“Nothing, Forever” – как продължава „Дързост и красота“ в света на ИИ?

май 9, 2023 | Истории

“Nothing, Forever” – как продължава „Дързост и красота“ в света на ИИ?

9 май 2023 | Истории

“Nothing, Forever” – „Нищо завинаги“, е едно начинание толкова шантаво, колкото и самото заглавие. На пръв поглед е доста забавно – сериал, своеобразно продължение на култовия ситком „Зайнфелд“, който върви без пауза, без сюжетът да се повтаря. Когато и да отворите прозореца в браузъра си, ще видите нов, различен сюжет, а ако си платите… може дори сами да се появите сред героите.

Той обаче дава много поводи да се замислим за бъдещето на изкуството и на забавлението в епохата на изкуствения интелект.

Представяте ли си любимият ви писател – Маркес, Гришам, Господинов, или който и да било друг, да напише следващата си книга специално за вас? Или пък любимият ви режисьор – Спилбърг, Ноулан, Въло Радев, или който и да било друг, да събере любимите ви актьори и да разкаже специално за вас историята, която най-силно би ви развълнувала?

Е, с помощта на напредъка на технологиите съвсем не е далеч моментът, когато това ще е възможно. Да, първо с доста несъвършенства, но все по-умело и умело ще получаваме онова съдържание, което най-силно би ни заинтригувало. Персонализирано изкуството.

Мечта ли е това, отделна парадигма? Или краят на човешкото творчество по начина, по който го възприемаме до днес?

 

Nothing, Forever

„Зайнфелд“

 

Докато свят светува

Помните ли Рич Форестър, легендарния мачо от „Дързост и красота“, който не спираше да владее сърцата към няколко хиляди епизода? Между другото, той още е „жив“, вече го играе четвърти актьор, сериалът си тече. Макар да нямам особени естетически критерии за мъжка красота, нивото в тази посока не ми се струва, че върви нагоре, както това в развитието на изкуствения интелект. Ех, дори „Дързост и красота“ не опазиха. А какви сериали имаше едно време…

Проектът „Нищо завинаги“ ни връща в носталгичните времена, когато култовите сапунени опери опразваха улиците… само че на чисто нов глас.

Ако отворите сайта… , първо ще ви се стори крайно нелепо. Попадате в нещо, което по графика прилича на 90-тарска компютърна игра. Да, звукът е като от сериал, ако сте свикнали да слушате на английски, бързо ще се включите. Диалозите от време на време се получават направо убедителни. В духа на едновремешните ситкомове, през няколко секунди се чува и смехът на зрителите…

Да, „Нищо завинаги“ е по-скоро социален експеримент, отколкото шедьовър. И все пак той е показателен, защото… улавя уж най-трудното, хумора.

 

Всекиму според потребностите

В изкуството винаги има доза магия. Има го и духа на времето, има я непреходната сила на момента, има го дори късмета. Да уловиш мига, да намериш пътя към сърцата на почитателите, на издателите, продуцентите… Изкуството е и ще си остане магия. Въпросът не е дали алгоритмите ще могат да я повторят.

Няма.

Но същинският въпрос е доколко ще успеят неразличимо да я уподобят. И тук идват измеренията, в които ни очакват изненади.

„Нищо завинаги“ се ражда малко преди Коледа, създателите на „сериала“ избират онлайн платформата Twitch, която е достатъчно провокативна. Тя е място за споделяне не излъчвания на живо от най-различен характер, често става дума за компютърни игри.

„Сериалът“ бързо става популярен. Той разчита на популярната платформа GPT-3, за да се генерира в реално време сюжет. Да се появяват, макар и доста несъвършени, образи, гарнирани с шеговитите реплики и смеха. Всичко това идва по връзката с невронната мрежа, която първа показа колко са напреднали тези технологии, а после даде всичко това и на широката аудитория чрез прословутия ChatGPT.

 

Nothing, Forever

„Дързост и красота“ с първия „вариант“ на Рич Форестър

 

Пътеводна светлина

„Зайнфелд“ е култов американски сериал, символ на модерните през 90-те ситуационни комедии, излъчва се в 9 сезона и общо 180 епизода между 1989 и 1998 г. Сюжетът му… не е прекалено остроумен, създателят му Джери Зайнфелд рисува някакъв художествен образ на своя живот, подход, който после ще се повтори в много от дългогодишните и любими на поколения сериали.

Само че в една от сериите Джери ще си признае, че всъщност това, за което се разказва в сериала, е „нищо“. Да, надали бихме обвинили в „дълбочина на сюжета“ и следващите поредици, независимо дали те са „Касандра“, „Приятели“, „Как се запознах с майка ви“… Сериалите са си моментно забавление, което бързо забравяме.

Но явно не всички са забравили думите на Джери Зайнфелд, защото тяхната генерирана от алгоритъма версия започва да отеква онлайн с нова сила в „Нищо завинаги“.

Как точно е дообучена невронната мрежа за момента е тайна, но и не е толкова важно. Факт е, че новите серии на „Зайнфелд“ изведнъж потичат в мрежата с проекта „Нищо завинаги“. Да, героите имат леко променени имена, но шоуто бързо трупа фенове.

Започват да го следят постоянно петцифрен брой потребители, интересът расте. Платформата се издържа с дарения. 5 долара и помагате за това сериалът да продължава и продължава. 365 дни, 24 часа, без нещо да се повтори. Когато и да влезете, съдържанието е ново, актуално… Увличащо достатъчно, за да изгубите няколко часа в гледане и същевременно готово да ви посрещне и след няколко дни, без да сте пропуснали нещо съществено.

 

Nothing, Forever

 

Имало едно време един ИИ…

Стартът е на 14 декември 2022-а, продукцията е на специално създадената за целта компания Mismatch Media. Проектът е дело на двама любопитни програмисти – Скайлър Хартъл е продуктов мениджър в софтуерната платформа на Microsoft – Azure, а Браян Хаберсбергер е физик, специалист в областта на полимерите.

Двамата се срещат случайно, обединени от любовта по компютърната игра Team Fortress 2.

Разбира се, името на проекта е вдъхновено от „Всичко навсякъде наведнъж“ (Everything Everywhere All at Once), заглавието, което обра последните оскари и със сериозната си еклектичност се оказа сериозно предизвикателство за диванните кинокритици в българските социални мрежи.

Казват, че идеята за сериала идва от суперстрания (дори като за него) проект на Дейвид Линч „Зайци“. В поредицата от кратки серии трима актьори от популярния му филм „Мълхоланд Драйв“, сред които е и Наоми Уотс, седят в една стая и разговарят, облечени… да, като зайци. Диалозите са полуабсурдни, сериалът също е по-скоро социален експеримент, отколкото кино. Признавам ви, пуснах си го за малко и на неговия фон… „Нищо завинаги“ блести и със сюжет, и с чувство за хумор.

„Бакалията не е най-доброто място да слушате клюки за знаменитости. Трудно е да оцениш сочните подробности, докато взимаш кора с яйца“, казва главният герой в онлайн сериала, а, както описва един от коментаторите, не е ясно дали записаният смях на публиката не се активира заради цените на яйцата, с които ни посрещна този Великден.

 

Nothing, Forever

 

Strawberry fields forever

Трудно е да се опишат шегите, знаете. Какво е искал да каже авторът. Стигнем ли до нуждата да ги описваме, вече не са шеги. И все пак, оказва се, че явно на алгоритъма му се получава. Продуцентите казват, че е било достатъчно да дообучат алгоритмите с цялото течение на „Зайнфелд“, за да получат търсения резултат. Факт е, че се събират доста хиляди хора, на които им става интересно, те се заслушват и заглеждат във вечната приказка.

После изведнъж го спира самата платформа. Злите езици твърдят, че причината е в това, че изведнъж Джери и другите участници в пикселизирания сериал… започват да се държат невъзпитано.

От Twitch не дават публично обяснение, но неофициално става ясно, че причината са груби шеги, насочени срещу хората с различна сексуална ориентация. Донякъде обяснимо, предвид факта, че в основата стоят шеги от края на 80-те, когато на темата се гледаше по доста различен начин. Може би това е една от причините след паузата сюжетът рязко да се смени.

 

Nothing, Forever

 

Понякога съм бяла и добра

Създателите обвиняват за изникналия проблем системите за безопасност на платформите, които ползват – тема, за която все повече ще се говори в контекста на изкуствения интелект.

Зрители разказват как главният герой Лари се пошегувал, сравнявайки смяната на пола с психическо заболяване, а после се учудил: „Ама защо никой не се смее? Къде изчезнаха всички?“.

Twitch спира излъчването на 6 февруари, то продължава отново на 8 март тази година. Новите „серии“ създателите на шоуто наричат втори сезон. Избират изцяло нови герои, Лари вече е Лео и е блогър. Промяната обаче разочарова огромна част от почитателите, свикнали да се забавляват с познатото от „Зайнфелд“ чувство за хумор. Ето колко бързо се забравя какво точно гледаш и как се топи границата между създадения и генерирания сериал…

Платформата се издържа с дарения. Както описват създателите, целта им не е печалба, а социален експеримент, а в бъдеще – и платформа, където да могат да са правят много други подобни проекти. И все пак, за да съществува сериалът, са нужни определени разходи, главно за ИИ-платформите, които се използват в различни етапи от създаването му.

 

Nothing, Forever

 

Играта на играчките

Любопитно е, че до неотдавна срещу дарение от 1000$ те обещаваха дори да се появите като герои в самия сериал. Доста изкусително! Сред феновете, решили се на такова дарение, е инфлуенсърът Феликс Легиел, познат и като xQc. Не става ясно как точно той става част от сюжета, а напоследък и възможността за такова дарение е премахната.

Както пише в самото описание, „вижте, не бихме се застъпили за подобна стъпка. Най-вероятно е доста глупаво да дарите толкова. Но ако го направите… ще създадем герой, базиран на вашите характеристики и понякога ще се появявате в шоуто. Ще отмене определено време, ще ви кажем, когато се случи…, но ще се случи!“.

Факт е, че технически се знае малко за това какво точно се подава към алгоритмите, на базата на което те да генерират съдържанието. До определен момент създателите твърдят, че значение имат и чатовете, и обсъжданията на зрителите, после признават, че това е по-скоро идея за бъдещето.

 

 

Приказка без край

За създаването на сценария се използва платформата GPT-3, за претворяването му в изображения – DALL·E. „Вечният сериал“ използва логиката на процедурното програмиране – задават се основни логични рамки и процедури, на базата на които алгоритъмът може да генерира огромен, неочакван брой различни подсюжети и детайли.

Знае се, че за генерирането на сюжета се използва функция на платформата Azure, написана на езика за програмиране TypeScript. Моделът за машинно самообучение е на Python чрез TensorFlow, а картината се „рисува“ чрез Unity и C#.

„Нищо завинаги“ преди 4 години, беше замислен като арт проект, пародия на ситкомите от 90-те години“, казва Скайлър Хартъл. „Голямото ни творческо вдъхновение първоначално бяха „Зайците“ на Линч, но оттогава се развихме много. Днес силно вярваме, че тези форми на генеративни медии са бъдещето и нашата цел е да създадем шоу, което е също толкова силно, или дори по-силно, от всяка медия, съществуваща днес на Земята“.

„Генеративните медии стават по-добри, според нас в бъдещия еквивалент на Netflix ще можете да гледате любимото си шоу непрекъснато, без прекъсване, колкото искате“, допълва Хартъл. „Не просто ще имате седем сезона на любимото си шоу, а стотици сезони, колкото и когато пожелаете. Опитът ни доказа, че можем да създадем шоу, което да генерира забавно съдържание завинаги. Следващата стъпка е да вдигнем нивото и да добавим още и още подобни проекти“.

 

Не се филмирай!

Дали двамата ще забогатеят? Може би поне не толкова бързо. Да, „Нищо завинаги“ може да привлече погледа ви, дори да ви позабавлява, ако си падате по по-„нърдовски“, както бихме казали днес, или зубърски хумор.

И все пак, този проект е по-интересен в ролята си на възможен предтеча на нещо значително по-голямо.

Технологиите ще напреднат, пикселите ще се изгладят. Развиването на сюжети също ще напредне. Тогава дали ще има смисъл от филми като днешните? Или просто алгоритъмът ще може да ни ги генерира персонално, на базата на предпочитанията, на реакциите, на мислите ни? Като нищо, дори и без допълнително заплащане, и ние самите ще можем да се появим в сюжета, отстрани, или пък… като главни герои? А ако към всичко това добавим и триизмерността, бавещата се, но все още изкусителна за мнозина метавселена? А интерактивността, възможностите за компютърните игри?

Може ли забавлението на бъдещето да е близък до съвършената реалистичност триизмерен филм, създаден изцяло според собствените ни предпочитания и управляван на базата на тях?

Дали на фона на всичко това ще оцелеят телевизията, киното…, литературата? Опитът показва, че всяко следващо по-впечатляващо, по-„мързеливо“, по-зрелищно и персонализирано забавление в историята ако не убива, то поне силно маргинализира предходните…

 

Nothing, Forever

„Робинята Изаура“

 

„Робинята Изаура“ от Карлос Саура

Днес, ако учите маркетинг, ще ви кажат, че всичко е „сторителинг“. Да, човекът има нужда от истории, по-силни и вълнуващи, отколкото може да му ги даде фийдът, отколкото се справят да му създадат и медиите, и масовата култура. Дори от родените в TikTok, поне не и за поколенията, които не са свикнали с него.

Интересен е фактът, че „Нищо завинаги“ губи, защото се откъсва от успешната си логика, от доказаната история и модел, но иначе се оказва изключително успешно начинание. Алгоритъмът да стъпи на шеги, които са доказани и… смешни за дадена аудитория.

Дали шегите му наистина са остроумни? Определено не, но на фона на нещата, на които последното десетилетие се смеем като телевизионен хумор… хм, звучат като висш пилотаж в хумора. Не знам за вас, но аз не горя от нетърпение да дочакам алгоритъм, който ще предава 24 часа смеха в духа на „Комиците“. Но пък такъв, който се върне към наистина забавните български филми… Или пък в нов прочит на Удхаус? На Дъглас Адамс?

Технологиите, базирани на изкуствен интелект са способни на все повече впечатляващи успехи и в областта на развлеченията, и на културата. И докато новите решения бликат едно след друго, по-важно е да помислим за парадигмата. Готови ли сме да се потопим доколкова в технологиите и как ще ни се отрази това?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This