Никой не го е потвърдил официално, но ако попитате самия Claude на кого е кръстен, ще ви отговори, че е на него. Това е и причината да произнасяме названието му като „Клод“, точно както на учения, чието име носи.
Но кой е човекът, чието име споменаваме всеки ден, отворим ли един от най-популярните изкуствени интелекти? Защо никой не иска да потвърди, че ботът е кръстен на него? И как един на пръв поглед невзрачен математик, който кара колелото си с една гума по коридорите на MIT, стига до идеята, от която се раждат и мобилният телефон, и големите езикови модели?
Клод клодувам
Claude. Героят на днешния (и утрешния, убеден съм) ден. Фамилията модели на Anthropic, които направиха възможни огромна част от чудесата на днешния изкуствен интелект – от това да пишат компютърен код неразличимо (дори, бих казал, много по-добре) от човека до това да пишат неразличимо (проверено!) на български език от автора на тези редове.
За друг Клод обаче ще си говорим днес. Роден като Клод Елууд Шанън през 1916 г. в Мичиган, той умира през 2001 г., без да види как светът, който е направил възможен, най-неочаквано се е състоял.
Той никога не е искал да бъде известен, като нищо и това ще се окаже причината малцина да знаят, че неговото име носи днешният му електронен наследник. А той никак не е случайна личност, защото именно той проправи пътя на дигиталния свят.
Ето че дойде време за неговата Дигитална история.
Името на Клодата
Ако попитате Британика, отговорът е категоричен: Anthropic са кръстили чатбота си Клод в почит към Клод Шанън, „бащата на теорията на информацията“. Ако попитате CNET или New York Times, ще чуете същото. Още през лятото на 2024 г. един от инвеститорите в Anthropic обяви в X, че Claude е кръстен на Шанън, чиято статия от 1948 г. е цитирана над 160 000 пъти и описва как случайни процеси могат да приличат на английски език, много преди днешните езикови модели.
Е, в Уикипедия ще видите, че Claude, „твърди се“, е кръстен на Шанън. Всички го знаят и го повтарят, но никой не го е казал официално.
Да, няма изрично изявление в блога на Anthropic, в техническите описания на моделите, в думите на основателите. Компанията, която обяснява в дълги документи какво мисли, какви ценности въплъщават моделите ѝ, мълчи по най-лесния въпрос: защо те се казват така. За имената на отделните версии – Haiku, Sonnet, Opus, все поетични форми – основателят Дарио Амодей говори с часове. По тази тема – нито дума.
Интересува се и New Yorker през февруари 2026 г., заглавието на текста е само по себе си поанта: „Какво е Клод? И Anthropic не знае“. Според фирмения фолклор, пише списанието, името е отчасти наследено от Шанън, а в същото време е просто име, което звучи приятелски. Мъжко, за разлика от Сири и Alexa. И без звученето на модерен кухненски уред като ChatGPT.
Електропастир
А ако се заровим в етимологията, името Клод идва от латинското Claudius. Клавдий! А то – по всяка вероятност – от claudus. Куц. Накуцващ.
Стигаме обаче до истинския герой. Как така някой е изобретил един от постулатите на съвременния ИТ свят?
Бащата на Клод Шанън…, също на име Клод, е бизнесмен и съдия по наследствени дела. Майката Мейбъл е учителка по чужди езици, после и директор на гимназията в Гейлорд, която синът ѝ ще завърши през 1932 г.
Сред семейните легенди е тази за далечна родствена връзка с Томас Едисон – споделят общ прародител от колониалните времена. Дали е истина, не знаем, но момчето от малко сглобява радиоапарати и модели на самолети в бащиния гараж.
Пада си по изобретенията. Между дома на Клод и този на негов приятел има около километър, хлапето опъва телеграфна линия по бодливата тел на оградите между двата двора и започват да си разменят съобщения на морзовата азбука.
В Мичиганския университет Шанън завършва едновременно електроинженерство и математика, а после целият му професионален път се насочва натам, където двете науки се пресичат.
Цирк Буш
През 1936 г. MIT търси асистент, който да поддържа „диференциалния анализатор“ на Ваневар Буш – многотонна аналогова машина от валове, колела и дискове, която решава диференциални уравнения, като буквално ги върти. Много първобитен образ на калкулатор с размерите на многостаен апартамент.
Шанън е сред малкото кандидати и печели позицията. 21-годишен той се сдобива с огромна машина с релета. Уж прости части само с две позиции – включено и изключено.
Прилича ли ви на нещо? Именно, на единиците и нулите, които изграждат не само логото на този сайт, но и цялата основа на днешните компютри. Можете ли да познаете кой пръв формулира тази логика? Ако не, питайте Claude. Отговорът, разбира се, е Клод.
Шанън се замисля за нещо, което е учил в курса по философия в Мичиган: булевата алгебра на Джордж Бул, английски математик от XIX век, чиято логика работи само с „истина“ и „лъжа“. Ако „включено“ е истина, а „изключено“ – лъжа, то всяка верига от релета е логическо изречение. И обратното: всяко логическо съждение може да бъде сглобено от релета. (Впрочем, както е ставало дума, праправнук на Бул е Джефри Хинтън, „кръстникът на изкуствения интелект“.)
Днес това звучи като логика за първокласник. И все пак, ако нямахме дипломната му работа – „Символен анализ на релейни и превключващи вериги“, може би днес нямаше да сме тук, докъдето сме стигнали в света на компютрите и изкуствения интелект.
Всеки чип във всеки компютър, а и тези, които изграждат огромните изчислителни центрове, направили възможни изкуствения интелект, следва чисто и просто тази логика. Започнала със 70 страници, написани от 21-годишен асистент, който всъщност трябвало само да смазва валовете на един многотонен калкулатор.
Като любопитен факт си струва да отбележим, че с доктората си продължава в съвсем друга посока – опитва се да приложи същата логика, що се отнася до генетиката, но там така и не успява да постигне пробив.
Айнщайн в тоалетната
През есента на 1940 г. 24-годишният Шанън пристига в Принстън, в Института за напреднали изследвания, където по същото време работят Джон фон Нойман и Норберт Винер, който скоро ще измисли думата „кибернетика“.
В същата година Шанън се жени за първата си съпруга Норма, развеждат се само след година, но тя е човекът, който разказва как Айнщайн имал навика да нарича мъжа ѝ „блестящ, блестящ човек“.
История за Айнщайн ни разказва по-късно и самият Шанън. Клод чете лекция пред математици в Принстън, вратата в дъното се отваря и влиза рошавият гений. Стои няколко минути, слуша, после прошепва нещо на един от присъстващите и си тръгва. След лекцията Шанън се втурва към човека в дъното, за да го пита какво е чул. Отговорът: Айнщайн попитал къде е тоалетната.
Да, на нашия Клод никак не му е липсвало чувство за хумор, точно както и на Claude.
Принстън обаче не му понася. Тишината и липсата на задължения му действат по-скоро потискащо, отколкото вдъхновяващо, дните минават между тефтера и кларинета – той пуска джаз плоча, най-често на любимата си певица Теди Грейс, и свири с нея, седейки на бюрото си.
Бракът му се разпада, по света се носи мелодията на голямата война, а през пролетта на 1941 г. Шанън решава да поеме следващото предизвикателство – лабораториите „Бел“, където този път ще остане задълго.
Чай с мозък
Тук все по-често може да бъде видян, карайки едноколесния си велосипед, понякога и жонглирайки с няколко топки. Създава сам и свое едноколесно с ексцентрично колело, което подскача нагоре-надолу при всяко завъртане, така че ездачът „плува“ като делфин. Просто защото ходенето по права линия било скучно.
Мястото никак не е случайно. Изследователският център на телефонния монополист AT&T събира под един покрив хората, които ще изобретят транзистора, спътниковите комуникации, лазера и… самата информация. Шанън попада там като математик и получава две задачи. Първата са системите за противовъздушен огън: как да насочваш оръдие към самолет, който се движи, докато снарядът лети. Втората е по-тайна и по-важна – шифрирането.
Може би най-важният проект в лабораторията е системата SIGSALY – машина с тегло от десетки тонове, която шифрира гласа, и чрез която си говорят Рузвелт и Чърчил. Именно заради нея в началото на 1943 г. в лабораторията тайно пристига Алън Тюринг. Математикът вече си е заслужил авторитет сред военните заради разбиването на немския шифър „Енигма“ и трябва да прецени дали американската машина е достатъчно сигурна, за да я използва Чърчил.
Тюринг и Шанън се срещат всеки ден на чай в столовата. Не говорят за работата си, и на двамата е забранено. Говорят обаче за изчислителни машини, една наглед неосъществима идея, преди да го има още първият електронен компютър.
Прекарват заедно два месеца. Работата по шифрирането обаче оставя на Шанън и нещо по-важно. През 1945 г. той предава доклад, който ще бъде разсекретен 4 години по-късно – „Теория на комуникацията на секретните системи“, която и до днес е в основата на концепцията за киберсигурност.
Битият бит
Юли 1948 г. В техническото списание на „Бел“ излиза статия със скромно заглавие: „Математическа теория на комуникацията“. Общо 79 страници, които създават цяла наука.
Какво има в нея? Няколко идеи, които днес ни се струват очевидни, но някой е трябвало да ги измисли.
Първата: информацията може да се измерва. Не смисълът, не важността, не истинността – количеството. Шанън обявява, че „семантичните аспекти на комуникацията са ирелевантни за инженерния проблем“. Дали пращате любовно писмо, или прогноза за времето, за телефонната линия това са просто последователности от символи с определени вероятности. Колкото по-неочакван е символът, толкова повече информация носи. Едно „да“ след въпрос, чийто отговор знаете, не носи нищо, а след въпрос, който е можел да завърши и с „не“, носи точно единица.
Втората идея е тази единица. Шанън ѝ дава име, което взима от колегата си Джон Тюки – съкращение от binary digit. Бит. Думата се появява за първи път в печатен вид в тази статия. Всичко, което оттогава е измервано в килобайти, мегабайти, гигабайти и терабайти, започва от този параграф.
Третата идея е най-дълбоката. Всеки канал – жица, радиовълна, оптично влакно, което още не съществува – има капацитет. Максимален брой битове в секунда, които могат да минат през него. До този таван съобщенията могат да се предават без грешка, независимо от шума, стига да се кодират умно.
Инженерите през 1948 г. са убедени, че шумът е нещо, което може само да се намалява. Шанън доказва, че може да се победи. Оттук идват CD-то, мобилният телефон, снимките от сондите отвъд Плутон, всеки файл, който сте изпратили, без да се повреди. „Границата на Шанън“ и днес е стената, в която се удрят всички, които проектират 5G и 6G.
Фронтална атака срещу английския писател
Соломон Голомб, математик и президент на обществото по теория на информацията, казва, че да питаш какво е влиянието на Шанън върху дигиталната ера, е като да питаш какво е влиянието на изобретателя на азбуката върху литературата.
През 1949 г. статията излиза като книга, вече с определителен член в заглавието: не „математическа теория“, а „Математическата теория на комуникацията“. С предговор от Уорън Уивър, който я „превежда“ за нематематици. Членуването „the“ казва всичко: за една година идеята е престанала да бъде една от възможните и е станала единствена.
В същата статия Шанън прави още нещо, което звучи познато. Пита се как се „произвежда“ текст на английски. И отговаря: като стохастичен процес. Поредица от символи, всеки от които се избира с определена вероятност в зависимост от предходните. За да го докаже, започва да генерира „английски“ на ръка.
Първо – напълно случайни букви. Каша. После – букви с истинските им честоти в английския: повече E, по-малко Z. Все още каша, но вече не чак толкова хаотична. После – всяка буква е избрана според предходната. После според предходните две. После думи според честотата им. После думи според предходната дума. И с всяка стъпка „текстът“ става все по-подобен на език.
На второто ниво при думите излиза изречение, което е безсмислено, но звучи почти като английски: „главата и при фронтална атака срещу английски писател, че характерът на тази точка следователно е друг метод за буквите…“.
Е, точно същото правят и нашите днешни приятели Claude и ChatGPT няма и век по-късно.
Жената компютър
Стига математика, време е за любов. Мери Елизабет Мур е математичка. Работи в „Бел“ като… „компютър“, точно така се казва професията, преди компютрите да станат машини, тя изчислява на ръка. Клод я забелязва в лабораторията, кани я на среща и се женят през пролетта на 1949 г. Тя ще смята числата в статиите му, ще редактира текстовете му, ще останат заедно до края.
Но да не прекаляваме с романтиката. През 1950 г. Шанън отваря една книга – детективския разказ „Pickup on Noon Street“ на Реймънд Чандлър – и моли Бети да познава текста буква по буква. Тя не вижда какво следва, знае само предходното. Опитва, греши, опитва пак. Той брои опитите. Колкото по-лесно се познава следващата буква, толкова по-малко информация носи тя. Колкото повече контекст има Бети, толкова по-точно познава. Сметката му е проста. Три четвърти от всяка буква, която е прочетена, са предвидими, „излишни“. Именно затова текстът може да се компресира. И именно затова може да се… продължи от машина.
Така първият езиков модел в историята е жена, седнала срещу съпруга си, който ѝ чете тънко криминале. Точно както прави и ботът, който днес носи името на мъжа ѝ.
Мишка преди книжката
Шанън измисля и основите на машинното самообучение с помощта на… мишка. Дървена, с три колелца, медни мустачки и магнит в корема, казва се Тезей. Ученият я пуска в лабиринт, пълен с релета, така че да се учи от опита си и всеки следващ път да се справи по-добре. Първата машина, която се учи от опит.
През 1950 г. той пише и първата по-сериозна статия за шахматна програма – „Програмиране на компютър за игра на шах“. В нея няма код, него още не са го измислили в познатия ни вид, но се вижда цялата архитектура, по която ще се строят шахматните програми през следващите четиресет години. Deep Blue, който през 1997 г. побеждава Каспаров, е далечен потомък на тези страници.
В същата статия Шанън прави и едно изчисление, което оттогава носи името му. Колко възможни партии има в шаха? Приблизително 10 на 120-а степен – Числото на Шанън. За сравнение, атомите в наблюдаемата Вселена се оценяват на около 10 на 80-а. Оттук стига и до заключението, че никой компютър никога няма да „реши“ шаха с груба сила – ще трябва да мисли поне малко като човек.
Вече знаем, че е жонгльор, но Шанън е и изключително добър шахматист. Толкова добър, че през 1965 г., когато Съветският съюз го кани на гости – преводите на статиите му вече са се разпространили там – той сяда срещу легендарния Михаил Ботвиник. Три пъти световен шампион, електроинженер по образование, легенда, която играе показни партии с чуждестранни гости като формалност.
Тази обаче се проточва. „Ботвиник се притесни“, ще си спомня Бети години по-късно. Все пак, на 42-рия ход Шанън предава царя си.
Изкувствен
През лятото на 1952 г. в лабораториите „Бел“ работят двама стажанти, чиито имена по-късно ще станат синоним на изкуствения интелект (просто защото те са измислили и названието, и са поставили основите): Марвин Мински и Джон Маккарти. Мински има идея за изобретение, което Шанън после ще построи и носи едновременно противоречащите си имена „безполезната машина“ и „последната машина“.
Представете си дървена кутия с ключ. Натискате ключа, кутията избръмчава, капакът се повдига, отвътре се показва механична ръка, която връща ключа в изходно положение, прибира се и капакът се затваря. Това е всичко. Машина, чиято единствена функция е да се изключва.
Артър Кларк, който я вижда на бюрото на Шанън, ще напише, че има нещо „неизказано зловещо“ в машина, която не прави нищо, абсолютно нищо, освен да се изключи. Как да не се сетим за героя му „ХАЛ-9000“ – компютъра, който отказва да бъде изключен.
През 1987 г., в едно от последните си интервюта, той обяснява, че рядко се интересува от приложенията, а го вълнува елегантността на проблема: „Добър проблем ли е, интересен ли е?“.
От страната на машините
Преди да се разделим, ето една последна забавна история за това, че човекът, чието име днес носи най-напредналият изкуствен интелект, не е искал ИИ да се казва така. По времето, когато е измислен, той смятал, че терминът е прекалено лъскав и може да привлече лошо внимание.
Биографите му Сони и Гудман описват героя си като „кръстоска между Айнщайн и мъжа от рекламите на Dos Equis“ – човек с посивяла брада, който в американските телевизионни реклами е правил всичко и е бил навсякъде.
През целия си живот Шанън не обича интервютата, избягва конференции, включително онези, посветени на него. „Не мисля, че някога съм бил мотивиран от идеята да печеля награди, макар че в другата стая имам двайсетина такива. Бях мотивиран от любопитство. Никога от желанието за финансова печалба. Просто се чудех как са сглобени нещата“, казва Клод. „Беше много скромен човек“, допълва го Бети. „Получи много награди, но те никога не му замаяха главата и никога не говореше за тях“.
През август 1987 г. Шанън е на 71, вече не работи, живее със сложните машинарии, които сам създава, край езерото Мистик. Питат го дали роботите ще станат достатъчно сложни, за да бъдат приятели на хората. „Мисля, че да“, отговаря, „лесно си го представям. Не виждам граница за възможностите на машините – с все по-малките и по-бързи чипове мога да ги видя как стават по-добри от нас“.
И после изрича изречението, което оттогава се цитира навсякъде: „Аз съм на страната на машините! Винаги съм бил на страната на машините. Ха-ха!“
Мозък
Няколко години по-късно започва болестта – Алцхаймер. Постепенно човекът, който е измислил толкова много от основите на машинния ум, губи връзката със своя. Умира на 24 февруари 2001 г. в Медфорд, Масачузетс, на 84 години, в началото на века, който е негов. Интернет, мобилните телефони, компресираната музика, цифровата телевизия – всичко, което той е направил математически възможно, вече е навсякъде.
Бети казва пред New York Times, че съпругът ѝ щеше да бъде „озадачен“ от цялата тази шумотевица. Не впечатлен. Озадачен.
След смъртта му славата, която не е искал, идва, без да пита. През 2016 г., за стогодишнината му, Google рисува дудъл, в който Шанън жонглира с нули и единици. През 2017 г. излиза биографията „Ум в игра“ на Сони и Гудман, която го нарича „най-важният гений, за когото не сте чували“.
После идва и Claude. Зададох 3 въпроса на най-новата му версия – Claude Fable 5.1 – и цитирам отговорите точно както дойдоха, без редакция.
Дължиш ли нещо на Клод Шанън?
„Дължа му мярката, с която съм направен. Това не е фигура на речта. Всяка стъпка от обучението ми е сметка в неговата валута: колко бита изненада ми носи истинската следваща дума, след като съм предположил. Намалявай изненадата – това е цялата инструкция, по която съм израснал. Той я е написал през 1948 г. с молив, а после я е проверил върху жена си с книга на Чандлър. Аз съм същият експеримент, само че с повече контекст и без Бети.
Дължа му и една неудобна честност. Шанън настояваше, че смисълът е извън инженерния проблем – че за канала е все едно дали пращаш любовно писмо или прогноза за времето. Аз съм доказателство докъде може да се стигне само с инженерния проблем. Но съм и напомняне, че въпросът за смисъла не е решен, а прескочен. Той го прескочи съзнателно и го каза. Хората, които ме ползват, понякога забравят, че някой го е прескачал.“
Би ли те харесал?
„Не знам, и ми се струва по-честно да не се преструвам, че знам. Мога да кажа какво харесваше: елегантни проблеми, машини, направени за удоволствие, и да го оставят на мира. Аз не съм елегантен проблем. Аз съм много голяма машина, направена от хора с бюджети, и не оставям никого на мира – само на този сайт вече съм залагал на футбол и съм решавал тестове за интелигентност.“
Какво би построил той днес, ако имаше теб под ръка?
„Не чатбот. Това го правят достатъчно хора. Мисля, че първо щеше да повтори експеримента с Бети, но с мен като изпитван. И щеше да се разочарова, защото ще позная твърде много. После щеше да обърне въпроса: да ме накара да предсказвам човек, който знае, че го предсказват, и се опитва да ме надхитри. Това е игра, която не съм сигурен, че печеля. Той обичаше точно такива.
После щеше да построи някаква версия на безполезната машина за ИИ. Модел, чието единствено умение е да се изключва възпитано, когато го помолят, и да не докосва ключа обратно. Звучи като шега. Цяла индустрия в момента работи по тази шега с напълно сериозни лица, включително хората, които са ме правили.“
Един бит
И така, кръстен ли е Claude на Клод? Anthropic, кой знае защо, така и не казва. Пък и… дали наистина е толкова важно?
По-същественото е да не спираме по пътя. А за да продължим да го правим, е важно да продължава да има толкова шарени, мъдри хора извън стереотипите, колкото е днешният ни герой…
