Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

апр. 8, 2022 | Технологии

Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

8 април 2022 | Технологии

r/place. Начинанието „Място“ в социалната мрежа Reddit едновременно показа, че хората могат да работят заедно за красива идея онлайн; че социалните мрежи понякога имат смисъл; че има как да градим прекрасни послания, когато сме събрани заедно.

1 април тази година не беше особено шеговит ден в контекста на случващото се по света. Но пък създаде един впечатляващ социален експеримент, свързан с творчество и изкуство.

В продължение на 4 денонощия всеки можеше да се включи в рисуването на обща мащабна картина – малка част от която е нетипичното изображение, което ви посрещна по-горе. Всеки можеше да запълни в избран цвят по една точица от нея веднъж на 5 минути. В резултат беше изписвана, променяна, допълвана и развивана една впечатляваща компютърна картина, която изрисува безброй послания.

 

 

Право, куме, в пиксел

6-те милиона души, включили се в проекта, се обединяваха в групи от общи идеи, предпочитания и желания, за да се координират и да успеят да изрисуват по-големи изображения на „бялата дъска“. За сметка на противоборства и агресии, на картината се показаха много повече смислени и красиви начинания. Нестандартни решения. Безброй вълнуващи истории.

И така, r/place. Може би знаете, “r/“ е запазената марка на социалната мрежа Reddit, в която хората се събират на тематични групи, или субредити. Често това са смислени кътчета, където се случват градивни дискусии, намират се единомишленици и комуникацията се осъществява, по-изчистена от хейта и разводняването при по-традиционните мрежи.

 

Reddit place

 

Странно „Място“

„Място“, r/place обаче е не просто поредната обичайна стая за разговори, а полето на социалния експеримент, колективното творчество, за което става дума.

Начинанието става доста сериозно, макар да е тясно свързано с деня на лъжата. Първото издание през 2017-а започва на първи април. Правилата са прости. Можем да го наречем също и игра, имаме празно поле, на което всеки потребител може да остави своята следа. Веднъж на 5 минути да оцвети един пиксел, най-малката възможна точица, в цвят измежду 16-те, подбрани за целите на начинанието. Можеш да сложиш точицата си там, където сам решиш.

Оттук нататък става сложно, защото идва време за стратегиите. Сам никой не е способен на нещо особено, освен да си постави точици, които бързо да бъдат „погълнати“. Трябват ти съмишленици, така че да направите нещо по-голямо и мащабно.

 

 

Шеги и закачки

След успеха отпреди 5 години, на 1 април 2022-а, „Място“ се завърна с нови сили и с много повече шум. Всеки, желаещ да се включи, имаше 4 денонощия (срещу 3 в първото издание), в които да го прави – до последните мигове на 4 април, когато всичко създадено… просто изчезна. „Място“-то беше запълнено изцяло в бяло и целият мащабен труд отиде в архива. Любопитно е да отбележим, че самите потребители получиха шанса да унищожат това, което са създали. От един момент стана възможно да се добавят единствено бели пиксели и много бързо картината беше погълната от снега.

 

 

В това издание на „Място“ се включиха 6 милиона души срещу около милион преди пет години. Първия път бяха поставени 16 милиона точки, а втория – цели 72 милиона със средно темпо около 2,5 милиона в час!

Различни бяха и размерите на „платното“. Първия път – 1000 на 1000 пиксела, а в завършилото преди дни издание – по 2000 на страна. Така имаше повече поле за рисуване и въпреки това за доста от зоните се водеха оспорвани битки.

 

Бой с четки

Всеки от дните се активираха допълнителни позволени цветове:

 

 

Появяваха се и изчезваха впечатляващи картини. В определен момент, няколко часа преди края, участниците сключиха своеобразен пакт да не разрушават произведения на изкуството.

А стратегиите бяха доста пъстри. Често първосигнални. Например, доста групи се обединяваха около това да изрисуват и запазят определен национален флаг. Трябваше внимателно да се преценява в коя част от платното си опитвате шанса и дали мащабът е по силите на броя хора, които ще се включат.

По-интересно се получи с по-сложните изображения. Както сте видели и в началото, в последните секунди, докато интерактивната картина съществуваше, там се виждаха дори образите на Левски и Ботев.

Наистина е забавно, ако човек се зачете в дискусиите и стратегиите в отделните субредити, където хората се координираха как да изрисуват това или онова. Но още по-забавно е да си пуснете видеото от динамиката на промените и да потърсите сами какво и къде се случва.

В началото и на двете издания си личаха по-скоро случайни структури, отколкото целенасочени картини.

През 2017-а една от първите по-мащабни структури беше голям ъгъл в чисто синьо, а после се появи и картина на покемони. Почти същият сценарий се повтори и преди дни.

 

 

Пиксел по пиксел

Изрисувани бяха класически произведения на изкуството – Мона Лиза и прочутата „Звездна нощ“ на Ван Гог. Анимационни герои и типични образи от мемове. В даден момент феновете на Windows добавиха таскбар и цялата картина заприлича на екрана от стара версия на операционната система.

Разбира се, като цяло доминираха различни типове фенски пристрастия и опити за реклама. Немалко инфлуенсъри мобилизираха почитателите си, за да си правят безплатна реклама. Много бяха знамената на държави, които се преливат едно в друго. Разбира се, този път беше силно засегната и темата за войната в Украйна.

Интересно беше да се види как пречупеният кръст след броени минути се превръща в знак на мира. Как върху знамето на Турция се изрисува Ататюрк, после Ердоган. Новият мост над Босфора и други забележителности на страната. Подобни любопитни примери имаше със САЩ, Франция, Германия.

Доста активни бяха и българските участници, особено на фона на сравнително малката популярност на тази мрежа у нас.

 

 

Мрежи срещу ботове

Всъщност, напълно е невъзможно да се обобщят всички интересни изображения и развития и това е най-забавната част от проекта. Всеки може да си пусне някое от многото видеа, уловили някаква част от трансформациите на „Място“ и да открие още нещо.

Както отбелязват създателите на проекта в този интересен и по-технически текст, създаването на начинанието е било сериозно предизвикателство и от чисто софтуерна гледна точка. А следващата голяма трудност е била да се предотвратят всякакви опити за автоматизирани намеси – немалко групи са се опитвали да хитреят и да заобикалят правилата, но не им се е получило.

„От оригиналния експеримент научихме, че хората онлайн всъщност са склонни към сътрудничество един с друг, че редиторите са по-креативни от нас и че Reddit е платформа, където разцъфват красиви начинания“, казва Алекс Ли, един от инициаторите на проекта. Според него той е и история за това как хората могат да бъдат вдъхновени да създават смислени неща. Всяка година на първи април тази платформа търси нестандартни начинания в тази посока.

 

 

Нека има „Място“!

Любопитно е още да кажем, че начинанието е вдъхновено от по-стара идея от толкова далечната в компютърно отношение 1986-а. Тогава Оливие Обер създава играта „Поетичен генератор“, която работи на същия принцип, макар и с примитивни локални мрежи и в драстично по-малък обем.

Така или иначе, „Място“ остави интересна дигитална история, а вече има петиции проектът да стане ежегоден. Дали обаче това ще се случи, дори не е толкова важно, колкото е важно посланието, което ни оставя цялото начинание.

Заедно можем да създаваме красота и смисъл. Можем и да ги рушим.

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
Закъде си се забързал?

Закъде си се забързал?

„Забързаното ежедневие“ е клише, което повтаряме всеки ден.
Може би, защото е безусловно вярно. Все не стига времето, взеха да ги правят много кратки денонощията. Минутите се изнизват, не оставят време за спокойни мигове със семейството, с приятели, за книга, просто за замисляне или пълен релакс…
Как да е иначе? Днес в рамките на един ден можем да получим повече информация, отколкото само няколко поколения по-рано са възприемали за месеци, дори за цял живот.
На какво се дължи това постоянно усещане? Поколенията ли са различни, работата ли е повече? Или просто има нещо, което ни кара да се чувстваме под напрежение? Което все ни плаши, че изпускаме момента, дори когато няма никакво основание…

повече информация
Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Спомняте ли си, не толкова отдавна бяхме затворени по домовете си, парковете бяха преградени от ленти, пътищата извън града – от пропускателни пунктове… После се появиха ваксините, щяха да ни спасят или да ни убият. Рекорден брой българи умираха, разделихме се на ваксъри и антиваксъри, а оттам тръгнаха и толкова други разделения…
Невероятно е устроен човешкият мозък, бързо забравя и се адаптира към новото, към лесното. Така обаче много от важните въпроси изчезват, изтикани от поредната „актуална“ тема, по която да се дърляме. Докато, междувременно, от много държави идват сигнали, че ковид се завръща…
Видяхме колко бързо ежедневието ни може да се преобърне наопаки. Колко сме крехки, като индивиди и като вид. И е време да потърсим поуките.
Възможно ли е скоро да има нова вълна на коронавируса или пък да се появи следващият микроорганизъм, способен да промени живота на цялата планета?
Научихме ли си уроците?
Колко адекватно се справихме с пандемията?
Можеше ли повече човешки животи да бъдат спасени?
Колко смъртоносен се оказа коронавирусът?
Прекалихме ли с мерките или напротив – трябваше те да бъдат по-строги?
Решение ли се оказаха ваксините?
По-подготвени ли сме за следващи епидемии?

Въпроси, чиито отговори са важни за всеки от нас.

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This