Кой съм аз

Първия си „домашен“ вестник започнах да „издавам“, когато бях на 6, а в 5-и клас вече бях главен редактор на вестника на нашия клас. Знаех, че искам да ставам журналист, дори още преди да се науча да пиша и, някак естествено, продължих с журналистиката в Софийския университет.

След втори курс попаднах като стажант в Социалния отдел на „24 часа“, където случих на страхотни учители. Пишех основно за здравеопазване и наука. За 4 години успях добре да разбера какво значи броят да трябва да отлети към печатницата, независимо дали имаш музата да напишеш увлекателна страница.

През 2009 г. започнах работа в Списание 8, като в периода 2011 – 2017 г. бях заместник-главен редактор. Работех в едно от малкото издания, където няма забранени за пишещия теми и всяка интересна идея получава благодатната почва да разцъфне във вдъхновен материал. Подготвях публикации, представящи постиженията на българската наука, разказващи за технологиите, които определят времето ни, пътеписи и какво ли още не. Имах невероятната възможност да интервюирам безброй личности, които според мен заслужават да получи думата – от Валери Петров и Леда Милева до Милен Русков и Момчил Николов.

През 2016 г. излезе дебютният ми роман – „И додето се раждат лъчите“, който разказва историята на забележителния фотограф Йордан Йорданов – Юри на границата между биографичното и художественото. Книгата получи съпътстваща награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ и номинация за наградите на Асоциация „Българска книга“ – „Златен лъв“.

След като 14 години си изкарвах хляба с писане на журналистически текстове, от 2017-а се наложи да премина към друга форма на писане, на езика за програмиране JavaScript.

От 2018 г. работя като програмист, но продължавам да публикувам на свободна практика материали, най-вече свързани с технологиите и това как те променят живота ни. През 2019 г. получих наградата в категория „Технологии“ от конкурса на Dir.bg за чиста журналистика Web Report.

Наградата в същата категория на Web Report получих и през 2021 г. и 2022 г. вече като автор на Дигитални истории, което е и своеобразен рекорд. (Още по темата – тук)

Редактор съм на повече от 20 книги на различна тематика, издадени от „Българска история“ и „Клуб 8“. Съставител съм на сборника „Инспектор Стрезов се завръща“ с 50 случая на култовия герой, създаден от д-р Светослав Славчев.

Имам двама синове, които винаги намират начин да направят нещата по-забавни.

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This