Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

апр. 8, 2022 | Технологии

Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно

8 април 2022 | Технологии

r/place. Начинанието „Място“ в социалната мрежа Reddit едновременно показа, че хората могат да работят заедно за красива идея онлайн; че социалните мрежи понякога имат смисъл; че има как да градим прекрасни послания, когато сме събрани заедно.

1 април тази година не беше особено шеговит ден в контекста на случващото се по света. Но пък създаде един впечатляващ социален експеримент, свързан с творчество и изкуство.

В продължение на 4 денонощия всеки можеше да се включи в рисуването на обща мащабна картина – малка част от която е нетипичното изображение, което ви посрещна по-горе. Всеки можеше да запълни в избран цвят по една точица от нея веднъж на 5 минути. В резултат беше изписвана, променяна, допълвана и развивана една впечатляваща компютърна картина, която изрисува безброй послания.

 

 

Право, куме, в пиксел

6-те милиона души, включили се в проекта, се обединяваха в групи от общи идеи, предпочитания и желания, за да се координират и да успеят да изрисуват по-големи изображения на „бялата дъска“. За сметка на противоборства и агресии, на картината се показаха много повече смислени и красиви начинания. Нестандартни решения. Безброй вълнуващи истории.

И така, r/place. Може би знаете, “r/“ е запазената марка на социалната мрежа Reddit, в която хората се събират на тематични групи, или субредити. Често това са смислени кътчета, където се случват градивни дискусии, намират се единомишленици и комуникацията се осъществява, по-изчистена от хейта и разводняването при по-традиционните мрежи.

 

Reddit place

 

Странно „Място“

„Място“, r/place обаче е не просто поредната обичайна стая за разговори, а полето на социалния експеримент, колективното творчество, за което става дума.

Начинанието става доста сериозно, макар да е тясно свързано с деня на лъжата. Първото издание през 2017-а започва на първи април. Правилата са прости. Можем да го наречем също и игра, имаме празно поле, на което всеки потребител може да остави своята следа. Веднъж на 5 минути да оцвети един пиксел, най-малката възможна точица, в цвят измежду 16-те, подбрани за целите на начинанието. Можеш да сложиш точицата си там, където сам решиш.

Оттук нататък става сложно, защото идва време за стратегиите. Сам никой не е способен на нещо особено, освен да си постави точици, които бързо да бъдат „погълнати“. Трябват ти съмишленици, така че да направите нещо по-голямо и мащабно.

 

 

Шеги и закачки

След успеха отпреди 5 години, на 1 април 2022-а, „Място“ се завърна с нови сили и с много повече шум. Всеки, желаещ да се включи, имаше 4 денонощия (срещу 3 в първото издание), в които да го прави – до последните мигове на 4 април, когато всичко създадено… просто изчезна. „Място“-то беше запълнено изцяло в бяло и целият мащабен труд отиде в архива. Любопитно е да отбележим, че самите потребители получиха шанса да унищожат това, което са създали. От един момент стана възможно да се добавят единствено бели пиксели и много бързо картината беше погълната от снега.

 

 

В това издание на „Място“ се включиха 6 милиона души срещу около милион преди пет години. Първия път бяха поставени 16 милиона точки, а втория – цели 72 милиона със средно темпо около 2,5 милиона в час!

Различни бяха и размерите на „платното“. Първия път – 1000 на 1000 пиксела, а в завършилото преди дни издание – по 2000 на страна. Така имаше повече поле за рисуване и въпреки това за доста от зоните се водеха оспорвани битки.

 

Бой с четки

Всеки от дните се активираха допълнителни позволени цветове:

 

 

Появяваха се и изчезваха впечатляващи картини. В определен момент, няколко часа преди края, участниците сключиха своеобразен пакт да не разрушават произведения на изкуството.

А стратегиите бяха доста пъстри. Често първосигнални. Например, доста групи се обединяваха около това да изрисуват и запазят определен национален флаг. Трябваше внимателно да се преценява в коя част от платното си опитвате шанса и дали мащабът е по силите на броя хора, които ще се включат.

По-интересно се получи с по-сложните изображения. Както сте видели и в началото, в последните секунди, докато интерактивната картина съществуваше, там се виждаха дори образите на Левски и Ботев.

Наистина е забавно, ако човек се зачете в дискусиите и стратегиите в отделните субредити, където хората се координираха как да изрисуват това или онова. Но още по-забавно е да си пуснете видеото от динамиката на промените и да потърсите сами какво и къде се случва.

В началото и на двете издания си личаха по-скоро случайни структури, отколкото целенасочени картини.

През 2017-а една от първите по-мащабни структури беше голям ъгъл в чисто синьо, а после се появи и картина на покемони. Почти същият сценарий се повтори и преди дни.

 

 

Пиксел по пиксел

Изрисувани бяха класически произведения на изкуството – Мона Лиза и прочутата „Звездна нощ“ на Ван Гог. Анимационни герои и типични образи от мемове. В даден момент феновете на Windows добавиха таскбар и цялата картина заприлича на екрана от стара версия на операционната система.

Разбира се, като цяло доминираха различни типове фенски пристрастия и опити за реклама. Немалко инфлуенсъри мобилизираха почитателите си, за да си правят безплатна реклама. Много бяха знамената на държави, които се преливат едно в друго. Разбира се, този път беше силно засегната и темата за войната в Украйна.

Интересно беше да се види как пречупеният кръст след броени минути се превръща в знак на мира. Как върху знамето на Турция се изрисува Ататюрк, после Ердоган. Новият мост над Босфора и други забележителности на страната. Подобни любопитни примери имаше със САЩ, Франция, Германия.

Доста активни бяха и българските участници, особено на фона на сравнително малката популярност на тази мрежа у нас.

 

 

Мрежи срещу ботове

Всъщност, напълно е невъзможно да се обобщят всички интересни изображения и развития и това е най-забавната част от проекта. Всеки може да си пусне някое от многото видеа, уловили някаква част от трансформациите на „Място“ и да открие още нещо.

Както отбелязват създателите на проекта в този интересен и по-технически текст, създаването на начинанието е било сериозно предизвикателство и от чисто софтуерна гледна точка. А следващата голяма трудност е била да се предотвратят всякакви опити за автоматизирани намеси – немалко групи са се опитвали да хитреят и да заобикалят правилата, но не им се е получило.

„От оригиналния експеримент научихме, че хората онлайн всъщност са склонни към сътрудничество един с друг, че редиторите са по-креативни от нас и че Reddit е платформа, където разцъфват красиви начинания“, казва Алекс Ли, един от инициаторите на проекта. Според него той е и история за това как хората могат да бъдат вдъхновени да създават смислени неща. Всяка година на първи април тази платформа търси нестандартни начинания в тази посока.

 

 

Нека има „Място“!

Любопитно е още да кажем, че начинанието е вдъхновено от по-стара идея от толкова далечната в компютърно отношение 1986-а. Тогава Оливие Обер създава играта „Поетичен генератор“, която работи на същия принцип, макар и с примитивни локални мрежи и в драстично по-малък обем.

Така или иначе, „Място“ остави интересна дигитална история, а вече има петиции проектът да стане ежегоден. Дали обаче това ще се случи, дори не е толкова важно, колкото е важно посланието, което ни оставя цялото начинание.

Заедно можем да създаваме красота и смисъл. Можем и да ги рушим.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This