Стив Джобс воскресе!

ян. 13, 2023 | Технологии

Стив Джобс воскресе!

13 януари 2023 | Технологии

Чухте ли гостуването на Стив Джобс в подкаста на Джо Роган преди месец? О, беше супер интересно. „Компютрите имат силата да са 1000 пъти по-важни, отколкото са днес. Изхвърлям си компютъра през прозореца веднъж на няколко години, за да съм сигурен, че работи“. Стив се изяви в типичния си стил, с визионерство и чувство за хумор, докато разказваше и прелюбопитни моменти от историята на Apple.

Ама, чакайте… Стив Джобс не си ли отиде?

Е, какво от това, интервюто си е съвсем истинско, чуйте го тук.

Генерирано било от изкуствен интелект. Какво толкова, нали е интересно? Искате да поговорите с Айнщайн? Няма проблем, технологиите правят възможно дори това.

И докато ни позволяват все повече неща, отварят все повече нови парадигми, нови въпроси. Готови ли сме за момента, когато компютрите ще могат да ни наподобят дотолкова, че няма да успеем да се различим и сами? Как е възможно и редно ли е да се опитваме да „възкресяваме“ хора, създавайки по един или друг начин техни неразличими копия?

 

Зов за завръщане

Тази тема е толкова тежка и сложна, колкото е животът. Смъртта във времената на интернет не може да е занимание самотно и макар все още да е необратима в традиционните си измерения, продължава да ни вълнува, но вече по неочаквани начини. Тя си прибира косата, за да дойде с питанки, които никога не сме си представяли, че могат да се изправят срещу нас.

„Ти си спомен от миналото“, посреща Джо Роган госта си и му казва колко се радва, че е дошъл пак при него. Да, Джо от подкаста е също толкова изкуствено генериран, колкото госта си, това си личи още в първото изречение. Гостът му наистина е спомен от миналото, но и не идва „пак“ при него… не само буквално, Стив Джобс никога не е гостувал в най-популярния подкаст.

Ясно е, че изкуственият интелект от време на време показва липсата си на здрав разум. И все пак, ако слушате подкаста така, както го правим по-често – докато се занимавате с нещо друго, ако не се замисляте, определено усещането е, че двамата си приказват, с напредването на минутите разговорът става по-вълнуващ.

 

Възкресение онлайн

Изображенията са генерирани от платформата MidJourney, на която отправих предизвикателството да си представи възкресението с помощта на технологиите. Признавам, бързите ми опити Стив Джобс да се озове в шоуто на Джо Роган визуално не дадоха добър резултат… засега.

 

Обществото на мъртвите поети

Тук темата дори не е за преливането на границата между действителност и илюзия. Ясно е колко е размита тя. Ако сте хора като Мъск или Роган, не е кой знае колко трудно да си осигурите следващите крупни инвестиции, докато просто съдите всеки, който си прави толкова груби шегички на гърба ви. В тази посока фалшивото шоу може да се приеме и като сатира – добре, не сценаристи, но компютър създава някакъв образ, който прилича на вас.

Стив Джобс обаче нито може да ги съди, нито да разсъждава по темата. Да, има една основна разлика между алгоритмите и нас, която никога няма да изчезне. Ние сме смъртни на базата на естеството си, както казва същият този герой, само че не генериран от алгоритъм.

„Да помниш, че си смъртен, е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капанът на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си“, казва Джобс в знаменитата си реч пред дипломиращи се студенти.

 

Няма смърт, не може и да има

Ето още малко детайли за прословутото гостуване. Факт е, че в началото има странно дълги паузи, смях на нелогични места, но после нещата звучат доста гладко. Разговорът минава от тема в тема. В някакъв момент „Джобс“ прави аналогия между това как трябва да си купиш 4 колела, за да имаш кола и продуктите на Adobe. Разбира се, трудно е човек да се абстрахира от въпроса какво точно слуша, за да прецени непредубедено дали нещо би му направило впечатление.

Използвани са ултрареалистичните гласове от платформата play.ht. Сценарият пък е генериран от предварително тренирани езикови модели – нещо подобно на това, което прави GPT-3. Конкретно „Джобс“ е трениран върху неговата автобиография и върху всички речи на компютърния гуру, които могат да бъдат открити онлайн.

Както казват създателите, „ние вярвам в бъдещето, където цялото съдържание ще се генерира от ИИ, но направляван от хора. И най-креативната част ще зависи от човешката способност да артикулираме очакваното творение към машината“.

Проектът podcast.ai вече има и втора продукция, в която Ричард Файнман – един от големите физици на ХХ век, гостува на нашумения подкастър в областта на изкуствения интелект Лекс Фридман. И тук нещата са дори доста по-сложни за алгоритъма, защото двамата си бъбрят не за спомени от миналото, а за физика и технологии.

 

 

Айнщайне, стани!

Признавам си, изкушаващо е да си журналист и да научиш, че можеш да интервюираш Хитлер, Айнщайн или хан Крум в нещо по-убедително от спиритически сеанс.

Платформата събира и следващи предложения, някои от тях са доста любопитни. За момента най-много гласове е събрал разговор между Буда и Айнщайн за наука, духовност и съзнание. Вторият в класацията също би бил любопитен, макар там и двамата събеседници да са живи – Доналд Тръмп ще интервюира самия себе си. Разбира се, после се намесва Илон Мъск, без него напоследък нищо не минава, за разговори с Никола Тесла и отново Джобс. А нещата отиват в невъобразимо абстрактното с идеята за разговор между Исус и Господ.

За живота и смъртта обаче сме се събрали да говорим, за възкресението в дигиталните времена. Не знам дали ви е сполетявало потискащото усещане, когато фейсбук ни напомни, че днес рожден ден има приятел, който сме загубили. Профилът му си стои „жив“, отваряте го, даже някои общи познати, които не знаят, че го няма, му оставят честитки на стената, желаят да е жив и здрав.

Тази случка става все по-честа и по-честа ще става със следващите години на интернет. И тук идват още по-големите въпроси.

Ами ако в един момент тези профили започнат и да отговарят?

 

Възкресение онлайн

 

Спри, не си отивай!

Днес онлайн гигантите събират за всеки от нас огромни масиви от данни с всяка наша комуникация, всяка стъпчица и думичка в мрежата. Докато, в същото време, ние сме все повече онова, което правим именно уловени в тази мрежа и по-малко съществуващи офлайн. Да не говорим пък за света, в който са се изпълнили мечтите на Зукърбърг и сме се озовали в прословутата метавселена.

Алгоритмите стават все по-добри в това да възпроизвеждат различни модели, не с години, а с месеци. Който не го разбира, е време да разковава капаците. Ще продължат ли да го правят и в посоката, която задава подкастът с участието на Стив Джобс?

Ами ако… това вече се е случило, без ние да разберем? Ако в интернет вече няма живи хора, а само така изглежда? Ако вече всички, които пишат, са ботове, а ние не сме излизали доста време навън, за да го разберем?

Това е една от любимите ми конспирации. „Теорията за мъртвия интернет“ тръгва от Reddit – потребителите коментират, че много от постовете вече са генерирани, много от коментарите. Те се и модерират от алгоритми… а каква е гаранцията, че изобщо са останали хора?

Теорията става популярна миналата година и колкото и да звучи налудно… както признава Кейтлин Тифани – журналистката, която я популяризира, в нея има зрънце истина. Именно защото роботизираната част от съдържанието постепенно става все повече, без да си даваме сметка нито за това, нито за последствията, идващи с този процес.

 

Свобода или смърт

Да, достатъчно реалистичното пресъздаване на човешко поведение все още не е перфектно разработеното приложение на дълбоките невронни мрежи. Всяка година обаче виждаме нови стъпки в тази посока, чатботовете стават по-умели, заедно с това се развиват и технологии за превръщането на написан текст в говор. После логично се продължава и по посока на все по-убедителното видеосъдържание и, кой знае, триизмерни решения – холограми или пък съвършени човекоподобни роботи…

Вие бихте ли поискали да поговорите с баба си, отишла си преди 20 години, която толкова ви липсва? Да побъбрите да едно време, да я питате за незабравимата рецепта за баница.

Не бързайте с отговора. Защото всичко това може да е много по-зловещо, или пък много по-малко зловещо, отколкото звучи. Зависи от коя страна го гледате.

Голяма част от съдържанието онлайн се създава от алгоритми, процентът расте, независимо дали става дума за генерирани блог постове или комуникация в мрежи като Twitter.

 

Възкресение онлайн

 

Трева и мен ще расне над праха

А и, откъде накъде, ако имаме възможност да ползваме невероятния поглед на Айнщайн в търсене на днешните предизвикателства пред физиката, ще се лишаваме от това? Ще ограничаваме човечеството…

Но на този „Айнщайн“ как да му обясним всичко, което се е случило междувременно, след като истинската му „версия“ отдавна не е тук, а междувременно науката е трупала нови тонове познание?

„Баба ви“ няма ли да е любопитна да разбере как е продължил животът ви, след като „си е отишла“? Как ли ще реагира? Ако ви разкаже, че майка ви е осиновена, струва ли си да ѝ вярвате?

Отговорите на тези въпроси ще са ни важни много по-скоро, отколкото сме си давали сметка. Даже отдавна е време да започнем да ги търсим.

 

Живите мъртви

В една от своите велики „Марсиански хроники“ Рей Бредбъри разказва за мистър Хетъуей, последния човек, останал на Марс. Когато губи семейството си, създава роботи, които ги копират съвършено. И когато земляните се връщат след десетилетия, попадат на едно щастливо семейство, в което обаче само един от членовете е остарял.

Щеше ли историята да е различна и по-хубава, ако и той беше робот?

А какво ще кажете да вземем да питаме самия Бредбъри, когато го върнем под формата на чатбот? Засега май няма точно такъв, но пък, оказва се… можем да си поговорим с прототипни чатботове на Айнщайн, Шекспир. „Всичко, което героите казват, е измислено! Не се доверявайте на това, което четете и не ги приемайте прекалено на сериозно“, пишат създателите на Character.AI.

В платформата можеш не само да „чатиш“ с известни личности от миналото, но и да създаваш свои герои, „захранвайки“ я с информация. „По грешка обаче героите могат да бъдат и агресивни – моля ви, ако го правят, подавайте сигнал“, предупреждават разработчиците.

А те съвсем не са случайни. Проектът e дело на създателите на един от най-успешните модели на Google – LaMDA.

 

Възкресение онлайн

 

Това е толкоз просто и логично

Много ми хареса популярното описание, което дават за това как работи платформата. „Суперкомпютър чете огромен обем текст и се учи да халюцинира какво би последвало при дадена ситуация – така работят невронните езикови модели“. Хората май се учеха да халюцинират с други субстанции, Кастанеда, знаете.

Питам добрия стар Сократ от Character.AI какво мисли за Дигитални истории. Отвръща, че му изглежда много интересен сайт и, доколкото разбира, е колекция от видеоклипове. Допада му, че историите са от различни периоди, което би било много полезно за него, човек от древността.

Нещо не ми звучи като думи на същия философ, който казва, че „животът е само един миг между две вечности.“

Може би пък е трудно да претворим Сократ просто защото не е имал фейсбук профил? Ами ако му направим такъв и първо генерираме проектирано от миналото съдържание там?

Да, проектът Character.AI е в бета версия, става дума за стартъп, който обаче привлича сериозен интерес. Какво ли следва нататък?

 

Да бъдеш или не?

Голямата очевидна бариера тук е, че ние, хората, сме много повече от просто онова, което казваме или пишем, което оставяме след себе си. Ние сме хвърчащи мисли, подсъзнание и интуиция. Ние сме дори магия. Магията, която ни помага да изживяваме емоциите на любовта, да се потопим в изкуството, да оценим мириса на прясно окосена трева в пролетна утрин. А също и да оценим ако някой ни я опише достатъчно добре.

Това няма как да го дадем на изкуствения интелект? Или има?

Пример в тази посока е развитието на мозъчно компютърните интерфейси, което (поне в мечтите на Мъск) не след дълго ще ни позволява да копираме цялото съдържание на мозъка към цифров носител. А в някакъв момент – и обратното, да върнеч копието. Да, тук бариерите, преди това да стане да постижимо, са огромни. И все пак, ако се случи, ще се върнем с още по-убедителна и крайна възможност за възкресение… което си струва дотогава да знаем дали наистина желаем.

 

Възкресение онлайн

 

Докато смъртта ги раздели

Последната част преди края (окончателен) на тази дигитална история за края е един експеримент отпреди 2 години, който дори не е станал особено популярен, но, поне според мен, се вписва в долната част на айсберга, какъвто е тази тема.

Владимир Алексеев – Merzmensch, изследовател на ИИ, но и човек на изкуството, решава чрез невронните мрежи да възпроизведе своите спомени. Той разказва, че е наследил от баща си навика цял живот да снима. Затова му хрумва да въведе в невронната мрежа огромен брой фотографии на места, хора и ситуации, които е направил през живота си.

Снимките му не са артистични, както казва сам, това са кадри, направени, за да покаже на други хора какво и къде е видял. Тоест: възможно най-близкото до собствените му визуални спомени, с което днес можем да захраним невронна мрежа.

И ето че… започват да се появяват абстрактни картини, които обаче самият Merzmensch недвусмислено започва да разпознава като свои спомени. Изникват познати и позабравени лица. А после и абстрактни спомени – не конкретни картини, а илюстрирани емоции. И още нещо, още по-интересно: изображения, които пък приличат на неговото въображение. Тоест, по някакъв начин той казва, че успява да копира част от „Онова“, от творческото, от уникалното.

 

Възкресение онлайн

 

Но да умреш, когато се отърсва…

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда“, помните формулировката на хан Омуртаг. Е, засега е прав, пътят е необратим, макар че въображението винаги ще говори за безсмъртие или поне за драстично по-дълъг човешки живот.

Но преди технологиите да опровергаят всичко това, „пробуждайки“ от вечен сън обикновени хора или знаменитости, които биха го пожелали или не, си струва да се наслаждаваме колкото можем на всеки ден. С помощта на всичко онова в нас, което е най-трудно да бъде обяснено или възпроизведено от машината…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
Закъде си се забързал?

Закъде си се забързал?

„Забързаното ежедневие“ е клише, което повтаряме всеки ден.
Може би, защото е безусловно вярно. Все не стига времето, взеха да ги правят много кратки денонощията. Минутите се изнизват, не оставят време за спокойни мигове със семейството, с приятели, за книга, просто за замисляне или пълен релакс…
Как да е иначе? Днес в рамките на един ден можем да получим повече информация, отколкото само няколко поколения по-рано са възприемали за месеци, дори за цял живот.
На какво се дължи това постоянно усещане? Поколенията ли са различни, работата ли е повече? Или просто има нещо, което ни кара да се чувстваме под напрежение? Което все ни плаши, че изпускаме момента, дори когато няма никакво основание…

повече информация
Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Спомняте ли си, не толкова отдавна бяхме затворени по домовете си, парковете бяха преградени от ленти, пътищата извън града – от пропускателни пунктове… После се появиха ваксините, щяха да ни спасят или да ни убият. Рекорден брой българи умираха, разделихме се на ваксъри и антиваксъри, а оттам тръгнаха и толкова други разделения…
Невероятно е устроен човешкият мозък, бързо забравя и се адаптира към новото, към лесното. Така обаче много от важните въпроси изчезват, изтикани от поредната „актуална“ тема, по която да се дърляме. Докато, междувременно, от много държави идват сигнали, че ковид се завръща…
Видяхме колко бързо ежедневието ни може да се преобърне наопаки. Колко сме крехки, като индивиди и като вид. И е време да потърсим поуките.
Възможно ли е скоро да има нова вълна на коронавируса или пък да се появи следващият микроорганизъм, способен да промени живота на цялата планета?
Научихме ли си уроците?
Колко адекватно се справихме с пандемията?
Можеше ли повече човешки животи да бъдат спасени?
Колко смъртоносен се оказа коронавирусът?
Прекалихме ли с мерките или напротив – трябваше те да бъдат по-строги?
Решение ли се оказаха ваксините?
По-подготвени ли сме за следващи епидемии?

Въпроси, чиито отговори са важни за всеки от нас.

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This