“Nothing, Forever” – как продължава „Дързост и красота“ в света на ИИ?

май 9, 2023 | Истории

“Nothing, Forever” – как продължава „Дързост и красота“ в света на ИИ?

9 май 2023 | Истории

“Nothing, Forever” – „Нищо завинаги“, е едно начинание толкова шантаво, колкото и самото заглавие. На пръв поглед е доста забавно – сериал, своеобразно продължение на култовия ситком „Зайнфелд“, който върви без пауза, без сюжетът да се повтаря. Когато и да отворите прозореца в браузъра си, ще видите нов, различен сюжет, а ако си платите… може дори сами да се появите сред героите.

Той обаче дава много поводи да се замислим за бъдещето на изкуството и на забавлението в епохата на изкуствения интелект.

Представяте ли си любимият ви писател – Маркес, Гришам, Господинов, или който и да било друг, да напише следващата си книга специално за вас? Или пък любимият ви режисьор – Спилбърг, Ноулан, Въло Радев, или който и да било друг, да събере любимите ви актьори и да разкаже специално за вас историята, която най-силно би ви развълнувала?

Е, с помощта на напредъка на технологиите съвсем не е далеч моментът, когато това ще е възможно. Да, първо с доста несъвършенства, но все по-умело и умело ще получаваме онова съдържание, което най-силно би ни заинтригувало. Персонализирано изкуството.

Мечта ли е това, отделна парадигма? Или краят на човешкото творчество по начина, по който го възприемаме до днес?

 

Nothing, Forever

„Зайнфелд“

 

Докато свят светува

Помните ли Рич Форестър, легендарния мачо от „Дързост и красота“, който не спираше да владее сърцата към няколко хиляди епизода? Между другото, той още е „жив“, вече го играе четвърти актьор, сериалът си тече. Макар да нямам особени естетически критерии за мъжка красота, нивото в тази посока не ми се струва, че върви нагоре, както това в развитието на изкуствения интелект. Ех, дори „Дързост и красота“ не опазиха. А какви сериали имаше едно време…

Проектът „Нищо завинаги“ ни връща в носталгичните времена, когато култовите сапунени опери опразваха улиците… само че на чисто нов глас.

Ако отворите сайта… , първо ще ви се стори крайно нелепо. Попадате в нещо, което по графика прилича на 90-тарска компютърна игра. Да, звукът е като от сериал, ако сте свикнали да слушате на английски, бързо ще се включите. Диалозите от време на време се получават направо убедителни. В духа на едновремешните ситкомове, през няколко секунди се чува и смехът на зрителите…

Да, „Нищо завинаги“ е по-скоро социален експеримент, отколкото шедьовър. И все пак той е показателен, защото… улавя уж най-трудното, хумора.

 

Всекиму според потребностите

В изкуството винаги има доза магия. Има го и духа на времето, има я непреходната сила на момента, има го дори късмета. Да уловиш мига, да намериш пътя към сърцата на почитателите, на издателите, продуцентите… Изкуството е и ще си остане магия. Въпросът не е дали алгоритмите ще могат да я повторят.

Няма.

Но същинският въпрос е доколко ще успеят неразличимо да я уподобят. И тук идват измеренията, в които ни очакват изненади.

„Нищо завинаги“ се ражда малко преди Коледа, създателите на „сериала“ избират онлайн платформата Twitch, която е достатъчно провокативна. Тя е място за споделяне не излъчвания на живо от най-различен характер, често става дума за компютърни игри.

„Сериалът“ бързо става популярен. Той разчита на популярната платформа GPT-3, за да се генерира в реално време сюжет. Да се появяват, макар и доста несъвършени, образи, гарнирани с шеговитите реплики и смеха. Всичко това идва по връзката с невронната мрежа, която първа показа колко са напреднали тези технологии, а после даде всичко това и на широката аудитория чрез прословутия ChatGPT.

 

Nothing, Forever

„Дързост и красота“ с първия „вариант“ на Рич Форестър

 

Пътеводна светлина

„Зайнфелд“ е култов американски сериал, символ на модерните през 90-те ситуационни комедии, излъчва се в 9 сезона и общо 180 епизода между 1989 и 1998 г. Сюжетът му… не е прекалено остроумен, създателят му Джери Зайнфелд рисува някакъв художествен образ на своя живот, подход, който после ще се повтори в много от дългогодишните и любими на поколения сериали.

Само че в една от сериите Джери ще си признае, че всъщност това, за което се разказва в сериала, е „нищо“. Да, надали бихме обвинили в „дълбочина на сюжета“ и следващите поредици, независимо дали те са „Касандра“, „Приятели“, „Как се запознах с майка ви“… Сериалите са си моментно забавление, което бързо забравяме.

Но явно не всички са забравили думите на Джери Зайнфелд, защото тяхната генерирана от алгоритъма версия започва да отеква онлайн с нова сила в „Нищо завинаги“.

Как точно е дообучена невронната мрежа за момента е тайна, но и не е толкова важно. Факт е, че новите серии на „Зайнфелд“ изведнъж потичат в мрежата с проекта „Нищо завинаги“. Да, героите имат леко променени имена, но шоуто бързо трупа фенове.

Започват да го следят постоянно петцифрен брой потребители, интересът расте. Платформата се издържа с дарения. 5 долара и помагате за това сериалът да продължава и продължава. 365 дни, 24 часа, без нещо да се повтори. Когато и да влезете, съдържанието е ново, актуално… Увличащо достатъчно, за да изгубите няколко часа в гледане и същевременно готово да ви посрещне и след няколко дни, без да сте пропуснали нещо съществено.

 

Nothing, Forever

 

Имало едно време един ИИ…

Стартът е на 14 декември 2022-а, продукцията е на специално създадената за целта компания Mismatch Media. Проектът е дело на двама любопитни програмисти – Скайлър Хартъл е продуктов мениджър в софтуерната платформа на Microsoft – Azure, а Браян Хаберсбергер е физик, специалист в областта на полимерите.

Двамата се срещат случайно, обединени от любовта по компютърната игра Team Fortress 2.

Разбира се, името на проекта е вдъхновено от „Всичко навсякъде наведнъж“ (Everything Everywhere All at Once), заглавието, което обра последните оскари и със сериозната си еклектичност се оказа сериозно предизвикателство за диванните кинокритици в българските социални мрежи.

Казват, че идеята за сериала идва от суперстрания (дори като за него) проект на Дейвид Линч „Зайци“. В поредицата от кратки серии трима актьори от популярния му филм „Мълхоланд Драйв“, сред които е и Наоми Уотс, седят в една стая и разговарят, облечени… да, като зайци. Диалозите са полуабсурдни, сериалът също е по-скоро социален експеримент, отколкото кино. Признавам ви, пуснах си го за малко и на неговия фон… „Нищо завинаги“ блести и със сюжет, и с чувство за хумор.

„Бакалията не е най-доброто място да слушате клюки за знаменитости. Трудно е да оцениш сочните подробности, докато взимаш кора с яйца“, казва главният герой в онлайн сериала, а, както описва един от коментаторите, не е ясно дали записаният смях на публиката не се активира заради цените на яйцата, с които ни посрещна този Великден.

 

Nothing, Forever

 

Strawberry fields forever

Трудно е да се опишат шегите, знаете. Какво е искал да каже авторът. Стигнем ли до нуждата да ги описваме, вече не са шеги. И все пак, оказва се, че явно на алгоритъма му се получава. Продуцентите казват, че е било достатъчно да дообучат алгоритмите с цялото течение на „Зайнфелд“, за да получат търсения резултат. Факт е, че се събират доста хиляди хора, на които им става интересно, те се заслушват и заглеждат във вечната приказка.

После изведнъж го спира самата платформа. Злите езици твърдят, че причината е в това, че изведнъж Джери и другите участници в пикселизирания сериал… започват да се държат невъзпитано.

От Twitch не дават публично обяснение, но неофициално става ясно, че причината са груби шеги, насочени срещу хората с различна сексуална ориентация. Донякъде обяснимо, предвид факта, че в основата стоят шеги от края на 80-те, когато на темата се гледаше по доста различен начин. Може би това е една от причините след паузата сюжетът рязко да се смени.

 

Nothing, Forever

 

Понякога съм бяла и добра

Създателите обвиняват за изникналия проблем системите за безопасност на платформите, които ползват – тема, за която все повече ще се говори в контекста на изкуствения интелект.

Зрители разказват как главният герой Лари се пошегувал, сравнявайки смяната на пола с психическо заболяване, а после се учудил: „Ама защо никой не се смее? Къде изчезнаха всички?“.

Twitch спира излъчването на 6 февруари, то продължава отново на 8 март тази година. Новите „серии“ създателите на шоуто наричат втори сезон. Избират изцяло нови герои, Лари вече е Лео и е блогър. Промяната обаче разочарова огромна част от почитателите, свикнали да се забавляват с познатото от „Зайнфелд“ чувство за хумор. Ето колко бързо се забравя какво точно гледаш и как се топи границата между създадения и генерирания сериал…

Платформата се издържа с дарения. Както описват създателите, целта им не е печалба, а социален експеримент, а в бъдеще – и платформа, където да могат да са правят много други подобни проекти. И все пак, за да съществува сериалът, са нужни определени разходи, главно за ИИ-платформите, които се използват в различни етапи от създаването му.

 

Nothing, Forever

 

Играта на играчките

Любопитно е, че до неотдавна срещу дарение от 1000$ те обещаваха дори да се появите като герои в самия сериал. Доста изкусително! Сред феновете, решили се на такова дарение, е инфлуенсърът Феликс Легиел, познат и като xQc. Не става ясно как точно той става част от сюжета, а напоследък и възможността за такова дарение е премахната.

Както пише в самото описание, „вижте, не бихме се застъпили за подобна стъпка. Най-вероятно е доста глупаво да дарите толкова. Но ако го направите… ще създадем герой, базиран на вашите характеристики и понякога ще се появявате в шоуто. Ще отмене определено време, ще ви кажем, когато се случи…, но ще се случи!“.

Факт е, че технически се знае малко за това какво точно се подава към алгоритмите, на базата на което те да генерират съдържанието. До определен момент създателите твърдят, че значение имат и чатовете, и обсъжданията на зрителите, после признават, че това е по-скоро идея за бъдещето.

 

 

Приказка без край

За създаването на сценария се използва платформата GPT-3, за претворяването му в изображения – DALL·E. „Вечният сериал“ използва логиката на процедурното програмиране – задават се основни логични рамки и процедури, на базата на които алгоритъмът може да генерира огромен, неочакван брой различни подсюжети и детайли.

Знае се, че за генерирането на сюжета се използва функция на платформата Azure, написана на езика за програмиране TypeScript. Моделът за машинно самообучение е на Python чрез TensorFlow, а картината се „рисува“ чрез Unity и C#.

„Нищо завинаги“ преди 4 години, беше замислен като арт проект, пародия на ситкомите от 90-те години“, казва Скайлър Хартъл. „Голямото ни творческо вдъхновение първоначално бяха „Зайците“ на Линч, но оттогава се развихме много. Днес силно вярваме, че тези форми на генеративни медии са бъдещето и нашата цел е да създадем шоу, което е също толкова силно, или дори по-силно, от всяка медия, съществуваща днес на Земята“.

„Генеративните медии стават по-добри, според нас в бъдещия еквивалент на Netflix ще можете да гледате любимото си шоу непрекъснато, без прекъсване, колкото искате“, допълва Хартъл. „Не просто ще имате седем сезона на любимото си шоу, а стотици сезони, колкото и когато пожелаете. Опитът ни доказа, че можем да създадем шоу, което да генерира забавно съдържание завинаги. Следващата стъпка е да вдигнем нивото и да добавим още и още подобни проекти“.

 

Не се филмирай!

Дали двамата ще забогатеят? Може би поне не толкова бързо. Да, „Нищо завинаги“ може да привлече погледа ви, дори да ви позабавлява, ако си падате по по-„нърдовски“, както бихме казали днес, или зубърски хумор.

И все пак, този проект е по-интересен в ролята си на възможен предтеча на нещо значително по-голямо.

Технологиите ще напреднат, пикселите ще се изгладят. Развиването на сюжети също ще напредне. Тогава дали ще има смисъл от филми като днешните? Или просто алгоритъмът ще може да ни ги генерира персонално, на базата на предпочитанията, на реакциите, на мислите ни? Като нищо, дори и без допълнително заплащане, и ние самите ще можем да се появим в сюжета, отстрани, или пък… като главни герои? А ако към всичко това добавим и триизмерността, бавещата се, но все още изкусителна за мнозина метавселена? А интерактивността, възможностите за компютърните игри?

Може ли забавлението на бъдещето да е близък до съвършената реалистичност триизмерен филм, създаден изцяло според собствените ни предпочитания и управляван на базата на тях?

Дали на фона на всичко това ще оцелеят телевизията, киното…, литературата? Опитът показва, че всяко следващо по-впечатляващо, по-„мързеливо“, по-зрелищно и персонализирано забавление в историята ако не убива, то поне силно маргинализира предходните…

 

Nothing, Forever

„Робинята Изаура“

 

„Робинята Изаура“ от Карлос Саура

Днес, ако учите маркетинг, ще ви кажат, че всичко е „сторителинг“. Да, човекът има нужда от истории, по-силни и вълнуващи, отколкото може да му ги даде фийдът, отколкото се справят да му създадат и медиите, и масовата култура. Дори от родените в TikTok, поне не и за поколенията, които не са свикнали с него.

Интересен е фактът, че „Нищо завинаги“ губи, защото се откъсва от успешната си логика, от доказаната история и модел, но иначе се оказва изключително успешно начинание. Алгоритъмът да стъпи на шеги, които са доказани и… смешни за дадена аудитория.

Дали шегите му наистина са остроумни? Определено не, но на фона на нещата, на които последното десетилетие се смеем като телевизионен хумор… хм, звучат като висш пилотаж в хумора. Не знам за вас, но аз не горя от нетърпение да дочакам алгоритъм, който ще предава 24 часа смеха в духа на „Комиците“. Но пък такъв, който се върне към наистина забавните български филми… Или пък в нов прочит на Удхаус? На Дъглас Адамс?

Технологиите, базирани на изкуствен интелект са способни на все повече впечатляващи успехи и в областта на развлеченията, и на културата. И докато новите решения бликат едно след друго, по-важно е да помислим за парадигмата. Готови ли сме да се потопим доколкова в технологиите и как ще ни се отрази това?

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This