Добре дошли!
Казвам се Георги Караманев и се радвам да ви посрещна тук, за да се запознаем, да поговорим и да помислим заедно по някои от най-важните теми на настоящето и бъдещето.
Проектът „Дигитални истории“ съществува от март 2021 г. и за кратката си история постигна впечатляващо признание – четири поредни награди и своеобразен рекорд в конкурса за добра журналистика Web Report, организиран от Dir.bg, както и приза в журналистическата категория от конкурса на Българската асоциация по информационни технологии под патронажа на президента Румен Радев.
А вече най-доброто от него (заедно с много допълнителни текстове) съществува и като книга, която събира 32 важни Дигитални истории.
Всяка седмица тук се появяват по две нови Дигитални истории – всеки вторник и петък.
В категорията „Срещи“ гостуват с интервюта хора от различни области, които имат интересна гледна точка за дигиталното ни бъдеще.
„Технологии“ е за всички нашумели или по-непознати направления, които имат силата да предопределят днешния ден и да рисуват утрешния.
В „Истории“ пък са онези вълнуващи човешки случки, които се случват заради, благодарение на или пък въпреки дигиталното ни настояще.
Материалите ще откриете и групирани по рубрики:
Изкуствен интелект | Технологиите утре | Как ни променя дигиталното | От българския уеб | Роботика | Блокчейн | Компютърни легенди | Програмистки мисли | Минало незабравимо | Писатели на гости | Изкуство | Медии днес и утре | Дигитално и забавно | Вълнуващи истории | За проекта
В този сайт няма да намерите никаква форма на реклама или платено съдържание. Той е пространство за споделяне на смисъл.
Силно ме вълнуват темите за това как технологиите променят живота ни и как да останем хора въпреки, напук, а понякога дори благодарение на същите тези технологии.
Имах късмета да се уча от майстори в журналистическия занаят от онези поколения, за които журналистиката беше кауза, журналистът – личност, а смисълът на текста беше по-важен от това кой го е поръчал и колко пъти ще се кликне на заглавието му.
Вярвам в метафорите. Вярвам в силата на думите. Обичам думите.
Обичам смислените истории, които не влизат в шаблоните, които разсмиват или разплакват.
Ще ми се да вярвам в машините.
Ще ми се да говорим и мислим повече за това какво ни дават и какво ни отнемат социалните мрежи, пренасянето на живота ни в мрежата, досегът ни от бебета с екраните и клавиатурите. Ще ми се да обсъждаме и следим какво ще ни донесе възходът на изкуствения интелект, на виртуалните хора, на квантовите компютри, на блокчейн и други модерни направления, които идват, за да ни променят из основи.
Ще ми се да вярвам в бъдещето на журналистиката, която най-накрая ще се промени достатъчно, за да отговори на изискванията на новото време. Прекрасно е, че днес всеки е журналист и има какво да каже във фейсбук, но в многотията лесно губим смисъла. Затваряме се в социални балони на единомишленици, разнищваме авторитетите на съставните им части, ставаме по-лесно податливи на фалшиви новини и манипулации.
Имам двама синове и нищо не е по-важно за мен от това те да живеят в по-красив и подреден свят. Да не бъдат част от още едно изгубено поколение, като моето, удавило се в интернет, без да създаде достатъчно смисъл, без да промени нещо. Какъв ще е светът утре зависи все повече от технологиите и последната най-странна година го подчерта с дебел червен маркер.
Особено във времената, когато човешкото общуване и срещата лице в лице останаха на втори план… може би пък баланса ще ни върнат машините?
Ще се радвам да говорим и обсъждаме. По човешки, без претенции. Да разбера какво мислите по всяка от темите, които ви представям. Заедно да навлизаме в света на технологиите и историите, които не спират да се случват, да усмихват и разплакват в епохата на интернет.
Ще се радвам ако дадете идеята за следващата дигитална история, в замяна ще получите символичен подарък (тук)!
Приятно четене!
Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.
Най-новите:
Кой изобрети тостера? Няма такава история!
Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.
Рори и рецептите на Баба
Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история
Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.
Кое лекува историческите рани?
Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)
В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“
Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!