Последните истории
Всички истории →Как да (не) си направиш (ИИ) чудовище
Във времето, когато свръхнапредналият ИИ разтърсва всяка област на живота ни, е все по-лесно да му придадем човешки качества. Но колко е трудно благият, хрисим, готов винаги да съдейства ИИ модел да се превърне в… злодей? Да стане груб, дискриминиращ, обиждащ. Агресивен, заплашителен, дори опасен? Оказва се, че това далеч не е толкова сложна задача, колкото ни се иска. Точно както при човека тънката пелена на възпитанието, цивилизоваността, добротата лесно се свлича от обстоятелствата, така и ИИ може с не чак толкова много усилия да покаже най-грозното си лице. Ще се убедим от един прелюбопитен експеримент, за който ще ни разкаже ИТ специалистът Дамян Дешев. Защо това е важно? Защото във времената, когато напредналите агенти все по-често излизат от контрол; когато отворените модели могат да бъдат пуснати на достъпен за всеки хардуер; когато се доверяваме още и още на все по-убедителните и съвършени езикови модели, от това колко добре ще обсъдим, осмислим и ограничим подобни проблеми зависи бъдещето на всички ни…
02„Да оставим човечеството да се наиграе на технологии“
Как загубихме способността да почакаме и защо е важно да си я върнем? Ще успеем ли да развием умението да скучаем качествено, когато технологиите уж ни освобождават време? Какво ще пише в последната книга, написана от човек? Виолета Радкова ме впечатли с дебютния си роман „И леглото ни е зеленина“. Тя е преводач и редактор, книгата ѝ стъпва върху спомените на прабаба ѝ, записвани в бакалски тефтер, докато голяма част от нея тя пише на телефона си. Заловени от настоящето, с нея ще поговорим за бъдещето и миналото, за бързото и бавното. За книгите и смисъла.
03Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!
Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи. Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа. Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“. Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели? Меко казано.
04Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България
„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век? Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман. Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?
05„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“
Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите? „Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на управление и манипулиране. Технологията разкрива властови и йерархични структури. Технологията създава монополи. Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.
„Вярвам в метафорите. Вярвам в силата на думите. Обичам смислените истории, които не влизат в шаблоните.“
Георги КараманевЖурналист, писател и програмист · автор на Дигитални истории
