Да се опитваш да надникнеш в бъдещето, е обречено предизвикателство. В същото време, неочаквано забавление се оказва да четеш несбъднали се прогнози, свързани с технологичното бъдеще, особено когато… са твои собствени. Именно това ще направим на следващите редове. За тези повече от 5 години съм публикувал малко над 500 Дигитални истории. Ще поканя безпристрастен наблюдател, който да ги оцени и да извади конкретни пасажи, които никак не са остарели добре.
Дигиталният свят ни променя драстично. Обхваща все повече области на живота ни, все повече определя начина, по който общуваме, работим, забавляваме се. Това крие зад себе си невероятни възможности, но и много рискове. Именно към опасностите насочваме поглед в тази рубрика.
„Техниката все повече изкоренява човека“
„Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.“
Звучи актуално, нали? Даже все по-актуално – превалили първата четвърт на 21-ото столетие, ние сме заобиколили всяка стъпка от живота си с технологии. Те диктуват работното ни ежедневие, те са връзка с най-близките ни, те до голяма степен формират начина, по който мислим. По всичко личи, че сме далеч от предела на тази любовно-омразна зависимост, дори напротив. С възхода на изкуствения интелект се изправяме пред следващото поколение предизвикателства. Което все повече ни лишава от свободата за сметка на предоверяването.
Думите по-горе са на един човек, който никога не е скролвал из фейсбук и тикток, никога не е държал в ръката си смартфон. И може би точно затова социалната дисекция, която предлага, на връзката ни с технологиите, е толкова прецизна и безпристрастна, пророческа и историческа. Идваща от миналото, за да даде нов поглед към бъдещето.
Мартин Хайдегер е един от най-противоречивите философи на ХХ век. Днес думите му – именно за връзката ни с технологиите, са по-важни от всякога. Представям ви 10 избрани цитата, които да обсъдим.
„Задава се сложна и тежка година“
Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!
„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)
Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова.
Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент.
Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук?
Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!
„Българите стават все по-интелигентни“
Как така пред последните 30 години българите… стават все по-интелигентни според единствената организация, която доказано измерва този показател?
Програмистите ли са най-много сред хората, издържали тестовете на Менса?
Има ли значение интелигентността във времето, когато технологиите се справят с все повече умствени задачи?
Можем ли да оценяваме възможностите на ИИ с човешките мерки в тази област и за какво е знак, ако днес ChatGPT достига средното човешко IQ 100?
Как да променим средата, която потиска интелигентните деца и им пречи да развият потенциала си?
Защо в дните на ИИ революция е по-важно от всякога да развиваме ума си?
„ИИ е големият шанс всеки да изкачи своя Еверест“
„Светът е пред Рубикон. Ще съжителстваме с умните машини, очаква ни нов, различен свят, но готови ли сме за него?“
Този въпрос, заради който съществуват и Дигитални истории, задава на корицата на новата си книга днешната ни гостенка Петя Минкова. В „Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация“ тя разказва за дългия път от първите компютри до бъдещето на свръхмогъщия изкуствен интелект.
И макар отговорът на въпроса дали сме готови да е ясен, има още толкова важни въпроси, които ще обсъдим на следващите редове!
Имаме ли друго бъдеще, освен като хибридна цивилизация между хора и технологии? От какво зависи оцеляването ни и как ще изглежда ежедневието ни, когато този преход се случи с пълната си сила? Защо ИИ е много повече от опасност, а и възможност всеки един от нас да изкачи своя личен Еверест?
Ювал Харари. Пророкът на новото време
Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?
През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?
Ние спориме
двама с ChatGPT
на тема: „Човекът във новото време“.
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами
Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?
Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“
Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.











