Тристан Харис – рицарят на честните технологии

фев. 10, 2023 | Истории

Тристан Харис – рицарят на честните технологии

10 февруари 2023 | Истории

С името на митичен рицар, той е сред малкото донкихотовци, продължаващи битката срещу чудовището, в което се превърна днешния интернет.

„Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата долина“, така е известен Тристан Харис. Името му нашумя с прословутия филм „Социалната дилема“, който привлече погледите, но така и не поведе след себе си кой знае каква промяна. Работата му е олицетворение на всичко онова, което е „счупено“ в днешния онлайн живот. На манипулативните практики, които са се превърнали в заплаха за бъдещето ни като вид.

Тристан Харис е не само най-разпознаваемият радетел за свободен и демократичен интернет. Не само задълбочен изследовател, привличащ погледите към начините, по които ни манипулират. Той е и човекът, който десетилетие по-рано предупреди, че пътят, по който вървят технологиите ще ни отведе в света на компаниите мастодонти, по-силни и от най-големите държави. До времената, когато сме неспособни да задържим вниманието си, четейки. До балоните на филтрите, които изкривяват гротескно начина, по който се информираме.

Възможно ли е според него да обърнем тенденциите? Интернет да се превърне в свободно място без монополи, където информацията се предоставя по демократичен начин, с уважение към личните данни и възгледите на всеки потребител… Какви ли са идеите му за бъдещето на мрежата?

 

Социалната дилема

 

На три стана

Негова личност идва като естествено продължение на Джарон Лание, Ели Парайзър, Кал Нюпорт. Пътят на Тристан минава през собствен успешен стартъп, през опит да промени системата отвътре като част от екипа на Google. После идва същинската му битка за времето и вниманието на всички ни.

Роден през 1985-а, пътят му започва като този на много от другите забележителни личности на Силициевата долина. От малък си пада по програмирането, съвсем невръстно хлапе пише първите си програми за Mac. Идолът му по това време е Стив Возняк, дори му праща писма, които остават без отговор.

Освен от компютрите, той се увлича и от изкуството на илюзионистите. Сам се учи да прави фокуси, за да впечатлява приятелите си. По-късно той ще се върне към онези времена, защото те го карат да се замисли по темата за асиметричната власт. Карайки ви да изберете карта от колодата, магьосникът уж ви дава избор, но той е само илюзия, знае се предварително коя ще изберете, той умело ви е насочил към нея. Именно това, което след години Тристан ще забележи, че правят и интернет гигантите.

 

Тристан Харис

 

В бляскави доспехи

Като млад той определено им симпатизира. Учи в Станфорд, университета, дал на този свят според статистиката най-много успешни стартъпи.

Негов състудент е Майк Кригър, бъдещият създател на Instagram, заедно участват в поведенчески експеримент. Изследват как да накарат човек в дадена мрежа да изпрати на друг снимка, ако при събеседника му времето е лошо – за да го зареди с добро настроение. Курсът е по психология и е насочен към това как да влияем на потребителите. На нашия герой му прави впечатление, че и дума не се обелва за това как влиянието да се случва етично, как да се оставя свобода на избор на същите тези потребители.

Докато следва, изпълнява една от големите си мечти – стаж в Apple. После идва и голямата стъпка – създава свой стартъп. Apture е добавка към браузъра, с чиято помощ човек може да търси повече информация в даден сайт. Приложението бързо става популярно, ползват го The Economist, Financial Times, The New York Times. Както после разказва Харис, през цялото време той се разкъсва между мисията на компанията – да провокира любопитството на хората, и натиска на клиентите да прави така, че те да стоят колкото може по-дълго на сайтовете им.

Статъпът е купен от Google за $10 млн., заедно с него и Тристан става част от екипа на компанията и работи по електронната поща Gmail. След година в това начинание, той вече е убеден, че не иска да е част от една манипулативна система и започва кръстоносната си битка…

 

Тристан Харис

 

Тристан и Изолда

Това е името на един от най-популярните средновековни сюжети, който идва още от XII век и повлиява на много следващи литературни явления. Той има много варианти, които се разпростират из всички цивилизации на тогавашния свят. Но като цяло винаги става дума за изпепеляваща любов и за смел рицар, който се бори за справедливостта.

В интерес на истината нищо не знаем за изпепеляващите любови в живота на Харис, той целенасочено крие всякаква лична информация. Като своеобразен символ за това как технологиите трябва да уважават личното пространство. Но пък за битката за справедливост на адаша на средновековния герой се знае доста и именно това е поводът да си говорим за него.

През 2012 г. той разпраща на колегите си презентация на 144 страници със заглавието „Призив да се минимизират отвличащите фактори и да се уважава вниманието на потребителите“. Пуска го до пощите на десетина души, но след няколко дни вече са го чели над 5000 служители на Google, включително и Лари Пейдж.

От гиганта уж му дават шанс да приложи идеите си на практика. Година по-късно Тристан заема длъжността „етичен дизайнер и продуктов философ“ за гигантската компания. Знаете, в тази област си падат по гръмките и оригинални длъжности, които обаче са с доста неясно съдържание. Така или иначе, той се опитва да популяризира идеите си, включително канейки световноизвестния будистки монах Тик Нят Хан да изнесе лекция пред „колектива“.

 

 

Когато се каляваше стоманата

Много пъти се среща с шефовете на Google. Получава аплодисменти, уж му казват колко е важна неговата работа, но… нищо не се променя. Така пред декември 2015-а Тристан се отказва от опитите си да промени системата отвътре, напуска работа и се отдава на мисията си. Да говори за недъзите на съвременните технологии и за това как можем да им противодействаме, отново чрез технологиите.

Напълно разбираемо е защо Google не могат да си позволят да приложат идеите на нашия герой. Защото в дивия онлайн свят това веднага би ги направило неконкурентноспособни спрямо всички останали.

Става дума за същата онази асиметрична власт, поуката, която Тристан носи в себе си от магическото детство. Само че в случая не безобидният опит за впечатляване на илюзиониста, а съвсем пряката манипулация. „Хората „зад екрана“ упражняват цялата власт върху тези, които гледат в същия този екран.“

„Проблемът ни е, че днес изпитваме същите палеолитни емоции, живеем при институции, устроени при средновековен начин, а вече владеем технологии, които ни карат да се чувстваме богоподобни“, казва Тристан.

 

Тристан Харис

 

На върха на копието

Всичко това идва като естествено последствие от най-важната характеристика на съвременния дигитален свят – огромното море от информация, което ни залива, и битката вниманието ни да бъде привлечено. Искат или не, за да оцелеят, компаниите правят всичко по себе си, за да насочат погледа ни именно към техния продукт, колкото може по-често и задълго, защото именно то е това, което по някакъв начин ги изхранва.

Тристан я нарича „икономика на вниманието“. Всяко приложение и уебсайт – независимо дали е за медитация, новинарска платформа или увлекателна игра, се старае да привлече погледа ви, за да го отворите и да прекарате в него възможно най-дълго време.

И как се случва това? Чрез всякакви манипулативни техники. В имейла си до колегите Тристан предупреждава, че до десетилетие те ще доведат дотам, че хората ще са неспособни да задържат задълго вниманието си, например четейки книга. Че софтуерните продукти все повече ще ни бомбардират със съобщения за щяло и нещяло, на което ние ще реагираме отново и отново, без да се осъзнаваме, като хамстер във въртележка. Че персонализирането на съдържанието крие рискове, които трябва да бъдат осмислени и предотвратени.

 

Подлеци, сър!

Добре дошли в това бъдеще, за което Тристан се оказва напълно прав. Отвличащите фактори в ежедневието ни днес са бич, чиито гнили плодове ще ядем дълги години. Все по-трудно ни е да задържаме вниманието си, да се удържим да не погледнем пак към телефона, за да видим дали пък някой не е лайкнал поредния ни пост.

Ама, и да го е лайкнал, какво от това?

След Google Тристан започва да се занимава с нещо, което сам нарича „етически активизъм“. Създава движението „Добре прекарано време“ (Time Well Spent) с идеята по темата да се говори повече и хората да си дават сметка за размерите на манипулацията. После със съмишленици основава неправителствената организация Център за хуманни технологии.

През 2020-а успява да привлече внимание към темите с участието си в „Социалната дилема“. Филмът е гледан от 100 милиона души в 190 страни, преведен е на 30 езика! Харис става доста популярен, много държави го канят като консултант за възможни регулации, чест гост е и в Сената.

Да, популярността на филма вероятно води до някои промени, като например въвеждането на „фокусиран“ режим в новите айфони. Истината обаче е, че по-скоро отново се претворява поговорката за това, че кучетата си лаят, а керванът си върви.

 

Тристан Харис

 

В двора на крал Артур

Според нашия герой едно от решенията е да се сложи край на безплатните приложения. Както повтаря и добрият стар Джарон Лание, когато нещо е безплатно, стоката си ти, това се доказва днес от тъжните примери на интернет гигантите. От ожесточената им битка за данните и времето ни. Срещу това според Тристан стоят „органичните технологии“ – плащаш си за тях, но това позволява на създателите им да не използват манипулации и рекламни хватки.

Първата стъпка според него е държавите да забранят свръхтаргетираната реклама.

Обаче много е трудно човек да свикне да дава пари за нещо, което винаги е получавал (на пръв поглед) безплатно. Разбира се, тук цена има и тя накрая излиза солена, но за да си дадеш сметка за това, трябва да се замислиш… за което нямаш време, докато в джоба телефонът пак ти напомня, че в някоя от 235-те социални мрежи някой е харесал поста ти.

И тук идва следващата идея на Тристан, която е проста, логична и все пак, ако я вземат на въоръжение повече хора, само биха спечелили от това. Да, знаете в чии ръце е спасението на самите давещи се.

Търсенето на решение на тези проблеми минава през осъзнаването им – малцина ще се замислят и няма да открият за себе си, че са се превърнали в „анонимни фейсбукхолици“ и отварят минута през минута тази или друга платформа.

 

Ескалибур онлайн

Съветите на нашия герой са доста подобни на тези на Кал Нюпорт с неговия „дигитален минимализъм“. Стъпките са наистина интуитивни. Да ограничите за известно време приложенията, които имате на телефона си, за да оцените кои от тях наистина са ви важни. Факт е, че днес е почти невъзможно да си активен член на обществото, ако се откажеш напълно от тях, за това допринесе и все по-свободната работна среда от времената на пандемията.

Но спасението тук е в това да се ограничим до онези приложения и съобщения в тях, които наистина са ни важни. Ако толкова нямаме търпение да видим писмото от някой важен човек, винаги може да сложим филтър и телефонът да ни осведоми само за него, а не за всяки следващ спам в пощенската кутия. Средно всеки от нас днес поглежда телефона си около 150 пъти на ден!

Сред другите му идеи е да отделите на един екран важните приложения, така че другите да не са непрестанно пред очите ви. Защото всички са измислени така, че, насочите ли поглед към екрана, да ви привлекат с червена удивителна, че има нещо ново и особено интересно, заради което да ги отворите.

 

Социалната дилема

 

Въпрос на чест

Неспособността да се съсредоточаваме е огромен проблем, който се задълбочава – личи си и от това как се променя характерът на всяка следваща нашумяла социална мрежа. Но има и още една голяма тема, свързана с етиката на гигантите, за която Тристан често говори и тя е не по-малко важна за нас като вид: демокрацията и общественото развитие.

И тук пак голямо значение имат социалните мрежи. Днес, за да достигне до вас например тази публикация, това с много голяма степен на вероятност се е случило през някой от интернет гигантите. Отдавна отмина времето, когато влизахме на сайтове, за да четем новини – сега ни ги предлагат търсачките, ако ни е нужно нещо конкретно, или социалните мрежи. Последните обаче никак не обичат да показват външни линкове, основната им цел е да задържат вниманието ни колкото може по-дълго. В резултат се налага създателите на съдържание да плащат за реклама, така че все пак думите им да стигат до някого.

Или другият вариант: да са шумни, провокативни, конспиративни, двусмислени, „просещи си“ да кликнеш на шарено звучащия линк. От всичко това логично последваха и други явления, предсказани от Тристан – поляризацията на обществата, невъзможността за постигане на съгласие, агресивната комуникация.

 

Вятърни мелници

Заедно с това идва и пряката намеса. Според изследване на психолога Робърт Ъпстейн от Американския институт за поведенчески изследвания и технологии например, от 2015-а до днес резултатите от Google са променили изхода на изборите в не по-малко от 25 държави.

„Всичко това води до упадък на хората, на човечеството, упадък на отношенията, вниманието, демокрацията, на чувството за срам“, казва Тристан.

Нови теми отваря и напредъкът на изкуствения интелект. Според модерния рицар, проблемът там не е, че технологиите технологично ще започнат да ни превъзхождат в нашите силни области. Опасността настъпа тогава, когато компютърът „осъзнае“ слабостите на човека, когато разбере къде той е емоционално уязвим и използва това срещу него. Дали не виждаме първите следи от този проблем в алгоритмите на социалните мрежи?

 

 

Последният довод

На заседание на Сената през пролетта на 2021-а Тристан формулира проблема ясно и увлекателно: „Намираме се в средата на големия преход от аналоговото общество на ХХ към цифровото на XXI век. Пред нас има два избора, които изглеждат като антиутопия: можем да се насочим към китайските оруеловски импланти в мозъка с авторитарен контрол, цензура и масова промяна на поведението. Или да изберем американската, западната версия на Хъксли, при която да потънем в отпускане, гняв, незначителност и развлечения до смърт… Хайде да опитаме да намерим трети път: към открито, а не затворено дигитално общество!“.

И наистина, хайде! Тази битка е толкова важна и зависи от всеки от нас… Със сигурност смисленото дигитално бъдеще минава през осмисляне. И борба, но не срещу хората на различно мнение онлайн. Нали си спомняш къде е свободата, Санчо…?

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This