Рубриката „Технологии“ е за онези Дигитални истории, които рисуват утрешния ден. В нея представяме достъпно онези направления, които носят със себе си голям потенциал и тези, които вече са променили живота ни.
Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.
Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч. Ако не вярвате, опитайте.
Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.
Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.
Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите технологични направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули?
Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме?
Това направление може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.
„Който контролира миналото, контролира бъдещето“, пише в една книга, която се напреварваме да цитираме. Също и „който контролира настоящето, контролира миналото“.
Докато все повече делегираме паметта си на технологиите, животът ни ще става все по-лесен. Докато търсим времеубежището си в собствените си балони, това ще ни събира и дели.
Може ли обаче днешните технологии да променят историята? Да зачеркват и да преосмислят събития от миналото? Има ли как да впрегнем изкуствения интелект в помощ на по-обективния поглед към историята във всичките ѝ периоди? Защо именно миналото се оказва вечна тема за спорове онлайн?
Как технологиите от бъдещето променят миналото… и обратното?
Напоследък говорим много повече за това как да се осигуряват кувьози, техника, която да спасява новородените с усложнения. Но дали правим всичко по силите си, така че да предотвратим, да направим по-редки подобни ситуации?
Не и според днешния ни гост.
„Съществуват толкова начини да помогнем на неродените бебета, ще ми се за тях да се говори много повече!“, казва доц. Петър Игнатов, акушер-гинеколог. Освен че има богат ежедневен опит, той е създател на впечатляващи иновации. Последната от тях може дратично да подобри успеха, с който лекарите използват един от най-важните диагностични методи. Нещо повече – има потенциала да помогне за това да бъдат диагностицирани и спасени огромен брой неродени хлапета.
Някои технологии, които могат да спасяват животи, са тук, а ние просто не ги използваме. Дори за да помогнем на неродените бебета да дойдат без страдания, без усложнения, които могат да ги съпътстват през целия им живот. За да ги спасим.
Може ли да има нещо по-важно от това да се погрижим за бъдещите деца?
Какво ще стане, когато изкуственият интелект се включи в следващата важна задача: създаването на… изкуствен интелект? Ако помолим прословутия ChatGPT да ни „създаде“ нова невронна мрежа, която да решава конкретен проблем? Възможно ли е сложните алгоритми да създават следващите свои наследници? Какво ще се промени от това? Дали така няма да стигнем до следващата стъпка: абсолютният ИИ, способен да решава всякакви задачи?
Тези въпроси имат много възможни отговори, но докато ги задаваме, може да пропуснем нещо важно: вече съществуват системи, в които ИИ контролира и подпомага процеса по създаване на свои „събратя“…
Как искаме да изглежда утрешният ден? Има ли значение информацията, с която ще се заобиколим? Ще различаваме ли истината от лъжата, добротата от лицемерието? Ще потънем ли още по-дълбоко в балоните си, докато станат толкова малки, че вече не ни достига въздухът?
Не, ние не сме това, с което се храним. Ние сме това, което четем, това, което научаваме. За последните 20 години парадигмата се промени из основи. Отучихме се да четем дълги текстове, вниманието ни подскача като прекалила с кафето жабка. Все по-малко ни се налага да помним, което също ни променя като вид. Променихме отношението си към истината. Променихме отношението си към начина, по който осъзнаваме и осмисляме света, към случващото се в него. И най-вече към онова, което се задава.
Но как да променим това и бъдещето да не се осъществи в най-тъмните си краски, които лесно рисуваме в апокалиптичните сценарии за изпуснатия от контрол изкуствен интелект? За собствените ни мисли като последното убежище на свободата…
Моят отговор ще ви прозвучи неочаквано. Идеалистично дори. Защото залагам на един състезател, който днес най-сериозно губи битката за внимание. Традиционните медии.
Наистина ли бъдещето ще ни принуди да се откажем от месото? Или просто ще ядем месо, което обаче… е създадено, без да е убито животно? Дали технологиите ще ни позволят скоро да разберем повече за начина, по който виждат света най-добрите ни домашни приятели? Ще ни позволят да си говорим с тях…
Отношенията ни с останалите видове на планетата винаги са били по-многопластови, отколкото си даваме сметка. Най-интересни си остават връзките ни с най-близките ни „родственици“ – бозайниците и други брънки, издигнали се високо в хранителната верига. Едновременно ги одухотворяваме, правим ги част от ежедневието си… докато огромното мнозинство от обитателите на планетата не се отказва често да ги похапва.
Отношенията ни с другите видове на Земята са още една област, в която технологиите обещават впечатляващи новини, при това в обозримото бъдеще.
“The Game is Over“, отсече през май 2022 г. Нандо де Фрейтас, обявявайки голяма новина в областта на изкуствения интелект. Учените продължаваха да спорят дали може да съществува генерален изкуствен интелект, алгоритъм, способен да решава различни задачи, подобно на човешкия мозък.
И докато те спореха, се оказа, че… спорът, може би, вече е решен? С лаконичния туит беше обявена появата на Gato AI, първия кандидат за званието „генерален изкуствен интелект“. Стъпка, която се очакваше да бъде извървяна поне след десетилетие, а според мнозина беше дори невъзможна.
Днес около 90% от търговията на някои от най-големите борси се извършва с помощта на алгоритми. Да, те най-често работят по строго зададени правила и само изпълняват повелите на хората. А какво ще стане, когато се научат да „четат“ по-добре знаците на пазара и окончателно вземат нещата в свои ръце?
Дали това ще значи край на тежките световни финансови кризи, появили се заради емоции? Дали дава шанс на повече хора да се изкачат по класовата стълбица, или обратното – ще направят още по-богати богатите, които са инвестирали достатъчно предвидливо в тях? Може ли „роднините“ на ChatGPT да сложат край на търговията такава, каквато я познаваме?
Едно е сигурно, във взаимоотношенията между изкуствения интелект и парите предстоят интересни времена, а знаците, че те идват съвсем скоро, са все по-видими.
Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);
По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…