„Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.“

Звучи актуално, нали? Даже все по-актуално – превалили първата четвърт на 21-ото столетие, ние сме заобиколили всяка стъпка от живота си с технологии. Те диктуват работното ни ежедневие, те са връзка с най-близките ни, те до голяма степен формират начина, по който мислим. По всичко личи, че сме далеч от предела на тази любовно-омразна зависимост, дори напротив. С възхода на изкуствения интелект се изправяме пред следващото поколение предизвикателства. Което все повече ни лишава от свободата за сметка на предоверяването.

Думите по-горе са на един човек, който никога не е скролвал из фейсбук и тикток, никога не е държал в ръката си смартфон. И може би точно затова социалната дисекция, която предлага, на връзката ни с технологиите, е толкова прецизна и безпристрастна, пророческа и историческа. Идваща от миналото, за да даде нов поглед към бъдещето.

Мартин Хайдегер е един от най-противоречивите философи на ХХ век. Днес думите му – именно за връзката ни с технологиите, са по-важни от всякога. Представям ви 10 избрани цитата, които да обсъдим.

1. ИИ от бутилката

„Иска се, както е казано, „духът да вземе техниката в свои ръце“. Иска се тя да бъде овладяна. Този стремеж към овладяване става толкова по-наложителен, колкото повече техниката заплашва да се изплъзне от господството на човека.“

Хайдегер е противоречив в своето си време, но определено е философът, който успява да улови духа на голямата тема. Технологията, техниката е тук, за да променя всяка страна от начина, по който си взаимодействаме като хора.

2. Пленнико свиден

„Преди всичко, модерната техника не е инструмент и вече няма нищо общо с инструментите. Не казвам, че сме в плен на техниката, а че все още нямаме път, който да съответства на същността на техниката.“

Философът е роден 4 години след Съединението, през 1889 г. в градчето Мескирх. „Кирх“ на немски ще рече църква, него също първо го привлича богословието, преди да реши, че ще се занимава с философия. Впрочем, именно той е философът, който казва, че собствената му наука съвсем скоро ще бъде заместена от кибернетиката.

В началото на научния си път се увлича по логиката, през Първата световна война служи в армията, но далеч от фронта поради здравословни причини. През 1917 г. се жени за Елфриде Петри, с която остава до края на живота си.

През 1927 г. издава „Битие и време“ – книга, която пренарежда философията на ХХ век с идеята, че ключът към битието минава през конкретното човешко съществуване.

3. Какво, демокрация ли?

„През изминалите тридесет години би трябвало вече да е станало ясно, че планетарното движение на техниката на Новото време е сила, чиято величина не може да се подценява. Днес за мен решаващ е въпросът как изобщо – и коя политическа система, – може да съответства на техническата ера? На този въпрос нямам отговор. Не съм убеден, че това е демокрацията.“

Аз също не съм никак убеден, поне във вида, в който я познаваме. И все пак е изключително и направо невъзможно човек да си представи, че тези проникновения Хайдегер прави далеч преди компютрите да станат масови, преди дори изобщо да се говори за изкуствен интелект.

Но защо ли споменахме, че е противоречив? През 1933 г. философът става ректор на Фрайбургския университет и се присъединява към Националсоциалистическата партия. Ректорската му реч от същата година остава един от най-обсъжданите документи около неговото име. През 1934 г. подава оставка като ректор, но членството му в партията и позициите му от периода оставят трайна следа в отношението към него.

След Втората световна война му е забранено да преподава. Реабилитиран е в края на 40-те, но през целия си живот ще страда заради решението да подкрепи нацистите. За това натежават и някои от решенията му – като ректор той отказва да назначи двама преподаватели заради еврейския им произход, по същата причина сам изтрива надслова на най-известната си книга, която е била посветена на учителя му Едмунд Хусерл.

4. Изкорененият човек

„Чудовищното е именно това, че техниката все повече изкоренява човека от земята. Аз съм уплашен от това сега, след като видях снимките на Земята от Луната. Изобщо не ни трябва атомна бомба. Изкореняването на човека е вече факт. Налице са вече само технически отношения. Това, върху което човекът живее днес, вече не е земя. В Прованс наскоро имах дълъг говор с Рене Шар, поета и борец от Съпротивата. В Прованс сега се строят ракетни бази и по невъобразим начин земята се превръща в пустиня. Поетът, който определено не може да бъде заподозрян в сантименталност и превъзнасяне на идилията, ми каза, че лишаването на човека от корени, което протича сега, е краят, ако мисленето и поезията отново не се превърнат в ненасилствена сила.“

Разбира се, който е безгрешен, може да хвърля камъни, пише в едно популярно четиво, но е редно да споменем, че по същото време много други учени, сътрудничили с нацистите, се радват на световна слава, достатъчно е да си спомним Вернер фон Браун, който отведе човека на Луната.

За разлика от Хайдегер, когото често наричат „безхарактерния гений“, до голяма степен незаслужено, но това става известно чак след смъртта му през 1976 г. Точно десетилетие по-рано в дома му гостуват двама журналисти от Der Spiegel за подробно интервю. В него философът разказва много за решенията, в които го обвиняват. Но и формулира забележителните си възгледи за бъдещото взаимодействие между човека и технологиите. Именно от това интервю са по-голяма част от цитатите, които четете, останалите са от беседата „Въпросът за техниката“ от 1954 г.

Той сам настоява интервюто да бъде публикувано след смъртта му, което, уви, прави невъзможно (засега) да му зададем допълнителни въпроси. Но не е и нужно, вярвам, че ще се убедите, че понякога въпросите са по-важни от отговорите. И че чистата, смислената наука понякога може да изглежда като сбъднало се пророчество.

5. Човек на повикване

„Същината на техниката аз виждам в това, което наричам „Ge-stell”, един често осмиван и може би несполучлив израз. Властването на „Ge-stell” означава: човекът е поставен на разположение, ангажиран и предизвикан от една сила, която става явна в същността на техниката и която самият той не владее. Мисленето не изисква повече от това да помогне за това прозрение. Философията е приключила.“

Не сме ли повече от всякога ние на разположение на техниката, която уж е призвана да ни помага, да ни улеснява, да ни осмисля? А не тя на наше…

Не зависим ли от битката за вниманието? Не се ли осмисляме все повече чрез реакцията, която идва през техниката? Не се ли боим и ентусиазираме от техниката?

Не се ли водим по нишата на прогреса, обречени да посрещаме всяка следваща нова технология, която ни променя, моделира ежедневието ни като пластелин, докато на ниво вид сме си все същите?

А не може ли в цялата тази суматоха напред да ни поведе, дори и за да ни забави, изкуството?

6. Близки срещи

„Тъкмо това е големият въпрос: къде е изкуството? Какво е неговото място? Аз не виждам онова, което сочи пътя на модерното изкуство, доколкото остава неясно в какво то съзира интимната същност на изкуството или най-малкото – в какво я търси?“

Или е късно? Успяхме ли да посрещнем новите форми, жанрове, идеи, сюжети на изкуството, в новите и толкова различни времена, в които живеем? Ще се случи ли това някога? Възможно ли е изобщо?

Хайдегер живее във време, когато телевизорът и телефонът тепърва навлизат, но той ясно усеща тенденцията: технологиите правят света „по-малък“ пространствено и времево. В есето „Вещта“ (1950) той пише, че „всички дистанции във времето и пространството се смаляват“ – самолетите, радиото, автомобилите премахват бариерите. После интернет окончателно заличи географските разстояния. Но пък се оказа, че „трескавото премахване на всички дистанции не носи близост; защото близостта не се състои в краткостта на разстоянието“

Да, изкуството си остава формата на оцеляване. Дори когато алгоритмите пишат поезия, неразличима от човешката. Просто е време за неочаквани идеи.

Голяма част от живота си философът прекарва далеч от големия град, в откъсната планинска хижа

7. Насаме със световната съдба

„Не става дума за това само да се чака, докато през следващите 300 години на човека му хрумне нещо, а за това от немислените основни характеристики на съвременната епоха с мислите си да проникнем в идващото време без пророчески претенции. Мисленето не е бездействие, а самото в себе си е действието, което е в разговор насаме със световната съдба.“

Няма да се уморя да повтарям, че заради това го има този сайт, както не се уморявам и да му давам шанса за наивната му битка да започне този разговор – за света на технологиите и пътя, по който ни водят.

Хайдегер подхожда към въпроса за технологията отвъд ежедневното разбиране. Това, което го интересува, отново е „същността на техниката“ – онова, невидимото, което прави модерните изобретения толкова всепроникващи.

За него същността на технологията дори не е нещо материално. Тя е начин на откриване и разкриване на света. Технологиите не просто служат на човека, а определят какво и как ние възприемаме като реалност.

8. Наука и техника

„Философията се разтваря в отделните науки: психологията, логиката, политологията. И коя ще заеме сега мястото на философията? Кибернетиката.“

Хайдегер дори допълва, че „съвременната наука е приложение на същността на технологията, а не обратното“.

От Хайдегер ще се върнем към ежедневната битова драма на пътните полицаи, които ще трябва да се справят с предизвикателствата и на самоуправляващите се автомобили… – но ще успеят, сигурен съм! –, за да стигнем до най-философския въпрос.

Какво ще правим сега?

9. Вода има за всички

„Истината е, че днес човекът никъде не се среща със самия себе си, със своята същност.“

Животът ни се променя, технологиите също. Старите вятърни мелници черпеха енергия от вятъра по естествен начин – оставяйки природата сама да се разкрие в полезния си аспект. Както обаче казва Хайдегер, съвременната техника предизвиква природата: „иска“ от нея суровини и енергия и я пренарежда според човешките цели.

Той дава пример с Рейн. За поета Фридрих Хьолдерлин това е „величава, свободнородена река, която тече със собствен глас и дух“. За съвременния човек обаче е само един обект, „поставен на разположение“. „Реката вече не тече иначе, освен като обект, поръчан за оглед от туристическата индустрия.“

Така технологичният поглед свежда нещата до тяхната полезност – виждаме света през очите на инженер или счетоводител, а все по-рядко през погледа на поета.

10. По пътя

„Опасна е не техниката сама по себе си. Няма никакъв демонизъм в техниката; има обаче тайна в нейната същност. Същността на техниката като мисия да разкрива спотаеното. Заплахата за човека не идва от възможните губителни действия на машините и техническите апарати. Истинската заплаха вече е засегнала човека в неговата същина.“

Модерният човек лесно се губи в собственото си технологично изобилие. През 1950-те Хайдегер пише, че „истината е, че днес човекът никъде не се среща със самия себе си, със своята същност“.

Технологичната среда ни примамва навън – към безкрайния поток от стимули и задачи, докато забравим да погледнем навътре в себе си.

Звучи ли ви познато в ерата на смартфоните? Вместо да останем насаме с мислите си, ние проверяваме съобщенията. Вместо да се запитаме кои сме, скролваме. И в тези екранни отражения губим себе си.

Дали някой днес си говори с ChatGPT за философия? За литература? За смисъла?

Както стана дума, днес е време за въпроси, не за отговори. И, надявам се, за малко възхищение към Хайдегер и хората, които са способни да надникнат под повърхността на злободневното. Има ли ги и днес?