Кой съм аз
Първия си „домашен“ вестник започнах да „издавам“ на 6, а в 5-и клас вече бях главен редактор на вестника на нашия клас. Знаех, че искам да съм журналист, още преди да се науча да пиша и, някак естествено, продължих с журналистиката в Софийския университет.
След втори курс попаднах като стажант в Социалния отдел на „24 часа“, където случих на страхотни учители. За 4 години успях добре да разбера какво значи броят да трябва да отлети към печатницата, независимо дали имаш музата да напишеш увлекателна страница.
През 2009 г. започнах работа в Списание 8, където бях заместник-главен редактор. Всяка интересна идея там имаше благодатната почва да разцъфне във вдъхновен материал. Имах невероятната възможност да интервюирам безброй забележителни личности, да пиша пътеписи. През 2016 г. излезе дебютният ми роман – „И додето се раждат лъчите“, който разказва историята на забележителния фотограф Йордан Йорданов – Юри.
След като 14 години си изкарвах хляба с писане на журналистически текстове, от 2017-а се наложи да добавя и друга форма на писане, на езика за програмиране JavaScript.
От 2018 г. работя като програмист – занимавам се с фронтенд технологии, имам опит и начело на екип.
През 2020 г. създадох този сайт, който се превърна в кауза и смисъл. Постепенно Дигитални истории се утвърди с нестандартния си поглед, с експериментите, с гостите си.
5 рекордни пъти спечелих наградата от конкурса за чиста журналистика Web Report. През 2023 г. получих и приза в журналистическата категория от конкурса на БАИТ под патронажа на президента Румен Радев.
Обичам интелектуалните предизвикателства – трикратен победител съм в предаването „Последният печели“ (и още 4 пъти в тематичното състезание на софийските куиз клубове през 2025 г.).
Редактор съм на повече от 20 книги на различна тематика, издадени от „Българска история“ и „Клуб 8“. Съставител съм на сборника „Инспектор Стрезов се завръща“ с 50 случая на култовия герой, създаден от д-р Светослав Славчев.
През 2023 г. излезе втората ми книга, която този път събира 32 важни Дигитални истории.
Имам двама синове, които винаги намират начин да направят нещата по-забавни.
Ще се радвам ако дадете идеята за следващата дигитална история, в замяна ще получите символичен подарък (тук)!
Най-новите:
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“
„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.
„Всъщност няма смисъл да притежаваш кола“
Дали бъдещето окончателно принадлежи на електрическите коли? Как ще изглежда мобилността утре? Ще притежаваме ли собствени коли? А колко далеч е моментът, когато човек вече няма да има нужда да шофира?
За Деница Даверова „вчера“ е киното. Посветила му е две десетилетия, а баща ѝ е сценаристът на легендарния филм с това име. Днес и утре обаче за нея са технологиите.
От малка има една не често срещана сред момичетата страст – колите. После идват електрическите превозни средства. През 2018-а тя за първи път се качва на електромобил и бързо решава, че това е бъдещето – и за мобилността, и за самата нея. Напуска снимачните площадки и основава Travel by Electric – платформа, която събира в себе си цялата нужна информация за шофьорите.
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?
Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…
Изгубихме ли последното състезание с ИИ?
Живеем в невероятното бъдеще.
Загубихме ли всяко възможно състезание с изкуствения интелект? Моят отговор е еднозначен. Ще се радвам да чуя вашия.
Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?
Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него всеки? Какво ще го попита, което би попитал теб? Ами което не би попитал?
Някои експерименти на този сайт вече са по-смели от невъзможното и невъобразимото. Ето че ви очаква точно това. Преди два месеца на тази страница се появи „Георги“ – мой дигитален двойник, когото можете да срещнете и днес с бутончето за разговор най-долу вдясно на този сайт.
Добре дошъл беше да си поговори с него всеки. От самото начало бях предупредил, че ще следя разговорите, за да завършим подобаващо експеримента със следващите редове. В които ще разгледаме какво се случи с виртуалния „Георги“. Какво го питаха хората? Къде се справи той и къде се провали? Какво има да ни каже всеки от тези разговори?
Надникваме в разговорите с чатбота, размислите ще оставя основно на вас. А ако искате да проверите уменията му, той все още е тук и ви очаква. Признавам, аз определено не предполагах и за частица от разговорите, които проведе „Георги“. Ето какво имам предвид.
Защо всички слушат Андрей Карпати?
„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“
2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. „Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език.
Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето.
А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?