Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

апр. 8, 2022 | Технологии

Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

8 април 2022 | Технологии

r/place. Начинанието „Място“ в социалната мрежа Reddit едновременно показа, че хората могат да работят заедно за красива идея онлайн; че социалните мрежи понякога имат смисъл; че има как да градим прекрасни послания, когато сме събрани заедно.

1 април тази година не беше особено шеговит ден в контекста на случващото се по света. Но пък създаде един впечатляващ социален експеримент, свързан с творчество и изкуство.

В продължение на 4 денонощия всеки можеше да се включи в рисуването на обща мащабна картина – малка част от която е нетипичното изображение, което ви посрещна по-горе. Всеки можеше да запълни в избран цвят по една точица от нея веднъж на 5 минути. В резултат беше изписвана, променяна, допълвана и развивана една впечатляваща компютърна картина, която изрисува безброй послания.

 

 

Право, куме, в пиксел

6-те милиона души, включили се в проекта, се обединяваха в групи от общи идеи, предпочитания и желания, за да се координират и да успеят да изрисуват по-големи изображения на „бялата дъска“. За сметка на противоборства и агресии, на картината се показаха много повече смислени и красиви начинания. Нестандартни решения. Безброй вълнуващи истории.

И така, r/place. Може би знаете, “r/“ е запазената марка на социалната мрежа Reddit, в която хората се събират на тематични групи, или субредити. Често това са смислени кътчета, където се случват градивни дискусии, намират се единомишленици и комуникацията се осъществява, по-изчистена от хейта и разводняването при по-традиционните мрежи.

 

Reddit place

 

Странно „Място“

„Място“, r/place обаче е не просто поредната обичайна стая за разговори, а полето на социалния експеримент, колективното творчество, за което става дума.

Начинанието става доста сериозно, макар да е тясно свързано с деня на лъжата. Първото издание през 2017-а започва на първи април. Правилата са прости. Можем да го наречем също и игра, имаме празно поле, на което всеки потребител може да остави своята следа. Веднъж на 5 минути да оцвети един пиксел, най-малката възможна точица, в цвят измежду 16-те, подбрани за целите на начинанието. Можеш да сложиш точицата си там, където сам решиш.

Оттук нататък става сложно, защото идва време за стратегиите. Сам никой не е способен на нещо особено, освен да си постави точици, които бързо да бъдат „погълнати“. Трябват ти съмишленици, така че да направите нещо по-голямо и мащабно.

 

 

Шеги и закачки

След успеха отпреди 5 години, на 1 април 2022-а, „Място“ се завърна с нови сили и с много повече шум. Всеки, желаещ да се включи, имаше 4 денонощия (срещу 3 в първото издание), в които да го прави – до последните мигове на 4 април, когато всичко създадено… просто изчезна. „Място“-то беше запълнено изцяло в бяло и целият мащабен труд отиде в архива. Любопитно е да отбележим, че самите потребители получиха шанса да унищожат това, което са създали. От един момент стана възможно да се добавят единствено бели пиксели и много бързо картината беше погълната от снега.

 

 

В това издание на „Място“ се включиха 6 милиона души срещу около милион преди пет години. Първия път бяха поставени 16 милиона точки, а втория – цели 72 милиона със средно темпо около 2,5 милиона в час!

Различни бяха и размерите на „платното“. Първия път – 1000 на 1000 пиксела, а в завършилото преди дни издание – по 2000 на страна. Така имаше повече поле за рисуване и въпреки това за доста от зоните се водеха оспорвани битки.

 

Бой с четки

Всеки от дните се активираха допълнителни позволени цветове:

 

 

Появяваха се и изчезваха впечатляващи картини. В определен момент, няколко часа преди края, участниците сключиха своеобразен пакт да не разрушават произведения на изкуството.

А стратегиите бяха доста пъстри. Често първосигнални. Например, доста групи се обединяваха около това да изрисуват и запазят определен национален флаг. Трябваше внимателно да се преценява в коя част от платното си опитвате шанса и дали мащабът е по силите на броя хора, които ще се включат.

По-интересно се получи с по-сложните изображения. Както сте видели и в началото, в последните секунди, докато интерактивната картина съществуваше, там се виждаха дори образите на Левски и Ботев.

Наистина е забавно, ако човек се зачете в дискусиите и стратегиите в отделните субредити, където хората се координираха как да изрисуват това или онова. Но още по-забавно е да си пуснете видеото от динамиката на промените и да потърсите сами какво и къде се случва.

В началото и на двете издания си личаха по-скоро случайни структури, отколкото целенасочени картини.

През 2017-а една от първите по-мащабни структури беше голям ъгъл в чисто синьо, а после се появи и картина на покемони. Почти същият сценарий се повтори и преди дни.

 

 

Пиксел по пиксел

Изрисувани бяха класически произведения на изкуството – Мона Лиза и прочутата „Звездна нощ“ на Ван Гог. Анимационни герои и типични образи от мемове. В даден момент феновете на Windows добавиха таскбар и цялата картина заприлича на екрана от стара версия на операционната система.

Разбира се, като цяло доминираха различни типове фенски пристрастия и опити за реклама. Немалко инфлуенсъри мобилизираха почитателите си, за да си правят безплатна реклама. Много бяха знамената на държави, които се преливат едно в друго. Разбира се, този път беше силно засегната и темата за войната в Украйна.

Интересно беше да се види как пречупеният кръст след броени минути се превръща в знак на мира. Как върху знамето на Турция се изрисува Ататюрк, после Ердоган. Новият мост над Босфора и други забележителности на страната. Подобни любопитни примери имаше със САЩ, Франция, Германия.

Доста активни бяха и българските участници, особено на фона на сравнително малката популярност на тази мрежа у нас.

 

 

Мрежи срещу ботове

Всъщност, напълно е невъзможно да се обобщят всички интересни изображения и развития и това е най-забавната част от проекта. Всеки може да си пусне някое от многото видеа, уловили някаква част от трансформациите на „Място“ и да открие още нещо.

Както отбелязват създателите на проекта в този интересен и по-технически текст, създаването на начинанието е било сериозно предизвикателство и от чисто софтуерна гледна точка. А следващата голяма трудност е била да се предотвратят всякакви опити за автоматизирани намеси – немалко групи са се опитвали да хитреят и да заобикалят правилата, но не им се е получило.

„От оригиналния експеримент научихме, че хората онлайн всъщност са склонни към сътрудничество един с друг, че редиторите са по-креативни от нас и че Reddit е платформа, където разцъфват красиви начинания“, казва Алекс Ли, един от инициаторите на проекта. Според него той е и история за това как хората могат да бъдат вдъхновени да създават смислени неща. Всяка година на първи април тази платформа търси нестандартни начинания в тази посока.

 

 

Нека има „Място“!

Любопитно е още да кажем, че начинанието е вдъхновено от по-стара идея от толкова далечната в компютърно отношение 1986-а. Тогава Оливие Обер създава играта „Поетичен генератор“, която работи на същия принцип, макар и с примитивни локални мрежи и в драстично по-малък обем.

Така или иначе, „Място“ остави интересна дигитална история, а вече има петиции проектът да стане ежегоден. Дали обаче това ще се случи, дори не е толкова важно, колкото е важно посланието, което ни оставя цялото начинание.

Заедно можем да създаваме красота и смисъл. Можем и да ги рушим.

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да...

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация

Най-новите:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Share This