В тази рубрика под формата на класическо (или нестандартно) интервю гостуват събеседници, които имат интересна гледна точка към дигиталното настояще. Технологични специалисти, учени, инфлуенсъри, писатели и други хора на изкуството. И дори… котарак.

„Колко ни е важна днес истината?“

„Колко ни е важна днес истината?“

„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“
Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души.
Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра.
Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината?
Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област?
Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?

повече информация
„Живеем във време на пълна трансформация“

„Живеем във време на пълна трансформация“

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“
„Ценността на смисленото съдържание ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум. Единственият начин да се съхраним като хора е, да слагаме прегради. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.“
Борис Симандов има огромен технологичен опит. Близо 10 години е на директорска позиция в Chaos Group, една от най-успешните български IT компании. Днес помага в развитието на следващото поколение стартъпи.
Заедно с Росен Генчев са създатели на фейсбук групата DevBG, най-оживеното (и често доста странно) онлайн пространство, където се срещат хората от технологичния свят.
Ще поговорим:
– за това можем ли да се чувстваме спокойни в днешните турбулентни времена
– за революцията на изкуствения интелект, в която живеем и за скептиците
– за поредната важна стъпка – Sora и генерирането на видео
– за големите предизвикателства и професиите, обречени да изчезнат
– за връщането на истината като ценност и медиите на бъдещето
– за групата DevBG като най-добрия пример защо и как не работи демокрацията днес.

повече информация
„Нека запазим страха си от технологиите“

„Нека запазим страха си от технологиите“

Здравка Евтимова е сред най-силните гласове на българската литература през последните десетилетия. Превеждана на безброй езици, призната с най-престижните награди у нас и безспорни оценки отвъд граница, произведенията ѝ се изучават в училища в САЩ и Дания.
Чуваме се онлайн в късната съботна вечер, след като тя се е прибрала у дома с влака София – Перник. Говорим си за технологиите и човека, тя отново ме впечатлява със своята фина мъдрост… после се оказва, че за първи път, откакто правя интервюта, записа просто го няма. Технологиите понякога са неразличими от магията, уви, не винаги в положителния смисъл.
Събирам смелост да ѝ се обадя, я тя си спомня как е изчезнал цял роман, който е трябвало да напише отначало. Така се чуваме отново, в още по-късната неделна вечер, след като се е забавил „почти-най-късният“ влак и тя отново е у дома.
Накъде ли ще поеме локомотивът на думите?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация
„Информацията бе свобода. Сега е инструмент на робството“

„Информацията бе свобода. Сега е инструмент на робството“

Днешният ни гост никога няма да има за конкуренция изкуствения интелект. Защото е не само виртуоз на словото, но и толкова нестандартен ум, който няма как да бъде уподобен. Прочетете романа „Корабът на сирените“, изживейте някоя от многобройните му пиеси и ще се убедите.
Александър Секулов е драматург, поет, белетрист, превеждан и награждаван. Журналист с огромен опит и… създател на два музикални клуба в Пловдив. Автор извън всякакви клишета.
За словото като оръжие ще си поговорим. За „насилственото деформиране на обществените нагласи и негласната гражданска война, която продължаваме да водим“.
За революциите в дигиталните времена. За развитието на човека в технологичния свят и духовната леност. За интелигентния хумор и ръба на литературното благоприличие. За въглеродните и информационните емисии. Смислени думи по важни теми, които си заслужават да бъдат прочетени внимателно…

повече информация
„В тежка етична криза сме. Време е за рестарт!“

„В тежка етична криза сме. Време е за рестарт!“

Може ли религията да ни помогне с етичните норми, които да въплътим в изкуствения интелект? Защо във времената, когато вярата е все по-рядко обсъждана тема, за нея продължават да се водят войни?
На пръв поглед далечната връзка между вярата и технологиите според мен е много важна. След като на Дигитални истории вече е гостувал православен свещеник, дойде моментът и за един особено интересен представител на втората най-разпространена религия у нас.
Бирали Бирали е духовник със сериозно образование, до неотдавна беше заместник-главен мюфтия на България, бил е начело и на Националния съвет на религиозните общности.
Води собствена онлайн видео поредица, в която говори на религиозни, но и на общочовешки теми. Преподава методика на религиозното обучение и психология на религията. Начело е на център за духовно наставление и консултации към главното мюфтийство.
Може ли да вярва изкуственият интелект на бъдещето, или сам да се обяви за бог? Може ли с напредването на технологиите той да замени духовниците? Къде трябва да сложим предела на тези технологии, за да оцелеем като цивилизация? Какво ни липсва най-много в уж напредналото ни технологично общество, за да живеем по-добре? Отправяме се по пътя на актуалните, но и вечни въпроси…

повече информация
„ИИ е груб импулс, който ще събуди човечеството“

„ИИ е груб импулс, който ще събуди човечеството“

Как технологиите са на път да решат вечната битка между диктатурата и свободата? Защо може да се окаже, че голямата технологична заплаха за човечеството всъщност идва от изток? При това със сериозните аргументи на човек, познаващ отблизо Китай и неговите особености.
С мнения за технологичната промяна на Дигитални истории са гостували технологични специалисти, творци, учени, предприемачи, дори духовници. Ето че дойде моментът за прелюбопитната среща с един специален гост от света на дизайна.
Свилен Гамолов е световноизвестен продуктов и интериорен дизайнер, който повече от 23 години работи в България, Кипър и Китай. През 2018 г. попада в топ 100 на световната класация за дизайн на Design Intelligence Award, Ханджоу, Китай. През същата година в Комо, Италия, получава платинена награда за дизайн в състезание с 45 906 проекта от цял свят. Работи за превръщането на Варна в място на среща на дизайна в България и света чрез Дизайн Хъб Варна. Ръководи Gamolov Design Studio.
Как ще изглеждат домовете на бъдещето? Защо пазарът на недвижими имоти ще се промени из основи след броени години? Трябва ли човекът да се откаже от състезанието с машината, като се научи да дава алтернатива? Защо технологиите са тук, за да ни събудят от десетилетията на самодоволен застой?

повече информация
„Има ли страна от живота ни, която ИИ няма да промени?“

„Има ли страна от живота ни, която ИИ няма да промени?“

Защо сме толкова неподготвени за големите промени, които ни носят технологиите? Можем ли да наваксаме? Какви са най-важните новини, които да очакваме от новата 2024-а? Защо революцията във всяка област на живота ни е необратима и дори по-близка от очакваното, при това със силата на научните аргументи?
Защо е важно час по-скоро да се оттърсим от злободневното и, изправени пред огромни предизвикателства, да се обединим?
Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН.
„Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“, каза тя в разговора ни през 2022 г. А в първите дни на 2024-а е дори по-категорична:
„Сега е 100% сигурно. Мисля, че остават 2-3 години и това зависи от степента на готовност, която имаме, а не от възможностите на самите технологии. Ако се сетите за някоя област, която няма да бъде силно засегната от изкуствения интелект, ме провокирайте, за да ви опровергая…“
Как да се подготвим за това бъдеще?

повече информация
Малката капачка и лавината от добри дела

Малката капачка и лавината от добри дела

22 модерни кувьоза и 5 линейки, специално оборудвани, за да помагат на преждевременно родени деца. Ето толкова е огромен днешният ни гост. Благодарение на него в много региони на страната преждевременно родените деца имат значително по-голям шанс да оцелеят и да избегнат усложненията.
Той подготвя доброволци за ситуации, в които държавата не би могла да се справи сама. Провежда обучения как да оказват първа помощ и децата, и родителите им.
Не е Дядо Коледа, но също има брада и също е изморен, в такова настроение срещам Лазар Радков. Разговорът ни е за подкаста на DEV.bg, където имам късмета да водя някои от епизодите. А този път много от думите си струва да бъдат прочетени.
Чудесата могат да бъдат резултат от труда на всеки от нас. Всеки може да променя света и средата около себе си. А когато онези хора, събрани от желанието си да създават, намерят малко подкрепа и се събират заедно, те могат да променят и средата. Дали това е пътят, който ще ни поведе напред като нация, ще ни издърпа от ролята на най-бедните и нещастните?
Ако има човек, който да ни убеди, това е именно Лазар Радков.

повече информация
„Изобщо не си даваме сметка какво ще сътворим!“

„Изобщо не си даваме сметка какво ще сътворим!“

„Трябва да намалим арогантността. Технократите, технологичната общност, трябва да влезем в ролята на отговорни водещи на това, което се случва, а не на хора, възползващи се от кехлибарените си кулички. Иначе това няма да свърши добре“.
Доброслав Димитров е съосновател на „Империя онлайн“ и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Когато напредъкът в изкуствения интелект привлече погледите, той се открои с позициите си.
Че нищо вече няма да е същото след идването на ChatGPT и събратята му;
Че няма да остане област от живота ни, която да не бъде разтърсена из основи;
Че това е и шансът ни като държава и технологичен сектор да постигнем огромен напредък.
Година по-късно гледната му точка остава същата, подкрепена и от опита. Ще поговорим за задаващите се обществени промени и ролята на технологичния сектор – у нас и в чужбина, за търсенето на програмисти. За постепенното и необратимо навлизане на изкуствения интелект. За технологичните разделения, които ни изправят пред екзистенциален риск, и останалите големи въпроси на днешния ден.

повече информация