Добре дошли!

Казвам се Георги Караманев и се радвам да ви посрещна тук, за да се запознаем, да поговорим и да помислим заедно по някои от най-важните теми на настоящето и бъдещето.

Проектът „Дигитални истории“ съществува от март 2021 г. и за кратката си история постигна впечатляващо признание – четири поредни награди и своеобразен рекорд в конкурса за добра журналистика Web Report, организиран от Dir.bg, както и приза в журналистическата категория от конкурса на Българската асоциация по информационни технологии под патронажа на президента Румен Радев.

Web Report 2023

А вече най-доброто от него (заедно с много допълнителни текстове) съществува и като  книга, която събира 32 важни Дигитални истории.

Дигитални истории

Всяка седмица тук се появяват по две нови Дигитални истории – всеки вторник и петък.

В категорията „Срещи“ гостуват с интервюта хора от различни области, които имат интересна гледна точка за дигиталното ни бъдеще.

„Технологии“ е за всички нашумели или по-непознати направления, които имат силата да предопределят днешния ден и да рисуват утрешния.

В „Истории“ пък са онези вълнуващи човешки случки, които се случват заради, благодарение на или пък въпреки дигиталното ни настояще.

Материалите ще откриете и групирани по рубрики:

Изкуствен интелект | Технологиите утре | Как ни променя дигиталното | От българския уеб | Роботика | Блокчейн | Компютърни легенди | Програмистки мисли | Минало незабравимо | Писатели на гости | Изкуство | Медии днес и утре | Дигитално и забавно | Вълнуващи истории | За проекта

В този сайт няма да намерите никаква форма на реклама или платено съдържание. Той е пространство за споделяне на смисъл.

Силно ме вълнуват темите за това как технологиите променят живота ни и как да останем хора въпреки, напук, а понякога дори благодарение на същите тези технологии.

Имах късмета да се уча от майстори в журналистическия занаят от онези поколения, за които журналистиката беше кауза, журналистът – личност, а смисълът на текста беше по-важен от това кой го е поръчал и колко пъти ще се кликне на заглавието му.

Вярвам в метафорите. Вярвам в силата на думите. Обичам думите.

Обичам смислените истории, които не влизат в шаблоните, които разсмиват или разплакват.

Ще ми се да вярвам в машините.

Ще ми се да говорим и мислим повече за това какво ни дават и какво ни отнемат социалните мрежи, пренасянето на живота ни в мрежата, досегът ни от бебета с екраните и клавиатурите. Ще ми се да обсъждаме и следим какво ще ни донесе възходът на изкуствения интелект, на виртуалните хора, на квантовите компютри, на блокчейн и други модерни направления, които идват, за да ни променят из основи.

Ще ми се да вярвам в бъдещето на журналистиката, която най-накрая ще се промени достатъчно, за да отговори на изискванията на новото време. Прекрасно е, че днес всеки е журналист и има какво да каже във фейсбук, но в многотията лесно губим смисъла. Затваряме се в социални балони на единомишленици, разнищваме авторитетите на съставните им части, ставаме по-лесно податливи на фалшиви новини и манипулации.

Имам двама синове и нищо не е по-важно за мен от това те да живеят в по-красив и подреден свят. Да не бъдат част от още едно изгубено поколение, като моето, удавило се в интернет, без да създаде достатъчно смисъл, без да промени нещо. Какъв ще е светът утре зависи все повече от технологиите и последната най-странна година го подчерта с дебел червен маркер.

Особено във времената, когато човешкото общуване и срещата лице в лице останаха на втори план… може би пък баланса ще ни върнат машините?

Ще се радвам да говорим и обсъждаме. По човешки, без претенции. Да разбера какво мислите по всяка от темите, които ви представям. Заедно да навлизаме в света на технологиите и историите, които не спират да се случват, да усмихват и разплакват в епохата на интернет.

Ще се радвам ако дадете идеята за следващата дигитална история, в замяна ще получите символичен подарък (тук)

Приятно четене!

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

Най-новите:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Share This