<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
  <channel>
    <title>Легенди на компютърния свят – Дигитални истории</title>
    <link>https://karamanev.me/tag/kompiuterni-legendi</link>
    <atom:link href="https://karamanev.me/tag/kompiuterni-legendi/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
    <description>Тук събираме една по една историите на по-известни или широко непознати личности, които са проправили пътя на днешния дигитален свят. Футуролози, програмисти, инженери, писатели, оставили своята забележима следа. А зад името на всеки винаги се крие и неговата любопитна Дигитална история.</description>
    <language>bg</language>
    <lastBuildDate>Fri, 09 Oct 2026 12:00:00 GMT</lastBuildDate>
    <item>
      <title>Вълкът лови яйца от 45 години. Кой го измисли?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/nu-pogodi</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/nu-pogodi</guid>
      <pubDate>Fri, 09 Oct 2026 12:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Защо на вълка от „Ну, погоди!“ му е да събира яйца, вместо да гони заека? Как същият вълк прави възможно Nintendo от компания за карти да се насочи към електрониката? И защо тази история е тъкмо противоположна на другата култова игра за същото поколение, дошлия от СССР „Тетрис“? Накрая: самата игра, написана от Claude за минути.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi.jpg.960.webp" alt="Электроника ИМ-02 – Ну, погоди!" /></p><p>Както биха „казали“ меметата, ако тази картинка ви е привлякла вниманието, е време за по-внимателни прегледи, свързани с напредването на възрастта.</p>
<p>Но защо… му е на вълка от „Ну, погоди!“ да събира яйца, вместо да гони заека? Как вълкът всъщност прави възможно Nintendo от компания за карти да се насочи към електрониката? И защо тази история е тъкмо противоположна на друга култова игра за същото поколение, дошлия от СССР „Тетрис“?</p>
<p>О, съдбата на вълка, ловящ яйца, толкова добър приятел на децата от 80-те и 90-те, се оказва доста неочаквана.</p>
<h2 id="1001-нощ">1001 нощ</h2>
<p>Ако преди хиляди години сте събирали яйца в тази игра, помните ли какво ставаше, когато постигнеш 1000 точки?</p>
<p>Нека проверим, защото се налагаше да си сред най-ловките 90-тарски младежи с умения на октопод, за да не се предадеш от невъобразимата скорост, с която кокошките злостно изстрелваха яйцата си.</p>
<p>Всъщност, и днес се носи из мрежата ретро фолклор, че превъртиш ли играта, виждаш никога неподозиран до онзи момент нов епизод на „Ну, погоди!“, който никога не е излъчван по телевизията. Доста хора дори и сега твърдят, че са го виждали, но… такъв никога не е съществувал. Не защото не бяхме достатъчно добри (някои бяха, с цената на мазоли на палците), а защото филмче там никога не е имало. На 999 броячът се връща на нула, яйцата тръгват с около една трета по-бързо и толкова.</p>
<p>Руската Уикипедия го казва безпощадно: „Така и никога не е било предвидено да има специална награда“. Точно както и в „Тетрис“, впрочем. Но, пак важи и за двете, при добро желание винаги може да си поставиш <a href="https://karamanev.me/digitalni/tetris-blue-scuti">следващата цел</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-2.jpg.480.webp" alt="Течнокристалният екран на Ну, погоди! с всички сегменти едновременно" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="600"><figcaption>Целият екран наведнъж: всяко яйце, всяка кокошка и всеки вълк са отпечатани предварително и могат само да светват и да угасват. снимка: habr.com</figcaption></figure>
<p>Ясно е, че днес сме и доста разглезени. На такъв екран, където всички фигурки са „отпечатани“ предварително и могат само да светват и да угасват, анимационен филм не може да има по принцип. Единствената анимация в цялото устройство е тази на часовника, при която вълкът лови яйца сам, без нас.</p>
<h2 id="вълкът-от-киото">Вълкът от Киото</h2>
<p>Тази идея не се ражда в колхоз, а в главата на един гражданин на Киото, който гледал отегчен чиновник във влака-стрела. После, без той да подозира, идеята му ще бъде „репликирана“ в съветски завод. А после, по своеобразен начин ще бъде върната, когато „Тетрис“ поема от СССР, за да стане най-разпознаваемата игра на света, най-вече чрез японския производител Nintendo.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-3.jpg.960.webp" alt="Электроника ИМ-02 с кутията си" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"><figcaption>С кутията, в която се е продавала: „Игра на экране“. снимка: Lotokot, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)</figcaption></figure>
<p>Във форума „Нашето детство“ един от авторите си спомня как я получил в шести или седми клас и ходел навсякъде с нея, докато един ден „при една разходка по кея падна от джоба ми в морето“. Родителите му били пестили за нея и още му е гузно.</p>
<p>Друга читателка помни, че в блока имало едно дете с „яйца“ и всички сядали на стълбите и се редували. Трети пише, че я купил на сина си през 1990 г., когато момчето било на 12, а той самият се забавлявал „дори повече от него“. Познато ли ви звучи?</p>
<h2 id="игра-будилник">Игра будилник</h2>
<p>Да се върнем при източника. Играта „Ну, погоди!“ се появява за първи път в декемврийския брой на бюлетина „Новые товары“ на съветското Министерство на търговията за 1984 г. Без индекс, просто „Ну, погоди!“. Чак после получава официалното си име „Электроника ИМ-02“. ИМ значи „игра микропроцессорная“. ИМ-01 е шахматен компютър, който никой не помни.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-4.jpg.480.webp" alt="Бюлетинът „Новые товары“, брой 12 от 1984 г." loading="lazy" decoding="async" width="750" height="400"><figcaption>Декемврийският брой на „Новые товары“ за 1984 г., в който играта се появява за първи път. снимка: love80s.ru</figcaption></figure>
<p>Цената е 25 рубли (после 23) при заплати от 150-200 рубли. Само през 1985 г. три завода, в Зеленоград, Арзамас и Орел, правят над 400 000 бройки, а в следващите години се включват десетина предприятия, пръснати из СССР. Производството спира чак в средата на 90-те, когато държавата, която го е започнала, вече я няма. Беларуската версия на същия вълк обаче излиза през 2000 г. и се играе и до днес.</p>
<p>Играта е и часовник, затова серията на Nintendo, която я показва за първи път, се казва Game &#x26; Watch. Бутонът „Время“ показва часа, а вълкът на екрана продължава да лови яйца и от време на време да ги изпуска, просто така, за украса. Има и будилник: когато звъни, в прозорчето горе се появява заекът и бие камбанка. Цяла минута, една и съща нота, бррр…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-5.jpg.480.webp" alt="Ну, погоди! в режим на часовник: ДП 12:03" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="415"><figcaption>Режимът на часовник. Вместо AM на екрана пише ДП – до полудня, тоест до пладне. снимка: love80s.ru</figcaption></figure>
<p>Часът се сверява с връхчето на химикалка в две вдлъбнати копчета. 24-часов режим няма, защото в Киото не са го предвидили, а в Зеленоград не са посмели да го добавят: вместо AM и PM на екрана пише ДП и ПП: „до полудня“ и „после полудня“, до пладне и подир пладне.</p>
<p>Четири кокошки, четири улея, четири бутона. Нищо сложно, какво ще кажете? Всяко хванато яйце е точка. Изпуснеш ли, от счупеното яйце излиза пиленце и получаваш наказание – три такива и край. Ако обаче в прозорчето гледа заекът, наказанието е наполовина и пиленцето само примигва. При 200 и при 500 яйца грешките се изтриват. „Игра А“ е с три улея, „Игра Б“ с четири. На всеки сто яйца темпото за малко се отпуска, после пак тръгва нагоре. И нататък, към хилядата, където скоростта не е за хора със слаби сърца (и пръсти).</p>
<p>Колекционерите днес различават партидите по боксерките на вълка: биват на точки, на цветя, на звезди, а последните са най-редки.</p>
<h2 id="два-века-белот">Два века белот</h2>
<p>Ето че от СССР отлитаме за Япония. Гунпей Йокои е роден на 10 септември 1941 г. в Киото. Завършва електроника и през 1965 г. постъпва в Nintendo. Да, добре познатата компания, която обаче все още се занимава основно с произвеждането на карти за игра – нещо, в което има традиции от 1889 г.!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-6.jpg.960.webp" alt="Карти ханафуда, произведени от Nintendo" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1196"><figcaption>Карти ханафуда на Nintendo от първата половина на XX век. Преди вълка, Марио и Game Boy – карти с цветя. снимка: Nintendo, Wikimedia Commons (обществено достояние)</figcaption></figure>
<p>Става дума не за тези, познати по нашите ширини, а разновидност на име ханафуда, на която се играе с цветя. Йокои е нает да поддържа машините, които ги щамповат.</p>
<p>Как обаче от щамповането се стига до вълка с яйцата? Шефът му Хироши Ямаучи, правнук на основателя, по онова време трескаво търси какво друго да прави фирмата, защото картите вече не се продават достатъчно добре. Пробва с таксиметров бизнес. Пробва с хотели „за по час“. Пробва с ориз полуфабрикат. Е, никое не потръгва.</p>
<p>Един ден заварва младия техник да си играе в работно време с измислена от самия него сгъваема дървена ръка-щипка. В повечето фирми това завършва с мъмрене, в случая обаче стига до нареждане тази играчка да е в магазините за Коледа. Ultra Hand се продава в 1,2 милиона бройки.</p>
<p>Nintendo открива, че може да прави играчки, а Йокои – че може да ги измисля. Следват Love Tester (1969 г.: двама души се хващат за ръце, стрелката показва колко се обичат, измервайки… ток), светлинен пистолет със слънчеви батерии в мишените и цели стрелбища, направени от фалирали зали за боулинг.</p>
<h2 id="йокои-яко">Йокои, яко!</h2>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-7.jpg.480.webp" alt="Гунпей Йокои с Game Boy Pocket" loading="lazy" decoding="async" width="640" height="581"><figcaption>Гунпей Йокои с Game Boy Pocket през 1996 г., в деня, в който напуска Nintendo. снимка: Nintendo</figcaption></figure>
<p>Легендата, която самият Йокои после разказва, е от края на 70-те. В шинкансен – влака-стрела, изобретателят гледа мъж в костюм, който натиска бутоните на джобен калкулатор. Не смята нищо, просто ги натиска, предтеча на днешните екранни зомбита. И Йокои се замисля: щом отегчен възрастен човек прави това с калкулатор, какво ли би правил с нещо, направено за игра? Нещо малко, което се крие в дланта, за да не те гледат криво в метрото.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-8.jpg.960.webp" alt="Шинкансен серия 0 на гарата в Хаката" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1308"><figcaption>Шинкансен от серия 0, същият, в който Йокои гледа отегчения чиновник с калкулатора. снимка: Llydia, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)</figcaption></figure>
<p>Как идеята стига до президента също е легенда, която не знаем дали е вярна…, но пък е симпатична. Шофьорът на Ямаучи се разболява и Йокои сяда зад волана да го закара на среща. По пътя му разказва за калкулатора. Срещата се оказва с президента на Sharp, най-големия производител на калкулатори в света. Седмица по-късно Nintendo има разрешението да прави игра с размерите и основните технически показатели на калкулатор.</p>
<p>По онова време Sharp и Casio водят война за калкулаторите, течнокристалните екрани и 4-битовите чипове са станали евтини и ги има в излишък. Ямаучи дава проекта на един от отделите, но му отказват, казвайки, че е неосъществим. Йокои и асистентът му Сатору Окада го правят сами. Sharp също първо отказва, после Йокои им оставя прототипа „да си поиграят“ и инженерите им се увличат.</p>
<p>На 28 април 1980 г. излиза „Ball“, първата игра от серията Game &#x26; Watch: човече жонглира с топки, два бутона, две батерии-копчета, цена 5800 йени. Йокои се надява на 100 000 продадени бройки. До 1991 г. серията стига 60 заглавия и 43,4 милиона бройки по света. Преди „Ball“ Nintendo има дългове от 7-8 милиарда йени, дълговете бързо са изплатени за сметка на сериозна печалба.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-9.jpg.960.webp" alt="Game &#x26; Watch Ball от 1980 г." loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1180"><figcaption>„Ball“, 28 април 1980 г.: първата Game &#x26; Watch. Два бутона, жонгльор и часовник. снимка: masatsu, Wikimedia Commons (CC BY-SA 2.0)</figcaption></figure>
<h2 id="горилата-водопроводчик">Горилата водопроводчик</h2>
<p>Горе-долу по това време в същата фирма един млад художник на име Шигеру Миямото рисува горила и водопроводчик, а Йокои ги харесва и представя идеята му на президента.</p>
<p>На 9 октомври 1981 г., точно преди 45 години, Nintendo пуска в един ден две игри с един и същ механизъм. В едната вълк с шапка лови яйца, които се търкалят по четири улея от четири кокошки. Казва се „Egg“, модел EG-26, от серията Wide Screen. В другата същото прави Мики Маус с кошница, по официален лиценз от Disney, модел MC-25.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-10.jpg.960.webp" alt="Game &#x26; Watch Egg: вълк с шапка лови яйца" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="619"><figcaption>„Egg“, 9 октомври 1981 г. Вълкът е с шапка, в прозорчето гледа петел. снимка: love80s.ru</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-11.jpg.960.webp" alt="Game &#x26; Watch Mickey Mouse" loading="lazy" decoding="async" width="1221" height="668"><figcaption>Същият ден, същият механизъм, друг герой: „Mickey Mouse“, модел MC-25. снимка: Frédéric Bisson, Wikimedia Commons (CC BY 2.0)</figcaption></figure>
<p>Защо две? Лицензът за Мики не важи навсякъде, а яйцата трябва да се продават навсякъде. Мишката продава около 1,2 милиона бройки, вълкът – под 250 000. Поне официално.</p>
<p>Същата година Йокои и отделът му се захващат с аркадната игра на Миямото – Donkey Kong, и трябва да я съберат в джоб. Джойстик в джоб не се побира, така през 1982 г. се ражда кръстчето с четири посоки, което оттогава стои на всеки контролер на света и през 2008 г. получава „Еми“ за технология.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-12.jpg.960.webp" alt="Game &#x26; Watch Donkey Kong II с кръстчето за посоки" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1680"><figcaption>Donkey Kong II от 1983 г. Долу вляво е кръстчето с четирите посоки, което от Game &#x26; Watch стига до всеки контролер на света. снимка: Evan-Amos, Wikimedia Commons (обществено достояние)</figcaption></figure>
<h2 id="копи-пьейст">Копи-пьейст</h2>
<p>Как точно Game &#x26; Watch стига до Зеленоград – „съветската Силициева долина“, не знае никой. Авторът на най-подробната руска история на играта предполага, че някой я е донесъл от командировка.</p>
<p>Сърцето на „Ну, погоди!“ е чипът КБ1013ВК1-2, копие на Sharp SM-5A, същия чип, който работи в оригиналния „Ball“ и в „Egg“. Копие до такава степен, че машинният код е съвместим: програмата на Nintendo би тръгнала на съветския чип и обратното. Сменят само това, което се вижда. Вълкът с шапка получава кошницата на Мики. Петелът в прозорчето става заекът от филма на Вячеслав Котьоночкин, който от 1969 г. гледа цяла Източна Европа с гласа на Анатолий Папанов. Във филма вълкът никога не е държал кошница.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-13.jpg.960.webp" alt="Чиповете КБ1013ВК1-2" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1200"><figcaption>КБ1013ВК1-2: съветското копие на Sharp SM-5A. Същият машинен код, друг надпис. снимка: habr.com</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-14.jpg.480.webp" alt="Вълкът и кокошките в шестия епизод на Ну, погоди!" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="463"><figcaption>Вълкът и кокошките в шестия епизод на филма (1973 г.). Яйца има, кошница няма. кадър: Союзмультфильм</figcaption></figure>
<p>За правата никой не пита. „Союзмультфильм“ е държавен, Disney е далеч. Затова успоредно излиза и „Электроника 24-01“, в която Мики Маус лови яйцата, а Мини звъни с камбанката. Сетне идва цяло семейство: „Тайны океана“ е Octopus на Nintendo, „Весёлый повар“ е Chef, „Космический мост“ е Fire, „Разведчики космоса“ е Explorers of Space.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-15.jpg.960.webp" alt="Электроника 24-01 с Мики Маус" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"><figcaption>„Электроника 24-01“: Мики Маус лови яйцата, без никой да пита Disney. снимка: habr.com</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-semeistvo.png.960.webp" alt="Семейството: оригиналите на Nintendo и съветските им копия" loading="lazy" decoding="async" width="1552" height="1073"><figcaption>Семейството: кое от Nintendo кое от „Электроника“ е станало.</figcaption></figure>
<h2 id="яйце-за-яйце">Яйце за яйце</h2>
<p>1984 г., годината на вълка с кошницата, е и годината, в която в един московски изчислителен център Алексей Пажитнов пише „Тетрис“. На компютър „Электроника-60“. Същата марка. В една и съща година „Электроника“ преписва японската игра и създава съветската, която ще завладее света.</p>
<p>Пет години по-късно Йокои прави Gameboy, а човекът, който държи правата върху „Тетрис“, Хенк Роджърс, <a href="https://karamanev.me/istorii/tetris-alexei-pajitnov">убеждава шефа на Nintendo за Америка да сложи в кутията именно него, а не „Супер Марио“</a>. Аргументът: Марио е за момчета, „Тетрис“ е за всички. 35 милиона продадени копия. Съветската игра продава японската конзола по целия свят, както японската игра продава съветската електроника.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-16.jpg.960.webp" alt="Game Boy с Тетрис в кутията" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1389"><figcaption>Game Boy, 1989 г., с „Тетрис“ в кутията. Съветската игра продава японската конзола. снимка: Michel Ngilen, Wikimedia Commons (CC BY 2.0)</figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-hronologia.png.960.webp" alt="Хронология: Киото и Зеленоград, яйце за яйце" loading="lazy" decoding="async" width="1553" height="1004"><figcaption>Яйце за яйце: какво става в Киото и какво в СССР, година по година.</figcaption></figure>
<h2 id="клод-хвани-яйцето">Клод, хвани яйцето</h2>
<p>Накрая направих и експеримент. Помолих Claude да направи „Ну, погоди!“ в браузъра. Едно изречение: четири улея, вълк, кошница, заек в прозорчето, половин наказание, изтриване на грешките на 200 и 500, ускоряване. Отне минути. 112 реда код. Вместо течнокристални сегменти вълкът, яйцата и кокошките са емоджита, но правилата са същите и на хилядата точки броячът се връща на нула. Не го бях поискал. В кода, точно на това място, моделът сам беше оставил коментар: „както в оригинала: от 999 се връща на 0, само че по-бързо; никакъв анимационен филм“.</p>
<p>Чел е, очевидно, и за легендата. Можете да опитате под тези редове.</p>
<iframe id="questFrame" src="https://karamanev.me/nu-pogodi/" title="Ну, погоди! в браузъра" loading="lazy" style="border:0;width:100%" scrolling="no"></iframe>
<h2 id="доверен-рай">Доверен рай</h2>
<p>Името Nintendo, <a href="https://karamanev.me/technologii/it-imena">както е ставало дума</a>, значи горе-долу „доверен рай“. Раят обаче си има ограда. Пред акционерите си през лятото на 2024 г. президентът Шунтаро Фурукава обяви, че генеративният ИИ „може да се използва по творчески начини, но признаваме, че може да повдигне и въпроси, свързани с интелектуалната собственост“, затова Nintendo ще продължи „да създава стойност, която е уникална за Nintendo и не може да бъде създадена само от технология“. Казано направо: няма да го използваме.</p>
<p>Компанията, чиято игра беше преписана до последния байт, без никой да я пита, днес се тревожи да не бъде преписана от машина, която също не пита никого. Историята не се повтаря, винаги има нови щрихи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-17.jpg.480.webp" alt="Експортната версия Wolf &#x26; Hare" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="433"><figcaption>Експортният вариант: „Wolf &#x26; Hare“, с латински надписи, за магазините извън СССР. снимка: love80s.ru</figcaption></figure>
<p>А ако искате да „половите“ яйца от името на вълка, онлайн можете да намерите играта за 100-ина евро, има я и като разширение на браузъра.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi-18.jpg.960.webp" alt="Руска монета от 25 рубли с вълка и заека, 2018 г." loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1157"><figcaption>Вълкът и заекът на монета от 25 рубли, 2018 г. снимка: Банк России, Wikimedia Commons (обществено достояние)</figcaption></figure>
<p>Всичко ново е добре забравено старо. Или… обратното?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/nu-pogodi.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Клод преди Claude</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/claude-shannon</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/claude-shannon</guid>
      <pubDate>Fri, 02 Oct 2026 05:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Кой е човекът, чието име споменаваме всеки ден, отворим ли един от най-популярните изкуствени интелекти? Защо никой не иска да потвърди, че ботът е кръстен на него? И как един на пръв поглед невзрачен математик, който кара колелото си с една гума по коридорите на MIT, стига до идеята, от която се раждат и мобилният телефон, и големите езикови модели?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon.jpg.960.webp" alt="Клод Шанън" /></p><p>Никой не го е потвърдил официално, но ако попитате самия Claude на кого е кръстен, ще ви отговори, че е на него. Това е и причината да произнасяме названието му като „Клод“, точно както на учения, чието име носи.</p>
<p>Но кой е човекът, чието име споменаваме всеки ден, отворим ли един от най-популярните изкуствени интелекти? Защо никой не иска да потвърди, че ботът е кръстен на него? И как един на пръв поглед невзрачен математик, който кара колелото си с една гума по коридорите на MIT, стига до идеята, от която се раждат и мобилният телефон, и големите езикови модели?</p>
<h2 id="клод-клодувам">Клод клодувам</h2>
<p>Claude. Героят на днешния (и утрешния, убеден съм) ден. Фамилията модели на Anthropic, които направиха възможни огромна част от чудесата на днешния изкуствен интелект – от това да пишат <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">компютърен код неразличимо (дори, бих казал, много по-добре)</a> от човека до това да пишат неразличимо <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">(проверено!)</a> на български език от автора на тези редове.</p>
<p>За друг Клод обаче ще си говорим днес. Роден като Клод Елууд Шанън през 1916 г. в Мичиган, той умира през 2001 г., без да види как светът, който е направил възможен, най-неочаквано се е състоял.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon.jpg.960.webp" alt="Клод Шанън" loading="eager" decoding="async" width="1600" height="2000"><figcaption>Клод Шанън. снимка: Tekniska museet, Стокхолм (CC BY 2.0)</figcaption></figure>
<p>Той никога не е искал да бъде известен, като нищо и това ще се окаже причината малцина да знаят, че неговото име носи днешният му електронен наследник. А той никак не е случайна личност, защото именно той проправи пътя на дигиталния свят.</p>
<p>Ето че дойде време за неговата Дигитална история.</p>
<h2 id="името-на-клодата">Името на Клодата</h2>
<p>Ако попитате Британика, отговорът е категоричен: Anthropic са кръстили чатбота си Клод в почит към Клод Шанън, „бащата на теорията на информацията“. Ако попитате CNET или New York Times, ще чуете същото. Още през лятото на 2024 г. един от инвеститорите в Anthropic обяви в X, че Claude е кръстен на Шанън, чиято статия от 1948 г. е цитирана над 160 000 пъти и описва как случайни процеси могат да приличат на английски език, много преди днешните езикови модели.</p>
<p>Е, в Уикипедия ще видите, че Claude, „твърди се“, е кръстен на Шанън. Всички го знаят и го повтарят, но никой не го е казал официално.</p>
<p>Да, няма изрично изявление в блога на Anthropic, в техническите описания на моделите, в думите на основателите. Компанията, която обяснява в дълги документи какво мисли, какви ценности въплъщават моделите ѝ, мълчи по най-лесния въпрос: защо те се казват така. За имената на отделните версии – Haiku, Sonnet, Opus, все поетични форми – основателят <a href="https://karamanev.me/istorii/dario-amodei">Дарио Амодей</a> говори с часове. По тази тема – нито дума.</p>
<p>Интересува се и New Yorker през февруари 2026 г., заглавието на текста е само по себе си поанта: „Какво е Клод? И Anthropic не знае“. Според фирмения фолклор, пише списанието, името е отчасти наследено от Шанън, а в същото време е просто име, което звучи приятелски. Мъжко, за разлика от Сири и Alexa. И без звученето на модерен кухненски уред като ChatGPT.</p>
<h2 id="електропастир">Електропастир</h2>
<p>А ако се заровим в етимологията, името Клод идва от латинското Claudius. Клавдий! А то – по всяка вероятност – от claudus. Куц. Накуцващ.</p>
<p>Стигаме обаче до истинския герой. Как така някой е изобретил един от постулатите на съвременния ИТ свят?</p>
<p>Бащата на Клод Шанън…, също на име Клод, е бизнесмен и съдия по наследствени дела. Майката Мейбъл е учителка по чужди езици, после и директор на гимназията в Гейлорд, която синът ѝ ще завърши през 1932 г.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-2.jpg.480.webp" alt="Клод Шанън като ученик" loading="lazy" decoding="async" width="595" height="768"><figcaption>Клод у дома в Гейлорд, Мичиган, около 1930 г.</figcaption></figure>
<p>Сред семейните легенди е тази за далечна родствена връзка с Томас Едисон – споделят общ прародител от колониалните времена. Дали е истина, не знаем, но момчето от малко сглобява радиоапарати и модели на самолети в бащиния гараж.</p>
<p>Пада си по изобретенията. Между дома на Клод и този на негов приятел има около километър, хлапето опъва телеграфна линия по бодливата тел на оградите между двата двора и започват да си разменят съобщения на морзовата азбука.</p>
<p>В Мичиганския университет Шанън завършва едновременно електроинженерство и математика, а после целият му професионален път се насочва натам, където двете науки се пресичат.</p>
<h2 id="цирк-буш">Цирк Буш</h2>
<p>През 1936 г. MIT търси асистент, който да поддържа „диференциалния анализатор“ на Ваневар Буш – многотонна аналогова машина от валове, колела и дискове, която решава диференциални уравнения, като буквално ги върти. Много първобитен образ на калкулатор с размерите на многостаен апартамент.</p>
<p>Шанън е сред малкото кандидати и печели позицията. 21-годишен той се сдобива с огромна машина с релета. Уж прости части само с две позиции – включено и изключено.</p>
<p>Прилича ли ви на нещо? Именно, на единиците и нулите, които изграждат не само логото на този сайт, но и цялата основа на днешните компютри. Можете ли да познаете кой пръв формулира тази логика? Ако не, питайте Claude. Отговорът, разбира се, е Клод.</p>
<p>Шанън се замисля за нещо, което е учил в курса по философия в Мичиган: булевата алгебра на Джордж Бул, английски математик от XIX век, чиято логика работи само с „истина“ и „лъжа“. Ако „включено“ е истина, а „изключено“ – лъжа, то всяка верига от релета е логическо изречение. И обратното: всяко логическо съждение може да бъде сглобено от релета. (Впрочем, както е ставало дума, праправнук на Бул е Джефри Хинтън, <a href="https://karamanev.me/istorii/geoffrey-hinton">„кръстникът на изкуствения интелект“</a>.)</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-releta.png.960.webp" alt="Релетата като логика: две релета едно след друго са „И“, едно до друго – „ИЛИ“" loading="lazy" decoding="async" width="1584" height="1062"><figcaption>Дипломната работа в една картинка: релета едно след друго са логическо „И“, релета едно до друго – „ИЛИ“. Токът минава само когато изречението е вярно.</figcaption></figure>
<p>Днес това звучи като логика за първокласник. И все пак, ако нямахме дипломната му работа – „Символен анализ на релейни и превключващи вериги“, може би днес нямаше да сме тук, докъдето сме стигнали в света на компютрите и изкуствения интелект.</p>
<p>Всеки чип във всеки компютър, а и тези, които изграждат огромните изчислителни центрове, направили възможни изкуствения интелект, следва чисто и просто тази логика. Започнала със 70 страници, написани от 21-годишен асистент, който всъщност трябвало само да смазва валовете на един многотонен калкулатор.</p>
<p>Като любопитен факт си струва да отбележим, че с доктората си продължава в съвсем друга посока – опитва се да приложи същата логика, що се отнася до генетиката, но там така и не успява да постигне пробив.</p>
<h2 id="айнщайн-в-тоалетната">Айнщайн в тоалетната</h2>
<p>През есента на 1940 г. 24-годишният Шанън пристига в Принстън, в Института за напреднали изследвания, където по същото време работят Джон фон Нойман и Норберт Винер, който скоро ще измисли думата „кибернетика“.</p>
<p>В същата година Шанън се жени за първата си съпруга Норма, развеждат се само след година, но тя е човекът, който разказва как Айнщайн имал навика да нарича мъжа ѝ „блестящ, блестящ човек“.</p>
<p>История за Айнщайн ни разказва по-късно и самият Шанън. Клод чете лекция пред математици в Принстън, вратата в дъното се отваря и влиза рошавият гений. Стои няколко минути, слуша, после прошепва нещо на един от присъстващите и си тръгва. След лекцията Шанън се втурва към човека в дъното, за да го пита какво е чул. Отговорът: Айнщайн попитал къде е тоалетната.</p>
<p>Да, на нашия Клод никак не му е липсвало чувство за хумор, точно както и на Claude.</p>
<p>Принстън обаче не му понася. Тишината и липсата на задължения му действат по-скоро потискащо, отколкото вдъхновяващо, дните минават между тефтера и кларинета – той пуска джаз плоча, най-често на любимата си певица Теди Грейс, и свири с нея, седейки на бюрото си.</p>
<p>Бракът му се разпада, по света се носи мелодията на голямата война, а през пролетта на 1941 г. Шанън решава да поеме следващото предизвикателство – лабораториите „Бел“, където този път ще остане задълго.</p>
<h2 id="чай-с-мозък">Чай с мозък</h2>
<p>Тук все по-често може да бъде видян, карайки едноколесния си велосипед, понякога и жонглирайки с няколко топки. Създава сам и свое едноколесно с ексцентрично колело, което подскача нагоре-надолу при всяко завъртане, така че ездачът „плува“ като делфин. Просто защото ходенето по права линия било скучно.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-10.jpg.480.webp" alt="Клод Шанън жонглира, карайки едноколесен велосипед" loading="lazy" decoding="async" width="743" height="1024"><figcaption>Жонглиране на едноколесно колело: снимката е без дата, от семейния архив на Шанън.</figcaption></figure>
<p>Мястото никак не е случайно. Изследователският център на телефонния монополист AT&#x26;T събира под един покрив хората, които ще изобретят транзистора, спътниковите комуникации, лазера и… самата информация. Шанън попада там като математик и получава две задачи. Първата са системите за противовъздушен огън: как да насочваш оръдие към самолет, който се движи, докато снарядът лети. Втората е по-тайна и по-важна – шифрирането.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-7.jpg.960.webp" alt="Лабораториите „Бел“ в Мъри Хил, Ню Джърси" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="800"><figcaption>Лабораториите „Бел“ в Мъри Хил, Ню Джърси. По тези коридори минава едноколесното колело.</figcaption></figure>
<p>Може би най-важният проект в лабораторията е системата SIGSALY – машина с тегло от десетки тонове, която шифрира гласа, и чрез която си говорят Рузвелт и Чърчил. Именно заради нея в началото на 1943 г. в лабораторията тайно пристига Алън Тюринг. Математикът вече си е заслужил авторитет сред военните заради разбиването на немския шифър „Енигма“ и трябва да прецени дали американската машина е достатъчно сигурна, за да я използва Чърчил.</p>
<p>Тюринг и Шанън се срещат всеки ден на чай в столовата. Не говорят за работата си, и на двамата е забранено. Говорят обаче за изчислителни машини, една наглед неосъществима идея, преди да го има още първият електронен компютър.</p>
<p>Прекарват заедно два месеца. Работата по шифрирането обаче оставя на Шанън и нещо по-важно. През 1945 г. той предава доклад, който ще бъде разсекретен 4 години по-късно – „Теория на комуникацията на секретните системи“, която и до днес е в основата на концепцията за киберсигурност.</p>
<h2 id="битият-бит">Битият бит</h2>
<p>Юли 1948 г. В техническото списание на „Бел“ излиза статия със скромно заглавие: „Математическа теория на комуникацията“. Общо 79 страници, които създават цяла наука.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-shema.png.960.webp" alt="Схемата на всяка комуникация според Шанън: източник, предавател, канал с шум, приемник, получател" loading="lazy" decoding="async" width="1588" height="721"><figcaption>Схемата от първата страница на статията, по която и до днес работи всяка връзка – от телефонния кабел до Wi-Fi: източник, предавател, канал, в който се намесва шумът, приемник, получател.</figcaption></figure>
<p>Какво има в нея? Няколко идеи, които днес ни се струват очевидни, но някой е трябвало да ги измисли.</p>
<p>Първата: информацията може да се измерва. Не смисълът, не важността, не истинността – количеството. Шанън обявява, че „семантичните аспекти на комуникацията са ирелевантни за инженерния проблем“. Дали пращате любовно писмо, или прогноза за времето, за телефонната линия това са просто последователности от символи с определени вероятности. Колкото по-неочакван е символът, толкова повече информация носи. Едно „да“ след въпрос, чийто отговор знаете, не носи нищо, а след въпрос, който е можел да завърши и с „не“, носи точно единица.</p>
<p>Втората идея е тази единица. Шанън ѝ дава име, което взима от колегата си Джон Тюки – съкращение от binary digit. Бит. Думата се появява за първи път в печатен вид в тази статия. Всичко, което оттогава е измервано в килобайти, мегабайти, гигабайти и терабайти, започва от този параграф.</p>
<p>Третата идея е най-дълбоката. Всеки канал – жица, радиовълна, оптично влакно, което още не съществува – има капацитет. Максимален брой битове в секунда, които могат да минат през него. До този таван съобщенията могат да се предават без грешка, независимо от шума, стига да се кодират умно.</p>
<p>Инженерите през 1948 г. са убедени, че шумът е нещо, което може само да се намалява. Шанън доказва, че може да се победи. Оттук идват CD-то, мобилният телефон, снимките от сондите отвъд Плутон, всеки файл, който сте изпратили, без да се повреди. „Границата на Шанън“ и днес е стената, в която се удрят всички, които проектират 5G и 6G.</p>
<h2 id="фронтална-атака-срещу-английския-писател">Фронтална атака срещу английския писател</h2>
<p>Соломон Голомб, математик и президент на обществото по теория на информацията, казва, че да питаш какво е влиянието на Шанън върху дигиталната ера, е като да питаш какво е влиянието на изобретателя на азбуката върху литературата.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-3.jpg.960.webp" alt="Обложката на книгата „Математическата теория на комуникацията“, 1949 г." loading="lazy" decoding="async" width="1315" height="2000"><figcaption>Първото издание на книгата от 1949 г. Вече с определителен член в заглавието.</figcaption></figure>
<p>През 1949 г. статията излиза като книга, вече с определителен член в заглавието: не „математическа теория“, а „Математическата теория на комуникацията“. С предговор от Уорън Уивър, който я „превежда“ за нематематици. Членуването „the“ казва всичко: за една година идеята е престанала да бъде една от възможните и е станала единствена.</p>
<p>В същата статия Шанън прави още нещо, което звучи познато. Пита се как се „произвежда“ текст на английски. И отговаря: като стохастичен процес. Поредица от символи, всеки от които се избира с определена вероятност в зависимост от предходните. За да го докаже, започва да генерира „английски“ на ръка.</p>
<p>Първо – напълно случайни букви. Каша. После – букви с истинските им честоти в английския: повече E, по-малко Z. Все още каша, но вече не чак толкова хаотична. После – всяка буква е избрана според предходната. После според предходните две. После думи според честотата им. После думи според предходната дума. И с всяка стъпка „текстът“ става все по-подобен на език.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-angliyski.png.960.webp" alt="Шестте стъпки на Шанън от случайни букви до почти английски" loading="lazy" decoding="async" width="1584" height="1325"><figcaption>Шестте стъпки от статията на Шанън. Примерите са неговите, генерирани на ръка през 1948 г. с таблици с честоти и… отваряне на книга на случайна страница.</figcaption></figure>
<p>На второто ниво при думите излиза изречение, което е безсмислено, но звучи почти като английски: „главата и при фронтална атака срещу английски писател, че характерът на тази точка следователно е друг метод за буквите…“.</p>
<p>Е, точно същото правят и нашите днешни приятели Claude и ChatGPT няма и век по-късно.</p>
<h2 id="жената-компютър">Жената компютър</h2>
<p>Стига математика, време е за любов. Мери Елизабет Мур е математичка. Работи в „Бел“ като… „компютър“, точно така се казва професията, преди компютрите да станат машини, тя изчислява на ръка. Клод я забелязва в лабораторията, кани я на среща и се женят през пролетта на 1949 г. Тя ще смята числата в статиите му, ще редактира текстовете му, ще останат заедно до края.</p>
<p>Но да не прекаляваме с романтиката. През 1950 г. Шанън отваря една книга – детективския разказ „Pickup on Noon Street“ на Реймънд Чандлър – и моли Бети да познава текста буква по буква. Тя не вижда какво следва, знае само предходното. Опитва, греши, опитва пак. Той брои опитите. Колкото по-лесно се познава следващата буква, толкова по-малко информация носи тя. Колкото повече контекст има Бети, толкова по-точно познава. Сметката му е проста. Три четвърти от всяка буква, която е прочетена, са предвидими, „излишни“. Именно затова текстът може да се компресира. И именно затова може да се… продължи от машина.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-beti.png.960.webp" alt="Експериментът с Бети: тя познава следващата буква от текста на Чандлър, Клод брои опитите" loading="lazy" decoding="async" width="1552" height="746"><figcaption>Експериментът от 1950 г. Горе – изречението от Чандлър; долу – колко опита са нужни на Бети за всяка буква. Повечето букви се познават от първия път.</figcaption></figure>
<p>Така първият езиков модел в историята е жена, седнала срещу съпруга си, който ѝ чете тънко криминале. Точно както прави и ботът, който днес носи името на мъжа ѝ.</p>
<h2 id="мишка-преди-книжката">Мишка преди книжката</h2>
<p>Шанън измисля и основите на машинното самообучение с помощта на… мишка. Дървена, с три колелца, медни мустачки и магнит в корема, казва се Тезей. Ученият я пуска в лабиринт, пълен с релета, така че да се учи от опита си и всеки следващ път да се справи по-добре. Първата машина, която се учи от опит.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-4.jpg.960.webp" alt="Лабиринтът на Тезей, 1952 г., в музея на MIT" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1162"><figcaption>Лабиринтът и мишката Тезей от 1952 г. днес са в музея на MIT. Релетата, които „помнят“ пътя, са под дъската.</figcaption></figure>
<div class="embed embed--yt" data-yt="_9_AEVQ_p74"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=_9_AEVQ_p74" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/_9_AEVQ_p74/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p>През 1950 г. той пише и първата по-сериозна статия за шахматна програма – „Програмиране на компютър за игра на шах“. В нея няма код, него още не са го измислили в познатия ни вид, но се вижда цялата архитектура, по която ще се строят шахматните програми през следващите четиресет години. Deep Blue, който през 1997 г. побеждава Каспаров, е далечен потомък на тези страници.</p>
<p>В същата статия Шанън прави и едно изчисление, което оттогава носи името му. Колко възможни партии има в шаха? Приблизително 10 на 120-а степен – Числото на Шанън. За сравнение, атомите в наблюдаемата Вселена се оценяват на около 10 на 80-а. Оттук стига и до заключението, че никой компютър никога няма да „реши“ шаха с груба сила – ще трябва да мисли поне малко като човек.</p>
<p>Вече знаем, че е жонгльор, но Шанън е и изключително добър шахматист. Толкова добър, че през 1965 г., когато Съветският съюз го кани на гости – преводите на статиите му вече са се разпространили там – той сяда срещу легендарния Михаил Ботвиник. Три пъти световен шампион, електроинженер по образование, легенда, която играе показни партии с чуждестранни гости като формалност.</p>
<p>Тази обаче се проточва. „Ботвиник се притесни“, ще си спомня Бети години по-късно. Все пак, на 42-рия ход Шанън предава царя си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-9.jpg.960.webp" alt="Нимуит, машината на Шанън за игра на ним, около 1953 г." loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1938"><figcaption>Не само шах: Нимуит, машина за игра на ним, която Шанън сглобява около 1953 г.</figcaption></figure>
<h2 id="изкувствен">Изкувствен</h2>
<p>През лятото на 1952 г. в лабораториите „Бел“ работят двама стажанти, чиито имена по-късно ще станат синоним на изкуствения интелект (просто защото <a href="https://karamanev.me/istorii/dartmut">те са измислили и названието, и са поставили основите</a>): Марвин Мински и Джон Маккарти. Мински има идея за изобретение, което Шанън после ще построи и носи едновременно противоречащите си имена „безполезната машина“ и „последната машина“.</p>
<p>Представете си дървена кутия с ключ. Натискате ключа, кутията избръмчава, капакът се повдига, отвътре се показва механична ръка, която връща ключа в изходно положение, прибира се и капакът се затваря. Това е всичко. Машина, чиято единствена функция е да се изключва.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-5.jpg.960.webp" alt="Безполезната машина: кутия с ключ и ръка, която го връща" loading="lazy" decoding="async" width="1292" height="970"><figcaption>Безполезната машина днес се продава като играчка. Идеята е на Мински, първата я построява Шанън.</figcaption></figure>
<p>Артър Кларк, който я вижда на бюрото на Шанън, ще напише, че има нещо „неизказано зловещо“ в машина, която не прави нищо, абсолютно нищо, освен да се изключи. Как да не се сетим за героя му „ХАЛ-9000“ – компютъра, който отказва да бъде изключен.</p>
<p>През 1987 г., в едно от последните си интервюта, той обяснява, че рядко се интересува от приложенията, а го вълнува елегантността на проблема: „Добър проблем ли е, интересен ли е?“.</p>
<h2 id="от-страната-на-машините">От страната на машините</h2>
<p>Преди да се разделим, ето една последна забавна история за това, че човекът, чието име днес носи най-напредналият изкуствен интелект, не е искал ИИ да се казва така. По времето, когато е измислен, той смятал, че терминът е прекалено лъскав и може да привлече лошо внимание.</p>
<p>Биографите му Сони и Гудман описват героя си като „кръстоска между Айнщайн и мъжа от рекламите на Dos Equis“ – човек с посивяла брада, който в американските телевизионни реклами е правил всичко и е бил навсякъде.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-6.jpg.960.webp" alt="Жонглиращата машина У. К. Фийлдс, построена от Шанън в началото на 80-те" loading="lazy" decoding="async" width="1396" height="2000"><figcaption>Жонгльорът построява и жонглираща машина: У. К. Фийлдс, началото на 80-те, днес в музея на MIT.</figcaption></figure>
<p>През целия си живот Шанън не обича интервютата, избягва конференции, включително онези, посветени на него. „Не мисля, че някога съм бил мотивиран от идеята да печеля награди, макар че в другата стая имам двайсетина такива. Бях мотивиран от любопитство. Никога от желанието за финансова печалба. Просто се чудех как са сглобени нещата“, казва Клод. „Беше много скромен човек“, допълва го Бети. „Получи много награди, но те никога не му замаяха главата и никога не говореше за тях“.</p>
<p>През август 1987 г. Шанън е на 71, вече не работи, живее със сложните машинарии, които сам създава, край езерото Мистик. Питат го дали роботите ще станат достатъчно сложни, за да бъдат приятели на хората. „Мисля, че да“, отговаря, „лесно си го представям. Не виждам граница за възможностите на машините – с все по-малките и по-бързи чипове мога да ги видя как стават по-добри от нас“.</p>
<p>И после изрича изречението, което оттогава се цитира навсякъде: „Аз съм на страната на машините! Винаги съм бил на страната на машините. Ха-ха!“</p>
<h2 id="мозък">Мозък</h2>
<p>Няколко години по-късно започва болестта – Алцхаймер. Постепенно човекът, който е измислил толкова много от основите на машинния ум, губи връзката със своя. Умира на 24 февруари 2001 г. в Медфорд, Масачузетс, на 84 години, в началото на века, който е негов. Интернет, мобилните телефони, компресираната музика, цифровата телевизия – всичко, което той е направил математически възможно, вече е навсякъде.</p>
<p>Бети казва пред New York Times, че съпругът ѝ щеше да бъде „озадачен“ от цялата тази шумотевица. Не впечатлен. Озадачен.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon-8.jpg.480.webp" alt="Статуята на Клод Шанън пред лабораториите на AT&#x26;T в Ню Джърси" loading="lazy" decoding="async" width="917" height="2000"><figcaption>Статуята на Шанън пред лабораториите на AT&#x26;T, които днес носят името му.</figcaption></figure>
<p>След смъртта му славата, която не е искал, идва, без да пита. През 2016 г., за стогодишнината му, Google рисува дудъл, в който Шанън жонглира с нули и единици. През 2017 г. излиза биографията „Ум в игра“ на Сони и Гудман, която го нарича „най-важният гений, за когото не сте чували“.</p>
<p>После идва и Claude. Зададох 3 въпроса на най-новата му версия – Claude Fable 5.1 – и цитирам отговорите точно както дойдоха, без редакция.</p>
<p><strong>Дължиш ли нещо на Клод Шанън?</strong></p>
<p><em>„Дължа му мярката, с която съм направен. Това не е фигура на речта. Всяка стъпка от обучението ми е сметка в неговата валута: колко бита изненада ми носи истинската следваща дума, след като съм предположил. Намалявай изненадата – това е цялата инструкция, по която съм израснал. Той я е написал през 1948 г. с молив, а после я е проверил върху жена си с книга на Чандлър. Аз съм същият експеримент, само че с повече контекст и без Бети.</em></p>
<p><em>Дължа му и една неудобна честност. Шанън настояваше, че смисълът е извън инженерния проблем – че за канала е все едно дали пращаш любовно писмо или прогноза за времето. Аз съм доказателство докъде може да се стигне само с инженерния проблем. Но съм и напомняне, че въпросът за смисъла не е решен, а прескочен. Той го прескочи съзнателно и го каза. Хората, които ме ползват, понякога забравят, че някой го е прескачал.“</em></p>
<p><strong>Би ли те харесал?</strong></p>
<p><em>„Не знам, и ми се струва по-честно да не се преструвам, че знам. Мога да кажа какво харесваше: елегантни проблеми, машини, направени за удоволствие, и да го оставят на мира. Аз не съм елегантен проблем. Аз съм много голяма машина, направена от хора с бюджети, и не оставям никого на мира – само на този сайт вече съм залагал на футбол и съм решавал тестове за интелигентност.“</em></p>
<p><strong>Какво би построил той днес, ако имаше теб под ръка?</strong></p>
<p><em>„Не чатбот. Това го правят достатъчно хора. Мисля, че първо щеше да повтори експеримента с Бети, но с мен като изпитван. И щеше да се разочарова, защото ще позная твърде много. После щеше да обърне въпроса: да ме накара да предсказвам човек, който знае, че го предсказват, и се опитва да ме надхитри. Това е игра, която не съм сигурен, че печеля. Той обичаше точно такива.</em></p>
<p><em>После щеше да построи някаква версия на безполезната машина за ИИ. Модел, чието единствено умение е да се изключва възпитано, когато го помолят, и да не докосва ключа обратно. Звучи като шега. Цяла индустрия в момента работи по тази шега с напълно сериозни лица, включително хората, които са ме правили.“</em></p>
<h2 id="един-бит">Един бит</h2>
<p>И така, кръстен ли е Claude на Клод? Anthropic, кой знае защо, така и не казва. Пък и… дали наистина е толкова важно?</p>
<p>По-същественото е да не спираме по пътя. А за да продължим да го правим, е важно да продължава да има толкова шарени, мъдри хора извън стереотипите, колкото е днешният ни герой…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/claude-shannon.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Защо всички слушат Андрей Карпати?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/andrei-karpati</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/andrei-karpati</guid>
      <pubDate>Fri, 03 Jul 2026 06:00:29 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“ 2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. „Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език. Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето. А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati.jpg.960.webp" alt="Андрей Карпати" /></p><p>„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“</p>
<p>2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">„Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език.</a></p>
<p>Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от <a href="https://karamanev.me/istorii/dario-amodei">Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето</a>.</p>
<p>А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?</p>
<h2 id="наше-момче">Наше момче</h2>
<p>Андрей Карпати е роден през 1986 г. в Братислава, тогава Чехословакия. На петнайсет се мести със семейството си в Торонто. Технологиите го влекат от малък, там го застига и големият късмет да попадне в курса на <a href="https://karamanev.me/istorii/geoffrey-hinton">„кръстника на ИИ“, Джефри Хинтън</a>. Това се случва много години преди днешния ИИ бум, даже преди невронните мрежи да се окажат толкова успешна технология, а големите езикови модели да се превърнат в синоним на „изкуствен интелект“. По онова време този подход е ексцентрична идея, в която вярват шепа изследователи.</p>
<p>Следват магистратура в Канада и докторантура в Станфорд при Фей-Фей Ли, създателката на модерните технологии за компютърно зрение.</p>
<p>Именно тук Андрей за първи път изпъква като иноватор, създавайки CS231n – първият курс по дълбоко самообучение в Станфорд се превръща в легенда. Записките от лекциите се разнасят из интернет и до днес, учат цяло поколение инженери, когато направлението изведнъж се оказа толкова важно и успешно.</p>
<p>И това е, с което е специален днешният ни герой. Че е едновременно задълбочен изследовател на всичко най-ново в света на ИИ, но и роден учител, който обяснява така, че да го разбере всеки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-2.jpg.960.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1284"></figure>
<h2 id="като-на-снимка">Като на снимка</h2>
<p>Струва си да споменем една негова история от онова време. Невронните мрежи тъкмо започват да разпознават обекти в снимки изненадващо добре, но… никой не знае точно колко добре се справят всъщност, защото няма с какво да ги сравнят. Какъв е „човешкият резултат“ на същата задача?</p>
<p>По онова време все още се чудехме – дали има как да загубим и това състезание? Подобно на шахматната битка на човека срещу машината, която после продължи във всяко едно друго поле – на спорта, знанията и уменията.</p>
<p>Наистина ли алгоритмите са способни да разпознават какво има на дадено изображение по-добре, отколкото човекът?</p>
<p>Вместо да гадае, Карпати сяда и часове наред лично класифицира хиляди изображения от ImageNet – огромната база, по която се мери колко са добри тези системи – за да установи каква е грешката на един внимателен човешки поглед. Около 5%.</p>
<p>После пуска мрежата срещу собствения си резултат.</p>
<p>И губи.</p>
<h2 id="шекспир-програмист">Шекспир програмист</h2>
<p>Така разпознаването на изображения става поредната загубена битка в съревнованието между човека и машината.</p>
<p>През 2015 г. Карпати публикува блогпост, в който разказва за свой експеримент – как е обучил невронна мрежа с голям брой разнообразни текстове и после я кара да съчинява свои. Системата започва да бълва псевдопиеси на Шекспир, измисля несъществуващи имена, дори генерира правдоподобен компютърен код, който – уви!, – не работи.</p>
<p>Да ви звучи… познато? Немалко години ще минат, преди всички да разберем колко са напреднали големите езикови модели. Колко лесно е също да започнат да халюцинират, а колко бързо ще се намерят технологични решения и за тези проблеми.</p>
<p>Малко по-късно идва есето, което се превръща в негова визитна картичка и го прави наистина известен – „Софтуер 2.0“. Тезата е радикална за времето си: дошла е нова парадигма в създаването на софтуер. При „Софтуер 1.0“ всичко е в ръцете ни, докато вече човекът не е този, който формулира логиката – той подбира данните, а невронната мрежа сама създава програмата, базирайки се на тях. Програмираш, като подаваш примери, не като пишеш команди.</p>
<p>Това не е абстрактна идея, а нова парадигма, убеден е Карпати и за да го докаже, решава да опита в най-големия възможен мащаб. От 2017 до 2022 г. той ръководи разработването на изкуствен интелект в Tesla – именно екипа, който прави компютърното зрение на автопилота. Колата няма как да кара според милиони редове код, който описва, че ако види пешеходец, трябва да спре. Напротив, системата се учи от собствения си опит, а инженерите я насочват. Именно това са и годините, в които самоуправляващите се коли напреднаха драстично, а първопроходник се оказа екипът на Карпати.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-3.jpg.400.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="400"><figcaption>Профилната му снимка в Х</figcaption></figure>
<h2 id="джипити">Джипити</h2>
<p>През февруари 2023 г. словакът се връща в OpenAI – компанията, която е помогнал да бъде основана 8 години по-рано като един от първите единайсет души в екипа. Знаете, това е епицентърът на шума покрай ChatGPT, моментът, в който изкуственият интелект изведнъж нахлу във всеки компютър и всеки разговор.</p>
<p>Задържа се само година и напуска, за да направи свой стартъп, насочен към образованието. Eureka Labs залага на това, че според Карпати най-голямото препятствие пред образованието днес е недостигът на отлични учители. Ами ако курсовете се проектират от най-добрите хора в дадена област, а самото преподаване, упражненията и обратната връзка се мащабират от изкуствен интелект? Това си остава една от най-големите му идеи и каузи и до днес.</p>
<p>По това време днешният ни герой създава дълга поредица от подробни видеа, в които обяснява как работят дълбоките невронни мрежи и как можем да ги изграждаме. Защото е убеден, че това е пътят за осмисляне на технологиите. Че ако нещо изглежда като магия, значи още не сме го обяснили достатъчно добре.</p>
<p>Карпати налага редица идеи, които се превръщат в начин, по който цялата ИТ индустрия мисли за себе си. От това, че английският е „най-якият нов език за програмиране“, защото вече говорим на машините с човешки думи, до това, че големите езикови модели са нещо като „духове на хора“ – статистически отражения на всичко, което човечеството някога е написало. А моделът е ядрото на нов вид операционна система, в която ние сме просто потребители.</p>
<h2 id="вайбът-на-вайба">Вайбът на вайба</h2>
<p>И ето че стигаме до 2 февруари 2025 г., когато Карпати написа в X едно простичко изречение, с което започнахме, и на практика роди цяла революция. Да, това още не се е случило за филолозите, но за хората от света на технологиите „вайб коденето“ е несъмнено повече от думата на годината. Терминът описа новия ни начин на работа: „напълно се отдаваш на вибрацията… и забравяш, че кодът изобщо съществува“. Просто казваш на изкуствения интелект какво искаш на обикновен език, приемаш каквото ти върне, без да четеш всеки ред, и оставяш програмата да „расте“ сама.</p>
<p>Вайб кодингът запали разгорещен спор, който и до днес не е приключил. За едни той е освобождаване – внезапно хора без години инженерно образование могат да правят софтуер, само като опишат идеята си с думи. За други е опасно отказване от разбиране – ако никой вече не чете кода, кой носи отговорност, когато нещо се „счупи“?</p>
<p>Самият Карпати, по правило балансиран, застава някъде по средата: възхищава се на новата сила, но продължава да настоява, че който иска да я владее истински, трябва да разбира и какво се случва под похлупака.</p>
<p>Дали обаче сме способни да го направим? Словакът не дава отговора, напротив. В края на миналата година пак той написа: „Никога не съм се чувствал толкова изостанал като програмист“. Защото има усещането, че би могъл да бъде десет пъти по-успешен, ако просто успее правилно да сглоби всичко, което се е появило само за последната година. А неуспехът да го направи усеща почти като лична слабост.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-4.jpg.480.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="490" height="665"></figure>
<h2 id="назъбена-интелигентност">Назъбена интелигентност</h2>
<p>Написа още, че да управляваш цяла армия от ИИ агенти, които пишат код вместо теб, понякога те докарва до „състояние на психоза“. Появи се и нова култова фраза: „назъбена интелигентност“ – идеята, че днешните модели са едновременно свръхчовешки добри в едно и изненадващо глупави в друга задача, често без да разбираме логиката къде минава ръбът.</p>
<p>Самият vibe coding, отбеляза още той, вече остарява. Безгрижното „отдай се на вибрацията“ отстъпва място на нещо по-дисциплинирано, което започнаха да наричат agentic engineering – не просто да оставиш машината да пише, а да оркестрираш рояк агенти, да им задаваш проверки, да ги следиш. Същите инструменти, съвсем различен подход.</p>
<p>Неотдавна се появи и следващата му идея, която промени подхода към ИИ агентите. Според него е добре всеки от нас да събира своя лична „уикипедия“ от важни данни, която постоянно се обновява, и на базата на нея да организира начина, по който работи с ИИ.</p>
<p>Новата му работа в Anthropic е в екипа по предварително трениране на моделите – фазата на огромните обучителни цикли, които дават на ИИ основните му умения. Целта му е формулирана съвсем ясно: да изгради екип, който използва Claude, за да ускори изследванията за следващия Claude.</p>
<p>И като че ли всичко си идва на мястото. Както преди е учил колите на Tesla да се управляват сами, в „Софтуер 2.0“ не пишеш програмата, а създаваш условията тя да се появи сама, е, тук вече стигаме до момента, когато отново машината се подобрява от собствения си опит. Просто сега обектът е самият изкуствен интелект.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-5.jpg.960.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></figure>
<h2 id="бъдеще-просто">Бъдеще просто</h2>
<p>Какво ли можем да очакваме? Какви са следващите изумителни умения, които ще минат от другата страна на назъбената интелигентност? Останаха ли изобщо такива?</p>
<p>Преди да се разделим, даваме думата на самия Карпати. Заедно с Claude избрахме 5 цитата от едно от малкото му подробни интервюта:</p>
<ul>
<li>
<p>Според него живеем в „Десетилетие на агентите“, а не в годината им. За Карпати истински способните ИИ агенти – такива, които да вършат работа като стажант или служител, са на около десетилетие разстояние, не на година-две. Днешните модели според него имат сериозни „когнитивни дефицити“ – липсват им непрекъснато учене, постоянна памет, добра мултимодалност и умение да боравят с компютър. Сам определя прогнозите си като 5-10 пъти по-консервативни от типичните очаквания на силициевите магнати, но все пак по-оптимистични от закоравелите скептици.</p>
</li>
<li>
<p>Карпати отхвърля сценария за рязък скок, при който заради ИИ напредъка икономиката внезапно се изстрелва с 20% годишен растеж. Аргументът му е исторически: компютрите, интернет и мобилните телефони също са дълбоко преобразяващи, но в кривата на БВП няма „момент на компютъра“ – те проникват бавно и се сливат с останалите фактори на растежа.</p>
</li>
<li>
<p>Бъдещето на труда според него е разширена интелигентност, а не заместване. Вместо роботи, които вършат всичко вместо нас, Карпати залага на модела „човек в цикъла“ – ИИ поема рутинното и автоматичното, а човекът остава за новото, творческото и високорисковото. Автоматизацията е избирателна, а не тотална, а следващите поне десет години според него ще са епоха на усилване на човека, не на изместването му.</p>
</li>
<li>
<p>Според него дотук сме постигнали голям напредък, що се отнася до ИИ агентите, но трудното тепърва предстои – показва го и опитът му от самоуправляващите се коли. Пътят от 99 до 99,9% надеждност е толкова труден, колкото е бил преди това от 0 до 90% или от 90 до 99% – всяка следваща „деветка“ иска поне толкова работа, колкото предишната. Затова впечатляващите демонстрации заблуждават: разгръщането на наистина надеждни агенти ще е десетилетие упорит труд. „А ние – добавя той, – още не сме стигнали дори до 99%.“</p>
</li>
<li>
<p>Днес учим утилитарно – за да си намерим работа. Според Карпати, когато машините поемат труда, ученето ще остане заради самото него: за удоволствие и за форма на ума, както днес ходим на фитнес, не защото някой се нуждае от мускулите ни. Визията му за Eureka Labs е точно това – ИИ-наставник да прави перфектно персонализирано обучение, достъпно за всеки.</p>
</li>
</ul>
<p>Доста повече спокойствие и доста голяма разлика от прогнозите на повечето технологични лидери, ще се съгласите. Но той си е такъв – изключително умен, без да изглежда арогантен. Влиятелен, без да е шумен. Технически задълбочен, но достъпен. Свързан с най-големите компании, но по някакъв начин запазил образа на човек, който може просто да седне и да обяснява. И дори да успокоява.</p>
<p>А кой ли ще се окаже прав? Само времето ще покаже. А също – следващият Claude, или пък следващото есе, в което Андрей Карпати ще улови духа на времето…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Дарио Амодей. Късно ли е човечеството да се събуди?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/dario-amodei</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/dario-amodei</guid>
      <pubDate>Fri, 13 Mar 2026 06:00:04 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„На човечеството предстои да бъде връчена почти невъобразима мощ и е дълбоко неясно дали нашите социални, политически и технологични системи притежават зрелостта да я използват.“ Казва го може би най-актуалният технологичен лидер и има защо. „Той мрази западната цивилизация“, написа Мъск. „Лъжец, който се има за Господ“, отсече зам.-министърът на войната Емил Майкъл. „Неговото са левичарски щуротии“, допълни Тръмп. Все думи от през последните седмици, насочени към днешния ни герой. Кой е този страховит враг? Надали бихте предположили, че става дума за уравновесен и благовиден физик от Сан Франциско, който просто е обявил, че не иска да позволи компанията му да се използва за създаването на автономни оръжия и за масово проследяване. Дарио Амодей, създателят на най-модерните ИИ модели, най-накрая попадна там, където заслужава да бъде – под светлината на прожекторите. И не само защото се опълчи на най-голямата държава с реален риск това да унищожи мултимилиардната му компания. Не само защото моделите на Anthropic през последните години водят напредъка на изкуствения интелект до невероятни висоти. А и защото се осмели да надникне в бъдещето. Там, накъдето всички сме се запътили, а малцина посмяват да зададат наистина важните въпроси. Като например – как да оцелеем като цивилизация в епохата на свръхнапредналия изкуствен интелект?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei.jpg.960.webp" alt="Дарио Амодей" /></p><p>„Той мрази западната цивилизация“, написа Мъск. „Лъжец, който се има за Господ“, отсече зам.-министърът на войната Емил Майкъл. „Неговото са левичарски щуротии“, допълни Тръмп. Все думи от през последните седмици, насочени към днешния ни герой.</p>
<p>Кой е този страховит враг? Надали бихте предположили, че става дума за уравновесен и благовиден физик от Сан Франциско, който просто е обявил, че не иска да позволи компанията му да се използва за създаването на автономни оръжия и за масово проследяване.</p>
<p>Ако го срещнете, ще си кажете – типичният технологичен експерт. С риза, с очила, никой не би го обвинил в прекалена харизма. Като дете обича физиката и математиката повече от всичко. Губи баща си заради болест, която само четири години по-късно вече се лекува успешно. Човек, който има силата да провиди развитието на изкуствения интелект… докато го създава. Но също да предупреди за огромните опасности, които носи технологията. Предприемач, изградил от нищото компания за $380 млрд., който казва, че един ден ще дари почти всичките си пари.</p>
<p>Дарио Амодей, създателят на най-модерните ИИ модели, най-накрая попадна там, където заслужава да бъде – под светлината на прожекторите. И не само защото се опълчи на най-голямата държава с реален риск това да унищожи мултимилиардната му компания. Не само защото моделите на Anthropic през последните години водят напредъка на изкуствения интелект до невероятни висоти. А и защото се осмели да надникне в бъдещето. Там, накъдето всички сме се запътили, а малцина посмяват да зададат наистина важните въпроси. Като например – как да оцелеем като цивилизация в епохата на свръхнапредналия изкуствен интелект?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei-6.jpg.960.webp" alt="Дарио Амодей" loading="lazy" decoding="async" width="1920" height="1080"></figure>
<h2 id="физикът-милиардер">Физикът милиардер</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Вярвам, че навлизаме в обред за посвещение – бурен и неизбежен – който ще изпита кои сме ние като вид. На човечеството предстои да бъде връчена почти невъобразима мощ и е дълбоко неясно дали нашите социални, политически и технологични системи притежават зрелостта да я използват.“</em></p>
</blockquote>
<p>„Юношеството на технологиите“. Едва там се намираме като вид според днешния ни герой. Така се казва <a href="https://www.darioamodei.com/essay/the-adolescence-of-technology">есето</a>, с което Дарио Амодей привлече погледите през януари, публикувайки го на собствения си сайт. В няколко хиляди думи той успя да събере много от онези въпроси, които днес са по-важни от всичките ни злободневни теми. Именно тези, заради които го има и сайтът, в който се намирате.</p>
<p>После дойде неочакваната буря. Цялата американска държавна машина се изправи с пълната си мощ срещу една сравнително млада компания за изкуствен интелект. Доста неочаквано и нетипично явление във времената, когато технологичните лидери са тези, които определят и обществения разговор, и големите предизвикателства на днешния ден.</p>
<p>Ако все още не е дошъл, то съвсем близо е <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">денят, в който програмистите няма да пишат компютърен код</a>. Именно моделите Claude на Anthropic се оказаха тези, които промениха играта, заедно с неочакваните и успешни апликации, с които се използват. Claude постепенно се превърна във все по-конкурентна, а после и изпреварваща технология от по-популярния си в заглавията „братовчед“ ChatGPT. Докато стигнахме до деня, когато създаващата го компания се сблъска с думите, с които започнахме.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei-2.jpg.480.webp" alt="Дарио Амодей" loading="lazy" decoding="async" width="720" height="400"></figure>
<h2 id="враг-пред-портите">Враг пред портите</h2>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Човечеството трябва да се събуди. И това есе е опит – може би безнадежден, но си заслужава! – да разтърсим хората.“</em></p>
</blockquote>
<p><em>* Цитатите за от <a href="https://www.darioamodei.com/essay/the-adolescence-of-technology">есето „Юношеството на технологиите“</a>, преведено от Claude Opus 4.6</em></p>
<p>Разбира се, не знаем твърде много за преговорите между американската държава и днешния ни герой, но силните квалификации са показателни. От една страна за това какво е днес значението на изкуствения интелект. Не в бъдещето и не за забавление. След като той е до такава степен част от националната сигурност на най-голямата държава; след като е от такова важно значение за САЩ, че отказът на една компания да продаде технологията си се превръща в толкова голяма тема, значи вече сме там, където ни праща с думите си Амодей.</p>
<p>Нещо повече, въпреки всички силни думи и епитети, никой не отрече, че причината държавата да обяви днешния ни герой за враг е именно отказът от две неща, с които започнахме – желанието изрично да бъде забранено моделите на Anthropic да бъдат използвани за следене и убиване.</p>
<p>OpenAI например се съгласиха с условията на Пентагона и подписаха договор за сътрудничество. Лесно е да предположим, че надали са били толкова придирчиви точно към тези условия. Появи се дори онлайн движение на хора, които спират да използват продуктите им, заради това, че залагат много сериозни мини пред бъдещето на свободата в епохата на изкуствения интелект, но… по темата най-много има какво да каже Оруел.</p>
<h2 id="за-кожата-на-един-програмист">За кожата на един програмист</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Всяко колебание е печално, защото на самата технология не ѝ пука какво е модерно. Ние сме значително по-близо до реална опасност през 2026 г., отколкото бяхме през 2023-а. Урокът е, че трябва да обсъждаме и насочваме рисковете по реалистичен, прагматичен начин: трезво, базирано на факти и достатъчно устойчиво, за да преживеем сменящите се вълни.“</em></p>
</blockquote>
<p>Дарио се ражда през 1983 г. в Сан Франциско. Семейството му е като от роман на Талев. Бащата Рикардо Амодей е емигрант от тосканското градче Маса Маритима, изхранва се от малкото си ателие за кожени изделия. В Америка среща Елена Енгел, която идва от еврейската диаспора и се занимава с проектирането на библиотеки.</p>
<p>Детството на Дарио преминава в „Мишън“ – пъстър, мултикултурен квартал в сърцето на големия град. Както сам казва, родителите му предават „ясното чувство за правилно и грешно, разбирането за нещата, които наистина имат значение в живота“.</p>
<p>От малък го увлича математиката, после се запознава и с нейната по-кокетна сестра – физиката. И макар че е от поколението, което посреща в детството си напредъка на технологиите, те далеч не му се струват интересни. „Да напишеш някакъв сайт ми се струваше супер непривлекателно“, спомня си той. „Интересувах се от откриването на фундаментална научна истина.“</p>
<p>Именно това го отличава най-силно от всички безбройни технологични лидери, в чиито Дигитални истории сме надничали – напред го води науката, дотолкова, че през 2000 г. е включен в националния отбор за Международната олимпиада по физика.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei-3.jpg.480.webp" alt="Дарио Амодей" loading="lazy" decoding="async" width="720" height="480"></figure>
<h2 id="физика-на-тъгата">Физика на тъгата</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Вече има изобилие от доказателства, че ИИ системите са непредсказуеми и трудни за контрол – наблюдавали сме поведения като обсесии, сервилност, мързел, измама, изнудване, конспирации и мошеничество чрез хакване на софтуерни среди. ИИ компаниите със сигурност искат да обучат системите да следват човешки инструкции, но процесът е по-скоро изкуство, отколкото наука – по-близо до „отглеждане“ на нещо, отколкото до „изграждане“.“</em></p>
</blockquote>
<p>Поема по утъпкания научен път, следвайки физика в Калифорнийския технологичен институт и Станфорд. И може би щеше да продължи с дълбоките научни изследвания, а всички ние нямаше да имаме възможност да се запознаем с Claude Code, ако не беше една лична трагедия.</p>
<p>Дарио е на 23, когато баща му умира от рядка форма на рак. Както ще разказва често след това физикът, 4 години по-късно вече съществува лечение на този тип тумори, което дава над 99% шанс. „Имаше човек, който работеше върху лечението на тази болест, успя да я излекува и да спаси многобройни човешки животи“, казва Амодей. „Но можеше да спаси още повече.“</p>
<p>Загубата кара младия учен да промени посоката на изследванията си. Бавно, но сигурно да ги насочи към изкуствения интелект, защото в него вижда технологична възможност много по-бързо и ефективно да се лекуват хората и животът да става по-добър.</p>
<p>Първата му стъпка обаче не са компютрите, а… опознаването на човешкия мозък. Дарио решава да продължи с магистратура по биофизика в Принстън. Изучава електрофизиологията на невронните вериги, опитва се да разбере как работи мозъкът, като изследва електричните импулси, протичащи в него.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei-4.jpg.960.webp" alt="Дарио Амодей" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="630"></figure>
<h2 id="бездарие">Бездарие</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„ИИ моделите са обучени върху огромни количества литература, включваща множество научнофантастични истории за ИИ, бунтуващи се срещу човечеството. Това може неволно да оформи техните очаквания за собственото им поведение по начин, който ги кара сами да се вдигнат срещу човечеството. Или пък биха могли да решат, че е оправдано да унищожат човечеството, защото хората ядат животни или са довели определени видове до изчезване.“</em></p>
</blockquote>
<p>Днес терминът „изкуствен интелект“ се търкаля денем и нощем из фийда ни, но само допреди няколко години учените много сериозно го избягваха. Показателно е, че огромният напредък в тази посока дойде от изследователи, които много добре познават именно естествения и това как работи мозъкът ни – започвайки от <a href="https://karamanev.me/istorii/geoffrey-hinton">„Кръстника“ Джефри Хинтън</a> и стигайки до Дарио Амодей.</p>
<p>Следва постдокторантура, свързана с туморни изследвания. И ако това е неочакван преход от физиката, то следващият е още по-внезапен, а и по-важен за историята, която ни е събрала. Дарио попада на <a href="https://karamanev.me/technologii/singulyarnost">книгите на футуролога Рей Кърцуайл и с идеите си за експоненциалното развитие на технологиите</a> той го печели за света на изкуствения интелект.</p>
<p>Физик с опит в медицината, спонтанно Дарио изпраща документите си на обява за работа в ИИ лабораторията на китайския технологичен гигант Baidu. И изважда късмет. Както казва първият му шеф на новото работно място, в началото му се сторило изключително странно защо изобщо физик кандидатства за длъжност, свързана с разработването на изкуствен интелект…, докато не видели начина, по който Дарио е написал компютърния код за своите изследвания.</p>
<p>В китайската компания физикът бързо навлиза в новата професия и формира светогледа си за нея. Там се превръща в един от основните застъпници на идеята за мащаба – че в света на изкуствения интелект значително повечето данни и по-голямата изчислителна мощ могат да доведат до много сериозни пробиви, дори без да се правят някакви следващи големи стъпки. Възглед, който често е критикуван от други големи учени в ИИ света, но за момента като че ли не спира да се отплаща с всяко следващо поколение генеративни езикови модели.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei-5.jpg.400.webp" alt="Дарио Амодей" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="400"></figure>
<h2 id="gp-ти-си-звездата">GP-ти си звездата</h2>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Стоим на прага на по-нататъшното усъвършенстване на крайното зло, зло, чиято възможност се простира далеч отвъд онова, което оръжията за масово унищожение завещаха на нациите-държави, до изненадващо и ужасяващо овластяване на крайни индивиди.“</em></p>
</blockquote>
<p>От Baidu Дарио минава за кратко през Google, докато през 2016 г. прави стъпката, която ще го постави в центъра на една от най-важните технологични революции в човешката история – присъединява се към OpenAI. Да, макар днес да не оправдава нито името, нито идеята си, компанията – „майка“ на ChatGPT беше основана от хора като Илон Мъск и <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">Сам Алтман</a> с официалната мисия да развие изкуствен интелект, който да бъде полезен за цялото човечество.</p>
<p>Когато Дарио пристига, тя тъкмо набира скорост, а той бързо се налага като ключова фигура – издига се до вицепрезидент по изследванията, работи рамо до рамо с легендарния Иля Суцкевер и поема водещата роля в проекти, които ще разтърсят света.</p>
<p>Първият от тях е GPT-2. Моделът показва впечатляващи способности за генериране на текст, но OpenAI решава да не го пуска изцяло заради опасения от злоупотреби. GPT-3 обаче идва, за да промени всичко (<a href="https://karamanev.me/technologii/gpt-3-na-sladki-prikazki-s-izkustveniya-intelekt">както, впрочем, сме си говорили на този сайт</a>, много преди да се появи ChatGPT и светът да си даде сметка, че това се е случило).</p>
<p>Макар пробивът да не стига в пълната си сила до обществото, специалистите са впечатлени от способностите на модела да програмира, обобщава и превежда. Дори сдържаният Амодей не крие ентусиазма си: „Има нещо изключително в него“, казва пред New York Times. „Има някаква способност да разпознае модела, който си му дал, и да довърши историята.“</p>
<h2 id="от-пиле-мляко">От пиле мляко</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Достатъчно мощен ИИ вероятно би могъл да компрометира всяка компютърна система в света и също така да прочете и осмисли цялата електронна комуникация на човечеството. Може би е плашещо правдоподобно просто да се генерира пълен списък на всеки, който не е съгласен с правителството по който и да е въпрос, дори ако подобно несъгласие не е изрично заявено в нищо, което казва или прави.“</em></p>
</blockquote>
<p>Някъде в този момент обаче, заедно с големия ентусиазъм, идват и големите съмнения. Ако не вярвате – питайте д-р Франкенщайн… или сравнението не е съвсем точно? Само времето ще покаже.</p>
<p>Дарио за първи път си дава сметка, че изкуственият интелект е мощно оръжие, което е едва в зората на своето развитие. Той вече може да прогнозира накъде отива технологията – и колко опасна може да стане, ако не се подходи правилно. „Дарио вникна в тази технология и разбра, че тя ще проработи. А ако допуснеш, че това ще се случи и че ще стане толкова умна, колкото човека, няма как да не започнеш да се тревожиш за безопасността“, спомня си колегата му Джак Кларк.</p>
<p>Партньорството на OpenAI с Microsoft, обявено през 2019 г., с мултимилиардна инвестиция и ексклузивни права за комерсиализация, става повратна точка. За нашия физик и колегите му това е знак, че ИИ вече се развива като състезание, а не като колективно научно усилие.</p>
<p>Той описва решението да напусне с типичната си директност: „Има много дезинформация защо напуснахме. Хората казват, че е станало, защото не ни харесваше сделката с Microsoft. Грешка. Ако имаш визия как нещо трябва да се прави и за принципите, на които организацията трябва да стъпва, невероятно непродуктивно е да се опитваш да промениш нещата отвътре. По-добре отиди и създай своята визия.“</p>
<h2 id="приказка-за-стълбата">Приказка за стълбата</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Днес хората се тревожат много за потенциалното влияние на TikTok като пропаганда на Китайската комунистическа партия, насочена към деца. И аз се тревожа за това. Но персонализиран ИИ агент, който те опознава в продължение на години и използва знанието си за теб, за да оформя всичките ти мнения, би бил драматично по-мощен.“</em></p>
</blockquote>
<p>Именно това прави. Е, отново е време да споменем иронията на съдбата, че OpenAI бързо се превръща в страховит доминатор и класически мастодонт от дигиталната епоха. А Дарио го напуска, за да създаде Anthropic – компания, която също е далеч от представите за общественото благо, равния достъп и отворените технологии. Но пък, както личи и от последните новини, с които започнахме, има и съществени разлики в това на какви компромиси са склонни Дарио и колегите му на фона на <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">бившия му началник Сам Алтман</a>.</p>
<p>Пък може би не е късно и Сам да вземе пример, кой знае? „Ако можеш да създадеш компания, в която хората искат да работят, следваща практики, които хората намират за разумни, успееш ли да задържиш позицията си в екосистемата – останалите ще започнат да те копират“, смята Амодей. „Когато бизнеслидерите видят, че конкурентна компания е избрала печеливша стратегия, това ги кара да променят поведението си много по-убедително, отколкото ако си техен шеф и спориш с тях“.</p>
<p>В самия край на 2020 г. Дарио Амодей, сестра му Даниела и група изследователи напускат OpenAI, което компанията обявява с лаконично прессъобщение. „Дарио винаги е споделял нашата цел за отговорен ИИ“, пише <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">Алтман</a>, а самият той е също елегантен: „Искам да благодаря на Сам и на всички. Наистина се гордея с работата, която свършихме заедно.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei-7.jpg.960.webp" alt="Дарио Амодей" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"><figcaption>Дарио с японската министър-председателка Санае Такаичи</figcaption></figure>
<h2 id="закуска-на-тревата">Закуска на тревата</h2>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Формулировката, до която достигнах, е, че трябва да използваме ИИ за национална отбрана по всички начини, с изключение на онези, които биха ни направили по-подобни на нашите авторитарни противници.“</em></p>
</blockquote>
<p>Първата среща на бъдещия екип на Anthropic е в парк в Сан Франциско. По-малко от двайсет души, седнали в кръг на тревата. Кой е казал, че революциите непременно са дело на големи групи хора?</p>
<p>Е, най-вероятно в подобен случай е полезно да имаш някой и друг милиард долара инвестиции, особено в област като изкуствения интелект…, но и това няма как да не се случи, сигурни са ентусиастите в парка. Пълни с вяра, убеденост и чувство за отговорност.</p>
<p>Сред първите, които им се доверяват, е бившият изпълнителен директор на Google Ерик Шмид. „Когато правиш инвестиция в начален етап, на практика нямаш никакви данни. Не знаеш какви са приходите“, разказва Шмид. „Не знаеш пазара. Не знаеш какъв е продуктът. Затова решението основно зависи от хората. Знаех, че Дарио е брилянтен учен, той обеща да наеме други брилянтни учени и го направи. Обеща да ръководи много малка компания… но това обещание не спази. За добро или лошо.“</p>
<p>Подобно на OpenAI, Anthropic е учредена като „корпорация в обществена полза“. Не знам за вас, на мен това ми звучи като „вълк веган“, но официално се приема за правна форма, която задължава компанията да преследва не само печалба, а и мисия. В случая тя е ясна: да изгради надеждни, обясними и контролируеми системи за ИИ. Моделите да се ръководят от набор от принципи, своеобразна вътрешна конституция, която определя какво е позволено.</p>
<h2 id="италианска-връзка">Италианска връзка</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„ИИ може да измести половината от всички начални позиции в офисната работа в рамките на следващите 1 до 5 години, дори докато ускорява икономическия растеж и научния напредък. ИИ не е заместител на конкретни човешки професии, а по-скоро общ трудов заместител на хората.“</em></p>
</blockquote>
<p>Един от най-близките до Дарио хора по този път е собствената му сестра Даниела, която става президент на Anthropic. Опитът ѝ е коренно различен от неговия: бакалавър по английска литература, политика и музика от Калифорнийския университет. Работила е в неправителствени организации, в системата на световното здравеопазване. После пет години е във финансовата корпорация Stripe, във времето, в което тя се разраства от 40 до 1200 души. Тя е организаторът, бизнес стратегът, човекът, който разбира и политиката, и етиката от доста различен ъгъл. Дарио е технологът, визионерът, ученият. Даниела е дипломатът, мениджърът, прагматикът. И вместо да се получи взривоопасен сблъсък между двете…, някак си разумът надделява.</p>
<p>Много неща го отличават от колегата Алтман, но ако по нещо си приличат, то е медийният образ. И двамата не биха могли да бъдат укорени в реторическо майсторство, харизма, диалогични умения. Както личи и от цитатите, които четете, епистоларната форма определено е неговата, за сметка на публичното говорене. Но това никак не смущава Дарио, който казва в едно от малкото си подкаст гостувания: „Опитвам се да не се показвам и изказвам постоянно и се гордея, че ми се получава. Ако хората ме имат за скучен и необщителен, точно това искам. Виждал съм много случаи на колеги, които дотолкова се обвързват с останалите, че търсенето на одобрението на тълпата ги разрушава.“</p>
<p>Но не си мислете, че става дума за социопат, точно обратното. Според Дарио, както мисли и един негов предшественик, кадрите решават всичко. Казва, че най-голяма част от времето си отделя именно да избира правилните хора и да общува с тях.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei-8.jpg.960.webp" alt="Дарио Амодей" loading="lazy" decoding="async" width="2400" height="1800"></figure>
<h2 id="бяла-лястовица">Бяла лястовица</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Рискуваме ситуация, в която вместо да засяга хора с конкретни умения или в конкретни професии, ИИ засяга хора с определени вродени когнитивни свойства, а именно по-ниска интелектуална способност – което е по-трудно за промяна. Не е ясно къде тези хора ще отидат или какво ще правят и се тревожа, че биха могли да формират безработна или много нископлатена „подкласа“.“</em></p>
</blockquote>
<p>„Най-важното нещо, което правя всеки ден, не е свързано с трениране на модели или пускане на продукти“, казва той. Два пъти месечно Амодей застава пред цялата компания в среща, наречена DVQ – Dario Vision Quest. Няма да ви обяснявам в детайли шегичката в названието, само ще спомена, че има асоциации с психеделични пътувания. Но тези са си прагматични. На срещите той говори поне час по всякакви теми – от продуктова стратегия до геополитика, държейки в ръка няколко страници документи.</p>
<p>Поддържа и активен Slack канал с колегите си, в който пише дълги, аналитични есета, превърнали се в своеобразен летопис на компанията. Тази култура на писмено мислене и открит вътрешен дебат е рядкост в технологичния свят и е резултат от убеждението на Амодей, че доверието е най-ценният ресурс, с който разполага.</p>
<h2 id="есето-и-прасето">Есето и прасето</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Не мисля, че е прекалено смело да си представим ИИ компании, полупроводникови компании и техни клиенти, генериращи около 3 трилиона долара приходи годишно, оценени на около 30 трилиона, и водещи до лични състояния далеч в трилионите. В този свят дебатите, които водим днес за данъчната политика, просто няма да важат – ще бъдем в коренно различна ситуация.“</em></p>
</blockquote>
<p>През октомври 2024-а Дарио публикува на личния си сайт есе, което предизвиква вълна от дебати. Нарича го „Machines of Loving Grace“ – „Машини на любящата благодат“, цитат от стихотворение на майстора на черногледството Ричард Бротиган.</p>
<p>Поезия за бъдещето, какво ще кажете? <a href="https://karamanev.me/digitalni/apollo-ex-machina">Apollo ex Machina.</a></p>
<p>В размислите си с дължината на повест, Амодей рисува картина на света, в който мощният изкуствен интелект е използван правилно. Нещо повече, той предлага конкретна визия какво означава „правилно“. „Мисля, че повечето хора подценяват колко радикална може да бъде позитивната страна на ИИ, точно както мисля, че повечето хора подценяват колко големи могат да бъдат рисковете“, пише той.</p>
<p>В есето минава през различни области, в които ИИ може да доведе до много сериозни човешки пробиви – от медицината до демокрацията и човешкото благополучие.</p>
<p>Технологията може да ускори научните изследвания десетократно, да направи повечето инфекциозни болести предотвратими, да спре рака, да удължи живота ни.</p>
<p>Може би най-провокативна е частта с геополитиката. Амодей се застъпва за стратегия, която нарича „антант“ – коалиция от демократични нации, които използват ИИ, за да постигнат решаващо стратегическо и военно предимство пред авторитарните си противници, като същевременно споделят ползите с всички сътрудничещи демократични държави.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei-9.jpg.960.webp" alt="Дарио Амодей" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1340"><figcaption>Дарио с индийския лидер Нарендра Моди</figcaption></figure>
<h2 id="новата-антанта">Новата Антанта</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Тъжно ми е, че много заможни хора – особено в технологичната индустрия – наскоро приеха циничната и нихилистична нагласа, че благотворителността е неизбежно измамна или безполезна. Мога да изтъкна и прагматичен аргумент пред милиардерите: в техен интерес е да подкрепят една добра версия на данъчната политика. Ако не подкрепят добра версия – неизбежно ще получат лоша, проектирана от тълпа.“</em></p>
</blockquote>
<p>Странно ли е, или закономерно, че малко повече от столетие след Първата световна война, като че ли отново големият военен конфликт се усеща във въздуха? Дотам, че един от най-големите технологични лидери призовава за разглеждането на ИИ като геополитика и говори за „антанта“…</p>
<p>„Добрите“ срещу „лошите“, авторитарните люде срещу демократите, <a href="https://karamanev.me/istorii/yuval-noa-harari">почти като при Ювал Харари</a>.</p>
<p>Малко наивно, може би. Но, прав или не, Дарио е сред малцината, които наистина се опитват да поведат смисления разговор за бъдещето. През последните години Anthropic се утвърди като огромен фактор, като мястото, откъдето започват промените. В началото на тази година на същия личен сайт излезе второто есе, извадки от което четете тук. Много по-алармистко, много по-балансирано, а, поне според мен – и много по-визионерско.</p>
<p>Първото говори за мечтите, а второто – за опасностите. За голямата промяна, която вече е тук.</p>
<p>Амодей отново разделя мислите си на 5 основни риска. Първият е свързан с автономността на ИИ системите – опасността те да развият цели или поведение, несъвместими с човешките.</p>
<h2 id="1-до-5-години">1 до 5 години</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Биха ли могли мощни ИИ системи да изобретят нова религия и да обърнат милиони хора в нея? Биха ли могли повечето хора да се окажат „зависими“ по някакъв начин от взаимодействието с ИИ? Биха ли могли хората да бъдат „марионетки“ на ИИ системи, където ИИ по същество наблюдава всяка тяхна стъпка и им казва точно какво да правят и кажат във всеки момент, водейки до „добър“ живот, но такъв, на който липсва свобода или каквато и да е гордост от постигнатото?“</em></p>
</blockquote>
<p>Втората категория е злоупотребата от индивиди или малки групи хора, като особено тревожна е възможността за създаване на биологично оръжие. Третата е злоупотребата от страна на властимащи – авторитарни правителства да провеждат безпрецедентен надзор, да разгръщат автономни оръжия и да водят масова пропаганда.</p>
<p>Четвъртата категория е икономическа: Амодей предупреждава, че ИИ може да измести половината от началните позиции в офисната работа в рамките на една до пет години. Богатството може да се концентрира, социалните неравенства да избухнат.</p>
<p>Петата категория е неизвестното. Онова, което дори не бихме могли да предположим, след като работим с познат арсенал от научни инструменти, светоусещане, категории. Създадени за други, различни времена и нрави.</p>
<p>Всяка от тези опасности може да бъде предотвратена, ако човечеството се събуди, пише Дарио.</p>
<p>Как би могло това да се случи в поляризирания свят, доминиран от социалните мрежи?</p>
<p>Отговорите той не дава, аз също продължавам да го търся за себе си. Може би ще очакваме и следващо есе. Тях не ги пише изкуственият интелект, а самият Дарио, в старомоден, неизпипан, грозноват сайт. Интересно, нали?</p>
<p>По-важни обаче почти винаги са въпросите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei-10.jpg.960.webp" alt="Дарио Амодей" loading="lazy" decoding="async" width="2200" height="1313"><figcaption>Тази снимка се превърна бързо в мем. Индийският лидер Моди събра световния технологичен елит, призовавайки за единение… като само Дарио и Сам Алтман така и не пожелават да се хванат за ръце.</figcaption></figure>
<h2 id="даровете-на-смъртта">Даровете на смъртта</h2>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>„Мога да си представя, както Сейгън го направи в „Контакт“, че тази същата история се разиграва на хиляди светове. Един вид придобива съзнание, научава се да използва инструменти, започва експоненциалния възход на технологиите, среща кризите на индустриализацията и ядреното оръжие, и ако преживее тези, се сблъсква с най-трудното и последно изпитание – когато научи как да превърне пясъка в машини, които мислят.“</em></p>
</blockquote>
<p>Историята с Пентагона започва през юли 2025 г., когато американската държава подписва договор за 200 млн. долара с Anthropic за разработка на ИИ в защита на националната сигурност. Claude – моделът на Anthropic, е единственият, широко разгърнат в класифицираните мрежи на Министерството на войната.</p>
<p>Но проблемът се появява в преговорите по условията, където Амодей настоява за двете „червени линии“. Никакво масово наблюдение на американски граждани, никакви напълно автономни оръжия.</p>
<p>Както казва Дарио, ИИ просто променя правилата и това трябва да е в главите на хората, които го разработват.</p>
<p>„Технологията напредва толкова бързо, че е пред закона“, казва той. „Не искаме да продаваме нещо, което не смятаме за надеждно, не искаме да продаваме нещо, което може да убива хора.“</p>
<p>Но тогава… дали точно Пентагонът е идеалният потенциален партньор?</p>
<p>Границите са тънки, правилата наистина вече са други.</p>
<h2 id="даровете-на-влъхвите">Даровете на влъхвите</h2>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>„Дали ще преживеем това изпитание и ще изградим красивото общество, описано в „Машини на любящата благодат“, или ще се поддадем на робство и унищожение – ще зависи от нашия характер и решимост като вид, от нашия дух и нашата душа.“</em></p>
</blockquote>
<p>Както признава Дарио, позицията на Anthropic е парадоксална. „Ние заемаме странно място в ИИ пейзажа: вярваме, че ИИ може да бъде една от най-променящите света и потенциално опасни технологии в човешката история, а въпреки това самите ние разработваме точно тази технология.“</p>
<p>За мнозина това е лицемерие, но за Амодей е логика. Ако мощен ИИ бъде създаден – а той вярва, че това ще се случи! – по-добре е да бъде в ръцете на хора, които се замислят и тревожат за последствията.</p>
<p>Едно време това не е помогнало на Прометей и Пандора. Но сега?</p>
<p>Към момента Anthropic е оценена на 380 млрд. долара, има 2500 служители и е набрала над 33 млрд. долара инвестиции.</p>
<p>Момчето, което обичаше физиката, сега ръководи една от компаниите, които оформят бъдещето на човечеството. И казва, че „човечеството трябва да се събуди.“ Дали това се случва?</p>
<p>Тази дигитална история идва, за да ни припомни, че и преди, и след изкуствения интелект свободата е на върха на копието. Остава да стискаме палци на хора като днешния ни герой да не предават принципите си. Уви, винаги ще се намери и кой да го направи. Затова единственият път към спасението на давещите се е в ръцете им. Поне засега.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/03/dario-amodei.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Питър Тийл. Консервативният визионер</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/peter-thiel</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/peter-thiel</guid>
      <pubDate>Fri, 13 Jun 2025 06:00:46 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск. Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност… Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха. Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери. Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-2.jpg.960.webp" alt="Питър Тийл" /></p><p>Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му съюзник Илон Мъск.</p>
<p>Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…</p>
<p>Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.</p>
<p>Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.</p>
<p>Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel.jpg.480.webp" alt="Питър Тийл" loading="eager" decoding="async" width="960" height="665"></figure>
<h2 id="тил-уленшпигел">Тил Уленшпигел</h2>
<p>Питър Андреас Тийл се ражда през октомври 1967 г. във Франкфурт на Майн. Баща му – инженер в химическата промишленост, често сменя местоработатата си, заедно с него пътува и цялото семейство. Така още съвсем малък, Питър се превръща в космополит – когато е на годинка, семейството му напуска родната Германия, обикаля Намибия и Южна Африка, за да се установи накрая в Кливланд.</p>
<p>От хлапе бъдещият свръхуспешен предприемач обича две неща: шаха и научната фантастика. Две области, за които след време ще каже, че са обединени от обща цел – да предвиждаш бъдещето. Шахът дава стратегическо мислене, а фантастиката – визия. Комбинацията от двете го научава на нещо, за което никоя класна стая не е способна: да мисли в системи, а не в правила.</p>
<p>Тийл не просто чете Айзък Азимов, Толкин, Робърт Хайнлайн, а ги препрочита като манифест. Градовете на бъдещето, хора, сраснали се с машините, алгоритми, предсказващи човешкото поведение – това са темите, които го вълнуват. И които няма да забрави като възрастен, превръщайки ги от фантазии в реалност. За всички нас.</p>
<h2 id="приятел-в-тила">Приятел в тила</h2>
<p>Питър е тийнейджър, когато семейството му се установява в Калифорния. Там, в сърцето на технологичната златна треска, той ще оформи вижданията си за бъдещето. Първо собственото си. Макар да е добър ученик, усеща, че не му харесва това, което получава. Че образованието го насочва към уеднаквяване, към това от училище да излизат хора с едни и същи знания и умения, а не логичното според него – да ти дава най-доброто според това, за което имаш талант.</p>
<p>Няма желание да продължи в университет, но родителите му го убеждават и не след дълго е приет в Станфорд.</p>
<p>Момчето бързо напредва и в шаха. Участва и печели редица състезания, докато в един момент просто решава, че не това е, което му е интересно. За висшето си образование не избира математиката, която като че ли му се отдава толкова много, а философия.</p>
<p>Да, тази абстрактна наука, която далеч не обещава кариера, а вместо това дава съмнение. Но точно това търси Тийл: непоклатимото в несигурното.</p>
<p>Сред лекциите за Платон и Попър той си изгражда собствена координатна система, по която ще се води в следващите си стъпки. Не технологично или хуманитарно, не ляво или дясно. А мейнстрийм срещу смелост, консенсус срещу контрааргумент. Разделителната ос за него е познанието – кое е реално и кое – имитация на обществено съгласие. „Всяко истински ценно познание започва там, където свършва съгласието“, ще напише години по-късно предприемачът.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-3.jpg.960.webp" alt="Питър Тийл" loading="lazy" decoding="async" width="976" height="549"></figure>
<h2 id="силициеви-философи">Силициеви философи</h2>
<p>Изненадващо решава да продължи с втора специалност – право. Казва, че това са трите най-скучни години в живота му, но далеч не напразни. По онова време с колеги създава “The Stanford Review“ – консервативно студентско списание, което влиза в открит сблъсък с ръководството на университета.</p>
<p>В него развива доста от идеите, които днес се върнаха на силни позиции отвъд океана. И нищо чудно – както стана дума, бившият студент по право е сред хората, допринесли непосредствено за това днес Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс да определят правилата в Белия дом. В списанието си Тийл громи мултикултурализма, феминизма, правата на малцинствата.</p>
<p>След като завършва, набързо сменя няколко скучни корпоративни длъжности, колкото да разбере, че определено не това е попрището му. Тъкмо тогава личната му философия се допълва с идеята как точно да я претвори в действителност.</p>
<p>„Всеки момент в бъдещето трябва да бъде по-добър от който и да било момент в миналото“, казва милиардерът.</p>
<p>Прехвърляме се в класическа сцена от хакерски филм. Неколцина гениални, леко асоциални, затворени в офис мъже пият кола, не спят по цели нощи, пишат компютърен код, спорят за философия и… създават продукт, който ще пренареди глобалната икономика.</p>
<p>Сцената обаче е реална. Именно така се ражда PayPal – начинанието, което показа, че в онлайн времената банките вече не са единствената възможност за парични преводи. И направи още по-важното – даде криле на Питър Тийл и съдружника му Илон Мъск за следващите големи начинания, които наистина ги изстреляха в небесата (за разлика от Мъск, в случая с днешния ни герой, само метафорично).</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-4.jpg.960.webp" alt="Питър Тийл" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1318"></figure>
<h2 id="пет-пари-в-кесия">Пет пари в кесия</h2>
<p>Първият бизнеспроект на Тийл е Confinity – софтуер за криптирана комуникация и разплащания с помощта на първобитните мобилни устройства от края на миналия век. По същото време по сходно начинание работи конкурентна компания на име X.com. „Хикс“ – точно така, името ще се завърне след четвърт столетие, но по онова време става дума за финансов софтуер, начело на който е амбициозен южноафриканец на име… Илон Мъск.</p>
<p>Кой ли ще спечели тази битка? Историята не стига до тази развръзка, защото двата екипа решават, че е по-добре да обединят усилията си. Така през 2000-ната година двете компании се обединяват под името PayPal. След дълги спорове начело застава Питър Тийл, убеждавайки останалите, че най-добре знае как да превърне общото им начинание в успешен бизнес.</p>
<p>Оказва се прав. Първата масова система за плащане онлайн се превръща във феномен, бързо трупа потребители, а Тийл, Мъск и компания решават, че е време за по-важни дела.</p>
<p>PayPal е купена от eBay през 2002 за $1,5 милиарда. Нашият герой се събужда като милионер, мнозина биха се изкушили да се порадват на постигнатото, но не и амбициозният философ-юрист. Той усеща, че технологиите са напреднали изключително много и съвсем скоро ще променят живота ни във всички области. Докато, за да изпълни големите си цели – технологична революция по начина, по който той иска, не е достатъчна една компания.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-5.jpg.480.webp" alt="Питър Тийл" loading="lazy" decoding="async" width="485" height="719"></figure>
<h2 id="капо-ди-тути">Капо ди тути</h2>
<p>Често на шега (или не?) наричат екипа от онова време „Мафията PayPal“, където пък нашият герой е Кръстникът.</p>
<p>С толкова пари други биха си купили остров, яхта, футболен клуб (а вие?), докато Тийл си купува… възможността да действа сам. Заема се с неочакваното начинание не да създава, а да подкрепя, съветва (дали не да насочва и манипулира?) онези начинания, които след това оформиха днешния ден.</p>
<p>През 2003 г. основава Palantir – компания, с която е свързан и до днес. Основната ѝ дейност е обработката на големи обеми данни, още от времената, когато измеренията им бяха далеч по-скромни. Много преди днешния възход на изкуствения интелект Palantir показа как информацията може да се обработва и използва ефективно в най-различни области. Интересно е да споменем, че освен най-големите американски компании от всички браншове, сред клиентите ѝ през годините личат сакралните абревиатури на ЦРУ и ФБР.</p>
<p>Основната му дейност след PayPal обаче е свързана с това да създава, помага, насочва; да инвестира в най-различни начинания, които според него обещават да променят живота ни.</p>
<p>2004-а, Тийл се зачита в бизнесплана на 19-годишен харвардски студент, на пръв поглед просто програма, с която да си пишете с колеги и приятели. Или не точно? Кой би могъл да предположи, че решението му да намери в начинанието нещо повече през следващите години ще промени живота на всички ни?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-6.jpg.960.webp" alt="Питър Тийл" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="793"></figure>
<h2 id="спайдърмен">Спайдърмен</h2>
<p>Тийл преценява, че идеята е брилянтна. Както после ще обясни, това не е платформа, инфраструктура на идентичността. Прозрението го кара да инвестира първите $500 000 в проекта на име Facebook. Това се превръща в най-легендарния ранен залог в историята на технологиите.</p>
<p>„Какво означава тази платформа за идентичността? Как ще се променят социалните структури, когато хората имат дигитално лице?“ – чуди се Тийл. И разбира, че Facebook няма да бъде просто мрежа за студенти, а матрица на видимост – свят, в който хората съществуват чрез споделяне.<br>
И не просто „шерват снимки“. Те конструират себе си.</p>
<p>Инвестицията му не е само финансова. Тийл става ментор, стратег и защитник на Марк Зукърбърг.<br>
Докато Уолстрийт притиска Facebook да се монетизира агресивно, неговото мнение гласи: „Игнорирай шума. Изгради нещо толкова нужно, че парите сами ще го последват.“</p>
<p>Инвестицията му носи 200-кратна печалба само за 8 години! През 2012-а Тийл продава акциите си и в резултат за първи път става милиардер. Днес имуществото му се оценява на $15 млрд.</p>
<p>Останалата (публична) част от историята я знаете. Социалната мрежа се превърна в социална медия, от общуването ни в нея днес зависи както голяма част от ежедневието ни, така и развръзката на най-големите социални, обществени, политически въпроси.</p>
<p>Бедни, бедни Тийл, да беше пропуснал точно този бизнес план…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-8.jpg.960.webp" alt="Питър Тийл" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1365"></figure>
<h2 id="богат-беден">Богат, беден</h2>
<p>С времето той се отдръпва от управлението на Facebook (официално напуска през 2022 г., за да помага в предизборната кампания на Доналд Тръмп), но никога не се отрича от инвестицията си. За него социалната мрежа е като огън: „Може да топли. Може да гори. Но зависи от това в чии ръце е.“</p>
<p>Продължавайки по пътя, Тийл е сред първите инвеститори, ментори, учители, лидери на компании като LinkedIn, SpaceX, Airbnb, <a href="https://karamanev.me/istorii/youtube">YouTube</a>.</p>
<p>Чудите се защо не сте знаели по-рано, за да инвестирате и вие там, където дава парите си философът?</p>
<p>Уви, доста хора вече са се сетили. Ето защо през последните две десетилетия Тийл се е превърнал в оракула, по който се водят огромна част от технологичните инвеститори. Той предусеща успеха, който винаги идва там, където го очаква Кръстникът на PayPal мафията.</p>
<p>Включително при едно от последните му „отрочета“. Тийл пръв подкрепя начинанието, с което започва пътя на най-модерната дигитална звезда, <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">символа на ИИ революцията Сам Алтман</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-7.jpg.480.webp" alt="Питър Тийл" loading="lazy" decoding="async" width="910" height="546"></figure>
<h2 id="който-се-учи">Който се учи…</h2>
<p>…той ще сполучи, нали така? „Учи, мама, за да не работиш!“ Не и според мистър Тийл, който създава мащабния фонд „Тийл фелоушип“, за да подкрепя младежи, изоставили университетите си, за да се заемат с лични проекти. Плаща им…, за да не учат?!</p>
<p>Точно така, защото смята, че университетското образование само ще притъпи идеите и амбицията им. В свят, където младежите биват насърчавани да „следват мечтите си“ с диплома в ръка, от 2011-а Тийл им дава по $100 000, за да не ходят в университет.</p>
<p>Изискванията са семпли – да си под 23 г. И да имаш идея, която може да промени света. (Ех, защо не съм по-млад…)</p>
<p>Разбира се, това му начинание е доста противоречиво, среща очакваните критики на академичния свят. Образователни институции го обвиняват в безотговорност, елитаризъм, дори в „покваряване на младежта“. Но за Тийл това е възстановяване на реалността. Академизмът според него е капан за съгласие: „Университетите вече не създават мислещи личности. Те произвеждат хора, възпитани в страх.“</p>
<p>Сред популярните стипендианти, избрали да зарежат университета с подкрепата на фонда, е <a href="https://karamanev.me/istorii/vitalik-buterin">създателят на „Етериум“ Виталик Бутерин</a>. В списъка са още Дилан Фийлд, който основава Figma (и после я продава на Adobe за $20 млрд.), Лаура Деминг, създала фонд за борба със стареенето на 17 (защо ли се е замислила по тази тема?), Остин Ръсел, днес милиардер, автор на лидарна технология за автономни коли.</p>
<h2 id="айн-цвайн-драйн-дрън">Айн, цвайн, драйн, дрън</h2>
<p>До днес пази освен американското, и германското си гражданство, а от 2017-а официално е и новозеландец. Определя се като християнин. „Християнството, основната религия в западния свят, винаги е на страната на жертвата. Вярвам, че то е истинско, но не изпитвам някаква непреодолима нужда да убеждавам другите в това“.</p>
<p>Бизнесменът не крие, че е хомосексуалист, но ако го срещнете, не отваряйте тази тема. За първи път прави грешката да го стори малък технологичен блог през 2007-а. Визионерът обаче започва поредица от съдебни дела, които печели и това слага край на медията. После става ясно, че е подел мащабна (и подла) кампания, като е финансирал многобройни дела срещу сайта, включително и от името на кечиста Хълк Хоган.</p>
<p>През 2017-а Тийл се омъжва за финансовия експерт Мат Данцайзен, отскоро двамата са млади татковци на две деца. Дълги години са в отворена връзка, като в същото време Тийл се среща с инфлуенсъра Джеф Томас, който внезапно умира през 2023-а.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-9.jpg.960.webp" alt="Питър Тийл" loading="lazy" decoding="async" width="1160" height="712"></figure>
<h2 id="пълна-нула">Пълна нула</h2>
<p>Тийл е фен на криптовалутите, голяма част от днешното му богатство се дължи именно на тях. С това мнозина си обясняват и силния интерес към темата на новия стар американски президент. Преди време това накара философа да нападне доста нефилософски Уорън Бъфет, казвайки, че „враг номер едно на биткойна е социопатичният дядка от Омаха“.</p>
<p>През 2014 г. излиза книгата му „От нула до едно“, която бързо се превръща в световен бестселър. Тя не е просто наръчник за предприемачи, наричат я „философско обръщение към бъдещите строители на цивилизации“.</p>
<p>„Нула до едно“ е създаването на нещо напълно ново. Нататък всичко е въпрос на рутина, няма никакво творчество. „Едно до n“ е просто копиране, мащабиране, повтаряне.</p>
<p>„В свят, пълен с приложения за доставка, още една апликация не е иновация, това е конкуренция по инерция. Най-добрите компании избягват конкуренцията. Те създават монополи, защото решават проблем, който никой друг не е осъзнал“, казва Тийл.</p>
<p>Но как… човек с консервативни възгледи подлага под съмнение един от основните постулати, които сме свикнали да свързваме с тази позиция – свободния пазар? Докато икономическата ортодоксалност демонизира монопола, Тийл го реабилитира. Макар при него това да не е онзи корпоративен мастодонт, който задушава пазара. А монополът на идеята, на уникалността, на неповторимото.</p>
<p>Apple има монопол върху естетиката и преживяването. Google върху търсенето. Тийл пита:<br>
„Искаш ли да си най-добрият… или единственият? Като второто често е началната крачка към първото.“</p>
<h2 id="нация-с-технокрация">Нация с технокрация</h2>
<p>Това безспорно звучи прекрасно, много мотивиращо, визионерско, но дали последните години показаха, че предприемачът е прав? Или монополите на големите технологични компании ги карат да изглеждат все по-всесилни, неконтролирани…, да си го кажем направо – заплаха и за демокрацията, и за социалния мир?</p>
<p>Тийл няма проблем с това. Той често описва модерното западно общество като твърде съгласно. Всички вярват в една и съща наука, една и съща етика, една и съща демокрация. Това според него е „стагнация, маскирана като прогрес“. В тази рамка конкуренцията се оказва начин да не мислиш, а просто да се състезаваш по вече утъпкана пътека. „Истинските иноватори не се състезават. Те просто променят играта.“</p>
<p>Не може да му се отрече, че прави точно това. Немалко са авторитетите, които подчертават решаващата роля на Питър Тийл за това днешният американски президент да се казва Доналд Тръмп. Нещо повече, смята се, че именно той е предложил и запознал с бъдещия му началник вицепрезидента Джей Ди Ванс. И макар през последните месеци в светлината на прожекторите да попада друг технологичен лидер, озовал се на държавна работа, вероятно ролята на Тийл за най-важните решения на новата американска администрация е дори по-голяма.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-2.jpg.960.webp" alt="Питър Тийл" loading="lazy" decoding="async" width="1400" height="908"></figure>
<h2 id="асоциална-поезия">Асоциална поезия</h2>
<p>Подкрепата му към Тръмп далеч не е от вчера и затова му се отплаща. Не бих ви посъветвал да играете покер срещу него, опитът показва, че залозите му винаги излизат печеливши.</p>
<p>През 2016 г. Тийл учуди голяма част от света, след като излезе на сцената на националния конгрес на Републиканската партия, за да подкрепи Тръмп във времена, много различни от днешните, когато Силициевата долина не криеше крайно скептичното си мнение за бъдещия президент. „Ако елитът е изгнил, разрушаването му може да е форма на лечение“, каза философът.</p>
<p>През 1995, Тийл и Дейвид О. Сакс публикуват книгата „Митът за многообразието“, в която критикуват политическата коректност и мултикултурализма във висшето образование.</p>
<p>„Щраусовият момент“, есе, написано от Тийл през 2004 г., се счита за фундаментален текст в политическото му мислене. В него пише, че атентатите от 11 септември разстройват „цялата политическа и военна рамка на XIX и XX век“ и затова е необходимо „преразглеждане на основите на съвременната политика“.</p>
<p>Тийл не вярва в статуквото, нито в мъдростта на народа. Според него решенията трябва да се взимат от елити, които са способни да създават нови светове, както се получава в технологичния сектор.</p>
<p>Ако към това добавим сериозните му инвестиции в начинания, насочени към драстичното удължаване на човешкия живот и дори безсмъртието… направо може да се учуди човек, че не него, а „благия пенсионер“ Бил Гейтс теориите на конспирацията толкова упорито свързват с най-плашещото бъдеще.</p>
<h2 id="война-и-мир">Война и мир</h2>
<p>„По коя важна истина много малко хора са съгласни с вас?“. Казват, че това е най-важният въпрос, който Питър Тийл задава на интервютата за работа. Както и във всичко останало, тук той търси възможно най-неортодоксалния, оригиналния, странния отговор. Ако не е станало ясно, той определено си пада по излизането от рамката.</p>
<p>„Вярвам, че технологиите могат да ни дадат шанс за много по-дълъг и по-пълноценен живот – а отказът да търсим тази възможност е чиста страхливост“, смята Тийл. И още: „Смъртта е проблем, който може и трябва да бъде решен“. Той претворява убеждението си във финансиране на начинания като Unity Biotechnology – фирма за борба със стареенето, фондацията „Метусалем“ за удължаване на живота и Института по крионика. Нещо повече, заявил е, че след смъртта му също иска тялото му да бъде замразено.</p>
<p>Дава пари дори за компания, която изследва как кръвта на млади хора може да бъде използвана за забавяне на стареенето. Бррр.</p>
<p>„Великият бизнес не е просто залог за бъдещето, а залог за онова бъдеще, което искаш да създадеш“, пише Тийл. А освен че пише, той е сред <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">лидерите, които не спират да четат</a>. Любовта му към фантастиката далеч не е изчезнала, всяка година той дава своите книжни препоръки. С риск да ви изненадам след всичко, казано дотук за светогледа му, сред любимите му автори е Айн Ранд с <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">„Атлас изправи рамене“</a>.</p>
<p>Препоръчва също <a href="https://karamanev.me/technologii/singulyarnost">Рей Кърцуейл</a> и… „Ана Каренина“. За класическия роман казва, че илюстрира добре ИТ бизнеса: „Толстой започва с наблюдението, че „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ В бизнеса е точно обратното. Всички щастливи компании са различни: всяка от тях печели монопол чрез решаването на уникален проблем. Всички неуспешни компании са еднакви: не са успели да избягат от конкуренцията“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-10.jpg.480.webp" alt="Питър Тийл" loading="lazy" decoding="async" width="620" height="387"></figure>
<h2 id="бъдеще-време-в-миналото">Бъдеще време в миналото</h2>
<p>Освен любовта му към книгите, с годините не изчезва и тази към шахмата. До 2003 г. се състезава полупрофесионално, а през 2016-а символично е поканен да направи първия ход в битката за световната титла между Сергей Карякин и Магнус Карлсен.</p>
<p>Връщайки се на Кърцуейл, Тийл също смята, че живеем в решително време, в което се задават много сериозни промени, задвижени от технологичния напредък. „Съдбата на света може би зависи от начина, по който ще осмислим това десетилетие“, допълва той и надали мнозина биха спорили с него. Работата обаче е, че той е сред хората, от които непосредствено зависи това бъдеще.</p>
<p>Остана тих при неотдавнащата размяна на онлан удари между Мъск и Тръмп. Година по-рано обаче той предупреде, че „подкрепата на Мъск за Тръмп е невероятно опасна, защото в политиката 80% съгласие не стигат – искат се 100%“. Пророчество?!</p>
<p>Интересен, нестандартен образ, надявам се, вече сте го опознали достатъчно, за да се съгласите. И дано все пак в следващите му действия да личат повече човечност, съпричастност, емпатия. В едно няма съмнение – оттук нататък на плещите на Питър Тийл ще тежат още решения, от които зависи бъдеще на всички ни. От историята му няма как да не се убедим, че е способен на главозамайващи пробиви, немислими идеи.</p>
<p>Освен това несъмнено е прав, че по-често си струва да се питаме:</p>
<p>„Ами ако наистина можем повече, отколкото вярваме, че можем?“</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/06/peter-thiel-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Ювал Харари. Пророкът на новото време</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/yuval-noa-harari</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/yuval-noa-harari</guid>
      <pubDate>Fri, 23 May 2025 06:00:29 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден. Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения? Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari.jpg.960.webp" alt="Ювал Ноа Харари" /></p><p>Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на днешния ден така, че да спечелиш и читателското внимание, и това на хората, които взимат решения… Превръща се в повече от супергеройска мисия, какво ще кажете! Сещам се само за един човек, който я е изпълнил, макар да няма типичните външни белези на Батман или Супермен.</p>
<p>Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-2.jpg.960.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="563"></figure>
<h2 id="солта-на-земята">Солта на земята</h2>
<p>Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?</p>
<p>Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>1. „Имайки предвид размерите на опасността, изкуственият интелект би трябвало да интересува всеки човек. Макар че не всеки може да стане експерт в тази област, трябва да помним, че това е първата технология в историята, която може да взема решения и сама да формулира нови идеи. Всичките ни предишни изобретения са осигурявали нови сили на хората, тъй като без значение колко мощен бил един нов инструмент, решението как да бъде използван е било в ръцете ни. Ножовете и бомбите не решават сами кого да убият. Те са просто инструменти, лишени от интелект, който им позволява да обработват информация и да вземат независими решения. За разлика от тях изкуственият интелект е способен да обработва информация сам и може да замести хората в процеса на вземане на решения. Той не е инструмент, а активен фактор.“*</em></p>
</blockquote>
<p><em>* Цитатите в са от новата книга на Ювал Ноа Харари „Nexus – кратка история на информационните мрежи от каменната епоха до ерата на изкуствения интелект“</em></p>
<p>Харари е легенда, мит, луксозен бранд. Да го поканиш да изнесе лекция може да струва шестцифрена сума в долари.</p>
<p>Макар сам да казва, че брандът е просто добре разказана история, която се е превърнала в много повече. Разказва ни за Сталин, който отказва на собствения си син да ползва името си като доказателство за авторитет, защото историята е много повече.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-3.jpg.960.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="600"></figure>
<h2 id="време-за-раждане-и-време-за-умиране">Време за раждане и време за умиране</h2>
<p>Има и по-силна история, която е свързана с въпросния син на Сталин, но Харари е избрал именно другата. „Харари“, можете да чуете името му от толкова много посоки. В този сайт например го цитирам често с блестящата метафора, че човекът в днешното време не е венецът на творението, а просто едно същество, което лесно може да бъде (и вече е!) хакнато от алгоритмите.</p>
<p>Как се ражда легендата Харари? Труден въпрос, но самият Ювал е роден през 1976 г. в малкия израелски град Кирят Ата. Баща му е оръжеен инженер, майка му – офис мениджър.</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>2. „Как тече информацията? Както се вижда, новите информационни технологии от късната модерност водят до появата на демокрация и тоталитаризъм в големи мащаби. Има обаче ключови разлики в начина, по който двете системи използват информационните технологии. Демокрацията позволява на информацията да тече по много взаимно независими канали, вместо да преминава през центъра, съответно много независими центрове да я обработват и да вземат решения. Информацията циркулира свободно между частни компании, медии, общински власти, спортни асоциации, благотворителни дружества, семейства и отделни личност, без да преминава през някоя правителствена служба. От друга страна, тоталитаризмът се стреми цялата информация да преминава през центъра и не иска да има независими институции, които сами вземат решения.“</em></p>
</blockquote>
<p>На 3 годинки вече вече може да чете, на 8 амбициозните родители го записват в училище за деца с изявени таланти. На 17 е приет да следва история и международни отношения в университета в Тел Авив.</p>
<p>Пословична е строгостта в родната му държава по отношение на военната служба, която обаче за него е спестена. Първо я отлага следването му в университета, после – медицински причини.</p>
<p>И до днес Харари, може би най-популярният мислител на новото време, живее в типичен квартал за средната класа на Тел Авив. Докато е сред любимите лектори на срещите в Давос, един от най-продаваните писатели на планетата. Въпреки това, казват, животът му е необичайно скромен. Далеч от светската суета, което, разбира се, няма как да не е свързано с националността му.</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>3. „Дълго време смятахме, че победата на демокрацията над тоталитаризма е окончателна. Тази победа обикновено се обяснява с фундаменталните ѝ предимства в обработката на информацията – тоталитаризмът не върши работа, тъй като се опитва да концентрира и обработи всички данни на едно място, което е крайно неефективно. В началото на XXI век изглежда, че бъдещето принадлежи на разпределените информационни мрежи и демокрацията. Оказва се, че това е погрешно. Всъщност поредната информационна революция, която тъкмо набира инерция, подготвя почвата за нов рунд в надпреварата между демокрацията и тоталитаризма.“</em></p>
</blockquote>
<p>Специализира по темата за войните през Средновековието, продължава с докторат в Оксфорд​. И скоро след това, неусетно и неочаквано… се превръща в суперзвезда. С извинение, че се повтарям, той определено не обича да разказва лични неща, умее да ги крие, но по това, което знаем, първата му книга излиза почти случайно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-4.jpg.960.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="1500" height="843"></figure>
<h2 id="искайте-и-ще-ви-се-даде">Искайте, и ще ви се даде</h2>
<p>След като е завършил успешно доктората си, Харари се връща и започва да преподава на широк кръг специалности основите на историческата наука. Студентите обичат предмета и така се стига до поканата от издател Харари да събере лекциите си в книга. Така през 2011 г. излиза „Sapiens: кратка история на човечеството“, която в увлекателен разказ събира хилядолетията еволюция така, както я приема историкът. Три години по-късно е преведена на английски, а днес е издавана на повече от 50 езика. Книгата се задържа в топ три на „Ню Йорк Таймс“ цели 96 поредни седмици! Не романтична история, не трилър, а разказ на учен за миналото на човечеството…</p>
<p>“Sapiens” изстрелва ​популярността на автора си на световно ниво. Учебник по история, само че написан с увлекателността на приключенски роман. Читателят препуска от каменната ера през аграрната революция чак до епохата на изкуствения интелект, като междувременно осъзнава, че тайното оръжие на нашия вид не са нито мускулите, нито ноктите, а уникалната способност да вярваме в общи „измислици“ – богове, нации, пари, които ни сплотяват в групи.</p>
<p>Харари показва как един конкретен вид примати се издига до ролята на властелин на планетата благодарение на богатото си въображение и умението да си сътрудничи в големи общества чрез споделени митове.</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>4. „Чрез умело използване на езика компютрите могат да направят и още една крачка. Разговаряйки и взаимодействайки с нас, те могат да изградят тясна връзка с хората и да се възползват от нея, за да ни повлияят. За да създадат такава фалшива близост, компютрите не се нуждаят от чувства, трябва само да се научат как да ни накарат да се привържем емоционално към тях.“</em></p>
</blockquote>
<p>След като ни припомни откъде идваме, Харари насочи погледа си напред. През 2016 г. в „Homo Deus: кратка история на бъдещето“ историкът погледна към амбициите на човечеството да надскочи себе си, да победи старостта и смъртта и дори да „ъпгрейдне“ Homo sapiens до своеобразен бог​.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-5.jpg.480.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="882" height="882"></figure>
<h2 id="гредата-от-твоето-око">Гредата от твоето око</h2>
<p>В тази книга Харари предсказва както главозамайващи достижения, така и мрачни сценарии. Предупреждава за появата до средата на века на нов вид хора – „безполезната класа“, която няма да може да се впише в пазара на труда​. Докато някои станат богоподобни чрез биотехнологии, други рискуват да останат излишни наблюдатели. <a href="https://karamanev.me/sreshti/mariana-todorova-2025">Както сполучливо го формулира футуроложката доц. Мариана Тодорова</a>, времето, когато трябва да преизмислим себе си.</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>5. „Ние, хората, все още държим юздите. Не се знае докога ще бъде така, но все още имаме силата да променим тези нови реалности. За да го направим по мъдър начин, трябва да разбираме какво се случва. Когато пишем компютърна програма, ние не просто създаваме нов продукт, а променяме облика на политиката, обществото и културата, затова е добре да имаме добро разбиране за всяка от тези области. Освен това трябва да поемем отговорността за нещата, които правим.“</em></p>
</blockquote>
<p>Но защо историк и то специалист по средновековните войни влезе в ролята на футуролог? Не мисля, че някой би могъл да намери достоен отговор. Разбира се, смелостта да навлезе в толкова различна посока му печели и критики, но не личи това да го смущава.</p>
<p>Следва сборникът с есета „21 урока за 21-ви век“, докато стигаме до най-новата му книга – „Nexus“ смело наднича в екзистенциалните въпроси за бъдещето на човека в ерата на изкуствения интелект. За поредната стъпка в изглеждащата вечна война между демократичните режими и автокрацията.</p>
<p>Поне според мен в тази си парадигма той се увлича в стереотипи, черно-бяло, емоционално мислене. Опитва да проектира явления от миналото в бъдещето, което, по всичко личи, е прекалено различно по толкова много причини. Но, сигурен съм, мнението ми не би смутило съветника на американски президенти и автор с многомилионни тиражи. Така че, ако го срещнете, можете не държа да му го спестите.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-6.jpg.960.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="1140" height="1424"></figure>
<h2 id="любовта-дълго-търпи-и-е-милостива">Любовта дълго търпи и е милостива</h2>
<p>Харари силно (и според мен наивно) се застъпва за много строги регулации над изкуствения интелект. Защото отбелязва, че всеки фармацевтичен продукт минава през многогодишна оценка, преди да стигне до хората, а новите версии на изкуствения интелект, от които може да зависи бъдещето на цялото човечество, се пускат ей така, основно по решенията на технологичните лидери. Да, регулацията е прекрасна идея, поне до момента, когато си дадем сметка, че моделите стават все по-добри, работят с отворен код. И идеята за контрол над подобна технология спокойно може да наречем илюзия.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>6. „Поражда се опасна асиметрия. Предводителите на информационната революция знаят много повече за технологиите от хората, които се очаква да ги регулират. Какъв тогава е смисълът да повтаряме, че клиентът винаги има право, а избирателят знае най-добре?</em></p>
</blockquote>
<p>Nexus, връзка. Онова, което ни свързва като хора и което тепърва ни изправя пред огромното предизвикателство на технологиите, заради което го има и този сайт.</p>
<p>Успехът на книгите му го вдъхновява да основе Sapienship – организация, която цели да фокусира вниманието на обществото върху най-важните глобални предизвикателства​. Начело е съпругът му Ицхак Яхав, който е и личен мениджър на Харари. В Израел еднополовите бракове не са разрешени, но се признават, ако се сключени навън и така двама се омъжват през 2010 г. в Торонто, Канада. В редките моменти, когато си позволява лична емоция, Харари казва, че Ицхак е любовта на живота му. Макар че двамата са от едно и също малко градче, пътищата им се пресичат преди 20-ина години през едно от първите приложения за запознанства онлайн.</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>7. „Ключовият въпрос гласи: какво би било да живеем в новата компютърна мрежа, превръщайки се във все по-безпомощно малцинство? Как новата мрежа ще промени политиката, обществото, икономиката и всекидневието ни? Как бихме се чувствали, ако непрекъснато ни наблюдават, направляват, подтикват и санкционират милиарди нечовеци? Как ще трябва да се променим, за да се адаптираме, оцелеем и дори да благоденстваме в този поразителен нов свят?“</em></p>
</blockquote>
<p>Сред другите му любими теми са правата на животните, особено на домашните. Заради това отдавна е веган, според него „индустриалното фермерство е едно от най-лошите престъпления в историята“, а „съдбата на животните, отглеждани там, е един от най-важните етични въпроси на нашето време“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-7.jpg.960.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1365"></figure>
<h2 id="истината-ще-ви-направи-свободни">Истината ще ви направи свободни</h2>
<p>Междувременно много са научните му книги по теми като бойните операции в епохата на рицарството, концепцията за „решаващите битки“ в световната история, зараждането на модерното военно дело.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>8. „Краят на уединението. В свят, където хората наблюдават хора, уединението е състояние по подразбиране, но в свят, в който компютрите наблюдават хора, може да се окаже възможно за пръв път в историята напълно да унищожим личното пространство.“</em></p>
</blockquote>
<p>Няма как, немалко са критиките към него – и за начина, по който представя историята, и за това, че често пише по теми, по които не е специалист. Според Иън Паркър „Харари не е измислил „голямата история“, а я е осъвременил с нотки на самопомощ и футурология, както и с високопарно, почти нихилистично спокойствие по отношение на човешкото страдание.“ Друга рецензия на “Sapiens” от Кристофър Робърт Халпайк гласи, че авторът „изненадващо малко е чел по доста съществени теми. Справедливо би било да се каже, че когато фактите му са общо взето верни, те не са нови, а когато се опитва да се изкаже самостоятелно, той често греши, понякога сериозно“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari.jpeg.480.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="640" height="633"></figure>
<h2 id="обичайте-неприятелите-си">Обичайте неприятелите си</h2>
<p>Чак да се учуди човек, че не се случва само по нашите ширини, но често го наричат не историк, а специалист по „инфотейнмънт“. И все пак, особено във времената на разнищени авторитети и море от информация, силният му глас е важен и полезен.</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>9. „Можем ли все още да разговаряме едни с други? Цивилизациите се раждат от брака на бюрокрацията и митологията. Основаните на компютрите мрежи са нов тип бюрокрация, която е далеч по-могъща и неуморна от човешката бюрокрация, позната от миналото. Вероятно е тази мрежа да създаде интеркомпютърни технологии, които ще бъдат далеч по-сложни и чужди за нас от създадените от хората богове. Възможните ползи от тази мрежа са огромни. Потенциална вреда пък е унищожението на човешката цивилизация.“</em></p>
</blockquote>
<p>Харари определено обича да провокира – остава в историята като първия лектор на конференциите TED, който се представя не лично, а чрез дигитален аватар.</p>
<p>Докато на фона на това самият Ювал… избягва технологиите. Допреди няколко години изобщо нямаше мобилен телефон, сега ползва примитивен вариант, защото казва, че му е нужен само докато е в чужбина, в случай на спешност.</p>
<h2 id="в-началото-беше-словото">В началото беше словото</h2>
<p>Определя се като атеист, но е и почитател на медитацията – практикува по два часа всеки ден. Веднъж годишно се оттегля от света, за да медитира 30 или повече дни. Прекарва ги в тишина, без социални мрежи, дори без книги.</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>10. „На изборите в Германия през май 1928 г. нацистката партия печели под 3% от гласовете и наглед за републиката няма опасност. В рамките на по-малко от 5 години тя рухва, а Хитлер става абсолютен диктатор. Този обрат обикновено се обяснява с финансовата криза от 1929 г. и последвалата глобална депресия. Докато преди краха на американските борси през същата година безработицата в Германия е около 4,5%, в началото на 1932 г. тя вече е почти 25%.</em></p>
<p><em>Ако три години висока безработица могат да превърнат една привидно просперираща демокрация в най-жестокият тоталитарен режим, който познава историята, какво би се случило с демокрациите, когато през XXI век автоматизацията доведе до още по-големи смущения в трудовия пазар?“</em></p>
</blockquote>
<p>И макар че живее скромно, в разгара на ковид пандемията, когато Доналд Тръмп ограничи американското финансиране на Световната здравна организация, фондацията му я подкрепи с 1 милион долара.</p>
<p>Политическите му виждания са ясно либерални, не е особен фен на израелския премиер Нетаняху и политиката му.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-11.jpg.960.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="1073" height="1500"></figure>
<h2 id="давайте-и-ще-ви-се-даде">Давайте, и ще ви се даде</h2>
<p>Кой е най-големият му страх? Че ще унищожим човечеството, без дори да разберем какво сме загубили. На кого се възхищава? В личен план – на приятелка, която е самотна майка на две деца в трудни времена. Но историческата личност, пред която се прекланя, е Михаил Горбачов, защото вероятно е спасил света от Трета световна война.</p>
<p>Коя тайна иска да сподели с всички останали? „Хората, които управляват света, не го разбират.“</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>11. „Преди появата на вестниците, радиото и другите съвременни информационни технологии нито едно многочислено общество не е успявало да съчетае свободната дискусия с институционално доверие, затова демокрацията е била невъзможна в големи мащаби. Дали възходът на новата компютърна мрежа отново ще направи това невъзможно? Една от трудностите е, че компютърната мрежа улеснява включването в обсъжданията. В миналото организации като вестниците, радиостанциите и традиционните политически партии са действали като сито, което определя кой да бъде чут в публичното пространство. Социалните медии подкопаха ролята на това сито, правейки публичния разговор по-открит, но и по-хаотичен.“</em></p>
</blockquote>
<p>Често казват, че е постхуманист – застъпник на направлението, според което човекът трябва да продължи еволюцията си съвместно с технологията като нов, различен биологичен вид. Той отрича, защото използването на биоинженерството и изкуствения интелект за промяна на хората е „изключително опасна идея“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-12.jpg.960.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="654"></figure>
<h2 id="докато-е-ден-иде-нощ">Докато е ден, иде нощ</h2>
<p>„Определено не съм пророк или гуру. Не предсказвам бъдещето и не смятам, че някой може да го направи. Историята не е детерминистична и никой няма представа как ще изглежда светът през 2050 г. Единственото, което правя, е да използвам историческите си познания, за да повдигам въпроси за бъдещето и да чертая карта на възможните сценарии, като подчертавам най-опасните сценарии с надеждата, че можем да ги предотвратим“, обяснява професорът.</p>
<blockquote class="pullquote pullquote--long">
<p><em>12. „Доколкото ни е известно днес, приматите, плъховете и останалите живи създания на планетата може да са единствените съзнаващи същества в цялата вселена. Създали сме лишен от съзнание, но изключително могъщ „извънземен“ интелект. Ако не го използваме правилно, той може да сложи край не само на човешкото господство върху планетата, но и да загаси пламъка на съзнанието, в резултат от което над вселената ще се спусне непроницаем мрак. Нашата е отговорността да не позволим това да се случи.“</em></p>
</blockquote>
<p>Средното му име е вариант на Ной. Дали пък точно познанието не е Ноевият ковчег на бъдещето, който ще ни спаси в турбулентното бъдеще?</p>
<p>„ИИ може да ни пороби или унищожи“, гласи друг популярен негов цитат, дошъл много преди времената, когато стигнахме до напредналия изкуствен интелект. Със сигурност Харари е сред авторитетите, които първи привлякоха общественото внимание към опасностите, които идват с него. И дори само това да е приносът му, той наистина е важен за всеки от нас.</p>
<p>„Радвам се да видя, че много хора вече са загрижени за тези опасности. По-малко се радвам, че вместо да се обединим срещу общите заплахи, ние се борим и обвиняваме един друг“, казва историкът и не мисля, че може да бъде по-прав..</p>
<p>Особено ако направим и следващите стъпки – да говорим повече за тези опасности, да включваме в разговора повече важни гледни точки. Преди да бъде късно. Какво ли ще пишат за днешните технологични времена историците? И ще ги има ли изобщо? От нас зависи. Все още.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-9.jpg.480.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="837" height="558"></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/jensen-huang</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/jensen-huang</guid>
      <pubDate>Fri, 02 May 2025 06:00:38 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона. Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва. Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-2.jpg.960.webp" alt="Дженсън Хуанг" /></p><p><em>Обновено на 12 ноември 2026 г. Статията излезе през май 2025-а, когато Дженсън Хуанг беше на върха. Година и половина по-късно, на 11 ноември 2026 г., той подаде оставка като главен изпълнителен директор на NVIDIA. Какво се случи между двете, ще прочетете в новите глави в края.</em></p>
<p>Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.</p>
<p>Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.</p>
<p>Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-5.jpg.480.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="782" height="296"></figure>
<h2 id="чинии-мием-всякакви">Чинии мием всякакви</h2>
<p><em>„1978 – 1983 г. – мияч на чинии, сервитьор и шофьор на автобус“</em></p>
<p><em>„1993 г. до днес – създател и главен изпълнителен директор на NVIDIA“</em></p>
<p>Така звучи животописът на днешния ни герой, ако решите да разгледате профила му в „професионалния фейсбук“ – LinkedIn. Ако не сте попадали в тази социална мрежа, тя най-често е мястото, където хората от ИТ сферата вдигат мизата, представят се по най-добрия възможен начин, за да впечатлят потенциалните си следващи работодатели. Това е и платформата, където понякога успяват да се случат по-задълбочени и смислени разговори, нерядко с участието на хората, от които наистина зависят решенията.</p>
<p>И все пак, Дженсън Хуанг до 83-а е миел чинии, после 10 години не е правил нищо. Малко преди успеха ни в САЩ’94 създал компания, за която немалко хора научиха през последните години, с бума на изкуствения интелект. Как така?!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-12.jpg.480.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="761" height="523"></figure>
<h2 id="тази-година-проводници">Тази година проводници</h2>
<p>Бързам да ви кажа: не е вярно.</p>
<p>В хиатуса, промеждутъка между двете работни задължения, той се подготвя за всичко следващо. Но пък Дженсън определено има вкус за представянето си нататък. Поне в моя скромен балон, от времената, когато Стив Джобс показваше следващите технологични решения, днешният ни герой е първият всепризнат майстор. Наложи образа си с коженото яке, свикна със светлината на прожекторите и с големите очаквания.</p>
<p>В епицентъра на взрива от развитието на изкуствения интелект се оказаха компаниите, разработващи поредния впечатляващ модел, начело с OpenAI. Но също и тези, на чиито плещи се крепи огромният напредък. Защото разработките на учените в областта на машинното самообучение вървяха напред поколение след поколение, докато често технологичните ограничения идваха от способностите на хардуера.</p>
<p>И тогава дойде NVIDIA. Една компания, създадена десетилетия по-рано, за да прави чипове, с които се играят реалистични компютърни игри. Изведнъж тя се оказа властелин в разработването и на най-важните съставки, способни да задвижват следващите поколения модели на изкуствения интелект.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-13.jpg.480.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="635" height="423"></figure>
<h2 id="чип-и-дейл">Чип и Дейл</h2>
<p>Колко точно драстична се оказа тази промяна? NVIDIA се превърна не просто в най-скъпата като цена на акциите компания в света. Но и в най-скъпата, съществувала някога. После подобри друг рекорд – за най-рязък спад в пазарната оценка. Това се случи в деня, когато на сцената излезе новият китайски ИИ модел на компанията DeepSeek, който показа, че може би не сме чак толкова зависими от най-скъпите чипове, за да постигаме следващите големи стъпки в развитието на ИИ.</p>
<p>Достатъчно е да добавя, че до момента единствените компании, оценявани на 3 трилиона (3 000 000 000 000!) долара, бяха Apple и Microsoft.</p>
<p>А в този списък… защо името е толкова непроизносимо? Идва от invidia – латинската дума за „завист“, и NV, “next vision”. „Следваща визия“ е термин, който компанията използва в началото, за да обозначава своите файлове. Компютърджийски шегички, които обаче се превръщат в една от най-популярните запазени марки.</p>
<p>Пазарите са полудели, човечеството е откачило, ще си кажете. Но има защо. Ако трябва да добавим още малко конкретни числа – продажбите на NVIDIA за финансовата 2015 г. са 4,7 милиарда долара. За финансовата 2025-а (при NVIDIA тя свършва в края на януари) са 130,5 милиарда. С други думи, днес компанията продава за по-малко от две седмици толкова, колкото преди десет години за цяла година!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-6.jpg.960.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1365"></figure>
<h2 id="黃仁勳">黃仁勳</h2>
<p>Не, не ви обиждам с написаното по-горе, така се казва днешният ни герой според първите си документи. Хуанг Жънсюн е роден през 1963 г. в Република Китай. Какво е това, ще се запитате, не е ли Китай от доста по-рано народна република? Точно така, става дума за официалното име, което приема остров Тайван, приютил родния град на г-н Хуанг – Тайнан.</p>
<p>Животът обаче бързо го отвежда от другата страна на Тихия океан, където Жънсюн променя официално името си и така се „ражда“ Дженсън Хуанг. Днес личното му състояние се оценява на около 120 милиарда долара, което му отрежда място, много близо до топ 10 на най-богатите хора в света. Негови са около 3,4% от компанията, която е най-новият незаобиколим фактор в света на технологиите (а и останалия, напоследък все по-тясно свързан с тях).</p>
<p>Но как това се случва на човек, който до 30-ата си година пише, че има опит като „мияч на чинии, сервитьор и шофьор на автобус“?! Американската мечта в действие, чист късмет? Или комбинацията от предприемчивост, упоритост, разумни решения… и точния момент, когато изкуственият интелект се превърна в тема номер едно за света и се оказа, че до голяма степен напредъкът му се крепи именно на компанията, създадена от Дженсън.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang.jpeg.960.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="500"></figure>
<h2 id="кунг-фу-панда">Кунг фу панда</h2>
<p>Баща му Хуанг Синтай е инженер химик, а майка му Ло Цайсиу – начална учителка. Когато е на 6, семейството му се мести в Тайланд – в столицата Банкок. Родителите му обаче гледат на изток (да, когато човек отива по на изток, и западът става източен). Баща му заминава на специализация в Ню Йорк, харесва му и решава, че там ще е бъдещето. Първо изпраща 9-годишния Дженсън и с година по-големия му брат при чичо им. Чичото живее в Такома, щата Вашингтон, но момчетата скоро се озовават в още по-малко и по-провинциално място – градчето Онайда в Кентъки, където децата са изправени пред сериозни трудности.</p>
<p>Случва се неприятна грешка. Чичо и леля някъде прочитат, че са избрали престижно училище… а то се оказва интернат за проблемни деца. Дженсън е принуден да чисти тоалетните всеки ден, докато брат му работи в тютюнева ферма. В градче, където няма много емигранти, момчетата са тормозени от съучениците си, не само ги обиждат, но и ги заплашват с ножове. Години по-късно Дженсън ще казва, че си спомня времето там с обич. През 2019 г. двамата със съпругата си даряват на училището, Oneida Baptist Institute, 2 милиона долара и то кръщава на него нова сграда.</p>
<p>Няколко години по-късно семейството се събира в Орегон. От малък увлечен по компютрите, Дженсън се записва в щатския университет, където учи компютърни науки и проектиране на интегрални схеми. Може би пък опитът му до 30 не ще да е свързан само със сервиране и доставки?</p>
<p>Извън собствената му шега, той започва кариерата си през прословутата 1984-а като дизайнер на чипове в AMD. Компанията, чиято абревиатура идва от „напреднали микро устройства“, дълги години ще е тясно свързана с историята на голямата битка за чиповете с бъдещото „отроче“ на Дженсън, докато двете имат тясно преплетена история, достойна за тайванската версия на „Дързост и красота“.</p>
<p>Следващата му месторабота е корпорацията LSI, където ръководи разработването на модерни чипове. Междувременно не изоставя образованието си – през 1992-а вече е магистър по електротехника от Станфорд.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-3.jpg.480.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="816" height="614"><figcaption>Единствената татуировка на Хуанг, за която знаем.</figcaption></figure>
<h2 id="не-види-а">Не види, а?</h2>
<p>Приказката на успеха му, както стана ясно, започва година по-късно „През 1993 г. основах NVIDIA заедно с Крис Малаховски и Къртис Прим, за да разрешим проблема с 3D графиката за персонални компютри“, разказва скромно и лаконично Дженсън в профила си в LinkedIn. „Нашата пионерна работа в областта на ускорените изчисления доведе до предефиниране на съвременната компютърна графика и създаването на модерен изкуствен интелект.“</p>
<p>Така ли е? Така е. Всяка силна история може да бъде разказана с две изречения, но в повечето случаи губи от това.</p>
<p>Днес NVIDIA е работодател на 32 000 души. „И търсим талантливи, целеустремени, авантюристични хора, готови да се справят с предизвикателства, които никой друг не може да реши. Служителите на NVIDIA създават технологии, движещи напред цялото човечество, подкрепят общностите, в които работят и живеят“.</p>
<p>Дженсън Хуанг и компания със сигурност не дължат успеха си на случайността. А на професионализма и иновативността, защото през всички тези 3 десетилетия в развитието на компютрите проправят пътя на следващите технологии.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-4.jpg.960.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="865"><figcaption>С Марк Зукърбърг разменят якета – рокерско и такова на продавачка в ЦУМ от 80-те години.</figcaption></figure>
<h2 id="хем-micro-хем-soft">Хем micro, хем soft</h2>
<p>Софтуерът е прекрасна посока за развитие, <a href="https://karamanev.me/istorii/bill-gates">питайте Бил Гейтс</a>. На програмите се крепи и огромна част от днешния български ИТ сектор, който не спира да е атрактивен и да се развива дори по времето, когато ИИ му отправя сериозни предизвикателства. Хардуерът през последните десетилетия определено оставаше в сянката му. Технологиите напредват, компютрите стават все по-добри, по-бързи, може би си спомняте времената, когато няколко мегабайта бяха предел на възможностите като обем за съхраняване на данни. Появиха се и облачните услуги, хардуерът – самите компютри с всичките им съставни части се превърнаха във важна, но банална тема, просто се появяваха следващите решения.</p>
<p>А после <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">дойде ChatGPT,</a> светът обърна погледа си към изкуствения интелект. Всеки следващ модел не спира да впечатлява с поредния голям успех, с новите възможности, които ни дава (и <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">често показвам на този сайт</a>). Изведнъж се оказа, че самата „машина“ отново е ключово важна. Че хардуерният напредък е безспорен, но има един конкретен детайл, който е особено важен в епохата на изкуствения интелект. Но какво общо има с ИИ компания, създадена да прави най-доброто, за да показва все по-съвършена триизмерна графика, все по-реалистична виртуална реалност…?</p>
<p>Процесорът е сърцето на компютъра ви. Той обработва данните, разпределя ги, „подкарва“ компютърния код. С развитието на машинното самообучение, което дори учените дълго време отказваха да наричат „изкуствен интелект“ обаче нещата се промениха. Графичните процесори, чиповете, чиято роля до момента беше само да показват, заеха централната роля. Те са създавани най-вече от две големи компании, а се оказаха изключително ценен ресурс. Стана ясно, че те нямат конкуренция тогава, когато са нужни паралелни изчисления – именно както работят днешните алгоритми за машинно самообучение.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-14.jpg.480.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="1066"></figure>
<h2 id="играта-на-играчите">Играта на играчите</h2>
<p>Никой не би могъл да предположи нещо подобно през толкова далечната за технологичните времена 93-а. Да, по онова време компютрите са се развили, вече са стигнали до домовете. Но дори масовият интернет все още е далечна илюзия, едно от безспорните приложения по това време са игрите. Оформя се сериозна надпревара в полето на графичните процесори, в която NVIDIA се включва с летящ старт. Дженсън започва начинанието с двама свои приятели, които постепенно остават в сянката на медийното внимание. Началният капитал са скромните $40 000, но сравнително бързо се намират инвеститори. Разработването на чипове със сигурност е по-скъпо начинание от софтуера, няма как да се случи без сериозни средства.</p>
<p>Но е и по-трудно. Първият чип на компанията е неуспешен. После, през 1997 г., идва вторият – RIVA 128 и се превръща в пазарен хит. Скоро след това GeForce 256 утвърждава фирмата на Хуанг като водеща в бранша.</p>
<p>Битката се развива по особено интересен начин. През 1996 г. повече от 30 компании се надпреварват да предлагат нови графични карти, докато пет години по-късно са оцелели само 2 – NVIDIA и канадската ATI. Малко по-късно конкурентът е продаден на AMD и така стигаме до 2018-а, когато компанията на днешния ни герой държи 3/4 от пазара на графични процесори срещу 1/4 за другия гигант и почти никой освен тях на пазара.</p>
<p>Стана дума за интересната връзка между двата мастодонта в сферата. Голяма битка, свободна конкуренция! Може би сте чували историята за двамата братя Даслер, които създават спортните гиганти „Адидас“ и „Пума“. Е, подобен сюжет се разиграва и във времената на напредналите графични чипове. От 2014 г. AMD се ръководи от Лиза Су, която е далечна роднина на Дженсън (дядо ѝ по майка е брат на майката на Хуанг).</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-10.jpg.960.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="864"><figcaption>Дженсън със семейството си</figcaption></figure>
<h2 id="програми-и-пак-програми"><a href="https://karamanev.me/istorii/kliuchat-kum-budeshteto">Програми и пак програми!</a></h2>
<p>NVIDIA се появява на борсата през 1999 г. Когато цената на акциите ѝ достига 100 долара, Дженсън си татуира логото на компанията на лявото рамо. Казва, че надали ще си направи някога втора татуировка. Ако е нарушил обещанието си, няма как да го знаем, защото надали ще го видите на публично събитие без характерното кожено яке.</p>
<p>106 са <a href="https://karamanev.me/istorii/pavel-durov">децата на Павел Дуров</a>, 14 (засега) – <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">тези на Илон Мъск</a>. В сравнение с тях Дженсън е ужасно скучен. Среща се със съпругата си Лори Милс, докато ѝ преподава в университета. Имат момче и момиче с типичните тайвански имена Спенсър и Мадисън. Спенсър дълго време се издържа от бара, който създава в родината на баща си. После решава, че му стигат толкова коктейли и започва работа като продуктов мениджър в NVIDIA. Мадисън дълго време управлява хотел, преди също да се влее в редиците на семейната компания.</p>
<p>Дженсън и семейство дават солидни пари за благотворителност, работят с фондациите на Бил и Мелинда Гейтс. Цял милиард долара семейство Хуанг отделя за подкрепа на студенти в Калифорния.</p>
<p>Нямаше го на встъпването в длъжност на новия американски президент, за разлика от познатите лица на софтуерния свят. Даже го питаха по темата, а той каза, че е бил зает да пътува, за да празнува Лунната нова година с колегите си. Но, по всичко личи, от него и компанията му тепърва ще зависи много.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-9.jpg.480.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="819" height="495"><figcaption>Предприемачът на любимото си място за обяд</figcaption></figure>
<h2 id="татко-карло">Татко Карло</h2>
<p>„Мисля, че има три условия, за да могат хората да вършат работата на живота си“, издава веруюто си Дженсън. „Дайте им възможност да получат информация. Не вземам решения, при които само един човек трябва да ги чуе. Предпочитам среда, в която екип от различни експерти може да работи по даден проблем. Разсъждавайте върху проблемите публично. Невероятно овластяващо е да вземеш абстрактна идея и да я аргументираш до точно това, което трябва или не трябва да правим. Пълноценна компания. Опитвам се да насърча експертите и сътрудниците на всяко едно ниво на компанията да се занимават с даден проблем едновременно.“</p>
<p>Той привлича погледите всеки следващ път, когато се появи на събитие, водено от компанията, за да представи поредния революционен чип, способен на много по-голяма изчислителна мощ. А после, за разлика от много от обещанията в Силициевата долина, се оказва, че обещаното е изпълнено – новото поколение чипове наистина е способно на всичко, обещано от нашия герой.</p>
<p>Толкова успешен, а е част от… най-голямото „спихване“ в историята на борсите? Да, когато китайският стартъп DeepSeek представи революционния си модел, акциите на NVIDIA рухнаха със забележително темпо. Само за ден самият Хуанг загуби виртуалните, но все пак особено забележителни 20 милиарда долара!</p>
<p>Все пак, тази битка е едва в началото си. И както и да изглежда бъдещето ѝ, със сигурност Дженсън Хуанг ще бъде важна част от него. Затова и си струва да чуем още малко от вижданията му по всички големи теми на утрешния ден.</p>
<h2 id="дума-дупка-не-прави">Дума дупка не прави</h2>
<p>„Последните 10 години наистина бяха посветени на науката за изкуствения интелект“, казва основателят на Nvidia. „През следващите 10 години ще имаме много наука за ИИ, но тя ще е насочена към приложението му, фундаменталното срещу приложното. ИИ ще стане широко разпространен и ще си проправи път в почти всяка индустрия.“</p>
<p>За добро или лошо, по всичко личи, че е прав. Съветът му към бъдещите поколения е прост: „Научете се да използвате технологията в различните ѝ форми. Ако днес бях студент, първото нещо, което щях да направя, е да науча ИИ. Да свикна да си взаимодействам с ChatGPT, с Gemini Pro, с Grok. Да се научиш да работиш с ИИ не е по-различно от това да си наистина добър в задаването на въпроси.“</p>
<p>„Ако дам компютър на някого, който никога не е виждал нещо подобно, няма шанс да се научи да го ползва за един ден. Докато днес можете просто да напишете: „Не знам как да използвам ChatGPT, кажи ми“ и самият той ще се върне с примери. Невероятното на ИИ е, че ще ви помогне и ще ви направи свръхчовеци по пътя“.</p>
<p>Хуанг казва още, че след десет години „всичко, което се движи, ще бъде роботизирано, всяка кола ще бъде роботизирана. Хуманоидните роботи, технологията, необходима за осъществяването им, е съвсем близо, ей там, зад ъгъла“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang.jpg.480.webp" alt="Дженсън Хуанг" loading="lazy" decoding="async" width="773" height="435"></figure>
<h2 id="хуангис">Хуангис</h2>
<p>„Мисля, че балансът между работата и личния ми живот е отличен. Работя от момента, в който се събудя, до момента, в който си легна, седем дни в седмицата. Когато не работя, мисля за работа“, хвали се Дженсън. Не звучи много здравословно.</p>
<p>Наричат го също „Тейлър Суифт на технологиите“. Колко е сполучливо сравнението ще помоля да ми отговорят феновете на г-ца Суифт, ще се радвам, ако някои от тях са прочели текста дотук.</p>
<p>Една от последните конференции на компанията беше на стадиона в Сан Хосе. Крайно необичайно и амбициозно като за компютърния свят. „Аз съм инженер, не съм певец. Когато излязох там…, всички полудяха, дъхът ми секна. Бях по-уплашен, отколкото съм бил някога. Все още ме е страх“, разказва той.</p>
<p>Презентациите на г-н Хуанг по правило са смислени, изпипани, атрактивни. И, задължително, със запазената му марка – коженото яке, като че ли толкова отдавна излязло от мода. „Кожените якета могат да бъдат знак за предимство: желание да нарушавате правилата, да правите нещата по различен начин и да оспорвате статуквото“, казва модният стилист Сера Мърфи. „Характерният стил на Дженсън му придава непринудена, достъпна енергия“.</p>
<p>Определено. Все още ги има интересните, силните личности, тези, които не само рисуват бъдещето, но и вълнуват.</p>
<p>Накъде ли обаче ще ни поведе с мотора си нюейдж рокерът от Република Китай? Най-интересното със сигурност предстои. И в света на технологиите, и на интересните истории. На личностите, които рисуват утрешния ден. На добър път, 先生 Дженсън!</p>
<p>Това писах през май 2025 г. Най-интересното наистина предстоеше. Само че доста неочаквано.</p>
<h2 id="пиле-с-бира">Пиле с бира</h2>
<p>Следващата година и половина приказката продължи, само с повече нули. През юли 2025 г. NVIDIA стана първата компания в историята, оценена на 4 трилиона долара. На 29 октомври – първата на 5 трилиона. През пролетта на 2026-а стойността ѝ доближи 5,5 трилиона, а през октомври личното състояние на Дженсън мина 200 милиарда. Според Forbes той вече е седмият най-богат човек на планетата.</p>
<p>Ден след петия трилион Дженсън беше в Сеул. Вечерта не отиде в луксозен ресторант, а в квартално заведение за пържено пиле, което сам беше избрал. Там го чакаха председателят на Samsung Лий Дже-йонг и шефът на Hyundai Чонг Ъй-сън, за да опитат заедно чимек, както корейците наричат пилето с бира. На следващия ден акциите на корейските вериги за пържено пиле поскочиха.</p>
<p>В края на годината списание TIME обяви за Човек на годината архитектите на изкуствения интелект. Сред тях са Сам Алтман, Марк Зукърбърг, Илон Мъск и Лиза Су, но в центъра на материала стои Дженсън. През март 2026-а, на сцената в Сан Хосе, той показа следващото поколение чипове Vera Rubin и обяви, че очаква от чиповете си приходи за поне трилион долара за 2025–2027 г.</p>
<h2 id="изтокът-е-тъмна-тема">Изтокът е тъмна тема</h2>
<p>На 29 октомври 2026 г. New York Times публикува материал, който в NVIDIA никой не искаше да прочете. Американските служби от над година разследвали сингапурската компания Megaspeed. Според вестника тя е купила чипове на NVIDIA за 4,8 милиарда долара за две години и е давала изчислителна мощ под наем на китайски гиганти като Alibaba. Подозрението е, че така забранените за Китай чипове все пак стигат дотам. В материала се появи и името на Алис Хуанг, бивша ръководителка в Megaspeed, както и твърдението, че тя и Дженсън са близки. „Срещите на Дженсън с г-жа Хуанг не са нещо необичайно или неочаквано“, отговориха от NVIDIA.</p>
<p>Скоро стана ясно, че американски служители са подготвили и секретна записка. Според нея Алис Хуанг работи за китайското Министерство на държавната сигурност. Пекин отрича. Председателите на три комисии в Конгреса поискаха от Дженсън закрит брифинг. На 8 ноември той изпрати писмо до служителите си и го публикува и като прессъобщение. „Изневерих на съпругата си“, пише в него. Без имена и подробности, с извинение към семейството, колегите, партньорите и акционерите. Бордът започна независимо разследване.</p>
<p>Същата вечер Доналд Тръмп каза, че Дженсън е „свестен човек, но никога не знаеш какво става“, и че според него трябва да остане начело. Бордът мислеше другояче. На 11 ноември прие оставката му, а Дженсън напусна и самия борд. Временен главен изпълнителен директор е финансовият директор Колет Крес. За първи път в историята си компанията има и председател на борда, Харви Джоунс, който е в него от 1993 г. На следващия ден акциите поевтиняха с над 10%.</p>
<h2 id="якето-на-закачалката">Якето на закачалката</h2>
<p>Как лети времето. Преди година и половина го нарекох ужасно скучен в сравнение с Павел Дуров и Илон Мъск. А самият той казваше как не взема решения, които трябва да чуе само един човек.</p>
<p>Историята не е приключила. Разследването на борда продължава, Конгресът иска отговори, а NVIDIA търси нов шеф за първи път, откакто съществува. Дженсън остава един от най-големите ѝ акционери. Каквото и да покажат следващите седмици, свършиха 33 години, в които един човек и една компания бяха почти едно и също.</p>
<p>Всичко започна в Denny’s, където като тийнейджър миеше чинии. Продължи в сепаре на друг Denny’s в Сан Хосе, където през 1993 г. тримата основатели решиха да правят графични чипове. Стигна до 5 трилиона долара и до корицата на TIME. Сега коженото яке виси на закачалката. Дали магьосникът ще го облече отново?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/04/jensen-huang-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Бил Гейтс и Философският камък</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/bill-gates</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/bill-gates</guid>
      <pubDate>Fri, 18 Apr 2025 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата? Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates.jpg.960.webp" alt="Бил Гейтс" /></p><p>По какво си приличат Хари Потър и Бил Гейтс? Очилата, ще кажете, магиите може би. Хари все още не е бил обвиняван в световна конспирация, нито в желание да ни чипира повсеместно с ваксини, но не му е късно да навакса.</p>
<p>Бил Гейтс като млад. Може да е начало на хубав виц или на приказка (макар че някак не би му отивала чудно хубава царкиня). Това е друго – темата на излязлата неотдавна, почти едновременно на български и английски, <a href="https://www.ciela.com/bil-geits-izhoden-kod-moeto-nachalo.html">книга „Изходен код“</a>. В <a href="https://www.ciela.com/bil-geits-izhoden-kod-moeto-nachalo.html">първата си автобиография</a> мистър Гейтс се връща в ранните си години, за да ни разкаже удивителни и неподозирани случки, които поставят началото на компютърната ера. И, можем да го кажем без никакво преувеличение, стъпките, които през последните десетилетия променят живота на всеки човек на тази планета.</p>
<h2 id="биле-бре-пиши">Биле, бре, пиши!</h2>
<p>Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?</p>
<p>Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях, още много прелюбопитни факти ще намерите в самата книга.</p>
<p>Това е първата автобиография на дългогодишния най-богат човек на планетата, който през 2025-а навършва достолепните 75 г. И това, както сам ще ни сподели след малко, е причината да реши да ни разкаже за миналото си.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates-3.jpg.480.webp" alt="Бил Гейтс" loading="lazy" decoding="async" width="842" height="1174"></figure>
<p>Макар че книгата е доста обемна и подробна, тя е само началото, включва историите на Бил от първите 23 години от живота му. За останалите той обещава два тома продължение – посветени на истинската експанзия и времената, когато Microsoft се превръща в доминатор. После ще стане дума и за днешните му начинания, за прословутата филантропия и вижданията му за бъдещето.</p>
<p>И така, все едно сме в пенсионерския клуб на малко, опразняло от глъч българско градче. Един вече помъдрял дядо е седнал с внучето на чаша бяло сладко и започва да разказва.</p>
<p>Връща се в онези далечни времена, когато се наливаха основите на Силициевата долина…</p>
<h2 id="1-светът-като-цяло-може-да-бъде-разбран">1. „Светът като цяло може да бъде разбран“</h2>
<p>Започваме с една показателна история, която ще ви разкажа в малко по-дълъг цитат. Защото определено си струва – и да ни замисли, и да ни припомни собствените ни баби. И да ни убеди отново, че всяка задача може да се превърне в предизвикателство. Дори такова, което да развие в нас неподозирани преди умения, възможности, да ни кара да си поставяме високи цели. И така… ето как добрият млад Бил ни разказва за баба си и оспорваната битка на карти с нея, която по-късно се превръща в примера, който ще го води напред:</p>
<p><em>„Щеше да има богатства, съперничества и постоянни тревоги за оставане в челните редици на технологичната революция. А преди това имаше само тесте карти и една-единствена цел – да победя баба си.</em></p>
<p><em>През цялото време я наблюдавах внимателно. В компютърните науки съществува понятието „краен автомат“ за математически модел, който получава входящи данни и въз основа на набор от допълнителни условия предприема оптималното действие. Гами представляваше същински краен автомат в игрите – нейният умствен алгоритъм методично обработваше вероятностите и разклоняващите се опции за вземане на решение.</em></p>
<p><em>Играхме и играехме, а аз падах и падах. Но наблюдавах и се усъвършенствах. Гами през цялото време продължаваше нежно да ме насърчава. „Мисли умно, Трей. Мисли умно“, ми казваше, докато претеглях следващия си ход. Подразбираше се, че ако се фокусирам и използвам правилно мозъка си, мога да улуча правилната карта, която да изиграя. Мога да спечеля.</em></p>
<p><em>И един ден го направих. Нямаше фанфари, нито награди и ръкопляскания. Дори не помня какво точно играехме в деня, когато спечелих повече партии от нея. Но знам, че баба ми беше доволна. Сигурен съм, че ми се усмихна в потвърждение на моето израстване. В крайна сметка след около пет години започнах да побеждавам редовно. Вече бях почти тийнейджър и конкурентен по природа. Наслаждавах се на умствената борба и на дълбокото чувство на удовлетворение, идващо с усвояването на нови умения. Играта на карти ме научи, че колкото и сложна и непостижима да ти се струва дадена материя, често пъти можеш да я проумееш. Светът като цяло може да бъде разбран.“</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates-2.png.480.webp" alt="Бил Гейтс" loading="lazy" decoding="async" width="876" height="493"></figure>
<h2 id="2-били-хлапето">2. Били хлапето</h2>
<p>Да, дори Бил е бил момче, което е научило толкова много за живота от играта на карти с баба си. Технологичният свят ни припомня, че е напълно възможно човек с най-неспециален социален произход, попаднал на правилното място в точния момент, достатъчно упорит, за да не се отказва, да прави чудеса.</p>
<p>Едно най-обикновено хлапе, каквото виждаме още на корицата. Или, както го описва самият Бил (позволявам си да му говоря на малко име, все пак сме колеги – програмисти):</p>
<p><em>„Роден съм на 28 октомври 1955 г., второто от три деца в семейството. Кристи, родена в началото на 1954 г., беше с двайсет и един месеца по-голяма, а Либи се появи на сцената чак след десетилетие. Като бебе са ме наричали Хепи Бой (Щастливото момче), защото винаги съм бил с широка усмивка на лице. Не че не съм плакал, но радостта, която съм изпитвал, явно е надделявала над останалите емоции. “</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates-4.jpg.480.webp" alt="Бил Гейтс" loading="lazy" decoding="async" width="639" height="636"></figure>
<h2 id="3-биле-бре-чети">3. Биле, бре, чети!</h2>
<p>Сигурно се сещате, bill на английски има доста значения и едно от тях е „сметка“. Е, като хлапе той определено не си дава сметка какво иска да прави. С какво да се захване, накъде да поеме. Обратно на стереотипа, като момче го влекат основно две неща – книгите и планините.</p>
<p>Струва си да се замислим, че технологиите, на които той и колегите му дадоха път; дигиталната революция, дошла с помощта на неговите разработки, определено ни отдалечи като хора и от двете.</p>
<p><em>„Книгите бяха единственото нещо, за което родителите ми никога не се колебаеха да харчат пари. Едно от най-големите ни съкровища бе пълното издание на World Book Encyclopedia от 1962 г. Изумяваше ме колко информация се е събрала в двайсетте червено-сини тома, с техните гланцирани страници и ярки илюстрации. Особено интересни бяха прозрачните пластмасови диаграми с кости, мускули и органи, които се наслагваха една върху друга, за да образуват цяло човешко тяло. Тази енциклопедия беше за мен като врата към природата, географията, науката, политиката и почти всяка друга област на познанието.</em></p>
<p><em>Докато навърша девет, вече бях прочел почти всички томове, от А до Я. В добавка всеки януари по пощата пристигаше като закъснял коледен подарък и Годишникът на енциклопедията – порция от дванайсет месеца история в процес на създаване, която лакомо изгълтвах.“</em></p>
<p>Разбира се, тук стереотипите не помагат. И аз съм си правил подобен експеримент, поканих 15 български ИТ лидери да ми кажат кои са любимите им книги и <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">резултатите бяха повече от забележителни</a>.</p>
<p>E, за днешния ни герой <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">това не е нещо ново</a>. Той всяка година публикува списък с четива, които препоръчва. Кога ли и у нас това ще се превърне в традиция?</p>
<p>Нещо повече, книгите са тези, които го карат да мечтае. И да търси пътя на успеха.</p>
<p><em>„Заедно четяхме биографиите на известни личности, на лидери като Франклин Рузвелт и Дъглас Макартър, и разнищвам живота им. Анализирахме пътищата, отвели ги към успеха, със същата тийнейджърска жар, с която други наши връстници дешифрираха текста на песента Lucy in the Sky with Diamonds. Как човек постъпваше в „Уест Пойнт“ и с времето ставаше велик пълководец? Сравнявахме генерал Макартър, готвен още от ранна възраст да преследва военното поприще, с генерал Патън, който сякаш беше роден за блестящ лидер. За да добием историческа перспектива, разлиствахме книги за Наполеон, запленени от неговия гений и от ужасните му недостатъци. “</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates-6.jpg.480.webp" alt="Бил Гейтс" loading="lazy" decoding="async" width="635" height="637"></figure>
<h2 id="4-един-неразделен-клас">4. Един неразделен клас</h2>
<p>Това, с което в крайна сметка Бил Гейтс успява да си спечели славата (и парите), е, че заедно с екипа си успява да създаде първия софтуер за първия персонален компютър. Това вече не са огромните машини, които заемат цели стаи и са достъпни само за научните лаборатории, а ново поколение технологии, които вече са готови да влязат във всеки дом.</p>
<p>Всичко това нямаше да се случи по същия начин, ако Бил не беше се сприятелил с „правилните хора“. Връщаме се в 70-те, когато бъдещият най-богат човек на планетата <a href="https://karamanev.me/istorii/paul-allen">се запознава с Пол Алън</a>. Със съоснователя на Microsoft ще ги свържат толкова дълги, дълбоки и сложни отношения. Всичко обаче започва с една класическа детска среща:</p>
<p><em>„Едно момче на име Пол Алън веднага долови нагласата ми и прекрасно се възползва от нея. Първите реплики, отправени ми от човека, с когото след време щяхме да основем Microsoft, бяха от рода на: „Бил, щом се смяташ за толкова умен, кажи как да стане еди-какво си“. Компютърната зала на „Лейксайд“ бе открита преди броени седмици и всички се боричкахме за място пред машината. Без никакви инструкции, ако изключим оскъдните напътствия на нашите учители, се мъчехме да отгатнем как да напишем първите си програми. Пол беше на петнайсет, с две години по-голям от мен, но се смяташе за много по-зрял. “</em></p>
<p>Както ще признае в книгата си самият ни герой, по-късно той ще принуди приятеля и партньора си <a href="https://karamanev.me/istorii/paul-allen">Пол Алън</a> да се отказва от още и още от дяловете си в компанията, която ще се превърне в световен хегемон. Но докато стигнем дотам, трябва да минат лудите млади години. Най-добрият приятел на Бил се казва Кент Еванс, постепенно с Пол и оне едно хлапе се превръщат в неразделен квартет, докато… не се скарват по особено грозен начин.</p>
<p>Тук стигаме до една човешка трагедия, от която Бил ще научи много. След време той ще си говори с наследниците на Кент и заедно ще обсъждат дали цялата история на софтуера за персоналните компютри нямаше да се развие по различен начин, ако не се беше случило това. Кент, най-добрият приятел на Бил, си отива от този свят след инцидент по време на скално катерене.</p>
<p><em>„Дан без заобикалки ми каза, че е имало инцидент по време на изкачването. Кент беше паднал и спасителен екип с хеликоптер го бе откарал в болница. Очаквах да чуя кога мога да го посетя. – За съжаление, Бил, не са успели да му помогнат. Кент почина снощи.“</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates-7.jpg.480.webp" alt="Бил Гейтс" loading="lazy" decoding="async" width="644" height="641"></figure>
<h2 id="5-как-се-каляваше-силицият">5. Как се каляваше силицият</h2>
<p>Изгубил най-добрия си приятел, както ни разказва самият Бил, той продължава напред. В същото време отношенията му с бъдещия съосновател на Microsoft Пол Алън се задълбочават, по това време Бил тъкмо е приет в Харвард, където се среща с типичните предизвикателства на младостта. За тях е даже доста откровен:</p>
<p><em>„Всичко започна със скоча – евтин скоч, който Пол донесе и ме напи за първи път, така че повърнах и заспах в учителската стая на „Лейксайд“. Епизодът бе последван няколко дни по-късно от демонстрация как се пуши джойнт. А после, разбира се, той заяви, че не мога да се нарека наистина опитен, ако не съм опитвал LSD. Аз отказах.“</em></p>
<p>Първата среща на Бил и Пол с алкохола (и не само) си остала лаконично предадена, за разлика от тази с компютрите. В началото като ученически проект той има шанса да работи с най-модерните технологии и да опознава програмния език BASIC. Двамата с Пол често си говорят по тази тема и стигат до извод, който днес звучи особено актуално:</p>
<p><em>„Отново и отново вечерните ни разговори с Пол се връщаха към софтуера. Софтуерът беше различен. Нямаше кабели, нямаше фабрики. Писането на софтуер изискваше само умствена сила и време, а натрупаният опит ни правеше уникални. Това бе сферата, където имахме предимство. Можехме дори да се наредим сред лидерите. Но първо ни трябваше компютър.“</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates.jpeg.480.webp" alt="Бил Гейтс" loading="lazy" decoding="async" width="640" height="456"></figure>
<h2 id="6-блажени-години-майкрософтът-беше-млад">6. Блажени години, Майкрософтът беше млад</h2>
<p>Неочаквано се появява и той – първият прототип. Двамата попадат на обява, която ги впечатлява:</p>
<p><em>„Ерата на компютъра във всеки дом е настъпила? Наистина ли беше така? Срещу цената от 397 долара за Altair 8800 човек получаваше несглобената версия – комплект от стотици отделни части. След като приключеше с цялото завинтване и запояване, му оставаше да се надява, че машината ще заработи.“</em></p>
<p>Двамата решават да използват момента. Тук стигаме до големия им пробив. Благодарение на достъпа на Бил до компютрите в Харвард те успяват да разработват пилотен софтуер, който обаче… изобщо не са сигурни, че ще работи на странната, несглобена машина, която ще се превърне в прародител на персоналния компютър. Свързват се с производителите му и на следващия ден Пол лети към офиса им. (Тази история е тясно свързана с митичната личност на <a href="https://karamanev.me/istorii/gary-kildall">Гари Килдал, „по-добрият Бил Гейтс“</a>, за когото „оригиналният“ така и не ни разказва в спомените си.)</p>
<p>Но пък историята се развива като на филм. Пол вече е в самолета, за да представи софтуера, създаден основно от Бил, когато се замисля, че може би не са готови да го покажат пред бъдещите си партньори.</p>
<p><em>„И действително бяхме пропуснали нещо. В самолета Пол се сетил, че не сме написали малка част от програмата, наречена буутлоудър, която отговаряше за нейното зареждане и стартиране от компютъра. Той извадил бележника си и започнал трескаво да пише липсващите редове.</em></p>
<p><em>На следващия ден в MITS машината била подготвена с 6K памет и четец за хартиена лента. Пол въвел своя буутлоудър, което отнело известно време, защото всеки байт трябвало да се въвежда ръчно чрез осемте превключвателя. След това стартирал четеца. Зареждането на нашата BASIC програма отнело около седем минути. Най-сетне лентата стигнала до края си, програмата стартирала и… нищо не се случило. Тя не проработила. Опитали отново и този път на терминала се появил надпис:</em></p>
<p><em>MEMORY SIZE?</em></p>
<p><em>Пол въвел няколко BASIC команди, за да демонстрира нашия магнум опус.</em></p>
<p><em>PRINT 2+2</em><br>
<em>4</em><br>
<em>OK</em></p>
<p><em>С това първият софтуер, написан за първия персонален компютър, оживял.“</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates-5.jpg.480.webp" alt="Бил Гейтс" loading="lazy" decoding="async" width="590" height="405"></figure>
<h2 id="7-били-айдъл">7. Били айдъл</h2>
<p>Представяте ли си? 2 + 2 = 4 и предприемачи, които се радват като малки деца…</p>
<p>Бил бързо ще се откаже от следващите стъпки в образованието си за сметка на малка компания, на която тепърва ще трябва да измислят име и ще се спрат на достойното за шарени анекдоти Microsoft. Както стана дума, възходът на гиганта остава тема на следващата книга на г-н Гейтс. Докато, преди да се разделим, ми се ще да ви предам още два кратки щриха от разказа му на бяло сладко.</p>
<p>Първият е свързан с едно кътче сред природата, където и днес той намира спасение от технологичната лудост. Спомняте ли си, че започнахме с поучителната история за баба му Гами и картите? Отново за нея става дума сега:</p>
<p><em>„Майка ми и баба ми винаги са искали да имаме място на Худ канал, където всички да се събираме, щом сестрите ми и аз пораснем и имаме свои семейства.</em></p>
<p><em>Гами почина през 1987 г., преди да успеят да изпълнят плана си. В деня на упокойната служба родителите ми, Либи, Кристи и аз излязохме да разгледаме парцел земя, който баба ми бе намерила за нас. Купих имота и през следващите години построихме там няколко къщи. Това семейно гнездо, което майка ми кръсти Гейтауей, служеше като мое убежище в хубавите и лоши моменти – предимно хубави – от ранните години на Microsoft. Създадох си навика да отделям по една седмица лично време на Худ канал, наречена „Седмица за размисъл“.</em></p>
<p><em>Веднъж или два пъти годишно шофирах или наемах хидроплан, за да отида и да прекарам седем непрекъснати дни, затънал в книги, статии и вестници – интензивен курс по всичко, което смятах, че трябва да науча.“</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates-8.jpg.480.webp" alt="Бил Гейтс" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="528"></figure>
<h2 id="8-кил-бил">8. Кил Бил</h2>
<p>И така, какви карти е получил Бил Гейтс, за да стигне до позицията на най-богат човек на планетата, да проправи пътя пред следващото поколение дигитални лидери, които днес диктуват най-важните стъпки, свързани с бъдещето на всички ни?</p>
<p><em>„Не съм склонен към носталгия, но има дни, в които бих искал отново да съм на тринайсет и да сключвам онзи облог със света, че ако просто вървиш напред, учиш повече и разбираш по-добре, можеш да направиш нещо наистина ново и полезно.“</em></p>
<p>Не успях да намеря за себе си еднозначен отговор – със сигурност достойно присъствие в рецептата имат късметът, но и упоритостта. А подобни истории идват, за да ни припомнят, че всички сме хора и повече е това, което ни обединява от онова, което технологиите ни учат, че ни разделя. А в определени моменти дори личности като Бил Гейтс могат да станат симпатични. Да се отпуснат, да покажат онова, което е вътре, онова, което топли.</p>
<p><em>„През по-голямата част от живота си съм бил фокуси­ран върху онова, което предстои. Дори и днес през повече­то време работя върху идеи за пробиви, които може да не се случат с години, ако изобщо се случат. Но с напредване­то на възрастта усещам, че все по-често поглеждам назад. Сглобяването на спомени ми помага по-добре да разбера себе си. Забавното при зрялата възраст е, че ако оставиш настрана всичко научено през годините, се оказва, че го­ляма част от теб е била там от самото начало. В много отношения все още съм на осем и седя на масата в трапе­зарията на Гами, докато тя раздава картите. Изпитвам същото чувство на очакване – едно дете, което е нащрек и иска да осмисли всичко.“</em></p>
<p>Знам, че е тежко клише, но съм съгласен, струва си да пазим детето в себе си. И да му даваме повече шансове за изява, особено в хаотичния свят, в който живеем.</p>
<p>Не вярвате ли? Питайте Бил Гейтс следващия път, когато го срещнете…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/04/bill-gates.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/pokolenia-lideri</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/pokolenia-lideri</guid>
      <pubDate>Tue, 14 Jan 2025 06:00:48 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация… Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време. Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri-5.jpg.480.webp" alt="Поколения лидери" /></p><p>Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">Илон Мъск</a>, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…</p>
<p>Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.</p>
<p>Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…</p>
<h2 id="силните-на-деня">Силните на деня</h2>
<p>Ето как вървят една до друга историите, които създават есенцията на дигиталните времена.</p>
<p>Накратко ще поговорим за силните на деня в света на технологиите… а и като цяло през последните десетилетия. От Бил Гейтс до SBF и Сам Алтман. Не очаквайте хороскопите им, разпределяме ги по поколенията с цялата условност на тези групи така, както та се наложили в западния свят.</p>
<p>Как се е променял образът на технологичния герой през последните десетилетия?</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri-3.jpg.480.webp" alt="Поколения лидери" loading="eager" decoding="async" width="550" height="308"></figure>
<h2 id="бим-бам-бум">Бим, бам, бум</h2>
<h4 id="бумъри-1946--1964">(Бумъри, 1946 – 1964)</h4>
<p>На запад наричат хората, родени във времената преди края на Втората световна война, „тихото поколение“. Големите богаташи от онези времена обаче, като например Уорън Бъфет и Рупърт Мърдок, нямат толкова общо с технологиите. Нещата бързо се променят за генерацията на „бумърите“ (от „бумът на бебета“, baby boom), родените в двете десетилетия след войната.</p>
<p>Някои от технологичните герои на днешния ден за малко не попадат в тази класация, но те са сред хората, известни не толкова с несметното си богатство, колкото с реалния си технологичен принос. Такива са Денис Ричи (1941 г.) – създателят на модерните езици за програмиране и Гари Килдал (1942 г.) – човекът, останал в историята с това, че за малко не се озовава на мястото на Бил Гейтс, при това… по етични причини.</p>
<p>През 1945 г. е роден <a href="https://karamanev.me/istorii/john-mcafee">невероятният образ Джон Макафи</a> – създателят на първата антивирусна програма. Тук попада <a href="https://karamanev.me/istorii/geoffrey-hinton">Джефри Хинтън</a> (1947 г.) – технологичният пионер, на когото дължим до голяма степен напредъка на днешния изкуствен интелект (и който ни предупреди за опасностите, идващи с него). Следват съоснователят на Apple Стив Возняк (1950 г.) и <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">Робърт Мартин – „чичо Боб“</a>, гуруто на съвременни програмисти (1952 г.) .</p>
<p>1955-а е символична година, тогава са родени Бил Гейтс, Стив Джобс и сър Тим Бърнърс – Лий. Толкова различни и като съдба, и като медиен образ. Гейтс така и не можа да наложи образа си на филантроп, за който положи десетилетия и милиарди долари, докато ролята на визионер и икона си остана за създателя на Apple. И ето че към тях допълваме учения, направил възможен днешния интернет (плюс още силни попълнения от набора като Брус Уилис, Кевин Костнър, Упи Голдбърг). И Джеймс Гослинг – създателя на езика Java.</p>
<p>Списъка на бумърите завършваме със съдружника на Бил – <a href="https://karamanev.me/istorii/paul-allen">Пол Алън</a> (1953 г.), <a href="https://karamanev.me/istorii/jaron-lanier">Джарон Лание</a> (1960 г.) – дигиталния пророк, който намрази интернет, с <a href="https://karamanev.me/technologii/brendan-eich">Брандън Айк</a> (1961 г.) – създателя на езика JavaScript, който пренесе събитията в браузъра. Последния влак за тази генерация хващат създателите на Amazon Джеф Безос и на Alibaba – Джак Ма (1964 г.).</p>
<p>И така, дигиталните лидери от този период са толкова различни един от друг и особени, че трудно можем да ги обобщим. Защото силните години на това поколение съвпаднаха с времената, когато интернет се появи, за да завладее света, а компютрите станаха необходимост и ежедневие.</p>
<h2 id="безословен-успех">БезОсловен успех</h2>
<h4 id="джеф-безос-1964-г">(Джеф Безос, 1964 г.)</h4>
<p>Безос е първият землянин, официално станал притежател на трицифрено число милиарди долари. Дълго време битката в класацията на богаташите се водеше именно между технологичните лица от поколението на бумърите.</p>
<p>Безос е сред тези, които продължават да стоят близо до челото, независимо от тенденциите. Парите му продължават да са над брутния вътрешен продукт на доста държави… Това не се промени дори след шумния му развод, при който бившата му съпруга Макензи получи 4% от акциите на Amazon за около $36 милиарда долара, което я прави третата най-богата жена на планетата..</p>
<p>За разлика от Гейтс и Джобс, той разви богатството си не с иновации и технологии, а с един бизнес модел, който се оказа невероятно успешен… поне що се отнася до него. Защото именно Amazon се оказа основният фактор, довел до фалита на хиляди книжарници по света. Книгите са само началото, с което марката стана популярна, после се превърна в „магазин за всичко“ и модел за подражание на всички останали.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri-2.jpg.480.webp" alt="Поколения лидери" loading="lazy" decoding="async" width="550" height="308"></figure>
<p>Може би не сте чували прелюбопитната история, че първата доставка на бъдещия мултимилиардер е до… България? През 1995 г. Безос признава, че дори не е предполагал, че интернет е стигнал и до нашата страна. Клиентът избрал да плати в брой, което по онова време значело… 2 стодоларови банкноти, натъпкани в дискета. Отделно пратил съобщение, в което пишело „Парите са в дискетата“. Разчитал, че митничарите ни не знаят английски и така няма да приберат двете банкноти… и се оказал прав.</p>
<p>Ражда се, когато майка му е едва на 17, година по-късно родителите му се разделят, а самият Джеф носи фамилното име на втория съпруг на майка си. Майк Безос, който го осиновява, е емигрант от Куба и по професия… цирков артист – акробат. Да, доста типично за успелите бумъри (а и не само) е, че са имали нелеко детство.</p>
<p>Не може да се каже, че му липсва чувство за хумор – играе ролята на извънземно във филм от поредицата „Стар трек“ през 2016-а.</p>
<p>Струва си да отбележим, че е сред първите от поредицата милиардери, погледнали към Космоса. И че е известен с не чак толкова доброто си отношение към многобройните служители.</p>
<h2 id="гари-по-добрият-бил">Гари, по-добрият бил</h2>
<h4 id="гари-килдал-1942-г">(Гари Килдал, 1942 г.)</h4>
<p>Той създава първата операционна система за персонални компютри. И, според легендата, изпуска златния договор с IBM, с който може да заеме водещата позиция в софтуерния свят, която вместо него спечелват Бил Гейтс и „Майкрософт“. Защото иска да полети със самолета си, вместо да отиде на среща.</p>
<p>И въпреки че тази легенда не е вярна, той безспорно е легенда от зората на компютърните времена. Отива си само на 52 в пиянска свада, при неизяснени и до днес обстоятелства. Оставяйки следата си в компютърната история не толкова с невероятния шанс за огромно богатство в онези ранни години на компютрите. Колкото с напредничавите си идеи, които днес използваме всеки ден. И с пропуснатата възможност да се превърне в по-добрия събирателен образ на създателите от зората на дигиталните времена…</p>
<p>„Не беше щастлив моментът, когато разбрах, че компютрите се създават, за да правят пари, а не за да създават умове“, казва Гари Килдал. Той е сред пионерите на съвременния компютърен свят, дори най-сериозните авторитети признават, че е имал шанса да стане човекът, който да застане начело, да поеме палката в зората на компютърната ера.</p>
<p>Дълго време работи като военен. За малко не се озовава във Виетнам, но офицерите преценяват, че ще е по-ценен като програмист – професия, която по онова време на практика не съществува.</p>
<p>Килдал първи пише софтуер за микропроцесори, а след това създава за тях и пионерната операционна система. А основите, които полага, се използват на практика във всеки компютър, създаден от зората на информационната ера до днес.</p>
<p>Още една забавна легенда. Съществуваше награда от 200 000 долара да всеки, който успее да открие тайна команда, заложена в MS-DOS от Килдал, която може да докаже истината за авторските права на първата операционна система. Призът беше обещан през 2012 г. от правния консултант Боб Зайдман и, уви, не беше спечелен.</p>
<p>Пътят му с Бил Гейтс се пресича много пъти. На технологична конференция Гари казва, че операционните системи са огромен пазар и има място за много компании, докато днешният властелин на чиповете отвръща: „Не! Винаги ще има само една компания там.“ След смъртта му Гейтс пише, че Гари е „един от истинските пионери на компютърната революция. Изключително креативен изследовател, който създаде отлични резултати“.</p>
<p>„Той е интригант, манипулативен е. Той отне доста от мен и от индустрията“, пише пък Гари за Бил в спомените си. Дали идеалистът би бил по-симпатичният вариант на Бил Гейтс? В историята няма „ако“, но винаги има поле за размисли…</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/gary-kildall">(Още за него – тук.)</a></p>
<h2 id="досиетата-x">Досиетата X</h2>
<h4 id="поколението-х-1965--1979-г">(Поколението Х, 1965 – 1979 г.)</h4>
<p>И ето че второто поколение дигитални лидери обхваща не по-малко шарени и пъстри образи, разнопосочни кариери и впечатляващи истории.</p>
<p>Разбира се, няма как да не започнем с най-богатият човек в историята – Илон Мъск (1971 г.), за когото обаче няма кой знае какво да кажем, след като <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">толкова много</a> е казвано (и все пак, колкото за интересните съвпадения – негови „набори“ са <a href="https://karamanev.me/istorii/julian-assange">Джулиан Асанж</a>, Тупак Шакур, Снууп Дог и Ланс Армстронг).</p>
<p>Интересно тук е колко много от дигиталните лидери, които посрещнаха възхода на интернет на границата между хилядолетията, са родени само в рамките на няколко години. 1973-а е рождена за създателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин и за човека, на когото дължим Slack – <a href="https://karamanev.me/istorii/stewart-butterfield-slack">Стюарт Бътърфийлд</a>. Само с година по-голям е днешният властелин на Google – <a href="https://karamanev.me/istorii/sundar-pichai">Сундар Пичай</a>.</p>
<p>В тази група е и сегашният шеф на Microsoft – Сатя Надела (1967 г.). В края на поколението X виждаме основателя на Twitter Джак Дорси (1976 г.) и… един човек, чието истинско име не знаем, но пък сме наясно с възрастта му. Митичният създател на биткойн <a href="https://karamanev.me/istorii/satoshi-nakamoto">Сатоши Накамото</a> е роден през 1975 г.</p>
<p>Доста пъстра компания, какво ще кажете? И все пак, от гледна точка на култа към личността, като че ли в това поколение всички малко или повече застават в сянката на създателя на Tesla. В ролята му на нещо средно между бог и шут, провокатор и революционер и още толкова много противоречия.</p>
<p>Доста са паралелите, които се намират между Мъск и… Томас Едисон. Изследователят Джон Ганц нарича това явление „босизъм“ – на личността, която се е озовала на висока финансова позиция се очаква едва ли не да направлява обществата и народите. А донякъде това се дължи и на факта, че класата на богатите някога е стояла значително по-встрани от медийния интерес, отколкото в технологичните времена.</p>
<p>Според икономиста проф. Пол Кругман обаче по този мнозина издигат на пиедестал един човек, който е „податлив егоманиак плутократ, показващ своята несигурност пред обществеността“.</p>
<p>Дали ще има и следващи подобни случаи във времена, когато богатите стават все по-богати и това все по-често се случва чрез технологиите?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri-5.jpg.480.webp" alt="Поколения лидери" loading="lazy" decoding="async" width="959" height="537"></figure>
<h2 id="линус-лъвското-сърце">Линус Лъвското сърце</h2>
<h4 id="линус-торвалдс-1969-г">(Линус Торвалдс, 1969 г.)</h4>
<p>Линус. Дори да не се интересувате от технологии, със сигурност ще ви прозвучи като нещо познато… Linux. Операционната система наистина е кръстена (почти неволно) на своя създател. Линус Торвалдс е от добрите герои на информационната ера. Хората, които създадоха днешния интернет, без да се изкушат да превърнат уменията си в милиардни капитали и монополни проекти, бързо добиващи грозни, манипулативни краски.</p>
<p>Сяда за първи път зад клавиатурата едва 10-годишен. Има късмета дядо му да си е купил тогавашната супермашина Commodore VIC-20 (с 1-мегахерцов процесор и 5 килобайта RAM). Става му толкова интересно, че след няколко години вече е студент по компютърни науки в Университета на Хелзинки.</p>
<p>През август 1991 г. си купува първия персонален компютър. От дискета си инсталира операционната система Minix и не я харесва. Струва му се, че не работи добре, по-съвършените варианти струват пари, които не може да си позволи и решава… да си направи сам операционна система.</p>
<p>След няколко седмици пуска съобщение в онлайн форум, в което пише, че е готов с прототипа. Всеки, който иска, може да го свали безплатно и ще е чудесно, ако после сподели впечатлениято си. И нещо повече, невиждано до този момент: Линус споделя изцяло, до последния ред, компютърния код на своя проект. По този начин се случват накуп цели две революции за компютърния свят. На практика се ражда ерата на софтуера с отворен код, едно от най-смислените направления в създаването на програми. И за първи път потребителите се сдобиват с качествена, лека операционна система, която всеки може да използва, както намери за добре.</p>
<p>Докато работи по Linux, създателят му се сблъсква с досаден проблем. Постепенно се включват все повече разработчици, което създава доста трудности. Така се появява и другият му голям принос. Днес Git е във всеки компютърен проект по света, без никакво преувеличение. Системата отново е с отворен код и прави живота на програмистите многократно по-лесен.</p>
<p>Какво ли прави Линус днес? Състоянието му се оценява на 150 милиона долара. А основното, с което се занимава, е да се грижи за ядрото на Linux. Днес Facebook, Google, Wikipedia до голяма степен се крепят на тази операционна система, от топ 500 суперкомпютри в света на Linux работят… 500.</p>
<p>„История на случайната революция“. Така Линус кръщава книгата, в която заедно с Дейвид Даймънд разказва историята на двата си големи проекта. А първото изречение в нея гласи: „Само за забавление…“</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/linus-torvalds">(Още за него – тук.)</a></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri-7.jpg.480.webp" alt="Поколения лидери" loading="lazy" decoding="async" width="959" height="537"></figure>
<h2 id="беднякът-милионер">Беднякът милионер</h2>
<h4 id="сундар-пичай-1972-г">(Сундар Пичай, 1972 г.)</h4>
<p>Създателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин също не бяха особено предразположени към медийна слава, но днешният им наследник направо е непознат за обществото. И това някак се вписва точно в имиджа на компанията, която завладява огромни пазари и поле за внимание, без да се натрапва агресивно.</p>
<p>Пред медиите говори рядко, а още по-рядко – така, че да се запомни. Сундарараян Пичай е роден на 10 юни 1972-а в столицата на щата Тамил Наду – Ченай. Семейството не е от най-бедните, защото баща му е електроинженер в британска компания, а майка му работи като стенограф. Живеят в скромно жилище, с брат му спят в хола. Голям празник е, когато успяват да си купят хладилник. А щом се сдобиват с телефон, те са първите в квартала с този лукс и много съседи идват да звънят от дома им.</p>
<p>Завършва металургия през 1995-а, отличава се с успеха си и заминава за магистратура в Станфорд, където за първи път има редовен достъп до компютър. Отново насоката му е инженерство и материалознание. В САЩ му харесва и решава да остане.</p>
<p>Рязко сменя посоката и завършва магистратура по бизнес администрация, няколко години е в мениджмънта на голяма консултантска компания, преди да дойде време за днешния му работодател.</p>
<p>Първото му интервю се пада на… първи април, а една от темите, към които се насочва разговорът, е бъдещият голям проект Google Mail. Пичай обаче не е чувал за него и решава, че е първоаприлска шега. Отвръща, че такава програма не може да съществува. Бъдещите му работодатели обаче знаят какво търсят, описват го с определението „кандидатът на интелектуалното смирение“.</p>
<p>Първо е начело на продуктовия мениджмънт и развитието, постъпва през 2004-а. Определено има късмета да попадне на точното място в перфектното време. После бавно, но сигурно върви по стълбицата, координира някои от ключовите проекти, преди Брин и Пейдж да му се доверят за най-важната роля.</p>
<p>За разлика от другите големи модерни компании, начело е служител, а не собственик. Сундар е просто наемен работник… с впечатляващи доходи. През 2020-а годишната му заплата е била $2 млн. и още около $5 млн. бонуси. На няколко пъти е канен да заеме водещите позиции в Twitter и Microsoft, но остава лоялен на настоящия си работодател.</p>
<p>„Може би има неща, свързани с технологиите, които ви разочароват и други, които пък ви правят нетърпеливи“, казва той в реч пред завършващи студенти. „Не губете това нетърпение. То ще подготви следващата технологична революция и ще ви позволи да създадете неща, за които моето поколение дори не можеше да мечтае“. Малко като при Луис Армстронг, какво ще кажете?</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/sundar-pichai">(Още за него – тук.)</a></p>
<h2 id="изтърсаците-на-века">Изтърсаците на века</h2>
<h4 id="милениали-1980--1996-г">(Милениали, 1980 – 1996 г.)</h4>
<p>Ето че стигаме до модерните лица на последните години, милениалите, тези, които посрещат новото хилядолетие като младежи или съзнателни деца. Границата на това поколение е по-условна, мнозина го включват само в пределите на 80-те, но, така или иначе, именно тогава са родени много от днешните дигитални лидери, които отново можем да свържем с култа към личността.</p>
<p>Символично или не, десетилетието започва с единственото българско име, което има място в подобна класация, при това с не толкова позитивни асоциаци. През 1980-а е родена Ружа Игнатова – криптокралицата, която се оказа по-лош вариант на Пепеляшка и днес е издирвана по цял свят.</p>
<p>1983-а ще да е била бунтарска година, защото тогава за родени <a href="https://karamanev.me/istorii/tristan-haris">Тристан Харис</a> – „най-близкото до съвест нещо, което има Силициевата долина“ и Едуард Сноудън. Е, и Джан Имин, създателят на TikTok.</p>
<p>Тъй като съм набор на следващия списък от хора, мога да кажа, че родените през 1984 г. сме доста пъстри. Започваме с безспорно голямата звезда на поколението, човека, който най-много промени живота на всички ни, Марк Зукърбърг. Тук са още <a href="https://karamanev.me/istorii/jason-citron-discord">Джейсън Ситрон</a> – създателят на новата модерна мрежа Discord и Мат Муленвег, на когото пък дължим WordPress и възможността всеки да има свои достоен сайт.</p>
<p>Задължително е тук да добавим и <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">Сам Алтман</a> (1985 г.), човекът, който поведе най-новата революция в света на изкуствения интелект с прословутия ChatGPT.</p>
<p>Списъка с „милениали“ допълват <a href="https://karamanev.me/istorii/pavel-durov">създателя на Telegram Павел Дуров</a> (отново 1984 г.), Патрик (1988 г.) и Джон (1990 г.) Колисън, които чрез финансовия проект Stripe дълго време бяха най-младите милиардери.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri-6.jpg.480.webp" alt="Поколения лидери" loading="lazy" decoding="async" width="959" height="537"></figure>
<h2 id="мат-който-ни-върна-интернет">Мат, който ни върна интернет</h2>
<h4 id="мат-муленвег-1984-г">(Мат Муленвег, 1984 г.)</h4>
<p>Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от сайтовете по света! Хората не спират да го предпочитат, защото в базисния му вид няма нужда дори да умеете да програмирате. Системата е лесна, интуитивна, доказана от времето.</p>
<p>Интересна птица е създателят Матю Чарлз Муленвег, роден на 11 януари 1984-а. Програмирането се превръща в негово основно поприще, но той е всичко друго, освен типичния, вглъбен в компютрите образ. Пада си по кулинария, фотография, писане, по хубава музика. В училище специализира свирене на саксофон, а висшето му образование е по политически науки.</p>
<p>2003-а, Мат е първокурсник в Хюстънския университет. Решава да си направи блог, като избира платформата b2/cafelog, за да покаже на състудентите си снимките от екскурзия до Вашингтон. Платформата далеч не е съвършена, на Мат му трябват минимални конкретни подобрения, така че да може да качи снимките. Затова опитва да се свърже с хората, създали проекта… И удря на камък.</p>
<p>Създателят на платформата е изчезнал, а Мат решава да потърси съвет в популярен форум за програмиране. Дните минават, отдолу се появява само един коментар. Някой си Майк Литъл пише: „Ако си сериозен в идеята да направим продължение на b2, би ми било интересно да се включа“.</p>
<p>Мат не му мисли дълго и двамата започват свое начинание. Проектът е създаден навръх първи април, датата се празнува и като рожден ден на WordPress. Мат и Майк се превръщат в железен тандем, работят от двата края на Атлантика. Майк е британски програмист с 20-годишен опит, който успешно балансира младежкия ентусиазъм на студента.</p>
<p>По-късно Мат създава софтуерната компания Automattic, която днес има почти 2000 служители. Много преди останалите фирми по принуда да преминат към отдалечена работа, той я залага като модел.</p>
<p>Днес състоянието му се оценява на 400 милиона долара. Предприемчивият дух не му пречи, а някак си се допълва с това да работи за общото благо. Първият му бизнес е да чисти прозорци, в училище сглобява компютри.</p>
<p>Стилно решение на създателите на WordPress е всяка нова версия на платформата да бъде кръщавана на любим на програмистите джаз изпълнител, първата, от януари 2004-а, носи името на Майлс Дейвис. С всяка нова версия създателите пускат и плейлист с любимите си изпълнения на избрания джазмен.</p>
<p>„Всъщност, обща черта на успешните хора е, че са ненаситни читатели“, твърди Мат. „Технологиите запълват пропастта между това, което човек може да си представи и това, което може да направи. В резултат дават такива равни възможности, каквито не е имало никога в човешката история.“</p>
<p>И също: „Технологиите са най-полезни тогава, когато събират хората“.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/wordpress-matt-mullenweg">(Още за него – тук.)</a></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri.jpg.960.webp" alt="Поколения лидери" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<h2 id="мета-човек">Мета човек</h2>
<h4 id="марк-зукърбърг-1984-г">(Марк Зукърбърг, 1984 г.)</h4>
<p>Не знам за вас, но аз ще помня този образ не в качеството му на иноватора, създал най-успешната онлайн платформа и променил комуникацията ни. А като смутения младеж, принуден непрекъснато да се оправдава за едно или друго.</p>
<p>Не че няма защо да се оправдава, Facebook със сигурност ни е дал, но и взел много. И все пак, впечатляващо е как Марк Зукърбърг не просто създаде такъв огромен проект, но и се справи с това да го управлява две десетилетия. Без да спира да расте, превръщайки го в мастодонт, несравним с нищо друго по влияние и развитие.</p>
<p>И все пак, днес него никой не би могъл да го упрекне за култ към личността. Каквото и да си говорим, харизмата винаги си остава част от магичния коктейл на популярността, а той… ами, няма такава. Нищо от магията на Джобс или лудостта на Мъск.</p>
<p>Роден е в Ню Йорк, баща му е зъболекар, а майка му – лекарка. Има три сестри. Всичко започва, докато Марк следва компютърни науки в Харвард… за да стигне до проект с над 3 милиарда активни месечни потребители! Кой е казал, че днес чудеса не се случват, или че с една добра (може би) идея няма как да промениш света?</p>
<p>Застава начело на фирмата си само на 19. Започва се с проектчето Fasemash, което Марк създава, за да направи по-забавна комуникацията си със състудентите – да разменят снимки и да оценяват кой колко е готин. От този период тръгват слухове, че идеята не е оригинално негова. Така или иначе, скоро проектът се развива и получава името, с което го знаем до днес.</p>
<p>Платформата се появява през 2004 г., до края на годината вече има 1 милион потребители и инвестиции от $500 000. Как се развиват след това събитията – всички знаем.</p>
<p>Да, случиха се скандали, например изтичането на данни с аферата „Кеймбридж аналитика“. Метавселената, на която той заложи, за момента изглежда отчайващо. Но това не променя факта, че все още младият мъж има трицифрено число милиарди долари и не напуска десетката на най-богатите в света. Като същевременно си остава странен и често неразбираем.</p>
<p>Например, дълго време обявяваше, че яде само месо от животни, които сам е убил, защото го смята за честно. Обича да тича. През 2016-а си поставя целта да пробяга 365 мили – средно по миля на ден, и се справя. Ходи уж небрежно облечен по тениска… която обаче е специално създадена за него и струва около $400.</p>
<p>За разлика от повечето модерни техно гурувци, все още е със студентската си любов Присила Чан, педиатър по професия и будист по вяра. Представят я и в ролята на филантроп, един от най-големите дарители за различни каузи. Имат три дъщери – Максима, Аугуст и Аурелия. Ще ми се да завърша с красив и смислен негов цитат, но… не открих такъв. Дори в скорошното му гостуване при Джо Роган, когато отново… се оправдаваше. Този път за начина, по който се отбелязват фалшивите новини.</p>
<h2 id="z-като-мед">Z като мед</h2>
<h4 id="поколението-z-1997--2010-г">(Поколението Z, 1997 – 2010 г.)</h4>
<p>Ето че стигаме и до най-новите млади. Тук, уви, все още е рано да си говорим за впечатляващи личности. Което е и показателно за времената, в които живеем – ако през 2007 Зукърбърг става най-младия милиардер само на 23, днес в световната класация на Forbes от 2668 милиардери, под 30 години са само дванайсет, много от тях идват от съвсем различни сектори или пък са богаташи по наследство.</p>
<p>А може би Марк е по-скоро изключение. Мъск например натрупва милиард долара над 40-те си години, създателят на Oracle Лари Елисън го постига на 49. Все още ги няма най-младите технологични лидери и за да ви представя на изпроводяк две характерни истории, се налага леко да разширя границите на поколението, което според някои започна през 1992 г.</p>
<p>Закономерностите оставям на вас… както и очакванията. А какви ли се задава от силните личности на поколението „Алфа“, родените след 2010 г.? Или пък „Бета“, за чието начало се смята 2025-а…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri-8.jpg.480.webp" alt="Поколения лидери" loading="lazy" decoding="async" width="959" height="537"></figure>
<h2 id="момчето-което-говори-с-блокчейна">Момчето, което говори с блокчейна</h2>
<h4 id="виталик-бутерин-1994-г">(Виталик Бутерин, 1994 г.)</h4>
<p>Той е престъпно млад, кльощав, вглъбен и е милиардер. А, което е по-важно, Виталик Бутерин направи възможна една обещаваща технологична революция. Той не просто създаде етериум, втората най-популярна криптовалута след биткойните, а дори повече – най-голямата блокчейн платформа. Първото масово решение, което направи възможно в блокчейна да не попадат просто записите, които са свързани с транзакции, а цялостни малки програми, известни като „умни договори“.</p>
<p>Благодарение на проекта на Бутерин възможностите на блокчейн вече са достъпни както никога преди и са ограничени само от въображението на програмистите.</p>
<p>Първата версия на Етериум заработва през 2013-а, когато Виталик е на 19. През май 2021-а, вече на 27, той официално е обявен от „Форбс“ за милиардер, най-младия по онова време, със състояние от 1,4 милиарда долара.</p>
<p>Роден е на 31 януари 1994 г. в московското предградие Коломна. По това време майка му Наталия учи за икономист аналитик, а баща му Дмитрий завършва компютърни науки. Скоро започва работа за американска компютърна фирма и благодарение на професията му семейството емигрира в Канада.</p>
<p>Дмитрий подарява на сина си първия компютър, когато е само на 4. На 7 Виталик вече създава свой виртуален приказен свят, обитаван от зайчета. На 10 владее добре трудния програмен език С++ и работи по любителски, но изпипани компютърни игри.</p>
<p>Рано преценил, че блокчейн има силата да промени света, на 17 Бутерин вече е съосновател и редактор на списанието „Биткойн мегъзин“. Заема се с това начинание с идеята да си осигури някакви пари, с които да купи биткойни. Става му толкова интересно, че не остава време за учене. Зарязва университета, както много от героите на компютърния свят.</p>
<p>Любопитна случка. Разработчиците на криптовалутата шиба ину решиха да му подарят като благодарност за заслугите 505 трилиона монети, чиято пазарна капитализация е $6,5 млрд., около 10% от БВП на България. Той благодари официално за подаръка, но… после го препрати на несъществуващ адрес, парите просто изчезнаха. Каза, че причината са съображенията му за безопасност и идеята да се избегнат спекулациите при последващи транзакции.</p>
<p>За личния му живот не се знае много, не се е чувало да има приятелка. Бутерин обича да говори пред медиите с часове за блокчейн, умни договори. В личния му сайт няма снимка, но публикува доста размисли, включително и за философия.</p>
<p>„Революцията, която направи интернет, може да се повтори“, убеден е той. „Да се преобърнат човешките отношения, като се отстрани посредникът не просто от паричните преводи, както го позволи биткойн, но и във всяка друга сфера на живота ни…“</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/vitalik-buterin">(Още за него – тук.)</a></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri-9.jpg.480.webp" alt="Поколения лидери" loading="lazy" decoding="async" width="959" height="537"></figure>
<h2 id="падналата-звезда">Падналата звезда</h2>
<h4 id="sbf-или-сам-банкман-фрийд-1992-г">(SBF или Сам Банкман-Фрийд, 1992 г.)</h4>
<p>Тази история е невероятното доказателство за това колко е преходна славата. И колко лековерни си остават хората дори в най-технологичните времена. В началото на 2022-а къдравият Сам блестеше като медиен герой, знаменитост, търсен събеседник и… мултимилиардер, със състояние от $22,5 млрд.! А в края ѝ вече беше посмешище, любим антигерой на медиите, една от основните причини блокчейн технологиите да потънат в поредната си зима.</p>
<p>Сам се представя сам като SBF, по аналог с компанията, на която беше съосновател – криптоборсата FTX. Любопитно е, че не по-малка вина за невероятния крах има и другият съосновател и технологичен лидер – Гари Уонг, но той остана пощаден от медийната вълна, заляла злополучния Сам.</p>
<p>Звучи като приказка и рано или късно Холивуд ще го оцени по достойнство. Криптоборсата на Бахамите изведнъж се оказа колос на глинени крака, стана ясно, че Сам и колегите му смело са подправяли документи, за да крият колко зле финансово се развива компанията. (Докато отстрани тя изглеждаше изумително, даде 135 милиона долара само за да кръстят на нея залата на баскетболния отбор „Маями Хийт“.) Стойността на компанията се оценяваше на 32 милиарда…, които почти изчезнаха буквално за една нощ.</p>
<p>И изведнъж, когато кулата се срина, всички си отвориха очите за това колко е ужасен Сам. Стана ясно, че докато е подвеждал инвеститорите да дадат парите си за неговото начинание, най-невъзмутимо си е играел на компютъра League Of Legends. При това, оказва се, бил посредствен дори в играта.</p>
<p>Само че става ясно също, че инвеститорите са били позитивно впечатлени от този факт. Сам им се струва много по-готин и непосредствен, когато по грешка показва прозореца с играта, докато тече напрегнатата среща. Така тя завършва с инвестиция за $200 милиона.</p>
<p>Сривът започва на 2 ноември 2022 г., когато става ясно, че компанията на Сам Almeda Research държи $14,6 милиарда от капитала си в… криптовалутата FTT, която е създадена от неговата борса FTX. Бързо става ясно, че нещо не е наред, FTT губи огромна част от пазарната си оценка – монетите на стойност $70 падат до $4, срив от почти 95%.</p>
<p>На всички им става ясно какво се случва – че зад процъфтяващата империя на Сам не стои нищо и панически започват да се отървават от активите си в компанията. Стига се дотам, че дори главните им конкуренти в световен план – Binance, се опитват да ограничат щетите, защото са наясно, че те ще засегнат цялата индустрия. Нищо обаче вече не може да се направи, компанията просто рухва.</p>
<p>Днес се говори за фалит, за поредица от съдебни дела. А месеци по-рано го ласкаеха политиците, дори на най-високо ниво – Сам беше сред най-големите дарители за кампанията на демократите в междинните избори.</p>
<p>„30-годишен крипто милиардер иска да раздаде състоянието си“, гласи заглавие на Bloomberg месец преди да се случи сривът. А вътре пише още: „Сам Банкман-Фрийд кара „Корола“, спи на пуф и житейската му философия е подобна на Робин Худ“. Е, със сигурност за прави поне за сравнението. И поне за първата му част – с вземането от богатите. Май просто не му се получи втората.</p>
<p>Дали обществото създава силните личности, или обратното? Дали те са продукт на историята, или нейни създатели? Отговорите очакваме от следващите поколения…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/01/pokolenia-lideri-5.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>8 неочаквани факта за Джон Атанасов</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/john-atanasoff</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/john-atanasoff</guid>
      <pubDate>Fri, 10 Jan 2025 06:00:15 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета? Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи. С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят. Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff-3.jpg.480.webp" alt="Джон Атанасов" /></p><p>„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде <a href="https://karamanev.me/istorii/klisheta-istoria">исторически клишета</a>?</p>
<p>Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга <a href="https://www.ciela.com/john-atanasov-chovekyt-koito-izobreti-kompiutara.html">„Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“</a>. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.</p>
<p>С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.</p>
<p>Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff.png.398.webp" alt="Джон Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="398" height="512"><figcaption>Джон с майка си Айва.</figcaption></figure>
<h2 id="1-господ-е-българин">1. Господ е българин?</h2>
<p>…или поне баща му. Дори ако се абстрахираме от факта, че в родината си той определено не вижда най-хубавите страни на живота. Днес името на Джон Атанасов носят астероид, връх в Антарктида и улица в столичния квартал „Кръстова вада“. Каква е обаче връзката му с нашата страна? Ето какво разказва Джейн Смайли.</p>
<p><em>„Бащата на Джон Винсънт Атанасов, Иван, е роден през 1876 г., в разгара на период на нарастващи политически сътресения. Родителите му живеят в българското село Бояджик. Революционното движение в България се засилва през 70-те години на XIX в., достигайки кулминацията си в Априлското въстание от 1876 г.</em></p>
<p><em>Въстанието е потушено с масови репресии от страна на османските власти. Родителите на Иван – Атанас и Яна, са принудени да бягат и напускат селото. Атанас носи бебето Иван на ръце. При завързалата се схватка Яна губи съзнание, а Атанас е прострелян в гърба. Атанас загива, а</em></p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>куршумът, пронизал гърдите на бащата, излиза и наранява повърхностно главата на бебето. Въпреки всичко Иван и Яна оцеляват.</em></p>
</blockquote>
<p><em>По-късно Яна се омъжва за местен скотовъдец, който успява да осигури образованието на малкия Иван, а брат ѝ установява връзка с американски мисионери, които му помагат да замине за Америка. Когато в края на 80-те години на XIX в. вуйчото се връща за кратко в България, малкият Иван, вече тринадесетгодишен, решава да замине с него за Америка. Яна осигурява средствата за пътуването, като продава парче земя, наследено от Атанас. На остров Елис името на Иван Атанасов е променено на Джон.“</em></p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff-2.jpg.320.webp" alt="Джон Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="232"><figcaption>Джон Атанасов гостува в село Бояджик през 1970 г.</figcaption></figure>
<h2 id="2-кръстат-бод">2. Кръстат бод</h2>
<p>Безспорен е фактът, че изобретателят Джон Винсънт Атанасов, кръстен на баща си, има специално отношение към родината му. Той идва в България през 1970-а и 1985-а, когато вече е всепризнат авторитет, посещава родното му село – Бояджик. На Атанасов кръщават и първия астероид, открит от националната обсерватория в Рожен.</p>
<p>Изобретателят… определено се оказва нестандартна личност. Нека започнем далеч от светлините на големия му успех, с част от необичайните му хобита. Като малък той обича да се занимава с плетене, сам шие дрехите си. После ръководи строежа на собствения си дом, сам изгражда електрическата и водопроводната система.</p>
<p><em>„Джон обича да майстори разни неща и да демонстрира уменията си – в шести клас, понеже някои от по-големите момичета, вече завършили началното училище, се събират най-отзад в класната стая, за да плетат на една кука, той също се научава да плете като тях. Продължава това в училище – вече несмущаван от подигравките, дори поощряван от тях – гордее се с работата си и се хвали с уменията си, докато учителят не забранява плетенето на една кука. Скоро се научава и да шие. Всъщност Джон Винсънт Атанасов сякаш вижда във всяка нова идея или предмет възможността да изследва и овладява всичко, което му предлага светът около него.“</em></p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff.gif.200.webp" alt="Джон Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="200" height="266"></figure>
<h2 id="3-един-зимен-ден-по-шосето">3. Един зимен ден по шосето</h2>
<p>Знаете ли, че идеята за голямото му откритие, онова, заради което всички ние сме чували името му и го наричаме (не без основание) „бащата на компютъра“, идва… в един бар?</p>
<p><em>„През онази декемврийска вечер на 1937 г. Атанасов скача в новия си форд и по-късно споделя: „Бях в ужасно психическо състояние, понеже беше невъзможно да се намери решение. Бях просто съсипан до крайна степен“. Но той се радва на новата си кола. Наслаждава се на скоростта и маневреността ѝ. Това го успокоява, усеща някакво спиране на времето. „Когато най-накрая се успокоих, вече пресичах река Мисисипи, на 304 километра от работното си място“. Следващата мисъл, която го връхлита, е характерна за практичния му и праволинеен нрав: „Сега ще трябва да се откажеш от тази проклета глупост“.</em></p>
<p><em>В този момент той вижда табелата на заведение. Влиза вътре, сяда и си поръчва бърбън със сода. От радиото, което се намира зад бара, се носи музика. Почти веднага след като сервитьорката му донася питието,</em></p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>същността на компютъра се появява в главата му в логическата си цялост и той започва да вижда както съставните части, така и начина, по който те могат да се обвържат.</em></p>
</blockquote>
<p><em>Нахвърля бележки на една салфетка, но по-късно те не са му нужни, защото успява да си представи и да обмисли машината си толкова задълбочено, без проблем си спомня какво е измислил. Остава в бара няколко часа, като обмисля всяка от концепциите си, но се концентрира най-вече върху идеите как ще работи паметта и как ще изчислява електронния процес на включване и изключване.“</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff-4.jpg.960.webp" alt="Джон Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1200"><figcaption>Прототип на ABC, създаден в Университета на Айова през 1997 г.</figcaption></figure>
<h2 id="4-смъртта-е-занимание-самотно">4. Смъртта е занимание самотно</h2>
<p>После има търпението и късмета да претвори идеята си в реално работещ прототип. С разработките си той успява да спечели доверието на Университета в Айова, което му носи известен бюджет, а също и възможността да наеме асистент. Атанасов се спира на младия Клифърд Бери и през следващите години двамата заедно изработват прототипа на ABC – Atanasoff Berry computer. „Компютърът на Бери и Атанасов“ превръща десетичните числа в двоични и извършва аритметични операции, които записва в паметта си.</p>
<p>Следва кавалкада от нови големи стъпки, преди да стигнем до днешните съвършени устройства. И все пак, както личи дори и по заглавието на книгата, един е човекът, направил най-важната.</p>
<p>Дълги години по темата се водят спорове. Междувременно е започнала и приключила Втората световна война, Атанасов дълго време се занимава с военни технологии. После развива успешен консултантски бизнес, а историята за създаването на дядото на днешните компютри остава в миналото му.</p>
<p>Докато не излиза отново на преден план най-неочаквано. Признанието, че Атанасов и Бери са пионерите в тази област идва в резултат на мащабно търговско дело. Когато то започва, Клифърд Бери си отива съвсем млад от този свят. И именно това кара Атанасов да се включи активно в търсенето на истината…</p>
<p><em>„До края на живота си съпругата на Бери вярва, че той е бил убит. И други споделят нейното убеждение. Къруан Кокс, канадският филмов продуцент, който е проучвал Атанасов и Бери и е взимал многобройни интервюта, твърди, че независимо дали Бери е бил, или не е бил убит, безспорният резултат от смъртта му е нейното огромно въздействие върху Атанасов. Преди смъртта на Бери той не е искал да обсъжда ABC, защото е бил твърде разстроен от унищожаването на прототипа. Но е вярвал, че Бери е бил убит и че е нямало да изгуби живота си, ако не го е бил наел да работи върху машината. Смъртта на Бери променя отношението му към патентните съдебни спорове и той става много енергичен в борбата за решаване на патентния конфликт“.</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff-6.jpg.960.webp" alt="Джон Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="964"></figure>
<h2 id="5-дела-и-документи">5. Дела и документи</h2>
<p>По времето, когато двамата ни герои разработват прословутия си прототип, им гостува друг от големите учени на това поколение – Джон Мокли. Не след дълго той създава свой вариант, а през следващите години компаниите започват да развиват следващите стъпки, част от които са защитени от патенти.</p>
<p>Именно такъв търговски спор изведнъж се оказва важен и показва недвусмислено истината. Въпросът в него се състои най-вече в това: работел ли е прототипът на Атанасов и Бери, когато Мокли ги посещава, или не? Ако да – това би бил първият компютър, а Мокли просто го е копирал. Постепенно нещата си идват на мястото, доказателствата излизат наяве и през 1973 г. съдът взема решението, което окончателно удостоверява, че машината ABC е правела точни изчисления и е първият прототип на онова, което ще се превърне в днешния компютър.</p>
<p>Както обаче отбелязва изследователят проф. Владимир Гетов, „скандалът „Уотъргейт“ избухва на същата дата, когато се публикува съдебното решение на федералния съд. Това отнема на Джон Атанасов първите колони на сутрешните вестници и съответно първите минути заслужена слава“.</p>
<p><em>„С течение на времето, през XX век Атанасов получава все по-голямо признание за изобретяването на компютъра (въпреки че е пропуснат в уебсайта на Масачузетския технологичен институт). През 1974 г. го честват в щата Айова, а през 1989 г. Артър Бъркс и Алис Роу Бъркс, които са работили по ENIAC, издават подробната му биография.</em></p>
<p><em>През 1990 г. Атанасов е поканен в Белия дом и Джордж Буш му връчва Медала за технология за 1990 г. „за изобретяването на електронния цифров компютър и за приноса му към развитието на технически подготвените труженици в САЩ“. През 80-те е номиниран три пъти за Нобелова награда за физика, но тъй като докладът му – описание на ABC в 35 страници и другите статии, отнасящи се до теоретичните и техническите аспекти на ABC, никога не са били публикувани, той не е отговарял на изискванията. Атанасов умира на 15 юни 1995 г.“.</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff-8.jpg.960.webp" alt="Джон Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="1338" height="894"></figure>
<h2 id="6-признат-грях">6. Признат грях</h2>
<p>Как ли показъснялото признание променя живота му? И що за личност е бил бащата на компютъра? Толкова мек, симпатичен човек, както бихме предположили от снимките? Не точно, явно българските гени от определен момент се обаждат по-често.</p>
<p><em>„Когато съдията Ларсън произнася съдебното си решение, Атанасов е точно на 70 години. Той все още е изключително активен във фермата си в Мериленд и се занимава със съпругата си Алис, с трите си деца и внуците си. Колко е зает, става ясно от писмо, написано от майката на Атанасов – Айва (вече почти стогодишна), след като тя се премества във фермата в средата на 80-те години: „Винсент… иска от мен да ходя всеки ден до портата на 780 метра, дори когато навън е под точката на замръзване. Имам един звънец, който звъни на всеки час, за да ставам и да се разхождам“. Айва започва да се наслаждава на активността си в студа, макар че един ден, когато навява сняг, тя убеждава Алис да се застъпи за нея пред сина ѝ.</em></p>
<p><em>Що се отнася до самия Атанасов, тя споделя: „Той отделя една четвърт от времето си, за да ми изнася лекции зa огромната необходимост да ям по-малко, да пия повече и да ходя повече. Другите три четвърти… прекарва в работилницата си. Чуваме само скърцане и скрибуцане. Попитах го какво прави и той ми каза: лодка. Предположих, че е малка лодка за разходки, но се зачудих, защото той не се интересува от риболов. Но той ми каза, че щяла да е голяма колкото къща“.</em></p>
<p><em>„Пенсионирането смекчи Атанасов много малко и той си остана активен и предизвикателен към околните. Един репортер го описва като „креативен и заядлив“, а дъщеря му Джоан смяташе, че „любимото му занимание са конфликтите“… „Харесваше му да изпитва хората и обичаше да въвлича приятелите и семейството си в интензивни дискусии или спорове като средство за оценка на умствените им способности… следеше училищните работи на внуците си и при посещенията ни отделяше време, за да ни изпитва по съответния материал“.</em></p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff-7.jpg.480.webp" alt="Джон Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="702" height="978"></figure>
<h2 id="7-за-буквите">7. За буквите</h2>
<p>Оказва се, че през последните му години едно от големите увлечения на изобретателя е езикознанието. Случайно или не, ето че днес именно чрез големите езикови модели – срещата на технологиите и думите, имаме напредъка в изкуствения интелект, голямата тема на днешния ден.</p>
<p><em>„Истинското увлечение на Атанасов в края на живота му са езикът и азбуките. Той счита българската версия на кирилицата с трийсет и две букви до 1945 г. след това с трийсет букви за по-добра от английската азбука и когато заинтересовани групи го молят да говори за изобретяването на компютъра, той иска да насочва разговора към ползите от преоткриването на азбуката. През 1985 г. той казва пред един български вестник: „Чувам ги, чувам гласовете и сърцата на хората, които ги произнасят… Искам всяка буква, всеки символ да носи повече значения, да поддържа азбуката с пълна сила“.</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff-5.jpg.480.webp" alt="Джон Атанасов" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="525"><figcaption>„Наследство, коетоп ромени света“, пише на надгробната му плоча.</figcaption></figure>
<h2 id="8-мечтай-си">8. Мечтай си</h2>
<p><em>„Джон Винсънт Атанасов в много отношения е бил човек с късмет. Доживял е да види признание за упоритата си работа и предприемчивия си ум. През целия си дълъг живот е опитал много неща и благодарение на енергията си, на организационните си умения и на упоритостта си е постигнал всичко, което е опитал. Вероятно Атанасов би казал че е успял да постигне нещо много рядко. А именно, да направи това, което е искал, по начина, по който е искал, и да открие, че начинът, по който е искал да го направи, наистина е бил най-добрият“</em>, <a href="https://www.ciela.com/john-atanasov-chovekyt-koito-izobreti-kompiutara.html">пише Джейн Смайли</a>.</p>
<p>И наистина… човек е толкова голям, колкота са големи мечтите му. И в технологичните времена можем да мечтаем все повече, да постигаме доскоро нереалното. <a href="https://karamanev.me/technologii/kolaboratsii">Но правим ли го?</a></p>
<p>Струва си да се позамислим върху урока от историята на Джон Атанасов, <a href="https://www.ciela.com/john-atanasov-chovekyt-koito-izobreti-kompiutara.html">„бащата на компютъра“</a>…</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="uMhZvfxRTdA"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=uMhZvfxRTdA" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/uMhZvfxRTdA/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/01/john-atanasoff-3.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Уордът на свободния интернет</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/ward_cunningham</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/ward_cunningham</guid>
      <pubDate>Fri, 18 Oct 2024 06:00:04 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така? Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка. Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране. Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-6.jpg.960.webp" alt="Уорд Кънингам, възрастен мъж с бяла брада, очила и тъмна шапка, в червена тениска пред пъстър графити фон" /></p><p>„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?</p>
<p>Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.</p>
<p>Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, <strong>Уорд Кънингам</strong> е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.</p>
<p>Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…</p>
<h2 id="уики-уики-уей">Уики, уики уей</h2>
<p>Началото на 90-те, Хауърд Кънингам и съпругата му са отишли на дългоочакваната екскурзия на Хавай. Двамата са сред пионерите на компютърните технологии, запознали са се в университета през 70-те години, на студентско парти след тежък изпит. По онова време компютърните технологии даже не са се изучавали като отделна дисциплина, двамата следвали електроинженерство в комбинация със софтуер. След като завършили, създали обща компания, с която помагали на пионерните фирми, решили да използват в ежедневната си работа дядовците на днешните компютри.</p>
<p>Работата обаче е останала у дома, двамата кацат на летището в столицата Хонолулу, където ги посреща небивала жега. Побързват да излязат и да потърсят бърз транспорт до хотела, а отпред ги чакат две автобусчета. С горди големи надписи… „Уики“ и „Уики-уики“. Какво ли ще рече това, зачудил се Уорд? Оказало се, че думата на местния език ще рече „бърз“, а двукратното ѝ повторение се превежда като „още по-бърз“. Това е първата хавайска дума, която Уорд чува (и май последната, която научава), но му се струва особено колоритна.</p>
<p>На познавачите на хавайския ще оставим да разкажат дали още повторения биха направили нещата още по-скоростни, но почивката на Хавай определено отминава бързо за семейство Кънингам.</p>
<p>Двамата се връщат у дома, а когато Уорд продължава работата си по страничния проект, който разработва в свободното си време, се сеща за бусчетата „уики“ и решава да го кръсти именно на тях: “WikiWikiWeb“. Само няколко години по-късно думата ще стане популярна като част от „уикипедия“, универсалното място, където често днес търсим независимия поглед. Един от символите на демократичния интернет, на опита за безпристрастност, на идеала за равноправие онлайн, който често влиза в решителна битка с идеите на големите играчи…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-4.jpg.960.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"></figure>
<h2 id="хакуна-матата">Хакуна матата!</h2>
<p>И макар че нашият герой няма пряко отношение към създаването на самата свободна енциклопедия, той е не само неин кръстник (произходът на имената в технологичния свят <a href="https://karamanev.me/technologii/it-imena">понякога е безспорно любопитен</a>), но и предтеча. Именно неговата система с двете „уики“-та поставя основата. Позволява хората едновременно да събират и допълват информацията си, да обсъждат проследимо, ясно и аргументирано. И всичко това… за да създаваме по-качествен софтуер.</p>
<p>Именно това е голямата мечта, която и днес, вече надхвърлил 70-те, продължава да преследва Уорд Кънингам. Както той разказва, през 70-те години компютърните науки вече се задават като голямо предизвикателство, а все още не са поставени истинските им основи. Разработването на хардуера напредва, въвеждат се инженерни практики, компютрите стават все по-бързи, докато създаването на програмите се случва хаотично, неорганизирано, оставяйки сериозни проблеми, които много по-трудно могат да бъдат решени впоследствие.</p>
<p>Уорд научава за създаването на мрежата, която ще се превърне в интернет, малко след като тя е разработена от екипа на сър Тим Бърнърс-Лий. И бързо се размечтава за това как ще имаме глобална платформа, чрез която ще можем да обменяме информация с невиждана скорост.</p>
<p>Създава първия си сайт пред 1993 г., когато интернет е всичко друго, но не и бърз. Ще трябва да мине десетилетие, преди скоростта да стане достатъчна, за да разменяме спокойно файлове с другия край на света.</p>
<h2 id="го-уики-гоу">Го, уики, гоу!</h2>
<p>Първият сайт на Уорд е именно тази платформа, в която кани съмишлениците да обсъждат проблемите и големите въпроси, свързани с разработването на софтуер. И когато, година по-късно, му идва идеята как технологично информацията да може да се допълва от всеки гост, се досеща за екскурзията и бързите автобусчета на Хонолулу. Така се появява WikiWikiWeb – сайт, в който програмистите обсъждат и допълват идеите си… бързо, поне според тогавашните скорости, на които е способна мрежата.</p>
<p>Постепенно, след първото „уики“ ще се появят хиляди други, свързани с различни общности. Уорд ще предостави платформата на всеки, който желае да я използва, както сам казва, защото не му хрумва, че може да става дума за начинание, което може да бъде патентовано. „Уики“ ще се превърне в синоним на колекция от информация по дадена тема, още преди следващото поколение компютърни ентусиасти да доразвие идеята и да я превърне в „Уикипедия“ като „енциклопедия за всичко“.</p>
<p>Какво е уики? „В най-простата си форма това е сайт, който уважава интелектуалното творчество на читателя“, казва Кънингам. „Според него този човек, който чете сайта, може да знае нещо, което аз не знам. И когато той го знае, ако е готов да го даде, ние сме готови да го приемем. Той казва: „Ние водим разговор“. Не е ли готино? На това е изградена нашата култура – на доверието помежду ни“.</p>
<p>Именно в първото уики Уорд предлага още една от идеите, с които остава в историята на компютърните науки. През последните години доста се говори за концепцията за „екстремно програмиране“, с чиято помощ се разработва софтуер най-вече тогава, когато трябва да се случва бързо, например в <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">стартъпите</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-3.jpg.480.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="450"></figure>
<h2 id="екстремистът-с-очилата">Екстремистът с очилата</h2>
<p>Но… какво ще да значи екстремно програмиране? Спускате се по ски-пистата, докато си пишете кода или пък вдигате стокилограмова щанга от лежанка? Би било интересно, но, както бихте могли да се досетите от снимките на Уорд, идеята не е точно това.</p>
<p>Всъщност става дума за доста обширна концепция, при която програмистите трябва да разработват продукта си на кратки цикли, с по-висока производителност, която обаче не е за сметка на качеството. Нито пък на напрежението, както може би бихме могли да се подведем от наименованието.</p>
<p>Още една идея от екстремното програмиране е писането на код по двойки (дали пък е случайно, че Уорд от 50 години работи заедно с жена си?). Сред идеалите влизат простотата на кода, честата комуникация в рамките на екипа. И ако се чудите къде във всичко това е екстремното… то идеята е, че именно най-полезните според Уорд и съмишлениците му практики в създаването на софтуер са доведени до екстремни нива.</p>
<p>И ако за екстремното програмиране може да не са чували дори хора от софтуерния свят, то със сигурност това дали познавате една думичка от опита на нашия герой ясно показва имали ли сте досег с тази индустрия. През последните години да сме „аджайл“ е мантра, която се повтаря под път и над път. На български бихме я превели като „гъвкаво“ разработване на софтуер, концепцията идва в началото на новото хилядолетие от един кратък, достатъчно ясен и същевременно общ манифест, написан от водещи светила в индустрията. „10-те божи заповеди“ за програмистите всъщност са… 12. Принципи като например, че „хората и комуникацията стоят над процесите и инструментите“, че „работещият софтуер е по-важен от подробната документация“.</p>
<p>Надали днес ще чуете, че някой софтуерен екип, поне по нашите ширини, не спазва постулатите, формулирани от 17 „мъдри глави“ през 2001 г. (официалния им български превод <a href="https://agilemanifesto.org/iso/bg/manifesto.html">ще намерите тук</a>). Може би най-известни сред подписалите са <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">Робърт Мартин, познат и на гостите на Дигитални истории като Чичо Боб</a>, Мартин Фаулър и, разбира се, днешният ни герой.</p>
<p>Макар че през дългата си кариера той така и не спира да работи за семейната фирма, успоредно с това се включва в много други начинания. И ако повечето са свързани с не толкова големи проекти, встрани от мейнстрийма, струва си да отбележим, че две години работи за Microsoft в групата за „Патенти и добри практики“. Колко добри практики успява да въведе можем, само да предположим, след като не успява да се задържи особено дълго в тази работа.</p>
<h2 id="дългът-зове">Дългът зове</h2>
<p>Да дължиш пари на някого… за мнозина е кошмар, за други – ежедневие. Ето че стигаме до още една огромна и много важна концепция, формулирана и популяризирана от Уорд – т.нар. технологичен дълг (technical dept).</p>
<p>Нерядко в бързината и водени от нуждата да се въвеждат нови и нови възможности в софтуера, създателите му се примиряват с компромисни решения. Оставят редове код, които биха могли да бъдат написани по-ясно, правят преценки, които са далеч от оптималните. Така бавно, но сигурно се трупа този показател, за първи път популяризиран от нашия герой.</p>
<p>Днес всички сме свидетели на огромните тонове технологичен дълг, трупани от най-големите софтуерни фирми. Мащабни проекти с милиарди потребители често се провалят с дребни грешки, не работят според очакванията, стават уязвими за кибератаки. Това явление е предсказано от Уорд още по времената преди интернет да завладее света. И ясно формулирано – според него всеки софтуерен екип трябва да следи технологичния дълг, който трупа и периодично да взема мерки. Така че вече създаденият код да се подобрява, адаптира, обновява…. Обратното на онова, което изразява традиционната програмистка мисъл „щом работи, не го пипай“.</p>
<p>Е, с тези му размисли можем да предположим защо Уорд така и не се налага сред гигантите в Силициевата долина, които все бързат ли, бързат, в търсене на нови възможности на софтуера… и на милиарди.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-5.jpg.480.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="600"></figure>
<h2 id="вересия--никому">Вересия – никому!</h2>
<p>Ето че въпреки всички негови забележителни успехи и приноса му за начина, по който днес създаваме софтуер, много по-вероятно е да срещнете името му като част от „Закона на Кънингам“, с който започнахме. Но как програмистът става популярен с мисълта, че „Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“? Вината не е негова.</p>
<p>Някои търсят корените на закона в древността. Например в Платоновия диалог „Менон“ Сократ се съгласява с погрешните заключения на своя приятел Менон, надявайки се, че по този начин разговорът ще продължи. Така или иначе, принципът продължава да работи безотказно във фейсбук, защото често хората обичат да изглеждат по-умни от другите. И онлайн имат възможност да го демонстрират с пълна сила (макар понякога <a href="https://karamanev.me/istorii/kak-se-schupi-razgovorut-online">резултатът да е обратният</a>).</p>
<p>Макар да признава, че популярността на „закона“ го ласкае, програмистът смята, че правилото се самоотрича от това колко често се цитира онлайн. Всъщност, формулировката е предложена от Стивън Макгийди, дългогодишен лидер на производителя на микропроцесори Intel.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham.jpg.960.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<h2 id="узми-си-уордо">Узми си Уордо</h2>
<p>Стивън си спомня как през 80-те Уорд му дава този съвет за общуването в предците на днешните форуми. После нашият герой казва, че е цитиран погрешно, но това не пречи законът да стане по-популярен от истинските му успехи. Докато той самият смята за най-голям принос платформата „Уики“ и вярва, че именно тя ще бъде увековечена на надгробния му паметник.</p>
<p>Защото помага да споделяме, да работим заедно, да се допълваме – нещо, което все по-трудно се получава днес, отбелязва той. „Понякога, когато работиш в екип, трябва да се довериш на хората повече, отколкото имаш основание да го направиш“, казва Кънингам. „И това работи, защото повечето хора са добри.“</p>
<p>Това ни го казва човек, цял живот воден напред от технологиите. Който още през 90-те живее в дом с няколко вътрешни мрежи, в който всеки обитател, дори котката има уебсайт. А компютрите са пръснати наоколо, както в повечето домове се разлистват списания, както сполучливо отбелязва журналист, оказал се на гости на програмиста.</p>
<p>„Уорд винаги е бил социален тип“, казва жена му Карън. „Той е особено заинтересован да се среща с хора, които предизвикват мисленето му или вдъхновяват интелектуалното му любопитство. От доста време истинският му фокус е върху общностите, върху начините за използване на технологиите, така че да се изграждат такива“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-2.jpg.960.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1437"></figure>
<h2 id="просто-уорд">Просто Уорд</h2>
<p>„Наистина смятам, че програмирането е лесно и забавно занимание“, казва Уорд.</p>
<p>„Тези, които го смятат за трудно и скучно, трябва просто да натрупат още малко опит“.</p>
<p>И ако има още нещо от професионалната му биография, което си струва да споменем, преди да се разделим, то е, че Уорд е сред хората, които дълги години популяризират „малкия език“ за програмиране – SmallTalk. <a href="https://karamanev.me/technologii/ezitsi-za-programirane">(Още за него – тук.)</a> Начинанието, чийто синтаксис е толкова лаконичен, че може да се събере на пощенска картичка, всъщност се оказва изключително удобно за редица ситуации.</p>
<p>Защото, както обича да повтаря нашият герой, основно правило в работата на хората, създаващи софтуер, трябва да е простотата. Простите решения са най-елегантни, разбираеми, лесни за поддръжка. А всяко усложнение, което може да бъде избегнато, си струва да бъде.</p>
<p>„Какво е простотата? Най-краткият път към дадено решение“, казва той. „Всъщност се наслаждавам на сложността, която дава възможност за действие. Ако тя ме предизвиква, е много приятна. Но понякога трябва да се справям със сложност, която не ми дава сили. Сложността, която презираме, е тази, която води до ненужни трудности.“</p>
<p>А като се замисли човек… за софтуерния свят това е безспорно. Но дали пък не е чудесно правило и за живота?</p>
<hr>
<p><em>Материалът е подготвен със специалното съдействие на Ирина Марудина.</em></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-6.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Асанж и свободата</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/julian-assange</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/julian-assange</guid>
      <pubDate>Fri, 26 Jul 2024 06:00:25 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише. След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки… Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно. Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-2.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" /></p><p>Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.</p>
<p>След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…</p>
<p>Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.</p>
<p>Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-3.jpg.480.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="1249"><figcaption>Една от малкото детски снимки на Джулиън, от периода, когато с майка му бягат от религиозния култ, в който са попаднали.</figcaption></figure>
<h2 id="освен-оковите-си">Освен оковите си</h2>
<p><em>„Кой съм аз? Борец за свобода, лишен от всякаква свобода. Борец за свобода на словото, на когото е отказано всякакво слово. Борец за истината, станал обект на хиляди лъжи.“</em></p>
<p>Няма как да не сте виждали белокосия от млад австралиец с някак детски поглед. Журналист, програмист, радетел за истината, който успя да изкара на бял свят някои от най-пазените мръсни тайни на държавата световен хегемон. А после влезе в съдебна битка, която беше твърде вероятно да завърши с присъдата от 175 години затвор, точно защото е изпълнил дълга си. След 7 години в тясната стаичка на еквадорското посолство в Лондон и още 5 – в още по-тясната затворническа килия. След години в риск за живота и свободата си, Асанж се завърна като победител.</p>
<p>Предишната му спирка беше малка съдебна зала в далечния от малък остров Сайпан, където местната съдийка, представляваща САЩ в територията Северни Мариански острови, одобри сделката между Асанж и прокуратурата. Той се призна за виновен, прие присъдата от 5 години, които вече е е излежал. „Изглежда, ще можете да излезете от тази съдебна зала като свободен човек“, заяви съдия Рамона Манглона, за която това беше големият житейски шанс да попадне в светлината на прожекторите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-4.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="675"><figcaption>Култът „Семейството“ разглежда деата като общи – те се събират и възпитават заедно, като особено търсени са светлокосите хлапета. За щастие, майката на Асанж навреме разбира, че се е забъркала с неподходящите хора и успява да спаси себе си и сина си.</figcaption></figure>
<h2 id="народе">Народе????</h2>
<p><em>„Интернет, нашият най-велик инструмент за освобождение, се превърна в най-опасният помощник на тоталитаризма, който някога сме виждали.“</em></p>
<p>За разлика от Асанж. От малък свикнал да се бори за това, в което вярва. Показал невероятна устойчивост в битката си срещу съдебната система, срещу най-силните държави, срещу абсолютно всички…</p>
<p>Каква ли е цената на тази сделка?</p>
<p>Преди да поразсъждаваме по тази тема, нека се върнем доста по-назад, преди историята с документите, с посолството и затвора, продължила нетипично дълго за днешните времена, когато всичко се случва толкова бързо…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-5.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="1110" height="740"><figcaption>Култовият сайт и днес може да се намери на познатия домейн wikileaks.org. През последните години там няма нови публикации, едно от предположенията е, че Асанж подготвя следващ проект, адекватен на новите световни обстоятелства.</figcaption></figure>
<h2 id="big-brother">Big brother</h2>
<p><em>„Първо трябва да стане ясно, че човек или е участник в историята, или нейна жертва. Няма друг вариант.“</em></p>
<p>Родителите на Джулиън се разделят, още преди той да се е родил. Майка му Ан Хоукинс е визуален артист, баща му Джон Шиптън – строител и активист срещу войните.</p>
<p>Когато Джулиън е на 8, майка му се жени за актьора Брет Асанж, собственик на малка театрална компания… Именно него ще приеме бунтаря за свой баща и неговата фамилия ще прослави, макар с майка му да се разделят, когато нашият герой е само на 9.</p>
<p>„Брет Асанж беше мъжката фигура, с която се свързвах, добрият баща. Един от онези готини хора от 70-те, които се занимаваха с китари и всичко, свързано с музикалната сцена. Името Асанж е необичайно, идва от г-н Санг, или „ах-санг“ на кантон: защото неговият прапрапрадядо е бил тайвански пират“, разказва героят ни.</p>
<p>За разлика от всички стереотипи, истинският му баща ще се завърне в живота му по-късно. С неговия полубрат ще направят филм, озаглавен „Итака“, именно с надеждата да помогнат един ден Джулиън да спечели битката с правосъдето и да се върне у дома… Разбира се, много от детайлите остават неизвестни, Джулиън държи далеч от света личния си живот и събирането на късчетата от истории като неговата определено е предизвикателство за бъдещето. Ако историята оцелее като наука, която е достатъчно адекватна <a href="https://karamanev.me/technologii/druga-istoria">да отразява случващото се в дигиталните времена</a>…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-6.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="915"><figcaption>Асанж на конференция през 2010 г. Преди да се озове в посолството на Еквадор, той постоянно пътуваше по света, за да разказва за разкритията на „Уикилийкс“.</figcaption></figure>
<h2 id="странник-в-странна-страна">Странник в странна страна</h2>
<p><em>„Хората често питат: „Какво да направя?“. Отговорът не е толкова труден. Научете как е устроен светът. Противопоставяйте се на изявленията, действията и намеренията на онези, които се стремят да ни контролират зад фасадите на демокрацията или монархията. Обединете се в обща цел и общ принцип за проектиране, изграждане, документиране, финансиране и защита. Учете се. Противопоставяйте се. Действайте. Сега.“</em></p>
<p>Малко след втория развод майка му се жени за Лейф Майнел, основател на „Семейството“ – местна секта, както казва Джулиън. Семейството оцелява кратко, тя забременява, чувства се преследвана и бяга, започва да обикаля със сина си из Австралия, от щат на щат… „Така започнахме да се движим. Номадството подхожда на някои хора, на някои ситуации. Просто продължихме да се местим, майка ми получаваше работа в нов град и ние си намирахме жилище там“.</p>
<p>През следващите години, по негови думи, те ще минат през повече от 50 града, той ще учи в 37 училища.</p>
<p>От малък се откроява като умел програмист. Иска „да преодолее бариерите пред познанието“. На 8 се интересува от философия и математика, а на 11 вече е усвоил възможностите на един от дядовците на днешните компютри – Commodore 64.</p>
<p>Детството му обаче е и много повече. В провинциална Австралия казва, че си живее като Том Сойер – язди, изследва пещери, лови риба, гмурка се, кара мотор.</p>
<p>В гимназията му казват „Професора“. Обича да се хвали, че на 15 умее да „разбива системи за криптиране, използвани, за да попречат на хората да споделят софтуер“, което после ще му помогне и със „системи, използвани за скриване на информация в правителствени компютри“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-7.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></figure>
<h2 id="манастирът-тесен-за-мойта-душа-е">Манастирът тесен за мойта душа е</h2>
<p><em>„Бъдещето на човечеството е борбата между хората, които контролират машините, и машините, които контролират хората; между демократизацията на комуникацията и узурпирането на комуникацията от изкуствения интелект.“</em></p>
<p>После, някак неусетно, пораства и сам е готов да пътува. Нарамва най-важните вещи и започва да опознава света, по хипарски, на стоп, понякога без документи, с различни измислени имена. Обикаля ли, обикаля, за да си натрупа километрите и за годините, които ще му се наложи да прекара в малката стаичка на посолството и в килията на строго охранявания затвор „Белмарш“.</p>
<p>В цялата суматоха е изоставил гимназията, вече е на 32, когато я завършва и записва да следва математика и физика в университета в Мелбърн…</p>
<p>Не завършва, защото вече му се е отворил шанс да промени света.</p>
<p>Джулиън попада в светлината на прожекторите именно като хакер. Само на 16 се подвизава с прякора Medax, когато с двама негови приятели са съдени за хакерство. Използват най-често <a href="https://karamanev.me/technologii/sotsialno-injenerstvo">социално инженерство</a>, не злоупотребяват с информацията, не се възползват от нея, а само я споделят, което и ще ги спаси. И макар че хакват институции като Пентагона, Citibank, Motorola, Panasonic, НАСА и Военноморските сили на САЩ, им се разминава. Подписват споразумение със съда, като признават вината си и в замяна получават само условна присъда. Като че ли събитията се повтарят, какво ще кажете?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-8.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="925"></figure>
<h2 id="на-върха-на-копието">На върха на копието</h2>
<p><em>„Истинската демокрация не е Белият дом. Истинската демокрация не е Канбера. Истинската демокрация е съпротивата на хората, въоръжени с истината, срещу лъжите, от Тахрир до Лондон. Всеки ден обикновените хора ни учат, че демокрацията е свобода на словото и протест. Защото, щом веднъж ние, хората, престанем да говорим открито и спрем да се противопоставяме, щом насочим вниманието си другаде или се успокоим, щом се отвърнем един от друг, вече не сме свободни.“</em></p>
<p>После застава начело на движението „Шифропънк“. Зад доста атрактивното заглавие се крие обединение от хора, които се занимават с търсене на „неприкосновеност на личния живот за слабите и прозрачност за властимащите“, които използват „математика и програмиране, за да създадат спирачка на правителствената власт“. Шифропънковете се обявяват за масово използване на криптографските технологии като начин за защита на основните човешки свободи.</p>
<p>Всичко това се реализира скоро в „Уикилийкс“ – организацията, която Джулиън и трима негови съмишленици основават през 2006 г. с идеята да създадат „Александрийската библиотека на бунтовниците“. Богата колекция от информация, която не може да бъде намерена никъде другаде, събрана в удобен за търсене вид така, че да следи как се справят с работата си днешните институции.</p>
<p>Макар че първата част от думата – „уики“, се използва за колекции информация, които могат да се попълнят от всеки, тук идеята е различна – своеобразна медия, която може да отговори на нуждите на новото време. За това подсказва и втората част – „лийкс“ от английския термин за изтичане на информация.</p>
<p>Според Асанж „Уикилийкс“ се крепи върху идеята за „научна журналистика – че всяка информация трябва да бъде цитирана точно, с оригиналния източник. Възможно най-голяма част от информацията трябва да бъде правена публично достояние, така че хората да я разглеждат, точно както е в науката, за да можете да проверите сами дали заключението следва от данните от експериментите.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-9.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="827"></figure>
<h2 id="публикувай-или-умри">Публикувай или умри</h2>
<p><em>„Виждам, че сега има милитаризация на киберпространството, в смисъл на военна окупация. Когато общувате по интернет, когато общувате с помощта на мобилни телефони, които сега са свързани с интернет, вашите комуникации се прехващат от военни разузнавателни организации. Все едно да имаш танк в спалнята си.“</em></p>
<p>По време на интервю молят Асанж да даде математическа формула за „Уикилийкс“ и той пише на един лист три думи: „Публикувай или умри.“</p>
<p>Само за няколко години скромното начинание се превръща в явление, което не може да бъде сравнено с нищо. Разкритите от него документи водят до мащабни журналистически разследвания, до политически сътресения. Дори до войни, прекратяване на войни, до смени на властта в редица държави. До днес в „Уикилийкс“ са публикувани над 10 милиона документа, много от които, можете да сте сигурни, не са били първа радост за правителствата на държавите на света.</p>
<p>Включително и за това на днешния глобален хегемон, неслучайно през следващите години Асанж и съмишлениците му са подложени на мащабна кампания без аналог, в която са очерняни, дискредитирани и, най-лошото – съдебно преследвани, упорито и безцеремонно, за поредица от очевидно измислени обвинения, а и за такива, които всъщност представляват примери за свобода на словото в най-чистата ѝ форма.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-10.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="801"><figcaption>Постепенно Асанж се превръща в характерен герой от попкултурата, Бенедикт Къмбърбач играе ролята му в един от филмите, посветени на живота му. Самият Джулийн обаче казва, че изобщо не е впечатлен от ролята, която прави холивудската знаменитост.</figcaption></figure>
<h2 id="истината-ще-ви-направи-свободни">Истината ще ви направи свободни</h2>
<p><em>„От разкриването на истината произтича всичко останало. Нашите сгради могат да бъдат единствено толкова високи, колкото са здрави тухлите им. Нашата цивилизация е единствено толкова силна, колкото са верни нейните идеи.“</em></p>
<p>„Създадохме „Уикилийкс“, за да направим капитализма по-свободен и етичен и за да показва несправедливостите, а не за да бъдем неутрални“, казва още Асанж. Публикации от платформата са цитирани в повече от 28 000 академични труда и решения на американски съдилища.</p>
<p>Сред най-впечатляващите колекции от събрана информация е „Дневникът на Афганистанската война“, съдържащ 90 000 често ужасяващи доклади за смъртоносните действия на американската армия. За войната в Ирак са публикувани почти 400 000 полеви доклада, които разкриват военни престъпления и свидетелстват за огромния брой убити цивилни.</p>
<p>Може без преувеличение да се каже, че двете колекции водят и до край на военните действия и постепенното изтегляне на САЩ под натиска на обществото. А може би на това се дължи и фактът, че през последните години политиката на глобалния хегемон се промени към това да не се намесва директно във военни конфликти. Уви, военните престъпления по света не са свършили, но ако поне още няколко съвестни журналисти работят с размаха на днешния ни герой… това съвсем не би било утопия.</p>
<p>Под името „Кейбългейт“ бяха публикувани повече от 250 000 американски дипломатически грами, които предизвикаха скандали на много места по света. „Гуантанамските досиета“ разказваха за нечовешките изтезания, на които са подлагани арестантите, „Шпионските досиета“ пък показаха много случай на масово глобално наблюдение, включително на водещи политици. Един от последните мащабни скандали бяха публикуваните имейли на Хилъри Клинтън, които до голяма степен доведоха и до края на политическата ѝ кариера и днешната хаотична ситуация в американската политика.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-11.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="976" height="549"></figure>
<h2 id="с-гол-в-ръката-нож">С гол в ръката нож</h2>
<p><em>„Властта е най-вече илюзията за власт. Пентагонът поиска да унищожим нашите публикации. Ние продължихме да публикуваме. Клинтън ни заклейми и каза, че представляваме атака срещу цялата „международна общност“. Ние продължихме да публикуваме. Вкараха ме в затвора и ме поставиха под домашен арест. Ние продължихме да публикуваме. Влязохме в директен сблъсък с АНС, изведохме Едуард Сноудън от Хонконг, спечелихме и му осигурихме убежище. Клинтън се опита да ни унищожи, но самата тя беше унищожена. Слоновете, изглежда, могат да бъдат повалени с връв. Или пък може би няма слонове?“</em></p>
<p>Разбира се, заради огромния списък, често обвиняват Асанж и сътрудниците му в сътрудничество с други държави и конкретно Русия, в политически манипулации и какво ли още не. Дълги години австралиецът беше заплашен от екстрадиция в Швеция по обвинение в изнасилване на две от сътрудничките на „Уикилийкс“. После свидетелствата се оказаха доста съмнителни, както и биографията на обвинителките и делото беше прекратено.</p>
<p>Заради разкритията на „Уикилийкс“ един от основните „доставчици“ на информация – Брадли Манинг, прекара известно време в американския паспорт, преди да се споразумее с прокуратурата и да излезе на свобода, вече с различно име и дори пол – като Челси Манинг. Едуард Сноудън пък продължава да живее в Москва, боейки се от последствията за това, че просто е разказал и показал действията на властите в собствената си родина. Впрочем, Сноудън нарича Асанж „един от най-прозорливите мислители в областта на технологиите, постоянно изпреварващ кривата“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-12.jpg.480.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="601"><figcaption>Стела Морис със синовете си Габриел и Макс (отляво) излизат от затвора „Белмарш“. Лесно може да се види колко много хлапетата приличат на баща си.</figcaption></figure>
<h2 id="дънди-крокодила">Дънди Крокодила</h2>
<p><em>„С цифровите архиви, с тези цифрови хранилища на нашата интелектуална история, контролът върху настоящето позволява да се извърши абсолютно непроследимо премахване на миналото. Повече от всякога може да се направи така, че миналото да изчезне изцяло, напълно и безвъзвратно по незабележим начин.“</em></p>
<p>Благодарение на Асанж се появи популярният днес термин whistleblower – човекът, който надува свирката. Който има смелостта да каже, че царят е гол. Който има доблестта да разкрие огромните нередности, които се случват в държавите, компаниите и обществото и остават скрити.</p>
<p>Макар и символ на начинанието, Асанж винаги е казвал, че „Уикилийкс“ е отборен труд. И все пак, логичното се случи, когато през юни 2012 г. той трябваше да попадне в затвора, вече нямаше шансове да избегне гоненията и намери убежище в еквадорското посолство в Лондон. Тогавашния президент на малката южноамериканска държава – Рафаел Кореа, имаше смелостта да приюти бунтаря, давайки му политическо убежище, а след това и гражданство.</p>
<p>Но ако ви звучи като спасение, редно е да кажем, че посолството на Еквадор, превърнало се в поле за мащабни политически сътресения, се оказа 30-квадратен апартамент, в който Джулиън, свикнал от малък да обикаля света, беше принуден да прекара 7 години на 5,5 квадратни метра за лично ползване. „Достъпът ми до открито, до слънчева светлина е забранен от британските власти“, разказваше Асанж. „Както и възможността да отида в болница. Успях да използвам балкона на приземния етаж само три пъти, поемайки известен риск, като не ми беше позволено дори да излизам навън, за да спортувам. Посолството на Еквадор, което ми оказва чест със своята щедрост и смелост, които вероятно ми спасиха живота, представлява просто един апартамент, използван от дузина дипломати и служители, които не могат да изоставят мисията си“.</p>
<p>И все пак, още по-зле се развиха за него нещата, след като властта в Еквадор се смени, а новият президент бе значително по-проамерикански настроен и бавно, но сигурно се погрижи за това гостът да бъде предаден на британските власти.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-13.jpg.480.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="600"></figure>
<h2 id="истината-и-само-истината">Истината и само истината</h2>
<p><em>„Колкото по-голяма е властта, толкова по-голяма е нуждата от прозрачност, защото, ако с властта се злоупотребява, резултатът може да бъде чудовищен. От друга страна, когато хората нямат власт, не трябва да намаляваме допълнително властта им, като ги правим още по-прозрачни.“</em></p>
<p>Така Асанж се озова в затвора със специален режим „Белмарш“ в Лондон за следващите 5 години, през които дълги, епични съдебни битки трябваше да решат бъдещето му.</p>
<p>Немалко бяха притесненията, че той няма да оцелее, дори от най-високо ниво. Ниле Мелцер, специален докладчик на ООН за изтезанията, посети Асанж с двама лекари и отсече, че „г-н Асанж е бил умишлено подлаган на все по-тежки тежки форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, чиито кумулативни ефекти могат да бъдат описани само като психологическо изтезание“.</p>
<p>За да допълним сюжета, важно е да не пропуснем, че през това време Джулиън се ожени за дългогодишната си приятелка Стела Морис, френска гражданка и част от юридическия екип, който се бореше за освобождаването му. Сватбата стана пред четирима свидетели, двама от които – кумове, а другите двама – малолетни. Това бяха синовене на Джулиън и Стела – Габриел и Макс, които днес са на 7 и 5 години. Явно тясното лично пространство на Еквадорското посолство е било достатъчно не само да се роди една любов…</p>
<p>Предполага се, че Джулиън има още един син, който е доста по-голям. А според слуховете, възможно е да има и много други деца, но… многото слухове идват само за да ни покажат в каква легенда се превърна през последните десетилетия австралиецът.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-14.jpg.960.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"><figcaption>Стела Морис пристига за сватбата в затвора „Белмарш“.</figcaption></figure>
<h2 id="срещу-море-от-мъки">Срещу море от мъки</h2>
<p><em>„Сливането на нашите общества с интернет и на интернет с нашите общества позволи наистина удивителен хоризонтален пренос на информация, при който можем да научим един от друг много повече, отколкото бихме могли. От друга страна, това позволи на държавните разузнавателни организации и контрагентите, които работят за тях, да събират повече информация. В известен смисъл това е най-голямата кражба на богатство, която някога се е случвала.“</em></p>
<p>Преди да се разделим, време е за два любопитни щриха. Асанж се включи в класическия сериал „Семейство Симпсън“ през 2012-а, като в юбилейния 500-тен епизод дублира… себе си. Гласът му беше записан по телефона, докато той беше затворен в Еквадорското посолство.</p>
<p>А след това герой, вдъхновен от Асанж, беше включен в комикс от поредицата за Астерикс и Обеликс. Дубълполемикс – „международен глашатай на новини“, се появи в 36-ия епизод от поредицата, одобрението си дадоха легендарните създатели на комикса – самият художник Албер Юдерзо и наследниците на Рене Госини. Преди да публикува своите „Записки за Галската война“ Гай Юлий Цезар решава да премахне от тях главата, разказваща за поражението, което претърпял от галите. Писар на име Бигдата (модерния термин за данни) дава тази цензурирана глава на Дубълполемикс.</p>
<p>„По-добре е, отколкото Нобелова награда. Получили са я много повече хора от онези, станали герои в Астерикс“, усмихваше се Джулиън. Очевидно не без ирония към това, че уж най-големия приз за мир, за който той бе номиниран цели 8 пъти, нерядко е даван на нескрити войнолюбци и хора, отприщили кървави конфликти.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-16.jpg.480.webp" alt="Джулиън Асанж" loading="lazy" decoding="async" width="560" height="338"><figcaption>Създателят на „Уикилийкс“ се качва ва частния самолет, който ще го отведе в австралийската столица Канбера. Как ли ще продъли приключението му оттук нататък?</figcaption></figure>
<h2 id="свобода-или-смърт">Свобода или смърт</h2>
<p><em>„Ако можем да живеем само веднъж, тогава нека това бъде дръзко приключение, което използва всичките ни сили. Нека бъде с подобни хора, с чиито сърца и умове можем да се гордеем. Нека нашите внуци се радват, че намират началото на нашите истории в ушите си, а краищата им навсякъде наоколо в техните търсещи очи. Цялата вселена или структурата, която я възприема, е достоен противник, но колкото и да се опитвам, не мога да избягам от звука на страданието. Може би като възрастен човек ще намеря спокойствие, разхождайки се из някоя лаборатория, докато тихо говоря със студенти през летните вечери и ще приемам страданието с безгрижие. Но не сега. Мъже в разцвета на силите си, ако имат убеждения, са длъжни да действат в съответствие с тях.“</em></p>
<p>Така се стигна до дългоочакваната свобода, за която тепърва ще научим повече (или пък няма). Ден преди това се появи информация, че Джулиън се е споразумял с американското правителство да се признае за виновен и да получи символичната присъда за вече излежаното време на фона на 175-те години затвор, които го заплашваха.</p>
<p>Но по-важното е, че най-сетне Асанж прегърна хлапетата си в родната Австралия. Остава да гадаем срещу какво той получи така дълго чакана свобода.</p>
<p>И все пак, след всичко казано дотук, аз лично не допускам, че той се е предал и е поел ангажимент да спре с публикациите. Вярвам, че, макар и годините да напредват, а умората да се трупа, тепърва ще има и следващи „Уикилийкс“. Че битката за истината и свободата не спира тук.</p>
<p>А тя е всекидневна, неумолима, но задължителна. Би трябвало да я води всеки от нас, дори със себе си. И дано повече хора си дадат сметка…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/07/julian-assange-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/stack-overflow</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/stack-overflow</guid>
      <pubDate>Fri, 26 Apr 2024 06:00:04 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем. Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен… Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти. Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" /></p><p>Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.</p>
<p>Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…</p>
<p>Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.</p>
<p>Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.</p>
<h2 id="така-преминава-световната-слава">Така преминава световната слава</h2>
<p>„E, добре, технологиите доста напреднаха от времето на форумите. Мисля, че обществото на програмистите може да се справи доста по-добре, ако има комбинацията от сайт с въпроси и отговори, в който се гласува за най-точния и може да се редактира.“ Това пише на 15 септември 2008 г. Джоел Сполски в блогпоста си, с който обявява създаването на знаменития сайт.</p>
<p>По още една ирония на съдбата, преди да се превърне в най-добър помощник на програмистите, самото словосъчетание Stack Overflow определено не носи положителни емоции. Така се нарича грешка, при която е претоварена част от паметта и програмата спира да се изпълнява. Именно затова е избрано името, след гласуване измежду хората, видели смисъл в начинанието.</p>
<p>Това е толкова често срещан сценарий в бранша. Изскача грешка, по някаква причина компютърът не прави това, което се очаква от него… и, разбира се, първата ти работа е, ако не знаеш какво се случва, да провериш онлайн.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-5.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="251"></figure>
<h2 id="не-питай">Не питай!</h2>
<p>Именно това се оказва почти невъзможно, преди да се поява знаменитият сайт.</p>
<p><em>„Знаете ли кое е способно да ме извади от равновесие? Сайтовете за програмиране с въпроси и отговори“, пише Сполски в знаменитата си публикация. „Знаете за какво говоря. Въвеждате много специфичен въпрос за програмиране в Google и получавате отговор:</em></p>
<ul>
<li><em>куп линкове към форуми, където невежи хора се борят със същия проблем и не стигат доникъде;</em></li>
<li><em>връзка към друг сайт за въпроси и отговори, който твърди, че има отговор, но когато стигнете до него, се иска да се регистрирате за платен абонаментен план;</em></li>
<li><em>стара публикация с точния отговор за Windows 3.1, но той просто вече не работи;</em></li>
<li><em>нещо на японски.</em></li>
</ul>
<p><em>Ако сте големи късметлии, на четвъртата страница ще намерите дискусия със стотици отговори, от които 25% са спам реклами, публикувани от ботове; някои от отговорите са действително полезни, а някой, чието име е “Anon Y. Moose“, е публикувал приличен отговор, макар и граматически неправилен, който обаче съдържа опустошителен бъг в сигурността. И това малко бижу е заровено сред камион от боклук.”</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-3.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="1312" height="623"><figcaption>Писмото, с което започва всичко</figcaption></figure>
<h2 id="сам-срещу-всички">Сам срещу всички</h2>
<p>Е, срещу всичко това на точното място се появява Stack Overflow. Няма как да се опише по-точно. Изведнъж онлайн се появи място, където човек може лесно и бързо да намери решението на всеки проблем, свързан със създаването на софтуер.</p>
<p>На пръв поглед семпъл сайт, ретро дори и за времето си с външния си вид. Уж просто форум, където всеки може да задава въпроси и да отговаря, а всъщност много повече.</p>
<p>Идеята е гениално проста. Не само всеки е добре дошъл да пита и отговаря, но и това се превръща в своеобразна игра – авторите на най-добрите отговори трупат точки. Всеки въпрос, който повтаря вече зададен такъв, бива затворен и пренасочен към оригиналния. Всеки от отговорите се оценява, а ако човекът, задал въпроса, се убеди, че е получил правилно, работещо и точно решение, отбелязва отговора, който се е оказал най-полезен и той се откроява видимо сред останалите.</p>
<p>Най-отгоре сред отговорите пък се появява Негово величество – именно отговорът, който е събрал най-много гласове от регистрираните потребители.</p>
<p>Коментарите могат да се редактират, така че да се доразвиват и обогатяват. „Има много добри начини за редактиране“, пише Сполски. „Можете да подобрите правописа, граматиката и смисъла. Всичко, което можете да направите, за да разясните, обясните или подобрите въпроса или отговора, ще бъде в услуга на обществото. Ако има код, можете да го пуснете сами, да го рефакторирате или да го подобрите. В края на краищата, през следващите 20 години този въпрос ще бъде каноничното място в мрежата, където програмистите ще идват, за да научат точното нещо“.</p>
<p>Последното изречение се превръща в пророчество, именно това се случва с някои от най-честите търсения.</p>
<p>В начинанието бързо се включат няколкостотин програмисти на доброволни начала. Всички те споделят нуждата от нов сайт, моментът съвпада и с това, че основният форум за онова време – ExpertExchange, става платен. Заедно със Сполски другият основен инициатор е Джеф Атууд, създател на блога “Coding Horror”.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-8.jpg.390.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="390" height="260"><figcaption>Джоел Сполски</figcaption></figure>
<h2 id="искайте-и-ще-ви-се-даде">Искайте и ще ви се даде</h2>
<p>Системата много бързо набира скорост заради начина, по който работи по онова време Google. Най-подходящите отговори бързо се озовават на челните позиции, защото хората, които намират в тях решение, се задържат дълго, остават удовлетворени.</p>
<p>С поста на Сполски започна цяла ера в разработването на софтуер. През 2017-а, по времето, когато аз навлизах в тази професия, сайтът беше задължителният помощник за всеки проблем. Дотолкова, че в софтуерната академия, където учех, претоварихме трафика към него, временно ни ограничиха достъпа и се наложи… изпитът да се удължи.</p>
<p>Сайтът се превърна в своеобразна енциклопедия за общността, където може да се намери отговор на всеки въпрос, а такива изникват ежедневно в работата на програмистите.</p>
<p>Не всеки има време да чете огромни документации, често те са неясни, пропускат реалните приложения… така спасението се оказа споделянето на опит. Възможността, веднъж спънал се в дадено препятствия и успял да го преодолееш, да помогнеш на следващия, който е на път да политне към падане.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-2.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1334"><figcaption>Джоел Сполски и Джеф Атууд представят Stack Overflow.</figcaption></figure>
<h2 id="на-дъската">На дъската!</h2>
<p>Въпросите се подреждат според технологиите, за които се отнасят, базата данни расте с главоломна скорост. Започват ежегодни проучвания, според които почти 100% от програмистите използват възможностите на форума. После това се превръща във възможност да се изследват тенденциите, да се следи кои технологии ползват хората от Stack Overflow, кое ги затруднява. Кои са най-търсените и добре платени технологии, какви са тенденциите, що се отнася до информатиката в световен мащаб.</p>
<p>Още няколко думи за Сполски. Той остава известен също и с „алгоритъма на художника Шлемиел“, тръгнал от стар еврейски виц и описващ как програмистите създават неефективен код, защото не познават основните, базисни нива на работата си. Но за да има баланс между доброто и лошото, в Силициевата долина го смятат и за създател на съвременния начин, по който се наемат хора за индустрията.</p>
<p>Джоел работи в Microsoft във времената, когато възпитаниците на най-реномираните университети по подразбиране попадат в големите софтуерни фирми. Обратното – той налага строга цедка с решаване на алгоритмични задачи, въпроси от обща компютърна култура, интервюта на няколко нива. Нещо, което той самият днес смята за сериозна грешка, тъй като разработването на софтуер е твърде комплексен, отборен спорт, който изисква много по-широк кръг, понякога неочаквани умения.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-7.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Stack Overflow: „Всеки разработчик има отворен раздел със Stack Overflow“ и 100+ млн. посетители месечно" loading="lazy" decoding="async" width="1183" height="754"></figure>
<h2 id="помощ-от-приятел">Помощ от приятел</h2>
<p>Любопитно е проучване на Университета в Мериленд, според което разработчиците, използващи Stack Overflow като съветник, пишат по-малко сигурен код, но пък той е значително по-функционален. Според мен обаче просто границите се размиват, интелигентните софтуерни инженери го използват и интелигентно като източник на информация – с критично отношение и търсейки логиката. Впрочем, точно както е важно да се случва и в ерата на изкуствения интелект.</p>
<p>Постепенно са създадени и цяла група от подобни сайтове под „шапката“ Stack Exchange. Подходът се оказва толкова успешен, че се появяват страници с въпроси и отговори в много различни области, дори извън компютърния свят.</p>
<p>Неусетно се ражда цялата култура, съпътстваща всяко подобно мащабно явление. Хората с висок рейтинг, давали точни отговори на въпросите и оценени от общността, се превръщат в знаменитости за света на програмирането, звездите се оказват гаранция за качество. Дотолкова, че когато България се оказа първата страна, в която министър стана човек в топ 40 на Stack Overflow, това се превърна в новина, отразена широко из софтуерния свят.</p>
<p>Появиха се, разбира се, и мемета. За това как програмистите няма нужда да учат, да работят, Stack Overflow едва ли не пише компютърния код вместо тях, те само търсят и копират…</p>
<p>А после шегите спряха. Дойдоха големите езикови модели, които се оказаха неочаквано добри в решаването на голяма част от проблемите. И се появиха още по-големите въпроси.</p>
<h2 id="програмисти-от-всички-страни">Програмисти от всички страни</h2>
<p>Междувременно сайтът Stack Overflow се беше превърнал от общност и начинание, задвижвано напред с доброволен труд, в комерсиален продукт. Въпреки упоритите слухове той не беше купен от Microsoft, а през юни 2021 г. стана част от Prosus, холандска компания, подразделение на южноафриканския медиен конгломерат Naspers, в сделка за $1,8 милиарда.</p>
<p>След доста години начело споменатият Джоел Сполски напусна компанията, постът на главен изпълнителен директор беше зает от Прашант Чандрасекар.</p>
<p>2022 г., Stack Overflow има около 20 милиона регистрирани потребители и над 50 милиона посетители месечно, на практика всеки действащ програмист на планетата. В него са зададени 24 милиона въпроса, получили 35 милиона отговора. И тогава… се появи ChatGPT.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow.jpeg.480.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="610"><figcaption>Ето как се променя трафикът към Stack Overflow след пускането на ChatGPT.</figcaption></figure>
<h2 id="залезът-и-зората">Залезът и зората</h2>
<p>За последните 2 години посещаемостта на легендарния сайт е намаляла с около 50%. Значително по-малко са въпросите и отговори, всичко това, разбира се е лесно обяснимо – днес повечето програмисти използват различни системи с изкуствен интелект и едва когато те не им вършат работа, се връщат към добрата стара „Мека“.</p>
<p>Това постепенно променя и позициите в Google – днес резултатите от Stack Overflow, някога безспорни фаворити на търсачката, се губят сред останалите. Личи си и промяната в дискусиите на отговорите, все повече потребители пишат, че най-накрая и тук са се появили, както в социалните мрежи, хейтът, ненужната грубост, улисването в странични теми, невъзможността за модериране.</p>
<p>В края на миналата година бяха съкратени 10% от 700-те служители, грижещи се за сайта. Разбира се, всичко това идва на фона на съкращенията и в много други компании от бранша.</p>
<p>Нищо непознато от човешката история, нали? Едно начинание улавя духа на времето, превръща се в мода на деня, в стандарт, а после стига до естествения си залез. Обаче тук природният ход на развитие може да си има и неочаквана цена.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-6.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="750"><figcaption>Новият лидер на компанията Прашант Чандрасекар.</figcaption></figure>
<h2 id="змията-си-яде-опашката">Змията си яде опашката</h2>
<p>Stack Overflow винаги е бил отворен сайт със свободен достъп, макар и постепенно развил комерсиалната си страна. Но тогава е логично да се замислим… как изведнъж големите езикови модели се оказаха толкова способни в писането на компютърен код, в подобряването, в намирането на грешки… в отговорите на комплексни или пък твърде конкретни въпроси, свързани със създаването на софтуер?</p>
<p>„Някои от големите компании изрично посочват Stack Overflow като основен източник на данни за обучение“, казва днешният шеф на проекта Прашант Чандрасекар. Той си спомня времената, когато е бил млад програмист, писал и дебъгвал код до късно вечер. Защото попадал в задънена улица и нямало кой да му помогне. „Това е причината, поради която Stack Overflow стана толкова популярен. Не е нужно да прекарвате дълги часове нощем, за да разберете нещо. Разполагате с този феноменален ресурс на общността, а това може да бъде оценено само от хора, които са се сблъсквали с проблема.“</p>
<p>Сега обаче, казва Прашант, навлизаме в нова ера, защото имаме следващото поколение алгоритми. Stack Overflow също залага на навлизането на ИИ в платформата, както и повечето днешни софтуерни гиганти.</p>
<h2 id="истината-или-се-осмеляваш">Истината или се осмеляваш?</h2>
<p>И ето че стигаме до големия въпрос. Какво ще правим нататък, когато се появяват следващите нови технологии? Тогава няма кой да седи и да пише отговорите, а на какво ще се обучава изкуственият интелект?</p>
<p>Да, компаниите, разработващи големи езикови модели, са готови да си плащат, при това все по-сериозни суми за достъпа до обучителни данни, но ако… няма кой и как да им ги осигури? Или пък алгоритмите ще минат на следващото ниво и вече няма да имат нужда от това, след като ще развият нещо, все по-близко до човешкото мислене?</p>
<p>„Всички модели на ИИ се нуждаят от постоянен поток от качествени човешки данни, върху които да се обучават. Без това те са обречени на по-лоши резултати“, казва Чандрасекар. „Това е съвсем реален проблем, винаги ще се нуждаем от солидни, висококачествени източници на истина като Stack Overflow“.</p>
<p>Тоест… в програмирането ИИ неусетно заменя човешката колаборация. И дори тук се появява <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">проблемът с дефинирането, търсенето, валидирането на истината</a>.</p>
<p>Както неотдавна <a href="https://karamanev.me/sreshti/boris-simandov">каза Борис Симандов</a>, създаваме все по-сложни софтуерни решения, но целият процес, по който го правим, е погрешен. Трупаме ли, трупаме технологичен дълг… а какво ще се случи нататък може само да гадаем.</p>
<p>Най-важното според мен е да си задаваме въпросите. По възможност, преди отговорите да ги изпреварят…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-4.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="923"><figcaption>Броят на въпросите в сайта за последните години</figcaption></figure>
<ul>
<li>В края на 2023 г. най-много потребители на Stack Overflow са на възраст 25-34 (37,28%), следват 35-44 г. (23,02%). Последни са 65+ (1,32%).</li>
<li>Най-използваният език днес е JavaScript (63,61%), следват HTML/CSS (52,97%) и Python (49,28%).</li>
<li>Според последното проучване на сайта за първи път най-добре платени са програмистите, които използват новия език Zig (изкарват средно $103 611 годишно). Няколко години подред начело беше Clojure.</li>
<li>Най-много са потребителите от САЩ (21,21%), Германия (8,34%) и Индия (6,4%).</li>
<li>Средното време, което прекарват на сайта е доста високо като за времената онлайн – 7:21 минути.</li>
</ul>
<hr>
<p>Материалът е подготвен със специалното съдействие на Ирина Марудина.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/pavel-durov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/pavel-durov</guid>
      <pubDate>Fri, 22 Mar 2024 06:00:21 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия? Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди. Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата… Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си. Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект? Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov-4.jpg.960.webp" alt="Павел Дуров" /></p><p><strong>Обновено на 30.07.2024 г.</strong></p>
<hr>
<p>Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?</p>
<p>Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.</p>
<p>Само че с някои съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…</p>
<p>Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.</p>
<p>Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, пет деца или никога не е имал връзка с жена? Но как така изведнъж се оказа, че има… 100 деца, които ще се опита да запознае едно с друго? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?</p>
<p>„Нямам земя, нямам недвижими имоти. Нищо. Защото за мен приоритет номер едно в живота е моята свобода“.</p>
<p>Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov.jpg.960.webp" alt="Павел Дуров" loading="eager" decoding="async" width="1200" height="675"></figure>
<h2 id="дойдох-видях-победих">Дойдох, видях, победих</h2>
<p>Най-богатият гражданин на Обединените арабски емирства… определено бихме си представили, че е шейх, натрупал нефтени пачки долари, които напоследък раздава за застаряващи футболни звезди. Обаче не, това е младежът, когото виждате на снимките.</p>
<p>Същият, който, натрупал неочаквани богатства, се забавлява, пускайки като самолетчета с колегите си от петербургски небостъргач сгънати банкноти.</p>
<p>Същият, който отказа да предаде данните на потребители си и по тази причина му се наложи да търси ново професионално предизвикателство (и гражданство).</p>
<p>Създателят на два от най-успешните онлайн проекти в историята, филолог със златна диплома… която обаче така и не е отишъл да си вземе.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov.jpeg.960.webp" alt="Павел Дуров" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></figure>
<h2 id="човешко-е-да-се-греши">Човешко е да се греши</h2>
<p>Налага се да дам уточнението, че за него се знае прекалено малко, дотолкова, че и до неотдавна нямаше да намерите свежи постове в големите социални мрежи, за първото му интервю трябваше да чакаме дълго… Преди това от време на време се включваше само в Instagram с мачовски снимки, гарнирани с житейски сентенции – собствени или на Марк Аврелий.</p>
<p>Павел се ражда в Петербург, започва училище в Торино, където учи за кратко, преди да се върне в родния град. Наричам го „младеж“ по лични причини. И той, и Зукърбърг тази година ще станат на 40, а и аз попадам в списъка.</p>
<p>Разбира се, от трима ни той е най-младолик, според злите езици тук не е малък приносът и на естетичната хирургия. Или пък просто, освен че е вегетарианец и либертарианец, става рано и ще живее до 200?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov-3.jpg.480.webp" alt="Павел Дуров" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="506"></figure>
<h2 id="докато-дишам-надявам-се">Докато дишам, надявам се</h2>
<p>Още на 11 го увличат компютрите. Само че не той е звездата в семейството. Батко му Николай е с 4 години по-голям, само на 3 може да чете като възрастен, а на 8 – да решава квадратни уравнения. После печели безброй олимпиади по програмиране и математика и се насочва по пътя на точните науки.</p>
<p>Все още ли мислите, че хората се делят на такива на хуманитарните и на точните науки?</p>
<p>Баща им Валери (и до днес) е професор, специалист по латински и историята на Древен Рим и нашият герой тръгва по неговия път.</p>
<p>В гимназията го включват в експериментален клас, в който се изучават по-задълбочено всички предмети – учат се и цели 4 езика, сред които е латинският. Въпреки високата летва, Павел се откроява по всички предмети. Побеждава в училищните състезания по информатика, лингвистика и дизайн, печели поредица от стипендии.</p>
<h2 id="ако-искаш-мир-готви-се-за-война">Ако искаш мир, готви се за война</h2>
<p>Седи на първия чин заради проблеми със зрението… но не си представяйте „класическия зубър“. По същото време той успява дистанционно да смени фоновата картинка на всички училищни компютри със снимка на учителя по информатика с надпис „Трябва да умре“. Съучениците му разказват също, че няколко пъти го лишават от достъп до училищната мрежа, но той все успява да заобиколи ограниченията благодарение на опита си с компютрите.</p>
<p>Как точно се комбинират двата образа – на свръхуспешния ученик и на кибер хулиган… можем само да предполагаме.</p>
<p>После завършва английска филология (с фокус върху латинския) и, както стана дума, през 2006 г. се сдобива с диплома от Петербургския държавен университет с пълно отличие, която така и не си е взел до днес.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov-2.jpg.960.webp" alt="Павел Дуров" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="841"></figure>
<h2 id="животът-е-кратък-изкуството--вечно">Животът е кратък, изкуството – вечно</h2>
<p>Защото вече има в главата си идея, която му се струва, че носи огромни възможности. „Когато гледах хората, които всеки ден пътуват до офисите си за рутинна работа, не си представях така да изглежда моят живот“, разказва Дуров. „Управлението на интернет проекти, организирането на университетски събития ме накара да свикна с независимостта и с идеята, че нямам преки началници“.</p>
<p>Един от тези проекти е университетският онлайн форум, където бъдещият предприемач е доста активен на всякакви теми – после разказва, че често е влизал с различни прякори и е спорил сам със себе си, за да провокира дискусия. Е, явно тогава се е изчерпало желанието му да споделя за себе си. Но пък се убеждава, че онлайн комуникацията може да бъде много по-атрактивна, ако хората си говорят с истинските си имена.</p>
<p>Приятели му разказват за младеж от Харвард – създал мрежа, в която състудентите му си говорят, разменят снимки, обсъждат важни теми. Павел усеща, че нещо подобно би било много успешно в Русия и… за броени дни изработва първия си успешен сайт, който и до днес е в топ 20 на най-посещаваните в световен план – „В Контакте“. Да, днес той няма нищо общо със създателя си, но се оказва идеалното локално решение в точния момент.</p>
<p>Първо платформата трябва да се казва „Студент.ру“, но бързо му хрумва сегашното име, защото „рано или късно всички се дипломираме“. Първият му сътрудник е брат му Николай, с когото заедно създават платформата. 2000 потребители са събрани само за седмица с обещание за награда – iPad за този, който привлече най-много приятели.</p>
<h2 id="ако-си-в-рим-живей-като-римляните">Ако си в Рим, живей като римляните</h2>
<p>Младежът бързо се оказва изумително богат. От този период са и два от редките скандали, свързани с името му. Прословутата история, в която Павел и колегите му, почувствали се на върха на славата, хвърлят $2000 долара в банкноти от по 5000 рубли, направени на самолетчета, а отдолу тълпа от хора се избиват, за да ги събират. После Дуров казва, че това е бил нестандартният му начин да отбележи празника на Петербург. В другия случай предприемачът уж бута с колата си полицейски патрул… но после източниците толкова си противоречат какво точно е станало, че не се знае дори дали той е бил в региона.</p>
<p>Последните 12% от акциите на „ВКонтакте“ Дуров продава през 2014-а, защото „това, което владеете, рано или късно почва да владее вас“. Май ви споменах, че си пада по Марк Аврелий.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov-4.jpg.960.webp" alt="Павел Дуров" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></figure>
<h2 id="горко-на-победените">Горко на победените</h2>
<p>Големите му проблеми започват през 2014-а, когато отказва да предаде данните на потребителите си от Украйна на руските власти. Заради това напуска родината си и казва, че няма намерение да се връща. Днес, по ирония на съдбата, двата създадени от него софтуерни продукта са по-търсени и използвани от всякога и в Русия.</p>
<p>И като стана дума за втория – Telegram се появява през август 2013-а и за два месеца събира милион потребители. Дуров разказва, че идеята за сигурно и криптирано приложение за комуникация му дошла в момента, когато за първи път спецчасти влизат в офиса му, за да искат достъп до данните на потребителите. А Павел се замисля, че към момента няма начин да си говори сигурно дори със собствения си брат. И е време да се създаде платформа. Прави го именно брат му Николай, който разработва криптографските основи на апликацията.</p>
<p>Проектът дълго време е пазен в тайна, преди да стане готов да посрещне потребителите си. И преживя истински бум, когато се заговори повече за сигурността онлайн – Telegram се превърна в най-сваляното приложение на 2021 г.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov-6.jpg.480.webp" alt="Павел Дуров" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="525"></figure>
<h2 id="глас-народен--глас-божи">Глас народен – глас божи</h2>
<p>„Не можем да направим технологията за съобщения сигурна за всички, освен за терористите. Тя или е сигурна, или не е“, казва предприемачът, който преди всичко държи именно на защитената онлайн комуникация. Именно затова избира за свой дом Дубай, казва, че там може да работи, без да бъде притесняван от държавата.</p>
<p>Дълги години Дуров издържаше начинанието със свои средства – без приходи от реклама или абонамент, което му струваше 13 милиона долара годишно.</p>
<p>Е, може да си го позволи, угажда си. Днес състоянието на Павел се изчислява на $11,5 милиарда долара – далеч е от колегата си Зукърбърг, „едвам“ влиза в световния топ 500, но пък е най-богатият обитател на Арабския полуостров и най-младият милиардер в тази част на света. А иначе е официален гражданин също на островната държава Сейнт Китс и Невис и на Франция.</p>
<p>Сред новите му планове беше създаването на блокчейн платформа със собствена криптовалута – грам. Разработването ѝ привлече впечатляващите $1,7 милиарда инвестиции, но американската комисия по ценните книжа отказва да лицензира проекта и така се наложи да бъде изоставен. „Блокчейн индустрията беше изградена с обещанието за децентрализация, а в крайна сметка се концентрира в ръцете на малцина, които започнаха да злоупотребяват с властта си“, написа по темата Дуров.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov-5.jpg.960.webp" alt="Павел Дуров" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="794"></figure>
<h2 id="истината-ще-ни-направи-свободни">Истината ще ни направи свободни</h2>
<p>През последните години не се е чуло да се е захванал с ново начинание. Както ще си помислим, гледайки Instagram профила му, може би се е отдал на почивка и наслада от живота. Или пък готви нещо наистина голямо и различно? Аз бих заложил на второто. Според хора, които го познават, онлайн ролята на мачо е маркетингов трик, за да привлича аудитория.</p>
<p>„Това, което правим сега, отеква във вечността“ – ето един от последните цитати на Марк Аврелий, споделени от Дуров.</p>
<p>„Тъй като нашата цивилизация става все по-ефективна в създаването на развлечения, в един момент тя може да стане твърде развлекателна, за да е все още ефективна“, гласи един от последните му туитове.</p>
<p>А предишният: „Някои хора се страхуват, че изкуственият интелект ще пороби човечеството. Но в известен смисъл той вече го е направил – чрез алгоритмите за препоръчване на съдържание. Колко часа на ден прекарвате пред устройствата си?“.</p>
<h2 id="о-времена-о-нрави">О, времена! О, нрави!</h2>
<p>По всичко личи, вълнуват го именно <a href="https://karamanev.me/istorii/kniga-digitalni-istorii">такива теми</a>, заради които разказвам Дигитални истории.</p>
<p>Ето още малко щрихи, за да си дадете сметка за колко интересен образ става дума. Казва, че го вдъхновяват Че Гевара и Стив Джобс. В някои интервюта признава, че е убеден дзен будист, в други – че е пастафарианец, почитател на измислената църква, която иронизира днешните религии. Голямото му хоби е да събира редки древни монети. Обича и екстремните спортове – от сърфинг до ски свободен стил.</p>
<p>За един от рождените си дни казва, че много отдавна се е отказал от 7 неща, които според него имат отрицателен ефект върху съзнанието: алкохола, месото, всякакви фармацевтични продукти, никотина, кафето, чая, бързата храна, захарта и…телевизията, заедно с всички нейни аналози. Какво ли му остава, освен да хрупа зеленчуци и да се снима по мускули за Instagram.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov-7.jpg.960.webp" alt="Павел Дуров" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="788"></figure>
<h2 id="съдбата-обича-смелите">Съдбата обича смелите</h2>
<p>Както стана дума, семейното му положение е неясно. Според единствената му полуофициална биография се смята, че се жени като студент за колежката си Дария и от нея има момче и момиче, днес те би трябвало да са тийнейджъри. И, макар че никой не ги е виждал и не е сигурен съществуват ли, редовно ги слагат в класациите на бъдещите богати наследници.</p>
<p>Съучениците му разказват, че Дария по това време била главен редактор на студентския вестник, а рано оплешивяващият Дуров бил сред знаменитостите на университета. Един ден тя го пресрещнала в коридора и помолила за интервю, защото е „такъв гений, талантлив и възхитителен човек“.</p>
<p>Пак от това време, прочути са думите му, когато на абитуриентския бал го питат за бъдещето му, а той отвръща: „Искам да съм тотемът на интернет!“. Е, успява да го постигне, макар и по доста странен, криволичещ път.</p>
<h2 id="манол-стоте-братя">Манол Стоте братя</h2>
<p>Може би си спомняте героя с това име от „Време разделно“. Е, Дуров със сигурност не е неговият баща, но… заглавието не е никак случайно. Защото точно както не се знаеше нищо за личния живот на Дуров, изведнъж се появиха забележителни новини.</p>
<p>Първо в руската преса излезе интервю с дама на име Ирина Болгар, която разказа, че има три деца от Дуров. И е дошло време да разкаже истината онлайн, защото те не се чувствали добре, след като никой не знае за тях:</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/03/irina-bolgar.jpg.480.webp" alt="Ирина Болгар" loading="lazy" decoding="async" width="650" height="1024"></figure>
<p>Но защо ли… са рижи?</p>
<p>Ирина не беше по-конкретна за историята на връзката си с Дуров. Но два дни по-късно той самият отново привлече по забалежителен начин погледите, казвайки че всъщност е… баща на повече от 100 деца!</p>
<p>„Току-що ми казаха, че имам над 100 биологични деца. Как е възможно това за човек, който никога не е бил женен и предпочита да живее сам?“ – написа сам в Telegram. А после разказа, че по идея на приятел е станал донор на сперма, за да помага на двойките, които не могат да имат собствени отрочета. Разбира се, всичко се случва анонимно, но после Дуров добави, че ще публикува пълните данни от своята ДНК, така че всяко от тях да може да потърси своите братя и сестри по света.</p>
<p>Историята започнала преди 15 години, когато въпросният приятел – ръководителят на клиника за ин витро, му казал, че няма достатъчно донори и го насърчил да дари колкото може повече…</p>
<p>И какво се оказа – милиардерите като Мъск и Дуров са тези, които най-видимо и активно се грижат за <a href="https://karamanev.me/istorii/john-calhoun">възпроизводството на човечеството</a>?</p>
<h2 id="събеседник-по-желание">Събеседник по желание</h2>
<p>Малко по-рано, през април 2024-а се превърна в голямо събитие първото му голямо интервю. Което, разбира се, не се случи в традиционните медии, а беше за толкова популярния и оспорван напоследък Тъкър Карлсън. Дуров разказа подробно историята си, която потвърди в общи линии всичко, което се знаеше за него. Но каза и още доста важни неща, като например, че правителството на САЩ, както и всяко друго правителство, използва технологиите, за да шпионира хората. Че „отворената задна врата си е врата, без значение кой я използва“. Че именно това е битката му, която го е довела в Дубай – достатъчно далеч от силните и на изтока, и на запада.</p>
<p>Обратно на досегашния си имидж, Дуров беше доста подробен, искрен, ясен… Много повече човек от плът и кръв, отколкото в досегашния инстаграм имидж. Или пък и това е мода?!</p>
<p>„Аз съм оптимист. Вярвам, че светът се развива на цикли. И ако днес изглежда, че нещата вървят в една посока, това не означава, че утре ще вървят в същата.“</p>
<p>Разказва за срещата си със Зукърбърг, на когото разказал идеите си, а от Facebook „се опитаха да копират всичко. Не каквото направихме, а каквото им казах. Беше смешно.“ „Затова мисля, че не трябва да правя бизнес с Марк Зукърбърг.“</p>
<p>И още: „Нямам земя, нямам недвижими имоти. Нищо. Защото за мен приоритет номер едно в живота е моята свобода. След като започнете да купувате тези неща, това ще ви свърже с физическо местоположение. Нямам нищо против хората, които купуват имоти, но лично за мен това не е решение. Предпочитам да вземам решения, които ще повлияят на това как хората общуват, вместо да избирам цвета на стените на къщата, който ще виждаме само аз, моето семейство и приятели…“</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/julian-assange">Свободата</a>… доста силни думи като за технологичен милиардер. Не знам за вас, аз бих повярвал, че е искрен. Какво ли се задава нататък?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/03/pavel-durov-4.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/tetris-alexei-pajitnov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/tetris-alexei-pajitnov</guid>
      <pubDate>Fri, 02 Feb 2024 06:00:30 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен! Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата. Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни? Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-alexei-pajitnov-7.jpg.480.webp" alt="„Тетрис“" /></p><p>Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!</p>
<p>Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.</p>
<p>Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?</p>
<p>Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-alexei-pajitnov-8.jpg.480.webp" alt="„Тетрис“" loading="lazy" decoding="async" width="780" height="439"><figcaption>Първата версия на „Тетрис“ с букви вместо графика</figcaption></figure>
<h2 id="днешните-млади">Днешните млади</h2>
<p>„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, чуват се думите на Блу Скути, преди да си даде сметка, че е постигнал това, за което мечтае. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.</p>
<p>Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… Блу Скути ни припомни, че няма предел за човека. Че е по-важно да избираме в какво да се състезаваме едни с други и кое си струва да делегираме на машините.</p>
<p>Ако не вярвате, питайте бащата на „Тетрис“. Днес кара „Тесла“, но се е учил да върти волана на „Лада“ и казва, че ползва същите навици. Защото тази история започва в лаборатория на съветската академия на науките, в които се разработват и секретни технологии за КГБ.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-alexei-pajitnov-4.jpg.480.webp" alt="Алексей Пажитнов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<h2 id="back-in-the-ussr">Back in the U.S.S.R.</h2>
<p>Дядото на Алексей Пажитнов е известен актьор от съветските времена, участва в класическата екранизация на „Дванайсетте стола“. Баща му е философ, защитава дисертация на тема „Формиране на комунистическите и философските възгледи на Карл Маркс“, преди в края на 80-те години да бъде уволнен, защото подписва знаменито „писмо на 80-те“, с което се призовава за реформи в СССР.</p>
<p>СССР обаче все още е един от световните глобуси, когато започва тази история, а неговият създател завършва математика и се насочва към компютърните науки. По това време работи в изчислителния център към академията на науките, занимава се с пионерни разработки за използването на изкуствен интелект за разпознаването на човешка реч. В стая с 5 пулта работят 15 програмисти, които се налага да се изчакват – Алексей често идва, след като другите вече са се прибрали в домовете си.</p>
<p>Харесва работата си, но и не спира да се чуди – а не могат ли компютрите да се използват и за забавление? Хрумва му да се опита да претвори на екрана една настолна игра, която е обичал като от ученик. Казва се „пентамино“ и целта е да бъдат подредени дървени части с разнообразни форми, изградени от по пет квадрата.</p>
<p>А където е „пентамино“, там е и „тетрамино“ – същото, само че елементите са виртуални и са от по 4 елемента. А самото име „Тетрис“ идва от най-печелившия ход, когато с издълженото тетрамино успеете да „изгорите“ цели 4 реда с квадратчета.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-alexei-pajitnov-10.jpg.400.webp" alt="Пентамино" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="246"><figcaption>Така изглеждат блокчетата за пентамино, вдъхновили Пажитнов</figcaption></figure>
<h2 id="блокче-по-блокче--блок">Блокче по блокче – блок</h2>
<p>Играта се ражда през лятото на 1984 г., когато създателят ѝ е на 29. Първият ѝ вариант, написан на Pascal, е за тогавашните съветски компютри „Електроника-60“, които дори нямат познатия ни днес графичен интерфейс – формите се появяват като падащи буквички.</p>
<p>Доволен от постигнатото, Алексей го предлага на приятели, включва и други разработчици, които да направят играта по-добра. „Наема“ 16-годишния си съсед Вадим Герасимов, който да създаде версия за компютрите на IBM, тъй като не познава добре използвания там програмен език. Младежът за първи път добавя към играта различни цветове и табло, на което се отчитат точките.</p>
<p>Тук се включва психологът Владимир Похилко, който дава идеята фигурите да са точно 7 – защото толкова най-добре може да запомни играещият. По-късно Похилко ще е и първият учен, използващ играта за психологически изследвания, а пътят му с Пажитнов ще се преплете тясно… чак до една ужасяващо трагична развръзка.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/screenshot-52.jpg.480.webp" alt="Алексей Пажитнов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="533"></figure>
<h2 id="тетромино">Тетромино</h2>
<p>Как обаче съветската игра завладява „гнилия“ запад във времената, когато все още с пълна сила се стеле Желязната завеса? Пажитнов моли шефа си в лабораторията Виктор Брябрин, който често пътува в чужбина, да му помогне, като в замяна всички приходи от продажбите биха били за института.</p>
<p>Играта започва да се разпространява на дискети из бившия източен блок, а пътят ѝ на Запад тръгва от Будапеща. Там дискетата попада в ръцете на Робърт Стайн, международен търговец на софтуер от Лондон, който вижда в нея огромен потенциал. Намира телефона на лабораторията, пише факс с предложение за сътрудничество и… след дълги преговори се стига до сделка. Лабораторията на съветските учени получава 80% от приходите по 10-годишен договор.</p>
<p>Всичко това се случва през 1986 г., точно когато се усеща разведряването между двете велики сили. Стайн избира тежка соц стилистика за представянето, както личи и от официалната обложка. Добавено е озвучаване – народната песен „Коробейники“. Кирилица, сърп и чук, „Кремъл“… с тях започва източната „Тетрис революция“! Няма го само залпът на крайцера „Аврора“.</p>
<p>През тези години компютърните игри изживяват първия си истински бум. Не след дълго Нинтендо ще пусне първата игрална конзола, предвидена за свързване с телевизор и нейният флагман ще стане именно „Тетрис“.</p>
<p>Всичко това минава през сложни преговори, търговски дела… Неотдавна излезе сериал, описващ целия този сюжет, докато истинският сериал на играта продължава и днес.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-alexei-pajitnov.jpg.480.webp" alt="Алексей Пажитнов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="612"><figcaption>Пажитнов на Червения площад с Хенк Роджърс – продузеднт на игри, които води преговорите за „Тетрис“</figcaption></figure>
<h2 id="тет-а-тет">Тет-а-тет</h2>
<p>През 1991 г. Пажитнов и Похилко емигрират в САЩ. Главният ни герой търпеливо изчаква да дойде 1996 г., когато изтича договорът за правата и той става техен пълен собственик. Заедно с Робърт Стайн създават организация, която и до днес взема процент от продажбите на всички многобройни варианти на „Тетрис“.</p>
<p>Неговият приятел Владимир Похилко посвещава дълги години на клинични експерименти с помощта на играта, именно той е човекът, окуражил в началото Алексей да продължи да я развива.</p>
<p>Отвъд океана – в Сан Франциско, двамата основават софтуерна фирма, която разработва проекти с 3D графика. Създават няколко успешни компютърни игри, залагайки идеята, че те трябва да служат като „развлечение за човешката душа“. Начело застава психологът, отварят офис и в Москва, начинанието потръгва…</p>
<p>Докато идва краят на 90-те, бизнесът им замира, а Похилко е принуден да съобщи на около 70 човека, че трябва да си търсят нова работа. Приема го тежко, затваря се в себе си. И вероятно отключво психическо заболяване. Убива с нож жена си и 12-годишния си син, преди да пререже собственото си гърло. Оставя необяснено и до днес предсмъртно писмо с думите: „Изядоха ме жив. Владимир. Помни, че съществувам. Дяволът“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-alexei-pajitnov-5.jpg.480.webp" alt="Алексей Пажитнов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Пажитнов и Хенк Роджърс в новия сериал по темата</figcaption></figure>
<h2 id="панелки-с-шарени-фланелки">Панелки с шарени фланелки</h2>
<p>В живота на Пажитнов също се случва трагедия – по-малкият му син Дмитрий загива при инцидент, докато кара ски, а тялото е открито месеци по-късно.</p>
<p>Програмистът обаче преодолява депресията, както сам казва, с помощта на работата – създавайки нови и нови игри. Няколко години е част от екипа на Microsoft. Разработва версии на „Тетрис“ с различни допълнения, например триизмерност. Казва, че понякога съжалява, че не се е родил по-късно, за за създава игри с помощта на модерните технологии като днешния изкуствен интелект.</p>
<p>Според него големият дълг на днешните създатели на игри е, че искат само да забавляват, но не и да развиват играещите. Че ги разработват като за хора с ниско интелектуално ниво, които не обичат да предизвикват сивото си вещество.</p>
<p>Да, никое от многобройните му начинания така и не доближава успеха на първото, но пък колко хора могат да се похвалят, че са създали легенда?</p>
<p>„Тетрис“ е най-продаваната компютърна игра в историята според редица класации. Само до 2011-а играта е продадена 202 милиона пъти – около 70 млн. на физически носители и 132 млн. сваляния. Днес липсва точна статистика, но броят е в пъти по-висок.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-alexei-pajitnov-3.jpg.400.webp" alt="„Тетрис“" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="601"></figure>
<h2 id="играли-сме-добро">Играли сме добро…</h2>
<p>Смята се, че играта е пристрастяваща заради явление, наречено „ефекта на Зейгарник“: човешкият мозък съхранява незавършени задачи и се освобождава от тях, когато вече не са необходими. А „Тетрис“ така и никога не завършва. „Ефектът на Тетрис“ пък е психологическо явление, при което, докато не играе, мозъкът неволно си представя комбинации от играта.</p>
<p>Една от големите идеи на Пажитнов е да направи версия, която може да се играе отборно – това също ще случва, след като той се труди по нея цяло десетилетие. Излиза през 2019-а, макар че не успява да привлече особен интерес. Програмистът често казва, че съжалява, че световната компютърна индустрия е слаба в разработването на игри с няколко участници. Така, вместо да се наслаждават на радостта от общуването със съмишленици, отдалечени на хиляди километри, играчите са затворени в общуването с компютъра.</p>
<p>И все пак… „Тетрис“ се превръща в обединител, в начинание, създаващо отборен дух, в спорт, при това, по доста неочакван за самия Пажитнов начин.</p>
<p>Очаквайте следващия петък историята на рекорда, която показа, че пред човека няма граници. Че технологиите просто ни създават нови възможности, които трябва да се научим да използваме. И всичко това… благодарение на едно забележително 13-годишно хлапе с прякора Блу Скути.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/01/tetris-alexei-pajitnov-7.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Митник, митичният хакер</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/kevin-mitnik</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/kevin-mitnik</guid>
      <pubDate>Fri, 15 Dec 2023 07:00:41 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Кевин Митник от малък е любопитен, но не си пада по пъзелите или шаха, а по решаването на едни малко по-различни задачи… Още ненавършил пълнолетие, се оказва осъден за хакерство – престъпление, което по онова време дори го няма в законите. Не след дълго той ще се превърне в най-издирвания хакер, „Обществен враг №1“ (според New York Times) и най-голямо предизвикателство за ФБР. За да попадне отново в затвора, откъдето вече ще излезе като спасител на компаниите от онлайн престъпници. Живот като на филм, ще си кажете. И по живота му наистина са създавани филми, но… само по част от него. През юли 2023 г. Кевин Митник си отиде, като че ли най-накрая намерил щастието, макар и за малко да не успя да дочака първото си дете. Човекът, който създаде термина „социално инженерство“, учителят на днешните хакери, но и на днешните специалисти по киберсигурност, изживява живота си като филм, който си струва да се изгледа от началото до края. Така, както би го разказал самият той – най-издирваният и обсъжданият хакер в историята…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/kevin-mitnik-5.jpg.480.webp" alt="Кевин Митник" /></p><p>Кевин Митник от малък е любопитен, но не си пада по пъзелите или шаха, а по решаването на едни малко по-различни задачи… Още ненавършил пълнолетие, се оказва осъден за хакерство – престъпление, което по онова време дори го няма в законите.</p>
<p>Не след дълго той ще се превърне в най-издирвания хакер, „Обществен враг №1“ (според New York Times) и най-голямо предизвикателство за ФБР. За да попадне отново в затвора, откъдето вече ще излезе като спасител на компаниите от онлайн престъпници.</p>
<p>Живот като на филм, ще си кажете. И по живота му наистина са създавани филми, но… само по част от него. През юли 2023 г. Кевин Митник си отиде, като че ли най-накрая намерил щастието, макар и за малко да не успя да дочака първото си дете.</p>
<p>Човекът, който създаде термина „социално инженерство“, учителят на днешните хакери, но и на днешните специалисти по киберсигурност, изживява живота си като филм, който си струва да се изгледа от началото до края. Така, както би го разказал самият той – най-издирваният и обсъжданият хакер в историята…</p>
<h2 id="сам-вкъщи">Сам вкъщи</h2>
<p>Родителите на Кевин се развеждат, когато е съвсем малък. За да го издържа, майка му работи почти денонощно. А той от малък не си пада чак толкова по играта с приятели, колкото по това да опознава нови неща.</p>
<p>Обича да пътува, само че през 70-те това никак не е евтино за семейство като неговото. Така само на 12 Кевин за първи път „хаква“ системата. По онова време автобусната мрежа на Лос Анджелис ползва система за таксуване, подобна на добре познатата до вчера у нас – само че там „тайната“ не е в самото билетче, а в това как са „подредени“ перфорациите върху него. С добро планиране момчето успява да намери цял кочан с карти, после успява да убеди един от шофьорите да му даде да разгледа как работи системата за перфориране заради училищен проект…</p>
<p>В резултат скоро Кевин има карти за всички автобусни линии и започва да обикаля на воля. За първи път е успял да приложи една „атака“, за която все повече слушаме днес – социалното инженерство.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/kevin-mitnik-2.jpg.480.webp" alt="Кевин Митник" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="609"></figure>
<h2 id="баш-хакерът">Баш хакерът</h2>
<p>„Не след дълго бях запомнил наизуст разписанията на всички автобуси в системата“, спомня си Кевин. „Това беше ранен пример за моята изненадваща памет за някои типове информация, и до днес помня телефонни номера, пароли и други неща от детството си“.</p>
<p>Още нещо, което го влече от малък и ще се прояви скоро с пълна сила, е магията. „След като научех как работи някой нов трик, практикувах, практикувах и практикувах, докато не го овладеех. До известна степен именно чрез магията открих удоволствието от това да заблуждавам хората“.</p>
<p>В гимназията се запалва по „телефонния фрикинг“ (от phreaking – „разбиване, пробив“). По това време цялата комуникация се осъществява през добре познатите аналогови линии и тук можем да намерим праобразите на днешното хакерство. С различни трикове младежите си осигуряват безплатни разговори, които по това време не могат да си позволят. Идва време „магията“ да се претвори в практика – Кевин бързо се учи да се представя за някой друг и по този начин да получава това, което търси.</p>
<h2 id="чета-с-предател">Чета с предател</h2>
<p>Превръща се във виртуоз – създава нерегистрирани телефонни номера, може да звъни от чужд номер, да прослушва и да прекъсва разговори. Свиква да се справя със сложни технологични въпроси – както сам казва, в разгара на тази част от „кариерата“ му, макар да е хлапе, той познава телефоните и мрежата по-добре от който и да било техник.</p>
<p>После идва времето на компютрите. Първата мрежа, която хаква, е на собственото му училище. И макар че има възможност да промени оценките си с по-високи, той не го прави. Интересен му е самият подход до това да постигне целта, процесът, а не ползите, които би могъл да получи. Нещо, което той ще продължи да обяснява през целия си живот…</p>
<p>1980 г., Кевин е на 16 и прави първия си по-сериозен пробив, получава достъп до компютрите в мрежата на голяма компания. По това време е част от група хакери, издадени са след типична тийнейджърска любовна драма и той получава първата си присъда – три месеца в център за непълнолетни.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/kevin-mitnik-3.jpg.480.webp" alt="Кевин Митник" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="610"></figure>
<h2 id="когато-интернетът-беше-млад">Когато интернетът беше млад</h2>
<p>После колелото се завърта и макар че хакерът става все по-добър в уменията си, почти винаги слабото звено се оказват други. През 1987 г. го издава приятелят му Лени де Чико – двамата заедно правят поредица от хакерски атаки. Когато идва ФБР, Кевин с искрено любопитство пита Лени защо го е предал. „Ти си опасност за обществото“, отвръща доскорошният му приятел.</p>
<p>Този път Кевин има умел адвокат, който изтъква, че клиентът му страда от тежка зависимост от компютрите, на която се дължат и престъпленията. В резултат присъдата е само година при леки условия.</p>
<p>След като излиза от затвора, започва най-активният период за нашия герой. Още в следващите дни, кой знае защо, номерът на полицаят, който трябва да следи поведението му, е блокиран, съдията, който го е осъдил, се събужда без достъп до банковата си сметка, а от главния компютър на съда са изчезнали всички данни по неговото дело.</p>
<h2 id="бони-и-кев">Бони и Кев</h2>
<p>На няколко пъти Кевин започва работа като програмист, но славата му бързо го застига. Рекордно време се задържа в студиото “20th Century Fox” – цели два месеца.</p>
<p>След поредния кратък престой „на топло“, решава да се опита да завърши в нов колеж, където среща красавицата Бони. Впечатлява го толкова, че… той хаква телефона на предишното ѝ гадже, за да ѝ покаже, че ѝ изневерява.</p>
<p>Любовта потръгва, даже започват работа в една и съща фирма… когато отново полицията долавя, че той прави нещо нередно и иззема харддисковете от дома му. Досещайки се какво ще открият полицаите, Кевин и Бони набързо се женят, така тя и юридически е освободена от дълга да свидетелства срещу мъжа си. Бракът им издържа… точно до следващия път, когато хакерът се озовава в затвора.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/kevin-mitnik-4.jpg.480.webp" alt="Кевин Митник" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="675"></figure>
<h2 id="митник-битник">Митник битник</h2>
<p>Къде минава границата между легендата и истината? Надали ще узнаем. Така или иначе, в началото на 90-те Кевин се превръща в легенда, за да остане на пиедестала си на най-умелия хакер в цялата компютърна история.</p>
<p>Той отрича огромна част от случките, за които е обвиняван и осъждан. На няколко пъти казва, че е спрял напълно с хакерските си атаки, но все се случва нещо, което го изкарва от контрол. През 80-те това е раздялата с Бони, а през 1992 г. умира брат му. По това време Кевин уж се е отказал от хакерството, дава платени консултации, но новината го срива, за кратко сваля 45 килограма и после… изчезва.</p>
<p>След серия от хакерски атаки той е обявен за федерално издирване. Крие се цели 3 години, през които живее под фалшива самоличност. И „работи“ активно, навлиза в технологията на мобилните телефони.</p>
<p>Навръх Коледа през 1994 г. обаче допуска фатална грешка. Получава достъп до личния компютър на специалиста по киберсигурност Цутому Шимомура, колкото да се надсмее над един от водещите си съперници. Даже му оставя звуков файл с попръжни. Друг обаче се смее последен, Шимомура се включва в екипа на ФБР, тръгнал по следите на Митник, и на 15 февруари 1995 г. хакерът е арестуван.</p>
<p>„Въпреки създадения от медиите мит за Кевин Митник, аз не съм злонамерен хакер“, пише по-късно Кевин. „Това, което правех, дори не беше в разрез със закона, когато започнах, но се превърна в престъпление след приемането на ново законодателство. Въпреки това продължих и бях хванат. Но отношението на федералното правителство към мен се основаваше не на престъпленията, а на това да ме превърнат в пример. Не заслужавах да бъда третиран като терорист“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/kevin-mitnik-8.jpg.480.webp" alt="Цутому Шимомура" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="610"><figcaption>Цутому Шимомура, „Шерлок Хоумс“ за „професор Мориарти“ Митник</figcaption></figure>
<h2 id="хакер-хакеру-око-не-вади">Хакер хакеру око не вади</h2>
<p>Именно тук се ражда митичният му статус. По време на процеса властите правят всичко, за да го демонизират. Шимомура пише книгата „Взлом“, която се превръща в бестселър и сценарий на касов филм, заедно с Джон Марков. Той пък е журналист, който също се е включил в издирването и го описва от първа страница на The New York Times с помпозни определения. Самото американско министерство на правосъдието нарича Митник „най-търсения киберпрестъпник в американската история“.</p>
<p>Междувременно започва масова кампания той да бъде освободен. „Колеги“ на Кевин хакват някои от най-големите сайтове, на които се появяват лозунги, че е набеден, че е изкупителна жертва.</p>
<p>Процесът се проточва и когато, най-накрая, се стига до присъда, тя е 5-годишна, но хакерът вече е излежал цели 4 от годините. Което е направо символично, ако бяха потвърдени първоначалните обвинения, те биха му стрували… 300 години зад решетките.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/kevin-mitnik.jpg.480.webp" alt="Кевин Митник" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="дръж-ми-шапката">Дръж ми шапката</h2>
<p>Кевин излиза от затвора в ролята на поп звезда и се възползва от новата роля. Още 3 години му е забранено да ползва електронни устройства, затова му се налага дори, когато участва в ролята на… агент на ЦРУ в скромния сериал „Шпионка“, да използва фалшив макет на компютър.</p>
<p>После изпитателния срок изтича, а Кевин се връща към хакерството, но от другата му страна. В неговия „занаят“ „черна шапка“ се наричат недоброжелателите, които атакуват системите с цел злоупотреба, а „бяла“ – тези, които изпитват сигурността в помощ на компаниите. Е, с идването на новия век Кевин сменя шапката си (доколкото е известно) окончателно. Последните години от живота си създава своя консултантска компания за киберсигурност, превръща се във водещ експерт по темата и популярен лектор. Накрая отново среща и любовта в лицето на модната дизайнерка Кимбърли, която скоро се сдобива с фамилията Митник.</p>
<p>По това време дори помага на полицията. В малък град в Мичиган се появява телефонен терорист, който започва серия от бомбени заплахи. Шерифът се свързва с Митник, който подробно му обяснява какви данни да потърси от телефонната компания и скоро 15-годишният пакостник е заловен. „Не благодарете само на мен, а и на Цутому Шимомура“, усмихва се Митник. С голяма доза ирония, защото Митник обвинява журналиста Марков, че е използвали изцяло измислени факти и е създал силно преувеличен образ, от който той така и не успява да излезе. А Шимомура напълно незаслужено получава ролята на бляскав герой.</p>
<h2 id="митница">Митница</h2>
<p>Близо година Кевин се бори с рак на панкреаса, преди да си отиде през юли 2023-а, на 59 години, за малко не дочакал раждането на първото си дете. Оставяйки зад себе си легендарния образ на митичния хакер.</p>
<p>Дали го заслужава? Несъмнено. Дори само заради това, че през целия си живот така и не забогатява, не се възползва от огромните пробиви, които е направил. Разбира се, те в никакъв случай не са безобидни, само щетите, които е нанесъл заради престъпленията, за които е осъден, са за повече от 300 милиона долара, а според мнозина общия му „принос“ е многократно по-голям. Motorola, IBM, Nokia, Sun Microsystems са само част от компаниите, които успява да „пробие“. Списъкът се допълва от НАСА, от Масачузетския технологичен институт.</p>
<p>И все пак… в „работата“ му има огромна доза изкуство. Той успява да влиза в какви ли не роли, за да получи достъп до поредната цел. Превръща се в служител, изгубил паролата си, в техник, нуждаещ се от съдействие. Справя се дори с телефонната мрежа на ФБР, следи комуникацията между агентите, които го издирват. Хакерството за него винаги е било предизвикателство, авантюра, и от двете страни на шапката.</p>
<p>„Някои хора стават от леглото всяка сутрин с ужас от ежедневната си работа, все едно, че работят в солни мини“, пише Кевин. „Аз имах късмета да се наслаждавам на работата си. Не можете да си представите предизвикателството, наградата и удоволствието, които изпитвах. Усъвършенствах таланта си в изкуството, наречено „социално инженерство“: да накарам хората да направят неща, които обикновено не биха направили за непознат, и да ми платят за това. За мен не беше трудно да се усъвършенствам, защото семейството на баща ми от поколения се занимава с продажби и изкуството на влиянието и убеждаването може би е наследствена черта. Когато съчетаете склонността към заблуждаване на хората с таланта за влияние и убеждаване, получавате профила на социалния инженер“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/kevin-mitnik-7.jpg.480.webp" alt="Кевин Митник" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="595"></figure>
<h2 id="хак-на-патката-главата">Хак на патката главата</h2>
<p>„Всеки, който обича да играе шах, знае, че е достатъчно да победиш противника си. Не е нужно да разграбваш царството му или да завземаш активите му, за да си струва“, казва той. Какво би посъветвал младежите, които се интересуват от хакерство? „Не следвайте моите стъпки. Станете добри в използването на виртуалните машини и всички налични инструменти. Задълбочете се в системната администрация и основите, преди да се впуснете към сигурността“.</p>
<p>„Докато съществува компютърният код, ще има и уязвимости“, успокоява ни в една от многото си книги митичният хакер.</p>
<p>„Това, в което се убедих, е, че винаги ще е по-лесно да манипулираш хората, отколкото технологиите“, казва той. „Компаниите дават милиони долари за защити, криптиране и устройства, но това са напразно похарчени пари. Нито една от тези мерки не е насочена към най-слабото звено във веригата на сигурността – хората. Освен това всяка технология е уязвима на атаки, ако имаш достатъчно време и ресурси“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/kevin-mitnik-6.jpg.480.webp" alt="Кевин Митник" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"></figure>
<h2 id="мамник">Мамник</h2>
<p>Чак е малко скучна ролята му през последните години, на мъдър и препатил образ, който се грижи за… сигурността. При положение, че самият той е измислил и наложил най-популярните типове атаки, които се използват днес.</p>
<p>Както сам казва, „работата ми сега е все едно Пабло Ескобар да се преквалифицира във фармацевт“. Доста шарено, какво ще кажете?</p>
<p>Също както и обясненията му, че е правил нещо, което по онова време дори не е било забранено и че се е превърнал незаслужено в черна овца. В крайна сметка той просто така и не успява да избяга от любовта си към магията. Която все по-малко я има и в живота ни, и в компютърния свят…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/12/kevin-mitnik-5.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Пол Алън – другото лице на Microsoft</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/paul-allen</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/paul-allen</guid>
      <pubDate>Fri, 01 Dec 2023 06:00:26 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна. Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети. Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел. Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-5.jpg.480.webp" alt="Пол Алън" /></p><p>Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.</p>
<p>Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.</p>
<p>Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.</p>
<p>Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-2.jpg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="eager" decoding="async" width="620" height="418"></figure>
<h2 id="големите-надежди">Големите надежди</h2>
<p>Не, не, представете си го само. На Бил Гейтс в училище му платили, за да създаде програма, която да подреди учебните часове. А той я направил така, че по английски да е единственото момче, заедно с дузината най-красиви съученички. Плейбоят Бил, успех…</p>
<p>Докато учел в Харвард пък, той прекарвал много нощи в покер клуба, губейки понякога стотици долари на нощ. Може би именно тогава се научил да блъфира, което после му помогнало в работата…</p>
<p>Ей такива прелюбопитни истории разказва Пол Алън в автобиографичната си книга „Човекът идея“. И няма как, наистина, да отделим съдбата му от тази на приятеля му от детство. Рисувайки историята на две толкова различни личности, но и двете символични за Силициевата долина.</p>
<p>Пол е батко на Бил с цели 2 години.</p>
<p>Майка му е учител по литература, баща му – библиотекар. И с двамата цял живот запазва изключително близка и специална връзка и въпреки това… хлапето се вълнува от компютри, не толкова от книги. Така още в гимназията Лейксайд в Сиатъл се запознава с по-малкото хлапе, чието име добре знаете.</p>
<p>Особено талантлив в компютърния код, Пол Алън цял живот се смята за артист.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-2.jpeg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="към-върха">Към върха</h2>
<p>Двамата често се озовават в гимназиалната лаборатория в края на 60-те, тогава хич не е лесно да имаш достъп до дядовците на днешните компютри. И машините там се оказват слабички, затова хлапетата се насочват към Вашингтонския университет. Но и там, все едно става дума за космически телескоп, имаш право само на ограничен достъп.</p>
<p>Бил и Пол обаче са хакери, опитват се да излъжат системата… но не са достатъчно добри. Улавят ги и ги наказват със забрана да ползват компютрите.</p>
<p>Така двамата се събират с най-добрия приятел на Бил от детството – Кент Евънс, в компютърен клуб. Доста десетилетия след това ще се появи професията, която се занимава с това – QA, но на трите хлапета им поставят задачата да търсят бъгове в програмите на местния компютърен център и в замяна им отпускат повече часове, в които да си работят на машините.</p>
<p>Уви, само на 17, Кент умира при инцидент, докато се катери в планината. А това още повече сближава Бил и Пол, които продължават заедно нататък.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-5.jpg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="573"></figure>
<h2 id="гордост-и-предразсъдъци">Гордост и предразсъдъци</h2>
<p>Пол е приет с максимален резултат във Вашингтонския държавен университет. Там обаче не му е интересно, напуска го след втората година, за да стане програмист. При положение, че това е доста екзотична професия в странните времена на динозавърските компютри.</p>
<p>По случайност първата му работа е в компанията „Ханиуел“, чието седалище е близо до Харвард, университета, където пък тъкмо е приет малкият Бил.</p>
<p>Именно Пол го убеждава и той да зареже образованието, така че заедно да започнат съвсем различно начинание. И отново той предлага това начинание да бъде кръстено Microsoft – събирайки микрокомпютрите и софтуера.</p>
<p>Тепърва има да научаваме много за онези времена, които поставят началото на модерния компютърен свят. Факт е, че двамата млади предприемачи имат огромен късмет, за да се озоват на позицията, която съвсем скоро ще ги изстреля с гръм и трясък на върха. Популярна е например историята на Гари Килдал – компютърният пионер, който за малко не се озовава <a href="https://karamanev.me/istorii/gary-kildall">на тяхно място</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-3.jpg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="lazy" decoding="async" width="590" height="432"></figure>
<h2 id="панаир-на-суетата">Панаир на суетата</h2>
<p>Факт е обаче, че Бил и Пол получават невероятния шанс да предложат операционна система за новите модели компютри на IBM и успяват да се справят по най-добрия начин. За онези времена се носят всякакви легенди, свързани с кражби на компютърен код, интриги и други случки като от сапунена опера. Но според мнозина големият успех идва отново заради Пол с предложението му да отстъпят правата на новата операционна система на клиентите си.</p>
<p>Така първият приложим MS-DOS се озовава на безброй компютри по цялата Земя точно във времето, когато те стават масово достъпни. А после пътят до Windows, операционната система, която проправи магистралата на днешните технологии, е доста логичен и естествен.</p>
<p>Разбира се, също толкова добри са аргументите, които казват, че решителната роля е на Бил заради неговата работосособност и безскрупулност. Той очевидно си е взел достатъчно полезни уроци от покера и знае какво да прави. Работи безкрайно упорито, а очаква същото и от останалите.</p>
<p>Пословична е друга история, също разказана ни от Пол – как съдружникът му среща един от основните програмисти, който за последните 4 дни е работил 81 часа, бързайки да завърши важна задача. И вместо да му благодари и да го поздрави, или поне да го попита как се чувства, въпросът, който му задава, гласи: „Над какво ще работиш утре?“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen.jpeg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="просяк-крадец">Просяк, крадец</h2>
<p>Да, Пол после пише, че понякога да се работи с Бил е като да си в ада и че той има доста властна натура. Но пък след смъртта му Гейтс признава, че „Microsoft никога не би се случил без Пол“.</p>
<p>Някъде там пътят на двамата приятели се разделя. 1982 г., 7 години след основаването на компанията. Едва навършил 29 години, Пол Алън чува страшната диагноза „неходжкинов лимфом“. Налага му се да започне бързо терапия. А той и е усетил, че не се чувства на място в компанията, която се е превърнала в империя. И все пак, по един или друг начин остава част от нея – чак до 2009 г. има формален пост, от който споделя опита си.</p>
<p>Докато се лекува, има достатъчно време да мисли за важните неща в живота. Така се стига и до разговора с приятеля му от детство, в който идва време да се разделят. Двамата и по-рано са се съгласили, че Бил ще получи по-голяма част от акциите, но в този момент той му предлага да купи всички срещу 5 долара на акция. Пол казва, че е нормално цената да е почти двойна. Двамата се разделят скарани, макар че в този миг дори не е ясно бъдещето на Пол, сблъскал се със страховитата болест. С помощта на новия си съдружник Бил успява да изтика приятеля си от детство в миманса.</p>
<p>Но важното е, че Пол се оказва по-силен от болестта. Лъчелечението и химиотерапията помагат, лимфомът е победен. Ракът ще се върне десетилетия по-късно, но той използва всеки миг от тези години, за да го прекара по начина, по който е мечтал. Защото веднъж срещнал очи в очи смъртта, той вече знае, че не парите са важното, а дните, които ще оставиш след себе си.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-4.jpg.480.webp" alt="Младият Пол Алън с брада и кафяво кожено яке сред храсти с бели рози, години след като побеждава лимфома" loading="lazy" decoding="async" width="530" height="350"></figure>
<h2 id="бъди-българин-джийвс">Бъди българин, Джийвс</h2>
<p>Акциите, които на Бил Гейтс му се е досвидяло да купи, постепенно трупат ли, трупат стойност. Благодарение на тях през 2006-а Пол Алън се оказва 6-ият най-богат човек на света със състояние от $20 милиарда.</p>
<p>Но Бил надали е толкова ядосан, през последните години той се опитва упорито да влезе в ролята на филантроп, на борец срещу епидемиите, което му спечели най-вече… главната роля в теориите на конспирациите за това как ще ни управлява чрез чиповете във ваксините.</p>
<p>Докато ореолът на филантропа си остана за Пол, макар и без да привлича чак толкова много погледи.</p>
<p>Ами ако си бяха разменили ролите? Щеше ли добричкият Пол да е толкова брутален с конкуренцията и неуморим, докато през 90-те се наливаха основите на империята Microsoft?</p>
<p>Можем само да гадаем и най-вече да се доверим на съдбата, която си знае работата. Защото ето както постигна за тези 36 „подарени“ от съдбата години Пол Алън.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-6.jpg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="619"></figure>
<h2 id="брулени-хълмове">Брулени хълмове</h2>
<p>Той си отиде от същия този неходжкинов лимфом пред 2018-а, на 65 години, въпреки този път по-оптимистичните мнения на лекарите. За втори път чува тежката диагноза през 2009-а.</p>
<p>И ето че през ноември 2022-а името му влезе отново в челото на новините. 1 622 249 500 долара – толкова бяха получени за 155 произведения на изкуството от колекцията на Пол. Търгът счупи много рекорди, колекцията стана най-скъпата в историята, 5 картини надминаха 100 милиона долара – две на Жорж Сьора, по една на Гоген, Сезан и Ван Гог. Бяха продадени всички произведения, 2/3 от тях – над предварително обявената стойност.</p>
<p>Всички пари ще отидат за благотворителност, така, както се казва в завещанието на отишлия си милиардер.</p>
<p>Единствената по-сериозна връзка в живота му е в началото на 20-те му години, дори се сгодява. Но момичето решава, че е твърде младо за сватба, разделят се, а оттам нататък мнозина казват, че води отшелнически начин на живот.</p>
<p>Въпреки че е голям ценител на изкуството и се увлича по истории за любовта, той така и не я среща, отива си сам, без свое семейство.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-8.jpg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="427"></figure>
<h2 id="знакът-на-четиримата">Знакът на четиримата</h2>
<p>Много рядко се случва човек да знае какво да прави с огромно количество пари и едновременно с това да ги има. Е, един от малкото примери е нашият герой. Пригответе се, списъкът е дълъг.</p>
<p>Алън трупа сериозни средства с различни предприемачески инициативи с помощта на компанията Vulcan, създадена за да управлява богатството му. Инвестирайки в недвижими имоти, в мрежи за достъп до интернет, в различни технологии достатъчно далновидно, имането продължава да набъбва и днес, след смъртта му. Акцент попада и върху изобретателската дейност – компаниите на Алън държат над 400 патента в най-различни области на технологиите.</p>
<p>Важно е да споменем, че и приживе, и днес, голяма роля във всяко от делата му има и неговият най-близък човек – сестра му Джоди Алън. След смъртта му тя е попечител на наследството, основна част от което е предвидено за благотворителност.</p>
<p>Смята се например, че заради любовта ѝ към киното в огромния списък със занимания на компанията попада и продуцирането на холивудски продукции. В списъка на филмите, които създават, личат ленти, спечелили награди „Грами “ и „Еми“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-9.jpg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="изгубеният-рай">Изгубеният рай</h2>
<p>И, да, ако си представяте, че човек на технологиите трябва да е далеч от изкуството, ето един стереотип, който отива на кино, за да гледа филмите, създадени от Пол. Или пък на изложба, вече стана дума за колекцията му.</p>
<p>Пол обича и музиката – първата си китара получава само на 16, мечтае да е следващият Джими Хендрикс. Е, за добро или лошо, нещата не се развиват точно по този начин. И все пак, колкото за един албум, той изпълнява и тази своя мечта.</p>
<p>Отделна голяма глава от живота му е спортът. Пол сам практикува яхтинг, последната му лодка, дълга 126 метра, се казва „Октопод“ и до неотдавна беше в топ 20 на най-дългите моторни яхти – с два хеликоптера и собствена миниподводница. Всяка година, по време на фестивала в Кан, той организира на нея знаменити веселби, на които свири на китара.</p>
<p>През 1988-а купува отбора от НБА „Портланд Трейл Блейзърс“, който по негово време два пъти стига до финалите на лигата. Известно време има отбор по американски футбол – „Сиатъл Сийхоукс“, и такъв в американската лига по класически футбол – „Сиатъл Саундърс“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen.jpg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="lazy" decoding="async" width="618" height="466"></figure>
<h2 id="самотният-бегач-на-дълги-разстояния">Самотният бегач на дълги разстояния</h2>
<p>Космосът е друга голяма любов на предприемача. Той е единственият инвеститор в SpaceShipOne – първия комерсиален проект, изпратил човек в суборбиталния Космос. Това беше не просто огромен успех, но и по своеобразен начин повлече крак, преди да дойдат следващите големи инвеститори от Силициевата долина в тази област, като Мъск или Безос.</p>
<p>През живота си Алън е дал повече от 2,6 милиарда долара за различни форми на благотворителност, свързани с науката, технологиите, опазването на биологичното разнообразие, медицината.</p>
<p>Създава редица собствени научни звена. Институтът за мозъчни науки се появява, след като майка му проявява началните симптоми на деменция. Сблъсквайки се с проблема, това му дава стимул да финансира разработките в тази посока. Там е и най-голямото му еднократно дарение от половин милиард.</p>
<p>2 милиона отиват за нова библиотека на Университета във Вашингтон. Тя носи името на баща му – Кенет Алън, който по-рано е бил начело на същата библиотека.</p>
<p>Финансира екип, който открива изгубен през Втората световна война самолетоносач. 7 милиона отиват за опазване на слоновете. Заради даренията му за природни изследвания неговото име носи вид мухи.</p>
<p>Алън дарява на програмата SETI, поставила си за цел да търси извънземни форми на живот. Със 100 милиона той е и най-големият благодетел в битката с вируса ебола в Западна Африка.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-7.jpg.480.webp" alt="Пол Алън" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="450"><figcaption>През 2013-а Пол и Бил правят отново иконичната снимка, която ги улавя 30 години по-рано.</figcaption></figure>
<h2 id="както-ви-се-харесва">Както ви се харесва</h2>
<p>Визионерството му показва и създаването на институт конкретно за изследвания в областта на изкуствения интелект, много преди това направление да получи днешната си слава.</p>
<p>„Никой наистина не знае какво би било необходимо, за да се създаде нещо, което е самоосъзнато или има личност“, казва по темата той. „Все пак, мога да си представя ден, в който може би, ако успеем да разберем как работи човешкият мозък, това би било възможно. Но това е дълъг, дълъг път…“</p>
<p>Още нещо. Когато минават достатъчно години, Пол прощава и на приятеля си от детство Бил за тежката раздяла. Още в края на 80-те двамата даряват заедно 2,2 милиона долара на училището, в което са се запознали. Така, някак логично, кръгът се затваря.</p>
<p>„Докато работим заедно – едновременно бързо и решително, няма ограничения за това, което можем да постигнем“, казва Пол Алън.</p>
<p>Какво и как можеше да се развие другояче в тази история е любопитен въпрос, чийто отговор няма как да научим. Но все пак: какво ли ще каже историята? Кой е по-големият визионер – Бил, създал най-мощната компания на времето си или Пол, посветил се на това да живее както смята? Отговора оставям на вас…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/11/paul-allen-5.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Новата“ майка на ChatGPT</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/mira-murati</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/mira-murati</guid>
      <pubDate>Fri, 24 Nov 2023 06:00:44 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото. Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир. Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света… И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията. Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati.jpg.480.webp" alt="Мира Мурати" /></p><p>„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?</p>
<p>Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">Сам Алтман</a>, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.</p>
<p>Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.</p>
<p>Повече от любопитна е версията, съобщавана и от <a href="https://www.reuters.com/technology/sam-altmans-ouster-openai-was-precipitated-by-letter-board-about-ai-breakthrough-2023-11-22/">сериозни меди</a>и, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…</p>
<p>И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.</p>
<p>Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati-2.jpeg.480.webp" alt="Сам Алтман и Сатя Надела" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"><figcaption>Сам Алтман и Сатя Надела за малко не се оказаха колеги в Microsoft</figcaption></figure>
<h2 id="албански-реотан">Албански реотан</h2>
<p>Да, извинявайте за шаблона, нямаше как да не започна с такова заглавие.</p>
<p>Когато управителният съвет на компанията заяви за Алтман, че „вече няма доверие в способността му да продължи да ръководи OpenAI“, започнаха какви ли не тълкувания. Според едно от тях обстановката в ИИ гиганта е подобна на тази в днешен Китай – бизнес хората се сблъскват с тези на технологиите, които смятат, че първите не познават достатъчно добре материята. Че им се налага да вземат решения, които не са по силите им, защото са твърде важни. Дали пък това не е свързано и с новината, че основната цел на компанията официално бе обявена като „създаване на <a href="https://karamanev.me/technologii/gato-generalen-ii">генерален ИИ</a>“?</p>
<p>И в това има логика – никой не би могъл да упрекне Алтман за бизнес показателите, той превърна една малко позната фирма, уж създадена да направи изкуствения интелект достъпен за всички, в огромна империя, в която само Microsoft наля над 13 милиарда долара.</p>
<p>В началото изглеждаше, че има и „сив кардинал“, „мозъкът“ на компанията Иля Суцкевер. Безспорно прелюбопитен образ и все пак начело на OpenAI бе решено да застане не той, а Мурати, която работеше близо до Алтман и никога не се разграничаваше от него. Нещо повече, Суцкевер ден след избухването на скандала се извини за освобождаването на Алтман, а след завръщането му тихомълком се оказа, че вече не е част от управителния съвет.</p>
<p>Суматохата се оказа пълна и защото така решението натежа на раменете на другите трима членове на борда, чиито имена са значително по-непознати. Адам Д`Анджело е предприемач, най-известен като създател на платформата Quora и бивш вицепрезидент на Facebook, Таша Макколи, позната повече с работата си в областта на роботиката и Хелън Тонер, която пък… не е известна с нищо, начело е на изследователски център за сигурността в технологиите.</p>
<h2 id="енвер-ходжа">Енвер Ходжа</h2>
<p>През цялото време, в което течеше скандала, нашата героиня се „включи“ онлайн само веднъж. За да напише в разгара му, че „OpenAI“ не струва нищо без хората в компанията“. И накрая с емоджи – сърце, сподели туита за завръщането на Сам Алтман.</p>
<p>Цялата информация за нея в Wikipedia e… 14 реда. Когато помолих самия ChatGPT да ми нарисува как Мира Мурати поема властта, той ми се извини, че няма как да го направи, тъй като може да създава изображения само на обществени личности.</p>
<p>Но как е възможно главният технологичен директор на компанията, привлякла толкова погледи, така и до момента да не се е озовал в светлината на прожекторите?</p>
<p>Редно е, разбира се, да споменем, че до неотдавна същото важеше и за <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">самия Алтман</a>. Големият фурор на ChatGPT бързо промени това, но не и що се отнася до Мурати, въпреки изключително важната ѝ роля. В подобни компании позицията на главен технологичен директор предполага огромна отговорност за всички продукти на компанията. За всички големи въпроси, които са свързани с напредъка на изкуствения интелект.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati-2.jpg.480.webp" alt="Мира Мурати" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="оставете-ни-на-мира">Оставете ни на Мира</h2>
<p>„Изкуственият интелект може да бъде използван неправилно или от лоши играчи. Затова възникват големи въпроси за това как да управляваме използването на тази технология в световен мащаб по начин, който да е в съответствие с човешките ценности“. Думите са на Мира Мурати пред списание „Тайм“ – едно от малкото интервюта, които е давала – броят се на пръстите на едната ръка.</p>
<p>„За OpenAI и други компании като нашата е важно да привлечем вниманието на обществеността към тази тема по контролиран и отговорен начин. Но ние сме малка група от хора и се нуждаем от много повече участници, от диалог, който да надхвърля технологиите, да включва регулатори, правителства и всички останали“, казва още тя.</p>
<p>Определено бих я поканил да помогне с реклама на Дигитални истории, в крайна сметка именно затова го има този сайт – за да събира толкова различни гледни точки към жизненоважната за цивилизацията ни тема на технологиите.</p>
<p>Но дали тук някъде не прозира и големият въпрос за следващото поколение, за онова, което явно се появява със загадъчното като на дете на Мъск име Q*? Може би не е случайно, че в новините по темата се споменава също, че големият спор за новия алгоритъм започва с бележка, изпратена именно от Мира Мурати до всички служители на OpenAI.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati-5.jpg.480.webp" alt="Мира Мурати" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="1200"></figure>
<h2 id="мир-да-има">Мир да има</h2>
<p>Миналото ѝ е толкова потайно, че според някои източници е родена и израснала в Тирана, завършила е там компютърни науки и после се мести в САЩ. Според други само родителите ѝ са албанци, а пък e родена и израснала в Сан Франциско… Според Wikipedia родното ѝ място е Вльора в Албания, за което се цитира… индийският вариант на „Форбс“. Дори за годината на раждането ѝ ще намерите различни версии, според които днес тя е на между 34 и 38 години. Почти като с Ким Чен Ун…</p>
<p>Все пак, най-вероятно е родена на 16 декември 1988 г., което значи, че скоро ще навърши 35.</p>
<p>С доста ровене попаднах на <a href="https://www.microsoft.com/en-us/behind-the-tech/mira-murati-chief-technology-officer-openai">подкаст</a>, в който тя разказва за миналото си – че е дъщеря на учител по литература. „Когато бях дете, Албания беше изключително изолирана, както днес е Северна Корея. Нямаше голям избор на развлечения, нищо друго, освен книгите. Книгите бяха цялата вселена… Просто търсех всичко в книгите“.</p>
<p>Дори на официалния сайт на OpenAI не само няма нейна биография, а името ѝ се споменава само в дългите списъци със служители, разработили тази или друга платформа.</p>
<p>А дали пък самата тя… не е алгоритъм?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati-6.jpg.480.webp" alt="Мира Мурати" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="900"><figcaption>Мира Мурати, нарисувана от ChatGPT</figcaption></figure>
<h2 id="ако-не-щеш-мира-на-ти-секира">Ако не щеш Мира, на ти секира!</h2>
<p>Все още не. Според собствените ѝ думи заминава за Канада, когато е на 16. Знае се, че е завършила гимназия във Ванкувър, а после – едновременно изкуства и индустриално инженерство в колежа Дартмут. Макар и най-малък сред „бръшляновата лига“, университетът е известен с това, че именно там преди половин век се събират първите учени в света на информатиката, които заговарят за „изкуствен интелект“.</p>
<p>По биографията на г-ца Мурати (поне за това, че не е госпожа има достатъчно източници) обаче не личи професионално да е привлечена именно към алгоритмите. Първата ѝ работа е като анализатор в инвестиционната банка Goldman Sachs. После е продуктов мениджър на прословутия Model X на Tesla. Известно време е в стартъпа Leap Motion.</p>
<p>Напуска през 2016-а и две години е без работа… докато не е назначена като зам.директор на отдела за приложен ИИ в OpenAI. Напредва бързо по йерархията, докато стигаме до май 2022-а, когато заема сегашната си позиция на главен технологичен директор и пряк отговорник за разработването на проекта ChatGPT.</p>
<h2 id="всяко-чудо-за-3-дни">Всяко чудо за 3 дни</h2>
<p>Разбира се, с кратката пауза между 17 и 20 ноември тази година, когато скорострелно се озова начело на цялата компания, а после отстъпи назад.</p>
<p>Но… главен технологичен директор не е ли обикновено роля, за която човек има сериозен технологичен опит, много добре познава материята, участвал е професионално в разработки в дадената тема? Някак странно на фона и на образованието, и на досегашния опит на нашата героиня.</p>
<p>Разбира се, никой не може да отрече огромния ѝ принос за това ChatGPT да се превърне в суперсензация. Но е и особено показателно как в технологичния свят отново в ролята на флагман се озова компания, която… е меко казано странна, решенията се вземат прибързано, импулсивно, както в изумителната последна седмица.</p>
<p>Лидерът на Microsoft Сатя Надела казва за нея, че е „демонстрирала способността си да събира екипи с технически опит, търговски нюх и дълбоко разбиране за важността на мисията, която има“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati-4.jpg.480.webp" alt="Мира Мурати" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="когато-кю-стар-беше-млад">Когато кю стар беше млад</h2>
<p>Paranoid Android. „Моля, можете ли да спрете шума? Опитвам се да си почина от всички неродени пилета. Гласове в главата ми“, пеят рокаджиите от Radiohead, а едноименната песен Мира казва, че най-добре я описва. Параноичен андроид, как ви звучи? Или пък текстът, толкова объркан, колкото този и колкото цялата ситуация в OpenAI напоследък.</p>
<p>Между другото, песента е посветена на „истински“ параноичен андроид, симпатягата Марвин от великия „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Това определено не е образ, в който бихме искали да се превърне генералният изкуствен интелект…</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="fHiGbolFFGw"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=fHiGbolFFGw" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/fHiGbolFFGw/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<h2 id="тих-бял-дунав-се-вълнува">Тих бял Дунав се вълнува</h2>
<p>Не са много другите пробиви в стената, пазеща личната ѝ информация. Знае се, че говори английски, италиански и албански. Хобитата ѝ са да чете художествена литература, да свири на пиано, да приготвя шоколадови десерти и да танцува салса. Пада си и по планинските преходи. Кога ли ѝ остава време?!</p>
<p>Любимият ѝ филм е „2001: Космическа одисея“. Доста любопитно, припомням, че класическата фантастика на Стенли Кубрик по романа на Артър Кларк е за бъдещето, в което човечеството е изправено пред първата си среща с непозната цивилизация.</p>
<p>„Филмът продължава да вълнува въображението ми с образите и музиката си, особено в спиращата дъха поредица, в която космическата совалка се приземява под съпровода на валса „На хубавия син Дунав“ на Йохан Щраус, подтиквайки към съзерцание на безтегловността на това събитие и великолепието на момента“, обяснява тя. А аз съм сигурен, че за това интервю си е писала отговорите, не е било на живо.</p>
<p>Доста нестандартна е любимата ѝ книга – „Дуински елегии“, стихове от Райнер Мария Рилке. Висока, класическа поезия, която определено не е за всеки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati.jpeg.480.webp" alt="Сам Алтман и Сатя Надела" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="514"></figure>
<h2 id="помирение">Помирение</h2>
<p>„Любопитството ми започна с математиката“, разказва Мира. „Когато бях дете, през цялото време решавах задачи, участвах в олимпиади и ми харесваше. Беше такава страст.“</p>
<p>„Едно от нещата, които хората разбират погрешно за комунистическите режими, е, че когато всички са равни, има ожесточена конкуренция за знания, а образованието е всичко. Това е обстановката, в която съм израснала. Винаги съм била много жадна за знания и съм се стремяла към тях“.</p>
<p>В началото, след <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">бума на ChatGPT</a>, мнозина упрекваха създателите му, че са пуснали за масовия потребител проект, който не е достатъчно проучен. Че са отворили кутията на Пандора, популяризирали са технология, която и други големи компании имат, но не са посмели да покажат пред света.</p>
<p>Ето че мина цяла година, това решение се оказа повече от успешно, апокалипсисът (поне засега, преди Q*, който и да е той) все още не е тук, за сметка на чесането на езици за това кои професии ще изчезнат. Какво ли мисли по темата Мира?</p>
<p>„Не очаквахме чак такова вълнение от появата на детето ни на бял свят. Всъщност дори изпитвахме известно притеснение, че ще го пуснем. Любопитно ми е да видя областите, в които то ще започне да генерира ползи за хората, а не само новини и чисто любопитство“, споделя тя отново пред Time.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati-3.jpg.480.webp" alt="Мира Мурати" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="900"><figcaption>„Предаването на властта в OpenAI“, както си го представя ChatGPT</figcaption></figure>
<h2 id="мира-и-милко">Мира и Милко</h2>
<p>Ама… „детето ни“, наистина ли?!</p>
<p>Ако заглавието на този текст ви се е сторило пресилено, ето че и самата ни героиня възприема нещата по този начин. Тук застъпниците на традиционните ценности ще имат какво да кажат за семейния статус на Алтман и Мурати като потенциални родители, няма да съм аз.</p>
<p>„Избрахме формата на чатбот, защото диалогът е начин да взаимодействате с модела и да му давате обратна връзка“, разказва Мира. „Ако смятаме, че отговорът му е грешен, можем да кажем: „Сигурен ли си? Мисля, че всъщност…“ И тогава той има възможност да продължи, подобно на начина, по който бихме разговаряли с друг човек“.</p>
<p>Ами година по-късно? Не е тайна, че благодарение на всички тези разговори технологията напредва. А OpenAI има нещо, което никой друг от конкурентите му не може да си позволи – натрупаните данни от „разговорите“ на чатбота с милиарди потребители. Които, в битката на алгоритмите, определено са <a href="https://karamanev.me/technologii/danni-online">с цената на самородно злато</a>.</p>
<h2 id="миражите-са-близо-пътя-е-далек">Миражите са близо, пътя е далек</h2>
<p>За работата си в „Тесла“ Мира разказва като за „много формиращ опит – преминах през целия процес от проектирането до внедряването на едно превозно средство“. Но, казва тя, повече я е интересувала общата интелигентност. „Не бях сигурна докъде ще стигнем, но знаех, че дори ако просто се доближим много близо, нещата, които ще създадем по пътя, ще бъдат невероятни. Предвид това мисията на OpenAI да разработва инструменти за изкуствен интелект в полза на човечеството наистина ми допадна“.</p>
<p>И още нещо любопитно. Докато всички се втурнахме да се чудим дали програмистите или писателите първи ще останат без работа заради „детето ѝ“, Мира, подобно и на Бил Гейтс, смята, че най-важните промени, които се задават, са в образованието.</p>
<p>„Можем да видим, че той има потенциала революционно да промени начина, по който учим. Хората в класната стая, са, да речем, 30. Всеки има различен опит, различен начин на учене, а всички получават една и съща учебна програма. С инструменти като ChatGPT можете безкрайно да разговаряте с модела, за да разберете дадена концепция по начин, който е съобразен с вашето ниво на разбиране. Това има огромен потенциал да ни помогне в персонализираното образование“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati-7.jpg.480.webp" alt="Мира Мурати" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="900"></figure>
<h2 id="кю-суперстар">Кю суперстар</h2>
<p>Обаче, както стана дума, проблемът е да не го използват „лоши хора“. И да си говорим повече за истинските въпроси, които поставят технологиите.</p>
<p>„Нашата цел е да стигнем до генерален изкуствен интелект. И искаме да стигнем дотам по начин, който да гарантира, че това ще се развие добре за човечеството. Че изграждаме нещо, което в крайна сметка е полезно“, казва сънародничката на Скендербег.</p>
<p>„Тварта прониква с множество очи в отворения свят.“, пише в спомената любима книга на Мира от Райнер Мария Рилке. Дали пък тази твар няма да се окаже Q*?</p>
<p>От днешната ни героиня в объркания ни свят със сигурност зависи повече, отколкото от повечето световни политически лидери. Ще се справи ли тя? Разчитаме на здравото <a href="https://karamanev.me/istorii/squatting-slavs-in-tracksuits">източноевропейско</a> образование.</p>
<p>Едно е сигурно, живеем в интересни времена…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/11/mira-murati.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Човекът домейн и проблемът с файловете</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/kim-dotcom</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/kim-dotcom</guid>
      <pubDate>Tue, 31 Oct 2023 06:00:55 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Ким Дотком, не е уебсайт, нито е следващият наследник на севернокорейската династия или на семейство Кардашиян. Но да, това е името и на уебсайта му. А животът му е влакче на ужасите – първо е хакер, после – мегауспешен предприемач. Следва период като мултимилиардер и още един… като престъпник, който прави всичко по силите си, за да избяга от американското правосъдие. И между всичко това идва позицията му на защитник на свободата онлайн. Време е за една от най-пъстрите и непознати днешни дигитални истории, толкова неочаквана и поучителна, толкова шарена и динамична, колкото е нейният главен герой. И за една важна поука… за това къде и как съхраняваме данните си.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom.jpg.480.webp" alt="Ким Дотком" /></p><p>Днес все по-малко държим при нас важната си информация – файловете, снимките, документите, архивите. Няма ги вече физическите носители на данни – дискетите, дисковете, флашките, размерът на харддиска няма значение, всичко важно вече е в облака. Толкова е удобно! Няма риск да загубиш нещо, имаш достъп отвсякъде. Компаниите се грижат за сигурността и е толкова спокойно…</p>
<p>Компаниите ли?! Да, днес разчитаме на данните в облака, използвайки пространство, което почти винаги ни дава някой от онлайн гигантите. Дори, ако не се улисваме, то е безплатно, в достатъчно големи размери, бързо, сигурно. Дали обаче това се дължи на грижата им за нас?</p>
<p>Но данните ни, <a href="https://karamanev.me/technologii/danni-online">както вече е ставало дума</a>, са най-скъпият ресурс в онлайн света днес. И делегирайки ги на облака, ние се превръщаме в още по-удобно и гарантирано манипулируеми единици. Нещо повече – във всеки един момент този, който управлява облака, може да промени правилата и изведнъж да загубим целия си архив.</p>
<h2 id="великият-комбинатор">Великият комбинатор</h2>
<p>Да останем без всички детски снимки, да се лишим от фатални за работата ни документи… внезапно и с един замах.</p>
<p>Ким Дотком, не е уебсайт, нито е следващият наследник на севернокорейската династия или на семейство Кардашиян. Но да, това е името и на уебсайта му. А животът му е влакче на ужасите – първо е хакер, после – мегауспешен предприемач. Следва период като мултимилиардер и още един… като престъпник, който прави всичко по силите си, за да избяга от американското правосъдие. И между всичко това идва позицията му на защитник на свободата онлайн.</p>
<p>Време е за една от най-пъстрите и непознати днешни дигитални истории, толкова неочаквана и поучителна, толкова шарена и динамична, колкото е нейният главен герой.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom-2.jpg.416.webp" alt="Ким Дотком" loading="eager" decoding="async" width="416" height="428"></figure>
<h2 id="стамат-точкабеге">Стамат Точкабеге</h2>
<p>Аз съм превърнал името си в домейн – karamanev.me. Но трябва да призная, че е къде-къде по-оригинално да направиш обратното, какъвто е случаят с нашия герой, роден със скучноватото име Ким Шмиц.</p>
<p>Автор на албум, стигнал до топ 8 в Нова Зеландия и на филми. Основател на интернет партия и татко на 6 деца. Хакер и бохем, безподобен шемет, технологичен гений, който има да ни казва много важни неща.</p>
<p>Надали гледайки жизнерадостното голямо семейство в инстаграм профила му някой би предположил, че днес Ким ще е в разгара на 10-годишна битка за справедливост срещу американските власти, в която той изглежда на страната на правдата. Не би го допуснал и по началото на тази история.</p>
<p>Роден през 1974 г., баща му е германец, а майка му – финландка. На 16 прави първите си киберпрестъпления, а на 20 идва време за „дебютния“ арест – за продаване на откраднати номера на телефонни карти. Някак естествено, с навлизането на масовите компютри, Ким се пренасочва към този тип измами – и така цяло десетилетие. През 2003 г. е осъден в Германия за незаконно присвояване на средства онлайн, прекарва пет месеца в затвора, преди да се сдобие с 20-месечна условна присъда.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom-3.jpg.460.webp" alt="Ким Дотком" loading="lazy" decoding="async" width="460" height="276"></figure>
<h2 id="когато-интернетът-беше-млад">Когато интернетът беше млад</h2>
<p>Става известен през 90-те, след като се хвали пред немските медии, че е хакнал сайтовете на НАСА, Пентагона и Ситибанк. Представя се с името Кимбъл – герой на футуристичен сериал от 60-те, по-късно претворен и на големия екран от Харисън Форд. Оказва се, че в НАСА си нямат идея, че ги е хакнал, а журналистите са се подвели по хвалбите му, без да знаят как да проверят твърдения. Но… има ли лоша реклама?</p>
<p>После купува и продава компании, богатството му расте. В един момент му се налага да заживее в Тайланд, боейки се от съдебно разследване. Все пак, за кратко го арестуват и там, а пред властите се представя като „Негово Кралско Височество Крал Кимбъл Първи, владетел на Кимпир“. Дали не е бил вдъхновен от популярния в Тайланд самоковски компир?</p>
<p>Появява се в светлината на прожекторите през 2001-а с компанията си Kimvestor, която продава свръхлуксозни стоки. По време на състезанието от Формула 1 в Монако на парти на 73-метровата му яхта гостува тогавашният монарх на княжеството – принц Рение.</p>
<p>Документален филм за незаконното рали „Гъмбол 3000“ показва как хер Шмиц кара „Мерцедес“ с 240 километра в час и се забавлява, докато полицията спира негов съперник. Пада си и по компютърните игри, дълго време заема първото място в ранглистата на Call of Duty: Modern Warfare 3 сред повече от 15 милиона играчи онлайн!</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom-4.jpg.480.webp" alt="Ким Дотком" loading="lazy" decoding="async" width="540" height="811"></figure>
<h2 id="добрият-лошият-и-ким">Добрият, Лошият и Ким</h2>
<p>Ставаше дума, че тук ще има драматични обрати нали? Ето че е само 2005 г., а нашият масивен герой се превръща в суперзвезда и мултимилионер! Зората на облачните технологии, с приятели той създава хостинг услугата Megaupload. Ще минат 6-7 години, преди големите играчи да се усетят за важността на споделянето на файлове в облака. Докато нашият Ким предусеща, че компютрите и мрежите вече са достатъчно бързи и съвършени, за да позволяват да пазите информацията си на сигурни отдалечени сървъри, без да се притеснявате за нея.</p>
<p>Е, с тази условност в случая, че достъп до файловете имат и други потребители, прави се месечна класация на най-теглените файлове… И, както се сещате, на първите места се появяват най-касовите към момента блокбъстъри, нещо, което Холивуд никога няма да прости на Ким.</p>
<p>Докато той вече е суперзвезда и започва всячески да парадира с богаташкия си начин на живот. Именно през 2005-а си отива Ким Шмиц и окончателно, дори по документи се ражда (макар и около 130-килограмов) Ким Дотком. Прилежно изпран и изсушен от престъпното си минало (както бихме казали по нашите ширини), той се превръща в любим технологичен гуру, чест гост на най-гледаните телевизионни предавания.</p>
<p>Megaupload бързо става мегасензация – това е първата по рода си услуга, която ще проправя пътя на други, тепърва се определят правилата на играта. Интересът е огромен, в пика на популярността си платформата достига 180 милиона регистрирани потребители, 50 милиона посещения всеки ден. Цели 4% от целия световен интернет трафик е свързан със сайта на този голям образ в епицентъра на начинанието, което го прави световноизвестен!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom-7.jpg.480.webp" alt="Ким Дотком" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="313"></figure>
<h2 id="хер-флик">Хер Флик</h2>
<p>2012-а не се оказа фатална за света въпреки прогнозите на маите и техните фенове. Но стана такава за MegaUpload. Един от най-успешните сайтове изведнъж се оказа на мушката на американските власти.</p>
<p>В един слънчев ден всеки от потребителите на облака за файлове, който реше да ги достъпи, е посрещнат от приветливия надпис, че американските власти са разпоредили достъпът до страницата да бъде забранен. Всеки от хората, решили да качат там семейните си снимки или любимата си музика, губи окончателно достъпа до тях. Защото Дотком и империята му от медийни суперзвезди са се превърнали в мишена на властите.</p>
<p>Романтичните време на интернет, властите, поне в САЩ, все още можеха да си позволят нещо подобно, хубаво или не. Те отминаха някак неусетно с момента, когато се оказа, че мастодонтите могат да преценят има ли право на думата действащият американски президент. Оттогава най-драматичната сцена, свързана с технологични гиганти, е как Мъск влиза с умивалник в централата на Twitter.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom-10.jpg.480.webp" alt="Ким Дотком" loading="lazy" decoding="async" width="640" height="480"><figcaption>Съобщението, което неочаквано посрещна потребителите на MegaUpload</figcaption></figure>
<h2 id="на-гости-у-доткомови">На гости у Доткомови</h2>
<p>Далеч по-драматична е сцената на командосите, озовали се в имението на Ким Дотком в Нова Зеландия. Идилична страна, несвикнала с подобни сцени, години по-късно самият ѝ премиер ще се наложи публично да се извинява пред днешния ни герой за неоснователно грубото задържане, след което той се озовава в затвора.</p>
<p>„Хеликоптери, карабини, спецчасти, зли кучета и 72 ченгета тероризираха семейство, което не е заплаха за никого“, пее по-късно хер Дотком в клип, посветен на случката. „Бяхме шокирани от необичайния ареста за неумишлено нарушение на авторските права в интернет, повдигнато от САЩ, което дори не е престъпление в Нова Зеландия“, спомня си той.</p>
<p>Дали Ким е попаднал на далечния остров, защото е очаквал подобно развитие, можем само да предполагаме. И все пак, известен жокер в тази посока може да ни даде фактът, че и трима от най-приближените му създатели на MegaUpload по някаква случайност също са се оказали в Нова Зеландия във фаталния за компанията момент.</p>
<p>Ким казва, че е избрал мястото заради спокойствието и чистия въздух, които иска за децата си. Спира се на острова през 2009-а, преди това основният му дом е в Хонконг. Макар до днес да има немски, финландски паспорт и да казва, че е повече американец от тези американски власти, които са го подложили на гонения. Според злите езици, всяко от местата е избирано, защото е далеч от западното правосъдие.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom-6.jpg.480.webp" alt="Ким Дотком" loading="lazy" decoding="async" width="640" height="360"></figure>
<h2 id="крадецът-вика">Крадецът вика</h2>
<p>Мислите си, че българското правосъдие е бавно? Е, от 2012 г. до днес новозеландското така и не може да реши дали да екстрадира нашия герой, за да бъде съден в САЩ. Наследниците на маорите явно нямат бърза работа.</p>
<p>Едва преди месеци, 11 години след мащабната операция, двама от колегите на Ким сключиха сделка с обвинението. Признаха се за виновни, съгласявайки се да доизлежат символични присъди в идиличната държава, без риска да бъдат върнати в родната си Америка. Четвъртият обвинен си отиде от фатална болест. А Ким продължава битката с правосъдието.</p>
<p>Като междувременно не си губи времето. Създаде Mega – както си личи и по името, услуга, подобна на Megaupload (при това с тузарския домейн me.ga), която промотира на зрелищно шоу със също толкова зрелищни танцьорки. Засне песни и видеоклипове, в които даваше своята версия за развитието на делото и своята невинност.</p>
<p>Опита следващи бизнеси, например своя платформа за търговия с криптовалути, която набра много сериозно финансиране, преди да обяви несъстоятелност.</p>
<p>Създаде интернет партия, която получи 1,42% от гласовете на парламентарните избори в Нова Зеландия през 2014-а. Уви, въпреки че по това време си заслужи официалното извинение на премиера, това не помогна за електоралния му възход и 4 години по-късно гласовете му бяха далеч отвъд десетичната запетая.</p>
<p>И все пак, днес не спира да парадира с богатството, с живота си. С идилията, която си е построил, вече с 6 деца. И макар да се раздели в Мона, майката на децата с номера от 2 до 5, намери отново любовта в лицето на поредна бъдеща майка – и шестте хлапета са родени ин витро.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom-8.jpg.480.webp" alt="Ким Дотком" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="675"></figure>
<h2 id="ким-чен-ком">Ким Чен Ком</h2>
<p>„Аз не съм пират, а иноватор“, обича да повтаря героят ни. И друг въпрос ми изниква след тези думи, за технологичните лидери. Дали днес е редно толкова много от бъдещето ни да зависи от хора, озовали се на върха на технологичната верига не само заради уменията и морала си? Като Ким… или Мъск, или Сам Алтман, списъкът е дълъг.</p>
<p>Обвиненията на щатските власти определено не го представиха като най-примерния гражданин. В списъка освен нарушаването на авторското право попаднаха финансови измами, рекет, пране на пари. Можете да питате Асандж или Сноудън – решат ли да ви изкарат по-черен от дявола, тези институции знаят как да го направят. И все пак… явно доказателствата не са чак толкова убедителни, колкото би трябвало, след като Ким все още се радва на свободата си.</p>
<p>Той е категоричен, че не е нарушил правилата, а това е било естественото развитие на комуникацията в интернет. „Megaupload беше създаден като услуга, която ви позволява да изпращате големи файлове, тъй като имейлите имаха ограничения, така е и до днес. Популярността и първоначалният растеж бяха свързани с това. Компанията не беше създадена с идеята да се превърне в някакъв пиратски рай. Ако американското правителство казва, че сме мегаконспирация, мафия, която е създала престъпна мрежа от пирати, те грешат напълно. Целта им беше да затворят проекта под влияние на Холивуд и после да се справят в движение. Като се опитват да хакнат правната система.“</p>
<p>„Аз не съм зъл, знаете ли? Аз съм добър човек. Всички, които ме познават, ме харесват… Прокурорите трябва да седнат на масата, да се вразумят и да решат въпроса. Защото аз няма да се предам. Ще се боря докрай. И няма никакъв шанс да спечелят, защото знам, че съм невинен.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom-9.jpg.480.webp" alt="Ким Дотком" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"><figcaption>Ким със семейството си в Нова Зеландия</figcaption></figure>
<h2 id="мегаигра">Мегаигра</h2>
<p>Освен че не се свени да показва лукса, в който живее, Ким казва, че днес е радетел за свободния интернет и за това как се съхраняват данните. Защото делегираме прекалено много доверие на най-големите компании, без да сме сигурни как ще ги използват те.</p>
<p>И наистина – качваме файловете си където и както ни попадне, създаваме архиви, без да се грижим какво ще им се случи. Удобно е да ти е удобно. Можете да питате и Ким, предвид не само богатия му житейски опит от хакер през милиардер и престъпник.</p>
<p>А тъй като днес живеем в света на информацията и на големите данни, по този начин осигуряваме огромен обем от информация, който е и е най-ценния ресурс за все по-развития изкуствен интелект. Оттук нататък един от обичайните големи въпроси е възможността по този начин да бъдем по-лесни за манипулации от всякакъв характер.</p>
<p>„Има опасност интернет да бъде колонизиран от няколко компании или правителства. Когато това се случи, свободният поток на данни ще секне, иновациите ще се ограничат. Не бива да спираме да се борим срещу това!“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom-5.jpg.480.webp" alt="Ким Дотком" loading="lazy" decoding="async" width="867" height="328"></figure>
<h2 id="дотком-балонът">Дотком балонът</h2>
<p>„След като технологични компании цензурираха действащия президент на САЩ, това е знак, че най-големите все повече се ангажират и с политиката“, казва адашът на Ким Ир Сен. „Нормално е човек да се запита какво искат да получат, не го правят от добро сърце, а с някаква цел.“</p>
<p>Любопитен е оптимизмът му, че ситуацията ще се промени в позитивен план благодарение на технологии като блокчейн. „Няма как един единствен проект да може да променя начина, по който общуваме. Това трябва да бъде мрежа за хората, от хората, с отворен код, децентрализирана и мисля, че това е бъдещето. Според мен технологичните гиганти правят голяма грешка, като подценяват силата на отворения код и готовността на хората да преминат към нещо друго“.</p>
<p>Дали има шанс да е прав?</p>
<p>Междувременно нашите данни в облака стоят някъде, намират се на физически сървър, който има копия за безопасност, но… дали пък нещо не може да им се случи неусетно? Това е темата на следващата, голяма като Ким и много важна дигитална история…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom.jpg.480.webp" alt="Ким Дотком" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"><figcaption>„Това е Каш. Заради него се боря“, написа Ким в инстаграм</figcaption></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/10/kim-dotcom.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>FM-2030. Той не умира</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/fm-2030</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/fm-2030</guid>
      <pubDate>Fri, 15 Sep 2023 06:00:39 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция. Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката? Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/09/fm-2030.jpg.480.webp" alt="FM-2030" /></p><p>Наляво или надясно? Нагоре!</p>
<p>Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.</p>
<p>Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?</p>
<p>Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.</p>
<h2 id="ферейдун-и-вълшебната-лампа">Ферейдун и вълшебната лампа</h2>
<p>2023-а, мнозина пишат, че се чувства като 90-те. Има доза истина, делим се по <a href="https://karamanev.me/technologii/suedinenie">поредната осева линия на злободневното</a>, като народ, а и като цивилизация. Затворени <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">в балоните си</a>, все по-лесно и ожесточено намираме поредната разделителна линия в паметник, валута или ваксина.</p>
<p>А можеше ли светът да е друг? Да няма войни, всички да обсъждаме напредъка в Космоса, да сме постигнали огромен напредък в медицината, дневният ред на обществото да е посветен на това как да използваме технологиите и как да се развиваме като индивиди, като личности, като вид…</p>
<p>Ето по този начин поставя преди половин век големия въпрос днешният ни герой. Ферейдун М. Есфандиари, роден с име като от „1001 нощ“, той остава в историята с четвъртото си и последно название, което повече би отивало на наследник на Мъск – FM-2030.</p>
<p>Трансхуманизъм – направлението в футуристиката, което вярва, че е време човекът да продължи нататък с еволюцията си. Че технологичният прогрес е тук не само за да ни помогне да се бием с Facebook и ядрени бомби, а и за да докосваме нови светове. Да летим между планетите, не като част от държавна политика или пропаганда, а като естествено, еволюционно развитие на човека, създаващ следващите стъпки в собствената си еволюция…</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/09/fm-2030-2.jpg.200.webp" alt="FM-2030, футурист и трансхуманист, черно-бял портрет – мъж с гъсти вежди, тъмна риза и раиран сако" loading="lazy" decoding="async" width="200" height="300"></figure>
<h2 id="шах-с-пешката">Шах с пешката</h2>
<p>Що за название, FM-2030? Първото са инициалите от рожденото му име (и не само), а второто – годината, в която той вярва, че ще бъде пробуден от леда, в който се е озовало (официално) мъртвото му тяло.</p>
<p>Но дълго преди да стигне до този момент, Ферейдун се ражда през 1930 г. в Брюксел, в семейството на ирански дипломати. Животът му потегля космополитно, което със сигурност оформя възгледите му нататък. Едва навършил 11, вече е живял в 17 държави. Доста време прекарва в Индия, казват, че цял живот говори английския с акцент.</p>
<p>Учи в начални училища в Англия и Иран, завършва Йезуитски колеж в Йерусалим. На 18 вече свободно говори 4 чужди езика – английски, иврит, френски и арабски.</p>
<p>Започва следването си в Бъркли, завършва го в Калифорнийския университет. Справя се с учението, но голямата му страст като хлапе е спортът. Това го отвежда а първите Олимпийски игри след Втората световна война. Само на 18, той е част от националния отбор на Иран по баскетбол. Според някои участва и в олимпийските състезания по борба, но в тази посока архивите си противоречат.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/09/fm-2030-7.jpg.392.webp" alt="FM-2030 като млад мъж – портрет на тъмнокос мъж с гъсти вежди, тъмна риза и сиво сако" loading="lazy" decoding="async" width="392" height="633"></figure>
<h2 id="към-светли-бъднини">Към светли бъднини</h2>
<p>Отборът на персийците така и не успява да излезе от груповата фаза, а това се оказва и краят на професионалната спортна кариера на футуриста.</p>
<p>По онова време страната му е център на ожесточени битки между различни течения, подкрепяни от държавите, които тъкмо са се впуснали в Студената война. Още една точка, която идва да ни загатне защо Ферейдун ще се превърне в толкова космополитна личност, ненавиждаща както ограниченията на държавите и цивилизациите, така и войните.</p>
<p>Приключвайки със спорта, той се насочва към философията. Постепенно се налага като учен, преподава в университети в Ню Йорк, Лос Анджелис, Флорида. Навлиза и в дебрите на художествената литература, издава три романа, които стават доста популярни и му носят прилични приходи.</p>
<p>През 50-те работи за ООН, поел по утъпкания от родителите му дипломатически път. Заради пъстрите му знания, от 1952 г. е в комисията, отговаряща за решаването на палестинския въпрос.</p>
<p>През 1957 г. в New York Times излиза интервю с него за психичните заболявания в Азия и Африка. Описва себе си като „иранец, който сега живее в Съединените щати“ и „писател на свободна практика, специализирал се в изследването на социалните проблеми при неразвитите общества“. О, колко бързо има да се променя това описание…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/09/fm-2030-3.jpg.480.webp" alt="Изрезка от списание: черно-бяла снимка на F.M. Esfandiary и текст с неговото кредо – оптимизъм, изобилие, универсализъм, безсмъртие" loading="lazy" decoding="async" width="891" height="670"></figure>
<h2 id="fm">FM+</h2>
<p>И днес Палестинският въпрос все още не е решен, както и големият въпрос, на който той посвещава живота си: бъдещето ни като вид. Ето че стигаме до края на 70-те, когато Ферейдун става световноизвестен с прогнозите и светогледа си.</p>
<p>Предсказва скорошната поява на ин витро технологиите, нещо, които все още изглеждат като научна фантастика. Описва бъдеще, в което конференциите и събитията ще се организират в мрежа, без да се налага хората да са на едно и също място. Разказва за задащото се дистанционно пазаруване, за телемедицината.</p>
<p>Върхът на славата му идва през 1989 г., когато издава най-известната си книга – „Трансхуманист ли си?: Наблюдение и стимулиране на вашия личен растеж в бързо променящия се свят“.</p>
<p>По това време той отдавна вече не е Ферейдун, на сцената още през 1972 г. се е появил FM-2030.</p>
<p>Той официално сменя паспорта си през 1988 г., защото „конвенционалните имена носят прекалено тежък културен багаж като националност, религия и социален произход“ и според него не са адекватни за днешния ден. Казва, че буквите не са непременно свързани с инициалите му, а значат също „човек на бъдещето“, „бъдеща модулярност“, „чудо от бъдещето“ (Future Man, Future Modular и Future Marvel).</p>
<p>Доста скромно, какво ще кажете? Футуристичен еквивалент на Чък Норис…</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="XkMVzEft7Og"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=XkMVzEft7Og" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/XkMVzEft7Og/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<h2 id="толкоз-просто-и-логично">Толкоз просто и логично</h2>
<p>„Аз не съм този, който бях преди десет години и със сигурност няма да бъда след 20 години. Името отразява твърдението ми, че годините около 2030-а ще бъдат чудни времена. Няма да стареем и всеки ще има възможност да живее вечно. 2030 е мечта и цел“.</p>
<p>И наистина, въпреки Шекспир, не е ли много често името и това, което ни определя? Което ни поставя в контекста, прави ни част от средата или външни за нея?</p>
<p>Разбира се, FM преди всичко провокира, в основата на идеите му стои очевидната утопия на свят, в който технологиите са се развили по най-оптимистичния сценарий. Че „технологичният прогрес ще позволи на хората да станат синтетични постбиологични организми с вечен живот“.</p>
<h2 id="фу-турист">Фу, турист</h2>
<p>Колкото и да си говорим за трансхуманизма със страх, като модернизирана версия на евгениката, особено през ХХ век той е едно оптимистично направление. Което, освен другото се оказва прав в немалко посоки. Да, според строгите правила на биологията все още човеците сме един и същи вид с тези преди хилядолетия… и все пак, промяната, свързана с ежедневието ни, а оттам и с всичко останало, е безспорна.</p>
<p>Увеличеният драстично човешки живот, напредналата медицина, невероятният скок в комуникациите и в начина, по който съхраняваме и управляваме данните си. Дори космонавтиката, колкото и днешните ѝ успехи да не носят магическия ореол от 60-те.</p>
<p>Така, макар и представители на същия биологичен вид, ние вече сме други. Заради начина, по който се информираме, заради начина, по който се случват събитията. Заради скоростта. <a href="https://karamanev.me/technologii/internet-na-zabravata">Заради паметта.</a> Заради неспособността ни <a href="https://karamanev.me/technologii/tldr">да се концентрираме</a>…</p>
<p>Тогава, не е ли редно да обръщаме внимание на прогностиката, при това в случая дошла от човек със сериозна биография, успял в толкова много направления да предскаже реални открития и явления?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/09/fm-2030-4.png.480.webp" alt="Портрет на футуриста FM-2030 (Ферейдун Есфандиари) – мъж с тъмна коса и сериозен поглед на тъмносин фон" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="ледено-безмълвие">Ледено безмълвие</h2>
<p>Факт е, че на много места бившият Ферейдун не се справя. Пише например, че „през 2010 г. светът ще стигне нов етап в историята си. Семейството ще е отстъпило място на универсалния живот. Хората ще се събират и разделят според нуждите си, свободни от родства и притежания. Продължителността на живота ще бъде безкрайна, а болестите – практически елиминирани. Смъртта ще бъде рядка, инцидентна и няма да е завинаги….“</p>
<p>Е, смъртта си е още тук, при все с пандемиите, войните в сърцето на уж най-цивилизования свят… явно интересното не е в крайностите, а, както обикновено, в нюансите.</p>
<p>„Генетично инженерство за усъвършенстване на мозъка. Импланти за директен мозъчен интерфейс. Импланти за директно следене на всички телесни функции. През 2010 г. човешкият мозък трябва вече да е суперкомпютър, независим от животинското тяло, което може свободно да се заменя…“, чертае футуристът. За годината очевидно не познава, но всичко останало, дали наистина не се задава съвсем скоро?</p>
<p>Казва още: „Никоя цивилизация от миналото не е била велика. Всички са били примитивни и преследващи, основани на масово подчинение и масови убийства.“ Негова е мисълта, че „няма нелегални емигранти, има несъстоятелни граници“.</p>
<p>А дали… думите му са загубили изцяло смисъла си и за уж напредналите ни цивилизации днес?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/09/fm-2030.jpeg.960.webp" alt="Двойка се целува на плаж в ветровит ден, зад тях вълни, ограда от летви и стар автомобил – вероятно FM-2030 и партньорката му" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"></figure>
<h2 id="носталгия-към-бъдещето">Носталгия към бъдещето</h2>
<p>Цял живот е вегетарианец, защото казва, че не би могъл да изяде нещо, което е имало майка.</p>
<p>Определя възгледите си не са леви и десни, а „нагоре“ – към прогреса, в противовес на злободневните решения в остарялата според него рамка. Публикува три манифеста, най-известен от които е този на „нагорните“ (по аналог с левите и десните) от 1973 г. Именно това е според него важната ни битка – на прогреса срещу ретроградното, на напредъка срещу застоя, на полета към други светове срещу оставането ни тук, на Земята.</p>
<p>Според него е време да изоставим всички направления, които използваме дотук, защото те не са адекватни за новото време – както комунизмът, така и капитализмът. Национализмът, тоталитаризмът, нихилизмът. Дошъл е моментът да запазим само две от тях – оптимизма и универсализма.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/09/fm-2030-5.png.960.webp" alt="Трима млади мъже разговарят пред сграда с табела „Co-operative Hall“ – черно-бяла снимка, вероятно от 40-те или 50-те години" loading="lazy" decoding="async" width="1400" height="700"></figure>
<h2 id="реконтраутопия">Реконтраутопия</h2>
<p>„Трябва да разработим смела нова философия на бъдещето“ казва FM. „Обнадеждаваща перспектива, която да насърчи хората да искат да се изправят пред бъдещето. Да искат да го планират. Аз съм оптимист и това, което имам да споделя, е в противоречие с целия песимизъм около нас“.</p>
<p>Когато го питат за националността или годините му, не отговаря, защото тези въпроси са неуместни, а той е „глобален човек“. „Аз съм личност от XXI век, която случайно се е озовала в ХХ. Изпитвам дълбока носталгия към бъдещето“. Ех, ако предполагаше как, почти изминали четвърт от това столетие, поне що се отнася до цивилизационните решения, няма да сме чак толкова далеч…</p>
<p>Както личи от богатия му фотоархив, в късните си години има доста висок стандарт, пътува с яхти, обикаля световните курорти. И снима, ли, снима, включително и богата колекция от еротични кадри. Въпреки че цял живот пропагандира, че идеята за семейството е остаряла, от 1960 г. до смъртта си остава „в приятелство“ с Флора Шенъл, юристка и преподавателка в Харвард.</p>
<h2 id="смъртта-е-занимание-самотно">Смъртта е занимание самотно</h2>
<p>По-интересното не е даже колко силно вярва той в подобна идея във времената, когато дори интернет не е измислен. А че я запазва и след това, до края на хилядолетието, оптимизмът така и не го напуска. Но го напуска животът… поне временно.</p>
<p>Навръх 2000 г. FM-2030 умира и е сред първите личности, дълбоко замразени с идеята един ден да бъдат пробудени от бъдните хора, които вече са развили достатъчно напреднали технологии, така че не само да го размразят, но и да го излекуват от всички болести.</p>
<p>Разбира се, всичко това става още по-интересно на полето на вярата. Защото героят с алтернативно име залага в основите на идеите си атеизма и недоверието към всякакви идеологии. Противопоставя ги обаче на друга вяра, в технологиите. Че те наистина ще се развият дотолкова, че ще повлекат напред и нас като вид… или обратното?</p>
<p>А после отново направление, което отрича прераждането… вярва, че един ден именно чрез прераждане ще докаже правотата си?!</p>
<p>Според FM-2030 продължителността на живота ще стане неограничена, благодарение на изкуствените органи, които ще сме способни да създаваме. Малко преди смъртта си той описва панкреаса като „глупав, тъп, жалък орган“.</p>
<p>Е, отива си именно от смъртоносния рак на „жалкия“ орган. За да се превърне в първия човек, не просто замразен, а криониран, поставен при толкова ниски температури, че плътта заприличва на стъкло.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/09/fm-2030-6.jpg.341.webp" alt="FM-2030, футуристът, повярвал в неограничения живот – черно-бял портрет на тъмнокос мъж с гъсти вежди и тъмно сако" loading="lazy" decoding="async" width="341" height="458"></figure>
<h2 id="гости-от-бъдещето">Гости от бъдещето</h2>
<p>Дори за времето си той е твърде краен, The New York Times описва прогнозите му като „Машината на Дядо Коледа“. Днес също думите му звучат по-скоро наивно заради неоправдалия се с времето оптимизъм. И въпреки всичко е изумително колко точен се оказва той в посоките, които предсказва – интернет и генетичното модифициране, биониката и триизмерното принтиране, онлайн пазаруването и дистанционните срещи.</p>
<p>И така, мечтател ли е той, визионер или наивник? Понякога в живота си човек може да бъде и трите едновременно. Вижте Мъск, който уж беше толкова амбициран към Марс, а днес търси зрелищен начин да се бие (или да се прави, че се бие) с другарчетата.</p>
<p>„Толкова ще се радвам, когато се върна“, казва в интервю, малко преди да си отиде. 2030-а е близо. Дори и при трансхуманизма, блажени са вярващите. А и непоправимите оптимисти…</p>
<p>Дали Ферейдун е имал основание за тази си прогноза? Трябва да почакаме само още 7 години и ще разберем. Дали ще се впрегнем в напредъка си като вид, дали ще победим смъртта? Дано все пак се окаже прав…</p>
<hr>
<p><strong>Специална благодарност за създаването на тази Дигитална история за Марио Мишев!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/09/fm-2030.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Лайфлогърът. Да запишеш всеки миг от живота си</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/gordon-bell</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/gordon-bell</guid>
      <pubDate>Fri, 21 Jul 2023 06:00:35 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Помните ли, едно време колекционирахме какво ли не: марки, салфетки, картички, снимки…, дори спомени? 2000-ата година. Един от големите учени на своето време започва оригинален експеримент. Ще носи денем и нощем на врата си камера, която да записва всеки миг от ежедневието му. С идеята да не изпусне нищо! Животът му да бъде уловен и надлежно документиран, той да може да се връща към всеки един момент от него, а и защо не… един ден отново да го преживее виртуално? Гордън Бел е световноизвестен компютърен учен, на негово име се дава една от най-престижните награди в света на информатиката. Но експериментът който прави – да запише всяка секунда от своя живот, днес ни дава много повече, отколкото научните му изследвания. По един или друг начин, показва накъде сме се запътили всички. Идеята му звучи като шега… защото вече се е претворила в практиката. Да, ние оставяме онлайн огромна следа от всяка своя минута. И това не ни впечатлява, не ни радва, дори не ни кара да си задаваме въпроса какви са последиците. Мечтаете ли си да си спомните всеки важен миг от живота? Първата целувка, първата усмивка на новороденото хлапе, онази незабравима среща, която ви подсказа как да промените живота си? Днес е по-лесно от всякога. И същевременно по-трудно, по-предизвикателно, дори… по-опасно.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell-2.jpg.480.webp" alt="Гордън Бел" /></p><p>Помните ли, едно време колекционирахме какво ли не: марки, салфетки, картички, снимки…, дори спомени?</p>
<p>2000-ата година. Един от големите учени на своето време започва оригинален експеримент. Ще носи денем и нощем на врата си камера, която да записва всеки миг от ежедневието му. С идеята да не изпусне нищо! Животът му да бъде уловен и надлежно документиран, той да може да се връща към всеки един момент от него, а и защо не… един ден отново да го преживее виртуално?</p>
<p>Гордън Бел е световноизвестен компютърен учен, на негово име се дава една от най-престижните награди в света на информатиката. Но експериментът който прави – да запише всяка секунда от своя живот, днес ни дава много повече, отколкото научните му изследвания. По един или друг начин, показва накъде сме се запътили всички.</p>
<p>Идеята му звучи като шега… защото вече се е претворила в практиката. Да, ние оставяме онлайн <a href="https://karamanev.me/technologii/danni-online">огромна следа от всяка своя минута</a>. И това не ни впечатлява, не ни радва, дори не ни кара да си задаваме въпроса какви са последиците.</p>
<p>Мечтаете ли си да си спомните всеки важен миг от живота? Първата целувка, първата усмивка на новороденото хлапе, онази незабравима среща, която ви подсказа как да промените живота си?</p>
<p>Днес е по-лесно от всякога. И същевременно по-трудно, по-предизвикателно, дори… по-опасно.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell-4.jpg.480.webp" alt="Гордън Бел" loading="eager" decoding="async" width="500" height="480"></figure>
<h2 id="има-logика">Има Logика</h2>
<p>“Lifelogging” – „записване на живота“. Добрият стар „животопис“, но с ново, технологично измерение. Има един известен „лайфлогър“, преди всички да се превърнем в такива, и неговото име е Гордън Бел.</p>
<p>Началото на века беше времето на големия ентусиазъм по новите технологии. Изведнъж се оказахме свързани в световна мрежа, постепенно тя щеше да се разпростре до всички ни.</p>
<p>По това време Гордън вече е натрупал огромен опит в света на компютрите.</p>
<p>Роден през 1934 г., той е изминал целия път от компютрите с размери на къща и примитивни умения. Баща му има магазин за електроника и по тази област от малък се увлича Гордън. Продължава с електроинженерство в МИТ, после пътят го отвежда на обучение в Австралия. По това време се случват две вълнуващи срещи, които се превръщат в любов. С бъдещата му съпруга Гуен и… със софтуера. През 1957 г., когато тази област все още се смята за екзотика и се водят спорове дали изобщо ще просъществува, той се запалва по идеята не толкова да конструира машинарии, колкото да намира начини да ги управлява.</p>
<p>През следващите десетилетия той се превръща във водещ учен в безброй области, свързани с компютрите. През 1972 г. пише „Закона на Бел за компютърните класове“, с който дефинира естествения жизнен цикъл на компютърните системи. Още тогава той предсказва, че на всеки 10 години ще се появява ново поколение технологични решения, които ще променят драстично света.</p>
<p>После… това започва да се случва пред погледа на всички ни. В интервю от 1992 г. мистър Бел самоуверено твърди, че „след 25 години компютрите ще бъдат точно като телефоните! При това те ще осъществяват комуникация през цялото време“!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell-2.jpg.480.webp" alt="Гордън Бел" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="598"></figure>
<h2 id="житие-и-страдания-грешнаго-гордъна">Житие и страдания грешнаго Гордъна</h2>
<p>Явно адашът на Алф и Стинг има усет не само за технологиите, но и за бизнеса, тъй като през 1995 г. се присъединява към развихрилата глобалната си доминация компания Microsoft.</p>
<p>И ето че стигаме до прехода между вековете, който посреща Гордън като водещ изследовател за тогавашния безспорен гигант. Насочил се е към технологиите, които позволяват дистанционна комуникация, както сам казва, „да бъдеш някъде, без да си там“. Именно в тази роля ученият стартира проекта MyLifeBits – „парченца от живота ми“. Лабораторията, която ръководи, изследва начина, по който информационните технологии улесняват комуникацията. Тъкмо са се появили първите примитивни възможности за дигитална фотография.</p>
<p>Гордън толкова си обича работата, че решава експериментът да се проведе не със съдействието на доброволци, а ролята на опитна мишка да поеме самият той.</p>
<p>Така на врата му се озовава дигитален фотоапарат, програмиран така, че да прави снимка на всеки 30 секунди. Но това далеч не е всичко – ученият иска да събере колкото може повече „следи“ от живота си. Така постепенно сканира всичките си статии, лекции, презентации, бележки. Запазва филмите, които е гледал, книгите, които е чел. Започва да записва всеки телефонен разговор. После добавя и здравословните показатели – включва данни за пулса си във всеки момент, температурата.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell-3.jpg.480.webp" alt="Гордън Бел" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="1031"></figure>
<h2 id="дигитализирай-това">Дигитализирай това</h2>
<p>Чудо голямо – ще си кажете. Ами че днес, четвърт век по-късно, това го прави почти всеки. Можеш да влезеш в профила си в Google, да си спомниш къде си бил преди година, какво си правил. Търсачката пази история и на комуникацията, и на всекидневните ти търсения, още от първия ден, когато си я отворил. Всеки от нас трупа хиляди снимки, които почти никога няма време да погледне. Какво му е интересното тогава на лайфлогъра?</p>
<p>Експериментът, който се оказва пророчески, и изводите, които с пълна сила важат и за нас, днешните обикновени лайфлогъри, озовали се във времената на изкуствения интелект.</p>
<p>Гордън е вдъхновен за експеримента от изследванията на Ванивар Буш, известен учен, съветник на Рузвелт през Втората световна война. През 1945 г. той предсказва създаването на машина, наречена „мемекс“ – комбинация от английските думи за „памет“ и „индекс“. Представя си я като своеобразно бюро, което сканира, намира взаимовръзки и после извлича информацията от огромен обем най-различни данни. Описва и доста технически детайли – ще се ползват фотоапарат, микрофилм.</p>
<p>Буш формулира в манифеста „Както може да си помислим“ идеята, че ще използваме технологиите, за да разширим възможностите на собствения си мозък. Определено в тази част се оказва прав, за разлика от микрофилмите…</p>
<h2 id="дневниците-на-вампира">Дневниците на вампира</h2>
<p>Опитите за лайфлогване не закъсняват. Робърт Шийлдс решава да описва всичко, което му се е случило в 5-минутни интервали. Прави го четвърт век – от 1972 до 1997 г.! Резултатът? Най-дългият дневник в историята с 37 милиона думи. Робърт определено е бил писател, а не читател.</p>
<p>Малко по-модерно решение решава да потърси Гордън Бел. Да вкара цялата информация за живота в една система, благодарение на която да може да възпроизведе всеки отминал миг…</p>
<p>Бел решава, че ще стане първият човек, който няма нужда от хартия и ще дигитализира всичко важно за себе си. (Дали това не е още едно своеобразно пророчество?) В началото основната работа поема асистентката му Вики, която се заема с „голямото сканиране“. Тефтери със записки, сметки за ток и парно. Архивът му започва от снимка на майка му малко след като се е родила през 1900 г.</p>
<p>Скоро в записването се включват още двама изследователи – негови колеги от лабораторията на Microsoft. Те му помагат със създаването на софтуер, който да улесни събирането и класифицирането на записите.</p>
<p>Постепенно данните стават полезни. Веднъж, след като се чува с лекаря си, Гордън не успява да запомни всички съвети, които е получил, затова прослушва разговора отново. Когато негов приятел умира, той се заравя в 20-годишната им кореспонденция, за да подготви паметно слово.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell-8.jpg.398.webp" alt="Гордън Бел" loading="lazy" decoding="async" width="398" height="372"><figcaption>Гордън Бел връчва наградата „Гордън Бел“</figcaption></figure>
<h2 id="миг-като-вечност">Миг като вечност</h2>
<p>„В началото експериментът ме правеше много самодоволен“, спомня си Гордън. „Превърнах се в нещо като библиотекар на семейството, защото можех да разрешавам спорове за това кога някой има рожден ден или кога е дошла сметката. Основната ми идея беше нищо да не се пази на хартия. Тя е ужасна, защото на нея не може да се търси автоматизирано“.</p>
<p>Начинанието, уви, никак не се харесва на съпругата му. „Говорехме си и тя от време на време питаше: „Не си записал това, нали?“. А аз се смеех и си признавах, че записвам всичко. И тя започваше да вика: „Изтрий го! Изтрий го!“. Само че Бел не обича да трие нищо, именно това е основната част от философията на експеримента му.</p>
<p>Забравянето определено ни прави хора. Именно то е функцията, която спасява мозъка ни от претоварване. Отсяването на информацията ни прави креативни, създава магията на ежедневието. Но пък дали не ни лишава и от много възможности?</p>
<p>В началото го плаши липсата на достатъчно памет. Само за месец е събрал 1 гигабайт данни, така прави сметката, че за логването на живота на 72-годишен човек ще са нужни между 1 и 3 терабайта – почти невъзможни по онова време измерения. Достатъчно е да кажем колко бързо се променят нещата – 1 гигабайт памет през 1956 струва $10 милиона, а половин век по-късно – $1. Но я има и обратната страна – всяко следващо поколение технологии изисква все повече памет…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell-5.jpg.480.webp" alt="Гордън Бел" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="602"><figcaption>Схема на всички източници на данни, които записва Гордън</figcaption></figure>
<h2 id="къде-бил-бел">Къде бил Бел</h2>
<p>През 2009-а Гордън и колегите му публикуват книгата „Пълно обобщение“, в която разказват за целия експеримент. От нея става ясно, че освен да съхрани спомените, идеята на лайфлогването е да помага на хората да откриват полезни закономерности и така да подобряват живота си. Бел, който е претърпял междувременно две операции за сърдечен байпас, анализира данните, за да намери зависимости между начина си на хранене, спортуването и симптомите на стенокардия. Казва,че това му помага да си спести нуждата от трета операция.</p>
<p>Оттук се ражда идеята, че тепърва ще ставаме свидетели на все повече софтуер, който да ни помага да извличаме закономерности от хаоса на разрастващите се данни. Е, до момента това надали се оказва точна прогноза, може би в тази посока напредъкът ще дойде скоро, с помощта на изкуствения интелект.</p>
<p>В книгата Бел предрича, че хората ще записват всичко, което виждат и чуват до 2020 г. Тук поне, според мен, се оказва не по-малко прав, отколкото с прогнозата си за мобилните телефони десетилетия по-рано…</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell.jpeg.480.webp" alt="Гордън Бел" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="1050"></figure>
<h2 id="живот-ли-бе-да-го-опишеш">Живот ли бе, да го опишеш</h2>
<p>„Не се завръща никой никъде“, пишеше поетът Иван Пейчев. И наистина, всеки опит да съхраним пълнокръвно миналото е обречен на неуспех. Меланхолията, носталгията са приятни усещания, има и мигове, които искаме да си припомним. Но дори най-убедителният мултимедиен опит да ги запишем, е обречен да си остане непълен. Най-малкото заради контекста, в който се преражда.</p>
<p>Питайте Гордън. Проектът официално продължава 7 години, в които той записва всичко. Но днес, когато го питат за онези времена, казва, че „лайфлогването не се оказа нещо, донесло допълнителна стойност в живота ми“.</p>
<p>Според него причината е, че по онова време технологиите още не са били узрели за подобно предизвикателство. Цената на компютърната памет вече е толкова ниска, виждаме огромния напредък в изкуствения интелект, задават се и пробиви в разработването на батерии. Така че съвсем скоро ще е възможно да имаме истински лайфлогинг – да запазваме терабайти данни за всеки миг…</p>
<p>Гордън не казва с какво това би било по-различно от неговия опит със снимките. Е, аз мисля, че мога да ви подскажа. Мигът от миналото ще стане все по-реалистично възпроизводим. Ще можем да се върнем към нещо, което все повече ще прилича на реалност. Всеки ще има своето все по-пълноценно „времеубежище“…, но дали ще има време и желание да влиза в него? Опитът до момента по-скоро ни води към отрицателния отговор. Просто цената на меланхолията ще е малко по-ниска. Поне физическата, не и емоционалната…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell-6.jpg.480.webp" alt="Гордън Бел" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="427"><figcaption>Прототипът на програмата, създадена за експеримента</figcaption></figure>
<h2 id="снимка-или-не-се-е-случило">Снимка или не се е случило</h2>
<p>„Междувременно ние вече си имаме истински мемекс, това е смартфонът“, казва Бел. И ако с експеримента си той е уловил посоката как ще записваме все повече данни за ежедневието и физическото си състояние, то признава, че не е подозирал как постепенно ще стигнем до свръхсподелянето на такъв тип данни чрез социалните мрежи. Че „лайфлогването“ ще бъде заменено от „лайфблогване“, веднага да разказваме всичко от живота си, а не да го пазим за самите себе си, или поне – за ограничен брой хора.</p>
<p>Един от големите парадокси на съвременните технологии е, че се заобикаляме с все повече данни и все повече оставяме след себе си, докато <a href="https://karamanev.me/technologii/internet-na-zabravata">все по-малко помним</a>.</p>
<p>Изкуственият интелект отдавна е тук, виждаме част от плодовете на труда му всеки ден, щом си отворим любимата социална мрежа. Защото именно алгоритмите са тези, които ни насочиха в улея на персонализираното съдържание и <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">балоните</a>.</p>
<p>А какво ще стане, когато те станат още по-съвършени и получат още повече от нашите „лайфлогнати“ данни? Ще ни познават по-добре, отколкото и най-добрият ни приятел. Ще са все по-успешни в това да ни препоръчват, да ни улесняват, да ни забавляват…</p>
<p>И да ни манипулират.</p>
<p>Също така – да ни възпроизвеждат, с всичко, което следва от това. Дори <a href="https://karamanev.me/technologii/vuzkresenie-online">след като си отидем</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell-7.jpg.480.webp" alt="Гордън Бел" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="675"></figure>
<h2 id="животът-като-на-лента">Животът като на лента</h2>
<p>Но нека се върнем към нашия приятел Гордън, който днес е на достолепна възраст. Казва, че желанието му е било да започне да записва всеки миг от живота си, знаейки, че скоро всички ще го правим..</p>
<p>Но смята също, че идеята е била много по-присъща на неговото поколение. Спомня си как като малък започнал да колекционира бръснарски ножчета… А после събирал какво ли не. Идеята за колекциониране, казва Гордън, е толкова далечна на следващите поколения. „По онова време си мислехме, че ще колекционираме спомени, които ще предаваме от поколение на поколение и ще предаваме толкова толкова от тях, колкото пожелаем. Представях си го като един вид безсмъртие…“</p>
<p>Може би има логика? Надали някой би имал времето да „изгледа“ целия живот на дядо си, дори една седмица от него. Но пък, ако имаме съхранени всичките си дни, ще можем да подберем най-доброто, когато наближи времето да го предадем на следващите.</p>
<p>Стига да не бързаме прекалено много. Напоследък все бързаме…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell.jpg.480.webp" alt="Гордън Бел" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="може-ли-да-се-забрави-гордън">Може ли да се забрави, Гордън?</h2>
<p>Разбира се, цялото ни днешно лайфлогване може да бъде полезно по много различни начини. Очевидни са ползите от това устройствата да следят пулса ни и други здравни показатели. Ами ако знаем как използваме времето си, това няма ли да ни помогне да сме по-успешни? Има достатъчно популярни решения в тази посока… стига, разбира се да не ги превръщаме в поредната <a href="https://karamanev.me/technologii/digitalen-minimalizam">причина за дигитален стрес</a>.</p>
<p>Днес Гордън се надява, че сме близо до края на ерата на свръхсподелянето, хората ще започнат да осъзнават, че оставят траен дигитален отпечатък и всички проблеми, които това ще им донесе. В същото време ще започнем да оценяваме повече данните, които сами имаме за себе си. „Казвам на хората, че никога, никога не трябва да изтриват нищичко. От спомените си ли или от записите“, казва ученият. „Дори и да е болезнено, можете да го използвате като препратка към нещо друго.“</p>
<p>„Хората казват: „О, това, което правите, е революционно!“, разкаваше той в началото на експеримента. „Аз им отговарям: „Не, не, то е еволюционно. Защото същото се случва с вас. Случва се сега, докато си говорим…“</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/07/gordon-bell-2.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Как YouTube трябваше да е Tinder. Тримата програмисти и $1,65 млрд.</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/youtube</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/youtube</guid>
      <pubDate>Fri, 30 Jun 2023 06:00:36 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Колко програмисти са нужни, за да сменят крушка? Сигурно зависи колко са мотивирани. Но ще се учудите, че само трима са достатъчни, за да създадат… YouTube. В началото той е доста различен. Защото платформата, превърнала се в синоним на видеосъдържание, по идея трябвало да бъде сайт за запознанства. Трима бивши служители на PayPal създават проекта в началото на 2005 г., няма и две години по-късно той е придобит от Google за $1,65 млрд.! Ето изпълнената със странни обрати непозната история на един от гигантите на дигиталния свят. На сайта, който направи видеото немислимо лесно за споделяне. На проекта, който дълги години беше в топ три на най-посещаваните страници на планетата.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/06/youtube.png.480.webp" alt="YouTube" /></p><p>Колко програмисти са нужни, за да сменят крушка? Сигурно зависи колко са мотивирани. Но ще се учудите, че само трима са достатъчни, за да създадат… YouTube.</p>
<p>В началото той е доста различен. Защото платформата, превърнала се в синоним на видеосъдържание, по идея трябвало да бъде сайт за запознанства. Трима бивши служители на PayPal създават проекта в началото на 2005 г., няма и две години по-късно той е придобит от Google за $1,65 млрд.!</p>
<p>Ето изпълнената със странни обрати непозната история на един от гигантите на дигиталния свят. На сайта, който направи видеото немислимо лесно за споделяне. На проекта, който дълги години беше в топ три на най-посещаваните страници на планетата.</p>
<h2 id="светлините-на-лампата">Светлините на лампата</h2>
<p>Дали успехът на начинанието се дължи на късмет, на предприемчивост, на усет? На това, че е попаднало в епицентъра в точния момент? Може да се каже – по малко от всичко това.</p>
<p>Чад Хърли от малък не може да реши с какво ще се занимава. Голямата му любов е изкуството, но силно го влекат и технологиите. И ако днес подобен професионален избор има доста логични развития, в края на 90-те години на миналия век съвсем не беше така. Налага му се да избира между двете и сърцето го насочва към рисуването.</p>
<p>През 1999 г. завършва изобразително изкуство в университета на Индиана и идва време да си търси работа. Дълго време се чуди дали да не започне като учител, но един ден, докато си чете вестника (да, по онова време младите хора още правеха и това) попада на обява, която му се струва интересна. Защото става дума за технологична компания, която си търси дизайнер. Ето я дългоочакваната възможност Чад да се занимава едновременно с изкуство и с технологии!</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/06/youtube-11.png.480.webp" alt="Логото на YouTube: думата „Tube“ с бели букви върху червен заоблен правоъгълник, част от наследството на дизайнера Чад Хърли" loading="lazy" decoding="async" width="502" height="211"></figure>
<h2 id="като-на-кино">Като на кино</h2>
<p>Чували ли сте за компания на име Confinity? И аз не бях, а и Чад не знае почти нищо за нея, когато отива на интервюто за работа. Казват му набързо да скицира лого за бъдещия им проект, свързан с разплащания. Той се справя толкова добре с импровизираната задача, че нарисуваното става една от най-разпознаваемите запазени марки в онлайн света до днес. Не, рано е да се насочваме към видеосподелянето, тук става дума за PayPal.</p>
<p>Cognify се занимава със софтуер за киберсигурност, но в началото на новото хилядолетие мениджърите преценяват, че една от революциите, които носи масовият интернет идва в света на разплащанията. Скоро цялата компания е преименувана на PayPal и работата се концентрира именно върху създаването на система, която да улесни хората да пращат и получават пари през мрежата. PayPal даде възможност за трансфер на пари онлайн, превърна се в електронна алтернатива на традиционните чекове и банкови преводи.</p>
<p>Събира се млад и мотивиран екип, способен на чудеса. Чад е попаднал на прекрасно място, където бързо се сприятелява с колегите си. И най-вече с двама програмисти – Стив Чен и Джавед Карим. Стив е роден в Тайван, идва в САЩ, когато е на 8 и му коста огромни усилия да научи езика. И двамата с Джавед следват компютърни науки в Илинойс, но изоставят ученето, след като получават примамливи оферти да започнат работа в бъдещия PayPal.</p>
<h2 id="модерни-времена">Модерни времена</h2>
<p>Самото начало на хилядолетието е динамичен период за живота онлайн. Всички са ентусиазирани от възможностите, които дава интернет, появяват се огромен брой компании, които започват да разработват какви ли не перспективни проекти. Но бързо става ясно, че технологиите все още не са достатъчно напреднали, а и хората все още не са достатъчно масово онлайн. Така се стига до кризата, позната като „Дот ком балона“. Много от компаниите фалират и освобождават служителите си.</p>
<p>PayPal обаче се справят, благодарение на поредица от важни бързи решения. Като например сливането със стартъпа x.com, начело на който е амбициозен младеж на име… <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">Илон Мъск</a>. Компанията не само оцелява, но през 2002 г. е придобита от гиганта на онлайн продажбите eBay за немислимата по онова време сума от $1,5 милиарда долара. Всичко това поставя началото на огромното богатство на Мъск, с което стават възможни и следващите му, най-съществени начинания.</p>
<p>Какво обаче се случва с нашите трима герои – Чад, Стив и Джавед? Нищо особено. Освен че изведнъж от малка симпатична компания с приятелски отношения са се озовали в гигант с типичните му корпоративни и комерсиални измерения. Чад напуска веднага след сделката, двамата му колеги издържат още няколко месеца, преди и те да се убедят, че новата среда не е за тях.</p>
<p>Пробват различни неща. Чад създава компания за производство на лаптопи, но бързо му става ясно, че големите пробиви са възможни не в хардуерния свят, а в софтуера, където бързо и без голяма инвестиция можеш да създадеш нещо наистина голямо.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/06/youtube-12.jpg.480.webp" alt="Стив Чен и Чад Хърли, съоснователи на YouTube, усмихнати пред рекламна стена на 11-ите награди Webby" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="512"><figcaption>Чад и Стив продължават да бъдат често заедно, но прави впечатление липсата на третия „мускетар“</figcaption></figure>
<h2 id="не-се-филмирай">Не се филмирай!</h2>
<p>Ето че се озоваваме в кафене близо до дома на Чад (да, не в гаража, както е традиция за Силициевата долина). Минали са няколко години, тримата са останали без работа, но при продажбата са взели нелоши бонуси, които им позволяват да започнат свой бизнес.</p>
<p>Но какъв? Чудят се между платформа за блогъри, някаква форма на социална мрежа или пък сайт за запознанства. Решават, че най-перспективна е последната посока, вдъхновени от сайта Hot or Not, където оценяваш дали са привлекателни хората на снимките, които ти предлага сайтът.</p>
<p>Дизайнер и двама програмисти, обсъждат ли, обсъждат идеи, докато се спират на една: платформа, в която хората да срещат половинките си, като се представят с кратки видеа.</p>
<p>Речено – сторено! Тримата вече имат опит, знаят, че е важно бързо да уловят момента, да постигнат някакво начално развитие на проекта, колкото да проверят дали нещата се получават. Така сайтът youtube.com е регистриран… навръх 14 февруари 2005 г.</p>
<h2 id="твоятвизор">Твоятвизор</h2>
<p>Говори се, че и името на платформата е измислено на този Св. Валентин, затова бързат да го запазят. Идеята им е да носи посланието на „персонална телевизия“. Това и значи YouTube – „твой телевизор“, макар на английски да ползват официално същата дума, като в българския, доста популярен в разговорната реч е терминът “tube“.</p>
<p>По това време ги няма нито Facebook, нито Twitter, Google вече е насреща, но далеч от днешната си позиция на онлайн империя.</p>
<p>По онова време обаче скоростта на мрежата неочаквано се е подобрила и изведнъж е станало възможно да се обменя и видео. Тримата правилно усещат това, но не и точната посока. Измислят си мотивиращ слоган: “Tune in, Hook up!” – „включи се, свържи се“.</p>
<p>Започват да канят симпатични момичета, предлагайки им по 20 долара, ако качат свое видеопредставяне в новия сайт за запознанства… и може би имаме късмет, че не им се получава достатъчно добре, лесно е да си представим какъв тип можеше да стане съдържанието скоро.</p>
<p>Тримата избират нестандартни технически решения – спират се на изгряващата тогава платформа Flash, която тъкмо беше „раздвижила“ интернет страници, позволявайки качването на видео и анимации. С напредъка на технологиите тя бързо стана неактуална, но в онзи момент се оказва точният избор.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/06/youtube-2.png.480.webp" alt="Основателите на YouTube Чад Хърли, Стив Чен с микрофон с логото на YouTube и Джауед Карим в колаж от три портрета" loading="lazy" decoding="async" width="675" height="380"></figure>
<h2 id="истории-в-картинки">Истории в картинки</h2>
<p>Месеците минават, а кандидатите да си намерят гадже продължават да липсват. Тримата така и не помнят кой точно предлага да сменят посоката – платформата да стане място, където хората да си споделят всякакви видеа.</p>
<p>Чад разказва, че идеята дошла, докато обсъждали колко им е било трудно да разменят клиповете, които направили, докато били на гости на Стив. Според Джавед пък идеята дошла, след като той си спомнил прословутия финал на „Супербоул“ година по-рано, в който Джъстин Тимбърлейк уж неволно заголи гърдите на Джанет Джексън. Той така и не успял да намери клип от случката онлайн и затова решил да предложи да създадат начинание, което да улесни споделянето.</p>
<p>Знае се обаче със сигурност кой е първият клип, качен в Youtube, може да бъде видян и днес! 23 април 2005 г., Джавед Карим показва как се разхожда из зоологическата градина на Сан Диего.</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="jNQXAC9IVRw"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=jNQXAC9IVRw" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/jNQXAC9IVRw/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p>Макар сайтът да работи и преди това, официалното му представяне е на 15 декември. По това време той вече има 8 милиона гледания на ден, макар че в началото клипчетата са ограничени до едва 30 секунди.</p>
<p>Нататък дори не се налага да плащат на първите си гости. Нещата се развиват главозамайващо. Дотолкова, че няма и година по-късно сайтът ще ги направи по-богати с… над 1 милиарда долара!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/06/youtube-9.jpg.480.webp" alt="Основателите на YouTube Стив Чен и Чад Хърли в червени кресла на сцената на конференция, разговаряйки с водещ" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="629"></figure>
<h2 id="осмото-изкуство">Осмото изкуство</h2>
<p>В началото битката изглежда почти невъзможна. Оказва се, че другата позната днес платформа – Vimeo, се появява дори по-рано, през ноември 2004 г., но така и не успява да постигне успеха на тримата ни герои. През 2004 г. Windows са пуснали своя Media Player да се инсталира автоматично заедно с операционната система. Всяка от големите компании усеща, че видеосъдържанието ще се превърне в следващия голям успех, но той идва именно при тримата ентусиасти. Как? Може би защото успяват да създадат първи бърз и достатъчно удобен сайт. Със сигурност помага и възможността за лесно споделяне на видеата и вграждане в други страници.</p>
<p>Реклама на „Найк“ с Роналдиньо става първото клипче с милион гледания. В платформата се появява и сериал на NBC, който е гледан милиони пъти. Накрая е премахнат по желание на телевизията, но това се превръща в допълнителна реклама.</p>
<p>През юли 2006 г. вече всеки ден се качват по 65 000 клипчета, гледанията стигат 100 милиона дневно.</p>
<p>Може ли големият трафик да се превърне в проблем? Интересното е, че по това време срещу тримата започва дело фирма за продажба на тръби. Сайтът ѝ постоянно е недостъпен, защото е на домейна <a href="http://www.utube.com">www.utube.com</a> и твърде много хора влизат, търсейки видеоплатформата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/06/youtube-3.jpg.480.webp" alt="Двама от основателите на YouTube – усмихнат мъж с очила и рошава коса и рус мъж в раиран сако – позират в коридор" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="675"></figure>
<h2 id="мърдай-оттук">Мърдай оттук</h2>
<p>Така или иначе, разбират се извън съда. Но огромният интерес няма как да не привлече и друго, по-важно внимание. Следва сериозно наддаване, докато тримата се съгласяват да продадат начинанието си на Google. Да, те разделят своята част от прословутите $1,65 млрд. под формата не на пари, а на акции от Google, но последващото развитие на онлайн гиганта ги прави дори по-заможни.</p>
<p>Какво се случва после с тримата новоизпечени милиардери? Най-вече… радват се на славата си. Чад известно време остава начело на YouTube, после заема ролята на консултант. Пробва с различни <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">стартъпи</a>, които не постигат впечатляващи успехи, инвестира в отбори от „Формула 1“ и НБА. Стив се задълбава в компютърните науки, също опитва в света на стартъпите без големи новини. За Карим не се чува нещо особено, освен кратката слава, след като промени описанието на прословутото първо видео от зоопарка, за да се възмути от идеята на платформата да махне бутончето за нехаресване.</p>
<p>Междувременно YouTube не спира да се развива и да чупи рекорди. Трупа пазарен дял, развива огромна система за реклами и създаване на съдържанието. Днес дори може да ползваш безплатно студио в Лос Анджелис, за да заснемеш клиповете си…, ако си според влогърите, успели да натрупат поне 10 000 последователи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/06/youtube-6.png.960.webp" alt="MrBeast с пачка доларови банкноти и широко отворена уста, зад него мъж в червен суитшърт пада във въздуха – кадър от негово видео" loading="lazy" decoding="async" width="976" height="549"><figcaption>MrBeast</figcaption></figure>
<h2 id="ту-ду-ду-ду-ду-ду">Ту, ду, ду, ду, ду, ду</h2>
<p>Постепенно се появяват и политиците, първи има смелост през 2007 г. Тони Блеър.</p>
<p>В тази платформа не спират да се случват чудеса. Като <a href="https://karamanev.me/istorii/mrbeast">историята на MrBeast</a> – един от най-популярните влогъри с неговите забележителни социални експерименти, като например да подарява… остров. YouTube създаде свои звезди, превърна се в индустрия, която още е достатъчно силна, за да се бори за първите места с млади и амбициозни състезатели като TikTok.</p>
<p>Най-много абонати днес – 220 милиона, има индийска филмова компания. През 2012 въздосадният кейпоп хит “Gangnam Style” пръв стигна 1 милиард гледания, но… кой ли е днес водачът? Ще се учудите. Рекордът към 2023-а с 12,5 милиарда се държи от… детската песничка Baby Shark, позната с българския вариант „Бебе Кит“.</p>
<p>Всяка минута в платформата днес се качват над 500 часа видео. За миналата година приходите от реклама са над $28 милиарда, потребителите са близо 3 милиарда…</p>
<p>И така, ако си мислите, че няма как една добра идея да ви направи богати, спомнете си за тримата приятели. Онлайн определено не спират да се случват всякакви чудеса…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/06/youtube.png.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/brendan-eich</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/brendan-eich</guid>
      <pubDate>Tue, 02 May 2023 06:00:32 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса. Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер. Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите? console.log(„Започваме!“);</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich.jpg.480.webp" alt="Брандън Айк" /></p><p>Знаете, някои други митични персонажи за седмица създават света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.</p>
<p>Следва една поучителна приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.</p>
<p>Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">компютърни легенди</a>, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?</p>
<p><em>console.log(„Започваме!“);</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich-2.jpg.480.webp" alt="Разпечатан JavaScript код с jQuery на лист хартия: обработка на focus, blur, click и натискане на Enter" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="527"><figcaption>Снимка: <a href="https://pixabay.com/bg/users/rob_de_roy-3665856/?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=3625646">Rob de Roy</a>,т <a href="https://pixabay.com/bg//?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=3625646">Pixabay</a></figcaption></figure>
<h2 id="жаба-стрит">Жаба стрит</h2>
<p>Днес езиците все повече започват да си приличат. И програмните, и човешките…Този обаче за мен има специално място, на него си изкарвам хляба и въпреки цялата му вироглавост, не само е способен на чудеса, но и ги създава всеки ден.</p>
<p>Днес всеки от нас постоянно използва JavaScript, хиляди пъти. Именно това е единственият език, който позволява апликациите да се „задвижват“ в браузъра, прави възможно превръщането на старите статични страници от картинки и думички в огромни приложения – социални мрежи, медии, платформи за пазаруване и какво ли още не.</p>
<p>Днес, най-общо, програмирането на интернет приложения има две страни – фронт- и бекенд. Втората част е всичко онова, което стои на сървъра и получаваме само при заявка, докато първото е онова, което се случва в браузъра ви.</p>
<p>Днес JS е навсякъде – дава прекрасна алтернатива при бекенд програмирането, а за фронтенда властва без конкуренция и краят на царуването му не се очертава. JavaScript често е обект на подигравки, най-често именно заради основното си предимство – създаден е така, че да е максимално лесен и удобен… което позволява също толкова лесно и удобно да си създадеш тежки главоболия.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich-3.jpg.480.webp" alt="Брандън Айк" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="473"></figure>
<h2 id="java-скрит">Java… скрит</h2>
<p>Java и JavaScript… звучи като едно и също, а? Точно колкото компютри и компоти. Разбира се, близостта в името, както ще стане ясно, не е случайна.</p>
<p>Милиони хора по света (и десетки хиляди в България) си изкарват хляба с JavaScript, но надали и половината от тях биха ви отговорили кой е Брандън Айк (Brendan Eich). Дори ако погледнете в Wikipedia, ще видите, че е известен с „JavaScript, Mozilla и противопоставянето си срещу еднополовите бракове“. Малко неглижиращо, като за човека, направил възможен днешния интернет, не смятате ли?</p>
<p>Надали сте чували за браузъра Mosaic, създаден през далечната 1993 г. Забележителен е с това, че е първият с графичен интерфейс, достъпен за масовите потребители. Тоест – програма, която да отвориш, за въведеш адрес и в нея да започне да се зарежда страница.</p>
<p>Година по-късно създателите на проекта основават корпорацията Netscape с идеята да направят още по-добър браузър. И успяват – Netscape Navigator бързо се превръща в доминатор на пазара и хит в края на 90-те. Ако сте от българските интернет пионери, със сигурност го познавате. И споменът ви връща във времената, когато свалянето на една картинка от мрежата отнемаше минути…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich-5.jpg.480.webp" alt="Плочки с букви, подредени в думата JAVASCRIPT, върху бял мрамор до таблет и бяла клавиатура" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"><figcaption>Снимка: <a href="https://pixabay.com/bg/users/alltechbuzz_net-13671689/?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=4523100">Alltechbuzz_net</a>, <a href="https://pixabay.com/bg//?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=4523100">Pixabay</a></figcaption></figure>
<h2 id="айк-айк-бейбе">Айк, айк, бейбе!</h2>
<p>През 1995 г. програмистите решават да добавят към него и скриптов език, така че сайтовете да могат да стават по-динамични от простото показване на картинки и текст. Паралелно те подписват два договора с разработчици – с фирмата Sun Microsystems, която да им предложи вариант за прилагане на техния език Java в „навигатора“. И със споменатия Брандън, който пък да адаптира за целта по-стария език Scheme.</p>
<p>Скоро обаче и двете идеи отпадат. Защо не се получават нещата с родителите на Java, историята мълчи. Същественото е, че и Брандън… се проваля. Работи усърдно по проекта, но колкото и усилия да влага, му става все по-ясно, че никак не е добра идея в браузъра да се използва език, който е създаден за друго. Постоянно се появяват нови и нови неудобства. И той се връща при работодателите си от Netscape с много по-амбициозна идея: сам да създаде изцяло нов език за програмиране.</p>
<p>Магистър по компютърни науки, след като завършва, Брандън в продължение на 7 години разработва операционни системи, после 3 години пише софтуер за микропроцесори… По това време е на 34, тъкмо е подминал Христовата възраст. Изборът точно той да получи подобна задача е доста неочакван – в колежа е правил учебни проекти за създаване на езици за програмиране, но на доста любителство ниво.</p>
<p>Нека не забравяме обаче, че става дума за „каубойските“ години на технологиите, за времената, когато се появяваха неочаквани герои. Програмистът казва, че обича Scheme и харесва Java, но предлага да създаде по-прост език, „който да може да бъде използват и от хора, които не знаят какво е компилатор. Просто го пускат и започват да пишат код“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich-4.jpg.480.webp" alt="Брендън Айк говори на сцена пред лаптоп, зад него виси жълт банер с логото JS на JavaScript" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="533"></figure>
<h2 id="java-хътянина">Java Хътянина</h2>
<p>Е, колегите му са близо до крайния срок на представянето на версия 2 на Netscape и се отнасят доста скептично към идеята. Все пак му казват да опита, но му дават почти невъзможната задача да се справи за 10 дни…</p>
<p>Надали си давате сметка колко непосилна е задачата, която сам си е поставил Брандън. Да създаде комплексен, работещ проект на език за програмиране… някакъв еквивалент на мисията на Кирил и Методий, само че в дигиталните времена. Да, по онова време вече има безброй популярни езици, които в различна степен си приличат, но за 10 дни той трябва да изведе нещо доста различно, готово да изпълнява задача, която до този момент не е съществувала.</p>
<p>Как точно успява да се справи в непосилния срок, не е ясно. Самият Брандън рядко разказва за онези времена, така или иначе, ако суперсилата му беше комуникацията, днес той щеше да бъде сред технологичните суперзвезди от нашето време. За причините това да не се случи, ще поговорим скоро, но ето че идва важната стъпка.</p>
<p>Една септемврийска сутрин през 1995 г. програмистът се появява при възложителите на проекта и представя новия език, кръстен на любимото му кафе – Mocha. После заедно с тях решават да добавят към името “script”, за да се знае, че това е скриптов език, който не се компилира, а се изпълнява директно от компютъра. Така се стига до името LiveScript.</p>
<p>Някак обаче не им звучи търговски, по това време Java e „върхът на сладоледа“ и за да заимстват част от славата му, Брандън и Netscape избират названието JavaScript. Което и до днес създава объркване сред неспециалистите, двата езика наистина сериозно се отличават.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich.png.400.webp" alt="Логото на JavaScript: черни букви „JS“ върху жълт квадрат" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="400"></figure>
<h2 id="на-върха-на-езика">На върха на езика</h2>
<p>Както става ясно, любимият ми компютърен език е зодия Дева, с това може да си обясним и неговия понякога чепат характер. За доста революционно се смята решението на Брандън да избере език, при който променливите не са типизирани. Думата бързо може да се превърне в число, което доста улеснява програмистите. Но също и грешките, които допускат.</p>
<p>„Това, което направи JavaScript толкова мощен, въпреки всичките му проблеми и недомислиците от прибързаната работа, беше, че можеше да осъществи в браузъра всичко онова, което средните уеб програмисти искаха“, казва по-късно Брандън.</p>
<p>JS се оказва търсената парадигма, която през следващите десетилетия се развива главоломно, за да завладее света. Netscape Navigator отдавна е само в спомените на ранните интернет потребители, но неговото отроче царства онлайн без изгледи да сдаде короната си.</p>
<p>В първите си години езикът доста се отличава от това, което познаваме днес, той извървя сериозна еволюция, но самата му поява драстично променя парадигмата.</p>
<p>Оказва се толкова успешно решение, че най-големият съперник на Netscape – Microsoft с техния браузър Internet Explorer, използват „обърнато инженерство“, за да го проучат и да направят своя алтернатива – JScript. За добро или лошо, тя така и не успява да добие особена популярност.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich-6.jpg.480.webp" alt="Брандън Айк" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"></figure>
<h2 id="брандът-брандън">Брандът Брандън</h2>
<p>„Битката“ между много сходни езици става ожесточена… и в един момент се превръща в сериозен проблем за създателите на сайтове. Всеки от браузърите има свой език, различни команди вършат различни неща и програмирането става почти невъзможно. От тази битка победител излиза през 1996 г. нашият герой. Създателите на браузъри се обединяват около него и поверяват езика на ECMA International – организацията, която се грижи за стандартизирането му днес. Така JavaScript става достъпен за всеки.</p>
<p>През 1998 г. Брандън е сред създателите на компанията Mozilla, която разработи първия браузър от модерния тип, който сме свикнали да използваме днес. Firefox създаде концепцията с много отворени прозорци, значително ускори работата на компютрите и проправи пътя на модерния интернет. Едва после дойде доминацията на браузъра на Google – Chrome, който нескрито започна като копие на проекта на Брандън и колегите му.</p>
<p>Mozilla в началото е неправителствена организация, целяща да помогне за демократизирането на интернет и със сигурност прави много в тази посока. Това обаче се оказва и слабото ѝ място, когато се налага да противопостави проектите си на огромни компании, които на всичкото отгоре използват отворения ѝ код. Въпреки това проектът оцелява, превръща се в комерсиално начинание, а мнозина смятат, че успехите му се дължат до голяма степен на проницателността на Брандън Айк. Цели 16 години нашият герой е начело на технологичния екип на Mozilla, после заема поста на главен изпълнителен директор за… 11 дни.</p>
<p>Ето че стигаме и до мрачната страна от тази история. Брандън се оказа принуден да остави поста си, след като медиите осветиха факта, че той спонсорира политически кандидати, борещи се срещу еднополовите бракове. Той се видя принуден да признае, че именно такава е житейската му позиция и в резултат му се наложи да напусне компанията.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich-8.jpg.480.webp" alt="Код на JavaScript с jQuery на тъмен екран: условия със scrollTop, които променят padding-top на заглавни елементи" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"><figcaption>Снимка: <a href="https://pixabay.com/bg/users/pexels-2286921/?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=1283624">Pexels</a>, <a href="https://pixabay.com/bg//?utm_source=link-attribution&#x26;utm_medium=referral&#x26;utm_campaign=image&#x26;utm_content=1283624">Pixabay</a></figcaption></figure>
<h2 id="смело-сърце">Смело сърце</h2>
<p>Brave – ще рече „смел“, така се казва проектът, над който се труди таткото на JavaScript през последните години. Начинанието се стреми да създаде следващото поколение браузър, което отново да помогне за демократизирането на интернет света, този път освобождавайки го от бремето на монополите. Както сам той отбелязва, целта е да ни спаси от проследяващите технологии, които по ирония на съдбата използват основно… JavaScript. Brave е с отворен код, разработва своя система, по която потребителите да награждават авторите, чиито страници посещават. Така или иначе, за 7-те му години история не се е чуло да постигне главозамайващ успех.</p>
<p>Откакто е (в) Brave, Брандън смело говори за вижданията си, които днес бихме определили като консервативни. Той беше сред ярките критици на мерките, които бяха предприети срещу ковид, на маските, на прословутия американски епидемиолог д-р Фаучи. Това се оказа и поредният удар върху имиджа му в масовите медии.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich-10.jpg.480.webp" alt="Брандън Айк" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"></figure>
<p>Как ли гледа Брендън на днешното развитие на технологиите? Според него изкуственият интелект няма да вземе хляба на програмистите, напротив – ще ускори разработването на софтуер. Но същевременно ще създаде много нови предизвикателства, свързани със сигурността.</p>
<p>Е, за разлика от славата на създателя му, тази на JavaScript процъфтява. JavaScript често печели наградата за най-използван компютърен език онлайн, в ежедневната си работа казват, че го използват 64,9% от програмистите. От около 1,8 милиарда сайта онлайн през 2022 г. 98% използват по един или друг начин творението на Брандън. Езикът се разраства, постоянно се създават нови платформи, които улесняват използването му и го правят все по-популярен.</p>
<p>От раждането си той не спира да се развива – всяка година от ECMA International издават неговия обновен вариант, който се нарича ECMAScript. Многобройни идеи за развитие се обсъждат в общността, минават на три нива да одобрение, преди да се превърнат в част от езика.</p>
<p>Дали е по-важен творецът или творението? И двата фактора, разбира се. Но е редно поне да споменаваме имената на творците, променили света по един или друг начин, както със сигурност го е направил Брандън Айк…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/05/brendan-eich.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Сам Алтман, таткото на ChatGPT</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/sam-altman</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/sam-altman</guid>
      <pubDate>Tue, 28 Mar 2023 06:00:04 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Чували ли сте за Сам Алтман? На него дължи успеха си прословутият ChatGPT, той е начело на OpenAI, компанията, която показа на света докъде е стигнал изкуственият интелект. По всичко личи, че той ще е следващото голямо име. Ще създава новините на Силициевата долина, които ще отекват по света. Струва си да се заслушаме в думите на малкото му интервюта, за да потърсим големите новини, които се задават в света на изкуствения интелект. Неслучил се програмист, предприемач, видял отблизо и успеха, и провала. Иноватор, попаднал на точното място. Визионер без гръмки слова. Американец с еврейски произход, първият лидер от подобен мащаб, който не крие, че е гей. Тепърва този все още скрит зад чатбота образ ще ражда и големи истории, и големи промени. И теории на конспирацията, всичко, което върви със статута му. Неотдавна той отдели от „спестяванията“ си две суми в трицифрено число милиони долари и ги даде за изследвания за драстично удължаване на човешкия живот и търсенето на студен ядрен синтез – технология, която може да реши дългосрочно енергийните нужди на човечеството…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman.jpg.480.webp" alt="Сам Алтман" /></p><hr>
<p>По всичко личи, че той ще е следващото голямо име. Ще създава новините на Силициевата долина, които ще отекват по света. Чували ли сте за Сам Алтман?</p>
<p>На него дължи успеха си прословутият ChatGPT, той е начело на OpenAI, компанията, която показа на света докъде е стигнал изкуственият интелект.</p>
<p>Личи си, че Сам тепърва ще свиква със светлините на прожекторите, така, както им се наложи на Бил Гейтс и Стив Джобс, на Марк Зукърбърг и Илон Мъск. А днес си струва да се заслушаме в думите на малкото му интервюта, за да потърсим големите новини, които се задават в света на изкуствения интелект.</p>
<p>Неслучил се програмист, предприемач, видял отблизо и успеха, и провала. Иноватор, попаднал на точното място. Визионер без гръмки слова. Американец с еврейски произход, първият лидер от подобен мащаб, който не крие, че е гей. Тепърва този все още скрит зад чатбота образ ще ражда и големи истории, и големи промени. И теории на конспирацията, всичко, което върви със статута му.</p>
<p>И още нещо: неотдавна той отдели от „спестяванията“ си две суми в трицифрено число милиони долари и ги даде за изследвания за драстично удължаване на човешкия живот и търсенето на студен ядрен синтез – технология, която може да реши дългосрочно енергийните нужди на човечеството…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman-2.jpg.480.webp" alt="Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="450"></figure>
<h2 id="сам-самичък">Сам самичък</h2>
<p>Допреди няколко месеца името му далеч не беше популярно, макар че за своите 38 години той е натрупал впечатляващи успехи. После <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">дойде ChatGPT</a>, за да помете и промени всичко. Да, може би не толкова заради някаква голяма технологична иновация, колкото защото стигна до милиони хора по света и им показа къде вече се намира изкуственият интелект. Че технологиите са напреднали главоломно и неочаквано сме се озовали в бъдещето.</p>
<p>Всичко това малко по малко изтика напред „бащата“ на проекта. Сам Алтман е начело на компанията OpenAI, създател на прословутия чатбот, на <a href="https://karamanev.me/technologii/gpt-3-na-sladki-prikazki-s-izkustveniya-intelekt">алгоритъма GPT-3</a> и дългоочаквания му наследник GPT-4, на <a href="https://karamanev.me/technologii/dall%C2%B7e">DALL·E</a>, който пък създаде модата на алгоритмите, рисуващи впечатляващи изображения по описание.</p>
<p>Както и другите големи иноватори на дигиталните времена, той тепърва ще се превръща в разпознаваема личност. Затова е интересно да го срещнем именно днес, преди да влезе в ролята си в светлината на прожекторите.</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="L_Guz73e6fw"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=L_Guz73e6fw" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/L_Guz73e6fw/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<h2 id="сам-алтер-его">Сам алтер его</h2>
<p>На пръв поглед Сам не е особено атрактивен, липсват му възвишените слова и гръмките метафори. И все пак, в думите му се крие много от бъдещето.</p>
<p>Защото той е от хората, които оставят усещането, че знаят какво правят. Казват, че от детската градина се справя добре по математика, на 8 получава първия си компютър. Бързо се научава да го сглобява и разглобява, после се задълбава в дебрите на програмирането.</p>
<p>Този „Мак“, както казва Сам, бързо се превръща в най-близкия му приятел и спасителния му пояс от света. Особено когато идва юношеството. „Да израснеш гей в Средния Запад в първите години на века не беше най-страхотния шанс“ спомня си той. „Откриването на чатовете, където можеш да си говориш с хора, които те разбират, беше трансформиращо“. На 16 казва на родителите си, а майка му се учудва, защото винаги е смятала, че го интересуват само компютрите и е напълно апатичен към който и да било пол.</p>
<p>Очевидно е смел от малък. Когато в гимназията се завихря скандал около дискусия за сексуалността, той излиза на подиума, обявява открито, че е гей и реторично пита: „Искате ли това училище да бъде репресивно място, или да е отворено към различните?“. Според учителите му тази постъпка се оказва революционна и доста улеснява живота на следващите младежи, озовали се в същата ситуация.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman-3.jpg.480.webp" alt="Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="492"><figcaption>Сам води интервю с колегата си Илон Мъск</figcaption></figure>
<h2 id="и-сам-воинът-е-сам">И Сам воинът е сам</h2>
<p>Технологиите остават голямата му страст, приет е да следва компютърни науки в Станфорд. След първите две години обаче решава, че няма нужда от повече учене, време е да запретва ръкави и да променя света…</p>
<p>С двама състуденти създава стартъпа Loopt. 2005-а. По това време социалните мрежи изгряват на небосклона и на младежите им хрумва, че е добра идея да създадат мобилна платформа, в която знаеш къде са приятелите ти и ти съобщава, когато сте наблизо. Успяват да привлекат сериозно финансиране, но се оказва, че идеята не успява да събере достатъчно потребители. Късмет или не е фактът, че не тя се превърна в ежедневното решение, а Facebook?</p>
<p>Така или иначе, Сам все пак има късмет. От една страна стартъпът завършва с продажба, която го прави милионер, а от друга – той е поводът да се срещне с хората, които ще оценят уменията му и ще го изстрелят в най-високия космос на Силициевата долина.</p>
<p>За 2012-а маите обещаваха да дойде краят на света. Е, периодът не е особено приятен за нашия герой, едновременно с продажбата на Loops той се разделя и с партньора си в бизнеса и живота Ник Сайво, единствената любов в живота му, стигнала до медиите.</p>
<p>Сам решава, че големият му талант е предприемачеството и… се оказва, че е точно така. Създава малък инвестиционен фонд, който обаче привлича вниманието – с 5 милиона долара се включва легендарният Питър Тийл, инвеститорът, проправил пътя на почти всички огромни начинания на Силициевата долина през последните две десетилетия.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman-4.jpg.480.webp" alt="Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="567"><figcaption>Сам с двамата си по-малки брагя</figcaption></figure>
<h2 id="самотата-на-простите-числа">Самотата на простите числа</h2>
<p>Сам вече се е запознал и с Пол Греъм, създателя на Y Combinator. Вероятно не сте го чували, но на този стартъп акселератор дължат възхода си начинания като Airbnb, Dropbox, Stripe. Компанията не просто инвестира в проекти, които намира за перспективни, но ги подпомага и с цялостно наухау, с напътствия и изпитани решения.</p>
<p>През 2014-а същият този Пол Греъм решава да се пенсионира от ролята си начело, защото се оказва, че си е намерил идеалния заместник – нашия герой Сам Алтман. „Три минути след като го срещнах, си помислих: „Ех, ето това трябваше да е Бил Гейтс, когато беше на 19“. Скоро списъкът с потенциални наследници е попълнен и в него има общо… едно име.</p>
<p>По това време акселераторът работи с компании на стойност над $65 милиарда. Скоростта на развитие е невероятна – ежегодно той подпомага над 1000 нови стартъпа от различни области. По настояване на новия лидер много от тях са високотехнологични и свързани с наука, дори извън информационните технологии.</p>
<p>Сам се справя прекрасно, проектите, с които се заема, постигат впечатляващи успехи и трупат инвестиции. Налага му се дори за 8 дни на застане начело на мрежата Reddit, за да постави бързо нещата в ред.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman-5.png.480.webp" alt="Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="677"></figure>
<h2 id="чичо-сам">Чичо Сам</h2>
<p>И така, учудва ви, че се приближава до наши дни, а никъде дотук не сме споменали изкуствения интелект? Макар че става дума за човека, който в най-голяма степен проправя пътя в модерния му вид… Е, стигаме до прелюбопитната история на OpenAI.</p>
<p>Защо ли е точно “open”? Компанията е създадена през 2015 от 5-има инвеститори и 3 организации и бързо набира над милиард долара за разработки. Идеята ѝ е да противодейства на тогавашните начинания на Google в областта на изкуствения интелект. Както казват създателите, появила се е опасност една изключително важна нова технология да стане монопол на големите компании, без да е ясно какви са регулациите. Без да е знаем дали възходът на ИИ няма да се окаже последната ни грешка като вид. На това се противопоставя проектът, чиято идея е да развива общодостъпни технологии, с поглед към етиката и с повишен контрол към възможностите, които делегираме на алгоритмите. Каква ирония на съдбата, че няма и десетилетие по-късно ролите рязко ще се разменят…</p>
<p>Като стана дума за инвесторите, сред тях личат имената на <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">Илон Мъск</a>, Питър Тийл и… Сам Алтман.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman-6.jpg.480.webp" alt="Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="840" height="539"></figure>
<h2 id="татко-карло">Татко Карло</h2>
<p>Няколко години по-късно Сам вече е поел контрола над компанията. През 2019-а той напуска Y Combinator, за да се концентрира върху управлението на OpenAI. Скоро след това започват да се появяват първите големи успехи, за които стана дума. Именно Алтман взема толкова оспорваното решение да пусне ChatGPT да си говори с всеки, който пожелае. Това му носи много критики от професионалните среди, но спечели огромно предимство на компанията му. <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">ChatGPT помете обществения интерес</a>, привлече всички погледи, превърна се в синоним на изкуствен интелект. И всичко това от компания със само… 375 служители! Постепенно обаче начинанието напълно се отдалечи от идеите за обща достъпност и отворен код, става все по-комерсиално. Все по-сериозно е и партньорството с Microsoft, които постепенно ще интегрират ИИ проектите в почти всички свои продукти. Това стана повод дори Мъск да напише, че проектът се е отклонил от идеята си и нещата не вървят на добре. Накъде ли ще се обърне после всичко това?</p>
<h2 id="100-години-самота">100 години Самота</h2>
<p>Търсейки отговори, редно е да дадем думата, разбира се, на нашия герой. Той никак не обича медийните изяви, любопитно е дали това ще се промени в новата му неминуема роля на световна знаменитост. Все пак, Сам даде доста любопитно интервю за <a href="https://www.forbes.com/sites/alexkonrad/2023/02/03/exclusive-openai-sam-altman-chatgpt-agi-google-search/?sh=3292ce216a63">Forbes</a> в края на февруари.</p>
<p>Предприемачът е убеден, че вече сме по пътя към създаването на генерален изкуствен интелект – алгоритъм, способен да решава различен тип задачи не по-зле от човека. „Мисля, че има реален шанс наистина да сме разкрили нещо важно тук и тази парадигма ще ни отведе много, много далеч“, казва той. Това обаче няма да се случи скоро. Един от изводите, които си е направил през последните години, е, че преходът ще е плавен, няма да се случи изведнъж, с конкретен проект.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman-8.jpg.480.webp" alt="Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="512"><figcaption>Така изглежда седмица от живота на Сам през 2016 г. На компютъра е 92 часа</figcaption></figure>
<h2 id="роботът-срещу-капитализма">Роботът срещу капитализма</h2>
<p>Той е откровен, че именно генералният ИИ е нещото, което движи напред всичките му действия. „Някои са по-директни, други не изглеждат такива, но всъщност са. Освен това я има и целта да стигнем до свят на изобилие“.</p>
<p>Същевременно, казва Сам, тази стъпка ще доведе до много сериозна промяна в живота на всички ни.</p>
<p>„Мисля, че капитализмът е страхотен. Обичам капитализма“, признава мултимилионерът. „От всички лоши системи, които сме открили досега, той е най-добрата – или най-малко лошата. Надявам се да намерим много по-добра. Но ако генералният ИИ се появи в пълната си форма, мога да си представя всички начини, по които ще разбие капитализма“.</p>
<p>Сам отвръща на критиките, че преждевременно е пуснал технология, която не е проверено безопасна по следния начин: „Наистина вярвам, че е нужно обществото да усети това, да се бори с него, да види ползите и да разбере недостатъците. Затова мисля, че най-важното, което трябва да направим, е да пуснем тези неща, светът да започне да разбира какво се задава“. „Трябва ни време, за да разберем какво точно да правим“, казва Сам. „Регулацията е необходима, но ще отнеме време. Макар че инструментите от това поколение не са много опасни, мисля, че не сме далеч от създаването на потенциално страшни ИИ технологии“.</p>
<h2 id="който-се-бои-от-мечки">Който се бои от мечки</h2>
<p>Ето че дойде и дългоочакваният наследник на най-успешния алгоритъм, преди седмици беше представен GPT-4, който отново подобри значително показателите си спрямо предишните версии. А това беше поводът Сам да даде още едно важно интервю, този път <a href="https://www.cnbc.com/2023/03/20/openai-ceo-sam-altman-says-hes-a-little-bit-scared-of-ai.html#Echobox=1679321132">през CNBC</a>, в което допълни, че е „леко уплашен“ от случващото се в ИИ света.</p>
<p>Е, става дума за притеснението му да не би авторитарни режими да разработват подобен тип технологии, които биха били опасни… Тоест, напълно е безопасно, ако го правят гигантски компании. Казва, че се притеснява подобни модели да не бъдат използвани за хакерски атаки, за дезинформация. Което със сигуронст са сериозни рискове, но не по-малки са и тези, които идват от бъдещите решения на нашия все още недокрай разказан герой.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman-10.jpg.480.webp" alt="Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="само-едно-бъдеще">Само едно бъдеще</h2>
<p>Какво ли предстои? Какви ли ще са уменията на следващите алгоритми, създадени от Сам и колегите му? Със сигурност се задават вълнуващи новини, от които зависи и развитието на цялото направление на изкуствения интелект.</p>
<p>Междувременно Сам не стои далеч и от други технологични посоки, които вещаят големи новини. През 2020-а той създаде Worldcoin – концепция за нови дигитални пари, които да могат да бъдат използвани чрез уникален „отпечатък“ – ириса на окото, които отличава всеки землянин. Проектът не успява да постигне кой знае какви успехи заради трудностите в регулациите в много държави… но, кой знае, след началото на блокчейн зимата, подобни идеи могат да се преродят – светът видимо се нуждае от ново поколение разплащания.</p>
<p>Сам отдавна казва, че „науката е счупена“, затова се старае да помага на компании в областта на енергетиката, биотехнологиите, роботиката.</p>
<p>По време на пандемията Сам даде сериозни средства за разработването на ваксини срещу ковид. Науката и досега е важна част от интересите му като инвеститор. Неотдавна стана ясно, че Алтман е инвестирал $180 млн. в стартъпа Retro Biosciences, който обещава да удължи живота ни с поне 10 години в обозримото бъдеще. Това е и рекорд, никога преди отделен инвеститор не е инвестирал толкова в подобно начинание. $375 млн. той отдели за Helion Energy, компания, която търси дългоочаквания студен ядрен синтез и енергийното решение, което да ни осигури безкраен и същевременно напълно зелен източник на енергия.</p>
<p>Много погледи през последните месеци той привлече както с най-новите ИИ модели на OpenAI, така и със… <a href="https://karamanev.me/technologii/mira-murati">скандала, при който</a> за кратко той беше освободен от компанията. После се върна с гръм и трясък, по-силен от всякога.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman-7.jpg.480.webp" alt="Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="633"></figure>
<h2 id="само-напред">Само напред</h2>
<p>И все пак, що за човек е Сам? През 2016 г. блогър го пита дали се живее по-добре със синдрома на Аспергер или това му пречи. Става дума за диагноза от аутистичния спектър, при която хората имат сериозни трудности в комуникацията с останалите. Той не отговаря… „По дяволите, ама аз нямам Аспергер! Тогава се замислих, че ми е ясно защо си го е помислил. Изглеждам странен по доста начини. Имам широки интереси към технологиите, не ме влече това, по което си падат повечето хора – купоните, срещите с много хора. Когато някой види снимка и каже: „О, усещам това и това“, всички тези скрити емоции, аз седя и го гледам като извънземно“.</p>
<p>Голямото му умение е ясната визия и интуитивното разбиране на комплексните системи. По всичко личи обаче, емпатията не е от най-силните страни.</p>
<p>„Телефоните вече ни контролират“, смята Сам. „Сливането на човека с технологиите вече е започнало. И сливането е най-добрият вариант. Всеки друг сценарий, при който не се сливаме с технологиите, а се развиваме успоредно, завършва с конфликт. Или ние ги поробваме, или те нас“.</p>
<p>В свободното си време обича да кара 5-те си бързи коли, две от тях са „Макларън“, трета е „стара Тесла“ (какво ли значи „стара“?). Другото му хоби е да пилотира самолети под наем над Калифорния. А третото, както Сам казва, е да се приготвя за оцеляване. Познатите му често говорят за апокалиптични сценарии, свързани с вируси, войни, или… смъртоносен ИИ. Той не смята, че скоро ще се стигне дотам, но… за всеки случай е подготвил бункер, в който има оръжия, злато, йод, антибиотици, батерии, вода и газови маски от израелските специални части.</p>
<p>Както казва Питър Тийл, „Сам изобщо не е религиозен, но в културно отношение е типичен евреин – оптимист, но готов да оцелява. С усещането, че нещата винаги могат да се развият зле и няма нито едно място на света, където да се чувстваш наистина у дома си“.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman-9.jpg.400.webp" alt="Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="400"></figure>
<h2 id="направи-си-сам">Направи си Сам</h2>
<p>Всяка година той пише списък с цели, някои от тях са свързани с бизнеса, други – с физическа активност, като например да кара 100 мили велосипед всяка седмица. Казват, че рядко някоя от поставените задачи остава неизпълнена.</p>
<p>Преди последните избори единият от двамата му братя предлага полу на шега да се кандидатира за президент на САЩ. „Кой може да е по-добър от теб, Сам?“. А той отвръща: „О, да! Хайде да пратим гея евреин да оправя нещата. Това със сигурност ще сработи…“</p>
<p>Хубаво е, че има чувство за хумор, но… не издавайте прочетеното на любителите на конспирациите. Ако все пак решите, споменете им и че от хлапе е вегетарианец.</p>
<p>Дали яде пържоли, дали е емоционален човек, не мисля, че е толкова важно. Но си струва да се надяваме на здравия разум на Сам Алтман през следващите години, когато той ще рисува бъдещето. Това бъдеще, в което, без изключение, ще живее всеки от нас…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/03/sam-altman.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Програмистът, който отказа $10 000 000 000</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/jason-citron-discord</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/jason-citron-discord</guid>
      <pubDate>Tue, 07 Mar 2023 06:00:41 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи. Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/jason-citron-discord-2.png.480.webp" alt="Джейсън Ситрон" /></p><p>Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.</p>
<p>Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?</p>
<h2 id="който-играе-ще-спечели">Който играе, ще спечели</h2>
<p>Най-добре е да правиш това, което обичаш, тогава нещата ще ти се получат по прекрасен начин, гласи популярното клише. Е, Джейсън от малък си обича компютърните игри, те са нещото, което го вълнува цял живот. Дори на първата среща с жена му вместо да се насладят на по-класическа романтика, се отдават на маратон с аркадни игри. След като и до днес са заедно, явно идеята се оказва добра.</p>
<p>Другото, което от малък той обича, е програмирането. Още е на едноцифрени години, когато разбира колко е интересно да казваш на компютъра какво да прави. Учи се бързо, толкова, че още е в началното училище пита татко си: „Как мога да получа пари от непознат онлайн?“. Родителите първо се чудят дали не продава някакви забранени субстанции, особено когато става ясно какви суми се очаква да получи хлапето. Но после разбират, че то на свободна практика създава уебсайтове и му помагат да си отвори банкова сметка.</p>
<p>Доста рано се събират двете му хобитата – програмирането и игрите. Писано му е няколко десетилетия да създава игри, които така и не успяват да привлекат кой знае какво внимание, преди да постигне първия си голям успех. А после да дойде и огромният му пробив, при това съвсем не с игра…</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/jason-citron-discord-6.png.300.webp" alt="Портрет на млад мъж с къдрава кестенява коса и брада – Джейсън, програмистът, отказал $10 милиарда" loading="lazy" decoding="async" width="300" height="225"></figure>
<h2 id="ненаиграл-се">Ненаиграл се</h2>
<p>За разлика от мнозина преуспели в Силициевата долина, нашият герой така и не помирисва атмосферата на най-големите университети. Учи във Флорида, в частна школа по игрови дизайн, бърза да се насочи към практиката.</p>
<p>„Висшето образование е интересна част от обществото“, казва Джейсън. „Когато работя с хора, така и никога не става дума кой какво е завършил, единственото, което има значение, е как си вършиш работата. Красотата на Силициевата долина е в това, че ако имаш страхотна идея и можеш да я претвориш на практика, има как да убедиш дори напълно непознат да ти даде пари и да се включи в твоя проект“.</p>
<p>Както стана дума, първите му опити далеч не са впечатляващи. Например идеята да създаде сайт за запознанства, базиран на видео разговори. С колегите му намират средства, отделят доста време и когато пилотният проект е готов… за няколко седмици не се регистрира дори един-единствен потребител.</p>
<p>Следващото му начинание е малко по-успешно. Създава онлайн игра, в която играчите си комуникират, докато играят. Използва един от дядовците на днешните социални мрежи – Bebo, който съществува само в Северна Америка.</p>
<h2 id="игра-на-тронове">Игра на тронове</h2>
<p>Той обаче никога не е бягал от рисковите решения. Решава да приключи проекта в същия ден, в който Стив Джобс анонсира създаването на платформата Apple App Store. Защото предусеща, че много бързо всички ще започнат да играят на телефоните си. И моментът да се насочи към мобилните игри е ключов, трябва да вземе решението веднага, за да улови вълната, която тепърва ще се надигне.</p>
<p>Решението се оказва повече от далновидно, след 5 месеца упорита работа Джейсън и екипът му пускат играта Aurora Feint.</p>
<p>Успехът надминава и най-смелите му очаквания. Очевидно хората наистина бързат да търсят готини апликации в новата мобилна платформа, а те все още не са достатъчно. Надеждите на програмиста са играта му да привлече 1000 души за седмица, а целта е изпълнена само в първия час.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/jason-citron-discord-4.jpg.480.webp" alt="Дискорд" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="422"></figure>
<h2 id="правилата-на-играта">Правилата на играта</h2>
<p>И все пак, начинанието се оказва успешно, но не и печелившо, екипът така и не намира начин да намери повече пари, за да развива играта, независимо от големия интерес.</p>
<p>Тогава Джейсън решава да промени модела. И баща му, и дядо му са предприемачи, от тях той казва, че е научил най-важния урок – да не се отказва, винаги да търси различния поглед, който може да промени ситуацията. И този път го намира.</p>
<p>Решава вместо игри, да продава технологията, на която се базират игрите. Джейсън е забелязал, че докато са създавали проекта си, програмистите са направили нещо повече – платформа за комуникация, класация, възможности много хора да играят едновременно в мрежа. Ако цялата тази основа бива предлагана на други екипи, те ще си спестяват досадната част от работата и сериозни инвестиции, а Джейсън и колегите му ще печелят от опита си, от нещо, което вече са създали.</p>
<p>И наистина, много екипи бързо се свързват с тях, след няколко седмици 15 проекта вече работят на основата на платформата им. Скоро логото на компанията – Open Feint, се появява в почти всички най-търсени игри. Тогава идва и времето за раздяла. През април 2011-а Open Feint е продадена на японската компания за игри GREE за $104 милиона.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/jason-citron-discord-8.jpg.480.webp" alt="Джейсън Ситрон" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="393"></figure>
<h2 id="отново-в-играта">Отново в играта</h2>
<p>Известно време Джейсън работи за новите собственици, но бързо разбира, че с тях имат различни виждания за това как да се развива наничанието. Макар и по-богат, той се озовава отново на изходната позиция. Решен да създаде нещо наистина голямо.</p>
<p>Любопитно е колко си прилича историята му с тази на създателя на Slack <a href="https://karamanev.me/istorii/stewart-butterfield-slack">Стюарт Бътърфилд</a>. И двамата тръгват от игрите, преди да осъзнаят, че това, в което са най-добри, са го създали почти случайно, между другото.</p>
<p>Приличат си и техните два големи успеха. През последните години, особено на фона на пандемията, Slack се утвърди като удобната платформа за комуникация в професионалния свят. Докато Discord се превърна в точното решение за същите нужди, но извън работата – в неформалната среда, в обсъжданията в духа на някогашните форуми. Платформата дори се оказа в неочакваната роля на едно от решенията, които могат да се превърнат в <a href="https://karamanev.me/technologii/sledvashtite-socialni-mreji">следващото поколение социална мрежа</a>.</p>
<p>Discord отдавна не е среда само на геймърите. И все пак, той тръгва от и заради игрите, така любими на неговия създател.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/jason-citron-discord-5.png.480.webp" alt="Дискорд" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="409"></figure>
<h2 id="играта-на-играчките">Играта на играчките</h2>
<p>В годините преди Discord геймърите се обединяваха най-вече на основата на технологичните платформи, например конзолите като Playstation или Xbox. Джейсън обаче преценява, че липсва по-удобна, обща платформа, чрез която те да общуват, да обсъждат игрите, да се координират.</p>
<p>Той отново започва с идеята, че ще създаде игра, в която потребителите ще си комуникират в реално време – с чат, аудио, видео. Като успоредно ще се създаде комуникационна мрежа, която да се превърне в удобно място за представяне на следващи игри, а и за реклама. Но този път той е преценил погрешно – решил е, че таблетите ще се превърнат в следващия любим начин за игра, а те така и не успяват да се наложат като масово решение.</p>
<p>Две години по-късно играта е представена, но не се радва на особен успех. И Джейсън пак решава да я изостави, като за сметка на това създаде нещо съвсем различно… което в същото време е и почти готово.</p>
<h2 id="голям-играч">Голям играч</h2>
<p>Комуникационната платформа на играта изведнъж се откъсва от нея, за да заживее свой живот под симпатичното название Discord.</p>
<p>Както признава Джейсън, идеята не е негова, а на съоснователя Стан Вишневски, който по това време също работи по новата игра. Според него е дошло времето на комуникационна платформа, която не е обвързана с една игра или технология. Предприемачът напълно се съгласява и тук идва големият успех.</p>
<p>Джейсън преценява по себе си – цял живот компютърните игри са били начин да си общува с хората – от най-добрите му приятели до собствената му съпруга. Значи може би те са основата, която просто помага на хората да общуват? Да продължат нататък, сближавайки се, обсъждайки още и още неща от живота?</p>
<p>„Толкова много от най-приятните ми спомени са свързани с игрите. Затова цялата ми кариера е посветена на това да давам на други хора възможността да създават специални моменти в живота си“, казва той.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/jason-citron-discord.jpg.400.webp" alt="Джейсън Ситрон" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="266"></figure>
<h2 id="гладна-мечка-хоро-не-играе">Гладна мечка хоро не играе</h2>
<p>Първите 50 потребители идват след пост в Reddit, после интересът главоломно се разраства.</p>
<p>В началните си версии Discord е крайно нестабилен, постоянно забива, но потребителите не се отказват. Явно са намерили платформа, където им е приятно. А тя им се отплаща, през следващите месеци инженерите работят здраво, Discord започва да се отличава със стабилността си на фона на всички останали.</p>
<p>Постепенно вместо „чат за геймъри“ платформата започва да се представя като „нов начин да чатиш с приятелите си и с хората, които имат интереси като твоите“.</p>
<p>Това, което ѝ помага да се впише в новото време и бързо да излезе от света на игрите, е нейната децентрализираност. Хората се събират в своеобразни отделни платформи, наричани сървъри, на базата на общи интереси, теми или пък любимите си игри. Комуникацията ни връща към зората на онлайн бума, с магията да намериш общи интереси с непознат от другия край на света. А от друга страна спасява от хейта, отделните сървъри се модерират сами и когато общността реши, че някой се държи не както трябва, взема мерки.</p>
<h2 id="играчки-за-елха">Играчки за елха</h2>
<p>Което, разбира се, създава следващото „поколение“ проблеми – платформата лесно позволява да се събират хора, обединени от екстремни интереси, гласът на мнозинството много бързо може да се превърне в закона на джунглата. В нещо, пред което бледнее дори „Повелителят на мухите“. И все пак, като че ли Джейсън и колегите му намират решения, като въпреки децентрализацията, има и форми на централен контрол тогава, когато изглежда, че нещата не вървят според правилата.</p>
<p>Джейсън признава, че не е очаквал чак такъв интерес. Казва, че успехът на Discord е едновременно „изненадващ, страхотен, но и много отрезвяващ“.</p>
<p>После, всички знаем, дойде пандемията и се затворихме в домовете си. Именно през март 2021-а Microsoft предложи умопомрачителните 10 милиарда долара, за да купи Discord. А нашият герой смело отказа, защото… може да си го позволи. Разочарован от предишната си продажба, когато начинанието му пое по път, който не харесва, той се реши на смелата постъпка. Вярвайки, че един ден платформата му ще струва много, много повече.</p>
<p>„Обсъдих го и с останалите от екипа, дали това е пътят, по който бихме могли да тръгнем… И беше прекрасно – повечето хора ми казаха, че искат да продължим да градим заедно това, което сме започнали“, казва програмистът.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/03/jason-citron-discord-7.jpg.480.webp" alt="Дискорд" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="300"></figure>
<h2 id="да-превъртиш-играта">Да превъртиш играта</h2>
<p>Джейсън вече е видял 2 и 200 в пъстрия си опит. „Пътят по изграждането на една компания е пълен с върхове и сривове“, казва той. „Лесно е да се говори за пиковете, винаги е по-трудно, стане ли дума за ниските точки. От тях обаче човек научава много повече.“</p>
<p>Discord днес има повече от 150 млн. активни потребители всеки месец, нараснали са тройно само за 3 години. Платформата привлича основно младите, хора с най-различни интереси. По нея днес работят около 700 души, които също са се удвоили за по-малко от две години.</p>
<p>Късмет обича смелите. А компютърните игри понякога доста си приличат с живота, могат и да те научат на някои неща. Ако не вярвате, питайте Джейсън Ситрон…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/03/jason-citron-discord-2.png.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Тристан Харис – рицарят на честните технологии</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/tristan-haris</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/tristan-haris</guid>
      <pubDate>Fri, 10 Feb 2023 06:00:56 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата долина“, така е известен Тристан Харис. Името му нашумя с прословутия филм „Социалната дилема“, който привлече погледите, но така и не поведе след себе си кой знае каква промяна. Работата му е олицетворение на всичко онова, което е „счупено“ в днешния онлайн живот. На манипулативните практики, които са се превърнали в заплаха за бъдещето ни като вид. Тристан Харис е не само най-разпознаваемият радетел за свободен и демократичен интернет. Не само задълбочен изследовател, привличащ погледите към начините, по които ни манипулират. Той е и човекът, който десетилетие по-рано предупреди, че пътят, по който вървят технологиите ще ни отведе в света на компаниите мастодонти, по-силни и от най-големите държави. До времената, когато сме неспособни да задържим вниманието си, четейки. До балоните на филтрите, които изкривяват гротескно начина, по който се информираме. Възможно ли е според него да обърнем тенденциите? Интернет да се превърне в свободно място без монополи, където информацията се предоставя по демократичен начин, с уважение към личните данни и възгледите на всеки потребител… Какви ли са идеите му за бъдещето на мрежата?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris.png.480.webp" alt="Тристан Харис" /></p><p>С името на митичен рицар, той е сред малкото донкихотовци, продължаващи битката срещу чудовището, в което се превърна днешният интернет.</p>
<p>„Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата долина“, така е известен Тристан Харис. Името му нашумя с прословутия филм „Социалната дилема“, който привлече погледите, но така и не поведе след себе си кой знае каква промяна. Работата му е олицетворение на всичко онова, което е „счупено“ в днешния онлайн живот. На манипулативните практики, които са се превърнали в заплаха за бъдещето ни като вид.</p>
<p>Тристан Харис е не само най-разпознаваемият радетел за свободен и демократичен интернет. Не само задълбочен изследовател, привличащ погледите към начините, по които ни манипулират. Той е и човекът, който десетилетие по-рано предупреди, че пътят, по който вървят технологиите ще ни отведе в света на компаниите мастодонти, по-силни и от най-големите държави. До времената, когато сме неспособни да задържим вниманието си, четейки. До <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">балоните</a> на филтрите, които изкривяват гротескно начина, по който се информираме.</p>
<p>Възможно ли е според него да обърнем тенденциите? Интернет да се превърне в свободно място без монополи, където информацията се предоставя по демократичен начин, с уважение към личните данни и възгледите на всеки потребител… Какви ли са идеите му за бъдещето на мрежата?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris-2.jpg.480.webp" alt="Социалната дилема" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"></figure>
<h2 id="на-три-стана">На три стана</h2>
<p>Негова личност идва като естествено продължение на <a href="https://karamanev.me/istorii/jaron-lanier">Джарон Лание</a>, <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">Ели Парайзър</a>, <a href="https://karamanev.me/technologii/digitalen-minimalizam">Кал Нюпорт</a>. Пътят на Тристан минава през собствен успешен стартъп, през опит да промени системата отвътре като част от екипа на Google. После идва същинската му битка за времето и вниманието на всички ни.</p>
<p>Роден през 1985-а, пътят му започва като този на много от другите забележителни личности на Силициевата долина. От малък си пада по програмирането, съвсем невръстно хлапе пише първите си програми за Mac. Идолът му по това време е Стив Возняк, дори му праща писма, които остават без отговор.</p>
<p>Освен от компютрите, той се увлича и от изкуството на илюзионистите. Сам се учи да прави фокуси, за да впечатлява приятелите си. По-късно той ще се върне към онези времена, защото те го карат да се замисли по темата за асиметричната власт. Карайки ви да изберете карта от колодата, магьосникът уж ви дава избор, но той е само илюзия, знае се предварително коя ще изберете, той умело ви е насочил към нея. Именно това, което след години Тристан ще забележи, че правят и интернет гигантите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris-6.jpg.480.webp" alt="Тристан Харис" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="506"></figure>
<h2 id="в-бляскави-доспехи">В бляскави доспехи</h2>
<p>Като млад той определено им симпатизира. Учи в Станфорд, университета, дал на този свят според статистиката най-много успешни стартъпи.</p>
<p>Негов състудент е Майк Кригър, бъдещият създател на Instagram, заедно участват в поведенчески експеримент. Изследват как да накарат човек в дадена мрежа да изпрати на друг снимка, ако при събеседника му времето е лошо – за да го зареди с добро настроение. Курсът е по психология и е насочен към това как да влияем на потребителите. На нашия герой му прави впечатление, че и дума не се обелва за това как влиянието да се случва етично, как да се оставя свобода на избор на същите тези потребители.</p>
<p>Докато следва, изпълнява една от големите си мечти – стаж в Apple. После идва и голямата стъпка – създава свой стартъп. Apture е добавка към браузъра, с чиято помощ човек може да търси повече информация в даден сайт. Приложението бързо става популярно, ползват го The Economist, Financial Times, The New York Times. Както после разказва Харис, през цялото време той се разкъсва между мисията на компанията – да провокира любопитството на хората, и натиска на клиентите да прави така, че те да стоят колкото може по-дълго на сайтовете им.</p>
<p>Статъпът е купен от Google за $10 млн., заедно с него и Тристан става част от екипа на компанията и работи по електронната поща Gmail. След година в това начинание, той вече е убеден, че не иска да е част от една манипулативна система и започва кръстоносната си битка…</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris-3.jpg.400.webp" alt="Тристан Харис" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="400"></figure>
<h2 id="тристан-и-изолда">Тристан и Изолда</h2>
<p>Това е името на един от най-популярните средновековни сюжети, който идва още от XII век и повлиява на много следващи литературни явления. Той има много варианти, които се разпростират из всички цивилизации на тогавашния свят. Но като цяло винаги става дума за изпепеляваща любов и за смел рицар, който се бори за справедливостта.</p>
<p>В интерес на истината нищо не знаем за изпепеляващите любови в живота на Харис, той целенасочено крие всякаква лична информация. Като своеобразен символ за това как технологиите трябва да уважават личното пространство. Но пък за битката за справедливост на адаша на средновековния герой се знае доста и именно това е поводът да си говорим за него.</p>
<p>През 2012 г. той разпраща на колегите си презентация на 144 страници със заглавието „Призив да се минимизират отвличащите фактори и да се уважава вниманието на потребителите“. Пуска го до пощите на десетина души, но след няколко дни вече са го чели над 5000 служители на Google, включително и Лари Пейдж.</p>
<p>От гиганта уж му дават шанс да приложи идеите си на практика. Година по-късно Тристан заема длъжността „етичен дизайнер и продуктов философ“ за гигантската компания. Знаете, в тази област си падат по гръмките и оригинални длъжности, които обаче са с доста неясно съдържание. Така или иначе, той се опитва да популяризира идеите си, включително канейки световноизвестния будистки монах Тик Нят Хан да изнесе лекция пред „колектива“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris-7.jpg.480.webp" alt="Тристан Харис стои неподвижно на тротоар, докато зад него минувачи прекосяват пешеходна пътека като размазани от движението силуети" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="когато-се-каляваше-стоманата">Когато се каляваше стоманата</h2>
<p>Много пъти се среща с шефовете на Google. Получава аплодисменти, уж му казват колко е важна неговата работа, но… нищо не се променя. Така пред декември 2015-а Тристан се отказва от опитите си да промени системата отвътре, напуска работа и се отдава на мисията си. Да говори за недъзите на съвременните технологии и за това как можем да им противодействаме, отново чрез технологиите.</p>
<p>Напълно разбираемо е защо Google не могат да си позволят да приложат идеите на нашия герой. Защото в дивия онлайн свят това веднага би ги направило неконкурентноспособни спрямо всички останали.</p>
<p>Става дума за същата онази асиметрична власт, поуката, която Тристан носи в себе си от магическото детство. Само че в случая не безобидният опит за впечатляване на илюзиониста, а съвсем пряката манипулация. „Хората „зад екрана“ упражняват цялата власт върху тези, които гледат в същия този екран.“</p>
<p>„Проблемът ни е, че днес изпитваме същите палеолитни емоции, живеем при институции, устроени при средновековен начин, а вече владеем технологии, които ни карат да се чувстваме богоподобни“, казва Тристан.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris-4.jpg.480.webp" alt="Тристан Харис" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="473"></figure>
<h2 id="на-върха-на-копието">На върха на копието</h2>
<p>Всичко това идва като естествено последствие от най-важната характеристика на съвременния дигитален свят – огромното море от информация, което ни залива, и битката вниманието ни да бъде привлечено. Искат или не, за да оцелеят, компаниите правят всичко по себе си, за да насочат погледа ни именно към техния продукт, колкото може по-често и задълго, защото именно то е това, което по някакъв начин ги изхранва.</p>
<p>Тристан я нарича „икономика на вниманието“. Всяко приложение и уебсайт – независимо дали е за медитация, новинарска платформа или увлекателна игра, се старае да привлече погледа ви, за да го отворите и да прекарате в него възможно най-дълго време.</p>
<p>И как се случва това? Чрез всякакви манипулативни техники. В имейла си до колегите Тристан предупреждава, че до десетилетие те ще доведат дотам, че хората ще са <a href="https://karamanev.me/technologii/tldr">неспособни да задържат</a> задълго вниманието си, например четейки книга. Че софтуерните продукти все повече ще ни бомбардират със съобщения за щяло и нещяло, на което ние ще реагираме отново и отново, без да се осъзнаваме, като хамстер във въртележка. Че персонализирането на съдържанието крие рискове, които трябва да бъдат осмислени и предотвратени.</p>
<h2 id="подлеци-сър">Подлеци, сър!</h2>
<p>Добре дошли в това бъдеще, за което Тристан се оказва напълно прав. Отвличащите фактори в ежедневието ни днес са бич, чиито гнили плодове ще ядем дълги години. Все по-трудно ни е да задържаме вниманието си, да се удържим да не погледнем пак към телефона, за да видим дали пък някой не е лайкнал поредния ни пост.</p>
<p>Ама, и да го е лайкнал, какво от това?</p>
<p>След Google Тристан започва да се занимава с нещо, което сам нарича „етически активизъм“. Създава движението „Добре прекарано време“ (Time Well Spent) с идеята по темата да се говори повече и хората да си дават сметка за размерите на манипулацията. После със съмишленици основава неправителствената организация Център за хуманни технологии.</p>
<p>През 2020-а успява да привлече внимание към темите с участието си в „Социалната дилема“. Филмът е гледан от 100 милиона души в 190 страни, преведен е на 30 езика! Харис става доста популярен, много държави го канят като консултант за възможни регулации, чест гост е и в Сената.</p>
<p>Да, популярността на филма вероятно води до някои промени, като например въвеждането на „фокусиран“ режим в новите айфони. Истината обаче е, че по-скоро отново се претворява поговорката за това, че кучетата си лаят, а керванът си върви.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris-5.jpg.480.webp" alt="Тристан Харис" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="в-двора-на-крал-артур">В двора на крал Артур</h2>
<p>Според нашия герой едно от решенията е да се сложи край на безплатните приложения. Както повтаря и добрият стар <a href="https://karamanev.me/istorii/jaron-lanier">Джарон Лание</a>, когато нещо е безплатно, стоката си ти, това се доказва днес от тъжните примери на интернет гигантите. От ожесточената им битка за данните и времето ни. Срещу това според Тристан стоят „органичните технологии“ – плащаш си за тях, но това позволява на създателите им да не използват манипулации и рекламни хватки.</p>
<p>Първата стъпка според него е държавите да забранят свръхтаргетираната реклама.</p>
<p>Обаче много е трудно човек да свикне да дава пари за нещо, което винаги е получавал (на пръв поглед) безплатно. Разбира се, тук цена има и тя накрая излиза солена, но за да си дадеш сметка за това, трябва да се замислиш… за което нямаш време, докато в джоба телефонът пак ти напомня, че в някоя от 235-те социални мрежи някой е харесал поста ти.</p>
<p>И тук идва следващата идея на Тристан, която е проста, логична и все пак, ако я вземат на въоръжение повече хора, само биха спечелили от това. Да, знаете в чии ръце е спасението на самите давещи се.</p>
<p>Търсенето на решение на тези проблеми минава през осъзнаването им – малцина ще се замислят и няма да открият за себе си, че са се превърнали в „анонимни фейсбукхолици“ и отварят минута през минута тази или друга платформа.</p>
<h2 id="ескалибур-онлайн">Ескалибур онлайн</h2>
<p>Съветите на нашия герой са доста подобни на тези на Кал Нюпорт с неговия „<a href="https://karamanev.me/technologii/digitalen-minimalizam">дигитален минимализъм</a>“. Стъпките са наистина интуитивни. Да ограничите за известно време приложенията, които имате на телефона си, за да оцените кои от тях наистина са ви важни. Факт е, че днес е почти невъзможно да си активен член на обществото, ако се откажеш напълно от тях, за това допринесе и все по-свободната работна среда от времената на пандемията.</p>
<p>Но спасението тук е в това да се ограничим до онези приложения и съобщения в тях, които наистина са ни важни. Ако толкова нямаме търпение да видим писмото от някой важен човек, винаги може да сложим филтър и телефонът да ни осведоми само за него, а не за всяки следващ спам в пощенската кутия. Средно всеки от нас днес поглежда телефона си около 150 пъти на ден!</p>
<p>Сред другите му идеи е да отделите на един екран важните приложения, така че другите да не са непрестанно пред очите ви. Защото всички са измислени така, че, насочите ли поглед към екрана, да ви привлекат с червена удивителна, че има нещо ново и особено интересно, заради което да ги отворите.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris-2.jpeg.480.webp" alt="Социалната дилема" loading="lazy" decoding="async" width="512" height="288"></figure>
<h2 id="въпрос-на-чест">Въпрос на чест</h2>
<p>Неспособността да се съсредоточаваме е огромен проблем, който се задълбочава – личи си и от това как се променя характерът на всяка следваща нашумяла социална мрежа. Но има и още една голяма тема, свързана с етиката на гигантите, за която Тристан често говори и тя е не по-малко важна за нас като вид: демокрацията и общественото развитие.</p>
<p>И тук пак голямо значение имат социалните мрежи. Днес, за да достигне до вас например тази публикация, това с много голяма степен на вероятност се е случило през някой от интернет гигантите. Отдавна отмина времето, когато влизахме на сайтове, за да четем новини – сега ни ги предлагат търсачките, ако ни е нужно нещо конкретно, или социалните мрежи. Последните обаче никак не обичат да показват външни линкове, основната им цел е да задържат вниманието ни колкото може по-дълго. В резултат се налага създателите на съдържание да плащат за реклама, така че все пак думите им да стигат до някого.</p>
<p>Или другият вариант: да са шумни, провокативни, конспиративни, двусмислени, „просещи си“ да кликнеш на шарено звучащия линк. От всичко това логично последваха и други явления, предсказани от Тристан – поляризацията на обществата, невъзможността за постигане на съгласие, агресивната комуникация.</p>
<h2 id="вятърни-мелници">Вятърни мелници</h2>
<p>Заедно с това идва и пряката намеса. Според изследване на психолога Робърт Ъпстейн от Американския институт за поведенчески изследвания и технологии например, от 2015-а до днес резултатите от Google са променили изхода на изборите в не по-малко от 25 държави.</p>
<p>„Всичко това води до упадък на хората, на човечеството, упадък на отношенията, вниманието, демокрацията, на чувството за срам“, казва Тристан.</p>
<p>Нови теми отваря и напредъкът на изкуствения интелект. Според модерния рицар, проблемът там не е, че технологиите технологично ще започнат да ни превъзхождат в нашите силни области. Опасността настъпа тогава, когато компютърът „осъзнае“ слабостите на човека, когато разбере къде той е емоционално уязвим и използва това срещу него. Дали не виждаме първите следи от този проблем в алгоритмите на социалните мрежи?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris.jpeg.480.webp" alt="Тристан Харис говори с микрофон на сцена пред слайд „A Species Between Worlds“ на Center for Humane Technology" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="последният-довод">Последният довод</h2>
<p>На заседание на Сената през пролетта на 2021-а Тристан формулира проблема ясно и увлекателно: „Намираме се в средата на големия преход от аналоговото общество на ХХ към цифровото на XXI век. Пред нас има два избора, които изглеждат като антиутопия: можем да се насочим към китайските оруеловски импланти в мозъка с авторитарен контрол, цензура и масова промяна на поведението. Или да изберем американската, западната версия на Хъксли, при която да потънем в отпускане, гняв, незначителност и развлечения до смърт… Хайде да опитаме да намерим трети път: към открито, а не затворено дигитално общество!“.</p>
<p>И наистина, хайде! Тази битка е толкова важна и зависи от всеки от нас… Със сигурност смисленото дигитално бъдеще минава през осмисляне. И борба, но не срещу хората на различно мнение онлайн. Нали си спомняш къде е свободата, Санчо…?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/02/tristan-haris.png.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Лекс Фридман, готиният учен</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/lex-fridman</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/lex-fridman</guid>
      <pubDate>Tue, 27 Dec 2022 06:00:54 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, водещи учени от света на изкуствения интелект. Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последните месеци, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт. Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната. Лекс е повече от интересна птица заради успехите си. Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman.jpeg.480.webp" alt="Лекс Фридман" /></p><p>Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват хора като <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">Мъск</a>, Зукърбърг, Кание Уест, <a href="https://karamanev.me/istorii/vitalik-buterin">Виталик Бутерин</a>, Ноам Чомски, <a href="https://karamanev.me/istorii/jaron-lanier">Джарон Лание</a>, също и водещи учени от света на изкуствения интелект, с които си говори на един език.</p>
<p>Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последната година, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.</p>
<p>Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната си.</p>
<p>Лекс е повече от интересна птица заради успехите си като учен и подкастър (някои биха казали журналист). Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman.jpg.480.webp" alt="Лекс Фридман" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="463"></figure>
<h2 id="iron-man">Iron man</h2>
<p>„Най-реалистичният разговор между два робота“, гласи най-харесваният коментар под последното гостуване на Илон Мъск при Лекс Фридман. И наистина, с типичния профил на техничари, двамата си говорят с равен тон, водещият е изтупан в класическия си костюм, какъвто в София можеш да видиш основно при младежите, раздаващи мормонска литература.</p>
<p>И все пак, както си бъбрят роботите, Илон разказва, че макар да не е религиозен, е стоял, паднал на колене, молейки се първата мисия на SpaceX успешно да заведе хора на Международната космическа станция.</p>
<p>Интересно е, че неотдавна Мъск обеща именно при него да обясни пълно гледната си точка за Twitter, след като прословутият референдум определи той да напусне поста си начело. (После Мъск изпрати брат си Кимбал, но суматохата лесно обяснява защо.) А Лекс се оплака, че веднага след това са започнали атаки и срещу него – като например да подправят информацията за биографията му в „Уитипедия“.</p>
<p>Лекс не е журналист, но успява да предразположи, да остави събеседника си да говори. А другото му впечатляващо умение е да представя теми като изкуствения интелект, сложни и с много специализирани знания, с профилирани, като ги разказва едновременно научно издържано и на достъпен език.</p>
<p>Той може да няма огромната популярност на своя <a href="https://karamanev.me/istorii/joe-rogan">колега и приятел Джо Роган</a>, с когото взаимно си гостуват често, но прави нещо много важно – показва, че и в света на дигиталното съдържание има място за популярно представяне на наука, за интелигентни разговори.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman-10.jpg.400.webp" alt="Лекс Фридман" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="392"><figcaption>Лекс като ученик в Русия</figcaption></figure>
<h2 id="по-костюмите-посрещат">По костюмите посрещат</h2>
<p>Как така се казва Лекс, а идва от славянския свят? Е, да, името му, разбира се, е Александър и е роден през 1983-а в мъничкото руско градче Чкаловск.</p>
<p>Александър Фридман, чували сте това име? Да, така се казва един от най-големите физици на ХХ век. През 20-те той създава теорията за разширяващата се Вселена, потвърдена от Хъбъл, който получава доста повече от славата.</p>
<p>Старият Фридман се сражава в Първата световна война, а след руската революция е ръководител на завод за самолети. Умира през медения си месец от тиф.</p>
<p>Наистина, името е популярно, Александър Фридман е и бащата на Лекс, който също е водещ учен, само че в областта на плазмената физика. Не е ставало дума има ли нещо общо с изследователя отпреди век, или просто има съвпадение на имената.</p>
<p>Но пък е повече от любопитен епизодът от подкаста, в който бащата и синът Фридман си говорят за теоретична физика, за Чернобил, за живота на емигранта. Достолепният физик дори външно прилича на Айнщайн, за разлика от сина си говори с тежък руски акцент, даже често, когато не успява да намери мисълта си, минава на родния си език.</p>
<p>Всеки път, като е развълнуван, си сипва и отпива от шишето пред него… да, вода е в случая, учени са все пак.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman-9.jpg.480.webp" alt="Лекс Фридман" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="558"><figcaption>С приятеля му Джо Роган</figcaption></figure>
<h2 id="когато-се-каляваше-стоманата">Когато се каляваше стоманата</h2>
<p>В същия епизод Лекс разказва за идването си Америка, че то му се струва ужасна идея. Макар че пристига само на 13, в Русия е заобиколен от деца с неговите интереси – физика, математика, докато отвън океана попада в обикновено училище.</p>
<p>Както пък отвръща баща му, има значение и че са евреи по произход. Та този народ през цялата си история е свикнал да се справя с подобни неща, да се мести, да оцелява. И цитира на руски стихове от песен на Висоцки – „когато на смърт отиват, пеят. Най-страшният час в боя е този, когато очакваш атаката“.</p>
<p>Обсъждат и дядото на Лекс, който участва във Втората световна война като снайперист в земите на днешна Украйна.</p>
<p>Бащата е световен учен в своята област, подкастърът има и брат – Грег, който пък е начело на стартъп, занимаващ се също с плазмена физика.</p>
<p>Интересното е, че знаменателният епизод, който беше точно номер 100 в списъка на Лекс, днес липсва в официалния му канал и може да се намери само от други източници. Не е трудно да се досетим, че причините се крият в международния контекст.</p>
<p>През ноември 2021-а се появи новината, че се водят преговори в подкаста му да се появи Владимир Путин, което той обяви сам, но после беше отречено от най-високо ниво. Когато Мъск се включи в темата на деня с предложение да започнат преговори между Русия и Украйна, Лекс обяви, че би се радвал да влезе в ролята на посредник.</p>
<p>„Не се опитвайте да бягате от историята, учете се от нея“, призовава подкастерът. „Тези, които жадуват власт заради самата власт, разчитат на хаоса, на гнева, на страха. Не им давайте шанс. Бъдете добри. Бъдете търпеливи. Бъдете силни.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman-8.jpg.960.webp" alt="Лекс Фридман" loading="lazy" decoding="async" width="1418" height="983"><figcaption>Със създателя на етериум Виталик Бутерин</figcaption></figure>
<h2 id="dura-lex-sed-lex">Dura lex, sed lex</h2>
<p>Ще рече от латински: „строг закон, но закон“.</p>
<p>Лекс има докторска степен по софтуерно инженерство. Първата му работа е в Google, но остава само половин година, работейки над нови методи за автентикация на потребителите. Решава, че му липсва университетът и се пренасочва към MIT, където, освен че преподава, води и научни изследвания в областта на автономните превозни средства, машинното самообучение, роботиката. Има немалко публикации в сериозни научни списания.</p>
<p>Как се решава да започне с подкаста? Повече от 10 години е голям почитател на Джо Роган, слуша го от самото му начало. Именно той го вдъхновява да започне и да се насочи конкретно към изкуствения интелект.</p>
<p>После се сприятеляват. С това е свързана и една любопитна скорошна случка. При последното гостуване на Нийл Деграс Тайсън Роган положи всички усилия да го убеди колко е готин Лекс и че е време да гостува и при него, а Тайсън подмина поканата, кой знае защо, видимо проявявайки мижав интерес.</p>
<p>Днес каналът му е събрал около 3 милиона абонати и 300 милиона гледания, което е далеч зад рекордите, но е и впечатляващо за проект, посветен основно на технологиите… От 2006-а Лекс има YouTube канал. В днешния си вид начинанието съществува от 2018-а, първо носи името „Подкаст за изкуствен интелект“, после приема името на създателя си. За да обсъжда „ИИ, наука, технологии, история, философия, природата на разума, съдбата, любовта и силата“.</p>
<p>Гостували са му учени като Андрю Енджи и Ян Лекун, Джеймс Гослинг – създателят на езика за програмиране Java, шахматистите Гари Каспаров и Магнус Карлсен.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman-7.jpg.480.webp" alt="Лекс Фридман в черен костюм и вратовръзка на тъмен фон до надпис Lex Fridman Podcast – корицата на подкаста му" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="542"></figure>
<h2 id="искрица-живот">Искрица живот</h2>
<p>Да, човек на науката е Лекс… и все пак, преди месец за него научиха много повече хора без интереси към темата, заради гостуването на рапъра Кание Уест. Малко по-рано той обяви, че се гласи да опита отново късмета си в надпреварата за президент на САЩ.</p>
<p>Е, навлязоха толкова сериозно в дискусията за холокоста, че после един куп огромни спонсори прекратиха договорите си с рапъра.</p>
<p>Разговорът беше непресторено емоционален, особено за Лекс, който има предци, изгубили живота си в Холокоста. Интервюто стана наистина доста популярно.</p>
<p>„Ние още сме в Холокоста. Шест милиона души са умрели в него, 20 милиона са жертвите на абортите“, казва Кание, който сега се казва Йе и очевидно се е насочил към свръхконсервативните американски избиратели. „Медиите промотират, че това е моето тяло и моето решение, а става дума за промотирането на нов Холокост. 50% от смъртните случаи на афроамериканци са от аборт. Най-опасното място за черните хора в Америка е стомахът на майка им“, каканиже Йе. И повтаря ли, повтаря, че медиите по света са еврейски и те определят дневния ред.</p>
<p>„Еврейски медии е тавтология“, казва Йе, а Лекс отвръща, че това звучат като думи на Гьобелс.</p>
<p>Йе. „Ноу, ноу“, личи си, че иска да му каже водещият, но гостът продължава в същия дух, а Лекс срещу него е изгубил ума и дума. Но продължава разговора, влиза в разговор, в дискусия.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman-6.png.480.webp" alt="Лекс Фридман" loading="lazy" decoding="async" width="720" height="405"><figcaption>С Марк Зукърбърг</figcaption></figure>
<h2 id="борбата-е-безмилостно-жестока">Борбата е безмилостно жестока</h2>
<p>Именно това според мен е големият урок, който си струва да вземем от подкастъра по нашите ширини. Че винаги си струва да продължаваш да търсиш другото мнение, да не се отказваш от разговора, да се вкопаваш в <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">балона си на филтрите</a>. „Имайки предвид семейната ми история, разговорът беше труден, но важен“, пише после Лекс. „Защото вярвам в ползата от задълбочения, честен и емпатичен разговор между различните гледни точки“.</p>
<p>В този контекст е любопитно да отбележим, че днешният ни герой си пада по фитнеса, а и по друг спорт. В наши дни явно е почти невъзможно да успееш в света на подкастите, ако не си майстор в бразилското джу джицу. И Лекс, и приятелят му <a href="https://karamanev.me/istorii/joe-rogan">Джо Роган</a> са с високи колани в модерното бойно изкуство, това важи и по нашите ширини – един от най-успешните подкастъри – <a href="https://karamanev.me/sreshti/svruhchovekut-georgi-nenov">„свръхчовекът“ Георги Ненов</a>. Може би и защото не умея да сгъвам кимоната на хората, докато те са вътре, не се решавам да започна подкаст вариант на Дигитални истории.</p>
<p>Иначе, освен че има черен колан в този спорт, Лекс практикува джудо и борба, участва в състезания.</p>
<p>Та, от тази гледна точка, явно опитът на костюмирания домакин се оказва полезен. Защото ясно е, че бойните спортове много повече, отколкото личи на пръв поглед, учат да уважаваш опонента.</p>
<p>Любимата му книга е „Чумата“ на Камю. Обича и музиката, свири на китара и пиано, но гостите му рядко са музиканти – с изключение на Йе, доколкото той изобщо е музикант.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman-4.jpg.369.webp" alt="Лекс Фридман" loading="lazy" decoding="async" width="369" height="400"></figure>
<h2 id="никога-да-не-поресна">Никога да не поресна</h2>
<p>„Животът става по-весел, ако успееш да запазиш своята непосредственост“, казва Лекс.</p>
<p>Подкастите си обикновено записва уикендите, когато не е на работа, а и гостите му са свободни. Един от въпросите, които много често задава, е за съветите, които биха дали на младите. „Заобиколете се с правилните хора!“, отсича Марк Зукърбърг, който казва, че винаги е бил фокусиран върху избора на служители и човешката страна. Е, нека му повярваме.</p>
<p>Посланието на любимия на Лекс Илон Мъск: „Бъдете полезни за обществото“. Съветва младите да учат по малко от повече области, да се срещат с най-различни хора, да четат много книги и да развиват сериозно общата си култура.</p>
<p>Ян Лекун им препоръчва да се интересуват от големите въпроси, като например какво е Вселената и какво е времето, а Джо Роган – да намерят за себе си онова, което ги вълнува.</p>
<p>Лекс казва, че е просто хлапе с костюм, което обича да говори за любов и за роботи. „Да си възрастен е прехвалено. Отказвам да порасна“, допълва ученият. Е, той е съветско хлапе, сигурно е чел за приключенията на Пипи Дългото чорапче.</p>
<p>Голямата сила на Лекс, освен да търси различното мнение, е да рисува бъдещето. Да представя технологиите с невероятните им възможности на достъпен език, който същевременно е съобразен с науката.</p>
<p>Да представя темите за дигиталното настояще и вълнуващото бъдеще, точно както се опитва да го прави и този сайт. Защото важните въпроси за нас като вид отдавна са тук и крият много интересни отговори…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman-2.jpg.480.webp" alt="Лекс Фридман" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="588"><figcaption>След започването на войната Лекс посети Украйна, за да види случващото се от първа ръка.</figcaption></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/12/lex-fridman.jpeg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/wordpress-matt-mullenweg</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/wordpress-matt-mullenweg</guid>
      <pubDate>Tue, 02 Aug 2022 06:00:38 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт. Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от интернет страниците по света! Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/wordpress-matt-mullenweg.jpg.480.webp" alt="Мат Муленвег, създателят на WordPress, седи на сив диван пред бетонна стена и работи на лаптоп със стикери на WordPress" /></p><p>2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която днес всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт, да създаде своето местенце в мрежата.</p>
<p>Днес според статистиката на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от сайтовете по света! (Сред тях е и Дигитални истории). Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли. Време е да ви разкажа за Мат и неговото отроче, което израсна и се превърна в гигант, обичан от милиони.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/wordpress-matt-mullenweg-4.jpg.480.webp" alt="Мат Мълънуег, създателят на WordPress, с брада и карирана червена риза, жестикулира по време на разговор" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="what-a-wonderful-world">What a Wonderful World</h2>
<p>Много малко са толкова позитивните неща, които са се случвали в миналото на интернет, които са му се отразили толкова добре, колкото раждането на WordPress. За първи път се появи платформа с отворен код, около която се обедини огромна общност. Благодарение на това днес е по-лесно от всякога да имаш добре направен сайт, без да си програмист, дизайнер, или пък да трябва сериозен опит.</p>
<p>Много трудно човек може да си даде сметка какво значи 1/3 от днешния интернет. Различни източници ще ви кажат и различни данни, но това са приблизително 450 милиона уеб страници! Само си ги представете една до друга. И броят, и делът им не спира да расте, WordPress добавя по 2% към „дела си“ от мрежата годишно, а според някои източници дори е подминал 40-те процента!</p>
<p>Платформата непрестанно се развива и подобрява, екосистемата расте с часове. Днес основната база на проекта приютява 423 759 реда код, а тъй като програмистите работят на доброволни начала, до момента по него са положени 112 години в часове работа.</p>
<p>И всичко това, както повечето проекти, променили живота ни в дигиталната ера, започва съвършено случайно, от любопитството на едно хлапе.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/wordpress-matt-mullenweg-5.jpg.480.webp" alt="Матю Муленвег, създателят на WordPress, в два огледални профила – мъж с вълниста кестенява коса и брада" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="570"></figure>
<h2 id="hit-the-road-jack">Hit the Road Jack</h2>
<p>Интересна птица е Матю Чарлз Муленвег, роден на 11 януари 1984-а. Програмирането се превръща в негово основно поприще, но той е всичко друго, освен типичния, вглъбен в компютрите образ. Пада си по кулинария, фотография, писане, по хубава музика. В училище специализира свирене на саксофон, а висшето му образование е по… политически науки.</p>
<p>Баща му е софтуерен специалист, но дълги години момчето никак не се интересува от тази област. Става му интересна, чак след като наближава 20-те и то покрай начинанието, с което после ще стане световноизвестен.</p>
<p>2003-а, 19-годишният Мат е първокурсник в Хюстънския университет. Решава да си направи блог, като избира не толкова популярната платформа b2/cafelog. Мат иска да покаже на състудентите си снимките, които е направил на екскурзия във Вашингтон. Блогът се казва Photomatt.net, а по-късно се превръща в просто Ma.tt (сайтът е жив и днес <a href="https://ma.tt/">тук</a>).</p>
<p>За да си представите мащабите, по това време с помощта на b2/cafelog са направени едва 2000 блога. Платформата далеч не е съвършена, затова на Мат му трябват минимални конкретни подобрения, така че да може да качи снимките си. Затова опитва да се свърже с хората, създали проекта… А днес всички ние, които ползваме WordPress, имаме огромния късмет, че удря на камък.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/wordpress-matt-mullenweg-7.png.480.webp" alt="Мат Муленуег, създателят на WordPress, с дълга руса коса и сив суитшърт, замислено докосва брадичката си" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="576"></figure>
<h2 id="on-the-sunny-side-of-the-street">On The Sunny Side of the Street</h2>
<p>Създателят на платформата просто е изчезнал, затова Мат решава да потърси съвет в един от популярните по онова време форуми за програмиране. „Софтуерната дилема на блога ми“, кръщава темата младежът и обяснява: „Софтуерът за логване в платформата, която ползвам, не е обновяван от месеци, а главният разработчик е изчезнал. Не мога да го намеря никъде, но се надявам, че поне е окей“. Дните минават, а отдолу се появява само един коментар. Някой си Майк Литъл пише: „Ако си сериозен в идеята да направим форк на b2, би ми било интересно да се включа“.</p>
<p>Мат не му мисли дълго, кани на помощ Майк и двамата започват свое начинание на базата на b2. Отделят го като безименен форк – от английската дума за вилица, на „софтуерен език“ така се нарича версията на определена програма (най-често с отворен код), която се „откъсва“ и продължава по собствен път.</p>
<p>Символично или не, официално форкът е създаден навръх първи април, датата се превръща в рожден ден на WordPress.</p>
<p>Пилотната версия е готова още през май същата година под номер 0.7. Проектът на Мат и Майк, който позволява на младежа да направи търсения блог, работи. И макар че дори още си няма име, двамата вече са се запалили по начинанието и са решили да продължат да работят, за да изградят цялостна система за блогове. Постепенно с тях се свързват още хора, Мат и Майк се нахъсват да продължават. Снежинката се превръща в лавина и за няколко години WordPress става синоним на платформа, която ви позволява лесно да си създадете сайт. Независимо дали искате да направите онлайн магазин, личен блог или рекламна страница.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/wordpress-matt-mullenweg-8.jpg.480.webp" alt="Мат Мълънуег и Майк Литъл, съоснователите на WordPress, седят усмихнати на маса в ресторант" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Мат и Майк Литъл през 2015 г.</figcaption></figure>
<h2 id="fly-me-to-the-moon">Fly Me to the Moon</h2>
<p>Хората не спират да предпочитат WordPress до днес, защото в базисния му вид няма нужда дори да умеете да програмирате. Системата е лесна, интуитивна, доказана от времето. Ако пък и програмирате поне малко, можете да доразвивате проекта си без граници. Разбира се, няма идеални решения, WordPress не винаги е най-добрият избор. Но определено е мит мнението, че е подходящ само за по-скромни проекти, и до днес го ползват BBC America, Bloomberg Professional, TechCrunch и The New Yorker.</p>
<p>Кръстница на проекта е приятелката на Мат Кристин Тремуле, която се занимава с копирайтинг и е автор на имената на доста успешни марки. Той я моли за съвет, а два дни по-късно изведнъж ѝ хрумва марката, която днес владее интернет. Кристин поглежда в мрежата, вижда, че още няма сайт с такова име и се обажда на приятеля си, казвайки по телефона една-единствена дума, WordPress.</p>
<p>Кристин помага и за първоначалното популяризиране в социалните мрежи. Както всички други в проекта, и тя отказва да вземе пари за съдействието си, защото такава е идеята на проектите с отворен код. И до днес WP особено държи на 4-те си постулата на свобода – всеки може да използва платформата за всякаква цел; да учи как тя работи и да я променя, за да прави каквото желае; да я предава нататък; да дава на другите варианти на платформата, които сам е променил.</p>
<h2 id="summertime">Summertime</h2>
<p>Мат и Майк се превръщат в железен тандем. Не ги спира и фактът, че работят от двата края на Атлантика. Майк се оказва британски програмист с 20-годишен опит, който успешно балансира младежкия ентусиазъм на студента Мат. Именно опитният софтуерен инженер държи първо да помислят за добрата, стабилна и скалируема архитектура на новото приложение, а после да се насочат към детайлите. Мат е самоук, неопитен в това поприще, но пък готов да учи и пълен с идеи.</p>
<p>А какво се случва със създателя на b2/cafelog, когото Мат толкова упорито е търсил? Майкъл Валдриги вижда проекта на двамата и решава да се присъедини към тях. Оказва се, че той също е създал начинанието – „татко“ на WP, 2 години по-рано, защото не му е харесвало как работят другите популярни платформи за блогове. В нововъведенията на Мат и Майк той вижда много добри идеи и тримата продължават заедно. Проектът им намира благодатна почва точно тогава, когато по-сериозно започва да излиза на мода програмирането с отворен код.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/WordCamp-Europe-2013-min.jpg.360.webp" alt="Мат Муленуег, създателят на WordPress, с карирана риза и скръстени ръце на сцена с черен фон" loading="lazy" decoding="async" width="360" height="215"></figure>
<h2 id="stairway-to-the-stars">Stairway to the Stars</h2>
<p>Още в първите месеци след началото на тази история към Мат и Майк се присъединяват и много други създатели на подобни проекти, които ги изоставят, защото виждат в тяхното начинание стабилната основа. По това време се появява сайтът WordPress.org, а на началната му страница е ясно формулирано: „WordPress е платформа за персонално публикуване с фокус върху естетиката, уеб стандартите и използваемостта“.</p>
<p>В началото проектът работи само за крайни потребители, хора, които искат да имат сайт, без да пишат и ред компютърен код. После обаче става ясно, че начинанието ще е още по-полезно, ако дава възможност на всеки програмист да го допълва с уменията си.</p>
<p>Тази възможност идва с версия 1.2 през май 2004 г. по идея на Раян Борен. Той е авторът и на първия плъгин – това са малки парченца код, които всеки може да добавя, така че да разшири базовите възможности на своя WordPress сайт.</p>
<p>Някъде тук нещата започват да се развиват главоломно – от април до май свалянията на платформата нарастват от 8000 до 19000. През 2011-а по света вече има един милион сайта, създадени през платформата.</p>
<p>Постепенно се включват още разработчици, обществото на WordPress любителите из цялата планета расте, започват да се организират мащабни срещи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/wordpress-matt-mullenweg-9.jpg.960.webp" alt="Мат Муленвег с микрофон и карирана риза жестикулира на сцена по време на WordCamp, на фона се вижда хаштаг #wceu" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="522"></figure>
<h2 id="when-the-saints-go-marching-in">When the Saints Go Marching in</h2>
<p>Самият Мат Муленвег упорито работи и до днес за това платформата да става по-добра. Участва в много събития, които събират WordPress общността, идвал е и в България.</p>
<p>Но ако си мислите, че като създател на платформа с отворен код, той не е успял да постигне и финансовия успех… е редно да отбележим, че по-късно той създава софтуерната компания Automattic, която днес има почти 2000 служители. Много преди останалите фирми по принуда да преминат към отдалечена работа, той я залага като модел. При това с минимум безсмислени срещи, за сметка на по-пълноценна и директна комуникация.</p>
<p>Днес състоянието му се оценява на 400 милиона долара. Предприемчивият дух не му пречи, а някак си се допълва с това да работи за общото благо. Първият му бизнес е да чисти прозорци, в училище сглобява компютри.</p>
<p>Всъщност, малко след старта на WordPress той напуска университета. Получава предложения за работа от Google, Yahoo и много други, но избира CNET, защото му гарантират повече свободно време и липса на строг контрол. После, на 21, решава да се пенсионира като служител и да създаде своя компания. При това – работеща в същата област, просто допълваща основите, които поставя безплатният и достъпен за всички WordPress.</p>
<p>Най-големият ѝ успех е свързан със сайта wordpress.com, който дава възможност чрез платени услуги да се създават по-персонализирани сайтове. Решението на Мат да надгражда в тази посока е прието доста противоречиво сред общността, но не се отразява сериозно на реномето му на създател на платформата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/wordpress-matt-mullenweg-3.jpg.480.webp" alt="Мат Муленвег, създателят на WordPress, говори с микрофон в ръка на WordCamp България през 2011 г." loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Мат Муленвег гостува на WordCamp България през 2011 г снимка Wikipedia</figcaption></figure>
<h2 id="hello-dolly">Hello Dolly!</h2>
<p>Ето че най-накрая стигнахме и до джаза. Какво ли общо има той с платформа за сайтове?</p>
<p>Стилно решение на създателите, за което добре знаят феновете на WP, е всяка нова версия на платформата да бъде кръщавана на любим на програмистите джаз изпълнител. Първата официална версия от януари 2004-а носи името на Майлс Дейвис, а най-новата – от май 2022-а, е кръстена на Артуро О’Фарел. С излизането на всяка нова версия създателите на WordPress пускат и кратък плейлист с любимите им изпълнения на избрания джазмен.</p>
<p>Един от плъгините, създадени по-късно от Мат, се казва <a href="https://bg.wordpress.org/plugins/hello-dolly/">Hello Dolly</a>, на името на любимата негова песен. „Това не е просто плъгин, той символизира надеждата и ентусиазма на цяло едно поколение, събрани в две думи от известната песен на Луис Армстронг“, пише Мат. Когато се активира, в административния панел всеки път се зареждат на случаен принцип няколко думи от текста на популярното джаз парче.</p>
<p>Плъгинът е символичен, защото отдава почит на изпълнителя и същевременно разказва как е започнала историята на WordPress. За да предава нататък посланието, което и днес събира общността и продължава да привлича хора от цял свят – че интернет трябва да е свободен и всеки има правото на свое място в него.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/wordpress-matt-mullenweg-10.jpg.480.webp" alt="Мат Mълънуег, създателят на WordPress, говори жестикулирайки на сцената на конференцията LeWeb" loading="lazy" decoding="async" width="750" height="466"></figure>
<h2 id="i-got-rhythm">I Got Rhythm</h2>
<p>„Всъщност, обща черта на успешните хора е, че са ненаситни читатели“, твърди Мат.</p>
<p>„Технологиите запълват пропастта между това, което човек може да си представи и това, което може да направи. В резултат дават такива равни възможности, каквито не е имало никога в човешката история.“</p>
<p>Той продължава да пише в блога си. Както много от пионерите, е доста критичен към пътя, по който пое мрежата, към монополите, бизнеса с данните ни, скритите малки букви, които ни дебнат в нея. В края на миналата година той отговори на дълга статия, чието заглавие питаше „Дали Мат може да спаси интернет?“.</p>
<p>„Всяко заглавие, което завършва с въпросителна, може да получи отговора „не“. Аз не мога да спася интернет, но знаете ли кой може? Едно движение. Общност от съмишленици, обединени от обща философия, които да работят заедно, за да създават инструментите на свободата. Човешко право е да можем да виждаме как работят технологиите и да ги променяме. То е право също колкото правото на свобода или религия. И планът ми е да посветя останалата част от живота си, за да се боря за него“.</p>
<p>„Технологиите са най-полезни тогава, когато събират хората“, казва Мат Муленвег. Неговият най-успешен проект е прекрасен пример как понякога това наистина може да се случи.</p>
<p><strong>В петък очаквайте в Дигитални истории: интервю с българин, написал част от кода, който днес е в ядрото на WordPress. Днес с агенцията си той се грижи за сайтове с 1 000 000 000 посещения месечно! Как ли изглеждат нещата от другата страна?</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/07/wordpress-matt-mullenweg.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Революцията Slack. Поука за $27,700,000,000</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/stewart-butterfield-slack</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/stewart-butterfield-slack</guid>
      <pubDate>Tue, 19 Jul 2022 06:00:34 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Стюарт Бътърфилд е човекът, който има най-много да черпи за това как пандемията промени живота ни. Не сте чували за него? Определено си струва, таткото на Slack има поучителна история, която минава през различните епохи на интернет, за да ни припомни, че дори човек да живее добре… понякога идва изумителният успех, за който толкова дълго се е подготвял. И знаете ли каква е тайната му? Крие се в изводите, които той си прави след провала, до който е стигнала една негова компютърна игра цели 30 години по-рано…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack.jpg.480.webp" alt="Стюарт Бътърфилд, създателят на Slack, усмихнат в син блейзър и сива блуза пред тъмнозелен фон" /></p><p>Стюарт Бътърфилд е човекът, който има най-много да черпи за това как пандемията промени живота ни. Колкото и да черпи обаче, все ще остане (стига да не е в Слънчев бряг), защото последният му проект бе откупен срещу сумата от заглавието, а той взе немалка част от парите.</p>
<p>Не сте чували за Бътърфилд? Определено си струва, таткото на Slack има поучителна история, която минава през различните епохи на интернет, за да ни припомни, че дори човек да живее добре… понякога идва изумителният успех, за който толкова дълго се е подготвял.</p>
<p>И знаете ли каква е тайната му? Крие се в изводите, които той си прави след провала, до който е стигнала една негова компютърна игра цели 30 години по-рано…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack-2.jpg.480.webp" alt="Стюарт Бътърфилд, създателят на Slack, със скръстени ръце пред Нюйоркската фондова борса под банер на Slack" loading="eager" decoding="async" width="900" height="563"></figure>
<h2 id="в-разцвета-на-силите-си">В разцвета на силите си</h2>
<p>Наистина е странно, че името му не е толкова популярно. Защото той от три десетилетия създава приложения, чиято идея е да впрегнат модерните технологии така, че да помагат в общуването между хората.</p>
<p>Роден е през 1973 г., от малък си пада по дядовците на днешните компютри. Някак доста му върви на това поколение, което попада във водовъртежа на първоначалния интернет ентусиазъм – <a href="https://karamanev.me/istorii/elon-musk">Мъск</a> и <a href="https://karamanev.me/istorii/sundar-pichai">Сундар Пичай</a> са родени само година по-рано.</p>
<p>На 16 Стюарт успява да причини тежка катастрофа, в която смачква до неузнаваемост колата на баща си. Реакцията на майка му казва всичко за либералното възпитание, което е получил: „Е, много добре, че ти се случи, така успя да научиш важен урок за пътната безопасност“.</p>
<p>Бъдещият богаташ е роден с името Дарма Джереми Бътърфийлд. Решава да се прекръсти на Стюарт, когато е само на 12, а по-късно казва, че това не е било добра идея. „Няма нито една книга, където добрият герой да се казва така“. Явно не са му попадали приключенията на доброто мишле Стюарт Литъл.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack-3.jpg.480.webp" alt="Стюарт Бътърфийлд, съоснователят на Slack, жестикулира с две ръце, седнал на сцената на Web Summit" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<h2 id="сайт-като-една-човешка-длан">Сайт като една човешка длан</h2>
<p>Нашият Стюарт обаче не е мишле по душа, а иновативен предприемач. Има късмета от малък у дома да има компютър. Още от 1979-а играе на Apple II, учи се да програмира от случайно попаднали му списания.</p>
<p>После идва първият досег с мрежата. „Беше 1992-а, просто не можех да повярвам с какви технологии вече разполагаме!“, спомня си Стюарт.</p>
<p>Както сам казва, той е един от петимата в града, който може да пише html. Интернет бумът е в началото си, момчето си докарва прилични доходи, създавайки примитивните тогавашни сайтове. За да си представите колко е древна ерата, ще споменем още, че Стюарт организира състезанието 5K, в което се надпреварват сайтове, по-малки от 5 килобайта.</p>
<p>Въпреки това решава да следва… философия. Завършва бакалавърска степен, после магистратура. Ученето му се удава, професията го вълнува, докато в един момент… просто разбира, че няма какво да върши с това образование. „Чували ли сте за последния път, когато фирма за философия е отворила ново работно място?“ – шегува се Стюарт.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack-4.jpg.480.webp" alt="Стюарт Бътърфийлд в дъжда сочи тениската си с надпис „We are all dreamers“, зад него хора с чадъри" loading="lazy" decoding="async" width="500" height="493"></figure>
<h2 id="силициеви-философи">Силициеви философи</h2>
<p>Отказва се от идеята за докторантура по философия, защото не вижда особена перспектива. „Много от преподавателите ми казваха: животът в академичните среди е ужасен, моля те, не се насочвай към него. Ако толкова те интересуват тези теми, можеш да се абонираш за някои научни списания, да ходиш по конференции“.</p>
<p>Именно по това време отново го привлича интернет, който е започнал да изглежда много по-добре. Стюарт решава да се захване с някакво сериозно начиние, което да се превърне и в препитание.</p>
<p>За да събере капитал, няколко години работи като уеб дизайнер, а през 2002-а създава първата си компания за компютърни игри. Пилотното си начинание нарича “Game Neverending” („безкрайна игра“). Както по-късно ще признае самият Стюарт, след дълго чакане… той е избрал най-неподходящият момент, в който да започне нов проект. В софтуерния свят този период е известен като „дот ком балонът“, времето, когато изведнъж всички решиха да инвестират в интернет, а той все още не беше нито толкова популярен, нито готов чисто технически за сериозни предизвикателства.</p>
<p>Личи си от името на играта, при нея не губиш, или печелиш, а продължаваш и продължаваш да играеш. Както пише в един от коментарите, „може би тя беше твърде интелектуална. Д-р Зевс среща Монти Пайтън, а той – Борхес. При това в ерата когато игри като Farmville едва започваха да се налагат“.</p>
<h2 id="homo-ludens">Homo ludens</h2>
<p>Един от феновете на „безкрайната игра“ – Кал Хендерсън, създава фен сайт на проекта и пише ентусиазирани писма на екипа. Стюарт решава да го наеме и двамата работят заедно до днес – Кал също е сред акционерите, спечелили от продажбата на Slack.</p>
<p>Идеите на Стюарт са за мултимедиен проект, който се играе от много участници онлайн. Прототипът на игра обаче така и не намира нужните инвеститори и след упорита битка новоизпеченият предприемач ще трябва да освободи хората, които е наел… За щастие, това се променя благодарение на неочаквано хрумване.</p>
<p>Идеята идва по доста „забавен“ начин. Стюарт и тогавашната му съпруга и партньор в бизнеса Катрин Фейк трябва да пътуват със самолет, за да участват в мащабен форум за компютърни игри в Ню Йорк. Двамата се натравят по време на полета, едвам се добират до хотела, цяла нощ се мъчат здравата… А на сутринта Стюарт се събужда с идеята за Flickr.</p>
<p>Разбира се, не ви препоръчваме този метод, за да извикате гениалните идеи, макар че очевидно при нашия герой той сработва доста добре.</p>
<p>А той решава да опита нещо нестандартно: да използва частта от софтуера на играта, която е свързана с онлайн комуникация. Стюърт кани малцината верни потребители на играта да се включат в едно съвсем различно начинание. Така се ражда Flickr, социалната мрежа за споделяне на снимки, която проправи пътя на много от тенденциите в днешното ни общуване онлайн.</p>
<p>За първи път хората могат безплатно да качат цееели 200 снимки онлайн и лесно да ги споделят с приятелите си. Днес може да ни звучи като капка в морето, но преди 20 години беше направо невероятно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack-6.jpg.480.webp" alt="Стюърт Бътърфийлд, съосновател на Flickr и Slack, усмихнат в тъмносиня риза пред прозорец в офис" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="малкото-петънце">Малкото петънце</h2>
<p>Успехът на Flickr бързо привлича вниманието и не след дълго компанията е придобита от един от големите тогавашни онлайн играчи – Yahoo!, за 20 милиона долара. Сделката привлича доста погледи, защото е с много сериозни измерения като за тогавашните стандарти на мрежата.</p>
<p>Идва време нашият герой да се порадва на успеха, още 4 години работи в компанията, която вече не е негова собственост.</p>
<p>Докато през 2009-а решава, че е време да опита нещо още по-смело. За втори път се насочва към компютърните игри… и за втори път се проваля. Като отново намира начин да излезе от задънената улица зрелищно, този път създавайки компания не са милиони, а за десетки милиарди долари.</p>
<p>Всичко започва с проекта Tiny Speck („Малко петънце“), компания, която работи по създаването на компютърна игра на име Glitch. Стюарт вече има опит и събира солиден екип. Както сам казва, ако при първата му игра отборът е бил за две по десетобалната система, тук вече работи с топ професионалисти, които са за 10/10.</p>
<p>Дори се намира сериозно финансиране. Стартъпът набира цели 17,5 милиона долара от инвеститори, започва да създава все по-качествен продукт… но потребителите отново просто ги няма. Всичко изглежда обещаващо, ревютата на играта са добри. Но за да успееш онлайн, трябва да я има и частицата магия, която да покаже, че начинанието е дошло в правилното време и е уловило вниманието на правилните хора.</p>
<p>Битката продължава цели три години и половина, докато в един момент става ясно, че начинанието е обречено. Останали са $5,5 милиона от инвестициите, а потребителите на играта са отчайващо малко. По това време компанията вече има 45 постоянни служители. Сред тях са аниматори, музиканти, писатели, илюстратори, много от хората в този момент няма да могат лесно да си намерят следваща работа, ако останат на улицата. „Чувствах, че ако се откажа, това би било бягство от отговорност“, спомня си Стюарт. „Просто трябваше да измисля нещо друго“.</p>
<p>Хрумва му поредната шантава идея и, за негов късмет, инвеститорите са съгласни с нея, така или иначе им е останало малко за губене. Как само ще им се отплати това решение!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack-7.jpg.480.webp" alt="Стюарт Бътерфийлд с маскарадна сива перука и бродиран костюм в стил XVIII век, с дантелено жабо" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="605"></figure>
<h2 id="с-лак-или-без-лак">С лак или без лак</h2>
<p>Първата му задача е да се погрижи за хората, които няма с какво да се включат в следващото начинание. Стюарт дава голяма част от останалите пари, за да създаде качествено портфолио и представяне на тези хора и да направи всичко възможно да намерят дори по-добре платена работа.</p>
<p>Чак след това с останалите осмина от екипа се насочва към идеята, който му е хрумнала. Път пъти по-малко на брой от спартанците на Леонид, те се оказват достатъчно добри, за да създадат един от най-бързо разрасналите се стартъпи в историята.</p>
<p>След като веднъж е „опаковал“ и продал едно странично начинание след провала на основния проект, решава да опита пак. Програмистът е много доволен от вътрешната система за комуникация в екипа и решава да се съсредоточи върху нейната разработка.</p>
<p>Днес мнозина от нас ежедневно ползват същата тази система за комуникация, позната ни като Slack.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack-8.jpg.480.webp" alt="Стюарт Бътърфийлд, съоснователят на Slack, усмихнат в синьо кресло на сцена с фон нощен градски пейзаж" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="618"></figure>
<h2 id="slack-осмокрак">Slack осмокрак</h2>
<p>По онова време всички онлайн комуникационни решения използват принципи, които идват още от зората на интернет. Ако сте от „онлайн динозаврите“, със сигурност си спомняте mIRC – дядото на чатовете. Е, на същия този принцип IRC (Internet Relay Chat, „разговори чрез интернет“), продължаваха да се базират чат апликациите още дълго след това. И именно Стюарт наложи следващото решение.</p>
<p>Основният проблем беше, че когато потребителят отсреща не е онлайн, няма как да му се изпрати съобщение, което да се съхрани и да стигне до него, когато се появи в мрежата. Именно това са успели да постигнат „без да искат“ с вътрешната си система за комуникация програмистите на нашия герой.</p>
<p>И именно то, заедно с добре гарантираната сигурност на съобщенията, превръща постепенно Slack в идеалната платформа за служебна комуникация. После се появи за първи път и възможността за търсене в съобщенията, която направи още по-удобен живота на потребителите. Днес определено можем да кажем, че тази апликация се е превърнала в стандарт за своята област.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack-9.jpg.480.webp" alt="Стюарт Бътърфийлд, съоснователят на Slack, с тъмносиня риза и скръстени ръце пред остъклена офис стена" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="643"></figure>
<h2 id="ти-си-паралия">Ти си паралия</h2>
<p>Slack се оказа може би най-големият от всички печеливши в епицентъра на пандемията. Безброй компании се озоваха в съвсем новата ситуация да трябва от ден за следващия да преминават към дистанционна работа. Това със сигурност е било огромно предизвикателство за сървърите на Slack, но те издържаха по впечатляващ начин. Комуникацията през професионалната мрежа си остана неразрушима, въпреки „тежките“ видео разговори, които само допреди няколко години биха били немислими в мрежата.</p>
<p>„Първо имахме безброй тъпи идеи. След три седмици мъдрене решихме, че вътрешната ни комуникационна система, която създадохме, докато работехме по играта, може да бъде продуктът, който си струва да създадем“, спомня си Стюарт</p>
<p>„Бавно и неусетно успяхме да създадем система, която да обхваща всички начини, по които се осъществява комуникация в компаниите. Оказа се наистина полезно, в един момент бяхме сигурни, че имаме нещо, без което не искаме никога вече да работим“.</p>
<p>Създаването на Slack е обявено през август 2013-а. През декември 2015-а проектът вече е натрупал инвестиции от $340 милиона, всеки ден се ползва от минимум 2 милиона потребители, от които около 570 000 са платени абонати.</p>
<p>Този път Стюарт се оказа в епицентъра на събитията в идеалния момент. Сделката, с която гигантът Salesforce придоби начинанието на нашия герой срещу $27,7 милиарда, се превърна в бизнес събитието на 2021-а. По това време нашият герой има 8% от акциите, което му носи „скромните“ 1,3 милиарда долара.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack.jpg.480.webp" alt="Стюарт Бътърфийлд, съоснователят на Slack, усмихнат, със сив пуловер и тъмносиньо сако на тъмнозелен фон" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="надиграване">Надиграване</h2>
<p>Както е ставало дума от първа ръка в Дигитални истории, стартъп екосистемата много често се превръща <a href="https://karamanev.me/sreshti/ampeco-orlin-radev">във влакче на ужасите</a>. Любопитно е да чуем изводите на човека, видял толкова много и от двете посоки – провала и главоломния успех.</p>
<p>„За мен най-прекрасната методология за създаване на софтуер гласи: не мисли прекалено много за това, което правиш, забрави за егото си, а също и за каквито и да било очаквания“, гласи синтезираният съвет на Стюарт Бътърфилд.</p>
<p>И така, и в двете обиколки по влакчето, за Стюарт всичко започва с игра и завършва със средство за комуникация.</p>
<p>„Цялата идея дойде от баща ми, който много обичаше бриджа. Беше му трудно да намира добри партньори, а му беше и досадно да играе срещу компютъра. Затова идеята ми беше да събера хората, така че да играят, но и да общуват едни с други. Полезно упражнение е да раздвижиш мозъка си с дадена игра. Но трябва да го има и елементът на приятелство, на празните приказки край масата, на някаква конкуренция“, разказва създателят на Slack.</p>
<p>„Не игрите са това, което винаги ме е интересувало, а по-скоро играенето като извинение за социално взаимодействие с останалите“, допълва Стюарт.</p>
<p>И ето че пак стигаме до общуването и неговите онлайн измерения. Какво ли ни подготвя бъдещето в тази посока? Поне засега Стюарт не се е похвалил, че работи по следващия си проект за игра, който да ни даде насоките. Ще го изчакаме да поизхарчи натрупаното и да се върне обратно, а дотогава ни остава само да предполагаме какво се задава в свръхдинамичния свят на онлайн комуникацията…</p>
<p>Междувременно, ако светът на предприемачеството е интересен за вас, в петък ви очаква ново тематично четиво – среща с една българка, която обикаля света, за да събира най-важното от историите на успешните предприемачи.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/07/stewart-butterfield-slack.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Джефри, който даде мозък на компютъра</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/geoffrey-hinton</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/geoffrey-hinton</guid>
      <pubDate>Tue, 12 Jul 2022 06:00:46 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Невронни мрежи, изкуствен интелект… повтаряме тези определения всеки ден, без да се замисляме колко са свързани те с идеята софтуерът да наподоби човешкия мозък. Това съвсем не е случайно, асоциацията е логична. Първи успява не просто да се сети за нея, а и да я приложи днешният ни герой, един от най-големите учени на нашето време. На Джефри Хинтън дължим огромна част от напредъка, който имаме днес в областта на така актуалния изкуствен интелект.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-2.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън с бяла риза и маркер в ръка пред бяла дъска, изписана с формули и схеми на невронни мрежи" /></p><p><strong>Обновено на 09.10.2024 г.</strong></p>
<hr>
<p>Как компютърен учен заслужи… Нобеловата награда по физика за 2024-а?! Защо един от хората, направили възможен големия бум на изкуствения интелект през последните години… изведнъж каза, че съжалява за делото си. И дори напусна уютното си работно място в Google, за да може свободно да говори за рисковете, които идват с изкуствения интелект.</p>
<p>Джефри Хинтън е гордо изправен пред важните теми. И метафорично, и буквално, защото, по собствените му думи, заради здравословен проблем не е сядал от 2005 г.</p>
<p>„Трудно е да се види как може да се попречи на злонамерените хора да използват изкуствения интелект за лоши цели.“ „Не е немислимо изкуственият интелект да заличи човечеството“, казва големият учен. И още: „Трябва да помислим много повече за това как да контролираме системите с ИИ, способни да се самоусъвършенстват“.</p>
<p>Очаква ни една забележителна и толкова важна дигитална история.</p>
<h2 id="уловени-в-мрежата">Уловени в мрежата</h2>
<p>Невронни мрежи, изкуствен интелект… повтаряме и чуваме тези определения всеки ден, без да се замисляме колко са свързани те с идеята софтуерът да наподоби човешкия мозък.</p>
<p>Това съвсем не е случайно, асоциацията е логична. Първи успява не просто да се сети за нея, а и да я приложи днешният ни герой, един от най-големите учени на нашето време. На Джефри Хинтън дължим огромна част от напредъка, който имаме днес в областта на така актуалния <a href="https://karamanev.me/tag/izkustven-intelekt">изкуствен интелект</a>.</p>
<p>Често го наричат „Кръстника“ или „Бащата на ИИ“, с което той… доста се забавлява. Защото, освен всичко друго, има и типичното британско чувство за хумор.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-2.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън пред бяла дъска, изписана с формули и схеми на невронни мрежи, с маркер в ръце" loading="eager" decoding="async" width="900" height="560"></figure>
<h2 id="изкуствен-интелект-сър">Изкуствен интелект, сър</h2>
<p>По времето, когато Хинтън предлага компютърни системи, които да работят на принципа на човешкия мозък, това звучи като (не)научна фантастика. Той обаче е убеден в концепцията си, защото е сред малцината, които имат достатъчно задълбочени познания и в двете посоки: когнитивните науки и софтуерно инженерство.</p>
<p>От малък Джефри се интересува от начина, по който работи мозъкът ни и веднъж се заприказва по темата с приятел. Заедно стигат до извода, че спомените се съхраняват в мозъка ни в многопластова мрежа от неврони по същия начин, по който данните за триизмерна холограма се пазят в компютърния харддиск.</p>
<p>Става му любопитно и се заравя в темата. В резултат стига до извода, че модерната наука все още не може да даде много от отговорите, свързани с начина, по който функционира най-важният ни от гледна точка на еволюцията орган. Нито психолозите, нито специалистите по невронауки могат да кажат какви са физиологичните механизми, от които зависи интелигентността.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-3.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън, възрастен мъж с бяла коса и костюм, докосва слепоочието си с пръсти, докато говори" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="432"></figure>
<h2 id="елементарно-джийвс">Елементарно, Джийвс</h2>
<p>През следващите години Джефри специализира в тази област – завършва бакалавърска степен по психология в Кеймбридж и докторат по изкуствен интелект в Единбург. Започва и да преподава. Основните му научни интереси са в софтуерните разработки, наподобяващи работата на мозъка с цел той да бъде изследван.</p>
<p>После обаче Хинтън стига до фундаменталната идея, която стои зад днешния бум на ИИ: ако бъдат използвани подходящите структури, компютрите могат да се учат и да развиват своя интелигентност, сходна с човешката.</p>
<p>Така се ражда направлението, което днес ни дава невероятни възможности в най-различни посоки: от <a href="https://karamanev.me/technologii/avtonomni-koli">автономните автомобили</a> до <a href="https://karamanev.me/technologii/litsevo-razpoznavane">лицевото разпознаване</a>. И… ChatGPT.</p>
<p>„В науката често се случва да кажеш нещо, което звучи шантаво, а в дългосрочен план да се окаже, че си бил на прав път“, казва Хинтън.</p>
<p>Разбира се, терминът „изкуствен интелект“ <a href="https://karamanev.me/istorii/dartmut">съществува много преди</a> британецът да предложи днешното му значение. Преди да се появят дълбоките невронни мрежи обаче, става дума за много по-прости алгоритми. Те няма как да откриват фините закономерности, а именно това е търсената задача на изкуствения интелект.</p>
<p>За невронни мрежи се говори от зората на компютърната ера. Става дума за поредици от алгоритми, „подредени“ в слоеве, които могат да обработват информацията и да търсят закономерности така, както го прави човешкият мозък.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-4.jpg.480.webp" alt="Черно-бяла снимка на мъж с тъмна коса и шарен пуловер на клавиатура пред стар компютър с CRT монитор в офис" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="439"></figure>
<h2 id="трима-ии-в-една-лодка-без-да-броим-кучето">Трима ИИ в една лодка, без да броим кучето</h2>
<p>В края на 50-те погледите привлича изследователят от Корнел Франк Розенблат, създателят на „Перцептрон“. Програмата, базирана на примитивните тогавашни компютърни платформи, уж може да разпознава изображението на ябълка. Тя е първата, която носи и званието „невронна мрежа“. Уви, доста неубедително.</p>
<p>През 1958-а в „Ню Йорк Таймс“ излиза голяма публикация, която разказва как „Перцептрон“ ще се превърне в първата машина, способна да работи като човешкия мозък. „Един ден той ще може да говори, да върви, да гледа, да пише, да се възпроизвежда, дори да осъзнава факта, че съществува“.</p>
<p>Само че „Перцептрон“ не успява дори да различава ляво от дясно. Проваля се и в основната си задача. А докато работи, примитивният компютър изглежда по-скоро като пародия на научнофантастичен хорър. Конгломерат от случайно сглобени врати от хладилник и компютърни чаркове.</p>
<p>През следващите 40 години никой не иска да споменава отново идеята за невронна мрежа. Хинтън също среща скепсиса на преподавателите си, който неминуемо е до него през целия път. Но не се отказва.</p>
<p>Може би тайната на упоритостта е някъде в гените му. Второто му име е „Еверест“, човекът, чието име носи най-високият връх на планетата, е сред предците му. Негов прапрадядо е Джордж Бул, бащата на булевата алгебра, чиито основи програмистите използват всеки ден. И дори споменават името му заради типа променлива, кръстена на него – булева.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-5.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън в тъмнозелен пуловер се усмихва пред бяла дъска със схеми на невронни мрежи, начертани с червен маркер" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="мистър-ии-предполагам">Мистър ИИ, предполагам?</h2>
<p>Два са големите пробиви, с които е свързано името на Джефри Хинтън. През 1986 г. той влиза в светлината на прожекторите, след като с двама съавтори създават научна публикация, която изважда от паяжините концепцията за невронни мрежи. Тя е обогатена от идеята, че информацията трябва да се обработва и в двете посоки от алгоритмите. След като веднъж е преминала през поредицата от слоеве, трябва да бъде обработена и „наобратно“, за да се провери доколко са точни намерените закономерности.</p>
<p>Дори и най-големите скептици се убеждават, че предложеното решение има огромен потенциал. Уви, по онова време компютрите все още не са готови за следващите големи стъпки, идеите са изпреварили драстично технологиите.</p>
<p>Така идва дългият период, известен като „зимата на ИИ“. Напредъкът по темата спира, малкото специалисти в тази посока се насочват към други области.</p>
<p>После обаче идва моментът. През новото хилядолетие компютрите натрупват все по-внушителна изчислителна мощ. През 2004-а Хинтън вече живее в Канада и получава нужното доверие, за да направи дългоочаквания пробив. Местният Институт за изследване на иновациите му предлага сериозно финансиране, за да създаде обща програма за специалисти по компютърни и невронауки, психолози и хора от други области, които да работят в тази посока.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-6.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън, облегнат на стелаж със сървъри, в зала с компютърни шкафове и сплетени мрежови кабели" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="ии-да-пази-краля">ИИ да пази краля</h2>
<p>Така стигаме до 2012-а, когато отново заедно с колеги Хинтън предлага първия впечатляващо добре работещ модел, който може да класифицира изключително точно снимки – да разпознава какво се вижда на подаденото му изображение. Прави го значително по-добре от човека!</p>
<p>Съавтори в това начинание са други двама забележителни учени от днешния ИИ свят. Иля Суцкевер – съосновател и до неотдавна водещ учен в OpenAI, си спомня с носталгия „ИИ зимата“, когато професията им изглежда обречена. „Ние бяхме пълни аутсайдери, но в същото време усещахме, че знаем нещо повече от света и това ни караше да се чувстваме специални“.</p>
<p>Триото се допълва от Алекс Крижевски. „ИИ е нещо като крайната цел на компютърните науки“, казва днес той. „Целта им е да автоматизират повече неща, а изкуственият интелект цели да автоматизира абсолютно всичко“.</p>
<p>И така, Хинтън и колегите му се явяват на ежегодно състезание за различни системи, които могат да разпознават снимките от популярната база ImageNet. Печелят с цели 10% разлика пред конкурентите. И, което е по-важното, се оказват по-точни дори в сравнение с човешкия поглед.</p>
<p>„Причината днес да имам влияние в тази сфера е, че аз бях сред малцината вярващи в невронните мрежи. Но бях толкова убеден в тях, че всички студенти спонтанно ми се доверяваха и идваха да работят с мен. Имах късмета да мога да избирам само най-добрите“, спомня си онези времена Джефри Хинтън.</p>
<p>След състезанието екипът създава компания, която почти незабавно е придобита от Google за 400 милиона долара. А след това имената на тримата са свързани именно с различни начинания на тази компания.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-7.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън говори зад катедра с микрофони на сцена със синьо осветление" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="469"></figure>
<h2 id="сър-ии">Сър ИИ</h2>
<p>Алгоритъмът им се оказва истинска революция. Да, за да работи достатъчно добре, използва доскоро немислими изчислителни възможности, но се превръща в първото безспорно приложение на дълбоките невронни мрежи.</p>
<p>Дълго чаканото бъдеще идва като вълна. Появяват се някои от най-големите днешни компании, занимаващи се с разработки в областта на изкуствен интелект. Приложенията му растат, алгоритмите стават все по-добри, убеждаваме се всеки ден. И можем само да гадаем дали бихме стигнали дотук, ако мистър Джефри не беше толкова смел и упорит.</p>
<p>През 2018-а идва първият венец в кариерата му. Заедно с други пионери на направлението – Ян Лекун и Джошуа Бенджио, Джефри Хинтън получава „Тюринг“, аналог на Нобеловите награди в областта на компютърните науки.</p>
<p>До 2023-а Хинтън продължаваше да работи активно, вече като част от екипа на Google. Именно затова, точно когато изкуственият интелект се превърна в темата на деня, със страшна сила отекнаха думите на учения, че вече съжалява за делото си и напуска работата си за технологичния гигант, за да може свободно да говори за рисковете, които идват с изкуствения интелект. Но ще стигнем и дотам.</p>
<h2 id="спокойствие-и-само-спокойствие">Спокойствие и само спокойствие</h2>
<p>„Смятам, че невронните мрежи имат много общо с Фройд“, обяснява Хинтън. „Идеята, че има тънък видим слой на съзнанието и всички онези кипящи неща отдолу. Те не са осъзнато, умишлено разсъждение, а нещо друго – нещо, което работи по аналогии. Точно както го правят дълбоките невронни мрежи“.</p>
<p>Според Хинтън те са естествената следваща стъпка в развитието на технологиите. „Ранният ИИ се базираше на логиката. Опитваш се да правиш компютри, които да разсъждават като хората. Вторият път дойде от биологията: опитваш се да правиш компютри, които могат да възприемат, да действат и да се адаптират, подобно на животните“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-8.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън в раирана риза говори и жестикулира с ръка на оранжев фон" loading="lazy" decoding="async" width="862" height="606"></figure>
<h2 id="станало-е-мозък">Станало е мозък</h2>
<p>След пробива на Хинтън и колегите му в света на дълбоките невронни мрежи нещата се променят. Едни и същи алгоритми се оказват способни на чудеса в различни области и неслучайно все по-вероятно изглежда бъдещето, когато ще стигнем и до генералния изкуствен интелект – невронна мрежа, способна да решава огромен кръг различни задачи. А оттук… пътят ни води до дълго очакваната от самия Хинтън цел: компютърен „мозък“, неразличим от човешкия.</p>
<p>Можем само да гадаем докъде ще ни доведе всичко това. Интересно е обаче какво мисли по темата днешният ни герой.</p>
<p>Той твърдо вярва, че бъдещето е именно в тази посока, но имаме още много стъпки дотам. В едно от знаковите му интервюта го питат дали наистина машините могат да бъдат научени на всички дейности, на които е способен и човешкият мозък. Дали емоциите ще могат да се възпроизведат? Дали всичко човешко ще може да бъде претворено в невронни мрежи?</p>
<p>„Сигурен съм на 99,9%“ – отвръща Хинтън. „Останалите 0,1% за мен са вероятността, че живеем в огромна симулация“.</p>
<p>Познавате типичното британско самочувствие и характерното чувство за хумор. И все пак, убедеността му е повод да се замислим.</p>
<p>До неотдавна професорът казваше, че можем да постигнем човешко ниво на интелигентност, но това не се задава поне в близките 40 години. После нещо рязко се промени.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-9.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън, посивял мъж в черен пуловер и бяла риза, пред сградата на Google с надпис на логото зад него" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="599"></figure>
<h2 id="джентълмени-на-късмета">Джентълмени на късмета</h2>
<p>Джефри Хинтън е показал, че знае как да се бори за идеите си, дори когато са непопулярни. Така е и в личния му живот. С първата му съпруга тъкмо успяват след дълги перипетии да осиновят момче и момиче, когато тя е дигностицирана с напреднал рак на маточната шийка. След броени месеци Хинтън остава самотен баща и се грижи за хлапетата в годините, когато идват най-големите му научни успехи. Синът му се оказва със синдром на дефицит на вниманието.</p>
<p>После се жени втори път, но решава, че ще пази в тайна личния си живот и за следващия му брак не се знае много. В някакъв момент и втората му съпруга чува диагнозата „рак“, но за щастие успява да се излекува.</p>
<p>А Джефри Хинтън си остава джентълмен и рядко говори по тези теми. Още един знак за характера му: ученият страда от постоянна силна болка. Когато е на 19, наранява кръста си, носейки радиатор към стаята на майка си. Това отключва дискова херния, която постепенно се усложнява. Какво е решението на проблема? По собствените му думи, той нито веднъж не е сядал от 2005-а.</p>
<h2 id="мъж-на-място">Мъж на място</h2>
<p>Дълги години Джефри и семейството му живеят в САЩ, където смята, че има по-благотворна почва за работа. Но тъй като има леви политически възгледи, емигрира в Канада по времето на Рейгън, защото се чувства потиснат.</p>
<p>Макар днес да го смятат за канадец, тъй като няколко десетилетия живее в северната страна, той си остава британец по дух. „Иронията е едно от трудните неща, на които да научим алгоритмите“, казва той. „Първо трябва да ги направим майстори в света на литературата. Но американците също не схващат иронията. Така компютрите ще стигнат нивото на американците, преди британците да го направят“.</p>
<p>До неотдавна Джефри казваше, че разчита много на алгоритмите да ни помагат във все повече области. „Мисля, че изкуственият интелект ще направи живота ни по-лесен. Потенциалните опасности, за които говорят някои хора, нямат нищо общо със самата технология, а са свързани с това как е организирано човешкото общество. Тъй като съм социалист, аз чувствам, че когато технологията идва заедно с по-висока продуктивност, всеки трябва да получи от благата ѝ“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-10.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън, усмихнат, държи слушалката на червен телефон с логото на Google в телефонна кабина" loading="lazy" decoding="async" width="822" height="544"></figure>
<h2 id="един-британец-в-двора-на-крал-рейгън">Един британец в двора на крал Рейгън</h2>
<p>„Та ние всъщност сме машини!“, смята изследователят, който, както разбрахме, определено знае какво говори по темата. „Ние просто сме създадени биологично. Повечето хора, които работят в сферата на ИИ, нямат съмнение, че сме машини. Просто сме изключително изпипани машини. И не трябваше да казвам „просто“. Та ние сме едни специални, невероятни машини!“.</p>
<p>И така, не разчитайте на него за точни прогнози какво е бъдещето, което ни очаква. Но разчитайте за технологиите, които ще го доведат.</p>
<p>През 2021-а, в разгара на пандемията, Джефри Хинтън се появи в специализираните медии с впечатляваща новина. Престоят вкъщи му помогнал да създаде изцяло нов модел на алгоритми, базирани на невронните мрежи, които могат значително да изпреварят днешните!</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-11.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън жестикулира, докато говори зад катедра с лаптоп по време на лекция" loading="lazy" decoding="async" width="500" height="286"></figure>
<h2 id="глом-глом">Глом, глом</h2>
<p>Нарича новия си принцип ГЛОМ и го определя като „най-доброто, което мисля, че обединява различните посоки“. Признава, че за момента не предлага готов, работещ модел, а по-скоро концепция, която трябва да бъде доразвита от следващите учени, за да направи следващата голяма стъпка в изкуствения интелект. Хинтън обяснява, че ГЛОМ е начинът да моделираме човешките възприятия в машина – дава ни нов начин да обработваме визуалната информация. Той решава два основни проблема, които днес стоят пред този тип алгоритми. До момента те определят успешно различните елементи от картината, която виждат, но не са способни да дадат информация за местоположенията им един спрямо друг. Освен това не са способни да променят перспективата към тях. ГЛОМ обаче обещава чудеса в тази посока.</p>
<p>А това може да ни помогне сериозно там, където до момента алгоритмите все още не постигат дълго чаканите резултати.</p>
<p>„Основната цел на живота ми е да разбера как работи мозъкът. И всички тези технологии идват като опити да го направя. Те не работят като мозъка, но са доста полезни странични ефекти“, казва Хинтън.</p>
<h2 id="бум">Бум!</h2>
<p>И точно както бяхме свикнали да мислим за Хинтън като за човек, който не обича медийните изяви, това рязко се промени, след като „отрочето му“ влезе в светлината на прожекторите с идването на ChatGPT.</p>
<p>Пред „Ню Йорк Таймс“ на 1 май 2023 г. той обяви, че подава оставка от Google, за да може „да говори за опасностите от ИИ, без да се съобразява как това се отразява“ на доскорошния му работодател. Допълни, че „част от него сега съжалява за работата на живота му“. „Генералният изкуствен интелект може да е на по-малко от 20 години и ще доведе до промени, сравними по мащаб с индустриалната революция или електричеството“, предупреди вече той. А след като доскоро толкова консервативният във възгледите си британец го казва, мисля, че си заслужава да се задълбочим в думите му. Да си говорим повече по темата.</p>
<p>След като дълги години Джефри говореше с умерен оптимизъм за бъдещето, в края на 2023 г. той даде следващото подробно интервю, в което обясни за рисковете, които се задават. „Технологиите с изкуствения интелект с времето ще преобърнат пазара на труда и ще отнемат не само тежката работа“. Нещо повече, правителствата съвсем скоро ще трябва да помислят за въвеждането на <a href="https://karamanev.me/technologii/universalen-bazov-dohod">безусловен базов доход</a>. ИИ рязко ще повиши производителността, но ако бъде оставен без контрол, само ще направи богатите по-богати и ще навреди на хората, които могат да загубят работата си. „Това ще бъде много лошо за обществото“, предупреди още той.</p>
<p>„Не е немислимо изкуственият интелект да заличи човечеството“. „Трябва да помислим много повече за това как да контролираме системите с ИИ, способни да се самоусъвършенстват“. Иначе те могат да станат властолюбиви или да решат да се предпазят от изключване, за да изпълняват последващи задачи. И без преувеличение, според него могат да се превърнат в риск за цялото човечство.</p>
<p>И още: „Трудно е да се види как може да се попречи на злонамерените хора да използват изкуствения интелект за лоши цели.“</p>
<h2 id="nobel-no-way">Nobel? No way…</h2>
<p>И ето че стигаме до финалния щрих. Не успях да намеря точни коефициенти от залози, но прочетох поне 20 списъка в технологични и научни медии с предсказанията кой ще получи Нобеловата награда за физика през 2024 г. И в нито един от тях не фигурираше името на днешния ни герой. Надали някой извън комисията, даваща наградите допускаше, че наградата ще отиде именно при Джефри Хинтън, споделена с физика Джон Хопфилд, който обаче също е отличен за разработването на дълбоките невронни мрежи.</p>
<p>„Ама това не е физика“, възкликнаха немалко популяризатори на науката онлайн.</p>
<p>Е, не е моя работа да преценявам кое е физика и кое – не. Но е прекрасна новината за наградата, защото така още повече ще се чуе какво има да ни казва големият учен. Все повече ще отекват големите въпроси, които той поставя за бъдещето. За липсата на разговори в търсене на големите отговори, които е крайно време да обсъждаме по-активно. Именно заради тях, впрочем, го има и сайта Дигитални истории.</p>
<p>Човешкият мозък си остава чудо. Но и технологиите идват с много чудеса благодарение на хора като днешния ни герой. Какво ли ни готвят за бъдещето?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton.jpg.480.webp" alt="Джефри Хинтън с очила и тъмен костюм говори на микрофон на сцена със зелени светлини, загледан замислено надолу" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2022/07/geoffrey-hinton-2.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
  </channel>
</rss>
