„В момента нямаме необходимите условия ИИ да се развие драстично. Нито имаме повече данни, с които да го тренираме – всичко отдавна е анотирано, нито някакви нови архитектури. Опитват различни амалгами от съществуващи решения, но напредъкът не е убедителен. За мен няма предпоставки за нещо драматично в развитието на ИИ.“

„Бъдещето и развитието на ИТ сектора имат много повече аспекти, някои от тях даже според мен са по-важни от изкуствения интелект.“

С тези неочаквани тези ме впечатли при гостуването си Красимир Костадинов, главен технологичен директор на Scalefocus – опитен ИТ специалист с пъстри интереси. Не по-малко провокативни бяха и думите му в лекцията по време на 9-ата конференция DEV.BG All in One. Ето защо го поканих да продължим разговора за българските измерения на ИТ бъдещето. За перспективите пред сектора и това как той ще се разбира с останалите. За това струва ли си днес в България човек да навлезе в ИТ сферата и кои са качествата, които се оказват важни в динамичните времена, в които живеем.

– Ти си главен технологичен директор на голяма компания, но си говорим за история, социология, политика, ако щеш, погледът ти към бъдещето включва много широки области, едва ли не навлизаш в ролята на футуролог. Защо го правиш, смяташ го за част от работата си?

– Има най-общо два начина да развиваш бизнес – проактивен и реактивен. Ако искаш дългосрочно да имаш някакъв контрол върху това какво се случва с компанията, в която си, трябва да заемеш проактивната позиция. Тя обаче е трудната. Лесно е да реагираш – дори няма нужда да мислиш, може просто да гледаш какво правят другите и да копираш модели от тях.

Понякога това е много лошо, защото лесно се превръща в „карго култ“ – имитираш някого, без да знаеш защо прави това. В „Амазон“ Джеф Безос слагал празен стол на важни срещи, когато се вземат решения, защото символизирал клиента. Много компании го въвеждат. Обаче не можеш механично, като копираш нещо, да станеш „Амазон“. То е и смешно, но идеята е, че тръгваш наобратно. Правиш нещо не заради нуждата от него, а само защото някой друг го прави.

За да си проактивен, трябва да се опитваш да предсказваш накъде вървят нещата. Има един страхотен разказ на Николай Хайтов – „Когато светът си събуваше потурите“. Да,

никой не може да предскаже в съвременния свят какво ще стане след 5 години, но ти трябва да си адекватен поне 1-2 години напред.

– Как българският сектор да се възползва от тази ситуация и перфектната буря, в която е ИТ света и за която стана дума при предишния ни разговор? Как един сектор, ориентиран съм сървиз компании – работещи за най-вече за чуждестранни клиенти, може да се възползва от тази ситуация?

– Първо – да се ориентира много про Европа, това е по-сигурен залог в средносрочен план. Дори да станем пак приятели със САЩ, което аз поне не виждам как би се случило. Там се забелязва една тенденция, която започна с умора от вечните войни зад моретата и се изроди в нещо тотално друго.

Как да го направим? Първо – концентрираме се върху Европа, което за сървиз сектора означава да учиш езици. За да си близо до клиентите в Скандинавието например, трябва да знаеш шведски, датски, за Германия, Австрия и Швейцария – немски.

Има още една огромна възможност –

Близкият изток. Там в момента върви много ускорена дигитализация

и неща, които тук са се случили преди години, там идват със закъснение, можем да сме много полезни от позицията на опита. Можем да консултираме, не просто да предоставим услугата. Рискът тук е, че това е един междинен лагер, който играе своите правила, има различен начин на правене на бизнес и не знаем как биха стояли дългосрочно отношенията, ако се появи конфликт с Европа.

Но – фокус върху Европа, върху проблемите, които има, а те са много различни от проблемите, които има САЩ, при това във всеки един сектор. Европа например е водеща във финансовите технологии, заради правилата в тази област има и много по-големи възможности за стартъпите.

Тези сериозни разходи за отбрана, които се задават, ще са пряко свързани с ИТ сектора,

няма как да е иначе. Да, това е много тежък софтуер във всяка една посока, но отбраната навсякъде е много недигитализиран сектор, тя е сред последните в този списък. Едно време технологиите идваха оттам, като военни разработки, но последните десетилетия в този сектор в цяла Европа не се инвестираше, което промени нещата. В мола мога да си купя по-добри камери от тези на някои от най-модерните танкове.

– Много е тъжно наблюдението, че ще има големи перспективи в отбранителния сектор, но пък звучи безспорно…

– Така е. Ще се влеят сериозни средства за иновации в тази област, а е ясно, че всяко ново решение вече ще е дигитализирано, няма друг вариант. За САЩ да стигнат 3% от БВП за отбрана е промяна, но за повечето европейски държави

това ще значи увеличение на средствата в пъти и това няма как да не стигне до ИТ сектора.

Повечето ИТ компании са доста либерални институции и ще има сблъсък на култури, подходи, отношения. Ние сме свикнали да обсъждаме, но един генерал не е свикнал да работи така. Следващите години ИТ компании ще трябва да се научат да работят с такива клиенти, а и тези институции ще се научат да работят с нас, то е процес на взаимно напасване. Но ще е интересно.

Разбира се, трудност е, че Европа е регулиран пазар, това създава неудобства и забавя процесите. Но не мисля, че хората, които мислят стратегически, са за подценяване. В един момент ще осъзнаят например, че трябва да има изцяло европейски облачни технологии. Понеже тук няма сериозни капитали за инвестиции, както и законите ни за фалит за доста обвързващи, ЕС е единственият вариант да ги финансира по някакъв начин.

Европа има силни изходни позиции и не бива да се подценява на дигиталното поле. „Линукс“ е тръгнал от Европа, и до днес тук е значителна част от ядрото хора, които го развива..

– И все пак, аз не виждам до момента никакви индикации Европа да полага целенасочени усилия да се превърне в дигитален фактор.

– Наистина не бива да я подценяваме. Много хора говорят за Тайван – какво ще стане при война с Китай, светът разчита на чиповете оттам. Но Европа дори там има капацитет – да, над 80% от чиповете по света се правят в Тайван, но над 95% от машините, които правят тези чипове, се произвеждат в Холандия. Ако ние решим да инвестираме в производство на чипове, не е като да не правим машините на целия свят.

Имаме капацитета да сме дигитално независими, имаме и парите, само трябва да го решим. Така за мен е много очевидно накъде вървят нещата.

Вижда се глобално тази тенденция – да се инвестира във фабрики за снаряди, но и за чипове. И това тръгна, още преди да започне този технологичен национализъм, по времето на ковид.

Всички мениджъри, завършили бизнес администрация, които вземат решенията, ги дресират в идеологията на постоянния растеж. Всяка година повече от предишните, без значение, че например населението намалява – това днес става на всеки континент, освен Африка.

Вече не можем да продължим с този начин на мислене!

– Според мен един от проблемите конкретно у нас е, че нашият сектор е много откъснат от всички останали, независимо от коя посока го погледнем.

– Нашият сектор е базиран на сървиза, ясно е. Другите компании също са важни, разбира се – има умения, които без тях просто нямаше как да развием като сектор. Но голяма част от хората работят в такива компании.

Голямата промяна е, че клиентите ще ни търсят повече отговорност. Модели, които са базирани само на цената, няма да работят. Тепърва лидерите на пазара, по-иновативните компании въвеждат нови модели, базирани на резултатите и споделен риск при доставката на услуги. Уви, засега са много тясно приложими. Трябва ни нов модел – ориентиран към крайния ефект – плащаш, за да се свърши работата, но въпреки това да си гъвкав при доставянето. Да, аз не гарантирам, че това, което направя, ще ти свърши работа. Но ти гарантирам, че ми плащаш за конкретен резултат.

В сектора трябва да започнем да предлагаме повече. Заедно да споделяме риска с клиента. Да се насочим към по-специфични неща. Модели, където предоставяш всичко, от началото до края,

без да се интересуваш от спецификата на работа, което пак е поемане на повече отговорност. И риск, но трябва да се научим да управляваме риска като индустрия.

– Ако у нас нещо се промени драстично през последните години, то е, че все по-малко се търсят начинаещи специалисти. Проблем ли е това?

– Да, защото така в ИТ индустрията се задава демографска криза. Вече 2-3 години почти никой не наема джуниъри – обърнаха се нещата от това да плащаш на хора, докато ги обучаваш, към това да те гонят за стаж и да минават сериозни тестове.

Още 2 години, ако не взимаме в този сектор млади хора, ще има демографски проблем. Ще станат 4 години без млади хора, други излизат от сектора, след 4-5 години няма да има специалисти на средно ниво.

Как ще се отрази? Недостиг на кадри.

ИИ не може да реши проблема. ИИ подобрява производителността до 20%, за някои неща до 50%. Няма такова нещо, като да даваш ИИ на един програмист и той да стане 15 програмисти.

– Дали наистина? Аз лично виждам как е напълно възможно в някои случаи да съм 3 и повече пъти по-ефективен като програмист с ИИ.

– Възможно е при някои типове задачи, като писане на тестове, или пък ако започнеш проект отначало. ИИ може да ти генерира базов проект с най-нови технологии, в някои аспекти наистина ускорението е в пъти. Обаче в други – например оправянето на бъгове, не помага много.

Зависи къде работиш – ако имаш стар софтуер, няма как да вземе голяма част от работата.

Влиянието на ИИ е шарено в различните случаи.

Прави ми впечатление, че все още няма методологии, които да са разработени така, че в началото да е ИИ. Всички са за хора, които работят с хора.

А ние навираме ИИ във всичко, в което можем – код ревюта, проекти, документация.

Всичко, което правим, ще е същото, просто ще вкараме в него ИИ? Това не е правилният подход. На нас като индустрия ни трябват “AI-first” модели, те вече ще дадат различни възможности.

Примерът е как нямаше да има индустриална революция, ако „закачахме“ за всеки работник парна машина, вместо тя да върши значителна част от тежката работа, а работниците да я обслужват.

Все говорим за Copilot – втори пилот. Аз съм запален на тема авиация, има едно понятие Pilot Flying – двамата се ротират, ту е капитанът, ту е вторият пилот (такъв термин няма в авиацията, той се нарича „първи офицер“ по принцип). Кой да води самолета се избира на момента според редица показатели. Има специфични неща, варират и за всяка компания.

ИИ ти дава възможност да се ротираш. Той не просто да ти помага, можеш в някои ситуации да му дадеш основната роля – ти само да го проверяваш и проследяваш, а после да се обърнете – ти да пишеш, той да проверява.

Получава се друга динамика, която сегашните подходи не отразяват. Те са правени около интеракции между хора и техните ограничения.

В момента сме хванали теслата за острието и копаем.

– Какви други фактори виждаш да се задават „отвън“?

– Аз съм виждал през кариерата си два пъти преход на услугите към Индия. След кризата 2008 г. имаше такъв, защото почнаха да стават много чувствителни на разходи, а разходите за ИТ услуги не са основните – т. нар. discretionary spend за много индустрии.

Ние сме черешката на тортата в икономически план и преди да се откажеш от цялата торта, се отказваш от нея.

Този преход към Индия 2011 г. го видях наобратно към Европа, има множество причини – часови зони, култура, език. В Индия сериозни IT неща могат да се случват, но не е лесно и американските компании не могат да се научат да го правят качествено. Отиват на евтиното, обаче в един момент осъзнават, че като няма резултат, дори и да е евтино, няма смисъл.

Имаше един лаф: „Не съм толкова млад, че да знам всичко“. Виждам, в САЩ идва едно ново поколение мениджъри, което знае всичко, точно като мениджърите преди тях, Дънинг-Крюгер ефекта. „Отиваме в Индия, смъкваме на 50% разходите, вземаме си бонусите, всички са щастливи… Проблемът е, че минава една-две до 4 години по опита дотук и се оказва, че програмата трябва да се върне. Същия ефект ще го има и сега. Даже забелязвам тенденции вече, че някои американски компании се връщат от Индия.

От друга страна, когато свършат войните в Украйна, ще има тежест върху българския сектор. В Украйна има немалко специалисти, както и да се развият нещата, ще се върнат много хора, а секторът ще бъде поставен като приоритет. Ние нямаме много разлики като часови зони и умения и трябва да се подготвим за това. Ще има разместване на пластовете, които е лесно за предвиждане. Въпросът е, че трябва да си опечем хубаво нещата. Ние отдавна вече сме скъпи. Е, ако не можеш да ги победиш, а няма как, подходът според мен е да се съберем. Български компании да отварят офиси там.

Те натрупаха ноухау как летят дронове, мостове, как се прави противовъздушна отбрана, но ние през това време, като индустрия, сме натрупали опит как се доставят ИТ проекти. Този наш опит на по-високо ниво с евтиния инженерен потенциал, който да дойде от Украйна, всъщност може да е възможност.

– И така, ако трябва да обобщим – какво да очакваме в българския ИТ сектор през следващите години? И какви решения е важно да вземем навреме?

– Не гледам мрачно на нещата, просто съм реалист. Голям срив няма да има. Да, много хора, може би, ще сменят работните си места, обаче

мислещите хора винаги си намират работа.

Да, когато се промени радикално нова технология, има загуба на работни места. В същия разказ на Хайтов, човекът започва като кундурджия, накрая свърши като кебапчия. В неговия случай в България се появява бирата и той си прави бирария.

Раждат се нови възможности. Виждаме колко длъжности се появиха последните 10 години, не само в ИТ сферата. През следващите 10 според мен това ще се случва дори още по-ускорено – нови професии, на които сега ще се смеем, ако ни кажат титлата, ще са напълно валидна работа след 10 години. Това е факт.

Трябва по-скоро не да мислим какво губим, а какво ново се създава.

Трябва да сме гъвкави и бързо да се адаптираме, защото промените са безспорни.

– Можем ли да се научим на това?

– Един мислещ човек, без значение за какво го вземеш, веднага се оценява.

ИИ отваря някои възможности, които ги нямаше преди. Те са и за хубаво, и за лошо. Възможността примерно да направиш малък бизнес. С ИИ може да има доста стартъпи с бизнес модели, които зависят основно от ИИ и човешки контрол. Така че може и да отвори работни места за момента.

В голяма част от организациите има вътрешна съпротива за влизането на ИИ. Това е хубавото на сървиз сектора – работиш с всяка компания, виждаш най-различни контексти и то за кратко време, без да сменяш работното си място. Съпротивата е огромна, особено в по-консервативни индустрии, където има инженери с дълъг опит, скептични са, минали са през различни технологии.

Сега всички говорят за ИИ, но истинската и мащабна промяна в живота ни ще е най-вероятно в сфери като фармацевтика (ИИ за бърза разработка на лекарства), фалшиви новини, ИИ измами, кибератаки. Всичко може да стане, но

киберсигурността има светло бъдеще, а в България имаме сериозен опит в тази област

Само на базата на ИИ тя е невъзможна – това е много комплексна тема, преплетени са много фактори.

Растежът в търсенето на софтуера ще продължи. И у нас ще ударим плато в търсенето на хора и трябва да помислим как да продължим. Ако се върна на примера със земеделците, ИИ може да е нашият комбайн.

– И все пак, има доста разлики извън сравнението с този сектор…

– Така е, един от проблемите, които фермерите нямат, защото това е механична работа, е, че капацитетът на човешкия мозък не се е увеличил през последните 10 000 години, че и последните 200 000. Не ни е нараснал когнитивният капацитет. И това е проблем в нашата работа, за да се ускорят някакви неща или да ги правим по-комплексни.

А има и друг интересен експеримент, в края на 60-те дават на един екип да оцени колко време отнема един ИТ проект, описано е в „Митичният човекомесец“. И се оказва, че отговорите днес не се различават драстично. Същият брой хора има изисква подобен брой дни, за да свърши същата комплексност. Да, сега тя е по-висока, една банкова система е по-сложна, има различни очаквания в много посоки – например потребителски интерфейс или производителност, но грубо казано комплексността на системата е на същото ниво и иска същия брой хора и часове.

Заради всичко това според мен ИТ секторът ще си остане на високи позиции. Дали и в България ще е така? Зависи от нас. От това дали ще вземем точните решения как да се променим, за да сме адекватни на новите предизвикателства…