Кой съм аз
Първия си „домашен“ вестник започнах да „издавам“, когато бях на 6, а в 5-и клас вече бях главен редактор на вестника на нашия клас. Знаех, че искам да ставам журналист, дори още преди да се науча да пиша и, някак естествено, продължих с журналистиката в Софийския университет.
След втори курс попаднах като стажант в Социалния отдел на „24 часа“, където случих на страхотни учители. Пишех основно за здравеопазване и наука. За 4 години успях добре да разбера какво значи броят да трябва да отлети към печатницата, независимо дали имаш музата да напишеш увлекателна страница.
През 2009 г. започнах работа в Списание 8, като в периода 2011 – 2017 г. бях заместник-главен редактор. Работех в едно от малкото издания, където няма забранени за пишещия теми и всяка интересна идея получава благодатната почва да разцъфне във вдъхновен материал. Подготвях публикации, представящи постиженията на българската наука, разказващи за технологиите, които определят времето ни, пътеписи и какво ли още не. Имах невероятната възможност да интервюирам безброй личности, които според мен заслужават да получи думата.
През 2016 г. излезе дебютният ми роман – „И додето се раждат лъчите“, който разказва историята на забележителния фотограф Йордан Йорданов – Юри на границата между биографичното и художественото. Книгата получи съпътстваща награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ и номинация за наградите на Асоциация „Българска книга“ – „Златен лъв“.
След като 14 години си изкарвах хляба с писане на журналистически текстове, от 2017-а се наложи да премина към друга форма на писане, на езика за програмиране JavaScript.
От 2018 г. работя като програмист, но продължавам да публикувам на свободна практика материали, най-вече свързани с технологиите и това как те променят живота ни. През 2019 г. получих наградата в категория „Технологии“ от конкурса на Dir.bg за чиста журналистика Web Report.
Наградата в същата категория на Web Report получих и през 2021, 2022, 2023 и 2024 г. вече като автор на Дигитални истории, което е и своеобразен рекорд. (Още по темата – тук.)
През 2023 г. получих приза в журналистическата категория от конкурса на Българската асоциация по информационни технологии под патронажа на президента Румен Радев.
Обичам интелектуалните предизвикателства – трикратен победител съм в предаването „Последният печели“.
Редактор съм на повече от 20 книги на различна тематика, издадени от „Българска история“ и „Клуб 8“. Съставител съм на сборника „Инспектор Стрезов се завръща“ с 50 случая на култовия герой, създаден от д-р Светослав Славчев.
През 2023 г. излезе и втората ми книга, която този път събира 32 важни Дигитални истории.
Имам двама синове, които винаги намират начин да направят нещата по-забавни.
Ще се радвам ако дадете идеята за следващата дигитална история, в замяна ще получите символичен подарък (тук)!
Най-новите:
Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!
Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“
„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране
Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…
Божидар и химията срещу пластовете прах
Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…
А сега накъде, ChatGPT?
Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“
„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?