Кой съм аз
Първия си „домашен“ вестник започнах да „издавам“, когато бях на 6, а в 5-и клас вече бях главен редактор на вестника на нашия клас. Знаех, че искам да ставам журналист, дори още преди да се науча да пиша и, някак естествено, продължих с журналистиката в Софийския университет.
След втори курс попаднах като стажант в Социалния отдел на „24 часа“, където случих на страхотни учители. Пишех основно за здравеопазване и наука. За 4 години успях добре да разбера какво значи броят да трябва да отлети към печатницата, независимо дали имаш музата да напишеш увлекателна страница.
През 2009 г. започнах работа в Списание 8, като в периода 2011 – 2017 г. бях заместник-главен редактор. Работех в едно от малкото издания, където няма забранени за пишещия теми и всяка интересна идея получава благодатната почва да разцъфне във вдъхновен материал. Подготвях публикации, представящи постиженията на българската наука, разказващи за технологиите, които определят времето ни, пътеписи и какво ли още не. Имах невероятната възможност да интервюирам безброй личности, които според мен заслужават да получи думата.
През 2016 г. излезе дебютният ми роман – „И додето се раждат лъчите“, който разказва историята на забележителния фотограф Йордан Йорданов – Юри на границата между биографичното и художественото. Книгата получи съпътстваща награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ и номинация за наградите на Асоциация „Българска книга“ – „Златен лъв“.
След като 14 години си изкарвах хляба с писане на журналистически текстове, от 2017-а се наложи да премина към друга форма на писане, на езика за програмиране JavaScript.
От 2018 г. работя като програмист, но продължавам да публикувам на свободна практика материали, най-вече свързани с технологиите и това как те променят живота ни. През 2019 г. получих наградата в категория „Технологии“ от конкурса на Dir.bg за чиста журналистика Web Report.
Наградата в същата категория на Web Report получих и през 2021, 2022, 2023 и 2024 г. вече като автор на Дигитални истории, което е и своеобразен рекорд. (Още по темата – тук.)
През 2023 г. получих приза в журналистическата категория от конкурса на Българската асоциация по информационни технологии под патронажа на президента Румен Радев.
Обичам интелектуалните предизвикателства – трикратен победител съм в предаването „Последният печели“ (и още 4 пъти в тематичното състезание на софийските куиз клубове през 2025 г.).
Редактор съм на повече от 20 книги на различна тематика, издадени от „Българска история“ и „Клуб 8“. Съставител съм на сборника „Инспектор Стрезов се завръща“ с 50 случая на култовия герой, създаден от д-р Светослав Славчев.
През 2023 г. излезе и втората ми книга, която този път събира 32 важни Дигитални истории.
Имам двама синове, които винаги намират начин да направят нещата по-забавни.
Ще се радвам ако дадете идеята за следващата дигитална история, в замяна ще получите символичен подарък (тук)!
Най-новите:
„Страх от технологии = изоставане на нацията“
Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.
Колко е IQ-то на ChatGPT?
Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!
Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“
„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите
Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…
Къде оставихме ролята на бащата?
„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни.