Летящият малък принц

юли 1, 2022 | Истории

Летящият малък принц

1 юли 2022 | Истории

Може ли да се разкаже накратко историята на човек, който в 112 страници малък формат събира всичко? Послания, които вече 70 години вълнуват деца и възрастни. Които не губят силата си, независимо от хода на годините, напредъка в технологиите, промените по света. Послания, написани по време на война, които си струва да препрочитаме точно сега, когато отново войната ни плаши и потиска…

 

 

Нека опитам да разкажа тази история. Ако някога срещнете безпризорен пилот на допотопен витлов самолет в Либийската пустиня, бъдете добри, нарисувайте му овца, разкажете му за своята лисица. Понякога една ефимерна среща е достатъчна.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде“.

Антоан дьо Сент-Екзюпери е най-дълго летящият авиатор. Полетът му ще продължи, докато има кой да си представя какво ли наистина се случва, когато малкият принц се отправя обратно към планетата си, ухапан от коварната змия.

 

Оригиналните илюстрации на Екзюпери. Източник: The marginalian

 

Роден е в самото начало на новия век – на 29 юни 1900 г. „Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти“, спомня си малкият принц в книжката. Точно на 44 лета си отива завинаги неговият автор, а животът му е прекрасна метафора на полета. Полетът на душата и най-буквалния, физическия, този, който те въздига над земята.

Къде са хората?… Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

Срещал ли е наистина Антоан звездния малък принц? Със сигурност.

Докосвайки стила му в прословутата книжка, не бихте допуснали какъв авантюрист е бил нейният автор. На 30 декември 1935 г. той се отправя от Париж към Сайгон в опит да разбие авиаторски рекорд заедно с навигатора Андре Прево̀. Наградата е 150 000 франка. Но разбива не рекорда, а самолета, попаднал в буря. Не му се случва за първи път, отново оцелява, но двата авиатори се озовават сам-самички насред Либийската пустиня.

 

 

Положението изглежда безнадеждно, запасите им са по-подходящи за бал: малко ягоди, десетина портокала, термос със сок, шоколад, бисквити и вино. Меню за празненство, а не за оцеляване в пустинята.

Още на следващия ден запасите са изядени, а Антоан усеща първите признаци на обезводняване. Двамата виждат наблизо пустинна лисица – фенек… може би се досещате в какво ще се превърне тя. Започват халюцинации, краят изглежда близо…, когато двамата са спасени с огромна доза късмет от случайно намерили ги бедуини.

В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…

Именно онзи момент ще си припомни пилотът 7 години по-късно и той ще поведе въображението му. По онова време писателят вече живее в САЩ и получава поръчката да напише детска книга, която да е по-вълнуваща от „Мери Попинз“. Така ще се роди образът на момченцето със слънчевите коси и мисли, което идва от звездите.

Самолетите са големият смисъл и голямото проклятие на писателя. Както издава името му, той е наследник на аристократично семейство, корените на което могат да се проследят до XIII век. По онова време обаче фамилията е изгубила почти всичко. (Пълното му име е даже още по-внушително: Антоан Жан-Батист Мари Роже дьо Сент-Екзюпери.)

 

 

Антоан е само на 4 години, когато баща му умира. Мнозина откриват малкия принц и у малкия Тонио, когото в семейството наричат „краля слънце“ заради златистите му коси. В колежа пък му казват „лунатика“, защото всяка вечер дълго стои, вперил поглед към звездите.

С брат му Франсоа учат в йезуитско училище и са много близки. Той също вероятно е част от образа, отива си само на 15.

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Антоан пък е на 12, когато за първи път се качва на самолет. Отива с колелото си до близкото летище и моли един от авиаторите – Габриел Вроблевски-Салвез, да го разходи във въздуха. Веднъж завинаги решава с какво ще се занимава оттук нататък. Писатерят лети 22 от 44-те си години на Земята.

Първо обаче завършва архитектура. Учи се на летенето като военен офицер. Още тогава е първата му катастрофа, в началото на 20-те, едва оцелява с тежки черепни увреждания. Писано му е цял живот да не се разминава с инцидентите – най-тежката му катастрофа е по време на пробен полет от Ню Йорк до Огнена земя, три месеца лежи в болница между живота и смъртта.

 

 

Работи и в гражданската авиация. Той е един от първите пилоти на международни пощенски полети по линията Тулуза – Дакар.

После става началник на авиобаза в Западна Сахара. Успява да спаси живота на подчинените си в напрегната обстановка между воюващите мавритански племена и испанските управници, което му носи и званието „Кавалер на почетния легион“.

Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!

Идва успехът му в литературата, първо с мемоарно-философската „Южна поща“. Когато избухва Втората световна война, Сент-Екзюпери вече е на възраст, на която мобилизацията не е задължитета. Той обаче настоява да се включи и участва в поредица от мисии.

Капитулацията на Франция го кара да замине за САЩ, където изпада в депресия, главно заради мисълта, че никога повече няма да лети. Един от опитите на близките му да го измъкнат от нея е именно като му осигурят поръчката за детска книжка. „Малкият принц“ е написан през 1942 г. Сент-Екзюпери оставя ръкописа си на издателя и след броени дни… отново е щастлив. С големи усилия той успява да си уреди отново да се включи във войната.

 

 

Така и не вижда книгата издадена. Черновата е изписана с дребен, трудно четим почерк, с много поправки. Ясно личат петна от кафе и дупки от цигари. Там са и 20-те незабравими рисунки, създадени от нейния автор.

Групата му е разположена в Северна Африка, откъде прави разузнавателни полети над Европа. На 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери отлита към Югоизточна Франция… за да продължи полета си завинаги. Някак красива смърт за човека, толкова много обичал небесата.

Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре.

И ако прототипа на малкия принц можем да потърсим в онези екстремни дни в Либийската пустиня, то този на Розата, прекрасната, но и кокетна приятелка на принца е напълно ясен. Консуело дьо Сент-Екзюпери, голямата любов и съпруга на писателя, кръщава мемоарите си „Спомените на Розата“. В тях разказва за горещите им отношения, но и за големите трудности. За силните емоции и изневерите.

Когато се събуди, на планетата си малкият принц вижда първо три вулкана – два действащи и един угаснал. Именно такава е гледката от родния дом на Консуело в малката централноамериканска държава Салвадор.

 

 

Двамата се запознават през 1929 г., когато Сент-Екзюпери е директор на въздушната поща в Аржентина. Той среща красивата Консуело на коктейл и успява да я накара да се качи на самолета му за разходка. Там я заплашва, че ако не го целуне, ще разбие самолета, а още преди да кацнат, вече ѝ е предложил брак. Той е двуметров гигант, а тя – миньонче „с отровен език“, както казва Антоан. После те се събират и разделят, осмислят един друг и нараняват, точно както е и с малкия принц, който накрая все пак разбира, че не може без своята роза.

Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

Когато Сент-Екзюпери среща Консуело, тя е два пъти разведена (макар да казва на всички, че е оставала вдовица). Ето че един ден идва моментът да се сбогува и с третия си съпруг, макар и той официално да се води изчезнал.

Гривната с имената на Сент-Екзюпери и Консуело, която той е носел навсякъде, е намерена от рибар през 1998 година. През април 2004 г. останките от самолета му са открити от водолази край Марсилия. Така и не е ясно дали той наистина е бил свален в небето, както много по-късно претендира, че е направил немски офицер. Дали е допуснал грешка, или пък сам е взел решението.

 

 

Нежна душа и грубиян, умел пилот, които обаче допуска много грешки и често пада от небесата. Пацифист, който прави всичко, за да участва във война. Инат и песимист, който всъщност дава на хората най-човеколюбивата книга. Сент-Екзюпери е сблъсък на противоречия.

Това е въпрос на дисциплина – каза ми по-късно малкия принц. – Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.

И така, обещах да съм кратък, разказвайки тази история от времената на войни. Но преди да се разделим… може би се чудите какво ѝ е дигиталното? Абсолютно нищо, тя е толкова аналогова, колкото всяка от собственоръчно нарисуваните от Сент-Екзюпери илюстрации към нея. Силно ме развълнува, когато си я припомних, малко след като препрочетох за пореден път великата книжка, този път като родител.

 

 

После се замислих, че на всяка от страниците ѝ намирам поне по една мисъл, която днес е дори по-актуална от времето, в което е написана. Понякога, „когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…“. А понякога, когато му дойдат в повече хейтът, тъжните новини, злободневието, си струва да препрочита „Малкият принц“.

И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

„Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София Симеонова. Младата фотографка представи...

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“ Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност...

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови… сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

повече информация
WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт.
Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от интернет страниците по света!
Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли.

повече информация

Най-новите:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“
Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност се превърнаха в основната пречка пред това да сме щастливи?
Ани Владимирова e психолог с дълъг и пъстър опит, с винаги интересна гледна точка. Позната от многобройни телевизионни проекти, тя е и създател на първия у нас сайт за електронна терапия, още през 2003-а.
Срещаме се, за да поговорим за големите предизвикателства пред „малкия“ човек. За неусетните промени, които ни донесоха технологиите. За това, че те ни накараха да се почувстваме богоравни, макар да сме все същите крехки и раними същества. За инстинктите, които един ден ще ни накарат отново да ценим информацията.

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

повече информация
„Егоизмът е враг на предприемача“

„Егоизмът е враг на предприемача“

1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си.
WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света.
Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?

повече информация
WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт.
Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от интернет страниците по света!
Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли.

повече информация
„Проблемът е в хората, не в правото“

„Проблемът е в хората, не в правото“

Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект?
И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна.
Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Преди няколко години, разочарована от системата, решава да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш.
Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.

повече информация
Share This