„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

сеп. 27, 2022 | Срещи

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

27 септември 2022 | Срещи

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия регион. Институтът за компютърни науки и изкуствен интелект води у нас топ преподаватели от най-големите световни центрове, скоро ще подготвя бакалаври, магистри и докторанти. Всичко това се случва в сътрудничество с държавата, а и с бизнеса.

INSAIT се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години. Спонтанно пише, че иска да създаде в България изследователски център за компютърни науки на световно ниво. И ето че начинанието вече е факт.

В петък и събота INSAIT организира първата си годишна конференция. В София пристигат невероятни имена от света на изкуствения интелект. (Още за събитието – тук.) Учени от Google, Waymo, AWS, MIT ще говорят за своите изследвания, които ще променят из основи технологиите на утрешния ден.

Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?


 

– В петък у нас идват световни учени в областта на изкуствения интелект, които са постигнали впечатляващи неща и тепърва ще рисуват утрешния ден. С какви аргументи ги убеждавате да дойдат?

– Разбира се, много от тях познавам от професионалната ми дейност и лични контакти. Но по-важното е, че тези хора имат желанието да въздействат върху обществото. Те вече приемат INSAIT като единственото звено, подобно на тези, които познават, но този път в Източна Европа, и това е основната причина да са в София.

Тук интересното е, че

всички топ университети и лаборатории днес работят по много подобен начин,

независимо дали са в Щатите, Китай, Швейцария или Израел. В Източна Европа INSAIT е първата институция, която има амбицията да работи по този начин.

Повечето от тези учени са ментори в докторантската програма,  виждат огромната пропаст и същевременно огромния потенциал и искат да помогнат.

Проф. Мартин Вечев

снимки: личен архив

 

– Защо наистина това е първото подобно начинание в Източна Европа? Било е много трудно да се създаде, изисквало е обединени усилия на държава, бизнес и учени, или просто на никого не му е хрумнало, че е възможно?

– Тези центрове функционират по много сложен начин и в Източна Европа като цяло ги няма знанията как да се структурират. В България например имаме хъбове, клъстери, какви ли не звена, но те нямат нищо общо с истинските изследвания и иновации на световно ниво.

Другата причина е, че са нужни гигантски усилия, за да може нещо като INSAIT въобще да тръгне тук.

Вече 4 години много активно се занимавам с този проект и ми е почти като втора постоянна работа. И, да, тази работа не става със съветници отвън, трябва активна работа на място. Начинът, по който работят тези институции, е сложен и ако нещо се размести в него, системата не работи.

Третото е точният момент, когато и държавата, и обществото го искат. Според мен в България и Източна Европа ситуацията е такава, че вече идват големи фирми и хората все повече имат желание нещо такова да се случи. Искаме да се придвижваме все по-близо до Израел, Сингапур, Швейцария, а друг начин, освен институции като INSAIT, не е измислен.

 

– На базата на вашия опит, какъв е имиджът на българските учени в айти сферата на запад? Помага ли той?

– Ако говорим за топ иновации, България изобщо я няма на картата. В топ научните конференции, свързани с машинно самообучение например, няма статии от български институции, докато една лаборатория в топ университет може да публикува 10-15. България има имидж на добра техническа нация, но не и на място, където се измислят бъдещите технологии.

 

Проф. Мартин Вечев

 

– Докато в същото време във всички големи компании и научни звена има българи, сега ще видим много примери и на конференцията…

– Така е, но като процент българите са много по-малко в топ университетите и развойните звена, например от израелците или хората от държави с подобно население. Като цяло

ние все още живеем на имиджа, създаден по времето на комунизма,

на добра техническа нация, добри олимпийци на ниво училище. Това е много важно и трябва да го използваме за по-нататъшно развитие, но далеч не е достатъчно и затова са нужни институти като INSAIT.

 

– Оттук нататък кои са най-големите рискове нещата да не се получат?

– Има много и различни. Например, законите за развитието на академичен състав са остарели и неадекватни за съвременната наука и иновации. Остарялото законодателство може да попречи да се работи със скоростта, с която трябва. Този тип институти работят изключително бързо,

те са по-скоро близо до стартъпи, но в много по-голям размер.

И ако не можеш да постигнеш тази скорост, няма как да си конкурентен.

После идва имиджът на държавата – колко лесно се привличат топ учени, топ студенти, топ инвеститори. Това не е тест само за INSAIT, а за цялата държава. Какво e здравеопазването, качеството на въздуха, на училищата, толерантността към чужденците, липсата на корупция. Това е може би най-трудната част: да привлечеш хора в България.

А третата е опасността от неразбиране, например правителството да не оцени, че това е най-стратегическият проект за България през последните 30-40 години, с потенциал да издигне имиджа на България пред света.

Ключово е дали държавата ще продължава да застава все повече зад това начинание,

ще го представя и позиционира навън по правилния начин.

 

Проф. Мартин Вечев

 

– Разбирането е много интересна точка. Секторът е много ентусиазиран, но успяваме ли да привлечем вниманието на хората извън него? Защото този сектор у нас малко трудно намира общ език с останалата част от обществото.

– Както каза президентът Радев на откриването,

INSAIT успя да свърже много различни части на фрагментираната екосистема в България:

четири различни правителства, предприемачи, топ западни компании като Google, AWS, VMware, български компании като SiteGround, най-добрия български университет и много други.

Следващата задача е това разбиране да стигне до хората извън сектора, а това е важно, защото, в крайна сметка, INSAIT е пътят, по който ще запазим децата си в България. По-доброто образование кара децата да остават в България и да се връщат от чужбина. INSAIT доказва, че това е възможно, привличайки едни от най-силните български студенти. Това е от интерес на цялата нация.

 

– Каква е следващата голяма цел?

– Скоро ще направим събитие само за INSAIT и връзката му с обществото и образованието, има много теми в България, където цари дезинформация и които трябва да се обясняват.

Например, за много родители и деца в не е ясно как да продължат образованието си след 12-и клас. Какво се случва, какво трябва да правят, какви са истинските перспективи и какво да оптимизират. А това са теми, които касаят цялото общество.

 

– Не е ли проблем това, че към висшето образование идват доста по-малки поколения, докато секторът все повече страда от недостиг на хора?

– В България има много стратегии за развитие, но нито една не се спазва. В Израел например има много ясна система къде трябва да отиват добрите ученици – в техните топ университети. В България не е така, няма стратегия, университетите като цяло са доста по-слаби и настъпва хаос.

Една от мисиите на INSAIT е да внесе ред в този хаос,

статутът на учения, на изследователя вече да е друг.

Да станат престижни професии, както е на запад. Тогава ще има и много повече желание децата да се занимават с това. За тази цел INSAIT със сигурност ще слезе и на ниво ученици, за да може много по-рано да започне това придвижване към истинската наука, към знанието.

 

– Но така или иначе имаме много по-малко хора, например на фона на съседни държави.

– Не сме чак толкова малко. Израел или Швейцария не са повече от нас като население и територия, но успяват да са сред лидерите в света на технологиите. Едно от хубавите неща на INSAIT е, че работи в област, където не се изискват огромни начални инвестиции, както е в други сфери, и промяната може да стане доста по-бързо.

 

– Идеята е да се покрият всички области в информационните технологии и изкуствения интелект. Нямаше ли да е по-лесно да опитате да се специализирате в нещо конкретно?

– Това е опасно, защото, ако се концентрираш в една или две области, може да не успееш да привлечеш топ хора заради рисковете, за които стана дума.

 

– Вашият проект, като че ли, носи силата на революция. Но революциите рядко са дело на учени.

– Аз се занимавам с наука, но и с предприемачество. Когато си от другата страна и работиш в топ университет като ETH Zurich, където има хиляди кандидати само за една специалност всяка година, става много ясно, че без нещо като INSAIT, България просто няма шанс да бъде конкурентноспособна.

Една държава лесно може да стигне някакво средно ниво и да седи там. Но за следващото ниво на знания, образование, изследвания и иновации, без институция като INSAIT, нямаме шанс.

Познавам много хора от екосистемата, всички виждат колко е фрагментирано всичко и че не работи както трябва. Предприемачески това ме мотивира да направим нещо, което да донесе промяна. Имаме огромен потенциал, но той трябва да се канализира.

Чужденците няма да го направят за нас, трябва да го направим ние, българите.

Когато идват, те казват колко е хубаво, но после си заминават.

За да успеем, трябва да отделим две неща: когато си говорим в България, искрено да назоваваме проблемите и да ги решаваме, а навън винаги да се рекламираме по най-добрия начин.

В тази сфера България трябва да е сред първите 5 държави в Европа, даже първите 3, имаме този потенциал. С INSAIT ще разберем дали ще успеем да го използваме, или не.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This