“Nothing, Forever” – как продължава „Дързост и красота“ в света на ИИ?

май 9, 2023 | Истории

“Nothing, Forever” – как продължава „Дързост и красота“ в света на ИИ?

9 май 2023 | Истории

“Nothing, Forever” – „Нищо завинаги“, е едно начинание толкова шантаво, колкото и самото заглавие. На пръв поглед е доста забавно – сериал, своеобразно продължение на култовия ситком „Зайнфелд“, който върви без пауза, без сюжетът да се повтаря. Когато и да отворите прозореца в браузъра си, ще видите нов, различен сюжет, а ако си платите… може дори сами да се появите сред героите.

Той обаче дава много поводи да се замислим за бъдещето на изкуството и на забавлението в епохата на изкуствения интелект.

Представяте ли си любимият ви писател – Маркес, Гришам, Господинов, или който и да било друг, да напише следващата си книга специално за вас? Или пък любимият ви режисьор – Спилбърг, Ноулан, Въло Радев, или който и да било друг, да събере любимите ви актьори и да разкаже специално за вас историята, която най-силно би ви развълнувала?

Е, с помощта на напредъка на технологиите съвсем не е далеч моментът, когато това ще е възможно. Да, първо с доста несъвършенства, но все по-умело и умело ще получаваме онова съдържание, което най-силно би ни заинтригувало. Персонализирано изкуството.

Мечта ли е това, отделна парадигма? Или краят на човешкото творчество по начина, по който го възприемаме до днес?

 

Nothing, Forever

„Зайнфелд“

 

Докато свят светува

Помните ли Рич Форестър, легендарния мачо от „Дързост и красота“, който не спираше да владее сърцата към няколко хиляди епизода? Между другото, той още е „жив“, вече го играе четвърти актьор, сериалът си тече. Макар да нямам особени естетически критерии за мъжка красота, нивото в тази посока не ми се струва, че върви нагоре, както това в развитието на изкуствения интелект. Ех, дори „Дързост и красота“ не опазиха. А какви сериали имаше едно време…

Проектът „Нищо завинаги“ ни връща в носталгичните времена, когато култовите сапунени опери опразваха улиците… само че на чисто нов глас.

Ако отворите сайта… , първо ще ви се стори крайно нелепо. Попадате в нещо, което по графика прилича на 90-тарска компютърна игра. Да, звукът е като от сериал, ако сте свикнали да слушате на английски, бързо ще се включите. Диалозите от време на време се получават направо убедителни. В духа на едновремешните ситкомове, през няколко секунди се чува и смехът на зрителите…

Да, „Нищо завинаги“ е по-скоро социален експеримент, отколкото шедьовър. И все пак той е показателен, защото… улавя уж най-трудното, хумора.

 

Всекиму според потребностите

В изкуството винаги има доза магия. Има го и духа на времето, има я непреходната сила на момента, има го дори късмета. Да уловиш мига, да намериш пътя към сърцата на почитателите, на издателите, продуцентите… Изкуството е и ще си остане магия. Въпросът не е дали алгоритмите ще могат да я повторят.

Няма.

Но същинският въпрос е доколко ще успеят неразличимо да я уподобят. И тук идват измеренията, в които ни очакват изненади.

„Нищо завинаги“ се ражда малко преди Коледа, създателите на „сериала“ избират онлайн платформата Twitch, която е достатъчно провокативна. Тя е място за споделяне не излъчвания на живо от най-различен характер, често става дума за компютърни игри.

„Сериалът“ бързо става популярен. Той разчита на популярната платформа GPT-3, за да се генерира в реално време сюжет. Да се появяват, макар и доста несъвършени, образи, гарнирани с шеговитите реплики и смеха. Всичко това идва по връзката с невронната мрежа, която първа показа колко са напреднали тези технологии, а после даде всичко това и на широката аудитория чрез прословутия ChatGPT.

 

Nothing, Forever

„Дързост и красота“ с първия „вариант“ на Рич Форестър

 

Пътеводна светлина

„Зайнфелд“ е култов американски сериал, символ на модерните през 90-те ситуационни комедии, излъчва се в 9 сезона и общо 180 епизода между 1989 и 1998 г. Сюжетът му… не е прекалено остроумен, създателят му Джери Зайнфелд рисува някакъв художествен образ на своя живот, подход, който после ще се повтори в много от дългогодишните и любими на поколения сериали.

Само че в една от сериите Джери ще си признае, че всъщност това, за което се разказва в сериала, е „нищо“. Да, надали бихме обвинили в „дълбочина на сюжета“ и следващите поредици, независимо дали те са „Касандра“, „Приятели“, „Как се запознах с майка ви“… Сериалите са си моментно забавление, което бързо забравяме.

Но явно не всички са забравили думите на Джери Зайнфелд, защото тяхната генерирана от алгоритъма версия започва да отеква онлайн с нова сила в „Нищо завинаги“.

Как точно е дообучена невронната мрежа за момента е тайна, но и не е толкова важно. Факт е, че новите серии на „Зайнфелд“ изведнъж потичат в мрежата с проекта „Нищо завинаги“. Да, героите имат леко променени имена, но шоуто бързо трупа фенове.

Започват да го следят постоянно петцифрен брой потребители, интересът расте. Платформата се издържа с дарения. 5 долара и помагате за това сериалът да продължава и продължава. 365 дни, 24 часа, без нещо да се повтори. Когато и да влезете, съдържанието е ново, актуално… Увличащо достатъчно, за да изгубите няколко часа в гледане и същевременно готово да ви посрещне и след няколко дни, без да сте пропуснали нещо съществено.

 

Nothing, Forever

 

Имало едно време един ИИ…

Стартът е на 14 декември 2022-а, продукцията е на специално създадената за целта компания Mismatch Media. Проектът е дело на двама любопитни програмисти – Скайлър Хартъл е продуктов мениджър в софтуерната платформа на Microsoft – Azure, а Браян Хаберсбергер е физик, специалист в областта на полимерите.

Двамата се срещат случайно, обединени от любовта по компютърната игра Team Fortress 2.

Разбира се, името на проекта е вдъхновено от „Всичко навсякъде наведнъж“ (Everything Everywhere All at Once), заглавието, което обра последните оскари и със сериозната си еклектичност се оказа сериозно предизвикателство за диванните кинокритици в българските социални мрежи.

Казват, че идеята за сериала идва от суперстрания (дори като за него) проект на Дейвид Линч „Зайци“. В поредицата от кратки серии трима актьори от популярния му филм „Мълхоланд Драйв“, сред които е и Наоми Уотс, седят в една стая и разговарят, облечени… да, като зайци. Диалозите са полуабсурдни, сериалът също е по-скоро социален експеримент, отколкото кино. Признавам ви, пуснах си го за малко и на неговия фон… „Нищо завинаги“ блести и със сюжет, и с чувство за хумор.

„Бакалията не е най-доброто място да слушате клюки за знаменитости. Трудно е да оцениш сочните подробности, докато взимаш кора с яйца“, казва главният герой в онлайн сериала, а, както описва един от коментаторите, не е ясно дали записаният смях на публиката не се активира заради цените на яйцата, с които ни посрещна този Великден.

 

Nothing, Forever

 

Strawberry fields forever

Трудно е да се опишат шегите, знаете. Какво е искал да каже авторът. Стигнем ли до нуждата да ги описваме, вече не са шеги. И все пак, оказва се, че явно на алгоритъма му се получава. Продуцентите казват, че е било достатъчно да дообучат алгоритмите с цялото течение на „Зайнфелд“, за да получат търсения резултат. Факт е, че се събират доста хиляди хора, на които им става интересно, те се заслушват и заглеждат във вечната приказка.

После изведнъж го спира самата платформа. Злите езици твърдят, че причината е в това, че изведнъж Джери и другите участници в пикселизирания сериал… започват да се държат невъзпитано.

От Twitch не дават публично обяснение, но неофициално става ясно, че причината са груби шеги, насочени срещу хората с различна сексуална ориентация. Донякъде обяснимо, предвид факта, че в основата стоят шеги от края на 80-те, когато на темата се гледаше по доста различен начин. Може би това е една от причините след паузата сюжетът рязко да се смени.

 

Nothing, Forever

 

Понякога съм бяла и добра

Създателите обвиняват за изникналия проблем системите за безопасност на платформите, които ползват – тема, за която все повече ще се говори в контекста на изкуствения интелект.

Зрители разказват как главният герой Лари се пошегувал, сравнявайки смяната на пола с психическо заболяване, а после се учудил: „Ама защо никой не се смее? Къде изчезнаха всички?“.

Twitch спира излъчването на 6 февруари, то продължава отново на 8 март тази година. Новите „серии“ създателите на шоуто наричат втори сезон. Избират изцяло нови герои, Лари вече е Лео и е блогър. Промяната обаче разочарова огромна част от почитателите, свикнали да се забавляват с познатото от „Зайнфелд“ чувство за хумор. Ето колко бързо се забравя какво точно гледаш и как се топи границата между създадения и генерирания сериал…

Платформата се издържа с дарения. Както описват създателите, целта им не е печалба, а социален експеримент, а в бъдеще – и платформа, където да могат да са правят много други подобни проекти. И все пак, за да съществува сериалът, са нужни определени разходи, главно за ИИ-платформите, които се използват в различни етапи от създаването му.

 

Nothing, Forever

 

Играта на играчките

Любопитно е, че до неотдавна срещу дарение от 1000$ те обещаваха дори да се появите като герои в самия сериал. Доста изкусително! Сред феновете, решили се на такова дарение, е инфлуенсърът Феликс Легиел, познат и като xQc. Не става ясно как точно той става част от сюжета, а напоследък и възможността за такова дарение е премахната.

Както пише в самото описание, „вижте, не бихме се застъпили за подобна стъпка. Най-вероятно е доста глупаво да дарите толкова. Но ако го направите… ще създадем герой, базиран на вашите характеристики и понякога ще се появявате в шоуто. Ще отмене определено време, ще ви кажем, когато се случи…, но ще се случи!“.

Факт е, че технически се знае малко за това какво точно се подава към алгоритмите, на базата на което те да генерират съдържанието. До определен момент създателите твърдят, че значение имат и чатовете, и обсъжданията на зрителите, после признават, че това е по-скоро идея за бъдещето.

 

 

Приказка без край

За създаването на сценария се използва платформата GPT-3, за претворяването му в изображения – DALL·E. „Вечният сериал“ използва логиката на процедурното програмиране – задават се основни логични рамки и процедури, на базата на които алгоритъмът може да генерира огромен, неочакван брой различни подсюжети и детайли.

Знае се, че за генерирането на сюжета се използва функция на платформата Azure, написана на езика за програмиране TypeScript. Моделът за машинно самообучение е на Python чрез TensorFlow, а картината се „рисува“ чрез Unity и C#.

„Нищо завинаги“ преди 4 години, беше замислен като арт проект, пародия на ситкомите от 90-те години“, казва Скайлър Хартъл. „Голямото ни творческо вдъхновение първоначално бяха „Зайците“ на Линч, но оттогава се развихме много. Днес силно вярваме, че тези форми на генеративни медии са бъдещето и нашата цел е да създадем шоу, което е също толкова силно, или дори по-силно, от всяка медия, съществуваща днес на Земята“.

„Генеративните медии стават по-добри, според нас в бъдещия еквивалент на Netflix ще можете да гледате любимото си шоу непрекъснато, без прекъсване, колкото искате“, допълва Хартъл. „Не просто ще имате седем сезона на любимото си шоу, а стотици сезони, колкото и когато пожелаете. Опитът ни доказа, че можем да създадем шоу, което да генерира забавно съдържание завинаги. Следващата стъпка е да вдигнем нивото и да добавим още и още подобни проекти“.

 

Не се филмирай!

Дали двамата ще забогатеят? Може би поне не толкова бързо. Да, „Нищо завинаги“ може да привлече погледа ви, дори да ви позабавлява, ако си падате по по-„нърдовски“, както бихме казали днес, или зубърски хумор.

И все пак, този проект е по-интересен в ролята си на възможен предтеча на нещо значително по-голямо.

Технологиите ще напреднат, пикселите ще се изгладят. Развиването на сюжети също ще напредне. Тогава дали ще има смисъл от филми като днешните? Или просто алгоритъмът ще може да ни ги генерира персонално, на базата на предпочитанията, на реакциите, на мислите ни? Като нищо, дори и без допълнително заплащане, и ние самите ще можем да се появим в сюжета, отстрани, или пък… като главни герои? А ако към всичко това добавим и триизмерността, бавещата се, но все още изкусителна за мнозина метавселена? А интерактивността, възможностите за компютърните игри?

Може ли забавлението на бъдещето да е близък до съвършената реалистичност триизмерен филм, създаден изцяло според собствените ни предпочитания и управляван на базата на тях?

Дали на фона на всичко това ще оцелеят телевизията, киното…, литературата? Опитът показва, че всяко следващо по-впечатляващо, по-„мързеливо“, по-зрелищно и персонализирано забавление в историята ако не убива, то поне силно маргинализира предходните…

 

Nothing, Forever

„Робинята Изаура“

 

„Робинята Изаура“ от Карлос Саура

Днес, ако учите маркетинг, ще ви кажат, че всичко е „сторителинг“. Да, човекът има нужда от истории, по-силни и вълнуващи, отколкото може да му ги даде фийдът, отколкото се справят да му създадат и медиите, и масовата култура. Дори от родените в TikTok, поне не и за поколенията, които не са свикнали с него.

Интересен е фактът, че „Нищо завинаги“ губи, защото се откъсва от успешната си логика, от доказаната история и модел, но иначе се оказва изключително успешно начинание. Алгоритъмът да стъпи на шеги, които са доказани и… смешни за дадена аудитория.

Дали шегите му наистина са остроумни? Определено не, но на фона на нещата, на които последното десетилетие се смеем като телевизионен хумор… хм, звучат като висш пилотаж в хумора. Не знам за вас, но аз не горя от нетърпение да дочакам алгоритъм, който ще предава 24 часа смеха в духа на „Комиците“. Но пък такъв, който се върне към наистина забавните български филми… Или пък в нов прочит на Удхаус? На Дъглас Адамс?

Технологиите, базирани на изкуствен интелект са способни на все повече впечатляващи успехи и в областта на развлеченията, и на културата. И докато новите решения бликат едно след друго, по-важно е да помислим за парадигмата. Готови ли сме да се потопим доколкова в технологиите и как ще ни се отрази това?

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

23 март 2016 г. можеше да бъде апокалиптичен ден в историята на дигиталния свят, който надали ще се повтори. Netflix, Facebook и Spotify са само част от безбройните сайтове, които изведнъж се оказва, че… няма как да бъдат поддържани и обновени.
Защо ли? 28-годишният програмист Азер Кочулу просто е изтрил 11 фатални реда компютърен код.
Но как е възможно един непознат програмист да блокира сайтовете на световните гиганти? Защо в странния днешен онлайн свят неочаквано се оказва, че огромни, мултимилиардни проекти се крепят на раменете на доброволния труд на ентусиасти? Какво ли е накарало Азер да се ядоса толкова, че да отприщи в най-страховития му вид ефекта на пеперудата?
Понякога най-малките и уж безобидни редове код обръщат програмата…

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This