Представяте ли си какво им е било на кочияшите, когато видели първите автомобили? Сигурно в началото са се чувствали в безопасност. „Кой ли ще се качи в тези странни кубчета? Вместо да се наслаждава на спокойното, природосъобразно пътуване“ (и аромати)… После, неусетно колите направили труда им ненужен. Но пък създали ново поприще – на шофьора, което и до днес оцелява като професия.

Е, аз, заедно с още няколко десетки милиона софтуерни инженери из целия свят се озовахме в същата роля. Професията ни е ненужна във вида, в който я познаваме. Ние се държим за компютърния код, като кочияш за коня си, докато все повече започва да го пише изкуственият интелект. Освен това нямаме лукса на коните водачи новата технология, която прави познатия ни досега труд ненужен, да се налага с десетилетия. После, чак век и половина по-късно, да се задават самоуправляващите се коли, които пък да направят безпредметно и следващото логично поприще – спасение.

Всичко става тук и сега и дори не се знае как да бъдеш подготвен.

Само за месец някои от безспорните авторитети от различни поколения и области на компютърния свят се обединиха зад една и съща идея. Днес не е нужно човекът да пише компютърен код. Защото изкуственият интелект вече го прави по-добре от нас.

Тази Дигитална история е важна не само за десетките милиони програмисти, но и защото е силен пример. Тя се случва в софтуерния свят, но няма причина да не се повтори във всяка друга област, където ИИ навлиза по-бавно, но също толкова неумолимо.

Май е време да слизаме от „конете“ или клавиатурите.

Но… какво да захванем тогава? Как изглеждат воланите на ИИ? Какво ще правят програмистите, когато вече не пишат код?

 

 

Код кодувам, вяра зарад вяра

С какво се занимават софтуерните инженери, или, както сме свикнали да ги наричаме по-често – програмистите? Не, не е само да спорят ожесточено за мем на седмицата и да пият соево лате. Истината е, че тази професия е много по-комплексна, отколкото изглежда отвън. Включва постоянно общуване, обсъждане, учене. Включва огромни етапи на анализиране, планиране, проверяване, подготовка.

И все пак, основната ѝ роля е (или поне беше) в един момент да се стигне до създаването и развиването на софтуер. Което пък се случва(ше) с писането и четенето на компютърен код.

Ставало е дума за Маргарет Хамилтън – един от първите програмисти. По времената, когато дори самата професия не е съществувала, тя пише софтуера, необходим за изпращането на хора на Луната – нещо, което 6 десетилетия по-късно едва-едва плахо сме на път да повторим като цивилизация. Ако знаете нейната история, сигурно си спомняте тази снимка:

 

 

Тук програмистката е до компютърния код, който е написала. И наистина – в началото компютрите са мистични „създания“ с бинарен код, който трябва да бъде писан бит подир бит.

 

Кодката на Шрьодингер

После компютърните науки се обособяват като отделна дисциплина, а създаването на софтуер минава на съвсем ново ниво. Появява се езикът за програмиране С, а след него се роят и много други, подобни и базирани на него. С тяхна помощ може да се създава софтуер на език, близък до английския, който след това се обработва, за да стигне до ниското ниво на изпълнение от самата машина.

Не е ли супер? „Компютре, направи това“ и той го прави. Това облекчи значително работата на хората, които създават софтуер, те вече имаха доста по-удобно средство, с което да градят тухличка по тухличка сградите на своите произведения. Които да работят така, както очакват потребителите.

Някъде тук софтуерният свят се превърна в подходящо поприще за хора, които нямат чак такъв опит в математиката и точните науки. Да, част от проектите все още изискват много сериозни и задълбочени познания, но огромна част от работата в софтуерната индустрия стана достъпна и удобна. А това превърна професията в доста добро място и за хора, които идват от съвсем други индустрии – такъв е и моят опит.

 

 

Така стигнахме до днешния ден, когато с колега се заприказвахме за това, че…, изкарвайки си хляба като софтуерни инженери, през последния месец не сме написали и ред компютърен код.

Дойде ли моментът, когато програмистите спряха да програмират?

 

Бъги

 

 

„Дали този код е много по-добър от всеки, който аз бих могъл да напиша на ръка? Със сигурност е“.

Дори най-прогресивните люде в софтуерните среди не биха могли да допуснат, че нещо подобно ще напише в самото начало на 2026-а Линус Торвалдс. Човекът, написал със собствената си клавиатура основите на операционната система, която днес използват огромна част от устройствата около нас. Създателят на „Линукс“, но и на „Гит“, още една концепция и платформа, която пък е неизменна част от ежедневната работа на всеки софтуерен специалист…

След като той признава, че ИИ е способен да пише по-качествен код от самия него… къде отиваме всички ние, които далеч не сме съвършени в софтуерните си познания?

Може би основната идея е, че просто се вдига нивото на абстракция. За момента със сигурност е така. Както модерните програмни езици ни позволиха да пишем четим и разбираем код, така идва изкуствения интелект, с когото просто трябва много добре да обсъдим какво точно искаме да постигнем и после да го оставим да си върши работата, като накрая проследим колко добре се е справил.

Да, заменяме коня, който ни помагаше да стигнем до целта, с автомобил, но все още ние го шофираме.

Дали обаче зад ъгъла и зад още няколко ИИ модела не дебнат самоуправляващите се коли в нашата метафора – системите, които ще направят труда ни излишен?

 

 

Програмисти оптимисти

Човек може да се натъкне онлайн на мнения, че всичко това е излишен шум, че кодът, написан от изкуствен интелект, въобще не пести от времето ни, а напротив. В същото време често може да се чуе и другата крайност – че програмистите вече не бива дори да поглеждаме компютърния код, генериран от ИИ, достатъчно е да следим как работи.

И все пак, нещо голямо вече е тук и то вече промени из основи професията ни. В началото в ИИ виждахме съветник, когото да помолим за помощ в чата, когато нещо не се получи както трябва. Точно както го правехме преди, търсейки информация онлайн. Сайтът Stack Overflow беше най-добрият приятел на програмиста, после го изместиха ChatGPT и роднините му.

Неусетно ИИ влезе в софтуера, с който пък ние създаваме софтуер. Започна да ни дописва, да ни пести време, да ни отменя за досадните, рутинни команди. А после… после се появи Claude Code и всички останали решиха, че ще са като него.

Днес в работата си програмистите имаме един интегриран „приятел“, който прави почти всичко. Дали е приятел… все още зависи от нас, но може би е твърде силно определение за софтуер, който дотолкова оптимизира работата ти, че те измества.

Достатъчно е обаче да пуснеш този софтуер, внимателно и задълбочено да обсъдите какво искаш да бъде постигнато и магията се случва… Точно както го признава и Линус, виждаш код, който много често е толкова добър, че усещаш, че сам не би могъл да го напишеш.

 

 

Пенчо, не коди

Често питам писателите, които ми гостуват, как ще се почувстват, ако прочетат генериран текст, толкова добър, че те не биха могли да го напишат. Да, сигурно този момент е още далеч, но аз, а и много други програмисти знаем какво ще им е.

Можем дори да разширим метафората. Защото с тези платформи ние получаваме не просто приятел, а цял екип. Ако се постараем да си „подредим къщичката“ в работата, ние я делегираме на поредица от ИИ агенти. Един дава заданието, втори го оценява и подобрява, трети го изпълнява, четвърти го проверява… Так не просто имаш по-добър от себе си „писател“, а цяло издателство.

И, което е още по-интересното (доброто или лошото?), читателите недвусмислено печелят от това…

Звучи доста демотивиращо, какво ще кажете? Може би вече няма особен смисъл да се учиш да караш кола в еквивалента на тази задача на софтуерното поле?

 

 

Чук и наковалня

Междувременно ние се адаптираме… както можем. Учим се на новите правила като например т.нар. контекст мениджмънт – да изберем какво и как да подадем на модела за конкретната задача. По всичко личи – още едно умение, което наскоро ще е напълно ненужно, както дойде и отлетя идеята за майсторлък в писането на промптове като едва ли не отделна професия.

А може би сме близо до предела и нататък ИИ не може да напредва и да ни „избутва“ към края на плоската ИТ-земя? Само ще ви кажа, че миналата седмица и OpenAI, и Anthropic пуснаха следващите си модели за програмиране с още впечатляващи възможности. Дори без да гледат в интернет, пуснати успоредно, неколцина агенти на Claude Code вече са способни да напишат цял компилатор на езика C – до не толкова отдавна не просто сложна задача, а такава за големи екипи от най-големите специалисти в бранша.

„Виждаме, че преминаваме от един свят, в който програмистите имаха монопол над софтуерната разработка, към новия, в който те са специалистите, те са инженерите, те са хората, които правят трудните задачи и големите проекти. Но малките проекти се правят от бизнеса, а средните – в колаборация бизнес-програмист. Да, това е нова концепция, която за някои може да бъде истински шок“, каза ми Светлин Наков в подкаста на DEV.BG. Това се случи в един разговор, който препоръчвам на всеки, интересуващ се от бъдещето на ИТ света:

 

 

„Ако в даден проект ИИ не е приложим, това означава, че проектът е толкова специфичен, сериозен или критичен, че там не могат да работят и инженери на ниско и средно ниво. Има такива проекти, наистина. Освен това, има технологии, в които все още не е добър, просто защото не е имал откъде да бъде научен. Но оттук нататък ще правим всичко с ИИ, освен нещата, които не можем. Трябва да свикнем с идеята, че писането на код е машинна задача“, каза още Наков.

Давам ви още малко примери. Джана Доугън, която е начело на екипа зад Gemini API – ИИ флагмана на Google, започна един свой пост онлайн така: „Не се шегувам и това не е смешно“.

 

 

 

Човекът, който се смее

Съгласен съм, че не е смешно. Защото нататък Джана разказа как екипът ѝ цяла година е работил върху нещо, което след това е било пресъздадено от ИИ за един час. „Опитваме се да изградим разпределени оркестратори за агенти от миналата година. Има различни варианти, не всички сме на едно мнение… Дадох на Claude Code описание на проблема и той генерира това, което построихме миналата година. За един час. Не е перфектно и го доизпипвам, но това е положението в момента. Ако сте скептични към агентите за програмиране, пробвайте ги в област, в която вече сте експерти. Създайте нещо сложно от нулата, където вие можете да сте съдия на резултатите“.

Определено, ако не ви се е случвало, ви съветвам да опитате. После обаче не обвинявайте мен за идеята.

Още в средата на 2025 г. Сундар Пичай разкри, че значително над 30% от кода в Google вече се пише от ИИ. Лидерът на Microsoft Сатя Надела също споменава около 30%.

А самият Claude Code – платформата, която направи всичко това възможно? Един от водещите инженери на създателите му от Anthropic отбеляза, че над 80% от кода, с който работи Claude Code, е написан от… самия Claude Code. Лидерът на екипа Борис Черни пък казва, че сам не е писал и ред код от месеци.

 

 

Черни мисли

Разбира се, няма защо да се предоверяваме точно на него, той си рекламира стоката и това не ни дава причини да го обвиняваме в обективност. Само че изводът идва отвсякъде, а въпросите, които поражда, са значително повече и по-сложни от констатацията, че човекът вече няма нужда да пише компютърен код.

Доколко можем да се доверим на ИИ? Дали всичко това не е цъкаща бомба за цялата ИТ индустрия, а и света, който се крепи на нея? Как промяната в целия процес на работа на такъв голям брой специалисти да се случи логично, осмислено, с възможно най-малко рискове?

Как оттук нататък да учим начинаещите програмисти, които ще трябва да контролират софтуера, писан от ИИ, след като знаят, че всеки отговор е на върха на клавиша?

Ще е нужен ли изобщо човекът в целия процес, извън ролята му на този, който да постави заданието?

 

 

Гейм, сет, мач

„Това е казвано хиляди пъти и преди, но позволете ми да добавя и собствения си глас: ерата, в която хората пишат код, приключи. Тревожно за онези от нас, които се самоопределят като софтуерни инженери, но не по-малко вярно. Това не значи, че софтуерните инженери нямат работа за вършене – но директното писане на синтаксис не е тя“, написа и Райън Дал, създателят на Node.js.

 

 

Всички цитати в този текст са от мнения, публикувани през последния месец и това не е случайно.

С особено интересна публикация се включи Андрей Карпати, един от създателите на OpenAI, на Tesla, безспорен учен и визионер.

Накратко:

„Предвид последния скок в способностите на моделите да пишат код, както много други, и аз бързо преминах от около 80% ръчно писане и 20% агенти през ноември към 80% „агентско“ кодене и 20% редакции + доизпипване през декември. Тоест, на практика вече програмирам най-вече на английски. Малко притеснено казвам на ИИ какъв код да напише… с думи. Да, това удря леко по егото, но силата, която получаваш, просто е твърде полезна. Особено когато свикнеш, конфигурираш го, научиш се да го ползваш и си изясниш какво може и какво – не.“

 

 

Ръчен хляб

„Способностите на LLM агентите (особено Claude и Codex) са преминали някакъв праг около декември 2025 г. и са предизвикали фазов преход в софтуерното инженерство и близките му области. 2026-а ще е година с много динамика, докато индустрията „усвоява“ новите способности.“

Впрочем, препоръчвам ви да прочетете целия му пост. Там ги има и ентусиазма, и страха от голямата промяна.

От възхищението да гледаш как неуморно агентите се трудят по дадена задача, докато постигнат каквото се иска от тях, до бързото атрофиране на собствените способности, когато няма нужда да вършиш задачите сам.

От безкрайното време, освободено от досадни задачи, което можеш да използваш за по-важни решения в работата си.

До идеята, че тези платформи още повече ще разтегнат ножицата между добрите инженери и посредствените им колеги.

Поне докато те все още са необходими.

 

 

Кой не скача…

Интересно е да живееш в интересни времена.

Преди да се разделим, ще ви разкрия една тайна. Всъщност, писането на компютърен код е доста приятно, увличащо, замислящо начинание. Много различно, но не и лишено от сходства с това да пишеш статия или книга.

Преди време един гост на Дигитални истории сполучливо предположи, че класовото разделение на бъдещето ще е между малцината, способни да се концентрират, за да напишат или прочетат дълъг текст, и всички останали.

Вярвам, че същото важи и за програмирането.

Какво се задава нататък, надали някой би могъл да каже, но важните въпроси се приближават с главозамайваща скорост. Точно както неусетно, докато говорим за това дали са възможни и ги чакаме, дойдоха системите, които пишат код по-добре от нас. Или вместо нас.

Тук е времето на съзнателното усилие. На осмислянето. Времето, когато да си припомним, че е лесно да ти е лесно. Но че усилието си струва и то ни прави не само добри специалисти. А и добри хора.

Нали така, ChatGPT?