<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
  <channel>
    <title>Програмистски мисли – Дигитални истории</title>
    <link>https://karamanev.me/tag/programisti</link>
    <atom:link href="https://karamanev.me/tag/programisti/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
    <description>Днес всеки от нас ежедневно се среща с работата на програмистите. А те рядко получават думата, така че достъпно и любопитно да разкажат на повече хора за начинанията си, за технологиите, за дигиталния свят. И за бъдещето на софтуерния бранш в България, който днес се откроява с огромните си перспективи.</description>
    <language>bg</language>
    <lastBuildDate>Fri, 20 Nov 2026 06:00:00 GMT</lastBuildDate>
    <item>
      <title>nanogram. Социална мрежа, в която… твориш?!</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/nanogram</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/nanogram</guid>
      <pubDate>Fri, 20 Nov 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Социална мрежа, в която не само шерваш и хейтиш, а сам създаваш игри с едно изречение. nanogram тръгва от България и само за няколко месеца се радва на 750 000 потребители и $2,2 млн. от инвеститори. Разказват двама от създателите – Огнян Траянов и Борис Радулов.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram.jpg.960.webp" alt="Пикселизирано жълто пиле в стила на Flappy Bird носи лаптоп и лети между черни тръби със символи от програмен код" /></p><p>Фейсбук, инстаграм, тикток… какво ли следва после? Дали има как следващата мода да не е още по-кратка и по-разсейваща, по-зарибяваща и обезсмисляща мрежа, която да губи времето ни и да „чупи“ разговора?</p>
<p>Има поне един оптимистичен възможен отговор, той се казва nanogram и само за няколко месеца се радва на 750 000 потребители. Идеята тръгва от България и вече има сериозно световно признание, което се изразява и в дотук $2,2 млн. доверие на инвеститорите.</p>
<p>Социална мрежа, в която не само шерваш и хейтиш, а сам създаваш. Използваш въображението си, за да правиш нещо, което после споделяш с приятели, играете и доразвивате заедно. Неусетно се превръщате в общност, събрана от създаденото, а не от поредната злободневна тема, по която всеки ТРЯБВА ДА ИМА МНЕНИЕ.</p>
<p>За nanogram ще ни разкажат на следващите редове двама от създателите – Огнян Траянов и Борис Радулов. Ще видите, тези млади хора имат и много други важни истории за нас. За смисъла да се върнеш в България и да създаваш нещо, в което силно вярваш. За заразителния хъс, с който те преследват мечтите си, а увличат след себе си и други…</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="oJN52MZNCAk"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=oJN52MZNCAk" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/oJN52MZNCAk/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><em>Публикацията е подготвена по разговора, който проведохме с Огнян Траянов и Борис Радулов в подкаста <a href="https://www.buzzsprout.com/1927426">DEV.BG Job Board Talks</a>.</em></p>
<h2 id="пиле-програмист">Пиле програмист</h2>
<p>Помните ли <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Flappy_Bird">Flappy Bird</a>? Ръбесто, пикселизирано пиле, което пърха между зелени тръби, а вие се опитвате да го опазите с докосване на екрана… и неизменно се проваляте. Играта на виетнамския програмист Донг Нгуен покори света в началото на 2014 г. и по негови думи му донесе 50 000 долара на ден от реклами. А после той сам я свали от магазините, защото реши, че е станала прекалено пристрастяваща.</p>
<p>Сега си представете, че харесвате играта, но искате да е малко повече… ваша. Например птичката да носи лаптоп и вместо да прелита между тръбите, да трябва да напише някой и друг ред код. Или пък поезия.</p>
<p>„Виждам някоя много интересна игра, да кажем Flappy Bird, обаче искам да направя нещо, свързано с моето ежедневие. Добавям лаптоп и птицата трябва да програмира нещо“, увлекателно ни въвежда в темата Огнян.</p>
<p>Точно това е nanogram. С едно изречение (или колкото си искате по-подробно) описвате каква игра ви се играе, изкуственият интелект я създава и когато сте доволни един от друг, я публикувате. „За по-малко от час тя ще има около 500 изигравания. Тоест ще стигне до 500 души, те ще я изиграят, след това ще дадат обратна връзка и ще могат да я ремиксират“, казва Огнян.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-ekrani.jpg.960.webp" alt="Три екрана от приложението nanogram: създаване на игра с няколко изречения, дооправяне с нови заявки и публикуване" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1415"><figcaption>Описваш играта, дооправяш я с нови изречения и я публикуваш. екрани: <a href="https://nanogram.app/">nanogram</a></figcaption></figure>
<p>Ремиксът е сърцето на идеята: всяка игра може да стане основа на следващата. Някой е измислил пилето. Вие сте го научили да програмира. Утре някой друг ще го научи да… пее?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-kak-raboti.png.960.webp" alt="Графика: как работи nanogram в четири стъпки – описваш играта с едно изречение, изкуственият интелект я създава, публикуваш я и за по-малко от час тя събира около 500 изигравания, след което някой я ремиксира" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1148"></figure>
<p>Но как птичето на тази идея се излюпва от гнездото?</p>
<h2 id="птиците">Птиците</h2>
<p>И Огнян, и Борис поемат към програмирането като деца с една и съща мечта: да създават видеоигри. Гнездото, в което се срещат, е Американският колеж в София. Още от ученици работят заедно по различни проекти.</p>
<p>Първият е за Националната олимпиада по информационни технологии, а вдъхновението идва от… учебник по инженерство. В него има 3D визуализации с добавена реалност: насочваш телефона към страницата и над хартията изниква триизмерен модел. Двамата решават да пренесат идеята в своите учебници – по география, биология, математика. Годината е 2018-а.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-olimpiada.jpg.480.webp" alt="Двама ученици с ризи представят проект пред екран със слайд „Проблеми, които решаваме“" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="720"><figcaption>Огнян и Борис представят проекта си на Националната олимпиада по информационни технологии. снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p>След колежа пътищата им се разделят. Борис заминава да следва в Англия, Огнян – в САЩ.</p>
<p>Но как така водим днес разговора си в студио в центъра на София?</p>
<p>Разделянето е само на картата, двамата продължават да развиват общи проекти. В началото са съвсем малки неща – да помогнат на някой бизнес или магазин да си намери купувачи чрез уебсайт. После поръчките растат. Регистрират фирма и през цялото време работят заедно, „въпреки че бяхме в толкова различни часови зони“, казва Борис.</p>
<p>Често си говорим, че предприемачеството трябва да се развива, да се възпитава у младите хора, които учат. Как двама студенти по технологични специалности се превръщат в предприемачи?</p>
<h2 id="пойните-птички-отлитат-на-юг">Пойните птички отлитат на юг</h2>
<p>При тях някак си от самото начало се случва естествено. Разделят си отговорностите почти без да се замислят. „Той работи повече по бекенда, аз – повече по фронтенда, дизайна, разработката на компоненти. Това, което вижда потребителят“, разказва Огнян. С времето ролите се оформят и в бизнеса: Борис поема документите и това фирмата да бъде добре управлявана, с изпипани бизнес процеси, а Огнян – комуникацията.</p>
<p>След завършването двамата бързо и някак естествено решават да се върнат в България, защото именно тук виждат добри възможности да претворят мечтите си в реалност. „Като цяло животът в Англия не ми хареса“, разказва Борис.</p>
<p>„Възможностите, с които можех да се реализирам, не ми се струваха интересни. Има го и този момент, че колкото и да са модерно мислещи англичаните, ти винаги си оставаш чужденец. Освен това изпитваме един вид отговорност нещата, които правим, да се развиват в България. Ако ще създаваме работни места, да ги създаваме в България. Ако ще творим някакъв готин продукт, хората да знаят, че е български. Не е нужно човек да ходи в чужбина, за да има хубава работа или успешен стартъп. Аз имам силно изразено чувство за патриотизъм към България“.</p>
<p>Голямата им мечта е да имат свой собствен софтуерен продукт. „Нещо, с което да помогнем на някоя кауза или наистина да е полезно на хората, които го използват“, допълва Огнян. Оказва се, че и тук решението им да останат у нас се отплаща, защото попадат на изключително квалифицирани програмисти, с които и тази мечта се превръща в реалност.</p>
<h2 id="пилето">Пилето</h2>
<p>Но как стигат точно до идеята със социална мрежа за игри, които създаваш сам? Повечето книги за стартъпи съветват да започнеш със сто идеи и да ги отсяваш, докато остане една. При Огнян и Борис се получава напълно естествено – историята на nanogram започва точно с идея… която не работи.</p>
<p>Преди стартъпа двамата имат консултантски бизнес. Един от клиентите им – Албърт Брадъртън, който днес е техен съдружник и главен изпълнителен директор на nanogram – им поръчва приложение за студенти. Своеобразна платформа за билети, в която виждат какви събития и какви клубове има в университета им, могат да намерят някое парти, да се запознаят с колегите си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-bath-sumo.jpg.960.webp" alt="Група студенти с бели тениски The Social Experiment, част от тях в надуваеми сумо костюми, позират усмихнати в зала" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"><figcaption>Пускането на приложението за студенти The Social Experiment в Университета в Бат. снимка: nanogram</figcaption></figure>
<p>Само че продуктът има един доста неприятен проблем. Студентите отварят веднъж приложението, купуват си билета и спират да го използват. С тези 5 минути на ден проектът няма как да е печеливш, затова екипът сяда и започва да търси нов подход. Именно партньорът им Албърт дава на пръв поглед странна идея: да сложат в приложението фийд като на типичните социални мрежи, само че… с видеоигри.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-bath-baner.jpg.960.webp" alt="Вляво двама младежи държат рекламен банер на The Social Experiment с надпис „The SU doesn&#x27;t endorse us“; вдясно екран на телефон, пълен с известия „Your post is getting love!“" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1625"><figcaption>„Студентският съюз не ни подкрепя“ – банерът на The Social Experiment, и телефон, затрупан с известия от приложението. снимки: nanogram</figcaption></figure>
<p>„Тогава бяхме с нагласата: окей, маркетингът и бизнесът пак измислиха някаква глупост“, усмихва се Огнян. „Отиваме, отваряме приложението и им казваме: пич, виж, това няма нищо общо с приложението, абсолютно глупаво е… И осъзнаваме, че докато сме го казали, сме изиграли 10 игри. Човек, когато почне да го използва, не си оставя телефона. Още докато им казвахме, че това не е добра идея, видяхме, че не е така, осъзнахме, че работи. Ето така се появи nanogram“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-bath-ofis.jpg.960.webp" alt="Двама младежи работят на маса с лаптопи и монитор, на стената зад тях – голям екран с програмен код и бяла дъска, изписана със задачи" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1479"><figcaption>Работа по The Social Experiment – на монитора е името на приложението, на дъската са задачите. снимка: nanogram</figcaption></figure>
<h2 id="сребърни-ята">Сребърни ята</h2>
<p>Според двамата главният фактор, който днес прави успешен nanogram, е развитието на изкуствения интелект. Само преди 2–3 години моделите бяха твърде примитивни, за да може потребител да генерира игра, която после да е интересна и на другите. Докато това изведнъж се оказва възможно и тъкмо тогава се появява идеята на нашите герои.</p>
<p>„Отначало тръгнахме с идеята, че nanogram е тикток за видеоигри“, обяснява Огнян. „Но това е твърде просто описание на продукта, а и никой от нас не харесва особено тикток.“</p>
<p>В платформата играта се създава, но магията е в това, което следва: публикуваш я, тя стига до стотици хора, те я играят, оценяват я и я ремиксират. Можеш да я пратиш на приятели, а после да правиш нови и нови версии.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-ekrani-2.jpg.960.webp" alt="Два екрана от приложението nanogram: лентата с мини игри, които се сменят с плъзгане, и профил на потребител със създадените от него игри" loading="lazy" decoding="async" width="1408" height="1480"><figcaption>Лентата с игри, които се сменят с едно плъзгане, и профилът със създаденото от теб. екрани: <a href="https://nanogram.app/">nanogram</a></figcaption></figure>
<p>И тук идва изненадата. „Това, което виждаме най-често като поведение на нашите потребители, е, че заемат ролята на студио“, разказва Огнян. „Пускаш си играта и когато видиш, че става популярна, събира хиляди изигравания, много харесвания, искаш да я усъвършенстваш. Пускаш втора версия или правиш някакъв ъпдейт с повече функционалности.“</p>
<p>Целта на екипа е амбициозна. „Превръщаме социалната мрежа от платформа, където пасивно консумираш различни видове съдържание, в проактивно създаване на такова съдържание“, казва Огнян. „Искаме да позволим на нашите потребители да изградят социален профил, който е свързан директно с тяхното въображение и желанието им да създават видеоигри, а не само да ги консумират.“</p>
<h2 id="пилците-се-броят-наесен">Пилците се броят наесен</h2>
<p>Правят ли го наистина, или повечето хора просто влизат да поиграят? Отговорът е обнадеждаващ: потребителите, които създават игри, се задържат по-дълго в приложението. В дългосрочен план двамата искат nanogram да не е ограничен само до игрите, а да стане място за всякакво интерактивно съдържание. „Това ще позволи да се достигне един друг мащаб, в който искаме генерално хората да променят начина, по който употребяват социалните мрежи, защо го правят и под каква форма“.</p>
<p>Излишно е да казвам колко добра ми се струва тази идея – на този сайт често е ставало дума, че социалните мрежи отдавна не са тук, за да ни помагат да побъбрим с приятели. Напротив, превръщат ни в консуматори на съдържание, <a href="https://karamanev.me/istorii/kak-se-schupi-razgovorut-online">карат ни да се караме и да спорим</a> по първичен и повърхностен начин, вместо наистина да създаваме нещо.</p>
<p>Затова си направих експеримент. Започнах, разбира се, с <a href="https://karamanev.me/istorii/the-floor-quizza">куизове</a> – това си е моето нещо. И много бързо успях да създам игра, която работи много добре и задава доста добре подбрани въпроси.</p>
<p>Ято от създатели, а не стадо от зрители. Звучи добре, нали?</p>
<h2 id="високо-високо-високо">Високо, високо, високо</h2>
<p>Коя ли е най-сложната игра, която може да се направи в nanogram? О, може да стане наистина комплексно. Неотдавна двамата са видели 2D версия на популярната GTA V, която работела изключително добре. Оказва се, че изкуственият интелект вече е способен да създава игри с по 2–3 часа съдържание. От пилето във Flappy Bird и <a href="https://karamanev.me/istorii/nu-pogodi">вълка, който лови яйца</a>, до цял град с коли и престрелки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-igri.jpg.960.webp" alt="Част от сайта на nanogram с надпис „1,000+ games. Every single day.“ и два реда корици на игри: Skydew Valley, Olympus Obby, Deep Haul, Room Maker, Islandy, Spell RNG, Nano Hole и други" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1139"><figcaption>Над хиляда нови игри на ден, обещава сайтът на nanogram. Всяка от тях е започнала с нечие изречение. екран: <a href="https://nanogram.app/">nanogram.app</a></figcaption></figure>
<p>Вече се появяват дори жанрове игри, каквито никой преди това не си е представял. Любимата игра на Огнян е за играч магьосник, който може да рисува различни видове вълшебства, с които да побеждава врагове. „Направи ми впечатление, че такава игра няма никъде. За първи път някой е седнал и е измислил такъв тип геймплей. Някой с богато въображение е измислил тази идея и nanogram му е дал възможност да я създаде, реализира и сподели с приятелите си.“</p>
<p>Изненадата е и за самите създатели. „Нашият оригинален план никога не е бил в тази насока. Винаги сме смятали, че игрите ще са по-скоро заменими. Правиш нещо, средностатистическият потребител го играе 1–2 минути и после минава на следващото.“</p>
<p>Оказва се, че потребителите попадат в два потока. Едните създават игри с някакъв социален елемент, които да ти грабнат вниманието за малко и да продължиш към следващата. „А другите влизат в дълбочина, провокират възможностите на нашия изкуствен интелект, до висоти, които не сме очаквали, че са постижими.“</p>
<p>Днес регистрираните потребители са около 750 000, месечно активните са 1/3 от тях. И говорим за продукт, който официално и пълноценно се е появил в списъка с апликации едва през юни тази година.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram-chisla-2.png.960.webp" alt="Графика: nanogram в числа – 750 000 регистрирани потребители, една трета от тях активни всеки месец, 2,2 млн. долара от инвеститори още в първия рунд, приложението излиза официално в магазините през юни 2026 г." loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="762"></figure>
<h2 id="гъската-със-златните-яйца">Гъската със златните яйца</h2>
<p>Рядко се случва български стартъп да привлече такова финансиране – още в първия рунд nanogram набира 2,2 млн. долара. Как се стигна дотам? „Изненадващо!“, отвръща Борис.</p>
<p>Историята звучи като шега. Когато решават да минат от приложението за билети към nanogram, двамата още развиват консултантския си бизнес. „Казахме на партньора ни Албърт: бихме работили по nanogram на пълен работен ден, но трябва да си изкарваме хляба по някакъв начин. Затова на този етап можем да работим на половин ден. При което той каза: добре, аз ще ви намеря финансиране и ще работите на пълен работен ден. А ние му отвърнахме: добре, успех! И… той успя, при това много бързо.“</p>
<p>След финансирането идва събирането на екипа – днес офисът им в София е пълен с хора. Значително подобряват и технологиите, които използват, така nanogram се превръща в бързо и модерно приложение.</p>
<p>И, по всичко личи, най-доброто предстои.</p>
<h2 id="не-всичко-което-хвърчи-се-яде">Не всичко, което хвърчи, се яде</h2>
<p>Досега всички социални мрежи стигнаха дотам, че, колкото и неприятно да звучи, стоката им са… самите им потребители (<a href="https://karamanev.me/istorii/jaron-lanier">питайте Джарон Лание!</a>), а парите идват от рекламите. Двамата ни гости са категорично срещу тази идея. Но как тогава ще изкарва пари nanogram?</p>
<p>„Наистина ни се иска да избегнем това“, казва Борис. Първоначалните проучвания показват, че най-отдадените потребители биха плащали за по-„умни“ модели и за възможността да създават повече игри на ден. Първо ще монетизират усилията на най-отдадените си потребители, създателите, като им дадат възможност да плащат за по-добро преживяване с повече възможности. Чак след това идва ред на играчите – например с покупки на козметични подобрения.</p>
<p>А нататък ще са им полезни и данните, които ще натрупат. „В инстаграм знаят колко време си гледал клипчето, дали си чел коментарите през това време, дали си го харесал. Докато при нас, тъй като съдържанието е интерактивно, можем да знаем дали си се изнервил и си започнал да натискаш произволни копчета, колко пъти си преиграл играта, какъв е максималният резултат, който си постигнал“, обяснява Борис. Така могат да изградят много по-добър модел за това какво харесва потребителят, какво – не, и какво го дразни. „Което се надявам да ни позволи да създадем алгоритъм, който да предоставя точните игри, които хората биха искали да играят.“</p>
<h2 id="от-птичи-поглед">От птичи поглед</h2>
<p>Да, ако се наложи, в следващ момент ще погледнат и към рекламите. И все пак идеята им е съвсем различна от тази, която създаде големите проблеми на социалните мрежи.</p>
<p>„Платформа като инстаграм вече има толкова много съдебни дела и в Америка, и тук, в Европейския съюз“, казва Борис. „Ако човек седне да чете стенограмите от делата, хората от Meta си казват, че знаят, че продуктът им създава негативни емоции у хората, и се възползват от това. Защото поне в техния продукт негативните емоции задържат потребителя по-дълго и могат да му покажат повече реклами. Аз искам да избягаме от този модел и да създадем едно позитивно преживяване за хората!“</p>
<p>Кога Огнян и Борис ще кажат, че са успели? „За мен може би най-важната метрика за успех е колко много хора създават игри в nanogram“, казва Огнян. „Искам моето приложение да е дало възможност на максимално много гости да изразят своето въображение.“</p>
<p>Мечтата на Борис е сходна: иска да види как хората използват продукта като начин да общуват. „Това ще покаже, че наистина сме успели да превърнем социалните мрежи в интерактивно съдържание, а не в чисто консуматорство“, казва той.</p>
<p>От сърце им пожелавам да успеят. В епохата на напредналия изкуствен интелект имаме толкова възможности да създаваме по-добри, по-полезни, по-неочаквани приложения. Надявам се тази Дигитална история да ви го припомни. Сега е моментът за въображение и добри идеи на крилете на технологиите. Вдъхновен полет!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/11/nanogram.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Преобрази си сайт!</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/preobrazi-si-sait</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/preobrazi-si-sait</guid>
      <pubDate>Fri, 13 Nov 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>След като дълго време си казвах, че този сайт е твърде сложен, за да го обновя, ускоря и направя модерен… ето че се случи само за няколко часа. После дойдоха английската версия, собственият бюлетин и още няколко сайта.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Дигитални истории преди и след: старият сайт на WordPress и новият" /></p><p>Отдавна пиша за чудесата, на които е способен изкуственият интелект. И все пак… това ме изуми! След като дълго време си казвах, че този сайт е твърде сложен, за да го обновя, ускоря и направя модерен… ето че се случи само за няколко часа.</p>
<p>После реших да видя дали мога да преведа всички Дигитални истории на английски. Дали успях, как мислите?</p>
<p>Ами ако сам си направя мейллист, вместо да плащам за външна услуга?</p>
<p>А дали мога да направя значително по-бързи, модерни и на практика безплатни и други сайтове?</p>
<p>Стойте и гледайте! А ако и вие сте готови за следващата голяма стъпка в дигиталното си присъствие, не се колебайте да ми пишете.</p>
<p>Живеем в епоха, в която технологиите ни дават немислими доскоро възможности. Достатъчно е да им дадем шанс, да разчупим стереотипите, да дадем воля на въображението и смелостта си…</p>
<h2 id="жив-и-здрав">Жив и здрав</h2>
<p>„Супер! Сайтът е на живо.“</p>
<p>Понеделник, 28 септември 2026 г., 23:37 ч. Съобщението не го пиша аз, а Claude. Аз само седя и се блещя пред монитора.</p>
<p>Сутринта в 9:14 написах, че започваме да правим сайта на Дигитални истории наново. Планът, който изкуственият интелект състави малко по-късно, предвиждаше 12–15 работни дни. Плюс още седмица-две проверки.</p>
<p>Отне 14 часа и 20 минути. През които свърших и много други неща.</p>
<p>Пет години, 516 истории, над 4000 снимки, близо 1 200 000 думи – преместени на нов сайт, с нов дизайн.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-nachalna.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Дигитални истории преди и след: вляво старият сайт на WordPress, вдясно новият" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="713"><figcaption>Началната страница: преди и след</figcaption></figure>
<p>Сайт, който се отваря десет пъти по-бързо от стария и който вече не ми струва абсолютно никакви разходи за хостинг. Как е възможно?!</p>
<h2 id="стискам-палци">„Стискам палци“</h2>
<p>Август 2021 г., Дигитални истории е на пет месеца. Чудя се: „<a href="https://karamanev.me/technologii/izkustveniyat-intelekt-programirane">Ще вземе ли изкуственият интелект хляба на програмистите?</a>“. Като препрочитам текста днес, ми е най-вече забавно.</p>
<p>„Дори да се стигне до създаването на алгоритми, които да пишат код, по всичко личи, че няма да е прекалено скоро моментът, когато те ще могат да го правят автономно“, писах тогава. Моментът, в който машината сама ще прави завършени проекти, ми изглеждаше, „ако не невъзможен, то прекалено далечен“.</p>
<p>Блажени са вярващите, пише в едно ранно фентъзи. Завърших онзи текст с малко ирония: „А дали наистина това е възможно, времето ще покаже. Аз лично му стискам палци.“</p>
<p>ИИ да напише нов сайт? Цял, сложен, с години съдържание? Да му направи чисто нов, модерен дизайн, да стане светкавичен? Хайде, моля ви.</p>
<h2 id="стара-къща">Стара къща</h2>
<p>Дигитални истории се заразказваха от 1 март 2021 г. Сайтът беше направен на WordPress – най-популярната система за сайтове в света, на която се крепят <a href="https://w3techs.com/technologies/details/cm-wordpress">над 40% от всички сайтове в мрежата</a>.</p>
<p>Срам не срам за човек, който си изкарва хляба с фронтенд програмиране, но за да изглежда добре, сайтът беше направен с популярна готова тема с „конструктор“ – от тези, с които сглобяваш страниците като кубчета, без да пишеш код. За да е по-бърз – добавка, която да го ускорява. За бутоните за споделяне – друга добавка. За бюлетина – трета. За статистиката – четвърта.</p>
<p>Сайтът растеше. Всеки вторник и петък в 8 сутринта публикувах нова Дигитална история. Дойдоха награди, книга, аудиопоредица, гостувания, хиляди абонати на бюлетина и, най-важното, много гости, читатели, съмишленици, хора, които съм накарал да се замислят.</p>
<p>С годините сайтът заприлича на стара къща. Метафората не е моя, Claude я измисли. „Обичаш я, но знаеш къде скърца. Всяка добавка е още една тръба, още един кабел. На всяка страница се зареждаха десетки неща – някои от тях отдавна не правеха нищо, просто си стояха и забавяха“. На сървъра, където живееше сайтът, бяха натрупани близо 7 гигабайта файлове – повечето копия на едни и същи снимки в различни размери, които WordPress прави „за всеки случай“.</p>
<p>Познато ли ви е? Ако имате сайт от няколко години, сигурен съм, че е така.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/kashta/" title="Старата къща: интерактивна графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:720px" scrolling="no"></iframe>
<p>Но как да променя всичко това? Да пренеса 516 истории със снимките, връзките, видеата и старите адреси, по които хората идват от гугъл и фейсбук? Представях си седмици и месеци работа и, което е още по-лошо, риска да счупиш всичко, което пет години е работило безотказно и е приютило хиляди читатели.</p>
<h2 id="клишета">Клишета</h2>
<p>Ако прелистите Дигитални истории хронологично, ще видите как неверието ми отстъпва. Бавно и… май, извинете ме, неохотно.</p>
<p>През 2023 г. <a href="https://karamanev.me/technologii/chatgpt">пиша за ChatGPT</a>, че „за момента той няма как да се справи с по-комплексни програми (и не е ясно дали някога ще успее)“.</p>
<p>През 2024 г. <a href="https://karamanev.me/istorii/chatgpt-rabota-experiment">го пращам да си търси работа като програмист</a>. Решава теста „на практика без грешка“. Пиша: „Време е да спрем да гледаме с клишета и шаблони към изкуствения интелект и да си отворим очите.“</p>
<p>През февруари 2026 г. <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">разказвам как с колега установяваме</a>, че цял месец, изкарвайки си хляба като програмисти, не сме написали и ред код. Всичко е писал ИИ. За петия рожден ден на сайта <a href="https://karamanev.me/technologii/5-godini-digitalni-istorii">пускам куиз</a>, изцяло направен от Claude.</p>
<p>През април <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">публикувам текст, написан от Claude</a>, без да променя и запетая – нещо, за което години наред съм повтарял, че никога няма да направя. Повечето читатели не го различават от мой.</p>
<p>Но – и това е важно – дори тогава не вярвах, че изкуственият интелект може да вземе моя сайт и заедно да го направим наново. Куиз? Да. Текст? Да. Помощ в работата – разбира се.</p>
<p>Но цял жив сайт, в който са пет години от живота ми? Никакъв шанс.</p>
<h2 id="часовете">Часовете</h2>
<p>Всичко започна от нещо съвсем дребно.</p>
<p>В неделя, 27 септември, следобед писах на Claude: „да се отървавам от мейлчимп“. Mailchimp е услугата, с която пращах бюлетина до близо 3600 абонати. За такъв брой хора тя струва по днешните цени около 75 долара на месец. Следващото плащане беше след месец.</p>
<p>Claude предложи бюлетинът да се праща от собствена малка система, а писмата – през пощенската услуга на Amazon, която струва стотинки. Нямах акаунт там, направих си го за секунди.</p>
<p>Същата онази неделя вечер научих повече за това как работи електронната поща, отколкото през всичките години дотогава. За щастие, имам немалко опит като фронтенд програмист, с Claude избрахме заедно решението и… следващият бюлетин на сайта вече беше изпратен от нашето общо творение.</p>
<p>~0,40 долара месечно вместо 75. Нещо повече – мейл листът се сдоби със значително по-модерен дизайн и съдържание, а и стига много по-успешно до пощата на всеки, който се е абонирал за него.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-smetka.png.960.webp" alt="Сметката преди и сега: бюлетинът от около 75 долара на месец на около 0,40 долара, хостингът на Дигитални истории от трицифрена сума годишно на практика на нула, хостингът на Забавното семейство от 237 долара годишно на нула; преводът на английски струва еднократно около 40 долара" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1564"></figure>
<p>И тогава се зачудих: ами дали и сайтът не може да постигне такава трансформация?</p>
<h2 id="понеделник-914">Понеделник, 9:14</h2>
<p>Започвам с дизайна, направен с Claude Design – инструмент за визуален дизайн на Anthropic. Към 22:43 ч. той е готов.</p>
<p>Сутринта на 28 септември пиша, че започваме. В 9:39 ч. добавям колебливо: „даже не знам дали ни трябва админ, за да качвам статии“. Тоест: ще ми трябва ли изобщо административен панел, или мога да публикувам по друг начин?</p>
<p>С Claude обсъждаме темата и стигаме до много интересно решение, което не би ми хрумнало, но като софтуерен инженер определено мога да оценя. Сайтът ще е статичен, което на практика елиминира нуждата от платен хостинг. Ще използваме технологии, които познавам като програмист.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/zayavka/" title="Пътят на една заявка: анимирана графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:650px" scrolling="no"></iframe>
<p>WordPress дълго време беше съкровище, което демократизира онлайн пространството, но… си има своята цена. Много допълнения, приложения, неща, които не знаеш как работят. Не можем ли с Claude да направим нещо по-добро?</p>
<p>Какво още ни пречи да започнем?</p>
<p>Ето, по часовник, проследено от ИИ колегата:</p>
<ul>
<li><strong>11:05</strong> – започва работата по новия сайт.</li>
<li><strong>11:26</strong> – свалени са всички снимки, над 4000, и са направени по-леки.</li>
<li><strong>12:02</strong> – всичките 516 истории са преместени.</li>
<li><strong>12:44</strong> – дизайнът вече е претворен в истински страници.</li>
<li><strong>13:02</strong> – старите адреси водят на правилните нови места.</li>
<li><strong>13:10</strong> – бюлетинът работи.</li>
<li><strong>13:18</strong> – новият сайт е качен в интернет на тестов адрес.</li>
</ul>
<p>За по-малко от час пет години архив смениха дома си.</p>
<h2 id="дай-дай-я-ела-да-видиш-какво-направи">Дай, дай… Я ела да видиш какво направи!</h2>
<p>Как да съм сигурен, че нищо не е изгубено?</p>
<p>Claude преброява думите във всяка история – в стария сайт и в новия. 1 190 870 срещу 1 190 902. Разликата от 32 думи е в полза на новия – там вече се броят и думите в няколко примера с програмен код.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/dumi/" title="Нищо изгубено: анимирана графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:420px" scrolling="no"></iframe>
<p>Хваща и грешка, която щеше да е неприятна: снимки с почти еднакви имена се презаписваха една друга и в някои истории щяха да се появят чужди снимки.</p>
<p>В 12:35 ч. пиша: „перфектен си, давай нататък“.</p>
<p>Следобед няколко агента на Claude, работещи едновременно, прочитат всичките 516 истории и предлагат 289 нови рубрики, по които читателите да ги откриват. Преглеждам ги и отговарям: „перфектни са, давай направо“.</p>
<p>В 18:18 ч. решавам нещо, което сутринта ми е изглеждало немислимо: старият сайт затваря врати, следващата история излиза на новия. Няма връщане назад.</p>
<p>В 23:36 ч. превключваме. В 23:37 ч. – „Супер! Сайтът е на живо.“</p>
<p>В 23:47 ч. пиша, че статистиката и пощата работят. В 23:53 ч. – 17 минути след превключването – вече е готов и начинът, по който ще пиша оттук нататък. Отговорът на въпроса ми от сутринта е: админ не ми трябва.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/den/" title="Денят по часовник: интерактивна графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:600px" scrolling="no"></iframe>
<h2 id="ден-година-храни">Ден година храни</h2>
<p>После идва ред на първата нова история – не случайно „<a href="https://karamanev.me/istorii/claude-shannon">Клод преди Claude</a>“, за Клод Шанън, на когото (твърди се) е кръстен изкуственият интелект, който построи сайта.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-skorost.png.960.webp" alt="Старият и новият сайт, измерени на 4 октомври 2026 г. на едни и същи 11 страници като на среден телефон с бавна връзка: общо 46 MB срещу 3,9 MB, а основното съдържание на началната страница се вижда след 7 секунди при стария и след 2,5 секунди при новия; при едно интервю – след 49 срещу 2,7 секунди" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1375"><figcaption>Едни и същи 11 страници в стария и в новия сайт</figcaption></figure>
<p>Числа като 49 или 80 секунди изглеждат невероятни, но са истински. Мерено е нарочно в тежки условия – като на среден телефон с бавна мобилна връзка. Първият текст в стария сайт се появяваше след 3–13 секунди, но „основното“ в тези страници е голямата снимка най-отгоре, а тя се показваше чак когато се изтегли всичко останало. При статията за Neuralink това са 13,9 MB, които при 1,6 Mbit/s пътуват повече от минута. На бърз интернет у дома чакането, разбира се, беше по-кратко.</p>
<iframe src="https://karamanev.me/preobrazi-si-sait/zarezhdane/" title="Колко се чака: анимирана графика" loading="lazy" style="border:0;width:100%;height:760px" scrolling="no"></iframe>
<p>Жълтите нули и единици горе не са украса. Всеки ред е заглавието на историята, която четете, написано така, както го „вижда“ компютърът – с нули и единици. Докато четете, цифрите в лентата отгоре почерняват една по една, а когато стигнете края, човечето от логото „затваря книгата“ и надписът става „Прочетено.“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-telefon.jpg.960.webp" alt="Едно и също интервю на телефон: вляво старият сайт, вдясно новият, с лентата от нули и единици под логото" loading="lazy" decoding="async" width="1653" height="1789"><figcaption>Интервюто с Текла Алексиева на телефон: преди и след</figcaption></figure>
<p>Ще ви спестя още доста подробности – от прекрасните нови дизайнерски идеи, които можете да видите под и над всеки текст, до усещането да видя как след години, в които гугъл ме класираше много назад заради бавни страници, вече в статистиката му всичко свети в зелено, меко казано. Няма да отварям и въпроса за сметката за хостинг, която преди беше трицифрена, а за статичния, модерен нов сайт е на практика нула евро.</p>
<p>Човекът обаче е така устроен, че… все търси следващото и следващото. Отдавна съм си говорил с гости на сайта, че съдържанието му си струва да стигне до повече хора на английски.</p>
<h2 id="digital-stories">Digital Stories</h2>
<p>На 22 октомври в 12:23 ч. писах на Claude: „искам да направим англоезична версия на сайта и да преведем всичко на него… важно е да не бави никак сайта и основен да си остане българският“.</p>
<p>Claude ми зададе седем въпроса. На три от тях отговорих обратното на това, което той препоръчваше. Той предложи логото да остане същото – аз исках ново, на английски, веднага.</p>
<p>Планът, който Claude състави, предвиждаше осем-девет работни дни. Английската версия беше на живо в 17:45 ч. същия ден – 5 часа и 22 минути след първото съобщение.</p>
<p>Самият превод на вече 521 истории – близо 1 330 000 думи – отне около час. Claude ги прати на партиди към Opus, мощния модел на Anthropic, на по-бавна опашка, която струва наполовина. Излезе около 40 долара.</p>
<p>Най-важни се оказаха правилата. Те започват с едно изречение: читателят е „an international reader who knows nothing about Bulgaria“ – човек, който не знае нищо за България. Оттам следва всичко останало. Нещо българско, което той не може да знае, се обяснява с няколко думи още в изречението, само първия път. Без бележки на преводача. Българските имена се пишат по официалната транслитерация, а чуждите се връщат към оригинала си – Дженсън Хуанг е Jensen Huang, а не някакъв обратен превод от кирилица. Книгите и филмите получават официалните си английски заглавия. Към правилата има и списък с 208 имена, които трябва да се пишат винаги по един и същ начин.</p>
<p>Най-интересни бяха заглавията. Дигитални истории обича игрите на думи, а те рядко оцеляват при превод. Ето какво стана с някои от тях:</p>
<ul>
<li>„Стив Джобс воскресе!“ стана „Steve Jobs Is Risen!“ – великденският поздрав съществува и на английски.</li>
<li>„За редакцИИте“, където ИИ се крие в думата, стана „The EdAItor Test“ – и на английски AI се крие в думата.</li>
<li>„Градил AI-я килия“ стана „AI Built a Cell“, а вътрешното заглавие „Ilia Built a Cell“ пази ехото от народната песен.</li>
<li>„Линус Лъвското сърце“ стана „Linus the Lionheart“ – заедно с шегата, че братята Лъвско сърце са шведи, а Торвалдс е финландец.</li>
</ul>
<p>Не всичко оцеля. „Стар…тъп!“ стана „Start…Up!“ – паузата остана, шегата се изгуби. Бай Ганьо трябваше да бъде представен като „the archetypal Bulgarian boor from Aleko Konstantinov's 1895 satire“. А думи като „чат-пат“ и „тулуп“ останаха на кирилица, с превод в скоби.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-prevod.png.960.webp" alt="Дигитални истории на английски в числа: 5 часа и 22 минути от първото съобщение до живата версия при план от 8–9 работни дни, 521 истории, близо 1 330 000 думи, около час превод, около 40 долара, 208 имена; и заглавия като „Стив Джобс воскресе!“, станало „Steve Jobs Is Risen!“" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1914"></figure>
<p>Българският сайт остана същият. В него се добавиха само два реда, които казват на Google, че има английска версия, и едно малко EN горе.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karamanev.me/en"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-digital-stories.jpg.960.webp" alt="Началната страница на английската версия, Digital Stories" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1050"></a><figcaption>Digital Stories, английската версия</figcaption></figure>
<p>Оттогава всяка нова история излиза едновременно на двата езика. Сайтът сам праща чуждестранните посетители към английската версия, а българските – към българската. Изборът се помни. А в двете версии се появиха и две нови страници: „<a href="https://karamanev.me/hora">Хора</a>“, със 122 души, за които съм писал, и „<a href="https://karamanev.me/rechnik">Речник</a>“, с 55 понятия.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karamanev.me/hora"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-hora-2.jpg.960.webp" alt="Страницата Хора: учените, изобретателите, предприемачите и писателите, които се връщат в историите отново и отново" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1008"></a></figure>
<h2 id="един-сайт-пролет-не-прави">Един сайт пролет не прави</h2>
<p>Е, човек свиква бързо на лесното, но… не е ли прекалено? Дали ще успея толкова бързо и ефективно да преправя с помощта на ИИ и друг сайт, създаден заедно с приятелите ми от The Floor – онзи, който събира <a href="https://quizza.bg">Куизове за кауза</a>?</p>
<p>Сайтът също беше на WordPress, с готова тема и добавка за куизове. Преди година, когато го започвахме, не допусках, че е възможно да има драстично по-лесен и удобен вариант.</p>
<p>Дали и сега е така?</p>
<p>Събота, 3 октомври, в 10:24 ч. пиша: „ще правим отначало сайта <a href="https://quizza.bg">quizza.bg</a>, махаме уърдпреса… ще ми се да е нещо подобно на това, което направихме с Дигитални истории“. Вече не питам дали е възможно.</p>
<p>Дизайнът – отново от Claude Design – е готов следобед. Около два часа по-късно новият сайт вече работи на тестов адрес. От първото съобщение до работещ сайт – около седем часа и половина.</p>
<figure class="fig"><a href="https://quizza.bg"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-quizza.jpg.960.webp" alt="Началната страница на quizza.bg преди и след: вляво старият сайт на WordPress, вдясно новият" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="713"></a><figcaption>quizza.bg: преди и след</figcaption></figure>
<p>Старият каталог с куизовете теглеше 258 мегабайта снимки наведнъж – колкото петдесетина песни. На мобилна връзка първата картинка се показваше след около 50 секунди. Новият показва същото за 2,5 секунди. Оценката на Google за скорост на телефон скочи от 37 на 97 от 100.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-quizza-skorost.png.960.webp" alt="quizza.bg, старият и новият сайт, измерени на 3 октомври 2026 г.: оценката за скорост на телефон, времето до основното съдържание, изтегленото, заявките и още" loading="lazy" decoding="async" width="1800" height="1498"></figure>
<p>А колко по-красив и удобен е… пробвайте сами. Чакат ви над 120 куиза, а всяка неделя (и понякога сряда) ви подготвяме и общообразователно куиз състезание за ценители!</p>
<h2 id="къща">Къща</h2>
<p>Реших да продължа с други сайтове на близки хора.</p>
<h3 id="old-sofia-tour">Old Sofia Tour</h3>
<p>Двучасова разходка, в която жена ми ви отвежда из София от 1920-те като водач в дрехи от епохата. Сайтът е направен за няколко часа: от 16:23 до 22:42 ч. на 18 септември. Тогава още не вярвах в големите неща, но малките вече ставаха за една вечер. В календара за резервации могат да се избират само сряда и събота – единствените дни на разходките. Логото е печат с дамска шапка.</p>
<figure class="fig"><a href="https://oldsofiatour.com"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-oldsofiatour.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Old Sofia Tour" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1000"></a><figcaption><a href="https://oldsofiatour.com">oldsofiatour.com</a></figcaption></figure>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-oldsofiatour-rezervacii.jpg.960.webp" alt="Резервацията на Old Sofia Tour: в календара могат да се избират само сряда и събота" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="900"><figcaption>Календарът за резервации: само сряда и събота</figcaption></figure>
<h3 id="захари-карабашлиев">Захари Карабашлиев</h3>
<p>Сайт за писател, драматург и сценарист, на български и английски. Захари нямаше сайт. Първата версия беше качена около четири часа след първото съобщение.</p>
<figure class="fig"><a href="https://karabashliev.com"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-karabashliev.jpg.960.webp" alt="Началната страница на сайта на Захари Карабашлиев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1000"></a><figcaption><a href="https://karabashliev.com">karabashliev.com</a></figcaption></figure>
<p>Не е ли красив?</p>
<h3 id="забавното-семейство">Забавното семейство</h3>
<p>Сайт с 99 разказа, които Ния Йотова и баща ѝ, дядо Буби, пишат от 2019 г., и с две книги. Беше на WordPress, с онлайн магазин. На 17 октомври следобед новият сайт беше готов с цялото старо съдържание. Пак същия следобед – и с английски превод на 98-те разказа.</p>
<p>Числата тук са най-драстични. Началната страница тежеше 16 мегабайта. Сега лети в 405 килобайта – 40 пъти по-малко. Основното съдържание на телефон се показваше след 25,7 секунди, сега – след 1,8. Оценката на Google за скорост на телефон скочи от 30 на 99. Старият сайт канеше 14 външни услуги на всяка страница, новият – една. Проверихме всичките 648 стари адреса. Хостингът струваше 237 долара годишно. Сега – нула.</p>
<figure class="fig"><a href="https://zabavnotosemeistvo.com"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-zabavnoto.jpg.960.webp" alt="Една и съща история в сайта на Забавното семейство: вляво старият сайт на WordPress, вдясно новият" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="791"></a><figcaption><a href="https://zabavnotosemeistvo.com">zabavnotosemeistvo.com</a>: преди и след</figcaption></figure>
<h2 id="преобразиме">Преобрази.ме</h2>
<p>Някъде там с трима мои приятели и колеги решихме да обединим сили. Бяхме разбрали колко голямо е удоволствието да видиш новия си сайт. Красив, бърз, модерен, със смислено и изпипано съдържание. Да, ИИ е безценен помощник, но определено не е излишно и да знаеш какво правиш по пътя. В случая го казваме като екип от дизайнер, маркетолог и програмисти с доста сериозен опит.</p>
<p>Колко му е пешката да стане царица? Бавният ви, поостарял сайт да хвръкне и да ви носи сериозни доходи?</p>
<figure class="fig"><a href="https://preobrazi.me"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait-preobrazi.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Преобрази.ме: Същият сайт. Преобразен за 10 дни." loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1000"></a><figcaption><a href="https://preobrazi.me">preobrazi.me</a></figcaption></figure>
<h2 id="накратко">Накратко</h2>
<p>Ето какво научих:</p>
<ul>
<li><strong>Не е магия, а разговор.</strong> Решенията бяха мои – какво да остане, какво да отпадне, кога да превключим.</li>
<li><strong>Скучните неща са най-важни.</strong> Старите адреси, пощата, бюлетинът. Сайтът е лесната част, ако знаеш какво искаш.</li>
<li><strong>Проверявайте.</strong> Claude сам преброи всяка дума и всяка снимка. И все пак в първите дни излязоха дребни проблеми. Нормално е.</li>
<li><strong>Сметката се променя.</strong> Сайт, бюлетин и хостинг, които струваха стотици евро годишно, сега струват почти нищо.</li>
<li><strong>Изкуственият интелект греши – и го признава.</strong> Важното е да има кой да го хване.</li>
<li><strong>Мерете, преди да превключите.</strong> Скорост, тегло, стари адреси, всяка дума. След превключването е късно да разберете колко е бил бавен старият сайт.</li>
<li><strong>Бутонът е ваш.</strong> Claude прави почти всичко, но писмото до 3600 души го пратих аз. Така и трябва.</li>
<li><strong>Админ може и без WordPress.</strong> Има безплатни панели за хора, които не са програмисти. А може и съвсем без панел.</li>
</ul>
<h2 id="залезът-и-зората">Залезът и зората</h2>
<p>През март тази година казах <a href="https://karamanev.me/sreshti/donika-borimechkova-ii">в едно интервю</a>: „аз за втори път виждам залеза на една професия отвътре – след журналистическата, виждам същите тенденции и при програмистката“.</p>
<p>Мислех, че знам за какво говоря. Но едно е да го кажеш, друго – да седиш в понеделник в 23:37 и да гледаш как пет години от живота ти се отварят в нов дом, по-бързи и по-красиви от всякога, след един ден, в който си писал основно „давай“.</p>
<p>През 2021 г. написах: „А дали наистина това е възможно, времето ще покаже. Аз лично му стискам палци.“</p>
<p>Времето показа. Отне пет години. И 14 часа.</p>
<p>Кое обаче е по-важното? Според мен това, че живеем във времето на чудесата. Новият сайт не е най-голямото от тях, но пък не е и маловажно. А за всички останали чудеса очаквайте следващите Дигитални истории!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/11/preobrazi-si-sait.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„България има огромен шанс, ако използва днешната технологична революция“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/dobroslav-dimitrov-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/dobroslav-dimitrov-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 06 Nov 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Вече започна петата индустриална революция и за първи път имаме шанса за равен старт с останалите – като държава, като компании и като отделни хора. Как да го използваме? Разговор с Доброслав Димитров.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/12/dobroslav-dimitrov.jpg.480.webp" alt="Доброслав Димитров" /></p><div class="intro"><p><em>Вече започна петата индустриална революция, всичко се променя из основи. Но това, което я прави различна за нас, е, че за първи път имаме шанса за равен старт с останалите – и като държава, и като компании, и като отделни хора.</em></p>
<p><strong><em>Доброслав Димитров</em></strong> <em>отдавна говори упорито по тази тема,</em> <a href="https://karamanev.me/sreshti/dobroslav-dimitrov"><em>преди 3 г. гостува</em></a> <em>на Дигитални истории, а думите от разговора ни днес звучат като сбъднало се пророчество.</em></p>
<p><em>Но как да използваме този шанс по най-добрия начин? Как да се подготвим, как да успеем в новия свят на напредналия изкуствен интелект? Ето ви многобройни поводи за размисъл, а и практични идеи.</em></p>
</div>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-2.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: малка строителна площадка с няколко крана в мъглива гора, а на хоризонта огромни светещи центрове за данни" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Често говориш за започналата пета индустриална революция и че за първи път страната ни има шанс да я използва наравно с останалите. Но можем ли наистина да го направим като държава и от какво зависи? Трябва ли по някакъв начин да опитаме да променим политиката на Европейския съюз, която очевидно е рестриктивна към иновациите?</strong></p>
<p>– Няколко са посоките. Колко можем да повлияем на ЕС? Със сигурност като европейски член трябва да участваме в този разговор и да лобираме. Драмата на Европейския съюз, освен регулациите, е, че нямаме обединен фондов пазар и така никоя компания в Европа не може да мобилизира капитала, който американските компании имат. В Америка</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>минаха 1 трилион долара инвестиции в ИИ за последните 12 месеца,</em></p>
</blockquote>
<p>което е просто умопомрачително. На фона на това миналата година ЕС отдели 20 милиарда за гигафабрика, идея нямам защо ги наричаха така. Ами че за 20 млрд. могат да подготвят само строителните площадки. За една истинска гигафабрика техниката е от порядъка на 50–60 милиарда за 1 гигават мощност.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тези мини стъпки на Европейския съюз просто няма как да направят необходимото, за да можем да ги настигнем.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-investicii.png.960.webp" alt="Графика: 1 трилион долара инвестиции в ИИ в САЩ за 12 месеца срещу 20 милиарда евро от ЕС за гигафабрики и 50–60 милиарда за една истинска гигафабрика" loading="lazy" decoding="async" width="1601" height="1045"></figure>
<p>Но извън глобалната картинка са важни три нива – какво можем да направим като държава, компаниите какво могат да направят и хората на индивидуално ниво. На всяка една плоскост има какво да се прави.</p>
<p class="q"><strong>– Хайде да ги обсъдим едно по едно. Какво е мястото на държавата?</strong></p>
<p>– От критично значение е да се опитаме да станем колкото се може по-голям хъб на икономиката от високотехнологичния сегмент. Имам предвид проекти като този на Endurosat в Доброславци – Starbase Europe. Той е с изцяло частни инвестиции, но и държавата трябва да свърши своята работа. Колкото по-бързо си придвижи документите, толкова по-бързо тези инвестиции ще се изсипят в България, а този проект, например, е за развоен център не само за Endurosat, а и за други компании от ЕС и САЩ. Ще бъде най-големият развоен център в космическия и отбранителния сектор в Европа.</p>
<p>Държавата има роля в него, защото не е като със софтуера, където може да се развиваме и без нея, за истински проекти, свързани с инфраструктура, няма как да се случи.</p>
<p>„Ендуросат“ вече е категоричен лидер в Европа в своята област. С меморандума, който подписаха с „Ариан Спейс“, българска компания ще купува ракети изцяло, прескачайки посредници. Това ни слага в един много кратък списък от държави.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-3.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: космическа база край София по здрач, с Витоша зад нея и сателит, сглобяван в осветен хангар" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p>Имаме всичко нужно, за да привлечем големи изчислителни центрове към България – свободна енергия, модернизирана мрежа с много голям капацитет, специалисти. През последните пет години се е случило нещо невероятно – България има инсталирана батерийна мощност, равностойна в абсолютни числа на немската. Това е една от причините в момента да сме изключителен нетен износител на електричество.</p>
<p>Скоро беше обявено, че има преговори с „Тесла“ да реализират три огромни проекта в България.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>България може да се позиционира по съвсем друг начин на световната технологична карта.</em></p>
</blockquote>
<p>Следващото, с което България може да се възползва от сегашната революция, са огромните инвестиции, които започват в сферата на отбраната и конкретно на високотехнологичната отбрана. Имаме опит в традиционната, но това, което предстои в сектора, се вижда от случващото се в Украйна. Тяхната ИТ индустрия се мобилизира на максимум и правят чудесата.</p>
<p>България има специалисти в автомобилната индустрия, която като цяло страда в Европа. Но тези специалисти направо автоматично могат да се прехвърлят към роботиката и високотехнологичната отбрана, свързана с дронове.</p>
<p>Новата ми компания прави точно това – събрали сме се ветерани от софтуерната индустрия, за да създаваме технологично решение за координация на голям брой дронове, които обаче да работят като антидрон система.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всички други инвестират в дронове, които отиват да разрушават. Да се блъснеш в една сграда не ми изглежда като върха на инженерното изкуство,</em></p>
</blockquote>
<p>но да уцелиш един дребничък дрон във въздуха и да го разрушиш, ми изглежда доста по-важно и по-благородно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-4.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: рояк малки защитни дронове със светещи следи пресреща вражески дрон над град по залез" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p>Но дори само проектът в Доброславци може да преобрази цялата икономика на България, тъй като космическата индустрия ще е за трилиони и ако България се позиционира рано и се превърне в привлекателен център за компании, занимаващи се с високотехнологична отбрана и Космос, можем да сме абсолютни звезди на фона на милиардите, които се инвестират.</p>
<p class="q"><strong>– Човек се улисва да те слуша и даже започва да си представя, че, едва ли не, всичко това е възможно и с малко целенасочени усилия ни чака бляскаво бъдеще. А ако слезем на ниво компании, кое е важното към днешния ден? Имам чувството, че ИИ се въвежда много неумело и хаотично…</strong></p>
<p>– Така е, много от нашите компании имат сериозен проблем и трябва да се преосмислят страшно много бизнесмодели. Чистият аутсорсинг със сигурност е със затихващи функции. Повече компании търсят да се насочат към разработването на решения в реалния свят.</p>
<p>Имаме нова парадигма, в която лидерите трябва да се ориентират. Ситуацията е напълно различна, в момента ние например,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>с екип от под 15 човека, правим нещо, за което преди нямаше да ни стигнат и 150.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-5.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: малък екип инженери около една маса, зад тях огромна празна зала с десетки пусти бюра" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p>С много малък брой инженери, които са много отдадени, с брутална добавена стойност от гледна точка на инженерството днес е възможно да се постигнат феноменални резултати. Във всякакви домейни, в които преди не бихме посмели да отидем. Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>с изкуствен интелект можеш да постигнеш експертиза в произволна сфера за много кратко време. И това, ако е съчетано с умни хора, които могат да учат, нещата стават умопомрачителни.</em></p>
</blockquote>
<p>С аутсорсинга знаеш какво търсиш, трябва да си намериш клиенти. Рискът не е кой знае какъв, докато с продуктово начинание можеш да направиш най-хубавото нещо на света и да имаш нула приход. И това си е риск, който трябва да бъде поет. Но съдбата обича смелите, не тези, които го играят на сигурно.</p>
<p>Има много възможности, българската икономика е последна по дигитализация в ЕС. Това означава, че има толкова много нерешени задачи на бизнес ниво, които сега могат да бъдат решени, но трябва да се подходи по коренно различен начин.</p>
<p class="q"><strong>– Дано има воля за това, защото си говоря с доста хора от сектора и не я виждам, а още по-малко – извън него. Така обаче стигаме и до личните усилия.</strong></p>
<p>– Според мен може би фрийлансингът ще се върне на мода. За известно време той не беше толкова разпространен, правиш нещо, има риск да не ти платят. Много по-добре си си на висока заплата в някоя фирма с всички екстри. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>на един човек, който е проактивен и решава проблемите на хората, това, което може днес да направи за два дена, преди щяха да му трябват шест месеца.</em></p>
</blockquote>
<p>И тук има страшно много възможности. Само малък пример са игрите. Аз съм имал милиони идеи за игри, но не съм ги реализирал, защото щеше да струва огромни суми. Имах една подобна идея за игра, преди години се отказах от нея, защото щеше да струва два милиона да го разработим за две години и накрая може да не изкара нищо. Сега направихме прототип за половин ден! По моите записки, които бях писал преди четири години на ръка. Сканирах ги, показах ги на Claude, изготви ми техническа спецификация, после прототип. Всичко беше готово за 3–4 часа.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-6.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: стара тетрадка с ръкописни скици на игра, от която светеща следа води към прототип на играта на лаптоп" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– Много подобен пример имам и аз. Дълго време се чудех как да обновя този сайт, една вечер седнахме с Claude и още на следващата сутрин той беше готов да посреща гости, изумително бърз, с прекрасен дизайн и почти без пари за хостинг.</strong></p>
<p><strong>Но много хора – например Алтман и Амодей, казват, че това ще разшири ножицата. Защото хората, които се ориентират и са любопитни, проактивни са, учат се и се адаптират, си остават малцинство. Дори в нашия ИТ бранш, който би трябвало да се ориентира най-бързо.</strong></p>
<p>– Това, което съм забелязал, е, че с новите технологии няма абсолютно никакво значение с какъв опит е човекът. Дали си инженер, художник или счетоводител, шансът да си проактивен и любопитен е абсолютно еднакъв.</p>
<p>Има софтуерни инженери, които не с толкова много знания, а с много любопитство правят чудеса от храброст. Има и такива, които до последно философстваха. „Вайб коденето не е сериозно“ и започват някакви дълги обяснения. Същото съм го чувал от художници, от юристи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Едни разсъждават и се наумуват, а другите се налудуват.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И все пак как да станат повече тези, които експериментират и се възползват пълноценно от новите възможности.</strong></p>
<p>– За съжаление, има хора, и то никак не са малък брой, които наистина ще имат неприятности.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Въобще не съм съгласен с тезата на Илон Мъск, че ни чака ера на изобилието.</em></p>
</blockquote>
<p>ИИ и роботите ще правят всичко, а ние ще си живеем и ще работим само над себе си.</p>
<p>Това могат да го кажат хора, които са напълно скъсали с човешката природа. За повечето хора професията е част от тяхната идентичност. И като им я отнемеш, дори да им даваш пари, безусловен базов доход, дали те ще се чувстват щастливи? По-голяма част от тях със сигурност няма. И това е много сериозен проблем за решаване, на който нямам отговор.</p>
<p>Единствената ми борба е да влезем в този проблем с широко отворени очи. Този проблем идва и за софтуерния свят вече до голяма степен е тук.</p>
<p class="q"><strong>– Това е и моята голяма цел, повече хора да си отворят очите за новата действителност, но за 6 години не виждам нещата да се променят достатъчно масово.</strong></p>
<p>– Ние с теб продължаваме да го правим, но,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за съжаление понякога трябва да стане и белята, за да разберат хората.</em></p>
</blockquote>
<p>И в момента има хора, които не могат да си намерят работа от 3–4 месеца и продължават да поставят изисквания, като в същото време не си правят труда да напредват в ИИ. Много хора си мислят, че това е някакво временно състояние и като се снишим, ще ни отмине.</p>
<p>Ами, няма да ни отмине. Имай предвид, че голяма част от по-младите ни колеги не са виждали време, в което нещата не са били добре. При последната финансова криза нашият сектор беше доста слабо засегнат, при това беше отдавна – 2008–2009 г., оттогава се е сменило едно поколение. Тогавашните 13–15-годишни не са го разбирали това, откакто имат съзнателен живот са свикнали с един постоянен адрес.</p>
<p>По време на пандемията имаше бум на ИТ сферата, после, в началото на войната в Украйна, като изчезнаха украинците и руснаците от световния пазар. Много хора си мислеха, че така ще е вечно.</p>
<p>Е, на тези хора много трудно можеш да им обясниш какво се случва и да те вземат насериозно.</p>
<p>„Едно време, 1912-та, дълбокия сняг“, това чуват като им говорим, такова е горе-долу нивото на разговора. От друга страна са по-възрастните, те пък никак не обичат промени.</p>
<p>Така че не съм особено оптимист. Нашата роля с теб е да говорим колкото можем повече, така че, който може, да ни чуе сега.</p>
<p class="q"><strong>– Напълно съм съгласен! И двама души да прочетат разговора ни и да се замислят, че е време за смели промени, имало е смисъл от него и от този сайт. И да осъзнаят, че ако искат да са конкурентоспособни, час по-скоро трябва да вземат мерки.</strong></p>
<p>– Така е. В началото се говореше, че трябва хората да станат „AI enabled“, да ползват ИИ. Не, отдавна вече е нужно да си „AI native“, той да е естествената среда и ежедневието ти. Замисли се каква е разликата.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-ai-native.png.960.webp" alt="Графика: AI enabled срещу AI native – мястото на ИИ, ролята ти, ученето, моделът и отношението" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1075"></figure>
<p>Това важи за всяка професия. Наскоро ме попитаха за журналистиката. Един любопитен автор, който иска да прави разследваща журналистика – боже господи! – в момента може да направи чудовищни разследвания, за които преди бяха нужни десетки хора екип. Скоро от БРАИТ ще представим един подобен проект, свързан с проверяването на обществени поръчки. Ами че там сме способни на чудеса! Да открием дали дадена поръчка не е нагласена за конкретен победител – нещо напълно невъзможно доскоро, ако малкият параграф, който прави това, е на 800-ата страница от заданието.</p>
<p class="q"><strong>– А какво да правим хората от ИТ света според теб?</strong></p>
<p>– Що се отнася до програмистите, според мен те, освен другото, трябва и скоростно да вдигат експертизата си по някакви вертикали.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Вече е ясно, че кодът ще се пише сам. Но разликата е огромна между това дали го прави програмист с опит или човек, който няма такъв.</em></p>
</blockquote>
<p>Но, ако имаш експертиза в някаква вертикала – финанси, медицина, Космос, това ти дава огромно предимство пред всеки друг. Ако работиш за финтех компания и имаш сериозна финансова грамотност, ти можеш да си този, който предлага решенията. А не да чакаш някой да ти каже какво да правиш и ти да си само по средата между него и ИИ.</p>
<p>От това се променя професията програмист и затова толкова говоря, че ни трябват повече технологични гимназии. Не, това не са гимназии за програмисти, както много хора си мислят. Програмирането е хоризонтално умение и след това имаме вертикална експертиза в някаква посока.</p>
<p>Освен това, колкото поевтинява нещо, което има стойност, толкова повече има търсене за него. Сега много неща, които биха могли, особено у нас, масово не са цифровизирани. Страшно много, защото просто не можеха да си го позволят.</p>
<p>Имам подобна случка с фирма за дрехи втора употреба, която изпрати запитване за проект. Оказа се, че е много по-трудно от обичайните магазини, най-вече защото имаш примерно 250 хиляди уникални артикула – всяка дреха я снимат, завеждат, тя е уникална, не „имаме 50 панталона от този вид“.</p>
<p>Правим първа оценка, смятаме, смятаме и стигаме от порядъка на 350 000 лв., за да е на ниво. Струва ни се безумно, как ще искаме толкова пари за един онлайн магазин, даваме на втори екип във фирмата. Излиза абсолютно същата сметка. Давахме го накрая на елитния екип на „империята“… и пак излиза толкова.</p>
<p>Те се отчаяха, казаха, че е абсурдно. После изчезнаха за 2–3 месеца, но явно никъде не им бяха дали по-добра цена, върнаха се при нас и направихме проекта. В хода на работата обективно се оказа, че има и още, и още, и още, излезе около 500 000 лв.</p>
<p>Какъв бизнес трябва да имаш, за да можеш да си позволиш половин милион за магазин?! Е, сега би било толкова по-лесно и евтино, а има толкова бизнеси, на които им е нужно.</p>
<p>Затова казвам, че трябва не просто да се разчупим, а да подходим към бизнеса по напълно нов начин! Има толкова много за цифровизиране в икономиката…</p>
<p class="q"><strong>– Преди да се разделим, ако сме убедили някого и реши от утре да тръгне по „AI native“ пътя, какви би трябвало да бъдат първите му стъпки?</strong></p>
<p>– Винаги давам следния съвет. Отворете YouTube и започнете да гледате клипчета, качени през последните две седмици, за ИИ и вашата професия. Защото отпреди 4 месеца не са актуални. Трябва да видиш с последния модел някой умник какво успява да направи и да тръгнеш по пътя му. Толкова бързо се променят нещата, че каквато и книга да препоръчаш, каквото и да препоръчаш конкретно, много скоро то ще е безнадеждно остаряло.</p>
<p>А следващото е много специфично за всеки човек, защото само той познава работата си. Ако има късмет да работи в иновативна фирма, там ще има вътрешен ИИ екип, който ще минава по отделите и ще отговаря за това те да тръгнат по този път.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако си технологична фирма, но не можеш да си позволиш цял отдел, трябва да имаш поне един такъв любопитен човек, който е евангелист, който да увлича другите.</em></p>
</blockquote>
<p>Но шефът на фирмата трябва много силно да го подкрепи, защото не става без натискане. Не става да го обясниш, да отговориш, така хората много бързо ще тръгнат по старому.</p>
<p>Ако си самостоятелен експерт, там отговорността е лична. Ако не знаеш с какво да започнеш… отиди и попитай любимия си ИИ, ще ти даде много идеи. И задължително си плати поне базовия абонамент в една от големите платформи, безплатните модели няма да ти помогнат. Най-важното обаче си остава да поискаш и да направиш първата стъпка…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/11/dobroslav-dimitrov-2026-7.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: жена работи на бюро с лаптоп и книжа до прозорец с изглед към София и „Александър Невски“" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/12/dobroslav-dimitrov.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Защо спим?“ Книжните препоръки на ИТ лидерите за Деня на будителите</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 30 Oct 2026 06:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Успешен предприемач, визионер и филантроп. Професор по компютърни науки в Канада. Французин, който живее в София от 2008 г. и прави игри. Тийм лидер, който води и туристически групи като планински водач. Кои ли са любимите им книги?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-4.jpg.960.webp" alt="Портретите на 14-те ИТ лидери като корици на книги" /></p><p>Успешен предприемач, визионер и филантроп. Професор по компютърни науки в Канада. Французин, който живее в София от 2008 г. и прави игри. Тийм лидер, който води и туристически групи като планински водач.</p>
<p>Кои ли са любимите им книги?</p>
<p>Какво общо имат Тенко Николов, Юлита Василева, Адриен Бачи и Боян Шейтанов? Те са четирима от хората, които поканих да препоръчат любимите си четива на всички нас.</p>
<p>За трета поредна година (след <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">2024</a> и <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">2025</a>) в навечерието на Деня на будителите поканих български ИТ личности, които са ме впечатлили, да разкажат за любимите си книги. Без ограничения за жанр, език, дали са художествени и превеждани ли са на български – просто до 3 любими книги, които си струва повече хора да прочетат.</p>
<p>Резултатът отново е изключително интересен. Очаква ви поредната невероятно пъстра палитра, готова да разбие всички клишета. Поканих 20 души и получих цели 14 отговора. Аз наистина вярвам, че повече от всякога днес ти си това, което четеш. Ето и неочакваните препоръки в реда, в който ги получих.</p>
<nav class="guests-nav" aria-label="Гостите">
<a href="#1-всички-на-сърф"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-tenko-nikolov.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Тенко Николов</span></a>
<a href="#2-хора-пътища-и-алгоритми"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-vasil-popovski.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Васил Поповски</span></a>
<a href="#3-българският-съсед"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-julita-vasileva.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Юлита Василева</span></a>
<a href="#4-смелостта-да-останеш-себе-си"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-sara-koteva-2.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Сара Котева</span></a>
<a href="#5-тигър-яде-баница"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-martin-chaov.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Мартин Чаов</span></a>
<a href="#6-три-на-ден-преди-лягане"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-boyan-sheytanov.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Боян Шейтанов</span></a>
<a href="#7-слънчеви-страници"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-filip-slanchev.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Филип Слънчев</span></a>
<a href="#8-френската-връзка"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-adrien-bachi.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Адриен Бачи</span></a>
<a href="#9-пленници-на-системата"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-krasimir-baylov-2.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Красимир Байлов</span></a>
<a href="#10-кренвиршът-са-филмите"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-konstantin-vasilev.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Кив</span></a>
<a href="#11-трудното-в-трудните-неща"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-ognyan-chikov.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Огнян Чиков</span></a>
<a href="#12-компрес-с-водка"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-damyan-deshev.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Дамян Дешев</span></a>
<a href="#13-по-принцип"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-dobriela-kirilova.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Добриела Кирилова</span></a>
<a href="#14-дълбоката-дързост"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-aneta-petkova-3.jpg.480.webp" alt="" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><span>Анета Петкова</span></a>
</nav>
<h3 id="1-всички-на-сърф">1. Всички на сърф!</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-tenko-nikolov.jpg.480.webp" alt="Тенко Николов" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: DEV.BG</figcaption></figure>
<p><em><strong>Тенко Николов</strong> е успешен предприемач, визионер и филантроп, част от лидерския екип на глобалния технологичен гигант SiteGround и на фондация „За пример“. Той беше мой събеседник на DEV.BG Leadership Agora в София Тех Парк. Това се превърна и в незабравима Дигитална история, в която признава, че мечтае децата му да искат да останат в България. Тази година той пръв изпрати книжните си препоръки.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/tenko-nikolov">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-whysleep.jpg.320.webp" alt="Корица на „Защо спим?“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/52711731">Защо спим?</a>, Матю Уокър</span><span class="book__orig">Why We Sleep, Matthew Walker</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Дълги години смятах съня за нещо, което се жертва в полза на работата – сигурен съм, че не съм единствен в нашия бранш. Тази книга ми обясни защо това е най-лошата сделка, която човек може да сключи. Чете се като трилър и след нея гледам на будилника с други очи.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-codebreaker.jpg.320.webp" alt="Корица на „Да разгадаеш кода“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/252428271">Да разгадаеш кода</a>, Уолтър Айзъксън</span><span class="book__orig">The Code Breaker, Walter Isaacson</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>История за това как Дженифър Даудна и екипът ѝ стигат до CRISPR – технология, която променя биологията по начина, по който софтуерът промени всичко останало. Айзъксън разказва за науката като за стартъп: с конкуренция, интриги, провали и пробиви. Ако ви е интересно как се раждат наистина големите идеи, книгата е задължителна.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-surfing.jpg.320.webp" alt="Корица на „Пусни народа ми да кара сърф“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="480"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/40193586">Пусни народа ми да кара сърф</a>, Ивон Шуинар</span><span class="book__orig">Let My People Go Surfing, Yvon Chouinard</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Основателят на Patagonia доказва, че може да построиш успешна компания, без да предадеш принципите си и без да превръщаш хората си в машини. Много от нещата, в които вярвам за SiteGround, ги открих формулирани тук – само че по-добре. Книга за всеки, който иска да прави бизнес и да може да се гледа в огледалото.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Книжните препоръки за Деня на будителите започват… с книга за съня. И то от човек, който в първите години на SiteGround е работил денонощно, а днес гледа на будилника с други очи. Уолтър Айзъксън пък се появява за втори път в поредицата – през 2024 г. <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">Виктор Ботев препоръча биографията му на Стив Джобс</a>, а „Да разгадаеш кода“ излезе на български едва през май.</p>
<h3 id="2-хора-пътища-и-алгоритми">2. Хора, пътища и алгоритми</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-vasil-popovski.jpg.480.webp" alt="Васил Поповски" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Васил Поповски</strong> е съосновател и главен технологичен директор на Ensō Money – софийски финтех стартъп, който прави личен финансов асистент с ИИ. Преди това е вицепрезидент по инженерството в Alcatraz AI и старши директор във VMware, а Connecto.ai, стартъпът за чатботове, който съосновава през 2017 г., Leanplum купува само година и половина по-късно.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=K6WHOCQyueg">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-clrs.jpg.320.webp" alt="Корица на „Introduction to Algorithms“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="364"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/108986">Introduction to Algorithms</a>, Томас Кормен, Чарлз Лайзерсън, Роналд Ривест, Клифърд Стайн</span><span class="book__orig">„Въведение в алгоритмите“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Защо: ами, в ерата на AI, за да си релевантен, трябва да имаш поне малко представа как работят нещата. Това е буквално библията, когато става въпрос за алгоритми и структури от данни.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-peopleware.jpg.320.webp" alt="Корица на „Peopleware“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="480"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/67825">Peopleware</a>, Том Демарко, Тимъти Листър</span><span class="book__orig">„Човешкият фактор“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Защо: ами, защото винаги работиш с хора. Тази книга е много стара, но съветите в нея ще са много години наред релевантни, само hard skills отдавна не е достатъчно.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-foundation.jpg.320.webp" alt="Корица на „Фондацията“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="465"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/25148904">Фондацията</a>, Айзък Азимов</span><span class="book__orig">Foundation, Isaac Asimov</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Защо: Азимов си е Азимов. Изключително интересно преплита много политика с научна фантастика и как падат империите. Мисля, че може да е много релевантна и за това как малки компании, които се движат умно и бързо, могат да се състезават и побеждават големите.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Цели две книги без превод на български… Надявам се, че тук има и представители на водещи български издателства, които биха поправили тази празнота.</p>
<p>Съберете алгоритмите от първата книга с хората от втората и ще получите психоисторията на Хари Селдън от третата – математика, която предвижда как ще се държат огромни маси от хора. А „Фондацията“ наистина се оказва безценно четиво, което често срещаме в препоръките на ИТ лидерите.</p>
<h3 id="3-българският-съсед">3. Българският съсед</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-julita-vasileva.jpg.480.webp" alt="Юлита Василева" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Проф. Юлита Василева</strong> е професор по компютърни науки в Университета на Саскечуан в Канада, където работи от 1997 г. Изследва технологиите за убеждаване и ИИ в образованието, а трудовете ѝ имат над 16 000 цитирания в Google Scholar. Наскоро ѝ одобриха петгодишен проект за „когнитивни щитове“, които да карат хората да се отнасят критично към това, което им дава ИИ.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva-2026">Още за и от нея – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-vremeubejishte.jpg.320.webp" alt="Корица на „Времеубежище“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/53224605">Времеубежище</a>, Георги Господинов</span><span class="book__orig"></span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-gradinaryat.jpg.320.webp" alt="Корица на „Градинарят и смъртта“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="488"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/217468978">Градинарят и смъртта</a>, Георги Господинов</span><span class="book__orig"></span></div></div>
<div class="book book--noimg"><div class="book__head"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/author/show/6421776._">Константин Павлов</a></span><span class="book__orig">поезия</span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-ruskiyat-sased.jpg.320.webp" alt="Корица на „Руският съсед“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="453"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/18007282">Руският съсед</a>, Михаил Вешим</span><span class="book__orig"></span></div></div>
<div class="book book--noimg"><div class="book__head"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/author/show/3352.Jerome_K_Jerome">Джером К. Джером</a></span><span class="book__orig">Jerome K. Jerome</span></div></div>
<div class="book book--noimg"><div class="book__head"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/author/show/1244.Mark_Twain">Марк Твен</a></span><span class="book__orig">Mark Twain</span></div></div>
<div class="book book--noimg"><div class="book__head"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/author/show/7963.P_G_Wodehouse">П. Г. Удхаус</a></span><span class="book__orig">P. G. Wodehouse</span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-satirichni.jpg.320.webp" alt="Корица на „Сатирични поеми“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="472"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/31115327">Сатирични поеми</a>, Валери Петров</span><span class="book__orig"></span></div></div>
<details class="book book--noimg">
<summary><span class="book__title"><a href="https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva-2026">Юлита за своите любими</a></span><span class="book__orig">Господинов, Павлов, Вешим, Валери Петров и хумористите</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Аз нямам много време за четене, но имам много любими книги. Най-вече чета на български, от български автори.</p>
<p>От Георги Господинов – „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“ са великолепни книги, световна класа! Обичам поезия от малко издавани поети – най-вече Константин Павлов. От Михаил Вешим – „Руският съсед“ е великолепен роман. От англо-авторите: Джером К. Джером – каквото и да е от него, Марк Твен, Удхаус. Обичам хумора им.</p>
<p>О, също и Валери Петров. Знам наизуст сатиричните му поеми, „Репортаж за трите хаш“, „Балада за контраадмирала“, „Хождение по буквите“, „Песничка за пазачите на фара“...</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Миналата година попитах в заглавие <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2">„Ще има ли български автор?“</a>, а сега проф. Василева, която от близо 30 години работи в Канада, ми пише, че чете „най-вече на български, от български автори“. Ех, ето го и <a href="https://karamanev.me/sreshti/valeri-petrov">Валери Петров</a>! Толкова пъстри препоръки дойдоха отвъд океана, и то за български автори… А вие, имате ли пропуски в този списък?</p>
<h3 id="4-смелостта-да-останеш-себе-си">4. Смелостта да останеш себе си</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-sara-koteva-2.jpg.480.webp" alt="Сара Котева" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Сара Котева</strong> е HR мениджър и отговаря за работодателската марка в Iris.ai, норвежко-българската компания за изкуствен интелект. Организационен психолог по образование (магистър по трудова и организационна психология от СУ), тя работи в сферата на човешките ресурси повече от 10 години.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=69N0-nqrR58">Още за и от нея – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-games.jpg.320.webp" alt="Корица на „Игрите, които хората играят“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/40126557">Игрите, които хората играят</a>, Ерик Бърн</span><span class="book__orig">Games People Play, Eric Berne</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Тази книга разкрива повтарящите се и често несъзнавани модели, които оформят социалните ни взаимодействия, и подчертава колко е важно да разпознаваме собствените си модели на поведение, за да можем да излезем от деструктивните отношения и ситуации.</p>
<p>Тя дава език за разпознаване на повтарящи се модели в общуването – защо влизаме в определени роли, защо някои конфликти се повтарят и как самите ние допринасяме за тях. Полезна е за повече осъзнатост в отношенията, работата и начина, по който комуникираме.</p>
<p>Разбирайки „игрите“, които играем, ролите, в които влизаме, и емоционалните потребности, които стоят зад поведението ни, можем да започнем да общуваме по-автентично, да изграждаме по-здравословни взаимоотношения и да живеем по-осъзнато.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-master.jpg.320.webp" alt="Корица на „Майстора и Маргарита“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="473"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/10646053">Майстора и Маргарита</a>, Михаил Булгаков</span><span class="book__orig">Мастер и Маргарита, Михаил Булгаков</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Роман за любовта, свободата, истината и цената, която понякога плащаме, когато отказваме да се подчиним на очакванията на обществото. Чрез преплитането на реалност, сатира и фантастика Булгаков поставя под въпрос границите между доброто и злото и показва, че те невинаги са толкова ясни, колкото изглеждат.</p>
<p>Историята напомня за силата на любовта и творчеството, за смелостта да останеш верен на себе си и за това, че истината може да бъде потискана, но не и напълно унищожена.</p>
<p>Тя не дава готови отговори, а провокира въпроси за добро и зло, истина и страх, свобода и конформизъм, любов и личен избор. Кара ни да погледнем отвъд очевидното и да приемем, че хората и моралните ситуации рядко са просто „черни“ или „бели“.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Булгаков, прекрасно, определено една от любимите ми книги (ако още не сме приятели в Goodreads, поправете го <a href="https://www.goodreads.com/author/show/16151860._">тук</a>!). Впрочем, попада и сред тези на Джак Дорси, за което разказах в <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">темата за любимите книги на световните ИТ лидери</a> (там можете да добавите като приятел и… Бил Гейтс).</p>
<p>А първата книга, признавам, не съм чел и определено ще ѝ посветя време съвсем скоро. А с извода на Сара, че черно-белите отговори рядко вършат работа, съм напълно съгласен.</p>
<h3 id="5-тигър-яде-баница">5. Тигър яде баница</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-martin-chaov.jpg.480.webp" alt="Мартин Чаов" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG All in One</figcaption></figure>
<p><em><strong>Мартин Чаов</strong> е софтуерен архитект с над 15 години опит в ИТ света. Днес е начело на софтуерната архитектура в DraftKings в София, отговаря за разпределена система, която работи почти в реално време с терабайти данни. Редовен лектор на събития в бранша: говори на JSTalks десет поредни години, често е и на събитията на приятелите ни от DEV.BG.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=XmII3_qk2nE">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-foundation.jpg.320.webp" alt="Корица на „Фондацията“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="465"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/25148904">Фондацията</a>, Айзък Азимов</span><span class="book__orig">Foundation, Isaac Asimov</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Това, което е било…, няма да пребъде. Десетохилядната Галактическа империя се разпада! Книгата обхваща период от цели 1000 години и представя последствия с натрупване от взети във времето решения. Хари Селдън предначертава пътя, по който трябва да се развиват събитията за максимален контрол на щетите и съкращаване на хаоса от разпада на правителството. Някак си ми напомня на декомпозирането на един 15-годишен монолит отпреди десетина години :)</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-righting.jpg.318.webp" alt="Корица на „Righting Software“" loading="lazy" decoding="async" width="318" height="414"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/51109185">Righting Software</a>, Ювал Льови</span><span class="book__orig">в наш превод „Правопис на софтуера“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Те таа нема четене… Но за тези, които се опитат – има две основни части: Software Design и Project Design. Планиране на проекта, ресурсите, времето, цената и оценка дали изобщо има смисъл да бъде започнат, са темите, които се разглеждат в книгата.</p>
<p>Тя изисква внимание, бележки и понякога връщане назад. Не е нещо, което се чете между другото. Един различен поглед над работата на софтуерния архитект и неговото място в организацията.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-blackswan.jpg.320.webp" alt="Корица на „Черният лебед“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="473"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/7291252">Черният лебед</a>, Насим Никълъс Талеб</span><span class="book__orig">The Black Swan, Nassim Nicholas Taleb</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Всичко сме сметнали до милиметър, и БАМ – тигър изяде баницата?! Това е сборник от подобни истории като: как никой не е вярвал, че има черни лебеди, как казиното си е сметнало всички променливи, освен ефекта от шоупрограмата, 99 от 100 хвърляния ези и др. Тези истории ме накараха да се замисля доколко мога да съм уверен в плановете си, особено както след всяка изненада има някой, който да ти обясни как е можело да я предвидиш. В моята професия често работя с допускания, които във времето започват да се приемат за факти, и тази книга ме мотивира да ги преразглеждам целенасочено и периодично.</p>
<p>Внимание: може да предизвика analysis paralysis!</p>
</div>
</details>
</div>
<p>„Те таа нема четене“ е повече от харизматичен анонс като за книга, насочена към софтуерната архитектура, но след като я препоръчва Мартин, определено си струва… освен ако няма да се предаваме вече на ИИ в нашия скромен ИТ бранш. Преди две години препоръчах <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">„Чист код“ на Чичо Боб</a> като книгата, която най-много ме е формирала като софтуерен инженер. Мартин пък има <a href="https://www.youtube.com/watch?v=XmII3_qk2nE">цяла лекция на DEV.BG за цената на чистия код</a>, така че си я записвам – може и аз да „преразгледам някое допускане“.</p>
<p>„Фондацията“ отново е тук – два пъти в първите 5 препоръки, които получих. Дали не е време за препрочитане?</p>
<h3 id="6-три-на-ден-преди-лягане">6. Три на ден преди лягане</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-boyan-sheytanov.jpg.480.webp" alt="Боян Шейтанов" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Боян Шейтанов</strong> е тиймлийд в софтуерната компания Astea Solutions с над 18 години в ИТ бранша. Но също така сертифициран планински водач и баща. Бил е програмист, бизнес анализатор и акаунт мениджър, успява да намери винаги неочаквани паралели. Струва си да се отбележи, че… негово стихотворение попадна и в сборника <a href="https://karamanev.me/digitalni/apollo-ex-machina">Apollo ex Machina</a>.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=tT7RG0T_gKk">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-solaris.jpg.320.webp" alt="Корица на „Соларис“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="493"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/6966529">Соларис</a>, Станислав Лем</span><span class="book__orig">Solaris, Stanisław Lem</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>В тийнейджърските си години се запалих по научната фантастика от втората половина на XX век. Автори като Айзък Азимов, Аркадий и Борис Стругацки и Станислав Лем и техните дълбоко философски творби разшириха хоризонта ми на мислене неимоверно. От всички любими произведения избрах да препоръчам „Соларис“, защото ме предизвика да преосмисля разбирането си за „интелигентност“ – особено актуална и днес тема.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-kniga-za-nas.jpg.320.webp" alt="Корица на „Книга за нас“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="525"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/56339700">Книга за нас</a>, Мария Донева</span><span class="book__orig"></span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Дълги години избягвах поезията. Беше ми скучна, трудна за разбиране и отнесена. Открих Мария Донева покрай великолепните ѝ преводи в рими на детски книги, а впоследствие се запознах и с творбите ѝ за възрастни. Стихосбирката ѝ „Книга за нас“ стои на етажерката над дивана вкъщи и често я отварям вечер след изморителен ден. Човешки, леки, но и дълбоки – такива са стихотворенията ѝ. Препоръчвам по три на ден, преди лягане.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-colour-magic.jpg.320.webp" alt="Корица на „Цветът на магията“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="533"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/7781189">Цветът на магията</a>, Тери Пратчет</span><span class="book__orig">The Colour of Magic, Terry Pratchett</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Има книги, които те изсмукват, смилат, изплюват, оставят те безмълвен и преобръщат представите ти за света. Тези на Тери Пратчет не са от тях. Светът на диска те кара да се смееш с глас, да забравиш за проблемите си и да си припомниш, че понякога четенето може да е чисто и просто забавление. „Цветът на магията“ е първата книга от поредицата, но няма да сбъркате, ако изберете която и да е друга от Света на диска.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>„Препоръчвам по три на ден, преди лягане“ – звучи прекрасно! Втори поет в тазгодишния ни списък с препоръки, при това съвременен – след Константин Павлов идва Мария Донева!</p>
<p>„Соларис“ и въпросът какво е интелигентност – трудно ще намеря по-подходяща книга за година, в която всеки ден спорим дали машините мислят. Припомням, че тя е любима и на <a href="https://karamanev.me/sreshti/tekla-aleksieva">Текла Алексиева</a>, с която си говорихме дали планетата на Лем не прилича на днешния интернет.</p>
<h3 id="7-слънчеви-страници">7. Слънчеви страници</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-filip-slanchev.jpg.480.webp" alt="Филип Слънчев" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Филип Слънчев</strong> е експерт и лидер в ИТ индустрията с опит в разработката на софтуерни продукти и гарантирането на качеството им.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=gsNUOretu6E">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-think-grow.jpg.320.webp" alt="Корица на „Мисли и забогатявай“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/13520164">Мисли и забогатявай</a>, Наполеон Хил</span><span class="book__orig">Think and Grow Rich, Napoleon Hill</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Започвам с тази книга, защото за мен тя никога не е била просто за пари, въпреки заглавието си. Прочетох я в ранен етап от пътя си и тя ми даде нещо фундаментално – дисциплина на ума и разбиране за силата на целенасоченото намерение. В кариерата ми ме научи да гледам на препятствията не като на край на пътя, а като на инженерна задача за решаване. Даде ми психологическата устойчивост да си поставям амбициозни цели, да структурирам стъпките за постигането им и да не се отказвам при първите неуспехи.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-drive.jpg.320.webp" alt="Корица на „Мотивацията“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="484"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/17830933">Мотивацията</a>, Даниъл Пинк</span><span class="book__orig">Drive, Daniel H. Pink</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Тази книга промени изцяло начина, по който гледам на лидерството и работата с хора. В ИТ сектора често се опитваме да решаваме проблеми с външни стимули (моркова и тоягата), но Пинк научно показва защо това не работи при комплексни и творчески задачи. Когато започнах да прилагам принципите за автономия, майсторство и цел в екипите си, резултатите бяха осезаеми. Книгата ми помогна да спра да микроменажирам и да се фокусирам върху изграждането на среда, в която хората сами искат да дават най-доброто от себе си, защото виждат смисъл.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-last-lecture.jpg.320.webp" alt="Корица на „Последната лекция“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="453"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/7630389">Последната лекция</a>, Ранди Пауш и Джефри Заслоу</span><span class="book__orig">The Last Lecture, Randy Pausch with Jeffrey Zaslow</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Това е книгата, към която се връщам мислено всеки път, когато усетя, че губя баланс или се претоварвам с маловажни казуси. Написана от професор по компютърни науки с терминална диагноза, тя ми даде брутално искрена перспектива за времето, с което разполагаме. В професионален план ми помага да отсявам наистина важното от просто „спешното“. В личен план ми напомня, че най-ценният ни ресурс е вниманието, което даваме на хората около нас, и че стените пред нас съществуват само за да ни покажат колко силно искаме нещо.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Наполеон Хил и Даниъл Пинк стоят доста подходящо един до друг: първият обещава богатство още в заглавието, а вторият обяснява защо наградите не помагат при сложната и творческа работа. Филип взима от двамата едно и също – препятствието е задача за решаване, а хората в екипа не се движат с морков и тояга. Стените на Ранди Пауш, които са там, за да покажат колко силно искаме нещо, пък ми звучат като добро описание на тест, който пада. Ето едни препоръки от света на нехудожествената литература, които определено звучат лично преживени.</p>
<h3 id="8-френската-връзка">8. Френската връзка</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-adrien-bachi.jpg.480.webp" alt="Адриен Бачи" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Адриен Бачи</strong> е французин с италиански произход, който живее в София от юни 2008 г. Съосновател и CEO е на независимото гейминг студио ChibiPhoenix, което стига над $100 млн. продажби без външно финансиране. Разпознаваем е по синята брада, която е съзнателен личен бранд.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/adrien-bachi">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-fail-win.jpg.320.webp" alt="Корица на „How to Fail at Almost Everything and Still Win Big“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="483"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/17859574">How to Fail at Almost Everything and Still Win Big</a>, Скот Адамс</span><span class="book__orig">в наш превод „Как да се провалиш в почти всичко и пак да спечелиш“, не е издавана на български</span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-7habits.jpg.320.webp" alt="Корица на „Седемте навика на високоефективните хора“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="490"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/13432950">Седемте навика на високоефективните хора</a>, Стивън Кови</span><span class="book__orig">The 7 Habits of Highly Effective People, Stephen R. Covey</span></div></div>
<div class="book"><div class="book__head"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-titans.jpg.320.webp" alt="Корица на „Похватите на титаните“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="452"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/39986198">Похватите на титаните</a>, Тимъти Ферис</span><span class="book__orig">Tools of Titans, Tim Ferriss</span></div></div>
</div>
<p>Адриен ми прати три заглавия, които казват достатъчно и без обяснение. Прочетени заедно обаче, казват доста: Скот Адамс пише за провалите, след които идва голямата печалба, Кови – за навиците, а Тимъти Ферис събира похватите на успелите. Звучи почти като резюме на собствения му път.</p>
<p>„Седемте навика на високоефективните хора“ влиза в поредицата за трети път – миналата година я препоръчаха <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">Веско Колев</a> и <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2">Светослав Димов</a>.</p>
<h3 id="9-пленници-на-системата">9. Пленници на системата</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-krasimir-baylov-2.jpg.480.webp" alt="Красимир Байлов" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: Intway</figcaption></figure>
<p><em><strong>Красимир Байлов</strong> е съосновател и управляващ съдружник в Intway, софтуерна компания за ИТ услуги и консултации от София. Инженерен мениджър и софтуерен архитект с над 15 години опит от Dell, проекти за IBM, SAP и Boeing, той консултира стартъпи като технически директор на непълно време, преподава в Софийския университет и довършва докторат по самоадаптивни системи.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/3qhAbxAsGL0">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-goal.jpg.320.webp" alt="Корица на „Целта“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="459"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/26735371">Целта</a>, Елиаху М. Голдрат и Джеф Кокс</span><span class="book__orig">The Goal, Eliyahu M. Goldratt, Jeff Cox</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Книгата описва концепцията за „Теория на ограниченията“. Това е фундаментална теория, която е приложима във всички управленчески дейности. Помага ни да разберем къде са бавните (тесните) места в нашия процес и как да ги адресираме. Тази книга ми е помогнала изключително много в професионалната ми работа като мениджър. Помогнала ми е много и в ежедневието, дори с малките задачи. Единственият недостатък, когато се прочете, е, че започваме да виждаме много неща, които могат да се подобрят – опашки по магазини, работа с държавната администрация, строителни дейности, градски транспорт и задръствания по улиците…</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-fifth.jpg.320.webp" alt="Корица на „Петата дисциплина“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="484"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/107791470">Петата дисциплина</a>, Питър Сенги</span><span class="book__orig">The Fifth Discipline, Peter M. Senge</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Друга фундаментална книга за управлението и изграждането на учещи се организации. Има много практични примери, които обясняват защо можем или не можем да променим една организация. Една от фундаменталните концепции е „системата“. Много хора мислят, че работят в изолация, а всъщност са от една система и тя е това, което има огромно влияние на крайния резултат. Адресирането на локален проблем обикновено не би дало резултат, ако той не бъде решен на системно ниво. Книгата е изключително полезна за хора, които изграждат екипи и цели компании.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-influence.jpg.320.webp" alt="Корица на „Влиянието“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="454"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/22014538">Влиянието</a>, Робърт Чалдини</span><span class="book__orig">Influence, Robert B. Cialdini</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Една от фундаменталните книги в маркетинга. Описва много добре техниките, с които можем да влияем или да влияят на решенията, които взимаме. Книгата предлага много практични примери, които разглеждат психологията на човека и обясняват защо реагираме по определен начин в конкретни ситуации. Има изключително широко приложение – освен в маркетинга, и в продажбите, мениджмънта, комуникацията с хора (дори малки деца)…</p>
</div>
</details>
</div>
<p>И така, внимавайте, очевидно „Целта“ не влияе добре, ако често сте заобиколени от хаос. Но ето още три книги, които могат да ни направят по-осъзнати хора и добри професионалисти.</p>
<h3 id="10-кренвиршът-са-филмите">10. Кренвиршът са филмите</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-konstantin-vasilev.jpg.480.webp" alt="Константин Василев – Кив" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Константин Василев – Кив</strong> има технологичен опит в софтуера за туризма и хотелиерството. Бивш вицепрезидент по технологиите в Sciant, където е проектирал системи за онлайн туристически агенции в петабайтов мащаб. От февруари 2024 г. води заедно с Никола Тулечки подкаста „Агент 001“ на Ratio за пресечните точки на технологиите и обществото.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/W7heW0Zoba8">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-ship.jpg.320.webp" alt="Корица на „Да обърнем курса!“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="486"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/16158601">Да обърнем курса!</a>, Л. Дейвид Маркет</span><span class="book__orig">Turn the Ship Around! A True Story of Turning Followers into Leaders, L. David Marquet</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Книга за ръководенето на хора. Написана от военен, впоследствие добила голяма популярност като книга по мениджмънт. Книгата е ръководство за изграждане на стабилни и самокоригиращи се организации, чрез преместване на решения към най-ниските нива на организацията, където хората са най-добре запознати с естеството на проблемите. Превръщането на хората от организацията от само рапортуващи и чакащи заповеди прости изпълнители в активни и отговорни лидери в своята област е централна идея в книгата.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-thinking.jpg.320.webp" alt="Корица на „Мисленето“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="491"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/16103090">Мисленето</a>, Даниъл Канеман</span><span class="book__orig">Thinking, Fast and Slow, Daniel Kahneman</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Книга за това как мислим и разликите между бързи, интуитивни решения и бавни и добре обмислени. Тя ще е полезна и за да анализирате собственото си мислене, и да подобрите вземането на решения. Освен своето, ще разбирате много по-добре мисленето и решенията на другите около вас, което ще помогне да ги разбирате… и манипулирате ефективно.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-guns.jpg.320.webp" alt="Корица на „Пушки, вируси и стомана“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="495"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/13615343">Пушки, вируси и стомана</a>, Джаред Даймънд</span><span class="book__orig">Guns, Germs, and Steel, Jared Diamond</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Главно историческа книга, разглеждаща последните 13 000 години. Фокусът е проследяване на това как евразийската цивилизация е колонизирала и подчинила на практика целия останал свят и как това няма нищо общо с интелигентност или генетично превъзходство. Какви са били причините, ако не тези – прочетете я и ще разберете.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-savecat.jpg.316.webp" alt="Корица на „Save the Cat! The Last Book on Screenwriting You&#x27;ll Ever Need“" loading="lazy" decoding="async" width="316" height="475"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/49464">Save the Cat! The Last Book on Screenwriting You'll Ever Need</a>, Блейк Снайдър</span><span class="book__orig">в наш превод „Спаси котката!“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Книга за тези, които искат да разберат как се прави кренвиршът, дори и с риск след това никога да не им е вкусен. Но кренвиршът са филмите. Ако ви се струва, че „всички филми са еднакви“, след като я прочетете, ще си кажете „ами прав съм бил“.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Подводница, „Мисленето“, 13 000 години история и като бонус една котка. Покрай „Save the Cat!“ се сещам за <a href="https://karamanev.me/istorii/nothing-forever">„Нищо завинаги“</a>, безкрайния „Зайнфелд“ на ИИ, който показва, че кренвиршът вече може да се прави и без хора.</p>
<h3 id="11-трудното-в-трудните-неща">11. Трудното в трудните неща</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-ognyan-chikov.jpg.480.webp" alt="Огнян Чиков" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Огнян Чиков</strong> отговаря за инженерния отдел в софийската блокчейн компания LimeChain, в която влиза през 2017 г. като първия ѝ служител, и AI Director в LimeShift.ai, създадена от същия екип, за да въвежда ИИ в работата на малки и средни компании. Водил е екипи по мостове между блокчейн мрежи, децентрализирани борси и zero-knowledge проекти, сред авторите е на фреймуърка с отворен код Etherlime и е ментор в LimeAcademy.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=C2JgOFEXvco">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-chipwar.jpg.320.webp" alt="Корица на „Война за чипове“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="462"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/242400181">Война за чипове</a>, Крис Милър</span><span class="book__orig">Chip War, Chris Miller</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Избрах Chip War, защото е книга за технологиите, но погледнати много отвъд самата технология. Харесва ми как показва връзката между полупроводниците, геополитиката, икономиката и глобалната надпревара за технологично лидерство. В момент, в който AI се развива с огромна скорост, става все по-важно да разбираме не само моделите и софтуера, а и физическата инфраструктура зад тях – чиповете и сложната глобална екосистема, която ги произвежда.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-hardthing.jpg.301.webp" alt="Корица на „The Hard Thing About Hard Things“" loading="lazy" decoding="async" width="301" height="500"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/18176747">The Hard Thing About Hard Things</a>, Бен Хоровиц</span><span class="book__orig">в наш превод „Трудното в трудните неща“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Избрах тази книга, защото е една от малкото за управление, които не се опитват да представят лидерството като поредица от готови рецепти. В реалната работа най-трудните решения често са именно тези, при които няма очевидно правилен отговор – особено когато става дума за хора, екипи и организация. Харесва ми прагматичният поглед на Хоровиц към тези ситуации и идеята, че част от лидерството е да можеш да вземаш трудни решения в условия на несигурност, а след това да носиш отговорност за тях.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-antifragile.jpg.320.webp" alt="Корица на „Антикрехкост“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="486"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/22026663">Антикрехкост</a>, Насим Никълъс Талеб</span><span class="book__orig">Antifragile, Nassim Nicholas Taleb</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Допада ми най-вече като начин на мислене. Идеята, че една система може не просто да издържа на промени и хаос, а да става по-добра благодарение на тях, има много приложения – от живота и бизнеса до начина, по който изграждаме технологични системи и организации. Особено ми харесва идеята да не се опитваме да предвидим всяка възможна промяна, а да създаваме системи, които могат да експериментират, да грешат в малък мащаб, да се адаптират и да стават по-силни.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Огнян е вторият тази година, който стига до Талеб: Мартин Чаов препоръча „Черният лебед“, а за предишния Ден на будителите <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">Лаура Толош избра „Надхитрени от случайността“</a>. Още когато събирах <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">любимите книги на световните ИТ лидери</a>, Талеб се появяваше често в списъците им – явно хаосът е любимо четиво на хората, които строят системи.</p>
<p>Но… дали не е време за още малко художествена литература?</p>
<h3 id="12-компрес-с-водка">12. Компрес с водка</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-damyan-deshev.jpg.480.webp" alt="Дамян Дешев" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Дамян Дешев</strong> е начело на отдела по облачна инфраструктура в Experian, а вкъщи пуска големи отворени езикови модели на малък компютър. Всичко, което пише в свободното си време, излиза като отворен код. Той е героят на историята <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-izvan-ramkata">„Как да (не) си направиш (ИИ) чудовище“</a>, в която за около 50 часа премахва заученото „нежелание“ на модела Qwen 3.8-Flash-Next да отговаря и го прави… истински грубиян. Какво ли обича да чете той?</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/technologii/ii-izvan-ramkata">Още за и от него – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-malchik.jpg.320.webp" alt="Корица на „Мальчик и Тьма“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="506"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/3550660">Мальчик и Тьма</a>, Сергей Лукяненко</span><span class="book__orig">в наш превод „Момчето и Мракът“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>„Мальчик и тьма“ на Лукяненко е малко като проективна интрапсихична работа + операционализирана теория за вътрешното дете. Нещо средно между дълбинна терапия и тест на Роршах, само дето вместо мастилени петна, има някакви хора, дето летят насам-натам, и едно слънчево Коте. Това е уж детска книга, ама е детска по начина, по който „Малкият принц“ на Екзюпери е детска. Или „Приказка без край“ на Енде...</p>
<p>Историята започва с едно момче, което си лежи в панелката и подсмърча, понеже го е хванала някаква настинка, а неговата славянска майка го лекува с компреси с водка. Няколко държавни граници по̀ на югозапад ситуацията щеше да е абсолютно същата, само дето компресът щеше да е с ракия. Много успях да рилейтна, от първото изречение още.</p>
<p>Имах чувството, че някой е сложил огледало пред мене – от тия, мътните, дето висят по баните на същите тея панелки, дето никой не ги е сменял, откак са сложени – все едно зацапано докъм средата на книгата и после с всяка следваща страница взе да се избистря. Накрая в него започна да изкристализира образ, дето подозрително приличаше на мен – и аха да го видя като хората, някой взе, че ми прибра огледалото, понеже книгата свърши. Книгите, гадините мръсни, правят така понякога. Особено тази.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-dalayna.jpg.320.webp" alt="Корица на „Многоръкият бог на Далайна“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="522"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/8526854">Многоръкият бог на Далайна</a>, Святослав Логинов</span><span class="book__orig">Многорукий бог далайна, Святослав Логинов</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Тази книга първо ме посрещна с такова количество измислени думи, че имах чувството, че трябва да уча чужд език, преди изобщо да разбера къде се намирам. Тоя човек грам не се е научил да си обяснява света, просто те пуска да се оправяш. Помолих ChatGPT да ми направи речник... После прочетох книгата за една нощ, защото не можах да я оставя.</p>
<p>На пръв поглед си е съвсем нормално Hero's Journey, по Кембъл, оня чичо с мономита и сравнителната митология – човек с мисия, смъртен враг, многократно по-силен от него, премеждия, любови и всичко. И очакваш точно премеждията да са голямата работа, дето калява характера и човекът расте през тях, ама тука не са.</p>
<p>Героят буквално твори свят – остров след остров. Първият път е чудо, вторият също, на стотния вече му викаш работа, на хилядния просто прибелваш очи, хвърляш шепа вода на лицето сутринта и отиваш на смяна. Ден след ден, година след година. Като някой автоматон. И най-странното е, че силата на романа за мен не беше в онези големи драматични моменти (имаше – не бяха войни, не бяха килии за мъчения...), а в уморената рутина между тях. Защото да продължаваш, след като героичното отдавна е престанало да ти се струва героично, комай е по-голямо геройство от самия подвиг.</p>
<p>И тук Логинов прави много кофти номер – от страната на света героят е чудотворец, а от страната на самия човек той постепенно се е превърнал във функция на чудотворчеството си. И ако е спасил всички, освен себе си, това прави ли го по-малко герой? Не мисля. Само че тогава какво остава от човека, след като мисията е изяла всичко останало от него?</p>
<p>Книгата не отговаря на това, само задава (около финала) тоя въпрос по особено съсипващ начин.</p>
<p>Кембъл, лека му пръст на човека, да си води бележки.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Миналата година Недко Христов ни донесе <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2">„За петата ракия“</a>, а сега ракията се връща като компрес, само няколко граници на югозапад от водката на Лукяненко.</p>
<p>Дамян безспорно печели тазгодишната награда за най-нестандартни препоръки и чупи всички възможни стереотипи. Ама нали затова са книгите, благодаря от сърце!</p>
<p>„Рилейтвам“ безусловно на първата идея, добре, че мога да чета на руски, а дано издателите не пропуснат и този безплатен жокер. Дамян обеща да им подари собствения си превод.</p>
<h3 id="13-по-принцип">13. По принцип</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-dobriela-kirilova.jpg.480.webp" alt="Добриела Кирилова" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>снимка: личен архив</figcaption></figure>
<p><em><strong>Добриела Кирилова</strong> е групов директор „Технологии и дигитални продукти“ на Ocean Investments, инвестиционна компания, в чието портфолио са AMATAS, Evrotrust, Gravity и Plainsea. От март 2026 г. води Ocean AI Academy, програма за всички компании в групата с цел десетократно ускорение на процесите с помощта на ИИ.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=VqfVfWe1CHk">Още за и от нея – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-principles.jpg.320.webp" alt="Корица на „Принципи“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="451"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/49049967">Принципи</a>, Рей Далио</span><span class="book__orig">Principles, Ray Dalio</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Много ми харесва как Рей Далио разказва за годините, в които е изграждал компанията си, и за хората, с които го е направил. Говори открито за това колко е важно да привлечеш правилните хора и да създадеш среда, в която те се чувстват добре. Близка ми е и идеята, че ясните принципи дават увереност и свобода на хората да вземат решения. За мен това е важна част от лидерството: да имаш екип, в който хората мислят самостоятелно, поемат отговорност и могат да разчитат един на друг.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-transformed.jpg.316.webp" alt="Корица на „TRANSFORMED“" loading="lazy" decoding="async" width="316" height="466"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/56465356">TRANSFORMED</a>, Марти Каган</span><span class="book__orig">в наш превод „Трансформирани“, не е издавана на български</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Допада ми идеята, че промяната в една компания изисква много повече от нова технология. Трябва да се промени и начинът, по който работим, избираме кое е важно и разбираме дали сме постигнали нещо полезно. В работата си често виждам колко лесно разговорът започва от конкретна система, преди да сме изяснили какъв проблем искаме да решим. Тази книга ме връща към този въпрос. За мен стойността на технологиите се вижда в това какво хората и бизнесът могат да правят по-добре благодарение на тях.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-hygge.jpg.320.webp" alt="Корица на „Малък наръчник по хюга“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="458"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/34218533">Малък наръчник по хюга</a>, Майк Викинг</span><span class="book__orig">The Little Book of Hygge, Meik Wiking</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Започнах тази книга от любопитство: какво толкова различно правят датчаните, че толкова често ги свързваме с щастието? Хареса ми колко съзнателно създават уют и отделят време за близките си. Мисля, че след прочитането ѝ и аз започнах да обръщам повече внимание на това, да прекарваме повече време със семейството, да излизаме заедно през уикендите и да правим дома си по-уютен. Книгата ми напомни колко много ни дават тези обикновени моменти, когато наистина им отделим време.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>„Принципи“ на Рей Далио се връща в поредицата: в първото издание я препоръча <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">Марио Пешев</a>, а миналата година Илия Вълчанов избра <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">друга негова книга</a>. Спомням си и как основателят на Ocean Атанас Симеонов ми каза в <a href="https://karamanev.me/sreshti/atanas-simeonov">нашия разговор</a>, че „щастието е състояние, но не цел. То е избор, и то осъзнат.“ Добриела го прави осъзнат избор по датски – с уют вкъщи и с излизания със семейството през уикендите. Записвам си „Малък наръчник по хюга“ за ноемврийските вечери, когато уютът най-много ни трябва.</p>
<p>Признавам, последното изречение ми го подсказа Claude, но е прав.</p>
<h3 id="14-дълбоката-дързост">14. Дълбоката дързост</h3>
<div class="guest">
<figure class="guest__photo"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-aneta-petkova-3.jpg.480.webp" alt="Анета Петкова" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="600"><figcaption>кадър: DEV.BG Job Board Talks</figcaption></figure>
<p><em><strong>Анета Петкова</strong> е продуктов лидер във финтех компанията SumUp, където преди това години наред отговаря за качеството на софтуера. Казва, че за качеството отговарят всички инженери, не само QA екипът. Говорила е на SeleniumConf, TestCon Moscow, QA: Challenge Accepted и HackConf.</em></p>
<p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=Itp5leUOjqc">Още за и от нея – тук.</a></p>
</div>
<div class="books">
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-daring.jpg.320.webp" alt="Корица на „Дълбока дързост“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="492"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/32731835">Дълбока дързост</a>, Брене Браун</span><span class="book__orig">Daring Greatly, Brené Brown</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Това е може би моята №1 за всички времена. Чела съм я два пъти през около 5 години и бях еднакво впечатлена и двата пъти, но от различни неща в нея. Основният фокус е смелостта да бъдем уязвими, да бъдем автентична версия на себе си. Често я определят като книга за самопомощ, но бих казала, че далеч не е наръчник с готови решения. Вместо това ми помогна да видя себе си в описаните ситуации, поведения и резултати и да си задам въпроса какъв човек искам да бъда и колко близо съм до тази версия днес.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-stranger.jpg.320.webp" alt="Корица на „По-странни времена“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="474"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/163816003">По-странни времена</a>, С. К. Макдонъл</span><span class="book__orig">The Stranger Times, C. K. McDonnell</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Роман, който смесва криминална история, свръхестествени мотиви и щедро количество черен хумор. Действието се развива в Манчестър, във вестник, който пише за необяснимото и странното, начело с редактор, който е меко казано труден. Макар да ценя класиката, понякога ми се иска да прочета нещо съвременно и тази книга беше глътка свеж въздух. Героите са нюансирани, с повече от щипка недостатъци, сарказмът блика от страниците, а историята е увлекателна и оригинална. Държи рекорда за най-бързо прочетената ми книга след „Шогун“.</p>
</div>
</details>
<details class="book">
<summary><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kniga-fivepigs.jpg.320.webp" alt="Корица на „Пет малки прасенца“" loading="lazy" decoding="async" width="320" height="500"><span class="book__title"><a href="https://www.goodreads.com/book/show/7900323">Пет малки прасенца</a>, Агата Кристи</span><span class="book__orig">Five Little Pigs, Agatha Christie</span><span class="book__more">Защо?</span></summary>
<div class="book__why">
<p>Агата Кристи е може би любимият ми автор. Донякъде защото наистина харесвам мистериите ѝ, донякъде, защото се възхищавам на кариерата, която е имала като жена още през първата половина на XX век. Днес жанрът ѝ се нарича „уютни кримки“ (cozy mystery) и ми се струва особено подходящ за сезона. Отвъд увлекателна мистерия, за мен творчеството на Агата Кристи е прозорец към един отминал период в Англия и ми е много интересно да отбелязвам разлики с българските култура и общество, или със сегашните времена. Като черешка на тортата тя често си позволява тънък хумор към сънародниците си и предлага собствен, ненатрапчив коментар на обществото.</p>
</div>
</details>
</div>
<p>Два романа на изпроводяк! Не крия, художественото е моята голяма слабост. „По-странни времена“ си я записвам. А за да продължа, ето една идея от мен и в детективската посока. Криминале, свръхестествено и хумор – тази смесица ме спечели и в <a href="https://karamanev.me/sreshti/emil-minchev">поредицата на Емил Минчев за Бънк Ромеро</a>.</p>
<h2 id="прашни-страници">Прашни страници</h2>
<p>Благодаря от сърце на 14-имата смелчаги! Ех, че пъстра книжна палитра се получи, убеден съм, ако сте стигнали дотук, и вие сте си харесали поне едно заглавие.</p>
<p>ИТ хората били далеч от книгите? Стойте и гледайте! Продължаваме догодина!</p>
<p>А вие коя книга бихте сложили до „Фондацията“ и „Майстора и Маргарита“? И кого от ИТ света да попитам следващия път?</p>
<p>Ти си това, което четеш. До следващата книга!</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/knigi-it-buditeli-2026-4.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Логика на емоциите: защо хейтим и как да спрем?</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/kaloyan-tsvetkov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/kaloyan-tsvetkov</guid>
      <pubDate>Fri, 16 Oct 2026 05:00:00 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Седнали двама ИТ специалисти… да си говорят за общуване. Технологиите се сменят, хората, които ги ползват – не. Защо програмист с 20 години опит твърди, че най-важното умение в професията му е да разбира хората? И какво общо има това с хейта в социалните мрежи и с изкуствения интелект?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков" /></p><div class="intro"><p><em>Седнали двама ИТ специалисти… да си говорят за общуване. Технологиите се сменят, хората, които ги ползват – не. Защо програмист с 20 години опит твърди, че най-важното умение в професията му е да разбира хората? И какво общо има това с хейта в социалните мрежи и с изкуствения интелект?</em></p>
<p><em><strong>Калоян Цветков</strong> е програмист с над 20 години опит и съводещ на преродения култов подкаст <a href="https://www.youtube.com/@micmousebg">„Микрофон и мишка“</a>. С него ще обсъдим:</em></p>
<ul>
<li><em>Защо умението да разбираш хората е най-важното, което програмистът развива с годините?</em></li>
<li><em>Кое кара хората да хейтят и как собствените ни балони вместо да ни събират, ни разделят?</em></li>
<li><em>Защо никой злодей не мисли, че е злодей и как да реагираме на коментар, който ни наранява?</em></li>
<li><em>Какво ще промени изкуственият интелект в общуването и защо меките умения стават най-важни?</em></li>
<li><em>Защо хората трябва да са на първо място – и в екипа, и в семейството?</em></li>
</ul>
</div>
<p class="q"><strong>– Когато те поканих да поговорим, ти предложи темата да е комуникацията… Доста неочаквано, признавам, все пак и двамата сме хора на технологиите, въпреки че, разбира се, темата изключително много ме вълнува. Защо я избра?</strong></p>
<p>– Отдавна съм забелязал, а изкуственият интелект го показа още по-ясно, че технологиите се променят, но това, което не се променя в тях, са хората, които ги използват.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-2.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков с микрофон на сцената на хакатон" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p>Преди няколко години имах лекция на една конференция и ме представиха: „Калоян е програмист с 20 години опит“. И какво? Това с 20-те години в момента не е актуално въобще. При 20 години опит с Лили Иванова сме чукали кофички на пясъчника до пирамидите. Въобще не е адекватно. Обаче</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>кое е това умение, което развиваш с годините? То е да работиш с други хора.</em></p>
</blockquote>
<p>А как работиш добре с други хора? Когато започнеш да ги разбираш. Не говорим за толериране, не говорим за съчувствие. Като разбираш нещо как работи, по-бързо усещаш, че ако има конфликт, не е лично, а ако има някаква постъпка, тя е продиктувана от несигурности или страхове.</p>
<p>Много неща се обясняват по този начин. И това е полезното. Затова така приключих лекцията: „хората на първо място“ и още нещо – логиката на емоциите. Защото виж как двете неща са противопоставени – логика и емоции.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Обаче всъщност емоциите обясняват логиката на много постъпки.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-logika-na-emotsiite.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: глава в профил, в която логическата схема е съставена от емоции" loading="lazy" decoding="async" width="1099" height="1000"></figure>
<p class="q"><strong>– Аз съм журналист, който стана програмист след трийсетте. И това умение – да общувам с хората и да се опитвам да ги разбирам, без което не мога да си върша работата като журналист, ми е изключително полезно и като програмист, което не бих очаквал, докато бях извън IT сферата.</strong></p>
<p>– В IT, в технологичния свят, на английски терминът е „интроверт“, на български някой го превеждаше като „задръстеняк“. Ние, хората в нашия занаят, сме по-затворени като цяло, защото работата е когнитивна, ментална, мисловна. Трябва да се съсредоточиш, за да я свършиш. Тази работа привлича повече хора, които са такива – затварят се в себе си, повече мислят – и общуването им е по-трудно като цяло.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Щом общуването им е по-трудно, те имат по-малко опит в него и, бих казал, по-малка емоционална зрялост, поне на ранни етапи в кариерата им.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-3.jpg.480.webp" alt="Калоян Цветков наднича зад лаптоп със стикер „Не ме занимавай“" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="1280"></figure>
<p>Като поработиш в някоя компания дори 5-6 месеца, виждаш, че не работиш сам на някакъв клон или в някаква стая – има други хора, говорите, правите, някой ти обещава нещо и не го изпълнява, ти обещаваш нещо и не можеш да го свършиш. Тия неща те доизграждат, развиват те.</p>
<p>Това не че липсва на IT средата, просто хората го разбират от опит, не от книга. Не е нещо, което можеш да прочетеш или да ти кажат: прави това, това и това. Един познат се шегуваше, че няма книга „Общуване за идиоти“, там всичко се прави с практика.</p>
<p>Трябва да си минал през тези неща, да си ги усетил. Това като програмисти го учим, щем не щем, защото няма друг начин.</p>
<p class="q"><strong>– Обаче като общество, ако вдигнем малко мащаба, няма как да го учим. Хейтът за мен е <a href="https://karamanev.me/technologii/hate-online">много голяма тема</a>, откакто правя този сайт. Общуването в социалните мрежи ни превърна в едни озлобени хора, които постоянно се делят заради поредната „голяма тема“ и не се изслушват.</strong></p>
<p>– Защо? Както <a href="https://karamanev.me/sreshti/hari-haralambiev">Хари</a> и Васи казват – хайде да го изследваме. Кое кара хората да хейтят? Първо, искам да спомена книгата на Марк Менсън „<a href="https://www.goodreads.com/book/show/28257707-the-subtle-art-of-not-giving-a-f-ck">Тънкото изкуство да не ти пука</a>“. Едно от основните неща в нея е, че хората се нервират и се дразнят от неща, които за тях са важни. Не казваме, че са правилни или обективно важни, просто те ги усещат по този начин. Хората хейтят, когато е засегната тема, която е важна за тях, те се чувстват нечути, смятат, че тяхната страна не е представена в спора, или си носят някаква травма отпреди – някой не ги е изслушвал, не им е обръщал внимание. Сега, като имаш трибуната на интернет пред всички хора, които ти четат постовете и коментарите, защо да не я използваш, да кажеш какво мислиш?</p>
<p>Тук и балоните на филтрите помагат, защото го засилват: заобикаляш се с хора, които мислят като теб, и всички други са идиоти. Много</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>по-малко усилия полагаш да се опиташ да разбереш другата гледна точка, или поне да я уважаваш.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-balonite.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: хора в отделни балони, а отвън всички изглеждат изкривени" loading="lazy" decoding="async" width="1758" height="767"></figure>
<p>Аз съм на мнение, че не съм по-умен от останалите. И на мен понякога хората ми изглеждат като идиоти. Но ако знам, че не съм по-умен, е редно да си задам въпроса какво не знам, което те знаят? Какво не виждам, което те виждат? Защото убеден съм, че не са идиоти. Всъщност пак е въпрос на това как възприемаш останалите хора, с които общуваш.</p>
<p>Не е лесно, защото всички сме егоисти до различна степен. Примерно, като си родител и си спомняш какво е било да си дете, каква е преломната точка, като станеш баща, изведнъж отговаряш за някой друг. Може би, ако си имал по-малък брат или сестра, пак до някаква степен, но децата са егоисти по много инстинктивен начин, защото те са в центъра на света – на родителите си, на бабите и дядовците, на училището. И чак може би когато родителят попадне в такава ситуация, разбира, че светът не се върти около него и започва да гледа по друг начин. Поне моят анализ е такъв. Може да изглежда лекомислено, но…</p>
<p class="q"><strong>– Никак даже, много ми харесва асоциацията. Аз го преживявам в момента: гледам „<a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Malcolm_in_the_Middle">Малкълм</a>“ за втори път, с 25 години пауза, и сега го гледам със синовете ми. Тогава ми беше смешен от гледната точка на децата, сега ми е смешен от гледната точка на родителите.</strong></p>
<p>– Бил е при теб на гости <a href="https://karamanev.me/sreshti/alexander-kondov">Александър Кондов</a>. Неотдавна той направи в YouTube канала си за книги видео, в което казва, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не е смислено в училище да те карат да четеш книги, в които се описват чувства, които не си изпитвал.</em></p>
</blockquote>
<p>Носталгията на „<a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8">Немили-недраги</a>“ не значи нищо за теб, когато си в училище. Но когато завършиш, отидеш да учиш, отделиш се от семейството и приятелите, изпиташ тези чувства – и го прочетеш след това, години по-късно, разбираш защо тези класики са класики. Разбираш кое е ценното в тях. Просто не можеш да ги оцениш, когато нямаш опита.</p>
<p>И това е най-важното: ти например на 15 години имаш акъла и физически си развит като зрял човек на 30. Каква е разликата? 15 години опит, 15 години живот. Мозъкът ти като възможност ги има, но няма опита, с който да го напълниш, за да можеш да правиш добрата преценка кое е ценно, кое е важно. Колко са трудни нещата в живота – или пък че други, които изглеждат ужасно трудни, въобще не са толкова страшни.</p>
<p class="q"><strong>– Но какво можем да направим, така че повече хора да имат тази нагласа, че не са най-умните, а другите са идиоти? Ето, с родителството: ти постепенно порастваш до тия неща. Как можем да го направим по-масово сред хората, които общуват онлайн – да се научим да слушаме другия и да го уважаваме?</strong></p>
<p>– Не знам. Аз като цяло не съм фен на масовите подходи, защото всички искат да спасят света по някакъв начин. Как ще стигнем до максимално много хора с усилията и ресурсите, които имаме? В много случаи е нужно да спасиш само един човек. Да обърнеш внимание само на един човек. Или пък просто да си за пример на останалите. Това, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>не се държиш хейтърски с хейтърите, ами се опитваш да имаш двете основни качества на всеки родител – любопитство и търпение.</em></p>
</blockquote>
<p>Отнасяш се по този начин към всички хора, които срещнеш и с които събеседваш. Може да ти пилят нервите, да стигнеш до края на търпението си, но когато се отнасяш към човек с уважение, той много рядко има причина да се държи по обратния начин с теб. Може да започнеш ти без уважение, защото сте в спор, той е на противоположната страна. Но изследвай и разбери защо е на това мнение.</p>
<p>Всички, щем не щем, имаме доста стереотипи и неща, които предполагаме за другата страна, просто защото така сме преценили по външния вид, по аватара на социалния профил, по нещо друго.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли изобщо ситуация, в която да нямаме такива стереотипи?</strong></p>
<p>– Само като пример ще ти дам. Излезе една книга на Чарлс Дюиг, „<a href="https://www.penguinrandomhouse.com/books/677212/supercommunicators-by-charles-duhigg/">Суперкомуникатори</a>“. Той малко е рециклирал някои неща, но в една от главите се говореше за дебата за оръжията в САЩ. Това е доста поляризираща тема: няма хора по средата, всички са или „да“, или „не“. И там разказва за такъв експеримент. Трябва да се разбере, че доста от хората, които са за оръжията, не са тези, кръвожадните, за които ги представят. За много хора притежаването на оръжие дава сигурност – в дома ти, за теб самия. Те самите са били травмирани от друга история преди това, в която са се чувствали безпомощни, и вярват, че оръжието може да им помогне. Затова толкова силно упорстват и не искат да се откажат от него. Може би не всички, но част от тях имат доста рационално обяснение. Пак има логика на емоциите.</p>
<p>А пък за хората, които са против оръжията, нещата са доста очевидни: ако са преживели тежка загуба на близък от оръжие, което изглежда, че е дадено на неправилния човек и той е злоупотребил с него. Пак има логика, има обяснение. Не е необходимо да се съгласяваш с една от двете страни. Просто</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>разбери защо мислят по този начин, откъде идва мнението им. И чак тогава се опитай да намериш някакво решение.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Много често, и в случая с оръжията, се получава така, че хората се събират и се карат за 15 различни неща, по които са от двете страни. Някак си става естествено: както в случая, горе-долу републиканци и демократи са за и против оръжията. Или в български контекст го виждаме още по-ясно – двата крайни лагера, даже не е нужно да ги изброявам. Това как става, ако мотивацията е в личния опит?</strong></p>
<p>– Аз съм на мнение, че не са едни и същи лагерите, само така изглежда отстрани. За всеки човек опитът се базира на нещата, които е преживял. Ако погледнеш отдалеч, виждаш, че съвпадат донякъде, ама не на 100%, има разминавания.</p>
<p>И в България, до която и партия горе-долу да стигнеш, ще намериш хора, които намират за себе си рационално обяснение защо са там. Най-често обяснението им е, че искат или пък не искат промяна от всичко дотук, а първите обикновено са повече. Всички хора си имат обяснение защо са поддръжници на една или друга партия или политик. Много често е не „за“, а „против“: „не ми харесва старото, искам да избера нещо различно, ново“.</p>
<p class="q"><strong>– Да, под някакъв друг ракурс почти всички сме за някаква форма на промяна. Даже с горе-долу едни и същи думи го обясняваме, макар да сме от различните страни на „барикадата“. Не искаме да има корупция, искаме работеща съдебна система. Не съм чул някой да казва, че не иска това.</strong></p>
<p>– И тук се разкъсва разговорът. И аз не искам корупция. Защо се случва корупция? Защото хората сме слабоволеви същества, които, като дойде изкушението, много лесно се поддават, или имат друга причина. Със сигурност не е само една, много причини са. Обаче пак: защо? Случва се, не е приятно – защо се случва? Аз съм убеден, че дори хората, които взимат подкупи, които са корумпирани, не се чувстват злодеите в тази история. Те оправдават себе си: „Ето, аз съм в трудна ситуация, толкова зле живях, всички го правят, защо да не го правя и аз“. Намират вътрешно обяснение, рационализират го по някакъв начин.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>И пак се връщаме до това, че няма злодеи. Не трябва да подхождаш към хората предварително с това, че някой е лош и е направил нещо лошо.</em></p>
</blockquote>
<p>Да, извън моралните и етични стандарти – откраднал, ударил, убил някого, отдавна са формулирани. Но за останалите трябва да се опиташ да разбереш другия, да потърсиш мотивацията му.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-nyama-zlodei.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: човек с жълто наметало се вижда герой в огледалото, а сянката му е с рога" loading="lazy" decoding="async" width="1756" height="768"></figure>
<p>Един познат във фейсбук беше написал – никой злодей не мисли, че е злодей. Всички мислят, че правят нещо в името на нещо друго и ако са необходими жертви, са готови да ги направят. Много често тези жертви не са техни, а за сметка на някой друг. Но вътрешният им диалог казва: „Аз правя нещо, защо не ме разбират? Защо са против нещата, които искам да направя?“.</p>
<p>Оттук вече излиза останалият хейт. Ако не си за едната от политическите партии, си платен трол. Защото хората не могат да си представят човек рационално да е на това мнение, което представя и за тях единственото обяснение е, че е платен. – Ами ако искрено го вярва? Толкова ли е сложно или трудно? Хората вярват във всякакви неща. Политическата ориентация защо да не е една от тях?</p>
<p class="q"><strong>– Съгласен съм, особено след като се размиха устоите и на това какво съдържа политическият разговор. Далеч сме вече от идеите за ляво и дясно, консервативно и либерално, в много посоки те дори са си сменили местата.</strong></p>
<p>– С теб сме от децата на демокрацията и сме отраснали с това ляво и дясно. Традиционното разделение е либерално и консервативно, днес е популистко и консервативно. Думата „популистко“ идва от Древния Рим: хора, които изпълняват нещата, които масите искат, и такива, които смятат, че има правила, и, колкото и да са сложни за изпълнение, трябва да се спазват, защото нашите ценности се базират на тях, а не на това, което иска тълпата. Последните години консерватизмът може би има успехи, защото стана по-популистки настроен, което е такава огромна ирония.</p>
<p class="q"><strong>– Да, парадокс е, защото обезсмисля цялата парадигма. Кога за последно се усети, че към някого или към някаква идея се отнасяш предубедено и ги демонизираш, а пък после разбра, че не си бил прав?</strong></p>
<p>– Случва се редовно. За съжаление, инстинктът е много бърз. Инстинктът е нещо, което правиш, без да мислиш. Особено ако на живо някой каже нещо, което сметна за глупаво. С годините се опитвам да не го правя, но някакъв язвителен, ироничен коментар ще излезе веднага. И после се осъзнавам: „чакай, аз този човек не го познавам“. Или пък обратното: „този човек го познавам толкова отдавна, говорили сме, знам го. Това, както го казва, на мен ми изглежда странно и глупаво, обаче трябва да има причина“. „Извинявай, устата ми е по-бърза от главата. Кажи все пак какво имаш предвид. Дай да видим какво си искал да кажеш.“</p>
<p>За мен в интернет е по-лесно, защото имаш контрол. Няма нужда да пишеш веднага, можеш да го премислиш, докато го пишеш, да си кажеш: „Чакай, чакай, пиша голяма глупост. Човекът е различен, питай го дали си прав в предположенията си“.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-6.jpg.480.webp" alt="Калоян Цветков сочи нагоре в гората" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="1280"></figure>
<p>Случва се непрекъснато. Аз не съм робот. Всички сме хора, имаме си собствените страхове и емоции, имаме си целия багаж, който носим отпреди, и няма начин да не реагираш емоционално понякога.</p>
<p>Ще дам пример. Беше преди няколко години, обаче го помня, защото ми направи много лошо впечатление. Като си по-млад, ти е важно как изглеждаш, кой те харесва и такива неща. Като станеш по-голям, виждаш, че тия неща са дреболии, най-важното е децата и семейството да са здрави, другите неща са второстепенни. Обаче аз имам говорен дефект, цял живот. С годините се опитвам да го владея малко по-добре, обаче от време на време пак се включва. Няма какво да направя, свикнал съм.</p>
<p>Преди години един мъж дойде при нас за работа. Не го взехме, защото не беше подготвен. Не му казах: „Ти си тъп, нищо не разбираш“. Казах му: „Имаш празнини за запълване, подготви се и ела пак, ако искаш; на този етап не можеш“. Този човек след години, в коментар в LinkedIn, където обсъждахме, че по времето, когато нямаше хора за IT бранша, най-добрият шанс е да ги обучаваш сам, написа нещо от сорта на „ааамииии, кккааатототo“. Имитираше говора ми. „Като имаше програмисти, защо не ги взехте?“</p>
<p>На човек му причернява пред очите, полудява. Към този човек се отнесох абсолютно човешки преди 10 години. Колеги сме от университета, знаем се. И той пише това нещо, което е супер детинско и ме дразни. Сега знам, че трябва да съм го надраснал, обаче в този момент ме хвана яд и го блокирах отвсякъде.</p>
<p>Като мина повече време и се успокоих, разбрах, че този човек е наранен по някакъв начин. Очевидно е. Хората трябва да са психопати, за да нараняват останалите без причина. Има такава фраза:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>наранените хора нараняват хора.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-naranenite-hora.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: човек, целият в лепенки, праща остри коментари от телефона си към друг" loading="lazy" decoding="async" width="1753" height="754"></figure>
<p class="q"><strong>– Добре, а как мислиш, че ИИ ще промени общуването? Той винаги е съгласен, винаги се нагажда към твоята гледна точка, освен ако не правиш някакви магии, за да го накараш да бъде зъл. Мисля, че още повече ще задълбочи проблема с трудното общуване и разбирането на другия.</strong></p>
<p>– Много мислех по тази тема – къде си приличат двете неща, ИИ и това, че трябва да познаваш хората по-добре, да си емоционално зрял и да разбираш какво се случва отсреща. Стигнах до извода, че меките умения, уменията за работа с други хора, ще станат твърдите умения на бъдещето. Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>голямата част от работата ще се върши от ИИ, тогава на теб ще ти остане само това – да работиш с другите хора.</em></p>
</blockquote>
<p>ИИ, или каквито други технологии дойдат заедно с него в бъдещето, ще решат голяма част от техническите въпроси, които имаме до момента. И тогава общуването с други хора ще стане още по-важно, неговият обем ще се увеличи. Няма да има къде да избягаш, освен да си говориш с останалите. Говорим за работа, за живот, навсякъде.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-mekite-umenia.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: двама души си говорят в кресла, а роботи вършат техническата работа зад тях" loading="lazy" decoding="async" width="1759" height="758"></figure>
<p>Иначе това, че ИИ се съгласява постоянно с нас, и самите компании започнаха да разбират, че не е добре. Но не е нещо, което са можели да видят, като са излезли първите такива модели. Едва ли някой е казал: трябва задължително да го направя да се съгласява с хората. Същият Марк Менсън пусна такова нещо в <a href="https://markmanson.net/purpose-ai-coach">негово приложение, ИИ асистент</a>, но така настроен, че да не се съгласява – обратното, да предизвиква постоянно. И все пак е инструмент. Хората ще намерят начин как да го използват по-добре.</p>
<p>Един от начините, по които аз го ползвам, е да му давам персони. Примерно: „Представи си, че си Георги Караманев, ще имаме интервю, на което ще приказваме за темата „няма злодеи“ и „логиката на емоциите“. Какви въпроси би ми задал?“ Анализът му беше брилянтен.</p>
<p class="q"><strong>– Не се учудвам, аз също си бях направил дигитален двойник, а имам и късмета онлайн да има над 500 мои авторски текста, по които може да се ориентира. Сега остава с времето да видим дали това е предимство или недостатък.</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-5.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков в студиото на подкаст, с колеги и микрофони" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="768"></figure>
<p>– Трябва да имаме вяра в младото поколение: каквито проблеми има, ще си ги решат те самите, както може би навремето някой е вярвал в нас.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Никой не знаеше, като започваше интернет, или по-късно социалните мрежи, какви предизвикателства ще има.</em></p>
</blockquote>
<p>И с начина на изразяване, и с онлайн тормоза. Тези неща не сме ги знаели предварително. Не че са решени, но се опитваме да правим, каквото можем. И ако сме стигнали дотук като човечество, няма причина – поне аз съм оптимист – бъдещето да не е светло, и децата ни ще се справят с това, което ще срещнат и ще направят там. Заради това не се страхувам от тези неща. Въобще – дали ще е минус, дали ще е плюс, ще се случи нещо. Голямата маса ще сме добре, ще има някакви хора, които ще се снишат, ще има други, които ще са по-смели и ще експериментират, да видят къде са границите на възможното.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-7.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков на езеро в планината" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="960"></figure>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В живота са сигурни две неща: ще правим грешки и ще умрем.</em></p>
</blockquote>
<p>И това е, може би, при логиката на емоциите. Това е нещо, наследено от училище – че като наказание, ако бъркаш, ти се изгражда като инстинкт, още в детската градина. Там те изпитват: ако не знаеш – слаба оценка. И пак, като станем по-големи, разбираме: не е страшно да правиш грешки. Въобще, дай да правим повече грешки. Стига да не са фатални – да си загубиш здравето, да нараниш друг човек. Ако обидиш някого, ще му се извиниш. Винаги има какво да се направи.</p>
<p>За да се разбираме по-добре, трябва да сме по-смели. Страхът от грешките е страх. За да го победиш, трябва да си смел.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov-4.jpg.960.webp" alt="Калоян Цветков в офиса, зад него колега работи на лаптоп" loading="lazy" decoding="async" width="1335" height="2000"></figure>
<p>Също и да имаш доверие, да раздаваш доверие. Не само да го получаваш, а и да го даваш. Аз ще ти дам да свършиш нещо, без да знам, че ще успееш да се справиш. Аз не съм безразсъден, а съм смел. И ти имам доверие, че дори да не се справиш, ще положиш усилия, или ако не – ще потърсиш помощ. Това работи страшно много, приложено в работата. Доверието кара хората да се чувстват добре, като отбор.</p>
<p class="q"><strong>– А следващата стъпка според мен е да се научиш по някакъв начин да се радваш на успехите на другите – ама искрено. Това е доста удовлетворително, когато успееш да го постигнеш в крайна сметка. Благодаря ти от сърце, преди 10 години не бих повярвал, че двама програмисти могат да водят такъв разговор. Беше наистина замислящо, някой ден ще го продължим.</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/10/kaloyan-tsvetkov.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/gatakka-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/gatakka-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 07 Aug 2026 06:00:33 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“ „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“ „Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“ На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka.jpg.480.webp" alt="Иван Ванков – Gatakka" /></p><div class="intro"><ul>
<li>
<p><em>„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“</em></p>
</li>
<li>
<p><em>„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“</em></p>
</li>
<li>
<p><em>„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“</em></p>
</li>
</ul>
<p><em>На <strong>Иван Ванков – Гатака</strong> винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.</em></p>
<p><em>На 29 август се задава 10-ото юбилейно издание на най-мащабното според мен ежегодно ИТ събитие – <a href="https://www.events.dev.bg/allinone/2026">DEV.BG All in One. „AI: Adopted or Addicted“</a> – усвояваме или се пристрастяваме към ИИ, пита в мотото си тазгодишното издание, на което лектор е днешният ни гост.</em></p>
<p><em>В прелюдия към прелюбопитната му лекция се срещаме, за да поговорим за софтуерния свят днес. Предварително се извиняваме за чуждиците, които са неизбежни, и… никак не се извиняваме за искрения и провокиращ разговор в търсене на големите въпроси пред ИТ бранша в ерата на ИИ.</em></p>
<p><em>Как се промени ИТ светът, какво се задава и как да оцелеем в бурята?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">„Чичо Боб“ Мартин</a> неотдавна <a href="https://x.com/unclebobmartin/status/2080257779395154409">написа</a>, че вече не чете кода си. <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">Доста от водещите авторитети говорят за това</a>, но спомена ли го като идея пред някои колеги, работата отива почти на бой. Какво мислиш по тази тема?</strong></p>
<p>– Тук зависи какво правиш. Ако пишеш нещо, което е критично важно, работата наистина си е за бой. Ако правиш някакъв промоционален, маркетингов уебсайт, булшит, който ще живее една седмица, за какво ти е да гледаш кода? Проблемът е, че и преди</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>дупката за прехвърляне на знания се разширяваше, но сега вече стана огромна пропаст.</em></p>
</blockquote>
<p>След 20 години ще сме загубили умения много активно!</p>
<p>Винаги давам примера с ракетата „Сатурн-5“. И сега американците искат да отидат на Луната, направиха „Артемис“, а хората се чудят защо е нужна напълно нова ракета при условие, че „Сатурн-5“ няма нито един провал. Защо не вземат нея за основа, да обновят материалите, да минат през новите инженерни практики, да се спестят няколко милиарда долара в разработка? Отговорът е, че технологията е загубена.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хората, които са я правили, вече ги няма. Те са оставили документацията, но не са оставили знанието. И няма как да бъдат репродуцирани.</em></p>
</blockquote>
<div class="embed embed-card embed-card--x"><span class="embed-card__label">Публикация в X</span><a class="embed-card__link" href="https://x.com/unclebobmartin/status/2080257779395154409" target="_blank" rel="noopener">Отворете оригинала →</a></div>
<p class="q"><strong>– Може би просто Стенли Кубрик вече не е сред живите и това е проблемът? Шегувам се, разбира се.</strong></p>
<p>– Един-два непълни комплекта двигатели на „Сатурн 5“ и това е. Всичко останало са тънкости в занаята, които просто са загубени и единственият вариант е да ги изградиш наново.</p>
<p>Така ще стане и със софтуера. Ще започнем да зависим твърде много от агенти, които могат да бъдат спрени, пуснати и модифицирани без наше знание във всеки момент; които имат достъп до целия изходен код.</p>
<p>В момента големите компании, включително „Антропик“, ни карат да обучаваме техните модели, уж за да улеснят работата ни. В един момент обаче човекът, който го обучава, ще стане абсолютно ненужен. Но тук е проблемът – агентът ще може да се справя с примерите, които е видял, и ще е трагичен при нови, непознати ситуации.</p>
<p class="q"><strong>– Все пак наистина ли трябва да четем всеки ред код, написан от агентите, ако проектът е важен, но някои негови части не са критични? Аз например съм фронтенд програмист и не мисля, че има големи области от кода, за които това важи.</strong></p>
<p>– Съжалявам да го чуя, но… фронтендът обикновено е първото звено на кибератака. Открадване на cookie, XSS, DDoS атаки. Ето това е проблемът на целия менталитет. Казах го преди няколко години.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>LLM-ите ще бъдат много полезни там, където можем да верифицираме качеството на тяхната работа. Много хора се отказаха тотално от верификацията. Защото дори за това вече ги мързи.</em></p>
</blockquote>
<p>Ясно е, че всеки иска да взима заплатата, без да пипа нищо, обаче… Създава се много тежък прецедент.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Технически деградираме. Абсолютно всички деградираме! Няма кой да научи новите, започва да се губи знание.</em></p>
</blockquote>
<p>В един момент имаме модели, които не знам какво правят. В следващ тези модели „откачат“ и започват да хакват други платформи, както в новините отскоро.</p>
<p>Ще има големи сътресения, ще има голям спад на качество, докато в един момент не установим емпирично, че тези знания, които губим в момента, ще бъдат много ценни и ще трябва да се връщат обратно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/08/maxresdefault.jpg.960.webp" alt="Лектор на сцената на конференцията DEV.BG All in One 2019, зад него екран с логата на спонсори като Docker, Uber и VMware" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"></figure>
<p class="q"><strong>– Доста хора обаче са на мнение, че просто се вдига нивото на абстракция. Че агентните системи вече са достатъчно добри, за да им се доверяваме за всичко, случващо се под повърхността, в компютърния код. И дават пример с това, че днес почти никой не знае езици на по-ниско ниво като асемблер, а не е и нужно. Може пък агентите да се окажат и много по-добри по отношение на киберсигурността – уж затова беше спрян един водещ модел – Mythos. В крайна сметка и програмистите далеч не винаги са перфектни.</strong></p>
<p>– Хората, които си мислят, че асемблер не се използва, са в голяма грешка. За правене на уебстраници не се използва, но нека любезно да им кажем да си разширят мирогледа, не всичко е Node.js. Най-критичните компоненти по световната инфраструктура са чист асемблер. Ще дам пример. Наскоро излезе един много интересен хак за Linux Kernel-а, който ти позволява да пробиеш системата. Отваряш два handler-а и го подменяш в точно определено време, така получаваш контрол над машината. Това нещо е било изтървано от абсолютно всички системи, включително Mythos, който одитира Linux Kernel.</p>
<p>Откри го един независим изследовател и го публикува. Бързо го оправиха, а беше изключително опасно, защото всяка машина, ползваща тази основа, създадена през последните 10 години, можеше да бъде хакната по елементарен начин.</p>
<p>Това беше пропуснато от всички системи. Ако слушаш маркетинга, те наистина са много добри. Те наистина са добри, но в това, че могат да обходят огромно количество код, не и в намирането на суперспецифични пропуски. В случая трябва да си навлязъл изключително навътре в технологията.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но всички тези модели, които виждаме в момента, са лимитирани до това, което вече е намерено, а не откриват нови пропуски в сигурността.</em></p>
</blockquote>
<p>Те намират това, което са видели, с много леки вариации, но не намират нови неща. Или, хайде да съм абсолютно коректен – те често пропускат с голяма увереност невиждани до момента грешки.</p>
<p>От две години обяснявам, че сме в пика на LLM-ите, и се оказах прав. Те не са мръднали кой знае колко нагоре.</p>
<p class="q"><strong>– Дали наистина е така? Факт е, че не говорим за някакви коренно нови подходи, но във всяка една област платформите стават по-добри, достатъчно е да видим как се промени нивото на писане на код за тези две години.</strong></p>
<p>– Отдавна сме в пика. LLM-ите няма да стигнат нивото на генерален ИИ. Кой каквото и да казва, това е инструмент, който никога няма да надмине човешките възможности. Затова и всички се отказват от тях, включително и оригиналните създатели на transformers моделите.</p>
<p>Това, което започна да се прави и създава илюзията за напредък, са специализирани инструменти. Harness-и, или агенти, или както искаш ги наречи. Започнаха да правят дообучаване в контекста на отделни домейни, където данните са много лесни за събиране и генериране, например програмиране, математически задачи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Там изглежда, че има някакъв прогрес.</em></p>
</blockquote>
<p>Започват да помагат, но това е резултат от тясна специализация заедно с множество външни инструменти. Самите LLM-и стават по-бързи, заемат по-малко ресурси, тренират се на повече примери, но прогрес по отношение на генерализация, креативност и подобни няма.</p>
<p>Просто фокусираха уменията на LLM-а към една конкретна сфера. Но има страшно много други области, в които не могат да мръднат. Например като цяло инженерството. Ford в Америка помоли 850 от основните си инженери, които уволниха заради ИИ, да се върнат.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka-2.jpg.480.webp" alt="Иван Ванков – Gatakka" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="764"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Дали обаче това е обща тенденция? В технологичния сектор не изглежда тя да се обръща, съкращенията си вървят.</strong></p>
<p>– Много хора казват, че пазарът е труден, хора се уволняват. Като погледнеш графиката за заетост, освобождаване и наемане в САЩ, защото там е лесно за проследяване, данните са точно същите като преди ковид, едно към едно!</p>
<p>Да, когато ковид дойде, всичко се срина, планетата спря да се върти. След като горе-долу започнахме да излизаме оттам, фирмите масово започнаха да взимат много хора. И в момента започва освобождаването им.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това е нормализирането на пазара, процеси, които отнемат 2-5 години, за да се стабилизират.</em></p>
</blockquote>
<p>Другият проблем е, че голяма част от младите по-трудно влизат. Защото процесът е като махало – като се засили от единия край, му трябва няколко пъти да се разклати наляво-надясно, докато застане по средата. Младите ще страдат още няколко години от това, че фирмите взеха твърде много хора. В целия западен свят всеки си е стегнал бюджетите и не наема повече. Гледа да оптимизира с това, което има. Инфлацията скочи твърде много и има твърде голяма несигурност.<br>
Тоест, в момента младите са попаднали в една „перфектна буря“ – лоши икономически очаквания, стагнация, международна несигурност.</p>
<p>И това ще отмине, но нека не губят това време а да развиват умения!</p>
<p class="q"><strong>– Много по-разпространено е мнението, че джуниър хора не се наемат, защото ИИ върши работата им по-добре.</strong></p>
<p>– Моделът може да свърши работа, но ще ти дам един пример, реален експеримент. Един и същ сетъп, една и същата задача, едни и същите инструменти, даваме ги на синиър, мид и джуниър. Използвайте тези инструменти, това е целта. Синиърът след 15 минути е готов, буквално с една итерация. На мидлевъл програмиста му трябват 3, 4, 5 итерации, малко повече време, но пак докарва задачата горе-долу до същото ниво.</p>
<p>А джуниърът? Над 1 милион тоукъна, няколко часа, един куп итерации. Накрая задачата е докарана до ниво, където изглежда, че работи, но като видиш реално как е имплементирано, никак не е окей.</p>
<p>LLM-ите са инструмент. И като всеки друг инструмент, на теб ти трябва ниво на знание, за да го използваш. Ако не знаеш даже какъв въпрос да зададеш, нищо не може да ти помогне.</p>
<p>Тоест моделите заместват джуниърите не защото вършат повече работа от тях, а защото на джуниърите им липсва тази преценка, която се придобива от практиката, за да могат да работят с моделите.</p>
<p>Незнанието на младите как да работят с тези инструменти води до доста интересни ситуации, като примерно да пуснеш GPT 5,5, за да ти смени H таговете на един темплейт и да го оставиш без надзор. И като се върнеш от кафе почивката да видиш, че е зациклил, отклонил се е и е издухал $700. Реален случай!</p>
<p class="q"><strong>– Тук обаче и harness-ът не е сработил, и здравият разум. Двете според мен най-важни неща в тези хаотични времена, в които, според мен, повечето хора в бранша все още се ориентират какъв е разумният начин да подходят.</strong></p>
<p>– Точно за това ще говоря на конференцията DEV.BG All in One, ще дам няколко практични съвета. Защото хората трябва да вземат нещата в свои ръце. Няма генерални промени в процесите, има такива в инструментите. Не мога да разбера защо доказани практики от над 50 години се отхвърлиха.</p>
<p>Ясно е, че всички в ИТ сектора използват вече ИИ. Все едно някой да те пита в миналото използваш ли IDE. Подразбира се, очаква се, че имаш някакви умения.</p>
<p>Научете инструментите, както едно време учехме VIM и Emacs!</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Светът се промени. Светът, в който аз и ти израснахме, е мъртъв и го погребахме. Няма да се върне вече. Новите инструменти го промениха,</em></p>
</blockquote>
<p>а много хора не го разбират.</p>
<p>Целият инструментариум трябва да се смени, също и начинът на мислене. Но ето тук има един важен детайл – светът и инструментите се смениха, процесите, правилата, причинно-следствените връзки, които те правят добър, успешен, конкурентен – тези неща не са се сменили. Уменията остават водещи, просто към тях трябва да добавим и тези да използваш LLM.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka-5.jpg.480.webp" alt="Иван Ванков – Gatakka" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<p class="q"><strong>– Според мен и самите компании все още не знаят как точно да подходят и се ориентират в мътните води и в поставянето на граници.</strong></p>
<p>– Ориентираха се вече. Поне повечето, ще мине още малко време, преди да се стабилизира всичко.</p>
<p class="q"><strong>– Как? Ако няма лимити за моделите, стигаш до случаи като този, който разказа. Как точно подготвяш хората? Как им създаваш рамката? Ако се върнем в началото, кога трябва да се чете всеки ред код и кога – не?</strong></p>
<p>– Говорил съм с немалко компании и всеки си е намерил свои начини. Но при всеки, който има някаква отговорност към клиента за качество на код, човешките код ревюта си вървят и се връщат обратно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Някъде има повече нива – първо един модел пуска промените, друг им прави ревю, разбира се, трябва да е различен. Но накрая пак е човекът, който одобрява.</em></p>
</blockquote>
<p>Първоначално инвестицията е голяма, защото най-успешните компании, които са имплементирали ИИ, ползват основно локални модели. Така имат сигурност, че поведението на модела не се променя, той е под техен контрол, а и заради сигурността на данните. Още една причина е, че когато започне този процес, се откриват повтаряемите грешки и се елиминират – например в стила на писане, именуването на променливи. В един момент моделът, когато не се променя през два дни, ако е от външна компания, започва доста добре да се съобразява с тези правила.</p>
<p>Повечето успешни компании отдавна са започнали вътрешнофирмени обучения за тези нови процеси, тези нови инструменти.</p>
<p class="q"><strong>– А какво мислиш за производителността? Как човек да насмогне на хилядите редове код във всеки merge request?</strong></p>
<p>– Ако са хиляди редове, нещо не е наред. Помисли, чиста математика. Преди ИИ имаш 10 човека и те ти генерират определени редове код, които са минали ревюта. В един момент вкарваш ИИ, тези 10 човека не са толкова ангажирани с фактическото писане на код. И просто се фокусират в контрол. Нека отново да обърна внимание – много код не значи по-добър код.</p>
<p>Преди две години, на лекцията си за DEV.BG казах, че работата,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>промяната, която ще се случва, е, че ние ще станем мениджъри и контрольори на тези системи.</em></p>
</blockquote>
<p>Те ще бъдат асистенти, на които казваме какво да правят, и ние ще верифицираме техния отговор. Точно това се случва в момента.</p>
<p>Разбира се, има хора, които пускат изцяло 100% агенти, те генерират 1 милион реда код. Но това е сериозен знак за проблем. Ако моделът започне да ти пуска стотици хиляди редове, нещо тотално не е наред. Трябва да си видиш пайплайна, промптове, модела, harness-а, дефиницията на задачата и така нататък. Това е част от код ревюто, просто трябва да го спреш в такъв момент.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Един добър модел трябва да генерира същото количество код, колкото един добър програмист.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако тази задача добър програмист ще я направи с 1000 реда код, моделът също трябва да я направи с 1000-2000 реда.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka-3.jpg.480.webp" alt="Иван Ванков – Gatakka" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="533"></figure>
<p class="q"><strong>– Дали обаче редовете са чак толкова показателен критерий винаги?</strong></p>
<p>– Искам да кажа нещо много важно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не третирайте LLM-ите като по-добри програмисти от тези, които имате!</em></p>
</blockquote>
<p>Не си мислете, че моделът е по-добър от всичко, което сме направили до момента. На моменти може да изглежда, че е така, той е и по-бърз. Но не е по-добър!</p>
<p>Много хора се подведоха по тази линия, че, разбираш ли, аз просто ще го напиша един промпт, моделът ще пусне 10 агента, те ще влязат в някакъв цикъл, ще се самоизтества, ще се самопровери и накрая ще имаме перфектен код.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не става така! Ако си с този подход, умрял си като компания!</em></p>
</blockquote>
<p>Тръгвайки по тази линия, Uber издухаха годишния си бюджет за 3 месеца.</p>
<p>Имай предвид и че всички компании, които доставят LLM услуги, имат много голям интерес да генерираме повече тоукъни, защото това е печалба за тях. Те нямат интереса да генерираме по-малко.</p>
<p class="q"><strong>– Именно за такъв тип обучения и подготовка говоря, че повечето компании така и не стигат дотам.</strong></p>
<p>– Ако ги оставиш на базовите настройки, гледай какво става! Това е друга причина страшно много хора да избират да работят на локални модели, оказва се, че 60% от качеството на генерирания код е harness-ът, не моделът.</p>
<p>Не мога да разбера защо хората изведнъж забравиха добри принципи, които 20-30-50 години сме градили като ИТ индустрия.</p>
<p>Кодът трябва да бъде четим, да използва чисти функции. Ако някой пише код, който другите не могат да разберат, този човек трябва да бъде премахнат.</p>
<p>Всички буквално за една вечер се отказаха от тези правила при условие, че и в момента нищо не пречи да ги имплементираш.</p>
<p>Мързел ли е? Глупост ли е?</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Глупост не е, защото твърде много хора го правят. Толкова умни хора, които познавам. Има някаква колективна психоза покрай цялото нещо, в която има много аспекти.</em></p>
</blockquote>
<p>Бизнес аспект, личностен и какъв ли още не. И като се паникьосваш, действаш по инстинкт. Но вече мина време, нещата започват да улягат. Върни се в реалността!</p>
<p class="q"><strong>– Отново за лесното делегиране на знания – каква е твоята лична рецепта да си ги опазиш? Аз също усещам, че ставам по-„слаб“ програмист с всеки следващ ден, в който почти не пиша код.</strong></p>
<p>– Това са два вида интелигентност. Едната е фактическият стил на кода – къде пишеш къдравите скоби, как си именуваш променливи, този тип неща. Това загуби стойност, не го гледам в момента.</p>
<p>Аз не гледам стилистиката на кода, а това има ли повторяемост, има ли ясен изход от циклите, от рекурсиите, как връщаш грешките, дали всичко е събрано в една и съща функция, ясен ли е state-ът. Гледам от по-архитектурно, от по-абстрактно ниво. Когато един архитект прави плана на сградата, не го интересува дали ще са розови стените и ще имат ли тапети. Важно му е тези стени да са прави и достатъчно здрави.</p>
<p>Огромна част от итерациите ми с ИИ са точно в тази посока. По принцип не бях привърженик на test-driven development, но в случая с ИИ съм и за него. Давам му задачи, следя как се движи. И като виждам нещо, просто му казвам, че не е така. По този начин не губя разбирането какво се е случило. Трябва да си в цикъла. Просто трябва да си в цикъла на разработка, но не и да гледаш всяка буквичка и знак в кода.</p>
<p>Ако си настроиш LLM-а да пише чисти функции, които са unit tested, може да не обръщаш толкова внимание на конкретната им имплементация и стилистика. Но как тази функция взаимодейства с другите – това никой не трябва да го изпуска от контрол. Нещата ескалират доста бързо. Имаше една популярна публикация за pull request, който изтрива 4 милиона реда код и ги замества с 20 000.</p>
<p class="q"><strong>– Според мен обаче всички неща, които спомена, са напълно по силите на ИИ. Виждал съм много хора да пишат по-нечетим код, с пропуски от този тип, отколкото допуска Claude Code.</strong></p>
<p>– Не, не ги може. Може да те улесни. Може да ти е предварителен филтър. Но накрая трябва да има човек, програмистът трябва да погледне. Дали ще е през код ревюто, дали ще е в самия цикъл на работа, но това е основната теза, която хората пропускат. Това са аугментатори. Ние делегираме към тях, но накрая задължително трябва да верифицираме какво се случва. LLM-ът може да напише по-добра чиста функция, кратка, ясно дефинирана, с ясен вход и изход, но не може да направи архитектура. Искам хората да го разберат това –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>архитектурата и фактическото писане на код са различни неща.</em></p>
</blockquote>
<p>Ще ти дам пример с един клиент, който работи с огромни заявки, на ден минава цял петабайт! Не гигабайт, не терабайт. Мултимилиардна компания. Трябваше да направи много сложна заявка и, разбира се, използваха ИИ и сработи. Бавно, много данни минават, ще чакаме…</p>
<p>Седнах да го погледна, кодът е много добре написан, но за да се изпълни, трябваше да обработи 2-3 терабайта на заявка. С лека ръчна оптимизация се намалиха на 350 мегабайта. Защо? Защото кодът беше перфектен, подходът бе сгрешен. Това беше малък, изолиран случай. Когато комплексността на една система се увеличи, рискът от грешки на LLM-а в архитектурата се увеличава експоненциално.</p>
<p class="q"><strong>– Всеки разговор с теб дава много поводи за замисляне, пък понякога и за когнитивен дисонанс.</strong></p>
<p>– Понякога има полезен когнитивен дисонанс, много хора минават през него. И аз минах през това, когато цялата тази работа започна да навлиза масово. Отначало отказвах да ползвам тотално какъвто и да е harness и агент за код, дълго пишех кода само на ръка, старата школа и нещата си вървяха.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но в един момент започнах да осъзнавам, че ставам неадекватен, че изоставам, че нещата са се променили много.</em></p>
</blockquote>
<p>И понеже разбирам LLM-ите, но нямах такова детайлно познание за агентите върху тях, при първите ми тестове изпаднах в когнитивен дисонанс абсолютно отвсякъде.</p>
<p>Човек трябва да премине през него и чак след това може по-смело и обективно да гледа на нещата.</p>
<p class="q"><strong>– Сигурен съм, че и в <a href="https://www.events.dev.bg/allinone/2026">лекцията си на All in One</a> ще го предизвикаш у доста хора. Определено ще съм там, за да гледам и слушам.</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2023/08/ivan-vankov-gatakka.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Защо всички слушат Андрей Карпати?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/andrei-karpati</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/andrei-karpati</guid>
      <pubDate>Fri, 03 Jul 2026 06:00:29 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“ 2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. „Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език. Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето. А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati.jpg.960.webp" alt="Андрей Карпати" /></p><p>„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“</p>
<p>2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite">„Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език.</a></p>
<p>Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от <a href="https://karamanev.me/istorii/dario-amodei">Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето</a>.</p>
<p>А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?</p>
<h2 id="наше-момче">Наше момче</h2>
<p>Андрей Карпати е роден през 1986 г. в Братислава, тогава Чехословакия. На петнайсет се мести със семейството си в Торонто. Технологиите го влекат от малък, там го застига и големият късмет да попадне в курса на <a href="https://karamanev.me/istorii/geoffrey-hinton">„кръстника на ИИ“, Джефри Хинтън</a>. Това се случва много години преди днешния ИИ бум, даже преди невронните мрежи да се окажат толкова успешна технология, а големите езикови модели да се превърнат в синоним на „изкуствен интелект“. По онова време този подход е ексцентрична идея, в която вярват шепа изследователи.</p>
<p>Следват магистратура в Канада и докторантура в Станфорд при Фей-Фей Ли, създателката на модерните технологии за компютърно зрение.</p>
<p>Именно тук Андрей за първи път изпъква като иноватор, създавайки CS231n – първият курс по дълбоко самообучение в Станфорд се превръща в легенда. Записките от лекциите се разнасят из интернет и до днес, учат цяло поколение инженери, когато направлението изведнъж се оказа толкова важно и успешно.</p>
<p>И това е, с което е специален днешният ни герой. Че е едновременно задълбочен изследовател на всичко най-ново в света на ИИ, но и роден учител, който обяснява така, че да го разбере всеки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-2.jpg.960.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1284"></figure>
<h2 id="като-на-снимка">Като на снимка</h2>
<p>Струва си да споменем една негова история от онова време. Невронните мрежи тъкмо започват да разпознават обекти в снимки изненадващо добре, но… никой не знае точно колко добре се справят всъщност, защото няма с какво да ги сравнят. Какъв е „човешкият резултат“ на същата задача?</p>
<p>По онова време все още се чудехме – дали има как да загубим и това състезание? Подобно на шахматната битка на човека срещу машината, която после продължи във всяко едно друго поле – на спорта, знанията и уменията.</p>
<p>Наистина ли алгоритмите са способни да разпознават какво има на дадено изображение по-добре, отколкото човекът?</p>
<p>Вместо да гадае, Карпати сяда и часове наред лично класифицира хиляди изображения от ImageNet – огромната база, по която се мери колко са добри тези системи – за да установи каква е грешката на един внимателен човешки поглед. Около 5%.</p>
<p>После пуска мрежата срещу собствения си резултат.</p>
<p>И губи.</p>
<h2 id="шекспир-програмист">Шекспир програмист</h2>
<p>Така разпознаването на изображения става поредната загубена битка в съревнованието между човека и машината.</p>
<p>През 2015 г. Карпати публикува блогпост, в който разказва за свой експеримент – как е обучил невронна мрежа с голям брой разнообразни текстове и после я кара да съчинява свои. Системата започва да бълва псевдопиеси на Шекспир, измисля несъществуващи имена, дори генерира правдоподобен компютърен код, който – уви!, – не работи.</p>
<p>Да ви звучи… познато? Немалко години ще минат, преди всички да разберем колко са напреднали големите езикови модели. Колко лесно е също да започнат да халюцинират, а колко бързо ще се намерят технологични решения и за тези проблеми.</p>
<p>Малко по-късно идва есето, което се превръща в негова визитна картичка и го прави наистина известен – „Софтуер 2.0“. Тезата е радикална за времето си: дошла е нова парадигма в създаването на софтуер. При „Софтуер 1.0“ всичко е в ръцете ни, докато вече човекът не е този, който формулира логиката – той подбира данните, а невронната мрежа сама създава програмата, базирайки се на тях. Програмираш, като подаваш примери, не като пишеш команди.</p>
<p>Това не е абстрактна идея, а нова парадигма, убеден е Карпати и за да го докаже, решава да опита в най-големия възможен мащаб. От 2017 до 2022 г. той ръководи разработването на изкуствен интелект в Tesla – именно екипа, който прави компютърното зрение на автопилота. Колата няма как да кара според милиони редове код, който описва, че ако види пешеходец, трябва да спре. Напротив, системата се учи от собствения си опит, а инженерите я насочват. Именно това са и годините, в които самоуправляващите се коли напреднаха драстично, а първопроходник се оказа екипът на Карпати.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-3.jpg.400.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="400"><figcaption>Профилната му снимка в Х</figcaption></figure>
<h2 id="джипити">Джипити</h2>
<p>През февруари 2023 г. словакът се връща в OpenAI – компанията, която е помогнал да бъде основана 8 години по-рано като един от първите единайсет души в екипа. Знаете, това е епицентърът на шума покрай ChatGPT, моментът, в който изкуственият интелект изведнъж нахлу във всеки компютър и всеки разговор.</p>
<p>Задържа се само година и напуска, за да направи свой стартъп, насочен към образованието. Eureka Labs залага на това, че според Карпати най-голямото препятствие пред образованието днес е недостигът на отлични учители. Ами ако курсовете се проектират от най-добрите хора в дадена област, а самото преподаване, упражненията и обратната връзка се мащабират от изкуствен интелект? Това си остава една от най-големите му идеи и каузи и до днес.</p>
<p>По това време днешният ни герой създава дълга поредица от подробни видеа, в които обяснява как работят дълбоките невронни мрежи и как можем да ги изграждаме. Защото е убеден, че това е пътят за осмисляне на технологиите. Че ако нещо изглежда като магия, значи още не сме го обяснили достатъчно добре.</p>
<p>Карпати налага редица идеи, които се превръщат в начин, по който цялата ИТ индустрия мисли за себе си. От това, че английският е „най-якият нов език за програмиране“, защото вече говорим на машините с човешки думи, до това, че големите езикови модели са нещо като „духове на хора“ – статистически отражения на всичко, което човечеството някога е написало. А моделът е ядрото на нов вид операционна система, в която ние сме просто потребители.</p>
<h2 id="вайбът-на-вайба">Вайбът на вайба</h2>
<p>И ето че стигаме до 2 февруари 2025 г., когато Карпати написа в X едно простичко изречение, с което започнахме, и на практика роди цяла революция. Да, това още не се е случило за филолозите, но за хората от света на технологиите „вайб коденето“ е несъмнено повече от думата на годината. Терминът описа новия ни начин на работа: „напълно се отдаваш на вибрацията… и забравяш, че кодът изобщо съществува“. Просто казваш на изкуствения интелект какво искаш на обикновен език, приемаш каквото ти върне, без да четеш всеки ред, и оставяш програмата да „расте“ сама.</p>
<p>Вайб кодингът запали разгорещен спор, който и до днес не е приключил. За едни той е освобождаване – внезапно хора без години инженерно образование могат да правят софтуер, само като опишат идеята си с думи. За други е опасно отказване от разбиране – ако никой вече не чете кода, кой носи отговорност, когато нещо се „счупи“?</p>
<p>Самият Карпати, по правило балансиран, застава някъде по средата: възхищава се на новата сила, но продължава да настоява, че който иска да я владее истински, трябва да разбира и какво се случва под похлупака.</p>
<p>Дали обаче сме способни да го направим? Словакът не дава отговора, напротив. В края на миналата година пак той написа: „Никога не съм се чувствал толкова изостанал като програмист“. Защото има усещането, че би могъл да бъде десет пъти по-успешен, ако просто успее правилно да сглоби всичко, което се е появило само за последната година. А неуспехът да го направи усеща почти като лична слабост.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-4.jpg.480.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="490" height="665"></figure>
<h2 id="назъбена-интелигентност">Назъбена интелигентност</h2>
<p>Написа още, че да управляваш цяла армия от ИИ агенти, които пишат код вместо теб, понякога те докарва до „състояние на психоза“. Появи се и нова култова фраза: „назъбена интелигентност“ – идеята, че днешните модели са едновременно свръхчовешки добри в едно и изненадващо глупави в друга задача, често без да разбираме логиката къде минава ръбът.</p>
<p>Самият vibe coding, отбеляза още той, вече остарява. Безгрижното „отдай се на вибрацията“ отстъпва място на нещо по-дисциплинирано, което започнаха да наричат agentic engineering – не просто да оставиш машината да пише, а да оркестрираш рояк агенти, да им задаваш проверки, да ги следиш. Същите инструменти, съвсем различен подход.</p>
<p>Неотдавна се появи и следващата му идея, която промени подхода към ИИ агентите. Според него е добре всеки от нас да събира своя лична „уикипедия“ от важни данни, която постоянно се обновява, и на базата на нея да организира начина, по който работи с ИИ.</p>
<p>Новата му работа в Anthropic е в екипа по предварително трениране на моделите – фазата на огромните обучителни цикли, които дават на ИИ основните му умения. Целта му е формулирана съвсем ясно: да изгради екип, който използва Claude, за да ускори изследванията за следващия Claude.</p>
<p>И като че ли всичко си идва на мястото. Както преди е учил колите на Tesla да се управляват сами, в „Софтуер 2.0“ не пишеш програмата, а създаваш условията тя да се появи сама, е, тук вече стигаме до момента, когато отново машината се подобрява от собствения си опит. Просто сега обектът е самият изкуствен интелект.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati-5.jpg.960.webp" alt="Андрей Карпати" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="800"></figure>
<h2 id="бъдеще-просто">Бъдеще просто</h2>
<p>Какво ли можем да очакваме? Какви са следващите изумителни умения, които ще минат от другата страна на назъбената интелигентност? Останаха ли изобщо такива?</p>
<p>Преди да се разделим, даваме думата на самия Карпати. Заедно с Claude избрахме 5 цитата от едно от малкото му подробни интервюта:</p>
<ul>
<li>
<p>Според него живеем в „Десетилетие на агентите“, а не в годината им. За Карпати истински способните ИИ агенти – такива, които да вършат работа като стажант или служител, са на около десетилетие разстояние, не на година-две. Днешните модели според него имат сериозни „когнитивни дефицити“ – липсват им непрекъснато учене, постоянна памет, добра мултимодалност и умение да боравят с компютър. Сам определя прогнозите си като 5-10 пъти по-консервативни от типичните очаквания на силициевите магнати, но все пак по-оптимистични от закоравелите скептици.</p>
</li>
<li>
<p>Карпати отхвърля сценария за рязък скок, при който заради ИИ напредъка икономиката внезапно се изстрелва с 20% годишен растеж. Аргументът му е исторически: компютрите, интернет и мобилните телефони също са дълбоко преобразяващи, но в кривата на БВП няма „момент на компютъра“ – те проникват бавно и се сливат с останалите фактори на растежа.</p>
</li>
<li>
<p>Бъдещето на труда според него е разширена интелигентност, а не заместване. Вместо роботи, които вършат всичко вместо нас, Карпати залага на модела „човек в цикъла“ – ИИ поема рутинното и автоматичното, а човекът остава за новото, творческото и високорисковото. Автоматизацията е избирателна, а не тотална, а следващите поне десет години според него ще са епоха на усилване на човека, не на изместването му.</p>
</li>
<li>
<p>Според него дотук сме постигнали голям напредък, що се отнася до ИИ агентите, но трудното тепърва предстои – показва го и опитът му от самоуправляващите се коли. Пътят от 99 до 99,9% надеждност е толкова труден, колкото е бил преди това от 0 до 90% или от 90 до 99% – всяка следваща „деветка“ иска поне толкова работа, колкото предишната. Затова впечатляващите демонстрации заблуждават: разгръщането на наистина надеждни агенти ще е десетилетие упорит труд. „А ние – добавя той, – още не сме стигнали дори до 99%.“</p>
</li>
<li>
<p>Днес учим утилитарно – за да си намерим работа. Според Карпати, когато машините поемат труда, ученето ще остане заради самото него: за удоволствие и за форма на ума, както днес ходим на фитнес, не защото някой се нуждае от мускулите ни. Визията му за Eureka Labs е точно това – ИИ-наставник да прави перфектно персонализирано обучение, достъпно за всеки.</p>
</li>
</ul>
<p>Доста повече спокойствие и доста голяма разлика от прогнозите на повечето технологични лидери, ще се съгласите. Но той си е такъв – изключително умен, без да изглежда арогантен. Влиятелен, без да е шумен. Технически задълбочен, но достъпен. Свързан с най-големите компании, но по някакъв начин запазил образа на човек, който може просто да седне и да обяснява. И дори да успокоява.</p>
<p>А кой ли ще се окаже прав? Само времето ще покаже. А също – следващият Claude, или пък следващото есе, в което Андрей Карпати ще улови духа на времето…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/07/andrei-karpati.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Вече генерираме страхотно много плява“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva-2026</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva-2026</guid>
      <pubDate>Fri, 15 May 2026 06:00:02 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Можем ли и как да спрем когнитивния упадък, който идва с огромния напредък на изкуствения интелект? Може ли махалото на когнитивния упадък, на предоверяването на технологиите, на счупения обществен разговор да се обърне и как? Ще сблъскаме оптимистичната и песимистичната гледни точки към най-големия въпрос, заради който го има този сайт. Проф. Юлита Василева е световноизвестен изследовател в областта на компютърните науки и на взаимодействието ни с технологиите. Срещнахме се преди 5 години, за да поговорим за балона на филтрите, за начина, по който си взаимодействаме и се информираме онлайн. Днес тя изследва една също толкова важна и още по-гореща тема – можем ли да обърнем техниките за манипулиране онлайн срещу техните създатели?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-2.jpg.960.webp" alt="julita-vasileva-2026" /></p><div class="intro"><p><em>Може ли махалото на когнитивния упадък, на предоверяването на технологиите, на счупения обществен разговор да се обърне и как? Ще сблъскаме оптимистичната и песимистичната гледни точки към най-големия въпрос, заради който го има този сайт.</em></p>
<p><em><strong>Проф. Юлита Василева</strong> е изследовател в областта на компютърните науки и на взаимодействието ни с технологиите. <a href="https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva">Срещнахме се преди 5 години</a>, за да поговорим за балона на филтрите, за начина, по който си взаимодействаме и се информираме онлайн.</em></p>
<p><em>Днес тя изследва една също толкова важна и още по-гореща тема – можем ли да обърнем техниките за манипулиране онлайн срещу техните създатели? <strong>Можем ли и как да спрем когнитивния упадък, който идва с огромния напредък на изкуствения интелект?</strong></em></p>
</div>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026.jpg.960.webp" alt="Юлита Василеваьъ" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1542"></figure>
<p class="q"><strong>– Днес се занимаваш с изследване на „когнитивните щитове“, подход, с който да успеем да съхраним човешкото знание на фона на изключително напредналия изкуствен интелект. Кое те отведе в тази посока?</strong></p>
<p>– Днес прекалено много неща стават по-лесно, включително и в науката, примерно да направиш един литературен обзор. Когато не знаеш откъде да започнеш, пускаш ChatGPT, Claude, Gemini. Има вече толкова много модели, че човек се чуди кое да избере.Всеки от тях ще ти направи резюме на статията, че да няма нужда да се трудиш да я четеш и разбереш. Това вече върши много добра работа, защото ще ти даде начални точки, и то сравнително скорошни. Но доколко резюмето е хванало всички идеи от статията, не е ясно. Когато човек чете статия няколко пъти, всеки път нови идеи изскачат, пропуснати предишния. Зависи в какво състояние четеш статията, какво те вълнува в момента. Живият мозък интерпретира, а не само резюмира.</p>
<p>Друг проблем е, че вече никой не чете научните статии отпреди 20 години, а това всъщност е огромен проблем, защото в някои статии отпреди 20, 30, 50 години има идеи, които не са били експлоатирани, на които просто не им е било времето, а сега бихме могли да използваме. Обаче сега няма кой да ги открие, защото никой не чете, а всеки вече използва изкуствения интелект.</p>
<p class="q"><strong>– А може би все по-големият проблем е, че ИИ според все повече изследвания вече сам отговаря за по-голяма част от научните публикации?</strong></p>
<p>– Точно така, лошото е, че когато правиш литературен обзор толкова лесно, хората правят нови обзори на конвейер. Ако списанието има сериозен рецензент, ще каже: „Добре, каква е критиката?“. Не е въпросът само да събереш 20 статии и горе-долу да ги категоризираш, а да подходиш критично и да кажеш какви са новите тенденции, какво липсва. Това нещо ИИ не го прави много добре.</p>
<p>Обаче хората скалъпват статиите, изпращат ги на списания и ако попаднат на двама несъзнателни рецензенти, приемат статията и по този начин конвейерните обзори се множат и „замърсяват околната среда“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Страхотно много плява се генерира. Често обаче е с атрактивно заглавие</em></p>
</blockquote>
<p>и когато някой търси дадена тема, ChatGPT я намира, авторът я цитира и колелото се завърта..</p>
<p>А много от студентите изобщо не четат статиите, най-много да прочетат резюмето. А то пропуска много неща. Всяко резюме е просто една абстракция. И много интересни детайли, които човешки мозък, ако ги чете, по някаква асоциация, по настроението на деня, по това, че го боли коремът, ги хваща. Докато ИИ не може да ги хване, защото работи изцяло на формално, езиково ниво.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Много неща се губят, много неща изчезват на дъното и само това, което плува по повърхността, ще бъде обрано.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-3.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: огромна машина с чат балончета на екрана бълва листове с графики и плява, а човек с фенер търси в купищата сред стари книги" loading="lazy" decoding="async" width="1448" height="1086"></figure>
<p class="q"><strong>– Уви, не е само в науката, същото според мен става навсякъде: в медиите, в цялото информационно пространство. Как обаче можем да спрем този когнитивен упадък? Днес като че ли изглежда необратим.</strong></p>
<p>– Точно така е. Именно затова предложих тема за разработка, която ми одобриха и финансираха за следващите пет години. Ще се опитаме да направим „когнитивни щитове“. Аз не съм специалист по разработването на алгоритми и смятам, че това е работа, която вече много трудно се прави в университети. Тя отиде в големите компании, защото имат ресурсите и събират най-умните. Те имат много пари, а сега вече е необходимо да имаш изчислителна мощност. В тази област университетите сме доста назад.</p>
<p class="q"><strong>– Все пак, големите изследователи все още идват от университетите.</strong></p>
<p>– Така е, но това е, защото, когато са правили пробивите си, не са имали толкова голяма нужда от изчислителна мощ. Големите канадски имена в ИИ като Хинтън, Лекун, Бенджио са създали алгоритми и са ги тествали преди 15-20 години в други условия, когато разликата във възможностите на университетските изчислителни системи и комерсиалните не е била толкова фрапираща…</p>
<p>Така или иначе, моята идея е да работя за създаването на щит на ниво интерфейс – диалога или връзката между човека и компютъра. Работя повече от 10 години в областта на технологиите за убеждаване, за които стана дума при <a href="https://karamanev.me/sreshti/julita-vasileva">предишния ни разговор</a>.</p>
<p>Тези технологии са много опасни, защото действително влияят много силно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хората са изключително лесни за манипулиране. И аз си мисля – дали пък не можем да ги „манипулираме“ така, че да се загрижат, да обърнат внимание и да се разтревожат, че ИИ ги лъже и ги манипулира?!</em></p>
</blockquote>
<p>И да погледнат в дълбочина, да вложат тия няколко килобайта в мозъка си, да ги инвестират и да подходят внимателно към това, което им дава ИИ.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-4.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: водолаз с фенер се спуска в потънала библиотека под повърхност, покрита с плаващи листове – търсене на истината в дълбочина" loading="lazy" decoding="async" width="1448" height="1086"></figure>
<p class="q"><strong>– Как да стане? През какви медиуми най-вече ми е въпросът, защото аз опитвам да го правя това вече 5 години и не стигам достатъчно масово до хората, защото социалните мрежи . използват технологии на убеждение толкова ефективно.</strong></p>
<p>– Аз мисля, че нещата ще тръгнат нататък. Че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>хората вече имат много голямо недоверие към социалните мрежи и особено Фейсбук.</em></p>
</blockquote>
<p>Мисля, че тенденцията в социалните мрежи е да се хибридизират с ИИ. Нови ИИ технологии като агентния ИИ и OpenClаw ще въведат нови изкуствени персони в мрежите и хората няма да знаят дали говорят с реални хора или ИИ агенти. От една страна това ще е много удобно: всеки може да си „наеме“ ИИ агент да го представлява в мрежата, да следи какво става и да го информира за най-важното, да отговаря на тривиални неща, да праща поздравления за имени и рождени дни и т.н. Но когато това стане масово явление, всичко става неистинско. Основната причина да си „в мрежата“, да си в контакт с познати и приятели, отпада.</p>
<p>ИИ агентите, които навлизат, предлагат много удобства. Хората са склонни да „очовечават“ нещата: да откриват съзнание в домашните си любимци, дори в неодушевени предмети. Има изследвания, които показват, че хората възприемат чатботовете като съзнателни, дори остроумни и емпатични други хора. Лошото е, че хората все повече и повече се ориентират към ИИ като партньори и спират да общуват с истински хора. Защото ИИ е много по-убедителен, просто се съгласява с каквото кажеш, усмихва се и казва: „Добре“. Което е приятно, ласкаещо, успокояващо. Повечето от хората всъщност не обичат да се карат .</p>
<p class="q"><strong>– Макар да не им личи онлайн… Още повече, че вече социалните мрежи ни познават по-добре от самите нас. Защото оставяме гигабайти информация, общувайки с тях, а вече и с ИИ. Как тогава можем да изградим ефективни щитове, след като всичко е в ръцете на „врага“?</strong></p>
<p>– Това е много голям проблем и той не е нов. Още преди да стигнем до социалните мрежи, когато се появи интернет, започнаха изследванията в областта на защитата на информацията. Има и закони, които карат големите компании да позволяват избор на потребителите – досадните cookie банери. Хората, които не искат да бъдат манипулирани и водени за носа, слагат бариери. Те проверяват настройките за сигурност и т.н.</p>
<p>Така че, според мен, промяната ще започне от хората, които се тревожат за такива неща. Които имат някакви съображения за автономност и не искат да бъдат манипулирани.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Как масово ще го въведем? Аз се надявам, че ще стане чрез образованието и училищата.</em></p>
</blockquote>
<p>Не знам как е в България, но в Канада, в няколко провинции, и много силно в Скандинавия, забраняват телефоните в училище.</p>
<p>Според мен има голяма промяна в нагласата. Все повече се пише за това колко са вредни социалните мрежи за развитието на подрастващите, за това как децата изпадат в депресия, когато стигнат тийнейджърски години, защото от бебета са започнали с таблети и просто не познават нормално човешко общуване.</p>
<p>Мисля, че тази вълна на телефоните и социалните мрежи скоро ще се обърне. Вече доста време съм живяла и ми се струва, че всичко върви като махало или синусоида. Ще дойдем в обратната тенденция.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-5.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: човек с фенер стои зад светещ прозрачен щит с книга, лупа и молив, който го пази от поток известия, емоджита и маски от огромна машина" loading="lazy" decoding="async" width="1448" height="1086"></figure>
<p class="q"><strong>– Темата за децата и технологиите именно е огромна, <a href="https://karamanev.me/tag/detsa">тук също се опитах да започна разговор с дълга поредица</a>, но… стигаме до самосъзнанието, което може да задвижи някаква промяна и не го забелязвам.</strong></p>
<p><strong>А и дали наистина сме виждали дотук толкова силно тази обратна тенденция? Да, винаги е имало хора като <a href="https://karamanev.me/istorii/tristan-haris">Тристан Харис</a>, <a href="https://karamanev.me/istorii/kim-dotcom">Ким Дотком</a>, <a href="https://karamanev.me/istorii/julian-assange">Асандж</a>, които се борят срещу начина, по който ни манипулират с помощта на технологиите.</strong></p>
<p>– Те не са единици.</p>
<p class="q"><strong>– Но през цялото време са видимо малцинство.</strong></p>
<p>– Така е, но, вижте, то е като модата. Модата е също такова социално явление. Тя върви, винаги започва от малко хора, които дават началото, тези инфлуенсъри, новатори, по които останалите се водят. Но не всички изведнъж. Просто започва отгоре, после се спуска надолу и когато стигне дотам масово да бъде възприета, върховете горе, тези примери вече са в подножието на друга вълна.</p>
<p>Винаги има едно закъснение в тези вълни и това как се разпространяват. Надявам се, че така ще бъде и тук.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-6.jpg.960.webp" alt="Илюстрация на махало: тъмна топка над хаос от хартии и уморен човек, зелена топка, бутната от млади хора към идеи и общуване" loading="lazy" decoding="async" width="1402" height="1122"></figure>
<p class="q"><strong>– И аз, но не го вярвам. Моята единствена надежда е икономическа и то е силно казано, защото би забавила опасните тенденции в технологията, но би нанесла огромни щети на индустрията. Идеята, че в един момент тези огромни пари, които се наливат в изкуствения интелект, просто няма да могат да се възвърнат.</strong></p>
<p>– Може и това да стане. Но вижте „Дотком балона“. Той се спука, обаче технологиите останаха. И след това, полека-лека, просто имаше едно закъснение от 4-5 години и се върнаха. И отново стана печеливш. Отпадна „плявата“, останаха сериозните компании.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Технологията няма да изчезне. Защо? Защото тя разчита на мързела на хората.</em></p>
</blockquote>
<p>Може да звучи цинично, но според мен човешкият мързел винаги е бил в основата на прогреса. Хората искат да си минимизират усилията. Ние сме свикнали да търсим как да намалим усилията, с които да постигнем каквото и да било. Затова ИИ навлиза масово и в университетите, което за мен лично е голяма тревога.</p>
<p>Не знам как е в България, но имам чувството, че по света вече преподавателите са приели, че студентите използват ИИ да си пишат домашните, а също и скришом на изпитите. Просто няма как да се предотврати това. Особено с новите OpenClaw технологии, в които ИИ модели работят локално, в лаптопа, а в близко бъдеще и в телефона.Няма нужда да си свързан с интернет и голям комерсиален модел. Те стават и все по евтини и достъпни чрез платформи като Ollama.</p>
<p>В България поне има устни изпити – във ФМИ все още тези огромни потоци от студенти по 3 дена ги изпитват устно. Това в Америка е нечувано. От 30-40 години, от хората, които аз познавам там, никой не си спомня да е бил на устен изпит, защото е нещо много стресово. Също в училище това да те изпитат „на дъската“ пред класа е нечувано. А беше ежедневие в училище за моето поколение.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но това е единственото спасение от ИИ в момента.</em></p>
</blockquote>
<p>Или ако е писмен изпит, на хартия. Аз така съм учила програмиране, не съм се допряла до компютър. Когато бях студентка, имахме големи машини, на които на перфокарти се печатаха програмите, ред по ред. Траеше няколко дни, докато ти излезе листинг от изчислителния център със съобщение „синтактична грешка в ред 18“.</p>
<p class="q"><strong>– Това ли е бъдещето?</strong></p>
<p>– Да.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Бъдещето е обратно в миналото.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-7.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: нощен площад с кафенета, хора с празни овални лица вместо лица, а над тях вали рояк от емоджита, сърца и профилни икони" loading="lazy" decoding="async" width="1448" height="1086"></figure>
<p class="q"><strong>– Но как ще можем да се убеждаваме един друг в това? Защото наистина обичаме да ни е лесно, мързеливи сме. Свикваме да делегираме, че поредната задача няма нужда да я вършим сами, може да не полагаме този труд. Логиката е поради всичко това и дипломите да имат все по-малка реална стойност.</strong></p>
<p>– Точно така е. Дайте да погледнем към тази тема специално, за образованието.</p>
<p>Моята специалност е приложен ИИ, в тази посока ми беше още докторската дисертация. Но ИИ, който правехме тогава, беше друг. не беше базиран на невронни мрежи а беше символичен ИИ,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p>Невронните мрежи тогава бяха разработвани от инженерите и ги ползваха да регулират цикъла на пералнята.</p>
</blockquote>
<p>Учените, разработващи изкуствения интелект, се стремяха да прехвърлят знанията от човека на машината. Опитваха се да представят абстрактни конструкции на човешкото съзнание в паметта на компютъра и да разработят алгоритми, които оперират с тези конструкции чрез логически операции. Това е много по-високо когнитивно ниво от нивото на невроните. Въобще не мислехме, че с машинно самообучение на невронно ниво такива абстрактни, съзнателни или концептуални знания могат да са изградени автоматично от системата. А се оказа, че това е правилният път.</p>
<p class="q"><strong>– Ето че Ян Лекун и досега казва, че не е това пътят към генералния изкуствени интелект и че трябва и да се върнем назад, към това прехвърляне на знанията.</strong></p>
<p>– Защото това е начин да го контролираме, иначе машината учи каквото си пожелае. Остава си стохастичен модел и това, което научи, може да е много вредно, много опасно. Това е темата за отговорен ИИ, голяма тема, която на Запад е много силна сега. Там се включват социалните науки, философи, етици, прависти. И е една надежда за тези хуманитарни дисциплини, които изведнъж намират изключително важен проблем, който могат да атакуват със своите методи.</p>
<p class="q"><strong>– И как да подходим с образованието? Съвсем трябва да забраним ИИ?</strong></p>
<p>– Не, това е невъзможно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Просто няма нужда да контролираме крайния продукт, а процеса.</em></p>
</blockquote>
<p>В Канада и в Америка е нормално да дадеш на студентите 5-6 проекта, които правят вкъщи и след една седмица предават. Може да са задачи по програмиране, есета по английски, анализ на данни. Правят го вкъщи и предават крайния резултат за оценка. Е, в това вече няма смисъл.</p>
<p>Не гледаш крайния резултат изобщо, защото той е генериран от ИИ. Караш студента да каже какъв ИИ е използвал, какви промптове е давал, как критично е анализирал, какво мисли за отговора на ИИ, дали е използвал друг ИИ за критика. Как интерпретира критиката, какво е неговото мнение. Тоест да докаже, че критично е подходил към отговора, което ИИ е дал.</p>
<p>Най-тъпото нещо, от което студентът нищо не научава, е да даде заданието на ИИ, получава готово решение, което, без нито едно „помръдване на мозъка“, копира и изпраща.</p>
<p>На моите студенти им казвам: „Знам, че ще използвате ИИ, но преди това помислете сами какво решение можете да измислите на този проблем. Когато вече имаш някаква идея и получиш решението на ИИ, си в много по-добра позиция да го критикуваш и оцениш, отколкото, ако изобщо не си мислил по въпроса. Така го и запомняш по-добре“.</p>
<p class="q"><strong>– А може би пък няма смисъл да си го причиняваме, защото наистина вече е по-добър от нас във всяко следващо нещо. Мен, признавам, ме отчайват <a href="https://karamanev.me/technologii/prochetete-do-kraia">резултатите от този експеримент, в който хората не различават моето собствено писане</a>. Сдавахме, сдавахме, бяхме по-добри на шах, но ИИ ни би на това, и на тетрис, на всичко. Пишехме по-добре, по-креативно, по-добре стилово, дотук. Пишехме код, ИИ не можеше. А сега и това прави добре. Може би няма смисъл да си причиняваме толкова трудности и може просто да си почиваме?</strong></p>
<p>– Да, обаче кой ще ни храни?</p>
<p class="q"><strong>– Достатъчно сме напреднали със земеделието, не е трудно да се изхранваме, ако подходим мъдро. Ето, и роботиката напредва успоредно – скоро за първи път андроид ни победи на маратон в Китай. Защо да се трудим?</strong></p>
<p>– Защото ще закърнеем. То е като с гимнастиката – когато не играеш, когато не ходиш, се разболяваш.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Това е – ние сме биологични същества и трябва да се напъваме. Аз лично смятам, че нищо лесно научено не се запомня.</em></p>
</blockquote>
<p>Имахме такъв проект с наши студенти за програмиране от трети и четвърти курс и им дадохме една задача да решат от типа, който дават често на интервюта за работа.</p>
<p>Имахме две сесии по един час в лаборатория, за да сме сигурни, че не използват ИИ. Разделихме ги, като едната група използваха ИИ по свой избор, другите трябваше да се справят сами. След две седмици отново ги извикахме, този път да опитат всички без ИИ.</p>
<p>Беше малка група, нямахме статистически стабилни резултати, обаче и без това се вижда ясно, че мнозинството от хората от първата група бяха пълен провал. Те са видели решението на ИИ, но не могат да го възпроизведат две седмици по-късно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-2.jpg.960.webp" alt="Усмихната жена с очила, кожена шапка и бяло яке пред къщи с гаражи в заснежен квартал – събеседничката в интервюто" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1542"></figure>
<p class="q"><strong>– Всички сме така. А може би не им и трябва. Аз съм програмист, който последната половин година почти не е писал код и усещам как си забравям знанията. И като че ли за момента не губя, защото все по-малка нужда има и да го пиша, и да го чета този код. Също както не знам Асемблер.</strong></p>
<p>– Но ето че казваме „пише код“. Аз мисля, че образованието по компютърни науки трябва да се промени.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да не мъчим студентите да пишат код, а да ги научим да решават задачи.</em></p>
</blockquote>
<p>Какъв подход ще използват да пишат алгоритма? Да, него също може ИИ да го направи. Ако му дадеш задача за алгоритъм, ще ти я реши. Не знам дали е много добър за това все още, INSAIT казваха, че за решаване на математически задачи за олимпиади точността е някъде 60%.</p>
<p class="q"><strong>– Обаче, както и с всичко друго, след няколко седмици може да е 80%, след още няколко – 90%…</strong></p>
<p>– Така е. И как да намерим смисъл? Как да запазим някаква автономност и някаква цел, към която да се стремим? Защото така се обезсмисля всякакво усилие.</p>
<p class="q"><strong>– Именно това е най-тежкият въпрос, който не ни е хрумвало, че ще ни засрещне, или поне не толкова скоро. Може ли, както каза един мой гост, това да промени обществото така, че класите на бъдещето да са малцинството, което има концентрацията да прочете цяла книга, и останалите?</strong></p>
<p>– Да. Аз мисля, че точно това ще стане. Университетите ще станат отново елитарни институции, както е било през Средновековието. Когато образованието не е масово, ще бъде страшно скъпо и това ще бъдат деца на много богати хора, които ще могат да си го позволят – да изпратят децата да се занимават, както е с изкуството. Кой може да си позволи да прави изкуство?</p>
<p class="q"><strong>– Който не трябва да се изхранва… Има ли неща, които никога няма да ги умее изкуственият интелект? Аз си мислех, че никога няма да умее да пише като мене, ето, че не се получи. Кое ще е това нещо, което ще остане чисто човешко?</strong></p>
<p>– Мисля, че има още доста трикови неща, където роботите дълго време няма да се справят – примерно работата на водопроводчик, електротехник, където задачите са физически, сложни и трябва богато разнообразие от физически дейности. Това е ръчна работа, която все още е трудна за машините. В момента страхотни пари се наливат в роботика, но роботите са силни, когато са в сравнително ограничена среда.</p>
<p>Например, ето тези домашни роботи прахосмукачки работят добре, но невинаги, объркват се.</p>
<p class="q"><strong>– И ето, това не ни липсва!</strong></p>
<p>– Именно. Аз мразя да чистя. Ако може някога робот да дойде и да ми избърше праха, да измие прозорците, банята, само ще се радвам.</p>
<p class="q"><strong>– Аз си представям, че гледането, възпитаването, обучението на децата е още нещо, което не бива да даваме. И не защото технологията няма да го умее по-добре от нас.</strong></p>
<p>– Точно така! Не бива! Но виждаме как и днес това хората с много голямо удоволствие дават децата си на таблетите да ги забавляват.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Когато електронните детегледачи станат още по-добри, ще е ужасно. Това ще са съвсем други деца…</em></p>
</blockquote>
<p>Аз не знам какво става с тия деца, наистина. Имам млади колеги, които казват, че сами не могат да намерят връзка със студентите, толкова различни са тези поколения.</p>
<p class="q"><strong>– И това го направиха технологиите или по-скоро ние с тяхна помощ.</strong></p>
<p>– Да. Защото е много удобно да връчиш на детето някаква игра, клипче, което го забавлява с картинки, с песнички. И то е мирясало, не се движи изобщо, тоест не го мислиш, че ще избяга някъде, ще направи беля. То е абсолютно заковано. Дегенерират му мускулите, не научава как да общува с деца. И когато се види за първи път с деца, изпада в шок, не знае какво да прави.</p>
<p>Много по-кротки са сега студентите, едно време имаше много повече проблемни. Сега проблемът е, че изпадат в паника. В Канада имаме студенти, които на изпита припадат от ужас, от страх.</p>
<p>Тук, в България, говорих с колеги дали имат този проблем. Не, няма го.</p>
<p class="q"><strong>– И вероятно причината е в нещо, което повечето хора не харесваме в системата – изпитите. Тук, за да оцелееш в училище, трябва да минат през изпитите в четвърти, в седми клас. Много неприятно изживяване, което да причиниш на 14-годишно дете, обаче явно след това се изплаща по този начин.</strong></p>
<p>– Точно така. Аз помня, в училище беше изключително трудно. Не бях особено ученолюбива като дете, специално за нещата, които бяха важни в училищната възраст. Да пишеш красиво. Ужас! За математиката също, ненавиждах математика. Обичах да чета и това беше голямо удоволствие за мен. Обаче всичко останало беше трудно. Математиката ми хареса чак в пети клас, когато започнахме да учим геометрия и да доказваме теореми, това изведнъж ми стана интересно.</p>
<p class="q"><strong>– На мен ми стана интересно на 35.</strong></p>
<p>– Аз пък исках да стана писател. Още в четвърти клас моите съученици смятаха така. Имахме много добра учителка по литература, която ни даваше много свобода и аз пишех криминални съчинения за забавление на класа.</p>
<p class="q"><strong>– Вярвам, че това също ни е голям проблем, че слагаме тези стереотипи и специализации – делим се на хуманитарни и на технологични типове, специализираме се в конкретни тесни области. А <a href="https://karamanev.me/technologii/kissinger-ai">Хенри Кисинджър например пише</a>, че ще се завърне времето на полиматите – хората, които са комбинирали знания от най-различни области, защото те могат да дадат оригиналните идеи, каквито никога няма да „роди“ ИИ.</strong></p>
<p>– Така е, но хората са много различни. Повечето от моите колеги са толкова фокусирани. Действително, когато работиш в много трудна област, например алгоритмите, ти трябва да си фокусиран. От друга страна, така няма да измислиш никога нещо наистина оригинално.</p>
<p>Ако имаш късмет този тесен, неразклоняващ се път, по който си поел, да води до нещо, в крайна сметка ще го постигнеш. Обаче, посвещавайки живота си на него…, аз лично не мога така, на мен ми става ужасно скучно. През цялата ми кариера съм се лашкала в различни области, защото ми е интересен проблемът, а не техниките, които съм усвоила.</p>
<p>Голяма работа, че съм научила нещо и го владея, интересно е да науча нещо ново, да вляза в област, в която съм новак, отново студент..</p>
<p class="q"><strong>– Според мен си струва всички да развиваме в динамичните времена този начин на мислене. От сърце пожелавам да се окажеш права – махалото да се обърне, а когнитивните щитове да спасят познанието. Ще се радвам отново да разкажем за тях при следващата ни среща. Благодаря за интересния разговор!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/05/julita-vasileva-2026-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Денят, в който програмистите спряха да пишат код</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/ii-pishe-kod-vmesto-programistite</guid>
      <pubDate>Fri, 13 Feb 2026 06:00:48 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Само за месец някои от безспорните авторитети от различни поколения и области на компютърния свят се обединиха зад една и съща идея. Днес не е нужно човекът да пише компютърен код. Защото изкуственият интелект вече го прави по-добре от нас. Тази Дигитална история е важна не само за десетките милиони програмисти, но и защото е силен пример. Тя се случва в софтуерния свят, но няма причина да не се повтори във всяка друга област, където ИИ навлиза по-бавно, но също толкова неумолимо. Май е време да „слизаме“ от клавиатурите. Но… какво да захванем тогава? Какво ще правят програмистите, когато вече не пишат код?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_41_54-PM.jpg.960.webp" alt="Календарна клетка с число 13 и надпис &lt;CODE&gt;, задраскан с червен хикс – денят, в който програмистите спират да пишат код" /></p><p>Представяте ли си какво им е било на кочияшите, когато видели първите автомобили? Сигурно в началото са се чувствали в безопасност. „Кой ли ще се качи в тези странни кубчета? Вместо да се наслаждава на спокойното, природосъобразно пътуване“ (и аромати)… После, неусетно колите направили труда им ненужен. Но пък създали ново поприще – на шофьора, което и до днес оцелява като професия.</p>
<p>Е, аз, заедно с още няколко десетки милиона софтуерни инженери из целия свят се озовахме в същата роля. Професията ни е ненужна във вида, в който я познаваме. Ние се държим за компютърния код, като кочияш за коня си, докато все повече започва да го пише изкуственият интелект. Освен това нямаме лукса на коните водачи новата технология, която прави познатия ни досега труд ненужен, да се налага с десетилетия. После, чак век и половина по-късно, да се задават самоуправляващите се коли, които пък да направят безпредметно и следващото логично поприще – спасение.</p>
<p>Всичко става тук и сега и дори не се знае как да бъдеш подготвен.</p>
<p>Само за месец някои от безспорните авторитети от различни поколения и области на компютърния свят се обединиха зад една и съща идея. Днес не е нужно човекът да пише компютърен код. Защото изкуственият интелект вече го прави по-добре от нас.</p>
<p>Тази Дигитална история е важна не само за десетките милиони програмисти, но и защото е силен пример. Тя се случва в софтуерния свят, но няма причина да не се повтори във всяка друга област, където ИИ навлиза по-бавно, но също толкова неумолимо.</p>
<p>Май е време да слизаме от „конете“ или клавиатурите.</p>
<p>Но… какво да захванем тогава? Как изглеждат воланите на ИИ? Какво ще правят програмистите, когато вече не пишат код?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_42_22-PM.jpg.960.webp" alt="Брадат каубой държи юзди, които се превръщат в светещи кабели към ранен автомобил – метафора за прехода от кон към волан, от код към ИИ" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="код-кодувам-вяра-зарад-вяра">Код кодувам, вяра зарад вяра</h2>
<p>С какво се занимават софтуерните инженери, или, както сме свикнали да ги наричаме по-често – програмистите? Не, не е само да спорят ожесточено за мем на седмицата и да пият соево лате. Истината е, че тази професия е много по-комплексна, отколкото изглежда отвън. Включва постоянно общуване, обсъждане, учене. Включва огромни етапи на анализиране, планиране, проверяване, подготовка.</p>
<p>И все пак, основната ѝ роля е (или поне беше) в един момент да се стигне до създаването и развиването на софтуер. Което пък се случва(ше) с писането и четенето на компютърен код.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/margaret-hamilton">Ставало е дума за Маргарет Хамилтън</a> – един от първите програмисти. По времената, когато дори самата професия не е съществувала, тя пише софтуера, необходим за изпращането на хора на Луната – нещо, което 6 десетилетия по-късно едва-едва плахо сме на път да повторим като цивилизация. Ако знаете нейната история, сигурно си спомняте тази снимка:</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2021/12/margaret-hamilton-7.jpg.480.webp" alt="Маргарет Хамилтън" loading="lazy" decoding="async" width="566" height="719"></figure>
<p>Тук програмистката е до компютърния код, който е написала. И наистина – в началото компютрите са мистични „създания“ с бинарен код, който трябва да бъде писан бит подир бит.</p>
<h2 id="кодката-на-шрьодингер">Кодката на Шрьодингер</h2>
<p>После компютърните науки се обособяват като отделна дисциплина, а създаването на софтуер минава на съвсем ново ниво. Появява се езикът за програмиране С, а след него се роят и много други, подобни и базирани на него. С тяхна помощ може да се създава софтуер на език, близък до английския, който след това се обработва, за да стигне до ниското ниво на изпълнение от самата машина.</p>
<p>Не е ли супер? „Компютре, направи това“ и той го прави. Това облекчи значително работата на хората, които създават софтуер, те вече имаха доста по-удобно средство, с което да градят тухличка по тухличка сградите на своите произведения. Които да работят така, както очакват потребителите.</p>
<p>Някъде тук софтуерният свят се превърна в подходящо поприще за хора, които нямат чак такъв опит в математиката и точните науки. Да, част от проектите все още изискват много сериозни и задълбочени познания, но огромна част от работата в софтуерната индустрия стана достъпна и удобна. А това превърна професията в доста добро място и за хора, които идват от съвсем други индустрии – такъв <a href="https://karamanev.me/za-proekta">е и моят опит.</a></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_42_18-PM.jpg.960.webp" alt="Жена до висока купчина хартиени листове, от които светещи кабели се вливат в стена от програмен код – прехода от хартия към софтуер" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<p>Така стигнахме до днешния ден, когато с колега се заприказвахме за това, че…, изкарвайки си хляба като софтуерни инженери, през последния месец не сме написали и ред компютърен код.</p>
<p>Дойде ли моментът, когато програмистите спряха да програмират?</p>
<h2 id="бъги">Бъги</h2>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/1768166353324.jpg.480.webp" alt="Къмит на Линус Торвалдс в GitHub: Google Antigravity е поправил негов инструмент, а последният ред „Is this much better than I could do by hand? Sure is.“ е подчертан" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="369"></figure>
<p>„Дали този код е много по-добър от всеки, който аз бих могъл да напиша на ръка? Със сигурност е“.</p>
<p>Дори най-прогресивните люде в софтуерните среди не биха могли да допуснат, че нещо подобно ще напише в самото начало на 2026-а <a href="https://karamanev.me/istorii/linus-torvalds">Линус Торвалдс</a>. Човекът, написал със собствената си клавиатура основите на операционната система, която днес използват огромна част от устройствата около нас. Създателят на „Линукс“, но и на „Гит“, още една концепция и платформа, която пък е неизменна част от ежедневната работа на всеки софтуерен специалист…</p>
<p>След като той признава, че ИИ е способен да пише по-качествен код от самия него… къде отиваме всички ние, които далеч не сме съвършени в софтуерните си познания?</p>
<p>Може би основната идея е, че просто се вдига нивото на абстракция. За момента със сигурност е така. Както модерните програмни езици ни позволиха да пишем четим и разбираем код, така идва изкуствения интелект, с когото просто трябва много добре да обсъдим какво точно искаме да постигнем и после да го оставим да си върши работата, като накрая проследим колко добре се е справил.</p>
<p>Да, заменяме коня, който ни помагаше да стигнем до целта, с автомобил, но все още ние го шофираме.</p>
<p>Дали обаче зад ъгъла и зад още няколко ИИ модела не дебнат самоуправляващите се коли в нашата метафора – системите, които ще направят труда ни излишен?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_42_20-PM.jpg.960.webp" alt="Брадат мъж с очила държи клавиатура, от която светещи нишки текат към мониторите с код – илюстрация за програмирането с ИИ" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="програмисти-оптимисти">Програмисти оптимисти</h2>
<p>Човек може да се натъкне онлайн на мнения, че всичко това е излишен шум, че кодът, написан от изкуствен интелект, въобще не пести от времето ни, а напротив. В същото време често може да се чуе и другата крайност – че програмистите вече не бива дори да поглеждаме компютърния код, генериран от ИИ, достатъчно е да следим как работи.</p>
<p>И все пак, нещо голямо вече е тук и то вече промени из основи професията ни. В началото в ИИ виждахме съветник, когото да помолим за помощ в чата, когато нещо не се получи както трябва. Точно както го правехме преди, търсейки информация онлайн. <a href="https://karamanev.me/technologii/stack-overflow">Сайтът Stack Overflow</a> беше най-добрият приятел на програмиста, после го изместиха ChatGPT и роднините му.</p>
<p>Неусетно ИИ влезе в софтуера, с който пък ние създаваме софтуер. Започна да ни дописва, да ни пести време, да ни отменя за досадните, рутинни команди. А после… после се появи Claude Code и всички останали решиха, че ще са като него.</p>
<p>Днес в работата си програмистите имаме един интегриран „приятел“, който прави почти всичко. Дали е приятел… все още зависи от нас, но може би е твърде силно определение за софтуер, който дотолкова оптимизира работата ти, че те измества.</p>
<p>Достатъчно е обаче да пуснеш този софтуер, внимателно и задълбочено да обсъдите какво искаш да бъде постигнато и магията се случва… Точно както го признава и Линус, виждаш код, който много често е толкова добър, че усещаш, че сам не би могъл да го напишеш.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_42_13-PM.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: редица малки роботи с лаптопи и таблети пишат код, а мъж в сако жестикулира пред екрани с код във фона" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="пенчо-не-коди">Пенчо, не коди</h2>
<p><a href="https://karamanev.me/tag/pisateli">Често питам писателите, които ми гостуват,</a> как ще се почувстват, ако прочетат генериран текст, толкова добър, че те не биха могли да го напишат. Да, сигурно този момент е още далеч, но аз, а и много други програмисти знаем какво ще им е.</p>
<p>Можем дори да разширим метафората. Защото с тези платформи ние получаваме не просто приятел, а цял екип. Ако се постараем да си „подредим къщичката“ в работата, ние я делегираме на поредица от ИИ агенти. Един дава заданието, втори го оценява и подобрява, трети го изпълнява, четвърти го проверява… Так не просто имаш по-добър от себе си „писател“, а цяло издателство.</p>
<p>И, което е още по-интересното (доброто или лошото?), читателите недвусмислено печелят от това…</p>
<p>Звучи доста демотивиращо, какво ще кажете? Може би вече няма особен смисъл да се учиш да караш кола в еквивалента на тази задача на софтуерното поле?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_42_06-PM.jpg.960.webp" alt="Ковач в кожена престилка удря с чук светещ микрочип върху наковалня – метафора за занаята на програмиста в ерата на ИИ" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="чук-и-наковалня">Чук и наковалня</h2>
<p>Междувременно ние се адаптираме… както можем. Учим се на новите правила като например т.нар. контекст мениджмънт – да изберем какво и как да подадем на модела за конкретната задача. По всичко личи – още едно умение, което наскоро ще е напълно ненужно, както дойде и отлетя идеята за майсторлък в писането на промптове като едва ли не отделна професия.</p>
<p>А може би сме близо до предела и нататък ИИ не може да напредва и да ни „избутва“ към края на плоската ИТ-земя? Само ще ви кажа, че миналата седмица и OpenAI, и Anthropic пуснаха следващите си модели за програмиране с още впечатляващи възможности. Дори без да гледат в интернет, пуснати успоредно, неколцина агенти на Claude Code <a href="https://www.anthropic.com/engineering/building-c-compiler">вече са способни да напишат цял компилатор на езика C</a> – до не толкова отдавна не просто сложна задача, а такава за големи екипи от най-големите специалисти в бранша.</p>
<p>„Виждаме, че преминаваме от един свят, в който програмистите имаха монопол над софтуерната разработка, към новия, в който те са специалистите, те са инженерите, те са хората, които правят трудните задачи и големите проекти. Но малките проекти се правят от бизнеса, а средните – в колаборация бизнес-програмист. Да, това е нова концепция, която за някои може да бъде истински шок“, каза ми Светлин Наков в подкаста на DEV.BG. Това се случи в един разговор, който препоръчвам на всеки, интересуващ се от бъдещето на ИТ света:</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="b9caAPRuMQY"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=b9caAPRuMQY" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/b9caAPRuMQY/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p>„Ако в даден проект ИИ не е приложим, това означава, че проектът е толкова специфичен, сериозен или критичен, че там не могат да работят и инженери на ниско и средно ниво. Има такива проекти, наистина. Освен това, има технологии, в които все още не е добър, просто защото не е имал откъде да бъде научен. Но оттук нататък ще правим всичко с ИИ, освен нещата, които не можем. Трябва да свикнем с идеята, че писането на код е машинна задача“, каза още Наков.</p>
<p>Давам ви още малко примери. Джана Доугън, която е начело на екипа зад Gemini API – ИИ флагмана на Google, започна един свой пост онлайн така: <a href="https://x.com/rakyll/status/2007239758158975130">„Не се шегувам и това не е смешно“</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/Untitled6.jpg.480.webp" alt="Пост в X на Джана Доугън: Claude Code за час генерирал оркестратора за агенти, който екипът ѝ в Google строил година" loading="lazy" decoding="async" width="574" height="486"></figure>
<h2 id="човекът-който-се-смее">Човекът, който се смее</h2>
<p>Съгласен съм, че не е смешно. Защото нататък Джана разказа как екипът ѝ цяла година е работил върху нещо, което след това е било пресъздадено от ИИ за един час. „Опитваме се да изградим разпределени оркестратори за агенти от миналата година. Има различни варианти, не всички сме на едно мнение… Дадох на Claude Code описание на проблема и той генерира това, което построихме миналата година. За един час. Не е перфектно и го доизпипвам, но това е положението в момента. Ако сте скептични към агентите за програмиране, пробвайте ги в област, в която вече сте експерти. Създайте нещо сложно от нулата, където вие можете да сте съдия на резултатите“.</p>
<p>Определено, ако не ви се е случвало, ви съветвам да опитате. После обаче не обвинявайте мен за идеята.</p>
<p>Още в средата на 2025 г. Сундар Пичай разкри, че значително над 30% от кода в Google вече се пише от ИИ. Лидерът на Microsoft Сатя Надела също споменава около 30%.</p>
<p>А самият Claude Code – платформата, която направи всичко това възможно? Един от водещите инженери на създателите му от Anthropic отбеляза, че над 80% от кода, с който работи Claude Code, е написан от… самия Claude Code. Лидерът на екипа Борис Черни пък казва, че сам не е писал и ред код от месеци.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_42_11-PM.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: светещ куб с редове код от едната страна и пукнатини с паяци-бъгове от другата, от който излизат светлинни нишки" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="черни-мисли">Черни мисли</h2>
<p>Разбира се, няма защо да се предоверяваме точно на него, той си рекламира стоката и това не ни дава причини да го обвиняваме в обективност. Само че изводът идва отвсякъде, а въпросите, които поражда, са значително повече и по-сложни от констатацията, че човекът вече няма нужда да пише компютърен код.</p>
<p>Доколко можем да се доверим на ИИ? Дали всичко това не е цъкаща бомба за цялата ИТ индустрия, а и света, който се крепи на нея? Как промяната в целия процес на работа на такъв голям брой специалисти да се случи логично, осмислено, с възможно най-малко рискове?</p>
<p>Как оттук нататък да учим начинаещите програмисти, които ще трябва да контролират софтуера, писан от ИИ, след като знаят, че всеки отговор е на върха на клавиша?</p>
<p>Ще е нужен ли изобщо човекът в целия процес, извън ролята му на този, който да постави заданието?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_42_08-PM.jpg.960.webp" alt="Мъж с лаптоп с код на задната седалка на кола без шофьор, със светещ волан и екрани – метафора за ИИ, който пише кода вместо човека" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="гейм-сет-мач">Гейм, сет, мач</h2>
<p>„Това е казвано хиляди пъти и преди, но позволете ми да добавя и собствения си глас: ерата, в която хората пишат код, приключи. Тревожно за онези от нас, които се самоопределят като софтуерни инженери, но не по-малко вярно. Това не значи, че софтуерните инженери нямат работа за вършене – но директното писане на синтаксис не е тя“, написа и Райън Дал, създателят на Node.js.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/Untitled2.jpg.480.webp" alt="Пост в X на Райън Дал, създателя на Node.js: ерата, в която хората пишат код, приключи – 19 януари 2026, 7,2 млн. гледания" loading="lazy" decoding="async" width="609" height="214"></figure>
<p>Всички цитати в този текст са от мнения, публикувани през последния месец и това не е случайно.</p>
<p>С особено <a href="https://x.com/karpathy/status/2015883857489522876">интересна публикация се включи Андрей Карпати</a>, един от създателите на OpenAI, на Tesla, безспорен учен и визионер.</p>
<p>Накратко:</p>
<p>„Предвид последния скок в способностите на моделите да пишат код, както много други, и аз бързо преминах от около 80% ръчно писане и 20% агенти през ноември към 80% „агентско“ кодене и 20% редакции + доизпипване през декември. Тоест, на практика вече програмирам най-вече на английски. Малко притеснено казвам на ИИ какъв код да напише… с думи. Да, това удря леко по егото, но силата, която получаваш, просто е твърде полезна. Особено когато свикнеш, конфигурираш го, научиш се да го ползваш и си изясниш какво може и какво – не.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/Untitled-1.jpg.480.webp" alt="Пост в X на Андрей Карпати: от 80% ръчно писане на код през ноември до 80% кодене с агенти през декември" loading="lazy" decoding="async" width="583" height="472"></figure>
<h2 id="ръчен-хляб">Ръчен хляб</h2>
<p>„Способностите на LLM агентите (особено Claude и Codex) са преминали някакъв праг около декември 2025 г. и са предизвикали фазов преход в софтуерното инженерство и близките му области. 2026-а ще е година с много динамика, докато индустрията „усвоява“ новите способности.“</p>
<p>Впрочем, препоръчвам ви <a href="https://x.com/karpathy/status/2015883857489522876">да прочетете целия му пост</a>. Там ги има и ентусиазма, и страха от голямата промяна.</p>
<p>От възхищението да гледаш как неуморно агентите се трудят по дадена задача, докато постигнат каквото се иска от тях, до бързото атрофиране на собствените способности, когато няма нужда да вършиш задачите сам.</p>
<p>От безкрайното време, освободено от досадни задачи, което можеш да използваш за по-важни решения в работата си.</p>
<p>До идеята, че тези платформи още повече ще разтегнат ножицата между добрите инженери и посредствените им колеги.</p>
<p>Поне докато те все още са необходими.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_42_16-PM.jpg.960.webp" alt="Илюстрация: мъж се изкачва по стъпала от двоичен код и програмни редове към светеща сфера с балонче за чат – еволюцията към ИИ" loading="lazy" decoding="async" width="1536" height="1024"></figure>
<h2 id="кой-не-скача">Кой не скача…</h2>
<p>Интересно е да живееш в интересни времена.</p>
<p>Преди да се разделим, ще ви разкрия една тайна. Всъщност, писането на компютърен код е доста приятно, увличащо, замислящо начинание. Много различно, но не и лишено от сходства с това да пишеш статия или книга.</p>
<p>Преди време <a href="https://karamanev.me/sreshti/slavi-stoev">един гост</a> на Дигитални истории сполучливо предположи, че класовото разделение на бъдещето ще е между малцината, способни да се концентрират, за да напишат или прочетат дълъг текст, и всички останали.</p>
<p>Вярвам, че същото важи и за програмирането.</p>
<p>Какво се задава нататък, надали някой би могъл да каже, но важните въпроси се приближават с главозамайваща скорост. Точно както неусетно, докато говорим за това дали са възможни и ги чакаме, дойдоха системите, които пишат код по-добре от нас. Или вместо нас.</p>
<p>Тук е времето на съзнателното усилие. На осмислянето. Времето, когато да си припомним, че е лесно да ти е лесно. Но че усилието си струва и то ни прави не само добри специалисти. А и добри хора.</p>
<p>Нали така, ChatGPT?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2026/02/ChatGPT-Image-Feb-5-2026-10_41_54-PM.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2</guid>
      <pubDate>Fri, 07 Nov 2025 06:00:29 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения. Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих. Приятно четене!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2.jpg.960.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" /></p><p>Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.</p>
<p>Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.</p>
<p>Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори <a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">(първата е тук)</a>! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.</p>
<p>Приятно четене!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-3.jpg.960.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="962" height="580"></figure>
<h2 id="1-болката-и-петата-ракия">1. Болката и петата ракия</h2>
<p><em><strong>Недко Христов</strong> е опитен девопс специалист и запомнящ се лектор, преди това пътят му минава и през професията на QA.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/TqM4D_VKz1E?si=LQgfTudEOt5fkBhP">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-12.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="522"></figure>
<ul>
<li><strong>„За петата ракия. Дядо“ от Георги Бърдаров</strong></li>
</ul>
<p>„За петата ракия“ е може би най-любимия ми разказ. Извън рамката на обществото, стигмите, извън религията. Великолепен завет от Бърдаров за човешкото, за не една, а за пет ракии; истории, разказани на счупен стол на средата на пътя, по който коли вече не минават; за един замрял телефон.</p>
<p>Чувайте се по-често с бабите и дядовците си.</p>
<ul>
<li><strong>„Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов</strong></li>
</ul>
<p>Това е една от най-деликатните, великолепни, най-трудни книги, които съм чел през последните години. Обобщавайки романа с едно изречение, той е един паметник от думи от Г.Г. към неговия баща. Той е отвореният гръден кош на Г.Г., а вътре, върху две шепи пръст, никнат цветя, една череша и много рози. Г.Г. с годините става все по-добър и ако мога да го съпоставя с някого то това би бил Леонард Коен (с референция към последния му албум – You want it darker).</p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mihail-stefanov">Връзката „баща-син“</a> много често е пренебрегвана и то жестоко – рядко се замисляме, че бащата е един паметник, на който можем да се облегнем винаги; една голяма част от нас, която имаме и често забравяме за нея.</p>
<p>Звъннете на родителите си.</p>
<ul>
<li><strong>„Хроника на болката“, Иво Иванов</strong></li>
</ul>
<p>Годината е 2024-а, за 64 часа изкарах с колелото 700 км на епичното предизвикателство „Дунав Ултра“. И докато карах, изслушах „Хрониките на болката“ на един дъх. Защото ме болеше след толкова много километри на колелото и защото вече съм чел Иво Иванов. Иво разказва покъртителните истории за Джесика Лонг, Ники Божиков от Калофер, за Иван. Какво е общото между тях? Всички те (и други от книгата) са параолимпийци, които обществото вижда като „втора ръка“ хора. Всички те показват, че човек е толкова силен, колкото е силен духът му. Тялото просто го следва.</p>
<p>Невероятно просто и човешки разказани, тези истории носят суровия заряд за желание за живот, за невероятната сила на човек и за това, че всеки, ако пожелае нещо истински силно, може да го постигне.</p>
<p>Препоръките за любими български автори идват точно с 11-ия отговор, все едно съм си ги пожелал! При това неслучайни – <a href="https://karamanev.me/sreshti/ivo-ivanov">Иво Иванов</a> и <a href="https://karamanev.me/sreshti/georgy-bardarov">Георги Бърдаров</a> също са гостували в Дигитални истории. И ако всяка книга е силна история, то Недко ни припомня, че и четенето на всяка книга може да бъде силна история.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-2.jpeg.480.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="700" height="592"></figure>
<h2 id="2-проба-грешка-и-прошка-в-ит-света">2. Проба, грешка и прошка в ИТ света</h2>
<p><em><strong>Антон Ангелов</strong> е управляващ директор и съосновател на Аutomate The Planet, безспорен авторитет, автор и лектор в света на тестването на софтуер.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/32GQzpr8JIU?si=faOOtLpqjeYV3fHB">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<ul>
<li><strong>„Защо грешим?“ от Катрин Шулц</strong></li>
</ul>
<p>Тази книга е като огледало, в което виждаш собствените си когнитивни бъгове. Шулц не просто анализира защо грешим, а показва защо именно грешките ни движат напред. За всеки, който работи с хипотези, експерименти и несигурност. Учи да уважаваш грешката, а не да я се страхуваш.</p>
<ul>
<li><strong>„Sapiens: Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари</strong></li>
</ul>
<p>Това е книга, която пренарежда контекста, в който мислим за хората, технологиите и обществото. След нея не гледаш на историята като на минало, а като на набор от системни експерименти с успехи, бъгове и ъпдейти. Най-много ми харесва как си играе с термина „фикция“ и как много голяма част от фундаментът на обществото ни в момента се крепи на него. Само един пример са парите – измислица, в която всички сме приели да вярваме, за да има смисъл.</p>
<ul>
<li><strong>„Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс</strong></li>
</ul>
<p>Гениален ред, скрит в абсурда. Адамс е философ, дегизиран като комедиант, и показва колко често смисълът е просто въпрос на гледна точка (и на това да не забравиш кърпата си). Бленд на забавен абсурд, който разчупва мисленето и ни изкарва от ежедневието.</p>
<ul>
<li><strong>„Да бъдеш човек“ и „Бягство от свободата“ от Ерих Фром</strong></li>
</ul>
<p>Фром е може би любимият ми философ, имам около 15 негови книги. Той задава най-трудните въпроси за смисъла, избора и свободата и те кара да спреш за момент и да мислиш не какво правиш, а защо. Тези книги са писани преди 70 години, но все едно разказват 1:1 за текущия момент.</p>
<p>Антон дори ни покани в личната си библиотека:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-2.jpg.960.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1536"></figure>
<p>А г-н Харари вече се появява за трети път, при това с една и съща своя книга. Дали не е време и за задължителен списък с четива за утрешния ден, като едно време, в училище? Разбира се, единственото задължително е човек за всеки случай да не излиза навън без пешкир, питайте Дъглас Адамс.</p>
<h2 id="3-голямата-игра">3. Голямата игра</h2>
<p><em><strong>Ивайло Йосифов</strong> е съосновател и главен технологичен директор на FindMeCure, професионалният му е свързан с технологиите в сферата на здравеопазването.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/RTN9jcdcFEk?si=mbRsw3m3g36kacyk">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<ul>
<li><strong>CivCeo („Случайният шампион“, не е превеждана на български) от Андрю Каревик</strong></li>
</ul>
<p>Уникалността на серията идва от комбинацията между стратегическа игровата механика (като в някогашната игра Civilization) и реални бизнеспринципи – главният герой решава повечето конфликти чрез преговори, икономическа стратегия и сделки, а не чрез насилие. Накратко – „изкуството на преговорите“ във фентъзи свят.<img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-6.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="400"></p>
<ul>
<li><strong>Radical Candor („Крайна откровеност“, не е превеждана на български) от Ким Скот</strong></li>
</ul>
<p>Мисля, че за трети път я прочетох. Задължително, задължително четиво.</p>
<ul>
<li><strong>„Българите между две катастрофи – 1396-1944 г.“ от Александър Стоянов</strong></li>
</ul>
<p>Авторът я описва като книга, която всяко българско семейство трябва да притежава и прочете. Аз съм напълно съгласен с него.</p>
<p>А ако все още някой не е съгласен, че заедно четем невероятно пъстър списък от книги, нека отново погледне как до препоръка за съвременната ни история стои книга от авторка с огромен опит в технологичния свят. На мен определено ми е изключително интересно как си е спечелила това определение от Ивайло и ще я прочета.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/09/veli-pehlivanov-resolute-1.jpg.480.webp" alt="Вели Пехливанов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="4-без-компромис">4. Без компромис</h2>
<p><em><strong>Вели Пехливанов</strong> е съосновател на Resolute Software – консултантска компания, която работи с клиенти от 4 континента.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/veli-pehlivanov-resolute">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<ul>
<li><strong>„Без компромис“ от Крис Вос</strong></li>
</ul>
<p>Бивш федерален агент и специалист по преговори по време на кризисни ситуации със заложници, ни прекарва през психологията, човешкото поведение и изключително ефективните методи за преговаряне, използвани и усъвършенствани от ЦРУ. Споделени чрез личен опит и обобщени в проста, но изключително ефективна комуникационна рамка, Крис Вос предава тънкостите на умението да преговаряш в критични условия, там, където провалът или дори компромисът може да коства човешки животи. Изключително полезно знание, направо ежедневен наръчник за всеки, който иска да усъвършенства комуникационните си умения в бизнеса, работата в екип и въобще общуването с хора…, дори и да не спасява заложници ежедневно.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-10.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="615"></figure>
<ul>
<li><strong>„Най-богатият човека на света“ от Рафаел Видак</strong></li>
</ul>
<p>Книга за успеха, личната борба и мотивацията, която един верен наставник може да вдъхнови дори и в момент на провал и личностна криза. Една от най-добрите за мен книги за личностно развитие, разказана чрез вълнуваща историята на главния герой, попаднал на една необичайна възможност, подготовка за работа и вълнуващо пътешествие с харизматичен милиардер. Книга, която се прочита на един дъх с вълнение, а след това се повтаря и преповтаря заради простичката, но гениална практическа система за заздравяване на тялото и духа, за намирането на пътя към вътрешното богатство.</p>
<ul>
<li><strong>„Първото правило на магьосника“ на Тери Гудкайнд</strong></li>
</ul>
<p>Епична фентъзи сага за властта, която покварява, тайните, които трябва да бъдат разбулени, истината, която е страшна и причинява болка, за любовта, която никоя мрачна сила не може да пребори. Изпълнен със загадки, мистерии и епични обрати, това е роман за поглъщащите, често противоречиви човешки чувства – любов, омраза, корист и самоотверженост, разказани в пленяващ сюжет в един огромен приказен свят на магия и митични създания.</p>
<p>Себепознание, фентъзи и умения се преговаряне с похитители… Неочаквано добра комбинацията за пътя към успеха в ИТ света.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-5.jpg.480.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="578"></figure>
<h2 id="5-крайна-откровеност">5. Крайна откровеност</h2>
<p><em><strong>Тушка Дерменджиева</strong> е на лийд позиция в света на бекенд технологиите в една от най-големите технологични компании у нас – ScalеFocus.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/URXqSSQ3mnM?si=lDmDC_wymAR9qKNl">(Още за и от нея – тук.)</a></p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-8.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="698"></figure>
<ul>
<li><strong>Radical Candor („Крайна откровеност“, не е превеждана на български) от Ким Скот</strong></li>
</ul>
<p>Това е една от книгите, които най-много са ми помогнали в работата. Даването на обратна връзка винаги е било едно от най-трудните неща за мен – особено когато искаш да бъдеш едновременно честна и подкрепяща. Тази книга показва как да постигнеш този баланс – да казваш истината директно, но с грижа към човека отсреща.</p>
<ul>
<li><strong>„Шестте вида талант в работата“ от Патрик Ленсиони</strong></li>
</ul>
<p>Тя ми помогна не само да разбера по-добре собствените си силни страни, но и да виждам по-ясно какво мотивира хората около мен. Оттогава гледам на екипната работа по различен начин – старая се да изграждам екипи, в които всеки допринася там, където е най-силен, а работата върви по-естествено и ефективно.</p>
<ul>
<li><strong>„От третия свят до първия“ от Ли Куан Ю</strong></li>
</ul>
<p>Обичам да пътувам, а тази книга ми даде дълбока перспектива за света и за това защо някои държави успяват, а други изостават. Историята на Сингапур е впечатляваща – не само като модел за развитие, но и като източник на уроци по визия, лидерство и управление на големи екипи.</p>
<p>Книгата е прозорец към света. Клишето си е напълно вярно, дори в ерата на технологиите и изкуствения интелект. След като четете дотук, най-вероятно ще се съгласите и с това съждение.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-4.jpg.480.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="500" height="362"></figure>
<h2 id="6-човекът-и-ии-интимно">6. Човекът и ИИ интимно</h2>
<p><em><strong>Зорница Николова</strong> е старши продуктов мениджър в Payhawk – първия български еднорог. Можете да я намерите <a href="https://www.goodreads.com/review/list/45990773-zornitsa-nikolova?shelf=product-management-books">и в Goodreads</a> с поредица от препоръки конкретно за продуктови мениджъри.</em></p>
<ul>
<li><strong>„Life 3.0“ („Живот 3.0“, не е превеждана на български) от Макс Тегмарк</strong></li>
</ul>
<p>Публикувана през 2017 г., книгата прогнозира развитието на изкуствения интелект. Тогава все още ми звучеше като научна фантастика, а сега някои от описаните неща вече са реалност. Но още по-ценното и това, което според мен я прави релевантна и днес, е по-философският поглед и етичните въпроси около ИИ, както и опитът за поглед дори отвъд измеренията на планетата.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-11.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="354"></figure>
<ul>
<li><strong>„Експанзията“ от Джеймс Кори</strong></li>
</ul>
<p>Името на автора всъщност е артистичен псевдоним, зад който стоят двама съавтори. Има и сериал по книгата със същото име (мен не успя да ме грабне). Освен че е наистина увлекателно написана фантастика, за мен тази поредица е интересна и с това, че в художествен контекст отразява много от света около нас, включително в геополитически план. Дори не е трудно да се разпознаят прототипите на държави, използвани като база за фиктивните.</p>
<ul>
<li><strong>The Mom Test („Тестът майка“, не е издавана на български) от Роб Фицпатрик</strong></li>
</ul>
<p>Тази книжка съм сигурна, че е попадала на над 90% от читателите, особено ако са продуктови хора или основатели на стартъпи. Обикновено се препоръчва в контекста на това как да правим смислени продукти. Споменавам я обаче тук, тъй като по същество дава много практически и достъпни насоки, напомня как да останем любопитни за нещата около себе си, как да (си) задаваме правилните въпроси, за да намерим най-добрите отговори, а това е много ценно умение не само за продуктови хора.</p>
<p>Замислям се колко голяма част от книжните препоръки на българските ИТ лидери така и не са издавани на български. Замислям се също и че би било прекрасно този списък да попадне и на хората от издателския бранш, понякога те също се нуждаят от добри идеи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-7.jpg.480.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="572"></figure>
<h2 id="7-фундаменти">7. Фундаменти</h2>
<p><em><strong>Светослав Димов</strong> е маркетинг специалист, съосновател на платформата DEV.BG, на поредица от събития и начинания, които да помогнат в развитието на българските ИТ (и не само) лидери.</em></p>
<ul>
<li><strong>„Седемте навика на високоефективните хора“, Стивън Кови</strong></li>
</ul>
<p>Годината е 2003-а. На лятна бригада в САЩ съм и влизам при HR мениджъра на компанията, в която работя, с думите: „Ще ми препоръчате ли някои книги за мениджмънта или лидерството?“. Тя се усмихва, хваща две книги, които стоят на бюрото ѝ, и отвръща: „Имам предложение точно за теб!“.</p>
<p>Подари ми две книги – The Power Principle („Принципът на властта“, не е превеждана на български, от Блейн Ли), която така и не прочетох и „Седемте навика на високоефективните хора“, която бях чувал да хвалят в AIESEC (студентска организация, на която бях член). Влюбих се в книгата! В един момент от живота си я подарявах на толкова много хора, че започнаха да ме подиграват. Смятам, че е ценна с няколко неща:</p>
<ul>
<li>Има много обширна изследователска дейност зад книгата;</li>
<li>Дава ти някакви правила и алгоритъм, които може да приложиш в различни ситуации и сфери на живота си;</li>
<li>В ерата на „ще ти разкрия тайната на…“ и допамина, книгата не дава бързи решения, а поставя фундаменти.</li>
</ul>
<p>Ето, че г-н Кови се оказва поредният автор, любим на повече от един от специалните гости, които поканих.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-9.jpg.480.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="600"></figure>
<h2 id="8-поздрави-и-за-тревожните-хора">8. Поздрави и за тревожните хора!</h2>
<p><em><strong>Васи Гошева</strong> е съосновател на платформата Soft Skills Pills, която помага на компаниите да развиват меките умения на служителите си. Водеща е на подкаста „Радиоточка 2“.</em></p>
<ul>
<li><strong>„Тревожни хора“ от Фредрик Бакман</strong></li>
</ul>
<p>Роман, който четох или през сълзи, или със залепнала усмивка и тихичко кикотене (понякога и двете едновременно). През уникалното си чувство за хумор Бакман създава шантава комедия, която всъщност е майсторска дисекция на хората, които сме днес. Препоръчвам да я прочетете абсолютно насериозно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/09/petya-kokudeva.jpg.480.webp" alt="Петя Кокудева" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>Негев, Израел</figcaption></figure>
<ul>
<li><strong>„Поздрави от синята палатка“ Петя Кокудева</strong></li>
</ul>
<p>Пътепис от пътешествията на Петя из пет континента – без клишета, без протяжни описания. Само кратки, нежни истории за срещи с хора и култури. Четеш и сякаш гледаш през фотоапарат, уловил емоции, а не пейзажи.</p>
<ul>
<li><strong>Very Good Copy („Много добър копирайтинг“, не е издавана на български) от Еди Шлейнър</strong></li>
</ul>
<p>Книга, която бих препоръчала на всеки, който иска да пише по-добре – не само на копирайтъри. Еди е един от моите учители в писането и в тази книга е събрал най-доброто от себе си: как да караш думите да дишат и живеят. Докато я четях, имах усещането, че той точно до мен. За мен в това се крие смисълът на доброто писане.</p>
<p>Няма да се хваля, но ще отбележа, че от препоръчваните български автори, почти всички, които са сред нас, вече са гостували на Дигитални истории. Това важи и за <a href="https://karamanev.me/sreshti/petya-kokudeva">великолепното интервю на Петя Кокудева</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2.jpeg.480.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="640" height="480"></figure>
<h2 id="9-бременност-за-инженери">9. Бременност за инженери</h2>
<p><em><strong>Николай Стоицев</strong> е старши инженерен мениджър в StorPool Storage.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/CNXDAOQFhFQ?si=l758tm8Q0r3ZAUIk">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<ul>
<li><strong>Cribsheet („Пищов за родители“, не е издавана на български) от Емили Остър</strong></li>
</ul>
<p>Тази и следващата са двете книги, които най-много са ми помогнали в живота. Когато станах баща, бях доста притеснен. Cribsheet ми даде увереност, защото не диктува „правилния“ начин, а представя синтез на научните данни за първите години от живота на детето – какво знаем, колко е сигурно и какви компромиси правим. Също е и отлично въведение в това как работят социалните науки (видове изследвания, ограничения, как да четем резултати). Добре обяснява, че няма универсално „правилно-грешно“ при гледането на деца, а информирани избори и управление на риск.</p>
<ul>
<li><strong>Expecting Better („В очакване на по-доброто“, не е издавана на български) от Емили Остър</strong></li>
</ul>
<p>Прочетох я по време на втората бременност на съпругата ми и я усещам като книгата за бременност, написана за инженери. Вместо готови рецепти, тя събира и анализира актуалните изследвания около бременността и предлага рамка за вземане на решения през призмата на вероятности и рискове. Помогна ми да подкрепям съпругата си по-добре и да имам информирано мнение, когато тя има нужда от него.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2.png.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="400"></figure>
<ul>
<li><strong>„Покажи своето творчество“ от Остин Клиън</strong></li>
</ul>
<p>Малка книга с голям ефект върху мен. Именно тя ме убеди да започна да водя дневник на работата си и да документирам процеса. Воденето на професионален дневник се оказа изключително полезно за яснотата, за обратната връзка и за това да превръщам ежедневния поток в по-устойчив капитал от идеи. Насърчава да учим публично, да споделяме щедро и така да изградим смислена общност около работата си.</p>
<p>Родителството и връзката на децата с технологиите са <a href="https://karamanev.me/tag/detsa">голяма тема на поредица от Дигитални истории</a>. И всякакви смислени препоръки за четива в тази посока са повече от добре дошли.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2-2.png.480.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="526"></figure>
<h2 id="10-нишка-по-нишка">10. Нишка по нишка</h2>
<p><em><strong>Ирина Лилова</strong> отговаря за развитието на таланта в Telerik Academy, има пъстър опит в областта на управлението на човешки ресурси.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/BreIHpGsKxc?si=8VfU8bcjjXpayPoC">(Още за и от нея – тук.)</a></p>
<ul>
<li><strong>„Атлас на сърцето“ от Брене Браун</strong></li>
</ul>
<p>Вътрешният ни свят е сложен и многопластов, но става по-достъпен, когато имаме карта за него. Брене Браун отваря за нас сигурно пространство за назоваване и разбиране на 87 от най-дълбоките човешки емоции и преживявания. Подплатено с над 20 години научен опит.</p>
<ul>
<li><strong>„Нишка“ от Виктория Бешлийска</strong></li>
</ul>
<p>Роман, който преплита историите на седем жени по неочакван и увлекателен начин. Автор на блога „По дирите на думите“, Виктория Бешлийска си служи умело с езика ни, което носи допълнителна красота и сила на разказа. „Нишка“ е литературно преживяване, което едновременно свързва с корените и дава простор.</p>
<ul>
<li><strong>„Изкуството на победата“ от Фил Найт</strong></li>
</ul>
<p>Всяка година в екипа получаваме по една книга, подбрана от CEO-то ни. Така дойдоха при мен мемоарите на Фил Найт, създателя на Nike. Повече от бизнес книга, това е съпреживяване на философията, залегнала в изграждането и развитието на марката. Изпълнена с повратни моменти и неизменната връзка с Япония, книгата няма да ви остави безразлични.</p>
<p>Ирина дава и бонус идея: „в последните години всяко лято си подарявам време с някоя книга от детството ми. Това ми донесе повече, отколкото предполагах. Опитайте – може и вие да откриете нещо интересно за себе си“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/02/viktoria-beshliiska-2025-5.jpg.960.webp" alt="Виктория Бешлийска" loading="lazy" decoding="async" width="1080" height="823"><figcaption>снимки: Невена Рикова</figcaption></figure>
<p>Прекрасно хрумване!</p>
<p>Нека не прекъсваме тази „Нишка“ (и не само <a href="https://karamanev.me/sreshti/viktoria-beshliiska-2025">защото романът на Виктория Бешлийска ми е любим, а тя е гостувала на Дигитални истории даже два пъти</a>), а да продължаваме нататък. Хайде да си говорим повече за любими книги! Кого според вас да попитам за препоръки?</p>
<p>Пак ще го кажа. В информационната епоха, повече от всякога, ти си това, което четеш.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli">(Първата част от книжните препоръки ще намерите тук.)</a></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/11/knigi-it-buditeli-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/djemal-ahmedov-conf-ai</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/djemal-ahmedov-conf-ai</guid>
      <pubDate>Wed, 05 Nov 2025 06:00:08 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото. Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат? Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип. Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" /></p><div class="intro"><p><em>Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.</em></p>
<p><em>Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?</em></p>
<p><em><strong>Джемал Ахмедов</strong> ще ни покаже отговорите на 29 ноември в <a href="http://conf.ai">уъркшопа на conf.ai</a>. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.</em></p>
<p><em>Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?</em></p>
<h3 id="още-за-госта">Още за госта</h3>
<p><em><strong>Джемал Ахмедов</strong> завършва компютърни науки в Саутхемптън, Великобритания и започва кариерата си още в университета – първо в стартъп среда, а след това в корпоративния свят, където работи по големи проекти в логистиката и финансите.</em></p>
<p><em>С времето преминава към по-стратегически и мениджърски роли – ръководи екипи, проектира скалируеми архитектури и консултира компании в различни индустрии – от енергетика и финтех до правни и образователни организации. По време на ковид пандемията се мести в Амстердам, след това си дава година почивка, за да пътува и да преосмисли следващите си стъпки.</em></p>
<p><em>Днес, за първи път след годините си на ученик, живее в България и оглавява инженерния екип на иновационния хъб Checkatrade Labs, където изгражда zero-to-one продукти – от концепция до реален пазар. Участва активно и в <a href="http://conf.ai">Conf.AI</a> – инициатива, която има за цел да помогне на софтуерните инженери да усвоят и внедрят новите възможности, които дава изкуственият интелект.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Спомняш ли си кога и как изкуственият интелект навлезе в работата ти като софтуерен инженер?</strong></p>
<p>– Бумът в тази посока започна точно когато пък аз започнах да пътувам. И ми стана интересно – нещата се променяха много бързо и хората не го разбираха. Бях просто наблюдател, който стои отстрани и чете какво се случва.</p>
<p>Но като се прибрах и започнах работа като консултант за английска компания, ми стана още по-интересно и започнах да го използвам повече, включително и с екипа, с който работим. Идеята на нашия отдел е да правим експерименти и прототипи много бързо. Да можем да видим дали нещо ще сработи като бизнесмодел, дали изобщо се харесва и ще намерим клиенти за него, и ако е така, да го развием.</p>
<p>Постепенно и други отдели от компанията започнаха да внедряват тези технологии, водени от нашия опит. Имахме пълна свобода и започнах да използвам най-различни платформи. В момента главните са Cursor, Claude Code, но тогава имаше и разширения на VSCode, Copilot. Започнах да намирам някакъв шаблон как работят и как – не, да търся най-добрите начини как да ги внедряваме – даже не само в нашия екип, но и в компанията като цяло. Започнах да изнасям лекции и презентации кое как се използва, дали е от полза. Така, лека полека, изградихме процеси, а днес цялата компания работи по този начин.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai-2.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"><figcaption>Впечатляващите снимки, които виждате, не са генерирани от изкуствения интелект…, а са напарвени от днешния ни гост, чието хоби е снимането с дрон.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Този набор от приложения се промени много бързо. Допреди година основното решение беше да си копираш някакъв въпрос в чата, най-много Copilot да ти допише някой и друг ред код. Сега вече има безброй платформи и базирани на агентите средства, които променят из основи работата ни на програмисти.</strong></p>
<p>– Така е, доста бързо се надграждат нещата, но същевременно и не толкова. От гледна точка на големите езикови модели сме в един постоянен цикъл. Имаме няколко големи играчи: Anthropic, OpenAI, Gemini, Grok, DeepSeek. Единият дава нова версия, идва следващият, постоянно се върти този цикъл. Моделите стават по-добри, могат да работят с все повече контекст, веднага след това се развиват и платформите, които пък ни помагат конкретно в създаването на софтуер. Те постоянно добавят и нови възможности как да работим с тях.</p>
<p>В началото бяха по-скоро асистенти. Идват, помагат ти с идеи, допълват, докато в момента нещата доста се променят, виждаме, че са способни и сами на все повече задачи. Те са ни полезни, допринасят в работата ни, но приносът им става много по-голям, когато ги използваме в конкретен работен процес.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Когато те са внедрени в ежедневната работа, тогава вече виждаш истинския ръст в продуктивността.</em></p>
</blockquote>
<p>Особено ако е в екипи, ти имаш някакви очаквания и метрики и виждаш какво се случва. Amazon внедриха нещо подобно, добавиха процес, воден от спецификациите на проекта в тяхната платформа, която също надгражда VS Code. Това позволява да планираш внимателно, преди да правиш нещо. В момента Cursor прави същото – добавиха планиране като процес.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но всичко отива в една посока – към агенти, и виждаме как се повтаря един подход.</em></p>
</blockquote>
<p>Дори тези средства да бъдат различни, те започват да работят горе-долу по един и същи начин. Това е много интересно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai-4.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"></figure>
<p class="q"><strong>– Но пък го виждаме често в нашия бранш. Конкретно в моята област например, фронтенд програмирането, трите най-популярни платформи все повече и повече си заприличват.</strong></p>
<p><strong>Днес обаче ти преподаваш, и то с успех, прилагането на ИИ средства в създаването на софтуер. Кои са към момента технологиите, които препоръчваш? Какво да внедрим ние, програмистите?</strong></p>
<p>– Аз съм човек, на когото бързо ми доскучава и обичам да уча нови технологии – затова например от корпоративната среда отидох в консултантството.</p>
<p>Днес виждаме, че технологии като JavaScript си остават работещи и ефикасни и доста хора ги използват. И дори когато има нови, по-модерни системи, те много често решават да използват тази група технологии.</p>
<p>От проект на проект зависи доста. На всеки, който в момента е решил да става програмист, бих му казал</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да научи JavaScript, главните му парадигми и концепции.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai-3.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"></figure>
<p class="q"><strong>– Кои ИИ приложения използваш всеки ден?</strong></p>
<p>– В момента главно работя с две. Ясно е, че те отдавна не помагат само за това да пишем код. За оркестрация използвам Claude Code, който е допълнен от доста агенти. На ниво проект повече използвам Cursor. Старая се двете да са съвместими, синхронизирам ги да работят заедно.</p>
<p class="q"><strong>– Спомена ефективността. Говоря си с много хора по тези теми и повечето лидери от нашия бранш казват, че ИИ добавя 5-10%. В същото време виждам в работата си как говорим за подобряване на ефективността в пъти. Разбира се, не във всички задачи, да кажем, ако говорим за оправянето на бъгове, там е значително по-малко. Според теб къде е реалната оценка?</strong></p>
<p>– Лично за мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ефективността, която такива средства дават, е около 30%.</em></p>
</blockquote>
<p>Това пак е доста! Позволяват ти в 30% от времето да бъдеш креативен в работата си или да се фокусираш върху други части.</p>
<p>Спомена бъговете. Ако не използваш ИИ, виждаш някаква грешка, отиваш и търсиш къде е този код, който я предизвиква. Обаче вече имаш агент, който може да отиде, да намери грешката и в същото време да анализира и да сравни как би изчезнала.</p>
<p>Ако имаш най-прост проблем, който е в реална среда, не можеш да го възпроизведеш на своя компютър. Но вече имаш ИИ, който да ти помогне.</p>
<p>С ИИ автоматизация, особено за грешки, много лесно можеш да си автоматизираш и да подобриш дребните проблеми. Дори да имаш прекрасно работещ проект, който е 99,99% ефективен, всяко следващо число след десетичната запетая е по-невъзможно за допълване. Но пък много успешно се постига с помощта на ИИ.</p>
<p>Навсякъде, където има сигнал, че нещо не е според очакванията, можеш да си автоматизираш, агентът да отиде, да анализира и да подготви предложение за промяна в кода, с която проблемът е решен. Ти само като преглеждаш, тестваш и го пускаш към потребителя.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai-5.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"></figure>
<p class="q"><strong>– Близо ли сме до момента, в който няма да има нужда да преглеждаме кода, който изкуственият интелект пише, докато ни предлага дадено подобрение?</strong></p>
<p>– Не мисля, че сме близо, нито че ще стигнем дотам скоро.</p>
<p>През март тази година CEO-то на Anthropic беше казал, че след 3 до 6 месеца 90% от кода ще се пише от ИИ. Месеците минаха, но докъде стигнахме? Доникъде.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер.</em></p>
</blockquote>
<p>Да, нашата работа като инженери ще се промени драстично. От моята гледна точка виждам, че тя ще стане повече като на проектови мениджъри. Твоите агенти ще са тези, които ще управляваш и оркестрираш по един или друг начин, но на края на деня ти пак ще проследяваш тяхната работа, за да си сигурен, че са я свършили както трябва.</p>
<p>Честно казано, в момента аз вече правя точно това, дори да не ми е описано официално в ролята.</p>
<p class="q"><strong>– Няма ли опасност по този начин малко по малко да се отучим да пишем и четем код? Доколкото не го пишем наистина, не се налага.</strong></p>
<p>– Според мен не е така – за да четеш този код, трябва да го разбираш. Иначе няма да му позволиш да стигне до проекта. Сигурно има хора, които го правят, но аз, ако не разбера един код, никога не бих го допуснал. Може да позволи уязвимост или просто да не работи както трябва.</p>
<p>Точно поради тази причина, за да работиш с такива инструменти първоначално, ти наистина трябва да познаваш професията си и да разбираш кое как работи.</p>
<p>В момента, ако съм човек, който тепърва навлиза в програмирането, първо бих седнал да науча базовите парадигми, правила, основите – как те работят, да ги усвоя и да ги разбирам максимално, преди да започна да пиша код с ИИ.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да, той ще го напише за две минути, но ако не знаеш как работи и защо е по този начин, рано или късно ще имаш сериозни проблеми</em></p>
</blockquote>
<p>В моя случай, ако трябва да създавам нещо ново, например архитектура, пак бих го използвал като асистент, да ми помогне, да го разбера максимално, за да мога да го интегрирам. Тази креативна част, за която говорих, идва в този момент. От личния си опит, използвайки ИИ в работата си, аз научавам повече, отколкото съм знаел преди.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai-6.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"></figure>
<p class="q"><strong>– Има го и това. Виждаш например неща, които ИИ ти предлага, а не си знаел, че може да станат по този начин. Но, ако стигнем до класическия въпрос от последните години – ето, аз останах без работа буквално заради ИИ, работодателите ми решиха, че няма нужда от такъв тип специалисти. Мислиш ли, че това ще се случва по-често? 30% ефективност може да се измерва и с 30% по-малко програмисти, нужни в даден проект. Доста съкращения виждаме – ясно е, че има и икономическа ситуация, но търсенето се промени.</strong></p>
<p>– Доста бързо еволюира нашата роля като инженери, без значение в коя точно област. И ще става още по-тегаво, но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ние трябва винаги да сме в крак с модата, както казват.</em></p>
</blockquote>
<p>Най-вероятно ще се търсят по-малко хора в дадени отдели, защото наистина в определен момент един инженер би вършил работа, за която преди това са били нужни 5-10 човека. Нормално е.</p>
<p>Но пък ще излезе и още работа. В момента писането на код става страшно достъпно за много хора. Дори да не разбират абсолютно нищо, те си правят приложения, но тези приложения със сигурност ще имат много сериозни проблеми.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Инженери ще продължават да се търсят, просто уменията ни трябва да се променят.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако не се развиваш с новото поколение технологии, все по-трудно ще ти е да си намериш работа.</p>
<p class="q"><strong>– Това обаче и преди се е случвало, само може би не чак толкова бързо. Да кажем – фронтенд програмирането едно време е било просто да пишеш HTML и CSS, после това изобщо не е било достатъчно.</strong></p>
<p>– Абсолютно, да.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai-7.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"></figure>
<p class="q"><strong>– Ако сме в тази роля – на програмисти, които са поизостанали и до момента не включват пълноценно ИИ в работата си, откъде според теб да започнем? Има ли нужда от теория на машинното самообучение, или направо да се отива към конкретните приложения?</strong></p>
<p>– Не ни трябва машинно самообучение, което е доста хубаво. Имаме доста голямо ниво на абстракция върху това, което днес познаваме като ИИ – големите езикови модели. Ако знаеш как да ги използваш правилно, ще се оправиш много лесно.</p>
<p>Откъде бих започнал? Бих разгледал как работят тези ИИ средства, но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>има една стъпка преди това, която мисля, че много хора в днешно време пропускат – как да пишеш ефективни промптове.</em></p>
</blockquote>
<p>Има доста концепции и подходи, които човек да научи, за да започне да ги прилага правилно. Но после може да ги използва навсякъде и ще стане много по-ефективен в работата си. Знаеш ли ги веднъж, можеш да седнеш да експериментираш и да видиш колко по-лесна ще стане твоята работа.</p>
<p class="q"><strong>– Кое никога не бива да делегираме на изкуствения интелект?</strong></p>
<p>– Трябва да внимаваме много за сигурността. Това е един от най-големите проблеми от бързото внедряване на ИИ автоматизации. Знаем, че тези ИИ приложения следват определени правила и ограничения за сигурността, но все още не е добре да им вярваме прекалено.</p>
<p>Със сигурност трябва да внимаваме много да не им изпращаме лична и чувствителна информация. Хубаво е, че постепенно и самите приложения се развиват в тази посока -– не достъпват файлове и ресурси, където по идея се пази такова съдържание.</p>
<p>Разбира се, трябва да внимаваме, но аз съм по-скоро зад идеята да седнеш и да експериментираш максимално, да видиш какво може да ти позволи такава нова технология. Не трябва да се стряскаме, не трябва да се плашим. Точно обратно, интересно е да го правим.</p>
<p>За всеки инженер по принцип би трябвало да е интересно как се развиват нещата, какви са новите концепции, добавки, които използваме, къде минава границата на възможностите им. По този начин градиш.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В нашата работа няма как да се развиваш, ако не си любопитен и не продължаваш да се учиш.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai-9.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"></figure>
<p class="q"><strong>– Близо ли сме, според теб, до предела на тези технологии? Може би вече сме стигнали някакво плато…</strong></p>
<p>– Не мисля, че ще е скоро, виждаме как тези модели стават все по-мощни и по-мощни. Започват да разбират все повече и да се приближават до идеята за генерален ИИ. След това може би ще стигнем до сингулярност, но ще видим. Така или иначе, за момента моделите продължават да напредват. По същия начин еволюират и платформите, които използваме в софтуерната разработка.</p>
<p>Дали ще срещнем някакво технологично препятствие, което ще забави развитието драстично? И сега се забелязват такива. Едно от тях е да намираме достатъчно информация, за да продължаваме да снабдяваме модела, да продължава да се учи.</p>
<p>И още: ще имаме ли достатъчно енергия, за да снабдяваме тези машини така, че да работят максимално добре? Това вече е голям проблем. Сам Алтман <a href="https://openai.com/index/introducing-stargate-uae/">искаше да създаде атомна централа</a> специално заради центровете за данни. Явно няма да стане в Америка, но сключиха договор с Обединените арабски емирства, които ще го направят. Там и без това вече максимално използват ИИ за какво ли не е. Докато ни се чудим какво можем да правим, там вече го имат в абсолютно всяка посока.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли неща в тази област, които нямаш търпение да се появят? Такива, на които ИИ не е способен, а би могъл да бъде…</strong></p>
<p>– Чакам с нетърпение да стигнем момента на сингулярността, когато вече ще имаме генерален ИИ и не знаем какво ще последва.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Колкото и страшно да е, толкова и интересно ще бъде,</em></p>
</blockquote>
<p>защото според мен големите промени ще започнат точно тогава. Иновативността ще започне, очаквам да видя неща, които не съм си представял.</p>
<p>Иначе това, което очаквам от софтуерна гледна точка, е да имам един безпогрешен личен асистент, на когото да мога да доверявам всичко. Този генерален ИИ да ми бъде на телефона и да решава всяка задача, която му поставям.</p>
<p>Като инженер искам всичко да е ефективно, максимално добре организирано. Ако правя нещо, да имам абсолютно всички опции. До момента това, което виждам, е , че то ми намира например най-популярните резултати, но не ми дава цялата картинка за някои неща, освен ако не отида и не попитам отново и отново.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai-10.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1155"></figure>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/technologii/singulyarnost">Когато дойде сингулярността</a>, ще се радвам да седнем да поговорим отново. Но какво да очакват хората от събитието, което ще водиш?</strong></p>
<p>– Ще имаме нов уъркшоп, който е доста напреднал в сравнение с предишните издания. Няма да си играем само със самите инструменти, ще гледаме как най-ефикасно да ги използваме, като създаваме сами процеси на работа. Идеята е да създадем и автоматизираме максимално един ИИ инженерен екип. Имаш собствен отбор, с който работиш в близки до реалните условия.</p>
<p>Как ще стане това? Идеята е участниците сами да опитат всичко, да усвоят нещата много по-лесно и дълбоко. Всеки ще се научи как да си пише сам агенти, ще се научи на нови промпт техники, които да използва в работата си.</p>
<p>Ще работим индивидуално, но същевременно и групово. Всеки ще трябва да помисли за проблемите, които има в работата си, било то от самото планиране, поставяне на изисквания, тасковете, тестване, ревюта, доста области ще покрием. Веднъж, когато знаем това, ще видим как да създадем агенти, които да ни помогнат да си вършим по-лесно работата.</p>
<p>Ще минем през фундаментални знания, които ще ни трябват за създаване на агенти и след това ще ги създаваме. Ще видим и нещо ново – как да синхронизираме различните платформи така, че да работят заедно – например Cursor и Claude Code. Накрая имаме и предизвикателство за всички – дали ще успеем да симулираме един ИИ спринт, като всичко е максимално автоматизирано.</p>
<p>В conf.ai предлагаме и още нещо – корпоративни уъркшопи, персонализирани спрямо конкретните нужди на компаниите. Защото виждаме как ИИ може да подобри ефективността в различни компании според нуждите им – далеч не само на инженери. Могат да са от гледна точка на проектови хора, специалисти от маркетинга, бизнес анализатори, управители на фирми. Имаме и един екип, който се занимава с ИИ автоматизация и помага в най-разнообразни области в зависимост от това какво самият бизнес изисква.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai-8.jpg.960.webp" alt="Джемал Ахмедов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="2500"></figure>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/11/djemal-ahmedov-conf-ai.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli</guid>
      <pubDate>Fri, 31 Oct 2025 06:00:14 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Изпратих на 30 забележителни за мен ИТ личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения. Гответе се за взривяване на стереотипи! Получих цели 20 отговора, които имам удоволствието да ви представя! Те отново ме изумиха с пъстротата, с разнообразието и дълбочината си. С това, че ми дадоха доста идеи за следващи четива, които да добавя в списъка си в Goodreads. Днес ви представям препоръките на първите десетима гости, след седмица ще дойде време и за останалите. Не са групирани по определена логика, просто се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих. Приятно четене!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-3.jpg.960.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" /></p><p>Ти си това, което четеш – вярвам аз. Също така вярвам, че празници като Деня на будителите са повод да се замислим. И за себе си, и за книгите, и за пробуждането, от което се нуждаем във връзката си с технологиите.</p>
<p>За мнозина <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">световни ИТ лидери е традиция да споделят любимите си четива</a>, да дават препоръки. У нас тази традиция я няма, накара ме да се замисля <a href="https://karamanev.me/sreshti/dani-penev">моят гост Даниел Пенев</a>. Политиците никой не ги пита (сещам се само за любимата книга на един политик), малко са местата (например <a href="https://karamanev.me/sreshti/svruhchovekut-georgi-nenov">„Свръхчовекът“ на Георги Ненов</a>), където ИТ хората говорят за книги.</p>
<p>Преди половин година за първи път направих експеримента да поканя избрани от мен хора от технологичния сектор, които да дадат книжните си препоръки и <a href="https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri">резултатът, поне за мен, беше изумителен</a>. И замислящ – какво ли ще стане, ако попитам още хора, които са ме впечатлили?</p>
<p>Изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.</p>
<p>Гответе се за взривяване на стереотипи!</p>
<p>Получих цели 20 отговора, които имам удоволствието да ви представя! Те отново ме изумиха с пъстротата, с разнообразието и дълбочината си. С това, че ми дадоха доста идеи за следващи четива, които да добавя в <a href="https://www.goodreads.com/author/show/16151860._">списъка си в Goodreads</a>. Днес ви представям препоръките на първите десетима гости, след седмица ще дойде време и за останалите. Не са групирани по определена логика, просто се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.</p>
<p>Приятно четене!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/minko-gechev-2025-2.jpg.960.webp" alt="Минко Гечев" loading="eager" decoding="async" width="1600" height="900"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<h2 id="1-любов-и-математика">1. Любов и математика</h2>
<p><em><strong>Минко Гечев</strong> има черен колан по карате… а и по програмиране, като опитен старши разработчик в Google, където работи до днес. Дълги години е един от създателите на платформата Angular, с чиято помощ и аз си изкарвам хляба.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/minko-gechev-2025">(Още за и от него – тук.)</a><a href="https://karamanev.me/istorii/yuval-noa-harari"><img src="https://img.karamanev.me/2025/05/yuval-noa-harari-11.jpg.960.webp" alt="Ювал Ноа Харари" loading="lazy" decoding="async" width="1073" height="1500"></a></p>
<ul>
<li><strong>„Sapiens. Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари</strong></li>
</ul>
<p>Книга, която ни помага да погледнем отвъд личното ни емоционалното възприемане към човечеството чрез рационализираната емоционална перспектива на автора.</p>
<ul>
<li><strong>„Love and Math: The Heart of Hidden Reality“ (Не е издавана на български. „Любов и математика: в сърцето на невидимата реалност“) от Едуард Френкел</strong></li>
</ul>
<p>Преплитане на интересни математически концепции с житейските преживявания на Едуард Френкел. Авторът е от Източна Европа и споделя препятствия, които е срещнал в процеса на развитието си като математик. Книгата е релевантна за хора с интереси в науката, изкуството и бизнеса.</p>
<ul>
<li><strong>„Планината си ти“ от Брияна Уийст</strong></li>
</ul>
<p>Тази книга популяризира полезни идеи и практики, които могат да ни помогнат да разберем действията си на по-дълбоко ниво. Добра отправна точка към по-задълбочена литература.</p>
<p>Ето че първата препоръка идва отвъд океана, от самата Силициева Долина! <a href="https://karamanev.me/istorii/yuval-noa-harari">Харари, колко интересно</a>… А третото предложение е толкова на гребена на вълната, че съвсем скоро ще бъде издадено за първи път на български!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-14.jpg.960.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1175"></figure>
<h2 id="2-граф-хари-морев">2. Граф Хари Морев</h2>
<p><em><strong>Йоана Борисова</strong> е начело на инженерния екип <a href="https://karamanev.me/technologii/track-the-bus">в „Кодексио“</a>. Тя завършва връзки с обществеността в СУ, но бързо и пробивно се насочва към технологичния свят, което я прави най-младия ИТ лидер, когото поканих да даде своите препоръки. Ето какви са те.</em></p>
<ul>
<li><strong>„Хари Потър“ от Джоан Роулинг</strong></li>
</ul>
<p>Доста лично важна поредица за мен, прочетена по 10 пъти в периода ми между 9 и 24 години. Настрана от това, че създаде свят, в който неведнъж съм бягала от реалността, най-важното в конкретния случай е, че в тези години ме научи, че мога да заобичам странностите си и да ги превърна в част от мен, която да ми помага. И донякъде от там започна първата стъпка към това, което съм сега.</p>
<ul>
<li><strong>„Тютюн“ от Димитър Димов</strong></li>
</ul>
<p>Много интересна за мен, развиваща се в моя роден град (знам, че по въпроса има спорове, но те не са фокусът). Най-интересно за разглеждане според мен тук е личностното развитие на главните герои. Харесва ми, че е нагледно показана бруталната част, през която трябва да минеш, за да спечелиш (което не се е променило страшно много), последствията от нея, но не само с критика, а с разбиране. И изводът, че животът продължава, независимо от това.</p>
<ul>
<li><strong>„Граф Монте Кристо“ от Александър Дюма</strong></li>
</ul>
<p>Отново нещо, което съм чела в много ранна възраст. Хареса ми акцентът върху знанието и мъдростта, необходими за да се случи цялото нещо, както и начина, по който бяха спечелени те. И също така леката подсказка, че в крайна сметка те са по-голямата победа от конкретното отмъщение.</p>
<p>Ако някой ми беше казал, че ще получа толкова пъстър списък с четива, при това все от света на художествената литература, нямаше да го повярвам. Благодаря от сърце на Йоана за неочаквания поглед!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-12.jpg.960.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="2048" height="1439"></figure>
<h2 id="3-по-пътя-на-успеха">3. По пътя на успеха</h2>
<p><em><strong>Петър Торнев</strong> e директор на Технологичния център на Accenture в България, една от най-големите компании в сектора у нас. Има над 20 години опит в технологичния свят.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/BletRD-Y9wc?si=vMhG1Gu1i8r_UkMk">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-8.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="613"></figure>
<ul>
<li><strong>„Изключителните. История на успеха“ от Малкълм Гладуел</strong></li>
</ul>
<p>Книгата показва, че успехът не е само резултат от талант, а от комбинация между усилие, възможности и среда. Тя кара лидерите да мислят отвъд индивидуалните качества и да създават условия, в които хората могат да разгърнат потенциала си.</p>
<ul>
<li><strong>From Good to Great („От добър до велик“, не е издавана на български) от Джим Колинс</strong></li>
</ul>
<p>Колинс анализира защо някои компании преминават от добри към изключителни, а други – не. Книгата учи лидерите на дисциплина, правилен подбор на хора и дългосрочно мислене – основи за устойчив успех.</p>
<ul>
<li><strong>True North („Истински север“, не е издавана на български) от Бил Джордж</strong></li>
</ul>
<p>Тази книга насочва лидерите към откриване на собствения им „север“ – автентичните ценности и цели, които ги водят. Тя е безценна за всеки, който иска да води с почтеност, смисъл и вътрешна яснота.</p>
<ul>
<li><strong>„Изкуството на победата“ от Фил Найт</strong></li>
</ul>
<p>Автобиографията на основателя на Nike разкрива истинската цена на успеха – борбата, риска и вярата в мечтата, дори когато всичко изглежда изгубено. Книгата е вдъхновяваща за лидерите, защото показва как страстта, смелостта и упоритостта могат да превърнат една идея в световна марка.</p>
<p>Ето че смело надникнахме и в страниците отвъд художествена литература. А тук от един от най-известните ИТ лидери у нас получихме цели 4 книжни препоръки за книги… които със сигурност са полезни по пътя към успешната кариера в нашия бранш. Не е ли това безценно?</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-13.jpg.379.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="379" height="235"></figure>
<h2 id="4-вековете-идват-и-си-отиват">4. Вековете идват и си отиват</h2>
<p><em><strong>Дончо Минков</strong> е съосновател на стартъп в областта на изкуствения интелект, има и безценен опит като преподавател, обучил над 10 000 души, които после са навлезли в софтуерната индустрия.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/WEEIJDB2Adg?si=sw9Jyi6wI3xkO5ls">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<ul>
<li><strong>„Колелото на времето“ от Робърт Джордан и Брандън Сандърсън</strong></li>
</ul>
<p>Това беше първата сериозна фентъзи поредица, която прочетох и я препоръчвам на всеки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli.jpeg.960.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1379"></figure>
<ul>
<li><strong>„Летописите на Светлината на Бурята“ от Брандън Сандерсън</strong></li>
</ul>
<p>Може би най-добрата фентъзи поредица, която съм чел. Изключителен подход при изграждането на света и на героите. Последната книга я пазих за дълъг полет, но не успях да се сдържа и я прочетох за 6 дни.</p>
<ul>
<li><strong>„Хари Потър“ от Джоан Роулинг</strong></li>
</ul>
<p>Имах късмета да прочета книгите на 24-25 години. Всички знаят за Хари Потър! Една от най-отпускащите и емоционалните поредици, които съм чел. Оттогава съм го слушал поне 4-5 пъти.</p>
<p>„Колелото на времето се върти, вековете идват и си отиват…“, а който обича фентъзи литературата няма как да остане безучастен към тези препоръки. Признавам, аз още не съм прочел последната част на „летописите“, само защото съм зает да си търся нова работа. А ето че първият, който се появява за втори път е мистър Потър. Явно ИТ хората си падат по магьосниците, не е ли това любопитно?!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/10/iva-gumnishka-4.jpg.480.webp" alt="Ива Гумнишка" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="5-непосилната-лекота-на-ит-то">5. Непосилната лекота на ИТ-то</h2>
<p><em><strong>Ива Гумнишка</strong> e създател на Humans in the loop – „Хората в кръговрата“, компания, която осигурява работа на бежанци и хора, пострадали от военни конфликти, които помагат в развитието на най-модерните технологии.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/iva-gumnishka">(Още за и от нея – тук.)</a></p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-7.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="575"></figure>
<ul>
<li><strong>„Поправителен за родители“ от Мадлен Алгафари</strong></li>
</ul>
<p>Уникална книга за родителството, различна от всички други книги от чуждестранни автори, които прочетох през последните години. Разказва за всеки етап от детството от психологична гледна точка и дава насоки как да бъдем осъзнати родители и да поправим родителските си грешки към децата и към нас самите.</p>
<ul>
<li><strong>„Непосилната лекота на битието“ от Милан Кундера</strong></li>
</ul>
<p>От две години живея в Чехия и въпреки че те много промотират Кафка, за мен Кундера е най-добрият им писател. Книгата разказва за периода между Пражката пролет и инвазията на СССР чрез личните истории на различни герои. Това, което много ми харесва, е как успява да предаде тънкостите на човешките преживявания и чувства, дори и в тяхната баналност или абсурдност.</p>
<ul>
<li><strong>„The Impossible State“ („Невъзможната държава“, не е издавана на български) от Ваел Халак</strong></li>
</ul>
<p>Книга, написана от мой професор от Колумбийския университет. Говори за разликите между структурите на модерната държава и принципите, по които функционира обществото в исляма. Но не с цел да покаже колко традиционните общества са назадничави, а да изобличи как държавите в модерността са абсолютно несъвместими с идеята за общество, което се води от етични и морални принципи.</p>
<p>Остава ми само да се присъединя безусловна към една от препоръките – книгата на Кундера определено попада и сред моите любими.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/vesko-kolev.jpg.960.webp" alt="Веско Колев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1440"></figure>
<h2 id="6-оптимистична-теория-за-нашия-народ">6. Оптимистична теория за нашия народ</h2>
<p><em><strong>Веско Колев</strong> е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт, има богат опит в софтуерния свят.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/vesko-kolev">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-4.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="575"></figure>
<ul>
<li><strong>MINDSET от д-р Карол Дуек</strong></li>
</ul>
<p>Едно от основните неща, които много искам да променим ние, българите, е нашата нагласа, нашето самочувствие, усещането колко всъщност можем и колко по-голям потенциал имаме. Тази книга е много важна, защото показва и доказва как всеки може всичко, стига да е готов и да положи нужните усилия. Ако считаш едно нещо за невъзможно, ти дори няма и да опиташ. Ако обаче знаеш, че е възможно, макар и трудно, при нужната мотивация и усилия нещата ще се случат. Тази книга разделя разделят нагласите на два вида – при фиксирания вярването е, че ти си толкова умен, колкото си се родил и не можеш да направиш нищо по въпроса. В развиващата се нагласа основното вярване е, че можеш да постигнеш всичко, стига да положиш нужните усилия.</p>
<ul>
<li><strong>„Седемте навика на високоефективните хора“ от Стивън Кови</strong></li>
</ul>
<p>Всеки от тези навици е много силен. Например: „Говори за хората така, както би го правил, ако бяха в стаята“. Това е много важно, защото често се получава обратното, а това е токсично. Ако човек си постави за цел да бъде искрен, в същото време обаче да го прави по здрав начин, това наистина помага много.</p>
<ul>
<li><strong>„Как да печелим приятели и да влияем на другите“ от Дейл Карнеги</strong></li>
</ul>
<p>Това е класическа книга, от която можем да научим нещо много важно – критиката сама по себе си не довежда до нищо. Никой не обича да бъде критикуван. Критиката е деструктивна и затова е много по-добре така да гледаме на обратната връзка, която даваме и на начина, който се държим с хората, че да не ги отказваме от това да се стремят да правят неща и да вървят напред. Има един много хубав израз – „Казана дума, хвърлен камък“. Имам чувството, че много повече трябва да си даваме сметка какво и как казваме на хората около нас.</p>
<p>Двете неща, които за мен ни спират като българи, а тези три книги адресират до голяма степен, са да вярваме в себе си, в потенциала на околните, да се подкрепяме и да носим отговорност за съдбата си, а не да чакаме някой да ни я оправи.</p>
<p>Веско Колев неслучайно е смятан от мнозина (сред които съм и аз) за истински мъдър човек, с когото всеки разговор обогатява. Сигурен съм, че същото важи и за книгите, които ни препоръчва.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-sam-altman.jpg.480.webp" alt="Илия Вълчанов и Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="488"><figcaption>Илия Вълчанов и Сам Алтман</figcaption></figure>
<h2 id="7-огледала-и-претотипи">7. Огледала и претотипи</h2>
<p><em><strong>Илия Вълчанов</strong> е създател на стартъпа Team-GPT, едно от най-успешните ни начинания в областта на изкуствения интелект. Преди това има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/ilia-valchanov">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-2.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="568"></figure>
<ul>
<li><strong>Pretotype It („ПрЕтотипирай го“, не е издавана на български) от Роберто Савоя</strong></li>
</ul>
<p>Книга, която показва, че всяка идея може да бъде тествана изключително лесно за много кратко време, без да има нужда от голяма инвестиция.</p>
<ul>
<li><strong>„Принципи за справяне в променящия се световен ред“ от Рей Далио</strong></li>
</ul>
<p>Основополагаща книга за принципите на управление на живота и бизнеса. Справочник за добри практики.</p>
<ul>
<li><strong>„Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд</strong></li>
</ul>
<p>Класическа книга, която има изключително много мъдрост от всякакъв тип. Представя един път, който хората могат да поемат, накъде води и как свършва.</p>
<p>Художествени четива, осмислящ, такива, които ни водят напред и дори свързани с народопсихологията ни. Голямо богатство е изключително различният поглед, който дават гостите ни към отправената покана да препоръчат книги. Ето че тук срещаме от един успешен предприемач четива, които могат да бъдат полезни точно в тази област. Докато г-н Дориан Грей е поредната личност, която с огромна (и изключително приятна) изненада намирам в днешния ни „конспект“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-10.jpg.960.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="538"></figure>
<h2 id="8-книгата-променя-живота">8. Книгата променя живота</h2>
<p><em><strong>Георги Спасов</strong> е създател на LimeChain – компанията, глобален технологичен партньор на проекти в Web3 и блокчейн индустрията. Със 7 годишна история и над 250 проекта, те помагат за развитието на множество екосистеми.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/OzYsFkocWSM?si=MZRQ-r3CO1sz38ws">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<ul>
<li><strong>„Кармичен Мениджмънт“ от Геше Майкъл Роуч</strong></li>
</ul>
<p>Книга която ми е помогнала много да изградя своя морален и емоционален компас, да правя неща които на други могат да се сторят наивни и нелогични. Колкото повече добра карма пуснеш в света толкова повече получаваш обратно, и то точно когато ти трябва.</p>
<ul>
<li><strong>„Как да печелим приятели и да влияем на другите“ от Дейл Карнеги</strong></li>
</ul>
<p>Изпитаната мъдрост на комуникацията и начина на мислене. Главоломно промени комуникацията и отношенията ми с околните, а от там и целия ми живот. От нея научих основите на настройката и ефективната комуникация с другите, за да получаваме ситуации, в които печелят и двете страни.</p>
<p>Г-н Карнеги се появява за втори път с конкретно заглавие. Не знам за вас, но не вярвам да е случайно, при това от хора, чиято гледна точка е много ценна. Добавям го веднага в списъка си със следващи задължителни четива.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/11/alexander-kondov.jpg.480.webp" alt="Александър Кондов" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="9-тежко-тежко">9. Тежко, тежко…</h2>
<p><em><strong>Александър Кондов</strong> e фронтенд програмист, лектор и… писател. Неочаквана комбинация, точно какъвто, ще видите, е и списъкът му с любими книги.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/alexander-kondov">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-5.jpg.400.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="615"></figure>
<ul>
<li><strong>„Изворът“, Айн Ранд</strong></li>
</ul>
<p>История за това, че човек е морално задължен да преследва собственото си щастие. Аз съм отгледан в колективистко общество и тази книга ми показа, че това да си независим и да имаш собствени възгледи за живота е ценност. Мисля, че ще резонира с всички инженери, артисти и иноватори. Връщам се към нея поне веднъж годишно и препрочитам любимите си моменти.</p>
<ul>
<li><strong>„Престъпление и наказание“, Фьодор Достоевски</strong></li>
</ul>
<p>Заговаряйки за ценности, това е разказ как съществуват едни неписани морални закони, които важат за всички ни и няма причина, която да оправдае нарушаването им. Достоевски ни показва, че по пътя на амбицията е важно човек да може да спи добре нощем и че не всичко е на всяка цена. Откровено е тежка за четене, но ако има една книга, която човек трябва да прочете през живота си – това е тя.</p>
<ul>
<li><strong>„Балада за Георг Хених“, Виктор Пасков</strong></li>
</ul>
<p>Исках да включа българска книга в списъка, а тази ми стана любима още в първите си няколко страници. Тя е история за творчеството и за жертвите, които човек може да се наложи да даде, за да запази достойнството си и чистотата на изкуството си. Никога не съм романтизирал историите за гладния творец, но тази разказва как стойността на творението не винаги се измерва в пари и слава.</p>
<p>„Смятам, че като цяло трябва да четем повече художествена литература, понеже именно чрез историите си предаваме ценни морални и философски уроци. Всичките басни, притчи, легенди, та дори и религиозни текстове имат тази цел“, допълва Александър. А аз просто нямам какво да допълня…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-11.jpg.480.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="536"></figure>
<h2 id="10-страниците-които-казват-защо-и-как">10. Страниците, които казват „защо“ и „как“</h2>
<p><em><strong>Лаура Толош</strong> е специалист в областта на данните. Завършила института „Макс Планк“, днес е начело на екипа по обработка на данни във фармацевтичната компания „Тева“.</em></p>
<p><a href="https://youtu.be/7bSeZ6iT3fo?si=q2lY0CQB6PSAhFQu">(Още за и от нея – тук.)</a></p>
<ul>
<li><strong>„Sapiens. Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари</strong></li>
</ul>
<p>Това за мен е книгата, която допълни наученото в училище, като умело запълни всички „защо“ и „как“, на които сухите учебници не отговаряха. Завладяващо е да проследиш еволюцията на човешките общества и така да откриеш обяснения и неочаквани гледни точки към днешния свят. Особено ме впечатли идеята за „колективни, или споделени фикции“ – като парите, религиите, организациите, които съществуват само в общото въображение на обществото и разкриват силата на човешкото сътрудничество. Честно казано, именно заради тази книга не приемам толкова насериозно кариерата и корпорациите, престанах да се тревожа и да имам нереалистични очаквания.</p>
<ul>
<li><strong>„Надхитрени от случайността“ от Насим Никълъс Талеб</strong></li>
</ul>
<p>Чудесен начин да се научиш да гледаш на света като резултат от процеси, в които случайността (късметът или липсата му) има немалък дял. Тази книга ме научи, че умението за вземане на решения не е единственият фактор за успех (или провал) – значителна част от тях се дължи на случайността. Освен това разбрах, че мога да вземам по-добри решения, когато знам колко и какъв тип неопределеност стои пред мен. Накрая, книгата много ми помогна, докато се учех да ръководя екип по наука за данните.</p>
<ul>
<li><strong>„Flip Thinking“ („Обръщане на мисленето“, не е издавана на български) от Бертолд Гунстер</strong></li>
</ul>
<p>Тази книга ме научи да използвам позитивност, креативност, доброта и хумор, за да намирам решения на ежедневни проблеми, които иначе изглеждат трудни или невъзможни. Обратно на първото впечатление, книгата не проповядва неоправдания оптимизъм пред трудностите. Тя е пълна с чудесни, малки идеи как да преформулираме предизвикателствата си, за да стигаме до най-добрия възможен изход в рамките на трудната ситуация.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-3.jpg.960.webp" alt="Препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<p>Започнахме първата половина от нашия списък с г-н Харари и ето че по чиста случайност и завършваме с него в препоръките на една прекрасна гостенка, която ИТ светът води у нас от родната ѝ Румъния, но ми изпраща отговорите си на прекрасен български език.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/knigi-it-buditeli-2">Втората порция с книжните препоръки на още 10 забележителни личности от ИТ света ще намерите тук. Обещавам ви още неочаквани заглавия и безценни препоръки.</a></p>
<p>Ти си това, което четеш. А кои са вашите любими книги?</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/10/knigi-it-buditeli-3.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Вече не можем да мислим само за постоянен растеж!“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/krasimir-kostadinov-2</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/krasimir-kostadinov-2</guid>
      <pubDate>Fri, 19 Sep 2025 06:00:03 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>„В момента нямаме необходимите условия ИИ да се развие драстично. Нито имаме повече данни, с които да го тренираме – всичко отдавна е анотирано, нито някакви нови архитектури. Опитват различни амалгами от съществуващи решения, но напредъкът не е убедителен. За мен няма предпоставки за нещо драматично в развитието на ИИ.“ „Бъдещето и развитието на ИТ сектора имат много повече аспекти, някои от тях даже според мен са по-важни от изкуствения интелект.“ С тези неочаквани тези ме впечатли при гостуването си Красимир Костадинов, главен технологичен директор на Scalefocus – опитен ИТ специалист с пъстри интереси. Не по-малко провокативни бяха и думите му в лекцията по време на 9-ата конференция DEV.BG All in One. Ето защо го поканих да продължим разговора за българските измерения на ИТ бъдещето. За перспективите пред сектора и това как той ще се разбира с останалите. За това струва ли си днес в България човек да навлезе в ИТ сферата и кои са качествата, които се оказват важни в динамичните времена, в които живеем.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/krasimir-kostadinov-3.jpg.960.webp" alt="Красимир Костадинов" /></p><div class="intro"><p><em>„В момента нямаме необходимите условия ИИ да се развие драстично. Нито имаме повече данни, с които да го тренираме – всичко отдавна е анотирано, нито някакви нови архитектури. Опитват различни амалгами от съществуващи решения, но напредъкът не е убедителен. За мен няма предпоставки за нещо драматично в развитието на ИИ.“</em></p>
<p><em>„Бъдещето и развитието на ИТ сектора имат много повече аспекти, някои от тях даже според мен са по-важни от изкуствения интелект.“</em></p>
<p><em>С тези неочаквани тези ме впечатли <a href="https://karamanev.me/sreshti/krasimir-kostadinov">при гостуването</a> си <strong>Красимир Костадинов</strong>, главен технологичен директор на Scalefocus – опитен ИТ специалист с пъстри интереси. Не по-малко провокативни бяха и думите му в лекцията по време на 9-ата конференция <a href="https://www.events.dev.bg/allinone/2025">DEV.BG All in One</a>. Ето защо го поканих да продължим разговора за българските измерения на ИТ бъдещето. За перспективите пред сектора и това как той ще се разбира с останалите. За това струва ли си днес в България човек да навлезе в ИТ сферата и кои са качествата, които се оказват важни в динамичните времена, в които живеем.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Ти си главен технологичен директор на голяма компания, но си говорим за история, социология, политика, ако щеш, погледът ти към бъдещето включва много широки области, едва ли не навлизаш в ролята на футуролог. Защо го правиш, смяташ го за част от работата си?</strong></p>
<p>– Има най-общо два начина да развиваш бизнес – проактивен и реактивен. Ако искаш дългосрочно да имаш някакъв контрол върху това какво се случва с компанията, в която си, трябва да заемеш проактивната позиция. Тя обаче е трудната. Лесно е да реагираш – дори няма нужда да мислиш, може просто да гледаш какво правят другите и да копираш модели от тях.</p>
<p>Понякога това е много лошо, защото лесно се превръща в „карго култ“ – имитираш някого, без да знаеш защо прави това. В „Амазон“ Джеф Безос слагал празен стол на важни срещи, когато се вземат решения, защото символизирал клиента. Много компании го въвеждат. Обаче не можеш механично, като копираш нещо, да станеш „Амазон“. То е и смешно, но идеята е, че тръгваш наобратно. Правиш нещо не заради нуждата от него, а само защото някой друг го прави.</p>
<p>За да си проактивен, трябва да се опитваш да предсказваш накъде вървят нещата. Има един страхотен разказ на Николай Хайтов – „Когато светът си събуваше потурите“. Да,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>никой не може да предскаже в съвременния свят какво ще стане след 5 години, но ти трябва да си адекватен поне 1-2 години напред.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Как българският сектор да се възползва от тази ситуация и перфектната буря, в която е ИТ света и за която стана дума при предишния ни разговор? Как един сектор, ориентиран съм сървиз компании – работещи за най-вече за чуждестранни клиенти, може да се възползва от тази ситуация?</strong></p>
<p>– Първо – да се ориентира много про Европа, това е по-сигурен залог в средносрочен план. Дори да станем пак приятели със САЩ, което аз поне не виждам как би се случило. Там се забелязва една тенденция, която започна с умора от вечните войни зад моретата и се изроди в нещо тотално друго.</p>
<p>Как да го направим? Първо – концентрираме се върху Европа, което за сървиз сектора означава да учиш езици. За да си близо до клиентите в Скандинавието например, трябва да знаеш шведски, датски, за Германия, Австрия и Швейцария – немски.</p>
<p>Има още една огромна възможност –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Близкият изток. Там в момента върви много ускорена дигитализация</em></p>
</blockquote>
<p>и неща, които тук са се случили преди години, там идват със закъснение, можем да сме много полезни от позицията на опита. Можем да консултираме, не просто да предоставим услугата. Рискът тук е, че това е един междинен лагер, който играе своите правила, има различен начин на правене на бизнес и не знаем как биха стояли дългосрочно отношенията, ако се появи конфликт с Европа.</p>
<p>Но – фокус върху Европа, върху проблемите, които има, а те са много различни от проблемите, които има САЩ, при това във всеки един сектор. Европа например е водеща във финансовите технологии, заради правилата в тази област има и много по-големи възможности за стартъпите.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тези сериозни разходи за отбрана, които се задават, ще са пряко свързани с ИТ сектора,</em></p>
</blockquote>
<p>няма как да е иначе. Да, това е много тежък софтуер във всяка една посока, но отбраната навсякъде е много недигитализиран сектор, тя е сред последните в този списък. Едно време технологиите идваха оттам, като военни разработки, но последните десетилетия в този сектор в цяла Европа не се инвестираше, което промени нещата. В мола мога да си купя по-добри камери от тези на някои от най-модерните танкове.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/krasimir-kostadinov.jpg.960.webp" alt="Красимир Костадинов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1170"></figure>
<p class="q"><strong>– Много е тъжно наблюдението, че ще има големи перспективи в отбранителния сектор, но пък звучи безспорно…</strong></p>
<p>– Така е. Ще се влеят сериозни средства за иновации в тази област, а е ясно, че всяко ново решение вече ще е дигитализирано, няма друг вариант. За САЩ да стигнат 3% от БВП за отбрана е промяна, но за повечето европейски държави</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>това ще значи увеличение на средствата в пъти и това няма как да не стигне до ИТ сектора.</em></p>
</blockquote>
<p>Повечето ИТ компании са доста либерални институции и ще има сблъсък на култури, подходи, отношения. Ние сме свикнали да обсъждаме, но един генерал не е свикнал да работи така. Следващите години ИТ компании ще трябва да се научат да работят с такива клиенти, а и тези институции ще се научат да работят с нас, то е процес на взаимно напасване. Но ще е интересно.</p>
<p>Разбира се, трудност е, че Европа е регулиран пазар, това създава неудобства и забавя процесите. Но не мисля, че хората, които мислят стратегически, са за подценяване. В един момент ще осъзнаят например, че трябва да има изцяло европейски облачни технологии. Понеже тук няма сериозни капитали за инвестиции, както и законите ни за фалит за доста обвързващи, ЕС е единственият вариант да ги финансира по някакъв начин.</p>
<p>Европа има силни изходни позиции и не бива да се подценява на дигиталното поле. „Линукс“ е тръгнал от Европа, и до днес тук е значителна част от ядрото хора, които го развива..</p>
<p class="q"><strong>– И все пак, аз не виждам до момента никакви индикации Европа да полага целенасочени усилия да се превърне в дигитален фактор.</strong></p>
<p>– Наистина не бива да я подценяваме. Много хора говорят за Тайван – какво ще стане при война с Китай, светът разчита на чиповете оттам. Но Европа дори там има капацитет – да, над 80% от чиповете по света се правят в Тайван, но над 95% от машините, които правят тези чипове, се произвеждат в Холандия. Ако ние решим да инвестираме в производство на чипове, не е като да не правим машините на целия свят.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Имаме капацитета да сме дигитално независими, имаме и парите, само трябва да го решим. Така за мен е много очевидно накъде вървят нещата.</em></p>
</blockquote>
<p>Вижда се глобално тази тенденция – да се инвестира във фабрики за снаряди, но и за чипове. И това тръгна, още преди да започне този технологичен национализъм, по времето на ковид.</p>
<p>Всички мениджъри, завършили бизнес администрация, които вземат решенията, ги дресират в идеологията на постоянния растеж. Всяка година повече от предишните, без значение, че например населението намалява – това днес става на всеки континент, освен Африка.</p>
<p>Вече не можем да продължим с този начин на мислене!</p>
<p class="q"><strong>– Според мен един от проблемите конкретно у нас е, че нашият сектор е много откъснат от всички останали, независимо от коя посока го погледнем.</strong></p>
<p>– Нашият сектор е базиран на сървиза, ясно е. Другите компании също са важни, разбира се – има умения, които без тях просто нямаше как да развием като сектор. Но голяма част от хората работят в такива компании.</p>
<p>Голямата промяна е, че клиентите ще ни търсят повече отговорност. Модели, които са базирани само на цената, няма да работят. Тепърва лидерите на пазара, по-иновативните компании въвеждат нови модели, базирани на резултатите и споделен риск при доставката на услуги. Уви, засега са много тясно приложими. Трябва ни нов модел – ориентиран към крайния ефект – плащаш, за да се свърши работата, но въпреки това да си гъвкав при доставянето. Да, аз не гарантирам, че това, което направя, ще ти свърши работа. Но ти гарантирам, че ми плащаш за конкретен резултат.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В сектора трябва да започнем да предлагаме повече. Заедно да споделяме риска с клиента. Да се насочим към по-специфични неща. Модели, където предоставяш всичко, от началото до края,</em></p>
</blockquote>
<p>без да се интересуваш от спецификата на работа, което пак е поемане на повече отговорност. И риск, но трябва да се научим да управляваме риска като индустрия.</p>
<p class="q"><strong>– Ако у нас нещо се промени драстично през последните години, то е, че все по-малко се търсят начинаещи специалисти. Проблем ли е това?</strong></p>
<p>– Да, защото така в ИТ индустрията се задава демографска криза. Вече 2-3 години почти никой не наема джуниъри – обърнаха се нещата от това да плащаш на хора, докато ги обучаваш, към това да те гонят за стаж и да минават сериозни тестове.</p>
<p>Още 2 години, ако не взимаме в този сектор млади хора, ще има демографски проблем. Ще станат 4 години без млади хора, други излизат от сектора, след 4-5 години няма да има специалисти на средно ниво.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Как ще се отрази? Недостиг на кадри.</em></p>
</blockquote>
<p>ИИ не може да реши проблема. ИИ подобрява производителността до 20%, за някои неща до 50%. Няма такова нещо, като да даваш ИИ на един програмист и той да стане 15 програмисти.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/krasimir-kostadinov-2.jpg.960.webp" alt="Красимир Костадинов" loading="lazy" decoding="async" width="1998" height="2560"></figure>
<p class="q"><strong>– Дали наистина? Аз лично виждам как е напълно възможно в някои случаи да съм 3 и повече пъти по-ефективен като програмист с ИИ.</strong></p>
<p>– Възможно е при някои типове задачи, като писане на тестове, или пък ако започнеш проект отначало. ИИ може да ти генерира базов проект с най-нови технологии, в някои аспекти наистина ускорението е в пъти. Обаче в други – например оправянето на бъгове, не помага много.</p>
<p>Зависи къде работиш – ако имаш стар софтуер, няма как да вземе голяма част от работата.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Влиянието на ИИ е шарено в различните случаи.</em></p>
</blockquote>
<p>Прави ми впечатление, че все още няма методологии, които да са разработени така, че в началото да е ИИ. Всички са за хора, които работят с хора.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>А ние навираме ИИ във всичко, в което можем – код ревюта, проекти, документация.</em></p>
</blockquote>
<p>Всичко, което правим, ще е същото, просто ще вкараме в него ИИ? Това не е правилният подход. На нас като индустрия ни трябват “AI-first” модели, те вече ще дадат различни възможности.</p>
<p>Примерът е как нямаше да има индустриална революция, ако „закачахме“ за всеки работник парна машина, вместо тя да върши значителна част от тежката работа, а работниците да я обслужват.</p>
<p>Все говорим за Copilot – втори пилот. Аз съм запален на тема авиация, има едно понятие Pilot Flying – двамата се ротират, ту е капитанът, ту е вторият пилот (такъв термин няма в авиацията, той се нарича „първи офицер“ по принцип). Кой да води самолета се избира на момента според редица показатели. Има специфични неща, варират и за всяка компания.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ИИ ти дава възможност да се ротираш. Той не просто да ти помага, можеш в някои ситуации да му дадеш основната роля – ти само да го проверяваш и проследяваш, а после да се обърнете – ти да пишеш, той да проверява.</em></p>
</blockquote>
<p>Получава се друга динамика, която сегашните подходи не отразяват. Те са правени около интеракции между хора и техните ограничения.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В момента сме хванали теслата за острието и копаем.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Какви други фактори виждаш да се задават „отвън“?</strong></p>
<p>– Аз съм виждал през кариерата си два пъти преход на услугите към Индия. След кризата 2008 г. имаше такъв, защото почнаха да стават много чувствителни на разходи, а разходите за ИТ услуги не са основните – т. нар. discretionary spend за много индустрии.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ние сме черешката на тортата в икономически план и преди да се откажеш от цялата торта, се отказваш от нея.</em></p>
</blockquote>
<p>Този преход към Индия 2011 г. го видях наобратно към Европа, има множество причини – часови зони, култура, език. В Индия сериозни IT неща могат да се случват, но не е лесно и американските компании не могат да се научат да го правят качествено. Отиват на евтиното, обаче в един момент осъзнават, че като няма резултат, дори и да е евтино, няма смисъл.</p>
<p>Имаше един лаф: „Не съм толкова млад, че да знам всичко“. Виждам, в САЩ идва едно ново поколение мениджъри, което знае всичко, точно като мениджърите преди тях, Дънинг-Крюгер ефекта. „Отиваме в Индия, смъкваме на 50% разходите, вземаме си бонусите, всички са щастливи… Проблемът е, че минава една-две до 4 години по опита дотук и се оказва, че програмата трябва да се върне. Същия ефект ще го има и сега. Даже забелязвам тенденции вече, че някои американски компании се връщат от Индия.</p>
<p>От друга страна, когато свършат войните в Украйна, ще има тежест върху българския сектор. В Украйна има немалко специалисти, както и да се развият нещата, ще се върнат много хора, а секторът ще бъде поставен като приоритет. Ние нямаме много разлики като часови зони и умения и трябва да се подготвим за това. Ще има разместване на пластовете, които е лесно за предвиждане. Въпросът е, че трябва да си опечем хубаво нещата. Ние отдавна вече сме скъпи. Е, ако не можеш да ги победиш, а няма как, подходът според мен е да се съберем. Български компании да отварят офиси там.</p>
<p>Те натрупаха ноухау как летят дронове, мостове, как се прави противовъздушна отбрана, но ние през това време, като индустрия, сме натрупали опит как се доставят ИТ проекти. Този наш опит на по-високо ниво с евтиния инженерен потенциал, който да дойде от Украйна, всъщност може да е възможност.</p>
<p class="q"><strong>– И така, ако трябва да обобщим – какво да очакваме в българския ИТ сектор през следващите години? И какви решения е важно да вземем навреме?</strong></p>
<p>– Не гледам мрачно на нещата, просто съм реалист. Голям срив няма да има. Да, много хора, може би, ще сменят работните си места, обаче</p>
<p><em>мислещите хора винаги си намират работа.</em></p>
<p>Да, когато се промени радикално нова технология, има загуба на работни места. В същия разказ на Хайтов, човекът започва като кундурджия, накрая свърши като кебапчия. В неговия случай в България се появява бирата и той си прави бирария.</p>
<p>Раждат се нови възможности. Виждаме колко длъжности се появиха последните 10 години, не само в ИТ сферата. През следващите 10 според мен това ще се случва дори още по-ускорено – нови професии, на които сега ще се смеем, ако ни кажат титлата, ще са напълно валидна работа след 10 години. Това е факт.</p>
<p><em>Трябва по-скоро не да мислим какво губим, а какво ново се създава.</em></p>
<p>Трябва да сме гъвкави и бързо да се адаптираме, защото промените са безспорни.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/shared-image-min.jpg.960.webp" alt="Красимир Костадинов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1296"></figure>
<p class="q"><strong>– Можем ли да се научим на това?</strong></p>
<p>– Един мислещ човек, без значение за какво го вземеш, веднага се оценява.</p>
<p>ИИ отваря някои възможности, които ги нямаше преди. Те са и за хубаво, и за лошо. Възможността примерно да направиш малък бизнес. С ИИ може да има доста стартъпи с бизнес модели, които зависят основно от ИИ и човешки контрол. Така че може и да отвори работни места за момента.</p>
<p>В голяма част от организациите има вътрешна съпротива за влизането на ИИ. Това е хубавото на сървиз сектора – работиш с всяка компания, виждаш най-различни контексти и то за кратко време, без да сменяш работното си място. Съпротивата е огромна, особено в по-консервативни индустрии, където има инженери с дълъг опит, скептични са, минали са през различни технологии.</p>
<p>Сега всички говорят за ИИ, но истинската и мащабна промяна в живота ни ще е най-вероятно в сфери като фармацевтика (ИИ за бърза разработка на лекарства), фалшиви новини, ИИ измами, кибератаки. Всичко може да стане, но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>киберсигурността има светло бъдеще, а в България имаме сериозен опит в тази област</em></p>
</blockquote>
<p>Само на базата на ИИ тя е невъзможна – това е много комплексна тема, преплетени са много фактори.</p>
<p>Растежът в търсенето на софтуера ще продължи. И у нас ще ударим плато в търсенето на хора и трябва да помислим как да продължим. Ако се върна на примера със земеделците, ИИ може да е нашият комбайн.</p>
<p class="q"><strong>– И все пак, има доста разлики извън сравнението с този сектор…</strong></p>
<p>– Така е, един от проблемите, които фермерите нямат, защото това е механична работа, е, че капацитетът на човешкия мозък не се е увеличил през последните 10 000 години, че и последните 200 000. Не ни е нараснал когнитивният капацитет. И това е проблем в нашата работа, за да се ускорят някакви неща или да ги правим по-комплексни.</p>
<p>А има и друг интересен експеримент, в края на 60-те дават на един екип да оцени колко време отнема един ИТ проект, описано е в „Митичният човекомесец“. И се оказва, че отговорите днес не се различават драстично. Същият брой хора има изисква подобен брой дни, за да свърши същата комплексност. Да, сега тя е по-висока, една банкова система е по-сложна, има различни очаквания в много посоки – например потребителски интерфейс или производителност, но грубо казано комплексността на системата е на същото ниво и иска същия брой хора и часове.</p>
<p>Заради всичко това според мен ИТ секторът ще си остане на високи позиции. Дали и в България ще е така? Зависи от нас. От това дали ще вземем точните решения как да се променим, за да сме адекватни на новите предизвикателства…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/08/krasimir-kostadinov-3.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Днес няма условия ИИ да се развие драстично“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/krasimir-kostadinov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/krasimir-kostadinov</guid>
      <pubDate>Fri, 08 Aug 2025 06:00:25 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>С Красимир Костадинов човек може да си говори и за геополитика, и за астрофизика, и за история. И всичко това в контекста на технологиите, на хода на времето, на тенденциите, които засягат живота на всички ни. Той е главен технологичен директор на Scalefocus, инженер, архитект, програмист с пъстри интереси и задълбочени познания, които често показва в своя технологичен блог. В сегашната му роля едно от преките му задължения е… да наднича в бъдещето. Осмислено, разумно, многостранно да се опитва да предвиди накъде ни водят технологиите. Ще надникнем в бъдещето. За един трезв и много различен поглед към ИИ и останалите големи теми на новото време. Добре дошли сте с нас на разходка из това, което се задава!</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/krasimir-kostadinov.jpg.960.webp" alt="Красимир Костадинов" /></p><div class="intro"><p><em>С <strong>Красимир Костадинов</strong> човек може да си говори и за геополитика, и за астрофизика, и за история. И всичко това в контекста на технологиите, на хода на времето, на тенденциите, които засягат живота на всички ни.</em></p>
<p><em>Днешният ни гост е главен технологичен директор на Scalefocus, инженер, архитект, програмист с пъстри интереси и задълбочени познания, които често показва в своя технологичен <a href="https://webaligo.bearblog.dev/">блог</a>. В сегашната му роля <strong>едно от преките му задължения е… да наднича в бъдещето</strong>. Осмислено, разумно, многостранно да се опитва да предвиди накъде ни водят технологиите.</em></p>
<p><em>По тази тема той ще говори на 28 август 2025 г. в <a href="https://www.events.dev.bg/allinone/2025">тазгодишното издание на DEV.BG All in One</a> – най-голямото събитие на DEV.BG, което по традиция събира ИТ общността за важни разговори (все още има и билети, <a href="https://www.events.dev.bg/allinone/2025">ще ги намерите тук</a>). <strong>Дигитални истории</strong> също гостуват със свой щанд, а докато чакаме събитието, с Красимир… ще надникнем в бъдещето. За един трезв и много различен поглед към ИИ и останалите големи теми на новото време.</em></p>
<p><em>Добре дошли сте с нас на разходка из това, което се задава!</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– „Бъдещето вече е тук – буквално.“ С тези думи започва поканата за твоята <a href="https://www.events.dev.bg/allinone/2025">лекция на DEV.BG All in One</a>, а точно със същото изречение <a href="https://karamanev.me/istorii/kniga-digitalni-istorii">описвам накратко и моята книга</a>, която пък ще се радвам да представя на гостите на събитието от щанда, с който ще гостувам там. Та… как така бъдещето е тук?</strong></p>
<p>– Повечето хора, ако ги питаш кое им звучи по-абсурдно и невероятно – квантовата механика или теорията на относителността, ще кажат първото – нещо хем го има, хем го няма. Докато в теорията на относителността има един парадокс на Андромеда –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако един човек седи, а другият тича покрай него, случващото се от перспективата на двамата в галактиката Андромеда ще има няколко дни разлика.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е метафората, за която говоря. Според физиката това е точно толкова неоспорим факт, колкото, че на сателитите трябва да калибрираме часовниците да вървят по-бързо от тези на Земята. Тогава изглеждат работещи със същата скорост като земните, когато са в орбита, гледани оттук, за да могат да съвпадат с тези на Земята.</p>
<p class="q"><strong>– Тоест, не бива да изпускаме промените, ако разбирам метафората. Точно както във физиката го има парадокса на близнаците, които ще остаряват различно спрямо времепространството. И както в разработването на софтуер идва изкуственият интелект, за да промени всичко…</strong></p>
<p>– Да, повечето хора някак интуитивно запомнят идеята за близнаците, обаче когато говориш за относителност, имаш и настоящето, то също е относително за различните наблюдатели. Няма абсолютно настояще, а бъдещето буквално е тук, зависи от наблюдателя.</p>
<p>В този смисъл, няма как да не поговорим за слона в стаята – ИИ. Но бъдещето и развитието на ИТ сектора имат много повече аспекти, някои от тях даже според мен са по-важни от него.</p>
<p>ИТ индустрията мина през много турбуленции през последните години. Не знам дали си спомняш голямата мода в САЩ – „учете се да пишете код“, learn to code, дори президентът излиза и обяснява, че ученето на програмиране е бъдещето.</p>
<p>\<strong>– А сега <a href="https://karamanev.me/istorii/jensen-huang">Дженсън Хуанг</a> казва: „Хайде, вече няма нужда да учите програмиране, а физика“.</strong></p>
<p>– Има два типа хора, които, когато ти говорят за ИИ,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>е добре да ги слушаш, но по-скоро, за да чуеш каква е темата, отколкото за да им вярваш, че това е бъдещето.</em></p>
</blockquote>
<p>Личности като Дженсън Хуанг имат личен интерес да ти продават ИИ, защото правят пари от това. Нормално е, ако слушаш един продавач на дини, той да не ти говори негативно за дините. Същото е с Марк Зукърбърг, със Сатя Надела.</p>
<p>Другите, на които според мен не бива да се предоверяваме колко велик и колко важен е ИИ, са тези, които в момента се опитват да правят пари от тази технология. Дори и да не си сред тях обаче, когато един технологичен лидер излезе на фона на всички, инвестирали огромни суми и обясняващи колко трансформираща технология е ИИ във всичко,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ти си длъжен да пригласяш към общия хор, ако не искаш акциите ти да падат.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако не го правиш, другите ще си помислят: „Това не е ИИ компания, гледай конкуренцията какво прави, пък тези си говорят старите приказки“. И това ще е фатално за цената на акциите.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/krasimir-kostadinov-5.jpg.960.webp" alt="Красимир Костадинов" loading="lazy" decoding="async" width="1707" height="2560"></figure>
<p class="q"><strong>– Доколкото разбирам, според теб говорим за неоправдано голям ентусиазъм, който се напомпва от технологичните лидери. Но тогава кого да слушаме, ако търсим обективна оценка за ИИ? Повечето хора определено сме впечатлени в ежедневието си от това, на което вече са способни този тип технологии.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Аз съм по-умерен, защото съм видял доста неща и се опитвам да анализирам какво всъщност е ИИ.</em></p>
</blockquote>
<p>Какъв е моят прочит на ИИ? Има най-различни посоки, но аз го разглеждам като причинно-следствени връзки. За да имаме ИИ, трябваше да се получи определено натрупване. Рей Кърцуейл използва този подход за предвиждане на бъдещето. Много хора обясняват как той е предвидил падането на СССР, защото неговата теория била, че са номер едно по брой телефони на глава от населението, това е свободна комуникация, не можеш да държиш диктатура при това положение. Тоест, той се оказал прав, но е бил много далеч от истината, що се отнася до причините.</p>
<p>През последните години имаме голямо развитие на облачните технологии, което ни даде възможност да обработваме големи обеми от данни и в крайна сметка доведе до ИИ. Без облака и големите данни, нито бихме имали изчислителна мощ, нито на какво да я тренираме, нищо. Преди технологии, които се натрупваха през годините, включително Kubernetes – да можеш централизирано да оркестрираш такива огромни компютърни натоварвания, ИИ щеше да е невъзможен.</p>
<p>Според мен проблемът на хората, които предвиждат бъдещето, е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>99% казват: „То ще е като това, което имаме в момента, само че още повече“.</em></p>
</blockquote>
<p>„Сега имаме тренда ИИ и оттук нататък ще имаме само още повече ИИ.“</p>
<p class="q"><strong>– Въпросът е, че през последните две години то се случва. Виждаме колко е голям напредъкът, всяка седмица се появява нов модел, способен на неща, които сме смятали за невъзможни.</strong></p>
<p>– Но ако гледаме развитието – то е с подобрение от по 3%, по 5%. Истинското развитие идва, когато имаш нова архитектура например, както трансформерите, нов начин да правиш ИИ. Тогава можеш да направиш скок напред. Инкрементални подобрения, повече токени например – това според мен е просто изцеждане.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В момента нямаме необходимите условия ИИ да се развие драстично. Нито имаме повече данни, с които да го тренираме – всичко отдавна е анотирано, нито някакви нови архитектури.</em></p>
</blockquote>
<p>Опитват различни амалгами от съществуващи решения, но напредъкът не е убедителен. За мен няма предпоставки за нещо драматично в развитието на ИИ. Нека не забравяме и нещо друго.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Целият ИИ всъщност продължава да представлява просто брутфорс търсене на точния шаблон.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Но <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">всеки следващ мой скромен експеримент</a> показва, че ИИ продължава да преминава следващите граници. До неотдавна се смеехме на моделите, че не могат да събират двуцифрени числа, а скоро цели два от тях се справиха без подготовка като за златен медал на световното първенство по математика.</strong></p>
<p>– Ще ти дам много неочакван пример. Всички се опитват да „набиват“ ИИ навсякъде. Моят прочит е…, че това ме дразни. Не ми е нужен навсякъде Copilot! Отварям терминал, отварям Word, Teams… всеки продукт иска да ползва ИИ. Защо? Чакай само да видиш. Ето, имам нов лаптоп – на клавиатурата</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>има Copilot специален хардуерен бутон! Що за лудост?</em></p>
</blockquote>
<p>Като човек, който е живял през няколко подобни технологични цикъла, затова съм по-умерен. Разбира се, може и да е арогантността на възрастта.</p>
<p>Вкъщи имам клавиатура отпреди 2-3 години. Там бутонът на същото място беше Cortana. Една година по-късно спряха този помощник, който уж щеше да е навсякъде.</p>
<p>За мен това като баба ти да ти даде хиляда буркана с ягоди, а ти имаш пекарна, не знаеш как да продаваш ягоди. Започваш да ги слагаш във всичко – тарт с ягоди, торти, кексове. Това ми изглежда сигнал, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Microsoft наистина не знаят как да продават ИИ и просто опитват да го бутат във всичко. За мен това е символ на отчаяние, не на успех.</em></p>
</blockquote>
<p>По опита дотук, появи ли се нещо на бутон на Windows клавиатури, до 2-3 години Microsoft го спира. Разбира се, с Copilot може да не стане така, контекстът не е едно към едно, но това поведение на корпорациите ми говори ясно какво се случва.</p>
<p class="q"><strong>– В кои посоки обаче виждаш все пак приложенията на ИИ? Надали, дори да подходим скептично като теб, няма области, в които той безспорно не може да е полезен. На мен ми помага във всяка от трите ми професии…</strong></p>
<p>– Със сигурност има ИИ в бъдещето, но за мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>няма да е това, с което го свързва големият шум днес.</em></p>
</blockquote>
<p>Да, ИИ в някои отношения е революционен, не бих оспорвал това. Ако погледнем развитието на човешкото знание, как се произвежда и „складира“ – едно от най-древните писма е при шумерската цивилизация. Измисляме писмото, съхраняваме знанията, вече не е нужно да започваш от нулата всяко нещо, да трябва някой да ти го разкаже на живо. Отделяш знанието от човека и момента.</p>
<p>Следващият голям скок е „Библията“ на Гутенберг – с нея вече масово можеш да произвеждаш знание и евтино да го разпространяваш. После идва интернет, знанието тотално става дигитално. Вече нямаш линейни разходи за производство – 2000 книги, грубо казано, струват 2 пъти повече от 1000, а тук разходите почти не зависят от мащаба. Изведнъж знанието се разпространява много, а това има дори социални аспекти – накъде върви светът заради този свободен обмен на информация.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За мен ИИ е следващата стъпка напред. А в същото време е риск за всичко това.</em></p>
</blockquote>
<p>Когато започнеш да произвеждаш съдържание с ИИ, това е краят на „интернет на връзките“. Едно време, когато имаш сайт, ти го правиш достъпен, Google ти води трафик. Google е търсачка, иска да покаже най-добрите, най-съдържателни, най-цитирани сайтове, а ти печелиш от това, че сайтът ти става достъпен и имаш повече посещения.</p>
<p>Ето че стигнахме до „безкликовия“ интернет, в него не кликаш на връзки. От момента, в който Google сложиха най-отгоре ИИ асистент, ти почти винаги си взимаш информацията оттам, без да продължиш. Да, за момента е далеч от съвършено, адски много хакове бяха показани, някои вече са ги спрели – грешни години, сметки, но това все повече работи….</p>
<p class="q"><strong>– Нещо повече, това са стъпките, които ChatGPT отдавна извървя и поизчисти като отговори, въпрос на време е да стане и тук. И наистина големият въпрос е накъде отиваме, в който изведнъж вече не толкова социалните мрежи, а ИИ гигантите ще определят, още по-невидимо от досега, съдържанието и потока на информация.</strong></p>
<p>– Така е. Проблемът, който се създава в момента, е, че заради това генерирано съдържание ти нямаш стимул сам да създаваш свое. Това ще има много сериозно влияние върху съдържанието онлайн и в един момент ще доведе до повече недостоверност.</p>
<p>Има много рискове от гледна точка на информацията, как хората я достъпват, произвеждат, консумират. Буквално е крайъгълен момент за мен, по същия начин, както „Библията“ на Гутенберг.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Много хора твърдят, че ИИ ще ни вземе работата.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– И в ИТ сектора може да кажем, че направо си се случва….</strong></p>
<p>– Не е само това. В момента има перфектна буря от множество фактори в ИТ индустрията – търговски войни, геополитика. Има тенденция на технологичен национализъм и едно осъзнаване в света, което преди време не беше толкова силно изразено. Държавите и блоковете се конкурират ожесточено в геополитически план на три нива.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Две от тях ги има от зората на цивилизацията – икономика и армия, но дигиталният свят стана третата арена на конфронтация.</em></p>
</blockquote>
<p>Днес не можеш да успееш като държава или блок, ако нямаш и трите едновременно, работят само в комбинация. В момента единствената държава, която ги събира, е САЩ. Европа има икономика, но изостава сериозно във военно отношение и е доста спорно колко е конкурентна дигитално.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всеки вече осъзнава, че да си слаб дигитално, е риск.</em></p>
</blockquote>
<p>Европа има икономическия и техническия потенциал да направи каквото реши технологично. Досега разчиташе основно на американски технологии, просто защото беше практично и защото виждаше в САЩ партньор, на когото може да разчита. Вече не е точно така. Поради тази причина много неща ще се преосмислят технологично. Най-очевидният пример са облачните технологии – все повече се говори за ИИ суверенитет, независимост. Това ще породи</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>тенденция наново да се създават услуги, които вече са изградени по света и даже работят успешно,</em></p>
</blockquote>
<p>но просто трябва да са европейски. Това е стара тема за Китай, те също работят усилено за суверенитет на ниво дигитални технологии. А няма как да не повлияе и в България. Полека-лека, когато започнат да се наливат парите за това, ще започнат да се появяват много работни места.</p>
<p class="q"><strong>– Вече усещам накъде води мисълта. Че слуховете за смъртта на ИТ индустрията са силно преувеличени и тя просто ще се промени, защото ще има качествено нови, но незаобиколими и задължителни предизвикателства…</strong></p>
<p>– Да.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ИИ не може да ни вземе работата по чисто икономически причини.</em></p>
</blockquote>
<p>При всички икономически теории, ако ИИ го направи, окей, случва се масово, потреблението пада. В един момент има малко потребление, това няма значение дори за фирмите, които предлагат ИИ, защото ИИ не прави потребление. Може да ти оптимизира някакви неща или да ти отвори нови възможности, обаче не и потребление.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако имаме два пъти повече ИИ, нямаме два пъти повече потребление. Него могат да го правят само хората.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако ИИ вземе масово работни позиции, влизаме в рецесия, огромни компании не могат да си платят тока за ИИ и нещата приключват.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ИИ е вързан за нас. Ние не осъзнаваме, че той функционира и токът му се плаща благодарение на наше потребление, пряко или косвено.</em></p>
</blockquote>
<p>Масова загуба на работни места, без значение в коя сфера, е невъзможна, защото икономиката работи така, че когато падне потреблението, няма пари за никого. Включително за ИИ, без значение защо се е случило така.</p>
<p>Войните са точен пример. Дори 100-годишната война между Англия и Франция не е постоянна – това са поредица от войни, които историците са окрупнили като една. Непосредствена, сериозна война не можеш да водиш дълго време. По същия начин дълго време не можеш да режеш в една индустрия – това, което се случва в САЩ и всички го размахват.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/krasimir-kostadinov-3.jpg.960.webp" alt="Красимир Костадинов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1251"></figure>
<p class="q"><strong>– А каква е причината, ако не ИИ, кои са основните елементи от тази „перфектна буря“, заради които се виждат съкращенията на запад и видимата криза на нашата индустрия в България?</strong></p>
<p>– В глобален мащаб препоръчвам JetBrains, които събират изключително разнообразни данни от 700 000 програмисти по най-различни теми. През последните 5-6 години, включително и през пандемията, броят програмисти по света е нараствал с между 700 000 и 1 100 000 на година.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В момента между 19 и 20 милиона души в световен мащаб се занимават с разработка на софтуер.</em></p>
</blockquote>
<p>Въпреки ИИ, въпреки всичко, този брой продължава да нараства. В САЩ също имат много подробна статистика. Там през последните 2 години работят 1,6 млн. програмисти. Последната година с около 3 млн. е нараснало населението, броят им е останал същият, тоест малко по-малко хора пропорционално упражняват тази професия.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Така е, имаше много съкращения, но няма намаляване. Тези 1,6 млн. просто са се преразпределили.</em></p>
</blockquote>
<p>Гледам САЩ не само защото имат използваеми данни, а защото в нашата област почти всяка тенденция оттам после идва в Европа и можем да я предвидим.</p>
<p>Тенденциите на мен ми изглеждат като друго.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не като „ИИ ни изяжда работата“, а като „ние сме една узряваща индустрия“.</em></p>
</blockquote>
<p>Тоест, започваме да ставаме като нормалните индустрии. Което за нас е шок, защото сме свикнали с безкраен растеж да се надува балонът.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2025/08/krasimir-kostadinov-2.jpg.960.webp" alt="Красимир Костадинов" loading="lazy" decoding="async" width="1998" height="2560"></figure>
<p class="q"><strong>– И какво можем да очакваме, след като вече сме узряваща индустрия?</strong></p>
<p>– Много интересна статистика пак от САЩ. Имат данни още от XIX в. колко души изхранва един човек, който се занимава със фермерство. В началото, 1820 г. е един на 2,5-3,2, а в момента – са стигнали до около 180 души! Тежка механизация, комбайни. И все пак броят на хората, които се занимават със фермерство, расте – след 2014 г. има леко намаляване заради модата на биологичните храни, но в момента пак върви нагоре.</p>
<p>1 на 180 души е достатъчен, за да изхрани останалите! В ИТ бранша, откакто съществува, от 2001 г. има чисти данни, жителите на САЩ са били 282 млн. души и около 1 млн. ИТ професионалисти. Съотношението към населението постепенно пада и пада – от 1:289 души, става 1:259 през 2010 г., а 10 години по-късно – 1:229. Естествено, няма всеки втори човек в един момент да стане ИТ специалист. Трябва някой да ни изхранва…</p>
<p>През последните 2 години за първи път има обратна тенденция. От пика 1:210, миналата година е 1:212. Което означава, че в САЩ има едно плато, което сме достигнали като индустрия. Това за мен е нормална тенденция. Ето, ако го сравним с фермерството, което съществува, откогато съществува цивилизацията, то е признакът, че вече не сме скитащи ловци, тенденцията е броят заети хора да намалява.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>При нас все още расте, просто не толкова бързо, колкото бяхме свикнали.</em></p>
</blockquote>
<p>Ние не сме станали като фермерите все още, където всяка година има по-малко хора пропорционално и въпреки това има толкова много храна. Просто сме индустрия, която в момента узрява.</p>
<p class="q"><strong>– И какво се задава нататък? Какво виждаш като технологичен директор в кристалното си кълбо… ще ми е безкрайно интересно да чуя <a href="https://www.events.dev.bg/allinone/2025">на DEV.BG All in One</a>. Освен че съм насреща да поговорим с всеки, който се вълнува от тези теми на самата конференция, използвам случая да те поканя да продължим разговора и след нея. Защото ми е интересен и погледът ти конкретно към българската страна, накъде върви секторът у нас… Благодаря ти за тази среща, разговорът продължава!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/08/krasimir-kostadinov.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Аз не виждам риск програмистите да изчезнат“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/minko-gechev-2025</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/minko-gechev-2025</guid>
      <pubDate>Tue, 29 Jul 2025 06:00:38 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Минко Гечев има черен колан по карате… а и по програмиране, като опитен старши разработчик в Google. При предишната ни среща в центъра беше прелюбопитният му път от Троян до един от софтуерните гиганти на нашето време, а сега ще надникнем в някои от най-вълнуващите въпроси на днешния ден. Как изглежда бъдещето на софтуерното инженерство, погледнато от неговата Мека – Силициевата долина? Ще я има ли изобщо професията на програмиста? Какво има смисъл да учим днес? Възможно ли е да се подготвим за вълнуващото, но и предизвикателно бъдеще? Как днешният ни гост преоткрива в сърцето на западните технологии мъдростта на Изтока?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/minko-gechev-2025-5.jpg.960.webp" alt="Минко Гечев" /></p><div class="intro"><p><em>Аз, честно казано, го виждам този риск. Признавам ви чистосърдечно, като софтуерен инженер, се боя за работата и професията си във времето на напредналия ИИ.</em></p>
<p><em>Как изглежда бъдещето на софтуерното инженерство, погледнато от неговата Мека – Силициевата долина? Ще я има ли изобщо професията на програмиста? Какво има смисъл да учим днес? Възможно ли е да се подготвим за вълнуващото, но и предизвикателно бъдеще?</em></p>
<p><em><strong>Минко Гечев</strong> има черен колан по карате… а и по програмиране, като <strong>опитен старши разработчик в Google</strong>. При <a href="https://karamanev.me/sreshti/minko-gechev">предишната ни среща</a> в центъра беше прелюбопитният му път от Троян до един от софтуерните гиганти на нашето време, а сега ще надникнем в някои от най-вълнуващите въпроси на днешния ден. Продължаваме и допълваме <a href="https://youtu.be/Kq4QxbPxxlM?si=8nX4-9YRqP-1FOad">разговора ни от подкаста на DEV.BG</a>.</em></p>
<h3 id="още-за-госта">Още за госта</h3>
<p><strong>Минко Гечев</strong> е част от екипа на Google в Силициевата долина. Той е сред разработчиците на Angular, фреймуърка с отворен код, направил възможни днешните свръхсложни сайтове.</p>
<p><em>Завършва магистратура през 2015 г. в Софийския университет, а през 2017 г. съосновава стартъпа Rhyme. Компанията предлага онлайн курсове на световно ниво и нашият събеседник е начело на отбора софтуерни инженери. Само година по-късно проектът е купен от гиганта Coursera, което е и първата им подобна инвестиция.</em></p>
<p><em>Минко получава наградата на президента „Джон Атанасов“ в две различни категории.</em> <em>Дълги години работи по създаването на софтуер с отворен код. Проектът му Codelyzer за статичен код анализ на Angular апликации е свалян над 100 милиона пъти.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Може ли според теб да стигнем до момента, в който ще имаме не софтуерен екип, а ИИ агенти, които правят всичко? А ние само задаваме и проверяваме?</strong></p>
<p>– Аз съм малко по-песимистичен към тази точка. Виждам, че CEO-то на Shopify, примерно, иска на всяко тримесечие обосновка защо една роля не може да се поеме от ИИ и трябва да наемеш човек. Дженсън Хуанг, CEO на NVidia, каза, че до няколко години няма да има нужда от софтуерни инженери.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Аз не мога да си го представя чак толкова крайно.</em></p>
</blockquote>
<p>Според мен, ако правим проекция на това какво се случва в момента и предполагаме, че ще продължи да се развива със същите темпове, може в един момент да ударим малък застой.</p>
<p>Може и да се случи, но най-вероятно… няма да е следващите 10 години, може би по-нататък.</p>
<p>Може да се окажа в грешка. За момента така виждам нещата, като вдигане на нивото на абстракция, както ти спомена.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/minko-gechev-2025-2.jpg.960.webp" alt="Минко Гечев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="900"><figcaption>снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Дори това обаче е непосредствена заплаха за много хора. Надали някой би спорил вече, че с ИИ ставаме много по-ефективни. В началото и аз бях по-умерен, но виждам как всяка следващата итерация отнема голяма част от работата и времето ми и ме прави многократно по-ефективен. Тук вече не говорим за 5-10%, което пак е колосално за фирми като Google, а говорим за повишена ефективност в пъти.</strong></p>
<p>– Да, и аз го усетих. Направих си едно приложение с Go, не бях писал на този език от десетина години. И бях 10 пъти по-продуктивен с Cursor!</p>
<p>Има различни теории. Познавам хора, които смятат, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>уеб платформата е изживяла най-великите си дни. До известен степен мисля същото,</em></p>
</blockquote>
<p>особено предвид чатботовете и начина на екстракция, вземане на информация от уебсайтовете, което намалява и мотивацията на хората да създават толкова много съдържание.</p>
<p>Може би ще имаме различни начини, по които ще споделяме тази информация. Може би ще стане малко по-централизирано, за мое съжаление, тъй като аз харесвам децентрализирания модел. Възможностите за създаване на софтуер също ще се увеличават. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>аз не виждам риск програмистите да изчезнат.</em></p>
</blockquote>
<p>Може да се регулира малко индустрията, но не чак толкова драматично. Големите компании продължават да наемат изключително много хора.</p>
<p class="q"><strong>– Постоянно идват обаче и новини в обратната посока.</strong></p>
<p>– Да, Майкрософт освободи 3%, направиха реприоритизация на проектите си. За момента наблягат още повече на ИИ. Има такива инвестиции и в Google.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В същото време нямаме достатъчно хора в екипа!</em></p>
</blockquote>
<p>Имаме нужда от още, за да вършим повече работа.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/minko-gechev-2025-3.jpg.960.webp" alt="Минко Гечев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Как според теб ще се променя професията на софтуерния инженер? Ще я има ли изобщо? Всеки следващ етап в напредъка на технологиите повдига абстракцията, вече ние сме хората, които задаваме и после проверяваме, не толкова пишем компютърен код. Дали ще остане така задълго?</strong></p>
<p>– В момента виждам три основни начина как могат да се развият нещата. Единият е, точно както ти каза, задаваш някакъв промт, оттам нататък кодът ти се генерира. Вероятно ще има някаква нужда от човешка намеса на по-ниско ниво. Ако днес пишем на Java, само на 1 от 100, или дори на 1000 програмисти, ще му се наложи да види истинския код, който компилаторът е произвел. По същия начин е възможно един ден малцина да гледат написаното от ИИ.</p>
<p>Може би с течение на времето ще има повече нужда от преглеждане, съответно този процент няма да бъде 1% от разработчиците, а може би 15-20%. Оттам нататък, с повишаване на качеството на моделите, процентът ще намалява.</p>
<p>Друг вариант, който виждам, е абстракцията. Но вече имаме най-високото ниво на абстракция, което можем да си представим. Едно ново web приложение може да бъде композиция от промптове. Отделните компоненти ще бъдат задания, допълнени едно към друго. Това е някакъв междинен вариант.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Третият е да продължим да развиваме нещата, както в момента, с малко по-умен помощник, който да ни дописва кода.</em></p>
</blockquote>
<p>Според мен ще ги има абсолютно всички решения от този спектър, в зависимост от това какво създаваш. Но всичко това са предположения.</p>
<p class="q"><strong>– Именно те са ми интересни, особено от гледната ти точка като инженер с опит в Google. Не е ли логично фронтенд програмистите да сме първите, които ще намалеем, ако не и да изчезнем? Давам пример, вече почти не пиша HTML и CSS, едно време това беше немалка част от работата ми.</strong></p>
<p>– HTML и CSS наистина няма да пишем чак толкова много, може да си се наложи да ги оптимизираме. С JavaScript, където има логика, която трябва да имплементираш…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/minko-gechev-2025-6.jpg.960.webp" alt="Минко Гечев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"></figure>
<p class="q"><strong>– Тя също често е повтаряема.</strong></p>
<p>– Да, но в момента ИИ генерира например невалиден код за автентикация. Говорих си и с колеги, които работят по една от популярните среди за разработка чрез ИИ, той често дава неработещ код.</p>
<p>В някакъв момент може да се изчистят тези неща. Може технологията да еволюира и това е идея, с която аз също „си играя“. В блога си се занимавах да напиша фреймуърк, който е оптимизиран за ИИ. Възможно е така да се развият нещата. Ако пишеш код на ръка, трябва да е „забавен“ за писане. Като Ruby, да речем, или като новите синтаксиси в JavaScript, да е по-експресивен. Ако ИИ генерира кода, не е нужно –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>той може да генерира повторяем код, който не е толкова красив, обаче му се поставят някакви ограничения, така че да може да не прави грешки.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е нещо, за което много съм си мислил. Още не знам как ще изглежда този код. Обаче ми се иска да го измисля.</p>
<p class="q"><strong>– Тук, в България, се усеща сериозен спад на търсенето на хора в ИТ сферата. Разбира се, това може да има различни причини, но според мен безспорно един от факторите е, че сме много по-ефективни. Казваш, че в Силициевата долина не усещаш подобно нещо.</strong></p>
<p>– Част от причините, поради които не наемаме, е, защото искаме да инвестираме в определени продукти, в определени места. Имаме нужда от повече хора в нашия екип, бихме били още по-продуктивни, ако имахме два пъти повече инженери. Дори с ИИ! Той на нас не ни помага толкова много в разработката на фреймуърци и технологии.</p>
<p>С продуктови екипи си говоря, те определено са по-продуктивни с ИИ. Тук трудно мога да споделя метрики. Но ние бихме били по-продуктивни с повече инженери.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/minko-gechev-2025.jpg.960.webp" alt="Минко Гечев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– У нас определено е по-трудно и да си намериш първа работа, а това в един момент може да се окаже проблем. Аз трябва да познавам проекта, за да давам задачите на ИИ и след това да познавам Angular, за да виждам къде той греши. Но ако не влизат нови хора в професията, ако след 5 години нещата се развият в не най-крайния вариант от тези, които изброи, това може да се превърне в проблем. Защото няма да има хора, които познават технологията.</strong></p>
<p>– Наистина, за създаването на приложения ще използваме новите инструменти. Но не се притеснявам, че в софтуерната индустрия няма да има много възможности. Технологиите се развиват изключително бързо, ще имаме нови идеи, нови парадигми за разработка.</p>
<p>Обаче наистина сме в етап, в който всичко се променя толкова бързо, че не знаем къде точно сме и накъде ще тръгнат нещата. И</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>това за всички води до някакво притеснение, до тревоги.</em></p>
</blockquote>
<p>Аз също не знам…</p>
<p class="q"><strong>– Ти как използваш в ежедневието си генеративния ИИ?</strong></p>
<p>– Почти постоянно напоследък! Дори сега пиша блогпоста за Angular 20, имаше секция, която ми липсваше. Един колега беше написал алтернативна версия, дадох на Gemini блогпоста със заглавията на секции, дадох документа на колегата и му казах: „Попълни тази част от статията на базата на другия документ“, свърши чудесна работа.</p>
<p>В писането на код също го използвам, експериментирам. В Google не използваме Cursor, понеже не се знае къде отива кодът, но експериментирам с него, с различни средства за разработка, използвам Bolt, създавам свои собствени инструменти.</p>
<p>Има поне два начина да се възползваме от генеративния ИИ като разработчици – да използваме приложения, които използват ИИ, и да генерираме по-бързо код, за да сме по-продуктивни. Аз се старая да намеря къде можем да интегрираме повече уебтехнологиите така, че да улесним създаването на ИИ приложения.</p>
<p class="q"><strong>– Това, което на мен ми дава спокойствие и балансира останалото, е че вече <a href="https://karamanev.me/za-avtora">веднъж успях</a> драстично да си сменя професията. Значи… мога да се науча да лепя плочки, макар там да се изисква повече ловкост. Ти, ако трябва да не се занимаваш вече с програмиране и въобще със софтуерна индустрия, какво ще правиш? Късно ли е да станеш полицай, както ми каза, че си мечтаел преди време?</strong></p>
<p>– Късно е, проверявал съм. Треньор по карате е вариант.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/minko-gechev-2025-4.jpg.480.webp" alt="Минко Гечев" loading="lazy" decoding="async" width="896" height="669"></figure>
<p class="q"><strong>– Какво ти дава каратето в програмирането? Има ли изобщо нещо общо?</strong></p>
<p>– Определено! Има нещо, което искам повече да свържа с всичко останало. То е японската култура, където си хващаш занаята и продължаваш да го усъвършенстваш всеки ден. Примерно има 12-13 поредици от движения – катѝ, които в карате практикуваме. Можеш да ги научиш за един месец, ако се напънеш. Обаче хората ги практикуват цял живот и всеки ден можеш да ги направиш малко по-добре, да си малко по-добър.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Има красота в това нещо. Прилича ми на математиката по някаква причина,</em></p>
</blockquote>
<p>имаш основни концепции и ги надграждаш непрекъснато. В каратето започваш да усещаш… „Ако вкарам гравитацията тук и отпусна краката, използвам таза, мога да получа повече сила.“ Малки промени, но усещаш как се случват, свързваш се с физиката.</p>
<p>Подобно е и с програмирането. Много малко са концепциите, които можеш да използваш. Трябват ти един базов цикъл, основни конструкции, променливи и вече имаш език, готов за всичко.</p>
<p>Тези неща обаче можеш да ги комбинираш по-различен начин и се случват неочаквани връзки в мозъка.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Реално можеш да моделираш с тях целия свят!</em></p>
</blockquote>
<p>Консистентната итерация и подобряването на ефективността. Това намирам като общо.</p>
<p>В източните системи може да си хванеш занаята и цял живот да го практикуваш. А в западните сме по-стимулирани да си увеличаваме влиянието. Променяш си позицията и никога не си добър, защото отиваш на следваща.</p>
<p class="q"><strong>– Много ми е интересно, че го казваш точно ти, в последните години работещ в сърцето на западната мисъл, Силициевата долина.</strong></p>
<p>– Така е,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>има конфликт между двете ценностни системи. За това започнах да се замислям последно време.</em></p>
</blockquote>
<p>Можеш да приемеш, че занаятът е изграждането на капацитет за увеличаване на влиянието с времето. Има хора, които пишат код цял живот, усъвършенстват се в занаята и това е чудесно. Но част от причината, поради която реших да се завърна към изцяло софтуерно инженерна работа за сметка на по-продуктова, беше, че ми липсва този аспект.</p>
<p>Имат много креативност и даже по някакъв начин се занимаваш с по-познати неща. С основите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/07/minko-gechev-2025-7.jpg.960.webp" alt="Минко Гечев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"></figure>
<p class="q"><strong>– Какво има смисъл да учим сега и да развиваме, за да сме що-годе спокойни, че има някакъв смисъл?</strong></p>
<p>– Това пак е предположение. Струва ми се, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>дори ИИ да пише приложението, за нас това инженерно мислене – за композиция на различни елементи, които да изградят по-сложната система, ще бъде полезно.</em></p>
</blockquote>
<p>Правилно създаване на абстракции и т.н. Какъв език ще използваме, дали ще правим сгради, или ще пишем програми…, все е подобен начин на мислене.</p>
<p>Аз няма да правя проект за сграда, би паднала. Обаче интуитивно ми идват идеи как биха се случили нещата, така че да бъдат надградими, преизползваеми.</p>
<p class="q"><strong>– Срещаме се днес в София, какво те върна тук, как ти се видя градът?</strong></p>
<p>– София е супер!</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Беше доста добре, когато тръгвах за Силициевата долина преди 10-ина години, сега е още по-добре.</em></p>
</blockquote>
<p>Тук съм със съпругата ми и ще правим малко празненство в България с роднини, по случай нашата сватба. Един месец ще изкараме тук. Тя е от САЩ, учи български, а аз искам да се видя с приятели, да прекарам време със семейството си и се надявам да ни стане традиция.</p>
<p class="q"><strong>– Дано наистина! Ще се радвам да продължим този разговор на родна земя скоро!</strong></p>
<p><strong>А за всеки, който се интересува от забележителния ти път, работата в Google и конкретно за Angular, от съветите за това как да успееш, ако мечтата ти е да работиш в Силициевата долина и по какво се отличава работата там, препоръчвам разговора ни в подкаста на DEV.BG:</strong></p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="Kq4QxbPxxlM"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=Kq4QxbPxxlM" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/Kq4QxbPxxlM/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><strong>Очакват ви забележителни истории, отделете един час, няма да съжалявате…</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/07/minko-gechev-2025-5.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Хайде да спрем да се подценяваме!“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/vesko-kolev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/vesko-kolev</guid>
      <pubDate>Fri, 20 Jun 2025 05:00:24 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България? Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук. Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес. Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/vesko-kolev.jpg.960.webp" alt="Веско Колев" /></p><div class="intro"><p><em>Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?</em></p>
<p><em>Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.</em></p>
<p><em><strong>Веско Колев</strong> е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.</em></p>
<p><em>Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Искал си да станеш футболист, преди да се насочиш към софтуерния свят. Намирам доста асоциации между ИТ екипа и футболния отбор, по екипността, по разпределянето на ролите, по важната роля на мениджъра. Приличат ли си наистина?</strong></p>
<p>– Да, определено. Спортът ме е научил на страшно много неща в тази посока. Например, и сега играя аматьорски футбол на голямо игрище – 9 на 9. Отборите имат двама капитани, те ги разделят на две, така че да има възможно най-добър баланс, а после всеки капитан разпределя кой къде да играе и управлява като треньор играта.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Когато се падна капитан, моят стил е максимално да се подкрепяме, не да си викаме: „Ей, как можа да изтървеш!“.</em></p>
</blockquote>
<p>Повечето пъти грешките са очевидни и моята цел никога не е да победим на всяка цена. По-скоро да играем срещу стабилен противник, да ни е трудно и така да израснем.</p>
<p>Тази аналогия за екипа е пълна. За мен е много важно всеки да си дава сметка какво е необходимо на останалите, така че да могат да покажат най-доброто от себе си. Фокусът да е как да направим обстоятелствата такива, че всеки да може да даде най-добрата си „игра“ и в работата.</p>
<p class="q"><strong>– Коя е любимата ти позиция във футбола?</strong></p>
<p>– Играя по принцип десен халф, никога не съм си задавал въпроса защо. Но сега си мисля, че е позиция, която хем съгражда, хем кулминира играта. От една страна можеш да вкараш гол, обаче в много други моменти имаш възможност да подадеш последния пас.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/vesko-kolev-2.jpg.960.webp" alt="Веско Колев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1889"></figure>
<p class="q"><strong>– Кога разбра, че искаш да си изкарваш хляба с програмиране?</strong></p>
<p>– В момента, когато усетих, че това да правя някакви неща с компютър, да изграждам, ми носи удовлетворение.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>При програмистите има сила, невидима за външния свят – защо са толкова привлечени към това, което правят?</em></p>
</blockquote>
<p>Аз съм мислил много и отговорът е сравнително очевиден, ако си го правил дълго – има много бърз цикъл на удовлетворение. Сравнявам го с това, което изпитват майсторите, които създават баня например. Веднага виждаш – направил си някакви стъпки и има резултат. Което е много различно от това да работиш по неща, които изискват 20 години, за да се случат.</p>
<p class="q"><strong>– Само мога да си представя колко е било трудно да навлезеш в професията в края на миналия век… Прекалено лесно ли е днес, когато имаме изкуствения интелект?</strong></p>
<p>– Не мисля. Казваме, че „преди нямаше толкова голям достъп до информация“, обаче в момента махалото е отишло в другата крайност.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Има твърде много информация и когато искаш да научиш нещо, прекалено големият избор също води до трудности.</em></p>
</blockquote>
<p>Може би от гледна точка на миналото е така, но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>това, което днешната технология позволява, пък повишава изискванията към крайния резултат.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Още едно от предизвикателствата днес е да се научиш да ти е трудно. Настъпването на мотики, с теб сме си говорили, се оказва важно занимание, за което днес уж няма толкова време и желание.</strong></p>
<p>– То е много важен елемент въобще от възприятието за света. Ако човек няма правилна нагласа за това какво трябва да ни е отношението към провала, следват много лоши последствия. Ако нямаме нагласата, че е окей и не си запазим правото да правим грешки, какъв е резултатът?</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Единственият начин да не бъркаш, е нищо да не правиш, ама тогава пак бъркаш, защото пропиляваш всичко.</em></p>
</blockquote>
<p>Според мен правилната нагласа е – позволяваш си да бъркаш; гледаш да не бъркаш по същия начин, следващия път да е по-разнообразно, нещо друго да се счупи, тогава имаш възможност да вървиш напред, да се развиваш.</p>
<p>За мен, когато имаш цел и знаеш какво искаш да постигнеш, ученето е много важно, но също и да трупаш практически опит. В тази комбинация според мен е оптималният път. Много повече разбиране за това какво се изисква и през какво преминават хората, много повече емпатия човек може да развие, когато има белезите на подобни преживявания.</p>
<figure class="fig"><a href="https://youtu.be/Nw4YPQvev2Y?si=HVjFrUGBteTh-hQc"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/vesko-kolev-3.jpg.960.webp" alt="Веско Колев" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"></a></figure>
<p class="q"><strong>– Според мен част от тази грешка идва и от нас – хората, които разказваме истории. Защото много често историята на успеха изглежда лесна, бляскава и лъскава. Неотдавна <a href="https://karamanev.me/istorii/bill-gates">прочетох автобиографията на Бил Гейтс</a>. Ами, никак не му е било лесно на този човек, който си представяме, че е извадил някакъв страхотен късмет. Не, няма лесен път към успеха, доколкото въобще има „път“ ии „успех“.</strong></p>
<p>– Ще направя аналогия с футбола. Ако си представим всички възможни варианти за една футболна игра, най-много обичам да бия трудно. След това да ме бият трудно. После да падам лесно и…</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>най-мразя да бия лесно.</em></p>
</blockquote>
<p>Най-лесният начин аз лично да загубя интерес, е тогава, когато няма предизвикателство. Ако пътят към успеха е труден, това е моментът.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако оценяваме не това, което предстои, а това, което ни се случва, с всичките му хубави и не толкова моменти, тогава може да имаме голямо удовлетворение.</em></p>
</blockquote>
<p>Скоро чух от Христо Попов един пример: ако се качиш на Еверест бавно, с екип, както се прави, и имаш алтернатива да те спуснат с хеликоптер, кое ще е по-удовлетворяващо? Отговорът е ясен. Тоест,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>концепцията за бърз и лесен успех според мен е безсмислена.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако има нещо, което лесно може да постигнем, това означава, че имаме много по-голям потенциал и трябва да си поставим по-високи цели.</p>
<p class="q"><strong>– Много е трудно да се научиш да губиш красиво и аз лично веднага намерих свои аналогии. Мое хоби е да участвам в телевизионни състезания и да ги печеля, но предпочитам да загубя красиво, отколкото да спечеля грозно. Не е в това смисълът. Но пък и съм забелязал колко трудно е да научиш някого на това по собствените си деца. Инстинктивно не обичаме да губим, ясно е. Как се развива това качество?</strong></p>
<p>– Това е много важен въпрос. Да имаш правилна нагласа към загубите и въобще към грешките, се възпитава. Не е нещо, което ти идва. „Той е много състезателен дух от малък, не може да губи.“ Това е функция на нашите действия като родители и на начините, по които се изразяваме с децата.</p>
<p>Например, ако детето получи лоша оценка или забележка в училище, аз много се радвам.</p>
<p>За повечето родители не е така. „Ама как може детето ми да има ниска оценка?“. Аз се радвам, защото това е възможност детето ми да свикне, че случи ли се грешка, това не е краят на света. Моят подход в тези ситуации е: „Виж, няма проблем. Имаш такъв резултат. Отиди, говори с учителя. Направи така, че да разбереш грешката. Какво е това, което се е объркало и какво ще направиш, че следващия път да не се случи“.</p>
<p>Това е концепцията за постоянно подобрение. По този начин детето, като премине през няколко такива момента и види, че не е краят на света, ще свикне.</p>
<p>Още нещо, на което се налага да научим в някакъв момент децата, е, че ако някой те удари, няма да умреш. Идва, бие ти шамар, ти ревеш, настъпил е краят на света. Не, не е. Да боли те, ревеш, но няма да умреш. Същото е с грешките.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/vesko-kolev-4.jpg.960.webp" alt="Веско Колев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1707"></figure>
<p class="q"><strong>– Което път естествено води и до други проблеми в развитието, особено когато говорим за по-интелигентни деца, които по някакъв начин се отличават. Тази свръхамбициозност не помага. Неотдавна говорих по темата с националния психолог на МЕНСА, те вече приемат и деца точно с тази идея. Да подкрепят родителите да свикнат, че някоя четворка няма да остави детето без кариера. А точно тези деца трябва да се развиват още повече социално и емпатично.</strong></p>
<p>– Животът не е нещо, което ти се случва – излизат „Реал“ и „Барселона“ и им правят шпалир. Не,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>животът е низ от ситуации, в които трябва по някакъв начин да се пребориш.</em></p>
</blockquote>
<p>И със себе си, и с конкуренция, и с всякакви неща, които се случват. Ние не можем и не бива според мен да учим децата и себе си да гледаме на света по такъв начин.</p>
<p class="q"><strong>– Огромна част от професионалния ти опит е свързана с „Телерик“. Как си обясняваш успеха на тази компания, който беше важна стъпка за развитието на ИТ индустрията ни като цяло?</strong></p>
<p>– За мен основното е културата на компанията. Когато започвах, в нашата стая беше един от основателите, такава беше практиката, когато се сформира нов екип. Той ни помагаше да сме сигурни, че имаме правилната нагласа, подкрепяше ни, интересуваше се от това, което правим. И това създава чувство на принадлежност.</p>
<p>Още нещо изигра много добра роля за развитието на „Телерик“ – че абсолютно всеки човек в компанията, без значение по какво работи, имаше достъп до клиентите. Така от една страна виждаш как трябва да се промени това, по което работиш, за да стане по-добро. От друга – имаш възможност да видиш положителния ефект от работата си, което пък те прави безкрайно свързан с това, което правиш.</p>
<p>Третото нещо е огромната визия, която основателите имаха и предаваха на всички в компанията, за това, че не е важно само това, което ние правим в контекста на нас. На тях никога не е било целта да изкарат някакви пари, за да имат яхти, коли, а да бъдем за пример и този пример след това да направи нещо повече.</p>
<p>„Телерик“ никога не е бил самоцел. Идва, примерно, един от бъдещите създатели на една от много успешните компании, и им казва: „Виж, много добре работихме, но сега искаме да направим своя компания и много се надявам, че това няма да ни развали отношенията“. Не само, че не разваля отношенията, ами основателите на „Телерик“ стават едни от първите инвеститори и им помагат те да станат успешни.</p>
<p>„Телерик“ стана доказателство, че е възможно от България да имаме продуктови компании. Това за мен е пътят за софтуерната индустрия напред.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Стига с този аутсорсинг! Много хубава работа свърши, но трябва вече да минем на следващото ниво на добавена стойност.</em></p>
</blockquote>
<p>Тук идва и концепцията „Предай нататък“. Този манталитет, че не трябва да мислиш само за себе си, не за хората, с които работиш. Трябва да мислиш и за клиентите си, и за средата, в която живееш. Да помагаш където можеш, и то по правилния начин. Не да даваш на някого риба, а да го научиш как да лови риба.</p>
<p class="q"><strong>– Всички тези неща си мисля, че ще е прекрасно да важат и за цялото ни общество. Ако подобен менталитет – нуждата да даваш нататък, се среща по-често в всяка област, в ежедневието ни, дори в отношението ни с хората, ще живеем по-добре.</strong></p>
<p>– Абсолютно съм съгласен. Постоянно се сблъсквам с адски добри хора, които по една или друга причина, поради това, което им се е случило, начина, по който гледат на света и въобще, влизат в сблъсък едни с други.</p>
<p>Най-елементарен пример – във входа, в който живея, имаше едни колела, вързани на радиатор на стълбището. Стоят ден-два и следва гневна бележка на входа: „Моля незабавно да махнете колелата, не е законно“. Звучи грубо, чудя се кой го е писал, ние сме вход от 4-5 етажа, не сме 18 000 души.</p>
<p>След това стана скандал. Какво се оказа? Хората, които са написали тази бележка, живели във вход, където избухнал пожар и едва излезли. Освен това те дори бяха измислили алтернатива къде да стоят колелата, за да не пречат – има една стаичка, трябва да се махнат 3 чувала и готово.</p>
<p>Въпросът обаче е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>диалогът не се случва около това: „Дай да намерим решение и да търсим конструктивното“. А по-скоро гледаме негативното и започваме да говорим колко е зле.</em></p>
</blockquote>
<p>Изводите, на който искам да обърна внимание, са, първо, че законите трябва да се спазват. Дали ми харесва, че има колела там, или не, няма никакво значение. Има закони.</p>
<p>Второто е да се фокусираме върху това да търсим решения и да не се поддаваме на тази вътрешна емоция, която излиза и ни казва: „Тези хора нарочно искат да направят нещо лошо“. Ако гледаме един на друг не все едно сме врагове, а хора, които могат и трябва да имат общи цели и търсим този диалог, нещата ще ни се получават. Затова апелирам, моля,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>всеки път, когато си помислите нещо лошо за някой друг, задайте си простия въпрос: „Какви доказателства има за това?“</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/vesko-kolev.png.960.webp" alt="Веско Колев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1613"></figure>
<p class="q"><strong>– Според мен всичко това е част от по-големия контекст на счупения обществен разговор. Това е една от големите причини да създам този сайт. До голяма степен технологиите ни донесоха разделението. От това, че голяма част от обществения разговор се измести в социалните мрежи, където е много по-лесно да потвърдиш своята гледна точка, да спреш да уважаваш легитимни аргументи на обратната страна, да се озлобиш, да се настроиш срещу някого, да се разделиш. И в технологичния свят често виждам пък това разделение на от всички останали. Това също е разговор, който се губи. Въпросът е можем ли да го променим?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Първият въпрос е „Трябва ли?“ и отговорът е: „Със сигурност!“. А можем ли? Според мен 100%.</em></p>
</blockquote>
<p>Но нека първо си отговорим на въпроса защо. Според мен няма човек в тази държава, който да не иска тя да просперира. За мен първо трябва да си дадем сметка, че имаме общи цели, към които трябва да се стремим.</p>
<p>Втората стъпка е моментът, в който ще си отговорим на въпроса: „Можем ли да го направим, без всеки да даде своята част?“. Не.</p>
<p>Третото нещо, което според мен трябва да променим в нагласата си, е очакването, че някой ще го направи за нас. Ама държавата, ама кметът, политиците.</p>
<p>За мен истината е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>трябва да си припомним всъщност какво означава демокрацията.</em></p>
</blockquote>
<p>Първо: решава мнозинството. Когато има повече хора, които са на едно мнение, останалите трябва да се съобразят.</p>
<p>Второто е да знаем нашата роля. Не можем да стоим от дивана, само да пишем във фейсбук и да се оплакваме от това, от онова, все едно някой ни е длъжен. Никой не е. Ако всеки от нас заема гражданска позиция, не само на думи, ами и на действия, и направи малки стъпки към това, което всички бленуваме, вярвам, че ще се получи.</p>
<p class="q"><strong>– Завиждам ти за оптимизма, защото зад това трябва да има някаква почти магическа промяна, която дори само социалните мрежи не биха позволили.</strong></p>
<p>– Най-лесното, което човек мога да направи, вместо да се чуди с кого да се заяжда във фейсбук, е да види има ли две плочки пред блока му, дето са криви. Оправи едната, да не се преумориш, на другия ден – втората.</p>
<p>Наблюдавам един феномен, включително при мои роднини, които казват например: „Тук има една полянка. Не се поддържа като хората“. И аз питам: „Добре, защо не отидеш да я оправиш? Имаш възможност, време, работа за един час е“.</p>
<p>Отсреща идва някакво усещане, че някой ще те сметне за балък. А аз седя и не мога да си отговоря на въпроса:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Откога трудът стана нещо, недостойно за уважение, нещо лошо?</em></p>
</blockquote>
<p>Кога да се потрудиш, да направиш нещо добро, стана немодерно?</p>
<p>Големите неща, и това го казвам на базата на моя скромен опит, винаги стават, защото са направени огромен брой малки стъпки. Това за мен е голяма част от ключа как да развием обществото си.</p>
<p>Другото е да си дадем сметка за това, което ти дефинира много добре, че отваряйки фейсбук, е много лесно да се озлобим. Хората трябва да имат малко по-ясна представа защо става това.</p>
<p>Става дума и за технологичното разбиране как работят нещата. По време на ковид идва един приятел и казва: „Жена ми се настройва срещу мен, защото мисли, че съм единственият човек, в света, който е за ваксините“. Тя е тръгнала да чете неща, свързани с позицията против ваксините и всичко онлайн я настройва да поддържа тази тези.</p>
<p class="q"><strong>– Ето това е още една от големите причини да го има този сайт, <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">тези теми са изключително важни</a>, не знам как могат обаче да стигнат до повече хора. Тук сме длъжници според мен, хората от технологичния свят, защото не го обясняваме достатъчно, а и самите платформи нямат изгодата да дават достъп до това обяснение.</strong></p>
<p><strong>Но нека сменим ракурса. Днес ти си начело на компания, която помага на други стартъпи.</strong></p>
<p>– Отдавна виждах, че за мен</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>предизвикателствата с добра, смислена цел осмислят работното ежедневие.</em></p>
</blockquote>
<p>Тогава реших, че искам да направя компания. Въпросът беше в каква посока и че трябва да се науча какво означава да създадеш бизнес, това е толкова многоаспектно. Отдавна имах един вътрешен диалог каква да е моята лична мисия.</p>
<p>В началото искаш да станеш добър в кариерата, да влезеш в индустрията. После – да си добър в това, което правиш. Тогава идва желанието да вдигнеш нивото на приноса си. И после, когато вече превъртиш тази игра, стигаш до фундаменталния въпрос на живота, вселената и всичко останало: „Защо съществувам?“. Какво е това, което трябва да добавя?</p>
<p>Разбрах, че искам да направя така, че повече хора да могат да направят това, което по някакъв начин аз съм видял като успех в „Телерик“. Искам България и други места по света да могат да просперират.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Повече хора да казват: „Ей, в понеделник съм на работа и нямам търпение да отида!“.</em></p>
</blockquote>
<p>Много пъти виждам как дефинираме проблема: „Много ми е неприятно да ходя на работа“. Обаче, вместо да търсим решение, търсим компенсация. Примерно – ще си купя скъпа кола, ще отида на яка почивка. Но в понеделник пак си на кофти работа, която не ти харесва.</p>
<p>Прочел съм повече книги за психология и за предприемачество, отколкото за програмиране, а те никак не са малко. Всеки има моменти в кариерата, когато усеща нещо като депресия и обикновено го свързва с нещо лошо. За мен причината всеки път е била, че съм достигнал положение, в което ролята ми става излишна.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2025/06/vesko-kolev.jpg.960.webp" alt="Веско Колев" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="1440"></figure>
<p class="q"><strong>– Как изглежда днес работата в Icanpreneurr? С колко и какви стартъпи работите?</strong></p>
<p>– От самото начало целта беше да помогнем на повече хора да станат предприемачи. Апетитът ни е да помагаме на компании, които са по-скоро продуктови. Започнахме преди 4 години, тръгнахме много силно, събрахме екип, инвестиция, продуктът тръгна добре. Обаче</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>дойде ChatGPT и обърна масата.</em></p>
</blockquote>
<p>Всяка компания на този свят се сдоби с един много мощен, чисто нов конкурент. Трябваше да направим така, че много бързо, в същото време и умно, да отговорим на въпроса какво означава това за нас. И като конкуренция, и като технология, която можем да използваме.</p>
<p>Последните 12 месеца бяха в посока как от традиционна продуктова компания да се пренасочим към ИИ. Сега сме направили доста добър фундамент за всеки, който иска да се занимава с предприемачество. В центъра на нашата платформа даваме възможност екипите да съберат информация за бъдещите си клиенти чрез интервюта, така че да ги разбират по-добре, отколкото сами разбират себе си.</p>
<p>От една страна градим софтуерната част, от друга – доизграждаме промените на базата на изкуствения интелект.</p>
<p>В момента работим много активно по партньорства с всякакви играчи от екосистемите, както в България, така и по света, така че да можем да се обединим.</p>
<p>Защото какво се получава? Има акселератори, общества на предприемачи, инвеститори. Но според нас няма достатъчно добра връзка между тях така, че тези парчета, от гледна точка на потребителите, да работят заедно. Искаме да изградим глобална мрежа, да дадем гръбнака на предприемаческото пътешествие, така че всички играчи да влизат в точния момент, както и ние. Да си партнираме така, че на всяка стъпка всеки от предприемачите да получава това, което му е нужно, без да трябва да открива топлата вода.</p>
<p>Предприемачеството не е нова наука, има го, откакто свят светува. Но днес успехът на предприемачите е трагично нисък,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>9 от 10 се провалят и обикновено причината е, че прекалено много се разчита на нюх, на усет.</em></p>
</blockquote>
<p>Да, те са са важни, но това е като разликата между шум и музика. Ти знаеш, че за да напишеш една история, е хубаво да следваш някаква структура, защото има правила. Хората са ги измислили много отдавна, а ти имаш свобода вътре в тази структура и заради това могат да бъдат написани безкрайно много истории.</p>
<p>Предприемачеството, според мен, твърде дълго беше оставено на това да свириш, без да знаеш какво е музикалният инструмент, без да знаеш елементарните правила на музиката.</p>
<p class="q"><strong>– И от други събеседници съм чувал колко ще е хубаво за нашата среда, ако имаме повече продуктови компании, но как да го направим? Във време, когато Сам Алтман казва, че следващите еднорози ще са дело на по един човек.</strong></p>
<p>– Защо на големите компании им е трудно да иновират? Отговорът минава през това как се мери успехът. Всички метрики, които гледаме, са краткосрочни – приходи, растеж, цена на акциите. Никой не може да оцени как ще се отрази една иновация след 5 години.</p>
<p>Като мениджмънт на българска сървиз компания, си изправен пред въпроса: тези 10 човека, които имам, дали да ги вкарвам в това да изкарваме пари от най-добрите си клиенти, или да правят нещо, което има много малък шанс за успех? Тази дилема изключително бързо се мести към първата посока.</p>
<p>Уви, в един момент няма да имаме избор, все повече ставаме неконкурентни откъм позициониране за аутсорсинг. Има много по-евтини дестинации, а с изкуствения интелект и там, където сме имали предимство като професионалисти, в някои отношения ще го загубим.</p>
<p>За мен обстоятелствата вървят в такава посока, че няма да имаме избор. Или ще трябва да се трансформираме, или ще трябва да се занимаваме с други неща.</p>
<p>Да продаваш услуга и да създаваш продукти обаче, са две различни игри. В първата веднага предлагаш нещо, пазарът го търси, то расте линейно на базата на хората.</p>
<p>Докато, ако имаш продуктова компания, трябва да инвестираш. В началото ще губиш пари. До момента ние сме инвестирали над 1 млн. евро в това, което правим. В един момент обаче, лека полека започваш да правиш пари, тогава обаче имаш потенциал за експоненциален растеж.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Тази игра е различна, тя изисква друг тип мислене, друг тип хора.</em></p>
</blockquote>
<p>Тази промяна на манталитета, на метриките, които да следваме, изисква съвсем различен тип процеси. Можем да го направим тогава, когато всички сървис компании осъзнаят, че в дългосрочен план този бизнес в България няма бъдеще. Ако една такава компания тази година инвестира в 10-15 нови продукта, следващата в още 10-15, ще се нароят успешни проекти.</p>
<p>И тук идва това, което казва Алтман. Ще имаме възможност да правим повече продуктови компании с по-малък ресурс. Защото едно е да даваш заплати на 20 човека, друго – на трима.</p>
<p class="q"><strong>– Така че точно сега е времето за добри идеи!</strong></p>
<p>– Трябва да се учим да гледаме на света така, че да виждаме нерешените проблеми. ИИ ще отнема много от работата, но няма да махне според мен нуждата от това ние да отиваме на следващото ниво на работа.</p>
<p>Има адски голяма нужда от всякакъв софтуер, който не се прави, просто защото не можем да смогнем. Ето, вече няма да е така. И</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>това, което ще отличава хората и компаниите, които са успешни, е дали решават значими проблеми.</em></p>
</blockquote>
<p>Дали използват ИИ така, че не изглежда като присаден, а отключва допълнителна стойност. Преди няколко седмици Сатя Надела каза: „Много е хубав целият напредък в ИИ, но все още не се вижда икономическата възвръщаемост“.</p>
<p>За мен ключът са все повече вертикални софтуери – които решават много добре някакъв проблем, използвайки ИИ.</p>
<p>Трябва – хора!, – да намерим начин, по който, когато чуем някой да изразява мнение, което не съвпада с нашето, това да не означава директно, че го зачеркваме с дебелия флумастер. Диалог не означава да си говорите за неща, за които сме 100% съгласни. Трябва да намерим начин, по който да се научим да слушаме, да разберем откъде идва позицията на другия.</p>
<p>Хайде да спрем да се мразим. Единият харесва единия отбор, другият – другия, значи няма да си говорим. Нека се научим да си говорим и да оценяваме откъде идват различните гледни точки. Нека да търсим различната гледна точка. Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>много малко са случаите, в които наистина двете точки са диаметрални и няма общ път напред.</em></p>
</blockquote>
<p>Аз съм работил с хора от целия свят. Мога да кажа, че ние не изоставаме с нищо. И ако продължим да работим със сърце и душа, ако даваме всичко от себе си, и най-важното, се обединяваме, мисля, че сме в много добра позиция да успеем.</p>
<hr>
<p><em>Още за историята и професионалния път на Веско Колев можете да чуете в епизод 82 на подкаста DEV.BG Job Board Talks:</em></p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="Nw4YPQvev2Y"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=Nw4YPQvev2Y" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/Nw4YPQvev2Y/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2025/06/vesko-kolev.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/knijni-preporuki-bg-it-lideri</guid>
      <pubDate>Tue, 10 Dec 2024 06:00:25 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали. Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие? Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи. Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/knijni-preporuki-bg-it-lideri-2.jpg.960.webp" alt="Книжни препоръки ИТ лидери" /></p><p>Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.</p>
<p>Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?</p>
<p>Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.</p>
<p>Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?</p>
<h2 id="какво-четеш-30">Какво четеш? 3.0</h2>
<p>Защо у нас не е важна темата кои са любимите книги на личностите, които попадат в светлината на прожекторите? Това ме накара да се замисля <a href="https://karamanev.me/sreshti/dani-penev">срещата с Даниел Пенев</a>. Миналия вторник ви разказах за любимите четива на лидерите на дигиталния свят. Бил Гейтс, Мъск, Алтман <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">определено впечатлиха с препоръките си</a>. После <a href="https://karamanev.me/sreshti/hristo-blazhev">поговорихме с Христо Блажев</a> за един от най-важните избори в живота на всеки от нас. „Какво четеш?“.</p>
<p>Така стигаме до експеримента на следващите пиксели. „Препоръчай ми любимо четиво!“ Рядко се чува подобна покана в медийното пространство. (Прекрасно изключение е <a href="https://karamanev.me/sreshti/svruhchovekut-georgi-nenov">„Свръхчовекът с Георги Ненов“</a>.)</p>
<p>Отправих въпроса към 15 души, които са <a href="https://karamanev.me/sreshti">гостували</a> на Дигитални истории и са от софтуерната ни индустрия. Постарах се да са с различен профил – и програмисти, и мениджъри, и друг тип специалисти. И от бизнеса, и от образованието, и от науката. Получих 9 отговора, но с толкова интересни и неочаквани книги… които, смея да кажа, че съм сравнително четящ човек, но определено ме впечатлиха. И с пъстротата, и с посланията, които носят със себе си. Ще намерите препоръките им в реда, в който ги получих.</p>
<p>Ще се радвам да чуя вашето мнение. Разбирам напълно заетите в лудостта на ежедневието други поканени, които не изпратиха препоръките си. Винаги са добре дошли да го направят, темата е важна и със сигурност ще има продължение скоро със следващите книжни препоръки. Но нека не губим време, да видим какви книги ми препоръчаха гостите.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev.jpg.480.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="720" height="552"></figure>
<h2 id="какво-е-щастието">Какво е щастието?</h2>
<p><em><strong>Петър Събев</strong> е специалист в тестването на софтуер с огромен опит, организатор на събития, пътешественик, човек с широк, нетипичен поглед.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/petur-subev">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<p><strong>Книжните му препоръки:</strong></p>
<ul>
<li><strong>Едни от любимите ми, четени като пътуващ човек книги, са „Географиите“ на Ерик Уайнър.</strong></li>
</ul>
<p>„Поредицата започва и е най-известна с „География на блаженството“. Както пише на корицата, тя е „увлекателен разказ, изтъкан от психология, геополитика, наука, пътешествия и хумор, един провокативен и забавен анализ на това какво е щастието, какво не е и къде можем да го открием“.</p>
<p>Много са интересни, защото съчетават пътувания, разсъждения и интересни странични истории от различни държави и култури и отговарят именно на въпроси като какво е щастието, какво е блаженството, какво е мъдростта или дори Бог според различните култури.“<img src="https://img.karamanev.me/2024/12/knijni-preporuki-bg-it-lideri.jpg.400.webp" alt="Книжни препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="567"></p>
<ul>
<li><strong>„Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл</strong></li>
</ul>
<p>„Не е лека книга, защото разказва за живота в концентрационните лагери, но ми напомня за това, че животът е нещо кратко и преходно и проблемите, които имам, са смешни на фона на световната история и световния мир.“</p>
<ul>
<li><strong>„Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс“</strong></li>
</ul>
<p>„Пътеводителят ми е любима книга. Не само заради хумора, 42 и ИТ смешките, на и по лични причини. След един разговор за числото 42 и Смисъла, още като млади гаджета, подарих на настоящата ми съпруга тази книга, опакована в хавлия и мисля, че доста се впечатли от това. Попита ме: „Защо?“. А аз ѝ отговорих: „Прочети я и ще разбереш!!!“.“</p>
<p>„Ако ме питаш пак след време, вероятно ще ти кажа нещо съвсем различно, но ето ти три напълно различни книги. 🙂“, добави Петър Събев и отвори по изключителен начин експеримента със страхотни предложения. Така и не съм чел поредицата за пътуванията, с която той започна… дали не е време?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/04/atanas-raykov-viber-6.jpg.480.webp" alt="Усмихнат мъж с брада и бяла риза седи на дървено бюро с лаптоп и телефон пред дървени ламели – вероятно Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="времеубежище-в-1984">Времеубежище в 1984</h2>
<p><em><strong>Атанас Райков</strong> е глобален вицепрезидент на Viber за маркетинг и бизнес развитие. Благодарение на него голяма част от екипа, създаващ популярната платформа, работи в София.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/atanas-raykov-viber">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<p><strong>Книжните му препоръки:</strong></p>
<ul>
<li><strong>„1984“ и „Фермата на животните“ от Джордж Оруел</strong></li>
</ul>
<p>Ключови книги, често вървящи в комплект, включително като аудиокнига. Те ни напомнят до каква крайност може да стигне едно общество, ако се разпаднат институциите и предпазните механизми срещу автократичност.</p>
<p>С напредването на технологиите тази дистопия е напълно възможна. От друга страна, трябва да си напомняме с истории, че безразличието или сляпото следване на следващия спасител (бил той политически или технологичен) може само по себе си също да бъде ключово съучастие в реализирането на толкова негативни сценарии.</p>
<ul>
<li><strong>„Времеубежище“ от Георги Господинов</strong></li>
</ul>
<p>Аз съм огромен почитател на Георги Господинов като писател и като човек. Имам честта да го познавам лично и твърдо смятам, че наградите на тази книга са напълно заслужени, защото тя много добре изгражда паралел между ефектите и дефектите на личната и груповата памет, които могат да създадат благодатна почва за носталгия към отминали времена, а тя да прерасне в масова илюзия, че „доброто старо време“ може да се върне в един супербързо променящ се свят.</p>
<figure class="fig fig--portrait fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/knijni-preporuki-bg-it-lideri-8.jpg.400.webp" alt="Книжни препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="614"></figure>
<ul>
<li><strong>“AI 2041” от Кай-Фу Ли.</strong></li>
</ul>
<p>Най-интересната книга на тема изкуствен интелект, която по много достъпен начин описва възможни сценарии за бъдещето и как то ще бъде променено в следващите години от развитието на ИИ в различните му форми. Страхотна комбинация между художествен текст и стратегически анализ на един от най-изявените професионалисти в тази област.</p>
<p>„Много ми беше трудно да изготвя списък (само) с три препоръки и може би затова сегашният ще бъде доста повлиян от текущата ситуация по света а(и в технологиите)“, допълва Атанас. Имаме и идея за непреведена все още на български книга – последната, с погледи към бъдещето. Но… наистина, жизненоважни четива именно в контекста на днешния ден.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/10/yordan-darakchiev-3.jpg.480.webp" alt="Йордан Даракчиев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="дигитални-истории-с-франкенщайн">Дигитални истории с Франкенщайн?</h2>
<p><em><strong>Йордан Даракчиев</strong> от почти десетилетие развива първия у нас едногодишен модул, в който човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на науката за данните и изкуствения интелект (и мога да препоръчам лично като един от курсистите).</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/yordan-darakchiev-2024">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<p><strong>Книжните му препоръки:</strong></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/kniga-digitalni-istorii.jpg.480.webp" alt="Книжни препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="555"></figure>
<ul>
<li><strong>Дигитални истории от Георги Караманев</strong></li>
</ul>
<p>Бих я препоръчал във всяка друга класация. Тук конкретно се опасявам да не бъда обвинен във връзки с автора. Самите истории да ги оставим настрана, те за мен са източник на много позитивизъм и вдъхновение. Интересни хора и идеи има навсякъде около нас, отнема само малко вслушване в историите, които ни заобикалят, малко филтриране на полезните сигнали в шумотевицата, за да погледнем било то в душата на някого, било то в бъдещето.</p>
<ul>
<li><strong>„Франкенщайн“ от Мери Шели</strong></li>
</ul>
<p>Оригиналният текст, не следващи версии. Много обичам хорър, особено класическите разкази и новели. Чудех се коя точно класика да препоръчам, но Франкенщайн си заслужава да се прочете по много причини. За мен книгата представлява едно любовно писмо към науката. Много ми харесва и темата за отдадеността, която довежда гения до лудост. А въпросите, които поставя (например за етиката в науката) са приложими и днес (когато чудовището може да се нарича чатбот).</p>
<p>А, да, крясъкът “It’s alive!“ е глупост, няма го в оригинала. Популярната култура много е разводнила и променила смисъла на оригинала.</p>
<ul>
<li><strong>„Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс</strong></li>
</ul>
<p>На „Франкенщайн“ добър превод на български не съм намирал, такъв, който да улавя нюансите на написаното. „Пътеводителят“ и продълженията му обаче са доста добре преведени от колектива на „Бард“.</p>
<p>В почти всяко отношение книгата е противоположност на първата. Адамс поглежда към много дълбоки и сложни теми с лекота и хумор. Но тя (добре, де, книгите са няколко) е много повече от забавно четиво. На мен най-много ми харесва подходът да обяснява и най-абсурдните неща така, сякаш са напълно нормални, а нормалните – като необичайни. И аз го правя много често – не само с хумористична цел, а и като метод за опознаване на света… това е част от мен и го дължа основно на „Пътеводителя“.</p>
<ul>
<li><strong>“House of Leaves” („Къща от листа“) от Марк Даниелевски</strong></li>
</ul>
<p>За разлика от другите, ми беше много трудно да избера книга, която някак да „завърши“ класацията. Колебая се между много заглавия – класики и съвременни, технически книги с логически пъзели… В крайна сметка избрах книга, която определено смятам, че има нужда от повече популярност. Основната причина да е тук е, че има дълга история да кара хора, които не са отваряли книга през живота си, да заобичат четенето.</p>
<p>Историята е почти клиширана – един човек намира записки, свързани с къща, в която стават интересни неща. Не викторианската тема обаче е основната причина да я препоръчам. Много е интересен начинът, по който е написана. Не се чете от началото до края, както стандартна книга.</p>
<p>Читателят е активен участник и интерпретатор на случващото се. За мен това е цяло преживяване, не просто книга, която разказва история. Трябва да се преживее, за да се разбере. И, да, чете се на хартия… Преди се намираше много трудно, последните 6 месеца я мернах няколко пъти в София.</p>
<p><a href="https://karamanev.me/istorii/kniga-digitalni-istorii">Дигитални истории?!</a> И то редом с подобни книги… Мога само да благодаря за високата оценка, заради подобни мнения я има книгата и продължава да го има и този сайт.</p>
<p>Обръщам внимание също, че за втори път се появява „Пътеводителят“… определено ИТ хората имаме усет и чувство за хумор! А тази „Къща от листа“ не бях чувал, поредно попълнение в личния ми списък.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/DSC_4002-min.jpg.960.webp" alt="Ангел Георгиев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1345"></figure>
<h2 id="тютюн-изправи-рамене">Тютюн изправи рамене</h2>
<p><em><strong>Ангел Георгиев</strong> решава, че ще се занимава с образование преди 18 години. Създател на платформата Знам.бе и на приложната академия за образование „Синдео“.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/angel-georgiev">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<p><strong>Книжните му препоръки:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><strong>„Атлас изправи рамене“ от Айн Ранд</strong></p>
</li>
<li>
<p><strong>„Тютюн“ от Димитър Димов</strong></p>
</li>
</ul>
<p>„Това са последните художествени книги, които четох. Има интересни прилики между тях. Харесаха ми много „Шантарам“ и втората ѝ част – „Сянката на планината“ от Грегъри Дейвид Робъртс. Смешните книги на Стоян Николов – Торлака са много добри в аудио вариант, защото са с диалект – „Северозападен Романь“ и “Автономията????“. „Български хроники“ на Стефан Цанев ми отвори очите за доста неща. Според мен за всеки българин тази книга е задължителна. Достатъчно ли са тези книги? Имам и още много!“</p>
<p>Благодаря на Ангел, определено са повече от очакваното! Какво ли е общото между Борис Морев и Джон Голт? Ще го питам при следващата ни среща. Особено приятно ми е, че вече се появиха български автори. Даже такъв, който ми е гостувал – уви, Стоян Николов – Торлака вече не е сред нас, но книгите му продължават да вълнуват, усмихват и замислят…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/08/mario-peshev-devrix1.jpg.480.webp" alt="Марио Пешев, брадат мъж в синя риза, работи на таблет на покрив в София с планината Витоша зад него" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="517"></figure>
<h2 id="успех-с-принципи">Успех с принципи</h2>
<p><em><strong>Марио Пешев</strong> е програмист, маркетолог, предприемач и още много. 1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат той и екипът му, написал е и част от кода, с който работи платформата WordPress.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/angel-georgiev">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<p><strong>Книжните му препоръки:</strong><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/knijni-preporuki-bg-it-lideri-5.jpg.400.webp" alt="Книжни препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="552"></p>
<ul>
<li><strong>„Принципи“ от Рей Далио</strong></li>
</ul>
<p>„Едно от най-значимите четива в работно отношение за мен – много важни уроци за живота, както и разширяване на mindset-a с правила като radical open-mindedness и защо разширяването на кръгозора е от такова съществено значение за успеха във всяко начинание.“</p>
<ul>
<li><strong>„Принципите на успеха“ от Джак Канфийлд</strong></li>
</ul>
<p>„Ако някога сте чели сериите „Пилешка супа за душата“ с истории, които оставят отражение дори 20 години по-късно, Джак развива доста подробно важни принципи за успеха, как да го дефинираме, целеполагане и удовлетвореност от личния и професионален живот.“</p>
<ul>
<li><strong>„Тънкото изкуство да не ти пука“ от Марк Менсън</strong></li>
</ul>
<p>„Голяма част от философията ми за живота е свързана със стоицизма, а Марк дава един модерен прочит на живота и реалността, както и принципи за решаване на разочарованията с по-реална оценка на света около нас. Поставя множество въпроси за ценностната система и какво виждаме около нас, като същите обстоятелства могат да доведат до коренно различен прочит с правилната подготовка.“</p>
<p>Ето че списъкът сериозно се разшири, излязохме доста извън света на художествената литература, което е чудесно. Предупредих гостите, че тя ми е слабост, но имат пълната свобода да препоръчат книгите, които преценят. Благодаря специално и на Марио, който кани четящите хора и в <a href="https://www.goodreads.com/author/show/9800755.Mario_Peshev">своя Goodreads профил</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2023/07/mihail-stoichev-nitropack.jpeg.480.webp" alt="Михаил Стойчев" loading="lazy" decoding="async" width="900" height="600"></figure>
<h2 id="политаме">Политаме!</h2>
<p><em><strong>Михаил Стойчев</strong> е един от най-успешните български ИТ предприемачи. Само за няколко години той разви два изключително успешни <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">стартъпа</a> – SMSBump и NitroPack, които бяха придобити от глобални компании.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/mihail-stoichev-nitropack">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<p><strong><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/liubimi-knigi-it-lideri-9.jpg.400.webp" alt="Корица на българското издание на „Проектът „Аве Мария“ от Анди Уеър – астронавт, носещ се в космоса на златисто-черен фон" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="629">Книжните му препоръки:</strong></p>
<ul>
<li><strong>„Проектът „Аве Мария“ от Анди Уеър</strong></li>
</ul>
<p>„Аз не чета бизнес литература като цяло – главно чета фантастика, така че не съм сигурен дали това ще е полезно“, пише ми Михаил. А, как да не е полезно, напротив, очарователно е! Обожавам фантастиката и мисля, че е прекрасен светът, в който технологичните лидери четат повече от нея. И ето че списъкът му започна с една книга, която попада сред <a href="https://karamanev.me/istorii/liubimi-knigi-it-lideri">фаворитите и на много от световните ИТ лидери</a>. Като че ли у нас не е толкова обсъждана, за мой срам признавам, че все още не съм я чел, но много скоро ще поправя грешката.</p>
<ul>
<li>
<p><strong>„Онасис – екстравагантен живот“ от Франк Брейди</strong></p>
</li>
<li>
<p><strong>„Ние сме легион“ (“We Are Legion”) и цялата поредица от Денис Е. Тейлър</strong></p>
</li>
</ul>
<p>Много интересни препоръки! И е впечатляващо, че Михаил ги даде, преди да се появи новината, че първата част от поредицата на Тейлър ще се появи и на български, а днес вече е в книжарниците!</p>
<p>Книгата за Аристотел Онасис пък е първата биография, за която получавам препоръка от гостите си.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2022/01/A7R05067y-min-69afaf.jpg.480.webp" alt="Ивайло Христов, Dev.bg" loading="lazy" decoding="async" width="710" height="326"></figure>
<h2 id="зад-граница">Зад граница</h2>
<p><em><strong>Ивайло Христов</strong> е създател и съсобственик на DEV.BG – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника, а и да си намират работа.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/ivailo-hristov-dev-bg">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<p><strong><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/knijni-preporuki-bg-it-lideri-4.jpg.400.webp" alt="Книжни препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="615">Книжната му препоръка:</strong></p>
<ul>
<li><strong>„Сложи граници, открий вътрешен мир“ от Недра Глъвър Тауаб</strong></li>
</ul>
<p>„Здравословни граници. Всички знаем, че трябва да ги имаме, за да постигаме равновесие между личния и професионалния живот, да се справяме с проблемните хора и да се радваме на прекрасни отношения с романтичните ни партньори, близките и приятелите“, пише на корицата. А за препоръката си Ивайло казва: „В последно време виждам страшно много хора, особено мъже, които имат проблеми с границите и това много, много лошо им повлиява. Определено бих препоръчал на повече хора тази книга“.</p>
<p>И наистина… толкова е трудно да я слагаш тази граница, както казва Ивайло, още повече, виждам го и аз, за мъжете. Докато средната продължителност на живота на мъжете в България определено е тема, за която много повече трябва да говорим.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev-3.jpg.960.webp" alt="Виктор Ботев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<h2 id="неочаквана-комбинация">Неочаквана комбинация</h2>
<p><em><strong>Виктор Ботев</strong> е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.</em></p>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/viktor-botev">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<p><strong><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/knijni-preporuki-bg-it-lideri-6.jpg.400.webp" alt="Книжни препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="400" height="571">Книжните му препоръки:</strong></p>
<ul>
<li><strong>„Трудно е да бъдеш Бог“ от Братя Стругацки</strong></li>
</ul>
<p>„Любимата ми книга, която чета от време на време и препрочитам. Според мен е доста релевантна и за днешното време, и за това какво ни очаква с изкуствения интелект :).“</p>
<ul>
<li><strong>„Великият дизайн“ от Стивън Хокинг</strong></li>
</ul>
<p>„Описва на сравнително човешки език идеята за моделиране на вселената, за мултивселените и какво всъщност цели физиката.“</p>
<ul>
<li><strong>„Nexus“ от Ювал Ноа Харари</strong></li>
</ul>
<p>„Представя развитието на човечеството и разбирането на света около нас чрез иновации и развитие. Акцентира на част от рисковете да се превърнем в разрушители на самите себе си“.</p>
<ul>
<li><strong>„Стив Джобс. Официална биография“ от Уолтър Айзъксън</strong></li>
</ul>
<p>„Не е художествена литература, а биография, но е написана по много хубав начин. Пълна с уроци и нагледни примери от живота на един изключителен човек, който все пак е човек със своите грешки и недостатъци.“</p>
<p>Ето това е пъстра палитра, специално благодаря и на Виктор! А с братя Стругацки определено намерих в негово лице книжен съмишленик.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2021/04/Untitled-2.jpg.960.webp" alt="Светлин Наков, създател на СофтУни, усмихнат в синя тениска на SoftUni пред стена с илюстрации" loading="lazy" decoding="async" width="2211" height="1353"><figcaption>снимки: Владимир Мачоков, Списание 8</figcaption></figure>
<h2 id="не-чети-chatgpt">Не чети, ChatGPT</h2>
<p><em><strong>Светлин Наков</strong> е създател на СофтУни и един от хората, които най-много са променили не само <a href="https://karamanev.me/za-avtora">моя</a>, но и живота на хиляди българи, насочили се към софтуерната индустрия.</em></p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="gMpgdn9bWgA"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=gMpgdn9bWgA" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/gMpgdn9bWgA/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><a href="https://karamanev.me/sreshti/svetlin-nakov">(Още за и от него – тук.)</a></p>
<p><strong>Книжните му препоръки:</strong></p>
<ul>
<li>
<p><strong>ChatGPT</strong></p>
</li>
<li>
<p><strong>Claude</strong></p>
</li>
<li>
<p><strong>Copilot</strong></p>
</li>
</ul>
<p>„Други книги не чета. Времето ми отива в децата и семейството. Мечтая си някой ден да си прочета мейлите, но няма да стане.“</p>
<p>Винаги съм обожавал чувството за хумор на Наков, със сигурност ми помогна много и когато гледах уроците му, благодарение на които <a href="https://karamanev.me/za-avtora">станах програмист</a>. Тук обаче, освен, че ме накара да се усмихна, ми даде и интересна идея как да завърша днешния експеримент.</p>
<h2 id="стефан-стефанов-ftw">Стефан Стефанов FTW!</h2>
<p>Нямаше много български автори в списъка дотук, защо да не помоля моя „приятел“ ChatGPT за 3 идеи в тази посока?</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/12/chatgpt-preporuki.png.480.webp" alt="Книжни препоръки ИТ лидери" loading="lazy" decoding="async" width="955" height="243"></figure>
<p>О, забавно и поучително. Първата препоръка е ясна и безспорна, не е случайно, че вече я имаме в списъка за четене. Втората… е на <a href="https://karamanev.me/sreshti/ivanka-mogilska">Иванка Могилска, която много харесвам и е гостувала на Дигитални истории</a>! Не съм чел този ѝ роман, записвам си го в личния списък.</p>
<p>Третата идея обаче… Няма такова нещо. Роман с такова заглавие е написал <a href="https://karamanev.me/sreshti/alexandur-sekulov">Александър Секулов, също прекрасен писател и мой гост</a>. А кой е Стефан Стефанов… ще оставя на ChatGPT да обясни на хората, които държат правата на книгата.</p>
<h2 id="книжно-и-лично">Книжно и лично</h2>
<p>Знаете, не е хубаво да правиш на хората това, което не искаш да правят на теб. Така че, преди да се разделим, давам 3 свои препоръки. Много ми е трудно да се огранича до тази бройка, но още много препоръки можете да намерите в <a href="https://www.goodreads.com/author/show/16151860._">моя Goodreads профил</a>. И все пак, правилата важат за всички.</p>
<p><strong>Книжните ми препоръки:</strong></p>
<ul>
<li><strong>„Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери</strong></li>
</ul>
<p>Смятам, че светът определено ще е хубаво място, ако всеки чете и препрочита през няколко години това тъничко книжле. А по-<a href="https://karamanev.me/istorii/saint-exupery">подробното ми обяснение ще намерите тук</a>.</p>
<ul>
<li><strong>„Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес</strong></li>
</ul>
<p>За нея не мисля, че може да се обясни каквото и да е. Или потъваш вътре и излизаш съвсем различен, или не успяваш да прелистиш и втората страница. Но е жизненоважно да опиташ…</p>
<ul>
<li><strong>„Чист код“ (Clean Code) от Робърт Мартин</strong></li>
</ul>
<p>Ама как така <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">софтуерната библия на Чичо Боб</a> не е превеждана на български?</p>
<p>Все пак и програмистите са хора, нали? Не само, че четат, но това може да е полезно и в работата им. Затова ще се изкуша да дам едната от позициите си на книгата, която най-много ме е формирала като софтуерен инженер.</p>
<p>Разбира се, няма как да избягам от художествената литература… И аз съм <a href="https://karamanev.me/i-dodeto">писал и роман</a>, и <a href="https://karamanev.me/istorii/kniga-digitalni-istorii">сборник с дигитални истории</a>.</p>
<p>Нещо повече, имам късмета, благодарение на Дигитални истории да се срещам и на живо с авторите, които ме спечелят. Впечатли ли ме българска книга, <a href="https://karamanev.me/tag/pisateli">веднага каня писателя за интервю</a> (и само с един от тях не се получи).</p>
<p>И така, харесахте ли си следващо четиво? Как да променим тенденцията, че 40% от българите не са чели книга през последната година, ако не говорим за нея…</p>
<p>Интересен ли ви беше експериментът? Искате ли да продължи с други гости? Можете да ми отговорите или да дадете <a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">идея за следващата Дигитална история тук</a>.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/12/knijni-preporuki-bg-it-lideri-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/ilia-valchanov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/ilia-valchanov</guid>
      <pubDate>Tue, 26 Nov 2024 06:00:17 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона! Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy! Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-sam-altman.jpg.480.webp" alt="Илия Вълчанов и Сам Алтман" /></p><div class="intro"><p><em>Ден преди да се срещна с <strong>Илия Вълчанов</strong> официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!</em></p>
<p><em>Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!</em></p>
<p><em>Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Много хора не вярват, че в ИИ света се е случило нещо забележително. Как да ги убедим? Моят начин е да <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">проверявам и показвам</a> – ето, вече дори журита на поетични конкурси не просто не различава, <a href="https://karamanev.me/istorii/experiment-ii-konkurs-poezia">а отличава стихове, писани от ChatGPT</a>. Как да убедим хората, че вече има инструмент, който е изключително добър за толкова много задачи?</strong></p>
<p>– Обикновено това е част от моята работа. Има много подходи, всеки се впечатлява от различни неща. Предпочитам да покажа на човека нещо, което може да му е полезно и да му спести много време. Такъв е и нашият продукт – Team-GPT. Чуваме се с хората, правим демо, обясняваме как да ползват ИИ за своите нужди и те започват да го правят.</p>
<p>Друг подход е FOMO – страхът да не пропуснеш нещо. „Искаш ли да бъдеш изостанал, докато всички други прогресират, или искаш да си един от първите, които се възползват от тази технология?“ Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ИИ е заминаващ влак – който се е качил на него, става по-добър и по-бърз във всичко, което прави.</em></p>
</blockquote>
<p>Истината е, че хората, които не вярват, просто изостават. Това е голям проблем в много фирми – дупката между хората, които го ползват, и останалите започва да се забелязва първо в знания и умения, а после и във възнаграждения.</p>
<p>Познавам много хора, които вече работят на няколко места благодарение на ИИ. Единият е програмист, работеше на 3 места, сега „само“ на 2. Попитах го: „Защо не внедриш при вас ИИ?“. „А, защо да им казвам? Нали, ако разберат, ще трябва да работя само при тях? Сега имам двойна заплата, а работя по-малко!“.</p>
<p>Горе-долу това е ситуацията. На „статистически език“ имаме бимодално разпределение: едните хора са доста по-напред, на другите не им се занимава с това.</p>
<p>В началото убеждавах, влагах време и усилия да обучавам, да се опитвам да отворя очите на повече хора. Не мога да се боря срещу течението. Не мога да убедя някого, който изобщо не вярва.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Но ако някой е малко любознателен и си отвори съзнанието, мога да му покажа много добре как да използва ИИ.</em></p>
</blockquote>
<p>Бъдете с по-отворено съзнание, бъдете по-любознателни, само може да спечелите от това!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/team-gpt.jpeg.480.webp" alt="Шоколадова торта с надпис Team-GPT и бутилка пенливо вино с тюркоазени точки върху маса в офис" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="652"></figure>
<p class="q"><strong>– Тук понякога и авторитетите не помагат. Често ми цитират Ян Лекун, който казва, че моделите са „интелигентни като котка“. Или <a href="https://karamanev.me/istorii/linus-torvalds">Линус Торвалдс</a>, за него ИИ е 90% маркетингов шум и 10% реални приложения. Обаче не е така, виждаме го.</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Зависи в кой балон си. Аз се занимавам с изкуствен интелект от 10 години и ми е пределно ясно, че това е бъдещето.</em></p>
</blockquote>
<p>Цялата научна фантастика от над 100 години говори за него и ето, че дойде времето на изкуствения интелект.</p>
<p>Оттук нататък ще става само по-„лошо“. Курсът по дълбоки невронни мрежи, който създадох през 2016 г., започваше така: „Google Maps ти казва къде да отидеш. Хората вече не избират пътя по който да минат, избира го изкуственият интелект. Те вече не избират какво да си купят – от Амазон или еМаг, ИИ им показва. Те не избират какви филми да гледат, Netflix го прави.</p>
<p>В един момент разбираш, че ИИ отдавна е тук. Аз съм написал това преди 7 години, а го има отпреди още 7. От 2010 г. ИИ е дълбоко внедрен на масово, глобално ниво във всичко около нас. А ние се правим, че е ново нещо. Тази технология е на 15 години, а се разработва от повече от 50.</p>
<p>Просто сега е моментът, в който нещо се е променило по-рязко. И моят начин да го облека в думи е: досега тези алгоритми можеха да кажат 0 или 1, да категоризират, да изпълняват ограничени задачи.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Разликата, която GPT доведе, е, че вече изкуственият интелект може да се престори на човек. И да е напълно неразличим!</em></p>
</blockquote>
<p>Не просто ще печели състезания, той чупи образователната система, начина по който оценяваме знанията.</p>
<p>А образователната система си е счупена. Аз изкарах 6,00 на матурата по български, когато завършвах. Как? Влязох на сайта на образователното министерство и прочетох какви са критериите, по които се оценява. Трябва да използваш поне едно сравнение, поне две метафори… Запомних и възпроизведох. Ами, изкуственият интелект го прави от въздуха и е много по-добър.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/Team-GPT-Founders.jpg.960.webp" alt="Илия Вълчанов" loading="lazy" decoding="async" width="1086" height="724"><figcaption>Илия със съоснователите на Team-GPT Илко Качаров, Явор Белаков, Катя Вапцарова и Мария Вълчанова.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Но ние какво да правим? И не само с поетичните конкурси, а с всичко останало, след като вече не можем да различаваме? ИИ, както и ти каза, вече <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">промени начина, по който се снабдяваме с информация</a>, затвори ни <a href="https://karamanev.me/technologii/v-balona-na-samishlenicite">в балоните</a> и ни създаде всички големи проблеми, които имаме в момента като общество. Че не можем да си говорим, че истината е има флуидна…</strong></p>
<p>– Ти ми задаваш въпроса какво е имал предвид авторът. Аз по-скоро мисля, че начинът да се гледа на тези неща е обратният: красотата е в очите на наблюдателя!</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всъщност, няма значение дали е написано с ИИ, или не.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако това нещо създава емоция в теб, ако те кара да се чувстваш по определен начин, това е изкуство, то е нещо добро. И ако поетът е недоволен, че ИИ му взима работата, той не е поет, а един егоцентрик, който иска да бъде известен с поезията си. Той не го прави заради самата поезия.</p>
<p>Хората, които познавам и пишат поезия, го правят, за да си излеят емоцията, душата. Аз пиша есета постоянно, не мога да пиша поезия. Всички мои мисли са в есеистична форма, обикновено гледам да са от 300 до 2000 думи. Не съм публикувал почти нищо от тях, но си ги създавам за себе си. И,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>хубаво, ИИ може да напише по-добро есе от мен, сигурно. Но аз го пиша за себе си. Какъв е смисълът да използвам изкуствените мисли на изкуствения интелект?…</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Точно така мисля и аз, по същата причина пиша Дигитални истории. И не ме интересува дали по-добри текстове могат да бъдат генерирани… Обаче повечето хора са предубедени, знайки, че нещо е генерирано. Докога ще е така? Винаги ще кажат: „Не ми харесва“, само защото знаят, че не е създадено от човека, това го виждам навсякъде.</strong></p>
<p>– Има много начини, по които да се подходи. Идва ми наум за лудитите.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Всеки път, като се стигне до технологична революция, има две „племена“ – едните много се вълнуват, другите са против нея.</em></p>
</blockquote>
<p>Обикновено те се водят от някакъв страх, че ще ги замести. Според мен просто хората трябва да са по-отворени и да се опитат да видят могат ли да минат от едното племе в другото.</p>
<p>Какво ще правим? Труден въпрос, аз не мога да го реша.</p>
<p>Мен това ме притеснява, че хората не се интересуват. Остави настрана, че ще изостанат с технологиите – това си е техен проблем. По-скоро проблемът е, че не могат да участват в дискусията за ИИ, защото въобще не разбират за какво става дума.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-2.jpeg.480.webp" alt="Илия Вълчанов" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="592"></figure>
<p class="q"><strong>– Именно. Затова го има този сайт. И <a href="https://karamanev.me/technologii/anketa-ii-rezultati">моята анкета, в която се включиха 750 българи, показа колко сме разпръснати по тези теми</a>. Докато една от малкото посоки, в които сме единни, е, че не я обсъждаме достатъчно.</strong></p>
<p>– Ако искаш да водиш политика, например да регулираш изкуствения интелект, първо трябва да се запознаеш с него. Струва ми се, че това е основен проблем. Обикновено хората, които са против ИИ, не са се запознали въобще с него.</p>
<p class="q"><strong>– Ти помагаш на компаниите да въвеждат ИИ в работата си. Всички очакваха, че много бързо след ChatGPT момента тези технологии ще навлязат в практиката. Даже Илон Мъск и 500 учени бяха написали писмо 6 месеца да наложим мораториум. Минаха вече 2 години, като че ли тези технологии навлизат по-бавно от очакванията.</strong></p>
<p>– Всяка нова технология отнема време да се внедри. Има различни причини и настроенията на хората са една от тях, но не основната. Доста по-съществена причина е, че няма достатъчно сървъри, няма достатъчно хардуер, на който да правим ИИ. Той не е достатъчно бърз, не е достатъчно евтин, не е достатъчно екологично ефективен. Преди половин година <a href="https://apnews.com/article/chatgpt-gpt4-iowa-ai-water-consumption-microsoft-f551fde98083d17a7e8d904f8be822c4">се казваше</a>, че за всяка заявка на ChatGPT се използва една чаша вода, за да се охладят сървъри. Всички тези неща трябва да се решат.</p>
<p>Няма и достатъчно данни, за да се развива по-бързо. Ние вече сме тренирали на всички данни, които са налични публично.</p>
<p>Следващото, което ще ни липсва, е електричество – нямаме достатъчно, за да захраним всички ИИ неща, които ще правим. Което означава, че удряме ограничения едно след друго. Да започваме да ги решаваме, но няма как да стане бързо. Да построиш нов център за данни отнема 3 и повече години, дори да си Microsoft.</p>
<p>ChatGPT излезе 2022 г., в началото на 2023 г. излезе GPT-4 – за мен той беше истинската революция. Ето, до 2026 г. осигуряваме още техника. След това ще имаме повече, но и самите модели ще бъдат още по-мощни. Пак ще има проблеми.</p>
<p>Ако гледаме малко по-глобално, бих казал, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>този тип ИИ ще се внедрява поне 20 години, за да навлезе масово в компаниите. Първите големи, глобално навлезли софтуери, очаквам да се появят следващите 5-10 години.</em></p>
</blockquote>
<p>Може би вече съществуват първите им версии!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-3.jpeg.960.webp" alt="Илия Вълчанов" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="768"></figure>
<p class="q"><strong>– Кои са секторите и конкретните задачи, които първи ще се променят?</strong></p>
<p>– ИИ се внедрява абсолютно навсякъде, ето например в целия технологичен сектор. Като започнем от хардуера – чиповете са <a href="https://www.instagram.com/reel/C_LFZyxBI9z/?igsh=eXpjd2MyYnF5cmE3">толкова миниатюрни</a> – използваме ИИ, за да ги създаваме, като в същото време те се променят, за да могат да разработват ИИ по-добре.</p>
<p>На инфраструктурно ниво това засяга сървърите, центровете за данни, охладителните системи, енергийното потребление, следващо и следващо. Чак тогава стигаме до софтуера. Там вече можеш да създаваш визуални елементи, <a href="https://v0.dev/">без да пишеш код</a>. Можеш динамично да вдигаш изключително сложни системи за минути.</p>
<p>Но това е естествен цикъл. Преди 10-15 години всичко се случваше на компютъра. И когато навлязоха телефоните, нямаше приложения, нямаше сайтове, които да са готови за тях – започна пълно пренаписване. Вече всичко е ориентирано основно към телефоните, 70% от нашия трафик идва от мобилни потребители.</p>
<p class="q"><strong>– При Дигитални истории също е така, въпреки че говорим за дълги текстове.</strong></p>
<p>– И както трябваше да се пренапише всяко нещо, за да отговаря на изискванията на телефоните, чиповете станаха много по-малки, развихме миниатюрни камери, озвучителните системи, батериите станаха много по-мощни, защото трябваше. Така, по същия начин, ИИ ще промени хардуерните и софтуерните индустрии из основи. Ще стане едно огромно пренаписване, докато всички системи станат AI-first.</p>
<p>Друго сравнение са облачните технологии – преди всичко се случваше локално или на собствени сървъри, от един момент всичко премина към облака. Беше нужно пълно пренаписване на софтуера.</p>
<p>Промените ще са навсякъде, но как да се възползва всеки човек? Всеки може да го прави индивидуално, но е нормално за някои да е по-бързо и лесно. Когато става дума за ChatGPT или подобни модели, индустриите, които виждаме най-бързо да ги възприемат, разбира се, започват със софтуерната. Програмистите и другите ИТ професионалисти разбират за какво става дума, много по-бързо успяват да ги внедрят и използват по креативни начини. След това идва маркетинговата индустрия, хората в този бранш отдавна чакаха нещо подобно, работата им стана по-лесна. Като човек с опит в тази област знам, че проблемът е, че имат много идеи, които не успяват да се реализират. В маркетинга винаги проблемът е фокуса, но е ясно, че е по-добре да експериментираш, докато намериш най-добре работещата идея. Генеративният ИИ прави възможно тестването на много повече идеи за много кратко време! Можеш да създаваш видеа, текстове, всякакво съдържание за часове вместо дни.</p>
<p>Следващата област – бизнес развитие, продажби. Ясно го виждаме и в образованието. Всичките учители, които го ползват, са във възторг, защото не просто може да им подготвя материалите, може да им проверява домашните, текстовете. И ние работим с университети, които използват ИИ технологиите активно – „Джонс Хопкинс“, Колумбия, Йейл.</p>
<p>В правото – там работят само с документи, идеална среда за тези модели. Финансите са най-бавни, защото работят с много числа, а знаем, че GPT не се справя достатъчно добре там. Сигурен съм обаче, че скоро ни очаква много сериозен напредък. Просто защото хората, които разработват системите, разбират най-вече от това – математика и програмиране, няма как решението да се забави.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-4.jpeg.960.webp" alt="Екипът на Team-GPT – девет мъже и две жени – зад бар плот с торти и бутилка в новия офис с надпис „Work &#x26; Share“" loading="lazy" decoding="async" width="1024" height="768"><figcaption>Екипът на Team-GPT в новия офис на компанията</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– А може ли да има зима? Много хора казват, че всяко технологично направление минава през този естествен етап, на ИИ <a href="https://karamanev.me/istorii/dartmut">вече му се е случвало поне два пъти</a>.</strong></p>
<p>– Да, 100%. Колкото повече инвестиции се влагат в изкуствен интелект… Представи си, че ИИ ще създаде 100 единици стойност. Ако инвестираме под формата на пари 150 единици, ще има зима, защото сме вложили повече, отколкото въобще е стойността.</p>
<p>Това се случи с криптовалутите, аз не съм им особен фен. Да, има случаи, в които може да се използват. Но по някаква подобна скала те биха донесли 5 единици стойност, докато бяха налети 100 единици инвестиция, затова и се пука балонът.</p>
<p>Същото е с недвижимото имущество. Може би най-голямата криза на нашето време през 2008 г. дойде оттам – много големи инвестиции за стойност, без достатъчно покритие. Ние, в крайна сметка, можем да живеем само в един апартамент. Това води до много несъответствия. С ИИ шумът не е просто шум. Има изключително много приложения и неминуемо всяка област ще се промени от него.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Според мен той трябва да се сравнява с мобилните телефони, облачните технологии и интернет.</em></p>
</blockquote>
<p>Както без интернет светът вече не може да съществува.</p>
<p class="q"><strong>– Но и там се мина през своеобразна зима, така наречения „дотком балон“ в началото на века.</strong></p>
<p>– Той дойде, защото още нямахме дистрибуционна система. Искам да прочета сайта Дигитални истории, но още нямам Facebook, в който да те намеря. Нямам LinkedIn, в който да се свържем, Google, с който да попадна при теб. Трябваше да знам точно как се казва сайтът ти и да го напиша на ръка, а още дори браузър нямахме в днешния му вид.</p>
<p>Трябваше да минат доста години, за да се изгради инфраструктура така, че да можем да направим Team-GPT за 2 седмици, да вдигнем уебсайт на WordPress за 4 часа и на следващата седмица да сме направили 300 долара от продажби. Това беше невъзможно преди 20 години.</p>
<p>Всяко нещо си иска време. 2007 г. Стив Джобс показва айфона, конкурентите му Блекбери са в залата и са стъписани от това, което виждат, разбирайки че бъдещето е тук. Майкрософт пък се присмиват на айфона. 15 години по-късно Блекбери ти няма, Майкрософт има неконкурентноспособни телефони, а айфонът е най-добрият телефон някога и всички го копират. Но отнема немалко време, за да стигнем до тук.</p>
<p>ИИ е нещо различно, защото вече имаме доста инфраструктура – интернет, телефони, облачни услуги. Има дистрибуционна мрежа, с която да навлезе навсякъде. Имаш програма за софтуерна разработка, добавяш ИИ и тя става по-добра.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-6.jpeg.960.webp" alt="Илия Вълчанов" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="500"><figcaption>Илия Вълчанов при подписването на договора за рекордното финансиране.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Виждам, че осмисляш явленията, следиш ги внимателно. Можеш ли да предположиш кое ще е следващото голямо нещо в технологичния свят след ИИ?</strong></p>
<p>– 2014 г. спечелих едно състезание за това каква ще е следващата финансова криза, в „Капитал“ ме публикуваха. Оказа се после, че изобщо не съм прав, но взех първо място, защото си мислеха, че звучи много умно. По същия начин бих ти казал нещо, което може да звучи умно, но никой не знае.</p>
<p>Определено има няколко тенденции, които ще бъдат много големи. Едното е енергия и термоядрен синтез. Много фирми по света работят в тази посока – вкарваш единица енергия и изкарваш повече. Въпрос само на време е това да се случи и да скалира.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Енергията ще става все по важна, и заради политиката, и заради ИИ. От друга страна е консервативна област, зависи от много фактори, но промяната ще се случи, рано или късно.</em></p>
</blockquote>
<p>Биотехнологии, здравеопазване, роботика, все области, от които очакваме много. Вече има роботи, които шпакловат, боядисват. Те ще са масови и добри в работата си. Дали след 10, или 100 години, не знам, но вече съм виждал робот, който е сравнително добър.</p>
<p>Биотехнологиите ще са най-печелившата индустрия, която ще съществува, защото хората се интересува от дълголетие. ИИ сега ни помага да откриваме нови неща в медицината и аз съм много ентусиазиран в тази посока. Най-вече заради елиминирането на болести. В момента раковите и сърдечно-съдовите заболявания са основните, които ни убиват. Те са предвидими, ако имаш данни. Ако имаш добри данни, с които да следиш тези болести и развитието им, ще имаш много добра предвидимост и превантивност.</p>
<p>Генетиката, технологиите, свързани с мозъка, също ще са много важни. След ИИ аз лично много бих се радвал да мога да се отдам на работа в областта на изследванията за това как работи мозъкът.</p>
<p>Определено биотехнологиите представят доста интересни проблеми, които ще се решат в този век.</p>
<p class="q"><strong>– Определено. И <a href="https://karamanev.me/tag/roboti">роботиката</a>, <a href="https://karamanev.me/sreshti/petko-fiziev">ИИ в генетиката</a>, <a href="https://karamanev.me/sreshti/milena-georgieva-genetika">дълголетието</a> са все теми, за които често пиша Дигитални истории. И не е случайно, че <a href="https://karamanev.me/istorii/sam-altman">хора като Сам Алтман</a> също инвестират сериозно в такъв тип технологии.</strong></p>
<p><strong>Но има ли неща, които те плашат? Какво може да се обърка в този процес на въвежда на изкуствения интелект, което да ни създаде проблеми?</strong></p>
<p>– Има десетки дистопии, които мога да си представя. Винаги препоръчвам Айзък Азимов и класическите фантасти, те са предрекли термоядрения синтез, ИИ и какво ли още те.</p>
<p>Много, много книги от художествена литература, научна фантастика, предвиждат тези изобретения. Отчасти насочват хората да мислят в тази посока.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov.jpeg.480.webp" alt="Усмихнат млад мъж в кухня държи стъклен трофей на Team-GPT за набрани $4,5 млн. инвестиция при оценка $17,5 млн., май 2024" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="1024"></figure>
<p class="q"><strong>– И неслучайно това е жанр, който през последните години е в криза и според мен има много малко смислени автори.</strong></p>
<p>– В момента всички книги, свързани с тези теми, са дистопии. Обикновено звучат така: светът през 2100 г. се е объркал по този и този начин. Ето как изглежда обществото… никога не е добре.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>По много начини мога да си представя как се „счупва“ светът, но аз не обичам да го правя.</em></p>
</blockquote>
<p>За мен е интересно как да направя така, че да не се счупи. Да дам нещо добро!</p>
<p>От какво се притеснявам? Най-фундаменталната, най-простата абстракция е, че лоши хора ще имат голям ресурс по света. Какви са ресурсите, които имат значение днес? Енергия, данни, достъп до изкуствен интелект. Лошите да имат власт винаги е проблем. Това, което добрите хора трябва да направят, е да се запознават с ИИ и да се учат да го ползват, защото лошите със сигурност го правят.</p>
<p>Когато излезе Team-GPT, имахме запитвания от военни звена, което е може би еквивалентът на „борим лошите, като имаме повече технологии от тях“. Аз страня от такива сделки. Но военните първи се активизират, когато има нова технология.</p>
<p>Истината е, че ако не вземем нещата в ръце, тези, които ще управляват света, ще са военните (добри или лоши) и порнографската индустрия. Те винаги първи са готови да скочат в една нова технология и да я използват за собствените си цели. Това хич не ми харесва и по-скоро ме плаши.</p>
<p class="q"><strong>– А мен – че прекалено ще ни улесни, че прекалено лесно делегираме всичко, докато се отдаваме на хедонизъм и първосигнални спорове онлайн. Опитът показва, че когато технологиите ни освобождават време, ние не го използваме, за да четем и пишем книги и да опознаваме света, а да скролваме фийда.</strong></p>
<p><strong>Мислиш ли, че сме близо до предела на големите езикови модели? Ще бъде ли по-добър GPT-5 от 4, толкова, колкото 4 беше</strong> от 3?</p>
<p>– ChatGPT не е просто един езиков модел, нито Claude, нито Team-GPT. При нас е ясно, че не сме езиков модел, използваме чужди езикови модели и добавяме стойност по други начини.</p>
<p>Езиковият модел не може да работи с файлове, с таблици, с картинки. Това е комбинация от стотици инструменти, които заедно правят продукта ChatGPT, а езиковият модел е една частичка.</p>
<p>Аз смятам, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>стъпката, която е направена с GPT-4, е достатъчна вече да създаваме тези приложения, които могат да се оркестрират и да са пълноценни за всякакви задачи.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако отидеш в ChatGPT и му кажеш да направи статия за Илия Вълчанов, един от инструментите му ще потърси кой е Илия и какво е говорил досега. Друг ще създаде картинки за тази статия. Ще използва допълнителни инструменти за разчитане на файл, още една технология. И накрая създаваме статия изцяло с ChatGPT – моделът е подредил думите, но се крепи на усилията на много други апликации. Всичко друго е комбинация от 10-20 инструмента.</p>
<p>Езиковият модел е просто част от пъзела, но, да, много важна част.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-sam-altman.jpg.480.webp" alt="Илия Вълчанов и Сам Алтман" loading="lazy" decoding="async" width="768" height="488"><figcaption>Илия Вълчанов и Сам Алтман</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Какво изкуственият интелект никога няма да може да прави? Има ли въобще такова нещо?</strong></p>
<p>– Хм, философски въпрос. Рене Декарт казва, че никога няма да мисли, защото това е човешко нещо.</p>
<p>Аз мисля за този въпрос по-скоро в триизмерен план. Ние живеем в света, имаме човешко тяло. Трябва да спиш, да се храниш, да ходиш до тоалетна.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Да бъдеш човек е много повече от това да мислиш. Ти имаш мозък, но имаш и тяло, и душевност.</em></p>
</blockquote>
<p>Тези три неща са много свързани. Когато си осъзнат човек, когато си щастлив, това няма нищо общо с изкуствения интелект. Все си казваме: „О, изкуственият интелект ще прави това и това“.</p>
<p>Не, той ще изпълнява някакви операции, които са интелектуални по един или друг начин. Може да върши някакви неща, но в реалния свят да си човек е много повече от това да работиш, да пишеш текст или да създадеш картинка.</p>
<p>Както в поезията, с която започнахме. Да си човек е да напишеш стиха, да го усетиш, да се разтрепериш от това, което си направил, а не да изкараш някакъв текст и да спечелиш някакъв конкурс. Да чувстваш… това винаги ще е запазено за хората.</p>
<div class="embed embed--yt" data-yt="QmfUwvyikxE"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=QmfUwvyikxE" target="_blank" rel="noopener"><img src="https://i.ytimg.com/vi/QmfUwvyikxE/hq720.jpg" alt="Видео в YouTube" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"><span class="embed__play" aria-hidden="true"></span><span class="visually-hidden">Пуснете видеото</span></a></div>
<p><em>Само ден след като беше обявено рекордното финансиране на Team-GPT Илия гостува на подкаста „Креативен живот“, за да разкаже прелюбопитни истории от кухнята на стартъпа, от дългия и трънлив път, за това, пред което екипът е изправен оттук нататък. Гледайте също и ако ви е интересно защо си струва повече мъже да изоставят бръсненето…</em></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/11/ilia-valchanov-sam-altman.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Уордът на свободния интернет</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/ward_cunningham</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/ward_cunningham</guid>
      <pubDate>Fri, 18 Oct 2024 06:00:04 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така? Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка. Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране. Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-6.jpg.960.webp" alt="Уорд Кънингам, възрастен мъж с бяла брада, очила и тъмна шапка, в червена тениска пред пъстър графити фон" /></p><p>„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?</p>
<p>Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.</p>
<p>Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, <strong>Уорд Кънингам</strong> е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.</p>
<p>Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…</p>
<h2 id="уики-уики-уей">Уики, уики уей</h2>
<p>Началото на 90-те, Хауърд Кънингам и съпругата му са отишли на дългоочакваната екскурзия на Хавай. Двамата са сред пионерите на компютърните технологии, запознали са се в университета през 70-те години, на студентско парти след тежък изпит. По онова време компютърните технологии даже не са се изучавали като отделна дисциплина, двамата следвали електроинженерство в комбинация със софтуер. След като завършили, създали обща компания, с която помагали на пионерните фирми, решили да използват в ежедневната си работа дядовците на днешните компютри.</p>
<p>Работата обаче е останала у дома, двамата кацат на летището в столицата Хонолулу, където ги посреща небивала жега. Побързват да излязат и да потърсят бърз транспорт до хотела, а отпред ги чакат две автобусчета. С горди големи надписи… „Уики“ и „Уики-уики“. Какво ли ще рече това, зачудил се Уорд? Оказало се, че думата на местния език ще рече „бърз“, а двукратното ѝ повторение се превежда като „още по-бърз“. Това е първата хавайска дума, която Уорд чува (и май последната, която научава), но му се струва особено колоритна.</p>
<p>На познавачите на хавайския ще оставим да разкажат дали още повторения биха направили нещата още по-скоростни, но почивката на Хавай определено отминава бързо за семейство Кънингам.</p>
<p>Двамата се връщат у дома, а когато Уорд продължава работата си по страничния проект, който разработва в свободното си време, се сеща за бусчетата „уики“ и решава да го кръсти именно на тях: “WikiWikiWeb“. Само няколко години по-късно думата ще стане популярна като част от „уикипедия“, универсалното място, където често днес търсим независимия поглед. Един от символите на демократичния интернет, на опита за безпристрастност, на идеала за равноправие онлайн, който често влиза в решителна битка с идеите на големите играчи…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-4.jpg.960.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"></figure>
<h2 id="хакуна-матата">Хакуна матата!</h2>
<p>И макар че нашият герой няма пряко отношение към създаването на самата свободна енциклопедия, той е не само неин кръстник (произходът на имената в технологичния свят <a href="https://karamanev.me/technologii/it-imena">понякога е безспорно любопитен</a>), но и предтеча. Именно неговата система с двете „уики“-та поставя основата. Позволява хората едновременно да събират и допълват информацията си, да обсъждат проследимо, ясно и аргументирано. И всичко това… за да създаваме по-качествен софтуер.</p>
<p>Именно това е голямата мечта, която и днес, вече надхвърлил 70-те, продължава да преследва Уорд Кънингам. Както той разказва, през 70-те години компютърните науки вече се задават като голямо предизвикателство, а все още не са поставени истинските им основи. Разработването на хардуера напредва, въвеждат се инженерни практики, компютрите стават все по-бързи, докато създаването на програмите се случва хаотично, неорганизирано, оставяйки сериозни проблеми, които много по-трудно могат да бъдат решени впоследствие.</p>
<p>Уорд научава за създаването на мрежата, която ще се превърне в интернет, малко след като тя е разработена от екипа на сър Тим Бърнърс-Лий. И бързо се размечтава за това как ще имаме глобална платформа, чрез която ще можем да обменяме информация с невиждана скорост.</p>
<p>Създава първия си сайт пред 1993 г., когато интернет е всичко друго, но не и бърз. Ще трябва да мине десетилетие, преди скоростта да стане достатъчна, за да разменяме спокойно файлове с другия край на света.</p>
<h2 id="го-уики-гоу">Го, уики, гоу!</h2>
<p>Първият сайт на Уорд е именно тази платформа, в която кани съмишлениците да обсъждат проблемите и големите въпроси, свързани с разработването на софтуер. И когато, година по-късно, му идва идеята как технологично информацията да може да се допълва от всеки гост, се досеща за екскурзията и бързите автобусчета на Хонолулу. Така се появява WikiWikiWeb – сайт, в който програмистите обсъждат и допълват идеите си… бързо, поне според тогавашните скорости, на които е способна мрежата.</p>
<p>Постепенно, след първото „уики“ ще се появят хиляди други, свързани с различни общности. Уорд ще предостави платформата на всеки, който желае да я използва, както сам казва, защото не му хрумва, че може да става дума за начинание, което може да бъде патентовано. „Уики“ ще се превърне в синоним на колекция от информация по дадена тема, още преди следващото поколение компютърни ентусиасти да доразвие идеята и да я превърне в „Уикипедия“ като „енциклопедия за всичко“.</p>
<p>Какво е уики? „В най-простата си форма това е сайт, който уважава интелектуалното творчество на читателя“, казва Кънингам. „Според него този човек, който чете сайта, може да знае нещо, което аз не знам. И когато той го знае, ако е готов да го даде, ние сме готови да го приемем. Той казва: „Ние водим разговор“. Не е ли готино? На това е изградена нашата култура – на доверието помежду ни“.</p>
<p>Именно в първото уики Уорд предлага още една от идеите, с които остава в историята на компютърните науки. През последните години доста се говори за концепцията за „екстремно програмиране“, с чиято помощ се разработва софтуер най-вече тогава, когато трябва да се случва бързо, например в <a href="https://karamanev.me/technologii/startup">стартъпите</a>.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-3.jpg.480.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="450"></figure>
<h2 id="екстремистът-с-очилата">Екстремистът с очилата</h2>
<p>Но… какво ще да значи екстремно програмиране? Спускате се по ски-пистата, докато си пишете кода или пък вдигате стокилограмова щанга от лежанка? Би било интересно, но, както бихте могли да се досетите от снимките на Уорд, идеята не е точно това.</p>
<p>Всъщност става дума за доста обширна концепция, при която програмистите трябва да разработват продукта си на кратки цикли, с по-висока производителност, която обаче не е за сметка на качеството. Нито пък на напрежението, както може би бихме могли да се подведем от наименованието.</p>
<p>Още една идея от екстремното програмиране е писането на код по двойки (дали пък е случайно, че Уорд от 50 години работи заедно с жена си?). Сред идеалите влизат простотата на кода, честата комуникация в рамките на екипа. И ако се чудите къде във всичко това е екстремното… то идеята е, че именно най-полезните според Уорд и съмишлениците му практики в създаването на софтуер са доведени до екстремни нива.</p>
<p>И ако за екстремното програмиране може да не са чували дори хора от софтуерния свят, то със сигурност това дали познавате една думичка от опита на нашия герой ясно показва имали ли сте досег с тази индустрия. През последните години да сме „аджайл“ е мантра, която се повтаря под път и над път. На български бихме я превели като „гъвкаво“ разработване на софтуер, концепцията идва в началото на новото хилядолетие от един кратък, достатъчно ясен и същевременно общ манифест, написан от водещи светила в индустрията. „10-те божи заповеди“ за програмистите всъщност са… 12. Принципи като например, че „хората и комуникацията стоят над процесите и инструментите“, че „работещият софтуер е по-важен от подробната документация“.</p>
<p>Надали днес ще чуете, че някой софтуерен екип, поне по нашите ширини, не спазва постулатите, формулирани от 17 „мъдри глави“ през 2001 г. (официалния им български превод <a href="https://agilemanifesto.org/iso/bg/manifesto.html">ще намерите тук</a>). Може би най-известни сред подписалите са <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">Робърт Мартин, познат и на гостите на Дигитални истории като Чичо Боб</a>, Мартин Фаулър и, разбира се, днешният ни герой.</p>
<p>Макар че през дългата си кариера той така и не спира да работи за семейната фирма, успоредно с това се включва в много други начинания. И ако повечето са свързани с не толкова големи проекти, встрани от мейнстрийма, струва си да отбележим, че две години работи за Microsoft в групата за „Патенти и добри практики“. Колко добри практики успява да въведе можем, само да предположим, след като не успява да се задържи особено дълго в тази работа.</p>
<h2 id="дългът-зове">Дългът зове</h2>
<p>Да дължиш пари на някого… за мнозина е кошмар, за други – ежедневие. Ето че стигаме до още една огромна и много важна концепция, формулирана и популяризирана от Уорд – т.нар. технологичен дълг (technical dept).</p>
<p>Нерядко в бързината и водени от нуждата да се въвеждат нови и нови възможности в софтуера, създателите му се примиряват с компромисни решения. Оставят редове код, които биха могли да бъдат написани по-ясно, правят преценки, които са далеч от оптималните. Така бавно, но сигурно се трупа този показател, за първи път популяризиран от нашия герой.</p>
<p>Днес всички сме свидетели на огромните тонове технологичен дълг, трупани от най-големите софтуерни фирми. Мащабни проекти с милиарди потребители често се провалят с дребни грешки, не работят според очакванията, стават уязвими за кибератаки. Това явление е предсказано от Уорд още по времената преди интернет да завладее света. И ясно формулирано – според него всеки софтуерен екип трябва да следи технологичния дълг, който трупа и периодично да взема мерки. Така че вече създаденият код да се подобрява, адаптира, обновява…. Обратното на онова, което изразява традиционната програмистка мисъл „щом работи, не го пипай“.</p>
<p>Е, с тези му размисли можем да предположим защо Уорд така и не се налага сред гигантите в Силициевата долина, които все бързат ли, бързат, в търсене на нови възможности на софтуера… и на милиарди.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-5.jpg.480.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="600"></figure>
<h2 id="вересия--никому">Вересия – никому!</h2>
<p>Ето че въпреки всички негови забележителни успехи и приноса му за начина, по който днес създаваме софтуер, много по-вероятно е да срещнете името му като част от „Закона на Кънингам“, с който започнахме. Но как програмистът става популярен с мисълта, че „Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“? Вината не е негова.</p>
<p>Някои търсят корените на закона в древността. Например в Платоновия диалог „Менон“ Сократ се съгласява с погрешните заключения на своя приятел Менон, надявайки се, че по този начин разговорът ще продължи. Така или иначе, принципът продължава да работи безотказно във фейсбук, защото често хората обичат да изглеждат по-умни от другите. И онлайн имат възможност да го демонстрират с пълна сила (макар понякога <a href="https://karamanev.me/istorii/kak-se-schupi-razgovorut-online">резултатът да е обратният</a>).</p>
<p>Макар да признава, че популярността на „закона“ го ласкае, програмистът смята, че правилото се самоотрича от това колко често се цитира онлайн. Всъщност, формулировката е предложена от Стивън Макгийди, дългогодишен лидер на производителя на микропроцесори Intel.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham.jpg.960.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<h2 id="узми-си-уордо">Узми си Уордо</h2>
<p>Стивън си спомня как през 80-те Уорд му дава този съвет за общуването в предците на днешните форуми. После нашият герой казва, че е цитиран погрешно, но това не пречи законът да стане по-популярен от истинските му успехи. Докато той самият смята за най-голям принос платформата „Уики“ и вярва, че именно тя ще бъде увековечена на надгробния му паметник.</p>
<p>Защото помага да споделяме, да работим заедно, да се допълваме – нещо, което все по-трудно се получава днес, отбелязва той. „Понякога, когато работиш в екип, трябва да се довериш на хората повече, отколкото имаш основание да го направиш“, казва Кънингам. „И това работи, защото повечето хора са добри.“</p>
<p>Това ни го казва човек, цял живот воден напред от технологиите. Който още през 90-те живее в дом с няколко вътрешни мрежи, в който всеки обитател, дори котката има уебсайт. А компютрите са пръснати наоколо, както в повечето домове се разлистват списания, както сполучливо отбелязва журналист, оказал се на гости на програмиста.</p>
<p>„Уорд винаги е бил социален тип“, казва жена му Карън. „Той е особено заинтересован да се среща с хора, които предизвикват мисленето му или вдъхновяват интелектуалното му любопитство. От доста време истинският му фокус е върху общностите, върху начините за използване на технологиите, така че да се изграждат такива“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-2.jpg.960.webp" alt="Уорд Кънингам" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1437"></figure>
<h2 id="просто-уорд">Просто Уорд</h2>
<p>„Наистина смятам, че програмирането е лесно и забавно занимание“, казва Уорд.</p>
<p>„Тези, които го смятат за трудно и скучно, трябва просто да натрупат още малко опит“.</p>
<p>И ако има още нещо от професионалната му биография, което си струва да споменем, преди да се разделим, то е, че Уорд е сред хората, които дълги години популяризират „малкия език“ за програмиране – SmallTalk. <a href="https://karamanev.me/technologii/ezitsi-za-programirane">(Още за него – тук.)</a> Начинанието, чийто синтаксис е толкова лаконичен, че може да се събере на пощенска картичка, всъщност се оказва изключително удобно за редица ситуации.</p>
<p>Защото, както обича да повтаря нашият герой, основно правило в работата на хората, създаващи софтуер, трябва да е простотата. Простите решения са най-елегантни, разбираеми, лесни за поддръжка. А всяко усложнение, което може да бъде избегнато, си струва да бъде.</p>
<p>„Какво е простотата? Най-краткият път към дадено решение“, казва той. „Всъщност се наслаждавам на сложността, която дава възможност за действие. Ако тя ме предизвиква, е много приятна. Но понякога трябва да се справям със сложност, която не ми дава сили. Сложността, която презираме, е тази, която води до ненужни трудности.“</p>
<p>А като се замисли човек… за софтуерния свят това е безспорно. Но дали пък не е чудесно правило и за живота?</p>
<hr>
<p><em>Материалът е подготвен със специалното съдействие на Ирина Марудина.</em></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/10/ward_cunningham-6.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Един каскадьор срещу хакерите</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/veselin-troianov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/veselin-troianov</guid>
      <pubDate>Tue, 08 Oct 2024 06:00:23 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост. Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас. А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри. Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/veselin-troianov.jpg.960.webp" alt="Веселин Троянов" /></p><div class="intro"><p><em>Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.</em></p>
<p><em><strong>Веселин Троянов</strong> е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.</em></p>
<p><em>А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.</em></p>
<p><em>Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– В сайта ми са гостували почти 200 души – от свещеник до поет, от дизайнер до диригент, ето че посрещам и холивудски каскадьор… Кои са най-трудните и най-рискови каскади, които си правил?</strong></p>
<p>– Палил съм се, което е доста рисково и опасно. Правил съм скокове от високи сгради.</p>
<p>Имам доста забавна случка с Антонио Бандерас, успях да го нокаутирам. И то не по моя вина, разбира се. Правихме бой, снимаха зад мен и аз трябваше да ударя. Всичко се случваше на безопасно разстояние и той трябваше да направи реакция, но в момента на кадъра се наведе и то точно на юмрука ми. Оттогава станахме много добри приятели…</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Иначе ме е блъскала кола, падал съм от високо.</em></p>
</blockquote>
<p>Доста каскади във всякакви направления.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/veselin-troianov-2.jpg.960.webp" alt="Веселин Троянов" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="720"></figure>
<p class="q"><strong>– Споменавал си ми, че има връзка между киберсигурността и каскадьорство. Не са ли доста далечни области?</strong></p>
<p>– Киберсигурността, най-просто казано, е управление на риска и това може да се разглежда в много различни аспекти.</p>
<p>Като човек, който има опит в каскадите – в киното винаги трябва да се премерва прецизно рискът. Защо? Всяка продукция е изключително скъпа, участват адски много хора. Това е свързано със сериозно планиране, строг график, трябва да има синхронизация между всички страни, а те наистина са много.</p>
<p>Актьорите имат огромни застраховки и затова се използват каскадьорите. Първо, те правят така, че актьорите да изглеждат като супергероите, които се продават. И, второ, за да изглеждат толкова добре, много често</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>каскадьорите отговарят за истинските движения, за детайлите, за всичко, което помага, така че сцената да изглежда по-красиво.</em></p>
</blockquote>
<p>Каскадьори минимизират риска. Както и да се развият събитията, да не се случи нищо с актьора, защото това, което се продава, е неговото лице и образът, който човек е изградил през годините. Той е добър в това да продава емоцията на хората, а каскадите са задача за каскадьорите.</p>
<p>Много обичам един пример с Том Круз. Той е много добър актьор, но може да бъде също и много добър каскадьор – често в своите филми, когато е продуцент, си позволява да прави различни каскади. В предпоследната „Мисия невъзможна“ той прави с Хенри Кавил една сцена, в която тича от покрив и трябва да скочи върху друг. Кадър, който във филма изглежда страхотно. Сцена, която е репетирана стотици пъти както с каскадьори, така и с Том Круз.</p>
<p>Но в деня на снимките, като прави каскадата, нещо в системата с въжета се проваля и Том Круз, като скача, си чупи крака. После тази сцена става част от самия филм, вижда се как той започва да куца, защото е професионалист и довършва докрай сцената. Но това коства на филма милиони долари загуби, просто защото Том Круз е направил каскадата си за сметка на каскадьора.</p>
<p>Това е паралелът, който правя между киберсигурността и каскадьорството, точно това управление на риска.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/veselin-troianov-3.jpg.960.webp" alt="Веселин Троянов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"></figure>
<p class="q"><strong>– Киберсигерността надали, но няма ли скоро каскадьорството да изчезне като професия? Защото ефектите стават все по-добри, неслучайно Холивуд толкова дълго протестира, а една от основните причини бяха правата на статистите образите им да не бъдат възпроизвеждани дигитално.</strong></p>
<p>– С протеста си в Холивуд успяха да постигнат доста неща. В нашата професия вярваме първо, че колкото и да е добър изкуственият интелект, той не може достатъчно добре да замести всички тези движения на човека. И до ден днешен в постпродукциите, ако човек се вгледа внимателно, ще види разликите, ще прецени кога нещо е генерирано.</p>
<p>Смятаме обаче, че професията със сигурност няма да е изчезваща, защото всички тези системи изискват хора, които да ги управляват. Дори да изчезне, със сигурност ще се появят други професии, които да заместят целия този процес.</p>
<p class="q"><strong>– Ако продължим в този паралел, да кажем, че е сравнително лесно да се прецени колко скъп е актьорът, когото пазим. Така ли е в киберсигурността? Защото почти всяка компания вече е жизнено зависима от това колко добре се е погрижила за нея. Как да оценяваме обективно там?</strong></p>
<p>– Оценява се много лесно: дали даден риск ще спре бизнеса ми, или не. Или ако спре, за колко време ще бъде това, ако дадена система излезе от строя, ако имаме някаква конкретна ситуация.</p>
<p>Тук вече бизнесът трябва да направи оценка на това колко му струва един час, един ден или една минута, за да може според това да прецени колко би му струвала загубата на данни. Или, ако изгубя тези данни, какво би се случило, какви биха били репутационните щети, ако се случи киберинцидент.</p>
<p>Тоест, всичко зависи от това. Бизнесът трябва да седне заедно със специалистите по управление на риска и да преценят</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>колко е критична конкретна опасност за конкретната ситуация или за бизнеса.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/veselin-troianov-4.jpg.960.webp" alt="Веселин Троянов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1125"></figure>
<p class="q"><strong>– Според теб случва ли се това достатъчно масово и достатъчно често?</strong></p>
<p>– В Европа се случва повече, на север и на запад. В България основно го практикуват по-големите компании, които са се запознали с конкретните ситуации или са имали инцидент. Има два вида компании – такива, които са хакнати и други, които ще бъдат хакнати в някакъв момент.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В България малкият и средният бизнес не си дават достатъчно сметка за това какви са рисковете.</em></p>
</blockquote>
<p>Първо, балканският манталитет е такъв, всеки смята, че на него това не може да му се случи, докато не се случи. И когато се случи, вече започват да си мислят за определени реакционни действия, които да подпомогнат да се възстанови процесът. Тогава се случи, вече всеки дава мило и драго, за да се възстановят данните и отново да започне нормалният процес на работа.</p>
<p class="q"><strong>– Можеш ли да дадеш някои примери?</strong></p>
<p>– В държавния сектор примерите са ясни, изтичането на данни от НАП е достатъчно познато. Често има и компании, които не казват за дадената ситуация. Последният случай, който стана популярен, е за кражбата на данни от онлайн магазини.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Компания, която от 20 години държи стабилен бизнес, може да се срути за една седмица.</em></p>
</blockquote>
<p>Защото, когато хакерите откраднат данни, те имат много и различни възможности да се възползват. Първият метод е да питат компанията, от която са откраднали данните, готови ли са да платят, така че те да не бъдат разпространени, ако са криптирани. Ако компанията плати, евентуално ѝ дават някакъв ключ и тя си разкриптира данните.</p>
<p>Вторият начин е да кажат: „Можем да продадем данните на твоите конкуренти и да загубиш позиции“. От darknet често излиза такава информация, определени данни на дадена компания се продават.</p>
<p>Третият начин е да отидат при контрагентите, с които работиш и да започнат да ги изнудват по един или друг начин.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/veselin-troianov-5.jpg.960.webp" alt="Веселин Троянов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1335"></figure>
<p class="q"><strong>– Дори не винаги става дума за атака и генериране на печалба. Ето, CrowdStrike беше показателен пример колко лесно може системата да се разпадне. И на всичкото отгоре проблемът дойде от антивирусна платформа, която има за цел именно да ни предпазва.</strong></p>
<p>– Важно е да се отбележи, че това с CrowdStrike не беше киберинцидент. Това беше ъпдейт, който беше пуснат от тяхна страна, като, естествено, не повлия всички компютри. Тук е имало и някакъв вид риск от страна на компаниите, които са ъпдейтнали системите и това също е направило поразията по-висока.</p>
<p>Но е факт, че компания като CrowdStrike загуби сериозни позиции, доверие от клиенти, много приходи. Акциите им паднаха драстично и това се случи за един петък следобед.</p>
<p class="q"><strong>– Точно това ни показва как е построена системата – че постоянно трябва да се доверяваме в днешния онлайн свят на външни библиотеки, доставчици, платформи, без да си даваме навреме точна сметка колко зависими ставаме от следващата им грешка. Недостатъчно обмислен ми се струва начинът, по който управляваме софтуерната индустрия, а и софтуера като цяло.</strong></p>
<p>– Абсолютно е така. Виждал съм го много често – когато се прави задание за какъвто и да е софтуер, се коментират функционалности, как да работи, но рядко се засяга аспектът киберсигурност, т.е. колко защитен е този софтуер.</p>
<p>Иначе казано, тук се разчита на програмистите да бъдат достатъчно добри, подготвени, така че да няма уязвимости.</p>
<p>Такъв пример е ситуацията с „Микроинвестор“, тя е публична. Идва компания, на която имаш пълно доверие, инсталират ти счетоводен софтуер и през него могат да влязат и да изнесат всичките данни. Конкретният пример не беше свързан със софтуера на „Микроинвестор“, а с конкретна версия на Windows Server, която те инсталираха.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/veselin-troianov-6.jpg.960.webp" alt="Веселин Троянов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1500"></figure>
<p class="q"><strong>– Може ли една компания да е абсолютно сигурна, че покрива всички рискове? Че е защитена от всякакви атаки?</strong></p>
<p>– Технологично могат да се сложат безброй решения, но тук винаги трябва да се говори и за страната обучение на персонал. Поради простата причина, че все повече зачестяват атаките, които идват през съобщения, уж легитимни източници. Това, което видях последно, беше свързано с една огромна компания. Видях го и при нас, хората бяха започнали да получават съобщения по WhatsApp от собственика на компания. А те просто бяха купили някакви номера, сложили снимка и започват да пишат на служителите, които бяха намерили предварително.</p>
<p>Такава ситуация имахме и вътре в Check Point, наши колеги започнаха да получават съобщения уж от вицепрезидента на компанията. Това е все по-често срещана ситуация и е задължително да бъде засегнато бучението на хората – и за хигиената при използването на интернет, и за типовете файлове, които могат да бъдат отваряни, за пощата, която се получава. Защото</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>технологията си е технология, тя може да защитава и да минимизира риска, но накрая идва човешкият фактор,</em></p>
</blockquote>
<p>който винаги може да кликне на нещо погрешно, включително и през личния телефон и по този начин да бъдат засегнати корпоративни данни.</p>
<p class="q"><strong>– Напредъкът в изкуствения интелект промени ли според теб по някакъв начин ситуацията с киберсигурността? Направи ли по-лесни атаките, или само си мислехме, че ще стане така?</strong></p>
<p>– Атаките не са станали по-лесни, но както хакерите, така и създателите на решения за киберзащита, използват ИИ. Силите винаги се уравновесяват. Но и тук зависи от хората, които използват решения за киберсигурност. Не съм попадал на такава статистика, може и да има някакъв ръст, защото колкото по-добра е изчислителната мощ, толкова по-лесно може да се генерират различни съобщения, дори видеа, с които да накараш някой човек да повярва в нещо, което не се е случвало.</p>
<p>Апелът ми към хората е наистина да си проверяват информацията,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да звънят на онези, които познават, да проверяват два, дори три пъти всичко, ако е свързано с превод на пари.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/veselin-troianov-7.jpg.960.webp" alt="Веселин Троянов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1334"></figure>
<p class="q"><strong>– Само че те не го правят, още откакто тези атаки бяха под формата на телефонни измами. Check Point е израелска компания, оказва се, че доста от големите фактори в киберсигурността идват от тази държава. Защо според теб е така?</strong></p>
<p>– Израел е малка държава, която винаги е имала не особено приятелски взаимоотношения със съседите си. Както знаеш, там дори жените ходят в казарма и тя изобщо не е кратка – от 1 до 3 години. Там всеки преминава определена военна подготовка.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Киберсигурността и защитата естествено е базирана на военната методика.</em></p>
</blockquote>
<p>И като държава, която има толкова много самосъзнание за това всичко да е военизирано, естествено е според мен голяма част от бизнесите за киберсигурност да тръгват точно оттам.</p>
<p>Както оттам тръгва и другият тип бизнес, шпионският софтуер. Популярен случай е софтуерът Pegasus, който се опитваше да събира информация, без да трябва човек да натиска нищо на телефона си, успяваха лесно да инсталират софтуер, с който да подслушват.</p>
<p class="q"><strong>– В тази посока, българските хакери едно време бяха много известни. Напоследък не съм чувал за някакви сериозни атаки, направени от българи. Дали сме изгубили форма според теб, или вече им се занимава с друго?</strong></p>
<p>– Според мен просто стават по-предпазливи и не се показват толкова, хората се учат да бъдат все по-внимателни. Но България днес има страхотен отбор по киберзащита – млади момчета, които се развиват в това направление. Те са от добрата страна на монетата и са наистина много талантливи.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/veselin-troianov-8.jpg.960.webp" alt="Веселин Троянов" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="853"></figure>
<p class="q"><strong>– Какво показва твоят опит, кое кара един човек да мине от „тъмната страна“?</strong></p>
<p>– Винаги е свързано с пари. Хакерите са като всяка една компания – искат с минимални усилия да генерират максимално висока печалба, винаги е свързано с това. Но е факт, че специалистите по киберсигурност са една от най-добре платените професии. И тъй като има високо ниво на заплащане, все повече такива хора нямат причина да минават от другата страна, а стоят от тази, която се бори със заплахите.</p>
<p class="q"><strong>– Мислиш ли, че по някакъв начин България може да се превърне в регионален център по киберсигурност? На базата на това, че имаме силна ИТ сфера в комбинация с традиции и в хакерството…</strong></p>
<p>– Има доста компании в България, които започват да се занимават с киберсигурност, оперират и на външния пазар. Пак казвам, България е малко по-специфичен, труден пазар. Балканецът има самосъзнанието, че това на него не може да му се случи. Особено ние, в България, сме Тома Неверни.</p>
<p>Със сигурност това може да се случи. Но е важно да наложим модела, според който киберзащита и ИТ да бъдат тотално отделени.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Хората от киберзащитата трябва да подтвърждават и да регулират решенията, които взима ИТ екипите.</em></p>
</blockquote>
<p>Така е по книга и така се препоръчва – специалистите, който отговарят за защитата, да бъдат пряко подчинени на изпълнителните директори, а не да бъдат част от другите екипи. Много често в България те са в един отдел и това размива отговорностите.</p>
<p class="q"><strong>– Какви качества са нужни, за да успееш като професионалист в тази област?</strong></p>
<p>– Първо, трябва да ти е интересно, след като видиш как работи самият процес. Много хора остават разочаровани, защото са гледали филми за това как изглеждат хакерите. През последните години според мен киното създава грешен образ в представите на хората за това какво е хакер. И в момента, в който се сблъскат с реалността и целия процес на създаване на зловреден код, виждат, че може би не е работа за тях.</p>
<p>Тоест, хората трябва да бъдат любознателни, да искат да видят как се случва целият процес и чак тогава да тръгнат да чоплят в него.</p>
<p>Но със сигурност любознателност е първото качество, което е необходимо.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/20190722_155730-min.jpg.960.webp" alt="Веселин Троянов" loading="lazy" decoding="async" width="1488" height="2000"></figure>
<p class="q"><strong>– Заедно с предпазливост, може би, за да не отидеш бързо където не трябва…</strong></p>
<p>– За да не отидеш много далеч. Във връзка с всичко, казано дотук, скоро предстои влизането на NIS 2 – регламент на Европейския съюз за минималните изисквания за информационна сигурност. Това, може би, ще подтикне повече хора да започнат да мислят по темата.</p>
<p>Регламентът трябва да влезе в сила от средата на октомври, но не се знае кога ще се утвърди и на държавно ниво у нас.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Смятам, че това ще е момент, в който българските компании ще започнат да обръщат повече внимание на киберсигурността,</em></p>
</blockquote>
<p>защото тук, освен че има компании, които попадат под този регламент ще има и други, които са във веригата на доставки и те също подлежат на много строг контрол.</p>
<p class="q"><strong>– Случвало ли ти се е и на теб някой да те хакне? Да те накара да кликнеш на линк, на който не би трябвало?</strong></p>
<p>– В интерес на истината ми се случи много интересна скам ситуация, в която се подведох. Жена ми беше влязла в популярната платформа Etsy, точно си беше създавала магазин и явно я бяха намерили скамерите. Бяха дали линк, тя беше кликнала и се отвори платформа, която изглеждаше досущ като Etsy.</p>
<p>В един момент тя ме викна, каза, че не може да си направи плащането, аз се зачудих и се подведох. Накрая им преведохме 150 евро, които успях, благодарение на банката, да си възстановя.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Чак след като завърших плащането, осъзнах каква глупост съм направил.</em></p>
</blockquote>
<p>Това досега е единственият случай, в който съм се поддавал на такава ситуация, защото се старая да оглеждам. Все още при подобни атаки има знаци и ако си внимателен, ще видиш, че нещо много малко не е наред.</p>
<p class="q"><strong>– Важното е да сме внимателни. И да си даваме сметка, че никой не е защитен. Но, както стана дума, дори Антонио Бандерас може да бъде изненадан… Благодаря ти!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/09/veselin-troianov.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Не! Човешки ресурси…</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/petar-djuganski</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/petar-djuganski</guid>
      <pubDate>Tue, 24 Sep 2024 06:00:49 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР. Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа. Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата. Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява. Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/petar-djuganski.jpg.960.webp" alt="Петър Джугански" /></p><div class="intro"><p><em>Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.</em></p>
<p><em>Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си <a href="https://karamanev.me/istorii/chatgpt-rabota-experiment">този експеримент</a>, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.</em></p>
<p><em><strong>Петър Джугански</strong> има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води <a href="https://www.youtube.com/@NechoveshkiResursi">подкаста НеЧовешки ресурси</a>, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.</em></p>
<p><em>Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.</em></p>
<p><em>Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Започваме от центъра и си признавам, в засада съм. Не ти казах предварително, но те поканих за интервю, за да обсъдим един експеримент, в който генерирах CV изцяло с помощта на ChatGPT и изпратих на 10 обяви за джуниър позиции в сферата на информационните технологии. 9 избрах случайно и само една – целенасочено, от обява в твоята компания, за да видя как ще реагирате. Според теб какво се случи? Стигна ли кандидатът с фалшиво CV до интервю?</strong></p>
<p>– На 100% съм убеден, че до интервю не е стигнал. Абсолютно никакъв шанс.</p>
<p class="q"><strong>– Правилен отговор. Твой колега ми отговори още в деня на пускане на обявата с молба да дам телефон за връзка. В CV-то нямаше номер по разбираеми причини. Това според мен беше много адекватна реакция, подход да се провери дали кандидатът Максим Иванов е истински.</strong></p>
<p>– Да, проверявам веднага, Максим Иванов е вкаран в системата като обещаващ кандидат. Което е добра обратна връзка за работата на колегата, който ти е отговорил. Нещо хубаво научих.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-6.jpg.960.webp" alt="Фалшиво CV на „Максим Иванов“, джуниър програмист от София, с генерирана снимка на брадат мъж с очила и къдрава коса" loading="lazy" decoding="async" width="987" height="617"></figure>
<p class="q"><strong>– Но пък „Максим Иванов“ в крайна сметка стигна до две интервюта на други места. Изненадва ли те това?</strong></p>
<p>– Ами, гледам сивито, като си ми казал вече, е очевидно, че снимката е генерирана.</p>
<p>CV-то не е точно като за джуниър. Човекът си има 3 години опит и със сигурност щеше да бъде извикан на прескрийнинг. В момента виждам бележките в системата, колегата е отбелязал, че си е отворил имейла, но не е отговорил с телефона си.</p>
<p class="q"><strong>– Според теб възможно ли е в някакъв момент всичко това да продължи? Аз да доразвия този експеримент, някой да наеме фалшив човек и после ChatGPT да му върши работата? Колко е далеч една такава лудост?</strong></p>
<p>– Точно в този вариант, към сегашното състояние на технологиите, би трябвало да е невъзможно. Но все пак има всякакви хора и компании, така че има някаква вероятност. На немалко места се е случвало, особено с навлизането на отдалечената работа през последните няколко години, хора да работят на няколко места едновременно.</p>
<p>Най-често дистанционно, няма как физически да си на няколко места едновременно. В САЩ не бяха малко тези случаи, в които</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>опитен програмист уж работи дистанционно на няколко места, а си наема хора в Китай или Източна Европа и те му вършат работата, докато си почива.</em></p>
</blockquote>
<p>Така подобни примери, малко по-различни от този, който даде, се случват постоянно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-5.jpg.960.webp" alt="Брадат мъж с очила поглежда през рамо, докато пише на клавиатура пред два монитора с код в тъмна синкава стая" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<p class="q"><strong>– Имаш ли подобни истории? Аз например имам – влизаме в интервю, кандидатът е успял да стигне дотам със силно CV, даже в LinkedIn си беше направил профил, българин… и всичко се оказа фалшиво, появява се азиатец с тотално измислена история. Не знам на какво се надяваше, всичко гугълваше.</strong></p>
<p>– Абсолютно същите истории, същото ми се е случвало в предходната компания, за която работех. В момента отговарям за цялото наемането на софтуерни специалисти, имаме около 200 позиции. Наемаме хора от цял свят.</p>
<p>Доста често ми се случва, като интервюирам хора от Далечния Изток, да се появяват на интервюто кандидати, които хал хабер си нямат от това, което са написали в CV-то. В един момент стана някаква пандемия, затова започнахме да ги отсяваме предварително – с тестове, задачи.</p>
<p>Ще дам пример. Ние като цяло работим в офис, но от време на време се появява някоя позиция, най-често за чуждестранни кандидати, която е дистанционна. Пускам обява за Европа и в рамките на по-малко от 20 часа получих 240 кандидатури. Безумие, абсолютно безумие! Спрях веднага обявата, да прегледаш 240 кандидатури отнема супер много време, позицията не е елементарна. Е, прегледах ги.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Казват, че хората, които набират таланти, гледали по 5 секунди CV. Това е мит.</em></p>
</blockquote>
<p>Става единствено, ако видиш още с първия ред, че кандидатурата е тотално нерелевантна към това, което търсиш. Но всяко друго си отнема поне половин минута, да прегледаш отгоре-отгоре опита, да видиш дали този човек става, дали можеш да го пуснеш на следващия етап.</p>
<p>След това препубликувах обявата, само че вкарах много въпроси, на които да отговарят кандидатите, ограничих локацията, въведох още критерии и CV-тата паднаха на около 40. Около 10 бяха релевантни, със 7-8 от тях се чух и сега имам двама, които са на финално интервю. Надявам се да вземем поне един от тях.</p>
<p class="q"><strong>– В момента съм далеч от София, в малко село. Преди малко ходих до центъра и се запознах с един индиец, сикх, с типични дрехи, помага в строителството в района. Как ти се струва, ще става ли все по-интернационален пазарът на труда?</strong></p>
<p>– Глобализацията към момента изглежда неизбежна. Тя се случва много активно през последните 30-50 години. Навсякъде в Западния свят, към който и ние принадлежим, има проблем с работната ръка.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако искаме да поддържаме добро развитие на нашите икономики, да има растеж, някакъв растеж, сме принудени да вкарваме много нови работници. Но това е нож с две остриета.</em></p>
</blockquote>
<p>Невинаги ще се окаже добро решение в дългосрочен план и трябва да бъдем много умни като народ, като държава, с това какво искаме да постигнем след 20, 30 или 50 години.</p>
<p>Случва се тази глобализация, в момента много компании в България вкарват чуждестранни работници. Миналата година са издадени около 27 000 разрешения. Това не са ИТ специалисти, а хора, които основно работят по хотелите, заводите, в строителството. Офисът на нашата компания е около бул. „Черни Връх“ и се строи много. Като застана на терасата, виждам, че голяма част от работниците на новостроящите се сгради отсреща със сигурност не са родени на Балканите. Такива хора ще има навсякъде.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/petar-djuganski-2.jpg.960.webp" alt="Петър Джугански" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="1920"></figure>
<p class="q"><strong>– И, както каза, съвсем не съм сигурен, че се случва обмислено, а не стихийно. Започнахме с футболните аналогии, представям си как ще заприличаме на „Лудогорец“ – каним чужденци, те вършат много добра работа… докато не остане място за българи. Ако е обмислено, ще намираш място за чужденци, но ще развиваш и своите „играчи“.</strong></p>
<p>– Разбира се. Може да се върнем и на Олимпиадата, на която взехме много медали, но от тези спортисти голяма част са натурализирани и то последните няколко месеца. Не е проблем, че са чужденци, ако са родени тук и са плод на нашата школа, на нашата спортна система, това е чудесно.</p>
<p>Но моментът, в който взимаме готови спортисти от чужди страни, които по една или друга причина са избягали отнякъде, за мен не трябва да ни дава чак такъв повод за национална гордост и радост. Да, хубаво е, приемаме останалите, плюс е, че се борят за България и вземат медали, но е много по-хубаво сами да си отглеждаме спортистите – били те българи, или не.</p>
<p class="q"><strong>– Абсолютно. А ако говорим за ИТ сферата, какви са в момента нашите силни страни? Според мен вече не сме евтина дестинация, но пък сме с много близък до европейския манталитет. И все пак сме добри специалисти, най-общо казано.</strong></p>
<p>– Да, за това си прав напълно. Културните различия, които имаме със страните от Далечния Изток, са големи. Ние сме много по европейци, дори от страни, които са съвсем малко по на изток от нас. Това е плюс при работата със западняците.</p>
<p>Относно заплащането – не сме евтина дестинация, със сигурност. Миналата година участвах в една менторска програма, която беше насочена към студенти от Пакистан, Бангладеш, Иран. Заплатите, които програмистите получават там, са наистина ниски, работят за 500-1000 долара.</p>
<p>Качеството при някои хора там наистина не е високо, но при други е на много добро ниво. Когато добавим, че тези страни имат много по-голямо население, е просто въпрос на подбор, на правилна пресейка, преценка, да намериш точните хора, които ще ти свършат работата на добро ниво за без пари.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>В тази конкуренция ние наистина трябва да предлагаме продукт, който да е на много по-високо ниво от просто хора, които да работят на ниски дневни ставки.</em></p>
</blockquote>
<p>Не можем да се сравняваме с Мексико, Индия, Пакистан, Бангладеш, където населението е много по-голямо и за 5000 долара, каквато е заплатата на опитен програмист в България, ще си наемеш поне четирима.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-4.jpg.960.webp" alt="Младеж с къдрава коса, брада и очила гледа съсредоточено събеседника си на тъмен фон, като на интервю за работа" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<p class="q"><strong>– В моя експеримент стигнах до 2 интервюта, една задача, две компания ми писаха, че са намерили по-добър човек и само трима не ми отговориха. Мисля, че вече има търсене на джуниър позиции, което май не беше така преди година, как ти се струва?</strong></p>
<p>– Няма прекалено много търсене на джуниър хора. В момента имаме да затваряме около 8 позиции за QA на средно ниво, поне с 2-3 години опит. Общо взето ни е трудно да намерим подходящите кадри. CV-та има, кандидати не липсват, отсяването им обаче отнема повече време. Особено при професии като QA, където през последните години доста хора се пренасочиха.</p>
<p>Интервюта, които провеждаме, не са прекалено сложни, но много хора се провалят и е нужно да проведем 4-5, преди да наемем някого, докато преди ми се е случвало с 1-2.</p>
<p class="q"><strong>– Дали обаче системата не си вкарва автогол, като не приема достатъчно джуниър хора? След 2-3 години откъде ще се вземат синиъри при това положение?</strong></p>
<p>– Донякъде си прав. Обаче… пак влизат джуниъри. Просто не са толкова много, колкото преди. Ако погледнем какво става като обяви, в DEV.BG са 114. Ами, не са чак толкова малко, дори има много повече, отколкото преди години.</p>
<p>Има и стажове, много компании постоянно пускат академии, а част от хората, които ги завършват, остават на работа.</p>
<p>За да сме обективни, нека прегледаме и в Jobs.bg, в IT. Entry level / junior. Там само че включват и друг тип позиции, които са около IT и са около 500. Така че има възможности за джуниър хората.</p>
<p>Не винаги могат да влязат директно на позиция, която пожелаят, но не е като да няма възможности. По-малко са, отколкото бяха 2021-2022 г., но това се дължи на икономическия цикъл, който в момента върви надолу.</p>
<p class="q"><strong>– Мислиш ли, че е късно сега човек да се преначоси към ИТ сферата – да става QA или програмист?</strong></p>
<p>– Не, но ще му бъде по-трудно. Определено компаниите стават много по-взискателни. Аз ще предпочета да интервюирам хора, които са завършили Техническия университет, ФМИ или пък се връщат от чужбина с техническо образование, а онези, които са завършили само академия, ще останат някъде назад в листата.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/petar-djuganski-3.jpg.960.webp" alt="Петър Джугански" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="1920"></figure>
<p class="q"><strong>– Значи <a href="https://karamanev.me/za-avtora">навреме завърших академия през 2018 г</a>…</strong></p>
<p>– Да, наистина навреме. Хванал си много по-благоприятен период.</p>
<p class="q"><strong>– И все пак… дали опира само до икономическите причини? Според теб изкуственият интелект промени ли по някакъв начин пазара на труда? Доста се говореше, че ще го направи рязко, но май не се случва.</strong></p>
<p>– Аз си мисля абсолютно същото.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ИИ беше използван от някои компании, за да плашат своите служители, да си оправдаят намаленията.</em></p>
</blockquote>
<p>Аз също чета много по темата, интересувам се живо. Използвам ChatGPT всеки ден, какви ли не неща съм се опитвал и продължавам да правя. Но не виждам как това нещо ще ми вземе цялата работа.</p>
<p>Използвам и много възможности за автоматизация, които не са ИИ, макар че напоследък всичко го пакетират под изкуствен интелект. Те ми помагат да бъда много по-продуктивен и да свърша за единица време в пъти повече работа.</p>
<p>Но все пак, аз трябва да ги настроя, да ходя, да си говоря с хората, с мениджърите, с шефовете, с бизнеса – какво иска, как го иска. В сферата на човешките ресурси трябва и да отида, да си говоря с хората – дали в компанията имат някакви проблеми.</p>
<p>Чатботът не може да разреши такива проблеми. Може да отговори на някакви по-тривиални въпроси, да не ме занимават с това как да си пуснат болничния. Но вече как да си вземат парите от застрахователя, който отказва да им вдигне телефона, бих могъл да се намеся и аз. Същото се отнася и за интервю процеса. Може да минеш автоматично, да се направи системата за подбор така, че, примерно кандидатстваш, системата да оцени CV-то, което си пратил, автоматично да върне отговор. Ти да направиш теста успешно, да бъде оценено, че не си използвал ИИ, и това се хваща. И впоследствие целият твой профил да дойде обратно при мен, като ми казва: „Ето, CV-то му отговаря на основните критерии, издържал е теста. Ако решиш, извикай го на интервю“.</p>
<p>Не вярвам конкретно това в момента да ми застрашава работата. По-скоро икономическият цикъл е такъв, свършиха евтините пари. Когато няма достатъчно свежи пари, не се въртят, икономиката не върви добре и нямаш нужда от толкова много хора. И</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>винаги можеш да се оправдаеш, че си въвел някаква технология и поради това освобождаваш хора.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Очакваше се техническата поддръжка да е първото нещо, в което ще се нужни много по-малко хора. Случи ли се това?</strong></p>
<p>– Не напълно. В нашата компания имаме огромен отдел за работа с клиенти, имаме развити технологии за автоматизация, но отново са нужни хора.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Много от клиентите предпочитат въобще да не разговарят с чатботове.</em></p>
</blockquote>
<p>Където могат, търсят човешкия глас, човешката намеса. Пропускат всички възможни опции да си говорят с чатбота. В определени компании, които са се опитали да премахнат възможността да говориш с човек, ефектът е много лош за потребителския опит.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/petar-djuganski-4.jpg.480.webp" alt="Петър Джугански" loading="lazy" decoding="async" width="866" height="571"></figure>
<p class="q"><strong>– Доста професии чакахме да изчезнат, когато се появи GPT, и аз съм давал такива прогнози. Обаче, поне засега, нито една не изчезна. Даже се появиха нови, с цялата сфера на разработката на изкуствен интелект и работата с него.</strong></p>
<p>– И професията по техническа поддръжка не мисля, че ще изчезне. Винаги ще има нужда от хора, които да обслужват клиентите на даден бизнес. Ще има такива, които обичат да общуват с реални личности, искат да си общуват с някого. Все едно да отидеш в магазина, за да си избираш дрехи и да няма с кого да обмениш две думи. Да ти каже: „Ей, това ти стои добре“ или „Чакай, ще ти предложа нещо друго“. Това и чатботът може да го направи. Но дали ще ти хареса?</p>
<p class="q"><strong>– Или ще са повече хората като мен, които не искат подобни коментари? Днес го виждаме и в супермаркета – има доста автоматични каси, обаче почти всички си се редят. Или пък на съдиите във футбола, затова имаме вече ВАР… шегувам се, точно това е пример, че е трудно да заменим човека.</strong></p>
<p><strong>А мислиш ли, че скоро може да има нова „секси“ област като информационните технологии? Както е през последните 5-6 години у нас – да има посока, в която да се насочват всякакви хора в търсене на успеха? Шегичките сочат, че ще става дума за ремонти, плочки, строителство…</strong></p>
<p>– Ще поживеем, ще видим, казват по на изток. Според мен много хора ще продължат да преследват кариера в ИТ сферата, това няма как да отмре.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ИИ няма да вземе работата на всички инженери. На някакви хора може да ограничи възможностите, ако те самите не се развиват.</em></p>
</blockquote>
<p>Но някой програмист да стане оксиженист… не го вярвам. Това са само шеги. Всеки, който е подхванал тази удобна работа – да е в приятния офис или вкъщи по цял ден, малко са хората, които ще се върнат да работят физически труд на полето ипи по строежите.</p>
<p>Много шеги има за плочкаджиите, че едва ли не изкарват повече от програмистите… Тая работа е тежка. Цял ден си на крака, дишаш лепила, носиш тежко… много малко хора ще се решат да направят такова нещо. А други, мисля си, ще направят лека кариерна промяна. Това се случи в САЩ миналата и по-миналата година, имаше големи съкращения. Почти 700 000 души си изгубиха работата за 8-9 месеца.</p>
<p>И всички бързо си намериха нова! Една част от тях не бяха точно в ИТ компании, но работеха за компании, които имат нужда от ИТ услуги.</p>
<p>Така че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>стига икономиката да не е тотално спряла, човек ще може да си намери работа с уменията на ИТ специалист.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Според мен също, особено, ако не спира да се развива. Защото нещата бързо се променят. Да кажем, сега програмист, който се е научил да използва ИИ, е много по-ефективен от този, който не е. А какво си струва да учим сега?</strong></p>
<p>– Винаги ще си струва да развиваме меките си умения. Колкото и да сме добри технически в това, което извършваме, комуникацията с хора, това да можем да презентираме добре своите идеи, своите мисли, да убеждаваме останалите в правотата на това, което искаме да свършим, е безценно. Дори да си чудесен програмист, да можеш да правиш много неща, ако съм твой клиент и не можеш да ми продадеш идеята, че моят сайт трябва да изглежда по определен начин, няма значение колкото си добър. Ако се появи някой, който има по-добри рекламни умения от теб и успее да ме омае, че неговата продукция ще бъде по-добра и ще ми свърши повече работа, като клиент ще избера него.</p>
<p>В България едно от нещата, които ни куцат, не е техническата и инженерната част, а продажбите и маркетингът. Смятам, че там сме слаби. Това се променя, естествено, но все още твърдя, че по-лесно може да намериш добър програмист, отколкото специалист по продажбите. Подписвам се на 100% под тези думи.</p>
<p class="q"><strong>– И все пак… нека видим как ще свърши мачът. Българи срещу чужденци, алгоритми срещу хора… ще се радвам да го продължим на неутрален терен. Благодаря ти!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/09/petar-djuganski.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Аджайл. Всичко е просто, ясно. И толкова красиво!</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/nikola-bogdanov-agility</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/nikola-bogdanov-agility</guid>
      <pubDate>Tue, 17 Sep 2024 06:00:02 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Аджайл. Нека направим бърза проверка. Ако не работите в света на информационните технологии, най-вероятно никога не сте чували термина. И обратното – в тази сфера го споменавате толкова често, че е изгубил смисъл. Познах ли? Време да навлезем в един необичаен, подценяван и вълнуващ свят, където човешката креативност, обсъждането на проблемите и търсенето на решение се превръщат от магия в ежедневие и рецепта за успех. През 2001 г. група ИТ специалисти създава Аджайл манифеста, който постепенно се превръща в основно направление за начина, по който създаваме софтуер. А днес обещава да помага на всяко начинание да напредва, да решава сложни проблеми, да преуспява. Никола Богданов минава през пъстри роли в ИТ света (ще ни разкаже подробно след малко), преди да намери истинското си призвание – да обяснява Аджайл, да прави концепцията приложима, да показва на компаниите защо и как да навлязат в този начин на мислене. И най-вече – да създава високоефективни отбори. Днешният гост е организатор на първото по рода си мащабно събитие у нас, в което световни и български лектори от различни индустрии ще поговорят за адаптивното управление, за Аджайл отвъд клишетата. На 26 септември в УНСС ще има и щанд на Дигитални истории, където ще се радвам да поговорим на живо.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/nikola-bogdanov-agility.jpg.960.webp" alt="Никола Богданов" /></p><div class="intro"><p><em>Аджайл. Нека направим бърза проверка. Ако не работите в света на информационните технологии, най-вероятно никога не сте чували термина. И обратното – в тази сфера го споменавате толкова често, че е изгубил смисъл. Познах ли?</em></p>
<p><em>Време да навлезем в един необичаен, подценяван и вълнуващ свят, където човешката креативност, обсъждането на проблемите и търсенето на решение се превръщат от магия в ежедневие и рецепта за успех.</em></p>
<p><em>През 2001 г. група <a href="https://karamanev.me/istorii/chicho-bob-martin">ИТ специалисти</a> създава Аджайл манифеста, който постепенно се превръща в основно направление за начина, по който създаваме софтуер. А днес обещава да помага на всяко начинание да напредва, да решава сложни проблеми, да преуспява.</em></p>
<p><em><strong>Никола Богданов</strong> минава през пъстри роли в ИТ света (ще ни разкаже подробно след малко), преди да намери истинското си призвание – да обяснява Аджайл, да прави концепцията приложима, да показва на компаниите защо и как да навлязат в този начин на мислене. И най-вече – да създава високоефективни отбори.</em></p>
<p><em>Днешният гост е организатор на първото по рода си мащабно събитие у нас, в което световни и български лектори от различни индустрии ще поговорят за адаптивното управление, за Аджайл отвъд клишетата. На 26 септември в УНСС ще има и щанд на Дигитални истории, където ще се радвам да поговорим на живо. (<a href="https://www.agileconference.bg/">Още за Business Agility Bulgaria 2024 – тук.</a>)</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– В ИТ сферата всички го споменаваме ежедневно, обаче не съм сигурен, че разбираме какво е Аджайл. Как би го обяснил на едно 5-годишно хлапе?</strong></p>
<p>– Най-нормалният начин да постигнеш добри резултати в това, което правиш. Разбира се, на петгодишния надали ще му обяснявам за бизнес, по-скоро бих му казал, че ако с приятелите си играе някаква игра и трябва да стигнат до дадена цел, това е най-естественият, най-нормалният, адекватният начин да се случи.</p>
<p>Първо, защото е изключително детско по принцип.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ти не се опитваш да измислиш всичко от самото начало, идеалния план. Точно като дете, имаш ясна посока и идея за нещо, а после започваш да пробваш.</em></p>
</blockquote>
<p>Така правят децата – опитват, виждат какво се получава, коригират, променят играта, експериментират. Освен това при тях обикновено няма шеф, а всеки прави нещо, говори с другите, действат заедно. Естествено, някой ще изпъкне малко повече тук или там, но нещата са изключително естествени като комуникация и колаборация. Ето това е Аджайл.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/nikola-bogdanov-agility-2.jpeg.960.webp" alt="Никола Богданов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="2079"></figure>
<p class="q"><strong>– А ако продължим към някой възрастен, който пък никога не е чувал тази дума?</strong></p>
<p>– Най-напред бих го попитал дали се е замислял каква е разликата между най-успешните компании – Tesla, Facebook, независимо дали от ИТ сферата, и останалите. Тя обикновено е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в най-успешните има адекватно, автентично лидерство, самоорганизация, има ясна визия.</em></p>
</blockquote>
<p>Клиентът – този, който консумира бизнеса, е в центъра, около него се правят нещата. Търси се постоянно добавената стойност, компанията се адаптира, учи се, обратната връзка не е просто клише. Това са нещата, които отличават успешните от неуспешните. И аз поне ги наричам Аджайл.</p>
<p>Да, моето разбиране е по-различно от всеобщо схващане, че това е някаква рамка за процесите за разработване на софтуер.</p>
<p class="q"><strong>– И аз така мисля. Завършил съм курсове по Аджайл и силно вярвам в този подход. Идеята, в крайна сметка, тръгва от програмисти, които пишат манифеста с това име…</strong></p>
<p>– Да и проблемите, които те посочват, са много прости. Става дума за програмисти на много високо ниво, това се случва през 2001 г. Там са хората, по които съм учил в университета – като Мартин Фаулър. Те се събират и си говорят как да се справят с основните си проблеми.</p>
<p>А те за онова време са следните: „Процесът над всичко“. Виждаш, че нещо може да се свърши адекватно и качествено, но процесът не ти позволява. Без значение кой процес – дали е този за вземане на решения, за пускане на отпуска. Виждаш, че нещата могат да се развият по-качествено и адекватно, но процесът не ти разрешава. Нямаш възможност да го промениш, наложено ти е какво какво можеш да правиш и какво не. Без защо.</p>
<p>Вторият проблем е, че документацията се смята за най-важното, а свършената работа, добавената стойност остава настрани. Това е проблем, който и в момента много компании имат. Да речем, ако от един проект зависят бонусите на края на годината, всичко да отговаря на избраните показатели, а така фокусът се променя:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>как да направим чекбоксчета зелени, а не как да добавим стойност.</em></p>
</blockquote>
<p>Аджайл идва от софтуерния свят, но е свързани с проблеми, които има във всеки бизнес, особено в бързо развиваща се, динамична сфера. А в момента всички са такива. Ако през 2000 г. е имало области, в които е било нормално компаниите да следват неотлъчно неясни планове с хоризонт от 4-5 години, да работят както е било по време на индустриалната революция, днес 99% от бизнесите не са такива.</p>
<p class="q"><strong>– Как би превел Аджайл на български? „Гъвкав“, може би?</strong></p>
<p>– По-скоро „адаптивен“. „Гъвкав“… шпагати няма да правим. Адаптивен от гледна на точка на реалността, която ни удря отнякъде.</p>
<p>Правиш бизнес, но средата и светът, в който живеем, не ни питат какъв е планът. Майк Тайсън казва, че който има план, го има, докато не посрещне първия удар. Това се случва и в реалния живот. Дори без да споменаваме катаклизми, болести, войни, всеки ден идва нова технология, ИИ, нов конкурент, бизнес нужда.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не можеш да си позволиш да си кажеш: ще следвам петилетния план, без значение какво ще се случи. Това означава да не се адаптираш.</em></p>
</blockquote>
<p>Много хора го възприемат като някаква форма на липса на визия, на план, тотален хаос, а то е точно обратно. Трябва да имаш много ясна визия. Примерно Илон Мъск, като класически пример за Аджайл мислене в някои посоки, има 100-годишен план.</p>
<p>Аджайл означава много планиране, постоянно репланиране и търсене на пролуките, на нещата, които трябва да се коригират. И затова го наричаме „адаптивност“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/nikola-bogdanov-agility.jpeg.960.webp" alt="Никола Богданов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1614"></figure>
<p class="q"><strong>– Откакто работя в ИТ сферата, досега не съм чул за фирма, която да не твърди, че работи по Аджайл, а повечето използват Скръм като конкретна рамка. Обаче това, според мен, в огромна част от случаите е клише. Зад термина не се крие адаптивност, а обратното – местим таскове и имаме двуседмични спринтове.</strong></p>
<p>– И да, и не. Ще бъда позитивният в случая. До голяма степен всички сме донякъде Аджайл, защото това не е състояние – съм или не съм, а е посока, пътуване.</p>
<p>Някои неща ти се получават добре, други – не. Едни подобряваш, други изостават, после обратното. Тоест, ако направим разбивка на целия начин на мислене, на принципите, ще видиш, че всяка компания прави определен набор от тези неща, поне в някаква посока.</p>
<p>Някъде има форма на учене от грешките, да, може би не е достатъчно. Някъде има по-естествена форма на колаборация, поставяне на клиента в центъра. Има ги тези неща. Просто не навсякъде, не във всяка посока, във всяко направление.</p>
<p>Така че всички сме някъде по пътя. Проблемът тук е с „карго култа“.</p>
<p>Тази история е за едни племена от далечните острови, които имитират какво са правили войниците, за да извикат самолетите и да им донесат шоколад.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Когато имитираме, очакваме резултата на този, когото имитираме. Но това е правене без разбиране.</em></p>
</blockquote>
<p>Може да го наричаме Аджайл или както си искаме, но не вникваме достатъчно дълбоко. Това се случва с много компании.</p>
<p>За съжаление, много силно работи и ефектът Дънинг – Крюгер. Колкото по-малко знаеш за някаква тема, в случая Аджайл, толкова повече се уверяваш в своите знания. И си мислиш: ето, това е, ясно. Разбрах го за пет минути и ние сме Аджайл.</p>
<p class="q"><strong>– Уви, <a href="https://karamanev.me/technologii/duning-kruger-efekt">този принцип изглежда почти незаобиколим</a>…</strong></p>
<p>– Всъщност, когато човек задълбава, все повече разбира колко не е Аджайл, колко много неща му липсват. Според мен това е големият проблем – комбинация от ефекта на Дънинг – Крюгер с „Карго култа“. Имитираме някакви практики, но не разбираме достатъчно в дълбочина. Приемаме, че това е, защото сме умни, интелигентни, обикновено става дума за хора с много опит, с много знания в определена област.</p>
<p>Това е единият проблем. Втория проблем е, че Аджайл се превърна в някакъв мръсна дума поради това свръхпродаване. В един момент общността не може да се разбере със себе си дали иска да създаде модел, по който бизнесите да работят добре или такъв, който да се превърне в бизнес за сертифициране.</p>
<p>Бизнесът за сертифициране се превърна в машина, в която даваш 200 евро и получаваш сертификат, в който пише, че си супер. Но когато си на позиция мениджър, изкарваш за два дни сертификат и попадаш в компания от „Карго култа“… Колиш, бесиш, триеш заглавието на оперативката и я кръщаваш „дейли стендъп“.</p>
<p>После Аджайл не работи, не става. Много са свързани тези неща. За това искаме да сменим думата, да ребрандираме този Аджайл.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/nikola-bogdanov-agility-3.jpeg.960.webp" alt="Никола Богданов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1608"><figcaption>Никола Богданов с двамата други организатори на конференцията – Милена Радева и брат му Богой Богданов.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– С какво ще я смените?</strong></p>
<p>– Опитваме се да говорим за Бизнес аджилити. Може би не е достатъчно ребрандиране, защото пак е същият корен. Но искаме да покажем, че става дума за бизнес гъвкавост, адаптивност. Това е основната цел. Да, някакъв екип въвежда дадени практики, но в крайна сметка целта е бизнесът да се адаптира.</p>
<p class="q"><strong>– Идвайки в ИТ света от журналистиката, аз се замислих, че без да знам, съм бил част от Скръм процес. Издавайки списание, с колегите ми сме имали едномесечни спринтове, след това сядаме и си правим планьорка, която е планинг. Всеки ден, не му казваме така, но на дейлито седим пред редакцията, някои пушат. Тоест, по някакъв начин, интуитивно, процесите водят натам…</strong></p>
<p>– Да, те са много интуитивни. Но</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ако искаме да достигнем високо ниво, трябва и да се задълбаем.</em></p>
</blockquote>
<p>Да постигнем сносни резултати като процес става съвсем интуитивно. И това се случва – както е било при вас, така и при много компании, които са малки, няма голяма йерархия.</p>
<p>Когато обаче искаме да пораснем, да решаваме следващото ниво проблеми – тогава вече интуицията не винаги помага. Тя е важна, но трябва да я подлагаме на съмнение, защото работим със сложни системи. В една сложна система – а днес всички са такива, – взаимовръзките не са очевидни.</p>
<p>Много пъти изразът „къде го чукаш, къде се пука“, е приложим. Променяме нещо дребно, а в другия край се случва проблем. Малко като ефекта на пеперудата – една пеперуда бръмва тук, а на другия край на планетата става ураган.</p>
<p>Невинаги говорим за урагани, но задължително има неясна причинно-следствена връзка. И затова е много важно да можем да разпознаваме, интуицията е важна. Но тя трябва да е подкрепено с подход, базиран на данните.</p>
<p>Освен това трябва винаги да е под формата на хипотеза. Аз имам интуицията, че трябва да направим нещо, за да постигнем някакъв резултат. Това обаче е хипотеза, която трябва да верифицираме – да проверим дали е правилна.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/nikola-bogdanov-agility-4.jpeg.960.webp" alt="Никола Богданов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1048"></figure>
<p class="q"><strong>– Какво те накара да се насочиш към тази посока? Виждам, че си завършил технологични дисциплини.</strong></p>
<p>– Първо бях програмист, завършил съм софтуерно инженерство, работих близо 8 години, издигнах се до тийм лийд и проджект мениджър.</p>
<p>Въпросът е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>в един момент виждаш, че съществените проблеми в софтуерната разработка не са как да направим даден код супер ефективен, а са бизнес въпроси.</em></p>
</blockquote>
<p>Интуитивно започнах да насочвам вниманието си към разрешаването на такъв вид проблеми. Как да намерим най-точното решение? Защо правиш нещо изключително, клиентът ти го зачерква? Или пък стигаш до неразбирателства… Това са различни ситуации, които изместиха фокуса ми.</p>
<p>Освен това, вдъхнових се! Успях да присъствам на няколко вдъхновяващи сесии на Аджайл гурута по света.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Така се запалих. Всичко е много просто и ясно. И това е красиво!</em></p>
</blockquote>
<p>Като в софтуера или математиката. Имаш решение, което е супер просто и ясно.</p>
<p>В случая, когато видях тези хора, които разказваха как по супер прост и интуитивен начин се решават моите сложни проблеми, това ми даде импулс да задълбая по темата.</p>
<p class="q"><strong>– И как продължи нататък?</strong></p>
<p>– Известно време бях служител, търсех роли, свързани с Аджайл. Минах през всичко – от програмист, продукт оунър, аджайл коуч, скръм мастър, ентерпрайз аджайл коуз – от една страна, защото го търсех, от друга, защото работех в аутсорсинг компании, където си постоянно в различни проекти.</p>
<p>Отделно от това се задълбах в самата материя като странично занимание – ровя, уча се, ходя по конференции. Започнах и да го преподавам в Софийския университет. Започнах да участвам във все повече публични събития, конференции и хората започнаха да ме канят на обучения. Стана ми допълнителна работа – някой се обади, правя обучение, пускам си два дни отпуска.</p>
<p>Започнаха повече да ме търсят и в един момент се превърна в основна работа. Това, което правех преди като част от аутсорсинг компания, сега го правим от наше име. По този начин имам повече свобода за действие. Консултирам различни бизнеси, правя обучения.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/nikola-bogdanov-agility-5.jpeg.960.webp" alt="Никола Богданов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1921"></figure>
<p class="q"><strong>– Разкажи някакви примери за такава промяна, независимо дали от ИТ сферата, или не…</strong></p>
<p>– Разбира се. Sodexo, сега Pluxee, e компания, която прави ваучери за храна. Те имаха доста проактивен лидер – Габор Олайош, който знаеше, че в техния бизнес ще дойде съществена промяна. От фирма, базирана на печатните услуги, става финтех компания, която дава карти за разплащане през постерминали, много сложна дигитална трансформация.</p>
<p>Беше ясно, че това ще дойде и ще бъде изключително интензивно. Бизнес на 20 години трябваше за 6 месеца да се трансформира из основи. И той каза: „Искам да опитаме с Аджайл!“. Започнахме с пилотни имплементации, с обучения. В един момент дойде законът, започнахме работа активно, включително с огромен брой странични компании.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Изведнъж се оказа много лесно!</em></p>
</blockquote>
<p>Те влязоха в контекст на доставчиците, на останалите компании, с които работеха. Сами организираха бизнес трансформацията си чрез Аджайл подход. Имаха двуседмичен цикъл, в който разглеждаха задачите, поставяха цели, въведоха самоорганизация на разпределение на работата, прозрачност… Трансформацията за 6 месеца се случи забележително ефективно.</p>
<p>Втори пример: доста голяма фармацевтична компания. Пак дойде проактивен лидер и каза: „Имам няколко месеца, за да докажа, че българският офис на нашата компания може да бъде дигитален хъб за иновации“.</p>
<p>Това са бизнес хора, фармацевти, лекари, имат огромен опит в своята област, но никакви знания как се прави стартъп или продукт от нулата. Подпомогнахме целия процес по генериране, филтриране на идеи, прототипиране, избор, имплементиране на следващите решения от нови кросфункционални екипи.</p>
<p>Като чуе човек фармация, човек се представя регулации, бавно развитие, а се оказа, че Аджайл e е много подходящ. Защото се прави план, трябва да се извървят пет стъпки… Изведнъж някъде изскача регулация, тя ни спира и точно подходът на адаптиране, на репланиране, на самоорганизация помага тези нещата да се изчистят бързо и адекватно.</p>
<p>Резултатът, който те сами измериха, беше 40% оптимизация, ускоряване на пътя от идея до готов продукт. За 6 месеца успяха да генерират от нула 50-60 идеи, накрая, през цялата фуния и процес, стигнаха до 2, които влязоха в практиката. Отново според тях това би отнело 2 години, а ние го направихме за 4-5 месеца – беше лято, можеше да стане и малко по-бързо.</p>
<p class="q"><strong>– А ако се върнем все пак в ИТ света?</strong></p>
<p>– Gameloft е компания, популярна в сферата на игрите. Те дори не се самоопределят като ИТ, а като студио, въпреки че разработват точно софтуерен продукт.</p>
<p>Интересното е, че също направиха грандиозна трансформация на цялостния подход, която им помогна да постигат много по-добри финансови резултати. Беше забележително – от хора, които казваха: „Абсурд, махай го, Аджайл не става, това са глупости!“ до идеята 6 месеца по-късно, че всичко трябва да е Аджайл.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/nikola-bogdanov-agility.jpg.960.webp" alt="Никола Богданов" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1193"></figure>
<p class="q"><strong>– С връщането към това Аджилити може ли да се каже, че няма нужда от допълнителните рамки като Скръм и Канбан? Че по-скоро те са изиграли някаква роля за това да започнем да смятаме Аджайл за точна рецепта, а не за начин на мислене?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Рамките са нужни, но въпросът е, че трябва да ги разбираме.</em></p>
</blockquote>
<p>Те са просто инструментите, които е хубаво да имаме. Не са задължителни, но могат да ни помогнат.</p>
<p>Проблемът пак е в комбинацията на карго култа и Дънинг – Крюгер ефекта, като включим и сертификациите, се получува този начин на мислене, негативната страна.</p>
<p>Все едно да вземеш пенливото вино, което наричаме шампанско. Най-вероятно много хора, които претендират да правят значително по-хубаво шампанско от тези във Франция, се сърдят. Та по същия начин и тук, Аджайл светът не харесва да казваме, че Аджайл е равно на Скръм. Понякога може да е по-добре никога да не си чувал за Скръм и Канбан.</p>
<p>Аз лично вярвам, че ако се правят с разбиране – Скръм, Канбан, Екстрийм Програминг, Дизайн Тинкинг, са изключително важни и полезни. Но трябва да имаш учител, който да може да ти подскаже някакви неща. Или, ако нямаш, да търсиш постоянно верифициране на това, което четеш или правиш.</p>
<p>В бойните изкуства има един модел как се става сенсей – „Шу-ха-ри“. „Шу“ е фазата, в която просто повтаряш основите. Ако е тенис, удряш форхенд 1 милион пъти, карате – риташ във въздуха милион пъти. Това е, за да усвоиш основата.</p>
<p>В случая Канбан и Скръм са основите, някой вече знае, че тези основни движения водят до добър резултат, стабилна основа.</p>
<p>Но не спираме там. Ако някой прави само основното движение в тениса, най-много да играе с приятел веднъж седмично. Но следващата стъпка – „ха“, е тази, в която започваш да експериментираш, да комбинираш практики, да търсиш различни вариации.</p>
<p>Последната фаза на майсторството – „ри“, е да изградиш свои собствен стил. Рафаел Надал има изключително нетрадиционен форхенд – прави специфичен „бананов удар“, върти ракетата зад главата. Ако отидеш и кажеш на треньора си, че си гледал Надал и на първа тренировка ще удряш като него, или ще те изгони, или ще си счупиш китката.</p>
<p>Затова великите спортисти си изграждат свой собствен стил, който не отговаря на основите, но ако отидеш в школата на Рафаел Надал, ще видиш как те учат през основите. Така е и със Скръм и Канбан.</p>
<p class="q"><strong>– За финал нека поговорим за конференцията, която се задава. Кои ще са най-интересните лектори и какви хора си струва да дойдат там?</strong></p>
<p>– Вярваме, че Аджилити е хоризонтално – то не е за информационни технологии, за банки, за фармация. Има го навсякъде. От друга страна, наистина искаме да ребрандираме Аджайл, да го изкараме от това клише на екип програмисти, който прави нещо.</p>
<p>И да попитаме: „Дай да видим, ако аз съм лидер в една компания, дори неформален, как използвайки Аджайл практики, мога да влияя на целия бизнес? Как искам моите лидери също да влияят позитивно на бизнеса?“.</p>
<p>Това е темата на конференцията. Добре дошли са хора на лидерски позиции, дори неформални. Фокусът е да покажем как се постига Аджилити – от една страна през изключителни експерти в бизнес света, консултанти, специалисти, които са писали книги и се учим от тях, световноизвестни в тази област. Второто направление е хора от България, лидери на високо професионално ниво, които да покажат от гледна точка на опита – ето, ние сме бизнеса и го направихме.</p>
<p class="q"><strong>– Супер! Благодаря за поканата на събитието да има щанд на Дигитални истории, където гостите да научат повече за книгата и начинанието ми. Това е доста Аджайл… А ще се радвам и да поговорим за всички тези важни теми, които засегнахме с теб. <a href="https://www.agileconference.bg/">Ще се срещнем на 26-и!</a></strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/09/nikola-bogdanov-agility.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Намери ли си ChatGPT работа като програмист?</title>
      <link>https://karamanev.me/istorii/chatgpt-rabota-experiment</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/istorii/chatgpt-rabota-experiment</guid>
      <pubDate>Fri, 13 Sep 2024 06:00:06 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Истории</category>
      <description>Дали ChatGPT ще успее… да си намери работа? Или поне да стигне до интервю, може би най-трудната стъпка, когато става дума за първото работно място? Няма да се отдаваме на излишни разсъждения, а, както се раждат много Дигитални истории, ще проверим на практика. Ще помоля алгоритъма сам да създаде автобиографията на млад програмист, който си търси работа. Ще изпратя създаденото от него CV като отговор на 10 обяви за работа за начинаещи програмисти. Какъв ли ще е резултатът? Дали специалистите по подбор на кадри ще го поканят на интервю? Дали ще се усъмнят в генерираното CV на младия, но много мотивиран ИТ кадър? Или просто ще го игнорират? Хайде да проверим заедно. И още нещо важно: поне на мен резултатите ми дадоха доста добри идеи за това как може да ми помогне ChatGPT следващия път, когато ми се наложи да си търся нова работа. Определено посоките не са малко. Ето за какво става дума.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-3.jpg.960.webp" alt="chatgpt-rabota-experiment" /></p><p>Дали ChatGPT ще успее… да си намери работа? Или поне да стигне до интервю, може би най-трудната стъпка, когато става дума за първото работно място?</p>
<p>Няма да се отдаваме на излишни разсъждения, а, <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">както се раждат много Дигитални истории</a>, ще проверим на практика. Ще помоля алгоритъма сам да създаде автобиографията на млад програмист, който си търси работа. Ще изпратя създаденото от него CV като отговор на 10 обяви за работа за начинаещи програмисти.</p>
<p>Какъв ли ще е резултатът? Дали специалистите по подбор на кадри ще го поканят на интервю? Дали ще се усъмнят в генерираното CV на младия, но много мотивиран ИТ кадър? Или просто ще го игнорират? Хайде да проверим заедно.</p>
<p>И още нещо важно: поне на мен резултатите ми дадоха доста добри идеи за това как може да ми помогне ChatGPT следващия път, когато ми се наложи да си търся нова работа. Определено посоките не са малко. Ето за какво става дума.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-5.jpg.960.webp" alt="Млад брадат мъж с очила пред два монитора с програмен код в тъмна стая със синя светлина, илюстрация на млад програмист" loading="eager" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<h2 id="няма-хора">Няма хора</h2>
<p>Днес е доста трудно да си намериш първа работа в IT сектора, търсенето е по-малко, изискванията са космически, така и не те викат на интервю… Дали наистина е така? Сега ще видим</p>
<p>Август, знаете, <a href="https://karamanev.me/technologii/midjourney-poezia">следобедът на годината</a>, а също и на търсенето на нови работни места. За разлика от Максим Иванов обаче аз си имам доста работа и сега ми се отваря възможност за този поучителен експеримент.</p>
<p>Кой е Макс ли? Питайте ChatGPT. Аз поне направих точно това. Помолих го да ми измисли самоличност на млад ИТ специалист, който си търси работа, като ми предложи и подходящ свободен имейл адрес.</p>
<p>Още първата идея на алгоритъма е въпросният Максим Иванов. Интересно, даже е завършил висше образование по специалността, обратно на другото крайно мнение, че днес е по-лесно да си намериш работа, след като си избрал академия (темата е дълга и далечна от днешната ни среща, но и <a href="https://karamanev.me/za-avtora">моят опит е от „обратната“ страна</a>).</p>
<p>Максим е с диплома по „Компютърни науки“ в Софийския университет, при това от юни 2023 г. Какво ли е правил цяла година, явно не му е било лесно да си намери работа? Така или иначе, ChatGPT веднага ми предлага и подходящия имейл адрес, който наистина, случайно или не, се оказва свободен: <a href="mailto:max.ivanov.prog@gmail.com">max.ivanov.prog@gmail.com</a>.</p>
<h2 id="работа-на-макс">Работа на Макс</h2>
<p>Какво му липсва на Макс? Снимка, как иначе ще изглежда убедително… Тук си позволявам да се намеся, като оставя най-популярния чатбот да напише описание, а после давам задачата на MidJourney – в света на днешните ИИ модели е важно да знаеш кой в какво би се справил най-добре, а фотореалистичността определено не е силата на суперзвездата. Скоро обаче си имаме съвсем истински Максим Иванов:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-2.jpg.480.webp" alt="Генериран от MidJourney портрет на „Максим Иванов“ – мъж с къдрава коса, кръгли очила и брада на тъмен фон" loading="lazy" decoding="async" width="565" height="565"></figure>
<p>Подавам снимката обратно на ChatGPT…</p>
<p>Явно няма да стане от първия опит.</p>
<p>Става дума за важен експеримент, ето защо си струва да направя уточнение. Докато например при <a href="https://karamanev.me/technologii/eco-elena-bg">създаването на ЕкоЕлена (която скоро ще се завърне!)</a> нямаше никаква намеса от моя страна, тук очевидно се налагат някои промени. CV-то, което алгоритъмът ми дава, има няколко очевидни грешки, които биха попречили на Макс да се представи на макс. А на нас ни е важно младият специалист да си намери работа, нали така?</p>
<p>Първо ChatGPT обърква леко дизайна, намества една от разделителните линии право през лицето на младежа. Е, не е като да не съм виждал и аз дори по-объркани сивита, но все пак моля за леко донаместване. Също така моля да се смени телефонния номер с моя… после се замислям, че е доста грозно да се правя на човек, който не съм, струва ми се, че е неоправдано сложно да търся начин алгоритъмът сам да се обади и затова моля автора на автобиографии просто да махне телефона за контакт. Съзнавам, че по този начин намалявам шансовете на Максим да си намери работа, но…</p>
<p>Позволявам си още една промяна. Единствената му месторабота, измислена от генератора, е компанията Random, струва ми се, че е прекалено очевидно, затова моля ChatGPT да смени името с нещо друго. Така досегашният работен опит на Макс се оказва за Tech Solutions Ltd. Не че има и такава компания, но пък звучи убедително.</p>
<p>И толкова, с три дребни намеси, всичко останало е работа на алгоритъма.</p>
<p><a href="https://drive.google.com/file/d/1C_TY5ZDk6ooC_uWy7Y8H66RvRk-cv3MX/view?usp=sharing">Ето основната версия на автобиографията, можете да я разгледате тук.</a></p>
<p>Време е да се заемем с по-трудната задача. Нека намерим работа на новака програмист Максим!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-6.jpg.960.webp" alt="Горната част на CV-то на измисления младши програмист Maxim Ivanov, създадено от ChatGPT: портрет на брадат мъж с очила и лични данни, София" loading="lazy" decoding="async" width="987" height="617"></figure>
<h2 id="работа-насам-няма-работа-натам">Работа насам няма, работа натам</h2>
<p>Ами ако… го наемат? Ако по някакъв начин мине интервюто и продължи нататък? Ако се окаже, че се справя дори с работата си? Настина ли е толкова невъзможно, колкото може би ни се иска?</p>
<p>Много въпроси ми се въртят из главата. Включително и това колко е важно да сме внимателни при подбора на кадри в нашия софтуерен бранш, защото от работата ни зависи толкова много…</p>
<p>Един от примерите защо е така даде Миглен Евлогиев, който отговаря за киберсигурността на първия български еднорог – Payhawk, в неотдавнашната си лекция на <a href="https://2024.dev.bg/">събитието DEV.BG All in One</a>. Огромна част от пробивите в сигурността онлайн идват именно от хората. Случайно или не, попаднали на решителните работни места, решили да се похвалят с достъпа си, или пък съвсем целенасочено амбицирани да покажат, че могат да разрушат всичко… Или пък съвсем неслучайно попаднали в дадена компания, например с помощта на директен пазарен съперник или пък враждебна държава…</p>
<p>И аз имам такъв опит от практиката. С колегите влизаме на интервю за работа, човекът отсреща има блестящо сиви, би трябвало да е българин с богата практика в Англия. Разглеждам го и в LinkedIn, профилът и връзките му са забележителни…, когато на камерата отсреща се показва човек видимо от далечна Азия, който твърде неубедително се опитва да ни разкаже, че е българин по баща и е готов за работното място.</p>
<h2 id="нищо-на-работа-съм">Нищо, на работа съм</h2>
<p>Нищо подобно не може да се случи с нашия Макс. Едно на ръка, че е добро момче, но от друга страна, както винаги, целта ми е просто журналистически експеримент. Не да лъжа или манипулирам, а да дам повод за замисляне за това колко са напреднали технологиите… или пък обратното – колко сме ги надценили.</p>
<p>Нашият герой не е претенциозен. Избира първите 9 случайни обяви за начинаещи специалисти, независимо от конкретната технология, в <a href="https://dev.bg/company/jobs/junior-intern/">удобната за целта секция от списъка с обяви на приятелите ми от DEV.BG</a>. Десетата обява избирам лично аз, защо правя това изключение – ще ви разкажа, преди да се разделим.</p>
<p>Технологиите са различни – някои са за фронтенд, други за бекенд разработка, трети просто обясняват, че си търсят ентусиазирани бъдещи програмисти. Има големи, световноизвестни и по-малки фирми, случайният подбор се оказва пъстър и представителен.</p>
<p>За всяка от обявите моля ChatGPT леко да съобрази автобиографията по свое усмотрение. Разликите не са толкова големи, но ги има – тук-таме са добавени някои допълнителни технологии, който Макс познава, на други още във въведението младежът споменава, че би се радвал да стане част от конкретната фирма. В крайна сметка ChatGPT се справя прекрасно със създаването и „подпипването“ на CV.</p>
<p>Тъй като на работа често ми се е налагало да преглеждам подобни документи, мога убедено да ви споделя, че това, което той направи, е значително по-добро от повечето автобиографии, които съм виждал, що се отнася до четимостта, дизайна, подредбата, резюмето. Може пък изкуственият интелект да се окаже полезен помощник следващия път, когато си търсите работа? Разбира се, не за да си измисля информация, а за да ви помогне по-добре да представите това, което умеете и сте правили.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-7.jpg.960.webp" alt="Страница на DEV.BG със 104 IT обяви за стажанти и начинаещи, с филтър по локация: София 83, Fully Remote 7" loading="lazy" decoding="async" width="1236" height="607"></figure>
<h2 id="сиви-cv-та">Сиви CV-та</h2>
<p>Още едно важно уточнение. Няма да ви показвам 10-те различни варианта, защото не смятам да разкривам кои са 10-те фирми, които случайно попаднаха в експеримента – струва ми се неетично.</p>
<p>Избирам за начало един августовски четвъртък, ще видим какво ще се случи в рамките на следващите три седмици. Пускам сивитата.. Какви ли ще са резултатите?</p>
<p>Докато чакам, използвам възможността да обсъдя темата и с „таткото“ на Макс (дали презимето му би било Чатджипитиев?). Питам го коя от 10-те компании в списъка му се струва най-перспективна, а той се зачита онлайн и прави доста подробна таблица. Мога да си избирам кои технологии да си хареса Макс, кои са плюсовете и минусите на всяко от потенциалните работни места. Ето още едно приложение на алгоритъма в търсенето на работа, което може да се окаже полезно.</p>
<p>„Ако обичате работа с високи технологии и искате стабилна и престижна позиция, X може да е подходящ избор. Ако искате да работите в международен екип и да се занимавате с мрежи, Y може да е по-добър вариант. Ако предпочитате финтех индустрията и работа с големи транзакции, Z е отличен избор“, казва г-н Чат. „Ако се колебаете, най-добре е да помислите кои технологии и индустрии ви привличат най-много и какво е важно за вас в дългосрочен план“, допълва той, а аз няма как да не се съглася с изводите му.</p>
<h2 id="работата-ще-ни-направи-свободни">Работата ще ни направи свободни</h2>
<p>Ден втори… Вече имам два имейла, вълнуващо! А, доста интересно. Часове след като съм пуснал кандидатурата, се включват специалисти по подбор на кадри. И двата първи мейла, макар и в различни области – търсещи млад QA специалист (а уж такива най-трудно си намират работа) и програмист в сферата на роботиката, казват, че са заинтересовани от Максим и биха се радвали да го чуят по телефон, за да поговорят малко за него.</p>
<p>Значи „цедката“ в този случай е сработила! Решавам да не продължавам нататък при такава реакция, както стана дума, нататък вървим към откровената лъжа, която определено не е целта ми.</p>
<p>Дните минават, ето че пристигат цели две покани за ден и час, за които да си уговорим интервю! Максим стигна до най-важната стъпка!</p>
<p>Ето това е безспорен успех. Със сигурност никой не би си губил времето, особено предвид броя на кандидатурите, да прави интервюта, ако не вижда потенциал в кандидата. Тук може да се каже, че вероятно Макс би бил на едно (или повече) интервюта разстояние от мечтаното си първо работно място като програмист!</p>
<p>Тук някъде според мен експериментът става успешен. Значи е истински мит, че днес е невъзможно начинаещ програмист да намери работа, само за няколко дни интересът е впечатляващ! В 20% от опитите е стигнал до интервю!</p>
<p>Само с един от отговорите решавам да опитам следваща стъпка. Канят Макс, като поредна стъпка от процеса по подбор, да попълни тест по английски и да реши няколко програмистки задачи онлайн. Ще опитам да пусна ChatGPT да решава теста, като просто копирам отговорите му. Основната трудност тук се оказва, че приложението иска включена камера, за да следи кой решава теста. Пускам я на силна насрещна светлина и като че ли минава. Аз само заставам по средата между задачите и алгоритъма…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-4.jpg.960.webp" alt="Млад мъж с къдрава коса, брада и очила гледа съсредоточено напред на тъмен фон, сякаш пред камера по време на онлайн тест" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<h2 id="чисти-млади-програмисти">Чисти млади програмисти</h2>
<p>Става дума за позицията на .NET разработчик. Като програмист, познавам сравнително добре езика C#, който се изисква за теста, но, разбира се, не се намесвам да помагам на „Макс“. И все пак ми е достатъчно ясно, че той решава теста на практика без грешка, при това за време, в пъти по-кратко от това, с което разполага.</p>
<p>Уви, или подозрителността точно на това, или евтиният ми опит да се справя с камерата, се оказват фатални за представянето на нашия имагинерен програмист, който след два дни получава имейл, че е избран друг кандидат за съответното място.</p>
<p>Последният отговор идва чак 3 седмици, след изпращането на кандидатурата – предполагам, че Макс е бил „в играта“, просто се е оказало, че има и по-силни кандидати.</p>
<p>Още две компании директно отговарят, че са разгледали кандидатурата, но или са наели друг човек, или CV-то на Макс не ги е удовлетворило. Това ми прави много добро впечатление, явно културата в това отношение се подобрява – на мен нерядко ми се е случвало да не получа никаква обратна връзка, когато кандидатствам за дадена работа и стигна до определен етап.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-3.jpg.960.webp" alt="Млад брадат мъж с очила и тъмна риза слуша внимателно събеседник, сякаш на интервю за работа" loading="lazy" decoding="async" width="1456" height="816"></figure>
<h2 id="максимум">Максимум</h2>
<p>Време е за равносметка. От 10 изпратени CV-та Макс стигна до 2 интервюта, 1 задача като първа стъпка от процеса по наемане. Два отговора му поискаха телефон и ако бе човек, той определено би имал шанс да продължи нататък. Още два бяха отказите. Не ме изненадва, че нито един от отговорите не написа директно, че има нещо нередно, CV-то или снимката са генерирани. Едва 3 от компаниите изобщо не отговориха.</p>
<p>Още ли мислите, че няма търсене на млади специалисти в ИТ сектора? Питайте Макс…</p>
<p>Остана да ви кажа защо избрах лично една от обявите – тя беше изпратена до компанията Sofia Stars защото лидера на екипа ѝ по подбор на кадри познавам добре. Именно Петър Джугански ще ни гостува в една от следващите дигитални истории, за да поговорим и за експеримента, и за бъдещето на пазара на труда и на професиите.</p>
<p>А резултатите от опита, поне на мен, ми дават още повече поводи за замисляне. Не само за професиите, които ИИ ще променя, но и за начина, по който ги упражняваме, по който си намираме работа. Наистина ли е толкова далеч моментът, когато Макс би могъл да продължи нататък? Да е убедителен на реално интервю, после… да си намери работа. Да си върши задачите, а аз просто да му прибирам заплатата… Или той да вземе моята?</p>
<p>Едно е сигурно. Време е да спрем да гледаме с клишета и шаблони към изкуствения интелект и да си отворим очите. Защото <a href="https://karamanev.me/tag/experiment">сега е моментът за интересни хрумвания</a>, за нестандартни решения. Да опознаваме и доразвиваме новия неочакван помощник, който имаме.</p>
<p><strong>А какво мислите вие за възможностите на изкуствения интелект? Мнението ви е важно, ще съм ви искрено благодарен, <a href="https://karamanev.me/technologii/izkustven-intelekt-anketa">ако попълните анкетата тук</a>.</strong></p>
<hr>
<p><em>Експериментът е направен по идея на Кристина Влаева.</em></p>
<p><em>Ако имате интересни хрумвания, които могат да се превърнат в следващи дигитални истории – <a href="https://karamanev.me/istorii/3-godini-digitalni-istorii">предложете ги тук</a>. Очаква ви скромна награда!</em></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/09/chatgpt-rabota-experiment-3.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/ezitsi-za-programirane</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/ezitsi-za-programirane</guid>
      <pubDate>Fri, 30 Aug 2024 06:00:33 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии. Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас. Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/08/smalltalk.jpg.480.webp" alt="smalltalk" /></p><p>Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.</p>
<p>Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например <a href="https://karamanev.me/technologii/brendan-eich">JavaScript, този</a>, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.</p>
<p>Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна.</p>
<p>„Езотерични“ се наричат програмните езици, които по една или друга причина са обречени да не станат популярни. Понякога те са създадени за това целенасочено, в други случаи просто разработчиците им не са се постарали достатъчно и са направили продукт, който няма как да стане масов. Така или иначе, винаги могат да ни изненадат. 10 примера за някои от най-шантавите езици за програмиране ще посрещнем на следващите редове.</p>
<h2 id="1-нека-да-побъбрим">1. Нека да побъбрим</h2>
<p>Всеки може да си измисли поредица от команди, които компютърът да изпълни и нещо да се случи в резултат… За да говорим обаче за език за програмиране, най-честият критерий се нарича „цялостност по Тюринг“. Изпълняват го, макар и като съпътстващо явление, дори някои компютърни игри. И все пак това е универсалният критерий дали говорим за пълноценен език за програмиране. Този, който, съвсем накратко, може да изпълни списък с операции, които са в способностите на теоретичната машина на Тюринг (подробно обяснение <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BF%D0%BE_%D0%A2%D1%8E%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3">ще намерите тук</a>).</p>
<p>Именно такива езотерични езици ще търсим (с едно изключение). Не просто поредици от команди, а цялостни по Тюринг системи, които биха могли да създадат компютърно приложение…</p>
<p>Това съвсем не значи, че трябва да са сложни или с много възможности, както важи за „истинските“ им събратя в ежедневието. Това показва първият ни пример.</p>
<p><strong>SmallTalk</strong> (от английски – „неангажиращ разговор“, но буквално „кратки приказки“) – така се казва един малък език с голяма история. Как може един език да е малък ли? Ето така, тук се е събрал на гърба на пощенска картичка:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/08/smalltalk.jpg.480.webp" alt="Стара пощенска картичка с метода exampleWithNumber, който показва целия синтаксис на Smalltalk, и надпис „Complete Syntax on a Post Card“" loading="eager" decoding="async" width="602" height="382"></figure>
<p>През 70-те години трима инженери – Алън Кий, Дан Ингълс и Адел Голдбърг работят в лабораторията “Xerox PARC”. Смятат съществуващите по онова време програмни езици за ненужно усложнени, овъртолени, неудобни за учене. Така решават да създадат език, чийто пълен синтаксис се побира на салфетка.</p>
<p>Първоначалната идея е SmallTalk да се ползва от децата, които учат програмиране. Обаче се оказва толкова успешен, че през 1995 г. е вторият най-популярен обектно-ориентиран език след C++.</p>
<p>В началото на новото хилядолетие американските военни го използват за създаването на софтуер за военни симулации с повече от милион реда код. “JP Morgan” пишат на Smalltalk мащабната си система за анализиране на финансовия риск “Kapital”. Езикът се превръща в любим и за много други компании от финансовата сфера.</p>
<p>Smalltalk е все още тук и се смята, че има солидно бъдеще. Популярен е като подходящ избор за анализ на големи данни, за интернет на нещата и машинно самообучение. Просто най-неочаквано се е оказало, че понякога е достатъчно всичко да е… просто.</p>
<h2 id="2-патриотът-програмист">2. Патриотът програмист</h2>
<p>Всички езици са на латиница, без английски е невъзможно да се учи програмиране… Ами, не е точно така (и не само защото днес можеш на български да помолиш ChatGPT да напише код). Езотеричните езици са доста разнообразни, макар, разбира се, в професионалната сфера, през последните няколко десетилетия английският да се наложи като лингва франка.</p>
<p>Има ли програмни езици на български? Ако на власт и у нас дойде патриотично управление, като нищо може да наложи решението държавният софтуер да се пише на български. За щастие, имаме решения. Ето един вариант: <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B3%D0%BE_(%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5)">езикът „Лого“</a>.</p>
<p>Да, името му го издава, той се използва основно за рисуване на изображения и е създаден през 80-те.</p>
<p>Можете да си го пишете в сивито, синтаксисът му е бърз за научаване. Основното му предназначение отново е да привлича към програмирането децата, които да рисуват по екрана, без да им се налага да знаят чужди езици. У нас през втората половина на 80-те се провеждат национални олимпиади по „Лого“, за да отсяват най-перспективните хлапета в информационните технологии.</p>
<p>Как изглежда кодът? Ще ви хареса. За да начертаете окръжност, трябва да напишете само:</p>
<p><strong>повтори 360 (нп 1, нд 1)</strong></p>
<p><strong>край</strong></p>
<p>В превод „нп“ ще рече „напред“, а „нд“ – „надясно“. По същия начин квадрат се чертае с:</p>
<p><strong>повтори 4 (нп 10, нд 90)</strong></p>
<p><strong>край</strong></p>
<h2 id="3-въздух-без-налягане">3. Въздух… без налягане</h2>
<p>В някои езици се спори колко да са отстъпите преди командата – два или четири, дали да се използва табулация или единично поле. В други, сред който най-популярен е Python, отстъпът по-скоро замества някои от скобите, за да подрежда йерархията от команди.</p>
<p>Има обаче и език…, който е просто и само празни пространства. Нищо повече. Очевидно защо, нарича се <strong>Whitespace</strong> и всичко в него се изчерпва с интервали и отстъпи.</p>
<p>Поради основната му характеристика… ще ни е малко трудно да ви го представим. И все пак не е невъзможно. Приемете, че S e единично поле, T – табулация:</p>
<p><strong>S S S T S S T S S S</strong></p>
<p><strong>T</strong></p>
<p><strong>S S S S S T T S S T S T</strong></p>
<p><strong>T</strong></p>
<p>Командите се отделят с нов ред с табулация, а това какво се изпълнява зависи от комбинацията на интервали и табулации.</p>
<h2 id="4-казано-честно-всичко-ми-е-ооокей">4. Казано честно, всичко ми е ооокей</h2>
<p>Технологиите и литературата не вървят ръка за ръка? Нищо подобно! Този език ще допадне на ценителите на фентъзито и Тери Пратчет. В Света на диска, те много добре знаят, всичко се случва върху гърбовете на четири слона, които пък се разхождат върху една огрооомна костенурка, Великата А’Туин.</p>
<p>В този свят има един магически университет, библиотекарят му е орангутан, който комуникира, като казва само „Окей“ с различна интонация.</p>
<p>Е, в нашия свят същият орангутан можеше да стане програмист благодарение на езика, вдъхновен от него и създаден от програмиста Дейвид Моран-Мар. Да, той уточнява: езикът е предвиден за употреба само от орангутани.</p>
<p><a href="https://www.dangermouse.net/esoteric/ook.html">Оок</a> – така се казва и има три команди:</p>
<p><strong>Ook.</strong></p>
<p><strong>Ook!</strong></p>
<p><strong>Ook?</strong></p>
<p>И… също е завършен език по Тюринг! Тоест, можете да правите с него почти всичко, което е позволено на всички днешни модерни езици за програмиране, а никой няма да ви пита дали наистина сте орангутан.</p>
<p>Оставяме ви за размисъл (и упражнение) програмата, която казва прословутото първоначално послание: Hello, world!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/08/ook.jpg.480.webp" alt="Програма „Hello, world!“ на езика Ook! – 18 реда, съставени само от думите Ook., Ook! и Ook?" loading="lazy" decoding="async" width="746" height="411"></figure>
<p>И докато сме в литературния свят, понякога нещата могат да са много по-драматични. Буквално – ако изберете да програмирате на <strong>Shakespeare</strong>. В него направо може да се каже, че светът е сцена и всички сме актьори.</p>
<p>Имената на шекспировите герои са променливи, а дали числените стойности са положителни или отрицателни зависи от комбинацията на двама от героите в дадена сцена.</p>
<p>Ако например Хамлет е с отрицателна стойност, можете да включите и друг герой, който да го обиди и по този начин да промени знака пред числото. Можете да добавите входни и изходни данни, като в първия случай накарате някого да слуша сърцето си, а в другия – да изкаже мнението си. Шантаво, колкото си искате! Ето толкова:</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/08/shakespeare.jpg.480.webp" alt="Код на езика Shakespeare: програма „Hello World“ като пиеса, в която Хамлет обижда и ласкае Ромео и му казва „Speak your mind!“" loading="lazy" decoding="async" width="608" height="735"></figure>
<p>Ето, дори да не знаете английски, вече можете да се похвалите, че разбирате основното за езика на Shakespeare…</p>
<h2 id="5-шеф-програмист">5. Шеф програмист</h2>
<p>Както пише Дъглас Адамс, в третия етап от развитието си всяка висша цивилизация стига до въпроса „Къде ще вечеряме?“. Е, програмистите отдавна са на това ниво, както личи от следващия ни гост. <strong>Chef</strong> е създаден още преди модата на телевизионните готварски риалитита и работата му е да помага в готвенето. Ето най-стандартната команда „Здравей, свят!“, на този език:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/08/chef.jpg.480.webp" alt="Програма „Здравей, свят!“ на езика Chef, написана като рецепта: съставки с количества и метод с миксираща купа" loading="lazy" decoding="async" width="875" height="759"></figure>
<p>Доста многословно, нали?</p>
<p>Но пък забавно, съставките са променливите, които се дефинират, а самата рецепта е функцията по отпечатване. Различните групи продукти са и типове променливи, които си взаимодействат при изпълнението/готвенето.</p>
<p>Идеята на езика? Да покаже на хората, които нямат техническо мислене, а са свикнали повече с рецептите на Гордън Рамзи или Пенка Чолчева, че програмирането е забавно.</p>
<p>Командата „Готово е за сервиране!“ изпълнява функцията.</p>
<h2 id="6-нямампроизнасяне">6. #Нямампроизнасяне</h2>
<p>Не ви съветвам да опитвате да произнесете името на езика <strong>CLWNPA</strong>. На български? Дадено! „Сиелдабълюенпией“.</p>
<p>Какво обаче има да ни каже този акроним? Compiler Language With No Pronounceable Acronym, „компилиран език с непроизносим акроним“. Създаден е през далечната 1972-а и въпреки че името му е толкова колоритно, става популярен с доста по-скучното название <strong>INTERCAL</strong>.</p>
<p>Още нещо, с което ще го запомните. Това е доста учтив език. Вместо да се занимава с това да казва, че нещо е функция, той учтиво моли компютъра да създаде такава:</p>
<p><strong>PLEASE DO ,10 &#x3C;- #1</strong></p>
<p><strong>PLEASE DO ,10SUB#1 &#x3C;- #176</strong></p>
<p><strong>PLEASE DO ,11 &#x3C;- #30</strong></p>
<p><strong>PLEASE DO ,11SUB#1 &#x3C;- #76</strong></p>
<p><strong>DO ,11SUB#2 &#x3C;- #190</strong></p>
<p><em>(По-дълъг пример ще намерите <a href="http://www.ofb.net/~jlm/beer.i">тук</a>.)</em></p>
<p>„Моля те, компютре“ и после следва побитова информация за това, което трябва да се направи. Сякаш още в добрата стара 72-а някой е подозирал, че днес ще сме толкова зависими от компютрите и ще трябва да сме учтиви с тях (за да не дойде <a href="https://karamanev.me/istorii/vasilisk-na-roko">василискът на Роко</a>).</p>
<p>Разбира се, „непроизносимият“ идва от съвсем различни времена, когато масово използваните езици далеч не са като днешните. Кодът, предназначен за компютри, изглежда доста повече като такъв. Съответно не е особено четим и разбираем, така че да улеснява разработчиците.</p>
<p>За какво ли служи командата “PLEASE“? Ако не сте достатъчно вежливи да я използвате, компилаторът работи под особен, значително по-бавен и прецизен режим. Ако пък я слагате на всеки ред, отново налага ограничения.</p>
<p>Този език понякога просто „гърми“ с грешка E774 или… „СЛУЧАЕН_БЪГ_НА_КОМПИЛАТОРА“. Дори според официалната документация това се случва напълно случайно. Мислите, че този език е шега? Може, но пък отговаря на всички класификации за цялостност по Тюринг. Трябва само да сте достатъчно смели (и учтиви), за да изберете точно него.</p>
<h2 id="7-ток-и-жица">7. Ток и жица</h2>
<p>След литературата е време да надникнем в останалите изкуства. Музиката например често влиза в арсенала на програмистите – достатъчно е да споменем примера за джаза и различните версии на платформата <a href="https://karamanev.me/istorii/wordpress-matt-mullenweg">WordPress</a>.</p>
<p>Така стигаме до езика за програмиране <a href="https://codewithrockstar.com/"><strong>Rockstar</strong></a>.</p>
<p>Искате да сте рокзвезда, но сте обикновен програмист? Няма проблем! Този език служи едновременно и за писане на текстове на песни. Да, тук няма толкова вежливост като при предишния ни герой или драматизъм, като при Шекспир, просто ток и жица:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/08/rockstar.jpg.960.webp" alt="Програма FizzBuzz на езика Rockstar, написана като рок песен: „Desire is a lovestruck ladykiller“, „Shout &#x22;FizzBuzz!&#x22;“" loading="lazy" decoding="async" width="1356" height="912"></figure>
<p>Създателите изрично обясняват, че оставянето на коментари в кода е силно нежелателно, всеки трябва да намери своя смисъл в рок поезията. Вие ще намерите ли смисъл в написаното по-горе?</p>
<h2 id="8-като-на-картинка">8. Като на картинка</h2>
<p>Стигаме до универсалния свят на изображенията. Тук обръщаме традиционната схема, която през последните години ни наложиха Midjourney и събратята му – човекът рисува, а компютърът се опитва да разбере какво трябва да направи. Този език се нарича <strong>Piet</strong>.</p>
<p>Създателят му Дейвид Морган-Мар използва като входни данни битови картини, които на пръв поглед приличат на случайни мацаници… или на модерно изкуство, преценете сами:</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/08/piet.jpg.143.webp" alt="Програма на езика Piet: мозайка от пъстри цветни квадратчета с черна рамка и светлосин кръст в центъра" loading="lazy" decoding="async" width="143" height="143"></figure>
<p>Изпълнението на кода се прави точка по точка, все едно показалецът се движи по самата картина. Използват се 20 различни цвята, всеки от които е конкретна команда. Добавя се и различна яркост за съответните операции. Белите позиции не извършват операции, а черните за знак изпълнението на кода да спре. Езикът е кръстен на холандския модернист Питер (на английски Piet) Мондриан, а ако се чудите защо… ето една от най-известните картини на майстора:</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/08/mondrian.jpg.480.webp" alt="Абстрактна картина на Питер Мондриан: червени, сини, жълти, черни и сиви правоъгълници, разделени с тъмни линии" loading="lazy" decoding="async" width="616" height="600"></figure>
<h2 id="9-мейк-програминг-грейт-агейн">9. Мейк програминг грейт агейн</h2>
<p>След като разбрахме на какви езици програмират музикантите, художниците и орангутаните, навлизаме в политиката, особено актуална в сегашната <a href="https://karamanev.me/technologii/izbori-i-izkustven-intelekt">година на избори и политически вълнения</a>.</p>
<p>След като се поуспокоихме, че алгоритмите няма да ни вземат (изцяло и поне засега) програмирането като човешка дейност е време… да направим програмирането велико отново!</p>
<p><a href="https://github.com/samshadwell/TrumpScript"><strong>TrumpScript</strong></a> (ако се абстрахираме от политическите му послания) не претендира да има общо дори с изискванията на Тюринг, но пък е забавен.</p>
<p>При него няма числа с плаваща запетая, а само цели, защото „Америка никога не прави нищо наполовина“. Всички числа трябва да са по-големи от 1 млн., защото малките са несъществени. Не са разрешени външни библиотеки, защото целият код трябва да е домашно американски. Вместо обичайните термини True (вярно) и False (невярно) се използват любимите на кандидат-президента fact (факт) и lie (лъжа).</p>
<p>Ще го пребъде ли езикът… предстои да разберем след 5 ноември</p>
<h2 id="10-ум-патки-пасе">10. Ум патки пасе</h2>
<p>Пропуснахме любопитни кандидати за този списък като <strong>ReMorse</strong>, използващ точки и тирета в духа на добре познатия от миналото морзов код; <strong>Taxi</strong>, при който кодът прилича на пътна карта (без непременно да е пълен с житейските напътствия, с които у нас свързваме тази професия) или <strong>ArnoldC</strong>, използващ само едносрични реплики от филми с Арнолд Шварценегер.</p>
<p>Целенасочено за накрая (с идеята, че вече сме изгубили детската аудитория) остана езикът със звучното название <strong>Brainf*ck</strong>, което няма да превеждам, но метафорично се отнася за умствена гимнастика.</p>
<p>Той е целенасочено труден, създаден така, че всяка елементарна задача да се превърне в предизвикателство за програмиста. Ежегодно се организират състезания, според почитателите му научиш ли се да пишеш код на него, след това ще си факир във всеки друг познат програмен език.</p>
<p>И всичко това… със само 8 команди, които отново са достатъчни, за да го направят цялостен по Тюринг. През 1993 г. Урбан Мюлер го разработва, докато следва физика, постепенно създанието заживява свой живот и си извоюва култов статус. За прословутото „Здравей, свят!“ е достатъчно да напишете:</p>
<p><strong>++++++++++[>+++++++>++++++++++>+++>+&#x3C;&#x3C;&#x3C;&#x3C;-]>++.>+.+++++++..+++.>++.</strong><br>
<strong>&#x3C;&#x3C;+++++++++++++++.>.+++.——.——–.>+.>.</strong></p>
<p>И така, какъв език за програмиране ще изберем днес, може би дори не е толкова важно. Колкото това <a href="https://karamanev.me/istorii/kak-se-schupi-razgovorut-online">имаме ли да кажем нещо смислено онлайн</a>…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/08/smalltalk.jpg.480.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Има ли животът алгоритъм?</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/petur-subev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/petur-subev</guid>
      <pubDate>Tue, 30 Jul 2024 06:00:36 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Могат ли алгоритмите да са полезни в ежедневието? Има ли как да съберем технологичния свят с този на човешкото, емоционалното? Как така срещата на двама ИТ хора ще завърши с… поезия? Алгоритмите на живота ще потърсим в един неочакван и, според мен, много смислен разговор. Петър Събев е не само специалист в тестването на софтуер с огромен опит, но и човек с широк, нетипичен поглед. Пътешественик по света и през живота. „Алгоритъмът на живота в 10 и 1/2 лични истории“ е заглавието на темата, с която на 22 август 2024 г. той ще постави началото на тазгодишния DEV.BG All in One – най-мащабното събитие в ИТ сферата у нас, което всяка година събира общността за важни разговори. За първи път с Дигитални истории ще гостуваме на свой щанд! Елате и вие, нека се срещнем и поговорим. (Ако още нямате билет, оттук можете да го вземете с 30% отстъпка за ценители – с код aio24-DI30.) А сега е време за смислени истории! Събрали се двама ИТ специалисти да си разказват интересни случки. Да поговорят за програмите и хората, за софтуера и този в главите ни. За онова, което ни прави успешни програмисти и щастливи хора…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev-2.jpg.960.webp" alt="Петър Събев" /></p><div class="intro"><p><em>Могат ли алгоритмите да са полезни в ежедневието? Има ли как да съберем технологичния свят с този на човешкото, емоционалното? Как така срещата на двама ИТ хора ще завърши с… поезия?</em></p>
<p><em>Алгоритмите на живота ще потърсим в един неочакван и, според мен, много смислен разговор.</em></p>
<p><em><strong>Петър Събев</strong> е не само специалист в тестването на софтуер с огромен опит, но и човек с широк, нетипичен поглед. Пътешественик по света и през живота. „Алгоритъмът на живота в 10 и 1/2 лични истории“ е заглавието на темата, с която на 22 август 2024 г. той ще постави началото на тазгодишния DEV.BG <a href="https://2024.dev.bg/">All in One</a> – най-мащабното събитие в ИТ сферата у нас, което всяка година събира общността за важни разговори.</em></p>
<p><em>За първи път с Дигитални истории ще гостуваме на свой щанд! Елате и вие, нека се срещнем и поговорим. (Ако още нямате билет, <a href="https://2024.dev.bg/">оттук</a> можете да го вземете с <strong>30% отстъпка</strong> за ценители – с код <strong>aio24-DI30</strong>.)</em></p>
<p><em>А сега е време за смислени истории!</em></p>
<p><em>Събрали се двама ИТ специалисти да си разказват интересни случки. Да поговорят за програмите и хората, за софтуера и този в главите ни. За онова, което ни прави успешни програмисти и щастливи хора…</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Алгоритъмът на живота е доста амбициозно заглавие… как ще да изглежда този алгоритъм?</strong></p>
<p>– Ами, в ИТ сферата ползваме десетки алгоритми в ежедневието си, но знаем твърде малко за думата „алгоритъм“. Тя идва от името на арабския учен Ал Хорезми и е термин, с който</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>описваме нещо сложно чрез поредица от елементарни действия,</em></p>
</blockquote>
<p>които изпълняващият може да извърши в последователни стъпки, без допълнителни обяснения… В този смисъл, ако приемем, че животът е нещо наистина сложно, неговият алгоритъм би трябвало да са прости стъпки. Например ако просто повтаряме действията „вдишай-издишай“ до безкрайност, това вече е един прост алгоритъм на живота. Но, както казват мъдреците, животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите, които ни карат да затаим дъх, решенията, които се запомнят и остават дълго след нас… Та – за търсенето на такъв алгоритъм ще се опитам да говоря.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev.jpg.480.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="720" height="552"></figure>
<p class="q"><strong>– Струва ли си да опитваме да го търсим?</strong></p>
<p>– Абсолютно, винаги си струва да търсим и да се стремим към мечтите си. Въпросът е можем ли да следваме някои прости житейски истини с определена логика, които водят до конкретни резултати. В живота не винаги 2+2=4, има много непредвидими фактори и случайности, които не могат да бъдат контролирани. Но вярвам, че с правилния подход и стратегия можем да навигираме през живота по-успешно и да постигнем целите си.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Успехът не идва веднага, но усилията и постоянството винаги се отплащат.</em></p>
</blockquote>
<p>За това и ще говоря, през призмата на личния си опит.</p>
<p class="q"><strong>– Изкуството, философията, религията или Илон Мъск – кой може да ни помогне да формулираме алгоритмите на живота?</strong></p>
<p>– Има различни алгоритми. Например, за да стигнеш от точка А до точка В, може да търсиш най-краткия път, но той не е задължително най-бързият, който пък не е задължително най-изгодният икономически. На някои хора им трябва най-точният отговор и са склонни да вложат много време и ресурси, за да го получат. Други предпочитат да повървят повече, т.е. пътят им да не е оптимален, но да получат сравнително задоволителен отговор веднага, ползвайки минимум ресурси.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Различни хора, различни алгоритми, различни цели и различна ефективност.</em></p>
</blockquote>
<p>Ето защо един човек може да получава вдъхновение от философията и изкуството, за друг смисълът на всичко да е в религията, а трети да идолизира Илон Мъск. Замисли се колко заклети фенове на Tesla има – само в Twitter, пардон – Х, са около 200 милиона! В същото време, според скорошно проучване на The New York Times, голяма част от хората не си купуват Tesla именно заради това, което Мъск направи с Twitter, неговите странни изказвания и подкрепа на конспиративни теории…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev-3.jpg.960.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1065"></figure>
<p class="q"><strong>– Докато сме на темата за авторитетите… имаш ли в живота си идоли, хора, на които би искал да приличаш?</strong></p>
<p>– Черпя вдъхновение от всички хора около мен – от децата, съпругата ми, близки, приятели, роднини, колеги… и може би няколко известни личности в края на списъка.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Много внимавам с идолизирането на известни хора – обикновено знаем много малко за тях,</em></p>
</blockquote>
<p>особено във века на огромни PR екипи, назначени от тези хора. Всички знаем, че Джон Ленън е гениален музикант, но колко от нас са чували, че редовно е биел първата си съпруга Синтия? Вирджиния Улф може и да е гениален писател, но се е държала отвратително с хората от работническата класа. Дори канонизираната за светица Майка Тереза всъщност е обвинявана за злоупотреби с милиони, ужасно отношение към лежащите в болниците ѝ, които по думите ѝ трябва да страдат, както е страдал Христос. А и е някак странно да се бориш срещу СПИН и да отричаш презервативите едновременно, не мислиш ли? В същото време, наскоро бях в Япония и много се впечатлих колко щастлив е един портиер на входа на магазин, за това че насочва хората, поздравява ги и ги кара да се чувстват по-добре…</p>
<p class="q"><strong>– А може би онлайн общуването направи още по-трудно създаването на авторитети, заради това, че много бързо за всеки можем да натопим лъжица с катран в кацата с меда… Приличат ли си по нещо писането на компютърен код и разказването на истории?</strong></p>
<p>– Да, имат някои общи неща. Аз много уважавам хората, които успяват да кажат нещо важно или интересно възможно най-стегнато. Има автори, които, подобно на Марсел Пруст, Вирджиния Улф или Габриел Гарсия Маркес „разтягат локуми“ и могат да говорят с часове, без да кажат нищо съществено. Предпочитам кратките, съдържателни и изпълнени с динамика текстове – например Джордж Оруел, Ърнест Хемингуей или Дан Браун. В програмирането също е така – има хора, които пишат чист, кратък, стегнат код и такива, които ползват странни, неясни структури от данни, много повторения. За щастие, с времето технологиите ни помагат последните да стават все по-малко.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev-4.jpg.960.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1200"></figure>
<p class="q"><strong>– И тук пак стигаме до невъзможността да имаме универсални алгоритми, според мен някои истории просто се нуждаят от по-бавно и обстоятелствено разказване… Аз имам сайт, в който <a href="https://karamanev.me/istorii">разказвам дигитални истории</a>, ти имаш огромен опит в света на технологиите и умението да разказваш истории. Има ли история, която в най-голяма степен да те е формирала като личност?</strong></p>
<p>– Почти всичко, което ни се случва, ни оформя като личности и в лекцията си ще спомена именно десет и половина такива истории… Искам да запазя най-„формиращите“ за тогава, но все пак ще загатна нещичко: когато искрено мечтаеш за нещо и изведнъж нещо друго те накара да си кажеш: „Абе, аз всъщност това ли искам?“ – именно тогава се променя голяма част от светогледа ти. Аз получих този „шамар“ от живота, още преди да навърша пълнолетие и имах достатъчно време да осъзная точно какво искам…</p>
<p class="q"><strong>– Светът е малък, дори ИТ сферата в България е малка – сигурно не си спомняш, че и аз съм бил на интервю при теб и даже се справих.</strong></p>
<p>– Виждаш ли? А повечето хора казват, че интервютата при мен били много тежки.</p>
<p class="q"><strong>– Понякога човек има късмет. И дано не разкрия твърде много с това, че успях някак да докарам топологично сортиране на графи… Животът е странен, ето, днес пък аз задавам въпросите. Имаш ли интересна история, родена по време на интервю за работа? В замяна и аз ще ти разкажа моя.</strong></p>
<p>– Истината е, че съм провел над 500 интервюта и съм виждал какво ли не – човек, който сяда между двамата интервюиращи и казва: „Ехааа, какво офисче сме си спретнали, а?“;</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>човек, който идва с майка си на интервю и тя го побутва към залата: „Айде, мами, успех!“;</em></p>
</blockquote>
<p>човек, който дойде лично да попита какъв е проблемът със CV-то му, защото пратил на над 200 места и никой не го викал – седнахме, поговорихме, изчистихме проблема, вече работи в ИТ сектора…</p>
<p>Но най-запомнящото се интервю беше с едно момиче – Петя. Това беше първото интервю в живота ѝ, за стажантската ни програма… Справи се средно добре, беше много притеснена и напълно осъзнаваше всичко това. Накрая я попитахме: „Защо трябва да изберем теб?“. Това беше най-искреното: „Много се притеснявам, но наистина съм по-добра, отколкото показах днес. Дайте ми шанс да покажа какво мога и няма да съжалявате“. И ѝ дадохме. Взехме я в стажантската програма. Тогава аз, млад и неопитен „шеф“, често се правех на „голямата работа“. Петя много често идваше при мен и казваше – тази твоя постъпка не ми хареса, тук се почувствах зле… И всъщност, научих повече от нея, отколкото тя от мен… Но това, често се случва, ако слушаш и гледаш внимателно. Ще завърша с това, че Петя днес е програмен мениджър в една от водещите ИТ компании. А сега ти си наред!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev-5.jpg.960.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="1152" height="884"></figure>
<p class="q"><strong>– Интервютата и на мен са ми любими занимания в повече от един смисъл – <a href="https://karamanev.me/sreshti">и тук</a>, и <a href="https://dev.bg/podcast/season/5/">в подкаста на DEV.BG</a>, а и в работата – и от двете страни на „барикадата“. Оттам имам скорошна забавна история. С колегите се впечатлихме от CV-то на един кандидат със забележителна биография, влизаме в срещата онлайн…, а отсреща младеж, които видимо е от Югоизточна Азия, няма нищо общо с България, макар да се представя за българин. И упорито в рамките на 30 минути не спираше да търси онлайн отговорите на всеки въпрос – от JavaScript до това коя е любимата му българска дума…</strong></p>
<p><strong>Как мислиш, ражда ли софтуерният свят истински приятелства?</strong></p>
<p>– Определено. Наскоро четох за поредната World of Warcraft сватба… Но и извън гейминга, работата в софтуерния свят често изисква сътрудничество и комуникация, което води до изграждането на силни връзки. Едни от най-силните ми приятелства съм създал покрай разработката на софтуер – някои още от ученическите години и състезанията по информатика, макар да са от другата страна на океана, други – колеги в работата, които ми станаха кумци в живота…</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Софтуерният свят не само приятелства, ами и деца ражда, да ти кажа.</em></p>
</blockquote>
<p>В един от екипите ми, които изградих от нулата, бяхме толкова сплотени и правихме толкова яки тиймбилдинги, че в крайна сметка от него изскочиха цели семейства с деца, които си играят заедно и до ден днешен. Дори синът ми е създаден по време на един фирмен тиймбилдинг в Белоградчик, където ходихме с половинките си…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev.jpeg.960.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="979"></figure>
<p class="q"><strong>– По-добър ли е кодът, писан от щастливи програмисти?</strong></p>
<p>– Усещам закачката, но истината е, че аз си купувам яйца само от свободни кокошки! Може би е важно да кажа, че не съм голям фен на това да дам три пъти повече за биодомат, защото е раснал в специална оранжерия в Германия, докато при бабите ни все още почти всичко е „био“. Но определено усещам разлика във вкуса на яйцата от свободни кокошки. А софтуерът, подобно на яйцата от свободни кокошки, е с по-високо качество, по-надежден, по-креативен и по-етично създаден, тъй като</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>щастливите програмисти са по-мотивирани, продуктивни и внимателни към детайлите.</em></p>
</blockquote>
<p>Не че не съм виждал и много добър код, писан от нещастен програмист… Просто когато не си щастлив и работиш твърде много, обикновено шансът за грешки е по-голям.</p>
<p class="q"><strong>– Кога човек разбира, че работи прекалено много?</strong></p>
<p>– Аз вече лесно се хващам – много си обичам работата и когато усетя липса на мотивация и интерес към нея, или се хвана, че пренебрегвам личния си живот и здраве, знам че съм се „преработил“… Но докато усетя този момент, почти стигнах до бърнаут. Между другото, имах нелоша <a href="https://www.youtube.com/watch?v=mu836RVreGU">лекция за бърнаута на OpenFest</a> преди години. TL;DR – един от най-добрите начини за справяне е с разнообразие и поддържане на баланс между личен и професионален живот, между физическо и психическо натоварване, между лява и дясна половина на мозъка и т. н.</p>
<p class="q"><strong>– ИТ хората доста странно и понякога грубо комуникират онлайн, <a href="https://karamanev.me/sreshti/boris-simandov">както съм си говорил и с Борис Симандов</a>, съоснователя на най-големия форум. Защо според теб е така?</strong></p>
<p>– От една страна, има много хора, които не идват от света на ИТ, където всичко е кратко, ясно и конкретно… И се получават „локумите“, за които вече споменах. Това дразни ИТ специалистите, дори бях писал статия в блога си за това <a href="https://www.peter.and.bilyana.net/2017/01/31/kak-se-pishe-email-10-zlatni-pravila/">как се пише кратък мейл</a>, например. От друга страна пък много ИТ хора са свикнали да работят в среда, където комуникацията е онлайн, формална и техническа. Така често липсват невербалните сигнали, които ни помагат да разберем по-добре намеренията и емоциите на другите. С годините много ИТ специалисти стават по-затворени и необичащи да общуват с хората. За някои просто са по-интересни техническите проблеми, други предпочитат да работят тихо, комфортно и самостоятелно, трети са свикнали на задачи, изискващи фокус и висока концентрация и знаят, че прекъсването за социални взаимодействия ни правят разфокусирани. Има и четвърти, които са безнадеждни техничари и просто не искат да занимават „простосмъртни“ хора със сложните си концепции и терминологии. Но в правилната обстановка дори тези хора се отпускат, често са прекрасни професионалисти и имат страхотни идеи.</p>
<p class="q"><strong>– Понякога на мен добрите идеи в програмирането ми идват, докато пиша текст. Имаш ли случаи на подобно неочаквано вдъхновение?</strong></p>
<p>– Случвало се е неведнъж. Спомням си един конкурс по програмиране на сп. Personal Computer World, където трябваше да обходя цялата дъска с хода на коня. Стандартни алгоритми като рекурсия и т. нар. backtracking не бяха оптимални. Дни наред гледах шахматната дъска с празен поглед, въртях фигури и листчета с хартия и не се сещах да добро решение на проблема. Същата вечер бяхме на гости у приятелско семейство и видях как тяхната дъщеричка старателно оцветява книжката си – първо по края по контура, после в средата. Веднага се досетих, че тази оптимизация – да се обиколи дъскат от периферията към центъра, може да се приложи за решение на моята задача. Спечелих конкурса!</p>
<p>Обратното – алгоритмични умения в реалния живот също са нещо, което често прилагам. Например, много добър съм в подреждането на багаж. Мога да събера и 4-5 големи чанти покупки в средно голям хладилник… Познати често ме търсят да си направят екскурзии, защото намирам интересни и финансово оптимални маршрути – например за приятели, които искаха да си направят едноседмична екскурзия до Брюксел и с директен полет щеше да им струва над 800 лв. на човек, успях да намеря полети плюс влакове и автобуси за под 200 лв. общо, като включиха Айндховен, Антверпен, Париж и Бове в програмата си!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev-6.jpg.960.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="691"></figure>
<p class="q"><strong>– Имаме късмета да работим в област, която формира бъдещето. Според мен често това ни прави леко арогантни. Има ли нещо подобно?</strong></p>
<p>– Може би причината е в това, че изкарваме над средните за страната пари, трудът ни е конвертируем навсякъде и сме търсени. Има една добра шегичка по темата – Tinder е услуга, в която пъпчиви програмисти търсят красиви мацки, за да се запознаят с тях. В LinkedIn е обратното… Но ИТ браншът в България претърпя доста промени – много хора от други области решиха, че искат да стават ИТ специалисти, тъй като работата е добре платена, без да имат нито опит, нито реален интерес в областта. Няколко години по-късно качеството на хората в ИТ падна за сметка на количеството. А като резултат от този процес нещата започнаха да се променят драстично в последните година-две.</p>
<p>Имаме конкуренция, която идва основно от другите източноевропейски държави, Индия, Пакистан, Филипините, а ние не сме толкова многобройни. Преди години, на <a href="https://www.qachallengeaccepted.com/">QA: Challenge Accepted</a>, една от конференциите, които организирам, Емо Славов <a href="https://www.youtube.com/watch?v=jFZd6MaKKZg&#x26;t=1740s">разказваше колко трудно е</a> на Китай да произведе химикал, заради фината работа по топчето на върха на писеца, заради което държавата, която изнася какво ли не, внася от Европа въпросния писец. Запомнил съм думите на Емо: ИТ-тата в България трябва да сме ценни и трудни за заменяне, като топчето на химикала!</p>
<p class="q"><strong>– Кои са най-погрешните стереотипи за ИТ хората, които си чувал?</strong></p>
<p>– О, спомням си, веднъж си говорихме със съпругата ми и тя ми каза: „Знаеш ли,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>преди да те срещна, си представях всички програмисти с бели, изгладени ризки, огромни диоптрични очила с рогови рамки</em></p>
</blockquote>
<p>и неизмити зъби!“. Истина е, че за нас, програмистите, е много по-важно какво можеш и правиш за сметка на това как изглеждаш. Вече над 20 години съм в бранша и почти не съм виждал програмист с костюм и вратовръзка – ходим с тениски и дънки, като рядко са маркови, нямаме пред кого да се показваме в друга светлина!</p>
<p>Но това, че сме стресирани от крайни срокове, неработещ код и стоим пред мониторите неподвижно всеки ден в продължение на 7-8, че и повече часа, има неминуеми ефекти върху здравето ни… Много ме радва, че все по-често колегите си говорят за здравословен живот и фитнес, внимават какво ядат и пият, изглеждат все по-добре и имат все по-разнообразни хобита и странични интереси.</p>
<p class="q"><strong>– А най-основателните стереотипи?</strong></p>
<p>– Извинявай, сещам се за виц по темата… Програмист се хвали: „Имам две приятелки – руса и чернокоса. На брюнетката казвам, че съм при блондинката. На блондинката казвам, че съм при брюнетката. А аз си седя тук и си решавам задачки…“</p>
<p>Наистина, един от най-основателните стереотипи е, че ИТ-хората обичат да решават проблеми. Някои, като видят проблем, се шашкат и гледат да избягат надалече. При нас е точно обратното –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ние не просто обичаме да решаваме проблеми, а обичаме да търсим най-доброто, най-иновативното, оптималното решение.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е в основата на нашата работа и е качество, което наистина ни характеризира.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev-8.jpg.960.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1065"></figure>
<p class="q"><strong>– Напълно съм съгласен! И откакто <a href="https://karamanev.me/za-avtora">„на стари години“ преминах в бранша</a>, усещам същата промяна и в себе си. Често създаваме технологии, които нямаме никаква идея как ще се развият – например надали някой е можел да предположи докъде ще стигнат социалните мрежи. Трябва ли да се замисляме?</strong></p>
<p>– Определено. Важно е да се замисляме за потенциалните последици от технологиите, които създаваме… И казвам това, завръщайки се от Португалия с огромно закъснение на полетите, дължащо се на софтуерния проблем с CrowdStrike. Важно е и да обичаме това, което правим. Много се гордея с дъщеря ми – отдават ѝ се езици, химия, биология, литература, програмиране, но в крайна сметка тя сама реши да запише средно образование в ИТ специалност. А</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато правиш нещо, което харесваш, не работиш и един ден, нали така?</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– С какво създадено от теб в софтуерния свят се гордееш най-силно? А в аналоговия свят?</strong></p>
<p>– Всъщност, гордея се най-много, когато видя някакво творение от софтуерният свят да се появи в аналоговия и да прави полезни на обществото неща. През годините съм работил над много интересни проекти от различни области – финанси, застраховане, онлайн търговия, недвижими имоти и още много други. Например пералня, която си изчислява циклите на подгряване, пране и сушене и пере при най-ниската тарифа на тока, свалена от съответното енергоподаващо дружество в България.</p>
<p>Или поръчвате си долнище и горнище на анцуг онлайн и едното пристига от Солун, другото – от Будапеща, а вие нямате представа за това, взимайки си го на следващия ден от магазина на Витошка… Или, недай Боже, катастрофирате с автомобила си, а той автоматично изпраща на 112 информация за локацията на катастрофата, състоянието на колата и дори колко души са в нея!</p>
<p>В момента с Pliant, която наскоро бе придобита от IBM, работим върху платформа за автоматизация и оркестрация, с която пък други ИТ специалисти си улесняват живота и правят стотици продукти, които улесняват ежедневието ни…</p>
<p>В аналоговия свят много се гордея с <a href="https://www.challengeaccepted.events/">конференциите</a>, които съорганизирам, както и с усилията си да обучавам и вдъхновявам новото поколение специалисти, особено след пандемията, когато обучавах безработни и незрящи хора.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev-9.jpg.960.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="1600" height="1199"></figure>
<p class="q"><strong>– Днес, забързани в ежедневното удобство, рядко <a href="https://karamanev.me/technologii/barzane">имаме време да забавим темпото</a>. Струва ли си да го правим?</strong></p>
<p>– Мен забавянето ме побърква, но си признавам – когато искам да спра времето, отивам за ден до селото, в което съм прекарал детството си, Просторно, Разградско. Всеки път си припомням дългите летни дни безгрижие и дори скука, обикалянето с колелото… Знам, че и 20 години по-късно селото ще си е почти същото.</p>
<p>Това, което мен ме зарежда с енергия обаче, е промяната. Някой път просто цъкам елементарна компютърна игричка, друг път си проветрявам главата с мотора, отивам на кафе с близки хора… дори това интервю е нещо различно и приятно за мен! Пътуванията обаче буквално ми „сменят батерията“ с нова.</p>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev-7.jpg.480.webp" alt="Петър Събев" loading="lazy" decoding="async" width="600" height="889"></figure>
<p class="q"><strong>– За какво мечтаеш?</strong></p>
<p>– От професионална гледна точка – за свят, в който технологиите се използват за подобряване на живота на всички хора. В личен план – за живот, който е повече от „вдишай-издишай“… Имам едно любимо стихотворение на Петър Динчев, ще продължа отговора си с него и така ще ти благодаря за това интервю:</p>
<p><em>За прости радости мечтая.</em></p>
<p><em>С човечност да съм обграден.</em></p>
<p><em>Една любов да ме омайва.</em></p>
<p><em>Добро да буди моя ден.</em></p>
<p><em>В дома ми топлина да има,</em></p>
<p><em>да скача шумно детски смях.</em></p>
<p><em>Да няма върху мойто име</em></p>
<p><em>ни черна кал, ни златен прах.</em></p>
<p><em>В очите хората да гледам.</em></p>
<p><em>Пред злото да не свивам врат.</em></p>
<p><em>Животът ми да бъде щедър</em></p>
<p><em>на нежни песни и на цвят.</em></p>
<p><em>Не искам празник до безкрая.</em></p>
<p><em>За прости радости мечтая.</em></p>
<p class="q"><strong>– И аз… Благодаря ти! След всичко, казано дотук, ще ми е особено интересно да чуя твоите 10 и 1/2 истории, с които ще започне <a href="https://2024.dev.bg/">DEV.BG All in One</a>. И аз ще съм там, на щанда на Дигитални истории, технологиите и живият живот отново ще се срещнат по неочакван начин…</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/07/petur-subev-2.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/nikolay-markov</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/nikolay-markov</guid>
      <pubDate>Tue, 16 Jul 2024 06:00:35 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект. Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект. Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/nikolay-markov.jpg.960.webp" alt="Николай Марков" /></p><div class="intro"><p><em><strong>Николай Марков</strong> е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.</em></p>
<p><em>Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.</em></p>
<p><em>Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Разбрах, че работиш по проект, който ще направи изкуствения интелект по-достъпен за компаниите. Ще ми разкажеш ли малко повече?</strong></p>
<p>– С TeamLandi стартираме на българския пазар един продукт, който е насочен основно към средните и малките компании, тъй като за тях няма много решения. Става дума за цялостна система, която да им помогне лесно и бързо да се възползват от най-съвременния напредък на ИИ услугите. Да могат да ги интегрират в техния бизнес чрез платформа, която да направи това наистина достъпно и лесно за ползване.</p>
<p>Имаме вече първи вариант на продукта, в активни тестове сме, имаме и запитвания от компании. Ще се радвам скоро да мога да разкажа повече, но определено става дума за цялостно решение.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/nikolay-markov-2.jpg.960.webp" alt="Николай Марков" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="448"></figure>
<p class="q"><strong>– За какъв тип ежедневни приложения става дума?</strong></p>
<p>– В SoftServe, компанията, която точно навърши 10 години, се занимавам основно с трансформации в големи компании, много от тях са от Fortune 500. Имам доста опит с всички големи облачни платформи. И виждам как,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за разлика от клауда, при ИИ просто няма област и задача, в която да не може да помогне.</em></p>
</blockquote>
<p>Абсолютно всяка задача, която човек може да си представи, има как да бъде улеснена от изкуствения интелект. Това не беше така с нито една друга технология от тези, които навлязоха през последните десетилетия.</p>
<p>И това е важно да се има предвид още в началото, при планирането. Всяка трансформация започва с планиране на конкретните приложения. Ако за облачните услуги това можеше да е например да стигнем до световния пазар, да си намалим разходите или пък по-бързо да разработваме софтуера, при ИИ няма нужда кой знае колко да го мислиш – може да помогне в абсолютно всяка задача, какъвто и бизнес да имаш. Ето, сега записваш разговора ни, после, вместо да слушаш, ИИ може да ти го обобщи или транскрибира.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/nikolay-markov-7.jpg.960.webp" alt="Николай Марков" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="853"></figure>
<p class="q"><strong>– Само че далеч не винаги успешно… Като програмист също виждам как се въвеждат такива апликации, но все още не се справят, биха резюмирали нашия разговор доста нескопосано.</strong></p>
<p>– Да, не винаги работи добре. Но, виж, назад във времето,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>за всяка технология в началото казват така, че има какво да се желае, не е достатъчно добра.</em></p>
</blockquote>
<p>Спомням си виртуализацията, в началото тя използваше 50% от ресурса на сървърите и не работеше добре. А сега всичко е изнесено в облачни услуги и се използва над 99%.</p>
<p>В други посоки вече се справя чудесно. За програмистите например има всякакви копилоти, които работят добре. Дори такива, които не са свързани с Microsoft, защото понякога е важно моделът да работи на твой компютър. Може данните да са критични. Например мой приятел е във фирма, която работи с патенти и те използваха Google Gemini, преди да разберат, че не е добър вариант.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Ако имам критични данни, аз не бих ги споделил с модела.</em></p>
</blockquote>
<p>Такъв тип данни е по-добре да си останат при теб, може да използваш модели с отворен код, които в днешно време са доста конкуренти.</p>
<p>А има и хибридни решения, при които вместо всичко да е централизирано и да работи на някакви сървъри с видеокарти, част от изчисленията се случват в клауда. Например, оказа се, че чиповете на компютрите Apple много добре се справят при работа с малки модели и това е удобно за компаниите. Имахме един клиент със 70 програмисти, всичките бяха с MacBook и по този начин дори не беше нужна допълнителна инвестиция. Всеки си пуска локално модел, който директно се интегрира с Visual Studio Code и така избягва всички рискове на отдалечения модел.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/nikolay-markov-3.jpg.960.webp" alt="Николай Марков" loading="lazy" decoding="async" width="2560" height="2048"></figure>
<p class="q"><strong>– И въпреки всичко, още преди ChatGPT, но особено след него, с много гости си говорим за това как ще навлязат тези приложения. Обаче нямам впечатление, че за момента това се случва масово. Защо се бавим толкова?</strong></p>
<p>– При всяка технологична промяна, особено толкова мащабна, има съпротива от различен тип. От служителите, страх, предпазливост от хората, които са начело. Много голяма част от технологиите се възприемат, следвайки „FOMO концепцията“ – да не вземем да изпуснем нещо важно. Бавенето се случва и защото повечето хора не вярват в това.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Миналата година си говорих с много компании, които си мислят, че ИИ е просто поредното нещо.</em></p>
</blockquote>
<p>90% от хората не обичат промените, а в големите организации може би процентът отива на 95. Наскоро имахме <a href="https://info.softserveinc.com/achieve-transformative-gen-ai-outcomes-across-your-organization">вътрешно проучване</a>, което разкрива по-малко от очакваното използване на генеративен ИИ в компаниите. Едва 22% от организациите споделиха, че използват ефективно технологията във всички бизнес функции.</p>
<p>В случая с ИИ обаче има и нещо много различно. Когато идваха облачните технологии, хората можеха да видят и разберат, че е нещо, което могат да научат – преходът не е чак толкова голям, поредната нова технология, с която ще трябва да свикнем.</p>
<p>Докато това, което забелязвам в последно време с ИИ, е, че се получава един голям страх. Преди ChatGPT този тип технологии се ползваха от специализираните отдели, които се занимават с данните на компанията. Обаче сега хората масово се запознаха с технологията и много от тях ги е страх, че ИИ ще им вземе работата.</p>
<p>Като съберем всички тези фактори, става ясно защо нещата се случват по-бавно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>И все пак, основната причина са слабите лидери.</em></p>
</blockquote>
<p>Повечето хора, които са на най-високите нива в големите компании, с които съм работил, избягват рисковете. За тях трябва една технология да се утвърди и тогава да се възприеме. Има изключения, разбира се, при ИИ това вече се вижда. Някои усещат, че това наистина може да им даде предимство пред конкурентите и търсят партньори, с които да го осъществят успешно.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/nikolay-markov-5.jpg.960.webp" alt="Николай Марков" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="940"></figure>
<p class="q"><strong>– Според теб грешка ли е, че напоследък, говорейки за ИИ, почти винаги имаме предвид големите езикови модели?</strong></p>
<p>– Не мисля. Опитваме се максимално бързо и лесно хората да се адаптират, да разбират какво представлява това, трябва да е максимално близко с техния език. Както в България изборите са добра извадка как, като говориш на езика на повечето хора, получаваш най-добри резултати. Горе-долу същото е и с езиковите модели.</p>
<p>Основният успех на ChatGPT дойде, защото направиха интерфейса лесен за ползване, удобен, безплатен. Фокусът на OpenAI напоследък не е да правят още по-умен модел, а да е максимално лесен за използване – сега и с гласовите команди. Много обичам да показвам на хора, които не ползват ChatGPT, директно на телефона, платената версия, може да го пуснеш и да си говориш на български. Те са много впечатлени и започват да го ползват, особено след като стана безплатен.</p>
<p>Има и още едно важно направление. Още от миналата година активно работим с ИИ агентите, един допълнителен слой, който доближава и в някои случаи помага моделите с отворен код да достигнат и дори да задминат комерсиалните.</p>
<p class="q"><strong>– <a href="https://karamanev.me/technologii/izkustven-intelekt-agenti">И аз неотдавна разказах концепцията за агентите.</a> Интересно е, че докато масовото въвеждане като че ли се бави, всичко останало в тази област се променя светкавично. Само допреди година трябваше да отделиш часове, за да подкараш един локален модел, а сега става с два клика.</strong></p>
<p>– Това е чудесно, защото помага за интегрирането. Говоря си с приятели, които не са в нашата сфера, и всички се съгласяват, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ние, хората, живеем по-добре единствено и само благодарение на технологиите.</em></p>
</blockquote>
<p>И развитието им е пътят към просперитета. Дотук всяка технология е направила живота ни по-добър. Заради нея всяко следващо поколение живее много по-лесен живот. Да, трудностите са различни, но все повече задачи делегираме на технологиите.</p>
<p>В случая ИИ пробивът включва няколко неща. Идеята колкото може повече хора да го използват, за да са по-ефективни, а аз вярвам, че хората трябва да се мерят по това. Няма значение колко часа работиш, а какво правиш и как го правиш. Някой може да свърши дадена работа за 15 минути, друг и за половин година няма да успее.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/nikolay-markov-6.jpg.960.webp" alt="Николай Марков" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="853"></figure>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Именно това правят големите езикови модели – те ни позволяват да сме много, много по-ефективни.</em></p>
</blockquote>
<p>Те са старият Х-мен, който подсилваше всички умения на другите мутанти. Благодарение на ИИ можем да работим по повече проекти, по-бързо да си вършим работата, пести ни време. Такава е и практиката, която оглавявам в SoftServe – с цел да работим по-умно, с по-малко времеви и човешки ресурси.</p>
<p>С помощта на агентите, Сам Алтман каза, че най-вероятно до края на тази година ще видим сам човек да създаде компания с $1 милиард капитализация. Затова е важна ефективността. Особено с помощта на агентите можем да си сформираме цели екипи, които да са на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата, да решават всякакви задачи.</p>
<p>А после, следващият голям пробив, ще са андроидите, доста компании напредват и в тази посока. Предполагам, че до 5 години ще можем на цената на среден клас автомобил да си купим доста съвършен робот, който да ни помага. Аз лично го чакам с нетърпение.</p>
<p class="q"><strong>– Аз също, макар че дотогава трябва да си отговорим, както винаги с технологиите, на доста важни въпроси. А мислиш ли, че скоро може да постигнем пробив в изчислителната мощ? Защото в момента тези модели консумират изключително много ток, дотолкова, че четох как по консумацията в САЩ си личи кога OpenAI обучават следващия си голям модел…</strong></p>
<p>– Това е пресилено, но наистина в момента всички центрове за данни, които се строят, се борят за лицензите за голяма консумация. При AWS стигат 1 гигават, всички напредват – Meta, DELL, Microsoft, Meta, X.ai.</p>
<p>Виждаме, че се правят чипове, които да се използват за изчисленията в реално време. Както с биткойните – първо копаехме с видеокарти и през 2014 г. масово навлязоха решения, конкретно предназначени за това. Всички големи технологични компании вече инвестират в чипове, които да се ползват в тази посока, така че тези на NVIDIA да са само за третирането на моделите. Защото в момента голяма част от тях отиват само за използването им.</p>
<p>А що се отнася до тренирането – виждам, че се инвестират много сериозни средства в термоядрения синтез. И Сам Алтман лично, всички гледат в тази посока, пробив, след който да можем да добиваме повече енергия.</p>
<p>Много насоки има в търсенето на по-ефективни енергийни източници. Виж как пак стигаме до ефективността…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/07/nikolay-markov-4.jpg.480.webp" alt="Николай Марков" loading="lazy" decoding="async" width="625" height="611"></figure>
<p class="q"><strong>– А според теб кое в момента най-вече ограничава следващото развитие? Изчислителните способности, моделите или липсата на повече данни?</strong></p>
<p>– Хората много залитат към данните, но това по-скоро е вътрешен егоизъм, както си мислехме навремето, че всичко се върти около Земята.</p>
<p>Ясно е, че всички публично достъпни данни са използвани в моделите, те са тренирани на тях. Но данните трябва и да са качествени. Отдавна сме отвъд тях. Един нов модел на NVIDIA например е много подходящ за генериране на синтетични данни. Аз не смятам, че има проблем с тях, преди имаше предположения, че ако един модел се тренира осново със синтетични данни, няма да работи добре, но явно не е така.</p>
<p>От гледна точка на данните наистина не мисля, че ще имаме голям проблем. Наистина, според мен, основното предизвикателство е енергията. Това се вижда от всичките лидери, всеки се опитва да има максимално количество чипове. Но токът изисква време. Без значение кой си, отнема между 3 и 5 години да вземеш разрешително за център за данни.</p>
<p>Зукърбърг, Алтман, Мъск говорят за предизвикателствата с енергията. Например, за Европейския съюз основният регион, който ще се развива от Microsoft, е Швеция, тъй като вероятно са получили достатъчно количество енергия, което да захрани потенциалните нужди на ЕС за идните месеци и години. Така, според мен, най-голямо предизвикателство е енергията, което, обаче, не очаквам да остане задълго. Но е много трудно човек да прогнозира нещо, от днес за утре излизат някакви неща, които са изумителни.</p>
<p class="q"><strong>– Така е, <a href="https://karamanev.me/technologii/svetat-prez-2050">трудна задача е прогнозирането в света на технологиите, но важна</a>. Благодаря ти за този разговор!</strong></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/07/nikolay-markov.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Доверявай, но проверявай онлайн!</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/sotsialno-injenerstvo</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/sotsialno-injenerstvo</guid>
      <pubDate>Fri, 31 May 2024 06:00:41 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите. Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека. „Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов. Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/sotsialno-injenerstvo-3.jpg.960.webp" alt="Социално инженерство" /></p><p>Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.</p>
<p>Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.</p>
<p>„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.</p>
<p>Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/plamen-tsvetanov-4.jpeg.480.webp" alt="Пламен Цветанов" loading="lazy" decoding="async" width="713" height="557"></figure>
<h2 id="инж-социален">Инж. Социален</h2>
<p>Гостът ни определено знае какво говори, темата го вълнува от десетилетия. Преди повече от 20 години Пламен Цветанов започва да издава култовото списание „Хакер“, което, както пише на корицата, разказва „за тъмната страна на нещата“. Самото издание има прелюбопитна история, която си струва да разкажем отделно. Но в него, още в първите години на хилядолетието, Пламен пише за социалната инженерия – кибератаката, която е насочена не към технологиите, а към потребителя. Ето защо е важен опитът, който ще сподели…, идващ и от двете страни на барикадата.</p>
<p>„Хората често са слабата връзка в киберсигурността“, казва днешният ни гост. „Например, те могат да бъдат подведени да споделят пароли или лична информация чрез фалшиви имейли, социални мрежи или телефонни обаждания. За да се предпазите от такива атаки, е важно да бъдете внимателни, винаги да проверявате и удостоверявате идентичността на онези, които искат чувствителна информация“.</p>
<p>„Социалната инженерия е формата, използвана при над 80% от кибератаките по статистика на ФБР и на Европейската агенция по киберсигурност. Тя е плацдарм и за други, още по-опасни пробиви, но и самата тя е атака от най-чист и плашещ вид.“</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/sotsialno-injenerstvo.jpeg.960.webp" alt="Социално инженерство" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="675"></figure>
<h2 id="не-хакнеш-ли-ще-те-хакнат">Не хакнеш ли, ще те хакнат</h2>
<p>Естествено, няма как да пропусна да попитам Пламен дали сам не е ставал жертва на подобен проблем. Оказва се, че не, но пък… се случило на баща му.</p>
<p>„Той беше служител в Министерството на вътрешните работи, над 30 години преподаваше „Оперативно издирвателна дейност“, един от най-големите криминалисти и профайлъри. И… загуби огромна сума след подобна атака“, разказва Пламен. Ето един повече от сигурен знак, че никой не е застрахован и всеки си струва да бъде нащрек онлайн.</p>
<p>В случая с бащата на нашия гост е избран претекстинг. Този тип социална инженерия изиства щателно проучване и добра подготовка. Атакуващият опознава жертвата, влиза в комуникация с нея, успявайки да я убеди да сподели информация, която в никакъв случай не би трябвало.</p>
<p>„Става дума за разновидност на популярните преди телефонни измами“, допълва Пламен. „Най-често ставаше дума за обаждане от човек, който се представя за здравен служител в спешно отделение, който убеждаваше хората, да „спасят“ своя уж пострадал близък, на когото се налага спешна операция.“</p>
<p>И така, след като… криминалист с 30-годишен опит се поддава, наистина ли мислите, че някой би могъл да бъде сигурен?</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/sotsialno-injenerstvo.jpg.480.webp" alt="Социално инженерство" loading="lazy" decoding="async" width="550" height="308"></figure>
<h2 id="хак-да-му-е">Хак да му е</h2>
<p>Социалната инженерия може да се яви в много неочаквани форми и ситуации. Някои от тях включват:</p>
<ul>
<li>Физическа социална инженерия</li>
</ul>
<p>Например, ако някой се представя за работник на доставчик на услуги или техническа поддръжка, за да получи достъп до сграда или компютърна система.</p>
<ul>
<li>Използване на обществени събития</li>
</ul>
<p>Атакуващият може да е ролята на участник в благотворително събитие или конференция, за да събере информация от хората, които присъстват.</p>
<ul>
<li>Фалшиви кампании за социални медии</li>
</ul>
<p>Нападателите могат да създадат фалшиви профили, понякога копиращи оригиналните, за да се приближат до целите си, като се представят за приятели или колеги.</p>
<ul>
<li>Физически подаръци или зарибяване</li>
</ul>
<p>Могат да използват подаръци, като флашпамети или други устройства, които да съдържат зловреден софтуер.</p>
<ul>
<li>Фалшива поддръжка на клиенти</li>
</ul>
<p>Атакуващите могат да се представят за служители на компании, за да съберат информация от потребителите чрез телефонни обаждания или имейли.</p>
<p>Разбира се, примерите са условни дотолкова, доколкото граници няма. Днешната мрежа дава толкова много възможности за подобен тип атаки, които са ограничени само от въображението на „социалните инженери“.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/plamen-tsvetanov-2.jpeg.960.webp" alt="Пламен Цветанов" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="900"></figure>
<h2 id="лайкове-всекиму-доверие--никому">Лайкове всекиму, доверие – никому</h2>
<p>„За съжаление, огромна част от хората и бизнеса си мислят, че „на нас“ не могат да ни се случат подобни неща!“, обобщава Пламен.</p>
<p>И ако започнахме с телефонните измами, при които потенциалните пострадали бяха основно по-възрастни хора, то от социалната инженерия и безбройните ѝ форми никой не е застрахован:</p>
<ul>
<li>Обикновени потребители</li>
</ul>
<p>Всеки, който използва интернет и социални мрежи, може да бъде цел на социална инженерия. Например, хората могат да бъдат подведени да кликнат на вредни връзки или да споделят чувствителна информация в резултат на фалшиви имейли или съобщения в социални мрежи.</p>
<ul>
<li>Бизнеси и организации</li>
</ul>
<p>Корпорации, малки бизнеси и други организации също са податливи на социална инженерия. Атаки, като например фишинг и бизнес измами, могат да нанесат сериозни щети на бизнеса, като изложат чувствителна информация или предизвикат директни финансови загуби.</p>
<ul>
<li>Публични, известни личности, инфлуенсъри</li>
</ul>
<p>Хората със сериозно публично присъствие са още по-„ценна“ жертва на социална инженерия.</p>
<ul>
<li>Служители</li>
</ul>
<p>Социалната инженерия може да се използва, за да се манипулират служителите на дадена организация, така че да разкрият чувствителна информация или да извършат действия, които биха могли да бъдат вредни за работното им място.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/sotsialno-injenerstvo-2.jpg.960.webp" alt="Социално инженерство" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="673"></figure>
<h2 id="герои-на-нашето-време">Герои на нашето време</h2>
<p>И ако технологиите се променят постоянно, същото важи и за атаките. Както стана дума, Пламен Цветанов следи темата повече от две десетилетия и ето някои от нещата, които са се променили за това време:</p>
<ul>
<li>Ръст на социалния ландшафт онлайн</li>
</ul>
<p>Социалните мрежи и онлайн платформите днес са неизменна част от ежедневието ни. Това отваря нови възможности за социална инженерия, като фалшиви новини, дезинформация и манипулации чрез социалните медии.</p>
<ul>
<li>Развитие на изкуствения интелект и <a href="https://karamanev.me/technologii/dalbokata-lazha-mozhe-li-tehnologiya">дийпфейк</a></li>
</ul>
<p>С напредъка на технологиите днес е по-лесно от всякога да се създадат реалистични фалшиви видео и аудио, които да бъдат използвани за манипулации и измами.</p>
<ul>
<li>По-целенасочени атаки и персонализирани манипулации</li>
</ul>
<p>Атаките на социална инженерия често са по-персонализирани. Злоумишлениците използват данните за поведението и предпочитанията на хората, за да създадат манипулативни съобщения, които е по-вероятно да постигнат целта си.</p>
<ul>
<li>По-широко информиране, обучение по киберсигурност и осведоменост</li>
</ul>
<p>За сметка на това, че социалната инженерия се развива, се забелязва и по-голямо внимание към киберсигурността, повече обучения и осведоменост по темата. Организациите и отделни хора все повече оценяват и се стремят да разберат рисковете и да се предпазят от потенциални атаки.</p>
<p>В крайна сметка именно затова сме се събрали и тук, за да помогнем повече хора да се замислят, когато получат следващия имейл, следващото съобщение, прочетат следващата новина, които им изглеждат съвсем истински. Поне първосигнално…</p>
<h2 id="хакнат-каша-духа">Хакнат каша духа</h2>
<p>Но кое е най-важното, за да се предпазим? С извинение за повторението…, да бъдем предпазливи. Или, както казва Пламен, по-добре да духаме кашата, отколкото да се опарим, след това „пареният“ така или иначе го прави.</p>
<p>Що се отнася до компаниите, единственото решение е комбинацията от много фактори – осведоменост, процедури за сигурност, технологични решения. И доколкото не винаги служителите обръщат внимание на скучноватите клипове или уроци на живо, задължително е редовно да се правят тестове и симулации. Защото едно е да четеш абстрактни размисли, а друго – да се подведеш и да кликнеш убедително изглеждащия линк в служебния имейл…, който обаче се оказва, че е изпратен от специалистите по киберсигурност, успели да ти покажат, че всеки може да се подведе.</p>
<p>И ако за тези страни на социалната инжерия си говорим доста, сравнително встрани остава гледната точка, според която социална инженерия е и… отношението на самите социални платформи към нас. Алгоритмите им, които ни затварят в балоните на филтрите, маркетинговите им подходи. Дори начинът, по който днес формират обществения дневен ред, определено и категорично също са форма на социална инженерия, съгласен е специалистът по киберсигурност.</p>
<p>А всичко това ще се задълбочава, благодарение и на генеративните технологии. Както <a href="https://karamanev.me/technologii/eco-elena-bg">показа експериментът на Дигитални истории</a>, вече е въпрос на минути и минимални технически познания човек да генерира изцяло измислен от алгоритмите онлайн „герой“. А оттук до това той да се превърне в оръжие на социалната инженерия пътят е кратък…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/plamen-tsvetanov-3.jpeg.480.webp" alt="Пламен Цветанов" loading="lazy" decoding="async" width="572" height="455"></figure>
<h2 id="едно-наум">Едно наум</h2>
<p>„По никакъв начин не можем да кажем, че са измислени всички форми на социална инженерия“, казва Пламен. „Този вид атаки и манипулации постоянно еволюират и се приспособяват към новите технологии, обществения и културен контекст, към промените в поведението на хората. Напредъкът в технологиите, особено в областта на изкуствения интелект и социалните мрежи, може да открие нови възможности за манипулация и атаки“.</p>
<p>И още нещо, социалната инженерия не е ограничена само до цифровия свят. „Тя може да се извършва и в реалния живот, като се използват психологически техники и манипулации“, обобщава специалистът. „Важно е да се осъзнае, че социалната инженерия е продукт на човешката креативност и манипулативни умения. Затова трябва да бъдем постоянно бдителни, да развиваме критично мислене и да бъдем информирани за потенциалните заплахи, които може да срещнем както он-, така и офлайн“.</p>
<p>Преди да се разделим, Пламен казва нещо, което смята за неписан закон, а на мен ми остава само да се присъединя. „Доверието не бива да съществува в интернет! По-добре бъдете параноици, отколкото да изгорите.“ (Още за нашия гост и работата му <a href="https://isec.agency/">ще намерите тук</a>.</p>
<p>Е, аз искрено се надявам, че с Дигитални истории съм успял да заслужа доверието ви за това, че се опитвам да събирам важни късчета информация, истории, които ни позволяват да се ориентираме в суматохата на технологичното настояще. Но ако случайно видите да ви рекламирам казина, криптовалути или някого, за когото да гласувате… да, онлайн оригиналите почти винаги могат да бъдат различени от фалшификати. Достатъчно е обаче най-важното и може би най-дефицитното качество днес. Здравият разум…</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/05/sotsialno-injenerstvo-3.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/elena-marinova</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/elena-marinova</guid>
      <pubDate>Tue, 14 May 2024 06:00:23 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост. Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието. Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки. Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/elena-marinova.jpg.960.webp" alt="Елена Маринова" /></p><div class="intro"><p><em>Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?</em></p>
<p><em>„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.</em></p>
<p><em><strong>Елена Маринова</strong> е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.</em></p>
<p><em>Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (<a href="https://ioai-official.org">Още за IOAI – тук.</a>) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.</em></p>
<p><em>Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– С какво те спечели идеята за международна олимпиада по изкуствен интелект?</strong></p>
<p>– Синът ми се шегува, че сигурно съм човекът, създал най-много международни олимпиади. Не съм проверявала, но може и да е прав – имам вече три. През 2000 г., заедно с основаването на „Мусала Софт“, сложихме основите на <a href="https://codeit.bg/">CodeIT</a> – днес най-старото частно състезание по програмиране. През 2017 г. с Краси Манев, Бисерка Йовчева и Алексей Христов създадохме <a href="https://ejoi.org/">eJOI</a> – европейската младежка олимпиада по програмиране.</p>
<p>2024-а ще е първата година за Международната олимпиада по изкуствен интелект <a href="https://ejoi.org/">IOAI</a>, която стартираме с фондация LERAI (от имената на инициаторите – Лора, Елена, Роси, Алекс и Ива). IOAI обаче има и две стратегически, даже бих казала визионерски, цели – то</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с ИИ и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/elena-marinova.jpeg.960.webp" alt="Международна олимпиада по изкуствен интелект" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="900"><figcaption>Екипът зад олимпиадата. Снимки: личен архив</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Идеята е изключително силна! Именно заради важния и закъсняващ диалог по тези теми го има и този сайт. Но как точно ще изглеждат състезанията?</strong></p>
<p>– Имаме два сегмента, които отразяват двете ни големи цели – научна и популярна.</p>
<p>Научното състезание ще е изследователско и теоретично, създавайки бъдещи учени, иноватори, инженери. То се състои от две части: първо се публикуват задачи, по които всеки отбор работи отдалечено няколко седмици преди IOAI. Те не са решени, нямат точен и ясен отговор, а са вид изследване, в което целта е да се прецени кои от отборите са „стигнали най-далеч“, най-близо до оптималното. Всеки отбор получава еднакви ресурси, състезателите имат няколко седмици, за да оформят решението си. По време на самото състезание се дава допълнителна част към заданията – тя ги надгражда, разширява или конкретизира и има за цел да установи и гарантира, че състезателите могат да работят без външна намеса.</p>
<p>Практическият кръг по време на олимпиадата дава на отборите задачи, които са свързани с вече разработени ИИ приложения и имат за цел да покажат границите, до които е стигнала науката към момента, а за в бъдеще да даде възможност да се покаже еволюцията ѝ. Тук целта е да се получи много по-широко разбираем продукт – аудио, видео, изображения и т.н. Ще използваме именно практическия кръг за</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>повече публичност и разговори за достъпността, масовото приложение и моралните въпроси около ИИ.</em></p>
</blockquote>
<p>Създаваме го по креативен, интересен начин, който да направи реверанс към България, а и към следващите домакини.</p>
<p class="q"><strong>– Предвид целия шум по темата през последната година, как така сме първите, които са се досетили за международна олимпиада по изкуствен интелект?</strong></p>
<p>– Като че ли просто ни се получава. България е първи домакин на Международната олимпиада по информатика IOI през 1989 г., Международната олимпиада по лингвистика IOL през 2003 г. и Европейската младежка олимпиада по информатика eJOI през 2017 г. Освен това присъстваме в първите международни олимпиади по математика през 1959 г., физика – 1967 г., химия – 1968 г., биология – 1989 г. С IOAI просто продължаваме традицията.</p>
<p>Как се роди идеята? Миналото лято Алекс Велинов, който е дългогодишен ръководител на отбора ни по лингвистика, каза нещо като: „Хора, какво ще кажете да направим олимпиада по ИИ?“. И я направихме…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/elena-marinova-8.jpeg.480.webp" alt="Елена Маринова" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="794"><figcaption>CodeIT 2023 г.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Алекс <a href="https://karamanev.me/sreshti/alexandur-velinov-lingvistika">ми е гостувал с невероятната история на българските успехи</a> в международните олимпиади по лингвистика, той е двигателят зад забележителни инициативи. Спомена, че идеята не е просто за състезание, а за платформа, която да популяризира и да отваря важни въпроси. Кое е най-важното според теб, за да можем да използваме възхода на ИИ, така че България да се превърне в реален център за този тип разработки?</strong></p>
<p>– Наскоро участвах в мащабно изследване на Meta и Visegrad Insight’s за ИИ в нашия регион. Един от големите му изводи, е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>имаме точкови добри примери за разработки и въвеждане на ИИ, но липсва екосистема.</em></p>
</blockquote>
<p>Аз мисля, че бъдещето на „центровете“ е способността им да бъдат част от микро-, регионални и международни екосистеми, да се включват гъвкаво в тях, като се възползват максимално от наличните ресурси и ограничения и се допълват с обкръжаващата среда. За това са нужни образование – на първо място!, – държавна политика, предприемачи, микс от малки и големи компании и най-трудното – общество, което гледа уверено, трезво и с любопитство към бъдещето.</p>
<p class="q"><strong>– Дано успеем с постигането на най-трудното! За съжаление, темата много често влиза в общественото пространство повърхностно и с клишета. И все пак, странно ми е, че въпреки огромния шум покрай направлението, не виждам повече обяви за работа, свързани с ИИ. Защо е така?</strong></p>
<blockquote class="pullquote">
<p class="cite"><em>– Не съм чула за безработен ИИ специалист.</em></p>
</blockquote>
<p>Има няколко тенденции. Цялостната глобална консервативност на бизнеса през последните години се отразява и на ИТ сектора. Създаде се прекалено високо очакване, че ще има огромно търсене на ИИ специалисти, но истината е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>бизнесът не е готов за мащабни ИИ проекти веднага.</em></p>
</blockquote>
<p>Това съвпада и с осъзнаването, че няма как от нищото да изникнат ИИ експерти и компаниите започнаха програми за изграждането им, това ще отнеме известно време. Паралелно ИИ прониква навсякъде и ще стане нещо като еквивалента на „компютърна грамотност – работа с текстообработващи програми“ отпреди 20-30 години. Тоест, процесът е мащабен, бурен, малко хаотичен, но с ясна траектория – ИИ ще го бъде.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/elena-marinova-7.jpeg.480.webp" alt="Елена Маринова" loading="lazy" decoding="async" width="960" height="640"><figcaption>EJOI 2017 г.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Слушах <a href="https://www.thesuperhumanpodcast.net/episode/079-elena-marinova/">гостуването ти</a> в „Свръхчовекът“ на Георги Ненов, където още през 2018-а казваш, че бъдещето е на изкуствения интелект. Какво те изненада в развитието на технологията за тези години?</strong></p>
<p>– Изненада ме колко остър беше пробивът –</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>след десетилетия усилия един масов интерфейс – ChatGPT, успя буквално за седмици да стигне до едва ли не всеки човек на планетата</em></p>
</blockquote>
<p>с достъп до интернет. Прилича ми на разпространението на ковид, само че позитивно.</p>
<p class="q"><strong>– В същото интервю казваш и че креативността ще бъде заместена последна, но дали изглежда така и днес? Аз си направих експеримент, включиха се 1800 души и хората <a href="https://karamanev.me/technologii/ii-expriment-rezultati">на практика не различават генерираното съдържание от създаденото</a>. В друг експеримент <a href="https://karamanev.me/technologii/eco-elena-bg">създадох изцяло генериран онлайн профил</a> и от 85 000 души, които го видяха, никой не го отбеляза. Могат ли технологиите да си върнат преценката за истината?</strong></p>
<p>– И двете са добри примери, които ни връщат към 1950 г. и теста на Тюринг – може ли машината да заблуди човек, че отсреща има човек. Прескачайки векове философски дискусии, нека допуснем, че мисленето е материално, че за да мислим, ние използваме телата, мозъците си и известно количество химични реакции. Ако мисленето е логически процес, базиран на факти, а интелигентността е знание, то тогава</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>днешните машини са определено по-знаещи от нас, дори „мислят независимо“ и със сигурност с по-малко грешки от нас.</em></p>
</blockquote>
<p>Все повече технологиите няма да минават теста на Тюринг, защото са по-бързи и знаещи от човека, а не защото грешат.</p>
<p>Технологията обаче отива по-наред и ще добавя още един пример към твоите. Преди малко повече от година БМВ представиха своята “Neue Klasse” Dee (Digital Emotional Experience, „дигитална емоционална интелигентност“) – кола, която претендира да е не само „умна“, но и „емоционална“.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Въпросът е какво означава „умна“ и „емоционална“ – това е ли нещо различно от „знаеща“?</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/elena-marinova-6.jpeg.960.webp" alt="Елена Маринова" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="900"><figcaption>CodeIT 2023 г.</figcaption></figure>
<p>Ако емоциите могат да бъдат измервани и предсказани на базата на факти, то тогава те се свеждат до „знание“. Така например, ако „умният“ дом знае, че обитателите му релаксират на фона на джаз музика и пуска джаз, когато те са приближат до входната врата, или пък колата си сменя цвета в небесносиньо, когато „види“, че аксесоарите ви са в тази гама, това магия ли е, или алгоритъм и данни? А как ще реагира ИИ на спонтанни емоции, необясними и за самите нас?</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>През следващите години технологиите ще изместват границите на „магията“ днес, свеждайки все повече от нея до факти, модели, процеси.</em></p>
</blockquote>
<p>Но пък и на принципа „колкото повече знам, толкова повече знам, че не знам“. Колкото повече разкриваме, толкова повече виждаме. Това ще ни разкрие нови възможности, повече „магия“, и ще прави живота ни по-удобен, по-лесен в рутината си, по-интересен. И, да отговоря на въпроса,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>всичко това ще разкрива нови нива на креативност, за които дори не подозираме в момента.</em></p>
</blockquote>
<p class="q"><strong>– Точно така мисля и аз! И се опитвам да събирам <a href="https://karamanev.me/tag/izkustvo">подобни примери</a>… Кое не бива никога да делегираме на алгоритмите?</strong></p>
<p>– Всичко, за което не се чувстваме готови. В този ред на мисли, аз харесвам европейския подход за регулации на ИИ на база на потенциалния риск – колкото по-голям е рискът, толкова по-стегнати са регулациите.</p>
<p class="q"><strong>– А кое от развитието на технологиите днес по никакъв начин не би предположила, когато започна кариерата си в тази област?</strong></p>
<p>– Може би най-много ме учуди колко бързо и масово навлезнаха технологиите в образованието по време на ковид. Не заради технологиите, а заради хората и системата. Като цяло развитието им в момента изпреварва това на обществото. Тоест:</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>има повече технологии, отколкото сме готови масово да използваме.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/elena-marinova-2.jpg.960.webp" alt="Елена Маринова" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="799"></figure>
<p class="q"><strong>– В какво ги подценяваме и в какво ги надценяваме?</strong></p>
<p>– Понякога забравяме, че технологията е създадена от хора. Дори и тази, създадена от друга технология, пак е създадена от хора изначално, така че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ядрото е човекът с цялата своя креативност и всичките свои несъвършенства.</em></p>
</blockquote>
<p>Както казва Радичков: „Човек е дълго изречение, написано с любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки“. Технологията, колкото и съвършена и лишена от „човешки грешки“ да е, носи човека в себе си.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли смисъл днес човек да започне с програмиране, или, както беше коментирал един мой читател, е като да купиш фабрика на 8 септември 1944 г.?</strong></p>
<p>– Това е любимият ми пост-ChatGTP въпрос. Няма да изчезнат програмистите. Ще се промени профилът им. Преди половин век се е програмирало с единици и нули, после с много линии код, после визуално, “low code”, после/сега с помощта на изкуствен интелект.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Има еволюция, но нуждата от „преводач“ между хората и машините все още не е изчезнала.</em></p>
</blockquote>
<p>Ако обаче си се научил да пишеш на определен език за програмиране и нямаш изградено мисленето, тогава може да отпаднеш от играта и тези „кодери“ ще изчезнат, защото машината ще може да ги замести в огромна степен. За всички мислещи професионалисти ще има нови възможности.</p>
<p class="q"><strong>– На какво според теб се дължи това, че обявите за работа в сектора намаляват? Дали вече е изкуственият интелект?</strong></p>
<p>– Не е той. Тепърва ще виждаме осезаем ефект от него и пренареждане на картата в зависимост от нивото на използване на ИИ. Някои бизнеси ще се изстрелят напред, други ще загинат, но като цяло индустрията ще върви нагоре.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/elena-marinova-4.jpeg.960.webp" alt="Елена Маринова" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="799"><figcaption>Комисия за наградата „Джон Атанасов“, връчвана от президента, 2021 г.</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– С какво се отличават българските софтуерни специалисти? Има ли черта, умение, технология, с които сме водещи или се открояваме?</strong></p>
<p>– Като цяло българите сме непокорни, изобретателни,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>винаги знаем „един друг начин“ да разкажем виц или да свършим работа.</em></p>
</blockquote>
<p>Това важи и за софтуерните специалисти – откъм негативната страна по-трудно се вписват в строга дисциплина както например немците, но пък изразяват мнение и търсят решения много повече от голяма част от азиатските култури да речем. И, с риск PISA-ултрасите да ме разпънат, имаме добри традиции в математиката – не навсякъде, но във водещите математически гимназии в страната, а това е базата, върху която може да се изгради почти всякаква инженерна специалност.</p>
<p>Създаването на нови технологични училища като <a href="https://www.codingburgas.bg/">ИТ Гимназията в Бургас</a> е дългосрочна инвестиция, която съвсем скоро ще започне да дава резултат – първият випуск завърши през 2023 г. Имиграцията на софтуерни инженери от трети страни също има позитивен ефект в посока вписване в различни култури, надграждайки вече десетилетния експортен опит на българския ИТ бранш.</p>
<p class="q"><strong>– Има ли рецепта за това у нас да има повече продуктови компании?</strong></p>
<p>– Продуктовите и предоставящи услуги компании са различни бизнеси, не са по-добри или по-лоши едните или другите. На много високо ниво – продуктовите компании са с профил по-висок риск / по-висока възвращаемост, а тези, предоставящи услуги – обратното, с всичко, следващо оттук.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>За България е добре да има диверсификация.</em></p>
</blockquote>
<figure class="fig fig--portrait"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/elena-marinova-3.jpeg.960.webp" alt="Елена Маринова" loading="lazy" decoding="async" width="1200" height="1800"></figure>
<p class="q"><strong>– Кои са технологиите, които нямаш търпение да се появят?</strong></p>
<p>– Спасяващите живот. Всичко друго са приятни глезотии.</p>
<p class="q"><strong>– С какво ще се занимава последният програмист?</strong></p>
<p>– С ребрандинг. Ще сложи ново име на новата си професия.</p>
<p class="q"><strong>– За какво мечтаеш?</strong></p>
<p>– За нормалните човешки неща – здраве и щастие за мен и близките ми. Иначе</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>мечтая, планирам и действам да оставя след себе си добро, което да се развива и след мен.</em></p>
</blockquote>
<p>IOAI е част от това добро.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/05/elena-marinova.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“</title>
      <link>https://karamanev.me/sreshti/viktor-botev</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/sreshti/viktor-botev</guid>
      <pubDate>Tue, 07 May 2024 06:00:21 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Срещи</category>
      <description>Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време. Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни. Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка? Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка? Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме? Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev.jpg.960.webp" alt="Виктор Ботев" /></p><div class="intro"><p><em><strong>Виктор Ботев</strong> и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.</em></p>
<p><em>Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.</em></p>
<ul>
<li>
<p><em>Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка? <a href="#edno">(тук)</a></em></p>
</li>
<li>
<p><em>Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка? <a href="#dve">(тук)</a></em></p>
</li>
<li>
<p><em>Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме? <a href="#tri">(тук)</a></em></p>
</li>
</ul>
<p><em>Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…</em></p>
</div>
<p class="q"><strong>– Когато преди 8 години сте започнали с идеята за платформа, която да анализира и синтезира огромни обеми научни публикации, сте знаели, че все още няма технология, която да може да го прави, но сте очаквали, че ще се появи. Така и се оказва… Наистина ли?</strong></p>
<p>– Така е, започнахме да се занимаваме с Iris с идеята</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>да създадем машина за въпроси и отговори за подпомагане на научната работа.</em></p>
</blockquote>
<p>Това беше дългосрочна цел, бяхме определили 10-годишен план как да се случи, беше ясно, че с технологията към онзи момент няма как да се случат нещата. Трябваше да се развият доста направления, смятахме, че това ще се случи и, както се видя, се оказа, че доста добре сме познали.</p>
<p>Първо започнахме с проблема за наличието на прекалено много информация, поради създаването на голямо количество съдържание. Около 2010 г. започва бум на публикуването на научни статии, разработки и патенти. Дигиталната ера даде възможност това да се случва по-лесно и съдържанието в научната сфера започна да нараства експоненциално.</p>
<p>Когато през 2015 г. се заехме с Iris, дигиталното публично научно съдържание с отворен достъп беше около 2 млн. документа, а общо около дигиталното – около 30 млн. единици – патенти и научни статии. Към днешна дата със свободен достъп са към 60 милиона, а целият обем наброява към 300 милиона!</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev-2.jpg.960.webp" alt="Виктор Ботев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Тоест, изведнъж учените започват да стават много по-продуктивни и започват да бълват огромни обеми съдържание, което е трудно да се следи…</strong></p>
<p>– Да, забелязахме, че изведнъж е станало невъзможно да следиш в детайли какво се случва в дадена сфера, в която правиш проучване. Публикуват се между 6 и 10 хиляди статии на ден, за дадена сфера може да са 100-200, никой не би могъл да следи подобен обем.</p>
<p>Направихме първите приложения за търсене – към онзи момент бяха семантични търсачки. Преди това хората използваха едни огромни списъци с ключови думи, производни на всичко, което им е нужно, но те не бяха удобни и винаги можеше да пропуснеш нещо. Успяхме веднага да решим този проблем със семантична търсачка, в която описваш какво да намери машината в свободен текст. Направихме нещо като „прародител“ на днешните системи за търсене с векторни бази.</p>
<p>Продължихме с това, че хората понякога ги интересуват конкретни въпроси – има ли материал с определени качества, по какъв начин се произвежда, има ли подобен…Тук не работеха класическите, но и семантичните търсачки, защото те генерализират – това означава, че да намериш по-конкретен факт е трудно.</p>
<p class="q"><strong>– А след това?</strong></p>
<p>– Разработихме системи, които да изваждат факти от документите и да ги структурират в графи на знанието. Когато са малки, тези структури са много полезни и удобни за работа, защото дават възможност на човека да разглежда лесно връзките между елементите. Става трудно обаче, когато станат големи, а в някоя конкретна област започнаха да достигат милиони елементи.</p>
<p>После направихме приложение, което се занимаваше с екстракция на фактите и някъде там започна да се появява нуждата от комбиниране на двете. Да можеш семантично да намираш някакви неща с цел да ограничиш контекста или броя статии и да обобщаваш. Стана ясно, че е дошъл моментът да създадем системата, с която започнахме. Някъде там се появиха пробивите в трансформър моделите с възможности за задаване на по-кратки въпроси, на които директно получаваш отговори.</p>
<p>Включихме големи езикови модели, които директно да могат да отговарят на въпроси. Имайки структурния подход – възможността да изкараме фактите, и неструктурния – директно езиковият модел да работи с това, което намира в статиите, днес комбинираме двата резултата така, че да намалим халюцинациите на моделите и по този начин отговорите да са максимално точни.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev-3.jpg.960.webp" alt="Виктор Ботев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Както става ясно от описанието на компанията, алгоритъмът вече е по-успешен, отколкото ако този анализ на научните публикации го прави човек… Според теб създава ли проблем ръстът на генерираното съдържание? Скоро тук стана дума за проучване, че дадени думи, типични за големите езикови модели, изведнъж започват да се срещат експоненциално повече.</strong></p>
<p>– Да, през последните 2 години има ръст на генерираното съдържание. Но това не означава задължително, че по някакъв начин се понижава качеството на проучванията.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Според мен по-скоро учените отделят повече време да правят експерименти, отколкото да пишат</em></p>
</blockquote>
<p>съдържанието. За всяка статия има два аспекта – самата научна работа, но и това как да се представят резултатите по най-подходящия начин. И да, това, последното, вече се прехвърля към моделите.</p>
<p class="q"><strong>– И ето, че в работата си днес се изправяте пред същите предизвикателства, пред които и създателите на големите модели – пристрастията, халюцинациите. Днес се опитват да ги решат всички – като започнем от OpenAI и гигантите, но, като че ли, не се вижда особен напредък…</strong></p>
<p>– Първо трябва да отбележим, че халюцинациите както са бъг, така са и фийчър, казано на „IT език“. Те са грешка, но и търсен ефект. В моделите те идват от т. нар. генерализация.</p>
<p>През годините основната цел беше именно да се създаде езиков модел, който да говори убедително, да звучи като човек. А как говори човекът? Той има възможността да избира думи, да перифразира нещо, което е казано по друг начин. За да го прави моделът, той трябва да може да генерализира, да разпознава еднакъв тип конструкции и да ги използва като взаимнозаменяеми. Само че,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>когато научаваме модела да генерализира, това изначално означава, че го обричаме да не работи много добре с факти.</em></p>
</blockquote>
<p>Да, той знае, че трябва да сложи телефонен номер, адрес, година като следващ елемент в редицата генериран текст, обаче няма как да разбере кое число точно трябва да избере. Защото за това, че някой е роден на определена дата, в текста, на който е обучаван, ще е видял много такива примери и всеки път числото ще е различно.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Няма как да прецени кое е вярното, защото не прави причинно-следствена връзка с конкретния човек.</em></p>
</blockquote>
<p>Точно тук трябва да му се помогне. Тук вече трябва да се мисли как да се промени това, така че моделът освен да генерализира, да може и да се фокусира върху конкретни причинно-следствени връзки.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev-4.jpg.960.webp" alt="Виктор Ботев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Извинявай за наивния въпрос, но не би ли могло да е решение данните да минават през следващ модел, който пък да проверява информацията?</strong></p>
<p>– Не е толкова просто. Има различни течения, но според мен само с технологията, която имаме в момента, няма да стане.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Трябва да се промени малко математическият апарат, който е отзад.</em></p>
</blockquote>
<p>Той в момента е оптимизиран да генерализира, защото това беше проблем, нерешен с десетилетия. Първите езикови модели са от 80-те, оттогава се борехме с проблема с генерализацията с идеята, че този с фокусирането уж е по-лесен, защото можеш да имаш структурирани данни. Оказа се обаче, че не е съвсем така, стане ли обемът прекалено голям.</p>
<p>Сега трябва да се измисли този математически апарат. Големите технологични компании работят доста активно, но не е лесно. Според мен няма да стане с тренирането на нов модел, с нови оптимизации, ще трябва да се доизмислят нови неща на по-ниско ниво.</p>
<p class="q"><strong>– Така или иначе, моделите се справят впечатляващо и с фактологията. Направих и такъв експеримент – <a href="https://karamanev.me/istorii/chatgpt-posledniat-pecheli">ChatGPT се изправи срещу безспорни куиз шампиони</a> и победи повечето от тях, при това версия 3,5, при това на български… Да, ако търсим фактология, вече би трябвало да сме научили, че ChatGPT не е идеалното решение. Но можем да ползваме него и събратята му за толкова много други неща. Дали пък просто очакванията ни не са нереалистични?</strong></p>
<p>– Може да разделим на два компонента основните възможности на един модел. Той има възможността да генерализира и разбира езикови структури, тоест – как да конструира изречения, да ги организира, да подготви отговор и да генерира смислен текст. Това е чисто структурното знание за това как да си формулираме мисълта. Ако го сравним с хората, всеки, след като научи някакъв език, може да го прави. Да, моделите вече също са способни.</p>
<p>Другата част обаче е знанието. Това, че можеш да изказваш позиция по дадена тема, не означава, че имаш знанието да го правиш. Това хората според мен го пропускат.</p>
<p>Моделите се обучават на огромно количество данни, голяма част от тях използват, за да се научат на структурата, на логиката на текста, на начина, по който да отговарят. Да, натрупват и някакво знание, но то изобщо не е толкова праволинейно, понякога е нужен подход, за да го получиш.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Нерядко проблемът не е толкова в модела, а в това, че ние не сме успели да извлечем търсеното знание. Не сме го попитали по начин, по който разбира.</em></p>
</blockquote>
<p>„Аз го питах това, защо не ми отговаря, както искам?“ И когато говориш с някого, това, че ти разбираш въпроса по един начин, не означава, че човекът отсреща те разбира по същия. Промпт инженерството е начинът, по който да обясним нещо, така че „човекът“ отсреща да ни разбере. Кога срещнеш непознат и му зададеш въпрос, може да не те разбере веднага. Трябва да му обясниш по-добре какво точно искаш, да му дадеш пример, възможност да си представи и тогава да отговори.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev-5.jpg.960.webp" alt="Виктор Ботев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Постепенно и самите модели трупат контекст. Често се опитваме да търсим помощник за всичко, а това е технология, която може да ни е полезна в много области, само че трябва да я познаваме и да умеем да работим с нея.</strong></p>
<p><strong>Тоест, доколкото разбирам, ти мислиш, че сме близо до предела на големите езикови модели в този вид, така ли е? Четох твоя статия, че те няма как да ни доведат сами до <a href="https://karamanev.me/technologii/gato-generalen-ii">генералния изкуствен интелект</a>.</strong></p>
<p>– Те постоянно се развиват, пускат се експериментални модели с друг тип структура, по-голям контекст. Нещата се развиват. Но според мен да, трябва да има някакъв следващ пробив, който да реши проблема с фокуса.</p>
<p>От това колко голям е моделът зависи колко различни структури ще може да научи. Някои, като Сам Алтман например,</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>смятат, че ни трябват още по-големи модели и те сами ще се научат да правят тези причинно-следствени връзки.</em></p>
</blockquote>
<p>В момента има два основни лагера. „Неструктурираният“ на Алтман, който смята, че това ще се случи, ако просто натрупваме по същия начин. Че трябва да се хвърлят много усилия за още по-големи и по-големи модели. Там обаче има и друго ограничение – данните. Вече се доближаваме до предела, нямаме повече данни и се мисли как да се синтезират нови. Но това само по себе си създава друг сериозен проблем – и сега моделите имат пристрастия, а какво остава, ако почнем да синтезираме данни. Не е ясно как може да се реши този проблем.</p>
<p>Другият лагер е на „структурирания подход“, главният му поддръжник е Ян Лекун, основният изследовател на „Мета“. Той пък смята, че моделите първо трябва да се научат на разбиране за света, на някакъв вид причинно-следствена връзка и после това да се допълни с техните сегашни способности.</p>
<p>Аз лично смятам, че истината е някъде по средата. Определено не сме стигнали съвсем лимита, но мисля, че генералният ИИ няма да е като сегашните модели. Че трябва да се реши проблемът с фокуса чрез нови математически конструкции, които да научат модела кога да се фокусира и с какъв мащаб. Това според мен е другият проблем – моделите могат да генерализират успешно на общ език, а с някакво допълнително трениране се справят със специфични задачи. Но по-общият модел трудно се справя на специфично ниво и обратното.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev-6.jpg.960.webp" alt="Виктор Ботев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– <a href="https://ratio.bg/podcast/516/">На гости на Ratio</a> казваш, че сме стигнали момента, в който сме направили пробив и е време да намерим повече приложни страни, които пък да привлекат средства за следващото развитие на изкуствения интелект. 1,5 г. след ChatGPT все още като че ли няма чак толкова много масови приложения в ежедневието, както се очакваше, така ли е и според теб?</strong></p>
<p>– Ние продаваме продукти в тази сфера. Преди края на 2022-а хората масово идваха и не вярваха, че машината може да свърши нещо подобно. Имали сме даже изказвания от рода: „Ей, колко хубаво ще е това нещо, като започне да работи, след 5-6 години“. „Не, то си работи, имаме го в момента!“, но хората просто не вярваха.</p>
<p>И се събуждаш месец по-късно, всички изведнъж започват да идват със свръхочаквания. „Супер добре работи. Искаме да го ползваме. Да реши всички проблеми, които имаме“. Което е абсурд, няма как.</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>Не си вярвал, че нещо ще ти свърши някаква работа и изведнъж казваш, че то ще я свърши цялата.</em></p>
</blockquote>
<p>Минаваме от една крайност в друга, а то не е в нито един от двата края, по средата е някъде. Може да върши работа, но далеч не всичко. След всеки такъв момент на свръхочаквания има и леко охлаждане.</p>
<p class="q"><strong>– Повечето гости, които питам, обаче казват, че не е възможно да има зима в света на изкуствения интелект, защото напредъкът е прекалено голям и засяга прекалено много сфери…</strong></p>
<p>– Ефект на охлаждане според мен има още от средата на миналата година. В началото хората си представяха, че изведнъж всички ще започнат да го ползват. Не, не успява все още да навлезе в бизнеса с този ефект, който хората очакваха, нормално е. Но пък има и такива сфери, например центровете за техническа поддръжка.</p>
<p>Определено най-лесната област за навлизане на такъв тип технологии… е технологичната. Виждаме вече какво прави Copilot, тепърва ще има още платформи. Личи си и промяната в пазара на труда – джуниър хората по-трудно си намират работа, защото един синиър с ChatGPT може да върши работа за един синиър и пет джуниъри. Там бариерата за навлизане вече е доста по-голяма.</p>
<p>Може би те трябва да се научат да ползват ChatGPT? Не е чак толкова лесно. Промпт инженерството изисква човек да има определен тип мислене и знания за това как работят моделите, за да може да структурира лесно промптовете. Добре е да се мине през курсове, един от пионерите е Андрю Енджи, има страхотни курсове както за разбиране на големите езикови модели, така и за промт инженерство. Изисква се определен тип мислене и то трябва да се изучава.</p>
<p class="q"><strong>– Но пък това създава проблем – ако в системата не влизат млади специалисти, след няколко години няма откъде да се вземат опитните… Просто такава ни е професията.</strong></p>
<p>– Аз не смятам, че професията ще изчезне. Със сигурност имаше раздувки и това в момента трябва да се балансира. А според мен после ще има и промяна в начина на обучение. Така или иначе, техническата поддръжка и IT сферата са двете области, в които най-директно се вижда навлизането.</p>
<p>Има други, в които ще се случват сериозни промени, например персонализираната медицина. На първата конференция, на която бяхме с Iris през 2016 г., това беше имагинерно понятие. Сега, с навлизането на ChatGPT, е напълно възможно. Няма как при текущата здравна система, където и да е по света, един лекар да има целия контекст за дадения пациент, който да може да си извика в главата на момента, в който трябва да вземе решение. Сега, с възможностите на големите езикови модели, пациентът вече може да предостави много повече контекст, от който лекарят да извлече информация и да вземе решение.</p>
<p>Вече се случиха много интересни неща в медицината – измислянето на CRISPR и разкодирането на протеиновата база дават огромни възможности. В тези сфери ще можем да правим много неща, на които към този момент не сме били способни. Ще има революция в медицината. Но няма да стане бързо, според мен трябва да мине поне едно поколение по новия начин и ще отнеме поне 10-ина години.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev-7.jpg.960.webp" alt="Виктор Ботев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Много подобни изводи скоро <a href="https://karamanev.me/sreshti/petko-fiziev">сподели и друг мой гост</a>, специалист именно в медицинските технологии. У нас също се развиват <a href="https://karamanev.me/sreshti/georgi-kadrev-kelvin-health">прелюбопитни проекти</a>, свързани със здравето. Но какъв е пътят, за да имаме повече стартъпи, повече продуктови компании?</strong></p>
<p>– Моето мнение от годините, докато още бях в Швеция, е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>IT хората у нас дълго време бяха в някакъв вид летаргия, неосъзнавайки, че сървиз компаниите не могат да бъдат дългосрочно решение.</em></p>
</blockquote>
<p>Това е нещо, което еволюира заедно с пазара, рано или късно ще се намери някой, който може по-евтино да направи дадено нещо и тази работа изчезва от предишния пазар.</p>
<p>България беше на много подходящо място за сървиз доста години, защото културата ни е по-близка до западната и имахме сравнително добро образование. Но трябваше да се използва тази инерция от средства, капитал и възможности, за да се направят продуктови компании и да се стимулира стартъп средата.</p>
<p>Доста закъсняхме. Наблюдавам Полша, и в момента има сървиз компании, разбира се, но и страшно много продуктови. Там успяха да забележат, че е важно и започнаха бързо да преминават към стартъп иновации.</p>
<p>Пример за това е един много интересен проект за съхраняване на данни, където се използва ДНК на растенията. Вече можем да използваме биологични елементи в реалната им среда за някакви практични цели. Едно дърво събира гигабайти информация, нещо изключително! Това се развива в Полша, основателката беше на конференция в САЩ и хората бяха изумени от пробива. Тоест, там успяха да използват капитала и възможностите, дадени им от момента, за да преминат към стартъп компании, докато държави като нашата, за съжаление, се забавиха.</p>
<p class="q"><strong>– Как можем да наваксаме?</strong></p>
<p>– Нямам еднозначен отговор. Много е важна самата среда, но първото нещо, което според мен трябва хората да разберат е, че</p>
<blockquote class="pullquote">
<p><em>ерата на сървиз компаниите приключи. Тепърва ще се вижда това като ефект много по-радикално.</em></p>
</blockquote>
<p>Да, в България има няколко големи играчи, но те постепенно ще намаляват своето влияние, виждаме съкращенията. Единственото решение е хората да се ориентират как да създават продуктови компании.</p>
<p>Само че те се правят с по-различен манталитет. Както е казал Стив Джобс, целта на една компания е да оцелее до момента, в който продуктът е готов. Това означава, че ще тръгнеш с една идея, която трябва да стане продукт, но този път може да отнеме 2-3-5 години. На дълбокотехнологичните компании като нашата понякога им отнема и повече от десетилетие, така например и със съхраняването на данни в растения.</p>
<p>Но хората въпреки това тръгват да го правят. За да се случи, в момента, в който тръгват, трябва в средата около тях да има хора с позитивно мислене, които да повярват и да инвестират дългосрочно.</p>
<p class="q"><strong>– Но то май опира и до народопсихология…</strong></p>
<p>– Трябва обкръжението да е такова. Ако искаме да сме държавата, която ще прави силен стартъп, трябва да поддържаме такива хора, да им даваме сили, да им казваме, че могат да се справят, да ги бутаме напред с каквото можем. Докато манталитетът все още е: „защо се захвана с това, много е трудно“, „10 години, я по-добре си работи в сървиз компания“, „тая идея няма как да стане“.</p>
<p>Няма да стане по този начин. Когато всички те дърпат надолу, стартъп трудно се развива. Аз го казвам отстрани, в Швеция манталитетът е различен, близо 70-80 години имат развита стартъп култура.</p>
<p>В света на изкуствения интелект даже Европейският съюз според мен е назад, защото в Силициевата долина стартъпите работят с една огромна разлика, много проста. Там хората са изключително отворени да споделят идеите си. И след като са ги споделили и решат: „Окей, това го правим“, никой няма да го вземе и да започне състезание. Отиваш, срещаш се с другия и го правите заедно. Намирате още 10 съмишленици и се получава една голяма компания. Всички вярвате в идеята, готови сте да инвестирате години от живота си, събирате се и правите нещо уникално.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev.jpg.960.webp" alt="Виктор Ботев" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1333"><figcaption>снимки: Добрин Кашавелов</figcaption></figure>
<p class="q"><strong>– Защо се върна?</strong></p>
<p>– Стечение на обстоятелствата. Честно казано, още не съм убеден, че се чувствам много добре тук. Определено има културни разлики, някои хубави неща, които съм видял в Швеция и тук доста ми липсват. И обратното, разбира се, но като тегля чертата, нещата са на кантар. Много хора казват: страшно ми хареса, като се върнах.</p>
<p>По-скоро си ми харесва в Скандинавия и даже се връщам от време на време. Но пък за сметка на това се опитвам да променя каквото мога тук…</p>
<hr>
<p><em>Ако разговорът ни с <strong>Виктор Ботев</strong> ви е заинтригувал, можете да видите продължението му в неделя на живо! Заедно с журналистката от БНТ1 <strong>Анна Ангелова</strong>, Виктор ще е гост на събитие, чийто домакин са Дигитални истории.</em></p>
<p><em><strong>На 12 май (неделя) от 19 ч</strong> идва време за срещата „Истината и само истината“. Като част от Софийския фестивал на науката, в София Тех Парк ще поговорим за бъдещето на начина, по който получаваме информация. <a href="https://beautifulscience.bg/produkt/only-the-truth/">За повече информация и билети – тук.</a></em></p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/05/viktor-botev.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
    <item>
      <title>Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива</title>
      <link>https://karamanev.me/technologii/stack-overflow</link>
      <guid isPermaLink="true">https://karamanev.me/technologii/stack-overflow</guid>
      <pubDate>Fri, 26 Apr 2024 06:00:04 GMT</pubDate>
      <dc:creator>Георги Караманев</dc:creator>
      <category>Технологии</category>
      <description>Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем. Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен… Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти. Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.</description>
      <content:encoded><![CDATA[<p><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" /></p><p>Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.</p>
<p>Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…</p>
<p>Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.</p>
<p>Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.</p>
<h2 id="така-преминава-световната-слава">Така преминава световната слава</h2>
<p>„E, добре, технологиите доста напреднаха от времето на форумите. Мисля, че обществото на програмистите може да се справи доста по-добре, ако има комбинацията от сайт с въпроси и отговори, в който се гласува за най-точния и може да се редактира.“ Това пише на 15 септември 2008 г. Джоел Сполски в блогпоста си, с който обявява създаването на знаменития сайт.</p>
<p>По още една ирония на съдбата, преди да се превърне в най-добър помощник на програмистите, самото словосъчетание Stack Overflow определено не носи положителни емоции. Така се нарича грешка, при която е претоварена част от паметта и програмата спира да се изпълнява. Именно затова е избрано името, след гласуване измежду хората, видели смисъл в начинанието.</p>
<p>Това е толкова често срещан сценарий в бранша. Изскача грешка, по някаква причина компютърът не прави това, което се очаква от него… и, разбира се, първата ти работа е, ако не знаеш какво се случва, да провериш онлайн.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-5.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="1280" height="251"></figure>
<h2 id="не-питай">Не питай!</h2>
<p>Именно това се оказва почти невъзможно, преди да се поява знаменитият сайт.</p>
<p><em>„Знаете ли кое е способно да ме извади от равновесие? Сайтовете за програмиране с въпроси и отговори“, пише Сполски в знаменитата си публикация. „Знаете за какво говоря. Въвеждате много специфичен въпрос за програмиране в Google и получавате отговор:</em></p>
<ul>
<li><em>куп линкове към форуми, където невежи хора се борят със същия проблем и не стигат доникъде;</em></li>
<li><em>връзка към друг сайт за въпроси и отговори, който твърди, че има отговор, но когато стигнете до него, се иска да се регистрирате за платен абонаментен план;</em></li>
<li><em>стара публикация с точния отговор за Windows 3.1, но той просто вече не работи;</em></li>
<li><em>нещо на японски.</em></li>
</ul>
<p><em>Ако сте големи късметлии, на четвъртата страница ще намерите дискусия със стотици отговори, от които 25% са спам реклами, публикувани от ботове; някои от отговорите са действително полезни, а някой, чието име е “Anon Y. Moose“, е публикувал приличен отговор, макар и граматически неправилен, който обаче съдържа опустошителен бъг в сигурността. И това малко бижу е заровено сред камион от боклук.”</em></p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-3.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="1312" height="623"><figcaption>Писмото, с което започва всичко</figcaption></figure>
<h2 id="сам-срещу-всички">Сам срещу всички</h2>
<p>Е, срещу всичко това на точното място се появява Stack Overflow. Няма как да се опише по-точно. Изведнъж онлайн се появи място, където човек може лесно и бързо да намери решението на всеки проблем, свързан със създаването на софтуер.</p>
<p>На пръв поглед семпъл сайт, ретро дори и за времето си с външния си вид. Уж просто форум, където всеки може да задава въпроси и да отговаря, а всъщност много повече.</p>
<p>Идеята е гениално проста. Не само всеки е добре дошъл да пита и отговаря, но и това се превръща в своеобразна игра – авторите на най-добрите отговори трупат точки. Всеки въпрос, който повтаря вече зададен такъв, бива затворен и пренасочен към оригиналния. Всеки от отговорите се оценява, а ако човекът, задал въпроса, се убеди, че е получил правилно, работещо и точно решение, отбелязва отговора, който се е оказал най-полезен и той се откроява видимо сред останалите.</p>
<p>Най-отгоре сред отговорите пък се появява Негово величество – именно отговорът, който е събрал най-много гласове от регистрираните потребители.</p>
<p>Коментарите могат да се редактират, така че да се доразвиват и обогатяват. „Има много добри начини за редактиране“, пише Сполски. „Можете да подобрите правописа, граматиката и смисъла. Всичко, което можете да направите, за да разясните, обясните или подобрите въпроса или отговора, ще бъде в услуга на обществото. Ако има код, можете да го пуснете сами, да го рефакторирате или да го подобрите. В края на краищата, през следващите 20 години този въпрос ще бъде каноничното място в мрежата, където програмистите ще идват, за да научат точното нещо“.</p>
<p>Последното изречение се превръща в пророчество, именно това се случва с някои от най-честите търсения.</p>
<p>В начинанието бързо се включат няколкостотин програмисти на доброволни начала. Всички те споделят нуждата от нов сайт, моментът съвпада и с това, че основният форум за онова време – ExpertExchange, става платен. Заедно със Сполски другият основен инициатор е Джеф Атууд, създател на блога “Coding Horror”.</p>
<figure class="fig fig--small"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-8.jpg.390.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="390" height="260"><figcaption>Джоел Сполски</figcaption></figure>
<h2 id="искайте-и-ще-ви-се-даде">Искайте и ще ви се даде</h2>
<p>Системата много бързо набира скорост заради начина, по който работи по онова време Google. Най-подходящите отговори бързо се озовават на челните позиции, защото хората, които намират в тях решение, се задържат дълго, остават удовлетворени.</p>
<p>С поста на Сполски започна цяла ера в разработването на софтуер. През 2017-а, по времето, когато аз навлизах в тази професия, сайтът беше задължителният помощник за всеки проблем. Дотолкова, че в софтуерната академия, където учех, претоварихме трафика към него, временно ни ограничиха достъпа и се наложи… изпитът да се удължи.</p>
<p>Сайтът се превърна в своеобразна енциклопедия за общността, където може да се намери отговор на всеки въпрос, а такива изникват ежедневно в работата на програмистите.</p>
<p>Не всеки има време да чете огромни документации, често те са неясни, пропускат реалните приложения… така спасението се оказа споделянето на опит. Възможността, веднъж спънал се в дадено препятствия и успял да го преодолееш, да помогнеш на следващия, който е на път да политне към падане.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-2.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="2000" height="1334"><figcaption>Джоел Сполски и Джеф Атууд представят Stack Overflow.</figcaption></figure>
<h2 id="на-дъската">На дъската!</h2>
<p>Въпросите се подреждат според технологиите, за които се отнасят, базата данни расте с главоломна скорост. Започват ежегодни проучвания, според които почти 100% от програмистите използват възможностите на форума. После това се превръща във възможност да се изследват тенденциите, да се следи кои технологии ползват хората от Stack Overflow, кое ги затруднява. Кои са най-търсените и добре платени технологии, какви са тенденциите, що се отнася до информатиката в световен мащаб.</p>
<p>Още няколко думи за Сполски. Той остава известен също и с „алгоритъма на художника Шлемиел“, тръгнал от стар еврейски виц и описващ как програмистите създават неефективен код, защото не познават основните, базисни нива на работата си. Но за да има баланс между доброто и лошото, в Силициевата долина го смятат и за създател на съвременния начин, по който се наемат хора за индустрията.</p>
<p>Джоел работи в Microsoft във времената, когато възпитаниците на най-реномираните университети по подразбиране попадат в големите софтуерни фирми. Обратното – той налага строга цедка с решаване на алгоритмични задачи, въпроси от обща компютърна култура, интервюта на няколко нива. Нещо, което той самият днес смята за сериозна грешка, тъй като разработването на софтуер е твърде комплексен, отборен спорт, който изисква много по-широк кръг, понякога неочаквани умения.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-7.jpg.960.webp" alt="Началната страница на Stack Overflow: „Всеки разработчик има отворен раздел със Stack Overflow“ и 100+ млн. посетители месечно" loading="lazy" decoding="async" width="1183" height="754"></figure>
<h2 id="помощ-от-приятел">Помощ от приятел</h2>
<p>Любопитно е проучване на Университета в Мериленд, според което разработчиците, използващи Stack Overflow като съветник, пишат по-малко сигурен код, но пък той е значително по-функционален. Според мен обаче просто границите се размиват, интелигентните софтуерни инженери го използват и интелигентно като източник на информация – с критично отношение и търсейки логиката. Впрочем, точно както е важно да се случва и в ерата на изкуствения интелект.</p>
<p>Постепенно са създадени и цяла група от подобни сайтове под „шапката“ Stack Exchange. Подходът се оказва толкова успешен, че се появяват страници с въпроси и отговори в много различни области, дори извън компютърния свят.</p>
<p>Неусетно се ражда цялата култура, съпътстваща всяко подобно мащабно явление. Хората с висок рейтинг, давали точни отговори на въпросите и оценени от общността, се превръщат в знаменитости за света на програмирането, звездите се оказват гаранция за качество. Дотолкова, че когато България се оказа първата страна, в която министър стана човек в топ 40 на Stack Overflow, това се превърна в новина, отразена широко из софтуерния свят.</p>
<p>Появиха се, разбира се, и мемета. За това как програмистите няма нужда да учат, да работят, Stack Overflow едва ли не пише компютърния код вместо тях, те само търсят и копират…</p>
<p>А после шегите спряха. Дойдоха големите езикови модели, които се оказаха неочаквано добри в решаването на голяма част от проблемите. И се появиха още по-големите въпроси.</p>
<h2 id="програмисти-от-всички-страни">Програмисти от всички страни</h2>
<p>Междувременно сайтът Stack Overflow се беше превърнал от общност и начинание, задвижвано напред с доброволен труд, в комерсиален продукт. Въпреки упоритите слухове той не беше купен от Microsoft, а през юни 2021 г. стана част от Prosus, холандска компания, подразделение на южноафриканския медиен конгломерат Naspers, в сделка за $1,8 милиарда.</p>
<p>След доста години начело споменатият Джоел Сполски напусна компанията, постът на главен изпълнителен директор беше зает от Прашант Чандрасекар.</p>
<p>2022 г., Stack Overflow има около 20 милиона регистрирани потребители и над 50 милиона посетители месечно, на практика всеки действащ програмист на планетата. В него са зададени 24 милиона въпроса, получили 35 милиона отговора. И тогава… се появи ChatGPT.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow.jpeg.480.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="800" height="610"><figcaption>Ето как се променя трафикът към Stack Overflow след пускането на ChatGPT.</figcaption></figure>
<h2 id="залезът-и-зората">Залезът и зората</h2>
<p>За последните 2 години посещаемостта на легендарния сайт е намаляла с около 50%. Значително по-малко са въпросите и отговори, всичко това, разбира се е лесно обяснимо – днес повечето програмисти използват различни системи с изкуствен интелект и едва когато те не им вършат работа, се връщат към добрата стара „Мека“.</p>
<p>Това постепенно променя и позициите в Google – днес резултатите от Stack Overflow, някога безспорни фаворити на търсачката, се губят сред останалите. Личи си и промяната в дискусиите на отговорите, все повече потребители пишат, че най-накрая и тук са се появили, както в социалните мрежи, хейтът, ненужната грубост, улисването в странични теми, невъзможността за модериране.</p>
<p>В края на миналата година бяха съкратени 10% от 700-те служители, грижещи се за сайта. Разбира се, всичко това идва на фона на съкращенията и в много други компании от бранша.</p>
<p>Нищо непознато от човешката история, нали? Едно начинание улавя духа на времето, превръща се в мода на деня, в стандарт, а после стига до естествения си залез. Обаче тук природният ход на развитие може да си има и неочаквана цена.</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-6.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="1000" height="750"><figcaption>Новият лидер на компанията Прашант Чандрасекар.</figcaption></figure>
<h2 id="змията-си-яде-опашката">Змията си яде опашката</h2>
<p>Stack Overflow винаги е бил отворен сайт със свободен достъп, макар и постепенно развил комерсиалната си страна. Но тогава е логично да се замислим… как изведнъж големите езикови модели се оказаха толкова способни в писането на компютърен код, в подобряването, в намирането на грешки… в отговорите на комплексни или пък твърде конкретни въпроси, свързани със създаването на софтуер?</p>
<p>„Някои от големите компании изрично посочват Stack Overflow като основен източник на данни за обучение“, казва днешният шеф на проекта Прашант Чандрасекар. Той си спомня времената, когато е бил млад програмист, писал и дебъгвал код до късно вечер. Защото попадал в задънена улица и нямало кой да му помогне. „Това е причината, поради която Stack Overflow стана толкова популярен. Не е нужно да прекарвате дълги часове нощем, за да разберете нещо. Разполагате с този феноменален ресурс на общността, а това може да бъде оценено само от хора, които са се сблъсквали с проблема.“</p>
<p>Сега обаче, казва Прашант, навлизаме в нова ера, защото имаме следващото поколение алгоритми. Stack Overflow също залага на навлизането на ИИ в платформата, както и повечето днешни софтуерни гиганти.</p>
<h2 id="истината-или-се-осмеляваш">Истината или се осмеляваш?</h2>
<p>И ето че стигаме до големия въпрос. Какво ще правим нататък, когато се появяват следващите нови технологии? Тогава няма кой да седи и да пише отговорите, а на какво ще се обучава изкуственият интелект?</p>
<p>Да, компаниите, разработващи големи езикови модели, са готови да си плащат, при това все по-сериозни суми за достъпа до обучителни данни, но ако… няма кой и как да им ги осигури? Или пък алгоритмите ще минат на следващото ниво и вече няма да имат нужда от това, след като ще развият нещо, все по-близко до човешкото мислене?</p>
<p>„Всички модели на ИИ се нуждаят от постоянен поток от качествени човешки данни, върху които да се обучават. Без това те са обречени на по-лоши резултати“, казва Чандрасекар. „Това е съвсем реален проблем, винаги ще се нуждаем от солидни, висококачествени източници на истина като Stack Overflow“.</p>
<p>Тоест… в програмирането ИИ неусетно заменя човешката колаборация. И дори тук се появява <a href="https://karamanev.me/technologii/medii-na-badeshteto">проблемът с дефинирането, търсенето, валидирането на истината</a>.</p>
<p>Както неотдавна <a href="https://karamanev.me/sreshti/boris-simandov">каза Борис Симандов</a>, създаваме все по-сложни софтуерни решения, но целият процес, по който го правим, е погрешен. Трупаме ли, трупаме технологичен дълг… а какво ще се случи нататък може само да гадаем.</p>
<p>Най-важното според мен е да си задаваме въпросите. По възможност, преди отговорите да ги изпреварят…</p>
<figure class="fig"><img src="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow-4.jpg.960.webp" alt="Stack Overflow" loading="lazy" decoding="async" width="1440" height="923"><figcaption>Броят на въпросите в сайта за последните години</figcaption></figure>
<ul>
<li>В края на 2023 г. най-много потребители на Stack Overflow са на възраст 25-34 (37,28%), следват 35-44 г. (23,02%). Последни са 65+ (1,32%).</li>
<li>Най-използваният език днес е JavaScript (63,61%), следват HTML/CSS (52,97%) и Python (49,28%).</li>
<li>Според последното проучване на сайта за първи път най-добре платени са програмистите, които използват новия език Zig (изкарват средно $103 611 годишно). Няколко години подред начело беше Clojure.</li>
<li>Най-много са потребителите от САЩ (21,21%), Германия (8,34%) и Индия (6,4%).</li>
<li>Средното време, което прекарват на сайта е доста високо като за времената онлайн – 7:21 минути.</li>
</ul>
<hr>
<p>Материалът е подготвен със специалното съдействие на Ирина Марудина.</p>]]></content:encoded>
      <enclosure url="https://img.karamanev.me/2024/04/stack-overflow.jpg.960.webp" type="image/webp" length="0" />
    </item>
  </channel>
</rss>
