Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

апр. 8, 2022 | Технологии

Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

8 април 2022 | Технологии

r/place. Начинанието „Място“ в социалната мрежа Reddit едновременно показа, че хората могат да работят заедно за красива идея онлайн; че социалните мрежи понякога имат смисъл; че има как да градим прекрасни послания, когато сме събрани заедно.

1 април тази година не беше особено шеговит ден в контекста на случващото се по света. Но пък създаде един впечатляващ социален експеримент, свързан с творчество и изкуство.

В продължение на 4 денонощия всеки можеше да се включи в рисуването на обща мащабна картина – малка част от която е нетипичното изображение, което ви посрещна по-горе. Всеки можеше да запълни в избран цвят по една точица от нея веднъж на 5 минути. В резултат беше изписвана, променяна, допълвана и развивана една впечатляваща компютърна картина, която изрисува безброй послания.

 

 

Право, куме, в пиксел

6-те милиона души, включили се в проекта, се обединяваха в групи от общи идеи, предпочитания и желания, за да се координират и да успеят да изрисуват по-големи изображения на „бялата дъска“. За сметка на противоборства и агресии, на картината се показаха много повече смислени и красиви начинания. Нестандартни решения. Безброй вълнуващи истории.

И така, r/place. Може би знаете, “r/“ е запазената марка на социалната мрежа Reddit, в която хората се събират на тематични групи, или субредити. Често това са смислени кътчета, където се случват градивни дискусии, намират се единомишленици и комуникацията се осъществява, по-изчистена от хейта и разводняването при по-традиционните мрежи.

 

Reddit place

 

Странно „Място“

„Място“, r/place обаче е не просто поредната обичайна стая за разговори, а полето на социалния експеримент, колективното творчество, за което става дума.

Начинанието става доста сериозно, макар да е тясно свързано с деня на лъжата. Първото издание през 2017-а започва на първи април. Правилата са прости. Можем да го наречем също и игра, имаме празно поле, на което всеки потребител може да остави своята следа. Веднъж на 5 минути да оцвети един пиксел, най-малката възможна точица, в цвят измежду 16-те, подбрани за целите на начинанието. Можеш да сложиш точицата си там, където сам решиш.

Оттук нататък става сложно, защото идва време за стратегиите. Сам никой не е способен на нещо особено, освен да си постави точици, които бързо да бъдат „погълнати“. Трябват ти съмишленици, така че да направите нещо по-голямо и мащабно.

 

 

Шеги и закачки

След успеха отпреди 5 години, на 1 април 2022-а, „Място“ се завърна с нови сили и с много повече шум. Всеки, желаещ да се включи, имаше 4 денонощия (срещу 3 в първото издание), в които да го прави – до последните мигове на 4 април, когато всичко създадено… просто изчезна. „Място“-то беше запълнено изцяло в бяло и целият мащабен труд отиде в архива. Любопитно е да отбележим, че самите потребители получиха шанса да унищожат това, което са създали. От един момент стана възможно да се добавят единствено бели пиксели и много бързо картината беше погълната от снега.

 

 

В това издание на „Място“ се включиха 6 милиона души срещу около милион преди пет години. Първия път бяха поставени 16 милиона точки, а втория – цели 72 милиона със средно темпо около 2,5 милиона в час!

Различни бяха и размерите на „платното“. Първия път – 1000 на 1000 пиксела, а в завършилото преди дни издание – по 2000 на страна. Така имаше повече поле за рисуване и въпреки това за доста от зоните се водеха оспорвани битки.

 

Бой с четки

Всеки от дните се активираха допълнителни позволени цветове:

 

 

Появяваха се и изчезваха впечатляващи картини. В определен момент, няколко часа преди края, участниците сключиха своеобразен пакт да не разрушават произведения на изкуството.

А стратегиите бяха доста пъстри. Често първосигнални. Например, доста групи се обединяваха около това да изрисуват и запазят определен национален флаг. Трябваше внимателно да се преценява в коя част от платното си опитвате шанса и дали мащабът е по силите на броя хора, които ще се включат.

По-интересно се получи с по-сложните изображения. Както сте видели и в началото, в последните секунди, докато интерактивната картина съществуваше, там се виждаха дори образите на Левски и Ботев.

Наистина е забавно, ако човек се зачете в дискусиите и стратегиите в отделните субредити, където хората се координираха как да изрисуват това или онова. Но още по-забавно е да си пуснете видеото от динамиката на промените и да потърсите сами какво и къде се случва.

В началото и на двете издания си личаха по-скоро случайни структури, отколкото целенасочени картини.

През 2017-а една от първите по-мащабни структури беше голям ъгъл в чисто синьо, а после се появи и картина на покемони. Почти същият сценарий се повтори и преди дни.

 

 

Пиксел по пиксел

Изрисувани бяха класически произведения на изкуството – Мона Лиза и прочутата „Звездна нощ“ на Ван Гог. Анимационни герои и типични образи от мемове. В даден момент феновете на Windows добавиха таскбар и цялата картина заприлича на екрана от стара версия на операционната система.

Разбира се, като цяло доминираха различни типове фенски пристрастия и опити за реклама. Немалко инфлуенсъри мобилизираха почитателите си, за да си правят безплатна реклама. Много бяха знамената на държави, които се преливат едно в друго. Разбира се, този път беше силно засегната и темата за войната в Украйна.

Интересно беше да се види как пречупеният кръст след броени минути се превръща в знак на мира. Как върху знамето на Турция се изрисува Ататюрк, после Ердоган. Новият мост над Босфора и други забележителности на страната. Подобни любопитни примери имаше със САЩ, Франция, Германия.

Доста активни бяха и българските участници, особено на фона на сравнително малката популярност на тази мрежа у нас.

 

 

Мрежи срещу ботове

Всъщност, напълно е невъзможно да се обобщят всички интересни изображения и развития и това е най-забавната част от проекта. Всеки може да си пусне някое от многото видеа, уловили някаква част от трансформациите на „Място“ и да открие още нещо.

Както отбелязват създателите на проекта в този интересен и по-технически текст, създаването на начинанието е било сериозно предизвикателство и от чисто софтуерна гледна точка. А следващата голяма трудност е била да се предотвратят всякакви опити за автоматизирани намеси – немалко групи са се опитвали да хитреят и да заобикалят правилата, но не им се е получило.

„От оригиналния експеримент научихме, че хората онлайн всъщност са склонни към сътрудничество един с друг, че редиторите са по-креативни от нас и че Reddit е платформа, където разцъфват красиви начинания“, казва Алекс Ли, един от инициаторите на проекта. Според него той е и история за това как хората могат да бъдат вдъхновени да създават смислени неща. Всяка година на първи април тази платформа търси нестандартни начинания в тази посока.

 

 

Нека има „Място“!

Любопитно е още да кажем, че начинанието е вдъхновено от по-стара идея от толкова далечната в компютърно отношение 1986-а. Тогава Оливие Обер създава играта „Поетичен генератор“, която работи на същия принцип, макар и с примитивни локални мрежи и в драстично по-малък обем.

Така или иначе, „Място“ остави интересна дигитална история, а вече има петиции проектът да стане ежегоден. Дали обаче това ще се случи, дори не е толкова важно, колкото е важно посланието, което ни оставя цялото начинание.

Заедно можем да създаваме красота и смисъл. Можем и да ги рушим.

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него...

повече информация
Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо...

повече информация
„Създавайки истинския ИИ, имаме право само на един опит“

„Създавайки истинския ИИ, имаме право само на един опит“

За генералния изкуствен интелект говорят всички. Огромната следваща стъпка, която ще ни изправи пред колосални и непредвидими предизвикателства като вид. Ето че една от първите научни конференции по...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?

повече информация
Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок.
Отива си поколението, което не само помни последната (засега) световна война, но и стана свидетел на първите (дано да бъдат и последни) взривове на ядрено оръжие.
Като че ли имунитетът на човечеството изтича. Само че нямаме пробата Манту, за да ни припомни, да ни стресне, да ни замисли.
Това е най-неприятната Дигитална история от над 500. Но вярвам, че е важно да бъде разказана.
Какво ще стане, ако един ден някъде по света се взриви ядрена бомба?

повече информация

Най-новите:

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Какво научих от виртуалния „Георги Караманев“?

Да си говориш сам. В психологията това далеч не се приема за признак на добро емоционално здраве. Ами ако освен да си приказваш сам, пуснеш на свобода своя виртуален двойник, за да си говори с него всеки? Какво ще го попита, което би попитал теб? Ами което не би попитал?
Някои експерименти на този сайт вече са по-смели от невъзможното и невъобразимото. Ето че ви очаква точно това. Преди два месеца на тази страница се появи „Георги“ – мой дигитален двойник, когото можете да срещнете и днес с бутончето за разговор най-долу вдясно на този сайт.
Добре дошъл беше да си поговори с него всеки. От самото начало бях предупредил, че ще следя разговорите, за да завършим подобаващо експеримента със следващите редове. В които ще разгледаме какво се случи с виртуалния „Георги“. Какво го питаха хората? Къде се справи той и къде се провали? Какво има да ни каже всеки от тези разговори?
Надникваме в разговорите с чатбота, размислите ще оставя основно на вас. А ако искате да проверите уменията му, той все още е тук и ви очаква. Признавам, аз определено не предполагах и за частица от разговорите, които проведе „Георги“. Ето какво имам предвид.

повече информация
Защо всички слушат Андрей Карпати?

Защо всички слушат Андрей Карпати?

„Вече съществува нов вид програмиране, който наричам „вайб кодинг“ – кодене по усещане, когато напълно се оставяш на вайба, прегръщаш експоненциалния растеж и забравяш, че кодът изобщо съществува.“
2 февруари по нашите ширини носи определени асоциации, но същата дата на миналата година роди ИТ света на бъдещето. Именно тогава един световноизвестен програмист създаде с думите по-горе цяло ново направление. „Вайб кодинг“ – светът, в който софтуерът не се създава с писане на компютърен код, а с обяснения на човешки език.
Андрей Карпати през последните години е сред малцината учени, които не само създават, но и премислят, обясняват изкуствения интелект на целия свят – с лекции и блогпостове, които се четат като приключенски романи. Словакът създаде огромна част от термините, с които днес боравим в света на ИИ, а и на концепциите, които ни помагат да го осмисляме и използваме. Един от създателите на OpenAI, на самоуправляващите се коли на Tesla, изненадващо преди месец той обяви, че става част от Anthropic – компания, която несъмнено проправя бъдещето.
А как ще изглежда това бъдеще според Андрей Карпати? Що за човек е един от пророците във времената на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?

повече информация
„Създавайки истинския ИИ, имаме право само на един опит“

„Създавайки истинския ИИ, имаме право само на един опит“

За генералния изкуствен интелект говорят всички. Огромната следваща стъпка, която ще ни изправи пред колосални и непредвидими предизвикателства като вид. Ето че една от първите научни конференции по тази тема се състоя в Югозападния университет в Благоевград, а неин организатор беше днешният ни гост.
Димитър Добрев е изследовател в областта на изкуствения интелект и математическата логика, преподава в СУ. Автор е на разработки за дефиницията на ИИ, за създаването на генерален ИИ, за риска първият истински изкуствен интелект да се окаже и последен. Както казва той, преди да пуснем духа от бутилката, нека поне да сме решили какво искаме от него.
Говорим за интелекта като сила, за наивността към бъдещето, за контрола, регулациите, отворения код и за онзи прост, но плашещ въпрос:
Ако не знаем какво бъдеще искаме, как очакваме да го получим?

повече информация
Как „Рататуй“ създаде Бънк Ромеро

Как „Рататуй“ създаде Бънк Ромеро

Бънк Ромеро е истински феномен. Поредицата от 6 книги събира най-доброто от криминалния, фантастичния жанр с автентично чувство за хумор и определено ме впечатли. Затова нямаше как да не поканя автора ѝ да поговорим за книги и бъдеще, за фантастика и фантазия.
Емил Минчев е писател, известен с поредицата за детектива вълколак, но и преводач, оставящ следа с произведения като „Отнесени от вихъра“, „Баскервилското куче“, „Великият Гетсби“. Но стига приказки, да започваме.
Многословието не е в стила на Бънк, не е и на неговия създател, но с него имаме да си кажем интересни неща.

повече информация
Share This