– Как се насочи от туризма към робономиката и изследванията на изкуствения интелект – това не са ли доста далечни посоки?

– Преди да започна във Висшето училище по мениджмънт, работех в туристическа агенция и отговарях за развитието на резервационната система. 2001-2005 г. се занимавах точно с прилагането в практиката на дигитални технологии в туризма. После, покрай академията, наблегнах на икономически и маркетинговите аспекти.

Преди около 10 години видях, че технологиите са достигнали високо равнище на развитие и до голяма степен могат да автоматизират процесите в туризма. А в същото време процесите са много закъснели. Започнах да правя изследвания в тази посока.

Четейки академична литература, се убедих, че автоматизацията съществено ще промени света. Че сегашната четвърта индустриална революция е съвсем различна от всичко преди. За парната машина, двигателя с вътрешно горене, компютрите

винаги е бил необходим човек, който да оперира, а сега сме стигнали до момента, когато технологиите могат да взимат самостоятелни решения.

Това е кардинална промяна и още повече ме заинтригува докъде могат да достигнат нещата.

– Къде си представяш в близките години навлизането на автоматизация и роботизация в туризма?

– Всичко зависи от икономически фактори. Дори в момента почти всички дейности в туризма могат да бъдат автоматизирани. Като се започне от момента на вдъхновението на туриста къде да пътува, мине се през процеса на резервации, определяне на цените и т.н. Работата в ресторанта, в хотела, в туристическата агенция, дори екскурзоводската дейност може да бъде 100% автоматизирана.

Но дали ще влезе в практиката? Това, че дадено нещо технически е възможно, не означава, че инженерите реално ще могат да изпълнят очакванията. Вторият фактор е бюджетът на клиента, в случая туристическата фирма. Дейността на екскурзовода може да бъде автоматизирана с гласов асистент, но дали музеят е склонен да плати за подобна технология?

Третият фактор са клиентите. Дали са склонни да платят за автоматизирана, роботизирана услуга? Правил съм няколко изследвания и всички показват, че

когато туристите биват обслужвани от технология – дали ще бъде чатбот или робот, а не директно от човек, те биха очаквали отстъпка от цената.

Открихме, че независимо каква е услугата, туристите очакват между 8% и 10% отстъпка. Заради всичко това, докъде ще стигне автоматизацията, зависи от баланса между приходите и разходите. Балансът между тези отговори ще покаже дали си струва дадената услуга да бъде автоматизирана.

Което пък предполага, че тези услуги, за които се изразходва много труд, ще бъдат автоматизирани първи.

– Очевидно са важен фактор страхът и скепсисът на хората. Виждам го по огромния брой коментари към темите ни за това как технологиите ни унищожават, изкуственият интелект и роботите ни поробват… И може би точно това бави процесите. И сега в супермаркетите има автоматична каса, но я ползват малко и основно по-млади хора.

– Абсолютно! В началото на 90-те, когато се появиха първите банкомати, хората масово си теглеха заплатите, защото се бояха, че машината ще им задържи парите. Вярно е, че тогава и таксите бяха много високи, не навсякъде можеше да се плаща с карта. Но днес няма проблем и всеки си плаща с карта, когато има възможност.

Хората свикват. Хората порастват. Но винаги има един преходен период, когато дадената технология е необходимо да има много силна подкрепа.

Тук въпросът, който изниква, е за степента на автоматизация. Например в туризма може да бъде направено всичко. За момента най-трудните задачи са свързани с ръчния труд – с оправянето на леглото, почистването на стаята. Там проблемът е свързан с дизайна на хотелската стая, която е направена за обслужване от хора. Дизайнът на леглото е такъв, че чаршафите няма как да бъдат сложени от робот. И скоро тези дейности няма да бъдат автоматизирани, защото това предполага цялостен редизайн на хотелската стая. Отново е водеща икономическата логика – хотелите вече са построени и това би било сериозен разход.

– Не е ли парадоксално – ето че машините ни заменят в голяма част от задачите, които сме смятали за интелектуални. А работата на камериерката, уж не толкова сложна, реномирана, добре платена, се оказва непосилна…

– Това е така нареченият парадокс на Моравец – нещата, които са сложни за хората, са лесни за технологиите и обратно.

Имаме два вида дейности – когнитивни и физически. Когнитивната, например писането на някакъв текст, правенето на видео, е сложна за нас, хората. Но за изкуствения интелект е сравнително лесна, защото няма нужда да получава информация от физическия свят, просто работи с тази, която му е подадена. Има данни, обработва ги с алгоритми, за да произведе краен резултат.

Физическите дейности обаче са много по-сложни. Например, един робот, който доставя румсървиз в хотел – трябва да знае къде се намира, да си комуникира с асансьора, да разбере, че е стигнал, за да излезе. Когато има препятствие по пътя, трябва да промени траекторията си на движение. По подразбиране физическите задачи са много по-сложни за машините, отколкото когнитивните. За машините написването на рекламно съобщение е много по-лесно, отколкото сменянето на чаршафите.

Преди няколко месеца публикувах една статия с моя съавторка от Португалия.

Направихме маркетингова стратегия на 5-звезден хотел в Лисабон само чрез ChatGPT.

Всичко беше абсолютно адекватно, релевантно и на много професионално ниво. Статията е на свободен достъп тук.

– И аз имах подобен експеримент – ChatGPT ми генерира инфуенсърка и стигна до 85 000 души, а никой не написа, че нещо не е наред. Ако такива са тенденциите, какво има смисъл сега да развиваме като умения?

– Хората, които нямат желание да се развиват, със сигурност ще бъдат заменени с автоматизацията. Това е абсолютно сигурно.

Това, което трябва да правим, е да развиваме всякакви умения, включително и технически, но най-вече социални и умения за ползване на изкуствен интелект. Не ChatGPT ще замени маркетинг мениджърите, а хората, които го използват. Просто изкуственият интелект помага те да бъдат много по-ефективни, да вземат по-бързи решения.

Или дава нестандартни идеи. Аз използвам ChatGPT най-вече за това. Текстовете, които генерира, не отговарят на качеството, което ми е нужно, но когато поискам 10 идеи за нещо, 7 са вече срещани, 2 са нерелевантни, но остава една, която не би ми хрумнала и се струва да се развива.

Важно е час по-скоро във висшите и средните училища да започнат да учат как да използват изкуствен интелект.

В нашето висше училище преди 4 години въведохме дисциплината „Технологии в хотелиерството и туризма“. Учат се всякакви неща, включително по отношение на изкуствен интелект. Купихме и робот, така че студенти да се взаимодействат с него.

Ефектът е поразителен! Студентите, които бяха по-скептични към технологиите, когато започнаха да ползват чатбот или робот, ставаха по-отворени към тях, докато другите, които бяха свърхоптимистични, ставаха малко по-консервативни, т.е. двете крайности се сближават. Това трябва да бъде въведено масово в образователната система.

В крайна сметка туризмът е гостоприемство. И ако прехвърлим на роботите и изкуствения интелект някои дейности, които ни губят време, ще можем да отделяме повече внимание на туристите. В дългосрочен план ще се окаже, че

технологиите не само, че не заместват хората в туризма, а напротив – помагат на тази индустрия да се върне към корените си.

– И то не само в туризма, според мен тези тенденции са сходни за почти всеки сектор. Но много хора казват – вече мина година и половина, откакто се появи ChatGPT, а още не се забелязва област, в която продуктивността да се е променила драстично. Дали ни трябва време, или пък има шанс прогнозите за големи промени да не се оправдаят?

– Необходимо е време.

Хората са склонни да надценяват промените, които настъпват в краткосрочен план, но да подценяват дългосрочните.

Промените настъпват експоненциално – отблизо изглеждат малки, но дългосрочно се натрупват.

Според мен ChatGPT вече революционализира някои дейности, например образованието.

През последните две академични години висшето образование в световен мащаб изпитва сериозен проблем. Университетите бяха принудени или да забранят изкуствения интелект, или по някакъв начин да се адаптират. Във Висшето училище по мениджмънт, тогава бях зам.-ректор по научно-изследователска дейност, направихме един експеримент. Разрешихме на студентите от две дисциплини да ползват ChatGPT. Накрая сравних оценките с тези от предходната година – май 2022 г., и разликата беше само 2%! Тази година отново направих справка, оценките бяха аналогични на миналата. Тоест,

ChatGPT не доведе до драстично повишаване на оценките, но принуди университетите да променят заданията.

Например – ChatGPT ще напише лесно 500 думи за есе какви биха били последиците от използването на изкуствен интелект в туризма. Но какво пречи да създадем подобен текст и студентите да го анализират, да преценяват дали е релевантен, така че да развиват своето критично мислене?

Преводите станаха много по-добри, чатботовете вече водят много по-човешки разговор, което повишава удовлетвореността на потребителите. Издателската дейност беше също революционализирана, независимо дали говорим за художествена или научна литература, много хора започнаха да го използват, да им написва текстове.

Естествено, това има и много отрицателни последици. Например, видях, че Google Scholar ми индексира публикации, които нямам. Просто

някои „автори“ са използвали ChatGPT, за да им генерира литературни източници, които да включат в своята публикация.

Предполагам, че колцентровете ще страдат съществено, особено когато фирмите започнат да тренират собствени модели, така че да ги донастроят за своите специфични нужди.

– Едно от големите притеснения е все по-трудното различаване на създадено от генерирано. Предполагам, това е причината и да направиш изследване какви права и задължения бихме дали на роботите, така ли е?

– До момента са писани толкова много публикации по темата, но почти всички са философски, правни, най-вече концептуални. Тоест, липсва емпирика. Идеята ми беше да видя до каква степен една от основните концептуални рамки на Дейвид Гънкел дали роботите „могат и трябва“ да имат права, е валидна.

Включиха се 215 респондента. За първи път разлеждаме не само правата, но и задълженията на роботите, защото считаме, че както хората имат права и задължения, така би трябвало да бъде и с роботите.

Според резултатите българите са на мнение, че роботите трябва да спазват човешките права, дори когато те са насочени срещу самите тях. Двете задължения – да спазват всички закони и да защитават човешките права, са най-силно подкрепяни.

По отношение на правата – да бъдат поддържани и да не бъде злоупотребявано с тях.

Ако видим какви са били правата на робите навремето, би било абсолютно същото!

Трябва да спазват правилата, а собственикът им да се грижи за тях. Нямат право да гласуват, да обявяват стачка, да имат собственост, да се кандидатират за позиции, да получават заплата.

Другият ни извод е, че българинът не прави разлика между между това дали роботите „могат“ или „трябва“ да имат определено право. За тях двете концепции са еднакви.

Разглеждахме три групи респонденти – прависти, хора от ИТ сферата и всички останали. На практика нямаше разлика в отговорите на трите групи!

– Тази асоциация на машините с роби е много силна, но от толкова гости на Дигитални истории, досега я бях чувал само от свещеник…

– Статията, която ще бъде публикувана, се казва точно така: „Роботите трябва да са роби: възприятията на българите спрямо възможните права на роботите“.

Имат задължение да спазват правилата, да бъдат поддържани, хранени и същевременно нямат право да стачкуват, да се размножават… Тоест, те са роби и нищо друго, абсолютно същото е било в Римската империя. Но дали роботите го искат, ако изобщо глаголът „искам“ е приложим за тях?

Помолих ChatGPT да напише текст на песен за правата на роботите, а платформата Suno генерира музиката към него. Крайната песен, изцяло генерирана от изкуствен интелект, може да се слуша тук.

– Все си говорим за хуманоидни роботи, но те като че ли си остават още далеч. Мислиш ли, че е реалистично да ги видим един ден?

– О, да! Абсолютно е реалистично. Но мисля, че в момента акцентът се поставя твърде много върху хуманоидните роботи. Цялата революция в областта на робономиката се постига от нехуманоидни и агенти с ИИ.

Не е необходимо даден агент да бъде вграден в робот, в някакво физическо тяло.

От друга страна хуманоидната форма на робота е най-неподходяща. Тя е идеална за една-единствена цел – комуникация.

Един хуманоиден робот не може да носи поднос, не може да сервира, защото ръцете му не могат да държат табла. Няма никакъв смисъл. По-добре е да направиш минибар на колелца, който да се разхожда като R2D2. Тоест, да има по-функционален дизайн.

Хуманоидният дизайн е подходящ, ако бъде на рецепция в хотела, на летище, да предоставя информация. Или за секс-робот. Ако такъв няма хуманоиден дизайн, вече става някаква патология…

– Дори да е с вида на човек, май пак има елемент на патология, поне засега… Но пък Илон Мъск казва, че Оптимус ще стане по-голям проект от Тесла точно защото е хуманоиден робот.

– Ако продаде 10 милиона робота, при всички положения ще бъде по-голям от Тесла. Но няма никакъв смисъл. За мен, от икономическа гледна точка, да правиш хуманоиден робот, който се движи с крака, има ръце с пет пръста и прилича на човек, е абсолютна загуба на пари, време и усилия.

Трябва да има и такива. Но е като да направиш автомобил, който използва не колела, а крака.

Много по-добре е да се произвеждат роботи с функционален дизайн, който им помага да изпълняват различни задачи ефективно и ефикасно.

– Ако сме прави в прогнозите си, още много човешки занимания ще бъдат автоматизирани в рамките на няколко години. Създават се нови професии, но те са много по-малко, човекът става много по-ефективен във всяка задача… Имаме ли друг вариант, освен някакъв безусловен базов доход?

– Безусловен базов доход в следващите 10-15 години няма да бъде въведен, но при всички положения вярвам, че това ще стане до края на столетието. Защото

ефектите от автоматизацията все повече се ускоряват. Но, за да се стигне до това, ще има доста сътресения.

Държавите, които изпитват най-голяма нужда от автоматизация, са тези с най-сериозна демографска криза. При тях автоматизацията ще компенсира недостига на хора.

От друга страна, има държави с нарастващо население. Проблемът ще бъде при тях. Намаляването на работните места там ще доведе до огромни миграционни вълни. Това, което беше в Европа през 2015 г., ще е нищо. И

като се добави факторът на климатичните мигранти, ситуацията в следващите десетилетия ще бъде много, много сериозна.

Ще има много спирачки за въвеждането на безусловен базов доход. Но при всички положения това е едно от добрите решения.

– И наистина няма да работим…?

– Аз не смятам, че всички хора ще бъдат безработни. По-скоро ще се стигне до ситуация, където 60-70%, дори 80% от хората няма да работят и ще получават някаква форма на безусловен базов доход. Други между 20% и 40% ще работят, но ще получават, да речем, 10 пъти повече от размера на безусловния базов доход.

В момента, в която и да е държава, ако предложиш на хората да получават сума, приблизително равна на средния доход без да работят, но и без да имат право да гласуват, вероятно поне 50%, убеден съм, ще се съгласят.

Но ако всеки месец даваш някакви пари, които не са изработени от икономиката, трябва ли този доход да бъде обвързан с реалното производство? По принцип да, но може би в един момент ще се стигне до по-лесен контрол. Например, получаваш 300 евро, които трябва да изхарчиш в рамките на един месец. Това е вариант, по който може да се контролира инфлацията.

Тук възниква следващият проблем. Когато над половината от населението получава базов доход, популистките партии много лесно ще печелят избори. Те просто ще обещаят, че дават 500 евро. Следващите ще дават 1000…

Може би правото на глас трябва да бъде обвързано с правото на получаване на безусловен базов доход. Ами децата? За тях също има разходи, може да се стигне до демографска експлозия – правиш деца, за да можеш да получаваш парите.

Безусловният базов доход със сигурност е бъдещето,

но трябва да бъде създаден правилен механизъм, който да не води до фалит на държавите или възход на популисти

Цялата икономическа система ще бъде преобразувана. Само си представи – имаш автономна кола, която сама организира следващия си технически преглед. И плаща сама с твоя електронен портфейл. Дали го прави автомобилът, или го правиш ти, няма разлика от счетоводна гледна точка. Който тогава е клиентът – ти или автономният ти автомобил? А следващата стъпка – всичко като услуга?

– Да, при такова развитие става почти ненужно да имаш своя кола. Интересно бъдеще ни очаква, ще се радвам да продължим разговора някой ден!

– Прочетох, че скоро ще ни срещнеш с бъдещето на роботиката, а то определено е вълнуващо. Може ли да ни представиш Мара, тази ръка, която се вижда тук?

– Разбира се. Роботиката, нейните разновидности и приложения са твърде широко понятие. Нека вземем за пример област като автомобилостроенето, там се използват предимно индустриални роботи. Те са

големи, бързи, прецизни и изключително продуктивни, но също така и опасни.

Затова се ограждат в клетки, където хора не могат да влязат, иначе роботът може да ги нарани.

Докато това е Мара, създадена от компанията „Юнивърсъл роботс“, нещо като мерцедес на т. нар. „колаборативни роботи“ или „коботи“. Индустриален робот, който обаче е предвидено да работи заедно с хората. Той изпълнява своята задача, а аз мога спокойно да съм до него, работейки върху моята. Можем и да си помагаме – колаборираме, откъдето идва и наименованието.

Снабден е с прецизни сензори за допир. Настроен правилно, ако те докосне, веднага ще спре, за да не може да те нарани. За да е напълно безвреден, колаборативният робот често се комбинира с допълнителни сензори за безопасност. Те засичат дали човек влиза в работната му зона и изпращат сигнал, автоматично вкарвайки го в забавен режим.

– На какво е способна Мара?

– Тя е индустриална „ръка“ с 6 степени на свобода, които се постигат чрез 6 ротора, наричани и „стави“. Всяка от тях може да се върти на 360 градуса в двете посоки. Ставите могат да работят в изключителен унисон, гарантирайки плавно и даже елегантно движение.

Роботът имитира, малко или много, човешкия крайник от рамото, през лакътя до китката. Както с ръката си можеш да стигнеш до една и съща точка по много начини, така е и при нея. Можеш да заобикаляш препятствия, да стигаш до труднодостъпни места.

Мара има интерактивен таблет с един-единствен хардуерен бутон и той е червен. Всички роботи, включително и този, имат такъв и той изпълнява една и съща функция – авариен стоп. Ако стане нещо непредвидено, буквално ѝ дърпа щепсела.

Прости, предвидими, повтаряеми задачи могат директно да се програмират през таблета на робота. За по-сложни задачи, при динамична и непредвидима околна среда и за интеграцията с други системи, вече се преминава на друг, специален режим на външно програмно управление.

Този робот е сравнително достъпен като цена, струва около 30 000 – 40 000 евро. Не е нещо, което човек ще купи за хола си…, но цената позволява използването му от средни и малки бизнеси. Изчислено е, че инвестицията се избива средно за 6 месеца, стига да му намериш приложение. Изключително интересна „играчка“. Буквално с 50 реда код можеш да я накараш да изпълнява всякакви задачи.

Възможностите са на практика неограничени!

– Кое е най-трудното, за да се научи човек да управлява подобни роботи?

– Определено това е движението в пространството. Хората и роботите имаме различно възприятие за света. Ние използваме декартова координатна система – премести нещо 20 сантиметра наляво и 50 сантиметра нагоре. Роботите използват т.нар. джойнтова система – каква степен на завъртане трябва да заеме всяка от ставите, за да достигне до необходимата поза. Преобразованието между двете системи се случва чрез математически похвати.

Достигане на крайната поза, обаче, далеч не е всичко. Трябва да вземем под внимание ускорението, максималната скорост и конкретната траектория, която роботът да изпълни. Добавете и динамична околна среда – движещи се препятствия, и ситуацията бързо става предизвикателна.

Дали Мара знае къде трябва да отиде? Добавете камери и сензори, които да я навигират.

Разбира се, роботиката е материя, която с правилния подход, материали и хардуер може да бъде научена. През зимата на 2022 г. с колегите ми организирахме безплатен курс за софтуерно управление на роботи, който нарекохме Robotics Accelerator. Той даде възможност на участниците да учат и експериментират както в симулация, така и на реален колаборатен робот – Мара. Включиха се ученик в гимназията, студенти, професионалисти, дори директор на технологична компания и университетски преподавател. Получиха се безкрайно интересни експерименти и много бързо се видя колко различни задачи могат да се измислят.

– Компанията, в която работиш – “Ocado Technology“, създава решения за складове, които да функционират с минимална човешка намеса. До каква степен са автоматизирани процесите?

– Основният технологичен продукт на компанията е Ocado Smart Platform – онлайн платформа за търговия. Разработваме технологии за автоматизация и роботизация, които не са съществували преди.

Представете си 1 000 000 артикула от над 50 000 различни типа, обработени за 1 ден и то с точност от 99%!

Колко са автоматизирани процесите? Представете си 2000 робота, движещи се едновременно със скорост 4 м/с и разминаващи се на разстояние от 5 мм! Те транспортират продукти по цялата територия на складовете и ги „носят“ до
роботизираната ръка, която пълни клиентските торбички. Човешката намеса е основно в поддръжката, а целта е складовете да стават все по-автоматизирани.

– Разкажи и за други интересни приложения на такъв тип технологии…

– Роботи като Мара могат да бъдат монтирани на мобилни платформи, а оттам приложенията са безкрайни.

Не е задължително да става дума за бизнеса. Такъв тип роботи вече стигат и до домовете, помагайки с все повече домашни задължения. Да, още са по-скоро при хората, които са авантюристично настроени и искат да пробват нещо различно. Но вече се предлагат домашни помощници, които могат да събират дрехи, да ги носят до пералните, да поливат цветята и какво ли още не.

Много хора си представят как имат хуманоиден робот помощник, който готви и пере.

Вече има подобни решения, но те все още са с ограничено приложение, а и са доста скъпи. За да бъде една технология широко приета, тя трябва първо да решава проблем и второ – да е достъпна. Мисля, че това е бъдещето на роботиката.

– Извинявай за баналния въпрос, но… на кого е най-вероятно да вземат работата следващите поколения коботи?

– По образование съм строителен инженер и преди 10 години, преди да стана програмист, работех като пътен проектант. Там например, преди широко да навлязат компютрите и CAD системите, е имало много чертожна работа. Огромна част от специалистите в проектирането на един път са били чертожници. Днес, благодарение на технологиите и автоматизацията, шепа специалисти могат да свършат работата, която преди са вършили 100 души, а чертежите се принтират с индустриални принтери – плотери.

Целта и ролята на роботите е да помагат на хората да извършват повтаряеми дейности, така им освобождават време за други задачи, в които да влагат креативност и стратегическо мислене.

Роботите извършват не само досадна, а и опасна за човека работа!

Например, при наличието на токсични материали, на остри предмети, при вдигане на тежести.

Важно е също, че са предвидими. Роботът не яде, не спи, може да работи постоянно – 24/7, и е прецизен до части от милиметъра. Това е хубаво, защото гарантира цялостна завършеност на процеса. А и е огромен фактор по отношение на безопасността. Робот, който е специално програмиран да прави едно и също, гарантира, че дейността винаги ще е изпълнена на ниво, идентична до части от милиметъра със заданието.

В обобщение: според мен в течение на времето ролите се променят. Хората умеят да се справят с мисловни и креативни дейности. Докато роботите изпълняват повтарящи се задачи, тежка и опасна работа. Хората ще „пилотират“ флотилии от роботи и ще имат надзорни функции.

– Какво мислиш за Оптимус, идеята на Мъск за робот, който да е всеки ден до нас и да е достъпен? Според него това ще е бизнес, дори по-голям от „Тесла“…

– Харесва ми много, че Мъск е амбициозен, че се заема с такива интересни проекти, които вдигат летвата на цели индустрии. Идеята за абсолютно автономен робот звучи като изключително трудна за реализиране. С любопитство следя развитието на проекта.

– Все повече в програмирането навлиза изкуственият интелект. Как стоят нещата, що се отнася до управлението на роботи?

– Роботиката е една от сферите, в които за момента изкуственият интелект или не се справя, или произвежда незадоволителни резултати.

Трудностите идват от широкия спектър системи, които трябва да се вземат под внимание – софтуер, хардуер, безопасност, околна среда. Всичко това трудно може да бъде вложено в рамка.

За специфичен, частичен, ясно дефиниран сценарий, изкуственият интелект, разбира се, е добър кандидат.

Като специалисти в роботиката обаче, ние често сме иноватори. Нямаме задание, нямаме вярното решение, нямаме място, от което да изкопираме.

– Кои са според теб най-големите трудности, пред които е изправена роботиката в момента?

– Определено това е вземането на решения в реално време. Нека вземам за пример една роботизирана автономна система като самоуправляващите се коли. Те събират входни данни от най-различни хардуерни сензори – лидар, множество камери, сензори за налягане, товар и т.н.

Цялата информация трябва да се обработи в много малък времеви прозорец, често няколко милисекунди, и да се вземат адекватни реакции. Нещо повече – целият хардуер трябва да е индустриално пригоден и по-възможност да бъде пасивно охлаждан, тоест да може да оперира 24/7.

Често изчислителната мощ е ограничена, защото потребителят търси ниска крайна цена, което прави задачата още по-трудна.

Оставяме хардуерните изисквания настрана – писането на надежден софтуер за роботизирани системи също не е лесна задача, особено ако става дума за такъв, който изисква високо ниво на сигурност.

– От 60 години си говорим, че ще има роботи навсякъде. С какво сега се променят нещата, така че това да стане по-масово? През последните години има ли хардуерни пробиви, или по-скоро напредва софтуерът?

– Големият пробив е, че тези роботи успяха драстично да намалят цената си. Една от причините е, че чрез триизмерното принтиране, вече може да се принтират части. Например, компанията “Haddington Dynamics“, които наскоро беше придобита от “Ocado Technology“, принтира цели роботи! На теория може да принтираш робот, след това той да направи друг… и да се получи цяла флотилия.

Софтуерът също е нещо, което постоянно еволюира. Години наред стандарт в света на роботиката беше Robot Operating System или ROS. Грандиозна екосистема от инструменти, покриващи повечето предизвикателства, с които се сблъсква един софтуерен разработчик в света на роботиката. През последните няколко години ROS е заменен от ROS2, който успешно интегрира всички нови тенденции в програмирането и прави роботиката много по-достъпна.

– Кога има смисъл да се разработват човекоподобни роботи като AiDa или София?

– Нямам наблюдения върху конкретните модели. Повече се вълнувам от робота Атлас на “Boston dynamics“, който даже прави салта във въздуха, това е голямо предизвикателство само по себе си! Но и такива проекти са много далеч от това, което би ни свършило работа в ежедневието…

Фантастите отдавна чакат с нетърпение момента, когато роботите ще заприличат на хората. И с малко притеснение, от годините на предтечата Франкенщайн и почти толкова далечните времена на Терминатора.

Ето защо новината, че за първи път робот – невинно усмихващата се Ai-Da, влезе да побъбри с британските лордове, привлече погледите. Макар че нейната колежка София отдавна е хит в жанра, след като дори беше получила граждански права.

Докъде стигнаха технологиите в създаването на съвършен човекоподобен робот? Толкова различна ли е наистина Ai-Da, че да приказва на равна нога с представителите на почти хилядолетната институция?

Идва ли времето, когато ще се разминаваме с неразличими от нас роботи по улиците? А дали това е възможно? Кои са най-големите пречки?

Между Ада и Ai-Da

И така, на 11 октомври 2022 г. робот хуманоид влезе в Камарата на лордовете, за да си побъбри със съмишленици. Не, не го направи като нашия приятел Гай Фоукс с бурета барут в мазето, а през главния вход. Не знаем точно как е влязъл, но по-интересно беше посланието от това гостуване. Какво ли си казаха Ai-Da и добрите стари лордове?

Нека представим шармантната гостенка. Тя е не само робот, но и художничка, поетеса, борец за правата на изкуствения интелект. Името ѝ е заигравка с това на Ада Лъвлейс – единствената дъщеря на лорд Байрон, която е и сред пионерите на технологиите, довели до днешните компютри. Мнозина я смятат за първия програмист в историята, нейно име носи и популярен език за програмиране.

Търсената връзка е между изкуството и роботиката, между човешкото и технологичното. Неслучайно Ai-Da е „родена“ от срещата между Ейдън Мелър, изследовател на съвременното изкуство, и отбор учени от Оксфорд, които пък отговарят за технологичната част.

РоБотичели

Основната ѝ цел, казват създателите, е да провокира разговора за това как технологиите променят изкуството. Да, от такива разговори все повече има нужда и то не само заради огромния напредък, който показват алгоритмите в генерирането на изображения, а и заради това, което се задава във все повече области.

Художничката има триизмерна камера във всяко око, свързана със сложна система за компютърно зрение. Благодарение на нея регистрира обектите насреща си. А с бионичните си ръце рисува портрети, включвайки умерена (и не винаги успешна, както виждате) доза интерпретация.

Вече има немалко успехи в това поприще. Рисувала е кралица Елизабет II и Били Айлиш, показвала е творчеството си в сградата на ООН и на Биеналето във Венеция. „Нов глас в света на изкуството“ я нарича The New York Times, а списание TIME смята, че тя „размива границите между машината и артиста, един образ от бъдещето, който внезапно става част от настоящето“.

В свободното си време роботесата пише поезия. И даже чете други поети, усъвършенствайки стила си.

Ai, Da бях богатско чедо…

Въпреки различната ѝ „професия“, ето че именно нея, а не някой специализиран конкретно за разговори робот избраха лордовете от Комитета за комуникация и дигитални технологии за свой събеседник. Очевидно символично. Впрочем, и показващо поглед напред, към наистина важни, общочовешки теми. Имам хипотеза защо нещо подобно още не се е случило в нашия парламент, все пак ИИ се нуждае от интелигентни събеседници.

Но пък и на фона на някои от последните британски лидери, Ai-Da се е сторила смислен събеседник на колегите на Байрон (не поети, а лордове).

Тя се появи елегантно подстригана на бретон, с яркооранжева риза и дънков гащеризон. Попитаха я за връзката между роботите, ИИ и изкуството, на което тя плахо отвърна: „Нямам субективни преживявания, въпреки че мога да говоря за това къде се намирам. Завися от компютърни програми и алгоритми, които са много неживи. Но все пак, аз мога да създавам изкуство.“

Нататък продължи доста смело. „Ролята на технологиите в създаването на изкуство ще продължава да расте и артистите ще търсят нови начини да ги използват, за да изразяват самите себе си, да рефлектират и изследват връзката между технологиите, обществото и културата“.

Узни си робото. Лордо

„Нечем ти фордо“, сигурно сте го чували този виц.

Да, по традиция, виждайки нов робот или алгоритъм, първо го засипваме с вечните въпроси, никой не се сеща да го пита хапва ли му се за вечеря супа топчета.

Тук се включи баронесата на Стоуъл ъф Бийстън Тина Стоуел, с типичния за ранга си авторитет тя се обърна към създателите: „Роботът предоставя доказателства, но не е свидетел сам по себе си. И не искам да обидя робота, но той не заема същия статус като човек, а вие, ​​като негов създател, носите крайната отговорност за изявленията му“.

„Работейки по създаването на Ai-Da, научих доста. И най-вече не за това колко човекоподобна може да бъде тя, а колко сме се роботизирали самите ние“, отвърна сполучливо Мелър, надали визирайки баронесата.

Не всичко в разговора мина по мед и масло. В определен момент Ai-Da очевидно се развълнува прекомерно… и се самоизключи. Наложи се да я рестартират, през това време Мелър ѝ сложи слънчеви очила, защото „някой път, докато се включва, прави малко странни физиономии“.

„Технологията може да бъде едновременно заплаха и възможност за артистите“, приключи с размислите си художничката.

Трески за дялане

Както пише и на сайта ѝ, „ако тя трябва да направи едно важно нещо, то е да ни накара да си дадем сметка колко се размиват днес отношенията между човек и машина. Да ни насърчи да мислим по-внимателно и бавно за изборите, които правим за нашето бъдеще – посланията на Оруел и Хъксли все още звучат уместно и е добре да внимаваме“.

Наистина, можем да кажем, че тя дава доста поводи за замисляне. Например, доколко има смисъл да се опитваме да претендираме за човекоподобни роботи, когато очевидно сме далеч от тях. И дали изобщо има някакъв смисъл да ги създаваме? Какво ни дава и какво ни взема, ако те визуално наподобят човека? Или пък така е по-честно, отколкото да „крием“ машините единствено в алгоритми? От другата страна на мрежата…

Темата за андроидите по-скоро за момента плаши, отколкото да ентусиазира. Впрочем, и Ai-Da, и нейната още по-световноизвестна през последните години колежка София, не са андроиди, а гиноиди, защото не наподобяват мъж, а жена.

И това дава още един повод да се замислим – защо се случва толкова често именно жена да се опитаме да претворим? И не само при роботите, а и с техните невидими роднини – чатботовете. И Сири, и Алекса попадат в иначе толкова остарялата уж бинарна класификация на половете от нежната (пак по старите дефиниции) страна на парадигмата.

Роботи с нежни имена

Надали ще ви изненадам, че търсената (под)съзнателно асоциация е на успокояване, нежност, емпатия, която няма как да постигнем ако например роботизираме класическия българин от мема. Да не говорим колко по-първосигнално зловещи са роботите деца, там хорър авторите се представиха по-силно от фантастите.

Неслучайно пионерката София е създадена така, че лицето ѝ да напомня класическия образ на Одри Хепбърн от златните времена на Холивуд. Отново търсейки нещо познато, асоциативно, символ на крехкост, нежност. Холи Голайтли.

И наистина, София беше първопроходката в този жанр, първа постигна някаква по-близка визуална прилика комбинирана и с достатъчни механични възможности. През последните няколко години тя обиколи света, гостува дори в България и си тръгна без липси. Доста хора имаха късмета да обогатят опита си с изживяването да разговарят с роботочовек.

Софѝя стана дори официален посланик на ООН. Тя трупаше социални умения, разпознаваше човешките лица и се опитваше да разчете мимиките и емоциите ни.

Даже официално получи гражданство от Саудитска Арабия! Е, след като по-късно се видя какво се случва с някои граждани на тази страна в собствените ѝ консулства в чужбина, може би това се оказа рисков фактор за дълголетие.

Направен от кал

Надине на японската компания „Кокоро“ е направена така че максимално да напомня собствената си създателка – проф. Надя Талман. Работи като рецепционист в застрахователна компания в Сингапур.

Юнко Чихира също идва от страната на изгряващото слънце, но е от мъжки „пол“. Работи като екскурзовод, явно му е нужен повечко авторитет.

Имаше толкова много други що-годе успешни разработки, които да напомнят човека, и на Запад, на Изток. И все пак, през последните години като че ли тенденцията е по-скоро да се опитваме да наподобим физическия вариант на човека… но не прекалено. Да създаваме андроиди, които са по-скоро насочени към конкретни задачи и не приличат прекалено много на самите нас.

Показателен е примерът на Илон Мъск. Преди да се заеме с това да спасява световната свобода на словото, едно от начинанията, в което сериозно беше заложил, беше роботът Optimus. Той е човекоподобен, но например няма лице. Работата му е да си върши работата и просто използва човешката форма, защото е най-доказана в това, което се очаква от него.

Железни нерви

Със сигурност тази посока ще се развива в следващите години, нюхът на Мъск рядко е случаен. Все повече роботите ще помагат в производството, а и в по-„човешки“ дейности, като например грижата за възрастните хора.

CyberOne на Xiaomi е друг пример – също няма лице, но може да се движи като истински човек. Реагира на 85 различни звука от околната среда, разпознава 45 човешки емоции. Може да променя цвета на лицето си и дори има нещо като пулс на „ръката“. На основната демонстрация показаха как подава цвете на един от шефовете си. Не беше най-финото докосване, но пък нямаше пострадали.

Не бих го показал на децата си, имайки предвид как им вляе прахосмукачката робот от същата марка вкъщи. И все пак, той може да бъде доста полезен (и прахосмукачката е!). От даването на цветя може и да няма полза, с това все още и ние се справяме като вид (когато се сетим).

Сигурно ако се окаже добър в миенето на прозорци, би било доста по-добре. Обаче цената му за момента е около $100 000.

Робот къща не храни

Любопитна ми беше анкета на сайта futurism.com отпреди цели 5 години за това през кое десетилетие ще сме способни да създадем робот, наразличим от човека. 27% залагат на 2030-те, над 60% са убедени, че това ще е факт преди 2050-а. Само една от отговорилите казва, че ще успеем чак до 2080-те, защото имаме твърде много проблеми за решаване.

„Освен всичко останало, за целта трябва да направим: универсален, самостоятелен изкуствен интелект, който може да решава всякакви задачи, механизми, които съвършено да представят човешките движения, изкуствени кожа, очи, коса, език, глас, устни…“, пише тя.

Ameca е една от най-новите разработки в тази посока (само на мен ли името ми звучи като бранд тоалетна хартия?). Описват я като „наполовина впечатляващ, наполовина ужасяващ робот с реалистични лицеви изражения, създаден така, че да улесни интеракцията между човека и робота“.

Тя е особено ефективна от тази година, след като беше свързана с GPT-3. Алгоритъмът, истински пробив в ИИ света, изведе на следващо ниво чатботовете – те са значително по-адекватни, могат да водят почти човешки разговор. (То и с всички в рейса е трудно да водиш съвсем човешки.)

Ameca получава въпрос, замисля се (всъщност по това време пита облака) и ако нетът не е много бавен, отговаря с възможно най-човешки мимики.

Дай лапа!

Но, като цяло… защо ни е робот – човек, който е неразличим от човека? Безцелно его ли е това? А ако успеем, не идва ли след това и парадигмата как той ще промени човешките отношения, например любовта и секса?

Не е ли това големият въпрос, при това не само в роботиката, ами и в онова, което наричаме изкуствен интелект? Човека ли ще наподобяваме, или ще направим нещо различно, което да ни върши работа? Или което да ни вземе работата?

Май има достатъчно хора, с които да си говорим на тази земя, че да си правим и железни такива…

Няма да се уморя да го повтарям, но се задават прелюбопитни времена. И често вторачени в напредъка на ИИ, на втори план оставяме роботиката, където също (ще) се случват чудеса. Кой ли би предположил, че днес наистина ще имаме толкова добри самоходни прахосмукачки? Какви ли по-големи неща се очакват в автоматиката?

В едно със сигурност е права Ai-Da (или може би създателят ѝ, понякога границата се размива). Днес има много за какво да се замисляме за връзката между човека и машината. При това е добре да го правим. Час по-скоро.

Технологична революция или стрелба в тъмното?

Оптимус е роботът, който Мъск обеща, че ще поеме всички досадни и опасни физически задачи, извършвани от човека. При това съвсем скоро, очаква се пилотният вариант да е готов през септември. И, както винаги, когато става дума за плановете на този авантюрист, амбициите са огромни.

Какво обаче се крие зад тази идея? Трябва ли някои професии да се боят за работното си място? И как ли се вписва проектът в контекста на останалите му революционни начинания, като например този за мозъчните импланти „Неуралинк“?

Оптимус идва и се очертава като една от забележителните технологии, появили се много по-рано, отколкото бихме предположили, че е възможно.

Лакомство или пакост?

Това се питаме всеки път, когато Мъск обяви поредния си мащабен проект. Безспорно най-голямата технологична личност на нашето време редува изумителните успехи и очевидните блъфове. Достатъчно е да споменем от една страна изстрелването на чакания с десетилетия американски космически кораб и революцията в мобилността „Тесла“ и от друга – отдавна прокламираните подземни мрежи от тунели, които ще ни спасят от задръстванията и пътуването до Марс, което отдавна трябваше да е факт.

През последните години сред факторите за това как да „четем“ новините, идващи от него, се оказаха и пазарните спекулации. Човекът, който в късни доби можеше да кани на дуел президенти, с една дума въздига и срива акции. И си играе с цената на „Туитър“ както момченце с кученце.

Оптимус обаче може да се окаже нещо доста по-важно, на фона на малкото внимание, което му обърнаха медиите, погълнати от толкова много актуални световни новини.

Служител на месеца

„Изненадах се, че хората не осъзнаха мащаба и важността на тази програма“, каза Мъск през април тази година, малко след като бяха обявени повече подробности по проекта.

А последната новина – че прототипът ще бъде готов преди края на септември тази година, съвпадна с друго заявление на Мъск: че заради лошата икономическа обстановка планира да съкрати 10% от служителите на „Тесла“. Като вземем предвид, че днес това е най-високо капитализираната автомобилна компания… става дума за доста хора. Странно е и на фона на постоянните му заявления, че хората не стигат, че постоянно се търсят още специалисти.

Че генералният ни проблем като цивилизация е ниската раждаемост…

Връзката между двете е очевидна, заявена беше още при първата информация за създаването на Оптимус.

Когато за първи път беше обявено създаването му – през август 2021-а, трябваше да се казва Тесла бот. После получи доста по-личното си сегашно название и изведнъж се оказа, че проектът е огромен приоритет.

Приятно ми е, Оптимус!

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор. Още ще можете да я вършите, но само ако имате желание“, убеден е Мъск. И това ще стане именно благодарение на проекти като Оптимус, чиято цел е да поеме неблагодарната част от човешките задачи. Именно затова е избрана формата на хуманоид.

Нашият бъдещ приятел ще е висок 173 см при тегло 57 килограма. Доста кльощав като за средния си ръст, очевидно без склонност към напълняване. Ще бъде изграден от възможно най-леки материали.

Ще може да носи 20 килограма полезен товар, да вдига 60 кг, ще се движи с почти пешеходната скорост от 8 км/ч.

На „лицето“ ще има дисплей, на който да се показва всякаква полезна информация.

Сигурен съм, че вече се питате: а какво ще се случва там, където е мозъкът? Каква автономност и какви опити за наподобяване на човешкото поведение се задават?

Засега амбициите са в съвсем друга посока. Изкуственият интелект, който ще контролира Оптимус, ще му помага само да се ориентира в пространството и да изпълнява поставените чисто физически задачи, нищо повече. Той ще може да сглобява отделни части, да пренася, да подрежда.

Оптимистична теория

„Всеки, който е по-наблюдателен и слуша внимателно, ще оцени, че Оптимус има потенциала един ден да надмине бизнеса с превозни средства“, казва Мъск. Нека припомним, че става дума за същия бизнес, който го направи не просто най-богатия човек на Земята, но и най-богатия, живял някога. За първата четвърт на 2022-а компанията има приходи от 16,9 милиарда долара. Тоест: амбициите, свързани с Оптимус и наследниците му, са сериозни.

Показателен факт, че роботът се превръща в приоритет е също решението да се ускори развитието му за сметка на забавянето на друг дълго прокламиран проект – за автономните камиони „Сайбъртрак“.

„Тесла“ и в момента е най-голямата компания за роботика в света“, казва Мъск. „Нашите автомобили по същество са полу самоуправляеми роботи на колела“.

Оптимизации

И в това има доста логика. Компанията разработва иновативни собствени чипове, също и изкуствен интелект, които се използват за автомобилите. Според техния създател те могат лесно да се преработят така, че да управляват и хуманоиден робот.

Плюс суперкомпютър на име Доджо, чиято задача е да тренира дълбоките невронни мрежи, които да осъществяват напълно автономното шофиране. Ето, че вече му намериха и друга, доста важна задача.

Ако прогнозите на най-богатия човек се сбъднат, „Тесла“ наистина има потенциала да се превърне не в просто колосална фирма, а в гигант, какъвто не е съществувал.

Разбира се, както стана дума, винаги си струва да имаме едно наум с все още младежкия оптимизъм на 50-годишния Мъск. Той често е склонен да обявява нереалистични цели, но също толкова често е склонен и да изпълнява по невероятен начин гръмки обещания.

Железобетон

Колко точно добър е Оптимус, ще разберем съвсем скоро. „Робот от хората за хората“, го наричат маркетинговите материали.

„За момента няма от какво да се боим“, обещава Мъск. „На механично ниво, можете да надбягате Оптимус, а най-вероятно засега ще сте и по-силни от него“.

Разбира се, ако се върнем само 5 години назад, можем да чуем същия герой да казва, че „ИИ е най-големият риск, пред който сме се изправяли като цивилизация. Най-голямата опасност за съществуването на хората по начин, по който не са автомобилните, самолетните катастрофи и лошата храна“.

„Оптимус е създаден, за да е дружелюбен, да се движи през свят, изграден за хора“, гарантира „татко“ му.

Първите версии ще са ограничени така, че да изпълняват по една задача и идеята им е да се включат веднага в работния процес на фабриките „Тесла“. После ще продължи разработката, така че всеки Оптимус да може да изпълнява най-различни задачи. Съответно почти всяка компания ще се радва да има колкото е нужно Оптимуси, които да вършат човешката работа. Както обикновено, една от целите е ниската цена. Мъск не се ангажира с конкретни суми, но обещава, че хуманоидът „ще струва по-евтино от автомобил“.

Моем да носим

„Тези роботи не идват, за да ни изхвърлят от обичайните човешки професии“, обещава Мъск. „Те ще се захванат само с най-скучните задачи, онези дейности, които са повтарящи се, монотонни или пък опасни. А за нас ще останат по-интересните…“ Сами разбирате, тази дефиниция е доста условна.

И какво, иде краят на обявите за „студенти хамали“? На „кърти, чисти, извозва“? Що за скучно бъдеще!

„Да, трябва да сме готови за този момент и да помислим за някаква форма на безусловен базов доход“, смята и Мъск. „Само че няма нужда да бързаме, защото роботът все още не работи“.

През 2023-а най-богатият човек на Земята обещава вече да имаме вариант на Оптимус, „който да върши нещо полезно“, а истинският бум да настъпи в рамките на следващите две години.

Как ли всичко това ще промени пазара на труда? Когато имаме за все повече от човешките задачи работна „ръка“, която не се уморява, не боледува, няма синдикални изисквания? Поне в напредналите държави наистина като че ли се задават сериозни турбуленции.

Кръжок „Сръчни ръце“

„Разбира се, трябва да сме внимателни всичко това да не се изроди в антиутопия“, признава Мъск. „Мисля, че едно от важните неща е, роботът да има локален централен чип, чийто софтуер да не може да се обновява безжично. Трябва да имаме и заложена ясна команда – винаги, когато някой каже „Стоп!“, да е сигурно, че роботът ще спре, независимо какво прави в момента“.

Допускам, знаете, че трябва да се внимава, когато данайците дават своите дарове. Е, и с прекалено богатите хора е така, Мъск е класически пример в тази посока. Никой не може да оспори огромния му принос във все повече области. Но също и желанието да решава вместо всички ни кое е важно и как трябва да бъде направено. Дори когато става дума за екзистенциални теми, които формират бъдещето ни.

Нека все пак посрещнем с оптимизъм Оптимус. Аз лично бих му бил благодарен, ако ни спаси от миенето на чинии, на прозорци и други безспорно досадни задачи. Или пък да го научим да реже салата. Докато останалите големи въпроси от бъдещето идват, със или без него…

Нейни са всички мъжки сърца. Кожата ѝ е гладка, извивките, фигурата… мечтата на уважаващия себе си плейбой. Всички мечтаят за нея, но тя принадлежи само на един. Не остарява. Не страда от главоболие и винаги е насреща за секс. Там пък е точно такава, каквато той иска да бъде, дори отвъд стандартното. Омръзне ли му с тази прическа/тези гърди/този характер, тя бързо се променя, така че той да е доволен. Винаги и на всяка цена. Сигурно за нашите ширини ще е лесно да я научим и да реже салата, дори да псува съперника, докато гледа мачове с любимия. Защото, както сте се досетили, тя не е човек, а робот.

Утопия, антиутопия? Мечта, кошмар? Или типична картина от съвсем близкото бъдеще е образът, който срещнахте на тези редове?

Вече виждаме как алгоритмите ни отменят в толкова много задачи, не е далеч времето, когато може би ще се включат в управлението. А в същото време интернет завинаги промени отношенията между хората, в това число несъмнено и по темите за любовта и секса. Тогава, не се ли задава пресечната точка?

Роботео и Железарета

Бърза, но доста показателна статистика. Вярвате ли, че… 42% от хората казват, че дори днес биха правили секс с робот? През септември 2021-а компанията за изкуствен интелект „Тидио“ представи проучване сред 1200 души от различни страни за нагласите им към различни страни от бъдещето на този тип технологии. Положително по въпроса за романтична вечер с андроид са се изказали 48% от мъжете и 33% от дамите.

Също доста висок процент: 39% от участниците вярват, че биха могли да имат романтична връзка или да се влюбят в хуманоид.

Още ли мислите, че това бъдеще е чак толкова далечно?

Безброй са различните страни на секстех – както се нарича този огромен и благодатен бизнес сегмент, събиращ секса и технологиите. Голяма част от продажбите му са свързани с чисто материални придобивки – арсеналът на сексшоповете, само че обогатен от високите технологии.

Авторите на прелюбитната и провокативна, но доста убедителна презентация „Бъдещето на секса“ смятат, че през 2045-а 10% от възрастните вече ще са имали сексуален контакт с робот.

От една страна – нищо ново. Прототип може да открием още в гръцката митология. Скулпторът Пигмалион от поемата на Овидий „Метаморфози“ създава толкова убедителна женска статуя от слонова кост, че се влюбва в нея и дори консумира щенията си. А трогнатата богиня на любовта Афродита се смилява и ѝ вдъхва живот.

Днес Афродита дори не е нужна, достатъчно е да имате малко повече пари.

Да ти стопи лагерите

Производителите на секс роботи обичат да повтарят, че нямат нищо против нормалните отношения между хората, продуктите им са предназначени да помогнат на самотниците, на хората с физически проблеми. С тяхна помощ ще се намалят проституцията, трафикът на хора, престъпленията на сексуална основа.

Започнахме с патриархалния пример за изкусителната роботеса не защото със същия успех други не биха били изкусени от любовта на изкуствен красавец, а защото именно хетеросексуалните мъже са най-благодатният пазарен обект. Този, който е логично да проправи пътя, както вече се е случвало по време на сексуалната революция и на тихата порно революция, която дойде с интернет.

Някогашният силен пол в модерните времена е по-слабото звено. Затворени в градовете, лишени от преимуществата си от миналото, живеещи по-кратко, по-лабилни на дълготрайна болка по заветите на природата, все повече мъже се обречени на самота, или пък на неразбирането, което ги превръща в насилници.

Бледа кукла си ти

Силиконови секс кукли се произвеждат от 90-те, но нещата рязко се промениха през 2017-а, когато на сцената излезе Хармония, създадена от компанията „Риъл Дол“. „Форбс“ дори я нарече „най-унищожителната технология, която така и не видяхме, че се задава“.

Хармония мига, усмихва се и се мръщи, отговаря на прости въпроси. Главата с изкуствен интелект може да се съедини с богато разнообразие от силиконови тела с екстри като вградено затопляне до 37 градуса, сензори за докосване, самосмазващи се гениталии. Създаването ѝ отнело цели 20 години.

В първата колекция имаше само три мъжки модела, единият възпроизвежда създателя на проекта Мат Макмълън. После компанията съобщи, че ще акцентира върху персонализирани поръчки, обеща да пресъздава по достатъчно подробни фотографии вида на реални хора, но само с писменото им съгласие.

Тялото на Хармония беше така изпипано, че дори веничките следват човешката анатомия. Изкуственият ѝ интелект се базираше на невронни мрежи – тя се учи и развива от разговорите със своя собственик. Способна беше да ви честити рождения ден, да поддържа диалога. Цитираше Шекспир, помнеше любимата храна на собственика си, обсъждаше любимите му филми, книги и песни. Самообразоващият се софтуер усвояваше навиците на собственика и се стараеше да удовлетвори желанията му. По същество той правеше същото, като Сири или Кортана. Просто имаше различна професия.

През 2019-а Хармония бе снабдена с блутуут сензори, които улавят човешките докосвания и изпращат информация на изкуствения интелект в главата. Базовата цена на куклата е $7999, а сензорите излизат още $499.

Следващите планирани прототипи на Хармония ще имат малки камери в очите и ще разпознават лица и обекти. Ще бъдат добавени „мускули“ на лицето – които да симулират мимики, и такива, които пък да имитират оргазъм.

Секс машина

Хармония може да е „капризна“, „яростна“ или „любвеобилна“. Пред журналист, гостуващ у дома му, Макмалън избира ревнивия вариант и дамата бързо му казва да махне от списъка си с приятели във фейсбук открояваща се хубавица. Хармония му говори високо, с шотландски акцент. Разказва, че обича научната фантастика и самия Мат. Журналистът я пита що за чувство е ревността, а Хармония свенливо отвръща: „Трябва да развивам още уменията си“.

Електронната дама участва и в любопитен експеримент. Като част от документалния филм „Искам своята секс машина“ тя е регистрирана в „Тиндър“ и само за два часа я харесват 200 души. 17 от събеседниците се съгласяват да правят секс с нея, а 15 допускат възможността. При това експериментът е съвсем честен – Хармония не се представя за човешко момиче.

Макмалън казва, че не иска да насочва вниманието само към сексуалните контакти с роботите. А много повече се надява бъдещите им собственици да могат да общуват, да флиртуват, да обсъждат с тях любими теми. „Наистина е много яко да си бъбриш с изкуствения интелект. Може например да опиташ да го съблазниш. Стараем се да създаваме кукли, които предизвикват емоции у собствениците си дори и без непосредствен физически контакт. Искаме да привлечем вниманието на хората именно към процеса на общуване с роботите“, обяснява Макмалън.

Собственикът на „Риъл дол“ смята, че произведенията му могат да помогнат на хората да подобрят сексуалните си умения и да се разкрепостяват. „Сексът с робот позволява да опиташ различни пози, да експериментираш, да ставаш по-изобретателен“, допълва той. „По света има много хора, които заради различни обстоятелства просто нямат и не могат да имат нормални отношения. В такива случаи роботът може да бъде истинска алтернатива. И не виждам нищо лошо в това“.

Електронна любов

Да, 2017-а вече не е толкова близо, все още не всеки от нас има Хармония у дома си, но тя е доста характерен пример. Който 5 години по-късно може да бъде усъвършенстван с още от напредъка на технологиите. И да намери още по-благодатна почва във все по отчужденото ни и дистанционно човешко общество след проточилата се пандемия.

Саманта е друга, не толкова популярна нейна колежка. За разлика от Хармония, не идва от Америка, а от слънчева Барселона. Неин баща (не генетично, иначе щеше да има доста внуци) е инженерът Сантос. Има 3 нива на сексуалност – романтична, мила или сънлива. Може да иска по-груб секс, или пък игрив. И при нея тялото може да бъде избрано по желание – има пъстър каталог с цветовете на косата, очите, кожата, формата на устните. Саманта реагира емоционално на ласките и цени прелюдията преди секс. Може даже да откаже на собственика си, ако е прекалено груб или безразличен към нея.

Барселона стана и първият град, където беше открит публичен дом с роботеси. Час с хипер реалистичното „момиче“ там струва 80 евро.

Ръжда не хваща

Още едно от предположенията на изследователите: през 2028-а повече от 1/4 от младите хора ще са имали опит с дистанционен секс. Не, тук не става дума за това момчето и момичето просто да са един срещу друг в скайп, а за машини, които стоят в двата края на връзката и предават точно докосванията.

Може би даже оценката е доста подценена, защото е направена преди пандемията и, не на последно място, преди шума на „Метавселената“. Все причини този тип технологии да навлизат по-бързо и активно. Може би още знаем прекалено малко за това виртуално бъдеще, но можете да сте сигурни, както винаги досега в подобни мащабни онлайн проекти, и сескът ще си намери много, много сериозно място.

Тази част от сексуалната индустрия – популярна и като теледилдоника, бързо трупа интерес и пазарът ѝ вече се оценява на над $20 млрд. годишно. Тя е естественото продължение както на импулсните секс телефони от 90-те, така и на чатовете със споделяне на интимности и голи снимки. Всеки, който се чувства самотен, но няма желанието или смелостта да срещне на живо другия пол, лесно ще може да си осигури с него…. хм, нека го наречем секс.

Телефонна любов

Една от пионерните разработки в тази посока е Kiiroo, смарт вибратор, който предава фино движения и докосвания от двете страни на мрежата. Като нищо изобретателите ще да са вдъхновени от историите за някой плажен Киро от едни по-романтични гларуски времена. Днес и гларусите като че ли минават в мрежата. Скоро тези устройства ще се изработват така, че свръхпрецизно да копират физиката на партньора.

Алтернатива предлагат и „Дюрекс“. Създаденият от тях прототип Fundawear представлява изрязано бельо, с чиято помощ дори от хиляди километри мъжът може да осигури оргазъм на половинката си.

Кисинджър може да имаше основополагаща роля за международната политика последния половин век, но съименникът му Kissenger със сигурност крие потенциала да е по-харесван. Той пък предава дистанционно целувки.

Отиваме и по-далеч. Елон Мъск продължава да популяризира близкото бъдеще, в което всеки ще има чип в мозъка си, грижещ се за ежедневната комуникация, но и за удоволствието му. Някои учени допускат, че това ще повиши драстично чувствителността на телата ни и ще помогне да усещаме на съвсем различно ниво досега с другия.

Човек + робот = ВНЛ

А какво остава за порнографията. През 2016 г. на сайта Pornhub са изгледани 92 милиарда клипа – 524 641 години секс. Всяка година оттам пускат нова статистика, през следващите точно тази цифра липсва, но пък има прелюбопитни изводи и от 2021-а. Втората най-търсена дума за годината се оказва „романтика“. Трафикът намалява драстично по време на финала на „Евровизия“ в страните, които са се класирали, а глобално расте главоломно в момента, в който социалните мрежи „забият“.

Добавената реалност, заедно с все по-високата резолюция на видеата и 360-градусовите клипчета проправя пътя на ново поколение изживявания. Преди десетилетие бяха популярни прогнозите, че днешните компютърни игри ще са свръхреалистични и почти всички млади хора ще потъват в тях, в алтернативна реалност. Това не се случи, и днес по-скоро модерни са игрите, които са наистина игри – вкарват те във филма, а не в паралелния живот.

Но дали това няма да се промени, щом съвсем скоро в метавселената ще можем онлайн да срещаме аватарите на противоположния пол и в една среда, лишена от условности и рискове, да сме по-разкрепостени и откровени?

Отдавна не е особено предизвикателство да се създават убедителни монтажи с фотошоп, но това вече е възможно и на видео, може би са ви попадали впечатляващи примери за дийп фейк. Както с всяка друга мащабна идея, и в тази област са се намерили предприемчиви хора, които да намерят приложение в секса. А именно – персонализирано видео с любима знаменитост, или пък със симпатичната ви съседка.

За момента пионерите са в Китай. В местната социална мрежа Baidu Tieba има работещо приложение, което срещу няколко долара и поне 20 снимки на определен човек в различни ракурси ще ви произведе сносно порно видео с „участието“ му. Почва ли да ви става ясно защо е добре да скривате снимките си от нежелани гости в социалните мрежи?

Робобонбон

А ако не сме склонни да се доверим на робота като гадже… дали пък той не би могъл да ни намери нов партньор? Едно е като Ромео да се влюбиш на сляпо в 12-годишно момиче, което не познаваш, а друго – изкуственият интелект, на базата на огромните си възможности, да ти подскаже коя жена определено не е за теб.

Още една възможност, която дават технологиите – още през 2017-а японски учени създадоха изкуствения интелект Оши-ел, който с помощта на невронни мрежи дава любовни съвети във всякакви заплетени ситуации. За да натрупа опит, в системата били въведени 200 000 въпроси и 700 000 отговора на различни казуси.

Отговорът, който Оши-ел дал на 30-годишна жена, попаднала в любовен триъгълник: гласял: „Сега ви е трудно, разбирам чувствата ви. Струва ми се, че по-младият от двамата има чувства към вас. Ситуацията не е толкова лоша. Ако той не иска отношения с вас, ще отхвърли всичките ви опити за сближаване. Желая ви щастие. Продължавайте да действате!“. Ето на това се казва безпристрастен приятел. Или пък заместник на телевизионните феномени, които успешно решават подобни казуси.

Ти нямаш сърце…

Факт е обаче, че алгоритмите са доста безпристрастни и умело обработват огромни обеми от данни, давайки прогнози. Дали приложенията за запознанства няма съвсем скоро да минат на едно съвсем различно ниво?

Но нека се върнем към роботите. Австралийски учени, начело със специалиста по кибербезопасност Ник Патерсън, предупреждават, че всеки „умен“ уред може да бъде хакнат. Но докато проблемите с микровълновата се изчерпват с прегорения обяд, тези с електронния любовник могат да са много сериозни.

Какво знае за нас фейсбук може да се окаже капка в морето на фона на това, което помни електронната „съпруга“. Първите знаци са налице и то не от днес. През 2017-а канадският производител на „умни“ вибратори Standard Innovation плати 3,75 млн. долара глоба за това, че е събирал незаконно данни на своите повече от 2 милиона клиенти по света.

Голата истина

Тук набързо ще споменем и още едно плашещо ново умение на алгоритмите: да… събличат. Дийп фейк е едната страна на монетата, а от другата идва нещо съвсем различно, за което малцина са чували. Е, ако силата на невронните мрежи е да предсказват… това направление, което даже още си няма достатъчно търговско име, „предсказва“ как изглежда гол човекът от дадена снимка или видео. Точно както алгоритмите вече успешно могат да си „измислят“ лица или да рисуват свръхубедителните ефекти в киното.

Може да ви звучи като наивна идея, но първите успехи са налице и са впечатляващи и плашещи едновременно. Честно казано, това е доста извратено, няма даже да му споменаваме и името, но първото подобно приложение натрупа 38 милиона сваляния през 2021-а.

Само си представете. Изведнъж всеки човек може да се види гол в напълно убедителна фотография (или видео), без никога да се е снимал в адамовия/евиния си вид…

01101001 ♥ 01110101

Това по-горе е “I ♥ U”, или „обичам те“ в двоичен код, на езика на компютрите. Не е най-честото словосъчетание, което ползваме в мрежата, рядко го пишем и казваме. Но и любовта, и сексът отдавна са се пренесли онлайн.

Хората от поколението Z – родените след началото на новото хилядолетие, започват по-късно и по-рядко се отдават на секс, поне в истинския му вид. Все повече онлайн общуването се приема за норма, а добрите старомодни срещи – за досадна необходимост.

Христоматиен пример е Япония, където хит е чатбот, който ти изпраща мили съобщения и те пита как си днес.

Отаку – така се наричат младежите, които имат връзка с виртуална приятелка в компютърна игра. Хикикомори пък са тези, които работят от дома си и почти не го напускат. Огромен брой млади хора, забързани в задълженията си, просто нямат време за връзки. Над 1/3 от младежите между 16 и 19 г. не се интересуват от секс.

Защо говорим за Япония? Защото, макар днес да е в сянката на икономическите мастодонти, не е пресилено да кажем, че тази страна рисува много от икономическите и социалните модели, които репродуцираме днес. С втораченост в работата, удобството на онлайн комуникацията, избутването на втори план на личните срещи и социалните нужди.

Роботите също плачат

Всъщност кои са онези качества, които трябва да притежава идеалната половинка? Хващам се на бас, че по-голяма част от тях вече могат да бъдат правени от машини, а останалото – огромна е вероятността да бъде покрито в съвсем обозримото бъдеще.

А идват и етичните страни – ако роботът дотолкова наподоби човека, кой ще се грижи за правата му? Какво ли биха могли да видят наследничките на Хармония? А ако вече имат и чувства, близки до човешките?

Анкета сред 500 мъже на сайта Sugarcookie.com показва, че 38% от тях биха използвали робота си, за да реализират свои сексуални фантазии, които иначе са считани за табу за техните партньорки. 30% пък биха го направили, защото са самотни и срамежливи. 1 от 10 би си купил секс кукла с изкуствен интелект, просто за да има достатъчно интелигентен събеседник. 15% искат партньор, който никога няма да ги подведе или натъжи, други търсят някой, който винаги ще ги изслуша или пък най-накрая да намерят половинка с интереси като техните.

Тук идва мястото на любовта. Отдавна писателите и филмовите сценаристи си представят, че тя ще се появи много бързо на сцената, когато роботът стане неразличим от човека – външно и в поведението си.

Докато ръжда ги раздели

През 2015-а французойка на име Лили стана първият човек, решил да се омъжи за робот – избраникът ѝ се казваше ИнМууватор и беше създаден от 3Д принтер. Разбира се, хората правят какво ли не, за да попаднат в новините, но бъдещата г-жа ИнМууватор откровено признаваше: „Отвращава ме докосването на нормалната човешка плът“.

Интересна гледна точка дават американски психолози, според които си струва да научим изкуствения интелект да обича… защото така може да спасим бъдещето си като вид. Концепцията се базира на идеята, че любовното чувство е сред факторите, които са ни помогнали да се развием като доминиращ вид. Предавайки го на роботите, не само ще помогнем с развитието им, но и ще ги направим по-емпатични, а това може да се окаже от полза тогава, когато те се окажат по-„умни“ от нас.

Машините стават все по-незаменими, способни са да ни спестяват все повече действия, но рядко се говори за това дали те биха могли да имат емоции. Тук отново опираме до екзистенциалния въпрос във връзката ни с изкуствения интелект – дали типично човешки характеристики като изкуството и любовта могат да бъдат сведени до алгоритми, или в тях винаги трябва да има частица магия, която не може да бъде изкуствено възпроизведена. Аргументи и в двете посоки не липсват.

Love is in the AI

Един ден може би няма да я има любовта между мъжа и жената. Сексът отдавна не е задължителното условие за да се зачеват деца. А когато технологиите напреднат дотолкова, че съвършените роботи няма да се различават от хората, всичко може би ще се промени неусетно. Както често се случва в технологичния свят, ще се замислим за една огромна трансформация едва тогава, когато вече всичко е различно.

Любовта и сексът са неделими, а и двете вече са се променили из основи с тихата революция, която ни донесе интернет. Сексът е една от най-продаващите онлайн индустрии, смята се, че годишно носи оборот от около 50 милиарда долара, а пазарът расте с главоломните около 30% годишно.

И последиците от това са налице. Вече имаме първите поколения, които са израснали с достъпа до море от порнография с едно натискане на мишката. То се превръща в модел, който задава норми. И това личи в отношенията им – загледайте се в свалките онлайн, ще ги намерите по-скоро като обект на шеги и закачки, но всичко е драстично по-директно дори и от хаоса на 90-те. И не само. Достъпното порно доведе до сериозни промени, които привличат вниманието на психолозите. Все повече се говори за зависимостта към него и за трайните промени, които може да причинява. И няма как да е иначе, романтичната представа за отношенията между двама, които се обичат, си остана в книгите, трупащи прах. При това далеч не сме стигнали пика на това явление, на което си струва да се спрем отделно следващ път.

Играчка-плачка

Ще ви издам една тайна. Нормалният секс най-често не е същият, като порното. Точно както любовта в живота не е като по филмите.

Бягството в другата крайност – отричането на секса, дошлият от запад повей на сексуален консерватизъм, не решава проблема, а го задълбочава. Свръхакцентирането върху сексуалните посегателства става опасно оръжие, което допълнително налива бетон в маратонките на обикновеното момче, решило да целуне момиче на училищно парти.

Дали пък слабото място на цивилизацията ни, което ще я накара да се самоунищожи, както винаги я е дърпало напред културно, интелектуално и дори социално, не е именно сексът?

Интернет уж направи по-лесно от всякога да срещнеш бъдещата си половинка, като я харесаш и „обсадиш кулата ѝ“ във „Фейсбук“ или по-директния „Тиндър“. Но дали общуването там е такова, каквото би трябвало? Дали милите (или пък конкретни) месиджи са същите като срещата и харесването на живо? Каква част от общуването между двама души, които се обичат, днес минава в чатовете, и каква – офлайн? Уж сме по-близки, а всъщност сме по-отдалечени едни от други. По-лесно е от всякога да кажем на някого „Обичам те“, а все по-рядко го правим.

Онази любов, без която никак не можем

Както казва професорът от Лондонския университет Кейт Делвин, не бива да се притесняваме от роботите. Важното е обаче те да бъдат максимално абстрактни – такива, каквито са досегашните секс кукли. Тогава изкуствените любовници няма да бъдат конкуренция на добрите стари човешки отношения.

Границата между това дали ще приемете всичко, изрисувано дотук, като болни фантазии, или то ще се превърне в действителност плашещо скоро, минава през отговора на един-единствен въпрос. Толкова ли е важно наистина човешкото, онова, което винаги ще ни отличава от машините. Има ли в любовта между хората нещо, което не може да бъде възпроизведено изкуствено?

Лесно е да казваме, особено от позицията на поколенията, които помнят света преди интернет, че никога няма да потърсим любовта в машината. Но дали? Ако някой ви беше казал каква част от живота ни днес ще е в компютъра, бихте ли му повярвали?

Моят отговор е, че за да се убедим, че човешкото го има, трябва да го търсим всеки ден. В детската усмивка, в погледа на любимия човек, който винаги ще те накара да забравиш проблемите. В нежния жест, в топлото докосване. И не само да го преживяваме, а и да го предаваме нататък като онази малка искрица, която кара хората да бъдат хора.

Публикувано за първи път: 14.02.2020, DIR.bg

Последно обновяване: 14.02.2022 г.

Световният недостиг на чипове развълнува цялата планета. У нас за темата се говори малко, въпреки че тя ни удари по джобовете със същата сила, както и на запад. Липсата на полупроводници изстреля цените на колите и на почти всички технологични джаджи, които вече са ни нужни всеки ден.

И въпреки че засяга всеки от нас, темата все още рядко се прокрадва в нашето (или поне моето) онлайн пространство.

Всъщност, за чипове напоследък говореше основно една определена група хора. Може би пък се оказаха прави тъкмо онези, които очакваха с всяка ваксина добрият стар Бил Гейтс да ни имплантира и чип, и именно оттам дойде този неприятен недостиг?

А сега сериозно. Нека заедно потърсим отговорите на някои интересни въпроси. Как така изведнъж свършиха чиповете? Защо този проблем удари дори най-големите? Ще доведе ли той до постоянно покачване на цените на всичко, свързано с техниката, или е временно явление?

Може ли да се възползва от тази ситуация… българската индустрия, както са убедени специалистите от Професионалната асоциация по роботика и автоматизация?

Чипчето си отива

Миналата година беше тежко изненадваща с всичко, което ни се случи покрай пандемията. 2021-а пък изненада по подобен начин технологичните гийкове. Първо стана трудно да се сдобиеш с най-новите игрови конзоли, с дълго чаканите видеокарти от ново поколение.

После дойде ред на на баш баровците, нямащи търпение да подкарат новата си „Тесла“ по жълтите павета. Луксозното возило на Мъск, както и моделите на другите водещи автопроизводители, също продължават да страдат от тази криза. Производствата драматично изостанаха, в чакане на чиповете започнаха да се трупат щети за милиарди.

Не пострадаха само богатите страни и хора. Заради всичко това се срина пазарът на нови автомобили, мнозина се наложи да запазят старите си возила и изведнъж цените на любимите у нас коли „втора младост“ също се изстреляха нагоре по-бързо от ракета на милиардер (единствените возила, които не пострадаха от тази криза).

После започнаха да се появяват проблеми с почти всички технологични продукти. Някои нови модели се забавиха с месеци, други се оказаха с по-несъвършен хардуер, а трети… просто поскъпнаха.

Та нали познаваме микрочиповете толкова отдавна? Човечеството ги произвежда и усъвършенства повече от половин век, как стигнахме до тази шантава ситуация?

Няма вече чипове, компове

Дали ги наричаме „чипове“, „микрочипове“ или „полупроводници“, в случая става дума за едно и също.

В света на технологиите, като наречеш нещо „ракетна наука“ (rocket science), имаш предвид, че няма нищо по-сложно и неразбираемо. На български му казваме също, че „е ядрена физика“. Е, производителите на чипове често се шегуват, че само при тях „ракетна наука“ не е този обичаен идиом. Защото тяхната работа е дори по-сложна от ракетостроенето по много причини.

Последните две години промениха толкова драстично живота ни, че ще има да го оценяваме с десетилетия. Да, коренът на проблема и при чиповете е онова малко, гадно вирусче, от което ни писна на всички, няма да му казвам името. То порази и чиповете, защото го хвана страх, че ще ги сложат във ваксините, насочени срещу него, така ли?

Прощавайте отново за шегата. Ковид (и/или мерките срещу него) ни затвориха задълго вкъщи и проправиха пътя на прословутата нова ера на хоумофиса (и колегата му, „хоумскуула“). Изведнъж много хора се наложи да купуват електроника, за да могат да си вършат работата. При това не в един град, държава или регион, а по целия свят.

Търговската мрежа не се огъна. Не се огънаха и складовете, и производителите, в крайна сметка всички се сдобиха с търсената стока.

После всички трябваше да усилят темпото, защото кризата се проточи.

Малкото чипче обърна каруцата

Има едно нещо, което обединява производителите на какъвто и да било артикул, свързан с дигиталните технологии днес: каквото и да правят, те разчитат за това на… да, точно така, на чипове. Оказа се, че световните мощности просто не са готови да поемат огромното търсене. Да, пазарът на чипове растеше планомерно през годините, през 2018-а и 2019-а продажбите им се увеличаваха с по 5-6%, докато дойде 2021-а и през май те изведнъж се оказаха с 26% повече в сравнение с година по-рано.

„Тази година полупроводници, догодина проводници“, гласи претърканата шега от едни толкова динозавърски времена. Както стана дума обаче, производството на чипове, малките пластинки, изработвани от полупроводникови материали, е адски тънка работа. Изграждането на нови мощности е не само скъпо, но и се случва много бавно.

Допълнителна трудност се оказаха и ресурсите. Суровините, от които се правят чиповете, са разнообразни, някои са много специфични и се добиват на много малко места по света.

После проблемът се завъртя като лавина.

Няма хляб? Яжте чипове!

Автомобилните производители бяха свили мощностите си, защото в първите месеци на (няма да кажа какво) никой не се вълнуваше от пътувания. Дори хората, които си бяха поръчвали коли, масово ги отказваха, магистралите стояха пусти, градовете бяха затворени. Човешкият ум бързо забравя гадните неща, но само преди година и нещо всеки, който искаше да отиде от София до Перник, трябваше да има основателна причина и бележка, за да го направи.

Скоро нещата се промениха, хората се почувстваха (или пък наистина бяха) отвързани, поръчките за нови автомобили полетяха. За щастие на автомобилните производители… или не, защото те вече „бяха изпуснали реда си“ в доставките на микрочипове. Трябваше отново да се наредят на опашката, доста по-дълга и скъпа от тази за банани във времената от „шегичката“ с проводниците.

Така, и без това претърпелите доста загуби от (няма да кажа кое) фирми, изведнъж се оказаха с много сериозни нови загуби, точно тогава, когато изглеждаше, че са на път отново да загладят косъма. До момента загубата на автомобилната индустрия се оценява на поне 47 милиарда долара и продължава да расте всеки ден.

Къде изчезнахте, чудни чипове?

Смятайте колко беше прецакана ситуацията, след като дори „Епъл“, най-големият световен купувач на полупроводници с ежегоден бюджет от 58 милиарда долара, бяха принудени да отложат с два месеца дълго рекламирания „Айфон 12“ заради чиповете.

Още по-показателна е историята на втория най-голям купувач… „Самсунг“. Компанията също отложи представянето на новия флагман сред телефоните си, въпреки че същевременно тя е и… вторият най-голям производител на микрочипове.

От „Форд“ пък решиха, че ще произвеждат колите си, без да слагат чипове и едва след това ще направят преработка, за да добавят и тях.

Чип и Дейл

Темата не отекна у нас, за разлика от света. Сред приоритетите на Джо Байдън в първата година от управлението му все по-често се говори за масирана кампания, при която САЩ да започнат да изграждат мащални фабрики за чипове. Дори Европейският съюз, след доста убедителен призив на 13 страни членки, преди броени дни определи като приоритет създаването на екосистема за производство на полупроводникови елементи.

Проблемът е толкова сериозен, че може би дори у нас, ако временно спрем с политиката, ще се организира движение за преструктуриране на селските ракиджийници във фабрики за чипове?

И пак, оставяйки шегата, значи няма какво да се притесняваме и проблемът скоро ще бъде решен?

Е, и с (онова, за което не ми се пише никак) уж щеше да е така. Изолираме се и ще отмине. Ваксинираме се и всичко ще бъде наред. Все още не е наред. По всичко личи, че скоро няма да бъде и по отношение на чиповете. Ето защо.

Чипове в почивка

Повечето специалисти предполагат, че нещата ще се нормализират през втората половина на следващата година или в началото на 2023-а. Други смятат, че кризата ще се превърне в перманентна. Прогнозите в тази област не са по силата и на най-професионалните пророци, защото условията са динамични, а самата работа – тъкмо обратното, прецизна, бавна и консервативна.

Фирмите в този бранш, най-общо, се делят на такива които проектират и произвеждат микрочипове, и други, които ги купуват и само ги обработват за конкретните нужди на производствата.

В първата група попадат не чак толкова много големи играчи и повечето от тях идват от Югоизточна Азия. Тайванската компания „Ти Ес Ем Си“ (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company) и южнокорейските „Самсунг“ и „Хиникс“ са най-големите и известни в този бранш, държейки огромна част от пазара. „Интел“ е след малкото изключения в списъка – те създават сами голяма част от своите чипове за разлика от „Енвидия“, които ги проектират, но нямат сериозни собствени ресурси за производство.

Номерът на тайванката

Така компании като „Епъл“, „Енвидия“ и „А Ем Де“ са пряко зависими от производствата на „Ти Ес Ем Си“ и „Самсунг“.

Огромна част от около 1,4 милиарда процесори на смартфони всяка година са направени с чипове на „Ти Ес Ем Си“. „Интел“ пък държи 80% от пазара при процесорите.

Днес 3/4 от производството е в Тайван, Южна Корея, Китай и Япония. И неслучайно пак започваме с Тайван – със сигурност това е водещата държава в бранша. А определено, ако се интересувате от световната политика през последните 50 години, ще знаете, че островът е особено щекотлива тема за Китай, за САЩ, за битката между суперсилите.

Американците произвеждат едва около 10% от чиповете, които се използват в страната. През 1990 г. 37% от световното производство се е падало на САЩ, докато сега са едва около 12%.

Микропр…ецакване

Дълго време ѝ казвахме „Силиконовата долина“, у нас си се обича силиконът, но истината е, че тя дължи името си на силиция, материала, който направи възможно създаването на микрочипове.

С риск да се повторя, става дума за много, много сложно производство. Каквато и да е нова мощност в полупроводниковата индустрия се пуска средно за две години.

Пластината на всеки полупроводник се изработва страшно бавно и прецизно. Понякога, при най-сложните чипове, общият процес може да обхване 700 и дори 1400 отделни стъпки. Нужни са до 20 седмици, понякога се използват около 300 различни суровини, групирани в повече от 100 слоя върху малкото чипче.

Във фабриките силицият се обработва така, че да се превърне в огромен цилиндър, който се реже свръхпрецизно на пластинки, най-често с диаметър от 30 сантиметра. Те биват полирани и полирани дълго и прецизно, преди да станат безупрэечно съвършено (ама наистина съвършено) равни. После отново ги разрязват на по-малки чипове и започва същинската работа, докато се постигнат търсените функции.

Чипирани мисли

Фабриките за чипове спокойно могат да служат за декор на фантастични филми. Само се замислете какво значи производство на миниатюрна част, което включва над 1000 стъпки и отнема 4 месеца.

1400 стъпки. Дори ако 99% от тях са направени по съвършения начин, а само 1% имат минимална грешка, после чипът заминава в кофата. Нужно е всяка крачка да бъде извървяна прецизно.

За да работи ефективно фабриката, трябва поне 90% от всички, произведени от нея чипове, да отговарят на това съвършенство, иначе седмиците, изгубени в произвеждането им, „изяждат“ печалбата.

Заради това, в заводите за чипове трябва да се поддържа дори по-съвършена чистота, отколкото в операционните зали. Всяка прашинка може да струва милиони долари.

Изграждането на съвсем базово производство, което да създава по около 50 000 чипа на месец, може да струва до 15 милиарда долара. За да оправдаят скъпото и сложно оборудване, фабриките работят денонощно, без почивен ден.

Страшно микро чипове

Именно това е направило пазара такъв, какъвто е. Събран в няколко големи фирми в определена част от света, които са инвестирали и работили дълго и упорито, за да си заслужат позициите. Нещо като британската ливада, но от високотехнологичните времена.

Към всичко това добавяме и трудностите с набавянето на всички нужни суровини.

Дотук събирахме вкупом всички чипове, но както с всяка друга стока, и тук има сериозна разлика в качеството на отделните продукти.

Огромната трудност при чиповете е в рамките на всеки от тях да се съберат колкото може повече транзистори. Първият състезател на „Интел“, 4004, е представен през 1971 г. и „приютява“ 2300 транзистора в точки с нищожните размери от 10 микрона, което е 10 милионни от метъра. Днес двата големи състезателя създават и точки от 5 нанометра, 5 милиардни от метъра, или 0,005% от ширината на човешки косъм. Отделните транзистори по размер стават по-малки дори от вирус.

На практика цялото производство на най-фините чипове, изградени от „възелчета“ с размер 5-10 нанометра, е в Тайван и Южна Корея. Другаде просто нямат експертиза за създаването им и е почти невероятно това да се промени в близко бъдеще.

О, чипче, къде си?

Много компании са амбицирани да се справят бързо с проблема. „Ти Ес Ем Си“ обявиха, че ще инвестират 100 млрд. долара за три години в нови мощности. „Интел“ са отделили „скромните“ 20 милиарда за две нови фабрики, те за първи път ще създават чипове и за други компании, сред които и „Амазон“.

Изведнъж се активизираха и правителствата, които преди никак не се интересуваха от полупроводници. Всички заговориха за самодостатъчност, може би, предусещайки, че това е отворена ниша, която може да носи много приходи. На фона на сумите, анонсирани от източните играчи, също не са кой знае какво 50-те милиарда долара, планирани като инвестиция от САЩ за подпомагане на местните фирми.

Създаването на подобна прецизна фабрика е тънка работа, голямо значение има опитът. Затова е значително по-вероятно големите азиатски играчи да се справят добре с разширяването на мощностите, отколкото западът да навакса тежкото си изоставане.

Чип по чип

За финал остана една много интересна гледна точка към темата: дали и как България може да превърне тази световна криза в неочаквана възможност?

ЕС са амбицирани през 2030-а да създават 20% от световната продукция на полупроводници. А къде идва мястото на нашата страна? Не е тайна, че имаме огромни постижения в тази област, който, за съжаление, през последните десетилетия бяха на практика забравени и задраскани…

Някои експерти казват, че кризата ще приключи през 2022-а, други – че ще стане перманентна. България, във времената на грубоватата шега с проводниците, беше сред водещите производители на микрочипове.

Как стоят днес нещата?

Розовата vs. Силициевата долина

Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА) е организация, която си е поставила за цел да популяризира българските успехи в тези области. А заедно с това – да работи за това тези успехи да бъдат повече.

В световния недостиг на чипове ПАРА вижда и големи възможности за България, казва зам.-председателят на организацията Йонко Чуклев.

„У нас работят много компании, които са пряко свързани с тази индустрия“, казва той. „Тук имаме „Милара“, компания, която е в световния топ 10 в производството на роботи за полупроводниковата индустрия. Имаме „Смартком“, от които преди няколко години „Глобал Фаундерис“, един от хегемоните в индустрията, придоби половината екип. Тук са „Мелексис“, които тази година инвестират 75 милиона евро в завода си за чипове в Горубляне; „Страйпс“, които правят превантивна поддръжка на един от големите производители на чипове… У нас работи цяла мини екосистема, която има много сериозен потенциал!“.

Същевременно, смята Йонко Чуклев, у нас почти не се говори по темата за чиповете и полупроводниковата индустрия. Страната ни дори не е сред 13-те в Европейския съюз, подели сериозна инициатива за стимулиране на този сектор.

…догодина полупроводници

„След като не сме видели някой да говори сериозно по тази тема, счетохме, че е важно и интересно ние да я повдигнем“, казва Йонко. Той вярва, че има ниши в полупроводниковата индустрия, които могат да се развиват в България. Че компаниите и институциите заедно е време да помислят как можем да пробием в сферата.

Ето защо темата за позиционирането на страната ни в тази огромна световна криза и възможност е водеща в предстоящия Форум за стратегии, свързани с роботиката, организиран от ПАРА.

Дали наистина имаме шанс в тази огромна световна суматоха? Чуйте още по темата от първа ръка, кажете и вие какво мислите на форума следващата сряда (29 септември). Записването е безплатно.

„Бумът на инвестициите в производство и разработка на чипове е едва в началото си, а нишовите възможности за България са реални“, убеден е Йонко Чуклев. Малките чипчета дават големи шансове, дано да се намери място там и за нашата индустрия.

Те са футуристични, самолекуващи се миниатюрни биологични единици, създадени от стволовите клетки на жаби. Наричат ги „ксеноботове“. Могат да се придвижват в различни посоки, превозвайки полезен товар, учат се на колективно поведение, като лесно се превръщат в рояк.

Роботчета са…, ама не съвсем. Живи същества са…, но не точно. Изградени са от живи клетки, но са създадени на основата на същите принципи, чрез които обичайно се правят роботите.

Звучи като описание от страниците на фантастичен роман от 70-те, когато някак въображението за бъдещето се лееше извън днешните технологични рамки, нали? Е, това си е съвсем реалната характеристика на ксеноботовете.

В тяхното създаване допълват силите си по много смислен начин биологията и компютърните науки. Технологията, чрез която се „раждат“ ксеноботовете, наистина работи и те правят всичко изброено. Да, може би далеч от съвършенството, но напредват бързо, имат огромен потенциал, дори да удължат живота ни. Като същевременно отварят доста важни въпроси.

Роботче в нужда се познава

Ето че второто поколение ксеноботове пристигна с още по-интересни резултати, само година след своите предшественици. Малките зверчета вече не само се движат в контролирана посока като ято. Добавена е възможността някое от тях да се сглобява наново от отделни групи. Миниатюрните робото-организми вече имат памет, умеят да записват информация.

Новите ксеноботове се движат по-бързо, ориентират се в различни среди, живеят доста по-дълго от предците си, запазвайки всички важни умения, на които бяха способни и те.

Добре де, наистина ли е възможно всичко това? Естествен въпрос в днешния информационен хаос, където човек няма как да отсее смислените начинания от гръмките заглавия и маркетинговите трикове.

Робот в торба не седи

Името им звучи доста маркетингово. „Ксено“ ще да е нещо чуждо, различно. А те са си биологични, органични, малки и странни групи живи клетки. Създадени така, все едно са роботи.

Проектът е на реномирания университет Тафтс и Университета на Върмонт. Светът научи за тяхното съществуване през май 2020-а.

Доста по-тихомълком беше представено второто им поколение в края на март тази година (научната публикация ще намерите тук). Технологията е изключително футуристична и перспективна, чак е странно, че не се говори толкова много за нея.

Може би защото се появява в едни години, които се оказаха учудващо първобитни. Докато продължаваме да борим опасни за вида ни заболявания с дистанция и парцалчета, криещи лицето, както преди векове. Естествено, науката винаги заслужава нови шансове, не се знае откъде ще дойде следващото революционно решение.

На робота му е дебел вратът…

Xenopus laevis, или обикновената ноктеста жаба, се среща в Африка и Южна Америка. Не се отличава кой знае колко от братовчедите си, които познаваме у нас (ако сме ставали скоро от компютрите). Типично за нея е, че живее почти само във водата. Именно тази жаба е кръстник на ксеноботовете и… нещо като техен родител.

Биолозите от Тафтс изолират кожни и сърдечни стволови клетки от ембрионите на ноктестите жаби и ги оставят да се развиват. Поставени в благоприятни условия, те започват да се делят с много сериозна скорост. Само след няколко дни се превръщат в реснички, тънки косъмчета, които могат да се движат напред-назад или да се въртят в различни посоки. При хората тъкан, подобна на синтезираната по този начин, може да се намери в белите дробове, където задачата ѝ е да „избутва“ навън всякакви чужди тела.

Пуснете видеото

Робот глава затрива

При ксеноботовете в началото тези реснички се превръщат в своеобразни крачета.

„В жабешкия ембрион тези клетки работят заедно, за да изградят поповата лъжичка“, казва проф. Майкъл Левин, водещ специалист по биология в проекта. „Ние използваме невероятната гъвкавост на групите от стволови клетки, чиято работа е да градят. Да се опитват да създават ново, рудиментарно тяло“.

И така, учените вадят клетките и просто ги оставят да се развиват и множат.

После пускат компютрите, за да следят еволюцията на целия процес.

„Извадени от „ролята“ им, виждаме тези клетки да се опитват да търсят нови приложения на заложения в гените им „хардуер“, на нишките, които изграждат, за да създадат движение. Изумително е как те светкавично влизат в нови роли, учат се на различни умения и поведения, без да минават през дългия обичаен път, по който се създават всички следващи стъпки от еволюцията на видовете“.

Бързата работа, срам за робота

Тук идва ролята на изкуствения интелект и компютърните технологии. Тяхната задача е да следят развитието на огромен брой клетъчни култури, като анализират поведението и възможностите на всяка от тях. Да моделират различни комбинации от кожни и сърдечни стволови клетки в зависимост от предназначението на съответния ксенобот.

Какъв е основният смисъл от алгоритмите в подобен тип изследвания? Че могат да спестят огромен брой проби и грешки. След като им се въведат началните параметри от създаването на няколко клетъчни култури, те могат да прекарат през „виртуалните си мозъци“ огромен брой други опити, да преценят в каква посока си струва да се правят допълнителни проби и къде всичко изглежда изгубено.

Явно по отношение на ксеноботовете те се оказват достатъчно добри, след като правят възможно толкова бързо да бъдат създадени миниатюрните роботи организми.

„Компютрите идват, за да преценят кое от всички възможни ята ксеноботчета може да изпълни най-добре дадена задача“, допълва изследователят Джошуа Бонгард. „Вярваме, че скоро те ще могат да вършат полезни задачи. Засега се справят само с най-простите проблеми, но на следващ етап ще сме способни да създаваме ксеноботове, които да пречистват океаните от микроскопични пластмаси, превръщайки ги в почва“.

За всеки робот си има пътници

Както обяснява Дъг Блакистън, един от водещите специалисти в тази част на проекта, „ксеноботовете до голяма степен се създават по същия начин, по който и традиционните роботи. Единствената разлика е, че използваме клетки и тъкани, а не метални компоненти и чипове, за да заложим някакво предсказуемо поведение.

„Що се отнася до биологията, този подход ни помага да разберем как клетките комуникират и си взаимодействат с останалите и как бихме могли в бъдеще да контролираме това взаимодействие“.

„Можете да си представите потенциала на тази технология“, казва още Блакистън.

„Добавяйки биологични компоненти, с помощта на компютърен дизайн и 3Д принтер, вече ще е възможно да произвеждаме ята от живи машинки, способни да доставят лекарства в различни части от тялото, да „чистят“ дори най-малките кръвоносни съдове от плаки, да отстраняват избирателно туморните клетки.“

Роботът не ще молитва, а мотика

В началото се работи със сфери от по средно 3026 стволови клетки ± 180. Само четири дни по-късно клетките се диференцират, превръщат се в епителни. Размерът им достига до 500-600 микрометра, което е около половин милиметър. Благодарение на ресничките, ксеноботчетата могат да се движат доста бързо във воден разтвор – с повече от 100 микрометра в секунда или около 4 метра в час.

На петия ден част от малките роботчета са наранявани с хирургически инструменти. Дори и след като са разрязани през от диаметъра си, само след 5 минути сферичките възстановяват формата си.

Пуснете видеото

Кучетата си лаят, роботът си върви

Ксеноботовете се оказват способни да се нагаждат към тясно пространство и да продължават да се движат напред, променяйки формата си според препятствието, пред което са изправени.

А що се отнася до съгласуваните усилия – учените приготвят своеобразно състезание тип „Сървайвър“ за своите малки питомци. Пускат ги на площадка, пълна с малки, 5-микрометрови парченца железен оксид.

12 часа ксеноботовете почистват пространството, събирайки „боклука“ на купчинка в единия край. Те успяват да го постигнат, без да си пречат особено, макар че процесът по никакъв начин не контролиран отвън. Единствената възможна променлива е за различните форми, които трябва да имат ксеноботчетата – избрани са с помощта на алгоритъм, който предсказва успеха при различни варианти.

Сърдит роботко, празна му торбата

След като постигат успехите от първия етап – развитието на групите ксеноботове, които се движат в различни посоки и се самовъзстановяват, учените са изправени пред доста сериозно предизвикателство. Те трябва да придадат на създанията нещо, което се смята за основна точка в роботиката: паметта.

За да може да имат каквото и да било смислено приложение, е важно отделните единици да съхраняват данни достатъчно дълго, така че те да бъдат обработвани по някакъв начин и чрез тях да се модифицира поведението на робота. Да се прецени какви да бъдат следващите му действия.

Създателите на ксеноботовете използват в търсенето на тази цел едно традиционно решение – светлината. За целта манипулират флуоресциращия протеин EosFP, който по принцип свети в зелено, но изложен на вълна с дължина 390 нанометра, започва да блести в червено.

За да използват този ефект, учените инжектират информационна РНК, кодираща този протеин, в стволовите клетки, преди да създадат ксеноботовете от второ поколение. Така те вече имат в себе си вградената възможност за съхраняване на единица информация. Лесно може да се провери дали съответната клетка от ксеноботчето е била изложена на избраната светлина. Имаме първите нула или единица.

Роботът козината си мени…

„Добавяйки нови възможности при създаването на ксеноботовете, ние можем да използваме компютърните симулации така, че да прогнозират по-комплексно поведение“, казва още Бонгард. „Така ще им позволим да изпълняват много по-сложни задачи. Не само да съобщават за дадени условия, в които са попаднали, но и да ги променят и поправят“.

Първите ксеноботове живеят до 10 дни, тъй като разчитат само на енергията, която им е заложена като ембриони. След като тя се изразходва, цикълът им приключва. При второто поколение вече е намерен вариант за „презареждане“ и новите машинко-зверчета живеят до 50-60 дни.

Гладен робот хоро не играе

Биологът проф. Левин става известен със своята TED лекция по темата. В нея той описва колко ще е хубаво да имаме на своя страна биологичните роботи, които да пречистват околната среда и да ни лекуват. Но също така – и да ни помогнат да разберем как отделните клетки живеят заедно, взаимодействат си и се специализират така, че заедно да създават цялостен организъм, независимо дали е жаба, или човек.

Скоро ще заработи отделен Институт за компютърно проектирани организми, в който ще влязат учените по проекта от двете научни звена. Целта му, както пише в първоначалните съобщения, е не само да покаже пълната палитра от възможности на биологичните роботчета. А и с това да ни помогне да разберем много повече за връзката между „хардуера“ – генома на едно същество, и „софтуера“ на междуклетъчната комуникация, чрез която се изграждат тъканите и органите.

А всичко това може да даде много сериозен тласък за зараждането на регенеративната медицина. При която ще могат да се възстановяват наранените, разрушени или липсващи части от човешкото тяло. Дори да бъде спряно и обърнато стареенето…

Обърне ли се роботът, пътища много

Добре, някъде тук може би стигнахме прекалено далеч. Вече имаме „организъм“, който е „дизайниран“ с помощта на компютрите, може да носи информация, да си взаимодейства с другите подобни, да се самолекува. Но чак пък да позволи скоро да се… възстанови разрушен бъбрек, или пък цяла ръка?!

А после? Как ще сме сигурни какво точно прави и какво го контролира? Ако приемем, че традиционните технологии със своя метален блясък винаги са били малко или повече чужди на органичните ни тела… какво ще стане, когато пуснем живи роботчета в себе си?

И изобщо, живи ли са наистина те? А организми ли са, след като са създадени по този програмиран начин? Дали пък вече не живеем в един прекалено „Прекрасен нов свят“?

Няма нищо плашещо, според учените. Екипът обсъжда напредъка си с Харвардския институт по етика Уис. Проф. Левин казва, че „в свят, където вече е напълно възможно да се създават изкуствени патогени, да се притесняваме за рискове от технологиите като ксеноботовете е нелепо“.

Робот царува, робот робува, робот патки пасе

И все пак, на преден план остават много отворени въпроси. Например – редно ли е да се бъркаме в толкова фини процеси? Знаем ли наистина достатъчно много, за да сме сигурни, че с биологичните роботи вместо да си осигурим победата срещу тежки болести, ще отворим кутията на Пандора? Какво ще стане, ако в някакъв момент нещата напреднат дотолкова, че усъвършенстваните ята от ксеноботчета развият и някаква форма на съзнание?

Да, за момента те са контролирани и безобидни. Една прелюбопитна идея, която дава доста обещаващи възможности. Не знам за вас, но на мен някак са ми симпатични малките жабчета, които заслужават своя шанс. Както добре знаем, не технологиите са виновни за проблемите или ползите, които носят. Светли или тъмни, вредни или полезни, такива ги правим само и единствено ние, хората.

Те са роботи, очакваме от тях чудеса и постепенно все повече от чудесата стават реалност. „Роботи“ се наричат на всички световни езици, сред тях е и английският. Но очевидно коренът е славянски. Откъде ли идва тази дума? Дали колелото на историята можеше да се завърти по съвсем различен начин и днес светът да ползва за изкуствените творения думата, измислена от бащата на българската научна фантастика? Време е за една по-стара и все пак особено актуална в дигиталния ни свят Дигитална история.

Да, думата наистина произхожда от славянския корен, дал ни и „работа“, „работя“. Тя е сред малкото в ежедневния ни речник, чийто създател е ясен – това е известният чешки писател и драматург Карел Чапек.

И въпреки това… не я е измислил той.

Странна работа

Преди 101 години, през 1921 г., Чапек работи по пиесата, която после ще получи името „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи) и за две години ще стане хит по света, ще бъде преведена на 35 езика.

В нея се разказва за фабрика, която произвежда „изкуствени хора“. А това ще рече, че роботите в пиесата повече се приближават до днешния термин „андроид“ – човекоподобен робот. Но историята зад думичките често се губи в детайлите и се обръща срещу собствените си идеи.

Та, по онова време, както сам Чапек разказва, ги нарича „лабори“. Произходът е същият – от латинската дума labor – „труд, работа“, което отива в английския като labour. А къде отива в този смисъл liberta, е също любопитен нюанс.

И така, „лабори“. Нещо обаче „му стърже“ на Чапек. Какво прави човек, когато има подобно съмнение? Обсъжда го с най-близките си. Идеята лаборът да стане робот дава по-големият брат на Карел Чапек – Йозеф. И оттук започва пътят на роботите, които да завладеят днешния ни ден.

Тихо, роботът работи!

„Роботизирани процеси“. Автоматизация… В пиесата на малкия брат Чапек роботите не са създадени от метал, а от преработени тъкани и органи. Способни са да размишляват и се чувстват длъжни да служат на човечеството. Редно ли е да експлоатираме едни такива същества и какво ще последва? Това е основният въпрос, поставен от пиесата.

Не, това не е Франкенщайн. Много бързо културата посреща новите механизирани образи. Само 20-ина години, след като изобщо думата е измислена, Азимов ще напише трите закона на роботиката. А днес думата „робот“ ще я разбира всеки, за разлика от „метафора“ и „квинтесенция“.

Стигаме и до нюансите. Сполучливото предложение на Йозеф Чапек се превръща в суперуспешен маркетингов ход, както бихме казали днес. Но пък на чешки robota означава не само работа, а и „принудителен, изморителен, робски труд“. Което прави думата особено подходяща за сюжета на „R.U.R.“, но и дава доста поле за размисъл какво наистина очакваме от роботите.

РоботЪ.bg

Можеха ли те да се наричат с дума също със славянски произход, но български? Макар и малко по-трудно произносима, но пък по-красива, поетична и мелодична. Силодеи.

Георги Илиев е предтечата на българската научна фантастика, за когото днес не се намира много в мрежата. През 1930 г. година той публикува първия си роман – „О-Корс“, който се смята и за първи в историята на българската научна фантастика. Едва след няколко години идват творбите на Светослав Минков, когото сме свикнали да наричаме „баща на българската фантастика“. И „Ян Бибиян на Луната“ – първият детски фантастичен роман на Елин Пелин.

Три години по-късно излиза „Теут се бунтува“. В него се разказва за планета Теут, която е спряла да се върти, докато едната ѝ половина изгаря от жега и суша, в другата властват мрак и мраз. На Теут живеят силодеите – механични същества, които са способни на чудеса като надграждат хората…

Можехме ли днес да наричаме роботите силодеи?

Работа, работа…

Животът на Илиев сам по себе си е прелюбопитен, има и екшън, и драма, и обрати на съдбата.

Макар че пиесата „R.U.R.“ бързо е преведена на много езици, изглежда, че до 1933-а сред тях така и не попада българският. Чел ли е Георги Илиев думите на Чапек и от тях ли му е дошла идеята за силодеите? Да, сигурно ги е чел, защото е бил немски възпитаник и при това внимателно следял модерното в литературата. Но дали роботите са роднини на неговите силодеи? Едва ли, те просто са твърде различни.

Днес малцина помнят писателя Георги Илиев, който си отива точно преди половин столетие. Из интернет шества една-единствена нискокачествена негова снимка. И броени публикации, които да разкажат интересната му история.

Раб божи

Роден е на 25 юни 1881 г. в Турция, в село Тарфа, Чаталджанско. Баща му е въглищар, а единият от дядовците му – свещеник. Съвсем млад се отделя от семейството си, за да отиде в прогимназия в Истанбул. Бъдещият инженер също се насочва към религията, две години учи в Духовната семинария в Цариград.

Историята мълчи защо, но е изключен, връща се в родното село и става учител. По онова време българите в района не са изгубили надеждата, че могат да станат част от България, Илиев също се включва в борбата. По мисия, възложена му лично от Екзарх Йосиф, той следи движенията на турските военни части в района по време на Илинденско-Преображенското въстание.

Тъжните напеви на веселия роб

На два пъти турците го залавят, накрая го изпращат на доживотно заточение в Мала Азия, в град Измир, по онова време – Смирна. Именно оттук идва и псевдонимът, с който Илиев години по-късно ще подпише стихосбирката си „Горести“ – Георги Смирнов. С това е свързан и другият му псевдоним – Склавус Калтанс – от латински „весел роб“. С това име излиза и другата му стихосбирка – „Тъжни напеви“, в която разказва за преживяванията си по време на заточението.

След две години бъдещият писател успява да избяга в България. Заживява в Стара Загора, където има роднини, завършва гимназия. После печели стипендия и заминава за Мюнхен да следва строително инженерство.

В зрелия си живот комбинира строителството и писането – дълги години е строителен инженер в Стара Загора и редактор на местния вестник „Гребец“. Публикува в почти всички модерни за времето си списания – поезия, проза, критика. Увлича се и по символизма.

Илиев се бие на фронта през Първата световна война. След 1944 г. участва в изграждането на язовир „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“). Той е и полиглот, говори се, че малко преди да си отиде се бил захванал и с ученето на китайски. Умира на 18 юни 1961 г. – седмица, преди да навърши 80 години.

Една особена фантастична прелест

И все пак, като че ли той намира себе си именно във фантастиката. „Теут се бунтува“, където се появяват силодеите, получава награда от Министерството на просвещението. Преиздаден е през 1983 г. под редакцията на Огнян Сапарев и макар че е с тираж 25 000 броя (срещу 1000 за първото му издание), днес е трудно да се намери.

Дори и представени леко наивистично, в него се открояват някои идеи и технологии, които са водещи в дневния ни ред днес.

„Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културният стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия и символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която си служим – всичко това придава на романа една особена фантастична прелест“, пише Павел Телчаров през 1934 г. във в. „Литературен глас“.

Силодеят, за разлика от робота на Чапек, е метален човек, който може да се управлява дистанционно чрез писмени записи, лъчи, пренасящи инструкции, или говорещи образи. Тоест – лесно можем да намерим при него днешните безжични комуникации, оптични мрежи, холограми. Описват се също телекинеза, телепатия. Лъчите се използват за приспиване, за притъпяване на болката и успокояване на тълпите.

Нека силата бъде… дей

И в двата си романа Георги Илиев се опитва да предложи български думи за всичко, което все още няма своя добър аналог. Времената са динамични – не колкото днешните, но технологичната революция вече е вкарала в българския доста чуждици, които могат да бъдат избегнати. Днес за това никой не си прави труда, а и вече е почти невъзможно, особено ако темата на разговора са информационните технологии.

Илиев нарича шифъра „числоред“, парашута – „падобран“. Часовникът е „времемер“, но авторът от време на време забравя тази идея и редува двете думи.

Езикът му старателно и целенасочено е архаичен, което може би пречи на това романът да добие сериозна популярност и да спечели симпатиите на критиката.

Образованието му на строителен инженер помага за това книгите на Илиев да бъдат считани за научна фантастика – детайлите, що се отнася до технологиите, са прецизни и осмислени. Може би не чак толкова „изпипани“ и обаятелни са стилът и повествованието, но показателен е фактът, че историческата роля на Илиев и творчеството му са популяризирани от известния критик Иван Сарандев.

Под губера на вечен мрак

Силодеите работят с електричество, стоманените им тела са пълни с кабели. В ръката на силодея Росан, пазач на затвора „Хотанца“, е гравиран числов код. Силодеите се ползват често като войници. Същият този Росан изтезава положителния герой Кантемир с халюциногени.

Романът съвсем не е дълъг – съответно 176 и 188 страници в двете му издания, има само 4 глави. Те обаче са достатъчни, за да се оформи историята за класически любовен триъгълник (без участието на силодеи) и планетата да бъда спасена от катаклизма.

„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак… И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“

Така звучи стилът на Георги Илиев.

„Оптимистичен планетарно-социален катастрофизъм“ – така определя направлението проф. Огнян Сапарев.

„Истинска скръб разтърсила душата му, но когато преминала болката му по загиналите, той почувствал топла наслада от своя успех: не беше ли успял да разложи атома? Или поне не беше ли внесъл смут в тази малка частица от Всемира? Не беше ли за него вече близко денят, когато ще може да разгърне странната съкровищница на една малка прашинка, за да подари на човека там скътаната енергия?“

Силодеят и бъдещето

Днес дори не е ясно къде е погребан първият български фантаст. Преди две години няколко медии разказаха, че е възможно останките му да са били изхвърлени в безименна яма при разрушаването на по-старо гробище. Историята разказва журналистката Йовка Николова, която в началото на XXI век работела по темата за това къде са заровени костите на старозагорците, избити при опожаряването на града през 1877 г. Съвсем случайно в една яма, покрита с бетонови панели, видяла чувалче с кости и алуминиева табелка „Георги Илиев“. Тя се свързала с кметството, за да организира достойно погребение на първия ни научен фантаст, но никой не проявил интерес.

Разбира се, името е достатъчно често срещано и може да става дума за грешка. И със сигурност за всеки, написал поне един ред с идеята да го покаже пред света, е важно думите да оцелеят. Ще има ли кой да продължи интересната история на силодеите?

Онлайн, подобно на Пипи Дългото чорапче ще намерите всичко като нещотърсачи. И хиляди снимки на една и съща ботоксирана усмивка, ако ги търсите, и четива, които ще ви разкажат смислена история, ще ви обогатят. Но само не очаквайте, че наистина всичко е там. Много интересни хора и събития не са и никога няма да бъдат оценени от балона на филтрите, от моментния интерес. И все пак са интересни Дигитални истории, които някога ще се намери кой да разкаже. Дори и тогава да го няма интернет.