В балона на съмишлениците

мар. 26, 2021 | Технологии

В балона на съмишлениците

26 март 2021 | Технологии

Докато си скролваш… какво ще те спре? Замисляли ли сте се? Според мен най-логичен е един от трите варианта: 

  • Нещо, което ти се е сторило интересно.
  • Нещо, което ти е харесало.
  • Нещо, което те е вбесило.

Първият е логичен и в случая не ни е интересен. Но следващите два пораждат един особено интересен въпрос, който е доста важен. Сърфираме из морето от информация и… социалните мрежи ни заобикалят точно с такава, която ни харесва. Или, в краен случай ни ядосва. И не само социалните мрежи. Същото важи и за всички останали сайтове, че дори и за медиите онлайн

„Балонът на филтрите“ е голямата опасност от удобството. Като прекалено мекия работен стол – няма нужда да се напрягаш, а после се чудиш откъде ти е дошло изкривяването.

Без да подценявам изкривяването на гръбнака, още по-гадно е изкривяването на гръбнака в метафоричния смисъл.

Снимка: Alex Alvarez, Unsplash

 

Балонът се надууува

Влизате във фейсбук и ви очакват постовете, които искате да видите. Така работи алгоритъмът и е чудесно, че знае какво очаквате от него – кои са приятелите, които са ви най-интересни, кои са снимките, които ще ви харесат. Кои са новините, които искате да прочетете… Или това е малко прекалено? Не, не е.

Нямате време да четете новини, кой ли има. Доверявате се на онази медия, която ви подбира най-интересните. И съвсем правилно, технологиите ви помагат, за да се осведомявате, без да губите време с глупости. Много от най-модерните платформи за информация ви предлагат персонализирани бюлетини – получавате статии, подбрани от алгоритъма на базата на предишните ви търсения, интереси, харесвания. Страшно удобно – може да си спестиш доста скролване и да получиш точно нещата, които алгоритъмът знае, че ще са ти интересни. Нямаш време за повече.

Персонализацията е хубаво нещо. Барманът да помни любимия ти коктейл (ех, едно време имаше и бармани). Компютърът да знае коя е важната за теб новина и да ти я покаже.

В резултат – от огромното море от информация остава само това, което е минало цедката. Така вместо да се възползваш от многообразието в мрежата, се ограничаваш до това, което смята, че е важно за теб алгоритъмът. Ако те дразнят всички текстове, които споменават противниковия отбор, певец, когото не харесваш, неприятен политик… дотук. Няма да ги и чуеш. Ще изчезнат като низвергнат севернокореец от стара снимка с Ким Чен Ун. Поне временно. После ще се върнат под една или друга форма, но само ако алгоритъмът прецени, че се ангажираш с тях. Ако обичаш да влизаш в спор с опонентите, ще ти изрови най-крайните гледни точки, които да те провокират да нахлуеш с лакти.

В този контекст удобството вече не звучи толкова изкусително, нали?

 

Балонче хвърковато

„Балон на филтрите“ назовава това явление Ели Парайзър, американски учен, предприемач и радетел за свободен интернет. Той формулира проблема много преди реално да е оживял в днешните му измерения – теорията му става популярна от едноименната книга, излязла точно преди десетилетие – през 2011 г. 

Тогава надали бихме могли да си представим, че това е възможно, социалните мрежи още бяха в изгрева си и не бяха погълнали такава част от комуникацията. Алгоритмите за персонализирано съдържание изглеждаха далечно бъдеще, както например днес ни звучат идеите на Мъск за чипове в мозъка.

Теорията накратко: в опита си да ни подберат най-интересната за нас информация, алгоритмите на социалните мрежи, търсещите машини и новинарските сайтове трупат огромен обем от данни за нас и ги обработват. На базата на това какво четем, как реагираме, какво харесваме и кого блокираме, алгоритмите се опитват максимално добре да ни услужат, като ни дадат още от любимото съдържание. 

„Свикнали сме да мислим за интернет като за колосална библиотека, в която услуги като гугъл са удобна карта. Но това отдавна не е така“, казва Парайзър. „Сайтовете от гугъл и фейсбук до „Ню Йорк Таймс“ стават все по-персонализирани. Базирайки се на вашата история в мрежата, те филтрират информацията, за да покажат това, което си мислят, че вие искате да видите. И то е различно от онова, което всеки би искал да види. Или от онова, което се нуждаете да видите. Вашият балон на филтрите е тази уникална персонализирана информация, създадена специално за вас на базата на масива от персонализирани филтри. Той е невидим и става все по-трудно и по-трудно да излезете от него…“

Снимка: Lanju Fotografie, Unsplash

 

Дон Балон

Примери за това можете да видите всеки ден. Прочетете няколко новини за даден футболен отбор и съвсем скоро на телефона ви ще почнат да изскачат резултати от всеки негов следващ мач. Коментирайте две-три публикации на приятел и скоро всичко, което той пише, ще се покаже във фийда ви.

Така онлайн се заобикаляме с хора, които мислят като нас. По този начин уж сме преситени с информация, а сами я ограничаваме, без да го осъзнаваме. Така например гугъл филтрира търсенията ни уж за да ни помогне, а по този начин дава непълни и едностранчиви резултати. 

Направете си експеримент. Потърсете по някаква щекотлива тема от вашия профил, после повторете от анонимен прозорец на браузъра и помолете някой близък да ви покаже своите резултати. Разликите ще са доста сериозни, особено ако търсите на някой по-разпространен език.

Дали фейсбук е социален отдушник, каквото е старото клише за спорта, дали те събира със съмишленици, позволява да разбереш мнението на опонента, или пък вкарва инакомислещите в рамка?

„Какво е вестникът? Бюлетин с вести. Казват ти какво се е случило. Или по-скоро ти казват какво да мислиш, че се е случило. А най-добрите от тях просто потвърждават какво вече мислиш, че се е случило“. Цитатът е от фентъзи автора Джо Абъркромби, но според мен много точно рисува днешното ни отношение към информацията в интернет.

 

Снимка Karim MANJRA, Unsplash

Ммм, не ние

Удобно, да. Но крайно ограничаващо. Защото идва в комбинацията с това, че нямаме време да четем, свикнали сме да получавате информацията скоростно, да скимираме. И така в един момент от прекрасния плурализъм и изобилие от мнения, които съществуват онлайн, ние сме се озовали в балона. И после се чудим как така всички около нас са фенове на една партия, а зададат ли се избори, тя събира нищожен процент от гласовете.

Това изследване идва като още едно доказателство. Мисля, че и без него е достатъчно очевидно, че през последните години се отдалечаваме, ожесточаваме, ставаме по-агресивни. Всеки може да го забележи и у нас, има и обективни доказателства, че „балонът на филтрите“ поне отчасти е виновен и за сериозния разлом през последните години в американското общество. 

В сравнение с 2016-а, три години по-късно представителите на демократическата и републиканската партия в значително по-голяма степен приемат идеологическите съперници за глупави, неморални… и затворили очи за различното мнение.

Тоест – политическите привърженици се превръщат от мислещи хора, обсъждащи аргументирано обществения дневен ред, в най-нелицеприятната част от футболните агитки. Вече е доста по-трудно да харесаш например идеите, които друга партия може да има за дадена сфера. А аргументите се свеждат до „добрите“ и „лошите“, „ние“ и „те“.

 

Балони и балами

„Това, което повечето алгоритми в социалните мрежи се опитват да направят, е да увеличават ангажирането, да работят за увеличаване на влиянието, което отделяте на съответната платформа“, казва Парайзър. Постовете, съобщенията и миймовете са курирани по най-добрия начин, така че да привличат вниманието. С това, че или ви харесват, или ви дразнят.

На „психологически език“ си има термин – „бинарно пристрастяване“, да виждаш света в черно и бяло, без нюансите. А, както казва психологът проф. Джо Пиер, „еволюционната причина за това е, че понякога трябва да вземаме решение бързо – харесва ли ни нещо, или не. Единственият ни шанс е да неглижираме и опростим проблема.“ Точно това прави животът в интернет – кара ни да бързаме, да скролваме, да преценяваме на секундата. И инстинктивно заставаме зад решението, което „нашите“ предлагат, водени от своеобразно стадно чувство.

Последната година още повече задълбочи проблема. Затворени вкъщи, изтръгнати от ежедневната комуникация, лесно се превърнахме в „мангъровисти“ и „нощ-ници“. С аргумента, че става дума за важна тема като живота и здравето, започнахме повече от всякога безпардонно да кълнем и нравоучителстваме. Точно защото става дума за нещо толкова важно, е логично по подобни теми да успокоим емоциите, да не се впиваме по default в крайностите. Да дадем думата на аргументите. Специалистите достатъчно си противоречат, а да не говорим за политиците.

Снимка: Tim Mossholder, Unsplash

 

Съ-мнение

Убедихте ли се, че има проблем? 

Е, хубавото в случая е, че първата и най-важна стъпка към решаването му е осъзнаването, че той съществува. Същият този Ели Парайзър преди няколко години стана част от група учени и предприемачи, формулирали 14-те постулата на онлайн проектите, стимулиращи здрава и пълноценна интернет комуникация. С взаимно уважение, плурализъм и търсене на обективни показатели, колкото и да звучат неактуално тези показатели днес.

Анкетирани са 20 000 потребители от над 20 страни, ползващи всички най-популярни социални мрежи, търсачки и програми за комуникация. Сред принципите се виждат неща като „възможност свободно да се включиш в комуникацията“, „показване на безпристрастна информация“, „алгоритми с ясни правила и отворен код за разпространение на информацията“. И „изграждане на мостове между различните групи“.

Няма нужда да повтаряме, че определено не е това целта на днешните най-популярни социални мрежи. Нещо повече – какво остава за тези, които сами започват да преценяват къде е обективната истина. Левиатани. Които могат да си позволят да отнемат думата дори на президента на най-могъщата държава на света.

 

Давай, пате!

Парайзър и съмишлениците му вярват, че могат да създадат алтернатива – социална мрежа на базата на тези принципи. Един от аргументите им, че това е възможно, е добрата стара „Уикипедия“, където като цяло принципите за дискусия, достъпност, търсене на обективност, свободен достъп продължат да се радват на внимание. Тя обаче наистина е добра и стара, има основите си във времената, когато интернет беше доста по-празно и проветриво пространство. 

Все пак, един от начините днешните големи играчи да поозаптят технологиите, раждащи „балона на филтрите“, е именно да им бъде показано недоволство. Цукърбърг и колегите му все повече се превръщат в аналог на българските политици от последните години, които действат само когато са поставени под напрежението да „им вземат кокала“. Иначе наистина звучи твърде невероятно в наши дни независими проекти да влязат в пряка битка с мултимилиардни компании, по-могъщи от най-силните държави. Моментът за това остана далеч в миналото.

Съществуват и търсачки, които твърдят, че не използват „балона на филтрите“, като например DuckDuckGo. Те обаче си остават толкова нишови, че няма нужда да навлизаме в подробности.

 

В ритъма на алгоритъма

Възможни решения със сигурност има. Неотдавна например датски и финландски учени от различни сфери на науката публикуваха интересна статия по темата. Те предлагат алгоритъм, който би могъл да намери баланса – най-общо казано, като част от информацията е филтрирана според персоналните интереси, но другата е селектирана на базата на общите харесвания и обществените позиции.

Алгоритъмът им обработва всяка новина, като ѝ дава числени характеристики за това къде в политическия спектър се намира, каква е обществената ѝ важност, колко е четивна. После се грижи потребителят да получи достатъчно балансиран микс от всичко това – като гарнитура към любимите му новини и достатъчно качествен обем от гледни точки, различаващи се от неговата.

Звучи прекрасно. Само че ми е интересно дали бихме могли да накараме сегашните онлайн колоси да започнат да преправят нещо, „защото така би трябвало“. При положение, че растежът и печалбите им към момента са по-високи от всякога. 

Друг екип – с участието на българката проф. Юлита Василева, още през 2014 г. предлага софтуер, с чиято помощ сами можете да контролирате филтрите си. Лесно можем да предположим защо така и идеята не е станала популярна – определено не работи в полза на големите в този бизнес.

 

Балон и сливовица

И като стана дума за мнението на учените, ще ми се да ви разкажа за още една любопитна тяхна идея от 2015 г. Енгин Боздаг и Йерон ван ден Ховен от Технологичния университет Делфт в Нидерландия предлагат да разбием балона на филтрите с… кибербалканизация! Не, те нямат предвид да обучим алгоритмите да пият ракия и да се наслаждават на Миле Китич, което да ги направи по-добри и толерантни. Макар че може би не би било лошо.

Двамата анализират доста подробно как балонът на филтрите е заплаха за демокрацията в световен мащаб. Според учените разковничето е обаче не обединението, а в свързването на малки общности. Така, както сме показали, че можем да живеем мирно на Балканите и във взаимно уважение. Чисто по човешки, докато не се намесят национализмите и външните фактори.

Идеята им е, че по естествен път интернет пространството в момента е раздробено на малки групи от хора със сходни виждания за света до степента, в която повечето от тях подхождат тесногръдо и с предразсъдъци към останалите. Но с помощта на алгоритмите, предлагани от учените, биха могли да се проправят пътища между групите, да се извеждат общите и сходни ценности над политическия фанатизъм. 

Всъщност, на мен много ми хареса идеята да се кибербалканизирам и определено ще потърся авторите за интервю.

Ели Парайзър. Снимка: Kris Krug

Поглед отвътре

Както отбелязва споменатата проф. Юлита Василева, когато хората се съберат в група на единомишленици, те се радикализират взаимно. „Отвътре изглежда, че целият свят е съгласен с гледната точка на групата. Тук се намесват динамики на групите. За да изпъкне човек или да си създаде авторитет, той трябва да изрази все по-„правоверни“ възгледи, стигайки до крайност. В тази борба за репутация хората изразяват все по-крайни идеи и това води до пълно фрагментиране, отцепване на нови подгрупички, малки „балончета“ от дисиденти. Накрая никой не е съгласен с никого, настъпва всеобща омраза и разцепление“. 

Тези социални процеси са нормални, случват се и в реалния свят. Например при религиите. „Всички религиозни общности в даден момент се нарояват на секти и клонове, когато нараснат достатъчно“, казва проф. Василева. „Тогава вече има хора, които търсят начин да се издигнат в йерархията и да натрупат репутация, но не могат да го осъществят в рамките на правилата на групата. Същите процеси се виждат и в науката, особено в компютърните науки, които растат много бързо. Първоначално отцепници от математиката и електроинженерството, сега са се нароили над 1000 поддисциплини, които имат различни форуми, методи и не си говорят една с друга…. Във виртуалното пространство всички процеси се ускоряват и могат да се наблюдават в рамките на 10-ина години.  Лошото е, че когато виртуалните групи, особено в политиката, прелеят в реалния свят, обществената система не може да се адаптира достатъчно бързо и „засича“.

Освен това балоните ни правят мързеливи. По-лесно е да не мислиш и да четеш неща, с които си съгласен. Несъгласието поражда „когнитивен дисонанс“. Който е неудобен, боде… и човек е принуден да мисли, за да го премахне, като си го обясни. Така научава нови неща и променя мирогледа си“, казва още проф. Василева. 

 

Разделяй и владей

Така или иначе, знаем кому принадлежи спасението на давещите се. Мисля, че още можем да плуваме и голяма част от решението на проблема е в наши ръце. Здравия разум го има, остава да си върнем и желанието да го търсим.

Не отнема толкова много време да прочетем статия, чието заглавие не ни харесва, но пък в нея има солидни аргументи. Да дадем шанс на авторитетите от другата страна на мнението. Да успокоим малко мишката, да избягваме преднамерената грубост, която и без това дере с нокти общуването онлайн.

Според мен това е и една от причините по-младите онлайн потребители да са доста по-активни в по-„миролюбивия“ Instagram. А още по-младите – в TikTok.

В крайна сметка всички сме човешки същества и приликите между нас са доста повече от малката разлика дали сме от „Левски“ или ЦСКА, десни или леви. Което не значи да нямаме своята позиция. А просто да търсим аргументите и диалога, без които позициите стават безсмислени. В края на краищата всички понякога се разтопяваме от снимката на красив пейзаж, хилим се на остроумен мийм или пък не можем да се въздържим да ударим по едно сърчице на клипчето с умилително котенце или бебе. Първо сме хора, после каквото и да било друго.

 

 

View this post on Instagram

 

A post shared by Eli Pariser (@elipariser)


Ели Парайзър споделя в инстаграм съобщението на изкуствен интелект, който му пише, че е прочел и харесал книгата му. „Светът стана много странно място.“ – коментира лаконично Парайзър.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This