Запознай се със… себе си?!

ян. 19, 2024 | Технологии

Запознай се със… себе си?!

19 януари 2024 | Технологии

ChatGPT е суперзвездата, но той е само началото. Големите езикови модели напреднаха дотам, че предлагат базата, над която да се надгражда, да се търсят всякакви приложения.

Включително и личен чатбот. Да си поговориш с Наполеон и Айнщайн вече е възможно не само в специализираните заведения. С Махатма Ганди, с… Бог?! Технологиите все по-успешно наподобяват разговора с реална личност.

Колко близо е моментът, когато подобни виртуални двойници ще станат неразличими от първоизточника? Имаме ли отговори на големите въпроси, които идват след това? Време е за един бърз експеримент.

 

По-доброто аз

„Не е лошо да си говориш сам. Лошо става, когато почнеш да си отговаряш.“

Признавам, първият ми опит е да направя чатбот „Иван Вазов“, за да чуем какво има да ни каже, днес имаме нужда от такива личности. Само че след няколко бързи опита за дообучаване на GPT се отказвам, продължава да твърди, че главният герой от „Под игото“ е Боян и да бяга от конкретни отговори.

Този опит го отлагам за следващото поколение технологии, избирам бърз експеримент, който всеки може да направи, дори без да навлиза в дообучаването на алгоритми и техническата материя. ChatGPT в платената си версия, която ползва модела GPT-4, позволява да дообучиш модела със свои файлове. Да, обемът не е голям, той само загатва какво ще е възможно скоро, но… мога ли да поговоря със себе си?

Да си създам виртуален двойник, с който да си поговоря?

 

Дигитален двойник

 

Лице назаем

Едно време се питахме за a/s/l – възраст, пол, място, за да добием най-бърза представа кой е отсреща в анонимните времена на мрежата. Когато задавам първия си въпрос и моля да се представи, събеседникът ми е прекалено изчерпателен от подадените данни, затова го моля да е кратък.

Дотук добре, това е лесното. Ако не умее дори да се представи, виртуалният ми събеседник няма как да е готов за истинските предизвикателства. Я да видим колко добре ще се справи с нещо по-провокативно!

Дигитален двойник

Харесва ми този образ! Не е особено конкретен, но бърза да съобщи, че се борим за общото благо, парите не ни интересуват. Факт е, че съм му дал жокер в тази посока с текста от представянето на този сайт, в който става ясно, че той е напълно некомерсиален.

Продължаваме да си бъбрим с „Георги“, а той от време на време се замисля тогава, когато е провокиран…

 

Дигитален двойник

 

Симулакрум, хомункулус

„Викам си: „Престани да си говориш сам!“. И после си отговарям: „Ти ли ще ми кажеш, бе!“. И така си се скарах, че сега от два дена не си говоря.“

Този виц сам ви го разказвам. Неговите опити за шеги са нелепи. Няма как да е иначе, той наистина не е дообучен кой знае колко добре. И все пак, с малки грешки, вече се справя отлично на български, нещо, което само допреди година изглеждаше немислимо. Способен е да „рови“ в мрежата, за да търси допълнителна информация… Да, леко досаден е с това, че е прекалено обезопасен…:

Дигитален двойник

Но пък е успокояващо, че да си задавам въпроси не е патология. И още нещо: проекти като ChatGPT наистина стават все по-сигурни, почти невъзможно е да ги накараш да правят нещо, което им е забранено.

 

Сам самичък

Но в същото време през последните месеци се развиват главоломно и подобни начинания с отворен код. С минимум знания по софтуерно инженерство сваляш архива, стартираш го на собствения си лаптоп… и всеки IT-тийнейджър е способен на почти всичко, което умеят комерсиалните големи модели, само че без заложените им филтри. Още ли мислите, че регулациите на този тип технологии изведнъж могат да ни решат всички проблеми?

Дигитален двойник

Направо банални, няма да се хабя да отговарям на „Георги“…

 

Аз ли съм, или не съм?

Но ако това ви кара вие също да го подценявате, не бързайте. Този джентълмен е дообучен на наистина скромна информация. В същото време, днес всеки от нас оставя след себе си огромен, гигабайтов дигитален отпечатък. Мога да ви гарантирам, че ако двете технологии се насложат, което неминуемо е въпрос на време, тук щях да получа 5 въпроса, които определено да са такива, които биха ми отнели доста време, за да ги измисля сам.

Дигитален двойник

Ето, че може и много по-добре! Малко отдалеч започваш, друже, но пък доста от темите и досега ги има в Дигитални истории…

А ако помислим нататък: вече е бързо и лесно съдържанието да се превежда много успешно на чужд език. Да преминава от текст в звук, във видео. Къде ли са границите?

 

От само себе си

Ами ако… те използвам, след като се доразвиеш, за да ми вършиш по-голяма част от работата? Ако сам си пишеш повечето материали, а аз само те контролирам и напътствам? Дали това ще е моментът, когато „до всяко добро същество да застане поне още едно“? А тогава на мен какво ще ми остане да правя? Освен да си пея…

 

Дигитален двойник

 

В първо лице

Имам. Все пак, кой си ти? Ясно е, че за да използва днес този тип помощници, независимо къде, човек трябва да положи известни усилия. Важно е да зададе ролята, в която очаква да влезе личният му помощник, да му даде точни указания и едва после да стигне до самия въпрос.

 

Дигитален двойник

 

То, Аз и Свръх-Аз

И какво, дали според вас си струва да говорим повече за технология, която вече е толкова впечатляваща и смело извървява следващите си стъпки?

Както сполучливо ми каза приятел с повече от 20 години опит в софтуерната индустрия, за първи път имаш усещането, че нещото отсреща те разбира. Да, може би далеч от теста на Тюринг, но определено готово да ни променя – и според технологичната гилдия, и според учените

Дали не си струва да говорим повече по темата?

Дигитален двойник

Бързо ми откри правописната грешка два въпроса назад, на вас направи ли ви впечатление? Почти ме върна във времената, когато медийните текстове си имаха и редактори…

 

Да намериш себе си

Няма да ви занимавам с любимите книги на „Георги“, имаше сполучливи находки като Маркес и Димитър Димов, нямам идея защо ме прати при Екхарт Толе, но, сигурен съм, не би повторил. („Георги“, сигурен съм, следващата ти версия ще се сети да погледне тук, казвам за всеки случай…)

Предложи ми и „Натюрморт с хлебчета“ на Георги Господинов, което ми звучи като добра идея за нашумелия автор, който така и не е гостувал до момента на Дигитални истории… може би пък и това ще трябва да стане виртуално.

Ами ако догодина отново имам късмета да ме поканят да участвам с разказ в „Нашата Коледа“?

Дигитален двойник

Направо ще ми свърши работата… Да, може би читателите ще бъдат разочаровани, част от удоволствието на изкуството е знанието, че авторът е човек, но… ако той е просто неразличим от човек?

 

А ти кой си, къде си?

„Георги“ ми обяснява добре ползата от виртуален двойник: персонализираното обслужване, възможностите за обучение, за развлечение. За „запазване на човешкия опит, знания или дори личности, което създава форма на дигитално наследство“. Но няма ли и рискове?

Дигитален двойник

Събеседникът мечтае да покани за интервю в Дигитални истории Илон Мъск и Гари Каспаров, а първата му идея за български гост е… Светлин Наков, който наистина беше сред първите интервюирани за този сайт. Замислям се, че тази информация я нямаше в данните, с които дообучих „колегата“.

Предлага ми и „проф.“ Ивайло Пенчев, не, него не бих. Както и поредица измислени имена, смесени с някои наистина добри идеи…

Дигитален двойник

Пада си по главните букви повече от нужното, ама иначе…

И какво, имаме си виртуален колега, спорим дали всичко не е маркетинг. Вместо да мислим как да използваме възможностите му, да обсъждаме какви са перспективите и какви са рисковете. Ние, реалните, извън кутията…

 

Очи в очи

Дигитален двойник

Така или иначе, това е само началото.

Но… как да завърша този текст? Я да питам „Георги“!

Дигитален двойник

Този, който задава въпросите и продължава да мечтае.

Хубаво го каза…, ъъъ, адаш? Колега? Аз?!

Интересни времена се задават, какво ще кажете?

 

Дигитален двойник

Разговор на човек с дигиталния му двойник според Midjourney

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-а поредна година от Dir.bg. Отличието е...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация
Share This