В тази секция под формата на класическо (или нестандартно) интервю гостуват събеседници, които имат интересна гледна точка към дигиталното настояще. Технологични специалисти, учени, инфлуенсъри, писатели и други хора на изкуството. Всякакви смислени гости… и дори котарак.

Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.
Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.
Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.
Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.
Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…

повече информация
Аджайл. Всичко е просто, ясно. И толкова красиво!

Аджайл. Всичко е просто, ясно. И толкова красиво!

Аджайл. Нека направим бърза проверка. Ако не работите в света на информационните технологии, най-вероятно никога не сте чували термина. И обратното – в тази сфера го споменавате толкова често, че е изгубил смисъл. Познах ли?
Време да навлезем в един необичаен, подценяван и вълнуващ свят, където човешката креативност, обсъждането на проблемите и търсенето на решение се превръщат от магия в ежедневие и рецепта за успех.
През 2001 г. група ИТ специалисти създава Аджайл манифеста, който постепенно се превръща в основно направление за начина, по който създаваме софтуер. А днес обещава да помага на всяко начинание да напредва, да решава сложни проблеми, да преуспява.
Никола Богданов минава през пъстри роли в ИТ света (ще ни разкаже подробно след малко), преди да намери истинското си призвание – да обяснява Аджайл, да прави концепцията приложима, да показва на компаниите защо и как да навлязат в този начин на мислене. И най-вече – да създава високоефективни отбори.
Днешният гост е организатор на първото по рода си мащабно събитие у нас, в което световни и български лектори от различни индустрии ще поговорят за адаптивното управление, за Аджайл отвъд клишетата. На 26 септември в УНСС ще има и щанд на Дигитални истории, където ще се радвам да поговорим на живо.

повече информация
Стани учител!

Стани учител!

Първият учебен ден наближава и това е повод да потърсим отговори на големите въпроси, свързани с образованието. Как в българските училища да влязат повече млади и подготвени учители? Как да се преподават технологиите, след като в динамичния им свят всяка седмица се появяват големи новини? Как изкуственият интелект може да се превърне в приятел и помощник и на учителя, и на ученика?
Ангел Георгиев решава, че ще се занимава именно с образование преди 18 години. Създател на платформата Знам.бе, дълги години развива програмите на СофтУни. А отскоро с друга млада учителка – д-р Теодора Димитрова, създава приложната академия за образование „Синдео“. Целта ѝ е да подпомага, подготвя и вдъхновява настоящи и бъдещи учители да се справят с предизвикателствата и да бъдат по-ефективни в съвременната динамична среда.
„Да преподаваш в училище, днес е по-достъпно от всякога. Законът отдавна е променен, един човек, дори без педагогическо образование, може да влезе и да преподава. Учителите и директорите имат възможност да привлекат такъв тип хора и да им помогнат да се реализират успешно в образователната среда. Нашата академия иска да помогне на хората да придобият всички знания и умения, които са им необходими, за да могат спокойно да преподават.“

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Трябва ли роботът да ни е роб?

Трябва ли роботът да ни е роб?

Робономиката се задава с пълна сила и от нея ще спечелят най-много онези, които се адаптират навреме. Напредъкът в изкуствения интелект, роботиката и други технологични направления бавно, но необратимо променя живота ни, за което често става дума в Дигитални истории.
Проф. Станислав Иванов е сред учените, които имат прелюбопитни изследвания именно в тази посока. Макар да преподава дълги години в сферата на туризма, постепенно той насочва интереса си към задаващите се икономически промени като резултат от технологиите. Главен редактор е на две научни списания, създател на изследователския институт „Зангадор“, носещ прякора на прословутия му дядо.
За идващата робономика ще си говорим, за вълнуващото бъдеще и големите въпроси, които то ни поставя. За това как българите делегираме днес на роботите същите права и задължения, които свързваме с робството. За неизбежното въвеждане на безусловния базов доход и неочакваните промени, които се задават. Нека заедно да надникнем в бъдещето!

повече информация
Излизаме „Извън обхват“!

Излизаме „Извън обхват“!

Кога за последно прекарахте цял един ден далеч от социалните мрежи?
Изключете телефоните, излизаме „Извън обхват“. Извън обхвата не само на мобилния интернет, но и на технологиите като цяло, обхванали толкова много от живота ни. За да потърсим къде зад тях се е скрил човекът.
Така се казва новият роман на Евгени Черепов, който ни замисля именно за нуждата от дигитална хигиена. За бавното общуване, за дълбоките истории и теми, които не могат да бъдат разказани в тикток формат.
Днешният ни гост е работил като охранител, учил е за строителен инженер, преди да намери призванието си като учител по български език и литература. След дълго странстване се завръща да преподава в родната Стара Загора.
Кога технологиите ни идват в повече и защо е важно да се замисляме по тази тема? Как да се научим да се откъсваме от фийда и да намерим баланса?
„Човек винаги е имал нужда от паузи… Ей така, просто да спре за малко, да направи крачка встрани от магистралата на уж целеустремения си живот.“

повече информация
Има ли животът алгоритъм?

Има ли животът алгоритъм?

Могат ли алгоритмите да са полезни в ежедневието? Има ли как да съберем технологичния свят с този на човешкото, емоционалното? Как така срещата на двама ИТ хора ще завърши с… поезия?
Алгоритмите на живота ще потърсим в един неочакван и, според мен, много смислен разговор.
Петър Събев е не само специалист в тестването на софтуер с огромен опит, но и човек с широк, нетипичен поглед. Пътешественик по света и през живота. „Алгоритъмът на живота в 10 и 1/2 лични истории“ е заглавието на темата, с която на 22 август 2024 г. той ще постави началото на тазгодишния DEV.BG All in One – най-мащабното събитие в ИТ сферата у нас, което всяка година събира общността за важни разговори.
За първи път с Дигитални истории ще гостуваме на свой щанд! Елате и вие, нека се срещнем и поговорим. (Ако още нямате билет, оттук можете да го вземете с 30% отстъпка за ценители – с код aio24-DI30.)
А сега е време за смислени истории!
Събрали се двама ИТ специалисти да си разказват интересни случки. Да поговорят за програмите и хората, за софтуера и този в главите ни. За онова, което ни прави успешни програмисти и щастливи хора…

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“
Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.
Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.
Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация