Кой съм аз
Първия си „домашен“ вестник започнах да „издавам“, когато бях на 6, а в 5-и клас вече бях главен редактор на вестника на нашия клас. Знаех, че искам да ставам журналист, дори още преди да се науча да пиша и, някак естествено, продължих с журналистиката в Софийския университет.
След втори курс попаднах като стажант в Социалния отдел на „24 часа“, където случих на страхотни учители. Пишех основно за здравеопазване и наука. За 4 години успях добре да разбера какво значи броят да трябва да отлети към печатницата, независимо дали имаш музата да напишеш увлекателна страница.
През 2009 г. започнах работа в Списание 8, като в периода 2011 – 2017 г. бях заместник-главен редактор. Работех в едно от малкото издания, където няма забранени за пишещия теми и всяка интересна идея получава благодатната почва да разцъфне във вдъхновен материал. Подготвях публикации, представящи постиженията на българската наука, разказващи за технологиите, които определят времето ни, пътеписи и какво ли още не. Имах невероятната възможност да интервюирам безброй личности, които според мен заслужават да получи думата.
През 2016 г. излезе дебютният ми роман – „И додето се раждат лъчите“, който разказва историята на забележителния фотограф Йордан Йорданов – Юри на границата между биографичното и художественото. Книгата получи съпътстваща награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ и номинация за наградите на Асоциация „Българска книга“ – „Златен лъв“.
След като 14 години си изкарвах хляба с писане на журналистически текстове, от 2017-а се наложи да премина към друга форма на писане, на езика за програмиране JavaScript.
От 2018 г. работя като програмист, но продължавам да публикувам на свободна практика материали, най-вече свързани с технологиите и това как те променят живота ни. През 2019 г. получих наградата в категория „Технологии“ от конкурса на Dir.bg за чиста журналистика Web Report.
Наградата в същата категория на Web Report получих и през 2021, 2022 и 2023 г. вече като автор на Дигитални истории, което е и своеобразен рекорд. (Още по темата – тук.)
През 2023 г. получих приза в журналистическата категория от конкурса на Българската асоциация по информационни технологии под патронажа на президента Румен Радев.
Обичам интелектуалните предизвикателства – трикратен победител съм в предаването „Последният печели“.
Редактор съм на повече от 20 книги на различна тематика, издадени от „Българска история“ и „Клуб 8“. Съставител съм на сборника „Инспектор Стрезов се завръща“ с 50 случая на култовия герой, създаден от д-р Светослав Славчев.
През 2023 г. излезе и втората ми книга, която този път събира 32 важни Дигитални истории.
Имам двама синове, които винаги намират начин да направят нещата по-забавни.
Ще се радвам ако дадете идеята за следващата дигитална история, в замяна ще получите символичен подарък (тук)!
Най-новите:
Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива
Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.
„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“
Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?
Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“
„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?
Да си купиш вечна младост
46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“
Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?