Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

май 10, 2022 | Истории

Когато оркестърът, бандата и диджеят засвирят…

10 май 2022 | Истории

Искате ли да чуете песен с улавяща мелодия, изпълнявана едновременно от симфоничен оркестър, рок група, диджей и трима певци, по един за всеки от тези стилове? А ако можете да добавяте или заглушавате всеки от изпълнителите и всяка група инструменти? Дали резултатът няма да е изключително интересен? Да е замисляща метафора за това колко е лесно да намерим общата мелодия и да я допълваме, дори на пръв поглед да изглеждаме невъзможно различни.

Става дума за прелюбопитен дигитален експеримент, който можете да опитате сами тук. Но преди да го направите, има доста интересни неща, които си струва да прочетете за него и за автора му – композитора Александър Костов.

 

В един глас

Напоследък темата за войната е навсякъде. И макар че този проект се казва „Войната на инструментите“, това определено не е посланието, което ще остане у вас, отворите ли сайта. Да поекспериментирате с отделните групи инструменти се оказва поучително музикално преживяване.

Проектът е колкото оригинален, толкова и изпълнен по внушително прецизен начин. Гледаме видеа, наредени едно до друго, симфоничният оркестър, рок групата и диджея с електронните му трели. Три успоредни видеоклипа, които изглеждат и звучат напълно завършени, а същевременно изпълняват едно и също парче.

Спираме едното от трите изпълнения и песента придобива ново звучене. После следващото… и сякаш е леко осакатена, докато просто вече е влязла в един от жанровете. После можем да пускаме и спираме отделните групи инструменти, да намираме още и още за себе си, а и още музикални послания дълбоко под текста.

 

Александър Костов

Младият композитор в действие. Снимки: личен архив

 

Маестро, музика!

На сайта има две песни, но човек може да ги чуе много пъти, защото смисълът им е доста по-философски. Докато в същото време те са си и смислена музика, създадена от композитор, който знае какво прави, за да може да претвори едновременно в толкова различни стилове творбата си. При това, без тези стилове да спорят или да се борят.

Дължим оригиналния експеримент на един композитор, който, уморен да създава, за да претворява в ноти чужди идеи, решил да направил нещо свое и от сърце…

Александър Костов пише музика за филми, компютърни игри и други проекти. Само на 32, вече има зад гърба си доста заглавия.

Как ли човек избира да твори професионално музика? Що за професия е тази на композитора днес?

 

 

Не пей ми се

Макар че баща му е композитор, докато бил в гимназията, хич и не му хрумвало, че може това да е бъдещото му поприще. Станало случайно. В 10-и клас баща му му дал стария си лаптоп, където, случайно или не, се оказали музикалните програми, които ползвал в ежедневието си. „Бях тийнейджър, който точно си търсеше ново хоби и от любопитство започнах да отварям тези програми“, спомня си Александър.

Мислел да кандидатства нещо, свързано с информационните технологии, но се убедил, че музиката е интересно призвание и така се озовал в Пловдивската Музикална академия.

После професионалното му развитие тръгнало в най-добрата възможна посока, защото получил шанса да композира за филми и компютърни игри. Именно двете посоки, които го вълнували силно от дете. „От съвсем малък, докато гледах филмите, повече слушах музиката към тях, интересно ми беше как е създадена така, че едновременно да звучи добре и да пасва на картината. Да звучи в синхрон с нея и да подпомага действието“. Такива били и първите му експерименти с композирането. Вземал клип от филм или игра и създавал своя версия. После всичко се превърнало в професия…

 

…и оркестър да свири

Как обаче е продължила историята, за да стигне до „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а точно обратното?

Тази история е интересна, защото идеята няма нищо общо с резултата.

Заклет фен на добре измислените компютърните игри, още от времената на Age of Empires и StarCraft, на Александър му хрумнала идея за оригинален проект, който да прави в свободното си време.

Проектът се ражда като идея за игра в анимационен стил, в която самите инструменти са герои, придвижващи се из бойното поле. „Само че вместо да се стрелят с лъкове или пушки, всеки свири някаква мелодия. Тя се чува и от единия, и от другия инструмент, които се бият. Хем изглежда като класическа стратегическа игра, хем звуково е интересно за хората, които биха оценили това“, разказва композиторът.

 

 

Напролет с полет

Среща се и обсъжда идеята си с колеги от света на компютърните игри, но всички му казват, че начинанието е прекалено мащабно, за да се създаде лесно. Композиторът не се отказва от мечтата си за „Войната на инструментите“, но решава първо да я претвори по много различен начин. Така се ражда нестандартната онлайн платформа, в която инструментите все пак влизат във „война“.

Александър решава, че това е някаква форма на идеята, по която си струва да поработи и намира съмишленици. Всеки от колегите му от тези среди, на когото разказва за идеята, проявява интерес да се включи. Композиторът сам преценява, че това е начинанието, което си струва да направи за себе си и ще насочи сериозни усилия в него. Така се раждат “It’s my time to be alive“ и “If I“, двете парчета, които днес можете да чуете безупречно изпипани като част от проекта.

Симфоничната част поема Sofia Session Orchestra, вокалите са на Джейми Рашед, познат от „Гласът на България“, Ева-Мария от Deep Zone Project и Весела Делчева, известна с изпълненията си за играта Baldur’s Gate 3.

 

Музикант къща…

Как се получава този изумителен синхрон не само между хората, които изпълняват музиката, но и между стиловете?

Може би тайната е в опита на Александър от филмовата музика, събираща толкова много стилове.

Всяка от групите инструменти е записана отделно, също и вокалите. Общи изпълнения са организирани само, за да се направят видеоклиповете, на които композиторът особено държи, защото показват общата му идея.

Трудно ли е наистина да бъдат накарани толкова много и различни музикални щрихи да се подредят в картина, която може да се дорисува? Със сигурност, но не и ако човек слуша създателя ѝ.

Първо се създава електронната версия и там нещата са доста лесни, защото го няма човешкия елемент, освен вокала. На базата на нея се рисува тази на оркестъра, а после – и за групата.

 

Александър Костов

 

Гласът на България

Изпълнението за повечето музиканти е рутинна работа, защото са свикнали точно така да записват – чувайки другия звук, по който се водят. „Единствените проблеми бяха с певците и ударните инструменти“, разказва композиторът. Електронните барабани са компютърно синтезирани и там всичко се случва без никакво отклонение, докато при групата, колкото и да е стриктен барабанистът, се налагат корекции в постпродукция.

Най-трудни обаче се оказват гласовете. Колкото и да са добри в музикално отношение избраните изпълнители, те няма как да избягат от човешката си склонност да включат дори и неусетна импровизация.

„Идеята ми беше да покажа как би звучало да чуеш два различни инструмента по едно и също време да свирят една и съща мелодия“, допълва той. Всяка от песните сега е разделена на 12 групи – по 3 за всеки стил инструменти и вокал, първоначално идеята била да са много повече. Музикантите били заснемани и по групи, така че да може също да се визуализират само тези, които се чуват. Това обаче се оказало сложно начинание в техническо отношение… и по-добре, защото в сегашният си вид проектът изглежда завършен.

 

Песни и танци на народите

И все пак, поне според мен, драстично противоречи на идеята за каквато и да било война. Точно обратното.

Александър има много ясна идея как би изглеждала играта му. Мелодията при нея ще има водеща роля, ще се променя във всеки момент в зависимост от сражаващите се инструменти. Той даже е създал подробен проект, в който разказва как си представя нещата. Първо идват класическите западноевропейски в ролята на типичната западна империя. В ролята на бунтовниците следват поп-рок инструментите, които я предизвикват. От изток или от север се намесват електронните…

Младият композитор вярва, че един ден ще има силите и времето, за да развие и тази идея. Докато сайтът я представя по по-различен начин. „Просто искам да направя нещо интересно, на което аз да се кефя“, искрен е Александър.

 

Снимка: Caleb George, Unsplash

 

Мелодия на годината

Междувременно му се налага да се връща на работа. Дългия списък от филми, игри и други проекти, по които е работил, можете да намерите на сайта му.

А кои ли са тези, с които най-много се гордее?

Филмът „Писма до Антарктида“ на Станислав Дончев го предизвиква с това, че… не трябва да има една запомняща се тема, шантаво решение за филмовия свят. „Това ми създаде предизвикателство да направя музиката интересна, без да е запомняща се. Режисьорът имаше ясната визия, че не иска музиката да отнема от вниманието на зрителя, тя просто трябва да подкрепя действието. Резултатът се получи доста добър, но ако ме накарат да затананикам някоя мелодия оттам, ще ми е изключително трудно“, признава си композиторът.

В компютърните игри пък най-интересен е проектът му Lifeslide за малкото българско студио Dreamteck. „Играта представлява полет с хартиено самолетче, който е метафорично пътешествие през живота – започвайки с раждането, преминавайки през всякакви трудности и стигайки до края. Музиката се изменя неусетно, приемайки с напредването на играта различни форми и настроения“, разказва Александър.

 

Моцарт и Салиери

Винаги съм се чудил… как ли се ражда музиката? Дали композиторът изведнъж чува някаква „готова“ идея, или седи на бюрото, мисли и опитва?

„Винаги и двете ги е имало. Понякога съм вкъщи и готвя вечерята или току-що съм станал и си правя кафе и някаква мелодия се появява. Решавам, че звучи интересно и си струва да я запиша, преди да съм я забравил. Взимам лист и молив и я разписвам, или просто я изтананиквам на телефона, за да не я забравя, докато стигна до студиото“, казва композиторът

Това обаче е по-рядко срещаният случай. Обикновено получава проект, задача и срок, по който трябва да работи. Много често му дават и референция: музика, по която да се води като стил. Оттам нататък е седене, мислене, проби и грешки, докато се стигне до крайния резултат.

А къде ли е изкуството? Във всичко дотук. И все пак, по по-неочакван начин във „Войната на инструментите“, която не е никаква война, а пълна синергия. Дали това начинание не ни казва всичко за музиката, за синергията, за смисъла да засвирим на една и съща струна?

Послушайте тук, ще намерите интересни отговори.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This