем да положим и ни е по-лесно да вземем някое крайно решение.</p>
<p>Едното е сатанизирането на технологиите. Обясняването на децата, че това ще им съсипе мозъка. Но пълната забрана води дотам, че децата нямат компетентност да ползват технологиите. Те са като индианци, на които връчваш граната – нямат култура за употреба, а рано или късно тази граната ще се озове в ръцете им. Говоренето за технологиите като за наркотиците, приравняването им към нещо вредно, опасно, смъртоносно. Аз, като родител и като психолог, чел прекалено много изследвания за ефекта на прекомерната им употреба върху детския мозък, съм по-скоро склонен да изпадам в тази крайност.</p>
<p>Другата е, че технологиите са нещо прекрасно, това е новата игрална площадка на човека, новата реалност, пускайте децата без контрол.</p>
<p>Привържениците на тази теза казват:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Както са оцелявали в реалността, така ще оцелеят и сега“.</em></p>
</blockquote>
<p>Това не е вярно, защото биологично човекът не е създаден да вирее в технологичен свят. Той е създаден да се социализира, да опознава себе си, да опознава света през тялото си, през играта и отношенията с други хора.</p>
<p>Със сигурност пътят е в търсенето на някакъв среден, разумен път, който не прави децата зависими или пък технологични идиоти. Подготовка да живеят в света, в който ги чакат технологии… в добрия случай на бъдещето. В лошия случай няма да има технологии, но за момента поддържаме някакъв умерен оптимизъм, че светът не отива към залез, рязък и брутален.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/slavi-stoev-2.jpeg.960.webp" alt="Слави Стоев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Как се справяме дотук?</strong></p>
<p>– Според мен ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Никой не знаеше, не е от лошотия. Вече знаем,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>никой не може да каже, че ние, възрастните, не сме наясно до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства при развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Нека си го кажем, все пак. До какво води?</strong></p>
<p>– Технологиите не са едно нещо. Да решаваш логически задачи на компютъра, да скролваш в TikTok или да се занимаваш с игри, в които ходиш и убиваш, са три съвсем различни неща, които влияят по различен начин на човешкия мозък. Единственото общо между тях е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>те отдалечават от реалния свят и дават нереална възбуда на централната нервна система – такава, която истинският живот не позволява с такъв интензитет и продължителност.</em></p>
</blockquote>
<p>Каквато и дигитална среда да потребяваш, тя е направена да бъде възбуждаща, интересна, привличаваща, фокусираща вниманието. Светът не е такъв. Той е сив, бавен, скучен, непостоянен, аритмичен. Ти трябва волево да се ангажираш с него, за да ти стане интересно. Не те забавлява от само себе си, той е ръбат, труден.</p>
<p>Тоест, дигиталният лунапарк не е естественият хабитат на човешкия мозък и когато прекалено дълго време живееш там, мозъкът ти се трансформира от обичайното функциониране и адаптира структурите си към него.</p>
<p>Той спира да се занимава с голямата картина, започва да се занимава с много тесен образ, където е фокусът ти на внимание. Така, независимо дали е TikTok или игричка за строене на къща, ти оставаш с много тесен фокус в нещо, което те възбужда, защото е направено с тази задача. Нямаш потребността сам да си създаваш нещо, което да ти е интересно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Твоят мозък привиква, че светът е едно възбуждащо място и единственото, което трябва да можеш да развиваш, е умението да операционализираш в него.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/slavi-stoev-3.jpeg.960.webp" alt="Слави Стоев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Мозъкът ни <a href="https://karamanev.me/technologii/instabrain">определено не е предвиден за такива предизвикателства</a>…</strong></p>
<p>– Това, естествено, работи страшно много за развиването на оперативни умения. Децата, които са потопени в дигиталното, имат рефлекси, причинно-следствено мислене в къс мащаб, много по-развити от онези, които се катерят по дървета по цял ден. Проблемът е, че светът не е такъв. Когато имаш очакването, че той е едно постоянно възбуждащо те място, ти не успяваш да развиеш</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>едно от базовите качества, които човек трябва да развие в ранна детска възраст – способността да отлагаш удоволствието.</em></p>
</blockquote>
<p>Да знаеш, че трябва да положиш усилия тук и сега, без да получиш нищо, за да заслужиш някаква голяма награда в бъдещето.</p>
<p>Свързано е с всичко в живота ни! С това да си оправиш стаята, да се погрижиш за хигиената си, да учиш, да не прекъсваш другите. Да си способен да полагаш усилия за постигането на по-значими цели, като да имаш диплома, връзка, приятели, семейство – дългосрочна връзка, която изисква някакви инвестиции.</p>
<p>Умението да отлагаш удоволствието се тренира, както всяко нещо в човешкия мозък. И</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато го нямаш, ти взимаш само решения, които водят до бързо удовлетворение, бърза стимулация, бързо интересно, бързо готино. Това рядко води до качествен живот.</em></p>
</blockquote>
<p>Второто нещо, което се случва, е, че създаваш мозък с много тесен фокус. Четенето на книга е постъпване на нов стимул, единица информация, която обаче влиза в поле, в което постоянно жужат други единици информация, които дават смисъл на новото парче.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Едно изречение няма абсолютно никакъв смисъл в книгата само по себе си, ако не попадне в този полуактивен, несъзнавано активен облак от всички останали изречения,</em></p>
</blockquote>
<p>които си прочел досега в тази книга и от страшно много други знания за света, които правят смисъла. Да, ти не мислиш за нито едно от тези неща в момента, а за стимула, който в момента влиза. Но той няма да има никакъв смисъл, ако не влезе в такова информационно поле, което държиш полуактивно в съзнанието си, за да си представиш света, за който се говори, човека, който говори, да можеш да разбереш защо го казва, защо се държи по този начин.</p>
<p>Това е парчето информация, върху което си фокусиран. Всичко останало обаче също е активно в главата ти. И това, на принципа на затвърждаване на невронните връзки, създава, усилва, развива, тренира твоето умение да мислиш в контекст. А мисленето в контекст е другата дума на това, което в момента е много модерно и се нарича „функционална грамотност“. Иначе казано, когато дойде едно парче информация, да можеш да осмислиш как то е взаимно свързано с всичко останало в света и всъщност му дава смисъл.</p>
<p class="q"><strong>– Четенето си остава толкова важно…</strong></p>
<p>– Много е модерно да се спори каква литература да четат децата в училище. Няма никакво значение! Въпросът е да четат. Дали разказът е писан от Елин Пелин, или от киберпънк автор, дали е Дръндьо или Феята от захарницата, тук</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>говорим за функционалното умение да можеш да поставиш информацията в контекст, иначе казано – да я разбираш.</em></p>
</blockquote>
<p>Това са двата основни доказани проблеми на прекомерното излагане на децата на дигитална стимулация. Единият е, че уврежда способността за отлагане на удоволствието, което много рязко и сериозно удря емоционалния апарат. Ти не можеш да изпитваш удоволствие, освен ако не си стимулиран тук и сега. Трудно намираш смисъл в живота си, защото той най-често е свързан с далечното удоволствие, а не с непосредственото. Много лесно изпадаш в депресия и раздразнителност, защото си свикнал постоянно да си „надрусан“ тук и сега с някакъв кеф. Това става с емоционалния апарат на децата, които са прекомерно изложени на дигиталната стимулация. И другият проблем е, че губиш функционалната грамотност.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/slavi-stoev-4.jpeg.960.webp" alt="Слави Стоев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– В същото време си говорим само в часове. До три години, казват днес, децата изобщо не би трябвало да са изложени на технологии. Но това изобщо не се спазва, можем да го видим навсякъде.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Тъжната истина е, че никой от нас не знае кое е доброто.</em></p>
</blockquote>
<p>Ние се лашкаме между тези две крайности – „Анатема!“ и „Нема проблеми!“, защото информацията е много малко. Да, две поколения изгоряха в некомпетентността ни да ги възпитаме как да ползват това, което създадохме преди 20-ина години. И това поражда страшно много тревожност в нашата част на знанието – психолози, невролози, лекари, педагози, социални работници, психиатри, защото работим с крайния продукт на грешката. А той понякога може да е много тъжен.</p>
<p>Затова понякога излизат такива предписания: „До три години никакви екрани“. Аз съм следвал това правило, моето дете до тригодишна възраст имаше 15 минути гледане на филмче общо, погрешка.</p>
<p>Обаче много деца, които са имали дигитална стимулация от първите дни, не дават симптоматика – увреда в емоционалния апарат или способността за държане на контекст и осмисляне.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>И тук става въпрос за дозата.</em></p>
</blockquote>
<p>Изследванията, които се правят, стигнаха до една дефиниция за „вредна употреба“, много подобна на това, което се казва за вредна употреба на алкохол, наркотици и цигари. Дефинира се като „употреба, която води до загуба на интерес към други, алтернативни форми на забавление, до проява на видими абстинентни синдроми при отнемане и натрапчиво-компулсивно търсене на стимула“.</p>
<p>Иначе казано, както би се държал един наркоман, който е готов да извърши подвизи, за да стигне до веществото си и видимо страда, когато му е отнето. Готов е да зареже абсолютно всичко друго в живота си, за да го получи.</p>
<p>Тоест,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато децата се отказват от естествени стимули, за да могат да потънат в дигитално устройство, е проблем.</em></p>
</blockquote>
<p>Това дори не е толкова свързано с това доколко са били излагани на това, а до каква степен са склонни да изпадат в такива компулсивно-натрапчиви поведения и им е трудно да функционират в този свят. За някои деца е отдушник – ако са по-тревожни, срамежливи, по-трудно социализиращи се. Същото, както за много възрастни хора е алкохолът – чудесно бягство. Отиват в един свят, където имат пълен контрол над това, което става и то, на всичкото отгоре, ги награждава, стимулира ги, забавлява ги. Към момента това е дефинирано като вредна, опасна употреба.</p>
<p class="q"><strong>– Но и е нещо, което всеки родител може да прецени по критериите, които ти каза. Те звучат доста ясно.</strong></p>
<p>– Със сигурност разумното говорене с децата е важно. Детето ми започна: „Еди кой си има телефон“. „Рада, всъщност никой не е по-интересен от телефона. Никой.“ „Не е вярно, ти си интересен, мама е интересна“. „Никой.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В телефона има такива неща, които нито един човек не може да ти достави.</em></p>
</blockquote>
<p>Аз не мога да гълтам огън и да ходя на въже, опънато между две скали, а такива хора са в телефона ти. Но в момента ти имаш много по-важни неща, които да правиш. Да, не са толкова забавни, не са толкова лесни, приятни, но са важните неща, които трябва да правиш в момента. Когато си в училище, да си с децата, а не на телефона си. За</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да се учиш да създаваш социални контакти, да изграждаш връзки с другите хора, да се учиш да учиш от другите хора“.</em></p>
</blockquote>
<p>В много ранната училищна възраст в междучасията децата учат едно от друго. Понякога дори си говорят за училище, за това какво са учили. Това са фундаментални, базови умения, които на всеки ще му трябват цял живот.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/slavi-stoev-5.jpeg.960.webp" alt="Слави Стоев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Може би еволюцията вече не ги изисква, може би това е естественият ход на нещата…</strong></p>
<p>– Не. Много сме дребнички, за да говорим за еволюция. Много кратки периоди живеем, за да я коментираме. Бих заменил, че цивилизацията ни може би не ги изисква. Че ние</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в момента си създаваме цивилизация, която предполага, че за нея е подходящ един асоциален, склонен към депресия при липса на стимулация, зависим към възбудата човек, който не умее да мисли в контекст.</em></p>
</blockquote>
<p>Ама много се съмнявам, че ако опишем крайния резултат на свръхдигиталните хора като личности някой ще каже: „Ей, точно това ни трябва!“.</p>
<p>По-скоро рискът, и то осъзнат, е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>новото класово неравенство ще е между хора, които могат да разберат една страница писмен текст и такива, които не са способни.</em></p>
</blockquote>
<p>Цялата тази тревога, която се вдига, и всички изследвания, които се правят, струват много пари, а те не се правят от някаква висша форма на хуманизъм. Финансират се, защото в един момент изниква въпросът: 10% разбиращи страница писмен текст стигат ли ни като икономически ресурс, за да можем да съществуваме? Нашата цивилизация създаде това явление, но ще оцелее ли с резултата, която ще получи?</p>
<p>Не една и две цивилизации са загивали от собствените си грешки. И това е една от не толкова видимите грешки като екологичната опасност – това, че подрязахме естествения си хабитат. Но също е грешка, която би могла да доведе до упадъка ни и много хора го осъзнават.</p>
<p>Затова в момента глобално започва тенденция към рестрикция на дигиталния начин на поднасяне на информация при млади хора.</p>
<p class="q"><strong>– Да, но хаотично, неосъзнато и в условията на вече прекъснат обществен диалог по важните теми. Тоест – на практика тенденцията е обречена. И все пак, както ти каза, много е различно дали играеш игра, която може да развива мозъка ти по някакъв начин, или просто скролваш…</strong></p>
<p>– То е като разликата между покера и ротативките.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако играеш „Майнкрафт“, това е логическа игра, правиш нещо, но все едно играеш покер. TikTok е ротативката – седиш, цъкаш и не правиш нищо. Само че и двете са комар.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако и с двете прекалиш, губиш останалите части от живота си. Защото може да си топ покериграч, на когото целият му живот е това… И ако си представиш, че имаме тук 7 милиона хора, които единственото, което могат да правят, е да играят покер, да цъкат „Майнкрафт“… кой ще обучава децата? Кой ще ги лекува? Кой ще оправя канализацията? Кой ще строи къщите им?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/slavi-stoev-6.jpeg.960.webp" alt="Слави Стоев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Аз също с моите деца спазвам правилата, големият ми син често отказва квотата от половин час на таблета, за да чете „Хари Потър“. Но голяма част от хората се замислят, чак когато вече са изпуснали нещата, дали са безконтролен достъп до технологии. Какво е решението тогава?</strong></p>
<p>– Отнемаш стимула. Не казвам, че е лесно! Най-често правим същото, както по други теми. Говорим си и си казваме: „Не е вярно, не е проблем, това са глупости, на моето дете нищо му няма“. Или „аз познавам едно дете, което по цял ден е на таблета си и има медал от Олимпиада“. Сещаш се за някакви единични случаи, които подтвърждават твоята теза, която емоционално искаш да е вярната, за да не трябва да се занимаваш, да се караш с детето, пък да му измисляш игри, пък да го забавляваш, пък да го търпиш кисело.</p>
<p>Гледаш да ги си спестиш тия неща, защото имаш работа, трябва да сготвиш, и ти си човек…</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всички възможни родителски обяснения са верни до едно. Въпросът е какво решение вземаш – дали ти се занимава? Ако не, ще намериш страшно много аргументи.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако ти се занимава, идва лошата новина, че това ще е трудна битка. За щастие, не по-трудна от много други битки, които ние, родителите, трябва да водим, възпитавайки децата си. И все пак – битка. Първо, че детето вече е привикнало към наградата и кефа, а малко други неща могат да донесат такава стимулация. Второ, защото много често родителите сме самотни в тази битка, всички наоколо имат устройство.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Какво пазиш? Едно островче, заобиколено от екрана.</em></p>
</blockquote>
<p>Сами сме! Едни специалисти дават едни, други – различни препоръчителни часове. В училищата имат толкова шарени политики, няма една обществена рамка, която да защити някаква родителска теза. Хората си създават някакви микрообщества по сходство на този принцип.</p>
<p>Оставени сме на собствената си преценка, но, слава Богу, има все повече натрупваща се информация, ако ни се чете.</p>
<p class="q"><strong>– Докато тук-там държавите от време не време се сещат, че не е толкова добра идея 4-годишни да стоят в TikTok и все пак мерките им са по-скоро палиативни.</strong></p>
<p>– Все пак, вече се въвеждат законови ограничения, например Австралия забранява профилите в социални мрежи под 16 години. Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>социалните мрежи са с много ясно изразени рискове за децата, от тормоз, включително сексуален, от упадък на интелектуалния капацитет, от всякакви рискови поведения.</em></p>
</blockquote>
<p>Тормозът в тези среди става много по-скрито и невидимо. Може да стигне до ужасни състояния и поведения като реакция и ти да не разбереш, защото никой не знае. Детето бива унижавано, обиждано и мачкано в някакво затворено дигитално процентство, където никой няма достъп, освен то и насилниците.</p>
<p>Друга стъпка е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>връщане към хартиените учебници, отказ от дигитални програми, в които са инвестирани милиарди.</em></p>
</blockquote>
<p>В Северна Европа например все повече махат дигиталните учебни материали и се връщат към хартията, защото виждат каква е разликата в способността на мозъката да обработва информацията.</p>
<p>В крайна сметка не говорим за знания. Някой казва, че ако учим от компютъра, запомняме много повече. Сигурно е така. Ама</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>смисълът на ученето е да те научи да мислиш.</em></p>
</blockquote>
<p>Да си способен, когато се сблъскаш с нова информация, да я видиш, да я запомниш, да я разбереш и използваш.</p>
<p>Дигиталната среда улеснява ангажирането, защото е много по-атрактивна от хартията, запомнянето, защото прави много повече невронни връзки.</p>
<p>Обаче бъгва основната цел на ученето.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/slavi-stoev-7.jpeg.960.webp" alt="Слави Стоев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– И все пак, ако решим, че сме прекалили, добре ли е да спрем рязко? По малко ли? Повече да си говорим ли, откъде минава връщането на баланса?</strong></p>
<p>– Който и да отговори, ще е безотговорно, защото хората го наслагат върху хиляди частни случаи. Пълното отнемане на дигиталното устройство, слава Богу, не може да увреди детето – защото има вещества, при които рязкото лишаване води до увреда.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Най-добрият сценарият е детето да има дисциплина и самоконтрол.</em></p>
</blockquote>
<p>Рано или късно то ще бъде изложено в свят, където трябва да има технологии и е хубаво да им се помага да развиват самодисциплина и свободна воля, както твоят син. Ако мога да играя на таблета или да рисувам, да имам свободната воля да избера. Но едното не е задължително, защото мозъкът ми казва, че то е най-важното, значимо и ценно нещо на този свят.</p>
<p>Овластяването на децата да имат достъп и свобода на избор обаче става постепенно. В крайна сметка всички техни навици ги създаваме ние по някакъв начин.</p>
<p>През имитация – това е много важно. Ако искаме детето да ограничи употребата на дигитални устройства, ние трябва да я ограничим пред него. Ако му кажеш: „Остави този телефон и ходи да учиш“, докато си мажеш нещо на телефона, няма особена стойност.</p>
<p>Не харесвам корупцията като метод на възпитание, макар че всички я ползваме. „Ако си оправиш стаята, ще ти купя шоколад.“ „Ако си научиш урока, ще те заведа на театър.“ „Ако прочетеш 10 страници, ще ти дам телефона за половин час.“ Фундаментално не харесвам този метод, но би могъл да бъде използван. Само че не само детето да прочете 10 страници, а и да може да ти каже какво е прочело през контролни въпроси, какъвто не е въпросът „Разбра ли?“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако имаш времето и енергията да го питаш „кое ти беше интересно“, „този защо се държеше по такъв начин“, „разкажи ми смисъла от тази история“…</em></p>
</blockquote>
<p>Тогава вече то да може да стигне до заветния телефон, но ще е положило усилия. Ще знае, че светът не е само кеф и хубавите неща изискват усилия.</p>
<p>Всеки си възпитава децата по различен начин, това е ясно. Има хора, които нямат избор, те не могат да водят тази битка. Човек, който работи 12 часа на ден, прибира детето, готви, кога точно води битката за телефона? Въпросът е поне да е осъзнато.</p>
<p class="q"><strong>– Защо започна да пишеш детски книжки?</strong></p>
<p>– Много комплексна е мотивацията. Първо, защото е много забавно. Второ, започнах неслучайно по времето, когато вече имах малко дете. Трето, защото нещата, за които говоря в детските си книги, са теми, които ние, възрастните, много рядко поставяме на масата пред децата. Това са теми, свързани с това да могат да разбират по-добре какво се случва вътре в тях и около тях. Не само да го разпознават, а да могат да използват тази информация. Да я подлагат на критична оценка, на прогресивен или регресивен причинно-следствен анализ. Прогресивният е: „ако направя А, ще се случи Б“, а регресивният – „случило се е Б, значи много вероятно назад да се е случило А“. Това е нещо изключително важно в живота, дори, ако щеш, за да си планираш парти за рождения ден.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Цялата ни мисловна дейност се гради на подобни логически вериги.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Водиш подкаст, който се казва „Естествен ѝнтелект“. Според теб кога е моментът да срещнем децата с изкуствения интелект? Всички си говорим за него, около нас е постоянно, а е още нещо, с което не знаем какво правим и можем да повторим същата грешка, с която започнахме…</strong></p>
<p>– Сложните изчислителни модели, които се наричат ИИ, също имат минимум две страни. Понеже някак сме във тревожния разговор, ще почна с опасната и тя е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>закърняват човешките способности за извършване на определените функционалности</em></p>
</blockquote>
<p>поради простата причина, че вече има на кого да ги делегираме и той да ги извършва с приемливо ниво на грешка. Което е супер.</p>
<p>Проблемът е, че ако всички започваме да делегираме на едно устройство, което извършва операциите с приемливо ниво на грешка,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>кой в един момент ще има капацитета да каже това ниво на грешка приемливо ли е?</em></p>
</blockquote>
<p>Иначе казано, дали продуктът, който генерира изчислителният модел, е добър продукт, който ще ни свърши работа?</p>
<p>Някакъв процент от хората трябва да останат със способността да преценяват критично. Можеш да го правиш, само когато си участвал активно много, много, много пъти в процеса по генериране на продукта, който ще оценяваш. Иначе казано, трябва да имаш някакво ниво на опит и майсторство, които никога няма да развиеш, ако не си минавал през този процес.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/03/slavi-stoev-8.jpeg.960.webp" alt="Слави Стоев" loading="lazy" decoding="async" width="1707" height="2560"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– В момента това се случва в програмирането, ИИ върши голяма част от работата и не наемаме достатъчно млади хора. Така след няколко години наистина няма да има кой за преценява.</strong></p>
<p>– Ще стане като при учителите – всички инженерите да са на пенсионна въздуха, никой няма да иска да ходи в ИТ компания, за да пише промпове. Но това си е ваш проблем. Сигурен съм, че ще го направите и наш, но няма да е скоро.</p>
<p>Това е рискът. Вече има хора, които нямат идея къде се намират. Имаме читави GPS системи от 15-ина години, от 10-ина с телефоните всеки има GPS. А</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да нямаш идея къде си намираш в пространството те обърква и те бъгва по толкова много несъзнавани метаинтелектуални начини, че най-малкото ти стеснява света.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако светът за теб е точката, която виждаш и нямаш никаква идея къде се намира тя в целия голям свят, това прави мозъка ти изключително стеснен и фокусиран само върху непосредственото обкръжение. Това пък нарушава въобще твоя капацитет да виждаш в перспектива – живота си, отношенията, политиката на държавата ти, да държиш някаква по-голяма картинка.</p>
<p>Това е проблемът на улеснението.</p>
<p>Най-вероятно същите пенсионерски вайкания ги е имало и преди 150 години, когато са се появили тъкачните станове. Едни хора са викали: „Леле, какво ще стане, когато загубим умението си да тъчем?“. Пък, ей, на, оцелели сме.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Проблемът със сложните изчислителни модели е, че те удрят фундаменталното човешко, нашето еволюционно предимство да мислим сложно.</em></p>
</blockquote>
<p>Водейки до закърняване на интелектуалните способности, способността да се социализираме и да мислим по по-сложен начин.</p>
<p class="q"><strong>– Докато тази тема продължава да стои встрани от обществения разговор… Но пък именно заради нея го има вече 4 години този сайт. Благодаря ти!</strong></p>
<hr>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Как днешните деца се срещат с технологиите? – анкета</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева</a></strong></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva"><strong>Как да срещнем децата с ниите и защо четенето е толова важно? – Вал Стоева</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova"><strong>„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“ – Красимира Хаджииванова от „Майко Мила!“</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/neda-malcheva"><strong>Родителството като война в карикатурите на Неда Малчева</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mihail-stefanov"><strong>Къде оставихме ролята на бащата? – Михаил Стефанов</strong></a></p>
</li>
</ul>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii"><strong>Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми ги дадете тук.</strong></a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/03/slavi-stoev.jpeg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Къде оставихме ролята на бащата?</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/mihail-stefanov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/mihail-stefanov</guid>
      <pubDate>Tue, 04 Mar 2025 06:00:02 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко? Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите. „Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“ Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov.jpg.960.webp" alt="Михаил Стефанов" /></p><div class="intro"><p><em>„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?</em></p>
<p><em><strong>Михаил Стефанов</strong> не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.</em></p>
<p><em>„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“</em></p>
<p><em>Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. Важно е и вашето мнение! <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.</a></em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/sreshti/maria-peeva-mama-nindja">„Мама Нинджа“</a>, „Бг Мама“, <a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova">„Майко Мила“</a>, толкова много изключително успешни сайтове за майки, а татковците като че ли ги няма в онлайн пространството. Защо?</strong></p>
<p>– Като че ли има някаква традиция у нас, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ролята на бащите по отношение на изграждането на децата е вторична. Само се замислите за детските ни приказки.</em></p>
</blockquote>
<p>Къде има баща? Няма! „Тримата братя и златната ябълка“. Или бащата ги оставя да се оправят – „Неволята“, няма да им помогне, или изцяло отсъства.</p>
<p>Дори при Ботев бащата е толкова вторичен образ. Майката, бабата, дядо, родът, а фигурата на бащата… Ако някой си направи труда да проследи приказки, фолклор, а и съвременна култура, ще види, че това е почти отсъстващ образ, което е много интересно и се наслагва с времето.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov-5.jpg.960.webp" alt="Михаил Стефанов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Ивайло Иванов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Докато в същото време говорим за патриархалния бит.</strong></p>
<p>– Той е патриархален, обаче имам чувството, че говорим как дядото е по-добър баща от бащата. Някак си той се научава през грешките си. Мога да го кажа дори за моето семейство – моят дядо ми е бил по-добър дядо, отколкото е бил баща на баща ми. Не знам откъде идва това, но имаме дефицит, който сякаш е културно наслояван.</p>
<p class="q"><strong>– Но сега вече сме модерни хора, даже сменяме памперси и пак не си говорим толкова за ролята ни.</strong></p>
<p>– Да, може би социалната роля на мъжа като участващ се променя, но не бих казал, че е така навсякъде. В София, или поне, ето, в нашия балон, всеки с по две деца, гледаме да отменим, да помогнем вкъщи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да сменяш памперси, да си там, да подкрепяш партньорката си е супер. Но това е само някаква първа стъпка, далеч не те прави ефективен баща.</em></p>
</blockquote>
<p>Преди години си говорих с главната редакторка на издателство „Фют“ и тя имаше много интересно наблюдение, не знам дали се е променило оттогава, че книги за общуване с детето се купуват до 7-годишна възраст – всичко, което е свързано с бебета, малки деца. Сякаш след 7 изведнъж няма нужда, явно всеки може да общува пълноценно с тийнейджъри или ги купуват само хора с проблеми, вече закъсали.</p>
<p>Докато темите за общуването, за средата вкъщи,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за ролята на бащата като формиращ фактор за идентичността…, теми, които психологията толкова сериозно засяга, в България са доста, доста непознати.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov-4.jpg.960.webp" alt="Михаил Стефанов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Напълно споделям наблюденията ти. Но само в България ли?</strong></p>
<p>– Не знам, нямам поглед над други общества. Преди време ми беше попаднала една статия на скандинавски психолог, която се казваше „Как възпитаваме неблагодарници“. Беше по повод свръхлипсата на поставяне на граници в скандинавските семейства, които</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не искат да ограничават децата, стараят се да им дават пълна свобода, и са с най-висок процент по оставяне на възрастни хора в старчески домове.</em></p>
</blockquote>
<p>Просто защото този фокус върху аза на детето почва да размива усещането му за общност, за дълг, за ангажимент към родителите, когато остареят.</p>
<p>Така че най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е „да намериш себе си“. Масово хората са в търсене на себе си…. Дали ще е през патриархалното, корените, родолюбието, да откриеш тайните български начини за това как се става успешен. Или през себереализация, през нещо нестандартно, но в това търсене на себе си… Бащата има ключова роля тук. Много е интересно, защото точно бащата ти дава това кой си.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва, той го обживява.</em></p>
</blockquote>
<p>И ти го виждаш, той е първи. Често виждаме отсъстващия баща, а това значи на практика, че се появяват някакви ключови компоненти от твоята идентичност, които няма как да се формират…</p>
<p class="q"><strong>– Това не трябва ли да тръгва от нас самите, от бащите? Да го правим по-осъзнато, по-осмислено, да си говорим и обсъждаме каква е нашата роля, с какво можем да сме полезни на това дете, освен да му сменяме памперсите?</strong></p>
<p>– Абсолютно съм съгласен. Аз смятам, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>бащинството е една от най-големите и най-отговорните задачи, пред които ще се изправим като мъже.</em></p>
</blockquote>
<p>Разбира се, това важи за тези от нас, които решат да имат деца и намерят точния партньор, не е задължително всеки да има деца. Но бащинството за мен е една от най-големите ми задачи.</p>
<p>Когато се разбра, че ще имам дете за пръв път, преди вече 15 години, за мен беше много голямо нещо. И си казах: „Трябва да почна да чета, да разбера какво е…“. Ти го знаеш добре, не можеш да разбереш какво е да си баща, преди да станеш баща, от една страна.</p>
<p>От друга може много неща да осмислиш, да се подготвиш. А и в процеса, след това.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Отговорността да си личност, която има ключова роля във формирането на други човешки личности, които са ти възложени.</em></p>
</blockquote>
<p>Те са дошли в живота ти, твоята задача е да ги формираш и това трябва да бъде направено добре. И трябва да знаеш как се прави.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov-2.jpg.960.webp" alt="Михаил Стефанов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Тук идва въпросът с четенето, което често не помага. За всяко едно нещо, чисто физическата грижа, психологическото възпитание, започваш да се губиш и преплиташ в гледни точки.</strong></p>
<p>– Наистина, първо се сблъскат модели – първо имаме нашите си, по-традиционни, начините, по които ние самите сме отгледани. Заради глобалните процеси нахлуват други, започват да ни ги предлагат – например виждаме по филмите как американците си възпитават децата – и учим, взимаме пример.</p>
<p>Книгите идват от немски или френски психолози, които имат друга методология, Скандинавието, Мария Монтесори… И ти</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>започваш да се чудиш… сега, по коя система точно?! Какво да го правят това дете?!</em></p>
</blockquote>
<p>Но като сведем нещата до много простички, не стъпки, ама принципи, имаме няколко неща, които са универсални.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>На първо място осъзнаване, че да си баща, е активна, отговорна роля.</em></p>
</blockquote>
<p>И то не само за изхранването и физическото оцеляване, а и за изграждането на характера, на емоционалността, на интелектуалния и социалния капацитет на децата.</p>
<p>Ти трябва да общуваш с тях, да ги формираш през общуване… защото и през необщуване пак ги формираш! Това е първото осъзнаване.</p>
<p>Каквото и да направиш като баща, дори да се махнеш и да избягаш, пак ще формираш. Ей, това е осъзнаването, което понякога е трудно, защото изведнъж осъзнаваш каква отговорност пада върху теб.</p>
<p class="q"><strong>– Стига да осъзнаеш. Първо и най-инстинктивно ти идва да избягаш, по един или друг начин. Или да го подцениш. Или третото – да искаш пък целенасочено да формираш, да налагаш, да вкарваш в рамки, да поведеш в твоята си посока…</strong></p>
<p>– Формирането се случва по всякакъв начин, само една от посоките е през контрол. Един мой приятел, богослов и филолог, казва: „Детето не се ражда празна страница, ти да пишеш неговия текст от нулата. То се ражда с много текст, а твоята роля е по-скоро редакторска!“. Хубава метафора.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Формирането е и през личния пример.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е вторият принцип, който трябва да осъзнаваме. Децата ни ще гледат какви сме и каквито сме, такива ще станат. После, с годините, може да започнат да осмислят, че не искат да бъдат всичко това, което ние сме. Ще започне един процес, опит да се разграничат. Най-вероятно и ние с теб имаме неща, в които си казваме: „Тук съм като баща си, пък искам да е малко по-различно“.</p>
<p>Това също е второто осъзнаване: че аз повече ще формирам с примера си, отколкото с говоренето. Ако казвам на детето: „Извини се, бе, извини се!“, а то от мене не е чувало „Извинявай!“, ялово ще е това усилие. Ако му казвам: „Честен ще бъдеш!“, а ме хваща в лъжа всяка седмица…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov-6.jpg.960.webp" alt="Михаил Стефанов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– За мен още едно голямо осъзнаване, през което минаваме, е че си в нова ситуация, за която не си подготвен. Мислиш си, че винаги ще си спокоен, няма как да им викаш на децата, всичко ще е тихо и идилично… а няма как да бъде така. Те са деца.</strong></p>
<p>– Има една популярна фраза:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Преди да имам деца, имах 7 теории как се гледат. Сега имам 7 деца и нито една теория“.</em></p>
</blockquote>
<p>Но тук според мен идва едно усещане, което повече забелязвам при жените – че ако сбъркаш нещо във взаимоотношенията си с дете, ужасна работа, ти си лош родител! Истината е, че по-скоро да се научиш да казваш „извинявай“, като сбъркаш, на детето му дава прекрасен сигнал.</p>
<p>Като се развикаш незаслужено, изкараш си го на него, не е хубаво. Но по-добре след 30 минути, като ти мине, иди и му обясни: „Извинявай, не бях прав“. Това е примерът, за който говоря.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Идеята, че винаги ще сме спокойни, е илюзия.</em></p>
</blockquote>
<p>Разбира се, ако системно му викаме, ако го подтискаме и му показваме, че това е нормално, никак не е хубаво. Но че не мога да си изпусна нервите пред детето, е илюзия. Защото така то се приучава към някакви изкуствени модели, които после трудно ще се срещнат с другите хора в света.</p>
<p>Имах период, в който вършех много натоварваща работа, прибирах се уморен. Усещах, че се държа нормално и цивилизовано с колегите на работа и след това, като си тръгна, тежестта на това, което се е случило, надвисва над мен и влизам вкъщи като буреносен облак. Свъсен, крив… Аз като цяло не съм такъв човек, но такъв беше периодът – децата си играят, аз почвам да се зъбя. Един ден се усетих, просто не ми беше тежък денят и влязох, свиркайки си – видях искрената изненада по лицата им, видях как светнаха. Беше много особен момент, имах някакво прозрение. И изведнъж направих</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>връзката между начина, по който аз присъствам вкъщи и състоянието на целия ми дом.</em></p>
</blockquote>
<p>След това съзнателно – къде успешно, къде не, се научих пред вратата на дома, каквото и да ми е, леко да се напомпам и да придобия един по-ентусиазиран вид. Дори след половин час да ми паднат батериите, първият ми контакт с децата да е много по-положителен. „Радвам се да те видя“, прегръдка, закачка, смешка. Всичко се промени. Загледай се, дори самото ти присъствие като баща променя цялата атмосфера. Влияе на децата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov-7.jpg.960.webp" alt="Михаил Стефанов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Обаче хер Фройд казва, че единствената роля на таткото е да прекъсне връзката с майката.</strong></p>
<p>– Аз не съм сигурен, че разбирам какво има предвид. Чувал съм и други тези, от типа, че единствено, което бащата трябва да направи за децата си, е да обича майка им. За мен тези идеи са… безумни.</p>
<p>Подобни изказвания подлежат, при наличието на поне малко критическо мислене, на сериозни въпроси. Откъде знае Фройд това? Защо го твърди, на базата на какво? А неговият баща така ли е правил? Ако е така, нищо чудно той така да смята. Тоест, много може да се заядем, но като цяло… сигурно я има и тази роля. Виждам някакво здравомислие в това, в прекомерното вкопчване на майката в детето, която не му позволява да скочи, да се качи на дърво. Подобно отношение в един момент започва да спира желанието на детето за приключения, за изследване на света, за това да стане независимо, да пробва разни работи с риск да си обели коляното.</p>
<p>Бащите имат тази балансираща роля. Но да кажем, че това е единствената им задача, означава да изключим това бащата да чете книги с децата си, да ги учи на спорт, или да рисуват, ако той самият рисува, да готвят заедно. Означава да изключим бащата да учи с децата си. Или когато взима кариерни решения, да са такива, които му позволяват да бъде баща. В нашата култура, това за жените е още по-трудно, не е лесно и за мъжете. Това означава понякога да удариш спирачка на нова позиция, която ти предлагат, защото знаеш, че върви с повече часове работа. Или да не си купиш нова кола на изплащане. Това са големи жертви в общество като нашето.</p>
<p>Ако мислим като Фройд, това означава, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>един човек, чието родителско отношение се изразява в това да вика: „Стига си му ходила по това дете“, си върши чудесно бащинската роля. Така ли е?</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Дори тези стереотипи все по-рядко са верни. Аз например съм много по-предпазващ към децата ми, отколкото майка им. Осъзнавам, че не е правилно, но и този баланс не е лесен.</strong></p>
<p>– При нас е по-класическият вариант…</p>
<p class="q"><strong>– Явно, след като дъщерите ти се занимават на професионално ниво с бойни спортове.</strong></p>
<p>– Но не ги тикам! Много е важно. Голямата тренираше джу джицу, но каза, че не е нейното и сега тренира танци. Нямам никаква болна амбиция, но много ми хареса мисълта, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>днес в момчетата е добре да възпитаваме целенасочено чувствителност,</em></p>
</blockquote>
<p>защото като цяло културата и средата ги учат на друго. А в момичетата да възпитаваме сила и независимост, защото като цяло културата и средата ги учат на друго.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov-8.jpg.960.webp" alt="Михаил Стефанов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– И аз мисля, че остана в миналото идеята, че момчетата не плачат.</strong></p>
<p>– Аз, понеже рева, никога не съм бил на този принцип. Но виждам страшно много мъже, осакатени от невъзможност да говорят за емоциите си. Депресията си е депресия, независимо дали си признаваш, че я имаш.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Невъзможността на мъжа да изрази, да излее негативна емоция, освен в насилие, е голям проблем.</em></p>
</blockquote>
<p>Неумението бащата да разговаря за това как е психически. Ужасяващ проблем! Като цяло времето, в което живеем, носи доста психологически стрес. Смея да твърдя, в някои отношения, по-сериозен, отколкото при хората преди нас. Да, работата ни е станала по-лесна физически, но културно погледнато въпроси като „кой съм аз“, „какво се очаква от мен“, „как изглежда успехът“…</p>
<p>Едно време е било относително ясно – имаш роля и трябва да я изпълниш. Сега светът е голям, ама спасение не дебне отвсякъде и си изгубен.</p>
<p>Един антрополог още 90-те години, говори за „преситения аз“. Той казва, че идентичността на човека се формира през истории. Ти си сборът от своите истории и от тези за това какво може да бъдеш. Обаче хората в миналото са имали много по-малък брой възможни истории. Докато сега историите за това какво може да бъдем са безброй.</p>
<p>Азът претръпва от това и блокира. Почва да ти става много трудно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Кога си успешен мъж? Когато имаш много пари, караш скъпа кола, големи бицепси, яка мацка, топ шеф си на голяма компания,</em></p>
</blockquote>
<p>или си победител в риалити формат и си известен, само защото си известен? Кога си успешен, кога животът ти е смислен?</p>
<p>Има един приятел от Кеймбридж, който изследва смисъла като феномен. Той казва, „ние сме същества в търсене на смисъла“. И това е вълшебно! Но понякога става много трудно, много мои приятели минават през тежки кризи именно заради това.</p>
<p>В този момент е много трудно да си баща. Защото една от задачите на бащата е да ориентира.</p>
<p class="q"><strong>– Понякога обаче промяната да станеш баща ти дава мотивация, при мен <a href="https://karamanev.me/za-avtora">беше така и двата пъти</a>. Точно когато се роди големият ми син, започнах да уча програмиране. Когато се роди малкият, си направих сайта. Някак имаш допълнителен смисъл да си намериш и своя смисъл и заради това, че си станал родител.</strong></p>
<p>– Не си противоречат тези неща, по-скоро са част от сезоните на живота. Абсолютно съм съгласен с теб. Имам много ясен спомен как, когато се роди голямата ми дъщеря, тръгнах да пресичам неправилно. Стъпих с един крак на платното… хвърчат коли, ама аз винаги съм минавал оттам. Има подлез, ама кой ти го ползва? Изведнъж си казах:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Мале, ако вземе да ме удари нещо сега, какво ще прави това дете?“.</em></p>
</blockquote>
<p>И се върнах, оттогава винаги минавам през подлеза.</p>
<p class="q"><strong>– Имаш ли критерии, по които да си кажеш, „аз се справих като баща, доволен съм“?</strong></p>
<p>– Едно от нещата, което ми е много важно, е да четат и да са мислещи хора, затова ги излагам на разнообразни идеи, на разнообразни светогледи. За мен е много важно да имат свободата да мислят, да вземат решения самостоятелно и да са критични.</p>
<p>Другото много важно нещо, като би ми донесло огромно удоволствие, е да виждам, че са контракултурни, ама не е самоцелно. А</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато културата, масовото разбиране за ценност върви срещу това, в което те вярват, да могат да отстояват. Да стоят, въпреки трудността.</em></p>
</blockquote>
<p>Иначе, разбира се, да са мили хора, които си проправят път в живота по свестен и нормален начин.</p>
<p>Както казва един американски философ, всъщност целият ни човешки стремеж отива към това да постигне неща, които нашето въображение е начертало. И мерим себе си, успеха си, спрямо картината във въображението, която сме обикнали. То е онова, което ни движи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov-3.jpg.960.webp" alt="Михаил Стефанов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Технологиите промениха всяка страна от живота ти, това е очевидно. Но с какво най-вече промениха родителството, отговорностите на бащата, ситуацията в семейството?</strong></p>
<p>– Трудно ми е да дам завършен отговор, но със сигурност вторачването в екраните, тяхното нахлуване в територията на семейното, променя динамиката. Дори само на вечеря, ако ги допуснем. Независимо дали е екранът на телефона, телевизорът отдавна е допуснат в семейното ни светая светих. Често повече разговаряме, вербално или вътрешно, с героите от екрана, отколкото един с друг.</p>
<p>Така че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>дефицитът на разговор. Смятам, че броят на екраните е обратнопропорционален на автентичния разговор, на връзката с бащата и в семейството изобщо.</em></p>
</blockquote>
<p>Моите деца имат много стриктни ограничения, нямаме телевизор, съзнателно решение. Те имат, разбира се, лаптоп, имат достъп до света, но имат времево ограничение. Много съзнателно, целенасочено водим разговори как това ни влияе – на нас, на семейството, на тях. И това се превръща в едно от ония неща, които според мен ще стане здравословно, ако как употребяваме технологиите, какъв е ефектът им, стане тема за разговор в семейството.</p>
<p>Всъщност в телефона ти е целият свят. Може да правиш проучвания, да говориш с изкуствения интелект, да видиш клипче, което да те вдъхнови. Но умението да оценя нещата, които ме развиват, и тези, които водят до „брейнрот“, е ключово днес.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Кой го създава при децата? Ами, бащата и майката през разговор.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако детето ми вижда, че по цял ден кисна в социални мрежи, нонстоп съм с телефона… Ако оставя детето си да го възпитава телефонът, вместо мен го формират Nickelodeon, Baby TV и от един момент TikTok. В един момент аз си казвам: „Ти кой си? Коя е тази личност, която живее у нас и на която аз плащам сметките?“.</p>
<p>„Не мога да го позная!“ Защо? „Защото е толкова различен от мен.“ Защо? Защото го формира някой друг. И тогава почват скандали, разкъсвания на тъканта на взаимоотношенията.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Ти само на тоя екран стоиш“. Аланкоолу, 13 години ти къде беше?</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И аз го виждам, много хора го правят. И подценяват това, че имаш броени години, особено при малко дете, в които трябва да му отделяш време. А това е задължение, отговорност, но и удоволствие в крайна сметка.</strong></p>
<p>– Ако си го направиш да ти е удоволствие, да. Но ако си с усещането, че бебето ти пречи да си живееш живота, тогава стигаме до моя първи принцип. Неосъзнатост на ролята, на отговорността, която носиш като родител. Детето не е пречка.</p>
<p class="q"><strong>– Уви, и обществото не го иска от теб. То иска евентуално да го водиш на лекар и на училище. Ако другото не идва отвътре, няма откъде да дойде.</strong></p>
<p>– Точно така. И цялата тази криза идва, защото няма откъде да дойде. В българския традиционен модел за отглеждане на деца, доколкото изобщо можем да говорим за такъв, виждаме и доста хубави, и доста болнави неща. Но той се разпада, изчезва, гравитационните му сили вече не са толкова мощни.</p>
<p>Кой модел идва на негово място? От една страна, вътрешният импулс да имаш деца. Прекрасен! От друга, като се родят, ти спираш до физическото им оцеляване, задължението, което държавата изисква от теб, както казваш.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Обаче формирането като личност, много важно нещо, отсъства изобщо от диалога.</em></p>
</blockquote>
<p>И това са много болезнени въпроси. Ужасни дефицити имаме като общество там. Работя отдавна с тинейджъри, бях на 19, когато започнах да доброволствам в различни инициативи. 20 години са минали, това са 3 – 4 поколения. Положението е брутално! Нямам статистически данни, но виждам толкова отсъстващи бащи, деца, които са пренебрегвани. Дори да имат маратонки за 300 лева, те не са забелязвани като личности, нямат с кого да разговарят, разрушено е доверието вкъщи.</p>
<p>Нагледал съм се през годините на много такива истории, дори в семейства, в които няма насилие, няма раздяла, ходят на почивка всяка година, има финансова, социална стабилност. Обаче толкова дисфункционална комуникация, напълно липсващо общуване вътре.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не е лесно да си дете, да си млад човек, да си родител. Шантав свят.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov.jpg.960.webp" alt="Михаил Стефанов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Какво най-много се промени в самите тийнейджъри за тези четири поколения?</strong></p>
<p>– Аз не съм от хората, които обичат да се оплакват от новите поколения. Не смятам, че имаме повод, те са различни, но не и лоши.</p>
<p>Определено степента на взаимодействие с технологиите много ясно се вижда като промяна. Тийнейджърите преди 20 години или нямаха, или току-що бяха получили първия си мобилен телефон, през 2004 г. още не е имало айфон. Те са по-скоро от поколението, което има компютър с интернет, откакто се помни, но не и мобилни технологии.</p>
<p>Те преживяха за 15 години бруталната революция на технологиите. Докато за последните тийнейджъри, с които работех, телефонът беше естествено продължение на тяхното същество.</p>
<p>Виждам, че нещата като продължителност на фокуса се влошават, ясни са притеснителните тенденции. Гледах при излизането на ChatGPT-4 едно вдъхновяващо видео, с най-добрите софтуерни инженери и архитекти в света, които обясняваха как това ще направи ученето по-лесно от всякога. Все хора, които са станали такива, защото тяхното учене е било супер трудно. Толкова ми беше странно, че не виждат иронията…</p>
<p>Моята дъщеря го използва в гимназията, за да може един проект по философия да не седне да го мисли цял ден, а да го получи наготово за 30 секунди. И аз казвам: „Ама, никакъв смисъл няма от това. Той чатът го знае, ти не го знаеш. Той може да ти го възпроизведе, ти не можеш“. „Тате, нямам време“. „Защо нямаш време, това ти е част от ученето?“ „Имам още три класни“.</p>
<p>Ето това е тревожността ми, че им даваме възможност супер лесно да генерират интелектуални продукти, при които процесът те превръща в по-умен човек, а не крайният резулта. Това много ме плаши…</p>
<p class="q"><strong>– И мен. Именно затова го има и този сайт, а и конкретно тази поредица, със следващите гости ще навлезем още и в тази тема. Благодаря ти!</strong></p>
<hr>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Как днешните деца се срещат с технологиите? – анкета</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева</a></strong></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva"><strong>Как да срещнем децата с ниите и защо четенето е толова важно? – Вал Стоева</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova"><strong>„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“ – Красимира Хаджииванова от „Майко Мила!“</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/neda-malcheva"><strong>Родителството като война в карикатурите на Неда Малчева</strong></a></p>
</li>
</ul>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii"><strong>Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми ги дадете тук.</strong></a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/02/mihail-stefanov.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/neda-malcheva</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/neda-malcheva</guid>
      <pubDate>Fri, 28 Feb 2025 05:00:19 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета. До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/neda-malcheva-4.jpg.960.webp" alt="Неда Малчева" /></p><div class="intro"><p><em>Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.</em></p>
<p><em><strong>Неда Малчева</strong> <a href="https://www.facebook.com/nedaArtworks">от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури</a>. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.</em></p>
<p><em>До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.</em></p>
<p><em>Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">Важно е и вашето мнение! Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.</a></em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– В твоите илюстрации семейството нерядко изглежда като война.</strong></p>
<p>– То си е война. Всичко показвам както е, с тази разлика, че в реалния живот големият ми син тийнейджър е малко по-настрани. Но като се появи, е същият, като в карикатурите, с тъп въпрос от типа: „Може ли скутер?“. Да, война е.</p>
<p class="q"><strong>– Ама има и много топли моменти, удовлетворение, успехи…</strong></p>
<p>– Разбира се, рисувала съм ги и тях. Тогава обаче никой не реагира.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Докато така се припознаваш, явно имаш нужда да споделиш нещо.</em></p>
</blockquote>
<p>Толкова хора пишат: „Ей, така е“, „И моето дете точно така прави“. Всички вървим по един път.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/neda-malcheva-5.jpg.480.webp" alt="Неда Малчева" loading="lazy" decoding="async" width="955" height="960"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– С какво се отличават нашите предизвикателства като родители с тези на поколението на нашите родители? Аз, разбира се, си мисля първо за технологиите.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Технологиите докарват много възможности, но съответно и много стрес.</em></p>
</blockquote>
<p>Пренаселихме се, светът стана малко по-опасен. Сигурно си се разхождал на 7-8 години по улиците из София, а сега не би пуснал децата.</p>
<p>Наскоро водих спор с баща ми, който още живее в 1992 г. По-малките ми деца са си деца и постоянно крещят, реват, блъскат се един друг и той казва:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Вие не бяхте такива“. Всъщност, наистина не сме били.</em></p>
</blockquote>
<p>Едно време майка ми е имала спокойно, уредено майчинство.</p>
<p>Двамата ми родители са учители. След като са се дипломирали, са получили места, майка ми даже е била директорка. През майчинството баща ми е ходел на работа, прибирал се на обяд, имали са собствено жилище, имали са баба и дядо под ръка. И майка ми е била спокойна, и той. Не е бил с 3 бизнеса и 15 кредита.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Спокойствието на родителя, състоянието му рефлектира върху детето.</em></p>
</blockquote>
<p>Рефлектира, дори по време на бременността. При мен нямаше особен избор, от раждане номер едно до номер три аз не съм се спряла. Нямаше нищо спокойно, за жалост, и не е само при мен, виждам го навсякъде.</p>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/technologii/barzane">Животът се забързва</a>, докато идват следващите технологии, които го ускоряват още повече.</strong></p>
<p>– Има ли накъде? Скоро си мислех колко ми липсват добрите стари компютърни игри. Аз се чудех как да дръпна сина ми от тях, като беше малък, все пак даваха нещо. Сега е ТикТок.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В игрите мислиш, постоянно правиш нещо, а тук… една информация набързичко се стича пред очите ти, накратко, съкратено, систематизирано, нагласено…</em></p>
</blockquote>
<p>И те затова бързат, затова нямат търпение, искат всичко да стане веднага. Така им се поднася.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/neda-malcheva-3.jpg.960.webp" alt="Неда Малчева" loading="lazy" decoding="async" width="1080" height="1138"></figure>
<p class="q"><strong>– Имаш късмета да си на село, там все пак нещата могат да се върнат в нормалното русло. В момента смятам, че най-умното нещо, което съм направил, след двете деца, е това да им осигуря къща на село, където поне през лятото да се докоснат до онова, което ние имахме преди.</strong></p>
<p>– Ще ти кажа как протича „дигиталният живот“ на моите деца в Мартен. Аз не ги ограничавам, няма да им кажа: „днес без телефон“, няма нужда. Лятото излизаме на двора, има съседски деца, ще се прибере за половин час да хапне и ще се лепне за таблета. Но аз</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>знам, че ще го пусне веднага, като види, че другите деца пак са излезли.</em></p>
</blockquote>
<p>При нас е така. Няма светофари, движение. Синът ми на 4 и половина отива при съседа да го вика да играят. Никакъв проблем за нас, аз знам къде са и съм спокойна.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Понякога се чудя направо в кой век живея.</em></p>
</blockquote>
<p>Жесток е контрастът! Ние сме в много стара селска къща, полека-лека я пооправяме, но тя си стои с кокошарника, с градината. За много неща все едно си живея в 80-те, а в следващия момент трябва да мисля за таблета.</p>
<p>Колкото може, стреса го няма на това страхотно място и все пак съм стресирана. Само мога да гадая как е в центъра на София.</p>
<p class="q"><strong>– Това обаче е още нещо, което имаме благодарение на технологиите – че можеш да живееш там и да работиш пълноценно.</strong></p>
<p>– Абсолютно! Мисля, че технологиите ще вървят много бързо напред.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ние трудно ще еволюираме, по-скоро децата ще намерят начин да живеят пълноценно с тях, поне така се надявам.</em></p>
</blockquote>
<p>Аа не мога, обсебена съм този телефон, усещам как, като скролвам, ме зомбира. Постоянно съм на телефона, не мога да чета книги вече, но се мъча. Заминава ми концентрацията. А те си я нямат поначало.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/neda-malcheva-2.jpg.960.webp" alt="Неда Малчева" loading="lazy" decoding="async" width="1080" height="1618"></figure>
<p class="q"><strong>– По какво се различава от теб рисуваната Неда?</strong></p>
<p>– Аз съм много положителен човек. А тя е малко… Киселяк. Може би хората си мислят, че съм вечно сърдита, но това ми е тъмната част. Благодарение на нея си изкарвам доста негативи. Обаче и вярвам, че тя носи много позитиви.</p>
<p class="q"><strong>– Спомена на гости при <a href="https://www.youtube.com/watch?v=zx_EBvGCFQY">Свръхчовека Георги Ненов</a>, че някои хора ги отказва да имат деца, а други ги убеждава. Може ли човек да е готов за момента, когато ще стане родител?</strong></p>
<p>– Не. Имам се за млада, макар че 15 години минаха от първото ми раждане… Каква разлика за 15 години! Не съм знаела изобщо какво е да си родител. Сега има толкова повече информация, обаче проблемът е, че голяма част от нея е твърде преувеличена, понякога създава грешни представи в младите майки. И не е учудващо, че много хора превъртат, защото невинаги могат да постигнат резултата, който виждат на екраните</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Инфлуенсърките създават илюзорни представи по много теми.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И е нормално, защото <a href="https://karamanev.me/technologii/influensers">така работят алгоритмите</a>…</strong></p>
<p>– Ама е прекалено. Как ги раждаш тези 4 деца, всичко около теб е спокойно, една наслада, идилия.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тя е хубава, нагласена, бебето – чисто, усмихнато.</em></p>
</blockquote>
<p>Аз, като щях да раждам третото, си говорехме: „Ама то ще е много хубаво! Ще се оправяме..“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Леле майко! Чак сега, 4 години по-късно малко от малко живнах.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Едно плюс едно при децата е много повече от 2, казвам от личен опит. Камо си представям, че 2 + 1 гони безкрайност…</strong></p>
<p>– Приключение си е. Има и позитиви, разбира се, зависи каква е разликата. Винаги е трудно, докато третото е бебе, обаче малко като поотрасне… Можеш да кажеш: „Върви при батко си, при кака си“. Те наистина в един момент започват да помагат.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/neda-malcheva-7.jpg.960.webp" alt="Неда Малчева" loading="lazy" decoding="async" width="1080" height="1376"></figure>
<p class="q"><strong>– Кое е най-важното, което би ти било полезно, но нямаше как да научиш, когато стана майка?</strong></p>
<p>– Да не се влияя от чуждото мнение. Майка ми, свекърва ми, всички роднини са ми казвали неща, които са им били насадени от техните майки.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Прави каквото ти искаш и усещаш! Слушай себе си, не другите, не някой инфлуенсър!</em></p>
</blockquote>
<p>Все още се притеснявам „какво ще кажат хората“, като видят две деца да си играят в локва. Докато те се наслаждават и са си деца. Да не мине някоя кисела лелка.</p>
<p>Също така, че няма правила. Няма нищо правилно и нищо грешно. Исках да си знам, че ще се справя.</p>
<p class="q"><strong>– Много добре разбирам – за всяко едно нещо, свързано с децата, за минути получаваш противоречащи си съвети. И ако не се справиш сам, ако не пуснеш усета…</strong></p>
<p>– Надявам се да се научат майките. Сега мисля, че се говори повече за това.</p>
<p class="q"><strong>– Но защо стигнахме дотам инфлуенсърите да определят как да си гледаме децата? Не трябва ли да има други авторитети?</strong></p>
<p>– Така са свикнали следващите поколения. Имах една много оспорвана публикация за пълноценното време. Беше ми писнало да се говори все за него, да го слушам.</p>
<p>Представи си силует, видео от инфлуенсър: две деца си играят на плажа, една мелодия – да си прережеш вените. Почва текст: как след време те щели да пораснат, няма да има никакво значение, че си се спуквал от работа, за да могат тия деца да ходят на почивка.</p>
<p>Какво е пълноценно време, дай да си го кажем? Много рядко се получава като в онези видеа.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За мен майката трябва да си има пълноценно време и за себе си. Децата също да си го имат сами, така могат да станат личности.</em></p>
</blockquote>
<p>Обаче гледаш и ти внушават вина, че тия деца не ги отглеждаш както трябва. Бориш се с вътрешното си аз. Тези инфлуенсъри може да са прави за себе си, но майките определено са обстрелвани от много лъжи.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/neda-malcheva-4.jpg.960.webp" alt="Неда Малчева" loading="lazy" decoding="async" width="1080" height="1457"></figure>
<p class="q"><strong>– В същото време и аз виждам хора, които не си прекарват това пълноценно време с децата. Например бащи, които не се замислят, че веднъж или няколко пъти ще им се случи в живота да имат бебе, а то е и интересно, и вълнуващо, и осмислящо. Също както е и трудно, изморително и предизвикателно, но това може би е част от цялостния проблем за лесния път.</strong></p>
<p>– Говорим за крайностите. Една обикновена майчица, която си стои с децата вкъщи, както съм и аз, няма нужда да ѝ вменяваме, че не прави нещо като хората. Че не ходи с тях в парка всеки ден. Аз имах един тежък период, бях изпушила, изобщо не ми се ходеше на разходка. Попадах на идеалните видеа и това ме убиваше. Децата ми тежаха. Защо да не мога да си го призная пред хората? Защо е проблем, че ми тежи родителството? Ами, то си е тежко.</p>
<p>Тук идва въпросът за психологическата помощ и подкрепа за майката. Сигурно и за бащата, не знам. Но е по-рядко, защото не излизате по майчинство. Не преживявате този стрес да те откъснат изведнъж от твоя си свят, от стария живот. Изведнъж някой те издърпва в съвсем различен свят. Срязват ти всичко и те затварят. Дори ходенето до магазина се превръща в проблем.</p>
<p class="q"><strong>– Какви искаш да станат твоите деца, като пораснат?</strong></p>
<p>– Ако ме беше питал преди няколко години, щях да ти кажа „добри“. Сега искам да са самостоятелни, борбени.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да пробват от всичко. Да разгледат света. Не искам да се водят по правила.</em></p>
</blockquote>
<p>По авторитети, по стереотипи. Искам да са свободни хора. Да си признават, че нещо не им харесва, че не искат да го направят. Не да бъдат като моето поколение, което расте по правила.</p>
<p>Искам да са жители на света. Само да ми останат да живеят на село, ще се върна отнякъде и ще ги извлача оттам. После, ако искат, да се върнат, няма проблем. Селото е страхотно място за живеене за хора на средна възраст, които са видели всичко и имат деца.</p>
<p class="q"><strong>– Става ли по-трудно днес да учим децата на рисуване, да се занимават с изкуство?</strong></p>
<p>– Да, много е трудно, аз се отказах. Имах школа, но се предадох бързо. Едно време, когато бях дете, ние ходехме да се учим да рисуваме, когато видеха, че имаме талант. „От това дете ще стане нещо, давай да я пратим при най-великия художник“.</p>
<p>А сега</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>си бутат децата навсякъде, за да могат да компенсират стерилната среда, в която живеят.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е едното – водиха ми деца, на които не им се занимава. И другото – децата от малки вече имат достъп до Youtube, до Tiktok. Виждал ли си клипчетата? Много са вървежни артистите, които рисуват на таблета. Гледаш и си казваш: „О, това е много лесно“. И те бързат, мислят, че трябва да почнем от звездичките, от веждичките. Не е така. Рисуването си има основи, и то много скучни, гадни, но трябва да минеш през тях.</p>
<p>Детето идва при мен и ми вика: „Ще хвана таблета и ще почна да рисувам шаренийки“. А аз му казвам: „Не, сега ще рисуваш куб, перспектива“. То даже не полага усилия, защото му е сиво, тъпо, иска си готинкото, шаренкото.</p>
<p>Освен това таблетите правят това, което ме притеснява и в изкуствения интелект – освобождават ти ръката от задължения. Пускат ти удобства, имаш готови четки…</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Абе, всичко отива по дяволите, това си мисля.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/neda-malcheva-6.jpg.960.webp" alt="Неда Малчева" loading="lazy" decoding="async" width="1080" height="1620"></figure>
<p class="q"><strong>– Кое те кара вече 13 години да публикуваш карикатурите?</strong></p>
<p>– Като почнеш, е много увличащо… От една година ми носи някакви дивиденти, преди това не беше така. Носеше ми някаква популярност, която ми водеше клиенти, бях фрийлансър.</p>
<p>Това са някакви стъпълца, върху които съм се изкачила. Първо започнах на шегичка, дай да пробвам. Бяха ми като утешителните рисунки от работата. Защото е много натоварващо да поемаш идеите на чуждите хора, особено свързани с изкуство.</p>
<p>После започна да се трупа популярност, тогава малко си те гложди суетата. Дай да пробвам още нагоре… И накрая го монетизираш, но аз много се инатях за това. Предлагали са ми спонсорирани постове, аз още се опъвам. Много рядко ще кача нещо и то трябва да е УНИЦЕФ примерно, за ваксините се бях застъпила. Бях подела една инициатива за ваксините, беше ме страх да бъда по-категорична, за да не бъда оплюта и да срещна недоволството на хората. Усещах, че толкова много години качвах съдържание, с което да угодя на всички… После си казах: „Защо?“. И взех, че оживях.</p>
<p class="q"><strong>– Ето че благодарение на социалните мрежи можеш да стигнеш до толкова много хора…</strong></p>
<p>– Точно това е нещото, което ме връща и ме успокоява. Хем ме е страх от технологиите, хем се връщам толкова години назад. Когато си купих първия таблет, баща ми беше много обиден. Защото за него е голяма новост, а ние, хората, сме недоверчиви към нови работи. Ако отидеш да си купуваш сирене, ще си купиш това, което винаги си купувал, ще бъдеш недоверчив към новата марка.</p>
<p>Започнах да рисувам дигитално, а баща ми беше много сърдит, че съм захвърлила молива и листа, как може такова нещо, какви са тези, новите глупости. Напротив, това пак си е същият труд, просто е с друг инструмент.</p>
<p>Връщам се към тези неща, когато се зачудя ИИ ще ме докара ли до улицата.</p>
<p class="q"><strong>– Защо според теб майчинството е толкова голяма тема онлайн?</strong></p>
<p>– Още не мога да намеря отговор. Може би защото си ангажиран с нещо, за което си отворен – детето. За мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>децата са огледала на нашите комплекси, на нашите страхове.</em></p>
</blockquote>
<p>Хем ти е нещо ново, хем започваш да се интересуваш за здравето му, за възпитанието му, за дрехите му, за това как да се покажеш пред света с това дете.</p>
<p>Идва и друго. Моментът, когато майката е толкова ангажирана с това дете, че забравя колко се е сдухала тотално. И може би точно тук дойде този момент за моите нещица. Почнах преди 13 години, тогава никак не беше модерно майките да се показват в истинска светлина. Сега стана модерно да се изкарваш „истински“ – грозна, с маска за лицето, с дупка на клина, с рошавата коса. Тогава беше странно и нетипично, много повече го имаше образът на съвършеното майчинство.</p>
<p>Заради това мисля, че всичко, което е свързано с майчинството, е много успешно. Майките търсят информация постоянно, защото им е трудно и не знаят какво правят.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/neda-malcheva.jpg.960.webp" alt="Неда Малчева" loading="lazy" decoding="async" width="1256" height="465"></figure>
<p class="q"><strong>– И бащинството не е лесно, а е толкова рядка тема онлайн.</strong></p>
<p>– Да, интересно защо е така. Според мен първо, защото ние още не можем да пуснем тази идея за жената, която върти къщата, децата. Освен това, съдя по себе си, че жените, майките, не могат да делегират. Да дадат отговорността на някой друг. Това е много трудно, евала на всички, които успяват.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ние малко сме прегърнали ролята: „Ти не се меси“</em></p>
</blockquote>
<p>като общество. Но не знам защо не се е оформила такава общност сред бащите.</p>
<p class="q"><strong>– Спомена, че се плашиш от света, към който ни води изкуственият интелект. Защо?</strong></p>
<p>– По-скоро опитвам да го приема, както едно време хората са приемали идващите новости – самолетите, колите. Реших, че може би аз греша някъде и нямам доверие към нещо ново. Но все още част от това нещо много ме плаши.</p>
<p class="q"><strong>– Мен също. Затова го има и този сайт…</strong></p>
<p>– Отскоро си платих да ползвам ChatGPT, имам онлайн магазин, в който проверявам поръчки, исках да видя какви тениски са поръчани за деня. Пускаш му един екселски файл, питаш го за точна бройка и той ти я вади. Добре, губя си времето с някакви неща, за които може да ми помогне. Обаче чувствам, че нещо не е наред.<br>
като го ползвам, си</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>губя една частичка. То на мен не може да ми я вземе, защото съм си я развила. Ама на младите хора?</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Но кое е това, което ще загубят?</strong></p>
<p>– Желанието да положиш усилие.</p>
<p class="q"><strong>– Аз и ти няма да го загубим. Аз продължавам да си пиша статиите.</strong></p>
<p>– Няма да си го дам никога това. Аз опитвам от любопитство. Сега пиша втора книга и му поисках текст, в който да развие темата за градинския сопол. Него съм го съживила в герой, казва се Найден. И му обяснявам: „Искам да ми напишеш нещо смешно за градинския сопол Найден като истински човек, как би изглеждал?“. Не ме впечатли с нищо, което аз не бих могла да напиша в пъти по-добре.</p>
<p>Обаче чух една фраза наскоро, с която съм съгласна. Че умният човек ползвайки ИИ, винаги ще е умен, а простият ще си остане прост. Дали е така?!…</p>
<hr>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">Ако имате идеи за други важни аспекти, те също винаги са добре дошли тук.</a></strong></p>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Анкета – децата и родителите във времена на технологии. Вашето мнение по темата е важно!</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева.</a></strong></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva"><strong>Децата и книгите – защо тази връзка е по-важна от всякога? Как да запалим пламъка на любовта към четенето? – създателката на „Детски книги“ Вал Стоева</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova"><strong>„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“ – Красимира Хаджииванова от „Майко Мила!“</strong></a></p>
</li>
</ul>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii"><strong>Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми ги дадете тук.</strong></a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/02/neda-malcheva-4.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova</guid>
      <pubDate>Fri, 21 Feb 2025 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„Никой вече не те учи да си родител, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ. Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в Ексел за работата, кучето да бъде изведено, колата я паркираш 40 минути, защото няма места, трябва и да си спокоен, ама и да свършиш всичко, и ядене да направиш, пък трябва и време за себе си да имаш, но и да имате общи дейности с децата – е как да оцелееш, ако никога до този момент не сме живели по този начин? Родителството не се учи по трудово и всеки си открива пътя сам. Понякога усещането е, че буквално оцеляваш на ръба.“ Как технологиите промениха задачата на родителите? Защо майчинството се превърна в толкова важна тема онлайн? Как да превърнем интернет в истински помощник на татковци и майки? Кога и защо създателката на Майко Мила си казва… „Майко мила!“? Красимира Хаджииванова е журналистка, блогърка, основателка на платформата за родителство Майко Мила и фондация „Оле Мале“. Съставител и автор на трите части от книжната поредица „Да оцелееш като родител“. Участва и в мащабни стендъп проекти като една от „Три жени на микрофона“.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/krasimira-hadjiivanova-4.jpg.960.webp" alt="Красимира Хаджииванова" /></p><div class="intro"><p><em>„Никой вече не те учи да си родител, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ. Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в Ексел за работата, кучето да бъде изведено, колата я паркираш 40 минути, защото няма места, трябва и да си спокоен, ама и да свършиш всичко, и ядене да направиш, пък трябва и време за себе си да имаш, но и да имате общи дейности с децата – е как да оцелееш, ако никога до този момент не сме живели по този начин? Родителството не се учи по трудово и всеки си открива пътя сам. Понякога усещането е, че буквално оцеляваш на ръба.“</em></p>
<p><em>Как технологиите промениха задачата на родителите? Защо майчинството се превърна в толкова важна тема онлайн? Как да превърнем интернет в истински помощник на татковци и майки? Кога и защо създателката на Майко Мила си казва… „Майко мила!“?</em></p>
<p><em><strong>Красимира Хаджииванова</strong> е журналистка, блогърка, основателка на платформата за родителство <a href="https://maikomila.bg/">Майко Мила</a> и фондация „Оле Мале“. Съставител и автор на трите части от книжната поредица „Да оцелееш като родител“. Участва и в мащабни стендъп проекти като една от „Три жени на микрофона“.</em></p>
<p><em>Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. Важно е и вашето мнение! <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.</a></em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Следиш и пишеш по тези теми отдавна. Кои са според теб хубавите и лошите страни от начина, по който технологиите промениха родителството?</strong></p>
<p>– Хубавото е, че в интернет родителите могат да намерят всякаква информация за отглеждането на деца. Лошото е, че в интернет родителите могат да намерят всякаква информация за отглеждането на деца. Относно технологиите – аз съм фен на технологиите, работя в интернет от 25 години и съм истински интернет динозавър. Но не мога да си кривя душата, че много време прекарваме онлайн.</p>
<p>Този натиск да си винаги на линия, да отговаряш веднага, да си постоянно във връзка в крайна сметка изтощава. Децата също вече се раждат с телефон в ръка, скоро имам чувството, че ще започнат да се раждат и с изкривени вратове, за да пасват на стойката, която заемаме, когато гледаме в телефон. Истината е, че никога в историята на човечеството не сме преживявали такъв голям и толкова бърз технологичен скок. Нямаме време да се настроим еволюционно към всички неща, които постоянно се ъпгрейдват и появяват на бял свят. И мисля че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в днешно време родителите са по-самотни отвсякога въпреки всички технологии и свързаности.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/krasimira-hadjiivanova-2.jpg.960.webp" alt="Красимира Хаджииванова" loading="lazy" decoding="async" width="1814" height="1210"></figure>
<p class="q"><strong>– Така мисля и аз. От една страна заради тези теми съществува сайтът, а от друга – именно заради тази самотност започнах и поредицата с детски дигитални истории. Как си обясняваш огромния интерес на родителска тема онлайн? При това с много, много сериозен превес на майките?</strong></p>
<p>– С последното изречение от отговора ми на предния въпрос. Допреди 100 години сме живеели в големи семейства, с много деца и жени от различни възрасти. В момента родителите са самотни единици, много жени отглеждат децата си сами. Няма я тази подкрепа и опит от по-възрастни жени около тях.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хем имаме достъп до толкова много информация онлайн, хем сме адски неопитни и фрустрирани в ролята си на родители.</em></p>
</blockquote>
<p>И е съвършено естествено да търсим контакт с други като нас, за да видим, че това, което ни се случва, се случва и на много други жени. Е, има и състезания, разбира се. Коя си гледа детето по-добре и го храни по-здравословно и всякакви подобни неща, които понякога само наливат масло в огъня на една жена, която няма никакъв опит и без това се чувства зле като родител.</p>
<p class="q"><strong>– Майчинството онлайн безспорно е една от най-обсъжданите теми, личи си и по успеха на твоите начинания. Но защо сме толкова назад татковците в този онлайн разговор?</strong></p>
<p>– Мъжете по-рядко споделят на тема родителство. В трите ни книги „Да оцелееш като родител“ текстовете от бащи се броят на пръстите на ръката ми. Но не сте слаби въобще – всъщност мисля че бащите все повече участват в отглеждането на децата по абсолютно пълноценен начин. Разхождат, гледат, къпят, приготвят храна, обличат, сменят пелени, водят на тренировки и какво ли още не. И това е супер.</p>
<p>Така че не знам дали трябва да участват на същите обороти в онлайн разговори на тема родителство, но ако пък имат нужда, съм сигурна, че ще го направят.</p>
<p class="q"><strong>– Именно затова ми е интересен този парадокс – може би пък се дължи на стереотипа, че от майката очакваме повече решения. Но има и нещо друго. Онлайн – в проекти като „Майко мила“, или при Неда Малчева, често семейството изглежда като война. В същата посока е и заглавието „Да оцелееш като родител“. Защо?</strong></p>
<p>– Защото не знаем как да се справяме като родители или поне в началото. Пак казвам,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>никой вече не те учи на това, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ.</em></p>
</blockquote>
<p>Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в Ексел за работата, кучето да бъде изведено, колата я паркираш 40 минути, защото няма места, трябва и да си спокоен, ама и да свършиш всичко, и ядене да направиш, пък трябва и време за себе си да имаш, но и да имате общи дейности с децата – е, как да оцелееш, ако никога до този момент не сме живели по този начин? Родителството не се учи по трудово и всеки си открива пътя сам. Понякога усещането е, че буквално оцеляваш на ръба.</p>
<p class="q"><strong>– Определено! А от какво зависи дали ще оцелееш като родител в дигиталните времена?</strong></p>
<p>– Просто</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>трябва от време на време да си казваме, че правим всичко по силите си и това е.</em></p>
</blockquote>
<p>В крайна сметка, детето иска и има нужда от майка и баща, които са запазили разсъдъка си и са психически и физически здрави. Така че, ако не успеете да го заведете на курс по бизнес китайски или рисуване с щраусово перо – спокойно. И аз не съм успяла, и хиляди други родители – също. И е окей понякога да не се справяте, да не се чувствате добре и да зарежете детето да гледа детско или да играе на Фортнайт, а вие да лежите на дивана.</p>
<p class="q"><strong>– Кога и ти си казваш: „Майко мила!“?</strong></p>
<p>– Непрекъснато. И е много смешно, когато съм някъде с приятели, защото „Майко мила!“ си е автентичен израз както за ситуации, свързани с родителство, така и ако видиш някакъв абсурд на улицата например. И тогава си казваме – да, всичко тук си е Майко Мила и това е.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/krasimira-hadjiivanova-4.jpg.960.webp" alt="Красимира Хаджииванова" loading="lazy" decoding="async" width="1612" height="2015"></figure>
<p class="q"><strong>– Разкажи някои интересни истории на читатели, стигнали до теб онлайн?</strong></p>
<p>– В Майко Мила е пълно с такива. Последно на мен ми се случи нещо смешно – в 11,30 вечерта детето се сети, че имало домашно. Трябвало да напише къде живее щъркелът. Казах му да забрави, защото и без това е адски късно и за никакви щъркели няма да пише, да си ходи без домашно. Той обаче настоя, взе си тетрадката, отвори интернет да чете за щъркелите, написа два абзаца и заспа.</p>
<p>Споделих за случката в нашата група „Положението е Майко Мила“ и отдолу се напълни с коментари за деца, които се сещат в полунощ, че имат да правят за следващата сутрин макет на бензиностанция или им трябват продукти за руска салата, защото в училище ще готвят. Но коментарът, който ме уби от смях, беше на една майка, която каза: „Ние се сещаме за домашните напът за училище сутрин и така нощите ни са спокойни“.</p>
<p class="q"><strong>– Какво е за теб да си добър родител?</strong></p>
<p>– Да си обичаш детето, да не го възпитаваш с бой. Да не му пренасяш болните си амбиции, но и да го насочваш, когато има нужда.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да се грижиш за себе си, за да можеш да се грижиш за детето си.</em></p>
</blockquote>
<p>Като упътванията в самолета – първо на себе си слагаш маската, после на детето – обратното не е правилно.</p>
<p class="q"><strong>– Кое се промени за теб, когато стана майка?</strong></p>
<p>– Развих фобия от височини. Не мога да погледна през парапет, ако съм някъде нависоко, просто ми се подкосяват краката. Станах по-рязка, по-смела. Смених посоката в работата – тогава направихме Майко Мила. Не спах 1 година и това промени съня ми завинаги. Сега непрекъснато следя колко часа дълбок сън имам, какво съм правила, за да е повече, и какво – за да е по-малко.</p>
<p>В общи линии, всичко се променя, когато станеш майка и това е нормално. Имаш един нов човек, който зависи от теб, първоначално – изцяло, и трябва някак да се справиш с тази отговорност, без това да превзема целия ти живот.</p>
<p class="q"><strong>– Как най-лесно да свикне човек с мисълта, че вече е родител?</strong></p>
<p>– Не мисля, че има хора, които не могат да свикнат. Не става веднага, разбира се – то е като с майчинския инстинкт. Той не тръгва с копче, натискаш го и потича. Но с времето идва и това е неизменно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/krasimira-hadjiivanova-3.jpg.960.webp" alt="Красимира Хаджииванова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Кога „технологиите развалят децата“?</strong></p>
<p>– Може би когато са единственият събеседник, с който общуват.</p>
<p class="q"><strong>– Трябва ли тогава да ги „пазим“ от технологиите?</strong></p>
<p>– Не. Нито трябва, нито можем. Как ще ги опазим – като живеем в землянка? Навсякъде има технологии и не знам защо някои хора се страхуват от тях толкова много. Ако общуваш с детето си, питаш го как е минал денят му, слушаш го, то ти разказва, допитва се до теб, излизате заедно и правите разни неща заедно, тогава не виждам защо да го пазиш от технологиите.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Те винаги ще живеят с технологии, много повече от нас, ама много, много повече.</em></p>
</blockquote>
<p>Дори не можем да си представим колко повече.</p>
<p>Аз съм от това междинно поколение, родено в аналогов свят и израснало в дигитален. Видяла съм – и съм ползвала, и телефон с шайба, и компютър в рамките на 18 години, и смятам, че технологиите са много повече от полза, отколкото във вреда. Примерно един прост компютър може да умножава четирицифрени числа за части от секундата. Има и хора, които могат да го правят, но ако това е изолирано умение, то каква полза ни носи, след като и компютърът го прави, при това по-бързо?</p>
<p>Мисля, че ключовото в отношенията между хората и технологиите и какво ние извличаме от тях във всекидневните дейности или в дейности, в които технологиите вече са по-добри от нас, за да си улесним живота и да правим по-важни и интересни неща.</p>
<p class="q"><strong>– Бих добавил – ако има как и да ги обсъждаме и въвеждаме малко по-осъзнато и осмислено, а не стихийно, както не спира да се случва. А трябва ли да ги „пазим“ от изкуствения интелект?</strong></p>
<p>– Както казваме в нашето семейство – изкуственият интелект се роди поради липса на естествен. За него и аз не знам какво да кажа. Знам, че когато ползвам ChatGPT, се държа добре с него, казвам „Благодаря!“ и „Моля!“, за да ме запомни с добро и когато някой ден превземе човечеството, да знае, че съм била любезна с него. Иначе разчитам на ИИ за това да изчезне проблемът с и-краткото в писмената реч. В смисъл, че скоро ИИ ще пише всичко, а ние само ще му диктуваме примерно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Дано не забравим и да говорим следващите 100 години.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Дано! Били ли са ти полезни онлайн съветите в гледането на дете?</strong></p>
<p>– По-скоро съм се успокоявала от историите на други родители.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Когато видиш, че и другите имат проблеми, ти олеква.</em></p>
</blockquote>
<p>Нали знаете приказката за чуждото нещастие, хаха. Така и с родителството – като разбереш другите какви проблеми имат и си викаш – абе, аз съм си добре! Но майтапът настрана – споделянето е най-добрият приятел на майката, а сигурно и на бащата.</p>
<p class="q"><strong>– А кой е най-унищожителният съвет, на който си попадала?</strong></p>
<p>– Е, класическият – да се стегна. Че това, което говориш, са глупости. Че майка не се ставало лесно и</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>прабабите ни не са се оплаквали, като раждали по 15 деца на нивата и си носели прането на реката. Такива тъпотии.</em></p>
</blockquote>
<p>Откъде знаят, че не са се оплаквали? Всяка жена има право да сподели и да се оплаче. Човешкият капацитет е различен, всеки може да търпи различни неща до различна степен и това, което на някого е лесно, за друг е огромно предизвикателство. Морализаторстването и упреците са най-глупавото нещо, което можеш да предложиш на един родител, особено на майката, особено в първите 2-3 години след раждането.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/krasimira-hadjiivanova.jpg.960.webp" alt="Красимира Хаджииванова" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимка: Красена Ангелова</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Дали това няма връзка и с нещо, на пръв поглед толкова далечно… Защо у нас има толкова малко жени на високи позиции – нито една жена президент, само една – министър-председател? Не че в САЩ, Китай или Русия има много жени президент, но…</strong></p>
<p>– Предполагам, защото е по-трудно за жените да съчетават работата по гледането на децата, която не се изчерпва с това да го сложиш да си легне и да го заведеш на училище –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>жените сме тези, които все още поемаме по-голямата, ако не и цялата част от логистиката покрай децата.</em></p>
</blockquote>
<p>Будене, закуски, водене, участие във Вайбър групи, рождени дни на съученици, на собственото ти дете, курсове, Алианси, балет, пиано, футбол, домашни, родителски срещи, участие в училищни съвети, тържества… Не че няма и бащи, които го правят, но сигурно в процентно изражение жените спрямо мъжете, заети и в тези дейности, са 70:30. Това са много, много, много часове странична работа, извън основната.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Та кога точно да заемем и ръководен пост? И все пак има и такива жени, и шапка им свалям. Не знам как се оправят, но сигурно не е лесно.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Дали обаче майчинството най-често е проблемът да не се получи най-добрата възможна кариера?</strong></p>
<p>– Не мисля. Много често жените сменят кариерата си точно след майчинство. Раждането на дете обикновено сменя и професионалните приоритети и интереси, много от нас започват бизнес, започват да учат нещо друго, преквалифицират се.</p>
<p>Не знам какво разбирате под „кариера“, но за мен това да работиш работата, която ти е интересна, да правиш това, което искаш, е много важно. И е съвършено нормално. Жената не е само майка – това е една от социалните ѝ роли, и е абсолютно естествено да има и други – дори за детето е добре да знае, че майка му има и други интереси, работи нещо яко и е добра в това, което прави.</p>
<p class="q"><strong>– Така мисля и аз. Ненужните стереотипи си отиват само ако няма кой да ги предаде нататък. Може ли човек да е готов да стане родител?</strong></p>
<p>– Според мен – не. Освен ако не си израснал в семейство, в което се е наложило да се грижиш отрано за по-малки братя и сестри. Във всички останали случаи,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>колкото и да си мислиш, че си готов, все нещо ще те свари неподготвен. Обикновено – самото дете.</em></p>
</blockquote>
<p>Защото никой не знае какво дете ще роди. Това, колкото и книги и разкази да прочетеш, си остава божия работа.</p>
<p class="q"><strong>– Кои са най-глупавите родителски стереотипи?</strong></p>
<p>– Не бих обобщавала така смело, но розово за момиченце и синьо за момченце ми е много смешно. Веднъж в един магазин за мебели пред мен родители търсеха пластмасово столче за сина си и не взеха червеното, защото е за момиче. Видя ми се адски смешно – какво се очаква да му стане, ако седне на червен стол? Сина ми поне успях да го науча, че цветовете са за всички.</p>
<p class="q"><strong>– Промениха ли се майките за годините, откакто пишеш за тях?</strong></p>
<p>– Да, сега има някакъв тренд, наречен „позитивно родителство“ – да посрещаш внимателно, спокойно и с усмивка всичко, което детето ти прави. Тръшкане, ревове, всичко. Добре че не излезе преди 10 години този тренд, че въобще нямаше да го усвоя. Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно и че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>от време на време може да преустановяват „позитивното родителство“ и да си покажат емоциите такива, каквито са.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– А татковците?</strong></p>
<p>– Виждам много мъже, които си разхождат децата, с колички, с тротинетки. В компания с други бащи. И си викам – това е супер. Много е яко, защото си е най-нормалното нещо на света.</p>
<p class="q"><strong>– Абсолютно! И не мога да разбера хората, които се лишават от това доброволно. „Пускаш ли“ инфлуенсъри при твоето дете?</strong></p>
<p>– Ами, то самó си ги намира, се оказа. От време на време гледам какво гледа, споделям мнение и това е.</p>
<p class="q"><strong>– Какво е щастието в дигиталните времена?</strong></p>
<p>– Да отидеш някъде, където няма обхват за 2-3 дни. Тази невъзможност да си на линия постоянно е просто великолепна.</p>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/sreshti/evgeni-cherepov">Извън обхват</a>… Време ли е да се променят стереотипите за успеха?</strong></p>
<p>– Ами то аз и сега не знам какви са стереотипите за успех. Да си здрав, близките ти да са здрави, да правиш това, което искаш, и да не си длъжник на никого – освен на банката, хахах, – ами, това си е успех за мен.</p>
<p>Никога не съм имала грандиозни амбиции за нищо. По-скоро съм работила здраво, проправяла съм си път винаги с работа, никога даром или случайно, ей така – да ми е паднало нещо от небето. Даже може би съм се самоограничавала в амбициите и самочувствието си, повече съм била самокритична, отколкото самонадеяна. Но мисля че горе-долу ставам за нещо и каквото съм си постигнала, съм си го изработила сама. И се радвам на това, смятам го за успех. И знам къде се пише и-кратко и по-важното – къде не се пише. Това, да ти кажа, в днешно време си е грандиозен успех.</p>
<p class="q"><strong>– Плаши ли те ТикТок?</strong></p>
<p>– Не, досаден ми е. И очевидно съм си достигнала лимита на социални мрежи, в които мога да присъствам, защото опитах, но не мога да поддържам и ТикТок. От време на време се опитвам, но виждам, че съм много назад. А има хора, които живеят там. Наскоро пуснах едно клипче с кучето ми и детето буквално след 10 минути го намери, без да съм му казвала, че съм правила и качвала такъв клип. Тоест, всичко много бързо се върти и показва.</p>
<p>Та той много се впечатли, че качвам клип в ТикТок и пет дена подред ме караше да влизаме и да проследяваме колко гледания има. Явно му се издигнах в очите – да си имаш майка в ТикТок, егати якото!</p>
<p class="q"><strong>– А плаши ли те ретроградният Меркурий?</strong></p>
<p>– Аз по рождение имам ретрограден Меркурий – наистина! – така че ми е все тая за него…</p>
<hr>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Как днешните деца се срещат с технологиите? – анкета</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева</a></strong></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva"><strong>Как да срещнем децата с ниите и защо четенето е толова важно? – Вал Стоева</strong></a></p>
</li>
</ul>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми <strong>ги</strong> дадете тук.</a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/02/krasimira-hadjiivanova-4.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Четенето е лепило между родители и деца“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva</guid>
      <pubDate>Mon, 17 Feb 2025 06:00:44 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„Страхотна любовна история!“, казва една тийнейджърка… за „Под игото“?! Как е възможно, нали класиката на Вазов е неразбираема за днешните млади и трябва да им я „превеждаме“… Вал Стоева е най-подходящият гост, с когото ще поговорим за децата и книгите, за любовта към четенето. Тя е създател на безценната платформа „Детски книги. ком“ и едноименната фондация. Защо четенето е по-важно за децата отвсякога в технологичния свят, в който живеем? Как да им изберем четива от морето заглавия и да запалим пламъка? Кои книги ще харесат на детето според възрастта и интересите му?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" /></p><div class="intro"><p><em>„Страхотна любовна история!“, казва една тийнейджърка… за „Под игото“?! Как е възможно, нали класиката на Вазов е неразбираема за днешните млади и трябва да им я „превеждаме“…</em></p>
<p><em><strong>Вал Стоева</strong> е най-подходящият гост, с когото ще поговорим за децата и книгите, за любовта към четенето. Тя е създател на безценната платформа „<a href="https://www.detskiknigi.com/">Детски книги. ком“</a> и едноименната фондация.</em></p>
<p><em>Защо четенето е по-важно за децата отвсякога в технологичния свят, в който живеем? Как да им изберем четива от морето заглавия и да запалим пламъка? Кои книги ще харесат на детето според възрастта и интересите му?</em></p>
<p><em>Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">Важно е и вашето мнение! Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.</a></em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Какъв е смисълът децата да се учат да четат днес? Живеем в технологичен свят, четенето, книгите видимо не са някаква обществена ценност, рядко се питаме <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">за любими четива…</a></strong></p>
<p>– Тук е много важно уточнението, че имаме различни дефиниции за четене. Моята е, че е когнитивният процес, който ни помага да извличаме и анализираме информацията от различни източници, за да можем да я осмислим и да вземем решения.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Невъзможно е да се развиваме в каквато и да е посока, ако не умеем да четем.</em></p>
</blockquote>
<p>Науката потвърждава, че ако искаме да извлечем информацията трайно и да можем да я свързваме в голяма картина и с предишните съзнания, е важно да четем на хартия, това е най-сигурният начин да се прехвърли информацията в дълготрайната памет.</p>
<p>И макар че наистина в нашето общество четенето е разбирано по-скоро като нещо, което правим в свободното време, на плажа, е много важно да положим усилия не само да научим децата да четат, но и да го правят с желание, а не да отговарят на въпроса „какво е искал да каже авторът“. Иначе сме обречени, те също.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-3.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="1365" height="1365"></figure>
<p class="q"><strong>– От какво зависи дали го правят с желание?</strong></p>
<p>– От много фактори. Още нещо, за което не си даваме сметка, е, че четенето е сложен процес. Необходимо е да развием и да изградим много невронни връзки, защото не ни е заложено еволюционно.</p>
<p>За да могат да четат с желание, децата трябва да имат най-напред подкрепа в семейство и добър пример. Дете, на което му се чете от раждането, познава предмета книга, знае, че в книгите има интересни неща, ще се учи лесно. Ако това се случи, ако види информация, която му е интересна и обяснява света, то ще е много по-склонно след това, когато се научи да чете само, дори да му е трудно, да положи тези усилия.</p>
<p>Много важен е и достъпът до книги. Когато децата имат на разположение издания, които приличат на лоши брошури и текстове, които не им предлагат нищо, те, естествено, по-скоро не биха чели за удоволствие, защото това не е интересно, забавно, полезно и приятно занимание.</p>
<p>Но четенето за удоволствие безкрайно много зависи и от достъпа от новите технологии, които променят начина, по който мозъкът извлича информация. И ние като възрастни четем по-кратки форми, трудно се концентрираме. Това важи с пълна сила за децата, които обаче не успяват да научат, че четенето носи удовлетворение, макар и с отложен ефект.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Четенето за удоволствие зависи най-вече от подкрепата, от достъпа до книги и от адекватните възрастни, които помагат всячески на детето,</em></p>
</blockquote>
<p>без да го дърпат, бутат, блъскат и да му казват какво трябва да прочете и коя е най-великата книга.</p>
<p class="q"><strong>– Но как да става с пример, като 40% от българите казват, че миналата година не са прочели дори една книга?</strong></p>
<p>– Това е големият ни проблем, възрастните приемат четенето като нещо несъществено и го противопоставят на новите технологии.</p>
<p>Всички ние искаме децата ни да се справят добре с технологиите, като родители това е голямата ни грижа – да сме сигурни, че те ще се адаптират, че професиите на бъдещето ще са нещо, с които ще се справят. Но това противопоставяне води до изкривяване на разбирането за четене. Не си даваме сметка, че четем непрекъснато. Всичко, което можем да декодираме, стига да познаваме кода, го четем.</p>
<p>Ако семейството не може да осигури подкрепа на децата по ред причини, на преден план идват учителите и библиотекарите, които работят с големи групи деца и чиято основна роля би трябвало да бъде да ги подкрепят в това да се превърнат в активни читатели.</p>
<p class="q"><strong>– Може ли това да се случи, ако едно дете вече е свикнало с телефона до степен на пристрастяване? С бързи дразнители, тикток… Конкуренцията на книгата е бавен въглехидрат, изисква повече усилия, към които децата не са склонни, защото е по-трудно да намерят вътрешна мотивация.</strong></p>
<p>– Така е. Уви, отговорът е по-скоро не. Ако родителят не въведе ограничение, това не би могло да се случи, особено ако детето има достъп до устройства от ранна възраст, когато още не може да филтрира информацията. А ако говорим за тикток, изключителна бързата смяна на видеосъдържанието,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>на мен ми прилича на заек, който стои и гледа фаровете на колата и не може да избяга от ужас.</em></p>
</blockquote>
<p>Силно вярвам, че вместо да се поддаваме на познатото „ама всички правят така“, „не знам какво да направя, като детето ми непрекъснато мрънка“, трябва да си дадем ясна сметка, че устройствата могат да „изпържват“ мозъка. Че това подкопава възможността на нашите деца да се концентрират задълго, да обработват големи обеми информация, дори да умеят да знаят какво виждат. Защото често те не могат да назоват предметите, обектите и това създава проблеми.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Призовавам именно към това – да си дадем сметка, че не сме лоши родители, ако детето ни се оплаква, че сме различни от другите и ограничаваме екранното време.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-2.jpg.480.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="868" height="654"><figcaption>снимка: Емануела Станоева</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Но ако вече сме го допуснали и в даден момент си дадем сметка, че екранното време е много, можем ли да превърнем книгата в заместител и помощник?</strong></p>
<p>– Тук трябва комплексен подход. На първо място детето трябва да има достъп до страхотни книги, които са конкурентни на устройствата. Дали ще бъдат енциклопедични издания с различни елементи, 3D филтри, които показват различни животни, или с игрови елементи. Дали ще бъдат комикси, които са с малко текст, но често са сложни за четене от възрастните, защото изискват сериозни умения за концентрация и наблюдателност, които губим постепенно, щом свикнем да четем огромни по обем текстове.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Трябва да намерим точните книги и да му помогне да види, че те са интересни, като четем заедно, обясняваме, споделяме, прекарваме ценно време с тях.</em></p>
</blockquote>
<p>В тийнейджърска възраст, когато животът върви само и единствено през интернет, трудно бихме могли да поставим ограничения, но при по-малките деца спокойно бихме могли да го направим.</p>
<p>Моят син е в четвърти клас и има само 15 минути на ден достъп до интернет през телефона си, почти всички приложения са ограничени. Разбира се, използва компютър, гледа телевизия и от време на време играе игри, но правилото, което прилагам, е баланс.</p>
<p class="q"><strong>– Аз давам на моите момчета по половин час, но често ми се случва баткото да не иска да си използва „квотата“ за сметка на това да има време за четене. Това му е по-приятно в момента, първокласник е, но е на четвъртия том от „Хари Потър“.</strong></p>
<p>– Между другото, забелязала съм, че на децата, които четат много, често им е трудно да се сприятеляват. Моят син също беше така, в един момент си намери средата, сега чете само вечер, но пък редовно, по около 100 страници.</p>
<p class="q"><strong>– Как да изберем точната книга? Когато отида на панаира на книгата, ми е много трудно – среща ме океан от детски издания, в пъти повече от тези за възрасти. Всичките са лъскави, симпатични… Какво правим тогава?</strong></p>
<p>– Отиваме на <a href="http://detskiknigi.com">detskiknigi.com</a>. С колегите от 15 години четем и пишем професионални отзиви. В момента имаме страхотна категория в сайта на книжарници Orange, част от кампанията „Четем – разгръщаме светове“. Там слагаме печат „препоръчано“ само на наистина работещи книги. Разбира се, родителят трябва да прегледа, за да прецени дали са за неговото дете, но за качеството може да ни се довери.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Статистиката показва, че препоръките ни са 98% успешни.</em></p>
</blockquote>
<p>Важен е и вкусът на детето. Например моят син не харесва фентъзи. Не бих му препоръчала „Хари Потър“, чели сме го, но защото аз съм голям фен. Той например харесва технологии, енциклопедични издания, много деца предпочитат комиксите.</p>
<p>Важно е от една страна да се опитаме</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да не се подведем по препоръката, че „тази книга е най-хитова“, защото обикновено тя не е най-добрата. Да потърсим съвет.</em></p>
</blockquote>
<p>Същевременно да дадем на детето свобода, право на избор. Особено по-малките, в предучилищна възраст, интуитивно избират и това е най-точната книга. Не знам как го правят!</p>
<p>Хубаво е, че има и библиотеки. Детската част на Столична библиотека е добре развита, големите регионални библиотеки също се опитват да отговарят на нуждите и интересите на читателите си.</p>
<p>За мен най-важни са училищните библиотеки. Там ситуация обаче е много тежка, защото не винаги има библиотекар, който да прецени коя книга ще е подходяща за детето спрямо читателското ниво, възрастта и интересите. Или пък, ако има библиотекар, няма книги. Но тези училищни библиотеки с квалифицирани библиотекари биха могли да решат проблема ни с грамотността.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-4.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1365"><figcaption>снимка: Невена Рикова</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Аз често се спасявам като родител с класически книги, такива, които и аз съм чел. Често, като говорим за детски книги с мои приятели, все стигаме до Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, или пък Елин Пелин, Ран Босилек. Защо е така?</strong></p>
<p>– Аз пък си мисля за енциклопедични издания и биографии…</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За много от днешните деца дори Пипи не е чак толкова лесна за възприемане.</em></p>
</blockquote>
<p>Класическите произведения са много важни, аз не съм привърженик на призивите да ги премахваме от учебната програма. Да, тя има слабости, до четвърти клас трябва по-скоро да се работи активно за развиване на техниката за четене с книги, които са достъпни за децата.</p>
<p>От друга страна, класическите произведения са мост към миналото. И ако ги отрежем, децата никога няма да ги прочетат сами, защото трудно биха се справили, ако нямат знания за историческото време, контекста, дори как се произнасят например имената във френския език, ако помислим за „Клетниците“ например.</p>
<p>Когнитивните психолози казват, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако има повече от 2% непознати думи в даден текст, мозъкът престава да следи голямата картина,</em></p>
</blockquote>
<p>защото това изисква твърде много усилия.</p>
<p>Но класическите произведения могат и би трябвало се четат заедно с родителя. Той може да направи встъпление, да разкаже какво е било в Швеция през 30-те години, да даде информация за предметите от бита, например сандък за дърва, защото детето може да няма идея, че съществуват печки на дърва, ако се върнем към историите на Астрид Линдгрен.</p>
<p>Трябва да ги споделяме с децата, не да им ги дадем и да кажем: „Това е най-великата книга, нищо друго няма значение. Държа да я прочетеш“. Тук виждам 3 родителски грешки, които са способни да откажат детето да чете по принцип. Защото неуверените читатели много бързо се отказват, ако текстът е твърде сложен; не са склонни да харесат текст, само защото ние имаме сантимент към него; настояването от страна на възрастния превръща четенето в досадно задължение, което убива всяко желание.</p>
<p>Не е лошо да препоръчваме любимите ни книги, разбира се. Просто трябва да положим усилия да ги представим увлекателно и същевременно да сме готови детето ни да не се трогне изобщо. Много харесвам „Крокодилът Гена“ и сме го чели сигурно 30 пъти, когато синът ми е бил предучилищна възраст. И на 24-ия път разбрах, че той смята, че Гена живее на улица „Голяма паста“ като паста за зъби, а не десерта паста, защото тази особеност от моето детство той няма как да я знае. Човек винаги може да се изненада какво е виждал и какво вижда детето му, а това е в основата на създаването на добри връзки.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Четенето е лепило между родителите и децата.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-5.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="1365" height="2048"><figcaption>снимка: Невена Рикова</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Страхотно казано! Какво мислиш в този контекст за осъвременената версия на „Под игото“?</strong></p>
<p>– Вариантът на Руси Чанев е добър, защото би помогнал на децата и техните родители да влязат в голямата картина и в сюжета. Факт е, че много от днешните родители не биха могли да разберат голяма част от думите в оригиналния текст.</p>
<p>Това, разбира се, би трябвало да улесни и децата, които не намират достатъчно подкрепа в семействата си, чиито учители нямат време да обясняват всяка подробност, която не е известна на децата. Също и българчетата, които не живеят в България или чийто майчин език не е български, но са част от образователното система и не можем да ги изолираме.</p>
<p>Добре настроена съм, но си мисля, че като цяло</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>драмата с „Под игото“ я създаваме ние, възрастните.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако детето, преди да се наложи да чете този роман, има добри познания по българска история, няма да има никакъв проблем със турцизмите, то хваща контекста и може да се справи. Моята дъщеря е добър пример. Тя го прочете за три дни в издание от 60-те, което няма никакви бележки под линия, защото тогава турцизмите са били ясни. И каза: „Страхотна любовна история!“.</p>
<p>Бях шокирана – добре, де, не може да не ме пита нищо. А тя отвърна: „Никой от съучениците ми не знае какво е „миндер“. Аз знам, защото като ходим по музеи, ти ми обясняш всичко, направо ми е омръзало. Разбрах за какво става дома. Тези турцизми не са проблем, за да схвана цялата идея. И тя е страхотна любовна история!“.</p>
<p>Това показва, че ако имат достатъчно информация за времето, ще оценят „Под игото“. Между другото, има и комиксова адаптация, която е правена от Жан Наре през 60-те години и много малко възрастни знаят за нея, а си струва да бъде предлагана на днешното поколение.</p>
<p class="q"><strong>– И аз не съм я чувал за нея, интересно. Едно време, когато аз започвах да чета през 90-те, някак първо бяха комиксите, <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-igri">след това книгите-игри</a>. Какво е следващото за сегашните тийнейджъри? Този жанр, който наричат „йънг адълт“?</strong></p>
<p>– Често ние, възрастните, не смятаме за книги и комиксите, и книгите-игри. Аз лично водя такава задочна битка с учители от години. Да убедиш учител, че комиксите си струва да бъдат предложени, че това е четене и е сложно, отнема много усилия.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Иначе тийнейджърите, за съжаление, според мен, по-скоро не намират интересни за тях книги.</em></p>
</blockquote>
<p>Те или четат в оригинал електронни издания на английски, или слушат аудиокниги. Много са различни като поколение. Много от тях нямат добре развити умения за четене от хартия, а и поднасяните в книгите теми не ги вълнуват.</p>
<p>Има и други обаче, които, след като минат фентъзито и „йънг адълт“,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>много бързо скачат на класиката. Това страшно ме изненадва,</em></p>
</blockquote>
<p>скокът е към наистина сериозни произведения.</p>
<p>Иначе издателите, и това е в глобален план, не публикуват толкова много книги за тийнейджъри. Много е жалко, защото не се превеждат книги, подходящи за тази възраст, и се казва: „Те не четат“. Ама какво да четат? Получава се парадокс.</p>
<p>Също е и с книгите за момчета, почти няма такива. Обикновено са момичешки истории, има едно момче за цвят, но динамични сюжети, които са привлекателни за момчетата липсват. И това не е само в България и е пазарно обусловено.</p>
<p>Много е жалко. В този случай според мен важи и теорията за самореализиращите се пророчества.</p>
<p class="q"><strong>– Казваш, че детето не чете и то не чете…</strong></p>
<p>– Абсолютно! Освен това родителите го казват пред децата си. „То е момче, ще стане футболист, не чете“. Как да прояви интерес, като го смазваш с думите си още в началото?</p>
<p>Това влияе на всичко. Защото,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато не тренираш уменията си да четеш, ти имаш проблеми с критичното мислене, с осмислянето на последствията от своите действия,</em></p>
</blockquote>
<p>което е сериозен проблем, води до намален икономически растеж, до проблеми с демокрацията даже.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva-6.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="1707" height="2560"><figcaption>снимка: Емануела Станоева</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Именно заради тези теми съществува и този сайт… Вярваш ли, че можем да променим това достатъчно масово?</strong></p>
<p>– Ако бях се отказала изцяло от идеята, вероятно щях да спра с това, което работя вече 15 години. Да, аз съм идеалист, но става все по-трудно.</p>
<p>Обикновено се говори, че трябва да променим нещо в училище. Само че тези проблеми започват много по-рано. Имаш</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>7 години, които, ако бъдат изпуснати, на учителя в първи клас му е много трудно.</em></p>
</blockquote>
<p>При него идват вече формирани деца, с изградена ценностна система, обикновено вече са имали сериозен достъп до устройство, концентрацията им е понижена, знанията им са понижени. Все повече психолози и логопеди казват, че децата проговорят много трудно и късно. Това също се дължи до голяма степен на неправилните инвестиции в подкрепа на семейството.</p>
<p class="q"><strong>– Все пак, доколкото усещам, за тези 15 години, в които работиш в тази посока, виждаш по-скоро негативни тенденции.</strong></p>
<p>– Така е, но се успокоявам с това, че ако никой не беше правил нищо – аз и колегите ми и много хора, с които работим на терен –учители, библиотекари, специалисти от цялата страна,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>нещата щяха да бъдат много по-страшни от тези 53% 15-годишни функционално неграмотни.</em></p>
</blockquote>
<p>Обаче в момента, благодарение на социалните мрежи, наблюдаваме го всички, нивото на масата спада драстично. В социалните мрежи ти се равняваш по масата, колкото и да си интелигентен. Благодарение на фейсбук, мрежата на по-възрастните, които са по-активни учители и родители, виждаме как нивото пада главоломно. Това е страшно.</p>
<p class="q"><strong>– На фона на всичко това, как си обясняваш, че толкова много хора пишат детски книги?</strong></p>
<p>– Защото изглежда най-лесно. Често човек, който има дете, станал е дядо или баба, решава, че ще нареди пет думи в рима и книгата е готова.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ние нямаме разбиране какво е качествена книга за деца, защото нямаме литературна критика. Експертизата вече не важи.</em></p>
</blockquote>
<p>Така всеки смята, че може да издаде най-доброто, то е единствено и неповторимо и това е поредното подтвърждение, че хората не четат. Ако си бяха направили труда да прочетат малко повече книги за деца от утвърдени писатели, мисля, че не биха посмели.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тук идва и осъзнаването, че книгите за деца са най-важните, защото те полагат основата.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако даваш на детето си джънкфуд, ще видиш, че затлъстява и здравето му се влошава. С книгите става същото, но не виждаш ефекта веднага и това е много страшно.</p>
<p>Усещам как ставам все по-критична в отзивите си за книги – и преводни, и български. Но не знам как може да се справим с това явление. Обикновено тези „творци“ смятат, че се справят най-добре, не ползват редактори. Социалните мрежи им помагат. Ако си гласовит и инвестираш правилно усилия, лесно ще продадеш тиража и това дава самочувствие. Подобно явление е много страшно. Децата ни не го заслужават.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva.jpg.960.webp" alt="Вал Стоева" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="1024"><figcaption>снимка: Емануела Станоева</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Хайде за финал нека все пак да кажем нещо хубаво, а и практично. Препоръчай ми някои автори, които не съм чувал, за различни възрасти!</strong></p>
<p>– Книгите на добри писатели обикновено не са най-популярни. Страхотни издания, които работят най-добре, обикновено остават най-незабелязани. Логично е, защото те са по-висока топка.</p>
<p>Например книгите на Роалд Дал, които все по-малко родители предлагат на децата си. Дал е изключителен автор: пиперлив, откровен, с великолепно въображение и изказ. Едно време си позволявах да го препоръчвам масово на деца от 6-7 години нагоре, а днес виждам, че е доста сложен за много от читателите на 9-10. Ако трябва да избера една негова книга, би била автобиографията му, „Момче“.</p>
<p>Същото важи и за романите на Майкъл Морпурго, който пише по важни обществени теми и предлага на децата многопластови романи с богат език, които ги карат да размишляват, да имат позиция, да търсят отговори. Любими са ми „Дневникът на Беки“, „Слон в градината“, „Сянка“, „Редник Пийсфул“ – великолепни четива, които биха се харесали не само на децата, но и на възрастните.</p>
<p>Много харесвам енциклопедичните издания, защото дават допълнителни знания на децата за света, които ние често пропускаме да им предложим. Хората са се хванали като удавници за сламка за мисълта на Айнщайн, че трябва да им четем приказки. Когато четем приказки, ние развиваме емоционална интелигентност – възможност да видиш как се чувства другият, да си толерантен. Обаче така пропускаме да им разкажем в какъв свят всъщност живеят.</p>
<p>Енциклопедично издание, което препоръчвам, е „Пчелите“. Страхотна книга, голям формат, изглежда впечатляващо, работи перфектно от 1-и до 12-и клас, тествали сме я в читателските клубове.</p>
<p>Цвета Брестничка също е един от писателите, с чиито книги обичам да работя. „Небивалици с буквите от А до Я“ – обикновено родителите я купуват за първи клас, защото има азбуката, но тази книга в 3-и – 4-и клас се разгръща, децата могат да играят, да измислят, да трупат речников запас.</p>
<p>Разбира се, всички препоръчани книги можеш да намериш в категорията, която правим за „Ориндж“. Опитваме се да я обновяваме всеки месец и аз лично я ползвам, когато трябва да препоръчам книга, защото сме разделили всичко по възрасти,. Работим с много деца, имаме обратна връзка от 10 000 деца през наградата „Бисерче вълшебно“ всяка година.</p>
<hr>
<p><a href="https://www.orangecenter.bg/preporachano-ot-fondatsiya-detski-knigi">Книжните препоръки за различни възрасти ще намерите тук.</a></p>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Как днешните деца се срещат с технологиите? – анкета</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева.</a></strong></p>
</li>
</ul>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми <strong>ги</strong> дадете тук.</a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/02/val-stoeva.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Застоят в образователната система е пагубен“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva</guid>
      <pubDate>Tue, 11 Feb 2025 06:00:21 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как да сме сигурни, че осигуряваме на децата си адекватно образование, което ще се окаже полезно утре? Да си го кажем направо: образователната система не е в състояние да подготви хора, които са подготвени за днешните предизвикателства на живота. Да не говорим за близкото бъдеще, с всички социални промени, които изглеждат неизбежни. Евгения Пеева ще даде безброй поводи за замисляне от позицията на забележителния си опит. Кои са знанията и уменията, които имат значение днес? Защо е време да забравим за вторачването в резултатите от матури и външни оценявания? Как трябва да изглежда адекватната образователна система и възможно ли е да я постигнем? Как да изберем училище за детето си, откъдето то да излезе готово за живота в този свръхдинамичен технологичен свят?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/evgenia-peeva.jpeg.960.webp" alt="Евгения Пеева" /></p><div class="intro"><p><em>Как да сме сигурни, че осигуряваме на децата си адекватно образование, което ще се окаже полезно утре?</em></p>
<p><em>Да си го кажем направо: образователната система не е в състояние да подготви хора, които са подготвени за днешните предизвикателства на живота. Да не говорим за близкото бъдеще, с всички социални промени, които изглеждат неизбежни.</em></p>
<p><em><strong>Евгения Пеева</strong> ще даде безброй поводи за замисляне от позицията на забележителния си опит. Тя е създател на най-голямата, според мен, промяна в българското образование през последните десетилетия – „Заедно в час“. (<a href="https://karamanev.me/sreshti/tanya-velichkova">Тук</a> е един от многото примери защо). Днес е начело на гимназията „СофтУни БУДИТЕЛ“, където успява не само да задава въпросите, които вълнуват всички ни, но и да намира отговорите.</em></p>
<p><em>Кои са знанията и уменията, които имат значение днес? Защо е време да забравим за вторачването в резултатите от матури и външни оценявания? Как трябва да изглежда адекватната образователна система и възможно ли е да я постигнем? Как да изберем училище за детето си, откъдето то да излезе готово за живота в този свръхдинамичен технологичен свят?</em></p>
<p><em>Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">Важно е и вашето мнение! Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.</a></em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Да започнем направо с големия въпрос. Какво трябва да учат днешните деца, за да е сигурно, че от това ще има смисъл в бъдещето?</strong></p>
<p>– Това ми е голямата тема. Отдавна имам свое вътрешно разбиране, различно от утвърденото, за това какво значи качествено образование. През всички тези години съм се опитвала да работя за постигането на тази визия. И в момента виждам колко далеч сме всъщност от разбирането по тази тема в обществото. Включително сред образовани, мислещи родители, които се притесняват дали детето им ще влезе в градина, за да отиде после в правилното училище, в правилната гимназия, да има шанс в живота. Не знам дали е поради липсата на достъп до информация, до утвърдени експерти, или просто защото в обществото ни диалогът е замрял в едно минало отпреди десетилетия.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ясно е, че застоят в образователната система е много сериозен и пагубен.</em></p>
</blockquote>
<p>Въпреки всичко, което се прокламира и се правят СТЕМ центрове, няма как да стане, докато не промениш цялостната философия и начина, по който подготвяш учителите, по който говориш на родителите какво е ценно, по който оценяваш учениците.</p>
<p>Дори да промениш учебната програма, ако не промениш изпита, критериите, по които оценяваш децата, няма да стигнеш до по-добър резултат.</p>
<p>В настоящата ми роля трябва да покажа с какво е стойностно училището, за което отговарям. Имахме много дискусии как да измерваме успеха, как се съизмерваме с останалите училища, които са еталон за повечето родители.</p>
<p class="q"><strong>– Всички сме свикнали – външното оценяване, матурите…</strong></p>
<p>– Именно! За всички училища единственият начин да докажат своята стойност е през резултатите от външно оценяване и зрелостни изпити. Но те сами по себе си</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>измерват само способността на едно дете да запамети определени шаблони на мислене, определени думи или отговори и да ги възпроизведе за определено време.</em></p>
</blockquote>
<p>На „експертен език“ това проверява дали работи добре екзекутивната функция на мозъка. А тя се развива от 0 до 7 години, не след това! Основите на страшно много умения зависят от този период, тогава мозъкът е в най-стремглаво развитие и като размери, и като създаване на фундаменталните невронни пътеки, които управляват и движението, и мисълта, и емоцията, и взаимодействието с околния свят.</p>
<p>Затова ние си казахме – при положение, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за нас точно тази функция не е най-съществената, която определя успеха на човека днес. Още повече – в ерата на изкуствен интелект.</em></p>
</blockquote>
<p>Защото той има перфектна екзекутивна функция.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/evgenia-peeva-2.jpg.960.webp" alt="Евгения Пеева" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"></figure>
<p class="q"><strong>– Правих експеримент, който го показва. Състезавах се с ChatGPT, двамата решихме миналогодишната матура, оценяваше ни истински преброител и <a href="https://karamanev.me/istorii/matura-chatgpt">получихме отлични оценки</a>. Тоест, наистина в тази задача става невъзможно да се състезаваме.</strong></p>
<p>– Именно. Днес няма особен смисъл да помниш всичко, ти много по-бързо цъкаш и намираш отговора. Но важното е да можеш да оцениш дали това е адекватният отговор. Колкото по-задълбочен е въпросът, колкото повече контекст изисква, толкова по-трудно е и чатът да му отговори, и човекът, който не знае как да мисли. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да мислиш е много по-различно от това да преповтаряш заучени отговори.</em></p>
</blockquote>
<p>Ето още една дилема в нашето училище. Говорим си с колегите, които отговарят за професионалното развитие на учителите и менторът на учителите по математика ми казва: „Математиката е перфектният предмет, в който да развиваш мислене, когнитивни умения. Но когато си говоря с колегите – за да подготвят учениците за външното оценяване в 10-и клас, нямат време да ги учат да мислят. Трябва да ги подготвят за тези заучени шаблони, а това са две различни цели“.</p>
<p class="q"><strong>– Учителят ми по кормуване казваше, че не ме учи да карам, аз после ще го правя сам, а ме учи да си взема изпита.</strong></p>
<p>– Точно така. Въпросът е какво искаме да ги научим – да карат,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да маневрират из живота, да са неговите двигатели и собственици, да са независима, самостоятелна личност, или просто да ги научим да си вземат тестовете.</em></p>
</blockquote>
<p>Навремето наистина това беше много важно, на база на тях не просто те приемаха в университет, а и на работа. Но още отпреди 10 години топработодателите по света не гледат резултатите, с които завършваш университета или какъв изпит си взел, а правят интервюта. Оценяват твоето умение да общуваш с други хора, ценностите ти, готовността ти да допринасяш, не само да получаваш. Оценяват как мислиш, как анализираш.</p>
<p>Особено в ерата на изкуствения интелект, ако умееш да боравиш добре с него – да мислиш и да оценяваш резултата, които ти дава, много по-важни стават т. нар. меки умения. Как общуваш с хората, колко си емпатичен, емоционалната ти интелигентност, усещаш ли достатъчно добре себе си, можеш ли да комуникираш добре себе си, своите цели и усещания, можеш ли да разбереш отсрещната страна и да намерите общо в различията и целите.</p>
<p>В едно изследване от края на миналата година McKinsey Global Institute за тенденциите в работната сила основното им заключение беше, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за топ позициите тежестта все повече преминава към меките умения, отвъд техническите и когнитивните.</em></p>
</blockquote>
<p>За лидерите това ще бъде все по-важно.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/evgenia-peeva-3.jpg.960.webp" alt="Евгения Пеева" loading="lazy" decoding="async" width="1707" height="2560"></figure>
<p class="q"><strong>– Даже не само за високите позиции. Виждам го в ИТ сферата на всякакви нива. Но какво може да направим в тази посока в училищата? Как да развиваме всички тези умения, след като ги няма в учебната програма?</strong></p>
<p>– Ежедневно си задаваме този въпрос, защото трябва да се съобразим с учебната програма и изискванията на МОН. В същото време бихме искали да изграждаме двигатели в развитието на глобалната дигитална ера – хора мислещи, инициативни, адаптивни, самостоятелни, емпатични, отговорни към себе си и към околните.</p>
<p>Тръгнахме по пътя сами да си изградим дефиниция. Кои са тези умения, които искаме да развиваме? Те не са наши, а са универсални, но се опитваме да намерим правилните думи, с които да ги опишем като цялостно разбиране, за да стигнем до родителите. Всички казват – да, важно е да имаш критическо мислене; да можеш да анализираш проблем при даден контекст от различни гледни точки; да търсиш възможни решения, не само да имаш готови отговори; да знаеш, че може да има няколко възможни решения; да имаш социална, емоционална интелигентност.</p>
<p>Но повечето хора, понеже не са минали през система, която развива тези умения, не могат да си представят как може да се случи, пък камо ли как ще го измерим. Това може би е най-сложната тема. В България се нуждаем от много инвестиции и подкрепа на най-високо ниво за това училищата да работят в тази посока.</p>
<p>Когнитивните умения, способността да приоритизираш, да управляваш времето си, дисциплината да изпълниш задачите си. Това в днешно време, с бързия достъп на информация и разконцентрирането от всякакви екрани, е изключително трудно. Дори хора в топуниверситети ми споделят, че имат проблем с това да се концентрират и търсят външни решения. Умения като предприемачество или инициативност – не чакам някой да намира решенията за мен, ами аз ги търся, предлагам идеи.</p>
<p>Комбинативни приложни умения – да умея да използвам теоретичното знание в конкретна ситуация. Гражданска грамотност – как се отнасям към климатичните промени, теми, свързани с културно многообразие, с доброволчество.</p>
<p>Екипна работа! Типичен пример, много ключов, докато в повечето училища обикновено моделът е „учител към ученик“. Така изглежда списъкът с нашите цели.</p>
<p class="q"><strong>– Но как да стане настина, при положение, че през това време трябва и да се преподава материалът за оценявания и матури?</strong></p>
<p>– Именно на това търсим решение. Много разчитам точно на допълнителните технологични решения. Например, в момента тестваме една идея –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>дали можем да помогнем на учениците чрез трениран чатбот да се подготвят точно за тези изпити.</em></p>
</blockquote>
<p>А времето им в час да бъде фокусирано върху по-развиващи дейности – взаимодействие с учителя, едни с други, по-практически задачи и проектно базирано обучение.</p>
<p>Другото, докато чакаме националните критерии да се променят, е да срещаме родители, които се чувстват приобщени към нашата визия и дефиниция и казват: „Да, външното оценяване и матурите не са толкова съществени. Дайте да работим в посоката, по която заедно сме се съгласили и да не придаваме такава важност на тези изпити“.</p>
<p>За съжаление, често в България слагаме знак на равенство между амбициозни ученици и тези, които постигат добри резултати на външни оценявания. И всеки родител иска детето му да отиде в т. нар. елитна гимназия след седми клас, защото вярва, че там децата са подбрани, средата е добра, те са амбициозни и се теглят едни други нагоре. За целта се подготвят с тежки допълнителни частни уроки. Тези училища със сигурност създават средата и учениците се теглят, но… за какво точно?</p>
<p class="q"><strong>– На фона на всичко това и самите критерии са под съмнение. Когато направих матурата, останах с впечатление, че е изключително трудно да не изкараш тройка, едва ли не трябва да не си способен да прочетеш една страница. А има цели класове само с двойки.</strong></p>
<p>– Критериите постоянно се занижават и не са сравними през годините. Това е друг проблем – не са направени така, че всяка година да можеш да кажеш дали шестицата е равна на тази от миналата. Така матурите и външните оценявания</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в момента са просто инструмент за селектиране за всяка година на учениците от даден випуск в различни училища.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е. Нито мерят колко успешна реализация ще има човек, нито уменията за нея, нито успеха на системата, сравнявайки резултатите през годините. Просто една моментна снимка, която казва на учениците: „Ти можеш да отидеш в това училище на базата на това колко си запомнил и си успял да възпроизведеш в рамките на няколко часа изпит“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/evgenia-peeva-4.jpg.960.webp" alt="Евгения Пеева" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1549"></figure>
<p class="q"><strong>– И все пак, как по-конкретно биха могли да се развиват тези умения в училище?</strong></p>
<p>– За всяко от тях има различни начини, но са доста сходни. Някои техники са почти универсални, като например проектно базираното обучение. Когато ангажираш учениците в някакъв по-глобален или интересен въпрос, това развива всички тези качества.</p>
<p>Тази година създадохме отделен предмет – „учебна компания“. В него учениците от 10-и и 11-и клас от различните ни специалности – програмиране, графичен дизайн, дигитален бизнес и предприемачество, работят заедно. Случва се за първи път, събираме ги точно с идеята, че трябва да можеш да работиш с различни специалисти, да чуеш различните гледни точки. Всеки си има различна роля, а работят заедно. Оставихме го много отворено. „Измислете кой проблем искате да решите и намерете подходящо, реализуемо решение, с бизнес потенциал. Ние ще ви подкрепим в рамките на учебната година да го структурирате и да го реализирате.“ Бях много впечатлена, когато учениците представиха идеите си!</p>
<p>Социално-емоционалните умения са част от екипната работа. Разбира се, и дигиталните, без които просто не можем в днешно време. Ето,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>по темата за изкуствения интелект учениците обикновено са много по-напред от учителите.</em></p>
</blockquote>
<p>Някои учители ни впечатляват с иновативния си подход, как във всяко нещо, което правят, въвличат и тези технологии. Учениците ги използват по определен начин, проверяват и сами решават дали ИИ им дава правилен отговор. Други учители са доста притеснени и по-скоро искат да го държат настрана.</p>
<p class="q"><strong>– Обаче не могат, защото вече не можеш да си сигурен кога един проект го е написал ученикът. Не че можеше, откакто интернет стана масов, но сега е напълно недоказуемо.</strong></p>
<p>– Да, актуалното ни заключение е, че трябва поетапно да се въвежда работата с изкуствен интелект в по-ниските класове – при нас от 8-и, а от 10-и клас нагоре много по-активно, точно в проектно базираното обучение и изследователските проекти. Там може да бъде много добър партньор в изследването и в търсенето на решения, където отново ученикът е действащото лице и финално взима решенията.</p>
<p>Много важна е идеята за ученика в центъра. Да преминем от модела, че учителят стои отпред, разказва, владетел е на знанието и има всички верни отговори, към разбирането, че той е в постоянен разговор, съвместно търсене и изследване с ученика. И че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ролята на учителя не е да дава отговорите, а да задава въпросите</em></p>
</blockquote>
<p>по начин, по който учениците могат да им отговорят, лекичко ги вдига на следващото ниво и ги подтиква да намерят по-сложното. Тръгва от общото и стига до по-големия детайл. Стимулира изследователското мислене.</p>
<p>Ако има едно нещо, което е ключово, за да ни движи напред като хора и да стимулира нашето постоянно развитие, е точно това. Да си задаваме въпроси и да знаем, че можем да намерим отговори заедно с изкуствения интелект, но не само той да ни ги дава или някой друг. Това търсене на подходящите отговори е в основата и на предприемачеството.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/evgenia-peeva.jpeg.960.webp" alt="Евгения Пеева" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"></figure>
<p class="q"><strong>– Но, както каза, измерването на такъв тип умения е много по-трудно. Ако зависеше от теб, как би изглеждал еквивалентът на матурата, който би проверявал доколко човек е подготвен за живота, излизайки от гимназия?</strong></p>
<p>– Не мисля, че ще има един такъв изпит, който пускаш на всички и казваш, че те са подготвени. По-скоро би следвало в училище достатъчно добре да са подготвени</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>преподавателите и да могат да кажат с ръка на сърцето през автентични оценявания: „Да, нашите ученици са готови да бъдат самостоятелни, уверени, предприемчиви, развиващи се, търсещи личности на база на демонстрираното цялостно поведение и успехи в училище“.</em></p>
</blockquote>
<p>Тук става въпрос за един процес, който не е само в класната стая, с материала от учебника, а е цялостен, при нас го наричаме „комплексното ученическо портфолио“, в което проследяваме развитието на ученика: не само какви оценки получава по общообразователни и професионални предмети или на изпити, не само на кои олимпиади участва и какви награди е получил, но и извънкласни инициативи, колко устойчиво е участието му, има ли някакви инициативи от доброволчески характер, какви проекти е направил, как ги представя.</p>
<p>Целта на това портфолио е един ден да бъде представено на бъдещ работодател или университет и те да вземат своето решение дали това е правилният кандидат. Всяка организация, всеки университет си има профили, които търси, докато с един изпит, пак казвам, може да се разбере единствено дали този човек има една достатъчно добра екзекутивна функция, колко е дисциплиниран, и толкова.</p>
<p>Да, и това са важни неща, но са само две от всички. Не е логично да ги сложим например над креативността, която е ключовото качество и все още може да ни различава от изкуствения интелект.</p>
<p class="q"><strong>– Дали обаче? Това също ме притеснява, че ще загубим търсенето на креативността, след като вече имаме нещо, което изглежда по-креативно от нас. Например, <a href="https://karamanev.me/istorii/experiment-ii-konkurs-poezia">вече е така в поезията</a>. Екзистенциално важната склонност към творене ми се струва все по-трудно да се превръща в цел, която да развиваме при децата. Както <a href="https://karamanev.me/technologii/internet-na-zabravata">например помненето</a> – до не толкова отдавна беше важно да помниш столици, телефони, валентности, сега го намираш за секунди.</strong></p>
<p>– Не се съмнявам, че ИИ може да постигне добри резултати. Въпросът е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако нямаме човешката креативност, със сигурност ще изгубим, защото тя черпи от един доста по-дълбочинен източник, за който философи и изследователи спорят хиляди години. Интуитивен, заложен на много места.</em></p>
</blockquote>
<p>ИИ може да синтезира, да предлага добри комбинации от съществуващите неща, но нещо изцяло ново, такова, каквото може да роди човешката креативност… не. Той трябва да бъде захранван с нови неща, иначе ще продължава да преповтаря комбинациите от старите.</p>
<p>Иначе, ако не я стимулираш тази креативност, отново оставаме в шаблона. Опасно е. Много опасно.</p>
<p class="q"><strong>– Точно както е със знаенето на факти. Виждам риска, че акцентът върху меките умения може да ни насочи към това да не оценяваме ученето на постулати, на базови идеи, на правила. Да познаваш основите на географията, физиката, историята, независимо, че няма да работиш в тази посока…</strong></p>
<p>– Важно е наистина. Миналата година имахме дискусия за бъдещето на дизайна в ерата на изкуствения интелект, участваше <a href="https://karamanev.me/sreshti/antoni-hristov">Антони Христов</a> от ARC Academy. Според него, за да бъдеш успешен, креативен дизайнер и да можеш да се отличиш от ИИ в бъдеще,</p>
<p>ще е много важно да знаеш фундаментите на изкуството, на историята на човечеството, да правиш връзки между различни събития, елементи.</p>
<p>Защото в крайна сметка и критическото мислене се захранва с познание и контекст. Въпросът е нужно ли да ги запаметяваме, или да хванем есенцията? За да можем после да ги вкараме в нашето мислене като елементи на моделите ни на анализ.</p>
<p>Ето, например историята – как се преподава в българското училище? Аз, за съжаление, никога не съм имала нужния интерес, вероятно точно защото не съм от хората, които запаметяват от раз. За мен никога не са били важни имена, дати и факти, а процесите зад тях, причините, какво мога да науча от дадена ситуация. Не мисля, че някога сме учили история по този начин и всъщност сме загубили от това.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/IMG_3564_3-min.jpg.960.webp" alt="Евгения Пеева" loading="lazy" decoding="async" width="1707" height="2560"></figure>
<p class="q"><strong>– Единственият шанс е да сме имали учител, който е много вдъхновен. Гостувал ми е <a href="https://karamanev.me/sreshti/boris-rusev">такъв човек – Борис Русев</a>, и точно за това си говорихме. Но от тази гледна точка, не е ли логично образованието наистина да е консервативна система. В това динамично време ние не можем да осмислим, да осъзнаем ефекта от технологиите. Например, че телефоните са вредни за малките деца, може би го усещахме интуитивно, но чак сега е доказано. Заради такива неща не трябва ли образователната система да е по-тромава, да работи с проверени и доказани парадигми? Което, от друга страна, е напълно невъзможно в днешния дигитален свят…</strong></p>
<p>– Основателно е, когато не разполага с достатъчно данни. Нашата образователна система обаче ги има от поне 2006 г. насам, когато в България се провеждат PISA изследванията. Няма как да ги поставяме под въпрос, това е може би единственият международно валиден инструмент за стотици държави, администриран от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който тества няколко от ключовите умения за успех. Критическо мислене, функционална грамотност, има въпроси за ученическото благосъстояние, за нагласата за развитие, за интегрираността в училище, за нивото на оптимизъм или песимизъм. Много ценен източник на информация.</p>
<p>2012 г. „Заедно в час“ направихме първата конференция за образование с Forbes и поставихме на фокус именно PISA. И нищо, коментарите на министъра бяха, че не ни вълнува, защото нашите цели са различни. Колко години отне, за да стане по-видимо, че наистина е много важно да развиваме функционалната грамотност. И до ден днешен продължаваме да водим тези дебати и програмите продължават да са същите.</p>
<p class="q"><strong>– Само резултатите ни на PISA спадат ли, спадат.</strong></p>
<p>– Уж се промениха в някаква степен целите на образованието в първите членове на Закона за предучилищно и училищно образование. Но и програмите са си същите, и външните оценявания. Така че тази система не бих казала, че е консервативна. Тя просто е много остаряла и се променя прекалено бавно.</p>
<p>Абсолютно доказано не взима предвид данните и не предприема мерки.</p>
<p class="q"><strong>– Как могат да се променят нещата? Очевидно на системно ниво, по една или друга причина, не се получава. Ето, в другия сектор, който често се споменава в този списък – здравеопазването, също нищо не се променя. Очевидно трябва някаква силна политическа воля, а все я няма. И двете системи си стоят неадекватни, работещи по някаква инерция, която няма как да продължи прекалено дълго.</strong></p>
<p>– Има два подхода. Отгоре надолу – идват премиер, министри на финансите, на образованието или здравеопазването, които си стискат ръцете и казват: „Това са системите, които трябва да реформираме. Трябва да имаме правилните хора в тези министерства, които могат да постигнат тези цели“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>А целите са толкова ясни! Да имаме грамотни деца, които да са успешни, да се реализират на пазара на труда, да са здрави, самостоятелни, отговорни личности.</em></p>
</blockquote>
<p>Подходите за постигането също са ясни. Светът ги е измислил, няма нужда да ги търсим от нулата. Мине, не мине, идва при мен някой, включително образован и мислещ човек, и казва: „Дай да измислим как да стане“.</p>
<p>Ама няма какво да го мислим! Томове са изписани още от началото на XXI век по темата. Световната банка влага много сериозни ресурси за мащабни анализи, които завършват с конкретни препоръки, разписва процеси.</p>
<p>Като заместник-министър бях свидетел на три тома, изписани от Световна банка и финансирани със средства от Европейската комисия, поискани от Министерство на образованието за целта. За всичките етапи на образование! От ранно детско развитие, през училищно, професионалното образование и университети. За всеки беше направен детайлен анализ с всички съществуващи данни, по ключовите компоненти, с много конкретни препоръки. Един том с препоръки само за развитието на педагогическата сила.</p>
<p>Какво се случи с тези томове, които се постарахме да оповестим през 2021 г.? Останаха на нечие бюро и прашасват. Не е липсата на решение проблемът, а точно липсата на воля. И на капацитет вътре в институциите да реализират тези решения.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Като заместник-министър наистина бях поразена от липсата на капацитет на много нива.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Значи може би по някакъв начин трябва да се случва външно, както ти вече веднъж си го правила. „Заедно в час“ е силен и рядък пример, че всяка система може да се промени.</strong></p>
<p>– Отдолу нагоре – това е алтернативата. Във времето, когато битувах в самата институция на най-високо ниво, си дадох сметка, че наистина, към момента, предвид липсата на политическа обединеност и стабилност, има повече смисъл хората, които искат нещо да променят, да работят на терен.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/evgenia-peeva.jpg.960.webp" alt="Евгения Пеева" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1341"></figure>
<p class="q"><strong>– Докато системата е такава, каквато е и не можем да я променим, какво е важно, избирайки учебно заведение – детска градина или гимназия? Моят челен опит стига основно до това да се убедиш, че учителят заслужава доверие, успява да изгради връзка и да пали пламъчето… Човекът според мен си остава важен, дори не толкова дали училището е държавно или частно, в малък или голям град, профилирано или общообразователно.</strong></p>
<p>– Бих го вдигнала на по-високо ниво. За мен най-определящо е ръководството. Директорът, с ключовите хора около него – да видя, че споделят един език, едни ценности, които не само чувам, но мога и да видя на дела.</p>
<p>Един учител може да ми хареса, обаче, ако е в противовес с училищното ръководство, може скоро да си тръгне оттам. Но училището остава със своето ръководство, освен ако то не се смени. И това е вторият елемент – колко е устойчиво. Ако има ясна визия, ако е последователно, ако има определени принципи, които отстоява и те са видими в средата, в обратната връзка от учениците.</p>
<p>Освен това всеки родител има различна визия какво е важно за неговото дете.</p>
<p class="q"><strong>– И все пак, в основата си остават хората, учителите, директорите… Дано да ги има повече смислени и мотивирани хора, въпреки системата.</strong></p>
<p>– Точно така! Родителят на първо място трябва да е много наясно какво е важно за него и какво – за детето.</p>
<p>Самодисциплина, поставяне на високи цели… Това са важни неща. Обаче за моето дете, виждам, че е много амбициозна и перфекционист, но пък трудно се отпуска и е много повлияна от външното мнение. Искам да се научи малко да се отпуска. Ако я прати в едно традиционно училище, нейните типични склонности ще се затвърдят и ще отидат в обратната посока – да има ниска самооценка и постоянно да се оценява с външни измерители на успех. Това със сигурност не е пътят към устойчива, вътрешна, емоционална удовлетвореност на човека сам от себе си.</p>
<p>Нашата система възпитава това – да си подчинен на външните мерители за успех. А истински успешните хора, които не се сгромолясват емоционално пред трудностите, които продължават и намират в себе си сили да се справят с неочакваните проблеми, са тези, които имат вътрешната увереност.</p>
<p>Няма универсален отговор, но когато имаш яснота какво търсиш и интуитивно го усещаш, отиваш, наблюдаваш и виждаш дали ръководството го отстоява.</p>
<p>Оттам нататък, когато има обединена визия и ценности, учителите, дори да не са в тази посока, лека-полека ще станат.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Училището може да е партньор, стига да е отворено да си партнира с родителите,</em></p>
</blockquote>
<p>нещо, което е важно за мен като родител, а и за училищата на бъдещето.</p>
<p>С годините продължава да битува разбирането – училището образова, семейството възпитава и едните се карат на другите, че не изпълняват добре задачите си. Обаче в това предизвикателно време, с постоянно облъчване от екрани, с постоянен досег до социални мрежи, с влияние, които нито родителите, нито учителите могат да следят сами… Важно е да приемем, че сме един отбор, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>има трима участници в този процес – родителят, ученикът и училищният екип, иначе нямаме шанс.</em></p>
</blockquote>
<p>Колкото и добри да са иначе условията, училищата с висока добавена стойност са тези, където родител, училищен екип и ученик са заедно. Където родителят знае, че задачата му не е просто да докара ученика до входа на училището и да провери, че си е написал домашните. Тя е много по-комплексна и тя изисква много добро взаимодействие с училищния колектив.</p>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Как днешните деца се срещат с технологиите? – анкета</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
</ul>
<p><strong>Очаквайте:</strong></p>
<ul>
<li><strong>Защо и как хуморът спасява днешните родители? – илюстраторката Неда Малчева</strong></li>
<li><strong>Как увредихме две поколения и можем ли да намерим средния път? – психологът и автор на детски книги Слави Стоев</strong></li>
<li><strong>Как технологиите промениха майчинството? – създателката на „Майко Мила“ Красимира Хаджииванова</strong></li>
<li><strong>Какво е да си баща днес? – комуникационният специалист Михаил Стефанов</strong></li>
<li><strong>Децата и книгите, как тази връзка е по-важна от всякога? – създателката на „Детски книги“ Вал Стоева</strong></li>
<li><strong>Да се запознаеш с… ИИ – експеримент, в който ще срещна децата си и ChatGPT.</strong></li>
</ul>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/02/evgenia-peeva.jpeg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Дигиталното може да почака, детството – не“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/offline-kids</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/offline-kids</guid>
      <pubDate>Fri, 07 Feb 2025 06:00:14 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса. Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад? Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/offline-kids.jpg.960.webp" alt="Александрина Георгиева" /></p><div class="intro"><p><em>Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на <strong>Александрина Георгиева</strong>. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията <a href="https://offlinekids.bg/">Offline kids</a>, която има мисията за помага на родителите в търсене на баланса.</em></p>
<p><em>Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?</em></p>
<p><em>Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.</em></p>
<p><em>Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">Важно е и вашето мнение! Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.</a></em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Много интересна е твоята история. Работила си немалко като програмист, а после създаваш фондация, която да връща на децата офлайн изживяванията. Как се случи така?</strong></p>
<p>– Още като студентка започнах да програмирам работя и имах 6-7 години активно в тази област, когато излязох в майчинство. Мислите ми по темата започнаха малко преди това. Един ден просто си стоях на компютъра, черен екран, цветни символи. Имах някаква супер скучна задача и се замислих, че не може това да е всичко от живота. Седя, целият ми ден минава пред екрана, усетих, че имам нужда от нещо повече.</p>
<p>Когато излязох в майчинство, спомням си първата разходка с малкия. Той беше на две седмици, първи слънчев ден след зимата. Излизаме, бях решила, че ще се наслаждавам на почивката, няма да си вадя телефона за всяко нещо и</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>се шокирах, когато установих, че всъщност съм забравила какво е просто да се наслаждаваш ей така, на времето.</em></p>
</blockquote>
<p>Започнах да си мисля по темата и осъзнах, че неусетно съм стигнала дотам да се опитвам да запълня с нещо всяка една свободна минутка. Ако няма с какво, просто вадя телефона и търся какво се случва някъде. Така започнах да си мисля за влиянието на технологиите – и върху нас, и върху семействата ни. Особено в ситуация, в която всеки има телевизор в стаята си, за да не си пречим на филмите. И най-вече върху това как влияе на децата ни. Спомних си нашето детство, как по цял ден бяхме навън с другарчета, излизаме, свободни сме. Когато нямаме какво да правим, почваме да звъним на вратите: „Излез“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Докато децата, които познавах сега, изобщо не познаваха съседчетата си.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/offline-kids-2.jpg.960.webp" alt="Александрина Георгиева" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1348"></figure>
<p class="q"><strong>– Сигурен съм, че почти на всички в родителското поколение ни минават подобни мисли, <a href="https://karamanev.me/technologii/instabrain">на фона на мозъчната атака онлайн</a>. И все пак ти не оставаш с идеята, а предприемаш следваща голяма крачка.</strong></p>
<p>– Мислех си постоянно по тази тема. Когато малкият вече беше на 7-8 месеца, си казах: „Добре, дигитализацията няма да я спрем, децата ни ще живеят в технологичен свят. Обаче има неща, които трябва да се случат, преди да стигнат до екраните. Неща, които трябва да научат, като например как да общуват с другите, как да ги гледат в очите, как се създават приятелства“.</p>
<p>Освен всичките креативни процеси, които трябва да се случат и които всъщност ще им останат в спомените. Да,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>децата няма да помнят най-добрия си ден пред телевизора или телефона, а ще помнят преживяванията, като имат с нас и с приятелите си.</em></p>
</blockquote>
<p>Така се роди идеята за група във фейсбук, в която да споделяме с други родители идеи за офлайн занимания като алтернатива на екраните. Вместо да предлагаме екрани, да предлагаме игри.</p>
<p>Продължих да мисля по темата, да чета, да наблюдавам, да си говоря с хората и да навлизам в техните ситуации. Така осъзнах, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>стоим пред много голямо предизвикателство като родители. Особено, когато децата пораснат и нещата излизат от нашия контрол.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/offline-kids-3.jpg.960.webp" alt="Александрина Георгиева" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Определено! Именно затова и аз започнах да събирам тази поредица от текстове.</strong></p>
<p>– Така реших да създам първо блог, впоследствие и фондация Offline kids, чиятото мисия е да помогне на повече семейства да намерят баланса между реалното и дигиталното. Посланието ни не е, че технологиите са нещо ужасно, напротив, те могат да бъдат полезен инструмент. Но е много важно как ги използваме и също заедно с това в децата да развиваме най-човешките умения.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В онлайн пространството се водят много спорове за и против екраните. Въпросът не е това, а в начина, по който се използват, и той е пагубен за децата.</em></p>
</blockquote>
<p>Преди година излезе статистика за екранното време на децата в България. Шокира ме, деца между 0 и 2 години са по 2,5 часа само на телефоните! Освен телевизорите, таблетите и другата екранна стимулация, на която са изложени. А 40% от тези бебета са в TikTok – приложение, което е предназначено за 13+ години, дори в момента се обсъжда да се вдигне на 16+.</p>
<p>44% от децата имат телевизор в спалнята, което също е пагубно. Според учените голяма част от негативните ефекти на екранното време идват от това, че се нарушава качеството на детския сън.</p>
<p>Употребата е притеснителна! Нашата цел е първо да информираме родителите за това, защото се оказва, че много от тях не знаят. Второ:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да им помогнем да повярват, че има какво да направят.</em></p>
</blockquote>
<p>От това, което ми казват, родителите често си мислят, че вече е свършено, всичко е загубено и се пускат по течението, дават по 4 часа екран на 3-годишно дете.</p>
<p>Третото е да ги снабдим с практични решения какво могат да направят, вместо да продължат с екрана. Което е най-трудната задача, но пък вярвам, че има решение.</p>
<p class="q"><strong>– Така ти спря да се занимаваш програмиране и изцяло се посвети на тези три каузи.</strong></p>
<p>– Изкарах 5 години майченство с две поредни деца. След това трябваше да се върна по финансови причини. Но някак си вече имах много голям вътрешен конфликт. Една от причините да започна да мисля по темата беше, че аз самата имах много сериозни зависимости първо към сериалите, а после и към социалните мрежи.</p>
<p>7 години буквално не можех да заспивам, без до мен да върви сериал. Без него всички тревожни мисли, страхове, притеснения ме заливаха. Мозъкът ми до такава степен се беше адаптирал, че дори и след 2 часа безуспешни опити в момента, в който пусках телефона, веднага заспивах.</p>
<p>Много трудно беше да се откажа от този навик, първата седмица буквално не спях. След това обаче, когато мозъкът ми се адаптира към промяната, всичко се промени.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Главоболието ми мина, болките в очите, настроението ми се повиши, върна ми се креативността и мотивацията.</em></p>
</blockquote>
<p>Със срам го казвам, но всичко, за което обвинявах децата, че са ми виновни, се оказа, че когато започна да се наспивам качествено и достатъчно, се промени. Знаейки това, ми беше много трудно да се върна отново 8 часа пред компютър.</p>
<p>Беше по времето на ковид, трябваше да съм сама вкъщи. Друг проблем, който борех, беше, че бях загубила умението си да общувам с хората покрай живо онлайн. Цели 5 години изобщо не исках да застана пред друго човешко същество и да комуникирам нормално. Това да остана отново сама вкъщи ми дойде като 10 гигантски крачки назад.</p>
<p>Искам да правя нещо много по-смислено, вярвам, че това, което правим с „Офлайн кидс“ е такова. Трудно беше, но реших да се пусна по течението на дигитално минималистичния живот.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/offline-kids-4.jpg.960.webp" alt="Александрина Георгиева" loading="lazy" decoding="async" width="1731" height="1154"></figure>
<p class="q"><strong>– Не ти ли липсва програмирането? То всъщност може да е приятно и увлекателно занимание.</strong></p>
<p>– Понякога ми липсва, но другите неща са ми по-важни. Обикновено хората, които се свързват с нас, са такива, които вече</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>под някаква форма чувстват вина за това, че са предлагали екран, виждат негативните ефекти и много страдат от това, което се случва.</em></p>
</blockquote>
<p>Чувството, че сме успели да помогнем на такъв човек да постигне дори една крачка напред в процеса, е много по-удовлетворяващо, отколкото да знам, че съм написала перфектната функция.</p>
<p class="q"><strong>– Но как наистина не си даваме достатъчно масово сметка за такъв огромен проблем? Ето, и при теб е трябвало да минат доста години, преди да се замислиш, а много хора въобще не стигат до този етап.</strong></p>
<p>– Това, което мен ме плаши, е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>дотолкова сме свикнали всяка свободна минута да посягаме към екраните, че сме в някакъв пълен автопилот и не се замисляме за нищо.</em></p>
</blockquote>
<p>Много пъти не си даваме сметка за последствията от това, което причиняваме на децата. Знаеш, тези технологии могат да бъдат толкова поглъщащи, че да не виждаме какво се случва около нас.</p>
<p>Виждала съм невероятни неща. Например, едно дете си блъскаше главата в земята и си направи кървава рана в опит да привлече вниманието на майка си, която не спираше да рови в телефона. Накрая, когато тя все пак го видя, го нашамари, че се е удряло. Имаме много сериозни проблеми.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/offline-kids-5.jpg.960.webp" alt="Александрина Георгиева" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Но как наистина не си даваме сметка масово? Не е ли толкова очевидно? Нещо повече, тенденциите според мен са екранното време да става все повече, за децата също, с всяка година.</strong></p>
<p>– Почти съм сигурна, че в повечето случаи си даваме сметка. Просто</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да избереш по-трудния път – детето ти да има ограничения на екраните, изисква много жертви.</em></p>
</blockquote>
<p>От една страна, даваме телефона, когато децата ни вбесят тотално – или преумора, или много стрес на работа, имаме нужда от малко тишина и това е най-бързото решение. Оправдаваме се с нашата си нужда, която е валидна, реална. От друга страна, за мен има и много нелогични страхове, като например, че детето ще остане изолирано, или ще изостане спрямо връстниците си. Това го чувам от родители на 3-годишни. И като ги попитам как развиват технологичните му умения, казват: „Пускаме му филмче“.</p>
<p>За мен има много голяма разлика между това да дадем на 3-годишно дете телефон с YouTube или TikTok, и реално да го учим как да използва технологиите с умисъл и с някаква цел.</p>
<p class="q"><strong>– Какви бяха стъпките, през които мина, за да преодолееш своята си екранна зависимост?</strong></p>
<p>– Направих го с много малки крачки. Ако бях решила изведнъж да започна пълен детокс и да започна нов живот, щеше да е много трудно.</p>
<p>Може би самото осъзнаване идваше след всяка малка крачка. Първата промяна направих, когато започна ковид и в медиите постоянно се публикуваше броят на заболелите и починалите. Усещах се много тревожна и в един момент осъзнах, че тази тревога си я изкарвам на децата. Реших да спра да следя всякакви новини – нямаме телевизор, само онлайн следях, но спрях и още на втория ден усетих как тревожността ми спада. Все още имах основната информация – какви са забраните, рестрикциите и новините, но ги получавах от роднини, които ми даваха най-важното. Когато видях колко по-добре се почувствах и как се отрази на децата ми,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>реших да направя следващата крачка – да спя без телефон. Това промени всичко!</em></p>
</blockquote>
<p>Когато се убедих колко не съм осъзнавала влиянието, след всичките тези промени, реших да направя следващата крачка. Имайки стабилна основа, мотивация, че работи, излязох от социалните мрежи за един месец.</p>
<p>Това също беше едно от най-трудните неща, още беше по ковид, всеки си стоеше вкъщи и беше много по-сложно да се видим на живо. А и понякога емоциите ни са нелогични. Когато спрях да влизам в социалните мрежи, още на втория ден се почувствах така, сякаш всичките ми приятели са ме игнорирали. Беше изключително неадекватно, аз бях направила тази крачка, но трябваше да мине първоначалната абстиненция от 3-4 дни, преди да започна реално да осъзнавам какво се случва и да намирам алтернативи – как да посрещна нуждата си от свързаност и комуникация по по-богат начин, а не просто чрез текстови съобщения.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/offline-kids-6.jpg.960.webp" alt="Александрина Георгиева" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1600"></figure>
<p>Започнах да се обаждам по-често на приятелите, с които преди си пишех, постепенно започнахме и да се виждаме на живо, когато вече беше възможно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Толкова по-задоволителна се оказа комуникацията на живо пред тази, на която бях свикнала – да си чатя, че когато мина този месец, даже не ми се връщаше в социалните мрежи.</em></p>
</blockquote>
<p>Направих го заради страницата на Offline Kids и това, че исках да публикувам информация по темата. Поставих си много ясни правила – веднъж в седмицата влизам, насрочвам публикации и имам по пет минутки, за да отговори на съобщения. Понеже бях минала през периода на детокс, на намиране на алтернатива за посрещане на нуждите, ми беше много по-лесно да си поставя ограничения.</p>
<p>Може би ключовото тук е, че наистина си дадох време да намеря начин, по който да посрещна реалните си психологически нужди.</p>
<p class="q"><strong>– Което, разбира се, е индивидуално. Аз не се ограничавам от социалните мрежи, защото там върша голяма част от важните за мен неща, иначе най-вероятно и аз бих го правил, виждам много сериозна логика в <a href="https://karamanev.me/technologii/digitalen-minimalizam">дигиталния минимализъм</a>. Но не сме ли обречени оттук нататък да сме малцинство хората, които поставят такива граници – и за себе си, и за децата? Да контролираш екранното време е индивидуално решение, а очевидно обществото не го припознава като тема.</strong></p>
<p>– Възможно е. Тези дни си мисля колко е трудно за човек, който е дигитален минималист, да съществува в среда, в която всички предпочитат постоянно да се поддават на технологичното привличане. Защото наистина функционираме по по-различен начин. Поне хората, с които аз общувам и са посветени на дигитален минимализм, търсят повече дълбочина.</p>
<p class="q"><strong>– И имат концентрация… А това са уменията, които в бъдеще според мен ще ни отличават по някакъв начин.</strong></p>
<p>– Възможно е да сме малцинство. Според мен повече хора се осъзнават и избират по-осъзнато да използват технологиите, включително за децата си. Но не очаквам да станем повече от останалите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/offline-kids-7.jpg.960.webp" alt="Александрина Георгиева" loading="lazy" decoding="async" width="1049" height="839"></figure>
<p class="q"><strong>– Отдавна ми харесва много <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">това сравнение с храната</a> – че чисто еволюционно е трябвало да си набавяме още и още и са оцелели тези, които умеят, а после това се е превърнало в проблем. С информацията е същото, лесно се подвеждаме по бързите въглехидрати, по скролването. Като и в двете посоки при децата проблемът е по-сложен по много причини. Много по-трудно е веднъж, като е напълняло едно дете, да вземе мерки, същото е и с информационната зависимост. Ако то е свикнало да прекарва всеки ден часове пред телефона, а родителите осъзнават, че има проблем, какъв е пътят? Как изглежда „диетата“?</strong></p>
<p>– За мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>основното решение на проблема като цяло е ние, като родители, да бъдем по-ангажирани с децата си, да прекарваме повече време с тях, да общуваме, да ги учим на ценности, да мислят критично.</em></p>
</blockquote>
<p>И може би полека да ги привличаме на наша страна.</p>
<p>Първо е осъзнаването – ние не се борим срещу детето, а за него. Да култивираме в него ценности, за да може други, по-смислени области от живота да станат важни. След това да му помогнем да разбере влиянието на технологиите. Това става, като го учим да мисли критично, да рефлектира върху собствените си преживявания, като му разказваме истории. Но на неутрални за него герои, защото, когато коментираме неговото поведение, се включват всичките му защитни механизми и е съвсем естествено то да отрича.</p>
<p>Но когато му разкажем за технологичната зависимост на едно дете и до какво е довела тя, то ще погледне на ситуацията по-спокойно.</p>
<p>Привличайки го на наша страна, има два основни подхода. Единият е постепенното намаляване на екранното време, докато влезе в някакви граници. Това може да бъде доста предизвикателно и трудно, защото изисква много ангажираност от страна на родителите.</p>
<p>В началото да предлагаме някаква алтернатива като споделено време – настолни игри, книги, спорт. Да увеличаваме времето, в което то се чувства по-комфортно, далеч от информационния поток. В един момент да го учим то само да си поставя цели и да си планира времето. Защото една</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>част от проблема е, че децата нямат какво да правят със свободното си време и прибягват към това, което им е най-лесно.</em></p>
</blockquote>
<p>Вторият подход е дигитален детокс – за по-продължително време им отнемаме всякакви екрани и след това, когато мине определен период, ги въвеждаме с много ясни граници.Този подход е добър при по-малки деца или такива, които сами са пожелали промяната.</p>
<p>Но и при двата подхода е много важно да ги учим да посрещат нуждите си в реалния живот – за общуване, за социализация. Често като причина да прибягват към екраните чувам като мотив, а едно конкретно момче ми каза: „Осъзнавам негативните ефекти от постоянния гейминг върху живота си, така е. Обаче, и вкъщи, и в училище постоянно всеки ми повтаря колко съм тъп.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Онлайн е единственото място, където получавам добра обратна връзка за себе си и се чувствам добре“.</em></p>
</blockquote>
<p>Границата са едно, те са важни, но в същото време трябва да се вгледаме, да търсим индивидуално какъв е коренът на проблема. Защо тези деца прибягват прекомерно към устройствата?</p>
<p>Важно е да имаме предвид, че когато проблемът е по-задълбочен, ще бъде необходима подкрепата на доверен специалист.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/offline-kids.jpg.960.webp" alt="Александрина Георгиева" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="921"></figure>
<p class="q"><strong>– И се оказва, че причините са доста различни…</strong></p>
<p>– Определено. Понякога децата се чувстват самотни и се опитват да избягат от дискомфорта си. В училище всичко, което правят, изисква страшно много усилия. Друга причина е начинът, по който ние говорим с тях. Много родители казват: „Ти си зомби, ти си екранен, ти си проблемен“. Когато проектираме върху децата тази идентичност, те я приемат за нормална. И няма какво друго да правят, освен това, което сме изговорили за тях.</p>
<p>Другото е липса на граници. Ние самите не можем да се контролираме и няма как да очакваме едно малко дете да постига самоконтрол, когато е на 5 или 6. Идеята е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>точно както ги учим да карат колело – държим седалката, докато видим, че започва да балансира, и го пускаме. По същия начин е с технологиите.</em></p>
</blockquote>
<p>Няма как да им дадем телефона и да очакваме те да се научат да го използват полезно и здравословно сами, ако ние не присъстваме там.</p>
<p>Особено при по-големите деца – на 13-14, да поставим резки граници, по-скоро би имало обратен ефект, защото много сериозно се чупи връзката между родителя и детето. Там отново целта е да го привлечем на наша страна в решението. И първата крачка е да прекараме екранно време заедно. Да покажем искрен интерес към това, което то прави, какво харесва, защо, какво му дава тази игра, защо харесва този инфлуенсър. Да си говорим, без да го разпитваме, за неговите преживявания там и какво му дават те. Понякога, когато и децата, и ние, възрастните, в разговора осъзнаваме неща, за които не сме си давали сметка.</p>
<p class="q"><strong>– Не трябва ли да сме си свършили работата, преди да станат тийнейджъри? Защото тогава е много, много по-трудно…</strong></p>
<p>– Да, това е идеалният вариант – когато децата са малки, да имат много стриктни ограничения. И когато използваме екран, да го правим с умисъл, да знаем защо. По-добре е да гледаме семеен филм в петък вечер, който след това да обсъдим, а не просто да предлагаме екран, за да стоят децата и да мълчат.</p>
<p>Успоредно с това да им говорим още в началото за ценностите. И когато вече имаме култивирани ценности, разговорите ни да стъпват върху доверието, което сме изградили. След това да ги учим, да ги караме да мислят как технологиите могат да им помогнат да живеят според тези ценности и как да направят точно обратното.</p>
<p>Пример е общуването. Технологиите могат да ни помогнат да поддържаме връзка с някой близък в чужбина и това е страхотно. За бебетата има научни доказателства, че видеоразговорите нямат същите негативни ефекти, както филмчетата например.</p>
<p>В същото време всички тези технологии,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако ги използваме, за да избягаме от човека, който е до нас сега, дори несъзнателно, вършат обратната работа. Не ни приближават, отдалечават ни.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И аз си мисля, че вторачването в конкретни часове екранно време може да е подвеждащо, въпреки че трябва да има рамки. Ние също нямаме телевизор, но купих проектор точно защото мисля, че е полезно да гледаме веднъж седмично качествен филм, да го обсъждаме. Това даже компенсира загубата на фокуса, на концентрацията, негативни ефекти, които иначе идват с технологиите.</strong></p>
<p>– Имаше едно изследване, че дори най-малките деца могат да развият емпатия чрез гледане на конкретно анимационно филмче, обаче това се случва само когато има възрастен, който разговаря с тях за това, което се случва на екрана. Тоест, екранът да бъде помощно средство, а не заместващо на важните неща.</p>
<p>Много е важен личният пример. Да си поставим за цел най-малко един час всеки ден децата да са с приоритет, а телефонът ни да е оставен някъде далеч. Ако има нещо, което наистина е важно и неотложно, да говорим с тях, да стане ясно, че е такова. Да видят, че не скролваме безцелно, просто ей така.</p>
<p class="q"><strong>– И на мен ми липсват времената, в които децата играеха навън – и в София, и в другите градове и села. Мислиш ли, че може да се върнем там?</strong></p>
<p>– Мисля, че можем да го направим с малко повече осъзнатост.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Избирам да вярвам, че можем. Ако повярваме обратното, тежко и горко…</em></p>
</blockquote>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Как днешните деца се срещат с технологиите? – анкета</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
</ul>
<p><strong>Очаквайте:</strong></p>
<ul>
<li><strong>Как ще изглежда образованието утре? – създателката на „Заедно в час“ и управител на „Софтуни БУДИТЕЛ“ Евгения Пеева</strong></li>
<li><strong>Как увредихме две поколения и можем ли да намерим средния път? – психологът и автор на детски книги Слави Стоев</strong></li>
<li><strong>Как технологиите промениха майчинството? – създателката на „Майко Мила“ Красимира Хаджииванова</strong></li>
<li><strong>Защо и как хуморът спасява днешните родители? – илюстраторката Неда Малчева</strong></li>
<li><strong>Какво е да си баща днес? – комуникационният специалист Михаил Стефанов</strong></li>
<li><strong>Децата и книгите, как тази връзка е по-важна от всякога? – създателката на „Детски книги“ Вал Стоева</strong></li>
<li><strong>Да се запознаеш с… ИИ – експеримент, в който ще срещна децата си и ChatGPT.</strong></li>
</ul>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/02/offline-kids.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025</guid>
      <pubDate>Tue, 04 Feb 2025 06:00:14 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват? Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност. „Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“ „Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“ Можем ли да сме готови за бъдещето?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/mariana-todorova-futurolog-5.jpg.480.webp" alt="Доц. Мариана Тодорова, футуролог, с дълга тъмна коса и розова рокля, със скръстени ръце между дърво и ела в парк" /></p><div class="intro"><p><em>Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?</em></p>
<p><em><strong>Доц. Мариана Тодорова</strong> е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност (вижте <a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-futurolog">тук</a> и <a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2024">тук</a>).</em></p>
<p><em>„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“</em></p>
<p><em>„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим: въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“</em></p>
<p><em>Можем ли да сме готови за бъдещето?</em></p>
<p><em>Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. Важно е и вашето мнение! <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.</a></em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Технологиите напредват изумително бързо, по всичко личи, че все повече човешки дейности ще бъдат извършвани успешно и неразличимо от машините. На фона на това какво има смисъл да учат децата днес?</strong></p>
<p>– Отговорът сигурно ще те изненада, обаче</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>има смисъл да учат всичко, което им е интересно.</em></p>
</blockquote>
<p>Анализът на някои хора, че няма нужда да се учат факти, да се трупат базисни познания по начина, по който е правено досега, е частичен. Да, наистина,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>образователната ни система е на ниво XIX век, както казва Джак Ма, а трябва да се справя с условията на XXI век.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/anketa-detsa.jpg.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></a></figure>
<p>От една страна е създадена така, че да обслужва индустриалното общество. Всички социални системи също са конструирани така. Но може би скоро</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ще тъжим за класическия капитализъм, защото той има нужда от хора,</em></p>
</blockquote>
<p>затова им подсигурява социални системи – образование, здравеопазване, пенсионни фондове. А технологиите нямат нужда от тези системи, освен ако самите те не са бизнесниши, което значи, че все по-трудно ще ги поддържаме.</p>
<p>От друга страна, обаче, няма как да развием нашата лична интелигентност, личностното преживяване и осъзнаване, които са различни от цялото натрупано човешко знание и мъдрост, без да обработим голямо количество информация, което да се уталожи в нас като знание. Интелигентността е белег на пребиваването в материалния свят, опита и знанието, тя е функция на невропластичността на невронните връзки в нашия мозък, която е уникална за всеки.</p>
<p>Тоест ние, за да създадем тези невронни връзки, за да създадем в лично качество интелигентност, трябва да се срещнем с фундаменталното познание и през личната перспектива и личното пречупване да развием неподозирани връзки между различни сфери. Това е индивидуалната интелигентност –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>всеки човек комбинира по много странен начин този калейдоскоп от човешкото знание.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Тоест, улисани в иновации, не бива по никакъв начин да подценяваме ролята на класическото <a href="https://karamanev.me/technologii/internet-na-zabravata">запомняне на факти</a>…</strong></p>
<p>– Точно така. Класическото учене по начина, по който сме го правили досега, е важно, защото създава тази невропластичност. Но трябва да е дозирано – ако прекарваме времето си в зазубряне и възпроизвеждане на факти, които така или иначе след това забравяме, така е конструиран мозъкът ни, не е полезно.</p>
<p>Неслучайно в някои експериментални училища в Америка въведоха понятието за „обърната класна стая“. Децата вкъщи с изкуствен интелект четат, слушат уроци и дори той им поднася персонализирано съдържание. Докато след това в училище по предметите, които са хуманитарни, правят критичен анализ на класически произведения като „Ана Каренина“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/mariana-todorova-futurolog-4.jpg.480.webp" alt="Усмихната жена с дълга тъмна коса и розова рокля стои със скръстени ръце на каменен под, зад нея минават хора" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Докато, уви, да прочетеш цяла книга на Толстой днес масово изглежда все по-рядко и подценявано умение.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.</em></p>
</blockquote>
<p>Дебатите в САЩ, поне до неотдавна, се считаха за безценен инструмент, защото учат на плурализъм. Надявам се това да не е изчезнало в последните години, когато Америка е много фрагментаризирана и поляризирана.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако наистина сме много добри в това, което ни е интересно, и го комбинираме с технологиите и ИИ; ако не вършим работата си механично, незаинтересовано, просто ей така, като минимално усилие, имаме предимство.</em></p>
</blockquote>
<p>В тази епоха, в която предстои да преизобретяваме себе си, ще създаваме много нестандартни, интердисциплинарни ниши, в които примерно музикант и невробиолог ще дадат някакъв нов ИИ аудиопродукт.</p>
<p>Тоест, все още сме на ниво, в което по-скоро може да учим всичко, стига да сме отворени, да знаем, че това може да е базисно познание, което ще трябва да надграждаме и комбинираме с много други.</p>
<p class="q"><strong>– Виждам го в софтуерната индустрия – ИИ напредва, улеснява ни, наемат се доста по-малко начинаещи специалисти. Което според мен ще се превърне в проблем скоро, когато няма да има опитни хора, които да откриват грешките и халюцинациите, на които са обречени алгоритмите.</strong></p>
<p>– Точно така. Големите езикови генеративни модели са тези, заради които може би</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>още тази година ще проличи, че вече не е толкова лесно да си намерим работа.</em></p>
</blockquote>
<p>Тази инерция в България и по света за недостиг на работна ръка в която и да е сфера постепенно ще изтлее. Големите компании, особено софтуерни, вече се ориентират и интегрират много ИИ продукти – агенти, чатботове, които да отговарят, да пишат код. Това ще засили тенденцията да няма младши експерти. В медиите се видя същото – „Фокс груп“, големи медийни империи с ChatGPT извършват и редакторска дейност, и генериране на тривиални статии. В един момент ще се окаже, че няма начинаещи, които да се превърнат в опитни експерти.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ще се появи отново младежка безработица, но от друг структурен тип.</em></p>
</blockquote>
<p>Не като преди за хора, които нямат опит и никой не иска да ги обучава, а за такива, които първи са усетили ефектите на изкуствения интелект – юристи, журналисти, счетоводители, образни диагностици, специалисти по обработка на първични данни.</p>
<p>Тук е необходима някаква държавна намеса, защото това става проблем, по-голям от самите компании.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/mariana-todorova-futurolog.jpg.480.webp" alt="Жена с дълга тъмна коса и розова рокля без ръкави стои със скръстени ръце между каменни колони – интервюираната в статията" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Има ли начин, по който да предскажем кои професии ще изчезнат? Защото често разсъждаваме по тази тема, но ето – отдавна има позиции, които няма практическа причина да съществуват, например касиер или сервитьор. Не е проблем задачите им да бъдат извършвани от машини.</strong></p>
<p>– Може би тези професии няма да изчезнат, но ще се разделят на две – дехуманизирани и хуманизирани. Примерно, отивайки в данъчната служба след 10 години, ще можем да избираме дали искаме автоматичен процес, чатбот, или хуманизирана услуга, която, да речем, ще е с 10% по-скъпа, защото е ангажиран човешки фактор.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това ще бъде чисто психологическо – заради желанието за общуване и човешка интеракция, а не заради качеството на услугата.</em></p>
</blockquote>
<p>Но категорично няма причина и вече почти не съществуват графични дизайнери в Америка, хора, които обработват първични данни, преводачи, освен ако не са Анджела Родел и не изискват специфично майсторство, офисмениджъри, счетоводители. Също и охранители на големи производствени мощности и навсякъде, където има необходимата инвестиция за охранителна инфраструктура, задвижена от ИИ, пръстови отпечатъци, ретина.</p>
<p>Най-вероятно в бъдеще в определени градове такситата ще се роботизирани, първо там, където инфраструктурата го позволява. В Неапол или в Палермо няма как да се случи скоро, в Саудитска Арабия или в София.</p>
<p>По-скоро човешката роля ще е според нуждите и психологическите потребности, защото иначе можем дни наред да живеем, да получаваме услуги или стоки, без да има намесата на човек.</p>
<p class="q"><strong>– Спомена преводите, факт е, че ИИ вече се справя с тази задача по-добре, отколкото много хора, за които това е професия. Има ли смисъл сега да се учат чужди езици, ако наистина не си Анджела Родел?</strong></p>
<p><strong>Аз положих усилия децата ми да започнат да учат чужди езици колкото може по-късно, защото моята логика е, че много по-важно е да научат български в дълбочина, с детайли, богат речников запас.</strong></p>
<p>– Да, все още има необходимост, най-малкото заради същата тази невропластичност на мозъка. Доказано е, че хора, на които им се отдава да учат езици, колкото повече научават, толкова повече зони в мозъчната кора се развиват и те подобряват цялостното си ниво на интелигентност. Това обаче важи само при условие, че самият човек има желание. Ако е насила и така ли иначе темпото за усвояване е забавено, тогава няма необходимост.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Важно е да се знае добре родният език и е важно да се знае някой, който ИИ ползва,</em></p>
</blockquote>
<p>защото е ясно колко е важна ролята на промпта и умението да се детайлизира до много голяма прецизност, така че да бъде ефективен. Колкото по-детайлно и подробно формулираме заданието към ИИ, толкова по-точен, уникален и индивидуален отговор ще получим. Това е важно, особено за хора, които са творци, то е личният почерк.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Също така обаче е важно заради цялостния когнитивен упадък и затъпяването.</em></p>
</blockquote>
<p>С новите възможности на ИИ като гласов агент хората ще загубят и умението да пишат, да четат, да ползват езика правилно.</p>
<p>Оттук насетне ще ни е необходима много голяма самодисциплина за усвояване на неща, които сме ползвали хилядолетия, а вече изглежда, че не са ни необходими. Това ще се случи, за да запазим нашата интелигентност, а не защото непосредственно ни трябва.</p>
<p class="q"><strong>– Дали не е късно? Дали вече махалото не е отишло окончателно към посоката на brain rot – мозъчния упадък, който не е само дума на годината, а според мен и най-важното явление, откакто ни има като вид?</strong></p>
<p>– Отишло е наистина, няколко поколения вече са жертви на това. Не искам да съм лош пророк, но според мен скоро ще има инциденти от всякакво естество, които са функция на този „брейнрот“. Това ще стресне хората, ние винаги се учим през лошия опит, през катаклизмите, през катарзиса, а не през успехите и постиженията.</p>
<p>Има опити, при които деца вярват само на навигацията си, а не на това, което виждат. Майки са изгорили децата си, защото ИИ е изхалюцинирал, че трябва да сервират храната на 42 градуса. Влак беше дерайлирал и беше изпуснал отровни газове в атмосферата, защото имаше размиване на отговорността и прекалена автоматизация. Някакви такива проявления на „брейнрот“, или пък един голям инцидент,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>макар и със закъснение ще покаже на хората, че трябва сами да отговарят за себе си, за интелигентността си,</em></p>
</blockquote>
<p>иначе наистина ще видим упадък и разложение на рационализма и на нашата цивилизация.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/mariana-todorova-futurolog-3.jpg.480.webp" alt="Усмихната жена с дълга тъмна коса и светлорозова рокля без ръкави, със скръстени ръце пред тъмна каменна стена" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Или пък разслоение между малцинство, което е способно на задълбочено познание и контролира тези машини и останалите, огромна част от хората, които ще продължават по пързалката на скролването, на консуматорството, на лесния път, на мозъчния упадък.</strong></p>
<p>– Да, но ако разсъждаваме много нехуманно в тази посока, ще се обособяват такива елити, които владеят всичко и по същество са нов тип човешка раса. Те обаче няма да имат нужда от останалата човешка маса, защото тя няма какво да прави за тях.</p>
<p>Досега винаги, дори в най-нехуманните режими с робовладелчество или нацизма, от непривилегированите, потъпканите и мачканите, е имало някаква потребност – да строят, да разширяват империята. Докато сега,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако се случва това антиутопично бъдеще, останала човешка маса няма с какво да се ангажира. Това би бил най-пагубният и тъжен момент в човешката история.</em></p>
</blockquote>
<p>Виждаме колко напредват роботиката, фината моторика като на Boston Dynamics и Илон Мъск – Optimus, един такъв напредък значи, че те ще могат да правят всичко, което е възможно.</p>
<p>В миналото част от</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>елитите са флиртували и са се грижили за масите заради страха от бунт и заради това да не бъде „спретната“ социална революция.</em></p>
</blockquote>
<p>Но с тези технологии за свръхконтрол – ИИ, който управлява дронове или е несъизмерим в изпълняването на задачите си с хората, и това отпада като възможност.</p>
<p class="q"><strong>– Докато в тази посока, заради начина по който общуваме, социалните мрежи ни правят все по-манипулируеми, събират или разпръсват обществения гняв. Насочват го натам, накъдето преценят.</strong></p>
<p>– Тази социална инженерия също е много интересна. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>виждам и началото на опит това да бъде предотвратено.</em></p>
</blockquote>
<p>Ясен знак беше една дискусия в London School of Economics преди месец с гост от Харвард и бивш преподавател от MIT. Апелът беше да има сериозни регулации на социалните медии – не като законови ограничения, а като финансови механизми. Глобяване точно за това, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>целенасочено социалните медии използват фрагментаризацията и ехостаите, поддържат патоса на агресията като кликбейт, за да го превърнат във финансов модели и да генерират трафик.</em></p>
</blockquote>
<p>Това вече ражда тотална антиутопия, в момента я преживяваме. През 1974 г. в САЩ има 4 телевизионни канала, през 1992 г. са 28, сега са хиляди – социални медии, подкасти, блогове, частни радиа. Това дотолкова фрагментаризира и разглобява публичното пространство, че на практика нямаме такова. Хората не могат да усетят и да изконсумират едно и също послание.</p>
<p>Същото става в България. Конспиративни теории, фалшиви новини, поляризация, раздробяване на пространството.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това отнема големите идеи, големите приоритети. Замества идеологията с каузи, превръща политиката в граждански активизъм.</em></p>
</blockquote>
<p>Убеждението, че да действаш в политиката като граждански активизъм за някои отделни каузи е достатъчно.</p>
<p>Но според мен ще има финансови санкции за регулация, защото самите политици разбират, че няма да могат да управляват. И че демокрацията е в криза, която ще породи или тотални, крайни авторитарни режими, които вече виждаме, или анархия с някакви елементи на демокрация. Махалото, колкото и да се е отклонило в едната посока, сега започва да се обръща към другата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/mariana-todorova-futurolog-2.jpg.480.webp" alt="Усмихната жена с дълга тъмна коса и розова блуза гледа встрани по време на интервюто за технологиите и бъдещето" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Обаче и сега много хора казват – да, технологиите навлизат, от два века унищожават професии, но се появяват нови, досега винаги има работа за всички и това няма да се промени. Аз съм убеден, че не е така, прекалено много дейности се автоматизират. Но дали пък наистина не може те да се окажат прави?</strong></p>
<p>– Не вярвам, защото до момента всичките технологии или значими открития са различни. Стремето дава възможност конят да бъда овладян, армиите да се преструктурират и да няма нужда от пехотинци, а това да доведе до разпада на Римската империя. Дори да говорим за електричеството, за парните машини или каквото и да е друго, това е една технология или средство, което прониква навсякъде, но основата остава същата, каквато е била и преди 200 години. Тя не се развива.</p>
<p>Тук имаме технология, която първо се развива постоянно и второ – все повече добива черти и качества на същност, на нов тип субект. Тя взаимодейства с всички други сфери и ги трансформира, а с всяка една отделна друга технология дава много нови качества. С биотехнологите, с CRISPR-CAS технологиите дава възможност за тотална генна редакция, за измисляне на нови молекули, лекарства, антибиотици, но и нови паразити, вредители. С интернет на нещата дава възможност да създадем дигитален близнак на всичко и да командваме системи без човешки труд. С виртуална и смесена реалност дава възможност за творене на светове.</p>
<p>Тук виждаме не просто развитие, а експоненциално развитие. Нашият мозък даже не би могъл да си представи какво става. Няма как да кажем, че ще създава също толкова професии. Да, появяват се нови – и един ИИ продукт в стартъп компания, ако е успешен, изисква проектови мениджъри, хора, които ще реализират услугата или продукта. Това са нови работни места, факт. Но, от друга страна, са хора, които са добри специалисти и могат да изпълнят задачите си, не просто каквито и да е работни места. И второ,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети.</em></p>
</blockquote>
<p>Новите професии са по-скоро на менторство, коучинг, които да успокоят хората от тази невроза. Тя вече се усеща. Може би в България, в Европа не толкова, но е безспорна една перманентна промяна, на която не можем да наваксаме.</p>
<p>Би могло да стане само с глобален човешки политически консенсус, в който да кажем: въпреки че технологията се справя всичко по-добре, хората остават на своите работни места, макар че имат принос между 5% и 10% към продукта. Но това е много анти капитализма, анти пазарната логика и се изисква или някаква безкрайна хуманност и хуманизъм на всички, или диктаторство, за да се наложи като ефективно решение.</p>
<p class="q"><strong>– OpenAI, по времето, когато пуснаха ChatGPT, бяха около 300 души и промениха целия свят пред очите ни. За каква производственост вече говорим?! Обезкуражаващо е. За мен беше показателен експериментът, в който в два поредни конкурса за поезия, от два опита генерираните стихове <a href="https://karamanev.me/istorii/experiment-ii-konkurs-poezia">бяха избрани сред най-добрите</a>. Заради такива примери пък ми се струва много обезоръжаващо тепърва да се учим да творим. Защо, след като „то“ твори по-добре от нас, или поне от огромна част от нас?</strong></p>
<p>– Този отговор го срещам от деца. Ходя в някои училища и те ми казват: „То мисли по-добре от мен, създава по-добре от мен“. Вече се усеща този нов тип безсилие. Както например някои съдии в Китай, ИИ като отсъди, не знаят как да го опровергаят и да го контролират.</p>
<p>Именно тук трябва да е тази самодисциплина, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>въпреки всичко трябва да приемаме ИИ като партньор.</em></p>
</blockquote>
<p>Че сътворяваме заедно, че всички продукти, включително поезията, оттук нататък ще бъдат хибридни.</p>
<p>Който иска, може да си самоналага ограниченията, че като поет създава изцяло сам и това ще обособи различни ниши изкуства – човешко, хуманистично и хибридно, техно-хуманистично.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но най-важното е, че не бива да се отказваме!</em></p>
</blockquote>
<p>Поне в заданието да не спираме да опитваме да сме максимално оригинални, да провокираме, да експериментираме.</p>
<p>Защото да забраним… вече няма как.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/mariana-todorova-futurolog-6.jpg.480.webp" alt="доц. Мариана Тодорова" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Приключи тази възможност. В единия поетичен конкурс казаха, че ще изискват декларация, че не е използван ИИ. Но след като това няма как да се докаже, и самият ИИ може да си напише декларацията…</strong></p>
<p>– Именно такива казуси неизбежно ще доведат до регулации, в които някакви интелектуални права ще бъдат отсъждани на технологията. Защото тя без нас, без нашето задание нищо няма да направи.</p>
<p class="q"><strong>– Заради всичко това ролята на днешните родители ми се струва невъзможно трудна. Ясно е, че са нужни първите 7 години, основите, но нататък… Това, което аз за себе си съм формулирал като родителска мисия в турбулентните времена, е, първо да се старая да им е трудно, да не им харесва бързо лесният път. И второ – да развиват усета да скучаят качествено. Не как ще преуспеят, а как, имайки свободно време, да го използват, за да се насладят на книга или игра. Това ще ни трябва скоро, когато за първи път ще се окажем втори най-интелигентен вид на планетата си.</strong></p>
<p>– Много е важно наистина днес</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>децата да се придържат към класическите форми, да четат.</em></p>
</blockquote>
<p>„Брейнрот“ при децата се постига, защото мозъкът в TikTok и другите социални мрежи вижда образи. Така работи само с дясното полукълбо, няма пренос от лявото към дясното, това, което се случва при четенето – от самото четене през стимулиране на въображението, визуализация в мозъка, пренос на информацията от едното полукълбо към другото. Това съкращава пътя на обработка на информацията и е тази евристика.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Другото наистина е създаване на предизвикателства.</em></p>
</blockquote>
<p>Неслучайно Илон Мъск казваше, че най-големият му страх е, че децата му няма да имат трудности. Това, което се вижда при поколенията Z и Alpha, е, че когато имат някаква трудност, това не ги мобилизира да успеят, психиката им е много чуплива. Те са по-скоро готови да се предадат и да не решат проблема, отколкото да търсят начин. Става дума вече едва ли не за забрава на това умение. Така че, да, това е посоката.</p>
<p class="q"><strong>– Може би тези поколения ще променят и логиката, която спомена – че ще плащаме допълнително за човешкото отношение в дадена задача. Може би за тях няма да има никаква разлика, важно ще е дали се изпълнява задачата, а не дали насреща е човек.</strong></p>
<p>– Може би за следващите поколения ще стане, но за нас – преходните, ще има необходимост. От друга страна, ковид ни караше да мислим, че оттук нататък ще работим от вкъщи, няма да ходим до офиси и да имаме нормални, човешки контакти. Оказа се обаче, че е оказал огромна социална травма.</p>
<p>Върху това няма изследвания, а мисля, че си заслужава да се разсъждава и изследва. Испанският грип, който е унищожил една трета в населението на Европа, е огромна травма. Въпреки това за него се говори в толкова малко литературни произведения, толкова малко се анализира.</p>
<p>Заради епидемията се случват Голямата депресия, Първата световна война.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тоест, травмата е изключително, но тя не е осветена. И сега се случва същото.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/mariana-todorova-futurolog-7.jpg.480.webp" alt="доц. Мариана Тодорова" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Определено! Виж колко бързо <a href="https://karamanev.me/technologii/covid">забравихме поуките</a>.</strong></p>
<p>– Да, сега според мен е същото. А бихме имали полза да се разсъждава върху пораженията. За да можем да си извлечем поука ще можем ли изобщо да продължим в този технологизиран свят и да се дехуманизираме, или той ще нанесе такива щети, че нашите деца и внуци ще са тотално депресирани, дори да не разбират какво им липсва…</p>
<p class="q"><strong>– Дали наистина… Благодаря ти, че не спираш да търсиш важните въпроси, свързани с бъдещето, при това от погледа на науката. Тези, за които все нямаме време, същите, заради които го има този сайт… Струва си да продължим този разговор.</strong></p>
<hr>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Анкета – децата и родителите във времена на технологии. Вашето мнение по темата е важно!</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – създателката на „Заедно в час“ и управител на „Софтуни БУДИТЕЛ“ Евгения Пеева.</a></strong></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva"><strong>Децата и книгите – защо тази връзка е по-важна от всякога? Как да запалим пламъка на любовта към четенето? – създателката на „Детски книги“ Вал Стоева</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova"><strong>„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“ – Красимира Хаджииванова от „Майко Мила!“</strong></a></p>
</li>
</ul>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">Ако имате идеи за други важни аспекти, те също винаги са добре дошли тук.</a></strong></p>
<p><strong>Очаквайте:</strong></p>
<ul>
<li><strong>Как увредихме две поколения и можем ли да намерим средния път? – психологът и автор на детски книги Слави Стоев</strong></li>
<li><strong>Защо и как хуморът спасява днешните родители? – илюстраторката Неда Малчева</strong></li>
<li><strong>Какво е да си баща днес? – комуникационният специалист Михаил Стефанов</strong></li>
<li><strong>Да се запознаеш с… ИИ – експеримент, в който ще срещна децата си и ChatGPT.</strong></li>
</ul>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/07/mariana-todorova-futurolog-5.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Таралежите се раждат без ИИ</title>
      <link>https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii</guid>
      <pubDate>Fri, 31 Jan 2025 06:00:56 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Избрано</category>
      <description>В какъв свят ще живеят днешните деца? Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари? Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада? А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект? Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории. Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/anketa-detsa-2.jpg.960.webp" alt="Деца и технологии" /></p><p>В какъв свят ще живеят днешните деца?</p>
<p>Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?</p>
<p>Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?</p>
<p>А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?</p>
<p>Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.</p>
<p>Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези особено важни теми:</p>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Анкета – децата и родителите във времена на технологии. Вашето мнение по темата е важно!</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева</a></strong></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva"><strong>Децата и книгите – защо тази връзка е по-важна от всякога? Как да запалим пламъка на любовта към четенето? – създателката на „Детски книги“ Вал Стоева</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova"><strong>„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“ – Красимира Хаджииванова от „Майко Мила!“</strong></a></p>
</li>
</ul>
<div class="embed embed--yt" data-yt="x2K_5_eDShA"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=x2K_5_eDShA" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/x2K_5_eDShA/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<h2 id="детска-работа">Детска работа</h2>
<p>Осмислят ни, замислят ни… в какъв ли свят ще живеят? Как да ги подготвим за бъдещето, така че да има смисъл? Децата във времето на технологии. Тези, които първи се ориентират, но и на които ние трябва да осигурим най-доброто, което можем, защото така диктува пламъчето на смисъла.</p>
<p>Този сайт <a href="https://karamanev.me/za-proekta">съществува</a>, защото искам да направя всичко, което е по силите ми, така че децата ми да живеят в по-осмислен свят. А от кого, ако не от нас, зависи бъдещето?</p>
<p>Поредицата започва с <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">анкета,</a> насочена към родителите на деца под 11 г. и хора, свързани с тях. Ще съм ви благодарен от сърце, ако влезете <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">тук</a> и за няколко минути кажете честно какви са вижданията ви по всяка от тези теми.</p>
<p>Колко часа прекарва детето ви пред екран? Кога това се превръща в проблем? Смятате ли, че днешната образователна система е адекватна? Дали изкуственият интелект ще се превърне в голяма възможност или проблем за днешните деца? Думата е ваша!</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="dzxhRsOBfkM"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=dzxhRsOBfkM" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/dzxhRsOBfkM/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<h2 id="детство-мое-прекрасно-и-вълшебно">Детство мое, прекрасно и вълшебно</h2>
<p>Докато очаквам отговорите ви, един по един през следващите седмици ще дам думата на експертите. Предстои поредица от интервюта, в които давам думата на хора, които смятам за авторитети и с отговорите си те показват, че го заслужават.</p>
<p>Само преди няколко месеца 750 души се включиха в анкетата на Дигитални истории за отношението на българите към изкуствения интелект. Най-мащабното (поправете ме, ако греша) журналистическо проучване по темата <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-ii-rezultati">показа ясно, че тя ни разделя</a>. И ако имаше два въпроса, при които несъмнено се открои единомислие, те бяха за това дали обсъждаме достатъчно темите за ИИ и влиянието му върху обществото и дали сме далеч от предела на възможностите на този тип технологии.</p>
<p>Факт е, че всяка седмица излизат забележителни новини в направлението. И че не ги обсъждаме достатъчно задълбочено – заради това го има този сайт, дано скоро има и повече като него.</p>
<p>Но в цялата суматоха от технологии, <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">които ни предизвикват</a> по различни начини, извършват все по-добре доскоро неизменно човешки дейности… Как ще изглежда бъдещето за днешните деца? Това е следващата тема, с която ще надникнем в поредицата. С футуроложката доц. Мариана Тодорова ще погледнем към бъдеще, където се задават неизбежни, изключително сложни и важни за всеки обществени промени.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/anketa-detsa.jpg.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></a></figure>
<h2 id="детинщини">Детинщини</h2>
<p>Да, всеки опит да надникнем в бъдещето изглежда обречен на сблъсък с неочакваните участници в уравнението. И все пак, единственият шанс то да изглежда по-близо до оптимистичните щрихи и по-далеч от антиутопиите минава през осъзнаването, че няма как да продължим по същия начин в толкова много области. Че е време да преосмислим себе си като цивилизация.</p>
<p>Кои професии са обречени да изчезнат и ще успеят ли да компенсират липсата им тези, които ще се появят? Какво си струва да се учи днес, когато технологиите помнят вместо нас, вече са способни да превеждат, да помагат, да творят по-добре от голяма част от хората? Има ли днес смисъл от частни уроци? От учене на чужд език? Дали пък няма да се окаже по-важно от всякога умението да учиш, да търсиш взаимовръзки, да се задълбочаваш?</p>
<p>Образованието е призвано да е консервативна институция, която по-бавно да реагира на промените. И все пак, днес то не отговаря по никакъв начин на изискванията на успеха или на щастието на модерния човек. За това ще поговорим с Евгения Пеева, създател на „Заедно в час“, образователен специалист с огромен опит в пъстри роли от различни страни на учебника.</p>
<p>Можем ли да променим системата? А докато това се случи… как да изберем най-доброто училище, правилния учител?</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="bpSpTlQuRVg"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=bpSpTlQuRVg" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/bpSpTlQuRVg/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<h2 id="всички-сме-деца-на-майката-земя">Всички сме деца на майката Земя</h2>
<p>Видно е, че родителството в технологичните времена е много по-различно отпреди. Това до момента е един от отговорите, по които гостите на <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">анкетата</a> са почти еднозначни. А ако се вгледаме по-внимателно, можем да намерим два феномена, които се допълват. От една страна – темите, свързани с родителството, с майчинството, с търсенето на помощ и съвет в отношенията на децата и технологиите процъфтяват, от друга – както ще каже една от специалните ми гостенки – Красимира Хаджииванова, днес родителят е по-самотен отвсякога, потънал в море от информация, в което е невъзможно да се плува.</p>
<p>В поредицата детски Дигитални истории ще надникнем в историята на феномени като „БГ-Мама“, „Майко мила“ и „Мама Нинджа“, за да проследим пътя на темата онлайн.</p>
<p>Интернет епохата роди и друг феномен – родителството като тема за усмивка. Типичен пример е художничката Неда Малчева, чиито житейско неподправени карикатури определено помагат да намерим своето съпреживяване в ежедневните неволи. Тя е още един от специалните гости на поредицата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/karamanev_a_typical_child_painting_dff3fa75-27e1-4678-96f0-e080446d7143.webp.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<h2 id="детето-в-себе-си">Детето в себе си</h2>
<p>А ако „мамите“ са двигателят на интернет епохата у нас… къде сме ние, бащите? Как се промени ролята ни? Изгубихме ли се в различните модели на бащинството? С какво са по-различни отговорностите ни днес, в технологичните времена, когато условията са толкова променени и неочаквани?</p>
<p>По тази тема ще поразсъждаваме с комуникационния специалист Михаил Стефанов в търсене на още един важен нюанс към родителството в дигиталните времена.</p>
<p>Със сигурност ви е познато – знаеш, че не трябва да викаш, знаеш как трябва да се отнасяш към детето… и правиш точно обратното. Както ще каже един от гостите ми в поредицата, може да имаш 7 теории как се гледат деца, докато имаш нула деца, но когато имаш 7 деца, със сигурност ще останеш с нула теории.</p>
<p>Срещата на децата с екраните е щекотлива тема. С психолога и автор на детски книги Слави Стоев ще поговорим за това как нанесохме непоправими щети на вече две поколения, като прекалено рано, драстично, необмислено ги срещнахме с технологиите. И най-вече с екраните. После дойде ТикТок, а ние продължаваме да подценяваме огромните проблеми, които сами си създаваме.</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="YuA-XNrFP7k"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=YuA-XNrFP7k" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/YuA-XNrFP7k/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<h2 id="телефонът-като-бавачка">Телефонът като бавачка</h2>
<p>Не, не е нормално да даваме на пеленачето мобилен телефон или да му пускаме телевизора. Разбира се, няма гаранция, че това ще му създаде проблеми, но рискът е много висок. Ще надникнем надълбоко в тази тема и изводите, които дава днес психологията.</p>
<p>Животът онлайн е примамлив, но… е все по-важно целенасочено да търсим и реалното. Човешкото, ежедневното, естественото. В тази посока ще поговорим с Александрина Георгиева. Дълги години тя е програмист, после прекъсва работата си, за да роди и отгледа двете си деца… После се убеждава, че нещо не е наред. Днес е начело на фондация, която помага на деца и родители да намират смисъла офлайн.</p>
<p>Как и защо е важно това?</p>
<h2 id="къде-ми-са-детските-мишки">Къде ми са детските мишки?</h2>
<p>А какво ще се промени с настъпването на изкуствения интелект? Можем ли да сме подготвени? А да подготвяме децата си за новините в област, която всяка седмица показва впечатляващ напредък?</p>
<p>Този отговор е толкова труден, че ще го потърся в практиката. Ще срещна собствените си деца с напредналите модели, за да видим – по-лесно ли ще им е да намерят общ език? За какво ще им хрумне да ги използват?</p>
<p>Доста интересни теми се натрупаха, очакват ви важни Дигитални истории. За финал остава един акцент, който според мен никога няма да изгуби своята важност. Вал Стоева е гостенката, с която ще поговорим за това как да запалим у децата любовта към книгите.</p>
<p>Защо четенето е важно? Какво е четенето? Как да изберем книга в океана от детски издания?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/karamanev_a_typical_child_painting_7ce317f3-8aec-4eb3-9fab-fd7df22fd579.webp.960.webp" alt="Деца и технологии" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<p>Сигурен съм, имате мнение и по този, а и по другите поставени въпроси. През следващите седмици ви очакват важни, практични и задълбочени отговори на всеки от тях от експерти, на които аз бих се доверил.</p>
<p>Но особено важно си остава вашето мнение като родители, учители или хора на дигиталните време, за които е важно бъдещето. Ще съм благодарен на всяко попълване, на всяко споделяна на <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa">анкетата, която ще намерите тук</a>.</p>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">Ако имате идеи за други важни аспекти, те също винаги са добре дошли тук.</a></strong></p>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa"><strong>Анкета – децата и родителите във времена на технологии. Вашето мнение по темата е важно!</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева.</a></strong></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva"><strong>Децата и книгите – защо тази връзка е по-важна от всякога? Как да запалим пламъка на любовта към четенето? – създателката на „Детски книги“ Вал Стоева</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimira-hadjiivanova"><strong>„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“ – Красимира Хаджииванова от „Майко Мила!“</strong></a></p>
</li>
</ul>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/01/anketa-detsa-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/anketa-detsa</guid>
      <pubDate>Tue, 28 Jan 2025 06:00:04 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор. Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето. Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът. Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите. С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи. Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/anketa-detsa.jpg.960.webp" alt="Деца и технологии" /></p><p><strong>В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?</strong></p>
<p>Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси <a href="https://karamanev.me/za-proekta">не ми дават мира</a>. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.</p>
<p>Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.</p>
<p><strong>Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 г.</strong> (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейджърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.</p>
<p><strong>Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете.</strong> Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Планирано беше отговорите да се събират до 28 февруари, но прецених, че е по-добре да удължа срока до <strong>20 март</strong>! Малко след това ще научите и резултатите.</p>
<p>С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.</p>
<p>Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!</p>
<p><strong>Дотук в поредицата „Дигитални деца“:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/izbrano/taralejite-se-rajdat-bez-ii"><strong>Таралежите се раждат без ИИ</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025"><strong>„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“. Кои ще са професиите на бъдещето и какво има смисъл да учим днес? – футуроложката доц. Мариана Тодорова</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/offline-kids"><strong>Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids</strong></a></p>
</li>
<li>
<p><strong><a href="https://karamanev.me/sreshti/evgenia-peeva">Как трябва да изглежда образованието утре? Как да изберем най-добрия учител? – Евгения Пеева.</a></strong></p>
</li>
<li>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/val-stoeva"><strong>Децата и книгите – защо тази връзка е по-важна от всякога? Как да запалим пламъка на любовта към четенето? – създателката на „Детски книги“ Вал Стоева</strong></a></p>
</li>
</ul>
<div class="embed embed--form"><iframe src="https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfC5MPLLXP1IFhlJS6ceto9QF5HQq5IlxTZgtP7lSWn0CDlSQ/viewform?embedded=true" title="Формуляр в Google" loading="lazy" allowfullscreen referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin"></iframe></div>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/01/anketa-detsa.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Стани учител!</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/angel-georgiev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/angel-georgiev</guid>
      <pubDate>Tue, 10 Sep 2024 06:00:53 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Първият учебен ден наближава и това е повод да потърсим отговори на големите въпроси, свързани с образованието. Как в българските училища да влязат повече млади и подготвени учители? Как да се преподават технологиите, след като в динамичния им свят всяка седмица се появяват големи новини? Как изкуственият интелект може да се превърне в приятел и помощник и на учителя, и на ученика? Ангел Георгиев решава, че ще се занимава именно с образование преди 18 години. Създател на платформата Знам.бе, дълги години развива програмите на СофтУни. А отскоро с друга млада учителка – д-р Теодора Димитрова, създава приложната академия за образование „Синдео“. Целта ѝ е да подпомага, подготвя и вдъхновява настоящи и бъдещи учители да се справят с предизвикателствата и да бъдат по-ефективни в съвременната динамична среда. „Да преподаваш в училище, днес е по-достъпно от всякога. Законът отдавна е променен, един човек, дори без педагогическо образование, може да влезе и да преподава. Учителите и директорите имат възможност да привлекат такъв тип хора и да им помогнат да се реализират успешно в образователната среда. Нашата академия иска да помогне на хората да придобият всички знания и умения, които са им необходими, за да могат спокойно да преподават.“</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/DSC_4031-min.jpg.960.webp" alt="Ангел Георгиев" /></p><div class="intro"><p><em>Първият учебен ден наближава и това е повод да потърсим отговори на големите въпроси, свързани с образованието. Как в българските училища да влязат повече млади и подготвени учители? Как да се преподават технологиите, след като в динамичния им свят всяка седмица се появяват големи новини? Как изкуственият интелект може да се превърне в приятел и помощник и на учителя, и на ученика?</em></p>
<p><em><strong>Ангел Георгиев</strong> решава, че ще се занимава именно с образование преди 18 години. Създател на платформата Знам.бе, дълги години развива програмите на СофтУни. А отскоро с друга млада учителка – д-р Теодора Димитрова, създава приложната академия за образование „Синдео“. Целта ѝ е да подпомага, подготвя и вдъхновява настоящи и бъдещи учители да се справят с предизвикателствата и да бъдат по-ефективни в съвременната динамична среда. (Цялостната програма ще намерите <a href="https://sindeo.org/complete-program/">тук</a>.)</em></p>
</div>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/DSC_4002-min.jpg.960.webp" alt="Ангел Георгиев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1345"></figure>
<p class="q"><strong>– Една от идеите на вашата академия е повече млади хора да влязат в образователната система. От какво зависи дали ще се получи?</strong></p>
<p>– Идеята е да помогнем на хора, които имат желание да влязат в класните стаи, да разберат как да го направят.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да преподаваш в училище, днес е по-достъпно от всякога.</em></p>
</blockquote>
<p>Законът отдавна е променен, един човек, дори без педагогическо образование, може да влезе и да преподава. Учителите и директорите имат възможност да привлекат такъв тип хора и да им помогнат да се реализират успешно в образователната среда.</p>
<p>Нашата академия иска да помогне на хората да придобият всички знания и умения, които са им необходими, за да могат спокойно да преподават. Подготвяме различни обучения, които ще правим до края на годината, едно от тях е за грамотност. Учителката вече има богат опит, преподава и на студенти. И ми каза: „когато започвах, ми беше изключително трудно, защото не знаех толкова много неща – нормативна рамка, инструменти, как да си планирам една учебна година, един час, какво да направя за децата, как да подходя към всеки казус, който ми се случва“. Това е нещо, с което се сблъсква всеки млад учител и има нужда от повече подкрепа.</p>
<p>Това не означава, че в университета не се показва, даже имат задължителна практика, но по това, което виждам и усещам, няма достатъчно инструменти и практики, които да се дадат директно на учителите, за да могат да ги въведат в часовете си.</p>
<p>За да се запишат повече хора, трябва да се разбере, че това да си учител е нещо, което може да се случи за теб.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/DSC_3959-min.jpg.960.webp" alt="Ангел Георгиев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1428"><figcaption>Ангел Георгиев и Теодора Димитрова от академия „Синдео“</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Какъв е най-краткият път? Ето, аз съм програмист, ако реша да преподавам, какво трябва да направя?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Още утре мога да те препоръчам на едно училище и веднага ще те вземат на работа.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е най-краткият път – да намериш училище, в което има нуждата от такъв човек.</p>
<p>Вземането е лесно, следващата стъпка е доста по-важна, именно за нея става дума. Най-краткият път е да намериш училище, което е готово да инвестира в теб.</p>
<p class="q"><strong>– Как изглеждаше твоят път?</strong></p>
<p>– Когато отидох в училище за първи път, вече имах опит като човек, водил обучения на възрастни и извънкласни дейности на ученици. При мен не се случи по най-краткия път, защото имам опит от 7-8 години с обучения на търговски персонал; имам подготовка в преподаването.</p>
<p>Просто един приятел учител ми каза: „Ачо, трябва ни човек, който да преподава програмиране. Ти водиш извънкласни дейности, дай да пробваме“. Пробвахме и се оказа, че се получава. И е много</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>отблагодаряващото се, защото децата искрено се радват, когато виждат учител, който идва от практиката.</em></p>
</blockquote>
<p>А ако нямаш опит в преподаването, според мен най-прекият път е нашата академия. За 9 месеца – от октомври до юни, ние ще дадем всички знания и умения на тези хора, които ще са готови да влязат в училище.</p>
<p>На 10-тина души вече съм помагал да влязат в часове в различни училища, в момента продължават да преподават двама-трима. Останалите или нямаха знанията, уменията, или пък разбраха, че не е точно за тях. Но го разбраха по трудния път.</p>
<p>Нашата подготовка ще помага на такъв човек да започне работа още следващия септември. Това, което ще направим допълнително скоро, е с университети партньори да запишем човека в педагогическа следдипломна квалификация, която много университети в България предлагат. С нея ставаш правоспособен учител по това, което си завършил като висше образование.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/DSC_3991-min.jpg.960.webp" alt="Ангел Георгиев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1330"></figure>
<p class="q"><strong>– Какво те изненада, когато попадна в училище? Кое не беше очаквал?</strong></p>
<p>– Може би най-много ме изненада, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>трябва да бъда не просто човекът, който предава знания, а и който слуша, разбира учениците и ги подкрепя, дори в техните ежедневни неволи.</em></p>
</blockquote>
<p>Веднага ми изниква един ден в първата учебна година, влиза осми клас след някаква тежка класна работа. Всичките изглеждат уморени, отегчени, тъжни. Аз съм си планирал да им преподавам нещо сложно и да си казвам: „Окей, явно няма да го правим. Искате ли да играете?“. Всичките отварят очи. „Днес няма да правим нищо, ще ви оставя да играете. Само искам да сте по-тихи.“</p>
<p>Толкова много се зарадваха, следващия час, дойдоха с такова желание! Очакваха, че пак ще играем, казах им: „Не, този път ще правим нещо друго“. Обаче заради това, че ги слушах, видях и разбрах, че този момент не е най-добрият да преподавам ново знание, следващия път те бяха много по-мотивирани да учат.</p>
<p>Тогава реагирах първосигнално, инстинктивно, дори не се замислих. След това много съм анализирал тази ситуация, дали това наистина е било най-правилното решение в този момент. И осъзнавам, че е било. В момента се опитвам да бъда по-осъзнат, когато взимам такива решения, така че да са спрямо настоящия интерес на децата.</p>
<p class="q"><strong>– Защо според теб стигнахме до ситуация, в която учителската професия е застаряваща?</strong></p>
<p>– Според мен защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>учителската професия десетилетия наред не е била на най-висока почит.</em></p>
</blockquote>
<p>Когато бях ученик, може би това идва и от семейството, моите родители винаги са се отнасяли с уважение към учителите. Много рядко съм си позволявал нещо неуважително и то обикновено е било, за да се покажа като готин в някаква група. Но винаги ми е било тъжно.</p>
<p>Но след 2000 г. мисля, че вече нямаше толкова голямо уважение към учителите. Заради по-ниските заплати, заради много неща, които са се случвали през годините.</p>
<p>Министерството на образованието през последните години направи няколко много полезни стъпки – вдигна минималната работна заплата на учителите, а това веднага вдигна и средната им заплата. Създадоха много инструменти, с които да стимулират ученето, развитието на тези учители, подпомагат директорите.</p>
<p>Да, не работи еднакво добре навсякъде, но определено направиха добри стъпки. Минималната работна заплата на един учител, по дефиниция вече е два пъти по-висока от общата. Което означава, че когато се вдига минималната работна заплата, веднага я следва и тази на учителите.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В момента чисто е около 1500 лева, един учител започва веднага с толкова , без никакъв въпрос. А в едно малко населено място това е доста добра заплата.</em></p>
</blockquote>
<p>И това е нещо, което не се знае масово. Затова повечето млади хора нямат интерес и естествено се стига до застаряване. Хората в системата масово са претоварени, особено учителите по математика и природни науки, вземат повече от задължителните часове. Просто защото няма кадри. Именно затова направихме академията.</p>
<p class="q"><strong>– Колко хора трябва да влязат в системата, за да е добре работеща, балансирана възрастово, да има достатъчно подготвени учители по всички предмети?</strong></p>
<p>– В момента имаме около 80 000 учители. НСИ дава официална статистика от около 67 000, но само от общообразователните училища, в нея не влизат професионалните гимназии.</p>
<p>Тези около 80 000 учители покриват необходимостта, да кажем, на 90%. 90 000, в перфектния вариант 100 000 учители, биха покрили цялата нужда на страната. Това е регулирана професия, няма как да има много повече.</p>
<p>По-големият проблем е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>15% от учителите вече са в пенсионна възраст.</em></p>
</blockquote>
<p>Те не би трябвало да работят, ако има млади хора и не е въпрос дали го искат – по закон, ако човек, който не е пенсионер, може да заеме дадена позиция, училището е задължено да го вземе.</p>
<p>Тези 15% са огромната нужда на системата в момента. 10 000 – 12 000 души. А нагоре има още 20 000 – 25 000, които е добре да се включат.</p>
<p>В същото време всяка година от университетите излизат около 20 000 души с педагогическа правоспособност и далеч не всички стават учители. Защо е така? От една страна, според мен, това са филолози, които не са влезли, за да учат педагогика. Много голяма част от тях продължават в други посоки – стават преводачи, консултанти. Така или иначе, има сериозна липса, която не се покрива от университетите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/DSC_4001-min.jpg.960.webp" alt="Ангел Георгиев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1341"></figure>
<p class="q"><strong>– Според теб как трябва да преподаваме технологиите? Всяка година, всеки месец в тази област се случва нещо голямо, напоследък е изкуственият интелект. Обаче образованието е консервативна система, която не може всяка година да сменя учебния план и да въвежда нови неща. Как трябва да подхождаме?</strong></p>
<p>– В нашата цялостна програма първите 3 от 9 месеца – 1/3 от преподаването, са дигитални умения за учители. Три месеца, в които сме се фокусирали само върху това, защото вярваме, че е много важно, за да може тези учители да са успешни в настоящата реалност.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Според нас технологиите трябва да се преподават в другите предмети и през тях, а не като отделен предмет.</em></p>
</blockquote>
<p>В момента имаме „Компютърно моделиране и информационни технологии“, което започва от трети клас. Там се преподава начинът, по който да използваш компютъра за конкретни задачи. Това за мен е много ценно и такъв тип предмет е важно да съществува до определена година.</p>
<p>След това се появяват предметите „Информатика“ и „Информационни технологии“, като се учи и програмиране. Според държавния стандарт във всяка точка на България трябва да се учи HTML и CSS, начинът, по който работят уеб сайтовете.</p>
<p>Това за мен е много ценно, точно колкото история, география, физика, химия. Все са предмети, които не те правят химик на световно ниво, но те правят човек, който разбира как работят градивните блокчета на тази наука.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>След като завършиш училище, може да нямаш никакъв интерес към химията и никога да не я погледнеш, но е ценно да имаш базови знания.</em></p>
</blockquote>
<p>Според мен обаче информационните технологии не трябва да се преподават като отделен предмет, а във всеки предмет учителите да ги използват, за да преподават. Тогава те, по подразбиране, ще очакват и от учениците да ги използват, за да научат по този предмет или да покажат знания. Затова според мен е много важно всеки учител да има дигитални умения, които да прилага в своите часове, за да може и учениците да го правят.</p>
<p class="q"><strong>– Обаче това е трудно да се случи и заради системата, и заради застаряването, и защото има поколенческа бариера за технологиите.</strong></p>
<p>– Направихме едно обучение за медийна грамотност и изкуствен интелект – два елемента от дигиталните компетенции. Как да разпознаеш фалшиви новини, да боравиш с информация по адекватен начин, да проверяваш източници и как да използваш най-новото нещо – изкуствения интелект. Много голяма част от учителите, които се записаха, бяха възрастни.</p>
<p>Те имаха много голям интерес да се развиват. Според мен не е възрастовата бариера това, което пречи. Защото базовото ниво на разбиране на тези технологии не е невъзможно за всеки. Не мисля, че един по-възрастен учител би имал по-голяма трудност да разбере базовите постановки и да използва търсене в Google по адекватен начин с параметри, да покаже на учениците как бързо и лесно да стигат до правилната информация.</p>
<p>Тези по-възрастни учители казват, че учениците им се интересуват от тези теми. Те не се борят със себе си, а с това да бъдат в крак с учениците, което е много адекватно и много ценно.</p>
<p>Бариерата е подобна на тази по математика. Много приятели ми казват, че не са добри в нея, идва сметката и отказват да сметнат колко дължат. Това е абсурдна постановка да не можеш да събереш 2-3 числа. Това е бягане от отговорност под една или друга форма.</p>
<p>Според мен така е в училище с дигиталните умения. Те са нещо, което може да бъде прието от всеки. Особено това базово ниво, абсолютно всеки учител може да го направи.</p>
<p class="q"><strong>– Стига да има желание, сили да се развива. Спомена изкуствения интелект – свикнаха ли вече учителите, че това не е просто нещо, което ще пише домашните, а може да е и полезно?</strong></p>
<p>– Начинът, по който сме построили нашето обучение, е, че първо разказваме за инструментите с изкуствен интелект, които са в помощ на ученика пред учителите. Казвам: „ИИ може да се използва от учениците така и така. И – изненада! – те дори вече го използват по този начин. Ако им давате такъв тип домашни, изкуственият интелект може да ги напише“.</p>
<p>Първо се опитвам дори да им засиля тази представа, че ИИ може да е нещо лошо, за да може в такава крайност да отиде, че да си кажат: „Добре, значи няма отърване от него, а какво да направим?“. Да стигнат до прозрението, че трябва да знаят каква е тази технология.</p>
<p>След това започвам да им показвам инструменти в помощ на учителя. Концепцията е, че ИИ е много умен съсед, с когото нямаш никакъв визуален контакт. Имаш една врата, под която пускаш листчета, после той ти връща други. Той е много умен, но няма никаква представа за теб, никога не те е виждал, но може да прави много добри неща. Трябва да му дадеш достатъчно контекст, да му кажеш каква е твоята цел, за да може да ти помогне. Ако му кажеш: „Реши ми задачата, която учителят по математика ми е дал“, ще я реши, без да те пита.</p>
<p>Докато, ако учителят постави задачата така, че ученикът да трябва да обясни решението – окей, имаш решение, но искам да ми го разкажеш. Написал си есе, разкажи ми защо стигнал до тези изводи?</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Много бързо и лесно може да се хване дали този ученик има собствено разсъждение за това, или използва инструмент с изкуствен интелект.</em></p>
</blockquote>
<p>Стигам дотам на края на това обучение, че изкуственият интелект помага, за да разширява дистанцията между учителите, които просто взимат даден материал и го предават на учениците си и тези, които наистина мислят, разбират, искат да направят нещо повече с този клас, с тези ученици.</p>
<p>Завършваме обучението с инструмента „Обърната класна стая“. Много учители ни казват, че се притесняват, че децата пишат домашните с ИИ. Не им ги давайте като домашна, дайте им го като подготовка за следващия час. Дайте им същите задачи, преди да сте предали материала. Те ще намерят отговорите, 50% от тях най-вероятно ще са грешни, обаче ще имаш поле да обсъждаш защо са грешни и да предадеш новото знание, след като те вече са използвали „суперготиния инструмент ИИ“. И ти много лесно можеш да го обориш, просто защото е решил задачата грешно, 2 и 2 не е равно на 5. Вярвам, че това може да се случи в почти всеки предмет.</p>
<p class="q"><strong>– Не знам дали ти е попадал моят <a href="https://karamanev.me/istorii/matura-chatgpt">експеримент – съзтезавах се с ChatGPT кой ще изкара повече на матурата по български и литература</a>. И двамата изкарахме доста добри оценки, но го победих с малко. Имаше допълнителната задача – проверителят да различи кой е моят отговор и той се справи заради литературно-интерпретативното съчинение.</strong></p>
<p>– Дори да може да напише достатъчно добро съчинение, не мисля, че е лошо. Ако това се случи, би трябвало ние да започнем да мислим на системно ниво.</p>
<p>Окей, досега учителят е искал от ученика да напише съчинение, вече има инструмент, който го прави.</p>
<p>Тогава учителят може да поиска от ученика да изгради система от такъв тип съчинения и да намери приликите и разликите между тях, което ИИ също може да направи. Обаче този анализ, който се случва след това, е умение, което ти трябва много често в реалния живот. Виждаш супер много информация и правиш връзки, така работи мозъкът – опитва да извади смислена информация от тези данни.</p>
<p>Добре, ИИ може да прави една от задачите. Дай на детето 10 такива задачи! То да реши 10-те, да направи аналогии, да свърже тези идеи, да разбере защо или да използва 10 различни ИИ платформи и да види каква е приликата и разликата между тези модели, защо е така, на какви данни са тренирани. Така имаш следващите задачи, които могат да свършат същата работа като литературно-интерпретативното съчинение.</p>
<p>По моето разбиране целта му е учителят да разбере дали даден ученик е разбрал това, което интерпретира – дали го е прочел, дали е минало през него, дали го интерпретира по някакъв смислен, логически свързан начин.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/DSC_4031-min.jpg.960.webp" alt="Ангел Георгиев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1345"></figure>
<p class="q"><strong>– И дали може да се изрази пълноценно.</strong></p>
<p>– Точно изразяването е нещото, което може би е най-трудно за него. Когато имаш инструмент, който може да ти пише изразните средства, ти губиш интерес да ги развиваш, което означава, че може да спреш да ги имаш. Може ми там трябва да се мисли как да се подобри подходът.</p>
<p class="q"><strong>– Бил Гейтс, още когато се появи ChatGPT, каза, че това е революция точно заради образованието и здравеопазването. Просто защото огромна част от света, която никога не имала достъп, вече може да има учител или лекар. Според теб задават ли се големи промени в образованието заради ИИ?</strong></p>
<p>– Според мен огромни, революционни промени няма да настъпят. Както не са настъпили след въвеждането на компютъра. Има еволюционни промени, много добри неща се случват, но те не са тотална промяна.</p>
<p>Събирането на група от деца с един или няколко възрастни, които да правят нещо заедно, според мен няма да се промени. Това ще остане като начин на затвърждаване или фокусиране върху даден конкретен елемент от знания, умения или нагласа.</p>
<p>По-скоро това, в което ще помогне ИИ, е, както казах, да обърне класните стаи. Първо, те да не бъдат: „Аз, учителят, сега ще ти кажа на теб, ученика, какво трябва да знаеш!“. И в момента добрите учители не го правят, но просто ще изчезне.</p>
<p>Ще се обърне тази схема, в която учителят е отпред, а децата гледат към него. „Лусио Архитекти“ са българско студио, правят дизайн на училища и имат много успешни примери за начин, по който се образува учебната среда. Тя да не е задължително децата да гледат гърбовете на другите и един учител отпред, а по-скоро е пространство, което може да се обърне. Малки групички да работят по някаква задача; голям кръг, в който да се дискутира, в единия ъгъл нещо се случва, в другия. Променящи се пространства, които да позволяват пак един или няколко възрастни с повече на брой деца да правят някакъв процес.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това нещо няма да се промени. Физическата нужда тези хора да се събират заедно няма да изчезне, поне не с ИИ.</em></p>
</blockquote>
<p>Може да стане с виртуалната, добавената реалност, но тази технология все още е по-слабо развита.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/agata-manolova"><strong>– Но и не бива да я подценяваме.</strong></a></p>
<p>– Според мен всичко това вече ще помогне да излязат такъв тип революционни образователни системи. Имам идея за една такава. Не е задължително учебната година да бъде от септември до юни – 9 месеца, в които всеки ден отиваш на училище и правиш нещо конкретно, а после имаш 2-3 месеца ваканция.</p>
<p>Една такава революционна образователна система със сигурност няма да е масовият начин на обучение, но вярвам, че за някои ще е много ценна. Децата имат нужда от почивка, но не и 2-3 месеца, фокусирани в лятото. Аз си представям, че годината може да се разделя на три четиримесечни раздела от по три месеца обучение и месец почивка.</p>
<p>И това обучение не е задължително да се случва физически на едно място. Два месеца се подготвят задания, работи се с тези ученици дистанционно, като се дават твърдите неща, които трябва да разберат, да научат, да подготвят. Един месец има ударна работа в екип, физически се събират на едно място, за да могат да подготвят всичко това.</p>
<p>Това нещо с технологиите може да се направи много добре. Изисква драстична промяна в ежедневието на родителите, на учителите, на всички, но според мен ще помогне на учениците, които имат нужда от повече самостоятелно време и по пълноценна почивка. Без 3 месеца ваканция, след които да започват отначало.</p>
<p class="q"><strong>– Биха помогнали доста нови явления – например дистанционната работа. И пак проблемът е, че става дума за много консервативна система. Интервюирал съм и <a href="https://karamanev.me/sreshti/bojidar-marinov">учител, който никога не е стъпвал в училище</a>. Докато има много какво да променяме и развиваме. Сегашната учебна година е измислена заради работата на полето – да могат децата да помагат до 15 септември. Трудно и бавно се променят нещата…</strong></p>
<p>– Според мен ще се виждат такъв тип революции. И в някакъв момент, не задължително заради технологиите, ще има успешни примери, които се прилагат все повече и повече и в по-консервативната гледна точка на образованието.</p>
<p>А защо е консервативна? Мисля си в контекста на това защо има частни уроци. Родителите искат своето спокойствие, което да рефлектира в това: „Аз съм сигурен, че това дете може да се справи на даден изпит“. Може да е матура, класна работа. Има много конкретни моменти, в които се проверява знанието, детето трябва да даде 100% от себе си, и ако не успее, това може да рефлектира много лошо на дългосрочното му развитие.</p>
<p>Тази система е консервативна точно защото, ако нещо се промени, то може да е лошо за цяло едно поколение.</p>
<p>Въпреки че много ясно се видя с пандемията, че от днес за утре минахме в онлайн обучение, което е коренна промяна на цялостната образователна система! И се оказа, че става. Може би не на 100% от това, което би било иначе, но става. Ще виждаме все повече такива промени.</p>
<p class="q"><strong>– Интересни промени се задават и заради технологиите, и изкуствения интелект… А използвам случай да те поканя – и теб и всички читатели, да се включите в една <a href="https://karamanev.me/technologii/izkustven-intelekt-anketa">важна анкета за отношението ни към него – тук</a>. Благодаря ти и дано в „Синдео“ се запишат много и талантливи бъдещи учители!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/09/DSC_4031-min.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Програмистът, който избра да е детегледач</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/bogdan-tsenov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/bogdan-tsenov</guid>
      <pubDate>Fri, 15 Mar 2024 06:00:04 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата. Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата… Не е ли време да преосмислим някои клишета?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" /></p><p>Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…</p>
<p>Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.</p>
<p>Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…</p>
<p>Не е ли време да преосмислим някои клишета?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-2.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="ставаш-и-продължаваш">„Ставаш и продължаваш“</h2>
<p>На мен ми е трудно, признавам. Да видиш хлапето, което се е спънало и плаче и вместо да се затичаш да го успокоиш, да го окуражиш с думи, да стане и да продължи нататък.</p>
<p>Не важи само за малките, и в живота е така. Падаш и ставаш, докато можеш. Всяко падане те прави по-силен и те подготвя за следващото ставане. Припомня ни го историята на Богдан Ценов. <a href="https://ladyzone.bg/laifstail/lica/bogdan-cenov-dadoh-si-smetka-che-njamam-nuzhda-ot-stresa-kato-programist-zatova-stanah-detegledach.html">Прочетох за него на сайта ladyzone.bg</a> и ми стана любопитно да поговорим. За децата, за новото начало. За това колко е важно да избереш своето, това, което ти носи удоволствие и смисъл.</p>
<p>От малък го влекат технологиите. През 2002 г. завършва специализираната гимназия ТУЕС, от която младежите излизат с всичко нужно, за да започнат работа като програмист. Точно по това време обаче той се сблъсква със сериозен здравословен проблем. Прекарва седмици в болница, лекарите са категорични, че най-много до 5 години ще се придвижва само с инвалидна количка.</p>
<p>Богдан обаче решава да стане. И да продължи. Вече са минали 22 години, той успешно се бори със здравословните си проблеми и не само не е в инвалидна количка, а е напълно способен да се грижи за деца, да играят в парка. Заложил е на алтернативната медицина и опитът му се е оказал повече от положителен.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-3.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="детето-в-себе-си">Детето в себе си</h2>
<p>След гимназията решава да продължи с Техническия университет. Но доста преди да получи дипломата си, вече си изкарва хляба като програмист. Първо работи в своя фирма, после се премества при бивши клиенти… И така остава в една и съща фирма 13 години! „Добре се получи, стабилно“, усмихва се „пенсионираният“ IT специалист.</p>
<p>Специализира конкретно в технологиите с езика PHP, обича работата си, тя му дава доста възможности. Почти през цялото време разработва онлайн магазини и други комплексни платформи. И се чувства добре – затова остава в компанията толкова дълго. Той е единственият програмист, разработващ сайтовете, шефовете му го ценят. Е, тъй като системата си работи, те нямат желание да минават на по-модерни технологии, въпреки че междувременно софтуерният свят се е променил из основи.</p>
<p>Междувременно Богдан среща любовта, точно преди 10 години се ражда дъщеря му. Жена му също е в IT сферата, семейството е щастливо, хлапето расте… а после идва ковид.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-4.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="детство-мое-реално-и-вълшебно">Детство мое, реално и вълшебно</h2>
<p>„Затвориха ни да си работим от вкъщи. Гледахме се, гледахме и в един момент стана ясно, че трябва да се разделим“, спомня си той. С жена му откриват, че няма как да продължат заедно, скоро разводът е факт. Докато по същото време той усеща в себе си, че му е време за промяна… Омръзнало му е 20 години да програмира, без да учи нови неща, стресът също му идва в повече. „Целият този стрес ми повлия на здравето, което се опитвах да крепя, да стоя далеч от инвалидната количка“.</p>
<p>Току-що разведен, Богдан остава и без работа, но… му е спокойно на душата. Няколко месеца кара на спестявания, докато не изниква с цялата си тежест въпросът: А сега накъде? Компютрите са му омръзнали, иска да общува с хора, да диша въздух, да се грижи за здравето си, да има време и за дъщеря си… Но пък и опитът, и образованието му са свързани толкова тясно с компютрите, че като че ли няма как да се намери решение.</p>
<p>„Кога съм се чувствал най-щастлив?“, задава си въпроса нашият герой. И отговорът идва съвсем естествено. Когато дъщеря му е била мъничка, той е прекарвал много време с нея в игри, гледайки я как расте, как учи нови неща… А не може ли с нещо подобно да си изкарва хляба?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-5.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="мери-попинз">Мери Попинз</h2>
<p>„Да, програмистите са добре платени, но и зорът е много голям. Бързай, крайни срокове, нови технологии. Казах си: „Не, това не е за мен, трябва ми нещо по-спокойно“. И какво да е то? Деца! Разбираме се много добре, за мен времето с тях не е стресово, чувствам се супер, играем си, говорим си, учим“.</p>
<p>Идеята му идва, докато е на гости на родителите си. Предлагат му да се посъветват с жената, която е гледала самия Богдан, докато е бил малък. А тя отсича – има огромно търсене на детегледачи. Обратно на стереотипите, много семейства търсят конкретно мъже, по една или друга причина. Най-вече на средна възраст, спокойни, грижовни към хлапетата. Точно като него…</p>
<p>Първата си „работа“ намира минути, след като е публикувал обявата онлайн. В началото му се доверяват познати, после започват да го препоръчват…</p>
<p>Неусетно са минали две години, в които Богдан си изкарва хляба с почасово гледане на деца. Първите месеци ходи по домовете, постепенно организира малък център, където днес едновременно се грижи за 4 хлапета. Новото начинание определено допада и на дъщеря му, която помага, забавлява се с малките и ги учи на нови неща. Влече я актьорското майсторство и играта с хлапетата ѝ се отразява добре.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-6.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="детска-радост">Детска радост</h2>
<p>Програмирането за момента определено не му липсва. „В момента, в който реших да се занимавам с деца, първото, което си направих, беше страница. Детегледач с уебсайт. Така че аз пиша код за кеф, понякога ми се обаждат и от бившата работа за някоя дребна корекция“.</p>
<p>„В работата като програмист създаваш някакви проекти, хората ги ползват, нещо остава. Но когато стане по задължение или имаш някого на главата, който казва кое как да се случи, в един момент ти натежава“, разказва Богдан.</p>
<p>Той не изключва един ден да се върне към тази професия, но за момента никак не му се иска. И все пак животът винаги може да ни изненада. „Да не мислиш, че преди 10 години съм мислил, че ще се занимавам с деца?!“, усмихва се той.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-12.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p>Първият му „клиент“ е бебе на 3 месеца, за което се грижи почасово година и половина. Децата, които гледа, са по-малки от 6 години – решил е така, защото нататък е важно да попаднат в ръцете на човек с подходящо образование. Прекарват времето в игри – когато времето позволява, често можете да го срещнете с подопечните му в столичния Южен парк.</p>
<p>Учат се да рисуват, пишат, решават загадки. Четат заедно любими книжки. Моделират пластелин, режат с ножички, апликират. Въпреки IT опита на детегледача, наоколо няма никаква електроника – липсват пеещи играчки, телевизори, телефони.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-7.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="драги-ми-смехурко">Драги ми Смехурко</h2>
<p>„Децата са супер зареждащи! Дори само да ги гледаш как израстват… Едно момиченце, като започна да идва при мен, беше почти бебе, а сега може да нареди пъзел, да нарисува, пише по малко. Порастват, това е толкова приятно! Като с един сайт – почваш от нулата, а накрая имаш нещо хубаво, смислено, полезно“.</p>
<p>Но откъде тръгва стереотипът, че за децата едва ли не по подразбиране трябва да се грижат жени? Не е трудно да го проследим, но определено си струва да го подлагаме на съмнение в наши дни. Често с Богдан се свързват самотни майки, които търсят по някакъв начин във възпитанието да я има и мъжката роля.</p>
<p>„Може би е по-трудно да си мъж в тази професия, защото се сблъскваш със страховете на хората. Като кажеш „детегледач“, сменя памперси, се плашат, а това за мен е странно“, казва Богдан. И се връща във времената, когато е трябвало да избират жена, която да им помага с грижата за дъщеря му. Имало две кандидатки, поканили ги у дома да се запознаят. Първата била учителка с опит, сериозна биография… но щом влязла в стаята, детето се скрило. Втората била без специално образование, но пък веднага срещнала одобрението на директния си „работодател“, момичето се залепило за нея и започнали да си играят.</p>
<p>Децата имат усет за хората и най-добре могат да изберат с кого се чувстват спокойни, убеден е Богдан. „Това е водещо, детето да си го усети. Когато е малко – на 3, 4, важно е да се чувства добре, да има доверие на този човек, а не да е едва ли не наказано“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-8.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="806"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="с-деца-на-море">С деца на море</h2>
<p>Така го избира и самотна майка с две хлапета, които са доста палави и трудно биха се оставили на възрастна жена. Той обаче се справя, тъй като е външен човек, му е по-лесно и да поставя границите.</p>
<p>„Много често жена, като гледа детето и то падне, веднага започва да се вайка: „Олеле, Боже, какво стана!“. Докато на мен ми е по-лесно да кажа: „Нали ти казах, че ще паднеш. Ставаш и продължаваш!“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-10.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p>Интересно се оказва да гледаш деца, които не са твои. „Всичко е коренно различно. Моето дете винаги може да ми влезе под кожата по някакъв начин, да получи каквото иска. А когато е чуждо, има много по-различна емоционална свързаност. Това, че седи и реве, тръшка се, мрънка, не ме впечатлява. Действаме по правилата.“</p>
<p>Всеки, който е търсил помощник за грижата с децата, знае колко е трудно да се намери човек, на когото да се довериш. От опита си Богдан се е убедил, че трябва да има много повече качествени хора, които да влизат в тази роля. И конкретно мъже. „Кой си струва да се насочи към тази професия? Ако човек обича да се занимава с малките, да е нежен, внимателен с тях, те го харесват. Виждам много хора, които гледат деца, а си личи, че ги дразнят… Това е проблем! Да, изморително е, и аз се изморявам понякога, но въпреки това трябва винаги да се държиш добре с децата“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-9.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="никога-да-не-поресна">Никога да не поресна</h2>
<p>И ето че днес Богдан понякога… наема жена, която да взема дъщеря му от училище, докато той се грижи за поверените му хлапета.</p>
<p>Той е убеден, че промяната се е случила точно навреме и днес определено се чувства щастлив. „Нещата си се наредиха както трябва. Парите, които идваха от IT, бяха много добре дошли. Вече детето, като е по-голямо, е различно. Това беше удобният момент да стане промяната. А тя си е рискова, зарязваш всичко, което е изградено, и тръгваш да градиш нещо от нулата“.</p>
<p>За какво ли мечтае програмистът, избрал да е детегледач? „Да си запазя спокойствието, моето място. Хем да върша полезна работа за някого, хем да се чувствам удовлетворен от това, което правя. Гледането на деца ми дава всичко това и много бих се радвал да продължа да се занимавам с тях“.</p>
<p>Какво е щастието? Имам универсален отговор. Отидете в парка, поседнете. И погледайте децата, които играят любимата си игра…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov-11.jpg.960.webp" alt="Богдан Ценов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/03/bogdan-tsenov.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Как станахме №1 в света на олимпиадите по лингвистика?</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/alexandur-velinov-lingvistika</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/alexandur-velinov-lingvistika</guid>
      <pubDate>Tue, 15 Aug 2023 06:00:44 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>България е начело с най-много златни медали от международните олимпиади по лингвистика! След 20 години история на този тип състезания отборът ни е първи. В класацията, публикувана в Уикипедия, тази година изпреварихме САЩ, зад страната ни са също отборите на Русия, Китай, Великобритания… Новината отекна онлайн, след като я сподели Александър Велинов – учителят, който през тези две десетилетия неизменно е близо до отбора. А през останалото време преподава и работи в софтуерната индустрия. Но как така отборът ни се озова на първото място? Какво представляват международните олимпиади по лингвистика и кое отличава добрите състезатели? Как така… шеметните купони се оказват един от големите фактори за невероятния успех? Защо днешните успешни състезатели не слушат музика, за разлика от предишните? Как, според днешния ни гост, прословутата правописна тема за пълния член… има неочаквано обяснение?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika.jpg.480.webp" alt="Александър Велинов" /></p><div class="intro"><p><em>България е начело с най-много златни медали от международните олимпиади по лингвистика.</em></p>
<p><em>След 20 години история на този тип състезания отборът ни е първи. В класацията, <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/International_Linguistics_Olympiad">публикувана в Уикипедия</a>, тази година изпреварихме САЩ, зад страната ни са също отборите на Русия, Китай, Великобритания…!</em></p>
<p><em>Новината отекна онлайн, след като я сподели <strong>Александър Велинов</strong> – учителят, който през тези две десетилетия неизменно е близо до отбора. А през останалото време преподава и работи в софтуерната индустрия.</em></p>
<p><em>Но как така отборът ни се озова на първото място?</em></p>
<p><em>Какво представляват международните олимпиади по лингвистика и кое отличава добрите състезатели?</em></p>
<p><em>Как така… шеметните купони се оказват един от големите фактори за невероятния успех?</em></p>
<p><em>Защо днешните успешни състезатели не слушат музика, за разлика от предишните? Как, според днешния ни гост, прословутата правописна тема за пълния член… има неочаквано обяснение?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– На какво отдаваш факта, че България се озова на първо място след 20 години история на международните олимпиади по лингвистика? На добрата подготовка, на това, че имаме силни ученици, че имаме традиции?</strong></p>
<p>– Комбинация е. Силни ученици според мен има навсякъде. Няма как да кажем, че ги няма в Америка или в Китай. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>първо трябва да ги намериш, после да ги запалиш и най-накрая да ги подготвиш за международно ниво.</em></p>
</blockquote>
<p>Така че е комбинация. Тук влизат и традициите, защото, за да запалиш децата за това състезание, трябва да има много школи. В повечето математически и в немалко езикови гимназии в България има извънкласна работа по лингвистика.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika-7.jpg.480.webp" alt="Александър Велинов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="546"><figcaption>Неотдавна нашият гост се включи в благотворително издание на „Стани богат“ заедно с певицата Мария Илиева.</figcaption></figure>
<p>Имаме национални семинари, състезания. Това създава обстановка, която мотивира учителите. Заплащането не е кой знае какво, затова е важно да има и нещо друго, което да им прави кеф.</p>
<p>Същото е с учениците. Те оценяват възможността след това да влязат в добър университет, успехът да им послужи като препоръка.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Второто, което ги мотивира, е купонът.</em></p>
</blockquote>
<p>Създаването на нови приятелства, пътуването.</p>
<p>Ние организираме много по-интересни събития, отколкото други олимпиади, на които съм присъствал. Може би това идва от факта, че моят учител – проф. Руслан Митков, имаше друго хоби – диджей.</p>
<p>Когато аз започнах да организирам събитията, се свързах с един негов колега, за да го поканя, а той отсече: „Вие, лингвистите, никога няма да намерите диджей в България! Взехте ни най-добрия!“.</p>
<p>За учителите – Руслан много добре разбираше, че е много важно да сплотиш една толкова пъстра група. Нямаш йерархия, нямаш финансов мотив, смисълът е да видиш колегите, да посещавате интересни места…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika-2.jpg.480.webp" alt="Александър Велинов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Теб лично с какво те спечели лингвистиката?</strong></p>
<p>– Запалих се в 9-и клас в Английската гимназия в София. В един час по математика влезе моят преподавател проф. Руслан Митков и ни даде задача по лингвистика. Каза: „На когото му е интересно, правим кръжок“.</p>
<p>Отидохме няколко човека, някои останаха, други бързо се отказаха. После, вече като студент, реших аз да направя такъв клуб в Английската гимназия, защото междувременно Руслан беше заминал да живее във Великобритания.</p>
<p>През 1998 г. в България изобщо нямаше състезания. Бяха тъмни години, образованието беше съвсем западнало. Събрахме се трима учители – от София, Варна и Русе, и 2-3 години сами ходехме по състезания.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika-3.jpg.480.webp" alt="Александър Велинов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="598"></figure>
<p class="q"><strong>– Как се стигна до националния отбор?</strong></p>
<p>– През 2003 г., в Боровец беше първата международна олимпиада, аз не съм участвал в организирането ѝ.</p>
<p>Скоро след това започнахме да подготвяме повече състезания, да избираме национален отбор.</p>
<p>Процесът не се е променил досега. Има два етапа – национално състезание и олимпиада. Събират се точките, после каним 16-те най-добри ученици на двуседмичен лагер. Накрая правим две контроли, събираме с предишните резултати и</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>осмината най-добри се превръщат в национален отбор на България.</em></p>
</blockquote>
<p>В началото ръководителите на отбора бяха двамата учители с най-много класирали се ученици. Тъй като преподавах в Софийската математическа гимназия, почти всяка година бях сред тях.</p>
<p>След това преценихме, че ръководителят на отбора има да прави доста неща – да се регистрира държавата, езика, да се платят таксите за участие, да се търсят спонсори. В Съюза на математиците в България решихме, че трябва да има един човек, който да е мандатен ръководител на националния отбор и втори да е учителят с най-голям брой ученици. Така е до ден днешен. А аз съм избран като ръководител за трети мандат.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika-4.jpg.480.webp" alt="Александър Велинов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="541"></figure>
<p class="q"><strong>– Защо често става дума, че състезанията са по „математическата лингвистика“? Грешно ли е това?</strong></p>
<p>– Не е правилно, те са само по лингвистика. „Математическата“ е добавена по формални причини.</p>
<p>Лингвистикатата е наука за езика. Говорим за нея, когато става дума не за един определен език, тогава се нарича „филология“, а за повече – за връзките между тях, за развитието им, за езиковите групи и семейства, прилики и разлики, промени.</p>
<p>Математическата лингвистика е само един клон, който е бил много популярен през втората половина на ХХ век. Още с първите компютри и програмни езици са се появили два големи въпроса: може ли компютърът да разбира човешкия, естествен език и умее ли да превежда.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тук идва математическата лингвистика – дисциплина, която описва езиковите явления с математически методи.</em></p>
</blockquote>
<p>Този модел обаче така и не проработва. Най-известният пример е от Канада през 80-те. Разработват софтуер, който превежда ограничен език, само прогнози за времето от френски на английски.</p>
<p>Днешните програми за превод не използват математически методи, а се крепят на невронни мрежи. Захранени са с информация и сами търсят закономерностите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika-6.jpg.480.webp" alt="Александър Велинов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="708"></figure>
<p class="q"><strong>– Как изглеждат задачите?</strong></p>
<p>– Всяка задача на олимпиадите се решава по пътя на логиката, не ти трябва никаква математика. Получаваш текст на непознат език, независимо дали е един по-дълъг или отделни изречения, думи и превод на познат език, в случая – български. На базата на тези преводи учениците трябва да направят изводи за някакви явления в другия език и да преведат нови изречения, за да се види, че са разбрали.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Никаква математика няма, чиста логика!</em></p>
</blockquote>
<p>Обикновено се търсят явления, които ги няма в познат на решаващия език. Например в словенския има т. нар. двойствено число. В българския имаме само единствено и множествено, а там има дума и за два обекта от съответния тип. От това може да излезе една не особено трудна задача по лингвистика. За да го забележиш, не ти трябва никаква математика. Гледаш, мислиш, подчертаваш, систематизираш в таблица. И това е!</p>
<p class="q"><strong>– Доколко сериозно се отнасят към състезанията големите държави? Аз си представям, че във всяка област, в която те са решили, биха могли да вложат повече ресурси от нас и да се окажат по-силни?</strong></p>
<p>– Всяка държава се отнася различно. Големият въпрос е къде има инициатор, който да бута цялата работа. Никъде по света лингвистиката не е задължителен учебен предмет – в университетите го има, но не и в средното образование.</p>
<p>Въпросът е дали местните организатори ще успеят да направят добър подбор и да минат през цялата верига – да намерят, да запалят и да обучат учениците.</p>
<p><em>В САЩ това се получи заради един българин, който, за съжаление, почина преди няколко месеца – проф. Драгомир Радев.</em></p>
<p>Той направи националния им отбор, а САЩ и Канада заедно си избират отборите.</p>
<p>Драгомир вложи страшно много усилия, хъс, връзки, време и частичка от себе си, за да го направи. Такива хора има и по други места, но не навсякъде. Това ми е обяснението, че в Китай например няма развитие, те би трябвало да побеждават всички. Щом го правят по математика и информатика, ако изпратят същите ученици след две седмици обучение, ще ни разбият, ако не първия път, то на третия. А те участват вече доста години и не се представят добре. Може би няма достатъчно нахъсани хора…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika-8.jpg.480.webp" alt="Александър Велинов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="675"></figure>
<p class="q"><strong>– Въпреки всичко е изумително, че сме първи в подобно направление. Особено на фона на образователната ни система.</strong></p>
<p>– Първи сме в една от класациите. Няма официално международно класиране, тази е от Уикипедия, но е вярна, ние я проверихме. Например по брой медали САЩ имат повече от нас, също ако броим медали спрямо участия. При медали спрямо население, сме първи безспорно. Зависи коя класация се гледа.</p>
<p class="q"><strong>– Според мен е логично именно тази да е меродавна – в крайна сметка по този начин се класират държавите и на спортните олимпиади.</strong></p>
<p>– Мен ме изуми реакцията. Когато го написах,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не бих очаквал, че ще има 7600 споделяния във фейсбук! Не съм вярвал, че е възможно.</em></p>
</blockquote>
<p>Не знам как не са ме потърсили, за да ми предложат работа като пиар на Министерския съвет или на голяма компания.</p>
<p class="q"><strong>– Може би имаме нужда да се гордеем, въпреки че напоследък патриотизмът е <a href="https://karamanev.me/sreshti/aleksandur-moshev">щекотлива тема</a>. Наистина много малко публикации могат да съберат толкова споделяния и при това – с положителен заряд.</strong></p>
<p>– Образователната ни система наистина е в окаяно състояние. Но, първо, това са ученици от математически и езикови гимназии, които, в сравнение с другата част от системата, са в пъти по добре.</p>
<p>И второ – проблемът е на самата идея на средното образование в България след края на социализма, в тази демокрация, в която уж живеем… Аз не виждам много демокрация, но както и да е.</p>
<p>Идеята на западното образование, към което се стремим, не е да подкрепя изявени ученици, а да има една стабилна основа, под която да няма много дупки.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Преди това, по време на Студената война, всяко талантливо дете беше специално развивано.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако се види, че има талант, самата система го подкрепяше и издигаше. Имаше какви ли не възможности, имаше изградена структура. В западния модел това го няма и причината не е лоша. И там едно по-изявено дете ще намери подкрепа, но тя идва от частния сектор. Ако разчиташ на бизнеса, нещата са по-нестабилни. Идва криза и първото, от което се режат средства, са такива инициативи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika-9.jpg.480.webp" alt="Александър Велинов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"></figure>
<p class="q"><strong>– Да, но системата се проваля и в основната задача, която казваш – да има база. Доказателство са училищата, където всички абитуриенти изкараха кръгли двойки на матурите.</strong></p>
<p><strong>Но има и друго разделение, на децата на хуманитарни и на точните науки. Аз например трябваше да стана на 33, за <a href="https://karamanev.me/istorii/kak-se-stava-programist">да разбера, че мога и да програмирам</a>. Правилно ли е да съществува такъв стереотип, или направление като вашето показва, че няма основание?</strong></p>
<p>– Доста сложен въпрос. Разделянето на профили съществува в повечето държави и има тенденция то да става все по-рано. С идеята един ученик да изучава повече от това, което е близко до него, което му е интересно и да не си губи времето, грубо казано.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако свири перфектно на цигулка, може да стане Минчо Минчев и без да решава квадратни уравнения.</em></p>
</blockquote>
<p>Дали е правилно, или не, е много сложен въпрос, защото много хора, като теб, в един момент се преориентират далеч след като са завършили.</p>
<p>Но има друго, в което образованието издъхва по цял свят – идеята, че учиш нещо и после 40 години го прилагаш. Така е ставало през 1900 г., когато за тези 40 години светът почти не се е променял. Сега няма нито една област, в която да е така, не говорим изобщо за айти сектора. Медицина? Ами автомобилите? След 40 години кое е останало същото? Има един компютър вътре и никой не ти дава да пипаш, пълно е с датчици. Едно време можеше да смениш сам всичко на москвича.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Цялата система на образованието трябва да се промени из основи.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Кои са по-успешни в състезанията по лингвистика – „хуманитарните“ или „технологичните“ ученици?</strong></p>
<p>– За профили не знам, но определено се открояват хората от математическите гимназии.</p>
<p class="q"><strong>– Как се реализират след това състезателите? Предполагам, че всички, които са стигнали до националния отбор, нямат проблем да бъдат приети в реномирани университети.</strong></p>
<p>– Приемат ги в университетите, но, поне за мен, това не е реализация. Много са различни. Доста голяма част от тях се занимават по някакъв начин с информационни технологии. Малко продължават с лингвистика, но има и такива. Профилът им с нищо не е по-различен от този на успешните ученици от математическите гимназии.</p>
<p>Не чак толкова голяма част заминават навън – много повече бяха през 90-те години.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika.jpg.480.webp" alt="Александър Велинов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– А как се промениха поколенията за тези 20 години, в които подготвяш състезателите?</strong></p>
<p>– Аз съм човек, който много мрази идеята: „Ех, едно време какви ученици имаше, а тия сега какви са!“. Хайде стига!</p>
<p>Но наистина има разлики. Едно време бяха много по-дисциплинирани и по-послушни. Идваха на курсовете, сега идват, ако искат. Домашни – решават, ако искат. Обаче</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>това не означава, че не са по-будни и не се справят добре. Резултатите го показват.</em></p>
</blockquote>
<p>Промени се и образованието.</p>
<p>Интересно е, че се промени и отношението им към музиката. Днес са с телефон в ръката от началните класове, никога не остават сами. Вече нямат нуждата да си пуснат музика и да я чуят задълбочено. Да няма какво друго да правят, да са с 10 касетки, които да могат да слушат.</p>
<p>Много по-малко пушат и пият. Преди 20 години, когато отидеш на екскурзия или състезание, първата ти работа беше да се напиеш. Вече не е така, всички политики за ограничаване на тютюнопушенето и алкохола явно имат въздействие върху младите хора.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Станаха по-сигурни в себе си, по-отворени в добрия смисъл.</em></p>
</blockquote>
<p>Имат мнение и са готови да го защитават. И преди, разбира се, мислеха и не мълчаха. Но сега много по-често чувам това мнение и аргументите им, отколкото преди.</p>
<p class="q"><strong>– С напредването на големите езикови модели ще стават ли по-ценни уменията от състезанията по лингвистика, или тези задачи вече ще се поемат от алгоритмите?</strong></p>
<p>– Тед Малчев, който сега завърши, изкара сребърен медал и отива да учи в Харвард, участваше в научно изследване за софтуер, който решава такива задачи. Такъв сигурно може да се направи, друг е въпросът на кого му трябва. Тези задачи не са реално предизвикателство на науката лингвистика, а</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>целта им е да оценят определен начин на мислене на младите хора.</em></p>
</blockquote>
<p>И да направиш софтуер, който го прави вместо тях, не мисля, че би имал практическо приложение.</p>
<p class="q"><strong>– А ако декодираме редки или мъртви езици? В един разказ на Тед Чанг идват извънземни и най-голямото предизвикателство е за лингвистите, които трябва да декодират начина им на комуникация.</strong></p>
<p>– Изкуственият интелект помага. Но дали ще може да се реши някой лингвистичен проблем с програма? Не ми се струва вероятно. Езиците се делят на два типа – за едните вече знаем всичко, за другите – почти нищо. Това са тези, които са нямали писменост, езикът умира и не компютър, а машина на времето ни трябва, за да го възстановим. Опитваме с обратни моделирания от потомствени езици, но нямаме гаранция, че сме прави и това не е наука.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Явленията в езиците не се случват по команда, те си имат правила, но не може да се приложи обратно инженерство.</em></p>
</blockquote>
<p>Дали изкуственият интелект може да разчете някои непознати писмености? Мен ме съмнява, защото не останаха много неразчетени писмености – това са тези, за които има най-малко данни. Такъв тип технологии помага, когато имаш огромни обеми от информация.</p>
<p class="q"><strong>– Накъде според теб води това, че всички започнахме да си комуникираме толкова много на английски? Че го превърнахме в глобалния лингва франка…</strong></p>
<p>– Езикът е естествено явление, той не се контролира. Той се променя, развива се. Той е жив! Всички знаем как говореха нашите баби и дядовци – ние не говорим по този начин. Оставяме чуждиците, но няма да чуеш никой да казва „кому е нужно“. Ще го разбереш, ако си чел българска литература отпреди 150 години, но дотук.</p>
<p>Друг пример: как изчезнаха големите разлики между диалектите, между говорите в Западна и Източна България.</p>
<p>Нашите баби, които са пътували много по-малко, говореха по много различен начин в зависимост от мястото, където са отрасли. Това се усеща и при младите хора, има различно произнасяне на някои звуци, думи, но разликите са много по-малки.</p>
<p>Другият пример за това</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>как езикът не може да се управлява изкуствено, е пълният член. Никой и никога не е говорил така!</em></p>
</blockquote>
<p>Софроний Врачански измисля абсолютно изкуствено правилото, че той трябва да се пише след извършителя на действието. Истината е, че в една част на България са говорили на „ът“, в друга – на „ят“, в трета – на „я“. Всяка държава има нуждата да събере диалектите си в нормиран език, затова е такава и нормата. Това се е наложило, но никой не говори по този начин! Повечето хора не успяват и да пишат така. Учениците си нямат хабер как да го прилагат и аз не им сърдя. То е толкова неестествено, чак излишно.</p>
<p>В историята има и други подобни случаи. Френските думи имат толкова шантав правописът – един звук се пише с 4-5 знака, защото на монасите се е плащало на буква. Така beaucoup има 8 букви и само 4 звука.</p>
<p>Дали е хубаво, или не? Не можем да го спрем. Езикът се развива. Има държавни норми, при нас ги задава Институтът за български език на БАН.</p>
<p class="q"><strong>– Това са все важни теми и Дигитални истории – и <a href="https://karamanev.me/sreshti/rada-gankova">за залинялото ни словотворчество</a>, и <a href="https://karamanev.me/sreshti/pavlina-vurbanova-kak-se-pishe">за правописа</a> и за <a href="https://karamanev.me/sreshti/kak-se-pishe">прословутия пълен член</a>. Благодаря от сърце и успех на следващите състезания! Дано задържите и увеличите преднината!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/08/alexandur-velinov-lingvistika.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Учителят, който никога не е бил ученик</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/bojidar-marinov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/bojidar-marinov</guid>
      <pubDate>Tue, 25 Jul 2023 06:00:56 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Може ли едно дете да получи по-смислено образование, ако изобщо не пристъпи училищния праг? Божидар Маринов е забележителен млад човек. Само на 22, вече има 15-годишен опит в програмирането. Днес е начело на любопитния Комрад кооператив и работи по обещаващи блокчейн проекти. Той никога не е влизал в училище, защото е „хоумскулър“, или „домашен ученик“. Печели редица състезания по програмиране, преди да му забранят да участва, защото е извън системата на традиционното образование. На кого той би препоръчал днес подобно решение? Кое за него е най-вълнуващото, случващо се в света на компютърните науки? За какво мечтае програмистът с огромен опит въпреки младостта си? Кое го кара да преподава програмиране на следващите хлапета? И защо той… решава да напише исторически роман за миналото на Родопите?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov.jpg.480.webp" alt="Божидар Маринов" /></p><div class="intro"><p><em>Може ли едно дете да получи по-смислено образование, ако изобщо не пристъпи училищния праг?</em></p>
<p><em>„Той е най-добрият програмист, когото познавам – вниква във всичко в огромна дълбочина“, казва за него <a href="https://karamanev.me/sreshti/todor-kolev">Тодор Колев, гостът</a> на Дигитални истории, който ни описка защо технологиите ще направят от нас творци.</em></p>
<p><em><strong>Божидар Маринов</strong> е забележителен млад човек. Само на 22, вече има 15-годишен опит в програмирането. Днес е начело на любопитния Комрад кооператив и работи по обещаващи блокчейн проекти.</em></p>
<p><em>Той никога не е влизал в училище, защото е „хоумскулър“, или „домашен ученик“. Печели редица състезания по програмиране, преди да му забранят да участва, защото е извън системата на традиционното образование.</em></p>
<p><em>На кого той би препоръчал днес подобно решение? Кое за него е най-вълнуващото, случващо се в света на компютърните науки? За какво мечтае програмистът с огромен опит въпреки младостта си? Кое го кара да преподава програмиране на следващите хлапета? И защо той… решава да напише исторически роман за миналото на Родопите?</em></p>
</div>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov-2.jpg.480.webp" alt="Божидар Маринов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Няма как да не започна с тази тема, не познавам много хора, които никога не са влизали в училище. Защо решихте така с родителите ти?</strong></p>
<p>– Аз бях малък, тогава не са ме питали. Нашите са разведени, така че решението е основно на мама, обсъдила го е и с</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>баба и дядо, тъй като сме близо до тях. И двамата са учители.</em></p>
</blockquote>
<p>Идеята идва от различни семейни познати, които също решават да учат децата си вкъщи. Едната причина е религиозна – ние сме християни и смятаме, че, като е писано в Божието слово „да научим децата си на целия закон“, това значи да го направим по най-добрия възможен начин. Оказва се, че в училище не се стига до Божия закон, до морал и ценности, така че то не е много добро решение.</p>
<p>Други причини са съображения за качество, за среда. Домашните ученици в чужбина, а и у нас, изкарват много добри академични резултати, тъй като са имали възможност всичките 12 години да се фокусират.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Домашното образование е индивидуално, ние можем да се фокусираме в конкретни предмети или направления.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov-8.jpg.480.webp" alt="Божидар Маринов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Вероятно майката ти е трябвало много сериозно да се посвети на образованието ти.</strong></p>
<p>– Донякъде е така. Тя беше доста по-ангажирана с моето образование, отколкото някой, така да се каже, средностатистически родител. От друга страна, това продължи само донякъде. От определена възраст станах сравнително самостоятелен. Само се разбирахме сутринта кои са нещата за учене и преговаряхме набързо уроците, за да видим дали има някоя непозната дума, тъй като част от тях бяха на английски.</p>
<p>По-късно тя просто ми даваше учебника. А аз от време на време казвах, че ми трябва следващият тест. Някои домашни ученици даже стигат стъпка по-нататък, сами си взимат тестовете и ги попълват. Но ние сме програмисти, някак си искаме изпитването да е научно, изследователско. Без да имаш досег с теста, преди да си чел материала, нито да четеш материал по време на теста.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov-3.jpg.480.webp" alt="Божидар Маринов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Първосигналната ми реакция и, сигурен съм, не само моята, е, че това решение се отразява зле на социализацията. Защото това е немалка част от ролята на училището, с всичките му несъвършенства.</strong></p>
<p>– Въпросът за социализацията е толкова редовен, питат ме на всяко интервю…</p>
<p>До някаква степен е вярно, наистина имаш контакт с по-малко хора. От друга страна, не е много ясно</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>колко това да се социализираш с хора на същата възраст и от същото обкръжение отговаря на реалния свят.</em></p>
</blockquote>
<p>Например, в нашата фирма аз много дълго бях най-малкият от екипа. Сега вече има и по-млади, най-накрая… По принцип, социализацията в реалния свят при мен винаги е била с хора на различни възрасти, с различни интереси. Намирам това за по-обогатяващо.</p>
<p>Родителят също може да направи доста за това детето да има социална среда. Записване на курсове, на уроци, на спортни занятия. Тези неща помагат. Не е като родителите да казват: „Ще си учим вкъщи и няма да излизаме никъде“.</p>
<p>Но дори и да го кажат, домашното образование в случая би отговорило на интересите на тези родители. Според мен не бива да форсираме това всички деца да са на едно място, по една система и един стандарт. Може да има и други начини.</p>
<p class="q"><strong>– А за какви деца според теб е добро решение? Които се отличават по някакъв начин?</strong></p>
<p>– По-скоро въпросът е за какви родители. Защото не можеш да прецениш дали детето се отличава, когато е на 4 или 6 г. Ако се отличава, със сигурност някакъв вид индивидуален подход помага. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>дори да не се отличават, по този начин децата остават по-близо до семейството. Въпрос на съзнателно решение и осъзнати ценности.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov-4.jpg.480.webp" alt="Божидар Маринов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– В много училища също може да има индивидуален подход.</strong></p>
<p>– Факт. В България нямаме чак толкова свобода по темата, но някои от хората, които са разглеждали въпроса за домашното образование в САЩ, пишат, че то е, като цяло, неефективно. Доста по-ефективно е родителят да има избор и да праща детето при избрани учители, или пък да наеме учители, заедно с други родители. Но въпросът е, че отново контролът е у родителя, а не у държавата, която да каже: „Всички ще учим това и това“.</p>
<p class="q"><strong>– А когато се насочиш към дадена област на реализация, в която родителите не са специалисти, не е ли проблем? Например, те са филолози, пък имаш уменията за програмист.</strong></p>
<p>– Лично не съм имал този проблем. Родителите ми, баба ми, всички се занимават с програмиране. Дори да бях искал да се занимавам с друго, пак щях да науча и това. Но и в противен случай има решение. За деца, които имат много различни интереси, винаги може да се потърси учител или пък някой, при когото да стажуват, да наблюдават. Хем да преценят доколко имат интерес, хем да могат да научат нещо. Не е нужно родителят да е единственият преподавател.</p>
<p class="q"><strong>– Четох как си спечелил състезание по програмиране, а после са спрели да те допускат, защото не си част от системата. Така ли е наистина?</strong></p>
<p>– Като малък започнах да се занимавам със състезателно програмиране в „Телерик“. След няколко участия във вътрешни състезания, без топ места, решихме да отида до Велико Търново и да участвам на зимните празници по информатика. Така се случи, че в онзи момент или са ми били по-лесни задачите, или съм научил нещо междувременно, но заех първо място.</p>
<p>От МОН за първи път усетиха, че има някакви хора извън системата, които в случая взимат места на национални състезания, и решиха да вземат мерки. По регламент трябваше да има стипендия за училището на победителя и тъй като не искаха да поставят прецедент, казаха че няма как да стане.</p>
<p>На последващи състезания ми отказаха участие, включително и такива, на които преди това бях участвал. Но случаят се разчу и ме поканиха на частно организираното състезание „Аз мога, тук и сега“, въпреки че бях една година под минимума. Отидох и се намерихме с разни ученици. Сработих се в екип. Първата година изкарахме второ място, после първо и впоследствие започнах стаж в софтуерната фирма „Обекто“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov-5.jpg.480.webp" alt="Божидар Маринов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Не ти ли омръзва да програмираш? Рядко виждам хора, които се занимават с това повече от 10 години и още го правят с плам, с желание…</strong></p>
<p>– Самото механично писане на код наистина омръзва. В някакъв момент, като напишеш една и съща функция за 40-и път, започваш да се чудиш: „Аз ли бъркам, или това наистина се повтаря? Не беше ли уж идеята да автоматизираме това, което се повтаря?“.</p>
<p>От друга страна, не това е единственото нещо, което задържа интереса.</p>
<p>В момента се занимавам с по-интересни проекти, неща, които не са правени преди, например в блокчейн сферата.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Винаги може да се намери нещо ново, което да те увлече.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Четох, че мислиш най-накрая да учиш и формално, че ще започнеш да учиш висше образование. Защо?</strong></p>
<p>– Фокусирах се в програмирането от някъде 7-годишен и от един момент само това беше на дневен ред. През това време съм пропуснал да науча някои предмети в дълбочината, в която искам.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Особено историята. Усещам, че ми куца, а за обща култура мисля, че ще ми е полезно.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov-6.jpg.480.webp" alt="Божидар Маринов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Нужно ли е човек да учи история, за да е добър програмист?</strong></p>
<p>– Да, за да напишеш самия код, не ти трябва. Може би само малко история на понятията, които използваш. Защо наричаме нещо „клас“ или „обект“, неща, които четеш между другото и по някое време запомняш.</p>
<p>Но като човек е нужно. Първо, когато говориш с другите в екипа, трябва да имаш някаква обща база, от която да започнеш да говориш. Няма как някой да спомене „Първата световна“ и да нямаш никаква идея какво е станало тогава.</p>
<p>А впоследствие ти трябва, когато започнеш да организираш, да създаваш нови проекти и продукти, да планираш. Тогава е важно да можеш да се ориентираш в историческата и политическата обстановка. И усещането ми е, че и двете имат много общо с историята, особено тази най-скорошната, която най-много ми липсва.</p>
<p class="q"><strong>– Но това пак може да се навакса и по начина, по който си свикнал да го правиш. Не е задължително да е под някаква академична форма.</strong></p>
<p>– Да, но искам да имам теоретична подготовка в теми като висша алгебра, висша математика, логика. Усещам, че те до голяма степен определят курса програмирането, а не са нещо, което мога да разбера само от четене на случайни статии.</p>
<p>Имам някакво разбиране, мога да разчета достатъчно от статията за някакъв алгоритъм, без да се объркам от самата терминология и сложната алгебра. Но, все пак, искам да го разбирам по-добре.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да вникна по-дълбоко в теорията, за да имам шанс да кажа и аз нещо на този свят.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Какъв тип проекти мечтаеш да разработваш?</strong></p>
<p>– Програмни езици, компилатори. Нещата, с които си служим, за да обясним програмите, които пишем. В момента имаме доста, но повечето са обектно ориентирани. Споделям мнението на други програмисти, че може би обектно ориентираното програмиране не е най-доброто, но пък виждам, че има и много удобства при работа в екип.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Усещам, че може да има и някоя концепция, която ако заимстваме от логиката, да ни послужи да постигнем нещо по-добро.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov-7.jpg.480.webp" alt="Божидар Маринов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Какво ти харесва в <a href="https://karamanev.me/tag/blockchain">блокчейн технологиите</a>, защо се насочи към тях?</strong></p>
<p>– Блокчейн в някаква степен показа, че не ни трябва централизирана система, за да може да работим заедно. Че може да стане и по-друг начин. Но е факт, че децентрализираните системи все още не са направени пълноценно и това ме кара да искам да пробвам и аз.</p>
<p class="q"><strong>– Преди няколко години обещаваха много приложения на блокчейн, но до момента единственото, което остава масово, е в сферата на финансите.</strong></p>
<p>– Мисля, че скоростта на този тип системи все още е твърде ниска, а цените са високи. Не мога например да ползвам блокчейн, за да си хоствам блог, ако за всяко прочитане на статия човек ще трябва да си плати 10 стотинки. Това не е физическа библиотека, това все пак е в интернет.</p>
<p>Самите блокчейни за момента са оптимизирани в посока сигурност, децентрализираност, и анонимност, но покрай това губят други важни практични страни като високата скорост и ниската цена.</p>
<p class="q"><strong>– Аз виждам тук едно от решенията на най-големия проблем, който според мен ни донесоха технологиите – начина, по който приемаме информация. И той ще става по-сериозен, след като <a href="https://karamanev.me/tag/izkustven-intelekt">изкуственият интелект</a> става по-убедителен във всяка форма на фалшификация. Може би блокчейн крие някаква възможност да пазим автентичността, достоверността.</strong></p>
<p>– И аз си мисля в тази посока. Това и преди е било проблем, от колко време всички говорят, че не може просто да се доверяваме на всяко написано нещо. Но доскоро нямаше чак такава нужда да се проверява информацията.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Днес може би вече няма нужда от централизирани медии.</em></p>
</blockquote>
<p>Защото възприемането на информацията се променя много от това, че онлайн можеш да намериш всичко, което търсиш.</p>
<p>Може би не точно блокчейн в сегашния му вид, но криптографията със сигурност може да е полезна за това да се проследи някаква следа как точно се е появила дадена информация. Например, че някоя статия за изсичането на някакви гори е базирана на информация от такъв източник, от този очевидец.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov.jpg.480.webp" alt="Божидар Маринов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Какво те накара да започнеш да водиш курсове по програмиране за деца?</strong></p>
<p>– Аз самият започнах с програмирането на 7, покрай курс, който майка ми организираше за домашни ученици. Предполагам, че е видяла, че ми харесва и затова е решила да го направи като курс за повече деца.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Някак си ми се искаше да повторя жеста, да направя същото и за някой друг.</em></p>
</blockquote>
<p>Не знаех как точно да започна, въпреки че имах няколко опита. Побутването да организирам курс дойде от една програма, в която не само пишем книги, а правим и собствени бизнеси. Продаването на книга не е лесно, и затова е по-добре от нещо друго да се научиш как се продава и след това да пробваш с книга.</p>
<p>Трябваше да измисля някакъв собствен бизнес, и идеята за курс по програмиране беше най-реалистична. Получи се доста успешен и се надявам, че ще мога да го продължа.</p>
<p class="q"><strong>– Защо се записа в курс за писатели? Какво написа?</strong></p>
<p>– Ами, и аз съм говорил с хора с дълъг програмистки опит, които на 40 се чудят защо са си губили цял живот с програмиране и примерно стават овчари. Затова си потърсих и друго хоби, не само програмиране.</p>
<p>Писането ми хареса като идея, като нещо, което мога да правя, при това заедно с програмирането. Написах роман на английски, тъй като цялата програма, която споменах, беше на английски. Беше исторически, което е странно. Историята и литературата ми бяха слабите предмети, не знам откъде ми дойде да седна да пиша исторически роман. Действието се развива около Смолян, в недефиниран минал период между турското робство и комунизма.</p>
<p class="q"><strong>– Интервюирал съм всякакви хора, <a href="https://karamanev.me/sreshti/otets-nikolai-georgiev">дори свещеник</a> за изкуствения интелект. Аз съм атеист, но ти спомена, че си от вярващо семейство. Според теб има ли място религията, докато разработваме технологии? Какво може да ни даде тя, за разработването на изкуствен интелект?</strong></p>
<p>– Религията има много общо с етиката, по принцип. В разработката на технология имаш и етика, отношения с други хора, морални ценности.</p>
<p>Религията може да ни даде отправната точка за етичните рамки. Малко е трудно да се каже</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в такъв демократичен свят като днешния, където всеки е прав и си има своята истина.</em></p>
</blockquote>
<p>Поне християнството, като религия, дефинира един абсолют, от който следва всичко – принципи, презумпции, ценности. Що се отнася до разработката на, примерно, изкуствен интелект, бихме могли да преценим кое е редно и кое не един робот или един програмист на роботи да прави, отново тръгвайки от този абсолют. И смятам, че е значително по-ефективно от това да пробваме да докопаме някоя частица истина чрез демократично гласуване, безкрайни дебати или пък хиляди експерименти.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/07/bojidar-marinov.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Често децата ни стават хора не заради, а въпреки нас“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/maria-peeva-mama-nindja</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/maria-peeva-mama-nindja</guid>
      <pubDate>Fri, 05 May 2023 06:00:44 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как онлайн светът промени родителството? Трябва ли да пазим децата от технологиите? Защо все още е важно да сме достатъчно предпазливи и придирчиви към съветите, които получаваме онлайн? И… какво никога, ама никога не трябва да казва човек на децата си? Кой не е чувал за Мама Нинджа? Мария Пеева е блогър, неопровержимо доказателство на идеята, че има смислени инфлуенсъри. Които умеят както да забавляват последователите си, така и да им помагат със знания и опит. Майка на четирима синове, разпръснати в две десетилетия, тя е също баба на внуче и стопанин на пъстър списък от домашни любимци. Преводач по специалност, Мама Нинджа неусетно влиза в ролята на блогър, а после – и на писател.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" /></p><div class="intro"><p><em>Онлайн комуникацията се оказа неочаквано предизвикателство към майчинството и родителството като цяло. В мрежата се озовахме заобиколени от съвети и авторитети, от шеги, но и от прозрения, помогнали в тежък момент.</em></p>
<p><em>Кой не е чувал за <a href="https://mamaninja.bg/">Мама Нинджа</a>? Мария Пеева е блогър, неопровержимо доказателство на идеята, че има смислени инфлуенсъри. Които умеят както да забавляват последователите си, така и да им помагат със знания и опит. „Първо мислех да направя моден блог, но момчетата се разсмяха с глас. Предложиха ми да направя кулинарен, на което пък аз се изсмях. В крайна сметка реших да направя блог, в който ще споделям ежедневието на едно (не)съвсем стандартно българско семейство“, пише тя и през последните години текстовете ѝ се оказват безценни четива за мнозина.</em></p>
<p><em>Майка на четирима синове, разпръснати в две десетилетия, тя е също баба на внуче и стопанин на пъстър списък от домашни любимци. Преводач по специалност, Мама Нинджа неусетно влиза в ролята на блогър, а после – и на писател.</em></p>
<p><em>Как онлайн светът промени родителството? Трябва ли да пазим децата от технологиите? Защо все още е важно да сме достатъчно предпазливи и придирчиви към съветите, които получаваме онлайн? И… какво никога, ама никога не трябва да казва човек на децата си?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Кои са най-важните умения, които трябва да притежава една майка нинджа?</strong></p>
<p>– Този псевдоним го измисли един от синовете ми. Рисуваше комикси, трябва да е бил на 7-8 години, а героите бяхме ние с баща му и братята му. Мен ме рисуваше като нинджа. Да ви призная, даже малко криво ми стана, казах си: „Ех, защо не ме рисува като принцеса или като жената-чудо, примерно, ами някаква си нинджа?“. И го попитах, а той невъзмутимо ми обясни, че съм била нинджа, защото съм бърза, тиха и</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>на всичкото отгоре винаги го хващам, ако е замислил някоя беля.</em></p>
</blockquote>
<p>Та, изглежда, това са качествата.</p>
<p>Псевдонимът стана популярен, защото мисля, че всички майки се припознаваме в него. Когато се наложи, ставаме смели, бързи и нищо не може да ни спре – мами нинджи. А в останалото време не пречи да сме дами или домакини, или която каквото си иска.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-2.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– А с какво се различават най-важните умения на бащата нинджа?</strong></p>
<p>– Сега татковците присъстват много повече в живота на децата, отколкото преди 20-30 години. Поне за нашия татко видях тази положителна промяна, а блогът и страницата ми дават възможност да контактувам със стотици, да не кажа хиляди родители.</p>
<p>Някога беше прието жените да отглеждат децата, независимо че работят. Бащите… беше добре, беше дар Божи, ако решат, че е редно да „помагат“ в домакинството. Даже от другите мъже имаше някакво осъждане.</p>
<p>Истинският татко нинджа за мен е този, който присъства в живота на детето си не просто като човека, който го води на кино веднъж седмично. Той се включва във всички безбройни ангажименти наравно с майката.</p>
<p class="q"><strong>– Как интернет промени родителството?</strong></p>
<p>– Много по-лесно намираш всякаква информация и различни гледни точки, сред които да отсееш това, което ти допада. Много по-лесно намираш хора със сходни интереси, с които създаваш приятелства, и то не само виртуални.</p>
<p>Има и минуси, разбира се. Един от тях е</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>стремежът към перфектно родителство и чувството за вина, че не се справяш като моделите си.</em></p>
</blockquote>
<p>Но с времето, съвсем естествено, това се коригира и фалшивите модели отпадат.</p>
<p>Друг минус е, че сега родителите се тревожат не само с кого ще се срещне детето на улицата, но и в интернет. Всяко време идва с нови проблеми. И с нови решения.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-3.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<p class="q"><strong>– Разкажи някои интересни истории на читатели, стигнали до теб онлайн?</strong></p>
<p>– Те са стотици, но едно мога да кажа общо за всички тях – и нашите семейни истории, и на читателите.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Дори най-неприятната, срамна и объркваща ситуация не е страшна, ако след време човек може да я разкаже на маса и да се смее с приятели.</em></p>
</blockquote>
<p>Тази гледна точка много ми е помагала през годините. Затова и винаги я казвам на майките и бащите, когато споделят проблем.</p>
<p>Детето повърна върху кучето и кучето го изяде? Любимият пуловер на мъжа ви се сви? Пуснахте ключовете на колата в пералня? Измихте си зъбите с депилатор, защото толкова ви се спеше, че не виждахте какво правите?</p>
<p>Представете си как го разказвате в компания и всички се смеят, вие включително. Ами, да, неприятно е, но освен това е и ужасно смешно. Както и 90% от всички дреболии, за които се впрягаме у дома.</p>
<p>Една приятелка веднъж ми</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>каза, че съм търпелива като вол. И до днес не знам дали беше комплимент.</em></p>
</blockquote>
<p>Търпението май е най-ценното качество на родителя. Но не се тревожете, дори да не го притежавате, щете не щете, ще го развиете.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-4.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<p class="q"><strong>– Трябва ли да пазим децата от технологиите?</strong></p>
<p>– Не. Те живеят в свят, който е и ще става все по-технологичен.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да ги пазим от технологиите е все едно да не ги научим да четат, та да не прочетат някоя лоша книга</em></p>
</blockquote>
<p>и да тръгнат по лош път. Да ги пазим не, но трябва да ги научим да ги използват в своя полза, а не вреда.</p>
<p class="q"><strong>– Кога е проблем да използваме телефона вместо детегледачка?</strong></p>
<p>– Имаш предвид – да се даде телефон на детето, за да не вдига шум, примерно като сте в ресторант или банка, нали? Правила съм го, разбира се. Но, да, става проблем, ако няма мярка. Както телевизорът и всичко останало. „Дозата прави отровата“ е добър принцип не само във фармацията.</p>
<p class="q"><strong>– Най-големият ти син е програмист. Кога разбра, че ще занимава с това? Как се отнесе, имайки предвид всички стереотипи покрай тази наша професия?</strong></p>
<p>– Винаги съм знаела, че ще работи нещо, свързано с компютри, той си беше като залепен на компютъра и не просто да играе игри, а да прави неща, беше му интересно.</p>
<p>Той ме нави да ми направи сайт, ей така, за да се научи. По едно време записа психология – ето това вече ме учуди. Но за нищо не сме го спирали или разубеждавали с баща му. Всяко знание е полезно и все някога ще влезе в употреба.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-5.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="697"></figure>
<p class="q"><strong>– На какво се дължи успехът на сайта ти?</strong></p>
<p>– Много хора пишат добре и много хора имат какво да кажат. Да речем, че моят голям талант е, че съм събирач на такива хора.</p>
<p class="q"><strong>– Децата ти са от доста различни поколения и имаш поглед. Какво се променя най-силно като качества, интереси, светоглед?</strong></p>
<p>– Мога да кажа за моите деца, не знам дали тези наблюдения са валидни в общ план. Но ми се струва, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>стават все по-самостоятелни и все повече се отстояват, при това от по-ранна възраст.</em></p>
</blockquote>
<p>Много по-информирани са – знаят кое е опасно за тях. Наскоро мъжът ми убеждаваше момчетата да отидат на мач на най-малкия им брат. Беше много интересен диалог, смях се с глас. След като го изслушаха, единият му каза, че ги манипулира с “guilt tripping”, a другият добави, че имало и елементи на “gaslighting”. А най-големият ни син все още идва, като го помоли баща му. Не знам когато малкият порасне, какво ще отговаря. Не знам дали това е хубаво, или лошо. Но бих искала някога да съм имала възможност и аз така да защитя позицията пред родителите си, които бяха доста строги и винаги прави, дори когато грешат. За децата си съм спокойна, че никога няма да се оставят някой да ги манипулира, командва или използва. Не е лошо.</p>
<p class="q"><strong>– Били ли са ти полезни онлайн съветите в гледането на децата?</strong></p>
<p>– Да, разбира се, и онлайн съветите, и книгите. Но винаги с мярка и винаги с критично мислене. Хубаво е, че има информация, безценно е да можем да я отсяваме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-6.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="601"></figure>
<p class="q"><strong>– А кой е най-унищожителният съвет, на който си попадала?</strong></p>
<p>– Най-ужасният съвет веднъж ми даде баща ми, който беше много любящ и отговорен родител, но също така и строг. Не са ме удряли или нещо такова, но винаги съм имала страх от тях, което не е същото като респект. Нека се върна на въпроса. Първият ми син беше кротко дете и с него са ми помагали много. Вторият обаче винаги е бил хлапе с характер и веднъж се опълчи на дядо си. И тогава</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>татко каза: „Трябва да го пречупиш, докато е малък. Децата се пречупват като малки“.</em></p>
</blockquote>
<p>А аз го погледнах изумено: Защо, за бога, бих искала да си пречупвам детето? Не може ли просто да е вироглав? Хората са различни в крайна сметка. Аз не искам счупено дете.</p>
<p>Тогава спрях да оставям децата при майка ми и баща ми. Притесних се да не вземат да ми го пречупят. Макар и с добри намерения. Те не бяха лоши родители, просто бяха доста консервативни.</p>
<p>Някои хубави черти в характера си обаче дължа на техните грешки, така че не е толкова страшно родителите да грешат. Най-вероятно и ние грешим като родители, но това ще се разбере след доста време.</p>
<p class="q"><strong>– Може ли тъщата и свекървата от легендарни злодеи да се превърнат в… приятели?</strong></p>
<p>– Може. Ние със сватята станахме първи приятелки. А най-забавното е, че децата ни се разведоха, но ние си останахме приятелки. Което, разбира се, не е задължително – човек понякога си пасва с някого, с друг може да не се сближи толкова, то е и въпрос на характер, интереси. Но дори да няма приятелство, уважение и зачитане трябва да има. Това вече е задължително.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-7.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<p class="q"><strong>– Жива ли е още институцията на бабата?</strong></p>
<p>– Колко хубав въпрос. Бабата и дядото са обект на интерес от децата. Както и обратното. Те са скок към едно съвсем различно време и поколение. Мисля, че общуването между баби/дядовци и внуци е еднакво полезно за всички участници. И в този смисъл – да, институцията е жива.</p>
<p>Променила се е доста, защото много малко баби и дядовци се включват активно в отглеждането на децата – не само защото хората сега рядко живеят в едно населено място, но и защото те все още работят. Но без значение дали се виждаш с внучето всеки ден, всяка седмица или просто го водиш някъде на почивка през лятото, тази комуникация е важна и ползотворна.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Дано всички майки и бащи имат щастието да се порадват на внуче. Наистина е много различно.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Защо у нас има толкова малко жени в политиката и на ръководни постове? Не сме имали жена президент или избрана за премиер…</strong></p>
<p>– Защото в голяма степен сме традиционалисти. Веднъж повикахме майстори вкъщи. Работя у дома и затова решихме аз да се занимавам с тях – да ги наглеждам, да им възлагам задачи. На първия ден дойдоха да попитат къде е мъжът ми. Казах, че е на работа, но защо? Нещо да го питали за една етажерка. Отговорих им, а те пак настояха да попитат него. Беше много странно, рядко ми се е случвало да се почувствам дискриминирана, но тези майстори, иначе много възпитани, направиха точно това. Отнесоха се с мен, сякаш съм малоумна и не мога да им кажа къде да монтират етажерката. Как си представяте</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>тези хора да гласуват за жена президент, щом не смятат, че жена може да прецени къде е подходящо да се сложи етажерка?</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Имам две хлапета – на 2 и 5 години. Какво не трябва никога, ама никога да им казвам?</strong></p>
<p>– О, да са живи и здрави!</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>На моите никога не им казвам, че с нещо няма да се справят.</em></p>
</blockquote>
<p>Даже и когато не съм сигурна, че ще се справят, не им го казвам. Даже и когато съм сигурна, че няма да се справят, не им го казвам. Нека опитат. И е учудващо колко често се справят много по-добре от очакванията ни. Понякога си мисля, че децата ни стават хубави хора не заради нас, а въпреки нас.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-8.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="503"></figure>
<p class="q"><strong>– Кое е най-хубавото в това човек да има много деца?</strong></p>
<p>– Най-хубавото е, че емоциите са винаги разнородни и дори да има тревога за някоя конкретна история с едно от децата, винаги ще има по същото време и радост за друго. И</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>никога не е скучно, ама никога. Живееш няколко живота едновременно.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Какъв е най-силният аргумент за това човек да не остане с едно или две деца? Винаги ли мотивацията трябва да е вътрешна?</strong></p>
<p>– Не знам как ще прозвучи, но аз никого не навивам да създава деца. Както го почувства човек, така. Това не е нещо, което насила трябва да правим, защото обществото или майките ни ни натискат. Единственото, което мога да кажа е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не познавам майка и баща, които да са си прегърнали бебенцето и да са казали: „Оф, защо ли те родих, я се връщай, откъдето си дошъл!“.</em></p>
</blockquote>
<p>Сигурно има и такива, аз поне не познавам. Но и не е лесно. Една приятелка веднъж ме обвини, че го правя да изглежда лесно. То не е. И на мен не ми е. Само че човек се справя, и не само се справя, ами си прекарва и доста добре по пътя.</p>
<p class="q"><strong>– Като човек, допринесъл лично… как можем да я излезем от тази пуска демографска криза?</strong></p>
<p>– Може би ще е добра стъпка, ако хората се чувстват по-сигурни. Българинът обича децата. Но нямаме усещане за сигурност – нямаме доверие в медицина и образование, нито увереност, че ще ни растат децата в безопасна среда. Може би, ако имахме такова спокойствие, хората щяха да раждат повече деца.</p>
<p>Около мен има много семейства с повече от две деца, но всички те са хора с професии и бизнеси, които им дават някаква независимост да си отглеждат децата, без да разчитат на държавата. Справяме се въпреки държавата, а не с нейна помощ. Може би ако имахме държава, на която да може да се разчита, повече хора биха създавали деца. Дай боже и това да стане.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-9.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<p class="q"><strong>– Казват „малки деца – малки проблеми, големи – големи“, има ли нещо вярно?</strong></p>
<p>– Самата истина е. И е доста несправедливо, защото някога си въобразявах – ето, сега те ще завършат училище, ще заминат да учат и аз ще спра да ги мисля. Ето, сега ще завършат университет, ще спра да ги мисля. Сега ще се оженят, ще спра да ги мисля.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но никога, никога не спираш и все има нещо, за което да се тревожиш покрай тях.</em></p>
</blockquote>
<p>В този смисъл е вярна тази поговорка. Иначе относно самостоятелността – става все по-лесно. И времето също – има огромна разлика между времето и грижите, които изисква едно бебе, когато трябва да си 24/7 на разположение и тийн, на когото му стига да е пълен хладилникът и дрехите – чисти. И като благоволи да говори с теб или да седне да гледате заедно някой филм веднъж на няколко дни, да си на разположение.</p>
<p class="q"><strong>– Имаш ли любими детски лафове, свързани с технологиите?</strong></p>
<p>– Най-големият ми син, програмистът, като беше малък, имаше ограничение на броя часове на компютър. И постоянно повтаряше колко е нечестно това – спомням си личицето му, тези сърдити сини очички, навъсените вежди, намусената уста. Казваше: „Някой ден, като си имам дете, никога, никога няма да го ограничавам за каквото и да е“.</p>
<p>Познайте какво стана накрая? На внучето ми Боби до две години не му даваха и телевизия да гледа. Много се смея на тези спомени.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja-10.jpg.480.webp" alt="Мария Пеева – Мама Нинджа" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Можем ли <a href="https://karamanev.me/tag/izkustven-intelekt">да научим изкуствения интелект</a> да бъде забавен?</strong></p>
<p>– Опитваме се, но малко трудно му се удава.</p>
<p class="q"><strong>– Нямат ли да станат излишни блоговете, след като <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">ChatGPT вече може</a> да ни даде дори най-засуканата рецепта?</strong></p>
<p>– Напълно възможно е да станат излишни. Хората пишат книги с изкуствен интелект, рисуват картини и т.н. Но не познавам нито един творец, който да се е притеснил истински от това.</p>
<p class="q"><strong>– Скоро технологиите ще позволят децата да <a href="https://karamanev.me/technologii/izkustvena-utroba">растат в изкуствени утроби</a>. Като опитен родител, как ти се струва едно такова бъдеще?</strong></p>
<p>– Много щадящо за майките. Защо не? Аз вярвам в науката.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/05/maria-peeva-mama-nindja.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Внимание! Дете пред екрана</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/donika-borimechkova-ekrani</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/donika-borimechkova-ekrani</guid>
      <pubDate>Tue, 03 Jan 2023 06:00:23 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Трябва ли да „спасяваме“ децата от часовете пред компютъра и телефона? Кога това важи и за възрастните? Проблем ли е, че много родители дават на най-малките телефона си в ролята на детегледач? На каква възраст по колко време е разумно хлапетата да прекарват пред екран? Как да въведем ограничения, ако сме изпуснали мярката? Със сигурност въпроси, които вълнуват всички днес. Търсим отговорите от подходящия гост. Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 12 години опит, работи с деца на всякаква възраст. Специална тема, на която тя отделя сериозно внимание в работата си, е влиянието на модерните технологии върху децата.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani.jpg.480.webp" alt="Доника Боримечкова" /></p><div class="intro"><p><em>Трябва ли да „спасяваме“ децата от часовете пред компютъра и телефона? Кога това важи и за възрастните?</em></p>
<p><em>Проблем ли е, че много родители дават на най-малките телефона си в ролята на детегледач? На каква възраст по колко време е разумно хлапетата да прекарват пред екран? Как да въведем ограничения, ако сме изпуснали мярката?</em></p>
<p><em>Със сигурност въпроси, които вълнуват всички днес. Ще потърсим отговорите от подходящия гост.</em></p>
<p><em>Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 12 години опит, работи с деца на всякаква възраст. Преди да се насочи към психологичното консултиране, 5 години е в екипа на държавна детска градина. Бакалавър по начална и предучилищна педагогика, магистър по психология на развитието. Специализира в психоанализата и метода на Жак Лакан. Експерт към Центъра за безопасен интернет. (Още за нашата гостенка – <a href="https://borimechkova.com/">тук</a>.)</em></p>
<p><em>Специална тема, на която тя отделя сериозно внимание в работата си, е влиянието на модерните технологии върху децата.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Защо екраните са толкова магнетични за децата?</strong></p>
<p>– Ние, възрастните, също често сме прилепнали към тях – къде от интерес, къде от тревога.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Екранът е нещо, което е добре да държим под око във всяка възраст,</em></p>
</blockquote>
<p>да внимаваме да не прекаляваме. От гледна точка на технологията това, което основно привлича децата, е зрителната стимулация. Тя е по-ярка, силна, много по-експресивна в ранна възраст. Зрението е най-чувствителното сетиво от 0 до 3 години, децата дори са склонни да предпочетат зрителната стимулация пред вкусовата.</p>
<p>После нещата се променят. От 3 до 6 интересът вече е от гледна точка на съдържанието, на цветовите стимулации. А когато говорим за по-големите, след 1-и клас, вече се включва и социалното.</p>
<p>Много е важно да си даваме сметка, че отглеждаме digital native поколение – тези деца са родени в дигиталното, то е част от ежедневието. Всички сме с телефони в ръката. Така е трудно да говорим за строги рестрикции.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani-2.jpg.480.webp" alt="Деца и екрани" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: <a href="https://pixabay.com/bg/users/publicdomainpictures-14/?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=84627">PublicDomainPictures</a>, <a href="https://pixabay.com/bg//?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=84627">Pixabay</a></figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Какви са правилата, които е добре да спазваме при най-малките?</strong></p>
<p>– Водещият критерий е екранното време – прекарано на лаптоп, таблет, телефон, устройство с интернет. Но също и пред телевизор, плейстейшън, всичко, което притежава екран.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Специалистите препоръчват от 0 до 2 години детето изобщо да не се излага на екран.</em></p>
</blockquote>
<p>Дори отвъд неврологичната гледна точка, в тази възраст е от ключово значение живият контакт с близките – да се говори, да се общува. Детето да бъде поощрявано, окуражавано, да усети обич. Това е и времето, когато се изгражда социалната връзка с родителите.</p>
<p>Психоанализата смята екраните за проводник на комуникация със субекта. Интересно е как по-малките деца често не осъзнават, че от другата страна на екрана има хора. В този смисъл комуникацията им е подобна на това да „общуват“ с огледало.</p>
<p class="q"><strong>– А след като детето стане на 2, екраните стават позволени, така ли? Но в какви граници?</strong></p>
<p>– Между 2 и 4 години говорим за 30 минути препоръчително екранно време на ден, като е хубаво да се раздели, например 3 пъти по 10 минути. Много е важно в този етап родителите или учителите да бъдат до детето, когато се ползва екранът, да се говори за това, което се вижда, да се обяснява какво се случва. Така дигиталното подкрепя и езиковото развитие на детето, а и подпомага социалната връзка с възрастния.</p>
<p>Тези деца вече са в прозореца на активно развитие на езика, дигиталното може изключително много да ги подкрепи с подходящите видеа, с добрата и постоянна подкрепа на възрастните.</p>
<p>Добре е на тази възраст първо да сме видели какво ще показваме, да знаем дали няма ситуация или думи, които не са подходящи. Казвайки колко е важно съдържанието, препоръката ми е да се използва платформата YouTube Kids. Там възрастта е обозначена и детето няма достъп до неподходящо съдържание.</p>
<p>Между 4 и 7 години Педиатричната асоциация в България препоръчва екранно време от 1 час, отново разделено на порции. И тук е важно да се гледа и дискутира с детето, но вече не толкова заради езиковото, колкото заради социалното му развитие и емоционалната регулация.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani-3.jpg.480.webp" alt="Деца и екрани" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: <a href="https://pixabay.com/bg/users/explorerbob-3093227/?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=3264751">Bob</a>, <a href="https://pixabay.com/bg//?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=3264751">Pixabay</a></figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Става дума за екранно време, но то не разделя ли екраните по различни предназначения – дали говорим за телевизора, компютъра или телефона, дали става дума за пасивно потребяване на съдържание или за комуникация?</strong></p>
<p>– Така е, екранното време е фактор в ранна възраст. Когато говорим за края на предучилищната възраст и първите класове, обръщаме силно внимание на това какво точно правят децата в интернет, а не колко време стоят пред екрана.</p>
<p>Пасивното просто гледане, особено в ранната възраст, е по-вредното и натоварващото, отколкото ако се въвличат в игри, в занимания, когато има възрастен, който обяснява какво се случва.</p>
<p>Екраните са много интересно нещо още от нашето детство. Аз съм от първите поколения екранни деца, най-голямото наказание за мен беше да ми спрат телевизията, тогава си давах сметка, че съм направила някакъв много сериозен гаф и трябва да се коригирам.</p>
<p>Сега екраните се ползват по същия начин – като привилегия, която може да бъде санкционирана и това е част от социалната регулация. Факт е, че преди десетилетия и самите технологии бяха други, мониторите днес са значително по-щадящи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тогава щетата, която екраните нанасяха, беше чисто техническа, а сега е по-скоро психологическа.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani-4.jpg.480.webp" alt="Доника Боримечкова" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="832"></figure>
<p class="q"><strong>– Ето че стигаме до „болния“ въпрос. Какви са непосредствените резултати от това, че някои родители с часове оставят децата с телефон в ръка, за да не трябва да се занимават с тях?</strong></p>
<p>– Така е, има деца, които в ранна възраст стоят пред екран дълго, хранят се така. Това много прилича на употребата на залъгалка – детето мълчи, яде, послушно е. Но, особено от 0 до 2, в никакъв случай не е препоръчително. Четенето на книжки, пеенето на песнички е много по-полезно на мястото на електронни устройства. Струва си да избягваме досега с екрани, но ако няма как, нека поне ги редуваме с живия контакт.</p>
<p>Когато отделяме време на детето, му показваме, че искаме да общуваме, че е значимо за нас. Така то има възможност да научи майчиния си език, да подаде заявката за обич, която е в основата на социалните отношения в следващите години. В този смисъл, много важно е и ние да си следим екранното време и то да не е за сметка на детето.</p>
<p>По същото време всеки трябва да следва своята автентичност не само като родител, но и като човек. Ако родителите са геймъри или програмисти, живеят в дигиталното и решат да скрият всички устройства, така наказват себе си – отказват собствената си автентичност, за да бъдат добри родители. Всяка крайност трябва да бъде избягвана.</p>
<p class="q"><strong>– Понякога обаче храненето е наистина трудно и екранът идва като единствено спасение, казвам го и от личен опит.</strong></p>
<p>– Разбира се, има деца, които са крайни в отказа си да се хранят. Някои се шегуват, че в тази битка всички средства са позволени и понякога наистина е така. Важно е обаче родителят да си дава ясна сметка, че това не бива да се превръща в постоянен ритуал. Защото в този малък, още незрял мозък, се образуват връзки между невроните и екранът може да окаже негативно влияние например върху това детето да оцени вкуса на храната. Така вместо да бъде нахранено, то ще продължи да е злоядо именно благодарение на такива интервенции.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Щом имаме екран, автоматично в ума ни трябва да се появява думата „баланс“, независимо от възрастта.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако едно дете на година се храни само пред екран, е ясно, че балансът е нарушен.</p>
<p>Консултирам се и с диетолози, от един от тях чух нещо приложимо. При всяка една диета имаш 10% компромис – той е абсолютно достатъчен, за да има баланс. Ако от 10 случая детето е хранено веднъж пред екран, според мен това е допустимият компромис.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani-5.jpg.480.webp" alt="Деца и екрани" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: <a href="https://unsplash.com/@emily_wade?utm_source=unsplash&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_content=creditCopyText">Emily Wade</a>, <a href="https://unsplash.com/photos/DfqQKk2qqaY?utm_source=unsplash&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_content=creditCopyText">Unsplash</a></figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Кое прави дигиталното толкова изкусително за малките?</strong></p>
<p>– Децата много често обръщат повече внимание на екраните, когато нещо им липсва в реалността – дали ще е внимание, разбиране, близки връзки, или пък става дума за трудна социализация, емоционална регулация.</p>
<p>Децата са увлечени от дигиталното, защото симулацията е доста по-ярка, динамична, интересна зрително. Постиженията се случват по-лесно – в една игра може да скочиш 3 метра за разлика от „реалната реалност“.</p>
<p>От социална гледна точка малко по-големите успяват да открият компанията, която им липсва, особено ако родителите вечер се прибират уморени от работа и се вторачват в телефоните. Едно дете няма какво друго да направи, освен да последва примера им. Личният пример на родителите също е сред причините за това децата да бъдат привлечени към дигиталното.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani-6.jpg.480.webp" alt="Доника Боримечкова" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="655"></figure>
<p class="q"><strong>– Какви са рисковете, ако драстично се надвиши екранното време?</strong></p>
<p>– При малкото дете всеки регрес в развитието е знак, че нещо не е наред и е важно да се потърси причината. Когато децата са израснали пред екрани, те започват да усвояват езика по специфичен начин, не винаги разбират това, което копират, например на английски. Понякога се наблюдават и тревожни феномени на тялото, детето в тази възраст започва да се движи и не може да се справи добре с координацията. Колкото по-рано детето е изложено на екранна стимулация, толкова по-голям е рискът от подобни проблеми.</p>
<p>До 6-7 най-големият риск в е неподходящото съдържание.</p>
<p>В началното училище основен риск е онлайн тормозът. Ако преди това сме си свършили работата и сме обяснили на детето, гледайки с него видео, че вълкът не говори добре на момиченцето и това не е приемливо като комуникация, то ще е наясно как да се държи в интернет и да изисква добро отношение към себе си.</p>
<p>Вторият голям риск касае образованието – как да подбират подходящо съдържание. Отново от нас зависи да сме им показали как да го правят в малката възраст.</p>
<p>На 10-12, ако добре сме си постлали, може да си поемем въздух. След 5-и клас остават рисковете за онлайн тормоз. Но отново, ако сме си свършили работата в началното училище и сме обяснили на детето как да комуникира онлайн, няма да имаме проблем.</p>
<p>На по-голяма възраст рисковете са по-различни – затлъстяване, проблеми със зрението, затруднения във фината моторика, нарушения в съня, гръбначни изкривявания.</p>
<p class="q"><strong>– Какви са пределните часове между 7 и 18 г.?</strong></p>
<p>– След ковид и онлайн обучението тези граници доста се размиха. Преди за начална училищна възраст –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>от първи до четвърти клас, давахме до 2 часа дневно. Сега вече не смеем да ограничаваме,</em></p>
</blockquote>
<p>защото, в крайна сметка, децата учат основно в интернет. Вече е много по-важно какво прави то, а не колко време прекарва онлайн. Когато говорим за малко по-големи деца, трябва да си даваме ясно сметка, че на тях това им е основната социална среда, те много често играят с връстниците си в дигиталното, не толкова в реалното.</p>
<p>Разбира се, има някои основни правила, които е важно ние, като възрастни, да научим сами и да ги вменим на децата – че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>живият контакт е на първо място.</em></p>
</blockquote>
<p>Когато някой говори до теб с живия си глас, с живото си тяло, с живия си поглед, чатът може да изчака.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani-7.jpg.480.webp" alt="Деца и екрани" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: <a href="https://www.pexels.com/photo/top-view-photo-of-girl-watching-through-imac-4144294/">Julia M Cameron</a></figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Тоест, все повече и психолозите оценяват факта, че дигиталните технологии са полезни, особено с мярка.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Разбира се! Не всяко екранно време е вредно!</em></p>
</blockquote>
<p>Ако е споделено, то може да бъде част от семейния живот, да е изключително пълноценно родителско време.</p>
<p>Можем да подобрим двигателните умения на децата, връзката око – ръка, която много подпомага ограмотяването, координацията на тялото, особено ако използваме екрана за физически упражнения. Също и езиковата грамотност – в по-късна възраст тя е доста подкрепена от комуникацията, децата започват да подхождат внимателно към начина, по който се изразяват писмено, особено ако преди това са подкрепени от родителите си и им е обърнато внимание, че езикът, който използваме в интернет, е важен.</p>
<p>Общуването и социализацията също могат да бъдат подкрепени от дигиталното, спомняте си пандемията. Има много хора с роднини зад граница, за които интернет е единствената възможност за общуване.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли конкретни важни правила, които си струва да спазваме?</strong></p>
<p>– Не използвайте устройства по време на хранене. В нашата културата сядането на маса е част от сближаването на семейството, от общуването, от комуникирането, от това да споделиш с близките си как е минал денят ти.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не давайте екрани на децата по време на хранене, но ограничавайте и своите!</em></p>
</blockquote>
<p>Един от рисковете е нарушаването на съня. Поне час преди лягане заменете екраните с нещо друго – спокойни игри, забавления, разговори, четене на книжки.</p>
<p>Друга препоръка е да си определите място в дома, където не се използват никакви устройства. В един момент ще видите как членовете на семейството сами ще търсят това убежище – за да се „откачат“, да се приберат към себе си. И, не на последно място, много е важно да си осигуряваме физическа активност – както за децата, така и за нас самите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani-8.jpg.480.webp" alt="Деца и екрани" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: <a href=":%20https://www.pexels.com/photo/woman-carrying-her-baby-and-working-on-a-laptop-4079281/">Anastasia Shuraeva</a></figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– А какви са границите за възрастните? Какво е максималното екранно време, което се препоръчва?</strong></p>
<p>– За всеки е различно, няма как на един програмист да му кажеш да стои само 3 часа на екран, така не може реално да си свърши работата.</p>
<p>Още преди ковид имаше изследване на Европейския статистически институт, че скролваме средно по 64 километра на година! Всеки сам си усеща и се регулира. Особеното при екраните е, че там</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>има едно наслаждение в повече, от което трябва да успяваме да се измъкнем.</em></p>
</blockquote>
<p>И това се случва не само заради информацията, която ни се предлага, заради забавленията, но и заради усещането за една свързаност с другите – с хората, които са ни важни, близки. В същото време там можем и да бъдем анонимни, което е доста привлекателно за човешкото същество.</p>
<p>Има основни правила. Ако успеем да въведем баланс, веднъж дневно да спортуваме по час, ако успяваме 1-2 часа преди лягане да не ползваме екран, ако не се храним, ползвайки екран, всичко би трябвало да е наред.</p>
<p class="q"><strong>– Нека се върнем към децата. Какво можем да направим, ако балансът вече е нарушен?</strong></p>
<p>– Възстановяването му никак не е лесно, всички си даваме сметка. Най-често, когато се сблъскам с такъв казус, давам идея със смяната на часовото време. Когато имаме бебе и приближава смяната на часа, започваме да го настройваме постепенно, като изместваме часа за лягане с 5, 10 минути, после 20, докато постепенно „настигнем“ новия час, а детето е адаптирано към промяната без стрес за него или за родителя. По същия начин може да подходим към екранното време, когато видим, че сме прекалили – с внимание, контрол, грижа, да го намаляваме постепенно. Ако е час и искаме да го доведем до 30 минути, всеки ден намаляваме с по малко 2-3 седмици, докато стигнем до целта.</p>
<p>Наистина, някои деца реагират по-бурно, но това не е само към екраните, а към всяко важно за тях нещо – например не дават да бъде изпрана любимата играчка.</p>
<p>Тук със сигурност трябва твърдост от страна на родителя. На второ място е много важно да се комуникира с детето защо му се взема устройството, да му се обясни – „приключваме с това, защото ще вечеряме, а тогава не използваме устройства“. Важно е и какво точно прави детето в момента. Ако посегнем да устройството на средата на игра, реакция ще е експлозивна. Проверявайте какво правят децата, обяснявайте им защо прекъсвате, давайте им ясен ориентир какво ще се случи, след като екранът бъде взет. В един момент те ще са склони и сами да се отказват от екраните.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani-9.jpg.480.webp" alt="Деца и екрани" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: <a href="https://pixabay.com/bg/users/gimpworkshop-4622670/?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=3665694">Jan</a>, <a href="https://pixabay.com/bg//?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=3665694">Pixabay</a></figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Стана дума, че прекаляването с екранното време за сметка на реалния живот често е знак за проблем в реалния свят. Как да подходим в такъв случай?</strong></p>
<p>– Спасението е да говорим с децата. Това е най-важното, което трябва да държим в ума си като родители и като възрастни. Така че видим ли нещо подобно, можем да го приемем като ясен сигнал, че е важно да обърнем внимание, да говорим с децата.</p>
<p>Това, което се случва в такива ситуации, е като в „Питър Пан“. Невърленд е измислена страна, в която децата бягат, за да се спасят от жестоката действителност. Книгата е написана по времето на Втората световна война, има много сериозна ситуация, от която децата искат да избягат.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Нуждата от „дигиталния Невърленд“ за нашите деца е някъде в реалността.</em></p>
</blockquote>
<p>И ние сме тези, които трябва да ги подкрепим именно там, за да не бъдат толкова привлечени от дигиталното, да могат да общуват, комуникират, да въведат баланс и спокойствие в живота си.</p>
<p>Много ми се иска да апелирам към родителите да обръщат внимание на това какво правят децата им в интернет, независимо от възрастта. Много интересно е да установиш, че това, с което се занимават, е интересно и за теб. И това е нещо, което можем да намерим като канал, като още една възможност да общуваме с децата си. Родителите на по-големи деца сигурно са разбрали: много по-лесно се комуникира с тийнейджър в чат, отколкото в директна комуникация. И ако сме изградили доверителна връзка, тя много лесно и естествено продължава в дигиталната среда.</p>
<p class="q"><strong>– Кога е добра идея да дадем собствен мобилен телефон?</strong></p>
<p>– Преди се случваше около първи клас и основно ползваха часовници. Пандемията и онлайн обучението доста промениха това, сега е нормално 5-6-годишно дете да има вече устройства с достъп до интернет.</p>
<p class="q"><strong>– В този смисъл поне на мен ми се вижда много нездравословна идеята да държиш целенасочено децата далеч от технологиите…</strong></p>
<p>– Срещала съм в училище деца, които не са виждали екран по различни съображения. Те не могат да направят добра социална връзка с връстниците си, защото те са в дигиталното. Имаше деца, които не можаха да се включат активно в образователния процес по време на онлайн обучението.</p>
<p>Ясно трябва да си даваме сметка, че дистанционното обучение в един или друг смисъл продължава и в момента – децата използват доста материали от интернет, за да се подготвят, да си правят домашните. Техните енциклопедии не са на рафта в библиотеката, а в гугъл.</p>
<hr>
<p>Интервюто е осъществено със съдействието на <a href="https://1naum.com/">платформата „1 наум“</a>, която среща родителите със специалисти от различни области.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/12/donika-borimechkova-ekrani.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/elitsa-tsoneva-uchitel</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/elitsa-tsoneva-uchitel</guid>
      <pubDate>Fri, 02 Dec 2022 06:00:56 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител. Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии. Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето. Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel.jpg.480.webp" alt="Елица Цонева" /></p><div class="intro"><p><em>Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?</em></p>
<p><em><strong>Елица Цонева</strong> работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.</em></p>
<p><em>Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.</em></p>
<p><em>Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.</em></p>
<p><em>Елица е носител на престижни награди от БАН, Министерството на образованието и науката, Българската асоциация по информационни технологии и президента на България.</em></p>
<p><em>Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Много любопитна е историята как, съвсем неочаквано, от заинтересован родител ставаш учител. Би ли я разказала?</strong></p>
<p>– Наистина не съм имала никакво намерение да се занимавам с преподаване, над 15 години работех в софтуерната индустрия, занимавах се с осигуряване на качеството. Съвсем случайно в училището на сина ми се появи информация за някакъв конкурс, свързан с технологии. Директорът, понеже знаеше с какво се занимавам, ме помоли да разуча какво може да се направи и има ли как да се включат децата.</p>
<p>Реших да направя малко проучване, да разпитам и колегите в офиса. Тъкмо в този момент бях много вдъхновена от agile методологиите и част от техниките, които се използват там, ми напомняха на детска игра. Зачудих се дали има как това да се адаптира за деца, оказа се, че по света няма голям опит. Но реших да опитам. Включи се целият клас на сина ми, спечелихме конкурса първо на общинско, после на областно и накрая на национално ниво. Беше интересно за мен, това не го очаквах.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel-3.jpg.480.webp" alt="Елица Цонева" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="711"></figure>
<p class="q"><strong>– А как се оказа, че работят децата в agile среда – в екип с разделени отговорности, така, както се случва и в софтуерния свят?</strong></p>
<p>– През този месец наистина „инсталирахме“ в училище една agile система, разпределихме роли на децата. Някои бяха програмисти, други – QA, трети управляваха проекта.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Видях една миниатюра на процеси от живота. Точно както се случва в големите екипи!</em></p>
</blockquote>
<p>Същите проблеми, същите трудности! Беше интересно да се види как децата ги решават. Тогава усетих мотивацията да работя с деца, видях, че ми е приятно.</p>
<p>После получих покана от директора да започна работа в училището, за да се занимавам с проекти. След това се преквалифицирах като учител по информационни технологии и компютърно моделиране.</p>
<p>Започнах да се занимавам с децата, имах много голяма свобода от страна на директора за методите на преподаване. Това ми даде възможност да експериментирам. Ставах все по-смела в експериментите си…</p>
<p class="q"><strong>– В каква посока поеха?</strong></p>
<p>– Започнах да свалям възрастта на децата, които да включвам в различни проекти и състезания. За моя изненада се получи. Оказа се, че с малки деца може да се работи почти толкова успешно, колкото с по-големите. Особено когато получат правилната мотивация.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всъщност, мотивацията си е тяхна! Тя не е нещо, което трябва да идва насила от родителите или учителите.</em></p>
</blockquote>
<p>Но може да бъде подпомогната в доста неформална, забавна атмосфера.</p>
<p>Започнахме с различни групи да се явяваме на състезания – общински, областни, после национални, а от тази учебна година – и на международно ниво.</p>
<p>Оказа се, че българските деца могат да бъдат подготвяни на световно ниво. Ние в никакъв случай не отстъпваме на която и да е държава!</p>
<p>Може би изоставаме с 3-4 години с участието си в такива формати по програмиране за деца. В роботиката, за съжаление, сме тотално назад – дори нямаме такава олимпиада, за разлика от други държави.</p>
<p>Но малко по малко успехите започнаха да идват сами.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel-4.jpg.480.webp" alt="Елица Цонева" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="854"></figure>
<p class="q"><strong>– Колко малки деца е добре да се срещат за първи път с информационните технологии?</strong></p>
<p>– Работя с деца от 1-и до 7-и клас, имам и някои по-големи, но те са бивши мои ученици, които са продължили по-нагоре.</p>
<p>Започвам с 5-6-годишни деца. За да могат да постигнат по-високо равнище, децата трябва да започнат да изучават този предмет достатъчно рано. В момента по учебната програма на МОН компютърно моделиране се изучава от 3-и клас. За мен това е много късно, повечето деца се запознават с технологиите още от 1-и клас, знаят какво са мобилни устройства, ползват ги вкъщи за игри и не им минава през акъла, че могат да ги ползват за друго.</p>
<p>Според мен е време да се въведе нещо такова и в официалната програма, дори с по-кратки часове. Аз го правя в училището, където работя – Частно основно училище „Томас Едисън“, но в никакъв случай не е масова практика.</p>
<p class="q"><strong>– Кое може да създава вътрешната мотивация, която казваш, че е най-важна, при толкова малки деца?</strong></p>
<p>– Има една основна разлика между учебната програма и това, което ние правим с учениците от 2-и клас нагоре. Тя е така направена – ето ви даден материал, сега го повторете.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В нея няма творчество, не оставят децата сами да преминат през изследователския процес, който е супер важен, за да може научаването да е трайно.</em></p>
</blockquote>
<p>Всеки възрастен, който отвори дадено приложение, казва – трябва да го разцъкам, за да го науча. Абсолютно същото важи и за децата! Те даже имат много по-голяма нужда да разцъкат, да поиграят, да пробват сами, да грешат, да се учат от грешките си и да продължават нататък.</p>
<p>Учебната програма обаче не е направена така. „Повтори това. Тук си нарисувал един заек, сега му нарисувай две уши.“ И това е всичко!</p>
<p>В моите часове обръщам процеса наобратно. Казвам им:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Сега ще направите своя приказка, своя история, свое приложение! Сами ще измислите темата!“</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel-5.jpg.480.webp" alt="Елица Цонева" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="675"></figure>
<p>Или, ако им дам някаква насока, им оставям сами да си направят изображенията, сами да подготвят звуците. Така те имат много творческа работа.</p>
<p>Когато има поставена задача и не знаят как да я изпълнят, те започват да измислят много креативни начини! Неща, които дори на авторите на учебника не би им хрумнало, че могат да се измислят.</p>
<p>От много ранна възраст бързо преминаваме към програмирането на игри. Децата обичат да играят! Някои никога не са играли, само са си рисували. Но дори за тях става интересно, те също имат възможност да се изявят, в платформите, които използвам за преподаване, има и среда за рисуване.</p>
<p>Други пък изобщо не обичат да рисуват, само искат да пишат код. Гледам на такива деца също да не им е скучно, слагам ги в екипи, в които те играят основната програмистка роля, така хем се чувстват полезни, хем не се сравняват с останалите, които могат доста по-добре да рисуват.</p>
<p>Има и деца, които пък могат и да рисуват, и да програмират, но не им се полагат усилия. За тях избирам някаква друга роля, например да пишат документация, да тестват. Всеки си намира място в проекта.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Има деца с много изявени лидерски качества, тях ги слагам като проектни мениджъри.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И как им се отразява?</strong></p>
<p>– Много е интересно. Забелязах, че на тази позиция доста бързо става горещо, изведнъж се оказва, че всички те търсят за всичко. Много деца бързо се отказват, идват и ми казват: „Госпожо, не мога повече, всеки иска нещо от мен“.</p>
<p>Така е, тежък е животът на мениджъра.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Те си представят, че да си бос е много яко – седиш, получаваш пари и всичко се случва само.</em></p>
</blockquote>
<p>Но виждат, че въобще не е така. Много държа на тази позиция да мине всеки, за да може лично да се увери, че не е толкова лесно.</p>
<p>Интересното е, че след като всички се изредят на горещата мениджърска позиция, в един момент децата сами започват да избират коя роля най-много подхожда към техния темперамент, към уменията им. Това също ме радва, защото става изцяло доброволно. И когато сами решат кой къде се чувства най-комфортно, започват да работят заедно, вече по-гладко, много ентусиазирано.</p>
<p>Те се чувстват много важни, когато са в някаква роля и може би това също е част от мотивацията. Имаше едно дете, по-слабо в програмирането, рисуването също не беше неговата сила, но имаше друг талант. Назначих го за специалист в тази област, то се почувства ангажирано и полезно в проекта и придоби самочувствие. Днес виждам как с желание влиза в класната стая.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel-7.jpg.480.webp" alt="Елица Цонева" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="862"></figure>
<p class="q"><strong>– Важно е обаче, за да се получи всичко това, учителят да има индивидуален подход и да познава децата.</strong></p>
<p>– Да, индивидуалният подход е много важен, мисля, че всеки учител по информационни технологии гледа да го практикува. В наредбата има възможност класът да се разделя на групи от по максимум 15 деца. Това е изключително важно и много помага.</p>
<p>Групите са малки, най-добрите ученици ги каня в школа, където вече учим още по-усилено, на много по-високо ниво. Това диференциране много помага да се откроят тези, които умеят много и съобразно техните умения и възможности да ги разпределя в подходящи роли.</p>
<p>В първи клас децата много плачат, буквално за всичко. Една година по-късно, когато им разказвам случки на какво са ревали, много се смеят, не могат да повярват.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Този преход между детската градина и първи клас е много сериозен</em></p>
</blockquote>
<p>и това е единствената година, когато избягвам да подлагам децата на състезания. Те са много раними, чувствителни и всеки неуспех би могъл да ги откаже. А най-жалко е да се откаже дете, което има талант!</p>
<p class="q"><strong>– Доколко е стереотип това, че има хуманитарни хора и такива на точните науки? Аз например <a href="https://karamanev.me/istorii/kak-se-stava-programist">трябваше да стана на 33</a>, за да разбера, че мога да програмирам, защото винаги съм се смятал и са ме определяли за хуманитарен тип човек.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Всеки може да програмира!</em></p>
</blockquote>
<p>Ако някой не вярва, мога да му дам линкове към платформи, да влезе и да се убеди, че на елементарно ниво всеки може да се научи да пише алгоритми, да създава код.</p>
<p>Въпросът не е, че хората са хуманитарни или алгоритмични. При някои е малко по-добре развита едната половина на мозъка и им е по-лесно. Но това не значи, че и останалите не могат!</p>
<p>Четох наскоро за враните, които правят рекурсия. След като дори едно животно може да схваща такива абстрактни принципи и да ги извежда, какво остава за хората!</p>
<p>Аз по-скоро бих разделила хората на по-артистични и не толкова. Ако при мен има изобщо някакво делене, въпреки че не го казвам на децата, е по-скоро това – едни деца пеят, рисуват, танцуват, обикновено са свързани тези таланти. Другите не обичат да правят такива неща. Има деца, които ги плаши дори мисълта за рисуване и то не за друго, ами защото не са развивали това умение като малки.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всъщност няма невъзможни неща, всеки човек може да се научи на всичко!</em></p>
</blockquote>
<p>Ако положи достатъчно усилия, може да стане лекар или полицай. Аз и ти сме доказателство за това, ние се преквалифицираме, сменяме тотално това, с което се занимаваме. Едва на почти 40, след като вече станах и учител, си казах: „Боже, защо навремето не продължих и за лекар!“. Но тогава не вярвах в себе си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel-8.jpg.480.webp" alt="Елица Цонева" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="674"></figure>
<p>Много е важно човек да вярва в себе си и това важи най-вече за децата.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това, което един учител в никакъв случай не трябва да прави, е да казва: „Ти не можеш“.</em></p>
</blockquote>
<p>Може да има „не искам“, „трудно ми е“ или „на този етап не ми е лесно“, но не и „ти не можеш“! Всеки може! Единствено ниският не може да стане висок, макар че в процеса на израстване има някаква градация.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Човек трябва да си вярва и да пробва постоянно, само така има шанса да подбере това, което наистина му доставя удоволствие.</em></p>
</blockquote>
<p>Едно дете дойде при мен със супер ниско самочувствие и с никакви знания по предмета. Учителите по компютърно моделиране изобщо не бяха карали по учебната програма, не бяха учили абсолютно нищо. Влизайки в един много силен клас, в който има състезатели, всички са напреднали, това дете се комплексира. Още в началото на учебната година дойде и ми каза: „Не се чувствам достоен за този клас, нищо не мога да правя“. Аз му отговорих: „Въобще не гледай какво знаеш в момента. И преди съм имала случаи да идват нови деца, амбицират се и с усилен труд успяват не само да настигнат, но и да изпреварят останалите“.</p>
<p>В момента, в който му го казах убедено, той повярва. И започна да прави точно това – да се труди повече от останалите в час, да наваксва. Настигна ги и в един момент ги надмина. Накрая</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>същото това дете спечели първо място на световно състезание по програмиране.</em></p>
</blockquote>
<p>Само в рамките на една година от абсолютната нула може да стигнеш до номер едно!</p>
<p>Самите възрастни не си вярват и затова не могат да накарат децата да им вярват. Оттам идва проблемът. Мотивацията идва от вярата, че можеш.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel-9.jpg.480.webp" alt="Елица Цонева" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="680"></figure>
<p class="q"><strong>– Според мен голяма част от проблема е, че професията на учителя не е толкова привлекателна, не всички хора са мотивирани и достатъчно подготвени. Как можем да я направим по-атрактивна и да влизат повече хора като теб? Защото те променят система, а не учебните програми…</strong></p>
<p>– Аз работя в частно училище, но изкарах специализацията си в държавна софийска гимназия. Запознах се с процесите и ми правят впечатление доста неща.</p>
<p>Разликата е огромна, от земята до небето. Да, това зависи от една страна от мотивацията на хората, но тя пък до голяма степен е продиктувана от възможностите, които училището им дава.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Често в такава сложна бюрократична машина, в която има много хора, индивидуалните права и възможности на учителите са силно ограничени.</em></p>
</blockquote>
<p>Учителите са претоварени с административна работа, това е първият и най-голям проблем.</p>
<p>Освен това не им се дава възможност. Често си говоря с учители, които ми казват: „Директорът не ми позволи“. Просто не му се занимава. Имаше опит да се сменят тези несменяеми директори, на тяхно място да влязат млади хора. С уважение към възрастта и опита, но да са хора, които имат ценз.</p>
<p>В момента изискванията за да станеш главен учител са по-големи, отколкото за директор. А най-малки са за това някой да работи в местния инспекторат по образованието, пълен абсурд.</p>
<p>Когато хора с малък ценз и опит те управляват и вземат решения за твоята съдба, ясно е как ще се развиваш. Това е все едно младшите програмисти да са проектови мениджъри, средно опитните да бъдат тийм лидери, а най-доказаните да работят като програмисти. Ясно е какво ще се получи. Това е в момента обърнатата структура в образованието.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel-10.jpg.480.webp" alt="Елица Цонева" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="933"></figure>
<p class="q"><strong>– И всичко това, няма как, демотивира хората…</strong></p>
<p>– Да, много от учителите в държавните училища са тотално обезверени. Това са 20 години постоянни промени, експерименти, които обикновено са недомислици, после ги променят. Много хора вече тотално са изгубили желание да преподават – хем не взимат големи заплати, хем всички ги коментират, хем родителите стават все по-невъзпитани, обиждат ги, заплашват, децата стават все по-демотивирани, не желаят да учат.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Те се озовават в абсолютно невъзможна за работа, супер стресова ситуация и тяхната мотивация само спада.</em></p>
</blockquote>
<p>Хората, които работят в момента като учители, според мен са или такива, които имат изключително голяма мотивация и независимо от всички нередности, продължават да се борят. Или които някак си трябва да дочакат пенсия, това е техният основен доход и са готови да бранят със зъби и нокти позицията си, въпреки че нито могат, нито искат да я работят. Тоест, те са там за украса.</p>
<p>Още проблеми в системата са делегираните бюджети, това, че един ученик не може да повтаря клас. Че училищата гледат да напълнят паралелките, а не се вълнуват с какви деца и как. Всичко това оказва влияние.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel-11.jpg.480.webp" alt="Елица Цонева" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="933"></figure>
<p class="q"><strong>– Според мен обществото има усещането, че образованието не е приоритет. Дори само като гледаме училищата, от които всички завършили изкарват двойки на матура. При положение, че критериите на матурите също са ужасяващо ниски.</strong></p>
<p>– Ако се върна на технологичната тема, особено голям проблем има в по-горния възрастов диапазон, там си създаваме проблемите конкретно с кадрите, от които имаме нужда в сферата на информационните технологии.</p>
<p>Проблемът е, че няма читав изпит за прием в математическите гимназии. Има училища с профил по математика и информатика, но в много от тях липсват достатъчно опитни кадри, които да преподават. Много родители искат децата им да учат това и ги насочват към математическите гимназии, а там входът е с национално външно оценяване, много ниска топка. Така в тези гимназии влизат деца, които не са подготвени. Родителите са щастливи, но още в 8-и клас започват проблемите.</p>
<p>Никой не печели от това! Държавата отделя страшно много пари, за да инвестира точно в образование за айти сектора. Сами се саботираме, правим неправилен избор, объркваме децата. Създаваме фалшиво усещане, че завършват 12-и клас и вече могат да работят като програмисти. Ами не, не могат. За да стане един кадър наистина качествен, трябва да мине през университет, да учи математика и много други неща.</p>
<p>Това са само част от многото казуси, с които се сблъскват учителите в България. Проблеми има и винаги ще има, въпросът е какво можем да направим, как да променим цялостно ситуацията. И за мен най-добрият начин е обединението. Нещо, което липсва в момента. Обединение между частните училища, частните и държавни, излизане заедно за общи интереси. Това в момента не се случва, всеки се е скрил в дупката си. В резултат няма как да се покаже пред всички, че проблемите са общи, на цялото общество.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/11/elitsa-tsoneva-uchitel.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>София отвори вратата между поколенията</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/staiata-v-teb</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/staiata-v-teb</guid>
      <pubDate>Tue, 16 Aug 2022 06:00:21 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден. Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията. Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/08/staiata-v-teb-5.jpg.480.webp" alt="Две момичета седят на прозореца на таванска стая с книги, легло и колажи по стената – кадър от изложбата „Стаята в теб“" /></p><p>„Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София Симеонова. Младата фотографка представи изложбата си „Стаята в теб“, която буквално отваря вратата между поколенията.</p>
<p>18-годишната София влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже как изглежда най-личното място за тях – собствената им стая. Повечето за нея са непознати, единственото условие е тяхното кътче да не е специално подредено за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.</p>
<p>Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/08/staiata-v-teb-7.jpg.480.webp" alt="Момиче лежи по корем на леглото и чете книга в светла стая с плакати по стените, сред тях корицата на Abbey Road" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="611"><figcaption>Самата София и нейната стая също са част от изложбата.</figcaption></figure>
<h2 id="стаени-мисли">Стаени мисли</h2>
<p>Както <a href="https://karamanev.me/sreshti/ani-vladimirova">казва психоложката Ани Владимирова</a>, един от най-големите ни проблеми като общество е пропастта между различните групи, която най-ясно се олицетворява от тази между поколенията.</p>
<p>Тази година София беше абитуриент. Идеята за начинанието ѝ идва в края на двете години почти непрестанно учене онлайн, което се оказа сериозно предизвикателство и за учениците, и за учителите. „Всички прекарвахме толкова много време в стаите си, правейки всичко, което преди това правехме навън“. По това време ѝ попада проектът на американската фотографка <a href="https://www.itsnicethat.com/articles/adrienne-salinger-teenage-bedrooms-90s-120416">Ейдриън Селинджър</a>, която през 90-те влиза в домовете на младите хора, за да покаже истинската им, пъстра същност, различна от общоприетите сухи, идеалистични портрети.</p>
<p>Момичето решава да покаже същия образ, само че за своите връстници от новото хилядолетие. На поканата ѝ бързо се отзовават доста хора, тя гостува и снима 16 стаи, от тях избира 32 кадъра, които да покаже в изложбата.</p>
<p>„Беше много интересно да навлезеш в личното пространство на някого, когото не познаваш, това да е първата ти среща с него“, разказва София. С всяка следваща среща тя се убеждава, че стаята наистина изразява характера на своя обитател.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/08/staiata-v-teb-2.jpg.480.webp" alt="Млад мъж в сако седи на пода до черно-бяло куче в стаята си с грамофон, плочи, растения, лаптоп на леглото и куфар" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="624"></figure>
<h2 id="стаята-позната">Стаята позната</h2>
<p>„Това как тяхната история се отразява на околната среда, в която прекарват толкова много време, отново ме накара да осъзная колко много неща си поставяме като бариери и маски, които да ни предпазват от останалите. Колко рядко успяваме да навлезем до тази дълбока точка, в която човек е чист и истински“.</p>
<p>Обратно на очакваното, стаите не са чак толкова пълни с електронни устройства. Има лаптопи, телефони, но и… учудващо много книги. Разбира се, видно е, че София е попаднала на непредставителна извадка в този смисъл, но амбицията ѝ е да продължи с много по-широк кръг млади хора.</p>
<p>„Момичетата са по-подредени, а момчетата са в двете крайности – или е пълен хаос, или е изключително чисто, без никакви ненужни неща“, разказва фотографката. Докато едно време беше модерно да се лепят по стените постери на певци и артисти, днес това по-скоро е винтидж. Модерно е обаче да се слагат плочи, също интересен мост между поколенията.</p>
<p>„Предметите в стаите са тясно свързани с интересите на хората, няма нищо случайно. Книги, ароматни пръчки, цветя. Едно момиче, което свири в група, имаше три китари, всяка от тях си имаше име“, разказва София.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/08/staiata-v-teb-3.jpg.480.webp" alt="Момиче лежи на светъл диван в стая, заобиколена от бели рафтове, пълни с книги от пода до тавана" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="601"></figure>
<h2 id="стой-си-в-стаята">Стой си в стаята</h2>
<p>След месец тя заминава да следва във Франция, като първата година ще учи езика, а втората смята да специализира психология. За нея снимките не са самоцел, а опит да опознава по-добре хората и себе си.</p>
<p>И да търси вратата между поколенията. Която често се оказва именно вратата, зад която родителите не биват допуснати. На много от вратите стоят табелки като „Изход за родители“ и може би нейните снимки са шанс бащите и майките да надникнат вътре.</p>
<p>За София това е нормално, защото младите хора имат нужда от свобода. Тя е благодарна на своите родители, „защото ми предоставиха стая, в която не ми казваха: „Недей да пишеш на стената, недей да зелепваш това“. Имах пълната свобода да правя каквото си искам и това много ми помогна да си изградя лично пространство, което да ми напомня коя съм и да ми помага да се изграждам като личност“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/08/staiata-v-teb-6.jpg.480.webp" alt="Усмихнато момиче с китара със стикери седи на легло в таванска стая, чиито стени са облепени с плакати, рисунки и аниме картинки" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="612"></figure>
<p>Дали според нея днешното нейното поколение умее да си говори с предишните?</p>
<p>„Мисля, че не и това е голям проблем за обществото. Комуникацията не се осъществява и проблемът според мен идва от семейството. Миналото лято работих на един детска лагер и видях колко често децата не се чувстват спокойни да споделят своите проблеми и тревоги с родителите си, тъй като те по някакъв начин ги потискат. Не че не са добри родители, или че се държат лошо с тях, но някак си омаловажават техните проблеми, защото са деца. Именно това често слага граници за хората да споделят. Комуникацията според мен е нещо изключително важно за връзката между дете и родител, което помага и за много други неща в бъдещия живот, за социализацията с хора, с приятели“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/08/staiata-v-teb-4.jpg.480.webp" alt="Момиче чете на леглото си в стая, стена с рисунки с тебешир и стена с винилови плочи, снимки и плакати на Metallica и Nirvana" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="636"></figure>
<h2 id="стаята-в-теб">Стаята в теб</h2>
<p>В обектива си София улавя много млади хора, които още тази есен ще напуснат стаята си, за да отлетят по широкия свят и да продължават с образованието си. „Много от тях ще се разделят със семейството си и с дома, за тях тази стая вече няма да е същата, каквато е била досега. И се радвам, че успях да направя това за тях – да могат след време да видят себе си в такава гледна точка“.</p>
<p>„Прекарваме време в стаите ни и те се превръщат в отражение на естествената ни същност. Съдържайки нашите спомени, индивидуалност и желания, те ни помагат да открием кои сме всъщност“, казва София.</p>
<p>Да, всички бързаме. Всички все по-бързо, но винаги се променяме, цял живот растем. И все пак, някои неща си остават същите. Например детската ни стая, дори да се върнем след десетилетие. Или тихият ромон на живота, който запраща в полет следващите млади. После ни остава само да се надяваме, да вярваме в тях, да гледаме полета им… И да се опитваме да си говорим.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/08/staiata-v-teb-8.jpg.480.webp" alt="Момиче в пижама лежи на легло в лилава стая, а около металната рамка е увит питон; до краката ѝ стои котка сфинкс" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="611"></figure>
<hr>
<p><em>Изложбата продължава до 30 август 2022 г. Можете да я разгледате в галерия „Уникредит Студио“ (София, пл. „Св. Неделя“ 7).</em></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/08/staiata-v-teb-5.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Бебе от инкубатор</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/izkustvena-utroba</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/izkustvena-utroba</guid>
      <pubDate>Tue, 03 May 2022 06:00:33 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Дали не се задава моментът, когато бебетата ще се раждат от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят. Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba.jpg.480.webp" alt="Черно-бяла снимка на спящо новородено бебе, обгърнато от четири възрастни ръце на тъмен фон" /></p><p>Дали не се задава моментът, когато малките хора ще се появяват от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят.</p>
<p>Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…</p>
<h2 id="роботът-майка">Роботът майка</h2>
<p>Малко научни дисциплини напреднаха толкова много през последните 40 години, колкото репродуктивната медицина. Ако се върнем още малко по-назад, около столетие, ще видим как смъртността при новородените е била ужасяваща. Постепенно нещата се променят, повече деца оцеляват в критичните месеци благодарение на неонатологията.</p>
<p>Преди да се промени завинаги и самият процес на зачеване. Методът ин витро даде шанс да се родят много деца, чието зачеване иначе не би било възможно. А после дойде и сурогатното майчинство, оказа се даже, че не е задължително жената да е бременна, за да има свое дете.</p>
<p>И все пак, икономически напредналата част от света се топи. Заради причини, които очевидно не са свързани толкова със самата технология на възпроизводство, а имат много по-дълбоки и широки корени, раждаемостта в напредналите държави намалява, а постепенно това се случва и в останалите страни, които се присъединяват към списъка.</p>
<p>Неотдавна към темата обърнаха внимание <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">Илон Мъск</a> и <a href="https://karamanev.me/istorii/vitalik-buterin">Виталик Бутерин</a>, а с това дойде и медийното внимание. Заговори се, че тенденцията може да се промени благодарение на очаквания пробив, който ще направи ненужна бременността.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba-9.jpg.480.webp" alt="Ходилата на новородено бебе, повито в бяла пелена, в дланта на възрастен на мека слънчева светлина" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: Omar Lopez, Unsplash</figcaption></figure>
<h2 id="животът-е-чудо">Животът е чудо</h2>
<p>Темата за пренаталното възпитание е доста интересна. Има сериозни доказателства за това, че докато бебето е в корема на майка си, то възприема огромна част от информацията, идваща отвън, и тя го формира като индивид. То се учи да познава езика, на който комуникират родителите му, свиква с гласовете им…</p>
<p>Днес немалко деца излизат от утроба, която не е майчината. Сурогатното майчинство стана възможно малко след като се оказа, че не е проблем бебето да бъде заченато в епруветка, а не по обичайния начин… визирам щъркела.</p>
<p>В България сурогатното майчинство е забранено, освен при обективни медицински показатели. Сред звездите на запад и на изток обаче това е честа практика. Да, бебето си има майка и татко, просто се ражда от утробата на друга жена.</p>
<p>В някои страни това е бизнес, млади жени преценяват, че е разумен начин да си осигурят приличен доход, а и законите го позволяват.</p>
<p>След като вече има доста деца на майките си, които никога не са се озовавали „в корема им“… следващата стъпка изглежда логична. Да създадем изкуствена утроба.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba-8.jpg.480.webp" alt="Прозяващо се бебе с плетена сива шапка с ушички, завито в бяло одеяло до плюшено бяло мече" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: Minnie Zhou, Unsplash</figcaption></figure>
<h2 id="нощта-ражда-от-мъртва-утроба">Нощта ражда от мъртва утроба…</h2>
<p>Бързо напредва и другата замесена в темата медицинска специалност: неонатологията. Днес специалистите успяват да спасят преждевременно родени бебета, тежащи стотици грамове, педя човечета, които преди няколко десетилетия не биха имали шанс…</p>
<p>Въпросите се срещат с отговорите. Технологиите, по всичко личи, скоро ще позволят бебетата да растат в изкуствена среда. По-големият проблем като че ли гласи: дали психологически сме готови за този момент? Ще бъде ли той факторът, който да обърне тенденцията в раждаемостта? И на каква цена?</p>
<p>Поводът да се заговори по тази тема дойде от една от най-интересните личности на нашето време. В <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">любимия си „Туитър“</a> Илон Мъск редовно публикува груби шеги или твърдения, които изведнъж запращат в небесата акциите на дадена компания. А понякога просто споделя вижданията си за бъдещето на човечеството, с типичното самочувствие на последна инстанция.</p>
<p>Такъв ден беше 20 януари тази година, когато Мъск провокира дебата за изкуствените утроби. Започна се с констатацията, че демографското развитие е най-големият проблем на човечеството, заради него скоро няма да има хора, които да бъдат изпратени в Космоса. Мъск цитира прогнози, според които населението на Земята ще расте до средата на века, а в края му ще се върне до сегашните стойности. За това време обаче Европа, Япония и Китай ще останат с драстично по-малка популация.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba-7.jpg.480.webp" alt="Жена с дълга руса коса прегръща новородено бебе, което гледа над рамото ѝ – образ на раждаемостта в дебата за демографията" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Снимка: Hollie Santos, Unsplash</figcaption></figure>
<h2 id="щъркел-пенсионер">Щъркел пенсионер</h2>
<p>Него поне никой не може да го упрекне, че не прави всичко по силите си. Има 7 деца и не личи да намалява темпото. Но, както казва Мъск и пред „Уолстрийт джърнъл“: „Смятам, че ниската и все по-бързо понижаващата се раждаемост е най-големият риск пред цивилизацията ни. Много хора, включително и умни, мислят, че има прекалено много хора на света и популацията ни е излязла от контрол. Точно обратното. Вижте числата: ако хората нямат повече деца, цивилизацията ще се саморазруши. Помнете ми думите“.</p>
<p>С коментар в „Туитър“ се включи Сахил Лавинджа, основателят на платформата за електронна търговия „Гъмроуд“. Спомена като възможно решение на спадащата раждаемост изкуствените утроби. В дискусията се включи друг познат герой на Дигитални истории, <a href="https://karamanev.me/istorii/vitalik-buterin">създателят на „Етериум“ Виталик Бутерин</a>, който отбеляза, че синтетичните утроби ще намалят тежкото социално бреме на бременността и ще ограничат неравенството. Бутерин приложи графика, от която ясно се вижда как се отразява днес на заплащането на жените периодът на бременността.</p>
<div class="embed embed-card embed-card--x"><span class="embed-card__label">Публикация в X</span><a class="embed-card__link" href="https://x.com/VitalikButerin/status/1483491180906045440" target="_blank" rel="noopener">Отворете оригинала →</a></div>
<p>Фактът е безспорен. Дори в САЩ, които отдавна се борят за равенство на половете, жените изкарват средно 79% от това, което вземат мъжете. В Япония процентите са 73%. Немалко са проучванията, които показват, че причината е периодът на бременността, което е напълно логично. Всеки е виждал подобни примери край себе си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba-6.jpg.480.webp" alt="Спящо новородено бебе с плетена шапка със заешки уши и гащички с пухена опашка, легнало върху зелена пухкава постелка" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="601"><figcaption>Снимка: Gigin Krishnan, Unsplash</figcaption></figure>
<h2 id="мама-робот">Мама робот</h2>
<p>Според Ана Смайдор, професор по биоетика, бременността е варварство. „Ако имаше някое друго състояние, което предизвикваше такива проблеми, бихме го класифицирали като много сериозно заболяване“. Именно това според нея дава морален императив на учените да продължават да работят в областта на екзогенезиса, както още се нарича научното направление, насочено към създаването на изкуствена утроба.</p>
<p>Да, по тези теми рядко ще чуете да говорят политици, защото самата идея изглежда все още твърде странна. И все пак, ако се реализира, тя може да реши сериозни социални и медицински проблеми.</p>
<p>Вече познаваме достатъчно добре процеса на зачеване извън човешкото тяло, справяме се и с грижите за бебето, ако е родено доста по-рано от очакваното. Остава „просто“ да покрием периода между двете.</p>
<p>Разбира се, никак не е просто, защото майчината утроба е съвършено творение на природата, което ни позволява да сме на тази планета.</p>
<p>Много са екипите, които активно работят по темата, новините идват от различни краища на света. И макар голямата стъпка все още да не изглежда твърде близо, не липсват любопитни щрихи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba-5.jpg.480.webp" alt="Усмихнато голо бебе лежи по корем върху бял чаршаф и гледа встрани – символ на мечтата за изкуствена утроба" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="505"><figcaption>Снимка: Filip Mroz, Unsplash</figcaption></figure>
<h2 id="родени-да-бягат">Родени да бягат</h2>
<p>По традиция първия сериозен напредък идва при опитните животни. През март миналата година екип израелски учени съобщи, че е постигнал оцеляването на миши ембриони в изкуствена матка в продължение на цели 11 дни. А това е повече от половината период на бременност при нашите църкащи приятели, която продължава 20 денонощия.</p>
<p>Тази година може би най-интересните новини по темата дойдоха от Китай. Учени от Института по биомедицинско инженерство и технологии в Суджоу обявиха, че работят сериозно по начинанието.</p>
<p>Сред любопитните щрихи в проекта им е участието на изкуствен интелект. Идеята е, че в ранните етапи от развитието си ембрионът има нужда от постоянно променящи се и свръхпрецизно осигурени условия, за да се развива. Първите седмици, когато от оплодена яйцеклетка се превръщаме във все по-голямо и подобно на човек същество, са пълни със сложни процеси, които изискват внимателно подаване на подходящите вещества, точна температура и всякакви условия.</p>
<p>Тук идва изкуственият интелект, на който китайските учени разчитат да контролира параметрите. Машината има „патрондаш“ от фини тръбички, които доставят нужните вещества и специално устройство за подаване на кислород. За момента също работи с гризачи и е трудно да се прецени колко време би отнело да си стигне до разрешение за опити с хора.</p>
<p>В материала си по темата китайското издание „Саут Чайна Морнинг поуст“ отбелязва, че „масовото „производство“ на бебета в завод с изкуствени утроби може да помогне за запазването на броя на населението в страна, чиито граждани не желаят да раждат деца“. Но същевременно се пита: „Какви могат да бъдат социалните и психологическите последици?“. Любопитно е да отбележим, че въпреки демографските проблеми, които се задават с все по-голяма сила в Китай, там до момента също не е разрешено сурогатното майчинство.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba-4.jpg.480.webp" alt="Синеоко бебе гледа към обектива и държи в устата си дървено кубче с буква" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="720"><figcaption>Снимка: Colin Maynard on Unsplash</figcaption></figure>
<h2 id="ти-баща-ти-майка">Ти баща, ти майка</h2>
<p>Екип от Нидерландия също работи в тази област от години. През 2019-а специалистите дадоха прогноза, че изкуствената утроба ще бъде факт до десетилетие, през 2029-а.</p>
<p>Колко е близо пробивът, е трудно да се каже. Както заради технологиите, така и заради регулациите.</p>
<p>Разбира се, не е задължително също цялата бременност да протича в такива „уреди“. Изследванията по темата могат да помогнат и за това да бъдат спасени много повече бебета, появили се на бял свят толкова рано, че досегашната медицина е безсилна. 24-ата седмица от бременността днес се смята за критичната точка, която предопределя с много голяма степен шансовете за оцеляване.</p>
<p>Разработки в тази посока се правят още от 50-те години. Сериозен е напредъкът на лаборатория във Филаделфия, която прави опити с агънца. Както си спомняме от добрата стара Доли, тези животни са важен етап от научните разработки.</p>
<p>Изглежда шокиращо, когато човек види за първи път изкуствената утроба, в която се развиват блеещите животинки. Те са извадени с цезарово сечение малко след средата на бременността, в етап, равняващ се на критичните човешки 23-а – 24-а седмица. Плацентата бива заменена от машина за кислород, свързана с пъпната връв. През нея се подават също и хранителни вещества и се приема въглероден диоксид.</p>
<p>С една дума: в нещото, приличащо на найлонова торба, се вижда как расте бебе агне. Неонатолозите и зоолозите, които работят по проучването, казват, че има сериозен напредък, който може да се използва и при хората.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba-3.jpg.480.webp" alt="Усмихнато новородено бебе спи, повито в тъмносиньо платно, с подпряна на ръчичка буза и показани крачета" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="626"><figcaption>Снимка: Adele Morris, Unsplash</figcaption></figure>
<h2 id="робо-бабинден">Робо-бабинден</h2>
<p>Много от предубежденията имат основание. Например – чисто битовите рискове. Голяма част от попържните, с които на Балканите изразяваме отношението си към света, ще трябва да се променят по смисъл. Става още по-малко вероятно да имаме новия Стоичков.</p>
<p>Но и извън шегата, важно е да имаме предвид психологическите последствия. И още повече, тези, които идват след възможните следващи стъпки. Прекрасно, че дамите ще имат доста повече време за да работят, което днес е отделено за бременността, но… тогава може направо да създадем роботи, които да ни гледат децата, докато работим?</p>
<p>Инкубаторът за бебета може би ще даде шанс на жените да работят много по-дълго, но ще постави в тежко неравностойно положение тези, които решат сами да раждат децата си. Докато горещата точка на трудовия пазар ще се измести от периода на бременността и раждането към този на отглеждането. Докато в много държави отпускът по майчинство вече е ужасяващо кратък.</p>
<p>А какво остава и за ползите от кърменето в първите месеци от живота на бебето?</p>
<p>Констатацията, че семейството е основна клетка на обществото може да звучи като соц лозунг, но всъщност е идея на Аристотел. А семейството е и един от най-консервативните елементи сред всичко онова, което ни превръща в хора. Как ли ще премине то през бъдещето, когато бебетата започнат да се появяват от изкуствени утроби? Отговорът очевидно не е еднозначен, но е свързан пряко с бъдещето ни като вид…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba-2.jpg.480.webp" alt="Черно-бяла снимка: мъничка бебешка ръка, положена в дланта на възрастен – символ на връзката родител–дете" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="675"><figcaption>Снимка: Adele Morris, Unsplash</figcaption></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/04/izkustvena-utroba.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
  </channel>
</rss>
