DALL·E, нарисувай ми овца!

май 27, 2022 | Технологии

DALL·E, нарисувай ми овца!

27 май 2022 | Технологии

„Бихте ли ми нарисували купа със супа, в която като че ли има чудовище от вълна?“

Хващам се на бас, че с такава странна заявка не могат да се справят повечето добри художници и фотографи. Като го чуя, и аз не мога да си представя нищо, което да прилича на нещо подобно. Далѝ обаче си представя много интересна картинка:

 

 

Този артист определено си заслужава уважението, затова нататък ще се погрижим да изписваме правилно името му. Защото DALL·E може да няма засукания мустак и ексцентричността на на адаша си Салвадор, но прави вълнуващи неща. Той е алгоритъм, който с помощта на изкуствения интелект превръща описанието в изображение. При това само колко точно!

„Нарисувай ми овца“, казва малко момче със златни коси на пилот, озовал се сред знойните хълмове на Сахара. Какво се случва нататък, знаем всичко, но отговорът на пилота е красиво детски.

Всичко друго освен детски са отговорите на DALL·E. Името му се изписва като на дете на Мъск, то идва от асоциацията с адаша му художник и анимационния герой – роботчето на „Пиксар“ WALL·E. От първите дни на май тази година алгоритъмът привлече вниманието на хората, които се интересуват от изкуствения интелект, със зашеметяващи примери.

 

Плюшени мечета работят по ново изследване на ИИ под вода с технологии от 90-те.

 

А дали е така кой ще ми каже?

DALL·E е доста активен онлайн. Даже редовно публикува новите си произведения в инстаграм.

След като миналата година първата версия на проекта загатна за впечатляващите му перспективи, вторият му версия дойде не само за да покаже, че алгоритмите са способни да творят. Но и много по-важни неща за възможностите им.

Проектът е дело на една от двете най-мащабни групи учени днес, които работят в областта на висшия пилотаж, свързан с разработката на изкуствен интелект. OpenAI е компанията, подкрепяна от Мъск срещу големия конкурент на Google, която създаде технологията GPT-3. Именно тази, най-впечатляваща до момента, предварително тренирана невронна мрежа се крие и зад проекта за електронния художник.

Нашият герой определено се смята за сериозен пробив в своята област. Както си струва отново да споменем, днес алгоритмите на изкуствения интелект са особено силни тогава, когато имат една от следните две задачи: на базата на обработката на огромен обем информация да предположат каква ще е следващата единица, която се зададе, или пък да успеят да я класифицират. Те се справят все по-впечатляващо в някои от посоките, в които очакваме чудеса, като например лицевото разпознаване, в други изостават, но като цяло продължават да се развиват в рамките на тези си основни роли.

 

Астронавт на кон във фотореалистичен стил.

 

Дали вали

Докато нашият нов приятел DALL·E променя парадигмата. Той анализира връзките между човешкия говор и изображенията. И в резултат създава неочаквани, понякога впечатляващи с майсторството си картини.

И пак стигаме до големия въпрос. Можем ли да ги наречем изкуство?

Наистина е изумително. Нека опитаме пак.

Някой: Уважаеми DALL·E, хайде да вземеш да ни нарисуваш плюшени мечета, които смесват бълбукащи химикали като луди учени от 90-тарско съботно анимационно шоу…

DALL·E:

 

Точно така, можем да му кажем не само какво искаме да видим, но и в каква стилистика. Имаме възможността да му описваме и обясняваме и той ще даде всичко от себе си, за да изпълни задачата. При това, давайки ни много възможни решения, от които да си изберем

Е, понякога резултатите може и да приличат, що се отнася до реалистичността, на тези от творчеството на адаша му. Не е случайно, че за момента алгоритъмът все още не е пуснат за свободна „проверка“. За да го изпиташ сам, се записваш в листа на чакащите (можете да сте сигурни, че съм там от първия момент, в който чух за него. Ако решите, опитайте и вие тук). Но това е стандартен подход в света на изкуствения интелект, където нещата са все още доста неясни и не винаги контролируеми. Понякога опитът да наподобим естествения интелект води дотам, че успяваме да извадим на преден план най-грозните му страни.

 

 

Куче влачи рейс, диря няма

Обещавам, именно това ще гласи първата задача, която мисля да му дам, стискайте палци да ми дойде редът, после ще споделя резултата!

Но междувременно, извън шегите, си струва да споменем още за достойнствата на DALL·E.

Както стана дума, новата версия на твореца използва алгоритъма GPT-3. Трениран е с помощта на 650 милиона изображения и текстовете към тях, търсейки закономерностите.

Именно в това е и нестандартният му успех. Той показва, че ИИ може да се окаже изненадващо силен, ако му покажем различни закономерности, а не просто го вкараме в руслото да класифицира или предсказва. А това е твърде вероятно да се окаже пътят по създаването на генералния изкуствен интелект. Следващото поколение алгоритъм, което пък ще може с помощта на една и съща програма да решава различни задачи.

А всичко това ни води все по-напред по пътя към машината, по-„умна“ от човека.

 

Страница на паспорт, пълна с печати от извънземни светове.

 

Бу-Дали

Дотам, разбира се, има много стъпки и никак не е сигурно, че криволичещата пътека няма да се изгуби. И все пак, успехът на DALL·E е впечатляващ.

Нека се разходим сред изложбата на електронния майстор. Той умее не само да генерира изцяло нова картина или фотография. Способен и на ретуширане. Казвате му да добави едно пате някъде насред хаоса и той му намира място.

 

 

После е способен да ви предлага различни варианти. Без да съм специалист в тази област, но… забелязвате ли как се справя алгоритъмът със светлосенките? Дори да отнесе известни критики от баш майсторите, със сигурност спестява доста работа на хората, които се занимават с ретуширане.

Поне му казваха „ретуширане“, преди годините на „Фотошоп“. После спряхме да бъдем толкова убедени във всичко, което виждаме на картинка… Уви, не спряхме, а трябваше. И днес често сме твърде лесно убеждавани, а фотоманипулацията наистина може да бъде съвършена, по пътя ѝ върви и видеото.

А какво ще стане, когато обаче алгоритъмът започне да се справя сам? И ако допълним това със задаващия се генерален ИИ, способен да изпълнява различни задачи…

DALL·E 2 много добре разбира какво ще рече „стил“. Ако му кажете какво да нарисува, ще прояви повече творчество, давайки ви доста разнообразни варианти, но ограничите ли го до епоха, направление или излъчване, ще се опита да ви помогне в зададените рамки.

 

Тигър, който с притеснение очаква часа си при зъболекаря, стил дигитално изкуство.

 

А дано, ама надали

Е, по модерна американска традиция, обвиняват го в това, че изпълнява задачите, като рисува основно лица на бели мъже. От гледната точка на бял мъж съм склонен да подкрепя атаките, също и от другата страна, срещу това, че рядко рисува голи тела.

Но всичко това се пристрастия, а в света на изкуствения интелект те, наричани по-често с англоезичния термин “bias”, са често смятани за най-сериозния проблем. Показателите, в които алгоритъмът може да се отклони от задачата си по някакви субективни причини.

DALL·E очевидно е склонен да го прави, заради което тестването му е ограничено, а и има безброй уговорки в тази посока. И в този смисъл той е доста симпатичен, покрива повече от критериите за твореца… който май по дефиниция е субективен. И си оправдава названието, което задължава към дадена самобитност.

Даже му подготвят и своеобразна цензура. Част от специалистите, работили по него, настояват да не му бъде дадена изобщо възможност да генерира лица (защото, когато му казват да нарисува затворник или ядосан човек, винаги връщал цветнокожи).

DALL·E обаче не е виновен, а е способен на впечатляващи резултати. И преди да го насочим към еротичния жанр (защо ли), бързам да ви кажа, че създателите му са цензурирали при обучението му всякакви по-пиперливи изображения. Така че ако му зададете горещ сюжет, може да ви покаже чук вместо действието, с което го свързваме вербално.

 

Ленивец в смокинг, който яде чийзбургер, докато кара колело с една гума във футуристичен град, дигитално изкуство.

 

Хляб и зрелища

Всяко от изображенията, които му се подават, минава през сериозен филтър, така че да няма и политически символи, и всички онези послания, които днес не се приемат за подходящи. Като знаем колко добре се справят с този филтър днес социалните мрежи, остава да допуснем колко подходяща идея е подобен подход да приложим и към следващите поколения алгоритми.

Той разчита на съвършените описания на кадрите, за да се опитва да намери взаимовръзките. За да си върши работата, алгоритъмът получава успоредно изображенията и текста, кодирани в знаци. Докато се тренира с помощта на огромния брой кадри, той открива закономерностите в описанията. И се опитва да ги претвори на практика след това, по зададените от потребителя рамки.

 

Хипопотам учен изследва проба под микроскоп.

 

Освен да помага на хората да се изразяват визуално, другата голяма цел на нашия приятел е да ни даде повече знание за това как ИИ възприема и обработва информацията. Както подробно стана дума в материала за
зрелищните сънища на алгоритмите, ние все още знаем прекалено малко за това, което се случва между подадената информация и крайния резултат.

Мнозина виждат още едно бъдещо приложение: DALL·E може да се окаже дългоочакваното средство, което да превърне в действителност прословутата значително по-съвършена и реалистична метавселена. Днешните решения според първите ѝ потребители са доста несъвършени, докато следващите версии на програмата – поръчков художник, могат да помогнат сериозно новият виртуален свят не само да е реалистичен, но и да се създава бързо и евтино.

 

Една и съща задача, изпълнена от DALL·E1 и DALL·E2.

 

Взели Дали

През февруари, преди пускането на алгоритъма, в екипа бяха привлечени 23-ма външни изследователи в т. нар. „червен екип“. Учени със сериозен опит в областта на машинното самообучение, които да проверяват за всякакви възможни пропуски и потенциални проблеми. Именно от тях е дошло предложението първоначално проектът да попадне само в ръцете на избрани люде. До момента този късмет са имали 400 души, основно служители на и OpenAI, подбрани творци и учени.

Според хора от „червения екип“ нашият приятел не е достатъчно способен да рисува реалистични лица. Е, и истинският Дали не е силен в лизата.

Още критики идват за това, че алгоритъмът просто прави това, на което е способен всеки средно добър майстор на „Фотошоп“ с повечко въображение.

Но пък е алгоритъм, нали? В която и да било област дефиницията „прави това, което всеки“… е знак, че тази професия си отива.

Освен това е зависим от това, което му се подаде. Колкото по-оригинална задача му поставите, толкова по-неочаквано изображение ще получите в замяна. Не е ли това дълго чаканата форма на симбиоза, що се отнася до креативността?

 

Купа със супа, която е портал към други измерения.

 

Imagine all the AI…

И ето че този журналистически материал едва беше подготвен за публикуване, когато се оказа, че нашият приятел вече… не е сам! Заформя се компания от ИИ художници, като нищо ще оформят и художническа школа, подобна на импресионистите.

По-скоро обаче се заформя конкуренция, защото Imagen е „отроче“ на другите най-големи днес в света на изкуствения интелект – Google. Този художник е способен на доста сходни задачи, но… определено има доста различен стил на изразяване.

Ето примери и от неговото творчество:

 

Двойка роботи на романтична вечеря пред Айфеловата кула.

 

Мраморна статуя на коала диджей.

 

Много ще е интересно ако един ден имаме възможност със свободен достъп да проверим как биха реагирали на едни и същи оригинални задачи двата алгоритъма. Дали ако разликата е сериозна, това няма да е още един аргумент да говорим за… творчество?!

 

Бори се, Дали!

Изображенията определено привлякоха вниманието и не е случайно, че напредъкът е постигнат едновременно от няколко проекта. Немалко мнения скептични, защото малко хора имат достъп до алгоритмите и могат да ги изпитат. Значи се подбират само най-добрите резултати, показват ни се само картините, които са се получили… А не правеха ли същото и хората художници?

„DALL·E е удобен помощник, който подсилва онова, което хората сами могат. Но е и силно зависим от въображението на хората, които го ползват. Творците, артистите, с негова помощ могат да създадат неочаквани резултати“, казва Адитя Рамеш, един от водещите инженери на проекта.

Последното сериозно умение на DALL·E наистина се оказват вариациите. Обратното на основната му задача, не да му поръчате рисунка и да я получите, а да му дадете картина, от която да се вдъхнови. И да създаде подобна по свое усмотрение

С това май вече не би могъл да се справи и адашът му.

А какво ще стане, когато пуснем и рекламистите, маркетолозите, инфлуенсърите? „DALL·E, знам, че си творец, ама направи ми реклама за…“? Всеки творец от модерното време знае колко ще му е неприятно на електронния колега.

И ето че след броени дни ще научим още по темата, като поговорим с един от доказаните български фотографи, който има шанса да изпробва (и покаже) невероятните възможности точно на тези алгоритми!

„DALL·E, нарисувай ми овца!“ Обещавам ви, ако имам шанса, ще го помоля и за това.

Скоро очаквайте и още една, само че не толкова дигитална история – на човека, написал оригинала на тази реплика – Антоан дьо Сент-Екзюпери. След това – текст и за генералния изкуствен интелект. Ех, няма ли да е хубав животът, да е доста по-шарено бъдещето на човечеството, ако успеем да ги срещнем…!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This