В балона на съмишлениците
Всички големи сайтове се грижат за нас почти бащински – като ни избират най-подходящото съдържание, пестят ни време и усилие. Това обаче се превръща в сериозен проблем за обществата. Защото балонът на филтрите ни прави по-затворени към различното мнение, по-агресивни. Изважда на преден план много от най-грозните ни страни. Лишава ни от нюансите и от красотата на комуникацията.
02Тристан Харис – рицарят на честните технологии
„Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата долина“, така е известен Тристан Харис. Името му нашумя с прословутия филм „Социалната дилема“, който привлече погледите, но така и не поведе след себе си кой знае каква промяна. Работата му е олицетворение на всичко онова, което е „счупено“ в днешния онлайн живот. На манипулативните практики, които са се превърнали в заплаха за бъдещето ни като вид. Тристан Харис е не само най-разпознаваемият радетел за свободен и демократичен интернет. Не само задълбочен изследовател, привличащ погледите към начините, по които ни манипулират. Той е и човекът, който десетилетие по-рано предупреди, че пътят, по който вървят технологиите ще ни отведе в света на компаниите мастодонти, по-силни и от най-големите държави. До времената, когато сме неспособни да задържим вниманието си, четейки. До балоните на филтрите, които изкривяват гротескно начина, по който се информираме. Възможно ли е според него да обърнем тенденциите? Интернет да се превърне в свободно място без монополи, където информацията се предоставя по демократичен начин, с уважение към личните данни и възгледите на всеки потребител… Какви ли са идеите му за бъдещето на мрежата?
03Анонимен или трол. Кой се крие зад профила?
Кой си ти? Този зад уж автентичния профил насреща? Стои ли човекът зад истинското си име, или се крие? Дали анонимността е свободата, или обратното – тя идва тогава, когато винаги знаеш кой е насреща? Първо бяхме анонимни по подразбиране, после се наложи като стандарт да стоим с истинската си личност зад хейта, който бълваме в социалните мрежи, а анонимната роля се оказа маргинална. Как извървяхме този път и какво се очертава напред? Къде минава днес разделителната линия и накъде се насочва? Дали повече хора ще се вливат в анонимните батальони или хегемоните ще направят така, че да си прикрит онлайн да стане невъзможно?
