Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

май 28, 2024 | Технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

28 май 2024 | Технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.

Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.

Неотдавна излезе новата му книга „Произведено в България“, която можете да купите тук.

Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

 

Антон Оруш

Снимка: Добрин Кашавелов

 

1. Гаси тока!

Започваме с… контакта. Знаете ли, че до не толкова отдавна напрежението в мрежата ни е било далеч от познаните днес стойности?

Преди началото на 60-те години в София то е 150 волта! Просто това е стандартът, въведен от белгийското „Електрическо дружество за София и България“, което през 1908 г. откупува правата от предишния концесионер на електрификацията и се заема да продължи започнатото. Затова електрическите уреди, произвеждани през 50-те, са предвидени да работят на това напрежение. А

ако искате да използвате печката или пералнята в 220-волтова мрежа, ще трябва да се снабдите с ето такъв понижаващ трансформатор:

 

Понижаващ трансформатор

 

Това е устройство, пуснато в производство от ТПК „Строител“ София и предназначено специално, за да осигури обратна съвместимост на по-старите електроуреди към новия стандарт. Много е просто! Включвате кабела на уреда в мрежата, а другото свободно гнездо с надпис „150“ е за кабела на любимото ви старо „нещо“ – например тостер (така де, тогава са го наричали „сухарник“). И това е! Може да захранва консуматори с мощност до 600 вата.

 

 

2. Радиограмофонотелевизор

След близкия ни контакт с тока е време за забавление!

Тази история започва в средата на 60-те години, в лабораторията „Мостри и експонати“ към Отдела на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. Тук се създават най-разнообразни нови изделия, които предстои да влязат в производство.

Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и къде ли още не. В „Мостри и експонати“ се правят всички прототипни телевизори, за да се види дали си струва да се пусне пробна серия от тях.

 

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

 

През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо! За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник „Симфония“ и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор „Кристал 59“! А

в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една.

Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име „Балкан“. Тежи над 120 кг! Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на „Електроимпекс“. „Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – леела се е из целия павилион“, разказва Антон.

На две от снимките се виждам шкафът. Радиото и грамофонът са един под друг в лявата част, а телевизорът е вдясно, между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата, един от които имаме късмета да ни показва нашият водач из миналото!

 

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

 

3. Джойстик за ценители

БГ плейстейшън от 80-те? Еха!

Продължаваме с първия български игрови контролер за „Правец“ от 1982/3 г. Предназначен е за игри основно на 8-битовите компютри „Правец 8М, 8С, 8А и т.н“. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle.

Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, като играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, идеята е да има по един за всеки играч.

 

игрови контролер за Правец

 

Представяте ли си да играете игра, въртейки потенциометър – колелцето като за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите от онова време?

Въртенето наляво или надясно е равностойно на натискането на бутон със стрелка. Ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието „Нептун“ космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно.

„Бг джойстикът“ е служел и за игра на тетрис!

С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героя или кораба по другата ос – нагоре-надолу.

 

игрови контролер за Правец

 

Отляво встрани виждате малко бутонче – с него се „стреля“, а при тетрис се пуска кубчето на избраното място.

 

4. Mr. Gorbachev…

„Разруши стената“… Да, това са думите на Рейгън малко преди „Стената“ да падне, но също е и почти пророческото име на българска 8-битова компютърна игра от 1982 г.

Дискетата с играта е била подарък към книга – ръководство за работа с компютър.

„Разруши стената“ може да се задейства от дискета или касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

Персонажът хваща ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата ви е да съборите с нея тухлена стена, ракетата управлявате с контролер, подобен на този отгоре.

Преди да започнете да играете, компютърът ще ви помоли да напишете името на персонажа си. Натискате RETURN и виждате върху екрана игралното поле и надпис:

ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.

В долния край на екрана се появяват точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от стената. Колкото по-навътре стигате, толкова повече точки получавате на съборена тухла.

 

5. Скутер.бг

Днес електрическите скутери са безспорна мода… че даже тема на социални разслоения. Знаете ли обаче, че още преди половин век е имало и наши прототипи?

През 1972 г. в Научноизследователския институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) е конструирано първото БГ двуколесно едноместно превозно средство с електрическа тяга – „ЕлРо 72“ (от „електрически ролер“) за градски пътувания.

 

Първият български електрически скутер

 

Първата снимка ни показва външния вид на точно този прототип – тя е също от 1972 и двуколката в нея е наречена „електропед“. Това е първоначално изработеният макет. Приликите с велосипед са очевидни – пътникът достига спирачките чрез лостове на кормилните ръкохватки.

„ЕлРо 72“ се захранва от две 12-волтови оловни акумулаторни батерии с общ капацитет 150 Ah. Електродвигателят му има номинална мощност 0,6 kW и прави 4000 об/мин.

Скутерът тежи 52 кг, а с двете батерии и пътника – до 167 кг.

За да се движи скутерът с различна скорост при един и същ двигателен момент, електродвигателят трябва да прави различни обороти. Затова батериите са свързани успоредно и последователно чрез контактори. Така, при захранващо напрежение 24 волта двигателят черпи ток ~30 A.

 

Първият български електрически скутер

 

Потегляме! Нак първо поставим и завъртим секретния ключ зад кормилото. Сетне трябва да завъртим дясната кормилна ръкохватка, която действа като контролер. След като потеглим, може да сменяме скоростите с нея (като ръчката за газ при мотоциклетите)..

Максималната скорост на първия български електрически скутер е 30 км/ч, пробегът е около 70 км.

Разполагаме с фар! И звънец… „ЕлРо 72“ има гуми 3,5 х 8″, пневматични (помпат се). Задното окачване е твърдо, а предното – шарнирно. За да се олекоти скутерът, страничните плоскости са от стъклопласт. Това говори за стремежа конструкцията да е актуална за времето си.

Пътуването ви хареса? Струва си да го продължим! За най-голямата дискета, историята на българския електронен шах, „Копировално устройство“ – още шест забравени съкровища на българската техника, четете тук.

А за истински ценители е новата книга на нашия гид Антон Оруш – „Произведено в България“, ще я намерите тук.

 

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише. След 14-годишна битка, която в много моменти...

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс...

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация

Най-новите:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“
Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.
Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.
Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Share This