Летящият малък принц

юли 1, 2022 | Истории

Летящият малък принц

1 юли 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Може ли да се разкаже накратко историята на човек, който в 112 страници малък формат събира всичко? Послания, които вече 70 години вълнуват деца и възрастни. Които не губят силата си, независимо от хода на годините, напредъка в технологиите, промените по света. Послания, написани по време на война, които си струва да препрочитаме точно сега, когато отново войната ни плаши и потиска…

 

 

Нека опитам да разкажа тази история. Ако някога срещнете безпризорен пилот на допотопен витлов самолет в Либийската пустиня, бъдете добри, нарисувайте му овца, разкажете му за своята лисица. Понякога една ефимерна среща е достатъчна.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде“.

Антоан дьо Сент-Екзюпери е най-дълго летящият авиатор. Полетът му ще продължи, докато има кой да си представя какво ли наистина се случва, когато малкият принц се отправя обратно към планетата си, ухапан от коварната змия.

 

Оригиналните илюстрации на Екзюпери. Източник: The marginalian

 

Роден е в самото начало на новия век – на 29 юни 1900 г. „Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти“, спомня си малкият принц в книжката. Точно на 44 лета си отива завинаги неговият автор, а животът му е прекрасна метафора на полета. Полетът на душата и най-буквалния, физическия, този, който те въздига над земята.

Къде са хората?… Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

Срещал ли е наистина Антоан звездния малък принц? Със сигурност.

Докосвайки стила му в прословутата книжка, не бихте допуснали какъв авантюрист е бил нейният автор. На 30 декември 1935 г. той се отправя от Париж към Сайгон в опит да разбие авиаторски рекорд заедно с навигатора Андре Прево̀. Наградата е 150 000 франка. Но разбива не рекорда, а самолета, попаднал в буря. Не му се случва за първи път, отново оцелява, но двата авиатори се озовават сам-самички насред Либийската пустиня.

 

 

Положението изглежда безнадеждно, запасите им са по-подходящи за бал: малко ягоди, десетина портокала, термос със сок, шоколад, бисквити и вино. Меню за празненство, а не за оцеляване в пустинята.

Още на следващия ден запасите са изядени, а Антоан усеща първите признаци на обезводняване. Двамата виждат наблизо пустинна лисица – фенек… може би се досещате в какво ще се превърне тя. Започват халюцинации, краят изглежда близо…, когато двамата са спасени с огромна доза късмет от случайно намерили ги бедуини.

В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…

Именно онзи момент ще си припомни пилотът 7 години по-късно и той ще поведе въображението му. По онова време писателят вече живее в САЩ и получава поръчката да напише детска книга, която да е по-вълнуваща от „Мери Попинз“. Така ще се роди образът на момченцето със слънчевите коси и мисли, което идва от звездите.

Самолетите са големият смисъл и голямото проклятие на писателя. Както издава името му, той е наследник на аристократично семейство, корените на което могат да се проследят до XIII век. По онова време обаче фамилията е изгубила почти всичко. (Пълното му име е даже още по-внушително: Антоан Жан-Батист Мари Роже дьо Сент-Екзюпери.)

 

 

Антоан е само на 4 години, когато баща му умира. Мнозина откриват малкия принц и у малкия Тонио, когото в семейството наричат „краля слънце“ заради златистите му коси. В колежа пък му казват „лунатика“, защото всяка вечер дълго стои, вперил поглед към звездите.

С брат му Франсоа учат в йезуитско училище и са много близки. Той също вероятно е част от образа, отива си само на 15.

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Антоан пък е на 12, когато за първи път се качва на самолет. Отива с колелото си до близкото летище и моли един от авиаторите – Габриел Вроблевски-Салвез, да го разходи във въздуха. Веднъж завинаги решава с какво ще се занимава оттук нататък. Писатерят лети 22 от 44-те си години на Земята.

Първо обаче завършва архитектура. Учи се на летенето като военен офицер. Още тогава е първата му катастрофа, в началото на 20-те, едва оцелява с тежки черепни увреждания. Писано му е цял живот да не се разминава с инцидентите – най-тежката му катастрофа е по време на пробен полет от Ню Йорк до Огнена земя, три месеца лежи в болница между живота и смъртта.

 

 

Работи и в гражданската авиация. Той е един от първите пилоти на международни пощенски полети по линията Тулуза – Дакар.

После става началник на авиобаза в Западна Сахара. Успява да спаси живота на подчинените си в напрегната обстановка между воюващите мавритански племена и испанските управници, което му носи и званието „Кавалер на почетния легион“.

Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!

Идва успехът му в литературата, първо с мемоарно-философската „Южна поща“. Когато избухва Втората световна война, Сент-Екзюпери вече е на възраст, на която мобилизацията не е задължитета. Той обаче настоява да се включи и участва в поредица от мисии.

Капитулацията на Франция го кара да замине за САЩ, където изпада в депресия, главно заради мисълта, че никога повече няма да лети. Един от опитите на близките му да го измъкнат от нея е именно като му осигурят поръчката за детска книжка. „Малкият принц“ е написан през 1942 г. Сент-Екзюпери оставя ръкописа си на издателя и след броени дни… отново е щастлив. С големи усилия той успява да си уреди отново да се включи във войната.

 

 

Така и не вижда книгата издадена. Черновата е изписана с дребен, трудно четим почерк, с много поправки. Ясно личат петна от кафе и дупки от цигари. Там са и 20-те незабравими рисунки, създадени от нейния автор.

Групата му е разположена в Северна Африка, откъде прави разузнавателни полети над Европа. На 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери отлита към Югоизточна Франция… за да продължи полета си завинаги. Някак красива смърт за човека, толкова много обичал небесата.

Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре.

И ако прототипа на малкия принц можем да потърсим в онези екстремни дни в Либийската пустиня, то този на Розата, прекрасната, но и кокетна приятелка на принца е напълно ясен. Консуело дьо Сент-Екзюпери, голямата любов и съпруга на писателя, кръщава мемоарите си „Спомените на Розата“. В тях разказва за горещите им отношения, но и за големите трудности. За силните емоции и изневерите.

Когато се събуди, на планетата си малкият принц вижда първо три вулкана – два действащи и един угаснал. Именно такава е гледката от родния дом на Консуело в малката централноамериканска държава Салвадор.

 

 

Двамата се запознават през 1929 г., когато Сент-Екзюпери е директор на въздушната поща в Аржентина. Той среща красивата Консуело на коктейл и успява да я накара да се качи на самолета му за разходка. Там я заплашва, че ако не го целуне, ще разбие самолета, а още преди да кацнат, вече ѝ е предложил брак. Той е двуметров гигант, а тя – миньонче „с отровен език“, както казва Антоан. После те се събират и разделят, осмислят един друг и нараняват, точно както е и с малкия принц, който накрая все пак разбира, че не може без своята роза.

Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

Когато Сент-Екзюпери среща Консуело, тя е два пъти разведена (макар да казва на всички, че е оставала вдовица). Ето че един ден идва моментът да се сбогува и с третия си съпруг, макар и той официално да се води изчезнал.

Гривната с имената на Сент-Екзюпери и Консуело, която той е носел навсякъде, е намерена от рибар през 1998 година. През април 2004 г. останките от самолета му са открити от водолази край Марсилия. Така и не е ясно дали той наистина е бил свален в небето, както много по-късно претендира, че е направил немски офицер. Дали е допуснал грешка, или пък сам е взел решението.

 

 

Нежна душа и грубиян, умел пилот, които обаче допуска много грешки и често пада от небесата. Пацифист, който прави всичко, за да участва във война. Инат и песимист, който всъщност дава на хората най-човеколюбивата книга. Сент-Екзюпери е сблъсък на противоречия.

Това е въпрос на дисциплина – каза ми по-късно малкия принц. – Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.

И така, обещах да съм кратък, разказвайки тази история от времената на войни. Но преди да се разделим… може би се чудите какво ѝ е дигиталното? Абсолютно нищо, тя е толкова аналогова, колкото всяка от собственоръчно нарисуваните от Сент-Екзюпери илюстрации към нея. Силно ме развълнува, когато си я припомних, малко след като препрочетох за пореден път великата книжка, този път като родител.

 

 

После се замислих, че на всяка от страниците ѝ намирам поне по една мисъл, която днес е дори по-актуална от времето, в което е написана. Понякога, „когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…“. А понякога, когато му дойдат в повече хейтът, тъжните новини, злободневието, си струва да препрочита „Малкият принц“.

И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия. Той...

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация

Най-новите:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Какво е да си успешен поет днес? Кое те кара да продължаваш? Как изглежда бъдещето на поезията? Докога ще я има? Как тя може да вълнува повече хора, да ни помага да осмисляме големите теми на днешния ден?
Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия.
Той завършва хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен, след което се насочва към разностранните полета на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по клинична психология, от 13 години работи като учител и училищен психолог, а вече и преподава на бакалаври и магистри в Нов български университет.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
Share This