Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?
Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него всеки? Какво ще го попита, което би попитал теб? Ами което не би попитал? Някои експерименти на този сайт вече са по-смели от невъзможното и невъобразимото. Ето че ви очаква точно това. Преди два месеца на тази страница се появи „Георги“ – мой дигитален двойник, когото можете да срещнете и днес с бутончето за разговор най-долу вдясно на този сайт. Добре дошъл беше да си поговори с него всеки. От самото начало бях предупредил, че ще следя разговорите, за да завършим подобаващо експеримента със следващите редове. В които ще разгледаме какво се случи с виртуалния „Георги“. Какво го питаха хората? Къде се справи той и къде се провали? Какво има да ни каже всеки от тези разговори? Надникваме в разговорите с чатбота, размислите ще оставя основно на вас. А ако искате да проверите уменията му, той все още е тук и ви очаква. Признавам, аз определено не предполагах и за частица от разговорите, които проведе „Георги“. Ето какво имам предвид.
02Запознай се със… себе си?!
„Не е лошо да си говориш сам. Лошо става, когато почнеш да си отговаряш.“ Ще създам виртуален двойник на… себе си. Какво ли ще имаме да си говорим?
03„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“
За думите ще стане дума. За словото и новия път, по който ще поеме с невероятния напредък на изкуствения интелект. Напредък, който дойде именно чрез словото. Николай Теллалов е любим гост на Дигитални истории, преди 5 години с него направихме първия експеримент на сайта – интервю в разкази. Този път ще поговорим за всичко, което се случи междувременно. С технологиите, с думите и всички нас.
04„Страх от технологии = изоставане на нацията“
Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя. Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект. Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.
05Ела да поговориш с „мен“!
Представям ви… „Георги Караманев“. Чатбот, обучен на всички материали от този сайт и мои гостувания. Нека заедно проверим на какво е способен, пишете му! Ще ви се покаже сам, а ако не – ще го намерите долу вдясно на всяка страница.
06„ИИ е големият шанс всеки да изкачи своя Еверест“
„Светът е пред Рубикон. Ще съжителстваме с умните машини, очаква ни нов, различен свят, но готови ли сме за него?“ Този въпрос, заради който съществуват и Дигитални истории, задава на корицата на новата си книга днешната ни гостенка Петя Минкова. В „Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация“ тя разказва за дългия път от първите компютри до бъдещето на свръхмогъщия изкуствен интелект. И макар отговорът на въпроса дали сме готови да е ясен, има още толкова важни въпроси, които ще обсъдим на следващите редове! Имаме ли друго бъдеще, освен като хибридна цивилизация между хора и технологии? От какво зависи оцеляването ни и как ще изглежда ежедневието ни, когато този преход се случи с пълната си сила? Защо ИИ е много повече от опасност, а и възможност всеки един от нас да изкачи своя личен Еверест?
07Наградата на БАИТ – за Дигитални истории!
Начинанието Дигитални истории спечели наградата в журналистическата категория на ежегодния конкурс, организиран от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ)! Отличията се връчват за 12-и път под патронажа на президента Румен Радев и са водещо признание в айти сферата. Две години подред сайтът и създателят му Георги Караманев получават технологичната награда на конкурса Web Report, където в журито са водещи журналисти, сега дойде ред и на приза от асоциацията с най-сериозни традиции в сектора на информационните технологии. Там, където се събират технологиите с хуманитарното, човешкото, емоционалното; журналистиката с програмирането, там са и Дигитални истории, затова и призът е толкова ценен.
08„Да оставим човечеството да се наиграе на технологии“
Как загубихме способността да почакаме и защо е важно да си я върнем? Ще успеем ли да развием умението да скучаем качествено, когато технологиите уж ни освобождават време? Какво ще пише в последната книга, написана от човек? Виолета Радкова ме впечатли с дебютния си роман „И леглото ни е зеленина“. Тя е преводач и редактор, книгата ѝ стъпва върху спомените на прабаба ѝ, записвани в бакалски тефтер, докато голяма част от нея тя пише на телефона си. Заловени от настоящето, с нея ще поговорим за бъдещето и миналото, за бързото и бавното. За книгите и смисъла.
