Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.

Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.

Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.

Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.

Расте, но не празнее

Преди по-малко от месец се появи една новина, която нямаше как да значи много за широката аудитория, но определено развълнува ИТ общността. За първи път Столична община публикува данните, които има, за Столичния градски транспорт. По света е често срещано начинание общинските и държавни управи да споделят свободно от своите бази информация в най-различни области.

Защото в света на информационните технологии и изкуствения интелект данните са всичко! Оставяме информационни следи с всяка своя стъпка, които ни позволяват да живеем в удобния свят, в който сме днес. Да, това създава проблеми, като например възможностите на манипулации, но и дава огромни възможности – както например в случая, да направим градския транспорт колкото може по-удобен.

Какво се случи обаче тук? Появи се удобна форма, чрез която всеки, проявил интерес, може да получи достъп до информация. От една страна за разписанията от спирките, а от друга – за това къде в реално време се намира всеки автобус, трамвай, тролей. Нещо повече – използва се стандартизиран формат, наречен GTFS и създаден от Google, който позволява данните да са в удобен, разбираем и лесен за работа формат за всеки софтуерен инженер, който ще ги използва.

Немалко ИТ специалисти реагираха светкавично и за броени дни се появиха няколко приложения, които използват тази информация. Някои от тях под формата на мобилни апликации – други на сайтове, които могат да се отварят и през компютър, и през телефон.

Влакове тръгват на всички страни

TrackTheBus. „Проследи буса“. Така се казва страницата, създадена от тримата ни герои – Иван Йонков, Йоана Борисова и Михайло Олешчук от „Кодексио“.

Иван, който днес е главен изпълнителен директор на компанията, пристига в София преди 14 години и едно от първите неща, на които става фен, е… градският транспорт. „С негова помощ изучавах града. Качвах се на произволен автобус, за да разгледам, да видя накъде отива. И до днес съм супер любопитен за малки, скрити улички, по които ще завие“.

Така веднага, щом научава за това, че данните за обществените превозни средства стават публични, той намира съмишленици в лицето на колегите си Йоана и Михайло и започва работа.

Ясно е, че живеем в епохата на изкуствения интелект, но все още не всички си дават сметка какво значи това. Ако не работите в ИТ сферата или нямате пряк досег с нея, може и да не сте чули за направлението „вайб кодинг“. Понякога без да напише дори ред компютърен код, човек вече е способен да създаде сайт, който да работи учудващо добре. Да, несъвършенствата са неизбежни. Да, по-сложните възможности (все още) са в ръцете на програмистите, но пътят на една идея до това да бъде показана и проверена е драстично по-кратък. При вайб кодинга проектите се създават почти само с указания към изкуствения интелект, който пише огромната част от проекта.

Така само за няколко дни Иван, Йоана и Михайло (който дори няма познанията на програмист) заедно успяват да създадат TrackTheBus. Платформата не само удобно показва кои са близките до теб спирки и превозни средства, но и дава заявката в бъдеще да се превърне в своеобразна социална мрежа, която да направи използването на градския транспорт значително по-удобно и пълноценно.

Михайло, Иван и Йоана показват как свободните данни могат да се превърнат в огромна възможност.

Заложено на карта

„Възможността за социалната платформа е нещо полезно, което може да надгради много над Google Maps“, казва Йоана. Тъй като в данните, които идват от Центъра за градска мобилност, всяко превозно средство има уникален номер, всеки от потребителите може да добавя информация за него. По този начин лесно ще разберете дали даден автобус е препълнен, или някой трамвай „ухае“ така, че определено е по-добре да не се качвате в него. Дали шофьорът е сложил свежи надписи, или пък се задава един от все още малкото, но атрактивни двуетажни автобуси в парка на столичния транспорт.

А това, както отбелязва Иван, може да се развие далеч напред. Скоро се очаква и платформата за жалби на общината да стане удобна за външни апликации и така всеки по-сериозен проблем може бързо да бъде адресиран.

„Това дава много повече възможности за гражданска инициатива и за вдигане на качеството на услугата. Всеки може да проследи как се е развил даден проблем. Един автобус не е чист, после е, което значи, че тези оплаквания са имали смисъл“, казва Иван.

Пътнико свиден

Разбира се, начинанието е в начален етап, както личи и от бележките, оставени в самата страница. Но целта му е да се разраства, да добавя функционалности и да създаде общност от хора, които се вълнуват от теми като градския транспорт и изобщо как да направим по-лесно и удобно придвижването в София.

И дори не само в столицата. Тъй като, стана дума, в случая се използват стандартизирани данни, всяка следваща община, която прецени, че е добра идея да даде свободен достъп до информацията за градския транспорт, може да бъде добавена без особено усилие.

Но защо екипът, начело на една компания, се захваща с подобно начинание… изцяло на добра воля?

„Това е смисълът на гражданската инициатива“, казва Иван. „Първо, искаме да си го ползваме сами, защото няма удобна апликация, която да дава тези възможности. Искаме нещо по-добро. Искаме различни страни от живота в България да се развиват и да стане ясно, че има смисъл от отварянето на данни. Столична община проявява инициатива и ако ние, гражданите, не я грабнем и не започнем да ползваме данните, няма да има смисъл да продължи. С отварянето на повече данни могат да се появят изключителни начинания!“, допълва програмистът.

Пример в тази посока е графикът на светофарите. Ако той стане публичен, ще се появят приложения, които много по-точно ще определят откъде е най-бързо да стигнеш до дадена цел в столицата.

Спри до мен

Или пък ако заговорим за още една болезнена тема, като паркирането в София. Ако данните за свободните места в зелена или синя зона са публични, това значително би облекчило планирането на всяко пътуване.

Ако пък информацията за пътната маркировка се появи в отворен вид, това би позволило на ИТ специалистите да я анализират и да предложат конкретни идеи какво, къде и как би могло да бъде подобрено, така че големите булеварди на града ни да се отпушат.

Идва мястото на влаковете – там също публични данни липсват, а мрежата у нас е така измислена, че да допълва градската. Въпреки не твърде бляскавия имидж през последните години на българските железници, те определено могат и заслужават да се превърнат в удобен начин да излезем от столицата, различен от кошмарните задръствания по магистралите.

Стигаме до моя любим транспорт – велосипедите. Столицата ни е една от малкото в Европа, за които дори Google Maps не дава конкретна информация как е най-добре да стигнеш до дадена точка с колело. Ако се заложи на отворени данни, тук също бихме могли да видим сериозен напредък.

По пътя

„Идеята ни е да интегрираме всички статични и актуални данни, които ще отворят някога общините. Това да стане хомогенно, в една платформа, която да е полезна за всеки. Да не са отделни страници, а място, където да се виждат взаимовръзките“, казва още Иван.

„Голямата тема е за отворените данни“, допълва Михайло. „Те дават възможност да се трупа статистика, да се трупа знание. Да се използват математически модели, така че да се решават ежедневни проблеми, които засягат всички ни. Идеята е да подобряваме стандарта на живота на хората“.

Хубаво е да си спомняме по-често, че именно затова създаваме технологиите. За да правят живота ни по-добър. А когато свободните данни и свободните хора си подават ръка, положителните примери няма как да закъснеят.