Летящият малък принц

юли 1, 2022 | Истории

Летящият малък принц

1 юли 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Може ли да се разкаже накратко историята на човек, който в 112 страници малък формат събира всичко? Послания, които вече 70 години вълнуват деца и възрастни. Които не губят силата си, независимо от хода на годините, напредъка в технологиите, промените по света. Послания, написани по време на война, които си струва да препрочитаме точно сега, когато отново войната ни плаши и потиска…

 

 

Нека опитам да разкажа тази история. Ако някога срещнете безпризорен пилот на допотопен витлов самолет в Либийската пустиня, бъдете добри, нарисувайте му овца, разкажете му за своята лисица. Понякога една ефимерна среща е достатъчна.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде“.

Антоан дьо Сент-Екзюпери е най-дълго летящият авиатор. Полетът му ще продължи, докато има кой да си представя какво ли наистина се случва, когато малкият принц се отправя обратно към планетата си, ухапан от коварната змия.

 

Оригиналните илюстрации на Екзюпери. Източник: The marginalian

 

Роден е в самото начало на новия век – на 29 юни 1900 г. „Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти“, спомня си малкият принц в книжката. Точно на 44 лета си отива завинаги неговият автор, а животът му е прекрасна метафора на полета. Полетът на душата и най-буквалния, физическия, този, който те въздига над земята.

Къде са хората?… Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

Срещал ли е наистина Антоан звездния малък принц? Със сигурност.

Докосвайки стила му в прословутата книжка, не бихте допуснали какъв авантюрист е бил нейният автор. На 30 декември 1935 г. той се отправя от Париж към Сайгон в опит да разбие авиаторски рекорд заедно с навигатора Андре Прево̀. Наградата е 150 000 франка. Но разбива не рекорда, а самолета, попаднал в буря. Не му се случва за първи път, отново оцелява, но двата авиатори се озовават сам-самички насред Либийската пустиня.

 

 

Положението изглежда безнадеждно, запасите им са по-подходящи за бал: малко ягоди, десетина портокала, термос със сок, шоколад, бисквити и вино. Меню за празненство, а не за оцеляване в пустинята.

Още на следващия ден запасите са изядени, а Антоан усеща първите признаци на обезводняване. Двамата виждат наблизо пустинна лисица – фенек… може би се досещате в какво ще се превърне тя. Започват халюцинации, краят изглежда близо…, когато двамата са спасени с огромна доза късмет от случайно намерили ги бедуини.

В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…

Именно онзи момент ще си припомни пилотът 7 години по-късно и той ще поведе въображението му. По онова време писателят вече живее в САЩ и получава поръчката да напише детска книга, която да е по-вълнуваща от „Мери Попинз“. Така ще се роди образът на момченцето със слънчевите коси и мисли, което идва от звездите.

Самолетите са големият смисъл и голямото проклятие на писателя. Както издава името му, той е наследник на аристократично семейство, корените на което могат да се проследят до XIII век. По онова време обаче фамилията е изгубила почти всичко. (Пълното му име е даже още по-внушително: Антоан Жан-Батист Мари Роже дьо Сент-Екзюпери.)

 

 

Антоан е само на 4 години, когато баща му умира. Мнозина откриват малкия принц и у малкия Тонио, когото в семейството наричат „краля слънце“ заради златистите му коси. В колежа пък му казват „лунатика“, защото всяка вечер дълго стои, вперил поглед към звездите.

С брат му Франсоа учат в йезуитско училище и са много близки. Той също вероятно е част от образа, отива си само на 15.

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Антоан пък е на 12, когато за първи път се качва на самолет. Отива с колелото си до близкото летище и моли един от авиаторите – Габриел Вроблевски-Салвез, да го разходи във въздуха. Веднъж завинаги решава с какво ще се занимава оттук нататък. Писатерят лети 22 от 44-те си години на Земята.

Първо обаче завършва архитектура. Учи се на летенето като военен офицер. Още тогава е първата му катастрофа, в началото на 20-те, едва оцелява с тежки черепни увреждания. Писано му е цял живот да не се разминава с инцидентите – най-тежката му катастрофа е по време на пробен полет от Ню Йорк до Огнена земя, три месеца лежи в болница между живота и смъртта.

 

 

Работи и в гражданската авиация. Той е един от първите пилоти на международни пощенски полети по линията Тулуза – Дакар.

После става началник на авиобаза в Западна Сахара. Успява да спаси живота на подчинените си в напрегната обстановка между воюващите мавритански племена и испанските управници, което му носи и званието „Кавалер на почетния легион“.

Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!

Идва успехът му в литературата, първо с мемоарно-философската „Южна поща“. Когато избухва Втората световна война, Сент-Екзюпери вече е на възраст, на която мобилизацията не е задължитета. Той обаче настоява да се включи и участва в поредица от мисии.

Капитулацията на Франция го кара да замине за САЩ, където изпада в депресия, главно заради мисълта, че никога повече няма да лети. Един от опитите на близките му да го измъкнат от нея е именно като му осигурят поръчката за детска книжка. „Малкият принц“ е написан през 1942 г. Сент-Екзюпери оставя ръкописа си на издателя и след броени дни… отново е щастлив. С големи усилия той успява да си уреди отново да се включи във войната.

 

 

Така и не вижда книгата издадена. Черновата е изписана с дребен, трудно четим почерк, с много поправки. Ясно личат петна от кафе и дупки от цигари. Там са и 20-те незабравими рисунки, създадени от нейния автор.

Групата му е разположена в Северна Африка, откъде прави разузнавателни полети над Европа. На 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери отлита към Югоизточна Франция… за да продължи полета си завинаги. Някак красива смърт за човека, толкова много обичал небесата.

Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре.

И ако прототипа на малкия принц можем да потърсим в онези екстремни дни в Либийската пустиня, то този на Розата, прекрасната, но и кокетна приятелка на принца е напълно ясен. Консуело дьо Сент-Екзюпери, голямата любов и съпруга на писателя, кръщава мемоарите си „Спомените на Розата“. В тях разказва за горещите им отношения, но и за големите трудности. За силните емоции и изневерите.

Когато се събуди, на планетата си малкият принц вижда първо три вулкана – два действащи и един угаснал. Именно такава е гледката от родния дом на Консуело в малката централноамериканска държава Салвадор.

 

 

Двамата се запознават през 1929 г., когато Сент-Екзюпери е директор на въздушната поща в Аржентина. Той среща красивата Консуело на коктейл и успява да я накара да се качи на самолета му за разходка. Там я заплашва, че ако не го целуне, ще разбие самолета, а още преди да кацнат, вече ѝ е предложил брак. Той е двуметров гигант, а тя – миньонче „с отровен език“, както казва Антоан. После те се събират и разделят, осмислят един друг и нараняват, точно както е и с малкия принц, който накрая все пак разбира, че не може без своята роза.

Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но не знаят вече какво търсят. И затова почват да се движат, но се въртят в кръг…

Когато Сент-Екзюпери среща Консуело, тя е два пъти разведена (макар да казва на всички, че е оставала вдовица). Ето че един ден идва моментът да се сбогува и с третия си съпруг, макар и той официално да се води изчезнал.

Гривната с имената на Сент-Екзюпери и Консуело, която той е носел навсякъде, е намерена от рибар през 1998 година. През април 2004 г. останките от самолета му са открити от водолази край Марсилия. Така и не е ясно дали той наистина е бил свален в небето, както много по-късно претендира, че е направил немски офицер. Дали е допуснал грешка, или пък сам е взел решението.

 

 

Нежна душа и грубиян, умел пилот, които обаче допуска много грешки и често пада от небесата. Пацифист, който прави всичко, за да участва във война. Инат и песимист, който всъщност дава на хората най-човеколюбивата книга. Сент-Екзюпери е сблъсък на противоречия.

Това е въпрос на дисциплина – каза ми по-късно малкия принц. – Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.

И така, обещах да съм кратък, разказвайки тази история от времената на войни. Но преди да се разделим… може би се чудите какво ѝ е дигиталното? Абсолютно нищо, тя е толкова аналогова, колкото всяка от собственоръчно нарисуваните от Сент-Екзюпери илюстрации към нея. Силно ме развълнува, когато си я припомних, малко след като препрочетох за пореден път великата книжка, този път като родител.

 

 

После се замислих, че на всяка от страниците ѝ намирам поне по една мисъл, която днес е дори по-актуална от времето, в което е написана. Понякога, „когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…“. А понякога, когато му дойдат в повече хейтът, тъжните новини, злободневието, си струва да препрочита „Малкият принц“.

И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни! Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This