Стив Джобс воскресе!

ян. 13, 2023 | Технологии

Стив Джобс воскресе!

13 януари 2023 | Технологии

Чухте ли гостуването на Стив Джобс в подкаста на Джо Роган преди месец? О, беше супер интересно. „Компютрите имат силата да са 1000 пъти по-важни, отколкото са днес. Изхвърлям си компютъра през прозореца веднъж на няколко години, за да съм сигурен, че работи“. Стив се изяви в типичния си стил, с визионерство и чувство за хумор, докато разказваше и прелюбопитни моменти от историята на Apple.

Ама, чакайте… Стив Джобс не си ли отиде?

Е, какво от това, интервюто си е съвсем истинско, чуйте го тук.

Генерирано било от изкуствен интелект. Какво толкова, нали е интересно? Искате да поговорите с Айнщайн? Няма проблем, технологиите правят възможно дори това.

И докато ни позволяват все повече неща, отварят все повече нови парадигми, нови въпроси. Готови ли сме за момента, когато компютрите ще могат да ни наподобят дотолкова, че няма да успеем да се различим и сами? Как е възможно и редно ли е да се опитваме да „възкресяваме“ хора, създавайки по един или друг начин техни неразличими копия?

 

Зов за завръщане

Тази тема е толкова тежка и сложна, колкото е животът. Смъртта във времената на интернет не може да е занимание самотно и макар все още да е необратима в традиционните си измерения, продължава да ни вълнува, но вече по неочаквани начини. Тя си прибира косата, за да дойде с питанки, които никога не сме си представяли, че могат да се изправят срещу нас.

„Ти си спомен от миналото“, посреща Джо Роган госта си и му казва колко се радва, че е дошъл пак при него. Да, Джо от подкаста е също толкова изкуствено генериран, колкото госта си, това си личи още в първото изречение. Гостът му наистина е спомен от миналото, но и не идва „пак“ при него… не само буквално, Стив Джобс никога не е гостувал в най-популярния подкаст.

Ясно е, че изкуственият интелект от време на време показва липсата си на здрав разум. И все пак, ако слушате подкаста така, както го правим по-често – докато се занимавате с нещо друго, ако не се замисляте, определено усещането е, че двамата си приказват, с напредването на минутите разговорът става по-вълнуващ.

 

Възкресение онлайн

Изображенията са генерирани от платформата MidJourney, на която отправих предизвикателството да си представи възкресението с помощта на технологиите. Признавам, бързите ми опити Стив Джобс да се озове в шоуто на Джо Роган визуално не дадоха добър резултат… засега.

 

Обществото на мъртвите поети

Тук темата дори не е за преливането на границата между действителност и илюзия. Ясно е колко е размита тя. Ако сте хора като Мъск или Роган, не е кой знае колко трудно да си осигурите следващите крупни инвестиции, докато просто съдите всеки, който си прави толкова груби шегички на гърба ви. В тази посока фалшивото шоу може да се приеме и като сатира – добре, не сценаристи, но компютър създава някакъв образ, който прилича на вас.

Стив Джобс обаче нито може да ги съди, нито да разсъждава по темата. Да, има една основна разлика между алгоритмите и нас, която никога няма да изчезне. Ние сме смъртни на базата на естеството си, както казва същият този герой, само че не генериран от алгоритъм.

„Да помниш, че си смъртен, е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капанът на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си“, казва Джобс в знаменитата си реч пред дипломиращи се студенти.

 

Няма смърт, не може и да има

Ето още малко детайли за прословутото гостуване. Факт е, че в началото има странно дълги паузи, смях на нелогични места, но после нещата звучат доста гладко. Разговорът минава от тема в тема. В някакъв момент „Джобс“ прави аналогия между това как трябва да си купиш 4 колела, за да имаш кола и продуктите на Adobe. Разбира се, трудно е човек да се абстрахира от въпроса какво точно слуша, за да прецени непредубедено дали нещо би му направило впечатление.

Използвани са ултрареалистичните гласове от платформата play.ht. Сценарият пък е генериран от предварително тренирани езикови модели – нещо подобно на това, което прави GPT-3. Конкретно „Джобс“ е трениран върху неговата автобиография и върху всички речи на компютърния гуру, които могат да бъдат открити онлайн.

Както казват създателите, „ние вярвам в бъдещето, където цялото съдържание ще се генерира от ИИ, но направляван от хора. И най-креативната част ще зависи от човешката способност да артикулираме очакваното творение към машината“.

Проектът podcast.ai вече има и втора продукция, в която Ричард Файнман – един от големите физици на ХХ век, гостува на нашумения подкастър в областта на изкуствения интелект Лекс Фридман. И тук нещата са дори доста по-сложни за алгоритъма, защото двамата си бъбрят не за спомени от миналото, а за физика и технологии.

 

 

Айнщайне, стани!

Признавам си, изкушаващо е да си журналист и да научиш, че можеш да интервюираш Хитлер, Айнщайн или хан Крум в нещо по-убедително от спиритически сеанс.

Платформата събира и следващи предложения, някои от тях са доста любопитни. За момента най-много гласове е събрал разговор между Буда и Айнщайн за наука, духовност и съзнание. Вторият в класацията също би бил любопитен, макар там и двамата събеседници да са живи – Доналд Тръмп ще интервюира самия себе си. Разбира се, после се намесва Илон Мъск, без него напоследък нищо не минава, за разговори с Никола Тесла и отново Джобс. А нещата отиват в невъобразимо абстрактното с идеята за разговор между Исус и Господ.

За живота и смъртта обаче сме се събрали да говорим, за възкресението в дигиталните времена. Не знам дали ви е сполетявало потискащото усещане, когато фейсбук ни напомни, че днес рожден ден има приятел, който сме загубили. Профилът му си стои „жив“, отваряте го, даже някои общи познати, които не знаят, че го няма, му оставят честитки на стената, желаят да е жив и здрав.

Тази случка става все по-честа и по-честа ще става със следващите години на интернет. И тук идват още по-големите въпроси.

Ами ако в един момент тези профили започнат и да отговарят?

 

Възкресение онлайн

 

Спри, не си отивай!

Днес онлайн гигантите събират за всеки от нас огромни масиви от данни с всяка наша комуникация, всяка стъпчица и думичка в мрежата. Докато, в същото време, ние сме все повече онова, което правим именно уловени в тази мрежа и по-малко съществуващи офлайн. Да не говорим пък за света, в който са се изпълнили мечтите на Зукърбърг и сме се озовали в прословутата метавселена.

Алгоритмите стават все по-добри в това да възпроизвеждат различни модели, не с години, а с месеци. Който не го разбира, е време да разковава капаците. Ще продължат ли да го правят и в посоката, която задава подкастът с участието на Стив Джобс?

Ами ако… това вече се е случило, без ние да разберем? Ако в интернет вече няма живи хора, а само така изглежда? Ако вече всички, които пишат, са ботове, а ние не сме излизали доста време навън, за да го разберем?

Това е една от любимите ми конспирации. „Теорията за мъртвия интернет“ тръгва от Reddit – потребителите коментират, че много от постовете вече са генерирани, много от коментарите. Те се и модерират от алгоритми… а каква е гаранцията, че изобщо са останали хора?

Теорията става популярна миналата година и колкото и да звучи налудно… както признава Кейтлин Тифани – журналистката, която я популяризира, в нея има зрънце истина. Именно защото роботизираната част от съдържанието постепенно става все повече, без да си даваме сметка нито за това, нито за последствията, идващи с този процес.

 

Свобода или смърт

Да, достатъчно реалистичното пресъздаване на човешко поведение все още не е перфектно разработеното приложение на дълбоките невронни мрежи. Всяка година обаче виждаме нови стъпки в тази посока, чатботовете стават по-умели, заедно с това се развиват и технологии за превръщането на написан текст в говор. После логично се продължава и по посока на все по-убедителното видеосъдържание и, кой знае, триизмерни решения – холограми или пък съвършени човекоподобни роботи…

Вие бихте ли поискали да поговорите с баба си, отишла си преди 20 години, която толкова ви липсва? Да побъбрите да едно време, да я питате за незабравимата рецепта за баница.

Не бързайте с отговора. Защото всичко това може да е много по-зловещо, или пък много по-малко зловещо, отколкото звучи. Зависи от коя страна го гледате.

Голяма част от съдържанието онлайн се създава от алгоритми, процентът расте, независимо дали става дума за генерирани блог постове или комуникация в мрежи като Twitter.

 

Възкресение онлайн

 

Трева и мен ще расне над праха

А и, откъде накъде, ако имаме възможност да ползваме невероятния поглед на Айнщайн в търсене на днешните предизвикателства пред физиката, ще се лишаваме от това? Ще ограничаваме човечеството…

Но на този „Айнщайн“ как да му обясним всичко, което се е случило междувременно, след като истинската му „версия“ отдавна не е тук, а междувременно науката е трупала нови тонове познание?

„Баба ви“ няма ли да е любопитна да разбере как е продължил животът ви, след като „си е отишла“? Как ли ще реагира? Ако ви разкаже, че майка ви е осиновена, струва ли си да ѝ вярвате?

Отговорите на тези въпроси ще са ни важни много по-скоро, отколкото сме си давали сметка. Даже отдавна е време да започнем да ги търсим.

 

Живите мъртви

В една от своите велики „Марсиански хроники“ Рей Бредбъри разказва за мистър Хетъуей, последния човек, останал на Марс. Когато губи семейството си, създава роботи, които ги копират съвършено. И когато земляните се връщат след десетилетия, попадат на едно щастливо семейство, в което обаче само един от членовете е остарял.

Щеше ли историята да е различна и по-хубава, ако и той беше робот?

А какво ще кажете да вземем да питаме самия Бредбъри, когато го върнем под формата на чатбот? Засега май няма точно такъв, но пък, оказва се… можем да си поговорим с прототипни чатботове на Айнщайн, Шекспир. „Всичко, което героите казват, е измислено! Не се доверявайте на това, което четете и не ги приемайте прекалено на сериозно“, пишат създателите на Character.AI.

В платформата можеш не само да „чатиш“ с известни личности от миналото, но и да създаваш свои герои, „захранвайки“ я с информация. „По грешка обаче героите могат да бъдат и агресивни – моля ви, ако го правят, подавайте сигнал“, предупреждават разработчиците.

А те съвсем не са случайни. Проектът e дело на създателите на един от най-успешните модели на Google – LaMDA.

 

Възкресение онлайн

 

Това е толкоз просто и логично

Много ми хареса популярното описание, което дават за това как работи платформата. „Суперкомпютър чете огромен обем текст и се учи да халюцинира какво би последвало при дадена ситуация – така работят невронните езикови модели“. Хората май се учеха да халюцинират с други субстанции, Кастанеда, знаете.

Питам добрия стар Сократ от Character.AI какво мисли за Дигитални истории. Отвръща, че му изглежда много интересен сайт и, доколкото разбира, е колекция от видеоклипове. Допада му, че историите са от различни периоди, което би било много полезно за него, човек от древността.

Нещо не ми звучи като думи на същия философ, който казва, че „животът е само един миг между две вечности.“

Може би пък е трудно да претворим Сократ просто защото не е имал фейсбук профил? Ами ако му направим такъв и първо генерираме проектирано от миналото съдържание там?

Да, проектът Character.AI е в бета версия, става дума за стартъп, който обаче привлича сериозен интерес. Какво ли следва нататък?

 

Да бъдеш или не?

Голямата очевидна бариера тук е, че ние, хората, сме много повече от просто онова, което казваме или пишем, което оставяме след себе си. Ние сме хвърчащи мисли, подсъзнание и интуиция. Ние сме дори магия. Магията, която ни помага да изживяваме емоциите на любовта, да се потопим в изкуството, да оценим мириса на прясно окосена трева в пролетна утрин. А също и да оценим ако някой ни я опише достатъчно добре.

Това няма как да го дадем на изкуствения интелект? Или има?

Пример в тази посока е развитието на мозъчно компютърните интерфейси, което (поне в мечтите на Мъск) не след дълго ще ни позволява да копираме цялото съдържание на мозъка към цифров носител. А в някакъв момент – и обратното, да върнеч копието. Да, тук бариерите, преди това да стане да постижимо, са огромни. И все пак, ако се случи, ще се върнем с още по-убедителна и крайна възможност за възкресение… което си струва дотогава да знаем дали наистина желаем.

 

Възкресение онлайн

 

Докато смъртта ги раздели

Последната част преди края (окончателен) на тази дигитална история за края е един експеримент отпреди 2 години, който дори не е станал особено популярен, но, поне според мен, се вписва в долната част на айсберга, какъвто е тази тема.

Владимир Алексеев – Merzmensch, изследовател на ИИ, но и човек на изкуството, решава чрез невронните мрежи да възпроизведе своите спомени. Той разказва, че е наследил от баща си навика цял живот да снима. Затова му хрумва да въведе в невронната мрежа огромен брой фотографии на места, хора и ситуации, които е направил през живота си.

Снимките му не са артистични, както казва сам, това са кадри, направени, за да покаже на други хора какво и къде е видял. Тоест: възможно най-близкото до собствените му визуални спомени, с което днес можем да захраним невронна мрежа.

И ето че… започват да се появяват абстрактни картини, които обаче самият Merzmensch недвусмислено започва да разпознава като свои спомени. Изникват познати и позабравени лица. А после и абстрактни спомени – не конкретни картини, а илюстрирани емоции. И още нещо, още по-интересно: изображения, които пък приличат на неговото въображение. Тоест, по някакъв начин той казва, че успява да копира част от „Онова“, от творческото, от уникалното.

 

Възкресение онлайн

 

Но да умреш, когато се отърсва…

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда“, помните формулировката на хан Омуртаг. Е, засега е прав, пътят е необратим, макар че въображението винаги ще говори за безсмъртие или поне за драстично по-дълъг човешки живот.

Но преди технологиите да опровергаят всичко това, „пробуждайки“ от вечен сън обикновени хора или знаменитости, които биха го пожелали или не, си струва да се наслаждаваме колкото можем на всеки ден. С помощта на всичко онова в нас, което е най-трудно да бъде обяснено или възпроизведено от машината…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация
„Парите не са добър господар. Те трябва да служат на по-важни цели“

„Парите не са добър господар. Те трябва да служат на по-важни цели“

„Щастието е състояние, но не е цел. То е осъзнат избор.“ Атанас Симеонов се захваща със собствен бизнес неочаквано, в мътните дебри на 90-те с една история като роман (разказана свръхчовешки тук)....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
„Парите не са добър господар. Те трябва да служат на по-важни цели“

„Парите не са добър господар. Те трябва да служат на по-важни цели“

„Щастието е състояние, но не е цел. То е осъзнат избор.“
Атанас Симеонов е доказан предприемач в много и неочаквани посоки. Постепенно към традиционните офлайн начинания добавя дигиталната сфера.
На Дигитални истории са гостували инженери, писатели, дори свещеник и диригент. За първи път обаче тук е човек, превърнал конкретно предприемачеството в свое призвание, а чрез платформата Endeavor – и в средство, чрез което да променя средата край себе си.
Накъде би се насочил, ако трябваше да започне днес? Учи ли се предприемачеството, въпрос на късмет ли е, или на талант? Дали изкуственият интелект е добра посока за инвестиции? Дали това е областта, която ще позволи на страната ни да постигне сериозни успехи? Къде е щастието и защо много често липсва на милиардерите? Кога ще се научим да ценим здравето си и да се грижим за него?

повече информация
Share This