
Кой съм аз
Първия си „домашен“ вестник започнах да „издавам“, когато бях на 6, а в 5-и клас вече бях главен редактор на вестника на нашия клас. Знаех, че искам да ставам журналист, дори още преди да се науча да пиша и, някак естествено, продължих с журналистиката в Софийския университет.
След втори курс попаднах като стажант в Социалния отдел на „24 часа“, където случих на страхотни учители. Пишех основно за здравеопазване и наука. За 4 години успях добре да разбера какво значи броят да трябва да отлети към печатницата, независимо дали имаш музата да напишеш увлекателна страница.
През 2009 г. започнах работа в Списание 8, като в периода 2011 – 2017 г. бях заместник-главен редактор. Работех в едно от малкото издания, където няма забранени за пишещия теми и всяка интересна идея получава благодатната почва да разцъфне във вдъхновен материал. Подготвях публикации, представящи постиженията на българската наука, разказващи за технологиите, които определят времето ни, пътеписи и какво ли още не. Имах невероятната възможност да интервюирам безброй личности, които според мен заслужават да получи думата – от Валери Петров и Леда Милева до Милен Русков и Момчил Николов.
През 2016 г. излезе дебютният ми роман – „И додето се раждат лъчите“, който разказва историята на забележителния фотограф Йордан Йорданов – Юри на границата между биографичното и художественото. Книгата получи съпътстваща награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ и номинация за наградите на Асоциация „Българска книга“ – „Златен лъв“.
След като 14 години си изкарвах хляба с писане на журналистически текстове, от 2017-а се наложи да премина към друга форма на писане, на езика за програмиране JavaScript.
От 2018 г. работя като програмист, но продължавам да публикувам на свободна практика материали, най-вече свързани с технологиите и това как те променят живота ни. През 2019 г. получих наградата в категория „Технологии“ от конкурса на Dir.bg за чиста журналистика Web Report.
Наградата в същата категория на Web Report получих и през 2021 г. и 2022 г. вече като автор на Дигитални истории, което е и своеобразен рекорд. (Още по темата – тук.)
През 2023 г. получих приза в журналистическата категория от конкурса на Българската асоциация по информационни технологии под патронажа на президента Румен Радев.
Редактор съм на повече от 20 книги на различна тематика, издадени от „Българска история“ и „Клуб 8“. Съставител съм на сборника „Инспектор Стрезов се завръща“ с 50 случая на култовия герой, създаден от д-р Светослав Славчев.
Имам двама синове, които винаги намират начин да направят нещата по-забавни.
Най-новите:
„ChatGPT е само един много скъп папагал“
„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков
Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“
Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса
Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“
Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?
Програмистът, който отказа $10 000 000 000
Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?