В балона на съмишлениците

мар. 26, 2021 | Избрано, Технологии

В балона на съмишлениците

26 март 2021 | Избрано, Технологии

Докато си скролваш… какво ще те спре? Замисляли ли сте се? Според мен най-логичен е един от трите варианта: 

  • Нещо, което ти се е сторило интересно.
  • Нещо, което ти е харесало.
  • Нещо, което те е вбесило.

Първият е логичен и в случая не ни е интересен. Но следващите два пораждат един особено интересен въпрос, който е доста важен. Сърфираме из морето от информация и… социалните мрежи ни заобикалят точно с такава, която ни харесва. Или, в краен случай ни ядосва. И не само социалните мрежи. Същото важи и за всички останали сайтове, че дори и за медиите онлайн

„Балонът на филтрите“ е голямата опасност от удобството. Като прекалено мекия работен стол – няма нужда да се напрягаш, а после се чудиш откъде ти е дошло изкривяването.

Без да подценявам изкривяването на гръбнака, още по-гадно е изкривяването на гръбнака в метафоричния смисъл.

Снимка: Alex Alvarez, Unsplash

 

Балонът се надууува

Влизате във фейсбук и ви очакват постовете, които искате да видите. Така работи алгоритъмът и е чудесно, че знае какво очаквате от него – кои са приятелите, които са ви най-интересни, кои са снимките, които ще ви харесат. Кои са новините, които искате да прочетете… Или това е малко прекалено? Не, не е.

Нямате време да четете новини, кой ли има. Доверявате се на онази медия, която ви подбира най-интересните. И съвсем правилно, технологиите ви помагат, за да се осведомявате, без да губите време с глупости. Много от най-модерните платформи за информация ви предлагат персонализирани бюлетини – получавате статии, подбрани от алгоритъма на базата на предишните ви търсения, интереси, харесвания. Страшно удобно – може да си спестиш доста скролване и да получиш точно нещата, които алгоритъмът знае, че ще са ти интересни. Нямаш време за повече.

Персонализацията е хубаво нещо. Барманът да помни любимия ти коктейл (ех, едно време имаше и бармани). Компютърът да знае коя е важната за теб новина и да ти я покаже.

В резултат – от огромното море от информация остава само това, което е минало цедката. Така вместо да се възползваш от многообразието в мрежата, се ограничаваш до това, което смята, че е важно за теб алгоритъмът. Ако те дразнят всички текстове, които споменават противниковия отбор, певец, когото не харесваш, неприятен политик… дотук. Няма да ги и чуеш. Ще изчезнат като низвергнат севернокореец от стара снимка с Ким Чен Ун. Поне временно. После ще се върнат под една или друга форма, но само ако алгоритъмът прецени, че се ангажираш с тях. Ако обичаш да влизаш в спор с опонентите, ще ти изрови най-крайните гледни точки, които да те провокират да нахлуеш с лакти.

В този контекст удобството вече не звучи толкова изкусително, нали?

 

Балонче хвърковато

„Балон на филтрите“ назовава това явление Ели Парайзър, американски учен, предприемач и радетел за свободен интернет. Той формулира проблема много преди реално да е оживял в днешните му измерения – теорията му става популярна от едноименната книга, излязла точно преди десетилетие – през 2011 г. 

Тогава надали бихме могли да си представим, че това е възможно, социалните мрежи още бяха в изгрева си и не бяха погълнали такава част от комуникацията. Алгоритмите за персонализирано съдържание изглеждаха далечно бъдеще, както например днес ни звучат идеите на Мъск за чипове в мозъка.

Теорията накратко: в опита си да ни подберат най-интересната за нас информация, алгоритмите на социалните мрежи, търсещите машини и новинарските сайтове трупат огромен обем от данни за нас и ги обработват. На базата на това какво четем, как реагираме, какво харесваме и кого блокираме, алгоритмите се опитват максимално добре да ни услужат, като ни дадат още от любимото съдържание. 

„Свикнали сме да мислим за интернет като за колосална библиотека, в която услуги като гугъл са удобна карта. Но това отдавна не е така“, казва Парайзър. „Сайтовете от гугъл и фейсбук до „Ню Йорк Таймс“ стават все по-персонализирани. Базирайки се на вашата история в мрежата, те филтрират информацията, за да покажат това, което си мислят, че вие искате да видите. И то е различно от онова, което всеки би искал да види. Или от онова, което се нуждаете да видите. Вашият балон на филтрите е тази уникална персонализирана информация, създадена специално за вас на базата на масива от персонализирани филтри. Той е невидим и става все по-трудно и по-трудно да излезете от него…“

Снимка: Lanju Fotografie, Unsplash

 

Дон Балон

Примери за това можете да видите всеки ден. Прочетете няколко новини за даден футболен отбор и съвсем скоро на телефона ви ще почнат да изскачат резултати от всеки негов следващ мач. Коментирайте две-три публикации на приятел и скоро всичко, което той пише, ще се покаже във фийда ви.

Така онлайн се заобикаляме с хора, които мислят като нас. По този начин уж сме преситени с информация, а сами я ограничаваме, без да го осъзнаваме. Така например гугъл филтрира търсенията ни уж за да ни помогне, а по този начин дава непълни и едностранчиви резултати. 

Направете си експеримент. Потърсете по някаква щекотлива тема от вашия профил, после повторете от анонимен прозорец на браузъра и помолете някой близък да ви покаже своите резултати. Разликите ще са доста сериозни, особено ако търсите на някой по-разпространен език.

Дали фейсбук е социален отдушник, каквото е старото клише за спорта, дали те събира със съмишленици, позволява да разбереш мнението на опонента, или пък вкарва инакомислещите в рамка?

„Какво е вестникът? Бюлетин с вести. Казват ти какво се е случило. Или по-скоро ти казват какво да мислиш, че се е случило. А най-добрите от тях просто потвърждават какво вече мислиш, че се е случило“. Цитатът е от фентъзи автора Джо Абъркромби, но според мен много точно рисува днешното ни отношение към информацията в интернет.

 

Снимка Karim MANJRA, Unsplash

Ммм, не ние

Удобно, да. Но крайно ограничаващо. Защото идва в комбинацията с това, че нямаме време да четем, свикнали сме да получавате информацията скоростно, да скимираме. И така в един момент от прекрасния плурализъм и изобилие от мнения, които съществуват онлайн, ние сме се озовали в балона. И после се чудим как така всички около нас са фенове на една партия, а зададат ли се избори, тя събира нищожен процент от гласовете.

Това изследване идва като още едно доказателство. Мисля, че и без него е достатъчно очевидно, че през последните години се отдалечаваме, ожесточаваме, ставаме по-агресивни. Всеки може да го забележи и у нас, има и обективни доказателства, че „балонът на филтрите“ поне отчасти е виновен и за сериозния разлом през последните години в американското общество. 

В сравнение с 2016-а, три години по-късно представителите на демократическата и републиканската партия в значително по-голяма степен приемат идеологическите съперници за глупави, неморални… и затворили очи за различното мнение.

Тоест – политическите привърженици се превръщат от мислещи хора, обсъждащи аргументирано обществения дневен ред, в най-нелицеприятната част от футболните агитки. Вече е доста по-трудно да харесаш например идеите, които друга партия може да има за дадена сфера. А аргументите се свеждат до „добрите“ и „лошите“, „ние“ и „те“.

 

Балони и балами

„Това, което повечето алгоритми в социалните мрежи се опитват да направят, е да увеличават ангажирането, да работят за увеличаване на влиянието, което отделяте на съответната платформа“, казва Парайзър. Постовете, съобщенията и миймовете са курирани по най-добрия начин, така че да привличат вниманието. С това, че или ви харесват, или ви дразнят.

На „психологически език“ си има термин – „бинарно пристрастяване“, да виждаш света в черно и бяло, без нюансите. А, както казва психологът проф. Джо Пиер, „еволюционната причина за това е, че понякога трябва да вземаме решение бързо – харесва ли ни нещо, или не. Единственият ни шанс е да неглижираме и опростим проблема.“ Точно това прави животът в интернет – кара ни да бързаме, да скролваме, да преценяваме на секундата. И инстинктивно заставаме зад решението, което „нашите“ предлагат, водени от своеобразно стадно чувство.

Последната година още повече задълбочи проблема. Затворени вкъщи, изтръгнати от ежедневната комуникация, лесно се превърнахме в „мангъровисти“ и „нощ-ници“. С аргумента, че става дума за важна тема като живота и здравето, започнахме повече от всякога безпардонно да кълнем и нравоучителстваме. Точно защото става дума за нещо толкова важно, е логично по подобни теми да успокоим емоциите, да не се впиваме по default в крайностите. Да дадем думата на аргументите. Специалистите достатъчно си противоречат, а да не говорим за политиците.

Снимка: Tim Mossholder, Unsplash

 

Съ-мнение

Убедихте ли се, че има проблем? 

Е, хубавото в случая е, че първата и най-важна стъпка към решаването му е осъзнаването, че той съществува. Същият този Ели Парайзър преди няколко години стана част от група учени и предприемачи, формулирали 14-те постулата на онлайн проектите, стимулиращи здрава и пълноценна интернет комуникация. С взаимно уважение, плурализъм и търсене на обективни показатели, колкото и да звучат неактуално тези показатели днес.

Анкетирани са 20 000 потребители от над 20 страни, ползващи всички най-популярни социални мрежи, търсачки и програми за комуникация. Сред принципите се виждат неща като „възможност свободно да се включиш в комуникацията“, „показване на безпристрастна информация“, „алгоритми с ясни правила и отворен код за разпространение на информацията“. И „изграждане на мостове между различните групи“.

Няма нужда да повтаряме, че определено не е това целта на днешните най-популярни социални мрежи. Нещо повече – какво остава за тези, които сами започват да преценяват къде е обективната истина. Левиатани. Които могат да си позволят да отнемат думата дори на президента на най-могъщата държава на света.

 

Давай, пате!

Парайзър и съмишлениците му вярват, че могат да създадат алтернатива – социална мрежа на базата на тези принципи. Един от аргументите им, че това е възможно, е добрата стара „Уикипедия“, където като цяло принципите за дискусия, достъпност, търсене на обективност, свободен достъп продължат да се радват на внимание. Тя обаче наистина е добра и стара, има основите си във времената, когато интернет беше доста по-празно и проветриво пространство. 

Все пак, един от начините днешните големи играчи да поозаптят технологиите, раждащи „балона на филтрите“, е именно да им бъде показано недоволство. Цукърбърг и колегите му все повече се превръщат в аналог на българските политици от последните години, които действат само когато са поставени под напрежението да „им вземат кокала“. Иначе наистина звучи твърде невероятно в наши дни независими проекти да влязат в пряка битка с мултимилиардни компании, по-могъщи от най-силните държави. Моментът за това остана далеч в миналото.

Съществуват и търсачки, които твърдят, че не използват „балона на филтрите“, като например DuckDuckGo. Те обаче си остават толкова нишови, че няма нужда да навлизаме в подробности.

 

В ритъма на алгоритъма

Възможни решения със сигурност има. Неотдавна например датски и финландски учени от различни сфери на науката публикуваха интересна статия по темата. Те предлагат алгоритъм, който би могъл да намери баланса – най-общо казано, като част от информацията е филтрирана според персоналните интереси, но другата е селектирана на базата на общите харесвания и обществените позиции.

Алгоритъмът им обработва всяка новина, като ѝ дава числени характеристики за това къде в политическия спектър се намира, каква е обществената ѝ важност, колко е четивна. После се грижи потребителят да получи достатъчно балансиран микс от всичко това – като гарнитура към любимите му новини и достатъчно качествен обем от гледни точки, различаващи се от неговата.

Звучи прекрасно. Само че ми е интересно дали бихме могли да накараме сегашните онлайн колоси да започнат да преправят нещо, „защото така би трябвало“. При положение, че растежът и печалбите им към момента са по-високи от всякога. 

Друг екип – с участието на българката проф. Юлита Василева, още през 2014 г. предлага софтуер, с чиято помощ сами можете да контролирате филтрите си. Лесно можем да предположим защо така и идеята не е станала популярна – определено не работи в полза на големите в този бизнес.

 

Балон и сливовица

И като стана дума за мнението на учените, ще ми се да ви разкажа за още една любопитна тяхна идея от 2015 г. Енгин Боздаг и Йерон ван ден Ховен от Технологичния университет Делфт в Нидерландия предлагат да разбием балона на филтрите с… кибербалканизация! Не, те нямат предвид да обучим алгоритмите да пият ракия и да се наслаждават на Миле Китич, което да ги направи по-добри и толерантни. Макар че може би не би било лошо.

Двамата анализират доста подробно как балонът на филтрите е заплаха за демокрацията в световен мащаб. Според учените разковничето е обаче не обединението, а в свързването на малки общности. Така, както сме показали, че можем да живеем мирно на Балканите и във взаимно уважение. Чисто по човешки, докато не се намесят национализмите и външните фактори.

Идеята им е, че по естествен път интернет пространството в момента е раздробено на малки групи от хора със сходни виждания за света до степента, в която повечето от тях подхождат тесногръдо и с предразсъдъци към останалите. Но с помощта на алгоритмите, предлагани от учените, биха могли да се проправят пътища между групите, да се извеждат общите и сходни ценности над политическия фанатизъм. 

Всъщност, на мен много ми хареса идеята да се кибербалканизирам и определено ще потърся авторите за интервю.

Ели Парайзър. Снимка: Kris Krug

Поглед отвътре

Както отбелязва споменатата проф. Юлита Василева, когато хората се съберат в група на единомишленици, те се радикализират взаимно. „Отвътре изглежда, че целият свят е съгласен с гледната точка на групата. Тук се намесват динамики на групите. За да изпъкне човек или да си създаде авторитет, той трябва да изрази все по-„правоверни“ възгледи, стигайки до крайност. В тази борба за репутация хората изразяват все по-крайни идеи и това води до пълно фрагментиране, отцепване на нови подгрупички, малки „балончета“ от дисиденти. Накрая никой не е съгласен с никого, настъпва всеобща омраза и разцепление“. 

Тези социални процеси са нормални, случват се и в реалния свят. Например при религиите. „Всички религиозни общности в даден момент се нарояват на секти и клонове, когато нараснат достатъчно“, казва проф. Василева. „Тогава вече има хора, които търсят начин да се издигнат в йерархията и да натрупат репутация, но не могат да го осъществят в рамките на правилата на групата. Същите процеси се виждат и в науката, особено в компютърните науки, които растат много бързо. Първоначално отцепници от математиката и електроинженерството, сега са се нароили над 1000 поддисциплини, които имат различни форуми, методи и не си говорят една с друга…. Във виртуалното пространство всички процеси се ускоряват и могат да се наблюдават в рамките на 10-ина години.  Лошото е, че когато виртуалните групи, особено в политиката, прелеят в реалния свят, обществената система не може да се адаптира достатъчно бързо и „засича“.

Освен това балоните ни правят мързеливи. По-лесно е да не мислиш и да четеш неща, с които си съгласен. Несъгласието поражда „когнитивен дисонанс“. Който е неудобен, боде… и човек е принуден да мисли, за да го премахне, като си го обясни. Така научава нови неща и променя мирогледа си“, казва още проф. Василева. 

 

Разделяй и владей

Така или иначе, знаем кому принадлежи спасението на давещите се. Мисля, че още можем да плуваме и голяма част от решението на проблема е в наши ръце. Здравия разум го има, остава да си върнем и желанието да го търсим.

Не отнема толкова много време да прочетем статия, чието заглавие не ни харесва, но пък в нея има солидни аргументи. Да дадем шанс на авторитетите от другата страна на мнението. Да успокоим малко мишката, да избягваме преднамерената грубост, която и без това дере с нокти общуването онлайн.

Според мен това е и една от причините по-младите онлайн потребители да са доста по-активни в по-„миролюбивия“ Instagram. А още по-младите – в TikTok.

В крайна сметка всички сме човешки същества и приликите между нас са доста повече от малката разлика дали сме от „Левски“ или ЦСКА, десни или леви. Което не значи да нямаме своята позиция. А просто да търсим аргументите и диалога, без които позициите стават безсмислени. В края на краищата всички понякога се разтопяваме от снимката на красив пейзаж, хилим се на остроумен мийм или пък не можем да се въздържим да ударим по едно сърчице на клипчето с умилително котенце или бебе. Първо сме хора, после каквото и да било друго.

 

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Eli Pariser (@elipariser)


Ели Парайзър споделя в инстаграм съобщението на изкуствен интелект, който му пише, че е прочел и харесал книгата му. „Светът стана много странно място.“ – коментира лаконично Парайзър.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

„Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София Симеонова. Младата фотографка представи...

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“ Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност...

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови… сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Въпросът в заглавието виждаме всеки ден. Но как да отговорим? Кои бисквитки да изберем и кои – не? Има ли значение решението ни и можем ли да го променим? Какви са тези прословути кукита?
GDPR. Всички сме го чували, вярвам, че това ще да е съкращение от латинска попръжня, а ако не е, си струва да го приемат в латинския при следващата му нова версия. Докато всеки миниатюрен сайт е принуден от законодателството да спазва буква по буква прословутия регламент, онези страници на гигантски компании, в които прекарваме часове всеки ден, ни го показват веднъж и дотам.
Как стигнахме дотук? Струва ли си да четем въпросите, които ни задава всеки сайт за бисквитките? Има ли по-смислени решения в тази посока?

повече информация
GAN. ИИ започна да си измисля… хора

GAN. ИИ започна да си измисля… хора

Вижте добре тези лица. Няма как да срещнете хората на живо, защото… те не съществуват! Образите са „измислени“ от алгоритъм, наречен GAN.
Благодарение на него изкуственият интелект е способен да създава нови изображения на базата на подадени данни.
Две невронни мрежи влизат в състезание, в добрия стар сюжет на доброто и лошото ченге. Първата опитва да наподоби търсената цел, а втората преценява кога се е справила.

повече информация
Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?

повече информация

Най-новите:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“
Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност се превърнаха в основната пречка пред това да сме щастливи?
Ани Владимирова e психолог с дълъг и пъстър опит, с винаги интересна гледна точка. Позната от многобройни телевизионни проекти, тя е и създател на първия у нас сайт за електронна терапия, още през 2003-а.
Срещаме се, за да поговорим за големите предизвикателства пред „малкия“ човек. За неусетните промени, които ни донесоха технологиите. За това, че те ни накараха да се почувстваме богоравни, макар да сме все същите крехки и раними същества. За инстинктите, които един ден ще ни накарат отново да ценим информацията.

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

повече информация
„Егоизмът е враг на предприемача“

„Егоизмът е враг на предприемача“

1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си.
WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света.
Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?

повече информация
WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт.
Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от интернет страниците по света!
Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли.

повече информация
„Проблемът е в хората, не в правото“

„Проблемът е в хората, не в правото“

Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект?
И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна.
Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Преди няколко години, разочарована от системата, решава да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш.
Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.

повече информация
Share This