Добре дошли!
Казвам се Георги Караманев и се радвам да ви посрещна тук, за да се запознаем, да поговорим и да помислим заедно по някои от най-важните теми на настоящето и бъдещето.
Проектът „Дигитални истории“ съществува от март 2021 г. и за кратката си история постигна впечатляващо признание – четири поредни награди и своеобразен рекорд в конкурса за добра журналистика Web Report, организиран от Dir.bg, както и приза в журналистическата категория от конкурса на Българската асоциация по информационни технологии под патронажа на президента Румен Радев.
А вече най-доброто от него (заедно с много допълнителни текстове) съществува и като книга, която събира 32 важни Дигитални истории.
Всяка седмица тук се появяват по две нови Дигитални истории – всеки вторник и петък.
В категорията „Срещи“ гостуват с интервюта хора от различни области, които имат интересна гледна точка за дигиталното ни бъдеще.
„Технологии“ е за всички нашумели или по-непознати направления, които имат силата да предопределят днешния ден и да рисуват утрешния.
В „Истории“ пък са онези вълнуващи човешки случки, които се случват заради, благодарение на или пък въпреки дигиталното ни настояще.
Материалите ще откриете и групирани по рубрики:
Експеримент | Изкуствен интелект | Технологиите утре | Как ни променя дигиталното | От българския уеб | Роботика | Блокчейн | Компютърни легенди | Програмистки мисли | Минало незабравимо | Писатели на гости | Изкуство | Медии днес и утре | Дигитално и забавно | Вълнуващи истории | За проекта
В този сайт няма да намерите никаква форма на реклама или платено съдържание. Той е пространство за споделяне на смисъл.
Силно ме вълнуват темите за това как технологиите променят живота ни и как да останем хора въпреки, напук, а понякога дори благодарение на същите тези технологии.
Имах късмета да се уча от майстори в журналистическия занаят от онези поколения, за които журналистиката беше кауза, журналистът – личност, а смисълът на текста беше по-важен от това кой го е поръчал и колко пъти ще се кликне на заглавието му.
Вярвам в метафорите. Вярвам в силата на думите. Обичам думите.
Обичам смислените истории, които не влизат в шаблоните, които разсмиват или разплакват.
Ще ми се да вярвам в машините.
Ще ми се да говорим и мислим повече за това какво ни дават и какво ни отнемат социалните мрежи, пренасянето на живота ни в мрежата, досегът ни от бебета с екраните и клавиатурите. Ще ми се да обсъждаме и следим какво ще ни донесе възходът на изкуствения интелект, на виртуалните хора, на квантовите компютри, на блокчейн и други модерни направления, които идват, за да ни променят из основи.
Ще ми се да вярвам в бъдещето на журналистиката, която най-накрая ще се промени достатъчно, за да отговори на изискванията на новото време. Прекрасно е, че днес всеки е журналист и има какво да каже във фейсбук, но в многотията лесно губим смисъла. Затваряме се в социални балони на единомишленици, разнищваме авторитетите на съставните им части, ставаме по-лесно податливи на фалшиви новини и манипулации.
Имам двама синове и нищо не е по-важно за мен от това те да живеят в по-красив и подреден свят. Да не бъдат част от още едно изгубено поколение, като моето, удавило се в интернет, без да създаде достатъчно смисъл, без да промени нещо. Какъв ще е светът утре зависи все повече от технологиите и последната най-странна година го подчерта с дебел червен маркер.
Особено във времената, когато човешкото общуване и срещата лице в лице останаха на втори план… може би пък баланса ще ни върнат машините?
Ще се радвам да говорим и обсъждаме. По човешки, без претенции. Да разбера какво мислите по всяка от темите, които ви представям. Заедно да навлизаме в света на технологиите и историите, които не спират да се случват, да усмихват и разплакват в епохата на интернет.
Ще се радвам ако дадете идеята за следващата дигитална история, в замяна ще получите символичен подарък (тук)!
Приятно четене!
Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.
Най-новите:
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!
Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“
„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите
Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…
Къде оставихме ролята на бащата?
„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни.
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“
Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.
Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.
До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.
Несамотният бегач на дълги разстояния
Да тичаш, докато победиш себе си. 60 километра по стръмните склонове на Пирин, маратони, ултрамаратони на няколко континента. Да караш колело 600 километра по цялото протежение на българското дунавско крайбрежие. А обиколката на Витоша с колело и бягане, позната като „Витоша 100“, любимо предизвикателство на коравите програмисти да ти се струва „състезание за паркетни бегачи“.
Такъв е днешният ни герой Виктор Асенов, обича да предизвиква себе си, да тича, да изпреварва и да показва. Завършил социална педагогика, така и не успява да си намери професионално развитие, разочарован от начина, по който у нас се отнасяме с хората с увреждания.
Много можем да научим от днешния ни дигитален герой, срещаме се с него и обикаляме София. За да поговорим за предизвикателствата, пред които ни изправя животът и тези, които сами трябва да си поставяме.
Дали не пропуснах да спомена, че той е незрящ? Но това не го спира да гони рекорди. И да преследва мечтите си…