В този живот не бива и не може само да получаваш. Ако не даваш – в замяна или пък напълно безвъзмездно, си живял напразно, както се пее в популярния шлагер. Дори да го знаем, струва си да си го припомняме често. Надявам се тази Дигитална история да стигне до повече хора. Вярвам, че ако поуките от нея бъдат разпознати от повече българи, то всички сме способни да си върнем разговора и да помогнем страната ни да процъфтява. Да изпълним големите мечти на главния герой и разказвача тук – децата ни да ИСКАТ да останат в България.

Тенко Николов не само е един от най-успешните технологични предприемачи на България. Тръгвайки от А и Б, със SiteGround той, основателят на компанията Иво Ценов и екипът им, създават глобален бизнес – една от водещите технологични компании в света.

Той е визионер, който вярва в силата на сработения екип, споделените ценности и „малко здравословна лудост“. Той превръща офиса в любимо място за работещите в компанията, грешките – в уроци, а успеха – във възможност да дава обратно на общността. За него печалбата отдавна не е самоцел, а средство да направи нещо значимо – от подкрепа за образованието и науката до инвестиции в „изстрели към Луната“, които могат да променят света. Имаме шанса да ни разкаже днес своята история за късмета, куража да рискуваш и силата да бъдеш „за пример“.

Публикацията е подготвена по разговора, който проведохме с Тенко Николов на събитието DEV.BG Leadership Agora през ноември 2025 г. в София Тех Парк. Можете да видите и чуете разговора тук.

Никога да не поресна

Пипи, може би помните. Какъв ще станеш, когато пораснеш? За мен този въпрос и детските отговори казват много. А също и това как се променят те през поколенията.

Като дете Тенко няма ясна представа „какъв иска да стане“, докато един ден дядо му не му подарява първия компютър – легендарния „Правец 8М“. Срещата е знаменателна. „В първия момент, в който видях компютъра, вече знаех, че искам да стана програмист“, спомня си той.

В онези години компютрите са рядкост, но Тенко има късмета да получи и втори компютър – като награда от родителите си, след като е приет в Езиковата гимназия в Стара Загора през 1991 г.

Оттук интересът му е все повече насочен към технологиите. И макар че животът го повежда по друга пътека и той така и не става програмист, компютрите предопределят съдбата му.

Колелото на късмета

Питайте, ако решите, Бил Гейтс, за всички стереотипи, свързани с големия технологичен успех. Заговорим ли за богатство, бързо стигаме до образа на един праволинеен път, постлан с късмет.

Историите обаче затова са и последният бастион, където изкуственият интелект драстично изостава. Защото в тях силното са подправките, нещата отвъд самите думи.

Тази на SiteGround започва скромно и неочаквано – в студентско общежитие на Американския университет в Благоевград, където група приятели решават да си опитат късмета в хостинг бизнеса. Тенко Николов дори не е сред тях, но се присъединява много скоро – когато екипът наброява едва четирима души, вече в малък апартамент в столичния квартал „Борово“.

В този момент начинанието изглежда близо до безнадеждното. Пари няма, екипът бута месец за месец. „Всички правеха всичко. Аз съм работил денонощно, съдружникът ми Иво – също, всички покрай нас работеха денонощно“.

Офисът на Тенко е в кухнята, където колежката му Дима сутрин прави палачинки.

Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога

Един петък екипът се събира и съдружникът му Иво Ценов казва изнурен: „Ами, пробвахме, не става. Няма да го бъде…“

Бизнесът просто не върви. Време е да затворят фирмата. Но понеже е петък, решават да изчакат до понеделник.

Междувременно… се случва малко чудо. Екипът още е заедно, за да „полее провала“, когато идва съобщение, че е направена първата продажба. След месеци на упорит, но напразен труд, най-сетне нещата се случват и някой някъде е платил за услугата им! Със съботната сутрин идва и… втора продажба.

И ето че в понеделник в офиса цари възторг, краят е отложен. Да, знаем, съдбата има чувство за хумор: малко по-късно идва съобщение, че парите са изтеглени обратно – оказва се, че първите две „покупки“ са направени от измамник с крадена кредитна карта.

Радостта се оказва преждевременна. „Но заради това съществуваме до днес – заради неуспял крадец и едно намигване на съдбата в точния момент“, усмихва се Тенко. Бързо идва третата продажба, колелото бавно, но необратимо се завърта, за да започне да се търкаля с все по-шеметна скорост.

Колелото на времето

Въпрос на късмет ли е успехът? Донякъде – да, смята Тенко Николов, но с важна уговорка: „Късметът винаги е част. Но ти трябва да го предизвикаш. Не става само с късмет, не става и без него“. Добрият шанс сам по себе си не стига, ако нямаш смисления екип до себе си и не рискуваш. „Без правилните хора нищо не се получава. От значение, разбира се, е и подходящият момент“.

Как един прохождащ бизнес избира правилните хора? Още от първия ден, разказва Тенко, търсят колеги със сходно мислене, със същите идеали и ценностна система. Днес това звучи като клише от HR пост, но в началото на века, когато започва тази история, дори клишетата не са това, което са.

По онова време в България има много добре подготвени инженери и системни администратори – голяма част от тях самоуки таланти, способни да правят чудеса. И това според Тенко е парадокс, защото по онова време образованието не е способно да ги подготвя, у нас все още ги няма и големите фирми. И все пак – талантът е налице, а в SiteGround бързо се ориентират как да го привличат. С идея и екип, а не просто с обещанията за висока заплата.

„Хостинг бизнесът никога не е бил най-сексапилното начинание на света“, усмихва се Тенко. Затова и стратегията не е да примамват с гръмки обещания, а с различен подход. „Опитвахме се да привличаме хората с това, че правим нещата по различен начин, правим ги интересно“, обяснява той.

„Нищо, на работа съм“

Признавам ви, една от най-тъжните гледки за мен са хората, които не обичат работата си. Времето е най-ценният ни ресурс и не бих могъл да си представя какво е да отделяш толкова голяма част от него за нещо, което не харесваш.

По същия начин мисли и днешният ни герой. „Често срещано явление е хората да мразят работата си и като се съберат с приятели, хейтът е насочен или към половинката, или към работата“, казва Тенко. „За половинката ние не можем да помогнем особено, но решихме да опитаме поне за работата на нашите служители да променим посоката“. Философията, че работата може да е удоволствие, при SiteGround се заражда естествено, а не по учебник. Днес много компании говорят за „споделени ценности“, за „екипна култура“ – но твърде често тези неща остават само добри пожелания.

Компанията бързо расте. Първият апартамент – офис в „Борово“ отеснява, щом екипът надхвърля 10 души. Местят се в друг, по-голям апартамент. А там всеки път, когато имат проблем за решаване, Тенко и Иво излизат навън и започват оживен дебат. Спорят с часове как да постъпят и на улицата се раждат много от нестандартните им ходове. Един от тях е разширяването извън София – доста екзотично решение за ИТ фирма в онези години.

След Пловдив идва ред на Стара Загора, родния град на Тенко. Междувременно софийският екип расте и към 2011 г. в SiteGround идва време за следващата стъпка. Времето на апартаментите отминава, нужен е офис в традиционния смисъл на думата. Тук идва един от онези съдбоносни улични спорове между съдружниците. Те оглеждат сгради из София и попадат на нещо, което едновременно ги привлича и плаши – цял етаж от 3500 квадратни метра в модерна офис сграда. „Голям е“, казва Иво. „Наистина е голям“, съгласява се Тенко. Обаче и двамата ги човърка една идея: „Мисля, че трябва да го вземем“.

Широка душа

В началото гледката е сюрреалистична. 25 души обитават пространство, което може да приеме стотици. „30% от офиса беше усвоен като работна площ – спомня си Тенко, – останалото превърнахме в… забавление“. Двамата съдружници решават да инвестират част от печалбата в неща, които ще радват хората им. Игрални зали, джаги, билярди, дори закрит корт за тенис.

От онова време Тенко разказва забавна случка. В същата сграда е и офисът на „Кока-Кола Хеленик“ – корпоративен гигант, заемащ шест етажа. Един ден той се засича в асансьора с директора за България. „Той костюмиран от горе до долу, с вратовръзка. Поздравява ме и откровено казва: „Да знаете, че много ви завиждам. Имате най-красивия офис, най-доволните служители. А освен това идвате по джапанки на работа!“.

„На човек не му трябва кой знае колко, за да е щастлив. Просто някой трябва да мисли за това“, казва Тенко, когато се връща към тази история. „Рано усетихме, че за нас е много важно да харчим част от парите, за да са щастливи нашите хора.“ Той не крие задоволството си, че примерът им постепенно става норма.

Взел – дал

Ето че стигаме до най-важното за мен в тази история. Още в първите години от историята на SiteGround, Тенко и съдружниците му започват да се питат: „Какво можем да направим, което да е положително не само за нас, а и за екосистемата в България, за общността на разработчиците по принцип?“.

Осъзнават, че използват изключително много софтуер с отворен код. Бързо им хрумва, че могат да надграждат проектите и да ги връщат обратно към общността. Да бъдат не просто потребители, а и създатели на свободния софтуер.

Десет години по-късно резултатите са впечатляващи: 160 приноса към ядрото на „Линукс“, милиони редове код, които се използват от програмистите по света. „Днес доста солиден процент от интернет ползва наш код“, отбелязва с гордост Тенко.

Не излиза ли това извън логиката на конкуренцията и пазара? Не дава ли предимство на конкурентите, които могат да използват наготово код?

„Силната конкуренция ражда добър продукт за крайния клиент“, казва Тенко. „Ние сме били най-слаби като компания, когато не сме имали силна конкуренция. Така че, ако конкурентите ти станат по-силни – благодарение на твой код или друго, и ти ще станеш по-силен“. И допълва: „Ти не можеш само да взимаш. Ако е така, в един момент ябълките от дървото свършват. Ако не засадиш нова, няма да има не само за децата ти, но и за теб самия“.

Цветна метафора, какво ще кажете?

Код кодувам

Този опит да „садят“ в почвата на общността се оказва изключително ценен. В началото е трудно – изисква дисциплина и друга настройка на работа, но усилието си струва. И когато резултатите стават видими, самочувствието на екипа също расте. Виждат, че една (тогава) малка българска фирма може да допринесе за световната софтуерна екосистема.

После идва време за следващата стъпка. Тенко и колегите му започват да се питат: „Какво друго полезно можем да направим?“. Искат да надградят идеята за даването. Така се ражда първата вътрешна инициатива във фирмата: преди коледно парти Дима (същата колежка с палачинките) предлага всички заедно да подкрепят някоя смислена кауза. Подготвила е списък с три идеи, между които екипът да избира – компанията да даде шанс на служителите да дарят, а тя да удвои събраната сума.

Резултатът надминава всички очаквания – събират неочаквано много пари. Обявяват трите избрани каузи, обясняват защо са смислени за обществото и слагат кутията за дарения. „Очаквахме хората да дават по 2-3 лева – спомня си Тенко, – а всички пускаха по 50, по 100. Събрахме внушителни средства.

Така разбрахме, че проблемът не е, че българинът не иска да даде, а че му е трудно да го направи. Дима беше положила огромен труд, беше проучила десетки предложения, от които избра 3. Беше проверила внимателно и беше преценила къде точно дарението не просто е нужно, но и би имало устойчив ефект. Тази работа повечето хора трудно могат да я свършат сами, ако решат да дадат 5 или 50 лева за добро дело. Особено елементът на устойчивост – подчертава Тенко, – не просто да дадеш едни пари, а да искаш нещо да се случи срещу тях. Това у нас масово липсва – хората или не вярват, или не знаят къде да дарят, или не им се занимава да проверяват. И така се стига до апатия и нихилизъм, че нищо не зависи от нас и всички каузи са съмнителни“.

Наопаки

Ето че стигаме до днес, когато Тенко дори е оставил ежедневното управление на SiteGround на доверения си екип. За сметка на това е активен в управлението на фондация „За пример“, която има важната и амбициозна цел да подкрепя каузи, които устойчиво да правят България по-добро място за живеене. Доста впечатляваща трансформация, какво ще кажете? Сред водещите посоки на работа на фондацията са образованието, спортът и здравето.

А тъй като стана дума за идеята за устойчивост, не е чудно, че особен акцент е и образованието. Може би си спомняте поредицата на Дигитални истории за децата и технологиите – едно от малкото мнения, които обединяват родителите е, че днешната образователна система не е адекватна за времето, в което живеем и се нуждае от сериозни промени.

Но защо тогава нищо особено не се променя?

Тенко Николов има отговор от първа ръка – въпреки стотиците инициирани предложения за промяна в образователната система, много малко неща са реално имплементирани. А истинската промяна е все така далеч. Причината, според него, не е в липсата на желание или експертиза, а че винаги се опира до една и съща стена в лицето на институциите.

„Бюрократичната машина е толкова закостеняла, че една шепа хора могат да стопират всяка инициатива“, допълва той и дава показателен пример. Тъй като не е доволен от храната, която получават в училище децата му, се задълбочава в тази тема. Оказва се, че храната за учениците се приготвя по т.нар. „Рецептурник за ученическото хранене“, който не е обновяван… от 1968 г.!

Екипът на Тенко забелязва, че решението не е сложно: предлагат да наемат топготвачи, които да обновят рецептурника. Условието е да не поскъпва храната – с наличния бюджет на училищата да се постигне по-здравословно меню. „Вместо кренвиршка – ябълка.“

Първият проблем е изненадващ и отново свързан с ябълките, този път далеч не метафорично. Оказа се, че у нас няма достатъчно български ябълки, за да стигнат до всички училища. По-големият проблем обаче отново е свързан с волята за устойчива промяна на национално ниво.

Инсайт за INSAIT

Тук обаче идва момент за един особено важен и показателен пример, че голямата промяна е възможна, дори в образованието. Става дума за най-успешното и обещаващо начинание в тази област у нас, което нямаше да стане възможно в сегашната си форма, ако не му се беше доверил именно Тенко Николов.

Понякога решенията идват от неочаквани места – през забележителни хора с визия и кураж. Като добре познатия на читателите на Дигитални истории проф. Мартин Вечев.

Един от най-важните компоненти при изграждането на сложна структура като INSAIT е привличане на най-добрите учени в света в изкуствения интелект тук, в България. Освен държавното финансиране, затова се изискват и допълнителни средства за част от заплатите на тези хора, особено на първите които стартират в INSAIT, тъй като те определят нивото и на останалите.

Тенко си спомня как още по средата на срещата между него и проф. Мартин Вечев, той прекъсва професора и му казва: „Дори ако направиш една трета от това, което ми казваш, това ще промени много нашата държава. Кажи с какво можем да помогнем?“.

Създателите на SiteGround са едни от първите хора, доверили се на мащабното начинание, и досега са най-големите дарители на INSAIT с над 6 000 000 евро, като тези средства са ключови за привличането на едни от най-реномираните учени в света в изкуствения интелект на място в София (като проф. Люк Ван Гуул). Въпреки че днес INSAIT е подкрепян от цялата ни екосистема и от компании като Google, Amazon, Toyota и много други, началната и продължаваща подкрепа от SiteGround е основополагаща за успеха на INSAIT.

„Трябва човек да е малко луд и да си вярва, че дори невъзможното е възможно. Явно без лудост няма как да ни се получи“, обобщава Тенко.

Например за пример

Може ли тази история да се повтори в други сфери? Тенко вярва, че да. „Има български преподаватели в топ университети. Хората трябва да имат желанието да направят нещо тук. Ако има желание, има и начин.“

Неслучайно фондацията му се нарича „За пример“. Доброто е „заразно“ – достатъчно е да покажеш, че нещо може да се случи и това ще окрили всички след теб.

За какво мечтае днес човек като Тенко Николов? Оказва се, за същото, за което и аз. „Мечтая децата ми да искат да останат в България. В момента е особен период и много трябва да се промени, за да стане така“.

Аз вярвам обаче, че след като хора като него си поставят подобни мечти и цели, няма как и това да не се случи. Време е за малко повече оптимизъм, за връщане на обществения разговор, за общи цели.

А иначе, наистина – човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Особено ако има смелостта да ги последва…