Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на днешния ден така, че да спечелиш и читателското внимание, и това на хората, които взимат решения… Превръща се в повече от супергеройска мисия, какво ще кажете! Сещам се само за един човек, който я е изпълнил, макар да няма типичните външни белези на Батман или Супермен.
Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Солта на земята
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.
1. „Имайки предвид размерите на опасността, изкуственият интелект би трябвало да интересува всеки човек. Макар че не всеки може да стане експерт в тази област, трябва да помним, че това е първата технология в историята, която може да взема решения и сама да формулира нови идеи. Всичките ни предишни изобретения са осигурявали нови сили на хората, тъй като без значение колко мощен бил един нов инструмент, решението как да бъде използван е било в ръцете ни. Ножовете и бомбите не решават сами кого да убият. Те са просто инструменти, лишени от интелект, който им позволява да обработват информация и да вземат независими решения. За разлика от тях изкуственият интелект е способен да обработва информация сам и може да замести хората в процеса на вземане на решения. Той не е инструмент, а активен фактор.“*
* Цитатите в са от новата книга на Ювал Ноа Харари „Nexus – кратка история на информационните мрежи от каменната епоха до ерата на изкуствения интелект“
Харари е легенда, мит, луксозен бранд. Да го поканиш да изнесе лекция може да струва шестцифрена сума в долари.
Макар сам да казва, че брандът е просто добре разказана история, която се е превърнала в много повече. Разказва ни за Сталин, който отказва на собствения си син да ползва името си като доказателство за авторитет, защото историята е много повече.
Време за раждане и време за умиране
Има и по-силна история, която е свързана с въпросния син на Сталин, но Харари е избрал именно другата. „Харари“, можете да чуете името му от толкова много посоки. В този сайт например го цитирам често с блестящата метафора, че човекът в днешното време не е венецът на творението, а просто едно същество, което лесно може да бъде (и вече е!) хакнато от алгоритмите.
Как се ражда легендата Харари? Труден въпрос, но самият Ювал е роден през 1976 г. в малкия израелски град Кирят Ата. Баща му е оръжеен инженер, майка му – офис мениджър.
2. „Как тече информацията? Както се вижда, новите информационни технологии от късната модерност водят до появата на демокрация и тоталитаризъм в големи мащаби. Има обаче ключови разлики в начина, по който двете системи използват информационните технологии. Демокрацията позволява на информацията да тече по много взаимно независими канали, вместо да преминава през центъра, съответно много независими центрове да я обработват и да вземат решения. Информацията циркулира свободно между частни компании, медии, общински власти, спортни асоциации, благотворителни дружества, семейства и отделни личност, без да преминава през някоя правителствена служба. От друга страна, тоталитаризмът се стреми цялата информация да преминава през центъра и не иска да има независими институции, които сами вземат решения.“
На 3 годинки вече вече може да чете, на 8 амбициозните родители го записват в училище за деца с изявени таланти. На 17 е приет да следва история и международни отношения в университета в Тел Авив.
Пословична е строгостта в родната му държава по отношение на военната служба, която обаче за него е спестена. Първо я отлага следването му в университета, после – медицински причини.
И до днес Харари, може би най-популярният мислител на новото време, живее в типичен квартал за средната класа на Тел Авив. Докато е сред любимите лектори на срещите в Давос, един от най-продаваните писатели на планетата. Въпреки това, казват, животът му е необичайно скромен. Далеч от светската суета, което, разбира се, няма как да не е свързано с националността му.
3. „Дълго време смятахме, че победата на демокрацията над тоталитаризма е окончателна. Тази победа обикновено се обяснява с фундаменталните ѝ предимства в обработката на информацията – тоталитаризмът не върши работа, тъй като се опитва да концентрира и обработи всички данни на едно място, което е крайно неефективно. В началото на XXI век изглежда, че бъдещето принадлежи на разпределените информационни мрежи и демокрацията. Оказва се, че това е погрешно. Всъщност поредната информационна революция, която тъкмо набира инерция, подготвя почвата за нов рунд в надпреварата между демокрацията и тоталитаризма.“
Специализира по темата за войните през Средновековието, продължава с докторат в Оксфорд
Искайте, и ще ви се даде
След като е завършил успешно доктората си, Харари се връща и започва да преподава на широк кръг специалности основите на историческата наука. Студентите обичат предмета и така се стига до поканата от издател Харари да събере лекциите си в книга. Така през 2011 г. излиза „Sapiens: кратка история на човечеството“, която в увлекателен разказ събира хилядолетията еволюция така, както я приема историкът. Три години по-късно е преведена на английски, а днес е издавана на повече от 50 езика. Книгата се задържа в топ три на „Ню Йорк Таймс“ цели 96 поредни седмици! Не романтична история, не трилър, а разказ на учен за миналото на човечеството…
“Sapiens” изстрелва
Харари показва как един конкретен вид примати се издига до ролята на властелин на планетата благодарение на богатото си въображение и умението да си сътрудничи в големи общества чрез споделени митове.
4. „Чрез умело използване на езика компютрите могат да направят и още една крачка. Разговаряйки и взаимодействайки с нас, те могат да изградят тясна връзка с хората и да се възползват от нея, за да ни повлияят. За да създадат такава фалшива близост, компютрите не се нуждаят от чувства, трябва само да се научат как да ни накарат да се привържем емоционално към тях.“
След като ни припомни откъде идваме, Харари насочи погледа си напред. През 2016 г. в „Homo Deus: кратка история на бъдещето“ историкът погледна към амбициите на човечеството да надскочи себе си, да победи старостта и смъртта и дори да „ъпгрейдне“ Homo sapiens до своеобразен бог
Гредата от твоето око
В тази книга Харари предсказва както главозамайващи достижения, така и мрачни сценарии. Предупреждава за появата до средата на века на нов вид хора – „безполезната класа“, която няма да може да се впише в пазара на труда
5. „Ние, хората, все още държим юздите. Не се знае докога ще бъде така, но все още имаме силата да променим тези нови реалности. За да го направим по мъдър начин, трябва да разбираме какво се случва. Когато пишем компютърна програма, ние не просто създаваме нов продукт, а променяме облика на политиката, обществото и културата, затова е добре да имаме добро разбиране за всяка от тези области. Освен това трябва да поемем отговорността за нещата, които правим.“
Но защо историк и то специалист по средновековните войни влезе в ролята на футуролог? Не мисля, че някой би могъл да намери достоен отговор. Разбира се, смелостта да навлезе в толкова различна посока му печели и критики, но не личи това да го смущава.
Следва сборникът с есета „21 урока за 21-ви век“, докато стигаме до най-новата му книга – „Nexus“ смело наднича в екзистенциалните въпроси за бъдещето на човека в ерата на изкуствения интелект. За поредната стъпка в изглеждащата вечна война между демократичните режими и автокрацията.
Поне според мен в тази си парадигма той се увлича в стереотипи, черно-бяло, емоционално мислене. Опитва да проектира явления от миналото в бъдещето, което, по всичко личи, е прекалено различно по толкова много причини. Но, сигурен съм, мнението ми не би смутило съветника на американски президенти и автор с многомилионни тиражи. Така че, ако го срещнете, можете не държа да му го спестите.
Любовта дълго търпи и е милостива
Харари силно (и според мен наивно) се застъпва за много строги регулации над изкуствения интелект. Защото отбелязва, че всеки фармацевтичен продукт минава през многогодишна оценка, преди да стигне до хората, а новите версии на изкуствения интелект, от които може да зависи бъдещето на цялото човечество, се пускат ей така, основно по решенията на технологичните лидери. Да, регулацията е прекрасна идея, поне до момента, когато си дадем сметка, че моделите стават все по-добри, работят с отворен код. И идеята за контрол над подобна технология спокойно може да наречем илюзия.
6. „Поражда се опасна асиметрия. Предводителите на информационната революция знаят много повече за технологиите от хората, които се очаква да ги регулират. Какъв тогава е смисълът да повтаряме, че клиентът винаги има право, а избирателят знае най-добре?
Nexus, връзка. Онова, което ни свързва като хора и което тепърва ни изправя пред огромното предизвикателство на технологиите, заради което го има и този сайт.
Успехът на книгите му го вдъхновява да основе Sapienship – организация, която цели да фокусира вниманието на обществото върху най-важните глобални предизвикателства
7. „Ключовият въпрос гласи: какво би било да живеем в новата компютърна мрежа, превръщайки се във все по-безпомощно малцинство? Как новата мрежа ще промени политиката, обществото, икономиката и всекидневието ни? Как бихме се чувствали, ако непрекъснато ни наблюдават, направляват, подтикват и санкционират милиарди нечовеци? Как ще трябва да се променим, за да се адаптираме, оцелеем и дори да благоденстваме в този поразителен нов свят?“
Сред другите му любими теми са правата на животните, особено на домашните. Заради това отдавна е веган, според него „индустриалното фермерство е едно от най-лошите престъпления в историята“, а „съдбата на животните, отглеждани там, е един от най-важните етични въпроси на нашето време“.
Истината ще ви направи свободни
Междувременно много са научните му книги по теми като бойните операции в епохата на рицарството, концепцията за „решаващите битки“ в световната история, зараждането на модерното военно дело.
8. „Краят на уединението. В свят, където хората наблюдават хора, уединението е състояние по подразбиране, но в свят, в който компютрите наблюдават хора, може да се окаже възможно за пръв път в историята напълно да унищожим личното пространство.“
Няма как, немалко са критиките към него – и за начина, по който представя историята, и за това, че често пише по теми, по които не е специалист. Според Иън Паркър „Харари не е измислил „голямата история“, а я е осъвременил с нотки на самопомощ и футурология, както и с високопарно, почти нихилистично спокойствие по отношение на човешкото страдание.“ Друга рецензия на “Sapiens” от Кристофър Робърт Халпайк гласи, че авторът „изненадващо малко е чел по доста съществени теми. Справедливо би било да се каже, че когато фактите му са общо взето верни, те не са нови, а когато се опитва да се изкаже самостоятелно, той често греши, понякога сериозно“.
Обичайте неприятелите си
Чак да се учуди човек, че не се случва само по нашите ширини, но често го наричат не историк, а специалист по „инфотейнмънт“. И все пак, особено във времената на разнищени авторитети и море от информация, силният му глас е важен и полезен.
9. „Можем ли все още да разговаряме едни с други? Цивилизациите се раждат от брака на бюрокрацията и митологията. Основаните на компютрите мрежи са нов тип бюрокрация, която е далеч по-могъща и неуморна от човешката бюрокрация, позната от миналото. Вероятно е тази мрежа да създаде интеркомпютърни технологии, които ще бъдат далеч по-сложни и чужди за нас от създадените от хората богове. Възможните ползи от тази мрежа са огромни. Потенциална вреда пък е унищожението на човешката цивилизация.“
Харари определено обича да провокира – остава в историята като първия лектор на конференциите TED, който се представя не лично, а чрез дигитален аватар.
Докато на фона на това самият Ювал… избягва технологиите. Допреди няколко години изобщо нямаше мобилен телефон, сега ползва примитивен вариант, защото казва, че му е нужен само докато е в чужбина, в случай на спешност.
В началото беше словото
Определя се като атеист, но е и почитател на медитацията – практикува по два часа всеки ден. Веднъж годишно се оттегля от света, за да медитира 30 или повече дни. Прекарва ги в тишина, без социални мрежи, дори без книги.
10. „На изборите в Германия през май 1928 г. нацистката партия печели под 3% от гласовете и наглед за републиката няма опасност. В рамките на по-малко от 5 години тя рухва, а Хитлер става абсолютен диктатор. Този обрат обикновено се обяснява с финансовата криза от 1929 г. и последвалата глобална депресия. Докато преди краха на американските борси през същата година безработицата в Германия е около 4,5%, в началото на 1932 г. тя вече е почти 25%.
Ако три години висока безработица могат да превърнат една привидно просперираща демокрация в най-жестокият тоталитарен режим, който познава историята, какво би се случило с демокрациите, когато през XXI век автоматизацията доведе до още по-големи смущения в трудовия пазар?“
И макар че живее скромно, в разгара на ковид пандемията, когато Доналд Тръмп ограничи американското финансиране на Световната здравна организация, фондацията му я подкрепи с 1 милион долара.
Политическите му виждания са ясно либерални, не е особен фен на израелския премиер Нетаняху и политиката му.
Давайте, и ще ви се даде
Кой е най-големият му страх? Че ще унищожим човечеството, без дори да разберем какво сме загубили. На кого се възхищава? В личен план – на приятелка, която е самотна майка на две деца в трудни времена. Но историческата личност, пред която се прекланя, е Михаил Горбачов, защото вероятно е спасил света от Трета световна война.
Коя тайна иска да сподели с всички останали? „Хората, които управляват света, не го разбират.“
11. „Преди появата на вестниците, радиото и другите съвременни информационни технологии нито едно многочислено общество не е успявало да съчетае свободната дискусия с институционално доверие, затова демокрацията е била невъзможна в големи мащаби. Дали възходът на новата компютърна мрежа отново ще направи това невъзможно? Една от трудностите е, че компютърната мрежа улеснява включването в обсъжданията. В миналото организации като вестниците, радиостанциите и традиционните политически партии са действали като сито, което определя кой да бъде чут в публичното пространство. Социалните медии подкопаха ролята на това сито, правейки публичния разговор по-открит, но и по-хаотичен.“
Често казват, че е постхуманист – застъпник на направлението, според което човекът трябва да продължи еволюцията си съвместно с технологията като нов, различен биологичен вид. Той отрича, защото използването на биоинженерството и изкуствения интелект за промяна на хората е „изключително опасна идея“.
Докато е ден, иде нощ
„Определено не съм пророк или гуру. Не предсказвам бъдещето и не смятам, че някой може да го направи. Историята не е детерминистична и никой няма представа как ще изглежда светът през 2050 г. Единственото, което правя, е да използвам историческите си познания, за да повдигам въпроси за бъдещето и да чертая карта на възможните сценарии, като подчертавам най-опасните сценарии с надеждата, че можем да ги предотвратим“, обяснява професорът.
12. „Доколкото ни е известно днес, приматите, плъховете и останалите живи създания на планетата може да са единствените съзнаващи същества в цялата вселена. Създали сме лишен от съзнание, но изключително могъщ „извънземен“ интелект. Ако не го използваме правилно, той може да сложи край не само на човешкото господство върху планетата, но и да загаси пламъка на съзнанието, в резултат от което над вселената ще се спусне непроницаем мрак. Нашата е отговорността да не позволим това да се случи.“
Средното му име е вариант на Ной. Дали пък точно познанието не е Ноевият ковчег на бъдещето, който ще ни спаси в турбулентното бъдеще?
„ИИ може да ни пороби или унищожи“, гласи друг популярен негов цитат, дошъл много преди времената, когато стигнахме до напредналия изкуствен интелект. Със сигурност Харари е сред авторитетите, които първи привлякоха общественото внимание към опасностите, които идват с него. И дори само това да е приносът му, той наистина е важен за всеки от нас.
„Радвам се да видя, че много хора вече са загрижени за тези опасности. По-малко се радвам, че вместо да се обединим срещу общите заплахи, ние се борим и обвиняваме един друг“, казва историкът и не мисля, че може да бъде по-прав..
Особено ако направим и следващите стъпки – да говорим повече за тези опасности, да включваме в разговора повече важни гледни точки. Преди да бъде късно. Какво ли ще пишат за днешните технологични времена историците? И ще ги има ли изобщо? От нас зависи. Все още.
