Летящият малък принц
Може ли да се разкаже накратко историята на човек, който в 112 страници малък формат събира всичко? Послания, които вече 70 години вълнуват деца и възрастни. Които не губят силата си, независимо от хода на годините, напредъка в технологиите, промените по света. Послания, написани по време на война, които си струва да препрочитаме точно сега, когато отново войната ни плаши и потиска…
02Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?
Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския? Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си. Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов? Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…
03DALL·E, нарисувай ми овца!
Картинката е създадена от алгоритъм. „Тигър, който с притеснение очаква часа си при зъболекаря“, гласят указанията, които е получил. DALL·E определено заслужава сериозно внимание. Може да няма засукания мустак и ексцентричността на адаша си Салвадор, но прави вълнуващи неща. С помощта на изкуствен интелект той превръща описанието в изображение. При това само колко точно и креативно! Ще останете изумени от останалите примери…
04Закъде си се забързал?
„Забързаното ежедневие“ е клише, което повтаряме всеки ден. Може би, защото е безусловно вярно. Все не стига времето, взеха да ги правят много кратки денонощията. Минутите се изнизват, не оставят време за спокойни мигове със семейството, с приятели, за книга, просто за замисляне или пълен релакс… Как да е иначе? Днес в рамките на един ден можем да получим повече информация, отколкото само няколко поколения по-рано са възприемали за месеци, дори за цял живот. На какво се дължи това постоянно усещане? Поколенията ли са различни, работата ли е повече? Или просто има нещо, което ни кара да се чувстваме под напрежение? Което все ни плаши, че изпускаме момента, дори когато няма никакво основание…
