„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“

2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. „Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език.

Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето.

А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?

Наше момче

Андрей Карпати е роден през 1986 г. в Братислава, тогава Чехословакия. На петнайсет се мести със семейството си в Торонто. Технологиите го влекат от малък, там го застига и големият късмет да попадне в курса на „кръстника на ИИ“, Джефри Хинтън. Това се случва много години преди днешния ИИ бум, даже преди невронните мрежи да се окажат толкова успешна технология, а големите езикови модели да се превърнат в синоним на „изкуствен интелект“. По онова време този подход е ексцентрична идея, в която вярват шепа изследователи.

Следват магистратура в Канада и докторантура в Станфорд при Фей-Фей Ли, създателката на модерните технологии за компютърно зрение.

Именно тук Андрей за първи път изпъква като иноватор, създавайки CS231n – първият курс по дълбоко самообучение в Станфорд се превръща в легенда. Записките от лекциите се разнасят из интернет и до днес, учат цяло поколение инженери, когато направлението изведнъж се оказа толкова важно и успешно.

И това е, с което е специален днешният ни герой. Че е едновременно задълбочен изследовател на всичко най-ново в света на ИИ, но и роден учител, който обяснява така, че да го разбере всеки.

Като на снимка

Струва си да споменем една негова история от онова време. Невронните мрежи тъкмо започват да разпознават обекти в снимки изненадващо добре, но… никой не знае точно колко добре се справят всъщност, защото няма с какво да ги сравнят. Какъв е „човешкият резултат“ на същата задача?

По онова време все още се чудехме – дали има как да загубим и това състезание? Подобно на шахматната битка на човека срещу машината, която после продължи във всяко едно друго поле – на спорта, знанията и уменията.

Наистина ли алгоритмите са способни да разпознават какво има на дадено изображение по-добре, отколкото човекът?

Вместо да гадае, Карпати сяда и часове наред лично класифицира хиляди изображения от ImageNet – огромната база, по която се мери колко са добри тези системи – за да установи каква е грешката на един внимателен човешки поглед. Около 5%.

После пуска мрежата срещу собствения си резултат.

И губи.

Шекспир програмист

Така разпознаването на изображения става поредната загубена битка в съревнованието между човека и машината.

През 2015 г. Карпати публикува блогпост, в който разказва за свой експеримент – как е обучил невронна мрежа с голям брой разнообразни текстове и после я кара да съчинява свои. Системата започва да бълва псевдопиеси на Шекспир, измисля несъществуващи имена, дори генерира правдоподобен компютърен код, който – уви!, – не работи.

Да ви звучи… познато? Немалко години ще минат, преди всички да разберем колко са напреднали големите езикови модели. Колко лесно е също да започнат да халюцинират, а колко бързо ще се намерят технологични решения и за тези проблеми.

Малко по-късно идва есето, което се превръща в негова визитна картичка и го прави наистина известен – „Софтуер 2.0“. Тезата е радикална за времето си: дошла е нова парадигма в създаването на софтуер. При „Софтуер 1.0“ всичко е в ръцете ни, докато вече човекът не е този, който формулира логиката – той подбира данните, а невронната мрежа сама създава програмата, базирайки се на тях. Програмираш, като подаваш примери, не като пишеш команди.

Това не е абстрактна идея, а нова парадигма, убеден е Карпати и за да го докаже, решава да опита в най-големия възможен мащаб. От 2017 до 2022 г. той ръководи разработването на изкуствен интелект в Tesla – именно екипа, който прави компютърното зрение на автопилота. Колата няма как да кара според милиони редове код, който описва, че ако види пешеходец, трябва да спре. Напротив, системата се учи от собствения си опит, а инженерите я насочват. Именно това са и годините, в които самоуправляващите се коли напреднаха драстично, а първопроходник се оказа екипът на Карпати.

Профилната му снимка в Х

Джипити

През февруари 2023 г. словакът се връща в OpenAI – компанията, която е помогнал да бъде основана 8 години по-рано като един от първите единайсет души в екипа. Знаете, това е епицентърът на шума покрай ChatGPT, моментът, в който изкуственият интелект изведнъж нахлу във всеки компютър и всеки разговор.

Задържа се само година и напуска, за да направи свой стартъп, насочен към образованието. Eureka Labs залага на това, че според Карпати най-голямото препятствие пред образованието днес е недостигът на отлични учители. Ами ако курсовете се проектират от най-добрите хора в дадена област, а самото преподаване, упражненията и обратната връзка се мащабират от изкуствен интелект? Това си остава една от най-големите му идеи и каузи и до днес.

По това време днешният ни герой създава дълга поредица от подробни видеа, в които обяснява как работят дълбоките невронни мрежи и как можем да ги изграждаме. Защото е убеден, че това е пътят за осмисляне на технологиите. Че ако нещо изглежда като магия, значи още не сме го обяснили достатъчно добре.

Карпати налага редица идеи, които се превръщат в начин, по който цялата ИТ индустрия мисли за себе си. От това, че английският е „най-якият нов език за програмиране“, защото вече говорим на машините с човешки думи, до това, че големите езикови модели са нещо като „духове на хора“ – статистически отражения на всичко, което човечеството някога е написало. А моделът е ядрото на нов вид операционна система, в която ние сме просто потребители.

Вайбът на вайба

И ето че стигаме до 2 февруари 2025 г., когато Карпати написа в X едно простичко изречение, с което започнахме, и на практика роди цяла революция. Да, това още не се е случило за филолозите, но за хората от света на технологиите „вайб коденето“ е несъмнено повече от думата на годината. Терминът описа новия ни начин на работа: „напълно се отдаваш на вибрацията… и забравяш, че кодът изобщо съществува“. Просто казваш на изкуствения интелект какво искаш на обикновен език, приемаш каквото ти върне, без да четеш всеки ред, и оставяш програмата да „расте“ сама.

Вайб кодингът запали разгорещен спор, който и до днес не е приключил. За едни той е освобождаване – внезапно хора без години инженерно образование могат да правят софтуер, само като опишат идеята си с думи. За други е опасно отказване от разбиране – ако никой вече не чете кода, кой носи отговорност, когато нещо се „счупи“?

Самият Карпати, по правило балансиран, застава някъде по средата: възхищава се на новата сила, но продължава да настоява, че който иска да я владее истински, трябва да разбира и какво се случва под похлупака.

Дали обаче сме способни да го направим? Словакът не дава отговора, напротив. В края на миналата година пак той написа: „Никога не съм се чувствал толкова изостанал като програмист“. Защото има усещането, че би могъл да бъде десет пъти по-успешен, ако просто успее правилно да сглоби всичко, което се е появило само за последната година. А неуспехът да го направи усеща почти като лична слабост.

Назъбена интелигентност

Написа още, че да управляваш цяла армия от ИИ агенти, които пишат код вместо теб, понякога те докарва до „състояние на психоза“. Появи се и нова култова фраза: „назъбена интелигентност“ – идеята, че днешните модели са едновременно свръхчовешки добри в едно и изненадващо глупави в друга задача, често без да разбираме логиката къде минава ръбът.

Самият vibe coding, отбеляза още той, вече остарява. Безгрижното „отдай се на вибрацията“ отстъпва място на нещо по-дисциплинирано, което започнаха да наричат agentic engineering – не просто да оставиш машината да пише, а да оркестрираш рояк агенти, да им задаваш проверки, да ги следиш. Същите инструменти, съвсем различен подход.

Неотдавна се появи и следващата му идея, която промени подхода към ИИ агентите. Според него е добре всеки от нас да събира своя лична „уикипедия“ от важни данни, която постоянно се обновява, и на базата на нея да организира начина, по който работи с ИИ.

Новата му работа в Anthropic е в екипа по предварително трениране на моделите – фазата на огромните обучителни цикли, които дават на ИИ основните му умения. Целта му е формулирана съвсем ясно: да изгради екип, който използва Claude, за да ускори изследванията за следващия Claude.

И като че ли всичко си идва на мястото. Както преди е учил колите на Tesla да се управляват сами, в „Софтуер 2.0“ не пишеш програмата, а създаваш условията тя да се появи сама, е, тук вече стигаме до момента, когато отново машината се подобрява от собствения си опит. Просто сега обектът е самият изкуствен интелект.

Бъдеще просто

Какво ли можем да очакваме? Какви са следващите изумителни умения, които ще минат от другата страна на назъбената интелигентност? Останаха ли изобщо такива?

Преди да се разделим, даваме думата на самия Карпати. Заедно с Claude избрахме 5 цитата от едно от малкото му подробни интервюта:

• Според него живеем в „Десетилетие на агентите“, а не в годината им. За Карпати истински способните ИИ агенти – такива, които да вършат работа като стажант или служител, са на около десетилетие разстояние, не на година-две. Днешните модели според него имат сериозни „когнитивни дефицити“ – липсват им непрекъснато учене, постоянна памет, добра мултимодалност и умение да боравят с компютър. Сам определя прогнозите си като 5-10 пъти по-консервативни от типичните очаквания на силициевите магнати, но все пак по-оптимистични от закоравелите скептици.

• Карпати отхвърля сценария за рязък скок, при който заради ИИ напредъка икономиката внезапно се изстрелва с 20% годишен растеж. Аргументът му е исторически: компютрите, интернет и мобилните телефони също са дълбоко преобразяващи, но в кривата на БВП няма „момент на компютъра“ – те проникват бавно и се сливат с останалите фактори на растежа.

• Бъдещето на труда според него е разширена интелигентност, а не заместване. Вместо роботи, които вършат всичко вместо нас, Карпати залага на модела „човек в цикъла“ – ИИ поема рутинното и автоматичното, а човекът остава за новото, творческото и високорисковото. Автоматизацията е избирателна, а не тотална, а следващите поне десет години според него ще са епоха на усилване на човека, не на изместването му.

• Според него дотук сме постигнали голям напредък, що се отнася до ИИ агентите, но трудното тепърва предстои – показва го и опитът му от самоуправляващите се коли. Пътят от 99 до 99,9% надеждност е толкова труден, колкото е бил преди това от 0 до 90% или от 90 до 99% – всяка следваща „деветка“ иска поне толкова работа, колкото предишната. Затова впечатляващите демонстрации заблуждават: разгръщането на наистина надеждни агенти ще е десетилетие упорит труд. „А ние – добавя той, – още не сме стигнали дори до 99%.“

• Днес учим утилитарно – за да си намерим работа. Според Карпати, когато машините поемат труда, ученето ще остане заради самото него: за удоволствие и за форма на ума, както днес ходим на фитнес, не защото някой се нуждае от мускулите ни. Визията му за Eureka Labs е точно това – ИИ-наставник да прави перфектно персонализирано обучение, достъпно за всеки.

Доста повече спокойствие и доста голяма разлика от прогнозите на повечето технологични лидери, ще се съгласите. Но той си е такъв – изключително умен, без да изглежда арогантен. Влиятелен, без да е шумен. Технически задълбочен, но достъпен. Свързан с най-големите компании, но по някакъв начин запазил образа на човек, който може просто да седне и да обяснява. И дори да успокоява.

А кой ли ще се окаже прав? Само времето ще покаже. А също – следващият Claude, или пък следващото есе, в което Андрей Карпати ще улови духа на времето…