Най-новите дигитални истории:
„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“
Какво е да си успешен поет днес? Кое те кара да продължаваш? Как изглежда бъдещето на поезията? Докога ще я има? Как тя може да вълнува повече хора, да ни помага да осмисляме големите теми на днешния ден?
Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия.
Той завършва хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен, след което се насочва към разностранните полета на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по клинична психология, от 13 години работи като учител и училищен психолог, а вече и преподава на бакалаври и магистри в Нов български университет.
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността
Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…
8 неочаквани факта за Джон Атанасов
„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон
Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.
„Епидемията от невежество само ще се разширява“
„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?
През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?
Рубрики:
Избрани:
Колко изкара ChatGPT на матурата по български?
По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература.
След като всяко лято излязат оценките, медиите бързат да се впечатлят от ниските резултати. Как обаче би се справил ChatGPT? Колко ли ще изкара суперзвездата в света на изкуствения интелект? Ще му стигне ли балът, за да влезе в елитна университетска специалност?
Време е за един прелюбопитен експеримент. Ще задам на нашия герой без никакви допълнителни указания задачите от тазгодишния зрелостен изпит. За да има елемент на състезание, ще се включа и аз, също ще попълня матурата.
После идва ред на учителя г-н Светослав Стойчев, който е сред истинските оценители на матурите и се съгласи да се включи в експеримента. Той ще получи двете попълнени форми – от мен и ChatGPT, и ще ги оцени, точно както се случва в практиката. И като допълнение – ще проверим дали учителят ще успее да различи кое е попълнено от алгоритъма и кое – от попрестарял зрелостник.
Кой ли от двама ни ще се изложи повече? Вземайте пуканките.
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории
За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.
„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.
Как се „счупи“ разговорът онлайн?
Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)
Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?
Как да си генерираш инфлуенсър
Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?
Исус. Програмистът, дошъл от гетото
„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?
Смислените истории
Казвам се Георги Караманев и се радвам да ви посрещна тук, за да поговорим за смислените истории, които се случват и онлайн. За това как технологиите променят живота ни и как да останем хора въпреки, напук, а понякога дори благодарение на същите тези технологии.
И додето се раждат лъчите
Магическа и реална приказка. За изкуството, приятелството, за важните мигове в живота. За образите, които те карат да се замислиш, и историите, които вълнуват…
