През цялата човешка история именно писателите най-често са били сърцето на обществото. Те са улавяли духа на времето и са виждали умело утрешния ден. Това продължава да се случва и във времето на Дигиталните истории. Ето защо: хората на словото имат думата!

Върджил Дриймънд, която днес мечтае да се свържем с компютъра

Върджил Дриймънд, която днес мечтае да се свържем с компютъра

Елена Павлова пише, откакто се помни. Феновете на книгите-игри я познават с псевдонима Върджил Дриймънд, като автор на 25 от майсторските четива в този литературен феномен.
Следвала компютърни науки, пиар, отказвала се на няколко пъти от писането, през последните години тя се завръща с поредица от харесвани и награждавани издания за малки и големи.
Защо писателката няма търпение да стигнем до технологията, която ще чете мислите ни? Къде според нея изчезна днес фантастиката? Какви истории има да разкаже за времената на феномена „книги-игри“? Защо после бързо се стигна дотам писателите и преводачите у нас да нямат пари дори за хляб?
Видяла толкова много по житейския си и литературен път, срещаме се с Елена Павлова, за да чуем нейните дългоочаквани дигитални истории.

повече информация
„Дойде токът и вампирите се разбягаха“

„Дойде токът и вампирите се разбягаха“

Магията е част от живота и лишим ли се от нея, ни остават сухи житейски алгоритми без смисъл.
Но как, погълнати от стрийма и залъгващата динамика, да не я прокудим?
Бюрхан Керим дава своя отговор с „Лавандуловото момче“. Дебютният му роман събира вечните теми и модерния поглед, типичните балкански сюжети и магическия реализъм. За да ни покаже колко истинска е магията. Раждаща се всеки ден като част от порастването, в срещата между хората, поколенията и етносите.
Днешният ни гост е актьор и режисьор, а с първия си роман допълва палитрата от призвания, които стават само по-ценни във времето на изкуствените изкуства. В следващите редове ще съберем технологиите с изкуството, ТикТок и Маркес, Библията и Сократ. И, разбира се, магията…

повече информация
„Мамникът дебне и онлайн“

„Мамникът дебне и онлайн“

„Мамник“ – толкова благозвучна, изразителна дума. А отскоро и много повече. Митичното, страховито пиле от българския фолклор започна полета си като аудиосериал в Storytel, а после продължи като роман на хартия.
Ако ви предстои да прочетете (или чуете) книгата, завиждам ви. В нея Васил Попов е успял да покаже как българският фолклор може да бъде разказван модерно, увлекателно, вълнуващо, с вкус и литературни умения.
Каним на срещата си и мамника, като изразителен герой и силна метафора. Ужасяващата птица, която е почти безсмъртна, а перата ѝ менят цветовете си.
Защо толкова рядко успяваме да претворим в изкуство вълнуващите образи и истории от българския фолклор? И защо същевременно са ни толкова близки легендите от далечни времена? Къде минава тънката граница между патриотизма и патриотарството? Ето какво има да си кажем по темата с Васил Попов.

повече информация
„Онлайн личи колко слаб е всъщност човекът…“

„Онлайн личи колко слаб е всъщност човекът…“

„Миналото е теория, настоящето е практика, бъдещето – резултат. В този смисъл бъдещето е подвижно понятие, то може да се променя и то многократно“, казва днешната ни гостенка. Тя признава, че стои встрани от социалните мрежи, защото атмосферата в тях е фундаментално различна от нейните разбирания.
Камелия Кучер е млада писателка, но романите ѝ крият неподозирана зрялост. Улавят патината на миналото по нишката на силната история. Докато по дълбочина, подготовка, емоция според мен не отстъпват на световно успешни заглавия.
Тя пътува дълго по света, живяла е в Русия, Испания, Швейцария и Франция, преди да реши със семейството си да се върне у нас. Трите ѝ романа – „Нощ“, „Сън“ и „Дом“, са четива, които според мен си струва да стигнат до много повече хора.
Може ли и струва ли си романът да бъде разказан в нюзфийд? Защо Камелия се насочва към периоди като Втората световна война и защо е жизненоважно всички ние да си ги припомняме и осмисляме именно днес? Какво е да напишеш първия си роман, когато вече си майка на три деца? Променя ли това погледа към миналото и бъдещето?
Сядаме на чаша виртуален чай, за да поговорим с писателката, така умело рисуваща днес в книгите си едни отминали магически времена…

повече информация
„Историята днес е меч, притъпен от злоупотреба“

„Историята днес е меч, притъпен от злоупотреба“

От какво си струва да се освободим като нация? Още ли съединението прави силата? Времето ли ражда ярките личности, или те създават времето си?
Дори когато заговорим за безспорните ни герои, миналото повече ни разделя, отколкото обединява. Ето защо е важно да не спираме да го осмисляме през призмата на настоящето, особено в дни като днешния.
Неда Антонова е писателка, избрала за свое поле историческите теми. Умее да представя миналото така, че да вълнува.
Тя не се бои да се насочва към личности като Левски или Ботев, за да ги обрисува съвременно, но пълнокръвно. Разказвайки увлекателно за любовта в живота им, представяйки ги в неочаквана, вълнуваща светлина. Тя има 24 книги: poмaни, пoвecти, пиecи, и е сред най-четените автори на историческа художествена литература.
С нея се срещаме днес, за да поговорим за историята. За това, което дължим и не дължим на най-големите личности от българското минало. Ще поразсъждаваме с какво би се занимавал Апостола, ако бе роден в наши дни. Ще потърсим по-хладнокръвния и мъдър поглед към историята, който често губим, улисани в дърлене онлайн.

повече информация
„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“

„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“

По какво си приличат вашата Коледа и нашата Коледа?
Този празник е далеч отвъд комерсиалното, трапезите, отвъд уморителната суматоха. Той е състояние на духа, среща на минало, настояще и бъдеще.
Звучи невъзможно да събереш на едно място различните и пъстри образи на празника. Точно това прави излезлият неотдавна сборник „Нашата Коледа“. В него Захари Карабашлиев събира разкази на някои от най-популярните автори от различни поколения, жанрове, светогледи.
„Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер, за да ни напомни, че чудесата са възможни“, пише на корицата.
Тази книга е поводът да се срещнем в навечерието на най-топлите празници, за да поразсъждаваме за миналото и бъдещето в един разговор, който ще се окаже, че ще продължим след 78 години.
За чудесата, за новото начало на Рождеството и вратите, които то отваря. За смислените истории, които ни събират край семейната трапеза от праисторическите, та до дигиталните времена.

повече информация
Книги-игри. Феноменът, който научи едно поколение да чете

Книги-игри. Феноменът, който научи едно поколение да чете

Книгите-игри са чисто български културен феномен, от който може да се научи много. За това как в дивите времена от началото на „прехода“ имаше не само мутри, но и една особена, смислена литература, която пробуждаше любовта към книгите на цяло поколение.
Ако тази история ви е добре позната, си струва да научите как тя продължава и днес. Един от любимите автори, рицар на книгите-игри, се бори за това феноменът да заживее нов живот. Ако не сте чували за нея… значи е време, защото става дума за едно явление, за което малко се говори, а беше неповторимо по характера си.
Ще се върнем назад, за да разкажем историята на феномена и на 6-имата му големи автори. После ще насочим поглед към днешния ден – с какво се занимават любимите писатели, а накрая поглеждаме и към бъдещето, към книгите-игри, които скоро ще се завърнат с пълната си сила.

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
„Литературата все още може да ни спаси от бъдещето“

„Литературата все още може да ни спаси от бъдещето“

Николай Генов е преподавател, доктор по теория на литературата, главен асистент в Института за литература към БАН. Млад човек, който обича книгите и мечтае да пали пламъка на тази любов у повече млади хора.
Задава ли се краят на литературата? Какво има да ни каже днес жанр като научната фантастика? Как се вписва човешкото в недрата на машината и машината – в сърцето на човека? Какво си струва да научи Марк Зукърбърг от мъдрия Станислав Лем, докато създава прословутата метавселена?

повече информация
„Да се събудим от съня, че сме нечии жертви“

„Да се събудим от съня, че сме нечии жертви“

„Как да върнем цената на думите? Като спрем да се замерваме с тях. Това, че кликваме върху различни линкове, не значи, че не можем да си говорим и да се изслушваме понякога.“
Само ние имаме 24 май и 1 ноември, деня на буквите и този на хората, които ги превръщат в съзидателна сила. Иван Ланджев е преди всичко поет, но работи начело на творческия екип в рекламна агенция. Той е от малкото хора, които истински обичат думите, но и нещо по-рядко – думите го обичат.
Ще поговорим за будителите и онези, които те будят. За думите и делата. За будителите, будите и будалите. За надеждата. За магията на словото в дигиталния свят и смисъла, който ще загубим, ако забравим за нея.

повече информация