Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.

Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.

Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.

Чинии мием всякакви

„1978 – 1983 г. – мияч на чинии, сервитьор и шофьор на автобус“

„1993 г. до днес – създател и главен изпълнителен директор на NVIDIA“

Така звучи животописът на днешния ни герой, ако решите да разгледате профила му в „професионалния фейсбук“ – LinkedIn. Ако не сте попадали в тази социална мрежа, тя най-често е мястото, където хората от ИТ сферата вдигат мизата, представят се по най-добрия възможен начин, за да впечатлят потенциалните си следващи работодатели. Това е и платформата, където понякога успяват да се случат по-задълбочени и смислени разговори, нерядко с участието на хората, от които наистина зависят решенията.

И все пак, Дженсън Хуанг до 83-а е миел чинии, после 10 години не е правил нищо. Малко преди успеха ни в САЩ`94 създал компания, за която немалко хора научиха през последните години, с бума на изкуствения интелект. Как така?!

Тази година проводници

Бързам да ви кажа: не е вярно.

В хиатуса, промеждутъка между двете работни задължения, той се подготвя за всичко следващо. Но пък Дженсън определено има вкус за представянето си нататък. Поне в моя скромен балон, от времената, когато Стив Джобс показваше следващите технологични решения, днешният ни герой е първият всепризнат майстор. Наложи образа си с коженото яке, свикна със светлината на прожекторите и с големите очаквания.

В епицентъра на взрива от развитието на изкуствения интелект се оказаха компаниите, разработващи поредния впечатляващ модел, начело с OpenAI. Но също и тези, на чиито плещи се крепи огромният напредък. Защото разработките на учените в областта на машинното самообучение вървяха напред поколение след поколение, докато често технологичните ограничения идваха от способностите на хардуера.

И тогава дойде NVIDIA. Една компания, създадена десетилетия по-рано, за да прави чипове, с които се играят реалистични компютърни игри. Изведнъж тя се оказа властелин в разработването и на най-важните съставки, способни да задвижват следващите поколения модели на изкуствения интелект.

Чип и Дейл

Колко точно драстична се оказа тази промяната? NVIDIA се превърна не просто в най-скъпата като цена на акциите компания в света. Но и в най-скъпата, съществувала някога. После подобри друг рекорд – за най-рязък спад в пазарната оценка. Това се случи в деня, когато на сцената излезе новият китайски ИИ модел на компанията DeepSeek, който показа, че може би не сме чак толкова зависими към най-скъпите чипове, за да постигаме следващите големи стъпки в развитието на ИИ.

Достатъчно е да добавя, че до момента единствените компании, оценявани на 3 трилиона (3 000 000 000 000!) долара, бяха Apple и Microsoft.

А в този списък… защо името е толкова непроизносимо? Идва от invidia – латинската дума за „завист“, и NV, “next vision”. „Следваща визия“ е термин, който компанията използва в началото, за да обозначава своите файлове. Компютърджийски шегички, които обаче се превръщат в една от най-популярните запазени марки.

Пазарите са полудели, човечеството е откачило, ще си кажете. Но има защо. Ако трябва да добавим още малко конкретни числа – продажбите на NVIDIA за 2004 г. са за $89 милиона долара. Тази година подобни продажби компанията прави на всеки… 26 часа!

黃仁勳

Не, не ви обиждам с написаното по-горе, така се казва днешният ни герой според първите си документи. Хуанг Женсюн е роден през 1963 г. в Република Китай. Какво е това, ще се запитате, не е ли Китай от доста по-рано народна република? Точно така, става дума за официалното име, което приема остров Тайван, приютил родния град на г-н Хуанг – Тайнан.

Животът обаче бързо го отвежда от другата страна на Тихия океан, където Женсюн променя официално името си и така се „ражда“ Дженсън Хуанг. Днес личното му състояние се оценява на около 120 милиарда долара, което му отрежда място, много близо до топ 10 на най-богатите хора в света. Негови са около 3,4% от компанията, която е най-новият незаобиколим фактор в света на технологиите (а и останалия, напоследък все по-тясно свързан с тях).

Но как това се случва на човек, който до 30-ата си година пише, че има опит като „мияч на чинии, сервитьор и шофьор на автобус“?! Американската мечта в действие, чист късмет? Или комбинацията от предприемчивост, упоритост, разумни решения… и точния момент, когато изкуственият интелект се превърна в тема номер едно за света и се оказа, че до голяма степен напредъкът му се крепи именно на компанията, създадена от Дженсън.

Кунг фу панда

Баща му Хаунг Цинг-тай е инженер химик, а майка му Ло Цай-хсю – начална учителка. Когато е на 6, семейството му се мести в Тайланд – в столицата Банкок. Родителите му обаче гледат на изток (да, когато човек отива по на изток, и западът става източен). Баща му заминава на специализация в Ню Йорк, харесва му и решава, че там ще е бъдещето. Първо изпраща 9-годишния Дженсън и с година по-големия му брат при чичо им. Семейството живее в малко провинциално градче в щата Вашингтон, където децата са изправени пред сериозни трудности.

Случва се неприятна грешка. Чичо и леля някъде прочитат, че са избрали престижно училище… а то се оказва интернат за проблемни деца. Дженсън е принуден да чисти тоалетните всеки ден, докато брат му работи в тютюнева ферма. В градче, където няма много емигранти, момчетата са тормозени от съучениците си, не само ги обиждат, но и ги заплашват с ножове.

Няколко години по-късно семейството се събира в Орегон. От малък увлечен по компютрите, Дженсън се записва в щатския университет, където учи компютърни науки и проектиране на интегрални схеми. Може би пък опитът му до 30 не ще да е свързан само със сервиране и доставки?

Извън собствената му шега, той започва кариерата си през прословутата 1984-а като дизайнер на чипове в AMD. Компанията, чиято абревиатура идва от „напреднали микро устройства“, дълги години ще е тясно свързана с историята на голямата битка за чиповете с бъдещото „отроче“ на Дженсън, докато двете имат тясно преплетена история, достойна за тайванската версия на „Дързост и красота“.

Следващата му месторабота е корпорацията LSI, където ръководи разработването на модерни чипове. Междувременно не изоставя образованието си – през 1992-а вече е магистър по електротехника от Станфорд.

Единствената татуировка на Хуанг, за която знаем.

Не види, а?

Приказката на успеха му, както стана ясно, започва година по-късно „През 1993 г. основах NVIDIA заедно с Крис Малаховски и Къртис Прим, за да разрешим проблема с 3D графиката за персонални компютри“, разказва скромно и лаконично Дженсън в профила си в LinkedIn. „Нашата пионерна работа в областта на ускорените изчисления доведе до предефиниране на съвременната компютърна графика и създаването на модерен изкуствен интелект.“

Така ли е? Така е. Всяка силна история може да бъде разказана с две изречения, но в повечето случаи губи от това.

Днес NVIDIA е работодател на 32 000 души. „И търсим талантливи, целеустремени, авантюристични хора, готови да се справят с предизвикателства, които никой друг не може да реши. Служителите на NVIDIA създават технологии, движещи напред цялото човечество, подкрепят общностите, в които работят и живеят“.

Дженсън Хуанг и компания със сигурност не дължат успеха си на случайността. А на професионализма и иновативността, защото през всички тези 3 десетилетия в развитието на компютрите проправят пътя на следващите технологии.

С Марк Зукърбърг разменят якета – рокерско и такова на продавачка в ЦУМ от 80-те години.

Хем micro, хем soft

Софтуерът е прекрасна посока за развитие, питайте Бил Гейтс. На програмите се крепи и огромна част от днешния български ИТ сектор, който не спира да е атрактивен и да се развива дори по времето, когато ИИ му отправя сериозни предизвикателства. Хардуерът пред последните десетилетия определено оставаше в сянката му. Технологиите напредват, компютрите стават все по-добри, по-бързи, може би си спомняте времената, когато няколко мегабайта бяха предел на възможностите като обем за съхраняване на данни. Появиха се и облачните услуги, хардуерът – самите компютри с всичките им съставни части се превърнаха във важна, на банална тема, просто се появяваха следващите решения.

А после дойде ChatGРТ, светът обърна погледа си към изкуствения интелект. Всеки следващ модел не спира да впечатлява с поредния голям успех, с новите възможности, които ни дава (и често показвам на този сайт). Изведнъж се оказа, че самата „машина“ отново е ключово важна. Че хардуерният напредък е безспорен, но има един конкретен детайл, който е особено важен в епохата на изкуствения интелект. Но какво общо има с ИИ компания, създадена да прави най-доброто, за да показва все по-съвършена триизмерна графика, все по-реалистична виртуална реалност…?

Процесорът е сърцето на компютъра ви. Той обработва данните, разпределя ги, „подкарва“ компютърния код. С развитието на машинното самообучение, което дори учените дълго време отказваха да наричат „изкуствен интелект“ обаче нещата се промениха. Графичните процесори, чиповете, чиято роля до момента беше само да показват, заеха централната роля. Те са създавани най-вече от две големи компании, а се оказаха изключително ценен ресурс. Стана ясно, че те нямат конкуренция тогава, когато са нужни паралелни изчисления – именно както работят днешните алгоритми за машинно самообучение.

Играта на играчите

Никой не би могъл да предположи нещо подобно през толкова далечната за технологичните времена 93-а. Да, по онова време компютрите са се развили, вече са стигнали до домовете. Но дори масовият интернет все още е далечна илюзия, едно от безспорните приложения по това време са игрите. Оформя се сериозна надпревара в полето на графичните процесори, в която NVIDIA се включва с летящ старт. Дженсън започва начинанието с двама свои приятели, които постепенно остават в сянката на медийното внимание. Началният капитал са скромните $40 000, но сравнително бързо се намират инвеститори. Разработването на чипове със сигурност е по-скъпо начинание от софтуера, няма как да се случи без сериозни средства.

Но е и по-трудно. Първият чип на компанията е неуспешен. После, през 1997 г., идва вторият – RIVA 128 и се превръща в пазарен хит. Скоро след това GeForce 256 утвърждава фирмата на Хуанг като водеща в бранша.

Битката се развива по особено интересен начин. През 1996 г. повече от 30 компании се надпреварват да предлагат нови графични карти, докато пет години по-късно са оцелели само 2 – NVIDIA и канадската ATI. Малко по-късно конкурентът е продаден на AMD и така стигаме до 2018-а, когато компанията на днешния ни герой държи 3/4 от пазара на графични процесори срещу 1/4 за другия гигант и почти никой освен тях на пазара.

Стана дума за интересната връзка между двата мастодонта в сферата. Голяма битка, свободна конкуренция! Може би сте чували историята за двамата братя Даслер, които създават спортните гиганти „Адидас“ и „Пума“. Е, подобен сюжет се разиграва и във времената на напредналите графични чипове. От 2014 г. AMD се ръководи от Лиза Су, която е племенничка на Дженсън.

Дженсън със семейството си

Програми и пак програми!

NVIDIA се появява на борсата през 1999 г. Когато цената на акциите ѝ достига 100 долара, Дженсън си татуира логото на компанията на лявото рамо. Казва, че надали ще си направи някога втора татуировка. Ако е нарушил обещанието си, няма как да го знаем, защото надали ще го видите на публично събитие без характерното кожено яке.

106 са децата на Павел Дуров, 14 (засега) – тези на Илон Мъск. В сравнение с тях Дженсън е ужасно скучен. Среща се със съпругата си Лори Милс, докато ѝ преподава в университета. Имат момче и момиче с типичните тайвански имена Спенсър и Мадисън. Спенсър дълго време се издържа от бара, който създава в родината на баща си. После решава, че му стигат толкова коктейли и започва работа като продуктов мениджър в NVIDIA. Мадисън дълго време управлява хотел, преди също да се влее в редиците на семейната компания.

Дженсън и семейство дават солидни пари за благотворителност, работят с фондациите на Бил и Мелинда Гейтс. Цял милиард долара семейство Хуанг отделя за подкрепа на студенти в Калифорния.

Нямаше го на встъпването в длъжност на новия американски президент, за разлика от познатите лица на софтуерния свят. Даже го питаха по темата, а той каза, че е бил зает да пътува, за да празнува Лунната нова година с колегите си. Но, по всичко личи, от него и компанията му тепърва ще зависи много.

Предприемачът на любимото си място за обяд

Татко Карло

„Мисля, че има три условия, за да могат хората да вършат работата на живота си“, издава веруюто си Дженсън. „Дайте им възможност да получат информация. Не вземам решения, при които само един човек трябва да ги чуе. Предпочитам среда, в която екип от различни експерти може да работи по даден проблем. Разсъждавайте върху проблемите публично. Невероятно овластяващо е да вземеш абстрактна идея и да я аргументираш до точно това, което трябва или не трябва да правим. Пълноценна компания. Опитвам се да насърча експертите и сътрудниците на всяко едно ниво на компанията да се занимават с даден проблем едновременно.“

Той привлича погледите всеки следващ път, когато се появи на събитие, водено от компанията, за да представи поредния революционен чип, способен на много по-голяма изчислителна мощ. А после, за разлика от много от обещанията в Силициевата долина, се оказва, че обещаното е изпълнено – новото поколение чипове наистина е способно на всичко, обещано от нашия герой.

Толкова успешен, а е част от… най-голямото „спихване“ в историята на борсите? Да, когато китайският стартъп DeepSeеk представи революционния си модел, акциите на NVIDIA рухнаха със забележително темпо. Само за ден самият Хуанг загуби виртуалните, но все пак особено забележителни 20 милиарда долара!

Все пак, тази битка е едва в началото си. И както и да изглежда бъдещето ѝ, със сигурност Дженсън Хуанг ще бъде важна част от него. Затова и си струва да чуем още малко от вижданията му по всички големи теми на утрешния ден.

Дума дупка не прави

„Последните 10 години наистина бяха посветени на науката за изкуствения интелект“, казва основателят на Nvidia. „През следващите 10 години ще имаме много наука за ИИ, но тя ще е насочена към приложението му, фундаменталното срещу приложното. ИИ ще стане широко разпространен и ще си проправи път в почти всяка индустрия.“

За добро или лошо, по всичко личи, че е прав. Съветът му към бъдещите поколения е прост: „Научете се да използвате технологията в различните ѝ форми. Ако днес бях студент, първото нещо, което щях да направя, е да науча ИИ. Да свикна да си взаимодействам с ChatGPT, с Gemini Pro, с Grok. Да се научиш да работиш с ИИ не е по-различно от това да си наистина добър в задаването на въпроси.“

„Ако дам компютър на някого, който никога не е виждал нещо подобно, няма шанс да се научи да го ползва за един ден. Докато днес можете просто да напишете: „Не знам как да използвам ChatGPT, кажи ми“ и самият той ще се върне с примери. Невероятното на ИИ е, че ще ви помогне и ще ви направи свръхчовеци по пътя“.

Хуанг казва още, че след десет години „всичко, което се движи, ще бъде роботизирано, всяка кола ще бъде роботизирана. Хуманоидните роботи, технологията, необходима за осъществяването им, е съвсем близо, ей там, зад ъгъла“.

Хуангис

„Мисля, че балансът между работата и личния ми живот е отличен. Работя от момента, в който се събудя, до момента, в който си легна, седем дни в седмицата. Когато не работя, мисля за работа“, хвали се Дженсън. Не звучи много здравословно.

Наричат го също „Тейлър Суифт на технологиите“. Колко е сполучливо сравнението ще помоля да ми отговорят феновете на г-ца Суифт, ще се радвам, ако някои от тях са прочели текста дотук.

Една от последните конференции на компанията беше на стадиона в Сан Хосе. Крайно необичайно и амбициозно като за компютърния свят. „Аз съм инженер, не съм певец. Когато излязох там…, всички полудяха, дъхът ми секна. Бях по-уплашен, отколкото съм бил някога. Все още ме е страх“, разказва той.

Презентациите на г-н Хуанг по правило са смислени, изпипани, атрактивни. И, задължително, със запазената му марка – коженото яке, като че ли толкова отдавна излязло от мода. „Кожените якета могат да бъдат знак за предимство: желание да нарушавате правилата, да правите нещата по различен начин и да оспорвате статуквото“, казва модният стилист Сера Мърфи. „Характерният стил на Дженсън му придава непринудена, достъпна енергия“.

Определено. Все още ги има интересните, силните личности, тези, които не само рисуват бъдещето, но и вълнуват.

Накъде ли обаче ще ни поведе с мотора си нюейдж рокерът от Република Китай? Най-интересното със сигурност предстои. И в света на технологиите, и на интересните истории. На личностите, които рисуват утрешния ден. На добър път, 生 Дженсън!