Изкуственият интелект се изправя в куиз състезание срещу Димо Падалски, Пламен Младенов – Професора и още 120 от най-изявените майстори в тази игра.
ChatGPT срещу личности, които са спечелили общо над 1000 битки в игри като The Floor, „Последният печели“, „Минута е много“, „Стани богат“, „Голямото преследване“.
Какво ли ще се получи?
Кой ще е големият победител?
В секцията „Истории“ са разказите за интересни и поучителни съдби, случили се заради, въпреки или на фона на дигиталното настояще. Разказвам за пионерите на компютърната ера, за най-различни хора с интересна съдба, свързана с дигиталното.
„Техниката все повече изкоренява човека“
„Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.“
Звучи актуално, нали? Даже все по-актуално – превалили първата четвърт на 21-ото столетие, ние сме заобиколили всяка стъпка от живота си с технологии. Те диктуват работното ни ежедневие, те са връзка с най-близките ни, те до голяма степен формират начина, по който мислим. По всичко личи, че сме далеч от предела на тази любовно-омразна зависимост, дори напротив. С възхода на изкуствения интелект се изправяме пред следващото поколение предизвикателства. Което все повече ни лишава от свободата за сметка на предоверяването.
Думите по-горе са на един човек, който никога не е скролвал из фейсбук и тикток, никога не е държал в ръката си смартфон. И може би точно затова социалната дисекция, която предлага, на връзката ни с технологиите, е толкова прецизна и безпристрастна, пророческа и историческа. Идваща от миналото, за да даде нов поглед към бъдещето.
Мартин Хайдегер е един от най-противоречивите философи на ХХ век. Днес думите му – именно за връзката ни с технологиите, са по-важни от всякога. Представям ви 10 избрани цитата, които да обсъдим.
Дарио Амодей. Късно ли е човечеството да се събуди?
„На човечеството предстои да бъде връчена почти невъобразима мощ и е дълбоко неясно дали нашите социални, политически и технологични системи притежават зрелостта да я използват.“ Казва го може би най-актуалният технологичен лидер и има защо.
„Той мрази западната цивилизация“, написа Мъск. „Лъжец, който се има за Господ“, отсече зам.-министърът на войната Емил Майкъл. „Неговото са левичарски щуротии“, допълни Тръмп. Все думи от през последните седмици, насочени към днешния ни герой.
Кой е този страховит враг? Надали бихте предположили, че става дума за уравновесен и благовиден физик от Сан Франциско, който просто е обявил, че не иска да позволи компанията му да се използва за създаването на автономни оръжия и за масово проследяване.
Дарио Амодей, създателят на най-модерните ИИ модели, най-накрая попадна там, където заслужава да бъде – под светлината на прожекторите. И не само защото се опълчи на най-голямата държава с реален риск това да унищожи мултимилиардната му компания. Не само защото моделите на Anthropic през последните години водят напредъка на изкуствения интелект до невероятни висоти. А и защото се осмели да надникне в бъдещето. Там, накъдето всички сме се запътили, а малцина посмяват да зададат наистина важните въпроси. Като например – как да оцелеем като цивилизация в епохата на свръхнапредналия изкуствен интелект?
От Floor-а до Quizza. Предизвикай знанията си!
Представям ви Quizza! Сайт, който създадохме с доброволен труд. В който можете да се предизвикате, като решите някой от многобройните ни постоянни куизове на какви ли не теми. Можете да се изправите в седмично състезание срещу някои от познатите ви от он- и офлайн състезания герои! И, не на последно място, да срещнете каузи, зад които всеки от нас застава с името си!
Не се съмнявам, че снощи сте гледали първия епизод от The Floor, новото и иновативно състезание по NOVA. Ако не сте, изобщо не е късно, тепърва остават цели 12 епизода. Само по себе си е повод за празник, че игра за знание, а не за скандали, се появява в праймтайма и вярвам, че ще бъде хитът на сезона. Слуховете (и ChatGPT) мълвят, че и аз съм там.
Тук сме обаче за една малко по-различна дигитална история, която е тясно свързана с играта. Тя идва да ни покаже, че когато сме заедно, сме способни на чудеса. Че щом хора, събрани уж да се състезават и побеждават един друг, могат да си протегнат ръка за нещо по-голямо, значи и обществото ни може да го направи.
Обичате ли да провокирате и проверявате знанията си? Търсите ли смислени каузи, на които да помогнете, като сте сигурни, че помощта отива на точното място и помага за нещо важно и устойчиво?
Ако отговорът ви е „да“ дори на един от тези въпроси, то тази Дигитална история е точно за вас!
Го. Голямата игра
Двама души се взират упорито в редички от подредени кръгли, плоски камъчета. Игра като игра, ще си кажете, само че не е толкова просто, никак даже. Защото това не само е една от най-старите игри, които познаваме, но и най-сложната. Дълго време я смятахме за последния бастион на човечеството, където технологиите не могат да ни изпреварят. А когато това се случи… се роди една забележителна нова дигитална история.
Тя идва да ни напомни, че технологиите са тук и за да ни предизвикват, и за да ни заплашват. Но и за да ни показват нови хоризонти да създаваме, да творим, да се развиваме като вид.
„Без лудост няма как да ни се получи“
В този живот не бива и не може само да получаваш. Ако не даваш – в замяна или пък напълно безвъзмездно, си живял напразно, както се пее в популярния шлагер. Дори да го знаем, струва си да си го припомняме често. Надявам се тази Дигитална история да стигне до повече хора. Вярвам, че ако поуките от нея бъдат разпознати от повече хора, то всички сме способни да си върнем разговора и да помогнем страната ни да процъфтява. Да изпълним големите мечти на главния герой и разказвача тук – децата ни да ИСКАТ да останат в България.
Тенко Николов не само е един от най-успешните технологични предприемачи на България. Той е визионер, който вярва в силата на сработения екип, споделените ценности и малко „здравословна“ лудост.
Експеримент: Колко човека ще кликнат на опасния линк?
Много важен и показателен експеримент. Със специалисти по киберсигурност изпращаме имейли до 393 случайно избрани български адреса. Симулираме кибератака, за да видим колко хора ще се подведат. И резултатите са изумителни…
Да се изплъзнеш от мрежата
Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.
Виж ти! Когато гледането стане изкуство
Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)
Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III
Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!
От Достоевски до Хари Потър. Какво четат българските ИТ лидери?
Изпратих на 30 забележителни за мен ИТ личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Гответе се за взривяване на стереотипи!
Получих цели 20 отговора, които имам удоволствието да ви представя! Те отново ме изумиха с пъстротата, с разнообразието и дълбочината си. С това, че ми дадоха доста идеи за следващи четива, които да добавя в списъка си в Goodreads. Днес ви представям препоръките на първите десетима гости, след седмица ще дойде време и за останалите. Не са групирани по определена логика, просто се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!











