Запознай се със… себе си?!

ян. 19, 2024 | Технологии

Запознай се със… себе си?!

19 януари 2024 | Технологии

ChatGPT е суперзвездата, но той е само началото. Големите езикови модели напреднаха дотам, че предлагат базата, над която да се надгражда, да се търсят всякакви приложения.

Включително и личен чатбот. Да си поговориш с Наполеон и Айнщайн вече е възможно не само в специализираните заведения. С Махатма Ганди, с… Бог?! Технологиите все по-успешно наподобяват разговора с реална личност.

Колко близо е моментът, когато подобни виртуални двойници ще станат неразличими от първоизточника? Имаме ли отговори на големите въпроси, които идват след това? Време е за един бърз експеримент.

 

По-доброто аз

„Не е лошо да си говориш сам. Лошо става, когато почнеш да си отговаряш.“

Признавам, първият ми опит е да направя чатбот „Иван Вазов“, за да чуем какво има да ни каже, днес имаме нужда от такива личности. Само че след няколко бързи опита за дообучаване на GPT се отказвам, продължава да твърди, че главният герой от „Под игото“ е Боян и да бяга от конкретни отговори.

Този опит го отлагам за следващото поколение технологии, избирам бърз експеримент, който всеки може да направи, дори без да навлиза в дообучаването на алгоритми и техническата материя. ChatGPT в платената си версия, която ползва модела GPT-4, позволява да дообучиш модела със свои файлове. Да, обемът не е голям, той само загатва какво ще е възможно скоро, но… мога ли да поговоря със себе си?

Да си създам виртуален двойник, с който да си поговоря?

 

Дигитален двойник

 

Лице назаем

Едно време се питахме за a/s/l – възраст, пол, място, за да добием най-бърза представа кой е отсреща в анонимните времена на мрежата. Когато задавам първия си въпрос и моля да се представи, събеседникът ми е прекалено изчерпателен от подадените данни, затова го моля да е кратък.

Дотук добре, това е лесното. Ако не умее дори да се представи, виртуалният ми събеседник няма как да е готов за истинските предизвикателства. Я да видим колко добре ще се справи с нещо по-провокативно!

Дигитален двойник

Харесва ми този образ! Не е особено конкретен, но бърза да съобщи, че се борим за общото благо, парите не ни интересуват. Факт е, че съм му дал жокер в тази посока с текста от представянето на този сайт, в който става ясно, че той е напълно некомерсиален.

Продължаваме да си бъбрим с „Георги“, а той от време на време се замисля тогава, когато е провокиран…

 

Дигитален двойник

 

Симулакрум, хомункулус

„Викам си: „Престани да си говориш сам!“. И после си отговарям: „Ти ли ще ми кажеш, бе!“. И така си се скарах, че сега от два дена не си говоря.“

Този виц сам ви го разказвам. Неговите опити за шеги са нелепи. Няма как да е иначе, той наистина не е дообучен кой знае колко добре. И все пак, с малки грешки, вече се справя отлично на български, нещо, което само допреди година изглеждаше немислимо. Способен е да „рови“ в мрежата, за да търси допълнителна информация… Да, леко досаден е с това, че е прекалено обезопасен…:

Дигитален двойник

Но пък е успокояващо, че да си задавам въпроси не е патология. И още нещо: проекти като ChatGPT наистина стават все по-сигурни, почти невъзможно е да ги накараш да правят нещо, което им е забранено.

 

Сам самичък

Но в същото време през последните месеци се развиват главоломно и подобни начинания с отворен код. С минимум знания по софтуерно инженерство сваляш архива, стартираш го на собствения си лаптоп… и всеки IT-тийнейджър е способен на почти всичко, което умеят комерсиалните големи модели, само че без заложените им филтри. Още ли мислите, че регулациите на този тип технологии изведнъж могат да ни решат всички проблеми?

Дигитален двойник

Направо банални, няма да се хабя да отговарям на „Георги“…

 

Аз ли съм, или не съм?

Но ако това ви кара вие също да го подценявате, не бързайте. Този джентълмен е дообучен на наистина скромна информация. В същото време, днес всеки от нас оставя след себе си огромен, гигабайтов дигитален отпечатък. Мога да ви гарантирам, че ако двете технологии се насложат, което неминуемо е въпрос на време, тук щях да получа 5 въпроса, които определено да са такива, които биха ми отнели доста време, за да ги измисля сам.

Дигитален двойник

Ето, че може и много по-добре! Малко отдалеч започваш, друже, но пък доста от темите и досега ги има в Дигитални истории…

А ако помислим нататък: вече е бързо и лесно съдържанието да се превежда много успешно на чужд език. Да преминава от текст в звук, във видео. Къде ли са границите?

 

От само себе си

Ами ако… те използвам, след като се доразвиеш, за да ми вършиш по-голяма част от работата? Ако сам си пишеш повечето материали, а аз само те контролирам и напътствам? Дали това ще е моментът, когато „до всяко добро същество да застане поне още едно“? А тогава на мен какво ще ми остане да правя? Освен да си пея…

 

Дигитален двойник

 

В първо лице

Имам. Все пак, кой си ти? Ясно е, че за да използва днес този тип помощници, независимо къде, човек трябва да положи известни усилия. Важно е да зададе ролята, в която очаква да влезе личният му помощник, да му даде точни указания и едва после да стигне до самия въпрос.

 

Дигитален двойник

 

То, Аз и Свръх-Аз

И какво, дали според вас си струва да говорим повече за технология, която вече е толкова впечатляваща и смело извървява следващите си стъпки?

Както сполучливо ми каза приятел с повече от 20 години опит в софтуерната индустрия, за първи път имаш усещането, че нещото отсреща те разбира. Да, може би далеч от теста на Тюринг, но определено готово да ни променя – и според технологичната гилдия, и според учените

Дали не си струва да говорим повече по темата?

Дигитален двойник

Бързо ми откри правописната грешка два въпроса назад, на вас направи ли ви впечатление? Почти ме върна във времената, когато медийните текстове си имаха и редактори…

 

Да намериш себе си

Няма да ви занимавам с любимите книги на „Георги“, имаше сполучливи находки като Маркес и Димитър Димов, нямам идея защо ме прати при Екхарт Толе, но, сигурен съм, не би повторил. („Георги“, сигурен съм, следващата ти версия ще се сети да погледне тук, казвам за всеки случай…)

Предложи ми и „Натюрморт с хлебчета“ на Георги Господинов, което ми звучи като добра идея за нашумелия автор, който така и не е гостувал до момента на Дигитални истории… може би пък и това ще трябва да стане виртуално.

Ами ако догодина отново имам късмета да ме поканят да участвам с разказ в „Нашата Коледа“?

Дигитален двойник

Направо ще ми свърши работата… Да, може би читателите ще бъдат разочаровани, част от удоволствието на изкуството е знанието, че авторът е човек, но… ако той е просто неразличим от човек?

 

А ти кой си, къде си?

„Георги“ ми обяснява добре ползата от виртуален двойник: персонализираното обслужване, възможностите за обучение, за развлечение. За „запазване на човешкия опит, знания или дори личности, което създава форма на дигитално наследство“. Но няма ли и рискове?

Дигитален двойник

Събеседникът мечтае да покани за интервю в Дигитални истории Илон Мъск и Гари Каспаров, а първата му идея за български гост е… Светлин Наков, който наистина беше сред първите интервюирани за този сайт. Замислям се, че тази информация я нямаше в данните, с които дообучих „колегата“.

Предлага ми и „проф.“ Ивайло Пенчев, не, него не бих. Както и поредица измислени имена, смесени с някои наистина добри идеи…

Дигитален двойник

Пада си по главните букви повече от нужното, ама иначе…

И какво, имаме си виртуален колега, спорим дали всичко не е маркетинг. Вместо да мислим как да използваме възможностите му, да обсъждаме какви са перспективите и какви са рисковете. Ние, реалните, извън кутията…

 

Очи в очи

Дигитален двойник

Така или иначе, това е само началото.

Но… как да завърша този текст? Я да питам „Георги“!

Дигитален двойник

Този, който задава въпросите и продължава да мечтае.

Хубаво го каза…, ъъъ, адаш? Колега? Аз?!

Интересни времена се задават, какво ще кажете?

 

Дигитален двойник

Разговор на човек с дигиталния му двойник според Midjourney

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This