Какъв ще станеш, когато пораснеш?

юни 1, 2025 | Истории

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

1 юни 2025 | Истории

Космонавт или ветеринар, принцеса или пилот? Към кое поприще искахте да се насочите като дете? Изпълни ли се мечтата ви?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета?

Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.

Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми и анкета за това какво мислят по всяка от тях родителите и близките на деца до 11 г. Стана дума за прелюбопитните резултати, но не и за това какво отговориха родителите на един по-специален според мен въпрос. От 350 души, включили се в анкетата, 289 избраха да отговорят:

Какви искат да станат децата, когато пораснат?

„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?

Как се променят мечтите на хлапетата?

Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

 

Лекар и/или супергерой

И така, победителите като най-често споменавани бъдещи професии са, поне за мен, доста неочаквани. Лекар или учител! Под една или друга форма това са повече от 15% от отговорите.

Защо и как? На фона на големите въпроси пред тези професии и безспорната нужда от драстични реформи и в образователната, и в здравната система, те се споменават най-често от децата. Прекрасна новина! Независимо дали се дължи на ценностите, които възпитават родителите, на грижата на учителите в детските градини и ранните класове, или пък на подходящите книжки. Двете професии се споменават по 26 пъти. Остава да се надяваме, че ентусиазмът им няма да утихне и ще имаме решение на недостига на кадри в двете области (колко ли ще са практикуващите джипита, докато тези хлапета се дипломират?).

Ветеринар е третото най-често срещано поприще с 18 споменавания. Лесно можем да си го обясним с детската любов към животните.

Архитект (9 споменавания) и художник (8) влизат в челната десетка, редом с полицай (8) и пожарникар (6). Силите на реда присъстват и в по-ексцентрични комбинации – едно дете е заявило, че иска да бъде „пожарникар, полицай, шофьор на такси, пилот и супергерой“. Мечтите нямат граници, особено ако си на 5 (а и след това би трябвало, но това е друга тема).

Статистиката идва на фона на отговорите на над 90% от родителите, които в друг въпрос от анкетата казват, че най-вероятно децата им ще трябва да сменят професията си поне няколко пъти.

 

Деца професии

 

Принцесата космонавт

Като стана дума за поливалентност, майка споделя за 6-годишния си син, че „иска да бъде футболист/скиор/тенисист/музикант – едновременно, защото сега ги практикува.“

В анкетата откриваме няколко принцеси (2 момичета са заявили това, едното – в комбинация с учителското поприще).

По мое време, миналия век, може би най-честият отговор на въпроса, който ни събира днес, би гласял „космонавт“. И въпреки притесненията ми, че той няма да се появи в анкетата, във време, в което изследването на Вселената далеч не е чест гост в общественото пространство, бях приятно изненадан. 6 деца мечтаят да са космонавти или астронавти.

Някои имат дори по-смели мечти, например „астрофизик, астронавт, потенциален заселник на други планети“ или „първият архитект на Марс“.

Дано!

Друг момък е измислил още по-оригинален график за бъдещето си – ще бъде космонавт, а „когато е на Земята – пожарникар“.

 

Деца професии

 

Учи, мама,…

Не липсват амбициозни заявки като „олимпийски шампион по плуване“. А къде на този фон е мястото на родителските намеси? „Все ми се иска да започне като музикант, а в бъдеще ще намери себе си“, гласи един от отговорите. Други: „каквото то си пожелае“ и „каквато и да избере, ние сме подкрепящ фактор“.

Появяват се поприща като палеонтолог и астрофизик. Отговорите „Танцьор“, и „актриса“ (при това едновременно и шофьор) се срещат само по веднъж. Също както „манекенка“ или „модел“, за сметка на това има трима бъдещи модни дизайнери.

Разбира се, няма как да минем без технологични влияния. Макар да не доминират в анкетата, професии като ютубър и геймър също се срещат сред отговорите. Един от тях гласи: „футболист, ютубър, програмист“. Сутрин да пишеш код, следобед да тренираш, вечер да стриймваш игри… звучи изморително, но не и когато си на 10.

Стана дума за програмисти и футболисти,… които се срещат еднакво често! Двете поприща са споменати по 7 пъти. Може би докато тези хлапета пораснат, първата професия ще е дори по-рядка от космонавтската, но бъдещето ще покаже.

Отговорът „инженер“ се появява още 5 пъти – включително и като човек, „който изобретява машини, най-вече за чистене на морето“. Или „строителен биоинженер, който иска да прави сгради със стени от растения и обходни реки и гори край градовете“. Същото дете допълва, че иска да е и „адвокат на животните“. Имаме един бъдещ „оператор на асфалтополагаща машина. Или поне на валяк“.

Доста интересно, какво ще кажете?

 

Деца професии

 

Спорт и музика

Само веднъж се споменава адвокат (при това същият този „на животните“), нямаме банкер, бизнесмен или предприемач.

Журналистиката (кой знае защо, тя беше моят отговор като хлапе) се среща едва един път и то конкретно като радиоводещ.

Струва си да погледнем как стоят нещата, ако ги сравним с истински научни проучвания в световен план. Оказва се, че българските деца (или поне тези на читателите на този сайт) доста по-рядко (засега) избират „инфлуенсърските“ професии в сравнение с връстниците си на запад.

В международно проучване от 2019 г. сред деца от 8 до 12 г., проведено от LEGO, почти 30% в САЩ и Великобритания са посочили „влогър/ютюбър“ като мечтано поприще, докато само 11% са искали да станат астронавти. В Китай се оказва обратното – над половината деца там мечтаят за Космоса (надали е само защото YouTube не е достъпен зад „великата интернет стена“).

Друго проучване от 2025 г. сред по-големи деца – от 12 до 15 г., показва сходна картина в САЩ – около 1/3 искат да са ютубъри, а 1/5 – TikTok звезди.

Дали става дума за културни различия – у нас се почитат традиционните професии, или пък родителите не бързат да отчитат „инфлуенсър“ като сериозен отговор… не мога да ви кажа, но резултатите определено ме радват.

Един татко пита: „Иска да стане ютубър – това професия ли е? В кое училище се учи? НАТФИЗ?“.

 

Деца професии

 

Директор на водопад

Братчетата и сестричетата често имат разнопосочни амбиции. „Едното ще има ферма, а другото ще прави роботи във фермата“. „Едното иска да работи с хора, другото със съвременна техника“. „Дъщеря ми на 3 г. иска да стане лекар, който лекува котета, а синът ми, на 2, иска да стане динозавър.“

„Доходоносна“ – това е професията, лаконично посочена от родител. „Такава, която го прави щастлив и финансово независим“. „Въображаема – която не изисква усилия и носи висока заплата“, гласи друг отговор. Коментарите оставям на вас.

„Изцяло грешно зададен въпрос. Детето трябва да се стреми да решава проблеми – свои и чужди… Всички професии са до време, а решаването на проблеми е умение за цял живот“, казва родител.

Аз пък си харесвам въпроса и мисля, че е важен и определено не пречи на решаването на проблеми. Няма спор, светът се променя толкова бързо, че професиите на бъдещето може би още не са измислени, може би по-важно е да научим децата да учат, да бъдат креативни. Да бъдат хора.

И да не се отказват от мечтите си.


Можете ли да различите детски рисунки от такива, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории, заедно с обяснението защо този тест е от изключително голяма важност за бъдещето, ще намерите тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This