С Красимир Костадинов човек може да си говори и за геополитика, и за астрофизика, и за история. И всичко това в контекста на технологиите, на хода на времето, на тенденциите, които засягат живота на всички ни.

Днешният ни гост е главен технологичен директор на Scalefocus, инженер, архитект, програмист с пъстри интереси и задълбочени познания, които често показва в своя технологичен блог. В сегашната му роля едно от преките му задължения е… да наднича в бъдещето. Осмислено, разумно, многостранно да се опитва да предвиди накъде ни водят технологиите.

По тази тема той ще говори на 28 август 2025 г. в тазгодишното издание на DEV.BG All in One – най-голямото събитие на DEV.BG, което по традиция събира ИТ общността за важни разговори (все още има и билети, ще ги намерите тук). Дигитални истории също гостуват със свой щанд, а докато чакаме събитието, с Красимир… ще надникнем в бъдещето. За един трезв и много различен поглед към ИИ и останалите големи теми на новото време.

Добре дошли сте с нас на разходка из това, което се задава!

– „Бъдещето вече е тук – буквално.“ С тези думи започва поканата за твоята лекция на DEV.BG All in One, а точно със същото изречение описвам накратко и моята книга, която пък ще се радвам да представя на гостите на събитието от щанда, с който ще гостувам там. Та… как така бъдещето е тук?

– Повечето хора, ако ги питаш кое им звучи по-абсурдно и невероятно – квантовата механика или теорията на относителността, ще кажат първото – нещо хем го има, хем го няма. Докато в теорията на относителността има един парадокс на Андромеда –

ако един човек седи, а другият тича покрай него, случващото се от перспективата на двамата в галактиката Андромеда ще има няколко дни разлика.

Това е метафората, за която говоря. Според физиката това е точно толкова неоспорим факт, колкото, че на сателитите трябва да калибрираме часовниците да вървят по-бързо от тези на Земята. Тогава изглеждат работещи със същата скорост като земните, когато са в орбита, гледани оттук, за да могат да съвпадат с тези на Земята.

– Тоест, не бива да изпускаме промените, ако разбирам метафората. Точно както във физиката го има парадокса на близнаците, които ще остаряват различно спрямо времепространството. И както в разработването на софтуер идва изкуственият интелект, за да промени всичко…

– Да, повечето хора някак интуитивно запомнят идеята за близнаците, обаче когато говориш за относителност, имаш и настоящето, то също е относително за различните наблюдатели. Няма абсолютно настояще, а бъдещето буквално е тук, зависи от наблюдателя.

В този смисъл, няма как да не поговорим за слона в стаята – ИИ. Но бъдещето и развитието на ИТ сектора имат много повече аспекти, някои от тях даже според мен са по-важни от него.

ИТ индустрията мина през много турбуленции през последните години. Не знам дали си спомняш голямата мода в САЩ – „учете се да пишете код“, learn to code, дори президентът излиза и обяснява, че ученето на програмиране е бъдещето.

\– А сега Дженсън Хуанг казва: „Хайде, вече няма нужда да учите програмиране, а физика“.

– Има два типа хора, които, когато ти говорят за ИИ,

е добре да ги слушаш, но по-скоро, за да чуеш каква е темата, отколкото за да им вярваш, че това е бъдещето.

Личности като Дженсън Хуанг имат личен интерес да ти продават ИИ, защото правят пари от това. Нормално е, ако слушаш един продавач на дини, той да не ти говори негативно за дините. Същото е с Марк Зукърбърг, със Сатя Надела.

Другите, на които според мен не бива да се предоверяваме колко велик и колко важен е ИИ, са тези, които в момента се опитват да правят пари от тази технология. Дори и да не си сред тях обаче, когато един технологичен лидер излезе на фона на всички, инвестирали огромни суми и обясняващи колко трансформираща технология е ИИ във всичко,

ти си длъжен да пригласяш към общия хор, ако не искаш акциите ти да падат.

Ако не го правиш, другите ще си помислят: „Това не е ИИ компания, гледай конкуренцията какво прави, пък тези си говорят старите приказки“. И това ще е фатално за цената на акциите.

– Доколкото разбирам, според теб говорим за неоправдано голям ентусиазъм, който се напомпва от технологичните лидери. Но тогава кого да слушаме, ако търсим обективна оценка за ИИ? Повечето хора определено сме впечатлени в ежедневието си от това, на което вече са способни този тип технологии.

– Аз съм по-умерен, защото съм видял доста неща и се опитвам да анализирам какво всъщност е ИИ.

Какъв е моят прочит на ИИ? Има най-различни посоки, но аз го разглеждам като причинно-следствени връзки. За да имаме ИИ, трябваше да се получи определено натрупване. Рей Кърцуейл използва този подход за предвиждане на бъдещето. Много хора обясняват как той е предвидил падането на СССР, защото неговата теория била, че са номер едно по брой телефони на глава от населението, това е свободна комуникация, не можеш да държиш диктатура при това положение. Тоест, той се оказал прав, но е бил много далеч от истината, що се отнася до причините.

През последните години имаме голямо развитие на облачните технологии, което ни даде възможност да обработваме големи обеми от данни и в крайна сметка доведе до ИИ. Без облака и големите данни, нито бихме имали изчислителна мощ, нито на какво да я тренираме, нищо. Преди технологии, които се натрупваха през годините, включително Kubernetes – да можеш централизирано да оркестрираш такива огромни компютърни натоварвания, ИИ щеше да е невъзможен.

Според мен проблемът на хората, които предвиждат бъдещето, е, че

99% казват: „То ще е като това, което имаме в момента, само че още повече“.

„Сега имаме тренда ИИ и оттук нататък ще имаме само още повече ИИ.“

– Въпросът е, че през последните две години то се случва. Виждаме колко е голям напредъкът, всяка седмица се появява нов модел, способен на неща, които сме смятали за невъзможни.

– Но ако гледаме развитието – то е с подобрение от по 3%, по 5%. Истинското развитие идва, когато имаш нова архитектура например, както трансформерите, нов начин да правиш ИИ. Тогава можеш да направиш скок напред. Инкрементални подобрения, повече токени например – това според мен е просто изцеждане.

В момента нямаме необходимите условия ИИ да се развие драстично. Нито имаме повече данни, с които да го тренираме – всичко отдавна е анотирано, нито някакви нови архитектури.

Опитват различни амалгами от съществуващи решения, но напредъкът не е убедителен. За мен няма предпоставки за нещо драматично в развитието на ИИ. Нека не забравяме и нещо друго.

Целият ИИ всъщност продължава да представлява просто брутфорс търсене на точния шаблон.

– Но всеки следващ мой скромен експеримент показва, че ИИ продължава да преминава следващите граници. До неотдавна се смеехме на моделите, че не могат да събират двуцифрени числа, а скоро цели два от тях се справиха без подготовка като за златен медал на световното първенство по математика.

– Ще ти дам много неочакван пример. Всички се опитват да „набиват“ ИИ навсякъде. Моят прочит е…, че това ме дразни. Не ми е нужен навсякъде Copilot! Отварям терминал, отварям Word, Teams… всеки продукт иска да ползва ИИ. Защо? Чакай само да видиш. Ето, имам нов лаптоп – на клавиатурата

има Copilot специален хардуерен бутон! Що за лудост?

Като човек, който е живял през няколко подобни технологични цикъла, затова съм по-умерен. Разбира се, може и да е арогантността на възрастта.

Вкъщи имам клавиатура отпреди 2-3 години. Там бутонът на същото място беше Cortana. Една година по-късно спряха този помощник, който уж щеше да е навсякъде.

За мен това като баба ти да ти даде хиляда буркана с ягоди, а ти имаш пекарна, не знаеш как да продаваш ягоди. Започваш да ги слагаш във всичко – тарт с ягоди, торти, кексове. Това ми изглежда сигнал, че

Microsoft наистина не знаят как да продават ИИ и просто опитват да го бутат във всичко. За мен това е символ на отчаяние, не на успех.

По опита дотук, появи ли се нещо на бутон на Windows клавиатури, до 2-3 години Microsoft го спира. Разбира се, с Copilot може да не стане така, контекстът не е едно към едно, но това поведение на корпорациите ми говори ясно какво се случва.

– В кои посоки обаче виждаш все пак приложенията на ИИ? Надали, дори да подходим скептично като теб, няма области, в които той безспорно не може да е полезен. На мен ми помага във всяка от трите ми професии…

– Със сигурност има ИИ в бъдещето, но за мен

няма да е това, с което го свързва големият шум днес.

Да, ИИ в някои отношения е революционен, не бих оспорвал това. Ако погледнем развитието на човешкото знание, как се произвежда и „складира“ – едно от най-древните писма е при шумерската цивилизация. Измисляме писмото, съхраняваме знанията, вече не е нужно да започваш от нулата всяко нещо, да трябва някой да ти го разкаже на живо. Отделяш знанието от човека и момента.

Следващият голям скок е „Библията“ на Гутенберг – с нея вече масово можеш да произвеждаш знание и евтино да го разпространяваш. После идва интернет, знанието тотално става дигитално. Вече нямаш линейни разходи за производство – 2000 книги, грубо казано, струват 2 пъти повече от 1000, а тук разходите почти не зависят от мащаба. Изведнъж знанието се разпространява много, а това има дори социални аспекти – накъде върви светът заради този свободен обмен на информация.

За мен ИИ е следващата стъпка напред. А в същото време е риск за всичко това.

Когато започнеш да произвеждаш съдържание с ИИ, това е краят на „интернет на връзките“. Едно време, когато имаш сайт, ти го правиш достъпен, Google ти води трафик. Google е търсачка, иска да покаже най-добрите, най-съдържателни, най-цитирани сайтове, а ти печелиш от това, че сайтът ти става достъпен и имаш повече посещения.

Ето че стигнахме до „безкликовия“ интернет, в него не кликаш на връзки. От момента, в който Google сложиха най-отгоре ИИ асистент, ти почти винаги си взимаш информацията оттам, без да продължиш. Да, за момента е далеч от съвършено, адски много хакове бяха показани, някои вече са ги спрели – грешни години, сметки, но това все повече работи….

– Нещо повече, това са стъпките, които ChatGPT отдавна извървя и поизчисти като отговори, въпрос на време е да стане и тук. И наистина големият въпрос е накъде отиваме, в който изведнъж вече не толкова социалните мрежи, а ИИ гигантите ще определят, още по-невидимо от досега, съдържанието и потока на информация.

– Така е. Проблемът, който се създава в момента, е, че заради това генерирано съдържание ти нямаш стимул сам да създаваш свое. Това ще има много сериозно влияние върху съдържанието онлайн и в един момент ще доведе до повече недостоверност.

Има много рискове от гледна точка на информацията, как хората я достъпват, произвеждат, консумират. Буквално е крайъгълен момент за мен, по същия начин, както „Библията“ на Гутенберг.

Много хора твърдят, че ИИ ще ни вземе работата.

– И в ИТ сектора може да кажем, че направо си се случва….

– Не е само това. В момента има перфектна буря от множество фактори в ИТ индустрията – търговски войни, геополитика. Има тенденция на технологичен национализъм и едно осъзнаване в света, което преди време не беше толкова силно изразено. Държавите и блоковете се конкурират ожесточено в геополитически план на три нива.

Две от тях ги има от зората на цивилизацията – икономика и армия, но дигиталният свят стана третата арена на конфронтация.

Днес не можеш да успееш като държава или блок, ако нямаш и трите едновременно, работят само в комбинация. В момента единствената държава, която ги събира, е САЩ. Европа има икономика, но изостава сериозно във военно отношение и е доста спорно колко е конкурентна дигитално.

Всеки вече осъзнава, че да си слаб дигитално, е риск.

Европа има икономическия и техническия потенциал да направи каквото реши технологично. Досега разчиташе основно на американски технологии, просто защото беше практично и защото виждаше в САЩ партньор, на когото може да разчита. Вече не е точно така. Поради тази причина много неща ще се преосмислят технологично. Най-очевидният пример са облачните технологии – все повече се говори за ИИ суверенитет, независимост. Това ще породи

тенденция наново да се създават услуги, които вече са изградени по света и даже работят успешно,

но просто трябва да са европейски. Това е стара тема за Китай, те също работят усилено за суверенитет на ниво дигитални технологии. А няма как да не повлияе и в България. Полека-лека, когато започнат да се наливат парите за това, ще започнат да се появяват много работни места.

– Вече усещам накъде води мисълта. Че слуховете за смъртта на ИТ индустрията са силно преувеличени и тя просто ще се промени, защото ще има качествено нови, но незаобиколими и задължителни предизвикателства…

– Да.

ИИ не може да ни вземе работата по чисто икономически причини.

При всички икономически теории, ако ИИ го направи, окей, случва се масово, потреблението пада. В един момент има малко потребление, това няма значение дори за фирмите, които предлагат ИИ, защото ИИ не прави потребление. Може да ти оптимизира някакви неща или да ти отвори нови възможности, обаче не и потребление.

Ако имаме два пъти повече ИИ, нямаме два пъти повече потребление. Него могат да го правят само хората.

Ако ИИ вземе масово работни позиции, влизаме в рецесия, огромни компании не могат да си платят тока за ИИ и нещата приключват.

ИИ е вързан за нас. Ние не осъзнаваме, че той функционира и токът му се плаща благодарение на наше потребление, пряко или косвено.

Масова загуба на работни места, без значение в коя сфера, е невъзможна, защото икономиката работи така, че когато падне потреблението, няма пари за никого. Включително за ИИ, без значение защо се е случило така.

Войните са точен пример. Дори 100-годишната война между Англия и Франция не е постоянна – това са поредица от войни, които историците са окрупнили като една. Непосредствена, сериозна война не можеш да водиш дълго време. По същия начин дълго време не можеш да режеш в една индустрия – това, което се случва в САЩ и всички го размахват.

– А каква е причината, ако не ИИ, кои са основните елементи от тази „перфектна буря“, заради които се виждат съкращенията на запад и видимата криза на нашата индустрия в България?

– В глобален мащаб препоръчвам JetBrains, които събират изключително разнообразни данни от 700 000 програмисти по най-различни теми. През последните 5-6 години, включително и през пандемията, броят програмисти по света е нараствал с между 700 000 и 1 100 000 на година.

В момента между 19 и 20 милиона души в световен мащаб се занимават с разработка на софтуер.

Въпреки ИИ, въпреки всичко, този брой продължава да нараства. В САЩ също имат много подробна статистика. Там през последните 2 години работят 1,6 млн. програмисти. Последната година с около 3 млн. е нараснало населението, броят им е останал същият, тоест малко по-малко хора пропорционално упражняват тази професия.

Така е, имаше много съкращения, но няма намаляване. Тези 1,6 млн. просто са се преразпределили.

Гледам САЩ не само защото имат използваеми данни, а защото в нашата област почти всяка тенденция оттам после идва в Европа и можем да я предвидим.

Тенденциите на мен ми изглеждат като друго.

Не като „ИИ ни изяжда работата“, а като „ние сме една узряваща индустрия“.

Тоест, започваме да ставаме като нормалните индустрии. Което за нас е шок, защото сме свикнали с безкраен растеж да се надува балонът.

– И какво можем да очакваме, след като вече сме узряваща индустрия?

– Много интересна статистика пак от САЩ. Имат данни още от XIX в. колко души изхранва един човек, който се занимава със фермерство. В началото, 1820 г. е един на 2,5-3,2, а в момента – са стигнали до около 180 души! Тежка механизация, комбайни. И все пак броят на хората, които се занимават със фермерство, расте – след 2014 г. има леко намаляване заради модата на биологичните храни, но в момента пак върви нагоре.

1 на 180 души е достатъчен, за да изхрани останалите! В ИТ бранша, откакто съществува, от 2001 г. има чисти данни, жителите на САЩ са били 282 млн. души и около 1 млн. ИТ професионалисти. Съотношението към населението постепенно пада и пада – от 1:289 души, става 1:259 през 2010 г., а 10 години по-късно – 1:229. Естествено, няма всеки втори човек в един момент да стане ИТ специалист. Трябва някой да ни изхранва…

През последните 2 години за първи път има обратна тенденция. От пика 1:210, миналата година е 1:212. Което означава, че в САЩ има едно плато, което сме достигнали като индустрия. Това за мен е нормална тенденция. Ето, ако го сравним с фермерството, което съществува, откогато съществува цивилизацията, то е признакът, че вече не сме скитащи ловци, тенденцията е броят заети хора да намалява.

При нас все още расте, просто не толкова бързо, колкото бяхме свикнали.

Ние не сме станали като фермерите все още, където всяка година има по-малко хора пропорционално и въпреки това има толкова много храна. Просто сме индустрия, която в момента узрява.

– И какво се задава нататък? Какво виждаш като технологичен директор в кристалното си кълбо… ще ми е безкрайно интересно да чуя на DEV.BG All in One. Освен че съм насреща да поговорим с всеки, който се вълнува от тези теми на самата конференция, използвам случая да те поканя да продължим разговора и след нея. Защото ми е интересен и погледът ти конкретно към българската страна, накъде върви секторът у нас… Благодаря ти за тази среща, разговорът продължава!