За Деница Даверова „вчера“ е киното. Посветила му е две десетилетия, а баща ѝ е сценаристът на легендарния филм с това име. Днес и утре обаче за нея са технологиите.
От малка има една не често срещана сред момичетата страст – колите. После идват електрическите превозни средства. През 2018-а тя за първи път се качва на електромобил и бързо решава, че това е бъдещето – и за мобилността, и за самата нея. Напуска снимачните площадки и основава Travel by Electric – платформа, която събира в себе си цялата нужна информация за шофьорите.
Дали бъдещето окончателно принадлежи на електрическите коли? Как ще изглежда мобилността утре? Ще притежаваме ли собствени коли? А колко далеч е моментът, когато човек вече няма да има нужда да шофира?
– Пътят ти е много интересен. Как от снимането на филми изведнъж се озова в света на електромобилите?
– За мен колите винаги са били интересни, самата механика, физиката на нещата. Но конкретно за автомобилите, всичко започна с едно пътуване.
Видях една технология, която е огромна и назрява на хоризонта. Докоснах се до нея, убедих се какви възможности има.
Успях да прогледна извън това, което моментумът тогава създаваше като препятствия. И в същото време видях колко много проблеми търсят своето решение. Вече имах в главата си някакви идеи и… така ме дръпна.
Сравнявам го с гравитацията, защото понякога, когато намериш добро решение, е много трудно да го оставиш и да не го развиеш, да не се опиташ да направиш нещо. Когато видиш добрата идея, тя е толкова голяма и има такава притегателна сила, че всъщност не е въпрос на избор.
Човек има шанс да бъде пионер само веднъж в живота си и ако съзреш такава възможност и я пропуснеш, ти си кръгъл идиот и не заслужаваш да бъдеш пионер.
Според мен покрай електрическата мобилност се заражда един нов начин, по който хората пътуват. По който планират, по който зареждат, това вече не е бензиностанцията.
– Кое най-вече е различното?
– Според мен най-малкото общо кратно са потребителите. Всъщност аз строя една платформа за човека зад волана, който, пътувайки, понякога има нужда от ресторант, друг път – от бърза зарядна станция, от настаняване, от идея за дестинация. Цялата тази система, която пътуващият оплита около себе си, е свързана с неговия електромобил и как той всъщност живее в тази екосистема.
Видях шанса да създам една огромна екосистема около потребителя. Само че ако решиш да подобриш поточната линия на Мерцедес, ти имаш данни за промените по нея от 120 години. А в случая тръгваш да създаваш нещо, което досега не е съществувало. Няма откъде да вземеш данни, трябва първо да създадеш този микросвят, в който хората идват и правят това, за което искаш да създадеш решение.
Така в началото създадох платформа за електрически коли под наем, после – комплексно решение за зареждане. И след това, като видях как се ползва, какви са проблемите, продължих с идеята да създадем такова улеснение, което те обгръща с всички удобства, които ти трябват – следи гладен ли си, жаден ли си, колата ти има ли нужда от ток, къде отиваш, колко бързаш. Със съвременните технологии просто е перфектният момент да бъде създадено такова решение.
– През последните години като че ли очаквахме по-бързо да навлязат електромобилите, особено когато се появи „Тесла“, видяхме, че те могат да са достъпни и качествени. Дори решихме, че до десетилетие няма да има вече други автомобили. Но като че ли не се получиха нещата от целия този оптимизъм, напротив. Как си представяш, че ще се развиват нещата оттук нататък? Ще минем ли всички на електромобили и ако да – кога?
– За мен абсолютното число не съществува – момент, в който абсолютно всички правим едно и също. Първо, няма никакъв смисъл, второ, не мисля, че е реално. Но
според мен електромобилите ще стигнат огромен процент от транспортните средства, защото това е технология с по-ниска стойност при обслужването, при зареждането, с много по-дълъг живот на техниката заради по-малкото части, които се износват.
Просто е по-добрата технология. Иначе това, което цитираш – да, в ЕС обичат да слагат времеви рамки на еволюцията, но тя, за съжаление, не се интересува от бюрократите и си върви с естествени темпове. Много често вмешателствата в пазарните принципи, като например стимулите, за да се купуват повече електромобили, действат много отрицателно на брандовете. Това влияе изкуствено на пазара и нарушава планирането при производството.
Такива стимули могат да имат само популистки ефект. Всъщност
България е чудесен пример за това, че дори без стимули се справяме много добре. Покритието на зарядната инфраструктура е едно от най-високите в Европа.
Това много лесно може да се види от агрегираните карти на Travel by Electric.
Истината е, че нещата се търкалят и няма как да бъдат спрени. А вече кога ще бъде достигнат мащабът и какъв ще бъде той, времето ще покаже. Определено има геополитически фактори, които доста засилват тази тенденция. Но и не съм много сигурна, че инфраструктурата може да понесе по-рязък ръст.
Реално в България имаме по 200-300% годишно ръст, който помага цялата тази микросистема да расте едновременно, да няма дисбаланс в отделните аспекти.
– Ако трябва да си купувам кола утре в България, какви биха били твоите лични аргументи да избера електрическа?
– О, аргументите зависят единствено от това какво искаш ти. Ако за теб биха били финансови, има ясно видими сравнителни таблици, които позволяват да виждаш разходите във времето.
Ако времето, което колата ти прекарва в сервиза, не те плаши, а ти е по-важно да не прекарваш време на зарядната станция, защото ти все някъде прекарваш време, това са други аргументи.
Има 100 причини да си купиш електричка и 100 да не го правиш, всичко е въпрос на лична обосновка.
Отдавна съм спряла да обяснявам на хората колко яки са електромобилите. Просто ги оставям да стигнат сами до този момент.
– А дали тенденцията е обратима? Може ли да се окаже, че електромобилите не са решението на бъдещето?
– Не вярвам, че може да се обърне такава тенденция, при положение че тя е толкова отявлена и силна. Да, може да има някакъв пик, после плато. Но мисля, че това дори е начин, по който може да бъде балансирана енергийната ни система. Много обичам тези дъвки, че ако всички включат електромобилите си да се зареждат, ще останем на тъмно. Това е изключително смешно твърдение. Това е все едно всички да си забодем маркучите в бензиновите и дизеловите автомобили, да ги зареждаме едновременно.
Но всички тези моментуми на технологиите биват разглеждани в много малки времеви отрязъци, без да се гледа цялата картина, без да се виждат скачените индустрии. Така е устроен светът, че хората чуват само това, което искат.
– Особено що се отнася до технологиите, затова го има и този сайт. А какво мислиш за самоуправляващите се коли? Чисто технологично изглеждаше преди 3-4 години, че идват скоро, че вече сме ги постигнали, че ще навлязат изключително масово. Да, има много пилотни проекти, но все още сме далеч от това. Защо?
– Според мен който си е мислел, че за 3 години това може да стане масово, най-вероятно е бил 5-годишен. Най-малкото, за да стане, трябва да маркираме всички пътища в България, което е невъзможно.
Това направление ще расте във времето, то расте и е факт. Почти всички нови коли, които излизат в момента, имат системи за следене на дистанцията, лидар системи и т.н. – неща, които преди 5 години съществуваха само за премиум модели. Това е пътят, по който тези технологии ще навлязат. Първо най-базовата им функционалност ще започне да става масова, след което ще започне да прави по-малко грешки, после ще има едно голямо изтегляне на някои брандове, които са побързали да изкарат нещо, защото е модерно. В човешката история нещата вървят на принципа на вълната.
Човекът не може да се развива само на база ефективности. Няма да станем по-високи, по-силни, като мускулатура, с по-големи мозъци. Това е, с което разполагаме. Въпросът е как с него да увеличим способностите си.
– Ще ти липсва ли шофирането, ако в един момент няма нужда човек да кара колата?
– Не знам. Преди години си мислех, че не искам да карам и без лост за скоростите. Но хората се променят, технологиите ги променят, перспективата се променя. Преди имах коли с големи двигатели, които ръмжат, въртят всички гуми… Сега това ми се струва някаква допотопна технология.
Аз съм дете на 90-те и за мен да мога да шофирам беше единственото нещо, без което животът ми не би имал смисъл. Но както виждаш, живота ни вече почват да го осмислят други неща – растем, променяме се, раждаме деца. Нашите деца срещат други предизвикателства, други неща са им важни.
Шофирането в човешката история на този етап така или иначе е доста кратък период, една микрогранула от нашето развитие. И ако изчезне след 10-20 години, може би дори в пещерите няма да има сложена картинка.
– Но пък магистрала „Хемус“ може и да не е довършена.
– Скоро бях с Мартин Заимов в един подкаст на БНТ и той каза нещо, което много ми хареса – че всъщност еволюцията няма две тези. Искаш, не искаш, това е положението – светът отива натам и е по-добре да яхнем вълната, отколкото да плуваме наобратно.
– Ако си отпуснем въображението и си представим как ще се развият нещата с навлизането на самоуправляващите се, на електрическите коли, дали не отиваме към време, в което няма да има смисъл да притежаваш кола и това ще е някакъв споделен ресурс – ще си поръчваш превозване от точка А до точка Б?
– Това отдавна е концепция на големите брандове, даже Mercedes бяха решили да го наложат, ако не се лъжа, до 2025 г., но ковид обърка нещата. Според мен и за Мъск, и за всеки производител това би трябвало да е следващата идея. Производството на една кола е ресурс, който ти вече си придобил и даваш на потребителя правото да я кара. След като тя няма повече живот, я прибираш, разглабяш и рециклираш. Това е много работеща концепция за брандовете и според мен много скоро ще бъде реална, защото способността на човечеството да не знае какво да прави с използваните вече ресурси е покъртителна.
За мен следващата голяма вълна на предприемачество ще бъде именно в рециклирането и при използването на ресурсите, които вече сме извадили от земята.
Науката, слава богу, не зависи от хорското мнение, върви си напред.
– Но понякога влиза в конфликт с икономиката. Виждаме, че колите издържат много по-малко километри, отколкото преди време.
– Има си планирано излизане от употреба, това е видно. Трябва да открием обаче някакви нови механизми, така че финансово и икономически да продължим да оцеляваме. Вече виждаме в автомобилния бранш, че се появяват сериозни проблеми и съкращения.
Когато политиката влезе в икономиката, не стават нещата. С колите е абсолютно същото. Ако политиката ти е да градиш бизнес на база на гаранционно и последващо обслужване, това е все едно да продаваш тиктакащи бомби на хората. Истината е, че концепцията на Хенри Форд е отдавна забравена, защото колата, която е създал, е направила така, че да можеш сам да си я поправяш с един инструмент, който всеки има вкъщи, с авточасти от железарията.
Автомобилостроенето отдавна е надраснало този момент и според мен е на другия край на махалото. През 90-те маркетингът надделява над разработката и затова тогава са произведени последните наистина хубави коли. След това вече всичко става маркетинг, борба на брандове и реклами.
Споделените коли обръщат махалото.
Реално хората нямат нужда да притежават коли и сега започват да го разбират.
Защо им е да търсят къде да паркират, тъкмо сменят гумите и трябва пак да ги сменят, застраховката, маслото… В един момент нагласата на хората се променя. Аз го виждам да се случва пред очите ми, защото моите клиенти са точно такива. Не искат да купуват, не искат да притежават, не искат да бъдат обвързани. И всъщност идеята за минимализма е много голяма част от зелената идея.
Да не се заливаш с вещи, с излишъци, да нямаш това консуматорско общество, което обслужва целия маркетингов апарат. То пак е маркетинг, но е насочен в друга посока.
– И все пак как един човек с опит в киното изведнъж става предприемач?
– Нямах много други опции, може би е нещо, което доста дълго време е тлеело в мен под различни форми. Учех бизнес по време на средното си образование, бях част от една много интересна програма тогава по Еразъм, 93-та година, в зародиша на демокрацията. До ден днешен това е фундаментът на начина, по който разсъждавам по отношение на икономическите процеси като цяло и това как се случват нещата, защото
предприемачеството е малко като изкуството. Ти имаш нужда да рисуваш, не е нещо, което си избрал да правиш.
В един момент виждаш, че го умееш и се опитваш да го превърнеш в нещо, което изкарва пари.
Способността да мислиш гъвкаво, да се адаптираш, да наблюдаваш условията, да се опитваш да извлечеш от тях някаква полза според мен са умения, които винаги съм имала. Винаги съм била логистично грамотна, имала съм афинитет към мобилността. Тетрис ми е любимата игра от детството. Обичам всичко да си има място, да си има форма.
– Тетрис е изключително интересна тема и с това как през последните години показва как да намерим следващата си цел и след ИИ. Защо обаче като че ли у нас го няма усещането за добра предприемаческа среда? Онлайн виждаме изобилие от предприемачи, но това не кореспондира с успеваемостта, ако човек се вгледа в това колко стартъпи има в България, колко от тях са успешни, колко са станали еднорози или други митични животни.
– Това е въпрос на перспектива. Крачката, която направих преди много години и за мен се оказа много важна, беше, че станах член на BESCO – Българската предприемаческа асоциация. Така в един момент си подадох главата в друг балон.
Аз си тръгнах от шоубизнеса през 2018 година, доста изморена от корпоративната си, така да се каже, кариера, която имах във филмопроизводството. Беше ми дошло до гуша. Смятах, че мога много повече; че това, с което се занимавам, няма абсолютно никакъв смисъл. Та всъщност влязох в друг балон. От този с правенето на филми, където работим по 18 часа, влизаме от едно в друго, всеки режисьор и всеки сценарий са едни и същи. Не и за режисьора, за него е нещо съвсем различно, трябва да се вълнуваме с него. Но излиза филмът, идва следващият и тази цикличност пак те вкарва в балон, в който обаче проблемите са измислени – от сценария, от режисьора. Измислените проблеми много рядко имат реални решения и създават у теб усещането, че не можеш да се справиш с нищо.
В случая рязко влязох в съвсем друг балон, където виждам едни хора като Payhawk, като Endurosat, които по това време са млади, стартъпи като Veda Accounting, които в момента са гиганти.
Попадаш на млади хора, които имат концептуални мисли в главата си и твърдото решение, че това е начинът, по който трябва да се прави бизнес.
Виждаш как градят собствените си компании и си казваш: „Уау, това е много яко, искам и аз да съм там“. Ако се събереш със себеподобни, в никакъв случай твоят свят не изглежда малък. Аз нямам утопични идеи за това, че няма такива хора в България. Напротив, има. Да, малко са, но ние сме 6 милиона човека. Ако гледаме статистиката на глава от населението, в никакъв случай не сме назад, напротив. Очевидно нещо ни липсва, за да направим голяма експлозия и да станем следващата Ирландия или Монако. Обаче има семки…
