Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

апр. 8, 2022 | Технологии

Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

8 април 2022 | Технологии

r/place. Начинанието „Място“ в социалната мрежа Reddit едновременно показа, че хората могат да работят заедно за красива идея онлайн; че социалните мрежи понякога имат смисъл; че има как да градим прекрасни послания, когато сме събрани заедно.

1 април тази година не беше особено шеговит ден в контекста на случващото се по света. Но пък създаде един впечатляващ социален експеримент, свързан с творчество и изкуство.

В продължение на 4 денонощия всеки можеше да се включи в рисуването на обща мащабна картина – малка част от която е нетипичното изображение, което ви посрещна по-горе. Всеки можеше да запълни в избран цвят по една точица от нея веднъж на 5 минути. В резултат беше изписвана, променяна, допълвана и развивана една впечатляваща компютърна картина, която изрисува безброй послания.

 

 

Право, куме, в пиксел

6-те милиона души, включили се в проекта, се обединяваха в групи от общи идеи, предпочитания и желания, за да се координират и да успеят да изрисуват по-големи изображения на „бялата дъска“. За сметка на противоборства и агресии, на картината се показаха много повече смислени и красиви начинания. Нестандартни решения. Безброй вълнуващи истории.

И така, r/place. Може би знаете, “r/“ е запазената марка на социалната мрежа Reddit, в която хората се събират на тематични групи, или субредити. Често това са смислени кътчета, където се случват градивни дискусии, намират се единомишленици и комуникацията се осъществява, по-изчистена от хейта и разводняването при по-традиционните мрежи.

 

Reddit place

 

Странно „Място“

„Място“, r/place обаче е не просто поредната обичайна стая за разговори, а полето на социалния експеримент, колективното творчество, за което става дума.

Начинанието става доста сериозно, макар да е тясно свързано с деня на лъжата. Първото издание през 2017-а започва на първи април. Правилата са прости. Можем да го наречем също и игра, имаме празно поле, на което всеки потребител може да остави своята следа. Веднъж на 5 минути да оцвети един пиксел, най-малката възможна точица, в цвят измежду 16-те, подбрани за целите на начинанието. Можеш да сложиш точицата си там, където сам решиш.

Оттук нататък става сложно, защото идва време за стратегиите. Сам никой не е способен на нещо особено, освен да си постави точици, които бързо да бъдат „погълнати“. Трябват ти съмишленици, така че да направите нещо по-голямо и мащабно.

 

 

Шеги и закачки

След успеха отпреди 5 години, на 1 април 2022-а, „Място“ се завърна с нови сили и с много повече шум. Всеки, желаещ да се включи, имаше 4 денонощия (срещу 3 в първото издание), в които да го прави – до последните мигове на 4 април, когато всичко създадено… просто изчезна. „Място“-то беше запълнено изцяло в бяло и целият мащабен труд отиде в архива. Любопитно е да отбележим, че самите потребители получиха шанса да унищожат това, което са създали. От един момент стана възможно да се добавят единствено бели пиксели и много бързо картината беше погълната от снега.

 

 

В това издание на „Място“ се включиха 6 милиона души срещу около милион преди пет години. Първия път бяха поставени 16 милиона точки, а втория – цели 72 милиона със средно темпо около 2,5 милиона в час!

Различни бяха и размерите на „платното“. Първия път – 1000 на 1000 пиксела, а в завършилото преди дни издание – по 2000 на страна. Така имаше повече поле за рисуване и въпреки това за доста от зоните се водеха оспорвани битки.

 

Бой с четки

Всеки от дните се активираха допълнителни позволени цветове:

 

 

Появяваха се и изчезваха впечатляващи картини. В определен момент, няколко часа преди края, участниците сключиха своеобразен пакт да не разрушават произведения на изкуството.

А стратегиите бяха доста пъстри. Често първосигнални. Например, доста групи се обединяваха около това да изрисуват и запазят определен национален флаг. Трябваше внимателно да се преценява в коя част от платното си опитвате шанса и дали мащабът е по силите на броя хора, които ще се включат.

По-интересно се получи с по-сложните изображения. Както сте видели и в началото, в последните секунди, докато интерактивната картина съществуваше, там се виждаха дори образите на Левски и Ботев.

Наистина е забавно, ако човек се зачете в дискусиите и стратегиите в отделните субредити, където хората се координираха как да изрисуват това или онова. Но още по-забавно е да си пуснете видеото от динамиката на промените и да потърсите сами какво и къде се случва.

В началото и на двете издания си личаха по-скоро случайни структури, отколкото целенасочени картини.

През 2017-а една от първите по-мащабни структури беше голям ъгъл в чисто синьо, а после се появи и картина на покемони. Почти същият сценарий се повтори и преди дни.

 

 

Пиксел по пиксел

Изрисувани бяха класически произведения на изкуството – Мона Лиза и прочутата „Звездна нощ“ на Ван Гог. Анимационни герои и типични образи от мемове. В даден момент феновете на Windows добавиха таскбар и цялата картина заприлича на екрана от стара версия на операционната система.

Разбира се, като цяло доминираха различни типове фенски пристрастия и опити за реклама. Немалко инфлуенсъри мобилизираха почитателите си, за да си правят безплатна реклама. Много бяха знамената на държави, които се преливат едно в друго. Разбира се, този път беше силно засегната и темата за войната в Украйна.

Интересно беше да се види как пречупеният кръст след броени минути се превръща в знак на мира. Как върху знамето на Турция се изрисува Ататюрк, после Ердоган. Новият мост над Босфора и други забележителности на страната. Подобни любопитни примери имаше със САЩ, Франция, Германия.

Доста активни бяха и българските участници, особено на фона на сравнително малката популярност на тази мрежа у нас.

 

 

Мрежи срещу ботове

Всъщност, напълно е невъзможно да се обобщят всички интересни изображения и развития и това е най-забавната част от проекта. Всеки може да си пусне някое от многото видеа, уловили някаква част от трансформациите на „Място“ и да открие още нещо.

Както отбелязват създателите на проекта в този интересен и по-технически текст, създаването на начинанието е било сериозно предизвикателство и от чисто софтуерна гледна точка. А следващата голяма трудност е била да се предотвратят всякакви опити за автоматизирани намеси – немалко групи са се опитвали да хитреят и да заобикалят правилата, но не им се е получило.

„От оригиналния експеримент научихме, че хората онлайн всъщност са склонни към сътрудничество един с друг, че редиторите са по-креативни от нас и че Reddit е платформа, където разцъфват красиви начинания“, казва Алекс Ли, един от инициаторите на проекта. Според него той е и история за това как хората могат да бъдат вдъхновени да създават смислени неща. Всяка година на първи април тази платформа търси нестандартни начинания в тази посока.

 

 

Нека има „Място“!

Любопитно е още да кажем, че начинанието е вдъхновено от по-стара идея от толкова далечната в компютърно отношение 1986-а. Тогава Оливие Обер създава играта „Поетичен генератор“, която работи на същия принцип, макар и с примитивни локални мрежи и в драстично по-малък обем.

Така или иначе, „Място“ остави интересна дигитална история, а вече има петиции проектът да стане ежегоден. Дали обаче това ще се случи, дори не е толкова важно, колкото е важно посланието, което ни оставя цялото начинание.

Заедно можем да създаваме красота и смисъл. Можем и да ги рушим.

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия. Той...

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация

Най-новите:

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Какво е да си успешен поет днес? Кое те кара да продължаваш? Как изглежда бъдещето на поезията? Докога ще я има? Как тя може да вълнува повече хора, да ни помага да осмисляме големите теми на днешния ден?
Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия.
Той завършва хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен, след което се насочва към разностранните полета на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по клинична психология, от 13 години работи като учител и училищен психолог, а вече и преподава на бакалаври и магистри в Нов български университет.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
Share This