Експеримент: Колко човека ще кликнат на опасния линк?

ян. 16, 2026 | Истории

Експеримент: Колко човека ще кликнат на опасния линк?

16 януари 2026 | Истории

Всички знаем, че не бива да кликаме по съмнителни линкове, защото това може да ни струва изключително скъпо…

Знаем ли наистина? Време е да проверим с поредния експеримент на Дигитални истории, и този път с впечатляващи партньори. Резултатът от него определено си струва да ни стресне. Да ни накара да се замислим. Да ни зареди със здравословната доза съмнение, която може в най-буквалния смисъл да ни спаси.

 

И ловец съм…

Как да не се изкуши човек – получаваш на имейла си писмо от голяма верига бензиностанции за специална отстъпка. Кликваш, спестяваш немалко от следващото зареждане… И ако това не беше експеримент, а истинска кибератака, всичко това можеше да продължи с това хакерът да получи достъп до личните ти данни, а защо не и до банковата ти сметка.

Phishing – от английски се изписва по различен начин, но произлиза от „риболов“. Това е името на една от най-популярните кибератаки през последните години, която залага не на технологични пропуски, а на може би най-слабото звено в цикъла на информацията – здравия разум.

Хакерите понякога правят виртуозни имейли, които почти не могат да бъдат различени от истинските, с които успяват да накарат жертвата да кликне на зловреден линк. А после да съжалява – в резултат от phishing се губят милиарди долари. Смята се, че миналата година по света са направени почти 900 милиона опита за такива атаки, над 90% от организациите са били подложени на тях.

Може би пък проблемът у нас не съществува? Дали българският онлайн потребител няма да се окаже достатъчно подготвен да различава фалшивите имейли без грешка и не би се подвел в подобен случай за нищо на света?

 

Вечерна проверка

„Доверявай се, но проверявай“, казваше мистър Рейгън, а, както знаете, в сайта Дигитални истории най-много обичам да проверявам. Докъде са стигнали и хората, и алгоритмите.

Този път не съм сам, правим експеримента съвместно с водеща българска компания в света на киберсигурността, за която подобен тип проверки са професия. Много често част от работата им е да тестват служителите на компании и институции – дали са склонни да се подведат по фалшив имейл, така че след това с обучения да бъде избегната истинската атака.

Показателно в случая е, че човекът, който прави есксперимента, няма опит като програмист и въпреки това ще създаде страница, която да прилича на тази на популярна верига бензиностанции. Опитът е особено показателен и за това, че днес технологиите позволяват значително по-лесно, без особена подготовка да бъде направена подобна кибератака.

 

 

Имате поща

Кого ще проверим? Целта не е да са например служителите на определена институция, нито пък конкретна, например демографска извадка. Решаваме да заложим на списък от случайно избрани имейли, които са попаднали в мрежата. Ограничаваме се до хора от България с публични адреси, без възрастово и полово ограничение.

И така, въпросът е простичък, но жизненоважен: колко лесно хората биха предоставили чувствителна информация, подмамени от атрактивна, но фалшива оферта?

Речено – сторено. С базов софтуер, с който създаваме фалшива уеб страница, която доста успешно имитира визуално официалния сайт на популярна верига бензиностанции.

Любопитен щрих – с помощта на съвременните технологии това е напълно възможно да се направи, без да бъде написан дори ред компютърен код. (И, да, в случая дори не е използван изкуствен интелект!)

„Съобщенията бяха формулирани така, че да създадат усещане за изгодна и спешна възможност, подтиквайки потребителите да кликнат на линк, който ги отвеждаше към нашата предварително подготвена фишинг страница. Там от тях се изискваше да въведат данни, за да получат своята „отстъпка“, разказва специалистът, който прави експеримента.

Разбира се, в духа на истинските фишинг атаки, беше избран имейл от домейн, който изключително близо да наподобява истинския.

 

 

Образ и подобие

Резултатите… честно казано ни впечатлиха. Използвахме имейли, за които не сме сигурни, че са активни, а въпреки това изумително висок процент от хората се подведоха!

Писмото ни стигна до 393 потребители. Цели 69 от тях (или 17,5%) последваха връзката. Очевидно съдържанието на имейла е било достатъчно убедително, а потребителите – достатъчно невнимателни.

Стигаме и до черешката. Цели 19 души (или 4,8%) безкритично са въвели личните си данни във фалшивата форма!

Струва ви се малко? Помислете пак.

Представете си, че сте истински хакер, изпратите фишинг имейл до хиляди потребители и почти 5% от тях се подведат дотам, че да въведат чувствителни данни? Не е трудно да отпуснем въображението си за какви по обем щети и последствия би ставало дума… Особено ако това са хора, използващи служебната си поща. Източването на нечия лична банкова сметка е кошмар и истинска житейска драма, но още по-мащабни биха станали проблемите, ако по този начин се компрометира сигурността на институция или голяма компания.

 

Имейлът, който изпратихме

 

Лоши момчета

19 откраднати акаунта.

Ако това не бяхме ние с колегите кибер специалисти, а истински хакери, най-вероятно вече щяхме да сме доста по-богати…

Целта ни обаче е дори по-важна. Повече от нас да си дадат сметка колко е крехка сигурността онлайн. Над 27% от хората, влезли на сайта, са въвели личните си данни. Ето колко ефективен може да бъде един добре изработен фишинг сайт.

А другата статистика води в коренно противоположна посока. Докладвани имейли: 0

Знаете, винаги можете да сигнализирате, ако получите поща, която очевидно цели да ви подведе. Не го направи нито един от собствениците на тези 393 виртуални пощенски кутии.

Мисля, че е време всички да се поуплашим…

„Данните показват една тревожна реалност: българските потребители са силно податливи на фишинг атаки, като комбинацията от примамлива оферта и убедително изпълнение води до висок процент на успеваемост за нападателите“, допълва кибер специалистът.

 

 

Клик към ада

И така: дали 69 души, кликнали на линка и 19, въвели чувствителни данни, е много или малко?

В света на киберсигурността дори един-единствен успешен пробив е твърде много.

Експериментът ясно показа, че има голяма, уязвима група от хора, които могат да бъдат подведени от добре изработен сценарий.

Нещо повече – някои от потребителите са правили многократни опити да въведат данните си в нашата фалшива платформа. Това показва колко убедителен може да бъде сценарият – хората са били толкова сигурни в офертата, че са настоявали да получат достъп, предоставяйки чувствителната си информация отново и отново.

 

Експеримент фишинг

 

Надежда всяка тука оставете

Всеки от тези 19 случая представлява огромен риск. „Компрометираните пароли и потребителски имена често се използват повторно за достъп до други услуги“, казва специалистът. „Личен имейл, профили в социални мрежи, понякога и онлайн банкиране. По този начин един инцидент може да изложи на риск цялостната дигитална идентичност, финансовата стабилност и личната репутация на потърпевшия.

Тази симулация на социално инженерство недвусмислено подчертава необходимостта от непрекъснато и целенасочено повишаване на киберхигиената. Тя трябва да се превърне в наша втора природа. Важно е за всички ни да изградим култура на бдителност, която да ни помага да се противопоставяме ефективно на непрестанно развиващите се онлайн заплахи.“

 

Експеримент фишинг

Резултатите от експеримента

 

Наистина, по-важно отвсякога е да бъдем бдителни. Ето как.


 

Внимание!

Преди да се разделим, ето най-важните елементи от „атаката“, които я направиха успешна. Именно тези, за които да внимавате така, че да избегнете истински проблем.

Дотогава внимавайте за:

1. Домейн двойник

Ключова стъпка беше закупуването на интернет домейн, който да наподобява този на реалната компания. Тази техника се нарича „typosquatting“ – регистрира се име, което съдържа умишлена правописна грешка или визуална прилика с оригинала (например „oilc0mpany.com“ вместо „oilcompany.bg“). По този начин дори потребител да погледне адресната лента на браузъра си, има голям шанс да не забележи малката разлика и да приеме сайта за легитимен.

 

2. Фалшива промоционална страница

Следващата стъпка беше да пресъздадем страница, която да изглежда като част от официалния сайт на веригата бензиностанции. Копирахме логото, цветовете, шрифтовете и цялостния дизайн, за да изградим усещане за автентичност. Добавихме форма, в която потребителите да въведат своята информация. Тъй като кампанията не целеше да съберем чувствителни данни (да, и останалите сме изтрили!), се ограничихме до четири полета: име, фамилия, телефонен номер и адрес.

 

3. Примамливият имейл

Самото фишинг съобщение беше сърцето на операцията. Изпратихме имейлите от специално създаден за целта пощенски сървър, за да увеличим шанса да не бъдат спрени от спам филтрите. Променихме подателя така, че да съвпада с реалният домейн на бензиностанциите. Съдържанието беше кратко, ясно и изключително примамливо:

Оферта:

„Възползвайте се от допълнителни 20 СТОТИНКИ“

Призив за действие:

Ясно видим бутон и линк с текст „АКТИВИРАЙ ОТСТЪПКАТА“.

Създаване на усещане за спешност:

За да накараме получателите да действат импулсивно, добавихме елемент на неотложност – фрази като „Не пропускайте тази възможност!“. Този психологически трик е изключително ефективен, защото намалява времето за критична мисъл.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This