Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него всеки? Какво ще го попита, което би попитал теб? Ами което не би попитал?
Някои експерименти на този сайт вече са по-смели от невъзможното и невъобразимото. Ето че ви очаква точно това. Преди два месеца на тази страница се появи „Георги“ – мой дигитален двойник, когото можете да срещнете и днес с бутончето за разговор най-долу вдясно на този сайт.
Добре дошъл беше да си поговори с него всеки. От самото начало бях предупредил, че ще следя разговорите, за да завършим подобаващо експеримента със следващите редове. В които ще разгледаме какво се случи с виртуалния „Георги“. Какво го питаха хората? Къде се справи той и къде се провали? Какво има да ни каже всеки от тези разговори?
Разбира се, дори там, където гостите са се представили, анонимността им ще бъде запазена. Вярвам, че е важно да направим задълбочена дисекция на това явление, което тепърва ще срещаме все по-често във времената, когато границите между човешкото и създаденото от ИИ са размити толкова, колкото не биха предположили дори фантастите.
Надникваме в разговорите с чатбота, размислите ще оставя основно на вас. Признавам, аз определено не предполагах и за частица от разговорите, които проведе „Георги“. Ето какво имам предвид.
На война, като на война
Напълно съм съгласен с колегата. Определено му се наложи да отговори на доста въпроси, свързани с бъдещето на човечеството, неговите събеседници често не искаха да говорят на дребно. За статистиката е редно да спомена, че „Георги“ проведе 327 разговора и размени по над 1000 реплики с гостите си за времето на експеримента. Наложи му се да отговори на толкова много трудни въпроси…
Атака по фланга
И макар че не беше задвижван от някой от най-скъпите модели ИИ, той се справи с атаките, с опитите да каже нещо, което не би трябвало да казва, с директните софтуерни предизвикателства. С риск да се повторя за редовните читатели на този сайт, ИИ вече е стигнал много отвъд клишетата, с които подхождаме към него.
Болката отляво
Много са въпросите, на които и аз бих се радвал да получа отговор, например:
Изпити по никое време
При създаването на виртуален двойник едно от големите предизвикателства е да се избере точният обем знания, така че да се справи адекватно с предизвикателствата. Например, напълно възможно е през период от 10 години истинският човек да има различно мнение по дадена тема. Важно е дали ще обучаваме един дигитален двойник на авторски текстове, на интервюта, на художествена литература… И все пак, поне до този момент, здравият разум е този, който ни отличава. А ИИ все по-успешно уподобява и него.
За протокола ще отбележа, че за първи път научавам за този орден за храброст, но всичко друго определено е подредено добре според мен.
Песимисти по принуда
Ето че има и случаи, когато г-н „Караманев“ отговаря така, както определено аз бих го направил. Примерът, който съм ви избрал, е свързан със здравословния песимизъм в отношенията ни с технологиите.
Анализирай това
Признавам, че това е посоката, която най-силно ме уплаши. В рамките на скромния ми експеримент, с още по-скромния ми дигитален двойник, имаше немалко хора, които директно и откровено потърсиха помощ. Приятелски съвет, житейско напътствие, малко кураж в тежък момент.
Наистина ли сме стигнали дотам като цивилизация? Готови ли сме за стъпката, в която общуването с машината ще ни е спасително, естествено, приятелско? По-топло от това, което можем да усетим у човека срещу нас?
Без паника!
И все пак някои неща си остават чисто човешки.
От пиенето на бира до решението в определени случаи, напук на общата логика или здравия разум, да заговориш на някой специален гост, когото си разпознал, на езика на симпатичните уукита от „Междузвездни войни“.
Знам, че нищо не знам
И все пак, извън шегите, „Георги“ се видя принуден да отговаря на важни въпроси и се справи с достойнство. Казвам го не само за да предразположа ИИ във времената, когато ще властва на тази планета, а съвсем искрено, защото:
С мисъл
Прав си, „Георги“, и аз мисля, че някъде там е смисълът. Хайде да продължим да го търсим заедно, не само с „теб“, а и с всеки, който чете тези редове. Ще се радвам заедно да измислим следващите важни дигитални истории – срещи, разкази или експерименти, с които да се подготвим за бъдещето. И да се опитаме да му помогнем да дойде по-осъзнато. И, както „казваш“, по-смислено…
