Летящият малък принц

юли 1, 2022 | Истории

Летящият малък принц

1 юли 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Може ли да се разкаже накратко историята на човек, който в 112 страници малък формат събира всичко? Послания, които вече 70 години вълнуват деца и възрастни. Които не губят силата си, независимо от хода на годините, напредъка в технологиите, промените по света. Послания, написани по време на война, които си струва да препрочитаме точно сега, когато отново войната ни плаши и потиска…

 

 

Нека опитам да разкажа тази история. Ако някога срещнете безпризорен пилот на допотопен витлов самолет в Либийската пустиня, бъдете добри, нарисувайте му овца, разкажете му за своята лисица. Понякога една ефимерна среща е достатъчна.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде“.

Антоан дьо Сент-Екзюпери е най-дълго летящият авиатор. Полетът му ще продължи, докато има кой да си представя какво ли наистина се случва, когато малкият принц се отправя обратно към планетата си, ухапан от коварната змия.

 

Оригиналните илюстрации на Екзюпери. Източник: The marginalian

 

Роден е в самото начало на новия век – на 29 юни 1900 г. „Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти“, спомня си малкият принц в книжката. Точно на 44 лета си отива завинаги неговият автор, а животът му е прекрасна метафора на полета. Полетът на душата и най-буквалния, физическия, този, който те въздига над земята.

Къде са хората?… Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

Срещал ли е наистина Антоан звездния малък принц? Със сигурност.

Докосвайки стила му в прословутата книжка, не бихте допуснали какъв авантюрист е бил нейният автор. На 30 декември 1935 г. той се отправя от Париж към Сайгон в опит да разбие авиаторски рекорд заедно с навигатора Андре Прево̀. Наградата е 150 000 франка. Но разбива не рекорда, а самолета, попаднал в буря. Не му се случва за първи път, отново оцелява, но двата авиатори се озовават сам-самички насред Либийската пустиня.

 

 

Положението изглежда безнадеждно, запасите им са по-подходящи за бал: малко ягоди, десетина портокала, термос със сок, шоколад, бисквити и вино. Меню за празненство, а не за оцеляване в пустинята.

Още на следващия ден запасите са изядени, а Антоан усеща първите признаци на обезводняване. Двамата виждат наблизо пустинна лисица – фенек… може би се досещате в какво ще се превърне тя. Започват халюцинации, краят изглежда близо…, когато двамата са спасени с огромна доза късмет от случайно намерили ги бедуини.

В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…

Именно онзи момент ще си припомни пилотът 7 години по-късно и той ще поведе въображението му. По онова време писателят вече живее в САЩ и получава поръчката да напише детска книга, която да е по-вълнуваща от „Мери Попинз“. Така ще се роди образът на момченцето със слънчевите коси и мисли, което идва от звездите.

Самолетите са големият смисъл и голямото проклятие на писателя. Както издава името му, той е наследник на аристократично семейство, корените на което могат да се проследят до XIII век. По онова време обаче фамилията е изгубила почти всичко. (Пълното му име е даже още по-внушително: Антоан Жан-Батист Мари Роже дьо Сент-Екзюпери.)

 

 

Антоан е само на 4 години, когато баща му умира. Мнозина откриват малкия принц и у малкия Тонио, когото в семейството наричат „краля слънце“ заради златистите му коси. В колежа пък му казват „лунатика“, защото всяка вечер дълго стои, вперил поглед към звездите.

С брат му Франсоа учат в йезуитско училище и са много близки. Той също вероятно е част от образа, отива си само на 15.

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Антоан пък е на 12, когато за първи път се качва на самолет. Отива с колелото си до близкото летище и моли един от авиаторите – Габриел Вроблевски-Салвез, да го разходи във въздуха. Веднъж завинаги решава с какво ще се занимава оттук нататък. Писатерят лети 22 от 44-те си години на Земята.

Първо обаче завършва архитектура. Учи се на летенето като военен офицер. Още тогава е първата му катастрофа, в началото на 20-те, едва оцелява с тежки черепни увреждания. Писано му е цял живот да не се разминава с инцидентите – най-тежката му катастрофа е по време на пробен полет от Ню Йорк до Огнена земя, три месеца лежи в болница между живота и смъртта.

 

 

Работи и в гражданската авиация. Той е един от първите пилоти на международни пощенски полети по линията Тулуза – Дакар.

После става началник на авиобаза в Западна Сахара. Успява да спаси живота на подчинените си в напрегната обстановка между воюващите мавритански племена и испанските управници, което му носи и званието „Кавалер на почетния легион“.

Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!

Идва успехът му в литературата, първо с мемоарно-философската „Южна поща“. Когато избухва Втората световна война, Сент-Екзюпери вече е на възраст, на която мобилизацията не е задължитета. Той обаче настоява да се включи и участва в поредица от мисии.

Капитулацията на Франция го кара да замине за САЩ, където изпада в депресия, главно заради мисълта, че никога повече няма да лети. Един от опитите на близките му да го измъкнат от нея е именно като му осигурят поръчката за детска книжка. „Малкият принц“ е написан през 1942 г. Сент-Екзюпери оставя ръкописа си на издателя и след броени дни… отново е щастлив. С големи усилия той успява да си уреди отново да се включи във войната.

 

 

Така и не вижда книгата издадена. Черновата е изписана с дребен, трудно четим почерк, с много поправки. Ясно личат петна от кафе и дупки от цигари. Там са и 20-те незабравими рисунки, създадени от нейния автор.

Групата му е разположена в Северна Африка, откъде прави разузнавателни полети над Европа. На 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери отлита към Югоизточна Франция… за да продължи полета си завинаги. Някак красива смърт за човека, толкова много обичал небесата.

Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре.

И ако прототипа на малкия принц можем да потърсим в онези екстремни дни в Либийската пустиня, то този на Розата, прекрасната, но и кокетна приятелка на принца е напълно ясен. Консуело дьо Сент-Екзюпери, голямата любов и съпруга на писателя, кръщава мемоарите си „Спомените на Розата“. В тях разказва за горещите им отношения, но и за големите трудности. За силните емоции и изневерите.

Когато се събуди, на планетата си малкият принц вижда първо три вулкана – два действащи и един угаснал. Именно такава е гледката от родния дом на Консуело в малката централноамериканска държава Салвадор.

 

 

Двамата се запознават през 1929 г., когато Сент-Екзюпери е директор на въздушната поща в Аржентина. Той среща красивата Консуело на коктейл и успява да я накара да се качи на самолета му за разходка. Там я заплашва, че ако не го целуне, ще разбие самолета, а още преди да кацнат, вече ѝ е предложил брак. Той е двуметров гигант, а тя – миньонче „с отровен език“, както казва Антоан. После те се събират и разделят, осмислят един друг и нараняват, точно както е и с малкия принц, който накрая все пак разбира, че не може без своята роза.

Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

Когато Сент-Екзюпери среща Консуело, тя е два пъти разведена (макар да казва на всички, че е оставала вдовица). Ето че един ден идва моментът да се сбогува и с третия си съпруг, макар и той официално да се води изчезнал.

Гривната с имената на Сент-Екзюпери и Консуело, която той е носел навсякъде, е намерена от рибар през 1998 година. През април 2004 г. останките от самолета му са открити от водолази край Марсилия. Така и не е ясно дали той наистина е бил свален в небето, както много по-късно претендира, че е направил немски офицер. Дали е допуснал грешка, или пък сам е взел решението.

 

 

Нежна душа и грубиян, умел пилот, които обаче допуска много грешки и често пада от небесата. Пацифист, който прави всичко, за да участва във война. Инат и песимист, който всъщност дава на хората най-човеколюбивата книга. Сент-Екзюпери е сблъсък на противоречия.

Това е въпрос на дисциплина – каза ми по-късно малкия принц. – Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.

И така, обещах да съм кратък, разказвайки тази история от времената на войни. Но преди да се разделим… може би се чудите какво ѝ е дигиталното? Абсолютно нищо, тя е толкова аналогова, колкото всяка от собственоръчно нарисуваните от Сент-Екзюпери илюстрации към нея. Силно ме развълнува, когато си я припомних, малко след като препрочетох за пореден път великата книжка, този път като родител.

 

 

После се замислих, че на всяка от страниците ѝ намирам поне по една мисъл, която днес е дори по-актуална от времето, в което е написана. Понякога, „когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…“. А понякога, когато му дойдат в повече хейтът, тъжните новини, злободневието, си струва да препрочита „Малкият принц“.

И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област...

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР. Може ли алгоритъмът да си намери...

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Дали ChatGPT ще успее… да си намери работа? Или поне да стигне до интервю, може би най-трудната стъпка, когато става дума за първото работно място?
Няма да се отдаваме на излишни разсъждения, а, както се раждат много Дигитални истории, ще проверим на практика. Ще помоля алгоритъма сам да създаде автобиографията на млад програмист, който си търси работа. Ще изпратя създаденото от него CV като отговор на 10 обяви за работа за начинаещи програмисти.
Какъв ли ще е резултатът? Дали специалистите по подбор на кадри ще го поканят на интервю? Дали ще се усъмнят в генерираното CV на младия, но много мотивиран ИТ кадър? Или просто ще го игнорират? Хайде да проверим заедно.
И още нещо важно: поне на мен резултатите ми дадоха доста добри идеи за това как може да ми помогне ChatGPT следващия път, когато ми се наложи да си търся нова работа. Определено посоките не са малко. Ето за какво става дума.

повече информация
Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите

„Най-късно до 1978 г. ние ще имаме машина с генерален изкуствен интелект, сравним със средната човешка интелигентност“, казва Марвин Мински, един от учените, организирали срещата в Дартмут. На нея се появяват фундаментални идеи и се задават въпроси, които днес изглеждат по-важни от всякога…
ChatGPT бе представен през ноември 2022 г. Но кога се… „роди“ изкуственият интелект? Идеята, че компютрите могат да уподобят човека, да решават широк кръг от проблеми. Колко свещички ще има да духа на следващия си рожден ден – 5, 10, 20?
Цели 68! Макар че през 1956 г. предтечите на това направление Алан Тюринг и Джон фон Нойман отдавна са направили фундаменталните си открития, именно 56-а днес се смята за началната година в историята на направлението. В един американски колеж в продължение на 8 седмици идват и си отиват най-големите учени в тази бъдеща област. Хората, които после ще поставят основите на направлението, за да поговорят за основните предизвикателства, пред които са изправени…

повече информация

Най-новите:

Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.
Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.
Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.
Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.
Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация
Share This