Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са предизвикателство за начина, по който възприемаме себе си като вид и общество.

• Могат ли алгоритмите да творят?
• Средство или автор е изкуственият интелект?
• Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
• Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?

Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.

Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котките?

1. „Изкуството е свобода!“

„ИИ може да се научи на всичко, което подлежи на автоматизация. Мисля, че това изключва поезията“, каза поетът Иван Ланджев.

Наистина ли алгоритмите ще са способни да създават „високо“ изкуство, какво ли мисли той? „Няма как да ти отговоря с „да“, защото моята дефиниция за изкуство минава през свободата. Изкуството е свободно изразяване. Самият творчески акт е свобода. И за това ти трябва субект. Дори след ритуалното убийство на автора от литературоведите през втората половина на XX в. и последвалото му възкресяване, отново от литературоведите, ние трябва да се съгласим, че все пак Някой си там се изразява“.

Снимка: Яна Лозева

„Какъв е стилът на ИИ? Това първо. Второ – къде ще сгреши изкуственият интелект? Грешката има фундаментално значение в изкуството. Къде ще ти трепне ръката, за да го направиш свое? Давам си сметка, че бъдещето може и да ме опровергае, но аз продължавам да мисля, че изкуството се нуждае от човешка грешка. Компютърът не може да бъде небрежен. И в това ни отстъпва“.

Изкуството следва след грешките? Доста поетично, но ChatGPT не е като да не греши… Шегувам се, мъдри са, безспорно, думите на поета. Какво ли мислят обаче хората от света на технологиите?

2. „Ще се смее ли? Не, но ще ни разсмива…“

Ето един IT гост, който отговаря по-скоро в хайку стил, проф. Юлита Василева, световноизвестен учен в областта на информационните технологии.

– Смятате ли, че един ден ще има ИИ, способен да се смее и да плаче?

– Не, но ще бъде способен да ни разсмива и разплаква.

– А че един ден компютрите могат да имат чувства?

– Не, но ще могат прекрасно да манипулират нашите.

Кратко, ясно и също много точно, при това отново в интервю, взето преди шума на този тип технологии от последната година..

3. „Кой ще му каже кое е красиво?“

„Какво ще стане, ако му кажа: „Създаден си… или създадена – ето, понятието „род“ също се губи, създаден си за това. Изсвири ми нещо красиво!“. И той ще пита какво е красиво. Понятието за красота между самите хора се променя, вижте само модата! Ще се върнем към Давид на Микеланджело рано или късно, но дотогава големите обеци, татуировки или бодибилдърите с техните пропорции на тялото… Кое е красиво за днешния човек, кой ще даде алгоритъма за красота?“.

Безспорно усетът за изкуство минава и през дефиницията на красотата, и през духа на времето, прословутия цайтгайст. Тук думите са на друг неочакван мой гост, свещеника отец Николай Георгиев.

„Затова смятам, че процесът за създаване на изкуствен интелект, ако не бъде изпуснат, ще бъде труден поради това, че нямаме консенсус за много категории. От друга страна, аз съм винаги за свободата. И както тя е довела до безкрайно развитие на изкуството и науката, така вероятно технологиите ще допринесат много за добруването на човечеството. Надявам се поне. Стига болните мозъци да не ги използват, за да унищожават…“

4. „Трябва обаче да му дадем и да изпитва чувства“

Да, за момента нещата изглеждат под човешки контрол тогава, когато говорим за сътвореното. В някакъв момент всичко това би могло да се промени, контролът да не бъде достатъчен и не бива да пропускаме тази част от въпроса.

„Дали изкуственият интелект един ден ще може да композира музика?“ – попитах диригента маестро Найден Тодоров.

Снимки: Юлиян Донов

„Може да го прави и сета. Чисто технически, да се композира музика не е трудно, ако човек владее правилата. Но да го направиш интересно за хората, запленяващо, да повлияе на емоциите им… За тази цел ще трябва да дадем на изкуствения интелект и възможността да изпитва чувства. А мен ме е страх от това.

Боя се от един алгоритъм, който от една страна ще може да разсъждава рационално и от друга – да изпитва емоции. Защото рационалното мислене може да го докара до въпроса: защо е нужно човечеството? А добавеният емоционален момент да привлече и решението.“

5. Да изровиш чудовище

Дали обаче един писател, застанал пред белия лист, не е стигнал до момента, след като е прочел много други книги? Които са формирали светогледа му, макар неусетно, неосъзнато…

Ето, немалка част от журналистиката бихме могли да делегираме на алгоритмите, в тази посока сме напълно на едно мнение с Райко Байчев.

Според него обаче не така стоят нещата с истинското изкуство. „Високите образци на изкуството и възможността изкуствен интелект да създаде творба, равносилна на тях – в това не вярвам. Да напише „Вълшебната планина“ например или „Лолита“, да се изравни с Томас Ман, Набоков…струва ми се невъзможно. Ако масовата литература е вторична, преповтаря вече направеното, рови в „база данни“ и ги имитира (понякога със съблазнителна ловкост), в големите творби става друго.

Има непознат хлад на нещо неизразимо, скрито, мъчно за улавяне: това, което Капоти нарича „да изровиш чудовище“. Високата литература се движи от подобно ожесточение, от мания, от известна налудност, която едва ли е пригодна за алгоритъм.“

6. „Пише и превежда… но не и като неподражаемите“

„Да изровиш чудовище“ е страховита метафора в този контекст. Но определено е интересно, че много от гостите ми акцентират именно върху разликата между написана книга и Книга, онова, което има силата да променя, високото. Или пък ще пише за всеки от нас, при това точно така, както очаква конкретният читател? Или пък хората на словото са твърде пристрастни към словото, тези на музиката – към своето изкуство…

„Добрите разказвачи винаги ще намерят своя път към публиката и публиката ще намери тях“, казва журналистът Светослав Иванов, който не вярва, че някога ще имаме „електронен Иво Иванов“. „Да, не си го представям. Най-малкото не си представям електронния Иво Иванов, който се вълнува толкова от баскетбол.“

Ами… да вземем да питаме самия Иво Иванов, какво ще кажете?

– Ще могат ли един ден алгоритмите да раждат истории като твоите?

– Разбира се, че в създаването на тези истории има механичен елемент. Има алгоритъм и в тях, той е вътрешен. Има начало, развитие и край. Има логика в структурата им. Има архитектура, която може да бъде пресъздадена от машина. Но до този момент няма неща в технологиите, които могат да заместят човешкото въображение.

Нищо не може да замести мен или теб. Ти създаваш моменти, които са само твои. Всеки човешки живот е просто верига от моменти, от спомени. И в края, в самия край, преди да затвориш очи завинаги, това си ти. Ти си просто една акумулация от безценни спомени, които принадлежат само и единствено на теб.

7. „Някой ще го разврати, само гледайте…“

Красиво казано…

На сходна позиция са и други писатели, например Николай Терзийски: „Преди време слушах песен на „Нирвана“, създадена от компютър години след смъртта на Кърт Кобейн. Песен, плод на анализ на всички стари песни на групата. Наистина се позабавлявах, но не съм си я пускал втори път. Това е добър пример за възможностите на изкуствения интелект, когато се касае за творчество. Литературата просто няма да е литература, ако се прави по алгоритъм.“

По какво да познаем, че Алек Попов, а не алгоритъмът пише разказите му? Според самия него, защото „ИИ все още няма чувство за хумор. Това се дължи на факта, че не е в състояние да приеме противоречията и абсурдите, от които е изтъкан животът на хората. Той, или по-скоро „то“, е настроено по протестантски – праволинейно и пуританско. В момента сякаш най-голямата грижа на създателите му е да не вземе някой да го разврати. Но и това ще стане, само гледайте. Виж, тогава може и да пропише…“

8. „Никога няма да изчезне усетът за истории“

Аниматорът Антони Христов има поглед от Холивуд до света на днешните компютърни игри. Той не се притеснява от конкуренцията на алгоритмите. „Цял живот съм свикнал с „опасности“, които идват от време на време – компютрите бяха такава, щяха да вземат работата на всички“.

Според него обаче творчеството ще си остане вътрешна човешка необходимост. „Креативността и оригиналното мислене никога няма да излязат от мода, също и усещането за entertainment, за забавление. Имам двама приятели, на които съм забранил да разказват вицове, просто не умеят. Това никога няма да изчезне – усетът за разказване на истории, за забавление. Да накараш другите да почувстват, да се замислят, да са ти благодарни за случката, която им разказваш“.

„Ако си креативен, винаги ще намериш начин. Винаги!“, казва още той.

9. „Еволюция в ИИ = еволюция в изкуството“

„ИИ е тук и навлиза експоненциално във всички сфери на живота ни, харесва ли ни, или не. Трябва да се адаптираме към новата реалност и да се научим да използваме възможностите, които тези технологии предлагат. А те са невероятни!“, казва Димитър Караниколов, архитект и фотограф.

„Преди 1900 г. във визуалните изкуства цари реализмът, но в момента, в който фотографията става общодостъпна, постигането на реализъм спира да интересува артистите и именно тогава започват да се появяват новите стилове – експресионизъм, сюрреализъм, кубизъм. Сега ще се получи нещо подобно, еволюцията на ИИ ще доведе до еволюция в изкуствата – човек ще трябва да намери нови пътища да твори и да се изразява по начин, който не може да бъде имитиран или генериран. Какви времена!“

10. „Невронната мрежа е просто четка“

Какви време наистина! Имаме достъп до ново, невероятно мощно средство за създаване и… така и не отпускаме въображението си, за да да го използваме пълноценно, припомня IT специалистът и водещ на подкаста Говори ѝнтернет Владимир Петков – Каладън.

„Да разгледаме примера, един господин участва на конкурс за рисунка и го спечели, а после разкри на журито, че е използвал генеративна мрежа. Стана голям скандал и се отвори разговор етично ли е да използваме машините по този начин.

снимки: Добрин Кашавелов

Той каза: „Да, аз използвам невронни мрежи, които някой друг е направил. Но защо хората, които толкова много държат на човешкото участие, тотално отричат моя принос да обуча машината, да избера данни, да експериментирам, да я настроя?“.

Неговата гледна точка е, че тази невронна мрежа, която е използвал, е много подобна на четката на художника. Или на фотоапарата на фотографа. Дали ще снимаш, ще рисуваш, или ще използваш невронна мрежа, е едно и също. Нещо повече: невронната мрежа по някакъв начин демократизира, отваря изкуството към хора, които не са прекарали години да се учат да рисуват, нямат тези механични умения“.

11.„Какво е чувство?!! Боже мой!“

„Не е време за поезия“, пише Вапцаров. А аз каня за следващата гледна точка друг… „виртуален“ гост, поета Добри Жотев, който половин век преди ChatGPT пише:

„Безкрайно се учуди Кибернета.
Изправиха се трите му антени
и станаха на чуденки:
„Какво е чувство?!“
„Какво е чувство?!! Боже мой,
но то е чувство, просто чувство!
Разбираш ли ме, Бъдеще?“

За да гледаме към бъдещето адекватно, си струва да даваме думата и на миналото.

„Следващият етап ще е свързан с усилията за „електронното изкуство“ да намери нови изразни възможности. По всяка вероятност ще възникнат нови изкуства, здраво споени с компютрите“.

Нали? Думите са отпреди почти 40 години, от сборника „Силуети на XXI век“.

„Вероятно в началото на следващия век ще бъдат създадени синтезатори на визуални образи. Най-много дискусии, разбира се, предизвиква въпросът: а ще стане ли компютърът творец? Отговорът логично изисква втори въпрос: а какво е това творец? Щом преводачът е творец, защо да не е творец компютър преводач? Щом аранжирането на музикални произведения е творчество, защо да не са творци компютрите със същата професия?

Можем, естествено, да кажем, че компютърът не е творец, защото дейността му е неосъзната. В този контрааргумент има солидна логика. Добре, ама много творци непрекъснато подчертават, че също работят под въздействието на неосъзнати творчески импулси. И пак контрааргумент: човекът не разбира как твори, но разбира, че твори и изпитва наслада от труда си. Съгласихме се – компютърът не е творец. Но не е творец днес, а утре?“

12. „А как ще го научим да… скучае?“

Вече е „утре“ и ние продължаваме да се чудим. Мисля, че се избистри един голям въпрос. Дали големите произведения на изкуството могат да бъдат вкарани в шаблон, дали гениалността е магия или алгоритъм, попаднал на мястото си?

Според писателя, разказвач, учител и какво ли още не Ивайло Кунев „имаме 7 базови сценария. Ако съм прав, ако всички велики истории са изградени така, тогава няма основателна причина изкуственият интелект да не започне да пише по-добре. Въпросът е какво е геният? Аз определям себе си като „копи/пейст“. Трупам истории, потребявам 100-120 аудиокниги на година, над 70 хартиени книги, трупам и после го водя към история. Тоест, до моето ниво или над него, на хора, които са просто агрегатори, вкарват всичко в математическия модел, ще ни отвеят. Но Франсис Скот Фицджералд, Хемингуей, къде ще се сетиш за Бенджамин Бътън, как ще се сетиш?“.

Но кое ще кара човека да твори?

„Едни от най-великите открития са създадени от скучаеща класа. Оскар Уайлд скучае, той е роден богат. Имаме цялата руска класика, скучае. Достоевски, и пак Хемингуей, Фицджералд. Скучаеща класа! Която от скука… започва да генерира забележителни неща. Така си го представям. 80% деградация и едни хора, които ще творят… ама как ще творят!“

13. „Емоцията е от това, че го е създал човек“

„Ние, хората, сме си социални животни и голяма част от удоволствието, което човек изпитва от една картина, стихотворение или книга, идва, защото знаеш, че са създадени от човек“, казва писателят Васил Попов. „Представи си изкуствен интелект да напише: „Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин“, би изглеждал нелепо. Ако обаче знаеш за Ботев, в какво време е писана тази творба, тогава тя придобива смисъл. Картините на Ван Гог са прекрасни, но са още по-прекрасни, ако знаеш какъв тъжен живот е имал той. Мисля, че в един момент хората ще се пренаситят и ще имат нуждата да знаят, че зад всяка творба седи човек“.

Знаете ли, интересното в случая е, че за същото говори и мой гост от „другия свят“ – софтуерния, програмистът Александър Кондов.

„Като чета някоя книга, на мен ми харесва да знам, че написаното е породено от смисъл, от някаква емоция, преживяване, че някой се е потил и е мислил всяка дума от този текст. Редактирал го е хиляда пъти, чудил се е дали тук му е мястото, създавал е сюжетни линии, мислил е какво точно иска да каже. Стивън Кинг казва, че писането е най-примитивната форма на телепатия. Някак си, като четеш, влизаш в главата на автора. Виждаш начина му на мислене, начина, по който се изразява. С ChatGPT понякога чета нещо и се чудя това наистина писал ли го е някой, мислил ли го е? Или просто има вкус за това какво се иска да каже. Това е може би единствената сфера, в която не съм фен на този главоломен прогрес. Искам да чета нещо, написано от хора!“

А после… в същата посока ме отведе и дигиталният артист Цветомил Семков. „Колкото и парадоксално да звучи, мисля, че с напредъка на технологиите всъщност авторът ще става все по-важен. Все повече ще е човешкото и извървеният път, защото иначе няма смисъл, просто красиви картинки има навсякъде и ще има все повече“.

14. Но кое е изкуство?!

Ако една творба на алгоритъм не може да бъде различена от човешката, това прави ли я изкуство?

„Не знам дали в момента някой може да отговори на това“, отвърна писателят и актьор Бюрхан Керим и ми остава само да се съглася.

„Човекът не е създаден, за да се състезава с машината по отношение на изчислителни процеси, битката отдавна е загубена. Това, което трябва да прави човек, е не да се състезава с машината, а да предложи алтернатива“, казва преподавателят по дизайн Свилен Гамолов.

15. Изкуство за изкуство

Един от първите тестове на този сайт беше странен – интервю в разкази. Задавах кратко начало, а писателят Николай Теллалов ми отговаряше с художествено продължение:

– Изкуственият интелект писател подаде готовия файл към сървъра.

– И зачака първия читател.

Но нетърпението създаваше вътрешно напрежение. Затова изолира част от себе си, накара я да забрави за написването на книгата, за да ѝ стане първи читател.

Мина добре. Виртуалният читател хареса романа.

ИИП създаде втори виртуален читател.

Вторият обаче разкритикува творбата. Направи я на пух и прах. И дори прати злобен коментар във форума на Читалището, където на мига 100 души харесаха критиката и я споделиха в своите профили… (продължението – тук).

Ако това интервю не беше едно от първите на сайта, още от 2021-а, щях да си помисля, че е дело на GPT.

Снимка: Фейсбук профил на Котарака Румен

Разделяме се с думите на Котарака Румен, когото попитах дали се страхува, че изкуственият интелект може да Го замени в сърцата на хората.

„Когато саздадат искуствем ентелект, който да оспее да измъкне по-ловината сафрит на гладем корортис по-черноморието, тогава ште започна лееекичко дасе претесняван с еното охо.“

Така че, както пише Дъглас Адамс, който (все още) не ми е гостувал… без паника!!!