Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina.

На церемония в Столична библиотека бяха обявени избраниците на журито. Там бе представена и стихосбирката с избрани творби от надпреварата, дело на издателство Scribens. След малко ще можете да прочетете стиховете на най-добрите и да прецените сами колко добри са те.

В надпреварата се включиха 248 произведения на 115 автори. Те имаха пълна свобода как ще използват модерната технология – дали ще ѝ се доверят напълно, или ще в ролята на съавтор, съветник, редактор. Включиха се известни поети, технологични лидери, обществено познати личности. Много и пъстри хора се осмелиха да опитат и да покажат можем ли днес да използваме алгоритмите не за да заменят човека, а за да му помогнат. Способни ли са да направят от непоета – поет, а на поета да позволят да полети в нови хоризонти.

Журито включваше популярни поети от различни поколения – Бойко Ламбовски, Петър Чухов, Виолета Кунева и Георги Гаврилов и създателя на Дигитални истории Георги Караманев.

снимки: Добрин Кашавелов

Ерато ИИ

Големият победител, избран от журито, е Кристина Апостолова! Тя получи наградата от 200 лв. и почестите като победител в първия у нас по рода си поетичен конкурс. Нейните подгласнички Цветелина Манова и Ивелина Андонова заслужиха подаръци – книги от Scribens и Дигитални истории.

Стиховете на 10-те най-добри, както и на още 17 от участниците в конкурса са включени в дългоочакваната стихосбирка на победителите. Тя също бе представена на награждаването (можете да я разгледате и поръчате тук).

Дали се получи? Можете да прецените сами. След малко ще прочетете по едно от стихотворенията на тримата победители. (Ако бързате – очакват ви тук.) Останалите отличени ще намерите в стихосбирката, която носи името на конкурса – Apollo ex Machina.

За да е равновесието пълно…, „назначихме“ и отделно, електронно „жури“. Поканихме три от най-актуалните ИИ модели да направят своя класация, която, изненадващо или не,… се оказа свързана с тази на поетите.

Победителката Кристина Апостолова
снимки: Добрин Кашавелов

Смело сърце

Благодаря от сърце на всеки от 115-имата участници! С думите си те правят следващата крачка във важния разговор за бъдещето ни. Този, който така и не се случва извън полето на Дигитални истории.

В стихосбирката, освен тримата победители, попаднаха класиралите се от 4-о до 10-о място:

Анджела Генова, Ралица Арнаудова, Яна Копчева, Емилия Бобева, Ирен Петрова, Иван Димитров и Андрей Тенов.

Избрахме от пъстрата палитра на участниците в сборника да включим още стиховете, изпратени от:

Къци Вапцаров, Светослав Драгиев, Николай Теллалов, Красимир Костадинов, Николай Костов, Розалия Игнатова, Вилиана Станева, Атанас Атанасов, Лора Бранева, Иванджелин Маринова, Живка Петрова, Калиакра Лазарова, Сесил Костадинова, Стоян Запрянов, Иван Кирмин, Божидар Пангелов, Елко Чернев, Мария Чулова, Таня Маринова, Юлия Каменова, Тихомир Гърменлиев, Милва Янева, Боян Шейтанов, Людмила Коротеева, Весела Бояджиева, Росица Георгиева и Неда Атанасова.

Цветелина Манова зае второто място, а наградата получи от нейно име брат ѝ.

Като първия няма втори

И така, ето стиховете на победителите. Следват по едно от произведенията им, останалите, заедно с тези на подгласниците им, ще намерите в стихосбирката.

Участниците бяха поканени да кажат кой модел ИИ са използвали и да ни дадат заданието, с което са написани стиховете. Да ни покажат или разкажат как са създадени. Публикуваме и тези задания (или промптове), за да разгледаме по какъв начин са си взаимодействали човекът и машината, творейки.

снимки: Добрин Кашавелов

Първо място: Кристина Апостолова

„Тишина с размерите на гъба“

Почти у дома,
а под петите ми земята
все така се свива
като животно.

Нощта е кожа,
в която издишвам имената на мъртвите
без да ги връщам.

Наоколо май всички спят.
Само една цигулка диша
под езика на вятъра.
Тя не свири за мен,
но вътре в ребрата ми
звукът се промъква
и разчупва тишината на две.

После, в три сутринта,
нощта под прозореца ми
е глуха,
изтънена от слухтене.

Понякога
докато слушам как дишат децата ми,
ме обземат нелепи страхове –
че някъде отвъд хълмовете
някой трупа мрак в чували —
като брашно,
като барут.
Светът отдавна е научил
как се меси война.

Следите ми събират прах,
най-фините новини за разруха.
Недалеч от спалнята ни има градове,
в които вятърът разнася имена
и кожа.

Дано някой ден всичко не свърши така:
тишината да се пукне
като огромна гъба
над главите ни.

Дано, някой далечен ден,
когато всичко свърши,
да свърши само за мен.

Промпт:

Вдъхновение за стил, тон и образност са послужили творчеството на поетите Т. С. Елиът, Федерико Гарсия Лорка, Виктор Пасков, Дилън Томас, Биньо Иванов, Пабло Неруда, Борис Христов, Мая Анджелоу и др. Авторът е давал конкретни указания за теми, метафори и стил, а генерираните от модела текстове са били редактирани и адаптирани, за да отговарят на художествената визия.

снимки: Добрин Кашавелов

Второ място: Цветелина Манова

Оракуле, кажи ми, какъв да бъде тоз

Оракуле, мълчиш…

Угаснаха сървърите в Делфи: на пазара
Пития продава сливата си за смет.
Аполон, инфлуенсър на вечността,
стриймва на живо от TikTok, с перо
в задника и с чантичка на Gucci.

Алгоритми пророкуват в рими,
рекламите излъчват откровения,
от телевизора тревожни ангели
шептят през микрофоните:
« System error : Apocalypse detected. »

Апокалипсис е, ала на кой му пука,
щом двама с теб се надбягваме
с времето: код при кода, плът
при плътта, прах при прахта ни.

Богопомазан си, щом бръкнеш с пръст
из мармалада на познанието, богоудобен
си, щом правиш любов с машината
и раждаш синтетични богове.

Едип избожда очите си
с предсмъртен вик : « CTRL + ALT + DEL ! »,
но ти, Оракуле, мълчиш…

Защото светотатство е
да си Венец на сътворението,
когато Творецът ти е софтуер.

Промпт:

ChatGPT, искам да си играем на le Cadavre exquis, като поетите сюрреалисти. Ти няма да пишеш сам, нито ще ме оставиш да пиша сама. Искам да напишем заедно 3 стихотворения на български език, с модерна структура и ритъм, но с леко провокативно съдържание, мистично-езотерично звучене и препратки към Библията и старогръцката митология. Стихотворенията ни ще са вдъхновени от следната фраза : « Осъждам те на най-страшното наказание: да ти се дадат всички отговори. Но да не помниш какъв е Въпросът. »

Бойко Ламбовски

Трето място: Ивелина Андонова

Археология на съня

В съня си копая.
С ръце. Без лампа.

Изпод земята изваждам неща:
камък, перо, счупено огледало.
Всяко от тях ми шепне
на забравен език.

Най-накрая намирам себе си —
малка, изработена от глина.
Слагам фигурката в джоба си,
и се будя.

Целият ден нося тежестта ѝ.
Тя ми напомня,
че миналото не се изкопава —
то се отглежда

Промпт:

Не е само един промпт.

Петър Чухов

На изпроводяк

Често срещам мнението, че ИИ няма място в изкуството и поезията. Само че във време, в което две професионални журита не просто не различават, а отличават генерирани стихове, няма как да продължим със забрани, ограничения и предубеждения. Да, бъдещето е вече тук.

Крайно време е да го обсъждаме заедно!

Нещо повече, вярвам, особено четейки стиховете в конкурса, че технологията може да е помощник, който да върне поезията и изкуството на заслужения пиедестал. Да издига, а не да принизява критериите. Да ни прави способни на неща, за които не сме и мечтали. Да помага да се прероди пиететът към човешката креативност и вътрешната нужда от творене.

За да се случи това обаче е нужна смелостта да започнем разговора. Благодаря от сърце на всеки от 115-имата участници, защото с думите си правят още една крачка към него.

Нека следващата да извървим заедно.

Стихосбирката ще намерите тук.

Как ви се сториха стиховете от Apollo ex Machina? Създават ли човекът и алгоритъмът добри стихове?

Пишете ми на me@karamanev.me.

Разговорът продължава!

Виолета Кунева

Актрисата Ива Тодорова прочете стиховете на най-добрите.

Къци Вапцаров призна, че за втори път публикува стихове след 1969 г., но дебютира в стихосбирка.
снимки: Добрин Кашавелов