Добре дошли!
Казвам се Георги Караманев и се радвам да ви посрещна тук, за да се запознаем, да поговорим и да помислим заедно по някои от най-важните теми на настоящето и бъдещето.
Проектът „Дигитални истории“ съществува от март 2021 г. и за кратката си история постигна впечатляващо признание – две награди и своеобразен рекорд в конкурса за добра журналистика Web Report, организиран от Dir.bg. (Още по темата – тук)
Всяка седмица тук се появяват по две нови Дигитални истории – всеки вторник и петък.
В категорията „Срещи“ гостуват с интервюта хора от различни области, които имат интересна гледна точка за дигиталното ни бъдеще.
„Технологии“ е за всички нашумели или по-непознати направления, които имат силата да предопределят днешния ден и да рисуват утрешния.
В „Истории“ пък са онези вълнуващи човешки случки, които се случват заради, благодарение на или пък въпреки дигиталното ни настояще.
Материалите ще откриете и групирани по рубрики:
Изкуствен интелект | Технологиите утре | Как ни променя дигиталното | От българския уеб | Роботика | Блокчейн | Компютърни легенди | Програмистки мисли | Минало незабравимо | Писатели на гости | Изкуство | Медии днес и утре | Дигитално и забавно | Вълнуващи истории | За проекта
В този сайт няма да намерите никаква форма на реклама или платено съдържание. Той е пространство за споделяне на смисъл.
Силно ме вълнуват темите за това как технологиите променят живота ни и как да останем хора въпреки, напук, а понякога дори благодарение на същите тези технологии.
Имах късмета да се уча от майстори в журналистическия занаят от онези поколения, за които журналистиката беше кауза, журналистът – личност, а смисълът на текста беше по-важен от това кой го е поръчал и колко пъти ще се кликне на заглавието му.
Вярвам в метафорите. Вярвам в силата на думите. Обичам думите.
Обичам смислените истории, които не влизат в шаблоните, които разсмиват или разплакват.
Ще ми се да вярвам в машините.
Ще ми се да говорим и мислим повече за това какво ни дават и какво ни отнемат социалните мрежи, пренасянето на живота ни в мрежата, досегът ни от бебета с екраните и клавиатурите. Ще ми се да обсъждаме и следим какво ще ни донесе възходът на изкуствения интелект, на виртуалните хора, на квантовите компютри, на блокчейн и други модерни направления, които идват, за да ни променят из основи.
Ще ми се да вярвам в бъдещето на журналистиката, която най-накрая ще се промени достатъчно, за да отговори на изискванията на новото време. Прекрасно е, че днес всеки е журналист и има какво да каже във фейсбук, но в многотията лесно губим смисъла. Затваряме се в социални балони на единомишленици, разнищваме авторитетите на съставните им части, ставаме по-лесно податливи на фалшиви новини и манипулации.
Имам двама синове и нищо не е по-важно за мен от това те да живеят в по-красив и подреден свят. Да не бъдат част от още едно изгубено поколение, като моето, удавило се в интернет, без да създаде достатъчно смисъл, без да промени нещо. Какъв ще е светът утре зависи все повече от технологиите и последната най-странна година го подчерта с дебел червен маркер.
Особено във времената, когато човешкото общуване и срещата лице в лице останаха на втори план… може би пък баланса ще ни върнат машините?
Ще се радвам да говорим и обсъждаме. По човешки, без претенции. Да разбера какво мислите по всяка от темите, които ви представям. Заедно да навлизаме в света на технологиите и историите, които не спират да се случват, да усмихват и разплакват в епохата на интернет.
Приятно четене!
Най-новите:
„Нищо не може да замени четенето!“
Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.
„Машините си остават естествено неинтелигентни“
Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.
БДС или фонетична? Битка за букви
Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“
Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?
Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието
Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.