Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.

Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.

Неотдавна излезе новата му книга „Произведено в България“, която можете да купите тук.

Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

 

 

1. Гаси тока!

Започваме с… контакта. Знаете ли, че до не толкова отдавна напрежението в мрежата ни е било далеч от познаните днес стойности?

Преди началото на 60-те години в София то е 150 волта! Просто това е стандартът, въведен от белгийското „Електрическо дружество за София и България“, което през 1908 г. откупува правата от предишния концесионер на електрификацията и се заема да продължи започнатото. Затова електрическите уреди, произвеждани през 50-те, са предвидени да работят на това напрежение. А

ако искате да използвате печката или пералнята в 220-волтова мрежа, ще трябва да се снабдите с ето такъв понижаващ трансформатор:

 

 

Това е устройство, пуснато в производство от ТПК „Строител“ София и предназначено специално, за да осигури обратна съвместимост на по-старите електроуреди към новия стандарт. Много е просто! Включвате кабела на уреда в мрежата, а другото свободно гнездо с надпис „150“ е за кабела на любимото ви старо „нещо“ – например тостер (така де, тогава са го наричали „сухарник“). И това е! Може да захранва консуматори с мощност до 600 вата.

 

 

2. Радиограмофонотелевизор

След близкия ни контакт с тока е време за забавление!

Тази история започва в средата на 60-те години, в лабораторията „Мостри и експонати“ към Отдела на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. Тук се създават най-разнообразни нови изделия, които предстои да влязат в производство.

Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и къде ли още не. В „Мостри и експонати“ се правят всички прототипни телевизори, за да се види дали си струва да се пусне пробна серия от тях.

 

 

През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо! За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник „Симфония“ и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор „Кристал 59“! А

в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една.

Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име „Балкан“. Тежи над 120 кг! Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на „Електроимпекс“. „Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – леела се е из целия павилион“, разказва Антон.

На две от снимките се виждам шкафът. Радиото и грамофонът са един под друг в лявата част, а телевизорът е вдясно, между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата, един от които имаме късмета да ни показва нашият водач из миналото!

 

 

3. Джойстик за ценители

БГ плейстейшън от 80-те? Еха!

Продължаваме с първия български игрови контролер за „Правец“ от 1982/3 г. Предназначен е за игри основно на 8-битовите компютри „Правец 8М, 8С, 8А и т.н“. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle.

Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, като играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, идеята е да има по един за всеки играч.

 

 

Представяте ли си да играете игра, въртейки потенциометър – колелцето като за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите от онова време?

Въртенето наляво или надясно е равностойно на натискането на бутон със стрелка. Ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието „Нептун“ космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно.

„Бг джойстикът“ е служел и за игра на тетрис!

С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героя или кораба по другата ос – нагоре-надолу.

 

 

Отляво встрани виждате малко бутонче – с него се „стреля“, а при тетрис се пуска кубчето на избраното място.

 

4. Mr. Gorbachev…

„Разруши стената“… Да, това са думите на Рейгън малко преди „Стената“ да падне, но също е и почти пророческото име на българска 8-битова компютърна игра от 1982 г.

Дискетата с играта е била подарък към книга – ръководство за работа с компютър.

„Разруши стената“ може да се задейства от дискета или касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:

Персонажът хваща ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата ви е да съборите с нея тухлена стена, ракетата управлявате с контролер, подобен на този отгоре.

Преди да започнете да играете, компютърът ще ви помоли да напишете името на персонажа си. Натискате RETURN и виждате върху екрана игралното поле и надпис:

ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.

В долния край на екрана се появяват точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от стената. Колкото по-навътре стигате, толкова повече точки получавате на съборена тухла.

 

5. Скутер.бг

Днес електрическите скутери са безспорна мода… че даже тема на социални разслоения. Знаете ли обаче, че още преди половин век е имало и наши прототипи?

През 1972 г. в Научноизследователския институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) е конструирано първото БГ двуколесно едноместно превозно средство с електрическа тяга – „ЕлРо 72“ (от „електрически ролер“) за градски пътувания.

 

 

Първата снимка ни показва външния вид на точно този прототип – тя е също от 1972 и двуколката в нея е наречена „електропед“. Това е първоначално изработеният макет. Приликите с велосипед са очевидни – пътникът достига спирачките чрез лостове на кормилните ръкохватки.

„ЕлРо 72“ се захранва от две 12-волтови оловни акумулаторни батерии с общ капацитет 150 Ah. Електродвигателят му има номинална мощност 0,6 kW и прави 4000 об/мин.

Скутерът тежи 52 кг, а с двете батерии и пътника – до 167 кг.

За да се движи скутерът с различна скорост при един и същ двигателен момент, електродвигателят трябва да прави различни обороти. Затова батериите са свързани успоредно и последователно чрез контактори. Така, при захранващо напрежение 24 волта двигателят черпи ток ~30 A.

 

 

Потегляме! Нак първо поставим и завъртим секретния ключ зад кормилото. Сетне трябва да завъртим дясната кормилна ръкохватка, която действа като контролер. След като потеглим, може да сменяме скоростите с нея (като ръчката за газ при мотоциклетите)..

Максималната скорост на първия български електрически скутер е 30 км/ч, пробегът е около 70 км.

Разполагаме с фар! И звънец… „ЕлРо 72“ има гуми 3,5 х 8″, пневматични (помпат се). Задното окачване е твърдо, а предното – шарнирно. За да се олекоти скутерът, страничните плоскости са от стъклопласт. Това говори за стремежа конструкцията да е актуална за времето си.

Пътуването ви хареса? Струва си да го продължим! За най-голямата дискета, историята на българския електронен шах, „Копировално устройство“ – още шест забравени съкровища на българската техника, четете тук.

А за истински ценители е новата книга на нашия гид Антон Оруш – „Произведено в България“, ще я намерите тук.