„Хората масово са налегнати от усещането за разпад“
Алек Попов няма нужда от представяне за всеки, който поне малко се интересува от литература. „Мисия Лондон“, „Сестри Палавееви…“ и поне за мен любимият роман „Черната кутия“. Бих ви препоръчал и сборника „Нови и избрани разкази“. Но нямаме време за литература точно сега, за живота ще си говорим. И за технологиите. За необходимата хигиена на потреблението и споделянето на съдържание. За разломите на днешния ден и шансовете да започнем отново да си говорим нормално по важните теми. За секса с роботи. За деконструираните клишета и усещането за разпад, което ни отдалечава и от литературата. „Живеем в цивилизация, която насърчава баналността във всичките ѝ форми. Социалните мрежи, ПР-ът, рекламата постоянно генерират клишета. Политическият език е изтъкан предимно от клишета, както и бюрократичният жаргон. Не е въпрос само да ежедневието – бързо или бавно – а по-скоро до една специфична „умствена леност“, която ни кара безкритично да повтаряме някакви готови формули за успех, за щастие, за любов. Да изглеждаш щастлив сякаш стана по-важно, отколкото да си щастлив. Малцина са тези, които се сепват и си казват: ама, чакай, бе, какви са тия глупости!?“
02Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки
Могат ли алгоритмите да творят? Средство или автор е изкуственият интелект? Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание? Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките? Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството. Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?
03„Епидемията от невежество само ще се разширява“
„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“ От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи. Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле. Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.
04Как DALL·E „прочете“ любими български книги?
Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст. Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди. Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения. Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?
