В тази рубрика под формата на класическо (или нестандартно) интервю гостуват събеседници, които имат интересна гледна точка към дигиталното настояще. Технологични специалисти, учени, инфлуенсъри, писатели и други хора на изкуството. И дори… котарак.

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Лети, лети… Таня!

Лети, лети… Таня!

Мислите си, че интернет не може да ви изстреля в Космоса? Може, но все пак зависи основно от вас.
Чували ли сте за Татяна Иванова, която мечтае (и, сигурен съм, ще успее) да стане първата българка космонавт?
Ако не сте, време е да срещнете това лъчезарно, харизматично момиче, устремено към звездите. А дори да я познавате, останете тук, за да поговорим за следващата важна стъпка по пътя на мечтата ѝ…

повече информация
„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

Създават ли технологиите нов човешки вид? Защо българите продължаваме да умираме с рекордни темпове и може ли това да се промени? Как да се научим да се грижим за собственото си здраве, преди да е станало късно? Защо понякога д-р Гугъл може да се окаже дори по-смъртоносен от д-р Менгеле?
Д-р Славян Стоилов е забележителен лекар и крайно нестандартна личност. Лекар на безброй алпийски и други далечни експедиции, той носи отговорността за живота и здравето на спътниците си, понякога в екстремни условия. Както сам казва, случва се да лекува зъб с клещи и чук. През останалото време е общопрактикуващ лекар, пред кабинета му в олющено столично ДКЦ се вият опашки.
Д-р Стоилов е изследовател на древните медицински системи, четвърто поколение лекар. И въпреки това има специален поглед и към технологиите, за които далеч не винаги е пълен с ентусиазъм.

повече информация
„Литературата все още може да ни спаси от бъдещето“

„Литературата все още може да ни спаси от бъдещето“

Николай Генов е преподавател, доктор по теория на литературата, главен асистент в Института за литература към БАН. Млад човек, който обича книгите и мечтае да пали пламъка на тази любов у повече млади хора.
Задава ли се краят на литературата? Какво има да ни каже днес жанр като научната фантастика? Как се вписва човешкото в недрата на машината и машината – в сърцето на човека? Какво си струва да научи Марк Зукърбърг от мъдрия Станислав Лем, докато създава прословутата метавселена?

повече информация
„Да се събудим от съня, че сме нечии жертви“

„Да се събудим от съня, че сме нечии жертви“

„Как да върнем цената на думите? Като спрем да се замерваме с тях. Това, че кликваме върху различни линкове, не значи, че не можем да си говорим и да се изслушваме понякога.“
Само ние имаме 24 май и 1 ноември, деня на буквите и този на хората, които ги превръщат в съзидателна сила. Иван Ланджев е преди всичко поет, но работи начело на творческия екип в рекламна агенция. Той е от малкото хора, които истински обичат думите, но и нещо по-рядко – думите го обичат.
Ще поговорим за будителите и онези, които те будят. За думите и делата. За будителите, будите и будалите. За надеждата. За магията на словото в дигиталния свят и смисъла, който ще загубим, ако забравим за нея.

повече информация
„Ние просто не сме мъдри…“

„Ние просто не сме мъдри…“

Фаталните 13 години са минали от това интервю с Антон Дончев, а думите му звучат дори по-актуални сега. Днес писателят си отиде на 92-годишна възраст.
„Как ще изглежда светът след век? Не знаем нищо – дали целият тоя ужас, който в момента се развива, няма да създаде ново направление на науката. Дали няма да се пръкне някой микроб… Работата е там, че в момента на човечеството му липсва изкуството да синтезира.“
„Хората имат усещане за липса на справедливост. Голямата загуба на тези последни 20 г. е объркването за мястото на духовното и материалното в живота на личността и на обществото.“

повече информация
„ИИ се справя с все повече задачи. Въпросът е какво искаме нататък?“

„ИИ се справя с все повече задачи. Въпросът е какво искаме нататък?“

Проф. Преслав Наков е специалист в обработката на естествен език, нареждат го сред топ учените в направлението в световен план.
Кои са най-актуалните посоки, от които да очакваме новини в света на изкуствения интелект и конкретно в обработката на текст? Къде ентусиазмът идва в повече на фона на реалността? Близо ли сме до генералния ИИ, който може да наподоби и дори задмине човека? Възможен ли е изобщо той? Трябва ли това да ни плаши, или напротив – да ни изпълва с ентусиазъм за бъдещето?

повече информация
„В ИИ света всеки може да намери нещо вълнуващо“

„В ИИ света всеки може да намери нещо вълнуващо“

Йордан Даракчиев води единствения у нас модул, в който само за година човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на изкуствения интелект.
Как така Йордан, астрофизик по професия, създава това начинание, което вече за 5-и път дава основните познания на толкова хора? Как завършилите модула продължават в научни институти, във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи и дори създават свои начинания?
Какво се изисква, за да успееш в света на машинното самообучение?
С какво този тип технологии помагат да опознаем света, в който живеем?
Кои са най-вълнуващите посоки, в които да очакваме новини, свързани с изкуствения интелект?

повече информация
„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация