Двама души се взират упорито в редички от подредени кръгли, плоски камъчета. Игра като игра, ще си кажете, само че не е толкова просто, никак даже. Защото това не само е една от най-старите игри, които познаваме, но и най-сложната. Дълго време я смятахме за последния бастион на човечеството, където технологиите не могат да ни изпреварят. А когато това се случи… се роди една забележителна нова дигитална история.

Тя идва да ни напомни, че технологиите са тук и за да ни предизвикват, и за да ни заплашват. Но и за да ни показват нови хоризонти да създаваме, да творим, да се развиваме като вид.

 

Няма Го

Знаете ли кои са повече от атомите във Вселената? Може да се сетите за неизпълнените обещания на български политици, Айнщайн е казал, че по-голяма е само човешката глупост. Но има и още един безспорен победител в надпреварата. И той е свързан с играта, за която си говорим днес, а името ѝ звучи толкова семпло. Мистичната и все още не достатъчно популярна у нас (това скоро ще се промени), го е цяла вселена.

Трудно бихте го предположили, ако видите не толкова голямата дъска. 19 на 19 възможни позиции в класическия вариант, около 2,5 пъти повече, отколкото в шахмата. Всичко това обаче прави възможни около 2,08×10¹⁷⁰ разположения!

 

 

Ще пробвате ли да преброите колко е точно това? Ще отнеме малко време, става дума за число, което е драстично по-голямо от броя на атомите, които се смята, че изграждат Вселената – те са от порядъка на 10⁸⁰.

Не всички прости са гениални, но всичко гениално е просто. Така е и с го. Просто слагаш своите камъчета – черни или бели, подобно на шаха, на пресечните точки. Целта е ни повече, ни по-малко от това да заградиш тези на съперника.

 

Голям камък хвърли

Фасулско, нали? Не е, пулчетата са много по-правилни от бобените зърна и… много по-голямо предизвикателство от тях, не само за хората, но и за технологиите. Ако не вярвате, помолете любимия си ИИ модел да нарисува реалистична или анимирана сцена от игра на го. Уж толкова просто, а… линиите няма да са симетрични, пулчетата ще са с различен размер, никак няма да изглежда като истинската игра.

Какво остава за самото състезание? Всички (по-възрастни) си спомняме знаменателния момент на 11 май 1997 г., когато компютърът Deep Blue победи световния шампион по шах Гари Каспаров, с което официално машините се оказаха по-силни от нас в тази древна и световно популярна игра. Трябваше обаче да минат цели още 18 години и 10 месеца преди технологията да е способна да постигне същото и в го.

И… какво от това? Спряхме ли да играем шах след загубата на най-добрия в този спорт сред хората? Никак даже.

Спряхме ли да играем го? Не само, че не, но играта стигна до нови, невиждани висоти и е по-популярна от всякога.

 

 

Гол след гол

Ще спрем ли да пишем, когато ИИ започне да пише по-добре от най-четените писатели? Ще спрем ли да мислим, да творим, да осмисляме, ако алгоритмите ни задминат?

Игрите са много интересен пример, през призмата на който да осмисляме промените, идващи от технологиите. Ставало е дума за „Тетрис“ – играта, дошла от отдавна несъществуващия СССР, за да ни покаже, че човекът винаги е способен на следващи високи. На нови рекорди, на нови ракурси. На нови форми, изкуства, парадигми.

Дълго време след шахматната развръзка, го бе сочена като играта, в която компютрите са обречени. Основната причина беше именно огромното разнообразие – потенциалните ходове и разположения на игралната дъска са толкова много, че просто не се поддават на сухи изчисления, както това се беше случило по-рано в шаха. Така че се наложи машините да „сменят стратегията“ – не просто да изчислят възможните развръзки, а да улавят логиката, да търсят шаблоните, да навлизат в тайните на играта.

 

 

Гонитба

Но как може да е чак толкова сложна игра с едноцветни, еднакви по сила плочици и преплетена в мрежа дъска?

Ако надникнем под повърхността – тя е много повече. И стратегия, и разработена с годините и поколенията играчи логика. Всеки може да започне бързо, но за да станеш истински добър, се изискват години на посвещение и сериозни упражнения. Също както в шаха, не е особено голям шансът някой, едва научил правилата, да победи световния шампион.

В случая освен за повече възможни комбинации говорим и за огромна история. Доказано го е игра на 2500 години, макар някои изследователи да я отпращат цели 4 хилядолетия назад във времето. Търпението на китайците не е за подценяване, именно в тази държава играта получава истинския си разцвет. Наричат я „вейчи“ или „уейчи“ и я тачат дотолкова, че я поставят сред четирите основни изкуства на образованите аристократи, редом със свиренето на цитра, калиграфията и живописта.

 

 

Години по-късно

Още през 196 г. пр.н.е. двама военачалници – принц и неговият генерал, са записали партия го по абсолютно същите правила, каквито се използват днес. Според китайските легенди играта е измислена в зората на тази цивилизация от полумитичния император Яо (ок. 2100 г. пр.н.е.) и неговите съветници, за да развива ума и концентрацията на леко отвеяния му син.

Концентрацията… това, което и ние днес толкова лесно губим в онлайн битката за вниманието ни. Дали пък го не е и нашата рецепта да си я върнем?

Поколенията усъвършенстват и допълват подходите (без да докосват правилата), докато през ХХ век играта стига и до западния свят и се превръща в популярно занимание далеч извън Поднебесната. В Япония навлиза преди повече от хилядолетие като „и-го“.

Смята се, че днес над 50 милиона души по света играят го, активните играчи са над 20 милиона. Повечето от тях са от Китай, Япония и Южна Корея, което обяснява и обемите, но постепенно континентите се разширяват (със или без ИИ).

Насочваме се към технологиите… отдалеч. Японският инженер Масахиро Хара измисля QR кода през 1994 г., именно докато играе го през обедната си почивка. Дъската го вдъхновява с идеята за двуизмерния пикселиран код, с който днес сме заобиколени отвсякъде.

 

 

Говори ми

Ето че се озоваваме точно преди десетилетие. 9 март 2016 г., решителната битка. Абсолютният световен шампион по го Ли Седол се изправя в последното сражение, което може да реши всичко. Срещу него е AlphaGo – суперпрограма, разработена специално за това състезание, както гласи и името ѝ. Неин създател е екипът на DeepMind, подразделението на Гугъл, което се занимава с разработването на изкуствен интелект.

Ще се изиграят точно пет битки, човекът още не го знае, но вече е обречен да загуби и тази надпревара с машината, при това с показателния резултат 1:4.

Най-интересното се случва във втората партия. 37-и ход, всичко се движи според очакванията, двамата състезатели се надлъгват с познати идеи и стратегии…, когато изведнъж AlphaGo изиграва напълно неочакван, на пръв поглед безумен ход. Коментаторите, сред които са състезатели с огромен опит, веднага отбелязват, че машината е допуснала грешка и дава огромен шанс на съперника си.

 

Гордост и предразсъдъци

Ли Седол обаче не мисли така и се оттегля за близо четвърт час, за да намери отговор.

От DeepMind по-късно ще отбележат, че според техните оценки това е ход, за който би имало шанс 1:10 000 да бъде избран от човек в същата ситуация.

Ли не успява да се съвземе, ходът се оказва изключително успешен. После световният шампион ще разкаже за усещанията си – за пръв път осъзнава, че срещу себе си няма човек, а нещо, което може да мисли по напълно различен начин. И няма да успее да се съвземе, докато битката бива изгубена.

Един малък нюанс, който често се пропуска. В четвъртата партия – единствената, която Ли печели, той също прави легендарен и нестандартен ход, който му носи победата. Поуките оставям на вас.

 

 

Голо оръжие

Ход 37 обаче се превръща в своеобразна емблема на ИИ революцията през последните години, а за това определено допринася фактът, че той е водеща тема в няколко от книгите на Ювал Ноа Харари.

За него ход 37 не е спортен детайл, а символ на големите въпроси на нашето време. Именно той е една от причините историкът-философ да говори за ИИ не само като за изкуствен интелект, а и като „извънземен интелект“, нещо чуждо спрямо човешката психика и интуиция.

Го е идеалният пример: игра с хилядолетна култура, школи, философии, правила на добрия вкус. В метафората на Харари хората са обикаляли определени „острови“ в пейзажа на играта и са ги взели за целия свят. После идва AlphaGo и за нула време открива „нови континенти“ – стратегии, които десетките милиони играчи не са проумявали. Ход 37 показва свободата на ИИ от ограниченията на човешките умове, които по навик не „стъпват“ в някои зони на възможното.

 

 

Гоу аут!

Редом с ентусиазма обаче идва и опасността. Ход 37 ни показва и непроницаемостта на системите. Дори след триумфа екипът на победителите не е способен да обясни ясно защо AlphaGo е избрал точно този ход.

Така ИИ е едновременно радикално новаторски (като открива „континенти“, които хората не виждат) и радикално непрозрачен (взима ключови решения без човешки разбираема причинност). Нещо, впрочем, в което днес лесно можем да се убедим, гледайки напредъка на тази сфера.

Според Харари днес се възхищаваме, че ИИ е открил „нов континент“ в го, утре ще го повторим във финансите, изкуството, киберсигурността. Но какво ще правим, когато системите взимат решения по начини, които не можем да проверим смислено? Докато пропускаме опасностите…

Но какви опасности тук? Събрали сме се да играем! Защото, както отново казва Харари, ход 37 може да бъде, но не е задължително край на човешката креативност. А дали ще е така – зависи от нас.

В случая с го асоциацията е повече от оптимистична. След загубата хората не просто не спряха да харесват играта, точно обратното – тя е по-популярна от всякога! Появяват се клубове, онлайн форуми, все повече професионални играчи се катерят по строгата йерархия на древното състезание.

 

 

Горещо пладне

Нещо повече – за много от стратегиите, казват специалистите, човешките играчи са разчупили мисленето си. След хилядолетия на осмисляне на играта, се появяват огромни нововъведения!

Така стигаме и до черешката на тортата – AlphaGo се отблагодари на създателя си за добрата реклама, като му осигури… Нобелова награда. Демис Хасабис получи признанието за химия за предсказването на структурата на протеини. Като компютърната програма, с която го постигна, е базирана до голяма степен именно върху разработките на AlphaGo. Нещо повече – това е и първият Нобел в съвременната история на ИИ.

Го е абстрактна и много интуитивна игра, която не е математически измерима. Преди в битката да влезе изкуственият интелект, когато някой майстор направел силен и неочакван ход, се казвало, че е „вдъхновен от боговете“. Нещо повече – истинските майстори рядко могат да обяснят подобно решение логически, по-скоро казват, че са го усетили.

В резултат от навлизането на машината стават популярни начални ходове, които преди никой не би си помислил да използва. Постепенно дори в битките между топ играчи анализите показват огромен брой от идеите, дошли от изкуствения интелект. И няма как да е иначе – подобно на шаха, днес в лицето на алгоритмите дори най-добрите имат мечтания спаринг партньор, от който да се учат. И който, вече едва ли не по подразбиране, е по-силен от тях. Но какво от това?

Интересен парадокс: от една страна ИИ разширява знанието, откривайки ходове, които хората не са виждали, от друга може да води до унифициране, когато всички учат от един и същи „майстор“.

 

 

Готини хора

Историята на го е пълна с много любопитни щрихи, а въпреки всички тях, то си остава просто… игра. Която си струва да опитате и вие, а ето че вече може да се случи и в България! След дългогодишна пауза, в края на март, точно 10 години след знаменитата битка на човека и компютъра, ще бъде организиран български шампионат по го!

Съорганизатори са институтът „Конфуций“ и Българската го асоциация, турнирът е официален и към европейската федерация. Шампионатът ще се проведе на 21 и 22 март в сградата на института „Конфуций“ в София на бул. „Тодор Александров“ 79. Форматът е отворен, поканени са състезатели от цяла Европа.

Но дори да ви е рано за състезание, никога не е късно да опитате. Можете да го направите с „Атари Сафари“ – група ентусиасти, които през последните години полагат сериозни усилия да популяризират играта с ежеседмични събития. Можете да ги срещнете в София всеки вторник от 18,30 ч в “The Grumpy Dwarf” на ул. „Позитано“ № 3. Успех!

Повече информация ще намерите тук.