Летящият малък принц

юли 1, 2022 | Истории

Летящият малък принц

1 юли 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Може ли да се разкаже накратко историята на човек, който в 112 страници малък формат събира всичко? Послания, които вече 70 години вълнуват деца и възрастни. Които не губят силата си, независимо от хода на годините, напредъка в технологиите, промените по света. Послания, написани по време на война, които си струва да препрочитаме точно сега, когато отново войната ни плаши и потиска…

 

 

Нека опитам да разкажа тази история. Ако някога срещнете безпризорен пилот на допотопен витлов самолет в Либийската пустиня, бъдете добри, нарисувайте му овца, разкажете му за своята лисица. Понякога една ефимерна среща е достатъчна.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде“.

Антоан дьо Сент-Екзюпери е най-дълго летящият авиатор. Полетът му ще продължи, докато има кой да си представя какво ли наистина се случва, когато малкият принц се отправя обратно към планетата си, ухапан от коварната змия.

 

Оригиналните илюстрации на Екзюпери. Източник: The marginalian

 

Роден е в самото начало на новия век – на 29 юни 1900 г. „Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти“, спомня си малкият принц в книжката. Точно на 44 лета си отива завинаги неговият автор, а животът му е прекрасна метафора на полета. Полетът на душата и най-буквалния, физическия, този, който те въздига над земята.

Къде са хората?… Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

Срещал ли е наистина Антоан звездния малък принц? Със сигурност.

Докосвайки стила му в прословутата книжка, не бихте допуснали какъв авантюрист е бил нейният автор. На 30 декември 1935 г. той се отправя от Париж към Сайгон в опит да разбие авиаторски рекорд заедно с навигатора Андре Прево̀. Наградата е 150 000 франка. Но разбива не рекорда, а самолета, попаднал в буря. Не му се случва за първи път, отново оцелява, но двата авиатори се озовават сам-самички насред Либийската пустиня.

 

 

Положението изглежда безнадеждно, запасите им са по-подходящи за бал: малко ягоди, десетина портокала, термос със сок, шоколад, бисквити и вино. Меню за празненство, а не за оцеляване в пустинята.

Още на следващия ден запасите са изядени, а Антоан усеща първите признаци на обезводняване. Двамата виждат наблизо пустинна лисица – фенек… може би се досещате в какво ще се превърне тя. Започват халюцинации, краят изглежда близо…, когато двамата са спасени с огромна доза късмет от случайно намерили ги бедуини.

В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…

Именно онзи момент ще си припомни пилотът 7 години по-късно и той ще поведе въображението му. По онова време писателят вече живее в САЩ и получава поръчката да напише детска книга, която да е по-вълнуваща от „Мери Попинз“. Така ще се роди образът на момченцето със слънчевите коси и мисли, което идва от звездите.

Самолетите са големият смисъл и голямото проклятие на писателя. Както издава името му, той е наследник на аристократично семейство, корените на което могат да се проследят до XIII век. По онова време обаче фамилията е изгубила почти всичко. (Пълното му име е даже още по-внушително: Антоан Жан-Батист Мари Роже дьо Сент-Екзюпери.)

 

 

Антоан е само на 4 години, когато баща му умира. Мнозина откриват малкия принц и у малкия Тонио, когото в семейството наричат „краля слънце“ заради златистите му коси. В колежа пък му казват „лунатика“, защото всяка вечер дълго стои, вперил поглед към звездите.

С брат му Франсоа учат в йезуитско училище и са много близки. Той също вероятно е част от образа, отива си само на 15.

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Антоан пък е на 12, когато за първи път се качва на самолет. Отива с колелото си до близкото летище и моли един от авиаторите – Габриел Вроблевски-Салвез, да го разходи във въздуха. Веднъж завинаги решава с какво ще се занимава оттук нататък. Писатерят лети 22 от 44-те си години на Земята.

Първо обаче завършва архитектура. Учи се на летенето като военен офицер. Още тогава е първата му катастрофа, в началото на 20-те, едва оцелява с тежки черепни увреждания. Писано му е цял живот да не се разминава с инцидентите – най-тежката му катастрофа е по време на пробен полет от Ню Йорк до Огнена земя, три месеца лежи в болница между живота и смъртта.

 

 

Работи и в гражданската авиация. Той е един от първите пилоти на международни пощенски полети по линията Тулуза – Дакар.

После става началник на авиобаза в Западна Сахара. Успява да спаси живота на подчинените си в напрегната обстановка между воюващите мавритански племена и испанските управници, което му носи и званието „Кавалер на почетния легион“.

Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!

Идва успехът му в литературата, първо с мемоарно-философската „Южна поща“. Когато избухва Втората световна война, Сент-Екзюпери вече е на възраст, на която мобилизацията не е задължитета. Той обаче настоява да се включи и участва в поредица от мисии.

Капитулацията на Франция го кара да замине за САЩ, където изпада в депресия, главно заради мисълта, че никога повече няма да лети. Един от опитите на близките му да го измъкнат от нея е именно като му осигурят поръчката за детска книжка. „Малкият принц“ е написан през 1942 г. Сент-Екзюпери оставя ръкописа си на издателя и след броени дни… отново е щастлив. С големи усилия той успява да си уреди отново да се включи във войната.

 

 

Така и не вижда книгата издадена. Черновата е изписана с дребен, трудно четим почерк, с много поправки. Ясно личат петна от кафе и дупки от цигари. Там са и 20-те незабравими рисунки, създадени от нейния автор.

Групата му е разположена в Северна Африка, откъде прави разузнавателни полети над Европа. На 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери отлита към Югоизточна Франция… за да продължи полета си завинаги. Някак красива смърт за човека, толкова много обичал небесата.

Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре.

И ако прототипа на малкия принц можем да потърсим в онези екстремни дни в Либийската пустиня, то този на Розата, прекрасната, но и кокетна приятелка на принца е напълно ясен. Консуело дьо Сент-Екзюпери, голямата любов и съпруга на писателя, кръщава мемоарите си „Спомените на Розата“. В тях разказва за горещите им отношения, но и за големите трудности. За силните емоции и изневерите.

Когато се събуди, на планетата си малкият принц вижда първо три вулкана – два действащи и един угаснал. Именно такава е гледката от родния дом на Консуело в малката централноамериканска държава Салвадор.

 

 

Двамата се запознават през 1929 г., когато Сент-Екзюпери е директор на въздушната поща в Аржентина. Той среща красивата Консуело на коктейл и успява да я накара да се качи на самолета му за разходка. Там я заплашва, че ако не го целуне, ще разбие самолета, а още преди да кацнат, вече ѝ е предложил брак. Той е двуметров гигант, а тя – миньонче „с отровен език“, както казва Антоан. После те се събират и разделят, осмислят един друг и нараняват, точно както е и с малкия принц, който накрая все пак разбира, че не може без своята роза.

Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

Когато Сент-Екзюпери среща Консуело, тя е два пъти разведена (макар да казва на всички, че е оставала вдовица). Ето че един ден идва моментът да се сбогува и с третия си съпруг, макар и той официално да се води изчезнал.

Гривната с имената на Сент-Екзюпери и Консуело, която той е носел навсякъде, е намерена от рибар през 1998 година. През април 2004 г. останките от самолета му са открити от водолази край Марсилия. Така и не е ясно дали той наистина е бил свален в небето, както много по-късно претендира, че е направил немски офицер. Дали е допуснал грешка, или пък сам е взел решението.

 

 

Нежна душа и грубиян, умел пилот, които обаче допуска много грешки и често пада от небесата. Пацифист, който прави всичко, за да участва във война. Инат и песимист, който всъщност дава на хората най-човеколюбивата книга. Сент-Екзюпери е сблъсък на противоречия.

Това е въпрос на дисциплина – каза ми по-късно малкия принц. – Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.

И така, обещах да съм кратък, разказвайки тази история от времената на войни. Но преди да се разделим… може би се чудите какво ѝ е дигиталното? Абсолютно нищо, тя е толкова аналогова, колкото всяка от собственоръчно нарисуваните от Сент-Екзюпери илюстрации към нея. Силно ме развълнува, когато си я припомних, малко след като препрочетох за пореден път великата книжка, този път като родител.

 

 

После се замислих, че на всяка от страниците ѝ намирам поне по една мисъл, която днес е дори по-актуална от времето, в което е написана. Понякога, „когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…“. А понякога, когато му дойдат в повече хейтът, тъжните новини, злободневието, си струва да препрочита „Малкият принц“.

И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This