Какъв ще станеш, когато пораснеш?

юни 1, 2025 | Истории

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

1 юни 2025 | Истории

Космонавт или ветеринар, принцеса или пилот? Към кое поприще искахте да се насочите като дете? Изпълни ли се мечтата ви?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета?

Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.

Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми и анкета за това какво мислят по всяка от тях родителите и близките на деца до 11 г. Стана дума за прелюбопитните резултати, но не и за това какво отговориха родителите на един по-специален според мен въпрос. От 350 души, включили се в анкетата, 289 избраха да отговорят:

Какви искат да станат децата, когато пораснат?

„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?

Как се променят мечтите на хлапетата?

Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

 

Лекар и/или супергерой

И така, победителите като най-често споменавани бъдещи професии са, поне за мен, доста неочаквани. Лекар или учител! Под една или друга форма това са повече от 15% от отговорите.

Защо и как? На фона на големите въпроси пред тези професии и безспорната нужда от драстични реформи и в образователната, и в здравната система, те се споменават най-често от децата. Прекрасна новина! Независимо дали се дължи на ценностите, които възпитават родителите, на грижата на учителите в детските градини и ранните класове, или пък на подходящите книжки. Двете професии се споменават по 26 пъти. Остава да се надяваме, че ентусиазмът им няма да утихне и ще имаме решение на недостига на кадри в двете области (колко ли ще са практикуващите джипита, докато тези хлапета се дипломират?).

Ветеринар е третото най-често срещано поприще с 18 споменавания. Лесно можем да си го обясним с детската любов към животните.

Архитект (9 споменавания) и художник (8) влизат в челната десетка, редом с полицай (8) и пожарникар (6). Силите на реда присъстват и в по-ексцентрични комбинации – едно дете е заявило, че иска да бъде „пожарникар, полицай, шофьор на такси, пилот и супергерой“. Мечтите нямат граници, особено ако си на 5 (а и след това би трябвало, но това е друга тема).

Статистиката идва на фона на отговорите на над 90% от родителите, които в друг въпрос от анкетата казват, че най-вероятно децата им ще трябва да сменят професията си поне няколко пъти.

 

Деца професии

 

Принцесата космонавт

Като стана дума за поливалентност, майка споделя за 6-годишния си син, че „иска да бъде футболист/скиор/тенисист/музикант – едновременно, защото сега ги практикува.“

В анкетата откриваме няколко принцеси (2 момичета са заявили това, едното – в комбинация с учителското поприще).

По мое време, миналия век, може би най-честият отговор на въпроса, който ни събира днес, би гласял „космонавт“. И въпреки притесненията ми, че той няма да се появи в анкетата, във време, в което изследването на Вселената далеч не е чест гост в общественото пространство, бях приятно изненадан. 6 деца мечтаят да са космонавти или астронавти.

Някои имат дори по-смели мечти, например „астрофизик, астронавт, потенциален заселник на други планети“ или „първият архитект на Марс“.

Дано!

Друг момък е измислил още по-оригинален график за бъдещето си – ще бъде космонавт, а „когато е на Земята – пожарникар“.

 

Деца професии

 

Учи, мама,…

Не липсват амбициозни заявки като „олимпийски шампион по плуване“. А къде на този фон е мястото на родителските намеси? „Все ми се иска да започне като музикант, а в бъдеще ще намери себе си“, гласи един от отговорите. Други: „каквото то си пожелае“ и „каквато и да избере, ние сме подкрепящ фактор“.

Появяват се поприща като палеонтолог и астрофизик. Отговорите „Танцьор“, и „актриса“ (при това едновременно и шофьор) се срещат само по веднъж. Също както „манекенка“ или „модел“, за сметка на това има трима бъдещи модни дизайнери.

Разбира се, няма как да минем без технологични влияния. Макар да не доминират в анкетата, професии като ютубър и геймър също се срещат сред отговорите. Един от тях гласи: „футболист, ютубър, програмист“. Сутрин да пишеш код, следобед да тренираш, вечер да стриймваш игри… звучи изморително, но не и когато си на 10.

Стана дума за програмисти и футболисти,… които се срещат еднакво често! Двете поприща са споменати по 7 пъти. Може би докато тези хлапета пораснат, първата професия ще е дори по-рядка от космонавтската, но бъдещето ще покаже.

Отговорът „инженер“ се появява още 5 пъти – включително и като човек, „който изобретява машини, най-вече за чистене на морето“. Или „строителен биоинженер, който иска да прави сгради със стени от растения и обходни реки и гори край градовете“. Същото дете допълва, че иска да е и „адвокат на животните“. Имаме един бъдещ „оператор на асфалтополагаща машина. Или поне на валяк“.

Доста интересно, какво ще кажете?

 

Деца професии

 

Спорт и музика

Само веднъж се споменава адвокат (при това същият този „на животните“), нямаме банкер, бизнесмен или предприемач.

Журналистиката (кой знае защо, тя беше моят отговор като хлапе) се среща едва един път и то конкретно като радиоводещ.

Струва си да погледнем как стоят нещата, ако ги сравним с истински научни проучвания в световен план. Оказва се, че българските деца (или поне тези на читателите на този сайт) доста по-рядко (засега) избират „инфлуенсърските“ професии в сравнение с връстниците си на запад.

В международно проучване от 2019 г. сред деца от 8 до 12 г., проведено от LEGO, почти 30% в САЩ и Великобритания са посочили „влогър/ютюбър“ като мечтано поприще, докато само 11% са искали да станат астронавти. В Китай се оказва обратното – над половината деца там мечтаят за Космоса (надали е само защото YouTube не е достъпен зад „великата интернет стена“).

Друго проучване от 2025 г. сред по-големи деца – от 12 до 15 г., показва сходна картина в САЩ – около 1/3 искат да са ютубъри, а 1/5 – TikTok звезди.

Дали става дума за културни различия – у нас се почитат традиционните професии, или пък родителите не бързат да отчитат „инфлуенсър“ като сериозен отговор… не мога да ви кажа, но резултатите определено ме радват.

Един татко пита: „Иска да стане ютубър – това професия ли е? В кое училище се учи? НАТФИЗ?“.

 

Деца професии

 

Директор на водопад

Братчетата и сестричетата често имат разнопосочни амбиции. „Едното ще има ферма, а другото ще прави роботи във фермата“. „Едното иска да работи с хора, другото със съвременна техника“. „Дъщеря ми на 3 г. иска да стане лекар, който лекува котета, а синът ми, на 2, иска да стане динозавър.“

„Доходоносна“ – това е професията, лаконично посочена от родител. „Такава, която го прави щастлив и финансово независим“. „Въображаема – която не изисква усилия и носи висока заплата“, гласи друг отговор. Коментарите оставям на вас.

„Изцяло грешно зададен въпрос. Детето трябва да се стреми да решава проблеми – свои и чужди… Всички професии са до време, а решаването на проблеми е умение за цял живот“, казва родител.

Аз пък си харесвам въпроса и мисля, че е важен и определено не пречи на решаването на проблеми. Няма спор, светът се променя толкова бързо, че професиите на бъдещето може би още не са измислени, може би по-важно е да научим децата да учат, да бъдат креативни. Да бъдат хора.

И да не се отказват от мечтите си.


Можете ли да различите детски рисунки от такива, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории, заедно с обяснението защо този тест е от изключително голяма важност за бъдещето, ще намерите тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Има ли как да предвидим бъдещето? Няма шанс. Струва ли си да опитваме да го правим? Без никакво съмнение! Заради това, че обсъждайки го, го насочваме. Заради самосбъдващите се пророчества. Защото...

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. А коледните празници са прекрасен момент да го...

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация

Най-новите:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова.
Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент.
Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук?
Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

Електронната търговия дава много удобства, но идва и с редица опасности. В навечерието на празниците каня Виктор Рачев, специалист по киберсигурност в специализираната компания SoCyber, да ни помогне с практични съвети за какво да внимаваме.
Прочетете ги, замислете се. Покажете ги и на близки и приятели. Определено биха могли да ви помогнат да избегнете неприятна грешка.

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“
Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното.
Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем.
Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
Share This