Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

май 28, 2024 | Технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

28 май 2024 | Технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.

Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.

Неотдавна излезе новата му книга „Произведено в България“, която можете да купите тук.

Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

 

Антон Оруш

Снимка: Добрин Кашавелов

 

1. Гаси тока!

Започваме с… контакта. Знаете ли, че до не толкова отдавна напрежението в мрежата ни е било далеч от познаните днес стойности?

Преди началото на 60-те години в София то е 150 волта! Просто това е стандартът, въведен от белгийското „Електрическо дружество за София и България“, което през 1908 г. откупува правата от предишния концесионер на електрификацията и се заема да продължи започнатото. Затова електрическите уреди, произвеждани през 50-те, са предвидени да работят на това напрежение. А

ако искате да използвате печката или пералнята в 220-волтова мрежа, ще трябва да се снабдите с ето такъв понижаващ трансформатор:

 

Понижаващ трансформатор

 

Това е устройство, пуснато в производство от ТПК „Строител“ София и предназначено специално, за да осигури обратна съвместимост на по-старите електроуреди към новия стандарт. Много е просто! Включвате кабела на уреда в мрежата, а другото свободно гнездо с надпис „150“ е за кабела на любимото ви старо „нещо“ – например тостер (така де, тогава са го наричали „сухарник“). И това е! Може да захранва консуматори с мощност до 600 вата.

 

 

2. Радиограмофонотелевизор

След близкия ни контакт с тока е време за забавление!

Тази история започва в средата на 60-те години, в лабораторията „Мостри и експонати“ към Отдела на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. Тук се създават най-разнообразни нови изделия, които предстои да влязат в производство.

Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и къде ли още не. В „Мостри и експонати“ се правят всички прототипни телевизори, за да се види дали си струва да се пусне пробна серия от тях.

 

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

 

През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо! За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник „Симфония“ и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор „Кристал 59“! А

в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една.

Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име „Балкан“. Тежи над 120 кг! Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на „Електроимпекс“. „Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – леела се е из целия павилион“, разказва Антон.

На две от снимките се виждам шкафът. Радиото и грамофонът са един под друг в лявата част, а телевизорът е вдясно, между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата, един от които имаме късмета да ни показва нашият водач из миналото!

 

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

 

3. Джойстик за ценители

БГ плейстейшън от 80-те? Еха!

Продължаваме с първия български игрови контролер за „Правец“ от 1982/3 г. Предназначен е за игри основно на 8-битовите компютри „Правец 8М, 8С, 8А и т.н“. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle.

Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, като играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, идеята е да има по един за всеки играч.

 

игрови контролер за Правец

 

Представяте ли си да играете игра, въртейки потенциометър – колелцето като за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите от онова време?

Въртенето наляво или надясно е равностойно на натискането на бутон със стрелка. Ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието „Нептун“ космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно.

„Бг джойстикът“ е служел и за игра на тетрис!

С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героя или кораба по другата ос – нагоре-надолу.

 

игрови контролер за Правец

 

Отляво встрани виждате малко бутонче – с него се „стреля“, а при тетрис се пуска кубчето на избраното място.

 

4. Mr. Gorbachev…

„Разруши стената“… Да, това са думите на Рейгън малко преди „Стената“ да падне, но също е и почти пророческото име на българска 8-битова компютърна игра от 1982 г.

Дискетата с играта е била подарък към книга – ръководство за работа с компютър.

„Разруши стената“ може да се задейства от дискета или касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

Персонажът хваща ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата ви е да съборите с нея тухлена стена, ракетата управлявате с контролер, подобен на този отгоре.

Преди да започнете да играете, компютърът ще ви помоли да напишете името на персонажа си. Натискате RETURN и виждате върху екрана игралното поле и надпис:

ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.

В долния край на екрана се появяват точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от стената. Колкото по-навътре стигате, толкова повече точки получавате на съборена тухла.

 

5. Скутер.бг

Днес електрическите скутери са безспорна мода… че даже тема на социални разслоения. Знаете ли обаче, че още преди половин век е имало и наши прототипи?

През 1972 г. в Научноизследователския институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) е конструирано първото БГ двуколесно едноместно превозно средство с електрическа тяга – „ЕлРо 72“ (от „електрически ролер“) за градски пътувания.

 

Първият български електрически скутер

 

Първата снимка ни показва външния вид на точно този прототип – тя е също от 1972 и двуколката в нея е наречена „електропед“. Това е първоначално изработеният макет. Приликите с велосипед са очевидни – пътникът достига спирачките чрез лостове на кормилните ръкохватки.

„ЕлРо 72“ се захранва от две 12-волтови оловни акумулаторни батерии с общ капацитет 150 Ah. Електродвигателят му има номинална мощност 0,6 kW и прави 4000 об/мин.

Скутерът тежи 52 кг, а с двете батерии и пътника – до 167 кг.

За да се движи скутерът с различна скорост при един и същ двигателен момент, електродвигателят трябва да прави различни обороти. Затова батериите са свързани успоредно и последователно чрез контактори. Така, при захранващо напрежение 24 волта двигателят черпи ток ~30 A.

 

Първият български електрически скутер

 

Потегляме! Нак първо поставим и завъртим секретния ключ зад кормилото. Сетне трябва да завъртим дясната кормилна ръкохватка, която действа като контролер. След като потеглим, може да сменяме скоростите с нея (като ръчката за газ при мотоциклетите)..

Максималната скорост на първия български електрически скутер е 30 км/ч, пробегът е около 70 км.

Разполагаме с фар! И звънец… „ЕлРо 72“ има гуми 3,5 х 8″, пневматични (помпат се). Задното окачване е твърдо, а предното – шарнирно. За да се олекоти скутерът, страничните плоскости са от стъклопласт. Това говори за стремежа конструкцията да е актуална за времето си.

Пътуването ви хареса? Струва си да го продължим! За най-голямата дискета, историята на българския електронен шах, „Копировално устройство“ – още шест забравени съкровища на българската техника, четете тук.

А за истински ценители е новата книга на нашия гид Антон Оруш – „Произведено в България“, ще я намерите тук.

 

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни....

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Къде оставихме ролята на бащата?

Къде оставихме ролята на бащата?

„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. 

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.
Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.
До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.

повече информация
Share This