Джефри, който даде мозък на компютъра

юли 12, 2022 | Истории

Джефри, който даде мозък на компютъра

12 юли 2022 | Истории

Невронни мрежи, изкуствен интелект… повтаряме и чуваме тези определения всеки ден, без да се замисляме колко са свързани те с идеята софтуерът да наподоби човешкия мозък.

Това съвсем не е случайно, асоциацията е логична. Първи успява не просто да се сети за нея, а и да я приложи днешният ни герой, един от най-големите учени на нашето време. Много е вероятно, ако не следите тази област на познанието, да не сте чували името му, но на Джефри Хинтън дължим огромна част от напредъка, който имаме днес в областта на така актуалния изкуствен интелект.

Често го наричат „Кръстника на ИИ“, с което той доста се забавлява.

 

 

Изкуствен интелект, сър

По времето, когато Хинтън предлага компютърни системи, които да работят на принципа на човешкия мозък, това звучи като (не)научна фантастика. Той обаче е убеден в концепцията си, защото е сред малцината, които имат достатъчно задълбочени познания и в двете посоки: когнитивните науки и софтуерно инженерство.

От малък Джефри се интересува от начина, по който работи мозъкът ни и веднъж се заприказва по темата с приятел. Заедно стигат до извода, че спомените се съхраняват в мозъка ни в многопластова мрежа от неврони по същия начин, по който данните за 3-измерна холограма се пазят в компютърния харддиск.

Става му любопитно и се заравя в темата. В резултат стига до извода, че модерната наука все още не може да даде много от отговорите, свързани с начина, по който функционира най-важният ни от гледна точка на еволюцията орган. Нито психолозите, нито специалистите по невронауки могат да кажат какви са физиологичните механизми, от които зависи интелигентността.

 

 

Елементарно, Джийвс

През следващите години той специализира в тази област – завършва бакалавърска степен по психология в Кеймбридж и докторат по изкуствен интелект в Единбург. Започва и да преподава. Основните му научни интереси са в софтуерните разработки, наподобяващи работата на мозъка с цел той да бъде изследван.

После обаче Хинтън стига до фундаменталната идея, която стои и зад днешния бум на ИИ: ако бъдат използвани подходящите структури, компютрите могат да се учат и да развиват своя интелигентност, сходна с човешката.

Така се ражда направлението, което днес ни дава невероятни възможности в най-различни посоки: от автономните автомобили до лицевото разпознаване.

„В науката често се случва да кажеш нещо, което звучи шантаво, а в дългосрочен план да се окаже, че си бил на прав път“, казва Хинтън.

Разбира се, терминът „изкуствен интелект“ съществува много преди британецът да предложи днешното му значение. Преди да се появят дълбоките невронни мрежи обаче, става дума за много по-прости алгоритми. Те няма как да откриват фините закономерности, а именно това е търсената задача на изкуствения интелект.

За невронни мрежи се говори още от зората на компютърната ера. Става дума за поредици от алгоритми, „подредени“ в слоеве, които могат да обработват информацията и да търсят закономерности така, както го прави човешкият мозък.

 

 

Трима ИИ в една лодка, без да броим кучето

В края на 50-те погледите привлича изследователят от Корнел Франк Розенблат, създателят на „Перцептрон“. Програмата, базирана на примитивните тогавашни платформи, уж може да разпознава изображението на ябълка. Тя е първата, която носи и званието „невронна мрежа“. Уви, доста неубедително.

През 1958-а в „Ню Йорк Таймс“ излиза голяма публикация, която разказва как „Перцептрон“ ще се превърне в първата машина, способна да работи като човешкия мозък. „Един ден той ще може да говори, да върви, да гледа, да пише, да се възпроизвежда, дори да осъзнава факта, че съществува“.

Само че „Перцептрон“ не може дори да различава ляво от дясно. Проваля се и в основната си задача. А докато работи, примитивният компютър изглежда по-скоро като пародия на научнофантастичен хорър. Конгломерат от случайно сглобени врати от хладилник и компютърни чаркове.

През следващите 40 години никой не иска да споменава отново идеята за невронна мрежа. Хинтън също среща скепсиса на преподавателите си, който неминуемо е до него през целия път. Но не се отказва от идеята.

Може би тайната на упоритостта е някъде в гените му. Второто му име е „Еверест“, човекът, чието име носи най-високият връх на планетата, е сред предците му. Негов прапрадядо е Джордж Бул, бащата на булевата алгебра, чиито основи програмистите използват всеки ден. И дори споменават името му заради типа променлива, кръстена на него – булева.

 

 

Мистър ИИ, предполагам?

Два са големите пробиви, с които е свързано името на Джефри Хинтън. През 1986 г. той влиза в светлината на прожекторите, след като с двама съавтори създават научна публикация, която изважда от паяжините концепцията за невронни мрежи. Тя е обогатена от идеята, че информацията трябва да се обработва и в двете посоки от алгоритмите. След като веднъж е преминала през поредицата от слоеве, трябва да бъде обработена и „наобратно“, за да се провери доколко са точни намерените закономерности.

Дори и най-големите скептици се убеждават, че предложеното решение има огромен потенциал. Уви, по онова време компютрите все още не са готови за следващите големи стъпки, идеите са изпреварили драстично технологиите.

Така идва дългият период, известен като „зимата на ИИ“. Напредъкът по темата спира, малкото специалисти в тази посока се насочват към други области.

После обаче идва моментът. През новото хилядолетие компютрите натрупват все по-внушителна изчислителна мощ. През 2004-а Хинтън вече живее в Канада и получава нужното доверие, за да направи дългоочаквания пробив. Местният Институт за изследване на иновациите му предлага сериозно финансиране, за да създаде обща програма за специалисти по компютърни и невронауки, психолози и хора от други области, които да работят в тази посока.

 

 

ИИ да пази кралицата

Така стигаме до 2012-а, когато отново заедно с колеги Хинтън предлага първия впечатляващо добре работещ модел, който може да класифицира изключително точно снимки – да разпознава какво се вижда на подаденото му изображение.

Съавтори в това начинание са други двама забележителни учени от днешния ИИ свят. Иля Суцкевер – съосновател на милиардната компания OpenAI заедно с Елон Мъск, си спомня с носталгия „ИИ зимата“, когато професията им изглежда обречена. „Ние бяхме пълни аутсайдери, но в същото време усещахме, че знаем нещо повече от света и това ни караше да се чувстваме специални“.

Триото се допълва от Алекс Крижевски. „ИИ е нещо като крайната цел на компютърните науки“, казва днес той. „Целта им е да автоматизират повече неща, а изкуственият интелект цели да автоматизира абсолютно всичко“.

И така, Хинтън и колегите му се явяват на ежегодно състезание за различни системи, които могат да разпознават снимките от популярната база ImageNet. Печелят с цели 10% разлика пред конкурентите. И, което е по-важното, се оказват по-точни дори в сравнение с човешкия поглед.

„Причината днес да имам влияние в тази сфера е, че аз бях сред малцината вярващи в невронните мрежи. Но бях толкова убеден в тях, че всички студенти спонтанно ми се доверяваха и идваха да работят с мен. Имах късмета да мога да избирам само най-добрите“, спомня си онези времена Джефри Хинтън.

След състезанието екипът създава компания, която почти незабавно е придобита от „Гугъл“ за 400 милиона долара. Не случайно след това имената им са свързани именно с различни начинания на тази компания.

 

 

Сър ИИ

Алгоритъмът им се оказва истинска революция. Да, за да работи достатъчно добре, използва доскоро немислими изчислителни възможности, но се превръща в първото безспорно приложение на дълбоките невронни мрежи.

Дълго чаканото бъдеще идва като вълна. Появяват се някои от най-големите днешни компании, занимаващи се с разработки в областта на изкуствен интелект. Приложенията му растат, алгоритмите стават все по-добри, убеждаваме се всеки ден. И можем само да гадаем дали бихме стигнали дотук, ако мистър Джефри не беше толкова смел и упорит.

През 2018-а идва венецът на кариерата му. Заедно с други пионери на направлението – Ян Лекун и Джошуа Бенджо, Джефри Хинтън получава „Тюринг“, аналог на Нобеловите награди в областта на компютърните науки.

През последното десетилетие Хинтън продължава да работи активно, вече като част от екипа на „Гугъл“.

 

Спокойствие и само спокойствие

При традиционното машинно самообучение, за да бъде постигнат резултат, трябва основните закономерности да бъдат обработени и въведени ръчно. Специалистите, които подготвят данните, е важно да познават достатъчно добре сферата и да ги оставят до известна степен „смлени“ на алгоритъма, който да ги обработи.

„Смятам, че невронните мрежи имат много общо с Фройд“, обяснява Хинтън. „Идеята, че има тънък видим слой на съзнанието и всички онези кипящи неща отдолу. Те не са осъзнато, умишлено разсъждение, а нещо друго – нещо, което работи по аналогии. Точно както го правят дълбоките невронни мрежи“.

Според Хинтън те са естествената следваща стъпка в развитието на технологиите. „Ранният ИИ се базираше на логиката. Опитваш се да правиш компютри, които да разсъждават като хората. Вторият път дойде от биологията: опитваш се да правиш компютри, които могат да възприемат, да действат и да се адаптират, подобно на животните“.

 

 

Станало е мозък

След пробива на Хинтън и колегите му в света на дълбоките невронни мрежи нещата се променят. Едни и същи алгоритми се оказват способни на чудеса в различни области и неслучайно все по-вероятно изглежда бъдещето, когато ще стигнем и до генералния изкуствен интелект – невронна мрежа, способна да решава огромен кръг различни задачи. А оттук… пътят ни води до дълго очакваната от самия Хинтън цел: компютърен „мозък“, неразличим от човешкия.

Можем само да гадаем докъде ще ни доведе всичко това. Интересно е обаче какво мисли по темата днешният ни герой.

Той твърдо вярва, че бъдещето е именно в тази посока, но имаме още много стъпки дотам. В едно от знаковите му интервюта го питат дали наистина машините могат да бъдат научени на всички дейности, на които е способен и човешкият мозък. Дали емоциите ще могат да се възпроизведат? Дали всичко човешко ще може да бъде претворено в невронни мрежи?

„Сигурен съм на 99,9%“ – отвръща Хинтън. „Останалите 0,1% за мен са вероятността, че живеем в огромна симулация“.

Познавате типичното британско самочувствие и характерното чувство за хумор. И все пак, убедеността му е повод да се замислим.

Той не обича да дава интервюта. Цитират го също да казва, че можем да постигнем човешко ниво на интелигентност, но това не се задава поне в близките 40 години. Други цитати обаче му приписват значително повече оптимизъм.

 

 

Джентълмени на късмета

Джефри Хинтън е показал, че знае как да се бори за идеите си, дори когато са непопулярни. Така е и в личния му живот. С първата му съпруга тъкмо успяват след дълги перипетии да осиновят момче и момиче, когато тя е дигностицирана с напреднал рак на маточната шийка. След броени месеци Хинтън остава самотен баща и се грижи за хлапетата в годините, когато идват най-големите му научни успехи. Синът му се оказва със синдром на дефицит на вниманието.

После се жени втори път, но решава, че ще пази в тайна личния си живот и за следващия му брак не се знае много. В някакъв момент и втората му съпруга чува диагнозата „рак“, но за щастие успява да се излекува.

А Джефри Хинтън си остава джентълмен и рядко говори по тези теми. Още един знак за характера му: ученият страда от постоянна силна болка. Когато е на 19, наранява кръста си, носейки радиатор към стаята на майка си. Това отключва дискова херния, която постепенно се усложнява. Какво е решението на проблема? По собствените му думи, той нито веднъж не е сядал от 2005-а.

 

Мъж на място

Дълги години той и семейството му живеят в САЩ, където смята, че има по-благотворна почва за работа. Но тъй като има леви политически възгледи, емигрира в Канада по времето на Рейгън, защото се чувства потиснат.

Макар днес да го смятат за канадец, тъй като няколко десетилетия живее в северната страна, той си остава британец по дух. „Иронията е едно от трудните неща, на които да научим алгоритмите“, казва той. „Първо трябва да ги направим майстори в света на литературата. Но американците също не схващат иронията. Така компютрите ще стигнат нивото на американците, преди британците да го направят“.

Джефри разчита много на алгоритмите да ни помагат във все повече области. „Мисля, че изкуственият интелект ще направи живота ни по-лесен. Потенциалните опасности, за които говорят някои хора, нямат нищо общо със самата технология, а са свързани с това как е организирано човешкото общество. Тъй като съм социалист, аз чувствам, че когато технологията идва заедно с по-висока продуктивност, всеки трябва да получи от благата ѝ“.

 

 

Един британец в двора на крал Рейгън

„Та ние всъщност сме машини!“, смята изследователят, който, както разбрахме, определено знае какво говори по темата. „Ние просто сме създадени биологично. Повечето хора, които работят в сферата на ИИ, нямат съмнение, че сме машини. Просто сме изключително изпипани машини. И не трябваше да казвам „просто“. Та ние сме едни специални, невероятни машини!“.

И така, не разчитайте на него за точни прогнози какво е бъдещето, което ни очаква. Но разчитайте за технологиите, които ще го доведат.

Защото през 2021-а, в разгара на пандемията, Джефри Хинтън се появи в специализираните медии с впечатляваща новина. Престоят вкъщи му помогнал да създаде изцяло нов модел на алгоритми, базирани на невронните мрежи, които могат значително да изпреварят днешните!

Макар вече да е на 75, щом той го казва, определено си струва да обърнем внимание.

 

 

Глом, глом

Нарича новия си принцип ГЛОМ и го определя като „най-доброто, което мисля, че обединява различните посоки“. Признава, че за момента не предлага готов, работещ модел, а по-скоро концепция, която трябва да бъде доразвита от следващите учени, за да направи следващата голяма стъпка в изкуствения интелект. Хинтън обяснява, че ГЛОМ е начинът да моделираме човешките възприятия в машина – дава ни нов начин да обработваме визуалната информация. Той решава два основни проблема, които днес стоят пред този тип алгоритми. До момента те определят успешно различните елементи от картината, която виждат, но не са способни да дадат информация за местоположенията им един спрямо друг. Освен това не са способни да променят перспективата към тях. ГЛОМ обаче обещава чудеса в тази посока.

А това може да ни помогне сериозно там, където до момента алгоритмите все още не постигат дълго чаканите резултати.

„Основната цел на живота ми е да разбера как работи мозъкът. И всички тези технологии идват като опити да го направя. Те не работят като мозъка, но са доста полезни странични ефекти“, казва Хинтън.

Човешкият мозък си остава чудо. Но и технологиите идват с много чудеса благодарение на хора като днешния ни герой. Какво ли ни готвят за бъдещето?

В петък: очаквайте интервю с футуролог, с известна българска изследователка, с която ще потърсим заедно този отговор.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This