Добре дошли!
Казвам се Георги и се радвам да ви посрещна тук, за да се запознаем, да поговорим и да помислим заедно по някои от най-важните теми на настоящето и бъдещето.
Проектът „Дигитални истории“ съществува от март 2021 г. и за кратката си история вече спечели престижната награда в конкурса за добра журналистика Web Report, организиран от Dir.bg. (Още по темата – тук)
Всяка седмица тук се появяват по две нови Дигитални истории.
В категорията „Срещи“ гостуват с интервюта хора от различни области, които имат интересна гледна точка за дигиталното ни бъдеще. Сред първите ни гости бяха писателите Момчил Николов, Николай Теллалов и Виктория Бешлийска, създателят на „СофтУни“ Светлин Наков, Котаракът Румен в ролята на инфлуенсър. По своеобразен начин се включи дори самият Валери Петров.
Рубриката „Технологии“ е за всички нашумели или по-непознати направления, които имат силата да предопределят днешния ден и да рисуват утрешния. Разказваме за блокчейн, „дийп фейк“, за GPT-3 и NFT. За това как изкуственият интелект навлиза в журналистиката, в политиката, в изкуството, дори в битката с коронавируса.
В рубриката „Истории“ пък са онези вълнуващи човешки случки, които се случват заради, благодарение на или пък въпреки дигиталното ни настояще.
В този сайт няма да намерите никаква форма на реклама или платено съдържание. Той е пространство за споделяне на смисъл.
Силно ме вълнуват темите за това как технологиите променят живота ни и как да останем хора въпреки, напук, а понякога дори благодарение на същите тези технологии.
Имах късмета да се уча от майстори в журналистическия занаят от онези поколения, за които журналистиката беше кауза, журналистът – личност, а смисълът на текста беше по-важен от това кой го е поръчал и колко пъти ще се кликне на заглавието му.
Вярвам в метафорите. Вярвам в силата на думите. Обичам думите.
Обичам смислените истории, които не влизат в шаблоните, които разсмиват или разплакват.
Ще ми се да вярвам в машините.
Ще ми се да говорим и мислим повече за това какво ни дават и какво ни отнемат социалните мрежи, пренасянето на живота ни в мрежата, досегът ни от бебета с екраните и клавиатурите. Ще ми се да обсъждаме и следим какво ще ни донесе възходът на изкуствения интелект, на виртуалните хора, на квантовите компютри, на блокчейн и други модерни направления, които идват, за да ни променят из основи.
Ще ми се да вярвам в бъдещето на журналистиката, която най-накрая ще се промени достатъчно, за да отговори на изискванията на новото време. Прекрасно е, че днес всеки е журналист и има какво да каже във фейсбук, но в многотията лесно губим смисъла. Затваряме се в социални балони на единомишленици, разнищваме авторитетите на съставните им части, ставаме по-лесно податливи на фалшиви новини и манипулации.
Имам двама синове и нищо не е по-важно за мен от това те да живеят в по-красив и подреден свят. Да не бъдат част от още едно изгубено поколение, като моето, удавило се в интернет, без да създаде достатъчно смисъл, без да промени нещо. Какъв ще е светът утре зависи все повече от технологиите и последната най-странна година го подчерта с дебел червен маркер.
Особено във времената, когато човешкото общуване и срещата лице в лице останаха на втори план… може би пък баланса ще ни върнат машините?
Ще се радвам да говорим и обсъждаме. По човешки, без претенции. Да разбера какво мислите по всяка от темите, които ви представям. Заедно да навлизаме в света на технологиите и историите, които не спират да се случват, да усмихват и разплакват в епохата на интернет.
Приятно четене!
Най-новите:
People of Sofia срещу сивотата и безвремието
„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии.
Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота.
Просто показват хората на София такива, каквито са.
Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.
Живият музей на българската техника
„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.
Сам сред Фейсбук
Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?
„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“
Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех.
Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?
И все пак… животът е по-силен
„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.
Програмистката, която прати хора на Луната
На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.
А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ.
Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?